НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
59
резултата в
43
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и
защитават
.
14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата.
Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и
защитават
.
Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина.
към текста >>
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век
защитава
универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар. „Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно. Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната. [66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец.
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век
защитава
универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е. Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
12. Множество философи и учени
защитават
друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи?
10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят.
12. Множество философи и учени
защитават
друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи?
Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
към текста >>
9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за
защита
от многобройните му врагове.
6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за
защита
от многобройните му врагове.
Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля.
към текста >>
Пише публицистични книги и памфлети в
защита
на английския народ и републиката на Кромуел.
№ 38. [111] За вътрешното възпитание се загатна в дял втори – І.6:16. Вж. също дял втори – ІІІ.3. [112] Липсващото звено е между човекоподобните маймуни и човека. [113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми.
Пише публицистични книги и памфлети в
защита
на английския народ и републиката на Кромуел.
През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня.
към текста >>
3.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
на живота си дръж, че всякой, който се старае да се оправдава е виноват, защото правия в сърдце няма нужда от подобна
защита
.
Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие зъминска отрова. Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска, дали кужуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило с.7
на живота си дръж, че всякой, който се старае да се оправдава е виноват, защото правия в сърдце няма нужда от подобна
защита
.
Всякой, който ти се мажи знай, че иска да те подкопай. Всякой, който ти се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те въ[з]сяда. А всякой, който се дига повече от тебе знай, че мисли да те управлява. На превзет человек съвет не давай, на хитър услуга не показвай, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито си са.
към текста >>
4.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
защитава
дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф.
1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1893 г. - завършва като редовен студент Теологическия факултет на Бостънския университет. На 15 април 18932.
защитава
дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф.
Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р.
към текста >>
5.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна
защита
.
Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече.
Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна
защита
.
Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги се остават, каквито са си.
към текста >>
Всяка душа, която слуша гласа на Господа, е под най-добрата
защита
и под най-доброто ръководство и неговият успех във всичко е несъмнен.
Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер. То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много несгоди и страдания.
Всяка душа, която слуша гласа на Господа, е под най-добрата
защита
и под най-доброто ръководство и неговият успех във всичко е несъмнен.
По-ясно на тебе се казва това. Слушай и внимавай, за да се възвиши умът ти, сърцето и душата ти. Господ не обича да се спори, нито препира с когото и да е, нито пък желае със сила да принуждава своите да изпълняват волята му. Той желае всички доброволно и от добро сърце да се съобразяват с вечните му действия и закони, и начала. Той винаги е действал за себе си под едни и същи начала и не може да промени своя път.
към текста >>
6.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
защитава
докторска теза и получава титла „доктор".
заминава за Франция и до 1856 г. следва медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия в гр. Юзе, близо до Нанси. На 30 юли 1856 г.
защитава
докторска теза и получава титла „доктор".
Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство". Случва се така, че редовната месечна вноска от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя. Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава.
към текста >>
Като велика сила тя се стреми сама да представлява и
защитава
интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия.
Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път. През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква.
Като велика сила тя се стреми сама да представлява и
защитава
интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия.
Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея. Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите.
към текста >>
7.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
Търсят живота си там, отдето не идва, своята
защита
– там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им.
Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери.
Търсят живота си там, отдето не идва, своята
защита
– там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им.
При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е?
към текста >>
8.
501 - 550
Ученикът трябва да
защитава
правата на Учителя си, а Учителят - правата на ученика.
545 Вяра. Жива вяра - знаеш каква вяра, която създава основа за един добър ум, който да съгради основа за едно сърце, изпълнено с Любов към Бога. 546 В Школата.
Ученикът трябва да
защитава
правата на Учителя си, а Учителят - правата на ученика.
547 Съвет. Не давайте ухо на никакви обещания. Към хората не трябва да имаш презрение, но не очаквай много, те много обещават, но малко дават. 548
към текста >>
9.
Формули 162-183 Моя мир ви давам
То е вътрешна
защита
срещу всички тайни грехове, които могат по всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето.
