НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
25
резултата в
20
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
И наистина, знаменитият професор от „
Колеж
де Франс" надали би казал нещо против тази последна фраза на Тара бей.
" „Да". „Колко е далеч всичко туй от твърденията на сегашната, положителна наука! " „Естествено. По отношение науките за живота, особено тези за духа, тя се намира още в своя зачатък". Този човек на ориента говори като Бергсон.
И наистина, знаменитият професор от „
Колеж
де Франс" надали би казал нещо против тази последна фраза на Тара бей.
* * * Феномените, които Тара бей демонстрира, които той ще изнесе в една нова, строго определена наука, са признати за достоверни от голямо число италиански учени. Трябва да се забележи, че тези сеанси, в които присъствуват журналисти, учени, лекари не са само едно просто забавление, за любопитната тълпа, но строго научна работа. В Италия Тара бей има най-много привърженици. И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една неоспорима реалност, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна. Съществената цел на Тара бей е: да „рационализира" окултизма.
към текста >>
2.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в
Колеж
дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител.
Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно.
В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в
Колеж
дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител.
Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика". Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог. Това важи, изглежда, и за най-смелите му твърдения. Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг ХІV, Морен е предсказал, че бъдещят монарх ще царува 57 години.
към текста >>
3.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
в един Оксфордски
колеж
Д-р Франк Букман, американец по произход, туря основите на едно движение, което скоро се разраства и сега има клонове в цяла Европа и в другите континенти.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Оксфордското движение В 1921 г.
в един Оксфордски
колеж
Д-р Франк Букман, американец по произход, туря основите на едно движение, което скоро се разраства и сега има клонове в цяла Европа и в другите континенти.
На 15 февруари т.г. Д-р Букман посети София за два дена и по този повод ще кажем няколко думи за това движение. Основната идея на движението е, че човек е в пряка връзка с Великото Разумно Начало в света – с Бога и може отвътре да слуша Неговите напътствия. По-удобно време за това е ранната сутрин. В ранен час съчувствениците на това движение отделно или групово прекарват в мълчание, абстрахирани от всичко временно и материално, от всички тревоги и безпокойствия на деня, изпълнени с мир и хармония.
към текста >>
4.
СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
в знаци от един и същ род – мъжки или женски; един тригонален аспект се образува нормално в знаци от един и същи елемент, квадратурата се образува в съседни знаци от един и същи динамизъм, а секстил се образува между планети, разположени в два най-
близколежащи
знака от същия род, т.е.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ (Продължение) П. М-в 4. Аспекти Трябва да се спомене още за непълноценните аспекти. Това са такива аспекти, при които отстоянието между планетите отговаря на установеното отстояние за даден аспект, но той не се образува в знаци, меродавни за тия аспекти. Така съвпадът се образува нормално в един и същ знак, опозицията – в срещулежащи знаци, т.е.
в знаци от един и същ род – мъжки или женски; един тригонален аспект се образува нормално в знаци от един и същи елемент, квадратурата се образува в съседни знаци от един и същи динамизъм, а секстил се образува между планети, разположени в два най-
близколежащи
знака от същия род, т.е.
през един знак. Нека вземем за пример нашия случай със Слънцето в 8° Овен. Ако в 28° Риби би била разположена някоя планета, напр. Венера, то бихме имали съвпад, но тоя съвпад не би бил пълноценен, тъй като се образува от планети, разположени в два знака. Ако в 29° Телец имаме една планета, в 4° Везни – друга, отстоянието между двете би било 125°, значи в рамките на обсега, установен за тритона (120°+ 8°), но тоя тригонален аспект не се образува в знаци от същия елемент.
към текста >>
5.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Смит, от лондонския
колеж
за хигиена и тропическа медицина; Р. С.
Между присъствуващите били и следните лица: Проф. Ч. Р. Дарлинг, физик; д-р Т. Е. Банкс от болницата св. Вартоломей; Г.
Смит, от лондонския
колеж
за хигиена и тропическа медицина; Р. С.
Ламберг, редактор на Листенер; Дигба Моинах, редактор на вестника на болницата св. Вартоломей; и проф. Ч. А. Ра-ет, от болницата св. Мария. Опитът бил направен при най-строга научна контрола.
към текста >>
6.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Първоначално Анри Бергсон заема професура във висшето Нормално Училище, а след това в най-висшия френски учебен институт —
Колеж
де Франс.
