НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
126
резултата в
68
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_20 ) Беззаветно служене
- Боян Боев (1883 – 1963)
Казано е от Христа: „Иде
князът
на този свят и той няма нищо общо с Мене.“ Силата на човека не е външна, нито в богатството, нито в знанието, тя стои вътре.
А за съвършения да се качи и да слезе е най-лесното нещо. Разбирането, което ще дойде отвътре, е от Бога. Прогресът на човека зависи от онова, което Бог е намислил. Човек трябва да прави усилие, за да влезе вътре в това течение и да развие своето вътрешно чувство – интуиция; когато попадне в течението, тогава нещата вече вървят и стават ясни. Тъмният дух идва при човека да му каже, че всичко е в материалните работи.
Казано е от Христа: „Иде
князът
на този свят и той няма нищо общо с Мене.“ Силата на човека не е външна, нито в богатството, нито в знанието, тя стои вътре.
Сега човек мисли, че е останал самичък, няма какво да се тревожи, един ден той ще види дълбочината на Бога и Неговата неизменяемост. Ние искаме да ни помогнат отвън. Отвън са условията, а помощта иде главно отвътре. Стремете се да задържите това, което имате, понеже то е повече от туй, което можете да постигнете. Всичко, което можеш да постигнеш, и най-идеалното, не може да се сравни с онова, което имаш в себе си, даже не се равнява на една стотна.
към текста >>
2.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще се пазите, ще мълчите, да не знаят, че сте
княз
.
Той има своя теория, че гърците са взаимствали от Египет, от Индия и пр., а единственото, което е тяхно, било ваятелството. Като влезете в този клас, за който ви говоря, вечерно време ще оставите тялото си, ще намерите „Ведите“ в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете. Другите да не знаят, че вие сте стигнали до такива дълбоки неща. Представете си, че вие сте един царски син и ви е дадена една задача да ходите инкогнито между народа.
Ще се пазите, ще мълчите, да не знаят, че сте
княз
.
към текста >>
3.
21) Десет милиона слънца
- Боян Боев (1883 – 1963)
На едно място Той каза: „Иде сега
князът
на този свят и той няма нищо общо с Мене.“
След това силите на тъмнината ще отстъпят от Земята и ще слязат още по-долу. Ако известни души останат назад и станат неспособни да се повдигнат, тогава иде една напреднала душа, която се жертва за тях и те се повдигат. Работа има за всички. Като дойде Любовта да работи, не можеш да се противиш вече. Христос се бори да освободи човечеството от властта на тъмните сили.
На едно място Той каза: „Иде сега
князът
на този свят и той няма нищо общо с Мене.“
Всички онези, които са работили за нас, ще им се отплатим. Ние трябва да се отплатим на онези, които са ни помагали – това е Любовта. Сега трябва да се работи за разпространение на новите идеи.
към текста >>
4.
26) Една реалност
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някои от членовете на руското царско семейство,
князе
по произход, станаха ваксаджии.
“ Хокал го, хокал и най-сетне му се открил кой е. „Откъде измисли всичко това – отдъхнал си подложеният на изпит приятел, – щеше да ми се пукне жлъчката? “ Когато Провидението те постави на изпит, става тежко, но трябва да издържиш. Например страх те е от сиромашията, ала Господ ще ти даде сиромашия по всички правила: ти я изпъждаш от една страна, тя дохожда от друга. Има достатъчно примери.
Някои от членовете на руското царско семейство,
князе
по произход, станаха ваксаджии.
Човекът по естество е мързелив, че като го впрегне сиромашията, ще го накара да работи. Като се изпита сиромашията, идва богатството при нас. Има една красива страна на живота – зад всичко стои една скрита реалност. В следващия момент какво ще бъде, не знаем. Има нещо, което всякога ще ни изненадва.
към текста >>
5.
59) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) – немски принц, избран за
княз
(1887–1908) и за цар на България (1908–1918).
25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България. Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание. Председател на Народното събрание (1880 г.) и министър-председател на България (1887–1894). Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията. Пребит е от група македонци на софийска улица и умира от раните си.
26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) – немски принц, избран за
княз
(1887–1908) и за цар на България (1908–1918).
Съдейства за обявяване на независимостта на страната. Отговорен е за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и за претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние страната се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд І да абдикира от престола през 1918 г. в полза на своя син Борис ІІІ.
към текста >>
На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на
княз
Александър І и по време на Първата световна война.
30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия. 32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год.
На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на
княз
Александър І и по време на Първата световна война.
33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год. Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта.
към текста >>
6.
98) Същинският човек
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие сте били и
князе
, и графове, и какви ли не сте били, и сте стигнали до днешното положение.
Най-първо да се отстрани омразата. Понеже тя носи много отрицателни последствия, обезсилва човека. Само слабият мрази, силният човек не мрази никога. В него няма омраза, даже има съжаление. Човек трябва да бъде силен, защото в противен случай той не може да се противопостави на омразата.
Вие сте били и
князе
, и графове, и какви ли не сте били, и сте стигнали до днешното положение.
Човек да не повтаря старото. Всичката погрешка на хората е дето не са изпълнили Волята Божия и после се чудят как са дошли до това положение. Трябва да се завърти вече колелото. Писанието казва: „Трябва да станат всички царе и свещеници на Бога“ – или да станете царе на себе си, да си заповядвате сами. Остава още това – да разберете Любовта.
към текста >>
7.
99) Трябва друг мироглед
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пред студеното огнище стоял един
княз
, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел.
А това показва, че човечеството търси цяр, но лошите материални условия спъват човека. Това е вярно, но чуйте този разказ. Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали. Останала му една-единствена кибритена кутия, която носел във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа.
Пред студеното огнище стоял един
княз
, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел.
Българинът разправил как са го обрали разбойници, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал: „Само кибритената кутия спасих! “ Князът извикал: „Носиш ли кибрит, положението е спасено. Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.“
към текста >>
“
Князът
извикал: „Носиш ли кибрит, положението е спасено.
Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали. Останала му една-единствена кибритена кутия, която носел във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа. Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел. Българинът разправил как са го обрали разбойници, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал: „Само кибритената кутия спасих!
“
Князът
извикал: „Носиш ли кибрит, положението е спасено.
Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.“
към текста >>
8.
Детската природа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Княз
Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село.
Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски. Този велик познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми. Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено. В неговите произведения има много места, важни за педагогиката. Ето накратко този разказ:
Княз
Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село.
Там прекарва четири години. Той обича децата и постоянно дружи с тях. Родителите се сърдят, че децата не могат да минат без него. Учителят Тибо става негов неприятел, защото децата не го разбират, а княза разбират много добре. Князът се чуди, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата.
към текста >>
Учителят Тибо става негов неприятел, защото децата не го разбират, а
княза
разбират много добре.
Ето накратко този разказ: Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарва четири години. Той обича децата и постоянно дружи с тях. Родителите се сърдят, че децата не могат да минат без него.
Учителят Тибо става негов неприятел, защото децата не го разбират, а
княза
разбират много добре.
Князът се чуди, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата. В селото живее бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20-годишна, слаба, мършава. Мария отдавна е болна от туберкулоза, но пак ходи по къщите да работи: пере, мете, гледа добитъка. Децата са много жестоки към нея. Старите мъже и жени я обвиняват в разврат.
към текста >>
Князът
се чуди, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата.
Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарва четири години. Той обича децата и постоянно дружи с тях. Родителите се сърдят, че децата не могат да минат без него. Учителят Тибо става негов неприятел, защото децата не го разбират, а княза разбират много добре.
Князът
се чуди, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата.
В селото живее бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20-годишна, слаба, мършава. Мария отдавна е болна от туберкулоза, но пак ходи по къщите да работи: пере, мете, гледа добитъка. Децата са много жестоки към нея. Старите мъже и жени я обвиняват в разврат. Децата я подиграват.
към текста >>
Князът
я намира, дава и няколко лева и й казва, че му е жал за нея.
Децата я подиграват. Цялото село подиграва Мария. Не й дават вече работа. Само понякога пияни й хвърлят по някоя пара. Тя почва да повръща кръв.
Князът
я намира, дава и няколко лева и й казва, че му е жал за нея.
Децата виждат това и почват да викат, а Мария се спуща да бяга. Князът започва да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказва, колко е нещастна Мария. Сега те престават да я нападат и почват да я жалят. Ласкаво я поздравяват, когато я срещат.
към текста >>
Князът
започва да говори с децата всеки ден по малко.
Не й дават вече работа. Само понякога пияни й хвърлят по някоя пара. Тя почва да повръща кръв. Князът я намира, дава и няколко лева и й казва, че му е жал за нея. Децата виждат това и почват да викат, а Мария се спуща да бяга.
Князът
започва да говори с децата всеки ден по малко.
Той им разказва, колко е нещастна Мария. Сега те престават да я нападат и почват да я жалят. Ласкаво я поздравяват, когато я срещат. Мария отначало много се учудва. Веднъж две момиченца и донасят ядене и след това отиват при княза и му казват, че Мария се разплакала, и че сега много я обичат.
към текста >>
Веднъж две момиченца и донасят ядене и след това отиват при
княза
и му казват, че Мария се разплакала, и че сега много я обичат.
Князът започва да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказва, колко е нещастна Мария. Сега те престават да я нападат и почват да я жалят. Ласкаво я поздравяват, когато я срещат. Мария отначало много се учудва.
Веднъж две момиченца и донасят ядене и след това отиват при
княза
и му казват, че Мария се разплакала, и че сега много я обичат.
Скоро всички деца почват да я обичат и заедно с това обикват и княза. Често отиват при него и го молят да им разправя. Цялото село узнава, че децата обичат Мария и се изплашват. Селяните забраняват на децата да ходят при нея, но те скришно отиват и й носят подаръци, а понякога просто отиват да я поздравят, да й кажат, че я обичат, и след това се затичват назад. Мария едва не се побърква от такова голямо щастие.
към текста >>
Скоро всички деца почват да я обичат и заедно с това обикват и
княза
.
Той им разказва, колко е нещастна Мария. Сега те престават да я нападат и почват да я жалят. Ласкаво я поздравяват, когато я срещат. Мария отначало много се учудва. Веднъж две момиченца и донасят ядене и след това отиват при княза и му казват, че Мария се разплакала, и че сега много я обичат.
Скоро всички деца почват да я обичат и заедно с това обикват и
княза
.
Често отиват при него и го молят да им разправя. Цялото село узнава, че децата обичат Мария и се изплашват. Селяните забраняват на децата да ходят при нея, но те скришно отиват и й носят подаръци, а понякога просто отиват да я поздравят, да й кажат, че я обичат, и след това се затичват назад. Мария едва не се побърква от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало.
към текста >>
След това отиват при
княза
и всичко му разказват.
Цялото село узнава, че децата обичат Мария и се изплашват. Селяните забраняват на децата да ходят при нея, но те скришно отиват и й носят подаръци, а понякога просто отиват да я поздравят, да й кажат, че я обичат, и след това се затичват назад. Мария едва не се побърква от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало. Срамува се и се радва.Децата й казват, че я обичат и винаги ще я обичат.
След това отиват при
княза
и всичко му разказват.
Носят й чорапи, долни дрехи и някои храни. Когато князът ги пита, те мълчат и радостно се смеят. Мария от ден на ден става по-болна и най-сетне ляга. Децата често я посещават и й носят храна. Понякога, като бързат само отиват до прозореца и й извикват: „Ние ви обичаме Мария”, и след това се връщат.
към текста >>
Когато
князът
ги пита, те мълчат и радостно се смеят.
Мария едва не се побърква от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало. Срамува се и се радва.Децата й казват, че я обичат и винаги ще я обичат. След това отиват при княза и всичко му разказват. Носят й чорапи, долни дрехи и някои храни.
Когато
князът
ги пита, те мълчат и радостно се смеят.
Мария от ден на ден става по-болна и най-сетне ляга. Децата често я посещават и й носят храна. Понякога, като бързат само отиват до прозореца и й извикват: „Ние ви обичаме Мария”, и след това се връщат. Тя скоро умира. Децата плачат при погребението.
към текста >>
Трогателна е раздялата на
княза
с децата при напущане на селото.
Понякога, като бързат само отиват до прозореца и й извикват: „Ние ви обичаме Мария”, и след това се връщат. Тя скоро умира. Децата плачат при погребението. От тогава гробът на Мария постоянно се почита от децата. Те посаждат трендафили и други цветя на гроба й.
Трогателна е раздялата на
княза
с децата при напущане на селото.
Ето друг пример из „Братя Карамазови”: Между едни деца съществува голяма вражда. Альоша ги заварва, когато се бият с камъни по улицата. Той влиза във връзка с тях и става техен интимен другар. Чрез огъня на своята любов той превръща техните енергии. Децата съвсем се преобразяват.
към текста >>
9.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие ще си говорите един на друг, но ще си говорите за лук, за чесън... Представете си, че сте царски син и Ви е дадена една задача -да ходите инкогнито, ще се пазите, ще мълчите - да не разберат, че сте
княз
...
