Търсене в текстове за 'Княз'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н.
№ 12. [50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж. бел № 20. [51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н. Римски-Корсаков и А. Глазунов. [52] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 34. [53] Вероятно става дума за Уилям Александър Хамънд (William Alexander Hammond, 28.08.1828–5.01.1900), американски невролог и санитарен генерал. Завършва медицина през 1848 г.
към текста >>

2. Писмо № 2

Вий ще видите, че този който ми диктува това не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето.
Гледай печата да е добър и всичко да е чисто и порядочно. Спазете ръкописа да се не изгуби. Не притурайте нищо пред заглавието. Никакво предисловие не е позволено. Все що е нужно е дадено. Вий ще видите, че този който ми диктува това не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето. Велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на силите да изпълни Неговата воля. Това остава да видим кога се яви словата Господня на тоя свет. Изпроводете ми неколко екземпляра кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение. Ако се понуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя.
към текста >>

3. Писмо № 11

Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи.
към текста >>

4. 13.Червено тефтерче

Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на тебе лично ангел от небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на светлия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, ангел на завета, ти ще го видиш с очите си идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето, това място, на което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и ще дойдат в Сион, в святата гора и сам Господ на Силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята воля. Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с князът на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже твоята вътрешна и духовна сила, че си този, който е верен във всичко, че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на истината, че си този, на когото духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата си вест от Небето, което е вече доброволно и по избор свободно негов е хвърлило своето жребие върху твоя избор и те са всички, които братски и от любов те поздравяват в името на твоя небесен Баща, комуто принадлежи всичко, и в изпълнението на чиято воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божии, избраник наш, ние сме с тебе и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от дома на твоя Бог, нашият Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце и от пълнотата на всичкия си дух и ум. Да не те смущава почитта, която ние ти поднасяме сърдечно и от дълбока, неизменна любов към тебе. Вие знаете каква благодат е любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой вас да не ви люби?
към текста >>

5. Петър Дънов - №3

Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит.
към текста >>

6. Петър Дънов - №17

Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
(У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)
към текста >>

7. Пеню Киров - №21

Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того. Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува. Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр.
към текста >>

8. Петър Дънов - №23

Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П.
към текста >>

9. Пеню Киров - №35

На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила.
Писаното Ви разбрах и силата на Духа, Който действа в тебе. Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме напред. Бог чрез благия Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Господа. На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила. Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули. Но преди да свърши службата, той се изгуби от помежду хората. Най-много неговата набожност ме караше да му услужа. Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го.
към текста >>

120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г.
Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П.
към текста >>

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя).
към текста >>

10. Пеню Киров - №46 (отворено писмо)

Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството.
гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба".
към текста >>

11. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит.
към текста >>

12. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
(У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.) №18 Варна, 17 апр[ил] 1899 г. Люб. пр.
към текста >>

Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того. Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува. Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр.
към текста >>

Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война.
Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П.
към текста >>

13. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила.
Писаното Ви разбрах и силата на Духа, Който действа в тебе. Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме напред. Бог чрез благия Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Господа. На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила. Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули. Но преди да свърши службата, той се изгуби от помежду хората. Най-много неговата набожност ме караше да му услужа. Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го.
към текста >>

120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г.
Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П.
към текста >>

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя).
към текста >>

Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството.
гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба".
към текста >>

14. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

благодарствена от княз Александър Батенберг по повод изпратените му приветствия от българските представители.
Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи. Д-р Миркович е един от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив. Първата му сесия започва на 22 октомври 1879 г. През 1880 г. Миркович е председател на „Клуба на българите" в Пловдив и в качеството си на такъв получава на 26 март 1880 г. благодарствена от княз Александър Батенберг по повод изпратените му приветствия от българските представители. От есента на 1880 г. Миркович е градски лекар в Пловдив. От 8 септември 1881 г. става дописен член, а от 6 август 1884 г. - редовен член на Българското книжовно дружество (БКД), прераснало в Българска академия на науките (БАН) в 1911 г.
към текста >>

