Търсене в текстове за 'Интервал'

Слухът му изневеряваше и пръстите не спазваха интервалите с необходимата точност.
Този неделен ден, през който Игнат прояви дързостта си, бе привлякал голямото мнозинство от приятели на Словото. УЧИТЕЛЯТ в беседата си заяви, че може да съдейства на онази душа, която обича музиката и е музикална. За кратко време от шест месеца, той, цигуларят, може да стане знаменитост! Изглежда, че тези възможности допаднаха на Игнат, който упорито се занимаваше с цигулката си, но без резултат. Свиреше неритмично и нечисто. Слухът му изневеряваше и пръстите не спазваха интервалите с необходимата точност. Свиренето му бе за присмех. Игнат не разбираше недостатъците на музикалната си природа. Той не приемаше бележките за нечистото свирене, понеже не го чуваше. Той не съзираше, че между желанието му да бъде знаменит цигулар и възможностите му има огромна пропаст. Ето, че слабата му култура и възпитание не удържаха бурния порив и най-неочаквано, през време на беседата, пред препълнен салон, грубо и дръзко се провикна: - Стига си дрънкал!
към текста >>

7. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Галилей Величков

Начинающият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, за заустява пиесата.
Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се раз-пява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. УЧИТЕЛЯТ обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинающият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, за заустява пиесата. Навсякъде другаде, многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на Изгрева. Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво, както изпълнителя, така и слушателя. Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта. Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд. Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство?
към текста >>

8. ІІІ.102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН

Летопис Вергилий Кръстев

Българинът сбива песента в скържавата граница на един - два, до три интервала.
102. БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН Българската песен и музика, били те бавни и тъжни, или весели и игриви, се отличават с неправилния ритмус. Българинът сбива песента в скържавата граница на един - два, до три интервала. Тогава минорната гама и повтарящите се кратки мотиви звучат много тъжно. В разновидните хора и ръченици, изпълнявани в бързо темпо, се открива буйният темперамент на българина, който има неизчерпаеми сили. Всичко това Учителят бе старателно проучил. Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина. Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури.
към текста >>

Реших да разкъсам веригите на двата интервала.
В разновидните хора и ръченици, изпълнявани в бързо темпо, се открива буйният темперамент на българина, който има неизчерпаеми сили. Всичко това Учителят бе старателно проучил. Ето какво сподели Той веднъж с нас: „Дълго проучвах музиката на българина. Уверих се, че тя не е такава, каквото е била навремето, когато българинът е бил служител в светилищата на древните култури. Реших да отваля тежкият камък, потискащ българската песен. Реших да разкъсам веригите на двата интервала. Реших да влея надежда и вяра в трагичния минор. Реших да внеса повече светлина в мажорните мотиви. Реших да освободя българската музика от робството на вековете и влиянието на чужди за характера на българина култури. Реших да обновя текста с красиви образи и прояви на ежедневния живот. Реших да освежа радостта с повече светлина.
към текста >>

9. 3.07. Оздравяване

НЕСТОР ИЛИЕВ

7. Оздравяване Сега, като интервал, ще ви разкажа личен мой случай във връзка с Учителя.
7. Оздравяване Сега, като интервал, ще ви разкажа личен мой случай във връзка с Учителя. Тогава аз - брат Нестор - бях 25-26 годишен, а не зная от какво, но когато тогава решавах да се изкача на 2-рия етаж на някоя къща, на първия етаж трябва да почивам. Чувствах тежест на сърдечната област. Официалната медицина, кардиолозите, рентгенолозите ме уверяваха, че аортата е разширена и затова е това затруднение. Наш приятел, брат Петър Димков, природолечител, известен в България и другаде, той ми каза, след като ме прегледа: „Едната клапа на сърцето ти не се затваря добре и затова е тази умора; тази умора е в резултат на това." Тогава аз отивам при Учителя и Му казвам какво медицината официално ми казва, и какво брат Димков ми определя, че клапата не се затваря едната, и Го помолих: „Учителю, моля Ви се, какво ще ме посъветвате Вие, при това мое състояние? " Тогава беше краят на февруари, началото на март месец, така пролетно време.
към текста >>

10. 3.24. Пистолетът

НЕСТОР ИЛИЕВ

Необичайно става един по-продължителен интервал между молитвата и започването на беседата.
Облечен в цивилни дрехи пристигнах на Изгрева, но аз съм взел пистолет и влизам в салона." Той, Божков, си имаше едно място - с влизането в салона, вляво, в ъгъла; той беше нисичък, незабелязан така. Разбира се салона е пълен и време е вече, идва Учителят, влиза в салона. Въобще Той нито е погледнал, нито Го видял физически, скритият брат Тодор Бошков. Качва се на катедрата Учителят, правят молитва всички в салона и накрая сядат. И Учителят сяда. Необичайно става един по-продължителен интервал между молитвата и започването на беседата. И преди да започне беседата, Учителят казва: „Когато тръгваш при Господа, не взимай оръжие! " „И понеже аз като знаех, че имам пистолет, засрамих се. Той нито визираше - кого, но Той знае -кой какво има. Така разбрах за многократен път, че Учителят знае, не само какво имам, но и какво мисля. Ще продължа пак за Него със следния случай, когато Той разбрал, че не само когато прави изявление, а и когато мисли, Учителят дешифрира неговите мисли.
към текста >>

11. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен.
"Да, вярно е това", казах аз, смеейки се, "но Вие слагайте телефонната слушалка, затваряйте в такъв случай телефона". Отивам един ден при Него съкрушена, разкаяна, засрамена дори от известна моя постъпка, разказвам Му я. Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от млякото й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник". Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания. Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел. Цяла нощ не спах, бях в голямо недоволство от себе си и когато на следния ден, а беше неделя, след беседа отидох да Му целуна ръка, Той усмихнато ми каза, като да се извинява: "Че ти много присърце си взела думите ми, много надълбоко, че кой не минава оттам, кой не е грешил в тая област? " Късно, късно си възвърнах спокойствието и простих на себе си.
към текста >>

12. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Имаше случаи, когато Той самия подаваше тая ръка по два пъти през малък интервал от време, защото знаеше какво влага в тоя контакт, от който дадено лице в момента имаше нужда.
Той подава ръка наляво, надясно и следи никого да не лиши от вниманието си. - Сега Учителят е между нас, слязъл е на Земята. - Споделят се усмивки, погледи, впечатления от Словото, някои му доверяват набързо свои грижи, болки, според случая Той казва някоя утешна, ободряваща дума или определя среща. А сиянието на лицето Му не изчезва. Запазила съм спомен, усет за нежността и мекотата на ръката Му, от която изтича сила, магнетична сила. Имаше случаи, когато Той самия подаваше тая ръка по два пъти през малък интервал от време, защото знаеше какво влага в тоя контакт, от който дадено лице в момента имаше нужда. Нито окото на обикновения ясновидец, нито душата и на най-чувствителния между нас можеше да опише духовната атмосфера, наситена с лъчезарната аура на Учителя и присъствието на напреднали души. В общи линии ние я долавяхме, всеки според степента на развитието си и гледахме по-дълго време да останем потопени в нея и да я запазим. В светлината, която Учителят ни даваше, мога да кажа на дози, Той целеше да ни освободи от хилядите заблуждения, които ние мъкнехме от незнайното минало. В тази светлина Той набелязваше, рисуваше контурите на един по-красив, по-смислен, богат и разумен живот, при условие, че ние възприемаме светлината. Но действуваше по закона на свободата, предупреждаваше и за голямата отговорност, която носим, и само толкова.
към текста >>

13. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

Уподобявам още съгласните на дърпането на струната, а гласните на звука и трептенията, които тутакси следват потеглената жица, затова след всяка гласна има един малък интервал, отдих или едно дихание намира тук място, докато наново пак дойде струната в покой.
През целия ден произнесох: Добрата молитва, Отче наш, Бог царува, Праведния и M.G.Z. думи: 195+ 75 + 14 + 6 + 6 = всичко 296(8) букви: 860 + 302 + 65 + 30 + 32 = всичко 1289 (2) гласни: 421 + 149 + 33 + 14 + 12 = всичко 629 (8) съгласни: 430 + 154 + 32 + 16 + 20 = всичко 660 (3) Как всяка буква оживя в съзнанието ми, със своята хубава премяна. Гласните някои изпъкнаха пред очите ми като малки цветенца пръснати татък из полето, а други като безброй звездички, които кичат нощем небето. А съгласните изникваха като някой възем, като начало пред един свещен потик или като един тайнствен устрем към нещо велико, което скоро, много скоро ще се прояви, тутакси, щом дойде ръчичката на свежия гласен звук и го извади на онази широта и простор, дето може свободно да се прояви и разлее из пространството. Например при думата: „Боже" - докато не дойде „0"-то, „Б"-то не може да се прояви, а седи като натрупана, кондензирана енергия, която чака само да се яви НЯКОЙ отвор и да се излее и разлее на воля. Уподобявам още съгласните на дърпането на струната, а гласните на звука и трептенията, които тутакси следват потеглената жица, затова след всяка гласна има един малък интервал, отдих или едно дихание намира тук място, докато наново пак дойде струната в покой. Говорят буквите. И дълбок символизъм се крие в тяхното съотношение, съчетание, преплитане и преливане. Гласни и съгласни обикалят една друга, както бистро поточе, което се спуска от един планински връх и обикаля своите на пътя срещнати камъченца, поспира се и ги отминава, нейде подскача, нейде се затаи и пак отминава нататък. Гласните сравнявам с поточето, някой път буйно, някой път тихо и игриво, но винаги свежо, а съгласните с камъчетата, обиколени от водата. Наистина буквите говорят!
към текста >>

14. 34. ТОВА, КОЕТО ЗА ХОРАТА Е ТРУДНО, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево.
Колкото пъти се помъчих да влезна с Него в разговор, особено по тъй бурно развиващите се събития, пълни за нас с изненади и неизвестности, които не само мене, но и за всички представляваха интерес, не успях. На всички мои въпроси Той отговаряше вяло и със символи, които аз не разбирах. Схванах, че за разговор момента не е подходящ. Млъкнах, ровейки с мисълта си, да търся светлина в непрогледния мрак на бъдещето. Така мълчаливи стигнахме до село Владая. Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево. Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, където тя спираше бързо я изпълни, последен се качи Учителя и аз след Него. В колата беше останало накрая, на последната седалка, едно местенце. Той седна там и скромно се присви, като се стараеше да заеме възможно най-малко пространство. Стоях прав до Него, гледах Го и се възхищавах, как едно тъй голямо величие приема с удоволствие, най- малкото и последното. Спомних си тогава, Неговите думи: „В този свят аз съм най-малкият".
към текста >>

15. 7. ЗВУК

Николай Дойнов

ТОМ 15

Между този интервал ние имаме усещане за звук.
Пъргави среди са въздуха, водата, металите, минералите, дървото. Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото. Между този интервал ние имаме усещане за звук. Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови. А тези вибрации, които са над горния праг, наричат ултразвуци. Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено. Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество. Следователно, когато ние възприемаме каквито и да било звуци то ние приемаме и нещо от света, от който те идват - нещо реално.
към текста >>

С други думи, възлите на елементарните вълни са хармонично наредени, било в равни интервали, било в някой от хармоничните съотношения.
Безпорядъкът е една от най-характерните черти на Тъмната ложа. Този безпорядък се вмъква в човека, внася елементи от този изостанал свят, действува разрушително и похабяващо върху мозъчните клетки. Човек трябва да има броня срещу тях, за да се предпазва от тяхното въздействие. Тоновете имат много по-различен строеж. Изследванията са показали, че те имат тъй нареченият прекъснат, или линеен звуков спектър. С други думи, възлите на елементарните вълни са хармонично наредени, било в равни интервали, било в някой от хармоничните съотношения. Това нареждане на възлите действува особено благоприятно на всяка жива форма и по-специално на човека. Със своето хармонично разпределение, възлите на елементарните вълни внасят хармония в нас, носят интерференция, подсилват движенията, живота в нас. Хармонията гради, съзижда, дава растеж. Въздействието им върху мисълта, чувствата и импулса за действие е особено подчертан. Има тонове, които подсилват дейността на мисълта, други - дейността на емоциите.
към текста >>

16. 1925 година

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

„Нишка" № 39 за урок по интервалите и ходих в Музикалната академия да видя програмата на преподаването в музикалния курс.
Есен и отиват за Анкара. Те останаха за няколко дни, разговаряха се с брат Боев по немски. На 17.VII1925, петък, потеглихме с брат Генчо за Костенец Баня и с един германец, който дойде за провизии в Чам-Кория. Вечерта в 9 ч бяхме в София. 18.VII1925., събота През деня ходих у Киро Попов Икономов, ул. „Нишка" № 39 за урок по интервалите и ходих в Музикалната академия да видя програмата на преподаването в музикалния курс. 19.VII1925, неделя В салона имаше беседа от Учителя. Вечерта имахме специалния клас и говори Учителят. 20.VII.1925год. Започнах посещението на музикалните курсове в Музикалната академия. Посещавах втория курс, понеже се подготвих за първия. Това всеки ден вече учех и посещавах.
към текста >>

