Търсене в текстове за 'Защита'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 131 резултата в 96 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички. Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде.
към текста >>

2. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях.
към текста >>

3. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение.
- До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение. Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето. Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен.
към текста >>

4. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При това, първият лекар, който се яви в защита на Пекцели в Германия, е бил E.Schlegel в Тюбинген.
И с право можем да кажем, че науката плаща скъпо за своите открития с издържане в преследванията. Това е пробният камък за всяка наука. Всичко, що писа гениалният откривател за тази сега откриваща се наука, биде заглушено. През 1886 г. August Koppritz, редактор на едно списание в Щутгард, не се смущаваше да замине за Будапеща, да се осведоми върху този едва възникващ въпрос по ирисовата диагноза и по природосъбразното лечение на Пекцели при разните случаи на болести. При това, първият лекар, който се яви в защита на Пекцели в Германия, е бил E.Schlegel в Тюбинген. Оттам насетне се явиха редица заинтересувани по въпроса, които правиха своите изследвания и наблюдения, като даваха своите опитности на това тъй младо още и зараждащо се дело по ирисовата диагноза. По този начин те все повече и повече разширяваха, обогатяваха и допълваха верността на тази стара и знайна от всички Истина - окото е душата на човека, или окото е огледало на душата и тялото на човека. Нека споменем тук само някои от най-знатните издирвачи и съставители на тази наука: E.Schlegel, лекар и специално очен лекар, в Тюбинген. Скоро след откриването на тази наука, той издаде две велики творения за тайната на очите, или що се съдържа в окото: „Ирисът на окото, по новите открития на Д-р мед. И. Пекцели" и „Ирисовата диагноза на Д-р И. Пекцели".
към текста >>

5. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човек, на твоята ръка бе поверена защитата над тия тъпи, безгрижни същества, да ги водиш, да ги издигаш на една по-висока степен на развитие.
Любовта е основа на творчеството, основният закон на целия свят. Където се живее с любов, самият закон почва да работи, за да оправя условията и да нагласява всички неща по между им. А вивисекцията (разсичането на живи животни с научна цел)? Ужасявам се, когато мисля за това! Как е възможно, щото човек чрез лъжливи заключения да бъде тъй заблуден, че да извърши това научно престъпление - дори да намира удоволствие в това! Човек, на твоята ръка бе поверена защитата над тия тъпи, безгрижни същества, да ги водиш, да ги издигаш на една по-висока степен на развитие. Те са твоите по-малки братя, и в Духа Господен те всички принадлежат към едно семейство. Аз ви осъждам! 8ие не само, че ги тъпчете, мъчите ги и ги използувате за егоистични цели, но също ги оставяте да мрат от глад и студ; живи Божии създания сте разпаряли и кълцали, клали и горили, одирали. Безсъвестно прилагате вие низките и нечестиви, мъчителни методи на вивисекцията над създания, чувствуващи смъртоносна болка в плът и кръв. Наместо по-стари братя, любящи родители, вие сте груби, безчовечни, ужасни мъчители.
към текста >>

6. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- с други думи това бе сказка в защита на окултните науки: френология, физиогномия, астрология, хиромантия и графология - науки, и твърде стари и с огромна литература на чужди езици.
ВЕСТИ Една интересна сказка През миналия месец януари, на 23 във Военния клуб от името на читалище „Инвалид” държа една твърди интересна сказка бр. Любомир Лулчев. Сказката бе интересна, защото разглеждаше важния въпрос: Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр. - с други думи това бе сказка в защита на окултните науки: френология, физиогномия, астрология, хиромантия и графология - науки, и твърде стари и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства и логически, и математически, и нагледни (с много картини), голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големия интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства.
Втората статия: Какво става в Азия. Животът на индийския водител - Махатма Ганди. Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение. На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени. Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер. Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр. Вижда се в цялото списание да вее новият дух на международно сътрудничество и взаимната помощ. Всички напредничави идейни течения намират отглас. Така ние се убеждаваме, че есперанто е вече първостепенен културен фактор за сближение и побратимяване на народите. 12.
към текста >>

8. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния.
Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, сживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход. Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение.
към текста >>

Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото.
Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход. Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват.
към текста >>

9. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество.
Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история.
към текста >>

10. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той ги има в себе си и ги извиква винаги при нужда и опасност, за защита и живот.
Условия на живот и здраве в организма В самия организъм на човека съществуват всички условия на живот и здраве. Организмът сам по себе си образува тези условия. Той ги има в себе си и ги извиква винаги при нужда и опасност, за защита и живот. Та какво друго представят от себе си антитоксините? Кой ги изпраща, създава и произвежда? Не е ли това сам организмът? Няма нищо чудно, ако приемем, че организмът сам по себе си крие и съдържа големи тайни на здраве и живот. Ако е било някога глупаво да се отрича безжичния телеграф само затова, защото електричните вълни не се виждат; и ако пренасянето на мислите се е считало невъзможно и се е отричало само затова, защото и те не се виждат, също така е глупаво днес да се отрича и движението било на лъчи или на вълни на нервния етер, защото и той не се вижда.
към текста >>

11. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всяко явно накърняване на тяхното достойнство е съпроводено с известно „огорчение", което води след себе си нужда от законна самозащита и реабилитация.
Тук правото принадлежи на мнозинството, съставено теоретично от свободно самоопределени индивиди в името на една политическа идеология или партийна програма. Личността е свободна да избере професия и социално положение в границите на правните, социални и етически норми. Върховен императив на нейните действия е дългът, а върховен дълг – изпълнението на законите. Религията е догматично-ритуален институт. Праведните са хора със силно развити лични чувства. Всяко явно накърняване на тяхното достойнство е съпроводено с известно „огорчение", което води след себе си нужда от законна самозащита и реабилитация. Няма да се спирам да развивам по-нататък чертите на тия типове, нито да разкривам психологичното съдържание на думите и термините, които се характеризират техните понятия за живот. Създаването на известни термини не е случайно. За психолога те са кристализация на цели вътрешни комплекси, крайни формули на една сложна и многостранна дейност. Ще кажа само още няколко думи за тези три типа, които се движат в сферата на личния живот и ограниченото съзнание. Старозаветните заробват със сила, с насилие.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И всички били учудени от нейния кураж и от способността на защитата ù.
тайно албигойско братство. Един духовник при разходка се срещнал с една девойка и като почнал да ù говори непочтено, тя го отблъснала и казала, че завинаги ще остане целомъдрена, за да може да расте душата ù. По тези ù думи той познал, че тя трябва да е албигойка и я арестувал като подозрителна в ерес. Почнали да я разпитват и в своето добродушие тя казала да повикат жената, от която взела първите уроци по учението и която била способна да обори всички аргументи. Арестували и оная жена. И всички били учудени от нейния кураж и от способността на защитата ù. След това те били арестувани отделно. Другата е имала условия да избяга от затвора, а младата мома била заведена на кладата, без да пролее нито една сълза. Тълпата била трогната от радостта , с която умирала в пламъците и вместо да я кълне, тя я сравнявала с християнските мъченици. Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, така и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и умствена култура. Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в парижкия университет.
към текста >>

13. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първата е надеждата, след нея иде вярата, и най-после човек остава с любовта, с благодарността към Бога за голямата Му милост и благост, за явната защита пред по-голямото зло.
Да разгледаме въпроса психологически. Кои са спътниците на страданието? Страданието не върви само. Този трен е придружен и със свой екипаж. Виждаме, две сили го посрещат в човека, които трябва да го носят и да му дадат сили да прекарва страданието през себе си. Първата е надеждата, след нея иде вярата, и най-после човек остава с любовта, с благодарността към Бога за голямата Му милост и благост, за явната защита пред по-голямото зло. Какво остава след всичко това на човека ? – Радостта. Страданието е извор и на други ценни качества у човека. Който много е страдал, той има голямо упование и вяра в Бога – вяра, каквато другите , които не са страдали, нямат. И тази вяра създава дълбоки чувства у човека, тя говори за вътрешно съдържание.
към текста >>

14. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И е „измислила" средство за защита - да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби образа на кукумявка - плашило за нейните врагове.
Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой - нека не отиваме засега по-далеч от редуцирания език на фактите - изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка - плашило за птиците. Ясно е, че налице имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата - ако е тя самата - сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е „измислила" средство за защита - да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби образа на кукумявка - плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто, ни се налага от наблюдение на фактите. Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак - от едно или друго становище, но те все си остават това което са: стъпки на една мисъл - ясна и очебийна. И никакво логическо извъртане не може да я измени. Дали за обяснението на тия факти ще се повика някаква „целесъобразност", или „инстинкта" - който при последна сметка се разлагал, според някои съвременни учени, на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми", „условни рефлекси" и пр. и пр.
към текста >>

15. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита.
Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света. Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората. Те бидоха освободени от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад! Те бидоха освободени от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности. Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита. Когато хората дойдат до обожествяването в природата. Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто пулс е пулсът на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота. Най-много ново в истински смисъл, обновително ново, има в днешната наука и техника. За голямо съжаление, обаче, хората на науката и техниката, си остават обикновени хорица в слабостите си. Затова и новото в тези области не е в състояние още да обнови света, да внесе нова струя на живот и нов смисъл за мир, хармония и братство.
към текста >>

16. LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

По този начин тези здания ще бъдат счетени за неутрални, заедно с болниците, лазаретите и пр., които се намират под подобна защита от страна на Червения кръст, въз основа Женевската конвенция от 1864 год.
Знаменита е, обаче, декларацията на Рьорих през 1929 год. пред американския печат. В нея са изложени всички принципи, легнали в този международен договор за запазване културните паметници. Според тези основни и прости принципи на Рьориховия пакт, всяка държава се приканва от време още да зарегистрира в едно от международните учреждения създадени за тази цел, най-ценните старинни паметници и хранилища на предмети на изкуството - музеи, черкви, научни институти и пр. В случай на война или вътрешни размирици, над всяко такова здание, трябва да бъде поставено „Знамето на мира". По този начин тези здания ще бъдат счетени за неутрални, заедно с болниците, лазаретите и пр., които се намират под подобна защита от страна на Червения кръст, въз основа Женевската конвенция от 1864 год. Поради това сходство, проектът на Рьорих биде назован „Червения кръст на културата". В случай на нарушения на този международен договор от воюващите страни, тогава, те се привличат под международна отговорност от съответните съдилища. Значението на този пакт е много голямо и не се изчерпва от юридическата му постановка. Той събудил голям ентусиазъм в хората, които познават разрушителното действие върху културните паметници през световната война. Още в 1931 год.
към текста >>

17. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той със смелостта на един искрен търсител на истината не се побоя да излезе в защита на някои нови идеи от областта на метапсихиката.
С това Бендер, подобно на много други експериментатори, потвърждава ясновидката способност и то независимо от всяка телепатия. Шарл Рише. - В началото на декември т.г. се пресели отвъд в Париж на преклонна възраст - повече от 80 години - прочутият физиолог и метапсихик проф. Шарл Рише. Той със смелостта на един искрен търсител на истината не се побоя да излезе в защита на някои нови идеи от областта на метапсихиката. Със строго научни методи на изследване, с критичен, обективен ум той се залови да изследва някои явления от областта на невидимото. И той опитно констатира нови, неизвестни до тогаз на науката психични сили в човешкото естество. По този начин той се брои между пионерите в тая нова област, той беше в авангард на работниците за един нов мироглед, проникнат от възходящата струя на спиритуализма. И в последните години на своя земен живот той доживя да види как спиритуализмът прониква нашироко вече в много научни области. Той беше свидетел на зазоряването на триумфа на спиритуализма в днешната култура.
към текста >>

18. ПРОШКАТА - Е. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ние забравяме често дори всичко човешко в защита на това, което мислите, че е ваша собственост, което трябва да притежаваме, което ни създава радост.
Ти си капризен, всичко ти е криво, хората ти постоянно дотягат, не можеш да видиш в никого и в нищо добро, сиво ти е всичко, загубваш смисъла на своя живот. Така е винаги, когато човек загуби своя вътрешен мир. Ние сме привързани много, твърде много към малките неща, които притежаваме. Те са наша радост. собственост. Ние треперим над тях, ние скърбим когато ги загубим. Ние забравяме често дори всичко човешко в защита на това, което мислите, че е ваша собственост, което трябва да притежаваме, което ни създава радост. Ние мислим, че не можем да живеем без всичко това. И ето, когато по една или друга причина загубим малките неща, които ни създават нашите всекидневни радости, ние губим вътрешния си мир. Това е затуй, защото сме раздробили душата и сърцето си във всички тези малки неща, които ни обграждат. Да запазиш целостта на своето сърце, на своята душа непокътнати от радостите и влеченията, които може да се създадат от малките придобивки, от малките успехи на деня, това значи да си добил вътрешен мир. Да имаш вътрешен мир, това е най-голямото богатство, което можеш да притежаваш на земята.
към текста >>

19. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий.
Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало. Даваме няколко извадки от нея: Когато цял свят считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството. Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото, без да видим в него славянски елемент. Ние дори приписахме пакостни влияния на богомилството върху нашата историческа съдба, без да вземем под внимание обстоятелството, че то се роди тъкмо от нея и се яви като протест срещу упадъка в държавната ни и черковна организация и, че чрез съвършенството на отделната личност, то диреше съвършенството и на общността. Богомилите знаят фанатично да защищават учението си, дори с цената на своя живот. Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий. Нито преследвания, нито мъки, нито дори смърт ги спираха. Една от догмите на тяхното учение е била да презират най-грозната и ужасна смърт. И те умирали с безстрашие и възторг. Василий, началник на богомилите в България, медик по професия, мъж образован и с добродетели, бил изгорен жив в 111 година на хиподрума в Цариград. Това бил първият богомил апостол, който умира за еманципацията на човешкия разум.
към текста >>

20. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове.
При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба. Тя си е служила с червила и бои, както и днес префинените дами от 20-ия век. Досежно жилището пък на първите човеци - жители на земята - те не са били много капризни. Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного. От меките, пухени легла на модерния човек - тези легла, които подържат покварата върху земята, прачовекът не е имал нужда. Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове. Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора. Но той е имал здрав усет за своето убежище. Едни от най-подходящите, това са били пещерите, места защитени от вода, гора, планини и пр. и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището.
към текста >>

21. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Те пречат за свободното движение, за себезащита и пр.
Няма по-голям ад от тъмнината. Тя е майка на всички нещастия. Малко нещо може да се каже днес върху самата същина на регенерационния процес. Има едно схващане, което твърди, че това се дължи на нуждата дадено животно да се приспособи към околната среда и условия. Да речем, че даден орган у животното е силно развит - опашка, крайници и пр. Те пречат за свободното движение, за себезащита и пр. Животното със загубването на този орган придобива нови жизнени способности. Възобновяването на загубения орган се явява като естествено следствие на жизнените отправления. Важно е организмът да си улесни пътя на приспособяването. Регенеративната способност после ще възстанови загубеното. Колкото и правдоподобно да изглежда това обяснение на регенерационния процес, все пак има нещо съществено, което липсва.
към текста >>

22. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита.
Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество. Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита. Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор. Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита.
ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище. Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности. Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита. Тя е символ на неговото превъз¬ходство в природата. Боговете с небесни знамения му разкриват огъня и той вижда, че няма по-голямо благо на земята от него. Той, предтечата от Кроманьон, вижда пътя на своя възход в огъня — тоя велик дар на небето, тая първична същност, която преобразява всичко в небесното пространство и на земята. Кой може да му излезе насреща, да му пречи в пътя, да го спъне в неговото развитие, когато той владее огъня и може да го използва както си иска! Той е вече господар на света, Боговете са го помазали.
към текста >>

На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание.
От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване. При вторият случай, изпъква колективното съзнание. На това съзнание не липсват грижите за просъществуване и не в обединение на силите за самозащита е основната същност на колективното съ¬знание. Смисълът на колективното съзнание, което се пробужда в човека, когато заживява обществено, племенно, седи в първото пробу¬ждане на социалното чувство, в мисълта не само за себе си, но и за другия, за ближния. В тази мисъл е еволюцията на съзнанието, еволю¬цията на самия човек, който се обединява в племето. Това първо чо¬вешко общежитие е нова мутация, по-съвършена, по-целесъобразна, в която се побира едно ново съзнание, вече по-колективно, със зараждаща се мисъл към другите. Кое създава тази мутация? — В нея ние ви¬ждаме целесъобразността в природата, целта към усъвършенствуването.
към текста >>

24. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Хората със социални чувства ще проявят героичността предимно за защитата или постигането обекта на тяхното увлечение.
Ще изтъкнем още, че героичността в човека ще вземе толкова отсенки, колкото други важни нервни центрове са добре развити в главата. У простия човек, у когото предната част на главата не е развита добре, героичността му ще граничи с бруталност. У разсъдливи хора тя ще бъде израз на известна пресметливост и ако самообладанието преобладава, такива хора ще проявяват героичността главно като скрита енергичност, упоритост и неуклонност в преследване на поставените цели. У хора с развити морални чувства — центрове, героичността може да се прояви в добродетелност или социално творчество. У религиозни хора, които са фанатични в своето верую, героичността може да ги направи още по-големи фанатици. Хората със социални чувства ще проявят героичността предимно за защитата или постигането обекта на тяхното увлечение. Измежду такива се раждат и героите, готови да умрат за една цел — най-често за жена, семейство или отечество. Има разни видове героичност — според степента но умственото развитие на човека и духовното му ниво. Когато се говори за героичност във всекидневния живот, обаче, хората подразбират само борчество и разрушителна енергия. И те са прави. — Защото героичността, която най-много се вижда, тя е проявата на борчество и храброст.
към текста >>

