Търсене в текстове за 'Колеж'

Американският колеж 279.
Божията благодат и мировата привилегия 274. Кой какво обича в реалния и идеалния свят 275. Недостатъците 276. Красивите черти у ученика 277. Астрология и хиромантия 278. Американският колеж 279. Ще напишеш! 280. Пост 281. Разплащане на родовата карма 282. Лечение с млечен компрес и вяра 283. Физическо и духовно лечение 284.
към текста >>

9. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК Весела Несторова бе завършила американски колеж у нас и ръководството на колежа я изпрати в САЩ, където завърши висше училище.
179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК Весела Несторова бе завършила американски колеж у нас и ръководството на колежа я изпрати в САЩ, където завърши висше училище. Завърна се от там и се включи в общия братски живот на Изгрева. Пишеше поезия, проза, имаше школуван глас, пееше хубаво и композираше песни. Изобщо талант по всички направления. Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език. Поднася я на Учителя, той я прочита и я одобрява.
към текста >>

10. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

През септември същата година той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса му през 1869 г.
в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, където постъпил в английско училище. Това заведение завършил през 1865 г. и през Цариград се завърнал в родния си град. През септември същата година той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса му през 1869 г. През следната 1870 г. учителствувал в Ямбол, а в 1871 г. и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата в Цариград. В началото на 1874 г.
към текста >>

11. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието. Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници. По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа.
към текста >>

По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език.
Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател?
към текста >>

Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй.
А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни.
към текста >>

По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати.
Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място. Но понеже за всяко нещо питах Учителя и не можех дори да си помисля, че няма да го питам по този важен въпрос.
към текста >>

Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж.
И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място. Но понеже за всяко нещо питах Учителя и не можех дори да си помисля, че няма да го питам по този важен въпрос. Отидох и му разказах всичко.
към текста >>

Няколко дена съм още под впечатлението на този разговор, но в главата ми нахлуват мисли и подкани отново да отида в Американския колеж.
След като ме изслуша с внимание, отсече: „Остани си тук. Тук ти е по-добре". Понечих да отворя уста и да дообясня, защото смятах, че не съм обяснила добре, но той не ми даде да изрека съображенията си: „Тук ще седиш и никъде няма да ходиш". Това за мен бе забрана, която не можах да разбера. Задавах си въпроси и си отговарях сама, че това е грижа на Учителя да не би да се отклоня и да заплувам в протестантски среди. Няколко дена съм още под впечатлението на този разговор, но в главата ми нахлуват мисли и подкани отново да отида в Американския колеж. Учителят ме срещна и ми даде знак да го последвам в стаята му. Започна да ми говори: „Ти страдаш от пресищане. Имаш нужда от пост. Трябва доста много да постиш сега. Ти си Сатурнов тип.
към текста >>

Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани.
Аз го изслушах и с наведена глава си тръгнах към дома. Този въпрос беше неизяснен за мен и трябваше да ми се доизясни след време. А той ми се изясни наистина. След 9.1Х.1944 г. след като дойдоха комунистите на власт и след няколко години комунистите подеха яростна кампания срещу американците, за което си имаше причина понеже те подпомагаха опозицията, която противодействаше на комунистическата власт. Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани. Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията. Значи ако бях станала преподавател мен ме очакваше същата съдба и щях да замина изпратена в концлагер. Така Учителят ме спаси. На процеса срещу Братството през 1957/58 г. следствените власти търсеха упорито улика дали ние имаме някаква връзка с чужбина, я с французи, я с англичани, я с американци.
към текста >>

Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията.
Този въпрос беше неизяснен за мен и трябваше да ми се доизясни след време. А той ми се изясни наистина. След 9.1Х.1944 г. след като дойдоха комунистите на власт и след няколко години комунистите подеха яростна кампания срещу американците, за което си имаше причина понеже те подпомагаха опозицията, която противодействаше на комунистическата власт. Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани. Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията. Значи ако бях станала преподавател мен ме очакваше същата съдба и щях да замина изпратена в концлагер. Така Учителят ме спаси. На процеса срещу Братството през 1957/58 г. следствените власти търсеха упорито улика дали ние имаме някаква връзка с чужбина, я с французи, я с англичани, я с американци. Лично на мен следователят, който ме разпитваше ми заяви следното: „Добре, че никой от вас няма връзка с чужбина и с американците, защото всичките ви щяхме да ви изпратим на бесилката".
към текста >>

Аз замрях и тутакси пред мен излезна образа на Учителя, когато ми забрани да ставам преподавател в Американския колеж.
Значи ако бях станала преподавател мен ме очакваше същата съдба и щях да замина изпратена в концлагер. Така Учителят ме спаси. На процеса срещу Братството през 1957/58 г. следствените власти търсеха упорито улика дали ние имаме някаква връзка с чужбина, я с французи, я с англичани, я с американци. Лично на мен следователят, който ме разпитваше ми заяви следното: „Добре, че никой от вас няма връзка с чужбина и с американците, защото всичките ви щяхме да ви изпратим на бесилката". Аз замрях и тутакси пред мен излезна образа на Учителя, когато ми забрани да ставам преподавател в Американския колеж. Дори чух в ушите си отново думите му: „Тук ще стоиш. Тук ти е по-добре". Ето какво значи послушание на ученика към Учителя и какво значи Небето, когато те закриля. В онова време, когато Учителят започваше да идва често в дома ни дойде веднъж радостен и весел и още с влизането си каза: „От днес имаме нова формула". Преди това Учителят беше дал формулата, която изпълнявахме десетилетия наред „Божията Любов носи пълният живот".
към текста >>

12. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието. Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници. По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа.
към текста >>

По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език.
Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател?
към текста >>

Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй.
А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му. Минаха много години, братският живот си течеше и ние смятахме, че това ще продължи вечно и бяхме забравили, че Учителят ни беше предупредил, че тази Школа ще просъществува само 22 години. Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни.
към текста >>

По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати.
Едни от нас възмъжаха, други остаряха, а трети си заминаха от този свят. И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място. Но понеже за всяко нещо питах Учителя и не можех дори да си помисля, че няма да го питам по този важен въпрос.
към текста >>

Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж.
И така в един момент на моят път застана един проблем. По това време в София в близост до един хълм бе построен Американският колеж с преподаване на английски език. Независимо от германофилската политиката на цар Борис III и правителствата този колеж се разрасна и съществуваше до смяната на стария строй. Учителите бяха довеждани от чужбина, но за някои предмети наемаха и български учители. По онова време навсякъде по българските училища се учеше вероучение, в една скромна форма се изучаваше Библията, то за американския колеж също бе нужен подобен преподавател по начина, по който се преподава в Съединените щати. Предложиха ми и ме препоръчаха познати да стана преподавател в Американския колеж. Като се огледах видях, че по-добре подготвен човек от мен няма, та нали лично Учителят ме е обучавал и колко беседи съм слушала, че не мога ли да бъда един преподавател? Освен това аз свирех на пиано и можех спокойно да им свиря и протестантски песни. Значи аз стопроцентово бях готова за това място. Но понеже за всяко нещо питах Учителя и не можех дори да си помисля, че няма да го питам по този важен въпрос. Отидох и му разказах всичко.
към текста >>

Няколко дена съм още под впечатлението на този разговор, но в главата ми нахлуват мисли и подкани отново да отида в Американския колеж.
След като ме изслуша с внимание, отсече: „Остани си тук. Тук ти е по-добре". Понечих да отворя уста и да дообясня, защото смятах, че не съм обяснила добре, но той не ми даде да изрека съображенията си: „Тук ще седиш и никъде няма да ходиш". Това за мен бе забрана, която не можах да разбера. Задавах си въпроси и си отговарях сама, че това е грижа на Учителя да не би да се отклоня и да заплувам в протестантски среди. Няколко дена съм още под впечатлението на този разговор, но в главата ми нахлуват мисли и подкани отново да отида в Американския колеж. Учителят ме срещна и ми даде знак да го последвам в стаята му. Започна да ми говори: „Ти страдаш от пресищане. Имаш нужда от пост. Трябва доста много да постиш сега. Ти си Сатурнов тип.
към текста >>

Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани.
Аз го изслушах и с наведена глава си тръгнах към дома. Този въпрос беше неизяснен за мен и трябваше да ми се доизясни след време. А той ми се изясни наистина. След 9.1Х.1944 г. след като дойдоха комунистите на власт и след няколко години комунистите подеха яростна кампания срещу американците, за което си имаше причина понеже те подпомагаха опозицията, която противодействаше на комунистическата власт. Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани. Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията. Значи ако бях станала преподавател мен ме очакваше същата съдба и щях да замина изпратена в концлагер. Така Учителят ме спаси. На процеса срещу Братството през 1957/58 г. следствените власти търсеха упорито улика дали ние имаме някаква връзка с чужбина, я с французи, я с англичани, я с американци.
към текста >>

Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията.
Този въпрос беше неизяснен за мен и трябваше да ми се доизясни след време. А той ми се изясни наистина. След 9.1Х.1944 г. след като дойдоха комунистите на власт и след няколко години комунистите подеха яростна кампания срещу американците, за което си имаше причина понеже те подпомагаха опозицията, която противодействаше на комунистическата власт. Комунистите се справиха с опозицията, а онези, които бяха в Народното събрание депутати бе им отнет депутатският имунитет, бяха изпратени в затворите и концлагерите, а всички останали преподаватели българи от Американския колеж бяха също интернирани. Не само това, но и онези, които бяха завършили този колеж преминаха през концлагерите, а някои имаха късмет, че само бяха интернирани в провинцията. Значи ако бях станала преподавател мен ме очакваше същата съдба и щях да замина изпратена в концлагер. Така Учителят ме спаси. На процеса срещу Братството през 1957/58 г. следствените власти търсеха упорито улика дали ние имаме някаква връзка с чужбина, я с французи, я с англичани, я с американци. Лично на мен следователят, който ме разпитваше ми заяви следното: „Добре, че никой от вас няма връзка с чужбина и с американците, защото всичките ви щяхме да ви изпратим на бесилката".
към текста >>

Аз замрях и тутакси пред мен излезна образа на Учителя, когато ми забрани да ставам преподавател в Американския колеж.
Значи ако бях станала преподавател мен ме очакваше същата съдба и щях да замина изпратена в концлагер. Така Учителят ме спаси. На процеса срещу Братството през 1957/58 г. следствените власти търсеха упорито улика дали ние имаме някаква връзка с чужбина, я с французи, я с англичани, я с американци. Лично на мен следователят, който ме разпитваше ми заяви следното: „Добре, че никой от вас няма връзка с чужбина и с американците, защото всичките ви щяхме да ви изпратим на бесилката". Аз замрях и тутакси пред мен излезна образа на Учителя, когато ми забрани да ставам преподавател в Американския колеж. Дори чух в ушите си отново думите му: „Тук ще стоиш. Тук ти е по-добре". Ето какво значи послушание на ученика към Учителя и какво значи Небето, когато те закриля. В онова време, когато Учителят започваше да идва често в дома ни дойде веднъж радостен и весел и още с влизането си каза: „От днес имаме нова формула". Преди това Учителят беше дал формулата, която изпълнявахме десетилетия наред „Божията Любов носи пълният живот".
към текста >>

13. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Бяхме няколко души до Учителя, между които аз, Борис, Владо и Весела Несторова - една интелигента сестра, завършила английски колеж и добра поетеса, певица и композиторка.
Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре. Прави го и казва: „Владо, решихме да отворим втория фронт". На следващия ден, имаше радио в Мърчаево, имаше хора, които знаеха английски и чуха новината за отваряне на втория фронт. Тук присъстваха и други приятели, които се явяваха в строго определени моменти и чрез тях се задвижваха някои събития, които трябваше да протекат по онзи начин, по който ги бе определил Учителя. Имаше и един друг случай с Владо. Бяхме няколко души до Учителя, между които аз, Борис, Владо и Весела Несторова - една интелигента сестра, завършила английски колеж и добра поетеса, певица и композиторка. Когато тя видя Владо, каза: „Каф е добър". А това беше един жаргон и означаваше колко е добър и че много й харесва. Тя се залепи за него и не го пусна. А тя беше млада, хубава, красива и можеше да съблазни всеки, който си поиска, а камо ли добродушния Владо. А пък той нямаше нищо против да бъде съблазнен.
към текста >>

14. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Бяхме няколко души до Учителя, между които аз, Борис, Владо и Весела Несторова - една интелигента сестра, завършила английски колеж и добра поетеса, певица и композиторка.
Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре. Прави го и казва: „Владо, решихме да отворим втория фронт". На следващия ден, имаше радио в Мърчаево, имаше хора, които знаеха английски и чуха новината за отваряне на втория фронт. Тук присъстваха и други приятели, които се явяваха в строго определени моменти и чрез тях се задвижваха някои събития, които трябваше да протекат по онзи начин, по който ги бе определил Учителя. Имаше и един друг случай с Владо. Бяхме няколко души до Учителя, между които аз, Борис, Владо и Весела Несторова - една интелигента сестра, завършила английски колеж и добра поетеса, певица и композиторка. Когато тя видя Владо, каза: „Каф е добър". А това беше един жаргон и означаваше колко е добър и че много й харесва. Тя се залепи за него и не го пусна. А тя беше млада, хубава, красива и можеше да съблазни всеки, който си поиска, а камо ли добродушния Владо. А пък той нямаше нищо против да бъде съблазнен.
към текста >>

15. 5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ

Една колежка по-възрастна от мене и по-опитна, в която събудих известни симпатии ми казваше с болка: „Бягай, бягай по-скоро от София!
Моята грижа се удвои. Дойде септември влажен и студен. Ние сме с летни дрехи, без квартира, без пари. Добре, че в болницата ми даваха обяд. Брат ми идваше и го деляхме двамата. Една колежка по-възрастна от мене и по-опитна, в която събудих известни симпатии ми казваше с болка: „Бягай, бягай по-скоро от София! Бягай докато не си пропаднала като мене. Аз съм пропаднала, загубен човек! Имаш образование. Ти си Учителю. Иди си в село.
към текста >>

16. 6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА

Цялата есен, която беше слънчева и топла прекарахме с колежката си навън.
Той ме успокояваше. Обичах нежните краски на хоризонта сутрин при изгрев и вечер при залез слънце. Обичах нежния зелен цвят на поляните. Обичах реката, гората край селото. Всички те ми станаха приятели. Цялата есен, която беше слънчева и топла прекарахме с колежката си навън. Но заваляха на края и есенните продължителни дъждове. Стъмниха се небето и хоризонта. Ние се затворихме вкъщи. Училище и къщи, училище и къщи! О, как не би могъл някой да ми вдъхне малко любов към училището и децата!
към текста >>

17. 7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА

7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА Скоро бяхме поканени с колежката си в съседното село на гости на тамошните учители.
7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА Скоро бяхме поканени с колежката си в съседното село на гости на тамошните учители. Първата ми работа като влязох в стаята им беше да се устремя към масата и разровя книгите им. Между купа педагогически книги и 11 списания намерих една мъничка, тъничка, съвсем незначителна наглед книжка: „Новото човечество". Горе в ъгъла: Дънов. „Каква е тази брошура? Хубава ли е?
към текста >>

Опитах се да споделя с колежката си някои от тях, но тя, добро, но посредствено момиче, не откликна на моя възторг, не прояви никакъв интерес и аз отново се зарових в книжката!
Още първите редове ме грабнаха и ме държаха до края в будност и напрежение. „Боже каква книжка! ", възкликнах накрая, след като я прочетох. Какви мисли! Никъде до сега не съм срещала подобни мисли! Опитах се да споделя с колежката си някои от тях, но тя, добро, но посредствено момиче, не откликна на моя възторг, не прояви никакъв интерес и аз отново се зарових в книжката! Четох и препрочитах, четох и препрочитах, взех листове и молив и споделих впечатленията си с моята приятелка Милка, която не беше Учителю, а се готвеше да постъпи в университет и беше още в Стара Загора. Какво съм й писала не помня, помня само, че писах цял ден и помня, че писах: „Намерих вече това, което търсех! " Кое е то? Какво беше то? - Светлина, светлина, свещица, която ще ме води, която ще ме заведе някъде, където е светло и просторно, и красиво.
към текста >>

Колежката ми се чудеше какво става с мене, каква е тази промяна и се повлия от моето настроение.
Аз ще ги търся от сега нататък, ще чета, ще ми просветва, ще се уча и т.н.... Намерих Новия Човек, Който говори за новото човечество, за което копнеех, което търсех. В София така бях разочарована от хората, в Стара Загора така не ме задоволяваха, в село така ме отчайваха. И аз мечтаех и търсех по-други хора и по-друг живот! И сега предусетих, че има и че ще ги намеря! Това ме правеше толкова радостна и дори щастлива! Колежката ми се чудеше какво става с мене, каква е тази промяна и се повлия от моето настроение. Заредиха се дни на песен и радост! Животът ни от мълчалив и меланхоличен стана буйно радостен! - Има живот, Руске, има живот и за нас! Какво ли си мислеше тя горката, как ли си обясняваше настроенията ми, не зная. Тя мило ми се усмихваше, просълзяваше се понякога и почваше да ми приглася на пеенето, наведена над бродерията си.
към текста >>

18. 19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

Чувам, че колежките ми идат да ме видят.
Прилагайте музиката, пеенето като метод за лекуване..." Аз почнах да пея. Изпях една, две, три, пет и повече песни. Главоболието престана, олекна ми на гърдите, температурата ми спадна. Аз се зарадвах. Взех тетрадката си, да споделя с нея радостта си от този опит. Чувам, че колежките ми идат да ме видят. Хазайката ги посреща. „Как е Наталия? ", питат. „Ами, болна е, болна. Има огън, голям огън има, ами пее.
към текста >>

19. 40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА

Той е разказан от нейна колежка.
Не, беше отговорът. И до днес не го е записала. Тя има да записва много други случаи из живота на Учителя и Братството в течение, на които аз не съм била и затова реших с нейно разрешение да го запиша аз. Не трябва да пропуснем нищо, което знаем за Учителя и което ще даде на бъдещото поколение и на бъдещите биографи черти да обрисуват образа на Учителя, Който ние бяхме щастливи да видим и да Го носим в душата си. Ето случаят. Той е разказан от нейна колежка. В ранните години когато Учителят се върнал от Америка и живял в София, може би още преди да се образува обществото Бяло Братство, Той се е хранил в една скромна гостилница, но е ходел винаги късно, когато не е имало вече много посетители или даже никой. В тази гостилница работело, било чираче, едно 10-12-годишно момченце - кръгло сираче - Панайотчо. Панайотчо бил слабичък, бледничък, недохранен, макар че работи в гостилница. Той миел паници, метял, чистил, разтребвал масите, поднасял вкусните ястия на клиентите, но изглежда сам той не ги е вкусвал. Какво е видял в това дете Учителят - обиква го.
към текста >>

