Търсене в текстове за 'Зрънце'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 25) Един педагогически разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще им занеса един грозд и ще раздам по едно зрънце.
“, а той: „Чакай да го опитам! “. Ето едно предметно учение: децата могат да се хранят заедно в училището или в градината, според условията, а някой път – частно, с домашните си. Ако бях основен учител, щях да правя много опити: ще занеса на децата една ябълка, за да видя какво впечатление ще им направи, после – една хубава круша, друг път – една голяма дюля или десет жълти сливи. Ще нарежа ябълката на малки резенчета и ще раздам на всяко дете по едно; същото ще направя и с крушата, ще опитат и сливите. Ще им занеса един грозд и ще раздам по едно зрънце. Това няма да го разправям на света, но ще прилагам. Светът дълго време ще има да учи даването – трябват най-малко десет години. Има какво да учат от нас. Дай на всяко дете по една ябълка и после им кажи да посадят семенцата. Ако искаме да направим добро, ще посадим ябълкови семенца, и после, когато изникне дърво, от плодовете му ще правим добро.
към текста >>

2. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

Можете да се молите за едно житно зрънце, което може да израсне, но не и за едно пясъчно зрънце.
Ако Изгрева се изпълни със светлина, то паразити не могат да живеят, те ще се преобразят. Толкова години ни хулят: „Тези хора, дето са горе на Изгрева, развратиха народа! “ Защо виждат лошото в нас? Ние сме огледало и като погледнат нас, виждат себе си. Молете се за онзи, който може да се обърне и да приложи Божественото учение. Можете да се молите за едно житно зрънце, което може да израсне, но не и за едно пясъчно зрънце. Новите хора ни разбират, но старите – не. Новото учение не може да се тури в стари мехове, несъвместимо е със старите разбирания. Да се отречеш от стария живот или да съблечеш старите си дрехи и да облечеш нови означава самоотричане. За някого казват, че влязъл в Братството и е излязъл от него. Това е едно механическо разбиране, защото който е излязъл, той не е и влязъл.
към текста >>

3. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят.
Когато човек схване това, именно тя ще раздвижи вътрешните му сили – умствени, сърдечни, волеви. И когато човек почне да гледа на Природата по този начин, ще се родят у него нови идеи, чувства и подтици – тогава той ще съзнава, че присъства в един храм, където Любовта е изявление на разумните сили. В основата на цялата Природа лежат Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света: да, така е, това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени, обаче разумното, което работи отвътре, ще преодолее всички прегради и ще се прояви. Човек греши, като мисли, че прави нещо със собствени усилия: например посява жито и смята, че той го е произвел. Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят. Нещо повече, всички дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, която работи в нас. Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл. Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата.
към текста >>

4. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце.
Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия.
към текста >>

5. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце.
Значи, както диамантите се образуват при налягането, така при страданията вътре в човешката душа се образува друг скъпоценен камък - добродетелта. Друг пример: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни огърлици. Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия.
към текста >>

6. ПЛАНЕТИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всяка една от тях е изкристализирала от зрънце сгъстена сила от необятния Миров Силов Океан, тъй както на Земята се образуват кристалните форми.
Девет от тях са известни, със собствени имена и символи: Меркурий ( ), Венера ( ), Земя ( ), Марс ( ), Юпитер ( ), Сатурн ( ), Уран ( ), Нептун ( ) и Плутон ( ). За последния няма общоприет символ, а даденият тук е оригинален. Две от планетите са все още неоткрити: едната е между Меркурий и Слънцето (Вулкан), другата е зад Плутон (Хано). Третата неизвестна Фаетон е разрушената планета, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наричана от древните звездобройци Лъчезарната или Фаетон, за която вече отбелязахме. Според Саабей, планетите в Слънчевата система не са се образували безредно от някаква неопределена материя или от някаква огнетечна маса. Всяка една от тях е изкристализирала от зрънце сгъстена сила от необятния Миров Силов Океан, тъй както на Земята се образуват кристалните форми. Всяко едно планетно начало за своя растеж и оформяне е приело силови течения и от Небесните образувания в едно от зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно в един строго определен, разумен и хармоничен ред, след което бавно са се отдалечавали от Слънцето. Така че най-далечната планета (тази зад Плутон) е първата и най-старата. След нея следват Плутон, Нептун и т. н., тъй както това става в дадено семейство: ражда се едно дете, след него друго и т. н.
към текста >>

7. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

като посеете едно житно зрънце, то започва да гние - нападат го много
ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на Небесата." Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние - нападат го много врагове-микроби, но щом излезе нагоре, към светлината, огрее го слънцето, враговете му се разбягват. Следователно и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос като казва: „Блажени гонените", подразбира, че
към текста >>

8. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя ще дойде като зрънце при тебе, а ти ще я посееш в земята, откъдето след време ще изникне.
Те ще ви пратят знанието, те ще ви научат, но всички вие трябва да бъдете само готови да го възприемете. Туй, което мислите за ново, туй, което мислите че сега измисляте, за тях то е старо. И когато искате да напишете нещо, вие се напрягате. Не, ти сам няма да създадеш нищо. Мисълта сама ще дойде при тебе, а ти ще я възприемеш. Тя ще дойде като зрънце при тебе, а ти ще я посееш в земята, откъдето след време ще изникне. 472. Доброто - плод на Любовта. Някой казва: Аз искам да стана добър, но не мога. Добрината е плод на Божията Любов. Следователно, ако си възприел Божията Любов, добрината ще дойде. Щом нямаш добрина, не си възприел Любовта и пътя, по който вървиш е лош.
към текста >>

9. Дух - Георги Радев (1900–1940)

Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към Слънцето,
между светиите! За да разбере човек какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа ние нямаше да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към Слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото Животът и растенето ¢ зависят от него. Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и
към текста >>

10. РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО - Теофана Савова

Мъжът и жената - Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът.
Ако е добро за него, той знае, че то ще бъде добро и за другите. Има отношение към човешкия дух и човешката душа. Мистикът разбира живота с всичките противоречия в него. Той знае, че всичко, което се случва в живота на човека, е все за негово добро. Морал - Подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Мъжът и жената - Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близко ли е зрънцето до слънцето? - Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява.
към текста >>

Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте.
Има отношение към човешкия дух и човешката душа. Мистикът разбира живота с всичките противоречия в него. Той знае, че всичко, което се случва в живота на човека, е все за негово добро. Морал - Подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Мъжът и жената - Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близко ли е зрънцето до слънцето? - Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Прав път - Онзи път, който има най-много допирни точки с реалността.
към текста >>

Близко ли е зрънцето до слънцето?
Мистикът разбира живота с всичките противоречия в него. Той знае, че всичко, което се случва в живота на човека, е все за негово добро. Морал - Подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Мъжът и жената - Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близко ли е зрънцето до слънцето? - Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Прав път - Онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Природа - Представлява една съвкупност от всички разумни същества, които направляват целия сегашен космос.
към текста >>

Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно.
Морал - Подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Мъжът и жената - Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близко ли е зрънцето до слънцето? - Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Прав път - Онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Природа - Представлява една съвкупност от всички разумни същества, които направляват целия сегашен космос. Проявлението на човека е да проявява и да прилага всеки ден Закона на Любовта. Любовта има тридесет и пет милиона проявления.
към текста >>

Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява.
Мъжът и жената - Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близко ли е зрънцето до слънцето? - Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Прав път - Онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Природа - Представлява една съвкупност от всички разумни същества, които направляват целия сегашен космос. Проявлението на човека е да проявява и да прилага всеки ден Закона на Любовта. Любовта има тридесет и пет милиона проявления. Раждане - „Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов човек.
към текста >>

11. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца.
Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното. Като кажем „две“ детето разбира два ореха или две ябълки, но мъдрият разбира две части от едното. Това е така, защото едното никога не ще се повтори. Ученикът: Щом като е така, тогава как са се образували аритметическите действия, щом като в битието съществува само едното. Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението. И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца. Ученикът: Като че започвам да разбирам нещо от Вашето обяснение. Учителят: Както вие, така и всички ученици ще разберат от великата истина толкова повече, колкото по-съсредоточено и с по-голяма любознателност размишлявате върху това, което научавате от Словото и от живота. Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези, които са извън всекидневието, които философите наричат трансцедентни, а математиците ги назовават ирационални. Учителят: Трансцедентното за оня разум, с който решаваме катадневните задачи на земята, е реално за друг разум, който все още не е пробуден у хората на този свят. Така също ирационалните величини на земята са рационални за един друг свят, който стои по-високо от този, в който живеем.
към текста >>

12. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Например, аз ако взема едно зрънце и го посея в земята, чрез мене Божественото се проявява и чрез почвата се проявява, и семето покълва и се получава раждане на нещо ново...
— Човек, каквото най-силно желае да стане и каквото най-силно не желае да стане, все се сбъдва! — Учителю, Вие казвате, че жената трябва да бъде чиста и да не ражда деца. Това как да го разбираме? Учителят се усмихна и отговори: — Думата раждане, аз я казвам в най-широк смисъл. Например, аз ако взема едно зрънце и го посея в земята, чрез мене Божественото се проявява и чрез почвата се проявява, и семето покълва и се получава раждане на нещо ново... — Учителю, много е трудно човек да работи в света като жена за Бога? — Каквото и да мислим, ние неизбежно трябва да минем през тези временни форми. Бог прави човека мъж или жена, в зависимост от неговата мекота или твърдост. Когато човек стане много мек, Бог го създава мъж.. Когато пък той много затвърдее, прави го жена. Всъщност, мъжът и жената като принципи са във всеки човек.
към текста >>

