Търсене в текстове за 'Израстване'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 16 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване.
6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени. 7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета. Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване. 8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм.
Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува.
към текста >>

3. ПРЕДГОВОР

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>

4. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.
Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително.
към текста >>

5. Към великата цел.

И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и даде плод.
Сега да пристъпим към обяснение на идеите, вложени в тоя митически разказ. Всички раси, племена и народи на Земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още добре не е очертана в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите – за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното само да намерим почва, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага ѝ е нужна, за да може да поникне и расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и даде плод. От качеството, именно, на тоя ѝ плод, ще се определи отношението ѝ към оногова, който я е посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя – той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човек е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на Закона на Любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и във вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, та всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но излишъците трябва да се изхвърлят навън.
към текста >>

6. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски.
Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора. Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител. Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета. По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал “висши” знания на питомците си.
към текста >>

7. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Ми – първата стъпка, постижение и израстване.
Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика: Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка. Степените в гамата отговарят на следните състояния: До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.
към текста >>

8. Втора част

Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти във физическо тяло, а този на детето, е израстването.
Следователно според този принцип човешката воля никога не може да се прояви, ако няма две опорни точки. Само при съзиданието може да се прояви. Трябва да разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение. Да не си мислим само, че го разбираме, а всъщност да не го разбираме... Когато Христос е казал: "Аз съм Пътят и Истината", е посочил двете опорни точки, а "Животът" е процес, който произтича от Пътя и от Истината. Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти във физическо тяло, а този на детето, е израстването. Чрез него то тръгва от една точка, стига до известна височина и започва да слиза, като образува крива линия, която свършва при друга точка. Младостта и старостта са двете опорни точки на живота. Има хора, които само кръстосват, но никога не съграждат. Върху двете опорни точки трябва да се постави крива линия. Това изисква не само законът на движението, който се изразява в човешката мисъл, но и законът на полагане, на трупане на материал върху тия две точки... При оформянето на човека в майчината утроба най-напред се образуват крайниците му и по-късно се създава белият дроб.
към текста >>

9. Трета част

В процеса на това израстване трябва да обичаме всички същества у себе си и живите и умрелите, които имат отражение и живеят вътре в нас... И Небето, и Земята едновременно живеят във вашата душа.
Така е и при дървото. За 24 часа клоните му се обръщат нагоре, а след това корените. Човек е като двойно дърво: има корени горе, които в главата са свързани с Божествения свят, а корените долу са, в стомаха му, или във физическия свят. Когато Земята се обърне, вие се обръщате с краката си към Бога, тогава корените на вашия стомах са обърнати към Него. Така че на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. В процеса на това израстване трябва да обичаме всички същества у себе си и живите и умрелите, които имат отражение и живеят вътре в нас... И Небето, и Земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът се явява само когато ние се намесим, а иначе между тях съществува равновесие. Щом се намесим, има борба... Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете." Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания.
към текста >>

В тази епоха на израстване ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън.
Щом се намесим, има борба... Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете." Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина да дадат място на един плод, който ще "завърже" ново същество. И вие също сте дошли тук на Земята, за да дадете живот на друг. Бог вече е започнал преустройството на света. В тази епоха на израстване ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън. И в този Божествен огън по-твърдите вещества ще се стопят, материята ще стане по-фина и Господ ще образува от нея свят с друг порядък. Онези, които не са завършили своето развитие, Той ще изпрати на друго място. Гибел на света няма, а ще има само лишаване от длъжност, от работа, която не искаме да вършим Вие знаете, че в училище, в определен клас могат да те задържат само 2-3 години, докато преминеш. Същото се отнася и за самия живот. Желателно е тази мисъл да стане централна във вашия ум.
към текста >>

Както израстването на едно дърво има предел, така и човек, като стигне една височина до 21-та си година, започва да расте вече не тялото му, но неговият ум, душа и дух.
Същественото за вас е да осветявате името Божие, като влагате волята Божия в душата си. Човек, който иска да бъде силен, трябва да следва това правило... Връзката, която съединява и управлява физическия и духовния свят, е душата, която е полудуховна и полуматериапна... Под думите "физическа материя" разбирам света на формите, необходим за проявата и битието на нещата; под "духовен свят" подразбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми, а под "душа" разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно животът не може да се прояви без форми. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да я посети Господ... Както израстването на едно дърво има предел, така и човек, като стигне една височина до 21-та си година, започва да расте вече не тялото му, но неговият ум, душа и дух. Това са велики неща и когато ви се отворят очите, ще ги разберете.
към текста >>