Жена му - нейна колежка разказала всичко набързо без големи подробности.
Един ден Учителят му казва: „Панайотчо, искаш ли да учиш? " „Много искам, но нямам възможност, нямам условия, няма кой да ме поддържа." „А искаш ли да отидеш в Америка ако аз пиша там на мои познати, които ще ти изпратят пари да пътуваш и които ще те поддържат там да учиш? " „Искам", отвърнал зарадван Панайотчо. Учителят писал на своите познати - американски благодетели, те отговорили утвърдително и Панайот заминал за Америка. Какво е учил там и колко е стоял не знаем. Жена му - нейна колежка разказала всичко набързо без големи подробности. Пораснал Панайот. Кореспондирали с Учителя. Голям вече осъзнал какво Учителят е направил за него, в едно писмо изказал своята благодарност към Него и Го пита как би могъл да Му се отплати. Писал също, че не иска да се връща в България. Учителят му отговорил: „За себе си не искам никаква отплата, но за твоето добро искам три неща от тебе: Да се върнеш в България, да не се жениш и да служиш на Господа." Първото Панайот изпълнил.
към текста >>

20. 79. В МЪРЧАЕВО

По едно време получих писмо от моята колежка и приятелка, която беше от Кюстендил.
Какво става с Учителя 123 или с мене? Защо аз не Го виждам какъвто Го зная? Но никого не питам, даже и Еленка, която беше тъй мила и внимателна с мене. Чакам някой друг да заговори по това, но никой не проговори. Не заговорих и аз и скрито си носех болката от необяснимата тайна. По едно време получих писмо от моята колежка и приятелка, която беше от Кюстендил. Кани ме за няколко дена в Кюстендил. Когато отидох да съобщя това нещо на Учителя, Той рече: „Е, какво ще правиш там? " С неудоволствие го изрече, сякаш не искаше да ме пусне. „Ами, не съм ходила в този град, тъкмо имам възможност да го видя". И като видя, че желанието ми е голямо, каза: „Ех, пък иди, щом толкова много искаш!
към текста >>

Бяхме си уговорили с колежката да се срещнем на Владая и да пътуваме заедно.
" Но почувствувах, като че ли Му бях някак свидна и не иска да ме пусне да отида. Чуден е Учителят, мислех си и казвах на Еленка: „Едно време ме пращаше хе-е- в Джендем дере (така наричах моето далечно село - Каял-дере или Каменна река) на шега „и месеци не Го виждах и не ме виждаше, а сега за пет дена не иска да ме пусне! " И се смеехме нехайно и двете и не можехме да си обясним постъпката Му. Аз ходих за пет дена в Кюстендил. Като се върнах постоях още няколко дена и на първи септември трябваше да си отивам в село. Бяхме си уговорили с колежката да се срещнем на Владая и да пътуваме заедно. Учебните занятия почваха на 15.септември, но тя беше директорка и трябваше на първи да бъде в село. И заради нея пътувах по-рано и аз. Като отидох при Учителя за сбогом, стана Му видимо неприятно и рече: „Много рано си отиваш, рекох? Че защо си отиваш толкова рано? " Усмихнах се пак на чудноватото отношение на Учителя към мене, но пак не можах да си го обясня.
към текста >>

21. 80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г.

Влакът, обаче, имаше голямо закъснение и ние стигнахме с колежката си късно през нощта.
Той ходил няколко пъти до София и пак се връщал. Аз бях поръчала да ми пишат когато се върне окончателно, за да почна съботен ден да си ходя, както Му обещах и както желаех и мечтаех... Но не би! Едва към края на септември се прибрал и почнал беседите. И на 31.октомври; в четвъртък тръгнах. Празнуваше се тогава за последен път 1.ноември - денят на народните будители. Влакът, обаче, имаше голямо закъснение и ние стигнахме с колежката си късно през нощта. И останах при нея в града и на Изгрева отидох сутринта чак след беседата. Беше петък, имахме специален клас, който пропуснах. Учителят беше на двора с малка група сестри. Посрещна ме мило, разпита ме как сме там на село сега при новата промяна. Казах Му, че сме 125 добре, но вече са изхвърлили молитвата от училището.
към текста >>

22. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Значи ще се изложа пред съучениците си в колежа.
Да видя Атина и да живея в Древна Елада, това ми се стори много привлекателно. И всичко се нареди да замина за там. Ето сега идва най-голямата развръзка в моето пето направление в житейския ми път. Бях чувал да се говори в София за Петър Дънов, а аз ето отивам там в Атина и ще ме питат кой е Петър Дънов? А аз нищо не знаех за Него. Значи ще се изложа пред съучениците си в колежа. Само знаех, че Неговите последователи живеят някъде зад Борисовата градина. Тръгвам веднъж от Подуяне все по шосето покрай гората и стигнах до тяхното селище - Изгрева, което точно сега се организираше. Това беше 1927 г. Беше имало събор, но те бяха се разотишли. Аз заварих салонът на Изгрева, който още не беше довършен.
към текста >>

23. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Надежда Георгиева Кьосева

Той имаше две дъщери, мои връстнички, които учеха в някакъв американски колеж в Цариград и се държаха като буржоазни деца.
Този страх създаден от майка ми ме спря дълго време да не ходя там. Но го преодолях и отидох отново. Спомням си, че тогава Учителят говореше защо плачат лозите, когато им се режат пръчките. Баща ми имаше обща гостилница с двамата братовчеди Ангел и Лазар Котеви и там идваха да се хранят към 300 човека. Лазар Котев беше богат човек и издаваше всички теософски книги като даваше парите, а пък Ангел беше съдружник с работата си. Той имаше две дъщери, мои връстнички, които учеха в някакъв американски колеж в Цариград и се държаха като буржоазни деца. Едната от тях има съдбата на моят син. Тя се разстрои психически и се движеше с една придружителка на вид много дебела. Ангел Котев, съдружникът му се повреди умствено. Тук започна да работи окултният закон. Не може в името на идеи да се печата окултна литература с цел обогатяване.
към текста >>

24. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Надежда Георгиева Кьосева

Е, тази Надежда или Пежото, както ми е казвала майка ми тогава, понеже майка ми е завършила френския колеж и Пижон значи на френски гълъб.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ Започвам от Гюмюрджина, където съм родена през 1915 г, 12.VIII. Било е сряда, 11 ч. преди обед. Имало е умуване по името ми, но се спрели на Надежда. Е, тази Надежда или Пежото, както ми е казвала майка ми тогава, понеже майка ми е завършила френския колеж и Пижон значи на френски гълъб. И по за кратко Пижо. Така, че аз бях Пижон и ми казваха Пижо до късно. По- късно баща ми ми казваше Бижуренчо. Сега, каквото помня от първия ми дом. Помня, че къщата имаше голяма врата с голяма топка в средата и се отваряше така с две крила.
към текста >>

25. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

по желание на баща му Гиго Динка Кьосев, сина му Жорж постъпва в американския колеж в Самоков, където не успял да се пригоди.
Сестра му Рут и брат му Дино са учили в протестантски училища в Струмица. В края на войната гр. Струмица се предавал към Югославия. След едно пътуване в България, баща му бил подканван от сърбите да се изсели в България и той отива в Петрич, Горна Джумая и накрая в София, където окончателно се настанява. Първоначалното си образование Жорж завършва прогимназия в 1927 г. по желание на баща му Гиго Динка Кьосев, сина му Жорж постъпва в американския колеж в Самоков, където не успял да се пригоди. Завършил образованието си в търговска гимназия Мусевич-Борикос към 1930 г. в София. Трябва да се отбележи, че още през 1902 г. родителите Гиго Динка Кьосев и майка му Елена Граматикова се присъединили към евангелското движение, така че той е живял в една религиозна атмосфера. В домът им се чете Библията.
към текста >>

26. ПЕНКА КРАЕВА

На мен това, което говореше Петър Арабаджиев ми харесваш много, но не и на моите колежки - за окултизма.
От него научих за Учителя, за Неговите идеи, за окултното учение, за вегетарианството и станах ученичка на Учителя. Трябва да кажа, че първото ми назначение беше в Самоков, но аз пожелах да бъда някъде по-близодо Русе. Тогава ме преназначиха в Полски Тръмбеш. Една година бях учителка в Полски Тръмбеш, но като закриха гимназиалния клон и откриха в Омуртаг, преместиха всички учители, които бяхме в Омуртаг. Там сварих като помощник-директор брат Петър Арабаджиев. На мен това, което говореше Петър Арабаджиев ми харесваш много, но не и на моите колежки - за окултизма. Няколко седмици ли или месеци моите две колежки решиха да напуснат. Аз останах в Омуртаг и той разбира се си беше там. Аз бях пет години учителка в Омуртаг. Под влияние на Петър Арабаджиев станах вегетарианка и усвоих много от истините на окултизма. Отидох в 1938 г., 1939, 1940 г.
към текста >>

Няколко седмици ли или месеци моите две колежки решиха да напуснат.
Трябва да кажа, че първото ми назначение беше в Самоков, но аз пожелах да бъда някъде по-близодо Русе. Тогава ме преназначиха в Полски Тръмбеш. Една година бях учителка в Полски Тръмбеш, но като закриха гимназиалния клон и откриха в Омуртаг, преместиха всички учители, които бяхме в Омуртаг. Там сварих като помощник-директор брат Петър Арабаджиев. На мен това, което говореше Петър Арабаджиев ми харесваш много, но не и на моите колежки - за окултизма. Няколко седмици ли или месеци моите две колежки решиха да напуснат. Аз останах в Омуртаг и той разбира се си беше там. Аз бях пет години учителка в Омуртаг. Под влияние на Петър Арабаджиев станах вегетарианка и усвоих много от истините на окултизма. Отидох в 1938 г., 1939, 1940 г. Значи на края на 1938 г.
към текста >>

27. 2. ХИРОМАНТИЯ

Емилия Михайловска

Аз съм учила в немско училище, френски колеж и американски колеж.
2. ХИРОМАНТИЯ Добре, но в града се говореше много лошо за Учителя, проверени и непроверени неща, всичко, каквото можеха да кажат лошите езици и нашите не ме пущаха да ида на Изгрева. Но аз се наредих веднъж с дъщерята на една наша комшийка и дойдохме на Изгрева. Комшийката беше майката на артистката Ваня Димитрова - Саша Димитрова. Аз съм учила в немско училище, френски колеж и американски колеж. След това в музикалната академия. Пианистка бях и след това заминах за Италия и почнах пеене. Още тук в София изкарах музикалното училище като пианистка, но учех частно при проф. Вулпе Иван - пеене и продължих в Италия като певица. Как ги приемат там?
към текста >>

28. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

А имахме една красива колежка.
И се сменя темата на разговора, почват да приказват за вегетарианството. Много мога да кажа по това. А друго нещо имам - във Варна имаше един голям комунист, на когото викаха „хищника". Освен, че беше едър, но беше и груб, не зная колко милиона му струвало да си направи не знам какви стълби от пътя до вилата - там, където е санаториумът. И казваха, че бил голям звяр. А имахме една красива колежка. А бяхме изнесли концерт на един руски кораб. Та ние бяхме седнали с нея една до друга и пристига в тоя момент един съветски войник, дава чест и казва: „По нареждане на главен директор на Параходството на БМФ сте поканени да отидете с мене горе в помещението". Тя ме хваща за ръка и казва: „Без тебе никъде не отивам". Казвам: „Моля ти се, само ти си поканена". „Не, казва, без тебе никъде не отивам".
към текста >>

29. 2. Родовата карма

от Мария Младенова

Майка е била 6 по ред дъщеря и е свършила френския колеж.
И започнала да прави магии. Направила магия на моя вуйчо. Направила го от злоба, защото баба ми имала 6 дъщери и син на 14 години, който искали да го пратят да следва. От направената магия парализирали се краката му и докарали една количка от Виена и един слуга винаги вървял след него да му бута количката и да' го придвижва. Той живя до 28 години, изпратил слугата да купи неща от черквата, използвал баба ми, която отишла на гарата да изпраща гости, взел ключето, отворил сандъка, намерил един пищов и се гръмнал. Майка е била 6 по ред дъщеря и е свършила френския колеж. След брака им баща ми е страдал от бъбреци, правили му някакви инжекции, влошил се от тях и го намерили умрял. Майка ми наследи пенсията на баща ми и много трудно ни изхранваше. От голямото охолство премина в нищета. Беше много разглезена от богатия живот и от баща ми и много трудно се помири. Може да се каже, че останахме в немотия, а умът й бе все в предишното богатство.
към текста >>

30. 19. Наблюдателят

Мария Младенова

А леля Райна, завършила английския колеж в Цариград, рядко интелигентна, с пробудено съзнание и тънък ум, схванала неуместния въпрос, поглежда с неодобрение своя съпруг.
Станчева, най-малката сестра на майка ми. Леля Райна се познава лично с Учителя. При посещение на сливенци беше поканен на обед у тях. На обеда свако Жанко, мъжът на леля Райна, лекар, добряк, наивно пита Учителя: „Г-н Дънов, с какво се занимавате? " „С наблюдения", отговаря Учителят. А леля Райна, завършила английския колеж в Цариград, рядко интелигентна, с пробудено съзнание и тънък ум, схванала неуместния въпрос, поглежда с неодобрение своя съпруг. Тя беше разбрала кой е този човек и господин. За нея той бе Учителят. В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено. Мъжът й лекар и синът й студент-медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат.
към текста >>

31. 6. Необикновени предсказания

Георги Йорданов Добрев

Както е искал на времето да купят и туй място гдето е сега Американския колеж, обаче приятелите не са го купили.
Не го направиха. В.К.: Защо не го направиха? Г.Д.: Защото бяха никакви. В.К.: Самонадеяни ли бяха, смятаха, че Учителят говори празни приказки? Г.Д.: Приятелите, няколко души: Лулчев и дядо Благо и Епитропов, и Борис е бил вътре и на други приятели възрастни, Учителят им давал задачи да купят места и по-далеч към Симеоново и Бистрица, та там на високо да се пренесе Школата, да пренесе Школата от Изгрева там, за да не ни безпокоят. Както е искал на времето да купят и туй място гдето е сега Американския колеж, обаче приятелите не са го купили. В.К.: Той е искал. Учителят е искал. Г.Д.: Учителят е искал, но те не са го купили. В.К.: Защо не са го купили? Защото е много далеч.
към текста >>

32. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

За сведение, сестра Елена беше учила в американския колеж в Ловеч, но когато баща й починал трябвало да напусне колежа и тогава постъпила в немското училище в Русе, което и завършила.
Но тя се беше преместила от София в Русе като милосърдна сестра и идваше на беседа. С нея идваше и една друга милосърдна сестра на име Елена Попова, тя пък от Русе. Двете живееха заедно. С течение на времето ние станахме близки и така на няколко пъти ходихме на „Свирчовица“ на братското лозе и един ден като разговарях със сестра Елена, тя ми вика: „Брат Гради, аз вече станах вегетарианка. Щом ти си вегетарианец, защо и аз да не стана вегетарианка“. За сведение, сестра Елена беше учила в американския колеж в Ловеч, но когато баща й починал трябвало да напусне колежа и тогава постъпила в немското училище в Русе, което и завършила. В Русе обикновено нощувах у брат Петър Филипов. Веднъж ще пътувам сутринта от Русе за Самовит. Станах много рано, нали ще пътувам и като отидох на пристанището гледам така една позната фигура. А то беше студено и тя с балтон, ръцете й в маншон от бяла кожа и кога гледам, то сестра Елена. Викам й: „Какво правиш тук?
към текста >>

Нали беше учила в американския колеж в Ловеч и беше завършила немска гимназия в Русе.
Казах й: „Елена, нали ти ме взема, ти ме върна. Няма защо да плачеш“. И така се разделихме окончателно. После след време тя казваше, че много съжалявала гдето ми е върнала годежа. След известно време Елена дойде в София като преподавателка в училището за милосърдни сестри. Нали беше учила в американския колеж в Ловеч и беше завършила немска гимназия в Русе. После започна да си прави апартамент в София на ул. „Раковска“ с Катя. Тя искаше пак да се оженим. Аз живеех в барака тогава, но аз не се съгласих. След това, тя понеже много пълнееше отиде в Румъния-Букурещ в санаториум за отслабване и там.веднъж й направили операция, свалили й 9 кг мазнини.
към текста >>

33. 8. Отравяне

Стефка Няголова

Бях студентка и ми дойде на гости колежка също студентка.
8. ОТРАВЯНЕ Аз бях сготвила спанак в бакърен тиган. Бях студентка и ми дойде на гости колежка също студентка. Ядохме с нея за обед, а останалото не го махнах от тигана, а го оставих там и вечерта го изядох. През нощта почувствах, че съм се отровила от тая храна. Повръщах черно и бях много зле. Сутринта болна отидох при Учителя на Изгрева. Бях почерняла цялата от окисления бакър.
към текста >>

34. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

През време на следването ми бяха започнали да преследват дъновистите, а една колежка беше научила от някъде, че съм дъновистка.
Сега кое е най-интересното за мен? Брат Боев ме вика, аз идвам и се записвам в университета и той ми дава писмена работа, за да се издържам. Това е братска работа. Преписвах фактически беседи, които се печатаха и аз така се издържах. Бях прикрепена към Елена - стенографката. През време на следването ми бяха започнали да преследват дъновистите, а една колежка беше научила от някъде, че съм дъновистка. По същото това време сънувам един сън, че половината стена на университета се руши и така пада и аз се стряскам, а един глас ми вика: „Не бой се, не бой се! “ Гласът на брат Боев. Тогава ги прочистваха студентите, изключваха чорбаджийски синове и дъщери, кулаци и т.н. А мен, понеже съм от трудово семейство ме изключиха само от ДКМС, а ме оставиха да си завърша университета. Да, това го направи брат Боев.
към текста >>

Една моя колежка научила, че съм дъновистка, тогава така ни наричаха.
Започнах сериозна работа и окултна школа на ранина посещавах и лекции в университета и писмената работа. Аз бях много трудолюбива, пък и сега съм. И от тогава с огън и пламък работех при сестра Елена Андреева. Така с работа изкарах университета. Когато ни разпределиха на работа аз бях назначена за учителка в педагогическо училище, да бъда преподавателка за подготовка на прогимназиални учители. Една моя колежка научила, че съм дъновистка, тогава така ни наричаха. Отишла в Министерството на просветата и докладвала за мене: „Как я допускате тая жена във Варна? Тя е дъновистка.“ На другия ден ме извика заместник-началника другаря Величков и ми рече: „Ние ще ви назначим във Варна, в родния ви град само ако се откажете в Държавен вестник от вашите убеждения“ Може ли да си представиш? „Това ли е, другарю Величков? “, и без да му кажа дума за поздрав, довиждане, отворих вратата, излязох и я затворих след себе си. Аз бях много категорична.
към текста >>

