НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
98
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
б) На мястото на
Елисавета
Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева. XI.
Получиха се два парцела в квартал 19 - парцел 15/8 и 18/8. В парцел 15/8 Колю Драгнев имаше барака, а в парцел 18/8 имаше братска барака с площ 12 кв.м, в която живееше Константин Савов. На същия парцел собствена барака имаха Крум Няголов и Димитрина Захариева. X. Братск и барак и на чужд и места. а) На мястото на Стоянка Илиева е построена 1/2 дървена къща от с размери 3.50 м на 6 м, или 21 кв.м, където живееше Илия Узунов.
б) На мястото на
Елисавета
Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева. XI.
Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение. XII. Дворн о място и къща се владееха чрез Арон Юда Яков Фархи с нотариален акт № 144, том III, регистър 588. То имаше 269 кв.м площ. На гърба на къщата бе построена дървена барака, която служеше за склад на книгите на Братството. XIII. Дворнот о място с къщата на Гина и Петко Гумнеров и на улица "Опълченска" 66 се владееше чрез Георги Тахчиев и Василка Иванова.
към текста >>
2.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той е вкусен, но е
клисав
и не поема никаква слюнка в устата ти.
Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме. След като смляха емечика на воденицата, след като омесихме хляба и го опекохме на подница и под връшника, най-тържествено го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчиме гладни. Яли ли сте ечемичен хляб?
Той е вкусен, но е
клисав
и не поема никаква слюнка в устата ти.
Залъка си остава отвътре сух, а отвън само леко се намокря. Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш. А когато дойде време всичко това да преглътнеш, е, това беше най-трудното. По едно време се сетихме, че може да го прекарваме с глътка вода и така правехме. Добре че по това време узряха джанките и от тях варехме компот, разбира се без захар, нямахме пари, но иначе беше много вкусен.
към текста >>
3.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Елисавета
и Захарий са във всеки човек, в главата.
1 "(Учителят я прочете, след туй изпяхме Духът Божий.) „Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно.
Елисавета
и Захарий са във всеки човек, в главата.
Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник.
към текста >>
Всеки човек си има една
Елисавета
и един Захарий.
Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата.
Всеки човек си има една
Елисавета
и един Захарий.
Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята.
към текста >>
Всеки човек представлява и
Елисавета
и Захарий.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
Всеки човек представлява и
Елисавета
и Захарий.
Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд.
към текста >>
В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли: „Това, което става с
Елисавета
и с Мария става и с всяка човешка душа.
Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът. И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът. Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения.
В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли: „Това, което става с
Елисавета
и с Мария става и с всяка човешка душа.
Докато не дойде Любовта и докато не дойде Духът да се всели, не може да има постижения. Трябва да станат тези посещения, за да се преобрази света. Посещението на Духа, това е реализиране на онова, което Любовта носи. Нали по-рано идва Любовта, а после идва Духът." Беседата е държана на Витоша, Големият резен на 26.1Х. 1941 г., при изгрев слънце.
към текста >>
4.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова,
Елисавета
Ст.
на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел 1, при съседи: шосе, улица „Дим. Христов" н-Антон Люпчев и Иван Т.Узунов. 3. Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл. 10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с.
на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова,
Елисавета
Ст.
Димитрова и Елена Ст. Кебапчиева. 4. 1/2 (една втора) ид. част от празно място цялото от 7120 кв.м, одържавено с акт N 1092/2176 б.с. на Тодор Симеонов Георгиев, стар кв.
към текста >>
5.
3.59. Божествената партия
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа
Елисавета
Христова, нямам нужда.
" „Да, рекох, така. Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти. Но когато съм свободен, винаги съм на Изгрева." „На Изгрева ли? " „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството!
" „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа
Елисавета
Христова, нямам нужда.
И тогава... така рекох аз - моето убеждение е постоянно и поддържам го и сега, и всякогаш. За мир на всяка цена. Против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." И председателят, пък той бил директор на някой клон от Народна банка, комшия там и казва: „Бюрото реши да не бъде приет." Моят гарант каза: „Как? ", каза „кой ти дава това право? Тука в кодекса пише, когато е повикано едно лице, събранието чрез гласуване ще каже, дали да бъде приет, или да не бъде приет, откъде накъде Вие така го отхвърляте." И понеже и двамата са партийци, споразумяха се. „Добре".
към текста >>
6.
4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
се роди дъщеря ми
Елисавета
.
4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ На 1.VIII.1934 г.
се роди дъщеря ми
Елисавета
.
Казаха ми, че на третия ден след раждането идват орисници и пророкуват за детето. А какво ли ще ми кажат за нея? Сънувам и се събуждам към 12 часа през нощта, няма нищо. А на разсъмване сънувам един сън, дава ми се една хубава картина на Витоша - слънцето изгрява и лъчите преминават през боровете и се получава една хубава резедава светлина. Виждам Учителя седнал на една поляна и около него сестра Василка Иванова.
към текста >>
А
Елисавета
се роди в 12 ч.
Минава час: „Учителю, става вече тъмно и каракачаните казват, че трудно ще се върви". „Нека още малко да почакат". И така става 12 часа през нощта. Всички чакат заедно с конете и с натоварения багаж. Учителят излиза навън, поглежда небето.
А
Елисавета
се роди в 12 ч.
и 15 мин, през нощта. И точно минават 15 минути от полунощ и Учителят казва изведнъж: „Тръгваме! " И тръгват. Та Учителят е чакал да се роди дъщеря ми. И това е чакане от 8 до 12 часа, като ги задържа с „още малко, още малко".
към текста >>
Учителят ми каза за малката
Елисавета
: „Музиката за малката.
И това е чакане от 8 до 12 часа, като ги задържа с „още малко, още малко". Ето, това ми каза Катя Грива. А аз пък сглобих случката, попитах след това Учителя и Той я потвърди. Е, какво ще кажете сега? Учителят се грижи за учениците си.
Учителят ми каза за малката
Елисавета
: „Музиката за малката.
Музиката ще й върви. Но бракът й..." и поклати с глава в знак на това, че няма да й върви. И наистина тя завърши Държавна консерватория и след това свири в оркестъра на Народната опера и там се пенсионира. Жени се, но бракът й не вървя. Остана с две деца.
към текста >>
7.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Между тях беше една изтъкната певица на име
Елисавета
Йовович с хубав глас.
За някое време и Пейчо Бояджиев от София беше постъпил в операта в Русе, но беше уволнен 1950 г. Илия Филипов беше постъпил също в хора на операта след като национализираха сладкарницата им. Цветанка Малджиева се беше омъжила за него. И тъй в русенската опера работеха няколко души приятели, които при някои празници вземаха участие в литературно-музикалната програма на Русенското братство. С тях понякога идваха и някои певци и певици.
Между тях беше една изтъкната певица на име
Елисавета
Йовович с хубав глас.
Коронната роля на г-жа Йовович беше „Мадам Бътерфлай". Тя е пяла в салона ни в Русе песните от Учителя „Вехади", „Венир Бенир" и др. В разговор с приятелите, както и с брат Петър Филипов г-жа Йовович е разказвала някои случки от нейния живот, между които и един спомен, който никога нямало да забрави. Г-жа Йовович се е запознала с Учителя още на млади години, била разговаряла с Него, при което веднъж Го била запитала, когато ставало дума на чие име да се нарича като певица, дали на името на баща си и ли на името на съпруга си. Учителят й казал, че е по-добре да се нарича на името на баща си.
към текста >>
По-късно тя се е наричала официално
Елисавета
Йовович - Ковачевска.
Тя Го послушала. Минали години. Съпругът на г-жа Йовович бил станал народен представител в Парламента - Ковачевски. Когато дошла новата комунистическа власт в България нейният съпруг бил затворен и след това ликвидиран, а нея изпратили на лагер с дъщеря й за известно време. При това положение, за да се освободи от лагера допринесло много обстоятелството, че тя се наричала на името на баща си, а не на името на съпруга си.
По-късно тя се е наричала официално
Елисавета
Йовович - Ковачевска.
В Русе в Братството имахме едно семейство Веска и Иван Петрови. Тя е била пощенска чиновничка, а той електротехник. След като са се оженили им се ражда дъщеря Магдалена. Последната понастоящем живее във Варна и е омъжена за Стоян Димитров от братските среди. Помолих Магдалена да ми каже нещо за родителите си и тя в писмо от 5.XII.1989 г.
към текста >>
8.
СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ
,
1. МУЗИКАНТ ПО ПРИЗВАНИЕ
,
ТОМ 8
За това говори факта, че дъщеря му
Елисавета
е родена 1921 г., а името й е дадено от Учителя.
Симеон Симеонов е завършил право и философия в СУ "Климент Охридски". Работил е в различни области като юрист: нотариус, секретар в Софийския областен съд и Касационния съд. Пенсиониран е след 9.1Х.1944 г. В своя живот, вече женен за Цветана Гатева - художничка, среща Учителя Петър Дънов (1920 г. или малко по-рано).
За това говори факта, че дъщеря му
Елисавета
е родена 1921 г., а името й е дадено от Учителя.
В своя живот, независимо от професията си, Симеон Симеонов остава дълбоко идейно свързан с Учението на Учителя, който има близко и много хубаво отношение към него. Симеон свири на цигулка и участва в музикалното оформление на композираните от Учителя песни и така наречената Паневритмията. Още от времето на събранията на ул. "Опълченска" 66, а след това на Изгрева, на Бивака на Витоша и на Рила. Симеон Симеонов създава хор в Братството, както и оркестър с участието на проф.
към текста >>
Спомен от дъщеря му
Елисавета
Симеон Симеонов почина на 14.У111.1974 г. на 83 години. Погребан е в Малашевските гробища. Прилагам няколко снимки: снимка на Симеон Симеонов, снимка направена в салона на Изгрева в очакване влизането на Учителя, оркестъра на Паневритмията: от ляво Симеон Симеонов, Мария Зафирова, Атанас Минчев, Асен Арнаудов, Верка Куртева и Игнат Котаров. Паневритмия на Изгрева София, 14.Х.1990 г.
Спомен от дъщеря му
Елисавета
към текста >>
9.
5. ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА
,
,
ТОМ 8
Спомен от дъщеря й
Елисавета
Прилагам нейни репродукции от картините й, някои скици както следва: нейна снимка, част от самостоятелна нейна изложба, репродукции от картините й на езерата (7-те рилски езера), скици на Учителя по време на беседа, репродукция от портрет на Учителя, изглед от салона, чешмичката на Рила с надписа на скалата над нея, чешмичката на Бивака на Витоша, Учителят на смъртния одър (пастелна скица), четири репродукции на нейни идейни картини.
Тя е безпределно предана на Учението на Учителя и безгранично честен и добър човек. Починала е на 2.V.1980 г. на 86 г. Погребана е в Малашевските гробища. София, 14.Х.1990 г.
Спомен от дъщеря й
Елисавета
Прилагам нейни репродукции от картините й, някои скици както следва: нейна снимка, част от самостоятелна нейна изложба, репродукции от картините й на езерата (7-те рилски езера), скици на Учителя по време на беседа, репродукция от портрет на Учителя, изглед от салона, чешмичката на Рила с надписа на скалата над нея, чешмичката на Бивака на Витоша, Учителят на смъртния одър (пастелна скица), четири репродукции на нейни идейни картини.
към текста >>
10.
3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА
,
,
ТОМ 8
Елисавета
Йовович-Ковачевска - първи сопран на Русенската опера изпя три песни от Учителя: "Вехади", "Венир Бенир" и "Мусала".
Цветанка Малджиева изпълни на пиано "Егмонт" от Бетовен. 4. Кръстю Бояджиев (син на наскоро заминалия си 1997 г. наш брат Пейчо Бояджиев). Кръстю беше разработил за пиано песните от Учителя "Ма-хар Бену Аба", "В начало бе Словото" и "Духът Божий". 5. Тодор Маринчевски - изпя песента "Шуми" и др. 6.
Елисавета
Йовович-Ковачевска - първи сопран на Русенската опера изпя три песни от Учителя: "Вехади", "Венир Бенир" и "Мусала".
