Търсене в текстове за 'Илюзия'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 63 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък.
Стигнахме навреме на Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват.
към текста >>

2. 4_02 ) Свободата - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти си в илюзията – когато приближиш една форма близо до себе си и не виждаш нищо друго, всичко друго забравяш и само тази форма знаеш.
Които искат да живеят братски, не трябва да са наблизо; между единия и другия да оставят разстояние. За да живеят хората добре, трябва да живеят на известно разстояние един от друг, Любовта отблизо не става. Да не се мисли, че физическата близост е и вътрешна близост и че физическата далечина е и вътрешна далечина. Двама души могат да се намират на двата полюса на Земята и пак да са заедно, да са слети. При Любовта не трябва да се привързваш. Ти си в илюзията – когато приближиш една форма близо до себе си и не виждаш нищо друго, всичко друго забравяш и само тази форма знаеш. Не трябва да живеете много сгъстено. Най-малко да има по един метър разстояние един от друг. Значи Любов без привързване. Не ставайте много близки един на друг, за да не се засенчвате. Човек е по-силен от съдбата и условията и ако е по-смел, ще надделее условията, иначе условията ще го спънат.
към текста >>

3. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога.
Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила
към текста >>

Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава.
Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот
към текста >>

4. Изгрев, 7.ХI.1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една илюзия за него, че е остарял.
Но не трябва да се спира човек дотам, а да върви по-нагоре. Да не се спира човек на едно място и да не казва: „Това, което аз знам, е най-добро.” Всяка година допринася нещо на детето. На старини човек да не съжалява, че е остарял. Той не е остарял. Това е една илюзия за него, че е остарял. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? Защо се е подмладил? - Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят да отива с Любов.
към текста >>

5. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Търсим нещо и после Виждаме, че е илюзия - търсим по-нататък.
След молитвите и песните запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една по-раншна беседа, после започна разговор. Учителя каза: - Във Всичките си страдания ние търсим Реалността. Търсим нещо и после Виждаме, че е илюзия - търсим по-нататък. И В любовта ние търсим пак Реалността. Търсим и В баща си, и В майка си, В тоя момък; В оная мома... Но Виждаме, че те си заминават, изгубват се. Докато човек не е в Реалността, Всички гласове, които чува В природата, са груби. Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето. После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат.
към текста >>

6. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Че сенките на живота са илюзия.
Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича! Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени.
към текста >>

7. 079 ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия.
Защото реалната Светлина, която съществува вечно, е над физическия свят. Сянката може да се яви, да изчезне, пак да се яви и т.н. Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда. Как може за седем часа да свърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално. Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.
към текста >>

И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия.
Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда. Как може за седем часа да свърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално. Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.
към текста >>

Не че е илюзия, но е по-малко реално.
Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда. Как може за седем часа да свърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално. Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.
към текста >>

8. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще кажете, че всичко това е илюзия.
Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите се листа, отколкото най-великите музиканти. Свържете се с музикалния свят. Слушали ли сте музиката на цветята, когато цъфтят, или хора на зреещите плодни дръвчета? Слушали ли сте хора на текущите води? Слушали ли сте песента на летния зефир, който милва дърветата? Ще кажете, че всичко това е илюзия. Не, ухо е нужно, за да чуете тази песен и да се слеете с нея. Всичко в Природата е живо. Във всичко, създадено от Бога, има велик смисъл. Във всичко има музика и песен. Всяко живо Същество произвежда звук.
към текста >>

9. Разговор за Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една илюзия за него, че е остарял.
Но не трябва да се спира човек там, а да върви по-нагоре. Да не се спира човек на едно място и да не казва: „Това, което аз имам, е по-добро.“ Всяка година допринася нещо на детето. Но старият човек да не съжалява, че е остарял. Той не е остарял. Това е една илюзия за него, че е остарял. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? От егоизъм. Защо се е подмладил? Защото е влязъл в Божията Любов.
към текста >>

10. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна.
Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава момъкът разбрал, че този старец не е илюзия, защото в ръката му останал свитъкът, който и сега е запазен като документ в църквата „Архангел Михаил“ Във Варна. Този документ се нарича „Антимис“ и представлява картини от живота на Христа. Учителя е роден на 11 юли 1864 г. В с. Николаевка, варненско. След като е изкарал средното си образование във Варна и Свищов, той отива в с.
към текста >>

11. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Велико противостояние на Марс, ставащо на всеки 15 или 17 години, при което Марс се намира най-близо до Земята (на 50 000 000 километра) и е най-удобен за наблюдение; тогава той пръв открил на Марс канали, но останалите астрономи приели, че това е илюзия, дължаща се на дефект в телескопа или на някакви смущения в атмосферата на земята.
Поради изключителната активност на силовите си течения и влияния, древните звездобройци са я наричали Вулкан. Така ще я наричаме и ние. Пръв д-р Лескаро през 1859 година твърди, че е наблюдавал тази планета, а в по-ново време италианският професор по астрономия Бенанди съобщи за планета между Слънцето и Меркурий, която нарече Фаенца. Вярно е, че други астрономи не са я потвърдили, но това не трябва да ни дава основание да отричаме нейното съществуване. Например, през 1876 година големият италиански астроном Скриапарели наблюдавал т. нар. Велико противостояние на Марс, ставащо на всеки 15 или 17 години, при което Марс се намира най-близо до Земята (на 50 000 000 километра) и е най-удобен за наблюдение; тогава той пръв открил на Марс канали, но останалите астрономи приели, че това е илюзия, дължаща се на дефект в телескопа или на някакви смущения в атмосферата на земята. В по-ново време астрономите доказаха съществуването на канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италианец. Така и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на планета между Слънцето и Меркурий. Съвременните учени смятат, че тяло, отстоящо по-близо до Слънцето от Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра, въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува.
към текста >>

12. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена.
Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други. В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа. Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова.
към текста >>

13. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая.
Учителят В предишното изложение изтъкнах разликите между източната и западната окултна традиция. Основната разлика между тези две традиции е, че източната традиция има инволюционен характер, а западната традиция има еволюционен характер. Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви.
към текста >>

