Търсене в текстове за 'Княз'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 106 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте.
Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости. „Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте. – „Вчера срещнахме по пътя като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен. Видяхме го отдалече, Гьоте остави ръката ми и застана от страни на пътя. Напразно му изказах всичко, що исках, не можах да го накарам да направи една крачка повече. Тогава си нахлузих шапката не главата, закопчах редингота си и с ръце отзад, минах сред най-гъстата тълпа. Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа.
към текста >>

Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа.
„Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте. – „Вчера срещнахме по пътя като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен. Видяхме го отдалече, Гьоте остави ръката ми и застана от страни на пътя. Напразно му изказах всичко, що исках, не можах да го накарам да направи една крачка повече. Тогава си нахлузих шапката не главата, закопчах редингота си и с ръце отзад, минах сред най-гъстата тълпа. Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа. – Големците познават. – За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло.
към текста >>

2. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разказът гласи горе-долу така: Дъщерята на Бухтанския княз се оженила за фараона.
От това Гурвич заключил, че митогенетичните лъчи са с къси вълни и стоят зад моравите лъчи. ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич. Окултизмът във всички времена е знаял не само тези лъчи, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин. По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези лъчи на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове. ПАПИРУС БЕНТРОШ В египетския папирус Бентрош е записан един случай на излекуване с животен магнетизъм. Разказът гласи горе-долу така: Дъщерята на Бухтанския княз се оженила за фараона. Другата му дъщеря заболяла. Тогаз той прави пътешествие, отива в столицата и моли царя да прати лекар за излекуването ù. Царят се отнесъл до Хонсу-нофер-хотеп. Последният възлага тая задача на Хонсу-ари-сехер и го благославя с известни движения на ръцете. Тези движения са начертани на папируса.
към текста >>

Жрецът прави дълго пътешествие до княза и извършва върху дъщерята други движения с ръце, които са пак начертани.
Другата му дъщеря заболяла. Тогаз той прави пътешествие, отива в столицата и моли царя да прати лекар за излекуването ù. Царят се отнесъл до Хонсу-нофер-хотеп. Последният възлага тая задача на Хонсу-ари-сехер и го благославя с известни движения на ръцете. Тези движения са начертани на папируса. Жрецът прави дълго пътешествие до княза и извършва върху дъщерята други движения с ръце, които са пак начертани. Тя оздравява. МЕСМЕР За тези лъчи говори Вилхелм Максуел [3], Роберт Флуд и др. Един от тези, които са родили голямо движение с учението си за животния магнетизъм или „всемирния флуид", е Антон Месмер (1734-1815). В 1766. година получава титлата доктор по медицина във виенския университет с дисертация, в която вече говори за животния магнетизъм.
към текста >>

3. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят.
Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение.
към текста >>

Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак.
За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая. – За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого. Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак. Ти не си в течение на техните формули на учтивост. Трябва да уважаваме навиците на старците. Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди.
към текста >>

4. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе.
наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече.
към текста >>

5. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А знай се, след големия преврат, княз Властимир към нас се е запътил.
Под дъба мраморна скамейка. Седят и разговарят тримата мъдреци-близнаци: Десимир, Десислав и Десирад. Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат. Чува се ромонът на ръката. Десимир: Не би могло от тук до Вечний град да се пресметне колко дни е пътя. А знай се, след големия преврат, княз Властимир към нас се е запътил. Не е ли вече време да пристигне? Десирад: Каква ли стига в пътя не застига, Каква ли среща пътника не среща? Един измине в ден с водачи вещи, а три дни друг по същи път се лута. Един – несгодите крила му дават, проклина, спира друг в умора люта. Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки.
към текста >>

Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете.
Един измине в ден с водачи вещи, а три дни друг по същи път се лута. Един – несгодите крила му дават, проклина, спира друг в умора люта. Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки. Ето че отдавна с добре дошъл са поздравили Властимира мъжете от обителта Деяна. С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава. Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят. Властимир: Не, не!
към текста >>

Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна.
Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки. Ето че отдавна с добре дошъл са поздравили Властимира мъжете от обителта Деяна. С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава. Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят. Властимир: Не, не! Не мен! Поклон и слава вам, велики мъдреци!
към текста >>

Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят.
С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава. Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят. Властимир: Не, не! Не мен! Поклон и слава вам, велики мъдреци! Не вярвам сам, че мога тъй да съм честит, че ето – стоя пред вас и тук съм, от където се чува вече, как шуми реката. Пимен – старейшина на мъжете: Поклон пред тримата свети близнака, Носители на мъдростта дълбока.
към текста >>

И княза най-подире, слава Богу, да видим между нас.
Не мен! Поклон и слава вам, велики мъдреци! Не вярвам сам, че мога тъй да съм честит, че ето – стоя пред вас и тук съм, от където се чува вече, как шуми реката. Пимен – старейшина на мъжете: Поклон пред тримата свети близнака, Носители на мъдростта дълбока. Десирад: Благодарим ви за честта висока. И княза най-подире, слава Богу, да видим между нас. Навярно много от път сте уморени. Поседнете, тъй както Бог е дал да поговорим. Властимир: Тъй клони е дъбът хилядолетен като обятия над нас разтворил! Свещени дъб, от времена тъй древни. Такава сянка много ми се ревни.
към текста >>

Княз Властимир става.
Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата. Надолу все дълбоко го завлича. – Не се преплувва с него таз ръка. Властимир: Тъй както вехта дреха се докъсва, от трън на трън се къс по къса от мойта гордост късаха парчета, и на Смирението из полето по моя минал път се веят. Гол сега, стоя възправен на брега. Княз Властимир става. След него всички стават. Десирад: Венец победен сплита близък ден и пиршество приготвя ти от манна. Готов си веч. Бъди благословен! Напред сега. Осанна!
към текста >>

6. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение.
В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр. Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр. При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме. В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение. Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме. Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр. в 1784 година е държал сказка в Париж в окултното общество, основано от Месмер. Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално посвещение на готовите души. Напр. княз Галицин бива посветен от Сен-Мартен през 1770-80 година.
към текста >>

княз Галицин бива посветен от Сен-Мартен през 1770-80 година.
В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение. Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме. Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр. в 1784 година е държал сказка в Париж в окултното общество, основано от Месмер. Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално посвещение на готовите души. Напр. княз Галицин бива посветен от Сен-Мартен през 1770-80 година. Сен-Мартен основава ордена на мартинистите В Русия после се основава клон от този орден при царуването на Екатерина Велика. Във Франция после се сливат обществата на мартинистите, розенкройцерите и илюминатите. Трябва да се прави разлика между мартинисти-посветени и мартинисти-философи или такива, които се наричат мартинисти, защото са чели няколко книги. След многостранна и интензивна дейност, основана на по-дълбоко изучаване на природата, Сен-Мартен се преселва отвъд на 13 октомври 1803 година. Преди да кажем нещо изобщо за идеите му, нека споменем по-важните му съчинения: „Заблуждения и истина" (1775 г.).
към текста >>

7. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин.
Защото днес всеки човек се стреми да изпъкне най-много със себе си, всеки иска да опита пълнотата на живота, а вместо пълнотата на живота излиза пълно самоубийство, защото вместо тая пълнота човек идва до пълно уединение. В нашия век хората са се разделили на единици: всеки е скрит в своето подземие и сам отблъсква хората от себе си. Но непременно ще стане така, че ще дойде край на това страшно уединение и всички ще разберат, колко неестествено са се разделили един от друг. Такова ще бъде влиянието на времето и всички ще се зачудят, колко дълго са стояли в тъмнина и не са виждали светлината”. Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин. И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество.
към текста >>

8. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света.
Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта.
към текста >>

9. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения.
Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят.
към текста >>

10. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя ще се облече в нови и чисти дрехи, за да посрещне княза на Мира и на Любовта.
Да бъдеш щастлив, когато другите са щастливи и да скърбиш, когато другите скърбят - така се ражда новият човек! Щом като достатъчен брой „новородени човеци" съберат, необходимата духовна сила, за да устроят новата земя, ще настъпи едно велико разцепление - от една страна ще останат онези, които не ще пожелаят да се откажат от своя егоизъм и които, борейки се помежду си, ще се взаимоунищожат; а от друга - ще се съберат ония, които постепенно ще организират, всред външната буря, безсмъртното царство на Мира. Това ще бъде. човешкият Армагедон! А след туй, цялата земя ще потрепери от радост. Тя ще се облече в нови и чисти дрехи, за да посрещне княза на Мира и на Любовта.
към текста >>

11. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Млади князе на две различни царства.
Нито един от тези царски синове не се удо¬стои с това голямо щастие, да вземе най-красивата и най-умната жена на времето. Чакаше ли някого тя? Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът". Чакаше царят, чакаше и Адита. И ето веднъж в тяхното царство дойдоха двама царски синове. Млади князе на две различни царства. Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита?
към текста >>

12. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител.
Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг. Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане. Умовете са възбудени от напрегнатост, желязото е цар на епохата, неговия химн пее сега човешкия род, и Исус е анахронизъм за него. Човеците го чакат да дойде така. както някога са го чакали неговите съвременници. Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител. Каква страшна изненада, обаче, е било неговото появяване, яхнал скромната ослица и вместо царе и пълководци, той е казал на хората да станат слуги и служители на ближния. Наведе се и уми краката на своите, за да покаже величието на своята смиреност. Той не се скри и не си послужи в критичните моменти с силата на своя дух, а се остави да го приковат, за да страда по човешки. И друг един въпрос съществува между хората: успее ли Иисус или претърпи крах? Привидно животът на тоя най-велик между първите на човечеството завърши катастрофално.
към текста >>

13. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни.
Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат.
към текста >>

14. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него.
Небесният мир е състояние непознато за човека. За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние. Божествения мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си. По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира. Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов.
към текста >>

15. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един княз се влюбил в една мома.
Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрастне. За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър. – Какво е нужно днес в света? – Сега светът се нуждае от добри работници! Един княз се влюбил в една мома. И двамата си турили по един кош с хляб на гърба и тръгнали да раздават хляб на гладните. Тя и той носили коша с хляб на гърба си. Те се обичали един друг, но имали за идеал да помагат на другите. И двамата се извинявали пред бедните и им казвали: "Извинявайте, че не дойдохме по-рано. Малко закъсняхме*.
към текста >>

16. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Негош, черногорски княз и владика, (вж.
Учението на Любовта и братството е било присъщо като че ли на тяхната широка, любвеобилна душа и на тяхната отзивчиво сърце. Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие. Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия.
към текста >>

17. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Четете из далечното минало, как сме били един народ, който се е разпаднал на много групи под водителството на разни властолюбиви князе и войводи.
Бацила на разединението е хитро посеян между нас само преди няколко десетилетия. Вслушайте, се в нашите езикови племенни наречия и кажете, кой би отрекъл, че всички ние сме деца на едно и също семейство? Размислете за нашите нрави и обичаи, и вие ще откриете единствената обнова на тяхната обща същност, характеристична само за нас, Югослзвяните. Вслушайте се в нашите народни песни, притчи и други умотворения, анализирайте подробно отделните племена, разчленете душата и характера на вашето племе до край и вие ще разкриете тяхното духовно единство. ... Отворете книгата на нашата история, за да прочетете тъмната страна на нашето общо робство, на нашето сътрудничество и светлите анали за подвизите на нашите общи мъченици и герои против общите угнетители. Четете из далечното минало, как сме били един народ, който се е разпаднал на много групи под водителството на разни властолюбиви князе и войводи. Четете и учете другите, че нашата днешна племенна разпокъсаност е плод на европейската империалистическа политика, която ни е разделила за да може да ни владее, според правилото на старата дипломатическата школа: разделяй и владей. Четете и сравнявайте нашето разединение е единението на великите западни народи, нашите междуособици с тяхното разбирателство, нашата слабост с тяхната сила, сравнете, и сами покажете пътя на нашето спасение. Най-сетне, братя, размислете критически за нашите тъй наречени „национални идеали“, в същност племенни аспирации, и за нашите национални малцинства, в същност племенни. Националнитe идеали и аспирации на отделните племена са такива и на цялото Югославянство. „... В този дух могат да се разгледат и разрешат всички междуплеменни спорове.
към текста >>

18. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници.
Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионерите. Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на млади и на стари. И тогава всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки прогрес. Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва де работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогава всички ще бъдем млади. Днес някои казват: старите идеи.
към текста >>

19. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

О, княз златоструист!
Кат капчици, отронени от модрий свод, Дълбаят на битие минути трепкащо сърце. И малкий път чертай се — видиш! — в кървав пот. Душа — кат костенурка в рогова коруба — Във веригите на плът заключена, копней За орлови крила... А в борба зла, груба Всред хиляди измами блъска се и пилей . . . О, княз златоструист! възвий взор топъл, благ И виж: в гърдите тез Творецът е посял От тебе стръкче малко. Святка то всред нощний мрак На изкусителни заблуди с плам си бял. Но може ли светулчицата да насити със зрак Поля безбрежни, къпани от тма без жал? Затуй и щом усмивка ти заруменее В зори над смръзнал свят, потрепва в радост ТО — В гьрдите слънчицето мое — песен пее. И в стихнало на изкушение блато От дъното издига се и с нов плам грее Надежда топла — кат прочистено злато.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец?
Из неделната беседа „ Не съдете по лице" - 12. I. 1936 г. Минзухарче и кокиче (На малките) Минзухарче O, здравей, сестричке нежна, дай ръчица белоснежна; ние първи на снега възвестихме пролетта. Кокиче Да, красиво минзухарче, Как ме радва, мило братче, твойто царско облекло изтъкано от злато! Минзухарче Ами тебе кой облече? Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец? Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл. Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам. Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да събуди всеки цвят, да зарадва целий свят. Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше?
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кирил Княз Преславски полк, който заемаше Сеховската позиция на южния фронт, пред гр. Гевгелий.
Може да излъчва от тялото си статично електричество с няколко стотин волта напрежение и то при заряд от няколко микроампера. Сутрин неговите способности са по-големи, отколкото вечер. Сега той ще прави опити — дали това електричество не би могло да се използва за лечебни цели. СЪНЯТ В ОКОПА Истинска случка „Служих като подофицер в 20 пех. Добруджански на Н. В. Кирил Княз Преславски полк, който заемаше Сеховската позиция на южния фронт, пред гр. Гевгелий. Към крея на 1918 година, бях на почивка с взвода във вторите окопи. Всички бяхме в пълна бойна амуниция, понеже очаквахме нападение. Една нощ, страшно изморен, заспах в окопа. По едно време, сигурно вече беше полунощ, сънувах следния сън: Движех се по тясната пътека, която водеше към другата част на позицията, сам. На едно место се появи една тъмна сянка, която колкото се приближаваше към мене, ставаше все по ясна, докато най сетне се спре до мене.
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек се усъвършенства като обича, безразлично дали е княз или метач.
Щастие! Една велика троица: едната призовава другата и трите взаимно се подържат. Да обичаме, това значи да не живеем само за нашия живот. а да излизаме и да се завръщаме много по-богати и радостни, животът ни да става по-мил. На песимистите за да се преобразят би трябвало да се каже: обичайте и правете добро! Човек се усъвършенства като обича, безразлично дали е княз или метач. Ще дойде ден и дошъл е вече, когато хората ще бъдат овладени ом мъдростта да се обичат. Борбата ще се замести с Любовта на всички за всички. Морала ще се изрази в добротата, в солидарността в усъвършенстването на човека, в изпълнение на своя обществен дълг. Има нещо много приятно в онова чувство, чрез което ние усещаме други хора да стоят по горе от нас: техните мисли и възвишени чувства заживяват в нас! Ако е приятно човек да бъде обичан, необходимо е така също и той да обича.
към текста >>

23. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос казва: „Ето, иде князът на този свят.
Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия. Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди.
към текста >>

24. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници.
Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионери. Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на млади и на стари. И тогава всички народи ще си по-дадат ръка да работят за общия човешки прогрес. Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва да работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогава всички те бъдем млади. Днес някой казват: старите идеи.
към текста >>

25. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един княз се влюбва в една красива овчарка.
Не, твоята сила трябва да търсиш в ума си и сърцето си. Не търси силата си в мускулите си. Жената има сили, тя крие силата си другаде. Тя разполага със своята сила като магическа пръчица. Достатъчно е да каже само една дума, и нейният възлюбен е готов до отстъпи. Един княз се влюбва в една красива овчарка. Тя му казала: Аз не искам да се оженя за тебе, не съм свикнала на вашия живот. Щом си намислил да се жениш, ти ще си намериш друга. — Но аз не мога да живея без тебе. Овчарката му отговорила: Тогава едно от двете трябва да стане — или ти да дойдеш при мене, или аз да дойда при тебе. Понеже ти си се влюбил в мене, ти пръв ме обикна, не те обикнах аз, затова ти трябва да дойдеш при мене.
към текста >>

26. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този свят ще бъде изпъден вън“.
Във връзка с тази мистерия, Учителя казва: с идването си на земята, Христос внесе нещо ново в земния живот. Тази кръв, която протече от Него, когато го прободоха в сърцето, като влезе в земята, измени цялото естество земята. И тази кръв разкри тайните на злото, което съществуваше на земята. Това изменение в естеството на земята има отражение и в целия живот на човека. С проникването на силите на Христа в земята се даде възможност на вътрешното напрежение в неговото възходящо направление постепенно да вземе надмощие над външното налягане. Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този свят ще бъде изпъден вън“. Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах. Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта. И като казва Христос, че княза на този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека.
към текста >>

Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало.
Тази кръв, която протече от Него, когато го прободоха в сърцето, като влезе в земята, измени цялото естество земята. И тази кръв разкри тайните на злото, което съществуваше на земята. Това изменение в естеството на земята има отражение и в целия живот на човека. С проникването на силите на Христа в земята се даде възможност на вътрешното напрежение в неговото възходящо направление постепенно да вземе надмощие над външното налягане. Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този свят ще бъде изпъден вън“. Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах. Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта. И като казва Христос, че княза на този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека. И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека.
към текста >>

Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта.
С проникването на силите на Христа в земята се даде възможност на вътрешното напрежение в неговото възходящо направление постепенно да вземе надмощие над външното налягане. Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този свят ще бъде изпъден вън“. Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах. Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта. И като казва Христос, че княза на този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека. И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека. Когато беше на кръста, Христос се обръща към Бога с думите: „Господи, в твоите ръце предавам духът си“. Учителя превежда тези думи по следния начин: „Господи, понеже аз бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край.
към текста >>

