Търсене в текстове за 'Интервал'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 59 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това движение през интервали от милиарди години ще се придружава от такива катастрофи – импулсите за нов живот.
Нашата земя, пък и други планети, се приближават бавно, незабелязано към него и един ден сблъскването е неминуемо. Тогава енергията, която ще се развие от това сблъскване, ще запали отново това светило. И отново ще се откъснат пръстени, отново ще се създадат планети, пак охлаждане, пак условия за живот. Нека продължим аналогията. Нашата слънчева система се приближава до друга гаснеща система, същата катастрофа със слънцата, същия импулс за живот. Това движение през интервали от милиарди години ще се придружава от такива катастрофи – импулсите за нов живот. Смъртта на старата система означава раждането на нова система, на нов живот. И тъй безкрай. И затова мъдреците на времената казват, че живота не умира, защото единствената вечност във вселената, това е животът. Но що представлява самият живот? Ето проблема, който е бил, е и ще бъде вечната загадка за малките ония същества, твърди своенравни, кацнали на една прашинка във вселената, които твърде много желаят да знаят, даже повече отколкото е нужно и които се наричат хора.
към текста >>

В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра.
Физиците намират, че тук е областта на електричните вълни, които добре се схващат от апаратите на безжичния телеграф, т.е. Херцовите вълни. Изобщо, тая област до 34 милиарда трептения спада към електричеството. А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област. Светлинните явления започват при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда. В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра. Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона.
към текста >>

Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега.
Светлинните явления започват при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда. В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра. Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони. И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н. Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията.
към текста >>

2. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет.
към текста >>

3. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда.
Краските се отличават помежду си, както по качеството така и по количеството на своите трептения. Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените лъчи. Те са носители същевременно и на топлинната енергия. А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н. химична енергия. В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда. Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва. Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето. Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата.
към текста >>

4. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време.
Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици. Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката. Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
към текста >>

5. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните.
Добран Влияние на музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора.
към текста >>

6. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е.
Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън! Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток. Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси.
към текста >>

7. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неговите дела са полезни за едно малцинство настроени като него, неговата логика е вярна зa един кратък интервал от време.
Това е първата стъпка. Това е туй, което най-напред ще трябва да направим, а какво ще стане после, ще ни подскаже самият път, когато тръгнем по него. Ориентиране спрямо вечното. Колко странно би се видяло това на онзи, който не е зърнал пръста на вечното в своя всекидневен живот. Той прилича на откъснато листо, което вятърът разнася по всички посоки. Неговите дела са полезни за едно малцинство настроени като него, неговата логика е вярна зa един кратък интервал от време. Човекът от вечно се е превърнал на епохално създание. Затова хората се забравят, отричат се един други, защото делата им не са ориентирани към един постоянен, вечен закон — основа на всичко в живота. Мнозина от днешните герои, са герои само на своето време и при определени граници. Когато техният героизъм прекрачи един синор, когато навлезе в някоя „чужда територия", там отричат неговата заслуга, нещо повече, делата му намират низки, недостойни. Ориентирани сме към променливи величини, база на нашият живот не е вечният закон, който дирижира величествения ход на битието – законът за правдата, а малки променливи закончета, които се движат бързо от епоха в епоха, от година в година, от ден даже в ден!
към текста >>

8. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период.
– спаднали, след това почва едно повишение до 1850 г.; а от тогава до 1865 г. отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г. Същото явление през същите години се наблюдавало и в реките Нил в Африка и Мисисипи в Америка. През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите. И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо. Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период. Според Брюкнер освен тоя период от 35 год. съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години.
към текста >>

9. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см.
При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата. Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време. Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок. А отвращението и гневът намаляват отделянето им.
към текста >>

10. ЗА АРХИТЕКТУРАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Този опит бил правен 22 пъти, по някой път с интервал от няколко минути, през което време събуждали субекта, за да си почине.
Опитът ставал по следния начин: Средното витло на комутатора се завъртва, без да знае и самият експериментатор, дали тече ток по жицата или е прекъснат, и ако тече, в коя посока. Опитът ставал денем. Питали сензитива, какво вижда, и той правил своето описание. След това се приближавал малък компас до краищата на желязната тръба, обаче и да виждал това субектът, туй би било за него безполезно, понеже той бил вече дал своето описание. Чрез този компас определяли, дали има ток или няма и коя е посоката на тока (чрез установяване, какъв е горният и какъв долният полюс на електромагнита). Този опит бил правен 22 пъти, по някой път с интервал от няколко минути, през което време събуждали субекта, за да си почине. А по някой път опитите се правили с интервал от няколко дни. Описанията на субекта били винаги в съгласие с действителното положение на тока. Когато токът минавал по жицата, на единия край на желязната пръчка той виждал сини лъчи, а на другия - червени. При внезапно промяна на тока той виждал на двата края смесени синя и червена светлина, обаче след няколко секунди забелязвал обратно положение на цветовете: червената светлина на мястото на синята и обратно. А когато токът се прекъсвал, субектът заявявал, че не вижда някакви лъчи в електромагнита.
към текста >>

