Търсене в текстове за 'Зрънце'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 64 резултата в 50 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

ТОМ 2

Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения.
От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги? – Не. Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство.
към текста >>

2. 104. УЧЕНИЦИТЕ В КЛАСА

ТОМ 2

Той ще притисне зрънцето и ще го задуши и когато слънцето грее и призове житното зърно към живот, да покълне, то ще срещне противодействието на почвата - злото.
104. УЧЕНИЦИТЕ В КЛАСА Житното зърно като падне в почвата, струва му се, че умира. Този е момента, който сега преживяваме ние тук на Изгрева. Когато ние оповестихме, че поставяме доброто за основа на живота си и разумността, първото нещо бе, че противодействието ще дойде. Без него не може. Той е като чернозема. Той ще притисне зрънцето и ще го задуши и когато слънцето грее и призове житното зърно към живот, да покълне, то ще срещне противодействието на почвата - злото. Но то трябва да преодолее и това съпротивление. В това усилие то ще укрепне, ще призове силите си. Значи натиска на злото е полезен и необходим. Като превъзмогне това и излезе на повърхността, то младия кълн като го огрее слънцето, тогава той ще почне да използва соковете на злото, соковете на почвата. Но житното зърно трябва да има сила да превъзмогне съпротивлението на почвата, на злото.
към текста >>

3. 140. ИЗГРЕВЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

Изгревите, чистия въздух, красивите движения, музика, радост, извора, житното зрънце, красота и живот.
Изгревът на слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма се извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлинка за себе си. Всички са забулени с тайнствени магически ритуали. Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена, чиста. Какви образи ни е дал Учителя? Изгревите, чистия въздух, красивите движения, музика, радост, извора, житното зрънце, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев.
към текста >>

4. 72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

- Посявате едно житно зрънце, и получавате сто.
отвори очи на слепи, нахрани и пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби. - „ - и като благослови хлябовете разчупваше ги, и даваше на учениците си, а те - на народа." „- и като се нахраниха, вдигнаха дванадесет коша укрухи." Човекът на логичната мисъл пита: „От къде се взе този хляб? " Явлението „Множение" срещаме на всяка крачка в природата. Благодарение на него, живота се разгъва и изявява в своята пълнота и богатство, и пак се намалява и прибира в едно малко семенце. Явлението „Множение", е най-обикновеното и най-необикновеното в природата. - Посявате едно житно зрънце, и получавате сто. Посявате една ябълчена семка - получавате хиляди - Едно чудно качество има материята: - да се умножава и да се намалява. От къде произтича то? Какви превръщения стават, кой е в центъра, който ръководи тук? Това чудо срещаме и при пророк Илия, когато казва на вдовицата Се-репта сидонска: сготви нещо, меси едно хлебче. А тя му казва: Масълцето в делвичката ми почти се свърши, а брашънцето в торбичката ми е на привършване.
към текста >>

5. 89. СЛОВО ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа.
В плодът намираме пак малката семка. Цялото дърво, всичкия негов живот, слънчевите дни, всичко е събрано пак в малката семка. И когато дойде времето и, - защото в живота има закон за циклите - когато дойде времето й, малката семка пак ще бъде посята в почвата, и ще й се дадат условия, и ще израсне, и дървото пак ще се яви във всичката своя красота и сила. Такава е Милостта Божия към нас. - Живота е непреривен, вечен. Ако едно пясъчно зрънце не се губи, колко повече човешката душа. Когато човек премине от малкия живот - индивидуалния, към големия живот - Всемирния, как ще го намерите в онзи необятен свят? Как ще влезете във връзка с него? Само Любовта може да ви постави във връзка с него. Само Любовта е, която може да ви заведе при него. Защото Любовта устройва пътищата на душите, тя направлява стъпките им, тя подготвя условията им, тя урежда срещите им в малкия и в големия живот.
към текста >>

6. 44. ЗЛОДЕЯТ И ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Та у всеки човек има нещо Божествено, но то е скрито у него и трябва да направиш връзка с това зрънце, голямо колкото синапово семе, чрез което се осъществява връзката между човека и Бога.
Другите се чудят, какво ли си говориме, а аз му протягам дланта си и казвам: „Ако знаеш колко торби цимент са минали през тази ръка - трябва да броиш от едно до десет хиляди." Той се усмихва и отново цъка с език. Доволен е, че се е убедил, че пред него стои човек на труда и той го командва по човешки, а не началнически. Много е доволен. Не знае как да изрази радостта си. Аз го потупам по рамото и той ме потупва по рамото и всеки тръгва да си гледа работата на затворник. Та у всеки човек има нещо Божествено, но то е скрито у него и трябва да направиш връзка с това зрънце, голямо колкото синапово семе, чрез което се осъществява връзката между човека и Бога. Това е изкуство. Това е знание дадено в Словото на Учителя.
към текста >>

7. 77. ЛЯТО 1939-то

ТОМ 6

Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно зрънце да падне и се изгуби.
Усилено се шият палатки, да има и за гостите. Всички сме извън себе си от радост и въодушевление, и гости, и ние. Учителят се разлива в Слово. Беседите са дълги и пребогати. Разговорите след закуска, след обед и вечеря са дълги и неповторими. Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно зрънце да падне и се изгуби. Всичко е записал, подредил и запазил. Всички закусваме, обядваме и вечеряме заедно, като едно голямо семейство. Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила.
към текста >>

8. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

ТОМ 8

Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце познание за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си.
23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ Тъй като на Учителя аз гледах като на едно духовно слънце, ще си послужа с астрономичното понятие "перихелий", в който аз попаднах съвсем неочаквано за мен през лятото на 1930 г. на Рила. Той не трая дълго, но беше връхната точка в живота ми, в ученичеството ми, когато съм имала най-сюб-лимни преживявания. Тогава съм вникнала по-дълбоко в отношението Му и доверието, което ми е гласувал като на душа. Тогава съм имала съкровени разговори, записани в душата, не на книга. Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце познание за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си. И това продължи и след като се завърнахме от Рила и с прекъсвания, когато заминах на село - почти цяла година. Моето отношение към Него растеше, растеше и аз знаех вече в себе си, че не мога да живея без Учителя. За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир. И все пак, на два пъти Го чух да прави мек упрек: "Че аз гледам, вие вода газите, жадни ходите". Разбрах, какво искаше да каже, че недостатъчно използуваме любовта, светлината, която се струеше обилно от Него, за да живеем повече в радост, доволство, веселие, песни, мир, а ние опознахме и скръбта край Него.
към текста >>

9. 24. ТОГАВА АЗ

ТОМ 8

Някоя със зрънце, някоя със сламка или крилце в устата, бързат.
А аз скръбна. Учителят благи. Поусмихна се леко, обърна ми внимание върху една тревичка, цветенце, повдигна ме към планината и гората, и се наведе надолу. А там мравки, мравки, много мравки. Движат се бързо, бързо, търсят, събират зимовище, отнасят. Някоя със зрънце, някоя със сламка или крилце в устата, бързат. "Ето, виж тези мравки. Събират, носят. Някоя понесла по-голям товар. Тя е затруднена", Учителят се изправя. "На нейния път има височина.
към текста >>

Тогава Аз, на стотния път", Учителят наново се усмихва едва забележимо, "хващам зрънцето внимателно", Учителят прави съответно движение, "и го изкачвам.
Връща се, взема го наново и наново го понася. Наново го понася и наново го изпуща. Това се повтаря много и много пъти. Тя не се отчайва. Но тя е изморена. Тогава Аз, на стотния път", Учителят наново се усмихва едва забележимо, "хващам зрънцето внимателно", Учителят прави съответно движение, "и го изкачвам. А мравката се радва, радва".
към текста >>

10. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

ТОМ 8

И ние бяхме щастливи, поне по едно зрънце от тези неща да научим, да.
Само зная едно, че Учителя в разговори с нея е споменавал: "Спомняш ли си, когато ти като царска дъщеря, чието царство на баща ти беше в плен, ти беше разпъната на кръст и аз дойдох и те освободих. Спомняш ли си, когато преди 300 години ти беше прислужница в едно семейство в древна Гърция и ти беше подгонена заради своите убеждения, беше подгонена в една гора, в един лес и аз дойдох на бял кон и те спасих? " Помниш ли? И много от този род, помниш ли, помниш ли. Това са едни съкровени моменти от живота на души, които работят и са координирани в една Божествена система за работа над човечеството. И ние бяхме щастливи, поне по едно зрънце от тези неща да научим, да. Това беше със Савка.
към текста >>

11. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ТОМ 9

Понеже имаше повече пари, купи си костюм, два костюма си купи и за тези два костюма онези поревнуваха, дигнаха скандал на Антов, почнаха разправии нали за пари и т.н. Е.А.: Виж какво да ти кажа всякога, когато има пари и има безчестие, малко, едно зрънце от нечестност, скандалите са готови.
В.К.: Него пускат. В.К.: И Антов се обърнал и казал: „Аз на този салон ще му сложа катинар". Е.А.: Да. В.К.: И той после го сложи катинара. Веднъж Антов си беше купил костюм. Понеже имаше повече пари, купи си костюм, два костюма си купи и за тези два костюма онези поревнуваха, дигнаха скандал на Антов, почнаха разправии нали за пари и т.н. Е.А.: Виж какво да ти кажа всякога, когато има пари и има безчестие, малко, едно зрънце от нечестност, скандалите са готови. В Братския живот, в Братските отношения трябва абсолютно, стриктно, абсолютна честност. Има ли безчестие, има ли лъжа, има ли това, то е загубена работа. Да ти кажа, за мене така е било. За мене. В.К.: Да, там където има користолюбие, непочтенност, там нещата вече вземат друга посока.
към текста >>

12. 07 - 47. БОБЕНОТО ЗЪРНО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Всяко зрънце е склад на Божествена енергия, която ние трябва да ценим." Бобеното зърно ни навежда на мисълта, че дребните наглед неща раждат големи последствия.
Нека дойде", казал Учителят, в очакване на неговото идване. - „Какво обичате, Учителю? Търсили сте ме." - „Там падна едно бобено зърно. Донесете го." Когато Ради му го подава, той казал: „Знаете ли колко енергия е скрила природата в това бобено зърно? Хората нямат представа за това. Всяко зрънце е склад на Божествена енергия, която ние трябва да ценим." Бобеното зърно ни навежда на мисълта, че дребните наглед неща раждат големи последствия. Както малката искра ражда големия пожар. Както малката капка образува океана и малката песъчинка - пустинята.
към текста >>

13. IV.19 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествена мисъл, но тия житни зрънца носят и съзнание.
Когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата, но мисълта, която трябва да остане у вас, е, че ще имаме Господня вечеря, която не бива да смесвате с причастието, защото вечерята е общение с Братството, когато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтаря с богомолците. В причастието участвува само душата, когато във вечерята участвуват два елемента - и тялото, и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното е червената - любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествена мисъл, но тия житни зрънца носят и съзнание. И ще видите, че храната има разно значение. Ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни масла, значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причиняваме страдания на никое същество, защото с това спираме сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората, защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обяд, след като беше наредена добре трапезата в Бос-танджиевата колиба, ние всички ходихме един по един в тайната стаичка (горницата), гдето като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилката и изми на 12 души нозете и после на всички други, та си измиха ръцете и четохме „Добрата молитва".
към текста >>

14. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Бог всякога навреме изпраща работниците Си и не ще остави да пропадне нито едно зрънце.
Не показа ли ни Той пътя към Бога? Как да не пеят душите ни, как да не Го благославят за всеки ден, който ни подари? Ще пеем песните Му винаги и хваленията ни ще изпълват земята и небето. Мнозина се смущават за делото Божие. То е в добри ръце поверено. Бог всякога навреме изпраща работниците Си и не ще остави да пропадне нито едно зрънце. Трябвали да се смущава оня, който има пресния пшеничен хляб? Какво ще стане с хляба? - Ще дойдат гладните от всички краища на земята да се нахранят. Трябвали да се смущава чистият планински извор какво ще стане с водата му? - Ще дойдатжадните от всички краища на земята, да утолят жаждата си.
към текста >>

15. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

ТОМ 12

Ако посадите едно житно зърно, жълъд или една ябълчна семка, силите на раздвояването или поляризирането на тази семка или зрънце ще действуват така, че най-първо всички магнетически сили, които действуват вътре в Земята, ще привличат стремежа на ябълката надолу.
Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън 7 пъти и се пречистят. Само такива знания може да се приложат в преорганизирането на нашия живот. Ние имаме наука, с която може да пресъздадем сегашния си живот. За да се изучи тази велика Божествена наука, трябва да се разбират нейните форми, правила, чрез които тя си служи. Ще си послужа с едно малко обяснение. Ако посадите едно житно зърно, жълъд или една ябълчна семка, силите на раздвояването или поляризирането на тази семка или зрънце ще действуват така, че най-първо всички магнетически сили, които действуват вътре в Земята, ще привличат стремежа на ябълката надолу. Това значи: всеки корен търси онези магнетически течения, които служат за храна. Тези корени се стремят не само да придобият стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени отиват в разни посоки, за да намерят онова течение, което им е потребно, и спират службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други - по-плитко, трети излизат на повърхността на земята, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята.
към текста >>

16. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Що се отнася до третата дума - „вяра" - тя е микроскопическо зрънце, вложено дълбоко в човешката душа, което расте, укрепва, и живее с човека на земята, но продължава в друг свят.
Пък и никой на никого не може да отнеме живота, защото той е непреривен и цялостен. Външно ще отнемеш живота на човека, но не и вътрешно. Той продължава да живее, видимо или невидимо за другите. Хвала и слава на Онзи, Който е дал живота. Всичко, което Той е създал, е вечно, непреривно и цялостно. Що се отнася до третата дума - „вяра" - тя е микроскопическо зрънце, вложено дълбоко в човешката душа, което расте, укрепва, и живее с човека на земята, но продължава в друг свят. Като се движи и живее човек, с него заедно расте и укрепва вярата. В какво? - В каквото и да е, все в нещо по-високо от самия човек. Опитността, която предстои да описвам, се отнася до една от годините около 1925, не помня точно коя. Тя съвпада с времето, когато всички изпълняваме задачата за носене на вода от изворчето зад реката на квартал „Диана бад".
към текста >>

17. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

Паша Теодорова

ТОМ 13

И ние, слушали често рецитациите на Надка, казваме: Дай и най- простото и обикновено стихотворение на Надка, и виж как тя ще го одухотвори и оживи - и в него ще намери скъпоценното зрънце.
Интересното е, че и чужди автори, тя и тях предаваше като свои. Лесно проникваше в тяхното съдържание и смисъл, и след известно вглъбяване в тях, влюбваше се в тях като в свои деца и ги изнасяше вън, облечени в техните дълбоко скрити идеи. В областта на поезията нищо не оставаше скрито от замисъла и полета на поета и писателя. Както рудокопачът открива и микроскопически скъпоценни метали и рудата, така нашата майсторка Надка в областта на поезията откриваше ценното в куплетите и ги изнасяше на светлина. Казано е за човека: Напиши две думи или изговори две думи, да ти кажа кой си. И ние, слушали често рецитациите на Надка, казваме: Дай и най- простото и обикновено стихотворение на Надка, и виж как тя ще го одухотвори и оживи - и в него ще намери скъпоценното зрънце. И след нейното заминаване ние дълго време ще чуваме думите от баладата „Клепалото бие" на големия наш народен поет Иван Вазов. Много време ще се вдълбочаваме в стихотворението на английския поет Едуард Киплинг - дълбоката житейска философия в малката дума на заглавието „Ако". Колко пъти ще минава и заминава над ушите ни малкият народен разказ от съветския писател Михаил Пришвин - „Нашите просяци" - малък разказ с дълбок психологичен анализ. Безброй пъти слушан от нас, той вече се научи наизуст, но никой не се наема да го рецитира - няма я вече майката, която тъй майсторски го пресъздаде след самия автор. Какво ще кажем за стихотворението „Разказвай, лознице" от нашата поетеса Стоянка Илиева.
към текста >>

18. 9. Из беседата от Учителя на 27.VII.1932 г., 5 ч сутринта

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Едно сравнение {, какво представлява мъжът и какво - жената.} Онова малкото зрънце, което е поникнало, е жена, а слънцето, което го грее, е мъжът.
Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни {светли сили} и кратуна, която {възприема чиста вода, са желателни неща.} Майката дава условия {на детето} да сдъвче храната. Да храниш една мисъл, значи да {й дадеш условия да се прояви, да намери своето място.} Когато мислите са на мястото си, чувствата, силите и кратуната - на мястото си, тогава се постигат всичките желани неща. Твоята мисъл когато е там, дето никой не е бил, там е вашето място. Когато кратуната не е празна, тя дава тон на нещата. Запишете: Ум без противоречие, сърце без скърби и дъно без кал желателни добрини са. Едно сравнение {, какво представлява мъжът и какво - жената.} Онова малкото зрънце, което е поникнало, е жена, а слънцето, което го грее, е мъжът. Любовта на мъжа е близо до жената - туй, което расте. Туй мъж ли е, което ти караш да иде на работа? Това е просташка работа. Отношението на духа... {... каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.} За кого изгрява слънцето - за мен. Туй, което слънцето в даден момент дава на мен, на никого не дава.
към текста >>

Отношението на духа... {... каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.} За кого изгрява слънцето - за мен.
Запишете: Ум без противоречие, сърце без скърби и дъно без кал желателни добрини са. Едно сравнение {, какво представлява мъжът и какво - жената.} Онова малкото зрънце, което е поникнало, е жена, а слънцето, което го грее, е мъжът. Любовта на мъжа е близо до жената - туй, което расте. Туй мъж ли е, което ти караш да иде на работа? Това е просташка работа. Отношението на духа... {... каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.} За кого изгрява слънцето - за мен. Туй, което слънцето в даден момент дава на мен, на никого не дава. Господ ти казва да бъдеш добър, услужлив, да работиш, да учиш, да бъдеш търпелив, а ти не искаш. Мъж е този, който е всякога желателен, също и жената, и като се яви той, дати причини радост и пр. Това е... Мъжът на земята е временна залъгалка. Те са упражнения за великото.
към текста >>

19. 16. Из беседата от Учителя на 3.VIII.1932 г.

