НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
31
резултата в
29
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ
,
,
ТОМ 5
259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ Всеки от нас беше поставен от Учителя на своето си място, онова което му подхождаше и на което можеше да издържи и беше най-подходящо за неговото духовно развитие и
израстване
.
259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ Всеки от нас беше поставен от Учителя на своето си място, онова което му подхождаше и на което можеше да издържи и беше най-подходящо за неговото духовно развитие и
израстване
.
Но тия неща тогава не ги схващахме така както 30 години след това. Около нас вреше, кипеше отвътре и отвън, една след друга се нижеха външни и вътрешни задачи за разрешаване. Това се отнасяше за всички без изключение. И за това мястото, което аз заемах беше място определено за мен от Учителя, макар че ми се струваше ще бъде по-добре ако отида и заема мястото на Савка и тя да дойде и заеме моето място. Така смятах тогава.
към текста >>
2.
153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Това е процес на
израстване
, процес на време, човек не може да кори, но така са били нещата.
Едно същество от една висша йерархия идва да ни помогне, да ни извади от калта, пък ние си се майтапиме". Че това не е редно! В.К.: Както малките деца си играят на кукли. Може би такова е било времето, така са били нещата. Е.А.: Съзнанието е било толкова и такова.
В.К.: Това е процес на
израстване
, процес на време, човек не може да кори, но така са били нещата.
Значи Учителят идва за условията на Сан-Стефанска България. Е.А.: България, ако беше. В.К.: И Той изказа, че българският народ дължи освобождението си от турско робство благодарение на Бялото Братство. То е приготвило всички условия затова. И после на едно място казва, че благодарение на Руския император, който чул гласа на Бога и послуша, вдигна знамената и освободи българския народ.
към текста >>
3.
01 - 30. НАМЕРЕНАТА КЕСИЯ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Вече никой не обръщал внимание на поповете, а Божието дело растяло и крепнело, не толкова в численост, а в духовно
израстване
на всеки един от членовете му.
След което казал: „Граждани, кого да гоним и преследваме? Тези ли, които нито крадат, нито лъжат, нито на някого зло правят, но и загубените кесии носят на общината... Помислете, господа. " Никой след него не взел думата. Хората се разпръснали, без да се вземе някакво решение. И тъй, честността на дядо Вълко обезсилила злото.
Вече никой не обръщал внимание на поповете, а Божието дело растяло и крепнело, не толкова в численост, а в духовно
израстване
на всеки един от членовете му.
към текста >>
4.
23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Те са потенциални сили, вложени в човека и като семена, чакат благоприятни условия за своето пробуждане и
израстване
.
15. НОВОТО УЧЕНИЕ Георги Радев Дюлгеров Учението на Учителя Петър Дънов е построено върху петте добродетели, вписани в Пентаграма и свързани с петте сетива на човека. Във своите беседи и лекции, той е дал методи и упражнения как да се пробудят тези добродетели.
Те са потенциални сили, вложени в човека и като семена, чакат благоприятни условия за своето пробуждане и
израстване
.
Тези добродетели са: ЛЮБОВ. ПРАВДА. МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. Когато започне тяхното пробуждане, човек влиза в новия живот. За този нов живот съвременните учени нямат представа, Това Учение, което е в състояние да пробуди тези добродетели, Учителят нарече „НОВО УЧЕНИЕ". Ново, защото разкрива нови хоризонти на познание, нови сили за овладяване, светлина за вътрешното битие и устройство на човека, за което той никога не е подозирал.
към текста >>
5.
V. КОНСТАНТИН ТРИНГОВ (1907-1981 г.)
,
,
ТОМ 13
Но един от най- важните фактори за мирогледното
израстване
на Трингов е контактът му с Димитър Чорбаджийски - Чудомир, новият учител по рисуване, изтъкнатият вече художник и писател.
Момчето по цял ден скита из тесните улички на града и околностите. Търси сюжети край старата река и циганската махала. Населеният пейзаж, който става основна тема за бъдещите му картини, го привлича още тогава. Съществена роля за формирането на Трингов като художник играе самият Казанлък, наследил стари културни традиции, дал не един творец за българското изкуство. В читалище „Искра" будният младеж има възможност да види картини от български художници и да ползува богатата библиотека.