Лекцията си развих много добре и критика почти няма, а само на едно място, при усвояването на песничката от децата, понеже не вземали верен интервал, то как би трябвало да постъпя.
Падна ми се пение песничката „Стара планина". Отидох в Жечко-Поповото училище и вземах от госпожа преподавателка на отделението книгата и си тръгнах. До вечерта с помощта на Българанов си приготвих лекцията и след дълъг разговор и свирня, пеение песничката, си легнах. 12.XI.1925 год., четвъртък Станах, преговорих учебната си единица и след молитвата и гимнастиките се приготвих, закусих и ходих у Колю Събев за цигулка и отидох в училище, където ме очаквали с нетърпение преподавателките на отделенията, за да се видело как с цигулка ще си предам лекцията. Заварих в кабинета госпожа Лясковска, която замоли да отида следобед у тях и й помогна да си заусти песничката „Бащина къща". Лекцията си развих много добре и критика почти няма, а само на едно място, при усвояването на песничката от децата, понеже не вземали верен интервал, то как би трябвало да постъпя. Самата комисия ме одобри. След това и самият Българанов се възрадвал от похвалната ми лекция. Следобед [отидох] у госпожата и й помогнах. На отиване се отбих у Марчето и Тодорка Владевата и разговарях дълго с тях. Като си отидох, свирихме с Иванка и аз отидох у Боздуганови и където и преспах.
към текста >>

17. V. Учителят за музиката

Скръбта и радостта са един интервал.
Пеенето е дадено за хармония. Тона „до" ще вземеш правилно, ако си уверен, че големите мъчнотии може да преодолееш. Ако не можеш да туриш ума, сърцето и волята си в хармония, ти не можеш да се развиваш правилно. (31.I.1936 год., петък) 53. Ти трябва да знаеш, че скръбта е последната граница, зад която седи радостта. Скръбта и радостта са един интервал. Разбирането и неразбирането е също интервал. Знанието води към незнание. То води до една област, където не знаеш по-нататък. (31.I.1936 год., петък) 54. Акорд Като кажете един тон, да зазвучат в ума ви всички тонове, ще имате един акорд.
към текста >>

Разбирането и неразбирането е също интервал.
Тона „до" ще вземеш правилно, ако си уверен, че големите мъчнотии може да преодолееш. Ако не можеш да туриш ума, сърцето и волята си в хармония, ти не можеш да се развиваш правилно. (31.I.1936 год., петък) 53. Ти трябва да знаеш, че скръбта е последната граница, зад която седи радостта. Скръбта и радостта са един интервал. Разбирането и неразбирането е също интервал. Знанието води към незнание. То води до една област, където не знаеш по-нататък. (31.I.1936 год., петък) 54. Акорд Като кажете един тон, да зазвучат в ума ви всички тонове, ще имате един акорд. Изпейте гамата с „и".
към текста >>

18. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

Чистота на тоновете ви трябва при пеенето „do-mi-sol" - този интервал пейте.
" (Изпяхме.) 101. Когато нямате сила, отпаднали сте, пейте тона „re". Искате да мислите - пейте тона „mi". Искате една работа сполучлива да излезе - пейте „sol-la-si-do". Когато тонът е чист, мисълта е права. Чистота на тоновете ви трябва при пеенето „do-mi-sol" - този интервал пейте. Правете упражнения, да събудите музиката у вас. (15.IХ.1937 год., сряда) 102. Светската музика е нагодена за човешкото тяло - тя събужда низшите чувства. Когато човек слезе в миньорните гами, страданията ще дойдат. Здраве ви трябва, затуй пейте: „Сила, живот и здраве".
към текста >>

19. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Интервалите Квартите вървят по мъжка линия, а терците - по женска линия.
Непреривно освобождение ви е необходимо. Става наслояване и всяка сутрин, като станете, очистете ума, сърцето и тялото си и почнете работата си. (3.1.1940 год., сряда) 172. Песента „Махар Бену" е за сърцето, „Фир-фюр-фен" е за ума, а „Давай, давай" е за тялото. (27.ХII.1939 год., сряда) 173. Интервалите Квартите вървят по мъжка линия, а терците - по женска линия. (27.XII.1939 год., сряда) 174. Който не може да пее, не е добре организиран. Сърцето е, за да управлява любовта, умът е, за да управлява мисълта, а волята е, да управлява правдата. Докато ти чувствуваш, духовното сърце работи. Истината, това е човешката мисъл.
към текста >>

20. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

Разбирането и неразбирането са също един интервал.
Тона „до" можеш да изпееш правилно, ако си уверен, че големите мъчнотии може да преодолееш. Пеенето е дадено за хармония. Ако не може да туриш ума, сърцето и волята си в хармония, ти не може да се развиваш правилно. Ти трябва да знаеш, че скръбта е последната граница, зад която [е] радостта. Скръбта и радостта са един интерзал. Разбирането и неразбирането са също един интервал. Знанието води към незнанието. То води към една област, където не знаеш по-нататък. Като кажете един тон, да зазвучат в умовете ви всичките тонове, ще имате един акорд. Оставете мнението, че не можете да пеете. Ако жабата си позволява да пее, защо вие да не пеете?
към текста >>

21. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

ТОМ 17

През равни интервали от време, под ръководството на Учителя, напътствани и окуражавани от Него, всеки от тях тръгва сам в нощта.
То явно й дава сили да се справя с многобройните задължения. Води си много подробни записки и се старае да изпълнява всички задачи, които Петър Дънов възлага на учениците си. В същото време увлечението й й добавя и нови проблеми. При изпълнението на една от тези задачи тя се движи боса, облечена с официална, бродирана с българска бродерия, копринена рокля по средата на софийските централни улици. При изпълнението на друга задача група ученици потеглят от центъра на София на нощен поход към Витоша. През равни интервали от време, под ръководството на Учителя, напътствани и окуражавани от Него, всеки от тях тръгва сам в нощта. Трябва да се съберат всички на уречено място в гората в Симеоново. Майка й е шокирана от подобно поведение. Забранява й да посещава беседите. Но Иванка продължава да ги посещава. Опитва се да не влиза в конфликт с майка си.
към текста >>

22. 32. За близнаците

ГЕОРГИ РАДЕВ

в интервал от няколко часа, в два малки провинциални града.
в Марбург. Като се има предвид, забелязва Крафт, че и двамата работят като пионери в сродни области на изследване, не е никак чудно, дето имената им биват споменавани едно до друго в литературата. Ще приведем още един пример от тоя род. Пол Шуанар (известен повече под псевдонима Пол Фламбар) и Е. Пикар са родени и двамата на 13 февруарий 1867 г. в интервал от няколко часа, в два малки провинциални града. И двамата следват Парижката Политехника, за да станат по-после висши офицери във френската армия. Сравнително рано, и двамата се заинтересуват за астрологията, която се заемат да изучават в научен дух. И двамата стават по-късно членове на един и същ научен кръжец („Палеософско общество”, чиито членове никога не са били повече от 20 души). И двамата умират - единият на 63, а другият на 67 години. Друг пример.
към текста >>

23. 33. Денонощният ритъм на ражданията и умиранията

ГЕОРГИ РАДЕВ

След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат.
Да вземем за пример ражданията и умиранията, които се случват в едно населено място. На пръв поглед, те ни се струват случайни - раждат се и умират хора по всяко време на денонощието, еднакво, може би, през всички часове. Статистичните изследвания, обаче, показват, че това съвсем не е така. Оказва се, че както ражданията, така и умиранията са подчинени на един денонощен ритъм. С други думи, има известни часове от денонощието, когато ражданията се случват в най-голям брой, когато те достигат един максимум. След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат. Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията. Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност. Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност”.
към текста >>

Като разпределил денонощието на интервали от по 3 часа, той установил следните резултати дадени в таблицата: От тази таблица се вижда, че максимумът на ражданията се пада между полунощ и 3 часа (0 ÷ 3), именно случили са се 445 раждания или 133 % от средния брой.
По-чести са в протестантски, отколкото в католишки страни, по-чести са също всред мъжете, отколкото всред жените, по са чести в известни възрастни и пр. След тия кратки сведения за някои явления в живота, в които статистиката открива известна ритмична закономерност, ще се спрем по-специално на денонощния ритъм на ражданията и умиранията. Първите по-точни изследвания относно ритъма на ражданията е дал Кетле, когото наричат „баща на социалната статистика”. Той събрал данните за всички раждания, 2680 на брой, зарегистрирани в болницата „Св. Петър” в Брюксел, от 1811 до 1822 година. Като разпределил денонощието на интервали от по 3 часа, той установил следните резултати дадени в таблицата: От тази таблица се вижда, че максимумът на ражданията се пада между полунощ и 3 часа (0 ÷ 3), именно случили са се 445 раждания или 133 % от средния брой. Минимумът настава между пладне и 15 часа (12 ÷ 15). Той показва 279 раждания или 83 % от средния брой. Подобни изследвания са правени от Ranken, в Единбург, от Buek от Хамбург и Berlinski в Берлин. Те прецизират донейде резултатите на Кетле, но и те почиват на сравнително малък статистичен материал. С по-обширен материал е разполагал Goelert при своите изследвания.
към текста >>

Този материал, в който има около 51/2 % случаи на мъртво-родени, е разделен по двучасови интервали.
Той показва 279 раждания или 83 % от средния брой. Подобни изследвания са правени от Ranken, в Единбург, от Buek от Хамбург и Berlinski в Берлин. Те прецизират донейде резултатите на Кетле, но и те почиват на сравнително малък статистичен материал. С по-обширен материал е разполагал Goelert при своите изследвания. Той е имал под ръка 86850 раждания, зарегистрирани в кантона на Цюрих през годините 1876 ÷ 84. Този материал, в който има около 51/2 % случаи на мъртво-родени, е разделен по двучасови интервали. Ето таблицата, която дава резултатите от издирванията на Goelert’а: И тук максимумът се пада през ранните утринни часове (от полунощ до 6 часа). А минимумът съвпада точно с този, установен от Кетле, сиреч веднага след пладне (от 12 ÷ 14 часа). Да се обърнем сега към денонощния ритъм на умиранията. И в този случай изглежда, че Кетле е първият, който се е занимал с тоя въпрос. Като разпределя своя материал, съдържащ повече от 5000 случаи, в четири сектора от по 6 часа, той получава следните цифри: Тук максимумът идва между пладне и 18 часа, минимумът - между 18 и 24 часа.
към текста >>

Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които разпределбата на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология.
Като разпределя своя материал, съдържащ повече от 5000 случаи, в четири сектора от по 6 часа, той получава следните цифри: Тук максимумът идва между пладне и 18 часа, минимумът - между 18 и 24 часа. Отношението между броя на смъртните случаи през третата и последната четвърт от денонощието е 1,36:1 или кръгло 4:3. Други пo-точни изследвания върху денонощния ритъм на умиранията, при които е взета под внимание и причината на смъртта (Berlinski), показват известни различия в резултатите, сравнени с тия на Кетле. Така за пример, максимумът у Берлински се пада между 6 часа сутринта и пладне, а минимумът, за всички хронични болести, съвпада с този на Кетле (между 18 ч. и полунощ). Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които разпределбата на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология. Наистина, те разкриват интересни тънкости, които навеждат изследователите на смели размишления относно причините на денонощния ритъм на ражданията и умиранията, но аз няма да се спирам на тях. С настоящата статия исках само да обърна вниманието на читателите върху факта, че и там, дето ни се струва да цари случайност, все пак има известна закономерност.
към текста >>

24. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

И след като измине целия път от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята - т. е.
В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло. След като преживее един определен период от време в духовния свят, с духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения с Божественото си тяло, което е безсмъртно. И след като измине целия път от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята - т. е. преражда се. Този процес на преминаване през световете ще видим пo-подробно в следващото изложение. Трите свята, в които се извършва човешкото развитие се състоят от по седем области. Така във физическия свят имаме областта на твърдата материя, след това областта на течната материя, след това областта на въздушната материя. Над въздушната област следват четирите етерни области, които също принадлежат на физическия свят и са свързани със силите, които действуват в трите по-нисши области.
към текста >>

