Търсене в текстове за 'Икона'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пеню Киров - №35

" „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна.
А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу". Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш? ". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя? " „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна. От едната страна Исус Христос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой. И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу? ". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него.
към текста >>

От едната страна Исус Христос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой.
Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш? ". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя? " „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна. От едната страна Исус Христос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой. И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу? ". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи" — каза.
към текста >>

2. Петър Дънов - №39

Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е.
Ти се разговаряш, запитваш го откъде е и защо така ходи. Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята на Този, Който Го е проводил. Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот. Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш: „Ще ли си жив". Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат.
към текста >>

Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото.
Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат. Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си. Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло.
към текста >>

3. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

" „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна.
А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу". Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш? ". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя? " „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна. От едната страна Исус Христос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой. И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу? ". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него.
към текста >>

От едната страна Исус Христос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой.
Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш? ". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя? " „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна. От едната страна Исус Христос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой. И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу? ". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи" — каза.
към текста >>

Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е.
Ти се разговаряш, запитваш го откъде е и защо така ходи. Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята на Този, Който Го е проводил. Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот. Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш: „Ще ли си жив". Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат.
към текста >>

Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото.
Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат. Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си. Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло.
към текста >>

4. 31 ПИСМО

Иконата, то е емблемата или знакът на Словото, т.е.
Ти се разговаряш, запитваш Го откъде е, защо така ходи. Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята на Този, Който Го е проводил. Жена Му го оставила, тя е църквата; майка му е убита, тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот. Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш, ще ли си жив. Отговаря ти, Аз вечно ще живея. Иконата, то е емблемата или знакът на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. Затова носи два образа, Христос и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат, значи църквата запратила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат.
към текста >>

Иконата вземат, значи църквата запратила и пренебрегнала Словото.
Отговаря ти, Аз вечно ще живея. Иконата, то е емблемата или знакът на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. Затова носи два образа, Христос и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат, значи църквата запратила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат. Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той става и заминава, и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си. Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло.
към текста >>

5. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и прочее и всички тия неща са добри.
Преди години в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос ни най-малко да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се оглежда и да пожелава всякога да се оглежда във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и прочее и всички тия неща са добри. Но иконата и свещта - това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного. На всекиго едного Бог е дал особена форма и план, в които всякой един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля - да запаля вашата свещ, да ви я дам и да отивате в пътя си. Без свещ не мога да ви пусна, защото, ако ви пусна без свещ, ще пострадате.
към текста >>

Но иконата и свещта - това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се оглежда и да пожелава всякога да се оглежда във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и прочее и всички тия неща са добри. Но иконата и свещта - това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного. На всекиго едного Бог е дал особена форма и план, в които всякой един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля - да запаля вашата свещ, да ви я дам и да отивате в пътя си. Без свещ не мога да ви пусна, защото, ако ви пусна без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви и сърцето ви, вие удачно ще отидете в света.
към текста >>

6. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного; на всекиго едного Бог е дал особена форма, план, в който всякой един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам и да отивате в пътя си. Без свещ не мога да ви пусна, защото, ако ви пусна без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви и сърцето ви, вие удачно ще отидете в света. Много и много ви бих казал, но умовете ви трябва да са готови.
към текста >>

7. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът.
към текста >>

Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона.
(15, 233) Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.
към текста >>

8. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново.
Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185.
към текста >>

Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит.
Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св.
към текста >>

При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св.
Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите.
към текста >>

Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм.
В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св.
към текста >>

Случаят с прехвърлянето на иконата на Св.
Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св. Димитрий”, за което стана дума по-горе. Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св.
към текста >>

9. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Наместо да целуваме в църквата една икона, по-добре да целунем един беден брат, като го подкрепим.
Нека да се помни следното: тези, които от сега нататък мислят да правят зло, късно са се родили. За лошите хора няма никакъв шанс да живеят. Бъдещето е на кротките хора. Под кротки разбирам разумните. Не само да дигат ръцете си към Бога, но и да работят. Наместо да целуваме в църквата една икона, по-добре да целунем един беден брат, като го подкрепим. Всяко политическо движение трябва да има компас. Много хора в политиката днес нямат компас – т. е. трябва да имаме морал. Колко зверско днес е отношението на човека към вола! Бъдете уверени, че в света иде нещо много хубаво, такова, каквото човечеството досега никога не е видяло.
към текста >>

0.12997102737427