Прочее, мястото на центровете на героичността в главата ни говори, че тя служи главно за земни придобивки и за лична защита, предимно в любовта — лична, семейна и обществена.
Интересно е, че центровете обуславящи героичността у хората, природата, която върши всичко целесъобразно, ги е поставила в основата на главата от двете й страни. По този начин главата добива в основата си широта, сиреч стабилност на земята. Освен това, поставени са между центровете на притежанието — отпред и тези на личните и обществени чувства — отзад. Ясно е, че тези центрове лъчат преди всичко чисто земни, по-низши сили. Когато висшите центрове на главата господствуват — разсъдителни и духовни, морални и религиозни,—тогава героичността, нейните центрове са само източник на сили, които сублимират, които се претворяват във висши духовни прояви. Прочее, мястото на центровете на героичността в главата ни говори, че тя служи главно за земни придобивки и за лична защита, предимно в любовта — лична, семейна и обществена. Вярното за отделната личност е вярно и за общността, понеже последната е съставена от отделни личности, които дават своя дух на общността. Казва се, че духът на един народ поддържа героичността му. А що значи духът? — В обикновения смисъл на думата ще рече общото съзнание и готовност за жертва в името на една обща цел. По-дълбоко погледнато, духът на една общност се обуславя от общите умствени, сърдечни и духовни способности и качества на отделните индивиди, които я съставят.
към текста >>

25. Възпитание на човешката воля - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не само да пеем за наслада, но ще я употребим за защита на себе си.
И тихичко можем да си пеем. Та, аз съм за тази вътрешна духовна свобода. Всеки един от вас трябва да има духовна свобода. Като пеете, не вдигайте много гласа си, а се вслушвайте, обръщайте внимание как взимате тоновете. И тъй, музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате, и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън. Не само да пеем за наслада, но ще я употребим за защита на себе си. И псалмопевецът какво казва? - "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако аз бих писал, щях да прибавя: и с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти. Ние сега се нуждаем от музиката. Това са малки бележки върху музиката.
към текста >>

26. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство.
Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб. Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал.
към текста >>

Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете.
Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб. Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си.
към текста >>

27. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не е доволен от своето образование в Софийския университет и ръководен от стремежа си да достигне по-високи върхове в своето развитие, той отива в Полша и защитава докторат по международно право.
Като пристигнахме там, нямаше нито следа от стражарите. Изнасям този факт между другото и затова, за да подчертая колко мощна е мисълта на Учителя.” Често М. Константинов се допитва до Учителя по всякакви въпроси от личен и обществен характер. Но като философ, го вълнуват повече въпросите от космичен характер. В съзнанието му битуват идеи за обединение на човечеството, навлизането в Новата ера на Духа, живот за Цялото. Не е доволен от своето образование в Софийския университет и ръководен от стремежа си да достигне по-високи върхове в своето развитие, той отива в Полша и защитава докторат по международно право. След 1935 година се връща в България и работи последователно в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на финансите като юрисконсулт. Връзките му с Учителя са постоянни. Разговорите им - дълги. Ученикът иска да си обясни явления, закони и принципи, които наблюдава като проявление в света. И Учителят търпеливо, постепенно и с много любов въвежда неговия търсещ дух в света на Реалността, такава, каквато само Учителите могат да покажат.
към текста >>

28. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Неговото неодобрение тя посреща с блестяща защита.
Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София. Преподава английски и литература в горните класове. Но до директора там стига мълвата, че тя посещава беседите на Дънов. Неговото неодобрение тя посреща с блестяща защита. Ученикът е достоен за Учителя си. Скоро след това от Министерството на просветата се издава официално разрешение да се проведе курс по Паневритмия за учителки от софийските училища. За лекторки са определени в. Несторова и М. Периклиева. Курсът започва на 25 юни 1943 г.
към текста >>

29. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита.
Учителят ни напущаше. Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян. Бързо излязох от вратата навън, но там Учителят излязъл вече от тялото си ме спря. “Ти трябваше да седиш при мен, когато заминавам.” Веднага се върнах обратно. Учителят беше напуснал вече тялото си.” Мария Тодорова преживява тежко раздялата с Учителя. Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита. Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта.
към текста >>

30. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите.
Като не открива материалите на посочения адрес защитниците на закона предприемат претърсване и на други случайно избрани жилища. Стигат до къщата на Сийка Динова, където са пренесени изданията. Един от милиционерите се отправя към малката дървена стълба и тръгва по нея. Но каква неприятност, първото стъпало се счупва под краката му и той вижда, че е прогнило. Махва с ръка и се връща! Преградата, поставена от една Друга Сила действа неотказно и е всякога в защита на онеправданите. Б.Николов - графика И друга съществена и добра работа е свършена в описваното междувремие, наречено от нас Епилог на Мировата Драма. Докато цял един екип от разностранни в разбиранията си братя се опитва да създаде план за издаването на книга за Учителя, четирима души, в пълно единомислие и с вътрешно ръководство изследват в пълнота учението на Учителя, подготвят и издават най-ценната, написана и досега книга за него - “Учителят”. Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това.
към текста >>

Той държи в съда високо знамето на Истината и не защитава себе си, а свещено пази връзката с Учителя, т.е.
Нашата работа е в придобиване на вътрешна чистота, т.е.изключване злото в нашето съзнание, за да бъдем във връзка с Учителя и с Бога. Затова е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Божият мир да бъде с нас! С братски поздрав! В. Пашов Ученикът Борис Николов е достоен за своя Учител. Той държи в съда високо знамето на Истината и не защитава себе си, а свещено пази връзката с Учителя, т.е. с великото, със Цялото. Той не е сам, с него са всички Светли Души, които населяват Големия Живот. Тяхното присъствие е сила велика. Тя струи от очите, от думите, от жестовете, от цялата осанка на Ученика. Той няма вид на обвиняем.
към текста >>

И когато в края на процеса, преди да прочетат обвинението му дават право да се защити, той избира особен вид защита.
с великото, със Цялото. Той не е сам, с него са всички Светли Души, които населяват Големия Живот. Тяхното присъствие е сила велика. Тя струи от очите, от думите, от жестовете, от цялата осанка на Ученика. Той няма вид на обвиняем. И когато в края на процеса, преди да прочетат обвинението му дават право да се защити, той избира особен вид защита. Изпява песен. Всички - и обвинители и обвинени, и обикновени и съпричастни, и чужди и приятели, чуват защитата му: “До-ще ден, go-ще ден, той ще бъде светъл ден! " Това е израз на несломима вяра! Песента му има същото въздействие, кавото имат думите на Йоан: “И светлината свети в тъмнината, но тъмнината я не обзе.” в този момент увереността на Б. Николов в превъзходството на Светлината смайва и внася смут и раздразнение сред съдиите.
към текста >>

Всички - и обвинители и обвинени, и обикновени и съпричастни, и чужди и приятели, чуват защитата му: “До-ще ден, go-ще ден, той ще бъде светъл ден!
Тяхното присъствие е сила велика. Тя струи от очите, от думите, от жестовете, от цялата осанка на Ученика. Той няма вид на обвиняем. И когато в края на процеса, преди да прочетат обвинението му дават право да се защити, той избира особен вид защита. Изпява песен. Всички - и обвинители и обвинени, и обикновени и съпричастни, и чужди и приятели, чуват защитата му: “До-ще ден, go-ще ден, той ще бъде светъл ден! " Това е израз на несломима вяра! Песента му има същото въздействие, кавото имат думите на Йоан: “И светлината свети в тъмнината, но тъмнината я не обзе.” в този момент увереността на Б. Николов в превъзходството на Светлината смайва и внася смут и раздразнение сред съдиите. Процесът приключва тягостно. Но планът за действие по това унизително за българите дело е отдавна предрешен.
към текста >>

По-късно братът си спомня: “Аз тогава не разбрах думите на Учителя, но когато изправиха Борис пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките си думи беше изразил каквото имаше да стане.” ** Влад Пашов Ученикът и в затвора остава верен на принципите и на идеите си.
Започва дълъг период, за който тепърва ще се пише. Борис Николов взима успешно своя най-важен Изпит. Той завършва своя трети университет - Духовния, в който Учителят го бе приел още през 1922 в Търново. Учителят е познал душата на поверения му от рода “Житото” ученик и е виждал в перпектива развитието на събитията. Следния случай потвърждава това: “По време на един разговор между Учителя и един брат, по средата на думите си той му казал без всякаква връзка: “Борис ще покаже как ученикът трябва да държи изпита си.” После Учителят продължил разговора, който водел. По-късно братът си спомня: “Аз тогава не разбрах думите на Учителя, но когато изправиха Борис пред съда и чух неговите отговори в защита на Братството, аз разбрах, че Учителят още тогава е видял всичко и с кратките си думи беше изразил каквото имаше да стане.” ** Влад Пашов Ученикът и в затвора остава верен на принципите и на идеите си. Той живее в своя реален свят, където цари мир, светлина и свобода. Но тези качества са вътрешни, те са част от духовната му същност. Никакви решетки не са в състояние да внесат смут в сушата на онзи, който живее в света на Светлината. Бележникът е отново с него. Размишлява за Братството, за връзгсгта с Учителя, за великия живот на Духа.
към текста >>

31. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

14 август 1995 Вече 4 месеца чакам отговор от Организацията за защита на изкуството.
Спомням си един случай по времето на Учителя. Един брат предложил да подари ниви на братството. Когато Учителят почувствал, че братът не го дава от сърце, отказал да приеме земята. Ето това за мене е важно -Чистотата при вършене на Божията воля. Не остава нищо друго освен чрез чисти действия да изплатим кармата и да се освободим от тази изправителна планета, затвора на нашата слънчева система. 14 август 1995 Вече 4 месеца чакам отговор от Организацията за защита на изкуството. Отговор още не е дошъл. Изглеждаше нямаме единомислие по отношение на изкуството. За мене истинското изкуство е израз на най-възвишеното, което импулсира душата и е израз на идеалите и принципите на Новото човечество. Израждането на божествените форми е декадентство. Истина е, че днешното изкуство е точно изображение на сегашния морал и естетика.
към текста >>

32. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ляпчев този път ще се покаже по-умен, по-силен и достоен за поста, който заема и че „Конституцията на Българското Царство“, за защита на която всички се борят, и която дава право на всички мирни граждани да правят своите мирни събрания, не ще бъде погазена от своите официални пазители.
— Tе са стояли срещу гранати и куршуми, та от град ли ще се боят? ... Но, — не се плашете! Всичко това са само най-лошите, най-песимистичните очаквания! Да видим сега, какво може да „очаква“ един човек, когото природа а е надарила с редкия дар, — да бъде роден оптимист. С две думи казано, един такъв оптимист може да очаква, че словоизлиянията на Тулешков, гюрултията на родозащитниците, „ходатайствата" на синода и заплашванията на запасните генерали ще си протекат и отминат по реда си като че ли не са били, и че сторената миналата година ужасяюща несправедливост и престъпление против законите на страната не ще се повторят; с други думи, че г. Ляпчев този път ще се покаже по-умен, по-силен и достоен за поста, който заема и че „Конституцията на Българското Царство“, за защита на която всички се борят, и която дава право на всички мирни граждани да правят своите мирни събрания, не ще бъде погазена от своите официални пазители. Това ще каже оптимиста, но, да видим: чувствата ли ще надделеят или разума; необузданото ли насилие или законността; неотговорните ли или отговорните фактори ще вземат връх! ? ... Редакция и читатели. Въздърж. Д-во „Твърдость“ с. Мариино, В.
към текста >>

33. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния.
Хелиотерапията си поставя за цел да възвърне човека към природата, към въздуха и слънцето. Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, съживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване на микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход, Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действат преди всичко върху кожата, която изпълнява важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи. С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението.
към текста >>

Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото.
Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, съживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване на микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход, Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действат преди всичко върху кожата, която изпълнява важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи. С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното кръвообращение и това на повърхността.
към текста >>

34. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първата е: образуването Федерацията за да се противопостави тя на една или друга държава, или за защита на една или друга държава, напр.
В това Братство всички народи са с равни права: — никой не може да бъде потискан, никой не може да бъде пренебрегван. Всяка една област чието население пожелае, може да се обособи като отделна единица със свои закони и обществен ред, със свое самоуправление. По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено управление: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония, Добруджа, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н. Защото само по този начин, — чрез освобождаване и обособяване като отделни единици на различните племена и области, а не чрез тяхното завладяване или разделяне от по-големите, ще може да се сложи край на националните и племенни борби на Балканския полуостров. Има две възможности, които на всяка цена трябва да се избегнат при реализирането на Балканската Федерация. Първата е: образуването Федерацията за да се противопостави тя на една или друга държава, или за защита на една или друга държава, напр. — да пази Сърбия от Италия, Румъния от Русия или Унгария, Гърция от Турция и т. н. Втората възможност е тази — всеки един народ да влезе с всичкия свой шовинизъм и национален егоизъм, очаквайки само полза за себе си от Федерацията, без да има сериозно намерение да зачита правата, като даде свобода на другите народи. Една такава Федерация, в която хървати, македонци и т. н. продължават да бъдат потиснати, както днес, не ще бъде нищо друго, освен същото огнище на междуособици, каквото е бил и до сега Балканския Полуостров. Следователно, осъществяването на Балк.
към текста >>

35. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* * * „Родна защита“ вилнее!
Ето една искрена, смела я истински разумна стъпка към мира. Правителствата на другите държави, ако искрено желаят мира и доброто на своите народи, трябва да вземат пример от Дания и да я последват. Не само думи, конференции, пожелания и пактове, писане на книга, са нужни, но и дела, — искрена и решителна стъпки, водещи към мира. Кога другите правителства ще разберат това? И до кога народите ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля? * * * „Родна защита“ вилнее! След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм. На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa.
към текста >>

36. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

МЕЖДУНАРОДНА ЖЕНСКА ЛИГА ЗА МИР И СВОБОДА Българска секция АПЕЛ Изследванията на учените и техниците от цял свят показват, че модерните методи на войната правят илюзорна народната защита и закрилата на гражданското население; Че една нова война ще има за последствие унищожението на голяма част от гражданското население чрез огън, отрова и микроби; Че от сега нататък всички народи са в опасност!
Само тогава можете да придобиете безсмъртие. Който наистина обича живота и го вижда в очите на ближния, той е свободен от страха пред смъртта. Обичайте живота и бъдете лоялни към него, а не към отделните лица; покланянето пред личности не води към Истината, Тя не е ничия собственост, не се съдържа в никоя религия, тя не може да се намери нито в мрачните светилища на храмовете, нито в ярко осветените зали на разни организации; тя не може да се прочете в книгите или пък да се открие в обредите. Аз искам да ви доведа до разбирането на Истината, макар че вам би ви било много по-приятно, ако аз повтарях това, което сте слушали вече стотици пъти, вий бихте предпочитали да ви преспивам и успокоявам, а не да будя във вас желанието да разбиете всичко и да намерите живота. Ако вий искате да разберете причината за красотата на света, не се подавайте на илюзиите на многообразните проявления на живота; търсете Истината, която сама е Живот, а това е възможно само при пламенна любов към живота. Кришнамурти. МЕЖДУНАРОДНА ЖЕНСКА ЛИГА ЗА МИР И СВОБОДА Българска секция АПЕЛ Изследванията на учените и техниците от цял свят показват, че модерните методи на войната правят илюзорна народната защита и закрилата на гражданското население; Че една нова война ще има за последствие унищожението на голяма част от гражданското население чрез огън, отрова и микроби; Че от сега нататък всички народи са в опасност! Знаете ли какво ще значи една нова война с тия средства на разрушение, които науката усъвършенства всекидневно? Знаете ли, че от сега нататък войната не ще бъде полезна за никого, защото най-напред ще бъдат нападани не само центровете с военни обекти, муниции и прехрана, но и грамадните индустриални предприятия, които ще разорят и ръководителите на индустрията? Знаете ли, че бомбардировки с аероплани могат да разрушат едновременно градове като Лондон, Ню-Йорк, Париж, Берлин? Знаете ли, че газовете не разрушават само човешкия организъм веднага или след дълги и невъобразими страдания но, че проникват дълбоко в почвата и за дълго отравят земята и водата? Знаете ли, че възпламенителни бомби, чрез химическите реакции, могат да предизвикат температура от 3,000 градуса и да осигурят унищожението на всичко, което е успяло да избегне разрушението на отровните газове?
към текста >>

37. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Солун, Гърция, неотдавна станаха големи изстъпления над местните евреи от страна на националистите — гръцката „родна защита".
И тогава, заедно с хората, ще престанат да страдат също и животните. Читателю, помисли си: — ако ти не желаеш да тровиш своя организъм, ако ти не желаеш да излагаш духовния си живот на неблагоприятни влияния и ако искаш да имаш чиста и спокойна съвест, — ти не трябва да ядеш месо! РАЗНИ В Краков, Полша, от 1 до 8 август т. г. ще се състои 23-ти международен есперантски конгрес. Ще присъстват и българи. В Солун, Гърция, неотдавна станаха големи изстъпления над местните евреи от страна на националистите — гръцката „родна защита". Има опожарени стотици домове, убити и ранени. Хиляди евреи са останали без подслон. — Ето, това са плодовете на национализма и националистическото възпитание. Днес те избиват в погроми, а утре, при най-малък повод, могат да докарат една нова война. И у нас, в България, преди няколко години имаше наченки на подобни изстъпления над евреите, но, слава Богу, общественото презрение към подобни „родолюбиви“ прояви бе толкова силно, че ги задуши още в самото им начало.
към текста >>

38. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека се премахне тъй наречения „Закон за защита на държавата“, който сам създава престъпления и после ги наказва и автоматично ще престанат да съществуват престъпленията на мнозина политически затворници, както и да се явяват нови процеси по 3.
Тия хора на са предатели! Те не са и престъпници. Тяхната най голяма вина се състои в това, че се опитаха да защитят правата на народа, противопоставяйки се на насилственото и незаконно присвояване на властта от хора самоналожили се за властници. Както емигрантите, така и политическите затворници са станали такива през време на един режим, който не допускаше свободната, легална проява на противни нему убеждения, те са станали такива под ударите на един изключителен закон, чието съществуване е вече ненужно при изменилите се условия. България е страна, в която, според основния й закон, Конституцията, всеки гражданин има право свободно да изразява и разпространява своите убеждения, и затова престъпление ще бъде ла се държат още в затворите хора, само затова, защото са написали някоя статия, изразяваща техните убеждения по един или друг въпрос, или защото са упражнили даденото им от конституцията право да принадлежат към някоя нарочена от бившата власт партия или организация. Нека се премахне тъй наречения „Закон за защита на държавата“, който сам създава престъпления и после ги наказва и автоматично ще престанат да съществуват престъпленията на мнозина политически затворници, както и да се явяват нови процеси по 3. 3. Д. Дайте право за свободно проявление на всички, и с разумно управление, с правда и истински грижи за широките народни маси, умиротворете страната, която достатъчно е страдала. Българската държава трябва да престане да бъде кръвожадно чудовище, което с убийства, затвори и изгнание пази своята сигурност. Българската държава не се нуждае от страданията на семействата и на самите свои затворени и прокудени синове, за да бъде осигурено нейното съществуване Нека тя стане майка за всички, майка, еднакво любяща и грижеща се за всичките си деца, и тогава нейното съществуване ще бъде хиляди пъти по добре осигурено, отколкото с помощта на изключителни закони. По-рано, при току що падналата власт, беше безмислено да се иска амнистия от тези, които сами създаваха престъпленията и после ги наказваха.
към текста >>

Днес, когато имаме нова власт, изразяваща донякъде народната воля, ние издигаме повика: Управници, ако искате да умиротворите страната, чието управление се намира днес в ръцете ви, ако искате да изтриете, доколкото това е възможно, спомена за преживените ужасни дни, ако искате да поведете народа ни по нов път към напредък, мир и братство, — премахнете „Закона за защита на държавата“, дайте пълна, всеобща и безусловна амнистия за всички политически затворници, подпомогнете семействата на пострадалите през време на юнските, септемврийски и априлски дни и спуснете по този начин завесата на забравата върху това, което е преживяно и което никога вече не трябва да се повтаря. Проф.
3. Д. Дайте право за свободно проявление на всички, и с разумно управление, с правда и истински грижи за широките народни маси, умиротворете страната, която достатъчно е страдала. Българската държава трябва да престане да бъде кръвожадно чудовище, което с убийства, затвори и изгнание пази своята сигурност. Българската държава не се нуждае от страданията на семействата и на самите свои затворени и прокудени синове, за да бъде осигурено нейното съществуване Нека тя стане майка за всички, майка, еднакво любяща и грижеща се за всичките си деца, и тогава нейното съществуване ще бъде хиляди пъти по добре осигурено, отколкото с помощта на изключителни закони. По-рано, при току що падналата власт, беше безмислено да се иска амнистия от тези, които сами създаваха престъпленията и после ги наказваха. Днес, когато имаме нова власт, изразяваща донякъде народната воля, ние издигаме повика: Управници, ако искате да умиротворите страната, чието управление се намира днес в ръцете ви, ако искате да изтриете, доколкото това е възможно, спомена за преживените ужасни дни, ако искате да поведете народа ни по нов път към напредък, мир и братство, — премахнете „Закона за защита на държавата“, дайте пълна, всеобща и безусловна амнистия за всички политически затворници, подпомогнете семействата на пострадалите през време на юнските, септемврийски и априлски дни и спуснете по този начин завесата на забравата върху това, което е преживяно и което никога вече не трябва да се повтаря. Проф. Айнщайн против войната Писмо, изпратено до конференцията на Интернационала на борците против войната, състояла се в Лион от 1 до 4 т. м. Обръщам се към вас, делегати на Интернационала на борците против войната, събрани на конференция в Лион, защото вие представлявате движението, което най-сигурно ще тури край на войната. Ако вие действате мъдро и смело, вие можете да станете най-значителното ядро от мъже и жени, в най-благородното от всички човешки усилия. Тези, които вие представлявате от 56 страни в света, имат скритата сила, много по-могъща от силата на меча. Всички народи в света говорят за разоръжение.
към текста >>

Аз моля всеки вестник, който е в защита на мира, да насърчава народните маси да се отказват от военна служба.
Всеки искрен приятел на Мира трябва да ги подкрепи и подпомогне за пробуждането па световното обществено мнение против задължителната военна служба. Аз особено апелирам към интелигенцията в целия свят. Аз апелирам към другарите си — учените, да се откажат да правят изследвания и изобретения за военни цели. Аз апелирам към проповедниците да дирят истината и да отхвърлят националните предразсъдъци. Апелирам към хората на перото да се определят категорично. Аз моля всеки вестник, който е в защита на мира, да насърчава народните маси да се отказват от военна служба. Нека редакторите поставят на знаменитите хора във всяка страна открито въпроса: „На чия страна сте вие? Трябва ли да чакате всички да сложат оръжие, та чак тогава и вие да сложите вашите и да подадете ръка за приятелство? “ Днес няма време за отлагане. Вие или сте за войната или сте против войната. Ако сте за войната вие трябва да насърчавате науката, финансите, индустрията, религията и работничеството да напрегнат силите си, за да направят националното въоръжение толкова ефикасно и смъртоносно, колкото е възможно.
към текста >>

Кажете това на държавниците в която и да било страна и те ще ви отговорят, че това е невъзможно да се осъществи, защото има външна опасност — от нападението на чужди народи, и вътрешна — от революционерите и като така всяка държава трябва навреме да промисли за своята защита.
Всякакви кризи, безработица, мизерия, глад и т. н. биха се избегнали. Само с парите на едногодишен военен бюджет всяка една държава би могла да построи десетки хиляди нови хигиенични домове, работилници, училища, болници и т. н., би могла да създаде работа за безработните, да подобри икономическото положение на народа си, да стабилизира своите финанси. Изобщо, с премахването на военния си бюджет, всяка една държава, разбира се в това число и България, би могла още в първата година да стъпи здраво на пътя към икономическо възраждане и разцвет. Кажете това на държавниците в която и да било страна и те ще ви отговорят, че това е невъзможно да се осъществи, защото има външна опасност — от нападението на чужди народи, и вътрешна — от революционерите и като така всяка държава трябва навреме да промисли за своята защита. Да предположим че това е така, но ако тия държавници истински се грижеха за своите народи, не биха ли могли да се съгласят помежду си, та всички държави едновременно да се разоръжат и да заличат военните си бюджети? Разбира се, това е възможно, напълно възможно, но за държавници пропити с духа на новото време, държавници, готови на смели постъпки за доброто на своите народи, държавници, които са се издигнали над тесните схващания за „силна нация" крепяща се на насилието. Имаме ли днес такива управници някъде по света? За съжаление, ще трябва да признаем че няма. Даже Хувър не е такъв, защото и той, макар че ясно вижда злото, не иска да направи първата крачка сам, като обезоръжи своята държава и с това даде пример на другите, а ги кани на конференции, които, както знаем, са или напълно или почти безплодни.
към текста >>

39. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

октомври е провъзгласен за ден посветен за защита на животните.
Конгреса се е занимал и с въпроса за хармониране и обединение дейността на всички духовни организации в България за да се даде отпор на царящото зло и да се заработи дружно за реализирането на Царството Божие на земята. В връзка с това обществото е издало един апел към всички организации и общества, в който ги кани да забравят дребните, несъществени различия и да застанат сплотено на фронта на духовното възраждане на човечеството. Апела на психическото общество е повече от навременен. Нека всички съзнателни хора си подадат ръка за възтържествуване на доброто в живота. Ден на животните. 4. октомври е провъзгласен за ден посветен за защита на животните. В него всички трябва да си спомняме за големия дълг, който ний имаме към животните, за големите жертви, които те правят за нас и да дигнем глас против ужасната човешка жестокост към тях. Да престане проливането на реки от кръв, да се създаде истински човешко отнасяне към животните. „Добро здраве“ през настоящата (IX) година ще излиза в увеличен формат и ще бъде изобилно изпъстрен с картини. Абонатите ще получат освен броевете и две безплатни книги: 1) Ръководство за майката, как да отглежда своето дете от зачеването му до школната възраст, от С. Ф. Армитейдж, превод от английски.
към текста >>

40. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Донев Да защитим Родината си I Всички ние обичаме нашата Родина и сме готови до пожертваме най-скъпото си — нашият живот — за нейната защита.
Създайте я! Разгорете я! Тя създава човека в човека. Прочее, нека гори в сърцата ви, нека окриля умовете ви, нека ней предоставим спасението на човечеството. Никола Т. Донев Да защитим Родината си I Всички ние обичаме нашата Родина и сме готови до пожертваме най-скъпото си — нашият живот — за нейната защита. И вярвайки, че само с оръжие в ръка ще можем да обезпечим сигурността на нашата страна, ние изразходваме стотици милиони лева за военни снаряжения, за поддържане силна армия. Впрочем по настоящем, по силата на мирния договор, ние не можем да поддържаме многобройна войска, но вярно е, че при първия удобен момент ще увеличим и засилим военните си сили. Върховният момент ще дойде когато Родината ще ни призове за нейната защита. И ние вдъхновени от любовта към нашите близки — родители, жени, деца, към нашата скъпа Родина, ще полетим към бойните полета, готови да купим с цената на нашия живот сигурността на нашите мили. Обаче едва ще изминат няколко часа откак войната се обяви, едва що ще сме потеглили по бойните полета, когато неприятелските аероплани ще прехвръркнат високо над нас и ще се извият над градете и селата, където са нашите близки и с бомби ще разрушат китните ни домове и със задушливи газов ще изровят нашите скъпи.
към текста >>

Върховният момент ще дойде когато Родината ще ни призове за нейната защита.
Прочее, нека гори в сърцата ви, нека окриля умовете ви, нека ней предоставим спасението на човечеството. Никола Т. Донев Да защитим Родината си I Всички ние обичаме нашата Родина и сме готови до пожертваме най-скъпото си — нашият живот — за нейната защита. И вярвайки, че само с оръжие в ръка ще можем да обезпечим сигурността на нашата страна, ние изразходваме стотици милиони лева за военни снаряжения, за поддържане силна армия. Впрочем по настоящем, по силата на мирния договор, ние не можем да поддържаме многобройна войска, но вярно е, че при първия удобен момент ще увеличим и засилим военните си сили. Върховният момент ще дойде когато Родината ще ни призове за нейната защита. И ние вдъхновени от любовта към нашите близки — родители, жени, деца, към нашата скъпа Родина, ще полетим към бойните полета, готови да купим с цената на нашия живот сигурността на нашите мили. Обаче едва ще изминат няколко часа откак войната се обяви, едва що ще сме потеглили по бойните полета, когато неприятелските аероплани ще прехвръркнат високо над нас и ще се извият над градете и селата, където са нашите близки и с бомби ще разрушат китните ни домове и със задушливи газов ще изровят нашите скъпи. И не ще сме в състояние да възпрем неприятелската въздушна флота от нахлуване в нашата страна. Независимо от храбростта която проявяваме и победите които жънем по бойните полета, когато се завърнем в нашите домове близките ни ще бъдат вече в обятията на смъртта. Там където някога бяха китни села и градове ще намерим само разрушение и смърт.
към текста >>

41. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички народи от хиляди години насам се стараят да разрешат въпроса за тяхната защита, за осигуряване безопасността си.
Когато индийците посещавали квакерската колония, това не било причина за страх и ужас, а за братска радост и гостоприемство. Квакерите емигранти свободно посещавали индийците и били тоже предмет на радост и гостоприемство. Така живели квакерите и индийците в продължение на 70 години. Но след като дошли други емигранти, които не споделяли Христовите принципи за братство и любов и за несъпротивление на злото със зло и почнали да градят укрепления и организират армия, загубили безопасността си. Изгубили мира и благоденствието, в които живели в продължение на седемдесетте години, когато прилагали учението на Христа. Всички народи от хиляди години насам се стараят да разрешат въпроса за тяхната защита, за осигуряване безопасността си. И досега какви ли не методи се опитаха. Но всички те бяxa методи на насилието и свещения егоизъм. Е добре, осигуриха ли се народите и държавите? Живеят ли в мир и безопасност? Фактите красноречиво говорят, за да има нужда далеч да се търси истината.
към текста >>

42. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който хитлеристите досега размахваха, е бил направен от картон, и че може би сегашния им успех, изразен в получените 13 милиона гласове, е най-високата точка, достигната от тяхната надигаща се вълна, след което ще започне нейното спадане и заглъхване, както стана и с нашата „Родна Защита“.
Те именно счупиха главата на Германия, и от първостепенна световна сила я докараха до днешното окаяно положение, и, както виждаме, и днес съществуват. Разбира се. до голяма степен причината за това са неправдите на мирните договори, но нека се надяваме че благоразумието в германците все повече и повече ще надделява и че Европа ще бъде спасена от нова катастрофа, твърде възможно при едно идване на хитлеристите на власт. Веднага след изборите, частната армия на хитлеристите бе обезоръжена и разформирована твърде лесно, с един замах на германското правителство. Това показва, че меча. който хитлеристите досега размахваха, е бил направен от картон, и че може би сегашния им успех, изразен в получените 13 милиона гласове, е най-високата точка, достигната от тяхната надигаща се вълна, след което ще започне нейното спадане и заглъхване, както стана и с нашата „Родна Защита“. *** В Югославия се извършват големи промени във вътрешното управление на държавата. Сменен бе досегашния диктатор ген. Живкович и в цялата страна има голямо брожение за установяване на демократическо управление, за възвръщане на всички свободи, отнети през време на диктатурата. В един манифест издадени от възстановените политически партии, се заявява, че народа иска пълна свобода за всички отделни югославянски племена в границите на югославската държава и братски отношения с България. Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите.
към текста >>

43. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Четвърти октомври е ден за защита на животните.
ХРОНИКА Седмица на гроздето и гроздовия сок е обявена седмицата от 25. IX. до 2. X. През това време ще се пропагандира усилено за по-голяма употреба на гроздето и гроздовия сок. Това е отлична идея, която трябва да бъде подкрепена от всички приятели на разумния живот. Достатъчно вече сме превръщали в отрова гроздето — тази безценна Божия благодат. Четвърти октомври е ден за защита на животните. Помислете за безкрайните страдания, на които човекът е подложил тия свои по-малки братя. Ако те биха могли да говорят, ако ние бихме могли да ги разбираме — каква тъжна, сърцераздирателна повест щяхме да чуем! Човече, опомни се, престани да проливаш реки от кръвта на невинните животни. Изборите за общински съветници в София, станали на 26 септ. т. г.
към текста >>

44. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Целта на федерацията е: а) да организира земеделците производители за защита на своите икономически интереси на почвата на пълна безпартийност.
Образува се в Хасковска околия професионална земеделска федерация. „Власов ден“. Тя е просветителна и икономическа организация. С това се подчертава истината, че на земеделеца предстои първом да се справи със своя ограничен ум и след това да поведе борба като производител и консуматор. Борбата за вземане властта е отречена в следующият чл 2. Целта на федерацията е: а) да организира земеделците производители за защита на своите икономически интереси на почвата на пълна безпартийност. Същата мисъл е подържана в чл. 4. Федерацията не се стреми към власт, не участвува в политическите избори, нито пък влиза в коалиция с която и да е било политическа партия за обща акция. Забележка: Федерацията може да се съюзява със сродни ней икономически земеделски сдружения от други околии и окръзи. Борбата за заемане властта е схваната като недостойна борба, земеделец който разчита да вземе властта, от този момент той се е отказал от земеделието. Политическата борба не е за хора, които скромно работят, а за хора които очакват чужди блага и упражняват насилие над ближните си.
към текста >>

45. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита.
на взаимопомощта и на братското чувство! Този е правия път за достигане на новото, и ние не се съмняваме че всички будни души, рано или късно, ще тръгнат по него. Дружество за Нова История Всеизвестно е, че досегашните учебници по история, както и почти цялата историческа литература и исторически проучвания, са крайно тенденциозни. Често пъти фактите в тях са съвършено изопачавани, поставяни са във фалшива светлина редица исторически събития, за да може да се извлекат заключения за в полза на нацията, към която принадлежи даден историк или учебникар. Историята, с която се закърмват невръстните още деца в училищата, не само у нас, но и в целия свят, е фалшива. Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита. От друга страна, 75 на сто, ако не и повече от официалната история е посветена на кървавите борби между отделните народи, тя е история на царете и други заемащи високи постове политически личности, а не и на самите народи, на техните мирни стремежи и усилия за по-добър живот, за повече култура, за истински духовен напредък. Очите на официалните историци са заслепени от външното, материалното. В миналото на своите народи и на цялото човечество те като че ли виждат само преразпределение ма територии, чертане на нови граници,толкова и толкова убити и ранени, такива и такива контрибуции, репарации и обезщетения. Тях ги интересува преди всичко войната и всичко свързано с нея, а мира, мирния живот и стремежи на народите те едва засягат. Така, редица спонтанни народни движения, изникнали направо из недрата на народните маси, развълнували дълбоко техния живот и принесли елементи на истинска култура, като напр.
към текста >>

46. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот.
— Естествено, този на удоволствията, на лекия, разпуснатия живот. И тя го следва. Това е факт. Следва го, защото го следват и лекари, и учители, и свещеници, и бащи, и майки, и всички, които дават пример. От една страна повик, и стремеж за максимум удоволствия, за лек живот без труд, от друга страна — вик, молба и стон за работа, за хляб, за минимални условия за физическо съществуване, на които всеки родил се на земята всред културно общество, има неотемлимо право. И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот. Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота.
към текста >>

47. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес жената е излязла от семейството си и търси права и защита от държавата, защото тя не обича и защото не е обичана вече с оная истинска обич.
А понеже в изпълнението на този закон е разковничето на нашата свобода, то само Любовта може да ни освободи. Пред нейната мощна, непобедима сила ще паднат всички прегради и тъмници, тя ще разтопи всички вериги, външни и вътрешни, тя ще обезсили и замести силата и влиянието на всеки външен закон и ще ни възвърне свободата. Без закон, защото Любовта е единствения върховен Закон, който регулира и хармонира целокупния живот, ние ще вървим безспирно напред към изгряващия Нов Ден за измъченото човечество. КОЕ Е НЕОБХОДИМО - ПРАВА ИЛИ ОБИЧ? Търсенето на права се явява там, дето обичта е изчезнала — защото никой, който обича някого, не го онеправдава. Днес жената е излязла от семейството си и търси права и защита от държавата, защото тя не обича и защото не е обичана вече с оная истинска обич. Днес мъжът и жената често застават като врагове и всеки търси своето право, вместо да бъдат другари и приятели и да си помагат. Някога жената, в израз на своята обич, е дала всичко на мъжа. Тя е предпочела неговата обич пред компании и развлечения. Тя е предпочела да даде всичката си свобода, да стои дома — но в душата й да цъфти обич към него и сърцето й да бъде закриляно под ореола на неговата обич. Така че не мъжът насилник е отнел външната свобода на жената, а жената от обич и с обич е дала всичко — защото е разбрала че обичта дава смисъл на живота.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега чрез хигиената ние знаем да се защитаваме от тези болести; но против най- ужасната — войната, ние сега съглеждаме средството: хигиена против войната, хигиена на сърцето, главно на майчините сърца.
Така ще дойдат истинския мир и хармония между човеците. Това е задачата на днешното време. Б р а н д КЪМ МОИТЕ СЕСТРИ Разделени от хилядогодишни прегради, ние не можахме до сега да обменяме нашите мисли и поради това ние не се познаване един други. Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против заповедта за убийство на нашите скъпи. Ние сме изложени на войната също така както нашите прамайки бяха изложени на чума и холера. Сега чрез хигиената ние знаем да се защитаваме от тези болести; но против най- ужасната — войната, ние сега съглеждаме средството: хигиена против войната, хигиена на сърцето, главно на майчините сърца. И сега ние ви зовем към лекуване. . то не търпи отлагане... Погледнете на около си как по всякакъв начин се приготвя връщането на „чудовището война", как то показва своята кръвожадност. Нека бърже да съзнаем нашия дълг, или то ще вземе кръвта на нашите скъпи. Хигиената на сърцето се състои в съзнанието, че никоя майка в света не може без болка да пожертва своя син на смъртта, само по незнание или чрез насилие тя е правила това. Хигиената на ума се състои в обосноваването на тази теория, абсолютно разумна.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

4 октомври е ден, посветен в защита на нашите по-малки братя — животните.
Тяхното свидетелство е безсъмнена истина, която ние, славяните, трябва добре да осъзнаем, с която трябва да се проникнем напълно, за да можем да се подготвим за успешно изпълнение на делото, което ни се поверява. * * * Почина нашия приятел Николай Цанев, родом от с. Градец, Котленско. Той остави у всички, които го познават, един добър спомен. Мир на душата му! 4 октомври е ден, посветен в защита на нашите по-малки братя — животните. Ползваме се от тоя случай да подчертаем още веднъж, че човечеството няма и не може да бъде щастливо, докато не коригира своето жестоко, безпощадно отношение към животните. Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват!
към текста >>

Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята.
Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание. Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята! За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че: „Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия. Новият курс на политика не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Авторът разглежда сбито гибелното въздействие на алкохолизма върху всички прояви на днешното общество и прави убедителен и настойчив апел за лично въздържание и организирана обществена защита срещу алкохола.
Доставя; Българска Въздържателна Федерация, ул. Климентина № 15. Борба за трезвост от д-р Димо Т. Бурилков. №3 от Народна въздържателна Библиотека, стр. 24. цена 3 лева. Авторът разглежда сбито гибелното въздействие на алкохолизма върху всички прояви на днешното общество и прави убедителен и настойчив апел за лично въздържание и организирана обществена защита срещу алкохола. Доставя: Българска Въздържателна Федерация ул. Кпементина № 15. Главна дирекция на обновата има сведения, че много лица, за да съберат повече абонати и реклами за своите печатни издания, са ги представяли за такива на дирекцията. За да се спре злоупотребата с името на дирекцията и да не се подвеждат лековерните хора съобщава се, че само в. „Нови дни“ е издание на дирекцията на обновата.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ония, които са изучавали естествена история, знаят, че животните, между другите средства за защита, служат си и с това - да отделят известни миризми, секреции и отрови, с които правят своя противник да се отврати от тях и да ги изостави.
Пенков — Габрово ЕДНО ОТ ОНОВА, КОЕТО ХОРАТА НЕ ЗНАЯТ Болшинството от хората ядат месо, а почти всички употребяват мляко, Всички ядат месо и употребяват като храна млякото спокойно, когато знаят, че те произхождат от здрав добитък и продуктите са освидетелствани от ветеринарните власти и таксувани от последните, като здравословни. Но това достатъчно ли е, за да сме сигурни в здравословността на тия продукти? — Не, отговаряме. Затова с настоящите редове искаме да обърнем вниманието на читателя и обществото върху друга една страна на въпроса, която не могат да доловят със своите инструменти, нито контролата, нито консуматорът. За да стане това ясно, ще направим едно малко отклонение. Ония, които са изучавали естествена история, знаят, че животните, между другите средства за защита, служат си и с това - да отделят известни миризми, секреции и отрови, с които правят своя противник да се отврати от тях и да ги изостави. Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят. Сепията пък отделя особена боя, с която обагря водата, и по този начин се закрива от своя противник. Също всеки е чувал, ако не знае от собствен опит, че лекарите препоръчват на майките никога да не кърмят своите деца, когато са раздразнени, уплашени, изморени и пр. Защо така те настояват? Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова.
към текста >>

Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова.
Ония, които са изучавали естествена история, знаят, че животните, между другите средства за защита, служат си и с това - да отделят известни миризми, секреции и отрови, с които правят своя противник да се отврати от тях и да ги изостави. Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят. Сепията пък отделя особена боя, с която обагря водата, и по този начин се закрива от своя противник. Също всеки е чувал, ако не знае от собствен опит, че лекарите препоръчват на майките никога да не кърмят своите деца, когато са раздразнени, уплашени, изморени и пр. Защо така те настояват? Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото. Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото. Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това чувстваме и в плюнката.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Приближило се полека, поразгледало я и допаднала му твърде много, да си я направи крепост и защита: вечер безопасно да се пригодява, денем от врагове да се защищава.
Докато те заедно почиваха в Чашата, нейната белина очисти всяка нечистота и изпълни душите им със сладостен аромат. Минаващите се чувстваха радостни и благословени от тоя аромат. А Бог се усмихваше над тях и Неговата усмивка бе Съвършена Светлина. И. Мидълбийк Из „Amor est Justicia“ (Превод от есперанто) о Рак и охлювица (б а с н я) Едно благоразумно морско раче намерило на пясъка красива празна охлювица. Празна, та току за него—примка и съблазна. Приближило се полека, поразгледало я и допаднала му твърде много, да си я направи крепост и защита: вечер безопасно да се пригодява, денем от врагове да се защищава. Присвоило я, заселило се в нея. А тя час за час по хубост пред очите му растяла. Струвало му се че тайно някъде за него е изляна, та за туй е хубава и бяла, като морска пяна. А кога излизало храна да дири, все си мислело за хубавата своя къща, та по-скоро гледало да се завръща. Зер, страхувало се, някой някак да го не издебне, красотата незаконно да му грабне.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба.
Не дава никому да, доближи тръна, нито врабче да кацне но него. Видял всичко това овчарският осел, изправил се насреща и запитал! — Карамане, какво представлява този трън, та го пазиш толкова ревностно? — Нищо не представлява. Трън като трън — празна работа? Но защитавам го, да видят хората, че съм честен и храбър, достоен за голяма и благородна служба. Да ме повикат. — Не. никой няма да те повика,— отговорил оселът. Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш трън. На него никой не налита, никой го не желае.
към текста >>

Затова и няма нужда от никаква защита.
Да ме повикат. — Не. никой няма да те повика,— отговорил оселът. Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш трън. На него никой не налита, никой го не желае. Затова и няма нужда от никаква защита. Напротив, който тръните защитава, за глупец минава. И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват. Не знаеш ли, че никой си не зима глупеца за слуга? * * * Празна мисъл, туй е трън! — тя отвежда зиме вън.
към текста >>