25. 13. ЧУВСТВИТЕЛНИ ГРАДУСИ В ЗОДИАКАЛНИТЕ ЗНАЦИ

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

Когато светилата се намират в интервал до 2° от чувствителните, те действат с по-голяма сила от обикновената, но по-късо, отколкото когато са точно върху съответния чувствителен градус.
13. ЧУВСТВИТЕЛНИ ГРАДУСИ В ЗОДИАКАЛНИТЕ ЗНАЦИ В главните или кардинални знаци ОВЕН, РАК, ВЕЗНИ и КОЗИРОГ чувствителни градуси са: 0°, 13° и 26°. В НЕПОДВИЖНИТЕ знаци ТЕЛЕЦ, ЛЪВ, СКОРПИОН и ВОДОЛЕЙ чувствителни градуси са: 9° и 21°. В ПОДВИЖНИТЕ знаци БЛИЗНАЦИ, ДЕВА, СТРЕЛЕЦ и РИБИ чувствителни градуси са: 4° и 17°. Когато светилата се намират точно на чувствителните градуси, те въздействат с особена сила и влиянието им е хармонично или дисхармонично, в зависимост от това какво е естеството на светилата и дали те образуват хармонични или дисхармонични съчетания с други светила. Когато светилата се намират в интервал до 2° от чувствителните, те действат с по-голяма сила от обикновената, но по-късо, отколкото когато са точно върху съответния чувствителен градус. Връзките на човешкия дух, душа, ум, сърце и тяло с Божествените принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто чрез светлината на Слънчевата система Светилата, които са включени в орбитата на Земята, а именно: СЛЪНЦЕ, МЕРКУРИЙ и ВЕНЕРА може да уподобиме на семепроизводителни, т. е., които дават семена за всички видове щастие на човешкия живот. Светилата, които включват в себе си орбитата на Земята, а именно: МАРС, ЮПИТЕР, САТУРН, УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН можем да уподобим на градини, на полета, на различни природни условия, при които могат да се сеят, да растат и да дават плодове всички видове семена на човешкото щастие. Понеже ЛУНАТА е единственото светило, което ту влиза в орбитата на Земята, ту излиза извън орбитата на Земята в своите движения, то, затова тя е единствената, която може да взема от семената, които са вътре в човека, произлизащи от Слънце, Меркурий и Венера и да ги посява извън човека в природата, както и в другите същества.
към текста >>

26. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Знаете ли колко е сложна работата, докато разберете какво нещо е „интервал”, какво нещо е „ритмус”?
” Идва един проповедник и казва как да вярваш в Христа. Дойде втори, и той проповядва как да вярваш в Христа. Дойде трети, четвърти и ти се забъркаш и не знаеш как да вярваш в Христа. Тази работа е толкова проста, но същевременно и много сложна. Да допуснем, че ви разправям теоретически за музиката. Знаете ли колко е сложна работата, докато разберете какво нещо е „интервал”, какво нещо е „ритмус”? И професорът, който разправя за ритмуса, и той не знае и го обръща наляво и надясно, за да покаже какво нещо е ритъм. Или някой човек ви разправя какво нещо е „сладко”. Разправя, разправя и ти казваш: „Него разбирам.” А пък тази работа е само за една минута! Ще близнеш една бучка захар и ти ще имаш вече един вътрешен усет и ще знаеш какво нещо е сладко, И след това може да го обясняваш както искаш. Но трябва най-първо да имаш едно възприятие.
към текста >>

27. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

е., когато я дефинираме като интервал между две събития.
Първото значение е, когато „време” е употребена в смисъл на времето като метеорологическа същност: дали е слънчево, дали е облачно, дъждовно, топло или студено и т, н. В тоя случай си служим с въпроса „Какво е времето? ” Другото значение на думата „време” е, когато с нея изясняваме времето като сезон: пролет, лято, есен и зима. Отговаря на въпроса „Кой сезон? ” И най-после, думата „време” се употребява в нейния физичен смисъл, т. е., когато я дефинираме като интервал между две събития. Отговаря на въпроса „Кога? ” Ние ще се спрем на последното значение на тая дума, ще се опитаме да я анализираме и осветлим в следващите редове. В природата за ръководно начало на всичко съществуват пет основни закона, свързани с петтях основни принципа. За нашата работа ние също ще изходим от тях или по-точно от единия от тях. За по-голяма прегледност обаче, ще кажем по няколко думи за всичките.
към текста >>

„Който спазва времето, свири добре, който не го спазва, не е добър музикант.” Следователно един и същи интервал от време, необходимо за протичането на дадено събитие, за различните индивиди се схваща по различен начин, т. е.
Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно.” Затова, „когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае какво представя ритмусът на живота.” Значи у нетърпеливия чувството за време не е развито. Такъв човек не може да бъде добър музикант, защото в музиката всичко става в точно определено време. „Който спазва времето, свири добре, който не го спазва, не е добър музикант.” Следователно един и същи интервал от време, необходимо за протичането на дадено събитие, за различните индивиди се схваща по различен начин, т. е. за едни тоя интервал от време ще им се струва, че е дълъг, а за други същото време ще им изглежда кратко. Тази особеност на схващането на времето от различните индивиди се дължи на това, че „времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение.” „Когато любовта на човека трае най-много две години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свят. Когато любовта на човека издържа до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и в духовния свят.
към текста >>

за едни тоя интервал от време ще им се струва, че е дълъг, а за други същото време ще им изглежда кратко.
Това показва, че понятието за време е субективно.” Затова, „когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае какво представя ритмусът на живота.” Значи у нетърпеливия чувството за време не е развито. Такъв човек не може да бъде добър музикант, защото в музиката всичко става в точно определено време. „Който спазва времето, свири добре, който не го спазва, не е добър музикант.” Следователно един и същи интервал от време, необходимо за протичането на дадено събитие, за различните индивиди се схваща по различен начин, т. е. за едни тоя интервал от време ще им се струва, че е дълъг, а за други същото време ще им изглежда кратко. Тази особеност на схващането на времето от различните индивиди се дължи на това, че „времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение.” „Когато любовта на човека трае най-много две години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свят. Когато любовта на човека издържа до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и в духовния свят. Обаче, ако любовта на човека издържа зад гроба и той я носи със себе си през цялата вечност, това показва, че неговото съзнание е било будно, освен в първите два свята, още и в Божествения свят.” „Чрез проявите на съзнанието си човек може да изправи всички свои погрешки. Защо?
към текста >>

За да намерим интервала от време на влиянието на планетите през деня, трябва да разделим продължителността на деня на 12, а за да видим колко е интервалът през нощта, ще повторим това аритметично действие втори път, като разделим дължината на нощта с числото 12.
Пресече ли Слънцето линията на екватора и навлезе в южната му страна, денят става вече по-мальк от нощта. Намалението на светлото време продължава до около 22 декември, когато Слънцето достига южната екстремна точка от графиката на своя път по еклиптиката. Оттук започва процесът на увеличаване на деня и намаляване на нощното времетраене. Така достигаме до 22 март, откъдето започва повторението на описания цикъл. Сега, нека да видим как влияе промяна на времетраенето на светлото и тъмно време върху продължителността на влиянието на планетите през денонощието. За да намерим интервала от време на влиянието на планетите през деня, трябва да разделим продължителността на деня на 12, а за да видим колко е интервалът през нощта, ще повторим това аритметично действие втори път, като разделим дължината на нощта с числото 12. В тая аритметическа операция е необходимо да вземем предвид, че денят и нощта всеки ден имат различна продължителност, дължаща се на движението на Земята около Слънцето, и следователно ще трябва всеки ден да правим изчисления. Нека покажем описаната теория с един практически пример: Да вземем датата 27 май 1971 г. Ако погледнем в календара, ще видим, че денят е четвъртък. Следователно през тоя ден преобладаващо влияние ще има Юпитер. Своите влияния той ще комбинира и с другите светила по определения начин от схемата на фиг.
към текста >>

28. 8. СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

Ключовете, с които се оперира при тълкуването на слънчевите и лунните затъмнения, са следните: При слънчево затъмнение, ефектите, които се отразяват, се движат между интервалите, т. е.
8. СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ Слънчевите и лунните затъмнения играят важна роля в небесните карти, не само за индивидите, но и по отношение на обществата и народите. Тези явления са били тълкувани още от най-дълбока древност. Статистическите данни сочат, че слънчевите и лунни затъмнения оказват влияние не само върху областите, откъдето те се виждат, но и според това в кой знак стават затъмненията. Знае се, че знаците са свързани с народите, с техните хороскопи, и следователно, те също търпят влиянието на затъмнението. Тези затъмнения влияят не само върху климата, върху реколтата и върху социалния и културен живот на народите, но те имат също влияние и върху сеизмичната дейност на планетата. Ключовете, с които се оперира при тълкуването на слънчевите и лунните затъмнения, са следните: При слънчево затъмнение, ефектите, които се отразяват, се движат между интервалите, т. е. колкото часове трае слънчевото затъмнение, толкова години е неговия период на действие. При лунното затъмнение - колкото часа трае затъмнението, толкова месеци то ще оказва съответното си влияние. Слънчевите затъмнения имат отношение към висшите държавни и културни фактори на страната, към силните на деня. Лунните затъмнения засягат живот на народа, на обществеността, като колективни единици. Резултатите, които следват от затъмнението, са в тясна връзка и зависимост от естеството на знака, в който те стават.
към текста >>

29. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

Всяко място на нашата планета си има свое време, а времето се приема като интервал между две събития.
Като начертаем тази звездна карта, ние получаваме тъй нареченият „хороскоп”. Думата „хороскоп” е гръцка дума и значи карта за предсказване. Тази карта се прави за дадено място и време. С други думи, за да се начертае хороскопа, трябва да имаме географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Тези географски координати са дадени от пресечната точка на съответният меридиан и паралел за даденото място и я намираме по географските карти. Всяко място на нашата планета си има свое време, а времето се приема като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определяме времето, е изгрева на Слънцето. Това изгряване за различните точки на Земята е различно, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение на човешкия род, за да има единство за времето в дадена област, държава, учените са разделили земното кълбо на 860 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - северният и южният. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхнина, се наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. И на паралели, които са окръжностите получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него.
към текста >>

30. 13. ПЛУТОН

На младия по това време асистент по астрономия Клаид Томбо е била възложена задачата систематически да проучва и фотографира през дълги интервали от по две - три денонощия определеният от Лоуел участък по Небесната сфера, където изчисленията посочват, че се намира неизвестната планета.
В началото на двадесети век, гениалният американски астроном Персифал Лоуел, живял между 1855 и 1916 години, проявил много голям интерес от възможността за съществуването на планета зад Нептуна. По смущенията, които Лоуел е наблюдавал в пътищата на планетите Уран и Нептун, той в началото на 1905 година стига до извода, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса. Изчисленията на Лоуел за орбитата и положението на тази планета не са били публикувани до 1914 година. Години наред не е имало условия за нейното търсене. Едва в 1929 година са били създадени такива и възможности за нейното търсене. На младия по това време асистент по астрономия Клаид Томбо е била възложена задачата систематически да проучва и фотографира през дълги интервали от по две - три денонощия определеният от Лоуел участък по Небесната сфера, където изчисленията посочват, че се намира неизвестната планета. Клаид Томбо много внимателно сравнявал фотографическите пластинки и на 12 март 1930 година било открито небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди - търсената планета. Тази планета учените единодушно приели да се нарича с името на древногръцкият Бог от подземното царство - Плутон. Сведенията за тази планета досега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътност на масата, от която е съставена, и спътници - има или няма. От всички досега известни планети в Слънчевото семейство, Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите планети имат. Персифал Лоуел, който както вече отбелязахме е посветил много години в търсене и изчисляване смущенията, които Плутон е създавал в пътищата на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята.
към текста >>

Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5,500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност - голяма маса.
Клаид Томбо много внимателно сравнявал фотографическите пластинки и на 12 март 1930 година било открито небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди - търсената планета. Тази планета учените единодушно приели да се нарича с името на древногръцкият Бог от подземното царство - Плутон. Сведенията за тази планета досега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътност на масата, от която е съставена, и спътници - има или няма. От всички досега известни планети в Слънчевото семейство, Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите планети имат. Персифал Лоуел, който както вече отбелязахме е посветил много години в търсене и изчисляване смущенията, които Плутон е създавал в пътищата на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5,500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност - голяма маса. Американският астроном Джерард Кьоипер, като е изследвал Плутон, идва до извода, че неговата плътност е по-голяма от тази на златото, което има плътност 19,26, За размера, обаче, на Плутон Кьоипер е стигнал до извода, че неговият диаметър е около 5,800 километра. Такъв един малък размер с такава голяма плътност е един неприемлив случай за една планета. Международният астрономически съюз приема, че Плутон има плътност 15, без да определя неговият размер. И други астрономи, освен Кьоипер, приемат, че Плутон е с малък размер и че даже е най-малката планета в Слънчевата система. От гледището на астрологията Плутон е планета, устроена приблизително като нашата Земя, само че като по-стара създадена планета и със своите влияния върху живота на Земята, и по- специално на човека, нейната маса да е съставена от по-тежкйте елементи на таблицата на Менделеев й да има голям диаметър не по-малко в размер от този, определен от нас за Нептун.
към текста >>

31. 16.1. ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Тази дефиниция има следния израз; „Времето е интервал между две събития”.
16.1. ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА Понятието време в живота на хората, явленията и събитията около него и където и да било в неговата дейност или извън нея играе важна роля. Но за това тъй важно понятие ние имаме едно задълбочеда-философско обяснение, а е дадена и е приета една дефиниция, която всe пак ни дава една представа за него. Тази дефиниция има следния израз; „Времето е интервал между две събития”. Всяко нещо, което става, всяко събитие е свързано с времето. Земята има много явления и събития, от които три са ясно изразени. Първото е завъртането й около своята ос, което ние определяме с понятието „денонощия”. Второто е обикалянето около Слънцето, определено с понятието година. А третото е движението на Земята и всички членове в Слънчевото семейство, заедно със Слънцето, около централното ядро на нашата „Галактика” със скорост 250 километра в секунда, като се прави една обиколка около това централно ядро за около 200 милиона години.
към текста >>

32. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 21

февруари 1934 г, като се хвърля от една скала в планината.) По-късно, след много време, точно вече не помня как и кога, тия повиквания продължиха да стават периодически, от време на време, после станаха повече, но после с идването на Севов, те станаха почти точно периодични на равни интервали, които ставаха все по-големи и по-големи, и напоследък - почти по веднъж на месеца, и добиха един вид обичайни, по-кратки и по-незначителни по съдържание.
После разговорът мина по неговото състояние - каза ми се, че се чувствувал много неспокоен и че имал лоши предчувствия. Казах му, че предчувствията му са оправдани, защото едни тежки сенки вече са твърде близо до него, и че смъртта няма да се върне, без да вземе човек от неговия род. Той самият няма да бъде засега, но че друг непременно ще бъде. Той се доста смути и замисли. На другия ден следобед - това стана известно отпосле - се самоуби неговият чичо, белгийският крал9( Белгийският крал Алберт I се самоубива през м. февруари 1934 г, като се хвърля от една скала в планината.) По-късно, след много време, точно вече не помня как и кога, тия повиквания продължиха да стават периодически, от време на време, после станаха повече, но после с идването на Севов, те станаха почти точно периодични на равни интервали, които ставаха все по-големи и по-големи, и напоследък - почти по веднъж на месеца, и добиха един вид обичайни, по-кратки и по-незначителни по съдържание. Изобщо напоследък се забелязваше една майсторски показвана тенденция, не зная точно от кого, царят да се откъсне от всякакъв допир с мен. Но изглежда, че царят не беше напълно съгласен с това, защото от време на време при трудни, мъчни условия ме викаше и разговаряше внимателно. А може би и при по-добро опознавание, нещо в мен да не му хареса, защото понякога аз бях груб, избухлив, като му говорех и често минавах на дързости, дори на „ти”. Той търпеливо слушаше, рядко се ядосваше и той и стигахме до спор. Като характер, доколкото можах да го разбера, той беше умен, търпелив, достатъчно настойчив, извънредно много и точно наблюдателен и имаше феноменална памет, на която неведнъж съм се учудвал и завиждал - защото, в противовес на него, аз нямам почти никаква памет, в смисъл на запомняне последователно на събития или факти.
към текста >>

33. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1ия ден 1 път сутрина само левият крак се мие - вечер - само десният.
А в духовния свят (поле) слънчевият възел е най-нежната област. Черният дроб влияе чрез слънчевия възел и чрез него става изпразванието на всички лоши мисли, чувства и пр.- отиват към центъра на Земята и ако черният дроб не е здрав, и човек не може правилно да регулира живота си. Упражнение за 10 дена, които искат само: измивание на краката с чиста, най-хубава вода (естествена температура) и след умиванието не се трият, а само попиват с една кърпа, Почвание преди изгрев слънце. (Първия път, а 2-ро, 3-то миене и пр. да свършва до 12 часа. След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1ия ден 1 път сутрина само левият крак се мие - вечер - само десният. 2ри ден - 2 пъти ... (до обяд) само десният ... - (след обед) вечер - само левият 2 пъти 3и ден-3 пъти... - ... само левият - ... десният 3 пъти 4и ден-4 пъти само десният ... - ... левият 4 пъти И така-до 10 пъти. Само първото миение е преди изгрев. Миение малко, едва да се накваси, най-много 5 минути. Може да се носи водата в шишенце. Влагата ще я попивате с кърпичка, а няма да изтривате.
към текста >>

34. 7. ПОСЕЩАВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

За изпълнението на тази трудна задача, приятелите се събират на Изгрева и по нареждане на Учителя тръгват за Витоша един след друг, на интервал от 10 минути.
Понеже на това място често духат западни ветрове, приятелите решават да оградят едно пространство. Правят ограда откъм запад и юг от камъни, дълга около 40 метра и висока към 1.80 м. Така защитени от вятъра, братята и сестрите с Учителя започват често да посещават това уютно място. Този лагер на Витоша става център на много задачи, давани от Учителя на учениците от Школата. През 1922 година в една от последните беседи от Общия клас в томчето „Трите живота", Учителят дава следната задача:** „Всеки ученик да отиде на Витоша, сред нощ, съсредоточен, с никого да не говори и да се върне в София". За изпълнението на тази трудна задача, приятелите се събират на Изгрева и по нареждане на Учителя тръгват за Витоша един след друг, на интервал от 10 минути. И най-страхливите сестри изпълняват тази задача и придобиват смелост и устойчивост. Само една сестра не изпълнява задачата, понеже, като стига Драгалевци, решава да пита в кръчмата за пътя нагоре. Кръчмарят я проследява, уплашва я и тя се връща на Изгрева, без да стигне „Ел Шадай". Едновременно с екскурзиите Учителят дава и златните правила за движение в планината: „В планината да се пие само гореща вода и щом човек се изпоти, да се спре и преоблече, за да се освободи от отровите, които организма изхвърля, чрез потта, и да набави излязлата вода с пиене на нова гореща вода. " (64) За тази цел по-късно по време на екскурзии, се носят самовари, които горят в движение на гърба на някои здрави братя.
към текста >>

35. 2. УПРАЖНЕНИЯ - НОСИТЕЛИ НА ЕНЕРГИИТЕ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 22

57 Учителят казва: „Зум представя затворен интервал".
Аз застанах здраво и с брат ми Костадин помним много добре как играеше Учителя - с взимане на десният крак и го наложихме в Паневритмията. Господин Жеков на събранието за Паневритмията в Салона на Славянското дружество каза: „Ние няма да слушаме възрастните братя и сестри какво казват, да ме извинят, а ние младите така сме решили и така ще бъде! " Всичките останали живи възрастни братя и сестри, играли Паневритмията по времето на Учителя бяха единодушни с мен, че първо взимаме от Слънцето, а след това даваме, като например сестра Мария Шопова, Мария Маркова и др. Най-важното за мене е, че аз съм гледал как играеше Учителя и не отстъпвам. В беседата „Силите на природата" от МОК, с. 57 Учителят казва: „Зум представя затворен интервал". Значи песента започва със затворен интервал (взимане), който накрая се отваря - Зум значи вземам, а Ме зум - давам. Трето движение: Зум ме зум, зум ме зум, Бином тумето*. 1. Правим крачка с десния крак напред, а ръцете успоредно и хоризонтално с длани нагоре на височината на кръста се издигат и опират на гърдите. Правим крачка с левия крак напред и ръцете отиват в първоначалното си положение. И така се повтарят 7 крачки с тези движения, като завършваме с десния крак.
към текста >>

Значи песента започва със затворен интервал (взимане), който накрая се отваря - Зум значи вземам, а Ме зум - давам.
Господин Жеков на събранието за Паневритмията в Салона на Славянското дружество каза: „Ние няма да слушаме възрастните братя и сестри какво казват, да ме извинят, а ние младите така сме решили и така ще бъде! " Всичките останали живи възрастни братя и сестри, играли Паневритмията по времето на Учителя бяха единодушни с мен, че първо взимаме от Слънцето, а след това даваме, като например сестра Мария Шопова, Мария Маркова и др. Най-важното за мене е, че аз съм гледал как играеше Учителя и не отстъпвам. В беседата „Силите на природата" от МОК, с. 57 Учителят казва: „Зум представя затворен интервал". Значи песента започва със затворен интервал (взимане), който накрая се отваря - Зум значи вземам, а Ме зум - давам. Трето движение: Зум ме зум, зум ме зум, Бином тумето*. 1. Правим крачка с десния крак напред, а ръцете успоредно и хоризонтално с длани нагоре на височината на кръста се издигат и опират на гърдите. Правим крачка с левия крак напред и ръцете отиват в първоначалното си положение. И така се повтарят 7 крачки с тези движения, като завършваме с десния крак. Повтаряме упражнението, като правим стъпка с левия крак напред и завършваме с десния и ръцете са с длани, опрени на гърдите.
към текста >>

36. IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ

Борис Рогев

ТОМ 23

Днес това се постига посредством нарочно изготвени таблици (ефемериди), които съдържат небесните дължини и небесните широчини или тъй наречените координатни положения на упоменатите небесни тела през равни интервали от време.
Сферична астрономия. С., 1940. (Литература на стр. 89 от книгата на Борис Рогев.) (бел. М. И.) ---------------- Увеличението на задачите на астрономията и на астрологията постепенно налагат нуждата от по-точни определения както на положенията на Слънцето и Луната, така и на останалите планети, а едновременно с тях и на положенията на главните звезди от зодиака. Днес това се постига посредством нарочно изготвени таблици (ефемериди), които съдържат небесните дължини и небесните широчини или тъй наречените координатни положения на упоменатите небесни тела през равни интервали от време. Подобия на такива таблици (ефемериди, вж. табл. 7 и 8)* са давали възможност на древни наблюдатели да определят небесните дължини на посочените вече небесни тела като линейни (на първа степен) функции на времето. Не е излишно да споменем, че тъй нареченият хороскоп (Hora-час; scopein-гледам) е геоцентрична карта, и по-точно схема на положенията на зодиакалните съзвездия (в далечното минало), респективно на зодиакалните знаци (днес) и на планетите заедно със Слънцето и Луната относно зодиака, изчислени по такива таблици (ефемериди) за избрани моменти (епохи). По подобни схеми астрономите (астролозите или математиците) са правили своите «астрологични прогнози» на събитията, които предстояли пред отделните индивиди, князе (канове), царе и народи. Според тогавашните вярвания отделни периоди от една или няколко години са имали свой отделен управител (регент).
към текста >>

37. 91. На разговор и обяд в палатката на Учителя

И терцата е най- хармоничния интервал в музиката, с което искаше да покаже, че съм под нейно въздействие.
Весела: "33 ми каза Учителят, е много важна възраст." Много важна. В.К.: И тука вижте, колко е важно това съвпадение 1938+33=1971 г., а това е годината когато през месец юни бяхме на хижа "7-те рилски езера" и 10 дена вие ми разказвахте случки от живота на Учителя и срещите си с него, и аз ви накарах да ги опишете. Весела: Учителят ми каза: "Виестетерциално построена." В.К.: Какво значи терциално построена? Весела: Ами-това е равнобедрения триъгълник: ум, сърце и воля са хармонични в равнобедрения триъгълник. В равностранния триъгълник. И терцата е най- хармоничния интервал в музиката, с което искаше да покаже, че съм под нейно въздействие. В.К.: Така, значи ние бяхме стигнал и докъде? Весела: Терциално построена. В.К.: Да, терциално построена. Какво означаваше това? Весела: Учителят ми беше казал в Мърчаево, че съм терциално построена, което означава един равностранен триъгълник, а умът, сърцето и волята са хармонизирани и работят хармонично.
към текста >>

А терцата в музиката е най-хармоничния интервал.
В.К.: Така, значи ние бяхме стигнал и докъде? Весела: Терциално построена. В.К.: Да, терциално построена. Какво означаваше това? Весела: Учителят ми беше казал в Мърчаево, че съм терциално построена, което означава един равностранен триъгълник, а умът, сърцето и волята са хармонизирани и работят хармонично. А терцата в музиката е най-хармоничния интервал. Учителят е държал цяла беседа за терцата и това е, казва, най-благозвучния, приятния интервал. Там има два проявени тона, и един потенциален - до и ми са проявени, а ре е потенциал. Значи, ре кредитира терцата. А един потенциал е много приятно, защото, казва, има квартово построени, едва потенциала, квинтово построени, стри потенциала, те се лутат, по-сложен е животът, не намират единството и разрешението моментално. Докато имаш в един триъгълник само един потенциал - терцата, значи може да слезеш по двете ребра на триъгълника.
към текста >>

Учителят е държал цяла беседа за терцата и това е, казва, най-благозвучния, приятния интервал.
Весела: Терциално построена. В.К.: Да, терциално построена. Какво означаваше това? Весела: Учителят ми беше казал в Мърчаево, че съм терциално построена, което означава един равностранен триъгълник, а умът, сърцето и волята са хармонизирани и работят хармонично. А терцата в музиката е най-хармоничния интервал. Учителят е държал цяла беседа за терцата и това е, казва, най-благозвучния, приятния интервал. Там има два проявени тона, и един потенциален - до и ми са проявени, а ре е потенциал. Значи, ре кредитира терцата. А един потенциал е много приятно, защото, казва, има квартово построени, едва потенциала, квинтово построени, стри потенциала, те се лутат, по-сложен е животът, не намират единството и разрешението моментално. Докато имаш в един триъгълник само един потенциал - терцата, значи може да слезеш по двете ребра на триъгълника. В квадрата и в петоъгълника имаш няколко страни, животът е по-сложен.
към текста >>