За Йовович мога да кажа, че беше най-добрата изпълнителка още в Софийската опера на операта "Мадам Бътерфлай", но след 9.1Х.1944 г. нейният съпруг като народен представител беше убит от тъй наречения "Народен съд". Тя беше веднага изселена от София и за наша радост беше назначена в Русенската народна опера като артистка и вокален педагог. Тя беше завършила пеене в Римската консерватория. Интересно е, че в операта знаеха за концерта, за който току-що ви разправих, но никой не повдигна въпрос и за мен, и за Йовович, че поддържаме връзки с Бялото Братство, като тогава го наричаха "Дъновистите" и че пеем песни от Учителя Дънов.
към текста >>
11.
4. ПЪТЯТ НА МУЗИКАНТА
,
,
ТОМ 8
Елисавета
Арнаудова 4.
Концертът беше разгласен с афиши и програма и добре посетен. Мисля, че сме имали успех с братските песни. Ето ви и текста на поканата: Поканвате се да посетите КОНЦЕРТА на Струнния оркестър на самодейци от София първа цигулка цигулка виола 1. Д-р Филип Стоицев 2. Ана Кръстева 3.
Елисавета
Арнаудова 4.
Емилия Михайловска 4. Тодор Маринчевски 6. Д-р Делев 7 който ще се състои на 26.декември - неделя, точно в 11 ч. пр. обед в салона на Централния агитпункт (Диспансера). В програмата класическа музика и народни песни Вход свободен за всички поканени
към текста >>
12.
134. ХУДОЖНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Казва се
Елисавета
.
В.К.: Какво е рисувала? Е.А.: Има скици много от нея, има и портрет един, който аз съм го дала при един друг брат да го съхранява. Ще ти го кажа на ухо да не се записва. В.К.: Има ли наследници? Е.А.: Има наследници, дъщеря има.
Казва се
Елисавета
.
В.К.: А дали ги съхранява? Е.А.: Не мога да ти кажа. Аз ходих от нея да искам една картина, която за съжаление е унищожена. Учителят беше дал на Цветана Гатева, картините, когато описвахме нещата ги дадох на някои хора да ги съхраняват нали. Някои бяха оценени, някои не бяха оценени.
към текста >>
13.
Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Елисавета
Георгиева. 4.
Савка Керемидчиева. 7. Янка Грънчарова 8. Кирил Райнов, син на Михаил Райнов. 9.... Седнали втори ред: 1.... 2. Мария Райнова. 3.
Елисавета
Георгиева. 4.
Минчо Сотиров. 5. Учителят. 6. Михаил Райнов. 7. Крум. 8. Михаил Стоицев. 9.
към текста >>
14.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XI
,
,
ТОМ 11
Антимистът при императрица
Елисавета
Петровна (1741-1761) Антимистът при патриарх Паисий (1747 г.) Антимистът при митрополит Порфирий Преславски 1842 г. Св.
Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XI Жертвоприношение преди закона Моисеев / Жертвоприношение в скинията Скинията при Мойсей / Ковчегът на завета / Святая светих Олтарът на всесъженията / Олтарът на каденето / Отпущаеми ярец Общ изглед на двора на скинията План на Храма по времето на Христа Антимистът по времето на император Петр Алексеевич (Петър I)- 1707 г.
Антимистът при императрица
Елисавета
Петровна (1741-1761) Антимистът при патриарх Паисий (1747 г.) Антимистът при митрополит Порфирий Преславски 1842 г. Св.
Димитър и един дякон. Мозайка. Св. Димитър между двама апостоли в църквата. Св. Димитър - съвременна икона. Исус Христос в профил.
към текста >>
15.
І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Антиминсът по времето на руската императрица
Елисавета
Петровна (1741-1761).
война на Русия с Персия и присъединяване на западното и южното Каспийско крайбрежие към Русия. Руската писменост е пазела преданието за единството на славянския език, а руската църква свято е почитала паметта на просветителите на цялото славянство - солунските братя Кирил и Методий. Но не племенното, а религиозното съзнание, съзнавайки себе си като православни християни, е обединило и сляло в едно народите от руските княжества, въз основа на единството на Руската православна църква. Тя е, която е изработила руското национално съзнание. А това се е осъществило с Антиминса, изработен по времето на Петра Алексеевича (Петър I Великий). II.
Антиминсът по времето на руската императрица
Елисавета
Петровна (1741-1761).
Първообразът за гравьора, който е работил на медна плоча антиминсното клише е бил руският класически вид от 1713 г. и 1721 г. Надписът в рамката: „Над небесната твърд" гласи: „Божествений Антиминс - е свещена трапеза от Господа Бога и Спасителя нашего Исуса Христа. Осветен от благодатта на пресвятого и животворящаго Духа. С благословението на светейшия и управляващия синод.
към текста >>
Надписът „Под земната твърд" е написано, че е по времето на благочестивата, велика императрица
Елисавета
Петровна.
Надписът в рамката: „Над небесната твърд" гласи: „Божествений Антиминс - е свещена трапеза от Господа Бога и Спасителя нашего Исуса Христа. Осветен от благодатта на пресвятого и животворящаго Духа. С благословението на светейшия и управляващия синод. Ръкодействувающи с благословението на православната майка Божия при архиепископ митрополит Киевский и галицким Тимофеем." От 1748 -1757 г. Тимофей е бил Киевски митрополит и Галицкий, а после става Московски архиепископ (1757-1767 г.).
Надписът „Под земната твърд" е написано, че е по времето на благочестивата, велика императрица
Елисавета
Петровна.
Добавено е, че бил в храма на свети мъченика Георгия в Атон, Света гора, в манастира Изографский. А долу извън рамката на изображенията виждаме собственоръчния надпис на „Свишеименованият Тимофей митрополит." Тук стълбът на езичеството е отляво, а оръдията за страданията Христови са отдясно. В „Небесната твърд" е нарисуван триъгълник, символизиращ Божествената троица, а в него на иврит е написано името Йехова. Ангелите в облаците тук са два отляво и два отдясно. В „Под Небесната твърд" под кръста отдясно е написано на гръцки със инициали Исус - назарянин, а отдясно на кръста - Христос, Цар.
към текста >>
При дъщерята на Петър Велики -
Елисавета
Петровна, този Антиминс първо довежда до освобождаването на Русия от немските диктатори, пуснати били на свобода всички затворени и заточени духовни лица.
Ангелите в облаците тук са два отляво и два отдясно. В „Под Небесната твърд" под кръста отдясно е написано на гръцки със инициали Исус - назарянин, а отдясно на кръста - Христос, Цар. При полагането на Исус в гроба, отстрани двата архангела са със запалени свещи, които държат в ръцете си. Йосиф държи плащаницата, но на нея няма обозначен нимба Христов. Останалите изображения са същите, но вече композицията е подобрена, усъвършенствувана и се вижда художественото постижение на-гравьора.
При дъщерята на Петър Велики -
Елисавета
Петровна, този Антиминс първо довежда до освобождаването на Русия от немските диктатори, пуснати били на свобода всички затворени и заточени духовни лица.
Русия участвува във войните успешно за полското наследство за територии от 1733 - 1735 г. През 1735 г. започва Руско-турската война и превземат крепостта Азов, но нямат излаз на Черно море и нямат право да държат флот в Азовско море. През 1741 - 1743 г. е Руско-шведската война, завършила с победа на Русия.
към текста >>
Антиминсът по времето на руската императрица
Елисавета
Петровна и Цариградския патриарх Паисий (1744 - 1747) и Ерусалимския патриарх Партений (1737 - 1766), отлитографиран в 1747 година.
По време на седемгодишната война (1756-1762 г.) Русия участвува в европейския конфликт, като през 1757 г. руските войски разбиват пруските. През 1759 г. руските войски разбиват пруските войски и завладяват Берлин. Русия постепенно увеличава своята мощ, по всички посоки, укрепва своята държавност, икономика и култура. III.
Антиминсът по времето на руската императрица
Елисавета
Петровна и Цариградския патриарх Паисий (1744 - 1747) и Ерусалимския патриарх Партений (1737 - 1766), отлитографиран в 1747 година.
Този класически Антиминс бе разгледан подробно, когато разглеждахме Антиминса, връчен на Константин Дъновски при „Откровението". Тук ще споменем само, че иконографската композиция претърпява ново подобрение. Тук надписите са на гръцки език в двете рамки, за разлика от предишния Антиминс. В „Небесната твърд" е изписано само на иврит „Йехова", без триъгълник. Херувимите са 3 отляво и 3 отдясно.
към текста >>
16.
І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Елисавета
Петровна (1741-1761) - дъщеря на Петър Велики.
През 1739 г. турците са разбити, след като се сключва договор между Русия и Турция в Белград. Русия няма още излаз на Черно море, а овладяването на Азов не й дава право да държи флот в Азовско и Черно море. Пребиваването на руските войски при южните славяни пробужда славяните за общо действие срещу турците. Занасят се руски антиминси в местните църкви.
Елисавета
Петровна (1741-1761) - дъщеря на Петър Велики.
Тя освобождава Русия от немските диктатори, дошли при императрица Ана Ивановна. Русия взима участие в седемгодишната война (1756-1762) и през 1759 г. руските войски разбиват пруските войски на Фридрих II и завладяват Берлин (1760 г.). Но умира Елисавета и политиката се променя. Тя разрешава да се формират хусарски и пандурски полкове от преселниците след войните сърби, българи.
към текста >>
Но умира
Елисавета
и политиката се променя.
Занасят се руски антиминси в местните църкви. Елисавета Петровна (1741-1761) - дъщеря на Петър Велики. Тя освобождава Русия от немските диктатори, дошли при императрица Ана Ивановна. Русия взима участие в седемгодишната война (1756-1762) и през 1759 г. руските войски разбиват пруските войски на Фридрих II и завладяват Берлин (1760 г.).
Но умира
Елисавета
и политиката се променя.
Тя разрешава да се формират хусарски и пандурски полкове от преселниците след войните сърби, българи. Антиминсът, издаден по нейно време придобива вече своя класически вид. Петър III (1761-1762) - той скъсва военния съюз с Австрия, прекратява военните действия срещу Прусия. Това довежда до недоволство всред войската и той е свален на 28-28 юни 1762 година. Заточена от него, жена му била въздигната от гвардията за императрица.
към текста >>
17.
6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За тая цел са били поканени всички
подписавши
мазбатата български и турски мухтари (кметове); събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ.
Съдържанието на мазбата било, че българското население от 6-тях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език, и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в град Варна. Свещеник Дъновски отнесъл мазбата в Цариград на Атанас Чорбаджи, който я предал гдето трябва. Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир бей го прочел в двора на конака (сегашното окръжно управление).
За тая цел са били поканени всички
подписавши
мазбатата български и турски мухтари (кметове); събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ.
Присъствувалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаяли от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе краят с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта българска училищна община. Училището55 Освещението на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеник Иван от с. Казълджиларе и архимандрита филарета.57 и да се нарече „Св.
към текста >>
18.
13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между
подписавшитеакта
, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна.
във Варна, ето какво, между другото, съобщава в „Македония": „ Аз, ако не варненец, не малко се радувах, като си наумявах как допреди 10-15 години във Варна вътре се не чуваше нищо българско и който беше българин, не смееше да се каже, че е българин, а днес тъй присъствено заявяват своето народно съществование... Варненските българи заслужават похвала в отношение на устройството на общината и тряба да бъдат пример на всички други български общини. Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него. Аз попитах за предившия им черковний настоятел отца поп Константина: къде е и защо е отстранен; и казаха ми, че бил уж в споразумение с униатската в Цариград черква и се стараял да вмъкне в униатство варненската епархия. Мене ми много докривя за това; защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, когото аз познавах отнапред за родолюбив мъж. Той е забравил, види се, святото завещание на свойт отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос!
Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между
подписавшитеакта
, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна.
Първото училище и първият учителски персонал Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх Йосиф I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко.76, ала от руския архимандрит филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив. Ножаров (Николаос Иоану Махеропулос), който е бил и един от първите ученици, макар и за един само месец, и който при извършването на водосвета помагал на вуйка си, като постоянен негов помощник. „На същия ден (12 август)78, който на 28 август (неделя) събрал народа в училището, дето им приказвал едно слово, с което им доказал ползата от учението и нуждата да изнамерят средствата за поддържането на това народно заведение. Събранието се закрило с една песен, изпята за здразието на Н. И. В.