е награден с орден от княз Фердинанд - „Кръст за граждански заслуги V-та степен".
В политиката той е активен член на либерално-демократичното движение. След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии. Става държавен лекар през 1891 г. при железопътна линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г. За тази си служба на 14 февруари 1892 г. е награден с орден от княз Фердинанд - „Кръст за граждански заслуги V-та степен". От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си към просветната и обществено-благотворителна дейност. Започва издаването на месечното списание „Нова светлина", в което се тълкуват тайните явления в природата. Списанието излиза от 15 април 1891 г.
към текста >>

15. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II.
Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години - до началото на освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 г. село Хадърча наброяло 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители. Селото се нарича Николаевка от 1877 г. Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II. Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основен поминъци на селото са били земеделието и скотовъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството.
към текста >>

Селяните изпратили писмо до княза, който отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша.
село Хадърча наброяло 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители. Селото се нарича Николаевка от 1877 г. Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II. Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основен поминъци на селото са били земеделието и скотовъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството. Този пост е редактиран от Хриска Берова: 08 февруари 2013 - 07:58
към текста >>

16. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Християнските обединени армии на краля на Полша, Унгария и Велика Литва Владислав III (наричан от унгарците Ласло V), на трансилванския воевода Янош Хуниади и на влашкия княз Влад III Цепеш (наречен Дракул) приели сражение срещу армията на турския султан Mypaд II (1401 - 1451).
" (бел. състав.) *Агрипия (гр.) - бдение (бел. ред.) *Параклит (гр.) - Свети Дух (бел. ред.) **Става дума за голямото сражение между християнската и ислямската армия, станало през есента на 1444 г. край Варна. Християнските обединени армии на краля на Полша, Унгария и Велика Литва Владислав III (наричан от унгарците Ласло V), на трансилванския воевода Янош Хуниади и на влашкия княз Влад III Цепеш (наречен Дракул) приели сражение срещу армията на турския султан Mypaд II (1401 - 1451). Предисторията на това събитие започва с политическия възход на Владислав III, роден през 1424 г. Папа Евгений IV (1383 - 1447), който го покровителствал, го убедил да застане начело на кръстоносна война срещу исляма. През 1443 г. Владислав III разбил турците при Ниш и Златица и принудил Мурад II да сключи десетгодишно примирие през юли 1444 г. в град Сегедин (Сегед, Унгария).
към текста >>

17. ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918

Вий ще видите, че този, който ми диктува - това не е Орифиль, но друг Елохиль, който е един от великите князе на Небето.
Гледай печатът да е добър и всичко да е чисто и порядъчно. Спазете ръкописа да не се изгуби. Не притуряйте нищо пред заглавието. Никакво предисловие не е позволено. Все, що е нужно, е дадено. Вий ще видите, че този, който ми диктува - това не е Орифиль, но друг Елохиль, който е един от великите князе на Небето. Велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на силите да изпълни Неговата воля. Това остава да видим, кога се яви славата Господня на тоя свят. Изпроводете ми няколко екземпляра, кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение. Ако се нуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя.
към текста >>

18. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис".
На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри. Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис". Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той. През ваканциите чира-кува при един ковач, който му плащал по 20 стотинки на ден. Обичал да ходи край градската часовникова кула - срещу катедралния храм „Св. Успение Богородично". В нея понякога живеел смахнат музикант.
към текста >>

19. Писма до Мария Казакова - 1904

Не зная нищо... Но когато дойде във Варна великият княз с ескадрата, след отпуска на служба ходихме с двамата митрополита Бор.
Телеграма отправих на 19 февр. 1896 г. до самия император на Русия, в която му донесох за благословението му от 1747, 1820 и 1854 г. Не получих никакъв отговор. На четвъртия въпрос. Не зная нищо... Но когато дойде във Варна великият княз с ескадрата, след отпуска на служба ходихме с двамата митрополита Бор. Преславский и Доростоло Червенский в броненосеца „Ростислав” и в църквата на парахода връчих на руския архимандрит, отец Вениамин, копие от Светия Антиминс с препис от оня, който бях дал на Св. Синод и Н.Ц.В.Княза. Аз съм убеден, че след време ще познаят и Русия, и България онова, което Бог е предопределил за тях. И тогава ще потърсят Истината... Ваш любящ духовен отец, свещ.
към текста >>

