Търсене в текстове за 'Интервал'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10) Всеки тон в музикалния свят е жив - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра попита за интервалите в музиката.
Не можеш да вложиш справедливост, ако не свириш със средния пръст. Не можеш да вложиш красота, ако не го вземеш със слънчевия или безименния пръст. Не можеш да вложиш практичност, ако не го вземеш с малкия пръст. Не можеш да вложиш Божественото, ако не го вземеш с палеца. Когато цигуларят или пианистът свири, той трябва да знае с какви сили са свързани различните пръсти на ръката, а именно: показалецът – с благородството, средният пръст – с правдата, безименният пръст – с изкуството, с усета за красотата, с вдъхновението, малкият пръст – с науката, а палецът – с Духа. Една сестра попита за интервалите в музиката. В музиката кварта е мъжкият принцип, а квинта е женският принцип, или другояче казано, кварта е на волята и ума, а квинта е на сърцето. Някой път секунда в музиката не върви, защото двата тона могат да се сблъскат, тъй като са близо един до друг. Тогава тури терца и ще има укрепяване; а и кварта укрепява. Почне ли работата ти да върви напред към разцъфтяване, това е квинта. Щом искаш да си уредиш работите, това е секста.
към текста >>

2. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Разпределихме лампичките на равни интервали, за да помагат по цялата линия, внимавахме да не би някой от нас да се отклони или да се подхлъзне в гъстата мъгла.
Учителя каза: Нека да опитат вярата си. Да направят обща молитва. Направихме обща молитва. Към 3 часа след полунощ потеглихме нагоре, наредени по двама по тясната пътека. Разпределихме лампичките на равни интервали, за да помагат по цялата линия, внимавахме да не би някой от нас да се отклони или да се подхлъзне в гъстата мъгла. И затова се поспирахме с цел да се скачат отделните части на веригата от хора. Тук-там минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. Скоро стигнахме до една точка, откъдето можехме да обхванем с поглед устремената верига от хора. Наоколо – скали и бездни, а по стръмната пътека към върха се извива линия от живи светещи точки. Съмваше се.
към текста >>

3. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха.
Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява. С въвеждането на подходящ ритъм се преодоляват големи препятствия, без излишно изразходване на енергия. Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно. И когато човек прави по няколко пъти на ден упражнения за ритмично и дълбоко дишане, той по-нататък вече подсъзнателно диша по този начин, тъй като мускулатурата и нервните центрове, които дирижират дишането, са привикнали. VI. Две основни правила при дишане
към текста >>

4. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години.
Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие. Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо. Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от енергии – от механични до психични на разни степени: радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството, например такива, които съответстват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответстват на мислите, вложени в някоя сказка.
към текста >>

По-рано е слизала, а сега е в началото на своето възлизане; разбира се, този процес става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години.
Етерът в някои области на пространството е по-гъст, а някъде – по-разреден. С такова разнообразие са и психичните сили, които изпълват пространството. Слънчевата система се движи към далечни съзвездия. И естествено е, че в своя път в междузвездния свят среща пространства от различен характер, а това се отразява върху еволюцията на съществата, които я обитават. Сега влизаме в епоха, когато Слънчевата система се издига в по-високи области на космичното пространство. По-рано е слизала, а сега е в началото на своето възлизане; разбира се, този процес става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години. Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква въпросът как окултната космология определя горе и долу, защото на пръв поглед тези понятия са относителни. Например за един земен жител долу е посоката към центъра на Земята, а горе е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни. Но има ли горе и долу в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има.
към текста >>

5. 51) Нови веяния в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато пускат валенските пощенски гълъби един по един през интервал от 3 мин, същевременно радиотелеграфната станция в Патерна започва да изпраща радиовълни с продължителност половин час; през този отрязък от време гълъбите не могат да се ориентират и кръжат във въздуха.
Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми, Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации. Пощенските гълъби и прелетните птици, като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни, и след това без колебание вземат вярната посока, дори и нощем, дори и когато целта е на огромно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен през 1924 г. в Испания. Във Валенция се намира военен гълъбарник, отдалечен на 8 км от радиотелеграфната станция в Патерна. Когато пускат валенските пощенски гълъби един по един през интервал от 3 мин, същевременно радиотелеграфната станция в Патерна започва да изпраща радиовълни с продължителност половин час; през този отрязък от време гълъбите не могат да се ориентират и кръжат във въздуха. Но само няколко минути, след като се преустановява радиоизлъчването, те се отправят без никакво колебание към гълъбарника си. Същия опит повтарят и на 7 ноември 1925 г. и се установява същият резултат. Подобен опит се прави и в град Кройцнах, Германия: радиотелеграфната станция се намира точно на пътя за гълъбарника и гълъбите в началото на полета си са ориентирани правилно, но над станцията те се забъркват и изглеждат съвсем безориентирани. Летят в разни посоки и когато се отдалечат от интензивното електромагнитно поле, образувано над станцията, те пак поемат правата посока.
към текста >>

6. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Лампичките са разпределени на равни интервали, за да помагат по цялата линия.
Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове. Тя само иска да ни каже разни неща! Че как ще се запознаеш с нея, ако я виждаш винаги в една и съща дреха! Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Потегляме нагоре. Лампичките са разпределени на равни интервали, за да помагат по цялата линия. Вървим нагоре с отворени души. Отиваме към върха, за да получим нещо. Сегиз-тогиз се спираме, за да има време да се скачат отново отделните части на линията. Тук-там минаваме рекички, а някъде минаваме по скали, под които бучат невидими води и се спущат надолу от върховете. Някъде край нас скални отвесни стени, а някъде около нас - бездни, над които вървим по тясна пътека.
към текста >>

7. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево.
Колко пъти се помъчих да започна разговор с Него, особено по бурно развиващите се събития, пълни за нас с неизвестност, но така и не успях. На всички въпроси ми отговаряше сдържано и със символи, които аз не разбирах. Схванах, че за разговор моментът не е подходящ. Млъкнах, ровейки с мисълта си да търся светлина в непрогледния мрак на бъдещето. Така, мълчаливи, стигнахме до село Владая. Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево. Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, бързо я напълни, последен се качи Учителя и аз след Него. В колата беше останало накрая на последната седалка едно местенце. Той седна и скромно се присви, като се стараеше да заеме възможно най-малкото пространство. Стоях прав до Него и Го гледах, и се възхищавах, как едно тъй голямо величие приема с удоволствие най-малкото и най-последното. Спомних си тогава Неговите думи: "В този свят аз съм най-малкият." Пред очите си имах един прекрасен урок по скромност.
към текста >>

8. ВРЕМЕ И ДОМОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всяка географска точка на нашата планета има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития.
По този начин се построява хороскоп. Думата е гръцка и означава карта за предсказване. Всеки хороскоп се построява за дадено място и време. С други думи, трябва да разполагаме с географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Географските координати се изчисляват върху географски карти чрез пресичане в дадената географска точка на съответните й меридиан и паралел. Всяка географска точка на нашата планета има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка.
към текста >>

9. ПЛУТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната планета.
Обстоятелствата, при които е бил открит, са напълно сходни с тези при Нептун. В началото на XX век гениалният американски астроном Пърсифал Лоуел (1855-1916) изказал сериозни предположения за възможността за съществуване на планета зад Нептун, въз основа на смущенията, които наблюдавал в орбитите на Уран и Нептун. В началото на 1905 г. Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене. Едва през 1929 г. на младия асистент по астрономия Клайд Томбо, била възложена задача системно да проучва и фотографира през дълги интервали от време (две-три денонощия), посочения от Лоуел участък върху Небесната сфера, където трябвало да се намира неизвестната планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди. Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон. Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята.
към текста >>

Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност.
Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди. Учените единодушно приели новооткритата планета да се нарича с името на древногръцкия бог на подземното царство Плутон. Засега сведенията за тази планета са все още оскъдни, особено за нейния размер, плътност, спътници и т. н. В сравнение с всички известни планети от Слънчевото семейство Плутон проявява най-голямо безредие и неподчинение на Астрономическите закони. Пърсифал Лоуел, който посветил дълги години в изчисляване на смущенията, които Плутон създава в орбитите на Уран и Нептун, приел, че масата на тази планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като обработили 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност. Американският астроном Джерард Кьопер стигнал до извода, че плътността му е по-голяма от тази на златото 19.26, а относно размера, диаметърът му е около 5 800 километра. Толкова малък размер с такава голяма плътност е твърде неприемливо за една планета. От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние.
към текста >>

10. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За това толкова важно понятие липсва задълбочено обяснение, но е приета дефиниция, която все пак дава представа за него: времето е интервал между две събития.
ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА В живота на хората, в явленията и събитията около него, навсякъде в неговата дейност или извън нея понятието "време" играе важна роля. За това толкова важно понятие липсва задълбочено обяснение, но е приета дефиниция, която все пак дава представа за него: времето е интервал между две събития. С други думи, всяко нещо, което става, всяко събитие е свързано с времето. Земята има много явления и събития, от които три са особено важни: първото е завъртването й около оста си, което наричаме денонощие; второто е обиколката й около Слънцето, определено с понятието година; третото е движението на Земята и всички членове от Слънчевото семейство около Централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, при което една пълна обиколка се осъществява за около 200 милиона години. От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития. Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията.
към текста >>

11. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

5) Петият принцип е наречен принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, които се редуват в точно определени интервали.
3) Третият принцип е наречен принцип на вибрациите. Според този принцип всичко в света трепти, вибрира, всичко е в движение, нищо няма в покой. По закона на вибрациите се предават всички енергии в природата. 4) Четвъртият принцип е наречен принцип на полярността. Според този принцип всички енергии, които излизат от космичния ум в своето проявление, се поляризират на положителни и отрицателни. 5) Петият принцип е наречен принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, които се редуват в точно определени интервали. 6) Шестият принцип е наречен принцип на при- чинността. Според него всяка причина поражда следствие и всяко следствие е резултат на една причина. Над всички причини стои Първата Причина - Великото Цяло. 7) Седмият принцип е наречен принцип на рода или на пола. Тук космичните енергии претърпяват втора поляризация и се явяват като възходящи и низходящи.
към текста >>

12. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Останалите небесни тела действуват в по-дълги интервали от време и не са така очевидни.
Също растенията и животните се влияят от Луната различно при нейните различни положения - новолуние, пълнолуние и пр. Също влияят и другите небесни тела - планети, неподвижни звезди. Макар и действието на Слънцето да е господствуващо и най-силно, то все пак и останалите небесни тела засилват или отслабват това действие в известно направление. Влиянията на Луната са очевидни и често се повтарят както при съвпад, квадрат и опозиция, т.е. при новолуние, първа четвърт и пълнолуние. Останалите небесни тела действуват в по-дълги интервали от време и не са така очевидни. Техните действия по някой път са явни, по някой път са скрити, който знае тези действия той ще разбере, че всички неща на земята се влияят от небесните тела. Не само това, но даже семето или зародишът на всички същества още от най-ранно време получава от силата на небето форма и растеж. Земеделци и овчари от наблюдение са констатирали това. Някои въздействия на Слънцето, Луната и останалите небесни тела в някои отношения са толкова достъпни за наблюдение, че даже човек без образование, чрез просто наблюдение може да констатира това. Даже и много животни имат едно предчувствие за промените на времето, които промени се влияят предимно от Слънцето.
към текста >>

Защото някога, особено в тези интервали от време, които човек може да проучи, звездите няма да се върнат точно на същото положение, каквото са имали някога.
Но дори и тези, които съвестно изучават тази наука, по някой път могат да направят погрешни заключения поради трудностите на изучаването, поради несъвършенството на човешкия ум, който не е способен да вниква в дълбочините на тази наука. Трябва да кажа, че всяка наука, която се занимава със свойствата и качествата на материята или въобще с природата, повече се основава на предположения или хипотези, отколкото на сигурно знание, на което се дължат в някои случаи погрешни заключения. Същото се отнася и за астрологията, защото ние не познаваме добре всички неща, с които работим. Една друга причина за погрешките е, че предишните положения на звездите не съответствуват на положенията им в следващата епоха. Наистина, след дълго време днешните положения на звездите ще бъдат подобни на предишните, но все пак няма да има пълно съвпадение. Защото някога, особено в тези интервали от време, които човек може да проучи, звездите няма да се върнат точно на същото положение, каквото са имали някога. Но подобието на някои стари отношения с нови такива е основното, поради което можем да правим грешки в астрологичните предсказания. Затова именно предсказанието за времето никога не може да бъде напълно сигурно. Същото важи и за рождената астрология. Преди всичко различието на семето при посаждането на някои същества упражнява едно голямо влияние и по този начин удря печат върху съществото и затова при еднакво положение на небето и при еднакъв миг, все пак половите различия на семето ще произведат различни същества. Това важи за хората, също и за животните.
към текста >>

13. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много често употребяване на думата веднага, която предизвиква на много малки интервали впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието.
Но неговата краткост е езикът на една мощна космическа волева концентрация. Евангелието на Марко е Евангелие на волята. Затова можем да кажем, че то е римско Евангелие. Така, както това на Лука е гръцко, а това на Матей юдей- ско. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много често употребяване на думата веднага, която предизвиква на много малки интервали впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието. Първата фраза на Евангелието на Марко е една окултна волева формула, която с две думи ни показва началото на една нова епоха, на едно ново отношение, което настъпва в света между човеците и Ангелите. Защото думата Евангелие е съставена от двете думи ев и ангели, което може да се преведе с израза ново действие на Ангелите между човеците. Цялото Евангелие на Марко не е нищо друго, освен описание за навлизане на великата космическа свръхземна Воля в развитието на земята и човечеството. И затова той не се спира на биографията на човека Исус, но направо говори за Великото космично Същество, въплътено в този човек. Затова Евангелието на Марко от самото начало е Евангелие на Христос.
към текста >>

14. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много честата употреба на думата веднага на много малки интервали, която предизвиква впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието.
Евангелието на Марко е най-краткото и сбито Евангелие. Но то не е кратко поради бедността, а поради богатството, което съдържа в себе си. Неговата краткост показва една мощна, волева концентрация. То показва по-малко неща от другите Евангелия, защото целта му не е да изрази мъдри мисли, а един импулс на сила. Затова Евангелието на Марко е Евангелие на воля. Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много честата употреба на думата веднага на много малки интервали, която предизвиква впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието. Също така забележителна е първата дума, с която започва Евангелието, която е преведена с думата начало и на гръцки значи архее. Според познавачите на гръцки език, това е една от най-силните думи в него. Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел.
към текста >>

15. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той учил също, че седемте планети, които направляват съдбините на смъртните, имат хармонични движения и, както казва Цензуринус: Интервалите, които отговарят на музикалните интервали, произвеждат известни звукове, толкова съзвусни, че създават най-нежни мелодии, които не бихме могли да чуем, ако не
В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината. 11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число. Той изисквал от ученика, кандидат за приемане в школата му, да е предварително учил аритметика, астрономия, геометрия и музика, които се смятали като четири подразделения на математиката. Това изяснява също, защо Питагорейците твърдели, че Учението за Числата, най-важното в езотеризма, е било открито на хората от Небесните божества. Питагор учил, че светът е извлечен от Хаоса чрез Звука или Хармонията и изграден според началата на музикалния ритъм. Той учил също, че седемте планети, които направляват съдбините на смъртните, имат хармонични движения и, както казва Цензуринус: Интервалите, които отговарят на музикалните интервали, произвеждат известни звукове, толкова съзвусни, че създават най-нежни мелодии, които не бихме могли да чуем, ако не * в оригинала не се чете дусите го наричат Парабрахман, от когото произлиза Брама, който създава Вселената. 16. Според Кабалата Абсолютният Дух, е наречен Ен Соф, което се превежда приблизително Неизследимият, Непознаваемият и Ненаименуваемият, поради което го изразяват като безкраен кръг, който човешкият ум не може да схване. В недрата на този Абсолютен Дух почива Логосът през космичната нощ и когато започне да се проявява Ен Соф, той се изявява в Логоса, който е едно с него. В Кабалата светлината, звукът и числата са трите дейци на творението и Ен Соф не може да бъде познат, освен чрез светлата точка, Логосът, който не познава Ен Соф, но го познавал като покривало и Адам Кадмон не познавал нищо друго, освен Шекина, тъй като тя била покров на Ен Соф.
към текста >>

16. 5.7 Посещаване на Витоша с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

За изпълнението на тази трудна задача приятелите се събират на Изгрева и по нареждане на Учителя тръгват за Витоша един след друг, на интервал от 10 минути.
Правят ограда откъм запад и юг от камъни, дълга около 40 метра и висока към 1.80 метра. Така защитени от вятъра, братята и сестрите с Учителя започват често да посещават това уютно място. Този лагер на Витоша става център за много задачи, давани от Учителя на учениците от школата. През 1922 г. в една от последните беседи от общия клас, в томчето „Трите живота", Учителя дава следната задача: „Всеки ученик да отиде на Витоша среднощ, съсредоточен, с никого да не говори и да се върне в София". За изпълнението на тази трудна задача приятелите се събират на Изгрева и по нареждане на Учителя тръгват за Витоша един след друг, на интервал от 10 минути. И най-страхливите сестри изпълняват тази задача и придобиват смелост и устойчивост. Само една сестра не изпълнява задачата, понеже, като стига Драгалевци, решава да пита в кръчмата за пътя нагоре. Кръчмарят я проследява, уплашва и тя се връща на Изгрева, без да стигне Ел Шадай. Едновременно с екскурзиите Учителя дава и златните правила за движение в планината: „В планината да се пие само гореща вода и щом човек се изпоти, да се спре и преоблече, за да се освободи от отровите, които организмът изхвърля чрез потта, и да набави излязлата вода с пиене на нова гореща вода." (64) За тази цел по-късно по време на екскурзии се носят самовари, които горят в движение на гърба на някои здрави братя. На капака им има свирка, която засвирва щом водата заври, и всички спират да пият гореща вода.
към текста >>

17. За живата природа - Георги Томалевски (1897-1988)

