Търсене в текстове за 'Икона'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт.
Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден. Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението". Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила! Човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде. Христос казва: "До сега не сте искали в мое име - в името на Любовта. Искайте и ще ви бъде дадено." Великият разумен свят отговори на това молебствие.
към текста >>

2. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

— Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия.
— Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу.
към текста >>

Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона.
— Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца.
към текста >>

Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св.
Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама.
към текста >>

Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве.
Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее.
към текста >>

Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу.
— Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив?
към текста >>

Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама.
Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар.
към текста >>

Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп.
Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“. Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп. Такъв беше хаджи Илия. От него трепереха всички, като почнеш от клисарите и анагнозите, па дори до владиката. Неговият авторитет стоеше по-горе от всички; да беше на некое изложение, щеха да му залепят на челото една хартия с надпис: „Hors concours“. Всеки ще разбере, че неговото появяване при пренесения ще разреши изведнъж спорния въпрос. Така и стана.
към текста >>

— В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“.
Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка. — Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“. Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои.
към текста >>

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса.
Когато бае Митар пророкът казал как се мъчи Елица на онзи свет за бащини грехове, а чорбаджи Рангел направил едно чудо, за което говориха хората не три дни, а три години. Седне в стаята, па удари на ракам от зори до акшам! Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии. Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина.
към текста >>

3. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Служителите на църквата научават за цветната картина на Пентаграма с образа на Учителя отгоре и подемат злостна кампания, като критикуват в пресата Учителя, че е направил приживе икона със своя образ.
Туй е пътят. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата - със зеления цвят (това е материалния свят), Любовта - с розовия цвят (това е астралният свят, а в по- висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана), Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле, и Мъдростта - с жълтия цвят. Добродетелта - белият цвят, Правдата - зеленият, Любовта- розовият, Мъдростта - жълтият и Истината - синият. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате." /Обяснения и упътвания, 1922 г., 252 стр./ Служителите на църквата научават за цветната картина на Пентаграма с образа на Учителя отгоре и подемат злостна кампания, като критикуват в пресата Учителя, че е направил приживе икона със своя образ. През 1925 г. по нареждане на Синода полицията отива в братската вила в Търново, прави обиск и взема от живеещия там брат Стамат Михайлов всички картини, украсяващи горницата, заедно с цветния Пентаграм. Учителя казва: „ Една година преди да вземат цветния Пентаграм, аз изтеглих всички живи сили от тази картина и тя не може да ползва хората, които са я взели." Брат Любомир Лулчев научава за този обиск в колибата, отива в Търново в полицията, облечен като полковник, освобождава картината на цветния Пентаграм и го занася на Учителя. Но Учителя повече не поставя никъде тази картина, за да се лекуват приятелите, понеже е изтеглил от нея всичките окултни сили. Гя остава да служи като учебно помагало на приятелите при подготовката за влизането им в шестата раса.
към текста >>

4. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Антиминсът представяше икона - Христос снет от кръста, а около него майка му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев Когато Константин се прибра в гостоприемницата, където беше отседнал с другарите си, когато подробно и внимателно разгледа Антиминса, разбра какво съдържа той. Затворен в стаичката, в която се отдели, той прочете всичко и разгледа отпечатъка. Антиминсът представяше икона - Христос снет от кръста, а около него майка му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея. Те всички го приготвят за погребението му. В тази икона се крие символика. Христос е разпнат и сега ще бъде погребан, за да дойде възкресението. И християнският свят е разпнат, сега е погребението му, но след това идва възкресение. Първи разпространители на Антиминса са били монасите от Атонските манастири.
към текста >>

В тази икона се крие символика.
Чорбаджи Атанас Георгиев Когато Константин се прибра в гостоприемницата, където беше отседнал с другарите си, когато подробно и внимателно разгледа Антиминса, разбра какво съдържа той. Затворен в стаичката, в която се отдели, той прочете всичко и разгледа отпечатъка. Антиминсът представяше икона - Христос снет от кръста, а около него майка му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея. Те всички го приготвят за погребението му. В тази икона се крие символика. Христос е разпнат и сега ще бъде погребан, за да дойде възкресението. И християнският свят е разпнат, сега е погребението му, но след това идва възкресение. Първи разпространители на Антиминса са били монасите от Атонските манастири. Те са го считали като символ на надеждата надеждата за възкресението. Думата „Атон" на староегипетски значи слънце или изгрев.
към текста >>

5. ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ - Борис Николов

И за да се знае кой е привлечен в акцията, дават му една икона, която представя свалянето на Христа от кръста.
Тази идея започва да пониква в сърцата на поробените, това повдига самочувствието им, събужда надежда и копнеж за свобода.Атонските манастири се посещават от много хора от целия свят. Молитвата на монасите за освобождение от робството, знайно или незнайно, се разпространява навсякъде. След като са работили така двайсетина години, калугерите решават да разширят акцията, да привлекат в общата молитва и хора вярващи от своите народи. Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи. Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите. И за да се знае кой е привлечен в акцията, дават му една икона, която представя свалянето на Христа от кръста. Скритата идея е тази: след разпятието и свалянето от кръста иде възкресението – освобождението! Който пътува из страната, като влезе в една къща и види тази картина до кандилото на стената, знае, че стопанинът на този дом е привлечен за Делото. Тъй постепенно се създава една връзка, събуждат се хубави чувства на доверие, на солидарност, на отговорност; това е братска връзка между хората, една идея ги обединява – да се молят за освобождение! Монасите пътуват години наред, разнасят и поддържат идеята за свободата. Така основата вече е положена, а след това идат революционерите, които почват да организират бунт срещу турското иго.
към текста >>