Синод и Н.Ц.В.Княза.
до самия император на Русия, в която му донесох за благословението му от 1747, 1820 и 1854 г. Не получих никакъв отговор. На четвъртия въпрос. Не зная нищо... Но когато дойде във Варна великият княз с ескадрата, след отпуска на служба ходихме с двамата митрополита Бор. Преславский и Доростоло Червенский в броненосеца „Ростислав” и в църквата на парахода връчих на руския архимандрит, отец Вениамин, копие от Светия Антиминс с препис от оня, който бях дал на Св. Синод и Н.Ц.В.Княза. Аз съм убеден, че след време ще познаят и Русия, и България онова, което Бог е предопределил за тях. И тогава ще потърсят Истината... Ваш любящ духовен отец, свещ. Кон. А. Дъновски * Антиминс (гр.) - църковна обредна тъкан от коприна или лен за освещаване на даровете, с изображение на Христовото погребение (Бел. ред.)
към текста >>

20. 1915_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ

На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ ("Изгревът" на Бялото Братство, том I, София, 1993, стр. 441 – 442) На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1915 г. През лятото отиват при Учителя и го запитват, какво да се прави. Учителя казва: „България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет тя ще получи всички земи на Санстефанска България".
към текста >>

21. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Аз ги считам като онези графове, контове*, князе, които нямат пет пари, а се женят за богати американки, за да им дадат титлите си.
Тогава ще ни дадат благодатта. Те сами имат ли тази благодат? — Не. Тогава ще ни дадат чист живот. Те имат ли чист живот? Аз ги считам като онези графове, контове*, князе, които нямат пет пари, а се женят за богати американки, за да им дадат титлите си. Тогава богата мома ще се ожени за един покварен конт и ще се счита щастлива. Та свещениците сега искат да ни дадат своите титли, но ние нямаме такива титли. (49 стр.) - Какво да ни служи като коз в ръцете, когато ни нападат? - Ще цитирате стихове от Св. Писание.
към текста >>

22. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

московският княз Иван IV Василевич Грозни се застъпва пред турския падишах Сюлейман Страшни, заявявайки му, че той лично поема закрилата на православните калугери-славяни от Хилендарския манастир в Света гора.
По този начин върху християните на Балканския полуостров и в частност върху българите се учредява нова опека, този път фанариотска. С това се увеличава потискането на националното самочувствие у българите и се унижава тяхното лично достойнство. Независимо от всичко обаче българи, сърби, гърци, румънци търсят спасение от агарянското иго и от верската зависимост в лицето на Русия, която фигуративно назовават Дядо Иван. Една историческа справка изяснява как се поражда у поробените българи надеждата, че освобождението им ще дойде от Русия. През 1550 г. московският княз Иван IV Василевич Грозни се застъпва пред турския падишах Сюлейман Страшни, заявявайки му, че той лично поема закрилата на православните калугери-славяни от Хилендарския манастир в Света гора. Научили се за това застъпничество, хилендарските монаси пращат през 1552 г. официална молба-грамота до своя руски закрилник, като го молят да се застъпи пред цариградската Порта, за да бъдат опростени дължимите данъци на манастира, надявайки се, че просбата им ще бъде чута.3 След покоряването на Казанското ханство от княз Иван IV Грозни (1552 г.) към земите на руската държава се прибавят и останките от бившите владения на волжкокамските българи.4 Това давало правото на победилия руски владетел да прибави към другите си титли и качеството си на “Княз болгарский”, като става дума за древната българска държава, просъществувала на Волга до XIII в. В замяна на тази чест хилендарските монаси, в знак на благодарност и родствена близост, при всяка църковна литургия добавят: “Дай, Господи, многогодишно здраве на благоверния и благочестив наш цар Иван.”5 Известният руски пътешественик и познавач на Близкия изток А. Н.
към текста >>

