Търсене в текстове за 'Защита'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 131 резултата в 98 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение.
Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение. Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше.
към текста >>

2. 5_02 ) Златният век на българите - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат запита Учителя: „Като пишат толкова неверни работи против Вас, защо не се защитавате?
Сега е златният век на българския народ и ако се изгубят и днешните условия, тогава създаването на Учението ще се пренесе в друг народ и България ще бъде на опашката и то закачена на косъм. Всички в България ще преминат през изпитания, които ще засегнат и вас, учениците, за да се види кой ще устои. Много от тези, на които съм предал знания, не ги употребяват както трябва и няма да им дам знания за електричеството и магнетизма, защото ще злоупотребят. Нека чакат с хиляди години от науката за тези закони и сили. Тази Божествена книга ще я затворя; на малцината, които са готови, ще дам, а не на всички. Един брат запита Учителя: „Като пишат толкова неверни работи против Вас, защо не се защитавате? “ Истината не търпи оправдание. Защо ще се оправдава Истината? Няма защо да бързаме, вековете са пред нас, т.е. бъдещето е наше, времето работи за нас.
към текста >>

3. 13) Въздухът е пълен с музика - Боян Боев (1883 – 1963)

Там няма да даваш, а само ще купуваш, ще мълчиш, а след четири-пет години ще ти дадат да развиеш някоя теза – те ще се борят с теб, а ти ще се защитаваш.
Установихме се на Ел-Шадай към 9 ч. и играхме Паневритмията. При изпълнение на Паневритмията свиреха няколко души. След това изпяхме няколко песни и почна разговор. Ти отиваш в университет и няма какво да създаваш програма, защото всичко е наредено. Там няма да даваш, а само ще купуваш, ще мълчиш, а след четири-пет години ще ти дадат да развиеш някоя теза – те ще се борят с теб, а ти ще се защитаваш. Ти имаш задължения към много хора от миналото. И ако на всички хора, с които се срещнеш, заплатиш задължението, което имаш към тях, то ти си живял добре. Когато дадеш някому, той да не знае това, защото иначе ще го туриш в лошия път. Остави го, ти си дал на Господа, за да изпълниш длъжността си. В окултната наука има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него; щом говориш за него, то няма да стане.
към текста >>

4. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова.
Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но като един зрител. Трябва да се избягва морализаторския тон, а да се изтъкнат принципите и методите на Природата. Освен това в тези статии не трябва да се съобщават много дълбоки неща, тъй като читателят не е подготвен: ще махне с ръка и ще каже, че това не е научно. Когато вярваш в Бога, понеже се намираш в деня на своя живот, ти виждаш Слънцето; но този, който не вярва в Бога, е в нощта на своя живот и спи спокойно.
към текста >>

5. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Платон защитава идеята за диалектиката.
59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение. Произведенията му са написани под формата на диалози. Платон защитава идеята за диалектиката. 60. Ханс Бендер – профeсор по психология от Фрайбургския университет. Той постулира съществуването на “висше пространство”, което допуска “свобода на движението по четири оси“ и обяснява преминаването на материя през материя. 61. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1925 г., кн. 1, стр.
към текста >>

6. 68) Победата е на наша страна - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра каза, че „Родна защита“ и други организации мислели да се разправят с Изгрева.
С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми. Ние сме с Бога и победата е на наша страна. Кога не са били преследвани новите течения? Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света. Една сестра каза, че „Родна защита“ и други организации мислели да се разправят с Изгрева. Преди да се справят с нас, с тях ще се справят. В бъдеще учениците на Бялото Братство от тук ще се родят в Русия, в Кавказ, и там ще работят. Стана въпрос как да се четат беседите и лекциите. Учителя каза: Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление.
към текста >>

7. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж изтъкнах на един свещеник, че Божествените икони са по-важни, отколкото човешките, и му казах, за да ме чуе: „Вие всякога защитавате вашите икони в църквата, но това са човешки икони.
Някой пита какво нещо е Истината. Това, което те освобождава от смъртта, от крайно несносния живот, е Истината. А при Любовта се осмислят нещата. У славяните егоизмът е по-смекчен и Любовта ще вземе надмощие. Сега Любовта слугува на силата, но в бъдеще силата ще слугува на Любовта. Веднъж изтъкнах на един свещеник, че Божествените икони са по-важни, отколкото човешките, и му казах, за да ме чуе: „Вие всякога защитавате вашите икони в църквата, но това са човешки икони. Божествените икони са хората и те се търкалят по пътя.“ Някои българи не съзнават, че животните имат душа. Когато българинът бие вола си, не го възпирам, защото ще заяви: „Аз съм тук господарят! “ И затова, като се приближа и погаля малко вола, казвам на стопанина: „Отлична порода е този вол. С този добитък ти си късметлия, всичко ще ти върви добре.“ При тези думи той почва да гледа с добро око на вола.
към текста >>

8. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Но той и опитва оръжието за самозащита на катеричката - тя го ухапва. Нищо!
А там и тогава всичко е интересно като в приказките. По едно време се надават викове от една група, и връзката донася, че е открита катеричка. Всички се насочват натам. Мирът на гората е нарушен напълно. Смелчакът, който я улавя, е героят на групата и излетниците. Но той и опитва оръжието за самозащита на катеричката - тя го ухапва. Нищо! Така учениците се опознават здраво с нейните зъби и нокти: гризач-катерач, а опашката й е по-дълга и по-бухлата от тялото, с нея тя си подпомага при скоковете. Катеричката става любим гост на училището. Поставят я в стъклен шкаф. Носят й всичко за ядене, вода чиста - за пиене. Рисуват я, изучават я подробно в урока по естествознание, съчиняват свободно съчинение за излета и находката.
към текста >>

9. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Само тази компрометирана от всекидневна употреба думичка "любов" заслужи рицарската ни защита.
Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото. Той е човешкото познание за Бога, следователно Любовта е гносеологичен метод. С друг, по-рационален прочит на Словото могат да се намерят евристични аналогии със съвременната астрофизика, психология и биология. Те не се нуждаят от обяснения. Само тази компрометирана от всекидневна употреба думичка "любов" заслужи рицарската ни защита. ЗА ОКУЛТНОТО В СЛОВОТО. Ще избавим ли интелекта от спиритични изкушения, ако определим окултното като несетивно и нерационално? Читателят ще отдаде ли право на окултното, ако допълним, че то не е неемпирично? С други думи, окултно е всичко нетриизмерно, което се познава чрез неконвенционални психични методи. В Словото често се срещат понятията "невидим свят", "Възвишени Същества" и би било най-малкото наивно да се възприемат като поетична или митологична образност на речта.
към текста >>

10. Правила за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Правило в живота си дръж, че всеки, който се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си не се нуждае от подобна защита.
Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълка не давай. Не изменяй убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато някой ти говори за любовта, питай го какво иска дали кожуха ти, или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлекат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си не се нуждае от подобна защита. Всеки, който се маже, знай, че иска да те подкопае, а всеки, който показва, че е повече от това, което виждаш, знай-, че иска да те възсяда. Всеки, който се надига повече от тебе, знай, че иска да те управлява. На превзет човек съвет не давай. На хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито са си.
към текста >>

11. Учение за свободните - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом се защитаваме, ние сме на кривата страна.
Хората сега трябва да го опитат. Любовта ще влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да има сила. Няма да се налагат. Аз не искам да ги доказвам, а казвам! Щом се защитаваме, ние сме на кривата страна. Трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в общия клас, има приложение. Който не познава вътрешния Учител, не познава и външния. От всички ученици на Христа само Йоан имаше мекота. Аз уча свободните.
към текста >>

Един брат запита Учителя: „Като пишат толкова неверни работи за вас, защо не се защитавате?
Много от тези, на които съм предал знание, не го употребяват както трябва. Няма да им дам знание за електричеството и магнетизма, защото ще злоупотребят. Някой чака с хиляди години от науката за някои закони и сили. Така Божествената книга ще я затворя. На малцината, които са готови, ще дам, а не на всички. Един брат запита Учителя: „Като пишат толкова неверни работи за вас, защо не се защитавате? “ Учителя каза: Истината не търпи оправдание. Защо ще се оправдава истината? Няма защо да бързаме.
към текста >>

12. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Както го подчертават мнозина, в най-критичните моменти за България, през годините от 1913 до 1918, той е защитавал интересите на нашата страна със своето убедително перо.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО От 1892 година до края на живота си видният английки журналист Джеймс Дейвид Баучер е бил кореспондент за Балканския полуостров на известния лондонски вестник "Таймс". Както го подчертават мнозина, в най-критичните моменти за България, през годините от 1913 до 1918, той е защитавал интересите на нашата страна със своето убедително перо. На този именно човек е била притежание разкошна поляна, намираща се в края на младата борова гора, наречена Борисова градина. Тя се простирала вдясно около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе, отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Баучер имал и един прислужник от Бистрица, на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на господаря си. И когато Баучер разбира, че идва краят на живота му, подарява поляната на своя доверен прислужник.
към текста >>

13. 16 МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И си мисля колко на прав път са много учени, които като се вглеждат в устройството на живите форми на природата, в техните органи за усет, за защита и на всички други техни приспособления и изяви, изхождат от там, за да направят най-различни апарати.
А Мравешкият лъв, за да улесни още повече това търкаляне, заподхвърля отдолу също такива зрънца, които падаха върху другите зрънца по фунийката и улесняваха тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчеше да се избави от тази лавина, но напразно. Долу беше нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни материали примка срещу иначе хитрите мравки. Но какво нещо е Природата - какъв подтик, каква мъдрост за използването и на най-малките възможности на техниката и то по един най-съвършен начин. И си мисля колко на прав път са много учени, които като се вглеждат в устройството на живите форми на природата, в техните органи за усет, за защита и на всички други техни приспособления и изяви, изхождат от там, за да направят най-различни апарати. Приятната екскурзия завърши, ние се прибрахме в София. На първата беседа след това, Учителя ме погледна, усмихна се и каза: "Напишете за следния път тема за най-интересното насекомо." Учителя всякога ни даваше теми за разработване. За този случай не бях споделил с никой и за това бях крайно изненадан, като разбрах, че Учителя знаеше за моите мисли и вълнения, за впечатленията, които имах от това странно насекомо. Точно така, като че ли и Той е бил при нас.
към текста >>

14. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За тази цел най-напред се отправя апел към БЗНС, в който се казва: "Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори заедно с тях за защита на общите интереси на градския и селски трудещ се народ и създаването на работническо-селско правителство."
Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно. Отчело се е, че е изгубена една изключителна възможност за завземане на властта. Тогава се решава от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за да промени курса в партията от тесняшката доктрина към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време Генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов. В началото на месец август, същата година, той пристига в България, заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов и започват трескава подготовка към всеобщо въстание, за сваляне на буржоазната власт и за установяване на работническо-селска. За тази цел най-напред се отправя апел към БЗНС, в който се казва: "Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори заедно с тях за защита на общите интереси на градския и селски трудещ се народ и създаването на работническо-селско правителство." Организаторите на въстанието решават на 22 срещу 23 септември да се вдигне общо въстание, като за целта изпращат по всички населени пунктове в страната куриери, които да занесат това решение до партийните организации. Обаче организационният секретар Тодор Луканов е против това решение и изпраща нови куриери с нареждане да се отмени дадената директива за въстание. Настъпва раздвоение сред партийните ръководства в градовете и селата и с това въстанието изгубва своя повсеместен характер. "Заповед срещу заповед е безредие" е казал Наполеон. С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата гражданска война.
към текста >>

15. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на Разумната Жива Природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар да са се явили при мен.
към текста >>

16. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади.
Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин.
към текста >>

17. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Радославов с ярост го е защитавал и не е искал да слуша нищо лошо и най-вече за някаква измама.
Този именно, тъй да го наречем предприемач, след като се убедил, че целият имот на улица „Оборище“ - мястото, салона и постройките - се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него. Със своите сладки приказки той спечелва пълното му доверие. Обещания за строеж на къща в Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Близките на Радославов, особено сестра Паша, която е рядко интелигентна и с верен усет за нещата, виждат измамната мрежа, която се плете около него. Тя се мъчи да го отклони от този човек, но напразно. Радославов с ярост го е защитавал и не е искал да слуша нищо лошо и най-вече за някаква измама. „Предприемачът“ скланя Радославов да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота, „предприемачът“ изтегля значителните суми отбелязани в тях. На уречения падеж, обозначен на полиците, той не връща парите на банката и тя слага ръка на целия имот. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от „великия предприемач“. Така ние загубихме това свято за нас място, нашия салон на улица „Оборище“ №14, строен с такава любов и радост.
към текста >>

18. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Първичното влияние на Марс, според Саабей, е било изключително добро и благородно, защото в неговото създаване и оформяне са взели участие Небесните образувания от съзвездието Овен, които носят защита на слабите и онеправданите.
Не е известен друг механизъм, способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен фотосинтезата, която се осъществява в зелените растения от хлорофила. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород, необходим за живота, е останал в атмосферата. Следователно и на Марс е имало растения, вода и свободен кислород, като част от последния е използвана за тамошния живот, а друга се е съединявала с вещества от неговата повърхност, придавайки им червеникавия цвят, тъй характерен за тази планета. Тъмните петна са ниски области от повърхността, където от глъбините на Марс се процеждат води, които дават възможност за развитие на растителен живот, подобен на този в полярните области на нашата планета, като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при подобни сурови условия. Друг факт, който подкрепя тезата за влага и растителност на Марс, е този, че температурата, измерена в по-тъмните долини, е значително по-висока, отколкото в светлите петна, които са пустини. Първичното влияние на Марс, според Саабей, е било изключително добро и благородно, защото в неговото създаване и оформяне са взели участие Небесните образувания от съзвездието Овен, които носят защита на слабите и онеправданите. В съзвездието Овен могат да се видят с просто око около 50 слаби звезди, което показва, че са много отдалечени и до нас достигат силовите течения с къси вълни, действащи върху горните мозъчни центрове. Там се намират и няколко двойни звезди, които придават по-голяма активност на силовите течения от това съзвездие. За да се разбере защо Саабей му е дал образа на овен, ще се спрем на митологичния разказ, изразяващ благородството в защита на слабите и онеправданите. "Някога синът на вятъра, Атаман, и неговата съпруга, богинята на облаците, имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили били те.
към текста >>

За да се разбере защо Саабей му е дал образа на овен, ще се спрем на митологичния разказ, изразяващ благородството в защита на слабите и онеправданите.
Тъмните петна са ниски области от повърхността, където от глъбините на Марс се процеждат води, които дават възможност за развитие на растителен живот, подобен на този в полярните области на нашата планета, като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при подобни сурови условия. Друг факт, който подкрепя тезата за влага и растителност на Марс, е този, че температурата, измерена в по-тъмните долини, е значително по-висока, отколкото в светлите петна, които са пустини. Първичното влияние на Марс, според Саабей, е било изключително добро и благородно, защото в неговото създаване и оформяне са взели участие Небесните образувания от съзвездието Овен, които носят защита на слабите и онеправданите. В съзвездието Овен могат да се видят с просто око около 50 слаби звезди, което показва, че са много отдалечени и до нас достигат силовите течения с къси вълни, действащи върху горните мозъчни центрове. Там се намират и няколко двойни звезди, които придават по-голяма активност на силовите течения от това съзвездие. За да се разбере защо Саабей му е дал образа на овен, ще се спрем на митологичния разказ, изразяващ благородството в защита на слабите и онеправданите. "Някога синът на вятъра, Атаман, и неговата съпруга, богинята на облаците, имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили били те. Бащата изгонил съпругата си и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца - двама сина, които нарекли Jleapx и Меликет. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще на своите деца, как единствени да наследят царството, когато бащата умре, а не децата от първата му жена, които, като първородни, били законни наследници.
към текста >>

