Търсене в текстове за 'Исав'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 96 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Из сбирката „Сутринни лъчи” - Олга Славчева Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

ИСАВАР Книга е, защото няма Дума по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но пари като жар, И зове ce rope – Исавар.
ИСАВАР Книга е, защото няма Дума по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но пари като жар, И зове ce rope – Исавар. Мълния, която пише Словеса неизречени, Думи на трептеж светлинен, Мъдрост в символи свещени, Папирус от блясък, вечен чар. И нарича се тя Исавар. О, блажен е, който види Тази Библия покрита, Ала по-блажен е, който Нейните слова прочита. Сам той свят е, велемъдрен цар, И живее като Исавар.
към текста >>

И нарича се тя Исавар.
ИСАВАР Книга е, защото няма Дума по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но пари като жар, И зове ce rope – Исавар. Мълния, която пише Словеса неизречени, Думи на трептеж светлинен, Мъдрост в символи свещени, Папирус от блясък, вечен чар. И нарича се тя Исавар. О, блажен е, който види Тази Библия покрита, Ала по-блажен е, който Нейните слова прочита. Сам той свят е, велемъдрен цар, И живее като Исавар.
към текста >>

Сам той свят е, велемъдрен цар, И живее като Исавар.
ИСАВАР Книга е, защото няма Дума по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но пари като жар, И зове ce rope – Исавар. Мълния, която пише Словеса неизречени, Думи на трептеж светлинен, Мъдрост в символи свещени, Папирус от блясък, вечен чар. И нарича се тя Исавар. О, блажен е, който види Тази Библия покрита, Ала по-блажен е, който Нейните слова прочита. Сам той свят е, велемъдрен цар, И живее като Исавар.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1.
Мисли за ученика. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό – К. К.В хармония със законите на живата природа – Б. БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б. Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г. ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1. Бог на живите 2. За живата вода – Д. Стоянов 3. Физическото възпитание – Д. Б. 4. Русалци. 5.
към текста >>

3. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те са оная „паница леща" за която, според библейския разказ, Исав продал на брата си Яков своето първородство - онова, с което е бил роден.
Тези идеи вечно са се проявявали и вечно ще се проявяват. С тези идеи човек се ражда. Ето защо, тях трябва да подържа човек преди всичко и над всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприел - било по силата на своята принадлежност към една среда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения - са все човешки идеи. Каквито и да бъдат те, както и да се кичат, с какъвто и патос да се проповядват, те са временни, преходни. Те са оная „паница леща" за която, според библейския разказ, Исав продал на брата си Яков своето първородство - онова, с което е бил роден. И всеки човек, който е продал своите божествени идеи, с които е роден, зарад временни, човешки идеи, е изгубил своето „първородство" - изгубил е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могат да се организират неговият ум, сърце и воля. Той е изгубил, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своите чувства и светлината на своята мисъл. А това са свещени, божествени идеи, които човек нивга не трябва да напуша. Да бъде здрав и силен, да чувствува правилно и да мисли право - ето основното, към което човек трябва да се стреми Защото здравето е нещо божествено, мисълта, която прониква в ума на човека е нещо божествено, чувствата, които проникват в сърцата на хората са нещо божествено, силата, с която хората разполагат в дадения момент е нещо божествено. Оня неправилен начин, по който човек използува своите сили, чувства и мисли - това е човешката страна на нещата.
към текста >>

4. РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Планината, макар да беше не кой знае колко висока, нито недостъпна, за жителите, които живееха в нейното подножие беше станала същински непристъпен замък.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Планината, макар да беше не кой знае колко висока, нито недостъпна, за жителите, които живееха в нейното подножие беше станала същински непристъпен замък. Побелели от старост овчари разказваха с тъга за тучните й пасбища, за гъстите й гори, за бистрите й езера, които се намираха високо към върховете й, за буйните ручеи, които изпълваха с шумящи песни планината. Днес ни пътник смееше да я превали, ни овчар стадото си на паша да разтури по нейните отдавна неспоходени пасища. Защото планината бе нападната от жива напаст - тя беше възгъмжала от вълци. тях и по-преди ги имаше, че не е кабил в планината вълци да няма. Но от някое време планината сякаш беше пламнала - като живи пламъци бродеха вълците по нея и пояждаха де-да-е си живина.
към текста >>

Ала не Господ, сами ние си затворихме планината..." В тия дни на неволи и беди мъдрецът Исавар се запъти към страхотната планина.
Защото планината бе нападната от жива напаст - тя беше възгъмжала от вълци. тях и по-преди ги имаше, че не е кабил в планината вълци да няма. Но от някое време планината сякаш беше пламнала - като живи пламъци бродеха вълците по нея и пояждаха де-да-е си живина. Разправяха стари овчари за волни дни, прекарани на младини из планината, па поклащаха глава и думаха: „Заключи Господ планината заради греховете ни. Ей ги на, оживели нашити грехове бродят из горите. Ала не Господ, сами ние си затворихме планината..." В тия дни на неволи и беди мъдрецът Исавар се запъти към страхотната планина. Напразно старците го увещаваха да се не излага на явна смърт. Исавар само се усмихваше, без дума да продума. Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора. Изведнъж насреща му изскочи един едър вълк с пламнали очи и изплезен език. Исавар се спря и отправи поглед към вълка.
към текста >>

Исавар само се усмихваше, без дума да продума.
Но от някое време планината сякаш беше пламнала - като живи пламъци бродеха вълците по нея и пояждаха де-да-е си живина. Разправяха стари овчари за волни дни, прекарани на младини из планината, па поклащаха глава и думаха: „Заключи Господ планината заради греховете ни. Ей ги на, оживели нашити грехове бродят из горите. Ала не Господ, сами ние си затворихме планината..." В тия дни на неволи и беди мъдрецът Исавар се запъти към страхотната планина. Напразно старците го увещаваха да се не излага на явна смърт. Исавар само се усмихваше, без дума да продума. Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора. Изведнъж насреща му изскочи един едър вълк с пламнали очи и изплезен език. Исавар се спря и отправи поглед към вълка. Вълкът, пронизан от този поглед, се тутакси стъписа, па покорно се спря на няколко крачки от него. А Исавар разбираше езика на животните.
към текста >>

Исавар се спря и отправи поглед към вълка.
Ала не Господ, сами ние си затворихме планината..." В тия дни на неволи и беди мъдрецът Исавар се запъти към страхотната планина. Напразно старците го увещаваха да се не излага на явна смърт. Исавар само се усмихваше, без дума да продума. Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора. Изведнъж насреща му изскочи един едър вълк с пламнали очи и изплезен език. Исавар се спря и отправи поглед към вълка. Вълкът, пронизан от този поглед, се тутакси стъписа, па покорно се спря на няколко крачки от него. А Исавар разбираше езика на животните. – Слушай, рече той на вълка, ако вие вълците не измените своя нрав и своя живот, очаква ви смърт. Не ще мине много време, в този край ще настъпи коренен преврат. Не се ли подготвите за него, ще ви сполети зла участ.
към текста >>