Единственото, което е тяхно, то е ваятелството. Като влезете В тоя клас, за който Ви говоря, Вечерно Време ще оставяте тялото си, ще намерите Ведите в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи свят! Колко повече - в Лондон... Като риби ще мълчите за този клас, за който ви говорих!
Вие ще си говорите един на друг, но ще си говорите за лук, за чесън... Представете си, че сте царски син и Ви е дадена една задача -да ходите инкогнито, ще се пазите, ще мълчите - да не разберат, че сте
княз
...
Ще слушаш другите, ще се учиш, ще запитваш, ще казваш: „Много благодаря, нова светлина внесохте в ума ми! " Значи - да не знаят, че ти знаеш други, дълбоки истини!
към текста >>
10.
30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един
княз
се влюбил в една мома.
Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрасне. За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър. – Какво е нужно днес в света? – Сега светът се нуждае от добри работници!
Един
княз
се влюбил в една мома.
И двамата си турили по един кош с хляб на гърба и тръгнали да раздават хляб на гладните. Тя и той носили коша с хляб на гърба си. Те се обичали един друг, но имали за идеал да помагат на другите. И двамата се извинявали пред бедните и им казвали: "Извинявайте, че не дойдохме по-рано. Малко закъсняхме.“
към текста >>
11.
Мисли на Учителя от последната беседа и разговори
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един
княз
се влюбил в една мома.
Нали най-първо вдишваш въздуха и после издишваш? Ще бъде голяма изненада за вас, когато един ден видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. Някой казва: „Прекалена любов“. А пък то любовта не е станала още прекалена. Аз не съм виждал още прекалена любов.
Един
княз
се влюбил в една мома.
Двамата взели по един кош с хляб на гърба и тръгнали да дават хляб на бедните и да им говорят. Един друг се обичат и имат за идеал да помагат на бедните. Сега светът се нуждае от работници, а пък ние схващаме любовта да имаме хубави апартаменти и пр. Защо да не можете да видите красотата, господа, която се крие в хората? Всички хора живеят във вас.
към текста >>
12.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
- Върху този участък на Земята - Атлантида, където вие сте ученици, ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу
Княза
на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли.
Непознатият махнал с ръка и Абу се видял в друга, съвършено непозната обстановка - в една зала, заедно с много ученици като него, които смирено очаквали влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко вратата на залата се отворила и за голяма негова изненада, видял да влиза с леки и енергични стъпки същия този непознат. Лицето му обаче било замислено, посърнало и измъчено. Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал:
- Върху този участък на Земята - Атлантида, където вие сте ученици, ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу
Княза
на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли.
Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса и я надигна срещу Нас с ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи, ние два пъти грешка не правим. Защото Злото и друг път ще опита да овладее човешките умове, но тогава победата вече ще бъде на наша страна!
към текста >>
13.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Казва още: Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене.
И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят.
Казва още: Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене.
Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце.
към текста >>
Князът
на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята.
Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене.
Князът
на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята.
Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена.
към текста >>
победих
княза
на този свят.
Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е.
победих
княза
на този свят.
А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е.
към текста >>
14.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
- Влад Пашов (1902- 1974)
Фараонът е
князът
на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята.
След това ще влезете в Ханаанската земя, смисълът на истинския живот. Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота. Защото живот без чистота остава всякога неразбран. Египет е физическият свят. откъдето човек бяга.
Фараонът е
князът
на този свят, който иска да задържи човека тук на Земята.
Червеното море е астралният свят, през който човек трябва да мине. Пустинята е умственият свят, където след като човек е слязъл от света на чувствата, постепенно придобива своята чистота. И най-после Ханаанската земя - това е Божественият свят, родината на душата.
към текста >>
15.
Пророк Исайя
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отец на бъдещия век,
княз
на мира.
Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците. След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми." Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа. Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък.
Отец на бъдещия век,
княз
на мира.
Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата."
към текста >>
16.
Пророк Йеремия
- Влад Пашов (1902- 1974)
Свещениците подигат народа против Йеремия и искат от
княза
да го убият, но някои се зае- тъпват за него и го оставят жив.
Ще предам нечестивите на нож, говори Господ. Тук пак се говори за действието на закона на кармата, народна и индивидуална, Кармата е закон, който възстановява нарушената правда. Кармата е закон за причини и следствия, каквото човекът е посял, това ще пожъне. В 26-та глава Словото Господне е към Йеремия да каже на евреите, да се откажат от кривите пътища, че ще ги накаже. Това става в двора на Господа.
Свещениците подигат народа против Йеремия и искат от
княза
да го убият, но някои се зае- тъпват за него и го оставят жив.
Друг пророк, който казал същото, го убили. От 12-ти до 16-ти стих е казано: „Господ ме проводи да пророчествувам в този дом и против този град всичките думи, които чухте. Затова сега оправете пътищата си и деянията си и послушайте Гласа на Господа Бога вашего. И Господ ще се разкае за злото, което говори против вас. А аз, ето в ръцете ви съм, направете ми както е добро и какво е угодно пред очите ви.
към текста >>
Тогаз
князете
и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не трябва да се осъди на смърт, защото в името на Господа Бога нашего говори нам."
Затова сега оправете пътищата си и деянията си и послушайте Гласа на Господа Бога вашего. И Господ ще се разкае за злото, което говори против вас. А аз, ето в ръцете ви съм, направете ми както е добро и какво е угодно пред очите ви. Но да знаете добре, че ако ме умъртвите, наистина неповинна кръв ще докарате връх себе си и връх този град, и връх жителите лду. Защото наистина Господ ме проводи при вас да говоря в ушите ви всички тези думи.
Тогаз
князете
и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Този човек не трябва да се осъди на смърт, защото в името на Господа Бога нашего говори нам."
В 27-ма глава чрез Словото към Йеремия Бог казва на юдейския цар и на целия народ да се преклонят пред вавилонския цар, защото той има милостта на Бога и всеки, който не се преклони пред него, ще бъде изтребен, докато му дойде и на него времето да бъде предаден на по-силен цар. В 28-ма глава се говори, че друг пророк на име Ананий говорил на народа, че Бог в течение на две години ще строши хомота на Вавилон и ще освободи пленените евреи. Но Йеремия му казва, че лъже и заблуждава народа и ще умре заради лъжите си." Тогава рече пророк Йеремия на пророк Ананий: "Слушай сега. Анание. не те проводил Господ, но ти правиш тези люде да се надеят на лъжа. Затова така говори Господ: Ето Аз ще те отхвърля от лицето на земята.
към текста >>
17.
Пророк Йезекил
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми Давид,
княз
всред тях.
В 30- та глава се говори пак за разорението на Египет от Вавилон. В 31 -ва глава се говори пак същото. В 32-ра глава се говори пак за поражението на Египет. В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си. В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е пастир.
И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми Давид,
княз
всред тях.
Аз, Господ, говорех. И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове. И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под дъбравите. И ще направя тях и околните на гората си благословение. И ще свалям дъжда на времето му, дъжд на благословение ще да е.
към текста >>
18.
Пророк Данаил
- Влад Пашов (1902- 1974)
Използвал е Божието Име пред езическите
князе
.
През всичкото време, което преживял във Вавилон и имал голяма власт, той най-ревностно се стараел с пост, с молитви и съвети да издейства евреите да се върнат в отечеството си. Той доживял да види освобождението на народа си. Данаил е един от най-светлите и чисти характери, за които се говори в Библията. Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога. Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор.
Използвал е Божието Име пред езическите
князе
.
Щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го спаси. Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески. Книгата му е била писана 534-та година преди Христа. Чудесата, които се разказват в нея са поразителни. Той предсказва времето на Христа, раждането Му, смъртта и възкресението.
към текста >>
Тя започва така: „В онова време ще се подигне Михаил, великият
княз
, (това го говори Гавраил, който говори с Данаила), стоящ откъм страната на своите люде." Михаил е, който е ръководил човечеството по времето на Данаил.
И няма да се грижи за боговете на отците си, а бога за твърделите ще прослави на мястото му, т.е. бога на войната - Марс. И след като говори още за силата и властта на северния цар, който ще покори много царства, главата завършва с думите: „И ще постави шатрите на царството си население между морята върху славната света гора. Но ще дойде в свършека си и не ще има кой да му помогне." (45 ст.) Това, което се говори в 12-та глава, която е последната от книгата на Данаил, се отнася до днешните времена, до епохата на ликвидацията на кармата.
Тя започва така: „В онова време ще се подигне Михаил, великият
княз
, (това го говори Гавраил, който говори с Данаила), стоящ откъм страната на своите люде." Михаил е, който е ръководил човечеството по времето на Данаил.
И когато се казва: „В онова време", подразбира се времето, за което говори 11-та глава, че ще дойде. В това време ще се повдигне великият княз Михаил, което подразбира, че ще дойде епохата, когато пак Михаил ще управлява. Учителят казва, че тази епоха е днес. Днешната епоха, която сега започва, се намира под управлението на Архангел Михаил. По-нататък се казва: „И ще бъде време на скръб (значи онова време, когато дойде да управлява Архангел Михаил, ще бъде време на скръб), каквато никога не е бивала, откак е народ станал, до онова време." Тук ясно се говори за епохата на ликвидацията на кармата, която носи страдание.
към текста >>
В това време ще се повдигне великият
княз
Михаил, което подразбира, че ще дойде епохата, когато пак Михаил ще управлява.
И след като говори още за силата и властта на северния цар, който ще покори много царства, главата завършва с думите: „И ще постави шатрите на царството си население между морята върху славната света гора. Но ще дойде в свършека си и не ще има кой да му помогне." (45 ст.) Това, което се говори в 12-та глава, която е последната от книгата на Данаил, се отнася до днешните времена, до епохата на ликвидацията на кармата. Тя започва така: „В онова време ще се подигне Михаил, великият княз, (това го говори Гавраил, който говори с Данаила), стоящ откъм страната на своите люде." Михаил е, който е ръководил човечеството по времето на Данаил. И когато се казва: „В онова време", подразбира се времето, за което говори 11-та глава, че ще дойде.
В това време ще се повдигне великият
княз
Михаил, което подразбира, че ще дойде епохата, когато пак Михаил ще управлява.
Учителят казва, че тази епоха е днес. Днешната епоха, която сега започва, се намира под управлението на Архангел Михаил. По-нататък се казва: „И ще бъде време на скръб (значи онова време, когато дойде да управлява Архангел Михаил, ще бъде време на скръб), каквато никога не е бивала, откак е народ станал, до онова време." Тук ясно се говори за епохата на ликвидацията на кармата, която носи страдание. И според Учителя, на Архангел Михаил е дадена власт в настоящата епоха да се справя със злото, т.е. да ликвидира кармата на света.
към текста >>
19.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
Двадесет и първият аркан е наречен „Короната на маги- те", отговаря на буквата шин и е описан, както следва: „
Князовете
ме погнаха без причина, но сърцето ми трепери от Словото Ти.
Твоите свидетелства, които си завещал, са правда и превъзходна Истина." Деветнадесетият аркан е нарече „Сияещото слънце", отговаря на буквата коф и е описан, както следва: „Виках с все сърце, послушай ме, Господи, и ще опазя повеленията Ти. Предварих зората и виках, на Твоето Слово уповавах." Двадесетият аркан е наречен „Събуждане след смъртта", отговаря на буквата реш и е описан, както следва: „Виж скръбта ми и избави ме, защото не съм забравил закона Ти, отсъди съдбата ми и изкупи ме, оживи ме според Словото Си... Господи, оживи ме според Милостта Си. Глава на Твоето Слово е Истината, и во век пребъдват всичките съдби на правдата Ти."
Двадесет и първият аркан е наречен „Короната на маги- те", отговаря на буквата шин и е описан, както следва: „
Князовете
ме погнаха без причина, но сърцето ми трепери от Словото Ти.
Аз се радвам на Твоето Слово. Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи. Вразуми ме според Словото Си... Да живее душата ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат. Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите заповеди."
към текста >>
20.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато Христос казва: "Иде
Князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа.
Защото, както по-рано споменах, Христос е, който организира космоса като едно хармонично цяло. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е. организиран свят. Понеже всеки първоначален импулс в Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог създава световете. Слизайки на земята, Христос има за задача и мисия да организира, да превърне този импулс на Първия Принцип, като му даде възходящо направление и да използва неговите енергии за повдигане на човечеството.
Когато Христос казва: "Иде
Князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа.
Христос казва: "Аз съм Виделината на света". А Първият Принцип е Принцип на тъмнината. Значи, Христос е дошъл на земята да превърне тъмнината в Светлина. Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е.
към текста >>
21.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
И след това казва: Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мен.
Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи.
И след това казва: Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мен.
Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно.
към текста >>
Следователно иде
князът
на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен.
Следователно иде
князът
на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички.
към текста >>
22.
4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега
князът
на този свят ще бъде изхвърлен вън".
Когато се пожертва, той се умножава, неговият живот се увеличава и се свързва със всички хора и същества. За да се повдигне на една по-висока степен в духовното развитие, човек трябва да пожертва нещо от себе си, трябва да пожертва досегашния начин на живот и да поеме по друг път на живота. По-нататък Исус засяга един дълбок въпрос за съдбите на света, т.е. за ликвидирането на кармата. Той казва: "Сега е съдбата на този свят.