Но един от най- важните фактори за мирогледното
израстване
на Трингов е контактът му с Димитър Чорбаджийски - Чудомир, новият учител по рисуване, изтъкнатият вече художник и писател.
Той насърчава младия творец и подкрепя идеята му да учи живопис в Художествената академия в София. Бащата, Мирчо Трингов обаче не е съгласен с тези намерения. Той счита изкуството за несигурна професия и желае да направи сина си търговец. За тази цел през 1929 г. го изпраща в София да следва Свободния университет.
към текста >>
6.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 781-800
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Бену -
израстване
.
Песента - Махар Бену Аба. 781 Махар - разбира посаждане.
Бену -
израстване
.
В цялата песен имаме един процес - туй, което съм посял как ще изникне, как ще порасте и какъв плод ще принесе. Стремеж. 782 Стремете се всеки ден да хванете поне една красива мисъл, поне едно красиво чувство, поне една красива постъпка. Обич. 783 Обичайте тъй, както Бог обича. За всичко благодарете. Благословение. 784 Няма нещо, което да не е възможно за човека.
към текста >>
7.
87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Относно някои „неразбираеми места" из беседите, това е допустимо за всеки от нас, в замисимост от нашето
израстване
и моментно състояние.
Любезни брат Краев. Получих завчера писмото ти от 4 т.м. и бързам да отговоря на някои твои запитвания. Благодаря ти за онова, което споделяш с нас за твоето състояние, за трудът и прилежанието ти в изучаването на Словото. Това е наи- полезната и интересна работа, която почти всички извършваме за сега.
Относно някои „неразбираеми места" из беседите, това е допустимо за всеки от нас, в замисимост от нашето
израстване
и моментно състояние.
Основен факт при четенето е, че много от нашите преживявания ше ги срещнем в това, което днес четем! Нещо важно е казал Учителя, например за примерите, които дава в лекциите - „Дават ви се, защото един ден ще ги преживеете! " Относно прииждането на млади сили към Братството, това като че ли е незабележимо в днешно време. Не го желаят днешните управници и въобще не ни е позволено да пропагандираме учението на Учителя между младежта. Въпреки това остава в сила старата истина, че забраненият плод е по-желан.
към текста >>
8.
5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето
израстване
и цъфтене.
И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат. Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непристорената любов и обич, духът на смирение и примирение. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла. Те не съзират още тия наредби.
Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето
израстване
и цъфтене.
Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения. Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават.
към текста >>
9.
9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените,
израстването
и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод.
Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите, в своето първоначално проявление, използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите - за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте.
И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените,
израстването
и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод.
От качеството именно на тоя й плод ще се определи отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя - той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън.
към текста >>
10.
2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Поетът й е познат, следила е неговото
израстване
като един от първите поети на страната ни, купувала е всяка негова книга като най-скъпото за нея притежание.
Това ми се виждаше невъзможно. В живота й вече отдавна бе намесен Пенчо Славейков. По-скоро тя бе потърсила някаква защита с името на улицата, дето бе избрала да живее, припомняйки високия ранг на убития съпруг и личното си някогашно положение. Защото беше вече съвсем сама и доста позабравена. Отдавна бяха минали годините на връзката й с Пенчо Славейков, чиято оценка на поетичните й опити тя бе помолила след смъртта на своя съпруг.
Поетът й е познат, следила е неговото
израстване
като един от първите поети на страната ни, купувала е всяка негова книга като най-скъпото за нея притежание.
По това време той е директор на Народния театър, а сетне директор на Народната библиотека. Но идва на власт тъй наречената народна партия, а като министър на просветата С. С. Бобчев, който не може да забрави някои изказвания на Славейков по време на свикания в София славянски събор. Поетът е за връзка с руския народ, а не с тези, които тъпчат този народ. Съвсем ясно е казал това в една реч, пренебрегнал царе и министри.
към текста >>
11.
14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Учителят Дънов беше и добър музикант, с всички разбирания [за музиката], като средство за духовно
израстване
на човека.
Беседите на Учителя Петър Дънов са печатани в братска печатница в София и в такава в Севлиево. Те се преваждаха на всички класически езици и на есперанто, тъй като се проявяваше голям интерес от много страни в света. Като известен учен и философ, Учителя познаваха много негови съвременници: Толстой, Рабиндранат Тагор, Ромен Ролан, Горки, Ганди, Айнщайн и др., а вероятно и др. Ленин чрез др. Георги Димитров.