А по някой път опитите се правили с интервал от няколко дни.
Опитът ставал денем. Питали сензитива, какво вижда, и той правил своето описание. След това се приближавал малък компас до краищата на желязната тръба, обаче и да виждал това субектът, туй би било за него безполезно, понеже той бил вече дал своето описание. Чрез този компас определяли, дали има ток или няма и коя е посоката на тока (чрез установяване, какъв е горният и какъв долният полюс на електромагнита). Този опит бил правен 22 пъти, по някой път с интервал от няколко минути, през което време събуждали субекта, за да си почине. А по някой път опитите се правили с интервал от няколко дни. Описанията на субекта били винаги в съгласие с действителното положение на тока. Когато токът минавал по жицата, на единия край на желязната пръчка той виждал сини лъчи, а на другия - червени. При внезапно промяна на тока той виждал на двата края смесени синя и червена светлина, обаче след няколко секунди забелязвал обратно положение на цветовете: червената светлина на мястото на синята и обратно. А когато токът се прекъсвал, субектът заявявал, че не вижда някакви лъчи в електромагнита. Прекъсването се извършвало много пъти и то без да се пипа комутатора.
към текста >>

11. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути.
Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924). Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км. от радиотелеграфната станция в Патерна. Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути. Същевременно радиотелеграфната станция в Патерна почнала да изпраща радиовълни. Гълъбите почнали да правят множество кръгове във въздуха, но без да могат да се ориентират както други път. Изпращането на радиовълните траело половин час и през цялото това време нито един гълъб не можал де се ориентира за вярната посока да тръгне. След това спрели изпращането на радиовълните. Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си.
към текста >>

12. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство.
Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „случайности", „изключения". Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия.
към текста >>

13. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата.
И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр. Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло. Те са архитект на физичното тяло. Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр. Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли. Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина.
към текста >>

14. ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата.
След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката. Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по-подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза извън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни. Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме предадени процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципът на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тяхна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм. Неравните тактове в песните на Учителя се явяват, като такова временно деление, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация.
към текста >>

15. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Лампичките са разпределени на равни интервали, за да помагат по цялата линия.
Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове. Тя само иска да ни каже разни неща! Че как ще се запознаеш с нея, ако я виждаш винаги в една и съща дреха! Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Потегляме нагоре. Лампичките са разпределени на равни интервали, за да помагат по цялата линия. Вървим нагоре с отворени души. Отиваме към върха, за да получим нещо. Сегиз-тогиз се спираме, за да има време да се скачат отново отделните части на линията. Тук-там минаваме рекички, а някъде минаваме по скали, под които бучат невидими води и се спущат надолу от върховете. Някъде край нас скални отвесни стени, а някъде около нас - бездни, над които вървим по тясна пътека.
към текста >>

16. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Особено много изпъкват два главни типа човешки говори: мелодичният, характерен по повишаването и снишаването на тона и ритмичният тип, който съчетава думи и срички в определени индивидуални тактови интервали.
Гласът е най-големия предател на истинското „аз" на всеки човек, огледалото, което открива най-потайните му душевни пориви, които и за него самия остават скрити. Изследванията, които прави от десетки години вече прочутият професор по фонетика на говора в университета в Берлин, д-р Рииферт, са довели до изнамирането на една много интересна система, чрез която може по гласа да се „прислуша" характера на човека по най-точен и безспорен начин. Психогномията на гласа се подчинява на същия вътрешен закон, както и този на почерка. Тя не се поддава на преиначаване и преструвка, без да се познае това и при най-малкия опит. Между безкрайните особености на всеки говор, който, разбира се, е различен при всеки индивид, могат да се отбележат определени типове говор и да се сортират в известни класи. Особено много изпъкват два главни типа човешки говори: мелодичният, характерен по повишаването и снишаването на тона и ритмичният тип, който съчетава думи и срички в определени индивидуални тактови интервали. В говора на всеки човек доминира един от тези два типа. Винаги тези, чийто основен тон на говора е мелодичен, са повече хора на чувствата - това са артистични и творчески дарования във всички области. Преди всичко, обаче, „мелодична“ е жената. Ако съдим по темперамента, обаче, може да изброим редица подгрупи на мелодичния тип. Един темпераментен човек показва по-жива готовност за контакт в гласа си - неговият говор е силно внушителен и убедителен.
към текста >>

17. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой.
Какви са техните стремежи? Ако приказвате с такива, ще се убедите лесно, че в живота им като ясна следа личи незадоволеност от конвенционалното обяснение на света. Те обичат да търсят духа на нещата. Тях не ги задоволява повърхностното и катадневното, защото чрез едно неуловимо прозрение те усещат, че зад видимия порядък на света лежат скрити от земните човешки очи великолепието, красотата и неотразимата хармония на други светове, чието бледно отражение е нашият свят. Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора. До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства. За тия хора, които могат да заемат, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято любов като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове. На края искаме да спомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор, а вън кипи живот, веселие и младост.
към текста >>

18. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това е така нареченият „интервал".
Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него.
към текста >>

Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал).
За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи.
към текста >>

Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции.
Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
към текста >>

19. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат.
Да вземем запример ражданията и умиранията, които се случват в едно населено место. На пръв поглед, те ни се струват случайни – раждат се и умират хора по всяко време на денонощието, еднакво, може би, през всички часове. Статистичните изследвания, обаче, показват, че това съвсем не е така. Оказва се, че както ражданията, така и умиранията са подчинени на един денонощен ритъм. С други думи, има известни часове от денонощието, когато ражданията се случват в най-голям брой, когато те достигат един максимум. След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат. Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията. Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са. ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност.
към текста >>

Като разпределил денонощието на интервали от по 3 часа, той установил следните резултати дадени в таблицата: От тази таблица се вижда, че максимумът на ражданията се пада между полунощ и 3 часа (0–3), именно случили са се 445 раждания или 133% от средния брой.
По-чести са в протестантски, отколкото в католишки страни, по-чести са също всред мъжете, отколкото всред жените, по са чести в известни възрасти и пр. След тия кратки сведения за някои явления в живота, в които статистиката открива известна ритмична закономерност, ще се спрем по-специално на денонощния ритъм на ражданията и умиранията. Първите по-точни изследвания относно ритъма на ражданията е дал Кетле, когото наричат „баща на социалната статистика". Той събрал данните за всички раждания, 2680 на брой, зарегистрирани в болницата „Св. Петър" в Брюксел, от 1811 до 1822 година. Като разпределил денонощието на интервали от по 3 часа, той установил следните резултати дадени в таблицата: От тази таблица се вижда, че максимумът на ражданията се пада между полунощ и 3 часа (0–3), именно случили са се 445 раждания или 133% от средния брой. Минимумът настава между пладне и 15 часа (12 – 15). Той показва 279 раждания или 83% от средния брой. Подобни изследвания са. правени от Ranken, в Единбург, от Buek в Хамбург и Berlinski в Берлин. Те прецизират донейде резултатите на Кетле, но и те почиват на сравнително малък статистичен материал.
към текста >>

Този материал, в който има около 51/2% случаи на мъртвородени, е разделен по двучасови интервали.
Подобни изследвания са. правени от Ranken, в Единбург, от Buek в Хамбург и Berlinski в Берлин. Те прецизират донейде резултатите на Кетле, но и те почиват на сравнително малък статистичен материал. С по-обширен материал е разполагал Goelert при своите изследвания. Той е имал под ръка 86,850 раждания, зарегистрирани в кантона на Цюрих през годините 1876-84. Този материал, в който има около 51/2% случаи на мъртвородени, е разделен по двучасови интервали. Ето таблицата, която дава резултатите от издирванията на Goelert'a: И тук максимумът се пада през ранните утринни часове (от полунощ до 6 часа). А минимумът съвпада точно с този установен от Кетле, сир. веднага след пладне (от 12-14 часа). Да се обърнем сега към денонощния ритъм на умиранията. И в този случай изглежда, че Кетле е първият, който се е занимал с тоя въпрос.
към текста >>

Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които разпределението на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология.
Отношението между броя на смъртните случаи през третата и последната четвърт от денонощието е 1,36:1 или кръгло 4:3. Други по-точни изследвания върху денонощния ритъм на умиранията, при които е взета под внимание и причината на смъртта (Berlinski), показват известни различия в резултатите, сравнени с тия на Кетле. Така запример, максимумът у Берлински се пада между 6 часа сутр. и пладне, а минимумът за всички хронични болести съвпада с този на Кетле (между 18 ч. и полунощ). Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които разпределението на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология. Наистина, те разкриват интересни тънкости, които навеждат изследователите на смели размишления относно причините на денонощния ритъм на ражданията и умиранията, но аз няма да се спирам на тях. С настоящата статия исках само да обърна вниманието на читателите върху факта, че и там, дето ни се струва да цари случайност, все пак има известна закономерност. Г.
към текста >>

20. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

в интервал от няколко часа в два малки провинциални града.
в Марбург. Като се има пред вид, забелязва Крафт, че и двамата работят като пионери в сродни области на изследване, не е никак чудно, дето имената им биват споменавани едно до друго в литературата. Ще приведем още един пример от тоя род. Пол Шуанар (известен повече под псевдонима Пол Фламбар) и Е. Пикар са родени и двамата на 13 февруари 1867 г. в интервал от няколко часа в два малки провинциални града. И двамата следват Парижката Политехника, за да станат по-после висши офицери във френската армия. Сравнително рано и двамата се заинтересуват от астрология, която се заемат да изучават в научен дух. И двамата стават по-късно членове на един и същ научен кръжок („Палеософско общество", чиито членове никога не са били повече от 20 души). И двамата умират – единият на 63, а другият на 67 години. Друг пример.
към текста >>

21. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Обаче, има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време.
Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя! Един вечен ритъм цари в природата. в това отношение животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика. Например, сменяването на деня и нощта, на будното състояние и спането, на годишните времена и пр. Обаче, има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време. Например, земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25,000 години. Но има и още по-големи периоди. Ще кажа няколко думи върху това. Идването на пролетта зависи от обикалянето на земята около слънцето, т.е. то предимно е свързано с живота вътре в слънчевата система, а не толкоз с живота на целия космос.
към текста >>

Разбира се, тук процесът става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години.
Бързината, с която земята се движи по своята орбита, е 29 километра в секунда, а бързината, с която слънчевата система като нещо цяло се движи към други съзвездия, е друга. И естествено е, че тя в своя път в междузвездния свит ще срещне пространства от различен характер. И това не може да не се отрази върху еволюцията на съществата, които я обитават. Сега влизаме в епоха, когато слънчевата система се издига в по-високите области на космичното пространство. По-рано тя е слизала надолу, а сега е в началото на качването. Разбира се, тук процесът става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години. Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква друг въпрос: що е „горе" и що е „долу" в езика на окултната космология? На пръв поглед понятията горе и долу са. неща относителни, които всъщност не важат като нещо обективно в природата. Например, по-конкретно казано, за един земен жител „долу" е посоката към центъра на земята, а „горе" е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното: за двама хора, които се намират в антиподи, напр.
към текста >>

22. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Смърт — това е един безкрайно малък интервал между два такта на живота.
Ние виждаме всъде, как съграждащият принцип тържествува над рушителя на живота. Ние знаем, без някой да ни е убеждавал в това, че тихият вик на живота около нас ще възтържествува над смъртта, която е преход и врата пак към живота. Ние знаем и при най страшната картина на рушението, че съграждащото в света е по-силно от онова, което руши. Животът пулсира в миговете, минутите, часовете, годините, вековете и ерите. Той е гъвкаво и красиво преповторение,— без баналност и еднообразие — на една предвечна идея и сравнена с него, смъртта е постоянна, инертна, статично заплашваща сянка, у която няма промени и растеж. Смърт — това е един безкрайно малък интервал между два такта на живота. Смъртта няма облик и нюанси, тя няма степени, защото е пауза, застой и мрак. И вярвайки в живота, който обладава всичко в тоя безкраен свят, ние ще вървим по неговите острови, за да зърнем малка частица от величието на бликащото сърце, из което той изхожда.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тази е причината, че изследваемите феномени в съвременната наука са върни и безпогрешни само в един малък интервал от света и времето.
Ако имаше хора, които можеха да виждат в света на истинската причинност на всичко, и ако тяхното проникващо око би било в състояние да види света, в който протича нашият духовен живот, там той би видял от всичко най-много, неизброимо много и непоносимо тежки вериги, които нашето оковано аз влачи след себе си. Ако някъде в световното пространство би се установила една неподвижна камера или едно абсолютно изолирано купе с отделно и независимо от всички останали системи съществуване, такова купе, каквото беше потребно за релативната теория, това купе би могло да бъде една наблюдателница, една безпристрастна точка, от която би могло да се наблюдават абсолютните стойности на всички развиващи се събития. От това въображаемо място, освободено от въздействието на каквито и да е сили и пречистено от измамата на релативния калейдоскоп, един наблюдател би видял същинския смисъл на вселенските събития и не би се заблудил в своята преценка, защото сам той не участвува в тях. Но такова нещо е невъзможно. Няма такова място в космоса, което да наречем неподвижно, затова ние сме осъдени да приемем веднъж за винаги една релативна геометрия, една релативна физика, една релативна космогония. Тази е причината, че изследваемите феномени в съвременната наука са върни и безпогрешни само в един малък интервал от света и времето. По същия начин е невъзможно да получим и да дадем една абсолютна преценка на феномените и в духовния живот. И за тоя свят е невъзможно да се установи една такава независима "камера", от която като безпристрастни наблюдатели ще можем да преценим същинската и абсолютна стойност на събитията, които стават в тоя свят. Принципите за релативността е валиден и тук – в тоя свят на духа, който макар и съвършен в своя строеж и неизменен в своите закони, от различните хора бива виждан и тълкуван по най-различен начин. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед край нас, за да се убедим, че различните човешки същества влачат непоносимо тежките вериги поради липса на светлина относно много и то катадневни неща. Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си.
към текста >>

24. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?).
В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието.
към текста >>

Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у човека; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр.
Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти. Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у човека; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр. и пр. Това ново разбиране е най-подходящо за днешно време, защото дава вечните истини за музиката във форма най-удобна и най-достъпна за съвременния уровен на човешкото развитие. То, по начало окултно, ще ни доведе неизбежно, между другото, и до някои от древните схващания, но не вече като литература или легенда, а като една реална действителност, с която новите музиканти ще творят новата музика на едно ново човечество.
към текста >>

25. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение.
Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100. Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона! Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ. Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части. В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове.
към текста >>

Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина.
Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона! Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ. Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части. В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък.
към текста >>

Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части.
Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части. В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък. При едно по-голямо изостряне и развитие на слуха, четвърттонието ще стане най-малкото интервално отношение в музиката ни, както сега е полутонието. А защо трябва да мислим, че развитието на човка и музиката, която той твори ще спре до тука? Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете.
към текста >>

При едно по-голямо изостряне и развитие на слуха, четвърттонието ще стане най-малкото интервално отношение в музиката ни, както сега е полутонието.
Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части. В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък. При едно по-голямо изостряне и развитие на слуха, четвърттонието ще стане най-малкото интервално отношение в музиката ни, както сега е полутонието. А защо трябва да мислим, че развитието на човка и музиката, която той твори ще спре до тука? Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете. Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо.
към текста >>

26. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно колело или кръг е тяло, което може да се върти така, че в определени интервали време дадена част от него е в контакт с повърхността, върху която кръгът се върти, и макар че може да има засилване в бързината на обръщанията (чрез даване на допълнителни тласъци) все пак редът във въртенето не се променя, т. е.
Hямa нищо случайно или безпричинно. Ако незнанието е причината за толкова много тъй наречени грехове и за толкова страдания, които биха могли да се избегнат, то наш дълг е да търсим и да разберем закони на живота, за да можем да работим с тях и, следователно, съзнателно да подпомагаме своята еволюция. „Кръг след кръг“, е един често употребяван израз, когото ние можем да заместим с израза „Цикъл след цикъл“. Тия три думи съдържат един основен закон във вселената, който принадлежи не само на метафизиката, но който може да бъде проверен и доказан научно чрез проучвания и експерименти и тогава да бъде приложен в практическата дейност на всекидневния живот. Нека разгледаме тоя закон отблизо, преди да търсим неговите доказателства и аналогии. Едно колело или кръг е тяло, което може да се върти така, че в определени интервали време дадена част от него е в контакт с повърхността, върху която кръгът се върти, и макар че може да има засилване в бързината на обръщанията (чрез даване на допълнителни тласъци) все пак редът във въртенето не се променя, т. е. една точка от въртящото се тяло, след като се е допряла до дадена точка от околовръстната повърхност, ще трябва да измине най-голямото разстояние преди да дойде втори път до същата точка. По такъв начин съществува една урегулирана смяна на издигане и слизане. Този закон е универсален — най-малките атоми както и слънчевия системи се движат ритмично, в по-малки или по-големи цикли; събитията в живота на народите и расите се подчиняват на същия закон за цикла; посяването и жетвата на една нива, също както и посяването (слагането в действие) и жетвата (прибирането плода на дейността) на великите космични сили, са също такива цикли, различаващи се по времетраенето си. Сега нека започнем от познатото, което ние можем да наблюдаваме и доказваме, за да дойдем до непознатото, което трябва да се приеме чрез вяра или по аналогия; защото, колкото нашите проучвания напредват, толкова границата на непознатото се оттегля все назад и назад и ние ходим вече в светлина там, дето по-рано е било тъмно. „Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи.
към текста >>

Всяко впечатление, което ние получаваме, има свойство да се възобновява в определени интервали.
Чрез разбиране на закона за цикъла във вътрешния, душевния ни живот, ние се освобождаваме в безграничната свобода на по-обширни действащи, безгранични в своята дейност закони. Защото. макар че ние никога не можем да се надигнем над закона, все пак можем да се издигнем до степен, където по-раншните закони представляват само един надминат стадий. В това именно се състои съзнателната еволюция. Нека се постараем да разгледаме как ний можем да употребим познанието на закона за цикъла, за да ускорим развитието си. Човешкият живот е също така обект на закона за цикъла, както са слънчевата система и атома. Всяко впечатление, което ние получаваме, има свойство да се възобновява в определени интервали. Ако чрез преповтаряне ние засилваме едно впечатление, неговите понататъшни възобновявания ще стават все по-силни и по-силни, докато това впечатление се вреже в нашето съзнание и се превърне в една сила, която действа независимо, сама произвеждайки навън подобни впечатления. Това именно е изграждането на характера. В един по-широк цикъл, впечатленията и потиците дават форма па характера и развитието на една раса. Да предположим сега, че едно нежелателно впечатление, което става причина за редовно възобновяване на лошо настроение или зло желание, е влязло в нашето съзнание. Понеже „цикличната точка“, която носи със себе си това впечатление се движи, то тягостното настроение постоянно ще се възобновява, обхващайки и завладявайки ума н колкото повече волята му се противопоставя, толкова по-голяма ще бъде борбата.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на несъзнателност, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят.
Макс Хайндел (10) ТАЙНАТА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 114) След като завърши пребиваването не човека, Аза или троичния Дух в първото небе, той влиза във второто небе. Той е облечен сега в дрехата на ума, — умственото тяло, което съдържа в себе си трите атома-семена, — квинтесенцията на трите изоставени носители-тела на човека. Когато човек умира и изгубва своите физическо и етерно тела, той е при същите условия, както когато човек заспива. Астралното тяло няма готови за действие органи. Тъкмо сега, след окончателното разделяне с физическото тяло, астралното тяло започва да се преобразува като от една яйцевидна фигура почва да взема формите на физическото тяло. Лесно е да се разбере, че именно поради това, необходим е един интервал на несъзнателност, подобен на съня, и чак след него човек се събужда в астралния свят. Нерядко се случва, обаче, че подобни хора за дълго време нямат точна представа за това, което е станало с тях. Те не могат да разберат, че са умрели. Те виждат ясно, че могат да се движат и да мислят. Понякога е много трудно да се накарат да повярват, че наистина са „умрели“. Те виждат че има, никаква разлика от по рано, но не могат ясно да схванат в какво се състои тя.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта.
Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията. Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността. И той трябва да се възвръща в него много пъти преди да добие възможност да овладее всичкото знание, което може да се получи от там. Един земен живот колкото и богат на опитности да бъде той, не може да ни даде всичкото знание, което ни е нужно. Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта. Факта, че обикновено не си спомняме миналите животи, не е доказателство против тяхната реалност. Ний не можем да си спомним всички неща, които са станали с нас и през този ни живот. Ние не си спомняме всички усилия, които ни са били нужни, за да се научим да пишем. Ний обаче владеем това изкуство, което доказва, че ние наистина някога сме го учили. Също така всички способности, които ние сега притежаваме, доказват, че ние, някога и някъде, сме ги придобили.
към текста >>

29. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Денонощието е било разделено на четири интервала по шест часа, като се почва от полунощ и в резултат от най-внимателното наблюдение било установено, че през всяко време на деня и нощта космическото излъчване си остава постоянно, без да се гледа на положението на земята през денонощието.
Оловна стена с по-малки дебелини те пробиват, като се задържа малка чест в оловото и като отслабва тяхната интензивност. Тия лъчи пронизват нашето тяло тъй леко, както слънчевите — прозрачния въздух. Физиологичното действие на космическите лъчи още не е изучено, макар. че те са най-важните и най-мощните агенти, действащи върху клетките на живия организъм. Първият крупен факт, съобщен от Миликана, бил доказателството, че никакви колебания в интензивността при космическото излъчване няма. Денонощието е било разделено на четири интервала по шест часа, като се почва от полунощ и в резултат от най-внимателното наблюдение било установено, че през всяко време на деня и нощта космическото излъчване си остава постоянно, без да се гледа на положението на земята през денонощието. Следователно, то не е свързано с каквото и да е съзвездие и не излиза от натрупаната материя, из тъмните бездни на междузвездните пространства. Вторият основен факт, съобщен от Миликан, се отнася до зависимостта на космическите лъчи от височината на мястото, на което се намираме. Още, в 1913 и 1914 г. Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал. Но първите работи на Миликана го довели до убеждението, че над 9 км.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пролет в духовния живот, така реален, така действителен, както живота на нашата физика, с тая разлика, че на земята тя настъпва след една обиколка около слънцето, която трае една година, когато другата трябва да се върти около друго светило за чийто размери ние нямаме представа, за да имаме такава пролет чийто интервали броях хилядолетия.
За това, защото никоя година, не е липсвало на земята! . . . Но! . . Другата пролет!? Пролетта на душата, на духа, на човечеството, в своя път на прогрес и творчество?! Пролет в духовния живот, така реален, така действителен, както живота на нашата физика, с тая разлика, че на земята тя настъпва след една обиколка около слънцето, която трае една година, когато другата трябва да се върти около друго светило за чийто размери ние нямаме представа, за да имаме такава пролет чийто интервали броях хилядолетия. В бъдеще може би точно ще определят тоя дълъг път около едно непознато но велико слънце, от което земята черпи друг род енергия, вследствие на което идва пролет за човешкия дух. Как и защо идва, в дадения момент не е важно. Но кое годишно време изживява човечеството, кое годишно време идва сега, ето въпроса, който вълнува всекиго. Излишно е да се мисли много. Задачата е лесна за едно дете, дори големите от тях могат да научат това.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата.
ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката. Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза из-вън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни. Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме преда-де-ни процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципа на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тясна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм. Неравните тактове в песните на Учителя се явяват като такова временно деление, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация.
към текста >>

32. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако се взрем по-внимателно и дълбоко в живота, ще открием, че той протича между интервали на опасности — за едни по-големи, за други по-малки, които изплитат мрежата, наречена съдба.
Кои са тип мигове? Протичащият буен и стремителен поток на живота има магическа и опияняваща власт над човека. Той го насища с измамния чар на всекидневността и успива вътрешното му прозрение, чрез което човек познава какво е той и колко скъп, неоценим дар в него е вярата във възвишения му произхода. Няма по-опияняващо нещо от живота, който непрестанно гради, руши и увлича. Той успива волята за събиране духовните сили, които само в тишината на такъв изключителен миг разкриват непознати и неподозирани съкровища. Ако се взрем по-внимателно и дълбоко в живота, ще открием, че той протича между интервали на опасности — за едни по-големи, за други по-малки, които изплитат мрежата, наречена съдба. Човек е акробат, който ходи по въже, или мореплавател, който не знае кога ще налети бурята върху неговия кораб. Живота е миниран и той се движи между опасностите, спотаени до него. Да живееш истински е най-голямата наука, най-блестящата мъдрост и най-тънкото изкуство. Това изкуство го владеят само най-съвършените, които не ходят със слепи, а с отворени очи. Дошъл на земята, всеки човек е обречен на страдания.
към текста >>