Сега
князът
на този свят ще бъде изхвърлен вън".
Това са много дълбоки мисли и идеи, които е трудно да се преведат на съвременен език. Но, както казах, когато Христос казва, че сега е съдбата на света, с това се разбира, че сега се ликвидира кармата на света, и Той именно за този час е дошъл, да ликвидира кармата на света. Това е същата идея, изказана с думите: "Той понесе греховете на света". Дълбока е тази Тайна и аз на друго място съм загатнал малко по-обширно, какво трябва да се разбира под тези думи, затова сега тук няма да се спирам повече. Князът на този свят, това е Луцифер - Ариман, този, който в християнството е познат като дявол и Сатана.
към текста >>
Князът
на този свят, това е Луцифер - Ариман, този, който в християнството е познат като дявол и Сатана.
Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън". Това са много дълбоки мисли и идеи, които е трудно да се преведат на съвременен език. Но, както казах, когато Христос казва, че сега е съдбата на света, с това се разбира, че сега се ликвидира кармата на света, и Той именно за този час е дошъл, да ликвидира кармата на света. Това е същата идея, изказана с думите: "Той понесе греховете на света". Дълбока е тази Тайна и аз на друго място съм загатнал малко по-обширно, какво трябва да се разбира под тези думи, затова сега тук няма да се спирам повече.
Князът
на този свят, това е Луцифер - Ариман, този, който в християнството е познат като дявол и Сатана.
Това, на езика на Учителя, са тъмните сили в света, Черното братство. До времето на Христа те бяха господари на физическия и астралния свят. И затова е казано още: "Целият свят в лукаваго лежи". Но със слизането на Христа на земята, тази власт постепенно им се отнема и се предава в ръцете на Белите Братя, Глава на които е Христос. Затова Христос казва: Князът на този свят ще бъде изхвърлен навън.
към текста >>
Затова Христос казва:
Князът
на този свят ще бъде изхвърлен навън.
Князът на този свят, това е Луцифер - Ариман, този, който в християнството е познат като дявол и Сатана. Това, на езика на Учителя, са тъмните сили в света, Черното братство. До времето на Христа те бяха господари на физическия и астралния свят. И затова е казано още: "Целият свят в лукаваго лежи". Но със слизането на Христа на земята, тази власт постепенно им се отнема и се предава в ръцете на Белите Братя, Глава на които е Христос.
Затова Христос казва:
Князът
на този свят ще бъде изхвърлен навън.
Значи, Христос води една война с тъмните сили за освобождаването на човечеството от тяхната власт. И затова Той премина през смъртта, за да победи смъртта, която е изобретение на тъмните сили, или която е последствие на влиянието на тъмните сили върху живота на хората. При побеждаването на смъртта, след Възкресението, Той казва: "Дерзайте, Аз победих света". Тук под света се разбира княза на този свят, Черната ложа. И Учителят казва, че досега, до началото на 19 век, астралният е бил крепостта на Черната ложа.
към текста >>
Тук под света се разбира
княза
на този свят, Черната ложа.
Но със слизането на Христа на земята, тази власт постепенно им се отнема и се предава в ръцете на Белите Братя, Глава на които е Христос. Затова Христос казва: Князът на този свят ще бъде изхвърлен навън. Значи, Христос води една война с тъмните сили за освобождаването на човечеството от тяхната власт. И затова Той премина през смъртта, за да победи смъртта, която е изобретение на тъмните сили, или която е последствие на влиянието на тъмните сили върху живота на хората. При побеждаването на смъртта, след Възкресението, Той казва: "Дерзайте, Аз победих света".
Тук под света се разбира
княза
на този свят, Черната ложа.
И Учителят казва, че досега, до началото на 19 век, астралният е бил крепостта на Черната ложа. Но сега те са изгонени от астралния свят и астралният свят е очистен и преобразен. И Щайнер още по-конкретно казва, че в астралния свят се е водила война между Бялото и Черното братство, която е завършила към 1878 година, в която Черното братство е било победено и изгонено от астралния свят. Начело на светлите същества е воювал архангел Михаил, който, тъй да се каже, е лицето, външната страна на Христа. Тази война, между Бялото и Черното братство е започнала още в рая, при съгрешаването на първите човеци.
към текста >>
След като казва Исус, че
князът
на този свят е осъден, Той почва да говори на учениците за това, че трябва да премине през смъртта и да възкръсне, и казва: "И когато бъда Аз въздигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
И в един разговор Учителят е казал: "В Атлантида ние допуснахме една погрешка, че не можахме да открием плановете и намеренията на черните и затова те победиха, но сега няма да победят. В заключение Той казва, че сега те са изгонени от астралния свят и са свалени на земята, където сега се води последната борба и ще бъдат пратени в центъра на земята, където е техния център. Това е изразено с думите: "Дяволът ще бъде вързан и хвърлен в бездната или в езерото огнено". И тази голяма борба, противоречията, които съществуват сега в света, се дължат на черните братя, които сега на земята водят отчаяна борба за властта си над хората. Но Учителят казва: "Христос сега в света е решил да оправи света и няма сила в света, която да Му се противопостави".
След като казва Исус, че
князът
на този свят е осъден, Той почва да говори на учениците за това, че трябва да премине през смъртта и да възкръсне, и казва: "И когато бъда Аз въздигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
И като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре". В 48 стих казва: "Аз дойдох Светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене". Който приеме тази Светлина в себе си, той се свързва с Христос и постепенно ликвидира кармата си. А който не е свързан с Христа, той остава в тъмнината, т.е. остава свързан с кармата си.
към текста >>
23.
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
А за съдба, защото
князът
на този свят е осъден.
И никой от вас не Ме пита къде отиваш... Обаче Аз ви казвам истината, че за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида Аз, Утешителят няма да дойде на вас. Но ако отида, ще ви го изпратя. И Той като дойде, ще обвини света в грях, за правда и за съдба. За грях, защото не вярват в Мене. За правда, защото отивам при Отца и няма да Ме виждат.
А за съдба, защото
князът
на този свят е осъден.
Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на Истината, ще ви упъти на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е Мое, затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви извести". В този последен пасаж, както и в целия разговор след Тайната Вечеря, Исус изяснява на учениците отношението на трите члена на висшата Божествена Троица в човека, която е означена с думите: Отец, Син и Дух Святи или Дух Утешител.
към текста >>
Със света, а светът, това е Черната ложа, това е
князът
на този свят, за когото Христос казва, че е осъден вече.
Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скърб, но дерзайте, Аз победих света". "Аз победих света" - за да победи някой, трябва да е във война. Значи, Христос е във война. С кого?
Със света, а светът, това е Черната ложа, това е
князът
на този свят, за когото Христос казва, че е осъден вече.
Значи, Христос е слязъл в царството на княза на този свят и го побеждава. Води се една борба в света на духовете, която на физическия свят завършва с разпъването на Христа на Голгота. И князът на този свят сега си мисли, че с това е победил своя враг. Но се излъгал. Защото, още преди разпъването Христос казва: "Аз победих света".
към текста >>
Значи, Христос е слязъл в царството на
княза
на този свят и го побеждава.
В света имате скърб, но дерзайте, Аз победих света". "Аз победих света" - за да победи някой, трябва да е във война. Значи, Христос е във война. С кого? Със света, а светът, това е Черната ложа, това е князът на този свят, за когото Христос казва, че е осъден вече.
Значи, Христос е слязъл в царството на
княза
на този свят и го побеждава.
Води се една борба в света на духовете, която на физическия свят завършва с разпъването на Христа на Голгота. И князът на този свят сега си мисли, че с това е победил своя враг. Но се излъгал. Защото, още преди разпъването Христос казва: "Аз победих света". Тази победа е извършена в духовния свят и тук, на земята, има своя завършек.
към текста >>
И
князът
на този свят сега си мисли, че с това е победил своя враг.
Значи, Христос е във война. С кого? Със света, а светът, това е Черната ложа, това е князът на този свят, за когото Христос казва, че е осъден вече. Значи, Христос е слязъл в царството на княза на този свят и го побеждава. Води се една борба в света на духовете, която на физическия свят завършва с разпъването на Христа на Голгота.
И
князът
на този свят сега си мисли, че с това е победил своя враг.
Но се излъгал. Защото, още преди разпъването Христос казва: "Аз победих света". Тази победа е извършена в духовния свят и тук, на земята, има своя завършек. Като минава през смъртта и я побеждава, с това Христос нанася последно поражение на княза на този свят. Затова Той казва: "Дерзайте, Аз победих света".
към текста >>
Като минава през смъртта и я побеждава, с това Христос нанася последно поражение на
княза
на този свят.
Води се една борба в света на духовете, която на физическия свят завършва с разпъването на Христа на Голгота. И князът на този свят сега си мисли, че с това е победил своя враг. Но се излъгал. Защото, още преди разпъването Христос казва: "Аз победих света". Тази победа е извършена в духовния свят и тук, на земята, има своя завършек.
Като минава през смъртта и я побеждава, с това Христос нанася последно поражение на
княза
на този свят.
Затова Той казва: "Дерзайте, Аз победих света". В 17 глава като че е дадена есенцията на цялото Евангелие на Йоана. В нея е вложена такава Мъдрост, че за да бъде поне една част разбрана, трябва да се напише цяла книга. Това е Мъдростта, която християнският езотеризъм разкрива на своите посветени. Това е така да се каже, молитвата на Христа към Вечното Начало.
към текста >>
24.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към
княза
на този свят.
Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят.
От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към
княза
на този свят.
Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп".
към текста >>
Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на
княза
на света, представен от цезар.
Тогава Той им отговаря: "Отдайте кесаревото кесарю и Божието Богу." Това е вярно и в буквален смисъл, но то има и свой преносен смисъл. Кесарят в човека е нисшата природа, тялото. Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на Бога - дължимото. След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те."
Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на
княза
на света, представен от цезар.
За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата. От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога. По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ.
към текста >>
25.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова Христос казва: „Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този Демон, символизиран с двата рога.
Както видяхме, Йоан казва: „Който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек; а числото му е 666." Като се казва: Нека се сметне, подразбира се, нека по това число се открие името, което е скрито зад него. Окултната Мъдрост открива, както видяхме, името, стоящо зад това число, което е Сорадт, а оттам и съществото, което е носител на това име, което е противник на Агнето, на Христа, затова има за символ агнешките рога, но със стрелата към центъра на Земята. Ясно е от това, че това същество е носител на Злото и е влязло във връзка с човешката еволюция още от началото на човешкото слизане на Земята. Защото то е, което изкуси Адам и Ева. Изкушението се състоеше в това, че то откри преждевременно пред първите човеци външния свят и ги свърза в неговите сили, които сили бяха свързани, именно, с това същество и хората се обвързаха с тези сили и заради това те трябваше да напуснат Небесния Рай и да отидат в света, където управляваше това същество, да се учат в земното училище на света.
Затова Христос казва: „Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този Демон, символизиран с двата рога.
Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа на Бога, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта на Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога. За да разберем неговата връзка с човешката еволюция, трябва да кажа следното: Учителя обяснява някъде стиха: „И Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея". Учителя казва: Под Земя в случая се разбира нисшата природа на човека, в която влизат: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и нисшето Аз. Те представят Земята, която Божественият Дух трябва да организира. А под Небе се разбира висшата Божествена природа на човека, която е организирана.
към текста >>
26.
МАЛКИТЕ АРКАНИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Лицето ще бъде ласкано от някои вид високопоставени лица, монарси,
князе
, държавни глави или управители на градове.
Символизмът на четирите фигури при всяка група е същият, както при тези на Скиптъра. Лицата са различни само по символа, който носят: Купа, Меч, Сикъл. Тази група носи Царската звезда на Телеца. В хороскопа този Аркан предсказва искрено приятелство, преданна благосклонност, на която може да се разчита от страна на един могъщ човек. В женски хороскоп показва добър и богат брак.
Лицето ще бъде ласкано от някои вид високопоставени лица, монарси,
князе
, държавни глави или управители на градове.
38-ми Аркан: Господарката на Купата. Число 8, буква X. В хороскопа този Аркан предсказва за мъж: добра и богата женитба, а за всички - благоволение и приятелство на жени с високо обеществено положение. 39-ти Аркан: Боецът за Купата. Число 9, букви Т и X.
към текста >>
27.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
- Влад Пашов (1902- 1974)
Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в действителност на владиците и
князете
на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост.
"Като последица, тя се явява из царството на мъртвите в своята магическа премяна". "Когато тя преминавала през Земята, красивите цветя са увяхвали от нейните отровни, огнени дихания". И наистина, този отровен огън на егоистичното себелюбие така пълно прониква целия свят, че красивите цветя на самоотвержеността съвършено увяхват. Начинът, чрез който тези магнетични енергии се проектират из сателита на Земята са съвършено извратени. Иеро-фантите и учителите на черната магия правят oт тези форми извратено употребление, защото чрез тях осакатяват и извра-тяват истината във всичките и видове и форми, под които тя прави усилия да се появи на Земята.
Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в действителност на владиците и
князете
на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост.
Но тези илюзорни форми не са нищо друго, освен софизъм, който няма никаква трайност, ако го подложим на проницателното зрение на Духа. Лица, на половина посветени в тайните на природата, обикновено попадат в такива хитро изплетени мрежи. Тук ние виждаме истината на окултното изречение: "'Малкото знание е опасно нещо'". Именно в това време, когато мрачната орбита е била в своя парихелий - най-близо до Земята - тези черни братя с успех са създали своята теологическа пропаганда от доктрините за превъплъщението, за кармата и за безплътните черупки в този им вид, както на техните очи се вижда, които се намират под влиянието на израждащата се духовност на мечтателния Изток.
към текста >>
28.
МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Христос казва: "Сега иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с мене".
Аз казах вече, че тази борба е необходима за динамизиране на силите и енергиите. Материята е енергия в потенциално състояние, която под въздействието на закона на полярността трябва да се превърне в активна енергия, което е естественото състояние на проявеното Битие. Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като Сатаната се намесва в Неговата работа. Но думата Сатана произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява. Така че под Сатана се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество.
И Христос казва: "Сега иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с мене".
Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е князът на този свят - Сатаната, а на другата страна е Христос, емблема на Духа. В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната. Така че дуализмът съществува навсякъде, като една необходимост за развитието на света. В тази светлина са го разбирали и манихеите, когато са говорили за двете начала. Няма две вечни самостоятелно съществуващи начала, но има два момента на един творчески процес, които следват един след друг.
към текста >>
Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е
князът
на този свят - Сатаната, а на другата страна е Христос, емблема на Духа.
Материята е енергия в потенциално състояние, която под въздействието на закона на полярността трябва да се превърне в активна енергия, което е естественото състояние на проявеното Битие. Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като Сатаната се намесва в Неговата работа. Но думата Сатана произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява. Така че под Сатана се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество. И Христос казва: "Сега иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене".
Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е
князът
на този свят - Сатаната, а на другата страна е Христос, емблема на Духа.
В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната. Така че дуализмът съществува навсякъде, като една необходимост за развитието на света. В тази светлина са го разбирали и манихеите, когато са говорили за двете начала. Няма две вечни самостоятелно съществуващи начала, но има два момента на един творчески процес, които следват един след друг. Когато една енергия стигне крайния предел на своето проявление, тя се превръща в пасивна, образува това, което наричаме материя.
към текста >>
29.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Към 215 година го повиква един
княз
в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия.
мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие. После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6). Славата на Ориген се е носила вън от Александрия.
Към 215 година го повиква един
княз
в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия.
По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски. Ръкоположението му не било признато от александрийския епископ Димитрий. Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно училище. В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ Девил от монархистката ерес. Два александрийски събора, свикани от епископ Димитрий, през 231 и 232 година, се занимавали с въпроса за Ориген.
към текста >>
30.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
(Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген)
Князете
Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на син душата на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина.
Отговори: Може би това не ще е далеч." (Стих 53) "Те (избранниците) няма да опитат вече смърт, след като са я понесли един път. Бог ще ги предпази от мъка."(Глава 44, стих 56) ОТ ТРАДИЦИЯТА Преданието говори за пророк Илия, че той е душата на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги.
(Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген)
Князете
Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на син душата на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина.
Това е изнесено от Ренауд в книгата му "Изледване върху основите на мюсюлманизма". ОТ МИСТИЦИТЕ Един мистик на исляма пише: "Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране, на растене и остаряване, докато не достигнат да научат от теологичната наука да познаят имамина (пророка) на епохата и времето."
към текста >>
31.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова той е получил приживе званието Ел Шейх Варжис, което значи
княз
на лекарите.
За да може човек да изучава приложните висши науки, трябва да познава добре четирите състояния на материята, както и на науката за движението в тези състояния. За висшите науки Авицена е имал школа. Своите лекции пред тази школа той е писал не на официалния арабаски език, а на езика на дарините, който е клон от санскритския език. Така написаните лекции той ги е давал на своите ученици. Като лекар Авицена е бил гениален, защото е прилагал към медицинската приктика и това, което е получил от висшите науки.
Затова той е получил приживе званието Ел Шейх Варжис, което значи
княз
на лекарите.
Създал е също така школа за изучаване на медицината и подготвя много ученици. От теорията и практиката на медицината изложил своята гениална творба "Ел Канум Тебб" - "Канон на медицинското изкуство"". През XII век този му труд е бил преведен на латински език и станал настолна книга изобщо на всички лекари в Европа през цялото време от XII до XVIII век. Канонът се състои от 5 тома и е разделен на три части: в него той като в увод застъпва общата теория на медицината, анатомията, физиологията, науката за лекарствата и лекуването. В него той е събрал всички познания по медицина за неговото време.
към текста >>
32.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на
княза
е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ.
Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот. „Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света.
А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на
княза
е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ.
Какво е това съкровище? Кой е Боян Магесника? " Васил Пундев е склонен да свърже Боян Мага с Богомилството. Той казва: „Схванем ли така магьосничеството на Бояна, в него трябва да видим един същински отстъпник от официалното християнство, върнал се като чичо си към предишното езичество или пък да видим представител на Богомилството, комуто народа приписва дарбата да прави чудеса, смятани от ортодоксалната църква за магии.
към текста >>
По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че
княз
Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин.
еорги Константинов в книгата си Старата българска литература казва: „А интересно е, че другият син на Симеона — Боян, е познат в историята изключително като духовно лице, като магьосник и поет." Професор Иван Дуйчев в студията си Проучване върху българското средновековие пише: „Малобройни са личностите в българската история, които толкова са привличали вниманието на учените и да са дразнили въображението на поетите, както е случаят с Боян Мага. Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина. Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката."
По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че
княз
Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин.
Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин." После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия.
към текста >>
Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с
князапокръстител
, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил.
Професор Иван Дуйчев в студията си Проучване върху българското средновековие пише: „Малобройни са личностите в българската история, които толкова са привличали вниманието на учените и да са дразнили въображението на поетите, както е случаят с Боян Мага. Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина. Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката." По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин.
Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с
князапокръстител
, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил.
Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин." После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия. Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания.
към текста >>
Неотречимо е, че заниманията на
княз
Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания.
Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин." После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия.
Неотречимо е, че заниманията на
княз
Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания.
А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия. Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията. Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията." Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и демоничните сили, а от друга магьосникът е бил смятан като ученик на дявола.
към текста >>
Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български
княз
се е занимавал с магия.
Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията." Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и демоничните сили, а от друга магьосникът е бил смятан като ученик на дявола. Като особено показателен случай може да бъде посочен магьосникът Симеон, за чиято магическа мощ се говори твърде много. Необходимо е прочее нашият Боян да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи както подобава значението на неговите занимания с магия. Той се е занимавал очевидно с разпространената във Византия магия.
Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български
княз
се е занимавал с магия.
Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството. Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори." „Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята." В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна.
към текста >>
Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че
князът
носи магическите си способности.
„Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята." В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач.
Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че
князът
носи магическите си способности.
Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи. Мъдростта, до която се докосва Боян, била подълбока и от Сократовата, и от Платоновата. Кирил Христов също е писал за Боян Магесника. Той го представя като личност, която се е вмесвала активно в политическите борби и го представя груб и жесток. Представя го като човек със силна воля и голямо влияние всред народа.
към текста >>
„Рядко влизаше човек в покоите на
княз
Вениамина.
Дълги дни се носеха мътни мълви за. него: душата си на Сатаната продал, страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила." „Ала само на име го знаеха. Изрядко се мяркаше зад стряха нощем, забулен с тъмно покривало — лицето му никой не беше видял. А черна полунощ го скриваше в подземните чертози на двореца или в тъмните пещери зад обителта „Света Параскева".
„Рядко влизаше човек в покоите на
княз
Вениамина.
Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре. А там се разгъваха жълти пергаменти, свити със сребро и желязо, с врязани странни знакове и непозната писменост разнасяха нечути тайни в мрачната нощ." „И гънеше се до сводовете тъмен мирис на ладан, измирна, алое и амбра и страшни слова извиваха синия дим по въздуха. И затрептяваше свещеният пергамент от злато при звука на мощни заклинания — и духове от пъкъла и Небето рисуваха широки сенки по вълшебното огледало. Блясваше меч обнажен с ръкоем от злато и смарагд, магичен жезъл чертаеше шестолъчна звезда, свещен потир изливаше мед и вино, светилник разбухваше с игриви лъчи скрити знакове — и в полумрака отразяваха строго едрелите устни: „ Йот — Хе — Bay — Хе, Цебаот!
към текста >>
А западната езотерична традиция нарича този, който е въплътен като Християн Розенкройц
Князът
, защото той се превъплътява обикновено в княжески и графски семейства.
Фактът, че Боян е наречен Боян Магесника показва, че е познавал магията и въобще окултната наука до съвършенство. В окултната история той не е единственият, който скрива своята личност. Още по-загадъчен в своята дейност е продължителят на неговото дело — Християн Розенкройц. Тук ще изкажа едно смело предположение, а именно, че Християн Розенкройц е превъплътеният Боян. Има подобие в живота и дейността им.
А западната езотерична традиция нарича този, който е въплътен като Християн Розенкройц
Князът
, защото той се превъплътява обикновено в княжески и графски семейства.
За Християн Розенкройц се знае само като легенда, че е съществувал, без да има конкретни данни за неговата дейност. Има само сведения, че е роден в немско графско семейство и че е израснал в средата на съвършените богомили. Боян е познавал цялата византийска, арабска, сирийска и въобще източна мъдрост. Във Византия той е могъл да влезе във връзка и с неоплатониците, и с гностиците, и с Херметичната мъдрост. Пастухов твърди, че неговият баща Симеон е
към текста >>
33.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат
Князът
, познат като Християн Розенкройц.
Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание.
Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат
Князът
, познат като Християн Розенкройц.
Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет.
към текста >>
наследствен
княз
.
Книгата силно напомня ранните неоплатоници, даже на места по стил и разпределение наподобява явно Платоновите Енеиди. Но нищо заето няма, освен плана на първите две глави. С това се свършват книгите на дубровнишкия ръководител, където личи разнообразната тема, живия език и догматичната строгост, почти сухост. Светомир Македонец — работил е в Южна Македония, но е ходил и основавал братства надалеч. Той е бил комитопол, т.е.
наследствен
княз
.
Създал е много братства на изток и на запад, стигал е до Южна Русия, Берлин, Франция, Унгария, Италия, Германия, чак до Индия и Цейлон. Наред с тази огромна организаторска работа той е намерил време да пише и писма. Написал е 493 писма до различни братства. Те са послания на истински пастир, който увещава, учи, буди и наказва строго. Някои от писмата съдържат изяснение на богомилските легенди, някои уясняват морални въпроси, други — проблеми от космогоничен и алхимичен характер, херметизъм и магия.
към текста >>
34.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
наследствен
княз
.
И от него има интересни книги. Хамерун Дубровнишки е друг от работниците в полето на Богомилството. И той също е написал много ценни книги, за които вече споменах. Светомир Македонец е работил в Южна Македония, но е ходил и основавал братства надалеч по света. Той е комитопол, т.е.
наследствен
княз
.
Писал много писма до различните братства по света. Симеон Антипа е един от най-активните работници за богомилското дело. Той е ръководител на братството в Краков, но обикалял цяла Средна Европа и Западна Русия. Най-напред е работил във вътрешна България, като придружавал Боян и Богомил. Написал е много ценни книги върху Богомилството, като най-важна от тях се смята Историята на Милостта Божия, в която се дават сведения за учението, за учениците и събитията в тяхната вътрешна връзка.
към текста >>
35.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И сам Христос казва: "Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един
княз
, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света.
Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята. И ако богомилите са говорили за Сатана като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога.
И сам Христос казва: "Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един
княз
, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света.
По-нататък Христос казва: "Аз победих света, даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и кръщавайте народите в Името на Отца, и Сина, и Светаго Духа." Това са езотерични, мистични идеи, които трябва правилно да се разберат. Това е учението, което са проповядвали богомилите, което е учението на всички езотерични школи. Значи, богомилите са признавали съществуването на три основни Принципа в Битието — Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Но те са ги разбирали в техния езотеричен смисъл.
към текста >>
По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че
князът
на този свят е Сатана, той го управлява.
/Това е един факт, който се наблюдава навсякъде в Природата и човека. И Гьоте е казал: "В мене се борят две души — едната ме тегли нагоре, а другата — надолу." Тази борба се вижда във всеки човек./ Този възглед бил свойствен на различните гностически учения от първия и втория век на нашата ера и по-късно бил възприет и проповядван и от манихеите. /Това показва, че те са наблюдавали живота и Природата, наблюдавали са тази борба в себе си и са дошли до извода, че в Битието работят две начала — добро и зло./ И богомилите, които са били най-будни и издигнати в духовно отношение за епохата си, са схванали борбата на тия две начала в Природата, а и в живота и върху това знание са изградили своята Космогония и есхатология /учение за второто идване на Христа/. "Според съвременните изследователи на Богомилството богомилите са били уверени идеалисти, според които злото начало е създадено от Бога, но се е отклонило и един ден ще бъде разгромено и ще остане да съществува само доброто начало.