35. 2. Железните и медни врати

Мариета Бертоли

В Университета предавах италианска филология, колеги по английска, немска филология бяха пуснали версия, че папата ни е женил, понеже ние в Италия се женихме, нали, че той ни е бил кум и затова ходихме все в Италия, та бяха спрели моята колежка-италиянка да питат дали е вярно.
2. ЖЕЛЕЗНИТЕ И МЕДНИ ВРАТИ Композитора Петко Стайнов - слепият много обичаше Влади и Влади му казваше, че винаги му правят мръсно и той казваше: „На дърво без плод никой не хвърля камък". Та веднъж пак бяхме там с Учителя, говореше, че си има неприятности и Той му казваше: „Сега ти се затварят железните врати, но ще ти се отворят медните врати". Ама не знам, до края му все бяха врати затворени. Още Учителят му казал: „Плодът е узрял и вече ще падне." Но до няколко дни преди да си отиде нещо му ядяха парцалите. Какво ли не, понеже по едно време с филхармония „Пионер" толкова ги бяха харесали в Италия, че всяка година ги канеха, та бяха пуснали приказки и аз нали в университета преподавах 19 години във Висшето учебно заведение. В Университета предавах италианска филология, колеги по английска, немска филология бяха пуснали версия, че папата ни е женил, понеже ние в Италия се женихме, нали, че той ни е бил кум и затова ходихме все в Италия, та бяха спрели моята колежка-италиянка да питат дали е вярно. И аз й казвам: „Де да беше вярно. Папата да ми е бил кум аз щях да съм на кон". Нали казват, да имаш вуйчо владика, аз пък папа да имам. Така завиждаха. Но узрелият плод сам си пада и накрая падна в ръцете му - така получи закрила от Учителя.
към текста >>

36. Съдържание

Учителка в Американския колеж – София 7.
Човек слиза на Земята чрез рода 2. Протестантска идилия 3. Първата среща с Учителя на Рила 4. Следване 5. Учителка в Казанлък 6. Учителка в Американския колеж – София 7. В Ловеч в американският пансион 8. Американските мисионери 9. Протестантските семейства 10. Протестантските деца отиват при Учителя 11. Приятели от Изгрева 12.
към текста >>

37. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Отседнах при една колежка и на сутринта помолих да ме упътят към читалището, където знаех, че ще се открие събора.
Съвсем не! Светлината, която озари живота ми през тия 22 години не е угаснала и днес ме огрява, стопля и въодушевява. Днес ми дава още повече импулс и сили да вървя по неравния терен в живота и аз нямам друг израз на благодарност освен тази, да я отразя и разумно използувам в живота си. С видимо сдържано вълнение аз си нареждах куфара и на 18^11.1922 г. пристигнах в Търново. Отседнах при една колежка и на сутринта помолих да ме упътят към читалището, където знаех, че ще се открие събора. На л.ав-густ - Преображение, 1922 г. в старопрестолния гр. Търново за пръв път видях и чух да говори Учителят. Заех място в галерията на салона, облегнах се на една колона и се превърнах в зрение и слух. Не бях виждала такова множество от хора, с въодушевени, светли лица, облечени в бели дрехи и възторжено запели.
към текста >>

38. 32. ЛЕКАРСТВОТО КОЕТО, ДА БЪДЕ ХРАНА

Колежките с внимание ме наблюдаваха, как можах сама да се справя със здравето си.
Започнах да изпълнявам съветите. Стомахът ми се отпусна и можех да поемам течности и по малко храна. След една-две седмици храносмилането ми се оправи. Възвърнах жизнеността си и възстанових здравето си. Иначе щях да си замина млада и зелена като едно и две, както казваха учениците тогава. Колежките с внимание ме наблюдаваха, как можах сама да се справя със здравето си. Те не знаеха нищо за Учителя, макар че виждаха, че съм вегетарианка и че чета дъновистки книги. Това за тях бе достатъчно да си създадат негативно отношение към мен. Но въпреки всичко аз нали оздравях и досега съм жива. Това малко ли е? Моля ви се, това дори е много.
към текста >>

39. 48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

Този брат я поканва и тя взема една колежка и отиват там.
Това бяха първите ми пет години като учителка. Въпрос от Вергилий Кръстев: А как се запознахте с Учителя и с Учението? Теофана: Моята сестра беше учителка в Ачларе, Карнобатско. Тя вижда един ден, че в селото има млади хора нови и че са дошли при един брат. Това е първата комуна. Този брат я поканва и тя взема една колежка и отиват там. Сестра ми като чува какви културни момчета са били и колко културно говорят и споменават Учителя, то тя си казала: Ако те са толкова културни, пък Учителят какъв ли ще е? И през мисълта й минава, като свърши учебната година да отиде при този Учител да го види. Аз тогава бях вече в София и тя дойде. Дойде и брат ми и така останахме и тримата тука. Намерихме си работа и станахме софиянци.
към текста >>

40. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

Много й се поддавали езиците и затова получава стипендия за колежа в Цариград - Роберт-колеж, който има два отдела: мъжки и женски колеж.
В: Да, това е по отношение на вашите дядо и баба. Какво става по-нататък? Веска: По-нататък мама. Мама е била много красива, изобщо те всички са били красиви хора. Ето виж портрета на мама, с много хубави правилни черти, обаче скромна, много хубаво е пеела и много хубаво е изучавала езици. Много й се поддавали езиците и затова получава стипендия за колежа в Цариград - Роберт-колеж, който има два отдела: мъжки и женски колеж. Тя получава стипендия, но още първата година я обиква една американка и иска да я осинови, т.е. да я вземе да я заведе в Америка, но в това време както обикновено се явява завист. Намесва се някакъв друг протестантин, който казва: "Нека моята дъщеря да вземе тази стипендия". Тя се казва Мария Цанова и дядо ми казва: "Аз не държа, дъщеря ми ще завърши българската гимназия" и мама обаче с този английски, който усвоява за една година издава първия български речник и разговорник. В: Вие имате ли го?
към текста >>

Дори в колежа е имала приятелка гьркиня, от която има едно подаръче, което аз го пазя в една кутийка, гривна, която тя е й подарила.
Но майка ми, те са посещавали разбира се евангелската черква ръководена от английските мисионери. Майка ми е била човек много общителен и много толерантен. Тя е живяла в Одрин в гръцка и турска махала. Имало е много турци наоколо. Тя научава много хубаво турски и гръцки. Дори в колежа е имала приятелка гьркиня, от която има едно подаръче, което аз го пазя в една кутийка, гривна, която тя е й подарила. Мама се е държала с туркините много добре. С тях даже са чели Евангелието, друга чела Библията, трета чете от Мохамед Корана така и много са я обичали. Балканската война ли е била, сега съм много слаба по история, 1913 ли е било или 1914 г. Одрин за няколко дни пада в български ръце. В: Това е през време на обсадата на Одрин.
към текста >>

41. 6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ СОФИЯ

6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ - СОФИЯ Минаха години и аз напуснах.
6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ - СОФИЯ Минаха години и аз напуснах. Значи в 1942 г. есента получих назначение, поканиха ме тука в колежа, американския колеж в Симеоново да постъпя и аз приех тази покана, защото все пак ще бъда в София, ще бъда в американска среда, ще продължа с английски занимания, ще бъда близо д София, до нашите нали и така и напуснах Казанлък и дойдох тук. В американския колеж в Симеоново преподавах немски. При много добри условия работех там. Имах хубава заплата.
към текста >>

есента получих назначение, поканиха ме тука в колежа, американския колеж в Симеоново да постъпя и аз приех тази покана, защото все пак ще бъда в София, ще бъда в американска среда, ще продължа с английски занимания, ще бъда близо д София, до нашите нали и така и напуснах Казанлък и дойдох тук.
6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ - СОФИЯ Минаха години и аз напуснах. Значи в 1942 г. есента получих назначение, поканиха ме тука в колежа, американския колеж в Симеоново да постъпя и аз приех тази покана, защото все пак ще бъда в София, ще бъда в американска среда, ще продължа с английски занимания, ще бъда близо д София, до нашите нали и така и напуснах Казанлък и дойдох тук. В американския колеж в Симеоново преподавах немски. При много добри условия работех там. Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално.
към текста >>

В американския колеж в Симеоново преподавах немски.
6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ - СОФИЯ Минаха години и аз напуснах. Значи в 1942 г. есента получих назначение, поканиха ме тука в колежа, американския колеж в Симеоново да постъпя и аз приех тази покана, защото все пак ще бъда в София, ще бъда в американска среда, ще продължа с английски занимания, ще бъда близо д София, до нашите нали и така и напуснах Казанлък и дойдох тук. В американския колеж в Симеоново преподавах немски. При много добри условия работех там. Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна.
към текста >>

Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое.
Но закуската беше толкова богата. Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко. Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище. Имаше много красива борова гора, понеже тя беше нависоко, от нея направо през полето се виждаше къщичката на Учителя. Тя се белеше така хе-е-е далеч така, понеже не беше застроено тогава Софийското поле. И даже една сутрин, когато бях постъпила вече там на работа, идва съпругата на директора мисис Хлойд Бляк и ми казва: "Г-це Величкова, ние се научихме, че вие сте от обществото на г-н Дънов и това ни е много приятно". Като завърши учебната година, а аз предавах немски на племенницата на професор Йоцов, който беше тогава министър на просветата, и тя ми каза: "Научавам от чичо ми, че колежа ще се закрие и американците ще трябва да напуснат България.
към текста >>

Като завърши учебната година, а аз предавах немски на племенницата на професор Йоцов, който беше тогава министър на просветата, и тя ми каза: "Научавам от чичо ми, че колежа ще се закрие и американците ще трябва да напуснат България.
Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище. Имаше много красива борова гора, понеже тя беше нависоко, от нея направо през полето се виждаше къщичката на Учителя. Тя се белеше така хе-е-е далеч така, понеже не беше застроено тогава Софийското поле. И даже една сутрин, когато бях постъпила вече там на работа, идва съпругата на директора мисис Хлойд Бляк и ми казва: "Г-це Величкова, ние се научихме, че вие сте от обществото на г-н Дънов и това ни е много приятно". Като завърши учебната година, а аз предавах немски на племенницата на професор Йоцов, който беше тогава министър на просветата, и тя ми каза: "Научавам от чичо ми, че колежа ще се закрие и американците ще трябва да напуснат България. Време е ти да се изтеглиш в София". Тогава аз подадох веднага заявление, а директора на колежа г-н Бляк не знаеше това. Той ми каза: "За вас по-хубава среда от нашата не бихте могли да намерите". И вярно, той беше прав за себе си. А аз получих назначение за 11.мъжка гимназия.
към текста >>

Тогава аз подадох веднага заявление, а директора на колежа г-н Бляк не знаеше това.
Имаше много красива борова гора, понеже тя беше нависоко, от нея направо през полето се виждаше къщичката на Учителя. Тя се белеше така хе-е-е далеч така, понеже не беше застроено тогава Софийското поле. И даже една сутрин, когато бях постъпила вече там на работа, идва съпругата на директора мисис Хлойд Бляк и ми казва: "Г-це Величкова, ние се научихме, че вие сте от обществото на г-н Дънов и това ни е много приятно". Като завърши учебната година, а аз предавах немски на племенницата на професор Йоцов, който беше тогава министър на просветата, и тя ми каза: "Научавам от чичо ми, че колежа ще се закрие и американците ще трябва да напуснат България. Време е ти да се изтеглиш в София". Тогава аз подадох веднага заявление, а директора на колежа г-н Бляк не знаеше това. Той ми каза: "За вас по-хубава среда от нашата не бихте могли да намерите". И вярно, той беше прав за себе си. А аз получих назначение за 11.мъжка гимназия. Но наскоро след това инспекторът като ме видя ми каза: "Величкова, вие ще трябва да основете немската паралелка в Ловешкия американски колеж". Отивам аз тогава при Учителя и Му казвам това.
към текста >>

Но наскоро след това инспекторът като ме видя ми каза: "Величкова, вие ще трябва да основете немската паралелка в Ловешкия американски колеж".
Време е ти да се изтеглиш в София". Тогава аз подадох веднага заявление, а директора на колежа г-н Бляк не знаеше това. Той ми каза: "За вас по-хубава среда от нашата не бихте могли да намерите". И вярно, той беше прав за себе си. А аз получих назначение за 11.мъжка гимназия. Но наскоро след това инспекторът като ме видя ми каза: "Величкова, вие ще трябва да основете немската паралелка в Ловешкия американски колеж". Отивам аз тогава при Учителя и Му казвам това. Пък с моя приятелка се бяхме нагласили така: аз бях си купила вече концертно пиано. Аз ще й преподавам немски, а тя на мен пиано. Дори бяхме започнали с нея да работим много сериозно. Но интересното е, че Гали още като видя пианото, каза: "С това пиано ние ще купим къща!
към текста >>

42. 7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯ ПАНСИОН

И основава в Ловеч, на един от хълмовете беше колежа, девически пансион с американски и български учители имаше.
7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯТ ПАНСИОН За Ловеч ме придружи Гали с цигулката си. А пък директорка на пансиона беше мис Мелъни Търнър, една великолепна американка, която 20-го-дишна напуска Америка да бъде от полза за България. И основава в Ловеч, на един от хълмовете беше колежа, девически пансион с американски и български учители имаше. Тя беше много добра пианистка и тя ми даде да живея в нейната квартира. В горния етаж бяха нашите спални. Една американка, тя и аз. Имахме там и баня. Долу пък беше хола с библиотеката и с пиано и всичко.
към текста >>

Те имаха зала за концерти в колежа.
Имахме там и баня. Долу пък беше хола с библиотеката и с пиано и всичко. Тя ми даде всичко каквото беше. И хубаво бях посрещната. Гали ме заведе там, пък моя приятелка беше учителка вече там в Ловеч и тя ме представи на мис Търнър, на цялата колегия и Гали изнесе концерт в залата за концерти. Те имаха зала за концерти в колежа. И те даже ученичките нарекоха Гали сър Вайъли на английски „цигулка". Гали пожела да привлече мис Търнър към Словото на Учителя, но не успяхме, защото, ще ви кажа, после какво стана.Там бях една година 1942 и 1943 г. Вече през есента на 1943 г. ставаше въпроса, че трябва в София да живея при родителите си, аз заболях. Там моето вегетарианство не беше така много уважено, щото готвача ми сервираше само пържени картофи, но като подметки.
към текста >>

Една сутрин, както отивам в клас, имах първи час, отивам по-рано, влиза една колежка, моя колежка литераторка.
и казвам: Ще ми готвиш, обаче зарзават", тя беше много мил човек и много хубаво ми готвеше вкъщи, носеше ми храната в стаята. И дойдох си вече в София. В: Поводът, Учителят да ви напише писмо, вие ли бяхте или Гали? Веска: А-ах, чакайте ще ви кажа сега, какво става в Ловеч още. В Ловеч и навсякъде знаеха от какво общество идвам; аз мълча и не давам нищо да се разбере. Една сутрин, както отивам в клас, имах първи час, отивам по-рано, влиза една колежка, моя колежка литераторка. Казва: "Г-це Величкова, разбирам, че вие сте от обществото на г-н Дънов". Аз я погледнах, виж тия клюкарки, в себе си казах клюкарки, пък всичко знаят. "Моля ви се, много ви се моля, аз имам артрит и голямо страдание в колената, много така страдам, попитайте го, помолете го да ми помогне, какво ще ме посъветва Той да направя". Та по тоя повод писах писмо до Учителя. Аз написах писмо на Учителя и когато дойдох в София беше вече Коледната ваканция, Учителят ми изпраща писмо до тука, до вкъщи, отговора.
към текста >>

А тя да се окаже на моя колежка леля, но после разбрах това нещо. Така.
Аз й го казах това нещо и й предложих да я извеждам на разходка из хълма, така се разхождахме. Сега тя как го прие, тя не реагира. Вероятно това й се видя много наивно. Но нищо не каза, нищо не каза. Водех я на разходка, аз нищо не я питах, не я човърках, дали го е прилагала и това не мога да кажа, както и да е. А тя да се окаже на моя колежка леля, но после разбрах това нещо. Така. Идвам в София вече, В: Имаше ли някакво подобрение тази ваша колежка? Подобрение от артрита? Веска: Нищо не ми сподели. Нищо. Вероятно е рекла... Нищо не мога да кажа от нейно име. Нищо. само така я водих на разходки, не я питах, да не мисли, че й налагам това, което й е дадено като съвет.
към текста >>

Идвам в София вече, В: Имаше ли някакво подобрение тази ваша колежка?
Сега тя как го прие, тя не реагира. Вероятно това й се видя много наивно. Но нищо не каза, нищо не каза. Водех я на разходка, аз нищо не я питах, не я човърках, дали го е прилагала и това не мога да кажа, както и да е. А тя да се окаже на моя колежка леля, но после разбрах това нещо. Така. Идвам в София вече, В: Имаше ли някакво подобрение тази ваша колежка? Подобрение от артрита? Веска: Нищо не ми сподели. Нищо. Вероятно е рекла... Нищо не мога да кажа от нейно име. Нищо. само така я водих на разходки, не я питах, да не мисли, че й налагам това, което й е дадено като съвет. Това е.
към текста >>

Галилей ми споменаваше, че на времето, когато сте били в Американския колеж, ходил лично да пита Учителя, казва: "Ето идват събития, тя трябва ли да напусне американския колеж?
бях есента в София и трябваше да потърся работа в Софийска гимназия, тогава пък брат Георги Томалевски имаше някакъв голям пост в Министерството, а също беше и директор на III.девическа гимназия, и той каза: "Ти ще бъдеш при мене учителка" и бях назначена в неговата гимназия от 1943 г. В: И до коя година бяхте там в София? Веска: До 1946 г. В: След това? Сега аз искам друго да ви питам. Галилей ми споменаваше, че на времето, когато сте били в Американския колеж, ходил лично да пита Учителя, казва: "Ето идват събития, тя трябва ли да напусне американския колеж? " Учителят нещо интересно му е казал. Веска: Не, не зная това. Точно това не зная. Какво е? Даже Гали не ми го е казвал това нещо.
към текста >>

В: Той отишъл при Учителя и казал: "Учителю, така и така, идват събития и сестра ми е в американски колеж.
" Учителят нещо интересно му е казал. Веска: Не, не зная това. Точно това не зная. Какво е? Даже Гали не ми го е казвал това нещо. В: Той отишъл при Учителя и казал: "Учителю, така и така, идват събития и сестра ми е в американски колеж. Да не би да се обърнат събитията и тя да пострада". Учителят го изгледал строго и казал: "Никой няма право да коригира съдбата другиму, освен Бог! " Веска: Сега, какво става. В колежа много ме обикнаха всичките и много хубаво работих там, имах много хубави деца, всичко това беше прекрасно. Но виж как Бог нареди, чрез мои близки, ето професор Йовчев ми каза: "Трябва да дойдеш в София" и от колежа дойдох в София във И.мъжка гимназия.
към текста >>