А Исавар разбираше езика на животните.
Исавар само се усмихваше, без дума да продума. Той тръгна към планината и не след много потъна в една гъста гора. Изведнъж насреща му изскочи един едър вълк с пламнали очи и изплезен език. Исавар се спря и отправи поглед към вълка. Вълкът, пронизан от този поглед, се тутакси стъписа, па покорно се спря на няколко крачки от него. А Исавар разбираше езика на животните. – Слушай, рече той на вълка, ако вие вълците не измените своя нрав и своя живот, очаква ви смърт. Не ще мине много време, в този край ще настъпи коренен преврат. Не се ли подготвите за него, ще ви сполети зла участ. – Що да сторя, повелителю, попита вълка, за да избегна тая лоша участ? – Ще станеш овчарско куче.
към текста >>

Като каза това, Исавар тръгна нататък.
Не се ли подготвите за него, ще ви сполети зла участ. – Що да сторя, повелителю, попита вълка, за да избегна тая лоша участ? – Ще станеш овчарско куче. Овцете, които досега си нападал и изяждал, от сега нататък ще ги пазиш. Ще станеш пазач на стадата. Като каза това, Исавар тръгна нататък. А вълкът, свилопашка, покорно тръгна по неговите стъпки. Исавар си направи колиба и заживя в планината. Вълкът не се отдели от него. Той заживя до колибата и я пазеше като същински пазач. Един ден, далеч в долината, вълкът съзря един овчар.
към текста >>

Исавар си направи колиба и заживя в планината.
– Ще станеш овчарско куче. Овцете, които досега си нападал и изяждал, от сега нататък ще ги пазиш. Ще станеш пазач на стадата. Като каза това, Исавар тръгна нататък. А вълкът, свилопашка, покорно тръгна по неговите стъпки. Исавар си направи колиба и заживя в планината. Вълкът не се отдели от него. Той заживя до колибата и я пазеше като същински пазач. Един ден, далеч в долината, вълкът съзря един овчар. Той се стрелна натам и когато стигна долината, стадото бе отминало. Ала една овца беше изостанала назад, защото току що бе родила агънце.
към текста >>

Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му.
Той се стрелна натам и когато стигна долината, стадото бе отминало. Ала една овца беше изостанала назад, защото току що бе родила агънце. Вълкът се спусна към него, хвана го със зъби за козината, па свърна назад и хукна да бяга. Овцата жално изблея, па се затири след вълка, за да отърве своята рожба. Ала вълкът се носеше стремглаво напред и най-после се озова пред колибата на мъдреца. Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата.
към текста >>

Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето.
Ала една овца беше изостанала назад, защото току що бе родила агънце. Вълкът се спусна към него, хвана го със зъби за козината, па свърна назад и хукна да бяга. Овцата жално изблея, па се затири след вълка, за да отърве своята рожба. Ала вълкът се носеше стремглаво напред и най-после се озова пред колибата на мъдреца. Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата. Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше.
към текста >>

Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата.
Спря се запъхтян пред Исавар и остави агънцето при нозете му. Исавар забелза между зъбите му няколко косъма от агнето. Той грижливо ги извади и прибра. А вълкът бързо се извърна и полетя натам, дето бе останала овцата-майка. Той я настигна, сграбчи я за рунтавото й руно и я понесе към колибата. Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата. Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше. От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач. А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи. Те бяха десет! Мъдрецът потна в дълбоко размишление.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Пророчеството на Исавар Ръцете на Елена Келлер и Ерих Мария Ремарк Из нашия живот.
На третия ден – Боян Боев Новите форми на живота – Х. От волската кола до аероплана – д-р Ел. Р. Коен По повод на някои изчисления на кубичната миля –Г. За човешките раси – Г. Новата земя – Марк Рорбах Притчи и приказки. Пророчеството на Исавар Ръцете на Елена Келлер и Ерих Мария Ремарк Из нашия живот. Към „Салона на съзерцанието” – Боян Боев Здраве, Сила и Живот Стихове – Димитрина Антонова, Стихове – S. Отзиви, вести и книгопис Le Maitre – L`anclenne Humanité et la nouvelle. L`involution et l`évolution. Les méthodes de la nouvelle Vie. Съдържание
към текста >>

6. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно.
Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата.
към текста >>

Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария.
Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг?
към текста >>

Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст".
Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст". Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие.
към текста >>

Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра.
Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство.
към текста >>

Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова?
Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия.
към текста >>

Елисавета върви по Сарина линия.
И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното.
към текста >>

И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков.
Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда.
към текста >>

Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда.
И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир.
към текста >>

Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст.
Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде?
към текста >>

Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир.
Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния.
към текста >>

Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца.
Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат. Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение. Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли. Деца от „Лия", в която лунният цикъл е функционирал нормално и лунният ток е текъл непрекъснато и изобилно, може да има много. Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца. Едно, две - малко по количество, но ценни по качество. Тук се докосваме до втория проблем - проблема за раждане на висшето (гениалното). Накъдето и да хвърлим поглед в органическия свят, ще видим, че нисшите растителни и животински видове са много по-плодовити от висшите. Вземете, запример, една круша дивачка. Тя често е така отрупана с плод, че клоните ù просто се чекнат от непосилната тежест.
към текста >>

В образа на Елисавета, която върви по линията на Сара, ние имаме тип на жена, която, минала през суровата дисциплина на религиозния опит, облагородила сърцето си чрез изпитанията на вярата, достига високото положение да стане избраница - майка на един пророк, на един гениален човек, за когото Роденият от Девата свидетелствува, че няма по-голям от него, роден от жена. Г.
Що се отнася до човека, изчислението според прогресията на размножаването показва, че след 380 години (като се приеме средна раждаемост на населението 3,5 на сто), земята би се изпълнила гъсто с хора - като класове на нива - от полюс до полюс. Такава напаст очаква земята, ако не съществуваше смъртта. Хората, както и другите същества, се размножават така много, защото имат множество и ненаситни желания. Ала не е необходимо само да се раждат много желания - желанията трябва и да се култивират. Можеш да желаеш да станеш учен, музикант, поет, какво ли не, но спреш ли се да осъществиш, да култивираш едно желание, да го отгледаш със соковете на своя живот, тогава ти няма да раждаш много и да захвърляш роденото, както рибата захвърля своя хайвер. В образа на Елисавета, която върви по линията на Сара, ние имаме тип на жена, която, минала през суровата дисциплина на религиозния опит, облагородила сърцето си чрез изпитанията на вярата, достига високото положение да стане избраница - майка на един пророк, на един гениален човек, за когото Роденият от Девата свидетелствува, че няма по-голям от него, роден от жена. Г.
към текста >>

7. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно".
И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво. Смут, от който Сара се опитва да се освободи чрез лъжа.
към текста >>

Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв.
Трябва да престане да я чопли, да я анализира, да иска да я сведе към познатите понятия, към обикновените логични разсъждения. Ето защо Захарий, онемял, не може да извършва обредите в храма. Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания. Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария.
към текста >>

И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение.
Служенето в храма с неговите обреди - това е оперирането на ума в областта на догматичната мисъл, по отъпканите пътища на обикновената логика, по ония пътища и методи - „обреди" - и с оня научен инструментарий, чрез който интелектът единствено може да черпи знания. Цялата научна и философска дейност на ума в „храма" е свързана с „обреди". „Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот.
към текста >>

Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос.
да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос.
към текста >>

Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан.
То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен.
към текста >>

Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст.
Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове.
към текста >>

И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става.
Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове. Това е чистотата на росните капки, а не чистотата на избистрената в съд вода, на чието дъно са паднали всички утайки. В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели.
към текста >>

