Търсене в текстове за 'Княз'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година.
От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон. Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година. В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието. Обединението идваше от това, че те възприемаха Библията като Слово на Господа. Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от Библията, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му. Представителите от третия клон в Школата на Учителя се движеха и възприемаха Учението на Учителя по дух. За тях Учението на Учителя бе Едно и се изразяваше така: "Един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог." Третият клон - богомилски Богомилският клон има за цел да реализира християнството в света и да свърже старата епоха с новата, която иде.
към текста >>

2. 3_66 Ясновидци и светци

Те станаха поданици на Княза на този свят.
Това се даваше чрез Словото на Учителя. По този начин те загърбваха Словото на Учителя и подвеждаха, заблуждаваха и лъжеха с единствената цел да привлекат приятелите на своя страна, за да им слугуват. Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили. А най-важното бе, че те използуваха това течение на Бялото Братство и онзи вътрешен подтик на всички братя и сестри при откриването на Школата и от идването на Учителя при българския народ, те започнаха в самото Братство да прилагат методите на ложата на Черното Братство. Те бяха се определили вече да се оженят за света и се бяха оженили, и светът се проявяваше чрез тях. Те станаха поданици на Княза на този свят. И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко. Във връзка с това Учителят каза: "Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, от майка, от своя си живот и да служи на Бога." Това означава да живее в Духа, а Духът се проявява чрез Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - това е Пентаграмът, това е печатът на Третия Завет на Бога, който Той слага на челата на Синовете Божии. Ето това е Пентаграмът, който виси по стените в домовете на приятелите от нашето поколение, но който трябва да се сложи като дамга върху челата ви - на вас, от следващите поколения, които ще вървите по този път. И тогава ще видите как той ще възкръсне във вас чрез Сила и Живот на Духа.
към текста >>

3. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Князът на този свят туря препятствие на Делото Божие и на Школата.
Онези, които имат днес власт, дават същото обещание и пак тъй лесно го нарушават. Само Бог е верен и истинен. Той устоява и изпълнява всякога. А хората все се съмняват в Него, властниците все ги лъжат и хората все им вярват. Ето къде е безумието на човека. Князът на този свят туря препятствие на Делото Божие и на Школата. Но ние вършим работата си и сега нямаме нищо общо с него. Комунистите взеха властта в България и сега те са тези, които управляват. Комунистическата власт искаше още от самото начало, когато дойде на власт, да тури свое ръководство на Братството, за да го превземе отвътре и да го управлява. Прави много опити, кога успешни, кога безуспешни. Накрая реши да разсече гордиевия възел с меча на властта.
към текста >>

4. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд и го доведе, та го направи княз на България.
"Учителят за цар Фердинанд и Балканската война" Учителят живя между българския народ, когато управляваше династията на Кобургите. Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд и го доведе, та го направи княз на България. И от тук започва цялата трагедия на българския народ след освобождението му от турско робство чрез Русия. По този случай Учителят каза: "Фердинанд води много тесногърда политика. Изхожда от личната си политика и амбиция. Иска целият свят да загине, но да я осъществи. Той е много лош гений.
към текста >>

5. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили.
"Учителят за Фердинанд и Европейската война" Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат. На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война). Воюващите се разделят на два лагера. В Централните сили влизат: Германия, Австро-Унгария и Османската империя. В лагера на Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ. На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя.
към текста >>

6. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Детронирането на Александър Батемберг, първия български княз и изгонването му от България. 3.
Ако Русия не беше искала Цариград и проливите и досега щеше да е империя. Англия повдигна Япония, та през 1905 година смаза Русия в Далечния Изток. Но сега, през 1940 година, Япония е враг на Англия. Няма случайни неща в политиката." Според Учителя английската политика се състои в следното спрямо България: 1. Разделянето и разцепването на Сан-Стефанска България. 2. Детронирането на Александър Батемберг, първия български княз и изгонването му от България. 3. Изпъждането на Фердинанд от България. 4. Спъна работата на Бялото Братство между българския народ, като разцепи българите и те не можаха да се обединят в една държава. 5. Англия трябваше да коригира грешката си спрямо България през 1918 година, но това не го направи. Всеки народ трябва да бъде оставен да изпълни Божествената си мисия. А българският народ има такава мисия, защото Бялото Братство е в този народ.
към текста >>

7. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

(След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев.
Отиват на "Изгрева", влизат в бараката му и намират дневника му на лично място. Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим. Новата власт беше създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 година и регент, както и Богдан Филов - министър-председател, също регент. (След смъртта на цар Борис III за невръстния му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев. Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една изгнила дъска, там за моя изненада намерих един вързоп. Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше пространство около 10-15 сантиметра.
към текста >>

8. 9_01 Времето, което не бе дошло

Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна.
Той изпъкваше с вида си пред всички други. Там беше и брат Манол Иванов, който бе преподавател в училището - флотски офицер с военната си униформа. Аз не знаех, че това е господин Дънов. Ио наскоро на мен ми се нареди отпуска и аз отидох на село за десетина деня. А там вече се беше основал кръжок на Бялото Братство. Там чух да разказват следното: "Казаха, че Учителят е казал на княз Фердинанд да не отива с Германия като съюзник в Първата световна война, а той, освен, че не Го послушал, ами взел, че Го интернирал във Варна. Учителят му казал: "Аз ще отида и ще се върна, а ти ще излезеш от България и няма никога да се върнеш". И така стана. Когато трябваше да се прибера във Варна след отпуската, нашите хора от Братството пожелаха да дойдат с мене да ги заведа при Учителя. Дадоха ми адреса Му. Той беше отседнал в най-големия тогава във Варна хотел - "Лондон".
към текста >>

9. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

ТОМ 2

Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя.
към текста >>

„Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр.
„Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя пръст", (стр. 96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр. 96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола. Господ е вече възтържествувал. Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19.
към текста >>

1-3.)3 Това пророчество се сбъдна, защото през 20 век, когато Учителят даваше Словото Си, то князът на този свят направи две световни войни, за да попречи на Школата Му и воюваше със всички средства и оръжия, които имаше и притежаваше като княз на този свят.
" (Писмо от 29.4.1899 год. гр. Варна.) И понеже според Учителя всяка една глава от Откровението отговаря на даден век, то пророчеството е вярно. „И видях, че слезваше от Небето Ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е Дявол и Сатана и върза го за тисяща години и хвърли го в бездната и заключи го и запечата над него, за да не прелъсти вече народите докле се свършат тисящата години и след това трябва да бъде развързан за малко време." (Откровение, гл. 20, стр. 1-3.)3 Това пророчество се сбъдна, защото през 20 век, когато Учителят даваше Словото Си, то князът на този свят направи две световни войни, за да попречи на Школата Му и воюваше със всички средства и оръжия, които имаше и притежаваше като княз на този свят. Словото на Учителя бе Слово на Бога. И понеже мечът на Духа е Словото на Бога, то Бог със Своя меч, т.е. Бог чрез Словото Си ще победи през този век княза на този свят. Защото Глава на Словото е Истината за Бога. Ето защо в края на този век, в лето 1994 год.
към текста >>

Бог чрез Словото Си ще победи през този век княза на този свят.
И улови змея, старовременната змия, който е Дявол и Сатана и върза го за тисяща години и хвърли го в бездната и заключи го и запечата над него, за да не прелъсти вече народите докле се свършат тисящата години и след това трябва да бъде развързан за малко време." (Откровение, гл. 20, стр. 1-3.)3 Това пророчество се сбъдна, защото през 20 век, когато Учителят даваше Словото Си, то князът на този свят направи две световни войни, за да попречи на Школата Му и воюваше със всички средства и оръжия, които имаше и притежаваше като княз на този свят. Словото на Учителя бе Слово на Бога. И понеже мечът на Духа е Словото на Бога, то Бог със Своя меч, т.е. Бог чрез Словото Си ще победи през този век княза на този свят. Защото Глава на Словото е Истината за Бога. Ето защо в края на този век, в лето 1994 год. ние поместваме и отпечатваме „Скрижалите на Бога", които са могъщият меч на Вожда на Истината, Който ще завърже старовременната змия, ще усмири княза на този свят, за да може человеческият род да познае и увери, че Бог е слизал на земята през двадесетия век между българския народ и племето славянско. Защото през новия 21 век ще има ново Небе и нова Земя. Това ще бъде Небето, откъдето ще слиза Скинията на Бога, за да може Бог да обитава с човеците.
към текста >>

ние поместваме и отпечатваме „Скрижалите на Бога", които са могъщият меч на Вожда на Истината, Който ще завърже старовременната змия, ще усмири княза на този свят, за да може человеческият род да познае и увери, че Бог е слизал на земята през двадесетия век между българския народ и племето славянско.
Словото на Учителя бе Слово на Бога. И понеже мечът на Духа е Словото на Бога, то Бог със Своя меч, т.е. Бог чрез Словото Си ще победи през този век княза на този свят. Защото Глава на Словото е Истината за Бога. Ето защо в края на този век, в лето 1994 год. ние поместваме и отпечатваме „Скрижалите на Бога", които са могъщият меч на Вожда на Истината, Който ще завърже старовременната змия, ще усмири княза на този свят, за да може человеческият род да познае и увери, че Бог е слизал на земята през двадесетия век между българския народ и племето славянско. Защото през новия 21 век ще има ново Небе и нова Земя. Това ще бъде Небето, откъдето ще слиза Скинията на Бога, за да може Бог да обитава с човеците. И понеже Словото на Бога е дадено, Бог ще слезне при човеците само когато те претворят Словото Му във живота си. А Словото на Бога е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, дадено чрез българска реч и писмо. 3. „Бъди благословен ти от Бога Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските Чинове и Бог, Всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог Крепкий, Водител на всичко, който крепиш и подържаш всичко в Себе СИ.
към текста >>

10. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Борис Николов

ТОМ 2

Служат на един и същи господар - Князът на този свят.
Това решение бе: „България - пълен неутралитет". А така ли стана? Това ще го проверите вие. Ние го проверихме и изпитахме на гърбът си цели тридесет години след заминаването на Учителя. Ще го проверите, че едните от едната страна и другите от другата страна - все един чешит са. Служат на един и същи господар - Князът на този свят. Когато Учителят ми каза: „То добре е да останем още някой ден на планината", то Той замълча малко и прибави: „Защото няма да дойдем вече". Мен ме жегна нещо щом каза „Няма да дойдем вече". Обаче аз си го после изтълкувах по моему, че няма да дойдем вече тази година. Но другата година можем да дойдем. Това беше мое тълкуване.
към текста >>

11. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Князът на този свят и неговата власт - 303 VI.
Творчеството на Борис Николов - 290 ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ, БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА I. Учителят - 292 II. Учителят за Божественото учение - 295 III. Школата на Бялото Братство - 297 IV. Бялото Братство - 300 V. Князът на този свят и неговата власт - 303 VI. България и Учителят - 305 VII. Учителят и Русия - 308 VIII. Пророчества - 309 IX. Новата епоха - 311 X. Словото Господне към пророк Иезекиил - 312 XI.
към текста >>

12. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

Цар Петър след като попада под византийско влияние дочаква през река Дунав да дойде от север Киевския княз Светослав да превземе България, след това да воюва срещу Византия, накрая Византия ги отблъсква отвъд Ду-нава, а България пада под гръцко робство със смъртта на цар Петър за следващите 110 години.
Тъй че едно влияние от бащата е останало в синовете. И тримата тръгват по свой път. Иван Рилски е отшелник и създава цяла школа около себе си, която има връзка с исихазма по онова време - отшелничество, самовглъбяване и е молитвен дух връзка с Бога. Боян-магът е идеологът на Богомилското учение и създава школата на Богомилите. Поп Богомил е разпространител, а Боян е идеологът. Цар Петър след като попада под византийско влияние дочаква през река Дунав да дойде от север Киевския княз Светослав да превземе България, след това да воюва срещу Византия, накрая Византия ги отблъсква отвъд Ду-нава, а България пада под гръцко робство със смъртта на цар Петър за следващите 110 години. Това е историята и легендата за Еленин връх.
към текста >>

13. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

И в живота на Братството не ни е нужен Князът на този свят, да го утвърждава, нито да го узаконява.
Какво движение. Каква украса и светлина. Това е жив салон. В него Бог ни говори. Няма какво да желаем по-хубаво. И в живота на Братството не ни е нужен Князът на този свят, да го утвърждава, нито да го узаконява. По Божието благословение съществуваме, а не по съизволение на човешките закони. Бялото Братство не създава твърди и неизменни, канализирани форми. То може да създаде и обряди, но не остава затворено и ограничено в тях. Син человечески е господар и на съботния ден. Той може да измени всякога човешките закони. 13.
към текста >>

14. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ 1.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ 1. Властта на княза: Учителят каза: „Всеки на когото се е давала власт на земята е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютния има. Никой не е устоявал на обещанието си." „Онези, които имат власт правят същите погрешки. Само Бог е верен и истинен. А Той винаги отстоява и всякога изпълнява, когато обещава. Хората все се съмняват в Него.
към текста >>

Властта на княза: Учителят каза: „Всеки на когото се е давала власт на земята е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютния има.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ 1. Властта на княза: Учителят каза: „Всеки на когото се е давала власт на земята е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютния има. Никой не е устоявал на обещанието си." „Онези, които имат власт правят същите погрешки. Само Бог е верен и истинен. А Той винаги отстоява и всякога изпълнява, когато обещава. Хората все се съмняват в Него. Впоследствие(управляващите все ги лъжат, а хората все им вярват.
към текста >>

15. X. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ КЪМ ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ

Гог е наречен князът на този свят.
X. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ КЪМ ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ Мисли на Учителя записани от Боян Боев за пророчеството на Иезекиил гл. 38. 1. „И Слово Господне биде към мене и рече: „Сине человечески, утвърди лицето си върху Гога, земята на Магога, вожда на Рос, Мосох, и Тувал, и проречи против него и речи: Така говори Господ Иеова: Ето Аз съм против тебе Гоге, вожде на Рос, Мосох и Тувал. (гл. 38,стих 1 до З.Иез.) 2. Гог и Магог - това е сдружението между Германия и Япония през Втората Световна война. 3. Гог е наречен князът на този свят. Рос е Русия. Мосох е Москва. Тувал е Урал. Това е превода днешен на тези горни стихове. 4. Пророкът казва, че Гог (князът на този свят) иска да царува над тях.
към текста >>

Пророкът казва, че Гог (князът на този свят) иска да царува над тях.
Гог е наречен князът на този свят. Рос е Русия. Мосох е Москва. Тувал е Урал. Това е превода днешен на тези горни стихове. 4. Пророкът казва, че Гог (князът на този свят) иска да царува над тях. „И ще възлезеш и ще дойдеш като вихрушка: ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките твои пълкове и много люде с тебе. (Стих 9) 5. „За то сине человечески, проречи и кажи Гогу: Така говори Господ Иева. В онзи ден когато людете ми Израил ще живеят в безопасност, ти не ще ли знаеш? " (стих 14).
към текста >>

16. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Моят отговор е: Волята на Учителя бе изпълнена от Князът, т. е.
Русенския съд осъжда братя Маркови, освен да напуснат сградата, която са обитавали на „Свирчовица", но и да заплатят наем за сградата от 250 лв. плюс разноските по делото, на сума 88,85 лв. А това се равнява на 3 чиновнически заплати. Един въпрос към всички: кой изпълни волята на Учителя? Дали членовете на Русенското Братство, с техните членски карти и устав или Русенския съд, който санкционира опорочението на един висок идеал? Моят отговор е: Волята на Учителя бе изпълнена от Князът, т. е. от Русенския съд. Един въпрос към следващите поколения русенци. Вие искате ли имоти, стопанство, устави, членски карти и пр. Ако искате, какво ще кажете за опита на онези преди вас и за думите на Учителя, които се сбъднаха? УСТАВ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" В ГР.
към текста >>

17. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

При княз Борис долното поле е било във владение на българите.
А това е след 855 година, когато е създадена азбуката и онези години след това, необходими за превода на Богослужебните книги. Тук той употребява славянизирано гръцко писмо, което е кирилицата. От тук идват неговите ученици - сподвижници. От тук идва и Климент, който познава кирилицата и след като се завръща от Моравия през 886 година в България, той отива в Охридската област Кутмичевица и започва да обучава българите със същата азбука на Константин от 855 година. Брегалница е река в Македония, протича в Щипското поле и се влива във Вардар под Градско. При княз Борис долното поле е било във владение на българите. Около 855 - 861 година тука имало некръстени, защото Борис се покръства в 864 година. Според Наум, във второто си Житие той описва, че по времето на светите Кирил и Методий те са преминали по цялата земя българска и са ги обръщали на православната вяра. Климент още в младите си години е следвал Константин и Методий. Той е роден в европейските мизи, в които повечето хора са българи. Той е един от членовете на неговите ученици, които го следват навсякъде.
към текста >>

18. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език.
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех. Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви.
към текста >>

Княз Борис дипломатически използва съперничеството между двете църкви за България.
На следващата година - 864 година - Византия принуждава Борис да приеме християнството след успешен военен поход. През това време двамата братя са в Моравия. Започват големи борби за изгонване на славянската писменост от немското - латинско духовенство. През 869 година Константин умира в Рим. Започва голямата разпра между Рим и Цариград по българския въпрос. Княз Борис дипломатически използва съперничеството между двете църкви за България. През 870 година на църковния събор в Константинопол се решава основаването на българска архиепископия под юрисдикцията на гръцката църква. До идването на учениците на Кирил и Методий през 886 година богуслужението в България е на гръцки език. Княз Борис настоява за славянско богослужение. Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград.
към текста >>

Княз Борис настоява за славянско богослужение.
През 869 година Константин умира в Рим. Започва голямата разпра между Рим и Цариград по българския въпрос. Княз Борис дипломатически използва съперничеството между двете църкви за България. През 870 година на църковния събор в Константинопол се решава основаването на българска архиепископия под юрисдикцията на гръцката църква. До идването на учениците на Кирил и Методий през 886 година богуслужението в България е на гръцки език. Княз Борис настоява за славянско богослужение. Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи.
към текста >>

Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители.
Започва голямата разпра между Рим и Цариград по българския въпрос. Княз Борис дипломатически използва съперничеството между двете църкви за България. През 870 година на църковния събор в Константинопол се решава основаването на българска архиепископия под юрисдикцията на гръцката църква. До идването на учениците на Кирил и Методий през 886 година богуслужението в България е на гръцки език. Княз Борис настоява за славянско богослужение. Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско.
към текста >>

В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България.
През 870 година на църковния събор в Константинопол се решава основаването на българска архиепископия под юрисдикцията на гръцката църква. До идването на учениците на Кирил и Методий през 886 година богуслужението в България е на гръцки език. Княз Борис настоява за славянско богослужение. Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи.
към текста >>

Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи.
Княз Борис настоява за славянско богослужение. Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги.
към текста >>

Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители.
Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо. Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести. Те са жадували за България, защото са знаели, че там са изпратени от Методий техни другари. Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие.
към текста >>

Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо.
Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо. Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести. Те са жадували за България, защото са знаели, че там са изпратени от Методий техни другари. Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие. Така че политиката на Византия е била да се противопостави на Римското домогване.
към текста >>

Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести.
Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо. Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести. Те са жадували за България, защото са знаели, че там са изпратени от Методий техни другари. Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие. Така че политиката на Византия е била да се противопостави на Римското домогване. През 893 година извиканият народен събор от Борис обявява славянския език за официален и славянската писменост за официално писмо.
към текста >>

19. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени.
Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски. В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г. България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата. 3. През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4.
към текста >>

Княз Борис, като призовал името Христово, с 48 верни боляри излизат пред градските врати, посрещнати от седем духовници със свещи в ръце.
Хан Борис вижда, че Божий знак и Божията ръка се намесва и той е принуден да сключи мир през 863 г. Единственото условие на византийския император Михаил III е българите да приемат християнството от Цариградската църква. Божието вдъхновение и Силите Господни принуждават владетеля да покръсти народа си и да приеме християнството през 864 година. 8. През 865 г. неуспешен болярски бунт срещу покръстването. Княз Борис, като призовал името Христово, с 48 верни боляри излизат пред градските врати, посрещнати от седем духовници със свещи в ръце. На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали. Това видение предизвиква у всички страх и изненада и те били сковани, и не могли да мръднат. Така бунтът бил потушен, като Борис убива 52 боляри и техните семейства. А през 866 г. изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си.
към текста >>

На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали.
Единственото условие на византийския император Михаил III е българите да приемат християнството от Цариградската църква. Божието вдъхновение и Силите Господни принуждават владетеля да покръсти народа си и да приеме християнството през 864 година. 8. През 865 г. неуспешен болярски бунт срещу покръстването. Княз Борис, като призовал името Христово, с 48 верни боляри излизат пред градските врати, посрещнати от седем духовници със свещи в ръце. На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали. Това видение предизвиква у всички страх и изненада и те били сковани, и не могли да мръднат. Така бунтът бил потушен, като Борис убива 52 боляри и техните семейства. А през 866 г. изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си. На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски мисионери.
към текста >>

Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г.
На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски мисионери. Те не признали покръстването по източен византийски образец и започнали на свой ред да покръстват народа. Така че българския народ е бил кръстен два пъти - по източен - Византийски образец през 864 г. и по западен - Римски образец през 866 г. И още нещо много важно. Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г. се пише така: „Този Борис покръсти българите в годината Етх Бехти..." Годината „Етх" по българския календар е 866 г. А „Бехти" е месец пети, ден пети, винаги неделя, когато е българския празник за принасяне на пролетната жертва със заклано агне. А това е 28 април. През 866 г. 28 април е неделя, ден за българския празник - принасяне на жертва със заклано агне.
към текста >>

княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска.
срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги. Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите. 10. През 886 г. пристигат останалите живи ученици: Кирил, Наум и Анге-ларий в България и започват въвеждането на славянската писменост в България. 10. През 889 г. княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си. Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява.
към текста >>

Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява.
княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си. Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява. На престола възкачва третия си син - Симеон. Свиква в Преслав събор през 893 г. На този събор славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава. Византийското духовенство било прогонено от страната и заменено с български свещеници. Това довело до нова война през 893-894 г.
към текста >>

След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис.
На този събор славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава. Византийското духовенство било прогонено от страната и заменено с български свещеници. Това довело до нова война през 893-894 г. между България и Византия. Византия подбужда маджарите да нападнат от север България. След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис. Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога. След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език. След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г. 11.
към текста >>

Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис.
между България и Византия. Византия подбужда маджарите да нападнат от север България. След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис. Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога. След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език. След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г. 11. През 1897 г. върху Петър Дънов слиза Божественият Дух - изявява се Учителят на Бялото Братство. През 1912 г.
към текста >>

След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г. 11.
След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис. Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога. След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език. След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г. 11. През 1897 г. върху Петър Дънов слиза Божественият Дух - изявява се Учителят на Бялото Братство. През 1912 г. в Петър Дънов се вселява Христовият Дух - проявява се Мировият Учител на Великото Бяло Братство. През 1922 г.
към текста >>

Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия.
На 9.VIII.1886 г. е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят Александър Батемберг от престола. След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция. 15. През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г. С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно море и започва възхода й като Велика Сила в Европа. 16. Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г.
към текста >>

20. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Там е бил княз Дондуков, който имал симпатии към тях.
Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот. Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек. Но нейния темперамент я кара да се влюби в един певец - югославянин и избягва с него, и започват странни страници в живота им. Тя играе в цирка в Цариград, а след туй отива в град Киев. Там е бил княз Дондуков, който имал симпатии към тях. Но тя написва стихотворение срещу него и го разлепва по улиците на Киев. Той ги изгонва с югославянина и те бягат с един кораб за Кайро. Става корабокрушение и нейният възлюбен умира, когато искал да я спаси. От Кайро заминава за Лондон. Всичко това го пише нейният братовчед, който по това време е бил министър в Русия.
към текста >>

21. 6.72. ТОДОР СТОИМЕНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Беше като княз - с добра обхода и хубаво се обличаше.
Синовете на Мъдростта и 3. Великите Души на Истината." Това се втълпи в съзнанието ми. Хората в бъдеще ще живеят в един друг свят, в една нова светлина и нов свят ще се построи. Тази среща ми даде голям импулс да напиша след време книга за тези три вида съзнания. Стоименов беше чиновник в дружество „Сингер". Беше като княз - с добра обхода и хубаво се обличаше. Беше слаб, а най-много обичаше да гледа борбите. Едната му ръка не беше много в ред. Скромен в живота си, но същевременно беше много амбициозен. Беше много пестелив и трепереше за всеки лев. Беше с много деликатно здраве и веднъж беше паднал на екскурзия, че го носихме на ръце до Изгрева.
към текста >>

22. 28. СТРАЖАТА

ТОМ 5

В миналото сте били князе, графове, барони, но сега условията са се изменили.
Ще си казваш постоянно „Мога, мога, мога..." до края. Това, което е възможно за човека можеш да го направиш. Онова, което не е възможно Бог ще го направи. Когато ти дойдат мъчнотии ще речеш: „Добър е Господ, Той всичко ще оправи". Ти се намираш в положението на един бедняк с аристократични стремежи: все искаш някой да ти слугува. В миналото сте били князе, графове, барони, но сега условията са се изменили. Ще си кажеш сега: „И при тези условия пак мога да направя нещо". Тебе ти пречат чувствата. Ти си като някоя ученичка получила писмо от възлюбения си. Като го прочете, рече си: „Чакай да оставя урока малко настрана за после, а пък сега да му напиша писмо". Пише, пише не й харесва, скъса го.
към текста >>

23. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

ТОМ 5

Българите умираха с идеала, че трябва да се обедини Отечеството и което никога не можа да се обедини поради не-послушанието и негативното отношение на управляващите и на княз Фердинанд към Учителя.
Дори атаки и през деня, и през нощта. Имам един случай за атаки през нощта, то е от по-друг характер, но много е показателен при каква обстановка живееше Учителя и с какви неща трябваше да се справя. Този случай го зная още от първите години, когато ходех на ул. „Опълченска" 66 и това беше около Европейската Война. По време на Балканската война и по време на Европейската умираха по фронта хора не само от куршумите, но и от холерата. Българите умираха с идеала, че трябва да се обедини Отечеството и което никога не можа да се обедини поради не-послушанието и негативното отношение на управляващите и на княз Фердинанд към Учителя. Отивам една сутрин при Учителя и гледам, че Учителят е изморен, лицето му е подпухнало, клепачите му са натегнали като на човек, който изобщо не е спал. Пристъпвам към него, виждам изнуреното му лице и питам: „Учителю, какво има, лошо ли ви е? " „Марийке, знаеш ли заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ. Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата." Аз се оглеждам и поглеждам встрани и виждам една лампа, която седи на бюрото му - хубава, газена лампа. Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ.
към текста >>

24. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

ТОМ 5

Тя може да е била философ, учен, княз, министър - това не е важно.
Който слугува на другите, той е в правия път. Който господарува, той е в кривия път. Това, което ви говоря за животните, е мое разбиране. Така аз мисля за тях. През всяко животно проглежда човешка душа, която на земята е била само господар. Тя може да е била философ, учен, княз, министър - това не е важно. Следователно, животните са превозно средство за човешките души, изостанали в развитието си." Трябваше ли да разказвам за котешките истории? Утре когато четете от Словото на Учителя горния цитат какво бихте казали за него когато не знаете историята от живота на Изгрева.
към текста >>

25. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба.
Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната. Сегашната война е за големите народи. Те мамят малките народи, за да ги вкарат във войната. Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня. Ние трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба. Нямайки учени хора, князът му казал, че ще го направи министър, обаче българинът не знаейки какво е това министър, казал, че иска да бъде направен директор, мислейки че тази служба е по-голяма. Тогава князът го изпратил при министъра, за да го назначи директор. Трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. Хората трябва да научат законите на тялото си и оттам ще извадят всички закони и порядък в света. Във физическия свят трябва да изучат стомашната система.
към текста >>

Нямайки учени хора, князът му казал, че ще го направи министър, обаче българинът не знаейки какво е това министър, казал, че иска да бъде направен директор, мислейки че тази служба е по-голяма.
Сегашната война е за големите народи. Те мамят малките народи, за да ги вкарат във войната. Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня. Ние трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба. Нямайки учени хора, князът му казал, че ще го направи министър, обаче българинът не знаейки какво е това министър, казал, че иска да бъде направен директор, мислейки че тази служба е по-голяма. Тогава князът го изпратил при министъра, за да го назначи директор. Трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. Хората трябва да научат законите на тялото си и оттам ще извадят всички закони и порядък в света. Във физическия свят трябва да изучат стомашната система. В духовния свят трябва да изучат дихателната система.
към текста >>

Тогава князът го изпратил при министъра, за да го назначи директор.
Те мамят малките народи, за да ги вкарат във войната. Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня. Ние трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба. Нямайки учени хора, князът му казал, че ще го направи министър, обаче българинът не знаейки какво е това министър, казал, че иска да бъде направен директор, мислейки че тази служба е по-голяма. Тогава князът го изпратил при министъра, за да го назначи директор. Трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. Хората трябва да научат законите на тялото си и оттам ще извадят всички закони и порядък в света. Във физическия свят трябва да изучат стомашната система. В духовния свят трябва да изучат дихателната система. В Божествения свят трябва да изучат умствената система (мозъка).
към текста >>

26. 5. Роднините

Боян Атанасов Златарев

Този, който ми диктува е Елохим, един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля“.
Отива при Учителя и казва: „Може ли да ни кажете нещо за Вашето родословно дърво? “ Чул отговор: „Без баща съм, без майка съм, без роднини. Нещата отвън не се познават. Кой кой е и какъв е отвън не се познава. Човек се познава по това, което съдържа в себе си. Този, който ми диктува е Елохим, един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля“. Ето това е родословното дърво на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>

27. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Директорът на училището, генерал Николов, един куц от войната човек, да се издокара пред цар Борис запланува една фирма, която после друг я довърши на пансиона, на която пишеше „Царство България, Министерство на войната, пансион за сираци от войните „Княз Борис Търновски“, обаче царя това не го знае, а намалиха храната на пансиона и от икономията на парите направиха тая скъпа фирма в Германия.
Там също учих музика, един италианец ме занимаваше. Вземах уроци, плащах си и т.н. Пансионът се помещаваше където е бившото морско училище, където Вапцаров е живял там. Сега там има барелеф. Едно време го нямаше. Директорът на училището, генерал Николов, един куц от войната човек, да се издокара пред цар Борис запланува една фирма, която после друг я довърши на пансиона, на която пишеше „Царство България, Министерство на войната, пансион за сираци от войните „Княз Борис Търновски“, обаче царя това не го знае, а намалиха храната на пансиона и от икономията на парите направиха тая скъпа фирма в Германия. Скъпа, тука е пренесена и преди да се монтира царя идва, поканиха го да дойде и генерала ни каза, че ще се ръкува с нас и ще ни пита за нашия баща и вие ще му разкажете. Аз като висок и красив бях знаменосец. Строихме се така една редица около 200-300 деца и генерала казва,като дойде царя ще ви пита за вашия баща, къде е загинал, на кой фронт и т.н. и като си тръгва ще му целунете ръка. Това става предния ден.
към текста >>

Няма табела „Княз Търновски“, децата ме вдигат на ръце.
Разказах му всичко за пансиона на сираците. Той каза на полковника: „Напиши му билет за Варна“. Дадоха ми бланков билет и аз постоях още малко при тая жена и си мислех как програмирано се движих като любимец на боговете. Едва се разделих с Вълчанова. Отивам във Варна, онази табела, за която гладувахме е махната. Няма табела „Княз Търновски“, децата ме вдигат на ръце. Станало нещо фантастично, обаче аз казвам на Цонков: „Тука не мога да остана повече“. Пък през ваканциите нали, като дете от пансионите, на село ни изпращат. Така напуснах.
към текста >>

28. 2. Хвърковати деца

Атанас Минчев

Даже помня в някои случаи заложни къщи имаше заложени някои цигулки скъпи с автограф на някой принц или княз - много скъпа, Той ще я вземе.
Чичо ми Драган емигрира в Белгия. А ние сме били четири деца. Той казал преди години на баща ми, че ако с него стане нещо ще поеме грижата за децата му. Чичо ми пише от Белгия постоянно, праща пари от там, с които купих цигулка, а пък срещу нас на Изгрева живееше Коста Гнатюк, който беше лютиер, руснак, белогвардеец. А Учителят имаше много цигулки, имаше хоби към цигулката, така да се каже грубо. Даже помня в някои случаи заложни къщи имаше заложени някои цигулки скъпи с автограф на някой принц или княз - много скъпа, Той ще я вземе. Знам, че Любчо Янков даде концерт с една цигулка от Учителя и после потъна. Не зная дали е жива. Та този Коста Гнатюк, който живееше срещу нас, а аз чрез Учителя станах приятел с него, който ме вземаше на ул. „Бачо Киро“ и ме учеше как да поставям душичка, как да поставям магаренце на цигулка, да настройвам и по такъв начин влязох в тази аура на свиренето. Мама ми уши едни каишки на ръката, като свиря нали и работя да не се развиват.
към текста >>

29. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

Аспарух е вписан като шести княз в именика на рода Дуло.
Така ли? През 1961 г. в България се преиздаде и Паисиевата история славянобългарска. Втората случка: Накрая на тая книга бяха цитирани три намерени стари разкази за българите. В единия от тях четем: „Още по времето на Кубрата, когато българските владетели са кйязе, а не тархани (или тюркски владетели) владееха Илирия, Панония, Горна Мизия включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги написани с букви, които българите изоставиха след като си намериха Кирилските.“ Ясно, нали? Аспарух е вписан като шести княз в именика на рода Дуло. Пътувам от Шапхаузен за Щутгарт. Във вагона на моето купе виси едно списание „Шьоне Велт“, немско списание. Редакторът, собственик на списанието написал една подробна статия за Югославия, в която споменава за една базилика на остров Крит в Адриатическия залив, че са я изградили в 480 г., т.е. 360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо. В: Това какво означава?
към текста >>

А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V.
Глаголицата е съставена от Улфила. Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение. И трябвало да изпълни нареждането. При съставянето на азбуката е взел участие и Евстатий Палестински, който е вмъкнал в нея и други букви. Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V. век Никъде не фигурира титлата хан или тюркския произход на българите. Авитохол е родоначалник на прабългарската династия произлязла от рода Дуло. Предполага се, че това е хунския вожд Атила (434-454) владеещ земите между Волга, Рейн и Дунав с център Панония. Втори княз след него е Ирник князувал в Добруджа около 460 г., който е най- малкия му син. Пети под ред е Аспарух, който е хун и господар на хуни.
към текста >>

Втори княз след него е Ирник князувал в Добруджа около 460 г., който е най- малкия му син.
Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V. век Никъде не фигурира титлата хан или тюркския произход на българите. Авитохол е родоначалник на прабългарската династия произлязла от рода Дуло. Предполага се, че това е хунския вожд Атила (434-454) владеещ земите между Волга, Рейн и Дунав с център Панония. Втори княз след него е Ирник князувал в Добруджа около 460 г., който е най- малкия му син. Пети под ред е Аспарух, който е хун и господар на хуни. Така че Кубратовата България никога не се е намирала в Приазовието, а в Трако- Илирия, където по исторически документи са показани още в IV. век. Единствено, което ни смущава днес е славянския език. Той идва от славяните, които населяват тези територии на Кубратова Велика България. Декларация Аз, долуподписаният Васил Искренов, роден на 29.XII.1899 г.
към текста >>