Учителят Дънов беше и добър музикант, с всички разбирания [за музиката], като средство за духовно
израстване
на човека.
Той е написал текст и музика на повече от 200 песни с духовен характер, за възпитание на душата на човека, за живота на човека и Природата. Учителят казва: „Музиката е първият елемент за възпитанието на децата." Тук трябва да споменем конкретни факти из постоянното гонение на Учителя и на последователите му в страната от фашистките държавници и синодалните старци преди 9.IX. 1944 г. Такива са: 1. През 1915 г.
към текста >>
12.
3. ПЛАНЕТИТЕ
,
,
ТОМ 19
С
израстването
на детето, то все повече като че ли се отдалечава и пo-малко има нуждата и грижите им, докато порасне и стане напълно независимо за своите нужди, от своите родители.
Така че най-далечната планета, тази зад Плутон, е първата и най-старата. Следват след това и другите: Плутон, Нептун и т. н. Тъй както това става в едно семейство. Ражда се едно дете, след него друго и т. н. Като отначало, както всяко дете, тъй и планетите, имат нуждата за своя живот от по-усърдните и топли майчини грижи.
С
израстването
на детето, то все повече като че ли се отдалечава и пo-малко има нуждата и грижите им, докато порасне и стане напълно независимо за своите нужди, от своите родители.
Така е с планетите. Да вземем например планетата Плутон, най-отдалечената известна планета. Астрономите са си направили труда на изчислят, че ако имаме един наблюдател на тази планета, то той ще може да види Слънцето, като кръгче с диаметър около 6 сантиметра и температура на неговата повърхнина от минус 220 градуса. Е, какво може да даде това светло кръгче и тази температура, за живот на Плутон, тъй както ние го разбираме? Разумните същества там са намерили други възможности, неизвестни за нас, за да могат да проявят своя живот.
към текста >>
13.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Неговите болести са резултат на студа,
израстване
на осил (ечемик) от известни дефекти в действията, отсъствия на жизненост, ревматизъм, подагра, камък в пикочния мехур, слабост в частта, управлявана от знака, който той заема (ако е твърде зле аспектиран) или от планетата, която го зле аспектира.
САТУРН Сатурн е студен, сух и безплоден. Той е голямото зло, а Марс - малкото. Зелен цвят, метал - оловото. Ден - събота. В тялото управлява коленете, прасците, глезените, големия пищял на крака, дясното ухо, зьбите, костите, ставите и сухожилията.
Неговите болести са резултат на студа,
израстване
на осил (ечемик) от известни дефекти в действията, отсъствия на жизненост, ревматизъм, подагра, камък в пикочния мехур, слабост в частта, управлявана от знака, който той заема (ако е твърде зле аспектиран) или от планетата, която го зле аспектира.
Неговите професии са свързани със земята: недвижими имоти (земя), къщи, рудниците въглищарство, дърветата, чифлиците, градините, бюрата или постовете, зависещи от общинските или местните власти. Той владее сьщо върху държавните мъже, парламентарните деятели, тъй както и върху чиновниците (слугите), началстващите, директорите, интендантите, той влияе върху пласмента (наместванията), акциите (делата) и облигациите (задълженията) и пр. Ако не е difnifie, той дава работа, покорство, смирение, може да донася печалба или добро име. Той е планета на старостта, тя ограничава, прави човека изверг, дава меланхоличност, бавност, мудност, търпелив и егоист. Когато е на Асцендента дава дребен ръст, бледен цвят, коси тъмни, очи малки и по-скоро черни, брада рядка, рамената са широки, неспособен за вървеж, краката са къси или зле сформирани, дава предразположение да бьде човек сериозен, резервиран, предпазливост, въздържаност, трезвеност, благоразумие, стабилност.
към текста >>
14.
В. Упражнения от Учителя с гамата и с формула. 1. Упражнения с гамата
,
,
ТОМ 22
Правим крачка с десният крак напред, като едновременно разтваряме ръцете си хоризонтално настрани като дланите са свити и една срещу друга и изпяваме тона „ми" (това е
израстване
на стръкчето), като мислим за жълтият цвят, планетата Венера и Любовта. 4.
