Търсене в текстове за 'Икона'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Една бабичка ще дойде при него с ручка тамян да кади около него, и като се съблече тъй да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона св.
Самата игра в с. Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден". „Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е негоряла. В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин. Като доземат това тъпанарите, отиват към него да думкат; той захваща най-напред да се съблича и ху-ху-ка. Една бабичка ще дойде при него с ручка тамян да кади около него, и като се съблече тъй да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона св. Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и ризни бабки. „Като вземе иконата, прихванатий става като луд, захваща да се клати насам натам и да се полюлява на дясно и наляво, подскача и играе без такт. Подир такова едно кратко предисловие, при думкането на тъпаните, нагазя в разстланата жарава, кръстосва натам насам, тропащ и подскачащ, после излязва от жаравата и ходи тук там, та обикаля повън, като се клати, полюлява и играе пак както по-напред, а бабичката го следи с ручката и най-после или се връща пак в жаравата, та я кръстосва веднъж, дваж, или си отива право у дома си, като предава иконата на бабичката". Според Славейков, някога играят в огъня по 10 и повече души между които повече жени и то най-вече моми. Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите обрядности.
към текста >>

„Като вземе иконата, прихванатий става като луд, захваща да се клати насам натам и да се полюлява на дясно и наляво, подскача и играе без такт.
„Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е негоряла. В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин. Като доземат това тъпанарите, отиват към него да думкат; той захваща най-напред да се съблича и ху-ху-ка. Една бабичка ще дойде при него с ручка тамян да кади около него, и като се съблече тъй да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона св. Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и ризни бабки. „Като вземе иконата, прихванатий става като луд, захваща да се клати насам натам и да се полюлява на дясно и наляво, подскача и играе без такт. Подир такова едно кратко предисловие, при думкането на тъпаните, нагазя в разстланата жарава, кръстосва натам насам, тропащ и подскачащ, после излязва от жаравата и ходи тук там, та обикаля повън, като се клати, полюлява и играе пак както по-напред, а бабичката го следи с ручката и най-после или се връща пак в жаравата, та я кръстосва веднъж, дваж, или си отива право у дома си, като предава иконата на бабичката". Според Славейков, някога играят в огъня по 10 и повече души между които повече жени и то най-вече моми. Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите обрядности. Това е следвало някога седем нощи наред и така се е свършвал сборът им". През 1891 г. С.
към текста >>

Подир такова едно кратко предисловие, при думкането на тъпаните, нагазя в разстланата жарава, кръстосва натам насам, тропащ и подскачащ, после излязва от жаравата и ходи тук там, та обикаля повън, като се клати, полюлява и играе пак както по-напред, а бабичката го следи с ручката и най-после или се връща пак в жаравата, та я кръстосва веднъж, дваж, или си отива право у дома си, като предава иконата на бабичката".
В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин. Като доземат това тъпанарите, отиват към него да думкат; той захваща най-напред да се съблича и ху-ху-ка. Една бабичка ще дойде при него с ручка тамян да кади около него, и като се съблече тъй да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона св. Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и ризни бабки. „Като вземе иконата, прихванатий става като луд, захваща да се клати насам натам и да се полюлява на дясно и наляво, подскача и играе без такт. Подир такова едно кратко предисловие, при думкането на тъпаните, нагазя в разстланата жарава, кръстосва натам насам, тропащ и подскачащ, после излязва от жаравата и ходи тук там, та обикаля повън, като се клати, полюлява и играе пак както по-напред, а бабичката го следи с ручката и най-после или се връща пак в жаравата, та я кръстосва веднъж, дваж, или си отива право у дома си, като предава иконата на бабичката". Според Славейков, някога играят в огъня по 10 и повече души между които повече жени и то най-вече моми. Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите обрядности. Това е следвало някога седем нощи наред и така се е свършвал сборът им". През 1891 г. С. Русев *) дава някои нови подробности : *) Сп.
към текста >>

„Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън.
Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните". Нестинарят играе докато лицето му почне да добива обикновеното си изражение и „почне да му припаря". Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода. През целия м.
към текста >>

2. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня.
Константин и Елена и майка им. Зад тях вървяха нестинарките. Шествието мина през мегдана, обиколи веднъж селската църква, обиколи три пъти огъня и застана на изток от огъня. Аз бях при нестинарките и следях разговора им, отнасящ се до домашните им работи и нито дума за играта. Едната от жените, както говореше започна да охка, да издава особени звуци, да маха ръце напред-назад, съгласяващо се със свирнята и ударите на тъпана, постоя известно време пред иконите, за да получи сила и вдъхновение, обиколи веднъж огъня, влезе в разпръснатата жар, дебела около 5 см., направи 6 стъпки ситно и излезе. След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня. Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки. Нестинарката, която игра в огъня беше на 42 год. и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака. Отидох след тях и аз и останах в конака докато седяха и те. Докато бях там не забелязах никакви мехури по краката на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива.
към текста >>

3. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но ето, точно в пет часа от параклисчето излезе първата нестинарка, с иконата на светците, чийто е празникът, с някакви стъпки напред и назад, а след нея старецът и младото момче.
Ранният утринен час, свежият въздух, бялото параклисче, пред него буйния и силен огън внасяха в човека спомен за някакъв далечен, езически обред. Зрителите насядахме около огъня, по-далеч и по-близо от него, в амфитеатрална обстановка. Всички чакаме, напрягаме очи и уши, в кой момент ще стане това, за което сме дошли. Гледаме огъня и живата жарава. По всичко се виждаше, че това е огън, който е запален от преди 4-5 часа. Но ето, точно в пет часа от параклисчето излезе първата нестинарка, с иконата на светците, чийто е празникът, с някакви стъпки напред и назад, а след нея старецът и младото момче. Веднага тъпанът и гайдата влязоха в ролята си. Засвири гайдата и заби тъпанът, не нещо мистично, не и нещо познато, а по-скоро, можем да кажем, монотонни звуци на тъпан и гайда. Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде. Някои от интересуващите ги последваха. Звуковете на тъпана и гайдата се отдалечаваха и заглъхваха.
към текста >>

Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде.
Гледаме огъня и живата жарава. По всичко се виждаше, че това е огън, който е запален от преди 4-5 часа. Но ето, точно в пет часа от параклисчето излезе първата нестинарка, с иконата на светците, чийто е празникът, с някакви стъпки напред и назад, а след нея старецът и младото момче. Веднага тъпанът и гайдата влязоха в ролята си. Засвири гайдата и заби тъпанът, не нещо мистично, не и нещо познато, а по-скоро, можем да кажем, монотонни звуци на тъпан и гайда. Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде. Някои от интересуващите ги последваха. Звуковете на тъпана и гайдата се отдалечаваха и заглъхваха. Нестинарите в бързи стъпки, няколко напред и няколко назад, минаха край някакво аязмо, направиха кратка молитва и започнаха да се връщат към огъня, дето всички ги очаквахме с нетърпение. В 5 ч. 30 м.
към текста >>

4. ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

УЧИТЕЛКАТА Олга Славчева Поискам ли в скръбни часове на бдения В нещо да намеря утешения, Не спирам се пред образ на светия, Изписан по иконата, ни в тия, Що славят ги с похвали гръмогласни, Бойци прочути в боеве опасни.
УЧИТЕЛКАТА Олга Славчева Поискам ли в скръбни часове на бдения В нещо да намеря утешения, Не спирам се пред образ на светия, Изписан по иконата, ни в тия, Що славят ги с похвали гръмогласни, Бойци прочути в боеве опасни. Не ме плени и бледа монахиня, Отшелница, избягала в пустиня, Но погледа отправям във простора, Където пред разплакани ми взори Едно лице съзирам озарено, Едно лице най-обично за мене, Което ми се мярва в далнините И прави да пресекнат ми сълзите. То вдъхва ми в сърцето чудна сила, Това е образът на дева мила, Коя далеч живее в планината На схлупена къщурка под стряхата. Събрала е децата на народа, По пътища ги кротко води. Във малка стая с покрив нисък, Где слънчев лъч едвам в прозора влиза, И тя в задимения въздух диша... Над бедните деца главица сниша, Показва им и учи, наставлява, И нежно им душите просвещава. Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота.
към текста >>

5. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дънов, за намерена „икона“, за разтурване на „Изгрева“ — поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал“ и т. н.
До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия — пътя на истинското, Христово християнство, пътя, на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествена живот в хармония с природните закони, — път, който днес му се сочи от Бялото Братство? До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо, което му струва 500 годишно робство? ... Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне! * От няколко седмици насам, колоните на жълтата преса почнаха отново да се пълнят със сензации за ново „следствие“ срещу Бялото Братство и П. Дънов, за намерена „икона“, за разтурване на „Изгрева“ — поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал“ и т. н. и т. н. Има ли нещо вярно в тия „новини“, с които продажни вестникари гощават наивните си читатели? — Намерена била някаква „икона“, (клишето на която „сериозният“ в. Зора помести), на която бил изобразен Петър Дънов !? — Търсили хората престъпление и — намерили го!
към текста >>

— Намерена била някаква „икона“, (клишето на която „сериозният“ в.
И тя ще блесне! * От няколко седмици насам, колоните на жълтата преса почнаха отново да се пълнят със сензации за ново „следствие“ срещу Бялото Братство и П. Дънов, за намерена „икона“, за разтурване на „Изгрева“ — поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал“ и т. н. и т. н. Има ли нещо вярно в тия „новини“, с които продажни вестникари гощават наивните си читатели? — Намерена била някаква „икона“, (клишето на която „сериозният“ в. Зора помести), на която бил изобразен Петър Дънов !? — Търсили хората престъпление и — намерили го! Петър Дънов искал бил да се представи за Бог! О! Колко смешни, колко жалки и колко невежи сте всички вие, писачи из колоните на жълтата преса!
към текста >>

Толкова ли ви стига ума, че да вземете една символична картина, смисъла на която не можете (защото не желаете) да разберете, за „икона“?!.?
Зора помести), на която бил изобразен Петър Дънов !? — Търсили хората престъпление и — намерили го! Петър Дънов искал бил да се представи за Бог! О! Колко смешни, колко жалки и колко невежи сте всички вие, писачи из колоните на жълтата преса! Толкова ли ви стига ума, че да вземете една символична картина, смисъла на която не можете (защото не желаете) да разберете, за „икона“?!.? А колко шум се вдигна с това! И защо? — Защото шум им трябва. Защото престъпления им трябват, а понеже не намират такива, ще трябва из пръстите си да ги изсмучат. Затуй, защото търсят обвинения, като евреите за Христа, и, като не намерили, друго, открили една „икона“, в същност картина, която, за да може следствието им да се увенчае с някакъв „успех“, нарекли „икона".
към текста >>

Затуй, защото търсят обвинения, като евреите за Христа, и, като не намерили, друго, открили една „икона“, в същност картина, която, за да може следствието им да се увенчае с някакъв „успех“, нарекли „икона".
Толкова ли ви стига ума, че да вземете една символична картина, смисъла на която не можете (защото не желаете) да разберете, за „икона“?!.? А колко шум се вдигна с това! И защо? — Защото шум им трябва. Защото престъпления им трябват, а понеже не намират такива, ще трябва из пръстите си да ги изсмучат. Затуй, защото търсят обвинения, като евреите за Христа, и, като не намерили, друго, открили една „икона“, в същност картина, която, за да може следствието им да се увенчае с някакъв „успех“, нарекли „икона". Е, какво още открихте вий, г-да обвинители? Нали търсихте престъпления? Какво стана с „рушенето на обществения морал“, с „подкопаването устоите и а държавата“? И колко пъти вече се водят тия следствия, все за угодата и по настояванията на духовенството? Нима, ако имаше нещо вярно във всички тия обвинения, българското правосъдие до сега не щеше да каже думата си?
към текста >>

6. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта и стария белобрад човек в облака.
— Чакай бе, викам му аз. Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко. Но най напред да отидем в стаята при децата, че и мене ме е страх тук. Разказах му всичко и най-после той се успокои. На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта и стария белобрад човек в облака. Но образа на никоя икона не можах да ги позная. От тогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И аз през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта. Обикалях църкви и манастири, но напразно.
към текста >>

Но образа на никоя икона не можах да ги позная.
Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко. Но най напред да отидем в стаята при децата, че и мене ме е страх тук. Разказах му всичко и най-после той се успокои. На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта и стария белобрад човек в облака. Но образа на никоя икона не можах да ги позная. От тогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И аз през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта. Обикалях църкви и манастири, но напразно. В никоя от иконите не можах да ги видя.
към текста >>

7. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя, държейки в ръце иконата на Св. св.
Гайдарят, когато схвана, че нестинарката е готова за игра, започна да свири песента на огнения танец. В това време заби барабанът. Нестинарката Кера излезе от манастирчето и играейки, постепенно започна да навлиза с боси крака в грамадния огнен харман. Жарта на хармана достигаше 10-15 см. дебелина. Всички с притаен дъх следят играта на Кера. Тя, държейки в ръце иконата на Св. св. Константин и Елена, играе върху живия огън, който в много случаи заравя целите й крака. Много от наблюдателите очакваха, че, нестинарката ще бъде обхваната от огъня, но за изненада на всички до последния момент тя остана невредима. Тя игра 6 пъти върху огнения харман. След прекратяването но играта много от любопитните прегледаха краката на нестинарката, но за голямо учудване но всички, те бяха без всякакви признаци на изгаряне. Интересно е да се отбележи, че преди 4 години Кера е нямала абсолютно никакво намерение да става нестинарка.
към текста >>

8. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Скоро някой дойде и извика гайдата и даула (тъпана) взема с тях двама ергени, единият от които трябвало да носи иконата на Св. св.
— Коя сте вие, откога сте за почнали да играете в огъня и имате ли в семейството ви въобще други да играят в огъня? — Аз се казвам Кера, по мъж Йорданова, 32 годишна, по баща Тодорова Недева, родом от с. Велика, лозенградско, и живея в България от 1914 година. В семейството си нямаме нестинарки. Разделихме се с нестинарката и пак се върнахме на огъня, при параклисчето. Скоро някой дойде и извика гайдата и даула (тъпана) взема с тях двама ергени, единият от които трябвало да носи иконата на Св. св. Константин и Елена, а другият — една кадилница с тамян. Любопитството у всички е голямо. Започва разстилането на жарта, разгорена от повече от два кубика дърва и цялата публика, която до сега се смееше, подвеждана от странични закачки, като че ли замря. Гробно мълчание зацари. Не минаха и пет минути и ето откъм жилището на нестинарката се зададе религиозното шествие.
към текста >>

Най-напред вървяха: нестинарката Кера, носеща в ръцете си иконата Св. св.
Константин и Елена, а другият — една кадилница с тамян. Любопитството у всички е голямо. Започва разстилането на жарта, разгорена от повече от два кубика дърва и цялата публика, която до сега се смееше, подвеждана от странични закачки, като че ли замря. Гробно мълчание зацари. Не минаха и пет минути и ето откъм жилището на нестинарката се зададе религиозното шествие. Най-напред вървяха: нестинарката Кера, носеща в ръцете си иконата Св. св. Константин и Елена, след нея момък държащ кадилница с тамян, а след тях гайдаря и тъпана. Гайдата свири особена мелодия, а тъпана приглася. Пред тях тича, като извън себе си, нестинарката. Стигайки до огъня, жената сложи иконата настрани на земята и отделяйки се от нея. играейки напред и назад, започна бавно до навлиза към огъня, не отделяйки очи от иконата.
към текста >>

