Търсене в текстове за 'Израстване'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция.
Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото. Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал.
към текста >>

2. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В това духовно пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност.
Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена. В това духовно пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност. Не само нови форми на по-справедливи социални отношения са нужни, а е нужен на първо място оня човек, който ще им даде истинския живот и съдържание. Тоя нов човек иде на земята. Ние живеем сред зората на неговото пробуждане. Иде той и носи пълното обновление – любов към човека и всяка твар, човечността, правдата, пожертването за общо благо, а заедно с всичко това – здравето, радостта и красотата на живота.
към текста >>

3. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Докато човек се новороди, той трябва да мине през ред процеси: покълване, израстване, цъфтене, завързване плод и узряване.
Щом влезе в областта на любовта, той придобива безсмъртие, става всесилен. Тогава умът на човека разрешава лесно всички мъчнотии, всички противоречия. Доброто семе паднало на добра почва и дало плод много. Семето е разумното слово, паднало в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашата душа и в нашия дух. Когато това семе израсне и даде своите плодове, ние ще имаме новия човек, роден изново. Докато човек се новороди, той трябва да мине през ред процеси: покълване, израстване, цъфтене, завързване плод и узряване. Значи, новораждането подразбира връзване на нов плод. Докато не върже плод, човек все още се намира в незавършените процеси на живота. Добрата почва подразбира жертва, безкористно даване. Истинската жертва е лост, с който човек повдига себе си, повдига и другите. Който е направил някаква жертва, в първо време той мисли, че е изгубил нещо съществено.
към текста >>

4. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване.
Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта. Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни? Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване. Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди. То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи.
към текста >>

5. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

От друга страна, почвата, въздухът, топлината, светлината, които са въздействували за неговото израстване, ни са дадени наготово от природата.
И какви са последствията? Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани клетки, понеже те се разрушават и загиват. И тъй, всяко несъобразяване със законите на цялото води към упадък и израждане. Ние мислим, че това, което добиваме от природата, е плод на нашата дейност. Напр. посаждаме жито, но животът в него, преди всичко, не е наш. От друга страна, почвата, въздухът, топлината, светлината, които са въздействували за неговото израстване, ни са дадени наготово от природата. Някой би възразил, че при отглеждането на житото употребяваме ума си и нашити мускули. Но силите в тях не са ли пак почерпани от природата? И така, в края на краищата, всичко, което приемаме от природата, е дар от нея. И можем да речем: любовен дар, понеже силите, които работят в природното домакинство, са разумни, И срещу този любовен дар, който получаваме непрекъснато от разумната природа, ние какво сме й дали? И какво можем да й дадем?
към текста >>

6. ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно зърно и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването.
Съвсем друго е, ако се задават въпроси, които се отнасят до това, как да подобрим и обновим своя живот, как да очистим сърцето си, и др. На тях не само се отговаря направо, но се дават и методи 3а работа в това направление. Ученикът трябва да влезе в школата без предубеждение. Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуска никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят, и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря 3а това. За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно зърно и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването. И като ви попитат, колко зърна плод даде, да сте готови с известен резултат. Реално ли е това зърно? Това, което става с едно житно зърно, същото става и с десет милиона такива зърна. Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учение. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на Знанието, и всичките ви работи ще се оправят.
към текста >>

7. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот.
ОБЩИЯТ ЖИВОТ Одобрявайки желанието на учениците да се създаде братско селище край София, Учителят е дал възможност да се прояви един нов лъч, един нов метод в духовното им израстване - методът на общият живот. Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов. И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот. Новото човечество Основната идея на новото учение е братството. Братството трябва да се приложи вътре в домовете. Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме.
към текста >>

8. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят определя молитвата като един от най-силните методи за постижение и духовно израстване.
МОЛИТВАТА За да проникне човек в тайните на Битието, за да навлезе в дълбочините на Познанието, нужно е той да има връзка с Първата Причина, връзка с Бога. Тази връзка именно е молитвата. Тя е онзи свещен момент в живота на човека, когато душата му отправя зов за светлина. Учителят определя молитвата като един от най-силните методи за постижение и духовно израстване. Тя е светъл път, по който всеки може да тръгне, излизайки от неустроения материален свят с душа устремена към реда и хармонията в света на Духа, в света на Големия Живот, принадлежащ на Цялото. ОБЩЕНИЕ С БОГА Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието "молитва". И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е.
към текста >>