За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност.
Източната традиция е дадена при слизането на Духа в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане на Духа неговата Светлина постепенно се намалява, докато се намери в пълна тъмнина в материята. За източната традиция материята е мая, илюзия, и човек трябва да я игнорира и да се стреми към Духовното, което стои зад тази мая. Това става по различните системи на йогите. Западната традиция и нейните учения изхождат от човека и отиват към Бога, от природата към Духа. За тази традиция физическият свят не е илюзия, но е Въплотено Слово, въплотена духовност. И всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива в природата. Като златна нишка през всички учения на западната традиция преминава мисълта, че Духът, Бог се намира дълбоко в човека и в природата, и трябва да Му дадем път да се прояви. И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България.
към текста >>

14. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая."
Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща." „Знай, че хармоничното, деятелното и инертното естество са от Мен, не Аз в тях, а те в Мен. (Тук става въпрос за трите качества: сатва, раджас и тамас.) Целият този свят заблуден от тази природа на трите качества, не Ме познава - Аз съм над тях, Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая." „Аз наистина изпълнявам желанието на всеки предан, който с непоколебима вяра търси да богопочита кой да е предмет. Той проникнат от вяра, търси да боготвори такова божество и от него получава изпълнение на своите желания, като всъщност Аз допущам това." „Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание. Еманацията, която е причина за пораждане на съществата, се нарича дейност.
към текста >>

Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, през това Мое Божествено покривало причинено от качествата.
„Знай, че материята (пракрити) и Духът (Пуруша) и двете са безначални. Знай също, че всички видоизменения и качества са родени от материята. Знай, че трите качества на материята - хармония, движение и инерция (сатва, раджас и тамас), са от Мен, защото Аз прониквам материята, но не Аз съм в тях, но те в Мен. Целият този свят, забулен от природата на трите качества, не Ме познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, през това Мое Божествено покривало причинено от качествата. Тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая." „Материята се определя като причина за пораждане на причинни следствия. Духът се определя като причина за радване от удоволствия и мъка. Духът поселен в материята си служи с качествата, родени от материята. Привързаност към качествата е причина за неговото раждане в добри и лоши условия."
към текста >>

Мъчно се прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая.
Знай Ме като Вечно семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените с разум и великолепието на всички прекрасни неща. Аз съм всичко добро, красиво, мощно и истинно. Целият този свят, забулен от природата на трите качества, не Ме познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая. Нито могат всички да Ме открият, обвит в Моето творение-измама. Този заблуден свят не Ме познава. Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда. Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти. Тези, които са прибегнали в Мен и се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност.
към текста >>

15. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция.
И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция. За кондензацията на водата са работили духовете на Мъдростта, които са едно стъпало по-долу от духовете на волята. В кондензацията на въздуха са взели участие духовете на движението, наречени още сили или добродетели. В топлинния елемент са работили духовете на формата, наречени власти или елохими. Тези елементи с техните духовни сили се взаимно проникват. Престолите дават основната субстанция, която се прониква от енергиите на духовете на формата, които й дават различни форми.
към текста >>

16. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност.
Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване.
към текста >>

17. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение.
Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло. Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят.
към текста >>

18. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е.
И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го скри от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама человеци в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас към небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето." /1;6-11/. Възнесението и явяването на двамата человеци е бели дрехи е вторият голям окултен факт, за който споменава книгата Деянията на апостолите. Това не е едно просто явление, това е един окултен факт от грамадно значение, който става пред очите на цяла група, състояща се от повече от 10 души. Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества.
към текста >>

19. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

В Древноиндуската културна епоха духовният свят е бил реалност, в която хората са живеели, а материалният свят е бил считан като майя, като илюзия.
Тя ще завърши с голяма катастрофа, която ще тури край на нашата цивилизация. Тази катастрофа ще бъде преживяна само от малък брой индивиди, които ще бъдат спасени от общата разруха, причинена от егоизма. Общността на седемте големи периода се открива пред посветения, когато той е достигнал границата между астралния и духовния свят. Има и по-високи етапи на Посвещение. От Староиндуската култура до нашата Пета културна епоха човешкият дух е слизал все по-дълбоко в материята. В Древноиндуската културна епоха духовният свят е бил реалност, в която хората са живеели, а материалният свят е бил считан като майя, като илюзия. В Древноперсийската културна епоха духът слиза още по-дълбоко в материята, но все още живее с реалността на духовния свят и се стреми да обработи и организира материята. В Третата Египетско-Халдейска културна епоха духът слиза още по-дълбоко в материята, но все пак връзката е духовния свят е реална. Тук вече по движението на звездите разгадават мисълта на Боговете, на духовния свят. В Четвъртата Гръко-Латинска културна епоха човешкият дух е потънал още по-дълбоко в материята и се ражда началото на самосъзнанието. В Рим вече човек се чувствал като личност, докато в предишните културни епохи той се чувствал като част от народа или племето.
към текста >>

20. 1. Послание до Ефеската Църква -Първата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което е характерно за тази културна епоха, е това, че тези хора са живели със съзнанието си още в духовния свят и той е бил за тях реалният свят, а материалният свят е бил една илюзия, майя, и не са му отдавали голямо значение.
Но имаш това, че мразиш делата на Николаитите, които и Аз мразя. Който има ухо да слуша, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На този, който победи, ще му дам да яде от Дървото на Живота, което е всред Божия Рай." /2;1-7/. Тази Първа културна епоха, наречена в Апокалипсиса Ефеска Църква, е, както казах, Древноиндуската културна епоха или, както някои я наричат, Първата подраса на арийската раса, която се е развила в предисторически времена, преди повече от 10000 години. Като далечен отзвук от тази култура са Ведите, свещените книги на индусите, които са записани много по-късно. Това, което е характерно за тази културна епоха, е това, че тези хора са живели със съзнанието си още в духовния свят и той е бил за тях реалният свят, а материалният свят е бил една илюзия, майя, и не са му отдавали голямо значение. Но понеже основната задача на човешкото развитие след Потопа е била човешките души да проникнат в материята, да я овладеят и да я одухотворят, без да станат нейни роби, а да станат господари на тази материя, те не трябва да я считат за илюзия, но за една реалност, която трябва да опознаят, овладеят и използват. Затова се казва в Посланието: Аз имам това против тебе, че си изоставил първата си любов, т.е. любовта, която следатлантският човек трябва да има към Земята, която трябва да счита като поле, където се посяват и обработват Божествени семена. Николаитите, за които се говори в Посланието, са тези, които са се предали на материален живот и са му станали роби, а човек трябва да бъде господар, а не роб на материалния свят. Той трябва да го оживи и одухотвори.
към текста >>