към текста >>
19.
16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Баща ми, вика, отива на пазар и купува, но купува най-лошото брашно,
клисаво
, черно, не може да се опече хляба." В.К.: Няма пари.
Пращат Христов да отиде при бати си Иван, да вземе мед за болния. „Аз, казва, отидох, но аз мед виждал ли съм? Те ми сипаха, вика, в едно канче, аз, казва, вървях, близах, вървях, близах, вика, и не ми стигна до къщи." В.К.: И за болния не достигна нито капка. Г.П.: Той се свърши. „И вика, той се свърши.
Баща ми, вика, отива на пазар и купува, но купува най-лошото брашно,
клисаво
, черно, не може да се опече хляба." В.К.: Няма пари.
Г.П.: Няма пари. Когато казвам, че съм гладен, хляб в крината има. В една крина държат хляба. Хляб в крината има, какво друго търсиш? Христов си е израсъл бос.
към текста >>
20.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
По-живи и по-хубави са рисунките му - Маргарита Валоа, Анжуйски херцог,
Елисавета
Австрийска (с багри), конен портрет на Хенрих II, Карл IX (Лувър),
Елисавета
Австрийска (най-хубавият му портрет, подробностите са изписани по-модерно, свободно), Мария Стюарт (един от най-мрачните му портрети).
* * * Французко изкуство Миниатюристи... 16-то столетие. Архитектура - градеж на замъци - национални особености. Амбоас, Шотодьо... Скулптура - франко-фламандска... Жан Бужн - Декор на Лувър, Диана със сърна. Жермен Пилон - Гробница на Хенрих II Живопис - Жан Кузен (преди Ренесанса), Семейство Ку - известно в историята на живописта - портретисти и миниатюристи - Жан Клуе и внукът му Франсоа Клуе. Екатерина Медичи, Хенрих II французки, конен портрет на Франциск I.
По-живи и по-хубави са рисунките му - Маргарита Валоа, Анжуйски херцог,
Елисавета
Австрийска (с багри), конен портрет на Хенрих II, Карл IX (Лувър),
Елисавета
Австрийска (най-хубавият му портрет, подробностите са изписани по-модерно, свободно), Мария Стюарт (един от най-мрачните му портрети).
17-то столетие...
към текста >>
21.
ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА (12.VII.1894 - 2.V.1980 г.)
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Цветана Гатева Симеонова - спомен от дъщеря й
Елисавета
. II.
ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА (12.VII.1894 - 2.V.1980 г.) I.
Цветана Гатева Симеонова - спомен от дъщеря й
Елисавета
. II.
Писмо на Учителя до Цветана Симеонова - 25.05.1930 г. III. Писмо на Цветана Симеонова до Учителя - 18.11.1929 г. IV.Цветана Гатева Симеонова - живописец. V. Отзиви и впечатления - Н. Т. Балабанов VI.
към текста >>
22.
1. ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА Спомен от дъщеря й Елисавета
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
1. ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА Спомен от дъщеря й
Елисавета
Цветана Гатева Симеонова (по паспорт Цветана Николова Симеонова, а като художничка е известна като Цветана Гатева).
1. ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА Спомен от дъщеря й
Елисавета
Цветана Гатева Симеонова (по паспорт Цветана Николова Симеонова, а като художничка е известна като Цветана Гатева).
Тя заедно със Симеон са влезли в Бялото Братство. Родена на 12 юли, Петровден, 1894 г. в гр. Пловдив. Юношеските си години прекарва в град Велико Търново. От 1922 г.
към текста >>
23.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIV
,
,
ТОМ 14
Елисавета
Георгиева 4.
Дъщерята на Васко Искренов 6. Савка Керемидчиева 7. Янка Грънчарова 8. Кирил Райнов син на Михаил Райнов 9 Седнали втори ред: 1....2. Мария Райнова 3.
Елисавета
Георгиева 4.
Минчо Сотиров 5. Учителят 6. Михаил Райнов 7. Крум 8. Михаил Стоицев 9.
към текста >>
24.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Елисавета
и Ботьо - родители на Кина Ботьова.
Снимка 56. Никола Дойнов войник в Балканската война - вдясно. Снимка 55. Баба Цана, майката на Никола Дойнов. Снимка 57.
Елисавета
и Ботьо - родители на Кина Ботьова.
Снимка 59. Донка (сестра на Кина) с Драгул и мъжа й Христо Войновски. Снимка 58. Драгул Ботев - брат на Кина. Снимка 60.
към текста >>
25.
2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 16
Макар че майка ми бе неграмотна, всяка неделя ходеше на черква и от слушането на прочетеното от Евангелието, което се четеше в църква, тя ни разказваше за Света Дева Мария, за Захарий, за
Елисавета
, за Свети Йоан Кръстител, за Христа.
Излязох из село и бягам към село Ковачевец, чак до моста на Калин дом. Не можа да ме стигне и се върна. Каруцата бе запрегната с конете, тръгваща на път по кирия в Горна Оряховица. Казал на майка ми, че ако ме бил стигнал, жив нямало да ме остави. Докато баща ми ни караше да работим с бой, майка ни ни говореше майчински, с любов и с хубави съвети и примери.
Макар че майка ми бе неграмотна, всяка неделя ходеше на черква и от слушането на прочетеното от Евангелието, което се четеше в църква, тя ни разказваше за Света Дева Мария, за Захарий, за
Елисавета
, за Свети Йоан Кръстител, за Христа.
Тия нейни разкази ни падаха като мехлем на душата. В нашия дом, но време на Коледните пости, Великите, Богородичните, Петровите пости не се блажеше, в сряда и петък също не се блажеше. На страстната седмица, на Великата Сряда, на Велики Четвъртък, на 12-те Евангелия, когато се четяха в църква, ние семейно отивахме на църква. Баща ми за Великата Неделя приготвяше дебели восъчни свещи за всеки член от семейството ни. Вземаше цеви от пищялки, спущаше памучно витло по средата на цевта и го подкрепяше отдолу и горе с клечици, да стои на средата на цевта, разтваряше пчелния восък и го наливаше в цевта и го оставяше перпендикулярно, докато застине.
към текста >>
26.
83. Приложение
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Исав
не оценяваше първородството си.
Казват: „Ако Господ ме обичаше, щеше да ми даде добри деца." Това е спънка, неправилно е. Който се бори с Господа, охромява. (Яков охромя, че се бори с Господа.) „Да се смириш пред брата си" - му каза Господ. Яков, като охромя, послуша. Разумно да поправи по- грешката си, му каза Господ.
Исав
не оценяваше първородството си.
Яков, майка му го обичаше. Йосиф пък, бащата го обичаше и го повдигна. В цялото човечество има неизправност пред Бога. Адам и Ева не устояха. Христос устоя.
към текста >>
27.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах;
клисава
ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка.
Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената.
Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах;
клисава
ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка.
Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна.
към текста >>
Тетка
Елисавета
, бог да я прости, беше дошла у нас на гости.
* * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка. Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше. Беше на Томина неделя.
Тетка
Елисавета
, бог да я прости, беше дошла у нас на гости.
Празничен ден, не е нито чорап да вземеш у ръце, нито друго да работиш, а пък да се затвориш на задух у одаята при това хубаво време, и това си не чини. Ето защо мама и тетка излезоха пред портата и приседнаха на нашия кириш. Тоя кириш беше седалище на целия женски парламент от нашата махала. Останал беше още откогато се къщата ни градила, па дълъг, па широк, сгоден за седене — рахатлък за такава работа. Като приседнаха мама и тетка, дойде и кака Елица Миковица, дойде и баба Таца, па дойде и кака Анастасия, и кака Аница, и кака Кирка и… целият комшилък.
към текста >>
— Не е, не, аз бех там — отговори тетка
Елисавета
, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели.
Счупило се у джеба ми едно яйце, па де се случи да бъде ровко, па… вие се сещате вече: новите панталонки, пешът на суртицата, мокреж, страх, пот, червенина… всичко това ме беше така усмирило, че забравих и игра, и Мехмед, ага, и дондурма, и всичко! Свил съм се в едно кьоше до портата, па съм се смирил, като че ще ме правят анагнос. Това мое положение, колкото и да ми беше тягостно тогаз, стана причина да узная за бае Митра пророка това, което сега ще ви разкажа. Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. — Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца.
— Не е, не, аз бех там — отговори тетка
Елисавета
, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели.
Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка.
към текста >>
Тетка
Елисавета
продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха.
… Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар.
Тетка
Елисавета
продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха.
Попогледах нагоре да видя дали нема некоя връв, я друго нещо — нищо, връв немаше. Двама ангели ме възпираха така, по-настрана от другите, и рекоха: „Гледай всичко какво става и това, което видиш, да го разкажеш там, долу, на хората, та да се посвестят и разберат кои грехове са тежки, за които ще патят донекога, като дойдат тука пред тия везни! …“ Най-напред поведоха Иго пред везните. Туриха му от едната страна греховете, а от другата добрините, що е правил, па взеха да ги мерят. Везните климат ту насам, ту натам — ама като че откъм страната на греховете понатежават!
към текста >>
Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка
Елисавета
не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша.
Харно ли сте? “ Като опита мама, тогава ще подбере по същия ред и тетка, и баба Таца, и кака Кирка, и всичките, колкото са на кириша. Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква.
Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка
Елисавета
не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша.
Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи.
към текста >>
Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка
Елисавета
щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре.
Една я осъдиха, че като коландисвала белило и червило, а тя ги забравила на ачик веднъж в одаята си, та ги намерило детето й и се отровило с них. Друга една съдили, че с дяволиите си и гювезелъците си подлудевала хората и ги направила серсем да копнеят за нея, а тя си правила кеф от това. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразила всичките жени от махалата, та като се скарали, останали непричастени през великите пости. Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца.
Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка
Елисавета
щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре.
Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир. Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока. Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная.
към текста >>
28.
4. Последователка на Учителя Петър Дънов
,
I. Един живот - една епоха. Мара Белчева
,
ТОМ 17
Елисавета
Багряна, нейна приятелка, споделя: „Мара Белчева, като загуби Пенчо Славейков, след време стана дъновистка.
4. Последователка на Учителя Петър Дънов Настъпва един много интересен и малко познат период от живота на поетесата Приятелите, които споделят нейния живот, са малко - тя не допуска съжаление. Този момент от живота й е свързан с името на Учителя Петър Дънов.
Елисавета
Багряна, нейна приятелка, споделя: „Мара Белчева, като загуби Пенчо Славейков, след време стана дъновистка.
Една жена, която е живяла между такива видни хора от разни страни, намери утеха в това слънцепоклонническо учение. Тя се хранеше често във вегетарианския ресторант на улица „Шести септември" и ние сме ядвали и вечеряли на една маса много пъти." И Владимир Полянов си спомня: „... В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти - една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот. В селището на сектата бяха попаднали с майка си и едни мои братовчедки. Понякога ходех при тях. Бяха се настанили в една барака, както и повечето от техните съседи.
към текста >>
29.
II. БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ
,
,
ТОМ 20
Нейни деца са: румънският Крал Карол; югославската Кралица-майка Мария и бившата гръцка Кралица
Елисавета
.
Освен посочените по-горе родства на българската царска династия, не е безинтересно да се посочи и едно родство по сватовство. Така с втората женитба на Н. В. Цар Фердинанд I династията ни се сроди и с голямата австрийска княжеска фамилия Ройс-Кьостриц, чиято потомка е о'Бозе почившата Царица Елеонора. Също така нашата династия се родее и с династията на съседните ни държави. Починалата напоследък румънска Кралица Мария е внучка на английската Кралица Виктория и на Принца-съпруг Алфред Сакс-Кобург-Гота, който пък е брат, както споменахме, на Цар Фердинандовия дядо.
Нейни деца са: румънският Крал Карол; югославската Кралица-майка Мария и бившата гръцка Кралица
Елисавета
.