Д-р Е. К. Анри Бергсон Наскоро в Париж напусна земята великият философ на новото време, големият неоспиритуалист Анри Бергсон. Той е роден на 18 октомври 1859 год. в Париж, като син на тогавашния компонист и пианист Михаел Бергсон, преселил се от Варшава.
Първоначално Анри Бергсон заема професура във висшето Нормално Училище, а след това в най-висшия френски учебен институт —
Колеж
де Франс.
Той е бил член на Френския институт и Френската академия на науките. След голsмата европейска война, през 1928 год. му е дадена Нобеловата Премия по литература и философия. Значението на Бергсон за новата световна мисcл, за създаване основния дух на днешния век, е твърде голямо. Основата на неговата философия е духовното.
към текста >>
7.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тук ще приведем мненията само на двама знаменити учени: Жюл Комбариьо, бивш професор по история на музиката в
Колеж
дьо Франс, автор на много музикално-научни трудове, и Теодор Ренак, член на Френския Институт и бивш председател на френското музикологическо дружество.
Именно питагорейците визира Аристотел, когато казва: „Има философи, които поддържат, че, естествено, движението на тела с такава голяма маса, каквито са звездите, сигурно произвежда някакъв звук, щом като телата, които се движат по земята и които имат много по-малка маса и много по-малка скорост, все пак са способни да звучат. Невъзможно е, прочее, звездите, чийто брой е толкова голям, чиято маса така грамадна, и които са понесени в простора с такава чудовищна бързина, да не произвеждат и те никакъв звук. И понеже откриват известна зависимост между мелодичните съотношения, скоростите на движението на телата и техните разстояния, тия философи заключават, че кръговите движения на звездите произвеждат някаква звукова хармония" (Аристотел, De Coel, II. - 9). Учените музиканти днес са единодушни, когато изтъкват значението, което старите гърци са приписвали на космичното начало в музиката.
Тук ще приведем мненията само на двама знаменити учени: Жюл Комбариьо, бивш професор по история на музиката в
Колеж
дьо Франс, автор на много музикално-научни трудове, и Теодор Ренак, член на Френския Институт и бивш председател на френското музикологическо дружество.
„Един път ролята на седемте планети добре установена в магията, казва Комбариьо, музиката е трябвало вече по необходимост да държи сметка за тях. Магия и музика са били в много тясна връзка помежду си, затова иначе и не е могло да бъде. Под влиянието на тая именно доктрина, според Питагор, седмострунната лира на Хермес е символизирала седемете планети, а самото небе е било уподобявано на една лира" (Комбариьо, Музиката и магията, Париж, 1903 г. стр. 195). Ето що пише по тоя въпрос и Теодор Ренак в „Ревю филозофик" (Париж, 1900 г.): „В една философска система, която, по всичко изглежда, вече се е ползувала с предпочитанията на Платон, на „мелодията на сферите” се е приписвал един обем, който е могъл да достигне до четири октави и една квинта, но в който само така наречените неподвижни (основни) тонове са били смятани достойни за светостта на небесните тела... Някои са открили в тая формула клавиатурата на усъвършенствуваната осемнайсет-струнна китара, която служи за основа в таблиците на Алипиус.
към текста >>
8.
Димитър Голов (1863-1917)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски
колеж
в Стара Загора.
Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МАРИЯ КАЗАКОВА 1852 -1908 Първата ученичка на Учителя. Родена е в гр. Сливен.
Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски
колеж
в Стара Загора.
Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия. Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада.
към текста >>
9.
Минчо Сотиров (1875-1954)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Получил основно образование в родния си град и завършил френски
колеж
в Одрин.
Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел.
Получил основно образование в родния си град и завършил френски
колеж
в Одрин.
За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература.
към текста >>
10.
Влад Пашов (1902-1974)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския
колеж
в Ловеч.
Те се състояха на ул. “Опълченска” 66, където в ниска къща с малък калдъръмен двор, Учителя Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си. Той седеше до отборен към двора прозорец, а слушателите бяха насядали на столове в дворчето. Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на светия - ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора.” Но трудностите в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме. През 1922 г почива баща й.
За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския
колеж
в Ловеч.
Следва период на сериозен труд, на упорито учене, на издържливост и отново на лишения. Все пак способностите й и нейния силен стремеж към знание не остават незабелязани. След дипломирането й в Ловеч тя е поканена да учи в Америка, където може да допълни своите познания, а и ще развие способностите си в една благоприятна за това среда. От там Весела Несторова ще се върне след четири години с богати опитности. Един спомен от живота й в Америка ни показва отново жизнената й, вечно креативна природа, а също и любовта й към България, към нейните духовни корени: “Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър неделя сутрин.