Стигайки до огъня, жената сложи иконата настрани на земята и отделяйки се от нея.
Не минаха и пет минути и ето откъм жилището на нестинарката се зададе религиозното шествие. Най-напред вървяха: нестинарката Кера, носеща в ръцете си иконата Св. св. Константин и Елена, след нея момък държащ кадилница с тамян, а след тях гайдаря и тъпана. Гайдата свири особена мелодия, а тъпана приглася. Пред тях тича, като извън себе си, нестинарката. Стигайки до огъня, жената сложи иконата настрани на земята и отделяйки се от нея. играейки напред и назад, започна бавно до навлиза към огъня, не отделяйки очи от иконата. Така, като хипнотизирана, тя кръстосва жарта повече от десет пъти и цялото множество, което само до преди пет минути не вярваше, бе изумено. Като завърши този странен танец, тя излезе от огъня и без да се обади никому, се отправи към къщи. По следите й сме и ние. Когато влязохме в къщата й, тя беше вече спокойна.
към текста >>

играейки напред и назад, започна бавно до навлиза към огъня, не отделяйки очи от иконата.
Най-напред вървяха: нестинарката Кера, носеща в ръцете си иконата Св. св. Константин и Елена, след нея момък държащ кадилница с тамян, а след тях гайдаря и тъпана. Гайдата свири особена мелодия, а тъпана приглася. Пред тях тича, като извън себе си, нестинарката. Стигайки до огъня, жената сложи иконата настрани на земята и отделяйки се от нея. играейки напред и назад, започна бавно до навлиза към огъня, не отделяйки очи от иконата. Така, като хипнотизирана, тя кръстосва жарта повече от десет пъти и цялото множество, което само до преди пет минути не вярваше, бе изумено. Като завърши този странен танец, тя излезе от огъня и без да се обади никому, се отправи към къщи. По следите й сме и ние. Когато влязохме в къщата й, тя беше вече спокойна. Запитахме Кера, дали не чувства някакви болки от огъня и защо се взира в иконата.
към текста >>

Запитахме Кера, дали не чувства някакви болки от огъня и защо се взира в иконата.
играейки напред и назад, започна бавно до навлиза към огъня, не отделяйки очи от иконата. Така, като хипнотизирана, тя кръстосва жарта повече от десет пъти и цялото множество, което само до преди пет минути не вярваше, бе изумено. Като завърши този странен танец, тя излезе от огъня и без да се обади никому, се отправи към къщи. По следите й сме и ние. Когато влязохме в къщата й, тя беше вече спокойна. Запитахме Кера, дали не чувства някакви болки от огъня и защо се взира в иконата. — Влизайки в огъня, аз въобще не виждам, че влизам в такъв, — заяви Кера. — Ако случайно забележа някоя искра, тя непременно ме препарва. В иконата гледайки, аз виждам само светиите и нищо друго. Никакъв жив човек в момента не виждам. Прегледахме краката й — по тях нямаше никаква следа от изгаряне.
към текста >>