Изнасяме десният крак напред, клякаме на земята, като я опираме с ръцете си. Пеем тона „до", като прекарваме ръцете си от краката с длани към тялото до гърдите и изправяме тялото си нагоре (това е процеса на пробуждане), а ръцете свити в лактите, с длани върху гърдите. Мислим за червеният цвят, Слънцето, силата, живота и здравето, които то носи. 2. Правим крачка с левият крак напред, изнасяме едновременно ръцете си хоризонтално и успоредни напред с длани надолу и изпяваме тона „ре" (това е движение и покълване). Мислим за портокаленият цвят, планетата Меркурий и Мъдростта. 3.
Правим крачка с десният крак напред, като едновременно разтваряме ръцете си хоризонтално настрани като дланите са свити и една срещу друга и изпяваме тона „ми" (това е
израстване
на стръкчето), като мислим за жълтият цвят, планетата Венера и Любовта. 4.
Правим крачка с левият крак напред, като едновременно ръцете отиват на стомаха с допряни пръсти и длани към тялото и изпяваме тона „фа" (условия в живота и разлистване), като мислим за зеленият цвят, планетата Земя и спътника и Луна и растенето в живота. 5. Правим крачка с десният крак напред като едновременно разтваряме ръцете хоризонтално в полукръг като венец на височината на лицето и изпяваме тона „сол" (това е цъфтенето - цвета на плода), като мислим за ясносиният цвят, планетата Марс и животинските сили, които често бушуват в нашето тяло. 6. Правим крачка с левият крак напред, като едновременно ръцете отиват допрени една до друга с длани на сърцето и изпяваме тона „ла" (това е плодът на нашият труд), като мислим за тъмно синият цвят, планетата Юпитер и Бялото Братство, което ръководи и направлява цялата Вселена, чрез което работи Бог, като възпитава, хармонизира и оправя сърцата на хората. 7. Правим крачка с десният крак напред като едновременно издигаме ръцете си нагоре, неуспоредни (малко разтворени), с длани една срещу друга и изпяваме тона „си" (устата - вкусването на плода), като мислим за виолетовият цвят, планетата Сатурн, кармата, Божествената сила, която постоянно ни повдига. 8. Правим крачка с левият крак напред, като едновременно правим обливане с ръцете, които сваляме от горното положение през главата - хилядолистника покрай тялото с длани към него, клякаме и опираме с ръцете си земята и изпяваме горно „до" (това е посяване на ново семе), като мислим за белият цвят, планетата Уран и Божията Мъдрост
към текста >>
15.
7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените,
израстването
и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод.
Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали, че «е късно вече - няма да свършим нищо... » А Христос им отговорил: «Идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде.» Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи на този митически разказ. Всички тия раси, племена и народи на Земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която не е още очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите - за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужно, за да може да расте.
И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените,
израстването
и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод.
От качеството именно на тоя й плод ще се определи отношението й към оногова, който я е посадил. Това има следното приложение: Всеки човек не е създаден само от материя. Той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращението на човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползуват от тия блага.
към текста >>
16.
6. Спомен за Невена Неделчева от Николина
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Защото тя бе права ако сам не се трудиш прекомерно за своето
израстване
, никой не може да ти помогне!
Една сутрин, докато играехме Паневритмия, тя ме погледна особено, каза ми, че вижда миналото и бъдещето ми, така ме окуражи с хубавите си думи за мен... Бях изумена от ясновидството й. Питах я как пише, а тя с една скромност ми каза: - Просто сядам на машината, дали на български или есперанто - от горе ми се диктуваше какво да пиша: разкази или романи. Помолих я да й прочета едно мое разказче за «Моите цветя». След като го свърших, строго ми каза: -Ти да не си мислиш, че си Тодор Живков, на който му пишат докладите?! Повече не поисках помощта й.
Защото тя бе права ако сам не се трудиш прекомерно за своето
израстване
, никой не може да ти помогне!
Последните години преди да си замине, с всеки ден ставахме по-близки. Исках да я взема и да я гледам при мен, да й давам топла храна и други услуги. Бях при нея 10 дни и разбрах, че се нуждае от човек до нея. Чрез една позната тя ми препоръча Данчето. И двете бяха журналистки, а тя нямаше къде да живее.
към текста >>
17.