По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че
князът
на този свят е Сатана, той го управлява.
Това са учили и богомилите, изхождайки от своето дълбоко окултно учение на закона на полярността. В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./ "Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот.
към текста >>
36.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Представител на Първия принцип е Сатана, наречен от Христа в Евангелието
Князът
на този свят.
Чрез Първия принцип Бог е създал физическия свят, от който впоследствие се ражда злото. Но този Принцип не може да организира и одухотвори света. Затова след него идва Вторият принцип, който организира света и го одухотворява. Това организиране и одухотворяване става постепенно. И с все по-голямото организиране и одухотворяване на света Първият принцип губи силите си, като при пълното одухотворяване на света Първият принцип се поглъща от Втория.
Представител на Първия принцип е Сатана, наречен от Христа в Евангелието
Князът
на този свят.
А представител на Втория принцип е Христос, за Когото е казано в Евангелието: "В начало бе Словото." Това са факти вътре в Битието, които ни дават ключа да разберем богомилското учение такова, каквото е в действителност, а не изопачено и окарикатурено. Всичко гореказано може да ни помогне да разберем така наречената апокрифна книжнина и легенди, част от които се приписват на богомилите. Но нека пак повторя, че ние почти нямаме оригинални богомилски произведения. Няма да се спирам да разглеждам всички апокрифни разкази и легенди, но ще се спра на някои принципални положение в тях. Специално като богомилско произведение се приема Тайната книга.
към текста >>
Вече казах на няколко пъти, че и Христос казва: "Иде
князът
на този свят." Значи, сам Христос казва, че Дяволът е
княз
на този свят.
Тази идея е прокарана и в Тайната книга, където Дяволът е наречен Подражател на Бога. Той създава Земята и човека, само след като се е помолил на Бога да му позволи това. Бог се смилява над Дявола и му позволява да направи видимия свят в седем дни," Така че, в оригиналната първоначална идея на Маздаизма, на Манихейството и на Богомилството и дума не става за двама създатели, а само за Един Създател, Който е Бог и един паднал дух, който се опитва да съперничи на Бога, но без Него не може нищо да направи. Това вече не е никакъв дуализъм, а просто признаване на един факт, който съществува в Битието.
Вече казах на няколко пъти, че и Христос казва: "Иде
князът
на този свят." Значи, сам Христос казва, че Дяволът е
княз
на този свят.
Също така Христос бил изкушаван от Дявола, което е всъщност една борба между Христа и Дявола, между доброто и злото. Също така Христос казва: "Не можете едновременно да служите на Бога и на Мамона." Всички тези мисли показват, че Христос и Християнството признават съществуването на Дявола, на злото начало. Това би значело по тази логика и Христос, и Християнството да са дуалистични учения. Но после Христос казва: "Аз победих света", т.е. победих княза на този свят.
към текста >>
победих
княза
на този свят.
Вече казах на няколко пъти, че и Христос казва: "Иде князът на този свят." Значи, сам Христос казва, че Дяволът е княз на този свят. Също така Христос бил изкушаван от Дявола, което е всъщност една борба между Христа и Дявола, между доброто и злото. Също така Христос казва: "Не можете едновременно да служите на Бога и на Мамона." Всички тези мисли показват, че Христос и Християнството признават съществуването на Дявола, на злото начало. Това би значело по тази логика и Христос, и Християнството да са дуалистични учения. Но после Христос казва: "Аз победих света", т.е.
победих
княза
на този свят.
Значи, сам Христос казва, че е водил война, борба с княза на този свят и го е победил. Така че, дуализмът, който се приписва на Маздаизма, на Богомилството и на Манихейството, е една измислица на хора, които нищо не разбират от езотеризъм и символизъм, а гледат на мистичните и окултни факти през очите на материализма и с това създават една каша, в която сами се объркват и объркват и другите, като се заемат с работа, която не е по силите им и за която не са подготвени. После самите противници на богомилите казват, че те презирали творенията на Дявола. Това също показва, че те нямат отношение към него и се молят само на Бога и на Иисуса Христа да ги запази и избави от Дявола. Фактът, че те признават съществуването на Дявола, не показва, че те са дуалисти, защото и Христос го признава.
към текста >>
Значи, сам Христос казва, че е водил война, борба с
княза
на този свят и го е победил.
Също така Христос бил изкушаван от Дявола, което е всъщност една борба между Христа и Дявола, между доброто и злото. Също така Христос казва: "Не можете едновременно да служите на Бога и на Мамона." Всички тези мисли показват, че Христос и Християнството признават съществуването на Дявола, на злото начало. Това би значело по тази логика и Христос, и Християнството да са дуалистични учения. Но после Христос казва: "Аз победих света", т.е. победих княза на този свят.
Значи, сам Христос казва, че е водил война, борба с
княза
на този свят и го е победил.
Така че, дуализмът, който се приписва на Маздаизма, на Богомилството и на Манихейството, е една измислица на хора, които нищо не разбират от езотеризъм и символизъм, а гледат на мистичните и окултни факти през очите на материализма и с това създават една каша, в която сами се объркват и объркват и другите, като се заемат с работа, която не е по силите им и за която не са подготвени. После самите противници на богомилите казват, че те презирали творенията на Дявола. Това също показва, че те нямат отношение към него и се молят само на Бога и на Иисуса Христа да ги запази и избави от Дявола. Фактът, че те признават съществуването на Дявола, не показва, че те са дуалисти, защото и Христос го признава. Защото дуализъм значи изповядване на две божества, които еднакво се почитат.
към текста >>
37.
ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
И сам Христос казва: „Иде
князът
на този свят." Значи и Христос, Логосът, го признава за
княз
на този свят.
Същото нещо са разбирали и богомилите, когато са казвали, че Сатанаил е творец на видимия свят. Създаването на света по аналогия е подобно на съграждането на една църква или каквото и да е здание. Значи, един дава нареждането, идеята, плана и материали за съграждането на света, а грубата работа, самото създаване, е извършено от неговите подчинени, какъвто е случаят със Сатанаил. Защото Сатанаил не е една личност, а един колектив от духове, които по нареждане на Бога създават видимия свят. Така са разбирали въпроса богомилите.
И сам Христос казва: „Иде
князът
на този свят." Значи и Христос, Логосът, го признава за
княз
на този свят.
Това се отнася не само за разбирането на богомилите, за дуализма, но и за манихеите и за всички други, които примат принципа на полярността за обяснение на космическото творчество. Преди да скицирам богомилското тайно учение, ще се постарая да изясня въпроса за дуализма, който се приписва на богомилите, по-подробно.
към текста >>
38.
ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Христос казва: „Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма.
Така че дуализмът съществува както в Природата, така и в живота, и богомилите и манихеите, както и всички окултни школи, просто констатират един факт и го описват. Хермес е включил този факт в четвъртия принцип на своята философия, така наречения принцип на полярността. Но както вече много пъти изтъкнах, и както се вижда от апокрифната книжнина, Сатанаил никога не е действал самостоятелно, без разрешение на Бога. Това показва, че Бог е Върховната творческа разумна Сила на Битието, а така наречения Сатанаил е само изпълнител на Волята Божия. Такова разбиране съществува и в официалното християнство, изразен с факта, че се признава съществуването на Сатанаил и неговата дейност в света, но той не е първопричина на световните явления и събития, а само един изпълнител на Върховната Воля.
И Христос казва: „Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене." Също така този Сатана изкушава Христа в пустинята, което показва, че е едно действащо лице в Космичната драма.
И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне реалността. Има и други указания в християнството за признаването на Сатаната като действащо лице в световната Драма. Най-вече това е посочено в Откровението на Йоана. Но това не показва, че Християнството е дуалистично учение.
към текста >>
39.
КОСМОГОНИЯТА НА МОЙСЕЙ И ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОГОНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че Сатаната е
князът
на този свят, т.е.
Тук когато вече Словото е станало Човек, явява се и Сатаната в човешки образ. Двата Принципа, които са действали за създаването на Вселената, се явяват в човешки образи и застават един срещу друг — от Вселената минават в човечеството и историята. Така че в Новия Завет Сатаната се явява, след като Словото е станало плът, след като се е въплътило в човешка форма, тогава, когато се пробужда Азът в душата. Когато Духът трябва да стане господар на човека, тогава се явява Сатаната да го изкушава, и Словото, станало плът, побеждава. Това става в пустинята.
След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде
князът
на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че Сатаната е
князът
на този свят, т.е.
той управлява този свят, т.е. физическия свят. И после Христос казва: „Аз съм Виделината на света" и „Иде нощ, когато никой не може да ходи". „Иде нощ" и „Иде князът на този свят" са синоними. С тях Христос загатва за царството на Сатаната, който е господар на този свят.
към текста >>
„Иде нощ" и „Иде
князът
на този свят" са синоними.
Това става в пустинята. След това, около Тайната вечеря, Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." Тук сам Христос, въплътеното Слово, казва, че Сатаната е князът на този свят, т.е. той управлява този свят, т.е. физическия свят. И после Христос казва: „Аз съм Виделината на света" и „Иде нощ, когато никой не може да ходи".
„Иде нощ" и „Иде
князът
на този свят" са синоними.
С тях Христос загатва за царството на Сатаната, който е господар на този свят. Нo след Възкресението Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света", т.е. Аз победих Сатаната, т.е. тъмнината — Вторият принцип е взел надмощия над Първия, който след Голготската Мистерия прониква цялата Земя. А в Стария Завет Сатаната се явява, когато Бог създава човека и му вдъхва душа и той става жива душа.
към текста >>
40.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богомилите имали като закон думите на Христа: „
Князете
на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така.
Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат. Но богомилите не искали това да стане по насилствен начин, а чрез превъзпитание на хората, да дойдат до съзнанието, че да живеят по закона на Любовта е по-икономично и по-разумно, отколкото да живеят по закона на насилието.
Богомилите имали като закон думите на Христа: „
Князете
на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така.
Но който иска да бъде пръв, да стане слуга на всички." Това е пътят, който са следвали богомилите — Пътя на служенето, Пътя на Любовта и братството. Като истински християни, те са се придържали строго към Учението на Христа и са се стремели да постъпват като Него. Както Христос не се е борил с държавата, нито й е служил, така и богомилите не са водили борба с държавата, но не са й и служили. Понеже те са били добри граждани, те са изпълнявали всичките си задължения към държавата, с изключение където наредбите на държавата противоречат на Божествените постановления, дадени в Евангелието. Те са се придържали строго към думите на Христа: „Дайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу." От това следва, че те са плащали данъци.
към текста >>
41.
16-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Христос казва: Иде
князът
на този свят.
Следователно и в Бялото Братство, и в Черното Братство оцветяват платовете, само че платът, оцветен с призмата на Бялото Братство, моментално може да стане бял, когато при Черното Братство това е невъзможно. 15. Като кажем, че един човек е от Черната Ложа, това е наше схващане. В невидимия свят няма такива идеи, каквито ние тук имаме. Черната Ложа, това е едно философско течение в невидимия свят, понеже Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тези грешници, така наречените Черни Братя, съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята, и как им е дадена власт?
И Христос казва: Иде
князът
на този свят.
Иде като княз. Кой му даде тази власт? Тези от Черната Ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхно управление и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете това с Божествената Мъдрост?
към текста >>
Иде като
княз
.
15. Като кажем, че един човек е от Черната Ложа, това е наше схващане. В невидимия свят няма такива идеи, каквито ние тук имаме. Черната Ложа, това е едно философско течение в невидимия свят, понеже Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тези грешници, така наречените Черни Братя, съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята, и как им е дадена власт? И Христос казва: Иде князът на този свят.
Иде като
княз
.
Кой му даде тази власт? Тези от Черната Ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхно управление и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете това с Божествената Мъдрост? Ако е тъй, както ние тясно схващаме въпроса, как е допуснал Господ тези лоши хора да управляват Природата?
към текста >>
42.
ТРИТЕ МИРОГЛЕДА
- Методи Константинов (1902-1979)
Лявото посвещение, на Тъмните сили, „
Князът
на този свят", се представя с деструктивните процеси на живота: взема участие в събарянето на остарелите обществени форми, неадекватни на новите изисквания на живота.
Конкретната човешка мисъл, оперираща в тесния емпиричен свят на сетивата и представите, не е могла да разбере тайната на тази магична формула. Любовта има много по-голяма честота на вибрация и тя може да неутрализира по-низшите и по-плътни вибрации на омразата. Това е оперативен метод, прилаган от Бялата ложа, ложата на дясното посвещение. Това е Новозаветният свят - на Братството. Както подчертахме, двете ложи имат отношение към великите процеси на живота.
Лявото посвещение, на Тъмните сили, „
Князът
на този свят", се представя с деструктивните процеси на живота: взема участие в събарянето на остарелите обществени форми, неадекватни на новите изисквания на живота.