В иконата гледайки, аз виждам само светиите и нищо друго.
По следите й сме и ние. Когато влязохме в къщата й, тя беше вече спокойна. Запитахме Кера, дали не чувства някакви болки от огъня и защо се взира в иконата. — Влизайки в огъня, аз въобще не виждам, че влизам в такъв, — заяви Кера. — Ако случайно забележа някоя искра, тя непременно ме препарва. В иконата гледайки, аз виждам само светиите и нищо друго. Никакъв жив човек в момента не виждам. Прегледахме краката й — по тях нямаше никаква следа от изгаряне. Груд Иванов (в. „Зора“, бр. 5684). БОГ Е ВЪВ ВСИЧКО Дълги дни и нощи ученикът стоеше в размисъл и търсеше да намери Бога, за да Го обикне.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но понеже гръцката дума „икона“ не означава нищо друго, освен изображение, образ, иконография или иконопис — значи отпечатване на изображения — затова този израз е много общ и, следователно, недостатъчен.
Той е искал да получи едно отпечатване на психогони върху фотографическата плоча. Той си послужил тук с особена метода, подпомаган често в експеримента от електрически напрежения. (Вж. портрета му в кн. I — II.) За да се проверят неговите опити, би било необходимо да се повтарят те по описаната в неговото главно съчинение метода (с и без електричество), Тук ще се огранича да приведа няколко проби от резултатите на Барадюк, според извлечението от „L’ame humaine“ озаглавено: „Iconographie de la Force vitale cosmique od“. — Под „иконография“ Д-р Барадюк разбира приблизително същото това, което ние наричаме психография: изображения върху химически пласт на неща, които имат психически или свръхтелесни произход. Но понеже гръцката дума „икона“ не означава нищо друго, освен изображение, образ, иконография или иконопис — значи отпечатване на изображения — затова този израз е много общ и, следователно, недостатъчен. Защото под това название спада изобщо всичко, което действа върху плочата: радиография тъкмо тъй, както и фотография или психогонография. Понеже нашият израз ни се вижда по-целесъобразен, ние не ще се присъединим тук към Д-р Барадюк. От поменатото съчинение ще приведем тук само няколко проби: Картина 43 представлява седящо момче, което държи в полата си умрял фазан и го глади с ръка. Птицата е наскоро убита, и момчето седи опечалено и жали за животното. От това положение Барадюк иска да обясни виталните флуиди, които се разпростират в стаята около момчето във вид на мрежообразна субтилна тъкан.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Точно в 12 часа, на полунощ, кандилото, което гореше пред иконата в къщи, внезапно и бърже угасна, като от духване, макар и да имаше достатъчно зехтин в него- Този знак вече ясно ни показа, че в същия момент и земният живот на милия ни татко угасна.
Това стана през миналия месец септември т. г. На 20 същи, ние, децата, като вечеряхме в дома си в Красно- село, стъклото на лампата, стояща над масата ни, изведнъж се пръсна, без никаква причина. Аз моментално почувствах, че на баща ми е станало твърде зле и може-би той е вече в агония. Поисках да отида в болницата, но понеже бе 10 часа вечерта, това не можеше да стане: поради военното положение и полицейския час, никакво движение по шосето Княжево — София не бе позволено. Измъчвани от най-тежки предчувствия и дълбока скръб за баща ни, който лежеше сам, без никой близък, в болницата, ние чакахме с нетърпение да се съмне, за да отидем при него. Точно в 12 часа, на полунощ, кандилото, което гореше пред иконата в къщи, внезапно и бърже угасна, като от духване, макар и да имаше достатъчно зехтин в него- Този знак вече ясно ни показа, че в същия момент и земният живот на милия ни татко угасна. . . И наистина, на заранта, като отидохме в болницата, намерихме го вече починал. Там ни разказаха, че действително агонията му почнала в около 10 часа вечерта, а точно в 12 часа, на полунощ, издъхнал. Съобщава: Цветанка Тодорова (оперна певица) — с. Красно-село. К Н И Ж Н И Н А 1.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Държавата и иконамическият живот не трябва да предписват формите на учебното дело.
Този нов дух не би бил в училището, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако от училището излизат хора, които да представляват само най-удобни работни машини в тази икономична организация. Важният въпрос е, училището да има свободен духовен живот; обучението и възпитанието да произти1а1 единствено от познанието на детската природа, на индивидуалните заложби на детето. Истинската антропология трябва да бъде основа на възпитанието и обучението. Тогава ще бъде възможно все нови сили да се вливат в обществото от подрастващото поколение. Това може да стане, само когато училището вътре в социалния организъм стои на почвата на самоуправлението. Държавата и иконамическият живот не трябва да предписват формите на учебното дело. Ако не искаме за напред хора да господстват над хора, трябва да дадем възможност, щото свободният дух във всека човешка душа да бъде ръководен фактор в живота, колкото е възможно в по-голяма степен. Това ще бъде възможно, само ако училището не се подчинява на държавата или стопанската организация. Свободата и самоуправата на възпитателното дело е едно от най-важните изисквания на времето“. На същото мнение са и Себастиян Фор и Ензор. Ето що казва по- следниятъ4): „В бъдещето училище ще има повече свобода, както за детето, така и за учителя.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На огнището мъждее огън, а пред иконата се изправила жена, облечена в черно, която се усърдно моли.
Аз ги причаках на няколко километра вън от града, услових се при тях като чирак, а от съседния град пратих дума на нашите, че отивам да се уча на занаят, без да кажа къде. В Цариград на първо време прекарах тежко, но после станах търговец. Провървя ми и Кримската война ме намери доставчик на турската армия на сено, брашна, масла, дрехи и пр. Една нощ през войната сънувам, че съм в родния ни градец, но не у дома, а в една колиба накрай града. Вечер е. На огнището мъждее огън, а пред иконата се изправила жена, облечена в черно, която се усърдно моли. Тя е бледа. Изглежда болна. Аз тихо я приближавам и чувам: "Господи Исусе, смили се! През много изпитания ме премина. Ти знаеш защо.
към текста >>