Но понеже основната задача на човешкото развитие след Потопа е била човешките души да проникнат в материята, да я овладеят и да я одухотворят, без да станат нейни роби, а да станат господари на тази материя, те не трябва да я считат за илюзия, но за една реалност, която трябва да опознаят, овладеят и използват.
Който има ухо да слуша, нека слуша, що говори Духът към Църквите. На този, който победи, ще му дам да яде от Дървото на Живота, което е всред Божия Рай." /2;1-7/. Тази Първа културна епоха, наречена в Апокалипсиса Ефеска Църква, е, както казах, Древноиндуската културна епоха или, както някои я наричат, Първата подраса на арийската раса, която се е развила в предисторически времена, преди повече от 10000 години. Като далечен отзвук от тази култура са Ведите, свещените книги на индусите, които са записани много по-късно. Това, което е характерно за тази културна епоха, е това, че тези хора са живели със съзнанието си още в духовния свят и той е бил за тях реалният свят, а материалният свят е бил една илюзия, майя, и не са му отдавали голямо значение. Но понеже основната задача на човешкото развитие след Потопа е била човешките души да проникнат в материята, да я овладеят и да я одухотворят, без да станат нейни роби, а да станат господари на тази материя, те не трябва да я считат за илюзия, но за една реалност, която трябва да опознаят, овладеят и използват. Затова се казва в Посланието: Аз имам това против тебе, че си изоставил първата си любов, т.е. любовта, която следатлантският човек трябва да има към Земята, която трябва да счита като поле, където се посяват и обработват Божествени семена. Николаитите, за които се говори в Посланието, са тези, които са се предали на материален живот и са му станали роби, а човек трябва да бъде господар, а не роб на материалния свят. Той трябва да го оживи и одухотвори. Затова Духът казва: На този, който победи, т.е.
към текста >>

21. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си.
Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване.
към текста >>

22. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези хора, които възприемат тези идеи и доктрини, си мислят че са свободни и по свободна воля възприемат вдъхновението на чисто Божествения свят, но това е илюзия.
Астралната светлина е пълна с мисли на силни умове, които са надарени с голяма интензивност и те се възприемат от чувствителните и силни хора като техните мисли и преживявание и от медиумите като проявление на високо издигнати хора. Полупредаването на тъждествеността се състои в това, че човек възприема мисли, преживявания и събития от астралния свят, които счита като свои преживявания и мисли от минало съществуване, а тe всъщност са мислите и идеите на някои силни в умствено отношение натури, които са напуснали земята. Разпространението на мислите се състои в следното: Известни напреднали същества, но извратени и отклонили се от пътя на правилното развитие имат известни лъжливи идеи и доктрини, които искат да докарат в човечеството за да спрат неговото развитие. Те намират някои сензитивни натури, които подчиняват на волята си и предават на тези сензитивни натури своите идеи и доктрини като Божествено вдъхновение, които те от своя страна предават на човечеството като ново откровение, като спасително Божие вдъхновение. Това е една умствена магия, която трябва да знаят всички, които се занимават с окулти-зъм. Тези хора, които възприемат тези идеи и доктрини, си мислят че са свободни и по свободна воля възприемат вдъхновението на чисто Божествения свят, но това е илюзия. Зад тях стоят силни извратени умове, които преследват свои егоистични цели, като се представят за учители и ръководители на човечеството. Това е най-опасната интелектуална магия, от която трябва да се пази всеки занимаващ се с окултизъм... Не трябва да забравяме, че във физическия свят няма нищо по-могъщо отколкото интелектуалната магия и че с нейните действия се срещаме по-често, отколкото си мислим. Спиритистите смятат, че всички явления, които се срещат на техните сеанси, се произвеждат от действието на душите на умрелите хора. Теософите съвършено отричат тази възможност и твърдят, че различните форми и фази на спиритическите феномени произлизат чрез посредничеството на един или няколко от следващите агенти по отделно или в целокупност: 1. Елементали, тъй наречените лаври.
към текста >>

23. 14. Трите свята, 5 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения.
Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите. И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения. Но тези думи още нищо не изразяват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината - да не разруши кумирите им. Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот.
към текста >>

24. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Реалността се отличава по това, че тя винаги ни предава нещо, и туй, което не ни предава, а отнема от нас по нещо, не е реално, а е илюзия.
Има си закони в природата, които определят социалното положение и отношенията на народите, тъй както има закони, които регулират всички процеси и явления в природата и живота. Всички тези закони са обосновани на нещо много разумно в Битието. И ако ние се осланяме на туй разумното и изучаваме езика му, онова, което има да ни се случи, ще ни го кажат. Защото има един език на природата, който говори в нас. Това е самата реалност в нас. Реалността се отличава по това, че тя винаги ни предава нещо, и туй, което не ни предава, а отнема от нас по нещо, не е реално, а е илюзия. Реално е това, което внася сила в ума на човека и го кара да мисли, което дава сила и живот на чувствата и на тялото, за да може човек да постигне нещо в света. Ако вие станете проводници на Реалността в света, вие ще бъдете полезни и за повдигането на цялото човечество, и ще бъдете съработници на природата, служители на Бога, казано на религиозен език. Но идеята за Бога трябва да се постави в нова светлина. Тази идея, която хората сега имат за Бога, това не е никакъв Бог. Според нас Бог е Великата Реалност в света, туй без което човек не може.
към текста >>

25. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Някой път човек чувства, че след 4-5 години неговият живот ще се измени и трябва да вземе мерки, но той си казва: Това е илюзия.
Щом Слънцето изгрява и залязва за хората, това показва, че има дълго време да се усъвършенстват. Но да се върнем към неща, по-близки до вашето съзнание. Вие се намирате в едно противоречие - искате да разберете вашия живот. Природата не ви е оставила в тъмно. Природата в нас е вложила известни чувства, за да ни предпази от нещастия. Някой път човек чувства, че след 4-5 години неговият живот ще се измени и трябва да вземе мерки, но той си казва: Това е илюзия. И след 4-5 години тази промяна, която той е чувствал, става, но той не е взел мерки и си създава излишни страдания. Затова човек трябва да се вслушa в гласа на природата, който говори в него. Човек е свързан с известни същества в природата, които му мислят доброто и го напътват чрез неговата мисъл. Някой път някое от тия същества ти казва: Направи това и тогава вие казвате:„Дойде ми на ум еди какво си.“ Тези същества чрез нашата мисъл ни учат как да постъпваме и ако ги послушаме, работите ни тръгват. Някой път сте загубили някой предмет и някое от тези същества ти покаже къде се намира.
към текста >>

26. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

движения, които направих, аз ги освободих от илюзията и им дадох възможност
Учителят се отделил настрана и започнал да извършва някакви движения. Братята го попитали какво прави, а той им пояснил: „ Душите на убитите са още тук и мислят, че турците ги обсаждат. Страхуват се, че ще ги избият. С тези движения, които направих, аз ги освободих от илюзията и им дадох възможност да си вървят по пътя на развитието. „Учителят се занимаваше с нещо, повика ме и ме попита: „Сестро, имаш ли някой роднина Иван? " Казах, че брат ми е Иван, споменах и други с това име в рода ни.
към текста >>

27. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не е една илюзия, вие ще го опитате.
Те от милиони години, от незапомнени времена чакат разцъфтяването на човешката душа, на Божественото у човека, за да съберат от нея тези сокове. А с тяхното идване те ще внесат Новата култура, която ние наричаме “Култура на Божествената Любов”. Искам да остане у вас следната съществена мисъл: да знаете, че сте една пъпка, в която вашето съзнание трябва да бъде тъй силно съсредоточено, защото това е един от най-важните моменти в живота ви. Няма нищо по-велико от това, след като се разцъфти душата ви, да видите Божествения свят и възможностите, които лежат, скрити в него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвам, че всички трябва да бъдете тъй чисти по сърце, тъй чисти по стремеж. Човешката душа е зачената в Любовта. Тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела. Вие сте души, заченати някога в Божествения Дух, и сега ви се дава възможност да цъфнете, да се разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога.
към текста >>

28. Борба със себе си - Влад Пашов (1902- 1974)

Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.
Първото нещо: не се бори със себе си! Щом видиш една погрешка, вземи я, поразгледай я, потупай я, кажи й: “Ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра да не ми правиш много пакости”; поговори й мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят или онова няма да направят, са успели в това отношение. Някой иска да изкорени един лош навик в себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум. И онзи, който иска да изкорени своите навици, аз го уподобявам на човек, на когото лицето е очернено и той се оглежда в огледалото и казва: “Очисти се! ” Така никога не може да се очисти. Като станете сутрин, ще си кажете: “Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в хармония с Природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога”.
към текста >>

29. 17-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Питам: Илюзия ли е това или реалност?
Така вие ще влезете във връзка с Разумните Същества на Космоса и те ще ви проговорят и ще ви ръководят. И каквото ви кажат, точно ще се случи. Някое от тези същества може да ти каже: Ще отидеш на еди кое си място, ще разровиш там и ще намериш съкровище. После ще отидеш навътре в гората, на разстояние около 10 километра, ще разровиш земята на това място и ще намериш един ценен ръкопис. Ще откриеш ключа на този ръкопис и ще го прочетеш. Питам: Илюзия ли е това или реалност? Каквото ви се каже, всичко се сбъдва. Обаче, когато духовете говорят не излиза така. Каквото духовете ви кажат, нищо не се сбъдва. Когато Разумните, Възвишените Същества ви говорят, всичко е абсолютно вярно, без никакво изключение. Но тези Възвишени Същества говорят на човека само тогаз, когато е развил това нежно Божествено чувство на живота в себе си, когато неговото съзнание е пробудено.
към текста >>

30. 24-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега вие се чувствувате отделност в живота, но това е илюзия.
Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първата Причина, Която ви е пратила на земята, и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Един човек представя звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това, вие ще се освободите от кошмарното сънно състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствувате отделност в живота, но това е илюзия. Пожелавам ви всички да намерите своя Учител. Един е Учителят, който носи истинско знание. Той има много проявления в света, но по същество е Един. Намери ли човек един от моментите на неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: Като намериш Бога, ще видиш себе си.
към текста >>

31. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание.
ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката. УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО. 3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание. Това е нещо невъзможно за сега. Ученикът на тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че Учениците от най-долната градация се различават от Учениците от по-горната градация по знанието, т.е. че тяхното знание и сила в сравнение с онова, на напредналите, е нищо. Сега това не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да учи, трябва да знае това нещо.
към текста >>

32. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако вие вникнете по-дълбоко, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено.
Запример виждат, че някой е тщеславен. Те започват да го ласкаят и да го хвалят, докато го провалят. И в религиозно отношение забелязвам пак същите слабости. Тези духове ще ти кажат: В Окултната Наука има такива и такива сили, че каквото кажеш, ще го направиш и после ще живееш добре. Всичко това е измислица на тези духове. И ако вие вникнете по-дълбоко, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено. Аз искам вие да различавате нашепванията на тези духове от нашепванията на Божествените Духове. Ще кажете: Но Господ не вижда ли? - Не, вие трябва да виждате. Сега сме в една епоха, където трябва да се пазим от чужди влияния. И всички недоразумения между вас се дължат все на тези изостанали души.
към текста >>

