Търсене в текстове за 'Илюзия'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 116 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

„Да не си правим илюзия, че ние и Учението сме едно и също нещо.
А защо? Защото се сбъднаха неговите думи, които лично д-р Стефан Кадиев бе изнесъл в своя реферат на V Младежки събор, 1927 г. „Ние, Учението и живота". Ще цитираме от стр. 97 от онова, което той написа и което се сбъдна пророчески досега. „Да не си правим илюзия, че ние и Учението сме едно и също нещо. То ще премине над главите ни, принадлежейки на вековете и за нас ще остане това малко, което сме могли да използваме от Него". Това се сбъдна. И с него, и с всички останали от времето на Школата. Тези бележки от съборите, които представям, са именно онези малки неща, които сме използвали и които останаха в съзнанието ни. А Словото и Учителят останаха като един висок Идеал, недостъпен за нас.
към текста >>

2. 25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

Това е илюзия.
„А ти как разбираш всичко това? " „Аз схващам, че те трябва да не се допират никак ако са нечисти, а при чистотата отношенията са свободни". „Вярно е това, което ти схващаш, а онова което ти казват или виждаш отвън, то е заблуждение. Например ти чувствуваш и долавяш едно нещо. После виждаш двама души нещо правят. Това е илюзия. Твоето вътрешно схващане е верно. После трябва да знаете, че Божественото е като река. След като си се окъпал в реката и дойде друг той в същата вода ли се къпе? Не, тя водата е изтекла и сега друга тече, която е лично за него. Ето защо човек трябва да знае, че неговото никога не могат да му го вземат.
към текста >>

3. 72. ГОНЕНИЯ

Това е една илюзия у теб и с нея не трябва да се занимаваш.
Ще кажат: „Всички все такива стават". За да не се компрометира учението, издръж си изпита." „Учителю, имам усещането, че не мога да се справя и че ще полудея." „Така ли зле ще се отплатиш на Бога за всичкото добро, което ти е направил? Ако досега при всички доказателства не си повярвала, от сега нататък няма какво да ти доказвам. Вече нямам време да се занимавам с доказателства. Ти си въобразяваш, че съм те напуснал. Това е една илюзия у теб и с нея не трябва да се занимаваш. Това са роднински духове и духове на фамилия Русчеви и други, които са се отклонили и които ти внушават тези мисли. Те са временни състояния, които трябва да се издържат. Ще изгрее пак слънцето. А пък аз го наричам вашето състояние разглезеност, всички сте се разглезили. Аз досега Любовта си още никого не съм я дал.
към текста >>

4. 87. РАЖДА СЕ ЧОВЕК И ТРЪГВА ДА УЧИ

Може би те не са малки, но ние искахме да прескочим цяла еволюционна епоха в живота на човека и да се намерим в шестата раса, а това бе илюзия.
Получиха се много смешни положения за нас, които наблюдавахме от страни, но това бе жива трагедия за онези братя и сестри, които бяха родители на своите непослушни деца. Те смятаха, че могат да култивират нови хора чрез новото учение. Това не се сполучи, защото всеки идва с капиталите си от миналото и не може едно възпитание от 10-15 години да вкара човек в пътя на духовното познание. Човек идва от някакъв път, ражда се тук на земята, отраства и после си продължава по същия път, по който е вървял стотици прераждания на земята. Учителят беше дал методи за възпитание на децата, както и методи за обучение, но те не дадоха в този етап големи резултати. Може би те не са малки, но ние искахме да прескочим цяла еволюционна епоха в живота на човека и да се намерим в шестата раса, а това бе илюзия. След този случай със семейство Михаил и Пенка Влаевски Учителят много пъти говори за брака, за семейството, за децата, за задачите на окултния ученик. Неговото мнение бе категорично -окултният ученик не трябва да се жени и не трябва да ражда деца. Неговите деца са духовните му деца - неговите мисли, чувства и дела. В Школата имаше случаи когато Учителят на някои препоръчваше да минат през брака, но имаше и такива, които не го питаха, ожениха се и сбъркаха. На други не разрешаваше, когато търсеха съвета му, но това бе строго индивидуално за всеки.
към текста >>

Вие също понякога сте поставени като цвете в саксия, но това е една илюзия.
Аз съм пред Учителя в стаята му на разговор. „Дадох ви гимнастически правила сутрин да ги правите, а вие ги пропускате, Аз ще взема да ви бия вас, но аз ви оставям живота да ви бие. Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията. По някой път вие искате и очаквате физическа помощ от мен, но важно е духовната помощ, а тя е и физическа едновременно. По някой път има възможност да расте и да се развива едно цвете - това са условия. Вие също понякога сте поставени като цвете в саксия, но това е една илюзия. Моите външни отношения към вас, то е една илюзия. И понякога заключенията ви са криви. Може ли да се пита човек: дали да ида да се пог-рея на слънцето или не. На слънцето всякога можеш да отидеш да се погрееш. От извора всякога можеш да почерпиш вода." „Учителю, по някой път аз дойда при вас и се върна у дома без нищо." „Ама как идваш?
към текста >>

Моите външни отношения към вас, то е една илюзия.
„Дадох ви гимнастически правила сутрин да ги правите, а вие ги пропускате, Аз ще взема да ви бия вас, но аз ви оставям живота да ви бие. Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията. По някой път вие искате и очаквате физическа помощ от мен, но важно е духовната помощ, а тя е и физическа едновременно. По някой път има възможност да расте и да се развива едно цвете - това са условия. Вие също понякога сте поставени като цвете в саксия, но това е една илюзия. Моите външни отношения към вас, то е една илюзия. И понякога заключенията ви са криви. Може ли да се пита човек: дали да ида да се пог-рея на слънцето или не. На слънцето всякога можеш да отидеш да се погрееш. От извора всякога можеш да почерпиш вода." „Учителю, по някой път аз дойда при вас и се върна у дома без нищо." „Ама как идваш? Аз те гледам някога дойдеш и знаеш ли на какво приличаш - на стара баба.
към текста >>

5. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

Така смятаха, живееха в един свят сътворен от техните ръце и техните нрави, който след време свят се разби на пух и прах, защото бе една илюзия създадена от величията, че те са онези, които управляват живота и направляват съдбините на човечеството.
С празнодумците Учителят не си губеше времето, защото той бе тръгнал към него не само от любопитство, но да спори с него по научному, за да го обори в интелектуален спор и да се върне обратно с файтона като победител, като някогашен римски Цезар, който бе казал: „Отидох, видях, победих". Та величието на Цезаря се върна само с файтона без да види Учителя, без да се срещне с него, без да говори с него и без да го победи. Ето такива неща изобилствуваха през първите години. А знаете ли какви други величия имаше? Хората се гиздеха с титли, окачваха си ордени, преписваха си привилегия като подсигуряваха титлите си с богатство и смятаха, че светът е в техните ръце и ще управляват вечно светът на човеците. Така смятаха, живееха в един свят сътворен от техните ръце и техните нрави, който след време свят се разби на пух и прах, защото бе една илюзия създадена от величията, че те са онези, които управляват живота и направляват съдбините на човечеството. През годините виждах много пъти Учителят как се държеше с величията: просто не ги приемаше и ги отклоняваше от себе си. Когато посредством някои наши приятели се опитваха да заведат някое величие при Учителя или пък му определяха среща без да го питат Учителят беше недостъпен както външно, така и вътрешно, както за нашите приятели, така и онези посетители. На тях не бе им дадено от вътре да разберат какво представлява този Петър Дънов, около който се събираха толкова много хора. Учителят се затваряше, издигаше преграда между себе си и тях, а те оставаха озадачени, че разговорът е толкова обикновен и си отиваха без да пожелаят да дойдат втори път. Ние виждахме това, дори го запитахме веднъж, че ето тези външни хора като дойдат и като си заминат ще имат погрешна представа за него.
към текста >>

6. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

Но тук се оказа една голяма илюзия и започна голямото разочарование.
А това бяха живи хора с техните проблеми, а освен това - това е път на ученика и път на Словото, което идва чрез Учителя и затова тези отговори на Учителя не са разхвърлени неща, а са точно определени етапи от живота на ученика. Ето защо ние не можахме да разрешим въпроса с брака. Заради тези женитби се загубиха много братя и сестри още по моето време. Друга част се ожениха, останаха на Изгрева, създадоха семейства, народиха им се деца и така останаха в Братството. Тези деца се възпитаваха от родителите им в новото Учение и всички смятаха, че в тях ни е надеждата, нали бяха рождени деца на Изгрева. Но тук се оказа една голяма илюзия и започна голямото разочарование. Те започнаха да се женят за външни хора и напуснаха Изгрева. Затова Учителят в един разговор с Боян Боев бе казал: „Събирайте братските деца". Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити. Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им.
към текста >>

7. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Вие може да си имате някой идеал, да го наричате „любов" и „смисъл на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете в Царството Божие без мъчение: всичко може да стане, но да влезете в него, да се домогнете до Божията Любов и Мъдрост без мъчение - никога!
Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бъдещата окултна школа, основа на бъдещото общество. Само по такъв начин може да се съгради на здрави основи - когато всички решат да страдат, сир. не да страдат, а да се мъчат. Мъчението е основа на бъдещата окултна школа. Вие може да си имате някой идеал, да го наричате „любов" и „смисъл на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете в Царството Божие без мъчение: всичко може да стане, но да влезете в него, да се домогнете до Божията Любов и Мъдрост без мъчение - никога! " Така аз разбрах, че бях влезнала в мъчението и че по този начин бях влезнала като ученик в тази окултна Школа на Учителя. По този начин бе очертано главното направление на моят живот вътре в мен самата. Оставаше сама да извървя този път.
към текста >>

8. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Ето няколко реда по този въпрос: Будизмът казва, че всичко около нас е майя, илюзия и ние трябва да влезем в един реален, отвъден свят.
м., а аз го получих доста късно - на 24. т. м., а в писмото си пишете да получите отговора ви до идущата сряда, т. е. до 25, март. Поради късното получаване на вашето писмо това не може да стане. Вие ми пишете да ви пратя нещо за разликата между будизъм и християнство. Ето няколко реда по този въпрос: Будизмът казва, че всичко около нас е майя, илюзия и ние трябва да влезем в един реален, отвъден свят. А християнството казва, че физическият свят, макар и да има относителна реалност, то в него трябва да бъдем деятелни, активни и да проявим любовта. Християнството не проповядва бягане от живота, а активност в живота. Будизмът казва, че човек трябва да се освободи, да отстрани всички желания, за да добие своята свобода, а християнството казва, че човек не трябва да отстранява всички желания, а трябва да ги облагороди, да ги пречисти, за да бъде деятелен в живота. Будизмът туря на първо място бягане от страдания и казва, че външният живот е верига от страдания, а християнството казва, че този живот на страдания трябва да го превърнем чрез работа в място на радост и красота. Будизмът препоръчва влизане в нирвана, т. е.
към текста >>

9. 2. ЗА ИМПЕРАТОРЪТ ИЛИ ЗА БОГА...

Геновева Жекова

Та никой да не си прави илюзия, че като отидеш при Учителя всичко ще ти върви по мед и масло.
И отидох и занесох въжето горе на баира и се върнах. Нито съм видял, нито съм взел нещо, освен това, че са ме накарали да го занеса въжето." И с него въже са ги обесили онези комунистите. И тогава Александър вика: „А, а, разбрах сега защо Учителят е дал по-голямата книга на него. Значи има големи полици да плаща". Но трябва да минат години. Та никой да не си прави илюзия, че като отидеш при Учителя всичко ще ти върви по мед и масло. Като имаш да плащаш, ще плащаш. Отърване няма. А пък това, което аз съм изживяла в моя живот - на дъното на ада да бъдеш, дяволът ще ти помогне да излезеш нагоре. Никога няма да забравя моята опитност и трябва да я разкажа.
към текста >>

10. 7. Гуляйджии и войници

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Наистина само той е можел да свърши тая работа, защото той не си е правил илюзията, че сам е свършил работата.
“ Това и правят войниците. Докато са стигнали края на второто езеро групата вероятно е била на първото езеро, защото страхът ги гони и те бягат. Та войниците гръмнали няколко пъти и се върнали. Бай Иван им е разказал защо ги е извикал, че групата, която е била са правели пакости и е трябвало по някакъв начин да се справи с тях. Така брат Иван се справил неочаквано добре с групата калпазани, като изпълнява по такъв начин заръката на Учителя. Наистина само той е можел да свърши тая работа, защото той не си е правил илюзията, че сам е свършил работата. Брат Иван казал: „Учителят свърши работата, но чрез мене! “ Естествено е, че Учителят няма да се занимава с такива работи, но брат Иван е можел да стане проводник на такива сили, които да бъдат респектиращи за такива неканени гости. Ако дядо Благо е бил пратен да свърши тая работа,той щеше да постъпи по друг начин, който вероятно пак да бъде успешен. Но вероятно е бил необходим такъв индивид през когото да минат такива енергии, които да съответстват на съответния полюс. Така брат Иван се справил с тая група от калпазани.
към текста >>

11. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Главата си държеше изправена и при бързото движение косата му, която беше дълга до под ушите леко се залюляваше, отскачаше назад и даваше илюзията като че ли е на малки крилца.
Всичко така се съчетаваше, че правеше приятно впечатление. Походката му беше бърза и в никой случай бавна. Стъпваше много леко, като че няма тежест. Устремено се движеше напред. Като се движеше, при всяка стъпка и ръцете се залюляваха малко напред и назад, но нямаше махане на ръцете. Главата си държеше изправена и при бързото движение косата му, която беше дълга до под ушите леко се залюляваше, отскачаше назад и даваше илюзията като че ли е на малки крилца. Когато ходеше, не си въртеше главата да погледне наляво или надясно. Винаги ми е правило силно впечатление бързото и силно устремено движение напред. Движенията му бяха свободни, леки, никаква скованост не се забелязваше в тях. Те бяха естествени, свободни, пластични и красиви. Когато отиваше на по-дълъг път, било на екскурзия или в града, винаги носеше бастун, но рядко се опираше на него.
към текста >>

12. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Но не си правя илюзия, че тя може да не усети твоето отсъствие.
При изпълнението на задачата имам вътрешна радост, че мога да направя нещо за тебе. А най-главното е, че една частица, ако може така да се каже, от тебе усещам в мене. От време на време N(HeeeHa) ме ядосва, но много скоро ми минава. По право, то не е ядосване, но прави някои работи, които не са хармонични с мене и като помисля малко всичко ми минава. По отношение на нея се старая да бъда внимателна за да й услужа, както ти бе ми писал. Но не си правя илюзия, че тя може да не усети твоето отсъствие. Защото аз за нея не съм туй, което си ти. Във физическите работи гледам да има всичко, от което се нуждае, оставям я свободна да направи както иска. Ако отиваме някъде с У., съобщавам й, ако тя пожелае да дойде, идва, ако не, не. Ние сме ходили само веднъж на 5-то езеро, но тя не дойде. На обядите не иска да идва.
към текста >>

13. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

Краката по земята ще ходят, ще носят общия товар, те не можат да си правят илюзия за него друго.
Има нещо по-високо от идеалите. Вие ще използувате методите на природата, тъй както цветята използуват слънчевите лъчи, така и вие ще използувате по същият закон. Кой за каквото е роден. Не си правете илюзии да създавате нещо особено, кой за каквото е роден (?) И в такова направление ще разглеждаме у вас кой за какво е роден. Допуснете, ако краката имат съзнание, пръстите и пр. Краката по земята ще ходят, ще носят общия товар, те не можат да си правят илюзия за него друго. Също ръцете, очите, ушите. Всеки един човек вътре в природата е един уд, един орган на това велико тяло и трябва да знае какво е неговото предназначение, разбира ли своето предназначение, по-лесно може да върви. Какви могат да бъдат неговите функции и работа, която може да изпълни. /Стенографски текст/. (Мълчание). Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното.
към текста >>

14. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ти си илюзия и нямаш сила над мене." Защото лошите духове понякога хипнотизирват и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.
Бог, Който е всесилен, ще избави всичките. Научете се да познавате Бога. Бог сега е във Веригата, гледа ви, но вие не Го познавате. Ако вие съзнаете, че Бог е у вас, по светлината, която ще излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е, също ще може да видите как сте скубали косите на някой ваш приятел и в тази светлина именно ще виждате и ще се разкаете за всичко, което сте вършили. Ако дойде една лоша мисъл, кажете й: „Ти не съществуваш и нямаш власт над мене. Ти си илюзия и нямаш сила над мене." Защото лошите духове понякога хипнотизирват и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятствуват и ни спират. Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така при скарването някой те обиди и ти постоянно мислиш защо да те обиди така. Ако искаш да се освободиш от тази мисъл и от обидата, трябва или в него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да живеете в Божествена хармония, трябва да държите винаги връзка с главния център.
към текста >>

15. IV.16 август 1907 година, четвъртък

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

МЕНТАЛНО ПОЛЕ АСТРАЛНО ПОЛЕ Когато една мисъл ви мъчи, кажете й: „Ти си една илюзия" и тя ще изчезне със силата на вашата мисъл.
Човек в 7 прераждания стига до лицето на Бога, т.е. става светия, но ако върви правилно; в противен случай може да се преражда и 5 000 000 пъти. В астралното поле центърът е по-голям, защото се гледа всичко като от фокус. Който познава Бога в себе си. ще познава и хората, чрез светлината, която Бог е хвърлил върху него. МЕНТАЛНО ПОЛЕ АСТРАЛНО ПОЛЕ Когато една мисъл ви мъчи, кажете й: „Ти си една илюзия" и тя ще изчезне със силата на вашата мисъл. С дълговете се връзвате с грешни хора и се въртите около им вързани с магнетични въжа. Щом платите, веднага се отвързвате; също и с обидите. Който люби врага си, надвива тая връзка. Използувай случай, кога дойдеш до магнетичен възел, за да се отклониш по правото течение. За да се държите в правото течение, дръжте се към посока на Божествения център - основния център.
към текста >>

16. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това.
Трябва всички да излязат от старите мехове, из старите изби. Сега като ме слушате, казвате си: „Тежко е това учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят. Но трудолюбивите трябва да излязат навън. Икогато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето аз, да умориш този микроб и като го умориш, да оставиш да излезеш из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние и тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе. И понеже обича виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява, но за да те спаси, първо трябва да пукнеш своя стар мех. Христос когото хване, все стари мехове хваща, Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата. Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложи и Христос като омаже къщата с нея и за тази къща хората ще кажат: „С много хубава вар е боядисана." Та, трябва да се обърне на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света.
към текста >>

17. Наряди за 1919 г.

Да обичаш тялото, плътта, то е лесна работа, илюзия наоколо; важното е: можеш ли да обичаш у другиго туй, което не виждаш, но което е същинският човек - неговата душа.
- Може да се сравни, обаче трябва да бъде истинска. Дъщерята е еднаква с майка си, но синът не е; последният е подобен на баща си. Когато някой път майката обича много дъщеря си, в последнята има нещо мъжко, затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си. Ето обяснение и на въпроса: Защо се женят хората. Но туй, което трябва да се обича у човека, то е вътрешното, невидимото; то е всъщност реалното. Да обичаш тялото, плътта, то е лесна работа, илюзия наоколо; важното е: можеш ли да обичаш у другиго туй, което не виждаш, но което е същинският човек - неговата душа. Сега, пак за наряда. Кой който наряд иска, него да вземе. Но в тази работа дайте ми шише непукнато, здраво - не ща такова, което тече. Чешмата тече и деня и нощя, но вие не сте чешма. Ако бяхте поставени в положението на чешма, можехте да брътвите колкото искате, но понеже не сте, трябва да мълчите.
към текста >>

18. 8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ

Но това е една илюзия в земния живот.
Това, което е вярно за небесните тела, е вярно и за човека, затова човек, който иска да съхрани своята енергия, трябва да се движи в кръгообразна орбита. Или, казано на ваш език, работа, която се свършва по най-лесен начин. Да се знаят начините или методите за съхранение на душевната енергия е необходима наука за правилното човешко развитие. Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия. Докато сте били млади, тази енергия, която сте имали в организма ви, е била толкова голяма, че сте били наклонни да мислите, че тя така ще се продължава до веки веков. Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си. Тя изтича от вас тъй, както когато пукнете някое шише и водата изтича от него. Така и някои винари наливат в бутилки сладко вино и го заравят в земята, за да престои там няколко години, гдето ферментира бавно; при това стоене на виното се развива известно количество въгледвуокис, затова отварянето трябва да става много внимателно, защото всичкото вино може да изтече наведнъж. Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, при известни моменти може да изскочи изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби.
към текста >>

19. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Може да мислите, че това е една илюзия.
Всяко добро желание и всяка добра мисъл е Христос и Неговите ученици. Нямате ли добри мисли и желания, Христос не е с вас. Ако схващате принципално въпроса, Бог ще бъде за вас една разумна сила. Вие може да правите опити в това отношение. Един ден ще постигнете способността не само да възприемате светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи. Може да мислите, че това е една илюзия. Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат топлината и светлина, но чуват и техните песни, а разбират и техните думи. Да бъдат умът и сърцето ви чисти, то значи да сте ясновидци. Като се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание. А днес ние чувствуваме една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл. Като ви кажа например, че трябва да се обичате, вие разбирате вече по особен начин любовта.
към текста >>

20. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Аз не искам да очаквате всичко от мене, пазете се от тази илюзия.
Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си. Без въображение нищо не може да постигнете в окултната наука. Считайте, че живеете в един широк свят и сте сами всред него. Щом се затъжите, представете си, че се намирате пред хора. Като ви дотегнат хората, мислете, че сте сами. Аз не искам да очаквате всичко от мене, пазете се от тази илюзия. Ще ви обясня какъв е този Божествен закон със следната формула: Когато житното зърно се постави в земята, то трябва да прояви тази енергия, която е скрита в неговата душа. Кои са условията за това проявление? Светлината и топлината, които идат отгоре му, както и влагата и дъждът. Щом има тези условия, то започва да расте. Аз употребявам и към вас законите на окултната наука защото и във вас има всички възможности, необходими за вашето развитие Топлината и светлината идат от Бога; влагата, това е животът и нам предстои да използуваме тези външни условия.
към текста >>

21. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото братство.
И всички принципи се свеждат към възрастването, а не към това кой посадил и кой полял. И на вас казвам: Там, гдето Бог ви е поставил, там, гдето земледелецът ви е посял, там, гдето майката ви е турила, в училището, не напущайте вече тия отношения, които са създадени. Земледелецът и майката са по-умни отколкото вие, които не напущате училището. Сега аз ще спра тук. Тази година Бялото братство ще има своята среща на 19 август. Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото братство. То всяка година си има своята среща. Искам да не сте невежи. То се състои от човешки души, които са свършили своята еволюция от хиляди години. Те се събират всяка година и определят съдбините на всичките народи. Сега с тяхната среща ние правим своята среща на Земята.
към текста >>

22. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ.
Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нареди един път на ключ „сол“? Това е най-възвишеното, най-благородното у човека. Когато той се нареди на ключ „сол“, у него става един подьом на мисълта, на чувствата, на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести. Това е ключът „сол“! Ако някои от вас имат всички тези качества в себе си, казвам: Вие сте нагласени на ключ „сол“. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ. Сега хармонията е потребна изобщо за жените. Хармонични мисли, хармонични чувства и действия, това е най-великото е живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което издава човека, това е хармонията. Този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, когато имате хармония в сърцето си, когато имате хармония във волята си, всичката работа добре върви и лукът ви в половин час е препържен.
към текста >>

23. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Пипнете си главата, косата, казвате: „Аз съм, аз съм Елена.“ Един английски философ всяка вечер се пипал, казвал си: „Дали съм аз, да не би да е нещо илюзия?
Те казват: „Измислих нещо.“ Вие нищо не сте измислили. Тия хора тук, на Земята, които казват, че са измислили нещо, нищо не са измислили, всичко е взето от невидимия свят и е пренесено във формите. Следователно тази култура на видимия свят е взета от невидимия свят, неразбрана култура е и принципите, които те употребяват, и те са неразбрани. Не само това, но по някой път вие не разбирате и себе си, задавате си въпроса: „Какво съм аз вънка от тялото? “ Представете си, че един ден се съблечете, ще излезете вънка от тялото си, ще влезете в друг свят - как ще се познавате? Пипнете си главата, косата, казвате: „Аз съм, аз съм Елена.“ Един английски философ всяка вечер се пипал, казвал си: „Дали съм аз, да не би да е нещо илюзия? “ и като се увери, че е той, тогава се успокоявал. Е, питам, вънка от своята мисъл, има ли ясна представа какво е той, или вънка от своя мозък има ли ясна представа за своята мисъл? И ако при сегашното си състояние някой път вземете да мислите за себе си, може да ви мръдне дъската, ще се уплашите. А тъй, може да направим с вас някой опит в Школата. Ще ви извадим от тялото ви навънка, ще ви дигнем нагоре до бялата лампа.
към текста >>

24. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Най-голямата илюзия по някой път е следната: Вие седите и мислите, че сте изоставени от всички.
Не, но да играеш когато трябва, и да седиш когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза: „Как се разиграл царят пред народа, тъй, по демократически начин! “ Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега, едно от правилата: Тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: Вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите, какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по ужасно, неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи. Той седи в земята и чака, докато се освободи и след това всички духове ще се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и остават само костите.
към текста >>

25. ПЪРВИ МЕСЕЦ

22 август - 22 септември 1922 г.

Прозри в илюзията, в която живеем.
Божествената Любов и Божествената чистота вървят ръка за ръка. Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние. Имаме ли ние тази чистота в себе си? Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем. Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и Чистотата. Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край? Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност. Но тъй иска законът на твоето развитие.
към текста >>

26. 15. НОВ ЖИВОТ

Паша Теодорова

Усещам ръцете здрави, яки като на физически човек - не е никаква илюзия.
Не зная и не виждам, че в стаята била Еленка, другата стенографка на Учителя, мислех, че съм сама. Посегнах към масата да взема някаква кърпа да изтрия потта си. Не стигнах до кърпата, усетих ясно, че някой хвана двете ми ръце със своите две, но така здраво, сигурно, както хващаме децата, когато играят, да не се изпуснат. Оставих ръцете си в другите две, не дърпам моите, защото не ме е страх, никакво смущение не изпитвам при тази изненада. Напротив, някаква приятност изпитвам, като че съм в ръцете на любяща майка или любящ баща. Усещам ръцете здрави, яки като на физически човек - не е никаква илюзия. Не, това не беше никаква илюзия, но факт. Защо? Защото усещането ми не ме лъжеше, а чувствата ми още по-малко. Усещах, че две ръце държаха моите две така здраво, както би ги хванал някой близък здрав човек. С едва чут глас и от самата себе си запитах: Кой си ти? Никакъв отговор.
към текста >>

Не, това не беше никаква илюзия, но факт. Защо?
Посегнах към масата да взема някаква кърпа да изтрия потта си. Не стигнах до кърпата, усетих ясно, че някой хвана двете ми ръце със своите две, но така здраво, сигурно, както хващаме децата, когато играят, да не се изпуснат. Оставих ръцете си в другите две, не дърпам моите, защото не ме е страх, никакво смущение не изпитвам при тази изненада. Напротив, някаква приятност изпитвам, като че съм в ръцете на любяща майка или любящ баща. Усещам ръцете здрави, яки като на физически човек - не е никаква илюзия. Не, това не беше никаква илюзия, но факт. Защо? Защото усещането ми не ме лъжеше, а чувствата ми още по-малко. Усещах, че две ръце държаха моите две така здраво, както би ги хванал някой близък здрав човек. С едва чут глас и от самата себе си запитах: Кой си ти? Никакъв отговор. Втори път попитах пак по същия начин: Кой си ти?
към текста >>

27. 9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА

Цветана Симеонова

Снежнобялата покривка на Мусала и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свят, от който иде душата и който съставлява родината й.
Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството. Снежнобялата покривка на Мусала и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свят, от който иде душата и който съставлява родината й. Споменът за него дълбоко седи в душата и затова тя копнее за него. Тук, както и при другите нейни картини, материалите, формите от физичния свят са използувани като средство за представяне на мистичното, дълбокото, което живее в душата и в цялата природа. Изложени са и други картини, предимно портрети. Новото, което иде, отваря нови перспективи на изкуството. Източник: „Житно зърно", г.
към текста >>

28. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1601-1620

Савка Керемидчиева

Те са илюзия на земния живот.
Никой не може да подчини природата, но трябва да се учи от нея. Тя учи хората на закона на Любовта. Живата природа 1615 Като говорим за Разумната природа, за Живата природа, ние разбираме едно от най- великите същества след Бога. Със своята аура природата обхваща всичко в света, тя е светла и разумна, блага и чиста и съдържа в себе си Любовта. Страданията. 1616 Страданията, през които човечеството минава, са временни. Те са илюзия на земния живот. Няма страдание, което да засяга изцяло човека. Външно човек може да бъде ограничен, но в душата си е свободен. Нова насока. 1617 Който иска да измени коренно живота си, трябва да придобие дълбоко положително знание, което да даде нова насока на неговите мисли, чувства и действия. Напред и все напред.
към текста >>

29. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Грехът е една илюзия, това е най-голямата отрова, най-големия чесън.
Трябва да се живее един разумен чист живот, да имаме Божествената хармония в нас. Богатство и сиромашия. Това е необходимо. Има грешки, които са създадени от глупавият живот на човека. Истината не търпи чесъна. Грехът е една илюзия, това е най-голямата отрова, най-големия чесън. Аз говоря на един символичен език. Сега ние не може да примиряваме стари истини с нови истини. Всяка една дума трябва да има смисъл. Научи се как да произнасяш думата щастие, тя ще те избави от нещастие. И при най-малките изпити вие не можете да ги издържите в света.
към текста >>

30. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Всяка форма в чертога на времето и пространството е една необходима илюзия за една велика идея на мировата хармония . 144.
Ние, человеците сме , които изпълняваме волята Божия, като дърво, посадено на добра почва,от която корените се хранят и възраства плодове добродетели. 139. Можеш ли да движиш мисълта си, тъй както иска Мъдростта ? 140. Само чрез чистата Божествената Любов може да се въдвори хармония между хората . 141. Само който преживява нещата, той истински живее и разбира живота в неговата пълнота и красота . 142. Който иска да поправи нравствено и духовно обществото, в което живее, трябва да поправи преди всичко себе си . 143. Всяка форма в чертога на времето и пространството е една необходима илюзия за една велика идея на мировата хармония . 144. О, вечна светлина, безпределна , по-висша от всяка сътворена светлина, нека един от твоите лъчи се спусне отгоре като гръм и проникне до дълбочината на душата ми. 145. Най-голямото благо, което Бог ни е дал на физическото поле е самопожертвованието . 146. Любов, Правда и Истина трябва да царят в нас - за тяхното възтържествуване трябва да работим . 147. Мир, спокойствие на собствената съвест, това е щастие. Прося благословението в работата си от Учителя. 148.
към текста >>

31. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Това е цяла илюзия.
В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре и то не е реалното. Та реалноста има външно и вътрешно условие.
към текста >>

32. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Иван Толев

Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия".
Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл.
към текста >>

Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат.
Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е.
към текста >>

Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия.
Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух.
към текста >>

33. 21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК

Иван Толев

Най-после еволюционнататеория, начало на която туриха Еразъм Дарвин, Ламарк, Гьоте, но която окончателно възтържествува чрез Чарлз Дарвин, окончателно разби илюзията, че видовете са излезли из ръцете на Твореца такива, каквито са те днес, както твърдеше още Карл Линей в 18 век.
„Но при все това земята се върти! " Не можеше да се спре хода на човешката мисъл, защото той ставаше по законите на естественото развитие. Противоречията между религиозното и научното схващане ставаха все по-очебийни. Още Коперниковата теория за въртенето на земята около слънцето разруши някои дотогавашни схващания. След това дойде Кант-Лапласовата теория за произхода на слънчевата светлина от мъглявина. Най-после еволюционнататеория, начало на която туриха Еразъм Дарвин, Ламарк, Гьоте, но която окончателно възтържествува чрез Чарлз Дарвин, окончателно разби илюзията, че видовете са излезли из ръцете на Твореца такива, каквито са те днес, както твърдеше още Карл Линей в 18 век. След това дойдоха успехите на физиологията, която се стремеше да намери връзка между психичните и физиологичните явления. Макар и някои да бяха по-предпазливи, други отидоха по-далеч и почнаха да твърдят, че изворът на психичните явления се крие във физиологичните процеси. Зависимостта между нервната система и психичните процеси тикна мнозина към материализма. По този начин именно, т.е. чрез разбиване на всички стари ценности, човек дойде до вътрешна, духовна пустота.
към текста >>

34. 29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Иван Толев

Една крайно нещастна илюзия е да се вярва, че естествените закони на развитието маоже да се подчинят на личните и материални интереси на когото и да било.
Опитаха се международните войни - резултатите бяха обща покруса и разруха, опитаха се и гражданските междуособици - последиците се оказаха още по-страшни; брат против брата се насочи и нахвърли с невидено и нечувано ожесточение и свирепост. Краят на задушната атмосфера не се вижда. Небето не е още разведрено. Какво да се прави? Еднаж завинаги трябва да се разбере, че досегашният алюр, с всичките негови методи, е осъден на пълно фиаско. Една крайно нещастна илюзия е да се вярва, че естествените закони на развитието маоже да се подчинят на личните и материални интереси на когото и да било. Конят не може да се тури зад колата на живота, а трябва да я тегли и то по правия и гладък път, определен от Божия Промисъл. Човешките мъдрувания, които имат за цел да изменят хода на естествения развой, за да диктуват събитията по лично усмотрение, рухват като счупени детски играчки пред неумолимите божествени закони и предначертания. Цели народи и материци с техните чудни цивилизации са загинали, но Божията воля е била винаги изпълнена. „Защото истина ви казвам: земята и небето ще преминат, но нито една резка или една точка от закона няма да премине, докле се всичко не сбъдне". Тъй е казал Христос и казаното от него постоянно досега се е сбъдвало и ще се сбъдне.
към текста >>

35. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

Майя на индуски значи илюзия.
след всичките превъплътявания, ще намери Любовта, ще стигне до престола Му (вж. Карма). "Твоят престол е, Боже, в век века" (Пс. 45; 6). "Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царьт твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid. - 9, 14, 15). Майя на индуски значи илюзия. Мъдрецът Санкарачария в своята поема: "Моха-Мудгара", ст. 4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг. Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)". Майя, изтълкувано, значи още: "потопен в вода"; на старо-еврейски: "моше" (Мойсей бил потопен в водата). Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида.
към текста >>

Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)".
"Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царьт твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid. - 9, 14, 15). Майя на индуски значи илюзия. Мъдрецът Санкарачария в своята поема: "Моха-Мудгара", ст. 4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг. Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)". Майя, изтълкувано, значи още: "потопен в вода"; на старо-еврейски: "моше" (Мойсей бил потопен в водата). Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида. На санскритски Майя е майка на Буда. - Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност. - Въпросите са: къде е Духът?
към текста >>

- Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност.
4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг. Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)". Майя, изтълкувано, значи още: "потопен в вода"; на старо-еврейски: "моше" (Мойсей бил потопен в водата). Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида. На санскритски Майя е майка на Буда. - Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност. - Въпросите са: къде е Духът? Къде е Душата? Сродните души постоянно се търсят и привличат, защото астралните им тела са свързани с мистичната връзка на слънчевия възел, независимо от пространственото разстояние помежду им. - Тая трилогия е и картинна представа на космичното сливане на сродните души. - Но къде, на земята, може да се намери избраната, въжделената, идеалната девица?...
към текста >>

36. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Никой не трябва да си прави илюзия: докато не си е отживял, докато не си е изплатил кармата, докато не е изпълнил Мойсеевия закон, не може да влезе в новия живот.
Трябва да се сдружим да работим за Бога. Трябва да знаем, че всичко, каквото имаме, е Божие. Това е новото учение - че всички трябва да работим за Бога! Трябва да имаме стремеж всички да се слеем в едно Божествено съзнание. Божественото ще осмисли живота, към него да се стремим. Никой не трябва да си прави илюзия: докато не си е отживял, докато не си е изплатил кармата, докато не е изпълнил Мойсеевия закон, не може да влезе в новия живот. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Същността на живота е хората да се обичат един други. Смисълът на живота е това, да обичаш и да те обичат.
към текста >>

Физическият живот, това е една голяма илюзия.
Трябва да знаем, че всичко, каквото имаме, е Божие. Това е новото учение - че всички трябва да работим за Бога! Трябва да имаме стремеж всички да се слеем в едно Божествено съзнание. Божественото ще осмисли живота, към него да се стремим. Никой не трябва да си прави илюзия: докато не си е отживял, докато не си е изплатил кармата, докато не е изпълнил Мойсеевия закон, не може да влезе в новия живот. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Същността на живота е хората да се обичат един други. Смисълът на живота е това, да обичаш и да те обичат. Ако изпълним Божия закон, ний ще бъдем пак в рая.
към текста >>

37. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Нашето разбиране за света е илюзия, а не е светът илюзия.
Изгубиш ли си идеала, връщай се към центъра, от периферията - към центъра. „Образ и подобие" - едното е форма, а другото е съдържание. Приликата, духовното е съдържание, а външното е формата. Да знаеш всеки предмет къде е поставен - това е пространство, а наредените предмети е времето. Ако няма никакви предмети, какво ще мислим за пространството, как ще си го представим? Нашето разбиране за света е илюзия, а не е светът илюзия. Познаването Малките неща можем да ги познаем, като ги увеличим, а големите - като ги намалим. Знанието Знанието се уподобява на книгите, които магарето носи. Ако книгите се четат и прилагат, то е разумният човек; ако се само пренасят, то е магарето, натоварено с мощи. Постижението стои в приложението. Създаването на света е по права линия.
към текста >>

38. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 3

Не си правете илюзия, че в света можете да бъдете почитани без добра и светла мисъл, без музикално чувство и постъпки.
Аз не разбирам цял живот вие да пеете, но има един ден - пееш, една работа се извършва с пеене. Има и едно вътрешно пеене. Пее ли ти нещо вътре у тебе, работите ти вървят. (1.IV.1942 год., сряда) 253. Ако майката ти те е заченала в ума си без музика и в духовния свят - без чувства, и на земята - без добри постъпки, вашата работа е загубена. Не си правете илюзия, че в света можете да бъдете почитани без добра и светла мисъл, без музикално чувство и постъпки. Злото без музика не може да се победи. Всяка немузикална мисъл, чувство носят отрова. (1.IV.1942 год., сряда) 254. Артериалната система у човека е мажорна гама, а венозната система е миньорна гама. Музиката приравнява нещата и на всяко нещо дава своята цена и съответната необходимост.
към текста >>

39. 28. Разговор с Учителя на полянката на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Това, което правиш в съгласие с Истината, то вечно пребъдва, а това, което казваш с лъжа, то е илюзия.
А пък ти остаряваш в лъжата и мислиш, че всичко е безсмислено. Това е лъжа. Това е сянка на живота. Лъжата е сянка на Истината. Лъжата няма собствено съществуване. Това, което правиш в съгласие с Истината, то вечно пребъдва, а това, което казваш с лъжа, то е илюзия. Камъкът е път, по който човек е минал. Камъкът е бил преди човека. Когато праведният падне върху камъка, то камъкът е мек като вълна, а пък когато грешникът падне върху камъка, той е твърд. Тези канари носят скрития живот. Зад тях, зад всичко това седи разумен свят, нещо хубаво, красиво.
към текста >>

40. 4. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1935 г.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Всеки ден живеех с илюзията, че ще те видя пристигнал на Изгрева в новата къща!
Добър ден! Н.Л.К.Б.Л.[1] Днес е десетият ден от твоето заминаване! Десет дена, това е мярка за моето търпение. Не ми беше възможно повече да чакам! Крайният предел дойде и всяко търпение се изчерпи за чакане. Всеки ден живеех с илюзията, че ще те видя пристигнал на Изгрева в новата къща! Затова и не ти писах. Куп резюмета съм приготвила за тебе, но не ги пращах: едно, че те очаквам да се явиш, и друго, не съм си извадила по-важните мисли, които са много важни закони, които хвърлят светлина и разрешават сегашните моменти, противоречия, важни за днешния ден! Ти как си? Как отпътува? Като беше крайно уморен, можали да си отпочинеш, или и там намери работа, която не ти дава възможност да си отдъхнеш?
към текста >>

41. 9. Разговор с Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Това, което правиш в съгласие с Истината, то вечно пребъдва, а това, което казваш с лъжа, то е илюзия.
Това е лъжа. Това е сянка на живота. Лъжата е сянка на Истината. Лъжата няма собствено съществуване. Ще говориш за Истината на обед, когато няма сенки. Това, което правиш в съгласие с Истината, то вечно пребъдва, а това, което казваш с лъжа, то е илюзия. Камъкът е пътят, по който човек е минал. Камъкът е бил преди човека. Човек е минал по него. Когато праведният падне върху камъка, то камъкът е мек като вълна, а пък когато грешният падне върху камъка, то камъкът е твърд. Тези канари носят скрития живот.
към текста >>

42. 5. Педагогическа лекция

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Ще кажете: Илюзия е това.
Като му кажеш един факт, това дете разбира. Всяко знание в 5 минути може да провери дали е вярно или не. Ако искате, може да направите един опит. Ако искате да знаете има ли интелигентност на Слънцето или не, може да ви определя един час на деня, когато, като поставите гърба си на слънцето, ще почувствувате има ли интелигентност или не. В този час ако поставите гърба или лицето си на слънцето, веднага ще нахлуят много мисли. Ще кажете: Илюзия е това. На другия ден пак ще си поставите лицето или гърба в същия час и ще имате същото влияние. Ако изберете други часове, няма да дойде никаква мисъл. Ще кажете: „Вярно ли е това? " Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си?
към текста >>

Илюзия ли е това?
Ще кажете: „Вярно ли е това? " Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си? С хубава вода. Щом пиеш вода, утоляваш си жаждата. Илюзия ли е това? Не е илюзия. Какво ще внесе водата? Тя ще внесе повече топлина, от която вие се нуждаете. Жаждата, това е топлина, това е желание за живот. Водата в дадения случай, като внесе топлина, става добър проводник за живота, за този, съзнателния живот.
към текста >>

Не е илюзия.
" Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си? С хубава вода. Щом пиеш вода, утоляваш си жаждата. Илюзия ли е това? Не е илюзия. Какво ще внесе водата? Тя ще внесе повече топлина, от която вие се нуждаете. Жаждата, това е топлина, това е желание за живот. Водата в дадения случай, като внесе топлина, става добър проводник за живота, за този, съзнателния живот. Във вас някой път има желание да постигнете много.
към текста >>

43. Събрание 1.