И като казва Христос, че княза на този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека.
Преди Голгота, Той каза на учениците си: „Сега вече княза на този свят ще бъде изпъден вън“. Този, именно, княз на този свят, е свързан с мистерията, която хвърля було върху действителността, за което се казва че се раздрало. — И раздра се завесата на храма. За него Христос казва че ще бъде изпъден вън — следователно, неговото царство на налягането ще претърпи крах. Защото, както казах и по-горе, участието на този княз в живота на нашето тяло е причина за смъртта. И като казва Христос, че княза на този свят ще бъде изпъден вън, той подразбира, че ще бъде изпъден вън от тялото на Христа и по такъв начин се подготвят условията за неговото изпъждане въобще от тялото на човека. И затова дълбокия смисъл на Голготското събитие е, че с него се подготвиха условията за победата над смъртта и за безсмъртието на човека. Когато беше на кръста, Христос се обръща към Бога с думите: „Господи, в твоите ръце предавам духът си“. Учителя превежда тези думи по следния начин: „Господи, понеже аз бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето защо, предавам духът си, натоварен с греховете на човечеството в твоите ръце.
към текста >>

27. -

Благодаря на всички добри приятели, главно на княз Лихновски и на проф. Шмидт.
Особено съм признателен на Карл за проявената преданост през последните години. Желая от сърце животът ви да бъде по-добър и по-лек от моя. На децата си препоръчайте жарко добродетелта, тя едничка прави човека щастлив, а не парите. Говоря ви по опит; добродетелите е опора в злочестината. Вам и на изкуството си дължа, че не завърших живота си със самоубийство. Благодаря на всички добри приятели, главно на княз Лихновски и на проф. Шмидт. Желанието ми е музикалните инструменти на княза да се запазят у едното от вас, само да няма спор помежду ви по тоя въпрос. Ако обаче се нуждаете от пари, разрешавам да продадете цигулките; ще се радвам до ви се притека на помощ отвъд гроба. С гордост пристъпям към смъртта. Ако тя се яви преди да проявя музикалните си дарби, ще го отдам на моята сурова съдба; смъртта ми в такъв случай, е твърде ранна и бих искал да дойде малко по късно; на всеки случай, тъй или инак, ще бъда доволен: защото тя ще ме отърве от моето тежко положение и ще я срещна бодро. Сбогом, не ме забравяйте в смъртта, и бъдете честни.“ УЧИТЕЛЯТ Венец от святи думи Подниса ни всегда — Сред наший гнет и глуми Сред нашата беда.
към текста >>

Желанието ми е музикалните инструменти на княза да се запазят у едното от вас, само да няма спор помежду ви по тоя въпрос.
Желая от сърце животът ви да бъде по-добър и по-лек от моя. На децата си препоръчайте жарко добродетелта, тя едничка прави човека щастлив, а не парите. Говоря ви по опит; добродетелите е опора в злочестината. Вам и на изкуството си дължа, че не завърших живота си със самоубийство. Благодаря на всички добри приятели, главно на княз Лихновски и на проф. Шмидт. Желанието ми е музикалните инструменти на княза да се запазят у едното от вас, само да няма спор помежду ви по тоя въпрос. Ако обаче се нуждаете от пари, разрешавам да продадете цигулките; ще се радвам до ви се притека на помощ отвъд гроба. С гордост пристъпям към смъртта. Ако тя се яви преди да проявя музикалните си дарби, ще го отдам на моята сурова съдба; смъртта ми в такъв случай, е твърде ранна и бих искал да дойде малко по късно; на всеки случай, тъй или инак, ще бъда доволен: защото тя ще ме отърве от моето тежко положение и ще я срещна бодро. Сбогом, не ме забравяйте в смъртта, и бъдете честни.“ УЧИТЕЛЯТ Венец от святи думи Подниса ни всегда — Сред наший гнет и глуми Сред нашата беда. Той — сочи свободата.
към текста >>

28. -

Всички не могат да бъдат царе, всички не могат да бъдат князе, всички не могат да бъдат министри.
Ако ядеш с любов, ти ще имаш всичките приятни неща и силен човек ще станеш. Всяко нещо, което вършиш, да става по едно вътрешно съзнание. Ние, съвременните хора, сме крайно неблагодарни. Как може човек да бъде неблагодарен и да живее един щастлив живот? Разните служби, които природата и ми, не могат да бъдат заемани едновременно от всички. Всички не могат да бъдат царе, всички не могат да бъдат князе, всички не могат да бъдат министри. Някои ще бъдат и на по низка длъжност. Обаче, схващането, че някоя длъжност е низка, е ваше собствено схващане. Защото често в най-низката длъжност има най-много блага. В тялото разните органи не се намират на еднаква степен. Някои органи изпълняват някоя независима роля.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Княз Бисмарк беше един от тях, както Госпожа Блаватска отдавна още ни каза това.
Германия, обаче, няма да влезе. В продължение на много години, една любопитни и нежелателна форма на национален дух е изпъквала в тая страна. Това е съвсем очевидно. Четете германската литература и вие ще видите съвсем добре направлението, в което, в продължение на четиридесети години и повече, е вървял германският народ. Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена последица от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях. Княз Бисмарк беше един от тях, както Госпожа Блаватска отдавна още ни каза това. До като бе; още жив, той сам ръководеше своите планове за подчинението на Европа. Вие можете да благодарите, че той не доживя до сега, понеже неговите планове бяха далеч по-разумни от плановете на последователите му. Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии. Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения.
към текста >>

Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става.
До като бе; още жив, той сам ръководеше своите планове за подчинението на Европа. Вие можете да благодарите, че той не доживя до сега, понеже неговите планове бяха далеч по-разумни от плановете на последователите му. Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии. Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения. Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него. Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е права. Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна. Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма.
към текста >>

Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате.
Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения. Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнаха и говорих си княза, който, естествено, с най-жив интереси следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него. Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е права. Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна. Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма. значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата.
към текста >>

Князът като че ли не е имал подобни идеи.
значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес. Князът като че ли не е имал подобни идеи. Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора. После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство. „Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция?
към текста >>

Князът си оставаше абсолютно неубеден.
— нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция? “ Ние бидохме най-силно възмутени от такава една обида към нашите храбри съюзници: но не можехме да не допуснем, че имаше една частичка от истина в някои от неговите по-раншни бележки. Ние се постарахме да му кажем, че, макар да споделяме неговото вътрешно недоверие към методите на демокрацията, ние я смятаме за един необходим преходен. период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички. Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него. Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право.
към текста >>

Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва.
период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички. Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него. Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода. Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто.
към текста >>

8) Теософско списание СЕ АГНЕЦ ГРАДЕТ И Агнето говори---Смут В езиците настава, И бесен, лют Световний Княз въстава .
2) Учители. 3) ученик в изпитание (запазваме индуския термин, употребен от авторката ) 4) ame animale 5) Наставници или ангели хранители. 6) Доктрина на сърцето, сиреч вътрешно учение. 7) Трябва да си спомняме, че всички „Чела“, както и светските ученици се наричат „Upasaka“ до след първото Посвещение, където стават Lanous — Upasakas. До тоя ден, даже тия, които принадлежат към Lamaseri – (Будически духовен орден) - те и са държани отделно, се считат като светски. 8) Теософско списание СЕ АГНЕЦ ГРАДЕТ И Агнето говори---Смут В езиците настава, И бесен, лют Световний Княз въстава . . . Цял лес настръхнал — копия чилични Забиват се във небесата, И гръмват клетви и закани злоязични От всички краища на земята: „Кръвта на Агнето! — На Агнето кръвта! “ Но екват гусли многострунни, И песнопение в нощта: — То иде в праведни разбуни, То иде — бойте се, езици! — Ще ослепеят вашите зеници И ще го прободете вие, Ще му пролеете кръвта-- Но то така ще ви надвие: Чрез смърт ще победи света.
към текста >>

Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати.
. . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него.
към текста >>

се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала.
към текста >>

Видният историк Манчини, който е умрял през май 1913 год., посетил преди няколко години българския дворец, където е бил гост на тогавашния български княз Фердинанд.
За да се видят тези линии, трябва ръката да се наблюдава в профил (фиг. 8). Ако хвърлим сега един поглед върху всички линии на повърхността на ръката, ще забележим три напречни главни линии (линиите на сърцето, на главата и на живота) и освен това три почти вертикални главни линии (на Сатурна, на Аполона и на Меркурий). Освен тях, има още редица хоризонтални линии при ставата на ръката, рестриктните (гранични) линии, които като гривна веднъж или повече пъти обикалят ръката при корена на китката (фиг. 9), и групата на лунните линии, които се виждат на фиг. 8. (Следва) Какво предсказват линиите по ръката на бившия цар Фердинанд В Париж сее разказвала историята на едно пророчество за бившия български цар Фердинанд. Видният историк Манчини, който е умрял през май 1913 год., посетил преди няколко години българския дворец, където е бил гост на тогавашния български княз Фердинанд. Князът, който знаел, че Манчини бил прочут гадател по ръката, го поканил да му предскаже бъдещето по линиите на дясната му ръка. „Аз виждам дълбок траур за Ваше Височество и за България“, предсказал тогава Манчини. „В пет или шест години от днес виждам голяма радост във форма на едно въздигане и в 1912 г. осъществяването на един блян, в който днес Ваше Височество едва се осмелявате да вярвате“. „А тогава?
към текста >>

