Търсене в текстове за 'Израстване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 98 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Така всеки би могъл сам да си изработи дълбоко, плавно и ритмично дишане, което е и един от първостепенните фактори за физическото и духовното ни израстване.
ДИШАНЕТО И ПОЗНАНИЯТА, КОИТО УЧИТЕЛЯ ДАВА ЗА НЕГО74 Целта на настоящата студия е читателят да опознае основните принципи на дишането, както и няколко специални упражнения за дишане, изнесени в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов. Въпросът за дишането, изложен тук макар и накратко, е напълно достатъчен, за да може всеки да се ползва с успех от теоретичните познания и да се приучи на дихателни упражнения, съобразени със степента на развитие на съвременното човечество. Така всеки би могъл сам да си изработи дълбоко, плавно и ритмично дишане, което е и един от първостепенните фактори за физическото и духовното ни израстване. Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася на преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които символизират създаването и изчезването на света. И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца. Двете фази на дишането са отварянето и затварянето на Небесната врата. Планетата Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство. От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма.
към текста >>

2. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване.
в полза на своя син Борис ІІІ. Напуска страната и се завръща в Германия, където умира през 1948 г. 27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в. с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството. 28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието. 30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др.
към текста >>

3. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре.
Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност.
към текста >>

4. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Петдесет и осмият гений е наречен Йеиелел, което съответства на Божественото Име Пара, което значи Бог способстващ за произрастване.
Управлява от 276-ти до 280-ти градус на зодиака. Употребява се за да се получи това, което се проси, като се произнасят Божествените Имена и псалом 148, стих 14: „Господ подкрепя всички падащи и възправя всички огърбени." Петдесет и седмият гений е наречен Немамиах, което съответства на Божественото Име Попа, което значи Бог достохвален. Управлява от 281-ви до 285-ти градус на зодиака. Употребява се за преуспяване във всички неща и освобождение на пленниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 115, 17 стих: „Бойте се от Господа, уповавайте на Господа, Той ще ви бъде помощ и щит." Петдесет и осмият гений е наречен Йеиелел, което съответства на Божественото Име Пара, което значи Бог способстващ за произрастване. Употребява се против скърби и излекуване на болести, преди всичко болести на очите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 61,4 стих: „Изцели ме. Господи, защото ме болят костите, също и душата ми е твърде смутена. Но Ти, Господи, докога." Петдесет и деветият гений е наречен Харахел, съответстващ на Божественото Име Елла, което значи Бог всезнающ. Управлява от 291 -ви до 295-ти градус на зодиака.
към текста >>

Употребява се за благоприятно израстване на растенията и въобще явленията в природата, като се произнасят Божествените Имена и се прочете първия стих на Библията: „В началото Бог създаде небето и земята."
Управлява от 341 -ви до 345-ти градус на зодиака. Употребява се за откриване на изгубено или откраднато и изобличаване на похитителя, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 16, 5 стих: „Господ е делът на наследството ми и на чашата ми. Ти поддържаш това, което ми се е паднало." Седемдесетият гений е наречен Йабамиах, съответстващ на Божественото Име Арис, което значи Словото, произвеждащо всички неща. Управлява от 346-ти до 350-ти градус на зодиака. Употребява се за благоприятно израстване на растенията и въобще явленията в природата, като се произнасят Божествените Имена и се прочете първия стих на Библията: „В началото Бог създаде небето и земята." Седемдесет и първият гений е наречен Хамаиел, което съответства на Божественото Име Зеут, което значи Бог, Владетел на вселената. Управлява от 351-ви до 355-ти градус на зодиака. Употребява се за изобличаване на злодеите и избавление от желаещите да ни угнетяват, като се произнасят Божествените Имена и псалом 109, 30 стих: „И аз ще благодаря много на Господа с устата си. Да! Между множеството ще Го хваля." Седемдесет и вторият гений е наречен Мюниах, което съответства на Божественото Име Атенбюи, което значи край на нещата.
към текста >>

5. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята.
Той взе със Себе Си това, което живее в човека и го изнесе и разля в пространството. Това можеше да извърши в човешката природа само един Бог. И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато.
към текста >>

6. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност.
Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг сцената. Но това не е истинско изчезване, а всъщност раждането на едно особено течение, начело на което стои дадено лице. Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла. От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план. Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим. Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други. Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство. Ние знаем, че Йоан е развивал своята дейност в Ефес, а Петър своята - в Рим. В тези два клона имаме Изтокът и Западът на Първичното християнство. Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър.
към текста >>

7. Уводни бележки от автора - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъдростта е самият процес на израстването и развиването, а Истината е плодът на този процес.
След като са станали индивидуалности под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди съзнание за единството на Живота и да се почувстват като удове* на едно цяло. В това се състои пробуждането на душата. Това става под влияние на Любовта като принцип. Но като методи за проява на Любовта влизат и Мъдростта и Истината. В този смисъл Любовта е семката, зародишът, който трябва да се посади и да се развие. Мъдростта е самият процес на израстването и развиването, а Истината е плодът на този процес. В следващите редове ще изложа редица методи, които Учителя Беинса Дуно дава за духовното развитие и организиране на Духовното тяло и за пробуждане на душата. Това, което ще изложа, е само една малка част от всичко, което Учителя е дал, но то все пак може да послужи за работа на ученика, защото принципно то включва всичко. Влад Пашов * Уд (арх.) – орган, част от тяло (бел. ред.) Този пост е редактиран от blagodari: 15 март 2013 - 16:41
към текста >>

8. Упражнение за концентриране - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже упражнението ще се извършва мислено, трябва да ви отнеме всичко пет минути: две минути за изкачване на планинската местност и избиране на полянка, една минута за посаждане на семката и две минути за израстването й.
• 338 • Упражнение за концентриране. Сега ще направим следното упражнение: всеки от вас мислено ще си представи една позната планинска местност и ще се спре на южната й страна, при някое добре закътано от вятъра място, ще направите някъде една малка дупцича, в която ще посадите някаква семка. Ще заровите добре семката и мислено ще си представите, че тя пониква, нараства и стъблото й достига два метра височина. Понеже упражнението ще се извършва мислено, трябва да ви отнеме всичко пет минути: две минути за изкачване на планинската местност и избиране на полянка, една минута за посаждане на семката и две минути за израстването й. Като правите упражнението, поставете ръцете си върху масата с длани надолу и с допрени палци. Затворете очите си и пет минути мислете върху упражнението. Дали през това време ще израсне посадената от вас семка или няма да израсте, това да не ви смущава. Направете упражнението тихо, спокойно, с разположение.
към текста >>

9. Закон на Опуленс - Влад Пашов (1902- 1974)

Например за израстването на една ябълка се иска известно време.
Всяка благородна мисъл, в която влагате волята си, непременно ще се реализира. Самата Природа е заинтересована от това. От вас се иска търпение да чакате времето за реализирането. За реализирането на всяка идея има точно определено време. Това става също както в растителното царство. Например за израстването на една ябълка се иска известно време. Ябълчената семка не може да израсте изведнъж. Светлата мисъл и благородното желание са като семките – като ги посадите в земята, ще чакате известно време да изникнат, да израстат, плод да завържат и да узреят. Ако почвата им е била добра, посадената идея може да се развие за един месец, за една или повече години. Зависи от условията. Понякога за развитието на една дарба в човека са нужни цели десет години усилена работа.
към текста >>

10. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

Буквата „а" съдържа условия за израстване на зародишите, вложени в човешката душа, както и за тяхното изразяване.
Тази сила се движи във възходяща посока. Буквата „и" в сричката „ти" представя безкрайно движение на силите. Значи истината съдържа в себе си сили, които непрестанно се проявяват. Буквата „с" в думата истина означава закон на промени. Буквата „н" означава закон на примиряване с противоречията на живота. Буквата „а" съдържа условия за израстване на зародишите, вложени в човешката душа, както и за тяхното изразяване. И тъй, за да разбере истината, човек трябва да отвори прозорците на ума и на съзнанието си, да я възприеме и разработи. Щом е дошъл на земята, човек има какво да учи. Той постепенно ще върви от нисши към висши области на науката. В българския език думата „истина" започва с буквата „и", във френския - с буквата „у", в английския с „I". Значи, когато се стреми към истината, българинът започва с безконечното; англича-
към текста >>

11. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Въпреки, че няма претенциите да изчерпва въпроса за историята на Бялото братство в България, Летописът на Изгрева свидетелствува за реалните възможности да бъде осъществен един нов живот на хуманни и братски взаимоотношения, в който духовното израстване да е приоритетна цел.
ПРЕДГОВОР Тази книга отразява в хронологичен ред само част от събитията и някои текстове и документи, свързани с живота и делото на мировия учител Беинса Дуно. Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един относително светъл период от историята на нашата страна. Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи. Хронологията на събитията е свързана главно с живота и духовната работа на авторката, която години наред е живяла в поселището „Изгрева" на последователите на Бялото братство още от началото на създаването му. Въпреки, че няма претенциите да изчерпва въпроса за историята на Бялото братство в България, Летописът на Изгрева свидетелствува за реалните възможности да бъде осъществен един нов живот на хуманни и братски взаимоотношения, в който духовното израстване да е приоритетна цел. Летописът на Изгрева е още и документ, който показва, че добрите перспективи на човека за смислен живот и просперитет не са химера, а реалност на една богата духовна практика, която е достъпна за всеки човек, една спасителна алтернатива на човечеството, което днес се лута в безпътицата на своята бездуховност.
към текста >>