Тя се обърна взря се в мене, а после се изправи пред иконата и зачете молитва.
Тогава тя сърдечно ме закани. Поля ми да се измия. Като се извини, че няма с що друго да ме нагости, сложи на софрата хляб и лук. После ми постла на миндеря, а за себе си на земята, до огнището до което седна и се вгледа в замиращия огън. Скоро аз се престорих на заспал. Тя се обърна взря се в мене, а после се изправи пред иконата и зачете молитва. Аз треперех от вълнение. Майка ми, която е живяла в разкош и на която са слугували по няколко ратаи, сага се завива с техните черги. Като свърши молитвата, аз се изкашлях и едва продумах: "Госпожо, ти май се молеше. Та има ли полза от молитвата? С какво ти е помогнал Бог?
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Върху иконата на пророк Илия (на дясната страна на вратата) личеше ясно 1872 г.. а други две икони бяха от по-раншна дата — 1863 г.
Съвременниците селяни не можеха да кажат преди колко века е била построена, но най-старият от тях ни разказа, в допълнение на казаното от Арсова. че в турско време тя е била покривана от народа нощем със слама, въпреки запрещението на турците, и в нея със служили, а е била реставрирана, след големи борби, в 1837 година. В същата тая църква е служил некога, според преданието, и поп Богомил. Другата църквица „Св. Пророк Илия“, иконите по стените на която с вече издраскани, а очите им избодени още в турско време, представляваше една жалка и мръсна развалина. Върху иконата на пророк Илия (на дясната страна на вратата) личеше ясно 1872 г.. а други две икони бяха от по-раншна дата — 1863 г. Те са „Св. Николай — сей образ прижй его Тасе Радев 1863.“ и „Св. Йоан Предтеч — сей образ приложи его Йован Мишков“. Около тая църквица има стари разградени гробища, под вековни дървета, Нашата анкета върху богомилството в тоя български кът се състоеше в разпит на най-старите, останали живи по това време, свидетели. За жалост, резултатите от нея със съвсем оскъдни-Нито един от старците не можеше да си спомни некои важни конкретни обстоятелства- Целият въпрос бе съсредоточен върху живота и дейността на поп Богомил.
към текста >>

0.33804488182068