Елисавета също не се удостоява да получи направо високото посещение на ангела.
Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта. Посредством него получава тя вестта, посредством него тя зачева и добива син. Елисавета също не се удостоява да получи направо високото посещение на ангела. Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева. Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми.
към текста >>

Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева.
Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта. Посредством него получава тя вестта, посредством него тя зачева и добива син. Елисавета също не се удостоява да получи направо високото посещение на ангела. Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева. Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ.
към текста >>

В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ.
Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева. Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми".
към текста >>

Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави.
Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове.
към текста >>

Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù.
Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
към текста >>

Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
към текста >>

Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф.
към текста >>

Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение.
Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф. Още като дева, тя е сгодена за Йосиф.
към текста >>

8. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария.
Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа. Ясно е, следователно, че за да се излекува един човек моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра. В случая вярата се явява добър проводник на животворните сили на божествения свет. Един лечител от категорията на Исуса може да има най-доброто желание да излекува един болник, но ако у последния липсва онази психична ма¬терия на вярата, която служи като добър проводник на божестве¬ната енергия, той не може да го излекува по този моментален, „чудотворен” начин, Този болник, като кръвотечащата жена преди да намери Исуса, ще трябва да се подложи на друго лечение, застъпница на което се е явявала медицината през всички времена. Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария. Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет. Завършвайки този бегъл очерк за жената, страдаща от кръвотечение, искам да ви припомня скромния, едва скициран образ на една нейна посестрима - жената Хананейка. Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс. Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от Израилевия дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на кучетата. Жената чува тия му думи, но не се оскърбява, нито обезсърчава.
към текста >>

9. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Елисавета Кидалова СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ В една своя беседа Учителят на Всемирното Бяло Братство казва: „Много окултисти смятат себе си за окултни ученици, но в действителност те са само кандидати за окултни ученици".
Елисавета Кидалова СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ В една своя беседа Учителят на Всемирното Бяло Братство казва: „Много окултисти смятат себе си за окултни ученици, но в действителност те са само кандидати за окултни ученици". Окултната наука, която е една, през разни времена е била давана под разни аспекти, т.е. произлизала е от различни школи, но всички тия школи имат един възвишен извор, от който си водят началото. Окултните истини са били откривани според духовното развитие на даден народ в дадено време. Така са се явили разните религии и окултни школи, които постепенно са разкривали все нови и нови аспекти на едната и вечна истина. Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение.
към текста >>

10. Списанието PDF Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Боев Сегашната епоха и окултистите – Елисавета Кидалова Майките и бащите на великите люде – И. А.
СЪДЪРЖАНИЕ брой 9 Четирите правила на Любовта Издуха на нашето време – Е. Същност на изкуството – Sagittarius Витамините – чудото на науката – проф. Емилио Сернаджиото ди Казавекия (продължение) Учителят върху проблемите на образованието – Б. Боев Сегашната епоха и окултистите – Елисавета Кидалова Майките и бащите на великите люде – И. А. Изворски Из нашия живот. Разговор с Учителя –Б.Боев В светлината на Учителя – Любомили Стихове – S., Дим. Антонова При Молитвения връх – Дим. Звездински Отзиви, вести и книгопис Du Maitre – IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание
към текста >>

11. ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Борис Николов Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7198 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001 ул. „Д.
В поредица от тематично организирани броеве на списанието "СИЛА И ЖИВОТ" ние ще публикуваме Знанието за Живота, дадено от Учителя, по начин съобразен с нуждите на всички вас, които сте непредубедени и духовно прогледнали. В четири броя годишно вие ще можете да четете онези полезни и нужни за духовния растеж знания, които Учителят щедро остави за всички нас. В изпълнение на тази творческа духовна работа, ние поемаме отговорност за верността на публикуваните материали, защото бяхме от онези, които през трудните години се срещахме и поздравявахме с богомилския свещен поздрав: "Словото на живота пазим! ", 3а да можем сега, чрез нашето списание да кажем на всички вас: "Словото на Живота опазихме! " .... 3а вас, пробудените! ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Борис Николов Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7198 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001 ул. „Д. Благоев" 1 вх.З телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ" СЪДЪРЖАНИЕ: КЪМ БЪЛГАРИТЕ 1 ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА Милка Кралева 4 СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЪРВАТА СТЪПКА Из „ Н а у к а т а и в ъ з п и т а н и е т о " .. 9 НАЧАЛНИ СЛОВА Мисли из Г о д и ш н и т е с р е щ и на В е р и г а т а 11 НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ Из „ Е т о ч о в е к ъ т ! " 12 СЪБОРНИ БЕСЕДИ „Обяснения", 1919г 15 ЛЕКЦИИ В ШКОЛАТА „Психическо наблюдение" 16 „Задълженията на у ч е н и к а " 18 РИЛСКИ БЕСЕДИ „ И д е а л ъ т на ч о в е к а " 20 УТРИННИ СЛОВА Из „ Ц е л т а на ж и в о т а " 23 ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА Ж и в о т ъ т на П.К.Дънов - г о д и н и и с ъ б и т и я
към текста >>

12. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 2 -1992г. - PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 3-4 -1992г. - PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 1 -1993г. - PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

15. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 2 -1993г. ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

16. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 3-4 -1993г. ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 1-2 -1994г. ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Графичен дизайн: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

18. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 1-2 -1995г. ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Графичен дизайн: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

19. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 3-4 -1995г. ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Графичен дизайн: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

20. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Благодаря на Елисавета, че се е заела с организирането.
ГЕОРГИ КУРТЕВ ГЕОРГИ КУРТЕВ: 22 септември 1993 За мини-изложба от снимките ми се радвам. Засега не можем да направим друго. 14 ноември 1993 По въпроса за изложбата: Харесва ми както сте намислили да представите фотографиите. Вече е 14 ноември и изложбата е вече минала. Чакам с нетърпение описанието. Благодаря на Елисавета, че се е заела с организирането. 19 декември 1993 Дано ония, които са видели фотографиите, са почувствали в сърцето си желание да служат на Словото, да изменят живота си и да им се роди в сърцето, желание да правят добро. С тази възвишена цел съм работил 60 години. Фотографиите всъщност показват извънредно малко от моето творчество. ПОСЕТИТЕЛИТЕ: Любов! Това е символът, който ме порази щастливо, докато гледах миниатюрните фотоси.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа – 5 декември 1937 г.) В страната на розите - на гости у великия Учител – Елисавета Кидалова Житно зърно (стих.) – Брат.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Правдата-условие за мир Не убивай! (стих.) – Йордан Ковачев. Социалната програма на новото общество – П. Г. Пампоров Словото на Учителя. Сила, благородство, светлина и доброта. (из неделната беседа – 5 декември 1937 г.) В страната на розите - на гости у великия Учител – Елисавета Кидалова Житно зърно (стих.) – Брат. Зеленчуковите консерви не са вредни – д-р Н. Станчев Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 207) – Влад Пашов Писмо от Исландия – Ив. Х. Кръстанов Пред прага на новата епоха – из новоизлязлата книга „Отче наш“ Книжнина ПРАВДАТА—УСЛОВИЕ ЗА МИРА „За да има мир в коя да е държава, трябва да има Правда“. Учителя Ето един ключ, с помощта на който могат да се отворят вратите към траен и вечен мир на земята, към напредък и благоденствие.
към текста >>