12. УРОЦИИ ИЗПИТИ - Теофана Савова

Който ги притежава, в Учението намира необходимите условия за духовно израстване.
" - пожелава тя в душата си. Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и нехайно отминават възможността да подобрят и осмислят живота си. Тя знае, че им липсва светлина, за да видят истината, прощава им и въпреки всичко ги обича. * Любов към ближния, търпение, благост, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в Бога - това са основни християнски добродетели. Който ги притежава, в Учението намира необходимите условия за духовно израстване. Той може да служи на Бога, защото обича ближния си и е дългогърпелив. Учителя казва: „Милосърдието трябва да се развива." Една сестра се разболя. С вяра, смирение и любов ние ежедневно я обслужваме. Който има силна вяра, по-лесно оздравява.
към текста >>

13. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване
Положителният утвърждаващ отговор или пък предупреждението, което той получаваше, че от една неправилна мисъл, чувство или постъпка ще последва неминуемо разочарование, ставаше съвсем очевидно и неподлежащо на съмнение. Така можеше да действува само мъдростта, която в думите влага и сила. Отношението на ученика към своя учител, мълчаливото въздействие, което той получава от него, са от такова ирационално естество, че те не подлежат на изследване и не могат да бъдат третирани като онези неща от всекидневието, които се поддават на очевидни и банални доказателства. Един само контакт с Учителя беше достатъчен, за да се разбере, че не е обикновен човек. Учениците усещаха най-добре това, а непосветените в духовното знание усещаха необикновеното като особен чар на неговия натюрел. Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина. Дори и за слабо чувствителните хора той се явяваше като светлина, на която ще може да четат трудното писмо на живота. Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на душата си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота. Ако е потребно да се дадат за него и някои външни белези, може да се кажат следните думи: Учителят имаше ръст съвсем малко над средния. Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено.
към текста >>

14. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П.
София, 21 юли 1925 г. Със сигурност никой не би могъл да го каже по-добре от автора на гореизложеното. Xарактерно за учението на П. Дънов е, че той засяга най-важните общочовешки проблеми и се стреми към висш синтез на духа и най-ценните завоевания на миналото, предимно на древния Изток, с духа и постиженията на новото време. Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот. Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П.
към текста >>

15. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и богата, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване.
Всеки сам трябва да реши кое за него е от по-голямо значение - формалното или неформалното общуване. Учението на ББ в редакцията на П. Дънов не възразява и срещу двете (с изключението за окултния ученик, което вече цитирахме). А принципите, върху които следва да изграждаме този род най-деликатни взаимоотношения, са ясно изложени в Словото. Остава само да ги оделотво- рим в живия живот. Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и богата, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване. До всеки велик мъж в историята на човечеството винаги е стояла и една велика жена, дори и до нас да не са достигнали сведения за нея. Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и богата, може да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си. Ако ли пък на всичкото отгоре е и непривлекателна, или ще направи от мъжа до нея виден философ (случаят със Сократ - от порядъка на изключение), или ще му вгорчи битието до най-високата възможна степен. Обратният вариант - за мъжа, който трансформира жената до себе си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!
към текста >>

16. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото.
И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава. Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа.
към текста >>

17. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината.
Слънцето се движи около друго слънце - движение в движение става. Но общата посока на всички тия движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел - Истината" (Учителят П. Дънов). Истината е цел, а не самоцел на космическото Развитие. Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината. А на своите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата условност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност. Ето какво се получава: Истина - свобода - отговорност Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на достъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Истината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъде използвана с максимална отговорност.
към текста >>

Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината.
Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П.
към текста >>

18. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Международната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюционно израстване и на личностите, и на народите.
А когато тази справедливост бъде приложена на дело, тя заличава всяко недоволство, всеки зародиш на неудовлетворение. Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива към добро. Това е Божествен потенциал, който следва да бъде зачитан от всички останали народи. Големите измежду тях трябва да се съобразяват в този смисъл с малките и обратно. Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие. Международната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюционно израстване и на личностите, и на народите. г) IV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта - справедливо разпределение на благата между всички живи същества Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: "Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога - бел. К. З.), което обгръща всичко в света.
към текста >>

Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината.
По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта. в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество. Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и духовно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите. Само тя, царствената Истина - лъч от сърцето на Бога, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си към неугасимата светлина на Божественото съзнание. Там, където отвека се ширят неизразимите със словото на езика владения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
към текста >>

19. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно.
Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА.
към текста >>

Не на последно място - той знае, че този процес е дълъг и труден и че той започва с израстването на собственото "аз".
Сега съответствието е следното: планинският живот - това е животът на ума, а животът на полето - е животът на сърцето. Изходният път от планината - това е пътят на човешката воля. Съответствие има във всичко. Ако ти можеш да направиш една връзка между планините и полетата, да разбереш пътя на движението им и туй, което си добил - тогава ще разбереш онова съответствие, което съществува в самия порядък на природата." Като венец на своето познание и разбиране за Природата окултният ученик вижда в нейно лице достоен партньор в изграждането на един по-добър, по-светъл и по-справедлив свят. Не на последно място - той знае, че този процес е дълъг и труден и че той започва с израстването на собственото "аз". И в тази насока Майката-Природа би могла да му бъде отличен помощник. Достатъчно е да следва нейните закони и да се стреми да работи за хармонията в нейната среда, както и за разумното отношение на човешкия род към нея. Тогава и тя ще му отговори със същото. И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота. "Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте.
към текста >>

20. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества.
Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества. В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле.
Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот.
към текста >>

Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие.
В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие. Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. "Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим.
към текста >>

Не бихме могли да очакваме, че всички земни хора са достигнали едновременно до аналогично равнище на своето духовно израстване.
Всяка промяна, която става със Земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия." Един от най-съществените елементи на културата на Любовта според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения. Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съзряването на общественото съзнание, преодоляването на предразсъдъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция. Новата култура, от позициите на тези разсъждения, представлява преди всичко нов морал, нов начин на мислене и поведение. Не бихме могли да очакваме, че всички земни хора са достигнали едновременно до аналогично равнище на своето духовно израстване. Както винаги, има напреднали и изоставащи. За всички тези процеси на глобални изменения в човешката характерология и на съответствие (или несъответствие) спрямо реформаторската дейност на Духа на Времето Учителят П. Дънов изтъква: "Ние воюваме, за да съборим на Земята затворите и бесилките. Това, което светът събаря, ние градим, а това, което те градят, ние го събаряме. По това се отличава новото учение от старото.
към текста >>

21. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

А съзнанието като потенциал кореспондира с отговорността, която човек носи с идването си в сегашния живот, с работата, която той трябва да извърши, за да осигури приемственост и еволюционно израстване, насочено към бъдещето.
Знанието е правене, действие, развитие. Това е същината на пътя към природата. Работата, не думите, е знанието. А работата е движение, трепет, едно вечно подмладяване на духа, на сърцето. Знанието съдейства за пробуждането на индивидуалното съзнание. А съзнанието като потенциал кореспондира с отговорността, която човек носи с идването си в сегашния живот, с работата, която той трябва да извърши, за да осигури приемственост и еволюционно израстване, насочено към бъдещето. Същевременно се утвърждава и възможността за развитие на човечеството като цяло - в резултат от личните усилия на милионите съзрели за духовния Път души. Животът е велика школа, която стимулира събуждането на съзнанието, което практически се свежда до обогатяване на ценностите, до прилагането на един висок идеал при всички обстоятелства на съществуването, до изпълняване на изначалните християнски норми на поведение. Във връзка с това Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото.
към текста >>

22. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел. К. З.). Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце. В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20).
към текста >>

23. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване.
Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта." Всесилната и всеприсъстваща Божия Любов обгръща като непобедим щит всички същества. Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората. Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответстващ на степента на неговата лична духовна еволюция. Тя тече непрекъснато изобилно от вечния Източник към всички.
към текста >>

Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта?
Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип. По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда." Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта? " От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността. Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля.
към текста >>

И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло.
свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П.
към текста >>

24. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна).
2. Еволюция на съзнанието "За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение.
към текста >>

В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието.
"И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н.
към текста >>

В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П.
То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта." В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П.
към текста >>

Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване.
И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение. 1) Обръщане към Бога Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност.
към текста >>

25. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума.
мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П. Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните.
към текста >>