13. СКАЛНИЧЕТАТА - Борис Николов

Какъв кураж има в това малко колкото грахово зрънце сърчице!
Птичките излитаха на ято и ни показваха изкуството си да летят. И в песничките им се чувстваше същото желание. Ето как се създаде нашата хубава дружба. Когато дойде времето да си отиваме, когато изчезнаха палатките, изпитахме тъга за нашите мили пернати приятели. Оставяхме ги пак сами на върха, да се борят със стихиите. Какъв кураж има в това малко колкото грахово зрънце сърчице! Защото тук, понякога и посред лято, зимата внезапно се връща – навалява сняг, завива истинска зимна виелица, с дни се стелят мъгли или вилнее северният вятър. Не е лесно да се издържа. Но и скалничетата като нас са тук, защото един хубав рилски ден изкупва всичко! Птичките обичат своя чист свят и само когато идва голямата зима, слизат по-ниско, в горите или излитат на юг. Удивително, колко обич и красота е скрита и в най-скромните форми на живота!
към текста >>

14. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца".
Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално.
към текста >>

15. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение.
За нашите изследователски търсения от особен интерес е въпросът: в какви форми и по какъв начин е била поднасяна и бива поднасяна тази фундаментална теория на човечеството, кои са нейните носители и проводници? Божественото учение е едно, доколкото то отразява и съдържа в себе си единната, всеобемаща Истина за Твореца и Творението. Ала това учение притежава множество разновидности. Ще се опитаме да ги разгледаме в две главни линии на обобщение. На първо място, в широк смисъл: всички религиозни, духовни, философски, мистични, социални и пр. учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение. Някому подобно заключение би се сторило прекалено мащабно, за да е вярно. Но, уверени сме, едно проникновено, обективно и нешаблонно анализиране на проблема би доказало верността на това съждение. На второ място, в тесен смисъл: Дървото на религиите и духовните учения. Ако си представим Божественото учение като едно огромно дърво, скрило своите корени незнайно дълбоко в земната твърд и извисило короната си безкрайно високо в облаците и небесната синева, то клоните, които излизат от колосално мощния ствол, са именно различните религии и духовни учения. Едни от тях изпъкват като грамадни, солидни клони, излизащи от най-дебелата част на стъблото.
към текста >>

16. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

И веднага си припомняме думите на Учителя на Учителите Христос, че ако имаме вяра дори колкото едно синапово зрънце, с нея бихме могли планини да преместваме (Мат. 17:20).
То бележи заставането от нейна страна върху Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване, съпътствано от нов поглед към света, от нов мироглед. За този момент на решителна вътрешна трансформация Учителят на ББ у нас споделя: „Ако направиш тази връзка, ти си спасен, ще почнеш да разбираш живота.“ Новото разбиране означава и ново отношение: към самия себе си и мястото си в земната реалност, към ближните, към Майката-Природа, към Бога и създадения от Него свят. Могъща е силата на вярата! „Това, в което ние вярваме, то става! – възкликва великият Посветен. И веднага си припомняме думите на Учителя на Учителите Христос, че ако имаме вяра дори колкото едно синапово зрънце, с нея бихме могли планини да преместваме (Мат. 17:20). А какво ли би могла да извърши тогава дълбоката, непоклатима и действена вяра, впрегната на работа в името на Доброто?! – Чудеса, ни повече, ни по-малко. С немалко такива примери изобилства историята на човешкия род. И тяхната автентичност е извън всякакво съмнение. Тогава как да си обясним все още твърде разпространеното безверие, религиозен и верови скептицизъм, преминаващи понякога в яростен и безкомпромисен атеизъм?
към текста >>

17. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса.
Така че нека Му се доверим изцяло и да завършваме всяка своя молитва с израза: „И все пак нека бъде Твоята воля, Господи, а не моята! “ Молитвата е нужна не на Бога, а на човека. Тя е не само пътека, чрез която съединяваме небето и земята. Тя е и проверка за духовната зрелост на онзи, който я отправя. В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса. Ала по-съществен от чудесата е пламъкът на вътрешното пресътворение. В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата. Умът протяга ръка на сърцето и чрез тяхното задружно действие се ражда мощта на молитвения порив. Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето.
към текста >>

