Търсене в текстове за 'Защита'

Галилей Величков (1911-1985)

Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37.
Истинската работа 32. Отворените уши и песните от невидимата Школа 33. Съдба от Небето 34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35. Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38. Рибарската мрежа на Черната ложа 39. Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова 40. На “Изгрева” няма примадони – има ученици 41. Паневримтия в Невидимия свят.
към текста >>

2. 2_18 Кой управлява света?

Галилей Величков (1911-1985)

Истината не се защитава, тя само се проявява.
Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа. Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява. Проявената Истина, това е Словото Божие. Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие? " Иван Антонов кимнал с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина! " И си тръгнал. Написал остра статия и направил онзи автор на пух и прах.
към текста >>

3. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Галилей Величков (1911-1985)

Паша се защитаваше така - че е работила при Учителя и че Му е чела всяка беседа.
Но това не е по указание на Учителя, а резултат на свободната редакция на Паша. Всеки може да сравни и да направи извод. 6. В следващия етап, Паша започва много свободно да редактира Словото на Учителя. От 1945 до 1950 година излизат към петдесет томчета, които са свободно редактирани от Паша. Ние, съвременниците на Школата, не бяхме съгласни с това. Паша се защитаваше така - че е работила при Учителя и че Му е чела всяка беседа. Това е така. Но се разбра и друго. Винаги е присъствувала, дори за броени минути, и някоя друга сестра и е виждала по израза на лицето на Учителя, че Той изобщо не е съгласен и не одобрява такова редактиране. Но Той мълчи. Оставя ги свободни.
към текста >>

4. 2_50 Учителят

Остави Истината да те защитава.
Знаеше, че за всяко нещо има време. Умееше да изчаква това време. Много хули изсипа светът към Него и много клевети. Той обаче остана тих и спокоен и никога не излезе да се защити, нито да спори. "Като те бият за Истината, ще мълчиш. Остави Истината да те защитава. Търпението е велика наука. Само любещият е търпелив. Само разумният е търпелив". "Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш! " Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима.
към текста >>

5. 3_16 Георги Куртев

Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават.
Учителят бе крайно недоволен от това положение. И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя. Споменавам нарочно думата "изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие. Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: "Да не се коригира Божественото! " Те ми бяха най-голямата опора. Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават. Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината. Беше сам, остарял. Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден". След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка. Влезнах в нея и усетих нещо особено, една духовна атмосфера.
към текста >>

6. 3_23 Окултната музика на Учителя

"Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си.
Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика. Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство. Това само принципиално е така. Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи. Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство . "Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си. И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък.
към текста >>

7. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Аз да се защитавам със синята песнарка, за да ме сразят окончателно, а Кирил да защитава оригинала, за да го възвеличават.
За доказателство представях към всяка една песен оригинала, взет като лист от папката или от тетрадката. Забележете, че вече никой не възразяваше срещу оригинала, сверяваха песните на Кирил с оригинала и след като изслушваха от мен обяснението, обръщаха се към Кирил и той отстъпваше. Да, той отстъпваше, нямаше какво да прави. Не можеше да упорствува срещу оригинала, макар че в комисията влизаха негови верни приятели. Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата. Аз да се защитавам със синята песнарка, за да ме сразят окончателно, а Кирил да защитава оригинала, за да го възвеличават. Дори когато сега той отстъпваше пред оригинала, те изпитваха повече уважение към него, отколкото към мен. Беше потресающа картина. Те виждаха, че той не е прав, но му съчувствуваха и вътрешно го подкрепяха, а мен - която бях права - мен ме ненавиждаха и ме мразеха. Е, как ще си обясните това? Нали говорим за Истината?
към текста >>

8. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

"Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му.
"Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му. Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите. От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов. Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам. Музикантите не можеха да възприемат, че през време на Учителя е могло да се даде съвсем друг нотен текст на песните и мелодиите, защото смятаха, че всичко, което се вършеше на "Изгрева", се вършеше с Негово знание и разрешение. Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил.
към текста >>

И което е най-интересното - при приемането на всяка песен аз докладвах и подкрепях с оригинал и се получаваха за най-голяма изненада много, много възражения, не срещу оригинала, а срещу мен и се защитаваше каузата на Кирил.
Аз бях само един човек, който бе получил задача от Учителя да намеря грешките на Кирил и да ги изправя. Работих в името на тази Истина - да не се коригира Божественото, а всички други неща отиваха на заден план. Дали на някого ще му хареса или няма да ми приказва с години,това бе за мен без значение. Или ще злослови по мой адрес с лъжи и измислици, както стана впоследствие. Та приемането на песните от членовете на комисията бе труден и мъчителен процес в тяхното съзнание. И което е най-интересното - при приемането на всяка песен аз докладвах и подкрепях с оригинал и се получаваха за най-голяма изненада много, много възражения, не срещу оригинала, а срещу мен и се защитаваше каузата на Кирил. Накрая аз ги питах: "Вие срещу кого сте - срещу мен или срещу Учителя? Ако сте срещу мен - добре. Но ако сте срещу Учителя, какво търсите тук, на "Изгрева", в тази Школа и в тази комисия? Ето ви оригинала и решавайте! Това оригиналът ли е или не е?
към текста >>

Той дръпна едно строго слово в защита на оригинала.
Ами сега? Георги скочи, за пръв път го виждах такъв. Беше дълбоко възмутен срещу всичко това. Та той се гордееше години наред с това, че тази песен е дадена в негово присъствие. И той я знаеше така, както бе по оригинала, а не както я бяха изменили приятелите през онези десет години на неговото отсъствие от "Изгрева". Той дръпна едно строго слово в защита на оригинала. Подкрепи ме в този случай, макар че досега при всички случаи подкрепяше Кирил. Аз им казах да почакат десет минути, докато донеса оригинала. Моята барака се намираше на 60 метра и аз се запътих към нея. Те останаха да се карат. Всички срещу Томалевски и Томалевски срещу всички.
към текста >>

Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело.
Моята барака се намираше на 60 метра и аз се запътих към нея. Те останаха да се карат. Всички срещу Томалевски и Томалевски срещу всички. Докато се караха, аз изтичах у дома. Търся, търся - няма го. Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело. Ти ме изпрати за тази работа. Помогни ми да го защитя докрай! " Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея!
към текста >>

9. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си.
Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила благодарение на Учителя. Отивам веднъж при Учителя и чувам как Той хока и се караше със силен глас на Савка. Застанала съм на прага, вратата е отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя. Не мога да се повърна, а стоя и слушам, и гледам. Учителят й се караше за Кръстю - че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя. А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си. Аз стоя на прага, слушам и гледам. Учителят ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика. А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено. Савка вика и в нея нещо се противопоставя - да не би да се изтръгне от нея нещо, на което тя държи. Онова нещо в нея, се е вкопчило и не иска да излезе от нея.
към текста >>

А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено.
Не мога да се повърна, а стоя и слушам, и гледам. Учителят й се караше за Кръстю - че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя. А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си. Аз стоя на прага, слушам и гледам. Учителят ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика. А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено. Савка вика и в нея нещо се противопоставя - да не би да се изтръгне от нея нещо, на което тя държи. Онова нещо в нея, се е вкопчило и не иска да излезе от нея. Учителят продължава да вика. Накрая Савка изкрещя със силен глас, това, което беше у нея, това, което държеше у себе си, се изскубна, изтръгна се, излетя като вихър от нея, мина през отворения прозорец на Учителя и излезе навън в пространството. Савка се свлече на земята.
към текста >>

10. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт.
Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра.
към текста >>

11. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита!
А тези нападки идваха от обществеността, от политически партии, от журналисти, писатели, църква и държавни служители. Нападките бяха отвсякъде. Той възпираше приятелите и казваше: "Не, не, не! " Може би ще срещнете единични случаи, но те бяха в първите години на Школата. В по-късните години Учителят не даваше на приятелите да излизат срещу нападките явно във вестниците. Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита! " Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата.
към текста >>

Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита.
Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас. Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи. Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от Небето." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от Небето специално за нас като задачи. Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя.
към текста >>

12. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Навремето Величко Гръблашев в своята защита на Учителя искаше да докаже, че Великото Бяло Братство е имало две главни Окултни Школи на земята.
Учителят е дал песни на санскритски език. Това е един стар език, чрез който Великите Учители са свалили Божествени Истини през време на инволюционния период. Но Учителят ги предаде, свали песните и им даде тласък нагоре, за да завършат своя еволюционен цикъл. Ние ги пеехме, а и вие ще ги пеете, ако сте последователи на това Учение и сте в тази Школа. Разбрахме се, че Школата е със свои вътрешни измерения, параметри и свое поле. Навремето Величко Гръблашев в своята защита на Учителя искаше да докаже, че Великото Бяло Братство е имало две главни Окултни Школи на земята. Едната - западна Школа, а другата- източна Школа. Това не е вярно. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в София - в страна България. Неин Учител е Великият Учител Беинса Дуно. А че на изток и на запад има Школи - това са човешки изобретения.
към текста >>

13. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Дано умът, сърцето и волята ви са на място и защитавате българската кауза, за да станете съработници на Бога.
Ние, техните синове, също проверихме, колко струват Кобургите. Затова бащи и синове гласувахме на референдума за република. А вие имате право да проверите това по два начина: или чрез послушание към нашите опитности и думите на Учителя, или да проверите колко струва вашето вироглавство. Ние проверихме всичко с главите си, чрез ръцете си и чрез гърбовете си, преминахме през няколко поколения българи и доживяхме да го опишем така, както е. А вие ще си прецените сами с умовете си, които носите в българските си глави. Дано умът, сърцето и волята ви са на място и защитавате българската кауза, за да станете съработници на Бога.
към текста >>

14. 5_50 Отклонението

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше.
А ние сме длъжни да им се противопоставим с истината. "Глава на твоето слово е Истината! " До 1937 година Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и според мен по този начин Той го отстрани оттук, като му съдействува да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Бертоли, когато тръгна за Париж, беше с Михаил Иванов и го защитаваше. Аз се спречках с Бертоли, защото бях го виждал в друга светлина, а той ми каза: "Вие му завиждате! " Бертоли отиде в Париж, за да издаде на френски книгата "Учителят", за което му бяха осигурени и пари за издаване, и средства за преживяване. Но там той се сблъска с Михаил, много добре разбра какъв е, но не направи нищо, а парите се похарчиха. Освен това, тук наши доброжелатели му помогнаха със съвети да не издава книгата. Когато се върна отново в София, той дойде лично да се извини пред мене и заяви, че ще се коригира.
към текста >>

15. 5_57 Кой спаси българските евреи?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита.
Забележк а на редактора: След промените от 10 ноември 1989 година, чрез личности, в България излязоха и започнаха да се проявяват други сили, които искаха да задвижат някои обществени събития. Всички без изключение започнаха да се надпреварват и да изтъкват, че те били тези представители, които са спасили евреите. Това бе една голяма, предварително скроена, изтъкната и изписана лъжа, за да се заблуди този народ. Затова ние изнасяме цялата тази история. И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността. Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита. От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ. На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев. Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт. На откриването, в списъка на държавите, залазили живота на евреите, името на България не бе споменато. В Европа само България и Дания запазиха евреите.
към текста >>

От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ.
Всички без изключение започнаха да се надпреварват и да изтъкват, че те били тези представители, които са спасили евреите. Това бе една голяма, предварително скроена, изтъкната и изписана лъжа, за да се заблуди този народ. Затова ние изнасяме цялата тази история. И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността. Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита. От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ. На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев. Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт. На откриването, в списъка на държавите, залазили живота на евреите, името на България не бе споменато. В Европа само България и Дания запазиха евреите. Президентът Желев напусна тържеството и по този повод бе издадена декларация.
към текста >>

Дори още на Парижката мирна конференция през 1946-1947 година, САЩ, заедно с другите три страни-победителки: Англия, франция, СССР, подписаха клауза спрямо бившите германски съюзници и в защита на евреите.
Вицепрезидентът но САЩ Ал Гор поднесе своите извинения и българската делегация присъствува на тържествата. На официалната церемония, президентът на САЩ Бил Клинтън спомена имената на Дания и България, спасили евреите. Какво излезе накрая? Тук, в България, управниците на този народ не признават заслугите на Учителя за спасяването на евреите. По същия начин светът отвън не ги признава за представители на този народ и не ги зачита. Дори още на Парижката мирна конференция през 1946-1947 година, САЩ, заедно с другите три страни-победителки: Англия, франция, СССР, подписаха клауза спрямо бившите германски съюзници и в защита на евреите. Тогава името на България също не бе вписано, макар че имаше изрично допълнение, че тя е спасила еврейската общност. Нещата се повтарят и сега. Учителят бе казал: Каквото е отношението на българите към Мене, такова ще бъде отношението на света към тях". Това се изпълни!
към текста >>

16. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава.
Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя. Но това зависи от характера на човека. И накрая - зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава. А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ

Защитата 156.
Спиритизмът на първите ученици от Школата 151. Отцепниците 152. Те не знаят срещу кого воюват 153. Магдалена се продава на поповете 154. Нападение и отстъпление 155. Защитата 156. Индус посещава Изгрева 157. Откупване 158. “Всемирна летопис” 159. Протокол 160. Арест в полицията 161.
към текста >>