От друга страна, същата румънска Кралица Мария е внучка и на Цар Освободителя, откъдето следователно нашето царско семейство се родее и с руската императорска династия на Романовците. Потомците на тия благородни родове са Негово Величество Цар Борис III (род. на 18 януари 1894 г., стар стил); Неговият брат Негово Царско Височество Княз Кирил и Техни Царски Височества Княгините Евдокия и Надежда. На 2 февруари 1896 г. продължителността на нашата царска династия, Негово Величество Цар Борис III, приемайки тайнството миропомазване, бе приятен в лоното на народната ни православна църква.
към текста >>
30.
III. Д. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ВОЙНИТЕ 1912 ÷ 1913 г. и 1914 ÷ 1918 г.: извадки от беседите Му
,
СЪДЪРЖАНИЕ
,
ТОМ 21
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ ЯКОВ И
ИСАВ
: Беседа от Учителя, държана на 8.ІV.1917 г., София.
и 1914 ÷ 1918 г.: извадки от беседите Му 1. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА СПАСЕНИЕТО: Беседа от Учителя, държана на 25.ІІ.1917 г., София. - Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 54 ÷ 55.......................................................... 296 2.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ ЯКОВ И
ИСАВ
: Беседа от Учителя, държана на 8.ІV.1917 г., София.
- Във: Все, що е писано [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 72................................................................. 296 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА ХЛЯБА РАДВАЙТЕ СЕ: Беседа от Учителя, държана на 15.ІV.1917 г., София. - Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя.
към текста >>
31.
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ
,
ЯКОВ И ИСАВ: Беседа от Учителя, държана на 8.ІV.1917 г., София. - Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 72.
,
ТОМ 21
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ ЯКОВ И
ИСАВ
: Беседа от Учителя, държана на 8.ІV.1917 г., София.
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ ЯКОВ И
ИСАВ
: Беседа от Учителя, държана на 8.ІV.1917 г., София.
- Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 72. Днес всички българи искат да знаят какво ще стане с България. - Ако следва Божиите пътища, нищо лошо няма да се случи. Всеки трябва да се грижи за своето индивидуално развитие, да дава ход на добрите си мисли и желания, като постепенно се освобождава от страха.
към текста >>
32.
13. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3417, 22.ХІ.1930 г., стр. 2
,
ВТОРИЯТ ДЕН НА ДЕЛОТО ТИМЕВИ
,
ТОМ 21
Руска Аврамова,
Елисавета
Аврамова и Елена Алексиева разказват, че няколко дена преди убийството Малина Тимева съобщила в банята, че й била открадната чантата с един скъпоценен пръстен.
Казала си на един прост човек да отваря касата. Този човек може да се похвали в кръчмата и може да дойде някой да те убие.” На въпросите на д-р Кръстников - вещо лице, свидетелят обяснява, че неговите предсказания се основават на научни методи, че те не стават в положение на транс или хипноза, и че зависи от обекта дали веднага може да направи предсказанието или трябва да мине известно време. След разпита на Анри Безале и Лозана Тодорова заседанието се вдигна за следобед. ПОСЛЕ ОБЕД заседанието се откри в 3 ч и 10 м. Продължи разпитът на свидетелите.
Руска Аврамова,
Елисавета
Аврамова и Елена Алексиева разказват, че няколко дена преди убийството Малина Тимева съобщила в банята, че й била открадната чантата с един скъпоценен пръстен.
Обяснила, че пръстенът й бил подарен от нейния годеник, на който смятала да върне годежа. От управлението на банята било наредено да се направи обиск на лицата, върху които падало съмнение, в присъствието на Малина, но тя не се е интересувала много от това, което се върши. Атанас Трайков: Видял вечерта на убийството, към 10 ч, Малина Тимева и Гела в ресторант „Балкански сокол”. На другия ден той научил рано сутринта за убийството от груповия полицейски началник Ангелов. Пенка Корондашева: На 13 май вечерта се запознала на улицата с Малина.
към текста >>
33.
I. ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев*
,
ТОМ 21
Елисавета
д-р Ал.
Коен от София, ул. 6-и септември № 19, който ще установи, че аз съм със славянофилски чувства и разбирания, че съм се старал да помогна на евреите - покръстени християни, както и той ще посочи лично лицата, на които съм помагал. 14. Стефана Димова от София, ул. Цар Асен № 95, която ще установи, че по мой съвет и ходатайство са освободени група партизани от лагера Чумерна и пр. 15. Доктор Нотова-Узунова от София, ул, Неофит Рилски № 55а, която ще установи, че по мое ходатайство е освободен съпругът й от концлагера “Кръсто поле”, обвинен като комунист и пр. 16.
Елисавета
д-р Ал.
Пеева от София, бул. Евлоги Георгиев № 33, която ще установи, че съм се застъпвал за отменението присъдата смъртна на съпруга й, както и че в разговорите тя е схванала, че аз не съм за прогерманска политика и пр. Моля да се допуснат всички горепосочени свидетели, тъй като те са за различни обстоятелства важни и съществени, за да стане ясно, че аз съм бил и съм за Християнското чувство за любов между хората, за братство, за свобода и за изобилието на всичко за всички, и че никога аз не съм прокарвал и разбирал прогерманска политика и следователно не съм я и препоръчвал на когото и да е. София, 15 декември 1944 г. С почитание: (подпис) Любомир Лулчев Настоящото възражение изпращам на господин Председателя на Народния съд, тук на разпореждане.
към текста >>
Елисавета
д-р Ал.
Цар Самуил № 32, София; 4. Генерал о. з. Никифоров - площад Такев, София; 5. Стефана Димова, ул. Цар Асен № 95, София; 6.
Елисавета
д-р Ал.
Пеева, бул. Евлоги Георгиев № 33, София; Не допуска останалите свидетели по отговора. Председател: (Подпис: не се чете) Членове: (11 подписа) 3. СПИСЪК НА ЛИЦАТА ЗА ПРИЗОВАВАНЕ ПО Н. Д. № 1/44 г.
към текста >>
Елисавета
д-р Ал.
Цар Самуил № 32, София; 4. Генерал о. з. Никифоров - площад Такев, София; 5. Стефана Димова, ул. Цар Асен № 95, София; 6.
Елисавета
д-р Ал.
Пеева, бул. Евлоги Георгиев № 33, София; Настоящото се изпраща на 1-ви състав на Народния съд за прилагане към дело № 1521, София, 20 декември 1944 г. Главен народен обвинител: (Подпис: не се чете) (Печат)
към текста >>
34.
C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ
,
,
ТОМ 21
С почитание:
Елисавета
Пеева
Елисавета
Д-р Александър Пеева, 52-годишна, грамотна, българка, неосъждана, вдовица, показвам следното относно подсъдимия Любомир Лулчев: През 1943 г.
В този съдбоносен момент аз Ви заявявам откровено и чистосърдечно, че съжалявам за това си увлечение и за цялата си дейност, която ме доведе на подсъдимата скамейка, разкайвам се и Ви моля да погледнете обективно и човешки на мен с Вашия широк житейски опит, като в присъдата си смекчите до възможния размер тежката ми участ. Оставам с дълбока почит към Вас и с надежда, че ще пощадите живота ми. 31. Показания на съпругата на Александър Пеев до Народния съд в защита на Любомир Лулчев от 20.I.1945 г. Пловдив, 20.І.1945 г. До І-я състав на Народния съд Другари, изпращам показанията ми относно подсъдимия Любомир Лулчев, понеже се намирам в Пловдив и по тази причина не мога да се явя лично в съда.
С почитание:
Елисавета
Пеева
Елисавета
Д-р Александър Пеева, 52-годишна, грамотна, българка, неосъждана, вдовица, показвам следното относно подсъдимия Любомир Лулчев: През 1943 г.
се възбуди обвинение срещу съпруга ми Д-р Александър Пеев за противофашистка дейност, което свърши с присъда от Софийския военно-полеви съд от 19.ХІ, с която той беше осъден на смърт и разстрелян на 22.ХІ.1943 г. Следствието и процесът по това обвинение против съпруга ми продължиха близо 7 месеца (от 17.IV до 22.Х1). С протакането на процеса бяха свързани известни надежди за съдбата на моя съпруг, предвид бързо развиващите се събития в полза на Съветския съюз и свободолюбивите народи. Забавянето на процеса е станало до известна степен и по изкуствени причини, а именно както впоследствие узнах, и поради съдействието на Любомир Лулчев, към когото се е бил отнесъл генерал Н. Никифоров за съдействие.
към текста >>
35.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
В тогавашно време е имало и други благочестиви жени, между които е била
Елисавета
, майката на Йоана Кръстителя.
Гражданството зависи от майката. Първото основно възпитание на всяка разумна личност се вдъхва от жената майка; в крехката душа на своето дете тя пресажда благоговението към Бога; с почит тя му говори за Божиите благости и милости, учи го да чете и пише; с една реч, жената е първата възпитателка на човечеството, първата наставница и кърмачка с духовна храна, Фенелон казва: „Приучи детето да чете, и го остави” - но до известна възраст да е пред твоите очи. Майката е всякога при детето. И пресвета Дева е определена за спасение на человеческия род, но нейните родители, без да знаят това, обрекли я да служи Богу още преди нейното зачатие - сиреч, преди да се въплоти, е започнало нейното служение Богу. Подир появата на Ангела да й съобщи, че тя е избрана да роди Спасителя на света, Мария заживяла още повече в пост и молитва.
В тогавашно време е имало и други благочестиви жени, между които е била
Елисавета
, майката на Йоана Кръстителя.
В Евангелие от Лука (1. гл., 39 ÷ 41, ст.) срещаме как Елисавета се обзела от Дух Святи и пророкувала: „И стана Мариям през тия дни, та отиде бързо в планинската страна в града Юдов и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавета с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И откъде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего! Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми.
към текста >>
гл., 39 ÷ 41, ст.) срещаме как
Елисавета
се обзела от Дух Святи и пророкувала: „И стана Мариям през тия дни, та отиде бързо в планинската страна в града Юдов и влезе в дома Захариев и поздрави
Елисавета
.
Майката е всякога при детето. И пресвета Дева е определена за спасение на человеческия род, но нейните родители, без да знаят това, обрекли я да служи Богу още преди нейното зачатие - сиреч, преди да се въплоти, е започнало нейното служение Богу. Подир появата на Ангела да й съобщи, че тя е избрана да роди Спасителя на света, Мария заживяла още повече в пост и молитва. В тогавашно време е имало и други благочестиви жени, между които е била Елисавета, майката на Йоана Кръстителя. В Евангелие от Лука (1.
гл., 39 ÷ 41, ст.) срещаме как
Елисавета
се обзела от Дух Святи и пророкувала: „И стана Мариям през тия дни, та отиде бързо в планинската страна в града Юдов и влезе в дома Захариев и поздрави
Елисавета
.
И щом чу Елисавета поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавета с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И откъде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего! Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, че ще се сбъдне реченото й от Господа.” Тук Елисавета, без да знае, изпълнена от Духа Святата, познала Мария, че е майката на Господа Иисуса Христа. В Евангелие от Лука (1.
към текста >>
И щом чу
Елисавета
поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се
Елисавета
с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
И пресвета Дева е определена за спасение на человеческия род, но нейните родители, без да знаят това, обрекли я да служи Богу още преди нейното зачатие - сиреч, преди да се въплоти, е започнало нейното служение Богу. Подир появата на Ангела да й съобщи, че тя е избрана да роди Спасителя на света, Мария заживяла още повече в пост и молитва. В тогавашно време е имало и други благочестиви жени, между които е била Елисавета, майката на Йоана Кръстителя. В Евангелие от Лука (1. гл., 39 ÷ 41, ст.) срещаме как Елисавета се обзела от Дух Святи и пророкувала: „И стана Мариям през тия дни, та отиде бързо в планинската страна в града Юдов и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
И щом чу
Елисавета
поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се
Елисавета
с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба.
И откъде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего! Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, че ще се сбъдне реченото й от Господа.” Тук Елисавета, без да знае, изпълнена от Духа Святата, познала Мария, че е майката на Господа Иисуса Христа. В Евангелие от Лука (1. гл., 36 ÷ 39.
