Търсене в текстове за 'Икона'

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Махнете иконата 91.
Избягала от болницата за матура 86. Дрехи с намалени цени 87. Гъби за Учителя 88. Какво да правим с децата 89. Ако има Бог, да ме порази 90. Махнете иконата 91. Овъгленият покойник 92. Обрал пеленаче 93. Камшикът на природата 94. Жестокият облог 95. Отложи пътуването си 96.
към текста >>

15. 09 - 91. МАХНЕТЕ ИКОНАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

91. МАХНЕТЕ ИКОНАТА Преди три-четири години в едно семейство на село се очаквало раждането на дете.
91. МАХНЕТЕ ИКОНАТА Преди три-четири години в едно семейство на село се очаквало раждането на дете. Бъдещата майка била атеистка. В стаята й на стената висяла икона. „Моля ви се" - казала бременната на своите близки - „махнете тази икона от стената, защото аз не искам моето дете като се роди, да види тая икона там. Не искам да гледа икони." Желанието на бъдещата майка веднага било изпълнено, тъй както тя поръчала. След това детето се родило.
към текста >>

В стаята й на стената висяла икона.
91. МАХНЕТЕ ИКОНАТА Преди три-четири години в едно семейство на село се очаквало раждането на дете. Бъдещата майка била атеистка. В стаята й на стената висяла икона. „Моля ви се" - казала бременната на своите близки - „махнете тази икона от стената, защото аз не искам моето дете като се роди, да види тая икона там. Не искам да гледа икони." Желанието на бъдещата майка веднага било изпълнено, тъй както тя поръчала. След това детето се родило. Иконата вече я нямало на стената. Но не само иконата не видяло.
към текста >>

„Моля ви се" - казала бременната на своите близки - „махнете тази икона от стената, защото аз не искам моето дете като се роди, да види тая икона там.
91. МАХНЕТЕ ИКОНАТА Преди три-четири години в едно семейство на село се очаквало раждането на дете. Бъдещата майка била атеистка. В стаята й на стената висяла икона. „Моля ви се" - казала бременната на своите близки - „махнете тази икона от стената, защото аз не искам моето дете като се роди, да види тая икона там. Не искам да гледа икони." Желанието на бъдещата майка веднага било изпълнено, тъй както тя поръчала. След това детето се родило. Иконата вече я нямало на стената. Но не само иконата не видяло. То не видяло и своята майка, а и никога нямало да я види, защото се родило сляпо.
към текста >>

Иконата вече я нямало на стената.
Бъдещата майка била атеистка. В стаята й на стената висяла икона. „Моля ви се" - казала бременната на своите близки - „махнете тази икона от стената, защото аз не искам моето дете като се роди, да види тая икона там. Не искам да гледа икони." Желанието на бъдещата майка веднага било изпълнено, тъй както тя поръчала. След това детето се родило. Иконата вече я нямало на стената. Но не само иконата не видяло. То не видяло и своята майка, а и никога нямало да я види, защото се родило сляпо.
към текста >>

Но не само иконата не видяло.
В стаята й на стената висяла икона. „Моля ви се" - казала бременната на своите близки - „махнете тази икона от стената, защото аз не искам моето дете като се роди, да види тая икона там. Не искам да гледа икони." Желанието на бъдещата майка веднага било изпълнено, тъй както тя поръчала. След това детето се родило. Иконата вече я нямало на стената. Но не само иконата не видяло. То не видяло и своята майка, а и никога нямало да я види, защото се родило сляпо.
към текста >>

16. 09 - 263. СЪБУДИЛА СЕ ВДЪРВЕНА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

На следния ден било неделя, баща ни отива на църква, както и преди тоя случай /това било твърде отдавна, още първите години, когато още не е имало събрание./ Помолил се той за здравето на майка ни и видял, като че иконата на св.
263. СЪБУДИЛА СЕ ВДЪРВЕНА Една вечер майка ми си легнала да спи и като се събудила сутринта, за нейно голямо учудване, била вдървена дотолкова, че не могла да се помръдне. Баща ни станал и бил учуден от това необичайно успиване на майка ни, поради което той запалил печката и чак тогава отива при леглото на мама, да я види как е. Тя му казала, че е цяла вдървена. На следния ден било неделя, баща ни отива на църква, както и преди тоя случай /това било твърде отдавна, още първите години, когато още не е имало събрание./ Помолил се той за здравето на майка ни и видял, като че иконата на св. Богородица оживяла и размахала един букет „перчан", но така близо, че букетът се докоснал до лицето му. Това станало три пъти. Църковната служба привъшила. Баща ми си излиза от църква с намерение да отиде да пие обичайното си кафе, но чул глас да си отива направо в къщи. Послушал гласа и си отишъл.
към текста >>

Времето точно съвпадало с момента, когато иконата оживяла и ръката на Богородица с букета го помилвала.
Църковната служба привъшила. Баща ми си излиза от църква с намерение да отиде да пие обичайното си кафе, но чул глас да си отива направо в къщи. Послушал гласа и си отишъл. За негова голяма изненада и радост той сварил майка ни, станала от леглото и приготовлява обед. Когато баща ми я разпитал кога се е почувствала по-добре, тя му казала, че дошло едно светло същество, което я откопчало от леглото и тя станала. Времето точно съвпадало с момента, когато иконата оживяла и ръката на Богородица с букета го помилвала. Защо станало това вдървяване на майка ни, не знаем, но вероятно е за да изпита вярата на баща ни. Той се помолил от цялсто си сърце и молбата му била чута. Поука: Винаги, когато се намираме в нужда, да поискваме помощ без никакво колебание. Разказала: съпругата ми, Донка Куртева. 1962 г., Бургас.
към текста >>

17. 23 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА ЯМБОЛ

Ние целуваме тези книжни светии, палим им свещи, а когато излезем навън и видим един наш длъжник, хващаме го за яката и заплашваме със съд." След това посочи иконата на св. Георги.
Човек е сложно същество. Той прилича на каруца /неговото тяло/, впрегнато от кон /неговият ум/ и кочияш /неговият дух/. Чрез волята той държи юздите на коня - ума - и го направлява там, където духът - азът на човека-го насочи." Накрая спря погледа си на иконите по стената и каза: „Днес набожните се кланят на светците, свещи им палят, но знаете ли какви са били те? Те са били много учени хора, знаели са за произхода и същността на човека - човек е дух и жива душа, еманация на жив лъч от Бога. Човекът, който срещаме на всяка крачка, е жив светия, защото Бог живее в него. Ние целуваме тези книжни светии, палим им свещи, а когато излезем навън и видим един наш длъжник, хващаме го за яката и заплашваме със съд." След това посочи иконата на св. Георги. „Змеят представлява човешките страсти, низши влечения и инстинкти. Конят - човешката мисъл, а човекът - неговият дух който със силата на волята - копието - убива животинското в себе си." През време на цялата беседа Учителят не говори за Бога, а мен ме интересуваше - що е Бог? Къде е, още повече, че ми бяха казали: „Този съвършен човек е съвършен и знае всичко." Той приключи посещението и тръгна да излиза и когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: „Бог е същество, чийто център е навсякъде, а периферията никъде." С отговора си той отговори на моята мисъл. От този момент нататък кръжокът на Бялото Братство в Ямбол започна своя живот. По това време Боян Боев беше учител в Ямбол, в гимназията по естествени науки.
към текста >>

18. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XI

Димитър - съвременна икона.
Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XI Жертвоприношение преди закона Моисеев / Жертвоприношение в скинията Скинията при Мойсей / Ковчегът на завета / Святая светих Олтарът на всесъженията / Олтарът на каденето / Отпущаеми ярец Общ изглед на двора на скинията План на Храма по времето на Христа Антимистът по времето на император Петр Алексеевич (Петър I)- 1707 г. Антимистът при императрица Елисавета Петровна (1741-1761) Антимистът при патриарх Паисий (1747 г.) Антимистът при митрополит Порфирий Преславски 1842 г. Св. Димитър и един дякон. Мозайка. Св. Димитър между двама апостоли в църквата. Св. Димитър - съвременна икона. Исус Христос в профил. Исус Христос в профил с повдигната коса на челото вляво Антимистът от 1947 г. Истинският лик на Исуса Христа Самарското знаме с лика на Иверската св.Богородица. Самарското знаме с лика на св. св. Кирил и Методий Първият български свещеник във Варна - Константин Дъновски Свещеник Константин Дъновски Свещеник Константин Дъновски Чорбаджи Атанас Георгиев Първата българска църква във Варна Първото българско училище във Варна, отворено през 1860 г.
към текста >>

19. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи.
Норманите по море и по суша се отправили към Солун. На 24 август 1185 г. Солун паднал под властта на норманите. Започнало невиждано плячкосване. Осквернили дори и храма на Св. Димитър. При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи. Пуснат бил слух, че Св. Димитър напуснал Солун, поради което градът е бил превзет от норманите. А сега светецът се е преселил в българските земи. На 11 септември 1185 г. Андроник I бил убит от населението.
към текста >>

Показали на населението една прочута икона на Св.
с молба да бъдат зачислени като военноначалници в ромейските войски и да им бъде отстъпена малодоходна област в Стара планина. Била им нанесена обида и дори Асен бил ударен в лицето. Те напуснали и заплашили с въстание. Връщайки се в гр. Търново, те построили молитвен дом на великомъченик Димитър Солунски, като разпространили слуха, че той е напуснал Солун и е дошъл в Търново да подпомогне българите в борбата им за свобода. Показали на населението една прочута икона на Св. Димчитър: Онези, които били най-дейни били богомилите. Летописците ги описват, че били там събрани много смахнати обзети от бяс от двата пола, с кръвясали очи и извърнати зеници, с разпуснати коси и че били обладани от бесове. Те викали, че Бог бил проявил благоволение да им даде свобода, защото и Св. Димитър е тук, в Търново. Така представлявали хора, които са в изстъпление от духа на Св. Димитър.
към текста >>

Влязъл в Търново и там Исак II Ангел намерил в жилището на Петър отнесената икона на Св.
През лятото на 1186 г. Исак II Ангел предприел l-ви поход срещу България. Но станало слънчево затъмнение, паднал изпратен от Бога мрак и покрил планината. То подпомогнало на византийците да преминат проходите. Явили се в гръб на българите и Асен се оттеглил отвъд Дунава. Влязъл в Търново и там Исак II Ангел намерил в жилището на Петър отнесената икона на Св. Димитър Солунски. Тя била върната с голяма радост назад, в Константинопол. След заминаването на имтератора, Петър и Асен се върнали с много войска и нападнали Тракия. При III поход на Исак II Ангел през 1190 г., при връщане в Тревненския балкан, той бил нападнат и разбит от българите и едва се спасил. Бил пленен императорския кръст, направен от злато, като в него имало частица от святото дърво, на което е бил прикован Христос.
към текста >>

20. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

По-късно започва да се изписва образът му на икона. Св.
Солун бил освободен от латинците през 1224 г. от епирския деспот Тодор, а през 1261 г. Константинопол е освободен от латинците от император Михаил VIII Палеолог. Образът на Св. Димитър отначало е изобразяван на мозайки през VII век, като някои и сега са запазени. По-късно започва да се изписва образът му на икона. Св. Димитър е изобразен на икона като военен светец - прав, в цял ръст, въоръжен с копие или меч в дясната си ръка и щит в лявата си ръка. През лявото му рамо е преметната богато надиплена хамида, която слиза отзад на гърба му. Отдолу се вижда ризница с къси ръкави до кръста, с малки заоблени плочи (люспи), а надолу до коленете е с по-големи правоъгълни плочки. През кръста е препасан с колан, с падащи между краката препаски. Краката са обути в тесни и дълги ногавици (беневреци).
към текста >>

Димитър е изобразен на икона като военен светец - прав, в цял ръст, въоръжен с копие или меч в дясната си ръка и щит в лявата си ръка.
от епирския деспот Тодор, а през 1261 г. Константинопол е освободен от латинците от император Михаил VIII Палеолог. Образът на Св. Димитър отначало е изобразяван на мозайки през VII век, като някои и сега са запазени. По-късно започва да се изписва образът му на икона. Св. Димитър е изобразен на икона като военен светец - прав, в цял ръст, въоръжен с копие или меч в дясната си ръка и щит в лявата си ръка. През лявото му рамо е преметната богато надиплена хамида, която слиза отзад на гърба му. Отдолу се вижда ризница с къси ръкави до кръста, с малки заоблени плочи (люспи), а надолу до коленете е с по-големи правоъгълни плочки. През кръста е препасан с колан, с падащи между краката препаски. Краката са обути в тесни и дълги ногавици (беневреци). Дясната ръка е присвита и държи копие или меч.
към текста >>

21. І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА

В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци.
Друг игумен е бил от манастира „Света Богородица" край Габрово, игумен хажди Теодосий от Катиновския манастир и др. Главен организатор, военен инструктор, водач и душа на Заверата е бил капитан Георги Мамарчев. Той е участвал в руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1828-1829 г. е капитан на български доброволчески отряд. Участниците в заверата полагали клетва. В Плачковския манастир „Свети Илия" игуменът - бунтовник отец Сергий заклевал пред чудотворната икона на Света Богородица всички ръководни дейци. Като основна ударна сила на заверата трябвало да бъдат събраните от майстор Димитър Софинянин селяни, работници - строители, които трябвало да ремонтиран варненската крепост, пострадала през войната от 1828-1829 г. Той имал разрешение да събере 2000 човека и да ги отведе във Варна на крепостната стена. Според плана на въстанието, то е трябвало да започне на Светлия петък след Великден (Пасхата), на празника „Живоприемний източник", когато в манастирската църква на Плачковския манастир се извършвала църковна служба с водосвет и българското население от околните села се стичало за празника. По същото време в Търново ставал голям пазар и българите, предвижващи се за пазара могат да се предвижат до Плачковския манастир. Тогава с капитан Георги Мамарчев обличат въстаниците с военните им дрехи и ще се отправят към Търново.
към текста >>

22. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на Светослав да остави костите си в България.
Светослав се оттеглил на север в крепостта Дръстър на река Дунав. Той там издържал 3 месечна обсада. Сключва се примирие през 971 г. и след среща с императора при завръщането си, той е убит от печенезите. Трябва да се спомене, че Светослав не посяга на царската хазна и на привилегиите на цар Борис II. Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на Светослав да остави костите си в България. Дори бива предупреден, че ще ги остави, лично от него. И друго споменават летописците. При последната обсада на цар Симеон на Цариград, който се очаквал да падне, то византийците правят едно чучело, досущ наподобяващо Симеон, слагат го на стълб и след ритуали го пробиват с копие, Същия ден Симеон получава сърдечен удар, на 20 май 927 г. и умира. Така с походите на Светослав се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г.
към текста >>

23. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г.
24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА Легендата разказва, че тя води началото си от далечното минало, когато иконата се намирала в дома на благочестива вдовица в гръцкия град Никея, където в 325 г. се състоял Вселенският събор на християнската църква. На третия Вселенски събор в 431 г. в град Ефес, чийто жители високо почитали името на майката на Исуса - Богородица, понеже е имало предание, че тя е живеела там заедно с Йоан Богослов. На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество. Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер.
към текста >>

Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св.
в град Ефес, чийто жители високо почитали името на майката на Исуса - Богородица, понеже е имало предание, че тя е живеела там заедно с Йоан Богослов. На този събор било прието изповедание на вярата, че Исус Христос се наричал истински Бог и истински човек, единосъщ на Бога Отца по божество и единосъщен нам по човечество. Пресветата Дева, майката Исусова, е наречена Богородица, Богоматер. Приели я като застъпница пред Господа, търсейки помощ пред небесната царица. Ето защо изображенията на пресветата Мария започват да се срещат по-често от изображенията на Исуса Христа. Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св. Богородица ни пренася в IX век. В този период се води ожесточена борба между сторонниците и почитателите на икони и онези, иконоборците, които доказват, че това се явява ново езичество и че се кланят на идоли. Борбата е била жестока, Иконоборците взели надмощие в Никея. Те взели решение за унищожение на иконите и всичко онова, с което се свърза с езическите ритуали. За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода.
към текста >>

За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода.
Църковното сказание за чудотворството на иконата Иверската Св. Богородица ни пренася в IX век. В този период се води ожесточена борба между сторонниците и почитателите на икони и онези, иконоборците, които доказват, че това се явява ново езичество и че се кланят на идоли. Борбата е била жестока, Иконоборците взели надмощие в Никея. Те взели решение за унищожение на иконите и всичко онова, с което се свърза с езическите ритуали. За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода. И в момента се извършило чудо. Иконата изведнъж се изправила и заплувала по вълните. Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг. Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила.
към текста >>

Иконата изведнъж се изправила и заплувала по вълните.
В този период се води ожесточена борба между сторонниците и почитателите на икони и онези, иконоборците, които доказват, че това се явява ново езичество и че се кланят на идоли. Борбата е била жестока, Иконоборците взели надмощие в Никея. Те взели решение за унищожение на иконите и всичко онова, с което се свърза с езическите ритуали. За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода. И в момента се извършило чудо. Иконата изведнъж се изправила и заплувала по вълните. Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг. Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях. На един от монасите през нощта се явила Св.
към текста >>

Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето.
Те взели решение за унищожение на иконите и всичко онова, с което се свърза с езическите ритуали. За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода. И в момента се извършило чудо. Иконата изведнъж се изправила и заплувала по вълните. Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг. Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях. На един от монасите през нощта се явила Св. Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат. Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в манастира.
към текста >>

Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в манастира.
Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях. На един от монасите през нощта се явила Св. Богородица и му казала, че той трябва да тръгне по водата и да я вземе Монахът споделил за своето видение със стария брат. Получавайки разрешение, той тръгнал по водата пешком, съпроводен от погледите на своите братя монаси, достигнал до иконата, взел я и я донесъл в манастира. При видението на монаха, тя казала: „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка'', Едно друго сказание от апостолско време казва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде и да проповядва Евангелието, то майката на Исуса поискала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Грузия и Св. гора Атонска. И като тръгнала с кораб, за да отплуват за остров Крит, то бурята ги докарала до Света гора. Когато слезнали на брега идолите в езическия храм, построен там от езичниците, паднали в подножието на храма.
към текста >>

В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица.
Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица. Всички видели това видение. След кончината, тя била погребана с почести. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата. В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия. На 13 август 1648 г. в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица. На 25 февруари 1656 г. копието на Иверската икона била поставена в манастира на Валдае.
към текста >>

в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица.
След кончината, тя била погребана с почести. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата. В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия. На 13 август 1648 г. в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица. На 25 февруари 1656 г. копието на Иверската икона била поставена в манастира на Валдае. На 19 май 1669 г. е пренесена в Иверската часовня (врата), по заповед на Алексей Михайлович, за да охранява Москва. От 1645 до 1676 г.
към текста >>

копието на Иверската икона била поставена в манастира на Валдае.
В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия. На 13 август 1648 г. в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица. На 25 февруари 1656 г. копието на Иверската икона била поставена в манастира на Валдае. На 19 май 1669 г. е пренесена в Иверската часовня (врата), по заповед на Алексей Михайлович, за да охранява Москва. От 1645 до 1676 г. е царуването на Алексей Михайлович, когато през 1670 г. започва селското въстание на Степан Разин.
към текста >>

Иконата на Иверската Св.
със завладяване на руските земи при Прибалтика. През 1667 г. Турция води война срещу Русия за Украйна. През 1681 г. се сключва договор и Турция признава Украйна и Киев за руски земи. Иконата на Иверската Св. Богородица охранява една от вратите на Кремъл. И под нейна закрила започва обединението на руските земи при Московското царство.
към текста >>

24. І.03.25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ

На следващия ден, 18 април 1877 г., Самарската дума решава да поднесе на Великия княз, главнокомандващия, образа на покровителя на град Самара, ликът на митрополит Алексей на икона.
по предложение на Петър Алабин решава да връчи на главнокомандващия на южната армия поздравление за успех в това велико дело за Свята Русия. А заедно с това да му поднесе знаме, изработено от град Самара и предназначено за българския народ още през 1876 г. за неговата борба срещу османския поробител. И ако намери за нужно да благоволи да го връчи на българските дружини, когато те бъдат призовани за освобождението на своя народ български. Интересно е, че в същия ден, на 17 април 1877 г., главнокомандващият е обявил със заповед формирането на българското опълчение с командир генерал Столетов. На следващия ден, 18 април 1877 г., Самарската дума решава да поднесе на Великия княз, главнокомандващия, образа на покровителя на град Самара, ликът на митрополит Алексей на икона. За поднасяне на поздравителния адрес, иконата на Св. митрополит Алексей Московски и знамето, ушито в гр. Самара е избрана делегация от кмета на града Ефтим Кожевников и градския съветник Петър Алабин. На 21 април 1877 г. в гр.
към текста >>