18. 81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

Учителят го е приел и аз съм бил винаги в защита на Паша.
Дори когато говориш ще поразтеглиш един израз, друг път ще го кажеш с друг тон. Но имаше млади братя от братството, които не искаха да се правят редакции на беседите и бяха срещу редакцията на Паша. Аз не съм съгласен с тях, защото тя ги редактираше още по времето на Учителя. А ние бяхме виждали как Паша чете беседите на Учителя. Значи Учителят одобряваше нейното редактиране. Учителят го е приел и аз съм бил винаги в защита на Паша. Може да има малки различия, но стилът е запазен. Паша беше абсолютно честен човек и предана на делото. Но ето сега един млад брат ни поднася две томчета „Трите живота", първо издание от 1922 г. и второ издание на същото томче от 1942 г. Питаме кое е оригинала на Учителя, защото има големи различия във второто издание.
към текста >>

За моя защита ще ви разкажа един случай: в първите години когато отивахме на ул.
А сестра Мария Тодорова, която е до мен отсича с едно изречение: „Паша обичаше да прави литературни обработки на Словото на Учителя." И дава пример как колкото пъти е влезнала при Учителя е виждала Учителя да стои на стола, но израза Му е съвсем друг и не винаги е бил доволен от това, което Паша чете. Но понеже е нямало друг кой да работи Той приемал нея. А има и други случаи, които е наблюдавала сестра Мария, но тя ще си ги разкаже отделно. Така според сестра Мария моята теза е отхвърлена. Но тогава нещата бяха така. За моя защита ще ви разкажа един случай: в първите години когато отивахме на ул. „Опълченска" 66 да обядваме, един ден Учителят ни извика трима млади братя: мен - Борис, Георги Радев и Константин Константинов. Ние бяхме вече студенти. Учителят каза: „Ето ви по една беседа на пишеща машина. Прегледайте я и как бихте я предали тази беседа? " Прегледахме я вкъщи, всеки работи и след три дни занасяме на Учителя беседата прегледана от нас, редактирана от нас и написана на пишеща машина.
към текста >>

По този въпрос винаги съм бил в защита на Паша.
Аз направих един опит. На тези, които протестираха най-много дадох беседи нередактирани и казах: „Редактирайте тези беседи, за да видим какво ще направите." Опитите излезнаха абсолютно несполучливи. Те не можаха нищо да направят. Казах им: „Ето какво сте направили." Отворих им очите. И Паша остана да редактира беседите както ние сме ги издавали досега. По този въпрос винаги съм бил в защита на Паша. Тя работи съвестно, преумори се и си изгуби дори зрението. Според мене работата на Паша беше образцова както по времето на Учителя така и след Неговото заминаване. Но ето сега пред мен стои един млад брат и ми поднася различни издания и иска от мене да му намеря в две различни страници от двете различни издания един и същи израз от редакцията на Паша. Няма и не мога да намеря. Той ми показва оригинална разчетена беседа по времето на Учителя и след това ми показва отпечатана беседа.
към текста >>

19. 103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?

в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов.
„Леге" на протестантите. Там е пренощувал, там е имало легла за проходящи техни хора. Но понеже те са го познавали като техен човек, са го приемали с охота. Така че връзките с евангелистите не са скъсани, но Той тръгва по свой път. Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г. в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник.
към текста >>

Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя?
Там е пренощувал, там е имало легла за проходящи техни хора. Но понеже те са го познавали като техен човек, са го приемали с охота. Така че връзките с евангелистите не са скъсани, но Той тръгва по свой път. Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г. в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени.
към текста >>

20. 154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ

Бошков Го гледа и не може да повярва, как така ще отстъпи, когато той е в атака и защитава Учителя?
Униформен, български офицер. Тогава офицерите ходеха точно по този начин. С излъскани ботуши, които светеха като джам и прашинка няма по него. Целият е излъскан и свети на слънцето. Учителят го изслушва и му казва: „Ти сега отстъпи най-малко 50 км от предната позиция". Бошков Го гледа и не може да повярва, как така ще отстъпи, когато той е в атака и защитава Учителя? И то с реч и със сабля. Мерките за света са различни за нас обикновените хора. А за онези, които знаят истинската им стойност нещата имат друго значение.
към текста >>

21. 155. ЗАЩИТАТА

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

155. ЗАЩИТАТА Полковник Бошков пътува с влака от Велико Търново за София.
155. ЗАЩИТАТА Полковник Бошков пътува с влака от Велико Търново за София. Имал работа там непременно иска да се срещне с Учителя. Във влака пътуват още двама човека от Братството. Единият е бил Петър Камбуров и друг един брат с дълги руси коси - Христо Дързев. Намерили са се във влака и Бошков се преместил в тяхното купе, за да си говорят. А Бошков е във военна униформа.
към текста >>

Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината!
Накрая Бошков не изтърпява, изважда си пистолета, насочва го към тях и ги предупреждава, че ако още една дума проговорят за Петър Дънов, ще ги изхвърли през прозореца като ги накара сами да скочат през него. Онези се стресват и го гледат уплашено. Бошков си прибира пистолета в кобура и им казва: „Вие знаете ли, че аз имах болна дъщеря и ходих по цяла Европа при много лекари и накрая само Петър Дънов ми помогна, за да оздравее дъщеря ми. Сега разбирате ли защо искам да ви изхвърля? " Те млъкнали и след това тихичко, тихичко напуснали купето. Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината! Истината сама се защитава, защото на нея се крепи животът". Този път Бошков е изненадан, защото с никого не е споделил този случай във влака. Следващата неделя сутринта рано, в 4 часа Бошков става и тръгва по тъмно на Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Този път се облича цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Офицерите бяха оформени в едно офицерско съсловие със свои права и задължения.
към текста >>

Истината сама се защитава, защото на нея се крепи животът".
Онези се стресват и го гледат уплашено. Бошков си прибира пистолета в кобура и им казва: „Вие знаете ли, че аз имах болна дъщеря и ходих по цяла Европа при много лекари и накрая само Петър Дънов ми помогна, за да оздравее дъщеря ми. Сега разбирате ли защо искам да ви изхвърля? " Те млъкнали и след това тихичко, тихичко напуснали купето. Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината! Истината сама се защитава, защото на нея се крепи животът". Този път Бошков е изненадан, защото с никого не е споделил този случай във влака. Следващата неделя сутринта рано, в 4 часа Бошков става и тръгва по тъмно на Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Този път се облича цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Офицерите бяха оформени в едно офицерско съсловие със свои права и задължения. Те се различаваха от обикновените граждани по всичко.
към текста >>

22. 159. ПРОТОКОЛ

Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита.
Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват при Мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

23. 163. ПОДПАЛВАЧИТЕ

Беше се създала една организация „Родна защита", за да защитава България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни.
Годината е 1927. Тази година е голяма за Братството. Беше построен салона на Изгрева и през съборните дни Учителят даде „Пътят на ученика". Но тогава цялата общественост се настрои срещу Учителя. Някои решиха да преминат към действие. Беше се създала една организация „Родна защита", за да защитава България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни. Но и към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха че е време да се справят и с дъновистите. Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се присламчват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят. Учителят към 10 часа вечерта отива и запалва всички крушки в салона, пред салона и на поляната. Цяла нощ осветлението свети и осветява всичко наоколо.
към текста >>

24. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Ние, учениците от Школата също имаме право на защита.
Те са философи, но Учението на Учителя не разбират. И добре, че е така. Те са ученици на Духа на Заблуждението. Но ще дойдат обаче в бъдеще хора готови от цялото човечество, те ще дадат правото на Учителя, ще оценят Неговото Дело, което е Дело Божие. Това ще бъдат учениците на Духа на Истината. Ние, учениците от Школата също имаме право на защита. Срещу лъжата има само едно средство: да се издигне Истината. И това ние направихме. Имаше още живи участници и свидетели, които бяха при нозете на Учителя в последните Му дни и те знаят как стоят нещата. Тогава онези лекари, които бяха в последните дни около Учителя, решиха да защитят Учителя и да обявят Истината. Събраха се и всеки един от тях написа декларация и описаха последните дни на Учителя така както всеки един от тях е видял като е присъствувал.
към текста >>

25. 69. РУСКИТЕ ВОЙСКИ

После вече няма." Учителят е малко ядосан и казва: „Но ако ме излъжат, и те и който ги защитава ще има да видят." Наистина те излъгаха и го взеха още няколко пъти.
Един ден поискаха от Учителя да им отпусне салона да си дадат забава, като обещаха, че друг път няма да искат салона. Изпращат сестрата при Учителя да го пита, а денят беше събота. В събота Учителят никого не приема. Но сестрата е настойчива. Казва: „Учителю, те само за един път го искат. После вече няма." Учителят е малко ядосан и казва: „Но ако ме излъжат, и те и който ги защитава ще има да видят." Наистина те излъгаха и го взеха още няколко пъти. А в онази събота Учителят не приемаше, защото беше ден за Господа. И така дойдоха в деня на Господа да вземат салона. Взеха го. Дойде време, че го разрушиха същите тези хора. Е, ще дойде време и да отговарят за това.
към текста >>

26. 126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

А това са думите на защитата от обвинението.
„На човек, на който не може да се заплати духовно, заплаща му се физически, материално. Когато казва: „Аз направих това и очаква духовна, заплата, казват му, нали ви се заплати! " Учителят изнасяше закони и правила на Божественото Учение, даваше методи за приложение, но оставяше учениците сами да прилагат знанието. Дойде някой ученик, оплаква се от другиго, говори срещу него, Учителят не му казва мнението Си, но като дойде другият ученик, Учителят от свое име предава думите на първият ученик. Каквото отговори ученикът, който е нападнат, това Учителят пък предава на първият ученик. А това са думите на защитата от обвинението. Но това не е Неговото мислене. Тъй Учителят оставяше учениците да се учат. А Словото на Учителя за тях остана Висок Идеал, недосегаем за днешния човек. Днес ученикът е в началото си на своето прохождане.
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Защитата -101 86.
Генчо яде череши на тъмно - 96 81. Васко Искренов - 97 82. Начо Петров - 98 83. Олга Славчева (-1967) -100 84. Взимане-даване -100 85. Защитата -101 86. Испанската болест -101 87. Раницата -102 88. Стихове от Олга Славчева -103 89. Слово за Олга Славчева -105 90. Паша Теодорова.
към текста >>

28. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

А Иван Радославов го защитаваше.
Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя. Та те двамата на млади години сядат в една бирария „Батемберг" до черквата „Св. Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира. След като го бяха изиграли и след като бе разрушен и разпродаден братския салон на „Оборище" 14, който Братството построи, той се пренесе на Изгрева в една барака като остана непрекъснато в недоимък.
към текста >>

Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година.
Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това? " Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал. В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро. Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година. Той издаде още няколко книжки и статии в защита на учението като „Не съдете" през 1917 г. Но въпреки това не му се вмениха в правда и когато наруши Божествения закон, той трябваше да плати и заплати така както каза Учителят. А ние бяхме свидетели, че това стана така. Замина си в мизерия изоставен от всички. Никой не го посети, никой не се погрижи за него.
към текста >>

Той издаде още няколко книжки и статии в защита на учението като „Не съдете" през 1917 г.
" Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал. В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро. Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година. Той издаде още няколко книжки и статии в защита на учението като „Не съдете" през 1917 г. Но въпреки това не му се вмениха в правда и когато наруши Божествения закон, той трябваше да плати и заплати така както каза Учителят. А ние бяхме свидетели, че това стана така. Замина си в мизерия изоставен от всички. Никой не го посети, никой не се погрижи за него. Хайде де, кажете ми сега защо това се случи?
към текста >>

29. 82. НАЧО ПЕТРОВ

А да знаете как разпалено, стигащо до ярост Начо Петров размахваше ръце и защитаваше Учителя и Делото Му.
А пък останалите сметнаха, че точно Начо Петров не е подходящ в случая, защото е бил бивш политик, а сега е много остър и безкомпромисен. Но Начо Петров знаеше за това решение на Учителя и затова смяташе, че той е онзи, който може да оправи Братството след заминаването на Учителя. А как го оправи то аз ви разказах и вие вече знаете какво означава „гнева на кротките". Тука прилагам едно негово писмо написано собственоръчно от Начо Петров до Братския съвет във връзка с един друг брат, който също смяташе, че той е онзи, който е поставен от Учителя да управлява Братството. Това е Симеон Симеонов и тук Начо Петров се противопоставя на едно изказване на Симеон за Учителя, който постави в смут Братството и щеше да му нанесе вреда. А да знаете как разпалено, стигащо до ярост Начо Петров размахваше ръце и защитаваше Учителя и Делото Му. Като че ли вулкан излизаше от него и все не му достигаше време да изкаже това, което имаше да каже за Учителя и Делото Му. Брат Начо Петров мир и светлина на душата ти и друг път се пази от „гнева на кротките". Едно мнение на брат Начо Петров до Братския съвет До Братския съвет на Общество Бяло братство. Тук Прочетено пред братския съвет на 16.Х. 1951 г.
към текста >>