В колежа много ме обикнаха всичките и много хубаво работих там, имах много хубави деца, всичко това беше прекрасно.
Даже Гали не ми го е казвал това нещо. В: Той отишъл при Учителя и казал: "Учителю, така и така, идват събития и сестра ми е в американски колеж. Да не би да се обърнат събитията и тя да пострада". Учителят го изгледал строго и казал: "Никой няма право да коригира съдбата другиму, освен Бог! " Веска: Сега, какво става. В колежа много ме обикнаха всичките и много хубаво работих там, имах много хубави деца, всичко това беше прекрасно. Но виж как Бог нареди, чрез мои близки, ето професор Йовчев ми каза: "Трябва да дойдеш в София" и от колежа дойдох в София във И.мъжка гимназия. След това отидох в Ловеч и после след това се върнах в София. Тъй че може би Учителят е помогнал, но интересното беше това, аз не ходих да занимавам Учителя с този мой въпрос. Но веднъж, беше един неделен ден, някъде след обеда след беседа и аз нещо се навъртам в големя салон, никой няма в салона и Учителят идва при мене тутакси идва. И така аз застанах гдето беше ъгълчето, гдето беше книжарничката на Цочо.
към текста >>

Но виж как Бог нареди, чрез мои близки, ето професор Йовчев ми каза: "Трябва да дойдеш в София" и от колежа дойдох в София във И.мъжка гимназия.
В: Той отишъл при Учителя и казал: "Учителю, така и така, идват събития и сестра ми е в американски колеж. Да не би да се обърнат събитията и тя да пострада". Учителят го изгледал строго и казал: "Никой няма право да коригира съдбата другиму, освен Бог! " Веска: Сега, какво става. В колежа много ме обикнаха всичките и много хубаво работих там, имах много хубави деца, всичко това беше прекрасно. Но виж как Бог нареди, чрез мои близки, ето професор Йовчев ми каза: "Трябва да дойдеш в София" и от колежа дойдох в София във И.мъжка гимназия. След това отидох в Ловеч и после след това се върнах в София. Тъй че може би Учителят е помогнал, но интересното беше това, аз не ходих да занимавам Учителя с този мой въпрос. Но веднъж, беше един неделен ден, някъде след обеда след беседа и аз нещо се навъртам в големя салон, никой няма в салона и Учителят идва при мене тутакси идва. И така аз застанах гдето беше ъгълчето, гдето беше книжарничката на Цочо. И отивам да Му целувам ръка и Учителят изрече: "Чембърлейн".
към текста >>

Учителят само това ми каза: "Разбирам, че вие отивате в американския колеж, но ще знаете, че там става винаги голямо течение.
Но веднъж, беше един неделен ден, някъде след обеда след беседа и аз нещо се навъртам в големя салон, никой няма в салона и Учителят идва при мене тутакси идва. И така аз застанах гдето беше ъгълчето, гдето беше книжарничката на Цочо. И отивам да Му целувам ръка и Учителят изрече: "Чембърлейн". Ама Той така си каза нещо, но пак не знам на себе си ли го каза, нищо не мога да кажа повече. "Чембърлейн". И отидох. Учителят само това ми каза: "Разбирам, че вие отивате в американския колеж, но ще знаете, че там става винаги голямо течение. От Владая минава едно течение, което не е много добре и което минава непрекъснато". И верно, че от тази година, понеже беше военна година вече, беше оскъдно горивото, в колежа имаше парно отопление, което беше недостатъчно. И аз помня, че тогава съм се завивала и с хавлията, освен вече пижама и нали хавлията и одеало и така съм спала, обаче слава Богу само малко синузит ми се яви, но после си го излекувах с лайкучка и със солена вода, в много слаба форма. Това беше, което Учителят ми каза. Но аз само Го погледнах и приех това нещо, което ми каза, но повече нищо, нали, повече аз не разширих разговора.
към текста >>

И верно, че от тази година, понеже беше военна година вече, беше оскъдно горивото, в колежа имаше парно отопление, което беше недостатъчно.
И отивам да Му целувам ръка и Учителят изрече: "Чембърлейн". Ама Той така си каза нещо, но пак не знам на себе си ли го каза, нищо не мога да кажа повече. "Чембърлейн". И отидох. Учителят само това ми каза: "Разбирам, че вие отивате в американския колеж, но ще знаете, че там става винаги голямо течение. От Владая минава едно течение, което не е много добре и което минава непрекъснато". И верно, че от тази година, понеже беше военна година вече, беше оскъдно горивото, в колежа имаше парно отопление, което беше недостатъчно. И аз помня, че тогава съм се завивала и с хавлията, освен вече пижама и нали хавлията и одеало и така съм спала, обаче слава Богу само малко синузит ми се яви, но после си го излекувах с лайкучка и със солена вода, в много слаба форма. Това беше, което Учителят ми каза. Но аз само Го погледнах и приех това нещо, което ми каза, но повече нищо, нали, повече аз не разширих разговора. Бях решила в себе си и какво ще занимавам Учителя повече, да. Но там пък срещнах много хубави души в колежа, даже имаше един американец, който завеждаше библиотеката, мистър Моор, пък аз носех, винаги съм носила мрежи, понеже моята коса е много тънка и винаги съм си носила такива мрежи, които получавах от Италия.
към текста >>

Но там пък срещнах много хубави души в колежа, даже имаше един американец, който завеждаше библиотеката, мистър Моор, пък аз носех, винаги съм носила мрежи, понеже моята коса е много тънка и винаги съм си носила такива мрежи, които получавах от Италия.
И верно, че от тази година, понеже беше военна година вече, беше оскъдно горивото, в колежа имаше парно отопление, което беше недостатъчно. И аз помня, че тогава съм се завивала и с хавлията, освен вече пижама и нали хавлията и одеало и така съм спала, обаче слава Богу само малко синузит ми се яви, но после си го излекувах с лайкучка и със солена вода, в много слаба форма. Това беше, което Учителят ми каза. Но аз само Го погледнах и приех това нещо, което ми каза, но повече нищо, нали, повече аз не разширих разговора. Бях решила в себе си и какво ще занимавам Учителя повече, да. Но там пък срещнах много хубави души в колежа, даже имаше един американец, който завеждаше библиотеката, мистър Моор, пък аз носех, винаги съм носила мрежи, понеже моята коса е много тънка и винаги съм си носила такива мрежи, които получавах от Италия. "Вие напомняте за Ренесанса с тази прическа." Съпругата му беше в Америка тогава, те нямаха деца и той искаше да ме вземе в Америка, но аз казах: "В България си оставам". Изобщо не ме е блазнило това отиване на някъде, макар че съм имала хиляди случаи и в Италия, и във франция, и в Америка да отида и са ме канили да ми плащат. Тука си оставам.
към текста >>

43. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г.
8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ В: Искахте да кажете още нещо за г-ца Търнър. Веска: Директорката на Ловеч беше госпожица Търнър, която е напуснала Америка 20-годишна, за да дойде да работи в България, за просветата на българската девойка и тя си остана в Ловеч и там учредява американския девически пансион, който ръководи с много голяма грижа, с много голяма нежност. Тя обичаше много България. И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г. на Архангелов ден на 9.ноември тя приключва трагично своя идеен живот. Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ. Нейният баща е бил пастор в една от черквите и тя един неделен ден, именно на 9.Х1.1949 г. се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й.
към текста >>

В: Този колеж в Ловеч коя година е открит?
Нейният баща е бил пастор в една от черквите и тя един неделен ден, именно на 9.Х1.1949 г. се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й. Мисис Мелъни Търнър. Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея. Това е мис Търнър, да. В: Този колеж в Ловеч коя година е открит? Веска: Не мога да ви кажа, но много отдавна. Той се превърна впоследствие в Българска езикова гимназия. Колежа тука стана школа. В: Ясно, да. Искам да питам друго.
към текста >>

Колежа тука стана школа.
Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея. Това е мис Търнър, да. В: Този колеж в Ловеч коя година е открит? Веска: Не мога да ви кажа, но много отдавна. Той се превърна впоследствие в Българска езикова гимназия. Колежа тука стана школа. В: Ясно, да. Искам да питам друго. Тези първи мисионери протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български? Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг.
към текста >>

44. 11. ПРИЯТЕЛИ ОТ ИЗГРЕВА

Енергичен, способен, много добър организатор, който е бил в колежа американския, но баща му отказа да го поддържа, след като вече идва на Изгрева и влиза в обществото на Учителя.
В: Спомняте ли си някои опитности, които тя ви е разказвала? Веска: Не, тя не ми е разказвала опитности. Събирахме се с нея, коментирахме беседата, която сме чули и ли пък така мисли от беседите на Учителя, пеехме. В: По-преди вие споменахте за Славчо Печеников. Веска: Слави Печеников беше един от най-енергичните братя. Енергичен, способен, много добър организатор, който е бил в колежа американския, но баща му отказа да го поддържа, след като вече идва на Изгрева и влиза в обществото на Учителя. И той сам започва да си организира живота като открива една кантора, в която аз дори ходех да се уча на машинопис, кантора за машино-пис и умееше много, много добър в това отношение, много добър, много находчив така в търговския свят, в търговските манипулации и сделки. Той така бърже замогна, мога да кажа и имаше връзка, имаше един приятел шофьор, който имаше парк от коли и с него именно той ангажираше винаги неговите коли да ни превозят всяко лято на Рила. И Славчо е този, който организираше великолепно ежедневието на лагера като снабдяваше лагеруващите с всичко необходимо, с всички продукти. Ние там даже и халва сме яли. Всичко имаше: маслини, кашкавал, масло, всичките зарзавати, зеленчуци, необходими за кухнята и изобщо да се устройват вечери, обеди на Рила.
към текста >>

45. 13. БОЛНОТО ГЪРЛО

След двугодишна учителска служба в Казанлък, отново се завърнах в София и бях назначена в американският колеж в с.
13. БОЛНОТО ГЪРЛО Отново в София. 1942 г. След двугодишна учителска служба в Казанлък, отново се завърнах в София и бях назначена в американският колеж в с. Симеоново, което се намира на осем км от града, от горичката на Симеоново от колежа може спокойно от далечината да виждам белите къщички на Изгрева и къщичката на Учителя. Моя колежка Мария Ранкова напускаше учителското си място и ме покани да отида там. С радост приех тази покана и подадох заявлението си. Бях приета. Преди да замина за новото си учителско място, един неделен ден след обед се озовах в салона, където Учителят изнасяше беседите и ето там беше и Той.
към текста >>

Симеоново, което се намира на осем км от града, от горичката на Симеоново от колежа може спокойно от далечината да виждам белите къщички на Изгрева и къщичката на Учителя.
13. БОЛНОТО ГЪРЛО Отново в София. 1942 г. След двугодишна учителска служба в Казанлък, отново се завърнах в София и бях назначена в американският колеж в с. Симеоново, което се намира на осем км от града, от горичката на Симеоново от колежа може спокойно от далечината да виждам белите къщички на Изгрева и къщичката на Учителя. Моя колежка Мария Ранкова напускаше учителското си място и ме покани да отида там. С радост приех тази покана и подадох заявлението си. Бях приета. Преди да замина за новото си учителско място, един неделен ден след обед се озовах в салона, където Учителят изнасяше беседите и ето там беше и Той. Когато се отправих към Него, попита ме за новото ми назначение, като грижливо ми обърна внимание на факта, че в мястото където е разположен колежът винаги се чувства едно течение от Владайския проход.
към текста >>

Моя колежка Мария Ранкова напускаше учителското си място и ме покани да отида там.
13. БОЛНОТО ГЪРЛО Отново в София. 1942 г. След двугодишна учителска служба в Казанлък, отново се завърнах в София и бях назначена в американският колеж в с. Симеоново, което се намира на осем км от града, от горичката на Симеоново от колежа може спокойно от далечината да виждам белите къщички на Изгрева и къщичката на Учителя. Моя колежка Мария Ранкова напускаше учителското си място и ме покани да отида там. С радост приех тази покана и подадох заявлението си. Бях приета. Преди да замина за новото си учителско място, един неделен ден след обед се озовах в салона, където Учителят изнасяше беседите и ето там беше и Той. Когато се отправих към Него, попита ме за новото ми назначение, като грижливо ми обърна внимание на факта, че в мястото където е разположен колежът винаги се чувства едно течение от Владайския проход. И наистина, когато отидох там да живея установих това явление и бях осторожна в грижите си да опазя здравето си.
към текста >>

Когато се отправих към Него, попита ме за новото ми назначение, като грижливо ми обърна внимание на факта, че в мястото където е разположен колежът винаги се чувства едно течение от Владайския проход.
Симеоново, което се намира на осем км от града, от горичката на Симеоново от колежа може спокойно от далечината да виждам белите къщички на Изгрева и къщичката на Учителя. Моя колежка Мария Ранкова напускаше учителското си място и ме покани да отида там. С радост приех тази покана и подадох заявлението си. Бях приета. Преди да замина за новото си учителско място, един неделен ден след обед се озовах в салона, където Учителят изнасяше беседите и ето там беше и Той. Когато се отправих към Него, попита ме за новото ми назначение, като грижливо ми обърна внимание на факта, че в мястото където е разположен колежът винаги се чувства едно течение от Владайския проход. И наистина, когато отидох там да живея установих това явление и бях осторожна в грижите си да опазя здравето си. Беше за мене също приятно изненадващо, когато една сутрин преди започване на учебните занятия на моята врата се почука и влезе съпругата на директора, г-жа Бляк. Тя приветливо ме приветствува за идването в колежа и с особено задоволство ми каза: "Разбирам, че вие сте от обществото на г-н Дънов". Аз потвърдих нейните думи. Отношението на директора Бляк, флейд Бляк и на другите ми колеги американци беше много добро.
към текста >>

Тя приветливо ме приветствува за идването в колежа и с особено задоволство ми каза: "Разбирам, че вие сте от обществото на г-н Дънов".
Бях приета. Преди да замина за новото си учителско място, един неделен ден след обед се озовах в салона, където Учителят изнасяше беседите и ето там беше и Той. Когато се отправих към Него, попита ме за новото ми назначение, като грижливо ми обърна внимание на факта, че в мястото където е разположен колежът винаги се чувства едно течение от Владайския проход. И наистина, когато отидох там да живея установих това явление и бях осторожна в грижите си да опазя здравето си. Беше за мене също приятно изненадващо, когато една сутрин преди започване на учебните занятия на моята врата се почука и влезе съпругата на директора, г-жа Бляк. Тя приветливо ме приветствува за идването в колежа и с особено задоволство ми каза: "Разбирам, че вие сте от обществото на г-н Дънов". Аз потвърдих нейните думи. Отношението на директора Бляк, флейд Бляк и на другите ми колеги американци беше много добро. Зачитаха моят вегетариански режим и когато ме канеха на трапеза във вилите си се стараеха да ми сервират изящно приготвени вегетариански блюда. Но това беше в частните жилища. А не в трапезарията където се хранехме.
към текста >>

Когато един ден се срещнах с мои близки в София, те ме предупредиха, че на есента има вероятност американският колеж в Симеоново да бъде закрит и ме посъветваха своевременно да си потърся място в някоя българска гимназия в София.
Но това беше в частните жилища. А не в трапезарията където се хранехме. Там готвачът ми даваше само пържен лук. А беше 1942 г. Вече втора година бушуваше Втората световна война и това военно напрежение влияеше много на настроението в средата на преподавателите. Когато един ден се срещнах с мои близки в София, те ме предупредиха, че на есента има вероятност американският колеж в Симеоново да бъде закрит и ме посъветваха своевременно да си потърся място в някоя българска гимназия в София. Дори ми обещаха да се погрижат да ми издействат учителско място във П-ра мъжка гимназия в София. С мъка приех тази вест, но в края на учебната година подадох заявление за напускане мястото ми в колежа. Директора, г-н Бляк изглежда с неохота е приел заявлението ми, но отговори с писмо, че приема моето решение, но ме предупреждава, че не бих могла да намеря по-подходяща среща за себе си от тази на Американския колеж. Той беше прав, но... И вярно. След това когато се озовах в средата на българските си колеги, не намерих онова изискано отношение, на което се радвах в колежа.
към текста >>

С мъка приех тази вест, но в края на учебната година подадох заявление за напускане мястото ми в колежа.
Там готвачът ми даваше само пържен лук. А беше 1942 г. Вече втора година бушуваше Втората световна война и това военно напрежение влияеше много на настроението в средата на преподавателите. Когато един ден се срещнах с мои близки в София, те ме предупредиха, че на есента има вероятност американският колеж в Симеоново да бъде закрит и ме посъветваха своевременно да си потърся място в някоя българска гимназия в София. Дори ми обещаха да се погрижат да ми издействат учителско място във П-ра мъжка гимназия в София. С мъка приех тази вест, но в края на учебната година подадох заявление за напускане мястото ми в колежа. Директора, г-н Бляк изглежда с неохота е приел заявлението ми, но отговори с писмо, че приема моето решение, но ме предупреждава, че не бих могла да намеря по-подходяща среща за себе си от тази на Американския колеж. Той беше прав, но... И вярно. След това когато се озовах в средата на българските си колеги, не намерих онова изискано отношение, на което се радвах в колежа. И така есента на 1942 г. получих назначение във И.мъжка гимназия в София.
към текста >>

Директора, г-н Бляк изглежда с неохота е приел заявлението ми, но отговори с писмо, че приема моето решение, но ме предупреждава, че не бих могла да намеря по-подходяща среща за себе си от тази на Американския колеж.
А беше 1942 г. Вече втора година бушуваше Втората световна война и това военно напрежение влияеше много на настроението в средата на преподавателите. Когато един ден се срещнах с мои близки в София, те ме предупредиха, че на есента има вероятност американският колеж в Симеоново да бъде закрит и ме посъветваха своевременно да си потърся място в някоя българска гимназия в София. Дори ми обещаха да се погрижат да ми издействат учителско място във П-ра мъжка гимназия в София. С мъка приех тази вест, но в края на учебната година подадох заявление за напускане мястото ми в колежа. Директора, г-н Бляк изглежда с неохота е приел заявлението ми, но отговори с писмо, че приема моето решение, но ме предупреждава, че не бих могла да намеря по-подходяща среща за себе си от тази на Американския колеж. Той беше прав, но... И вярно. След това когато се озовах в средата на българските си колеги, не намерих онова изискано отношение, на което се радвах в колежа. И така есента на 1942 г. получих назначение във И.мъжка гимназия в София. Веднъж след пристигането ми за ваканция от Казанлък, посетих Учителя, за да Му предам поздрави от приятелското семейство Камбурови, които пожелаха да донеса на Учителя един буркан с мармалад от сливи.
към текста >>

