Търсене в текстове за 'Зрънце'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност.
Мънички творби на морето. Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек. Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден. Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му песен! Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила. Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор.
към текста >>

2. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Нищо повече от зрънце без измерение; точка, която едва би увеличила нейната грамада!
Така той ще научи много повече отколкото от всички трактати върху живота.) Съществува едно погрешно мнение, че природа е само нашето земно кълбо. Природа – това е вселената. Това схващане се дължи на обстоятелството, че природата, която като среда в която живеем, ни обгръща отвсякъде, е почти непозната за нас – нейните обитатели; ние я знаем едва ли не само от малките трудове и поетическите наблюдения през ясните нощи. Със своите безброй видими и невидими светове, които от милиарди години кръжат в пространството, със своята необятна грандиозност, природата – вселена е останала велик, неразгадан сфинкс – тя буди размишления, които никога като че ли не стигат своя край. А какво е нашата земя в сравнение с огромната, всеобгръщаща вселена? – Нищо повече от зрънце без измерение; точка, която едва би увеличила нейната грамада! И въпреки миниатюрността на земята и ограничените познания за небесните кълба, за нас, нейните шедьоври тя е достатъчен обект за наблюдение, изучаване и използване силите на живота. Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад .
към текста >>

3. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън.
Разноцветната дъга яви се на хоризонта и всичко в природата в унисон запя за нов живот, за честити дни! ,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев". ,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън. Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да гради. „И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри.
към текста >>

Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога.
Нима житното зърно, което се посажда в земята не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Всички соли от почвата са внесени в него. Нима първият лжчъ, който е излязъл от слънцето, не съдържа всичко? - Всичко съдържа. Излязло веднъж житното зрънце на слънчевата светлина, резултат на Божествената Любов, то е прозряло вече Бога. „Той ги изпита." – Изпитва се човек, изпитват се житните зрънца, за да се калят в живота, да познаят себе си, да изразят навън своя идеал. „И скръбта ви ще се превърне на радост." И всичката красота на съвременната култура, и всичкият капитал на живота, и великата симфония на природата - всичко това седи в скръбта. Красивият живот ще дойде, когато ние превърнем скръбта в радост. Божественият оркестър от множество светли същества, с мелодични цигулки и сърповидни лъкове изливаха нежни звуци, възпяваха свободата, която радостта ще донесе. Светът на радостта е Божий свят!
към текста >>

Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш.
Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

4. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

(Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

5. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят.
Еделвайс I ГРАДИНАРИ сме, садим всеки ден цветя красиви, все доволни, все щастливи. С нови мисли ний творим, с чувства нови ний красим наш`та хубава градина. Във душите ни е слънце, те са нашите градини. Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят. ІІ Наша повест е вълшебна, със безсмъртни сме чела. Чиста кръв ни е потребна, чиста мисъл и дела. За да можем да приемем дар безсмъртен за душата, за да можем да поемем пътя труден в стръмнината. Дух, водача да познае, който носи светлината, който пътя стръмен знае – към върха на планината.
към текста >>

6. ПОД БЕЛИЯ ПОКРОВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата.
И милва ги, завива майчината пазва И приказките свои тихо им разказва: Как слънцето ще дойде от далечен път, Как слънцето ще дойде — нека те да спят! Че слънцето е там, при Бога, да научи, Какво на таз земя ще има да се случи. И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят. И с нови сили то когато се завърне, Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне, А дотогава те под белия покров Да спят и да растат под майчина любов. О майчина любов! Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата. И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце. Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената". Спят своя сън зърна под белия покров На майката-земя под нежната любов.
към текста >>

И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце.
Че слънцето е там, при Бога, да научи, Какво на таз земя ще има да се случи. И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят. И с нови сили то когато се завърне, Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне, А дотогава те под белия покров Да спят и да растат под майчина любов. О майчина любов! Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата. И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце. Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената". Спят своя сън зърна под белия покров На майката-земя под нежната любов.
към текста >>

7. ВЕСТИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата.
И милва ги, завива майчината пазва И приказките свои тихо им разказва: Как слънцето ще дойде от далечен път, Как слънцето ще дойде — нека те да спят! Че слънцето е там, при Бога, да научи, Какво на таз земя ще има да се случи. И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят. И с нови сили то когато се завърне, Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне, А дотогава те под белия покров Да спят и да растат под майчина любов. О майчина любов! Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата. И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце. Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената". Спят своя сън зърна под белия покров На майката-земя под нежната любов.
към текста >>

И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце.
Че слънцето е там, при Бога, да научи, Какво на таз земя ще има да се случи. И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят. И с нови сили то когато се завърне, Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне, А дотогава те под белия покров Да спят и да растат под майчина любов. О майчина любов! Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата. И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце. Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената". Спят своя сън зърна под белия покров На майката-земя под нежната любов.
към текста >>

8. ТОВА СЕ НАРИЧА ЛЮБОВ. ДВА ПЪТЯ-ТЕОФАНА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Из живото слово Облечено в празнична премяна, житното зрънце се затичало към нивата.
Из живото слово Облечено в празнична премяна, житното зрънце се затичало към нивата. – Отивам да помагам на хората, – казало то, минавайки край един мъдрец, и запитало: – Кажи ми мойто бъдеще. – Много има да плачеш, – отговорил мъдрецът. – Какво нещо е плачът? – запитало. И като погледнал празничната му премяна добавил: – Съвсем ще оголееш.
към текста >>

– запитало зрънцето.
– Ами после? – Какво друго ще ми кажеш? – Ще умреш и нищо няма да остане от тебе. –?... – Но, след време, ще се съгради нещо много хубаво, велико от тебе. – Какво? – запитало зрънцето. – Ще го научиш. А като се връщаш наново в хамбара, отбий се пак при мене да ми разкажеш твоята опитност. Тогава аз ще ти се радвам за великото, което си придобил. * Не бий детето! Така и детето ще бъде бито, и чашата – счупена, а от две злини не се ражда добродетел.
към текста >>

