НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
24
резултата в
20
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Гор завършва
колежа
„Св.
Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната. [66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец. [67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл. Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е.
Гор завършва
колежа
„Св.
Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер. Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник. На 34 г. се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си.
към текста >>
2.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Например Георги Миркович - Доктора завършва католически
колеж
и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост.
Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
Например Георги Миркович - Доктора завършва католически
колеж
и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост.
От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация.
към текста >>
3.
Петър Дънов - №49
Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в
колежа
„Алегени", Пенсилвания, през 1894 г.
(У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков.
Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в
колежа
„Алегени", Пенсилвания, през 1894 г.
В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора).
към текста >>
4.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в
колежа
„Алегени", Пенсилвания, през 1894 г.
(У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков.
Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в
колежа
„Алегени", Пенсилвания, през 1894 г.
В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора).
към текста >>
5.
№53 /Петър Дънов/
Завършва средно образование в Американския
колеж
в Стара Загора.
писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228 11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен.
Завършва средно образование в Американския
колеж
в Стара Загора.
Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М.
към текста >>
6.
№62 (Петър Дънов)
Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в
колежа
„Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“]. 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г.
Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в
колежа
„Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора).
към текста >>
7.
№74 (Пеню Киров)
Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически
колеж
.
Обяснителни бележки: 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов.
Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически
колеж
.
Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д.
към текста >>
8.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
Завършва средно образование в Американския
колеж
в Стара Загора.
228 и бел. №9. 11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен.
Завършва средно образование в Американския
колеж
в Стара Загора.
Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия, където завършва висше образование (вероятно педагогическо).
към текста >>
9.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5
Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в
колежа
„Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.
Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в
колежа
„Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност.
към текста >>
10.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически
колеж
.
Синархическата верига. 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов.
Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически
колеж
.
Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му.
към текста >>
11.
БЕЛЕЖКИ
Учи в католически
колеж
в Цариград, завършва медицина във Франция.
Медиум и спиритист, пътува и проповядва, пише и публикува статии по окултни въпроси. 2. Вероятно стaва дума за архангел Михаил, който след 1897 г. ръководи съдбините на човечеството. Посланието е прието на спиритически сеанс. 3. Д-р Георги Миркович (1825 - 1905), роден е и умира в Сливен.
Учи в католически
колеж
в Цариград, завършва медицина във Франция.
Участва в национално-освободителното движение и е заточен в Диарбекир. Съосновател на благотворителното дружество „Милосърдие", което по-късно ще прерастне в Български червен кръст. Един от първите пропагандатори на спиритизма в България. Издава окултното сп. „Нова светлина" (1891 - 1896) и сп. „Виделина".
към текста >>
12.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски
колеж
в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г.
и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г.
Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски
колеж
в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г.
е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г.
към текста >>
13.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1903
Завършва американски
колеж
в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм.
живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие. 6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново.
Завършва американски
колеж
в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм.
Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство.
към текста >>
14.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Учениците от един
колеж
искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: „Молим, кажете ни към кой вид спада?
Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите." Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване - Божествени неща. - „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" - ще кажете. Знаете ли на какво мязате?
Учениците от един
колеж
искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: „Молим, кажете ни към кой вид спада?
" Той им отговорил: „Това е humbug 383, ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия - Господ казва: „Това е буболечица." И учители, и проповедници, и книжници си носят този humbug и с него нищо не могат да направят. Намерете не крилца, а живи, живи бръмбари и пеперуди. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите. Красивите форми са сила, с която може да се действа. Противодействайте на лошите форми с красивите, изместете лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да се не виждат.
към текста >>
15.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Завършва американски
колеж
в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм.
живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие. 6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново.
Завършва американски
колеж
в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм.
Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство.
към текста >>
16.
Първи срещи с Велико Търново
Средно образование получава в Американския
колеж
в Стара Загора.
ПЪРВИ СРЕЩИ С ВЕЛИКО ТЪРНОВО По време на своите пътувания из България, започнали през 1900 г, Учителя влиза във връзка с първите си ученици, сред които са търновците Мария Казакова, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Анастас Бойнов и др. Мария Казакова Мария Казакова е първата ученичка на Учителя. Родена е в Сливен през 1852 г.