1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов!
Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че става за ваше добро. Доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума. Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади духа Следователно, силата е за духа. благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце. 10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек. 1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов! Това име не може да се предаде точно на руски език*). Мнозина са чували за този велик човек, който вече от 30 години учи в България хората на братство и ги зове към светлия идеал на любовта. В нашето време, когато е тъй тежко да се живее в света и когато загива всичко, което сме обичали с нашето малко. несъвършено сърце, как радостно звучат думите на Учителя, даващи ни нови методи и пътища в живота, изсушавайки нашите сълзи и повдигайки ни на невъобразима висота, възвръщайки ни изгубените ценности, но вече в друг вид, шлифовани като елмаз и горящи с всички скъпоценни огньове на Духа! Преди две години аз се запознах с това прекрасно духовно учение, което ни обяснява, в мистическо осветление, всичките Божествени истини, и от тогава моята мечта бе да видя Учителя Дънов и да говоря с него.
към текста >>

22. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

208) – Елисавета Кидалова На сън (стих.) – Д. Антонова.
Екскурзия през зимата – Г. Казанджиев Вълшебният лъч (стих.) – В. Недев. Словото на Учителя. Категории на любовта. (из неделната беседа – 12 декември 1937 г.) В страната на розите - на гости у великия Учител (продължение от бр. 208) – Елисавета Кидалова На сън (стих.) – Д. Антонова. Случайност или предчувствие на катастрофа Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 208) – Влад Пашов ДОСТОЙНИ УПРАВНИЦИ „Всеки народ има такива управници, каквито заслужава“. Тази стара максима не е изгубила значението си и днес. Защото и днес управниците на един народ, като негова еманация, представляват това, което този народ е. И пътищата, по които те го водят, представляват променливата равнодействуваща на стремежите на този народ.
към текста >>

Елисавета Кидалова — Белград (2) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Три неща отсъстват напълно на „Изгрева,“ това са алкохолът, тютюнът и месото.
Обаче днешният ред, който съществува, той е идолопоклонство. * Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото, без да Го познава, е направил едно добро. * Животът е така създаден. че всяко добро. което направим, всека наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения ,с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Елисавета Кидалова — Белград (2) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Три неща отсъстват напълно на „Изгрева,“ това са алкохолът, тютюнът и месото. Всичките му жители са вегетарианци. Учителят казва, че месото действа вредно на човешкия организъм и бързо го състарява. Освен това, че убийството на животните е една ужасна жестокост, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека. Също така вредно действа алкохола и тютюна. Затова последователите на Учителя не употребяват спиртни питиета и не пушат.
към текста >>

23. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

209) – Елисавета Кидалова Из науката и живота.
Слънчевият лъч (стих.) – Д. Антонова. Паневритмия – Л. Лулчев Словото на Учителя. Лъчи на живота. (из съборната беседа – 18 юли 1937 г.) Използване силите на живата природа В страната на розите - на гости у великия Учител (продължение от бр. 209) – Елисавета Кидалова Из науката и живота. Витамини – из в-к „Здрава раса“ Пролетно настроение – Мария За книгата „проблемите на храненето“ – М. Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането – испанка – Ел. Кидалова Хроника Книжнина СЛЪНЧЕВА КУЛТУРА В епохата на готвещите се страшни световни бури, в която живеем; в епохата на хаос и лутане в умовете, когато царува непрогледният мрак на материализма; в епохата, когато невежеството по основните и най-важни въпроси на живота е изпълзяло до университетските катедри, и от там, загърнато в тогата на науката, със своя фалшив авторитет, отрича и заклеймява вечните, основни истини на живота — в тази мрачна и смутна епоха на тъмнина, безправие и насилие, на всякакви човешки слабости и заблуждения, аз виждам — като в теменужена предутрин — първите проблясъци, предвестница на изобилната светлина на идващите ново небе и нова земя. Моят взор пробива мрака на настоящето, подига завесата на бъдещето и пред него се разкрива вълшебната картина на това, което идва — тъй сигурно и неотменно— както идва ден след тъмнота нощ. Царство на щастието, Слънчева култура.
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

210) – Елисавета Кидалова Двете сестри.
(стих.) – S. Богиня на пролетта – В. П. Словото на Учителя. Закон на контролиране. (из неделната беседа – 19 декември 1937 г.) В страната на розите - на гости у великия Учител (продължение от бр. 210) – Елисавета Кидалова Двете сестри. (стих.) – Д. Антонова. Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 209) – Влад Пашов Родна пролет. (стих.) – С. Момеков. Песен на младостта – Н.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учитель говорит - составитель Георгий Радев) (на руски) В стране на роз – в гостях у великого Учителя – Елисавета Кидалова (на руски) Мисия славянства – П. Г.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Този брой е посветен на братята славяни * Съдържание: Ключ социальной жизни – Г. Радев (на руски) Новое небо и новая земля – Н. К. (на руски и на български) Рила-Второто езеро – снимка О беседах (на руски) Словото на Учителя. Великое Всемирное Братство (из кн. Учитель говорит - составитель Георгий Радев) (на руски) В стране на роз – в гостях у великого Учителя – Елисавета Кидалова (на руски) Мисия славянства – П. Г. Пампоров (на руски) Паневритмия (на български) КЛЮЧ СОЦИАЛЬНОЙ ЖИЗНИ Все люди на земле желают жить хорошо, всем хочется пользоваться как свободными благами, которыми природа так щедро нас одарила, так и благами, которыя суть результат колективнаго человеческаго труда. Не сомненно, что такое желание людей вполне законно. Ибо эти блага предназначены всем. В настоящее время, однако, эти блага неправильно разпрецелены. Причиной этому является не какой-либо природный закон, какая либо внутренняя необходимость жизни или же приговор какой-нибудь Верховной Воли, а лиш только злая человеческая воля.
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Елисавета Кидалова) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Някой си стотник (из неделната беседа „Някой си стотник“ – 1.V.1938 г.) Ще прочета само един стих от 8 глава от Ев.
Подробни сведения за това Учение може да се намерят в многобройните лекции на Учителя Дънов, и в книгите издадени от неговите ученици. Всички светли умове, всички благородни сърца са поканени. Поканват се и многочислените руски души, разпръснати по цялото земно кълбо. Русите бидейки винаги в своята основа духовни и стремящи се към велики идеали, към огъня на милосърдието и алтруизма, се призовават и днес да спомогнат щото светлите начатки на Духа да израснат в умовете и сърцата. (превод от руски) Е. К. (Елисавета Кидалова) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Някой си стотник (из неделната беседа „Някой си стотник“ – 1.V.1938 г.) Ще прочета само един стих от 8 глава от Ев. Матея: „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее“. Ще се спра върху думите: „Някой си стотник“. Кои са отличителните черти на стотника? Кои са отличителните черти на живота? Отличителното нещо на живота се заключава в това, да се създаде човека.
към текста >>

27. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Станев Изгрев - градът на слънцето – Елисавета Кидалова Астрология.
Словото на Учителя. Не може да се слугува на двама господари. (из неделната беседа – 22 януари 1939 г.) Земя и слънце. (стих.) – Auroro. Слънцето. (Из книгата: „Живите сили на слънцето“) – Георги Радев Великата пролет – Д. Станев Изгрев - градът на слънцето – Елисавета Кидалова Астрология. (продължение от бр. 235) – Влад Пашов Псалом на Слънцето – Николай Райнов Ще пристигне скоро – Д. А. Николай Райнов – С. К. Преди две хиляди години и сега. (Из романа „Безсмъртна любов“, Дук де Помар.) Големият брат – Из беседата държана от Учителя на 31 XII 1938г., София Пролетна среща.
към текста >>