Светлина и мир — за слава Божия на земята. формула 174 Смиреният казва: Господи, не моята воля да стане, а Твоята. Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление.
То е вътрешна
защита
срещу всички тайни грехове, които могат по всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето.
Смирението държи под власт лошите зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да израстат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатък на Божията святост и правда. формула 175 Да се изпълнят душите с любов, радост, мир, дълготърпение, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. формула 176
към текста >>
10.
Формули 255 - 287 Крепкий, за да спасявам
При всички трудни моменти произнасяйте я без колебание, тя е като добро оръжие, с което можете да се
защитавате
.
Бог е любов, Бог е мъдрост, аз съм добро, аз съм истина. Тази формула е мощно оръжие против злото. Дайте път на Бога в себе си да прояви Своята любов и мъдрост. Щом се намерите в противоречие, произнесете формулата и мислете върху нейното съдържание и смисъл. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание.
При всички трудни моменти произнасяйте я без колебание, тя е като добро оръжие, с което можете да се
защитавате
.
Можете да я произнасяте и в множествено число. Бог е любов, Бог е мъдрост ние сме добро, ние сме истина. формула 256 Страданията и радостите са Божествените блага, които Бог ни е дал. Светът се преобразува.
към текста >>
11.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Свещеникът на селото излязъл да я
защитава
, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!
Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие. Аз зная как в едно село една мома се намерила в слабост и заченала. Всичките селяни, начело с кмета, отишли да я изтезават и убият.
Свещеникът на селото излязъл да я
защитава
, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!
" А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам я бих убил! ". Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка. Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един. После ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно. Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима.
към текста >>
12.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Факсимиле от молба-изложение от Варненското братство до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в
защита
на „Изгрев", София,
Сетиха се и за нас. Хвърлиха око на Изгрева - този красив райски кът и решиха да го обсебят. Пуснаха шпиони, привикваха в милицията ръководителите на братствата в България, разпитваха ги, дано намерят някаква улика. Не знаеха, че Учението на Учителя нямаше нищо общо с политиката. Веднъж, връщайки се от Школата, брат Велко ми каза, че са го викали в милицията и са го разпитвали.
Факсимиле от молба-изложение от Варненското братство до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в
защита
на „Изгрев", София,
подписана на 17.021969г от 41 членове Факсимиле от протокол за обиск в дома на Г. Жекова и за изземване на литература от Учителя, подписан от м-р Д. Стоев и cm.
към текста >>
13.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Свещеникът на селото излязъл да я
защитава
, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!
Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и погрешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие. Аз зная как в едно село една мома се намерила в слабост и заченала. Всичките селяни начело с кмета отишли да я изтезават и убият.
Свещеникът на селото излязъл да я
защитава
, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!
“ А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам бих я убил! “ Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка. Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един; после ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно. Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима.
към текста >>
14.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го
защитава
.
Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В Духовния и във физическия свят законите са подобни - едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Например има земеделец, който най- напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най-после се приспособява на почвата - аклиматизира на почвата онова растение, което е годно. После вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава започва търговията си.
Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го
защитава
.
Така е и ако се вгледате във военния генерал и прочее. Така трябва да постъпвате и вие в света. Защото например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време изобщо всичките Учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях.
към текста >>
15.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук, в Търново, но вас Господ ще ви пази и
защитава
през годината и винаги от тия хора.
В България има течение, което действа да разедини. Това течение идва от София и там донякъде то е сполучило с всяването на раздор. Има даже хора, които служат на Черната ложа, и то служат съзнателно. Тия хора не бива да ги знаете - лошите хора са „ мерзост на запустението", и с тях даже да се не срещате. Те следят със своите мисли и правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-не искат, да извършат Неговата воля, по който и да е начин.
Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук, в Търново, но вас Господ ще ви пази и
защитава
през годината и винаги от тия хора.
Ами че всичките ви страдания откъде идат? Но аз искам Господ да ги направи тор на земята. Човек, който е злоупотребил с всички блага, които Господ му е дал, той аслъ трябва да стане тор. Христос ги нарича такива псета и свине; и тези хора са извор на злото. Често ние мислим, че един грешник може да се обърне - да, но грешникът, който има душа.