към текста >>
И блажена е, която е повярвала, че ще се сбъдне реченото й от Господа.” Тук
Елисавета
, без да знае, изпълнена от Духа Святата, познала Мария, че е майката на Господа Иисуса Христа.
В Евангелие от Лука (1. гл., 39 ÷ 41, ст.) срещаме как Елисавета се обзела от Дух Святи и пророкувала: „И стана Мариям през тия дни, та отиде бързо в планинската страна в града Юдов и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавета с Дух Свят и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И откъде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего! Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми.
И блажена е, която е повярвала, че ще се сбъдне реченото й от Господа.” Тук
Елисавета
, без да знае, изпълнена от Духа Святата, познала Мария, че е майката на Господа Иисуса Христа.
В Евангелие от Лука (1. гл., 36 ÷ 39. ст.) се благовествува как на Мария се известява, че тя ще роди Спасителя на света, а за да я увери повече, вестителят казва, че и нейната сродница Елисавета, ако и в старини, е зачнала вече от 6 месеца, защото няма нищо невъзможно пред Бога. Да, Господ Бог, на Когото ний сме чада, всякога се грижи за людете Си, всякога ни е обсипвал със Своите милости и пазил жената от злото през всички векове. И с какво ние, жените, Му отплащаме?
към текста >>
ст.) се благовествува как на Мария се известява, че тя ще роди Спасителя на света, а за да я увери повече, вестителят казва, че и нейната сродница
Елисавета
, ако и в старини, е зачнала вече от 6 месеца, защото няма нищо невъзможно пред Бога.
И откъде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего! Защото ето, щом дойде гласът на поздрава ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, че ще се сбъдне реченото й от Господа.” Тук Елисавета, без да знае, изпълнена от Духа Святата, познала Мария, че е майката на Господа Иисуса Христа. В Евангелие от Лука (1. гл., 36 ÷ 39.
ст.) се благовествува как на Мария се известява, че тя ще роди Спасителя на света, а за да я увери повече, вестителят казва, че и нейната сродница
Елисавета
, ако и в старини, е зачнала вече от 6 месеца, защото няма нищо невъзможно пред Бога.
Да, Господ Бог, на Когото ний сме чада, всякога се грижи за людете Си, всякога ни е обсипвал със Своите милости и пазил жената от злото през всички векове. И с какво ние, жените, Му отплащаме? Вечно искаме неща суетни, неща, които съставляват земни блага. Даваме ли нещо жертва за всяко свое искане? А иска ли Господ много нещо от жената?
към текста >>
36.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
Писинова - Симеон Арнаудов и жена му Райна Стефанова, Гриша и
Елисавета
, сестра Стоянка Илиева и Илия Узунов, книжарницата на Милка Аламанчева, сестра Цветана Арнаудова (артистката), Никола Антов и Кина.
Стоян Стоянов - дърводелец (горски) - срещу бараката на запад от Димо, на Георги Йорданов, в която живееха Ганка и Ружа Чернева. До тях на запад - бараката на с. Конова, в която после живя Марчето Петрова. Под полянката за Паневритмия и братска градина (кошерите) до гората в две бараки една до друга - Иван Антонов Изворски и Влад Иванов Пашов, Пеню Ганев, жена му Каменка и децата им Петър, Елена, Иванка; сестра Катя Грива, до нея - сестра Елена Григорова, Славчо Печеников, Стефан Дойнов и Боян Боев. На втория ред в дома на с.
Писинова - Симеон Арнаудов и жена му Райна Стефанова, Гриша и
Елисавета
, сестра Стоянка Илиева и Илия Узунов, книжарницата на Милка Аламанчева, сестра Цветана Арнаудова (артистката), Никола Антов и Кина.
Под улицата до гората - Атанас Щерев, Иван Радославов, сестра Донка и Георги Илиев с деца Илия, Росица и Недялка, сестра Мария Златева (Здравка) с дъщерите си Мария и Фанка. Къщата на Фархи, превърната в печатница, до нея - братска спалня, Васил (вуйчо) пощаджията и накрая - Кинчето и Мариус Попов със син Любомир. На 2-рия ред-Ангел Вълков Михайлов и Тодора Тодорова, Капитанов с жена си Невена и син Цветан, там беше и Милка Говедева. Благовест Тошев с жена си и двама сина, сестра Писинова, Кирилка Щереба и Димитринка Захариева. Игнат Котаров, до него - Златка и Евден с 2 дъщери, Васил Иванов - художникът, Михаил и жена му Пенка Влаевски, сестра Олга Славчева, сестра Донка (Донка Спиридонова), сестра Димитринка Атанасова, Радка Стефова и Стефан, дъщеря Любка и внуци Любчо и Радослав, сестра Любка Халачева - зъболекар, Димитър Грива, Иван Михайлов с жена си и синове Александър и Васил, сестра Стефанка куцичката в малка барака.
към текста >>
37.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Архангел Гавраил, след като каза на Захария, че жена му
Елисавета
ще роди син и ще го нарекат Йоан, добави още, че той - Йоан, ще предиде с дух и сила Илийна, за да възвърне сърцата на бащите към децата.
Обезсилват ли се обаче думите на Христа, казани в 11. и в 17. глави на Матея за Йоана Кръстителя, че е Илия, чрез думите на Архангел Гавраил, когато последният говори на Захария, описани в глава 1. в Евангелието на Лука? - Абсолютно не.
Архангел Гавраил, след като каза на Захария, че жена му
Елисавета
ще роди син и ще го нарекат Йоан, добави още, че той - Йоан, ще предиде с дух и сила Илийна, за да възвърне сърцата на бащите към децата.
Е, добре, кой дух и коя сила Илийна ще дойдат в Йоан Кръстителя, ако не същият дух и сила Илийна? Ами нали физическото тяло се формира в утробата на майката, обаче духът, душата и животът са създадени преди това, но това за много хора е една мъгла в съзнанията им! Мислите ли, че ембриологията може да открие духовните тайни на зачатието? - Засега още не. Ами колко души от всички тук имат ясна представа какво нещо е да бъде обсебен един човек от един низш дух; да бъде вселен в него един висш дух?
към текста >>
38.
20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Същото прави и съпругата на Александър Пеев,
Елисавета
Пеева, чието изложение сме публикували в том XXI на «Изгревът»***.
като невинно задържан и неправилно обвинен и е изгонен от пределите на Германия и се прибира в България. 24. На процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев от 28-29 декември 1944 г. до 16 януари 1945 г. Александър Георгиев защищава Лулчев*. Същото прави и генерал Никифоров**.
Същото прави и съпругата на Александър Пеев,
Елисавета
Пеева, чието изложение сме публикували в том XXI на «Изгревът»***.
Защищават го, но Народният съд взима решение - смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена. 25. Александър Георгиев ми разказваше как той е бил единственият спе- циалист, който в България е въвел счетоводството на новите Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), когато комунистите взеха земята на селяните и наложиха кооперативно обработване на земята по комунистически образец. От 1953 г. до 1990 г.
към текста >>
39.
БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
Гаврил и Митана Илиеви с децата си: Стефанка, Манола, Илия,
Елисавета
, Цветан, Кинчо, Дафинка и Лунка, около 1885 г.
Д-р Алберт Лонг, 4. Петко Рачо Славейков. Снимка № 11. Гаврил Илиев - първият евангелист в България Снимка № 12. Митанка Гаврил Илиева - съпругата му Снимка № 13.
Гаврил и Митана Илиеви с децата си: Стефанка, Манола, Илия,
Елисавета
, Цветан, Кинчо, Дафинка и Лунка, около 1885 г.
Снимка № 14. Мисионерите - март 1869 г. Отляво, прави: 1. флокен от гр. Тулча, 2.
към текста >>
40.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
Те са имали четири деца: Тодор (роден 1818 г.), Гаврил (роден 1821 г.), Магдалена родена 1826 г.) и
Елисавета
(родена 1828 г.).
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909) Гаврил Илиев Тодоров Гаврил Илиев живее и работи през 19-то столетие, когато нашия страдащ и подтиснат народ под духовен гнет и политическо робство, намира сили и смелост ла се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и потърси самоопределението и свободата си. Гаврил Илиев произхожда от стар български род, в който е имало благочестиви и достойни хора. Дядо му, Тодор Илиев (роден 1774 г.) е свещеник, а баба му Дафинка Гаврилова (родена 1776 г.) е силно вярваща, умна и набожна жена. Те са имали голямо семейство, но известен е само сина им Илия (роден 1796 г.), който се оженва за Стефанка (родена 1798 г.). Семейството на Илия и Стефанка Илиеви са живеели в гр. Берковица.
Те са имали четири деца: Тодор (роден 1818 г.), Гаврил (роден 1821 г.), Магдалена родена 1826 г.) и
Елисавета
(родена 1828 г.).
Гаврил Илиев е роден на 8 (по нов стил 21) ноември, 1821 г. в гр. Берковица. Бащата Илия, умира твърде рано - на 36 години (през 1832 г.), като оставя вдовица на 34 години (Стефанка) и деца: Тодор на 14 години, Гаврил на 11 години, Магдалена на 6 години и Елисавета на 4 години. При осиротялото семейство идва да живее баба Дафинка Гаврилова. Семейството живеело при голяма бедност.
към текста >>
Бащата Илия, умира твърде рано - на 36 години (през 1832 г.), като оставя вдовица на 34 години (Стефанка) и деца: Тодор на 14 години, Гаврил на 11 години, Магдалена на 6 години и
Елисавета
на 4 години.
Те са имали голямо семейство, но известен е само сина им Илия (роден 1796 г.), който се оженва за Стефанка (родена 1798 г.). Семейството на Илия и Стефанка Илиеви са живеели в гр. Берковица. Те са имали четири деца: Тодор (роден 1818 г.), Гаврил (роден 1821 г.), Магдалена родена 1826 г.) и Елисавета (родена 1828 г.). Гаврил Илиев е роден на 8 (по нов стил 21) ноември, 1821 г. в гр. Берковица.
Бащата Илия, умира твърде рано - на 36 години (през 1832 г.), като оставя вдовица на 34 години (Стефанка) и деца: Тодор на 14 години, Гаврил на 11 години, Магдалена на 6 години и
Елисавета
на 4 години.
При осиротялото семейство идва да живее баба Дафинка Гаврилова. Семейството живеело при голяма бедност. Гаврил растял при своята майка и баба при много лишения и недоимък. Въпреки материалните ограничения, това дете получава от своята набожна баба най-важното - стремежът ла живее с вяра в Бога и в постоянна молитва. Гаврил с удоволствие придружавал баба си на църковни служби в родния си град.
към текста >>
41.
6.3. Родословие на Гаврил Илиев Тодоров
,
,
ТОМ 24
1826 г.) на 6 години и
Елисавета
(р.
1798 г.). Илия (бащата на Гаврил Илиев) твърде рано умира - на 36 години, през 1832 г. Той оставя своята болна и бедна съпруга Стефанка с четири невръстни сирачета: Тодор (p. 1818 г.) на 14 години, Гаврил (р. 1822 г.) на 10 години, Магдалена (р.
1826 г.) на 6 години и
Елисавета
(р.
1828 г.) на 4 години. В подкрепа на майка си момчетата (Тодор и Гаврил) започват да работят и баба Дафинка се премества да живее при тях. По-пълна информация има за самото семейство на Гаврил Илиев, като възстановяването на някои моменти е извършено по устно предадени спомени на негови потомци. Гаврил Илиев е имал десет деца, от които само четири са създали семейства. Това са: Манола (1867-1929 г.) - виж статията: Манола Йордан Икономова //Духовна обнова, Г.
към текста >>
Илиев са починали твърде рано, като бебета: Анита (1865 г.) и Тодор (1874 г.), на 21 години Стефанка (1863-1884)-библейски работник и
Елисавета
(1870-1891) и остават неженени Илия (р.
Това са: Манола (1867-1929 г.) - виж статията: Манола Йордан Икономова //Духовна обнова, Г. VIII, бр. 10,1929, с. 33 -Екатерин а (1876-1951), Дафинка (1879-1921 г.) и Лунка (1883-1964 г.). Останалите деца на Г.