Князът, който знаел, че Манчини бил прочут гадател по ръката, го поканил да му предскаже бъдещето по линиите на дясната му ръка.
Ако хвърлим сега един поглед върху всички линии на повърхността на ръката, ще забележим три напречни главни линии (линиите на сърцето, на главата и на живота) и освен това три почти вертикални главни линии (на Сатурна, на Аполона и на Меркурий). Освен тях, има още редица хоризонтални линии при ставата на ръката, рестриктните (гранични) линии, които като гривна веднъж или повече пъти обикалят ръката при корена на китката (фиг. 9), и групата на лунните линии, които се виждат на фиг. 8. (Следва) Какво предсказват линиите по ръката на бившия цар Фердинанд В Париж сее разказвала историята на едно пророчество за бившия български цар Фердинанд. Видният историк Манчини, който е умрял през май 1913 год., посетил преди няколко години българския дворец, където е бил гост на тогавашния български княз Фердинанд. Князът, който знаел, че Манчини бил прочут гадател по ръката, го поканил да му предскаже бъдещето по линиите на дясната му ръка. „Аз виждам дълбок траур за Ваше Височество и за България“, предсказал тогава Манчини. „В пет или шест години от днес виждам голяма радост във форма на едно въздигане и в 1912 г. осъществяването на един блян, в който днес Ваше Височество едва се осмелявате да вярвате“. „А тогава? “ попитал княз Фердинанд.
към текста >>

“ попитал княз Фердинанд.
Князът, който знаел, че Манчини бил прочут гадател по ръката, го поканил да му предскаже бъдещето по линиите на дясната му ръка. „Аз виждам дълбок траур за Ваше Височество и за България“, предсказал тогава Манчини. „В пет или шест години от днес виждам голяма радост във форма на едно въздигане и в 1912 г. осъществяването на един блян, в който днес Ваше Височество едва се осмелявате да вярвате“. „А тогава? “ попитал княз Фердинанд. „Щастието бързо се менява“, мислил Манчини. „През 1913 год. —дано се лъжа — но чета една катастрофа за България и за самия Вас“. Пророкуванията се изпълниха. Траурът дойде при смъртта на фердинандовата майка, радостта при обявяване независимостта и коронясването му за цар на българите.
към текста >>

В тези места беше хванат в плен един руски велик княз.
трябваше част от кризите да е изминала. После през 1916 г. голямо движение и воинствености и едва от 1917 г. начало на отдъхване. През лятото 1910 г., като стоях един ден в стаята на баща си на канапето, попаднах в полусън и се пренесох в областта на крепостта Торн. В тези места беше хванат в плен един руски велик княз. През 1912 г. имах следните предчувствия: 1. траурни впечатления за семейството на кайзера; 2. едно морско сражение северно от Хелголанд, по посока към крайбрежието на Шлезвиг — Холщайн (Скагерак!); 3. воюващи държави да плащат обезщетение на Белгия и Холандия; 4.
към текста >>

Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан.
Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати.
Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствует батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствует Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм".
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Южновавилонските градски князе към 3000 г.
Заедно с културата, семитските вавилонци възприели и законодателството на своите предшественици, и кодекса на Хамураба при тях получил вид на обичайно право. В него се намиращ, закони за обвинители, свидетели, съдии, за кражба, нападение, грабеж, за войската, за системата на управлението, за полетата, за поверен имот, за семейството, за обидите, за постройката на къщи и кораби, за наемниците и робите. Тия неща показват. че това била една значителна култура, която била възприета от вавилонските семити и, след като последните били погълнати, преминала в кананитите. През време на тия преобразования в населението ставали безброй борби между север и юг. Южновавилонските градски князе към 3000 г. пр. Хр. били в постоянни вражда дотогава, докогато едни от тях станали по-могъщи и образували по-големи царства. В същото време на север намираме голямото семитско-вавилонско царство, цъфтящето време на което било при царуването на Саргена и Нарам-Линза. Враждата между юг и север продължава, докато най-после с първата вавилонска династия семитските вавилннци изчезнат и дадат място на втория семитски свят, на кананерците. От този момент започва упадъка на създадената от шумерците семитско-вавилонска култура.
към текста >>

Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници.
В Хелиополис се въвежда службата на Мневис, а в Мендес тая на светия Виддер, — така съобщават преданията за втората династия. При третата династия изглежда. че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство. Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на управление достига своето най-пълно развитие. Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници. на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата. В времето на единадесетата династия за пръв път се явява Тебен като южна резиденция. Търговските сношения с Арабия може би още продължавате.
към текста >>

Но предстояли тържества в двореца Евксиноград през лятото на 1907 г., по случай двадесет годишния юбилей от князуването на Фердинанд.
Сега ще съобщим предсказанието на същия хиромантик за смъртта на покойният министър на търговията и земледелието А. Манушев. Професор Манчини, по време на пребиваването си в България, е изложил своите заключения за бъдещето на много политически личности, които тогава са посещавали българския дворец, дето той е бил поканен. Между другите, представил се на изследване и покойния Манушев. Манчини е разгледал внимателно ръката му и с най-голяма твърдост и убедителност го е посъветвал да се предпазва, до колкото е възможно, защото му предстои смърт от вода. Манушев се вслушал в тоя съвет и постоянно взимал предпазителни мерки. Но предстояли тържества в двореца Евксиноград през лятото на 1907 г., по случай двадесет годишния юбилей от князуването на Фердинанд. Там трябвало да се съберат всички министри на банкет. Обаче, по непредвидени от Манушева причини, той не е могъл да пътува в един влак с колегите си, а закъснял и, вместо на банкета, обядвал сам в бюфета на гара Каспичан, като преял от българската гозба „гювеч“. След това, щом стигнал в двореца Евксиноград и макар да е съгледал и поздравил стоящия в парка княз Фердинанд, минал край него тичешком, като че ли преследван от някого, и се отправил бързо към кея на Евксиноград, дето са построени морските бани. Съблякъл се на бърже и се хвърлил във водата да се къпе. Но не са се изминали няколко минути - една вълна го ударила силно и го обърнала, той изгубил равновесие и почнал да се дави.
към текста >>

След това, щом стигнал в двореца Евксиноград и макар да е съгледал и поздравил стоящия в парка княз Фердинанд, минал край него тичешком, като че ли преследван от някого, и се отправил бързо към кея на Евксиноград, дето са построени морските бани.
Манчини е разгледал внимателно ръката му и с най-голяма твърдост и убедителност го е посъветвал да се предпазва, до колкото е възможно, защото му предстои смърт от вода. Манушев се вслушал в тоя съвет и постоянно взимал предпазителни мерки. Но предстояли тържества в двореца Евксиноград през лятото на 1907 г., по случай двадесет годишния юбилей от князуването на Фердинанд. Там трябвало да се съберат всички министри на банкет. Обаче, по непредвидени от Манушева причини, той не е могъл да пътува в един влак с колегите си, а закъснял и, вместо на банкета, обядвал сам в бюфета на гара Каспичан, като преял от българската гозба „гювеч“. След това, щом стигнал в двореца Евксиноград и макар да е съгледал и поздравил стоящия в парка княз Фердинанд, минал край него тичешком, като че ли преследван от някого, и се отправил бързо към кея на Евксиноград, дето са построени морските бани. Съблякъл се на бърже и се хвърлил във водата да се къпе. Но не са се изминали няколко минути - една вълна го ударила силно и го обърнала, той изгубил равновесие и почнал да се дави. Напусто отишли усилията на присъстващия там дворцов интендант, г. Златарев, да спаси Манушев: последният се удавил. Предсказанието на проф.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Атрибутът му означава Княз на страните.
Тук се свършва ангелският свят. 11) Каф — כ. Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е. Първата Причина, която привежда всичко в движение. Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните. Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества. Кабалистите казват, че чрез Митатрона Бог е говорил с Моисея. Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства. По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах.
към текста >>

Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества.
Името Кабир нли могъщ (potens) означава първото небе, първият двигател, съответно на името на Бога, изразено само с буквата י (йод), т. е. Първата Причина, която привежда всичко в движение. Първото висше разумно същество, което управлява с първия двигател, или с първото небе на астрологическия свят, приписван на Второто Лице от Троицата, се нарича Митатрон. Атрибутът му означава Княз на страните. Мисията му е да въвежда всички, които са длъжни да се явят пред лицето на Великия Бог. Той има под своето началство княза Орифиел, с безброй подчинени нему разумни същества. Кабалистите казват, че чрез Митатрона Бог е говорил с Моисея. Също чрез него всичките низши могъщества на осезаемия свят приемат божиите свойства. По тоя начин крайното каф — ך съответства на двете велики имена на Бога, всяко от които е съставено от двете еврейски букви: ел и йах. Те господстват над разумните същества от втория ред, които управляват звездното небе, в числото на които трябва да се отнесат 12-те знаци на зодиака и се наричат от евреите Галгал Хамазелот. Разумното същество на второто небе се нарича Разиел.
към текста >>