За поднасяне на поздравителния адрес, иконата на Св.
А заедно с това да му поднесе знаме, изработено от град Самара и предназначено за българския народ още през 1876 г. за неговата борба срещу османския поробител. И ако намери за нужно да благоволи да го връчи на българските дружини, когато те бъдат призовани за освобождението на своя народ български. Интересно е, че в същия ден, на 17 април 1877 г., главнокомандващият е обявил със заповед формирането на българското опълчение с командир генерал Столетов. На следващия ден, 18 април 1877 г., Самарската дума решава да поднесе на Великия княз, главнокомандващия, образа на покровителя на град Самара, ликът на митрополит Алексей на икона. За поднасяне на поздравителния адрес, иконата на Св. митрополит Алексей Московски и знамето, ушито в гр. Самара е избрана делегация от кмета на града Ефтим Кожевников и градския съветник Петър Алабин. На 21 април 1877 г. в гр. Самара се освещава иконата на Св.
към текста >>

Самара се освещава иконата на Св.
За поднасяне на поздравителния адрес, иконата на Св. митрополит Алексей Московски и знамето, ушито в гр. Самара е избрана делегация от кмета на града Ефтим Кожевников и градския съветник Петър Алабин. На 21 април 1877 г. в гр. Самара се освещава иконата на Св. Алексей Московски и знамето от митрополит Герасим в катедралната църква. Целият град излиза на религиозна процесия, като занасят знамето до реката, за да го кръстят, така, както Йоан Кръстител е кръстил Исус, когато е слезнал върху него Духът Божий във вид на гълъб. Чрез това освещаване в реката се търси слизането на Духа върху знамето. Отново се връщат в катедралата за освещение вече от Духът Христов. Това е символика за победа на духът Христов над поробителите и угнетителите на славянския български народ.
към текста >>

Същевременно искат да се постави ликът с иконата на Св.
делегацията със знамето тръгва с параход по река Волга до гара Сизрани и оттам за Москва. На 23 април 1877 г. делегацията пристига в Москва. Тя е посрещната от Аксаков, видния представител на славянството. Измолват Московския митрополит Инокентий със знамето да се покрият мощите на Свети Алексей, за да се освети от тях, които се намират в Чудовия манастир в Кремъл. Същевременно искат да се постави ликът с иконата на Св. Алексей в самата ракла, където се държат мощите на светеца, за да се освети също иконата. Тази икона идва от град Самара, а Св. Алексей е покровител на същия град. Получават разрешение и знамето е изложено в Чудовия манастир при мощите на Св. Алексей, митрополит Московски, в знак на очакване и надежда за възкресение на единоверния, братски български народ и за неговото освобождение.
към текста >>

Алексей в самата ракла, където се държат мощите на светеца, за да се освети също иконата.
На 23 април 1877 г. делегацията пристига в Москва. Тя е посрещната от Аксаков, видния представител на славянството. Измолват Московския митрополит Инокентий със знамето да се покрият мощите на Свети Алексей, за да се освети от тях, които се намират в Чудовия манастир в Кремъл. Същевременно искат да се постави ликът с иконата на Св. Алексей в самата ракла, където се държат мощите на светеца, за да се освети също иконата. Тази икона идва от град Самара, а Св. Алексей е покровител на същия град. Получават разрешение и знамето е изложено в Чудовия манастир при мощите на Св. Алексей, митрополит Московски, в знак на очакване и надежда за възкресение на единоверния, братски български народ и за неговото освобождение. Самият руски император Александър II, заедно със семейството си, пристига в Чудовия манастир, за да се допре до мощите на Св.
към текста >>

Тази икона идва от град Самара, а Св.
делегацията пристига в Москва. Тя е посрещната от Аксаков, видния представител на славянството. Измолват Московския митрополит Инокентий със знамето да се покрият мощите на Свети Алексей, за да се освети от тях, които се намират в Чудовия манастир в Кремъл. Същевременно искат да се постави ликът с иконата на Св. Алексей в самата ракла, където се държат мощите на светеца, за да се освети също иконата. Тази икона идва от град Самара, а Св. Алексей е покровител на същия град. Получават разрешение и знамето е изложено в Чудовия манастир при мощите на Св. Алексей, митрополит Московски, в знак на очакване и надежда за възкресение на единоверния, братски български народ и за неговото освобождение. Самият руски император Александър II, заедно със семейството си, пристига в Чудовия манастир, за да се допре до мощите на Св. Алексей Московски, които са били покрити вече със Самарското знаме.
към текста >>

Делегацията престоява три дни, докато се направи дръжка за знамето и поставка за съхранение на иконата.
Получават разрешение и знамето е изложено в Чудовия манастир при мощите на Св. Алексей, митрополит Московски, в знак на очакване и надежда за възкресение на единоверния, братски български народ и за неговото освобождение. Самият руски император Александър II, заедно със семейството си, пристига в Чудовия манастир, за да се допре до мощите на Св. Алексей Московски, които са били покрити вече със Самарското знаме. Той се навежда и целува знамето. Делегацията престоява три дни, докато се направи дръжка за знамето и поставка за съхранение на иконата. Московчани през това време преминават на поклонение пред знамето, изработено в гр. Самара и се покланят на Св. Богородица, изобразена на лицевата страна на знамето.
към текста >>

25. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

Той е Алексей, митрополит Московски и трябва да се знае неговата история, защото пред неговите мощи стоят чинно за освещение знамето на Самара, иконата от Самара и самият руски император Александър II.
26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ? Той е Алексей, митрополит Московски и трябва да се знае неговата история, защото пред неговите мощи стоят чинно за освещение знамето на Самара, иконата от Самара и самият руски император Александър II. Той е син на черниговския болярин федора Бяконта с име Алферий. Замонашва се с име Алексей в московския Богоявленски манастир. Митрополит на Москва е гъркът Феогност, който го назначава за свой заместник. През 40-те години на XIII век го завежда в Константинопол, където предава крупна сума злато за ремонт на храма „Света София" и там го представя за свой заместник. А парите, получени от митрополита на Москва, по народност грък, византийският император Йоан Кантакузин ги е дал за зестра на дъщеря си Теодора, която омъжва за турския султан Орхан.
към текста >>

26. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Иконата на Св.
Столетов и наредил да се приеме знамето с цялата тържественост от българските дружини. Тук ще отбележим няколко съвпадения. Денят за чествуване на Св. Алексей съвпада с деня на Иверската Света Богородица, чийто образ е на лицевата страна на знамето. А той е 12 (25) февруари. Иконата на Св. Алексей била поднесена също. Той се прекръстил и с благоговение я приема и взел със себе си. Същата икона се движи с главнокомандващия непрекъснато по време на цялата война. А 500-годишнината от кончината на Св. Алексей съвпада с 1878 г.
към текста >>

Същата икона се движи с главнокомандващия непрекъснато по време на цялата война.
Алексей съвпада с деня на Иверската Света Богородица, чийто образ е на лицевата страна на знамето. А той е 12 (25) февруари. Иконата на Св. Алексей била поднесена също. Той се прекръстил и с благоговение я приема и взел със себе си. Същата икона се движи с главнокомандващия непрекъснато по време на цялата война. А 500-годишнината от кончината на Св. Алексей съвпада с 1878 г. - освобождението на България. А Сан-Стефанския договор е подписан от ген. граф Игнатиев, който е потомък на Се.
към текста >>

Алексей и след войната подарява иконата на Св.
А 500-годишнината от кончината на Св. Алексей съвпада с 1878 г. - освобождението на България. А Сан-Стефанския договор е подписан от ген. граф Игнатиев, който е потомък на Се. Алексей и след войната подарява иконата на Св. Алексей на храм-паметника на Шипка. На 6 май 1877 г. в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син. Дружините са строени в гъсти колони е една редица. В средата е поставена маса за знамето и молебена.
към текста >>

27. I.03.28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири.
В средата на кръста се оформя шестоъгълник, там черния рипсен плат е грундиран и с маслени бои е изрисувано на лицевата страна на знамето ликът на Иверската Света Богородица с изкупителя на человеческия род за греха Исус Христос. А на обратната страна са изрисувани ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Художник на двата образа е Николай Симаков. А самото Самарско знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. И така, не е случайно, че руският народ, на бойното знаме, на българското знаме е изобразил образа на Иверската Света Богородица, а знамето е ушито от монахините от девическия Иверски манастир в Самара. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири. Дръжката на знамето е от дъбово дърво, направено от две части, свързващо се с металическа ключалка. Дръжката е дебела 5 см. в диаметър и с дължина 3 метра. Горният край завършва с копие от 38 см., с позлатено сребро. В основата на копието, където е скобата, която се прикачва за върха на дръжката е написано: „Българскому народу город Самара в 1876 года".
към текста >>

28. I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

по заповед на княз Алексей Михайлович била построена часовня при Воскресенската врата в Москва, където са сложили иконата, за да охранява града.
Иверия или Грузия в IV век е приела християнството. Грузинската църква е построила много манастири. В Атон - Иверон, в България - Бачковския през 1082 г. и също в Синай - през XI век, Русия в град Самара. През 1869 г. по заповед на княз Алексей Михайлович била построена часовня при Воскресенската врата в Москва, където са сложили иконата, за да охранява града. Иверската икона се смятала закрилница, пазителка, стояща на стража при вратите на Москва, Тя е символ на Божието благословение и спасение. „И рече Мария: „Величае душата ми Господа и възцарува се духът ми в Бога, спасителя моего, защото пригледа на смирението на рабинята си и ето от нине ще ме ублажават всичките родове." (Евангелие от „Лука", гл. 1, ст. 46-48). Следователно не е случайно, че се изобразява лика на Иверската Света Богородица на бойното знаме на българското опълчение в борбата му за независимост. Знамето се връчва на подполковник Калитин.
към текста >>