Илиев са починали твърде рано, като бебета: Анита (1865 г.) и Тодор (1874 г.), на 21 години Стефанка (1863-1884)-библейски работник и
Елисавета
(1870-1891) и остават неженени Илия (р.
1868 г.) и Цветан (р. 1873 г.). Всичките си деца Гаврил Илиев възпитава в силна вяра и упование в Бога. Той успява да им даде и добро образование, като ги изпращал да учат в американските училища и колежи, създадени от евангелските мисионери. Г. Илиев виждал голямата нужда от "работници на Божията нива" и от задомилите му се дъщери три от тях прави пастирски съпруги : Манола за пастир Йордан Икономов, Дафинка за пастир Александър Георгиев и Лунка за пастир Цветан Цветанов.
към текста >>
42.
6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)
,
,
ТОМ 24
Цветанов,
Елисавета
, завършва американския колеж в Ловеч, учи английска филология и география, работи в ДЗИ и остава край възрастните си родители.
- в София, като помощник пастир. Междувременно завършва Варненската търговска академия и става преподавател и редовен доцент в Стопанския факултет на СУ "Климент Охридски". След 9 септември 1944 г. за дълго прекарва по лагери и затвори. Дъщерята на пастир Цв.
Цветанов,
Елисавета
, завършва американския колеж в Ловеч, учи английска филология и география, работи в ДЗИ и остава край възрастните си родители.
От 1929 г. пастир Цветанов е назначен за мисийски надзирател за Търновски охръг и е изпратен за пастир в църквата в Севлиево (откъдето той навремето - 1905 г. започна своето служение). При своите пътувания из окръга, пастир Цв.Цветанов е заместван на амвона от 15 години по-младата си съпруга Лунка. Така целият живот на това ревностно християнско семейство преминава в служение и работа за Бога.
към текста >>
43.
13. Слави Василев Гюдеров
,
,
ТОМ 24
От брака си има четири деца - Василка /1928/, Адриана /1930/,
Елисавета
/1932/ и Васил /1936/.
По негови собствени думи не е дал нито един изстрел, "за да не нарани някое невидимо същество." Тези същества и него са го запазили за да се върне след войната в Свищов без нито една драскотина. В професионален план той помага на баща си във фирмата от юношеските си години и навлиза в строително-предприемаческия бизнес, където придобива професионални умения. След основаването на свищовската група на Бялото Братство Слави е сред поканените от Учителя за събора в Търново през 1920 година наред с Анчо Анев, Генчо Александров, Нешка Анева, Невенка Богданова, Пенка Н. Димитрова и Еленка Симеонова.[22-№ 211-213, 289-292] През 1926 година той се оженва за Руска Стаматова Михайлова, също с македонски корен. Бракът сключва по искане на баща си, който като разбрал че другият му син Методий няма да има деца със съпругата си Ружа настоял по- големият син - Слави да се задоми за продължаването на рода.
От брака си има четири деца - Василка /1928/, Адриана /1930/,
Елисавета
/1932/ и Васил /1936/.
Сключването на брака с Руска Михайлова е предшествано от вътрешна борба поради силното му желание да следва пътя на духовно посвещение. Този негов стремеж влиза в разрез с амбицията на баща му за продължаване на рода. Разногласието продължава няколко години, през които се появяват спречквания между двамата. Дори Слави отива за известно време да живее при Генчо Александров от братската група в Свищов. За това споменава в писмото си от 7 февруари 1922 г.
към текста >>
По спомени на племенницата му
Елисавета
, Слави е направил стенограми на Словото в цял куп добре подвързани в черно и красиво изписани тетрадки, "като че сиглите в тях са напечатани".
Общува не само с авторите от неговата богата за времето си библиотека съдържаща най-известните руски и западно европейки класици той поддържа приятелски връзки с художници, писатели и поети.. Дружи с преподавателите от Стопанската академия "Димитър Апостолов Ценов" в Свищов професорите Димитър Бъров, Александър Бешков, Стефан Стефанов. Според племенницата му Фанка Мушмова имал е интерес към хиромантията и се е снабдил с такава литература. Освен интелигентност Слави Гюдеров притежава и сърдечност, готов е винаги да се отзове на молбата за помощ и подкрепа. След срещата му с Учителя е бил почти непрекъснато с Него или са си писали. Бидейки подготвен по стенография в Търговската гимназия Слави е направил е много стенограми на изнесените от Учителя беседи.
По спомени на племенницата му
Елисавета
, Слави е направил стенограми на Словото в цял куп добре подвързани в черно и красиво изписани тетрадки, "като че сиглите в тях са напечатани".
По-късно той е разчитал тези стенограми с един учител от Свищов. Този учител е бил Боян Боев, който през учебната 19231924 година е назначен в гимназията в Свищов. Брат Боев идва на Изгрева като готов стенограф и влага уменията си като личен секретар на Учителя. Слави Гюдеров получава стенографски умения в Държавната търговска гимназия - Свищов. За по-точно разчитане двамата изпращат тетрадките в София на Изгрева и след сверяване със записите на останалите стенографи тетрадките били върнати в Свищов.
към текста >>
44.
170. Когато Духът дойде да се всели в теб
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
"Всеки има една
Елисавета
в себе си - душата, която трябва да забременее с Божественото.
Където има огън, има искра. Школата е сега законът вътре в нас, не отвън". 26 септември бе петък и Учителят държа беседа. Изгревът бе съвършен, небето ясно. Прочете първа глава от Лука и говори за двете посещения.
"Всеки има една
Елисавета
в себе си - душата, която трябва да забременее с Божественото.
Който няма дете, не може да изпълни Волята Божия. Две посещения има - Любовта ще нареди отвън, а Духът ще дойде да се всели в теб, тогава всяко твое желание и мисъл ще се изпълни. Захарий се усъмнил и онемял, а Мария повярвала. Да благодарим на Бога за Духа, Който се вселява в хората да ги освободи от егоизма, да внесе мир и братство в света, да повдигне човешкия ум. Когато Бог ви претегли с Любовта Си и горе намерите баща си, майка си, брат си и сестра си, тогава може да станете ученици на Христа." След беседата останахме до скалата насядали около Учителя и Той ни говори.
към текста >>
45.
Съдържание
,
,
ТОМ 25
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ 291 2.1 Мисли за България 291 ЯКОВ И
ИСАВ
: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 8 април, 1917 г. София.
1.5 Войните и човечеството 290 ЧУХА, ЧЕ ИДЕ ИСУС : 10 [неделна] беседа от Учителя, държана на 3 ноемврий, 1929 г. София - Изгрев. - В: Крадецът и пастирът : [Беседи, XII серия] т. 1. София, 1937, с. 218-219. 2.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ 291 2.1 Мисли за България 291 ЯКОВ И
ИСАВ
: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 8 април, 1917 г. София.
- В: Все що е писано. София, 1942, с. 72-73. 2.2 България и войните 292 ЗАТОВА СЕ РОДИХ : 1 [неделна] беседа от Учителя, държана на 10 октомври, 1926 г. в гр. София : [Сила и живот] IX серия.
към текста >>
46.
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ; 2.1. МИСЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ
,
ЯКОВ И ИСАВ: Неделна беседа; 8 април 1917 г.
,
ТОМ 25
МИСЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ ЯКОВ И
ИСАВ
: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 8 април, 1917 г. София.
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ 2.1.
МИСЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ ЯКОВ И
ИСАВ
: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 8 април, 1917 г. София.
- В: Все що е писано. София, 1942, с. 72-73. "...Днес всички българи искат да знаят, какво ще стане с България. - Ако следва Божиите пътища, нищо лошо няма да й се случи. Всеки трябва да се грижи за своето индивидуално развитие, да дава ход на добрите си мисли и желания, като постепенно се освобождава от страха.
към текста >>
47.
1. МОЛИТВАТА
,
записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)
,
ТОМ 25
Всеки човек, който иска да убива брата си е
Исав
.
Приятел на Бога е всеки човек, който прави добро, който обича Истината и на когото сърцето е винаги топло. Христос е казал на евреите същото нещо: "Влез в тайната стаичка и там се помоли." Ако тези евреи не можаха да разберат тези думи, вие евреите преди 2 000 трябва да разберете това. Аз ви наричам и вас евреи. Всеки човек, който върши престъпление тук на Земята, аз го считам евреин. Всеки човек, който върши добро и говори Истината, той е израилтянин.
Всеки човек, който иска да убива брата си е
Исав
.
Ние, съвременните хора трябва да променим имената си. Затова Господ казва на Якова: "От сега нататък ти ще се наричаш Израил." Някои от вас се наричат Мара, а други Мария. Мара всякога е горчива, тя е в закона на мъчението, и трябва да се превърне в Мария. Как ще преведете Мария? Тя означава сол, винаги е солена, а Божествената Мария, тя е светлина, слънце.
към текста >>
48.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Когато преди 9 септември, 1942- ра, 1943-та година, имаше дъщеря
Елисавета
, която казваше: "Които и да дойдат на власт, аз съм все добре." Тя беше с прогресивни идеи, дъщеря й.
Учителят каже еди коя си песен, знаеше ги наизуст и навсякъде - на Изгрева, на полянката свиреше, на Бивака, на Езерата като ходехме. Той без цигулката си никъде не излизаше, и въобще той поддържаше музиката. В: А Цветана Симеонова? [Цветана Симеонова Гатева - виж "Изгревът", т. XIII, снимка № 109 и картините й - № 96-108] Д: Тя беше художничка - Цветана Гатева Симеонова.
Когато преди 9 септември, 1942- ра, 1943-та година, имаше дъщеря
Елисавета
, която казваше: "Които и да дойдат на власт, аз съм все добре." Тя беше с прогресивни идеи, дъщеря й.
Каза, аз съм, каза, ни тук ни там. В: Сега, този е? Д: Стоицев. В: А тука вече има един в оркестъра, да дирижира. Д: Това е Калудов с бялата коса.
към текста >>
49.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
" Казвам: "Да, обаче, ще бъда жива човешка буква." Тя ме загледа и ми каза: "Добре, свободен сте." След това се обадила Мара Ангелова, началник "Личен състав" в Министерство на финансиите, казала й за туй нещо и изглежда, че тя й е казала какви ми са разбиранията, защото после ми каза самата тя Мара Ангелова, че е приказвала, а
Елисавета
Петрова се казваше секретарката, сетих се сега -
Елисавета
Петрова.
Когато отидох в Информацията, партиен секретар беше жена. След това тя стана частна секретарка на Вълко Червенков, когато стана Комитет за "Наука и изкуство и култура". Вика ме и ми казва: "Вие сте новия заместник Б.К. служба." Казвам: "Да." - "Партиен член? " - "Да." - "Възлага ви се работа, задача от Партийно бюро, имаше четирима души контрольори по отчетността, две машинописки и две книговодителки, касиер, десетина души бяха там персонал, ще ги наблюдавате и ще следите кой какво върши." Казвам: "Извинете, това е извън служебните ми обязаности, аз не мога да го изпълня. Ако е за службата да, но кой как се проявява като човек, това не ми е в службата и не мога да го изпълня." - "Как така не можете, Вие сте партиен член." Казвам: "Аз съм партиен член, но най-напред съм държавен служител." Тя се обърна и ми каза: "Значи вие искате да бъдете мъртва партийна буква?
" Казвам: "Да, обаче, ще бъда жива човешка буква." Тя ме загледа и ми каза: "Добре, свободен сте." След това се обадила Мара Ангелова, началник "Личен състав" в Министерство на финансиите, казала й за туй нещо и изглежда, че тя й е казала какви ми са разбиранията, защото после ми каза самата тя Мара Ангелова, че е приказвала, а
Елисавета
Петрова се казваше секретарката, сетих се сега -
Елисавета
Петрова.
И не ме закачаха, ходех си редовно на събрание, партийни, възлагаха ми задачи, гледах си работата, обаче, никакъв донос на служител като политическо лице не съм направил. Та това беше 1947 г., от 1.01. Министерство на информацията стана Комитет за наука, изкуство и култура, или тъй наречения КНИК, с ръководител Вълко Червенков. И понеже моя началник Васил Виденов, началника на Б.К. отдел беше в чужбина, мисля в Чехия, трябваше аз да предавам от името на Информацията към новия комитет на другаря Червенков.