То е петото име на княза, който управлява сферата на Марс.
13) Мем — מ. Името е Меборах, което означава благословен и съответства на четвъртото небе и на четвъртото име Йехова. То господства над сферата на Юпитер и се нарича Цадкиел. Влиянието си от Бога получава чрез Шебтайел, за да го предаде на разумните същества от петия ред. Крайното мем ם е основна буква и съответства на петото небе и на петото име на Бога Елоха. То е петото име на княза, който управлява сферата на Марс. Разумното същество на Марса е Самаел. Последният получава влиянието на Бога чрез Цадкиеля и го предава на разумните същества от шестия ред. 14) Нун — נ. Името Нора или грозен съответства също на името Емануела, което значи „с нами Бог“, т. е. на шестото име на Бога.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Присъщото му в частност разумно начало се нарича Митатрон (княз на Страните), назначението на което е да въвежда другите пред лицето на Бога.
Поради туй и кабалистите изобразявал. това божествено име така: Съотношенията на това име са дадени от Агрипа2), който е един от най-силните кабалисти, в следния вид: Първото име Йехие е името на божествената Същност. Изчислението му — Кетер (корона, венец) означава простото същество на Бога, т. е. „това, което никое око не е видяло“. Него приписват на Бога-Отца и то влияе на чиновете на Серафимите или, както ги наричат евреите — Хайот-Хакодеш (на латински: Animalia sanctitatis), известни „живи святости“, а оттук, чрез първия двигател, свободно дава име на съществото на всички неща, които изпълвал вселената в цялата й окръжност и до самия център. Присъщото му в частност разумно начало се нарича Митатрон (княз на Страните), назначението на което е да въвежда другите пред лицето на Бога. Чрез него Господ е говорил с Моисея. * * * Второто име е Йа (х). В това име йодът от Тетраграматон се съединява с хе. Изчислението му е Хохма, т. е. мъдрост (sapientia).
към текста >>

Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе).
Неговото разумно същество е Габриел, който бил ръководител на Йосиф, Йосия и Данаила. * * * Десетото име е Адонай Мелех. То значи властител, цар. Сефиротът Малкут (владичество и царство) означава църква и храм на Бога, и врата. То влияе чрез анимастическия ред, т, е. Преблажените Души (наричани от евреите Ишим — благородни, Елирос — князе). Те с по-долни от ангелските чинове по святост, влияят върху знанията на синовете човешки и им дават чудесно разбиране на нещата, промисъл и пророческа дарба или, както се казва, разумение. Неговото разумно същество е Металхин, носи името Първо Създание или Душа на Света, и е бил ръководител на Моисея. (Следва). __________________________________________ 1) Крайното х се произнася като френското h. 2) Н. С. Agrippa: „Philosophic occulte“, т. II.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик.
Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год. Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия. По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално. Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал отношения с много окултисти и розенкройцери. В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик. Ето при какви обстоятелства е станало това представление: когато се намирал на визита у графиня Галв, в хотел „Европа“, великият княз чул да се говори за този медиум, който казвал, че бил натоварен с мисия при императора. Той се явил при него и го помолил да му даде някое доказателство за своята мисия. Медиумът паднал в транс. Когато се възвърнал в нормалното си състояние, великият княз, в присъствието на секретаря си, извадил една плоча от чекмеджето и като я подал на медиума, казал му: „ще ви задам един въпрос по политиката, който зададох и на медиума Слад“. Медиумът отговорил: четете самичък.
към текста >>

Ето при какви обстоятелства е станало това представление: когато се намирал на визита у графиня Галв, в хотел „Европа“, великият княз чул да се говори за този медиум, който казвал, че бил натоварен с мисия при императора.
Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия. По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално. Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал отношения с много окултисти и розенкройцери. В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик. Ето при какви обстоятелства е станало това представление: когато се намирал на визита у графиня Галв, в хотел „Европа“, великият княз чул да се говори за този медиум, който казвал, че бил натоварен с мисия при императора. Той се явил при него и го помолил да му даде някое доказателство за своята мисия. Медиумът паднал в транс. Когато се възвърнал в нормалното си състояние, великият княз, в присъствието на секретаря си, извадил една плоча от чекмеджето и като я подал на медиума, казал му: „ще ви задам един въпрос по политиката, който зададох и на медиума Слад“. Медиумът отговорил: четете самичък. На плочата било написано: „на въпроса ви ще отговори един германски медиум“.
към текста >>

Когато се възвърнал в нормалното си състояние, великият княз, в присъствието на секретаря си, извадил една плоча от чекмеджето и като я подал на медиума, казал му: „ще ви задам един въпрос по политиката, който зададох и на медиума Слад“.
Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал отношения с много окултисти и розенкройцери. В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик. Ето при какви обстоятелства е станало това представление: когато се намирал на визита у графиня Галв, в хотел „Европа“, великият княз чул да се говори за този медиум, който казвал, че бил натоварен с мисия при императора. Той се явил при него и го помолил да му даде някое доказателство за своята мисия. Медиумът паднал в транс. Когато се възвърнал в нормалното си състояние, великият княз, в присъствието на секретаря си, извадил една плоча от чекмеджето и като я подал на медиума, казал му: „ще ви задам един въпрос по политиката, който зададох и на медиума Слад“. Медиумът отговорил: четете самичък. На плочата било написано: „на въпроса ви ще отговори един германски медиум“. — Вие сте тоя медиум, и аз ще ви представя на императора, прибавил великият княз. В Русия тогава заповядвал диктаторът Меликов, който бил специално натоварен да бди за сигурността на Александър II. Но покровителството на медиума било никога по-ефикасно от това на Меликова.
към текста >>

— Вие сте тоя медиум, и аз ще ви представя на императора, прибавил великият княз.
Той се явил при него и го помолил да му даде някое доказателство за своята мисия. Медиумът паднал в транс. Когато се възвърнал в нормалното си състояние, великият княз, в присъствието на секретаря си, извадил една плоча от чекмеджето и като я подал на медиума, казал му: „ще ви задам един въпрос по политиката, който зададох и на медиума Слад“. Медиумът отговорил: четете самичък. На плочата било написано: „на въпроса ви ще отговори един германски медиум“. — Вие сте тоя медиум, и аз ще ви представя на императора, прибавил великият княз. В Русия тогава заповядвал диктаторът Меликов, който бил специално натоварен да бди за сигурността на Александър II. Но покровителството на медиума било никога по-ефикасно от това на Меликова. И той през ноември 1880 г. уведомил императора, че Зимният Дворец, дето трябвало да обядва с българския княз Александър, е миниран. Разговорът, който имал императорът с княза за това предсказание станал причина да закъснеят за обеда с половина час.
към текста >>

уведомил императора, че Зимният Дворец, дето трябвало да обядва с българския княз Александър, е миниран.
На плочата било написано: „на въпроса ви ще отговори един германски медиум“. — Вие сте тоя медиум, и аз ще ви представя на императора, прибавил великият княз. В Русия тогава заповядвал диктаторът Меликов, който бил специално натоварен да бди за сигурността на Александър II. Но покровителството на медиума било никога по-ефикасно от това на Меликова. И той през ноември 1880 г. уведомил императора, че Зимният Дворец, дето трябвало да обядва с българския княз Александър, е миниран. Разговорът, който имал императорът с княза за това предсказание станал причина да закъснеят за обеда с половина час. В това време експлозията станала. Диктаторът Меликов виждал в лицето на медиума свой съперник. И когато през пролетта царят заминал за Ливадия, Меликов възложил на медиума една важна мисия в Париж, за да го отстрани от двореца. През това време Александър II умрял, убит от бомбата на един революционер, на 14.
към текста >>

Разговорът, който имал императорът с княза за това предсказание станал причина да закъснеят за обеда с половина час.
— Вие сте тоя медиум, и аз ще ви представя на императора, прибавил великият княз. В Русия тогава заповядвал диктаторът Меликов, който бил специално натоварен да бди за сигурността на Александър II. Но покровителството на медиума било никога по-ефикасно от това на Меликова. И той през ноември 1880 г. уведомил императора, че Зимният Дворец, дето трябвало да обядва с българския княз Александър, е миниран. Разговорът, който имал императорът с княза за това предсказание станал причина да закъснеят за обеда с половина час. В това време експлозията станала. Диктаторът Меликов виждал в лицето на медиума свой съперник. И когато през пролетта царят заминал за Ливадия, Меликов възложил на медиума една важна мисия в Париж, за да го отстрани от двореца. През това време Александър II умрял, убит от бомбата на един революционер, на 14. март 1881 г., до Катеринския канал, в Петроград.
към текста >>