ТОМ 17

Тогаз дигни едно зрънце.
Знанието е един плод, който не трябва да се изяде. Една задача ви давам: да окъпете сиромашията. Грешната душа, това е сиромашията. Напишете следни[те]... Търси всякога извора на живота, светлината, въздуха и водата. Да разрешите задачата със сиромашията е толкова трудно, колкото да дигнеш земята на гърба си. Тогаз дигни едно зрънце. Ако не можете да дигнете земята на гърба си, показва, че сте слаби; същото е и със сиромашията. Всякой има по едно парченце от сиромашията, която носи със себе си. Сиромашията разваля приятелството, съгласието и пр. Дето влезе, прах дига... Болести от сиромашията идват. Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло.
към текста >>

20. 20. Из беседата от Учителя на 9.VIII.1932 г.

ТОМ 17

Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои.
„ Ти съзнавай..." Добрата молитва 21 гл. Матея. 1. При пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. 2. При пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека. При пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, зрънцето стои. Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва.
към текста >>

Там, дето камъкът пада, зрънцето стои.
Матея. 1. При пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. 2. При пътя на знанието се изпитва умът и волята на човека. При пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, зрънцето стои. Когато листата на дървото на живота падат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота слизат, зимата идва. Когато се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа, топлината се показва.
към текста >>

21. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало.
Или някой човек ви разправя какво нещо е „сладко”. Разправя, разправя и ти казваш: „Него разбирам.” А пък тази работа е само за една минута! Ще близнеш една бучка захар и ти ще имаш вече един вътрешен усет и ще знаеш какво нещо е сладко, И след това може да го обясняваш както искаш. Но трябва най-първо да имаш едно възприятие. Какво означаваме с тези знаци с числата 1 и 2 (фиг. 44.1)? Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало. Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.” Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността.
към текста >>

22. 3. ПЛАНЕТИТЕ

ТОМ 19

Всяка една от тях се е създала от зрънце сгъстена сила на необятният миров силов океан, тъй както на Земята се образуват кристалите - кристалните форми.
Две от планетите са все още неоткрити. Едната е между Меркурий и Слънцето, а другата е зад Плутон. И една разрушена планета, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наречена от древните звездобройци „Фаетон”, т. е. Лъчезарната, за която вече отбелязахме. Според Саабей, планетите в Слънчевата система не са се образували бурно, безредно, в някакъв неопределен период, от нещо материално. Всяка една от тях се е създала от зрънце сгъстена сила на необятният миров силов океан, тъй както на Земята се образуват кристалите - кристалните форми. Знаят ли сегашните учени как се образуват кристалите? Не! Всяко едно зрънце - началото на една планета - за своя растеж и оформяне е приемала силови течения и от небесните образувания в едно от Зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно, в един строг определен разумен и хармоничен ред. Като след тяхното образуване, те бавно са се отдалечавали от Слънцето.
към текста >>

Всяко едно зрънце - началото на една планета - за своя растеж и оформяне е приемала силови течения и от небесните образувания в едно от Зодиакалните съзвездия.
Лъчезарната, за която вече отбелязахме. Според Саабей, планетите в Слънчевата система не са се образували бурно, безредно, в някакъв неопределен период, от нещо материално. Всяка една от тях се е създала от зрънце сгъстена сила на необятният миров силов океан, тъй както на Земята се образуват кристалите - кристалните форми. Знаят ли сегашните учени как се образуват кристалите? Не! Всяко едно зрънце - началото на една планета - за своя растеж и оформяне е приемала силови течения и от небесните образувания в едно от Зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно, в един строг определен разумен и хармоничен ред. Като след тяхното образуване, те бавно са се отдалечавали от Слънцето. Така че най-далечната планета, тази зад Плутон, е първата и най-старата. Следват след това и другите: Плутон, Нептун и т. н. Тъй както това става в едно семейство.
към текста >>

23. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение

I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ

ТОМ 20

И струва му се на Генко, че пълзи на колени и събира всяко зрънце.
Някои ги турят по джобовете си, други ги държат в ръцете си и незабелязано за себе си разпиляват по земята. А други се кичат с тях. Генко се навежда и събира някои - и колко е чудно, че това са скъпи камъни, най-красиви диаманти! О, колко много и колко лесно ги раздава Учителят! Каква мисъл, каква дълбочина! И струва му се на Генко, че пълзи на колени и събира всяко зрънце. Той не може да ги разбира в момента, нито дори има време да им се порадва, но чувствува, че тези слова, тези безценни камъни, са нещо живо, което, посеяно дълбоко в душата му, ще израсне. Всяка дума тук звучи не както в другите хора. Всяка дума на Учителя е жива - това Генко го чувствува, самата му душа го сеща и нещо в него пее нова песен, нечувана досега. И когато всичките около Учителя запяват някаква песен, Генко започва също да пее и му се струва, като че много отдавна я знае, макар че пръв път я чуваше.34 След свършването на песента, разговорите започнаха наново. От тях на Генко стана ясно, че днес е празник на тия хора - Пролетното равноденствие, или Нова година, затова и всички бяха така празнично пременени.
към текста >>

24. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА ХЛЯБА

РАДВАЙТЕ СЕ: Беседа от Учителя, държана на 15.ІV.1917 г., София. - Във: Все, що е писано: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 84 ÷ 85.

ТОМ 21

Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас?
Словото Божие е висша, духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия живот. Затова именно Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? - Възможно е. Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което след две-три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза от земята. - Не само от Земята, но и от Слънцето. Сама по себе си, Земята е резервоар, в който се складират нещата, и ако Слънцето не ги привлича нагоре, те ще останат дълго време заровени в земята и ще изгният. Един ден, когато хората се научат да умножават хляба, както Христос направи, всички икономически въпроси ще се разрешат.
към текста >>

25. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце." /Мисли за всеки ден 1984-1985 г., с.
Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." „Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна , имам предвид тази класификация на хората : обикновен , талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията, и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене и нищо, което излиза от земята, а от дървото на живота. Той трябва да го намери и с тези плодове да се храни. За всеки ден на светията е достатъчно само един плод, една ябълка, дори едно житно зрънце." /Мисли за всеки ден 1984-1985 г., с. 119/ „Животът на безсмъртието се добива само с ядене на чиста, винаги прясна храна, без никакъв дефект. Никога няма да ядеш нечиста, гнила храна. В такава храна има бацили, които могат да предизвикат някакви болезнени състояния. Всеки, който иска да разреши въпроса за безсмъртието, трябва да яде абсолютно чиста храна. Ще кажете: „Де ще намерим такава храна?
към текста >>

26. 2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Същото това житно зрънце верующият ще узнае и разбере, че то съдържа жицата на Вечния живот, която жица е в гръбначния стълб до главния мозък.
Всеки за себе си ще отговаря. в. От житното зърно. Ако ние се спрем и се замислим за неговото търпение и страдание в земята, за неговия плод, който храни милиарди живи същества на Земята? А като го получим, мелим го, правим го на хляб и го печем, що сме ние спрямо тия негови страдания? А един ден, при усъвършенствувание, разумният човек ще разбере, че това житно зърно, употребено правилно, с плодове и зеленчуци, е най-идеалната храна за организма и неговата еволюция. Същото това житно зрънце верующият ще узнае и разбере, че то съдържа жицата на Вечния живот, която жица е в гръбначния стълб до главния мозък. А след завършване своята еволюция на земята, човекът не ще се преражда повече, щом се издигне духовно. Той ще идва невидиму и ще помага с мислите си на ближните си, където може. 3. От животинското царство - главно от домашния добитък и свирепите животни. а. От домашния добитък - тяхното търпение, особено когато се отнасяме с милост към тях. От тяхната работа, тяхната жертва с благата си, които ни дават за живота.
към текста >>

27. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ, ЗАПЛАТАТА И ХЛЯБА; 3.1. ВОЙНИТЕ И ХЛЯБА

РАДВАЙТЕ СЕ: Неделна беседа; 15 април - Великден, 1917 г.