към текста >>
50.
112. Кой движи световните събития? Статията „Кой движи световните събития“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г.11, бр. 240, 14.05.1939, с.1
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
С.К.:
Елисавета
Кидалова.
Господ ги управлява. В.К.: Господ и Учителят. С.К.: Господ, Бог, Учителят. В.К.: Вестник „Братство”, брой 237, „Изгрев - градът на слънцето" (В „Братство", брой 226 от 22 март 1939 г. има същата статия „Изгрев - градът на слънцето”).
С.К.:
Елисавета
Кидалова.
Абе, виж какво, тя е рускиня от емигрантите, така беше малко по-възрастна от мене, библиотекарка е била в Белград, обаче като окултистка е привърженица на Учителя. Тя много е писала за Учителя. Аз съм помествал много нейни статии в брой 229, 230, 235. В.К.: Идвала е на Изгрева при Учителя, нали? С.К.: Да бе, една от нашите сестри.
към текста >>
51.
4.14.3. Кражбите на чуждоземците към музиката и молитвите, дадени от Учителя Дънов
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Боев ... ….23 РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев
Елисавета
Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес Бургас 8001, п.к.
Те са като светлината и топлината, които ще разтопят снеговете и ледовете." Учителят (това е задната страница на корицата) (Емблемата на Черната ложа) ИЗДАНИЕ ЗА СИЛА И ЖИВОТ ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСЕНТА НА ТВОРЕНИЕТО Милка Кралева …………….. 2 НОВАТА МУЗИКА ……….. 4 НЕЙНАТА ФОРМА Мелодий ……………………. 5 Музикални упражнения …… 6 Песни ……………………….. 7 Цикли ……………………….. 8 НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ Песни за живота ……………. 9 Песни за слънцето …………. 10 Песни за децата ……………. 11 Песни за природата ………… 12 Песни за българите …………13 Песни за посветените ……… 15 Песни за молитва ………….. 17 НЕЙНИЯ СМИСЪЛ Влиянието на музиката - Учителят …….19 Два разговора с Учителя за музиката - Б.
Боев ... ….23 РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев
Елисавета
Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес Бургас 8001, п.к.
609 Телефон 056/20965 Набор и оформление Рекламна къща „АЯ" Цена 20 лв. (Това е първа страница) ЛЕГЕНДА Г. Томалевски Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето. В един величав миг от длъбините на страхотната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечния огън, който е горял без да бъде видян и чут.
към текста >>
52.
1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Б.Н.:
Елисавета
, нейната сестра е игуменка на женския манастир в Габрово.
Б.Н.: Гдето е това, край езерото град, чакай, знаех му името, ама сега ми избяга от ума. И той е бил там, техния род е от там. Житото, тъй ги викат - Житото техния род. И той се оженва за моята баба. В.К.: Тя как се казва?
Б.Н.:
Елисавета
, нейната сестра е игуменка на женския манастир в Габрово.
Метоха му казват. А тези истории там ще ти разправя малки анекдоти от които можем после да направим. В.К.: Сега, нейната сестра се нарича Елисавета? Б.Н.: Елисавета е жената на Ботьо Житото. В.К.: Откъде идва тя?
към текста >>
В.К.: Сега, нейната сестра се нарича
Елисавета
?
И той се оженва за моята баба. В.К.: Тя как се казва? Б.Н.: Елисавета, нейната сестра е игуменка на женския манастир в Габрово. Метоха му казват. А тези истории там ще ти разправя малки анекдоти от които можем после да направим.
В.К.: Сега, нейната сестра се нарича
Елисавета
?
Б.Н.: Елисавета е жената на Ботьо Житото. В.К.: Откъде идва тя? Техния род откъде е? Б.Н.: Тя е пък от Драгул - кафеджията. Той е нейния баща - дядо Драго, прочут кафеджия.
към текста >>
Б.Н.:
Елисавета
е жената на Ботьо Житото.
В.К.: Тя как се казва? Б.Н.: Елисавета, нейната сестра е игуменка на женския манастир в Габрово. Метоха му казват. А тези истории там ще ти разправя малки анекдоти от които можем после да направим. В.К.: Сега, нейната сестра се нарича Елисавета?
Б.Н.:
Елисавета
е жената на Ботьо Житото.
В.К.: Откъде идва тя? Техния род откъде е? Б.Н.: Тя е пък от Драгул - кафеджията. Той е нейния баща - дядо Драго, прочут кафеджия. В неговото кафене е било обществен център, където се събирали всички интелигентни габровци там - хем на кафе, хем на разговор, хем да споделят.
към текста >>
В.К.: Значи това е бащата на
Елисавета
?
Ботьо Житото е прочут и не само като кафеджия, но той е имал и хотел. Аз го помня. Аз съм бивал в неговите къщи там и хотел - стаи имаше. Дойдат чужденци, къде ще отседнат? - У Драго - кафеджията.
В.К.: Значи това е бащата на
Елисавета
?
Б.Н.: Бащата на Елисавета. А Елисавета е жена на Ботьо Житото. Ботьо Житото е здравеняк, силен човек много и много мирен човек. Той не приказва. В.К.: Това е твоя дядо?
към текста >>
Б.Н.: Бащата на
Елисавета
.
Аз го помня. Аз съм бивал в неговите къщи там и хотел - стаи имаше. Дойдат чужденци, къде ще отседнат? - У Драго - кафеджията. В.К.: Значи това е бащата на Елисавета?
Б.Н.: Бащата на
Елисавета
.
А Елисавета е жена на Ботьо Житото. Ботьо Житото е здравеняк, силен човек много и много мирен човек. Той не приказва. В.К.: Това е твоя дядо? По коя линия?
към текста >>
А
Елисавета
е жена на Ботьо Житото.
Аз съм бивал в неговите къщи там и хотел - стаи имаше. Дойдат чужденци, къде ще отседнат? - У Драго - кафеджията. В.К.: Значи това е бащата на Елисавета? Б.Н.: Бащата на Елисавета.
А
Елисавета
е жена на Ботьо Житото.
Ботьо Житото е здравеняк, силен човек много и много мирен човек. Той не приказва. В.К.: Това е твоя дядо? По коя линия? Б.Н.: Той е мой дядо по майчина линия.
към текста >>
А тази игуменка на манастира се казваше
Елисавета
.
Заболее някой старец, няма кой да се грижи за него - от метоха ще пратят монахини, ще го приемат, ще се погрижат, ще се грижат за него като за роден баща. Други каквито нужди има в метоха, винаги се отзовават, каквито нужди и да се явят. Заболее някой от метоха, те умееха и да лекуват. И метоха се ползваше с много хубаво име в Габрово. Като се каже метоха, всички с благоговение така.
А тази игуменка на манастира се казваше
Елисавета
.
Тя беше моя прабаба - от старите баби. В.К.: Прабаба по майчина или по бащина линия? Б.Н.: По майчина линия прабаба. Тя е сестра на Драгул - кафеджията, който е имал кафене в центъра на Габрово - кафене където се събират да пият кафенце и на разговор елита на Габрово. Той е бил обществен център, където са се разглеждали всички въпроси на града - кафенето на Драгул - кафеджията.
към текста >>
В.К.: Значи това е
Елисавета
?
Кой като закъса, някоя жена, къде ще отиде? - В метоха. Сега, сегашната власт благоволи да разруши манастирчето, събори църквата, махна сградите. И от хубавата градина на метоха, каквато нямаше друга по цветя и така по уредба, нямаше друга такава като градината на метоха. Е, направиха я сега бирария.
В.К.: Значи това е
Елисавета
?
Б.Н.: Игуменка на метоха е била. В.К.: Ти разказваше на времето, че имало много такива анекдоти по онова време. Б.Н.: Да, аз трябваше да си ги спомня. Сега изведнъж не мога да си ги спомня, но постепенно така като записваме, ще може да запишем и някои анекдоти така, истории така от габровския живот. В.К.: Като си припомниш и като дойда, ще ги запишем.
към текста >>
53.
1. Божественото посещение: 26 септ. 1941 г. на Големият Резен
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Онези, които не разбират Писанието, казват: „Блажени са тези, които е посетил Господ тогаз.”
Елисавета
и Захарий са във всеки човек.
1. БОЖЕСТВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ Беседа от Учителя, държана на 26 септември 1941 г. на Големият Резен Евангелие от Лука, гл. 1. Между всички събития в живота, има дълбока вътрешна връзка. Стихът, който прочетохме в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди две хиляди години.
Онези, които не разбират Писанието, казват: „Блажени са тези, които е посетил Господ тогаз.”
Елисавета
и Захарий са във всеки човек.
Всеки човек все има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Думата забременява, значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да обгърне човека. Той е странника, той е като чужденец на Земята, той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав обед.
към текста >>
Всеки човек все има една
Елисавета
и един Захарий.
1. БОЖЕСТВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ Беседа от Учителя, държана на 26 септември 1941 г. на Големият Резен Евангелие от Лука, гл. 1. Между всички събития в живота, има дълбока вътрешна връзка. Стихът, който прочетохме в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди две хиляди години. Онези, които не разбират Писанието, казват: „Блажени са тези, които е посетил Господ тогаз.” Елисавета и Захарий са във всеки човек.
Всеки човек все има една
Елисавета
и един Захарий.
Всеки човек представлява Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Думата забременява, значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да обгърне човека. Той е странника, той е като чужденец на Земята, той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав обед. Ще благодарим за хубавия ден, за изгрева на слънцето и за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората.
към текста >>
Всеки човек представлява
Елисавета
и Захарий.
на Големият Резен Евангелие от Лука, гл. 1. Между всички събития в живота, има дълбока вътрешна връзка. Стихът, който прочетохме в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди две хиляди години. Онези, които не разбират Писанието, казват: „Блажени са тези, които е посетил Господ тогаз.” Елисавета и Захарий са във всеки човек. Всеки човек все има една Елисавета и един Захарий.
Всеки човек представлява
Елисавета
и Захарий.
Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Думата забременява, значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да обгърне човека. Той е странника, той е като чужденец на Земята, той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав обед. Ще благодарим за хубавия ден, за изгрева на слънцето и за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури мир и ред в човечеството, да тури светлина в умовете им.
към текста >>
А после, когато се явява на
Елисавета
, тя повярвала и казала: „Да бъде, както Бог е казал!
Любовта дава условията на външния живот, пък Духът, който ще се всели в душата, той проявява възвишеното, за което човешкото посвещение предвижда. Той е онова, което Бог ще му даде. Тогава се радвайте, когато ви посети Господ. Нали има две посещения? - Първото посещение е било на Захарий, като му се явява пак ангела, той се усъмнил.
А после, когато се явява на
Елисавета
, тя повярвала и казала: „Да бъде, както Бог е казал!
” Тогава казвам: В нас, тези два процеса вървят. Но има един процес в нас, когато в посещавания има съмнение, както е при Захарий. А пък като дойде онзи процес, тогава всичко става когато слезе Любовта, която ще спаси света, когато слезе Божествения Дух, те оправят всичко, и тогава Божието благословение почива върху нас. И тогава всичко, което мислим, чувствуваме и вършим, се благославя тогава. Сега всичко, което правите - ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли - всичко правете заради Любовта Божия.
към текста >>
Това, което става с
Елисавета
и с Гавраил, става с всяка човешка душа.
Ще виждате с него, но ще ви видят ням. Не трябва да се съмняваме. Така първия път ще ви посети ангела, и втория път ще дойде ангела, и ще се всели Духа. Първото посещение е Любовта, второто е на Духа, който се вселява. Разговор с Учителя след това.
Това, което става с
Елисавета
и с Гавраил, става с всяка човешка душа.
Докато не дойде Любовта, докато не дойде Духът да се всели, не може да имате постижения. Трябва да стане това посещение, за да се преобрази света. Посещението на Духа, това е реализиране на това, което Любовта носи. Но по-рано идва Любовта, тогава идва Духа.