Средно образование получава в Американския
колеж
в Стара Загора.
Омъжва се за образован и влиятелен гражданин от гр. Тулча, който скоро почива. След смъртта на мъжа си Мария заминава за Русия и завършва там висшето си образование (най-вероятно педагогическо). След завръщането си в България работи като учителка, а към края на живота си - като помощник-директор във Великотърновската девическа гимназия. През 1900 г.
към текста >>
17.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
Колежката
й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там.
Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня. В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия.
Колежката
й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там.
Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др. Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре.
към текста >>
ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща
колежка
.
В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г. Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи. През 1959 г.
ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща
колежка
.
Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение. Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви.
към текста >>
18.
ПАНЕВРИТМИЯ
Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а
колежката
Кънчева възторжено се включи в кръга да играе.
Курсантите заявиха, че това са най-приятните им часове и споделиха също, че вечер в салона на училището ще ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъстват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем. Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева.
Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а
колежката
Кънчева възторжено се включи в кръга да играе.
Беше красиво, хармонично и приятно. По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините. Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят. Това нещо го знаехме и го усещахме, когато играехме Паневритмия на "Изгрева" с Учителя. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат.
към текста >>
Тя завършва американски
колеж
в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование.
Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова.
Тя завършва американски
колеж
в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование.
Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя взема дейно участие в братския живот. Веднъж присъства на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила,
към текста >>
19.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Чувам, че
колежките
ми идват да ме видят.
Прилагайте музиката, пеенето като метод за лекуване..." Почнах да пея. Изпях една, две, три, пет и повече песни. Главоболието престана, олекна ми на гърдите, температурата ми спадна. Аз се зарадвах. Взех тетрадката си, да споделя радостта си от този опит.
Чувам, че
колежките
ми идват да ме видят.
Хазайката ги посреща. "Как е Наталия? "- питат. "Ами, болна е, болна. Има огън, голям огън има, ама пее.
към текста >>
Хората пъшкат и плачат, пък тя пее."- "Не е болна, щом пее"- заключават
колежките
и влизат при мене.
"Как е Наталия? "- питат. "Ами, болна е, болна. Има огън, голям огън има, ама пее. Цял ден днеска пее.
Хората пъшкат и плачат, пък тя пее."- "Не е болна, щом пее"- заключават
колежките
и влизат при мене.
Аз ставам и весело ги посрещам. Но какво да им кажа? Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и утре ще отида на училище. Наталия Чакова
към текста >>
20.
Предисловие
Завършва средното си образование в Американския
колеж
в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за „Елмайра колидж“, гр.
„Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество...“. Пълната история на написването на този текст е описана подробно в посочената книга. Готовият текст е приет и одобрен от Учителя. Талантът на Олга Славчева и светлото вдъхновение и помагат да ни дари красивите и чисти думи, които и днес се пеят в Паневритмията. ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА (1908-2002) Още като дете майка й я води на беседи на ул. „Опълченска“66.
Завършва средното си образование в Американския
колеж
в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за „Елмайра колидж“, гр.
Кантон в щата Ню Йорк - САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци и по пеене, като още от дете свири на пиано. След четиригодишно обучение завършва висшето си образование през 1932 г. и се завръща в България.
към текста >>
Това е първият
колеж
в Америка само за девици, основан през 1855 г.
Готовият текст е приет и одобрен от Учителя. Талантът на Олга Славчева и светлото вдъхновение и помагат да ни дари красивите и чисти думи, които и днес се пеят в Паневритмията. ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА (1908-2002) Още като дете майка й я води на беседи на ул. „Опълченска“66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за „Елмайра колидж“, гр. Кантон в щата Ню Йорк - САЩ.
Това е първият
колеж
в Америка само за девици, основан през 1855 г.
Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци и по пеене, като още от дете свири на пиано. След четиригодишно обучение завършва висшето си образование през 1932 г. и се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната. След завръщането си тя веднага отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот.
към текста >>
НАГОРЕ