19. МАРС В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При интелигентни и възпитани типове е налице реформатор или човек, борещ се за защита на слабите и онеправданите.
Роденият няма да обича разправии, дразги, резки и груби отношения. В девети дом, Марс, особено ако е близо до зенита, дава дръзко и критично отношение към всички и всичко, склонност към командване и разпореждане, много пътувания. В десети дом, Марс определя роденият да бъде командуващ или висш разпоредител. В единадесети дом, Марс дава връзки и взаимоотношения с военни, често брачният партньор бива военен или във връзка с военни. Във дванадесети дом, Марс дава голяма енергия, усет и застъпничество за справедливост. При интелигентни и възпитани типове е налице реформатор или човек, борещ се за защита на слабите и онеправданите. От друга страна, в този дом Марс определя също и неприятни случки в живота - катастрофи, операции, падания и наранявания.
към текста >>

20. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Преди катастрофата в Слънчевата система, Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея, заедно със съзвездието Овен: преди всичко в защита на слабите и онеправданите.
Витлеемска звезда, която според Йоханес Кеплер била точен съвпад на Марс (във велико противостояние) с Юпитер в Зодиакалното съзвездие Риби. Това наблюдение дало основание на звездобройците да приемат, че в Юдейската земя, която тогава се управлявала от това съзвездие, се ражда човек, който ще стане Велик цар. Затова намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и да Му занесат глинените плочки със законите на най-мъдрия и велик Вавилонски цар Хамурапи. Древните звездобройци разделяли и човешкото тяло на дванадесет области, като всяка една се управлява от Небесните образувания на едно от Зодиакалните съзвездия и от съответната Планета. Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен и от планетата Марс, които имат отношение към Първия дом в хороскопа. Преди катастрофата в Слънчевата система, Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея, заедно със съзвездието Овен: преди всичко в защита на слабите и онеправданите. Съзвездието Бик (Телец) има отношение към втория сектор-дом и заедно с Планетата зад Плутон, която нарекохме Хано, управлява шията в човешкото тяло, където се намира щитовидната жлеза, за която вече отбелязахме. Третият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци и заедно с планетата Меркурий е свързан с ръцете, раменете, въобще - със способността на ръцете за творческа изява . Четвъртият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Рак и Луната, което определя връзката му с млечните жлези у жената и с храненето (стомаха), особено с храненето на детето.Този сектор има връзка също с домашната обстановка и с условията, при които новороденият човек ще прекара годините, докато е при своите родители. Петият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв и към планетата Вулкан, за която отбелязахме вече, че се намира между Меркурий и Слънцето. Те управляват сърцето на човека.
към текста >>

21. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция даде пълно и цялостно Марсово влияние, предимно от неговата добра страна: сила в борбата за справедливост и за защита на слабите и онеправданите.
МАРС В Овен. Това е собственият зодиакален знак на Марс. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция даде пълно и цялостно Марсово влияние, предимно от неговата добра страна: сила в борбата за справедливост и за защита на слабите и онеправданите. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се подсилва жаждата за борба, грабеж и грубост. В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция придава всестранна активност при творческия процес. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице припряност и неоправдана прибързаност във всички направления. В Близнаци.
към текста >>

22. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството."
Платон му е дал една литературно-философска форма, но тя има същата задача както при мистериите, да събуди у ученика чувството на безсмъртие, да го преживее и той. В Тимей той още по-ясно показва, че чрез диалозите той иска да води своите ученици по пътя на мистериите. Там той казва следното: „Даже и тези, които не са добре разположени, призовават боговете когато започват някое свое голямо или малко предприятие. Какво пък остава за нас, които се заемаме да поучаваме хората за Истината върху сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете, за да научим тези Истини от начало в техния дух, а после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството." В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си.
към текста >>

23. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

Праведният, който пребивава в него, в защита е."
„Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният, като мълчи, счита се за мъдър." В 18-та глава също дава правила за поведението и живота. Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на всяка права мисъл." „Безумният не се наслаждава от благоразумие, но само от изявлението на сърцето си." „Името Господне е крепък стълб. Праведният, който пребивава в него, в защита е." „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека. И смирението предхожда пред славата." „Человек, който има приятели, трябва да се обхожда приятелски. Има приятел по-тесен и от брат." В 19-та глава се дават пак разумни съвети за пътя на живота.
към текста >>

24. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото Мъдростта е защита, както е защита среброто, но преимуществото на знанието е, че Мъдростта оживява онези, които я имат."
Изпълни, което си обрекъл. По-добре да не се обречеш, нежели да се отречеш и да не изпълниш." В 6-та глава пак се развива идеята, че животът както се развива на земята, без връзка с духовния свят, е суета и угне- тение на духа. В 7-ма глава след като разсъждава чрез контрасти за обикновения всекидневен живот, казва: „Мъдростта е добра като наследието и полезна за онези, които гледат Слънцето. Защото Мъдростта е защита, както е защита среброто, но преимуществото на знанието е, че Мъдростта оживява онези, които я имат." „В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив, защото Бог направи едното противоположно на другото." „Мъдростта дава на Мъдрия повече сила, нежели десет началници, които са в града." 8-ма глава започва с думите: „Кой е като Мъдрия? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на человека осветлява лицето му и жестокостта на лицето му се променя."
към текста >>

25. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200-та година, гл. 21.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ (Исторически документ) В числото на историческите документи (извън църковните книжовни паметници), запазени от времето, когато на земята е живял Господ Исус Христос, които свидетелстват за Него, влиза и тъй нареченият "Акта Пилати". Уместно е да се изтъкне, че този документ е бил подложен на щателно критично изследване от учените, които установяват следното: Още в края на втория век след Христа, бележитият за времето си адвокат езичник, знаменитият Тертулиян (род. 155 г.) от Картаген, впоследствие приел християнската вяра, донесъл на императора и римския сенат, че в имперските архиви в Рим се пази документ по съдебния процес срещу Исус Христос, докладван от Пилат на императора Тиберий (37 г. сл. Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200-та година, гл. 21. В том пети на тази "Апология" Тертулиян посочва, че още Св. апостол Петър настоявал пред император Тиберий да тури рапорта на Пилат в имперския архив, което Тиберий изпълнил. За този доклад на Пилат споменава и прочутият древен историк, императорски проконсул в Мала Азия Тацин (ок. 120 г.), автор на "Аналите" (виж кн. 15, гл. 44).
към текста >>

Аз дори Го защитавам, без да знае Той това.
След завръщането ми в палата Манилиус се яви при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил младият проповедник. Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта на Исус. Между другото, когато един покварен евреин от тълпата запитал Исуса следва ли да се плаща дан на кесаря, той отговорил: "Отдайте кесаревото на Кесаря и Божието на Бога. Понеже речите Му бяха изпълнени с Мъдрост и не представляваха никаква опасност, аз Му дадох пълна свобода да поучава при всичко, че можех да Го затворя в Понтус - нещо, което щеше да изложи римляните, които държат, че са привърженици на справедливостта. Този човек не беше нито ласкател, нито бунтовник. Аз дори Го защитавам, без да знае Той това. Предоставих Му възможност да събира народа и да говори поученията и моите подуправители имаха заповедта да Го закрилят. Тази моя мярка силно дразнеше богатите евреи и силните на деня, но не и сиромасите. Вярно е и това, че Исус в своите речи и в своите действия много е нападал първите, като ги укорявал за техните произволи и грешки, което именно ме подбуди да не Го ограничавам да проповядва. Той наричал заможните хора като изроди на змийска отрова. На бедните и вдовиците всячески помагал и много болни изцерявал.
към текста >>

26. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него.
И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот.
към текста >>

27. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Петър изважда ножа да защитава Исуса, но Исус му казва: "Тури ножа в ножницата, чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?
В 4 стих е казано: "Исус, като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? - Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им казва: Аз съм... И като каза "Аз съм", те се дръпнаха настрана и паднаха на земята". След това пак ги пита: Кого търсите, и пак им казва "Аз съм. Прочее, ако Мене търсите, оставете тези да си отидат, за да се изпълнят думите на Писанието: "Тези, които си Ми дал, нито един не изгубих". Петър изважда ножа да защитава Исуса, но Исус му казва: "Тури ножа в ножницата, чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли? - След това Го хващат и Го завеждат при Анна, тъст на Каяфа, който е първосвещеник. "А подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик. И този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника". След това той нарежда и Петър да влезе. И тук Петър три пъти се отрече от Христа.
към текста >>

28. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

Мечът е символ на покровителство, на защита, но също е една заплаха.
Тя държи в дясната си ръка меч с острието нагоре, а в лявата везни. Слънчевият кръст е начертан върху гърдите й. Това е древният символ на Справедливостта, който претегля действията на съществата и който се противопоставя на лошото и подкрепя доброто. Справедливостта, излъчена от Бога, е уравновесяваща сила, която възстановява реда, т.е. равновесието между правото и длъжността. Мечът е символ на покровителство, на защита, но също е една заплаха. Очите на жената са покрити с една превръзка, което показва, че тя мери и удря, налага наказания, без да държи сметка за условните различия, които хората установяват помежду си. Осмият Аркан със своята картина има връзка с картините пета и втора. В тези картини жената е показана, че стои между двете колони, образуващи Вратата на Светилището, която Врата е закрита със Завеса. Тези две картини дават обещанието, че на ученика ще бъде открито това, което е открито зад Завесата. Картина осем показва същността на онова, което е зад Завесата - Истината.
към текста >>

29. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката душа, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили.
Картина единадесета е четвъртата картина от Пътя на Изида. След като ученикът събере знанието от ръкописите, което е показано в картина втора и постигне зрялост, за да приеме устното поучение, показано в картина пета, ще познае истината, посочена в картина осма, той ще развие в себе си магически сили, което е показано в картина единадесета. В тази фаза, след като ученикът е бил съзнателно във висшите светове, той знае, че видимото е преходно и че само невидимото, духовното е вечно. Чрез това познание ученикът ще развие в себе си смелост, а чрез определени упражнения ще придобие магически сили, както е показано в картина единадесета. И тогава нито пламъците на вечния огън, нито омразата и злобата не ще могат да му навредят. Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката душа, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили. Този венец от рози е съюзът на чистите, който обгръща всички, чиито намерения са чисти, искрени и безкористни, неегоистични и са във връзка с великия Център. Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство. Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже. Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени. В картината е показано, че лъвът лиже ръката на момичето.
към текста >>

30. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

После легионите-ангели, които живеят около нас, прилагат Божествените закони, изпълняват Божествената воля и ръководят стъпките на хората, защитават ги и ги закрилят от опастност.
И ако да беше угодно на Бога Той сигурно би направил от всички народи един единствен народ, но Той е намерил за добре да даде на различните народи различни закони, за да може да изпита всекиго от тях според дадения му закон. После постарайте се да се надпреварвате едни други в добри дела, всички вие ще се обърнете към Бога и тогаз Той ще ви покаже в какво сте се различавали." (Кор.гл5и6) Според учението на Мохамед има четири велики Архангели, които управляват непосредствено подир самия Бог. Те са следните: Михаил - ангел,който закриля, Гавраил - ангел, който разнася Божиите послания, Азраил - ангел на смъртта и Исрафаил - ангел на Тръбата на Страшния съд. След това идат тези ангели, които отбелязват делата на хората, като двама по двама са привързани към всеки човек. После легионите-ангели, които живеят около нас, прилагат Божествените закони, изпълняват Божествената воля и ръководят стъпките на хората, защитават ги и ги закрилят от опастност. След това идват ниските класове от духовни същества. Те са пет класа по един за всеки елемент. Ислямът проповядва за седморността на Небето и седморността на ада. Най-после те вярват в дявола, когото наричат Ибрис, който станал против Бога и със своите ангели е паднал от Небесата и е станал низ на атмосферата и враг на човека. Според учението на Мохамед Правдата, правотата е най-важна от всиччки длъжности.
към текста >>

Те развиват активна дейност в защита на мохамеданството.
Едни са ортодоксални, други опозиционни, трети - компромисни. Някои от тях притежават колкото и религиозно толкова и философско съдържание. Официалната религиозна теория, която се оформила към края на VII и началото на VIII век, е наречена Кламат. Калам значи Слово, Логос. Представителите на Калама се наричали мутакалами. Те развиват активна дейност в защита на мохамеданството. Главният им представител, или фактически основоположник на теоритическата част на мохамеданската религия е Абу-Л-Хасан ал Ашари (873-935). За отбелязване е също така така нареченото движение на Исмаилитите, което възниква в VIII век и се развива един век след това. То придобива разпространение и в Персия. Системата на исмаилитите възниква в резултата от въздействието на исляма на индуските и индийските учения. По-специално представителите на исмаилизма възприемат от индусите учението за прераждането.
към текста >>

31. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.
В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите. Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко. Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина.
към текста >>

Както личи от описанието на Евтимий, ръководителите на богомилите били твърде смели и опитни хора, готови всеки момент да защитават своите възгледи и да оборват своите противници.
Успехът на богомилите в Мала Азия бил значителен. В това учение се увлекли много хора. Там главно селяните навлезли в богомилското движение, като и самият Чурила бил селянин и обърнал цялото село към Богомилството. Освен в селата Богомилството печелело последователи и в градовете. За това свидетелства пак Евтимий, като казва, че Чурила успял да откъсне от христовата вяра цели градове. Както личи от описанието на Евтимий, ръководителите на богомилите били твърде смели и опитни хора, готови всеки момент да защитават своите възгледи и да оборват своите противници. От описанието на Евтимий също се вижда, че и в Мала Азия богомилите се делели на съвършени и обикновени. Съвършените били по-малко. И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт. Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература. Една от най-разпространените сред византийските богомили творба е била т.нар.
към текста >>

32. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дали той познал в мълчаливото дете тази, която ще го разбере и ще защитава Истината?
След като избили по-голямата част от албигойците, част от тях останали в най-южните френски области, близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклар Монда. Още като била 12 годишна тя видяла българина Никита, който минал през онези места. Тя нямала случай да го чуе. Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един малък знак с ръка. Дали той познал в мълчаливото дете тази, която ще го разбере и ще защитава Истината? — Есклар Монда трябвало да живее с този поглед на Никита. Но преди да стане апостолка и организаторка на богомилското движение, тя минала през едно дълго мъченичество. Баща й я оженил насила за някой си граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. След смъртта му тя започва апостолството, работа за разпространението на новите идеи и ги прилага в живота си. Прочува се като учената Есклар Монда.
към текста >>

33. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила.
Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат себе си истински християни. Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели към богатство и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо. Те не са се съдели, обичали всички. Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение. Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила. Семейният им живот е бил чист и спокоен, разводи между тях почти не ставали. Отношенията между мъжете и жените били напълно братски. Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост. Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения.
към текста >>

34. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

изправиха Борис пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз
освободили, а после станал редовен ученик на Учителя. По време на един разговор между Учителя и един брат, по средата на думите си той му казал без всякаква връзка: „Борис ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си." После Учителят продължил разговора, който водел. По-късно братът ни спомена: „Аз тогава не разбрах думите на Учителя, но когато изправиха Борис пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките думи беше изразил каквото имаше да стане." Спомня си брат Д. С: „Бяхме на Бивака на Витоша с Учителя и той предложи да направим нещо като лотария -всеки да си изтегли едно билетче, по.
към текста >>

35. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така и са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на каузата, която защитават.
Те не признават никакъв крах, никаква победа над себе си - никога не се признават за победени. Ето защо те винаги достигат целта, която преследват, с усилена концентрация и настойчивост в даденото направление. Те са скептици и консерватори и не се подават лесно на нововъведения. Никога не предприемат нещо, за което не са сигурни, че ще постигнат със задоволителен резултат. Но един път уверили се в нещо, те всецяло го възприемат и му остават верни докрай.Те са фанатични защитници на това, в което са убедени. Също така и са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на каузата, която защитават. Третата динамична група, наречена подвижни или общи знаци, се състои от Близнаци , Дева , Стрелец и Риби . Те бележат края на един сезон и прехода към друг. Имат следните общи качества - многостранност, гъвкавост, приспособимост, безпокойство и нерешителност. Кардиналните знаци символизират изтичащата двигателна сила на Вселената, в която се проявява стремеж за творчество, движение и енергия, желание за проявление. Затова хората, родени под влиянието на тази динамична група, са активни, дейни, предприемчиви.
към текста >>

36. Типът на огъня - холеричният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Здраво държат за своите права и всякога са готови да ги защитават с всички средства.
Те са хора на делото и не знаят пречки, преминават от думи към дела. Не дават време на своите желания да узреят. Умът им мисли бързо и е подвижен и проницателен. Не обичат да им се съпротивляват. Склонни са да господстват над другите, но не търпят никакво върховенство над себе си. Здраво държат за своите права и всякога са готови да ги защитават с всички средства. Те са общителни, приказливи. Умеят да внушават страх към себе си. В гнева си достигат до буйност. С голям труд се владеят. Много са славолюбиви и винаги са готови да вдигнат знамето на бунта.
към текста >>

37. Типът на въздуха - сангвиничният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Няма жертва, която не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защитават.
Внимателни са към противоположния пол и се стремят към комфорт и радост в живота. Чувствени са и лакоми в яденето. Обичат науката и изкуствата и са с голямо въображение и затова между тях често се срещат изобретатели и откриватели. Тези хора са в постоянно колебание между материализма и спиритуализма. Горещи проповедници на доктрината, която възприемат за себе си, те с ожесточение водят борба със своите идейни противници. Няма жертва, която не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защитават. Колкото повече пречки срещат по пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Способни са в точните науки. В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието. Не понасят никаква дисциплина.
към текста >>

38. 26-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителя е представител на Мировата Държава на Земята и отстоява, защитава интересите на тази Държава, като учи хората на законите и методите на тази Мирова Божествена Държава, като иска да направи всички хора граждани на тази божествена държава.
57. Със светлината на Мъдростта Учителя разпръсва мрака на духовната нощ, в която досега са живели хората, и им посочва красотата и величието на Божествения свят, в който те могат да живеят и да проявяват своите възможности. Със силата на Истината, на която е носител, Учителя освобождава човешките души от робството на греха и ги прави силни и свободни. 58. Учителя дойде да научи хората да служат на Бога, да изпълняват неговата воля от Любов и доброволно, а не по принуда. Учителя дойде да покаже на хората, че Бог не е някъде далеч в космичното пространство и не се грижи и интересува за тях, но че Бог е близо до тях, в тях и между тях и само трябва да си отворят очите, за да го видят и познаят. 59. Учителя е представител на Божествения свят на земята и неговата мисия е да представя Божествения свят на земята, да се застъпва за неговите права и интереси и да научи хората, че те са пришълци в този свят и да им посочи пътя към тяхната родина - Божествения свят. Учителя е представител на Мировата Държава на Земята и отстоява, защитава интересите на тази Държава, като учи хората на законите и методите на тази Мирова Божествена Държава, като иска да направи всички хора граждани на тази божествена държава. 60. Учителя дойде да покаже на съвременния човек,че той не е това, което вижда всеки ден, но че той е един безсмъртен дух, слязъл в гъстата материя да я одухотвори и да извлече от нея онези богатства, които са скрити в нея. Учителя дойде да покаже не хората пътя към Бога, пътя, по който хората могат да се върнат при своя Велик Баща, в своето отечество. Той дойде да ни посочи пътя, по който можем да се освободим от робството на греха, в който сме изпаднали, дойде в лабиринта на материята, да ни покаже изхода от този лабиринт, за да излезем на свобода и простор. Той дойде де ни покаже, че Любовта е единствената връзка, която ни свързва с Бога, че Мъдростта е единственият Път, по който можем да придобием истинското знание, което ще ни направи силни и ще ни помогне да влезем в Царството Божие, и че Истината е единствената сила, която може да ни направи свободни. Слизайки на земята, Учителя донесе от Божествения свят всички онези първообрази, в които трябва да се излее новия Божествен живот.
към текста >>

39. НОВОТО УЧЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

То е вътрешна защита против всички тайни грехове, които може по всяко време да се проявят и пораснат в почвата на сърцето.
Ние отминаваме тази светлина и постоянно викаме за помощ, и умираме при голямото изобилие, което Бог праща. И така ще умираме още дълго време. Ще ходим горе да се учим, пак ще се връщаме, докато в нас остане истинското познание за благата, които ни заобикалят. * Ако всички живеехме за Господа и Божията любов, бедни хора нямаше да има. * Смирението е Божията благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита против всички тайни грехове, които може по всяко време да се проявят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. * Духовен е онзи, чието съзнание е винаги будно и готово да изпълни волята Божия. * Всяка култура, която не изпълнява Божията воля, се заличава. Всяка държава, която не се подчинява на Божиите закони, се унищожава, а когато им се подчинява, се благославя.
към текста >>

Ти можеш да го стъпчеш, никой няма да те съди - няма закон в защита на червея.
Използвайте този случай. * Човек чрез тялото си има отношение към Космоса. Всяка дисхармония, причинена някога в тялото му, внася дисхармония и в Космоса. Има центрове в човешкия организъм, които не трябва да се докосват. * Виждаш на пътя си червей. Ти можеш да го стъпчеш, никой няма да те съди - няма закон в защита на червея. Обаче добрият човек, човекът на любовта, ще се отбие настрани, да не го стъпче. * Какво ще стане, ако има нов строй, а запазим характерите си, недъзите си, слабостите си? Какво печелим, ако разрушим старата къща, а не можем да съградим нова? Природата не позволява това - тя едновременно руши и съгражда. * Онова, което вашият ум може да направи, онова, което вашето сърце може да направи, не очаквайте хората да ви го направят.
към текста >>

40. Човек - Георги Радев (1900–1940)

Ето защо той не се защитава, той не воюва
Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек онзи, който убива другите. Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава, той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът- герой, бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения.
към текста >>

41. КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА - Расови аспекти - Методи Константинов (1902-1979)

Разбира се, че правото е съществувало само за защита на собствеността и интересите на привилегированите граждани в Атина и Рим, а народът е продължавал да носи ярема на безправието и робството, работейки като „словесен добитък" на родовата аристокрация.
Астрономията, геометрията, естествените науки и медицината започват да процъфтяват. Тези науки са били достояние само на малцина посветени. Социалният и икономически живот в древен Египет е бил регламентиран от фараоните и жречеството. Народът продължавал да носи веригите на стопанското робство. Идеята за правото се появява едва през Гръко-римската култура. Разбира се, че правото е съществувало само за защита на собствеността и интересите на привилегированите граждани в Атина и Рим, а народът е продължавал да носи ярема на безправието и робството, работейки като „словесен добитък" на родовата аристокрация. Последната е имала широка привилегия да притежава, употребява и злоупотребява („posseder, user, abuser") със своята жива и мъртва собственост. Петата поредна култура - Западно-европейската - наследява знанието и опита на предходните култури от Близкия изток. Нейният импулс идва от арабската вълна, която се е развивала главно в Пиринейския полуостров. Робството започва постепенно да отпада. Икономическият живот се опира главно върху частната собственост и се диференцира и комплицира.
към текста >>

42. ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Втората фаза е на свободния труд, където правни норми целят гарантиране на неговата защита.
Робството е било главната социологична основа на античния свят. Копието, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете и те са решавали всичките спорове между човеците. При отделни бойни стълкновения, единоборството между вождовете често е било считано за воля на боговете и неговият резултат се е вземал като акт за разрешаване на стълкновението. В такъв свят на култ към силата, законът за справедливостта е бил напълно изключен. Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, се е опирал през тази фаза главно върху робството. Втората фаза е на свободния труд, където правни норми целят гарантиране на неговата защита. При тази фаза на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция. Тази фаза е очевидно едно по-висше стъпало на личното и общественото съзнание. Грубият животински закон на силата и насилието се заменя с нормите на правото. В него все повече доминира човешкият елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта. Човекът възраства вече в личност и неговото самосъзнание се опитва да прави разлика между права и задължения.
към текста >>

43. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

Сложната обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки и институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции за защита на справедливото им икономическо и културно общуване.
като клони и листа на Космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво." Учителят В своето материално и духовно-културно развитие, народите са търсили средства и начини за гарантиране на сигурността си от необузданите ексцесии, идващи от външна агресия. Сложната обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки и институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции за защита на справедливото им икономическо и културно общуване. След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави. Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи. В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1]. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление обаче той се появи отново, особено подчертан в лицето на самите велики сили.
към текста >>

44. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

защитава Докторат по Международно право в Познан при проф.
Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...! " По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет. След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство. Към края на 30-те год. защитава Докторат по Международно право в Познан при проф. д-р Богдан Винярски, който в продължение на 18 г. след Втората световна война председателства Международния съд в Хага. Това дипломиране е извършено при официален вековен церемониал, регистриран в албум (който Методи ми е показвал). След това дипломиране той се завръща окончателно в България, където чрез съветника на цар Борис - Любомир Лулчев - Учителят го препоръчва за работа в Министерството на Пропагандата. В началото на март 1943 г.
към текста >>

45. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

викаше от болки в защитата си.
се повърна, а стоя и слушам, и гледам. Учителят й се караше за Кръстю - че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя. А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си. Аз стоя на прага, слушам и гледам. Учителят ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика. А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено. Савка
към текста >>

вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в
А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си. Аз стоя на прага, слушам и гледам. Учителят ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика. А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено. Савка вика и в нея нещо се противопоставя - да не би да се изтръгне от нея нещо, на което тя държи. Онова нещо в нея, се е вкопчило и не иска да излезе от нея. Учителят продължава да вика.
към текста >>

46. Отклонението - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга
Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил,
към текста >>

47. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Един приятел ме предупреди, че събранието е организирано заради мене, защото защитавам дъновистите.
Той казал на хората, които се оплакват от мене: „Това е злото куче сред стадото на Изгрева, ако няма такова, вълците ще изядат стадото и то ще се разпръсне.“ – Е, това е казал Учителя за мене, сестра, нека да го знаете.“ После Никола Антов пак повтори: „Касиерът слагаше парите под дюшека и спеше върху тях. Като дойде 9-ти септември 1944-та и си замина Учителя, те напълнили тенекии с пари и ги скрили на Витоша. След това започнаха съдебни дела, ядове, разправии, а отговорниците за парите лежаха по затворите. Комунистите бяха „вдигнали мерника“ на Бялото братство, целта им беше да го разпръснат, в крайна сметка държавата прибра парите на Братството. Аз бях партиец и отговарях за Изгрева, един ден се събраха отговорниците на района, за да ме мъмрят и изключат, защото съм им пречел да си изпълнят задачата. Един приятел ме предупреди, че събранието е организирано заради мене, защото защитавам дъновистите. Събрахме се всички и началникът на района ми каза да наредя на дъновистите, че трябва да извадят Учителя си от градината, защото това не е гробище. Аз станах, извадих си пищова в ръката и застанах срещу него разтреперан от гняв, казах му: „Само да смее някой да направи нещо, ще ви разстрелям всичките! Първо ще кажа на Георги Димитров и на всички министри, които се криеха на Изгрева и се хранеха безплатно на трапезата ни, та даже и Цола Драгойчева се криеше при нас. Когато си замина Учителя, ние с Жеков и още някои братя отидохме в министерството и поискахме да се свържем с Димитров чрез Антон Югов. Същият ни предостави всички координати, за да се свържем с него.
към текста >>

48. 38. Протокол - Радка Левордашка (1920-2014)

Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома, и моят живот, който е открит за всички, може всяка минута да се провери и няма нужда от защита.
Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам според желанието им - със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома, и моят живот, който е открит за всички, може всяка минута да се провери и няма нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общоприет образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистични принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях и на родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това, но те не са мои. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

49. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

При завършване на факултета в Бостон той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност.
Често посещава околните планини и сред природата медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стане велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати.
към текста >>

50. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита", която да пази България от комунисти, анархисти и други подобни.
Побоят, нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита", която да пази България от комунисти, анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителя вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона. Към 22 ч., Учителя слиза от горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята.
към текста >>

Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност — взривяването на салона от военната организация „Народна защита".
Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност — взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителя поема цялата карма на братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителя взема участие във всички събития, касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителя обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-председател Александър Цанков, който през 1923 г. след преврата изби много земеделци и комунисти.
към текста >>

Последният не взима никакви мерки да се защитава.
Лулчев не свършва добре работата си и за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев. Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася удари по главата. Последният не взима никакви мерки да се защитава. Отвън на пейките са дърводелецът Стоянчо и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.
към текста >>

51. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

Под натиска на фашистите в България се създава формацията „Защита на нацията".
Има много хубаво покровителствено отношение към всички българи, които отиват да учат там. По случай 110 години от рождението му през 1989 г. радио „Дифузион франсез" съобщава едно негово изказване: „Цял свят се покланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно — Петър Дънов, от България." Учителя казва за Айнщайн, че: „Айнщайн е човек от четвърто измерение и той няма да се преражда повече на Земята." Тази вълна на гонения и насилия срещу евреите обхваща всички страни, в които стъпва германски крак. Не остава назад и България, като сателит на фашистка Германия. Под натиска на фашистите в България се създава формацията „Защита на нацията". След януари 1942 г. евреите са принудени да носят големи жълти шестоъгълни звезди. Те започват да продават стоките от магазините си, дори на половин цена, и масово напускат България. Трима главни равини на Софийската синагога, която е най-голямата в Източна Европа, отиват при Учителя и му дават диамантите, с които си създавали духовни условия в синагогата при своята религиозна дейност. Те търсят Господа, намират го в лицето на Учителя и му дават да пази най-ценното, което имат.
към текста >>

52. 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата - Светозар Няголов ( -2013)

На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч.
Той казва, като продължава да го гледа: „Аз не съм мошеник. Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща — не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителя го съветва: „Ще отидеш в старата си бащина къща и в кухнята на най-високата дъска на етажерката ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната страна ще изцедиш един лимон, а в другата ще сложиш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си за Учителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство.
към текста >>

53. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

При разговор Учителя казва, че Борис ще покаже на света как един ученик трябва да защитава своите идеи.
Скоро предсказанието на Учителя се сбъдва и Борис, който носеше по две торби цимент едновременно, не може да носи и половин торба. Той е силно привързан към габровци и към всичко габровско. В бригадата привлича няколко от тях — бивши министри и величия, преминали през лагера Белене, и им дава високи разряди. Те работят без желание и любов. Появяват се разногласия, скоро бригадата се разпада и той остава сам. При разговор Учителя казва, че Борис ще покаже на света как един ученик трябва да защитава своите идеи. Той го подготвя дълго време за този много труден изпит. Когато започва делото срещу братството, той е един от обвиняемите, който поема цялата отговорност за деянията на братския съвет върху себе си. Защищава смело братските идеи. Пред съда изпява песента „До ще ден", с което иска да каже, че ще дойдат хубави условия за братството в България. Когато прокурорът Руменов го пита защо е напечатал толкова много ненужни на никого беседи, той отговаря: „Как искате да ви отговоря?
към текста >>

54. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

По време на процеса срещу братството Гръблев излиза с писмена декларация, с която защитава братските интереси, но комунистите я отхвърлят.
Той се спуща да помага на една красиво момиче, но ръководителят му посочва друга, от устата на която изважда пръст и кал. Тя въздъхва и идва в съзнание. Чува се говор на спасители и Гръблев и ръководителят му се оттеглят. Гръблев пита защо не му е позволил да помогне на красивото момиче, а го е насочил към друго. „Единственият човек, който при тръгването на самолета направи молитва и се обърна към Бога, беше тази, на която те накарах да помогнеш и тя ще оживее." По време на процеса срещу братството Гръблев излиза с писмена декларация, с която защитава братските интереси, но комунистите я отхвърлят. На 24 май 1968 г. той си заминава от този свят.
към текста >>

55. 7.16 Методи Константинов - Светозар Няголов ( -2013)

Накрая защитава докторат в Полша.
През този период Методи минава много мъчнотии и страдания в живота си. Потърсва и отново намира Учителя и влиза в братството. Започва да се учи на нов живот. Учителя постоянно му поставя изпитания и го прекарва през строга школа, за да изглади и омекоти характера му. Кара го да учи и той цели 17 години е студент. Накрая защитава докторат в Полша. В този дълъг период на следване Учителя постоянно го поддържа материално. След завършване на образованието, той се връща в България и заема важни служебни постове в управлението на държавата. Участва дейно в общия братски живот. Учителя го обича и се грижи за него. Той е един от съавторите на книгата „Учителят".
към текста >>

56. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци.
Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония. С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2. Идването на Рачински във Варна съвпада по време с фактическото отхвърляне от страна на Иларион Макариополски в Цариград властта на гръцката патриаршия и борбата за независима българска национална църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност сред раздвижените духове на българите. Още с пристигането си във Варна Рачински установил най-близки връзки със свещеник Константин Дъновски, Атанас Георгиев Чорбаджи и други видни български патриоти.
към текста >>

С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2.
Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония. С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2. Идването на Рачински във Варна съвпада по време с фактическото отхвърляне от страна на Иларион Макариополски в Цариград властта на гръцката патриаршия и борбата за независима българска национална църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност сред раздвижените духове на българите. Още с пристигането си във Варна Рачински установил най-близки връзки със свещеник Константин Дъновски, Атанас Георгиев Чорбаджи и други видни български патриоти. Закрилата на руския представител вляла нова сила в българското национално-освободително движение. По-будните българи все по-тясно се сплотявали, за да осъществяват своите патриотични мероприятия.
към текста >>

57. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заключения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене.
към текста >>

58. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

И по-точно - те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие.
Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви." В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл. И по-точно - те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!) Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът.
към текста >>

59. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Ето защо той не се защитава.
Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания.
към текста >>

60. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Дънов защитава тезата, че постигането на знанието е немислимо без богат морален живот, без чистота на преживяванията, без наличност на добродетели.
К. З.). Разумът е дар на човека от ангелите (курсивът мой - К. З.). И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака - то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли." Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов защитава тезата, че постигането на знанието е немислимо без богат морален живот, без чистота на преживяванията, без наличност на добродетели. В крайна сметка истинското знание предполага поставянето като жизнена цел на един висок идеал, на една индивидуална мярка, която да осмисли живота и да го насочи по пътя на съвършенството: "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! " (курсивът мой - К. З.). Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини?
към текста >>

61. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва."
При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество. В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора. Висшата изява на Любовта като сила е дефинирана от Учителя П. Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва." Проявлението на Любовта като сила кореспондира със съзнанието на праведните. Изпитанията по жизнения им път предизвикват у тях преди всичко натъжаване, наскърбяване и страдание. Готови са да пожертват личното си благо в името на общото. Проявяват се като предани труженици на Божията нива, предвестници и носители на нови, прогресивни идеи. Застават в първите редици на обновлението в науката, изкуството, социалния живот.
към текста >>

62. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Учението на ББ защитава становището, че няма по-велико изкуство и по-възвишена музика от изкуството и музиката на Природата.
Физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично." В светлината на изнесената от Учителя П. Дънов редакция на учението на ББ се оказва, че музиката има аналогично въздействие и върху психо-физическото единство на човешката личност: "Музиката организира тялото, а оттам и мисълта; организира мисълта, а оттам и всички клетки. Музиката повдига вибрациите на организма." Твърде популярното в езотеричните среди понятие "трансформация" също е непосредствено свързано с влиянието на музиката върху човека и неговия вътрешен живот: "Музиката е метод за трансформиране на човешките състояния. Има състояния, които без музика по никой начин не могат да се сменят." Учението на ББ защитава становището, че няма по-велико изкуство и по-възвишена музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики личности в човешката история са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всичките си жизнени изяви. Това е смисълът на съвършенството - да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира. В този ракурс са и разсъжденията на великия духовен Учител: "Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на Природата и пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата.
към текста >>

63. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството.
БПЦ проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква (Московската патриаршия) идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на Православната ни църква. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля. Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и преходна мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр. И така, М. Калнев на свой ред се впуска в сражението с поредица залпове на плодовитото си перо.
към текста >>

Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
Дънов и ББ Църквата постига благоприятни резултати в една единствена насока. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и пастирска дейност. По-важните направления на промяната стават видни в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, включително и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и други. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот - това е проблем извън обсега на настоящото изложение. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя П. Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на българския духовен Учител вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Като цяло отношението на БПЦ към движението, организирано от Учителя П. Дънов, е напълно логично и обусловено от реалностите на момента. Независимо от крайния негативизъм, който демонстрира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влияние на ББ в страната.
към текста >>

64. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Даже и физическото му състояние говори несъмнено в полза на защитаваните от него идеи и принципи.
Освен всичко останало той работи сред една порядъчно обезверена интелигенция, сред общество, лишено от идеализъм и дългосрочни цели на развитието си. Пред вид всичко горепосочено резултатите от духовно-културната дейност на Учителя Петър Дънов биха могли да бъдат окачествени без преувеличение като значителни. Безспорните му успехи - в съответствие с оценката на негови съвременници и нашата собствена - се дължат преди всичко на духовно издигнатата му личност, на забележителната му нравственост и извисен интелект, както и на огромното непосредствено въздействие, което той упражнява спрямо своите последователи. Неговият личен живот е в пълна хармония с проповядваното от него учение. Този факт не може да бъде отречен дори и от най-отявлените му опоненти. Даже и физическото му състояние говори несъмнено в полза на защитаваните от него идеи и принципи. Достигнал преклонната възраст 80 години, той винаги, без изключение, се е отличавал с цветущо здраве, неизтощима енергия и динамичност на личността. Изобщо следовниците му съзират в негово лице олицетворен онзи жив идеален образ, който той изгражда в съзнанието им като цел на техните постижения в далечното бъдеще. Той никога никого не цитира - освен Евангелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос.
към текста >>

65. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Никога не се защитава, никога не влиза в спор, никога не удостоява с отговор хулителите.
Само любещият е търпелив. Само човекът с мир е търпелив. Само радостният е търпелив. Само разумният е търпелив." Засипван от четири страни с безобразни хули и клевети, той остава неизменно тих и спокоен. Никога не се защитава, никога не влиза в спор, никога не удостоява с отговор хулителите. Така не предоставя енергия на техните домогвания и те отмират бързо и от само себе си. "Истината свети със собствена светлина! " е една от неговите максими, понеже той знае, че рано или късно светлината на Истината разпръсква даже и най-зловещия мрак на лъжата и злотворството. Към растенията и животните - по-малките братя на човека - българският духовен Учител се отнася с подчертана обич. Винаги зачита тяхната свобода и правото им на съществуване, предоставени им от майката-природа.
към текста >>

66. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече - любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри като правило са защитавали своя светъл Учител и Божественото му Слово.
Граблашев пише: "Едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник; други - като (на) човек, много напреднал духовно; трети - като на един Адепт; четвърти - като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, загдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов (курсивът мой - К. З.). Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя." Изразената в този цитат обективност на автора заслужава искрени адмирации. Освен несъмнената си стойност в това направление разсъжденията на В. Граблашев притежават и достойнството да отразяват адекватно цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството относно същността и личността на Учителя П. Дънов. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече - любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри като правило са защитавали своя светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България. Учителят П. Дънов е достатъчно откровен към своите ученици и последователи, за да им заяви право в очите: "Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпросът да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

67. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята.
от ръководството на Духовно общество „Бяло братство“ решение за създаване на братско училище. В перспектива то би могло да прерасне в комплексно учебно заведение, предлагащо не само начално, основно и средно, но и висше образование. Естествено, в него ще бъдат въплътени на практика образователните и възпитателни идеи, принципи и методи на Учителя П. Дънов. При успех на това толкова мащабно начинание то неминуемо ще се превърне в образец за българската общественост (а и не само за нея!), който да положи началото на повсеместна образователна реформа. IV етап: Подготвяне и спечелване на общественото мнение – разгласяване на идеята чрез масмедиите, провеждане на семинари и конференции по темата (включително с международно участие), създаване на филм за новото българско училище, изработване на Интернет-страница за постоянно постъпваща информация и обратна връзка и т.н. V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята. Изложената тук последователност на инициативите не е задължителна, а някои от дейностите може да протичат и успоредно. Даваме си ясна сметка, че окончателната реализация е въпрос на години, може би дори на десетилетия. Нашият дълг е да започнем. Ако сме напълно безкористни и готови на саможертва, съчетали ентусиазъм с компетентност и брилянтна организация, Небето само ще ни изпрати тези, които да продължат започнатото от нас. Дилемата пред нас е: или в крак с времето, или догонващи времето!
към текста >>

68. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието.
вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души. Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният. Но той има и друга проекция – в самия човек, в неговата безсмъртна духовна природа. Това е т. нар. вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието. Надниквайки дълбоко в бездната на своето духовно естество, ученикът по Пътя към съвършенството открива най-истинния и същевременно най-близкия до себе си Учител – своето висше „Аз“. От този момент нататък той слуша винаги гласа му и го следва неотклонно. Познаването на вътрешния Учител в случая е задължителна предпоставка за разпознаването и на „външните“: „Ако не познавате Учителя вътре във вас, не можете да познавате и външните Учители. Ако не познавате Бога, Който е във вас, не можете да разберете окръжаващите неща.“ Прониквайки до основите на Божественото, което съгражда всичко в света, стигаме до фундамента на Битието. От него започва всичко.
към текста >>

69. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Затова ние сме длъжни да поставим още един особено важен за съдбата на защитаваната тук идея въпрос: „Как да постигнем одухотворяването на икономиката?
Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен план притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които биват предоставяни по равно за всички. * * * Всичко изнесено дотук навярно изглежда като една хипотетична мисловна конструкция без реални шансове за осъществяване. Сблъсъкът между суровата действителност на нашия свят, отдаден безпрекословно на рационализма, прагматичността, потребителството и тоталната комерсиализация, и един подобен идеалистичен възглед за одухотворяването на икономиката от гледната точка на „здравомислещия“ наш съвременник очевидно е 100% предопределен в полза на съвременните дадености в обществен и глобален план. Затова ние сме длъжни да поставим още един особено важен за съдбата на защитаваната тук идея въпрос: „Как да постигнем одухотворяването на икономиката? “ Предлагаме алгоритъм (алгоритъм = схема от краен брой последователни стъпки, които водят до решаването на определен проблем) от четири стъпки, включващи съответни методи и средства за реализацията на идеята, намерила място в подзаглавието на това изложение: 1) Просвещение – разяснителна работа, посветена на излагане същността на идеята, необходимостта от прокарването ў в мащаба на цялото общество, аргументите „за“ и ролята ў за общото благо на всички земни хора. 2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи целесъобразността от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства. 3) Законодателна инициатива – изработване на законопроект, в който да залегнат основните принципи, същността и средствата за осъществяването на идеята и който да бъде прокаран и утвърден първоначално на национално, а след това – и на международно равнище (в нашия случай – първо в България, а впоследствие – и в Европейския съюз, с насока – включването му в системата на международното право).
към текста >>

70. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П.
Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек. Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот. Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение). Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.
към текста >>

71. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Без да отрича брака като обществена институция и семейството като огнище за продължаване на рода и възпитаване на децата, той защитава становището, че за истинското партньорство между мъжа и жената не са необходими формалности.
В твърде редки случаи – и от двете. На най-високото място в скалата от ценности, върху основата на които трябва да бъде изградена женитбата, Учителят П. Дънов поставя Любовта. И то в нейното Божествено измерение – като принцип на космическото развитие и на общуването между половете. След нея идват: взаимното доверие, разбирателството и чувството за отговорност. Без да отрича брака като обществена институция и семейството като огнище за продължаване на рода и възпитаване на децата, той защитава становището, че за истинското партньорство между мъжа и жената не са необходими формалности. Например, такива, каквито предполага женитбата. Достатъчно е то да почива върху прилагането на добродетелите и непреходните стойности, които вече посочихме по-горе. Както и във всички останали случаи, Учителят на Бялото братство (ББ) у нас предоставя правото на избор на своите последователи и на онези, които отчитат конструктивния заряд на неговото Слово. Обосновавайки решаващото предимство на взаимната чиста, Божествена Любов пред всякакъв вид формалности в общуването, той изтъква: „Ако мъж и жена се обичат, тях в Божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я изгуби.“
към текста >>

72. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

- изграждане на вътрешна защита срещу всякакви прегрешения, включително онези, които остават скрити през девет крепостни стени от погледите на другите хора;
“, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение. Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове. Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за: - усвояване на Божията благодат; - изграждане на вътрешна защита срещу всякакви прегрешения, включително онези, които остават скрити през девет крепостни стени от погледите на другите хора; - духовна профилактика срещу зародишите на злото в психиката на човека; - освобождаване на пространство в душата за развиване и на други добродетели; - пробуждане на висшия „Аз“ на личността; - поемане по пътя на Божествената Правда и светостта. Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление.
към текста >>

То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето.
- духовна профилактика срещу зародишите на злото в психиката на човека; - освобождаване на пространство в душата за развиване и на други добродетели; - пробуждане на висшия „Аз“ на личността; - поемане по пътя на Божествената Правда и светостта. Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца. Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално.
към текста >>

Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове.
- пробуждане на висшия „Аз“ на личността; - поемане по пътя на Божествената Правда и светостта. Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца. Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално. След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си. За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени пътища.
към текста >>

73. ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО - Павел Желязков

Правата мисъл на ученика и умението му да държи съзнанието си будно са добро средство за защита на ученика.
Докато живее във физическия свят, човек неизбежно ще среща препятствия, които ще го отклоняват. Тук срещне долина, там някаква пропаст, другаде хубава градина с благоуханни цветя и плодни дървета. Вниманието му непременно ще се отклони. Той може да се отбие тук и там, но ако съзнанието му е будно, ще следва правия път, който разумната природа му е определила. Човек може да странствува, но никога да не се откъсва от целта на своя живот, която представя център, около който се движи." Правата мисъл на ученика и умението му да държи съзнанието си будно са добро средство за защита на ученика. Те му помагат да не изгуби посоката на своя живот сред криволиците и препятствията на ежедневието, пазят го от внушенията на онези духове, които поради лични слабости и амбиции, а понякога дори и само за да се забавляват, му устройват засади в опитите си да го измамят, да го отклонят от пътя му и да го използват.
към текста >>

74. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Благодарение на някои силни страни на характера си тези хора разполагат с ефикасна самозащита.
Защитните сили на човека Като всяко същество в природата, и човекът, за да не дегенерира в своето развитие, притежава редица качества, които му позволяват да идентифицира, осъзнае и филтрира информацията, получавана от заобикалящия го свят. За да се предпази от вредните влияния, не е достатъчно само да бъде алармиран за наличието им и за опасността от тях. По-същественото е той да притежава онези качества, благодарение на които би могъл да се предпази от опасните влияния. Някои притежават още от рождение редица заложби, например способността да концентрират вниманието си; те устояват по-добре и по-лесно се освобождават от чуждите нездравословни влияния. Благодарение на някои силни страни на характера си тези хора разполагат с ефикасна самозащита. За да развие онези качества на характера, които го правят печеливша личност в изпитанията, човек трябва да остане верен на здравата си природа. Природните сили и процеси, благодарение на които животът протича нормално в нас, са базата, върху която можем да усъвършенстваме сетивата си, да облагородим и заздравим чувствата си, да развием ума си и да укрепнем духовно. Когато има тези качества на характера, човекът е извор, от който блика живот. Ако пък се поддава на тревожни мисли, ако ежедневно го дълбае мисълта дали ще успее в проектите си и как ще осигури своето благосъстояние, в тази изчерпваща силите му едностранчива мисъл, изворът на живота в него започва да пресъхва. Ако се остави във властта на силните емоционални преживявания, на стихията на чувствата, без да се замисля върху смисъла им, гъста блатна растителност ще покрие извора, в него ще намерят убежище примитивни паразитни видове, земноводни и влечуги ще плъзнат край него.
към текста >>

Вместо да търсим извинение за слабостите си в противоречивия и вечно променящ се външен свят, по-добре е да се обърнем към себе си и да се опитаме да засилим онези качества, които представляват естествена защита, екран спрямо опасните влияния.
Така, като се предпазваме от механическите неосъзнати движения, при които се пилеят много сили и средства на природата, ще излезем от хаоса на мисли, чувства и действия, за да влезем в разумния живот. Ако се озове в сферата на влияние на разумните същества, в реалния живот, който е живот на непрекъснатите явления и процеси, човек ще осъзнае единството и хармонията на живота. В този свят има органическа връзка между всички движения, поради която измамата и илюзията са изключени. Механически, прекъснати и неосъзнати движения са възможни в материалния свят на формите. Този свят е подвластен на по-висшите светове, поради което механичните процеси могат да бъдат трансформирани в органични. Вместо да търсим извинение за слабостите си в противоречивия и вечно променящ се външен свят, по-добре е да се обърнем към себе си и да се опитаме да засилим онези качества, които представляват естествена защита, екран спрямо опасните влияния. Чрез системна работа, като прилага методите на Новото Учение на Любовта, човек може да доразвие природните си дарби и да намери своето място като служител на Висшия разум в природата. В колективното свръхсъзнание той ще реагира спонтанно и разумно на влиянията. В разумния живот всяко чуждо и нездравословно влияние бързо се трансформира чрез алхимията на Любовта и се използва за добро. Учителя казва: „Който носи Духа в себе си, той лесно се справя със всички обиди и огорчения.
към текста >>

75. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Затова веднаж каза: „Не ме защитавайте, ако говорят лошо за мен!
Вено притежаваше в голяма степен тези паранормални качества. Поведението му изненадваше и дори шокираше със спонтанната импулсивност и бързите, често изненадващи и абсурдни реакции. То се тълкуваше от мнозина като своенравие. Независимостта на характера дразни и предизвиква конфликт със света. Вено знаеше добре това и приемаше спокойно конфликта като естествен и неизбежен. Затова веднаж каза: „Не ме защитавайте, ако говорят лошо за мен! " Впечатляващо беше, че в поведението му не се забелязваше нагаждане към случайно стечение на обстоятелствата в живота. Които го познаваха по-отблизо обаче знаеха, че в своите решения и действия той беше изключително благоразумен. Това се потвърждаваше от много събития в живота му. Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие. Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева".
към текста >>

76. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Първичното влияние на Марс според Саабей е било извънредно добро и благородно, защото за неговото образуване и оформяне са взели участие Небесните образувания в съзвездието ОВЕН, което е било в защита на слабите и онеправданите.
Именно поради това в атмосферата на Земята се съдържа кислород, който е необходим за живота. Следователно и на Марс е имало растения, вода и свободен кислород, като част от него е подкрепяла живота там, а друга част се е съединила с веществата от неговата повърхност, давайки им онзи червеникав цвят, който е така характерен за тази Планета. Тъмните петна са снижения на неговата повърхност, в които от глъбините на Марс се процеждат води, влага, за която трябва да приемем, че дава възможност за развитие на растения и живот. Засега тези растения са подобни на растящите в полярните и студени области на нашата Планета (поради по-суровия климат там), като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при такива условия. Че наистина влага излиза от глъбините на Марс и има растителен свят там, говори и фактът, че в тези по-тъмни долини е измерена и температура, значително по-висока, отколкото в светлите петна - пустините. Първичното влияние на Марс според Саабей е било извънредно добро и благородно, защото за неговото образуване и оформяне са взели участие Небесните образувания в съзвездието ОВЕН, което е било в защита на слабите и онеправданите. И наистина в съзвездие Овен могат да се видят с просто око около 50 звезди, но те са изобщо слаби. В действителност не самите звезди са слаби и със слаб блясък, но са много отдалечени от нас, поради което до нас идват само силовите течения с къси вълни, които действуват на горните мозъчни центрове. Там има и двойни звезди, които придават и по-голяма активност на силовите течения, които това съзвездие дава. Със своето разположение звездите с нищо не напомнят формата на някакъв овен. Но защо Саабей е изразил това съзвездие с образа на овен?
към текста >>

За отговор на този въпрос и за въздействието, което този образ дава, ще се спрем на митологичния разказ, създаден за това съзвездие и отразяващ благородното в защита на слабите и онеправданите.
И наистина в съзвездие Овен могат да се видят с просто око около 50 звезди, но те са изобщо слаби. В действителност не самите звезди са слаби и със слаб блясък, но са много отдалечени от нас, поради което до нас идват само силовите течения с къси вълни, които действуват на горните мозъчни центрове. Там има и двойни звезди, които придават и по-голяма активност на силовите течения, които това съзвездие дава. Със своето разположение звездите с нищо не напомнят формата на някакъв овен. Но защо Саабей е изразил това съзвездие с образа на овен? За отговор на този въпрос и за въздействието, което този образ дава, ще се спрем на митологичния разказ, създаден за това съзвездие и отразяващ благородното в защита на слабите и онеправданите. Някога царувал синът на бога на вятъра и неговата съпруга - богинята на облаците. Те имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили деца били те. Бащата обаче изгонил майката и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца, двама сина, които нарекли Леарх и Мелиш.
към текста >>

77. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Преди катастрофата в Слънчевата система Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея (заедно със съзвездието Овен) преди всичко в защита на слабите и онеправданите, което е описано в древната легенда за златорунния овен, който спасил невинните деца Фикс и Хела от смърт.
Съвпадът е станал в Зодиакалното съзвездие Р и б и, което е дало основание на тези велики звездобройци да приемат, че в земята, която тогава се е управлявала от това съзвездие, се ражда човек, който ще стане велик цар. Тази земя е била ЮДЕЯ. Затова те са намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и най-вече да занесат, натоварени на камили, написаните на глинени плочки закони на мъдрия и велик цар ХАМУРАПИ (живял и царувал 17 столетия преди това), според които закони едно царство трябва да се управлява. Същите тези звездобройци са разделяли и човешкото тяло на дванадесет области, като всяка една област или важен орган там се е управлявал от Небесните образувания на едно от Зодиакалните съзвездия и съответната Планета. Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен, със символичен знак //, и планетата Марс, които имат отношение към първия сектор - първи дом в Хороскопа на човека. Преди катастрофата в Слънчевата система Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея (заедно със съзвездието Овен) преди всичко в защита на слабите и онеправданите, което е описано в древната легенда за златорунния овен, който спасил невинните деца Фикс и Хела от смърт. Съзвездието Бик, със символичен знак // има отношение към втория сектор - втория дом. Това Зодиакално съзвездие управлява шията в човешкото тяло заедно с Планетата, която се намира зад Плутон и която нарекохме X А Н О. Там се намира една от най-важните жлези - щитовидната, значението и функциите на която вече отбелязахме. Третият сектор - третият дом, има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци, със символичен знак //; заедно с планетата Меркурий то е свързано и има отношение към ръцете, раменете и способността на ръцете за творческа изява. Четвъртият сектор - четвъртият дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Р а к и Луната, което определя връзката му с гърдите на жената, с храненето (стомаха) и с храненето на детето.
към текста >>

78. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Вулкан в това съзвездие ще получи едно активизиране, ще внесе в индивида прилив на енергия в по-интелигентните, а в много издигнатите типове ще има стремеж към защита на слабите, онеправданите, а също и борба за справедливост.
Изтъкнахме, че Вулкан има отношение към Зодиакалното съзвездие Л ъ в. В другите съзвездия той приема (според интелектуалното ниво на човека) и по нещичко от влиянието на Небесните образувания, намиращи се там. В Овен ще бъде (както Слънцето) между 22 март и 22 април. Като вземем под влияние естеството на Небесните образувания в това съзвездие, ще изясним и въздействието, което те ще окажат върху влиянието на Вулкан в Овен. Всички особености на Зодиакалното съзвездие Овен изтъкнахме, когато разглеждахме планетата Марс. Вулкан в това съзвездие ще получи едно активизиране, ще внесе в индивида прилив на енергия в по-интелигентните, а в много издигнатите типове ще има стремеж към защита на слабите, онеправданите, а също и борба за справедливост. А в по-елементарните типове хора ще се изрази в един подтик за рязко, грубо отношение към всичко и всички, неприемане на каквито и да било съвети, напътствия, на външен контрол, особено от негови близки, родители и пр. Създава в човека и добра мускулатура, която ще го тласка към резки и изискващи мускулни напрежения изяви. В съзвездие Бик (Телец) Вулкан ще бъде от 22 април до 22 май. Изтъкнахме, че в това съзвездие има много звезди, които могат да се видят с просто око, а също и ярко изразени Небесни образувания, на първо място - червения гигант Алдебаран, двата звездни купа Плеядите и Хаидите, светлия облак Ракообразната мъглявина. На всички е известен крайно активният период на живота през това време, най-гиздавият и приятен период през годината, от който всички се възхищават - изблик на живот и радост.
към текста >>

МАРС В Овен (собствен Зодиакален знак) при по-издигнатите и с добри аспекти ще се прояви по-пълното и цялостно влияние на Марс от неговата добра страна и сила в борбата му за справедливост и защита на слабите и онеправданите.
При по-елементарните и с лоши аспекти - повърхностност на тези чувства, липса на устои и стремеж към потъпкване и ликвидирането им. Във Водолей при издигнатите и с добри аспекти имаме израз на бурна обич и разположение към всичко живо - птици, животни, котки, кучета, коне, а също и към любимия човек. При по-елементарните и с лоши аспекти - подчертана капризност в изявата на чувствата и често, без никакви сериозни причини, скъсване, ликвидиране на любовта към човек от противоположния пол. В Риби при издигнатите и с добри аспекти имаме израз на меки, мили, нежни, по-възвишени чувства. При по- елементарните аспекти лъха един хлад в чувствата, един стремеж да се подхлъзне, да се измами в чувствата човек, който се обича. МАРС В Овен (собствен Зодиакален знак) при по-издигнатите и с добри аспекти ще се прояви по-пълното и цялостно влияние на Марс от неговата добра страна и сила в борбата му за справедливост и защита на слабите и онеправданите. При по- елементарните и с лоши аспекти подсилва жаждата за борба, грабеж и грубост. В Телец при по-издигнатите и с добри аспекти ще придаде една всестранна активност във функциите на жлезите в организма, което в много случаи дава по- добре оформени мускули и по-висок ръст, а също и човек с добра обхода към другите. При по-елементарните и с лоши аспекти - същото, само че в груба форма и израз. В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти ще имаме разположение към разискване на по-научни въпроси, подобряване на ораторските способности. При по- елементарните и с лоши аспекти имаме стремеж към заядливост и желание да се обажда къде трябва и не трябва (бърборко).
към текста >>

79. Ухото - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако пък моралните и интелектуални качества са добре изразени, ще имаме човек с енергия и жизненост, който е готов да я употреби в защита на слабите и онеправданите (фиг.
Такива хора живеят с големи планове, имат идеи, голям замах, инициатива за осъществяване на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нейния изход. На хора с такива уши животът преминава при добри и богати условия, ако ушите са добре оформени и са с меки и хармонични форми (фиг. 53а). Ако големите уши не са така добре оформени в своя външен вид, човек пак ще има разнообразни условия, но с известни сътресения и резки промени. Древните скулптори и художници са изобразявали боговете с големи уши, например БУДА. Ако ушите са щръкнали и ясно отделени от главата, то при слаба интелигентност и морални качества ще имаме човек с голяма енергия, но кавгаджия, побойник и крадец. Ако пък моралните и интелектуални качества са добре изразени, ще имаме човек с енергия и жизненост, който е готов да я употреби в защита на слабите и онеправданите (фиг. 54 а). Хора със слабо отделени, прилепнали до главата уши имат слаба жизненост, слаба съпротивителна сила срещу неблагоприятните условия и не са издръжливи. Те са плахи и нерешителни (фиг. 54 б). Това разделение на ухото не е плод на някакъв произвол или случайност.
към текста >>

80. Ръката от рамото до китката - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такъв човек защитава и се бори за благото на обществото.
РЪКАТА ОТ РАМОТО ДО КИТКАТА Още древните са приемали, че един добре сложен мъж с дълги ръце от рамото до китката, с широки длани е човек, който има всички възможности да се издигне в своето обществено положение, да бъде богат, да има филантропични възгледи и щедро сърце. Такъв човек защитава и се бори за благото на обществото. Ръката трябва да бъде пълничка, не много окосмена и с изпъкнали вени. Това е ръката на един добре сложен Юпитеров тип - човек с творчески стремежи и с умение да ги осъществи. Дълги и деликатни ръце от рамото до китката показват човек любител на изкуството, грижлив на детайлите, но нетолерантен. Човек, на когото ръцете от рамото до китката са непропорционално къси, проява склонност към нахално любопитство, отегчителен е в говора си и е непохватен във всяка работа. Къси и дебели ръце от рамото до китката, с топчести пръсти означава лъжец и крадец по природа.
към текста >>

