Търсене в текстове за 'Исав'

За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове).

Варна. Свещ. Дъновски отнесъл мазбата в Цариград на Атанас Чорбаджи, който я предал гдето трябва. Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир Бей го прочел в двора на конака (сегашното Окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове). Събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаели от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе края с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта [на] българска училищна община. Преди пристигането на фермана Сава Георгиевич изпросил позволително за доизкарване на зданието от мютесарифина Ашир Бей. Това позволително с денословие 7 декември 1861 г., от който ден се почва пак работата на училището, се пазило у С. Георгиевич.
към текста >>

Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен.

Тоя сняг ни поздравява” и си продължили пътя. Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб. Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен. Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия. Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало.
към текста >>

Така се получи и с двамата синове на Исаака Исав и Яков.

Аз я наричам прилив. Във всеки народ има прилив и отлив, тъй както в природата през месец март се събуждат известни токове. Те "текат" под Земята и благодарение на тях всички растения започват да израстват, но само до 22 юни. Няколко дни след това растежът им спира. И ако българският народ не използва това течение, то ще отиде в някоя друга страна. Така се получи и с двамата синове на Исаака Исав и Яков. Първородният трябваше да приеме благословението, обаче вторият го прие, защото беше по-хитър... И казва Христос: "Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене." Какво означават тези слова? Какво ще стане? Ще се изяви Любовта, т.е. първото качество на Духа.
към текста >>