30. 85. ЗАЩИТАТА

85. ЗАЩИТАТА Олга Славчева не се отказала и решила да си намери учител като начинаеща поетеса.
85. ЗАЩИТАТА Олга Славчева не се отказала и решила да си намери учител като начинаеща поетеса. Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади поети. Когато се запознава с тях, той отново запитва от къде идва и в каква среда се движи. Олга решила да не крие и да си каже истината: „Аз съм от обществото на Учителя Петър Дънов". Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: „Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала".
към текста >>

31. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време.
Той се среща с Учителя и след това неговия живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично и аз съм ги разказвал. Особено са интересни онези когато през 1925 г. той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. той се пенсионира и живееше със своята пенсия. По-късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение на един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди.
към текста >>

32. 108. ГЕОРГИ МАРКОВ

Стръвнишки всеки защитаваше своята теза и нападаше другия.
Добър математик и астролог. Докато Георги Радев застъпваше слънчевата астрология - хелиоцентричната астрология, то Георги Марков застъпваше мондиалната астрология. Присъству--вал съм на техните спорове. Всеки доказваше колко е прав и колко е погрешна тезата на другия. В споровете не се погаждаха. Стръвнишки всеки защитаваше своята теза и нападаше другия. Какви спорове, какво нещо, какво чудо! Такива хора не могат да се родят вече. И двете астрологии едва ли са имали някога на земята по-достойни застъпници. Учителят разреши този въпрос като изнесе в Словото си своето мнение и за двете астрологии. Който се интересува ще го намери там.
към текста >>

33. 26. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ

Брат Борис с държането и с хубавата защита направи дълбоко впечатление и на съдии, и на адвокати и на всички, които го слушаха.
26. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ София-Изгрев, 7.IV.1959 г. „Любезни брат, Делото на брат Борис Николов и Жечо Панайотов се гледа от 18 до 20 март 1957 г. и се отложи. Още не е съобщено за кога е насрочено. Брат Борис с държането и с хубавата защита направи дълбоко впечатление и на съдии, и на адвокати и на всички, които го слушаха. С това той потвърди думите на Учителя, Който беше казал за него така: „Борис е ученикът, който ще даде пример, как ученикът трябва да държи изпитите си." И у Жечо няма вина, защото за него Учителят каза: „Когато потърсите касиер на Братството, най-подходящ е Жечо, поради своята честност." Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на любовта, която им се изпраша ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител. Да се изпълни Божията Воля над тях.
към текста >>

34. 48. ГЛАДЪТ

Аз знаех, че съм под Негова защита.
Минаха 20 дни, аз отслабнах, едвам се държах на краката си и се олюлявах, когато трябваше да вървя. Придържаха ме под лактите, когато ме водеха на разпит, защото щях да се строполя на земята. Тогава сметнаха, че е момента да ме сломят, но духът ми бе бодър и крепък. На стената в килията в неземна светлина винаги за мен стоеше денонощно образът й ликът на Учителя. Той Го бе изпратил и поставил там, за да ме укрепи. Аз знаех, че съм под Негова защита. Едва издържах физически, но не се давах. Те се чудеха защо не ям. Аз не ядех, защото стомаха ми не ми приемаше храна. Беше се образувал някакъв спазъм и всичко, което поемах -повръщах. Можех да пия само топла вода.
към текста >>

35. 49. ДЕЛОТО

Сега беше дошла тяхната власт, те бяха заели големи постове в държавата и когато Мария Тодорова се обърна към тях за помощ, те съвсем честно и доблестно се явиха като свидетели и ме защитаваха.
Аз знаех, че те бяха комунисти, а тогава нямаше работа - бяха военни години. Аз наемах някакъв строеж на мое име, после ги наемах като работници и издавах обекта да го работят. Те го изработваха и с получените пари си подпомагаха за насъщното преживяване, дори им оставаха пари за тяхната нелегална работа. Аз това го знаех, а те също знаеха, че аз им помагам именно за това, да оцелеят, понеже бяха идейни хора. Имаха идеи и чрез тези идеи те искаха да променят стария свят в нов свят. Сега беше дошла тяхната власт, те бяха заели големи постове в държавата и когато Мария Тодорова се обърна към тях за помощ, те съвсем честно и доблестно се явиха като свидетели и ме защитаваха. А ето имената на доблестните българи, които укривах, хранех и закрилях, когато бяха в нелегалност като комунисти, но които дойдоха да свидетелстват и да ме защитят: 1. Борис Крумов Влаев - подполковник от. милицията, член на БКП 2. Борис Сотиров Тепешанов - от окръжен комитет на БКП, ул. „Жданов" 52 3.Борис Стоянов Бъчваров - политзатворник и партизанин 4.
към текста >>

Ние искаме да го осъдим, а вие го защитавате." Да, това не беше правосъдие.
„Зелен синур", N 19 7. Тодор Василев Михайлов Един дори се възмути. „Какво съдите този човек? Че той ни е помагал, когато бяхме в нелегалност! " Тогава прокурорът Руменов се вбеси: „Вие какво правите? Ние искаме да го осъдим, а вие го защитавате." Да, това не беше правосъдие. Никакво правосъдие. Процесът беше изкуствено монтиран, те знаеха, че ние нямаме вина, но така им беше заповядано. Трябваше да ни ликвидират по всички линии. И те изпълняваха тази заповед. Прокурорът се казваше Руменов.
към текста >>

36. 52. НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР

Защита и обвинители не смеят да се погледнат.
Все едно, че падна гръм посред бял ден от Небето. Настъпва тишина. В залата никой не смее да шавне и да се усмихне. Отговорът е унищожителен. Съдът е прикован, не мърда, ни шава. Защита и обвинители не смеят да се погледнат. Това е заканата на онези Невидими Сили, които воюват срещу Братството и искат да го унищожат. Те се раздвижват, накрая съдията дава знак за почивка. Всичко можеха да ми простят, но този отговор - никога. Просто някой отгоре, от Невидимия Свят ми го подаде като мисъл, аз я хванах, прочетох я и я изказах с устата си. Аз до днес се гордея с това изказване.
към текста >>

37. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

И още най-драматичен е случаят когато след присъдата срещу мен и Жечо Панайотов в нашата защита обжалваха делото пред Върховния съд.
Трябва да се признае, че те бяха ненадминати майстори във всичко. Никой от нас не знаеше какво могат те да мислят, нито какво да измислят и още по-малко, никой не знаеше какво могат да направят. Трябва да им се признае това и зачете това. Тяхното училище беше училище за прийоми и похвати, които човешкият ум не можеше да измисли. Те ги получаваха от своите учители, които се намираха в Невидимия Свят. И още най-драматичен е случаят когато след присъдата срещу мен и Жечо Панайотов в нашата защита обжалваха делото пред Върховния съд. Върховният съд потвърди присъдата N 31-УИ/19.05.1959 г. по НОХД N 4/59 г. СГС-НО, с която бяхме осъдени, но отхвърли като противозаконно изземването на беседите. Значи Върховния съд отмени заповедта на прокурора за изземването и унищожението на беседите чрез решение N 851 от 7 септември 1959 г. Той отмени това решение, което според него е било противозаконно.
към текста >>

38. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

Нея защитаваме, за нея живеем и за нея се борим.
Това е важното. Това е същественото в живота." 6. Какво е Бялото Братство? Бялото Братство е идея, а не организация! Следователно ние говорим от името на една свещена идея. Нея защитаваме, за нея живеем и за нея се борим. И нея искаме да претворим в живота си. 7. Бялото Братство и човешката история. Човечеството има неписана история. Даже и в обикновената история прозорливия може да открие онези моменти, когато Големите братя, които са ръководили човечеството са се намесвали и са го избавяли от големи беди. Човечеството по всички населени светове в Космоса са съединени в едно човечество.
към текста >>

39. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език.
Византия подбужда маджарите да нападнат от север България. След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис. Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога. След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език. След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г. 11. През 1897 г. върху Петър Дънов слиза Божественият Дух - изявява се Учителят на Бялото Братство. През 1912 г. в Петър Дънов се вселява Христовият Дух - проявява се Мировият Учител на Великото Бяло Братство.
към текста >>

40. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Летопис Вергилий Кръстев

Първо - нямаха ценз за образование, нямаха ценз за специалността, която трябваше да защитават и накрая се дойде до една драма-тична развръзка.
107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ След заминаването на Учителя, още на 1 януари 1945 година бе избран Братски съвет, който да движи братските работи. Аз бях избран в Просветния съвет. Постепенно с времето всички въпроси се движеха и се разрешаваха от няколко човека. За най-голямо съжаление тези няколко човека не бяха подготвени за това. Първо - нямаха ценз за образование, нямаха ценз за специалността, която трябваше да защитават и накрая се дойде до една драма-тична развръзка. Сега ще разкажа няколко последователни епизода, за да се види, че тези, които трябваше да решават някои проблеми на Братството, не спазиха основни окултни закони в Школата на Бялото Братство. А последиците накрая станаха известни. Днес Изгревът е разрушен и вече го няма. И което е най-важното - също и историята му не е написана. Затова трябва да се напише, че като го няма Изгрева, то да я има поне историята за него.
към текста >>

41. ІІІ.123. Биографични бележки

Летопис Вергилий Кръстев

до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше.
живее със своите съвременници, търси съединителна връзка на Словото в техните души и е предан на това слово и на школата. За него Школата продължаваше само за онези от съвременниците му, където Словото на Учителя бе пренесло плод в техните души. Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от житото, защото самият живот преся преходното от непреходното. Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него. Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа. А това е път на вътрешната школа в познание за Истината на живота. А тази Истина за него бе Словото на Учителя.
към текста >>

42. 3.41. Трифон Кунев

НЕСТОР ИЛИЕВ

И втори път беше изпратен в затвора - в Сливенския затвор, но тогава съюзническата комисия не беше в България, да се намесва и да защитава.
Той обаче, Трифон Кунев, беше в затвора. Неговата околия - Луковитска, без той да произнесе нито една дума за предизборна кампания го представи за депутат. Той разбира се е в затвора - затворник. Луковитска околия го избра за народен представител и тогава го освободиха за известно време и той продължаваше да пише тези уводни статийки на в-к „Земеделско знаме" - „Ситни, дребни като камилчета". Впоследствие излезнаха тези статии, събрани в книжка, но разбира се после бяха конфискувани. И втори път беше изпратен в затвора - в Сливенския затвор, но тогава съюзническата комисия не беше в България, да се намесва и да защитава. Така че той прекара известно време, 2 или 3 години в затвора, не мога да си спомня. Но той беше вече над 70-годишна възраст. Много допринесе за неговото освобождение писателят Людмил Стоянов. И разбира се след като бе освободен, той беше без пенсия, без средства материални, тъй като имаше една малка мелничка в село Ъглен, но това са доходи слаби. Така го прибра сестра д-р Дафина Кьорчева при нея и тя се грижеше за него до края на живота му.
към текста >>

43. 3.45. Георги Томалевски

НЕСТОР ИЛИЕВ

А той беше във въздушната защита, дежурен тука в София, в скривалищата.
Впоследствие 1941 г. станаха събития, понеже България се определи на страната на Германия, обаче не взе участие дейно от начало. Но станаха бомбардировки над София и жилището, в което живеех аз, се разруши, без да бъде разрушен апартаментът, в който ние живеехме. Само прозорците бяха счупени. Георги, съпругата с дъщеря си ги евакуира в град Самоков. А той беше във въздушната защита, дежурен тука в София, в скривалищата. След бомбардировките той отиваше да види какви поражения има и така той веднага идва след бомбардировката на 10 януари 1944 година, където ние живеехме. Ние бяхме в Борисовата градина по време на бомбардировката. Като се върнахме вкъщи виждаме, че къщата я няма и той дойде, и ми казва: „Несторе, ето ти ключа, върви у нас". И така останахме да нощуваме през нощта при него, хапнахме каквото имаше там, защото ние бяхме многочленно семейство. Ние бяхме четирима братя, две сестри.
към текста >>

44. 3.52. Нападките срещу Учителя

НЕСТОР ИЛИЕВ

Истината не се нуждае от защита, защото това на теб ти казвам.
И като чета жълтата преса какви отрицателни неща пише за Братството и за Учителя, то аз отивам при Учителя и Му казвам: „Учителю, знаете ли какво пише в пресата? " Той ме пита: „Какво пише? " „Отрицателни неща пише за нас, като цяло, за Братството и лично за Вас." „И ти какво мислиш, Петре? " "Учителю, да им отговорим! " „Няма какво да им отговорим, Петре. Истината не се нуждае от защита, защото това на теб ти казвам. Сега има наши приятели, които са на служба, които, по една или друга причина, оттам ги атакуват, че споделят нашите идеи, но ще дойде ден и време, когато ще казват: Петър Камбуров ли, от Казанлък ли, но ние сме от съседния квартал, познавам го лично, баща му го познавам. Моят дядо е бил съученик на неговия. Така че, работите ще се променят до такава степен, и в друга светлина, и в друга гама, та ще казват: аз съм от съседна околия на Петър Камбуров... примерно. Така ще бъде, пък, Петре, един ден това да го знаете. Ще го проверите." Е, ако не ние, то другите след нас ще го проверят.
към текста >>