Иверската икона се смятала закрилница, пазителка, стояща на стража при вратите на Москва, Тя е символ на Божието благословение и спасение.
Грузинската църква е построила много манастири. В Атон - Иверон, в България - Бачковския през 1082 г. и също в Синай - през XI век, Русия в град Самара. През 1869 г. по заповед на княз Алексей Михайлович била построена часовня при Воскресенската врата в Москва, където са сложили иконата, за да охранява града. Иверската икона се смятала закрилница, пазителка, стояща на стража при вратите на Москва, Тя е символ на Божието благословение и спасение. „И рече Мария: „Величае душата ми Господа и възцарува се духът ми в Бога, спасителя моего, защото пригледа на смирението на рабинята си и ето от нине ще ме ублажават всичките родове." (Евангелие от „Лука", гл. 1, ст. 46-48). Следователно не е случайно, че се изобразява лика на Иверската Света Богородица на бойното знаме на българското опълчение в борбата му за независимост. Знамето се връчва на подполковник Калитин. Но след сраженията при Стара Загора на 19 юли 1877 г.
към текста >>

29. I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ

И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е.
А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван. Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог. Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето спасение. Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е. на изобразеното, но едно е образът, друго е изобразеното (първообразът) и различието им е съвършено ясно, макар едното и другото да преставляват едно и също нещо. Всеки образ е откриване и показване на Скритото. На иконата се представя видът и формата, очертанието на невидимото и безтелесното, заради слабостта на нашето разбиране както на Бога, така и на ангелите. Тъй като не можем да съзерцаваме безтелесното без съответни нам образи, иконата чрез материята ни въвежда към чуждия на материята Бог."
към текста >>

На иконата се представя видът и формата, очертанието на невидимото и безтелесното, заради слабостта на нашето разбиране както на Бога, така и на ангелите.
Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е. на изобразеното, но едно е образът, друго е изобразеното (първообразът) и различието им е съвършено ясно, макар едното и другото да преставляват едно и също нещо. Всеки образ е откриване и показване на Скритото. На иконата се представя видът и формата, очертанието на невидимото и безтелесното, заради слабостта на нашето разбиране както на Бога, така и на ангелите. Тъй като не можем да съзерцаваме безтелесното без съответни нам образи, иконата чрез материята ни въвежда към чуждия на материята Бог."
към текста >>

Тъй като не можем да съзерцаваме безтелесното без съответни нам образи, иконата чрез материята ни въвежда към чуждия на материята Бог."
Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е. на изобразеното, но едно е образът, друго е изобразеното (първообразът) и различието им е съвършено ясно, макар едното и другото да преставляват едно и също нещо. Всеки образ е откриване и показване на Скритото. На иконата се представя видът и формата, очертанието на невидимото и безтелесното, заради слабостта на нашето разбиране както на Бога, така и на ангелите. Тъй като не можем да съзерцаваме безтелесното без съответни нам образи, иконата чрез материята ни въвежда към чуждия на материята Бог."
към текста >>

30. I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА В стаята на Учителя Дънов, обитаващ дома на Петко Гумнеров от 1905 до 1926 г., над кревата му е била окачена една икона в позлатена рамка на Исус Христос.
34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА В стаята на Учителя Дънов, обитаващ дома на Петко Гумнеров от 1905 до 1926 г., над кревата му е била окачена една икона в позлатена рамка на Исус Христос. Това е била иконата на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа, чийто празник е на 16 август. Последователите на Учителя Дънов са знаели и са познавали баща му Константин Дъновски, който е бил тогава още свещеник. А по онова време е било задължително във всеки дом да има някаква икона с кандило на стените. А още повече в първите години Петър Дънов е съветвал привържениците си да посещават църквата. Ето защо никому не е правело особено впечатление, че над кревата му виси икона.
към текста >>

Това е била иконата на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа, чийто празник е на 16 август.
34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА В стаята на Учителя Дънов, обитаващ дома на Петко Гумнеров от 1905 до 1926 г., над кревата му е била окачена една икона в позлатена рамка на Исус Христос. Това е била иконата на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа, чийто празник е на 16 август. Последователите на Учителя Дънов са знаели и са познавали баща му Константин Дъновски, който е бил тогава още свещеник. А по онова време е било задължително във всеки дом да има някаква икона с кандило на стените. А още повече в първите години Петър Дънов е съветвал привържениците си да посещават църквата. Ето защо никому не е правело особено впечатление, че над кревата му виси икона. Нямало нищо чудно и се е приемало за напълно естествено.
към текста >>

А по онова време е било задължително във всеки дом да има някаква икона с кандило на стените.
34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА В стаята на Учителя Дънов, обитаващ дома на Петко Гумнеров от 1905 до 1926 г., над кревата му е била окачена една икона в позлатена рамка на Исус Христос. Това е била иконата на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа, чийто празник е на 16 август. Последователите на Учителя Дънов са знаели и са познавали баща му Константин Дъновски, който е бил тогава още свещеник. А по онова време е било задължително във всеки дом да има някаква икона с кандило на стените. А още повече в първите години Петър Дънов е съветвал привържениците си да посещават църквата. Ето защо никому не е правело особено впечатление, че над кревата му виси икона. Нямало нищо чудно и се е приемало за напълно естествено. По-късно се започват гоненията срещу Учителя, подклаждани и насочвани от църквата и българското духовенство. Последователите му също са били подложени на гонения.
към текста >>

Ето защо никому не е правело особено впечатление, че над кревата му виси икона.
34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА В стаята на Учителя Дънов, обитаващ дома на Петко Гумнеров от 1905 до 1926 г., над кревата му е била окачена една икона в позлатена рамка на Исус Христос. Това е била иконата на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа, чийто празник е на 16 август. Последователите на Учителя Дънов са знаели и са познавали баща му Константин Дъновски, който е бил тогава още свещеник. А по онова време е било задължително във всеки дом да има някаква икона с кандило на стените. А още повече в първите години Петър Дънов е съветвал привържениците си да посещават църквата. Ето защо никому не е правело особено впечатление, че над кревата му виси икона. Нямало нищо чудно и се е приемало за напълно естествено. По-късно се започват гоненията срещу Учителя, подклаждани и насочвани от църквата и българското духовенство. Последователите му също са били подложени на гонения. Тогава Учителят Дънов им е наредил да не посещават повече църквите. По-късно той обяснява, че отначало е искал да реформира църквата, така че последователите му да я посещават.
към текста >>

Тогава един от последователите на Учителя Дънов, влизайки на посещение в стаята му, погледнал на стената, видял иконата и попитал: „Г-н Дънов, тук вие държите икона, а църквата ви гони, хули и прогонва слушателите ви." Учителят Дънов погледнал иконата и казал следното: „Тук художникът се е доближил най-вярно до истинския, физически образ на Исуса." Онзи приятел занемял, станал и я разгледал подробно.
По-късно се започват гоненията срещу Учителя, подклаждани и насочвани от църквата и българското духовенство. Последователите му също са били подложени на гонения. Тогава Учителят Дънов им е наредил да не посещават повече църквите. По-късно той обяснява, че отначало е искал да реформира църквата, така че последователите му да я посещават. Но после се отказал, когато църквата почнала борба и война срещу него. Тогава един от последователите на Учителя Дънов, влизайки на посещение в стаята му, погледнал на стената, видял иконата и попитал: „Г-н Дънов, тук вие държите икона, а църквата ви гони, хули и прогонва слушателите ви." Учителят Дънов погледнал иконата и казал следното: „Тук художникът се е доближил най-вярно до истинския, физически образ на Исуса." Онзи приятел занемял, станал и я разгледал подробно. Този приятел беше го разказвал този случай на много хора. Когато от 1969-1976 г. работех с Мария Тодорова и Борис Николов, бях приеман в техния дом, над леглото на Мария Тодорова висеше същата икона. Аз не знаех нищо за нея. Разпитах я и тя ми разказа нейната история, че тя е взета преди разпродажбата на вещите на Учителя през 1958 г.
към текста >>

работех с Мария Тодорова и Борис Николов, бях приеман в техния дом, над леглото на Мария Тодорова висеше същата икона.
По-късно той обяснява, че отначало е искал да реформира църквата, така че последователите му да я посещават. Но после се отказал, когато църквата почнала борба и война срещу него. Тогава един от последователите на Учителя Дънов, влизайки на посещение в стаята му, погледнал на стената, видял иконата и попитал: „Г-н Дънов, тук вие държите икона, а църквата ви гони, хули и прогонва слушателите ви." Учителят Дънов погледнал иконата и казал следното: „Тук художникът се е доближил най-вярно до истинския, физически образ на Исуса." Онзи приятел занемял, станал и я разгледал подробно. Този приятел беше го разказвал този случай на много хора. Когато от 1969-1976 г. работех с Мария Тодорова и Борис Николов, бях приеман в техния дом, над леглото на Мария Тодорова висеше същата икона. Аз не знаех нищо за нея. Разпитах я и тя ми разказа нейната история, че тя е взета преди разпродажбата на вещите на Учителя през 1958 г. от заложна къща към общината в град София. След кончината на Мария Тодорова през 1976 г., понеже аз бях определен за наследник и приемник на Мария Тодорова и Борис Николов от самите тях, то Борис Николов един ден свали портрета с иконата и ми го предаде. Аз го приех, запазих и днес предавам нейната история, като съм заснел на цветен диапозитив иконата и сме го направили на цветен плакат, тъй че да може да се слага в рамка и да се поставя в самостоятелната ни молитвена стаичка.
към текста >>

След кончината на Мария Тодорова през 1976 г., понеже аз бях определен за наследник и приемник на Мария Тодорова и Борис Николов от самите тях, то Борис Николов един ден свали портрета с иконата и ми го предаде.
Когато от 1969-1976 г. работех с Мария Тодорова и Борис Николов, бях приеман в техния дом, над леглото на Мария Тодорова висеше същата икона. Аз не знаех нищо за нея. Разпитах я и тя ми разказа нейната история, че тя е взета преди разпродажбата на вещите на Учителя през 1958 г. от заложна къща към общината в град София. След кончината на Мария Тодорова през 1976 г., понеже аз бях определен за наследник и приемник на Мария Тодорова и Борис Николов от самите тях, то Борис Николов един ден свали портрета с иконата и ми го предаде. Аз го приех, запазих и днес предавам нейната история, като съм заснел на цветен диапозитив иконата и сме го направили на цветен плакат, тъй че да може да се слага в рамка и да се поставя в самостоятелната ни молитвена стаичка. Плакатът ще бъде даван като приложение към „Изгревът, том XI". През 1945 г. са направени снимки от фотографа Васко Искренов на ул. „Опълченска" 66 на дома Гумнерови, където е живял Учителя.
към текста >>