към текста >>
16.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
А всички, които
защитават
съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега вече не е „ днес с пари, па утре вересия", а порядъкът ще е „днес с вяра, а утре с пари".
Тези двадесет и четири часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте. Христос, който вече ликвидира сметките, може да ви повика и ви каже: „Това не е ваше - дайте го! " И виждаме, нали: Христос като дойде, каза да се даде на българите отреденото им отпреди толкова и толкова години, но светът не им го даде - Европа отказа да приложи този закон и поиска да действа по стария закон. Обаче започва се от държавите, та ще се стигне до отделния човек: кой каквото има да дава, ще го даде. Ще се разрушат затворите, из които всички трябва да излязат.
А всички, които
защитават
съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега вече не е „ днес с пари, па утре вересия", а порядъкът ще е „днес с вяра, а утре с пари".
Ами че как можеш да имаш плод, докато не си сял? Най-първо трябва да посадиш нещо в земята, за да имаш плод. А пък Вярата, тя е сеене. Ако не сееш, ще си гладен. Всички вие думате: „Господи, благослови ни." - „Е, хубаво, пусни нещо в земята и Аз ще благословя" - казва Господ.
към текста >>
17.
ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Всякога, когато сте в мъчнотии, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата, та работата ви да вземе
защита
от нея, защото е немислимо сами да воювате.
ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА На тази среща Учителя обяснява какво се разбира под думата Верига и определя нейните основни закони: ... Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва в Библията: „И привлякоха ви с нишките на Любовта“.
Всякога, когато сте в мъчнотии, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата, та работата ви да вземе
защита
от нея, защото е немислимо сами да воювате.
Обръщение към центъра на Веригата значи обръщение към Господа за помощ. И ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мене, аз ще ви улесня... Веригата си има свои домове; Всичките подразделения на християнството са домове на Веригата. Трите закона на Веригата са: 1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие и своето блаженство.
към текста >>
18.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово
защитава
една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството.
Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово
защитава
една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството.
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо.
към текста >>
Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за
защита
на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси.
Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за
защита
на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов.
към текста >>
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри
защитават
своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри
защитават
своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
към текста >>
И тъй, теоретичната
защита
на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
И тъй, теоретичната
защита
на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
към текста >>
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената
защита
на личността на Учителя и неговото учение?
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16).
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената
защита
на личността на Учителя и неговото учение?
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
19.
1924_1 1924 година
се създава Закона за
защита
на държавата.
1924 ГОДИНА През април 1924 г.
се създава Закона за
защита
на държавата.
С този закон са избити без съд и присъда много хора, главно интелектуалци. В ход е диктатурата на „кървавия професор" Цанков. Поискано е разрешение за събор в Търново и отново се получава отказ. Все пак, през тази година се осъществява Втория младежки събор в София. В два дена, 6 и 7 юли, Учителя изнася пет беседи.
към текста >>
20.
1925_13 Мисли за съдбата-кармата
В.Търново, д-р Димитър Раев, според спомените на дъщеря му и архива на отец Асен, е провел публичен диспут в „Модерен театър" в
защита
на масонството, а търновският протосингел е
защитавал
тезата, че масоните са чеда на дявола.
МИСЛИ ЗА СЪДБАТА – КАРМА Като кмет на гр.
В.Търново, д-р Димитър Раев, според спомените на дъщеря му и архива на отец Асен, е провел публичен диспут в „Модерен театър" в
защита
на масонството, а търновският протосингел е
защитавал
тезата, че масоните са чеда на дявола.
Д-р Раев, като запознат с масоните, съзнателно е отстранил духовното влияние на Учителя Беинса Дуно от гр. В.Търново. А Учителя е бил представител на всички духовни сили на Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата, всички са платили скъпо. Бях свидетел на съдбата на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар.
към текста >>
21.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
Въпреки това обаче те не преставали да се интересуват от разгрома на нашествениците и заявявали, че “винаги са
защитавали
интересите на християнството и ще продължат това тежко тяхно задължение”.