И като белег на това, че е приел да участва, дават му иконата.
Колко трудно е било в онези времена придвижването по пътищата на Османската империя, още повече че монасите са пътували повечето пешком! Колко мъчнотии, изпитания, опасности и рискове е криело това пътуване! Един мълчалив, но голям подвиг на монасите е това. Те е трябвало да действат предпазливо, много внимателно, да проявяват психологическа прозорливост и да имат вътрешно ръководство, за да изберат хората, на които могат да открият тайната за голямото Дело. Като видят буден човек, вярващ, но и верен, в който има родолюбиво чувство, привличат го в молитвената акция. И като белег на това, че е приел да участва, дават му иконата. Това е било като знак за посвещение в Делото на освобождението. Тази икона със свалянето на Христа от кръста се нарича Антиминс, което вероятно означава съпротива. Виждал съм я много пъти, дори отпечатана на коприна. Един от хората, които са получили Антиминса, е големият възрожденец Константин Дъновски, бащата на Учителя Петър Дънов. Когато като младеж той тръгва за Атон, за да стане монах, един стар калугер го среща в църквата „Св.
към текста >>

Тази икона със свалянето на Христа от кръста се нарича Антиминс, което вероятно означава съпротива.
Един мълчалив, но голям подвиг на монасите е това. Те е трябвало да действат предпазливо, много внимателно, да проявяват психологическа прозорливост и да имат вътрешно ръководство, за да изберат хората, на които могат да открият тайната за голямото Дело. Като видят буден човек, вярващ, но и верен, в който има родолюбиво чувство, привличат го в молитвената акция. И като белег на това, че е приел да участва, дават му иконата. Това е било като знак за посвещение в Делото на освобождението. Тази икона със свалянето на Христа от кръста се нарича Антиминс, което вероятно означава съпротива. Виждал съм я много пъти, дори отпечатана на коприна. Един от хората, които са получили Антиминса, е големият възрожденец Константин Дъновски, бащата на Учителя Петър Дънов. Когато като младеж той тръгва за Атон, за да стане монах, един стар калугер го среща в църквата „Св. Димитър“ в Солун, повиква го настрана и му казва: „Ти не си определен за монах. Ще се върнеш, откъдето си дошъл и ще служиш на народа си.“ И му дава Антиминса.
към текста >>

6. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

За да я използва с максимална разумност и целесъобразност, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократно разглеждахме по други поводи - новорождението.
Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля. Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят. Лутайки се между възможното и необходимото, човек рано или късно открива параметрите на своята свобода. За да я използва с максимална разумност и целесъобразност, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократно разглеждахме по други поводи - новорождението. За взаимозависимостите между духовните трансформации на човешкото същество и формите на проявление на неговата свободна воля говори и Учителят П. Дънов: "Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света.
към текста >>

7. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При посещение в Шипченския манастир съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник.
В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света. Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята. Това крепи и дава наслада на такива хора, като им помага по-лесно да понасят несгодите на настоящия живот. При посещение в Шипченския манастир съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник. Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост. На нея образът на Христа, съзнателно или несъзнателно, е изобразен от художника с глава, на която центровете на милосърдието и благоговението са силно изпъкнали. Главата там е просто заострена. Между двете хемисфери на главния мозък се намира една жлеза, известна с името пинеална. Сегашните учени все още не са открили нейното предназначение и функция.
към текста >>

Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост.
И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света. Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята. Това крепи и дава наслада на такива хора, като им помага по-лесно да понасят несгодите на настоящия живот. При посещение в Шипченския манастир съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник. Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост. На нея образът на Христа, съзнателно или несъзнателно, е изобразен от художника с глава, на която центровете на милосърдието и благоговението са силно изпъкнали. Главата там е просто заострена. Между двете хемисфери на главния мозък се намира една жлеза, известна с името пинеална. Сегашните учени все още не са открили нейното предназначение и функция. Самото място на тази жлеза, в прегръдките на най-висшия команден орган в човека, трябва да ни даде основание, че задачите на тази жлеза са от особено важно значение.
към текста >>

8. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя.
„Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет години, но без да се четат! Отново се прокрадва в спомените на местните християни времето на ямболския абаджия Колю Косев. Косев казва, че трябва да се чете евангелието със словото Божие, вместо да се целува иконата, която е от дърво и боя. Местните православни взимат че го оковават във вериги, затварят го дни наред в една килия, и когато отваря евангелието да го чете на глас по събора на „Св. Троица“ го издънгалачват с една цепеница в гърба, което слага край на живота му. Разбира се, това което Петър заварва в Ямбол не е някогашния триумф на православния фетишизъм. Проблемът обаче е там, че приливът на християнската книжовност, който се надига веднага след независимостта на България, отново спада, отново бавно започва да се забатачва. Конят с развятата грива, с който е препуснал да помага на духовността на българина в небесата на божественото, сега е впрегнат в герана за напояването на баклата на селското църковно бахчеванджийство.
към текста >>

0.28569293022156