45. 4.13. Небето няма да разреши

ИЛИЯ УЗУНОВ

Разбрахме, че защитата на това Братство, по думите на Учителя, днес се намира в ръцете на Небето.
Питахме се непрекъснато защо стават и защо се случват тези събития, с които понякога не бяхме съгласни и не ни отърваха. Да не би това да е ръката на Небето, която ни спира и предпазва от изопачението? Нали невежият, когато се движи, изопачава и проваля всичко в своето незнание. Тогава за небесната и земна власт е по-добре да спре да се движи едно невежество по земята чрез закона на държавата. Ето това е, което ме е озадачавало през всичките тези години, когато ни ограничаваха, спираха ни да се движим, да се събираме и да се проявяваме като последователи и защитници на това Братство. Разбрахме, че защитата на това Братство, по думите на Учителя, днес се намира в ръцете на Небето. Това за мене беше откровение, а за вас - поучение.
към текста >>

46. 5.15. Голямата заблуда

Те бяха подложени на изпит и всеки защитаваше пред себе си и пред Учителя цената на заблудата, и верността към делото на Учителя.
Брат Боев дочака и доживя процеса срещу Братството и унищожението на Братството. Веднъж го запитахме, дали си спомня какво ни каза за комунистите в Мърчаево. Той отговори: „Голяма заблуда, голяма заблуда! " За голямата заблуда също се заплаща с висока цена. Заплати се с разочарованието на едно цяло поколение, което бе целувало ръка на Учителя. Те бяха подложени на изпит и всеки защитаваше пред себе си и пред Учителя цената на заблудата, и верността към делото на Учителя.
към текста >>

47. 5.21. Тереза Керемидчиева

То е вътрешната защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето.
Нещо за смирението, това беше единственото нещо, което Учителят не можеше да скрие от нас. Колко много беше Учителят смирен. А смирението е една от най-важните добродетели. Блазе, който я притежава. Ето какво казва Учителят за смирението: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешната защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат дълбоки корени в живота на духът. Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел. Всеки, който носи смирението в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Затова казва Словото Божие, Бог на смирените дава благодат, на горделивите се противи. И Господ наш в своята слава на планината почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно.
към текста >>

48. 5. 23. Братски песни за Учителя

А защитата на Учението става единствено, когато ученикът прилага Словото на Учителя чрез своя живот и живота си го полага за Учението.
Чухме това и започнахме така да го пеем отново. Някои не бяха съгласни, защото Учителят пред Гради Минчев бе казал, във връзка с този стих, следното: „Ако аз съм на вашето място, то ще го пея така: „и за Тебе ще пея". Това накара Учителят да разгледа този въпрос в една беседа. Ще си я намерите и ще си я прочетете. Там Учителят казва, че ако ученикът не може да положи живота си за Христа и за делото на Учителя, то той напразно се е родил на земята и е загубил условията и времето, когато трябва да защити Учението. А защитата на Учението става единствено, когато ученикът прилага Словото на Учителя чрез своя живот и живота си го полага за Учението. Ето, това е вътрешният смисъл на това четиристишие. Ето, това е обединението. Има и друга песен: „Поздрав на Учителя", Тя е от Елена Казанаклиева. Има и трета песен: „О, Учителю благати". Бяхме на Бивака, дойде една сестра и изпя песента.
към текста >>

49. 5.51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ

35 от Закона за защита на природата, ще ви съставим акт и ще съборим постройката за Ваша сметка. Гл.
Георгиев" № 138-А ТУК Към № 180 от 31.I.1973 г. Напомням Ви, че срокът за събаряне на незаконно построената и стопанисвана от Вас каменна постройка и дървен клозет в м. „Железни врата, отдел 62 м от Н П „Витоша", изтече. Ако веднага не съборите незаконно построената постройка и не освободите терена, съгласно чл. 46 от Закона за горите и чл. 35 от Закона за защита на природата, ще ви съставим акт и ще съборим постройката за Ваша сметка. Гл. инженер: Директор: /инж. Ф. Филипов/ /инж. П. Пеев/ инж. МБ / ЙА (подписи с печат)
към текста >>

50. 6.42. Години на възрастване и възмъжаване

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Моментално ми се стопи мъката и аз с по-голям устрем заминах за Полша, за да защитавам докторска дисертация.
И когато някои от старите братя започнеха да говорят и тръбят, че аз съм изял десятъка на братството, и съм похарчил парите на братството, то това ми се отрази много, понеже аз съм много чувствителен и моите лични чувства са много силно развити у мен. Един „вечен студент" също може да бъде чувствителен и да се обиди не на шега. И така, жестоко обиден, отивам при Учителя и споделям: „Учителю, много ми е мъчно и тъжно, че там навън се говори за мен, че аз съм изял парите на братството в разстояние на 17 години." Той ми каза следното: „Не се безпокой за нищо. Ти не харчиш и не ядеш десятъка на братството, който се внася в общата каса. А парите, които ти се дават, това са чисто и просто хонорарите от Моите беседи." Така бе разрешен този въпрос. Моментално ми се стопи мъката и аз с по-голям устрем заминах за Полша, за да защитавам докторска дисертация.
към текста >>

51. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Законът за защита на държавата влезе в пълно действие.
Тогава Учителят лично ми каза следното: „Интересно е, че Хитлер винаги почва своите политически ходове и военни действия при нова луна - при пълнене на луната. А сега я почна на разсип луна - при празнене на луната. Това показва, че ще претърпи крах." И тъй стана, както каза Учителят. Българският народ в своята цялост държеше за Русия. Тази вековна връзка беше осветена с кръв и меч, но политическите фактори в България не вземаха предвид това положение. Законът за защита на държавата влезе в пълно действие. На съпротивителното движение държавата отговаряше с терор и насилие. Наистина от историята се знае, че всяко ново духовно, или обществено течение винаги върви по пътя на подвиг от жертви, кръв и клади. България на 13 декември 1941 г. обяви война на САЩ и Англия. България влезе във война почти с целия свят, освен със Съветския съюз.
към текста >>

52. 6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Ако една държава отвори война на една от тези страни от договора, то другите автоматически отиват да я защитават".
Аз следях много внимателно политическите събития. Правителството поиска да изпрати делегат да преговаря в Кайро с американците. Отидох специално при Учителя, да обменя мисли по този важен въпрос. Сега ще ви разкажа една много важна тайна, която има историческо значение. В международната политика има следният принцип: „Когато се образува договор и подписва договор между известни държави, особено за ненападение и охрана, то ако една от държавите бъде нападната, то другите държави се притичат в нейна помощ. Ако една държава отвори война на една от тези страни от договора, то другите автоматически отиват да я защитават". Това е един важен принцип, който принцип не се знаеше от нашите държавни мъже тогава. Понеже съществуваше тогава договор между Русия, САЩ и Англия, т. е. договор за ненападение и отбрана, когато ние обявихме война на САЩ и Америка, така наречената символична война, то Русия (СССР) автоматически имаше право да нападне България, да обяви война, без съгласието на съюзниците. Но забележете сега най-интересното. Но ако България сключи мир със САЩ и Англия, то тогава СССР е невъзможно да нападне България по горният договор, понеже България, след като е подписала мир, престава да бъде воюваща страна.
към текста >>

53. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение.
към текста >>

54. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз очаквах, че ще ме дадете на съд и тогава щях да предам документите в моя защита и в защита на Борис и след решението на съда, който щеше да ме оправдае щях да ги предам на някой от популярните вестници за поредна сензация и непременно щях да искам да бъде сложено заглавието: „Петър Димков и тресавището".
Вие вероятно знаете, че по време на Школата на Учителя е имало най-малко десет последователи на Учителя, живеещи на Изгрева, които се съдеха в разстояние на десетки години въпреки неодобрението на Учителя. А вие проверихте при своите адвокати дали ще мога да бъда даден под съд и разбрахте, че не можете. Аз имам пълномощно от Борис Николов за издаване на опитностите му. А Вие много добре знаете, че това, което е описано е вярно. И не случайно Петър Димков беше един от опонентите на Борис Николов, особено след тази грозна история. Аз очаквах, че ще ме дадете на съд и тогава щях да предам документите в моя защита и в защита на Борис и след решението на съда, който щеше да ме оправдае щях да ги предам на някой от популярните вестници за поредна сензация и непременно щях да искам да бъде сложено заглавието: „Петър Димков и тресавището". Нали това е негова опитност с Учителя? И всички щяха да видят какво значи „Изгрев" и какво значи „Тресавище". А сега трябва да изчаквам събитията. Но ще видя до кога. А Вие се отказахте да ме дадете под съд.
към текста >>

55. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение.
към текста >>

56. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Аз очаквах, че ще ме дадете на съд и тогава щях да предам документите в моя защита и в защита на Борис и след решението на съда, който щеше да ме оправдае щях да ги предам на някой от популярните вестници за поредна сензация и непременно щях да искам да бъде сложено заглавието: „Петър Димков и тресавището".
Вие вероятно знаете, че по време на Школата на Учителя е имало най- малко десет последователи на Учителя, живеещи на Изгрева, които се съдеха в разстояние на десетки години въпреки неодобрението на Учителя. А вие проверихте при своите адвокати дали ще мога да бъда даден под съд и разбрахте, че не можете. Аз имам пълномощно от Борис Николов за издаване на опитностите му. А Вие много добре знаете, че това, което е описано е вярно. И не случайно Петър Димков беше един от опонентите на Борис Николов, особено след тази грозна история. Аз очаквах, че ще ме дадете на съд и тогава щях да предам документите в моя защита и в защита на Борис и след решението на съда, който щеше да ме оправдае щях да ги предам на някой от популярните вестници за поредна сензация и непременно щях да искам да бъде сложено заглавието: „Петър Димков и тресавището". Нали това е негова опитност с Учителя? И всички щяха да видят какво значи „Изгрев" и какво значи „Тресавище". А сега трябва да изчаквам събитията. Но ще видя до кога. А Вие се отказахте да ме дадете под съд.
към текста >>

57. СЪДЪРЖАНИЕ

Защитата на Учителя от учениците Му 201.
Къде се събираха последователите на Учителя за изгрев Слънце? 196. Учителят на Черни връх 197. Защо и как бе закрито и спряно списанието “Всемирна летопис” 198. Учителят и свещениците 199. Учителят и църквата 200. Защитата на Учителя от учениците Му 201. Учителят, общественото мнение и българският съд 202. Семинаристи на Изгрева 203. Тодор Бъчваров 204. Учителят и протестантите 205. Димитър Голов 206.
към текста >>

58. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Всички се учудваха, че вместо да ме смажат и да ме накарат да капитулирам, аз се въздигах чрез сила отвътре и отстоявах, и защитавах още по-ревностно пътя си в Учението.
Застанала съм пред Учителя и плача, а той ми казва: „Ще се помоля на Бога за тебе". Отивам аз на лекции в консерваторията цялата потисната и изтерзана и изведнъж една вълна с голяма сила ме облива отгоре, надува ме отвътре като балон, вдига ме и ме укрепва отвътре и аз се изправям на стола с облекчение и се оглеждам наоколо. Никой не забеляза промяната в мен. Казах си: „Ето го благос-ловението на Учителя и на Бога". Тази вълна, която ме поде отвътре и ме крепи и укрепваше много време и ми помогна да устоя на много кармични развръзки в семейството ми. Всички се учудваха, че вместо да ме смажат и да ме накарат да капитулирам, аз се въздигах чрез сила отвътре и отстоявах, и защитавах още по-ревностно пътя си в Учението. Тази сила бе дошла чрез Духа, който се изсипа отгоре върху мен и това беше благословението, препратено по невидими пътища от Учителя. Друг път бях също така в едно тежко състояние, убита духом и Учителят се приближи към мене, сложи ръката си върху главата ми и рече: „Не знаеш ли какво е казал Христос? Блажени нажалените и страдующите, защото те ще се утешат", (Матея, гл. 5, ст.4) Изведнъж цялото ми състояние на потиснатост у мен и вън от мен изчезна. Изпари се изведнъж и се почувст- 145 10.
към текста >>

59. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Милка Аламанчева защитаваше Савка.
Отидох до кухнята, настъргах каквото трябваше, изпържих ги и ги нося в чиния. А през това време вътре в стаята при него бяха злезнали Савка, Милка Аламанчева - нейна приятелка и протеже на Савка. Савка му държеше палтото, за да се облече. Учителят през това време се караше: „Никой няма право да определя среща някому от мое име". Савка ме видя, че аз влезнах с чиния в ръка, че слушам и се сконфузи. Милка Аламанчева защитаваше Савка. Аз стоях като вкаменена и че чудех как може на един Учител да се говори така. Как може да се постъпва с един Учител така? Явно че те не го познаваха. Да, те не го познаваха кой е той. Друг начин за обяснение нямаше.
към текста >>