към текста >>
Този случай е описан в книгата й: “След пристигането ми в София получих писмо от
колежката
ми американка Бърдин Крил, която ми пращаше хороскоп от Ню Йорк, където бе заминала предишната година.
Търсещата й природа я води към Новото по неведоми пътища. Наближава нова среща с Учителя. Скоро ще се роди и ученикът у нея. Защото раждането не е само физически но и духовен процес. Поводът да потърси отново Учителят идва с едно писмо от Америка.
Този случай е описан в книгата й: “След пристигането ми в София получих писмо от
колежката
ми американка Бърдин Крил, която ми пращаше хороскоп от Ню Йорк, където бе заминала предишната година.
Тъй като нищо не разбирах от астрология, майка ми ме изпрати при Учителя на Изгрева да ми го обясни. Така отново се озовах 6 присъствието на Учителя, Когото бях слушала като дете, но не Го бях опознала. В стремежа си да намеря Истината бях проучила какви ли не учения, включително и марксизма, но душата ми бе останала гладна и аз все още търсех тази вечна Истина, която всъщност носим дълбоко заробена в душите си, но очакваме деня, когато тя ще се изяви в нас. ...” “Седнах срещу него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка.
към текста >>
Несторова е назначена за учителка в американския
колеж
в Симеоново, край София.
Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше. Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова. Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В.
Несторова е назначена за учителка в американския
колеж
в Симеоново, край София.
Преподава английски и литература в горните класове. Но до директора там стига мълвата, че тя посещава беседите на Дънов. Неговото неодобрение тя посреща с блестяща защита. Ученикът е достоен за Учителя си. Скоро след това от Министерството на просветата се издава официално разрешение да се проведе курс по Паневритмия за учителки от софийските училища.
към текста >>
11.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Слънчевите озарявания подобрявате циркулацията на кръвта в мускулите и други
дълбоколежащи
тъкани, подобряват храненето на последните и на нервната система.
жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влияние на слънчевите лъчи усилва съпротивителната сила на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът изглежда да играе важна биологична роля в метаболизма, общата размена на веществата в организма.
Слънчевите озарявания подобрявате циркулацията на кръвта в мускулите и други
дълбоколежащи
тъкани, подобряват храненето на последните и на нервната система.
Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костноставните туберкулозни страдания: възстановявайки без масаж и електризация мускулите, слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения. Под влиянието на слънчевите лъчи и при соhftis и при други туберкулозни ставни поражения се възвръща почти нормалната подвижност на ставите. Слънцелечението способства също за рекалцификацията на разрушените кости, както при туберкулозата, тъй и при рахитизма. Тонифициращето действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи й върху кръвотворните жлези: апетитът и храносмилането се подобряват, броя на кръвните телца и хемоглобина се увеличават, лейкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма. Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят.
към текста >>
12.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Адриан, от физиологическата лаборатория в Кеймбриджкия университет, задето е открил, заедно с Бриан Матю, преподавател в кралския
колеж
, един метод за трансформиране на електрическите импулси на мозъка в светлинни лъчи.
Бъдете това, което сте: слънчеви лъчи, слънца, светещи в света на плътта, намиращи щастие в даването. Помнете, че само когато давете полученото, вий добивате възможност отново да получавате. Нищо от това, което сте постигнали, не пазете само за себе си: претоварването на центровете спира по-нататъшната им работа; давайки вие ги разтоварва.създавайки в себе си блажената празнина, жадуваща нови получавания, привличаща нови и нови възможности на Творчество, Мъдрост и Любов. Нина Рудникова (Из сборн. „Окултизъм и йога“ № 4) Електричеството ни мисълта Кралското Британско Общество наскоро е наградило със златен медал Д р Е. Д.
Адриан, от физиологическата лаборатория в Кеймбриджкия университет, задето е открил, заедно с Бриан Матю, преподавател в кралския
колеж
, един метод за трансформиране на електрическите импулси на мозъка в светлинни лъчи.
Ето, с няколко думи. как доктор Адриан е обяснил своето откритие пред един представител на „Дейли Мейл“: „Когато духът е в положение на покой, напр. когато един човек е седнал в едно кресло, със затворени очи, без да мисли за нищо особено, забелязва се едно намаляване на електрическите импулси на мозъка, като достигат до 10 в секунда. Ако лицето отвори очите си и концентрира своето внимание, електрическите импулси нарастват до 2000 в секунда. По-голямата част от мозъка обаче изглежда да остава бездейна при всички умствени процеси.“ Професор Банкрофт, говорейки по същия въпрос.