9. СВЕДЕНБОРГ - ЕМАНУЙЛ П. ДИМИТРОВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен, И всяко малко зрънце.
О, живо слънце, изкласили! Цъфтят сред вас и са цъфтели: Цветенца сини – късче от небето. Камбанки нежни – вашата молитва. И мак червен, кръв огнена и жива, Изкапала сеячу от сърцето. Вий молихте се вечер, ниви позлатени, И сутрина пред слънце. И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен, И всяко малко зрънце. О, ниви веч за жетвата готови! Над Вас минаха кат повеля: И вятърът с прохладната милувка, И кроткият дъждец за свежест и обнова, И бурята и гърма! Но кротко беше всяко малко зрънце. Че знаеше, ден чуден ще пребъде: И песен чучулигата ще пее Над Вашето разляно слънце. И на Исуса благата усмивка Ще се разлей над святата ви жертва!
към текста >>

Но кротко беше всяко малко зрънце.
И мак червен, кръв огнена и жива, Изкапала сеячу от сърцето. Вий молихте се вечер, ниви позлатени, И сутрина пред слънце. И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен, И всяко малко зрънце. О, ниви веч за жетвата готови! Над Вас минаха кат повеля: И вятърът с прохладната милувка, И кроткият дъждец за свежест и обнова, И бурята и гърма! Но кротко беше всяко малко зрънце. Че знаеше, ден чуден ще пребъде: И песен чучулигата ще пее Над Вашето разляно слънце. И на Исуса благата усмивка Ще се разлей над святата ви жертва! Вий цялата земя заливате, о ниви! Ах, цялата Земя вълнува се и чака. И клас на клас повтаря думи живи, И песен носи се благата: Че пръв Христос ще дигне Възпламнал сърп: – О ниви!
към текста >>

10. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения Дух.
В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето. Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите. За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от него. Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата.
към текста >>

11. НЕСГОДИТЕ - О. СЛАВЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ Едва те хвърлиха в земята И те покриха с рохка пръст, И теб обгърна вечна орис - Страданието във света .
ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ Едва те хвърлиха в земята И те покриха с рохка пръст, И теб обгърна вечна орис - Страданието във света . Но търпеливо го премина, И ето вече възродено В зелени, крехки листица Пак над земята се подаваш, Забравило скръбта, Ти малко житно зрънце. Ти малко си, но мощна сила в теб е вляло Великото и лъчезарно слънце. От памтивека движиш ти, Като около ос света. Еднакво претворяваш се и в мисъл, И в чувство и във дело, Зад подвига и жертвата си скрито Все пак ти, о малко житно зрънце. Над изкласили ниви Подухва вятърът и носи, И носи надалеко светла мисъл: Теб от любов - за жертва и добро - В света Великото изпрати. St.
към текста >>

Но търпеливо го премина, И ето вече възродено В зелени, крехки листица Пак над земята се подаваш, Забравило скръбта, Ти малко житно зрънце.
ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ Едва те хвърлиха в земята И те покриха с рохка пръст, И теб обгърна вечна орис - Страданието във света . Но търпеливо го премина, И ето вече възродено В зелени, крехки листица Пак над земята се подаваш, Забравило скръбта, Ти малко житно зрънце. Ти малко си, но мощна сила в теб е вляло Великото и лъчезарно слънце. От памтивека движиш ти, Като около ос света. Еднакво претворяваш се и в мисъл, И в чувство и във дело, Зад подвига и жертвата си скрито Все пак ти, о малко житно зрънце. Над изкласили ниви Подухва вятърът и носи, И носи надалеко светла мисъл: Теб от любов - за жертва и добро - В света Великото изпрати. St.
към текста >>

Еднакво претворяваш се и в мисъл, И в чувство и във дело, Зад подвига и жертвата си скрито Все пак ти, о малко житно зрънце.
ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ Едва те хвърлиха в земята И те покриха с рохка пръст, И теб обгърна вечна орис - Страданието във света . Но търпеливо го премина, И ето вече възродено В зелени, крехки листица Пак над земята се подаваш, Забравило скръбта, Ти малко житно зрънце. Ти малко си, но мощна сила в теб е вляло Великото и лъчезарно слънце. От памтивека движиш ти, Като около ос света. Еднакво претворяваш се и в мисъл, И в чувство и във дело, Зад подвига и жертвата си скрито Все пак ти, о малко житно зрънце. Над изкласили ниви Подухва вятърът и носи, И носи надалеко светла мисъл: Теб от любов - за жертва и добро - В света Великото изпрати. St.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Събев Ръцете на Мария Йерица и Марлена Дитрих Учителят говори – Ученикът Из „Живото Слово” Из нашия живот – Рилски вечери Лекарят с маска – притчи и приказки Здраве, Сила и Живот – Светлото, положително гледане на нещата; значението на малките неща Житното зрънце – St.
Коен Има ли днес пророци и светии? – Г. Увод към окултната анатомия и физиология – Боян Боев Челото на човека – Г. Условия и живот – Д. Стоянов Строители на новото – Г. Събев Ръцете на Мария Йерица и Марлена Дитрих Учителят говори – Ученикът Из „Живото Слово” Из нашия живот – Рилски вечери Лекарят с маска – притчи и приказки Здраве, Сила и Живот – Светлото, положително гледане на нещата; значението на малките неща Житното зрънце – St. Несгодите – О. Славчева Загадъчни явления Вести и Книгопис Le Maitre parle: La nature Vivante Съдържание
към текста >>

13. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

- рече той за сетен път и се превърна на малко житно зрънце.
Предстоеше му последен опит. И той го направи. Прие най-големите страдания, натовари се с тях доброволно и с безкрайна любов и се обрече на тях. Сега трябваше да слезе в недрата на земята, да изгуби всичко, да мине през най-големия огън, да влезе като храна в човешкия свет, да се изгуби, да изчезне за цялото, в цялото. – Саможертва! - рече той за сетен път и се превърна на малко житно зрънце. Земята майчински го приласка, и то се сгуши в нейната мека гръд. Но Ариман-Дез не спеше. И той беше решил да иде до край, да опита всичко, но да погуби Ели-Pa, да го изтръгне от лицето на земята, да не съществува, за да спечели Адита, вечната и безстрашна жрица на живота. И ето, той се превърна на кокошка и започна да рови земята, да кълве зрънцето. Тогава... да, точно тогава стана друго, което беше така неочаквано за Ариман-Дез.
към текста >>