А пък нейната приятелка защитава Савка и тя не може не само да проумее кой е Учителя, но и кой седи срещу нея и кого защитава.
Друг начин за обяснение нямаше. Явно беше, че Савка беше решила без да го пита са определи среща на Учителя с някого си като тя решава кога и с кого трябва да се среща. Та обикновения човек да решава кога, с кого трябва да се среща Всемировия Учител на земята. Можете ли да си представите една мравка да определя на един човек какво да мисли, с кого да се срещне и какво да прави. Тази аналогия дори не само, че е неподходяща, но не отразява дори на една милионна част от величината на това сравнение според мен. А пък нейната приятелка защитава Савка и тя не може не само да проумее кой е Учителя, но и кой седи срещу нея и кого защитава. И най-вече защо я защитава. И тя смята, че един човек може да решава и да се бърка в работата на Всемировия Учител и на Бога. Кой какво иска да говори, да приказва, но това за мен бе недопустимо. Това не бе женски каприз и не бе липса на добро възпитание и някои други такива префинени обноски. Не, тук имаше нещо друго.
към текста >>

И най-вече защо я защитава.
Явно беше, че Савка беше решила без да го пита са определи среща на Учителя с някого си като тя решава кога и с кого трябва да се среща. Та обикновения човек да решава кога, с кого трябва да се среща Всемировия Учител на земята. Можете ли да си представите една мравка да определя на един човек какво да мисли, с кого да се срещне и какво да прави. Тази аналогия дори не само, че е неподходяща, но не отразява дори на една милионна част от величината на това сравнение според мен. А пък нейната приятелка защитава Савка и тя не може не само да проумее кой е Учителя, но и кой седи срещу нея и кого защитава. И най-вече защо я защитава. И тя смята, че един човек може да решава и да се бърка в работата на Всемировия Учител и на Бога. Кой какво иска да говори, да приказва, но това за мен бе недопустимо. Това не бе женски каприз и не бе липса на добро възпитание и някои други такива префинени обноски. Не, тук имаше нещо друго. Те, учениците, които бяха на Изгрева и се въртяха около Учителя не познаваха кой е той.
към текста >>

60. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата.
Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т. 5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят. А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива. Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба". Хубаво название, нали. Но какво излезе от тази „Ангелска тръба".
към текста >>

61. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

" където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр.
В същото време писателят Стоян Михайловски започва да чете сказки във Военния клуб срещу Учителя. През 1917 г. на 20 юли Иван Радославов, който бе гимназиален учител по история публикува една малка книжка озаглавена „Не съдете" и дава отговор на тези нападки. По-късно през 1922 г. той пише един голям труд „Где е истината? " където разглежда всички нападки срещу Учителя и защитава Учението като книгата е подписана с псевдоним Сюуапш УегоНего като аз съм сътрудник в тази книга и всички извадки от беседите на Учителя са направени от мен от стр. 277 до 303. По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели ги разказваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други бяха забравени. По това време Учителят е отседнал в хотел „Лондон" на последният етаж, в една малка стая и се отоплява с един мангал. Обикновено го посещават приятели и той сутрин излиза с тях да посрещат изгрева на слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействуват на тези събирания сутрин рано извън града.
към текста >>

62. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот.
Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение. Учителят е взел становище по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро. Така смяташе Савка. Тази мълчалива борба между двете ни не остана незабелязана от Учителя.
към текста >>

Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу.
Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение. Учителят е взел становище по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро. Така смяташе Савка. Тази мълчалива борба между двете ни не остана незабелязана от Учителя. Той видя, че Савка ме гони както винаги ме е гонела без прекъсване.
към текста >>

63. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Най-интересното е, че той написа под този български псевдоним друга книжка в защита на Учителя под надслов „Учението на Учителя Дънов".
Освен това нашето семейство се познаваше с тях и това предполагаше по-добра взаимност. Той беше един от първите братя запознали се с Учителя и с Учението му и отстояваше до край тези свои убеждения. Той имаше изключителни познания и можеше да спори, да докаже, да убеди всекиго в своята теза, но беше широк в разбиранията си, защото бе голям потенциал на вътрешен интелект, който бе от най-висша категория. Навремето той написа една книга „Где е истината", за да защити Учението на Учителя и отговаряше на нападките на хора завербувани от църквата и заплащани от нея. Но понеже беше гимназиален учител и бе на държавна служба той подписа книгата с псевдоним Giovanni Verotiero , което преведено на български означава Йоан Истинолюбиви. Най-интересното е, че той написа под този български псевдоним друга книжка в защита на Учителя под надслов „Учението на Учителя Дънов". Аз не зная дали има по-добра защита на Учението на Учителя от друг човек както по онова време, така и през време на Школата дори и след нея. И едва ли ще го намери някой да го направи така. А той беше съвременник на тези събития и ги отрази точно по време. Прочетете тези книги. Те трябва да се изучават, за да видите какви бяха нападките срещу Учителя, с какви методи си служеха тогава среyу нас и по какъв начин и с какъв език и с какви познания той отговори на авторите и ги направи на пух и прах.
към текста >>

Аз не зная дали има по-добра защита на Учението на Учителя от друг човек както по онова време, така и през време на Школата дори и след нея.
Той беше един от първите братя запознали се с Учителя и с Учението му и отстояваше до край тези свои убеждения. Той имаше изключителни познания и можеше да спори, да докаже, да убеди всекиго в своята теза, но беше широк в разбиранията си, защото бе голям потенциал на вътрешен интелект, който бе от най-висша категория. Навремето той написа една книга „Где е истината", за да защити Учението на Учителя и отговаряше на нападките на хора завербувани от църквата и заплащани от нея. Но понеже беше гимназиален учител и бе на държавна служба той подписа книгата с псевдоним Giovanni Verotiero , което преведено на български означава Йоан Истинолюбиви. Най-интересното е, че той написа под този български псевдоним друга книжка в защита на Учителя под надслов „Учението на Учителя Дънов". Аз не зная дали има по-добра защита на Учението на Учителя от друг човек както по онова време, така и през време на Школата дори и след нея. И едва ли ще го намери някой да го направи така. А той беше съвременник на тези събития и ги отрази точно по време. Прочетете тези книги. Те трябва да се изучават, за да видите какви бяха нападките срещу Учителя, с какви методи си служеха тогава среyу нас и по какъв начин и с какъв език и с какви познания той отговори на авторите и ги направи на пух и прах. За да се напишат тези книги са необходими познания, език и перо, а той ги имаше.
към текста >>

той написва и издава една малка брошура за защита на Учителя озаглавена „Не съдете" като отговаря на нападките публикувани в поредица статии от Д.
В първите години Учителят каза за него: „Той вижда, че ти и Паша работите повече върху себе си и сте го изпреварили и тази мисъл го потиква да работи. То е хубаво докато вие представлявате за него импулс инак може да се получат други чувства и ще стане лошо. На него му трябва вдъхновение да работи. Той има някои красиви черти, които като развие може да бъде полезен". На 10 юли 1917 г. той написва и издава една малка брошура за защита на Учителя озаглавена „Не съдете" като отговаря на нападките публикувани в поредица статии от Д. Ласков излезнали в „Църковен вестник". Освен това в тази малка брошура той изобличава и писателят Стоян Михайловски, който излиза по това време и на 21 юли 1917 г. в Военния клуб -единственото място където се събира висшето общество в София изнася няколко беседи срещу Учителя и Учението му. В тази брошура той съветва Ласков и свещениците да отидат и да утешат милионите войници осакатени от войните, вдовиците, сираците и да вдъхнат вяра в Бога и надежда в тези нещастни хора. Какво става с Д. Ласков?
към текста >>

64. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

1) В нея защитава Учителя, неговото Учение и неговата личност.
Синод, неизвестно по какви съображения и до днес не си е казал думата по въпроса. Може би той да има свои основания за това, обаче, самият факт, че Върховната духовна власт в страната, след като е била сезирана от страна на правителството, не е казала и до сега своето авторитетно мнение върху учението на Дънов, не може да не се тълкува различно. Дъновистите, разбира се, използват това обстоятелство за своя сметка." На 10 юли 1917 г. Иван Радославов, гимназиален учител по история, пише една статия, която публикува в една малка брошура „Не съдете", с мото: „Не судите, да не судими будете" (Матея, гл. 7, ст. 1) В нея защитава Учителя, неговото Учение и неговата личност. Там той се учудва как може да пишат срещу човек когото изобщо не познават, не са посещавали неговите беседи, не са разговаряли с него, а отпечатаните му книги тълкуват и цитират превратно като ги четат отзад напред. Завършва с това: „Не съдете, за да не бъдете съдени" и най-интересното е, че те всички бяха осъдени след това. Онези, които допуснаха двете национални катастрофи за българския народ бяха съдени и минаха през съд. Министър-председателят Радославов и цар 497 32. Изгревът... , т.
към текста >>

65. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

А сега ще цитирам изцяло опровержението на Иван Толев за защита на списанието си от стр.
Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа," (п.) Ив. Толев Показанията писал сам. А сега ще цитирам изцяло опровержението на Иван Толев за защита на списанието си от стр. 190, кн. VIII, год. IV, 1926 г. ВЕСТИ Опровержение. По повод на статията, написана от г. Ив.
към текста >>

Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин.
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и... под вас!
към текста >>

66. 197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

А сега ще цитираме част от защитата на Иван Толев от стр.
на стр. 211 под рубриката „Вести" Иван Толев изнася целият проблем за спиране на списанието му. Ние го поместваме дословно, защото е илюстрация на онези сили, които действуват срещу Учителя в онези години. Тези сили искаха да спрат това списание понеже виждаха в него пръстът и ръката на Учителя Дънов. Не трябва да се забравя, че в разстояние на цялата Школа от 22 години всички приятели притежаваха това списание и то бе първото окултно списание, задоволяващо тогавашните потребности и за онова време бе много добре списвано. А сега ще цитираме част от защитата на Иван Толев от стр. 211 на същия брой. ВЕСТИ Едно тържество на истината и правдата. Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII. 1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.
към текста >>

По-късно то бе спряно по съвсем други причини., Най-интересното е, че онзи, който защитаваше Учителя чрез това списание бе редакторът му Иван Толев.
298, 306 ал. I! и 431 от Наказателния закон). А тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции". Това е един кратък разказ за това как се опитаха на времето да закрият списание „Всемирна летопис". По-късно то бе спряно по съвсем други причини., Най-интересното е, че онзи, който защитаваше Учителя чрез това списание бе редакторът му Иван Толев. По-късно той стана най-големият враг на Учителя и дори го даде под съд. А онези, които бяха врагове на Иван Толев както и на Учителя като маститият професор Консулов, който по време на цялата Школа на Учителя беше на страната на онези, които хулеха Учението. Но дойде 9.! Х.1944 г., комунистите дойдоха на власт и този професор бе изхвърлен от Университета и за да си изкарва хляба отиде да работи в една фабрика, С него работеха и наши съмишленици, които също нямаха по онова време работа. Постепенно той прозря истината за това учение и започна да чете беседи на Учителя Дънов, И накрая ще резюмираме с две изречения: онези, които от начало бяха врагове на Учителя след това станаха сподвижници и последователи на това учение.
към текста >>

67. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

уводната статия е озаглавена „Учение за Любовта и Братството" и защитава Учителя.
е публикувано „Послание от православните български архиереи събрани на събор през 1922 г." и оповестяват, че Петър Дънов се е самоотлъчил от българската православна църква. Сподвижници на Учителя също дават отпор на атаките. Иван Радославов публикува „Не съдете", 1919 г., „Где е истината", 1922 г., „Учението на Учителя Дънов", 1923 г. А в „Всемирна летопис" в кн. 8-9 от 1922 г. уводната статия е озаглавена „Учение за Любовта и Братството" и защитава Учителя. Освен това Величко Граблашев, доктор Върбишки, доктор Иван Жеков, доктор Михаил Стоицев, Васил Ангелов, Любомир Лулчев и протестантския пастор Стоян Ватралски публикуват отделни книжки и защитават Учителя Дънов. Има някои въздържани журналисти, които посещават Изгрева и Учителя, водят разговори и след това се опитват да пишат по-реални и в сдържан тон. Понякога ги придружават фотографи, които заснемат част от живота на Изгрева и снимките заедно със статията се отпечатват във вестниците. Уместно е и е задача на едно друго поколение да прегледа всички вестници, излизащи в България и по-точно от 1900 до 1944 г. и да се извадят всички статии и снимки публикувани за Петър Дънов и да се издадат в отделна книжка.
към текста >>