към текста >>
13.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мак-Кивър, като професор в Земеделския държавен
колеж
в Канзас, Съединените Щати, почнал да изучава въпроса за здравното състояние на старците.
Марулята, заедно с репичките са за сега единствения зеленчук, който може да се яде суров и който най-благотворно влияе върху нашето здраве и нашето ободряване. Външните листа на марулята не трябва да се хвърлят, а се из-ползват за готвене, наред със спанака. Колкото повече проникваме в тайната на нашия биохимичен живот, толкова повече и ще предпочитаме суровата, прясна зеленчукова и плодова храна, която най-вече ще ни заздравява и укрепва за борба с болестите и трудностите на живота. (из „Народно Здраве“) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Подмладяване на старите Преди 25 години, през пролетта на 1913 г., У. А.
Мак-Кивър, като професор в Земеделския държавен
колеж
в Канзас, Съединените Щати, почнал да изучава въпроса за здравното състояние на старците.
По-късно, той отворил в града Оклахома училище за възрастни, в което днес има около 1000 ученика, на възраст от 70 години на горе, които редовно посещават училището. А онези, кои то, поради телесна слабост, не могат да правят това, биват посещавани в домовете им от професора, който им дава нужните наставления и внася надежда и радост в живота им. Такива ученици професорът има повече от 400 души След дълга опитност със старите, професор Мак-Кивър останал убеден в следните положения: „Не е естествено и необходимо за лица с напреднала възраст да страдат постоянно от болести и телесна немощ. За такива не е естествено да са умствено тъпи и да имат старчески маниери. За тях не е необходимо да изнемогват от душевен глад.
към текста >>
14.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
През ваканцията, връщайки се в дома си от
колежа
двамата сина на една дама завеждат на гости един свой другар.
. . Колко жалко е, когато журовете, приятелките, театрите и пр. забави отнемат на малкото детенце най необходимото за неговото растене — нежността и вниманието на майката . . . Ще разкажа един случай накратко, който по-картинно ще изрази това, което току що казах.
През ваканцията, връщайки се в дома си от
колежа
двамата сина на една дама завеждат на гости един свой другар.
След прекарани няколко дни в най-хубава радост, при което родителите са били и най-добри приятели на децата си, през време на един от обедите, другарят на децата им неочаквано става, отива в спалнята и започва да плаче. Това изненадва и учудва всички. Питат го, защо плаче, но той не може да задържи буйно бликналите си сълзи и моли да го оставят сам. Привечер той казва на големия син на дамата, у която гостува: — О приятелю, о скъпи приятелю, ти имаш най-хубавото на земята, най-ценното — ти имаш майка! — Защо, нали и ти имаш?
към текста >>
15.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колежът
„Св.
А за здравите организми е сигурно предпазно средство срещу много болести. След спанака идват: лапад, киселец, зелен грах, моркови, чесън, копър, целина, салати и пр. Всеки един от тях спомага не само като храна, но едновременно и като лечебно средство за човешкия организъм. Катедра за изследване на невидимото Ню-Йорк Хералд Трибюн, съобщава от Лондон, че в Кембриджския университет се открива катедра по изследване на отвъдния свят. Средства за поддържането на тази необикновена катедра били определени от духовното завещание на основателя на Британското Дружество за психични изследвания, Майерс.
Колежът
„Св.
Троица“, гдето ще се четат лекциите за духовете и за явленията от отвъдния свят, предлага на кандидати от двата пола да подават молби за приемане. Лекторът ще получава 500 фунта стерлинги годишно. Из вестник „Мир“, КНИЖНИНА „Песен над равнините“ Разкази от Буча Бехар. Наглед това е една книжка без претенции за някакъв значителен труд: нейният скромен външен вид не издава богатото съдържание на тия къси разкази, на брой 12, събрани в една книжка от 112 страници с гъсто набит шрифт. Авторката ни дава 12 картини из живота на ония безимени герои из селската ни действителност, чиито благородни дела поради скромност остават често незабелязани за окото на наблюдателя („Хилядарката“, „Причастието“ и др.); тя описва в тия малки разкази битовия живот на хората от равнините, които не са се издигнали високо над себе си, не са достигали върховете на живото, но със своето „Сърце човешко“, както се изразява Ел.
към текста >>
16.
 
-
за професор по философия в
Колеж
дьо Франс.
