НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
14
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Не е само този свят, който е
зрънце
посред океана на Неговите обширни владения.
И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни.
Не е само този свят, който е
зрънце
посред океана на Неговите обширни владения.
Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги? Не, казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само наглед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето?
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 25.03.1910 г.
Нима онова
зрънце
, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи?
В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи. За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им.
Нима онова
зрънце
, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи?
Несъмнено то чувствува всичките препятствия на пътя си, но желанието да живее, да се развива и расте възбужда и събужда в него всичките негови спящи сили да се бори и победи. Така и душата, която е дошла под влиянието на Божествените лъчи, се стреми към това слънце на живота. Всичките спънки не са в сила да я спънат. Всяко добро дело, което може да направите, направете го, без да го отлагате. За хората съдете по техните плодове.
към текста >>
3.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август
, 19.08.1912 г.
Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко
зрънце
от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание.
Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта.
Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко
зрънце
от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание.
И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Здр. Попова, Варна
, 17.01.1918 г.
Малкото
зрънце
най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветенца, плодове и най-после на нова семка на Божия живот.
Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога. Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с хората и тъй животът има трояко изявление, което го определят с думите Вяра, Надежда и Любов. Бъдете пълни с радост и веселие. Всичко е за человека. Туряйте душата си, сърцето си постоянно във връзка със светлината, с топлината, с влагата на живота.
Малкото
зрънце
най-първо трябва да се преобрази на малко стъбълце, после на клончета, листа, цветенца, плодове и най-после на нова семка на Божия живот.
Поздрав на всички добри приятели. Поздрав и вам. В. В. Ж.К.В.О. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
5.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
Дам на едного едно
зрънце
да посади, на някой две-три-четири-пет-шест, на някого дам една крина-две-десет крини.
При една хубава поляна на едно магнетично място, обрасло с буйна, висока трева, всички насядаха в кръг около Учителя. Слънцето грееше топло. Брат Джагалов прочете беседата "Истината" (от съборните беседи -21 август 1922 г.) След това Учителят започна да говори. Сега ще ви кажа една мисъл и вие ще се намерите в чудо.
Дам на едного едно
зрънце
да посади, на някой две-три-четири-пет-шест, на някого дам една крина-две-десет крини.
Питам, като ти дам едно семенце да посадиш, какво ще ти коства? Един ден ще те питат ти ли го посади? - "Аз". Само за туй ще ти говорят на тебе. Няма да те питат: "Онези ниви пося ли?
към текста >>
6.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Едно сравнение {, какво представлява мъжът и какво - жената.} Онова малкото
зрънце
, което е поникнало, е жена, а слънцето, което го грее, е мъжът.
Да храниш една мисъл, значи да {й дадеш условия да се прояви, да намери своето място.} Когато мислите са на мястото си, чувствата, силите и кратуната - на мястото си, тогава се постигат всичките желани неща. Твоята мисъл когато е там, дето никой не е бил, там е вашето място. Когато кратуната не е празна, тя дава тон на нещата. Запишете: Ум без противоречие, сърце без скърби и дъно без кал желателни добрини са.
Едно сравнение {, какво представлява мъжът и какво - жената.} Онова малкото
зрънце
, което е поникнало, е жена, а слънцето, което го грее, е мъжът.
Любовта на мъжа е близо до жената - туй, което расте. Туй мъж ли е, което ти караш да иде на работа? Това е просташка работа. Отношението на духа... {... каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.} За кого изгрява слънцето - за мен.
към текста >>
Отношението на духа... {... каквото е отношението на израстващото
зрънце
към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.}
Запишете: Ум без противоречие, сърце без скърби и дъно без кал желателни добрини са. Едно сравнение {, какво представлява мъжът и какво - жената.} Онова малкото зрънце, което е поникнало, е жена, а слънцето, което го грее, е мъжът. Любовта на мъжа е близо до жената - туй, което расте. Туй мъж ли е, което ти караш да иде на работа? Това е просташка работа.