Освен това Величко Граблашев, доктор Върбишки, доктор Иван Жеков, доктор Михаил Стоицев, Васил Ангелов, Любомир Лулчев и протестантския пастор Стоян Ватралски публикуват отделни книжки и защитават Учителя Дънов.
Сподвижници на Учителя също дават отпор на атаките. Иван Радославов публикува „Не съдете", 1919 г., „Где е истината", 1922 г., „Учението на Учителя Дънов", 1923 г. А в „Всемирна летопис" в кн. 8-9 от 1922 г. уводната статия е озаглавена „Учение за Любовта и Братството" и защитава Учителя. Освен това Величко Граблашев, доктор Върбишки, доктор Иван Жеков, доктор Михаил Стоицев, Васил Ангелов, Любомир Лулчев и протестантския пастор Стоян Ватралски публикуват отделни книжки и защитават Учителя Дънов. Има някои въздържани журналисти, които посещават Изгрева и Учителя, водят разговори и след това се опитват да пишат по-реални и в сдържан тон. Понякога ги придружават фотографи, които заснемат част от живота на Изгрева и снимките заедно със статията се отпечатват във вестниците. Уместно е и е задача на едно друго поколение да прегледа всички вестници, излизащи в България и по-точно от 1900 до 1944 г. и да се извадят всички статии и снимки публикувани за Петър Дънов и да се издадат в отделна книжка. Три четвърти от тези статии са срещу Учителя, а само в една четвърт някои съвестни журналисти се опитват да бъдат сдържани в оценките си.
към текста >>

Ако е да се защитавам, има Кой да ме защитава.
И на мен искат да кажат: защо си дошъл, да си губиш напразно времето в България? Ние си имаме църква - когато дойде Христос да проповядва своето Учение, евреите нямаха ли църкви? И те не Го ли питаха защо е дошъл? Със свещениците няма защо да се борим. Ако е за борба, нека знаят, че аз ще направя едно заявление до Бога. Ако е да се защитавам, има Кой да ме защитава. Онези, Които ще се застъпят за мене са толкова силни! Зад мене са милиони. Те представят такова войнство, което би разтърсило земята. То е Божественото войнство. Питате: Де са да ги видим?
към текста >>

68. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ ОТВОРЕНО ПИСМО до архимандрита Ефтимия, ректор на Пловдивската семинария На 17 август т.г.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ ОТВОРЕНО ПИСМО до архимандрита Ефтимия, ректор на Пловдивската семинария На 17 август т.г. заедно със синодалния проповедник Калнев, Вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който Ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в в читалищния салон. Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото".
към текста >>

69. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България.
През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен. През последната война в главната квартира в служба на военното дело. Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас. Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в. „Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите".
към текста >>

По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя.
Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас. Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в. „Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя. Ватралски присъствува на събора на Бялото братство през месец август 1926 г. Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър-председателя Андрей Ляпчев тази възбрана е била премахната и събора е бил проведен на 26-27 август като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии. Така че те представляват един исторически източник какво представляват съборите на Бялото братство. Забележете сега, че никой от нашите приятели и ученици на Учителя не седна и не написа и не описа как се провежда съборите на Бялото Братство. А Небето изпрати един протестант, който да дойде от любопитство и по идейни подбуждения, за да види какво представлява Учението и учениците на Петър Дънов.
към текста >>

Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си.
Майката на Георги Димитров баба Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София. Те имаха добро отношение с нас и тя, баба Парашкева ги запази до края на живота си. Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага в Берлин и след като Георги Димитров бе обвинен, че като комунист е запалил Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и еванге-листите-протестанти от САЩ понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка и по линия на евангелистите търси защита за сина си. Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма Библия на български, издание на Британското библейско дружество, което се разпространява от евангелистите-протестанти. След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си, баба Парашкева заминават в Москва и там баба Парашкева престояват известно време. Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни.
към текста >>

70. 212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА

Той премина през големи изпитания, после замина да защитава докторат в Полша и се завърна от там.
Магдалина стана лоша ученичка поради тези влияния. Аз гледам лицето на Методи е потъмняло. Това не е хубав признак. После той е станал мързелив, вече не работи, осланя се на другите. Магдалинините духове са влезли в него". Той премина през големи изпитания, после замина да защитава докторат в Полша и се завърна от там. Методи имаше голяма разположение към мен и Борис. Това бе естествено разположение, защото той бе човек на големи идеи, за голяма реализация, бе вътрешно много широк и не бе дребнав, нито се подаваше на дребните ежби, минаваше и прескачаше през тях. Това му качество го караше да се приближава към нас, но когато другите виждаха това, скачаха и се опитваха да го откъснат от нас, като търсеха винаги някакви доводи, които винаги ги намираха. Методи получава идеята за написване книга за Учителя една сутрин при ставане. Тя направо слезнала от горе и кацнала на главата му.
към текста >>

71. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов.
Още преди 20 години около 1970 г. тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя. Режисьор бе Кръстьо Мирски. Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата. После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак. След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък? Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г. бе намерен умрял като захвърлено псе през една нощ в градинката пред Офицерския клуб на ъгъла на ул. „Раковски" и бул. „Руски".
към текста >>

72. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Сега се нарича плагиатство, има защита на авторското право и още нови закони ще излезнат в тази насока.
Но Учителят го остави свободен, за да го има и да бъде за предметно учение на останалите. Учителят върна всички ученици до там, където се бяха спрели, за да обработват своите градини и своите души и чак тогава можеха да се връщат в света, за да прилагат това, което са научили чрез своят живот и да помагат на останалите. Ето виждате ли методът на Учителя към всеки един от нас. Сега нали можете сами да отхвърлите опита на Савов, който се стремеше да имитира, да живее на чужд гръб и да събира плодовете от чуждата градина. Но това е по същество кражба. Сега се нарича плагиатство, има защита на авторското право и още нови закони ще излезнат в тази насока. Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път. Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева.
към текста >>

Небето има възможности и сили, и власт да предприеме мерки за защита на образа на Учителя и неговото дело.
Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г. Отново се посегна върху образа на Учителя, за да се изопачи идейният му образ и да се опорочи Учението му. И след като направиха това от тази година България тръгна в онази насока на псевдообраза, т.е. на лъжата, измамата и изопачението. А следващото поколение ще провери за последващите събития, които трябва да се разиграят, защото Невидимият свят няма да позволи да се опорочава образът на Учителя, този образ е свещен. Небето има възможности и сили, и власт да предприеме мерки за защита на образа на Учителя и неговото дело. Навремето Учителят бе заявил: „Има души готови в света, те ще дойдат и ще заработят". Това е истинският метод. Сега Небето работи, то ще изпрати тези готови души, а това, което днес аз диктувам е за това тези готови души да знаят и помнят пътят на предишното поколение. От едната страна бе лъжата и покварата, а от другата страна бе Истината и Чистотата. Истината и Чистотата ще намерите в Словото на Учителя Дънов.
към текста >>

73. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Друга бе противозенитната артилерия и про-тивосамолетната защита на Изгрева, а не черната хартия на Тереза.
На Изгрева не падна нито една бомба. Но около Изгрева паднаха около десетина бомби. Когато ги изваждаха и обезвредяваха военните се учудваха на това чудо на чудесата. Тези бомби бяха очертали околовръстно територията на Изгрева. Та друга защитна сила запази Изгрева от американските бомбардировки. Друга бе противозенитната артилерия и про-тивосамолетната защита на Изгрева, а не черната хартия на Тереза. Може би ще се спрем как Изгревът бе запазен от бомбите в друг разказ. Тереза бе и медиумична натура. На един от Търновските събори, тя изведнъж припадна, пада на земята и издъхва. Наоколо се събират приятели, съобщава се на Учителя. Той отива при нея, отстранява всички от тялото й, прави седем обиколки около нея като непрекъснато я наблюдава и прави един очертан кръг около нея с бастуна си.
към текста >>

74. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници.
Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера.
към текста >>

А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години.
А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек. И да се направи по-добре тази връзка човек трябва да бъде в контакт с природата, с чистия въздух, със слънцето и цялото му същество трябва да се слее в природата, за да види, че тези философски принципи са верни и че са взети от самата природа, защото те са заедно с нея и те поддържат живота. Всички ахнаха от това пренасяне от философското обобщение на материала към природата и човека и после обратно - от човека към природата и към идеята за Бога. Бях направила един кръг и по двата пътя.
към текста >>

75. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

А Милка Аламанчева, която бе от сподвижниците на Савка я защитава.
Пред Учителя се намират вече няколко човека. Савка стои там, Учителят й прави забележка, а после почва да й се кара пред нас, че си позволила да назначи час на някакъв човек да се срещне с Учителя. Той й казва: „Ти нямаш право да назначаваш на никого среща с мен от твое име. Друг е Този, Който определя срещите на човека с Учителя. Това не е велика привилегия, а велика отговорност". А Милка Аламанчева, която бе от сподвижниците на Савка я защитава. Гледам и не вярвам на очите си. За мен беше загадка. Неразрешима загадка. Те искаха да наложат на Учителя с кого да се среща и с кого да говори. Те, обикновените деца по съзнание се опитваха в своята детска упоритост и чрез детска симпатия да определят на Учителя с кого да се среща, с кого да говори и какво да прави.
към текста >>

76. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

Пътят ни бе постлан с много противодействия, срещнахме много разочарования от близки хора, но вярата ни бе непоклатима и чрез тази вяра успяхме да се срещнем с десетте ученички от Вътрешната Школа на Учителя по различно време и при различни поводи, но винаги по един и същ проблем: защита и запазване чистотата на Учението му.
По това познавах и различавах тези 10 ученички, които той обеща да ми ги покаже. Той ги показа след своето заминаване, а те ми се изявиха всяка с постъпките си и с делата си без да съзнават кои са и какви са те. Аз мълчах и не открих пред тях това, което ми бе казал Учителят, за да не внеса в тях противоречие, защото всяка от тях си имаше строго определен път. И в този техен път и то в даден момент те ми се изявиха според обещанието на Учителя като ученички от духовната Школа на Учителя. За това благодаря както на Учителя, така и на десетте ученички от вътрешната Духовна Школа на Учителя, които ми съдействуваха в строго определен момент, когато се водеше битка на живот и на смърт за съхранение Словото на Учителя и за запазване Чистотата на Учението му. Пътят ни бе постлан с много противодействия, срещнахме много разочарования от близки хора, но вярата ни бе непоклатима и чрез тази вяра успяхме да се срещнем с десетте ученички от Вътрешната Школа на Учителя по различно време и при различни поводи, но винаги по един и същ проблем: защита и запазване чистотата на Учението му. А това бе най-важното - Духът да се изяви точно на време и да се прояви точно на нужното място. А аз бях свидетел да видя всичко това. Благодаря на Бога, че ме удостои с тази благодат да видиш, да срещнеш и да работиш със сродните души по Дух за делото Господне,
към текста >>

77. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

А през цялото време Савка мълчи, ама много я е яд, че аз слушам, а през това време Милка Аламанчева непрекъснато прекъсва Учителя и защитава Савка.
Едно човешко съзнание да се наложи над Божественото. Това не е позволено на един ученик. Учителят се обръща към Савка: „Ти нямаш право да назначаваш среща от мое име на никого". Савка слуша през едното ухо Учителя, защото ме вижда, че стоя с чинията в ръка и че съм принудена всичко да слушам и това, че Учителя й се кара пред мене, А тя не знае, че Учителят го направи нарочно и специално подготви този случай така, че аз да присъствувам, защото ако аз не присъствувах нямаше никой да знае днес тези неща, които описвам сега. Учителят й повтаря: „Никой няма право да назначава среща от мое име". А през цялото време Савка мълчи, ама много я е яд, че аз слушам, а през това време Милка Аламанчева непрекъснато прекъсва Учителя и защитава Савка. Стоя на прага на вратата, държа чинията с „яйцата по панагюрски" и си мисля сега, ето един може да направи „яйца по панагюрски" ама няма друг ученик, който да има послушание към Учителя. Няма. Та тук разбрах, че Милка повече уважаваше Савка, отколкото Учителя. Пред нейното съзнание Савка стоеше по-високо отколкото Учителя. За вас може да ви се струва лъжа или невъзможно поведение, но това беше една горчива и жестока истина. Колкото бе истина, толкова бе и жестока истина, защото това бе хула срещу Духът Божий.
към текста >>

78. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

събрание стана един непознат на мене човек - военен, партиец и се изказа неочаквано, много интересно и в защита на Изгрева, на салона.
Вземат от него, купуват материали, изпразват го. Той пак се пълни. Пак го изпразват. И така и средства се събраха, и салонът стана! Преди 10-15 години, когато Изгревът не беше още похитен от властта, но може би беше вече нарочен от нашите недоброжелатели, в малкия салон-трапезария на Братството, на едно О.ф. събрание стана един непознат на мене човек - военен, партиец и се изказа неочаквано, много интересно и в защита на Изгрева, на салона. Даде ни за пример на присъстващите техни хора. По онова време, когато се е строял салонът той е минавал от тука, може би е имал място наблизо и се заинтересувал и наблюдавал как се е изградил набързо салона с общи усилия. Направило му неизгладимо впечатление, той разказа на всички това, което е видял и го разказа с възторг и възхищение. Обаче, за съжаление, никой от неговите другари, които чуха не си взеха бележка от това, не се трогнаха, не се умилостивиха, да се застъпят за този салон изграден с такава любов от бедни и прости хорица из народа на майка република България. На 19Л/Ш.1927 г.
към текста >>