Неговата философия е най-значителната проява на философската мисъл през двадесетия век. Тя представлява от себе си една истинска новости със създаването й Бергсон обезсмърти себе си и заслужи възхищението и признателността на човечеството. Бергсон е роден на 18 октомври 1859 година в Париж. където получил средното и висшето си образование. След като учителствал няколко години, той бива назначен в 1900 год.
за професор по философия в
Колеж
дьо Франс.
Тук той преподава с голям успех в продължение но двадесети години, до 1921 г., когато напуща професорската катедра, за да може да се отдаде изцяло на съставянето на своите съчинения. След голямата война той взима за известно време, участие в работите на Международния комитет за умствено сътрудничество при Обществото на народите, на който остава председател до 1925 г., когато тежка болест го принуждава да се откаже от този почетени пост. Болестта лиши философа от способността да се движи, но остави незасегнати умствените му способности и той можа да продължи до края на живота си своята творческа писателска дейност. В 1914 год. Бергсон бе избрани за член на Френската Академия, е в 1928 г.
към текста >>
Заедно с неговите статии из списанията и лекциите му в
Колеж
дьо Франс и другаде, те направиха за кратко време името му известно не само в академическите кръгове, но и между широката образована публика не само във Франция, но и в целия свят.
Последното голямо съчинение на Бергсона се появи в 1932 година под заглавие Двата извора на морала и на религията. Плод на размишления в продължение на двадесет и пет години, то съдържа възгледите на Бергсон по етичните и религиозни въпроси, неговите последни заключения по най-важните проблеми. От по-малките работи на философа най-известен е етюдът му върху Смеха, който бе публикуван в 1901 година. Статиите на Бергсон, публикувани в резни списания, бяха събрани от самия него и издадени в два тома, единият озаглавен Духовна енергия (1919) другият — Мисълта и движещото се (1934). * Съчиненията но Бергсон са написани на много хубав език.
Заедно с неговите статии из списанията и лекциите му в
Колеж
дьо Франс и другаде, те направиха за кратко време името му известно не само в академическите кръгове, но и между широката образована публика не само във Франция, но и в целия свят.
Успехът, който Бергсон има като автор и като сказчик, няма равен на себе си в историята на най-новата философия; той напомня успеха на преподаванията, пак в Париж, на приблизително същото място, на прочутия Абелар, в дванадесетия век. На лекциите му в Колеж дьо Франс се стичаха хиляди слушатели от всички страни, само малък брой от които успяваха да намерят място в залата, където философът излагаше своето учение Бергсон държеше лекциите си в петък, след обед, от 5 до 6 часа. Дълго време преди започването на лекцията амфитеатърът се изпилваше с разнообразие публика, студенти от Сорбоната, професори, учени с известности, поети, художници, светски дами. В паметта си виждам ясно и сега цялото това множество, очакващо с вълнение влизането на философа. Всеки се приготвя да слуша, да запомни всяка дума.
към текста >>
На лекциите му в
Колеж
дьо Франс се стичаха хиляди слушатели от всички страни, само малък брой от които успяваха да намерят място в залата, където философът излагаше своето учение Бергсон държеше лекциите си в петък, след обед, от 5 до 6 часа.
От по-малките работи на философа най-известен е етюдът му върху Смеха, който бе публикуван в 1901 година. Статиите на Бергсон, публикувани в резни списания, бяха събрани от самия него и издадени в два тома, единият озаглавен Духовна енергия (1919) другият — Мисълта и движещото се (1934). * Съчиненията но Бергсон са написани на много хубав език. Заедно с неговите статии из списанията и лекциите му в Колеж дьо Франс и другаде, те направиха за кратко време името му известно не само в академическите кръгове, но и между широката образована публика не само във Франция, но и в целия свят. Успехът, който Бергсон има като автор и като сказчик, няма равен на себе си в историята на най-новата философия; той напомня успеха на преподаванията, пак в Париж, на приблизително същото място, на прочутия Абелар, в дванадесетия век.
На лекциите му в
Колеж
дьо Франс се стичаха хиляди слушатели от всички страни, само малък брой от които успяваха да намерят място в залата, където философът излагаше своето учение Бергсон държеше лекциите си в петък, след обед, от 5 до 6 часа.
Дълго време преди започването на лекцията амфитеатърът се изпилваше с разнообразие публика, студенти от Сорбоната, професори, учени с известности, поети, художници, светски дами. В паметта си виждам ясно и сега цялото това множество, очакващо с вълнение влизането на философа. Всеки се приготвя да слуша, да запомни всяка дума. Даже студентите разговарят по тихо, отколкото в амфитеатрите на Сорбоната. Когато малката врата в дъното на естрадата се отваря и Бергсон се появява, той бива посрещнати с ръкопляскания, които траят само няколко секунди и настъпва в залата религиозно мълчание.
