Търсене в текстове за 'Илюзия'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.

Ще виждате, че сте скубали косата на един ваш приятел, та ще се разкаете.Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си илюзия и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.
Не се бойте, че може да пропаднете. Знайте, че е невъзможно да се изгубите – Бог, който е всесилен, ще избави всичките.Научете се да познавате Бога. Бог сега е във Веригата, гледа ви, но вие Го не познавате. Научете се да Го познавате. Ако вие съзнавате, че Бог е във вас, то Светлината, която излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е. Ще виждате, че сте скубали косата на един ваш приятел, та ще се разкаете.Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си илюзия и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират; затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди например и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде.За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център. Например направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна.Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре.
към текста >>

2. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това.
Как ще стане това? Трябва всички да излязат от старите мехове, из старите изби. Сега като ме слушате, казвате си: „Тежко е това учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят. Но трудолюбивите трябва да излязат навън.Икогато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето аз, да умориш този микроб и като го умориш, да оставиш да излезеш из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние и тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе. И понеже обича виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява, но за да те спаси, първо трябва да пукнеш своя стар мех. Христос когото хване, все стари мехове хваща, Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата. Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложи и Христос като омаже къщата с нея и за тази къща хората ще кажат: „С много хубава вар е боядисана." Та, трябва да се обърне на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света.
към текста >>

3. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък.
Стигнахме навреме на Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват.
към текста >>

4. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

То е илюзия.
Не теоретически как може, но практически въпросът стои малко другояче. Ето какво ме наведе на тази мисъл: един от нашите приятели, от най-ревностните, имал за мене много високо мнение, че аз всичко мога да направя. Лъжливи схващания! Заболява от неврастения, вика лекарите и те му казват да лежи 45 дена на гърба си. С такива вярвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите на живата природа, да бъдем в съгласие с Бога. Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошел! Пукне се някоя вена, дойде лекарят, може да я зашие. Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде лекарят и турне инжекция, питам, този лекар разбира ли болестта?
към текста >>

И ако вие вникнете по-добре, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено.
Какво спечели? – Нищо. И в религиозно отношение забелязваме пак същите слабости. Ще ти кажат: „В окултните науки има такива и такива сили, което кажеш, ще го направиш“, и после ще започнеш да се пъчиш. Всичко това е измислица на тия духове. И ако вие вникнете по-добре, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено. Сега искам вие да различавате. Аз сега няма да говоря като ясновидец. Като гледам цвета на лицето ви, то показва, че вие се намирате под влиянието на тия духове. И понякога става пробуждане и казвате: „Замотава ми се умът“. Но казвате още: „Господи, не виждаш ли?
към текста >>

Никой не трябва да си прави илюзия, докато не сте отживели, докато не сте си изпратили кармата, докато не изпълните Мойсеевия закон, не може да влезете в новия живот.
Хората, които скърбят за нещо, скърбят за изгубения живот. Мнозина виждат, че духовният живот не им е дал това, което са искали. Посърнали са, защото синът им е останал не такъв, какъвто са очаквали. Божественото ще осмели живота, към него да се стремим. Туй състояние мнозина са го вкусили по-малко. Никой не трябва да си прави илюзия, докато не сте отживели, докато не сте си изпратили кармата, докато не изпълните Мойсеевия закон, не може да влезете в новия живот. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме! Някои ще кажат: „Тогава да не работим“. Не, не и това е измама.
към текста >>

Физическият живот, това е една голяма илюзия.
Мнозина виждат, че духовният живот не им е дал това, което са искали. Посърнали са, защото синът им е останал не такъв, какъвто са очаквали. Божественото ще осмели живота, към него да се стремим. Туй състояние мнозина са го вкусили по-малко. Никой не трябва да си прави илюзия, докато не сте отживели, докато не сте си изпратили кармата, докато не изпълните Мойсеевия закон, не може да влезете в новия живот. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме! Някои ще кажат: „Тогава да не работим“. Не, не и това е измама. Същността на живота е хората да се обичат един друг.
към текста >>

Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим яденето център на живота.
А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му. Каква промяна става? Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим яденето център на живота. Че ще ядеш, ще ядеш, но яденето то е само условие. Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем. Никой няма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме: Без работа не може на земята. Може, тогава ще дойде приятната работа.
към текста >>

То е една илюзия, както пияницата казва: Необходимо е да пия.
Ние казваме: Без работа не може на земята. Може, тогава ще дойде приятната работа. Сега физическите нужди ни налагат да работим. Докато хората живеят тъй, живеят в едно лъжливо учение. Да работиш не е необходимо. То е една илюзия, както пияницата казва: Необходимо е да пия. И по този начин, земята е пълна само с гробища и кости. Тази необходимост ние я създадохме, престъпили сме закона. Господ казал на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка. Е, хубаво, ако ние се върнем и изпълним Божия закон, какво ще бъде? Пак в рая ще бъдем.
към текста >>

5. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък.
Стигнахме навреме на Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират.
Туй е смисълът. Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. (213 стр.) Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират. И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: "Не искам да бъда ученик на Школата." Не, не, няма нищо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика Божествена Школа! Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите и то не наполовина, а абсолютно. (178 стр.)
към текста >>

7. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма.
Както всички големи духовни учители, П. Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение. Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина. Но той не е човек на сложните логически построения и умувания. Независимо от тази характерна особеност, П. Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма. Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях. Учението на П. Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5).
към текста >>

8. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Това е цяла илюзия.
В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално.Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре и то не е реалното. Та реалноста има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човека трябва да има външен израз.
към текста >>

9. Разговор с Учителя ('Разговор за Любовта'), записан от Боян Боев, 24 декември 1937 г.

Това е една илюзия за него, че е остарял.
Но не трябва да се спира човек там, а да върви по-нагоре. Да не се спира човек на едно място и да не казва: „Това, което аз имам, е по-добро.“ Всяка година допринася нещо на детето. Но старият човек да не съжалява, че е остарял. Той не е остарял. Това е една илюзия за него, че е остарял. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? От егоизъм. Защо се е подмладил? Защото е влязъл в Божията Любов.
към текста >>

10. Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София

Ще кажете: Илюзия е това.
Като му кажеш един факт, това дете разбира. Всяко знание в 5 минути може да провери дали е вярно или не. Ако искате, може да направите един опит. Ако искате да знаете има ли интелигентност на Слънцето или не, може да ви определя един час на деня, когато, като поставите гърба си на слънцето, ще почувствувате има ли интелигентност или не. В този час ако поставите гърба или лицето си на слънцето, веднага ще нахлуят много мисли. Ще кажете: Илюзия е това. На другия ден пак ще си поставите лицето или гърба в същия час и ще имате същото влияние. Ако изберете други часове, няма да дойде никаква мисъл. Ще кажете: „Вярно ли е това? " Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си?
към текста >>

Илюзия ли е това?
Ще кажете: „Вярно ли е това? " Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си? С хубава вода. Щом пиеш вода, утоляваш си жаждата. Илюзия ли е това? Не е илюзия. Какво ще внесе водата? Тя ще внесе повече топлина, от която вие се нуждаете. Жаждата, това е топлина, това е желание за живот. Водата в дадения случай, като внесе топлина, става добър проводник за живота, за този, съзнателния живот.
към текста >>

Не е илюзия.
" Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си? С хубава вода. Щом пиеш вода, утоляваш си жаждата. Илюзия ли е това? Не е илюзия. Какво ще внесе водата? Тя ще внесе повече топлина, от която вие се нуждаете. Жаждата, това е топлина, това е желание за живот. Водата в дадения случай, като внесе топлина, става добър проводник за живота, за този, съзнателния живот. Във вас някой път има желание да постигнете много.
към текста >>

11. Упражнение с ръцете за трансформиране на психическото състояние

Илюзия ли е това, или действителност?
Ръцете спират успоредно напред, движение на китките с трептене при постепенно усилване и отслабване. Ръцете настрани и долу прибрани. Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние.
към текста >>

0.23569703102112