38. 163. Човек има тела, с които да се съобщава с другите светове

Има интервали, които скъсват струните.
163. Човек има тела, с които да се съобщава с другите светове Поетът тъй да облече цветята, че те да започнат да му говорят. Те са възвишени същества, слезли да поучат хората. Хората щяха много по-твърди и груби да са, ако нямаше цветя. Има интервали, които скъсват струните. Главното е да дадеш подтик на един човек, да поникне ядката на ореха в него, не гледай черупката му. Дървото е в семката. Да имаме Любов, тя ще говори на другите не с думи, а с поглед, с еманации, ще се разпръсква. Любовта не е наша. Да дойдеш до положение нищо да не те дразни и изкарва из хармония в себе си.
към текста >>

39. 187. Учителят извежда българската музика от затворения интервал

187. Учителят извежда българската музика от затворения интервал Учителят изпя гамата с движения, които скоро бе създал.
187. Учителят извежда българската музика от затворения интервал Учителят изпя гамата с движения, които скоро бе създал. Движенията изразяват съдържанието на всеки тон от гамата. Даде ми да изсвиря на пиано нотите на новата трета част на Паневритмията "Слънчеви лъчи". Музика в чисто български стил, но така слънчева и ободрителна, че може да се вземе като идеален образец на новата възраждаща българска музика. Учителят даде идеята за отворен и затворен интервал. Българската музика до днес е била в затворен интервал - няма разрешение, не ни изважда от мъчнотиите, а се върти в затворен кръг.
към текста >>

Учителят даде идеята за отворен и затворен интервал.
187. Учителят извежда българската музика от затворения интервал Учителят изпя гамата с движения, които скоро бе създал. Движенията изразяват съдържанието на всеки тон от гамата. Даде ми да изсвиря на пиано нотите на новата трета част на Паневритмията "Слънчеви лъчи". Музика в чисто български стил, но така слънчева и ободрителна, че може да се вземе като идеален образец на новата възраждаща българска музика. Учителят даде идеята за отворен и затворен интервал. Българската музика до днес е била в затворен интервал - няма разрешение, не ни изважда от мъчнотиите, а се върти в затворен кръг. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XVI, с.130-135,160-164) Учителят ни каза на беседа "Гласът на душата" (томчето "Вечното благо"), че е работил 40 години върху българската музика да я изведе от затворения интервал и най-после намерил разрешението.(Забележка: Беседа "Гласът на душата" от 29 август 1943г., във "Вечното благо". Съборни беседи 1943-1944. София, 1944, с.
към текста >>

Българската музика до днес е била в затворен интервал - няма разрешение, не ни изважда от мъчнотиите, а се върти в затворен кръг.
187. Учителят извежда българската музика от затворения интервал Учителят изпя гамата с движения, които скоро бе създал. Движенията изразяват съдържанието на всеки тон от гамата. Даде ми да изсвиря на пиано нотите на новата трета част на Паневритмията "Слънчеви лъчи". Музика в чисто български стил, но така слънчева и ободрителна, че може да се вземе като идеален образец на новата възраждаща българска музика. Учителят даде идеята за отворен и затворен интервал. Българската музика до днес е била в затворен интервал - няма разрешение, не ни изважда от мъчнотиите, а се върти в затворен кръг. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XVI, с.130-135,160-164) Учителят ни каза на беседа "Гласът на душата" (томчето "Вечното благо"), че е работил 40 години върху българската музика да я изведе от затворения интервал и най-после намерил разрешението.(Забележка: Беседа "Гласът на душата" от 29 август 1943г., във "Вечното благо". Съборни беседи 1943-1944. София, 1944, с. 129-130.) "Слънчеви лъчи" се играе в кръг в 12 лъча.
към текста >>

XVI, с.130-135,160-164) Учителят ни каза на беседа "Гласът на душата" (томчето "Вечното благо"), че е работил 40 години върху българската музика да я изведе от затворения интервал и най-после намерил разрешението.(Забележка: Беседа "Гласът на душата" от 29 август 1943г., във "Вечното благо".
Даде ми да изсвиря на пиано нотите на новата трета част на Паневритмията "Слънчеви лъчи". Музика в чисто български стил, но така слънчева и ободрителна, че може да се вземе като идеален образец на новата възраждаща българска музика. Учителят даде идеята за отворен и затворен интервал. Българската музика до днес е била в затворен интервал - няма разрешение, не ни изважда от мъчнотиите, а се върти в затворен кръг. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XVI, с.130-135,160-164) Учителят ни каза на беседа "Гласът на душата" (томчето "Вечното благо"), че е работил 40 години върху българската музика да я изведе от затворения интервал и най-после намерил разрешението.(Забележка: Беседа "Гласът на душата" от 29 август 1943г., във "Вечното благо". Съборни беседи 1943-1944. София, 1944, с. 129-130.) "Слънчеви лъчи" се играе в кръг в 12 лъча. Завършват с обща песен - апотеоз на мисията на човека и на това, че е намерил разрешението на живота си не отвън, а вътре в себе си. "Ти си ме мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя, туй живота е на рая." В разговор Учителят ми бе казал: "С музиката можем да проверяваме нещата.
към текста >>

То се крие в затворените интервали на неговата музика.
Песента трябва да минава по естествен път от една гама в друга. Едва сега намерих пътя за прекарване на българските песни от човешката гама в Божествената гама, от обикновената хармония във възвишената духовна хармония. Обикновената хармония предава на българските песни нещо затворено, твърдо. Влезат ли в Божествената хармония, те се отварят, смекчават. Едва сега открих причината за противоречието, в което живее българинът. То се крие в затворените интервали на неговата музика. Българинът е преживял нещо, поради което изгубил религиозното си чувство. Българинът има добри черти: справедлив, съвестен, твърд е той - славянин по душа. Едно важно чувство му липсва - любов къв Бога. Мястото на това чувство е на горната част на главата. Там трябва да работи българинът, да развие това чувство.
към текста >>

40. 193. Защо намерих загубената си писалка

В минорната има 3/4 интервали, а в мажорната - половин тон, по- големи стъпки." Учителят ми даде думи за народната песен "Запретни, Вело, моме", да ги нагодя за мелодията.
То се спуснало надолу по склона и там цъфтяло кокиченце. Поточето минало връз него и го навело. Кокичето почувствувало тежестта на поточето отгоре си. В мъчението слизаш, в труда се възкачваш, в работата си на равното, в полето - гладко върви. Мажорната гама е слизане, минорната възкачване, а двете хармонирани е най-доброто. В минорната има 3/4 интервали, а в мажорната - половин тон, по- големи стъпки." Учителят ми даде думи за народната песен "Запретни, Вело, моме", да ги нагодя за мелодията. "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци в тези нови времена; не моми и момци на баща си имането да делят и да се карат и бият, а да служат на баща си, доброто да проявят. Братя и сестри да се не карат и ритат, а братски да живеят и милват, та баща си да радват." В.К.: На с. 172 защо намира загубената писалка в леглото си. Значи, онова, за което е писано, е платено чрез писалката ли, как точно? Весела: Аз бях превеждала книгите на Учителя с тази перодръжка.
към текста >>

41. 258. Каквото е отношението ти към Бога, такова отношение ще има към тебе твоят ближен

Терцата има само един интервал - едно ядене.
Най-чиста Любов имат растенията. Те са изложба на ангелите. Преди да родиш на земята, първо трябва да се роди нещо в ума ти - една светла мисъл, после в сърцето ти трябва да се роди едно хубаво чувство, а във волята ти - една хубава постъпка, тогава раждането на земята ще е правилно. Светията има миналото, а грешникът-бъдещето. Ти си терциално построена - на терциална основа. Терцата има само един интервал - едно ядене. Мекота има в терцата. Разрешението й е в квинтата. Първо опитваш нещата, после извличаш теорията им. Събираш факти и върху тях градиш. Има тактове за 7 години, за 14, 21,28, 35 и т.н., всеки седем години има нов такт.
към текста >>

42. 262. Червеният петел

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Учителят каза: "Следете интервалите", но аз не можех да следя интервалите между песните, защото трудна работа беше това.
И когато свършим обеда и станем и петелът слиза от хълма. Един ден, в последните така месеци, казах: Учителю, този петел като верен приятел стои тука всеки ден, моля ви се, помолете го да попее. Учителят ме погледна и каза: "Вие го накарайте, рекох." Ами аз тогава се озаптих, че как мога аз да накарам един петел и почнах да го моля мислено, заради Учителя, казвам, попей да ни зарадваш и ти си такъв верен изпълнител, стоиш тука на пост толкова месеци. И след малко петела хоп-хоп слезе от хълмчето отиде и погледна към Перник, към запад, в дворчето и започна да пее. И толкова силно пя, Учителят каза: "Бройте колко пъти", изпя 12 пъти и гледаше към запад. Учителят каза: "Следете интервалите", но аз не можех да следя интервалите между песните, защото трудна работа беше това. И аз го попитах: Учителю, 12 пъти, какво значи? Той каза радостен: "Е, ще има ядене и пиене, рекох. На запад пее." В.К.: Значи ще се оправят работите. Весела: Значи работите ще се оправят. Ядене и пиене, като свършиш една работа.
към текста >>

43. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

Весела: "Не ли думах, мила мамо", и променяше текстовете, като ги правеше положителни и каза: "Аз 40 години съм работил да изведа българската музика от затворения интервал.
Учителят български песни взимаше и претворяваше с нови текстове. Например "Татунчо страшен хайдутин". В Мърчаево много работихме с народни песни. "Люти клетви", "Татунчо" и други. В.К.: Ясно. Весела: "Не ли думах, мила мамо", и променяше текстовете, като ги правеше положителни и каза: "Аз 40 години съм работил да изведа българската музика от затворения интервал. Най- после успях" В. К.: Какво значи от затворения интервал? Весела: Ами то е движение в кръг, а не в спирала. Отвореният интервал е спиралата, отвореният кръг, който има възходящо движение. А българската музика беше застояла затворена, в нея нямаше бъдеще.
към текста >>

К.: Какво значи от затворения интервал?
В Мърчаево много работихме с народни песни. "Люти клетви", "Татунчо" и други. В.К.: Ясно. Весела: "Не ли думах, мила мамо", и променяше текстовете, като ги правеше положителни и каза: "Аз 40 години съм работил да изведа българската музика от затворения интервал. Най- после успях" В. К.: Какво значи от затворения интервал? Весела: Ами то е движение в кръг, а не в спирала. Отвореният интервал е спиралата, отвореният кръг, който има възходящо движение. А българската музика беше застояла затворена, в нея нямаше бъдеще. Тя тъпче на едно място в кръг както хорото се върти в кръг. Но Учителят каза: "Тази музика сега, която ви дадох, тя ще създаде нова музика, а това, че аз разреших въпроса със затворения интервал на българската музика много музиканти в бъдеще ще се ползват." В.К.: Сега, аз теоретически, тоест, така както го казвате, го разбирам.
към текста >>

Отвореният интервал е спиралата, отвореният кръг, който има възходящо движение.
В.К.: Ясно. Весела: "Не ли думах, мила мамо", и променяше текстовете, като ги правеше положителни и каза: "Аз 40 години съм работил да изведа българската музика от затворения интервал. Най- после успях" В. К.: Какво значи от затворения интервал? Весела: Ами то е движение в кръг, а не в спирала. Отвореният интервал е спиралата, отвореният кръг, който има възходящо движение. А българската музика беше застояла затворена, в нея нямаше бъдеще. Тя тъпче на едно място в кръг както хорото се върти в кръг. Но Учителят каза: "Тази музика сега, която ви дадох, тя ще създаде нова музика, а това, че аз разреших въпроса със затворения интервал на българската музика много музиканти в бъдеще ще се ползват." В.К.: Сега, аз теоретически, тоест, така както го казвате, го разбирам. Аз понеже не съм музикант. Например, сега може ли да ми изпеете затворен интервал и отворен интервал.
към текста >>

Но Учителят каза: "Тази музика сега, която ви дадох, тя ще създаде нова музика, а това, че аз разреших въпроса със затворения интервал на българската музика много музиканти в бъдеще ще се ползват." В.К.: Сега, аз теоретически, тоест, така както го казвате, го разбирам.
К.: Какво значи от затворения интервал? Весела: Ами то е движение в кръг, а не в спирала. Отвореният интервал е спиралата, отвореният кръг, който има възходящо движение. А българската музика беше застояла затворена, в нея нямаше бъдеще. Тя тъпче на едно място в кръг както хорото се върти в кръг. Но Учителят каза: "Тази музика сега, която ви дадох, тя ще създаде нова музика, а това, че аз разреших въпроса със затворения интервал на българската музика много музиканти в бъдеще ще се ползват." В.К.: Сега, аз теоретически, тоест, така както го казвате, го разбирам. Аз понеже не съм музикант. Например, сега може ли да ми изпеете затворен интервал и отворен интервал. Точно как е? Нещо като някакъв мотив, за да потвърдите? Или е много трудно?
към текста >>