81. Марсовият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-висшите тилове, които имат обикновено по-високо чело, е налице смелост, самоувереност, воля за защита на слабите, постигане на справедливост, а също и готовност за саможертва в постигане на благородни общочовешки цели.
Кожата на тялото е здрава, твърда, червена. Гърдите са широки. Раменете и гърбът са силни, мускулести. Краката имат добре изразени мускули и в повечето случаи са закривени. В качествата на Марсовия тип господствува енергията: при нисшите типове - бруталност, склонност към кавги и спорове, изобщо груба, налагаща се суровост. При по-висшите тилове, които имат обикновено по-високо чело, е налице смелост, самоувереност, воля за защита на слабите, постигане на справедливост, а също и готовност за саможертва в постигане на благородни общочовешки цели. Гласът им е силен, с метален оттенък. Обичат да командуват и много бързо кипват, когато някой не споделя възгледите им, но гневът им е краткотраен и бързо преминава. Ужасни са, когато застанат срещу врага, бият се честно и никога не нападат неприятел без оръжие. Отличават се с рицарска храброст. Верни са на дадената дума и на отечеството, честни са в делата си (висшите типове).
към текста >>

82. Аполоновият хълм – този под безименния пръст от вътрешната страна на ръката - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Квадрат - защита от загуба в областта на изкуството.
Пресечни линии показват пречки и препятствия във всяко начинание. Знаци: остров е признак на неблагоприятно състояние променливост, скандали. Триъгълник - склонност към етика, естетика, практичност в изкуството, вътрешно спокойствие, успехи в литературата. Кръст или звезда - успехи и постижения предимно в областта на изкуството. Решетка е неблагоприятен знак - разстройство на нервите. Квадрат - защита от загуба в областта на изкуството. Пръстен в основата на безименния пръст е твърде неблагоприятен знак - отсъствие на радост в живота на човека.
към текста >>

83. Марсов хълм - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Квадрат - предпазване, защита от опасност.
В по-елементарна ръка дава насилие, грубост, тирания, буйна омраза, гордост, податливост към шпионство, склонност към грабеж, убийства, кавги, лесна обида, страхливост, необуздани страсти, разрушителни подтици, заядливост. Ако по хълма има линийки, това подсилва казаното. Плосък, слабо изразен Марсов хълм показва липса и слаба проява на Марсовите качества. Знаци: триъгълник показва чувство за стратегия, голяма сдържаност, самообладание, присъствие на духа. Кръст или звезда - кавгаджийство, твърдоглавост, упоритост, опасност от тежки наранявания. Квадрат - предпазване, защита от опасност. Решетка - лоша съдба, често насилствена смърт. Кръг - военна слава.
към текста >>

84. Знаците по хълмовете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Квадратът е добър знак и показва предпазване, защита.
Кръстовете са, общо взето, неблагоприятни знаци; същото е със звездите, които имат по-голяма сила от кръстовете. Прието е, че има изключение, когато те се намират на Аполоновия и Юпитеровия хълм. Един кръст се състои от две линийки, а линийките, както отбелязахме, са силови течения, които на съответното място ще дадат резултат - по-слаб, когато двете линии са под форма на кръст, или по-силен, когато са като звезда. Триъгълниците при всички случаи, където и да се намират, са много благоприятни и показват успехи във всички области - материална, интелектуална, емоционална. Обикновено те не са самостоятелни, но когато са ясно изразени, без никаква връзка с линийките, имат по-голяма сила. Квадратът е добър знак и показва предпазване, защита. Но когато се намира на линията на живота или близо до нея, показва неприятни ограничения за изявата на живота - затвор, манастир, ограничения, свързани с неочаквани домашни грижи около болни или недъгави. Ако ги имаме по Лунния хълм, говори за бъбречни смущения. Решетката е винаги неблагоприятен знак, където и да се намира. Тя е постройка от вертикални и хоризонтални линийки. Решетките могат да бъдат самостоятелни и свързани с други линийки.
към текста >>

85. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Моето разбиране, тогавашното „Ново село“ е в защита на кооперативната идея.
След войната отиде в София, почина преди две-три години. Та какво исках да кажа! Писал съм малко - малко време съм имал. Тук имам едно малко сборниче, ще ти го покажа, „Човек и бог“, „Що е окултизъм“, имаше две пиеси - „Ново село“, но тя не е в този сборник и „Мост към бъдещето“. - С тема животът на бялото братство? - Да, да. Моето разбиране, тогавашното „Ново село“ е в защита на кооперативната идея. По-скоро както тогава идеализирахме нещата - комуни да правим и т.н., което удари на камък в края на краищата. Тия книжки са издадени в тираж 2-3 хиляди броя, някои имат и по две издания. След туй като ни национализираха първите десет години ми беше съвсем тъмно пред очите. Просто отникъде светлина, никаква надежда. Свършихме вече, потънахме во веки веков в тъмнина.
към текста >>

86. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички.
Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание. Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя. Да вземем запример планетата Марс от нашата слънчева система. Всички войнствени влияния, всички потици към борба и към усилена дисциплинирана дейност на земята идат от тази планета. Всички военни и борчески настроени хора се намират под влиянието на тази планета, което все пак е много различно по характер и по сила за различните хора, в зависимост от съвокупността на другите влияния, на които те са подложени. Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички. Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот. Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на любовта в човека, в различните нейни форми. Без да изброяваме всички, ще кажем че най-висшите, най-благоприятните влияния, които идат на земята са от самото слънце. Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт. И това не е игра на сляпата случайност, а е обусловено от поведението на хората тук, на земята.
към текста >>

87. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

И е измислила средство за защита — да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби, образа на кукумявка — плашило за нейните врагове.
Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой — нека не отиваме за сега по-далеч от редуцирания език на фактите — изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка, плашило за птиците. Ясно е, че в случая имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата — ако е тя самата — сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е измислила средство за защита — да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби, образа на кукумявка — плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто ни се налага от наблюдение на фактите. Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак, от едно или друго становище, но те все си остават това което са — стъпки на една мисъл, ясна и очебийна. И никакво логическо извъртане не може да я измени. Дали за обяснението на тия факти ще се повика на помощ някаква „целесъобразност“ или „инстинкта“, който при последна сметка се разлагал според някои съвременни учени на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми“, „условни рефлекси“ и пр. и пр., безразлично е.
към текста >>

88. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Моето учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам според желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върви абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисли за моята прехрана и издръжка. Предвид горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражаване. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои последователи има един-два случая на духовно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват понякога при мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

89. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Вуйчо му му беше казал, че освен турците и гагаузите, арменци имало, татари имало, българи, евреи, гърци... А на пазара и на пристанището се говорели езици доксан докуз, защото не само търговци идели отвсякъде на трите скели на пристанището, ами имало и чужди консули от Европа да защитават търговците си - английски, френски, руски, гръцки, италиански, белгийски, много - десет парчета, петнайсет даже да не са! Когато поеха отново, облаците така бяха нагрочили пътя, че сякаш от ранен следобед започна да се свечерява.
Това иди-дойди. Ами дето прекръсти яденето; ами дето себе си прекръсти? И това остави. Ами дето приказва на вуйчо му като на равен, въпреки че вуйчо му е българин? Ами това, дето е нямало защо да го е страх да не се ядоса турчинът, че му стана смешно как го върти магарето, защото човекът хич не гледа на българите като на по- ниски от него си и даже май не ги знае какви са - българи, мългари - кой знае колко народи всякакви има във Варна от кол и въже. Вуйчо му му беше казал, че освен турците и гагаузите, арменци имало, татари имало, българи, евреи, гърци... А на пазара и на пристанището се говорели езици доксан докуз, защото не само търговци идели отвсякъде на трите скели на пристанището, ами имало и чужди консули от Европа да защитават търговците си - английски, френски, руски, гръцки, италиански, белгийски, много - десет парчета, петнайсет даже да не са! Когато поеха отново, облаците така бяха нагрочили пътя, че сякаш от ранен следобед започна да се свечерява. Хлуйна и студен вятър от север, а гората като се разреди и взеха да превалят последния баир, се донесе с полъха далечно глухо бучене, което сви сърцето на Константин. Беше морето! Пътят изви и започна да се спуска; отминаха последните храсти и вече нищо не се изпречваше между тях и дълбоката котловина на Варна и Варненския залив. Вуйчо му поспря, защото знаеше, че племенникът му няма да може да върви нататък, докато не се нагледа. Огромно хлътнало пространство под краката им - цяло изпразнено море между тях и сивите нагрочени от облаци далечни отсрещни хълмове! Вляво, додето ти поглед стигне, езеро, което лъщеше като стопено олово в падащия здрач. Реки - също оловни.
към текста >>

Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им.
Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа. Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че реалността е малко по-друга от чистите му мечти. Има пастири, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват душата, но има и църковни батаци. Селяните са като втрещени от тази забрана, но Атанас не е който и да е, и скоро се ориентира в кашата и разбира откъде иде всичко и как е станало. Дошли са нови времена, не е старото време на младостта му, когато православните в цялата империя са като братя с едни проблеми и едни общи цели. Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им. Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им. Ами че те са се освободили, те са силни, те са умни, къде ще се мерят с онази селска паплач, която още търпи робството? Мегаломания се нарича това чувство и след независимостта на Гърция то става истинска болест в останалите православни земи на империята, където, разбира се, тук-там има и гръцки търговци. Няма вече кой да попречи на гръцките шовинисти да превземат Патриаршията в столицата и оттам да почне да се насажда идеята, че всеки православен трябва да ходи на гръцко училище, защото те са най-добрите; да чете Светото писание на гръцки, защото гръцкият текст е най-святият, защото е езикът на Омир, а останалите езици са за селяндурско кудкудякане - не стават за Божието слово. А там, където някой се опитва да чете и учи на роден език - в столицата вратата към правителството е отворена за мегаломаните чрез Патриаршията и всяка клевета за бунтовничество и подмолна работа срещу султана, поднесена с нужните метани и подмазвания, спъва тези усилия.
към текста >>

Руският император, устремен към свободен морски излаз в Средиземноморието, бе измислил, че иска да защитава правата на православните в Османската империя; да се застъпва, да бъде негова работа, когато българи, гагаузи или гърци искат да строят нова православна църква в османския си град или селото си.
Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала, горната махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница. През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце. Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в Петербург, в Кавказ, в Северния Тихи океан. Стотици хиляди войници, деца, жени са пролели кръв - на местни татари, руска кръв, турска кръв, сардинска, английска, френска... И сега Севастопол падна. Това е краят на Кримската война. Руският император, устремен към свободен морски излаз в Средиземноморието, бе измислил, че иска да защитава правата на православните в Османската империя; да се застъпва, да бъде негова работа, когато българи, гагаузи или гърци искат да строят нова православна църква в османския си град или селото си. И когато Високата порта му каза, че тя не се бърка, когато Русия не дава на туркмените да строят джамия в Бухара, затуй да си гледа работата императорът - руската войска навлезе в Добруджа и превзе Силистра. Който имаше сметки за оправяне, взе страна. Който не искаше руски достъп до Средиземно море, застана на страната на Турция. Който имаше да взима от турците, сформира полкове в Бесарабия. Който искаше да види порусените си родини изчистени от чужди офицери и чиновници, събра емигрантски полкове срещу Русия.
към текста >>

Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин.
Нека добавя. Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа. Това не е ангария, такава каквато я знаем от българските читанки, защото Махмуд не минава както досега само с добре известните лозунги от цялата история на българския народ, че раята щастливо работи в трудови бригади за своето сияйно бъдеще и бъдещето на всички народи по света. Към този край потичат истински пари, потича ново изучаване на занаяти, чудовищни по размер полеви кухни, с музиканти, които свирят денонощно години наред, циркаджии, фокусници, вечерни гюбеци, баклава и шуруп. Искат се биволски каруци, иска се сечене на камък, леене на желязо, ахчийници, терзийски дюкяни, лечебници; иска се масов приток на млади хора в градските занаяти, които биват защитавани от турския закон за занаятчийските гилдии, така че - какъвто и да си по произход - хванеш ли занаята, ставаш свободен гражданин. Можете ли да си представите какво означава това за селските чорбаджии на българския хинтерланд на Варна, за новите пътища из целия район с новите им ханове, с новите одаи, приготвяни от селските първенци за вечно шарещи инженери, техници, военни чинове, говорещи на турски, немски, унгарски, английски, френски, хамитски? В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите занаятчии, нужни на черноморската столица на султанските земи? Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни.
към текста >>

Добрият ни баща от Вашингтон ни съобщава, че ако искаме, ще ни защитава от нашите врагове от север.
Знаете го от най-популярната пиеса на всички времена - „Хамлет“ на Шекспир, - където се описва такъв един пробив отпреди две хиляди и сто години: По време на върха и триумфа на Римската империя, малко преди да падне свръхмогъщият Юлий, гробовете зинаха празни, и увитите в савани мъртъвци зашумолиха и зашепнаха неясно по римските улици, докато звездите ту лумваха в огън, ту се оросяваха в кръв и чертаеха предзнаменования върху лицето на слънцето, а влажната планета, върху която се гради влиянието на царството на Нептун, се възнасяше болно към зенита си, сякаш настъпваше краят на света. Така че, ако бяхме астролози и отворехме небесните таблици, щяхме да видим как по това време ходи напред-назад един от най-острите планетарни аспекти на Нептун, което много рядко се повтаря. И ако знаеха това бързописците, които се мъчат да сложат на книга това, което вождът Сеатъл казва на губернатора Айзак Стивънс на брега на протока Пуджет в подножието на свещената планина Олимпик, нямаше така да им се изправя косата с всяка негова дума; защото през устата на този дълбокоглас мъж говореше като че ли отвъдното. Беше време, когато нашият народ покриваше земята, както вълните на разрешеното от вятъра море покриват неговия обсипан с миди под, но това време мина отдавна заедно с величието на племената, които сега са само тъжен спомен. Няма да оплаквам преждевременното ни загниване, нито да упреквам бледоликите си братя, задето го ускориха, защото и ние донякъде може да сме виновни за това. Добрият ни баща от Вашингтон ни съобщава, че ако искаме, ще ни защитава от нашите врагове от север. Тогава всъщност той ще стане наш баща, а ние негови деца. Но това може ли да стане? Вашият Бог не е нашият Бог. Той прегръща със силните си покровителствени ръце бледоликите с любов и ги води за ръка, както бащата води малкия си син, но той е изоставил червените си деца - ако наистина са негови... Вашият Бог прави мъзгата на вашия народ все по-силна всеки следващ ден и скоро народът ви ще изпълни цялата земя. Нашият народ се оттича като бързо отдръпващ се отлив, който никога няма да се върне.
към текста >>

1859 в Конкорд, Масачузетс, са потресени: Хенри Торо бие камбаната на общината за митинг и оповестява първата в САЩ пуб- лична защита на нападение срещу Харпърс Фери на убития борец за негърската свобода Джон Браун.
1858 (12 ноември) в Тулча бива назначен от епископ Джейнс за ръководител на тамошната българска методистка мисия Фре- дерик Флокен. Мисията се отваря поради настойчивите молби на прогонени от Русия руснаци и германци, както и голямо число от тамошните българи, които са в конфликт с местните гръцки православни свещеници. Флокен - самият той емигрирал от Русия етнически немец - е избран като отлично владеещ руски, немски и български. 1859 в Устово отново идва (този път за шест месеца) разстроеният поп Константин, след като гръцките свещеници в „Св. Богородица“ се оплакват от неговото обаждане на български по време на църковна служба. 1859 в Конкорд, Масачузетс, са потресени: Хенри Торо бие камбаната на общината за митинг и оповестява първата в САЩ пуб- лична защита на нападение срещу Харпърс Фери на убития борец за негърската свобода Джон Браун. Защитата му става известна като „Пледоария за капитан Джон Браун“. 1859 в Нюйоркския есенен оперен сезон сензационно получава глав- на роля в „Лучия ди Ламермур“ шестнадесетгодишната Аделина Пати - „Малката Флоринда“. 1859 (17 септември) в Разград идва Алберт Лонг, който за два месеца научава така добре български, че на Бъдни вечер изнася на български първата си проповед пред 15 местни богомолци. 1859 (19 декември) в Цариград на път за Варна, за да поеме там руското консулство, идва Александър Рачински. 1860 (12 март) в българската катедрала в Истанбул Иларион Мака- риополски провъзгласява независимостта на българската църква от Гръцката патриаршия.
към текста >>