Д. Станев Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Във всички времена и на всички народи е било известно, че слънцето с извор на животворната топлина, която дава живот на всичко на земята.
Тя е песента, която ангелите пееха и пеят: „Слава на Бога в небесата, на земята мир и в человеците любов и благоволение! “ Благословена пролетта, която всичко оживява. Благословена пролетта, която всичко подмладява. Благословена пролетта, която всичко разхубавява. Блажени, които са видели и обикнали царството на Светлината, на Любовта, на Мъдростта, на Бога! Д. Станев Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Във всички времена и на всички народи е било известно, че слънцето с извор на животворната топлина, която дава живот на всичко на земята. Слънчевата енергия, слизайки на земята, събужда заспалите дървета, разтваря пъпките им, покрива ги с листа, цветове и плодове. Тя прави същото и с всички други растения и треви, с чиито стебла или плодове се хранят хората и животните. Слънчевата енергия обновява и човешкия организъм, като го освобождава от различните отрови и вредни вещества, но хората дълго време не са знаели това и затуй даровете на слънцето са пренебрегвани до голяма степен от днешните хора. Всички религии, обаче, са облекли понятието за слънцето в символи, правейки го предмет на религиозен култ. В древната Атлантида, която с прародителката на нашата култура, и от гдето е дошла до нас древната мъдрост, култът на слънцето е бил единствената религия в храмовете на Атлантида, в епохата на нейния златен век.
към текста >>

28. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

236) – Елисавета Кидалова ВЪЗКРЕСЕНИЕ Всички на Великден ще кажат: „Христос възкресе“, ще се поздравят с Неговото възкресение, станало преди две хиляди години.
(из неделната беседа – 13 ноември 1938 г.) Кой. (стих.) – Д. А. Влиянието на цветята – Benitta Цветята лекуват – Benitta Астрология. (продължение от бр. 236) – Влад Пашов Изгревът - градът на слънцето (продължение от бр. 236) – Елисавета Кидалова ВЪЗКРЕСЕНИЕ Всички на Великден ще кажат: „Христос възкресе“, ще се поздравят с Неговото възкресение, станало преди две хиляди години. А да се поздравим истински с този поздрав, ние всички трябва да възкръснем в Него. да се родим в Него. Като се родим в Него, от нас ще падне злото, ще падне лъжата, ще си отиде несправедливостта и насилието. В нас ще се роди нов човек, защото старият ще умре. Ще се роди човека на любовта, на служенето.
към текста >>

(следва) Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО (продължение от бр.
Овен, Телец и Близнаци се наричат пролетни знаци, защото слънцето преминава през тях през пролетта. Пролетта започва от 22 март, когато слънцето влиза в първия градус на Овена, първия знак на зодиака, и продължава до 22 юни, когато слънцето влиза в знака Рак, от когато започва лятото. Рак. Лъв и Дева се наричат летни знаци, защото през тях слънцето минава през лятото — от 22 юни, когато слънцето влиза в знака Рак до 22 септември, когато слънцето влиза в знака Везни и започва есента Везни, Скорпион и Стрелец се наричат есенни знаци, защото слънцето минава през тях през есента — от 22 септември до 22 декември, когато слънцето влиза в знака Козирог от когато започва зимата. Козирог Водолей и Риби се наричат зимни знаци, защото слънцето преминава през тях през зимата. Така че, слънцето всеки месец изминава по един зодиакален знак, който обгръща 30 градуса, а всеки ден изминава приблизително по един градус. (следва) Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 236) Аз наричам Изгрева град на слънцето, защото той целия като че ли е проникнат от слънчевите лъчи и носи в себе си идеята за слънцето. Миналата година през месец август, аз прекарах две седмици на Изгрев и тогава именно в моя ум се оформи ясно тази идея — идеята, че Изгрева е наистина един малък град на слънцето. Малките дървени жилища „Изгрев“ са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността на стаите с топлина, от която можете да се освободите само aко отворите прозорците и вратите, т. е. пак да пуснете слънцето, само че сега заедно със свежия въздух, който разредява насъбралата се в стаята топлина. На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение, — почти всички жилища на „Изгрева“ са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато Ева задържаше субстанцията извън устата, в съприкосновение с Д-р Д., впечатлението бе, че тя бе клисава, хладка и неподвижна.
И двата пъти тая субстанция излезе от устата на Ева и после тя пак я погълна. Вън от устата, ектоплазмата се показа дълга около 6 сантиметра. Г-жа Бисон каза, че вижда да се формира в центъра й една фигура. Субстанцията бе неподвижна между устните на медиума, които я движеха. Най-напред биде погълната, после, подир една минута, изхвърлена и пак погълната с бързо вдишване. Когато Ева задържаше субстанцията извън устата, в съприкосновение с Д-р Д., впечатлението бе, че тя бе клисава, хладка и неподвижна. Тази субстанция не може да се изтълкува физиологически. Но понеже тя се констатира, необходими са по-нататъшни изследвания, за да се установи окончателното научно заключение върху естеството й. Френоскопия. Първият, който открил френоскопията, е учения радиограф, Менго. С нея се установява, че като се подложи човек под действието на лъчите X, движенията на вътрешните му органи, а особено на диафрагмата, дава истински образ на физическата и морална активност. Физиономията на човека може по някога да заблуждава, но диафрагмата всякога издава истината.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Елисавета Ивановна?
В един от такива пансиони се настанихме и ние. Всичко в тоя пансион те поразява със своята чистота, ред и мила простота. Неговата атмосфера е необикновено симпатична и всички се чувстват като у дома си. Повечето му обитатели са окултисти, жители на Лондон, ала има и мнозина чужденци. Всички бързо се запознават един с друг, и скоро се завързват прости, естествени отношения. — Елисавета Ивановна? —запитва англичанката като изопачаваше смешно руското име. О, колко е мъчно! Не е ли по-добре да кажа: „Sister Elisabeth“? Нали може? От тогава аз казвам на англичанката: „Sister Elisabeth“, а тя ми казва: „Sister Vera“.
към текста >>

Лъчистите очи на сестра Елисавета радостно светят.
За Бога, простете ме и продължавайте си, аз няма да ви бъркам. Ще взема книга и ще седна до вас. Нали може? Иска ми се да бъда при вас няколко минути. Аз се усмихвам, турям на страна книгата, като заявявам, че смятам самият живот и нашето общуване по-горе от всякакви книги. Лъчистите очи на сестра Елисавета радостно светят. — И аз тъй мисля. Колко би било добре тъй начесто да беседваме! Ала боях се да не ви бъркам. А да беседваме иска ми се за много неща. Моята приятелка сяда на килима край огнището и замислена гледа в огъня.
към текста >>