9. Пеню Киров (1868-1918) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Връзката с него е била осезаема и ги е вдъхновявала за творчество и духовно израстване.
Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом. Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля. А Учителят като Автор на тази Мирова драма, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила. Те всякога са чувствали неговата вътрешна поддръжка. Затова не са се усещали сами на сцената на живота. Връзката с него е била осезаема и ги е вдъхновявала за творчество и духовно израстване. Литография на Мориц Корнелис Ешер (1898-1972) Същевременно, и Учителят се е нуждаел от тях. Нима е лесно да се слезе от висшите светове на хармония и ред, в материалния свят, където злото и доброто все още са във смъртна схватка? Каква ли сила е нужна за едно Същество от висшите йерархии да издържи на психическите отрови, които тази борба ражда? И ако този Пух е изпратен с мисията да даде методи и правила, по които борбата да бъде спечелена от Доброто, тогава ще го остави ли Небето сам? Не, в негова услуга ще дойдат също така силни и светли духове, негови спътници от векове.
към текста >>

10. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Там срещнал Рудолф Щайнер, с когото имал интересни и важни за духовното му израстване разговори.
После бяхте в една окултна школа в Индия, Персия и пр. и аз бях вашият Учител. Вие бяхте и в България като богомили. Същите богомили сега сте ученици на Бялото братство.” Преди Балканската война Б. Боев е бил студент в Мюнхен. Там срещнал Рудолф Щайнер, с когото имал интересни и важни за духовното му израстване разговори. Но, споменът за Учителя е бил много силен в него и той скоро се отправил обратно към България, със съзнанието, че мястото му е тук. Завършил Софийския университет със специалност естествени науки, Б. Боев е учителствал известно време в различни градове на провинцията. След 1919 г. е бил за известно време в Свищов, но е уволнен дисциплинарно, заради връзките му с идеите на Учителя.
към текста >>

11. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За останалите народи, обаче, и в частност за нас, българите, все има още време за избор между пътя на насилието и тоя на любовта, — пътя на естествения биологически процес на методичното израстване отдолу нагоре, отвътре навън.
От малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, къч това, което ний наричаме „белия комунизъм“, изграден с помощта на любовта, мъдростта и истината, а не с насилие, кърви и омраза. А, естествено, плодовете на новия живот, на новия строй ще бъдат подобни на това, което се положи в тяхната основа. Два пътя има, и сватът трябва да избере един от тях. Да останем на днешното си положение е невъзможно. Русия вече тръгна по единия път, този на насилието, и виждаме че резултатите не са особено добри. За останалите народи, обаче, и в частност за нас, българите, все има още време за избор между пътя на насилието и тоя на любовта, — пътя на естествения биологически процес на методичното израстване отдолу нагоре, отвътре навън. Не се ли намерят хора, които да поведат народа по естествения и единствено разумен път, не се ли намерят хора от всички класи и съсловия, годни да вървят в този път и да направят нужните жертви, то тогава народа, бедния, отруден и онеправдан народ ще тръгне по пътя на насилието, за да достигне, след ужаси и разрушения, до резултати, в които отрицателното ще бъде може би много повече, отколкото положителното. Нека заработим смело и енергично всред нашия народ, за да може той да избере и мине по естествения, разумния път към новото, без излишни страдания и жертви, и така да се достигне до чисто положителни резултати. Нека посветим целия си живот, нека отдадем всичките си сили за това велико дело, като не откъсваме никога погледа си от нашия идеал. Там, далеч пред нас, блести новата, слънчева култура, там ни очаква новият, истински свободен, братски и щастлив живот. — Царството божие, осъществено на земята. С.
към текста >>

12. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето съзнание.
„Желаеш ли ти да станеш едно оръдие, едно средство в ръцете на тези, които гонят само лични цели? Не! Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят.“ Тези думи, като че ли се шепнеха на моите уши, когато се събуждах; аз ги повтарях още и още и си припомнях точно всяка дума. Но тия слова бяха за мене твърде общи и без особено значение; когато ги чух за пръв път, аз си представлявах че ще ги разбере, но сега те звучаха в моите уши както биха могли да звучат всред един празник мъдрите думи не жреца в ухото на танцуващите. * * * Аз бях дете, когато тези думи ми 6txa казани, едно младо момче, пълно с жизнерадост, но слабо поради своето незнание. През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето съзнание. Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих. Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха.
към текста >>

13. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Услугите не са плод на усилие, а са постоянни спътници на едно духовно израстване.
Човек трябва да помага, да прави услуги, не заради някакво бъдещо небесно блаженство, а за това, че така по-добре ще служим на живота и още затова, че и ние трябва да правим нещо, а не само да очакваме. Услугите с като лъчи, които греят право в душата, изпълват сърцето с радост и добри чувства. Тия добри чувства подхранват в човека хубави мисли, възвишени стремежи и добри дела. Който така служи, добре служи. Колкото повече хора така служат, толкова по-скоро и целия живот ще се преобрази. Услугите не са плод на усилие, а са постоянни спътници на едно духовно израстване. Те са служене на Идеалното, Великото и Вечното. Кой може да служи ? — Само оня, който има любов; само оня, които е надрасъл обикновените отношения и разбирания. Може да служи само разумния човек. Служенето е неделимо от постоянно растящото и разширяващо се съзнание на духовно пробудения човек.
към текста >>

14. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче тия досегашни грижи и усилия за създаване по-добри условия за израстване и развитие на новите поколения далеч още не са всичко, което може и трябва да се направи.
Неделчева Промисли за ближния си, за да промисли Бог за теб (продължение от бр. 238) – Н. Неделчева Признателността Г. Събев Разцъфтяване – Ал. Г. Хроника КАКВО ИСКА ДЕТЕТО Не може да се отрече, че от десетина и повече години насам за детето започнаха да се проявяват по-особени, по-големи грижи, както от страна на държавата и обществото, така също и от страна на отделното семейство, в което детето е родено и живее. Обаче тия досегашни грижи и усилия за създаване по-добри условия за израстване и развитие на новите поколения далеч още не са всичко, което може и трябва да се направи. Преди всичко, на родителите и обществениците, които, подтикнати от един здрав инстинкт, се стремят да полагат повече грижи за детето, им липсва едно правилно разбиране на природата на детето и на неговите истински нужди. Ако детето само би могло да си уясни, да синтезира и да изрази на ясен език основните, първичните нужди на своето физическо и духовно развитие, то би казало на своите родители и на обществениците, които полагат грижи за него, горе-долу следното: — Мили родители, и вий, всички добри хора, които се грижите за нас, децата, чуйте нашия глас, чуйте нашата молба, чуйте нашите нужди, изразени от самите нас, преди да насочите в една или друга посока усилията си за създаване по-добри условия за нашето развитие: — Ние искаме повече слънце! Преди всичко друго, ний искаме повече слънце и повече чист въздух заедно с него! А знаете ли вие, мили родители, и всички вие мили хора, които ни обичате и които се грижите за нас, знаете ли, че днешното училище е истински затвор за нашите крехки души и тела? И знаете ли, че никак не е трудно и не ще струва никому нищо, ако ние прекарвахме, при хубаво време, една част от учебните часове вън от училищната сграда, всред природата, на слънце и чист въздух?
към текста >>

И това ново трябва да допринесе за културното и духовно израстване на тоя народ.
И тя ли, като мъжът, ще се подаде на политически амбиции или ще внесе нещо здраво в основите на бъдещето? Струва ми се, че първата и основна задача на жената, както в дома, така и в държавата е да запази и възстановява мира. Защото няма растеж и напредък в културно, материално и духовно отношение без мир. И жената трябва да застане като пазителка и жрица на този мир. Ако жената иска да влезе в политическият живот на една държава, тя трябва да внесе нещо ново, което до тогава да е липсвало или недостигало в уредбата на тази държава. И това ново трябва да допринесе за културното и духовно израстване на тоя народ. Ако жената даде това, което вече мъжът е дал или постигнал до там, до където той вече е достигнал какъв смисъл има от влизането й в обществения и политически живот ? Кое е това, което не достига на мъжа ? Кое е това, което трябва да внесе в изобилие жената при строителството на държавата ? — Любовта! — и като естествена последица от нея— Мира.
към текста >>

Ние дължим признателност на всички, но преди всичко на тия, които най-много са жертвали за нас — както за нашето физическо отглеждане, тъй и за духовното ни израстване.
Ако човек обладава много положителни качества, но му липсва признателност, това е знак на едностранчиво и не-хармонично духовно развитие. В каквото и отношение човек да почне да работи, към каквато и цел да се стреми, става необходимо да влезе в известни отношения със същества, посредством които се образува хармонична връзка с ония, от които очакваме да направят нещо за нас. На тая верига от същества, които ни помагат, за достигането на една цел, нужно е не само да им благодарим, но и да им бъдем винаги признателни, като поддържаме постоянно едно топло чувство към тях. Такова топло чувство ние дължим всекиму, е не само на тия, които някога видимо са сторили или сега правят нещо за вас. Тази сърдечност и топлота постепенно ще изпълнят всички сърца, но сега от нас трябва да почнати. Ние дължим признателност на всички, но преди всичко на тия, които най-много са жертвали за нас — както за нашето физическо отглеждане, тъй и за духовното ни израстване. Ние трябва да благодарим на всички ония, които са взели живо участие с тежките и решителни за нас минути, като са направили възможното. Ние им дължим признателност, не толкова, защото много са направили, а най-вече затова, че на време са го направили. Защото „който навреме помага, двойно помага“. За да бъдем справедливи, не бива да забравяме и всички ония, които макар и не непосредствено, но все пак са били в единомислие с нас, и мълчаливо са ни съдействали. Тях можем да наречем безименни доброжелатели, които имат също дял в това, което сега накратко именуваме: наш успех.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене.
И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат. Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непристорената любов и обич, духът на смирение и примирение. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла. Те не съзират още тия наредби. Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения. Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод.
Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън.
към текста >>

0.51108908653259