След това когато се озовах в средата на българските си колеги, не намерих онова изискано отношение, на което се радвах в колежа.
Когато един ден се срещнах с мои близки в София, те ме предупредиха, че на есента има вероятност американският колеж в Симеоново да бъде закрит и ме посъветваха своевременно да си потърся място в някоя българска гимназия в София. Дори ми обещаха да се погрижат да ми издействат учителско място във П-ра мъжка гимназия в София. С мъка приех тази вест, но в края на учебната година подадох заявление за напускане мястото ми в колежа. Директора, г-н Бляк изглежда с неохота е приел заявлението ми, но отговори с писмо, че приема моето решение, но ме предупреждава, че не бих могла да намеря по-подходяща среща за себе си от тази на Американския колеж. Той беше прав, но... И вярно. След това когато се озовах в средата на българските си колеги, не намерих онова изискано отношение, на което се радвах в колежа. И така есента на 1942 г. получих назначение във И.мъжка гимназия в София. Веднъж след пристигането ми за ваканция от Казанлък, посетих Учителя, за да Му предам поздрави от приятелското семейство Камбурови, които пожелаха да донеса на Учителя един буркан с мармалад от сливи. Когато връчих на Учителя изпратеното заедно с поздравите от брат Камбуров, Той ме запита как съм. Отговорих Му с веселост, че съм добре, но малко ми е раздразнено гърлото.
към текста >>

46. 16. ЛЕКАРСТВО ОТ УЧИТЕЛЯ - СКИЛИДКА ЧЕСЪН

Настаниха ме в стая, която се помещаваше в сградата, където живееше директорката и още една колежка-американка Кархарт.
16. ЛЕКАРСТВО ОТ УЧИТЕЛЯ - СКИЛИДКА ЧЕСЪН Дойде времето на Ловеч - 1942/43 г. При пътуването ми до Ловеч ме придружи моят добър брат Гавраил. Бяхме посрещнати много любезно от директорката на пансиона г-ца Мелъни Търнър. Настаниха ме в стая, която се помещаваше в сградата, където живееше директорката и още една колежка-американка Кархарт. Брат ми беше взел цигулката си със себе си и вечерта в салона на пансиона изнесе един малък концерт за ученичките, на който изпълни творби от Учителя. Всички бяха много доволни и ученичките кръстила брат ми „мистър Вайълин". Започна моят живот в Ловеч. Незабавно се свързах със сестра Пенка Кънева, която беше преподавателка по философия и педагогика в гимназията в Ловеч. Тя ме запозна със семейство Баеви, които въобще са проявявали интерес към теософията и окултизма, а след запознанството си с нея интересът им е бил вече отправен и към делото и Словото на Учителя.
към текста >>

47. 17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ Една хубава слънчева сутрин в учителската стая където бях подранила, влезе една от моите добри колежки, преподавателка в пансиона по български език и литература.
17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ Една хубава слънчева сутрин в учителската стая където бях подранила, влезе една от моите добри колежки, преподавателка в пансиона по български език и литература. Тя се казваше Тотка Баева Урумова, съвсем неочаквано за мене, тя отправи молбата си с много тих и доверителен тон, а именно да замоля Учителят да й препоръча метод за лекуване на артрита й в колената. Малко сдържана, тъй като бях изненадана, че тя знае моята принадлежност към Братството на Изгрева в София, аз й обещах да сторя това, но нито продължих, нито се постарах да се задълбоча в разговор с нея по този въпрос. Веднага написах писмо до Учителя и понеже наближаваше Коледната ваканция, когато отпътувах за София, срещнах се с Учителя и Той ми даде наставление да я придружавам в разходки при изкачване на хълма, на който беше построен пансиона, да пие топли води, за да пречисти организма си от наслояванията на разни утайки в него. Завръщайки се в Ловеч предадох на г-жа Тотка Урумова препоръката на Учителя и започнахме разходките. Но, както вече споменах, България през този период на II.
към текста >>

Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език.
вече попадаше под угрозата на съдбоносни събития и нашата страна България. Хранителните продукти бяха оскъдни, хлябът много безвкусен и месен от някакви отпадъци на житни растения. Ставаха убийства на полицейски органи на властта. Самата аз не можех да си обясня тези вътрешни смущения. А те се дължаха на върлуващи партизански отреди, врагове на правителството на цар Борис III, които се бореха за освобождението на България от така нареченото фашистко иго. Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език. Аз се отнесох доверчиво и направих за него необходимото. Впоследствие разбрах, че той е напуснал училище, за да бъде в помощ на тези партизански чети. Независимо от това животът в пансиона все още спокойно си течеше. Ето писмото от Учителя: „Любезна Веска, Двете ви добри писма получих. Добрите ви желания съм ги взел предвид, радва ме твоята готовност да услужите с каквото можете.
към текста >>

Нека ми бъде позволено да ви изкажа моята дълбока благодарност и признателност относно Вашата добра грижа към една от моите колежки в Ловеч, а именно госпожа Тотка Урумова, учителка по български език.
Да служи човек за славата на името Божие, за идването на царството Божие и неговата правда, на земята и да се изпълни Неговата воля това е смисъл на живота. Моя добър привет." 12.I.1943 г., Изгрев, София (Свещения подпис) Ето моето благодарствено писмо до Учителя: 16.I.1943 г., София Учителю Благи, Вашето така благодатно писмо ме изпълни с възторжена радост и красиви импулси за живота. Мариолчето беше така изпълнителна и ми го донесе още същата сутрин, когато Вие сте го предали. Това писмо е светиня за мене, защото ми сочи пътя в истинския живот, чиято основа е Любовта, чиято светлина е Мъдростта, чиято върховна цел е Истината. Моята съкровена молитва е, щото съдържанието на това Ваше писмо да бъде съдържание на моя живот. Нека ми бъде позволено да ви изкажа моята дълбока благодарност и признателност относно Вашата добра грижа към една от моите колежки в Ловеч, а именно госпожа Тотка Урумова, учителка по български език. Интересно е, че още в първия момент, когато я видях, се изпълних с едно красиво чувство към нея. Нещо светло и чисто, благородно лъха от нейното чело и откровения й поглед. В многото хубави разговори с нея тя сподели с болката си и аз така дълбоко пожелах да отправя погледа й и вярата й към Вас. И ето, вчера в един разговор, който водих със сестра Савка, на която разказвайки за впечатленията си от Ловеч споменах името на тази колежка, веднага ми каза, че относно едно запитване до Вас за лекуването на нейната болест Вие сте дали съвет. Така много се зарадвах, че още днес написах едно писмо до Госпожа Урумова, в което й съобщавам и вашите указания за нейното лекуване.
към текста >>

И ето, вчера в един разговор, който водих със сестра Савка, на която разказвайки за впечатленията си от Ловеч споменах името на тази колежка, веднага ми каза, че относно едно запитване до Вас за лекуването на нейната болест Вие сте дали съвет.
Моята съкровена молитва е, щото съдържанието на това Ваше писмо да бъде съдържание на моя живот. Нека ми бъде позволено да ви изкажа моята дълбока благодарност и признателност относно Вашата добра грижа към една от моите колежки в Ловеч, а именно госпожа Тотка Урумова, учителка по български език. Интересно е, че още в първия момент, когато я видях, се изпълних с едно красиво чувство към нея. Нещо светло и чисто, благородно лъха от нейното чело и откровения й поглед. В многото хубави разговори с нея тя сподели с болката си и аз така дълбоко пожелах да отправя погледа й и вярата й към Вас. И ето, вчера в един разговор, който водих със сестра Савка, на която разказвайки за впечатленията си от Ловеч споменах името на тази колежка, веднага ми каза, че относно едно запитване до Вас за лекуването на нейната болест Вие сте дали съвет. Така много се зарадвах, че още днес написах едно писмо до Госпожа Урумова, в което й съобщавам и вашите указания за нейното лекуване. Вярвам, че и тя с радост ще изпълни Вашия съвет. Благословено да е Словото Ви в нашите души и нека нашият живот бъде светла радост за Вас! Като Ви благодаря, целувам десницата Ви с Любов: Ваша смирена ученичка: Веска Величкова
към текста >>

48. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

Братята носеха продукти, аз почиствах жилището, заедно със сестра Сийка носех вода от сградата на френския колеж, тъй като голяма част от канализацията беше повредена.
И така на Изгрева останахме една съвсем малка група. А Учителят казал: "Тези, които останаха на Изгрева държат изпит". Обаче въпреки много трудните условия в дома на сестра Сийка Динова, всички живеехме в една чиста и приятна атмосфера на хармония и разбирателство. Всеки изпълняваше работата, която му прилягаше. Леля Еленка Каназирева палеше печката и готвеше. Братята носеха продукти, аз почиствах жилището, заедно със сестра Сийка носех вода от сградата на френския колеж, тъй като голяма част от канализацията беше повредена. Но всеки вършеше работата си с обич и приятност.
към текста >>

49. 26. БАБА МАРИЯ - РОЖДЕННАТА СЕСТРА НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Тогава не са давали стипендии, а единствената услуга, която Му се прави е тази, че те Го препоръчват, така да се каже заангажирват място в едно от учебните заведения в колежа, където Той заплаща своето обучение и своя пансион с работа в самия колеж, в самия университет, като прислужва в трапезарията, мие чиниите, а това са на ден по 400 чинии.
В: Няма ли наследници? Веска: Той има дъщеря, обаче не знам тези неща къде са вече. Може би баща й някъде ги е дал, щото и тяхното семейство беше обекта на преследване. Сега това е. Учителят впоследствие е бил много духовен, свирил е на цигулка и импонирал е на това евангелско общество, решават да го изпратят в Америка да следва, в Америка да получи висше образование. Тогава не са давали стипендии, а единствената услуга, която Му се прави е тази, че те Го препоръчват, така да се каже заангажирват място в едно от учебните заведения в колежа, където Той заплаща своето обучение и своя пансион с работа в самия колеж, в самия университет, като прислужва в трапезарията, мие чиниите, а това са на ден по 400 чинии. Той трябва да мие. И по този начин Той си е покривал тъй да се каже разноските по неговото обучение. От други случаи ми разказват, че Той даже ходел на гарата да посреща пътници, да поема куфарите им да ги носи, без обаче да определя цена за възнаграждение, очаквайки ако човекът чийто куфари носи се сети да му предложи нещо, да плати, ако не оставя нещата на добрата воля на този когото обслужва. Зная между другото че даже е чистил и комини при своя престой в Америка. В: От кого си го чувала, от баба Мария?
към текста >>

Веска: Което получих на моя имен ден, но той беше тогава 14.1.1943 г., което получих на ръка.Мариолчето ми го донесе на ръка вкъщи в отговор на моето писмо, което аз писах на Учителя от пансиона в Ловеч, в което го молех да даде съвет за моята колежка, която страдаше.
Веска: няма как! В: А баба Мария кога си заминава? Веска: Баба Мария продължава да си бъде член на Евангелското общество и си посещава д-р Лонг на ул. "Раковска" и един неделен ден отивайки на черква там пада и си счупва крака и така си заминава. В: Вие казахте, че имате писмо от Учителя. Веска: Което получих на моя имен ден, но той беше тогава 14.1.1943 г., което получих на ръка.Мариолчето ми го донесе на ръка вкъщи в отговор на моето писмо, което аз писах на Учителя от пансиона в Ловеч, в което го молех да даде съвет за моята колежка, която страдаше. Тя ми го донесе вкъщи София, понеже наближаваше ваканцията и аз дойдох за Коледната ваканция.
към текста >>

50. 37. ТЕОСОФИТЕ

Тя беше учителка по литература и беше завършила колежа, Роберт колеж в Цариград.
Четяха, някои от тях бяха вегетарианци, но повечето от тях си, всичко това, което им предлагаше източната теософия го знаеха като една теория. Не го прилагаха. Много от тях си бяха месоядци, водеха един обикновен, нормален живот. На моята снаха леля й, леля Варвара Багрянова, тя беше теософка, тя беше вегетарианка, един много издържан човек така в морално отношение, но дори ми е казвала: "Знам още колко прераждания ще трябва да идвам на земята и как не ми се ще да се прераждам вече. Отново да почвам пак да боледувам, тези болести детските, да ходя да уча". Тя беше учителка по литература и беше завършила колежа, Роберт колеж в Цариград. Знам, че теософията не им даде някаква опора, някаква сила да се справят със своите проблеми като личности, като индивидуалности. Знам, че сестрата на ръководителя на теософското общество Софрони Ников, тя идваше горе на беседи при Учителя. Беше една от много добрите посетителки на беседите Му. Сестра рождена на Софрони Ников. Но нито един от тях не дойде при Учителя понеже те се считаха за много големи капацитети завладели вече едва ли не някакви си логоси в космоса.
към текста >>

51. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Той беше пък на моя колежка дядо.
И ние трябва да вървим по пътя, който Той озарява. Но аз самата нямам думи да разкажа за отклонението. В: През време на Пловдив, пловдивското братство, много са били медиумите. И Стоицев и други там. Веска: Много, и Стоицев, а-а, и брат Стоицев и той е бил към това общество, същевременно и брат Манев. Той беше пък на моя колежка дядо. И той се подвизаваше в тази група. Те бяха така едни хора с брат Стоицев, образовани. Стайков беше инженер, брат Манев беше някакъв чиновник, все пак образован човек и брат Стоицев пък беше лекар, зъболекар. Заможни хора, всички имаха така самочувствие на водещи личности. И накрая какво остана?
към текста >>

52. СЕАНСИ В ПЛОВДИВ

Той беше пък на моя колежка дядо.
И ние трябва да вървим по пътя, който Той озарява. Но аз самата нямам думи да разкажа за отклонението. В: През време на Пловдив, пловдивското братство, много са били медиумите. И Стоицев и други там. Веска: Много, и Стоицев, а-а, и брат Стоицев и той е бил към това общество, същевременно и брат Манев. Той беше пък на моя колежка дядо. И той се подвизаваше в тази група. Те бяха така едни хора с брат Стоицев, образовани. Стайков беше инженер, брат Манев беше някакъв чиновник, все пак образован човек и брат Стоицев пък беше лекар, зъболекар. Заможни хора, всички имаха така самочувствие на водещи личности. И накрая какво остана?
към текста >>

53. 11.10.06.1961 г., Дарджелинг

След училище аз ще трябва да постъпя в колеж в Делхи.
Ние имахме пет дни и аз съм пансионерка в училище, макар че аз живея в Дарджилинг. Но Вие можете да изпратите писмата ми на моя домашен адрес, както правихте досега. Моите родители и братовчеди идват да ме посещават всяка неделя. Това е моята последна година в училище. Сега в края на тази година аз ще трябва да положа изпити, от което зависи какво съм постигнала и тогава ще получа свидетелство. След училище аз ще трябва да постъпя в колеж в Делхи. Моята сестра има бебе - момченце. Кръстиха го Санан Монгехук, той е така сладък както баща си. Една от моите братовчедки, която е по-възрастна от мене се сгоди. Нейното име е Дана. Моя баща скоро ще замине за Непал.
към текста >>

54. 12. Моето последно писмо от 12.УИ.1961 г.

До Нима Тенцинг Норгей

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Аз съм радостна да науча, че вие вече сте завършила училищните изпити и сега вече лелеете мечтите за вашето бъдещо образование в колежа в Делхи.
2. Моето последно писмо от 12.УИ.1961 г. До Нима Тенцинг Норгей „Моя мила, сладка Нима, Вашето мило писмо ми донесе аромата на вашата благословена страна. Благодаря за всички новини от моя далечен Дарджилинг, където моите любими приятели са изживели щастливи събития, които са се случили в техния живот. Аз съм радостна да науча, че вие вече сте завършила училищните изпити и сега вече лелеете мечтите за вашето бъдещо образование в колежа в Делхи. Поздравявам ви, че имате племенник, макар че аз съм далече и не мога да го видя. Но го обичам и мога да си представя неговия сладък глас и тъмни очи и очаквам момента, когато неговите мили хора ще отидат при него и ще го целунат, мила Нима, от мое име. Вие пишете, че сте гледали филма Бен Хур, който много сте харесали. Преди много години аз гледах този филм и не мога да го забравя. Сега, приключвайки писмото аз желая да приложа една дипляна с изгледи от българската столица София.
към текста >>

55. 38. НАЧАЛОТО НА СТЕНОГРАФИТЕ

ТОМ 9

Пък аз Савка Керемидчиева познавах от университета, беше ми колежка.
Интересно, аз не съм запитала Савка, кога е седнала на стенографската маса. Как е станало затова никак не си спомням, даже не знам и кога е учила стенография. Може да са ми казали, ама съм забравила. Но аз в 1920 год. когато отидох, Паша и Савка бяха на стенографската маса двете. Пък аз Савка Керемидчиева познавах от университета, беше ми колежка. Паша познавах, че ми беше учителка. В гимназията ми е била по химия учителка. Тя е десетина години по-голяма от мене. Така че като отидох, като седнах после в 1921 год. на масата и двете ми бяха вече така близки, не ми бяха чужди, щото от по-рано ги знаех.
към текста >>

56. 126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Завършила американския колеж у нас, изпратена да следва в САЩ, след което се връща и дойде на Изгрева.
126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ КОЙ ЩЕ ЧЕТЕ СВЕДЕНБОРГ? Имаше една сестра Весела Несторова. Завършила американския колеж у нас, изпратена да следва в САЩ, след което се връща и дойде на Изгрева. Беше млада, хубава, добър музикант, пееше много добре. Освен това бе талант - композираше песни и беше поетеса. Всички хубости бяха събрани на едно в нея. Но както казват българите „Много хубаво не е за добро". Така стана и с нея.
към текста >>

57. 09 - 357. КАК ДА СЕ МОЛИМ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Аз и още една колежка бяхме в частна къща.
" - „Според случая", ми каза той и млъкна. Не го разбрах, но не смеех да го попитам повече. Това ще да е било през 1942 година. Бе минало половин година от този разговор, когато почна евакуацията на столичното население. Операта се евакуира в град Брезник. Аз и още една колежка бяхме в частна къща. През нощта почна престрелка. Чуваше се куршумите как пиукат и удрят по стените. Веднага се пъхнахме под леглата. Аз през цялото време се молих с 91 псалом. Под леглото бе и нощното гърне.
към текста >>