“дълъг поход” на обединените европейски сили. Непосредствено след завършването на похода, балканските народи, и по-специално албанците под водачеството на Скендербег и черногорския войвода Стефан Черноевиц, започват организиране на нов поход срещу Турция. Същевременно византийският император, заинтересован от подновяването на похода, търси връзки с Венеция, Дубровник, с унгарските владетели и поляците, с босненците и др. за прогонването на османците от завзетите земи на полуострова. Венеция и Папската курия са били резервирани по отношение участието си в този нов военен поход.
Въпреки това обаче те не преставали да се интересуват от разгрома на нашествениците и заявявали, че “винаги са
защитавали
интересите на християнството и ще продължат това тежко тяхно задължение”.
В тази обстановка Владислав ІІІ Ягело свиква дър-жавния съвет, където се решава подновяването на воен-ните действия срещу османците. В противовес на това ре-шение Владислав изпраща на султана посланичество, което да уговори условия за дълготраен мир с Турция. Това става само десетина дни, след като полският държавен съвет е взел решение за ново нападение срещу османците. Изпращането на християнско посланичество се пази в пълна тайна. За него не споменават нищо западните и византийските историци.
към текста >>
22.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева
Тази негова дейност води началото си още от пребиваването му в Македония.20 С идването си във Варна той поема в свои ръце още по-енергично грижата за цялостната
защита
на българското население, преследвано от османци, гърци и гагаузи.20
След кратък престой в родното си село той се завръща обратно във Варна, където бива назначен на административна църковна служба във Варненската митрополия. Това е станало по инициатива на варненския гръцки владика Порфирий, който все още хранел симпатии към младия и енергичен свещеник, разчитайки че ще може с течение на времето да го спечели за фенерската кауза на църквата. Заемането на новата длъжност от отец Константин съвпада с раздвижването на тягостната атмосфера на българите във Варна и Варненско поради идването на руския вицеконсул Александър Викторович Рачински. Александър Викторович Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение.(VIII) Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински най-подчертано демонстрира своите симпатии към българите и става ярък защитник на българщината, като полага големи старания за охраняване интересите на онеправданите свои еднокръвни братя.
Тази негова дейност води началото си още от пребиваването му в Македония.20 С идването си във Варна той поема в свои ръце още по-енергично грижата за цялостната
защита
на българското население, преследвано от османци, гърци и гагаузи.20
16* А. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, издание на БАН, София, 1976 г. 20 *Възраждане на българщината във Варненско, спомени на свещ. К. Дъновски, сп. “Известие на Варненското археологическо дружество”, 1910 г., кн 4.
към текста >>
23.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в
защита
на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
Той се среща с Учителя и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ.
Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в
защита
на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди.
към текста >>
24.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Аз трябваше да се
защитавам
.
Аз тръгнах нагоре. Но съм объркала пътя и съм поела погрешна пътека. Отбих се в кръчмата и помолих кръчмаря да разреши на момчето да ме изпрати до първата пътека. - Не - каза той - аз ще Ви изпратя. Когато стигнахме до воденицата, на полето, той се нахвърли върху мене.
Аз трябваше да се
защитавам
.
Това ми струваше страшни усилия. Чувствах се не само измъчена, но и дълбоко унизена, оскърбена. Казах на Учителя. Други път, когато минавахме през Драгалевци, ние се отбивахме в кръчмата, пеехме песни. Сега Учителят каза:
към текста >>
25.
Съдържание
Ограждане и
защита
352
Търпение 299 Благодарност 301 Успех 306 Молитви и формули 311 Молитви от Учителя 330
Ограждане и
защита
352
Задачи и упражнения360 - Задача, дадена от Учителя 376 - Упражнения с музика 377 - Песни от Учителя, дадени с движения 377 - Упражнения на планината 379
към текста >>
26.
ЯСНОВИДСТВО
Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да
защитава
присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата.
Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят. За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити.
Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да
защитава
присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата.
След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива. Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството.
към текста >>
27.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито
защитавате
Дънов?
Пътувахме с влака за София. По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме.