20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
се събрахме малка хармонична групичка и всеки петък в 5 часа сутринта в продължение на 6 години имахме и ние благоволението на Учителя да получаваме лични уроци за нашето духовно
израстване
.
на 27.XII, Учителят напусна земните селения, като ни остави примера Си и много беседи, държани от Него в продължение на 40 години. Школите продължаваха в салона на Изгрева. Продължавахме да пием от Неговото Словесно мляко, като препрочитахме беседите. Чувахме от време на време, че Учителят се проявява чрез някоя сестра или брат. По вдъхновение на 27.I.1961 г.
се събрахме малка хармонична групичка и всеки петък в 5 часа сутринта в продължение на 6 години имахме и ние благоволението на Учителя да получаваме лични уроци за нашето духовно
израстване
.
Всичко е предадено дословно, без никакво изменение. Позволяваме си да кажем, че има смисъл да се четат тези уроци само ако се прилагат. * * * Това е уводната страница на подвързания ръкопис на Милка Периклиева «Заветът». 17. А Димитър Костов, след като се върна след престоя в чужбина, с голямата си пенсия, издаде тези спиритически сеанси под наслов «Частни уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1961 до 1966 г.». Като заглавие е сложил отгоре, че авторът е Беинса Дуно.
към текста >>
18.
4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли
,
,
ТОМ 24
Това бързо интелектуално
израстване
е съпроводено с духовно съзряване.
" На 22 години (1725 г.) Джон Уесли завършва Оксфордския университет и получава титлата "бакалавър". Същата година той е ръкоположен за дякон. На следващата година (1726 г.), на 23 години, Джон Уесли е избран за професор в Линконската колегия на университета. На 24 години (1727 г.), той получава степента "магистър". На 25 години (1728 г.), Джон Уесли бива ръкоположен за пастир.
Това бързо интелектуално
израстване
е съпроводено с духовно съзряване.
Заложената от майка му Сузана, още от дете, обич към Бога и стремеж към праведност (святост) постоянно присъстват в живота му. Джон Уесли се стараел да си налага в ежедневието, според разбиранията си, един доста строг режим. Неговият пример е бил последван от брат му Чарлз и други някои студенти - Морган, Киркам, Ингам, Броутън, Хуитфилд, Клейтон, Хърви. При техните събирания, те започнали изучаването на Новия Завет на старогръцки и взаимно се насърчавали в подражание на Христа и свят живот. Те си налагали живот организиран и подчинен на правила и методи при изключителна самодисциплина.
към текста >>
С личния си пример и начин на живот по правила и методи за духовно
израстване
, Джон Уесли утвърди "новата вяра" - методизма.
Споменахме, че сега, на 300 годишнината от рождениетона Джон Уесли, последователите на методизма в света са повече от 70 милиона! Броят на методистките църкви постоянно нараства и те имат своето разпространениевъв всяка страна на света. Нека се замислим, колко много величия (в кавички) има в историята на човечеството, чиято слава е мимолетна, имената им са бързо забравени и те остават непознати за поколенията? Името, споменът, дейността на Джон Уесли остава и ще остане през вековете. Името му винаги ще напомня, че той беше човека, който през 18 век създаде съживително духовно движение в реформираната вече Англиканска църква.
С личния си пример и начин на живот по правила и методи за духовно
израстване
, Джон Уесли утвърди "новата вяра" - методизма.
От оставените писмени спомени и портрети за Джон Уесли той е описван като добре сложен по фигура човек, нисък на ръст и много подвижен. Той е имал красиво лице с гладка кожа и много светли очи. Джон Уесли е бил магнетична натура и излъчвал неизчерпаема жизненост. С лекия си весел характер, постоянна усмивка, особено като говорел, той спечелвал сърцата на слушателите си. Винаги той бивал спретнат, чист и подреден.
към текста >>
19.
А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев)
,
,
ТОМ 24
Тогава е имало личности, които са търсели правилния път за своето духовно
израстване
.
А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) През втората половина на 19-и век, когато Православната църква получава своята независимост, Католическата църква прави опити да разшири влиянието си, а евангелизмът да повдигне културното и духовно ниво на българския народ.
Тогава е имало личности, които са търсели правилния път за своето духовно
израстване
.
Особено интересен е случаят с братя Тихчеви. Те са живеели в с. Каменово (с. Гюзелдже алан, Русенско) сега Разградски окръг. Петър Тихчев бил православен свещеник.