И ето, той се превърна на кокошка и започна да рови земята, да кълве зрънцето.
– Саможертва! - рече той за сетен път и се превърна на малко житно зрънце. Земята майчински го приласка, и то се сгуши в нейната мека гръд. Но Ариман-Дез не спеше. И той беше решил да иде до край, да опита всичко, но да погуби Ели-Pa, да го изтръгне от лицето на земята, да не съществува, за да спечели Адита, вечната и безстрашна жрица на живота. И ето, той се превърна на кокошка и започна да рови земята, да кълве зрънцето. Тогава... да, точно тогава стана друго, което беше така неочаквано за Ариман-Дез. Ели-Pa се превърна на човек и, за да спаси Адита от страшна напаст, за да спаси себе си, за да стане верен на своята страна и нейните свещени повеления, той хвана птицата за главата и застана пред Адита. Победата беше негова. Тя беше запечатана с огнени слова. Ариман-Дез безпомощно стоеше пред нозете на Ели-Pa и молеше за милост.
към текста >>

14. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем.
Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име.
към текста >>

15. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Какво съм аз без теб, живот, покълнал в мъничкото зрънце, без тебе, топлина, родила златен плод?
, Д. Антонова КАКВО СЪМ АЗ БЕЗ ТЕБ, ЛЮБОВ Какво съм аз без теб, любов, без тебе, слънце, разпръснало лъчи, събуждащи живот? Какво съм аз без теб, живот, покълнал в мъничкото зрънце, без тебе, топлина, родила златен плод? Какво съм аз без теб, любов, без тебе огън неугасващ, когато зима е отвън? Какво съм аз, и моя дом, и мойте песни и надежди, без теб, божествений огън! МОЛИТВАТА НА МАЛКОТО ПЛАНИНСКО ЦВЕТЕ Прати ми, Господи, росица, прати ми топлина, за да се радва сърчице ми на Твоите блага. За Тебе аз ще се обличам, за Твойта светлина, със багри, взети от китежа на светлата дъга. И който мине покрай мене, във този чуден миг, ще го приветствам в Твое име, О, Господи велик!
към текста >>

16. МОЛИТВАТА НА ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ - S Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Д. А-ва ЗРЪНЦЕ Ти за зрънцето не питай, то в земята се прибра.
Д. А-ва ЗРЪНЦЕ Ти за зрънцето не питай, то в земята се прибра. Свечери се, то утихна, и си легна и заспа. Не търси го вече вънка, то премина в друг живот. Ще го видиш чак на пролет, тръгнало за златен плод. Не буди го! С ангелите разговаря, може би.
към текста >>

17. БОГОМИЛСКО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

МОЛИТВАТА НА ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ Аз съм малко зрънце, приютено в пазвата ти.
МОЛИТВАТА НА ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ Аз съм малко зрънце, приютено в пазвата ти. Преди да те помоля, ти ще ме погалиш с нежната милувка на слънцето. И аз ще простра към Тебе, Необятната, копнеещи ръце. Преди да съм опитало твърдостта на почвата, на която стоя, ти ще ми изпратиш роса и пролетен дъждец. Като балсам те ще се разсеят по снагата ми и заслушано в тихата музика на дъждовните капки, аз ще вплета в нея и мелодията на моята благодарност. Не виждам ли всеки миг, как в безбройни грижи за мен се излива Твоята любов?
към текста >>

18. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И в слънчевия лъч, и в зрънцето си ти.
Д. Антонова ЖИВОТ Ти днес си звук — трептиш на птица в песента. А утре — звезден хор, ти — звук от вечността. И капчица си ти, море и океан, и семка, и дърво, и цвят благоуханен. И всичко, всичко си, Ти — звук от вечността! И сладък плод узрял, — на Бога песента. И в слънчевия лъч, и в зрънцето си ти. О, твоят звук красив навсякъде трепти. Навсякъде си ти, о, плод на любовта, навсякъде красив: в мига и вечността.
към текста >>

19. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Времето бързо летеше и аз исках да отнеса отломка от неговия скрит живот, скъпо зрънце от неговата заключена мъдрост.
ПОЕМИ Светлият миг Планинското езеро блестеше като скъпоценен камък в короната на някой приказен цар. Вечерното сияние на слънцето багреше гладката му повърхност и последните слънчеви лъчи играеха чудновати игри. Милионни трептения се гонеха вихрено и лудо. Вълшебният танц на малки феи привличаше моите очаровани очи. Спрях се на брега и дълго гледах светлия лик на дивното езеро. Времето бързо летеше и аз исках да отнеса отломка от неговия скрит живот, скъпо зрънце от неговата заключена мъдрост. Наведох се над него и моите очи засноваха по бистрите му струи. — Къде течаха те? Накъде отиваха и какво гонеха тези чисти води? Планината упорито мълчеше; планинското езеро тихо си пееше своята сладка песен. Незнаен глас ме попита: — Къде отиваш ти?
към текста >>

Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце.
Незнаен глас ме попита: — Къде отиваш ти? Какво гониш ти, човече, по твоя земен път? — Аз живея на тая земя, аз съм мъничка ръка, мъничка артерия по нейната снага и гоня океана; пътник съм по незнаен и труден път, — отговорих аз. Езерните води тихо шумяха и техният ромон стигна до моите уши: — Моите води текат надолу по прашните и каменливи пътища, по които пътуват децата на майката-земя. Моите свежи и чисти води измиват изранени нозе и освежават пламнали чела. Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце. Планинското езеро в миг се превърна в огромно слънчево око; снежното чело на планината се оглеждаше в кристалните води, които морно дишаха. Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно приласкала в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води. II. Моята душа Аз нямам нищо, което да се равни на земно богатство. Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път. Никой на тая земя не ме познава и не подозира незнайната цел, която гоня аз — пътник по широките морета.
към текста >>