Аз го приех, запазих и днес предавам нейната история, като съм заснел на цветен диапозитив иконата и сме го направили на цветен плакат, тъй че да може да се слага в рамка и да се поставя в самостоятелната ни молитвена стаичка.
работех с Мария Тодорова и Борис Николов, бях приеман в техния дом, над леглото на Мария Тодорова висеше същата икона. Аз не знаех нищо за нея. Разпитах я и тя ми разказа нейната история, че тя е взета преди разпродажбата на вещите на Учителя през 1958 г. от заложна къща към общината в град София. След кончината на Мария Тодорова през 1976 г., понеже аз бях определен за наследник и приемник на Мария Тодорова и Борис Николов от самите тях, то Борис Николов един ден свали портрета с иконата и ми го предаде. Аз го приех, запазих и днес предавам нейната история, като съм заснел на цветен диапозитив иконата и сме го направили на цветен плакат, тъй че да може да се слага в рамка и да се поставя в самостоятелната ни молитвена стаичка. Плакатът ще бъде даван като приложение към „Изгревът, том XI". През 1945 г. са направени снимки от фотографа Васко Искренов на ул. „Опълченска" 66 на дома Гумнерови, където е живял Учителя. Една група ученици от времето на Школата, които са присъствували от първата година, когато Учителят Дънов е държал своите беседи от стаята, седнал при прозореца, и през отворения прозорец слушателите са слушали отвън от двора, са били поканени да участвуват в снимките.
към текста >>

Отзад на иконата, след като се отвори и се махне стъклото, е написано на руски език, че това е икона на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа.
„Опълченска" 66 на дома Гумнерови, където е живял Учителя. Една група ученици от времето на Школата, които са присъствували от първата година, когато Учителят Дънов е държал своите беседи от стаята, седнал при прозореца, и през отворения прозорец слушателите са слушали отвън от двора, са били поканени да участвуват в снимките. В тази група са Борис Николов, Мария Тодорова, Елена Андреева, Буча Бехар и др. На една от снимките от стаята на Учителя, както е заснет неговия креват над кревата се вижда окачен на стената и Неръкотворният образ. Това е същият Неръкотворен образ, който после висеше в стаята на Мария Тодорова над нейното легло. Отзад на иконата, след като се отвори и се махне стъклото, е написано на руски език, че това е икона на Неръкотворния образ на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа. Дава се накратко историята на преданието и че образът на Неръкотворния образ в царуването на Константин Багрянородни в 944 г. и е пренесено в Цариград на 16 август и от този ден нататък започват да празнуват тази дата. Отзад е написано, че това е собственост на руския атонски Св. Илинсково скита. Позволено е отпечатването от цензура в Киев на 1 април 1897 г.
към текста >>

31. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година".
Кога е бил той основан, не съществуват точни данни. Преданието говори, че той е основан в началото на XVIII век. До това заключение дохаждаме от надписа на най-старата храмова икрна в иконостаса, която представлява Св. Цар Константин и Св. Царица Елена, в цял ръст, художествена византийска живопис, които са облечени в златни царски сакос и порфира. В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година". По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора. Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св.
към текста >>

По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица.
Преданието говори, че той е основан в началото на XVIII век. До това заключение дохаждаме от надписа на най-старата храмова икрна в иконостаса, която представлява Св. Цар Константин и Св. Царица Елена, в цял ръст, художествена византийска живопис, които са облечени в златни царски сакос и порфира. В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година". По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора. Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св. Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен.
към текста >>

32. 13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ

В тоизи ден зе се и сичката грижа за украшението на училището с венци и кадри на султан Абдул Азис и на починалия султан Абдул Меджит, както и за иконата на българските просветители Св.
На 24 същаго стана призоваването с билети. Призоваха Н. Прев. градски управител, сичкиге други царски чиновници, сичките консули, варненският гръцки митрополит Порфирий, който извършил и водосвета със свещениците, Н. Пр. римокатолическият епископ Патре Дамияно, ерменският владишки наместник със старейшините си, сичките странни търговци, лекари, учители и градоначалници. Залепиха се и обявления по главните кафенета на български и гръцки език, за да присъствува в това освещение и който друг от гражданите желае. В тоизи ден зе се и сичката грижа за украшението на училището с венци и кадри на султан Абдул Азис и на починалия султан Абдул Меджит, както и за иконата на българските просветители Св. Кирила и Методия. В горния училищен кът донесоха се повече от сто стола за призованите, няколко седалища, наредиха се красиво взаимно-учителните таблици на Г. Доброплоднаго, прочелото на училището беше украсено с големи червени букви „БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ". Над учителската катедра беше със златни букви написана на една черна таблица от Г. Христа Т.
към текста >>

33. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си. И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После за свещта, запалете свещта на брата си, на всеки едного, на всеки едного Бог е дал особена форма, план, в който всеки един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам. Ако отивате в пътя си без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви, вие успешно ще отидете в света. Много и много бих ви казал, но умовете ви трябва да са готови.
към текста >>

34. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

ТОМ 12

УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМАТА [Свещениците упрекват Учителя Дънов, че си е направил икона и че е нарисуван образа му като Христос.
Истината - със синия цвят или висшето ментално поле. И Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят. Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта - жълтия и Истината - синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате. VIII. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМАТА [Свещениците упрекват Учителя Дънов, че си е направил икона и че е нарисуван образа му като Христос. Под тяхно внушение и постъпки, то полицията прави обиск в Горницата в Лозето в Търново и прибира Цветната Пентограма. По-късно фотографи я преснимат и я поместват във вестниците с цел да се обругаят върху нея. Това е около 1922 г. Последват политическите събития през 1923 - 1925 г. и управниците и българският народ трябва да плаща за извършеното кощунство.] ...Казват, че съм криел нещо.
към текста >>

Там имало скрита някаква тайнствена икона, особена.
Те са много далеч - на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влезат в нея хиляди души? Там имало скрита някаква тайнствена икона, особена. Това не е икона, но картина, която показва развитието на човешката душа. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакъв план против тях. Аз нося в ума си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни.
към текста >>

Това не е икона, но картина, която показва развитието на човешката душа.
Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влезат в нея хиляди души? Там имало скрита някаква тайнствена икона, особена. Това не е икона, но картина, която показва развитието на човешката душа. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакъв план против тях. Аз нося в ума си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество.
към текста >>

35. 17. КАК БЪЛГАРИТЕ ПОСРЕЩНАХА ПЕНТОГРАМАТА?

ТОМ 12

Търново, свалиха я, намотаха я на руло и години тя стоеше в Дирекцията на полицията.Духовенството и църквата водиха злостна кампания срещу Пентогра- мата, упреквайки, че г-н Дънов си направил икона и сам се е изрисувал.На цветната Пентограма художникът Ф.Шламбора бе изрисувал вместо портрета на Христа, който е в черно-бялата пентограма, образа на Учителя Дънов.
17. КАК БЪЛГАРИТЕ ПОСРЕЩНАХА ПЕНТОГРАМАТА? Официалните власти направиха обиск, взеха цветната Пентограма от Горницата в гр. Търново, свалиха я, намотаха я на руло и години тя стоеше в Дирекцията на полицията.Духовенството и църквата водиха злостна кампания срещу Пентогра- мата, упреквайки, че г-н Дънов си направил икона и сам се е изрисувал.На цветната Пентограма художникът Ф.Шламбора бе изрисувал вместо портрета на Христа, който е в черно-бялата пентограма, образа на Учителя Дънов. (Виж Изгревът, том IX, стр. 452-453).Пентограмата бе заснета и поместена в българските вестници със злостни клевети срещу нея. Това продължи десетилетия наред.Предоставяме една изрезка от в-к София за доказателство на твърдението ни: „Разговор с Учителя Дънов". Вестник „София" бр. 150 РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ [1] За иконата и за идеалния човек.
към текста >>

150 РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ [1] За иконата и за идеалния човек.
Търново, свалиха я, намотаха я на руло и години тя стоеше в Дирекцията на полицията.Духовенството и църквата водиха злостна кампания срещу Пентогра- мата, упреквайки, че г-н Дънов си направил икона и сам се е изрисувал.На цветната Пентограма художникът Ф.Шламбора бе изрисувал вместо портрета на Христа, който е в черно-бялата пентограма, образа на Учителя Дънов. (Виж Изгревът, том IX, стр. 452-453).Пентограмата бе заснета и поместена в българските вестници със злостни клевети срещу нея. Това продължи десетилетия наред.Предоставяме една изрезка от в-к София за доказателство на твърдението ни: „Разговор с Учителя Дънов". Вестник „София" бр. 150 РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ [1] За иконата и за идеалния човек. За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - „Вие българите" От няколко деня отново се заговори за „учителя" Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. „София" изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с „учителя", защото наистина достъпа до него не е тъй лесен.
към текста >>

Даже се клишира и една икона на самия Дънов.
Това продължи десетилетия наред.Предоставяме една изрезка от в-к София за доказателство на твърдението ни: „Разговор с Учителя Дънов". Вестник „София" бр. 150 РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ [1] За иконата и за идеалния човек. За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - „Вие българите" От няколко деня отново се заговори за „учителя" Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. „София" изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с „учителя", защото наистина достъпа до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата господин Дънов? Вярно ли е, че вие сте светец и че можете да сторите всичко каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право.
към текста >>

Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата господин Дънов?
За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - „Вие българите" От няколко деня отново се заговори за „учителя" Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. „София" изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с „учителя", защото наистина достъпа до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата господин Дънов? Вярно ли е, че вие сте светец и че можете да сторите всичко каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек. - Слушайте, докато вие българите (като че ли той не е българин б.р.) не се покаете, ще бъдете унищожени. Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала(!?) Аз съм идеалния човек, на картината е изобразен само идеалния човек, който си е показал двете ръце, че са чисти.
към текста >>

36. 3. СИРАЧЕ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 г.