към текста >>
20.
1. Преводи на Библията на български език
,
,
ТОМ 24
Във времето този проблем давал своето тежко поражение върху духовното
израстване
на народа.
Словото Божие било донесено вече преведено на църковно-славянски. Внесени били още много духовни книги, а в манастирите се подготвяли за разпространение нови такива. Обаче, проблемът с разбирането и достъпността на Словото Божие до народа не бил решен. Използваните книги в литургиите на църковнославянски и гръцки езици оставали недостъпни и неразбрани. Нуждата от превод на Словото Божие на жив, говорим български език, силно се е чувствувало.
Във времето този проблем давал своето тежко поражение върху духовното
израстване
на народа.
През време на турското подтисничество гръцките фанариоти, които владеели нашата църква, не се интересували от превода на Библията на говорим български език, а от погърчването и асимилацията на българския народ. В записки на чуждестранен пътешественик се казва: "... Всички грамотни и неграмотни говорели гръцки. Не се чувала българска реч. Срамно било да се говори български. Чуждестранните търговци, които са посещавали българските области са имали впечатлението, че целия Балкански полуостров е бил населен само с гърци.
към текста >>
21.
15. ОБРЪЩЕНИЕ на Павел Василев към евангелистите-методисти в България и към читателите на Изгревът
,
,
ТОМ 24
Методистката църква вместо да осъжда, трябва да се радва, че в България, чрез нея, се даде новото за духовното
израстване
на човечеството.
Те чувствуваха връзката, която остана между Методистката църква и Бялото Братство. Сега за съжаление, тази връзка, това преливане от методистката църква към Братството и обратно почти не съществува. Новите хора и младите в Методистката църква малко знаят за Бялото Братство и епохалната роля, която ще има Учението на Учителя. Присъства само отрицанието, което се насажда в обществото от православието. Тази конюнктура нищо не допринася за евангелизма, респективно методизма, за издигане на неговия престиж.
Методистката църква вместо да осъжда, трябва да се радва, че в България, чрез нея, се даде новото за духовното
израстване
на човечеството.
Някои от тях отричат Учението на П. Дънов. Ние всички, които вярваме в Бога, знаем, че сме в Неговата ръка и вървим напред в духовния си растеж. Няма време. Животът изтича страшно бързо. Да не се отклоняваме чрез упреци и борби.
към текста >>
22.
1. МОЛИТВАТА
,
записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)
,
ТОМ 25
Ако едно клонче израстне на едно дърво, това прераждане ли е, или
израстване
?
Затова най-великите хора, светии са чакали по 25 години, за да се сдобият с привилегията да бъдат натупани от Господа и да влязат в тази тайна стаица. Едва след това те са считали, че са минали в една нова фаза на живота си и са разбрали смисъла на тогавашния, а не на сегашния живот. Тези светии живеят и сега в живота, работят и те са учители на хората. Сега някои могат да ми кажат, че говоря за прераждането. Чудно нещо!
Ако едно клонче израстне на едно дърво, това прераждане ли е, или
израстване
?
Ако отчупите това клонче и на негово място израстне друго, това прераждане ли е или израстване? Духът може да приеме хиляди форми. Той може да се облече, както искаме. Казва се, че на един Дух никой не може да му заповядва, Той може да се облече както иска и колкото пъти иска. Той може да слиза на Земята колкото пъти пожелае.
към текста >>
Ако отчупите това клонче и на негово място израстне друго, това прераждане ли е или
израстване
?
Едва след това те са считали, че са минали в една нова фаза на живота си и са разбрали смисъла на тогавашния, а не на сегашния живот. Тези светии живеят и сега в живота, работят и те са учители на хората. Сега някои могат да ми кажат, че говоря за прераждането. Чудно нещо! Ако едно клонче израстне на едно дърво, това прераждане ли е, или израстване?
Ако отчупите това клонче и на негово място израстне друго, това прераждане ли е или
израстване
?
Духът може да приеме хиляди форми. Той може да се облече, както искаме. Казва се, че на един Дух никой не може да му заповядва, Той може да се облече както иска и колкото пъти иска. Той може да слиза на Земята колкото пъти пожелае. Вие казвате: "Не, щом един човек се облече един път, повече не може." Питам ви: "Ами вие по колко пъти на ден се обличате и събличате?