30. 5. Забравеният въпрос

Любка Хаджиева

ЦАРЯТ БЕШЕ НАЙ-ДОВОЛЕН ОТ РАЗГОВОРИТЕ С ХИТЛЕР

Това е останало от богомилското учение, в миналото може би при богомилите сме били, а кой какъв е бил, там князът ли е бил, богомил ли е бил, кой го знае.
Епохи, епохи наситени с много светлина и топлина. Във Варна продължавах да работя в Радиото. Работех, пишех и четях беседи непрекъснато. На братското лозе отивах всяка неделя. Преди седем години аз си казах: „Боже, завърших гимназия, защо не ми каза Учителят що е добро и що е зло? Това е останало от богомилското учение, в миналото може би при богомилите сме били, а кой какъв е бил, там князът ли е бил, богомил ли е бил, кой го знае. И какво казвам: Що е зло и що е добро? “ Аз казвам, що е добро, що е зло, но преди това брат Боев казва: „Учителю, когато при един светия падне една обида, нали се превръща в буца злато? “ Учителят се усмихна, значи искаше да каже да, обидата ако е не на място, тя се превръща на злато, много злато ще набере тоз ученик. Първият духовен въпрос слезе преди седем години и каза: „Що е добро, що е зло! “ Нали много интересно.
към текста >>

31. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ТОМ 8

Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба.
Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация. Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението. Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението. Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба. Най-вдясно са "загубилите": турската делегация, начело с Али паша - както е известно, България не е била представена на конгреса. Във всичко това, нарисувано върху картината, не би имало нищо, което да направи на зрителя по-особено впечатление, ако той не е запознат със следващите действия от тази пиеска. 3. Непознатият в хода на тези събития посетител на Берлин напразно ще търси зданието, в което се е намирала залата - място на действието. Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността. Същия въпрос зададох и аз преди четвърт век на участниците в една конференция на българо-немската (ГДР) комисия на историци, без да получа някакъв отговор.
към текста >>

32. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -5

ТОМ 9

Имал съм и една среща с княз Кирил - на 16 януарий 1944 год.
военно разузнаване. Последният ми разговор с царя беше на 10 август. След това той замина наново при Хитлер и при връщането не ме вика, а прати Севов да ми каже, че имал три важни срещи с Хитлер и че уговорил ние пак да останем за резерва и да не се намесваме активно във войната. Бил извънредно уморен и отивал да си почине. След това ме викаха на смъртното му легло. Имал съм и една среща с княз Кирил - на 16 януарий 1944 год. Тази среща стана в дома на княгиня Евдокия. Говорихме главно за бомбардировката на 10 януарий. Аз посъветвах княза да се излезе от това положение. Препоръчах да се обяви автономия на Македония със съгласието на германците и да се поиска мир от Англия и Америка чрез Турция. Първата препоръка той отказа категорично, а за втората каза, че съм се бил уплашил.
към текста >>

Аз посъветвах княза да се излезе от това положение.
Бил извънредно уморен и отивал да си почине. След това ме викаха на смъртното му легло. Имал съм и една среща с княз Кирил - на 16 януарий 1944 год. Тази среща стана в дома на княгиня Евдокия. Говорихме главно за бомбардировката на 10 януарий. Аз посъветвах княза да се излезе от това положение. Препоръчах да се обяви автономия на Македония със съгласието на германците и да се поиска мир от Англия и Америка чрез Турция. Първата препоръка той отказа категорично, а за втората каза, че съм се бил уплашил. Аз му отговорих: ,Ако вярвате в победата на Германия може и половината България от България да умре, но ако не вярвате, вземете мерки, щото нито една къща повече да не бъде разрушена. Кирил ми съобщи, че ще ме вика на една среща с тримата регенти. С това обвиняемият завърши своите показания.
към текста >>

33. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -6

И ДЪНОВ СЪВЕТНИК НА ЦАРЯ

ТОМ 9

Епилог: Народният съд осъжда на смърт чрез разстрел тримата регенти на малолетния цар Симеон Втори: княз Кирил Преславски, проф.
- Това беше съвсем за друго. Като имах предвид, че царя се лесно колебае и че в него има едно развоение, аз казах на Севов, преди да го съветва за нещо, да ми се обади на мен, за да си уточняваме и уеднаквяваме съветите. В 2.30 ч. съдът прекрати работата и заседанието бе закрито. Разпитът на подсъдимия Лулчев ще продължи днес. Епилог: Народният съд осъжда на смърт чрез разстрел тримата регенти на малолетния цар Симеон Втори: княз Кирил Преславски, проф. Богдан филов, генерал Михов, както и бивши министри, дворцови съветници и народни представители общо на брой 104 души. Между тях е и Любомир Лулчев.
към текста >>

34. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

синод, едно копие на княз Батенберг, трето - на архимандрит Вениамин, на руския броненосец Ростислав, дошъл на гостуване във пристанището на гр. Варна.
Димитър Солунски (Кассъма Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г. 1*. Настоящото откровение е публикувано от Константин Дъновски в една малка книжка през 1905 г. по препоръка на сина му Учителя Петър Дънов, тъй като предните копия са потънали вдън земя. Едно копие е дал на Св. синод, едно копие на княз Батенберг, трето - на архимандрит Вениамин, на руския броненосец Ростислав, дошъл на гостуване във пристанището на гр. Варна. Всички тези преписи са извършвани на ръка. Отпечатването им е станало през 1905 г., като един екземпляр по някаква случайност е запазен в Народната библиотека, на времето „Васил Коларов" (сега „Св. Св. Кирил и Методий"), със сигнатура 1834/960, 227179. От тази книжка едно предишно поколение преди век бе извадило на фотокопие „Откровението", от тази малка книжка. Работено е от тези фотокопия. 2*.
към текста >>

35. І.02.21. КЪДЕ СЕ НАМИРА ОРИГИНАЛНИЯТ АНТИМИНС?

За 4-ий вопрос - (6*) не зная нищо..., но когато дойде у Варна Великият княз с Ескадрата, след отпуска на Светата служба ходих с двамата митрополита, Вар-Преславский и Доростоло-червенский в Броненосеца Ростислав и в църквата на парахода вручих на руския архимандрит Отец Вениамин копие от Св.
3-ий вопрос. - (5*) Телеграма отправих на 19 февр. 1896 г. до самия Император в Россия, в която му донасях за Благословението от 1747 г. и 1820 и 1854; не получих никакъв отговор. За 4-ий вопрос - (6*) не зная нищо..., но когато дойде у Варна Великият княз с Ескадрата, след отпуска на Светата служба ходих с двамата митрополита, Вар-Преславский и Доростоло-червенский в Броненосеца Ростислав и в църквата на парахода вручих на руския архимандрит Отец Вениамин копие от Св. Антиминс с препис от ония, които бях дал на Св. синод и на Н. Ц. В. Княза. Аз съм убеден, че с време ще познаят и руси, и българи, онова, което Бог е предопределил за тях, и тогава ще потърсят истината... Ваш любящ Духовен Отец Свщ. Конст. Дъновски /подпис/
към текста >>

Ц. В. Княза.
до самия Император в Россия, в която му донасях за Благословението от 1747 г. и 1820 и 1854; не получих никакъв отговор. За 4-ий вопрос - (6*) не зная нищо..., но когато дойде у Варна Великият княз с Ескадрата, след отпуска на Светата служба ходих с двамата митрополита, Вар-Преславский и Доростоло-червенский в Броненосеца Ростислав и в църквата на парахода вручих на руския архимандрит Отец Вениамин копие от Св. Антиминс с препис от ония, които бях дал на Св. синод и на Н. Ц. В. Княза. Аз съм убеден, че с време ще познаят и руси, и българи, онова, което Бог е предопределил за тях, и тогава ще потърсят истината... Ваш любящ Духовен Отец Свщ. Конст. Дъновски /подпис/
към текста >>

36. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

Великият княз Николай Николаевич пристига с ескадрата си във Варна.
чрез спечелването на войната 1828/1829 г. И след това следва връчването му през 1854 г., когато още не е работено с него. Поради това Русия загубва Кримската война и правото да има достъп в Черно море -да държи военните си кораби и да има база там. Кримската война за Русия е черна страница. 6*. Ето тук пристъпваме към най-голямата трагедия на Русия. Великият княз Николай Николаевич пристига с ескадрата си във Варна. Това е след 1878 г., след освобождението на България, може и след това. С делегация от двама действуващи митрополити Константин Дъновски отива в руския боен параход, Броненосецът „Ростислав" и в църквата на парахода връчва на руския архимандрит отец Вениамин копие от Св. Антиминс. Тук е въпросът какво е връчено? Копие или оригиналния Антиминс ст 1854 г.? Дори Антиминсът от 1854 г.
към текста >>

синод и на княз Батенберг.
Ако това е оригиналният Антиминс от 1854 г. и те го захвърлят и не работят с него, Русия ще се лиши от Божието Благословение. А защо е връчил Антиминса? В знак на това, че се е изпълнило пророчеството и чрез Антиминса Русия е освободила България. За доказателство дядо поп Константин Дъновски прилага препис от „Откровението", което е дал също на Св. синод и на княз Батенберг. По настъпилите политически събития се вижда, че това е било оригиналният Антиминс, който всички отхърлят, както русите, така и българите, невярващи в „Откровението". Св. Синод го отхвърля. Батенберг също. Руснаците също. Какво ще следва като задействува Божието възмездие?
към текста >>

е обявен манифест на княз Батенберг, че го признава.
Какво ще следва като задействува Божието възмездие? На 6.IX. 1885 г. е обявено Съединението между Княжество България и Източна Румелия. На 8.IX.1885 г. е обявен манифест на княз Батенберг, че го признава. През 1885 г. една българска делегация, водена от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) заминава за Русия и искат съдействие и помощ за Съединението, но император Александър III отказва. Отхвърлят по този начин „Откровението". Ha2.XI.1885 г. Сърбия обявява война на България, българите я спечелват благодарение на Духът Святий, който ръководи войските чрез младите български офицери, понеже през това време руският император е изтеглил офицерския си състав.
към текста >>

се избира Фердинанд за княз.
Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6.IX. Тя също е отхвърлила „Откровението". Святият синод също отхвърля „Откровението" и за него идват тежки дни на изпитание. Екзарх Йосиф е в Цариград, а тука Синодът е осиротял. На 25 юни 1887 г. се избира Фердинанд за княз. През 1895 г. една делегация, водена отново от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) посещава Русия, среща се с император Николай II и настоява за нормализиране на отношенията между Русия и България. Престолонаследникът Борис на 2 февруари 1896 г. се кръщава по източноправославен обряд, като кръщелник е император Николай II. Този акт отменя скъсаните дипломатически отношения между България и Русия.
към текста >>

Високата Порта в Цариград издава ферман, с който назначава Фердинанд за княз на княжество България и за генерал-губернатор на Източна Румелия.
една делегация, водена отново от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) посещава Русия, среща се с император Николай II и настоява за нормализиране на отношенията между Русия и България. Престолонаследникът Борис на 2 февруари 1896 г. се кръщава по източноправославен обряд, като кръщелник е император Николай II. Този акт отменя скъсаните дипломатически отношения между България и Русия. На 2 март 1896 г. Високата Порта в Цариград издава ферман, с който назначава Фердинанд за княз на княжество България и за генерал-губернатор на Източна Румелия. България е васална на Турция до 22.IX.1908 г., когато е обявена Независимостта, предварително одобрена от Турция. Ето защо Константин Дъновски изпраща телеграма до руския император Николай II на 19 февруари 1896 г., непосредствено след кръщаване на престолонаследника Борис III по източноправославен обряд и приемането му в източното православие на 2 февруари 1896 г. Той е сметнал, че е дошло време да напомни на руския император, за тези три дати от 1747, 1820 и 1854 г. Но никой не обръща внимание. А тези три дати и събитията станали чрез тях, въздигат Русия като държава и империя и обетована земя на всички източноправославни християни в турската империя.
към текста >>

37. І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС

Надписът „Подземната твърд" е на руски език и оповестява, че е издаден при богоизбрания, государствуващ и царствуващ велик княз Петра Алексеевича от цялата Велика и Малка, и Бела Русия.
Надписът на руски над „Небесната твърд" гласи: „Сй Антиминс е свещена трапеза, скъпоценна за приношение на безкръвни жертви в Божествената литургия, осветена с благодатта на пресвятия и животворящ Дух, поради което да има власт да свещенодействува в храма на „Въведение на Пресветата Богородица" в същата епархия на Новгород." В „Небесната твърд" е нарисуван образа на Бог Саваот и оттам лъчи от светлина са насочени кьм 6-те хирувима, които го обграждат. А три лъча от него изхождат и слизат надолу, преобръщайки се в гълъб, като Святият Дух е с ореол около гълъба. Композициите в „Поднебесната твърд" е същата. При полагането на Исуса в гроба е запазен същият иконообразен сюжет. Стълбът на езичестеото е отляво, а оръдията за страстите Христови в дясно. Надписът „Подземната твърд" е на руски език и оповестява, че е издаден при богоизбрания, государствуващ и царствуващ велик княз Петра Алексеевича от цялата Велика и Малка, и Бела Русия. От този Антиминс и чрез него започва възхода на Русия в лицето на Петра Алексеевича (Петър I Великий). При него Русия излиза на Балтийско море, на север и на юг се закрепва на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа срещу шведите. През 1722 - 1723 г.
към текста >>

38. І.03.02. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН

Князът на ринхините Пребънд бил хванат в Солун и окован във вериги, бил изпратен в Цариград и там умъртвен.
Несполуки от земетресението е имало и при другите обсадни машини. Построените крепостни каменни стени не помръднали. Така Св. Димитър чрез предизвиканото земетресение помогнал на обсадения Солун. V-то славянско нападение (645-647 г.). Князът на ринхините Пребънд бил хванат в Солун и окован във вериги, бил изпратен в Цариград и там умъртвен. Това послужило за повод на струмците, ринхините, сагудетите да предприемат военни действия срещу града, Обсадата довела до глад. Изпратеното жито от имтератора за обсадения Солун, било продадено от градската управа на чужди търговци и изнесено от града, в деня, когато славяните започнали нападението. Получило се разногласие в славяните и някои извършили предателството си. Накрая, срещу обсадата на Солун, дошли и драговитите, които докарали и отенобойни оръдия. Избухнала междуособица и взаимни обвинения срещу неуспеха.
към текста >>

39. І.03.08. ОСМАНСКИТЕ ВАСАЛИ

Всички балкански феодали стават васали на Мурад I - така синът на Вълкашин, на име Марко, деспот Йоан Драгаш, Вук Бранкович, сръбския княз Лазар (1371-1389 г.), Константин Драгаш от гр. Кюстендил.
През 1375 г. Йоан V Палеолог сключва съюз с османците и става техен васал, т.е. на Мурад I. През 1377 г. му отстъпва Галиполи, след като османската столица се премества в гр. Одрин. Всички балкански феодали стават васали на Мурад I - така синът на Вълкашин, на име Марко, деспот Йоан Драгаш, Вук Бранкович, сръбския княз Лазар (1371-1389 г.), Константин Драгаш от гр. Кюстендил. След смъртта на българския цар Иван Александър 1371 г., синът му, Иван Срацимир от Видин става васал, като в 1386 и 1387 г. участва с българска войска в османските походи. Търновският владетел Иван Шишман (1372 г.) е също васал, като изпраща сестра си Кера Тамара в харема на султана, През 1377 г. Мурад I тръгва срещу България, така че преди това двамата сина на Иван Александър от двете му жени, стават доброволни васали. Третият му син - Иван Асен, бил владетел на Добрич, но през 1388 г.
към текста >>

40. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

След това се насочват към генерал Александър Ипсиланти, син на бившия влашки княз - фанариот и емигрант в Русия Константин Ипсиланти.
Но сърдечноболният Скуфас умира през 1818 г., остават да работят другите двама. В началото на 1820 г. Ксантос успял да се срещне с граф Йоан Каподистрия, заместник-министър на външните работи на Русия и като му разказал за организацията, получил отказ, като посъветвал да се чака помощта на Русия, защото е знаел отрицателното отношение на руския император Николай I към революционното движение. Така на времето на декабристите в Русия, 14.XII.1825 г. това се потвърдило с тяхното разгромяване и заточение в Сибир, понеже са искали да унищожат крепостничеството и самодържавието. След това се насочват към генерал Александър Ипсиланти, син на бившия влашки княз - фанариот и емигрант в Русия Константин Ипсиланти. Той е императорски генерал-адютант и като е убеден в отрицателната реакция на императора, подава оставка. През 1820 г. той пристига в гр. Одеса.
към текста >>

41. І.03.13.КОНСТАНТИН ИПСИЛАНТИ И ВЪСТАНИЕТО В ДУНАВСКИТЕ КНЯЖЕСТВА ВЛАШКО И МОЛДОВА

етеристите на Ипсиланти преминават през река Прут с отряд кавалерия от гръцки доброволци в Молдова, посрещнат от арнаутите на молдовския княз М.
и му съобщава за Етерията и за това, че той е изоставил гърците. „Божието провидение ще вземе без съмнение под свое ръководство тази наша твърде справедлива борба. Всичко говори за това, че и Вас, Ваше Величество, провидението е избрало, за да сложим край на нашата дълга скръб." Това пророчество ще се сбъдне много по-късно, при брат му Николай I, с Одринския мир от 1829 г., когато на Гърция официално е призната независимостта. Ипсиланти изпраща брат си Димитри Ипсиланти в Гърция, за да повдигне на въстание Морея, заедно с митрополит Григорий Дикеас - Панефлесос. На 7 март 1821 г. етеристите на Ипсиланти преминават през река Прут с отряд кавалерия от гръцки доброволци в Молдова, посрещнат от арнаутите на молдовския княз М. Суцо и отседнали в Яш, столицата на Молдавия. Тук обявяват въстанието, като заявяват, че имат благословението на руския император, което е било лъжа. Събират се доброволци - гърци, сърби, албанци (арнаути), българи. Той прави прокламация, но за българите- не споменава нищо, като смята, че войските му ще минат към Сърбия и оттам ще прекосят към Пелопонес. Готовността на българите в Бесарабия да съдействат е била известна на етеристите, но те са искали да не бъдат в техните отряди и под тяхно командване, т.е.
към текста >>

42. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

умира влашкия княз Александър Суцо.
За тях най-важното е личното забогатяване. Селяните отвъд Дунава са закрепостени. Тамошните боляри желаят обединението на двете княжества в една силна държава, особено след като се разбира за латинския произход на румънския народ, макар че пишат на кирилица. Тудор Владимиреску е син на свободен селянин, става изразител на антифеодалните настроения между селячеството. На 15.1.1821 г. умира влашкия княз Александър Суцо. От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ. Съгласно точка 1 в договора се казва: „Със силата на нашето оръжие да се освободим от подтискащото ни иго на варварите и да издигнем победния знак на спасителния кръст и тогава светлината на победителите ще блести с пророкуванията от векове на неговите пророци, вдъхновени от Святия Дух и от ясните думи на Светото Евангелие." Съгласно точка 7: „За опазване тайната на това сдружение подкрепяме сключеното съглашение чрез клетва, положена пред Светия кръст и Светото Евангелие. А онзи, който погази тази клетва, да бъде наказан от нашия Господ Исус Христос, който ще възкръсне за втори път, да съди живите и мъртвите." През януари 1821 г.
към текста >>

Сава отначало е бил началник на княжеска армия на фанариотските князе, която е брояла към 1000 човека.
Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата. А основна движеща сила са били селяните. Един от първите помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен. Той не е бил съгласен с Ипсиланти да възкресява византийската империя, а е бил за каузата на християните срещу турците. След като Ипсиланти не е приел да се съедини с българите с поход на юг от Дунава, за да се пренесе въстанието в България, то той се отказал от него и започнал да работи самостоятелно. Сава отначало е бил началник на княжеска армия на фанариотските князе, която е брояла към 1000 човека. Той е имал връзка с Одеския комитет на етеристите и става негов член. Етеристите са искали от Сава да даде писмена клетва за вярност, но той отказал. Той е знаел за безчинствата на войниците на Ипсиланти срещу селяните, и че той се е сдобил със селски и градски имения при влизането му в Молдова и населението е видяло, че той е нов фанариотин, а не християнски освободител. Той отказва клетвата на етеристите и казал, че има двама господаря: „Бог и сабята и няма да даде под наем клетва за послушание никому." Сава е настоявал щото революцията да се почне от север на юг, като се направи само от българи и сърби. Той е бил русофил и е знаел, че без помощта на Русия въстанието няма да успее, докато Ипсиланти е тръбял наляво и надясно, че Русия стои зад него.
към текста >>

43. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

княз Борис свиква събор в Преслав като славянския език е обявен за официален език, а византийското духовенство било прогонено.
През 864 г. хан Борис се покръства и приема християнството от Цариградската църква. През 855 г. Кирил и Методий създават славянската азбука (Виж „Изгревът", том IV, стр. 12-24). През 893 г. княз Борис свиква събор в Преслав като славянския език е обявен за официален език, а византийското духовенство било прогонено. Учениците на Кирил и Методий, прогонени от Великоморавия, пристигнали през 886 г. в Белград и изпратени при княз Борис. Започва се установяването на славянобългарската писменост, чрез преведените евангелски и богослужебни книги на български език. При цар Симеон започва Златният век на българската книжнина. По това време се създава древноруската държава.
към текста >>

в Белград и изпратени при княз Борис.
През 855 г. Кирил и Методий създават славянската азбука (Виж „Изгревът", том IV, стр. 12-24). През 893 г. княз Борис свиква събор в Преслав като славянския език е обявен за официален език, а византийското духовенство било прогонено. Учениците на Кирил и Методий, прогонени от Великоморавия, пристигнали през 886 г. в Белград и изпратени при княз Борис. Започва се установяването на славянобългарската писменост, чрез преведените евангелски и богослужебни книги на български език. При цар Симеон започва Златният век на българската книжнина. По това време се създава древноруската държава. Оста, по която се движи онзи стълб, небесен огнен стълб, който я създава, минава по пътя от север на юг покрай бреговете на руската река Волга, покрай бреговете на Черно море до Цариград, път „от варягите до гърците". Тя се създава от източните славяни: великоруси, белоруси и украинци със сливането на Киев и Новгород и завършва с образуването на Киевска Русия през 882 г., начело с Олег (882-907 г.).
към текста >>

Цар Симеон дава дъщеря си Олга за жена на киевския княз Игор (912-945 г.).
След смъртта на Олег, властта се предава на сина, на Рюрик, наречен Игор. По времето на Симеон (893-927 г.) се изгражда българо-руски военен съюз срещу Византия. Дори договорът между Киевска Русия и Византия през 916 г. е направен от българин на български език. А защо? Цар Симеон дава дъщеря си Олга за жена на киевския княз Игор (912-945 г.). По времето на Симеон става покръстването на Киевска Русия от български свещеници, начело с презвитер Григорий, който става преводач и творец на цялата славянобългарска литература, преминала в Русия. Той става духовник на княгиня Олга. По този начин става преминаване на богослужебните книги. Симеон изпраща в Русия свещеници и книги. Така че покръстването на Русия и приемането на славянобългарската книжнина и писменост става по времето на цар Симеон, при дъщеря му Олга, съпруга на княз Игор (912-945 г.).
към текста >>

Така че покръстването на Русия и приемането на славянобългарската книжнина и писменост става по времето на цар Симеон, при дъщеря му Олга, съпруга на княз Игор (912-945 г.).
Цар Симеон дава дъщеря си Олга за жена на киевския княз Игор (912-945 г.). По времето на Симеон става покръстването на Киевска Русия от български свещеници, начело с презвитер Григорий, който става преводач и творец на цялата славянобългарска литература, преминала в Русия. Той става духовник на княгиня Олга. По този начин става преминаване на богослужебните книги. Симеон изпраща в Русия свещеници и книги. Така че покръстването на Русия и приемането на славянобългарската книжнина и писменост става по времето на цар Симеон, при дъщеря му Олга, съпруга на княз Игор (912-945 г.). По-късно с папска була от Рим от 972 г. се приравняват българските и руски обреди. Така че българската писменост и църковна книжнина са започнали да проникват в Русия с покръстването им от България. Киевският княз Игор е участвал в похода на Симеон през 922 г. срещу Цариград.
към текста >>

Киевският княз Игор е участвал в похода на Симеон през 922 г.
Симеон изпраща в Русия свещеници и книги. Така че покръстването на Русия и приемането на славянобългарската книжнина и писменост става по времето на цар Симеон, при дъщеря му Олга, съпруга на княз Игор (912-945 г.). По-късно с папска була от Рим от 972 г. се приравняват българските и руски обреди. Така че българската писменост и църковна книжнина са започнали да проникват в Русия с покръстването им от България. Киевският княз Игор е участвал в похода на Симеон през 922 г. срещу Цариград. В древноруския летопис на „Повести временнмх лет" се говори за походите на Олег и Игор, във Византия, успоредно за съобщенията за България. На всеки поход на Игор се описва и успоредно походът на Симеон. Това е напълно естествено, поради техният съюз - военен, политически и църковен. Това е единственото обяснение.
към текста >>

Княз Игор умира убит при въстанието на древляните и след смъртта му започва да управлява княгиня Олга (945-964), поради непълнолетието на сина си Светослав Игорович.
срещу Цариград. В древноруския летопис на „Повести временнмх лет" се говори за походите на Олег и Игор, във Византия, успоредно за съобщенията за България. На всеки поход на Игор се описва и успоредно походът на Симеон. Това е напълно естествено, поради техният съюз - военен, политически и църковен. Това е единственото обяснение. Княз Игор умира убит при въстанието на древляните и след смъртта му започва да управлява княгиня Олга (945-964), поради непълнолетието на сина си Светослав Игорович. Тя потушава бунта на древляните, регулира размерите на данъците. Правило впечатление на всички, че е амбициозна владетелка и знаела как да управлява държавата. Това се дължало и на българските съветници, които е имала при себе си. Така преводът на договора от 912 г. с Византия е извършен от българин на български език, а договора от 945 г.
към текста >>

септември, да бъде приета от императора, като дребен източен княз.
княгиня Олга, предприела пътуване до Цариград, придружена от своя придворен свещеник презвитер Григорий. Той е бил неприязнено посрещнат от византийците, а християнството на Олга не е зачетено, понеже го е приела от България, а не е прието от Византия. По този начин, за да я унижат, я карат да чака с месеци, за да я приемат. Почестите, които й са оказали са като на посланик, а не като на княгиня. Тя била оскърбена, защото българските делегати били приети преди Великденските празници, а тя е трябвало да чака до м. септември, да бъде приета от императора, като дребен източен княз. И когато след това идват пратеници от Цариград в Киев да искат обещаната военна помощ, то Олга ги е накарала да чакат също толкова месеци и накрая е отказала на пратениците на Константин VII Багрянородни. Чак през 961 г. тя изпратила военна подкрепа на император Роман II. Светослав Игорович (964-972). Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи Светослав да нападне българите.
към текста >>

Големият син Владимир Святославич е бил новгородски княз до 964 г.
и умира. Така с походите на Светослав се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г. - цели 200 години. По това време голяма част от българските църковни богослужебни книги преминават към Киевска Русия. След убийството на Светослав през 971 г., синовете му започват борба за власт. Големият син Владимир Святославич е бил новгородски княз до 964 г. След това избягва в Скандинавия и след това идва с военна помощ в Новгород, като през 980 г. го завладява и убива претендентите за престола. Възкачва се през 980 г., след превземането на Киев. Обединява княжествата. През 988-999 г.
към текста >>

След покръстването при княз Владимир (989) се изпращали български свещеници с български богослужебни книги.
През 988-999 г. приема християнството официално от Византия. Това спомага за разпространение на славянобългарската писменост. „Повестъ временнмх лет" смята, че словенския език и руският език са един и същ език. Старославянският език е българският език и на него са преведени богослужебните книги. След покръстването при княз Владимир (989) се изпращали български свещеници с български богослужебни книги. Дори са разполагали с богослужебни книги още от времето на княгиня Олга, когато приемат християнството от България. Официалното приемане на християнството от Византия през 989 г. е дипломатически и политически акт на княз Владимир, за да бъде признат от Византия, като го скрепва с династически брак, със сестрата на императора Ана. Летописците споменават, че при княз Владимир Святославович са открити школи за децата на болярите, в които преподавали български монаси -просветители. В древния руски летопис се съобщава, че майката на Владимир Светославович, икономка на княгиня Олга, е била българка на име Малуша.
към текста >>

е дипломатически и политически акт на княз Владимир, за да бъде признат от Византия, като го скрепва с династически брак, със сестрата на императора Ана.
„Повестъ временнмх лет" смята, че словенския език и руският език са един и същ език. Старославянският език е българският език и на него са преведени богослужебните книги. След покръстването при княз Владимир (989) се изпращали български свещеници с български богослужебни книги. Дори са разполагали с богослужебни книги още от времето на княгиня Олга, когато приемат християнството от България. Официалното приемане на християнството от Византия през 989 г. е дипломатически и политически акт на княз Владимир, за да бъде признат от Византия, като го скрепва с династически брак, със сестрата на императора Ана. Летописците споменават, че при княз Владимир Святославович са открити школи за децата на болярите, в които преподавали български монаси -просветители. В древния руски летопис се съобщава, че майката на Владимир Светославович, икономка на княгиня Олга, е била българка на име Малуша. В „Повесть временнмх лет" се казва, че майката на синовете на Владимир - Борис и Глеб, убити от Святополк, е българка. Тук трябва да споменем, че България приема християнството от Византия през 864 г. при Борис I.
към текста >>

Летописците споменават, че при княз Владимир Святославович са открити школи за децата на болярите, в които преподавали български монаси -просветители.
Старославянският език е българският език и на него са преведени богослужебните книги. След покръстването при княз Владимир (989) се изпращали български свещеници с български богослужебни книги. Дори са разполагали с богослужебни книги още от времето на княгиня Олга, когато приемат християнството от България. Официалното приемане на християнството от Византия през 989 г. е дипломатически и политически акт на княз Владимир, за да бъде признат от Византия, като го скрепва с династически брак, със сестрата на императора Ана. Летописците споменават, че при княз Владимир Святославович са открити школи за децата на болярите, в които преподавали български монаси -просветители. В древния руски летопис се съобщава, че майката на Владимир Светославович, икономка на княгиня Олга, е била българка на име Малуша. В „Повесть временнмх лет" се казва, че майката на синовете на Владимир - Борис и Глеб, убити от Святополк, е българка. Тук трябва да споменем, че България приема християнството от Византия през 864 г. при Борис I. За да бъде признат за цар и с патриарх, той приема за втори път християнството от папата на Рим през 866 г., когато изпратени свещеници от Рим започват да покръстват народа отново.
към текста >>

По същия начин киевския княз чрез политически акт иска признание от Византия през 989 г., а това може да стане като се приеме за втори път християнството чрез държавен акт от Византия и чрез закрепване на династичен брак, като се оженва за сестрата на император Василий II Българоубиец.
папата произнесъл две анатеми срещу патриарха в Цариград. На 16 юли 1054 г. легатите на папата положили върху престола на църквата „Света София" в Цариград отлъчителната грамота на Цариградската църква. На 20 юли в Цариград се събира събор на Източната църква и се произнася анатема на папата. Така се е оформило разделянето на църквите. По същия начин киевския княз чрез политически акт иска признание от Византия през 989 г., а това може да стане като се приеме за втори път християнството чрез държавен акт от Византия и чрез закрепване на династичен брак, като се оженва за сестрата на император Василий II Българоубиец. Второто южнославянско културно нашествие върху Русия е по времето, когато България пада под турско робство. През 1393 г. пада Търново, през 1396 г. - Видин, през 1396 г. град Никопол е разбит от кръстоносните войски и убит цар Шишман.
към текста >>

44. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

При Великия княз московски Иван III (1462-1505) се създава легендата, че след падането на Константинопол в турски ръце, който е бил вторият Рим, то остава да живее третият Рим, който е Москва.
20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ Московското княжество през 1480 г. отхвърлило последната си зависимост от Златната орда на татарите. При Великия княз московски Иван III (1462-1505) се създава легендата, че след падането на Константинопол в турски ръце, който е бил вторият Рим, то остава да живее третият Рим, който е Москва. Руският княз и цар става вожд на цялото християнство и че падането на Цариград е предопределено от Бога, заради унията им с Римската църква. За южните славяни теорията на Москва, че представлява трети Рим, се приемало, че московския княз ще води борба за възстановяване на независимостта на славянските народи. Смятало се, че чистота на православието прави Москва център на целия християнски свят. При Алексей Михайлович (1645-1676) се пренася в България най-стария печатан руски антиминс от 1647, подписан от Московския и Киевски митрополит Петър Могила. Богдан Хмелницки (1648-1654) присъединява Украйна към Русия.
към текста >>

Руският княз и цар става вожд на цялото християнство и че падането на Цариград е предопределено от Бога, заради унията им с Римската църква.
20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ Московското княжество през 1480 г. отхвърлило последната си зависимост от Златната орда на татарите. При Великия княз московски Иван III (1462-1505) се създава легендата, че след падането на Константинопол в турски ръце, който е бил вторият Рим, то остава да живее третият Рим, който е Москва. Руският княз и цар става вожд на цялото християнство и че падането на Цариград е предопределено от Бога, заради унията им с Римската църква. За южните славяни теорията на Москва, че представлява трети Рим, се приемало, че московския княз ще води борба за възстановяване на независимостта на славянските народи. Смятало се, че чистота на православието прави Москва център на целия християнски свят. При Алексей Михайлович (1645-1676) се пренася в България най-стария печатан руски антиминс от 1647, подписан от Московския и Киевски митрополит Петър Могила. Богдан Хмелницки (1648-1654) присъединява Украйна към Русия. Антиминсът спомага за това.
към текста >>

За южните славяни теорията на Москва, че представлява трети Рим, се приемало, че московския княз ще води борба за възстановяване на независимостта на славянските народи.
20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ Московското княжество през 1480 г. отхвърлило последната си зависимост от Златната орда на татарите. При Великия княз московски Иван III (1462-1505) се създава легендата, че след падането на Константинопол в турски ръце, който е бил вторият Рим, то остава да живее третият Рим, който е Москва. Руският княз и цар става вожд на цялото християнство и че падането на Цариград е предопределено от Бога, заради унията им с Римската църква. За южните славяни теорията на Москва, че представлява трети Рим, се приемало, че московския княз ще води борба за възстановяване на независимостта на славянските народи. Смятало се, че чистота на православието прави Москва център на целия християнски свят. При Алексей Михайлович (1645-1676) се пренася в България най-стария печатан руски антиминс от 1647, подписан от Московския и Киевски митрополит Петър Могила. Богдан Хмелницки (1648-1654) присъединява Украйна към Русия. Антиминсът спомага за това. Петър Велики (1682 - 1725).
към текста >>

45. І.03.23. МАНАСТИРЪТ „ИВЕРОН („ИВЕР) В СВЕТА ГОРА - АТОН

от грузинския княз Йоан Турникий, който е бил славен византийски пълководец през X век.
Манастирът „Иверон" е разположен на източния бряг на Карея. Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм. Колосалната статуя на Зевс Тракийски се откъртила с трясък и се свлякла по стръмнините в морето. Майката на Исус помолила сина си Исус да й подари това място. Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Манастирът „Иверон" е основан през 980 г. от грузинския княз Йоан Турникий, който е бил славен византийски пълководец през X век. По-късно той напуска манастира, за да защитава при император Василий II (976-1025) византийската империя от арабите. Той отново се завръща в Атон, носейки хрисовул от византийския император да се изгради манастир в по-големи размери. Той приема името Св. Йоан Ивер. Ивер значи Грузия.
към текста >>