Истинското израстване в Духа е с посока отвътре-навън.
З.) от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялото Небе." И още в тази връзка: "Богомилите сега идат отново. Животът минава в нова фаза." Често пъти в живота си забравяме, че всички външни обстоятелства в него са проекция на вътрешни, духовни причини. Истинското израстване в Духа е с посока отвътре-навън. Затова източната мъдрост проповядва, че победата над самия себе си е равностойна на победа над целия свят - алегорично, разбира се. В такава насока са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов за българите и славяните като цяло: "Българите са водили досега 150 войни, но все не им е вървяло. У славяните победата трябва да дойде отвътре. Отвътре трябва да дойде доброто, разширението
към текста >>

26. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Прераждането е условие за изменение на човешкия порядък в Божествен." Ученикът по духовния Път е длъжен да познава отлично тези закони и тяхното действие, за да избягва неизбежните капани в своето личностно израстване, за да бъде максимално полезен както за самия себе си, така и за своите ближни.
Тези два велики и всеобхватни космически закони функционират успоредно и в хармонично взаимодействие и единство. Поредицата от прераждания на отделния човек му предоставят възможността да решава успешно своите кармични задачи, да усвоява уроците на материалния свят и да се освобождава постепенно от кармичните си ангажименти. Разбира се, твърде често се случва той да натрупва и нови дългове, които да остават за разрешаване в бъдещите превъплъщения. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Кармата се ликвидира чрез преражданията. Прераждането е условие за изменение на човешкия порядък в Божествен." Ученикът по духовния Път е длъжен да познава отлично тези закони и тяхното действие, за да избягва неизбежните капани в своето личностно израстване, за да бъде максимално полезен както за самия себе си, така и за своите ближни. А в перспектива - и за реализацията на великия Божествен План за света. 1. Карма "В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и змии, и гущери, и насекоми, и млекопитаещи, и растения, всичко има в човека. Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха."
към текста >>

Но нали Бог е "многомилостив и дълготърпелив", както е казано в Библията - Той е изпълнен с безконечна милост и търпение по отношение темповете на духовно израстване на Неговите чеда.
Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация. При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата. Но нали Бог е "многомилостив и дълготърпелив", както е казано в Библията - Той е изпълнен с безконечна милост и търпение по отношение темповете на духовно израстване на Неговите чеда. Това, обаче, не бива да означава, че те следва да злоупотребяват с търпението Му. 2. Прераждане "Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има." "Човек дохожда много пъти на Земята, а не само един път.
към текста >>

Учението на ББ излага тезата, че прераждането на човешката душа е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения, т. е.
След 45-50 години отново идват тук, на Земята. Малките деца идват още по-бързо, след година или след 4-5 години пак са тук. Възрастните се връщат след 45-50-70 години. По-напредналите - след около 250-300 години. Най-напредналите - след 1500, а Учителите на човечеството - след 2000 години." Учението на ББ излага тезата, че прераждането на човешката душа е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения, т. е. така човек се научава да живее, "както Бог е постановил". Да се преродиш, според Учителя П. Дънов означава "да почнеш изново работа, която си напуснал". Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата. И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят.
към текста >>

Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване.
Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот. Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него. Земята е това толкова важно космическо "училище". Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване. След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят. Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература. Ще приключим настоящата тема с една любопитна илюстрация. На 16.06.1937 г. се ражда престолонаследникът на Царство България княз Симеон - първороден син на цар Борис III и царица Йоана.
към текста >>

27. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

...Всички религии са методи за възпитание и облагородяване на човека." В качеството си на методи за духовно- нравствено израстване на хората отделните религии обладават преходен характер.
Всяка подобна теоретична концепция представлява система от идеи, които - за бъдат въплътени на земен план - би трябвало да се излеят в материална форма. Именно тези приземени форми на извечната Божия Премъдрост, пригодени към манталитета и степента на духовна зрелост на човека-съвременник, представляват познатите ни религии. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон на Божественото дърво. Следователно всеки клон трябва да стои на дървото. ...Всички религии са методи за възпитание и облагородяване на човека." В качеството си на методи за духовно- нравствено израстване на хората отделните религии обладават преходен характер. Те са в този смисъл форми, представящи съдържанието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент. От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността. Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище. За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат."
към текста >>

Но Паневритмията е цялостна, завършена методика за физическо и духовно укрепване и израстване на човека върху основата на хармонизиране с енергиите и силите на Живата Разумна Природа.
Цоневски са допуснали сериозно изкривяване на действителното положение на нещата. Истината е, че последователите на Учителя П. Дънов (членовете на ББ у нас и в чужбина) действително притежават своеобразна култова система, но в нея няма нищо езическо. Твърденията от рода на "поклони" и "ходене по роса преди и след изгрев слънце" са напълно безпочвени. Може би в този случай авторите на учебника по мисионерство са имали пред вид някои от упражненията на Паневритмията (разгледана подробно в отделна тема от този лекционен курс). Но Паневритмията е цялостна, завършена методика за физическо и духовно укрепване и израстване на човека върху основата на хармонизиране с енергиите и силите на Живата Разумна Природа. Като комплексно средство за повишаване на психо-физическия тонус на хората тя е възприета вече в много страни по света. Това, разбира се, не означава, че чрез нея се разпространяват езически вярвания и суеверия, както твърдят двамата православни богослови. Последователите на Учителя на ББ у нас наистина посрещат изгрева на слънцето, но не защото са езичници, а понеже знаят, че то е енергийният източник на живота в цялата Слънчева система и че в миговете на изгрев (особено!) и на залез то отдава най-големи количества от тази благодатна енергия на Земята. Днес това вече е установено със средствата на официалната наука, измерено е с безпристрастните апаратури на специалистите в областта на природните научни дисциплини. По времето на земната изява на Учителя П.
към текста >>

28. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Ми - първата стъпка, постижение и израстване.
Природата е построена върху тоновете на музиката. Когато говори за тон, Учителят П. Дънов разбира не само степен в гамата, а има пред вид едно състояние в живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение по пътя на окултния ученик: "Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество - възвишеното, благородното чувство, третото качество - добрата постъпка." На друго място в Словото си духовният Учител подчертава, че степените в гамата отговарят на следните състояния: До - начало, напрежение, едно малко семе, което е посято в почвата. Ре - движение, определена посока, покълване. Ми - първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца - човек се самоопределя. Фа - укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята; готовност за работа в съзнателния живот. Сол - животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, красотата. Ла - развитие, зреене, приемане благата на живота. Си - един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.
към текста >>

29. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността.
(Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подробно по-нататък в настоящото изложение). Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността. Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи. Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата.
към текста >>

Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П.
То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог.
към текста >>

Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа.
Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържание на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост - и преди всичко индийската - извежда от този принцип универсалния закон за Кармата. Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свързано с вътрешното единство на всички нейни упражнения. Обвързаността между тях - идейна, логическа и духовно-мистична - е именно от причинно-следствен характер. Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа. По-горе вече нарекохме тези етапи "посвещения", на брой седем. В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). VII. Принцип на единството и сродството Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род.
към текста >>

Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване.
Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа. При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме четири пресечни точки между двете геометрични фигури. Можем да ги наречем условно A, B, C и D. Именно през тези четири точки протичат съграждащите сили и енергии на духовните йерархии и се вливат в невидимата структура на човека, изпълват със светлина и мощ неговите духовни тела. Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване. Останалата част предава на другите живи същества, с които влиза в общение. За този вид взаимодействие с великата Разумност на Всемира Учителят П. Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата.
към текста >>

В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания.
към текста >>

1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване.
Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека. Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки: 1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието. 3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро. От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция.
към текста >>

Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо.
Ако вие може да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и). Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов). Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души. Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо. Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възприета и разпространена Паневритмията. Дори само този факт (засвидетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П. Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение.
към текста >>

Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото еволюционно израстване.
V раса е на обективното знание, на рационалното, на външното изучаване на Природата - раса на ума. VI раса е и ще бъде на Любовта. Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с Любовта. Силите и идеите, вложени в Паневритмията, ще се превърнат в действителност именно в VI раса. Учителят П. Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото еволюционно израстване. И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Учителят П. Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следователно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в определена форма. Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция.
към текста >>

"Кундалини" (почиваща в първата чакра - "Муладхара", готова за действие), се развива като змия и се изкачва нагоре по продължение на гръбначния стълб в хода на еволюционното израстване на личността.
Този кръг обхваща цялото тяло - отпред, отзад, отгоре и отдолу. Когато той се образува добре, човек има хубаво разположение." Гръбначният стълб на човека - това е главната ос на тялото, която анатомически представлява естествената и органическа връзка на трите части на тялото (глава, торс и крайници). При голяма част от гръбначните животни тази ос е гъвкава и в нея се помества гръбначният мозък. Извънредно мощната първоначална формираща сила, т. нар. "Кундалини" (почиваща в първата чакра - "Муладхара", готова за действие), се развива като змия и се изкачва нагоре по продължение на гръбначния стълб в хода на еволюционното израстване на личността. Това е по естеството си регенерираща енергия - извор, помещаващ се у човека, който го пречиства и сам укрепва в хода на духовното му развитие. От друга страна, гръбначният стълб е символ на връзката между духа и материята, между това, което е горе, и онова, материалното, което е долу. Учителят на ББ в нашата страна подчертава важността на положението на гръбначния стълб при па- невритмичните движения: "Изпълнявайте всички упражнения, като поддържате изправен гръбначен стълб." И на друго място в Словото му: "Тялото да бъде изправено. Навеждането показва, че имате два центъра, единият - към Земята, а другият - към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята.
към текста >>

30. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Според него молитвата, размишлението, концентрацията, съзерцанието и медитацията са важни методи за духовно израстване и общуване със селенията на Божественото.
След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи. За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. ...В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен." Според него молитвата, размишлението, концентрацията, съзерцанието и медитацията са важни методи за духовно израстване и общуване със селенията на Божественото. Най-краткият път към Бога е обаче без съмнение Любовта - първата и най-великата заповед в Христовото благовестие. Свещени са миговете, в които Учителят П. Дънов говори за Бога - Великото Разумно Начало във Вселената. Словото му става особено проникновено, той бива озарен от бликаща вътрешна светлина: "Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, Той я прониква и организира и действа във всички същества. Той говори във всяка душа, във всяко сърце.
към текста >>

Някои изследователи свързват произхода на българския духовен Учител със Сириус - двойна или тройна звезда в астрономията, която в космически аспект е по- древна и по-развита от Слънчевата система, изпраща мощни енергии към нея, в някаква степен направлява нашата еволюция и е отправна точка за продължаване на духовното усъвършенстване на някои от човешките същества, приключили със земния стадий от своето индивидуално израстване.
Това положение на нещата не е дадено веднъж завинаги. Както и всичко останало във Вселената, то подлежи на възходящо развитие, на еволюция. Какво бихме могли да кажем тогава за действителния произход на един Миров (Световен) Учител, какъвто безспорно е Петър Дънов? Извън всякакво съмнение той също е звезден дух. Ако произлиза от нашето духовно Слънце, то тогава би трябвало да принадлежи към някоя от висшите му йерархии. Някои изследователи свързват произхода на българския духовен Учител със Сириус - двойна или тройна звезда в астрономията, която в космически аспект е по- древна и по-развита от Слънчевата система, изпраща мощни енергии към нея, в някаква степен направлява нашата еволюция и е отправна точка за продължаване на духовното усъвършенстване на някои от човешките същества, приключили със земния стадий от своето индивидуално израстване. Не липсват и мнения, че Учителят Петър Дънов е Пратеник от самото Централно Слънце на нашата галактика - Млечния път, назовано в някои литературни източници Алфиола. Негови съвременници пък твърдят, че в отговор на въпроса за произхода си той самият е заявил, че идва от съзвездието Плеяди. Може би най-съществено от гледна точка на духовното познание е да подчертаем, че без всякакво съмнение Петър Дънов е един от най-великите Учители на Христовия импулс, който е еволюционен по своята същност и насоченост. Но, както вече подчертахме, истинският, най-точният и най-проникновен отговор на този въпрос остава (и може би завинаги ще остане) дълбока мистична тайна, загадка на Божествения свят, която висшите Сили в Проявеното Битие не бързат да разкриват. Така е и с произхода на всички останали велики духовни Учители на земното човечество, независимо от това какви определения и разкрития за тях можем да срещнем в специализираната книжнина.
към текста >>

31. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума.
„Вас ви чака едно славно бъдеще (курсивът мой – К.З.) , което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.“ Изразът „славно бъдеще“ в случая означава победа на Божественото над низшето у човека, възцаряване на хармония между хората, от една страна, и между хората и природата, от друга страна, триумф на Космическия план за Земята. А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“ От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос?
към текста >>

Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване.
– „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна! Следват заключителните думи на Учителя П. Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни синове и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване. Ако се съпротивлява, възмездието ще бъде страшно – не защото Бог го иска, а понеже към стария дълг ще бъде прибавен нов, още по-голям. Т.е. духовната мисия на България в съвременната епоха просто няма алтернатива. Такова е действието на обективните космически закони. Учителят на ББ у нас предупреждава сериозно и водачите на българския народ от всички сфери на обществения живот: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
към текста >>

32. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот;
Добродетелите, нравствените принципи и норми трябва да се развиват у младото поколение не чрез морализиране, а посредством самия живот, като следствие от непосредствения житейски опит. 4) Навременност: Актуалният поглед на Учителя П. Дънов към изискванията на новото образование издига тезата за наличието на три образователни периода за подрастващите: а) първи – предучилищна възраст (от раждането до седмата година); през този период се развива предимно волята, а най-важният метод на възпитанието и образованието следва да бъде подражателността; б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот; в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии. Принципът на навременността изисква през всеки от посочените три образователни периода да се използват специфични методи, продиктувани от равнището на психо-физическото развитие на учащите се. Не на последно място – образованието трябва да се обвърже и с тенденциите и задачите на епохата, като следствие от утвърждаващата се планетарна схема на глобализация. 5) Следване методите на природата: „В образованието трябва да се приложат методите на Разумната Природа“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии.
4) Навременност: Актуалният поглед на Учителя П. Дънов към изискванията на новото образование издига тезата за наличието на три образователни периода за подрастващите: а) първи – предучилищна възраст (от раждането до седмата година); през този период се развива предимно волята, а най-важният метод на възпитанието и образованието следва да бъде подражателността; б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот; в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии. Принципът на навременността изисква през всеки от посочените три образователни периода да се използват специфични методи, продиктувани от равнището на психо-физическото развитие на учащите се. Не на последно място – образованието трябва да се обвърже и с тенденциите и задачите на епохата, като следствие от утвърждаващата се планетарна схема на глобализация. 5) Следване методите на природата: „В образованието трябва да се приложат методите на Разумната Природа“ (Учителят П. Дънов). Разумността на живата природа става достъпна за все повече пробудени човешки души.
към текста >>

33. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Въз основа на тези факти имаме всички основания да обявим Библията за вечно млада Книга – поради иманентно заложения в нея заряд на непрестанното духовно-нравствено обновление и израстване.
И философията, и езотеричното познание ни учат, че формата е преходна и служи само за израз или проявление на съдържанието и смисъла, вложени в нея и вдъхващи ў живот. Така и буквата в свещения библейски текст е само външна изява на Духа, Който е истинският Автор и Вдъхновител на Божественото Откровение в неговия писмен вид. Затова Библията е стара само по възраст – първите нейни книги (от Стария Завет) са написани около 1500 години преди Рождество Христово, а последните (от Новия Завет) са завършени в началото на второто столетие след Рождество Христово. И ако формално възрастта на Свещеното Писание се изчислява, както виждаме, на около 3500 години, то духовният елемент в нея, който предопределя и непреходната ў стойност, няма и не може да има количествена обусловеност. Понеже той изхожда от Вечността на Твореца и има за цел да съдейства на пробудените души да поемат своя път към нея. Въз основа на тези факти имаме всички основания да обявим Библията за вечно млада Книга – поради иманентно заложения в нея заряд на непрестанното духовно-нравствено обновление и израстване. Затова и е нелепо да се твърди, че Бог веднъж завинаги е казал Своята дума, че Откровението Му е приключило с окончателното оформяне на каноническия библейски текст. Бог е говорил, говори и винаги ще продължава да говори на хората: „Ако Господ в миналото е говорил на хората, Той и днес ще им говори, ще им говори и в бъдеще.“ Въпросът е: доколко те съумяват да доловят Неговия глас сред пъстрата шумотевица на дните си, доколко са способни да го разграничат от всички фалшиви имитации и да извлекат от него мъдрост и упование за себе си и за всички останали?! Изглежда, малцина са успели да го постигнат. Безспорно един от тях е нашият, българският духовен Учител Петър Дънов, който в течение на половин век споделя с готовите да го чуят и разберат личния си духовен опит. Той се обръща и към сърцата на своите последователи, а не само към техния разум:“Някои от вас знаят повече от мен написаната Библия, пък и чак толкова не я уча, защото е резюме от една голяма Библия.
към текста >>

34. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Една малка част от апостолите – най-преданите служители на космическата трансформация, достигат такъв ръст на еволюционно израстване, който им позволява да се включат във вътрешната Школа.
Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред. И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки. И така Словото достига до сърцата и душите на всички. Който е познал Истината, който е отпил от нектара на Божественото учение и го е превърнал в неразделна част от себе си – от своята система от възгледи, мислене и поведение, – той бива призован да разпространява това благовестие навред. Една малка част от апостолите – най-преданите служители на космическата трансформация, достигат такъв ръст на еволюционно израстване, който им позволява да се включат във вътрешната Школа. За този процес на избиране малцина измежду множеството призвани Учителят П. Дънов посочва: „Христос казва: „Идете и проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Отивам да ви приготвя място и ще дойда да ви взема.“ Той говори за онези, които ще влязат във вътрешната Школа – да изучават Битието (курсивът мой – К.З.).“ Божественото учение има застъпници и опоненти. Първите се делят на две групи: 1) активни – апологети и апостоли, и 2) пасивни – а) такива, които го приемат вътрешно, но не го прилагат или разпространяват; и б) такива, които са безразлични към него.
към текста >>

35. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Учителят познава превъзходно този път на духовно израстване и внимателно, с неизчерпаемо търпение, постоянство и Любов, стиснал здраво ръката му, без да я изпуска, повежда ученика по него: „Невъзможно е посвещение без Учител!
Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара. Българският Пратеник на Бялото братство описва този контур от общуването помежду им с кратки и точни думи: „Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“. Учителят познава превъзходно този път на духовно израстване и внимателно, с неизчерпаемо търпение, постоянство и Любов, стиснал здраво ръката му, без да я изпуска, повежда ученика по него: „Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук, на земята, и горе, в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.“ В отношенията между Учителя и ученика царуват строги правила, които не търпят изключения. Но законът за свободната воля е в сила и тук, в тази толкова деликатна област на духовната комуникация.
към текста >>

36. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение.
1. Увод: Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо. Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България.
към текста >>

При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване.
В своите отношения душите съставят хармонични групи (курсивът мой – К.З.). Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение (инволюция – период на низхождане на Духа в материята, при който Той изгражда света на формите; низходящо развитие на душата с цел овладяване уроците и опитностите на материалния свят; б.К.З.) те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига (курсивът мой – К.З.), която минава през различни полета. При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот. Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“). Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство).
към текста >>

То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот.
Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него.
към текста >>

37. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Виделината е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава.
Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната. За да преминеш отвъд, ти е необходима виделина. Според Учителя П. Дънов, както бе посочено по-горе, „тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства“. Виделината е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава. Като следствие тялото се превръща в съвършен инструмент за проява на духовното начало. Както казва ап. Павел: „... И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Като дар от Небесния Отец виделината е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота. Сама по себе си виделината не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа.
към текста >>

38. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота.
Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична. И никакви връзки, и никакви ходатайства не ще му помогнат да постигне желаното, докато той самият не го извоюва със собствени сили! Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество. В тази насока те имат един съвършен и вечен образец – най-великия измежду духовните Учители на човечеството, Христос.
към текста >>

Поне за епохата, в която живеем, то е задължителен елемент в духовното израстване на личността.
А разумното, пречистено желание вдъхва вътрешна увереност и непреклонност на онзи, който е овладял низшата си природа. В тази насока Учителят на ББ у нас споделя: „Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание – двете заедно, усилват волята.“ Страданието е част от нашия земен живот. Поне за епохата, в която живеем, то е задължителен елемент в духовното израстване на личността. Когато на Земята възтържествува Шестата коренна (окултна) раса, от него няма да остане и следа. Но днес, тук и сега то е неизменен спътник на житейския ни път. Страданието е изпитание, изпратено ни, за да го приемем със смирение и така то да допринесе за нашето пречистване и извисяване. Осмисленото, посрещнато с разбиране и смирение страдание е предпоставка за нашето духовно пречистване. Както и в поредица други случаи, значителна част от страданията биват причинени от неразумните човешки желания.
към текста >>

Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване.
Нейната неприкосновеност е гаранция и за неговата вътрешна сила и непобедимост, и за удовлетворението на неговия Учител при вида на един ревностен, волеви и постоянстващ в Доброто ученик: „Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов). Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота. Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа. Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване. Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота. Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване. Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до утвърждаването на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! “ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

39. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Езотеричното познание ни учи, че ако тя бъде използвана разумно и бъде разгърнат целият неин съзидателен потенциал, ще настъпи нейното трансформиране в най-фина творческа енергия, която от своя страна съдейства решително за духовното израстване на личността.
А то може да бъде фатално! Не за вечността, разбира се, а за конкретното въплъщение в материално тяло. Така че нека се заредим с мъдростта на търпението, както ни съветва Учителят на ББ у нас, и да бъдем постоянно будни в очакване на тази наистина изключителна по значимостта си среща. А на онези измежду нас, за които тя вече се е състояла, нека пожелаем да оползотворят целия ў благодатен, възхитително красив потенциал! В основата на най-интимните отношения между мъжа и жената лежи сексуалната енергия. Езотеричното познание ни учи, че ако тя бъде използвана разумно и бъде разгърнат целият неин съзидателен потенциал, ще настъпи нейното трансформиране в най-фина творческа енергия, която от своя страна съдейства решително за духовното израстване на личността. И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида. Възпроизводството на човешкия род представлява по същността си отражение на творческата природа на Върховното Божество. Способността на хората да даряват с плът въплъщаващите се души е техен велик дар от Всевишния. Дар, но и височайша отговорност. И не за удоволствие или удовлетворяване на нагона е дадена тя, а за продължаване на поколенията и осигуряване форми за проявление на безсмъртните същности, устремени по своя еволюционен път във Вселената.
към текста >>

И че осмислената жертва във владенията на материята, която подпомага реализирането на еволюционния План на неговия Автор, съдейства за духовното израстване както на принеслите тази велика жертва, така и на онези, към които тя е била насочена.
В своето Слово Учителят на ББ у нас предлага и един точен критерий за това, дали бракът между мъжа и жената е изграден върху здрава основа – готовността да се жертваш: поотделно един за друг и двамата заедно – за Бога: „Един мъж никога не трябва да се жени за една жена, която той не обича и за която не е готов да жертва всичко. И една жена не трябва да се жени за един мъж, когото не обича и за когото не е готова да пожертва живота си. Двама души не трябва да се женят, ако не обичат Господа и не са готови да се жертват за Него.“ В случая не става дума за обикновена жертва, а за максималната, най-извисената – тази, която полага пред олтара на Божественото най-скъпото, живота. Това твърдение на великия Посветен може да бъде тълкувано поне по два начина: 1) встъпвайки в женитба, двамата съпрузи следва да бъдат готови да пожертват един за друг всичко най-ценно, с което разполагат, дори и живота си; 2) в своето съвместно съжителство те трябва да имат за цел постигането на един висок идеал – установяването на пълна хармония помежду си и спрямо околния свят и целенасочено подпомагане осъществяването на Божия Промисъл за тях двамата и за човечеството като цяло. В името на постигането на тези благородни цели те следва да бъдат готови на всичко, включително и да отдадат живота си с пълното съзнание, че той не приключва със смъртта на телесната форма, а продължава в невидимия свят на друго, по-високо равнище на проявление. И че осмислената жертва във владенията на материята, която подпомага реализирането на еволюционния План на неговия Автор, съдейства за духовното израстване както на принеслите тази велика жертва, така и на онези, към които тя е била насочена. Като изразители на двата водещи принципа в Космоса мъжът и жената са носители на определени специфични качества и заложби. Техните личностни характеристики, произтичащи от половата им принадлежност, са обект на разглеждане освен от страна на духовното познание, но и на редица съвременни науки, каквито са психологията, антропологията, социологията и други. Всички те – независимо от същностните им различия, породени не от обекта на изследване – човека в неговите многобройни проявления, а от различните задачи, които си поставят при изучаването му, са единодушни в един генерален извод. Той гласи, че силата на мъжа или неговата отличителна особеност е мисловността или разумът. При жената – съответно чувствителността или емоционалното начало.
към текста >>

Дънов в случая предполагат именно общност на интереси, идеи и еволюционно израстване.
Съществените различия помежду им в някоя от тези области на личностната същност и еволюция биха могли да предизвикат непреодолими противоречия и нетрайност на връзката. От подчертано значение е равнището на просветеност на двамата относно духовните закони, властващи във Вселената, и – в частност – спрямо онези, засягащи именно отношенията между половете. Подобни познания, особено ако са дълбоко осмислени и бъдат прилагани в практиката, могат да изиграят решаваща роля за хармонизирането на двойката. В този ред на мисли си заслужава да чуем и мнението на великия Посветен на България: „За да се оженят, хората трябва да имат една допирна точка в Божествения свят, една допирна точка в духовния свят, една допирна точка във физическия свят. Ако ги няма тези три допирни точки, да не се женят.“ Допирните точки в лексиката на Учителя П. Дънов в случая предполагат именно общност на интереси, идеи и еволюционно израстване. Наличието на хармонично съчетание в тези области на човешката същност и изява полага основите на брачно съжителство между мъжа и жената, което бихме могли да наречем творческо съдружие. Независимо от степента си на подготвеност за женитба всеки търси в нея щастието. И то не какво да е, а върховното щастие, което може да предложи земният живот! Никой не е в състояние да ни отнеме стремлението към и правото на щастие. Но дали винаги го търсим на правилното място и в точното време?
към текста >>

40. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата.
И няма как да е другояче, понеже те са неизчерпаеми. Темата за смирението е една от тях. Висша добродетел в християнството, задължително условие за равномерното придвижване на окултния ученик по духовния Път, въпиюща необходимост на всяка крачка в ежедневието, смирението остава неизменно една от най-важните цели в самоосъществяването на човешката личност. Нито един от великите духовни Учители на човечеството не е пропускал в своята проповед да отбележи извънредната значимост на смирението за изграждането на ореола от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за Божествената Истина. Българският Учител на Любовта – Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), не прави изключение в тази насока. В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата. В своето вдъхновено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение. В случая той е обрисуван като непристъпен връх, а долината е символ на всичко, създадено от творческата Му воля, което жадува за Неговата несекваща грижа и благоволение. Първата фраза на музикален език би могла да бъде наречена „крешендо“ (плавно засилване на звука при изпълнението на музикална фраза) – постепенното възкачване на душата към върха на космическата Пирамида и укрепването на крилете ў в този духовен полет. Съответно втората фраза носи печата на „декрешендо“ (плавно затихване на звука в музиката) – неизчерпаемата Божествена енергия се разстила последователно върху все по-ниските пластове на Битието, давайки израз на всеобхватната и животворяща Божия Любов.
към текста >>

41. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Понеже всяко истинско израстване в Духа става единствено и само в мълчание.
И то не избирателно, а надясно и наляво, с непресекващ ентусиазъм и нарастващо вдъхновение поради наистина чудотворния характер на преживяното. Те се чувстват щастливи, сякаш нагиздени в нова, невидима за очите премяна. И тъй като искат и всички останали да се докоснат до тяхното щастие, разказват на всеки, който им отдели време и внимание да ги изслуша, какво означава да тръгнеш по духовния Път и какви небивали чудеса го съпътстват. Нищо лошо няма в това, разбира се. Но проблемът е, че пътят може да свърши дотук – до мястото на неовладяното желание да споделиш радостта си с ближния. Понеже всяко истинско израстване в Духа става единствено и само в мълчание. Не мълчанието на немия или посредствения, а на осъзнатия – на онзи, който узрява да открие Мъдростта в тихия глас на Божественото, звучащ в лоното на душата. Без гръмки фрази и фанфари, без фойерверки и прочувствени тиради, той те повежда по Пътя – предназначения единствено и само за теб Път. Каквито и лични опитности да имаш, колкото и любопитни и смайващи да са те, те са само твои. Никой друг няма и не може да има същите. За всекиго те са различни, неповторими.
към текста >>

С присъщата си деликатност и стремеж да не се почувства някой персонално засегнат, българският духовен Учител обръща сериозно внимание на значението на мълчанието за духовното израстване на ученика по избрания Път.
Ако придобиваш подобни опитности, за да подхранваш егото си, значи си още твърде далеч от Истината. Значи все още си в плен на Луцифер, сиреч на гордостта и самолюбието. В своето Слово Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) не подминава и проблема за мълчанието. На пръв поглед в беседите и лекциите му тази тема не е между най-подробно разгледаните. Ала ако надникнем между редовете им, ще разберем, че не е така. С присъщата си деликатност и стремеж да не се почувства някой персонално засегнат, българският духовен Учител обръща сериозно внимание на значението на мълчанието за духовното израстване на ученика по избрания Път. А където е нужно, е съвсем категоричен и дори строг. Например, по повод приказливците, които изгарят от нетърпение да разгласят навред колко много са напреднали в духовно отношение, той отбелязва: „Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш.“ На какво можем да се осланяме? – Само на трайно придобитото, на непоклатимото, на онова, което е пуснало дълбоки корени в нетленното ни естество. Ако днес си чул Бог да ти говори, а не можеш да се помириш със съседа си, това трайна придобивка в Духа ли е? Или молитвата ти за нещо възвишено е била чута и изпълнена, а не можеш да се пребориш с алчността си за материални притежания.
към текста >>

Хронологията на естественото духовно развитие и израстване предполага първо да култивираме мълчанието, а след него и благодарение на него – и вътрешния мир.
Крачката от своя страна би могла да се окаже прекалено дълга и опасно подхлъзваща. Както винаги, изборът е наш. Мълчанието в духа е близък сродник на вътрешния мир у човека. Те винаги ходят ръка за ръка – сякаш сиамски близнаци, и като правило едното изгражда опората за другото. Кое от двете е първичното? Хронологията на естественото духовно развитие и израстване предполага първо да култивираме мълчанието, а след него и благодарение на него – и вътрешния мир. Когато и двете вече са налице, обикновено вътрешният мир е този, който обуславя мълчанието. И все пак при всеки е различно, няма генерална норма на взаимоотношенията помежду им. В тази връзка концептуално звучат следните думи на Учителя П. Дънов: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно.“ Което, освен всичко останало, означава, че мълчанието не е само предпоставка за или белег на духовното израстване, а реално постижение по пътеката към съвършенството. Пътят на мълчанието е път на истинското познание.
към текста >>

Дънов: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно.“ Което, освен всичко останало, означава, че мълчанието не е само предпоставка за или белег на духовното израстване, а реално постижение по пътеката към съвършенството.
Кое от двете е първичното? Хронологията на естественото духовно развитие и израстване предполага първо да култивираме мълчанието, а след него и благодарение на него – и вътрешния мир. Когато и двете вече са налице, обикновено вътрешният мир е този, който обуславя мълчанието. И все пак при всеки е различно, няма генерална норма на взаимоотношенията помежду им. В тази връзка концептуално звучат следните думи на Учителя П. Дънов: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно.“ Което, освен всичко останало, означава, че мълчанието не е само предпоставка за или белег на духовното израстване, а реално постижение по пътеката към съвършенството. Пътят на мълчанието е път на истинското познание. Не става дума за знанието, получено от външни източници – книги, електронни медии, филми, лекции, разговори и пр., а за дълбинното вътрешно познание, придобито от непосредственото общуване с Духа. То не се нуждае от материални носители, от вербална или визуална връзка или канал за протичане. То се съдържа в твоята безсмъртна Божествена искра – дар от Бога. Необходимо е само да протегнеш ръка и да го поемеш.
към текста >>

42. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни.
Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Напротив! – „Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непреривно – и когато сме будни, и когато спим“ (Учителят П. Дънов). Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си. Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога. Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов). Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда.
към текста >>

А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина.
Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“ „Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“ При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“ Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората. И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов. А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина. Молитвата е общуване с Духа и в Духа.
към текста >>

43. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Те принасят тази прескъпа жертва пред лицето на Бога с пълното съзнание, че тя е абсолютно необходима за духовното израстване на техните по-малки братя и сестри.
Какво да кажем тогава за въплъщенията на великите Учители на човешкия род?! Тяхната поява в плът не е задължителна, понеже те вече са надраснали потребността от инкарнации в нашата материална действителност – напуснали са завинаги цикъла от раждане, смърт и ново раждане, т.нар. „самсара“ (от санскрит). Тяхното проявление в земно тяло е открай докрай доброволно. От това произтича и несравнимо по-високата стойност на жертвата, която полагат смирено пред олтара на всемирното Развитие, като цяло, и на еволюцията на човечеството, в частност. Те принасят тази прескъпа жертва пред лицето на Бога с пълното съзнание, че тя е абсолютно необходима за духовното израстване на техните по-малки братя и сестри. И че по-високата степен на духовна извисеност означава не господаруване, а по-голяма отговорност и по-всеотдайно служение. Отговорност спрямо Божия план за Земята и Вселената. Служение спрямо незрящите, пробуждащите се и пробудените души, като целта е първите две групи да се влеят в третата, да я разширят максимално и така да наклонят решително везните на планетарната духовност. До критичната точка, от която нататък човечеството следва да премине съвкупно в една по-фина сфера на мировата Реалност (наречена от ап. Петър „ново небе и нова земя“ във II Петр. 3:13).
към текста >>

Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането ў като нормално функционираща духовна структура.
Общността от адепти, последователи и симпатизанти като правило носи названието „окултна Школа“ или просто „Школа“ (този аспект от жертвата на духовните Учители ще разгледаме по-подробно в следващата подточка в)). Именно в общуването с хората бива проверена най-щателно степента на духовна зрелост на съответния велик Учител и способността му да предава придобитото знание в достъпен за аудиторията вид. Под „духовна зрелост“ в случая имаме пред вид неговата подготвеност да служи и да се раздава на всички до степен на саможертва. в) изграждане на окултна Школа: По своята същност окултната Школа представлява умален модел на земното човечество. Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането ў като нормално функционираща духовна структура. Изграждането на окултна Школа подлага на сериозен изпит способността на съответния Учител да организира общността от своите последователи, да координира усилията им да живеят и работят съвместно на Божията нива, да хармонизира техните разностранни съдби, характери и предразположения. За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората. Нужни са и ярко изразени организаторски качества, талант на координатор и хармонизатор на една хетерогенна маса от човешки същества, чиито цели и интереси – независимо от единството на убежденията (което далеч не винаги е безусловно) – нерядко ги противопоставят един на друг. Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда. Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност.
към текста >>