Отношението на духа... {... каквото е отношението на израстващото
зрънце
към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.}
За кого изгрява слънцето - за мен. Туй, което слънцето в даден момент дава на мен, на никого не дава. Господ ти казва да бъдеш добър, услужлив, да работиш, да учиш, да бъдеш търпелив, а ти не искаш. Мъж е този, който е всякога желателен, също и жената, и като се яви той, дати причини радост и пр. Това е... Мъжът на земята е временна залъгалка.
към текста >>
7.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Тогаз дигни едно
зрънце
.
Знанието е един плод, който не трябва да се изяде. Една задача ви давам: да окъпете сиромашията. Грешната душа, това е сиромашията. Напишете следни[те]... Търси всякога извора на живота, светлината, въздуха и водата. Да разрешите задачата със сиромашията е толкова трудно, колкото да дигнеш земята на гърба си.
Тогаз дигни едно
зрънце
.
Ако не можете да дигнете земята на гърба си, показва, че сте слаби; същото е и със сиромашията. Всякой има по едно парченце от сиромашията, която носи със себе си. Сиромашията разваля приятелството, съгласието и пр. Дето влезе, прах дига... Болести от сиромашията идват. Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло.
към текста >>
8.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
Там, дето малкото
зрънце
пада, камъкът стои.
„ Ти съзнавай..." Добрата молитва 21 гл. Матея.1. При пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.2. При пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека.При пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.
Там, дето малкото
зрънце
пада, камъкът стои.
Там, дето камъкът пада, зрънцето стои. Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва.
към текста >>
Там, дето камъкът пада,
зрънцето
стои.
Добрата молитва 21 гл. Матея.1. При пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.2. При пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека.При пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои.
Там, дето камъкът пада,
зрънцето
стои.
Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа, топлината се показва.
към текста >>
9.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно
зрънце
да падне и се изгуби.
Усилено се шият палатки, да има и за гостите. Всички сме извън себе си от радост и въодушевление, и гости, и ние. Учителят се разлива в Слово. Беседите са дълги и пребогати. Разговорите след закуска, след обед и вечеря са дълги и неповторими.
Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно
зрънце
да падне и се изгуби.
Всичко е записал, подредил и запазил. Всички закусваме, обядваме и вечеряме заедно, като едно голямо семейство. Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила.
към текста >>
10.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №88
, 18.11.1904 г.
А аз, като че ли
зрънцето
иска да се каже, че е паднало в тръни.
Тъй го намират. Арнаудов – Господи паз . Той само материалната страна на света е била в него. Лоши замисли. Тодор е добре, но той го е отвлякъл Дявола към мисълта за женитба.
А аз, като че ли
зрънцето
иска да се каже, че е паднало в тръни.
Но имам едно ръководство, което ще ме избави, понеже Господ ме милува. Д-рът ми изпрати няколко броя английски вестници, кажи где да ти ги пратя. В мен засега няма основа къде да се спра. Всичко много скоро се менява, здраво нещо не остава, всичко, като го изпитам, все слабо го намирам. Виж, ако има немски карти „България“ – пълни, съобщи ми, или пък ако има българска – още по-добре.
към текста >>
11.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
Ако едно пясъчно
зрънце
не се губи, колко повече човешката душа.
В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила. Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен.
Ако едно пясъчно
зрънце
не се губи, колко повече човешката душа.
Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят? Как ще влезете във връзка с него? Само Любовта може да ви постави във връзка с него. Само Любовта е, която може да ви заведе при него.
към текста >>
12.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
Ако едно пясъчно
зрънце
не се губи, колко повече човешката душа.
В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила. Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен.
Ако едно пясъчно
зрънце
не се губи, колко повече човешката душа.
Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят? Как ще влезете във връзка с него? Само Любовта може да ви постави във връзка с него. Само Любовта е, която може да ви заведе при него.
към текста >>
НАГОРЕ