Сестра Елисавета, ако и да има 50 години и бели косми, все още е хубавица.
Колко би било добре тъй начесто да беседваме! Ала боях се да не ви бъркам. А да беседваме иска ми се за много неща. Моята приятелка сяда на килима край огнището и замислена гледа в огъня. И аз сядам до нея и се любувам на естествената грация на всичките й движения. Сестра Елисавета, ако и да има 50 години и бели косми, все още е хубавица. Висока, тънка, изящна, тя всякога произвежда, като се явява пред обществото, известна сензация. Като член на стар шотландски град, тя е получила най-добро възпитание на времето си и рано се омъжила. Съдено й било да изгуби горещо любимия си мъж и всичките си деца в млада младина. От тъга и сътресения здравето й се разклатило и тя, като същински инвалид, е прекарала няколко години ту в един, ту в друг, ту в трети санаториум в Европа. Необикновената й външност, задушевната простота и общителният характер на сестра Елисавета навсякъде привличала към нея многобройни приятели и тя бързо станала център на всеобщо внимание и поклонение, но скръбта седяла в сърцето й; жажда за нещо велико и непостижимо не я оставило на мира.
към текста >>

Необикновената й външност, задушевната простота и общителният характер на сестра Елисавета навсякъде привличала към нея многобройни приятели и тя бързо станала център на всеобщо внимание и поклонение, но скръбта седяла в сърцето й; жажда за нещо велико и непостижимо не я оставило на мира.
Сестра Елисавета, ако и да има 50 години и бели косми, все още е хубавица. Висока, тънка, изящна, тя всякога произвежда, като се явява пред обществото, известна сензация. Като член на стар шотландски град, тя е получила най-добро възпитание на времето си и рано се омъжила. Съдено й било да изгуби горещо любимия си мъж и всичките си деца в млада младина. От тъга и сътресения здравето й се разклатило и тя, като същински инвалид, е прекарала няколко години ту в един, ту в друг, ту в трети санаториум в Европа. Необикновената й външност, задушевната простота и общителният характер на сестра Елисавета навсякъде привличала към нея многобройни приятели и тя бързо станала център на всеобщо внимание и поклонение, но скръбта седяла в сърцето й; жажда за нещо велико и непостижимо не я оставило на мира. Преди няколко години тя се срещнала с окултизма. Думата й се запечатила и първият й порив се е изразил в това, да напусне светския живот, да раздаде имането си и след това отишла при онези, които се нуждаели от светлина и насъщен хляб. Великолепния си дом тя заменила със скромна къщичка и като почнала да живее най-просто, тя почувствала заедно с голямото облекчение и голяма отговорност. „Ще отида при нуждаещите се“, каза си тя. „Но нима съм готова?
към текста >>

Ала сестра Елисавета продължавала да се чувства неудовлетворена.
„Но нима съм готова? Нима имам що да им кажа? Нима самата аз не трябва да се уча и да се приготвя за служене? Най-сложни и неочаквани въпроси нахлули в душата й от всички страни и тя почнала да се учи. Скоро тя завзела бележито място в окултното движение в Шотландия и нейната къща станала огнище на светлина и топлина за всички измъчвани от духовна жажда. Ала сестра Елисавета продължавала да се чувства неудовлетворена. „Защо общата ни работа се върши в такъв затворен кръг? “ питала тя себе си. „Защо ние познаваме малко хора от други класи? Защо те не дохождат при нас? “ И със свойствената си решителност тя си казала: „ако не дохождат, то аз съм длъжна сама да отида при нуждаещите се“.
към текста >>

Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори.
“ И със свойствената си решителност тя си казала: „ако не дохождат, то аз съм длъжна сама да отида при нуждаещите се“. И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа. Ще приведа един от случаите когато е помогнала — не е важно, че е помогнала (помагат мнозина), а как именно е помогнала. В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения? За окултизъм, не ще и дума, да му се говори, не бива. Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори. Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи. Тя била извънредно раздразнителна и страняла от хората. Останала без работа; но не било потребно толкова да й се намери работа, колкото да се успокоят нервите й чрез разумно лекуване. Възпитателната била горда и невъзможно било да й се предложи материална помощ. Сестра Елисавета отишла при нея.
към текста >>

Сестра Елисавета отишла при нея.
Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори. Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи. Тя била извънредно раздразнителна и страняла от хората. Останала без работа; но не било потребно толкова да й се намери работа, колкото да се успокоят нервите й чрез разумно лекуване. Възпитателната била горда и невъзможно било да й се предложи материална помощ. Сестра Елисавета отишла при нея. Тя видяла младата девица с умно и енергично лице, но малко горда. Сестра Елисавета не се смутила от това. — Не се чудете, казала тя, ако ви говоря съвсем откровено; такъв е моят нрав, при туй аз съм окултистка, а това значи, че за мене не съществуват обикновените прегради между хората. Аз съм съвсем самичка: изгубих майка си, мъжа си и всички деца. Аз искам да ви помоля да поживеете с мене, докато си намерите работа.
към текста >>

Сестра Елисавета не се смутила от това.
Тя била извънредно раздразнителна и страняла от хората. Останала без работа; но не било потребно толкова да й се намери работа, колкото да се успокоят нервите й чрез разумно лекуване. Възпитателната била горда и невъзможно било да й се предложи материална помощ. Сестра Елисавета отишла при нея. Тя видяла младата девица с умно и енергично лице, но малко горда. Сестра Елисавета не се смутила от това. — Не се чудете, казала тя, ако ви говоря съвсем откровено; такъв е моят нрав, при туй аз съм окултистка, а това значи, че за мене не съществуват обикновените прегради между хората. Аз съм съвсем самичка: изгубих майка си, мъжа си и всички деца. Аз искам да ви помоля да поживеете с мене, докато си намерите работа. Младата девица сви веждите си. — Но като каква ще ме приемете у дома си?
към текста >>

Сестра Елисавета с мъка скрила усмивката на тържеството си и весело си отишла у дома.
— Не, не, първият месец вие сте съвсем свободна. Ще беседваме, когато желаете. Мене ми е скъпо само вашето присъствие у дома. — Твърде странно, но да избирам сега, не мога. Днес, привечер, ще дойда у вас. Сестра Елисавета с мъка скрила усмивката на тържеството си и весело си отишла у дома. Тя тутакси повикала своята стара слугиня, Джен. — Знаеш ли, Джен, днес ще пристигне у дома една твърде скъпа гостенка, мис Елтон. Тя ще гостува в моята стая. Аз искам да се чувства добре в къщи, тя е прекарала тежък живот и трябва сега да си почине малко. Ти ще ми помогнеш да й дадем възможност да прекарва добре у нас.
към текста >>

Сестра Елисавета тихичко излезе из стаята.
Мис Елтон гледаше загадъчно събеседницата си. — Мнозина ли окултисти са блажени? попита тя с трепнал глас. — Не знам, мила; ако стремлението ни да се осъществи братството значи да сме блажени, то ние всинца сме блажени. — Оставете ме, аз се уморих, издума мис Елтон, обръщайки се към стената. Сестра Елисавета тихичко излезе из стаята. От тоя ден те подкачиха странни беседи. Мис Елтон изпитваше като най-суров съдебен следовател, а сестра Елисавета разказваше своя живот и разтваряше душата си. И не остана нито едно слабо място, нито един неосветлен кът от живота на сестра Елисавета, който да не бе рязан, разсичан от анатомическия нож на гостенката. — Вие се удивлявате, че съвсем малко се сношавате с. други обществени .класи, че малко е общуването ви с тях.
към текста >>