Мащабите и значимостта на земната мисия на един велик Учител определя неговия ранг в стълбицата на еволюционното израстване.
И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера. И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената. г) земната мисия: Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът. Мащабите и значимостта на земната мисия на един велик Учител определя неговия ранг в стълбицата на еволюционното израстване. Когато мисията на някого от тях обхваща земните хора като цяло, тогава именно говорим за „Миров“ или „Световен“ Учител. Мисията на всеки автентичен Учител има външна (явна, открита) и вътрешна (съкровена, мистична, скрита) страна. Всички контакти на съответния Учител със социалната среда, сред която е въплътен, са насочени към реализацията на външната страна от мисията му. Към тази му изява спадат благовестието (проповедта) му, работата с ученици, последователи и външни за създадената от него Школа хора, както и – в някои случаи – връзките му с органите на държавната власт и/или други институции, имащи отношение към осъществяването на земната му задача. Този аспект от дейността му е открит за погледите на всички – и симпатизиращи, и враждебни спрямо делото му.
към текста >>

44. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Разумността в случая предполага топлина на чувствата, светлина в мислите, хармония със самия себе си и със света като цяло и подем в духовното израстване на човека.
Царството Небесно, според думите на Богочовека от Назарет, е крепост, която следва да бъде превзета с щурм. А това могат да извършат само безстрашните. И по-точно – безстрашните служители на Божията всепобедна Правда и Любов. Те започват от малкото и завършват с голямото: „Смели хора са нужни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи“ (Учителят П. Дънов). Служението на храбрите, обаче, освен всичко останало, трябва да бъде и разумно. Разумността в случая предполага топлина на чувствата, светлина в мислите, хармония със самия себе си и със света като цяло и подем в духовното израстване на човека. Израстване, което превъзмогва границите на времето и пространството и оставя своя златен отпечатък във Вечността. Учителят П. Дънов е изразил всичко това по следния начин: „Тази вечер ще изпратите едно топло чувство и една светла мисъл към невидимия свят за повдигане на вашата душа. Не на тялото, а на душата, не във времето, а за вечното. Тази вечер в хармония да бъдете със себе си и всички.
към текста >>

Израстване, което превъзмогва границите на времето и пространството и оставя своя златен отпечатък във Вечността.
А това могат да извършат само безстрашните. И по-точно – безстрашните служители на Божията всепобедна Правда и Любов. Те започват от малкото и завършват с голямото: „Смели хора са нужни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи“ (Учителят П. Дънов). Служението на храбрите, обаче, освен всичко останало, трябва да бъде и разумно. Разумността в случая предполага топлина на чувствата, светлина в мислите, хармония със самия себе си и със света като цяло и подем в духовното израстване на човека. Израстване, което превъзмогва границите на времето и пространството и оставя своя златен отпечатък във Вечността. Учителят П. Дънов е изразил всичко това по следния начин: „Тази вечер ще изпратите едно топло чувство и една светла мисъл към невидимия свят за повдигане на вашата душа. Не на тялото, а на душата, не във времето, а за вечното. Тази вечер в хармония да бъдете със себе си и всички. От всички се иска едно разумно служене (курсивът мой – К.З.).“ Рано или късно разумното служение довежда ученика до придобиване на Божествената Мъдрост и Любов.
към текста >>

45. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.“ От нас се очаква да достигнем такова равнище на духовно израстване, че да умеем да обичаме така, както Бог обича.
Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е Господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.“ От нас се очаква да достигнем такова равнище на духовно израстване, че да умеем да обичаме така, както Бог обича. А това означава да мислим, да чувстваме и да действаме като Него. Само тогава бихме могли да изпитаме онова щастие и блаженство, които Той изпитва във всеки миг на безкрайността, в която живее. Всичко останало, колкото и да е примамливо и бляскаво, е само подготовка за триумфа на окончателното сливане с Божественото. И е съвсем логично първият и най-важен обект на обичта ни да бъде самият Източник на всемирната Любов: „... Искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си.“ Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича.
към текста >>

46. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Колосален е потенциалът на израстването, скрит във всяко противоречие!
Ще се изправите и ще кажете: „Ще го направя доброто, Господи! “ В това е силата на живота. Ако вие не можете по този начин да постъпите, никога няма да намерите Господа и винаги ще сте в противоречия“ (Учителят П. Дънов). Високият идеал обладава чудодейната мощ да решава всички противоречия, ако бъде приложен в точното време и на точното място. Човекът, който го обладава, съзира в противоречията не само предизвикателство, а и трамплин за собственото си духовно-нравствено развитие и извисяване. Колосален е потенциалът на израстването, скрит във всяко противоречие! Разсичайки Гордиевите възли на противоречията, ние напредваме с широки стъпки по пътя на богоуподобяването. Човекът на високия идеал никога не претендира, че го притежава. Той не говори за убежденията си, освен когато изрично не го запитат за тях. Във всичките си действия е съвършено безкористен. В тях е отразена дълбоката му и искрена вяра в Бога.
към текста >>

47. 'Преплетени съдби' - Невена Неделчева

Пред героите стои задачата да се научат да обичат с любовта на душите, с Божествената Любов - онази любов, която помага за израстването на ученика.
"Преплетени съдби" роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Романът "Преплетени съдби" помага на читателя да открие едно ново измерение на любовта. Пред героите стои задачата да се научат да обичат с любовта на душите, с Божествената Любов - онази любов, която помага за израстването на ученика. Това се превръща в най-голямо изпитание в духовния път и се оказва мярка за качествата и способностите на стремящия се по Пътя на ученичеството. Всички герои в романа са ученици на любовта. Автор Невена Неделчева Издателство Бяло Братство София 2012
към текста >>

48. 'Докъде се простира светът' - Невена Неделчева

Пътят за откриване на тези непознати за обикновения човек области от света е духовното израстване, което ще оттласне съзнанието на хората, за да скъса то ограничаващите го връзки с бита и с материята и да полети във висините на открива-
"Докъде се простира светът" окултен роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Романът на Невена Неделчева внушава на читателя, че човешкото пространство може да бъде също така необозримо и безкрайно, както е това на Вселената. Пътят за откриване на тези непознати за обикновения човек области от света е духовното израстване, което ще оттласне съзнанието на хората, за да скъса то ограничаващите го връзки с бита и с материята и да полети във висините на открива- нето на светлите духовни същества, на Учителя и на Бога. Така човекът започва своя нов път в безкрайността на познанието и на световете. Спаска Миховска Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
към текста >>

49. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Усвояването на концентрацията и прилагането й като средство за преодоляване на препятствията и за духовно израстване, е една от целите на еволюцията.
КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА „Ученикът разпознава духовете. Лошите духове се приближават до него като мъж или жена, а светлите като души." Учителя Усвояването на концентрацията и прилагането й като средство за преодоляване на препятствията и за духовно израстване, е една от целите на еволюцията. Способността да се концентрираме е резултат не само от познаване на нейната същност като състояние на ума и на съзнанието, но и от придобиването на това качество в резултат на целенасочена работа и постоянство в хармония със силите на природата. Постоянството в добродетелност например е естественият път за постигане будност на съзнанието. Ако постоянстваме в предаността си към една благородна идея, съзнанието ни се извисява и разширява, а ние израстваме и укрепваме духовно. Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в благостта си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата. Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла мисъл или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация.
към текста >>

50. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Животът на ученика в школата на Бялото братство започва от деня, в който той е избрал свободата като условие за своето духовно израстване.
Дали ще има възможност да се приближи до мъдреца и да получи необходимия отговор? Дрезгавината на утринта вече се разсипва и наблизо, пред зората, която се надига на изток, върху широкия хълм изникват светлините в малките дървени домове зад боровата гора на „Изгрева". И странно, въпросите, които трябваше да зададе, вече ги няма, защото неусетно, по някакъв вълшебен начин те са се стопили и заедно с деня са дошли отговорите. Смутен от този факт той иска да влезе незабелязан между братята и сестрите при Учителя. Но Учителя се обръща към него, усмихва се и го поглежда по един много особен начин, с който явно иска да му каже: „Е, нали искаше да ми зададаш въпроси." И същевременно е ясно, че му казва още: „Не се смущавай, защото ти вече имаш отговорите." По този мистичен път на общуване са протичали разговорите между Учителя и неговия ученик. Животът на ученика в школата на Бялото братство започва от деня, в който той е избрал свободата като условие за своето духовно израстване. Будни младежи, между които много студенти, идват да живеят на „Изгрева". Официалните власти обаче не са толерантни към новите идеи. Няма сигурност за последователите на Учението. Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета. На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа.
към текста >>