към текста >>
54.
29. Къщата близнак и съжителството на две идеологии
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Тя ни напомня утробата на библейската Ребека с нейните двама близнаци - Яков и
Исав
.
548-549 - „Никакъв аралък с III Интернационал! ”] Предстоеше да стъпи на сцената най-главният трагичен герой -Христов. Къщата със своите две противоположни разпределения: дясно-южно - жилище на Петър Дънов - идеолог на Учение с много топлина, слънце, светлина и любов, и ляво-северно - жилище на Георги Димитров -идеолог на Учение, изпълнено със студ, революция, кръвопролития и насилие. Цялата къща беше като утроба, в която живяха и се развиваха два близнака - Дънов и Димитров, представители на две противоположни идеологии - идеалистическата и материалистическата, както бе в утробата на първата жена Ева и нейните двама сина - Каин и Авел. Заченатият от дявола Каин, уби брата си Авел.
Тя ни напомня утробата на библейската Ребека с нейните двама близнаци - Яков и
Исав
.
Яков стана родоначалник на богоизбрания народ - еврейския, а Исав продаде първородството си за паница леща, и мина в историята като нарицание на продажност. Също и на весталката Рея Силвия с нейните двама близнака - Ромул и Рем. Ромул убива брат си Рем и основава града Рим - Великата Римска империя, в която се извършват безброй престъпления, и най-голямото престъпление в света - разпъването на Великото Добро - Христос! Дънов, Авел, Яков, Рем... - вървят от дясната страна на живота. Димитров, Исав, Ромул, Каин... - от лявата.
към текста >>
Яков стана родоначалник на богоизбрания народ - еврейския, а
Исав
продаде първородството си за паница леща, и мина в историята като нарицание на продажност.
”] Предстоеше да стъпи на сцената най-главният трагичен герой -Христов. Къщата със своите две противоположни разпределения: дясно-южно - жилище на Петър Дънов - идеолог на Учение с много топлина, слънце, светлина и любов, и ляво-северно - жилище на Георги Димитров -идеолог на Учение, изпълнено със студ, революция, кръвопролития и насилие. Цялата къща беше като утроба, в която живяха и се развиваха два близнака - Дънов и Димитров, представители на две противоположни идеологии - идеалистическата и материалистическата, както бе в утробата на първата жена Ева и нейните двама сина - Каин и Авел. Заченатият от дявола Каин, уби брата си Авел. Тя ни напомня утробата на библейската Ребека с нейните двама близнаци - Яков и Исав.
Яков стана родоначалник на богоизбрания народ - еврейския, а
Исав
продаде първородството си за паница леща, и мина в историята като нарицание на продажност.
Също и на весталката Рея Силвия с нейните двама близнака - Ромул и Рем. Ромул убива брат си Рем и основава града Рим - Великата Римска империя, в която се извършват безброй престъпления, и най-голямото престъпление в света - разпъването на Великото Добро - Христос! Дънов, Авел, Яков, Рем... - вървят от дясната страна на живота. Димитров, Исав, Ромул, Каин... - от лявата. От улицата се влиза в малко дворче, което на изток се разширява.
към текста >>
Димитров,
Исав
, Ромул, Каин... - от лявата.
Тя ни напомня утробата на библейската Ребека с нейните двама близнаци - Яков и Исав. Яков стана родоначалник на богоизбрания народ - еврейския, а Исав продаде първородството си за паница леща, и мина в историята като нарицание на продажност. Също и на весталката Рея Силвия с нейните двама близнака - Ромул и Рем. Ромул убива брат си Рем и основава града Рим - Великата Римска империя, в която се извършват безброй престъпления, и най-голямото престъпление в света - разпъването на Великото Добро - Христос! Дънов, Авел, Яков, Рем... - вървят от дясната страна на живота.
Димитров,
Исав
, Ромул, Каин... - от лявата.
От улицата се влиза в малко дворче, което на изток се разширява. Още в началото му една стълба с няколко стъпала водеше за етажа, а под нея друга - за сутерена. По средата на етажа минаваше тясно коридорче, което по средата се разширяваше като холче. В западната му част беше вратата за стаята на Петър Дънов, а в дъното му на изток имаше прозорец към двора и врата, която водеше в стаята с два прозорци към двора, в която живееше брат Гумнеров със съпругата си леля Гина.
към текста >>
55.
50. Още за присъствието
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Тестото му е още много
клисаво
.
То мисли за отмъщение! И ако това лице ми отговори, то едва ли ще е онова, което аз мисля! Защото ние с това лице, сме от различно тесто! Следователно, и мислите ни са различни! То не усеща това.
Тестото му е още много
клисаво
.
Има нужда да се меси по-дълго, докато стане за хляб. И мислите му са клисави! Сигурно ще каже: „Стига си се хвалила, аз те знам. Мислиш се за перфектна, придаваш си важност, и просто лъжеш, че си толкова щастлива!....” Така мисли това лице. Знам, защото мислите му са написани в писмо до мен.
към текста >>
И мислите му са
клисави
!
Защото ние с това лице, сме от различно тесто! Следователно, и мислите ни са различни! То не усеща това. Тестото му е още много клисаво. Има нужда да се меси по-дълго, докато стане за хляб.
И мислите му са
клисави
!
Сигурно ще каже: „Стига си се хвалила, аз те знам. Мислиш се за перфектна, придаваш си важност, и просто лъжеш, че си толкова щастлива!....” Така мисли това лице. Знам, защото мислите му са написани в писмо до мен. Нагло писмо, пак ще кажа! Но аз нали знам, че вътре в мен нещо ликува!
към текста >>
56.
189. Рецензии за ролите на Лилиана Табакова
,
,
ТОМ 34
204) ,Дон Паскуале” („Don Pasquale”) - комична опера от Гаетано Доницети (Доменико Гаетано Мария Доницети) 205)
Елисавета
Борисова Йовович, 1901-1996, оперна певица, сопран
Тука се намирам пред мойта къщичка в двора на Жечо. Е, тоя Люба, ето го Жечо.Изкараха ме отвътре и аз да изляза. В.К.Да. Л. Т: Само че на обратно ги турили. ______________________________ 202) Любен Василев Минчев, 1904-1959, оперен певец, тенор 203) „Любовен еликсир” (L’elisir d’amore) - комична опера от Гаетано Доницети, по италианското либрето на Феличе Романи.
204) ,Дон Паскуале” („Don Pasquale”) - комична опера от Гаетано Доницети (Доменико Гаетано Мария Доницети) 205)
Елисавета
Борисова Йовович, 1901-1996, оперна певица, сопран
към текста >>
57.
292. Пробният камък на певицата в „Лучия ди Ламермур”
,
,
ТОМ 34
Л.Т.: Тази
Елисавета
Йовович-Ковачевска, тя пък пада от висока стълба.
Намазаха й пак устите, направиха й грима, изкара. Ще ти кажа за друга колега. В.К.: И тя значи успя да изкара. И след това какво стана с нея? Разболя ли се или?
Л.Т.: Тази
Елисавета
Йовович-Ковачевска, тя пък пада от висока стълба.
Аз например, когато „Дон Паскуале”, трябва да се кача на балкона и там да пея, аз карах най-дебелия работник, който го прави, защото те правят балкона така, да се завива: „Качи се, викам, сега първо ти и друсни се, тогава ще се кача.” „Не си, кай, глупава! ” Защото от такова място пада тя и си наранява гръбначния стълб и е лежала гипсирана с разкрачени крака на една машина с месеци. В „Лоенгрин”, също от Вагнер, не сме само, тъй по равно на сцената. Когато в „Риголето” шест представления ми дадоха едно след друго, платени след дебюта, много харесаха дебюта. Аз нямам право да изменям мизансцена, който е установен, защото ние репетираме на сцената не с килими.
към текста >>
58.
2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията
,
,
ТОМ 35
От по-нататъшния разговор Христо забележи, че у троицата се съзирало неволно едно самопризнание, че всичко станало много на бързо, без подробно и всестранно осведомление на участвующите привърженници на унията, защото били известени, че много от
подписавшите
акта за съединението, духовни и мирски, се отметнали, и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия!
Въсхваляваха Брюнони и Хасуна за готовността и ревността да жертвуват всичко, пари, време и спокойствие, за успеха на унията, като се погрижили о време да накарат Портата да припознае новообразуваната униятска българска община, още на утрешния ден от прогласяването й, сиреч на 19-того, с всичките права и преимущества, особен почит за издаване на пътни тескерета, паспорти и др., а пък укоряваха и враждебно злословеха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и всичките други българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали. Портата припознава униятската община. - Действително тука Христо се научава, че още в деня, 18 декемврий, в който стана унията, армено-католишкият патриарх Хасун уведомил министра на изповеданията Али паша за станалото и го молил правителството да припознае тая община по-скоро; затова и Али паша на утрето съобщава Хасуну, че правителството я припознава и го заставя да пристъпи към изпълнението на някои формалности. От този ден се започнало приспособяването на долния кат на една голяма къща на Юксек-калдъръм, в която живеял отпреди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосветеното униятско духовенство во главе с архимандрита Макария, когото Брюнони назначил за привременен духовен началник. Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще се освети и служи коледна служба.
От по-нататъшния разговор Христо забележи, че у троицата се съзирало неволно едно самопризнание, че всичко станало много на бързо, без подробно и всестранно осведомление на участвующите привърженници на унията, защото били известени, че много от
подписавшите
акта за съединението, духовни и мирски, се отметнали, и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия!
Тъй наричаха те всички ония, които не възприеха унията или не й съчувствуваха. Възвание против унията. - На утрето, след отпуска на църквата, Христо намери и прочете възванието, което, види се, да е направило отлично впечатление върху духа на много отеснафлиите от Галата, надошли днес на Фенер вкупом да признаят заблуждението и измамата си, в която попаднали от увещанията на униятските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били възприели унията. Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан.
към текста >>
59.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
Същото съборище, за удовлетворение уш на Българите и за възнаграждение на послушните владици-Българи,
подписавши
присъдата против народните ни пастири Илариона, Авксентия и Паисия, назначи Панарета за Пловдивски, вместо низвержений Паисия, Игнатия за Кюстендилски, Доротея за Софийски, а Паисия (Палисвята) за Врачански.
Тези последните бяха: Ксантския владика Панарет (по-после Пловдивски), Родоския Игнатий, Врачанския Доротей (Дорчо) и Величкия Паисий (Палисвят). Без да повика правилно, съгласно с каноните на църквата, Илариона и Авксентия да ги съди за поведението им, това съборище, само за лице, ги покани устно три пъти в разстояние на два часа, а те като ся не явиха, осъди ги и ги низвергна от сановете им със заточение. По предложение на Доротея, същата участ последва и Пловдивския митрополит Гърка Паисия, защото ся беше отказал от патриаршията и пригърнал каузата на Българите. А за да ся задоволят уш Българите, същото съборище изработи, по наставление то на руския посланик, 15-тях известни точки, една от друга по-несъществени, които патриархът побърза да испрати на В. Порта, за да ся утвърдят с фирман, както и стана.
Същото съборище, за удовлетворение уш на Българите и за възнаграждение на послушните владици-Българи,
подписавши
присъдата против народните ни пастири Илариона, Авксентия и Паисия, назначи Панарета за Пловдивски, вместо низвержений Паисия, Игнатия за Кюстендилски, Доротея за Софийски, а Паисия (Палисвята) за Врачански.
Освен тия назначения, патриарх Йоаким ръкоположи за Шуменски митрополит Архимандрита Антима, Българин, преподавател в богословското училище на остров Халки. След като стана известно решението на патриаршеското събрание, цариградските по-видни Българи с членовете на общината и с тия на комисията, ся събраха още на утрето в метоха. След продължителни и бурни разисквания и размишления за способа, по който трябваше как, да ся отделим от гръцката патриаршия, предложиха ся разни проекти, един от други по-странни и по-чудовищни; тъй на пример, едни искаха да настояваме за съединението ни с англиканската църква; това мнение ся показа и ся поддържаше от П. Р. Славейкова. Други искаха да ся повърнем пак на унията с Папата.
към текста >>
НАГОРЕ