58. 18 - 10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

Учила в американския колеж тук и специализирала 4 години в САЩ.
Георги Куртев е с обикновена фелдшерска заплата и със седем деца. Беднотия до шия. По онова време в Айтоската градина на почивка е Весела Несторова, дошла от София. Тя е добър музикант, пее хубаво, приглася си с китарата, има дар слово, може да говори за Учителя с часове. Тя е поетеса с богата култура за времето си. Учила в американския колеж тук и специализирала 4 години в САЩ. Богата е на спомени от Изгрева и от живота на Учителя в Мърчаево. Изобщо човек, от когото всеки може да научи нещо от Школата. И не само да научи, но и да му бъде показано как се пее, как се играе Паневритмия. 3. Георги Куртев оценява нейната дарба и способността да пее песните на Учителя, да проповядва в Дух Словото на Учителя и я взима със себе си на обиколка по селата е Айтоския край. Цели шест месеца двамата, Георги Куртев и тя, качени на една магарешка каручка пътуват от село на село.
към текста >>

59. IV.8 август, събота 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

католически колеж в гр. Одрин.
Същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново всички лица, участвуващи на тазгодишната среща на Веригата. Край на годишната среща през август 1915 година. Забележка: Протоколите за Търновските събрания през 1914 г., както и през 1915 г., са преписани от тетрадките на брат Димитър Голов от гр. Котел. Роден е в махалата Галата. Завършил е франц. католически колеж в гр. Одрин. Завършил е В Рим Духовната академия. Става свещеник, после се разпопва. Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки. Живее на ул. „Солунска" до Гимназията.
към текста >>

60. 15. НАЧАЛОТО ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - 22 МАРТ 1914 г. - ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Стефан Тошев

Дафинка Доганова е завършила литература в Роберт Колеж в Цариград, знаеше отлично английски и френски, излагаше се много добре и в сказките си, каквито често държеше, а и с перото си.
Друг път тя ни каза: „Снощи след вечеря ни посети един възвишен дух. Към края на изложението си чрез мене, той написа: „Нарочно да поздравите моя стар приятел Стефан Тошев." Запитахме го: „Откога се познавате с него? " Той отговори: „Едно време с него бяхме ученици на апостола Павла." (М.Б.: В материал със заглавие „Експериментален спиритуализъм (спиритизъм) баща ми дава спомен за Доганови. Помествам част от него.) Това, което излагам по-долу, стана на 24 май 1924 г. в София, в дома на съпрузите Дафинка и д-р Любен Доганови, около 4 часа следобед, където освен тях и аз присъстваха братът на казаната Дафинка - Богдан Икономов и брат Лазар Котев от София. Дафинка Доганова е завършила литература в Роберт Колеж в Цариград, знаеше отлично английски и френски, излагаше се много добре и в сказките си, каквито често държеше, а и с перото си. С нея и съпруга й станахме добри приятели и се събирахме често семейно през 1918-1919 г. в град Русе. По Небесна благодат, чрез моето слово те приеха окултната философия и добиха връзки с Учителя и Обществото ни Бяло братство. Тогава Дафинка стана добър пишущ медиум и придоби отчасти ясновидство. С нейния съпруг се виждахме през есента на 1958 г.
към текста >>

61. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

А в туй време моите колежки там, едната от тях беше сестра на инспектор в земеделието по образованието, другата беше братовчедка на Велизар, третата беше агрономка, симпатична, добре организирана, тя се занимаваше с животните, тя беше от Шумен, и аз.
Заместват директора с друг, аз се явявам вече на държавен изпит, свършвам го и ме назначават мен директор във Видин. Но бях много бойка, обаче не разчитах на някаква опора зад гърба си, само на собствените си сили. Там вече имах заплата. Там обаче, за туй място апетит се прояви от един тъй наречен, фамилното му име беше Цухлев. Конфузно, но такова. А в туй време моите колежки там, едната от тях беше сестра на инспектор в земеделието по образованието, другата беше братовчедка на Велизар, третата беше агрономка, симпатична, добре организирана, тя се занимаваше с животните, тя беше от Шумен, и аз. И когато сме свободни, от време навреме нас ни посещаваха: Велизар като братовчед на колежката ми, друг един, Пухчо го наричахме, сега не му зная името. Той беше по-млад. Той се интересуваше майче от тази, агрономката по животновъдството, а братовчедката на Велизар пък имаше... То тогава беше друго, бе. То нямаше сегашните отношения. Като че ли от нея се интересуваше околийският началник.
към текста >>

И когато сме свободни, от време навреме нас ни посещаваха: Велизар като братовчед на колежката ми, друг един, Пухчо го наричахме, сега не му зная името.
Но бях много бойка, обаче не разчитах на някаква опора зад гърба си, само на собствените си сили. Там вече имах заплата. Там обаче, за туй място апетит се прояви от един тъй наречен, фамилното му име беше Цухлев. Конфузно, но такова. А в туй време моите колежки там, едната от тях беше сестра на инспектор в земеделието по образованието, другата беше братовчедка на Велизар, третата беше агрономка, симпатична, добре организирана, тя се занимаваше с животните, тя беше от Шумен, и аз. И когато сме свободни, от време навреме нас ни посещаваха: Велизар като братовчед на колежката ми, друг един, Пухчо го наричахме, сега не му зная името. Той беше по-млад. Той се интересуваше майче от тази, агрономката по животновъдството, а братовчедката на Велизар пък имаше... То тогава беше друго, бе. То нямаше сегашните отношения. Като че ли от нея се интересуваше околийският началник. Байката го наричахме, Байката.
към текста >>

62. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

Милка Говедева

Тя живеше на тоя апартамент, гдето го купи на Толбухин и отиваме в „Анани" и в „Анани" колежките като ме виждат с Байчето, викат: „А-а-а." И за нула време ми събраха сто лева.
Събираха му се сто и не знам колко години, по всичките тия дела, които имаше, и в един такъв, преди да избяга - Борис, щото с него избяга. Той отива и на пазара, там има тоалетни, нали? Той си мята шинелата, ние нали сме с карирани такива шинели, аз не съм била, но той беше и мята си шинелата, и Байчето влиза в други и устройва му бягство, и избяга у Франция и край. Та Байчо беше малко внимателен с мене, но по-късно се случи това, след мене. Аз отивам при леля ми в къщи. Тя живеше на тоя апартамент, гдето го купи на Толбухин и отиваме в „Анани" и в „Анани" колежките като ме виждат с Байчето, викат: „А-а-а." И за нула време ми събраха сто лева. Между тях, така какво - сърдечност, се прояви - сто лева ми събраха и ми дадоха. Аз отидох в съда на една Пенка Сечанова да лъжесвидетелствувам, че е бита, че има такива и такива петна и т.н. Тя имаше петна, вярно, ама... И отидох и в къщи. И в къщи с Байчето и леля казва; „Ах." Тогава ми каза: „Учителят каза за тебе, добре е, че си в затвора. Как ще е добре за тебе там, ма Милке?
към текста >>

63. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

Имах една клиентка, учителка по химия, която знаеше бедственото ми положение и ме прати при една своя добра колежка, също химичка, дъновистка в лагера на дъновистите, която така укривала и други комунисти и била много благородна жена.
Там спях и се храних. Полицията усилено ме търсеше. Чрез парола, която имах, съобщих на Касталски, че положението ми е обсадно. Малко по-късно започнах да са занимавам частно, да довършвам гимназиалното си образование, нямах квартира, а и работа. Почнах да работя какво ми падне - чистачка на къщите, чирак при заварки с оксижен, джамджийка, общ работник, известно време телефонист в централата, но като ме подушиха, изгониха ме; сгъвач на вестници и пласьор, бояджийка по къщите, всевъзможни професии. Имах една клиентка, учителка по химия, която знаеше бедственото ми положение и ме прати при една своя добра колежка, също химичка, дъновистка в лагера на дъновистите, която така укривала и други комунисти и била много благородна жена. Отидох при нея, тя едва ли не ме прие като своя родна дъщеря, макар и да не беше женена. Не ми въздействаше със своите идеи, оставаше ме свободна в това отношение, говореше ми за етика, за красотата на природата, такива бяха нашите разговори, но животът й беше такъв, че човек можеше да се поучи от нея на всичко, което се нарича съвършено за комунистическото общество. Тя се зае с мене безплатно да ме обучава по всички математически предмети, а нейната сестра - по останалите предмети, като ме и хранеха и с каквото можеха подпомагаха материално, срещу което аз извършвах разни домакински услуги. Когато идваше полиция, аз тичах и се криех у тях. Така това продължи до средата на 1943 година или около година и половина, след което бях отново подгонена от полицията и успях да избягам в Самоков.
към текста >>

64. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

Аз имах братовчедка, която работеше в Министерството на железниците и едната от сестрите Аламанчеви е била негова колежка.
Тя живее в Симеоново. Казва се флора. Мария Тодорова беше пианистка. Те двата с Борис много бяха привързани към Учителя. За Аламанчеви. Аз имах братовчедка, която работеше в Министерството на железниците и едната от сестрите Аламанчеви е била негова колежка. Той се казваше Васил Балкански, син на Евтим Балкански, който беше придружител на царя. Не лакей, а придружител, нали трябва да има някой около него, ама не да го пази с пистолет. Той беше много сериозен, беше от Балкана, балканджия. Красавец един, рус, висок, добре устроен. А той беше женен за стрина Смарайда.
към текста >>

65. 4. БЛАГОДАРНОСТТА

Борис Петров Шаров

Н.Ш.: Гимназия или колеж, не мога да знам точно къде, но е завършило, завършва и университет, точно обаче каква специалност не знам.
Аз бих могъл да ти помогна да заминеш в Америка. Имам там близки хора, които ще ти помогнат." - „0, разбира се." Той даже и не можел да мечтае за такова нещо. И действително след известно време Учителят влязъл в кореспонденция със своите близки и изпратил момченцето. То там завършило гимназия, много добре се развивало, завършило и университет. Въпрос: И гимназия ли е учило там? Н.Ш.: Гимназия или колеж, не мога да знам точно къде, но е завършило, завършва и университет, точно обаче каква специалност не знам. И вече завършвайки университета, момче нали на 24-25 години, той осъзнава какво нещо е направил Учителят за него. Че просто цялата му съдба е била променена с намесата на Учителя и пише едно писмо на Учителя и казва: „Толкова съм Ви благодарен за всичко, което направихте, просто не знам как да Ви се отплатя." Споделил между другото, че желае да остане и да се устрои в Америка. Получава писмо от Учителя, в което Учителят му пише следното: „На мене няма какво да благодариш, обаче ако желаеш, ще ти дам три съвета: Първо, добре е да се върнеш в България. Вторият съвет е, ако можеш да не се жениш. И третия, да посветиш живота си на Бога." Първият съвет той послушал.
към текста >>

Той се оженил за една жена, която била учителка и била колежка на сестра Буча Бехар.
Че просто цялата му съдба е била променена с намесата на Учителя и пише едно писмо на Учителя и казва: „Толкова съм Ви благодарен за всичко, което направихте, просто не знам как да Ви се отплатя." Споделил между другото, че желае да остане и да се устрои в Америка. Получава писмо от Учителя, в което Учителят му пише следното: „На мене няма какво да благодариш, обаче ако желаеш, ще ти дам три съвета: Първо, добре е да се върнеш в България. Вторият съвет е, ако можеш да не се жениш. И третия, да посветиш живота си на Бога." Първият съвет той послушал. Върнал се в България, настанил се в Ямбол, устроил се добре, започнал да работи, вече с тази квалификация и образование, но вече второто не могъл да изпълни. Той се оженил за една жена, която била учителка и била колежка на сестра Буча Бехар. Животът му тръгнал вече по съвсем друга линия, човек се ограничава вече в едно семейство, почват грижите, деца, две деца, две момичета му се раждат и той продължавал да кореспондира с Учителя, продължавал да чете Неговите лекции, но живеел един много затворен живот. Жена му не споделяла идеите на Учителя Дънов. Минава време и децата вече поизрастнали, но той заболява много тежко и идват лекари, консулти, не могли да му помогнат и той казва на жена си: „Иди при Учителя и Му кажи какво е състоянието ми." Тя заминава за София, неделен ден след беседата, изчаква Учителя на стълбата и Му разказва. Учителят помълчал известно време и казал: „Рекох, върнете се в Ямбол веднага! " Тя толкова се изплашила, помислила си, че нещо лошо се е случило, обаче не.
към текста >>

66. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

И като се зададеше 1 март раздаваше на всички свои колежки мартеници обезателно.
М.М.: За коя война става въпрос? П.Д.: Втората световна война, това беше 1943 и 1944 г. На Люба предприятието им беше преместено нали там и брат Малджиев свиреше на някакъв специален инструмент като балалайка, но не беше балалайка, а някакъв от тамбурашкия състав. М.М.:Да той беше диригент. П.Д.: Той беше диригент на тамбурашки състав и свиреше много хубаво на някакъв тамбурашки инструмент. И като се зададеше 1 март раздаваше на всички свои колежки мартеници обезателно. Въобще имаше към жените много фино отношение. Лично ми е разправял един случай. И той беше също така от, как да го нарека, не от хайлайфа, но от интелигенцията на София. Ходил е по балове и т.н. Имал е най- напред една приятелка и един път щяли да ходят на бал, ми разправяше, но тя се върнала отъркаляна, някой я отъркалял.
към текста >>

67. 43. ТИКВАТА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

В този период тя ме запозна със своя приятелка, нейна колежка в софийската телефонна станция.
43. ТИКВАТА Мина и това летуване през 1931 г. Пак се завърнахме в София и започнахме нашият редовен живот. Продължихме с нея да отиваме рано сутрин на лекции до Изгрева, а вечер при свободно време излизахме навън на разходка. В този период тя ме запозна със своя приятелка, нейна колежка в софийската телефонна станция. Именуваше се Еленка Николчева. Тя вече бе сгодена с избраника си архитект Петър Димитров. Той обичаше туризма и като забележително събитие, годежът си направили на връх Мусала. Каква случайност! Ние ги срещнахме там из планината Рила, тъкмо когато се връщаха от годежа си на Мусала.
към текста >>

68. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Николай Дойнов

ТОМ 15

Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева, възторжено се включи в кръга да играе.
Курсантите, заявиха, че това са най-приятните им часове и добавиха също, че вечер в салона на училището си ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги, Кирил Петров и Кънчева, слушайки похвалите от курсантите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги. Те дойдоха още на следния ден. Заниманията започнаха, засвири музиката и всички почнахме да играем. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева, възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично, приятно. По утринните слънчеви лъчи се сипеха светли пътеки от висините. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат. След определените два часа, урока свърши. Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: „Какви чудеса се правят тука.
към текста >>

69. 38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ

И тъй, на другата сутрин седя пред книжарницата, не виждам никакви познати сред колегите и колежките.
Снощи си говорил нещо в турското училище, бъди внимателен! " И си отиде човекът. Аз отидох, дадох си акта за встъпване в длъжност на пунктовия учител. На връщане се спрях в книжарницата на Калайджиев - единственото място, където учителите от околията се срещат. Седя, но така съм измъчен, уволнен неправилно и дошъл тука, и какво снощи съм казал пред една учителка, това станало достояние чак в Министерството в София. И тъй, на другата сутрин седя пред книжарницата, не виждам никакви познати сред колегите и колежките. Те си приказват, учители от околията, приятели, приятелки, вземат си каквото им трябва от книжарницата и си заминават по селата. Пък аз съм се обърнал навън към шосето и седя омъчнен. Изведнъж един човек ми казва: „Пеньо, какво правиш тука? " Обръщам се аз и виждам Стефан Тошев от Севлиево, бивш следовател, а пък сега прокурор. „Какво правиш, викам, ти тука?
към текста >>

70. 56. ОПИТИ ДА МЕ ПРИКОТКАТ ЗА ЖЕНИХ

„Каменка - рекох - колежка си ми, ела да видиш къщата ми, къде живея." Пък Златева, майката на Мичето, ме гледала през прозора, какво ли ще правя с нея.
А веднъж стана така. Аз бях 7 години учител в Кумарица (сега Александър Войково) и най-после ме назначиха в София, в Дианабад. Аз съм учител, пък Каменка 18 години е била в този квартал учителка. Остава Златева да спи тука и назначиха в занималнята нейната дъщеря, тя имаше една по-малка дъщеря, Стефана, тя се помина. Била е в Карлуково, или в Курило - имаше психическо разстройство, шизофрения. „Каменка - рекох - колежка си ми, ела да видиш къщата ми, къде живея." Пък Златева, майката на Мичето, ме гледала през прозора, какво ли ще правя с нея. А Каменка 18 години е била учителка в този квартал. После се ожених за нея. Отидохме у дома за малко и после я заведох, те живееха над въртележката, дето обикаля двойката трамваят. Като излезе от дома, Фанчето (Стефана) веднага се облякла хубаво и дойде при мен и казва: „Аз това за пръв път на теб ти го разправям, Пеньо, аз дойдох сега, ще си живейме. Аз обичам те, ще ти бъда жена, пък ти ще ми бъдеш мъжът." Аз й рекох: „Фанче - тя е Стефана, ама ние по галено й казвахме Фанче, - аз те обичам като сестра, рекох, пък не те обичам като любовница да ми бъдеш или да ми бъдеш жена, рекох и т. н.
към текста >>

71. 64. ЖИЗНЕНИЯТ КРЕДИТ НА ЧОВЕКА

А една хубава наша колежка от село Неделище три пъти я уволняват.
А в основата долу седеше адвокатът Хаджи Колев, който беше либерал. И аз отидох при инспектора и го запитах: „Защо сте ни уволнили? " А той каза: „Иди при Хаджи Колев долу, при входа." А пък то е, за да ми се каже колко пари трябва да дам. Щото либералите гледаха да крадат от учителите. Уволняват ги, вземат им парите. А една хубава наша колежка от село Неделище три пъти я уволняват. И с нея се гавриха и взеха рушвет. Като ме уволниха, застъпиха се за мене председателят на Учителския съюз Досю Негенцов, той е професор, Иван Пастухов, историк. Застъпиха се много учители, направиха протеста Министерството, обаче либералите не чуват. Тях ги интересуват парите. Рушвет да дадем.
към текста >>