След покоряването на Казанското ханство от княз Иван IV Грозни (1552 г.) към земите на руската държава се прибавят и останките от бившите владения на волжкокамските българи.4 Това давало правото на победилия руски владетел да прибави към другите си титли и качеството си на “Княз болгарский”, като става дума за древната българска държава, просъществувала на Волга до XIII в.
Една историческа справка изяснява как се поражда у поробените българи надеждата, че освобождението им ще дойде от Русия. През 1550 г. московският княз Иван IV Василевич Грозни се застъпва пред турския падишах Сюлейман Страшни, заявявайки му, че той лично поема закрилата на православните калугери-славяни от Хилендарския манастир в Света гора. Научили се за това застъпничество, хилендарските монаси пращат през 1552 г. официална молба-грамота до своя руски закрилник, като го молят да се застъпи пред цариградската Порта, за да бъдат опростени дължимите данъци на манастира, надявайки се, че просбата им ще бъде чута.3 След покоряването на Казанското ханство от княз Иван IV Грозни (1552 г.) към земите на руската държава се прибавят и останките от бившите владения на волжкокамските българи.4 Това давало правото на победилия руски владетел да прибави към другите си титли и качеството си на “Княз болгарский”, като става дума за древната българска държава, просъществувала на Волга до XIII в. В замяна на тази чест хилендарските монаси, в знак на благодарност и родствена близост, при всяка църковна литургия добавят: “Дай, Господи, многогодишно здраве на благоверния и благочестив наш цар Иван.”5 Известният руски пътешественик и познавач на Близкия изток А. Н. Муравьов в своята книга “Сношенья Россьи с Востоком по делам церковньм” (1858 г.) пише: “През декември 1558 г. първият московски цар Иван IV Василевич Грозни дал две пътни грамоти (разрешителни) на старците от Рилския манастир за събиране на милостиня из Русия...”6 Това оказано благоволение на руския самодържец спрямо хилендарските и рилските монаси, както и спря--мо българите изобщо, не остава незабелязано от поробеното славянско население на полуострова, у което се разпалва вярата им за освободителна братска помощ от “Московията”.
към текста >>

23. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан.
Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св.
към текста >>

24. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

Пак оттук минават руските войски през Руско-турската освободителна война на 1877-1878 г., под главното командване през първата част от войната на руския велик княз Николай Николаевич Романов, син на император Николай І.
Едновременно с тях е необходимо да се подберат и подходящи средства за тяхното осъществяване. Изобщо каквото и да е деяние, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех. Селото, намиращо се в непосредствена близост до бойното поле, турците преименоват на Хадърджа, в чест на героя Коджа Хъдър. По време на Руско-турската война от 1769-1774 г. и особено по време на петмесечната обсада на Варна през Руско-турската война от 1828-1829 г., военните действия се водят близо до някогашното бойно поле от 1444 г. Пак оттук минават руските войски през Руско-турската освободителна война на 1877-1878 г., под главното командване през първата част от войната на руския велик княз Николай Николаевич Романов, син на император Николай І. След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България. Малко преди освобождението на България, тук, в с. Николаевка, се ражда Учителя Петър Дънов. В България има шест други села, преименувани с ново име Николаево, но с. Николаевка е само едно и представлява русизъм на побългареното Николаево.
към текста >>

25. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

За да се избегне влиянието на Рим и да не попадне във властта на Римокатолическата църква, чехите, в лицето на Великоморавския княз Ростислав, се обръщат към Византия да им бъдат изпратени християнски проповедници, които да отбият народа от влиянието на Римокатолическата църква.
За да угоди обаче на властническите капризи на втората си жена Сара, от която има втори син Иван Шишман, Иван Александър извършва още приживе разделяне на България между тях двамата. На законния престолонаследник Иван Страцимир той дава управлението на Видинската област, а на втория си син Иван Шишман предоставя централ-ната част на държавата като Търновско българско царство. Този акт на разединение на българската държава е предшестван от самоволното отделяне на българските боляри Балик и Добротица, които се обявяват за самостоятелни феодални владетели в Карвунската област (днешна Добруджа, Балчишко) до Козяк (днешен Обзор). Всичко това улеснява разгромяването на България от османците. В тази епоха България се сочи като факлоносец на прогресивното начало и една от първите държави в Източна Европа, които след Византия въвеждат християнството като обща народностна религия. За да се избегне влиянието на Рим и да не попадне във властта на Римокатолическата църква, чехите, в лицето на Великоморавския княз Ростислав, се обръщат към Византия да им бъдат изпратени християнски проповедници, които да отбият народа от влиянието на Римокатолическата църква. За такива им били проводени братята Кирил и Методий, които през 862-863 г. утвърж-дават в Моравско християнството от източноправославен тип. Междувременно русите от Киевска Рус са въз-прие-ли християнството чрез Византия, но поради езикови различия то им стояло като чужд придатък. Едва когато учениците на братята Кирил и Методий ги обучават на славянската писменост и ги снабдяват с разбираемата за тях славянска църковна книжнина, те почувствали силата на Христовото Слово. Поляците възприемат християнството през 966 г.
към текста >>

