Търсене в текстове за 'Исав'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре.
Трябва да има една вътрешна връзка между всички души, които са събудени. За съжаление лошите хора се обединяват повече, отколкото добрите. У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава. Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън. В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние.
към текста >>

2. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Исак имаше двама синове - Яков и Исав.
За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето. От това се вижда, че и развитието, и размножаването на еврейския народ имаме един образ, едно копие на числата и мярката, които царуват на небето. (Горните сведения за Авраама и еврейския народ съм взел от Щайнер и от Сент Ив д'Алвейдър.) Всеки един от дванадесетте синове на Яков отговаря на един от дванадесетте зодиакални знаци, което е изразено в благословията, която Яков отправя към всеки един от синовете си. Не е безинтересно да приведем това място от Библията, като посочим кой син на кой знак отговаря.
към текста >>

3. Пророк Авидий - Влад Пашов (1902- 1974)

Книгата му се състои от една глава, в която се описва едно видение, отнасящо се до царството на Едом, потомците на Исав и понеже те се радвали на злощастието на Израил и взели участие в ограбването му, затова Господ говори, че ще ги унищожи и казва: „Както си направил, ще бъде и връх тебе.
Пророк Авидий Пророк Авидий е четвъртият от малките пророци. За него се предполага, че е работил около 587-ма година преди Христа. Предполага се, че е съвременник на Езекил и Иеремия. Книгата му се състои от една глава, в която се описва едно видение, отнасящо се до царството на Едом, потомците на Исав и понеже те се радвали на злощастието на Израил и взели участие в ограбването му, затова Господ говори, че ще ги унищожи и казва: „Както си направил, ще бъде и връх тебе. Въздаянието ти ще се върне на главата ти." Значи, той говори за закона на кармата. който въздава всекиму според делата.
към текста >>

4. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител.
И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата.
към текста >>

И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет.
към текста >>

Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет.
И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род. И когато бяха там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
към текста >>

Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух.
И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род. И когато бяха там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. По-нататък се разправя, че в околността имало овчари, на които се явил Ангел Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем им се родил Спасител, който е Христос, Господ.
към текста >>

5. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И след като жена му Елисавета ражда и на осмия ден трябва да обрежат детето, съседите предлагат да го кръстят на името на баща му, но майката отговорила, че името му ще бъде Йоан.
Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израелтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде през лицето Му в Духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта на праведните, за да приготви за Господа благоразположен народ". Той, както казах, не повярвал, защото бил стар и Ангелът му казал: "Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм пратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно". И след като жена му Елисавета ражда и на осмия ден трябва да обрежат детето, съседите предлагат да го кръстят на името на баща му, но майката отговорила, че името му ще бъде Йоан. Запитали бащата със знакове и той написал на дъсчицата: Йоан е името му. И на часа му се отвориха устата и той проговори и благославяше Бога. И страх обзе всички съседи. И всички, които чуха, пазеха това в сърцето си, казвайки: Какво ли ще е това детенце? Защото Господнята ръка беше с него".
към текста >>

6. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус.
Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт. В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи.
към текста >>

Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56).
Това може да се разбере като се види каква роля играят жените в това Евангелие. Постоянно в общата картина се вмъкват сцени, в които ни говорят женски образи. Особено първите две глави са изцяло изпълнени с Тайните на Мадоната. Ние виждаме, как архангел Михаил се явява на Мария и известява за раждането на детето. В Евангелието на Матей ангелът се явява на Йосиф. Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма.
към текста >>

И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45).
Особено първите две глави са изцяло изпълнени с Тайните на Мадоната. Ние виждаме, как архангел Михаил се явява на Мария и известява за раждането на детето. В Евангелието на Матей ангелът се явява на Йосиф. Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това?
към текста >>

И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41).
Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа.
към текста >>

7. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан.
А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ.
към текста >>

И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син.
И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син. И това е шестият месец за нея, която се казваше не- плодна. Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея". Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие.
към текста >>

3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета.
И това е шестият месец за нея, която се казваше не- плодна. Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея". Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие. 3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук е даден един друг род Откровение. По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ.
към текста >>

В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й.
Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея". Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие. 3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук е даден един друг род Откровение. По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
към текста >>