46. І.03.25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ

главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, рожден брат на императора, издава заповед за сформиране на Българското опълчение.
25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ На 12 април 1877 г. руският император АлександърІІ подписва в гр. Кишинев манифест за обявяването на Руско-турската освободителна война. На 17 април 1877 г. главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, рожден брат на императора, издава заповед за сформиране на Българското опълчение. На 6 май 1877 г. (стар стил) в околностите на румънския град Плоещ е връчено знаме за опълчението, изработено в руския град Самара на 3-та дружина. На 7 май 1877 г. Българското опълчение полага клетва пред знамето. Ето каква е историята на Самарското знаме: След обявяването на войната на извънредно заседание на Самарската градска дума на 17 април, неделя 1877 г.
към текста >>

На следващия ден, 18 април 1877 г., Самарската дума решава да поднесе на Великия княз, главнокомандващия, образа на покровителя на град Самара, ликът на митрополит Алексей на икона.
по предложение на Петър Алабин решава да връчи на главнокомандващия на южната армия поздравление за успех в това велико дело за Свята Русия. А заедно с това да му поднесе знаме, изработено от град Самара и предназначено за българския народ още през 1876 г. за неговата борба срещу османския поробител. И ако намери за нужно да благоволи да го връчи на българските дружини, когато те бъдат призовани за освобождението на своя народ български. Интересно е, че в същия ден, на 17 април 1877 г., главнокомандващият е обявил със заповед формирането на българското опълчение с командир генерал Столетов. На следващия ден, 18 април 1877 г., Самарската дума решава да поднесе на Великия княз, главнокомандващия, образа на покровителя на град Самара, ликът на митрополит Алексей на икона. За поднасяне на поздравителния адрес, иконата на Св. митрополит Алексей Московски и знамето, ушито в гр. Самара е избрана делегация от кмета на града Ефтим Кожевников и градския съветник Петър Алабин. На 21 април 1877 г. в гр.
към текста >>

47. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

След като московския княз Димитър Иванович (1359-1389) става десетгодишен, то настойник му става митрополит Алексей, като през 1362 г.
Така златото на руските богомолци и църква преминават през гръцки православни ръце в турския султан Орхан, за да плаща на своите войници да плячкосват и завладяват българските земи. На 25 март 1354 г. Иван II Красний (1353-1359) сяда на княжеския стол на Владимир, а на 30 юни 1354 г. Алексей получава грамота от патриарх филофея от Константинопол, като го назначава митрополит Киевски и на цяла Русия. Веднага се започва с превода на Евангелието на руски език. След като московския княз Димитър Иванович (1359-1389) става десетгодишен, то настойник му става митрополит Алексей, като през 1362 г. постига връщането на титлата „Велик княз Димитрий". Алексей се борил за целокупността на руската митрополия. Застава като ръководител и вдъхновител на московската политика за обединение на воюващите руски княжества. Става „меч духовний". През август 1378 г.
към текста >>

постига връщането на титлата „Велик княз Димитрий".
На 25 март 1354 г. Иван II Красний (1353-1359) сяда на княжеския стол на Владимир, а на 30 юни 1354 г. Алексей получава грамота от патриарх филофея от Константинопол, като го назначава митрополит Киевски и на цяла Русия. Веднага се започва с превода на Евангелието на руски език. След като московския княз Димитър Иванович (1359-1389) става десетгодишен, то настойник му става митрополит Алексей, като през 1362 г. постига връщането на титлата „Велик княз Димитрий". Алексей се борил за целокупността на руската митрополия. Застава като ръководител и вдъхновител на московската политика за обединение на воюващите руски княжества. Става „меч духовний". През август 1378 г. Димитри Иванович, при река Вожа, разбива татарския хан Мамай, предводител на „Златната орда".
към текста >>

руските князе единодушно решават да се бият срещу пълчищата на Мамая.
Димитри Иванович, при река Вожа, разбива татарския хан Мамай, предводител на „Златната орда". На 8.IX.1380 г. на Куликовското поле Димитри Иванович с руските войски разбива ордата на Мамая хан. Духовен баща на Куликовската битка е митрополит Алексей. Тя е била подготвена от него, като след смъртта му на 12 февруари 1378 г. руските князе единодушно решават да се бият срещу пълчищата на Мамая. Той основава Чудовия манастир в Московския Кремъл на 50-те години, когато през 1367-1368 г. се построяват каменните стени на Москва. През 1365 г. в манастира била построена църква, посветена на „чудесата на архангел Михаил". Идейната програма на митрополит Алексей е, че небесният покровител на княжеската власт, архангел Михаил, ще се застъпи за църквата, монашеството и за руското княжество.
към текста >>

След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести.
в манастира била построена църква, посветена на „чудесата на архангел Михаил". Идейната програма на митрополит Алексей е, че небесният покровител на княжеската власт, архангел Михаил, ще се застъпи за църквата, монашеството и за руското княжество. Алексей мечтае за църковно обединение на всички руски земи и за политическо освобождение и обединение на руските земи, завладяни от татарите и турците. Разказват, че Тайдула, жената на татарския хан Ченибег, се разболяла, той я изцерил. И от благодарност татарският хан спрял настъплението си в руските земи, посока Москва. След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести. На 20 май 1431 г. рухнали сводовете на църквата на Чудовия манастир. При разчистването им откриват и отварят гробницата на Алексей и намерили там „нетленние мощи", част от ръцете му не са се били разложили. Чак през 1448 г. първият руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец.
към текста >>

48. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

В 12 часа било прието от Великия княз Николай Николаевич.
знамето с делегацията следва главнокомандващия. На 4 май 1877 г. пристигат в румънския град Плоещ и съобщават за пристигането на знамето. На 5 май 1877 г. знамето било разположено върху маса в приемната зала с дръжката и прикрепеното към него копие. В 12 часа било прието от Великия княз Николай Николаевич. Когато разбрал, че със същото знаме са били покрити мощите на Се. Алексей, митрополит Московски, и че десницата на императора всерусийски се допирала до него, то той извиква командира на българското опълчение ген. Столетов и наредил да се приеме знамето с цялата тържественост от българските дружини. Тук ще отбележим няколко съвпадения. Денят за чествуване на Св.
към текста >>

в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син.
А Сан-Стефанския договор е подписан от ген. граф Игнатиев, който е потомък на Се. Алексей и след войната подарява иконата на Св. Алексей на храм-паметника на Шипка. На 6 май 1877 г. в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син. Дружините са строени в гъсти колони е една редица. В средата е поставена маса за знамето и молебена. Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при Дряновския манастир. След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване. Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето.
към текста >>

След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване.
На 6 май 1877 г. в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син. Дружините са строени в гъсти колони е една редица. В средата е поставена маса за знамето и молебена. Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при Дряновския манастир. След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване. Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето. Вторият е неговият син. А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините. Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за храброст, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година. За знаменосец е бил определен унтер офицер Антон Марченко.
към текста >>

Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето.
в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син. Дружините са строени в гъсти колони е една редица. В средата е поставена маса за знамето и молебена. Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при Дряновския манастир. След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване. Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето. Вторият е неговият син. А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините. Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за храброст, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година. За знаменосец е бил определен унтер офицер Антон Марченко. Когато подполковник Калитин забива гвоздея в дръжката, изрича пророческите си думи: „Братя, това свето знаме, наша гордост и чест, ние не ще го дадем на врага, дори и когато един остане жив.
към текста >>

След заминаването на Великия княз, то Алабин, самарският градски съветник от името на град Самара казал няколко думи на българските дружини.
Започнал да ръми дъждец. „Добро начало. Добра поличба. Божият дъжд ще поръси и освети нашето знаме" - шепнели опълченците. Под звуците на духова музика и мощно „ура" знамето е занесено в строя на Ill-та дружина на българското опълчение. След заминаването на Великия княз, то Алабин, самарският градски съветник от името на град Самара казал няколко думи на българските дружини. „Много векове минаха, откакто за последен път се развяваха знамената в редовете на свободните български дружини. Тези знамена потънаха в реки от кръв по полетата на Косово и ето отново над българските дружини се въздига родно знаме. Отдалеч, през цялата руска земя, то е донесено от нас вам, като живо свидетелство на това, че то ви се дава не от някое кътче на Русия, а от цялата руска земя." На това знаме е написано „1876 г.", т.е. тази година, в която цяла Русия затрепери при вида на вашите непоносими страдания, на тази година, в която се изчерпа дълготърпението на нашия велик Господар, който днес за възстановяване отнетите права на вашата свобода, предаде мечът си в ръката наавгустейшия си брат. „Да воскреснеть Бог и разточаться врази его" - писахме ние на вашето знаме, когато не знаехме още дали е било съдено това знаме да се развява над вас, но което е жадувало вашето сърце.
към текста >>

Същия ден Великият княз приема делегацията на град Самара за сбогуване.
Нека пред това знаме, както пред лицето на възкръсналия Бог, да се разпръснат вековните ваши врагове. Нека то бъде знамение на въдворяване във вашата многострадалческа страна завинаги мирът, тишината и просвещението. Нека това знаме остане на вашите потомци и в памет на император Александър II, та вашият народ е длъжен во веки веков да го зове така, както и ние го зовем: „Цар Освободител". Последните думи на Алабин са заглушени от мощно „ура", На 7 май 1877 г. българските опълченци полагат клетва пред знамето да го защитават с кръвта си. Същия ден Великият княз приема делегацията на град Самара за сбогуване. На прощаване им казва: „Молете се за нас. На нас ни предстои трудно дело, трудна война. На Бога ни е цялата надежда. С помощта на Господа и за негова слава ще победим турците и ще изпълним своя дълг и се надяваме да ги надвием." На 11 май 1977 г. е бил денят на празника на славянските просветители, чиито ликове светели на Самарското знаме.
към текста >>

49. I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

по заповед на княз Алексей Михайлович била построена часовня при Воскресенската врата в Москва, където са сложили иконата, за да охранява града.
Иверия или Грузия в IV век е приела християнството. Грузинската църква е построила много манастири. В Атон - Иверон, в България - Бачковския през 1082 г. и също в Синай - през XI век, Русия в град Самара. През 1869 г. по заповед на княз Алексей Михайлович била построена часовня при Воскресенската врата в Москва, където са сложили иконата, за да охранява града. Иверската икона се смятала закрилница, пазителка, стояща на стража при вратите на Москва, Тя е символ на Божието благословение и спасение. „И рече Мария: „Величае душата ми Господа и възцарува се духът ми в Бога, спасителя моего, защото пригледа на смирението на рабинята си и ето от нине ще ме ублажават всичките родове." (Евангелие от „Лука", гл. 1, ст. 46-48). Следователно не е случайно, че се изобразява лика на Иверската Света Богородица на бойното знаме на българското опълчение в борбата му за независимост. Знамето се връчва на подполковник Калитин.
към текста >>

След свалянето на княз Батенберг от дворцов преврат на 9 август 1386 г., тогава Русия предлага грузинският княз Николай Давидович Мингрелский, зад чиято кандидатура застават Русия, Турция и Германия.
Генерал-лейтенант Манвслишвили (Манвелов) командувал 13-ти армейски корпус. Още няколко грузински генерали, участвуват във войната: генерал-лейтенант Цицишвили, Петър и Иван Багратиони, генерали братя Яшвили, Чавчавадзе, Адроникашвили, Орбелиани, Амилахвари и др. За освобождението на България през 1877/1878 г. са участвували десетки грузински войни, започвайки от корнетите, та чак до генералите в руската армия. Благодарение на опълченците в България и в същото време на грузинските опълченци в Задкавказието и в Мала Азия, то България е освободена, както и югозападните земи на Грузия от турците. След свалянето на княз Батенберг от дворцов преврат на 9 август 1386 г., тогава Русия предлага грузинският княз Николай Давидович Мингрелский, зад чиято кандидатура застават Русия, Турция и Германия. Но тя се отхвърля и българите чрез Стамболов докарват Фердинанд Кобургготски за княз на България, подкрепян от Англия и Австро-Унгария. И оттам, от този момент, политиката на България става антируска, и отива в германска посока и след това се стига до три национални катастрофи през 1913,1918 и 1943/1944 г. с династията на Кобургите. Ако беше сложен грузински княз, то Иверската Св. Богородица и Антимисът щяха да предопределят друг път на България и щеше да избегне трите национални катастрофи.
към текста >>

Но тя се отхвърля и българите чрез Стамболов докарват Фердинанд Кобургготски за княз на България, подкрепян от Англия и Австро-Унгария.
Още няколко грузински генерали, участвуват във войната: генерал-лейтенант Цицишвили, Петър и Иван Багратиони, генерали братя Яшвили, Чавчавадзе, Адроникашвили, Орбелиани, Амилахвари и др. За освобождението на България през 1877/1878 г. са участвували десетки грузински войни, започвайки от корнетите, та чак до генералите в руската армия. Благодарение на опълченците в България и в същото време на грузинските опълченци в Задкавказието и в Мала Азия, то България е освободена, както и югозападните земи на Грузия от турците. След свалянето на княз Батенберг от дворцов преврат на 9 август 1386 г., тогава Русия предлага грузинският княз Николай Давидович Мингрелский, зад чиято кандидатура застават Русия, Турция и Германия. Но тя се отхвърля и българите чрез Стамболов докарват Фердинанд Кобургготски за княз на България, подкрепян от Англия и Австро-Унгария. И оттам, от този момент, политиката на България става антируска, и отива в германска посока и след това се стига до три национални катастрофи през 1913,1918 и 1943/1944 г. с династията на Кобургите. Ако беше сложен грузински княз, то Иверската Св. Богородица и Антимисът щяха да предопределят друг път на България и щеше да избегне трите национални катастрофи.
към текста >>

Ако беше сложен грузински княз, то Иверската Св.
Благодарение на опълченците в България и в същото време на грузинските опълченци в Задкавказието и в Мала Азия, то България е освободена, както и югозападните земи на Грузия от турците. След свалянето на княз Батенберг от дворцов преврат на 9 август 1386 г., тогава Русия предлага грузинският княз Николай Давидович Мингрелский, зад чиято кандидатура застават Русия, Турция и Германия. Но тя се отхвърля и българите чрез Стамболов докарват Фердинанд Кобургготски за княз на България, подкрепян от Англия и Австро-Унгария. И оттам, от този момент, политиката на България става антируска, и отива в германска посока и след това се стига до три национални катастрофи през 1913,1918 и 1943/1944 г. с династията на Кобургите. Ако беше сложен грузински княз, то Иверската Св. Богородица и Антимисът щяха да предопределят друг път на България и щеше да избегне трите национални катастрофи.
към текста >>

50. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Още повече, че самият вицеконсул, веч княз Олхинский, се отнасял несъчувствено към това посещаване параклиса от българите.
Дъновски и свещеник Иван из Къзълджилар. За параклиса са били отпуснати от княгиня Воронцова 5000 рубли, в памет на убития й през Руско-турската война в 1828/29 г. мъж, който ръководил обсадата на гр. Варна. В този параклис българите се черкувапи до заминаването на Рачински през 1863 г. След това българите престанали да ходят в него, понеже турската власт започнала да ги подозира. Още повече, че самият вицеконсул, веч княз Олхинский, се отнасял несъчувствено към това посещаване параклиса от българите. Параклисът, да споменем мимоходом тук и това, по-късно, в 1868 година, е бил пренесен в дома на архим. Филарета, който служил в него до самата си смърт (в 1875 г.). След смъртта на Филарета там служил свещ. К. Дъновски до обявяване на войната, а след освобождението в параклиса, който е бил пренесен в къщата на Петър Янев, служили българските във Варна свещеници Подир въздигането пък на Съборната църква в 1886 г. черковните принадлежности на.този параклис били пренесени на южния престол, иконостасът на който, заедно с някои одежди, икони и посъди, е бил направен с иждивението на Н.
към текста >>

51. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса" - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини", в обем 138 печатни страници, голям формат.
За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат. Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле. От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса" - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини", в обем 138 печатни страници, голям формат. Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина. Посланието на фотия до Бориса, чийто превод, по редакцията на Валета, ни дава митрополит Симеон, се състои от 114 поучителни точки. То е едно образцово литературно творение на века, в което се прокарзат две основни мисли. Първата обхваща началните 23 точки; тя е мисъл догматична, която чертае духовната атмосфера на Борисо-вата епоха; по-точно, това е едно стегнато изложение на катехизиса на Православната Църква. Втората мисъл, която е и съществената част на посланието, захваща от 23 точка нататък.
към текста >>

52. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Толстой взел телеграмата на руския пълномощен министър в Цариград, княз А. Б.
Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г. В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод. Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г. при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград. Главните мисли на императора, според думите на същия архимандрит, съдържали следното: „Вашето положение е твърде мъчно и деликатно 40 Като изходна точка за своята „Записка" граф А. П. Толстой взел телеграмата на руския пълномощен министър в Цариград, княз А. Б. Лобанов-Ростовски (1859-1863) от 12 януарий 1860 г., в която се съобщавало следното: „Международната разпря на българите и гърците излиза вече от пределите на чисто църковния спор за славянска иерархия и се изражда в племенна вражда, която разпалват гръцките фанатици от кралството и островите, които не са напуснали бляна за възстановяване на Византийската империя и се заклели с непримирима омраза към възраждащата се българска народност." Обръщайки вниманието на императора, въз основа на горното съобщение, върху това, че „печалната разпря между гърци и българи има повече политическо, нежели църковно значение, че главната причина се заключава в разни политически бленове, на които, както е известно, не са чужди и българите, и че в глухата борба на панславизма с елинизма Църквата за вреда на православието и несъгласно с неговия дух, служи за едната и другата страна само предмет", авторът на записката пита: „Ако по тоя начин коренната причина на раздора между православните жители на Турция състои предимно в политическите разпри, то може ли да се надяваме, че неприязнените отношения между гърците (и българите) биха се прекратили едничко чрез изменения в старата йерархическа уредба? " Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли. Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните. „Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко.
към текста >>

декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба.
" Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли. Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните. „Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29. декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх. В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп.
към текста >>

53. 1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ

1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ (музейна сбирка, открита на 24.V.1977 година) Селото Хадърджа е преименувано на село Николаевка на името на главнокомандуващия руските войски през 1877-1878 г., Великия княз Николай Николаевич, брат на император Александър II.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ (музейна сбирка, открита на 24.V.1977 година) Селото Хадърджа е преименувано на село Николаевка на името на главнокомандуващия руските войски през 1877-1878 г., Великия княз Николай Николаевич, брат на император Александър II. Войските на генерал Манзей на VII Кавказка дивизия влизат в село Хадърджа вечерта на 2.11.1877 год. след 40 км бавен преход в горите на Добруджа и непроходимата кал на полетата. Селяните изпращат адрес до княза, той дава съгласието си и изпраща 3000 гроша за селото. Селото се намира на 30 км северозападно от гр. Варна. Още от турско време и сега е център на община.
към текста >>

Селяните изпращат адрес до княза, той дава съгласието си и изпраща 3000 гроша за селото.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ (музейна сбирка, открита на 24.V.1977 година) Селото Хадърджа е преименувано на село Николаевка на името на главнокомандуващия руските войски през 1877-1878 г., Великия княз Николай Николаевич, брат на император Александър II. Войските на генерал Манзей на VII Кавказка дивизия влизат в село Хадърджа вечерта на 2.11.1877 год. след 40 км бавен преход в горите на Добруджа и непроходимата кал на полетата. Селяните изпращат адрес до княза, той дава съгласието си и изпраща 3000 гроша за селото. Селото се намира на 30 км северозападно от гр. Варна. Още от турско време и сега е център на община. Разположено на 350-400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на р. Деде пунар дере. Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в р. Дунав.
към текста >>

Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II.
Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 година село Хадърча наброява 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители. Селото се нарича Николаевка от 1877 година. Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II. Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който им отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основни поминъци на селото са били земеделието и овцевъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството.
към текста >>

Селяните изпратили писмо до княза, който им отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша.
Заедно със завареното турско население през 1874 година село Хадърча наброява 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители. Селото се нарича Николаевка от 1877 година. Прекръстено било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II. Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който им отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основни поминъци на селото са били земеделието и овцевъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството. Юни, 1977 г., с. Николаевка Съставила Н.
към текста >>

54. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

Димитрий", с имотите му, от гръцката община, която тогава го е владеела, за нуждите на покойния Княз Александър Батемберг.
„Варненски новини" в една статия, печатана преди няколко години, която носи неговия подпис, в едно сбито изложение предаде писаното в статиите по отношение на казаните монас-тири. Покойният А. Байчев е бил окръжен училищен инспектор в гр. Варна през първите години след Освобождението. Тъкмо през годината, когато се е появила поменатата статия във „Варненски вестник", се е повдигнал въпрос за откупуване на монастира „Св. Димитрий", с имотите му, от гръцката община, която тогава го е владеела, за нуждите на покойния Княз Александър Батемберг. Теза обстоятелство, види се, е принудило покойния Байчев да се заинтересува за двата монастира, „Св. Димитрий" и „Св. Константин", и да събере нужните исторически сведения за тяхното минало. Това той сторил и осветлил българското общество с поменатата статия, печатана във в. „Варненски вестник".
към текста >>

55. 10. МАЛЪК РАЗБОР

„Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князете да пият сикера, Да не би като се напият, да забравят закона, И извърнат [съда] на всичките угнетяеми.“ За човешкия дух първо не трябва да се пие вино.
„И що, сине на моите обричания? “ Природата-Майка всякога прави Своите обричания все за децата Си. „Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете.“ Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата „жена“ се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път, затова не давай силата си нему. „Погубител“ се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта. „Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князете да пият сикера, Да не би като се напият, да забравят закона, И извърнат [съда] на всичките угнетяеми.“ За човешкия дух първо не трябва да се пие вино. Под думата „сикера“ се разбира подсечено вино, в което тургат малко мед, захар и черен пипер. Под „вино“ се разбират пари. И на най-добрия човек да дадеш пари, той се забравя. Под „вино“ се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, били те мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията. Угнетени у човека се явяват всичките му добри мисли и желания.
към текста >>

56. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

На третата година ставаш княз, на петата - министър, началник, докато най-после станеш слуга и те пращат долу, като казват: „Сега не е както едно време, когато беше дете.“ Дават ти мотиката и хайде на лозето!
Щом станете тъжни, идете някъде другаде, при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочете биографията на някой автор, на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване. А този свят, от единия край до другия, аз го наричам „свят на разочарование“. Някои го наричат „свят на очарование“, аз го наричам „свят на разочарования“. Когато се родиш, всички се радват, първата година всички треперят като към цар, каквото заповядаш, всички те слушат; каквото кажеш, всички ти дават, но после постепенно те деградирват. На третата година ставаш княз, на петата - министър, началник, докато най-после станеш слуга и те пращат долу, като казват: „Сега не е както едно време, когато беше дете.“ Дават ти мотиката и хайде на лозето! В духовния свят Господ започва по обратен път. Най-първо те поставя слуга, а най-после - цар. Затова сега на Земята вас ви шибат, шибане има. Ожениш се за един мъж, той ти е учител и казва: „Това не е у дома ти, при баща ти, знаеш ли кой съм аз? “ Казваш: „Този мой мъж!
към текста >>

57. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

В Европа отива на едно място един германски княз.
Във всичките къщи един и същ живот. Сега, защо да не си дадат ръката - може да си подигнат духа. Всички жени, ако се съединят, още по-лесно може да го подигнат. А сега всяка една от вас казва: „Аз да бъда първата! “ И тогава вашето положение мяза, аз съм превождал и друг път този пример - слабата ви страна на неразбиране. В Европа отива на едно място един германски княз. Трябвало да го посрещнат в Дания или Холандия в един театър. И в града избрали 12 от най-хубавите жени, най-красивите, да го посрещнат. А между тия 12 трябвало да изберат една, която да му поднесе букет. Сега, коя ще бъде? Решили да гласуват.
към текста >>

58. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Даже и най-бедните, със скъсани дрешки, дечица, казват: „Е, аз да съм един княз или една княгиня, какво ще направя!
“ Вземеш тоягата си и казваш: „Навънка тия! “ - „Ти можеш да ни биеш, но не си прав.“ Нищо повече! Тия, вашите деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са вашите учители. Цялото човечество аз го наричам „непослушните ученици“ - нищо повече! Не че имате зла воля, но считате, че тия страдания, всичко туй трябва да изчезне и вие, като някои богове, като някои царски синове и дъщери, като ударите звънеца, всичко по волята ви трябва да стане. Даже и най-бедните, със скъсани дрешки, дечица, казват: „Е, аз да съм един княз или една княгиня, какво ще направя! “ Значи имат понятие за княгиня. Казвате: „Туй бедното детенце! “ Няма какво. Турете му ново облекло, ще видите как ще ви посрещне! Ще каже: „Не съм разположен.“ А туй „не съм разположен“, то е театрално представление.
към текста >>

59. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал.
Така правите за няколко месеци или за една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда. Ще дойдат от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу! “ След това те хвалят и пак те продават. И това е пак измъчване. Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал. Той й казал: „Ти ще се облечеш по този начин, каквато е модата.“ Тя не искала, но той казал да се облече според реда и порядъка на бала. Затова я посмушкал. И тя се облякла. Като се върнали от бала, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило в бала. Казвам: И като се обличаш, ще те смушкат, и като те хвалят, пак ще те смушкат.
към текста >>

60. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

Турците имат една поговорка, когато човек е свободен, казват: „Княз на князете.“ Той иска да стане по-високо, сгоди се.
Като намеря погрешка в писмото, зная, че не е първо. Във второто има една погрешка, в третото - две, после - четири, пет и накрай, когато всичко е погрешно, казвам: туй е последното. Защо човек изгубва интересите си? И в любовта човек изгубва интересите си. Най- първо човек пред вас минава за ангел. Турците имат една поговорка, когато човек е свободен, казват: „Княз на князете.“ Той иска да стане по-високо, сгоди се. Казват: „Близо до хората.“ След това казва: „Чакай да се оженя.“ Казват: „С хората е заедно.“ Като не може да живее и рече да се разведе, казват: „На хората маскара.“ Най-първо е княз на князете, после - близо до хората, след това - с хората заедно и най-после на хората маскара става. Та, най-първо свещената идея показва, че ние мислим. Човек не трябва да идва до последното положение. Сега туй, което е турено в живота, това са опити на човешкия дух да даде ясна представа, какви трябва да бъдат отношенията на човека към живота. В края на краищата, след като минат всичките методи, ще станете като ангелите съвършени, няма ни да се жените, ни деца да раждате.
към текста >>

Казват: „Близо до хората.“ След това казва: „Чакай да се оженя.“ Казват: „С хората е заедно.“ Като не може да живее и рече да се разведе, казват: „На хората маскара.“ Най-първо е княз на князете, после - близо до хората, след това - с хората заедно и най-после на хората маскара става.
Във второто има една погрешка, в третото - две, после - четири, пет и накрай, когато всичко е погрешно, казвам: туй е последното. Защо човек изгубва интересите си? И в любовта човек изгубва интересите си. Най- първо човек пред вас минава за ангел. Турците имат една поговорка, когато човек е свободен, казват: „Княз на князете.“ Той иска да стане по-високо, сгоди се. Казват: „Близо до хората.“ След това казва: „Чакай да се оженя.“ Казват: „С хората е заедно.“ Като не може да живее и рече да се разведе, казват: „На хората маскара.“ Най-първо е княз на князете, после - близо до хората, след това - с хората заедно и най-после на хората маскара става. Та, най-първо свещената идея показва, че ние мислим. Човек не трябва да идва до последното положение. Сега туй, което е турено в живота, това са опити на човешкия дух да даде ясна представа, какви трябва да бъдат отношенията на човека към живота. В края на краищата, след като минат всичките методи, ще станете като ангелите съвършени, няма ни да се жените, ни деца да раждате. Ще бъдете съвършено свободни, ще имате един живот, който ще се обуславя от всичката разумност.
към текста >>

Той й казва: „Аз ще се помоля и каквото Господ каже, ела след една седмица.“ В туй време умира един виден княз, на когото потомък бил Кронщадски.
“ Ти бръкнеш, хванеш голяма монета, оставиш я, после хванеш по-малка. Каквото хванеш, дай го, хич не го гледай. Ти като не го гледаш, ще хванеш дявола за опашката. Тогава ще ви приведа примера за Иван Кронщадски. Идва една бедна вдовица при него и го моли да й помогне. Той й казва: „Аз ще се помоля и каквото Господ каже, ела след една седмица.“ В туй време умира един виден княз, на когото потомък бил Кронщадски. В един плик роднината турил 8000 рубли. Дават му ги. Като идва жената, той казва: „Това е, което Господ даде, повика княза, а той оставил това.“ Тя, като отворила плика, уплашила се, казва: „Братко, погрешка си направил, мене не ми трябват толкова пари.“ - „Но това Господ изпрати чрез мене, вземи го, послужи си.“ Като дойде да извършим волята Божия, ще я извършим както трябва. Като дойде да работим по закона на свободата, каквото намериш, изпълни волята Божия. Да не мислиш по човешки, да не дойде мисълта на тщеславието да благослови Господ.
към текста >>

Като идва жената, той казва: „Това е, което Господ даде, повика княза, а той оставил това.“ Тя, като отворила плика, уплашила се, казва: „Братко, погрешка си направил, мене не ми трябват толкова пари.“ - „Но това Господ изпрати чрез мене, вземи го, послужи си.“ Като дойде да извършим волята Божия, ще я извършим както трябва.
Тогава ще ви приведа примера за Иван Кронщадски. Идва една бедна вдовица при него и го моли да й помогне. Той й казва: „Аз ще се помоля и каквото Господ каже, ела след една седмица.“ В туй време умира един виден княз, на когото потомък бил Кронщадски. В един плик роднината турил 8000 рубли. Дават му ги. Като идва жената, той казва: „Това е, което Господ даде, повика княза, а той оставил това.“ Тя, като отворила плика, уплашила се, казва: „Братко, погрешка си направил, мене не ми трябват толкова пари.“ - „Но това Господ изпрати чрез мене, вземи го, послужи си.“ Като дойде да извършим волята Божия, ще я извършим както трябва. Като дойде да работим по закона на свободата, каквото намериш, изпълни волята Божия. Да не мислиш по човешки, да не дойде мисълта на тщеславието да благослови Господ. Когато изворът извира, той не мисли, че той трябва да извира, понеже има вътрешен напор, той не прави усилие - водата, която иде, дава напор. Първо ще поемете вашия занемарен път. Ще знаете, не че сте лоши, но да знаете отде сте напуснали доброто, да намерите вътрешната връзка, там, додето сте напуснали доброто, там веднага да направиш връзка и да започнеш работа.
към текста >>

61. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Ще се стегнеш сам, ще кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!
Той привидно е добър. Но за природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна. Ти седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, да си имаш добра стая, деца, слуги, да разполагаш, и не учиш, постоянно се разсейваш. Много работи си въобразяваш и се разсейваш. Ще се стегнеш сам, ще кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня! “ Една наша сестра казваше на друга: „Нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня.“ Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в тебе. Вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби. Духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А пък всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича.
към текста >>

62. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Има две положения: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, той е княз или цар и той казва така: „Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена.“ И тя се отрича, за да го придобие, морално ли е то?
И когато иде грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да преодолее и да тури хармония. И някои казват: „Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта.“ И без грехът благодатта ще дойде. В съвременните схващания казват, че няма да разбираме живота без ти схващания. Може да се подобри животът и без да съгрешим, както възможност с греха и без греха може. Допуснете, че вие сте една ученичка в Класа на Добродетелите, не само вие, но в Класа на Добродетелите има много ученици в целия свят, с хиляди са от тях. Има две положения: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, той е княз или цар и той казва така: „Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена.“ И тя се отрича, за да го придобие, морално ли е то? Какво е спечелила? Другото положение: Той е един ерген и ти кажеш: „Аз ще се оженя за тебе, но ако ти повярваш в моя Господ.“ И той повярва привидно. Какво сте спечелили? Тези принципи в добродетелта вие трябва да ги разрешите, по който и да е начин. Една ученичка на Добродетелта никога не трябва да има връзки, тя може да другарува, но всякога тя трябва да бъде на особена дистанция, ако не иска да загуби своя Учител.
към текста >>

63. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

който е творение на сатаната, наречен от Исуса Князът на тоя свят." В Библията е казано, че Бог създаде света в шест дни.
Ний не трябва да скъпим времето си и трябва всичко да изучаваме. Ето в това франкмасонско учение има логичен отговор за ония. които питат: „Каква нужда имаше Бог да създава такъв лош мир. за да теглят неговите творения? " Отговорът е ясен: „Бог няма нищо общо с физическия мир. който е творение на сатаната, наречен от Исуса Князът на тоя свят." В Библията е казано, че Бог създаде света в шест дни. а тези хора заедно с богомилите казват, че физическият мир е творение на сатаната. Иска проучване, нали? Най-малкото, което аз приемам от тия противоречия е. че материалният мир е бил направен за падналите Ангели и человеци и че един ден ще изчезне (небето и земята ще преминат). Докторът каза, че вашата болест не е за бани, а за балкана.
към текста >>

64. 8. ПОКРЪСТВАНЕТО

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

1943 година си замина царят, много го обичах и когато радиото събощи, че е болен, гласът ми отвътре каза: „Отровен." Насън видях княз Калин, Йоана и др.
Тя първо отказа, кога тръгнах рече: „Подай и за мене." Всичко мина много лесно. Бях пратила да питат Учителя това кога да го направим, сега или по-късно. Мислех, че го правиме да избегнем изпитанията. Но Той рече: „Сега, сега." Моята кръстница стана д-р Давидова, а на Мариета - Милада, дъщеря на една чехкиня. Аз бях защитена от подигравките, имах една броня, която респектираше и се държаха на разстояние, но Мариета доста я нападнали, но издържа. 1943 година си замина царят, много го обичах и когато радиото събощи, че е болен, гласът ми отвътре каза: „Отровен." Насън видях княз Калин, Йоана и др. като регенти. Преди тези събития отидохме в Белоградчик. Отидохме в околностите, в гората, но закъсняхме и не можахме да се върнем. Нощта се спусна, започнахме да се въртим в омагьосан кръг. Мариета водеше и казваше: „Мене слушайте." Мехмед пък на противоположната посока, въртяхме се ту насам, ту натам, тогаз опитах мисълта и връзката с Учителя.
към текста >>

65. I. ЧИСЛОТО 13

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Само помазаникът Божий може да освобождава пленниците на греха и да пусне затворените от княза на този свят на свобода.
Това означава общение с благодатта на Святия Дух, който съединява душата на людете с лицето на Бога. „Духът на Господа Иеова е върх мене, Защото Господ ме помаза, За да благовествувам на смирените. Проводи ме да изцеля съкрушението в сърце, Да проповядвам освобождение на пленниците И на затворниците отваряне на тъмница." (Исайя, гл. 61, ст. 1) Само онзи е помазан, върху когото е Духът Господен Иеова. Само помазаникът Божий може да освобождава пленниците на греха и да пусне затворените от княза на този свят на свобода. А свободата се отнася за човешката душа, която прави и има връзка с Бога. Само за нея. И за никой друг! Помазанието е от Святият Дух, той се излива свише, както скъпоценното миро по косата и главата Ааронова. Той, Аарон, бе рожденият брат на Моисея, и той бе посветен за пръв велик свещеник по Божие повеление.
към текста >>

66. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

ТОМ 14

Княз - също.
Тогаз работата е лоша. Но и тогаз можеш да се оправиш. Най-първо е нужно следното: Всеки един от вас трябва да има определена програма, която той иска да постигне в този живот. Цар не може да стане. Това ще го изключите из програмата си. Княз - също. Милионер не може да станете. И това ще го изключите от програмата си. Да станете някой учен, знаменитост, да се прославите в света - и това не е в програмата ви. Ще изключвате, ще изключвате. Може да станете някой селски учител, на тези деца да бъдете полезни.
към текста >>

67. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

ТОМ 14

Богатите станаха бедни - князе дворяни, а бедните станаха богати.
В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние. В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш - ще те хвърлят в затвора. Ни търговец - ще те хване чл. 4 от закона. Никога не се е прилагал така силно кармическия закон, както сега и особено в Русия. Богатите станаха бедни - князе дворяни, а бедните станаха богати. Това е резултат на лошите отношения по-рано в Русия. Не е въпроса, какво Бог може да направи, Той всичко може да направи. Ние трябва да възстановим връзките на Божията Любов и не за сега, а за в бъдеще, като се поставят сега здрави основи, и за в бъдеще, върху вашия сега труд ще градиме. Навежда Учителят примера със „Слово" - Акцион. дружество, че е била вкарана еврейщина, хитрина.
към текста >>

68. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

Ето го крайцера „Надежда", в който се намира княза /Фердинанд/".
Когато станах двадесетгодишен, като чиновник на Търговска индустриална банка в Бургас, минах през всички тези процедури, та ми е ясно да ги опиша. И така, ние сутринта сме на пристанището, между народа дошъл от цялата страна за необикновеното тържество. Не бях на високо, за да гледам, но разбираше се какво става. Музики гърмят, речи се произнасят, зачуват се и топовни гърмежи. Казаха: „Иде, иде! Ето го крайцера „Надежда", в който се намира княза /Фердинанд/". Широкият вход на пристанището е с опънатата лента, преминава парахода, а князът отрязва лентата! Ура, колкото искаш! По едно време, свако Димитро и леля Зоица решиха, че е по-добре да отидем в хотела, а оттам през прозореца на стаята си ще видим по-добре тържеството. Така и направихме. Какво ще гледаме?
към текста >>

Широкият вход на пристанището е с опънатата лента, преминава парахода, а князът отрязва лентата!
И така, ние сутринта сме на пристанището, между народа дошъл от цялата страна за необикновеното тържество. Не бях на високо, за да гледам, но разбираше се какво става. Музики гърмят, речи се произнасят, зачуват се и топовни гърмежи. Казаха: „Иде, иде! Ето го крайцера „Надежда", в който се намира княза /Фердинанд/". Широкият вход на пристанището е с опънатата лента, преминава парахода, а князът отрязва лентата! Ура, колкото искаш! По едно време, свако Димитро и леля Зоица решиха, че е по-добре да отидем в хотела, а оттам през прозореца на стаята си ще видим по-добре тържеството. Така и направихме. Какво ще гледаме? Хора и хора - безкрай!
към текста >>

69. 10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ N 14

Николай Дойнов

идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход.
На улица „Оборище" N14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща. Така заборчлява. И оттам са борчовете. Оттам са дълговете.
към текста >>

70. 20. СЪН

Николай Дойнов

В онази повест за княз Игор, има сведения за Боян Мага. НД.
Една нощ, когато са приготвяли вече възможността да го убият, идва един верен слуга на Боян и му казва: „Слушай, твоето положение е критично, вземай коня и бягай". Боян възсяда коня и избягва в Русия. Той е създал Християнството в Русия. За мен това е. Християнството в Русия се получи по-късно и Боян Мага го е занесъл там. В.К. В онази повест за княз Игор, има сведения за Боян Мага. НД. Което посочва, че моето твърдение е верно. Един период от живота ми мина под знака на много тежки изпитания, които при други случаи отдавна биха ме пратили пред вратата на Свети Петър. Един ден, когато навярно съм бил вече към края на този период, Учителят се обръща към мене, с измъчено, загрижено лице, уморено някак от свършване на някаква голяма работа и ми казва: „Добре, че в градината ти се намира всичко каквото поискаш". Ясно беше усилията, които беше направил, за да ме спаси от гибел. В този именно свят, понякога двойника на човека може да отиде по време на сън и при случай за негова полза да му показват събития, засягащи самия него или обществото, в което той живее.
към текста >>

71. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

Иван Толев

Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати.
1 (22.III.1919), с. 13-14 Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него.
към текста >>

се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала.
към текста >>

72. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Иван Толев

последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати.
Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствуеть батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствуеть Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм".
към текста >>

73. 1930 година

Към 12 ч вече минаха покрай нази процесията - италианските царски хора, Царят заедно с Царицата Йоана, след тях княз Кирил и княгиня Евдокия, а след тях царската свита и министрите.
Отидохме пред двореца, но кордон от войници не ни позволи да приближим. Завихме чак към „6-й септемврий" и едва се провряхме измежду полицаите и отидохме близо до Военния клуб. Забръмчаха аеропланите, 14 на брой. Други преди тях 5 съобщиха, че влакът приближава. Часът вече къде 10, като по аеропланите се узна, че вече влакът е дошъл. Към 12 ч вече минаха покрай нази процесията - италианските царски хора, Царят заедно с Царицата Йоана, след тях княз Кирил и княгиня Евдокия, а след тях царската свита и министрите. След кратко забавяне се започна церемониалният марш - първо офицерите, след тях гвардейци и всички войскови части от различните гарнизони на България, начело със знамената и музиките си. Към 2 ^ 3 ч се свърши това и ние си отидохме на Изгрева. Градът специално украсен с хиляди знамена, български и италиански. От повдигането на краката на пръсти, за да видя парада и кога минаваше царят с царицата, краката ме заболяха много. 1.XI.1930 год., събота, Св.
към текста >>

74. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

Характерното е в 113 и 114, псалом, че Бог въздига от пръстта нищия и го поставя с князовете си на една трапеза и неплодната жена прави да се задоми и да бъде майка на много деца.
* Целия ден е облачно и студен вятър вее. Не е замръзнало и калта се почти махна. Писах почти през свободното време резюмета от тия, които ми е изпратила Еленка, до 10 1/2 ч. Четох Билията - 114. псалом и други някои глави. Характерното е в 113 и 114, псалом, че Бог въздига от пръстта нищия и го поставя с князовете си на една трапеза и неплодната жена прави да се задоми и да бъде майка на много деца. Каменната пустиня накарва да бъде езерна вода и кремъка - вода да започне да извира от подобно място. За Бога всичко е възможно. 15.ХII.1934 год., събота Облачно. Из мъгла вали. Към обед заваля силен дъжд.
към текста >>

75. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

I. ЧОВЕКЪТ ЗА ТАЗИ РАБОТА

Княз Кирил стават регенти на малолетния ни цар, Н.
маршал Бадолиои Крал Виктор Емануил Италиански са сключили тайно примирие с англо-американци за капитулирането на Италия, а на 8 септемврий едва узнават това германците и се започва едно вътрешно брожение в Италия и германците заемат властта в Италия и разоръжават италианските гарнизони. Освен дебаркирането на англо-американците на полуостров Калабрия и при Палермо до Неапол. Нашето правителство си подава оставката и е съставен нов министерски съвет, начело с министър-председател Добри Божилов. Досегашният министьр-председател - професор Филов и военният министър - генерал-лейтенант Михов и Н. Ц. В. Княз Кирил стават регенти на малолетния ни цар, Н. В, Симеон II. По икиндия си дойде от гр. Митровица ветеринарният фелдфебел Ст. Германов, който бе за една седмица като заместник на ветеринарния подофицер на II дружина, който отиде на опреснителен ветеринарен курс в Кралево. С дохождането си Германов иска да му проявя филми на брой 3 и с мои картички да му копирам.
към текста >>

76. XII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА в СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ

За „Князът на този свят" и неговата власт виж в „Изгревът" том III, стр. 303-308.
Останалите са се наредили на голяма опашка и чакат реда си да бъдат отпечатани. 2. За пророчеството за идните дни от Учителя бе публикувано в „Изгревът" том III, стр. 315-316. Пророчества „Изгревът" том III, стр. 309-310; 311- 314. Тук се описваше, че Учителяте пророкувал епохата от 1945-1989, която според Учителят беше „Денят Господен". За „Князът на този свят" и неговата власт виж в „Изгревът" том III, стр. 303-308. Бях свидетел, че пророчеството на Никола Нанков от „Изгревът" том VIII, стр. 707, т. 7 се сбъдна, народите излезнаха по улиците и казаха: „Не ги искаме комунистите". Това в България стана на 10 ноември 1989 г., а в Източна Германия - на 9 ноември 1989 г. и се проби Берлинската стена, която разделяше Европа на две - на Западна Европа и на Съветския съюз (СССР).
към текста >>

77. Съдържание

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Вестник „Балканска трибуна", Черната джамия и княз Фердинанд IV.
Стихотворения от Ана Шишкова IV. Бележки за Ана Шишкова от съставителя Вергилий Кръстев III. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ I. Михалаки Георгиев и Учителят Дънов II. Биографични бележки за Михалаки Георгиев III. Вестник „Балканска трибуна", Черната джамия и княз Фердинанд IV. Съчиненията на Михалаки Георгиев V. Михалаки Георгиев. „Бае Митар пророкът" VI. Михалаки Георгиев. „Нещо чудновато" VII.
към текста >>

78. 29. Списък на адресите, на които Димитър Звездински е изпратил брошурата „Човешкият дух

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Коюмджиев, „Княз Михаил" 7, Русе 56.
К., дрехар, „Радецки", Габрово 52. Рачев Г., техник, „Брянска" 27, Габрово 53. Стефанов Илия, Данъчно управление, Габрово 54. Мляков Енчо, „Камъка", Габрово 55. Страшимир Д. Коюмджиев, „Княз Михаил" 7, Русе 56. Дончо Стоев, агроном, „Стеф. Караджа" 16, Русе 57. Вас. Маринов, „Стеф. Караджа" 7, Русе 58. Г-жа Мара Дучевич, „Люб, Каравелов" 19, Русе 59. Люб.
към текста >>

79. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

И княз, и красив да си, няма да те обичат хората.
н, Не може да учиш един човек, който не те обича или ти не го обичаш. Ние от нашите глупости остаряхме и създадохме закони, които ни измъчват. Ще учиш без пари, ще работиш без пари. Такива ще бъдат бъдещите закони. Бялата глава показва, че трябва да бъдеш безкористен. И княз, и красив да си, няма да те обичат хората. Свръхреалността е в съприкосновение с реалността. Любовта е във връзка с живота. И достъп, където имаш условия да покажеш живота. Достъп до реалността. Мислите ли, един човек, който боледува и обезсърчава, може да служи на Бога?
към текста >>

80. 35.Моралът

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Някой беден бил е княз, сега е пратен тихо да се учи.
Човек е най-своенравното същество, трябва да се учи. Своенравните хора са много енергични. Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш. Във Варненско една циганка бутнала жената в коша, като се навела да й гребне. Земята е хубаво, възпитателно училище, място за изправление, работилница. Някой беден бил е княз, сега е пратен тихо да се учи. И горе има неща, за които да бъде човек недоволен и да го изпъдят. Няма нищо, хубаво е. Правите отлично пътешествие във вселената с билет гратис. Някъде ви поздравляват с ракети, падающи звезди, поезия! В разходката на Земята да се забавлявате, та работете!
към текста >>

81. 114. Противоречията

Дръжте примера: Беден руски княз, отишъл гостенин селянин, който започнал да яде пред него с ръка - и князът тъй започнал да яде.
Други правят разни мисли и чувства и ние сме виновни. Подписвай източника на желанието! Нашето щастие е като на мравите. Човек да мисли! Религията на мисленето, на чувствуването, на фантазирането, то още не е Божествена мисъл, която разрешава. Дръжте примера: Беден руски княз, отишъл гостенин селянин, който започнал да яде пред него с ръка - и князът тъй започнал да яде. Здравите да ядат храната, която им прилича, а болните - храната, която е за тях. Ако речеш да направиш добро, времето ще се оправи. Да те посадят в земята и за една година ще имаш най-малко 30 последователи. Жените ще оправят мъжете и мъжете - жените. Мъжът, щом обича една жена, ще обича и всички.
към текста >>

82. III. Михалаки Георгиев и Учителят Дънов

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Вестник „Балканска трибуна", Черната джамия и княз Фердинанд IV.
III. Михалаки Георгиев и Учителят Дънов I. Михалаки Георгиев и Учителят Дънов II. Биографични бележки за Михалаки Георгиев III. Вестник „Балканска трибуна", Черната джамия и княз Фердинанд IV. Съчиненията на Михалаки Георгиев V. Михалаки Георгиев. „Бае Митар пророкът" VI. Михалаки Георгиев. „Нещо чудновато" VII.
към текста >>

83. I. Михалаки Георгиев и Учителят Дънов. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Неговите идеи са въплътени в неговия живот, а това е видно от биографичните бележки и борбите му срещу едноличния режим на княз Фердинанд. 14.
Михалаки Георгиев и жена му Магдалина Георгиева присъстват на събора, видно на стр. 509 в „Изгревът", том XI. 11. Михалаки Георгиев е имал кореспонденция с Учителя, но тя до нас не е достигнала, не е запазена. Изчезнала е. 12. Понеже е бил член на Синархическата верига, всичко онова, което е публикувано в протоколите в „Изгревът", том XI, той го е приемал и го е изповядвал. 13. Неговите идеи са въплътени в неговия живот, а това е видно от биографичните бележки и борбите му срещу едноличния режим на княз Фердинанд. 14. А неговото идейно творчество го представяме с два негови разказа. И те ще говорят за него. А ние можем само да се удивляваме и възхищаваме.
към текста >>

84. III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Вестник „Балканска трибуна", Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд Из: Михалаки Георгиев.
Михалаки Георгиев III. Вестник „Балканска трибуна", Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд Из: Михалаки Георгиев. Съчинения, том III, „Български писател ", 1961 г. Под редакцията на Симеон Султанов, Иван Сестримски, Б. М. Георгиев 1. Големият всекидневен вестник „Балканска трибуна" е дело на Михалаки Георгиев. Синът на писателя д-р Борис М.
към текста >>

85. 1. Епоха на дуели заради красавици

VII. Мара Белчева и истинският Учител

Руските офицери щабкапитан Висоцкий и подпоручик Владимир фон Ростер се бият на дуел за нейната благосклонност, заради което княз Дондуков, уведомен за подвизите им, ги връща незабавно в Русия.
С Пенчо Славейков се познават от гостуванията на семейството му при дядо й, когато са минавали през Севлиево на път за София. Била е близка приятелка на сестрата на Пенчо. След смъртта на майка си Мара живее при своята баба в Търново. Там учи до 5 клас в Търновската гимназия. Млада, възпитана и красива, Мара привлича вниманието още в ученическите си години. Руските офицери щабкапитан Висоцкий и подпоручик Владимир фон Ростер се бият на дуел за нейната благосклонност, заради което княз Дондуков, уведомен за подвизите им, ги връща незабавно в Русия. В същото време тя прави незабравимо впечатление и на бъдещия си съпруг Христо Белчев, чиновник в канцеларията на губернатора. След завършване на гимназиалното си образование Мара заминава да учи във Виена, във Висшия девически институт - прочутия девически пансион на Кете Колвиц. Когато през 1883 г. умира баща й, поради липса на средства тя прекъсва образованието си и се връща в България. Започва работа като учителка в Русе (за половин година).
към текста >>

86. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Двама от тях са отзовани веднага в Русия от княз Дондуков, за наказание, че са се дуелирали за жена и при това българка. 4.
Онова, на което тя е била свикнала във висшето общество, Учителят го е поднасял, за да може една душа да се доближи до Бога и Неговото Слово. А какво после се случва? 3. Фаталната жена. Това се отнася за Мара Белчева. Останалите в България руски офицери след Руско-турската война 1877-1878 г., с която България получава независимост, се дуелират заради Мара Белчева. Двама от тях са отзовани веднага в Русия от княз Дондуков, за наказание, че са се дуелирали за жена и при това българка. 4. Мара Белчева се оженва за Христо Белчев. През 1891 г. мъжът й Христо Белчев, като министър на финансите, разхождайки се със Стефан Стамболов, бива разстрелян. Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев. Но това не е вярно.
към текста >>

87. 61. Мария Николова Гърнева. 61.1. Моми и ергени на село

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

Имаше много руски гости, между които един руски княз.
Бях хубаво момиче, руса, светла коса, пъргава, засмяна, бях желана партия за много ергени на село. Имаше особено един, толкова противно настойчив, чудех се как да се крия от него, как да му отказвам. Чувствах, че селски ергени и селска среда не могат да ме задоволят - чувствах се родена за нещо по-добро, по-голямо, може би много далечно. Точно тогава бях на гости в София у мои роднини. Беше организирана вечеринка към зала България, в която участвуваха най-видните хора на столицата. Имаше много руски гости, между които един руски княз. Някое момиче трябваше да представи украинска девойка, която бие мляко в селско бутало. Спряха се на мене. Облякоха ме като украинска девойка, туриха ми венец цветя на главата. Руският княз ме хареса толкова много, че ме поиска веднага за жена. - Такива сме ние - казал той, - не гледаме нито на богатство, нито на обществено положение, щом харесаме и обикнем някого!
към текста >>