към текста >>
23.
Стихове на Димитър Сотиров
,
Димитър Сотиров
,
ТОМ 25
И говорехме с Учителя и Учителят каза, че от 2 000 години сме Му поверени да ни помага и да ни въздействува за
израстване
.
Отговори ми, беше ли затуй призван, и би ли тръгнал в този път неравен? Аз чух гласът Му нежно благ да ми шепти тъй бащински, напътствуващ и вдъхновен, че в мене нов живот започна да трепти, изправил се пред Неговия храм свещен. Това е Тасос, около август месец, 1944 г. Не си спомням годината, около 1936-1937 г. е било, пред Салона на масите, които се използваха за храна 5-6 души бяхме около Учителя - Николай Дойнов, Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Катя Грива.
И говорехме с Учителя и Учителят каза, че от 2 000 години сме Му поверени да ни помага и да ни въздействува за
израстване
.
Николай между другото му зададе въпроса: "Учителю, Вий, ако дойдете друг път на Земята, какъв искате да станете? " И Учителят му отговори: "Музикант." И във връзка с този разговор е следующото: ПРАВИЯТ ПЪТ Когато скръб сърцето ми облива, а мъката душата ми споходи, пред мен се истинския свят открива и виждам Тоз, що тука ме проводи. Лице лъчезарно обърнал към мен, Той с обич ми посочва правия път, от блясъка слънчев той е озарен, и благост очите Му нежно струят. И виждам тогава, че радост скръбта е, че и мъката потребна е също. Живота чрез тях нов път ми чертае, и едно ставам с Вечното Могъщо.
към текста >>
24.
8.1.2. Какво преживях с участието ми в том XXIV на “Изгревът...” /Павел Василев/
,
8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24
,
ТОМ 26
В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно
израстване
от методистките среди до активното й включване в живота на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя.
И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление. Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г. Радвах се заедно с целия екип, работил по създаването на тази необикновена книга. В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България. Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за живота и делото на евангелисти, свързани с Учителя.
В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно
израстване
от методистките среди до активното й включване в живота на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя.
Снимковият материал беше отлично подготвен. След излизането на тома, случаят ми се даде много наскоро, за да замина за Варна и се срещнах със суперинтендента на Евангелската методистка епископална църква в България - пастир Бедрос Алтунян. Аз го намерих в кабинета му в църквата. Направих необходимото предисловие и му подадох книгата. Той бе поразен.
към текста >>
25.
77. Статията „Белият комунизъм” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г 4, бр. 48, 15.07.1932
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
За останалите народи, обаче и в частност за нас, българите, все има още време за избор между пътя на насилието и тоя на любовта - пътя на естествения биологически процес на методичното
израстване
отдолу нагоре, отвътре навън.
Тръгне ли се пък по пътя на съзнанието, по пътя на мирните, творчески усилия, бавно, естествено, от долу нагоре, от малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, към това, което ний наричаме „белия комунизъм”, изграден с помощта на Любовта, Мъдростта и Истината, а не с насилия, кърви и омраза. А, естествено, плодовете на новия живот, на новия строй ще бъдат подобни на това, което се положи в тяхната основа. Два пътя има, и светът трябва да избере един от тях. Да останем на днешното си положение е невъзможно. Русия вече тръгна по един път, този на насилието и виждаме, че резултатите не са особено добри.
За останалите народи, обаче и в частност за нас, българите, все има още време за избор между пътя на насилието и тоя на любовта - пътя на естествения биологически процес на методичното
израстване
отдолу нагоре, отвътре навън.
Не се ли намерят хора, които да поведат народа по естествения и единствено разумен път, не се ли намерят хора от всички класи и съсловия, годни да вървят в този път и да направят нужните жертви, то тогава народа, бедния, отруден и онеправдан народ ще тръгне по пътя на насилието, за да достигне, след ужаси и разрушения, до резултати, в които отрицателното ще бъде може би много повече, отколкото положителното. Нека заработим смело и енергично всред нашия народ, за да може той да избере и мине по естествения, разумния път към новото, без излишни страдания и жертви и така да се достигне до чисто положителни резултати. Нека посветим целия си живот, нека отдадем всичките си сили за това велико дело, като не откъсваме никога погледа си от нашия идеал. Там, далеч пред нас, блести новата, слънчева култура, там ни очаква новия, истински свободен, братски и щастлив живот - Царството Божие, осъществено на земята.