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Всичко у него е илюзия, освен едната Божия Любов и затова той се стреми да не причини зло на никое същество.
Той владее златния ключ на познанието - мълчанието. Не онова мълчание, което хапе, което принася вреда и зло, а мъдрото и разумно мълчание, което предваря от зло. Когато думите ще причинят зло, той мълчи и обуздава своя език. У него са застъпени всички морални качества, той е добродетелен, жизнерадостен и не се отчайва. Смирен и търпелив. Всичко у него е илюзия, освен едната Божия Любов и затова той се стреми да не причини зло на никое същество. Всичко у него, всички критически, умствени и морални сили са насочени към познание и истината.
към текста >>

44. 57. Светлина и пространство

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Илюзия са неща неразбрани.
Искаш тъмнината - търсиш Земята. Пространство е: предметите да знаеш къде са турени. А време е: да знаеш как са вървели един след други. Близко и далеч е въпрос на движение. Ако нямаше светлина в пространството, как ще си го представите? Илюзия са неща неразбрани. Нашето разбиране за света е илюзорно, понеже големите неща са намалени, а малките - увеличени. Погрешката е в разбирането. Ако с перото можеш добре да пишеш, перото е на място. Ако не можеш да пишеш, не перото е виновно, щом не е повредено. Магарето носи книгите, а човекът ги чете и трябва да приложи прочетеното.
към текста >>

45. 6.6. Учениците

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

За мнозина това създаваше илюзията, че зарад неговото разбиране не е нужно някакво особено образование.
Ангажиментът беше просто радостта, която се изпитваше, когато го слушаш, радостта да бъдеш между хората, които бяха при него. Те всички заедно образуваха обществото на „Бялото Братство", като думата „бяло" се употребяваше в смисъл на чистота, към която имаше стремеж. Не се гледаше нито на общественото, нито на материалното състояние, нито на професията, нито на образованието. Така се случваше, че тук попадаха хора от народа, работници, селяни, учители, лекари, инженери, адвокати, професори, както и чиновници от различни ведомства, военни. Беседите на Учителя бяха на обикновен говорим, понятен за всекиго език. За мнозина това създаваше илюзията, че зарад неговото разбиране не е нужно някакво особено образование. Но това беше очевидна илюзия. Към неговите думи трябваше да се пристъпва с особена нагласа на психиката, която да поставя човека извън нормите на ежедневието, което го обикаляше. Той не говореше конкретно за земята, времето, поминъка на човека. При създаденото настроение той засягаше дълбоката емоционална същност, като майсторски създаваше положителни, светли образи. Наистина, те нямаха пряко отношение към текущата действителност.
към текста >>

Но това беше очевидна илюзия.
Те всички заедно образуваха обществото на „Бялото Братство", като думата „бяло" се употребяваше в смисъл на чистота, към която имаше стремеж. Не се гледаше нито на общественото, нито на материалното състояние, нито на професията, нито на образованието. Така се случваше, че тук попадаха хора от народа, работници, селяни, учители, лекари, инженери, адвокати, професори, както и чиновници от различни ведомства, военни. Беседите на Учителя бяха на обикновен говорим, понятен за всекиго език. За мнозина това създаваше илюзията, че зарад неговото разбиране не е нужно някакво особено образование. Но това беше очевидна илюзия. Към неговите думи трябваше да се пристъпва с особена нагласа на психиката, която да поставя човека извън нормите на ежедневието, което го обикаляше. Той не говореше конкретно за земята, времето, поминъка на човека. При създаденото настроение той засягаше дълбоката емоционална същност, като майсторски създаваше положителни, светли образи. Наистина, те нямаха пряко отношение към текущата действителност. Но те все пак бяха елементи от една по- висока действителност, желана, мечтана от всяка човешка душа.
към текста >>

46. 62. Михал Луканов. 62.9. Моят ръководител ме спасява от удавяне

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Гласа чувах да идва отзад на главата си, гдето е малкият мозък и даваше илюзия, като че ми говори на телефон.
62.9. Моят ръководител ме спасява от удавяне Бях на около тринадесет или четиринадесет години, когато започнах да [чувам] гласа на невидим дух да ми говори с много нежен глас. Гласа чувах да идва отзад на главата си, гдето е малкият мозък и даваше илюзия, като че ми говори на телефон. Един ден бях отишъл да се къпя в Марица. Избрах си едно място и скочих от брега във водата. Попаднах на водовъртеж и започнах да потъвам надолу, защото не можех от водовъртежа да изляза нагоре. Тогава усетих две здрави ръце, които ме хванаха и издигнаха над водата. След това аз изплувах настрани и излязох на брега.
към текста >>

47. 5. Езикът на звездните небеса

ГЕОРГИ РАДЕВ

Това е тъй наречената майа, илюзията на материята.
5. Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика” на Н. P. Burgoyne) Житно зърно, Г. I, кн. 8 (XI 1924), с. 22 ÷ 25 В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно, е само наглед такова, и то за грубите му сетива. Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сиреч да притежаваш битие и следователно съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както и на небето, тъй и на земята; така че агностика, който твърди, че „материята може да мисли” се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина.
към текста >>

48. 25. Сфера на Луната

ГЕОРГИ РАДЕВ

В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия.
Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитера. Тогава народната „психея”, лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептуна в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „Луна” в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкопляскания, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети” върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети”, „зодиакални знаци”, „аспекти”, и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта” или „хороскоп”. На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите-посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията.
към текста >>

49. 30. Сфера на Нептун

ГЕОРГИ РАДЕВ

Роден при един съвпад на Нептуна със Сатурна в знака Водолей — една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на „великия Вълшебник”.
Резултат от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните „непревземаеми” крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма — един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха метапсихиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. Със своите доказателства, че има „задгробен мир”, че има „отвъден свят”, в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм, И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица „метапсихични” явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещото развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване „нептуновия” характер на тази нова религия: копнежът към „отвъдното”, към света наобезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор —това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептуна със Сатурна в знака Водолей — една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на „великия Вълшебник”. Неговите научни инструменти—медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луиата и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респективно комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина – на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс. Един бегъл поглед върху хороскопа на последния ни сочи Нептун, ретрограден в съвпад с Урана, също ретрограден, в знака Стрелец.
към текста >>

50. Основни принципи на херметичната наука и философия

Влад Пашов

Докато в древно-индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа”, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия.
Това е Всемирното Братство, което ръководи човечеството, глава на което е Великият Божествен Дух, който ние познаваме като Христос. Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвърти, който работи под ръководството на Учителя. В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че оттогава човешкото съзнание добива ново отношение към света. Докато в древно-индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа”, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа”, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят. В древния Египет, освен школите за посвещение, подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия. За тях физическия свят е бил откровение, което им разкрива волята на Боговете. Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист (Триждивеличайши), който пръв е научил хората да четат великата книга на природата. Затова казваме, че тогаз са изнесени принципите на онази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм.
към текста >>

51. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея.
Това, което се нарича самочувствие, почива на това усещане. И колкото повече човек е самолюбие, толкова по- голямо самочувствие има. След смъртта тялото, което му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало. Тогава душата се чувства като опразнена като че ли е изгубила сама себе си. И това чувство трае докато душата съзнае, че истинския човек не се състои в тялото. В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея. Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по- високи идеали и неща, а се занимават с неща свързани с тялото и неговия живот - те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност. Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи.
към текста >>

52. 1927 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

В материалния свят в които живеем; ние се намираме пред илюзията, че сльнцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север кьм юг, без да изгрява и залязва.
Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тьмнина. Едва осветлявах пьтя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставам вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене, Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и сльнцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, нов Божествения свят слънцето никога не изгрява и не залязва. В материалния свят в които живеем; ние се намираме пред илюзията, че сльнцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север кьм юг, без да изгрява и залязва. Сьщо така и на слабите вьв вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия. Това се дьлжи на събралите се облаци в техния ум.” 123. МЕКИ И ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА: 19 лекция от Учителя, държана на 6 февруари 1927 г., София. - В: Посока на растене: Младежки окултен клас, Г. VI (1926 ÷ 1927), т. I.
към текста >>

53. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън.
Никой не знае кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете кое е същественото във физическия живот и кое - в духовния. Днес аз говоря за сьщественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят като душа в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче, когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал - любов, знания, живот- всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърдчил и изгубил смисъла на живота.
към текста >>

- Това е само илюзия.
Както на високите места на месечината става голям студ, поради нейната рядка атмосфера, така и в духовния живот има голям студ. Духовните хора трябва да знаят това нещо. Те ще станат студени като месечината, затова трябва да придобият голяма дълбочина, по-голяма от тази, която съществува в земята. Духовният човек трябва да бъде дьлбок, понеже има опасност всичко в него да замръзне. Когато станат религиозни, хората започват да се изменят и се чудят защо едно време са били по- добри, а сега са станали no-лоши. - Това е само илюзия. В същност, те не са станали по-лоши; но са станали по-студени. Защо? - Като се намират под влиянието на месечината, атмосферата им става по-рядка, голяма част от топлината им се излъчва, и те стават по-студени. На месечината има студ 200 градуса под нулата. Студът на месечината служи като протекция на адептите, които живеят там: да ги запазва от същества, които биха ограбили богатствата им. Който отиде на месечината да краде каквото и да хване в ръцете си, моментално ще го изпусне, ще се скове от студ.
към текста >>

54. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Седя и размишлявам да не би това да е някаква илюзия на моите очи.
В един от големите циркуси се забелязва една голяма светлина, която грее, излизат трептения, има движение, има жива светлина. Има една светлина, която е отразена, няма трептения. Вие забелязвате звездите: когато ще се разваля времето, трептят, тяхната светлина трепти. Тия небесни светила, на които светлината трепти, са звездни планети, [....] са тия, които имат по-[слаба] светлина, чиято светлина не трепти. Светлината, която трепти, има сила в себе си. Седя и размишлявам да не би това да е някаква илюзия на моите очи. Забелязвам мястото къде е и втори път пак ще наблюдавам светлината истинска ли е. Значи, на туй място има живи хора. Нищо повече. И то не само живи, но и разумни. Защото мястото, на което се намира тази светлина, е най-хубаво, идеално, отлично място за наблюдение.
към текста >>

55. ПРОЗРЕНИЕ

- И скитах, Татко, смутен в тая нощ, и разбрах, много разбрах... Видях, без да ща, че всичко е илюзия.
Проклятията на нещастниците стигаха до мен през далечината, през стените на моите палати, през веригите от телохранители и храбри войници, които бдяха - и нищо не виждаха... - Да, бдяха и нищо не виждаха! - каза мъдрецът. - Една вечер, самотен, с болка на душата, когато бурята виеше, бушуваше със страшна сила и вятър и дъжд плискаха вън, оставих своите палати и излязох. Минах покрай хората и никой не виждаше нищо - освен мокра фигура на немощен човек. Подхлъзнах се и паднах, тъй както падат всички хора -обикновените хора... - Да, както падат обикновените хора! - И скитах, Татко, смутен в тая нощ, и разбрах, много разбрах... Видях, без да ща, че всичко е илюзия. - Не, не всичко е илюзия! - каза Мъдрецът с дълбок глас, като че ли идещ от дъното на бездни и небеса, обсипани със звезди. - О, не, Татко, не! Видях в тая нощ една душа, която, отхвърлена, без дом, бе изоставена на кръстопът... Видях я, лутаща се в тъмнината - и разбрах, че аз поне знаех, познавах Теб, а тя нищо, нищо не знаеше... Всред тъмнина бе расла, борила се, мечтала, изгубила - и имала малки радости на еднодневки... - Да, радости на еднодневки!... - Разбрах, Татко, че и най-малката работа при Теб струва повече от всички земни почести и богатства, слава и величие.
към текста >>

- Не, не всичко е илюзия!
- каза мъдрецът. - Една вечер, самотен, с болка на душата, когато бурята виеше, бушуваше със страшна сила и вятър и дъжд плискаха вън, оставих своите палати и излязох. Минах покрай хората и никой не виждаше нищо - освен мокра фигура на немощен човек. Подхлъзнах се и паднах, тъй както падат всички хора -обикновените хора... - Да, както падат обикновените хора! - И скитах, Татко, смутен в тая нощ, и разбрах, много разбрах... Видях, без да ща, че всичко е илюзия. - Не, не всичко е илюзия! - каза Мъдрецът с дълбок глас, като че ли идещ от дъното на бездни и небеса, обсипани със звезди. - О, не, Татко, не! Видях в тая нощ една душа, която, отхвърлена, без дом, бе изоставена на кръстопът... Видях я, лутаща се в тъмнината - и разбрах, че аз поне знаех, познавах Теб, а тя нищо, нищо не знаеше... Всред тъмнина бе расла, борила се, мечтала, изгубила - и имала малки радости на еднодневки... - Да, радости на еднодневки!... - Разбрах, Татко, че и най-малката работа при Теб струва повече от всички земни почести и богатства, слава и величие. И възжелах те, Татко мой, с всичката си душа - проплака тя по Тебе, и аз оставих всичко, всичко - и ето ме тук.
към текста >>

56. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината.
Черният адепт е научил Адам и Ева да внесат в живота си размножението на формите - но заедно с това намалява и бдителността и апашът (дяволът) обира живота на наивниците и живее с тяхното Божествено богатство. Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател. Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога. Понякога един момък среща една красива мома и животът му от тоя момент става друг съвсем. А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината. Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил. Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира. Бог се радва на всички усилия, в каквото и да е направление. Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си. А то ще му даде светлината и силата да разбере и прецени правилно живота, който тече в него.
към текста >>

57. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение

I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ

Те вървяха доста бързо по шосето.23 От двете им страни се вдигаше боровата гора и даваше илюзия като да са някъде далеч от града.
- 372 с.) I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ (стр. 190-201) Трите момичета вървяха пред тях и от време на време се обръщаха -най-често Анка. Тогава и Генко ставаше за малко разсеян в отговорите си, очевидно увлечен от мисълта си на друга посока. Те вървяха доста бързо по шосето.23 От двете им страни се вдигаше боровата гора и даваше илюзия като да са някъде далеч от града. Но по тоя път вече по-често срещаха подранили млекарски кабриолетчета и тежко натоварени с дървен материал кола, които скърцаха и тряскаха от време на време. Няколко селяни и селянки отиваха с товари и кошници към града; други ранобудни граждани и някои двойки крачеха нагоре, може би на разходка. Скоро те стигнаха до края на гората. Небето на изток вече гореше от злато жълто и пурпур. Няколко облаци с най-чудновати форми се простираха в златните рамки на невидимото още слънце в една картина, която неволно спря погледа им.
към текста >>

58. XXIII. ПАЛАТКОВИЯТ ЛАГЕР НА РИЛА. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Илюзия?
От очите ми бе паднала някаква превръзка - от душата ми тяжест - и мене се струваше, че летя към Него, че Той ме зове и чака... А в туй време пак се спънах и полетях по очите си. И когато се привдигнах, нямаше голямата светла сянка, нямаше облаци, подобни на пламъци, нито песни, които да бликат в ушите ми. Аз преглътнах няколко пъти и те писнаха. Но се взрях, питащ се още: къде изчезна Той? Какво бе това? Илюзия? Видение? Вдигнати завеси на хилядолетия? Събуждане на душата, привикана от невидим? Стоях на мястото си. Всичко още тръпнеше в мен като някое тяло на роял след досвършване на последния акорд... Направих още няколко крачки и се спрях пред едно бистро поточе, което бягаше бързо между камъните, бъбрящо нещо неразбрано на свой език.
към текста >>

59. II. Възможни ли са предсказанията. 1. ВЪЗМОЖНИ ЛИ СА ПРЕДСКАЗАНИЯТА

(В. «Живот», бр. 1-4)

Но и това е една човешка илюзия, защото гарите не идат - те си съществуват, но ние се движим.
Това е естественият начин на мисление. Той именно сочи и доказва, че това, което наричаме бъдеще, е също тъй достъпно, както и настоящето, но за тия, които знаят. Ако някой тръгне от София за Бургас и пътува за първи път по тая линия и изобщо нищо не знае за нея, то най-напред ще дойде гара Подуене, после - Новоселци, Ихтиман, Пловдив и т.н. - за него всичко това ще бъде неизвестно и ще става. Но за тоя, който е пътувал по-рано - той знае коя гара ще дойде след коя. Но и това е една човешка илюзия, защото гарите не идат - те си съществуват, но ние се движим. Ако се. качим на един аероплан и се вдигнем на 5000 метра - от някоя средна точка ние ще видим едновременно и София, и Бургас - и всички междинни станции. Тия са прости мисли наглед, но читателят трябва да вникне по-дълбоко в тях, ако иска да му станат някои неща от предсказанията и магията ясни. И тъй като знае, той може да говори какво ще дойде или стане; който пък може да се възвиси, да се вдигне - той може да види това, което ние, за да видим, трябва да похарчим известно време. Така ние ще видим София в 8 ч с., Пловдив - в 1 ч обед, Бургас - в 8 ч вечер - и в нашето съзнание тия факти ще бъдат отделени с време (часове).
към текста >>