18. Метод за придобиване на търпението - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си.
Колкото пъти проявите нетърпение през тези десет дни, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате нетърпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тези десет дена, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите. Вие сте проверили този закон по отношение на приятелите си: когато се разговаряте с някой ваш приятел, в ума ви дохождат светли мисли, в неговото присъствие вие се чувствате разположени, а щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума и сърцето ви. Следователно като мисли за вас, всяко добро същество внася в ума ви някаква светла идея.
към текста >>

19. Планетите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всяка една от тях се е създала от зрънце сгъстена сила на Необятния Миров Силов Океан така, както на Земята се образуват кристалните форми.
Този символ на Плутон е даден от автора, защото за тази Планета няма общоприет знак. Две от Планетите са все още неоткрити: едната е между Меркурий и Слънцето, а другата е зад Плутон. И една разрушена планета, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наречена от древните звездобройци Фаетон, т.е. Лъчезарната, за която вече отбелязахме. Според Саабей Планетите в Слънчевата система не са се образували спонтанно и безредно, в някакъв неопределен период от нещо материално. Всяка една от тях се е създала от зрънце сгъстена сила на Необятния Миров Силов Океан така, както на Земята се образуват кристалните форми. Знаят ли днешните учени как се образуват кристалите? Не! Всяко едно от тези зрънца - начало на Планета - за своя растеж и оформяне е приемало силови течения от Небесните образувания в едно от Зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно, в един строго определен разумен и хармоничен ред. След своето образуване те бавно са се отдалечавали от Слънцето. Така че най-далечната Планета, тази зад Плутон, е първата и най-старата.
към текста >>

20. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сто години вървяла, нито зрънце не смляла.
— нощва Четирима братя, един без друг не ходят, на чифтове се водят, все тичат, врява дигат, и все не се достигат. — колела на кола Железен му е езика, железна му устата, започне ли да вика, събират се децата заемат си местата, нареждат си нещата. — звънец Златна, златна пшеница, в синя, синя паница, паницата не купена, над земята захлупена. — небето Воденичка на стената, денем нощем не спира, работа си намира. Чука, трака, отпява, дига глъчка и врява. Сто години вървяла, нито зрънце не смляла. —- часовник Костен зъблю гора броди, път оправя, в път не ходи. — гребен Бодлива крава през плет минава, опашката й отвън остава. — игла и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема. — ютия Бубулеста невяста, от цветята в полята ясте прави за здраве по цял свят се тя слави. — пчелица Два юнака, два близнака път пътуват, другаруват, всъде всичко разузнават, а сами се не познават.
към текста >>

21. Книга на загадките - Николай Райнов

— Аз не найдох ни зрънце бисер.Аз плаках цял живот, но сълзите ми не станаха бисери.
Тогава тримата се сбраха, за да делят своя добив. Първият изнесе сълзите си, другият — сивата си пепел, а третият — праха си. — Ти си намерил бисер — му рекоха двамата. — Не. Сълзи са — отвърна той. — Аз не найдох ни зрънце бисер.Аз плаках цял живот, но сълзите ми не станаха бисери. — Дай ни тогава сълзите си! — рекоха му те, — Твоите сълзи блестят като бисер и ние не знаем по-хубави бисери: дай ни своето съкровище! И те го взеха. — Ти си намерил злато — рекоха двамата на другия. — Не, пепел е — отвърна той. — Аз не найдох ни жилка злато. Изгорих всичко, що имах, но пепелта не стана злато.
към текста >>

22. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание.
А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано. Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание. Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят органически, извътре. Хората на книжното познание са само натоварени камили. И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не към камилите, а към плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота. ______________________________________________ 1) Под „Мауа“ не се подразбира, че физическият, материалният свят не съществува. а това, че естеството на материята се разкрива пред окото на знаещия като нещо съвсем различно от онова, що ни разкриват сетивата.
към текста >>

23. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Милей обаче е посадено зрънцето: Бог и Човешката личност се сближават.
Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън. В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди. Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма. За Петър Дънов мащабът на тези теологични дискусии още не е ясен. Чрез систематичната теология на проф. Милей обаче е посадено зрънцето: Бог и Човешката личност се сближават. Бог влиза в Човека, когато се въплъщава в Исус и се доближава с това до Човека, и започва да го разбира по нов начин. С изграждането на личностното в човека обаче се издига на по-високо ниво онова, което е посадено в човека - а именно Божественото, което е вложено в него. Има едно всемирно съзнание сякаш. Едно всемирно съзнание, което ни се разкрива в природата, спонтанно, и като растем като личности, в нас всъщност расте семето, посадено в Исус, и като растем като личности, ние се доближаваме към Бога, ние се сливаме с Всемирното съзнание. Но теорията не е силата на Петър.
към текста >>

0.28430199623108