79. МАРИН КАМБУРОВ

Беше много силен човек и много е защитавал българите.
Дядо беше вече в Братството и беше вегетарианец. Жена му - баба Таня, всички негови синове и дъщери са били в Братството. Те са били трима братя: чичо Никола, тата - Стефан и чичо Слави и три сестри: леля Марийка, леля Анка и леля Ружка. Дядо доживя до 99 години. Накрая беше вече болен и разправяше, че е вегетарианец, но преди това на един обед изяждал по половин агне. Беше много силен човек и много е защитавал българите. Бил е го- лям родолюбец. Неговият по-малък брат Иван е бил заточен в Диар Бекир. Веднъж дванайсет момчета от Стара Загора били арестувани като комити през турско време. Баща ми отива с баба си, значи моята прабаба, да занесе нещо на момчетата да хапнат и те го запитали - баща ми: „Стефане, ти от къде си бе? " „От Железник", отговорил той.
към текста >>

80. 13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО

Цанка Екимова

13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО Семейството, в което влязох бе с организираният хаос на червената орда на Чингиз хан.
13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО Семейството, в което влязох бе с организираният хаос на червената орда на Чингиз хан. Но аз тогава не знаех това. Когато Учителят ме спаси и ми обърна внимание на моята стара вековна карма, разбрах че щях да си замина и щях да изгоря на този огън. Това беше сигурно. Но изведнъж дойде помощ съвсем ненадейно и неочаквано. Дойде помощ от Невидимия свят.
към текста >>

Вече имах двама човека в моя защита.
Наскоро след тази случка отидох при Учителя и исках да Му разкажа подробно за случая. Но Той ме превари и пръв започна да говори за нея: „Същата майка на Юрдан те обича и ти помага". Останах изненадана, аз не му бях казала още нищо за случая. Само се готвех да му разкажа. Това още повече ме успокои. Вече имах двама човека в моя защита. Единият бе от Невидимия свят, а другият бе Учителят. А Учителят не бе човек, а бе Великият Учител. Майката на Юрдан не бе човек, а дух, същество, което си бе заминало и нямаше човешка форма. Каква необикновена защита имах вече. Да, имах защита, но тя не бе само мой тил, а беше в мен и над мен.
към текста >>

Каква необикновена защита имах вече.
Това още повече ме успокои. Вече имах двама човека в моя защита. Единият бе от Невидимия свят, а другият бе Учителят. А Учителят не бе човек, а бе Великият Учител. Майката на Юрдан не бе човек, а дух, същество, което си бе заминало и нямаше човешка форма. Каква необикновена защита имах вече. Да, имах защита, но тя не бе само мой тил, а беше в мен и над мен. Но борбите продължаваха около мене и в мене. Друг на моето място отдавна би си заминал. И да са забравили за него. И да няма помен.
към текста >>

Да, имах защита, но тя не бе само мой тил, а беше в мен и над мен.
Вече имах двама човека в моя защита. Единият бе от Невидимия свят, а другият бе Учителят. А Учителят не бе човек, а бе Великият Учител. Майката на Юрдан не бе човек, а дух, същество, което си бе заминало и нямаше човешка форма. Каква необикновена защита имах вече. Да, имах защита, но тя не бе само мой тил, а беше в мен и над мен. Но борбите продължаваха около мене и в мене. Друг на моето място отдавна би си заминал. И да са забравили за него. И да няма помен. А мен ме има и то как...
към текста >>

81. 23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА Аз съм пристигнала на Изгрева, срещнала съм се с Учителя и с приятелите.
23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА Аз съм пристигнала на Изгрева, срещнала съм се с Учителя и с приятелите. С тях общувам така, както е прието - по братски и по сестрински. Моето поведение в София е безукорно. Старая се да бъда чиста и изрядна в отношенията си с всички, защото при всяко идване тук имам неприятности и скандали от Мария, която беше станала съпруга на брат ми Борис. Те криеха от нас, че са се оженили, но приятелите бяха подшушнали, че са се оженили и то в църква, което бе недопустимо за ученици от Школата. През това време църквата бълваше змии и гущери срещу Школата на Учителя и приятелите, които трябваше да сключват брак го правеха това чрез гражданските бюра в общините.
към текста >>

82. 6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ

Симеон Арнаудов

Аз не можех да бъда безучастен и заставах в защита на Учителя, защото познавах много добре свещеничеството в онези времена и техните методи и прийоми на действие.
6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ Преминавах през бурни вътрешни преживявания на всяко едно от преражданията си през времето на Школата на Учителя. От една страна бях свързан с баща ми, който бе свещеник и целият ми род до пето коляно бяха свещеници и бяха свързани с тези духове от православната църква, а с тази верига шега не бива и човек трудно можеше да се откачи от нея. От друга страна от тази верига духове започнаха битка срещу Учителя по всички фронтове - преса, вестници, сказки, амвони и пр. Аз не можех да бъда безучастен и заставах в защита на Учителя, защото познавах много добре свещеничеството в онези времена и техните методи и прийоми на действие. Много пъти пред Учителя съм заставал в Негова защита. Той се усмихваше, потупваше ме по рамото. Аз бях винаги добре дошъл при Него. Когато ме виждаше да идвам, Той оставяше другите приятели, идваше при мен, бащински ме прегръщаше и питаше: „Какво има ново, Симеоне? " Аз разпалено говорех, обяснявах.
към текста >>

Много пъти пред Учителя съм заставал в Негова защита.
6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ Преминавах през бурни вътрешни преживявания на всяко едно от преражданията си през времето на Школата на Учителя. От една страна бях свързан с баща ми, който бе свещеник и целият ми род до пето коляно бяха свещеници и бяха свързани с тези духове от православната църква, а с тази верига шега не бива и човек трудно можеше да се откачи от нея. От друга страна от тази верига духове започнаха битка срещу Учителя по всички фронтове - преса, вестници, сказки, амвони и пр. Аз не можех да бъда безучастен и заставах в защита на Учителя, защото познавах много добре свещеничеството в онези времена и техните методи и прийоми на действие. Много пъти пред Учителя съм заставал в Негова защита. Той се усмихваше, потупваше ме по рамото. Аз бях винаги добре дошъл при Него. Когато ме виждаше да идвам, Той оставяше другите приятели, идваше при мен, бащински ме прегръщаше и питаше: „Какво има ново, Симеоне? " Аз разпалено говорех, обяснявах. Той ме изслушваше, казваше ми по някоя дума и ме оставяше и отиваше да си довърши разговора с другите.
към текста >>

83. 32. ГОНЕНИЯТА И ЗАЩИТАТА

Симеон Арнаудов

32. ГОНЕНИЯТА И ЗАЩИТАТА Хулеха много Учителя.
32. ГОНЕНИЯТА И ЗАЩИТАТА Хулеха много Учителя. Гонеха Го, спираха съборите. Преследваха и уволняваха учениците Му от държавните служби, а повечето от сестрите бяха учителки по селата, защото се смяташе, че тези учителски места са места на заточение на неблагоразумните. Ходеха много стари приятели при Учителя, за да отговори както трябва, защото гоненията се поддържаха и се подклаждаха от обществото, гражданите и църквата. Ходеха не веднъж старите братя, но Той мълчи и накрая каза; „Истината няма нужда от защита! Тя сама себе си защитава".
към текста >>

Ходеха не веднъж старите братя, но Той мълчи и накрая каза; „Истината няма нужда от защита!
32. ГОНЕНИЯТА И ЗАЩИТАТА Хулеха много Учителя. Гонеха Го, спираха съборите. Преследваха и уволняваха учениците Му от държавните служби, а повечето от сестрите бяха учителки по селата, защото се смяташе, че тези учителски места са места на заточение на неблагоразумните. Ходеха много стари приятели при Учителя, за да отговори както трябва, защото гоненията се поддържаха и се подклаждаха от обществото, гражданите и църквата. Ходеха не веднъж старите братя, но Той мълчи и накрая каза; „Истината няма нужда от защита! Тя сама себе си защитава". Но на събора 1922 г. Той даде отговор на нападките и в много от беседите си има поставените въпроси, както и отговорите, които Той е дал. И ако се извадят тези неща и ако се съберат на едно място ще се види каква е защитата Му по всички въпроси и обвинения срещу Него. Той преживя всичко и прие всичко с мълчание.
към текста >>

Тя сама себе си защитава".
32. ГОНЕНИЯТА И ЗАЩИТАТА Хулеха много Учителя. Гонеха Го, спираха съборите. Преследваха и уволняваха учениците Му от държавните служби, а повечето от сестрите бяха учителки по селата, защото се смяташе, че тези учителски места са места на заточение на неблагоразумните. Ходеха много стари приятели при Учителя, за да отговори както трябва, защото гоненията се поддържаха и се подклаждаха от обществото, гражданите и църквата. Ходеха не веднъж старите братя, но Той мълчи и накрая каза; „Истината няма нужда от защита! Тя сама себе си защитава". Но на събора 1922 г. Той даде отговор на нападките и в много от беседите си има поставените въпроси, както и отговорите, които Той е дал. И ако се извадят тези неща и ако се съберат на едно място ще се види каква е защитата Му по всички въпроси и обвинения срещу Него. Той преживя всичко и прие всичко с мълчание.
към текста >>

И ако се извадят тези неща и ако се съберат на едно място ще се види каква е защитата Му по всички въпроси и обвинения срещу Него.
Ходеха много стари приятели при Учителя, за да отговори както трябва, защото гоненията се поддържаха и се подклаждаха от обществото, гражданите и църквата. Ходеха не веднъж старите братя, но Той мълчи и накрая каза; „Истината няма нужда от защита! Тя сама себе си защитава". Но на събора 1922 г. Той даде отговор на нападките и в много от беседите си има поставените въпроси, както и отговорите, които Той е дал. И ако се извадят тези неща и ако се съберат на едно място ще се види каква е защитата Му по всички въпроси и обвинения срещу Него. Той преживя всичко и прие всичко с мълчание.
към текста >>

84. 2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ

Донка Георгиева Кънева

Йорданка Димитрова Колева

Другият пък много горещо е защитавал идеите на Толстоя, като казвал, че именно Толстой е истински християнин, като не убива никакво животно, за да яде плътта му.
Толкова му било тежко, че най-после той решил са се самоубие. Снабдил се с револвер и един ден искал да сложи край на тежкия си живот, но чакал хазайката си да излезе и тогава да се застреля. Прозорецът му бил отворен и той през него е следял кога хазайката му ще излезе и мине покрай него, за да отиде някъде, където му била казала, че ще отиде. В това време под отворения прозорец се спрели двама свещеника и се разговаряли, по право спорели върху учението на Толстоя. Единият от свещениците обвинявал другия, че се е увлякъл в това еретическо учение, пагубно за християнската душа. Другият пък много горещо е защитавал идеите на Толстоя, като казвал, че именно Толстой е истински християнин, като не убива никакво животно, за да яде плътта му. Заслушан в интересни за него разговор, той не усетил как револвера се изхлузил от ръката му и паднал на земята. Но той не се навел да го вземе, а се обърнал към спорещите свещеници и им казал: „Зная, зная, че и двамата сте хора на лъжата, но все пак ви облажавам, че има с какво да живеете. Единият от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче? Виждам, че си тъжен нещо. Какво ти тегне на душата?
към текста >>

85. 9. ЗАЩИТАТА

9. ЗАЩИТАТА Има един случай.
9. ЗАЩИТАТА Има един случай. Така както съм го чула от брат Петър Камбуров, който беше гимназиален учител от Казанлък. Това е синът на Стефан Камбуров. Той разказва така: Като студент с още един брат, не го познавам другия кой е, отиват да си заверят семестъра и пътували във влака. А нашите хора тогава бяха с дълги коси до ушите така наравно, както сега ходят мъжете с дълги коси като жени. Всички им се подигравали, говорели против Учителя лошо, а те си мълчат, кротуват си и двамата, какво да правят.
към текста >>

Ето по такъв начин се защитава Учението на Учителя.
И когато си отишъл, най-напред влязъл в стаята на дъщеря си и гледа тя с ръкоделие в ръцете, „Какво правиш, моето момиче? " „Ами, татко, аз вече съм добре." „Ами къде е майка ти? " „Много съм гладна и тя отиде да ми опържи филии, да ям." И той отива при жена си и пита: „Кога й стана добре? " И жена му казва. А това е точно часа, когато Учителят му казал, че дъщеря му е жива и здрава. Ето по такъв начин се защитава Учението на Учителя.
към текста >>

86. 12.Гарант и ипотека на къща

Георги Йорданов Добрев

В.к.: Много хубава защита на Учителя.
В.К.: Между тях. Г.Д.: Между двамата. Понеже Радославов беше много привързан към Учителя и към делото Му и Радославов много ценеше Учителя. В.К.: Той е написал „Где е Истината“. Г.Д.: Да, „Где е Истината“, а така е. В.к.: Много хубава защита на Учителя. Г.Д.: Ха, така е. Тази книга Радославов я е писал. И като такъв и неговата дъщеря Люба също много добре се отнесе с Учителя. Написа една песен „О, Учителю благати, Теб изпълва добрина“. Думите тя ги е съчинила, Люба Радославова.
към текста >>