Мис Елтон изпитваше като най-суров съдебен следовател, а сестра Елисавета разказваше своя живот и разтваряше душата си.
попита тя с трепнал глас. — Не знам, мила; ако стремлението ни да се осъществи братството значи да сме блажени, то ние всинца сме блажени. — Оставете ме, аз се уморих, издума мис Елтон, обръщайки се към стената. Сестра Елисавета тихичко излезе из стаята. От тоя ден те подкачиха странни беседи. Мис Елтон изпитваше като най-суров съдебен следовател, а сестра Елисавета разказваше своя живот и разтваряше душата си. И не остана нито едно слабо място, нито един неосветлен кът от живота на сестра Елисавета, който да не бе рязан, разсичан от анатомическия нож на гостенката. — Вие се удивлявате, че съвсем малко се сношавате с. други обществени .класи, че малко е общуването ви с тях. Ама че сте наивна като дете и то колко много! Та нима вие мислите, че ще посмее да дойде някоя работничка или шивачка при вас?
към текста >>

И не остана нито едно слабо място, нито един неосветлен кът от живота на сестра Елисавета, който да не бе рязан, разсичан от анатомическия нож на гостенката.
— Не знам, мила; ако стремлението ни да се осъществи братството значи да сме блажени, то ние всинца сме блажени. — Оставете ме, аз се уморих, издума мис Елтон, обръщайки се към стената. Сестра Елисавета тихичко излезе из стаята. От тоя ден те подкачиха странни беседи. Мис Елтон изпитваше като най-суров съдебен следовател, а сестра Елисавета разказваше своя живот и разтваряше душата си. И не остана нито едно слабо място, нито един неосветлен кът от живота на сестра Елисавета, който да не бе рязан, разсичан от анатомическия нож на гостенката. — Вие се удивлявате, че съвсем малко се сношавате с. други обществени .класи, че малко е общуването ви с тях. Ама че сте наивна като дете и то колко много! Та нима вие мислите, че ще посмее да дойде някоя работничка или шивачка при вас? — Защо да не дойде?
към текста >>

— Благодаря ви, ще се помъча, промълви сестра Елисавета.
А външността! Колко струват само шапките ви с щраусови пера! А, виждате ли, вие пламнахте! Навикнали сте да ви правят комплименти. Но длъжни сте да се откажете съвсем от пустославието, ако искате да се сближите с хората. — Благодаря ви, ще се помъча, промълви сестра Елисавета. И аз самата мисля, че трябва животът ми да стане по-прост Много го измених до сега, но изглежда, че още трябва да го изменям. — Да, трябва и не малко . . . Вие сте такава великолепна леди, вие просто задушвате другите със своята величественост! — Нима?
към текста >>

огорчи се сестра Елисавета.
И аз самата мисля, че трябва животът ми да стане по-прост Много го измених до сега, но изглежда, че още трябва да го изменям. — Да, трябва и не малко . . . Вие сте такава великолепна леди, вие просто задушвате другите със своята величественост! — Нима? огорчи се сестра Елисавета. Ах, колко ми се иска да опростя живота си! — Това съвсем, не е мъчно, но работата не е само в тоалетите и маниерите, а как гледате в душата си на хората. Вие твърде много се стараете да разберете от другите, че сте великодушна. А туй от горди натури не се търпи. Сестра Елисавета искрено се изплаши.
към текста >>

Сестра Елисавета искрено се изплаши.
огорчи се сестра Елисавета. Ах, колко ми се иска да опростя живота си! — Това съвсем, не е мъчно, но работата не е само в тоалетите и маниерите, а как гледате в душата си на хората. Вие твърде много се стараете да разберете от другите, че сте великодушна. А туй от горди натури не се търпи. Сестра Елисавета искрено се изплаши. — Боже мой! Как да премахна туй? извика тя. — По-малко мислете и не се надувайте, не си казвайте: „ето аз напра- вих добро, колко съм добра“. Или: „той ме докачи, аз ще го простя, колко съм великодушна!
към текста >>

неумолимо режеше анатомическия нож и от неговите удари сестра Елисавета не веднъж потреперваше.
Как да премахна туй? извика тя. — По-малко мислете и не се надувайте, не си казвайте: „ето аз напра- вих добро, колко съм добра“. Или: „той ме докачи, аз ще го простя, колко съм великодушна! “ А туй го има у вас, каквото и да ми приказвате, има го, аз вижда,м. неумолимо режеше анатомическия нож и от неговите удари сестра Елисавета не веднъж потреперваше. Но тя всякога изслушваше думите на гостенката си, изслушваше ги като урок и на следния ден пак се явяваше при нея радостна. — Вие сте съвсем права, казваше тя, всичко това аз намерих скрито в сърцето си. Колко съм ви благодарна! Вие доста много ми давате . . .
към текста >>

Веднъж тя посрещна сестра Елисавета раздразнено и намръщено.
— Вие сте съвсем права, казваше тя, всичко това аз намерих скрито в сърцето си. Колко съм ви благодарна! Вие доста много ми давате . . . Мис Елтон се усмихваше и продължаваше безпощадно да анализира живота на стопанката. Веднъж тя посрещна сестра Елисавета раздразнено и намръщено. — Дълго ли ще се продължава това измъчване? остро попита тя. Сестра Елисавета трепна. — Да, измъчване, грубо продължаваше гостенката, та вие ме накарахте да върша мъчна работа. Мене ми се струва, че аз намерих доста пороци у вас.
към текста >>

Сестра Елисавета трепна.
. . Мис Елтон се усмихваше и продължаваше безпощадно да анализира живота на стопанката. Веднъж тя посрещна сестра Елисавета раздразнено и намръщено. — Дълго ли ще се продължава това измъчване? остро попита тя. Сестра Елисавета трепна. — Да, измъчване, грубо продължаваше гостенката, та вие ме накарахте да върша мъчна работа. Мене ми се струва, че аз намерих доста пороци у вас. Не стига ли? — Ах, не, моля ви се, продължавайте ! — Та полудяхте ли вие?
към текста >>

Но сестра Елисавета не се махна.
Махнете се, махнете се! Аз не гарантирам за себе си. . . Аз мога да ви убия . . . Но сестра Елисавета не се махна. Бледна и разтреперана, тя се приближи към гостенката си и я прегърна. — Какво вършите вие? — изпъшка мис Елтон. Вие сте безумна, вие не разбирате, какъв звяр предизвиквате? — Човек, и звяр, и Бог.
към текста >>

Девойката замахна лудешки, искаше да се изплъзне, гневно да закряска, но очите й се срещнаха с очите на сестра Елисавета.
Какво може да събуди у мене Бога? —Любовта! Аз ви обичам, обичам ви като най-скъпа, най-близка сестра! Не напразно ви изпрати Господ при мене! . . . Девойката замахна лудешки, искаше да се изплъзне, гневно да закряска, но очите й се срещнаха с очите на сестра Елисавета. Елтон не можа да издържи светлината им и падна, плачейки, на гърдите й, нейната ненавист биде победена, пречупена за всякога от любовта. И в същия ден мис Елтон, проливайки сълзи и плачейки, разказа целия си,горчив живот, покая се в своите. грехове. От тоя ден и двете жени станаха искрени приятелки. Като поживя в къщата на приятелката си цяла година, мис Елтон, заякнала вече физически и нравствено, наново се залови за работа. Мис Елтон отдавна е окултистка и взема деятелно участие в движението.
към текста >>