И великият княз Владимир отиде в Лион да го посети и нареди да бъде повикан от царя, в руския дворец.
Неговите способности по ясновидството и ясночуването, както и разпознаването на болестите от далечно разстояние учудваха всички, даже и приятелите му, които можеха често да виждат такива примери. Той учеше, че има три вида болести: физически, астрални и духовни. Физическите болести са от областта на алопатическата медицина, астралните болести се лекуват чрез хомеопатията, магнетизма и методите на старите окултисти, а духовните могат да се церят само чрез теургията и молитвата. Доктор Папюс, прочутият окултист, който умря жертва на великата война, когато лекуваше ранените с неотслабнала преданост, говореше в една от сказките си в Русия, пред най-видните представители на аристокрацията и на двореца, за лионския чудотворец, когото наричаше свой „духовен учител“. Там жадуваха да видят тая личност. И великият княз Владимир отиде в Лион да го посети и нареди да бъде повикан от царя, в руския дворец. Филип отиде там в 1900 год. Княгинята Лейхтенбергска, съпруга на великия княз Николай, го представи на императрицата. Царицата, силно увлечена в мистичните учения, се ентусиазира от теорията на окултните науки, от магнетизма, спиритизма и магията. Филип видя, че порасна неговото реноме от реализирането на едно негово пророчество. През времена бременността на царицата той обяви, че детето, което императорският двор очаква да се роди, ще бъде тоя път момче.
към текста >>

Княгинята Лейхтенбергска, съпруга на великия княз Николай, го представи на императрицата.
Физическите болести са от областта на алопатическата медицина, астралните болести се лекуват чрез хомеопатията, магнетизма и методите на старите окултисти, а духовните могат да се церят само чрез теургията и молитвата. Доктор Папюс, прочутият окултист, който умря жертва на великата война, когато лекуваше ранените с неотслабнала преданост, говореше в една от сказките си в Русия, пред най-видните представители на аристокрацията и на двореца, за лионския чудотворец, когото наричаше свой „духовен учител“. Там жадуваха да видят тая личност. И великият княз Владимир отиде в Лион да го посети и нареди да бъде повикан от царя, в руския дворец. Филип отиде там в 1900 год. Княгинята Лейхтенбергска, съпруга на великия княз Николай, го представи на императрицата. Царицата, силно увлечена в мистичните учения, се ентусиазира от теорията на окултните науки, от магнетизма, спиритизма и магията. Филип видя, че порасна неговото реноме от реализирането на едно негово пророчество. През времена бременността на царицата той обяви, че детето, което императорският двор очаква да се роди, ще бъде тоя път момче. От тоя момент неговото влияние постоянно растеше. Той бе отрупан с почести: царят му даде чин на дивизионен генерал, с право да носи униформата на тоя чин.
към текста >>

Но наскоро, понеже шифрованите писма и телеграми не бяха достатъчни, Филип, по настояването на великия княз Николай и жена му, които бяха дошли в Лион, за да оперират сина си, се съгласи пак да отиде в Русия.
Но пред повтаряните атаки Филип заблагоразсъди най-после да се завърне в Франция. Той тръгна отрупан с подаръци, но постоянно преследван от ненавистта на руската полиция. В Лион престоя от 1901 до 1902 г., но в постоянно сношение с царя и дворцовите хора, с които кореспондираше. Всеки ден неговият куриер му донасяше оплакванията на княжеските болни и на видните личности, които се намираха в опасност за живота си. Филип ги лекуваше от далеч, като даваше съвети на едните и на другите. Но наскоро, понеже шифрованите писма и телеграми не бяха достатъчни, Филип, по настояването на великия княз Николай и жена му, които бяха дошли в Лион, за да оперират сина си, се съгласи пак да отиде в Русия. В 1903 г. ние го намираме отново в Ливадия (Крим), при царя. Там именно той довърши инициирането на императрицата в практиката на трансцеденталния спиритизъм. Оттогава, може да се каже, царицата Александра Феодоровна не взимаше никога, през цялото време на царуването си, каквото и да било по-важно решение, без да консултира предварително духовете. Царят присъствал по някога на сеансите, и той, най-сетне, се предал напълно на духовните опити.
към текста >>

Поддържан от датския крал и от великите князе, Филип прокара в двореца мартинистското и окултното движение.
Там именно той довърши инициирането на императрицата в практиката на трансцеденталния спиритизъм. Оттогава, може да се каже, царицата Александра Феодоровна не взимаше никога, през цялото време на царуването си, каквото и да било по-важно решение, без да консултира предварително духовете. Царят присъствал по някога на сеансите, и той, най-сетне, се предал напълно на духовните опити. Филип често присъствал на съвещанията на императора с неговите министри, за да го консултират по въпросите от вътрешната и външната политика. Казват, че той бил вдъхновителят на благородния проект на царя, който бленуваше да въдвори между хората царството на световния мир чрез всеобщото разоръжаване. Поддържан от датския крал и от великите князе, Филип прокара в двореца мартинистското и окултното движение. Една тайна мартинистска ложа била основавана в императорския дворец, а Николай II бе преподобният. В. Н. (върховните незнайници) били рекрутирани измежду великите князе и имперските съветници. Спиритистическите сеанси били твърде чести. Дирижирал ги самият Филип.
към текста >>

(върховните незнайници) били рекрутирани измежду великите князе и имперските съветници.
Филип често присъствал на съвещанията на императора с неговите министри, за да го консултират по въпросите от вътрешната и външната политика. Казват, че той бил вдъхновителят на благородния проект на царя, който бленуваше да въдвори между хората царството на световния мир чрез всеобщото разоръжаване. Поддържан от датския крал и от великите князе, Филип прокара в двореца мартинистското и окултното движение. Една тайна мартинистска ложа била основавана в императорския дворец, а Николай II бе преподобният. В. Н. (върховните незнайници) били рекрутирани измежду великите князе и имперските съветници. Спиритистическите сеанси били твърде чести. Дирижирал ги самият Филип. Един от най-често извикваните духове от императора бил тоя на баща му, Александър III. Известен е култът, с който Николай II окръжаваше паметта на баща си. През време на сеансите, духът на Александра III много пъти е искал от сина си да му обещае, че ще поддържа ненарушимо франко-руския съюз.
към текста >>

Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба.
След пътуването му в Сараво, мистицизмът на Николая II взе обезпокоителни размери. Дворецът, повече от всякога, бил отворен за свещениците, калугерите и просяците от всички сортове. Между ония, които играели известна роля, ще цитирам Митя Коляба и Хелиодор. Митя Коляба, от прочутия манастир на Оптина- Пустиня, в Козелската околия, бил ням и издавал звукове, прилични на мучене. Друг един монах от същия манастир, Елпифидор, претендирал, че разбира звуковете, издавани от Митя Коляба и ги тълкувал. Един императорски адютант, княз Оболенски, който владеел имения в Козелската околия и който много се интересувал от мистичните въпроси, раздуха пред Николай II дарбите на Митя Коляба. Епископ Теофан и великата княгиня Милица Николаевна го завели един ден в Царское-село придружен от Елпифидор, и го представили на императора. Там престояли известно време, след което били върнати в манастира. По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св. Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква. Тогава той основал в Царицин една религиозна секта, привържениците на която станали известни под името хелиодоровци.
към текста >>

__________________________________________ 1) Княз Метерних: Мемоари, т.
Приятел на Филипа, с когото той се предал на спиритистически опити в присъствието на императрицата, Хелиодор бил всецяло предаден на франко-руската кауза. Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „свят човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска партия, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия. Думата ми е за Разпутина. Поради печалната роля, която игра той в руския политически живот и в събитията, кои го докараха падането на империята, необходимо е, струва ни се, да се спрем по-дълго върху тая личност. (следва) И. Брико. __________________________________________ 1) Княз Метерних: Мемоари, т. I, стр. 212. 2) Вж. съобщението на бащата на медиума Д-р Георги Фон Лангсдорф в спиритуалистическия конгрес в Лондон, публикувано в Light от 25 юни 1898 г. 3) Отец Йоан Кронщадтски умря в 1908 г. на 80 годишна възраст.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство.
Това отвратило болшинството славяно-българи. Борис като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“. Папата засяга въпросите за брака, за обредността, за. външната форма и изтъква кривите схващания на византийските, църковници, но в едно е неумолим — главенството на ап. Петровия наместник. Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство. Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза?
към текста >>

— „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“.
Борис като че ли се опомва за миг и пише на папата, че иска да му изпрати, „християнска вяpa“ и „закон“ без „петна“ и „гънки“. Папата засяга въпросите за брака, за обредността, за. външната форма и изтъква кривите схващания на византийските, църковници, но в едно е неумолим — главенството на ап. Петровия наместник. Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство. Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза? Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм.
към текста >>

Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза?
Царе, князе,, императори са подчинени под това главенство. — „Князът, пише папата, няма право да съди архиепископа на църквата; той е подсъден на римския първосвещеник“. Папо-цезаризъм и цезаро-папизъм! Коя от двете форми на християнството да се избере? Папата не отива до крайност в обредността в суеверията, ала е неотстъпчив, позволява си да критикува зверското деяние на Бориса, одобрено от византийските владици, иска подчинение на цар и архиепископ под свое главенство. Кое е по-износно лично за Бориса — западното християнство, с властничеството на папата, или източното, с подчинението на църквата — архиепископи, епископи, свещеници под властта на царя или княза? Нещо повече: в източното християнство царят е върховен епископ на църквата, наречен за лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм. Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди. У нас се създала църква на обредите, на външността.
към текста >>