87. 7. Място и къщичка на Изгрева

Стоянка Цанева Драгнева

Другарския съд и само единствен, който застана за наша защита беше брат Пеню Ганев и Тодор Михайлов, той беше съдебен заседател.
Идваше контролния орган, констатираха всичко туй, видяха, подписаха се, обаче нула. Обвиниха ни, че всяка вечер сме правили дъновистки събрания. По 20 души сме събирали и че трябва да ни изгонят, за да се махнем от там. Инсценираха другарски съд и там като излязохме на този процес, бяха нападнали мен, биха ме, щяха да ме претрепят, медицинско свидетелство извадих, имаше и всичко, обаче десет души бяха единни срещу нас, все едно, че си плюли в устата. Знаеш ли какво означава това? Другарския съд и само единствен, който застана за наша защита беше брат Пеню Ганев и Тодор Михайлов, той беше съдебен заседател. Като ги слуша всичките, Тодор Михайлов казва: „Седнали сте да слушате един мръсник - Никола Антов“. А брат Пеню Ганев казва: „Аз съм интелектуален човек, аз знам защо съм се подписал“. А те пропускаха строфите, които не им изнасяха, те ги пропускаха, не искаха изложението да се чете както трябва и там в този Другарски съд ни осъждат да ни изселят там в глухо място гдето има три къщи в някое село само, толкова сме били опасни за властта. Обаче през туй време Колю имаше една връзка в Президиума, успя чрез нея да намери квартира в центъра на града, свободна квартира и оттам можахме да се изнесем и така отидохме на свободен наем. Живяхме там 5 години.
към текста >>

88. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Събранието предвещаваше буря, която пролича веднага с даването думата на Генчо Делийски, същият започна с разни обвинения върху брат Антов: Строго се държи в партийната група, отишъл много на дясно, защитавал богатите - фашисти в братството, бил двуличен.
Анкетна комисия: Серафим Георгиев и Надка Христова, делегирани от Р.П. (к) Vl-ти район. Заседанието се откри от секретаря на групата Никола Георгиев. Същият предложи да се избере председател, за да води заседанието и секретар за изработване на протокола. Първият бе избран: Стефан Николчев, а втория бе избран: Мария Методиева. Събранието предвещаваше буря, която пролича веднага с даването думата на Генчо Делийски, същият започна с разни обвинения върху брат Антов: Строго се държи в партийната група, отишъл много на дясно, защитавал богатите - фашисти в братството, бил двуличен. Жена му Райна Генчова Делийска също го обвиняваше; така двамата се редуваха с измислени обвинения. Стефан Николчев и жена му Гинка Николчева също го обвиняват, както и първите. Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр. Миндов, като предлага да бъде изключен, независимо от това поставя ребром въпроса: Дъновизмът е религия и опиум за народа, като така, всички партийци трябва да се определят тази вечер: Който е за дъновизма да се откаже от комунизма, като дъновисти- те-комунисти следва да напуснат групата, щом не се отказват от дъновизма, същите се считат за изключени. Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр.
към текста >>

Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр.
Същият предложи да се избере председател, за да води заседанието и секретар за изработване на протокола. Първият бе избран: Стефан Николчев, а втория бе избран: Мария Методиева. Събранието предвещаваше буря, която пролича веднага с даването думата на Генчо Делийски, същият започна с разни обвинения върху брат Антов: Строго се държи в партийната група, отишъл много на дясно, защитавал богатите - фашисти в братството, бил двуличен. Жена му Райна Генчова Делийска също го обвиняваше; така двамата се редуваха с измислени обвинения. Стефан Николчев и жена му Гинка Николчева също го обвиняват, както и първите. Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр. Миндов, като предлага да бъде изключен, независимо от това поставя ребром въпроса: Дъновизмът е религия и опиум за народа, като така, всички партийци трябва да се определят тази вечер: Който е за дъновизма да се откаже от комунизма, като дъновисти- те-комунисти следва да напуснат групата, щом не се отказват от дъновизма, същите се считат за изключени. Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр. Миндов, който в отбрана го натупал. Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр. на 6750 лв., които му бяха веднага броени.
към текста >>

89. 9. С цигулка, с юмрук и с брадва към високият идеал

Атанас Минчев

Така по свой начин бе решил да защитава делото на Учителя.
Те се изсмяли и започнали да му се подиграват. И както е бил як по тези години, хваща всеки от туристите за яката, удря ги с по един юмрук в лицето и ги изхвърля навън. Те изобщо не очаквали такава дива реакция от негова страна. Изпоплашени слезнали в хижата на Алеко и започнали да се оплакват срещу него. Хижарят му се обажда по телефона, за да разбере каква е работата, а Игнат ги предупредил, че ако следващия ден не се махнат от Черни връх, той лично ще се разправя с тях. Така по свой начин бе решил да защитава делото на Учителя. Също такъв сходен случай той имаше и на връх Мусала, където също беше пазач на наблюдателницата известно време. Игнат Котаров беше комунист и ятак на комунистите на Изгрева по времето на Учителя. Бяха изминали 30 години откак комунистите взеха властта и управляваха. Всички онези, които той хранеше, подслоняваше и помагаше бяха станали държавни мъже и бяха начело на управлението. А Игнат през това време живееше в една барака.
към текста >>

90. 10. Общият таван на дома и трите пътя на идеала

Атанас Минчев

Тя също се прекачва през същия таван, слиза при Учителя и Го моли за защита.
Ако беше останал тук, щяха да го убият както това направиха с другия му брат, който бе останал в София. Така Учителят спасява живота на Георги Димитров. Когато Учителят си замина приятелите изпратиха телеграма до Георги Димитров, за да разреши той лично Учителят да бъде погребан на Изгрева. Такова разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота. След време сестрата на Георги Димитров, която се казваше Елена също бе заплашена от арест и от смъртна присъда. Тя също се прекачва през същия таван, слиза при Учителя и Го моли за защита. Учителят пак нарежда на Василка Иванова, дават й бели дрехи, слагат й бяла кърпа и заедно с още една сестра я извеждат от дома. В онези години сестрите, които са посещавали Учителят обикновено са се обличали с бели рокли и на главите са си слагали бели кърпи или бели шапки. Понеже сезонът е бил такъв, че било студено, Василка си дава палтото, Елена го облича и така я измъкват от вратичката, в която влизат и излизат само последователи на Учителя. В джоба на палтото е имало тефтерче на Василка, в което си е правила и водила бележки от Словото на Учителя. Страхувала се не за палтото, а за бележника, че може да изчезне.
към текста >>

91. 5 Колю Каишев, защитникът на Правдата

А той отива да защитава рода.
В това време Колю Каишев е бил мобилизиран, но въпреки това той намира начин да се върне от частта си, където е бил мобилизиран, да намери Учителя и да провери лично той, дали това, което се говори за Него е така или не! И той решил ако е вярно - ще вземе мерки, за да няма в неговия род такива хора. Ако не е така, още по- добре. Отива при Учителя, задава Му ред въпроси, от които се убеждава, че всички слухове, които се носят за Учителя не са верни. Дори след дълъг разговор вижда, че Учителят го превъзхожда във всяко отношение. А той отива да защитава рода. Да, той отива да защитава целия си род, да провери дали е вярно или не това, което се говори. Тръгва да си отива, качва се на влака, минал една-две спирки, но се сетил, че нещо е забравил да пита. Слиза на гарата и взема обратния влак и се връща пак при Учителя. Така на два-три пъти той отива до някъде с влака и се връща обратно при Учителя, за да Го пита нещо, което е пропуснал в разстояние на 2-3 дена. Да, той ходи напред и назад.
към текста >>

Да, той отива да защитава целия си род, да провери дали е вярно или не това, което се говори.
И той решил ако е вярно - ще вземе мерки, за да няма в неговия род такива хора. Ако не е така, още по- добре. Отива при Учителя, задава Му ред въпроси, от които се убеждава, че всички слухове, които се носят за Учителя не са верни. Дори след дълъг разговор вижда, че Учителят го превъзхожда във всяко отношение. А той отива да защитава рода. Да, той отива да защитава целия си род, да провери дали е вярно или не това, което се говори. Тръгва да си отива, качва се на влака, минал една-две спирки, но се сетил, че нещо е забравил да пита. Слиза на гарата и взема обратния влак и се връща пак при Учителя. Така на два-три пъти той отива до някъде с влака и се връща обратно при Учителя, за да Го пита нещо, което е пропуснал в разстояние на 2-3 дена. Да, той ходи напред и назад. И най-накрая се сетил, че е забравил да Го пита дали ще се ожени.
към текста >>

92. 17. Вестникарската защита

17. ВЕСТНИКАРСКАТА ЗАЩИТА Искам да разкажа за случката с реагирането във вестниците.
17. ВЕСТНИКАРСКАТА ЗАЩИТА Искам да разкажа за случката с реагирането във вестниците. Наистина както Галилей Величков в своите спомени разказва, че ние Братството сме били обект на атаки от вестниците по линия на поповете, на официалната религия явно, но по отношение на това, на реакцията на бай Иван и на реакцията на Учителя той нещо бърка. Затуй аз ще я разкажа,а пък неговото разказване ще остава. Аз от бай Иван съм го слушал много пъти и си го знам как е. Учителят е четял вестници, носили са му ги, а пък особено през военните години е държал да следи събитията как се поднасят чрез вестниците. Даже знам, че веднъж, но за съжаление трябва в потвърждение на това къде е сега бай Иван да ми каже за това как Учителят се е изразил за Хитлер.
към текста >>

93. 19. При възрастните приятели

Защото и точно там където аз правех грешки и бях обект на нападки и най-вече от нашите приятели и особено от възрастните сестри, той ме защитаваше.
Но той не можеше да ми даде това, което ми даде Иван Антонов. От него аз научих страшно много, ако той не беше не знам, моя интелект едва може би щеше да се развие, но как и какво, какъв път щеше да хване, не знам. Но с Иван Антонов, всичко, което трябваше да науча го научих и мисля, че той ме обичаше. Защо си. вадя това заключение, разбира се години след това. Защото и точно там където аз правех грешки и бях обект на нападки и най-вече от нашите приятели и особено от възрастните сестри, той ме защитаваше. Той вземаше моята страна. А аз виждам, че не съм прав, аз ги атакувам и не съм прав. Но той ме защитаваше. От там си вадя аз заключението, той просто ме обичаше и даже и недостатъците ми беше съгласен да ги покрие, да ги видоизмени, но само аз да съм прав. В русенския край на възрастните хора като ги срещнеш, на възрастния му казваш дядо, ако е жена викаш бабо и идвайки тука продължих тоя си навик.
към текста >>

Но той ме защитаваше.
Защо си. вадя това заключение, разбира се години след това. Защото и точно там където аз правех грешки и бях обект на нападки и най-вече от нашите приятели и особено от възрастните сестри, той ме защитаваше. Той вземаше моята страна. А аз виждам, че не съм прав, аз ги атакувам и не съм прав. Но той ме защитаваше. От там си вадя аз заключението, той просто ме обичаше и даже и недостатъците ми беше съгласен да ги покрие, да ги видоизмени, но само аз да съм прав. В русенския край на възрастните хора като ги срещнеш, на възрастния му казваш дядо, ако е жена викаш бабо и идвайки тука продължих тоя си навик. А живея на Изгрева и не съобразявам, че голяма част от нашите сестри бяха госпожици, а пък са възрастни и аз се обръщам към тях:“ Ами, бабо“. А те като се обърнат към мене, като се озъбят, те ще ме ликвидират. А пък аз бях буен по характер.
към текста >>

94. 20. Новото учение иска нови методи

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Та мисълта ми е, че наистина всички бяха съсредоточени в своята защита, та изпуснаха другите неща, съществени неща.
Как ще ни съдите след като вие нищо не знаете за нея? “ Това беше наистина един аргументиран отговор и смел отговор по това време. Ти да атакуваш правосъдието, тогава то беше така наистина повече от геройство. Методи имаше много други работи, на които аз се надсмивах. Но тука той имаше куража да се яви там и да каже право в лицето така както са наистина нещата. Та мисълта ми е, че наистина всички бяха съсредоточени в своята защита, та изпуснаха другите неща, съществени неща. За тях Учителят беше говорил в Школата Си.
към текста >>

95. 20. Д-р Иван Жеков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

той издава една брошура „Учителят Петър Дънов и Неговото Учение“, с което го защитава.
През 1921 г. построява къща във Варна на лозето, където често Дънов му гостува. През 1926 г. си купува място на Изгрева и Учителят го извиква да живее тук. През 1927 г. той издава една брошура „Учителят Петър Дънов и Неговото Учение“, с което го защитава. Подписал е е с д-р И. Ж. Духомиров. По времето на своите социалистически увлечения той написва една книга за социализма и отишъл в една печатница в София да я отпечата. В същото време и Учителят Дънов бил занесъл своята книга „Наука и възпитание“, за да се отпечата. Веднага се познали и завързали разговор.
към текста >>

96. 14. Арест във влака

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им, и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистически принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един, два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват за това, но те не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

97. 11. Възпоминание