Сестра Елисавета казва за нея: „прибирайки я у дома, аз разбрах, че при- брах сама го Христа“.
Елтон не можа да издържи светлината им и падна, плачейки, на гърдите й, нейната ненавист биде победена, пречупена за всякога от любовта. И в същия ден мис Елтон, проливайки сълзи и плачейки, разказа целия си,горчив живот, покая се в своите. грехове. От тоя ден и двете жени станаха искрени приятелки. Като поживя в къщата на приятелката си цяла година, мис Елтон, заякнала вече физически и нравствено, наново се залови за работа. Мис Елтон отдавна е окултистка и взема деятелно участие в движението. Сестра Елисавета казва за нея: „прибирайки я у дома, аз разбрах, че при- брах сама го Христа“. Такава бе сестра Елисавета. Всякога недоволна от себе си, тя не престана да дири най-добри, най-висши пътища. Осъществяването на братството е нейната идея. Затуй не е за чудене, че мисли и работи. Само за братство и сестринство.
към текста >>

Такава бе сестра Елисавета.
И в същия ден мис Елтон, проливайки сълзи и плачейки, разказа целия си,горчив живот, покая се в своите. грехове. От тоя ден и двете жени станаха искрени приятелки. Като поживя в къщата на приятелката си цяла година, мис Елтон, заякнала вече физически и нравствено, наново се залови за работа. Мис Елтон отдавна е окултистка и взема деятелно участие в движението. Сестра Елисавета казва за нея: „прибирайки я у дома, аз разбрах, че при- брах сама го Христа“. Такава бе сестра Елисавета. Всякога недоволна от себе си, тя не престана да дири най-добри, най-висши пътища. Осъществяването на братството е нейната идея. Затуй не е за чудене, че мисли и работи. Само за братство и сестринство. Ние, окултистите, казва тя, сме длъжни да живеем в пълно духовно единение, ако и да сме с различни темпераменти и да не сме еднакво възпитани.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Елисавета Г. Консулова—Вазова.
Във всеки случай, в ид. книжка на списанието ние ще поместим статията „Богомилството не е ерес“, придружена с една илюстрация: изглед на селото Богомила в Македония. Нашите сили. Как да ги използваме. От Прентис Мълфорд. През. Елисавета Г. Консулова—Вазова. София, 1924. Ц. 25 л. Получи се в редакцията ни един екземпляр от тая книжка, в която са събрани неколко от статиите на американския окултист Мълфорд. те са студии по практическия окултизъм и, поради несъмнената полза от тях за българите, ние поздравяваме добрата мисъл на г-жа преводачката да ги издаде на български. Повечето от въпросните статии са отдавна поместени в Всемирна летопис в изтеклите годишнини.
към текста >>

Желателно е, книгата, преведена от г-жа Елисавета Г.
Completing the entire set of the Essays published in America under the title of „Your Forces and how to use them“. Има и едно джобно сборниче, луксозно издание, озаглавено: „The gift of the Spirit“, от което извлякохме статийката: „Процесът на превъплътяването“ и ще продължаваме да превеждаме и други. В тази къса бележка нашата цел е да подчертаем колко ценен е приносът в нашата литература с превождането на окултните студии от Мълфорд. Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато. Тия сили произхождат от вечния Дух, проявен в човека като любов, мъдрост и истина. Желателно е, книгата, преведена от г-жа Елисавета Г. Консулова Вазова, да получи най-широко разпространение и да се прочете от всеки българин, а най-внимателно — от нейния мъж, г. Д-р Борис Вазов, който се подвизава в печатните органи на Синода със статии против окултната наука и окултистите, както и от брата й. проф. Д-р Консулов, който съчинява фейлетони за жълтата преса, пълни с неудържима и безгранична злоба против окултизма и хората на новата мисъл. Един отговор: Някой си професор д-р Ст. Консулов, в желанието си да хули дейците на духовното движение в България и да попречи на разпространението на тяхната книжнина, е взел повод от една преводна статия в кн.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане.
С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше на шатри с Исаака и Якова, сънаследници на същото обещание. Защото очакваше града, който има основания, на който художник и създател е Бог. С вяра и сама Сара прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз, който се обеща. Затова, и от едного човека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка, който е покрай морето, който не може да се преброи. С вяра Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва. С вяра Исаак благослови Якова и Исава за това, което има да стане. С вяра Яков, като беше на умиране, благослови всекиго от синовете Йосифови. С вяра Йосиф на умиране предизвести за излезване на синовете израилеви, и поръча за костите си. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криеха три месеца, защото видеха прекрасно детето, и не се убояха от царското повеление. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните.
към текста >>

Освен това, такива със случаите на съвършен истински брак Роберт с Елисавета Браунинг и Уйлям Юарт с Катерина Гладстон.
Бейсдън Бътт Търсителят на митичните характери. които представляват идеално брачно чувство, може скоро да прекъсне това търсене пред имената на Филемон и Бакхида, тая стара и добродушна двойка, които са дали гостоприемство на великия бог Зевс, без да знаят, че за отплата на тяхното гостоприемство, ще бъдат превърнати, когато им дойде времето да умрат, в две дървета от двете страни на вратата на тяхната колиба, милвайки се едно друго за винаги с многолистните си клони. Или пък за образец на дълбоко заякчена вярност, човек може да се обърне към Кадмус и Хармония, верни един на другиго в нещастието, търпеливи под злодумството на боговете и променени най-сетне, от съжаление към техните страдания и от признание на постоянството им, в две змии, символизиращи Божествената Мъдрост — две блестящи и стари змии, които някога си бяха Кадмус и Хармония. В древните или съвременните песни и в живота примери от съвършено съпружеско щастие, макар и малко, съществуват. Такъв е случая с древния герой крал — кралят на Индия, Рама, и царицата му, Сита, които са били идеален съпруг и идеална съпруга; Одисей и Пенелопа, висш пример на верност; или Брут и Порция, типове на благородна дружба. Освен това, такива със случаите на съвършен истински брак Роберт с Елисавета Браунинг и Уйлям Юарт с Катерина Гладстон. В своята най-добра проява, такива съюзи са толкова съвършени, че, виждайки степента,на тяхната пълнота, човек се изкушава да узнае, до колко с били трайни. Човек заключава, че такива отношения носят своя произход от миналите животи, и че тия души близнаци, тъй сродни днес, са живели, обичали са се и работили заедно в миналите векове. Човек отива даже по-далеч от това, разследвайки дали при съвършените бракове съпругът и съпругата не са били съединени от най-ранния момент на тяхното съществувание, дали те не ся били една двойна звезда на небесната твърд в първата минута на манвантарата, в която тяхното сътворение е започнато. Когато, както се описва от Ел. П. Блаватска в нейната Тайна Доктрина и от Ани Безант в нейната Студия върху съзнанието, Първият Логос е приготвил петостранното космическо поле за друг период на Проява, тогава Вторият Логос, Строител и Пазител на формите започва дейността си, изливайки Мъдрост и Любов, които, сигурно, са мъжки и женски принципи или атрибути.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но господата, подписавщи окръжното, са нарушили и предписанието на чл 8 от закона за нар.
Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с некакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис“, четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-отва, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, Д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн, др. и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове“) до най-новото време, любопитно би било — но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес — да се види, кой би бил тоя български „учен“. който би разкритикувал техните открития и учения и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учеща се младеж. Но господата, подписавщи окръжното, са нарушили и предписанието на чл 8 от закона за нар. просвещение (resp надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата — в. Слово бр. 1006/ 925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение. Но така издадено, то е явно незаконно и следва да се отмени. Прилагам препис за противната страна и един екземпляр от обтъжения акт.
към текста >>

НАГОРЕ

0.52146005630493