Дясното посвещение, на Светлите Творчески Сили, участва в съзидателните процеси на живота. Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват плюса и минуса на Великата Космична Реалност, която създава и съхранява плановете на еволюцията на слънцата и живота. Идваме до Третия завет, който има отношение към света на праведните и който сега се изявява от Космичното Начало. Това е Заветът на Справедливостта. Този завет гласи: „Злото ще служи на Доброто".
към текста >>
43.
Ясновидци и светци
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Те станаха поданици на
Княза
на този свят.
и онзи вътрешен подтик на всички братя и сестри при откриването на Школата и от идването на Учителя при българския народ, те започнаха в самото Братство да прилагат методите на ложата на Черното Братство. Те бяха се определили вече да се оженят за света и се бяха оженили, и светът се проявяваше чрез тях.
Те станаха поданици на
Княза
на този свят.
И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко. Във връзка с това
към текста >>
44.
ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ
- Теофана Савова
Момите го харесвали и за голямата свобода, с която се ползвал, го наричали „
княз
на
князете
".
Но един пример останал завинаги в съзнанието му и непрекъснато го карал да се замисля. Той вярваше, че Учителя не случайно бе дал този пример, че е знаел мъката му и е искал да му помогне. Между другото Учителя бе казал: „Един млад, красив момък се радвал на свободата, която имал. Дружал с моми и момци и се чувствал независим.
Момите го харесвали и за голямата свобода, с която се ползвал, го наричали „
княз
на
князете
".
Един ден той решил да се сгоди. — „Какво ли ще кажат сега за мене хората? " — си помислил той. — „ Близо ще си до хората. " — казали селяните.
към текста >>
45.
6.1 Политически събития
- Светозар Няголов ( -2013)
чрез офицерски преврат е свален
княз
Батенберг и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България.
Политически събития През 1886 г.
чрез офицерски преврат е свален
княз
Батенберг и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България.
Под давление на западните сили княз на България става Фердинанд. За да оправи отношенията си с Русия, през 1896 г. той покръства първородния си син Борис в православна църква. На 2 февруари същата година се възстановяват дипломатическите отношения с Русия, която го признава за княз на България. Скоро и останалите европейски страни го признават.
към текста >>
Под давление на западните сили
княз
на България става Фердинанд.
Политически събития През 1886 г. чрез офицерски преврат е свален княз Батенберг и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България.
Под давление на западните сили
княз
на България става Фердинанд.
За да оправи отношенията си с Русия, през 1896 г. той покръства първородния си син Борис в православна църква. На 2 февруари същата година се възстановяват дипломатическите отношения с Русия, която го признава за княз на България. Скоро и останалите европейски страни го признават. Използвайки вътрешните затруднения на Турция, на 6 октомври 1908 година Фердинанд се обявява за цар на българите.
към текста >>
На 2 февруари същата година се възстановяват дипломатическите отношения с Русия, която го признава за
княз
на България.
През 1886 г. чрез офицерски преврат е свален княз Батенберг и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България. Под давление на западните сили княз на България става Фердинанд. За да оправи отношенията си с Русия, през 1896 г. той покръства първородния си син Борис в православна църква.
На 2 февруари същата година се възстановяват дипломатическите отношения с Русия, която го признава за
княз
на България.
Скоро и останалите европейски страни го признават. Използвайки вътрешните затруднения на Турция, на 6 октомври 1908 година Фердинанд се обявява за цар на българите. По този повод Учителя държи беседа, в която говори какви поразии ще направи Фердинанд в България. В нея той разглежда буквата „Ф", която представлява стара философия и катастрофа в живота. Беседата е напечатана, но всичко казано за царя е пропуснато.
към текста >>
46.
7.14 Любомир Лулчев
- Светозар Няголов ( -2013)
В мазето заедно с Лулчев са всички министри,
княз
Кирил и много други арестувани, които не са участвали във властта.
Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда. Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата. Йордан Бобев го намира в стаята и Лулчев иска от него да му купи моливи и тетрадки. Йордан веднага ги донася. Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „благодарност", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
В мазето заедно с Лулчев са всички министри,
княз
Кирил и много други арестувани, които не са участвали във властта.
Той се обръща към последните — Пиперкови, Паневи, Киндерови и др., и им казва, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, Филов и всички други министри са вече в духовния свят. Арестуван и задържан при тях е и служителят от външно министерство Богомил Краснарев. Лулчев преди идването на комунистическата власт му предсказва, че животът му ще е дълъг, но изпълнен с големи страдания. Вечерта след прочитането на присъдата Лулчев заявява пред Богомил Краснарев, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото той му нареди, това ще изпълни. Срещата става посред нощ и Учителя му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си на Земята и да не идва повече тук.
към текста >>
47.
8.2 Методи за оправяне на човечеството
- Светозар Няголов ( -2013)
151) „Сам човек — бил той цар,
княз
или какъв и да е, не е в състояние да изправи човечеството.
Клетките на нашия организъм живеят по Закона на Любовта." (26, с. 151) „Когато се освободите от всичките свои недъзи и добиете ония велики добродетели, които са били първоначално вложени във вашите души, във вашите духове, вие ще бъдете свободни от законите на света, от законите на смъртта." (32, с. 19 — б. 22) „Остават две неща, с които човек трябва да се справи: с животното, което обича да яде, и с човека, който обича да се смущава. И тогава остава идеалът за него — Божественото, към което човек трябва да се стреми." (74, с.
151) „Сам човек — бил той цар,
княз
или какъв и да е, не е в състояние да изправи човечеството.
Всички хора на Земята могат да изправят човечеството. Светът може да се оправи само когато всички хора поотделно се проникнат от съзнанието, че трябва да служат на Бога. Каквито закони и да съществуват на Земята, писани или неписани, те не са в състояние да оправят света." (19, с. 124) „Следователно, обикновеният човек никога не може да оправи света. Защо? Защото температурата му е едва 100 градуса.
към текста >>
48.
Композиторите и Божествената Любов
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Свирел е в дворците на императори и
князе
, а края на живота си е живял в черна мизерия.
Моцарт е весело, палаво дете. Музиката му благоухае и в нея преобладава синия цвят. Той не е разбрал Божествената Любов. Името му значи: „мо" — значи черен, смърт, „царт" — значи цар. Обратното взето, в детинството си е живял като цар.
Свирел е в дворците на императори и
князе
, а края на живота си е живял в черна мизерия.
Бах е с широко благоутробие. Спокоен е. Неговата музика излъчва това спокойствие и широта. Той е много плодовит. Представата за неговата музика е една богата градина със свежи зеленчуци и плодове, добре напоена.
към текста >>
49.
Цигулките на Учителя
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Тази цигулка принадлежала на един руски
княз
.
Донесе най-хубавата си цигулка и каза: – Аз я оставих за най-подире! Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири "Брамс – концерт".
Тази цигулка принадлежала на един руски
княз
.
Случайно, тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща, в София. Те казали на Учителя и той им дал пари, веднага да я купят. Направи ми силно впечатление това, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза: – Ето един български "Страдивариус".
към текста >>
50.
Най-хубавата цигулка
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Те ме помолиха да поискам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския
княз
), която Любчо много харесал.
Най-хубавата цигулка 22.09.1943 год. В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийската филхармония да изнесе "Брамс – концерт", който ще се състои след три месеца, в зала "България".
Те ме помолиха да поискам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския
княз
), която Любчо много харесал.
Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка, непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше, най-малко три месеца, да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката. Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изкачихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха.
към текста >>
51.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- Константин Златев
В християнската свещена Книга - Библията, тя е наречена "
князът
на този свят".
Тази върховна вселенска разумна структура има за свой Глава Христос - като Космически Принцип, или по-точно - Христовия Дух. Великото Всемирно Братство притежава два основни клона на проявление - Бялото Братство (Бялата ложа) и Черното Братство (Черната ложа). Първият клон е център на дясното посвещение и работи в Космоса с методите на доброто. Тази ложа има своите структури, учители и адепти, чрез които се изявява в глобален и локален мащаб. Вторият клон - Черната ложа, е център на лявото посвещение и си служи с методите на злото.
В християнската свещена Книга - Библията, тя е наречена "
князът
на този свят".
И Черното братство от своя страна си служи с организация от обособени адепти, посредством които провежда плановете си. И трите космически институции - Великото Всемирно Братство, Бялата ложа и Черната ложа, разполагат със свои проекции на различни равнища в Битието. Традиционното им разположение е следното: в центъра на всяка галактика се намира седалището на Всемирната Космическа ложа, а в рамките на всяка звездна система действат диференцирани поделения и на Бялото, и на Черното Братство. Всяка една от трите ложи притежава организация от разумни същества и проявява дейността си в определени параметри. Космическата ложа направлява всичко, което става по слънцата и планетите - както в отделните галактики и сродни звездни образувания, така и в Единната Космическа реалност като цяло.
към текста >>
52.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
- Константин Златев
Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "
Княза
на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце.
Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел. К. З.).
Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "
Княза
на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце.
В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20). В Неговата власт вече е цялата планетарна еволюция, включително и тъмните сили. За тази нова, поета от Христос отговорност Учителят П.
към текста >>
53.
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
се ражда престолонаследникът на Царство България
княз
Симеон - първороден син на цар Борис III и царица Йоана.
Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване. След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят. Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература. Ще приключим настоящата тема с една любопитна илюстрация. На 16.06.1937 г.
се ражда престолонаследникът на Царство България
княз
Симеон - първороден син на цар Борис III и царица Йоана.
По повод това толкова важно за страната събитие Учителят П. Дънов споделя със свои последователи: "Сегашният Борис (цар Борис III - бел. К. З.) е същият дух, който покръсти българите. Младенецът Симеон е духът на историческия цар Симеон. Баща и син наново се събират в един дом." И добавя, че Симеон никога няма да седне на българския престол.
към текста >>
54.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
- Константин Златев
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на
княз
Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.
По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.).
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на
княз
Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.
Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция.
към текста >>
княз
Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент.
Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св.
княз
Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент.
„Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал.
към текста >>
Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на
княз
Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса.
„Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България.
Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на
княз
Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса.
(През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света.
към текста >>
55.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
- Константин Златев
С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „
княза
на този свят“ – Сатаната, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума.
Този духовен факт обуславя универсалността на Христовата изкупителна мисия на планетата Земя. Апостол Павел в своето Послание към евреите обосновава върховенството на Спасителя спрямо старозаветната система от жертвоприношения. Той е принесъл Себе Си в жертва веднъж завинаги и за всички (Евр. 10:1-18). Изразено на езотеричен език, това означава, че Христос чрез Своята кръстна жертва изплаща планетарната карма. Вследствие на този нямащ равен на себе си духовен подвиг Той възприема функциите на Планетарен Дух (Логос), както и отговорността за еволюцията на планетата и земното човечество.
С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „
княза
на този свят“ – Сатаната, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума.
Ако си припомним един от водещите постулати на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем?
към текста >>
56.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
- Крум Въжаров (1908- 1991)
През X век се явява великият българин -
княз
Вениамин, най-малкият син на цар Симеон.
Огромното болшинство от народа обаче търси приложението на християнството, което е близко до сърцето на простия и необразован народ. При официалното покръстване е възприета черковната организация, която е в сила във Византия и е скъсала с истинското първично християнство. Тя е в ръцете на самодръжците, които потискат и използват неукия народ. И тогава огромното болшинство от този народ противопоставя богомилството, което стои здраво на основите на първите християни. Затова официалната църква започва борба срещу него.
През X век се явява великият българин -
княз
Вениамин, най-малкият син на цар Симеон.
Народът го зове Боян Мага - той е истинският основател на богомилството, а поп Богомил е само най-верният му ученик и разпространител на учението. Започват жестоки преследвания и много от богомилите са принудени да напуснат България и да търсят на Запад по-свободни земи. Преминават на вълни в Южна Италия и особено широко отсядат в Южна Франция, където са познати под името бугри, патарени, катари и албигойци. Някои смятат, че основателят на розенкройцерството Християн Розенкройц е получил богомилско посвещение. Още в началото Инквизицията жестоко ги подгонва и те са принудени да отидат в Северна Европа, където значително спомагат за делото на Реформацията.
към текста >>
57.
Произведения на Николай Райнов
- Николай Райнов
„
Княз
и Чума 1“ (повест за юноши)
Разкази от съвременния живот“ „Отдавна, много отдавна“ „Сърдечен огън. Дамаскини и притчи“ „Самодивско царство (Сказания и притчи) “, вече издадена през 1933 г.
„
Княз
и Чума 1“ (повест за юноши)
„Княз и Чума 2“ (повест за юноши)1939 г. – „Отдавна, много отдавна“ (разкази), изд. „Ст. Атанасов“, библиотека „Прометей“, №81941 г. – „Вечното в нашата литература“ (10-томна поредица за българските класици), изд. „Ст. Атанасов“. Включва:
към текста >>
„
Княз
и Чума 2“ (повест за юноши)1939 г.
„Отдавна, много отдавна“ „Сърдечен огън. Дамаскини и притчи“ „Самодивско царство (Сказания и притчи) “, вече издадена през 1933 г. „Княз и Чума 1“ (повест за юноши)
„
Княз
и Чума 2“ (повест за юноши)1939 г.
