НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
22
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Докато индусите смятат света на материята за
илюзия
, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното.
пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното.
Докато индусите смятат света на материята за
илюзия
, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното.
Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна
илюзия
.
Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна
илюзия
.
5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
към текста >>
Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна
илюзия
.
Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея.
Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна
илюзия
.
Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал. Все таки то си остава само една гола тояга. 5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние?
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие,
илюзия
на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования.
7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие,
илюзия
на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования.
11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини
към текста >>
4.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Схоластиците твърдят: „Това е просто една
илюзия
“, а материалистите твърдят, че това се дължи на условията на външния свят.
Защото само добрият и разумният човек пълен с мисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите.
Схоластиците твърдят: „Това е просто една
илюзия
“, а материалистите твърдят, че това се дължи на условията на външния свят.
Да, „илюзия“, но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „илюзия“. Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът започнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора. Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа.
към текста >>
Да, „
илюзия
“, но доста осезателна, от която всички плачат.
Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите. Схоластиците твърдят: „Това е просто една илюзия“, а материалистите твърдят, че това се дължи на условията на външния свят.
Да, „
илюзия
“, но доста осезателна, от която всички плачат.
Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „илюзия“. Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът започнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора. Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“.
към текста >>
Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „
илюзия
“.
отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ“, както казват простите хора, или „Тъй създал Господ света“, както казват други хора, или „Това е необходимо зло в природата“, както уверяват рационалистите. Схоластиците твърдят: „Това е просто една илюзия“, а материалистите твърдят, че това се дължи на условията на външния свят. Да, „илюзия“, но доста осезателна, от която всички плачат.
Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една „
илюзия
“.
Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът започнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „Защо се оплаквате, Вие сте освободени от излишното в живота“... Парите са едно средство, внесено от хората, за да създадат работа на всички хора. Служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл“. Следователно ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а – на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а – на обичта и благородството, т.е.
към текста >>
5.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Ти си
илюзия
и нямаш сила над мен." Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.
Бог сега е във Веригата, гледа ви, но вие Го не познавате. Научете се да Го познавате. Ако вие съзнавате, че Бог е във вас, то Светлината, която излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е. Ще виждате, че сте скубали косата на един ваш приятел, та ще се разкаете. Ако дойде една лоша мисъл, кажете и: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен.
Ти си
илюзия
и нямаш сила над мен." Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.
Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират. Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди, например, и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център.
към текста >>
6.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си
илюзия
и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.
Научете се да познавате Бога. Бог сега е във Веригата, гледа ви, но вие Го не познавате. Научете се да Го познавате. Ако вие съзнавате, че Бог е във вас, то Светлината, която излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е. Ще виждате, че сте скубали косата на един ваш приятел, та ще се разкаете.
Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си
илюзия
и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.
Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират; затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди например и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център. Например направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна.
към текста >>
7.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Не си туряй
илюзията
, че някой може да те научи на това.
Как ще стане това? Трябва всички да излязат из старите мехове, из своите изби. Сега, като ме слушате, зная, казвате си: „Тежко учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят, но трудолюбивите трябва вече да излязат навън. И когато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето Аз, да умориш този микроб и като го умориш и оставиш да излезе из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние. И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в теб, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод.
Не си туряй
илюзията
, че някой може да те научи на това.
Христос спасява, но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата"; но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с теб, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар." Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света.
към текста >>
8.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Не си туряй
илюзията
, че някой може да те научи на това.
Сега, като ме слушате, зная, казвате си: "Тежко учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки". Мързеливите нека седят. Но трудолюбивите трябва вече да излязат навън. И когато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира – да излезеш из избата на своето Аз, да умориш този микроб и като го умориш и оставиш да излезе из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние. И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод.
Не си туряй
илюзията
, че някой може да те научи на това.
Христос спасява. Но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата". Но ти си в процес.
към текста >>
9.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Не си правете
илюзия
, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират.