ТОМ 25

Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас?
Словото Божие е висша, духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за подържане на човешкия живот. Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? - Възможно е. Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което след две-три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза от земята. - Не само от земята, но и от слънцето. Сама по себе си, земята е резервоар, в който се складират нещата и ако слънцето не ги привлича нагоре, те ще останат дълго време заровени в земята и ще изгният. Един ден, когато хората се научат да умножават хляба, както Христос направи, всички икономически въпроси ще се разрешат.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЮ, С ТВОЙТА СВЕТЛИНА НИ ОЗАРИ

Димитър Сотиров

ТОМ 25

Ти в нашите сърца постави бисерното зрънце, което към нов живот ни повика.
УЧИТЕЛЮ, С ТВОЙТА СВЕТЛИНА НИ ОЗАРИ "Учителю всеблаг, къде не беше се вселил. С Мъдростта си издигна нашите умове, помогна ни да станем на Бога верни синове, защото Той чрез Теб се беше проявил. Чрез Твоята Любов всеотдайна и велика ти беше ярко светещото слънце. Ти в нашите сърца постави бисерното зрънце, което към нов живот ни повика. Кой от нас не опита Твоето търпение, и кой от Тебе съвет не получи? Та само една ли Мъдрост ни научи? И само един ли път ни беше вдъхновение? Ти беше всичко свято зарад нас, изпратено от Бога, Великия Творец. Един беше Ти, смирен и благ Мъдрец за всички ни в радостен и скръбен час.
към текста >>

Истина ли е, че няма да прекрачим Твоя праг, да вземем чрез Мъдростта Ти Божественото зрънце?
Истина ли е, че гласът Ти няма пак да звучи и Словото Ти да чертае житейският ни път? С Твоите прояви за нас беше слънчеви лъчи, готови с любов и нежност всекиго да осветят. Истина ли е, че и съвет няма да получим в дни на тежка скръб, на изпитания големи? Остава ни от Твоите постъпки да се учим, с примирение да носим даденото бреме. Истина ли е, че в ранна утрин не ще да тръгнем пак към върхове, да посрещнем изгряващото слънце. Истина ли е, че няма да прекрачим Твоя праг, да вземем чрез Мъдростта Ти Божественото зрънце? Ние знаем, че Си далеч и все пак Си между нас, никой Твоята обхода не може да забрави. А Словото Ти на съвестта ни бъдещия глас чертае светли дни, в които Бог ще се прослави. Учителю, и тук отново Те видях в Твоето мощно величие и слава, и тука пак отново с радост аз съзрях Твоята жертвена любов да се раздава. Аз чух отново Словата Ти ефирни, разкриващи ни нови, чудни светове, Слова за обич чрез Братството Всемирно, които да въздигнат нашите духове. Учителю, къде Си сега, кажи, не Си ли в Свойта мощ навсякъде проявен?
към текста >>

29. ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

После ме гледа като гълъб, който е клъвнал зрънце.
Слънце грее, небето е повече от хубаво, по-хубаво от всякога. И ние седим върху слога на една нива. Бялата ми рокля и тюлена шапка рязко очертават буйните ми кестеняви коси. То седи до мене, това мило, красиво и чисто дете на юга и ме гледа с обожание. На гърдите ми се развява резедава копринена лента - той я взима в нежните си пръсти и я целува. После ме гледа като гълъб, който е клъвнал зрънце. Този ден е музика от край до край. Нито думица разбирам от звънката му разгорещена реч. Но не е нужно. Все пак ние се разбираме - гледаме се с доверие и радост. С движения, усмивка и поглед, той дава да се разбере, че и утре, и по-утре ще бъдем заедно.
към текста >>

30. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

” И пробудиха се душите в тоя късен час, всеки се запита и опомни, че житното зрънце трябва да се подкрепи, за да даде нов плод.
Каква бе тази феерия снощи в нашия салон? Интересна сцена се наблюдаваше към полунощ! Млади братя и сестри, изпълнили духом градове, паланки и селища, тръбяха по площадите им: „О, Вий, що получавате насъщна храна от „Житното зърно”! Спомнете си малкият Ваш дълг към него! На помощ, на помощ! ” И пробудиха се душите в тоя късен час, всеки се запита и опомни, че житното зрънце трябва да се подкрепи, за да даде нов плод. Отлична е идеята, от когото и да е излязла! Колко ще се радвам да видя добрият резултат! Велик трябва да е идеала на всички ни около това списание, наша плът и кръв! Когато ний вложим импулс за неговото преуспяване, ще погледнат на нас и от Небото, а тогава и ония, които получават тая храна ще се възблагодарят и ще споделят благата си с оня, що се грижи за духовното им преуспяване. Интересен е вчерашният ден за мен и по това, че носеше една рядка възможност, да Ви слушам на духовното „радио”.
към текста >>

31. 6.3. Новата култура

6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ

ТОМ 26

Това зрънце ще бъде посято в мозъка и съзнанието на всички същества и като израсне, то ще измени характера на цялото битие.
21-22) Турете Христа за глава на вашето царство и вървете по Неговия път. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. („Новият Човек", с. 52) Христос слиза на Земята и носи друго житно зърно. То е зърното на Любовта. Това зрънце ще бъде посято в мозъка и съзнанието на всички същества и като израсне, то ще измени характера на цялото битие. Христос иде на Земята да донесе за живота, т.е. магията - пръчицата. В сегашния век това е благословението на човечеството. („Който иде, с. 137-138) Иде вече Нова епоха.
към текста >>

32. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

ТОМ 28

Той я нарече “малка работа “ и зрънцето е малко, и изгревът на слънцето започва от една искра, и пробуждането на цялата природа започва медлено и с най-малките величини.
Делото, като нещо завършено получи дълбочина, широчина и височина. Учението се изля като завършена скулптура, величествена и жива с устрем да живее, да се разраства и да изпълни предназначената си цел. Учението бе свалено на Земята в своята кристална чистота. Учителят изпълни Своята задача за която беше дошъл. “ Свършихме една малка работа " - посмъртните слова разкриват величието на подвига, преминал нечуто и незнайно в пределите на една малка страна за една голяма част от този народ. Той я нарече “малка работа “ и зрънцето е малко, и изгревът на слънцето започва от една искра, и пробуждането на цялата природа започва медлено и с най-малките величини. Затова и неговият живот на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността. Животът протичаше като извор, чиято сила всеки чувствуваше. Не правим опит дори да търсим необикновеното, тайнственото, защото всичко наистина беше необикновено, но беше толкова естествено, звучеше като най-хармонична природна гама, подчинено на ония естествени закони по които течеше и живота. Нямаше нищо крещящо, странно, неразбрано, потайно, нереално. Всичко край Него дишаше простота, яснота, чистота, невъобразим мир.
към текста >>

33. 5. Разбиране и неразбиране

Глава 3. Принципите на Учението.

ТОМ 28

5. РАЗБИРАНЕ И НЕРАЗБИРАНЕ Зрънце по зрънце сега трябва да събираме частите на една цялостна и жива картина, която трябва да възстановим.
5. РАЗБИРАНЕ И НЕРАЗБИРАНЕ Зрънце по зрънце сега трябва да събираме частите на една цялостна и жива картина, която трябва да възстановим. Картината е премного ценна, истински шедьовър, за да я подминем, тогава дори и когато не я разбираме. Учителят казва: “Ще ме намерите в това, което съм говорил. Моите думи, това съм аз.” Ние не знаем дали ще ни се удаде да съберем частите на цялото, за да изградим Неговия образ. Животът и Словото бяха два свята, където сега се опитваме като в океан да потопим ръцете си и уловим ония бисери, които ще ни помогнат да създадем един макар и относителен облик на онова, което Той поднесе на света като скъп дар и на това, което Той беше. Наричахме го Учител, защото учеше човека на великото изкуство да живее правилно.
към текста >>