Например, сега може ли да ми изпеете затворен интервал и отворен интервал.
Отвореният интервал е спиралата, отвореният кръг, който има възходящо движение. А българската музика беше застояла затворена, в нея нямаше бъдеще. Тя тъпче на едно място в кръг както хорото се върти в кръг. Но Учителят каза: "Тази музика сега, която ви дадох, тя ще създаде нова музика, а това, че аз разреших въпроса със затворения интервал на българската музика много музиканти в бъдеще ще се ползват." В.К.: Сега, аз теоретически, тоест, така както го казвате, го разбирам. Аз понеже не съм музикант. Например, сега може ли да ми изпеете затворен интервал и отворен интервал. Точно как е? Нещо като някакъв мотив, за да потвърдите? Или е много трудно? Весела: Ами то е цялостно, то не е една част, за да може да се демонстрира. А цялостната българска музика беше спряла на едно ниво и нямаше развитие в българските песни.
към текста >>

Весела: Той работеше в Мърчаево, претворяваше българската музика и работи за отворения интервал.
В.К.: Ясно. Весела: "Таутунчо страшен хайдутин", например, тази "Люти клетви" беше: "Проклет да е, триклет да е, мамо, който люби либе мамо люби, па не взема. Любе помни и проклина до девет години, до девет повоя." Учителят направи така: "Благословен мамо, който добре люби, който добре люби, мамо, и добре обича. Мойто либе, мила мамо, много добре люби, мойто либе, мила мамо, сам Бог люби". В.К.: Вие бяхте в ония години, в онова време, когато Учителят работеше? Весела: Той работеше в Мърчаево, претворяваше българската музика и работи за отворения интервал. В.К.: Сега, въпроса ми е може ли да подготвите тези песни, текстовете и така на лист, тези, които вие сте работили и Учителят, нали той ви е дал теми, за да може така да ги изброиме последователно и ги приложиме. Весела: Те са доста песни, които ме караше да пиша: "Не ли думах, мила мамо, не ли казвах", например ми каза: "Напишете нов текст", и аз написах три стиха на "Не ли думах". В.К.: Сега вие ще можете ли следващия път да ми ги напишете на един лист, първа, втора, трета - така да ги изброиме. Весела: Ще видя, ще се опитам нещо да направя. В.К.: Вие казахте няколко пъти, но може да са повече, но след време няма никой да знае, че това е ваше творчество, нали, вашата работа.
към текста >>

44. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници.
Винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия народ, в българския народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намира една бележка, написана със следното съдържание: "Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да би било. Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони и времена, денем и нощем, по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници. Всички тия упражнения са биле успешно завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са биле и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението. Вяра непоколебима в себе си и спазване различните правила за такива случаи, давани от Учителя. Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат.
към текста >>

45. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

ТОМ 25

Всички бяхме наредени по особен начин, не както по-рано през време на съборите, които ставаха в Търново и в София - построени само в няколко редици без интервали помежду редиците.
След това майка ми каза: "Ще става с мене нещо днеска." След известно време пак заспа. И като спеше, аз забелязах, че дишането й се усилва все по-често и по-често така, без да се събуди от сън и без да извика, спря дишанието й - и почина в понеделник. ПЕТНАДЕСЕТО видение през 1929 г. Сънувам, че "Учителя ще прави събор на морския бряг, около Бургас. Всички членове на Братството са се събрали на едно място, от което вижда изгряването на слънцето от морето. Всички бяхме наредени по особен начин, не както по-рано през време на съборите, които ставаха в Търново и в София - построени само в няколко редици без интервали помежду редиците. Този път бяхме наредени следният начин: най-напред беше една група от 7 човека в кръг. В средата на кръга беше Учителя. Имаше интервал от кръгът до първите редици около 10 м. разстояние. След първите редици имаше същият интервал до вторите редици, и зад тях същият интервал до третите редици. В това положение всички чакахме изгрева на слънцето от морето - такъв изггрев който не сме виждали до сега.
към текста >>

Имаше интервал от кръгът до първите редици около 10 м. разстояние.
Сънувам, че "Учителя ще прави събор на морския бряг, около Бургас. Всички членове на Братството са се събрали на едно място, от което вижда изгряването на слънцето от морето. Всички бяхме наредени по особен начин, не както по-рано през време на съборите, които ставаха в Търново и в София - построени само в няколко редици без интервали помежду редиците. Този път бяхме наредени следният начин: най-напред беше една група от 7 човека в кръг. В средата на кръга беше Учителя. Имаше интервал от кръгът до първите редици около 10 м. разстояние. След първите редици имаше същият интервал до вторите редици, и зад тях същият интервал до третите редици. В това положение всички чакахме изгрева на слънцето от морето - такъв изггрев който не сме виждали до сега. Времето беше ясно, хубаво, тихо. Преди да изгрее слънцето, появиха се две дъги на небето. И в двете дъги имаше същества във всичките им цветове.
към текста >>

След първите редици имаше същият интервал до вторите редици, и зад тях същият интервал до третите редици.
Всички членове на Братството са се събрали на едно място, от което вижда изгряването на слънцето от морето. Всички бяхме наредени по особен начин, не както по-рано през време на съборите, които ставаха в Търново и в София - построени само в няколко редици без интервали помежду редиците. Този път бяхме наредени следният начин: най-напред беше една група от 7 човека в кръг. В средата на кръга беше Учителя. Имаше интервал от кръгът до първите редици около 10 м. разстояние. След първите редици имаше същият интервал до вторите редици, и зад тях същият интервал до третите редици. В това положение всички чакахме изгрева на слънцето от морето - такъв изггрев който не сме виждали до сега. Времето беше ясно, хубаво, тихо. Преди да изгрее слънцето, появиха се две дъги на небето. И в двете дъги имаше същества във всичките им цветове. В по-отдалечената дъга на съществата се виждаха само главите им, а в по-близката дъга до слънцето, на която цветовете бяха ярки, съществата се виждаха до гърдите им и с бели криле.
към текста >>

Гърдите им и нозете им обвити в облак, но бяха весели, радостни А на третите редици, които бяха най-назад от третият интервал, те бяха отчаяни и недоволни от положението си.
Само на Учителя мантията беше чисто бяла, а на братята - кремава. И от първите редици имаха по две слънца - едно на челото и едно на гърдите. Имаха бели крила до кръста си, а надолу от корема бяха забулени с облак. Всички изглеждаха на по 30 годишна възраст. Вторите редици, които бяха във втората дъга горе, а телата им долу, имаха по едно слънце на челото си, но по-малко от това на първите редици. Гърдите им и нозете им обвити в облак, но бяха весели, радостни А на третите редици, които бяха най-назад от третият интервал, те бяха отчаяни и недоволни от положението си. Каза ми се, че това е положението на Братството до тази 1929 г. Но това положение се изменя. Ако от най-задните редици проявят добродетелите на съществата от духовния свят, на светиите, ще изгрее светлото слънце на челото им и ще живеят в Нирвана. И ако светията прояви качествата на ангелите, ще изгрее още едно слънце на гърдите му и ще има криле да лети във висшите мирове. И, ако ангелът прояви Божията любов, да живее целомъдрено, и той ще облече бялата одежда на Божественият свят.
към текста >>

46. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

В уречения час прочетете го гласно три пъти, с интервал от една минута.
Господи, благослови я и украси и нейното духовно тяло със също такава премяна! Желаете ли да опитаме размера на интуицията си? Този четвъртък и в петък да направим следния опит: Ще се опитаме в предаване и приемане мисли. Понеже предаването е по-лесно, затова Вие ще почнете първа, а на следния ден ще предавам аз и Вие ще приемате. Така, в четвъртък 10 часа вечерта, напишете на едно листче някое Ваше желание, което аз ще трябва да изпълня. В уречения час прочетете го гласно три пъти, с интервал от една минута. На следният ден - петък, същото време застанете пак и се опитайте чрез пълна пасивност да възприемете моето желание, което по същия начин ще ви предам. За Ваше улеснение ще Ви кажа, че то ще е от рода на досегашните ми искания към Вас. Към написаното наше желание, ще запишем и възприетото и така ще си ги препратим веднага в първите си писма. Нека Господ ни благослови в тоя опит, който да е за Негова слава! Бях Ви поискала някои известни Вам методи за постигане интуицията, известни ли Ви са някои такива от това, що Учителя е говорил?
към текста >>

47. 1. Новата светлина

Глава 4. Мъдростта

Велик е закона на Битието, който отмерва ударите на интервалите, които са точни като ударите на часовника и ритмични като пулса на сърцето.
Той няма време сега за всичките деликатеси на миналото. Моментът е премного сгъстен - той дири път в нощта. Загубеният пътник в гората търси само водач и факла. От нищо друго той не се интересува, за нищо друго не може да мисли. Такава е обстановката по време на преходните мигове, които стоят на границата и бележат миналото, което е безсилно да помогне на човека и бъдещето, или по точно казано настоящето, което бавно пристъпва. Велик е закона на Битието, който отмерва ударите на интервалите, които са точни като ударите на часовника и ритмични като пулса на сърцето. Новото, което е проникнато от хармония и красота, не носи шумни лозунги, то не дава и големи обещания, не рисува пред човека земен рай. Всичко това правят други - заинтересованите. На тях им са нужни човешки маси, те са “велики водачи” и честолюбци, които мечтаят за “велики дела”, а никога не успяват да се наредят до великите хора. Новото на епохата не е символ на власт, на сила на величие,на богатство. Всичките тези неща са идеал на обикновените хора.
към текста >>

48. 8. Контрастите

Глава 4. Мъдростта

Глава 2. Движение и гимнастика

Тя има път и орбита, има си и скорост, има си и ос в календара на вечността тя отбелязва епоха и от денонощието образува малките и големите интервали, защото зад оста и вън от нея има нещо друго, което определя нейното движение - слънцето.
Каква изумителна точност! Едно разписание неизвестно от кога стои там и направлява нейното движение. Имаш усещането, че зад него стои нещо величествено, което поетите наричат различно и стига до нас като богата хармония. Човекът не само обича земята, не само я изучава, но успя някак си да я приближи премного до себе си и да намира вътре в себе си отразен нейния лик. Отражението го пленява и сърце срещу сърце човек откри тайната, че си прилича много с нея. Тя има път и орбита, има си и скорост, има си и ос в календара на вечността тя отбелязва епоха и от денонощието образува малките и големите интервали, защото зад оста и вън от нея има нещо друго, което определя нейното движение - слънцето. След най-кратката разходка, която ни подарява блясъка на деня и красотата на нощта, идва дългото пътешествие около слънцето, което ни подарява четирите годишни времена. Кръговратът на времето ни запознава с разнообразните аспекти, развежда ни из големите зали на природата и ни открива интимните тайни на една обич, която ни гледа от нежната розова пъпка, от разтопения поток и от алените отблясъци на удължения ден, които обилно като светещи ручеи текат през един сезон. Земята е вярна и топла, прецизна в своите задължения, неуморна в своите пътешествия и шетня, за да пристига при нас точно на определеното време, претоварена от блага, споходила нашите детски сънища, когато на нашия паралел властвуват снеговете, които обличат добрия и щедрия Дядо Мраз. Този ден - частичка от големия годишен сбор, за разлика от всичките останали дни носи име познато, сърдечно, което пишем с главна буква - Нова Година. С какъв трепет я очакваме - свикнали сме да я посрещнем тържествено и да й устроим топъл прием.
към текста >>

49. 1. Движението

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

И коя багра може да трепти по един и същи начин през един и същ интервал от време?
На вид то може да е незнайно и непознато, не си даваме сметка дори, ала тъкмо този невидим и незнаен трепет отъждествява великото, което щедро е разлято в живота - творецът от него е черпел и доколко автора е можал да долови този трепет, дотолкова неговата творба е безсмъртна Целият процес на вникване в душата на моделите и в предаването трепетите на тази душа представлява основния закон в изкуството. За да си уясним идеята, трябва да се върнем към чистите първообрази, моделите, отлетите фабули, целия този суров набор от материали в който творците изтребват своите мотиви И ако успеем да направим това. намираме, че цената на изкуството е именно там - нашето вълнение да се изравни с неговото - успял е художникът да изтръгне нашия възторг и възхищение по простата причина, че е доловил и предал една жива идея Произведението не е лишено от движение - това забележително качество, което е универсален белег на цялата природа. Ние не усещаме и не виждаме това вихрено движение, защото сме потопени в него, такива са законите на нашата планета, която същевременно участвува в космическото движение на Вселената. Кой миг може да се уеднакви с предидущия или със следващия? И коя багра може да трепти по един и същи начин през един и същ интервал от време? Ние сме очаровани от закона, който стои неизменно и вечно зад великото разнообразие на всичките органически и неорганически тела. Един портрет никога не може да ни даде идея за човека - той е бил такъв тъкмо в този момент, когато художникът е нанесъл последната контура, следващият той е съвършено друг Статичността в която изграждаме формите на изкуството упражнява един натиск върху нас и насилва нашето съзнание да се връщаме назад и ни покорява, ала човекът не е вече там. Същото се получава и при пейзажите - изгрева и залеза на слънцето, вида на небето през различните часове или минути на деня и нощта - как ще предадем този подвижен и неуловим миг. където всичко е движение и разнообразие? Ако от залите на човешкото изкуство се пренесем в залите на природата, ние сме изненадани от чувството, което сме изпитали на едното място и от чувството - на другото място Те не се покриват, както биха желаели художниците.
към текста >>