След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито
защитавате
Дънов?
" - "Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете. Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза. След като тукашните лекари не можаха да ни помогнат, бяхме принудени да търсим помощ при най-големите професори - специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но отникъде помощ, отникъде надежда. Върнахме я, за да си умре при нас, тъй като положението й все повече и повече се влошаваше.
към текста >>
28.
ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА
Правило в живота си дръж, че всеки, който се старае да се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си няма нужда от подобна
защита
.
От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което й е в началото противно. Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Когато ти говори някой за Любов, питай го какво иска - дали кожуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлекат.
Правило в живота си дръж, че всеки, който се старае да се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си няма нужда от подобна
защита
.
Всеки, който се маже, знай, че иска да те подкопае; а всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. Всеки, който се дига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На хитър услуга не прави, а на зъл - дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито са. Срещате ли хора с извадени очи и отрязани ръце, избягвайте ги, на тях не може да се разчита.
към текста >>
29.
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се
защитавате
.
Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла й. Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание.
Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се
защитавате
.
Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, може да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. След ставане от сън По различно време и години Учителят даваше методи за вътрешна работа на ученика.
към текста >>
30.
ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА
ОГРАЖДАНЕ И
ЗАЩИТА
ОГРАЖДАНЕ И
ЗАЩИТА
Записки от беседите на Учителя На Земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински. Ето защо, когато срещнете непознат, внимавайте с кого имате работа. Вие трябва да можете да ги разпознавате. А за да можете да ги разпознавате, за това се иска знание.
към текста >>
31.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
И ако някой от приятелите много настояваше, Учителят му казваше: "Напиши, пък ела да ми го прочетеш." Но след като го прочиташе, Учителят казваше: "Истината няма нужда от
защита
!
Дори правеха опит да Го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха, поради липса на доказателства. Оставаше само мълвата да се носи и цапа умовете на тия, които й вярваха. Как се отнесе Учителят към тази мълва? - Мнозина от последователите изказваха желание да отговорят на клеветите във вестниците.
И ако някой от приятелите много настояваше, Учителят му казваше: "Напиши, пък ела да ми го прочетеш." Но след като го прочиташе, Учителят казваше: "Истината няма нужда от
защита
!
" Като чух тези думи, аз почувствах, че са от друг свят. Това бяха думи с много високо напрежение. По вътрешна сила те ми напомняха Христовите думи на кръста: "Господи, прости им, защото не знаят какво правят! " Елена Андреева
към текста >>
Моето учение, изложено в повече от пет печатни тома, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от
защита
.
Никому нищо не се налага. А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание.
Моето учение, изложено в повече от пет печатни тома, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от
защита
.
Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си, се дължат на атавистични причини, т.е. множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебаване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар и да са се явили при мене.
към текста >>
Беше създадена една организация "Родна
защита
", за да
защитава
България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни.
с влака за София, Учителят е свален на гара Шумен по нареждане на варненския и преславски владика Симеон и откаран в участъка. Годината 1927 е голяма за Братството. Беше построен салонът на Изгрева и през съборните дни Учителят даде "Пътят на ученика". Но тогава цялата общественост се настрои срещу Учителя. Някои решиха да преминат към действие.
Беше създадена една организация "Родна
защита
", за да
защитава
България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни.
Към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха, че е време да се справят и с дъновистите. Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се промъкват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят. Учителят разбира техните намерения и към 22.00 часа включва всички крушки в салона, пред салона и на поляната. Цяла нощ всичко наоколо е осветено.
към текста >>
Да не мислите, че аз съм слаб, че не мога да се
защитавам
.
Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България, няма друг човек, против когото да са се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Няма помия в този свят, която да може да ме опетни, защото зная начин как да се чистя.
Да не мислите, че аз съм слаб, че не мога да се
защитавам
.
Мога, но не с оръжие. Аз казвам: Имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защитавам. С мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят. И сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи, това са Божии закони.
към текста >>
Аз казвам: Имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се
защитавам
.