34. 14. Важни моменти в природата

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката.
Случайно ли човек има десет пръста на ръцете и на краката. Човекът, който не познава нито сметачната машина, нито астрономическите уреди и таблици, нито геометрическите пособия щеше да тръгне именно от себе си - от най-близкото и най-познатото, което можеше да се наблюдава, да се съзерцава, да се разбира, за да стигне чрез този идеален микрокосмос до Великия първообраз. От клетката до човека и от човека до Цялото пътищата лежаха открити и великите мечтатели и съзерцатели, които притежаваха способността да мислят, щяха да тръгнат по тези пътища и по обозначените сигнали се домогваха до законите и принципите, които обогатиха човека не само отвън. Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката. Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите. Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката. Случайността, необходимостта, нищото ли стоеше зад всичко това и те ли можеха да родят хармонията, разумността, красотата, движението?... Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад нищото, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не. Имената нямаха значение. Важно беше, че зад всичко, което съществува, живее, диша, развива се, работи и мисли стоеше организирана сила - разумна, мъдра, творческа - твореше живота. Да я отречеш е лесно, ала да наблюдаваш, да мислиш, да размишляваш, да откриваш и при това да: обичаш истината над всичко беше изкуство, което трудно се овладява.
към текста >>

35. 1. Музиката

Глава 1. Разговор с великото

ТОМ 28

Над прецъфтелите жита се носи вечерния вятър и сякаш помага на слънчевия сок да стигне до всяко зрънце, завито добре в зелената си дрешка.
Тогава градините ухаят на сладък аромат и уханието на цветята се превръща на музика. Музикантът ще изплете песен, а поета - поема.И двамата се опитват да уловят красотата в една от хилядите гами, за да стигнат до сърцевината на музикалната идея - ароматът на цветята не бе нищо друго, а музика, която милва и храни сърцето. Музиката бе живот. Речните легла през пролетта се изпълват с много вода, цветните чашки се наливат с обилен сок. Откъде приижда тази слънчева река и как стига тя до всичко, което носи дихание на живот? Над прецъфтелите жита се носи вечерния вятър и сякаш помага на слънчевия сок да стигне до всяко зрънце, завито добре в зелената си дрешка. В утринния и вечерния час слънчевите лъчи галеха цветята, тревите, листата и накрая човека, за да изпеят близо до него една песен и едни необикновен рецитал, който музикантът нанася с черни точки, а поета с искрящи писмена. Летните зефири бяха наситени с музика, белоснежните облаци носеха музика, ароматите разнасяха музика, водите разливаха музика, човекът раздаваше музика. С музика бе пропит целия мир. Всичко пее и свири, всичко разлива музика, всичко диша музика, за да разкрие пред човешката душа света на красотата, света на чистотата, света на светлината, света на човечността.
към текста >>

36. 6. Сериозни години

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Ние щяхме да кажем: Прекрасна бе нашата пролет, но прекрасна е и нашата зима, когато от смълчаните простори до нас щеше да стигне гласа на надеждата, а от заснежените простори щеше да долети ранната песен на чучулигата или кроткия шепот на житеното зрънце, което очаква с трепет топлия слънчев лъч.
Мъчнотиите дойдоха и за нас и не се отвърнахме от тях, не свихме вежди и не се уплашихме. Искахме да участвуваме в общочовешките страдания на които крепко отзвучавахме, ала искахме и да изпитаме себе си, искахме да опитаме силата и жизнеспособността на онова, което някога сме слушали, а днес четем. Сега ние не само слушаме и не само четем, но и опитваме и чутото и четеното и казваме - всичко излезе, както го каза Той, всичко се сбъдна, както го каза Той. “Бурята ще трае половин век и тя ще раздруса основите на целия свят.” Предпролетната буря щеше да разруши всичко старо и изгнило. Хоризонтите пак щяха да се прояснят и южните ветрове щяха да веят, птичките щяха да се върнат от юг и реките щяха да потекат свежи и обилни. Ние щяхме да кажем: Прекрасна бе нашата пролет, но прекрасна е и нашата зима, когато от смълчаните простори до нас щеше да стигне гласа на надеждата, а от заснежените простори щеше да долети ранната песен на чучулигата или кроткия шепот на житеното зрънце, което очаква с трепет топлия слънчев лъч. Зимата не бе лека, тя бе много тежка и през тази година, незапомнено студено и с много, много капризи природни, които причиниха много бедствия на много страни по света. Надничаме като житните зрънца и оглеждаме полетата, оглеждаме небето и се опитваме да уловим първите предвестници на пролетта. Както радостите, така и скърбите ни дадоха велик урок. Затова днес жадуваме еднакво през пролетта и през зимата, еднакво по време на радости и скърби, еднакво в победа и поражение да бъдем изправени със забити корени дълбоко, непоклатими и верни, без следа от страх и недоволство, да срещаме всичко еднакво. Великите неща, великите идеи са вечни, остават да сияят през вечността.
към текста >>

37. 20. Като пролетно утро

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Не е приятно човек да си потопи ръцете в тая застояла вода, за да потърси някакво нищожно ценно зрънце, което нашата съвременност шумно нарича човечност.
Ония край тях обикновено ги наричат мързеливци, ленивци. Нека по този въпрос не спорим. Средно интелигентният човек отдавна е научил изкуството да мисли логично и да мери нещата с обикновени - лични мерки. Нека не спорим и за логиката им. В света има нещо все пак, което няма нищо общо с цялата тази човешка постройка на мислене, на мнения, пък на отношения, които могат да се вземат и като рутина и като крайно обикновен стандарт. Не е приятно човек да си потопи ръцете в тая застояла вода, за да потърси някакво нищожно ценно зрънце, което нашата съвременност шумно нарича човечност. Добре, че човек е свободен да мисли, както намери за добре, по въпроси, които са твърде комплицирани и засягат добрия стил на установените. Добре е, по-добре е човек да мълчи, когато става дума за такива хора “мързеливци”, които ходят гладни, защото не работят. Обикновено те минават и за съмнителни субекти, обикновено никой не желае да ги среща, обикновено никой не ги приема в къщата си. Историята е доста дълга, тя се превръща на социален въпрос, противоречията изневиделица никнат, причините стоят като мечове отпред и отзад, човек не знае какво да каже и намира за добре да отнесе случаите и противоречията свързани с тях в света на неразрешените проблеми. Този човек, за който ще става дума тук, бедствуваше - ходеше бос, пестеше вероятно обущата си, ходеше без риза, пестеше ризата, ядеше по един път на ден или никак, защото нямаше пари за хляб, вероятно, защото не му се работеше тежка работа, а друга не можеше.
към текста >>

38. 11. Животът - школа

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Това е момент на разпукването на житното зрънце и никаква сила отвън не може да ускори по механичен начин този процес, да реализира или непокълването, разцъфтяването и връзването на плода.
Ученикът трябва да влезе в общение с великата истина и като венец на своите въжделения и копнежи да намери онова, за което душата копнее - Своя Възлюблен. Никакви думи не могат да изразят този значим момент от живота на човека, то е разцъфтяване на човешката душа, новораждане, за което се говори в Евангелието - среща с Безконечността, когато човек намира онова, за което векове е копнял, за да преживее неповторимата радост, каквато изпитва само онзи, който може да каже: Мъртъв бях и оживях, сляп бях и прогледах. Цялото небе се радва, когато една душа намери своя път, своя Учител, своя Бог. Никой, абсолютно никой не взима участие в тоя важен и съдбоносен момент, никой на никого не може да покаже пътя към Великата Реалност, никой не може да го учи и наставлява. Ученикът през този период на ученичеството си е сам и процеса на пробуждането е лична, интимна драма, която бавно и естествено го извежда от дълбочините, за да му покаже пътя към върха, където всичко е светлина и топлина. Това е момент на разпукването на житното зрънце и никаква сила отвън не може да ускори по механичен начин този процес, да реализира или непокълването, разцъфтяването и връзването на плода. Ученикът знае какво търси и къде ще намери търсеното. Той е минал през много перипетии, опитал е обикновената философия, научил е изкуството да различава, познава ценността на нещата и чака само уречения час, когато ще намери жадуваното - Учителя и школата, където мястото го чака. И там, както във всичките видове училища го чакат упражнения, уроци, задачи, мъчнотии, усилия, труд и работа. За него е важно да знае на кое място е застанал - слушател ли е, оглашен ли е, или ученик, дошъл по закона на любовта и свободата да учи великата наука, как да живее. В тая среда на богат духовен живот, където се оперира с най-ценното в живота, много заинтересовани се привличат, повлечени от случайни течения, водими от лични попълзновения с манията за водачество с алчността към знания, чрез които да се домогнат до тайни и лесни постижения.
към текста >>