10. Единадесета част

Моралът е вътрешен процес, свързан с Божественото израстване на човешката душа, за да може тя да реализира всички идеи, вложени от Бога в нея.
Когато ви говоря, че има невидим свят, имам предвид, че той е хиляди пъти по-реален и по-неизменчив от този. И един ден ще дойде на Земята, но не на сегашната. На нея щастие не може да има, защото условията, при които сега живеят хората, не са благоприятни. А за да станат такива, необходим е морал. Какво е морал? Моралът е вътрешен процес, свързан с Божественото израстване на човешката душа, за да може тя да реализира всички идеи, вложени от Бога в нея. Това е правилото. Значи всяка душа има заложени у себе си семенцата на добродетелите и този, който я е пратил, е дал и условия да ги отгледа и прояви. Тези блага аз определям като щастие. Следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато осъзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, сили, способности и Божествени чувства, които могат да се реализират, трябва да им създадем условия, при които те да се развият.
към текста >>

11. Уводни думи

Чрез тия игри, които упражняват толкова повече своето въздействие, колкото по-съсредоточено и съзнателно се изпълняват, се съдейства за покълването и израстването на вложените скъпи дарове на всеки човек.
Те са спокойни, лишени от стихийността на опиянението, прости, с великата простота на мировите закони и чисти от външните ефекти, които убиват волята за съсредоточаване. Играят се на ранина, в часовете на събуждащия се живот, когато и световното сърце с пълни шепи дарява великия дар на една обич. Колелото на Паневритмията е едно малко преповтаряне на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в своята идея идеята за Божественото пробуждане на Живота, крие четирите годишни времена, радостта на даването и всички ония състояния, през които минава човек в своя живот. Чрез играта в тия ранни часове всеки може да дойде в резонанс с протичащите благодатни сили на живата Природа. Чрез тия игри, които упражняват толкова повече своето въздействие, колкото по-съсредоточено и съзнателно се изпълняват, се съдейства за покълването и израстването на вложените скъпи дарове на всеки човек.
към текста >>

12. Паневритмия 1941г.

Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ.
Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ. УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието. При многообразието на съвременната епоха човѣкъ трѣбва да е достатъчно наблюдателенъ, за да забележи характернитѣ симптоми, които говорятъ за двигателнитѣ сили на епохата. Тия симптоми сѫ само букви, и по тѣхъ прозорливиятъ може да сѫди за дълбокитѣ процеси, които ставатъ въ глѫбинитѣ на обществото и за изгледитѣ на близкото бѫдеще. Такъвъ симптомъ е и паневритмията. Преди да говоримъ за сѫщностьта на паневритмията, нека разгледаме езиковния произходъ на тая дума.
към текста >>

13. 4. ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ (Програма на ученика за всеки ден)

Изпяваме тона ми (това е израстване на стръкчето), като едновременно правим крачка с левия крак напред, разтваряме ръцете си хоризонтално настрани в линия с тялото с длани една срещу друга и мислим за жълтия цвят, планетата Венера и Любовта. Г.
Клякаме надолу, като опираме ръцете си до земята. А. Изпяваме тона до, като едновременно изправяме тялото си нагоре (това е пробуждане). Повдигаме ръцете нагоре с длани към тялото. Свиваме лактите на височината на раменете с насочени пръсти напред, като мислим за червения цвят, Слънцето, силата, живота и здравето, които то носи. Б. Изпяваме тона ре (това е движение и покълване), като едновременно правим крачка с десния крак напред и изнасяме ръцете си хоризонтално и успоредно напред с длани надолу, като мислим за портокаления цвят, планетата Меркурий и Мъдростта. В. Изпяваме тона ми (това е израстване на стръкчето), като едновременно правим крачка с левия крак напред, разтваряме ръцете си хоризонтално настрани в линия с тялото с длани една срещу друга и мислим за жълтия цвят, планетата Венера и Любовта. Г. Изпяваме тона фа (условия и разлистване), като едновременно правим крачка с десния крак напред и прибираме ръцете на стомаха с длани обърнати към тялото и с допрени пръсти, като мислим за зеления цвят, планетите Земя и Луна и растенето в живота. Д. Изпяваме тона сол (цвят на плода - цъфтене), едновременно правим крачка с левия крак напред и разтваряме ръцете хоризонтално, 6 полукръг като венец, на височината на лицето, като мислим за ясносиния цвят, планетата Марс и животинските сили, които често бушуват в нас. Е. Изпяваме тона ла (това е плодът на нашия труд), едновременно правим с десния крак крачка напред и поставяме ръцете си на сърцето и мислим за тъмносиния цвят, планетата Юпитер и Бялото Братство, чрез което работи Бог като възпитава, хармонира и оправя сърцата на хората. Ж. Изпяваме тона си (това е вкусването на плода - устата), като едновременно правим крачка с десния крак напред, издигаме ръцете си нагоре вертикално и успоредни с длани една към друга и мислим за виолетовия цвят, планетата Сатурн, кармата, Божествената Сила, която постоянно ни повдига. 3. Изпяваме горно до (това е посяване на ново семе).
към текста >>

0.22583293914795