Физическият живот е една голяма илюзия.
Туй е новото схващане. И туй, което ви говоря, са Божествени мисли. Божественото осмисля живота, към него се стремим. От туй състояние мнозина са вкусили по нещо малко. Никой не трябва да си прави илюзии, че докато не си е отживял, докато не си е изплатил кармата, може да влезе в новия, в Божествения живот. Физическият живот е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. Това не значи, че не трябва да живеем на физическия свят и да работим. Ще живеем и ще работим, но трябва да знаем, че физическият живот е условие за развиване на духовното, на Божественото. Вие някой път казвате: Духът ми продиктува това, като че Духът има особено благоволение към вас. Не се лъжете.
към текста >>

Като говорим, че физическото е илюзия, ние разбираме, че не трябва да правим яденето, условията на живота център.
Тази обич ще мине от един свят в друг. Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си. И човешката любов без Божествената губи смисъла си. Нещата стават ценни заради приятеля, който ги дава. Като говорим, че физическото е илюзия, ние разбираме, че не трябва да правим яденето, условията на живота център. Ако ние приемем Любовта безкористно и я приложим, светът ще се оправи. 10. Научете се да живеете така, че като нямате закон да живеете по закон. Сегашните хора имат закон, но живеят без закон. Ние пък нямаме закон, но по закон ще живеем. Ние трябва да дадем един образец как се живее.
към текста >>

33. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-първо пътя за Мусала, трябва да го минете денем, да не си правите илюзия, че е лесно, после по месечина и най-после през тъмна, бурна нощ, като минете през Рилската пустиня.
Но ако вие и денем не можете да преминете Мусала, у нас няма привилегии, ще кажем: Братко, туй не е много нещо и не можеш, още не си за Школата. Това значи се дава по достойнство и който издържи, ще му дадем първо място, защото го заслужава. Сега това ще бъде първият изпит за всички Ученици. Това е един много тежък изпит. Да минете през тази рилска пустиня, вас ще ви настръхнат косите, а някои от вас може да боледува и цяла седмица. Най-първо пътя за Мусала, трябва да го минете денем, да не си правите илюзия, че е лесно, после по месечина и най-после през тъмна, бурна нощ, като минете през Рилската пустиня. Щом направите този опит, в тези места има известни енергия, от която ще се ползувате. Този път е един от най-добрите пътища. Това е окултна долина. Там са се вселили все духове на мълчанието и са изпъдили всички птички. Като влезеш там, усещащ, че всичката тази енергия все навътре отива и ставаш все по-сериозен и по-сериозен.
към текста >>

34. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Когато ви сполети най-голямото нещастие в света, кажете: “Това нещастие е илюзия.”
Това е един много обикновен метод за почивка, но безплатен и прекрасен, защото 10-15 минути са предостатъчни, за да се обновите. * По една четвърт от всички елементарни духове владеят нашата физика. Елементите от четирите царства трябва да са в равновесие, за да сме в нормално състояние, само че ние трябва да ги владеем, а не те нас. * Това, което днес извършите, то е извършено. Силният човек върши работата днес, а слабият я оставя за в бъдеще. * Когато ви сполети най-голямото нещастие в света, кажете: “Това нещастие е илюзия.” Каквото и да се случи, кажете: “За добро е.” Случи ви се нещо крайно неприятно, нещо трагично, кажете: “За добро е.” Като кажете така, тази мисъл ще се върне и ако казвате постоянно така, лошото ще се превърне в добро. Всяка мисъл, която излиза от вас, ще направи един кръг и ще се върне при вас. * Всички цветя са създадени да помагат на хората било с цвета си, било с формата си и листата си. Ако очите ти са отслабнали от тревоги и грижи - вгледай се в жълтото цвете. * Вие що попросите, ако вярвате, ще ви бъде.
към текста >>

35. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато слязъл надолу, видял, че в основата на възвишението имало висока папрат, която от слабия ветрец се полюшвала и давала илюзия на хора, които правят прибежки.
събудил подчасовия, който също забелязал прибежките на хората в низината. Събудил и останалите, но Г. Р. им казал да не стрелят, защото той отговаря за всички. Насърчен от това видение в нощта, брат Г. Р. казал, че ще слезе надолу и сам ще провери положението. Когато слязъл надолу, видял, че в основата на възвишението имало висока папрат, която от слабия ветрец се полюшвала и давала илюзия на хора, които правят прибежки. Изминало доста време от тази случка и тя почнала да избледнява в съзнанието на Г. Р. Не само това, но братът почнал да се съмнява дали това видение през нощта не е било илюзия или пък халюцинация. Така продължил той да изпълнява своите обязаности, докато един ден го пуснали в отпуск. Преди да замине за Ямбол брат Г. Р. останал за един ден в София и се отбил при Учителя, който тогава живеел на „Опълченска“ 66.
към текста >>

Не само това, но братът почнал да се съмнява дали това видение през нощта не е било илюзия или пък халюцинация.
им казал да не стрелят, защото той отговаря за всички. Насърчен от това видение в нощта, брат Г. Р. казал, че ще слезе надолу и сам ще провери положението. Когато слязъл надолу, видял, че в основата на възвишението имало висока папрат, която от слабия ветрец се полюшвала и давала илюзия на хора, които правят прибежки. Изминало доста време от тази случка и тя почнала да избледнява в съзнанието на Г. Р. Не само това, но братът почнал да се съмнява дали това видение през нощта не е било илюзия или пък халюцинация. Така продължил той да изпълнява своите обязаности, докато един ден го пуснали в отпуск. Преди да замине за Ямбол брат Г. Р. останал за един ден в София и се отбил при Учителя, който тогава живеел на „Опълченска“ 66. Учителят го посрещнал долу при вратата и повел с него разговор. По време на разговора на Г. Р.
към текста >>

36. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта.
Тъмни часове на отчаяние ви спохождат. Ако в такива часове може да събудите у себе си любов към Бога, лицата на всички хора край вас ще станат красиви и приветливи. Светът край вас ще ви се види дружелюбен и свой. А мъката ви ще се превърне в радост. Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат Бога, тъй като ги увличат примамките на този свят. Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта. Еретик е оня, който не люби Бога. Само любещият Бога е правоверен. И днес още живеят християни, които вярват в Бога и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръщат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пущат унищожителен огън върху градове и села. Ако се молиш на Бога без любов, ще заприличаш на онези досадни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават. *
към текста >>