39. 22. Четирите зрънца - приказка задача

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Колкото за следващото зрънце, няма какво да се говори.
Не ми се вярва, че някой ще предпочете восъчното зърно пред златното. С мене ще купят хиляди свещи. Диамантеното зърно се обади: Докато аз съм тук едва ли ще се намери глупак да ме подмине. Тебе познават, че си злато всесилно на земята, ала познават и мене и моята сила не е по-малка. На везните аз тежа повече, аз имам ослепителен блясък, ако трябва да избират, ще изберат мене, вие двамата пред мене кой ли ви е сложил. Колкото за следващото зрънце, няма какво да се говори. Срещу моята цена ще купят милиарди житни зрънца. Четвъртото зрънце взе последно думата. С какво да се похваля, че съм малко на вид, незначително и безценно, подхвърлят ме и птиците дори, ала ако попадна в добри ръце, ще го възнаградя богато – повече дори ще струвам тогава от трите ви заедно. Но двете последните са толкова надути, не искат и да ме изслуша, те са на такава почит, всички им се кланят, а мене, мене който ще ме избере, ще знаете, че е мъдрец. Странна история - просто готова фабула, идея тъкмо за приказка, но на черната дъска задачата искри и очите на учениците са впити в нея, всеки е ангажиран, всеки иска да реши задачата по най-правилен начин.
към текста >>

Четвъртото зрънце взе последно думата.
Диамантеното зърно се обади: Докато аз съм тук едва ли ще се намери глупак да ме подмине. Тебе познават, че си злато всесилно на земята, ала познават и мене и моята сила не е по-малка. На везните аз тежа повече, аз имам ослепителен блясък, ако трябва да избират, ще изберат мене, вие двамата пред мене кой ли ви е сложил. Колкото за следващото зрънце, няма какво да се говори. Срещу моята цена ще купят милиарди житни зрънца. Четвъртото зрънце взе последно думата. С какво да се похваля, че съм малко на вид, незначително и безценно, подхвърлят ме и птиците дори, ала ако попадна в добри ръце, ще го възнаградя богато – повече дори ще струвам тогава от трите ви заедно. Но двете последните са толкова надути, не искат и да ме изслуша, те са на такава почит, всички им се кланят, а мене, мене който ще ме избере, ще знаете, че е мъдрец. Странна история - просто готова фабула, идея тъкмо за приказка, но на черната дъска задачата искри и очите на учениците са впити в нея, всеки е ангажиран, всеки иска да реши задачата по най-правилен начин. "Какво ще предпочетете? ” - пита Учителят.
към текста >>

Ако има още един такъв поради липса на избор, ще вземе второто зрънце - златното.
Нека се опитаме да проследим пътя на мисълта. Учениците, които образуват аудиторията на Учителя, един с един не си приличат. Дошли са от четирите краища на страната и всеки по отделно е поел една съдба и всеки по отделно има различни грижи от всякакъв характер. Ако някой измежду тях има някой например закъсал материално - гладен е, гол и бос - никак няма да се церемони, ще протегне ръка и ще вземе диамантеното зърно. С един диамант ще оправи обърканите си работи. Ако има още един такъв поради липса на избор, ще вземе второто зрънце - златното. Третият ще предпочете восъчното пред нищо и никакво житно. Четвъртото се мъдри там и никой не го удостоява с внимание, гледат го с пренебрежение, никой не се интересува от едно житно зрънце -впрочем не, може би се лъжем, може би някой се сепва, заинтересова се и казва: тъкмо това търсех и прибира житното зърно. Той може да е земеделец или чудак, идеалист и обича да прави опити, или което е твърде вероятно има някаква идея. Четирите зрънца определиха категориите. Те са на лице.
към текста >>

Четвъртото се мъдри там и никой не го удостоява с внимание, гледат го с пренебрежение, никой не се интересува от едно житно зрънце -впрочем не, може би се лъжем, може би някой се сепва, заинтересова се и казва: тъкмо това търсех и прибира житното зърно.
Дошли са от четирите краища на страната и всеки по отделно е поел една съдба и всеки по отделно има различни грижи от всякакъв характер. Ако някой измежду тях има някой например закъсал материално - гладен е, гол и бос - никак няма да се церемони, ще протегне ръка и ще вземе диамантеното зърно. С един диамант ще оправи обърканите си работи. Ако има още един такъв поради липса на избор, ще вземе второто зрънце - златното. Третият ще предпочете восъчното пред нищо и никакво житно. Четвъртото се мъдри там и никой не го удостоява с внимание, гледат го с пренебрежение, никой не се интересува от едно житно зрънце -впрочем не, може би се лъжем, може би някой се сепва, заинтересова се и казва: тъкмо това търсех и прибира житното зърно. Той може да е земеделец или чудак, идеалист и обича да прави опити, или което е твърде вероятно има някаква идея. Четирите зрънца определиха категориите. Те са на лице. Зрънцата не са отвън, не са написани като задача на черната дъска, а лежат в човешкото съзнание като идея, като ребус, като гатанка, като сериозна задача, засягаща душата на ученика, неговия морал, неговото свято задължение като ученик, неговата съвест. И когато школата е разпусната, учениците мислят.
към текста >>

Питаме се коя е тази почва и коя е тази трудолюбива ръка, която ще се погрижи за зрънцето, което тежи 1/16,000 от кг.
а според наукатаг наречена алготехника в житното зърно е складирана огромна енергия, с която са свързани живо няколко процеса: никнене, растене, цъфтене и връзване на плода. Цяла епопея, която Учителят разлиства без думи. Житното зърно казва: Аз мога да храня целия свят, само да попадна на добри ръце и добра почва. Продължаваме изследванията си - т. е. решаването на задачата. Питаме се коя е тази почва и коя е тази трудолюбива ръка, която ще се погрижи за зрънцето, което тежи 1/16,000 от кг. И накрая третия въпрос, какво трябва да направим сега, за да получим от едно зърно, килограм, от килограм, крина от крината тон, от тона тонове и с тях да нахраним целия свят?... Задачата, наистина е била задача и математика скочи на лице. Всичко до тук все пак беше лесно - човекът в земеделската наука е отишъл много напред и ако не за един сезон, за два, три, четири може да реализира огромни количества жито. Нататък, обаче, за учениците въпросът стои другояче. За него житните зърна са идеи.
към текста >>

Ученикът ще трябва не само да вземе това зрънце, но като земеделецът ще трябва да го посее, да прибере плода и с този плод да нахрани целия свят.
Задачата, наистина е била задача и математика скочи на лице. Всичко до тук все пак беше лесно - човекът в земеделската наука е отишъл много напред и ако не за един сезон, за два, три, четири може да реализира огромни количества жито. Нататък, обаче, за учениците въпросът стои другояче. За него житните зърна са идеи. Така е казал Той. Ученикът ще трябва не само да вземе това зрънце, но като земеделецът ще трябва да го посее, да прибере плода и с този плод да нахрани целия свят. Колосална работа, хиляди пъти по-трудна от тази на земеделеца. При това да имаш морал, да не се ползуваш само ти от обилната жътва, при това трябва да знаеш кому, колко и кога да му поднесеш от богатия урожай. Всичко трябва да правиш с любов, взел си го даром, даром ще го дадеш. Изисква се пълно безкористие и чистота. Иначе, как ще изглеждаш необикновен човек, добър и честен, благороден и пожертвувателен и най-вече трудолюбив като нашия земеделец от нашите поля - да обичаш работата, земята, да обичаш житото, да го изработиш с обич и да го раздадеш с обич, а не да пълниш само хамбари и да го продаваш и търгуваш с него, и от плодовете да се ползуваш само ти.
към текста >>

40. 12. Младостта го посрещна достойно

Глава 4. Идеалът на ученика

ТОМ 28

Векове към изток се стичали жадните за тайното познание, за едно зрънце от древната мъдрост, с години са чакали пред праговете на затворените школи - наречени тайни.
За ония, които живееха събитието всичко мина тържествено като най-величествения празник на епохата - рядко хубава пролет... Те бяха млади, бяха силни, бяха хубави, бяха интелигентни - най-добри студенти и най-трудолюбиви ученици с висок идеал, които покрай научното познание, жадуваха и за друга наука, която започваше там, където официалната свършваше - искаха да научат науката, как да живеят, за да се извисят до Него, за да бъдат достойни за Него. Гладът намира хляба, жаждата - водата. На Земята не би имало хляб ако нямаше гладни, нито вода, ако нямаше жадни. Гладът и жаждата бяха идея, която триумфално дефилираше и раждаше прогреса. Интелигентната младеж напираше към храма на познанието. Векове към изток се стичали жадните за тайното познание, за едно зрънце от древната мъдрост, с години са чакали пред праговете на затворените школи - наречени тайни. Сега се беше случило необикновеното - за всички имаше хляб и вода, беше сложена богата и щедра трапеза, като тази на българската къща и гостоприемно бяха поканени. В това число бяхме ние и ние се отзовахме - открити бяха два класа - общ и специален, през годините, когато на земята благоухаеше една жадувана пролет - космическата пролет, която пристъпваше. Лекциите от младежкия клас идваха да Задоволят умовете на една интелигентна аудитория - математици, физици, естественици, които след като напущаха залите на университетите идваха да слушат Учителя и да усладят душата си с други познания. Никъде другаде красотата на тази среща не беше толкова изящна, чиста и топлосърдечна, както в тоя премного светъл салон с огромни прозорци, където Учител и ученици идваха в досег в ранния час на школния ден. Красотата сияеше в очите и лицата на учениците, които слушаха, красотата насищаше атмосферата и всяка лекция и беседа се превръщаше на вълнуващ празник на душата.
към текста >>