26. ПАРТИИ И ПОЛИТИКА

Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на "княза на този свят", те водят до едни и същи резултати - борби, неправди, разрушения.
Той разруши едни догми, но изгради други; събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя. Така е в света на отраженията: клерикализмът съответства на Любовта; милитаризмът - на Мъдростта; капитализмът - на Истината; а социализмът - на Правдата. Клерикализмът е изопачена форма на Любовта, милитаризмът е изопачена форма на Мъдростта, капитализмът е изопачена форма на Истината, а социализмът е изопачена форма на Правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на "княза на този свят", те водят до едни и същи резултати - борби, неправди, разрушения. Какво трябва да бъде управлението на една държава? - Такова, че народът да се повдига и поданиците да се развиват правилно. Когато едно управление дойде на времето си, то е добро. Управниците трябва да бъдат умни и здрави. Може да се случат и изключения между тях, това е в реда на нещата, обаче, повечето управници да отговарят на изискванията.
към текста >>

27. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд, доведе го и го направи княз на България.
След това дойде Междусъюзническата война. България загуби всичко. По-късно дойде Европейската война и отново не бяха изпълнени съветите на Учителя. Злото работеше като разрушителна сила чрез управляващите по онова време. Учителят живя между българите, когато управляваше династията на Кобургите. Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд, доведе го и го направи княз на България. И оттук започва цялата трагедия на българския народ след освобождението му от турско робство чрез Русия. По този случай Учителят каза: "Фердинанд води много тесногръда политика. Изхожда от личната си политика и амбиция. Иска целият свят да загине, но да я осъществи. Той е много лош гений.
към текста >>

28. БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ

Този, Който ми диктува, е Елохим - Един от Великите Князе на Небето, Велик Служител Божий, Който е нарочно пратен от Господа на Силите, да изпълни Неговата Воля.
Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес. Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата Природа. Той я прониква и организира и действа във всички същества. Той говори във всяка душа и сърце. Говоря ви за Него, с Когото съм в общение - познавам гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а радостта ми е в Неговото живо Слово. Този, Който ми диктува, е Елохим - Един от Великите Князе на Небето, Велик Служител Божий, Който е нарочно пратен от Господа на Силите, да изпълни Неговата Воля. Аз съм Елохим, Ангел на завета Господен. Аз ви говоря за Бога, за Вечния Извор на Любовта, затова няма да очаквате щастие от мене, а от Извора. Чрез това, което ви говоря, искам да ви изведа при Извора, при реалността. Човек като не разбира разумните планове, страда, защото е извън реалността. А светът на реалността е без скърби и страдания.
към текста >>

29. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Защото истина ви казвам: безчислени беди и опасности дебнат синовете човешки; Велзевул, князът на всички демони, източник на всяко зло, се намира в очакване в тялото на всички синове човешки.
Блажен е този, който обича своята Майка и който почива в мир на нейните гърди, защото даже и да се отдалечите от нея, вашата Майка ви обича. А колко повече ще ви обикне тя, ако вие се върнете при нея. Истина ви казвам: великата нейна Любов е по-голяма от високите планини, по-дълбока от най-дълбоките морета. И този, който обича своята Майка, никога не ще бъде изоставен от нея. Така, както кокошката охранява своите пиленца, лъвицата - своите деца, всяка майка - своето новородено, също така вашата Майка-Земя ще съхрани човешкия син от всички опасности и беди. Защото истина ви казвам: безчислени беди и опасности дебнат синовете човешки; Велзевул, князът на всички демони, източник на всяко зло, се намира в очакване в тялото на всички синове човешки. Той е източник на смъртта, той поражда всички нещастия и под пленителна маска, той изкушава и съблазнява синовете човешки. Той им обещава богатство и власт, великолепни дворци, златни и сребърни одежди, множество слуги и всичко, което те пожелаят; той обещава още слава, чувствени радости и разкош, прекрасни яства и обилни вина, шумни оргии и дни, прекарани в разкош и безгрижие. Така съблазнява той всеки, призовавайки към това, към което е по-склонно неговото сърце. И в този ден, в който синовете човешки станат напълно роби на цялата тази суетност и на всичката тази мерзост, тогава той отнема като заплата за наслажденията от синовете човешки всичко, с което щедро ги е дарила Земната им Майка. Той ги лишава от дишането, от кръвта, костите, плътта, вътрешностите, очите и ушите.
към текста >>