– „Отдавна, много отдавна“ (разкази), изд. „Ст. Атанасов“, библиотека „Прометей“, №81941 г. – „Вечното в нашата литература“ (10-томна поредица за българските класици), изд. „Ст. Атанасов“. Включва: Добри Чинтулов, Петко Славейков, Любен Каравелов, Васил Друмев, Христо Ботев
към текста >>
58.
Първи думи към един странен свят
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал: На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние загубихме сражението срещу злото - срещу
Княза
на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли.
И откъде е нашата връзка? Непознатият махнал с ръка и Абу се видял при друга, съвършено нова обстановка - в една учебна зала, заедно с много подобни на него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко вратата на класната стая се отворила и за голяма негова изненада видял да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето му обаче този път било замислено, посърнало и измъчено.
Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал: На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние загубихме сражението срещу злото - срещу
Княза
на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли.
Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги вдигна срещу нас с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да завладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна... Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара.
към текста >>
59.
Двата принципа
- Георги Радев (1900–1940)
И когато Христосъ говори за „
княза
на този свѣтъ“, той загатва за тази именно властъ, за това правителство на свѣта.
Тѣ твърдятъ, че служителитѣ на мекия принципъ съ допуснали съществени грѣшки въ ръководството на човѣшкитѣ съдбини, презъ време на тѣхната управа въ онази епоха, когато ръководната властъ е принадлежала тѣмъ. И днесъ още цѣлата земя се управлява предимно отъ служителитѣ на първия принципъ. Тѣ иматъ свои представители навсѣкъде, въ всички области на културния животъ — и въ политика, и въ наука, и въ религия, и въ философия. Но и тѣхното управление е къмъ своя край. Обективната равносмѣтка на Природата показва, че тѣ съ направили много по-голѣми грѣшки отъ първитѣ управници на свѣта.
И когато Христосъ говори за „
княза
на този свѣтъ“, той загатва за тази именно властъ, за това правителство на свѣта.
Неговото идване на земята е първиятъ етапъ къмъ възстановяване на първоначалния свѣтовенъ строй, къмъ възстановяване на „Царството Божие“ на земята. Този пръвъ етапъ Христосъ е изразилъ съ думитѣ: „Азъ победихъ свѣта“. Свѣтътъ е победенъ, но не е още завладянъ. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победенъ свѣта. За да се завладѣе свѣта, обаче, трѣбва да се води една още по-страшна война.
към текста >>
60.
Четиритѣ учения
- Георги Радев (1900–1940)
Фатално свързани съ омагъосания кръгъ, който се върти отъ слугитѣ на „
княза
на този свѣтъ“, тѣ водятъ до едни и същи резултати — борби, насилия, неправди, разрушения.
Ала източникътъ имъ въ душата на човѣка е още по-дълбокъ — той се крие въ първоизвора на космичнитѣ сили. Така, въ свѣта на отраженията, клерикализъмътъ съответствува на любовьта, милитаризъмътъ — на мъдростъта, капитализъмътъ — на истината, а социализъмътъ — на правдата. Клерикализъмътъ е изопачена форма на любовьта, милитаризъмътъ е изопачена форма на мъдростъта, капитализъмътъ е изопачена форма на истината, а социализъмътъ — изопачена форма на правдата. Въ всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Тѣ всички, въ края на краищата, си служатъ съ едни и същи срѣдства и методи.
Фатално свързани съ омагъосания кръгъ, който се върти отъ слугитѣ на „
княза
на този свѣтъ“, тѣ водятъ до едни и същи резултати — борби, насилия, неправди, разрушения.
Ако иска да добие своята свобода, човѣчеството трѣбва да излѣзе отъ този омагъосанъ кръгъ, въ който го удържа една властна, но тъмна воля. То трѣбва да излѣзе отъ тия човѣшки форми и да влѣзе въ царството на Природата, където нѣма дори и поменъ отъ тѣхъ, и където царуватъ вѣчнитѣ сили на Любовьта, Мъдростъта, Истината и Правдата. Постъпва ли по човѣшки, човѣкъ непременно ще се прояви или като клерикалъ, или като милитаристъ, или като капиталистъ, или като социалистъ. Но ако постъпва по божествения законъ, той не може да бъде клерикалъ, той ще бъде човѣкъ на любовьта, който се интересува отъ живота въ всичкитѣ му прояви; той не може да бъде милитаристъ, а ще бъде човѣкъ на мъдростъта и ще се интересува отъ знанието и силата; той не може да бъде капиталистъ, а ще бъде човѣкъ на истината и ще работи за свободата на всички същества — той нѣма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нѣщата; най-после той нѣма да бъде и социалистъ, а ще бъде човѣкъ на правдата. Истинскиятъ човѣкъ е човѣкъ на любовьта, която ражда живота; на мъдростъта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и опредѣля посоката, къмъ която първитѣ два принципа се движатъ; най- сетне, истинскиятъ човѣкъ е човѣкъ на правдата, която показва крайния предѣлъ на това, което можемъ да осъществимъ тукъ на земята.
към текста >>
61.
Енергията на атома
- Георги Радев (1900–1940)
Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „
княза
на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни.
Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии".
Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „
княза
на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни.
Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат.
към текста >>
62.
Глава трета: 'Опълченска'
- Атанас Славов
Този прах ще го усетят и владици, и даскали, и чиновници, и съдии, и
князе
и царе.
Тия трима там прятели, те не са от вашия свят. Те са посланници, и в техните ръце е съдбата на България. Те са дошли да оправят работата. И това се дължи на тях, не само за тук, но и за цялото славянство. Те метат, затова се вдига прах.
Този прах ще го усетят и владици, и даскали, и чиновници, и съдии, и
князе
и царе.
Не мислете сега, че България погинва, тя сега възкръсва по тяхному, а не по вашему. България ще се оправи, но когато се изправи кривото, а да се изправи кривото, трябва да се нагорещи и като се нагорещи трябва да се тури на наковалнята, та и да се турят чуковете и тогава ще се изправят нейните гърбавини. И тогава ще стане права като жена. Да ви не смущава това. България е една жена.
към текста >>
63.
Глава първа: Лъкът и тетивата
- Атанас Славов
1863 от Варна си заминава приятелят на българите - руският консул Рачински - и бива заместен от
княз
Олхинской, който забранява изграденият към консулството параклис да се ползва повече от българи.
1862 на о-в Малта идва да учи в местното протестантско училище дванадесетгодишното котленче Стефан Томов. 1862 в Търново изригват остри политически вълнения и домът на доктор Лонг се препълва с паникьосани българи в продължение на две денонощия, застрашавайки по този начин съществуването на мисията. 1863 (1 януари) в Свищов се ражда българският писател Алеко Константинов. 1863 оглалският вожд Чийф Джоузеф сключва мирно споразумение с американската армия, което военните нарушават. 1863 влиза в действие пенсилванската железопътна линия.
1863 от Варна си заминава приятелят на българите - руският консул Рачински - и бива заместен от
княз
Олхинской, който забранява изграденият към консулството параклис да се ползва повече от българи.
1864 в Истанбул стават членове на Мезлиша Господин х. Иванов от Добрич и Петър Ишпеков от Котел. 1864 (21 май) в Русе валията Ариф паша прави първата копка по жп линията Русе-Варна, проектирана от английския инженер Хенри Баркли. 1864 (11 юли) в Хадърча се ражда синът на поп Константин Дъновски - Петър. Телескопичен блик В доклада си от 1873 г.
към текста >>
За строежа му са отпуснати 5000 рубли от вдовицата на
княз
Воронцов, същия, който през 1828 г.
Тия българи и те взели да душат първите стъпки на дипломацията; ама че смешна работа! Да върви там... Да се маха. Така че през юни 1861 година ухилен до уши, след една-две вечери прегръдки и бъбрене с поп Константин и чорбаджи Атанас във Варна, ей го де е на! - поп Димитър пристига в Балчик. Гагаузите и гърците с протритите потури от столовете на кафенетата горе на главната не могат да повярват на очите си - вместо кюрдите жив да го изядат в Диарбекир, ето ти го няма и година да е минала, и пак тука ни лук ял, ни лук мирисал! За чорбаджи Атанас ви разправях какъв човек е! Какъв водач! * Нея 1861-ва година хаджи Атанас се стяга за църковния събор в Цариград, където е избран да представлява българските духовни интереси във варненския край. Вече започва строежът на българското училище и той е спокоен, че ще остави всичко наред като тръгне. На 11 март е издадено разрешение в дома на руския консул Рачински да се открие параклис - това е в наетата къща на богатия варненец Залъмоолу Коста.
За строежа му са отпуснати 5000 рубли от вдовицата на
княз
Воронцов, същия, който през 1828 г.
обсажда Варна и я срива със земята. За да стане това, Рачински лично заминава есента на предната година в Петроград да се бори от канцелария на канцелария и да търси ходатайства. На 21 април параклисът е осветен в блестяща служба от поп Константин, от неговия приятел гагаузкия изгнаник в Киев, дето сетне получава високите си отличия в гръцката семинария на о-в Халки - архимандрит Филарет, и от поп Иван. Филарет, който е надзорник на гръцките училища в града, има проблеми с гръцките попове и приема да стане консулски свещеник в параклиса. На 21 май, преди да замине на големия събор в Цариград, чорбаджи Атанас прави последния събор при извора Харлата, за да събере още подписи за отделяне от гръцката църква.
към текста >>
64.
Глава втора: Ученикът и учителите му
- Атанас Славов
И това, дето
княз
Олхински им затвори под носа вратите на параклиса в руското консулство, и то - една глупост на глупостите! Накратко, събраха се лудите глави една нощ и решиха на 10 февруари през нощта да вземат насила „Св.
В някои села постъпваха ето как - просто заемаха местната църква през нощта по-ячки българи и на сутринта, като дойдеше клисарят или гръцкият поп, казваха им да се махат, защото те били строили църквата и вече щяла да си е тяхна, и защото българската църква била независима! Да се пръждосват! В Истанбул нещата уж вървяха добре. Чорбаджи Атанас бе там и яко държеше - така че все по-често се чуваха гласове, че и варненци трябва и те да го направят. Стига с това въртене: изгонят поп Константин от „Св. Богородица“ и той трябва един път седмично да измоли да служи на славянски в арменската църква „Св. Саркиз“. После пак веднъж седмично в „Св. Георги“.
И това, дето
княз
Олхински им затвори под носа вратите на параклиса в руското консулство, и то - една глупост на глупостите! Накратко, събраха се лудите глави една нощ и решиха на 10 февруари през нощта да вземат насила „Св.
Георги“ и толкоз! Старата крепостна стена на Варна Добре, ама по това време имаше да гостува един български свещеник от охридския манастир „Св. Наум“ и той настоя, че просто е глупаво да правят тази работа, като досега всичко е вървяло гладко и са имали подкрепата на кого ли не, затуй най-добре да опитат първо законно да стане всичко, защото и гагаузи, и гърци - поне тези, дето дигаха патардията - самите те не знаеха законите, и затова да опитат със закона да ги преборят. Настъпи колебание и поп Константин, като се замисли и като прецени чорбаджи Атанас как би постъпил, видя, че наистина това е неговият начин. Със закона. С дипломацията.
към текста >>
излиза Привременният устав на народните училища, издаден от руския комисар
княз
Дондуков-Корсаков и написан от проф.
Изпълнен с възхищение, той похвалил българите за това как са подхванали работите и дори излязъл насреща им с идеи за още по-голямото подобряване на нещата, като обещал да ги подкрепи. Едно от предложенията му, които радостно се приели, било да се търси начин българското градско училище да се отдели от църквата. Погребения, панихиди, опела - казал Мидхад - не са неща, дето вървят гладко с ежедневието на малки деца, тъй като те трябва да са винаги в най-добро настроение в училището си. Всичко това, разбира се, е така, докато образованието е в ръцете на самите граждани. С Освобождението то престава да е частна работа и на 29 август 1878 г.
излиза Привременният устав на народните училища, издаден от руския комисар
княз
Дондуков-Корсаков и написан от проф.
Марин Дринов. Това туря в ред двайсет и двете варненски учебни заведения и освен това иска много нови, защото обучението става задължително и най-важното - води до създаването на гимназии. Реалки са се казвали - двукласни гимназии в цялата страна, но отначало в Княжеството и в Източна Румелия има само четири: в Пловдив и Сливен в Из- точна Румелия и във Варна и Кюстендил в Княжеството. (София и Правец - как сте вие?) И пак - с първия випуск, с първите 39 ученици от цяла България през 1879 година бил Петър Попов - т.е. синът на поп Константин от Хадьрча - Петър Дънов.
към текста >>
В пълното им величие! Ще идва българският
княз
и как другояче и откъде другаде да пристигне в България ми кажете?
С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения път до центъра на Европа, строена от англичаните. Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български пътища към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки. Бургас смърди на сяра и колиби с рибени кости и мидени черупки из дворовете, пък е и в Източна Румелия, не в Княжеството!). Кой ще ги остави сами да решават бъдещето си! 24 юни 1879. Петър се готви да влиза в реалката и нея сутрин ще види не само бъдещите си съученици, а и представители от всички варненски училища на свободна Варна, както никога дотогава.