Туй е смисълът. Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. (213 стр.) Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности.
Не си правете
илюзия
, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират.
И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: "Не искам да бъда ученик на Школата." Не, не, няма нищо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика Божествена Школа! Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите и то не наполовина, а абсолютно. (178 стр.)
към текста >>
10.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
Физическият живот, това е една голяма
илюзия
.
А онези хора, които са критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Какви съотношения има между онзи, който е поставен пръв министър на България и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо място, а онзи, който е пръв министър на България, заема последно място. По отношение на хората пък, това е обратно. Не се самозалъгвайте - животът не седи във външните прояви.
Физическият живот, това е една голяма
илюзия
.
Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Аз казвам: Това са стари хора, които мислят за осигуровки. Най-до- брата осигуровка, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само нещастия и страдания на света!
към текста >>
11.
ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И КАТАКЛИЗМИ
Ако отсега нататък имате
илюзията
да постигнете туй или онуй - много се лъжете.
Вие се намирате пред прага на един преходен живот. Да не мислите, че отсега нататък ще добиете нещо. Нищо няма да добиете. Отсега нататък ключовете ви ще се развъртят. Отсега нататък ще дойде нещо по-лошо за хората.
Ако отсега нататък имате
илюзията
да постигнете туй или онуй - много се лъжете.
Аз ви давам съвет: Малкото време, което остава - да се научите да слугувате на Господа, за да не ви завари неприготвени. Да не мислите, че има още много време. Няма никакво време! За цялото туй поколение няма време. И деца, и възрастни, и свещеници, и управляващи, и царе - всички трябва да се научат да слугуват на Господа - ако не, мътеница ще станат.
към текста >>
12.
РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ
Древният персиец не смята вече материалния свят за нереален, за
илюзия
, както индусът.
Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва. Умът се развива все повече. Вътрешната, духовната страна на Природата продължава да се смята важна, реална, но наравно с нея се поставя и материалната, външната страна на Природата.
Древният персиец не смята вече материалния свят за нереален, за
илюзия
, както индусът.
Той го намира за реален, но враждебен на Духовния свят. Оттам дуализмът в религията на персите. Между материята и Духа има борба. Материалната страна на Природата – това са силите на тъмнината, на злото, а духовната ¢ страна – силите на Светлината и Доброто. Персийската религия призовава човека да се нареди под знамето на Бога на Светлината.
към текста >>
13.
ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
По-рано той е живял в
илюзията
на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото.
Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото. От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот.
По-рано той е живял в
илюзията
на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото.
Човек трябва да почувства своето единство с Цялото, да почувства вечните връзки, които го свързват с Цялото. 29 Анна Монаро - италианка от Пирано, боледуваща от астма. През май 1934 г. няколко лекари наблюдават как по време на сън от гърдите й се излъчват бързи импулси от виолетова светлина, описани като феномен на светещата жена от Пирано.
към текста >>
14.
РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
Това не е една
илюзия
, вие ще го опитате.
Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички тези Ангели, служители на Бога, ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена чакат разцъфтяването на човешката душа, Божественото в човека. А със своето идване те ще внесат Новата култура, която ние наричаме Култура на Божествената Любов. Искам да остане у вас една съществена мисъл: да знаете, че сте една пъпка, върху която вашето съзнание трябва да бъде силно съсредоточено, защото това е един от най-важните моменти в живота ви. Няма нищо по-велико от това, след като се разцъфти душата ви, да видите Божествения свят и възможностите, които лежат скрити в него.
Това не е една
илюзия
, вие ще го опитате.
Затова казвам, че всички трябва да бъдете чисти по сърце и по стремеж. Вие сте души и сега ви се дава възможност да цъфнете, да принесете плод и плодът да бъде благоприятен пред лицето на Бога. В този велик ден, който иде сега в света, вашите недъзи ще изчезнат изведнъж. Когато вие се отворите за тази Божествена топлина, всичките ви минали недъзи, всичко това ще изчезне и помен няма да остане от него.