60. (128) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от [1930] г. във връзка с цветния Пентаграм

Чувството на целокупността е чувство вярно - личното благо за истински мъдрия е илюзия и заблуда, от която животът винаги е събуждал твърде скоро «щастливците».
Всяко излизание от равновесието създава движение, но непредвидените движения дават неочаквани резултати. Ако една машина не наруши своето равновесие от двете страни на буталото, не може да тръгне, но ако една сграда изгуби своето равновесие, тя рухва. Скачване [на] лампата с жица, носеща електрическа енергия, е възможност да получите светлина, да добиете свобода на движение, защото светлината открива истинските отношения. Но пипанието на тая жица с ръка може да донесе голямо страдание. Правдата и доброто трябва да бъдат основа на всяка държава. Чувството на целокупността е чувство вярно - личното благо за истински мъдрия е илюзия и заблуда, от която животът винаги е събуждал твърде скоро «щастливците». Изгубванието на такова чувство на целокупност и единство е същественият белег на приближающата катастрофа. Силите на разумната природа дават своите ефекти, независимо дали се знаят или не от тия, които стават обект на тяхната проява. Има постъпки, които костват човешките закони - за тях съществуват преценка и съдба човешка... Има и постъпки, които нарушават Божествените закони. Друг е съдията за тях. Един свят, който обикновено наричат невидим, но който е много по-реален и по-разумен от нашия, има своите земни огнища, своите извори.
към текста >>

61. XXIV . ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Любомир Лулчев

Илюзия?
От очите ми бе паднала някаква превръзка - от душата ми тяжест - и мене се струваше, че летя към Него, че Той ме зове и чака... А в туй време пак се спънах и полетях по очите си. И когато се привдигнах, нямаше голямата светла сянка, нямаше облаци, подобни на пламъци, нито песни, които да бликат в ушите ми. Аз преглътнах няколко пъти и те писнаха. Но се взрях, питащ се още: къде изчезна Той? Какво бе това? Илюзия? Видение? Вдигнати завеси на хилядолетия? Събуждане на душата, привикана от невидим? Стоях на мястото си. Всичко още тръпнеше в мен като някое тяло на роял след досвършване на последния акорд... Направих още няколко крачки и се спрях пред едно бистро поточе, което бягаше бързо между камъните, бъбрящо нещо неразбрано на свой език.
към текста >>

62. 10. ВЪВ ВИДЕЛИНАТА ТИ ЩЕ ВИДИМ ВИДЕЛИНА (бр. 3, 1.ІІ.1924 г.)

Но ако някой каже, че ви е простил и след туй прати подире ви да ви следят или ви пише в черни списъци, туй не е прошка - това е илюзия, самоизмама.
И днес братята, децата на един и същи народ, кръвно обидени един от други, са изправени пред същия въпрос. Разумните от тях разбират, че идеалите и на едните, и на другите са еднакво важни за тия, които искрено ги изповядват, и че превратите са страшни и кървави пътища - затова и излезе възбраната да се върви по тях: миналите по тоя път ясно съзнаха сами това. Ако си тръгнал някак с кола и тя се счупи из пътя - ще питаш ли до колко пъти ще я поправяш? Ако на улицата те ритне кон - трябва ли да му счупиш крака заради това? Прошка трябва днеска, от все сърце прошка за всички! Но ако някой каже, че ви е простил и след туй прати подире ви да ви следят или ви пише в черни списъци, туй не е прошка - това е илюзия, самоизмама. Ако един молец е проял дрехите ни и ний го убием - ще станат ли от това дрехите ни цели? Само силните хора могат да прощават. За това се иска воля - да се преодолееш сам себе си - най-мъчното нещо. Но зад прошката винаги трябва да седи любовта. И тоя, който от сърце прощава, той добива светлината в ума, чувството на широта и мощ в душата.
към текста >>

63. 32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

В резултат всички си правеха илюзия тогава, че на фронта войниците бяха нахранени и облечени.
1) България днес преживява дни, подобни на ония през 1918 година. Разгърнете вестниците: „Независимост”, „Мир”, „Пряпорец”, „Народ” от месец август и септември 1918 г. - в тях ще намерите: „войниците са доволни; по фронта спокойно; войната може да продължи; духът е бодър”. Такива изявления правиха тогавашните министри - депутати, които ходиха уж на „фронта”.. Техният фронт бе щабът на дивизията, гдето им се даваха хубави обеди и вечери за сметка на войника в окопа и водиха да се срещат с благонадеждните войници, а неблагонадеждните събличаха голи и боси и криеха зад хълмове и храсталаци. Най-малката истина казана биваше тогава заглушавана с военно-полевите съдилища. В резултат всички си правеха илюзия тогава, че на фронта войниците бяха нахранени и облечени. Когато цялата преса и министри пееха тази песен, аз тогава се явих при тогавашния началник на Софийския гарнизон и му казах: „Не е вярно туй, което се пише. Момчетата са гладни, озлобени, голи. Не ще стоят повече на фронта. Вземете мерки да се задоволят войниците.” Побелелият генерал ме потупа бащински по гърба и ми каза: „Всичко е хубаво, вървете и си легнете в болницата! Не се измъчвайте с тези патерици.” Не се минаха и 25 дни, и възмутените войници, въпреки всичките твърдения, напуснаха фронта и дойдоха до Горна Баня.
към текста >>

64. 44. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 17, 19.V.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Нека не си прави никой илюзията, че друго ще бъде, а както преди, така и сега съдбата на хора, които бързо се покатерват на високите постове, бързо падат и колкото са по-нависоко, толкова е по-опасно тяхното падане.
Петров изникна бърже, без да има дълбоки корени в народа и затова той замина за арестантското отделение в Александровската болница, без да се сеща някой за него. Също ще стане и с днешните. Те нямат дълбоки корени сред народа, тях ги знаят само онези, синовете на които паднаха избити през септември.† Те - сговористите, изникнаха за една вечер. Но всяко, което бърже никне, бързо и увяхва и плод не дава. Нека бъдат сигурни в това. Нека не си прави никой илюзията, че друго ще бъде, а както преди, така и сега съдбата на хора, които бързо се покатерват на високите постове, бързо падат и колкото са по-нависоко, толкова е по-опасно тяхното падане. Който има очи - да чете, и който има уши - да слуша! Андро
към текста >>

65. 60. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ (бр. 22, 9.VII.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Тези илюзии биват различни видове и не е наша работа да говорим за всички, но понеже най-голямата днес е политическата илюзия - за нея ще кажем няколко думи.
22, 9.VII.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VII.1924 г., София, стр. 1) Хората днес живеят с илюзии. Това не е лошо във всеки случай, но в някои спъва доста. Тези илюзии биват различни видове и не е наша работа да говорим за всички, но понеже най-голямата днес е политическата илюзия - за нея ще кажем няколко думи. Тя е общо разпространена в света, и не е само България, която прави изключение. В какво се състои тя? На едно място в държавата, наречено „Народно събрание”, „Парламент”, се събират 200 ÷ 300 человека, избрани божем [не] с народна воля, а по път, който всеки един от нас добре знае. След това те се ограждат със стражари, детективи и започват да законодателствуват, сиреч започват да коват закони уж божем за ред, а този ред е тъкмо такъв, какъвто изнася тям, а понеже те не са бедни хора, то много естествено е, че в този „ред” бедният има право само да плаща данъци. Там тези „избраници” се карат, често даже бият, помежду си ред не могат да турят, а България ще нареждат!
към текста >>

66. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

Макар и процесът да се даде от печата с много подробности, никой не бива да си прави илюзията, че разполага с целия фактически и психологически материал, който се изнесе при съдебното дирене.
Последната фаза на процеса Днес, в 11 и половина часа преди обед съдът ще произнесе резолюцията по делото на Тимеви. Това дело се разглежда цели 5 дни при най-голямо напрежение от страна на обществото и при пълно застъпване принципа на публичността. Няма никакво съмнение, че участието на печата и обществото, което впрочем се изрази само в живо следене развитието на процеса, не ще упражнят никакво влияние върху съда, който се състои от опитни и стари съдии, които неведнъж са подчертали независимостта си и върховното си право на съдии - правото на тяхното убеждение. Осъдителна или оправдателна, присъдата ще трябва да се посрещне от обществото със спокойствие, понеже това е дума на един законен и авторитетен съд. Процесът на майката и дъщерята Тимеви от правна страна попада 8 категорията на ония процеси, съдбата на които зависи повече от убеждението на съдиите, отколкото от очевидността и обилността на положителните или отрицателни доказателства от гледна точка на обвинението. Макар и процесът да се даде от печата с много подробности, никой не бива да си прави илюзията, че разполага с целия фактически и психологически материал, който се изнесе при съдебното дирене. В това отношение само съдът и участвуващите в процеса страни най-добре познават истината дотолкова, доколкото е било възможно да се разкрие тя. Обществото гради своите заключения върху самопризнанията на подсъдимите, направени пред полицията, повторени и допълнени от тях пред следователя и впоследствие пак от тях отречени изцяло пред съда, като изтръгнати в полицията с насилие, а пред следователя дадени при разстроено душевно състояние. Самопризнанията, каквито и да бъдат те, подлежат на всестранна и обективна преценка, при която трябва да се вземат под съображение цялата маса от разкритите при съдебното дирене обстоятелства и доказателства, както и изнесените от страните доводи и съображения. А това може да направи с пълна компетентност само съдът. ДУМАТА НА ЗАЩИТАТА Разглеждането на шумния процес Тимеви вчера започна в 8 ч и 40 мин със ЗАЩИТНАТА РЕЧ НА Г-Н СПИРО КОНСТАНТИНОВ.
към текста >>

67. V. Учителят за жените, които ще спасят света

Това не е илюзия, а действителност.
Иде новата Любов в света . Тя ще изтрие всички грехове на хората. Тя ще разреши всички противоречия и недоразумения. Тя ще донесе нещо ново, за което никога не сте мислили. Тя ще внесе такъв мир в душите ви, за който нямате понятие. Това не е илюзия, а действителност. Да опитаме Бога, Който е създал света. Да опитаме Бога, Който работи в света и Който всеки момент ни говори! Този е един от щастливите дни на годината. Няма да се мине много време и дъщерята на Бога ще дойде. Тя ще мине край вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: Кой камък ще пипнете?
към текста >>

68. 9. МЕЖДУ МОЙСЕЙ И ХРИСТОС - НЯМА ПРОТИВОРЕЧИЕ

В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията,че слънцето изгрява и залязва,но ако се качим високо в пространството , ще видим , че слънцето се движи непрекъснато от север към юг , без д а изгрява и залязва.Също така и на слабите във вярата се вижда,че у Бога има известни противоречия.
Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина , която Ти запали в мене . Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва , но в Божествения свят слънцето никога не изгрява и не залязва . В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията,че слънцето изгрява и залязва,но ако се качим високо в пространството , ще видим , че слънцето се движи непрекъснато от север към юг , без д а изгрява и залязва.Също така и на слабите във вярата се вижда,че у Бога има известни противоречия. Това се дължи на събралите се облаци в техния ум."
към текста >>

69. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

Но нека не си правим илюзия, че като сме вегетарианци, лесно ще станем и светии, и че в света няма добри хора.
И помнете: рано-късно, всички духовни идейни движения трябва да прегърнат съзнателно не само въздържанието, но и вегетарианството. Защо? Защото без вегетарианството няма истинска духовна еволюция! Само с вегетарианството ще разберем великите думи на апостол Павел, в Първото послание към Коринтяните, глава 6., стих 12., гдето той казва: «Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза», и: «Всичко ми е позволено, но аз не ще допусна да бъда обладан от нищо». - Значи, когато човек се издигне на върха на духовната еволюция, позволява му се всичко, но той не ще го прави, защото няма полза и не ще се съблазни от нищо, защото знае отговорността. Ето защо, такъв ще върши само доброто. Но нека не си правим илюзия, че като сме вегетарианци, лесно ще станем и светии, и че в света няма добри хора. Напротив, има, даже и по-добри от нас. Въпросът е ние да надминем тия добри хора в добродетелите, а и те със своите добродетели да прегърнат и въздържанието, и вегетарианството. Иска се обаче съзнание, иска се наука и знание, иска се чистота, иска се воля за приложение, за да придобием току-що казаното и да се радваме и на резултати. Ето защо, задачата на всеки вегетарианец е трудна, но благородна, щом добие горното. Но-на въпроса.
към текста >>

70. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

Ние не си правим илюзия, че това ще стане веднага за всички. Защо?
Това е абсолютно нужно главно за християнина. 2. Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоняват човека от правилния духовен път и от Бога, но и затова, защото всичко отрицателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец. Това разбиране и възприемане не само не противоречи на думите: «повярвайте в Господа Исуса Христа, и всички грехове ще ви се простят», но напротив - по-разумното е да повярва всеки още от детинство, отколкото кога стане възрастен, през което време е вършил ред престъпления и тогава да се разкайва и повярва в Господа Исуса Христа. Ние виждаме, че и тия, които вярват, че са спасени, пак продължават стария си живот. Ето защо, щом искаме децата да бъдат чисти, трябва да имаме и чисти родители. Ние не си правим илюзия, че това ще стане веднага за всички. Защо? Защото различна е духовната еволюция на всеки едного. Но заживели хората още от детинство с мисълта да не грешат, защото ще плащат всеки грях със страдания; заживели от детинство със стремежа съзнателно да вършат доброто, за да се издигат духовно; те по-скоро ще достигнат върха на своята еволюция, по-скоро ще придобият върховните ценности за човека и ще се слеят с Вечния Живот. Това е ключ, това е тайна! Защо? Защото благодарение на него ние знаем със сигурност, че не бива да дирим първо външните богатства и тогава да станем духовни, че не ни е позволено да се колебаем на кръстопътя между богатството и духовното, докато изгубим и двете, а че трябва да заработим да бъдем вътрешно, духовно богати още от детинство.
към текста >>

71. IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини

Превод от д-р Иван Жеков

Те са вериги на илюзията, които душата трябва да сломи, преди да може да се издигне до по-светли висини.
Европа, която ни е люлката, която победи и подчини за експлоатация целия свят, която със систематичен и хладен егоизъм наложи игото си на гнет върху другите народи, които би пожелала за свои роби, която даже цели народи унищожи, е на разпокъсвание от вътрешни войни и ще изгуби в скоро време с насилие престижа и силата си, за да бъде на своя страна поробена... дотолкова, че от всичките й градове няма да остане камък върху камък и пенливите води на Атлантика ще я покрият както едно време мистериозния Атлан- тик [мистериозната Атлантида]. Атмосферата на света ще е тогава пречистена за Новата Ера, която ще види триумфа на Син Человечески с науката озарена, която ще възстанови Всемирната Мъдрост на вековете с Религията на Мъдростта, която ще упътва хората точно по тяхната пътека, по пътя на Живота, който води до Бога: «Not rites, nor prayers, nor incense smoke, Nor ban, nor blessing, nor usu per's claim No pardon sin, or angry Gods appease, By unjust sacrifice of Innocence to Guilt. Not by denial of Matter - Spirit's pole, Or affirmations of the unenlightened Will, Or unbelief of creed-bew Idered minds. These are llilusion's felters Soul must break, Ere it can rise to clearer heights, and grasp That which alone brings Certainty and Peace - The knowledge of the Law.» (Brother XII - The Three Truths) «Нито обряди, нито молитви, нито благоуханният дим, нито проклятия, нито благословение, нито претенциите на узурпатора да прощава грехове или да умирява разгневени Богове, чрез несправедливо пожертвуване Невинността пред Виновността. Не чрез отричане на материята - върлината на Духа, или твърдения на непросветената Воля, или неверие на замаяни във веруюто си умове. Те са вериги на илюзията, които душата трябва да сломи, преди да може да се издигне до по-светли висини. И да схване онова, което едничко донася достоверност и Мир - Познанието на Закона.» (Брат XII - Трите Истини) Петър Дънов иде именно да носи на тия, които го слушат, посланието на Новата Ера. Както всичките учители, той не пише, но говори, и учениците, последователите събират неговите слова, печатат ги, превеждат ги и ги проповядват, защото, ако и да проповядва той на своя народ български, посланието, което той носи, е всемирно и се отнася за всички народи. Неговите ученици казват, че в едно минало превъплотявание той да е бил един свещеник реформатор на име поп Богомил[1] - глава на едно движение, което е получило неговото име и че той взема една значителна част от историята на своя народ. Днес той има в България хиляди привърженици, новопокръстени, които слушат неговите слова и изпълняват неговите проповеди и се казват «последователи на Бялото Братство». От скромно потекло, беден и без средства материални, той започва от четвърт столетие своето дело, като проповядва на своя народ и досега го продължава, като презря почести и богатства.
към текста >>

72. IX. ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ

Д-р Иван Жеков

Имайте пред вид, че организмът поглъща енергии и жизненост от храни, които може да смила, а не от тия, които поглъщате в повече, набързо, с илюзията, че това правите за добро и полезно.
Това правим, за да покажем, че ние не сме от екзалтираните фанатици вегетарианци, но че повече по дълг вярваме за полезно да открием във в. «Братство» една колона, гдето да хвърлим светлина върху всички видове храни, познати, полупознати и непознати на болшинството, а в действителност здравословни и естествено питателни. Мислим да нагодим на днешното общество и да го склоним да опита малко от натуризма, съвместно с обществените навици, като признаваме, че възрастните, за съжаление, не ще достигнат никога на върха на възраждането, обновлението си, защото са много покварени с нечисти храни и логично е да не ги задоволим, даже да надникнат на повърхността на обновлението си, което обаче обновление ние им благопожелаваме, както са им благопожелали толкова много апостоли, които са дали всичко за доброто на страждущето че- ловечество, за да не се погуби. Обаче преди всичко ще кажем накратко: да не ядете никога без апетит. Яжте според работата - труда и движението, което вършите или можете да вършите. Имайте пред вид, че организмът поглъща енергии и жизненост от храни, които може да смила, а не от тия, които поглъщате в повече, набързо, с илюзията, че това правите за добро и полезно. Всичко това, което вкарвате в повече в стомаха, даже да е най-вкусната и чудесна храна, се обръща в отрова, защото не се смила, и като не се смила, се разлага, става тор и вашето тяло - едно торище. Може ли да се живее при тия условия? Яжте бавно, предъвквайте и наплюнчете добре храните - хапките, като знаете, че стомахът няма зъби. И колкото повече задържате храната в устата, толкова по-малко ще се задържи храната в стомаха и ще бъде тогава безсъмнено добре смляна и погълната. ГРОЗДЕТО Има много видове грозде с разни качества и следователно химическият им състав е различен - не само поради качеството, но и поради почвата, в която лозата е посадена, и поради климатическите условия.
към текста >>

73. 6. Съотношенията в живота

Невена Неделчева

Гледаш го отдалеч, окото ти се възхищава, добиваш илюзия като че ли е някаква реалност - но когато се приближиш, виждаш платно, нацапано с бои.
6. Съотношенията в живота Аз ги гледах, но в гърдите ми имаше някаква неясна горчива болка. Отдалеч групата бе тъй хубава. Би била прекрасна художествена картина... И всеки човек не е ли такава художествена картина? Гледаш го отдалеч, окото ти се възхищава, добиваш илюзия като че ли е някаква реалност - но когато се приближиш, виждаш платно, нацапано с бои. И ако искаш да ти харесва картината, трябва да я гледаш отдалеч... И хората - също... Песента спря. Настана слабо раздвижване и всичко утихна. Постоях малко. Разбрах. Учителят говореше. Станах, приближих се тихо и седнах накрая.
към текста >>

74. 2. Съществото на Любовта

Невена Неделчева

Илюзия ли е?
Аз, който обичах да прекарвам на стола край масата, обикнах скитането и катеренето по върховете!... Времето минава, а аз трябва да се изкача на върха. Но преди това поисквам да втопя ръцете си в извора, както правехме това, когато бяхме заедно. И странно, едва втопил ръцете си във водата, аз сещам нейните пръсти да хващат моите. Чуден трепет преминава по цялото ми тяло. Илюзия ли е? Не, толкова ясно сещам присъствието й. Аз се изправям и сядам на тревата край извора. Сяда и Тя. И като най-нежен парфюм се разнася мирисът на нейната коса и странното чувство, че тя слага главата си на коленете ми... Всичко това трае мигове, но в душата ми настъпва чуден мир и красота... Тя бе тук!... Аз ставам и тръгвам нагоре към върха.
към текста >>

75. 5. Писма из един роман

Невена Неделчева

И не мисли тогава, че илюзия е било благоуханието, което е пила душата ти, когато главата ти леко е лежала облегната на рамото ми.
Това, което ти харесваш, това, което те привлича, е онова нетленното, Божествено красивото, възвишеното, което преминава през мен. И не мисли, че когато прегръщаш тялото ми, ще прегърнеш и него. Не мисли, че когато с устните си докосваш устните ми, ще докоснеш Него. Не, вярвай ми, не... Не оставяй да те заблуждават преходните ти чувства, защото горчиво ще заплаче душата ти, когато в прегръдките си държиш тялото ми, но онова, прекрасното, по което си жадувал, няма да го има вече. И не се чуди тогава какво е станало и где е отишло това, което те е правило щастлив. И не мисли тогава, че илюзия е било благоуханието, което е пила душата ти, когато главата ти леко е лежала облегната на рамото ми. Не, илюзия е било само вярата ти, че аз, човекът, съм това безкрайно красивото и възвишено, от което си се възхищавал и заради което си ме обичал... Защото кой обича мъртвеца? А знай, мъртва съм аз без Божествено красивото, което идва у мен... Защо любовта у хората намалява и изчезва? Защото природата иска да ги освободи от твърде голямото заблуждение, че те сами са източник на красотата, а не само нейни проводници. Защото, ако не би ги освободила природата оттази илюзия, хората биха били идоли един за друг и не биха потърсили Източника на всичко прекрасно и възвишено - Бога! 0, нека ти не преживееш това обикновено разочарование.
към текста >>

Не, илюзия е било само вярата ти, че аз, човекът, съм това безкрайно красивото и възвишено, от което си се възхищавал и заради което си ме обичал... Защото кой обича мъртвеца?
И не мисли, че когато прегръщаш тялото ми, ще прегърнеш и него. Не мисли, че когато с устните си докосваш устните ми, ще докоснеш Него. Не, вярвай ми, не... Не оставяй да те заблуждават преходните ти чувства, защото горчиво ще заплаче душата ти, когато в прегръдките си държиш тялото ми, но онова, прекрасното, по което си жадувал, няма да го има вече. И не се чуди тогава какво е станало и где е отишло това, което те е правило щастлив. И не мисли тогава, че илюзия е било благоуханието, което е пила душата ти, когато главата ти леко е лежала облегната на рамото ми. Не, илюзия е било само вярата ти, че аз, човекът, съм това безкрайно красивото и възвишено, от което си се възхищавал и заради което си ме обичал... Защото кой обича мъртвеца? А знай, мъртва съм аз без Божествено красивото, което идва у мен... Защо любовта у хората намалява и изчезва? Защото природата иска да ги освободи от твърде голямото заблуждение, че те сами са източник на красотата, а не само нейни проводници. Защото, ако не би ги освободила природата оттази илюзия, хората биха били идоли един за друг и не биха потърсили Източника на всичко прекрасно и възвишено - Бога! 0, нека ти не преживееш това обикновено разочарование. О, нека душата ти не преживее тази скръб, когато с болка ще извърнеш очи и ще кажеш: «Не била това, което мислих, че...» И, вярвай ми, аз никога не съм била това красиво и хубаво, което си мислил, че съм.
към текста >>

Защото, ако не би ги освободила природата оттази илюзия, хората биха били идоли един за друг и не биха потърсили Източника на всичко прекрасно и възвишено - Бога!
И не се чуди тогава какво е станало и где е отишло това, което те е правило щастлив. И не мисли тогава, че илюзия е било благоуханието, което е пила душата ти, когато главата ти леко е лежала облегната на рамото ми. Не, илюзия е било само вярата ти, че аз, човекът, съм това безкрайно красивото и възвишено, от което си се възхищавал и заради което си ме обичал... Защото кой обича мъртвеца? А знай, мъртва съм аз без Божествено красивото, което идва у мен... Защо любовта у хората намалява и изчезва? Защото природата иска да ги освободи от твърде голямото заблуждение, че те сами са източник на красотата, а не само нейни проводници. Защото, ако не би ги освободила природата оттази илюзия, хората биха били идоли един за друг и не биха потърсили Източника на всичко прекрасно и възвишено - Бога! 0, нека ти не преживееш това обикновено разочарование. О, нека душата ти не преживее тази скръб, когато с болка ще извърнеш очи и ще кажеш: «Не била това, което мислих, че...» И, вярвай ми, аз никога не съм била това красиво и хубаво, което си мислил, че съм. Аз съм била само негов проводник. Но природата, която не търпи илюзии, заради самото твое добро, ще изпразни съдържанието от съда, който ти считаш за любим, за да видиш, че съдът и съдържанието са различни неща. Разбираш ли ме?
към текста >>

76. 3. Моята мечта

Невена Неделчева

Тази илюзия някак си ми възвърна духа и се спрях пред витрината на голяма книжарница с много книги, все на чужди езици.
Два дни не излязох никъде. Но на третия мъката ми се разсея малко и излязох, но този път сама. Използвах момента, когато приятелката на майка ми спеше дълбокия си следобеден сън. Исках да се поразходя сама, чужда, неизвестна на никого. Представях си, че съм в някакъв далечен, непознат град, някъде накрай света. Тази илюзия някак си ми възвърна духа и се спрях пред витрината на голяма книжарница с много книги, все на чужди езици. Може би, мислех си аз, ще има и някоя на есперанто, за да я купя. Нали съм в чужда страна? Само есперанто зная и само на този език бих могла да чета... Така дълбоко се бях унесла в съзерцанието на книгите, че леко трепнах, когато някой до мене каза: - О, кара самидианино, бонан тагон! [1] Вдигнах изненадано глава. Гледаха ме хубавите черни очи на есперантис- та, когото бях молила за адреса.
към текста >>

77. Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.

Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши.
няма нито един член, който от православно вероизповедание да е станал евангелист и обратното". Кой от тия православни братя е прав? Въпрос е, дали някой от тях знае де има евангелска църква в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф. Мл. Хр. Д-во. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина. Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници.
към текста >>

78. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Каква илюзия!
Бученето на морето бе през нощта силно и предвещаваше буря и на 29 януарий сутринта, морските вълни обливаха вече целия броненосец и той биде наклонен на една страна, бурята бе вече много силна. Наклона ставаше все по-голям и по- голям, докато на 30 януарий сутринта се видя, че целия почти броненосец е обърнат и повален и се виждаше коремната му част нагоре, и стана жертва на морските вълни, на вълните на неподдаващато се на проучване Черно море. Така загина и изчезна в морските вълни турския броненосец "Асари-и-Тефик", за да остави на спокойствие българския воин, находящ се в охрана на морския бряг, или в тила на бойното разположение на армията, защото нито единия, нито другия не искаха чуждото, и своето си недаваха. Загина "Асари-и-Тефик", дали че молбата на "момчетата" от 10-а Погранична дружина бе чута и веднага изпълнена, или пък "така му било писано", знаем, че случайности в природата няма, всичко почива на строги математически закони - всяко последствие е резултат на една по-раншна причина - двата велики неумолими "закони за причините и последствията" дирижират в цялата вселена... 11 март 1913 година, понеделник, с. Подима. Южен вятър духа, топли вълни на пролет носи, природа да съживява, небе ясно, топлина изпраща, природа да възрастява... Морето тихо, като че световните бури са престанали и всичко е преминало в тихо движение, като че всичко се е отдало да работи за общия подем на човечеството! Каква илюзия! Какви подмолни планове се крояха в тоя момент! По заповед от н-ството, 5-а дивизия /телегр. № 432 от 1/5 бригада и № 1367 от н-ка 5-а дивизия/, 1-а и 3-а опълченски Троянски роти трябваше да заминат за М. Търново, гдето да образуват гарнизон, дружината, 10-а Погранична, да останеше в състав само две роти, 1-а и 2-а погранична рота, в състав: 4 офицери, 46 подофицери, 408 войници и 44 коне и придадени 1 1/2 конни взводове /2 офицери, 42 долни чинове и 4 коне/. ... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
към текста >>

79. 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА

Минчо Сотиров

Това, което бе направено изключително с разполагаемия подръчен материал, даваше само илюзия на укрепяване.
Настъпи едно относително затишие, което не можеше да означава нищо друго, освен приготовления за близки по-важни действия. Затова сведочеха наблюденията както в предните линии, така и в тила на противника. Строяха се и укрепяваха мостове на реката, изкуствени препятствия в бродовете й, а най-главното, наблюдаваше се голямо движение и прегрупирване на части по шосето към моста Орляк, което не можеше да означава друго, освен че в този именно участък и ще се развият най-сериозните бойни действия. Изобщо, позицията на полка бе изградена на една песъчлива почва, благодарение на което единствените фортификационни съоръжения - стрелкови окопи едва на колене се постоянно рушеха. Липсваше и инженерен материал, за да можеха да се направят поне за наблюдателите по-солидни скривалища и наблюдателници, които да ги запазят едва от леките неприятелски артилерийски изстрели. Това, което бе направено изключително с разполагаемия подръчен материал, даваше само илюзия на укрепяване. Познавайки условията на терена, противникът често предприемаше разрушителни действия по нашите окопи, в какъвто случай защитниците, за да не търпят големи загуби, биваха принудени да търсят спасение на открито, маскирани от буйната растителност на нивята. Отбраната на с. с. Горно и Долно Караджово бе възложена на I дружина от полка. Преди боя дружината имаше следното разположение: 4-а рота с един картечен взвод пред с. Долно Караджово, 3-а рота при с.
към текста >>