Руският княз ме хареса толкова много, че ме поиска веднага за жена.
Беше организирана вечеринка към зала България, в която участвуваха най-видните хора на столицата. Имаше много руски гости, между които един руски княз. Някое момиче трябваше да представи украинска девойка, която бие мляко в селско бутало. Спряха се на мене. Облякоха ме като украинска девойка, туриха ми венец цветя на главата. Руският княз ме хареса толкова много, че ме поиска веднага за жена. - Такива сме ние - казал той, - не гледаме нито на богатство, нито на обществено положение, щом харесаме и обикнем някого! Водиха ме в бирарията „Балабанов", приказваха ми, аз самата бях като в мъгла от щастие. Но само на другия ден, когато трябваше да дава съгласието си, аз поразсъдих. Бях вече чувала как много момичета, подлъгани от една такава вечер, биват грабнати от такива мъже, после захвърляни на улицата като отрепки. Върнах се на село и там имах възможност много неща да помисля.
към текста >>

88. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

Петко Ненков Тетевенски е капитан от III артилерийски Търновски полк на престолонаследника княз Борис III.
Сирачето Петко получава подкрепата на училищното настоятелство на родния си град Тетевен и завършва висше артилерийско и фортификационно училище в гр. Тула, Русия. Всъщност фамилията му Тетевенски изразява благодарността и признателността му към родния град. Специализира в Германия. Владее перфектно руски, турски и немски език. Петко Ненков Тетевенски е капитан от III артилерийски Търновски полк на престолонаследника княз Борис III. В Шуменския гарнизон е специалист по фортификация. В навечерието на Балканската война е изпратен със специална мисия в Одрин. В окъсани дрехи и пробити цървули, със стар фес на главата, се движи из цялата Одринска крепост, из града, като продавач на боза. Изглежда доста добре изиграва ролята си, защото без особени премеждия успява да проучи отлично всички огневи точки и особености на крепостта. По това време всички европейски военни специалисти и съветници оценяват Одринската крепост като непревземаема.
към текста >>

89. 9. Енергията на атома

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Те образуват едно от най - мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят”, за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни дни.
Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи. А поклонниците му - съзнателни и несъзнателни - са пръснати навред по света. Те носят печата на Каина. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че "Молох”е една мощно организирана ложа, широко разпространена на земята, по върховете, на която стоят човешки същества с голяма интелиген - тност, знания и опит. Древните, на своя символичен език биха ги нарекли „змии”. Те образуват едно от най - мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят”, за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е, за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото - обществени, религиозни, психологически - в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи” на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В този смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули” на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно”, „преднаучно минало”, за каквито мнозина днешни учени ги смятат.
към текста >>

90. ЧАСТ II. ВЪВЕДЕНИЕ АСТРОКОСМИЧЕСКА СИНТЕЗА

Обикновено, в окултно-мистичната област, тази ложа се назовава„Черна ложа”, или „Ложата на злото”; в Писанието се назовава „Князът на този свят”.
Тя работи с методите на доброто и залага идеите на всяка нова култура, направлявани от Космичния център, находящ се върху Алфеола. Тази ложа има своите институти, учители и адепти, чрез които се проявява. Третата ложа е център на лявото посвещение. Седалищата на същата са върху планетите. Те боравят с елементите. Обикновено, в окултно-мистичната област, тази ложа се назовава„Черна ложа”, или „Ложата на злото”; в Писанието се назовава „Князът на този свят”. Също и тези ложи имат свои институции и адепти, чрез които провеждат своите планове*. Космическата ложа, или Космичния център „Алфеола”, изготвя и съхранява плановете и дава новите духовно-културни потенциали на народите, обществата и на цялото човечество. Тя направлява всичко, което става по слънцата и планетите им. Тя е Център за живота на цялото и създава съответните планове за зараждането и развитието на ерите, епохите, расите и културите. Двете останали ложи - ложата на дясното и тази на лявото посвещение - се намират под непосредственото ръководство на Космичната ложа.
към текста >>

91. 3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА

112/943 Лявото посвещение, центърът на тъмните сили, "Князът на този свят" има връзка с деструктивните процеси на живота; те вземат участие в събарянето на остарелите обществени форми, неотговарящи на новите изисквания на живота.
Конкретната човешка мисъл, която оперира в тесния емпиричен свят на сетивата и представите не е можела да разбере тайната на тази магическа формула. Любовта като сила има много по-голяма честота на вибрации и тя може да неутрализира по-низшите и по-плътни вибрации на омразата. Това беше светът на новозаветните. Това беше оперативния метод на Бялата ложа, на дясното посвещение. Както вече изтъкнахме по-горе, тези две ложи имат отношение с великите процеси на живота. Стр. 112/943 Лявото посвещение, центърът на тъмните сили, "Князът на този свят" има връзка с деструктивните процеси на живота; те вземат участие в събарянето на остарелите обществени форми, неотговарящи на новите изисквания на живота. Дясното посвещение, центърът на светлите творящи сили има отношение към съзидателните процеси на живота. Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват полюсът и минусът на Великата космична реалност, която създава и държи в ръцете си плановете на еволюцията на планетите, слънцата и галактиките.* Идваме до Третия завет - завет, който има отношение към праведните, който завет сега се изявява от Космичното начало: това е заветът на справедливостта. Този завет гласи: „Злото ще стане слуга на доброто”. Анализирана тази формула означава, че мисшата егоистична природа на инстинктите в личността, в обществата, народите и расите трябва да бъде обуздана, каптирана, като водите на водопадите, на буйните реки, на приливо-отливите на океаните, на подземните термични сили и др., за да могат да бъдат овладени и поставени в услуга на висшето благо на човечеството. В една своя публична беседа, държана на 9 февруари 1919 г, Учителят прави следния апел към народите и човечеството: „Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура.
към текста >>

92. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и казал: „На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние изгубихме сражението срещу злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли.
И откъде е нашата връзка? ” Непознатият махнал с ръка и Абу се видял при друга съвършено нова обстановка - в една учебна зала, заедно с много като него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко, вратата на класната стая се отворила и за голяма негова изненада видял да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето му обаче този път било замислено, посърнало, измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и казал: „На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние изгубихме сражението срещу злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине - ще потъне. Злото на този свят можа да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги надигна срещу нас, с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да овладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна.” Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара.
към текста >>

93. 1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Николай Дойнов Статии

През тази ера чувството на самосъзнанието в човешкия род особено ярко се е изразило, като е дало на отделните по-събудени и с по-голяма сила членове на човешкото общество, жаждата, устрема за поемане на ръководството на тогавашните първични човешки групировки и общества, като за отличие от другите бавно, но сигурно са си създавали и съответни титли, подчертаващи превъзходството и властта, която те имат над другите: Разните князе, царе, шамани, жреци и пр.
Слънцето Регул е с диаметър три пъти по-голям от диаметъра на нашето Слънце, Неговата яркост, която е изключително голяма, е 150 пъти по-голяма от яркостта на нашето Слънце. Температурата на неговата повърхнина е 14,000 градуса (на нашето Слънце е само 6,000 градуса). Тези данни на Регулос ясно е отчел Саабей изтичащите от това съзвездие сили, сили на мощ, достойнство и жажда за господство. Затова тази най-ярка звезда в това съзвездие е наречена Регул, което ще рече Цар, а Денобъл - Царица. Под това съзвездие, са казвали древните, са се раждали царе. През тази ера чувството на самосъзнанието в човешкия род особено ярко се е изразило, като е дало на отделните по-събудени и с по-голяма сила членове на човешкото общество, жаждата, устрема за поемане на ръководството на тогавашните първични човешки групировки и общества, като за отличие от другите бавно, но сигурно са си създавали и съответни титли, подчертаващи превъзходството и властта, която те имат над другите: Разните князе, царе, шамани, жреци и пр. Всяка една изява, всяка една сила има два израза. Един положителен, благороден, отварящ пътя на човешкия прогрес и другата изява - спъваща, разрушаваща. И тук, на тези върховни постове, са се проявявали хора със знание и мъдрост, които са създавали условията за свободата и прогреса на човешкия род и такива, които със своята сурова диктатура са ставали причина за налагане на мрак и спъване на човешкия прогрес, съпроводен с жертвата на много хора. Следващата Ера е на Рака от 8,000 до 6,000 години преди Христа. Това съзвездие е символ изпрано с онова водно животно рака, което от всички водни обитатели, с изключение на млекопитаещите там, проявява загриженост, майчинско чувство към своето потомство.
към текста >>

94. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и каза: „На тази земя, на която вие сега живеете и учите, Ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли.
” Непознатият махна с ръка и Абу се видя при друга, съвършено нова обстановка. Видя се в една учебна зала, заедно с много като него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу беше най-отпред. След малко вратата се отвори и за голяма негова изненада видя да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето, обаче, този път беше замислено, посърнало, измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и каза: „На тази земя, на която вие сега живеете и учите, Ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Князът на този свят може да обхване умовете на изостанала примитивна раса, като ги повдигна срещу нас с един ненаситен устрем към разрушение на всичко онова, което бяхме създали. Но ние ще поправим всичко и разрушеното ще бъде възстановено. Други път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим.
към текста >>

Князът на този свят може да обхване умовете на изостанала примитивна раса, като ги повдигна срещу нас с един ненаситен устрем към разрушение на всичко онова, което бяхме създали.
Абу беше най-отпред. След малко вратата се отвори и за голяма негова изненада видя да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето, обаче, този път беше замислено, посърнало, измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и каза: „На тази земя, на която вие сега живеете и учите, Ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Князът на този свят може да обхване умовете на изостанала примитивна раса, като ги повдигна срещу нас с един ненаситен устрем към разрушение на всичко онова, което бяхме създали. Но ние ще поправим всичко и разрушеното ще бъде възстановено. Други път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим. Защото той и друг път ще се опита да овладее човешки умове, но победата ще бъде на наша страна. Нещо трепна пред Абу и той се видя отново сам на малката височинка край Бухара.
към текста >>

95. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

След мене князът на този свят, обладан от небивал гняв, ще направи всичко възможно да заличи стъпките ми и делото на светлината.
Тях и знанията, които ще ви дам сега, трябва да запазите за идващите поколения, за душите, които ще търсят светлината. Там, където идва Любовта, голямото добро, светлината, там идва и голямото зло, тъмнината, омразата и разрушенията. Затова вие трябва да занесете всичките тези съкровища от знания и мъдрост там далеч на Изток, в земите на Индия, там в гънките на високите Хималайски планини, защото там живее народ, който може да пази светлините. Там вълните на разрушението няма да може да стигнат. Злото няма да може да простре ръката на разрушението и гибелта там. След мене князът на този свят, обладан от небивал гняв, ще направи всичко възможно да заличи стъпките ми и делото на светлината. Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи. Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата гибел. Много още им говори Христос и много мъдрости им разкри там. Даде им дарове, каквито никъде никой не може да им даде: Да виждат бъдещето, да носят и дават живот, и всякога да имат това, което им е нужно. Накрай Христос им каза: - Не се връщайте през Ерусалим, не отивайте при Ирода, минете на връщане през пустинята, покрай южните брегове на Мъртво море.
към текста >>

Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата гибел.
Затова вие трябва да занесете всичките тези съкровища от знания и мъдрост там далеч на Изток, в земите на Индия, там в гънките на високите Хималайски планини, защото там живее народ, който може да пази светлините. Там вълните на разрушението няма да може да стигнат. Злото няма да може да простре ръката на разрушението и гибелта там. След мене князът на този свят, обладан от небивал гняв, ще направи всичко възможно да заличи стъпките ми и делото на светлината. Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи. Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата гибел. Много още им говори Христос и много мъдрости им разкри там. Даде им дарове, каквито никъде никой не може да им даде: Да виждат бъдещето, да носят и дават живот, и всякога да имат това, което им е нужно. Накрай Христос им каза: - Не се връщайте през Ерусалим, не отивайте при Ирода, минете на връщане през пустинята, покрай южните брегове на Мъртво море. Макар, че оттам пътят ви е по- дълъг и по-труден, не се страхувайте. Ангели ще ви пазят и ще ви улесняват във всичко.
към текста >>

Князът на този свят беше заметнал свой плащ на чудовищен мрак и разрушение, и цветущите земи и земите, по които беше минал и разнасял светлина Божият пратеник, станаха пустиня.
Той мислеше за условията, които ще създадат и начина, по който ще се обзаведат в новите земи. На последната камила беше Инин. Винаги разположеният и безгрижен голям учен си мислеше, като гледаше камилата пред себе си, на която грациозно се поклащаше Аниме: „Чудно нещо е Любовта, каква сила и радост носи тя. Но защо ли този Божи дар хората така бързо го опорочават със своите бакалски сметки? ” ------- Години след Христа, от Вавилон и Халдейската държава и помен не остана. Князът на този свят беше заметнал свой плащ на чудовищен мрак и разрушение, и цветущите земи и земите, по които беше минал и разнасял светлина Божият пратеник, станаха пустиня. юни, 1969 година Николай
към текста >>

96. Снимки и бележки към снимките в Изгревът, том XX

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

Княз Борис 79 б.
Снимка №77: 77 а. Цар Борис III 77 б. Царица Йоанна Снимка №78: 78 а. Цар Фердинанд I Сакс Кобург-Гота 78 б. Княгиня Мария-Луиза Снимка №79: 79 а. Княз Борис 79 б. Княз Кирил 79 в. Княгиня Евдокия 79 г. Княгиня Надежда Снимка №80: 80 а. Принц Август Сакс Кобург-Гота 80 б. Княгиня Клементина Орлеанска 80 в.
към текста >>

Княз Кирил 79 в.
Цар Борис III 77 б. Царица Йоанна Снимка №78: 78 а. Цар Фердинанд I Сакс Кобург-Гота 78 б. Княгиня Мария-Луиза Снимка №79: 79 а. Княз Борис 79 б. Княз Кирил 79 в. Княгиня Евдокия 79 г. Княгиня Надежда Снимка №80: 80 а. Принц Август Сакс Кобург-Гота 80 б. Княгиня Клементина Орлеанска 80 в. Крал Виктор-Емануил III 80 г.
към текста >>

97. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. АРХАНГЕЛЬ1 НА СИЛАТА, ЗНАНИЕТО И МЪДРОСТТА6

- Къде са Князете Ти, Юдейски Царю?
Но не, не, те всичко това отхвърлят настрани и крещят: - Хайде, другите спасяваше, а Себе Си не можеш! Хайде, къде са Ангелите Ти? На Мойсей Бог само говори - и той толкова нещо направи за своя народ, а Ти нали си Син! Хайде сега, ако слезеш от кръста, ние ще Те повярваме. Ако Ти пратят Ангелите, ние ще знаем, че Ти си Месия. - Къде са Князете Ти, Юдейски Царю? Много скоро Те изоставиха и забравиха! И те се надваряха да остроумничат с хриптяви гласове, усмихващи се през сила. Околните - платени слуги около храма, като че ли чакаха само техните думи; подхващаха ги и ги разнасяха в тълпата. И наново се понася див крясък и ругатни, повдигат се на пръсти, за да видят по-добре, блъскат се око- ло кордона на войниците... Първият разбойник е прикован на кръста и изправен. Той вие от болки, реве, крещи, говори най-мръсни думи и се зъби на цялата тълпа, като да е див звяр.
към текста >>

98. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) II. Бунт

И хванали го и убили го с камъни... Плакал народът и се мъчил да го отърве, но напразно - князете и войводите били по-силни... И отлетял пак Архангелът нагоре.
Той тръгнал - краката му стъпяли сега направо по земята, както на хилядите бедни. И бездомен, той скитал между бездомници. И на всички давал по нещо: на болните и умиращите - живот; на отчаяните - надежда; на сиромасите - богатство; на глупавите - мъдрост и Истина. Но всеки, който добивал нещо от него, ставал свободен и не искал никого да слуша вече. И когато тия станали мнозина, царете и войводите се уплашили от тоя скитник, който сам нищо сякаш нямал, а всичко дарявал и така леко навред рушал царствата им. И хванали го и убили го с камъни... Плакал народът и се мъчил да го отърве, но напразно - князете и войводите били по-силни... И отлетял пак Архангелът нагоре. Като се носел над земята, той напрягал своята мисъл и се питал горчиво: «Защо, защо Земята не може да стане по-добра? Защо нито силата, нито знанието, нито мъдростта не помогнаха? » IV. И той полетял пак към Земята и се спрял в една долина, замислил се и там останал. И мислил година, векове, хилядолетия, без сам да знае колко време се е минало.
към текста >>

99. 25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО

4) Някога, не тъй отдавна, нарекоха лорд Нордклиф княз на печата.
25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО (В. «Алфа», г. I, бр. 4, понеделник, 12. V. 1924 г., стр. 4) Някога, не тъй отдавна, нарекоха лорд Нордклиф княз на печата. След смъртта му неговите биографи във всички страни на света, описващи влиянието му върху цялата английска история от две десетилетия, трябваше да признаят, че в няколко случая фактически президент министър на мощна Англия е бил лорд Нордклиф, една статия на когото е била достатъчна да катури кабинет, станал непопулярен. В нашата културна история печатът е играл ако не тъй значителна, все пак достатъчно важна роль. Колкото и малък, той е будил надежди в потиснатите маси, поддържал е техния дух и направлявал стъпките им към тия обетовани кътове на щастие, мир и спокойствие, за които мечтае всеки народ. Но заедно с това, напоследък особено, печатът (думата ми е за периодическия печат - пресата) е станал проводник по-скоро на взаимни нападки, на клевети, на описания на най-долни сцени, на ужасни случки, на отвратителни навици, които разпалват любопитството, задоволяват долните инстинкти, раздухват низките страсти. И тези вестници се печатат в хиляди екземпляри - и вместо светлина, носят на читателите си само пяната от живота, низкото в него, тъмното в човешката природа.
към текста >>

100. 26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