към текста >>
15.
Осма част
Следователно вие си правите
илюзия
, че мислите, които ви идват и ви се взимат, са ваши и скърбите за тях.
Това е велико начало, което трябва да поставите като основа. Не си правете илюзии! Някой път у вас дойде някакво възбуждение и мислите, че вече сте в рая, но след половин час, като мине настроението ви, имате чувството, че сте в ада... Не казвам, че това произтича от нас. Ние сме като една опорна точка в един кинематограф на вселената. Всичко, което става в ума ви, всички мисли, които ви идат моментално, те не са ваши.
Следователно вие си правите
илюзия
, че мислите, които ви идват и ви се взимат, са ваши и скърбите за тях.
Те са чужди, няма за какво да се радвате и скърбите за чуждото... Христос казва: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Най-напред ще намериш методите затова в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като ги приложиш в живота си, ще откриеш своята сродна душа и като я откриеш, двамата тихомълком ще започнете да работите, без да правите голям шум в света... Евреите от две хиляди години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе. Евреите казват: "Колко са будали тези християни!
към текста >>
16.
Петнадесета част
Какво значи "
илюзия
"?
Аз констатирам един факт, в който вие се съмнявате. Не правеше ли същото Христос? Той се явяваше четиридесет дни на учениците си. Появи се и изчезне. Ще кажете, че това са илюзии.
Какво значи "
илюзия
"?
Сричката "ил" означава разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко. Сега и на вас казвам: В света съществуват само илюзии. Реалното не е реално. Само илюзиите са реални. В това отношение математиците знаят повече от мен.
към текста >>
Значи това, което е вярно, то е
илюзия
.
В това отношение математиците знаят повече от мен. Те взимат една въображаема величина без пространство и място и я превръщат в реална. Може ли на числа, които не съществуват и нямат никаква реална основа, да им се придаде известно съществуване? Математиците ще докажат как става това в бъдеще. Така че илюзии в този смисъл, както вие ги разбирате, не съществуват.
Значи това, което е вярно, то е
илюзия
.
Това е абсолютната истина. Единственото нещо, което подтиква човек към труд, към работа, това е илюзията. Извадите ли илюзията от човека, всичко ще пропадне... Докато в дома има поезия, ще има и радост, и веселие. Щом те изчезнат, сълзите ще бликнат. За какво често плачете?
към текста >>
Единственото нещо, което подтиква човек към труд, към работа, това е
илюзията
.
Може ли на числа, които не съществуват и нямат никаква реална основа, да им се придаде известно съществуване? Математиците ще докажат как става това в бъдеще. Така че илюзии в този смисъл, както вие ги разбирате, не съществуват. Значи това, което е вярно, то е илюзия. Това е абсолютната истина.
Единственото нещо, което подтиква човек към труд, към работа, това е
илюзията
.
Извадите ли илюзията от човека, всичко ще пропадне... Докато в дома има поезия, ще има и радост, и веселие. Щом те изчезнат, сълзите ще бликнат. За какво често плачете? За илюзиите... Христос дойде да ни научи да разбираме великата реалност.
към текста >>
Извадите ли
илюзията
от човека, всичко ще пропадне... Докато в дома има поезия, ще има и радост, и веселие.
Математиците ще докажат как става това в бъдеще. Така че илюзии в този смисъл, както вие ги разбирате, не съществуват. Значи това, което е вярно, то е илюзия. Това е абсолютната истина. Единственото нещо, което подтиква човек към труд, към работа, това е илюзията.
Извадите ли
илюзията
от човека, всичко ще пропадне... Докато в дома има поезия, ще има и радост, и веселие.
Щом те изчезнат, сълзите ще бликнат. За какво често плачете? За илюзиите... Христос дойде да ни научи да разбираме великата реалност. Ние не знаем да живеем както трябва, да се храним дори, а мислим, че като отидем на Небето, ще разберем всичко.
към текста >>
НАГОРЕ