20. КРАСОТА - Д-Р С.Д. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Скъпото зрънце, което носех, беше само за твоето огърлие, а голямото богатство, което щях да ти оставя, само за твоята съкровищница.
— Не съм, — отвърна тя. — Защо? Не повиках ли моите другарки? Оставих ли те сама? — Аз дойдох само за теб. Скъпото зрънце, което носех, беше само за твоето огърлие, а голямото богатство, което щях да ти оставя, само за твоята съкровищница. Защо ги повика? — Ах, — извиках аз, изслушай ме, аз ще ти разкажа, - исках всичко да й кажа, но тя бързо ме отмина и изчезна така, каки изчезват нощните сенки, когато на изток зората багри небето. Наведох глава и мълчалива и скръбна тръгнах към дома си Тоя път на прага беше застанал Той. Неговият вечнобуден и светещ поглед отгатна моята печал, затова, че не бях мъдра, затова, че лошо посрещнах моите спътници – другари. Той се усмихна и кротко ми рече: — Раздавай своите радости на ближните си, а задръж страданията и скърбите за себе си!
към текста >>

21. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветове, плодове и най-после на нова семка на Божия живот Поздрав на всички добри приятели.
Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога. Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с добрите хора И тъй животът има трояко изявление, което се определя с думите Вяра, Надежда и Любов. Бъдете пълни с радост и веселие. Всичко е за човека. Туряйте душата си, сърцето си постоянно във връзка със светлината, с топлината, с влагата на живота. Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветове, плодове и най-после на нова семка на Божия живот Поздрав на всички добри приятели. Поздрав и Вам. В.В. Ж.К.В.О. П.К. Дънов
към текста >>

22. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днешното ни добро може да бъде малко като зрънце, но нека бъде чисто като сълза.
То е само миг. Тури ръка на този миг, като направиш нещо добро, макар малко на глед и незначително по съдържание. Направи го. Бог — разумното работи чрез „малкото добро“ в „настоящето“. Защото доброто седи в качеството, е не в количеството. Днешното ни добро може да бъде малко като зрънце, но нека бъде чисто като сълза. Мисли за миналото т. е. за причините на нещата, но живей в настоящето посредством делото — доброто. Вчерашният ден е вече отлетял, отнасяйки със себе си много неизползвани възможности. Не съжалявай за пропуснатото, защото никога няма де се върне. „Не губи настоящето" което е по важно.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима.
За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената Пещ на върховната Мъдрост. на върховната мощ и сила, трябва да бъдем чисти като библейските младенци — Сидрах, Месах и Авденаго. К. Хваление От всички ангели прекрасни по небето И гений най-велик родений на земята. От всичко що е най - възвишено и свято, Кое на този свят познала е душата. Това си Ти —Бог мой — велико, чудно слънце, Това си Ти, Любов със нищо несравнима! — В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима. Това си Ти, о Лъч навсякъде що грееш; И в нежните цветя, в гори, поля безкрайни На потока игрив Ти в струите живееш — На всяка жива твар разкриваш своите тайни. И във вихрения бяг на морски урагани. В пустинния самум, в беди и мор — несрети И в сълзите дори от мъка насъбрани. И в светлия възторг на всичките поети. Във всичките звезди, в небесните сияния, И в пухкавия сняг и ледните кристали, И в малкия цветец що лей благоухания, И в рояка пчели в полето забръмчали.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А там било посято житно зрънце.
Статията е написана от С. Паунович, който лично е посетил „Изгрева“. Тя е придружена с три клишета — портрета на Учителя от Борис Георгиев, една групова снимка от летуването в Рила и такава от „Изгрева“. Куршум и Житно зърно (басня) Туп! — паднал един куршум в черна угар и бързо се заровил в пръста. А там било посято житно зрънце. — Добър ден, зрънце ! Добър ден, куршумче! Какво има ? Има чудо, ха ха-ха! Ей сега току минах през сърцата на трима юнаци.
към текста >>

— Добър ден, зрънце !
Паунович, който лично е посетил „Изгрева“. Тя е придружена с три клишета — портрета на Учителя от Борис Георгиев, една групова снимка от летуването в Рила и такава от „Изгрева“. Куршум и Житно зърно (басня) Туп! — паднал един куршум в черна угар и бързо се заровил в пръста. А там било посято житно зрънце. — Добър ден, зрънце ! Добър ден, куршумче! Какво има ? Има чудо, ха ха-ха! Ей сега току минах през сърцата на трима юнаци. Сразих ги, за миг ги умъртвих.
към текста >>

След този разговор, куршумът останал да ръждясва в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре — стъбълце и листенца.
Той нито се убива, нито умира. Ти не си се раждал и не можеш да родиш; Само животът може да се роди в материя и да я оживотворя. Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега и да щеш и да нещеш ще седиш при мене, за да видиш всичко това как става. След този разговор, куршумът останал да ръждясва в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре — стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор. * * * Велико нещо е живота. природна красота! Най-милото на всички живи, на цял свят радостта. Дядо Благо
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Макар да съм в земята, кат житното зрънце, Посято от ръката на Вечния сеяч — Но мен обича, топли и пази светло слънце, Всред мъки и неволи, то мен е скъп Водач.
Само едно свързва хората и им говори за братство, любов и мир. Само едно прави хората човеци и ги различава от животните —това е Духа, това е Божественото. Да се свържем с него понеже Той е носител на истинския живот и живо знание. Да се учим от Него! НА БОЖИЯТА НИВА Обичам в този свят простора, небесата, И слънцето прекрасно и светлите звезди, Да бъда волна птичка, да дишам свободата, Макар да се сражавам с хиляди беди. * Макар да съм в земята, кат житното зрънце, Посято от ръката на Вечния сеяч — Но мен обича, топли и пази светло слънце, Всред мъки и неволи, то мен е скъп Водач. * Под земната кора очакват ме страдания . . . Но що са те? Ще никна, ще видя светъл ден. Душата ми е пълна с обич и познания И Божи Дух в сърце ми е вече поселен.
към текста >>