И Елисавета се изпълни със Светия Дух".
А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея". Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие. 3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук е даден един друг род Откровение. По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1-.42-45).
към текста >>

8. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото блаженство е отправено от Елисавета към Дева Мария, в което се облажава вярата.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука на различни места се намират 9 блаженства и 10 "горки". Думата блажени на гръцки значи "макариус" и означава "изпълнен с Бога". Първото блаженство е отправено от Елисавета към Дева Мария, в което се облажава вярата. В Евангелието това блаженство е изразено по следния начин: "Блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1;45). Следващите девет блаженства са отправени от Христос към учениците. И тези девет блаженства имат отношение към деветчленната природа на човека. В шеста глава Христос говори за блаженствата. Там е казано: "И Той повдигна очите Си към учениците и каза:
към текста >>

9. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Исак имал двама сина - Яков и Исав.
В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам.
към текста >>

Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ.
Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия.
към текста >>

След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар.
Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството. Така най-напред отпада Исмаил, от който се развиват исмаилтяните, които се заселват около Синай, от където впоследствие минават евреите и получават десетте Божии заповеди. След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията.
към текста >>

10. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка.
— Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото.
към текста >>

Тетка Елисавета, бог да я прости, беше дошла у нас на гости.
Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка. Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше. Беше на Томина неделя. Тетка Елисавета, бог да я прости, беше дошла у нас на гости. Празничен ден, не е нито чорап да вземеш у ръце, нито друго да работиш, а пък да се затвориш на задух у одаята при това хубаво време, и това си не чини. Ето защо мама и тетка излезоха пред портата и приседнаха на нашия кириш. Тоя кириш беше седалище на целия женски парламент от нашата махала. Останал беше още откогато се къщата ни градила, па дълъг, па широк, сгоден за седене — рахатлък за такава работа. Като приседнаха мама и тетка, дойде и кака Елица Миковица, дойде и баба Таца, па дойде и кака Анастасия, и кака Аница, и кака Кирка и… целият комшилък.
към текста >>

— Не е, не, аз бех там — отговори тетка Елисавета, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели.
Счупило се у джеба ми едно яйце, па де се случи да бъде ровко, па… вие се сещате вече: новите панталонки, пешът на суртицата, мокреж, страх, пот, червенина… всичко това ме беше така усмирило, че забравих и игра, и Мехмед, ага, и дондурма, и всичко! Свил съм се в едно кьоше до портата, па съм се смирил, като че ще ме правят анагнос. Това мое положение, колкото и да ми беше тягостно тогаз, стана причина да узная за бае Митра пророка това, което сега ще ви разкажа. Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. — Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца. — Не е, не, аз бех там — отговори тетка Елисавета, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели. Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка.
към текста >>

Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра:
Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха. Попогледах нагоре да видя дали нема некоя връв, я друго нещо — нищо, връв немаше. Двама ангели ме възпираха така, по-настрана от другите, и рекоха: „Гледай всичко какво става и това, което видиш, да го разкажеш там, долу, на хората, та да се посвестят и разберат кои грехове са тежки, за които ще патят донекога, като дойдат тука пред тия везни! …“ Най-напред поведоха Иго пред везните. Туриха му от едната страна греховете, а от другата добрините, що е правил, па взеха да ги мерят.
към текста >>

Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така:
Харно ли сте? “ Като опита мама, тогава ще подбере по същия ред и тетка, и баба Таца, и кака Кирка, и всичките, колкото са на кириша. Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър.
към текста >>

Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре.
Друга една съдили, че с дяволиите си и гювезелъците си подлудевала хората и ги направила серсем да копнеят за нея, а тя си правила кеф от това. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразила всичките жени от махалата, та като се скарали, останали непричастени през великите пости. Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца. Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре. Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир. Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока. Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * *
към текста >>

11. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Имат си момиченце на име Елисавета.
Брат Симеон Брат Симеон е на средна възраст, висок, красив и много умен човек. Свършил е право и философия. На служба е в касационния съд. Негова другарка в живота е художничката Цветана Симеонова. Имат си момиченце на име Елисавета. На Изгрева той е търсен от всички и много известен. Често го зоват и търсят по различни поводи. - Брат Симеон! Симеоне! И брат Симеон отговаря на повикванията.
към текста >>