37. Мирът иде - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— И той засвири най-напред толкова тихо, че ние едвам го чувахме и постепенно засилваше мелодията до форте, фортисимо и постепенно затихваше, докато ни даде илюзията, че музикантите се отдалечиха.
Той пак провери струните на цигулката си и поясни: — Тази мелодия е за мир. Брат Христо се сети коя е мелодията, защото запя същия мотив с думите: "Мирът иде вече, мирът иде вече, мирът иде вече, тъй наш Господ рече! " Учителят сияеше. — Ето сега — каза той, — съществата постепенно започват да слизат от Горе, сутрин рано, преди изгрева на Слънцето. — И той засвири най-напред толкова тихо, че ние едвам го чувахме и постепенно засилваше мелодията до форте, фортисимо и постепенно затихваше, докато ни даде илюзията, че музикантите се отдалечиха. — При фортето — каза Учителят, — имаме обедно време и после постепенно, идването на вечерта. Тази мелодия ако се изсвири или изпее от цял оркестър и хор, единно и с вяра ако се изпълни, мирът ще дойде между человеците! Ти, рекох, припомни си правилата за композиране и я напиши тази мелодия! Можеш и да я дирижираш! Аз весело се смеех с глас.
към текста >>

38. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма.
К. Дънов София, 21 юли 1925 г. Със сигурност никой не би могъл да го каже по-добре от автора на гореизложеното. Xарактерно за учението на П. Дънов е, че той засяга най-важните общочовешки проблеми и се стреми към висш синтез на духа и най-ценните завоевания на миналото, предимно на древния Изток, с духа и постиженията на новото време. Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот.
към текста >>

39. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя - мировата илюзия.
Истината съдържа началото и края на нещата" (Учителят П. Дънов) а) Истината като висша реалност Само истинното може да бъде реално! Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите. Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя - мировата илюзия. Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълбицата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Истина, т. е. до Бога. Той именно е Висшата Реалност.
към текста >>

В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия.
а) Истината като висша реалност Само истинното може да бъде реално! Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите. Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя - мировата илюзия. Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълбицата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Истина, т. е. до Бога. Той именно е Висшата Реалност. А Истината е неразделна част от глъбинната Му Същност. Затова в езотерично- то познание характеристиките на Истината са: неизменност, вечност, всеобхватност.
към текста >>

40. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя.
В. Ф. Хегел - единство и борба на противоположностите. Природата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на живота в неговата цялост и пълнота. В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц. Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост.
към текста >>

41. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Дънов и ББ илюзията за масов, обществен характер.
Калнев на свой ред се впуска в сражението с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св. Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател - унищожителна критика на Словото и личността на П. Дънов ("Теософията, окултизмът, лъже- учението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" - София, 1921; "Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" - София, 1923; "Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" - София, 1927; "Кои са дъновистите и какво те искат" - София, 1928). От това време са известни и редица други, второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя П. Дънов и ББ илюзията за масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П. Дънов за предателство спрямо Църквата и българския народ ("Към напредък или пропаст" - 1922). Проф. протопрезвитер Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя П. Дънов духовна общност извън християнството ("Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 1938-39).
към текста >>

42. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното.
Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П. Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи.
към текста >>

43. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

гласа на Мъдростта от онзи на илюзията.
Ако замълчим и се вслушаме в нейния глас, който е гласът на Бога у всекиго от нас, тогава и само тогава ще открием правилното решение. Такъв е и съветът на Учителя на Бялото братство(ББ) у нас: „Всякога слушай гласа на душата си и ще знаеш как да постъпваш.“ Само че не бива да бъркаме този тих и ненатрапчив глас с мощния тембър на егото, който не се свени да заглушава всички останали с безцеремонната си пробивност. И тук на помощ ни идва способността за различаване. А именно – да разпознаем онзи глас, онази интонация, която иде от най-дълбокия извор на Истината вътре в собственото ни „аз“. Да отделим зърното от плявата, т.е. гласа на Мъдростта от онзи на илюзията. Неговият призив може и да не ни допадне, да бъде твърде язвителен спрямо извисената ни особа, но сме длъжни да го приемем и последваме. В противен случай ще продължим да тъпчем на едно и също място. Или даже да се върнем крачка назад. Крачката от своя страна би могла да се окаже прекалено дълга и опасно подхлъзваща. Както винаги, изборът е наш.
към текста >>

44. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Веднъж отделила се от небесните блага, тя потъва все по-дълбоко във владенията на преходността и на мировата илюзия.
- Човек трябва да има това чувство да оценява храната и всичко, което получава. Вие сте били на небето и не сте го оценявали и затова са ви лишили от това благо. И сега, като се върнете на небето, ще цените всичко, което е там. Казаното тук от Учителя е с извънредно дълбок подтекст. Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен път в царството на материята. Веднъж отделила се от небесните блага, тя потъва все по-дълбоко във владенията на преходността и на мировата илюзия. Страдайки, тя научава уроците, предлагани щедро от света на формите, оценява истинската стойност на непреходността – рожба и синоним на Духа, и рано или късно поема в посока към завръщането в родния дом, Лоното на Твореца. И когато се завърне там, тя ще бъде вече достатъчно зряла и мъдра, за да прозира действителната същност на своето вечно отечество и незаменимите по качество условия за извисяване, които осигурява то. Учителят на Новата Култура завършва своята кратка, но вдъхновена проповед с проникновена изповед за истинните параметри на щастието: - Гладният е щастлив при хляба. Болният е щастлив при здравето.
към текста >>