80. 1. МОЛИТВАТА

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

Това е една илюзия на езика.
Дали тогава той ще се осоли? " Действително, той логически е прав. С мисъл бобът не се осолява. Но аз казвам, че ако мисълта е силна, той може да се осоли. Що е осоляване? Това е една илюзия на езика. Някои хора турят много сол и пак им е безсолно, а някои турят малко и им е солено. По какво ще съдим кога бобът е осолен? Ако мислим, че бобът не се осолява с мисъл, туй чувство е толкова дебело, че не можем да усетим тази сол, която е влязла и казваме, че мисълта не може да осолява боба. Аз отговарям: "Пуснете първата въшка в главата си, и ще имате всички въшки, извадете всички въшки и ще се освободите от всички други." Никога човек със своя ум не трябва да допусне една лоша мисъл. Тогава само е човек.
към текста >>

81. 4. ВЪЗХОД КЪМ СВЕТЛИНАТА 27 юни 1920 г., гр. Бургас ЗАКОНОПОЛОЖЕНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

Стих XI: Всеки брат от Братството е длъжен да различава илюзията от същността.
Стих VII: Упражняват се в себепожертвувание. Стих VIII: Всеки се стреми да надмине светът с нравствената си чистота. Стих IX: Никога и пред никого не се говорят тайните, които са открити от Съвършений или от посветените. Стих X: Всеки член на Бр. е длъжен да контролира: а) мисълта си; б) действията си; в) разговора си пред Бога и пред хората. Стих XI: Всеки брат от Братството е длъжен да различава илюзията от същността. Той трябва да познава себе си. Стих XII: Всеки член от Братството е длъжен да не вижда враг в лицето на подобния си, а да вижда лицето на Бога. Бялото Братство е образувано: I Слушатели II Ученици III Приятели /другари/ IV Братя III и I V - Посветени Или: а) Център б) I-ва верига в) II-ра верига г) III-та верига а) и б)- посветени Център В Центъра влиза (във всеки център на кръжоците) влиза Учителя и четирима силни по дух мъже (с всички одобрени от небето ръководители и от другите градове) Никаква жена Длъжност и Знание на Центъра е: I. Всеки брат надзървайки в глъбината на душата си да намери и види Духът Божий в нея. Да изговаря 3 пъти на ден: "Аз съм много повече от това, което съм сега." II.
към текста >>

82. 53. ХЕЛЗИНКИ

Тодор Божков

Спасение и избавление ли ще бъде или една илюзия и един спомен?
Без зачитане правата на човека, който е основната клетка на обществото, на народите и на цялото човечество; без кротост, смирение и саможертва; без изхвърляне на животинското в нас, без братство, благородство, уважение, доверие и зачитане на човешкото достойнство. Хелзинки ще остане мъртво! Да пожелаем, щото Хелзинки да стане символ на нов живот, възкресение, обновление, живот и да не остане само едно име, един исторически спомен и една неразрешена задача. Хелзинки, това значи да бъдем или да не бъдем! Сега се решава въпросът и то трябва да се реши без лъжа, без лицемерие, без насилие и тирания. Спасение и избавление ли ще бъде или една илюзия и един спомен? Хелзинки! - Ще дойде ден и той е близо, когато други ще си дадат преценка за осъждане или за спасение. И народите на цялото човечество ще те съдят или проклинат? Хелзинки - ти си предопределение, ти си съдба и който има уши да слуша, нека слуша. Засега повече не може да се каже.
към текста >>

83. 59. ДВАТА ЛЪВА /Приказка от Учителя/

Тодор Божков

Той изпълнил номерата, които трябвало да покаже и илюзията била напълно сполучлива.
59. ДВАТА ЛЪВА /Приказка от Учителя/ В един цирк се наложило по някакви причини да възложат на един от служителите на цирка да играе ролята на лъв. Така го дегизирали, че той по нищо не се различавал от един истински лъв. Той изпълнил номерата, които трябвало да покаже и илюзията била напълно сполучлива. За негова голяма изненада обаче той видял, че пуснали в цирка към него един истински, много по-голям и страшен лъв. И тогава този, който играел ролята на лъв, а всъщност не бил такъв се изплашил много. Той не е знаел как ще излезе от това положение и останал неподвижен на мястото си, и стоял като вцепенен. Големият лъв се приближил към него и той се уплашил още повече. Когато обаче истинският лъв дошъл съвсем близо до него, той тихичко му казал: "Не бой се, защото и аз съм като тебе и аз не съм истински лъв, а дегизиран." Като чул това първият лъв се успокоил и след това двата лъва изпълнили номерата, според програмата.
към текста >>

84. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Страх ме е и от писмата Ви, от този реализъм, който лъха от тях и не дава живот на никоя илюзия.
По тоя начин аз завинаги го изгубвам. 26 август. Той пак дойде. Посрещнах го омърлушена, но когато на раздяла ме целуна, плаках от радост. Ох, Учителят разби у мене всички мечти! Страх ме е и от писмата Ви, от този реализъм, който лъха от тях и не дава живот на никоя илюзия. Името което сте ми дали е чудесно! Как го измислихте? Благодаря Ви. Дано това прекръщаване ми донесе нещо ново. P.S. 3 септемврий 1926 г., петък Мислех да приключа писмото си до Вас и Ви го изпратя, но снощи стана нещо извънредно, затова Ви го съобщавам.
към текста >>

85. 10. Дискусия

Глава 6. Разкриване на реалността

Колко е важно това, колко е важна цялата тази безсмислена война, смешна и неуместна срещу нещо, което се смята несъществуващо, срещу сенки, срещу една илюзия, срещу една нереалност.
За несъществуващи неща обаче спорове не се водят. Никога и никъде в човешката история не е отбелязан случай, където да се водят словесни или всякакъв род борби за несъществуващи неща. Несъществуващите неща имат едно предимство, никой, абсолютно никой не знае нищо за тях, никога те не са видени. Навлизаме в света на реалната философия и логиката неумолимо ни гледа с блестящите си зеници. Нещо повече, спорът не е от вчера, води се до днешния момент, когато модерните езичници да уязвят съдържанието като поразят формата. Колко е важно това, колко е важна цялата тази безсмислена война, смешна и неуместна срещу нещо, което се смята несъществуващо, срещу сенки, срещу една илюзия, срещу една нереалност. Ако пък това същество съществува и притежава сили, тогава борбата пак е безсмислена. При единия и при другия случай човекът винаги ще изпада в смешно и неудобно положение и не само това, но ще опита доколко разбиранията по този въпрос са прави или не. В света няма лъжлива или празна идея, която да не се е разпаднала. Най-големият срок за съществуванието й е определен, кога да е тя не може да просъществува векове, хилядолетия. Изключено е това.
към текста >>

86. 8. Законът и Школата

Глава 1. Откриване на Школата

Законът на школата независимо от достъпността на входа стоеше на този вход заплашително строг - огнен меч и стопяваше всеки опит и всяка илюзия да се злоупотреби с доверието и бъдат нарушени основните положения.
Че школата имаше вътрешен ред и порядък, вътрешни закони, вътрешен живот, това беше съвсем естествено за школа от подобен ранг. В центъра стоеше идеята за Великото, за Вечното, за Бога. В отношението на ученика към Великото се развиваше живота на школата и респективно съдбата на ученика. Дали ученикът щеше усърдно, упорито и прилежно да учи, или щеше да си губи времето не беше безразлично за Учителя и за реда в школата. Всеки получаваше заслуженото, точно, отмерено. Законът на школата независимо от достъпността на входа стоеше на този вход заплашително строг - огнен меч и стопяваше всеки опит и всяка илюзия да се злоупотреби с доверието и бъдат нарушени основните положения. Всеки знае какво значи “ярем" и всеки може да си представи състоянието на този, чиято глава е поставена в ярем. Не веднъж човек е опитвал на врата си последствията на тази принадлежност, приготвена за врата на животните, които работят за човека. Хитреци и насилници обаче се опитват да слагат ярем и на човешките вратове. Такава е практиката на всички лъжеучители през всичките времена. Те знаят, че само така ще постигнат най-лесно користните си желания и цели - заробването на душите не е нищо друго, а слагането на оглавник.
към текста >>

87. 9. Като благодатен дъжд ..., есе (1.I.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Ония, които мислят право знаеха това, не си правеха илюзия, че беше възможен духовен живот и духовно развитие без този основен елемент, донесен от Христос и от всички велики хора преди и след Него.
Те не знаеха, но ония люде, дванадесетте, настрана от всичко, закотвени в своя естествен свят, решително и смело застанаха на своето място и поеха световните друмища с тояга, само с една книга в ръка, за да запалят целия свят. Направиха го. Революцията стана, за да има днес по цялата земя няколкостотин милиона Христови последователи и на земята да се роди една култура, чийто корени жизнеспособни не са престанали да хранят, да поят онова, което наричаме духовен живот. Това понятие живо и творческо е основния признак на онова, което се случи - духовен живот не може да има при езичеството, без живата идея за Бог, без науката за душата. Христос донесе тези елементи, положи ги като капка квас и човечеството бе заквасено - и нищо, абсолютно нищо не беше вече в състояние да спре онзи процес, който ставаше с неудържима сила в световните нощви, за да продължава и до днес и неизвестно до кога. Ония, които мислят право знаеха това, не си правеха илюзия, че беше възможен духовен живот и духовно развитие без този основен елемент, донесен от Христос и от всички велики хора преди и след Него. Духовната структура, метафизичната постройка, голямата Истина, бяха неща, които изграждаха разбирания, убеждения, светоглед, който разширяваше, задълбочаваше познанията и даваше техния непрестанен възход, който осмисляше всичко. Да се мисли, че приемането на едно Велико Начало е нещо случайно, обикновено, затворено в рамките на някой религиозен катехизис или в студените зали на храмовете и катедрали е неразбиране на основната идея. Жива, реална, жизнеспособна като слънчевите лъчи, като въздуха, като водата и хляба. Животът като нещо мощно, живо не може да се залости, да се затрие, както това става с някои пълноводни реки - бентовете са изключени тук. И великите нещастия от световен мащаб, великите катастрофи не са нищо друго, а последствие на тези бентове.
към текста >>

88. 77. Статията „Белият комунизъм” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г 4, бр. 48, 15.07.1932

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Егоизма пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на тяхните.
Тия принципи са много ясни. В тях и тяхното следване двоумение не трябва да има. Те трябва да бъдат вградени здраво в основите на живота, ако искаме да имаме щастие и благоденствие. Ний трябва да започнем с приложението на Правдата, защото тя е първата, най-малката стъпка напред, която трябва да направим. А неправдата, която днес царува в живота, е продиктувана от егоизма. Егоизма пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на тяхните. Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот. Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт.
към текста >>

89. 85. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Трите свята. Из беседа държана на 12 август 1932, 5 ч. с. при Седемте Рилски езера. - В: Братство, Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Те казват; това е илюзия, или това са заблуждения.
Физическият свят има едно качество — движение; душевния - две качества; движение и чувство; а умствения има три качества - движение, чувство и мисъл. Това едно просто и ясно определение. Тези три свята се взаимнопроникват и се проявяват едновременно в строежа на формите. И затова всякога трябва да определим едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват; това е илюзия, или това са заблуждения. Но тези думи още нищо не изразяват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината - да не разруши кумирите им. Но който иска да се добере до истинското познание което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучване на процесите и явленията в живота, за да разбере истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високоинтелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот.
към текста >>

90. 20. Творчество. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 271, 15.01.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Не е илюзия това!
Шпенглер); днес, когато всичко е напрегнало сетни сили да разрушава, да унищожава, да убива скъпоценния човешки живот и натрупаните с пот на чело национални богатства, днес малката скромна, незначителна и сравнително изостанала назад България, трябва да даде пример на творчество, на мир, на ентусиазирано изграждане на оня нов свят, за който другите говорят, но който ние, без да очакваме от никого пример или подкрепа, трябва без отлагане да изградим. Да напрегнем всичките сили на мишците си, на умовете си, на волите си, на сърдцата си! Сега е времето! Тъкмо сега е времето! Докато другите спят в безумния сън на братоубийството, ний не само да посочим пример за идеално, разумно и мирно разрешение на междудържавни вземания и конфликти, но и да напрегнем всичките си сили в такава, насочена навътре в нашата страна творческа дейност, с която, макар и малък народ, да дадем пример на всички, да застанем начело, да станем духовно и културно първи. Не е илюзия това! Стига да го схванем, да го разберем добре и без колебание да се заловим на работа! Това, което ний сега можем да направим, никога друг път не можем да го направим! Има неща, които не трябва да се пропускат. Има периоди от време, които по никой начин не трябва да се проспиват. Защото проспим ли ги - влакът заминава и ние по никакъв начин не можем да го догоним.
към текста >>

91. 24. Човекът дух и човекът сянка / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 278, 8.06.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Нима илюзията може някога да заеме мястото на реалността?
24. ЧОВЕКЪТ - ДУХ И ЧОВЕКЪТ - СЯНКА Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 278, 8.06.1941, с. 1. Нима може да бъде разглеждано сериозно вярването на мнозина учени и прости люде, че човекът по същина и в действителност, е само една бързопреходна сянка - траеща 40-60-80 или 100 години? Това „научно” суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислящи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувствува като дух, безсмъртен и вечен? Нима илюзията може някога да заеме мястото на реалността? Не! Човек може да си въобразява всичко, каквото пожелае, той може да се счита за сянка, която отминава и изчезва завинаги и напълно, без да остава никаква трайна следа, но той не може да промени нито на йота великата действителност: своята същина - безсмъртния дух. Днес, когато става дума за изграждане на една нова и велика България, свободна, обединена и целокупна, нито за минута не трябва да се забравя, че Духът е, който твори, който създава и изгражда нещата. Напраздно ще чакаме някакво истинско творчество, способно да остави следи през вековете, от умове, чиято идея в живота е бързопреходността на човешката личност, нереалността на човешкото вътрешно „аз”. Кой може да създаде истинска култура, притежаваща ценности за вековете?
към текста >>

Голяма илюзия е схващането, че като събереш: голяма територия, много население и материално богатство - в края на краищата ще се получи величие. Не!
Напраздно ще чакаме някакво истинско творчество, способно да остави следи през вековете, от умове, чиято идея в живота е бързопреходността на човешката личност, нереалността на човешкото вътрешно „аз”. Кой може да създаде истинска култура, притежаваща ценности за вековете? Кой може да изгради, не по форма, а по същина и по дух, една истинска нова България, която да служи за пример на цял свят? Кой може да създаде богатства, които не чезнат през вековете? Това може да направи само човекът, чието око е отправено към вечността - човекът, който се съзнава като Дух, а не като мимолетна сянка. Голяма илюзия е схващането, че като събереш: голяма територия, много население и материално богатство - в края на краищата ще се получи величие. Не! Величието идва отвътре, а не отвън. Величието е плод на духа, а не на сянката - тялото. Следователно, в основата на тази велика България, изграждането на която е днешната задача на нашия народ, трябва да легне духовната дейност, духовното схващане на живота и света. Очите, които виждат мрачкаво, смътно, очите, които схващат живота като някакъв безсмислен хаос, творение на сляпата и несъзнателна природа, тия очи, които са слепи за истинската същина, за върховната реалност на живота, не са способни да обхванат в неговата широта и пълнота, великия План, който предстои на българския народ да изпълни. Проследете историята и ще видите, че в основата на всяка култура е вложено нещо духовно - един обединяващ, вдъхновяващ, хармониращ и осмислящ цялата грандиозна постройка елемент.
към текста >>