41. 19.9. Обърнатото братство с корема си нагоре

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Така, че само едно зрънце да беше влезло в нечия човешка глава, за да поникне там и да даде плод!
Ами обръща я нагоре, за да се получи угар. Пък след месеци дойде още веднъж - обърне този угар, за да може да посее семето. Така, че не може да има оран, не може да има посев и след това да се посее житото, ако не се обърнат нещата с корема нагоре, и с краката нагоре. Това е в природата. Та Учителят беше орал, орал, орал в тази българска нива, и беше сял още толкова много семето на Словото на Бога. Така, че само едно зрънце да беше влезло в нечия човешка глава, за да поникне там и да даде плод! - Едно, единствено зрънце! Но това не стана. Едно семенце, едно зърно беше влезнало в Мария. То беше изкласило, но дойдоха онези другите, отсекоха го и го изядоха. Така, че някой път от едно семенце и от едно семе на дъб може да израсне дъб, и столетия наред да бъде истински дъб, и да стои като паметник, че някога този дъб е пораснал от един жълъд.
към текста >>

- Едно, единствено зрънце!
Пък след месеци дойде още веднъж - обърне този угар, за да може да посее семето. Така, че не може да има оран, не може да има посев и след това да се посее житото, ако не се обърнат нещата с корема нагоре, и с краката нагоре. Това е в природата. Та Учителят беше орал, орал, орал в тази българска нива, и беше сял още толкова много семето на Словото на Бога. Така, че само едно зрънце да беше влезло в нечия човешка глава, за да поникне там и да даде плод! - Едно, единствено зрънце! Но това не стана. Едно семенце, едно зърно беше влезнало в Мария. То беше изкласило, но дойдоха онези другите, отсекоха го и го изядоха. Така, че някой път от едно семенце и от едно семе на дъб може да израсне дъб, и столетия наред да бъде истински дъб, и да стои като паметник, че някога този дъб е пораснал от един жълъд. Но този жълъд беше посаден по времето на Школата на Учителя, беше възраснал, но онези другите дойдоха и го отсекоха с брадва.
към текста >>

42. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

На житното зрънце беше добре на нивата в житния клас с другите зрънца.
Той е път на човечеството. Тъй Невидимия свят трасира пътя. Трябва да имаме търпение и упование. Той винаги е с нас. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе. На житното зрънце беше добре на нивата в житния клас с другите зрънца. Но може ли то да остане там завинаги? Дойде време и то напусна нивата, житния клас, Слънцето. Дойде друго време - за друга работа. Условията се менят. С това Бог ни учи, че те не са най-същественото.
към текста >>

Божията Любов гори в житното зрънце.
„Ето човека! ” Хората изтъкват на преден план себе си, народа, религията, расата. Те обичат себе си повече от Истината. В Царството Божие живеят в Любов и Свобода, говорят за разоръжаване. Добре, премахнаха ли се причините, които предизвикват въоръжаването? Божията Любов гори в житното зрънце. Святите Истини на вярата не са в противоречие със Святите Истини на знанието. Те са едно. Мъдростта е виждане. Където и да погледнем, чудеса ни заобикалят. Чудото на семейния мир, чудото на живота, който става плод, чудото на житното зърно, в което са скрити сто житни зрънца, чудото на светлината, която всички храни, чудото на водната капка, която напоява земята.
към текста >>

43. III. Мисли на ученика

Борис Николов

ТОМ 32

Какво ще кажете за житното зрънце?
А то Учителят е навсякъде. Той се изявява тъй, както иска. Изгревите на Слънцето, първите лъчи. Тука има идея, това е Учителят. Чистият планински извор, това е образ на един живот. Какво ще кажете за житното зрънце? Една свещена идея е скрита тука. Лозата - друг образ: „Аз съм лозата, вие пръчките.” Многоценният бисер, криновете в полето, колко прости, съвършени и чисти образи е намерил Христос, за да изрази Божествения живот! Да намериш Учителя, да ходиш с Него, да разговаряш с Него. Той да те води за ръка из райската градина и да те учи. Виждане трябва - ново отношение, ново съзнание.
към текста >>

Пролет Радвай се, че Слънцето грее, че цветята цъфтят, че птичките пеят, изворите бликат, птиците тичат, облаците пътуват по небето, житното зрънце се налива с хляб, плодовете със сладост.
Законът е такъв: Във всяко явление злото има право да присъства най-малко с 1/10. Словото Словото е вечно, то не може да се загуби. Ти познаваш един човек по форма, по лице, но когато той изгуби тази форма, как ще го познаваш? Онзи, който обичаш, онези, които обичаш са заминали. Може ли да ги видиш в живите около тебе? Пролет Радвай се, че Слънцето грее, че цветята цъфтят, че птичките пеят, изворите бликат, птиците тичат, облаците пътуват по небето, житното зрънце се налива с хляб, плодовете със сладост. За всичко се радвайте и благодарете на Бога. Колко грижи за нас се полагат! Това е Божията Любов в която живеем. Новият човек мисли за доброто на всички, за правото на всички, за свободата на всички. Новият човек живее за Цялото.
към текста >>

44. 2.14. Скалничетата

Борис Николов

ТОМ 32

Каква смелост имаше в това малко сърчице - голямо колкото грахово зрънце!
И в песничките им се чувствува същото желание. Така се създаде нашата хубава дружба. През четиридесетте дни, които прекарахме на върха, дружбата ни се разви, обогати и укрепи. Тя имаше скромен израз - според възможностите, но все пак беше дружба. Когато дойде време да си отиваме, когато изчезна палатката, изпитахме тъга за нашите мили пернати приятели - оставихме ги сами на върха, да се борят със стихиите. Каква смелост имаше в това малко сърчице - голямо колкото грахово зрънце! Защото тук, понякога сред лято, зимата внезапно се връщаше: наваляваше дълбок сняг, завиваше същинска зимна веялица, с дни се стелеха студени мъгли или вилнееше северния вятър. Не беше лесно да се издържа! Но те бяха като нас тук, защото един хубав Рилски ден изкупваше всичко! Птичките обичат и своя чист свят и само, когато идваше голямата зима, слизаха долу по-ниско, в горите, или отлитаха на юг. Удивително, колко обич и красота е скрита и в най-скромните форми на живота!
към текста >>

45. 4. „Виделина от Изгрева”, стихотворения / Александър Гицов

А. „Съветникът” / Йордан Жечев Андреев

ТОМ 33

ISBN 945-8001-20-9 Александър Гицов ВИДЕЛИНА ОТ ИЗГРЕВА РИВА Александър ГицоВ ВИДЕЛИНА ОТ ИЗГРЕВА РИВА Вечният образ.............................................5 Върхът......................................................6 С Учителя нагоре........................................ 8 Нанагоре................................................... 9 Излишно....................................................10 Целувката..................................................11 Подаръкът.................................................13 Любовта ни дар...........................................14 Екстаз.......................................................15 Студен си ти... но ни спасяваш от студа.........16 Пролетна буря............................................17 В очакване.................................................18 Безсмъртният.............................................20 Божието слънце грее днес............................21 Изгрев.......................................................22 След като полипа........................................24 Предвечната...............................................26 Житеното зрънце.........................................28 Предвестници.............................................29 Великият орач.............................................31 Звезди........................................................32 Зной...........................................................33 На беседа...................................................34 Разцъфтяване.............................................36 Пролет........................................................38 Превръщения..............................................39 Жадуване...................................................41 Биографични бележки..................................42 ВЕЧНИЯТ ОБРАЗ На Учителя Когато трудният ми Път към Теб възви и Твоя Образ за първи път видях - дъхът ми спря във радостни възторзи!
4. „ВИДЕЛИНА ОТ ИЗГРЕВА” Гицов, Александър. Виделина от Изгрева, стихове София: РИВА, 1998. ISBN 945-8001-20-9 Александър Гицов ВИДЕЛИНА ОТ ИЗГРЕВА РИВА Александър ГицоВ ВИДЕЛИНА ОТ ИЗГРЕВА РИВА Вечният образ.............................................5 Върхът......................................................6 С Учителя нагоре........................................ 8 Нанагоре................................................... 9 Излишно....................................................10 Целувката..................................................11 Подаръкът.................................................13 Любовта ни дар...........................................14 Екстаз.......................................................15 Студен си ти... но ни спасяваш от студа.........16 Пролетна буря............................................17 В очакване.................................................18 Безсмъртният.............................................20 Божието слънце грее днес............................21 Изгрев.......................................................22 След като полипа........................................24 Предвечната...............................................26 Житеното зрънце.........................................28 Предвестници.............................................29 Великият орач.............................................31 Звезди........................................................32 Зной...........................................................33 На беседа...................................................34 Разцъфтяване.............................................36 Пролет........................................................38 Превръщения..............................................39 Жадуване...................................................41 Биографични бележки..................................42 ВЕЧНИЯТ ОБРАЗ На Учителя Когато трудният ми Път към Теб възви и Твоя Образ за първи път видях - дъхът ми спря във радостни възторзи! То беше миг!... О, миг свещен! В душата споменът изплава със Твоя Образ съкровен, що в мен могъщо се възправи! От Твоите черти и лик в сърцето ми възторг избликна! И в тоя най-върховен Миг като в просъница Те виках!...
към текста >>