12. Божествени и човѣшки идеи - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ сѫ оная „паница леща“, за която, споредъ библейския разказъ, Исавъ продалъ на брата си Якова своето първородство — онова, съ което е билъ роденъ.
Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновение съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприелъ — било по силата на своята принадлежности къмъ една срѣда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения — сѫ все човѣшки идеи. Каквито и да бѫдатъ тѣ, както и да се кичатъ, съ какъвто и патосъ да се проповѣдватъ, тѣ сѫ временни, преходни. Тѣ сѫ оная „паница леща“, за която, споредъ библейския разказъ, Исавъ продалъ на брата си Якова своето първородство — онова, съ което е билъ роденъ. И всѣки човѣкъ, който е продалъ своитѣ божествени идеи, съ които е роденъ, зарадъ временни, чоаѣшки идеи, е изгубилъ своето „първородство“ — изгубилъ е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могатъ да се организиратъ неговиятъ умъ, сърдце и воля. Той е изгубилъ, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своитѣ чувства и свѣтлината на своята мисълъ. А това сѫ свещени, божествени идеи, които човѣкъ нивга не трѣбва да напуща. Да бѫде здравъ и силенъ, да чувствува правилно и да мисли право — ето основното, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми. Защото здравето е нѣщо божествено, мисълъта, която прониква въ ума на човѣка, е нѣщо божествено, чувствата, които проникватъ въ сърдцето му, сѫ нѣщо божествено, силата, съ която разполага въ даденъ моментъ, е нѣщо божествено.
към текста >>

13. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите.
Каква огромна империя са наследили българите, какви простори са им били отворени, какъв полет; и какви усилия е трябвало да положат да стигнат до това положение след петдесетина години, че който е учил в чужбина другаде освен Русия, ако отърве бесилото, трябва поне да иде в затвора за седем-осем години. Така или иначе - тогава било времето на високия полет и Петър в първите си години се носел със силните въздушни течения над родината си. Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на часовниковата кула? Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в кубето на „Св. Богородица“? Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за завършването му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си. Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите. И къде им е бил акълът наистина - две хиляди души на международен град от над 20 хиляди. С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения път до центъра на Европа, строена от англичаните. Град - строителната перла на османската архитектура! Град, от който се напуска и през който се влиза в България; отникъде другаде с изключение на Свищов може би (обърнете внимание! - всичките други български пътища към света са покрити с шопски овчи бърбонки и тракийски биволски палачинки. Бургас смърди на сяра и колиби с рибени кости и мидени черупки из дворовете, пък е и в Източна Румелия, не в Княжеството!). Кой ще ги остави сами да решават бъдещето си! 24 юни 1879.
към текста >>

14. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Хлябът от това брашно става много твърд и по особен начин клисав.
Летен работен ден. Сега, преди прибирането на новата реколта, когато брашното е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение. За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик. Към това ечемичено брашно прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб. В месенето се редуваме, макар че това би могло да извърши 12-13-годишото момиче на Жечо. Хлябът от това брашно става много твърд и по особен начин клисав. Когато потопиш залъка в чорбата, той не поема нищо от нея, само се намокря и нищо повече. Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас. Седнаха хората заедно с нас около насипаните паници с рядка плакия от зелен фасул и почнахме да обядваме. Гостите ядат и се споглеждат. Става някакво чудо.
към текста >>

15. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Той е вкусен, но е клисав и не поема никаква слюнка в устата ти.
Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне.“ А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб.“ Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха ечемика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница124 и под връшника125 , най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчим гладни. Яли ли сте ечемичен хляб? Той е вкусен, но е клисав и не поема никаква слюнка в устата ти. Залъка си остава отвътре сух, а отвън само леко се намокря. Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш. А когато дойде време всичко това да преглътнеш, е, това беше най-трудното. По едно време се сетихме, че може да го прекарваме с глътка вода и така правехме. Добре, че по това време узряха джанките и от тях варяхме компот, разбира се без захар, нямахме пари, но иначе беше много вкусен.
към текста >>

0.39200186729431