Милка Говедева

ТОМ 13

Ето ти тука кандило с икона, тежка зима, ще ходиш да студуваш... Гледай си тука това." После, когато се връщаше от черква, доведеше си нейни дружки, още майка ми докато си беше жива, моята си майка, ще сложи и ще загрее на всекиго тухла да се стоплят.
„Петре ми е десната ръка." И така, убиха го баща ми и не могат да го открият къде. Стана военно положение, ние нищо не знаем. А нея нощ, когато са го убивали, какво значи майчино сърце. Баба ми, а тя беше много религиозна. Баща ми й купуваше кандило, за кандилото зехтин тогава, шарлан ли, какво е било, нали и казва: „Майко, що ще ходиш на черква? Ето ти тука кандило с икона, тежка зима, ще ходиш да студуваш... Гледай си тука това." После, когато се връщаше от черква, доведеше си нейни дружки, още майка ми докато си беше жива, моята си майка, ще сложи и ще загрее на всекиго тухла да се стоплят. Оплакаха я тия старите жени, казват: „Такова нещо не сме срещали." И тя млада, на 27-28 години мама почина. И на 37 баща ми го убиха. На 27-28 мама, на 37 - баща ми. И тя ни пое да ни гледа, въобще грижа за майка си имаше голяма, нали. Та нея нощ когато го убиваха, тя предчувствуваше, изглежда и ние гледахме пукотевицата, ту, ту, ту, ту, ту... Гърмежи страшни, картечници чудни и все нанадолу към нашата ливада.
към текста >>

37. VII. ЗАЩО РУСНАЦИТЕ НЕ КУПУВАТ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Освен това ще бъде публикуван в отделен плакат и неръкотворният образ на Христа, дело на непознат за нас руски художник, икона, която е публикувана в Одеса през 1898 г.
Моят помощник, Марийка Марашлиева, е кореспондирала с нея, познавала се е лично и дори е спала в нейния дом, когато е посещавала Пловдив. 3. В момента работим върху том VIII на „Изгревът". Ще бъде поместена историята на Антиминса, защото той е свързан с обединението на руските земи под ръководството на Московското княжество в могъща Русия. Свързан е също с освобождаването на България от турско робство и на южните славяни, както и на Гърция през 1828 г. Дори сме го отпечатали отделно. Освен това ще бъде публикуван в отделен плакат и неръкотворният образ на Христа, дело на непознат за нас руски художник, икона, която е публикувана в Одеса през 1898 г. Според Учителя Дънов, в тази икона художникът се е доближил най-близко до истинския и физически образ на Исуса Христа преди 2000 години. 4. Всички истории за създаване на песните са описани в „Изгревът". Понеже се укрива още оригиналният тефтер със записаните песни на Учителя, то аз още не мога да пристъпя към издаване на окончателното издание на песните на Учителя. Имаме много голямо противодействие от лъже-братя и лъже-сестри, които са по форма последователи на Учителя, а по дух са врагове на делото му. 5. За Паневритмията виж „Изгревът", том I, стр. 628-631.
към текста >>

Според Учителя Дънов, в тази икона художникът се е доближил най-близко до истинския и физически образ на Исуса Христа преди 2000 години. 4.
В момента работим върху том VIII на „Изгревът". Ще бъде поместена историята на Антиминса, защото той е свързан с обединението на руските земи под ръководството на Московското княжество в могъща Русия. Свързан е също с освобождаването на България от турско робство и на южните славяни, както и на Гърция през 1828 г. Дори сме го отпечатали отделно. Освен това ще бъде публикуван в отделен плакат и неръкотворният образ на Христа, дело на непознат за нас руски художник, икона, която е публикувана в Одеса през 1898 г. Според Учителя Дънов, в тази икона художникът се е доближил най-близко до истинския и физически образ на Исуса Христа преди 2000 години. 4. Всички истории за създаване на песните са описани в „Изгревът". Понеже се укрива още оригиналният тефтер със записаните песни на Учителя, то аз още не мога да пристъпя към издаване на окончателното издание на песните на Учителя. Имаме много голямо противодействие от лъже-братя и лъже-сестри, които са по форма последователи на Учителя, а по дух са врагове на делото му. 5. За Паневритмията виж „Изгревът", том I, стр. 628-631. Всички, които се подписаха под този протокол, измениха на протокола и се подиграха с подписите си.
към текста >>

38. 7. ЗА АНТИМИНСА

Николай Дойнов

ТОМ 15

7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му.
7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му. Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.
към текста >>

Антиминсът е минавал за обикновена икона, а всъщност той е знаме на дълбок духовен бунт.
Цариградският патриарх е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингер го е издал на турците и Патриарха е бил посечен в църквата пред олтаря. Добре е да се провери исторически кои е Патриарха и кога е станало това. Провалът е спрял дотука, той не е бил разкрит по-нататък. На онези, които са били привлечени в работата са им давали Антиминса. „Символ на надеждата" - след погребението очаквайте Възкресението. Антиминсът е минавал за обикновена икона, а всъщност той е знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила, човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде. Великият разумен свят, отговори на това молебствие. Христос казва: „Досега не сте искали в мое име - в името на Любовта. Искайте и ще ви бъде дадено." И какъв беше отговора на Невидимият свят?
към текста >>

39. 23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА

ТОМ 16

Вместо икона, той носел своята фотография: отдясно поставил образа на Христа, отляво - Свети Дух, а над главата си - Бог Отец.
Един селянин отишъл при ясновидката Кортеза, да чуе нещо от нея. Той се представил за благочестив и смирен човек. Казал й, че иска да чуе нещо за Бога, за другия свят, да повдигне душата си. Кортеза, макар и ясновидка, изпаднала в заблуждение и помислила, че пред нея стои свят човек. След няколко посещения той тръгнал от село в село да проповядва. Вместо икона, той носел своята фотография: отдясно поставил образа на Христа, отляво - Свети Дух, а над главата си - Бог Отец. Дето отивал, все за себе си говорел, за своите ясновидски дарби и способности. Той не подозирал, че се поддал на изкушенията на дявола. Трябвало след това да бъде подложен на гореми гонения и хули, за да разбере, че е на крив път. Не се постига лесно съвършенство. През големи мъчнотии и изпитания трябва да мине човек, за да стане съвършен.
към текста >>

40. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

ТОМ 17

— Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия.
— Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу.
към текста >>

Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона.
— Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца.
към текста >>

Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св.
Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама.
към текста >>

Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве.
Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее.
към текста >>

Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу.
— Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив?
към текста >>

Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама.
Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар.
към текста >>

Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп.
Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право. Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“. Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп. Такъв беше хаджи Илия. От него трепереха всички, като почнеш от клисарите и анагнозите, па дори до владиката. Неговият авторитет стоеше по-горе от всички; да беше на некое изложение, щеха да му залепят на челото една хартия с надпис: „Hors concours“. Всеки ще разбере, че неговото появяване при пренесения ще разреши изведнъж спорния въпрос. Така и стана.
към текста >>

— Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“.
Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка. — Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“. Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои. Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само, блещат.
към текста >>

… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие?
… И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука? Тука са написани такива добрини, за които аз не съм хич мислил! … Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
към текста >>

Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса.
Когато бае Митар пророкът казал как се мъчи Елица на онзи свет за бащини грехове, а чорбаджи Рангел направил едно чудо, за което говориха хората не три дни, а три години. Седне в стаята, па удари на ракам от зори до акшам! Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии. Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина.
към текста >>

41. 62. Михал Луканов. 62.1. Връщане от онзи свят

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Турили ми икона на гърдите и запалили свещ на иконата.
А на земята има още работа, работа, работа... Водачът ми отключи врата, излязохме, пак я заключи и стигнахме до стълбата. Той ми каза да вървя напред и аз тръгнах и той - подир мен. Аз преминах от другата страна на стълбата, а той остана на кръста горе. Щом слязох на земята, веднага се събудих и скочих. Тогава видях, че ме проснали на земята, покрили с бяло платно и наоколо ми - цветя. Турили ми икона на гърдите и запалили свещ на иконата. Братята ми и майка ми се смутиха, но после се хвърлиха върху мене и почнаха да ме целуват, а аз виках: - Върнаха ме, върнаха ме! - Как те върнаха? - питаха ме те. Тогава им разказах всичко. Това се разчу из целия град и дори децата викаха подире ми да ме питат кога съм умирал.
към текста >>

42. 3. ПРАГЪТ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

ТОМ 19

При едно отиване в храм-паметника със златните кубета в село Шипка, сега мисля, че е преименуван град, като разглеждах в него иконите и картините с рядко художествена стойност, намерих в един затънтен ъгъл старинна икона, образът на Христа със силно заострена в горната си част глава.
Чингис Хан и неговите потомци успяха да завладеят цяла Азия и голяма част от Европа, като стигнаха до Будапеща. Техните воини носеха на главите си шлемове от дебела кожа, силно заострени отгоре, показващи прекалено развитие на центровете, създадени от Плутон и Хано. Дали техните вождове, първите им хора съзнателно или не приеха тази форма на шлема, е мъчно да се отговори. Но той, изразяващ чудовищният подтик, действителният им стремеж към власт и господство. Наистина действието на тези центрове в цялата им сила и благородна изява имаме тогава, когато те са много добре развити, облагородени и организирани. При едно отиване в храм-паметника със златните кубета в село Шипка, сега мисля, че е преименуван град, като разглеждах в него иконите и картините с рядко художествена стойност, намерих в един затънтен ъгъл старинна икона, образът на Христа със силно заострена в горната си част глава. Чудно е какво е дало подтика на този художник да нарисува Христа с такава неестествено заострена глава. Съзнателен или несъзнателен подтик той е изразил голямата мощ на Христа. Фаетон, и той създаде в човешкия мозък центрове, които се оформиха в предната горна част над центровете, създадени от Сатурна, в съседство с центровете, създадени от планетата Вулкан. Той създаде още и противолежащи на тези в основата на мозъка между центровете на Меркурий и Марс. Първите, след разрушението на Фаетон за своето развитие, се поеха от планетата Вулкан, а вторите, които носят презрението към висшата природа - атеизма, бавно, но сигурно се атрофират, като само при някои хора намират още място да се изявят.
към текста >>

43. СТУДЕНТИТЕ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Неговото правилно лице, хубава бяла брада и ореол от бели дълги коси му даваха прилика на икона, жива икона.
СТУДЕНТИТЕ ПРИ УЧИТЕЛЯ В хубав слънчев ден група студентки и студенти заобиколиха Учителя, вглеждащи се усмихнати в него, шушукаха нещо на ухо и си споделяха впечатленията. Неговото правилно лице, хубава бяла брада и ореол от бели дълги коси му даваха прилика на икона, жива икона. Той ги гледаше с дълбоките си очи, като да бяха току-що събудили се деца. И те, чувствуващи се свободни всред тая красива поляна, заобиколена от борови дървета - красив фон, на дъното на който изпъкваше Витоша, се надварваха да питат това, което мислеха, че Той трябва да знае, или пък че трябва да им каже. - Кажете ни нещо... за живота, например - каза висок студент, който беше отметнал червената си шапка на сами върха на темето. - Животът е най-голямото благо за човека. Но в момента, в който човек помисли, че животът е само негово благо и потърси начин как по-рационално да го използува за себе си, той е създал вече своето нещастие - каза Учителят.
към текста >>

44. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

Когато го видял момъкът, изведнъж почувствувал, че нещо в душата му се запълнило, сякаш всичко изгубено е намерено вече - и нещо повече, че всичко това било някакво кандилце, а сега цяло слънце изгряло... Учителят бил благообразен старец, като че ли слязъл жив от някоя икона.
И като му казали, че преподаването става на близкия връх при изгрев слънце, той останал още по-учуден. На сутринта, събуден от стареца и поведен от него по витата пътека към острия връх, той останал възхитен от картината, която се открила пред очите му, та дори се захласнал. Далеч под тях облаци и мъгли се носели; над тях се дигали далечни и близки снежни върхове, а в далечината се руменял изтокът, отгдето се показало скоро слънцето. С песни го посрещнали и молитва някаква казали. Малко преди това бил дошел и учителят, който щял да ги учи. Когато го видял момъкът, изведнъж почувствувал, че нещо в душата му се запълнило, сякаш всичко изгубено е намерено вече - и нещо повече, че всичко това било някакво кандилце, а сега цяло слънце изгряло... Учителят бил благообразен старец, като че ли слязъл жив от някоя икона. Когато го видял първия миг, момъкът помислил, че сам Бог е взел образ на човек и говори. А там, по върховете, това изглеждало още по-велико и думите му звучали още по-странно и силно. - Живели ли сте вие? - питал той и не чакал, а самият той отговарял: -Натоварени като камили със своите желания, събудени от мечтите си, които идат и си отиват, когато искат, вие, и при баща, сте старци! Вие плачете за богатство, когато носите най-големите богатства в себе си!...
към текста >>

45. III. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА ДРУГИЯ ДЕН

Така отблизо той наистина напомняше някоя икона на Бог Отец.
След сядането Генко се още повече смути. Струваше му се, че е малко, съвсем малко дете и е попаднало на място, в което не знае как да се държи. Учителят, напротив, го гледаше спокойно, усмихнато, като да беше някой близък приятел. И щом му заприказва, изведнъж всичкото вълнение на Генко престана, изпари се и той заговори като че ли е бил и пребил с тоя белоглав човек, кротките очи на когото гледаха с такава приветливост. И това лице - то бе голямо, челото - масивно и носът - извънредно правилен и красив. Така отблизо той наистина напомняше някоя икона на Бог Отец. - Вие вчера идвахте за първи път, нали? - запита той. Генко потвърди и започна най-свободно да си излага впечатленията и причините, които са ги довели тук. Разправи му и без да забележи сам как се увлече за виждане на портрета му в Париж, после в Лондон. Говори му за вчерашното впечатление от гимнастиките и беседата.
към текста >>

46. XXII. ОБЛАЦИТЕ НА ВРЕМЕТО

А носът Му е красив като в някоя икона.
Тихият ветрец сега си играеше с косите на Учителя и те мърдаха като живи. Аз вървях току до него и взрян в тях, си мислех... смешни работи... На, сега - и Той има глава, и аз. А в неговата глава какво има, и в моята - какво? Какви са тия невидими нишки, които го свързват с тия непознати нам светове, от които Той черпи сили и мощ да ръководи и работи? Челото Му изглежда ниско, обикновено, но когато се взреш в него, то става масивно, голямо, излъчва нещо неотразимо - по-твърдо от гранит и стомана. А носът Му е красив като в някоя икона. Аз се заглеждам в него като в картина, по-хубава от всичко, което ни заобикаля. А после се досещам, че не е много красиво да се зяпа така и се прибирам в себе си, унесен в мисли за това, което видяхме и чухме. А то е тъй много, че цели книги бих написал.
към текста >>

47. 15. В ГОЛЕМИЯ ХРАМ ИЛИ ВЪВ ВИЗАНТИЙСКА ЧЕРКВИЦА

1. Учителят за българите и за Любомир Лулчев. 2. Учителят за кривите съвети на Любомир Лулчев

В тоя храм има не една икона, а много, и то все чудотворни.
Чудно дивни открития от ден на ден стават в нашата страна сред народа ни, особено сред ръководителите му -сговористите. Девети юни е велика дата. Как не - тя е най-великата дата в новата ни история. От 9 юни се започна нова ера - потече мед и мляко в нашата страна. Построи се великолепен храм, който лежи върху картечницата и винотовка-та... Това не е храм, мислим ний, а картонен дом, който, ако не е стражата, ще се разлети в пух и прах в миг. В тоя храм има не една икона, а много, и то все чудотворни. Непременно там е иконата на Ивана Рилски, който предрекъл мъченическата смърт на «диктатора», според светите старци, както писа в. «Слово» на времето. В тоя храм изглежда няма място за свободната мисъл, за свободната съвест. В тоя храм владее не безличието, безжизнеността на «византийските черквици», а шествува синодалният инквизитор. В тая демократическа сила ще остане, възможно е, само попщината и десетина души владици, а всичко друго ще отиде другаде, защото това не е храм, а е инквизиционно съдилище... Народът - широки трудещи се маси - хората на мисълта - всички тия хора отдавна са оставили без съжаление разни храмове с мъртвите кости, с модерни или във византийски дух икони.
към текста >>

Непременно там е иконата на Ивана Рилски, който предрекъл мъченическата смърт на «диктатора», според светите старци, както писа в.
Девети юни е велика дата. Как не - тя е най-великата дата в новата ни история. От 9 юни се започна нова ера - потече мед и мляко в нашата страна. Построи се великолепен храм, който лежи върху картечницата и винотовка-та... Това не е храм, мислим ний, а картонен дом, който, ако не е стражата, ще се разлети в пух и прах в миг. В тоя храм има не една икона, а много, и то все чудотворни. Непременно там е иконата на Ивана Рилски, който предрекъл мъченическата смърт на «диктатора», според светите старци, както писа в. «Слово» на времето. В тоя храм изглежда няма място за свободната мисъл, за свободната съвест. В тоя храм владее не безличието, безжизнеността на «византийските черквици», а шествува синодалният инквизитор. В тая демократическа сила ще остане, възможно е, само попщината и десетина души владици, а всичко друго ще отиде другаде, защото това не е храм, а е инквизиционно съдилище... Народът - широки трудещи се маси - хората на мисълта - всички тия хора отдавна са оставили без съжаление разни храмове с мъртвите кости, с модерни или във византийски дух икони. С храмове имат работа погребачите на мъртъвци.
към текста >>

48. XVII Учителят Петър Дънов за Любомир Лулчев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

150, 2.XII.1930 г.) За иконата и за идеалния човек.
- Във: Вечното благо: Съборни беседи. София, 1944, стр. 270-271 1. Учителят за българите и за Любомир Лулчев (Разговор с «учителя» Дънов. В. «София», бр. 150, 2.XII.1930 г.) За иконата и за идеалния човек. - За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - «Вие, българите От няколко деня отново се заговори за «учителя» Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. «София» изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с «учителя», защото, наистина, достъпът до него не е тъй лесен.
към текста >>

Даже се клишира и една икона на самия Дънов.
Учителят за българите и за Любомир Лулчев (Разговор с «учителя» Дънов. В. «София», бр. 150, 2.XII.1930 г.) За иконата и за идеалния човек. - За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - «Вие, българите От няколко деня отново се заговори за «учителя» Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. «София» изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с «учителя», защото, наистина, достъпът до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата, господин Дънов? Вярно ли е, че Вие сте светец и че можете да сторите всичко, каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право.
към текста >>

Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата, господин Дънов?
- За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - «Вие, българите От няколко деня отново се заговори за «учителя» Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. «София» изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с «учителя», защото, наистина, достъпът до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата, господин Дънов? Вярно ли е, че Вие сте светец и че можете да сторите всичко, каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек. - Слушайте, докато, вие българите (като че ли той не е българин -бел. ред.) не се покаете, ще бъдете унищожени (!?).
към текста >>

49. 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

ТОМ 21

Коя майка не коленичи вечер пред иконата на Св.
(Говоря за съвестни българи, а не за рушветчиите и забравилите се човеци.) В коя къща днес има добър и сносен живот? Кое семейство сега заспива доволно от изминалия ден? Кои деца днес са с напълнени стомахчета и бодри лица? Кои родни майки имат в гърди обилно мляко за малката си челяд? Кой баща не гледа днес дребни си дечица със сълзи на очи, кога сутрин на училище отиват без троха хляб в уста? Коя майка не коленичи вечер пред иконата на Св. Богородица и, давеща се от сълзи, се моли за по-светли и по-хубави дни?... Надникнете, надникнете из крайните квартали на София, и ще видите страшните дни, които преживява народът ни. Там вий ще видите малки деца да плачат за троха хляб, други, посинели от студ, да стенат. Хора да живеят е дупки, нещо подобно на землянки, с дрипи и парцали завиват, а шума и слама - за постелки. Надзърнете из провинцията - и там - същата картина.
към текста >>

50. XVIII. Величка Няголова за съпруга си Истиан (Христиан)

ТОМ 21

Някои намират, че има голяма красота в образа му (който свети от чистота), а други казват, че прилича на „икона”.
В минал живот сме били двама приятели - военни, патриции в Римската Империя. И оттам датира нашето силно приятелство, в което няма нито страст, нито секс. И сме силно привързани! Аз правя всичко за него и съм му казала, че и горе като отидем, пак ще го намеря и ще бдя над него. За всички мои приятели, роднини и познати той минава за „свят човек” и всички много го обичат. Някои намират, че има голяма красота в образа му (който свети от чистота), а други казват, че прилича на „икона”. Явно, че не е случайно, че Учителят го избра за мене. Едва ли в цяла Франция е имало по-подходящ човек. Не, че не прави глупости и бели! Прави! И му крещя понякога.
към текста >>

51. 44.Пенка Дякова Георгиева

ТОМ 22

Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони.
Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред манастира. Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на Иван Рилски не е същият, който тя го познава. Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете. Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски. Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на Иван Рилски, образът му целият сияе от усмивка. Пенка решава след Бъдни вечер да излезе навън в 24 часа, да види как небето се отваря. Гледа, но небето не се отваря и тя се прибира и ляга да спи и сънува, че е на същата улица, облечена в бели дрехи, коленичила на земята и ръцете й пред гърдите една до друга за молитва, а погледа й отправен нагоре.
към текста >>

Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на Иван Рилски, образът му целият сияе от усмивка.
Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете. Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски. Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на Иван Рилски, образът му целият сияе от усмивка. Пенка решава след Бъдни вечер да излезе навън в 24 часа, да види как небето се отваря. Гледа, но небето не се отваря и тя се прибира и ляга да спи и сънува, че е на същата улица, облечена в бели дрехи, коленичила на земята и ръцете й пред гърдите една до друга за молитва, а погледа й отправен нагоре. Вижда, че небето се отваря и невиждани светли сияния идват от него. Когато има някакво сериозно положение за България, тя виждала Учителя да влиза в стаята, и като минава през секцията с беседите, и я успокоява. Падането на комунистите (Жан Виденов), тя плаче и се тревожи много, как ще се промени властта.
към текста >>

52. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Светослав Няголов I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА

ТОМ 22

[София, 1922], с.252) Служителите на Църквата научават за цветната картина с Пентаграмът, с образа на Учителя отгоре, и подемат злостна кампания, като критикуват в пресата Учителя, че е направил приживе икона със своя образ.
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата - със зеления цвят (това е материалния свят), Любовта - с розовия цвят (това е астралният свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана), Истината • със синия цвят, или висшето ментално поле, и Мъдростта - с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта - жълтия и Истината - синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате." Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото 1922г. [София, 1922], с.252) Служителите на Църквата научават за цветната картина с Пентаграмът, с образа на Учителя отгоре, и подемат злостна кампания, като критикуват в пресата Учителя, че е направил приживе икона със своя образ. През 1925 г. по нареждане на Синода полицията отива в братската вила в Търново, прави обиск и взема от живеещия там брат Стамат Михайлов всички картини, украсяващи горницата, заедно с цветният Пентаграм. Учителят казва: " Една година, преди да вземат цветния Пентаграм, аз изтеглих всички живи сили от тази картина и тя не може да ползва хората, които са я взели." Брат Любомир Лулчев научава за този обиск в колибата, отива в Търново в полицията, облечен като полковник, и освобождава картината на цветния Пентаграм и го занася на Учителя. Но Учителят повече не поставя никъде тази картина, за да се лекуват приятелите, понеже изтегли от нея всичките окултни сили. Тя остава да служи като учебно помагало на приятелите при подготовката за влизането им в шестата раса.
към текста >>

53. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА НАМЕРЯТ СВОЯ УЧИТЕЛ

ТОМ 22

Едно време българите бяха идолопоклоиници , а днес са иконопоклонници - кланят се на парата , като на икона .
Лъжата може да е на мястото си, но кога? Ако орелът нападне един умрял вол, той е на мястото си, но ако напада вола, който оре на нивата, не е на мястото си. Тогава той върши престъпление. Да заравяш умрял човек в земята, това е добро, да заравяш жив човек в земята, това е престъпление." „Вече 40 години работя между българите и само едно чувам: Пари, пари! Ето, вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклоиници , а днес са иконопоклонници - кланят се на парата , като на икона . Те не трябва да бъдат нито идолопоклоиници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят . Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. Днес има богати хора, но те са още иконопоклонници.
към текста >>

54. 1. Първа среща с Учителя

Невена Неделчева

ТОМ 23

На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта, и стария белобрад човек в облака.
- Чакай, бе - викам му аз. - Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко. Но най-напред да отидем в стаята при децата, че мене ме е страх тук. Разказах му всичко и най-после той се успокои. На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта, и стария белобрад човек в облака. Но в образа на никоя икона не можах да ги позная. Оттогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта. Обикалях черкви и манастири, но напразно.
към текста >>

Но в образа на никоя икона не можах да ги позная.
- Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко. Но най-напред да отидем в стаята при децата, че мене ме е страх тук. Разказах му всичко и най-после той се успокои. На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта, и стария белобрад човек в облака. Но в образа на никоя икона не можах да ги позная. Оттогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта. Обикалях черкви и манастири, но напразно. В никоя от иконите не можах да ги видя.
към текста >>

55. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

У нас има обичай жените и майките да поставят върху умрелите си мъже и синове кръст или икона: често въз гърдите на мъже, които приживе са презирали кръста и са се подигравали с иконите и с това което те представляват.
- ето това е небесния лост, който издига Сечанов до високия пиедестал на народен будител и обществен строител. Тук нека ви кажа нещо хубаво и трогателно, за благословената памет на Пастир Сечанов. По негова лична поръка, домашните бяха сложили в безжизнената му ръка едно Евангелие, което отиде с него в прегръдките на майката земя. Колко подходящо и хубаво беше това за такъв човек с такъв живот! Струваше си човек да отиде от София до Пловдив, за да го види. У нас има обичай жените и майките да поставят върху умрелите си мъже и синове кръст или икона: често въз гърдите на мъже, които приживе са презирали кръста и са се подигравали с иконите и с това което те представляват. И мислещия човек в случая се чуди: това духовно насилие, дали е безсмислена гавра с паметта на мъртвеца, или е несъзнателно кощунство с неща, които хората смята за свещени. Но Евангелието в ръката на заминаващия от пред очите ни Евангелски Проповедник му приличаше като пролетен цвят на хубава невинна мома. Това именно с кръст Евангелие, което е любил повече от 65 години, за което е носил кръста на българския апостолат. Което е чел ежедневно и проповядвал неуморно. Което го е тешило в скърби и крепило при нещастия - с него заедно той изчезна от очите ни в дълбоката Вечност!
към текста >>

56. 3.3. Духовна опитност

На огнището мъждее огън, а пред иконата се изправила жена, облечена в черно, която се усърдно моли.
Аз ги причаках на няколко километра вън от града, услових се при тях като чирак, а от съседния град пратих дума на нашите, че отивам да се уча на занаят, без да кажа къде. В Цариград на първо време прекарах тежко, но после станах търговец. Провървя ми и Кримската война ме намери доставчик на турската армия на сено, брашна, масла, дрехи и пр. Една нощ през войната сънувам, че съм в родния ни градец, но не у дома, а в една колиба накрай града. Вечер е. На огнището мъждее огън, а пред иконата се изправила жена, облечена в черно, която се усърдно моли. Тя е бледа. Изглежда болна. Аз тихо я приближавам и чувам: "Господи Исусе, смили се! През много изпитания ме премина. Ти знаеш защо.
към текста >>

Тя се обърна взря се в мене, а после се изправи пред иконата и зачете молитва.
Тогава тя сърдечно ме закани. Поля ми да се измия. Като се извини, че няма с що друго да ме нагости, сложи на софрата хляб и лук. После ми постла на миндеря, а за себе си на земята, до огнището до което седна и се вгледа в замиращия огън. Скоро аз се престорих на заспал. Тя се обърна взря се в мене, а после се изправи пред иконата и зачете молитва. Аз треперех от вълнение. Майка ми, която е живяла в разкош и на която са слугували по няколко ратаи, сага се завива с техните черги. Като свърши молитвата, аз се изкашлях и едва продумах: "Госпожо, ти май се молеше. Та има ли полза от молитвата? С какво ти е помогнал Бог?
към текста >>

57. 7. Салон за молитвени събрания

В централната част на стената е поставена голяма красива икона на Исус Христос, в червена мантия с вдигната ръка за благослов.
7. Салон за молитвени събрания Когато през 1919 - 1920 година в Свищов идва мировия съдия Стефан Тошев и се създава Духовния кръжок на Бялото Братство, домът на Халачеви е мястото на братските събрания. Като делови и инициативен човек Д-р Халачев построява специален за целта салон в съседство с къщата. Обзаведен е подходящо и украсен с духовни картини. В централната част на стената е поставена голяма красива икона на Исус Христос, в червена мантия с вдигната ръка за благослов. В този салон са ставали духовните сбирки на братята и сестрите, там са се правили молитви, пеели духовни песни, четели са се беседи, които редовно им били изпращани, беседвали. Там е идвал и Учителя, да се запознае с приятелите, броят на които бързо е растял и Свищовското братство по-големина става второ след Софийското. Нешка Анева споделя в писмо със Стефан Тошев мнението си за Иустина и Димитър Халачеви: " Брат и сестра Халачеви /зъболекарите/ отиват много добре и двамата - отлично даже също и дечицата им. Редовно и с жажда посещават събранията ни и много са радостни и доволни всякога. По един път през седмица и у тях е наредено събрание от по-тесния кръг."
към текста >>

58. 15. Видението през време на молитва

На източната стена на стаята имаше голяма икона на Господнята Майка, която ни гледаше с кротките си състрадателни очи и сякаш се усмихваше, така живо я чувствах понякога.
Сред неволите и мъките на живота, тези минути бяха като оазис, където отморявахме наболелите си сърца и получавахме сили да продължим трудния си път през безкрайната пустиня. Спомням си едно чудно видение през време на молитва, когато през замрежени от сълзи очи, видях как слезе от небето бяла каляска, теглена от два бели коня, в която стояха прави двама белобради старци в бели тоги. Каляската влезе през прозореца ни и застана пред нас. Двама старци ни благословиха и веднага каляската.мина обратно през прозореца и изчезна в небето. Развълнувана попитах мама дали е видяла старците, но тя ми отговори, че сънувам - никакви старци не са идвали при нас. На източната стена на стаята имаше голяма икона на Господнята Майка, която ни гледаше с кротките си състрадателни очи и сякаш се усмихваше, така живо я чувствах понякога.
към текста >>

59. 113. Христос по вътрешен път ще го познаеш

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

За едни Христос е като икона, евреите са правоверните, а кой е Христос?
113. Христос по вътрешен път ще го познаеш На 29 юни 1939 г. ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа. За едни Христос е като икона, евреите са правоверните, а кой е Христос? Той каза: "Аз идвам да изпълня волята на Отца ми", и "Отец ми даде тези овци и аз Нему ще ги дам". Христос е този, който е дошъл да изпълни волята на Бога, но хората живеят в заблуждения, а се страхуват отвън да не ги заблудят Христос по вътрешен път ще Го познаеш." Учителят ми каза тези думи по повод едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху религията и философията. Учителят ми каза да преведа главата "Христос" от книгата "Учителят говори" и да я изпратя. После продължи: "Човек и земята са едно - човек е живата земя. Аз мога да спра земята, или да накарам да се движи, или слънцето да грее, но всичко туй е наредено вече.
към текста >>

60. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)