Князът току що се бе помирил с „воинствуващите“ архиереи и, вероятно, е посъветвал Стамболова да „позамълчи“ по въпроса, да се направи глух.
Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх. Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г. „нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в управата на църквата. Предложението се узакони, но синодалните владици не пожелаха да го приложат. Князът току що се бе помирил с „воинствуващите“ архиереи и, вероятно, е посъветвал Стамболова да „позамълчи“ по въпроса, да се направи глух. В 1894 г., веднага след падането на стамболовия режим, синодалните владици вдигнаха глава и първата им работа бе да измениха Екзарх. Устав и да го „приспособят“ към нуждите на новото време. Екзарх. Устав се тъй „приспособи“, че от него се изхвърли всичко демократично, що случайно бе останало, не съгледано в 1881 г. от „прозорливото“ око на св. старци. В 1894 г., обаче, се погреба насилствено умъртвения чл.
към текста >>

Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник.
МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край). ГЛАВА II. РАЗПУТИН1) За да се разберат добре събитията, които станаха в Русия през последните години, необходимо е да се върнем към 1905 — 1906 години. Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник. Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец уважаван от всички. Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско. Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год.
към текста >>

Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър.
Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин. Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над царя. Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски.
към текста >>

Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград.
С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе. Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при царицата, без определена длъжност. Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград. Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения. Тя решила тогава да се затвори в частните си апартаменти, турила часовой на вратата си и не искала да види никого. Само на г-жа Вирубова е било разрешено да остане при нея, за да сподели доброволното й покалугеряване. От тогава насетне никой не е могъл да се приближи до императрицата, без да мине предварително чрез посредничеството на довереницата й. Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум.
към текста >>

Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа.
Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград. След него почнали в известни тамошни аристократически салони да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия. Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Княз Борис и Знеполска, се движат откъм запад в стройни походни колони чужди войски от трите рода оръжие — пехота, артилерия и кавалерия.
И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други. Съобщава: Cm. Д. Коларов, (Плевен). (Следва). Нещастният край на голямата война за България е виден в деня на обявяване мобилизацията — 10/IХ 1915 год. Събудих се по обикновеному рано утринта, на 10 септември 1915 г., и преди да стана от леглото, в един миг видях, че към Александровската площад в София, по ул. Княз Борис и Знеполска, се движат откъм запад в стройни походни колони чужди войски от трите рода оръжие — пехота, артилерия и кавалерия. Войниците бяха от голям ръст със стоманен цвят на лицето и с дълги пики (маждраци) в ръце — кавалеристите. Българите не оказаха никакво съпротивление. Граждани почти не се виждаха по улиците. Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата. Точно в този миг видението изчезна.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През време на войната се намерил в Дамаск, натоварен с важна мисия от един турски княз.
В английското списание The Occult Review (кн. за месец юли т. г.) се съобщава следния интересен случай: Някой си г. Ланхам е прекарал един живот много авантюристичен, като обичал много да пътува в различни страни, а особено на Изток. Той е престоял много време в Арабия и е научил добре арабският език. През време на войната се намерил в Дамаск, натоварен с важна мисия от един турски княз. Една вечер, след молитвения час, се упътил към една къща, дето го чакали, за да предаде едно много важно писмо. Малко минувачи имало тогава из улиците, а скоро той останал съвсем самичък и се движел спокойно и тихо край джамията на Омера. Когато минал край главната й врата, внезапно някой го бутнал по ръката. Учуден от това, понеже не забелязал никого при себе си, обърнал се и видял мъглявия профил на една жена с було на лицето си, която му казала: „ефенди, в името на Аллаха, не отивай по-нататък“. Той се спрял в нерешителност, като си помислил, че в такива страни един удар с кама се получава по-скоро, отколкото да се кажат две думи за обяснение.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор О Майко, младий Княз ще мине покрай нашите врата — как мога аз да работя таз заран?
В него, чрез произведенията на най-видните славянски окултисти, ще намира израз геният на новата култура. * __________________________________________________________________________________ 1) Вж. във „Всемирна Летопис“ (год. II. кн. 8—9) портрета му, снет на фронта в автомобил: владиката държи насърчителна боева реч, с чаша шампанско в ръка. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор О Майко, младий Княз ще мине покрай нашите врата — как мога аз да работя таз заран? Ти покажи ми как да оплетя косите си; кажи ми кои дрехи да си облека. Защо ме ти поглеждаш тъй учудено, о Майко? Аз знам добре, че Той нито един-едничък път очи не ще повдигне към прозореца ми; знам, че миг един — и Той далеч ще бъде от очите ми; само затихващите звуци от ония флейти, кат въздишки, от далеч до мен ще долетят. Но младий Княз ще мине покрай нашите врата и аз желая само за тоз миг да облека най-хубавата си премяна. О, Майко, младий Княз мина край нашите врата и утринното слънце бляскаше върху колата му.
към текста >>

Но младий Княз ще мине покрай нашите врата и аз желая само за тоз миг да облека най-хубавата си премяна.
8—9) портрета му, снет на фронта в автомобил: владиката държи насърчителна боева реч, с чаша шампанско в ръка. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор О Майко, младий Княз ще мине покрай нашите врата — как мога аз да работя таз заран? Ти покажи ми как да оплетя косите си; кажи ми кои дрехи да си облека. Защо ме ти поглеждаш тъй учудено, о Майко? Аз знам добре, че Той нито един-едничък път очи не ще повдигне към прозореца ми; знам, че миг един — и Той далеч ще бъде от очите ми; само затихващите звуци от ония флейти, кат въздишки, от далеч до мен ще долетят. Но младий Княз ще мине покрай нашите врата и аз желая само за тоз миг да облека най-хубавата си премяна. О, Майко, младий Княз мина край нашите врата и утринното слънце бляскаше върху колата му. Отмахнах булото от моето лице, откъснах и рубиновата са огърлица от моите гърди и хвърлих я на пътя му. Но, Майко, ти защо ме тъй учудено поглеждаш? Аз знам добре, че Той не ще повдигне моята огърлица, аз знам, че тя ще бъде раздробена в миг под колелата му и ще остави там една червена диря във праха и никой не ще знае моя дар какъв бг и кому принадлежеше той. Но младий Княз мина край нашите врата и аз хвърлих на пътя му украсата от моите гърди. II.
към текста >>

О, Майко, младий Княз мина край нашите врата и утринното слънце бляскаше върху колата му.
ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор О Майко, младий Княз ще мине покрай нашите врата — как мога аз да работя таз заран? Ти покажи ми как да оплетя косите си; кажи ми кои дрехи да си облека. Защо ме ти поглеждаш тъй учудено, о Майко? Аз знам добре, че Той нито един-едничък път очи не ще повдигне към прозореца ми; знам, че миг един — и Той далеч ще бъде от очите ми; само затихващите звуци от ония флейти, кат въздишки, от далеч до мен ще долетят. Но младий Княз ще мине покрай нашите врата и аз желая само за тоз миг да облека най-хубавата си премяна. О, Майко, младий Княз мина край нашите врата и утринното слънце бляскаше върху колата му. Отмахнах булото от моето лице, откъснах и рубиновата са огърлица от моите гърди и хвърлих я на пътя му. Но, Майко, ти защо ме тъй учудено поглеждаш? Аз знам добре, че Той не ще повдигне моята огърлица, аз знам, че тя ще бъде раздробена в миг под колелата му и ще остави там една червена диря във праха и никой не ще знае моя дар какъв бг и кому принадлежеше той. Но младий Княз мина край нашите врата и аз хвърлих на пътя му украсата от моите гърди. II. Във клетката бе питомната птичка, а свободната — в гората.
към текста >>

Но младий Княз мина край нашите врата и аз хвърлих на пътя му украсата от моите гърди. II.
Но младий Княз ще мине покрай нашите врата и аз желая само за тоз миг да облека най-хубавата си премяна. О, Майко, младий Княз мина край нашите врата и утринното слънце бляскаше върху колата му. Отмахнах булото от моето лице, откъснах и рубиновата са огърлица от моите гърди и хвърлих я на пътя му. Но, Майко, ти защо ме тъй учудено поглеждаш? Аз знам добре, че Той не ще повдигне моята огърлица, аз знам, че тя ще бъде раздробена в миг под колелата му и ще остави там една червена диря във праха и никой не ще знае моя дар какъв бг и кому принадлежеше той. Но младий Княз мина край нашите врата и аз хвърлих на пътя му украсата от моите гърди. II. Във клетката бе питомната птичка, а свободната — в гората. Когато времето им дойде, те се срещнаха: тъй искаше съдбата. И птичката свободна се провикна: „мили мой, да хвръкнем заедно в гората“. А птичката от клетката си зацвъртя: „ ела ти тук, за да живеем заедно в кафеза“. Но птичката свободна й отвърна: „дали има място зад тези пръчки да простра крилата си?
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот“, се лекува в едно швейцарско село.
В новото училище, в училището на бъдещето, любовта ще бъде най-важният възпитателен фактор. Достоевски, великият познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция е имал вярно разбиране на педагогическата проблема. Той схванал, че ключът, който отваря детското сърце, е любовта. Ще приведа само два примера за това от неговите романи — единият из романа му „Идиот“, другия из „Братя Карамазови“. Но в неговите произведения има много други места важни за педагогиката. Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот“, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарал 4 години. Той обичал децата и постоянно дружал с тях. Родителите му се сърдели, че децата не можели да минат без него. Учителят Жул Тибо станал негов неприятел, защото децата самия него не разбирали, а княза много добре разбирали! Князът се чудел, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата.
към текста >>