50. 3. Магическият ключ

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Идването на Учителя на Земята и напущането са два забележителни моменти от историята на човечеството; между началото и края на този интервал от време стои Неговото дело, живот близо едно столетие, които обогатиха човечеството.
3. МАГИЧЕСКИЯТ КЛЮЧ Декември 1965 година - рядко у нас този месец не отбелязва ниски температури, снеговалежи или сух студ. Последните дни на годината, последни на месеца, който винаги докато сме на земята ще ни напомня за оная дата, когато на 27 се разделихме на земята с Него. Идването на Учителя на Земята и напущането са два забележителни моменти от историята на човечеството; между началото и края на този интервал от време стои Неговото дело, живот близо едно столетие, които обогатиха човечеството. Човек трябва да притежава не само погледа на историка, не и на мислителя, нужно е и въображението на писателя, на поета, за да може да долови атмосферата, която Той създаде, светът, който Той преустрои, не външния, а вътрешния дълбоко в човека - най-трудната и най-деликатната работа. Сега вече може да се обхване това дело, разстоянието ни помага, както помага на ония, които сядат далеч от сцената, когато слушат голям музикант. Броим ли годините? Броим ги, не защото добре помним 1944 година, не защото възлагаме някакви големи надежди в тези, които идват. Не. Какво общо имат учениците на Учителя с всичко, което става в един свят, който се простира вън от стените на училището, в един свят, където една крайно обедняла цивилизация, не знае накъде да се обърне, за да почерпи жизнени сокове за измършавялата си снага.
към текста >>

51. 6. Сериозни години

За нас това време дойде - то бе очертано още тогава в интервала на двете дати през този съдбоносен декември.
Ние се връщаме на тези години, прелистваме не само страниците на Неговото Слово, ала и страниците на нашия живот, преживян край Него, заслушани в Неговите думи, сказания, правила, предсказания. И виждаш промените, които са станали дълбоко в тебе и как би слушал днес с това обогатено от изпитанията съзнание, как би застанал пред Него и как би използувал великия момент. Да, как би слушал днес ако Той проговори... Думите звучат близко сега, да, тъкмо сега след съдбоносните дати на декември, които различно ни ограбиха и различно ни обогатиха: “Слушайте и съхранете, това, което ви говоря, днес то може да не ви трябва, защото не страдате и мъчнотиите са далеч от вас, но ще дойде ден, когато те ще ви докоснат. Слушайте това, което ви се говори, то ще ви помогне един ден в бъдеще, когато мъчнотиите дойдат.” Предупредителен знак на който се връщаме днес, защото сега вече всичко ни трябва, много ни е нужно да знаем, как да посрещнем отъжнялия ден и сметената нощ, как да реагираме, как да решаваме, как да запазим самообалданието и твърдостта на убежденията си. Да, всичко сега ни е нужно, много ни трябват тия неща, те приличат на онзи богат натрупан материал, който химикът или физикът грижливо е съхранил за момента когато решителния опит ще бъде направен. За нас това време дойде - то бе очертано още тогава в интервала на двете дати през този съдбоносен декември. Да, сега имахме нужда от обилна светлина, от обилна топлина, от много мъжество, от много търпение, от много смелост-онова, което Той даваше имаше всичките качества и всичките показатели на скъпа есенция, на свещен елей, на живителен сок, който вливаше в нас и светлина, и топлина и сила. Времената настъпиха и нямаше изгледи те да станат по-малко отявлени и по-малко твърди. Изпитанията ни настигнаха и скръбта щеше да свие гнездо в сърцата ни, случи се всичко онова, което по онова време стоеше далеч от нас. Беше пролет тогава, пролетта на един живот, дърветата цъфтяха, цветята ухаеха, небето беше чисто, безоблачно и слънцето щедро силеше своята топлина и светлина и дните ни отдавна бяха загубили своята делничност. Когато човек е здрав няма нужда от лекар и лекарства.
към текста >>

52. 5. Съчетанието на звездите

Глава 2. Образи и идеи

Нашата група щеше да го следва на определения интервал от време.
Днес не желаем да мълчим, нямаме намерение да се защищаваме, няма и да се борим, нека за това ни наричат, както искат, всеки си има своя етика и свое убеждение, но непременно ще говорим, на всеослушание ще кажем всичко, което сториха някога на Него през оня режим, а по-късно сториха на нас при днешния режим. Бездушното отношение тогава не ни засягаше, защото бяхме много покрусени и нямахме време да държим сметка за отношението на една власт лишена от правда - не търсехме правдата от тях, не ни засегна и по друга причина - премного бяхме заети с нашия живот - Той беше при нас и животът ни потече, макар и тъжно, както винаги. Грижите около Него и напиращият живот ни погълна, обърнахме гръб на правосъдието и на пресата, нашето безразличие им стигаше. В началото на юлий групите за Рила започнаха да се образуват. Учителят с една малка група замина първа. Нашата група щеше да го следва на определения интервал от време. Обаче, ние променихме плана и решихме да заминем преди установената дата. Искахме за Петровден да бъдем там. Не дочакахме голяма група, ние решихме да пътуваме с влак и през Дупница да бъдем там точно за Петровден. С нас пътуваха и двама музиканти и по пътя редяхме програмата за песните на Петродвен. Бяхме млади и нищо не ни се виждаше трудно и непостижимо.
към текста >>

53. 25. Да знаеш и да можеш

Глава 2. Образи и идеи

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Учителят отиде по-далеч, Той премина този интервал от време и пространство, за да покаже на учениците не какво притежава и какво може Учителя, но каква е разликата между теорията и практиката, за да подчертае колко струва самонадеяността на човека и колко ограничени са неговите възможности, когато се стигне до приложението.
Ценността на едно знание е не само в това да го владееш с езика и с мисълта, а да умееш да го отлееш в живота - да го превърнеш на жива практика. Учителят нагледно показа на учения приятел, който живееше с идеята, че много знае, че борави с цялата окултна философия, от друга страна искаше да даде и урок на останалите ученици - да се определи тежестта на един плод беше една трудно нерешена задача за тях пред която големият окултист безпомощно е стоял, както философите на султана пред надробената попара. Да знаеш и да можеш бяха две различни неща. Султанът е знаел трудността на задачата, но и бил своего рода мъдрец и на техните приказки за цялата вселена той им противопоставил една наглед дребна и проста работа, за да им покаже безсилието им. Не е лесно на човека да отгатне тайните на Вселената за къси и определени срокове. Учителят отиде по-далеч, Той премина този интервал от време и пространство, за да покаже на учениците не какво притежава и какво може Учителя, но каква е разликата между теорията и практиката, за да подчертае колко струва самонадеяността на човека и колко ограничени са неговите възможности, когато се стигне до приложението. Само животът беше пробният камък на познанието. Да определиш точно теглото на един плод може да звучи като нещо обикновено, но зад това стои една точна и определена наука, като математиката. От друга страна Учителят искаше да покаже на учениците точната мярка с която трябва да си служат, когато мерят постиженията си. Когато иска да разбере докъде е стигнал и какво притежава, за него е важно само едно - не какво знае, а какво може, как прилага в живота си знанието. Цената на всичко опира до тази проста и ясна истина, една реалност в която е отразено не какво човек носи, а как ползува онова, което носи, не формата, а съдържанието, не теорията, а практиката.
към текста >>

54. 3. Салонът - големият салон

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Този важен момент от делото на Учителя не дойде изведнаж; един дълъг интервал от години, търпеливо изчакани, за да се стигне накрая до Изгрева.
3. САЛОНЪТ - ГОЛЕМИЯТ САЛОН Колко години преди това?... Този важен момент от делото на Учителя не дойде изведнаж; един дълъг интервал от години, търпеливо изчакани, за да се стигне накрая до Изгрева. Той не бързаше, спазваше оная, идеалната бихме казали ритмичност, присъща на всичките природни процеси. Той мина дълъг път докато стигне до Изгрева, докато осъществи най-хубавото и най-многото, което можеше да се случи при ония условия. Не бързаше и не насилваше. Още в първите години задоволи се с онзи малък и романтичен двор, където се събираха слушателите му. Пред тях Учителят изнесе Своите първи беседи, към първото десетилетие на нашия век - истински скъпоценни бисери останаха много от тях, печатани по-късно в I-V серия неделни беседи.
към текста >>

55. 15. Градините на Изгрева

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Имаше нещо призрачно в цялата обстановка, нещо извънземно, сякаш през този къс от времето интервал, нужен за цъфтежа, тук по неизвестни пътища слизаха невидими същества, за да участвуват в това пролетно празненство.
В средата на една от градините бяха посадили един орех. Имаше доста корени лози, а в голямата градина една виеща се асма. Градината, тази в която е положено тялото на Учителя имаше прекрасен вид. Напролет, когато дърветата цъфтяха, цялата се превръщаше на феерия от багри и звуци. Сливащите краски бяло и розово грабваха не само очите, но и сърцето. Имаше нещо призрачно в цялата обстановка, нещо извънземно, сякаш през този къс от времето интервал, нужен за цъфтежа, тук по неизвестни пътища слизаха невидими същества, за да участвуват в това пролетно празненство. Плодовете с техния произход и със скритата си магия на нещо непознато, което ставаше на скрито в тия невидими лаборатории -един любовен трепет - всичко това внасяше в човека нещо, което трудно може да се изрази с думи. Целия този свят подреден и чист, където се извършваха тайнствените процеси на цъфтенето и съзряването в които процеси взимаха участие слънцето, въздуха, влагата, почвата се вливаше в човешкия живот, за да му предаде красота и чистота. За плодовете с онова отношение, което ние специално имаме към тях би могло да се пише много, да се изпеят много песни, да се разкажат много приказки - всеки плод представлява частичка от една голяма красота. Участвуващи живо в тази неотразима симфония Изгрева не бе лишен от нея и нещо повече - плодните градини, както и цветните, които не липсваха и за които се полагаха много грижи, бяха успели да изваят от Изгрева един кът, едно място - частичка от някакъв рай. Толкова простота, красота се разливаше навред и толкова уханието се превръщаше на нещо неземно, което насищаше атмосферата.
към текста >>

56. 20. Като ято прелетно

Обръщаш се тогава с лице към този живот сложени настрана и пристъпваш към него с всичката нежност, красота и топлота, които са придружавали тези ритмични полети на нашата младост, тези движения на времето - интервали на годината, които за нас, които живеехме и работехме далеч от Изгрева, светкавично летяха между трите ваканции на учебната година; между два момента значително големи от нашия живот, когато сме пристъпвали прага на родното ни училище и когато сме го напущали.
20. КАТО ЯТО ПРЕЛЕТНО Темата остана недокосната, поставена настрана в някакъв ъгъл, сякаш можеше да почака, или завинаги да си остане там, неоживена от нашето перо до оня час, когато някой, който живо е следял жизнения поток край Него, спира вниманието ти и ти казва - заслужава. Струва да се отбележи - едно ято прелетно изпълнено с устрем... Сепваш се, усещаш вече ритмичния удар идещ от дълбоко, раздвижена си вече и казваш: Да, колко значим е този отрязък от нашия живот, от Неговия, от живота на Изгрева изобщо. Решаваш тогава да се обърнеш към това живо табло и търсиш някаква извинителна форма, затова, че си била до сега обърната с гръб към една постановка където си взела живо участие и ти. Намираш тази формула “Участвувала”. Да, била си там в сърцевината, в центъра на ядрото, “прелетно ято” наречено и последна сякаш виждаш онова, което другите отстрани бяха успели да уловят и отбележат и по своему да кажат: Една светла страна от живота, тон жив и трептящ от всекидневието. Обръщаш се тогава с лице към този живот сложени настрана и пристъпваш към него с всичката нежност, красота и топлота, които са придружавали тези ритмични полети на нашата младост, тези движения на времето - интервали на годината, които за нас, които живеехме и работехме далеч от Изгрева, светкавично летяха между трите ваканции на учебната година; между два момента значително големи от нашия живот, когато сме пристъпвали прага на родното ни училище и когато сме го напущали. Ние бяхме учителки. Навремето Той насочваше почти всички към тази професия. Между нас имаше и мъже. Бяхме от трите категории - среднисти, завършили педагогическо училище, прогимназиални и гимназиални учители. Групата беше внушителна.
към текста >>

57. 1. Пръв и последен: за майстора (28.VIII.1973 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