Дишането, ако не постоянно, то поне в известен интервал от време през денонощието, трябва да бъде съзнателно.
Божествената наука е установила, че желанията и чувствата в човека са течения, които идват отвън - от периферията към центъра на живота. Теченията пък на мисълта са обратни от центъра към периферията. Това значи, че желанията се възприемат, а мислите се изпращат. С други думи, чувствата и желанията са вдишване, а мислите издишване. Дишането е основа на всичко и представя от физиологично гледище много важен процес. Дишането, ако не постоянно, то поне в известен интервал от време през денонощието, трябва да бъде съзнателно. Кислородът на въздуха пречиства кръвта, но успоредно с това пречиства и нашите желания. Това е една истина, макар още неприета от официалната наука. При издишването пък ние прочистваме нашата мисъл. Ако някой човек успее да направи дишането си съзнателен процес, той е разрешил голяма част от своите задачи. Защо е полезно и необходимо да изучаваме природата?
към текста >>

18. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо.
Така е често и с понятието „търпение“, за което толкова много слушаме и толкова често произнасяме. Имало е дни и минути в живота ни, когато думата търпение за нас е значела мъдрост, а други път нечий гневен глас я е насищал с обида, като е казвал, че търпението е овчедушие или липса на достойнство. За едни тази дума е узрял плод на мъдростта, а за други - робско подчинение. Явленията в природата се подчиняват на известен ритъм. Те следват стъпките на времето, което, макар и да не тече еднакво в различни системи, все то е, което дава ритъма на живота. За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо. Когато чакаме, казал един от древните философи, времето едва се придвижва, а когато се наслаждаваме, то профучава като подплашен кон. Всеки от нас би могъл да се запита защо един живот, заченат в утробата на майката, се явява на бял свят за три, друг за пет, а за човека - за девет месеци? На този въпрос никой не отговаря, защото не познава плановете, разпоредбите и законите на природата, които закони се дават независимо и категорично от един свят, наречен „свят на причините“. Щом е така, тогава има ли тук място за нечие търпение, което би искало да съкрати този природен процес? Търпението като идея, като сила и като закон в света на причините, може да се приложи във всяко нещо.
към текста >>

19. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

На това много ученикът, който използува краткия интервал мълчание, отново зададе въпрос.
Правете добро на такъв, у когото живее Бог. Луцифер някога бе решил да се състезава с Бога, но той и досега не може да се върне на небето. Всяко нещо, извършено против Божията воля, е лишено от благодат и истина. Такова нещо завършва с катастрофа. Тя не иде от това, че Бог е жесток, но защото пътят на тъмнина води неминуемо до нея. На това много ученикът, който използува краткия интервал мълчание, отново зададе въпрос. Ученикът: Учителю, ние понякога сме затруднени да отговорим на възражения като например следното: Какво направиха християнските народи през двадесет столетия? Нали вървяха по учението на Христа? Учителят се обърна към запитващия и подчертано, с известна строгост в гласа отговори. Учителят: Народите, които са живели в омраза и воини, не са вървили по Христовия път. В това отношение трябва да бъдем абсолютни и да не се самоизмамваме.
към текста >>

20. 51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

И в музиката терцата е най-хармоничният интервал.
ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА Както вътрешното съдържание на човека, или субективният му свят, се обективизира чрез проявите му, така и скритата незнайна сила и съдържание на живота се обективизира в природния свят. Три са основните прояви на живота: светлина, топлина и сила. Тогава следва, че светлината е в ума, топлината — в сърцето, а силата — във волята за проява. В тази терца се съдържа хармонията на живота и неговото равновесие. И в музиката терцата е най-хармоничният интервал. Всяко отклонение от терцовото съзвучие създава своето рода дисонанс. Квартата например е твърда и нехар- монична. В миналото са пели квинтово, а "разрешението на терцата е в квинтата", и получаваме най-хармоничния акорд — две последователни терци — до-ми-сол. Когато човек е хармонизирал ума, сърцето и волята си, той се проявява естествено, непринудено, истинно и красиво. Той търси да се хармонизира с всеки срещнат човек и страда, когато не намери хармоничен отзвук в последния.
към текста >>

21. Аромата на акордите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

___________________* В музиката - интервали (бел.ред.)
– ЛА минорен акорд. – А лалето? – Лалето има ДО мажорен акорд. Часът стана вече пет. Ние целунахме ръката на Великия Учител. ___________________* В музиката - интервали (бел.ред.)
към текста >>

22. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Българската музика е със затворени интервали.
— Ти не почувства ли една лекота? — Да, Учителю, точно това изпитах. Почувствах и една смелост. — Ние сме непрекъснато наблюдавани от невидимия свят. В постъпките си, в мислите си, в чувствата си... Българската музика е със затворени интервали. Характерът и е песимистичен. Тя не е духовна. И закачките и, и хумора и са много саркастични. Тъгата и е пък много безизходна. Липсва и широта и движение.
към текста >>