* От житница богата, ще дойде пак сеятел, С шепа ще ме грабне и пак ще ме посей, На божията нива на Вечния създател Ще падне мойто зрънце, ще върже и узрей * И после умножено то гладните ще храни, В колиба ще надникне и царския палат.
* Под земната кора очакват ме страдания . . . Но що са те? Ще никна, ще видя светъл ден. Душата ми е пълна с обич и познания И Божи Дух в сърце ми е вече поселен. * От житница богата, ще дойде пак сеятел, С шепа ще ме грабне и пак ще ме посей, На божията нива на Вечния създател Ще падне мойто зрънце, ще върже и узрей * И после умножено то гладните ще храни, В колиба ще надникне и царския палат. То хляб ще стане жив за людете избрани, Обилно ще нахрани душевния им глад. Асавита СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Знайното и незнайното (По неделната беседата „Знайното и незнайното“, 16.02.1936 г.) В света има две веруюта — едното което хората не знаят, а другото известно тям. Съществуват също така и две служби, на които те слугуват — едната е закона на необходимостта, с когото страхът е непосредствено свързан, в другият е закона на любовта, който е и закон на вярата. И всички безпокойства в свето се дължат на факта, че хората служат на снова, което не знаят.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази мисъл се развива като едно зрънце.
Все трябва да има някаква разменна единица. Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в парите, пито вън от нас, по злото седи в самия човек. В човека има нещо неразумно. Той не разчита на своята разумност. Човек всякога трябва да разчита на първата мисъл, която идва в ума му. Тази мисъл се развива като едно зрънце. Щом този мисъл узрее, тя постепенно се оформява. Като се оформи, ти имаш вече една идея, имаш поле да действаш. Отхвърлиш ли първата мисъл, и вземеш втората или друга някоя, тя непременно ще те постави на крив път. Следователно, злото седи в това, ако човек отделя злото от доброто. При сегашните условия, доброто, отделено от злото, няма никакво приложение.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да раснат вред цветя, тревички, Да никне зрънце благотворно!
Той ни учи да умрем за низшето, за да заживеем за висшето. Да дадем живота си, за да го спечелим наистина и завинаги. Защото само по пътя на Жертвата човек ще достигне до възкресение и освобождение от злото. Пламен Пролетна песен Течете извори, рекички! Грей мощно, слънце жизнетворно! Да раснат вред цветя, тревички, Да никне зрънце благотворно! * Повявай ветре из простора И привет — мирис от цветята, Носи на всички братя — хора, Полъхвай с ведър лъх челата! * Запейте, птиченца крилати, Над ширни планини, полета. Носете привети благати На всяка горест и несрета! * * * МОЛИТВА Мой вечен Спътник във всемира, Мой благ Водител и покров! О, чуй звънтящата ми лира, О, чуй молитствений ми зов!
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1937 год.) Сеяч и житно зърно (басня) Оперило се житното зрънце еднаж на трудолюбивия сеяч.
Двадесет и пет години мисля върху тоя въпрос, но винаги това свършва само със сълзи . . . сълзи за смъртта на моя баща. Ел. Христова — актриса (в. Дневник от 10. V. 1937 год.) Сеяч и житно зърно (басня) Оперило се житното зрънце еднаж на трудолюбивия сеяч. — Не желая, рекло, да ме сееш под орало - толкова дълбоко! Туй е страшно и жестоко. Ти не мислиш ли каква е мъка да се прокълни под педя пръст? Сей ме, ако искаш, но въз угарта отгоре и покрий ме със земица само един пръст. — И така те бих посял, о, миличко зрънце, ала иде зима, студ и мраз.
към текста >>

— И така те бих посял, о, миличко зрънце, ала иде зима, студ и мраз.
1937 год.) Сеяч и житно зърно (басня) Оперило се житното зрънце еднаж на трудолюбивия сеяч. — Не желая, рекло, да ме сееш под орало - толкова дълбоко! Туй е страшно и жестоко. Ти не мислиш ли каква е мъка да се прокълни под педя пръст? Сей ме, ако искаш, но въз угарта отгоре и покрий ме със земица само един пръст. — И така те бих посял, о, миличко зрънце, ала иде зима, студ и мраз. Ще изстинеш, ще измръзнеш, викам аз. И тогава, ни за тебе младост, ни за мене радост. — Ти посей ме, както искам, па за друго нямай грижа. Аз си нося на гръб хижа. И посял сеячът житното зрънце отгоре и покрил го със земица един пръст.
към текста >>

И посял сеячът житното зрънце отгоре и покрил го със земица един пръст.
— И така те бих посял, о, миличко зрънце, ала иде зима, студ и мраз. Ще изстинеш, ще измръзнеш, викам аз. И тогава, ни за тебе младост, ни за мене радост. — Ти посей ме, както искам, па за друго нямай грижа. Аз си нося на гръб хижа. И посял сеячът житното зрънце отгоре и покрил го със земица един пръст. Уви, скоро дошла зима и донесла що си има: мраз и студ, и северният вятър луд. Всъде всичко се сковало, заледило и зрънцето измразило. Пукнало се, разпиляло, казано на наш език умряло. __________________ Който търси лесен път, Или вечно топъл кът. Пророкувам му от нине — Гол и гладен ще загине.
към текста >>

Всъде всичко се сковало, заледило и зрънцето измразило.
И тогава, ни за тебе младост, ни за мене радост. — Ти посей ме, както искам, па за друго нямай грижа. Аз си нося на гръб хижа. И посял сеячът житното зрънце отгоре и покрил го със земица един пръст. Уви, скоро дошла зима и донесла що си има: мраз и студ, и северният вятър луд. Всъде всичко се сковало, заледило и зрънцето измразило. Пукнало се, разпиляло, казано на наш език умряло. __________________ Който търси лесен път, Или вечно топъл кът. Пророкувам му от нине — Гол и гладен ще загине. Дядо Благо
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И всяко зрънце пее нежно: „О, аз съм слънце и любов.
Плодовете От цветове красиви са родени големите и сладки плодове,; и къпани от дъжд, роса и слънце, и милвани от тихи ветрове. * Те зрееха, обливани от слънце, наливани със песни в пролетта. И сладки са, и сочни, и красиви, и ароматни в есента. * И щедрия стопанин ги раздава на гостите, напълнили дома и вкусили, те сещат се щастливи, наситени богато от плода. * И спомнят си за слънчеви градини, За песните славееви в нощта, За утринния блясък на зората през зимата, те спомнят пролетта * Лозата Премина всичко веч лозата, премина буря, гръм, беди; и и днес трепти от светла радост с плод сладък в майчини гърди, * И тя го дава с топла щедрост със безкрайна доброта, И всеки грозд е чудна сладост, н всеки грозд е красота. * И всяко зрънце пее нежно: „О, аз съм слънце и любов. Вкусете ме, за да живейте вий чист и радостен живот.“ В. Е. Л. ДА ИЗПОЛЗУВАМЕ СЕЗОНА НА ГРОЗДЕТО! То съдържа хранителни вещества, които вземат живо участие в кухнята на организма, натрупват се като резерви и изгарят при окислителните (горителните) процеси в клетките, освобождавайки топлина и енергия за нуждите му. Един килограм прясно грозде съдържа: захар 150—200 гр., белтъчини 5 — 10 гр., минерални соли 2 — 8 гр., целулоза 12 — 20 гр., тлъстини 1 — 2 гр., плодови киселини 7 — 8 гр., общо 700 — 800 калории, (ферменти) ароматни вещества, пектинови съединения и др. подобни.
към текста >>

30. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Доволството от малкото, което сме създали, е първото бисерно зрънце на безсмъртно творчество.
Поетът се изповядва със своето перо, музиканта с тоновете; всеки по свой начин трябва да очисти сърцето си. Само чистия по сърце знае цената на изповедта. Изповедта е една от най-скъпите срещи на Бога. Ако ние се радваме на чуждото творчество като на свое, и ако напредъка на другите изживяваме като свой напредък, нашето творчество ще бъде издържано по форма, по съдържание и по смисъл. Ако не спазим горното класическо правило ние четем смъртна присъда на своето творчество. Доволството от малкото, което сме създали, е първото бисерно зрънце на безсмъртно творчество. На завистливите и Бог е безсилен да помогне, а на доброжелателните Бог помага и тогава, когато даже и те не са желали. Качеството на творчеството се определя от безкористието, което имаме към него. Майка на всяко разочарование е неизползване времето за онази работа, за която природата ни го е дала. Студентът, който не е използвал разумно времето си, винаги е бивал скъсван на изпит. Само ленивият и егоистът искат да берат плодове преди да са сели.
към текста >>

31. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

СИМФОНИЯ НА ЖИТНОТО ЗЪРНО Аз, малкото житно зрънце, седях притиснато от хиляди зърна, в огромния хамбар на Вечния Стопанин.
Дали в многото земя която той притежава? Дали в мощната индустрия, дали в силната армия, дали, най-сетне, във високото развитие на науката и изкуствата? — Не! Един народ е истински велик само тогава, когато той върви по Божиите пътища — когато той носи свобода, светлина и блага за всички. Само такъв народ има светло бъдеще! СИМФОНИЯ НА ЖИТНОТО ЗЪРНО Аз, малкото житно зрънце, седях притиснато от хиляди зърна, в огромния хамбар на Вечния Стопанин. * Но хвърли ме в земята Той. Бях в тъма. Със братята зърна кърми ни майката-земя. със смесеното мляко на вода и плодна твърд. * И аз прогледнах, видях светлина: слънчеви лъчи обгалиха ни всите. Прокълнах.
към текста >>

Във хилядите живи семена — все Той е там, във множество лица и все пак безначален и Един * От зрънце аз пораснах в тежък клас, със умножени, живи, слънчеви зърна.
Чрез мене майката земя изопна * мургава снага. Слънцето-Жених във тръпни, копнеющи недра погълна. Тя люби, зачна и роди. Тогаз явих се аз * затворило във себе брачни двойки: земя и слънце, въздух и вода; венча ги Бог, а в мене Себе си всади. * И днес във мен е Той! Във хилядите живи семена — все Той е там, във множество лица и все пак безначален и Един * От зрънце аз пораснах в тежък клас, със умножени, живи, слънчеви зърна. И в своето единство и в множествеността си * все Него изявявам — Единния, обгръщащ всичко, в милионите внедрен, и жертвувам се тъй, както жертвува се Той. Казанлък Д. К. ИМАМЕ ЛИ ПЪЛНО ПОЗНАНИЕ? Такъв ли е светът, какъвто ние го виждаме с нашите несъвършени очи, и какъвто го схващаме с нашите ограничени сетива? Ние виждаме и схващаме от света само една много малка част, — само една страничка от една голяма книга.
към текста >>

32. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето; на живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари.
векове са като мигове отлитнали, и сякаш вечността Ти вплиташ, и нови вечности зовеш * Въз глава Ти тръснало е сняг времето, че побеляха власи Ти. а край Твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег. * А под Твойте склонове, бърда, любовта Ти бликнала в поточета нанадолу радостно клокочат равнината жадна да поят. * За живота сякаш Си дори глуха, а живота в Свойте пазви като нежна майка Ти запазваш, на цветя, на камъни, гори. . . * Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето; на живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари. . . * Твойта цел е сякаш изотвъд зад предела някъде на времето; Ти я следваш твърдо, неотменно бавно в неповратния Си ход ... Ал. Г. БУЧА БЕХАР СУША (Из сбирката „Песен над равнините“) Дели-Орман! .. .Само тия, които познават тая безкрайна и дива местност, и които живеят в нейните пръснати селища, знаят какво значи страна, където няма достатъчно вода. Населението, което живее там, здраво закрепено, милее за тази земя, обича я и на ум не му идва да я напусне и подири по-сочна и влажна почва.
към текста >>

33. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

що само сърцето смирено разбира * Всяко житно зрънце, което сега ний ядем е велик и мъдър учител за нашта душа: то ни учи как се трудно идеал постига, и как с много жертви се до Бога стига.
ПРОЛЕТНА ВЕЧЕРЯ Тази вечер всички братя и сестри са сбрани чрез словата на един Божи избраник: Да изпратим студената зима и прекрасната пролет да срещнем. * Прекрасна и скромна вечеря: плодове, житце и хлебец. Това са Божествени дарове. Над кои ангели Божи вечно са бдели, под техните грижи добре са растели. * Със ситен дъжд, с росица всякога поени, под лъчите на мощното слънце хубаво узрели, те разказват ни приказка свещена и вечна истини вечни мълвят. що само сърцето смирено разбира * Всяко житно зрънце, което сега ний ядем е велик и мъдър учител за нашта душа: то ни учи как се трудно идеал постига, и как с много жертви се до Бога стига. * Погребано в тъмния гроб на студената почва, потиснато от влажната пръст на майка-земя. сковано от студ, неподвижно стоящо в тъмата, то дочува в своя гроб зова далечен на великото Слънце. * Като песен небесна в душа му пронася се хармония светла Сърцето му огнени тръпки обливат Из гърди му глуха немощна въздишка се мигом дочува: Стига сън, стига смърт — ей живот пред нас стои! * И мощни енергии избликват из гърдите на слабото зрънце: То стреми се ден и нощ, нощ и ден, непрестанно, безмълвно. „ Нагоре, нагоре, нагоре!
към текста >>

* И мощни енергии избликват из гърдите на слабото зрънце: То стреми се ден и нощ, нощ и ден, непрестанно, безмълвно.
* Със ситен дъжд, с росица всякога поени, под лъчите на мощното слънце хубаво узрели, те разказват ни приказка свещена и вечна истини вечни мълвят. що само сърцето смирено разбира * Всяко житно зрънце, което сега ний ядем е велик и мъдър учител за нашта душа: то ни учи как се трудно идеал постига, и как с много жертви се до Бога стига. * Погребано в тъмния гроб на студената почва, потиснато от влажната пръст на майка-земя. сковано от студ, неподвижно стоящо в тъмата, то дочува в своя гроб зова далечен на великото Слънце. * Като песен небесна в душа му пронася се хармония светла Сърцето му огнени тръпки обливат Из гърди му глуха немощна въздишка се мигом дочува: Стига сън, стига смърт — ей живот пред нас стои! * И мощни енергии избликват из гърдите на слабото зрънце: То стреми се ден и нощ, нощ и ден, непрестанно, безмълвно. „ Нагоре, нагоре, нагоре! Към великото Слънце аз ще отида! * С воля и устрем студения си гроб ще разбия със слаба десница коравата черна пръст ще пробия ще възкръсна със вяра в светлия ден на новий живот и в сини небесни лазури ще поглед да впия“ . * Буйни вихри раздират гърдите на малкото зрънце: Усилия, усилия, усилия — Ето — размърдват се твърдите буци, и нежно стълбце се подава на чистия въздух. * Велик е трудът, велики са усилията, но велики са и резултатите — възкръсна то вече във новий живот: Слънце го гали, ветрец го милва, сини небесни простори златни звезди го зоват.
към текста >>

* Буйни вихри раздират гърдите на малкото зрънце: Усилия, усилия, усилия — Ето — размърдват се твърдите буци, и нежно стълбце се подава на чистия въздух.
* Като песен небесна в душа му пронася се хармония светла Сърцето му огнени тръпки обливат Из гърди му глуха немощна въздишка се мигом дочува: Стига сън, стига смърт — ей живот пред нас стои! * И мощни енергии избликват из гърдите на слабото зрънце: То стреми се ден и нощ, нощ и ден, непрестанно, безмълвно. „ Нагоре, нагоре, нагоре! Към великото Слънце аз ще отида! * С воля и устрем студения си гроб ще разбия със слаба десница коравата черна пръст ще пробия ще възкръсна със вяра в светлия ден на новий живот и в сини небесни лазури ще поглед да впия“ . * Буйни вихри раздират гърдите на малкото зрънце: Усилия, усилия, усилия — Ето — размърдват се твърдите буци, и нежно стълбце се подава на чистия въздух. * Велик е трудът, велики са усилията, но велики са и резултатите — възкръсна то вече във новий живот: Слънце го гали, ветрец го милва, сини небесни простори златни звезди го зоват. * И буйно расте то нагоре към Слънцето своя идеал. И буйна го радост опива. Класът натежава и златният цвят придобива. А ето че идва вече жетва, харман. воденица.
към текста >>

* На пролетна вечеря хляба вкусен, житното зрънце ни приказка омайна днес разказаха: Тона е пътят на човешката душа, която в жертвата ще найде свойто възкресение.
И буйна го радост опива. Класът натежава и златният цвят придобива. А ето че идва вече жетва, харман. воденица. * Велика и свята е жертвата на житното зърно. Велик и свят е пътят, примерът, посочен ни от него: отново жертва става то, отново то умира, в нас живот да влее — тоз живот, що то от слънцето доби. * На пролетна вечеря хляба вкусен, житното зрънце ни приказка омайна днес разказаха: Тона е пътят на човешката душа, която в жертвата ще найде свойто възкресение. Ямбол — К. Величков ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО* Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост. а откъслечно. Те го разглеждат не исторически, като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те се ограничават в тесните рамки на индивидуалния живот живота на частите, и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание.
към текста >>

34. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Като житно зрънце тихичко раста, лей ли Твойто слънце в мене Мъдростта.
Онзи, който е внесъл в тебе онази малка, светла мисъл, онова малко чувство онази добра постъпка, за която ти благодариш, Той ще внесе в тебе и новия живот. Това значи да бъдеш весел и дето вървиш, да мислиш, че имаш всичко на разположение. Из беседа, държана от Учителя на 10. XII. 1939 год. София — Изгрев СЛУШАМ ЛИ ТЕ АЗ Грее ми лицето, ли Те аз, пее ми сърцето и раста в захлас. * Като житно зрънце тихичко раста, лей ли Твойто слънце в мене Мъдростта. * Смее се духа ми весел, ободрен — вей ли в любовта ми лъч от Твоя ден. * Както Бог звездите пали във нощта. Тъй на мен в гърдите будиш обичта. * И тогаз пораствам толкова голям, че със дух опасвам Божий звезден храм. * Влизам в минерала, блясвам син кристал, дишам през метала и димя в сантал.
към текста >>