към текста >>
26.
5.7. Закона на единството.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
За нашия растеж и за
израстването
на всички.
Да станем проводници на великата Любов, на великата Мъдрост, на великата Истина. Да отворим душите си, сърцата си, и умовете си за светлината и красотата, за любовта. Да изграждаме непрестанно себе си и всичко около нас във все по-голяма красота и съвършенство. Да станем служители на Бога - служители на великата Мъдрост и на великата Любов. За нашето добро и за доброто на всички.
За нашия растеж и за
израстването
на всички.
За нашето величие и за величието на всички. Бъди буден - да осъзнаеш, да почувствуваш и разбереш Великия Закон. Бъди буден - за да протекат чрез тебе Божествените сили. Бъди буден - за да се включиш в могъщия фронт на светлите сили. Знай, че в твоя ум, в твоето сърце и в твоята воля се таят безкрайно могъщи сили.
към текста >>
27.
4.3. Как се записваха песните на Учителя
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Така че
израстването
на един музикант е много трудна работа.
до 1920 г., той няма къде да се обучава - всичко е затворено и всичко е на фронта. Така че, за да може да се обучи един музикант първо, трябва да има подходяща среда, второ, трябва да има къща, да има родители, които да го издържат, родители, които да плащат частни уроци на тези чешки музиканти. След това, трябва да имат пари да си купят пиано. Това пиано трябва да бъде поставено в голяма стая - в хола, на партера, както са били онези къщи по ония години. И трябва да бъде изградена къща.
Така че
израстването
на един музикант е много трудна работа.
А за да се оформи като музикант, той трябва да има пиано. А пианото струва скъпо. И от 1900 г. до 1922 г. в София има 20-30 пиана.
към текста >>
28.
55. Говори брат Любомир Лулчев на 24 февруари 1980 г.
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Лично се грижа за всички и за тяхното духовно
израстване
.
Аз ще вървя напред и ще водя, ти с мен, и всички останали - след нас. Така ще помогнем на хиляди души, които заслужават. А които умишлено не желаят да се включат във веригата, сами ще изостанат, и сами ще определят своята съдба. В тази верига, ще се включат всички ваши близки. Засега те не са с нас.
Лично се грижа за всички и за тяхното духовно
израстване
.
Ще разчистим атмосферата. Здравето ви ще се подобри, и всички ще се включат във веригата. Ще разпалваме в тях пламъка на великата любов, и един ден всичко ще се разреши добре. Скъсайте черните връзки с този черен дух, и по своя си път. СВЕТОЗАР* Е ВЕЛИКА ДУША!
към текста >>
29.
Панорама от архивни и печатни документи за първия етап от живота на един несломим човек / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
Представянето на цялостния му облик от
израстването
му до човек със собствени възгледи и идеи, като участник в исторически за страната ни събития (ожесточени борби за официално признаване на българската черковна и национална независимост и формирането на самостоятелна България), е огромна изследователска работа.
ПАНОРАМА ОТ АРХИВНИ И ПЕЧАТНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪРВИЯ ЕТАП ОТ ЖИВОТА НА ЕДИН НЕСЛОМИМ ЧОВЕК Георги Вълков Миркович (1825-1905) е роден и израснал в будно и трудолюбиво сливенско семейство, привързано към всички прояви и изяви на българските традиции.
Представянето на цялостния му облик от
израстването
му до човек със собствени възгледи и идеи, като участник в исторически за страната ни събития (ожесточени борби за официално признаване на българската черковна и национална независимост и формирането на самостоятелна България), е огромна изследователска работа.
За д-р Миркович са отпечатани, в различна пълнота и обхват, многобройни публикации и самостоятелни трудове, които осветяват частици от житейския му път. Неразделна част от същността му е и един аспект от духовното развитие на лекаря и просветителя - връзката му със спиритизма и с Учителя Дънов - сравнително неизвестна и непроучена област. Д-р Вергилий Николов Кръстев, с присъщото си старание, поема тази задача. В продължение на няколко години усилено работи по нея със съдействието, както на официални институции, така и на съидейници от София, Сливен, Правец и други места. Работата по подреждането на документите, промените в него, както и за тяхното внушение, той споделя през 2013 г.
към текста >>
НАГОРЕ