23. Новото Битие — Първи Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, защо най-напред прозвучава октавата, а не някой друг интервал?
Всеки тон съдържа 16 обертона. Ако не се обади един от обертоновете, тонът става фалшив, той губи нещо и от своя цвят. Обертоновете са ангелчета. На физическия свят имаме 16 обертона, но има обертонове и в ангелския и Божествения свят. Обертоновете се явяват в един строго определен ред. — Учителю, защо най-напред прозвучава октавата, а не някой друг интервал? — Като прозвучи октавата му, обаждат се съществата от ангелския свят. Когато тонът прозвучи на физическия свят, същевременно той прозвучава и в ангелския и в Божествения свят с обертоновете си. Нашите уши не са пригодени да чуят тоновете в ангелския и Божествения свят. Само душата може да ги чуе. Там тоновете се и виждат.
към текста >>

24. Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Първият фалшив тон, първите затворени интервали се появиха, когато се вмъкна и черният адепт*.
– Първият Адам е учил пеене в Райската градина и е пеел тоновете само с гласните букви. Съгласните букви се появили, когато той пожела да види Ева. – Учителю, те пеели ли са заедно? – С Ева, Адам е почнал да пее първите дуети в терци. Тогава и животните са говорели, както Адам и Ева. Първият фалшив тон, първите затворени интервали се появиха, когато се вмъкна и черният адепт*. Тогава Адам изгуби качеството на чистото пеене, на окултното пеене и изпя първият фалшив тон – тонът ФА. Адам и Ева изпяха първата любовна песен, без позволението на Господа и Бог проводи ангел с меч, да ги изгони от Райската градина. Като излязоха от Райската атмосфера, Те изгубиха изкуството си да пеят! – Щом, само чрез Новата школа, учениците на Бялото Братство ще достигнат съвършенното пеене и ще се върнат в изгубения Рай, тогава те ще добият ли безсмъртие, Учителю? – Те няма да умират, те ще станат безсмъртни!
към текста >>

25. Приемът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Българската музика е инволюционна, със затворени интервали.
– Учителю, много е заето времето ми. Много неща бих скицирала, ако имах свободно време. Учителят стана прав и изпя: "До, Ми, Сол, До", с движения. Брат Христо и аз също станахме прави и повторихме същите движения, пеейки: "До, Ми, Сол, До". Учителят заговори за българската музика: – Българската музика е инволюционна, със затворени интервали. Тя слиза все надолу и като няма къде да слезе, още по-долу, започва да тропа на едно място като ръченица. Нещо инатчийско има в тона на това тропане. Българската музика има песимистичен характер. На шията ми висеше една златна пентаграма, окачена на къса златна верижка. Тази пентаграма Учителят ми подари, като я магнетизира.
към текста >>

26. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всяка географска точка от нашата планета има свое време, а времето се приема като интервал между две събития.
Положението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия са отбелязани и се изваждат от астрономически таблици, наречени ефемериди. Когато начертаем такава звездна карта, получаваме т.нар. хороскоп. Думата хороскоп е гръцка и означава карта за предсказване. Тази карта се прави за определено място и време; с други думи, за да се начертае хороскоп, трябва да са ни известни географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Географските координати се определят от пресечната точка на съответния за дадено място меридиан и паралел, които намираме по географска карта. Всяка географска точка от нашата планета има свое време, а времето се приема като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. Този изгрев за различните точки на Земята е различен, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение и за да има единство на времето в дадена област и държава, учените са разделили Земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - Северния и Южния. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхност, наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него.
към текста >>

27. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На младия по това време асистент по астрономия Клайд Т о м б о е е била възложена задачата систематично да проучва и фотографира през дълги интервали от по две-три денонощия определения от Лоуел участък от Небесната сфера, където е трябвало да се намира неизвестната Планета.
Обстоятелствата, при които е била открита тази Планета, са напълно сходни с тези, при които е открит Нептун. В началото на двадесети век гениалният американски астроном Пърсифал Лоуел, живял между 1855 и 1916 година, проявил много голям интерес към възможността за съществуването на Планета зад Нептун. По смущенията, които Лоуел е наблюдавал в орбитите на планетите Уран и Нептун, в началото на 1905 година той стига до извода за съществуването на неизвестна Планета с голяма маса. Изчисленията на Лоуел за орбитата и положението на тази Планета не са били публикувани до 1914 година. Години наред не е имало условия за нейното търсене и едва в 1929 година са били създадени такива. На младия по това време асистент по астрономия Клайд Т о м б о е е била възложена задачата систематично да проучва и фотографира през дълги интервали от по две-три денонощия определения от Лоуел участък от Небесната сфера, където е трябвало да се намира неизвестната Планета. Клайд Томбо много внимателно сравнявал фотографските пластинки и на 12 март 1930 година било открито Небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди -търсената Планета. Тази Планета учените единодушно нарекли с името на древногръцкия бог от подземното царство -Плутон. Сведенията за тази Планета засега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътността на масата, от която е съставена, и спътници. От всички досега известни Планети в Слънчевото семейство Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите Планети имат. Пърсифал Лоуел.
към текста >>

Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 година, стигат до извода че Плутон има голяма плътност (голяма маса).
Тази Планета учените единодушно нарекли с името на древногръцкия бог от подземното царство -Плутон. Сведенията за тази Планета засега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътността на масата, от която е съставена, и спътници. От всички досега известни Планети в Слънчевото семейство Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите Планети имат. Пърсифал Лоуел. който, както вече отбелязахме, е посветил много години в търсене и изчисляване на смущенията, които Плутон е създавал в орбитите на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна Планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5 500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 година, стигат до извода че Плутон има голяма плътност (голяма маса). Американският астроном Джерард Кьопер, изследвайки Плутон, стига до извода, че неговата плътност е по-голяма от тази на златото - 19,26. За размера на Плутон Кьопер е стигнал до извода, че неговият диаметър е около 5 800 километра. Такъв малък размер при такава голяма плътност е неприемлив в случай за една Планета. Международният астрономически съюз приема, че Плутон има плътност 15, без да определя неговия размер. И други астрономи, освен Кьопер, приемат, че Плутон има малък размер и че даже е най-малката Планета в Слънчевата система, което е неприемливо от гледището на Астрологията.
към текста >>

28. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Органът, мозъчните центрове, които дават възможност на човек да разбира, разпознава и правилно да схваща тоновете, да има отношение към тях, да мери интервалите и такта в музиката, се намира в ъгловите части на челото, непосредствено над мозъчните центрове на реда.
Когато централната част на челото е добре оформена и изпъкнала, имаме човек с добре изразена механична памет, която дава възможност за спомняне на стихове, молитви, действия, явления, събития, обстоятелствата, при които те са станали или стават, всичко, което сме преживели в най-малки подробности, стремежа за учене, за обогатяване със знания при по-издигнатите хора, а при обикновените - за любопитство. Автори, които умеят добре да описват предметите и в най-малки детайли, имат добре развит този център, като често пъти всичко това умеят да го изразят и в стихове. Този е центърът, който определя и ни дава възможност да чувствуваме себе си, нашето съществувание, или, както някои се изразяват, Самосъзнанието: да се приемаме като една ясно изразена и отделна величина и оттам стремежът да запазим тази индивидуалност. Затова хората, у които този център е добре развит, имат особено грижливо отношение към себе си, към всичко, което засяга тяхната личност, особено що се отнася за здравето им и за живота им. Те и при най-малкото неразположение или каквато и да била нередност в своето тяло отделят голямо внимание и грижа, съпроводени с голяма тревога. Органът, мозъчните центрове, които дават възможност на човек да разбира, разпознава и правилно да схваща тоновете, да има отношение към тях, да мери интервалите и такта в музиката, се намира в ъгловите части на челото, непосредствено над мозъчните центрове на реда. Когато центърът на тона е много развит, тази част на челото бива изпъкнала и закръглена. Ако при едно лице центърът на реда е силно развит, то този на тона може да не личи така добре. При хората на музиката органът на тона е силно развит, особено у тези, които имат изкуството да пеят. Този център ни дава възможност да изпитваме удоволствие и да ценим мелодиите, затова той е необходим за всеки човек. Случва се челото в тази си част да не е така добре изпъкнало, но постоянството и обучението в областта на музиката развиват този център.
към текста >>

29. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града.
Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички. От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади. Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н. Работата взе естествен ход. Започнахме трескаво приготовление за Великден. Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града. Същевременно развихме богата творческа дейност, сръчност и ръчна работа. Не изпуснахме случая между играта да вземем няколко нови песни, игри и приказки около създадения интерес свързан с реалния живот. С казаното до тук проследихме на кратко развитието на един проект „пътуване" с цел да подчертаем хода на работата с депата, изхождайки от интереса им, стигайки до развитието на една цялостна дейност в духа на времето.
към текста >>

30. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство.
От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/2000000002, сиреч 1/2, и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство. Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“. Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия.
към текста >>

31. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Но това е един обширен въпрос, който иска специално разглеждане.2) Известна ви е периодичността на слънчевите петна, именно: че в един интервал от около 11 години (по точно 11,11) броят на слънчевите петна се колебае между един максимум от около 140 петна и един минимум от 2—4 петна.
Изучванията на последните разкриха многостранни и дълбоки въздействия на слънцето върху нашата земя. Именно, оказа се, че те са във връзка с флуктуациите на земния магнетизъм, със северните сияния, с метеорологичните промени в нашата атмосфера и дори с периодичната поява на разните епидемии. Мнозина учени като Брук, Сулейр, Rudolf Mewes свързват дори перипетиите в съдбините на отделните народи с ритмичната дейност на слънцето. Местото не ми позволява да ви изложа техните изследвания: ще кажа само, че те много бързо клонят към древните астрологични схващания. Днес, наистина, има вече предостатъчно данни за научната обосновка на астрологията. Но това е един обширен въпрос, който иска специално разглеждане.2) Известна ви е периодичността на слънчевите петна, именно: че в един интервал от около 11 години (по точно 11,11) броят на слънчевите петна се колебае между един максимум от около 140 петна и един минимум от 2—4 петна. Но има и други периоди: 56-годишен, 112-годишен, които играят важна роля във физиологията на слънчевата дейност. Това са физиологичните числа на слънчевата пулсация. Характерът на слънчевите петна е занимавал и още занимава науката. Напоследък, особено след тънките спектроскопски изследвания на астронома George Hale сегашния управител на голямата Mount Wilson Solar Observatory, надделява схващането, че те са от електро-магнитен произход. Tе представят вероятно гигантски вихри, в които циркулират мощни електрически токове.
към текста >>

32. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Цялата работа произлиза от факта, че просто не можел да се побере в кожата си от яд поради това, че като гонел чардата си към града, говедата губели живо тегло и това са били загубени пари, така че му идва наум да слага на определени интервали по пътя за Ню Йорк близачници на сол и преди последната нощ определя спирка на един извор до самия говежди пазар.
В същото време Дрю е жонгльор по ръба на закона, дори според разтегливите понятия за бизнесмен- ска етика на онова време, а единствената му интелектуална цел е да дърпа чертата на сметките в своя полза. Господин Дрю се ражда в края на 18 век в една пропаднала ферма в Кармел, Ню Йорк. Не е по ученето. Още деветнадесетгодишен започва да препродава говеда за Ню Йорк. И веднага му идва първото откритие, което му носи неувяхваща слава. Цялата работа произлиза от факта, че просто не можел да се побере в кожата си от яд поради това, че като гонел чардата си към града, говедата губели живо тегло и това са били загубени пари, така че му идва наум да слага на определени интервали по пътя за Ню Йорк близачници на сол и преди последната нощ определя спирка на един извор до самия говежди пазар. Полуделите от жажда животни смучат вода, всяко едно средно по двайсет и пет литра над нормалното си тегло, и купувачите на сутринта му плащат изпитата вода на цената на говеждото месо. В бизнеса, благодарение на откритието на Дрю, влиза нов термин - „надута с вода стока“, „надути с вода акции“. Нататък вие го смятайте! След време господин Дрю купува кораби и бие Вандербилд в изграждането на рейсове по Хъдзън, след което пък се хвърля в транспорта със закупуването на железопътната линия за езерото Ейри с един-едничък подписан от него чек на стойност 1 500 000 долара. От 1830 година той започва да живее с жена си в Ню Йорк и ходи на методистката църква на Мълбъри стрийт, където има доста спорове, преди да бъде приет, защото един от пасторите се чуди дали не е грях да му дава лъжливи надежди, че като ходи на църква, ще си спаси душата. Самият Дрю не е сигурен в тази работа и по едно време се оплаква на пастор Паркър, че го е страх, че душата му е загубена в тази финансова джунгла, но не може да се откъсне от начина, по който си върти бизнеса.
към текста >>

33. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Има се предвид следният, описан от Рудолф Щайнер, ритъм: поредна проява около началото на XX век - дейност - затишие (в общ времеви интервал от около 100 години); нова изява - дейност - затишие... и така почти всеки 100 години. 62.
в официалната българска страница, посветена на Словото на Учителя Петър Дънов: www.BeinsaDouno.org или в книгата: Louise-Marie Frenette, „Omraam Miklmil Anvanhov et le chemin de Lumirne", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997. 58. BidkG4 130,17.09.1911. 59. Виж GA 130, 21.09.1911. 60. Ето една от декларациите на тази тема: Everywhere you are I can be addressed, But in your temples best, Address me and you address, Lord Buddha, Address Lord Buddha, then you address Maitreya. (American Graphics Inc., 1974). 61. Има се предвид следният, описан от Рудолф Щайнер, ритъм: поредна проява около началото на XX век - дейност - затишие (в общ времеви интервал от около 100 години); нова изява - дейност - затишие... и така почти всеки 100 години. 62. Изписва се Victor Manuel Gomez Rodriguez - SamaelAun Weor. 63. Виж С. Прокофиев, „Восток в Свете Запада", Издательство имени Н.И. Новикова, Санк-Петербург, 1998, част III, 93-94 стр., ISBN 5-87991-010-5, ISBN 5-87991-013-Х (т.З). 64. Виж GA 130, 4.11.1911. 65.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33759593963623