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
една по-
високолежаща
област в Египет).
Вторият деканат като свой съвладетел има слънцето, третият — Юпитер, поради което качествата.на тия два деканата са смесени с тия на знаците, чиито владетели са респ. слънцето, респ. Юпитер, Този знак управлява главата и лицето. Ариесовият тип обича аргументите и с удоволствие посвещава времето си на учене и изследване. Слънцето в този знак е повишено (египетското название на Ариеса е Рама, т. е.
една по-
високолежаща
област в Египет).
Най-свещените места в египетските храмове бивали покривани с овнешка кожа. Опасността за — тип лежи в пресилването — поставянето големи задачи на тялото и духа, — липсата на почивка. Той трябва да се научи да надвива своята суровост, нетърпеливост и възбудителност и да се приучва към любезност и търпение. По тоя начин той ще придобие и телесно здраве. Нему е нужно движение всред природата в М. С.
към текста >>
18.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни,
колежи
, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията.
Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука.
Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни,
колежи
, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията.
Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си. Да се прекарва умствен живот, от това не се нуждае никой или почти никой.
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
за образуването на този съюз: „Конференцията върху духовните ценности във възпитателния и социален живот, държана в Манчестерския
колеж
на Оксфордския университет днес пред обед се завърши със заключителна сказка от Д-р Щайнер, която беше последна от трите му сказки по социалния въпрос.
4) За нас е важна резолюцията, взета на края на оксфордския курс и върху нея ще се спрем повечко. В него било говорено по въпроса за основаване международен педагогически съюз, който да работи за реализирането на новото училище. Ето що е писал в. „The Manchester Guardian“ от 31. VIII. 1922 год.
за образуването на този съюз: „Конференцията върху духовните ценности във възпитателния и социален живот, държана в Манчестерския
колеж
на Оксфордския университет днес пред обед се завърши със заключителна сказка от Д-р Щайнер, която беше последна от трите му сказки по социалния въпрос.
По-рано той говори по педагогически въпроси. Социалният въпрос беше оставен към края на конференцията. Мактавиш, главен секретар на дружеството за свободно възпитание, говори в събота на тема: „Неколко мисли върху трудовата проблема". Тогава беше говорил и Д-р Щайнер на тема: „Социалната еволюция на човечеството“. Конференцията беше следена с голям интерес от посетителите до последния ден.
към текста >>
Роо (директор на „Барри-
Колеж
“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския
колеж
при Оксфордския университет) и Франсез.
Тя каза, че конференцията е намерила в идеите на Д-р Щайнера това, що я задоволява и че желанието на конференцията е да се основат навсякъде в света училища, които хората да се будят към свободен духовен живот. Тя замоли събранието да се образува такъв международен съюз, защото времето налага това. Светът е минал през страшна криза и не трябва да се отлага идеята за такъв съюз. Събранието решило да се избере временен комитет, който да се занимае с организацията на съюза. В комитета влизат: г-жа Макензи (от 20 години професорка в Уелския университет), X.
Роо (директор на „Барри-
Колеж
“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския
колеж
при Оксфордския университет) и Франсез.
Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това. Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат. Взето е съгласието на ръководителя на училището да се преустрои то по принципите на Валдорфското училище на Д-р Рудолф Щайнер. Ние изпращаме веднага едното от ръководителите на това училище във Валдорфското училище, за да се подготви.
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Мясънтаир, професор по систематическо богословие в андреевския
колеж
при университета в Сидней (Австралия); 7.
Безсмъртието в индийската мисъл, от А. А. Макдонел, професор по санскритски език в оксфортския университет; 5. Еврейските и апокалиптическите схващания за безсмъртието, от Адам К. Уелч, професор по еврейски и по екзегезис на Стария Завет в единбургския университет; 6. Християнската идея за безсмъртието, от Роналд Г.
Мясънтаир, професор по систематическо богословие в андреевския
колеж
при университета в Сидней (Австралия); 7.
Философия на безсмъртието, Джордж Голоуей, д-р на философията, принсипал на св. марийнския коледж при университета „св. Андрей“; 8. Етичните основи на безсмъртието, от Рудолф Еукън, д-р на философията; 9. Науката и безсмъртието, от Кянън Е. У.
към текста >>
НАГОРЕ