33. -

Учените, макар, че не могли да прочетат написаното, забелязали, че известни фигурки се повтаряли на различни интервали.
Дъските намазвали с боя и по този начин отпечатвали първите книги. Този начин, обаче, не бил практичен, защото веднъж употребените дъски за един текст, не могли да служат вече за друг. Но и много преди това съществувало печатане, но не с дъски, а с печати. Преди няколко години на о. Крит намерили един кръг, покрит с дребни фигури: хора, храсталаци, птици и риби. Учените, макар, че не могли да прочетат написаното, забелязали, че известни фигурки се повтаряли на различни интервали. От 241 — различни били само 45. а другите се повтаряли. Заключението било,че надписът бил на някой неизвестен език от преди 4 хил. години. Обаче най-интересното било, че буквите не били писани на ръка, а били печатани с печат. . .
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи.
Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука. Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи. Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове. Хармонията за западния слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понеже не всички четци са убедени окултисти, трябва да подчертаем тука, че интервалите между един и друг земен живот па една душа може да бъдат и цели векове.
Това са най-новите съобщения на Д-р Самона. Явно е, че тук имаме повторно превъплътяване на една душа, макар че Самона в своята крайна предпазливост не го казва нарочно. Трябва да чакаме, у момичето да настъпи в една възраст момент, когато то ще си спомни нещо за по-предишното си съществуване. Когато настъпи този момент, тогава ще стане ясно за онези, които отхвърлят мисълта за превъплътяването, било защото не могат да го обяснят с днешната академическа психология или защото са фанатизирани монисти и противници на всякаква метафизика. За окултиста мисълта за повтаряното преживяване на земята е основна истина. Понеже не всички четци са убедени окултисти, трябва да подчертаем тука, че интервалите между един и друг земен живот па една душа може да бъдат и цели векове. Доказателствата за това са още твърде оскъдни. Но доста много доказателства имаме за бързо превъплътяване на душите на рано починали деца. Такъв е и случаят, за който ни съобщава Д-р Самона. Предсказания за 1914 година. Всяка година излизат двата английски астрологически алманаха от Рафаел и Задкил.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След известен интервал тя имала още кризи.
Нямало е нито един случай, казва Райхенбах, дето предсказанието за собственото здравословно състояние да не се е сбъдвало. Но тук трябва да се забележи още следното. Г-ца Цинкел предсказвала точно кризите. За една криза тя казала, че е последна. Обаче, тя не била последна. След известен интервал тя имала още кризи. Г-ца Гиртлер казала, кога ще се прекрати болестта й. Тя тогава се прекратила действително. Но след известно време пак се повърнала. Райхенбах казва, че от неговата опитност следва, какво спящият може да предсказва за своето здравословно състояние, обаче, може да греши, ако предсказва други неща. Той цитира случаи, когато предсказанието не се сбъдва, щом не се отнася за собственото здравословно състояние, а е от друг характер.
към текста >>

При вида на тези групи от маси и столове, наредени в редове и интервали, Вебер внезапно се спре, подпра се на своя бастун и каза: „погледнете, не приличали това на един величествен победоносен марш?
За случая на Гоцлан, трябва да се приеме, че у него съществува никакво сродство между думите и цветовете. Най-после искам да спомена за още едно интересно явление. Някой нарекъл архитектурата „вкаменена музика". И наистина, мен често ми се е случвало при вида на някоя постройка или група от постройки да изникват в паметта ми известни акорди или мелодии. Че наистина зрителни впечатления могат да се превърнат в музикални преживявания, показва следния случай с компониста Вебер, съобщен от един негов приятел: „когато ние дойдохме з градината, тя беше напусната от гостите поради дъжда, а масите и столовете бяха събрани на групи, и обърнати с краката на горе. При вида на тези групи от маси и столове, наредени в редове и интервали, Вебер внезапно се спре, подпра се на своя бастун и каза: „погледнете, не приличали това на един величествен победоносен марш? Аз ще използвам това! “ — И по такъв начин се създаде прочутия марш от „Оберон“. За обяснение на тия синопсии не можем да кажем много, понеже фактите са още недостатъчно проучени. във всеки случай, аз мисля, че в основата на тия яздения не стоят случайни асоциации, а никаква тайнствена връзка между отделните чувствени области. Че тия синопсии са главно между областите на зрението и слуха, се обяснява с това, че човек се ориентира главно с тия две чувства.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.).
Откритието на законите, отнасящи се до движението на органите при растенето, зависи, прочее, от точната мярка на нормалното растене и неговите промени. Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума. Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а). Чертежите могат да се получат върху неподвижна плоча, посредством две точки — едната в нормални условия преди опита, другата — след промяната на външните условия. Отдалечаването или приближаването на точките отговаря на стимулацията или понижението, причинявани от дееца, чието действие се изучва (фиг. 2-d) Чертежите могат също да се вземат и върху плоча, приведена в еднообразно движение: върху кривите, получени по този начин—координатите отговарят на движенията, а абсцисите — на времето. Ако някой фактор увеличава скоростта на растежа, тогава кривата се устремява нагоре, и обратно — ако факторът отслабне, навежда кривата надолу, (фиг.
към текста >>

Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а).
Голямата мъчнотия в тези издирвания произтича от извънмерната бавност на движенията, тъй като те са от величина 1/40 000 част от милиметра в секунда — половината от дължината на светлинната вълна в содиума. Обикновено употребяваните „оксанометри“ увеличазат само 20 пъти движенията, и много часове трябва да се наблюдава, докато растенето стане забележимо, а през това време външните условия: топлината, светлината се изменят и променят резултатите; свръх това и самостоятелни промени се появяват през тези дълги периоди. Неизвестните причини могат да се избегнат, само когато периода на опита трае няколко минути: затова е необходим уред с голямо увеличение и автоматическо записване. Аз успех да го реализирам с моя крескограф с голямо увеличение, състоящ се от системата на два лоста, първият умножаваш, сто пъти, а вторият още сто пъти, тъй че цялото увеличение е 10,000. За да можеше да се премахне мъчнотията от триенето — да се получи точно записване на движението на растенето — разреших въпроса чрез една махална система, която доближава и отдалечава опушеното стъкло до писалката чрез правилни временни интервали (фиг. 1.). Записването се изразява в една редица точки, раздалечаването на които една от друга отговаря на дължините на растежа през интервали от една секунда (фиг. 2-а). Чертежите могат да се получат върху неподвижна плоча, посредством две точки — едната в нормални условия преди опита, другата — след промяната на външните условия. Отдалечаването или приближаването на точките отговаря на стимулацията или понижението, причинявани от дееца, чието действие се изучва (фиг. 2-d) Чертежите могат също да се вземат и върху плоча, приведена в еднообразно движение: върху кривите, получени по този начин—координатите отговарят на движенията, а абсцисите — на времето. Ако някой фактор увеличава скоростта на растежа, тогава кривата се устремява нагоре, и обратно — ако факторът отслабне, навежда кривата надолу, (фиг. 2-б). Фиг. 2.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек.
Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето. Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика. Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка. Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами. Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството.
към текста >>

Планети те се движат от междупланетни си ли, както хармоничните интервали.
Тя не е в центъра. Тя се движи около себе си. Това движение причинява деня и нощта. Въртенето на Сатурн прави голямата година на света. То става в тридесет години, това на Юпитер в 20 години, на Марс в 2, на слънцето в една, а на Меркурий, Венера и Луната — в един месец. Планети те се движат от междупланетни си ли, както хармоничните интервали. Венера, Хеспер и Фосфорус са една и съща звезда. Луната и другите планети са обитаеми. Философията на Питагора Мъдростта и философията са две различни неща. Мъдростта е истинската наука, а истинската наука е тази на безсмъртните, вечните, действащи от само себе си, неща. Съществата, които само участват в първите и се наричат така само вследствие на това участие, материалните, телесните, подчинените на раждане и разрушение, не са собствено същества, те не могат нито добре да се познаят, нито добре да се определят; понеже са безкрайни и преходни в своите състояния, няма никаква мъдрост в тях.
към текста >>

Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали.
Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото. Никой не може да се издигне над себе си без помощта на Бога и на добрите гении. Трябва да се молим и да ги призоваваме.
към текста >>

В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект.
Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време. Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е спокойно. Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение. Трябва да имате силно желание, но да помните, че всяка просба, отправена в състояние на силно възбуждение, всякога се удовлетворява с пресилване. Съблюдаването на това важно правило би ви за пазило от много неприятности. Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този начин на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Частите, на които се разделя еталона, се наричат интервали.
Струна с дължина 43,000 (брои се отдолу на горе по еталона, т. е. от нулата), ще имаме ре, с дължина 95,000 — пак ре. В еталона — 1 м. (100,000) отговаря на ре бемол, 108 с. м. — на тона до и пр. Частите, на които се разделя еталона, се наричат интервали. При всички архитектурни или декоративни форми трябва да изберем преди всичко акорда. „Струната, като мярка на тоновете, казва Сент-Ив, — това е линията. като мярка за пропорцията на формите. Това приложение, казва той. дава една нова наука; и въоръжени с нея, всички изкуства могат да се сведат към едно архитектурно единство; източниците, до които този принцип може да дойде, са неизчерпаеми: в това отношение архитектурата е по-малко ограничена от музиканта, защото последния има на разположение твърде малък брой октави (8 — 9).
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота.
Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие? Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата. Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара. Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно. „Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка. Красотата на тая гледка, усърдието, което те полагат при тая своя работа, е поразително.
към текста >>

НАГОРЕ

0.52682399749756