92. 40. Кой е този народ / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 296, 22.09.1942, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Само жалка и смешна човешка илюзия е мисълта на когото и да било да се противопостави на Божественото и да наложи своето, човешкото.
Човешкото ли да възприемем, колкото и силно, красиво и съблазнително да се рисува то пред нашите очи - или пък да възприемем Божественото, което днес в очите на огромното болшинство от хората фактически изглежда слабо, смешно, глупаво, неразумно и затова е отхвърлено, осмяно, преследвано? Кое да изберем? Туй ли, което има външна сила, а вътрешно е слабо? Или това, което външно е скромно, бедно, презряно, отхвърлено и оплюто, но вътре в себе си носи силата за спасение на всички, за излекуване от всички човешки болки? Фактически, тук не може да става никакъв избор, никакво сравнение, никакво противопоставяне. Само жалка и смешна човешка илюзия е мисълта на когото и да било да се противопостави на Божественото и да наложи своето, човешкото. Ако хората желаят да удрят главите си до безсъзнание, до смърт, в каменните зидове на своите собствени заблуждения, нещо, което те често са правили и продължават да правят, и ако Бог ги оставя да правят това, то съвсем не значи, че те са наложили своето или, че ще попречат с нещо на Неговите планове. Всичко човешко ще рухне, и всичко Божествено ще остане! Тук избор, сравнение и противопоставяне не може да става: Човек не може да се бори с Бога. Колкото и гениален, колкото и необикновен, колкото и силен да е той, неговата сила ще се превърне в нищо пред силата на Бога. Ако ний имаме нужда от някакъв водач, то този Водач не може да бъде никой друг, освен Христос.
към текста >>

93. 49. Когато Бог ни пази. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 308, 10.06.1943, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Не е трудно, обаче, да потърсим и да намерим хиляди примери, които показват, че това наше схващане не е нищо друго, освен една обикновена човешка илюзия.
Но дори и в случаите, когато е напълно така, т.е., когато това, което става, е обусловено от нашите мисли, решения и постъпки, дори и тогава човек се лъже, и то много повече, защото, разсъждавайки със своя ограничен ум, виждайки само това, което е пред очите му, което е ясно и видимо, той изпада в заблуждението да мисли, че следствията от неговите решения и действия ще бъдат, именно такива, каквито той предполага, каквито той очаква и желае, а не други, не дори противоположни. Човешкият ум, свикнал да разсъждава „обективно", вижда „ясно" наличните сили, наличните фактори и възможности в живота, които, според него, единствени ще обусловят неговото бъдеще. Но той ни най-малко не предполага, че освен видимите за него сили, фактори и възможности, има и такива, които той не вижда, но които са много по-мощни от първите. Той не знае, че цялата верига от причини и следствия, от постъпки и резултати, се движи по съвсем други закони, а не по тези, които той познава, и затова неговото „обективно" мислене всъщност е само едно ограничено, относително мислене, което може да бъде „логично" в една тясно ограничена област на човешки схващания, но което по същество не е право, защото противоречи на великите и вечни закони на живота, които, в своето късогледство, човек е отхвърлил, не познава и не признава. Благодарение на това, именно човешко късогледство, ние обикновено мислим, че нашето бъдеще може да бъде осигурено, че ние, изобщо, можем да се запазим от всякакви враждебни сили, уповавайки, именно на нашата собствена, или на която и да било земна, физическа сила и на нашия, човешки, ограничен ум. Не е трудно, обаче, да потърсим и да намерим хиляди примери, които показват, че това наше схващане не е нищо друго, освен една обикновена човешка илюзия. Какво нещо е човешката сила? Какво нещо е човешкият ум? Колко големи, колко могъщи, колко всеобгръщащи трябва да бъдат те, за да могат да останат трайни, постоянни, за да могат да движат нещата, събитията по своето собствено желание и по своето собствено разбиране? Няма пример в историята, когато човешката сила, колкото и могъща да е била тя, когато човешкият ум, колкото силен и дълбок да е бил той, да не са се оказали в края на краищата победени, разсипани в прах, унищожени до край, при най-малкия им опит да наложат своята воля, своето разбиране, против великите и вечни Божествени закони, които управляват живота. Къде е човешката сила?
към текста >>

94. 55. Да бъдем готови! / С. К. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1, 4.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Илюзия е да се мисли, че с досегашните ни мисли и чувства, с досегашните ни постъпки, ние сме годни за новия живот и наистина ще станем негови творци.
Да бъдем готови - това значи да променим себе си. Това значи да станем други хора. Това значи да заживеем по съвършено нов начин. Защото такива, каквито сме и каквито се проявяваме, така, както сме живели досега и както живеем и сега, ние сме още далеч, много далеч от истинския нов живот, ние още съвсем не сме годни, напълно отговарящи за предназначението си камъни и тухли, които да влязат в изграждането на величествената постройка на Новото. Ние трябва да станем други, нови хора, ние трябва да заживеем друг, нов живот, ние трябва да изпълним умовете си със съвсем нови мисли, ние трябва да изпълним сърдцата и душите си с нови чувства, ако искаме да бъдем наистина готови за новия живот, който хлопа настоятелно на вратите на всички ни. Илюзия е да се мисли, че с досегашните ни мисли и чувства, с досегашните ни постъпки, ние сме годни за новия живот и наистина ще станем негови творци. Наистина ли „условията", външните економически условия, ще променят като с някаква магическа пръчица целия наш вътрешен живот? Наистина ли промяната на строя или на властта ще промени и нас самите? Наистина ли нашата душа, безразлично какво разбираме под тази дума, ще бъде основно променена чрез промяната на външния, материален ред? Ние в такива чудеса, в такива магии не вярваме. Наивно и вредно е да се вярва в това.
към текста >>

95. 5.15. Светът не е материален!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Видимост: илюзия, измама за окото.
5.15. СВЕТЪТ НЕ Е МАТЕРИАЛЕН „В начало бе Словото” Ев. Йоана 1:1 Светът не е материален. Видимост е това. Видимост: илюзия, измама за окото. Прекрасна, величествена, могъща, безкрайна Картина, разкриваща се денем и нощем пред нашите очи: природата, живота, Безкрайността. Нашата земя и милиардите светове. Ние самите, и малката инфузория. Вечно убиващата смърт, разрушението, и вечно възраждащия се живот - възкресението, новораждането, пролетта. Могъщата сила на живота, която винаги тържествува над смъртта.
към текста >>

96. Към природата

2. Човек и Бог

Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека.
Да се възвърнем към природата! - Това значи да се възвърнем преди всичко към Бога-да възстановим единството, хармонията между нас, като съставни части на Божествения Организъм, да възстановим връзката си с Първопричината на живота! Преди човек да се възвърне към природата в лицето на нейните външни форми - слънце, въздух, естествена храна и питие и т.н., той трябва да направи това, което е хиляди пъти по-важно: да се възвърне към нейния източник - Бога, да установи съзнателна връзка между себе си и него! Без това предварително условие, всяко друго „възвръщане” към природата би било ефемерно, повърхностно и недостатъчно да излекува болките на човечеството. Без него, каквото и да прави, човек ще си остане откъснат лист от дървото на живота и никъде няма да намери здрава упора за себе си. Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека. И обратно, възвръщането към Бога, съзнателното възстановяване на връзката между човешката душа и Него, е първата и най-важно стъпка, която води към пълно и всестранно възвръщане в лоното на природата! Но могат ли съвременните скептически и критически настроени хора, готови всякога да критикуват всичко, което техния ум не може побере -могат ли те да се възвърнат към Бога, преди да поставят на мястото му чрезмерно развилия се за сметка на интуицията и сърцето интелект? -Естествено - не! Защото сегашното чрезмерно развитие на ума за сметка на сърцето, на интелектуалните способности за сметка на моралните, е това голямо отклонение от природата, от естествения хармоничен развой на индивида, което прави хората слепи за духовния свят, за дълбоките истина на живота, за Бога... Следователно, човек трябва да смири гордостта на прекомерно, неестествено развилия се интелект, да култивира в себе си интуицията, вслушвайки се в гласа на сърцето си, което ще го заведе при Бога! С това човек вече става неделима част от Божествения Организъм на живота, той се свързва здраво с Цялото и Цялото се свързва с него, заживява с неговия живот и вече никакви бури и катастрофи не могат да го откъснат от там; - нищо не може да наруши покоя му, защото той е жива и неразделна част от дървото на живота.
към текста >>

97. 4. Място и време на земетресенията в България.

Вергилий Кръстев

Думите: инстинкт, интуиция, навик, атавизъм, съвпадение, случайност, илюзия, халюцинация, внушение, самовнушение и пр.
Та когато нашето духовенство прокудва и разпилява „нестинарите" в родопските планини - в градините на Орфей, които хора, както се разправя от очевидци, през известни празници на годината ходили съвършено боси по дебел жар от огън, без да били изгаряни - казвам: „С преследването на тези хора като „сектанти" и „суеверци" - нашето духовенство за лишен път проявява голямата си простотия по познаване силите и законите на природата." 4) Определяне мястото и времето на землетресението „Ето защо, знайте, ако, разбира се, желаете да знаете, че за да се определи мястото и времето - кога и къде да стане едно землетресение, особено катастрофално, предварително се водят цели дипломатически преговори, при които „едната страна" избира такива места и време, дето биха се реализирали максимум последствия в човешки жертви, а „другата" - чиито методи на работа са диаметрално противоположни на първата; тя пък подбира онези моменти, през които земетръсния удар, макар и максимален по разрушителната си сила, но би бил по възможност най-малко смъртоносен. - „Аз дойдох не за смърт, но да дам живот и да го имат преизобилен.", каза преди 2 000 години Господ Исус. Но вместо думи и словесни доказателства, много по-ясно ще говорят фактическите данни. Така например от таблица № V - (в края) ще се види много добре, че сравнително разрушителната си сила, двете катастрофални землетресения у нас - през 1913 и 1928 г., по отношение на човешките жертви - са се оказали много скромни, в сравнение с жертвите от подобни землетресиния в други страни. Разбира се, че тези очебиещи данни не ще понижат стойността на „съвпадението и случайността" да служат и за в бъдеще като „обяснения" за онези неща и явления, които не се подават на човешкия каприз - всичко да види и всичко да знае. Думите: инстинкт, интуиция, навик, атавизъм, съвпадение, случайност, илюзия, халюцинация, внушение, самовнушение и пр. и пр. т.п. - това са същински щитове, зад които се крие и спотайва невежеството на онези, които мислят и минават, че всичко знаят." 5) Божият пратеник „Един ден, когато черепа на българската глава малко поизтънее, а заедно с това умът и сърцето на българина станат по-меки и по-проницателни, чак тогава, може би, ще се догадят, че това, дето най-страшните природни катастрофи у нас са минавали със сравнително малко човешки жертви, а повече са пострадвали хорските користи - земните им богатства, придобити най-често не дип по особено честен начин; чак тогава ще се, казвам, догадят някои, че е било време, когато българския народ е имал най-великото щастие на земята, с което Бог го е удостоил, като му е пратил свои Пратеник." 6) Учителят Дънов и Ареопага на Всемирните съдии „Най-сетне нека ние - българите, не се гордеем, но и не се срамуваме, че днес между нас живее Божи пратеник, който, доколкото нашия народ е давал нужните условия в кротост и смирение, за да се изяви Божията милост, дотолкоз и този Божи пратеник е отстоявал живота и условията на българското племе пред Ареопага на Всемирните съдии. Не веднъж живота и условията на българското племе са висяли на косъм - това са били върховни моменти на велико изпитание, през които Бог е говорил на българския дух така, както Спасителя в Гетсиманската градина каза на ап. Петра: „Тури ножа в ножницата, защото, който вади нож, от нож умира." А българския народ е една плодоносна култура, над която Бог има своето око." 7) България е черния дроб в общочовешкия организъм „В Божествения организъм, нашия народ изпълнява ролята на черния дроб, и физиолозите най-добре знаят колко много е ценна и важна физиологичната функция на този орган в нашето тяло. Нека не се обиждаме от сравнението с черния дроб - че е черен и че през него минава венозната кръв.
към текста >>

98. 2. „Иде новата култура, новото човечество, новия човек ... “: магнетофонен запис.

Борис Николов

И други хора, в други епохи са живели с илюзията, че ще завладеят Земята.
Прочетете разказите „Ванюша” или „Лещица”, или други от неговите разкази. Хората отрекоха, отстъпиха от Бога, а се поклониха на бесовете. Каква придобивка е това? Безумието на Каина и днес съществува. И днес има хора, готови да убиват брата си. И други хора, в други епохи са живели с илюзията, че ще завладеят Земята. Какви ли не заговори не е имало сред човека! Но Господ винаги го е извеждал с крепка ръка. Творчеството говори за Божието присъствие. Където Бог присъства, има творчество, сила и красота. Бог движи ръката на художника, вдъхновява музиканта, поета и скулптура, Бог изпълва сърцето на майката с любов, и й дава сили да се жертва.
към текста >>

99. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

Те са светилата на човечеството .... Навсякъде срещам Вечния Живот, а хората живеят с илюзията, че всичко преминава безвъзвратно.
Те живеят и днес, и то c нови образи, образи на човешката жестокост и безумие. Образите на доброто, на вечното и те живеят днес. И днес ще срещнете Христа. Може да Го видите и да разговаряте с Него. И днес ще срещнете Сократа. Те са светилата на човечеството .... Навсякъде срещам Вечния Живот, а хората живеят с илюзията, че всичко преминава безвъзвратно. Не, всичко вечно живее и се възражда -свободата, Царството на Духа, света на творчеството, красота, разумност и доброта. В този свят Любовта е хляба, Мъдростта е въздуха, Истината обитава в Царството на Духа. В „Добрата молитва” е дадена програмата на Школата. Ученикът носи с достойнство затворнишката дреха, както свещеника носи одеждите си с ... Тука, където сме сега, това е служение. Когато работи, човек е свободен.
към текста >>

100. 3. Чистият живот: I год. на ООК, първите лекции.

Боян Боев

Физическият живот, това е най-голямата илюзия, нищо не уреждаме с него!
Знаете ли каква хармония ще се образува? Хората, които скърбят за нещо, скърбят за изгубения живот. Мнозина виждат, че Духовния живот не им е дал това, което са искали. Божественото ще осмисли вашия живот, към него трябва да се стремим. Това състояние мнозина са го вкусили по малко. Физическият живот, това е най-голямата илюзия, нищо не уреждаме с него! И тъй, дето мислят, че нещо уреждат, нищо не уреждаме. Същността на живота е хората да се обичат един други. Когато говорим за Бога, подразбираме това висшото, разумното. Всички ценни надежди и стремежи, те ще се осъществят. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат.
към текста >>

1.2092769145966