Учителят Жул Тибо станал негов неприятел, защото децата самия него не разбирали, а княза много добре разбирали!
Но в неговите произведения има много други места важни за педагогиката. Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот“, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарал 4 години. Той обичал децата и постоянно дружал с тях. Родителите му се сърдели, че децата не можели да минат без него. Учителят Жул Тибо станал негов неприятел, защото децата самия него не разбирали, а княза много добре разбирали! Князът се чудел, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата. В селото живеела бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20 годишна, слаба, мършава. Мария била отдавна болна от туберкулоза, но пак ходела по къщите да работи: прала, мела, гледала добитъка. Децата били много жестоки към нея. Старите жени и мъже я обвинявали в разврат.
към текста >>

Князът се чудел, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата.
Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот“, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарал 4 години. Той обичал децата и постоянно дружал с тях. Родителите му се сърдели, че децата не можели да минат без него. Учителят Жул Тибо станал негов неприятел, защото децата самия него не разбирали, а княза много добре разбирали! Князът се чудел, как възрастните, даже и родителите, съвсем не разбират децата. В селото живеела бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20 годишна, слаба, мършава. Мария била отдавна болна от туберкулоза, но пак ходела по къщите да работи: прала, мела, гледала добитъка. Децата били много жестоки към нея. Старите жени и мъже я обвинявали в разврат. децата я подигравали.
към текста >>

Князът я намерил, дал й няколко лева и й казал, че му е жал за нея.
Най-сетне, дрехите й станали на парцали, тъй че даже й било срамно да се показва в селото. Децата в училището, които били около 40, почнали да я дразнят и да хвърлят кал върху нея. Тя помолила говедар да пасе кравите, но той й отказал. Обаче, тя излизала заедно с кравите. Говедарят, като видял, че има голяма полза от нея, давал й по някой път остатъците от своя обед: хляб и сирене. Князът я намерил, дал й няколко лева и й казал, че му е жал за нея. Децата видели това и почнали да викат, а Мария се спуснала да бяга. Князът почнал да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказал, колко нещастна е Мария. Сега те престанали да я нападат и почнали да я жалят. Почнали ласкаво да я поздравяват, когато я срещнели.
към текста >>

Князът почнал да говори с децата всеки ден по малко.
Тя помолила говедар да пасе кравите, но той й отказал. Обаче, тя излизала заедно с кравите. Говедарят, като видял, че има голяма полза от нея, давал й по някой път остатъците от своя обед: хляб и сирене. Князът я намерил, дал й няколко лева и й казал, че му е жал за нея. Децата видели това и почнали да викат, а Мария се спуснала да бяга. Князът почнал да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказал, колко нещастна е Мария. Сега те престанали да я нападат и почнали да я жалят. Почнали ласкаво да я поздравяват, когато я срещнели. Мария от начало много се учудвала. Веднъж две момиченца й донесли ядене и след това отишли при княза и му казали, че Мария се разплакала и че сега те много я обичат.
към текста >>

Веднъж две момиченца й донесли ядене и след това отишли при княза и му казали, че Мария се разплакала и че сега те много я обичат.
Князът почнал да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказал, колко нещастна е Мария. Сега те престанали да я нападат и почнали да я жалят. Почнали ласкаво да я поздравяват, когато я срещнели. Мария от начало много се учудвала. Веднъж две момиченца й донесли ядене и след това отишли при княза и му казали, че Мария се разплакала и че сега те много я обичат. Скоро всички деца почнали да я обичат а заедно с това почнали да обичат и княза. Почнали често да отиват при него и го молели да им разправя. Цялото село узнало, че децата обичат Мария и се уплашили. Селяните забранили на децата да отиват при Мария, но те скришно отивали при нея, и при стадото, и й носели подаръци, а понякога просто отивали да я поздравят да й кажат, че я обичат и след това се затичвали назад. Мария почти не се умопобъркала от такова голямо щастие.
към текста >>

Скоро всички деца почнали да я обичат а заедно с това почнали да обичат и княза.
Той им разказал, колко нещастна е Мария. Сега те престанали да я нападат и почнали да я жалят. Почнали ласкаво да я поздравяват, когато я срещнели. Мария от начало много се учудвала. Веднъж две момиченца й донесли ядене и след това отишли при княза и му казали, че Мария се разплакала и че сега те много я обичат. Скоро всички деца почнали да я обичат а заедно с това почнали да обичат и княза. Почнали често да отиват при него и го молели да им разправя. Цялото село узнало, че децата обичат Мария и се уплашили. Селяните забранили на децата да отиват при Мария, но те скришно отивали при нея, и при стадото, и й носели подаръци, а понякога просто отивали да я поздравят да й кажат, че я обичат и след това се затичвали назад. Мария почти не се умопобъркала от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало.
към текста >>

След това отивали при княза и всичко му разправяли.
Селяните забранили на децата да отиват при Мария, но те скришно отивали при нея, и при стадото, и й носели подаръци, а понякога просто отивали да я поздравят да й кажат, че я обичат и след това се затичвали назад. Мария почти не се умопобъркала от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало. Срамувала се и се радвала. Децата й казвали, че я обичат и винаги ще я обичат. След това отивали при княза и всичко му разправяли. Доставили й чорапи и долни дрехи и някои горни. Когато князът ги питал, те мълчали и радостно се смеели. Мария от ден на ден ставала по-болна и най-после легнала. Децата често я посещавали и й носели храна. Понякога като бързали, само отивали до прозореца и извиквали: „Ние ви обичаме, Марийке“ и след това се връщали.
към текста >>

Когато князът ги питал, те мълчали и радостно се смеели.
Това даже и на сън не й било идвало. Срамувала се и се радвала. Децата й казвали, че я обичат и винаги ще я обичат. След това отивали при княза и всичко му разправяли. Доставили й чорапи и долни дрехи и някои горни. Когато князът ги питал, те мълчали и радостно се смеели. Мария от ден на ден ставала по-болна и най-после легнала. Децата често я посещавали и й носели храна. Понякога като бързали, само отивали до прозореца и извиквали: „Ние ви обичаме, Марийке“ и след това се връщали. Тя скоро умряла. Децата окичили ковчега й с цветя; поставили венец на главата й.
към текста >>

От тогава в селото почнало гонение против княза зарад децата.
Тя скоро умряла. Децата окичили ковчега й с цветя; поставили венец на главата й. Всички деца плачели при погребението. От тогава могилката на Мария постоянно се почитала от децата. Те посадили трендафили и други цветя на гроба й. От тогава в селото почнало гонение против княза зарад децата. Главен гонител бил пасторът. Забранил на децата да се срещат с него. По-после позволили, и станало помирение. Трогателна била раздялата на княза с децата при напущането на селото. Ето вторият пример из „Братя Карамазови“, Между едни деца съществува голяма вражда.
към текста >>

Трогателна била раздялата на княза с децата при напущането на селото.
Те посадили трендафили и други цветя на гроба й. От тогава в селото почнало гонение против княза зарад децата. Главен гонител бил пасторът. Забранил на децата да се срещат с него. По-после позволили, и станало помирение. Трогателна била раздялата на княза с децата при напущането на селото. Ето вторият пример из „Братя Карамазови“, Между едни деца съществува голяма вражда. Альоша ги заварва, когато се бият с камъни на улицата, той влиза във връзка с тях и става техен интимен другар. Чрез огъня на своята любов, той превръща тяхната енергия. Децата се съвсем преобразяват. Илюша, против когото най- много била насочена омразата им, става любимец на всички.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света.
Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св. Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани. А учението за Единнаго Бога Отца е учението на Христа. Значи, не съществува никакво основание да се нарича богомилството ерес, щом то е приело интегрално учението на Христа. Ако богомилите са поддържали, че съществува зло в света, т. е. едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света. Това става явно и от оригиналното богомилско съчинение: „Разговор на Исуса с евангелиста Йоана“, препис от което на латински ни дава г. проф. Иванов, като го озаглавява „Тайна книга“. В него се излага богомилската космогония точно така, както се схваща от окултната наука. Ако има някои малки несъобразности, те се дължат, вероятно, или на някоя неволна грешка на авторите на това съчинение (българските богомили от XI — XII век), или на многобройните му преписвани, които са го оставили в Каркасонската инквизиторска архива и във Виенския кодекс от XIV век. Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде.
“ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна. Чак сега — след толкова години — ми дойде на ум да търся разяснението на това събитие. А колко ли такива събития минават незабелязани за нашия прост ум! Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън. Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде. Тоя сън ме стресна: аз обичах Батенберга. Посрещал съм го като ученик в Пловдив и то с такава радост, каквато изпитваха хилядите български сърца във време на съединението. Но нали бях младеж, малко внимание обърнах на съня. Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай! — Така.
към текста >>

Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай!
Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде. Тоя сън ме стресна: аз обичах Батенберга. Посрещал съм го като ученик в Пловдив и то с такава радост, каквато изпитваха хилядите български сърца във време на съединението. Но нали бях младеж, малко внимание обърнах на съня. Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай! — Така. Иди виж прокламациите от временното правителство у Никола Коларов от Т. Пазарджик. И наистина, след минута срещам Коларова и в прокламациите виждам за председателю на временното правителство митрополита Климента. Как да си обясня тоя сън, не знам. Смятам, че душата ми е пътувала, кога съм спал, и е узнала станалия факт, преди да стане Той известен по материален начин.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4029529094696