Защитата му става известна като „Пледоария за капитан Джон Браун“.
Мисията се отваря поради настойчивите молби на прогонени от Русия руснаци и германци, както и голямо число от тамошните българи, които са в конфликт с местните гръцки православни свещеници. Флокен - самият той емигрирал от Русия етнически немец - е избран като отлично владеещ руски, немски и български. 1859 в Устово отново идва (този път за шест месеца) разстроеният поп Константин, след като гръцките свещеници в „Св. Богородица“ се оплакват от неговото обаждане на български по време на църковна служба. 1859 в Конкорд, Масачузетс, са потресени: Хенри Торо бие камбаната на общината за митинг и оповестява първата в САЩ пуб- лична защита на нападение срещу Харпърс Фери на убития борец за негърската свобода Джон Браун. Защитата му става известна като „Пледоария за капитан Джон Браун“. 1859 в Нюйоркския есенен оперен сезон сензационно получава глав- на роля в „Лучия ди Ламермур“ шестнадесетгодишната Аделина Пати - „Малката Флоринда“. 1859 (17 септември) в Разград идва Алберт Лонг, който за два месеца научава така добре български, че на Бъдни вечер изнася на български първата си проповед пред 15 местни богомолци. 1859 (19 декември) в Цариград на път за Варна, за да поеме там руското консулство, идва Александър Рачински. 1860 (12 март) в българската катедрала в Истанбул Иларион Мака- риополски провъзгласява независимостта на българската църква от Гръцката патриаршия. 1860 (15 май) в Тулча пастор Флокен отваря училище за децата на избягалите от преследвания в Русия молоканци и местни български недоволни от гръцките попове, в което се стичат 52 деца.
към текста >>

И ето ти връзката с папския викар господин Брюнони в Истанбул, таман като вече ще се открива голямата униятска работа, дето Рим ще защитава наши християни, и така нататък, и турците сега уж позволяват да стане това заради техни си там интереси.
Няма да им дадем да се окуражат с успех, че са пратили наш човек на заточение. Няма да им дадем да се гордеят с това, че са изкъртили от мястото му наш човек. Другото е вятър! И ето сега какво става. Щом обвинението е, че е руски шпионин, значи русите няма да помогнат; Рачински не става. Мисли, мисли той! Константин нали беше излязло, че познавал свещеника на католическата църква Демяни ди Ауригио! Дето в Пловдив като деца учили заедно в гръцкото училище и се имат с него? И ето ти връзката с папския викар господин Брюнони в Истанбул, таман като вече ще се открива голямата униятска работа, дето Рим ще защитава наши християни, и така нататък, и турците сега уж позволяват да стане това заради техни си там интереси. Както и да е - хайде при Брюнони, и Демян обяснява на папския представител, че спънките са големи срещу унията и Ватикана, защото ето на - един поп от Балчик станал униатски пастор и те, за да спрат работата, взели, че го обвинили в измяна и го пращат на заточение, и е свършен нашият човек, а и останалите, дето искаме да спечелим на наша страна, ще се изплашат. И Брюнони седи на големия стол и малко е прашасало и позастоял е въздухът тука, в папското наместничество, като всичко друго в Истанбул, но той да не е пасал крави - изпечен дипломат като него - и вижда: лъже тоя българин сигурно, само че каква загуба, като се покаже малко там на север, че Ватиканът може да спасява глави. Стига балчишкият поп да покаже на цял свят, че е усърден. И се съгласява да се застъпи. На 20 декември, все едно че нищо общо няма с Иларион и патриотичните песни на евксиноградския манастир „Св.
към текста >>

90. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1877 в лондонския „Дейли Нюз“ и френския „Либерасион“ се появяват статиите на американския журналист Макгахан в защита на пострадалите от турските кланета българи по време на Априлското въстание.
1877 в Свищов почива съпругата на ръководителя на американското духовно училище Чалис и бива погребана в местните гробища. 1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф. Бордън Паркър Боун. 1877 в Калифорния започва да излиза ново мистично американско списание „Езотерик окултизъм“. 1877 (5 септември) бива убит при опит за бягство Крейзи Хорс, прочутият индиански оглалски вожд на бунтуващите се срещу системата на резерватите. 1877 в лондонския „Дейли Нюз“ и френския „Либерасион“ се появяват статиите на американския журналист Макгахан в защита на пострадалите от турските кланета българи по време на Априлското въстание. 1877 (октомври) генерал Хоуард, който изгражда университет за негри във Вашингтон и защитава индианците, получава заповед да спре вожда Джоузеф (с индианското име Гръм-отърколен-от- планината), който е напуснал резервата си с племето си, за да избяга на свобода в Канада. След много битки и 1600 км усилен марш, вече на 48 км от границата, племето е спряно. Сега са 200 бойци, 500 жени, деца и старци срещу 600 кавалеристи. След три атаки, 50 убити и загубата на всичките си коне Джозеф се предава и бива изпратен с влак на 2000 мили от резервата си в Оклахома. 1878 Освобождението на България прокарва дебела черта в образователната система на българите.
към текста >>

1877 (октомври) генерал Хоуард, който изгражда университет за негри във Вашингтон и защитава индианците, получава заповед да спре вожда Джоузеф (с индианското име Гръм-отърколен-от- планината), който е напуснал резервата си с племето си, за да избяга на свобода в Канада.
1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф. Бордън Паркър Боун. 1877 в Калифорния започва да излиза ново мистично американско списание „Езотерик окултизъм“. 1877 (5 септември) бива убит при опит за бягство Крейзи Хорс, прочутият индиански оглалски вожд на бунтуващите се срещу системата на резерватите. 1877 в лондонския „Дейли Нюз“ и френския „Либерасион“ се появяват статиите на американския журналист Макгахан в защита на пострадалите от турските кланета българи по време на Априлското въстание. 1877 (октомври) генерал Хоуард, който изгражда университет за негри във Вашингтон и защитава индианците, получава заповед да спре вожда Джоузеф (с индианското име Гръм-отърколен-от- планината), който е напуснал резервата си с племето си, за да избяга на свобода в Канада. След много битки и 1600 км усилен марш, вече на 48 км от границата, племето е спряно. Сега са 200 бойци, 500 жени, деца и старци срещу 600 кавалеристи. След три атаки, 50 убити и загубата на всичките си коне Джозеф се предава и бива изпратен с влак на 2000 мили от резервата си в Оклахома. 1878 Освобождението на България прокарва дебела черта в образователната система на българите. Това, което досега (по време на турското законодателство) е частна работа на българските граждани, на техните първенци и училищни благодетели, ще стане по закон държавно дело.
към текста >>

С хора като баща му и дядо му тя скоро би осъществила каквото е нужно, но техните усилия и добрите резултати, които постигат, са все още реакция срещу дразнещи неща, срещу несправедливости, защита срещу неудобства, и това още не минава през осмислени в един цялостен план координати на националната идеология.
И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата. Така че Вазов ще се обади за „Бисера от Черно море“, Ботев ще се заяде с Пърличев, който е единственият заслужил лауреат от всичките. Ще лайне по даскал Петко: „Не пей ми се, не смей ми се, от днес веч ще да блея!“ А даскалът, разбира се, на никой не остава длъжен: „Не е мъж тоз, кой вързува гащи, и писател, който знай да дращи!“ Фактът, че Петър по това време стои някак на дистанция, разкрива нещо много съществено. Той не е като другите си връстници. Еуфорията при тях е всъщност част от заразата на новоосвободена България; освободена, преди да може сама да се справи с обществените и политически проблеми на една свободна държава, тъй като самата нация още не е дозряла. С хора като баща му и дядо му тя скоро би осъществила каквото е нужно, но техните усилия и добрите резултати, които постигат, са все още реакция срещу дразнещи неща, срещу несправедливости, защита срещу неудобства, и това още не минава през осмислени в един цялостен план координати на националната идеология. Когато селяните помагат на поп Константин да им се махне от гърба сърбелът на гръцката агресивност, те не са готови да дадат рамо на българската църква като българи с национално съзнание. И затова свободна България идва с недозряло национално съзнание, идва с вакуум в националната стратегия. Идеологията й, политическите й цели се формулират според интересите на един или друг покровител. Водачите й биват смлени и оплюти като народни изедници; повеждат я даскалите и чиновниците - дребната сган, зависеща от министерствата, в които мнозинството от министрите (независимо от това дали го съзнават или не) са чужди агенти, ако не са направо чужденци и чужди поданици. И когато тази сган измисля политици, когато си измисля учени, бойни юнаци с гол в ръката нож, писатели и поети, тя няма зряла скала на национални ценности, която във всяка от тези области да разположи България твърдо в геополитическата карта на света.
към текста >>

91. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И пак така - само че в обратна посока - в началото на 19 век гнетът на чокоите над влашката селяния е толкова голям, че както нашите бягат във Влашко и Бесарабско след 1821, 1829 и 1855 да търсят защитата на своя „спасител“ руския Император, така по него време власи на салове и плоскодънки, със щумпи и без щумпи на главата, прекосяват насам да търсят как да отдъхнат под защитата на своя „спасител“ Султана.
градът бил яко укрепен, за да не пострада от русите, но така или иначе на 14 септември следващата година сякаш губещите войната части на императрицата по заповед на генерал Николай Каменски и в изпълнение на генерал Сен Прийст удрят чакмака на града. Свищов бива погълнат от пламъци и населението плъзва през Дунава с торби и бебета към Зимнич, Александрия, Плоещ и Букурещ. (Т.е. можете да продължавате да се къпете спокойно!) Нищо ново! Преди това, в началото на 18 век, Свищов става преходен пункт за преселение на гръцки поселници във Влашко от Цариград. Градът дълго време има голяма гръцка махала. В края на същия век кърджалиите изпепеляват цветущо Арбанаси и в средата на града изниква нова „гръцка“ махала, която дълго след това се гордее с масивните си къщи в арбанаски стил. И пак така - само че в обратна посока - в началото на 19 век гнетът на чокоите над влашката селяния е толкова голям, че както нашите бягат във Влашко и Бесарабско след 1821, 1829 и 1855 да търсят защитата на своя „спасител“ руския Император, така по него време власи на салове и плоскодънки, със щумпи и без щумпи на главата, прекосяват насам да търсят как да отдъхнат под защитата на своя „спасител“ Султана. (Вече знаете коя е стратегическата кръстна точка в тоя край на планетата!) Така или иначе, долу при реката Свищов се издокарва с многолюдната Влашка махала, която изчезва едва когато започва да се разчиства място за постройката на тукашната железопътна линия на свободно Княжество България. През 1820 г. градът отново бива укрепен за отбрана, но победните руски армии от времето на Дибичовия поход, които настъпват с бой по пътя, по който най-лесно се пробива с бой - откъде ще се изтеглят, според вас, след подписването на мирния договор? Така! Знаете къде е кръстната точка. През Свищов! От 6 октомври до 3 ноември 1829 година войските на граф Киселски, които са държали Шипка и Габрово, се изтеглят през града и го оставят зад гърба си, според описанието на историка на онези времена Зоболовский-Десятовский, полуразрушен.
към текста >>

92. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

1892 (ноември) в Ню Йорк започва битката по защитата на телефонния патент на фирмата „Бел и Ко“.
„Ню Йорк Таймс“ започва нова дискусия по дипломатическия конфликт с Турция за правата на американските протестантски мисии в тази страна. 1892 в Бостън сп. „Методист Ривю“ публикува специално изпратената от България статия на учителя на Дънов от Свищов Стефан Т.омов за панславизма. 1892 в Полша руските власти започват масовото изселване на евреите от страната. 1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия факултет на Бостънския университет. 1892 (ноември) в Ню Йорк започва битката по защитата на телефонния патент на фирмата „Бел и Ко“. * Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда. Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк стремително надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители.
към текста >>

93. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Съдебните дела и дискусиите, обвиненията и обясненията, защитата на Мичел от такива авторитети като професор Шелдън, от една страна, и заявлението на професор Къртис, от друга, че е чист еретик - всичко това се провлачи цели десет години - дълго след като Дънов напусна не само института, но и Америка.
Накрая петима студенти подадоха оплакване срещу Мичел пред президента на института, че ги обърква и че е еретик. Нещата стигнаха до съвета на настоятелите, които трябваше да вземат отношение, тъй като при първия сигнал за бунт срещу „обърканите глави“ техни стари противници, които им завиждаха, се нахвърлиха срещу тях без каквито и да било задръжки. Един проповедник от централен Ню Йорк писа на Мичел: „...като те зная какъв си корумпиран, няма да бъда удовлетворен, докато не изпълня дълга си да съдействам да бъдеш изхвърлен от методистката църква.“ Епископ Макконел бе наясно, че проблемът е главно в това, че Мичел е третирал полуобразованите си нови студенти като че ли води с тях висш теологически курс, за което те са напълно неподготвени и всичко това просто ги плаши. Но нямаше как. Скандалът бе толкова голям, че той се видя принуден да назначи комисия за разследване на случая. Съдебните дела и дискусиите, обвиненията и обясненията, защитата на Мичел от такива авторитети като професор Шелдън, от една страна, и заявлението на професор Къртис, от друга, че е чист еретик - всичко това се провлачи цели десет години - дълго след като Дънов напусна не само института, но и Америка. Така или иначе, по време на споровете и дискусиите Петър откри, че и тук има завист, ревност, глупост и пакостничество. Знаеше, че това, което Мичел защитава, е сложно, но именно личността му и джуджешкото в противниците му го убедиха, че той е правият. Трябваше да се знае и да се мисли, и да се върви напред, и да се разбира по-добре - колкото и да бе трудно за някого! А когато и любимият му професор Боун бе обвинен в това, че е отстъпил от методизма и проповядва унитарианството, това само послужи като още един стимул да надникне в другите деноминации на местния протестантизъм. В края на краищата от унитарианството именно бе тръгнал Емерсън, оттам бе излязъл трансцендентализмът и с това Петър узря за отваряне на съзнанието си към новия интерес в Бостън към Емерсън, Хоторн и Торо. Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“.
към текста >>

Знаеше, че това, което Мичел защитава, е сложно, но именно личността му и джуджешкото в противниците му го убедиха, че той е правият.
Един проповедник от централен Ню Йорк писа на Мичел: „...като те зная какъв си корумпиран, няма да бъда удовлетворен, докато не изпълня дълга си да съдействам да бъдеш изхвърлен от методистката църква.“ Епископ Макконел бе наясно, че проблемът е главно в това, че Мичел е третирал полуобразованите си нови студенти като че ли води с тях висш теологически курс, за което те са напълно неподготвени и всичко това просто ги плаши. Но нямаше как. Скандалът бе толкова голям, че той се видя принуден да назначи комисия за разследване на случая. Съдебните дела и дискусиите, обвиненията и обясненията, защитата на Мичел от такива авторитети като професор Шелдън, от една страна, и заявлението на професор Къртис, от друга, че е чист еретик - всичко това се провлачи цели десет години - дълго след като Дънов напусна не само института, но и Америка. Така или иначе, по време на споровете и дискусиите Петър откри, че и тук има завист, ревност, глупост и пакостничество. Знаеше, че това, което Мичел защитава, е сложно, но именно личността му и джуджешкото в противниците му го убедиха, че той е правият. Трябваше да се знае и да се мисли, и да се върви напред, и да се разбира по-добре - колкото и да бе трудно за някого! А когато и любимият му професор Боун бе обвинен в това, че е отстъпил от методизма и проповядва унитарианството, това само послужи като още един стимул да надникне в другите деноминации на местния протестантизъм. В края на краищата от унитарианството именно бе тръгнал Емерсън, оттам бе излязъл трансцендентализмът и с това Петър узря за отваряне на съзнанието си към новия интерес в Бостън към Емерсън, Хоторн и Торо. Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“. * В Бостънската библиотека бе тихо като в люпилня. Книгите идваха по лифтовете между етажите на хранилищата, по пневматичните шлаухове се носеха обратно фишове с нови поръчки: зрееха идеи и знание в „машината за информация“.
към текста >>

Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин.
И най-чудното бе, че тази близост, която той прозираше под разказа на наблюдателната американка, самата тя всъщност не можеше да обхване изцяло. Виждаше ли от своя страна той с цялата си наблюдателност, под специалните си усилия, на които толкова се радваше и които бяха така големи, и в които бе постигнал толкова много, виждаше ли така ясно близостта на американския и английския дух, бита на американците, тънкостите на езика им и психологията зад езика им? Или и той като Изабел Хепгуд дори след предаването на тезата си щеше да е само добър, може би много добър - но все пак външен наблюдател? Тези дискусии в училище около чистотата на методизма и еретизма на персоналистите - обхващаше ли ги в цялата им дълбочина той наистина, колкото и да бе сигурен, че Боун и Мичел са правите? Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители. Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин. Но той усещаше - и то особено сега - че нещо в тези спорове му убягва; разбираше ги, но не усещаше в това разбиране оная свята радост, както при съзерцаването, проникването, сливането с природата. Какво бе загубил? Или просто трябваше да упорства нататък, докато нещата се усвоят; може би все още бе изминал много малък път навътре в дълбокото знание, което му даваха книгите тук и сериозната научна работа над тезата му. Може би това бе чисто и просто повей на умора или дори на леност! В края на учебната година през пролетта на 1893 г. в „Атлантик Мънтли“ му попадна социално-философската статия на Шалер за европейските селяни в емиграция.
към текста >>

Той бе влязъл в допир с всичко, което кипеше наоколо: трансцендентализма, поезията на Емерсън, пламенните протести на Хоторн срещу догматизма на църквата - каквато и да е тя, пламенната защита на правата на жената на Олкот, пламенната защита на „Природното в Човека“ на Уитман; след това спиритуализма, теософското учение, окултните среди с техните сеанси, неудържимия разцвет на астрологията.
- четиридесет години? Петдесет? Това няма ли да е бягство от поста си и призванието си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него? Наистина не беше само въпросът в това, което методизмът беше му дал. В тези две години в Бостън неговите интереси неудържимо бяха прелели рамките на методизма. Той бе влязъл в допир с всичко, което кипеше наоколо: трансцендентализма, поезията на Емерсън, пламенните протести на Хоторн срещу догматизма на църквата - каквато и да е тя, пламенната защита на правата на жената на Олкот, пламенната защита на „Природното в Човека“ на Уитман; след това спиритуализма, теософското учение, окултните среди с техните сеанси, неудържимия разцвет на астрологията. Боун беше запалил в него стремежа да се върви напред в науката, за да се разберат по-пълно духовните и трансценденталните процеси. Медицината, познанията на науката за мозъка нямаше ли да се докоснат до механизмите на телепатията и спиритуализма? Астрономията и знанията за Слънцето, неговите магнетични изригвания, космическите лъчения - нямаше ли да докажат как влияят на човешкия характер и събитията звездите и планетите? Можеше ли да се стои със затворени очи към всичко, което кипеше наоколо, и да се върне назад, и да се скрие в „Детенце малко с поглед лазурен“? Нещата имаха и психологическа страна.
към текста >>

И понеже стената, която не можеш да прескочиш, е надменността на тези, които са дошли тук първи, твоята защита става надменността ти за терена, върху който ти стъпваш първи.
В Бостън не е така. В Бостън ясно разбираш, че никога няма да бъдеш един от първенците на тази среда; никога няма да бъдеш приет изцяло. Ще останеш чужд, външен. Може да те уважават и да са любезни с теб, но никога няма да станеш един от тях. Това създава една вътрешна липса на самочувствие и неувереност; ако искате - неудовлетвореност от това, което знаеш, че си, и което знаеш, че можеш. И понеже стената, която не можеш да прескочиш, е надменността на тези, които са дошли тук първи, твоята защита става надменността ти за терена, върху който ти стъпваш първи. Така завоюването на периферни терени несъзнателно се превръща във форма на спасение. Когато идва време за дърваря Бътлър да се откаже от секачеството, той знае, че няма да бъде повече от слязъл от горите дървар в Сан Франциско и ето че става „отшелникът Бътлър“ в гората и всички онези санфранцисковци и санфранциски там долу не са никакви отшелници и отшелнички и не могат да бъдат, защото нямат духовните измерения на Световния водач на движението на „Езотеричния окултизъм“ отшелника Бътлър. Емерсън, Торо, Уитман са в американската традиция. Те са просто най-далечният пробив напред в търсенето на границите на залегналото в унитарианската църква чувство за естественост и природност. Обаче десетките ордени на магиите, съюзите за езотерични окултизми, розенкройцери, масонски ложи, спиритуалистически кръжоци, хинду-хинду- бхай-бхай и така нататък в повечето случаи са предимно меки възглавници за падане от високите надежди на неуспелите в това бясно надбягване в най-динамичния континент в края на века за заемане на предно място.
към текста >>

94. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

Попитайте тези, които защитават църквата, какво са разбрали за Христа.
Учението за Бога е учение за Любовта. Казваме, че Бог е Любов и пр., но когато дойде някоя мъчнотия, ние се усъмняваме и тогава Бог е вън от нас, а ако вярваме, Той е вътре в нас. Вземете въпроса за владиците. Някои от верующите се уплашиха. Те са езичници и докато човек се страхува, той не знае Истината. Попитайте тези, които защитават църквата, какво са разбрали за Христа. Повикайте и владиците и ги попитайте какво знаят за Христа, говорили ли са с него. Нас не ни интересува как гледат държавниците на нас, както във времето на Христа - разпнаха Го. Как ще гледат на нас владиците? - Както тогава. Разпнаха Го.
към текста >>

95. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

И при най-страшните вътрешни битки с раздвоението и съмнението, търсачът на Светия Потир остава верен на целта си, а Граалът го защитава и от най-тъмните зверове! (5) Отново в книгата „Трагедията на Валентин Томберг" се анализира доста повърхностно една друга хипотеза относно проявата на Бодхисатвата в XX век чрез Михаил Иванов (1900-1986).
Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54. От друга страна, чисто косвено можем да поставим въпроса: щом Рудолф Щайнер е оставил няколкостотин тома духовна литература и почти неизброими методи за истинско християнизиране на човешката култура, то каква ли ще е дейността на Бодхисатвата на XX век? Можем ли да намерим някаква поне далечна аналогия при припознавания за Бодхисатва Валентин Томберг? Определено не можем, защото неговото творчество е в много по-тесни граници, а методологично работата му се концентрира върху католико-йезуитското учение и медитации относно картите таро. И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено отношение на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност. И при най-страшните вътрешни битки с раздвоението и съмнението, търсачът на Светия Потир остава верен на целта си, а Граалът го защитава и от най-тъмните зверове! (5) Отново в книгата „Трагедията на Валентин Томберг" се анализира доста повърхностно една друга хипотеза относно проявата на Бодхисатвата в XX век чрез Михаил Иванов (1900-1986). Един от авторите на книгата, Кристиан Лазаридес, споменава, че има среди, които на свой ред виждат в лицето на Михаил Иванов, известен под името Омраам Микаел Айванхов, Бодхисатвата на XX век. Става въпрос явно за неофициалните спекулации на някои членове с не много последователно духовно-научно мислене, принадлежащи на френската организация „Универсално Бяло Братство". Кристиан Лазаридес без много доказателствен материал и сериозни основания направо споменава, че „окултни братства, имащи пред себе си задачата да се направи подмяна на импулса на Бодхисатвата, се стараят да я изпълнят, представяйки разни лица, при условие, че има някакви биографични съвпадения с достатъчно известните биографични данни относно настоящия носител на импулса"55. Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак идейно близко до антропософията духовно общество. За да разискваме по тази линия, трябва да отговорим на въпроса кой е Омраам Микаел Айванхов?
към текста >>

Тази умора и забавяне, тази духовно-научна криза провокира стремеж към централизация с цел защита от деструкгивните влияния.
Уморяват и изтощават постоянните концептуални битки с фалшиви и деструктивни хипотези. От друга страна, много дълго време територията на Източна Европа е политически и културно откъсната. Има един вид информационна блокада поради идеологическите причини на т.нар. студена война. Това допълнително забавя духовно-научния изследователски процес и усилва кризата. Тази умора и забавяне, тази духовно-научна криза провокира стремеж към централизация с цел защита от деструкгивните влияния. Този импулс крие в себе си обаче и сериозна опасност. Има реална възможност, заедно с централизацията и отказа от търсенето на другия структурен полюс на съвременното езотерично християнство - творческия импулс на Бодхисатвата в XX век, да се отвори пътят към фундаменталистки уклони в Антропософското общество и постепенно то да загуби думата научен от своя духовно-научен стремеж и така да се превърне в стереотипна религиозна организация. Ето защо обновителният импулс, който антропософията ще придобие, ако се разкрие истината за Бодхисатвата, ако се отвори достъп до неговото Слово, е жизнено необходим за реализацията на Духовната наука в нейния цялостен Михаеличен идеал. Но има ред тъмни сили, които поставят външни и вътрешни препятствия пред всеки, дръзнал да направи връзка между двата клона на съвременното езотерично християнство. Духовно-историческата необходимост, т.е.
към текста >>

96. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа,,Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г.
Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр. Медисън, щат Ню Джьрси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа,,Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава редовно занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет. През 1895 г. (на 31-годишна възраст) Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна, отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.
към текста >>

Учителя Петър Дънов не коментира събитието, не излиза публично в своя защита, а визира единствено идеала на Великото Всемирно Братство: „Нека се реши този въпрос от Православната църква: възкръснал ли е Христос в Право славната църква, приета ли е Любовта в Православната църква?
кампанията на Православната църква срещу Учителя Петър Дънов достига кулминация. В неделна проповед от 14 май той заявява: „Ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик"... Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, приемете моите методи." На 18 юни Учителя Петър Дънов казва: „Сега е време за култура, ние носим едно течение, един прилив в България. И българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва това благословение, което Небето изпраща, крои разни планове да ни спъне. То трябва да разбере, че така първо себе си ще спъне." На 7 юли 1922 г. Архиерейски събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". Учителя Петър Дънов не коментира събитието, не излиза публично в своя защита, а визира единствено идеала на Великото Всемирно Братство: „Нека се реши този въпрос от Православната църква: възкръснал ли е Христос в Право славната църква, приета ли е Любовта в Православната църква? Една църква има в света. Но вън от църквата е Всемирното Бяло Братство - то е по-високо от църквата. Но още по-високо от Всемирното Бяло Братство е Царството Божие. Следователно църквата е първото стъпало, Всемирното Бяло Братство е второто стъпало, а Царството Божие е третото стъпало - най-великото, което трябва да се прояви." (24 юни 1923) Отношение на българската философска мисъл към Учителя Беинса Дуно Учението на Учителя Беинса Дуно е обект на теологични и философски анализи. През 1917 г.
към текста >>

Моето учение, изложено в повече от шест печатни тома, и моя живот, който е открит за всички и може всяка минута всяка минута да се провери, няма нужда от защита.
Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства съобразно законите на Живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест печатни тома, и моя живот, който е открит за всички и може всяка минута всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения в на застой в развитието се дължат очевидно на атавистични принципи. Т.е. между множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да са се явявали при мен. Друго няма какво да кажа. 21.Юни.
към текста >>

97. За авторите - Филип Филипов

Завършва математика във Варна и по-късно придобива бакалавърска степен като преподавател по физика и химия през 2001 г., а по-късно защитава магистърска степен по философия на съзнанието и езика в Софийски университет „Климент Охридски".
За авторите Филип Филипов. Роден през 1974 г., живее и работи във Варна. Завършва математика във Варна и по-късно придобива бакалавърска степен като преподавател по физика и химия през 2001 г., а по-късно защитава магистърска степен по философия на съзнанието и езика в Софийски университет „Климент Охридски". Изучава езотерико-християнските учения на Учителя Беинса Дуно и Рудолф Щайнер от 1992 г. Издава един от първите учебници по астрология в посткомунистическа България през 1995 г. Работи като сътрудник за предпечатна подготовка на Издателство „Бяло Братство" и като уебмастер на сайт www.BeinsaDouno.org от 1997 г. Работи по проекта за създаването на пълен електронен архив на Словото на Учителя Беинса Дуно и по създаването на нови мултимедийни книжовни форми. Член на Антропософското общество от ноември 2004 г.
към текста >>

Защитава магистърска степен в Технически университет - Варна през 1996 г.
Работи по проекта за създаването на пълен електронен архив на Словото на Учителя Беинса Дуно и по създаването на нови мултимедийни книжовни форми. Член на Антропософското общество от ноември 2004 г. Е-меил: [email protected] Преслав Павлов. Роден през 1972 г. във Варна. Защитава магистърска степен в Технически университет - Варна през 1996 г. и специализира във Великобритания през 2005 г. Работи като менажер в областта на информационните технологии. Изучава езотерико-християнските учения на Учителя Беинса Дуно и Рудолф Щайнер от 1990 г. В периода 1998-2006 г. посещава и живее в много страни по света и изучава традициите на Западноевропейската култура.
към текста >>

98. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание - субстанция, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят.
Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх. “Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда. Кръвта е превозното средство на Егото и когато тя се втурне през сърцето, оставя отпечатък от семенния атом в лявата камера на сърцето (която изпраща кръв към артериите). Върху тази безкрайно малка повърхност са отпечатани всички картини от външния свят през целия живот на човека. Родителят трябва да разбере, че това, което ние наричаме раждане, е раждане само на видимото, физическо тяло, което идва до настоящата си висока фаза на работоспособност за по-кратко време, отколкото невидимите превозни средства (тела) на човека, защото е имало най-дългата еволюция. Както плодът, обвит в защитната утроба на майката през периода на бременността, е предпазен от въздействията на видимия свят, така и фините тела са в обвивки от етер и желание - субстанция, която ги защитава, докато се развият достатъчно и са в състояние да издържат условията на външния свят. Виталното тяло се ражда на около 7-годишна възраст - времето, когато детето си сменя зъбите; Тялото на Желанието (астралното) се ражда около 14-тата година - времето на пубертета. Умът се ражда около 21 -та година от живота, когато казваме, че човек е станал пълнолетен. Има някои важни неща, за които можем да се погрижим само през подходящия период от растежа и родителят трябва да ги знае. Въпреки че органите вече са оформени до момента на раждане, границите на растежа се определят през първите 7 години, и ако те не са приели правилната форма през това време, едно иначе здраво дете, може да стане болен мъж или жена. В окултната школа учим, че през първите 7 години от детския живот са активни само отрицателните полюси на всички етери във виталното тяло.
към текста >>

НАГОРЕ

0.52150583267212