35. -

* — Благословен да си в Мойта Сила със зрънце вяра вдигай планини!
* — Благословен сред Моите стихни, криле раздипляй в мълнии и гръм! С благост укротявай тигри, змии! С език разкривай, где Съм и Не съм. * — Благословен бъди, Учителю всемирен! Провождаме те Ний в светлина — да бъдеш факел в света размирен, с Любов Любов да палиш сред злина. * — Благословен да си в Мойта Сила със зрънце вяра вдигай планини! Във езерата на вълшебна Рила народната душа измий, лъсни! * — Благословен на Моя Дух в Доброто раздай Ми щедро бисерите сам на кръг избраници, които с кротост градят си в нова плът безгрешен храм. * — Благословен, Премъдростта тълкувай, Премъдростта на моя звездопис и заповядай умному: „Умувай пред буквите: кристал, сърце и лист! “ * — Благословен ти в Мойто Съвършенство, души повдигай с Думи и Дела! Сред светли духове сияй в блаженство: аз стълба спускам ти от светила.
към текста >>

36. -

И при най-голямата невиновност, когато пострадаш от някого, не намериш ни зрънце поне вина в себе си, бъди сигурен, че твоята вина е цяла буца, която ще видиш по-късно.
Ние нямаме представа за чистотата и силата на нашата любов, ако не сме минали през изпита да обичаме своя враг. Чиста, кристална и божествена е онази любов, която се проявява към врага; в съвършено е когато прави човека толкова умен, добър и силен, щото до няма врагове. Ако от сърце простим и услужим на своя враг, ние сме постигнали много в любовта. И такъв човек смело може да наречем истински щастливец. До такова разбиране и постижение на любовта се идва при голям опит, при много учене и страдание, при голямо вдълбочаване на мисленето. И при най-голямата невиновност, когато пострадаш от някого, не намериш ни зрънце поне вина в себе си, бъди сигурен, че твоята вина е цяла буца, която ще видиш по-късно. Ние трябва да търсим нашета вина не само в ощетяване на другите, но сме виновни и тогава, когато неудачно извършим доброто то има лоши последствия. В света съществува вечна борба между всички същества. И когато двама души се обичат, те отначало пак воюват и на когото излезе по-силна любовта, той е господар и може безпрепятствено да проявява своята любов където пожелае. Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта! Когато някой воюва с насилие и с властта която има и ощетява и изкористява своя противник, той не съзнава колко много е слаб, той това ще разбере утре, когато ще е вече късно.
към текста >>

37. -

НА СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ Житно зрънце ти посей С чиста вода го полей — Ясно слънце да го грей.
Резултатите потвърдиха казаното: с водата намерена на 48 метра дълбочина се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи. Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища — и то не винаги с резултат (например Черноморските области). С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследването с пръчка и специални уреди (магнитометри) които съществуват за целта. Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е запад и разумно да се употреби, за да се спестят време, труд и средства. Л. Л. НА СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ Житно зрънце ти посей С чиста вода го полей — Ясно слънце да го грей. * То земята ще обикне В нея ще кълни, Там слънцето кат проникне. * В бури и мълнии То кого поникне С очите си бледни На слънцето лицето Смело ще погледне. * А в раните зори Малките листенца Щом излеко трепнат От сутринния лъх. Молитви тихо шепнат — Слова са техннй дъх. * И слънчеви лъчи Ги леко милват, В радост тиха Светят техните очи.
към текста >>

* А зрънцето зряло На слънце се гряло, Новий свят видяло, Тиха песен пей — За времето ново.
* В бури и мълнии То кого поникне С очите си бледни На слънцето лицето Смело ще погледне. * А в раните зори Малките листенца Щом излеко трепнат От сутринния лъх. Молитви тихо шепнат — Слова са техннй дъх. * И слънчеви лъчи Ги леко милват, В радост тиха Светят техните очи. * И вятъра поклаща Тежки класове А техний Господар Жетвари изпраща. . * А зрънцето зряло На слънце се гряло, Новий свят видяло, Тиха песен пей — За времето ново. За жертва готово. . . * Малко добро ти посей, С чисти мисли го полей — Да сияй лицето; После нека до го грей Топлината на сърцето! Ст. Г. МУЗИКАТА И БОЛКАТА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И ТЯЛОТО Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и тялото.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

________________________________ 1) „Да видим един свят в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“.
И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра. да се обединим в Единната Виделина. От английски — из спис. „The Seeker“ (A Quarterly Magazine of Christian Mysticism). Превела: Л. B-ва. ________________________________ 1) „Да видим един свят в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“. 2) „Раждането ни е само един сън и една забрава. Душата, която се издига с нас, нашата звезда на живота, Имала е другаде своето начало И иде от далеч. Не в съвършена забрава, И не в крайна голота, Но като следим облаците от слава, ние идем От Бога, Който е нашият дом.“ 3) Това се знае само от посветените. Б. Р. Окултизмът пред науката и литературата От Жан Фино1) „Нека по-скоро напуснем мрачната тъмница, за да те съзра без сянка, истино небесна: ти се крийш от нас, във нашето сънливо време; тоз живот е сън, смъртта пробуда е за нас“ (Волтер: „Философски писма“) I.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В народните приказки има примесени много суеверия, и само чрез окултизма човек може да отдели зрънцето истина от суеверието В Министерския сборник са печатани приказки за явяване на умрели: напр.
Друга такава приказка е поместена в Министерския сборник, том VII, стр. 154. Има много народни приказки за явяване на умрели и пр. Разбира се, не трябва да вярваме във всичко; трябва да се отнасяме много критично. За нас мерило за истинността не са самите народни приказки и разкази. И до толкоз има вгърни елементи в народните приказки и вярвания, доколкото те се съвпадат с окултизма, а останалото е суеверие. В народните приказки има примесени много суеверия, и само чрез окултизма човек може да отдели зрънцето истина от суеверието В Министерския сборник са печатани приказки за явяване на умрели: напр. умрелият годеник се явява на годеницата си през нощта. Тая приказка е слушана в търновско. Ето едно предание, слушано в Демир-хисарско, за съдбата на убит човек2): „Когато убият некого с нож или с пушка, то около местото, дето е бил убит човекът, ноще вика върколак, трещи и прави голем смут. Той вика по имена познатите нему лица; също показва и имената на убийците“. В Министерския сборник, том XIII, стр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3116250038147