72. 1930 година

Аз разписах писмото, а колежката ми отказа, под предлог, че писмото ще попадне в ръцете на инспекцията и помощник-инспектора г-н Николов и може да има лоши последствия.
И аз си казах насън, че е хубава за братски събрания. Цеко ми съобщи днес, че на Арсо брат му говорил, че Елена от Равна си има кандидат Дъновист и че Губеш и Равна ще станат сватове. 7.II.1930 год. Тая заран ясно облачно шарено, но преобладаваха тъмни облаци, носещи се по запада и балкана от всичките страни. Още в първия час, тъкмо четоха учениците молитва, пристигна човек от Годеч, носещ писмо и писмо от годечките учители до Министъра на Народната Просвета, в което искат да изложат същността на пунктовата конференция, в която Монов не изпя „Шуми Марица" и при реферата „Колегиалността", в които дебати му се отне думата и не му се даде да дебатира. Аз разписах писмото, а колежката ми отказа, под предлог, че писмото ще попадне в ръцете на инспекцията и помощник-инспектора г-н Николов и може да има лоши последствия. Към обед заваля силен дъжд заедно с буря. Престана, а на стъмяване почна проливен дъжд. Тревожеше ме мисълта на Цеко Симов, в която се открива и заражда мисълта за отношенията ми спрямо Равна, но всичко това ще се разпръсне като пролетна мъгла. 19.III.1930 год. Времето променливо.
към текста >>

Турих приготвените венци от колежката по вратите и започнах да пиша свидетелствата на учениците.
Андреева и още една. Нали са клеветени в нечестие, ето, пак в тях се съмняват. Но бързо се открила истината, за да не пострадват невинно сестри и братя и се хвърля петно върху учението и идеята. Тъга ме обзе, откак прочетох за убийството и арестите на много лица, за които вестниците не казваха кои са, но аз знаях от кои са. 24.V.1930 год., събота След утринната закуска с гъбена чорба, отидох на училище. Турих приготвените венци от колежката по вратите и започнах да пиша свидетелствата на учениците. Хора за утро не дойдоха, за да се отпразнува „Св. Кирил и Методий" както трябва, затова вземах цигулката и засвирих хоро на децата. Надойдоха моми и момци и поиграха си хубаво. В 12 1/2 си отидох, наобядвах се и с Ангела, Паунка и Фрозка и отидохме в Комщица. Колегията бяха откупили музика от Годеч, която свири много хубаво.
към текста >>

Навлязоха Генов и Елеонора - Каленовци, Гаврилов и колегата му заедно с двете си хазяйки от Туден, Иванчо и Тотка от Разбоище и една госпожица - гърбава колежка, ниска, от Чеивръленци.
Тая седмица ще се молим за идването на Божията светлина. След почистването хубаво на стаята, защото се надявах за гости, започнах да чета 9-а серия, „Влизане". Турих и една тенджера боб да ври за обед. Към обед ми съобщиха председателят на училищното настоятелство и Коци, че дошли у Еленкината квартира много колеги и да взема фасуля и да потегля за натамо. Тъкмо се заприготвях и ето, те идат. Навлязоха Генов и Елеонора - Каленовци, Гаврилов и колегата му заедно с двете си хазяйки от Туден, Иванчо и Тотка от Разбоище и една госпожица - гърбава колежка, ниска, от Чеивръленци. Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях. Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме. Следобед им свирих и играха и отидохме на Доброглед, След това ги изпратихме до над Смолча и на връщане се отбихме в Еленкината квартира, където до 9 ч стоях. Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности.
към текста >>

Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях.
След почистването хубаво на стаята, защото се надявах за гости, започнах да чета 9-а серия, „Влизане". Турих и една тенджера боб да ври за обед. Към обед ми съобщиха председателят на училищното настоятелство и Коци, че дошли у Еленкината квартира много колеги и да взема фасуля и да потегля за натамо. Тъкмо се заприготвях и ето, те идат. Навлязоха Генов и Елеонора - Каленовци, Гаврилов и колегата му заедно с двете си хазяйки от Туден, Иванчо и Тотка от Разбоище и една госпожица - гърбава колежка, ниска, от Чеивръленци. Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях. Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме. Следобед им свирих и играха и отидохме на Доброглед, След това ги изпратихме до над Смолча и на връщане се отбихме в Еленкината квартира, където до 9 ч стоях. Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности. Тя схвана ролята си, че Небето иска да работиш, а ние отхвърляме светските форми и методи и искаме само беседите на Учителя.
към текста >>

Тамо ни очакваха колегите и колежките.
Хазяйката й извади зеле и пипер и след вечеря в 10 ч си дойдох да спя. 30.XII.1930 год. До обед учихме. Разпуснахме децата за Коледната ваканция и с Еленка потеглихме за Годеч. Младен, училищният слуга, бе вече отнесъл багажа. Тамо ни очакваха колегите и колежките. Качихме се на автомобила и потеглихме за София. Пътуването бе весело, защото колегите пущаха шеги, особено Катя. На Изгрева гостувах на брата Иван Петров Цар-Асеновчанина, каруцаря, понастоящем в София. Заварих и дяда Недя от Цар-Асен, дошъл на гости на дъщеря си и зетя си, да види Учителя и братството. С него през цялата ваканция прекарахме в много разговори по различни въпроси от духовен характер.
към текста >>

73. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Казах, че децата ми знаят да четат, но си спомних пак, че миналата година не са гледали колежките ми сериозно на работата си, та учениците са останали неподготвени, не ми четат добре, както четяха предната година.
Че ако аз сега излъжа, то избегнатото противоречие друг път, със същата важност, в такъв критичен момент, при такива важни обстоятелства, пак ще ме сполети, и че не мога да избягна противоречията, предназначени за мене. Реших да бъда откровен, та каквото ще да става. Обвинявам себе си само за това, че аз не съм си дал достатъчно труд, за да прочета ръководствата по I отделение. Но като влязох, инспекторът не ме запита къде съм бил, защото той не узнал това, а ме запита и помоли да променим програмата, че вместо естествена [история], да имаме четене. Аз доброволно се съгласих и се зарадвах много. Казах, че децата ми знаят да четат, но си спомних пак, че миналата година не са гледали колежките ми сериозно на работата си, та учениците са останали неподготвени, не ми четат добре, както четяха предната година. Тази картина се смени с друга. Намирам се у дома. Майка ми е жива. Къщата е разхвърлена, неподредена. Много дрехи, все вълнени черга, юргани, са разхвърляни на разни страни.
към текста >>

Предстои среща с много колежки и колеги.
Дойдоха от Ропот общинският бирник Трендафил и общинският секретар Кирил, да събират общинските данъци. Вечерта Русим Станулов дохожда да ме подстриже. От четенето на вестник „Братство", който четох пред Костадин Цветков, аз се потопих в много съществени въпроси и мисли. Целият ден се топи снегът. 25.II.1935 год., понеделник Сън: Сънувах, че съм някъде на учителска конференция. Предстои среща с много колежки и колеги. При мен е Борис Манов, Манова. Аз съм отседнал в техния дом. Преди да отида у тях, но за забелязване е, че това не бе в Годеч, а другаде някъде, в непознато място, и къщата на Манов не е тая. Докато отида, пътувах из едни места непознати. Пътувахме покрай една река.
към текста >>

Аз си размишлявах, че ще се засрамя пред толкова колежки и колеги със скъсани гащи, така, с откраднат бастон, със скъсани гащи - и в недобро състояние се събудих.
Търсих го навсякъде, обаче го няма. Отидох си у Манов без него. На сутринта, защото аз преспах у Манови, потърсих си хубавите дрехи, за да си ги облека, но превръщам, преглеждам, но няма ми панталоните новите. Колкото панталони имах, то те бяха все от бричовете и сегашните ми ежедневни, с които уча, но новите ми панталони, с които трябва да се явя на конференция, ги няма. Манов, Манова, и те търсят, обаче ги няма. Аз си размишлявах, че ще се засрамя пред толкова колежки и колеги със скъсани гащи, така, с откраднат бастон, със скъсани гащи - и в недобро състояние се събудих. * Вънка луната ту се показваше, ту затуляше зад облаците. Небето, докато се разсъмне, не се заоблачи и започна да вали ситен сняг. 26.11.1935 год., вторник Сънувах, че съм във Водица учител. Слънцето изгря в полуоблаци, но изгревът бе ясен, [във] всеки случай. През деня снегът се топеше, но слабо.
към текста >>

Генов, Спас Букоровски, учител Добрев, неговата колежка - Атанасова, после дойде и Ганка от Чекърленци.
15.IХ.1935 год., неделя, си дойдох в Равна. Силна умора чувствувах и затова почти цяла седмица лежах като болен, докато се възвърнат физически сили за нова работа. 6.Х.1935 год., неделя Въпреки съня си, в който ме предупредиха, че да не отивам в Беренде у Стойчо Добрев на гости, но аз реших да се разходя и щом изгря слънцето, потеглих и с Маринчев от Ропот и Лалка от Разбоище отидохме в Беренде. Тамо се срещнахме с Б. Манов и жена му, Никитови, В. Генов, Спас Букоровски, учител Добрев, неговата колежка - Атанасова, после дойде и Ганка от Чекърленци. Следобеда направихме една снимка към Нишава и си потеглихме. Късно се завърнах. Направих си баня и легнах. 9.Х.1935 год., сряда Сън: Сънувах, че съм някъде при голяма пълноводна река с хубава местност. Лунна нощ, тихо време.
към текста >>

74. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

околия Манчев каза на мен и на други колеги и колежки да не бързаме с разпределението, защото има да последва някаква друга наредба, че тогава.
* Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина. 15.Х.1936 год. Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч. околия Манчев каза на мен и на други колеги и колежки да не бързаме с разпределението, защото има да последва някаква друга наредба, че тогава. Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата.
към текста >>

11.ХI.1936 год., сряда Сън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития.
10.ХI.1936 год., вторник Сън: Сънувах, че поп Борис от моето с. Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите. 11.ХI.1936 год., сряда Сън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището. Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на човешкото ухо: на външното, средното и вътрешното. Аз поисках да го приближа и разгледам. Хванах се в нещо и се покачих. Тамо се намират дебели жици на инсталация елеюрическа, аз се докоснах до тях с дрехите - с ръкава на дясната си ръка, и си мислех да не би да ме удари токът, обаче се предпазих.
към текста >>

От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища.
Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна. Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля. Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия. Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление. 19.ХI.1936 год., четвъртък Днеска е облачен ден. Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.
към текста >>

75. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1937 година

Говорихме с много колеги, колежки.
Снегът е стопен. Тук-таме се белеят преспи. Следобед отидох в Годеч. Получих си февруарската заплата. Получих 1873 лева. Говорихме с много колеги, колежки. На връщане ни валя дъжд от Въртопа до дядови Истаткови. Вечерях у Младенови. Получих резюмета от Еленка, които ги таксуваха 6 лева, че не ги таксуват за ръкописи.
към текста >>

76. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

колежки и от 2 ученика от с.
След това към 5 ч свирих на войниците от дружината. Днес ми се съобщи, че заедно с войника ще отида пеша от гара Рашка до гара Кралево - около 90 км и да фотографирам всички мостове и тунели и др. важни обекти. Тази вечер заваля силен дъжд с гръмотевици и после продължи, докато си легна, до 11 ч и все усилено валеше. Получих писмо от Еленка, от директорката и др. колежки и от 2 ученика от с. Кумарица. 17.V.1943 год.. понеделник, Рашка Станах в 4 ч, обезпокоен от задачата, която ми се възложи от началството ми - именно, да направя снимки на всички мостове и тунели между гарите Рашка и Кралево. Дъждът е престанал да вали. Небето покрито с движещи се облаци от север на юг. Прочетох из томчето беседите на Учителя „Все що е писано" беседата „Всичко ми е предадено ". 27.V.1943 г., Нови пазар Станах в 4 ч сутринта.
към текста >>

77. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

Преди започване проявяването ме покани колежката на кафе.
Рашка Станах рано и оправих и обрязах изработените картички и гледах веднага да ги раздам на войниците. През деня направих още снимки на артилеристите и др. Вечерта в клозета, където съм на квартира, ги проявих. И до 12 ч и 25 мин сред нощ си стягах багажа, за да бъда на разсъмване готов за отпътуване за гр. Нови пазар. Преди започване проявяването ме покани колежката на кафе. Разговаряхме за вегетарианството и двата светогледа: на убийство и ядене месо и вегетарианство и закона „Не убий! ". Дойде един от сръбските попове и той каза, че сам не би заклал яре, а камо ли човек да убие. 12.VII.1943 год., понеделник, гр. Нови пазар Петровден Още с пробуждането си се сетих за именния ден на Учителя и какво е сега на Изгрева тая заран. Раздигнах си леглото и снех багажа на шосето.
към текста >>

78. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

Там се запозна с моя колежка - говорителката Янка Боянова, дългогодишен филолог учител.
Скоро след като се възстанови, тя се пенсионира. Останала у дома, живо се интересуваше от политическия живот, четеше целия официален ежедневник. Когато идваха гости, а това се случваше често, тя оживено коментираше прочетеното. Гостите бяха различни - но тя всички посрещаше еднакво и винаги ни казваше: „Където е гост, там е и Господ." Когато се омъжих, тя ми идваше на гости. Веднъж пожела да види къде работя - заведох я в радиовъзел Свищов. Там се запозна с моя колежка - говорителката Янка Боянова, дългогодишен филолог учител. Двете подхванаха разговор за литературата и различни автори: Вазов, Славейков, Талев, преминаха през френския Ренесанс, английската литература, обиколиха целия свят и завършиха с древногръцката литература. Така неусетно изминаха три часа: майка - кротка, усмихната, а Янка се просълзи, прегърна майка и каза, че не е срещала досега толкова богата в литературата личност. След този случай сякаш ми се отвориха очите и видях майка в друга светлина - сдържана, волева и упорита, с много любов и себеотрицание. Такава бе и до последния си дъх. След като почина, плачех много за нея.
към текста >>

79. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

След това ето, тя, Кирков и други колежки от Кърджали минаха.
Всеки случай, не се нацапах много, а само ходилата на белите си обуща. Повърнах се, като тясната зона от нечистотиите прескочих и през друга врата влязох в салона. Ето много наши братя и сестри. Измежду тях забелязах и забавачката от Кърджалийската забавачница, чието име още не знам, че ме следи. Тя бе облечена с хубава розова дълга рокля, с високи токове обуща и без да забележа аз, тя ме наблюдава. След това ето, тя, Кирков и други колежки от Кърджали минаха. Заговориха, какво че Асен Кирков го назначили някъде за секретар-бирник и че ще заминава. Днес нямах настроение да пиша канцеларската си работа, а повече на размисъл на прочетеното тая сутрин върху лекцията „Най-малката Любов". Най-малката Любов, от която трябва да започнем, то е да не огорчаваме Бога в нази си. - „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани." „Искаш ли да бъдеш щастлив и весел всякога, устоявай на вярата и на решенията си." Тази вечер си пях вънка пред училището окултни песни и в 10 ч си легнах вече. По обед погьрмя на запад, но може би далеч от нази падна.
към текста >>

След вечеря колегите и колежките правиха много шеги.
Отидохме в читалището. След като пихме по един чай и някои пък - кафе, потеглихме обратно за едно друго близко село, Казъклар. Ботю Данчев, като човек, контрольор по тютюните, познава всички села и хората им. Та заедно и един турчин ни заведе на един час от Шейх-Джумая, у тоя богат турчин да преспим. Турчинът има повече от 10 - 15 юрганя и дюшеци, подушки , пружинени юргани и хубави стаи, хигиенични, с под подкован, и изобщо той бил най-богатият турчин. След вечеря колегите и колежките правиха много шеги. Г-ца Дочка Духнева, понеже яли полуопечено яре в Шейх-Джумая, я силно заболя стомах и започна да повръща. Прибрахме се в отделна стая и легнахме. 28.V.1934 год., понеделник В 3 1/2 ги разбудих. Силно се святка и далеч гърми за дъжд. Приготвихме се и в 4 потеглихме.
към текста >>

За да придружа колежките Дочка Душкова и Дешка Нанкова до селата им, слязохме при железния мост в Кърджали.
Дъждът се усили, също и вятърът. Аз, из права посока, през урви и сипеи, преварих след час колегите. На връщане за Шейх-Джумая минахме през място процепено и пропаднали скали от земетресението в 1928 год. Вечерта в 6 ч бяхме в Шейх-Джумая. Потеглихме с автомобила. За да придружа колежките Дочка Душкова и Дешка Нанкова до селата им, слязохме при железния мост в Кърджали. Минахме покрай Отоманкьой, Салиорлер и аз останах вече сам. От Алкоя потеглих за с. Теке, Понеже се стъмни, аз сбърках пътя. Лутах се 2 - 3 часа по височините. Изморих се много и към 10 1/2 си дойдох.
към текста >>

Още повече ме измъчва положението, кога се смея, събера за известно време, за няколко минути с колеги и колежки, или някой друг интелигентен човек.
Вътрешните условия аз ги притежавам, те са любов към музиката, към знанието, а външните са материални условия, приятели и приятелки със същите стремежи, с които да вървим задружно. Нужно ми е да бъда учител в София, където, заедно с изкарването на прехраната си, да мога да вземам уроци по цигулка и пеене. Хората на изкуството, непокварените характери, са най-добрите условия, където човек би се почувствувал в атмосфера своя, братска, среда, в която да лъха духът на любовта и взаимопомощта. Сега се чувствувам чужд между народа, които, загрижени само в материалните си нужди, никога и не подозират, че аз ги обичам, че мога да им бъда полезен в много отношения. Те, горки, и на ум не им дохожда това, че човек има нужда и от храна за ума, сърцето, душата и духа. Още повече ме измъчва положението, кога се смея, събера за известно време, за няколко минути с колеги и колежки, или някой друг интелигентен човек. Всевъзможни автомати, които механически изпълняват поверената им длъжност, но дух на човещина като че ли нямат. Не, те имат, но аз допирна точка не мога да намеря, където да влезем във връзка. Колко човек е близко с известни хора и все пак далеч отстоим едни от други, толкова далеко, че нито се виждаме, нито чуваме, а това, което е пред очите ни, са маски, декори, зад които стои самата действителност, истинският човек със своите качества. В този свят от мисли и чувства се въртя като сомнамбул. Душата и духът ми са като под някое огромно налягане.
към текста >>

Накладоха печка и се изсушихме с други колеги и колежки.
Имаше много обуща чужди, но на нашите хора и мен се предложиха едни, за да се обуя и отида на събранието. Сънувах после Учителя, но точно съм забравил картината на съня си. * Излязох от училището. Дъжд валеше из мъгла. Като слязох под селата, се усили дъждът и ме измокри, докато стигна. Накладоха печка и се изсушихме с други колеги и колежки. Г-н инспекторът, като влезе, ми каза, че „Г-н Ганев, очакваш ли за колежка? " Отговорих, че всеки момент. Той каза, че направил постъпка до министерството и очаква. Инспекторът изнесе реферат на тема „Учителството и обновата" и административни напътствия. Написах на Еленка една картичка от Годеч.
към текста >>