Откак съм в България, няма друг човек, против когото да са се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Няма помия в този свят, която да може да ме опетни, защото зная начин как да се чистя. Да не мислите, че аз съм слаб, че не мога да се защитавам. Мога, но не с оръжие.
Аз казвам: Имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се
защитавам
.
С мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят. И сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи, това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на Земята! Те казват: "Този човек е самозванец." Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мен, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях.
към текста >>
32.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Ако трябваше някой да Го
защитава
, Той би сложил един здрав смелчага до Себе си.
Така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек. Ако е бил друг, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя, но това зависи от характера на човека. И накрая зависи от Учителя.
Ако трябваше някой да Го
защитава
, Той би сложил един здрав смелчага до Себе си.
А по това време целият Изгрев се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обяд около салона. А може би Учителят е подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие Учителя с юмруци по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. След уточняване, се разбира кой е побойникът - рожденият брат на ротния командир на Гради Минчев.
към текста >>
33.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
А тате беше авторитетен човек и елитът на града го
защитава
, но без да знае кметът, предава се оплакване от свещеника и го уволняват.
Приятелите в Айтос също ходеха редовно на първа черква, но попът започнал след служба да държи сказки против Учителя с такъв лош език, с такива хули и клевети, проклятия, че на приятелите им ставаше горещо, като че ходеха по жарава. Баща ми Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попът не преставаше да хули. Свещениците против Братството пишат: "Те се събират голи, проклятие над децата им, проклятие." Шестнадесет години е носена тази борба с Братството без да реагират нашите хора. Баща ми го уволняват като фелдшер, защото попът го наклеветява.
А тате беше авторитетен човек и елитът на града го
защитава
, но без да знае кметът, предава се оплакване от свещеника и го уволняват.
И ние сме толкова деца, а тате остава без работа. Брат Сапунов кипи. Той е от типа на Тарас Булба. Не търпи неправди и лъжи. Воювал е на Шипка при Освобождението.
към текста >>
34.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Днес в България има дружества за тяхната
защита
, но те
защитават
предимно месоядни животни и бездомни кучета.
" Този закон е валиден, както за отделните хора, така и за обществата и народите. Изсичането на горите в България отрежда тежка участ не само за сегашното, но и за бъдещите поколения. Това е една грешка, която не може лесно да се поправи, с която се обрича на бедност целият български народ за десетилетия напред. И това ще се провери в бъдеще! Не е по-различно и отношението ни към животните.
Днес в България има дружества за тяхната
защита
, но те
защитават
предимно месоядни животни и бездомни кучета.
Ако влезем в една кланица, където стотици животни се превръщат в колбаси или отидем в гора, където ловни хайки ги преследват и убиват, ще видим, че животните там нямат защита. Когато домашните и диви животни живеят при нормални условия, те са проводници на жизнени сили и лечебна енергия, която е необходима за хората. Когато човек контактува с тях, се зарежда с жизнена енергия и се лекува. Животните приемат отрицателната енергия и я неутрализират, а човек приема от тях тази жизнена енергия. Вие не можете да се лекувате в близост до кланица или в гора, където ловците преследват и убиват животните, но ако влезете в една вековна гора, в която спокойно живеят различни животни, ще намерите покой и ще можете да се лекувате.
към текста >>
Ако влезем в една кланица, където стотици животни се превръщат в колбаси или отидем в гора, където ловни хайки ги преследват и убиват, ще видим, че животните там нямат
защита
.
Изсичането на горите в България отрежда тежка участ не само за сегашното, но и за бъдещите поколения. Това е една грешка, която не може лесно да се поправи, с която се обрича на бедност целият български народ за десетилетия напред. И това ще се провери в бъдеще! Не е по-различно и отношението ни към животните. Днес в България има дружества за тяхната защита, но те защитават предимно месоядни животни и бездомни кучета.
Ако влезем в една кланица, където стотици животни се превръщат в колбаси или отидем в гора, където ловни хайки ги преследват и убиват, ще видим, че животните там нямат
защита
.