И ето, че тъкмо през тези утринни часове, когато атмосферата край Него се насищаше на светлина, всред оная жива тишина, когато всеки миг и идея жадно се поглъщат, рязко се очертават, като проблясък на светкавица, оня интервал, който недвусмислено спираше дъха на учениците - защото Той говореше за себе си.
Беше единен и цялостен, и всичко изразяваше завършена, поразяваща новоизградена личност. Трудно може да се изрази с обикновения човешки език онова движение, неуловимо и почти неразбрано за обикновените хора, които се силеха да Го представят с обикновените средства, колкото и съвършени технически да са те. Единственото място на което можеше да се намери, да се види и съзерцава, това беше само по време на оня жив поток на Неговото Слово, което покоряваше не само вниманието, а цялата духовна същност на човека, здраво запазила слуховата връзка, тоя мост през който идеите преминаваха спокойно и тържествено, на места бурно като води на пролет, които прииждат от- снеговете. Беше навсякъде и докосваше по неповторим начин цялата сетивност на човека, ала всичката притегателна сила, целия извор бихме казали на магнетизъма, който излъчваше, се изливаше неудържимо и щедро когато говореше, когато развиваше своята тема, когато разнищваше своята философия, своето Учение. Речта покоряваше, Словото искреше от мъдрост, увличаше, задоволяваше, изпълваше празнините и най-важното докосваше целия човек със своята акустичност, отличителното й качество. И ето, че тъкмо през тези утринни часове, когато атмосферата край Него се насищаше на светлина, всред оная жива тишина, когато всеки миг и идея жадно се поглъщат, рязко се очертават, като проблясък на светкавица, оня интервал, който недвусмислено спираше дъха на учениците - защото Той говореше за себе си. Бяха мигове, бяха едва уловими капки, зрънца, за които бяхме благодарни, защото те бяха части от една картина, един образ очертаващ се релефно, един свят неуловим и далечен, премного светъл и чист като оазис. Кой съм аз?!... Случаят е импозантен и звучи в някакъв широк стигащ до безкрая диапазон.Веднъж беше казал: “Аз съм в думите, които говоря” - ясно и точно, определено и внушително силно - по време, когато светът бе преизпълнен с думи, през време, когато връзката между думи и дела почти беше изчезнала, за да звучи всичко казано и речено като празни фанфари всред шизофренията на двадесетия век, която обрисуваше образа на ръководещите фактори, и тъкмо тогава да кажеш: “Аз съм в думите си”, беше наистина рядко събитие. Една истина блесваше с непомрачен блясък и сила, и нямаше да се намери друга сила, която да отрече и опровергае това. Думите и живота се покриваха изумително точно и пълно - беше рядко явление, което фосфорираше по време на най-голямата игра на думи и на най-голямата въжеиграческа ситуация на нашия век.
към текста >>

С огромен риск ние се съгласяваме да трасираме един много труден път, по който поколенията ще тръгнат, за да стигнат там, където ние сме били, съзерцаващи най-великото явление на нашия век и проникнали (твърде важно за случая) в ония светещи къси като светкавица интервали.
Във времето се криеше удара, който ти поднасяше аромата, красотата и силата на дадена Истина. Опитваш се да уловиш не само нея, а и образа, който Той ни поднася. Нека бъде поднесен на всички, ние сме длъжни да го поднесем, длъжни сме като ученици и да дадем коментара, тия живи щрихи, които не тогава, а днес релефно очертават цялата обстановка като фон на образа. Казваме: Истината е там, реалността настойчиво реди своите тонове от които ние, които държим перо само ги събираме, сглобяваме ги, за да ги поднесем оживени от нашето виждане. Историята един ден ще ни благодари и националния гении ще бъде намерен, уловен и оценен. С огромен риск ние се съгласяваме да трасираме един много труден път, по който поколенията ще тръгнат, за да стигнат там, където ние сме били, съзерцаващи най-великото явление на нашия век и проникнали (твърде важно за случая) в ония светещи къси като светкавица интервали. В оня забележителен том от Утринни слова “Ликвидация на века", на който щяхме да се връщаме не само веднъж, слушани някога през неделните ранни утра - на страница 9 намираме следния пасаж: “Кой съм аз? Казвам: На небето съм бил един от първостепенните светии. Изпратен съм на Земята, за да се изпита светейството ми. Понеже зная, че съм на изпит внимавам да не направя някаква грешка... Слязох от небето като голям светия, и оставих мястото си празно. Който от вас иска, може да го заеме.
към текста >>

58. 10. Имаше ли място за страха: есе (30.I.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Животът имаше определен интервал.
Можеше ли Учителят да остави учениците си и можеше ли учениците да Го загубят? Невъзможно. Че на земята животът се измерваше със съизмерими мерки, че процесите бяха белязани със знака на преходността, че на земята съществуваше онова, което наричаме смърт всичко това не се отнасяше до ония отношения, които съществуваха като нещо неизменно и вечно. Нищо по-трайно, нищо по-прекрасно, нищо, което си оставаше белязано със знака на безсмъртието не съществуваше, както връзката на човека с Великата първопричина, както връзката, която съществуваше между ученика и Учителя. Най-здравия, най-чистия и най-красивия мост, който ги съединяваше. Нищо на земята не беше вечно. Животът имаше определен интервал. Идваше ден, когато ученикът оставаше сам. Дали е знаел и дали е мислел, че този час ще дойде, не беше важно. С Него, или без него, абсолютно нищо не се променяше в най-значимата област, в оная учебна зала, където две същества си бяха дали дума никога да не я напущат и никога да не се разделят. В целия свят за тях двамата не съществува зала по-светла, по-приятна, по-чиста, облята изобилно със слънчева светлина и топлина, беше училище и храм. Тук ставаха, стават и щяха да станат неизброимите срещи между Учителят, който обилно раздаваше знанието и ученикът, който жадно го поглъщаше.
към текста >>

59. 27. “Жена, кога ражда ...: есе (8.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

III. В Кабинета на Учителя

Стоиш между тези два интервала, вслушваш се внимателно, докосваш с пръсти китката и отмерваш пулса - неравен, ту бърз, ту тревожен, ту тържествен.
София: Просветния к-т, [1927], с. 179-248.]. “Жена, кога ражда на скръб е, а когато се роди детето, зарадва се”. (Йоанна 16:21). Два момента - две течения: огън и лед, скръб и радост. На всяка страница се срещаш с тях, усещаш ту едното, ту другото - милва те тих зефир, шиба те буря. Стоиш между тези два интервала, вслушваш се внимателно, докосваш с пръсти китката и отмерваш пулса - неравен, ту бърз, ту тревожен, ту тържествен. Искаш да въздъхнеш, ама въздишката не обичаш, не си позволяваш това, отмерваш календарното време и казваш: Половин век!... Как измина той, пак броиш, пак теглиш черта - тридесет и две години, започваш тридесет и трета. Сега сме януари 1977 година. Без Него ли сме били през тия години? Трудно би могло да се каже - не, невъзможно.
към текста >>

60. 66. Кабалата

ТОМ 33

Интервалите, през които нашия живот се развива, са много малки в сравнение с тези на живота изобщо.
-Учителят продължи, като че беше съгласен с мисълта на Канта: - Това е казано още преди 2 000 години: „Светът в Лукаваго живее”, т.е. светът е непознаваем... предмети и вещи няма. Светът е едно цяло - тяло на Бога, и ние живеем и се движим в него. Едни неща са много големи, а други много малки, едни са много далеч от нас, а други - много близо. Едните и другите, са непознаваеми. Интервалите, през които нашия живот се развива, са много малки в сравнение с тези на живота изобщо. Човешкото съзнание се прекъсва, а животът е непреривен, непрекъснат. - Ясно ми е откъде сте се ползвали, и аз съм ги чел. Но има ли начин според Вас да се познае светът такъв какъвто е? - Има. - Вие познавате ли го?
към текста >>

61. 332. Парите спечелени с труд - носят сила, живот, здраве

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

Това че си крал, лъгал, не е толкова интересно, такава е школата в която си постъпил, но важното е, че си откровен и това което научаваш, разширението на съзнанието ти и включването на повече елементи и факти с хващане на по-дълги интервали от събитията и съединението им.
На много пъти така вземах и така мислех, но никога не връщах. - Но чакай да се разберем! - викна Андрей на Христов - Вие да не сте следовател, че ме карате да Ви разказвам така? - Разказвай и не се страхувай! За тебе е по-добре аз да съм ти следовател. Това че си крал, лъгал, не е толкова интересно, такава е школата в която си постъпил, но важното е, че си откровен и това което научаваш, разширението на съзнанието ти и включването на повече елементи и факти с хващане на по-дълги интервали от събитията и съединението им. Андрей се замисли и в унес каза: - Като че ли е така, но да продължа. Омръзна ми да слушам оправданията на Цонко, затова го прекъснах, като му казах: - Кажи ми как можеше да ме увериш, че и друг път не си крал, и че за бъдеще няма да крадеш? - Не, никога не съм крал и няма повече да крам - викаше той и плачеше, искаше да ме затрогне. Скулите на лицето му бяха изпъкнали, бузите хлътнали, приличаше на мъченик! И всичко това с него, стана само за няколко минути.
към текста >>

62. 11. Песента „Странника”. Шапката на Учителя (21.06.1941, събота, София - Изгрев)

Българската музика е със затворени интервали.
Учителят ме попита: -Ти нали изпита една топлина? Една широта, едно успокоение? -Да, Учителю, точно това нещо изпитах. Почувствах и една смелост. - Ние сме непрекъснато наблюдавани от Невидимия свят в постъпките си, в мислите си, в чувствата си, каза Учителят. Българската музика е със затворени интервали. Характерът й е песимистичен. Тя не е духовна. И закачките й, и хуморът й е много саркастичен. Тъгата й е пак много безизходна. Липсва й широта и движение.
към текста >>

63. 16. „Новото Битие” - Първи Божествен ден. „Петолинието е пентаграмата в музиката”. (7.12.1941, неделя, София - Изгрев)

А не някой друг тон (интервал)?
Ако не се обади един от обертоновете, тонът става фалшив, той губи нещо и от своя цвят. Обертоновете са ангелчета. Учителят си гледаше пръстите на ръцете и продължи - На физическия свят имаме 16 обертона, но има обертонове и в Ангелския и Божествения свят. Обертоновете се явяват в един строго определен ред. - Учителю, защо например най-напред прозвучава октавата? А не някой друг тон (интервал)? Учителят се засмя и отговори. - Като прозвучи октавата му, обаждат се съществата от Ангелския свят. Когато тонът прозвучи на физическия свят, същевременно той прозвучава и в Ангелския (Духовния), и в Божествения свят с обертоновете си. Нашите уши не са пригодени да чуят тоновете в Ангелския и Божествения свят. Само душата може да ги чуе.
към текста >>

64. 19. Музикалните ключове. (19.03.1942, четвъртък, София - Изгрев)

___________________________ 19) Транспониране - пренасяне на тоновете на едно музикално произведение или откъс по-високо или по-ниско, при което се запазват интервалните отношения, но се променя тоналността.
Българите още не Го разбират и не Го приемат. Българите имат една светла звезда на Небето поради Учителя, защото Небето е определило Той да работи в България. Блажени тези, които Го разбират и прилагат Неговото Божествено учение! Господи, Учителю, благодаря Ви! Амин! ___________________________ 19) Транспониране - пренасяне на тоновете на едно музикално произведение или откъс по-високо или по-ниско, при което се запазват интервалните отношения, но се променя тоналността.
към текста >>

65. 30. „Новото Битие” - Четвърти Божествен ден. Школи по пеене. (12.11.1942, четвъртък, София - Изгрев)

Първият фалшив тон, първите затворени интервали се появиха, когато се яви и черният адепт.
Учителят каза: - Първият Адам е учил пеене в Райската градина и е пеел тоновете само с гласните букви. Съгласните букви се появили, когато той пожела да види Ева. - Учителю, те пеели ли са заедно? С Ева Адам е започнал да пее първите дуети в терци. Тогава и животните са говорели както Адам и Ева. Първият фалшив тон, първите затворени интервали се появиха, когато се яви и черният адепт. Тогава Адам изгуби качеството на чистото пеене, на окултното пеене и изпя първия фалшив тон - тона ФА. Адам и Ева изпяха първата любовна песен без позволението на Господа и Бог изпрати ангел с меч да ги изгони от Райската градина. Като излязоха от райската атмосфера, те изгубиха изкуството си да пеят. Аз казах: - Само чрез Новата школа учениците на Бялото Братство ще достигнат съвършеното пеене и ще се върнат в изгубения Рай. Тогава те ще добият ли и безсмъртие, Учителю?
към текста >>

66. 46. Българската музика. (21.05.1943, петък, София - Изгрев)

- Българската музика е инволюционна, със затворени интервали.
- Учителю, казах аз, много е заето времето ми. Много неща бих скицирала, ако имах свободно време. Опитах се да скицирам главите на новата окултна школа, Вашата окултна школа по пеене, но сама ми е трудно да сторя това. Начертах също и пентаграмата с петолинията, заедно с кръга, но ще трябва сега с Вашето съдействие да я попълня с ноти. Учителят стана прав и изпя с движения ДО, МИ, СОЛ, ДО и заговори за българската музика. - Българската музика е инволюционна, със затворени интервали. Тя слиза все надолу и като няма къде да слезе по-надолу, започва да тропа на едно място като ръченица. Нещо инатчийско има в това тропане. Българската музика има песимистичен характер. - Учителю, казах аз, каква музика да напишем с брата върху пентаграмата? На моята шия висеше една златна верижка със златна пентаграма, окачена на къса златна верижка.
към текста >>

67. 92. Весталките и Паневритмията