Г-н инспекторът, като влезе, ми каза, че „Г-н Ганев, очакваш ли за колежка?
Сънувах после Учителя, но точно съм забравил картината на съня си. * Излязох от училището. Дъжд валеше из мъгла. Като слязох под селата, се усили дъждът и ме измокри, докато стигна. Накладоха печка и се изсушихме с други колеги и колежки. Г-н инспекторът, като влезе, ми каза, че „Г-н Ганев, очакваш ли за колежка? " Отговорих, че всеки момент. Той каза, че направил постъпка до министерството и очаква. Инспекторът изнесе реферат на тема „Учителството и обновата" и административни напътствия. Написах на Еленка една картичка от Годеч. Като бях в книжарницата, силно ми играеше дясното око.
към текста >>

Аз не го знам знам дали е бил с леви убеждения тоя колега, защото пред мен се е пазил да си открива идеите, но знаех, че колежката му писала против него, че бил комунист.
След пазаруването на книги отидох у Манови и си дойдох. Вечерях у Станой и Андрея Николови. Говорих с Борковата жена - Мара. Тя ми каза, че от слънчевите бани, които Еленка й препоръчала, започнали краката й да се движат. Интригите, които се бяха завързали между учителя Добрев и г-ца Шишкова, дойдоха дотам, че днес четох, че Добрев се уволнява по чл. 70. Аз не го знам знам дали е бил с леви убеждения тоя колега, защото пред мен се е пазил да си открива идеите, но знаех, че колежката му писала против него, че бил комунист. Легнах си в 8 1/2 ч. 25.Х.1934 год., четвъртък Сън. Сънувах, че съм някъде в непознато място-село и хора. Помня, че се занимавахме с косите на човешката глава. Аз намерих една перука с руси дълги коси и си я турих на главата.
към текста >>

80. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Умих се и ми донесоха писмо от Пеньо, в което ми пише, че тази седмица прекарал по скитане между колеги и колежки, отгоре на туй и актьор на сцената играл.
Деветаков, че имало ограничено число портрети с цветни бои от Учителя - 55 лв. предплата. Аз веднага слязох в Годеч, изпратих му горната сума и му писах едно хубаво благодарително писмо. В неделя сутринта, 10.III.т.г., имах недотам добро разположение, много ми беше мъка. Взех да пиша писма и така трансформирах състоянието си. Понеделник сутринта, 11.III.т.г., не бях много разположена, денят беше неучебен. Умих се и ми донесоха писмо от Пеньо, в което ми пише, че тази седмица прекарал по скитане между колеги и колежки, отгоре на туй и актьор на сцената играл. Никак недоволен. Затова, значи, и аз през тази седмица имах дни на неразположение! Денят мина. На сутринта - 12.III.т.г., вторник, станах по-весела. Денят също беше неучебен - от общината бяха дошли да правят някакви справки.
към текста >>

81. 2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Но в Ковачевец по телефона се съобщава за някои колежки от него село, които ги обвинили в дъновизъм, понеже на една името се намерило у брат Боев, та с това ни заставиха от да не отиваме между колеги учители, защото с това ощетяваме тях.
Но все пак, това е пак агитация, нали?! Мен вечерта в Ковачевец щели да ме арестуват заедно с него, но не съм се бил обадил. Та, тъй по нашия край. Това неезаотчайване, но тъмнината така действува. Щеше брат Боев да дойде къде моя кът тук, та заедно да отидем [в] близкото ми съседно село, където колегите искаха да се срещнат с него и изслушат нещо от него. Но в Ковачевец по телефона се съобщава за някои колежки от него село, които ги обвинили в дъновизъм, понеже на една името се намерило у брат Боев, та с това ни заставиха от да не отиваме между колеги учители, защото с това ощетяваме тях. Зер, нали знаеш, сега времената са такива, пази се народът, пази се от себе си, пази се от близки, пази се и от сектанти!! Тъй, сестра, където сме, хората ни узнават какви сме, защото, както казват на Петра в дома на Първосвещеника: „Говорът те издава, че и ти си на Христа ученик", та и ние, ходим къде ходим, като не седнем на трапезите, натрупани с мъртви трупове, и като не чукнем чашите наздравица, то веднага си казват: „Тия са от ония! " Но всичко това е тъй приятно! - и дава хубав материал за размишление, задачи за разрешение, доколко е паднало човечеството. Действително, много често, човек като няма с кого да се събере и да се поразговори по ред въпроси, та от препълване се отчайва.
към текста >>

82. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Един българин бил в един от американските колежи.
Като дойдем до съвършения морал, човек трябва да бъде изправен. Човек трябва да бъде много изправен. От малките неща зависи. Например в една къща като излезе един вън, друг бърка в сладкото. Това е една слабост, но тя влече към големи престъпления. Един българин бил в един от американските колежи. По едно невнимание поврежда едната врата. И цяла нощ той се борил: да каже или да не каже. Ако каже лъжа, ще пострада друг, който си има прехраната там. Но решил да каже истината, че каквото стане, да стане. Сега, има закон: „Кому трябва да се изповяда човек?
към текста >>

83. 5.6. Как се събираха парите

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Не била изпълнена препоръката на Учителя да се закупи земя около Американския колеж.
Ние вярвахме, че такова нещо не може да се случи между хората от братството. Много по-късно, след заминаването на Учителя на 27.XII.1944 г., ние вече знаехме, че в комисията по проверка на приходите от съборите, отварянето на пликовете, заприходяването на сумите е ставало от преданите братя Тодор Стоименов - виден чиновник във фирмата за шевни машини „Сингер", брат Стефанов - счетоводител, Манол Иванов - запасен офицер, живеещ на Изгрева, Никола Антов - счетоводител. После тук са Борис Николов - млад, предан брат, завършил университета като естественик, после работещ като виден майстор по мозайките, Жечо Панайотов - заклет счетоводител. С тия пари са правени различните мероприятия на братството: закупено мястото на Изгрева, направени постройките, подредена печатницата и подвързаческата работилница, издавани огромната поредица от беседи в астрономически тиражи, правени постройки, посрещане на братя, гости от провинцията. Част от парите са били вложени в някаква банка - „Гирдап", която фалирала и завлякла вноските. Не била изпълнена препоръката на Учителя да се закупи земя около Американския колеж. Голяма част от парите са държани на склад - като банкноти и като звонкови у самия Учител или у касиерите Манол Иванов и Тодор Стоименов. Така са били излагани на промените при обмените на парите и са нанасяни сериозни загуби. В харчовете за битови нужда се правела крайна икономия. Въпросът за парично-стопанските порядки на братството, които и станаха пряка причина за неговия временен провал, заслужава да се разгледа отделно от разделите за съборите.
към текста >>

84. 6.7. Д-р Георги Миркович

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Това му дало възможност да следва във френския колеж в Бруса, а по-късно - в Русия, в Киев, за да завърши медицина в Монпелие, като взел участие в борбата против холерата през 1855 г.
6.7. Д-р Георги Миркович Който иска да види образа на тоя мил възрожденец, и днес ще го види изваян от бронз върху пиедестала на паметника на героя от освобождението Хаджи Димитър на площада в Сливен. Роден е през 1825 г. в Сливен в семейството на заможно търговско семейство, всред будни хора, възрожденци. Това му дало възможност да следва във френския колеж в Бруса, а по-късно - в Русия, в Киев, за да завърши медицина в Монпелие, като взел участие в борбата против холерата през 1855 г. Заради това е бил награден от френската власт. Постъпил на държавна служба като лекар в Лом, развива просветна дейност при откриването на местното читалище, при основаването на женското културно-просветно дружество, следи отблизо дейността на революционния комитет, като докрай остава сторонник на дейността на културното издигане на народа ни. Поради наклеветяване в участие в революционния комитет, той е изпратен в Мала Азия, гдето при много драматични положения практикува като лекар в Мардин в продължение на десет години. След освобождението става железопътен лекар, основава първото здравно-просветно списание „Любословие", както и окултното списание „Нова светлина", в които отразява както будния си дух, така и стремежа си да работи за издигането на народа ни, за неговото освобождение от физически и духовни болести. При първата среща с Учителя той пръв познал необикновеното величие на Учителя и станал един от първите му ученици.
към текста >>

85. 14. Наталия Чакова

Влад Пашов (1902 г. ÷ 1974 г.)

На масата у една моя колежка видях томче с беседи от Учителя: „Новото човечество".
Тогава можах да се запозная със сестра Каназирева. Тя беше женена веднъж за офицер, който беше починал и после - за адвокат, който я беше напуснал поради идеите й. Тогава тя имаше собствена книжарница. По-близка връзка с тях не можах да имам. Постъпих учителка в едно село. На масата у една моя колежка видях томче с беседи от Учителя: „Новото човечество". Нещо ме грабна - влечеше ме някаква идея, нещо дълбоко дълбаеше: има нещо хубаво в света, което не можех да видя, но за което можех да подозирам, че съществува. През 1921 г. се преместих в София. Станах чиновничка в Апександровска болница. А се чувствах много самотна.
към текста >>

86. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583 ÷ 1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител.
Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето”. Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон (Бейкън), човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Манта, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломея, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583 ÷ 1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията досега” (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система” (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шест-томна „Астрология галика”. Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог. Това важи изглежда, и за най-смелите му твърдения. Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг XIV, Морен е предсказал, че бъдещият монарх ще царува 57 години.
към текста >>

87. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

в знаци от един и същ род - мъжки или женски; един тригонален аспект се образува нормално в знаци от един и същи елемент, квадратурата се образува в съседни знаци от един и същи динамизъм, а секстил се образува между планети, разположени в два най-близколежащи знака от същия род, т. е.
XII (1938), кн. 9 ÷ 10, с. 226 ÷ 229 рубрика Астрологични елементи Трябва да се спомене още за непълноценните аспекти. Това са такива аспекти, при които отстоянието между планетите отговаря на установеното отстояние за даден аспект, но той не се образува в знаци, меродавни за тия аспекти. Така, съвпадът се образува нормално в един и същ знак, опозицията - в срещулежащи знаци, т. е. в знаци от един и същ род - мъжки или женски; един тригонален аспект се образува нормално в знаци от един и същи елемент, квадратурата се образува в съседни знаци от един и същи динамизъм, а секстил се образува между планети, разположени в два най-близколежащи знака от същия род, т. е. през един знак. Нека вземем за пример нашия случай със Слънцето в 8° Овен. Ако в 28° Риби би била разположена някоя планета, например Венера, то бихме имали съвпад, но тоя съвпад не би бил пълноценен, тъй като се образува от планети, разположени в два знака. Ако в 29° Телец имаме една планета, в 4° Везни - друга, отстоянието между двете би било 125°, значи в рамките на обсега, установен за тритона (120° ± 8°), но тоя тригонален аспект не се образува в знаци от същия елемент. Непълноценните аспекти имат по-малко значение, но не могат да се пренебрегват.
към текста >>

88. IV. ПЕЧАТАРЯТ на Изгрева и АСТРОЛОГЪТ на Космическия и Земен човек

ТОМ 18

Аз с жена ми успяхме да се сдобием със собствена къща близо до Американския колеж.
За края на войната не си спомням да сме уточнявали. Те и двамата - Методи и Влад -отдавна са в други светове и сигурно виждат нейния край и в каква форма ще бъде. Ние, които сме тук, ще следим събитията на живо. След 1971 г. условията се промениха. Аз с жена ми успяхме да се сдобием със собствена къща близо до Американския колеж. Сега събиранията на приятелите ставаха вече тук, но много рядко, поради отдалечеността ни едни от други. Настъпи годината 1973. Съпругата ми завърши медицинското си образование. По тогавашните закони я разпределиха на лекарско място за три години най-малко в Хасково. Отидохме на работа там.
към текста >>

89. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

- учи в Роберт колеж в Цариград.
Убит край с. Вакарел на 10 ноември 1923 г. 417. Михаил Маджаров - роден през 1854 г. в гр. Копривщица. 18671877 г. - учи в Роберт колеж в Цариград. 1877-1879 г. - учител в Пловдив. 18791885 г. - редактор на в. «Марица». 1882-1885 г.
към текста >>

90. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

- учи в Роберт колеж в Цариград.
Убит край с. Вакарел на 10 ноември 1923 г. 417. Михаил Маджаров - роден през 1854 г. в гр. Копривщица. 18671877 г. - учи в Роберт колеж в Цариград. 1877-1879 г. - учител в Пловдив. 18791885 г. - редактор на в. «Марица». 1882-1885 г.
към текста >>

91. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

С нейната дъщеря сме отлични приятелки и колежки.
И успя! Спаси ме тази сестра и Бог да я благослови! Защото на другия ден работех, а бях преподавател в техникум и не можех да отсъствувам. А за операция при лекар - много се смущавах. Та, тази сестра много ми помогна тогава и аз никога не забравих това. С нейната дъщеря сме отлични приятелки и колежки. И често се срещаме и ни е много приятно! Казва се Йорданка Шопова, инженер е и заемаше пост на директор към Министерство по труда. Много ми е помагала и тя, особено като останах без работа и чрез ная си намерих такава в същото министерство, Светозар посещава често сестра Мария и й помага с каквото може. Еленка и Павел също. Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница.
към текста >>

92. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

ТОМ 21

Тя ми беше колежка в Университета.
- не помня. Изпратихме го с дълбока скръб. Но такава беше Волята Божия! Амин. 6. Имах приятелка Пенка. Тя ми беше колежка в Университета. Заедно завършихме. Имахме и трета приятелка - Мария. И трите бяхме неразделни и се дипломирахме и трите като електроинженери. Пенка не вярваше в Бога. Аз никога не открих идеите си на моите колежки.
към текста >>

Аз никога не открих идеите си на моите колежки.
Тя ми беше колежка в Университета. Заедно завършихме. Имахме и трета приятелка - Мария. И трите бяхме неразделни и се дипломирахме и трите като електроинженери. Пенка не вярваше в Бога. Аз никога не открих идеите си на моите колежки. Те знаеха, че съм вегетарианка, и вероятно се досещаха. Но никога не говорехме по тези въпроси. Те и досега са ми приятелки - толкова години! Но сега им говоря и книги им давам да четат от Словото на Учителя. Но тогава бяха комунистически времена и за вяра в Бога не можеше и да се спомене.
към текста >>

И така, бяхме три приятелки - колежки в университета - Пенка, Мария и аз.
И защо намери мене? Душите в страдание търсят най-малката светлинка, за да им се помогне. Той ме познаваше и мене намери. Всъщност аз сама отидох у тях и така се срещнахме с него и му помогнах много. Слава на Бога! И така, бяхме три приятелки - колежки в университета - Пенка, Мария и аз. С Пенка бяхме родени в една година, а Мария беше 7 ÷ 8 години по-възрасна от нас и имаше дъщеря на 15 ÷ 16 години. И така стана като чудо в природата, че и трите забременяхме по едно и също време. С Пенка родихме синовете си в един и същи ден - 1 август 1970 г., но в различни родилни домове. А с Мария бяхме в един и същи родилен дом. И тя беше с миома и чакаше трудно раждане.
към текста >>

93. 1. Георги Миркович

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си.
VI. Ученици участвували в школата на Учителя, и техните прояви в живота 1.Георги Миркович .Първите трима ученици на Учителя са хора с различни характери и съдби. Най-учен и известен от тях е доктор Георги Миркович*, с когото Учителят започва своята кореспонденция. Той е роден в Сливен през 1825 г. Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си. След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина. След завръщането си в България през 1870 г. се включва активно в комитетите за освобождение на страната от турско робство във Видински окръг. Там е предаден на турците и изпратен в Диарбекир на доживотна каторга. След освобождението на България през 1878 г.
към текста >>

След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина.
VI. Ученици участвували в школата на Учителя, и техните прояви в живота 1.Георги Миркович .Първите трима ученици на Учителя са хора с различни характери и съдби. Най-учен и известен от тях е доктор Георги Миркович*, с когото Учителят започва своята кореспонденция. Той е роден в Сливен през 1825 г. Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си. След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина. След завръщането си в България през 1870 г. се включва активно в комитетите за освобождение на страната от турско робство във Видински окръг. Там е предаден на турците и изпратен в Диарбекир на доживотна каторга. След освобождението на България през 1878 г. е амнистира н и се връща в България да помага за изграждането на младата българска държава.
към текста >>

94. 2.Мария Казакова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Средно образование завършва в Американския колеж в Стара Загора.Омъжва се,но съпругът й скоро почива и тя заминава в Русия,където завършва висше педагогическо образование.
Мария Казакова 2. Мария Казакова (Бележка на съставителят: „За Мария Казакова ще има описание в отделен том на „Изгревът") През 1900 г. в работата на веригата се включва Мария Казакова, учителка по професия, голям медиум и сензитив. Родена в Сливен през 1852 г. Средно образование завършва в Американския колеж в Стара Загора.Омъжва се,но съпругът й скоро почива и тя заминава в Русия,където завършва висше педагогическо образование. От 1904 г. редовно посещава срещите на Веригата във Варна, организирани от Учителя, до своето заминаване на 25 ноември 1908 г. Тя има богата лична кореспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен Дух.
към текста >>

95. 18. Йорданка Жекова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка.
След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея лекуват много болни. * Виж « Изгревът» том VII стр, 584-627. В разговор с Учителя за професията и - акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството. Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, са на квартира доктор Жеков, Йорданка Жекова, Стойна Кондарева, Боян Боев, Катя Зяпкова, Ангели Тодора. Последните двама слушат Учителя и всеки ден редовно ходят на Рударци, откъдето му носят вода за миене и пиене. Всички се храня общо, като постоянен главен готвач е Йорданка Жекова. Всеки ден има най-различни гости, които участват в общата трапеза. Когато поднасят храна на Учителя, приготвена от различни сестри, той казва: „В тази храна е вложено нещо." А за друга храна казва: „От тази храна е взето от енергиите й." Така братята и сестрите разбират кои сестри, като готвят на Учителя, влагат нещо хубаво в храната му и кои отнемат енергии от нея.
към текста >>

96. 33. Милка Периклиева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Учителят й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски?
33. Милка Периклиева.** Милка Периклиева е родена на 4 януари 1908 г. във Варна. Тя е типичен представител на знака Козирог със своята самостоятелност, но често проявява непослушание. Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителят й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски? " „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителят й казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителят й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителят мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да подържа брата и сестра си, докато се изучат. Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири.
към текста >>

97. 42. Мария Станчева Златева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

След завършване на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят.
42.Мария Станчева Златева* Мария Станчева Златева е родена на 2 април 1905 година в Русе. Изкарва тежко и трудно детство в София. Майка й я поддържа с оскъдните си средства и завършва Музикално училище. Запознават се с Учителя и влизат в Братството. След завършване на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят. Тя си казва на ум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той и казва - „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си. Иди в Консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В Консерваторията тя заявява, че иска да учи в Специалния клас за усъвършенстване на цигулка и поздравява Сашо Попов от Учителя. На другия ден и насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт.
към текста >>

98. 44.Пенка Дякова Георгиева