Постепенно Крум осъзнава, че условията на неговото учение в Гърция са изключително добри и благоприятни за духовното му израстване.
И въпреки усърдието му да убеждава състудентите си, че не е етично да се убиват и ядат животни, дори и най-будните между приятелите му проявяват слаб интерес към вегетарианството и етиката на храненето. Това противоречие между добрите условия за учение и резултатите от него, които той не е виждал да се осмислят в своето ежедневие, го довеждат до решението да прекрати следването си. Когато преподавателите му го запитват кои са мотивите му за това решение, той отговаря: „Тук няма какво да науча." По късно Крум разбира, че ученикът трябва да учи и да се реализира при всички условия на живота. Първото му желание след завръщането в България е да отиде на Рила, където е Учителя със своите последователи. Учителя обаче не одобрява прекъсването на учението му. Постепенно Крум осъзнава, че условията на неговото учение в Гърция са изключително добри и благоприятни за духовното му израстване. Той разбира още, че физическото отдалечаване от Учителя не трябва да отслабва вътрешната му връзка с него. Скоро след това той се завръща в колежа, където неговите преподаватели го приемат радушно. Те отново го питат: „Какви бяха мотивите на решението ви да се завърнете при нас? " Крум отговаря: „Завърнах се, защото тук имам необходимите условия за самостоятелна работа върху себе си." Всички са задоволени от отговора му и той продължава успешно следването си. Предстои му да подготвя реферати и да говори пред преподавателите и съучениците си по въпроси, които дълбоко го вълнуват.
към текста >>

51. Искам само свободното ви време - Крум Въжаров (1908- 1991)

И така, с мозайките и основите, които братята изградиха на много от възловите сгради и министерства в София, те с много любов и с ясно, високо съзнание положиха една твърда основа за бъдещо израстване.
Тогава те формират строителни бригади. Бертоли, италианец по произход, бил специалист по мозайка. Той научил братята на този занаят. Крум Въжаров ми е казвал, че министри са чакали ред за „дъновистката строителна бригада“, защото те са работели най-добре, най-съвестно и всичко са изпълнявали по най-високия идеал. Крум Въжаров ни е казвал, че ние трябва да се научим тук, на Земята, да работим с най-твърдата материя, защото това, което изградим и положим като основа тук, не можем да го направим в другите светове. И така, с мозайките и основите, които братята изградиха на много от възловите сгради и министерства в София, те с много любов и с ясно, високо съзнание положиха една твърда основа за бъдещо израстване. [79] Учителят. Работникът и неговата прехрана, Сила и живот, XI серия, неделни беседи, 13 май 1928. 15 с. [80] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922.
към текста >>

52. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Те спомагат за израстването на ученика, за формирането на истинска обхода между хората, защото, ако при трудни условия се изградят прекрасни отношения, те свързват душите завинаги и любовта между тях е безгранична.
Ние изгребвахме снега от покрива на палатките, за да не ги скъса и да не ни затрупа. Имало е много силни бури, които са скъсвали палатките, и сме оставали без покрив. Единствено стабилна и здрава оставаше ветеран- ската палатка на Крум, шита от Елена Андреева и импрегнирана с парафин като тези, които са ползвали по времето на Учителя. Само тази палатка устояваше на бурите и ние се подслонявахме в нея като в дядовата ръкавичка, когато оставахме без покрив на поляната под синьото небе. По-късно осъзнах, че трудностите и суровите условия са част от школата на Учителя. Те спомагат за израстването на ученика, за формирането на истинска обхода между хората, защото, ако при трудни условия се изградят прекрасни отношения, те свързват душите завинаги и любовта между тях е безгранична. А тази любов, това е основата, върху която се гради Братският живот. Запомнила съм, че всички работеха, всеки искаше да даде от себе си колкото може и каквото може, един едно, друг друго. Никога не сме имали проблеми за пари, никога не сме искали и не сме вземали пари от гостите чужденци. Крум ни учеше така, а Елена Андреева също каза, че когато са идвали гости от чужбина по времето на Учителя, не са им искали пари. Спомням си веднъж, когато изпращах Сузи Холбич на летището, преди да се качи в самолета, тя ми даде едно писмо.
към текста >>

53. Планетите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С израстването си детето все повече се отдалечава от родителите си и по-малко има нужда от грижите им, докато порасне и стане напълно независимо.
След своето образуване те бавно са се отдалечавали от Слънцето. Така че най-далечната Планета, тази зад Плутон, е първата и най-старата. Следват по възраст след това и другите: Плутон, Нептун и т.н. - така, както това става в едно семейство, когато се ражда едно дете, след него друго и т.н. Както всяко дете, така и Планетите имат в началото нужда от по-усърдни и топли майчини грижи. С израстването си детето все повече се отдалечава от родителите си и по-малко има нужда от грижите им, докато порасне и стане напълно независимо. Така е и с Планетите. Да вземем например планетата Плутон - най-отдалечената известна Планета. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако има наблюдател на тази Планета, то той ще може да види Слънцето като кръгче с диаметър около 6 сантиметра и температура на неговата повърхност от минус 220 градуса. При тези условия такова светло кръгче и такава температура какво могат да дадат за живота на Плутон - тъй, както ние го разбираме? Разумните Същества там са намерили други, неизвестни за нас възможности, за да могат да проявят Своя живот; знанието и мъдростта вечно се постигат! В подкрепа на това становище Саабей и древните звездобройци са казвали: „Колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по- могъщи Същества.“ Защото грамадното време от създаването на една далечна Планета способствува за натрупване на знания и мъдрост от Съществата, които я обитават.
към текста >>

54. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Именно през този период на израстване на Изгрева се появява най-ярката днес вече световно известна традиция на някогашните последователи на Петър Дънов: лагеруването на Седемте Рилски езера.
Редно е тук да кажем, че упражненията на Паневритмията постепенно стават една от най-популярните характеристики на Братството. Не само в България. Аз съм ги слушал в Монреал в Канада изпълнявани от членовете на тамошното братство преди 30 години, както и по време на редовните училищни сутрешни гимнастически упражнения в едно първоначално американско училище в Нова Англия. Братството продължава да се придържа към екскурзиите из природата. Организират се няколко-дневни планински лагери както в Айтоско, така и в Търновско, в Сливенския Балкан, и на Ел Шадай и Присоите на Витоша. Именно през този период на израстване на Изгрева се появява най-ярката днес вече световно известна традиция на някогашните последователи на Петър Дънов: лагеруването на Седемте Рилски езера. По време на равноденствието през юли 1929 Учителят води там последователите си. Изкачват се откъм долината на Струма т.е. откъм Сапарево. Лагеруват на Първото езеро, което все още е на нивото на растителността, след последните борове, последните затревени площи, току под клековете, които се надигат над покритите с мъх скали. Над тях са някогашните арктически циркуси на девет алпийски езера: седемте на Еди Гьол и две в съседния циркус под връх Дамга.
към текста >>

55. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос.
Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос. Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява. Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея. А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души. Може да се каже, че сякаш чрез пророчествата за Бодхисатва Майтрея, които са достъпни за всеки, Учителите на Бялата Ложа поставят на изпит за духовна зрялост и развитие на добродетели всеки езотерик, навлязъл в тази област. Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората.
към текста >>

Всъщност Рудолф Щайнер с истинска Михаелична мъдрост създава свободните условия за едно духовно-научно Граалово търсене и езотерико-християнско мистично израстване на всички онези, които дръзнат да изпълнят неговия завет, тръгвайки с искрена душа да търсят Бодхисатвата на XX век.
Те много лесно биха се изкушили отграндиозните описания. Много лесно може да се стигне до пагубната за антропософията ситуация, в която потоци от стотици „поклоници" (изпратени от едно директно обявление) да се стекат към новия Божи пратеник - това би довело до престъпване на законите на езотеричния живот. Истинските духовни лидери на човечеството, които се явяват само смирени ученици на Христос Исус, винаги са предпазвали себе си и своите съратници от едно неправилно обожествяване. За да не се случи то, обикновено трябва да изминат приблизително сто години, за да се разбере и осмисли правилно даден духовен импулс. Рудолф Щайнер се съобразява с тази закономерност и провиждайки проявлението на един друг духовен лидер в първата половина на XX век, прави всичко възможно да предпази себе си, своите последователи, а и визирания духовен лидер и неговите евентуални последователи от отровната гордост на неправилното обожествяване. Всъщност Рудолф Щайнер с истинска Михаелична мъдрост създава свободните условия за едно духовно-научно Граалово търсене и езотерико-християнско мистично израстване на всички онези, които дръзнат да изпълнят неговия завет, тръгвайки с искрена душа да търсят Бодхисатвата на XX век. И така, вече можем да навлезем в задълбочено обсъждане на нашата нова теза. В началото нека си припомним един от може би най-важните знаци, даден ни от Рудолф Щайнер (4.11.1911): бодхисатва Майтрея... евъплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха". Ние утвърждаваме, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество. При това той е говорил самата конкретна истина и когато е казвал името Бодхисатва Майтрея, не е разбирал своята собствена индивидуалност. С други думи, Рудолф Щайнер всъщност е обявил конкретно, че успоредно с него в първите няколко десетилетия на XX век се проявява друг Христов пратеник, от когото извира мощен езотерико-християнски импулс, насочен в служба на Етерното пришествие на Христос.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34455180168152