В пълното им величие! Ще идва българският
княз
и как другояче и откъде другаде да пристигне в България ми кажете?
Родственикът на английския вицекрал на Индия - лорд Монтбатън! Сам той най-светлият млад представител не само на немската благородническа династия Хесе, но и на Батенберг! Александър Батенберг! Пристанището е осеяно с арки, улиците със знамена! Отсам - „Да живее негова светлост Александър Първи“, оттатък - „Да живее България свободна“. Летят знамената. (Не в синьото небе, разбира се. Винаги, когато ще посреща нещо голямо, Черно море е ядосано, роши се и се мята.) И трета арка: „Дерзай, Светлий Княже, народът е с Теб.“ Надигай се на пръсти, качвай се където можеш да гледаш над главите на тълпата. Параходът „Константин“ акостира.
към текста >>
Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар
княз
Дондуков-Корсаков.
Говорят и ахкат, и много-много български не се чува. От всичките ученици и ученички, каквито ги има; от всички училища български, арменски, гръцки, еврейски (само турските ги няма, въпреки че са най-много). Госпожичките са с бели дрехи, китки в ръце, ленти през рамо. Българските ленти - бяло-зелено-червено, гръцките - сини, арменските - лилави, еврейските - червени. Светнали великденски яйца, сред които има и български.
Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар
княз
Дондуков-Корсаков.
Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира. До комисаря е князът - строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши. Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“.
към текста >>
До комисаря е
князът
- строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши.
Светнали великденски яйца, сред които има и български. Слизат, идат вече, влизат, излизат! Напред окичен с медали на бял кон (не, не е на кон!) Негово сиятелство императорският руски комисар княз Дондуков-Корсаков. Това вижда синът на поп Константин - еполети. И еполети. Чужденци. Чува езици, от които само половината разбира.
До комисаря е
князът
- строен немец, издокаран, както най-добре да се подскаже накъде ще вървят работите тука, в свободна България - ура! - да живей! Облечен е в униформата на руски генерал (да се знай!) и на главата има нещо, дето трябва да мине за българска шапка - селски калпак (ура, да живей! С гол в ръката нож! Хей!) Нищо че като се тръгне от губернатора (дето им подава ръка), който е изкарал половината си живот дотук в Европа, та се мине през господа градските съветници и дамите на кея, та се стигне до варненските българчета, арменчета, гърчета и еврейчета всички са с европейски дрехи, раирани панталони, часовници със златни ланци в джобчетата на жилетките, сребърни пенснета, английски бомбайки на главата и широкополи кючук-парижки капелуши.
Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож! Телескопичен блик Тези бомбайки, които господа мъжете носят във Варна, сега им Викат „бомбета“. Една от стоте столични думи В български език, на която да се чудиш и маеш. Защото столицата Цариград е световен град. И там - къде другаде - заможните българи пръв път ще видят панталони (италиански потури) и калцуни (италиански гащи), и пантофи (италиански чехли), и тенекета (английски метални делви), ще чуят за Париж (турско-италианското произношение на Paris „Пари“, дето като го кажат това чудо българите по света - чудят им се!). И оттам също иде името на тези английски модерни шапки, дето приличат на бобени котлета, обърнати наопаки.
към текста >>
И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец
князът
, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее
князът
! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков.
валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз.
И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец
князът
, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее
князът
! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков.
Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата.
към текста >>
Няма нищо странно в него и поради простата причина, че както вижда нещата с учителя си, така както вижда после нещата с пристигането на
княза
във Варна при започването на реалката си, така ги виждат всички българи, които вече са личности и са посветили живота си на България и нейния утрешен ден, а не на търсене начин да отръфат от живата й плът късчето, което им се полага като членове на тая или оная глутница.
Има десетки други като него. Баща му е като него и му е мъчно. Но баща му има приятели с неговата участ и има с кого да споделя това, за което му е мъчно, защото ц на тях им е мъчно. Петър няма такива приятели и е сам. Неговите съученици се готвят в масата си за чиновнически постове и служби и учат как да притъпяват сетивата си, за да влязат добре в утрешните глутници - добре! нека го казваме оттук нататък групировки, - и не им е до самовглъбени хора като Петър.
Няма нищо странно в него и поради простата причина, че както вижда нещата с учителя си, така както вижда после нещата с пристигането на
княза
във Варна при започването на реалката си, така ги виждат всички българи, които вече са личности и са посветили живота си на България и нейния утрешен ден, а не на търсене начин да отръфат от живата й плът късчето, което им се полага като членове на тая или оная глутница.
Не са малко: между политиците консерватори, между бизнесмените благодетели, между строителите на българската независима църква. Това е кръгът на баща му и някои от тези хора споменахме. Но има и други. Самият Петър след няколко години ще засече случайно зад емигрантското бюро на Елис Айлънд съпругата на един от следващото поколение - Надежда Карастоянова - съпруга на американския журналист Илия Йов- чев. Йовчев през същата година, когато Петър се премества във Варна, пристига в Америка (1870).
към текста >>
Князът
- какъвто и да е - ще носи селски калпак като на хайдутите, дето сме им плащали в брой, а не европейска царска корона или космополитична бомбайка! Да си стоят изолирани от света и да си знаят, че са балкански овчари тези балкански овчари! И започва рушенето! Та - за тези дневни ли, вечерни ли прощални разходки на Петър Дънов.
Свободна България наистина! Той не знае какво е ставало по преговорите за съдбата на тази свободна България, която се освобождава, без да може да каже една дума пред освободителите си с моливите и перодръжките. Не знае, че англичаните, понеже ги е страх от руското влияние на Черно море, искат да се освободи западната й част, че настояват шопите и макетата да са България, а по Черно море да си е Турция. Не знае, че точно по същите съображения русите удрят юмрук на масата и завъртат картата на другата страна - Македония да си е Турция, а гагаузите и гърците по пристанищата, и руските рибари липовани по Камчия и делтата на Дунав, и немците и молоканите в Тулча да са България. Кой ти разбира от военна музика! Не може! Не бе, може! Не! Да! Не... Искаме Варна и русенската железница! Тогава Пловдив остава под Цариград! Хм! Русенската железница на англичаните ли да се ремонтира, или немската железница на австрийците през Пловдив да се довърши? И варненската крепост да се събори, че много е силна Варна военно... Хм!... Майната му! Само по едно са съгласни - макета и шопи или странджанци и гагаузи ще са България, не е толкова важно в края на краищата, важното е само който може да поведе съдбините на този народ към независимост да се отсече.
Князът
- какъвто и да е - ще носи селски калпак като на хайдутите, дето сме им плащали в брой, а не европейска царска корона или космополитична бомбайка! Да си стоят изолирани от света и да си знаят, че са балкански овчари тези балкански овчари! И започва рушенето! Та - за тези дневни ли, вечерни ли прощални разходки на Петър Дънов.
Колко издънена е Варна! Чешмата с трите чучура и обелиска я няма. Това градено чудо на чудесата. Ташкюпрю го няма (все едно моста на Мостар да събориш - остава ли град там!). Белите, лъснали над залива крепостни стени, кулите, табиите - дето, като си в морето по натежало време, под нагрочени облаци, и всичко тъмно, и вълните - черни и рошави, и ръмжи глухо наоколо, и като погледнеш към римската кула, не се вижда, но около върха е опасано като пола - като селска риза се белее сред черното вечна Варна. И светне светкавица, и тогава виждаш как са се стрелнали към бога четиринадесетте минарета... Няма го вече това.
към текста >>
Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый
князь
!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е.
Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов.
Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый
князь
!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е.
Сега идва най-мъчното. Поп Константин (поборникът за българското и православното) го изпраща да учи (той ли го изпраща?) в Американското протестантско училище в Свищов.
към текста >>
65.
Глава трета: Колежанинът
- Атанас Славов
1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на
княз
Александър Батенберг.
Макклинтък става методистки епископ. 1880 в Лонгууд, Бостън, се пренася да живее проф. Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет. 1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков.
1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на
княз
Александър Батенберг.
1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“. 1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени.
към текста >>
Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На
княз
Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград.
Пустите му куртки, нали наскоро били боядисани с недоброкачествено синило, неволно сме си посинили и лицата, като сме си бърсали потта. Болшинството от нас заприличахме на цигани. Трябва да сме били наистина „внушителни“. Едвам пристигнахме и слушаме командата „строй се!“ Присъедини се към нас и друга доброволческа чета, та станахме една рота от стотина души, все под командата на Спас Джезаджията. Каза ни се, че Негово Височество Александър Първи изявил желание да ни види лично.
Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На
княз
Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград.
В Северна България още нямало друга железопътна линия освен Русе-Варна, така че за петдесет и пет часа князът сменял файтони и кабриолети, минал през Търново, прекосил Балкана и се настанил в конака на генерал-губернатора Кръстевич, който пък си стегнал багажа и поел за Цариград. Юнаците дефилирали под звуците на военна музика. Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали. Въпреки че Спас Георгиев им казал, че всичко минало отлично. На другия ден обаче, когато Георгиев се явил при тях с пагони на поручик, те се поотръскали.
към текста >>
В Северна България още нямало друга железопътна линия освен Русе-Варна, така че за петдесет и пет часа
князът
сменял файтони и кабриолети, минал през Търново, прекосил Балкана и се настанил в конака на генерал-губернатора Кръстевич, който пък си стегнал багажа и поел за Цариград.
Болшинството от нас заприличахме на цигани. Трябва да сме били наистина „внушителни“. Едвам пристигнахме и слушаме командата „строй се!“ Присъедини се към нас и друга доброволческа чета, та станахме една рота от стотина души, все под командата на Спас Джезаджията. Каза ни се, че Негово Височество Александър Първи изявил желание да ни види лично. Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На княз Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград.
В Северна България още нямало друга железопътна линия освен Русе-Варна, така че за петдесет и пет часа
князът
сменял файтони и кабриолети, минал през Търново, прекосил Балкана и се настанил в конака на генерал-губернатора Кръстевич, който пък си стегнал багажа и поел за Цариград.
Юнаците дефилирали под звуците на военна музика. Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали. Въпреки че Спас Георгиев им казал, че всичко минало отлично. На другия ден обаче, когато Георгиев се явил при тях с пагони на поручик, те се поотръскали. Хубаво му стояла униформата.
към текста >>
Посрещали след това
княз
Батенберг.
Имало за ядене само мляко, яйца от домашните животни и каша от тикви. Чудел се на майка си, която била много горда и направо сияела: Мъжът й Никола бил далеко в Тракия, да помага на сънародниците от Батак. Като се върнали дивите петли, Кларк и Никола, водели със себе си двайсе-трийсет деца по на пет-шест години - кръгли сирачета. Раздали ги за осиновяване в града. Посрещали преди това Мидхад паша в Самоков.
Посрещали след това
княз
Батенберг.
И така нататък... Само че то е от друга книга. * И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват.
към текста >>
66.
Глава четвърта: Семинаристът
- Атанас Славов
Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български
княз
за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“.
Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим. Чисто музикалното майсторство далече надраства вълнението от светското значение на събитието.
Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български
княз
за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“.
Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I душа. Не забравяйте, че това не е емоционален порив. Ню Йорк е град на I музиката. По това време - на световната музика, и Петър - със своето Е специално отношение към нея - ходи на концерти и слуша. Тук по няколко пъти в седмица има представления Германската оперна трупа - с репертоар от класическите европейски опери.
към текста >>
67.
Коста (Константин Константинов)
- Георги Христов
Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор.“ 110
Княз
Пьотр Алексеевич Кропоткин (1842-1921 г.) е руски учен-географ, писател, революционер и теоретик на анархизма.
_____________________________________________________ 109 Константин Константинов живее на ул. „Оборище“ 13, баща му е учител, а той се записва в университета да следва математика. Бил е и музикант - челист. Борис Николов си спомня следното за него: „С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор.
Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор.“ 110
Княз
Пьотр Алексеевич Кропоткин (1842-1921 г.) е руски учен-географ, писател, революционер и теоретик на анархизма.
Тук под наименованието „кропоткиновци“ се има предвид анархистите. 111 Тодор Попов от Ямбол. 112 Кончов - горнище на чорап или обувка
към текста >>
68.
Как се оформи землището на Изгрева – палатката на Бертоли
- Георги Христов
Баучер става почетен член на Софийското журналистическо общество и е близък приятел и доверен съветник на българския
княз
Фердинанд след 1892 г.
Тази зима бяхме принудени да напуснем палатката поради тежката зима. _______________________________________________ 156 Джеймс Дейвид Баучер (1850-1920 г.) е ирландски журналист и политически активист, дълги години работи като балкански кореспондент за британския всекидневник „The Times“. Живее в гр. София от 1892 г. до 1915 г.
Баучер става почетен член на Софийското журналистическо общество и е близък приятел и доверен съветник на българския
княз
Фердинанд след 1892 г.
Играе роля на посредник между балканските държави в края на Балканските войни от 1912 - 1913. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато от страната са откъснати територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия.
към текста >>
НАГОРЕ