30. ВЕХТОТО ПРЕМИНА

Князът на този свят си отива.
Тези, които са слезли днес на Земята са повечето от четвъртото поколение, дошли да изправят грешките на прадедите си. Затова този век е на ликвидация. Това е краят на една тъмна епоха на греха. Ще дойде време грях да не съществува на Земята, когато всички се свържат с Бога и решат да изпълнят Волята Му. Това ще е нова епоха на доброто, когато Любовта ще се възцари на Земята. Князът на този свят си отива. Виждаме предсмъртните му гърчове в последните войни. Вдига се войната от Земята, за да отиде там, откъдето е дошла. Свърши войната на смъртта, сега започва войната на живота. Тези, които са на кораб, който потъва, навреме трябва да го напуснат. Спасителните лодки са спуснати.
към текста >>

31. Първа част

Един народ чака с хиляди години своя избавител, своя цар да дойде, за да получи свобода, а в това време, когато Той се явява, еврейските първосвещеници и князе се обявяват против Него.
Вие не познавате неговия произход... То е една велика загадка в света...Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли към Бога... И затова Христос казва: "Аз съм Живият хляб, Който слиза от небето." А хлябът от какво се прави ? От житното зърно... Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ. Как ще си обясните следното противоречие? Един народ чака с хиляди години своя избавител, своя цар да дойде, за да получи свобода, а в това време, когато Той се явява, еврейските първосвещеници и князе се обявяват против Него. Вие бихте възразили, че ако Христос би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре. Съмнявам се. И ще ви приведа един факт. Вижте как постъпва мъжът с жена си и обратното, и ще разберете как щяхте да постъпите и с Христа. Когато Истината се появява в света, тя не се облича в празнична премяна, а в най скромни дрехи.
към текста >>

32. Пета част

В нейния свят са останали велики царе, князе, лордове и професори.
И ще започне да ви разказва за великите тайни на природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас и вие само обикаляте около нея. Тя е един велик, но затворен свят. Знаете ли каква красота има в нея и какви същества я обитават? В нейния свят са останали велики царе, князе, лордове и професори. Това са все пропаднали ученици през вековете и фалирали търговци. За тях вече нищо не съществува и затова са "сакати, слепи, хроми и глухи". Това е съвременният наш свят. Аз го наричам света на фалиралите ученици, които не са издържали най-елементарния изпит по братство и сестринство. Те са извън природата.
към текста >>

33. Десета част

В Писанието се казва: "Агнето и вълкът заедно ще пасат трева." Веднъж руските князе извикали онзи русин Арабишапка и го попитали: "Как ще ни обясниш този стих, може ли вълкът и агнето да живеят заедно?
Не, не сте направили още усилие. Ще направите едно велико усилие над себе си, ще сложите вашата воля в действие в най-трудния момент. Какъв може да бъде той, ще разберете от следния пример: Един американец се хванал на бас, че ще пропътува целия свят, но гол и без пари. Приятелите му го съблекли гол, но той успял да намери дрехи и пари, и така пропътувал през света. Ето един човек, който и при най-лошите условия е успял да превърне всичко в сполука... В Писанието се казва: "Агнето и вълкът заедно ще пасат трева." Веднъж руските князе извикали онзи русин Арабишапка и го попитали: "Как ще ни обясниш този стих, може ли вълкът и агнето да живеят заедно? " "Може, може, вие сте вълците, аз съм агнето и братски можем да живеем." И право им е казал. Когато Божественото влезе у вас, можем да си подадем ръка, но ако то изчезне, ще се яви разединение. Културата на шестата раса зависи само от този закон. Тогава като те срещна, ще те погледна и ще те попитам: Носиш ли у себе си, Божественото? Ние го наричаме още "слънцето на живота".
към текста >>

НАГОРЕ

0.12957000732422