Когато домашните и диви животни живеят при нормални условия, те са проводници на жизнени сили и лечебна енергия, която е необходима за хората. Когато човек контактува с тях, се зарежда с жизнена енергия и се лекува. Животните приемат отрицателната енергия и я неутрализират, а човек приема от тях тази жизнена енергия. Вие не можете да се лекувате в близост до кланица или в гора, където ловците преследват и убиват животните, но ако влезете в една вековна гора, в която спокойно живеят различни животни, ще намерите покой и ще можете да се лекувате. Като не разбират истинското предназначение на животните, хората са започнали да ги убиват, за да ядат месото им, обаче избиването на животните нарушава енергийния баланс в природата и положението на хората става по- тежко.
към текста >>
35.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет,
защитава
дипломна работа “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г.
5 Във Варна Петър Дънов завършва Петокласната мъжка гимназия (1879-1884), в Свищов - Американското методистко училище (1884-1886), а учителства в с. Хотанца, Русенско, от есента на 1887 до лятото на 1888 г. 6 Петър Дънов заминава за Съединените американски щати през август 1888 г., записва се студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр. Медисън, щат Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г.
се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет,
защитава
дипломна работа “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г.
Една година посещава редовно занятията и в Медицинския факултет на Бостънския университет.
към текста >>
36.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Остави Истината да те
защитава
.
Учителя изнася следния закон: Умния човек затварят само заради Истината. Само за Истината мога да подложа гърба си. Нека бият. Като те бият за Истината, ще мълчиш.
Остави Истината да те
защитава
.
Онзи, който днес те е ударил три пъти, след години ще бъде твой приятел. Но кога? Когато ти премълчиш заради Истината. Тогава той ще дойде при теб и ще ти каже: “Извини, аз направих голяма грешка по отношение на теб. Но заради това отсега вече съм твой приятел.”
към текста >>
37.
ЛЮБОВТА КАТО СИЛА
Всички онези, които са възприели Истината и искат да
защитават
Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва.
Любовта като сила в по-високата си степен се изразява като Любов към цялото човечество. Ала и тук имаме ред преходни степени. Когато Любовта към човечеството дойде до своя висш разцвет, тогава човек идва до идеята за братство между човеците. Висшата проява на Любовта като сила Учителя определя така: Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея.
Всички онези, които са възприели Истината и искат да
защитават
Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва.
към текста >>
38.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Комунистите не
защитават
богатите, но бедните.
Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот, а богомилството е учение на разумния духовен живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството.
Комунистите не
защитават
богатите, но бедните.
А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите. Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона.
към текста >>
39.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично
защитава
.
И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си. Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки... Новозаветният човек живее с възгледите на Новия Завет.
Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично
защитава
.
Обича сам да участвува в богослужението и сам вдъхновено да проповядва, което често го води до опасно духовно тщестлавие, отдалечаващо го от смирението и пътят към праведния... Праведният живее с новото време. Обича правовия ред и го защитава. Склонен е да помага на другите и се стреми към почит и уважение. Неудачите и противоречията го наскърбяват и накърняват достойнството му.
към текста >>
Обича правовия ред и го
защитава
.
Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки... Новозаветният човек живее с възгледите на Новия Завет. Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично защитава. Обича сам да участвува в богослужението и сам вдъхновено да проповядва, което често го води до опасно духовно тщестлавие, отдалечаващо го от смирението и пътят към праведния... Праведният живее с новото време.
Обича правовия ред и го
защитава
.
Склонен е да помага на другите и се стреми към почит и уважение. Неудачите и противоречията го наскърбяват и накърняват достойнството му. Тъй като се е издигнал до най-високия връх на личния живот, той е болезнено чувствителен към обходата на другите и за всичко, което върши очаква признание. Праведният постоянно живее във вътрешно напрежение и лесно го обладава недоволството и отчаянието. В духовния си мир той усеща по-дълбока вътрешна интимност и по-сакрално чувство към религията...
към текста >>
40.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Ето защо, той не се
защитава
.
Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на любовта, човекът на истината. Той стои над всички условия. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели.
Ето защо, той не се
защитава
.
Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за правата си. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадство, и обвинения. Защото най-ценното у човека това е неговият характер. Човекът непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само, когато мине през този огън и устои на всичко, ще придобие ценен, устойчив, и непоколебим характер.