45. Защитните сили на човека - Павел Желязков

В този свят има органическа връзка между всички движения, поради която измамата и илюзията са изключени.
Това правило се заключава в умението ни да имаме осъзнати движения на всяко ниво умствено, емоционално и волево, т. е. да бъдем в единство и хармония с органическите процеси, чрез които се проявява животът. Спазването на това правило зависи от възможността ни да се концентрираме и от постоянството ни в реализацията на един висок идеал, който осигурява едно безгранично движение напред във възходящата спирала на развитието. Така, като се предпазваме от механическите неосъзнати движения, при които се пилеят много сили и средства на природата, ще излезем от хаоса на мисли, чувства и действия, за да влезем в разумния живот. Ако се озове в сферата на влияние на разумните същества, в реалния живот, който е живот на непрекъснатите явления и процеси, човек ще осъзнае единството и хармонията на живота. В този свят има органическа връзка между всички движения, поради която измамата и илюзията са изключени. Механически, прекъснати и неосъзнати движения са възможни в материалния свят на формите. Този свят е подвластен на по-висшите светове, поради което механичните процеси могат да бъдат трансформирани в органични. Вместо да търсим извинение за слабостите си в противоречивия и вечно променящ се външен свят, по-добре е да се обърнем към себе си и да се опитаме да засилим онези качества, които представляват естествена защита, екран спрямо опасните влияния. Чрез системна работа, като прилага методите на Новото Учение на Любовта, човек може да доразвие природните си дарби и да намери своето място като служител на Висшия разум в природата. В колективното свръхсъзнание той ще реагира спонтанно и разумно на влиянията.
към текста >>

46. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

В източните школи светът е майа, илюзия, от която ние трябва да се освободим по пътя на вътрешна работа, медитация, размишление, и да постигнем нирваната.
Смятах, че официалната наука няма какво да ми даде. През 1928 г. напуснах американския институт и се установих да живея на Изгрева в селището на дъновистите, както го наричаха. Преселих се на Изгрева, защото смятах, че там ще мога най-добре да опозная носителя на новото знание, в чието лице открих моя гуру. Под влияние на теософската литература и индуското учение смятах, че смисълът на тоя живот е да се откъснеш от майата (външния свят) и да се стремиш към нирвана. В източните школи светът е майа, илюзия, от която ние трябва да се освободим по пътя на вътрешна работа, медитация, размишление, и да постигнем нирваната. Това очаквах да намеря на Изгрева, т.е. смятах, че само ще медитирам и съзерцавам. Но учението на Учителя Петър Дънов беше различно от това мое разбиране. Лекциите в окултните класове (общ и младежки) се държаха в 5 ч. сутринта, след което всеки отиваше на своята работа в София, която беше на 4 км от селището.
към текста >>

47. Живот за всички - Сава Калименов (1901 - 1990)

Да чакаме други условия, да чакаме някакво особено благоприятно стечение на обстоятелствата или пък да чакаме друг обществен строй, че тогава да заработим, това е една жестока илюзия, благодарение на която сме осъдени да тъпчем на едно място.
Пътят към успеха за вас винаги е отворен. Не се съмнявайте в това. Не се колебайте ни най-малко. Вас ви трябва преди всичко вяра, вас ви трябва преди всичко смелост, а заедно с тях разбиране на нещата и тяхното приложение — настойчиви, неуморни усилия към нещо по-добро, към нещо по-красиво, към нещо по-велико в живота ви. Животът, великият и красив живот открива пред вас, че най-великото престъпление и най-голямата грешка, които вие правите спрямо себе си, е да си внушавате, че сега ви липсват условия и че, при еди какви си условия може да стане това и това, но сега и при тия условия — не. Да чакаме други условия, да чакаме някакво особено благоприятно стечение на обстоятелствата или пък да чакаме друг обществен строй, че тогава да заработим, това е една жестока илюзия, благодарение на която сме осъдени да тъпчем на едно място. Ние трябва да правим всичко възможно при сегашните условия и същевременно да подобряваме тия условия и да създаваме нови. Това, което стои над условията, то е човешкият дух. Нека той бъде сложен в действие и условията ще отстъпят пред неговата сила. А силата на духа може да ни донесе и здраве, и щастие, и всестранни успехи в живота. Най важното — силата на духа може да ни донесе самия живот - оня изпълнен с дълбок смисъл и с мълчаливо величие живот, който ние сме изгубили и затова се чувствуваме толкова бедни и лишени от съществена опора в живота.
към текста >>

48. Към природата! - Сава Калименов (1901 - 1990)

Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека.
За да се възвърнем наистина към природата, ние трябва да проникнем дълбоко в причините на злото, да направим коренни и всестранни реформи в живота си, да изменим из основа целия си бит. Да се възвърнем към природата! — Това значи да се възвърнем преди всичко към Бога — да възстановим единството, хармонията между нас, като съставни части на Божествения Организъм, да възстановим връзката си с Първопричината на живота! . . Преди човек да се възвърне към природата в лицето на нейните външни форми — слънце, въздух, естествена храна и питие и т. н., той трябва да направи това, което е хиляди пъти по-важно: да се възвърне към нейния източник — Бога, да установи съзнателна връзка между себе си и него! Без това предварително условие, всяко друго „възвръщане“ към природата би било ефемерно, повърхностно и недостатъчно да излекува болките на човечеството. Без него, каквото и да прави, човек ще си остане откъснат лист от дървото на живота и никъде нема да намери здрава упора за себе си. Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека. И обратно, възвръщането към, Бога, съзнателното възстановяване на връзката между човешката душа и Него, е първата и най-важна стъпка, която води към пълно и всестранно възвръщане в лоното на, природата! Но могат ли съвременните скептически и критически настроени хора, готови всякога да критикуват всичко, което техния ум не може побере, — могат ли те да се възвърнат към Бога, преди да поставят на мястото му чрезмерно развилия се за сметка на интуицията и сърцето интелект? — Естествено, — не! Защото сегашното чрезмерно развитие на ума за сметка на сърцето, на интелектуалните способности за сметка на моралните, е това голямо отклонение от природата, от естествения хармоничен развой на индивида, което прави хората слепи за духовния свят, за дълбоките истини на живота, за Бога . . . Следователно, човек трябва да смири гордостта на прекомерно, неестествено развилия се интелект, да култивира в себе си интуицията, вслушвайки се в гласа на сърцето си, което ще го заведе при Бога! .... С това човек вече става неделима част от Божествения Организъм на живота, той се свързва здраво с Цялото и Цялото се свързва с него, заживява с неговия живот и вече никакви бури и катастрофи не могат да го откъснат от там; — нищо не може да наруши покоя му, защото той е жива и неразделна част от дървото на живота.
към текста >>

49. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Как студено бляскат широките зеници! И знаете ли, що придава илюзията на студен блясък?
Пеперуди Защо не можете да видите, ако не живата, то поне четирицветната репродукция на пеперудата Саligo brasiliensis? Да я видите кацнала, но не праза, а обърната. Пеперудата тутакси ще ви порази: същинска глава на кукумявка — толкова е поразителна приликата. От двете крила, обагрени като перушината на тази нощна птица, ви изничат две неподвижно вперени очи. Как студено бляскат широките зеници! И знаете ли, що придава илюзията на студен блясък? Към долния край на зеницата има бели петна — като отражения на светлината. Виждате, нищо не е забравено, за да произведе илюзията на живо око. Работила е сякаш майсторска ръка на художник, който познава всичките тънкости на живописта. Що търси този жив образ на кукумявка, нарисуван с такова неподражаемо изкуство от ръката на неведом художник, върху трептящите крилца на пеперудата Caligo? Трябва да я види човек подгонена от птици, нейни врагове, за които тя е сладка храна — и ще разбере.
към текста >>

Виждате, нищо не е забравено, за да произведе илюзията на живо око.
Да я видите кацнала, но не праза, а обърната. Пеперудата тутакси ще ви порази: същинска глава на кукумявка — толкова е поразителна приликата. От двете крила, обагрени като перушината на тази нощна птица, ви изничат две неподвижно вперени очи. Как студено бляскат широките зеници! И знаете ли, що придава илюзията на студен блясък? Към долния край на зеницата има бели петна — като отражения на светлината. Виждате, нищо не е забравено, за да произведе илюзията на живо око. Работила е сякаш майсторска ръка на художник, който познава всичките тънкости на живописта. Що търси този жив образ на кукумявка, нарисуван с такова неподражаемо изкуство от ръката на неведом художник, върху трептящите крилца на пеперудата Caligo? Трябва да я види човек подгонена от птици, нейни врагове, за които тя е сладка храна — и ще разбере. Тогава тя тутакси кацва на някое клонче, бързо се врътва. обръща се и застава неподвижно: същинско лице на кукумявка! Птиците — уплашени — избягват с крясък.
към текста >>

50. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

твърдят — па и не само те — че светът на нашите сетива е илюзия, една от безкрайно-многото гледки на великата световна илюзия, Мауа, както я наричат тe.
Следователно, ако окото беше устроено по-другояче, човек щеше да има по-друг образ за света, а следователно и за слънцето. Та ясно е, казвам, за мислещия човек, че картината, която ние имаме за света, ни се налага от устройството на нашите сетива — тия пет пътя на измамата, както ги нарича един поет. Наистина, не е лесно да се разреши въпроса, дали има тъждественост между външния свят и света, който ни разкриват нашите сетива, сиреч дали т ни дават реални или само трансформирани образи. Това е една интересна психологическа загадка, която е занимавала не един философски ум, и не само в наши времена, а още от най-дълбока древност. Древните индуски мъдреци напр. твърдят — па и не само те — че светът на нашите сетива е илюзия, една от безкрайно-многото гледки на великата световна илюзия, Мауа, както я наричат тe. 1) И следователно, човешкият интелект, който в съвременната наука и философия се признава за едничък познавателен инструмент, и който е така тясно свързан със сетивата, не може да се домогва до абсолютно познание. Това, което беше отдавна знайно на древните мъдреци, за западните народи стана очевидно особено след Кантовата „Критика на чистия разум“. А в наши дни, след като философи като Бергсона развиха своята философия на интуицията и след оная тънка критична преценка, на която учени като математика Пуанкаре подхвърлиха основите на съвременната наука, тези въпроси станаха ясни и за по-широк кръг хора. Вярно е, че разумът на човека може да преодолеe наивния емпиризъм на сетивата и да разбули оная тънка мрежа от измами, която тe изплитат, но все пак той не може да схване истината сама по себе. Науката, в известен смисъл, е едно преодоляване на измамата на сетивата.
към текста >>

51. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

В домовете - кажи го в дворците през улицата, в цялото им великолепие няма един елемент, който да можеш да наречеш свой или за който можеш да живееш с илюзията, че житейският ти стил някога ще бъде част от този стил на живот.
Усещаше някаква липса, нещо беше пропуснал и с това новодошло чувство на известна празнота дойде и по-голямата чувствителност към пренебрегнатото. Сещаше се ту за това, ту за онова, което бе изоставено встрани и... не вървеше така! Най-остро взе да чувства липсата на разходките си, на общуването с природата, на медитацията... В Дрю не беше така. Лесът бе зад прозорците му, птиците, всмукващата тишина нощем, звездите! Тук - излизаш на паважа. Отсреща фасада. На тротоара тежките жители на Бийкън Хил, с които не можеш да се изравниш. В домовете - кажи го в дворците през улицата, в цялото им великолепие няма един елемент, който да можеш да наречеш свой или за който можеш да живееш с илюзията, че житейският ти стил някога ще бъде част от този стил на живот. Гледаш неща, вървиш сред неща, които са точно както трябва да са, но както ходиш в тях, знаеш, че си и ще останеш вън от тях! В природата никога не си вън! В природата си вътре. В природата ти влизаш вътре в нея и тогава тя се влива в теб и ти я обхващаш с медитацията си, и тя започва да се движи, да ходи вътре, да живее в теб. * За да може да си освободи малко повече време за разходки вън от Бостън, Петър реши да хване по-високоплатена работа. Българският студент, с когото другаруваше по това време - Граблашев - му завиждаше на силата и решителността, когато се хвана като хамалин на пристанището. Товареше и разтоварваше, носеше куфари около пътническите кораби и получаваше наистина много пари за кратко време.
към текста >>

0.34487581253052