За Живота като че дори глух оставаш, но във Твойте пазви като нежна майка го запазваш: на цветя, на камъни, гори... Че отпървом Тебе обдари със Живота чрез целувка Слънцето на Живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари.
От Твоите черти и лик в сърцето ми възторг избликна! И в тоя най-върховен Миг като в просъница Те виках!... ...И днеска трудният ми Път, макар прехвърля се над пропаст, импулси мощни ме крепят, избликнали от Твоя образ! ВЪРХЪТ На Учителя За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали, защото Вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш... ...Въз главата Ти е ръснал сняг времето — белеят Твоите власи, и край Твойто чело се разнасят облаците - мисли в смел набег. А от всеки разцъфтял се рът любовта Ти блика във поточета – нанадолу радостно клокочат долината жадна да поят. За Живота като че дори глух оставаш, но във Твойте пазви като нежна майка го запазваш: на цветя, на камъни, гори... Че отпървом Тебе обдари със Живота чрез целувка Слънцето на Живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари. Твойта цел прозираш Изотвъд зад предела някъде на времето. Ти я следваш твърдо, неотменно, бавно в неповратния възход!... ...За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали, самата ВЕЧНОСТ сякаш вплиташ, и нови вечности зовеш! С УЧИТЕЛЯ НАГОРЕ Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия. Беинса Дуно Ний само с Тебе сме, а сякаш сме ний и още цялата Вселена – пред нас далече Пътят ни протака, към Планината крачим уверено!
към текста >>

46. 117 Съзнанието на Ницше е тясно ограничено и не вижда връзката между процесите

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

117. СЪЗНАНИЕТО НА НИЦШЕ Е ТЯСНО ОГРАНИЧЕНО И НЕ ВИЖДА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПРОЦЕСИТЕ Учителят го изслуша, но продължи мисълта си: - Това, което прочетохте от Ницше, не е цялата истина, в него истината е зрънце в куп слама.
117. СЪЗНАНИЕТО НА НИЦШЕ Е ТЯСНО ОГРАНИЧЕНО И НЕ ВИЖДА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПРОЦЕСИТЕ Учителят го изслуша, но продължи мисълта си: - Това, което прочетохте от Ницше, не е цялата истина, в него истината е зрънце в куп слама. - Изяснете се, господин Дънов - остро забеляза Христов и погледна момичето, без да разбира защо очакваше от него одобрение. После погледна евреина и си помисли, че ако и сега се обади, ще го затрупа с цял куп факти от науката, философията и психологията, които в момента напираха в съзнанието му. Учителят продължи: - Въпреки голямото самомнение на Ницше, неговото съзнание е тясно, ограничено, той не схваща събитията в тяхното движение и цялост, не вижда връзката между процесите.* [*Ницше проповядва „морал на робите” и „морал на господарите”, проповядва покорност у едните, а в другите - необуздан индивидуализъм.] Той е кривоглед - криво гледа света! Светът изопачено се пречупва през очите му. На кривогледите му очи, отговаря кривогледо съзнание, изопачено!
към текста >>

47. 24. Концерт на Изгрева на 19 юли 1942 г. Голям концерт пред Учителя. (19.07.1942, неделя, София - Изгрев)

ТОМ 34

Например, ако взема едно зрънце и го посея в земята, чрез Мен Божественото се проявява, и чрез почвата се проявява, и семето покълва, и се получава раждане на нещо ново.
Учителят ми каза: - Певецът трябва да има спокойно дишане и вярно чувство, за да изпълни добре окултните песни. Брат Христо заговори за сутрешната беседа и Учителят поясни: „Човек каквото най-силно желае да стане и каквото най-силно не желае да стане - все се сбъдва.” Учителят казал в сутрешната беседа, че сега има само жени, майки, но мъже няма. Аз казах: - Учителю, Вие казвате, че жената трябва да бъде чиста и да не ражда деца. Това как да го разбираме? Учителят се усмихна и отговори: - Думата „раждане” аз я казвам в най-широк смисъл. Например, ако взема едно зрънце и го посея в земята, чрез Мен Божественото се проявява, и чрез почвата се проявява, и семето покълва, и се получава раждане на нещо ново. Аз казах: - Учителю, много е неудобно човек като жена да работи за Бога в света. Учителят каза: - Каквото и да мислим, ние неизбежно трябва да минем през тези временни форми. Бог прави човека мъж или жена в зависимост от неговата мекота или твърдост. Когато човек стане много мек, Бог го създава мъж. Когато пък той много затвърдее, прави го жена.
към текста >>

48. 46. Китайските подаръци.

ТОМ 34

Всяко зрънце грозде е бродирано и вързани с кордели.
Над главата й - целият Буда, сега, от тавана до долу да бъде пуснат върху дебела коприна. Така е седнал. И всичко това е бродирано, не е рисувано, не е печатано. Отвори едни сандъци, извади три подаръка за Цветница. Два комплекта бельо - всичко на ръка бродирано: едното - теменуги с листа, гащички с комбинезонче; а другото - с гроздове. Всяко зрънце грозде е бродирано и вързани с кордели. Извади третия подарък - китайска jupe. Jupe значи пола. Китайска пола от атлас бял брилянт - лъщи, лъскаво и цялата пола е на едри плисета. То е много материал. А предницата на полата е целият китайски живот на жена, бродиран със сърма и даже и мъниста вътре.
към текста >>

49. 5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.

ТОМ 35

А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни или кесията ви, то вие ставате неми и глухи, а вие чифути, и влезвате на кръчмаря в очите, за да видите кого той ще да улови - да плати виното.
” В заключение на тези редове Ботйов казва, че единственото спасение е „по-скоро да захванем борбата! ” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на Ботйова: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана. Тия хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи от нейде каква-годе парична помощ. Безчувствени са нашите хора, безчувствена е била и вашата емиграция! Ние знаем само да мълчим и да търпим, а вие само крещите. А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни или кесията ви, то вие ставате неми и глухи, а вие чифути, и влезвате на кръчмаря в очите, за да видите кого той ще да улови - да плати виното. Принципът на нашия патриотизъм са паричките, паричките и пак паричките. Даже и тия, които са били на чело на емиграцията, са работили и работят само за пари...” Положението на Миркович след дългите страдания, които той нарича пред д-р С. Табаков, историка на Сливен, само с една дума „ужасия”, се подобрява, когато му позволили да практикува лекарската си професия в Мердин. В този град д-р Миркович, по застъпничество на някакъв арменец, получил разрешение не само да се движи свободно, но и да му се свалят оковите. До кога този страдалец живее като заточеник?
към текста >>

50. 6.17.3. Парите и патриотизма.

ТОМ 35

А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни, или из кесията ви, то ние ставаме неми и глухи, а вие чифути и везвате на кръчмарят очите, за да видите кого ще той да улови - да плати виното.
Той е отвлякъл 20-30 лири от заточените и оставил там жена, деца и нещастие на свойте братя. Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мерденската терсхана. Тие хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи отнейде каква-годе парична помощ. Безчувствени са нашите хора, безчувствена била и вашата емиграция! Ние знаем само да мълчим и да търпим, а вие само да крещите. А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни, или из кесията ви, то ние ставаме неми и глухи, а вие чифути и везвате на кръчмарят очите, за да видите кого ще той да улови - да плати виното. Принципът на вашия патриотизъм са паричките, паричките и пак паричките. Даже и тие, които са били начело на емиграцията, са работили и работят само за пари.
към текста >>

НАГОРЕ

0.95348787307739