към текста >>
41.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
Често хората постъпват като Петра: вадят нож и
защитават
Истината.
" Две хиляди години вече как евреите носят последствията на своята грешка. Ще кажете, може би, че евреите са били големи грешници, понеже на познали Христа и са го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа.
Често хората постъпват като Петра: вадят нож и
защитават
Истината.
Истината с нож не се защитава. При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а удари с ножа си един от войниците и отсече ухото му. Каква война е тази, в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си? Христос каза на Петра: „Тури ножа в ножницата си! Който нож вади, от нож умира".
към текста >>
Истината с нож не се
защитава
.
Две хиляди години вече как евреите носят последствията на своята грешка. Ще кажете, може би, че евреите са били големи грешници, понеже на познали Христа и са го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. Често хората постъпват като Петра: вадят нож и защитават Истината.
Истината с нож не се
защитава
.
При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а удари с ножа си един от войниците и отсече ухото му. Каква война е тази, в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си? Христос каза на Петра: „Тури ножа в ножницата си! Който нож вади, от нож умира". Действително, с един нож или с много ножове, война не става.
към текста >>
42.
Единадесета част
Ако се съдим според човешките закони, моите довереници, които ще ме
защитават
на основание на Библията, ще кажат, че вие, "православните", сте еретици.
И казва Христос: "Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите." Ако нашето сърце не може да се трогне от страданията, през които преминава съвременното човечество; ако нашата мисъл не може да се развълнува от мислите, които го съсипват, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали и са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е, че той е еретик. А православната и католическата църква не са ли отцепници в светлината на еврейската църква? Да допуснем сега, че аз съм един еретик.
Ако се съдим според човешките закони, моите довереници, които ще ме
защитават
на основание на Библията, ще кажат, че вие, "православните", сте еретици.
Ние трябва да бъдем последователни. Но казвате, че православието е право, а аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства не може. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Всяко учение трябва да се постави на "краката си". Само едно Божествено учение може да завладее света, а лъжовните учения са преходни... Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което аз засаждам, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат?
към текста >>
43.
72. МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА
Но ето ние въпреки хилядите наши беззакония, въпреки нетърпимите наши нечисти дела, ние, непослушните Твои деца, като се уповаваме на Твоята Безгранична Любов, идем при Теб и Ти се молим от душа: вземи ни Ти още от тази минута под Своя
защита
, поведи ни по стъпките Си и нека отсега всяко наше слово от Теб да изхожда, нека всяко наше дело под Твоя диктовка и в Твое Име да бъде!
Ние Ти се молим, Боже: дари ни нужната душевна светлина, просвети нашия ум и нека той да бъде винаги схватлив и проницателен по всичките линии на живота! Ние Ти се молим, Боже: научи ни как непрестанно да работим, да бдим, да готвим себе си за работата, която има да извършваме тук на Земята. Дай ни нужната свобода, та да можем да разкрием, да обединим душите си с тия, които Ти Си повикал на работа и посочил нам да ни бъдат спътници в живота. Та дано по този начин да можем да създадем нужните условия за предстоящото Дело Велико. Ето ний благодарение на нашата слабост, на нашата неопитност, не преставаме да спъваме сами себе си, да спъваме и нашите ближни.
Но ето ние въпреки хилядите наши беззакония, въпреки нетърпимите наши нечисти дела, ние, непослушните Твои деца, като се уповаваме на Твоята Безгранична Любов, идем при Теб и Ти се молим от душа: вземи ни Ти още от тази минута под Своя
защита
, поведи ни по стъпките Си и нека отсега всяко наше слово от Теб да изхожда, нека всяко наше дело под Твоя диктовка и в Твое Име да бъде!
Дарувай ни нам и нашите братя и сестри, които Ти Си повикал на работа тука: здраве, търпение, кротост, смирение, послушание и всичко потребно и накрай, като Ти поднасяме нашата благодарност, просим Ти: дари ни с Любовта Си, с истинската Си Любов! Амин Сливен, 09.06.1915
към текста >>
НАГОРЕ