Напротив, който тръните защитава, за глупец минава.
— Не. никой няма да те повика,— отговорил оселът. Знам, че всеки ще ти се присмее, като види, че си седнал да пазиш трън. На него никой не налита, никой го не желае. Затова и няма нужда от никаква защита. Напротив, който тръните защитава, за глупец минава. И тебе за глупец ще те таксуват, с камъни ще те отминуват. Не знаеш ли, че никой си не зима глупеца за слуга? * * * Празна мисъл, туй е трън! — тя отвежда зиме вън. Дядо Благо Писмо от странство През последните няколко години много чужденци учат български език с едничката цел да се запознаят по отблизо с новото учение, да четат в оригинал беседите на Учителя.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Необходимо е да успеем да го защитаваме, необходимо е да му създадем броня и тази броня може да бъде само постоянно обновяваната жизнена сила, която ний можем да приведем към него из слънчевия възел.
Нина Рудникова КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ (продължение от брой 126) Ето центровете, които служат за проводници и акумулатори на слънчевата енергия. Сърдечният център. Той се намира насред гърдите и управлява дейността на сърцето и кръвообращението, а тъй като жизнената сила се разнася по нашето тяло чрез кръвта, то сърцето управлява храненето на тъканите чрез тази жизнена сила. За нас е нужно да имаме силно сърце, тъй като от него зависи жизнеспособността и дълготрайността на нашия живот, а при това този орган пръв се изхабява. Сърдечният център е главното средоточие на нашия психичен живот, и затова всички неприятности, скърби, всички удари на съдбата, се отразяват преди всичко на нашето бедно сърце. Необходимо е да успеем да го защитаваме, необходимо е да му създадем броня и тази броня може да бъде само постоянно обновяваната жизнена сила, която ний можем да приведем към него из слънчевия възел. За да засилите сърцето си, за да подигнете неговата съпротивително сила към постоянно нанасяните отвън удари, съсредоточете се на него във време на вашето ритмическо дишане и при задържането на въздуха, с усилие на волята си, отправете потока на жизнената енергии из слънчевия възел към сърдечния център; правете това винаги, когато сърцето ви почва да отслабва, правете го винаги, когато върху вас се сипят ударите на съдбата или когато съчувствието към другите го кара да се свива от болка. Център па гърлото. Той се намира до щитовидната жлеза и управлява нейната секреция. От този център зависи нашата памет, той е център на аналитичната мисъл. Разстройството на този център води към загуба не паметта и към неспособност за свързана мисъл.
към текста >>

55. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И едните и другите привеждат ред аргументи в защита на своето гледище.
Те трябва просто да се отчупят. А това става, когато човек бива сполетян от някое голямо нещастие. Тогава той убива желанията си за преходни блага и потърсва друг път. Отгоре му казват: „Ти трябва да определиш пътя си — ако вървиш нагоре, има живот, ако тръгнеш надолу, няма живот за тебе“. НЕ Е ИЗГОДНО В наши дни войната си има своите защитници, има си и своите отрицатели. И едните и другите привеждат ред аргументи в защита на своето гледище. Външно погледнато, доводите и на едните и на другите са еднакво логични, еднакво убедителни. Ние няма да се спираме на тях — те на веднъж са бивали изнасяни, разисквани и критикувани, но продължават да се излагат, разискват и критикуват и днес. С последния итало-абисински конфликт аргументите на двете противни страни отново се счепкаха, в усилието си да вземат надмощие в общочовешкото съзнание. Ние се абстрахираме от политическата страна на въпроса, абстрахираме се и от неговата правно етическа страна — две страни, в които влизат чисто човешки, относителни мерки и величини. Ще изтъкнем само следните неща, изхождайки от гледището на оная жива икономика на Природата, чиито основни закони сега ни се изнасят от онези, които потънко ги познават.
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже.
Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Понеже в Битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Тъй че ние сме свободни в мисълта си, но ако мисълта ни е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. Но има една обективна реалност, която ни налага възгледи, които са еднакви за всички — за реално-обективните неща две мнения не може да има. В този смисъл има един корал, който е общ за всички живи същества. Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже. Затова и безразборното изсичане на горите Не минава безнаказано, а се отразява върху целокупния живот на човека и човечеството. Много болести, много обществени и природни бедствия се дължат на безразборното изсичане на горите и избиването на животните. С изсичането на горите хората пострадват и органически — Тяхната нервна система се разклаща. (Американците, които унищожиха много от горите си, си причиниха много болести между които и една много опасна, наречена диспепсия, при която човек изпада в едно крайно лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го безпокоят. всичко в живота му се обръща с главата надолу.
към текста >>

57. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние сме готови да защитаваме правдата, истината и доброто от всяко посегателство, с всички благородни средства.
Лошите дела — постъпки днес, ще родят лоши последствия утре. И обратното е вярно: Доброто е капител, който внасяме в касата на бъдещето. Благата после ще дойдат. Такъв е закона на Справедливостта. Ние не мразим никого, защото знаем, че всички души есенциално са едно и че всички се стремят макар и по различни пътища към една цел — съвършенство. Ние сме готови да защитаваме правдата, истината и доброто от всяко посегателство, с всички благородни средства. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Ако хората, които служат на своите лични интереси проявяват такова постоянство, предвидливост и такт, колко повече трябва да проявят онези, които служат не на своите лични интереси, а отстояват интересите на общото човешко благоденствие? Нека всички запомним: силата на злото е в бързането, а силата на доброто — в постоянството. Ние знаем, че всички същества са листа и клони на едно и също дърво, затова те всички са близки, сродни, всички са едно. Това съзнание се пробужда днес и именно то ще донесе новата култура, културата на Любовта.
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те познават обществен ред на организираната сила, чийто най-висок израз е милитаризмът, и чийто върховен закон е правото на силния или юмручното право, и правов обществен ред, където всички хора — слаби и силни, богати и бедни — поне теоретически са равни пред закона, който еднакво защитава гражданските им права.
В какво седи силата на човека (Из неделната беседа „Дванадесетият час“, 8. XII. 1935 г.) Из науката и живота. Науката в древността (В. П.) Белият лотос (прод. от брой 147 - Мейбъл Колинз) Трима пътника (басня - Радиозо) Онова, което не е опитано От най-древни времена до днес, хората са изграждали обществения си живот главно върху две основи: силата и закона. Те познават обществен ред на организираната сила, чийто най-висок израз е милитаризмът, и чийто върховен закон е правото на силния или юмручното право, и правов обществен ред, където всички хора — слаби и силни, богати и бедни — поне теоретически са равни пред закона, който еднакво защитава гражданските им права. Така че хората, може да се каже, са опитали предоволно и принудата на бруталната сила и принудата на закона, който е главен инструмент на правовия ред. Има нещо, обаче, което хората не са опитали, нито в индивидуалния, нито в обществения си живот. Това е любовта. Каквото и да приказват хората за своите преживявания на любовта, колкото и да си мислят, че я познават, всъщност едно е вярно — ние познаваме за сега само сенките, които любовта хвърля в човешкия живот. Ако ние действително познавахме любовта.
към текста >>

От книгата „Църковна История“ от Созомена узнаваме, че етруските жреци са защитавали с гръмотевични удари град Нарния, обсаден от Аларих, и го отблъснали.
150 и 151 се намира по-дробно описание по употребата парата, като двигателна сила. В нея се намира подробно указание как да се манипулира с водата за да се получи пара с високо налагане и как да се управлява огъня. Сент Ив д’Алвейдр говори, че всичко това е било известно в дълбока древност. Нашите електротехници биха били поразени, ако узнаеха, че жреците и посветените на Египет, Гърция и Рим са знаяли как да направляват мълнията и да я използват, и са я използвали, както ние използваме топлината. Д'Алвейдр, като споменава за този факт, говори, че този секрет съставлявал една от ней важните тайни пазени в светилищата. От книгата „Църковна История“ от Созомена узнаваме, че етруските жреци са защитавали с гръмотевични удари град Нарния, обсаден от Аларих, и го отблъснали. Тит Ливи, (книга 1. гл. 31 от съчиненията му); и Плиний (в своята Histoire naiurelle“ кн. 2; гл. 8 и кн. 28 —гл.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мир ще има тогава, когато силните пожелаят да бъдат и справедливи, но не само в защита на своето право, а се застъпят и за правата на всички.
Тя не е тъй сложна както бихме предполагали. Тя е проста и ясна: „Да обичаме всички като братя, като чада на един баща.“ Ако в едно семейство всички спорове и недоразумения могат да се разрешават мирно и по братски с взаимни отстъпки, какво пречи същия метод да се опита и в международните отношения? Там всеки народ, бил той голям или малък, е член на това голямо човешко семейство, пред което има и права и задължения. Днес народите повече от всякога говорят за мир и сигурност, но забравят. че траен мир и сигурност може да има само тогава, когато се премахнат всички неправди. Мир ще има тогава, когато силните пожелаят да бъдат и справедливи, но не само в защита на своето право, а се застъпят и за правата на всички. Днес повече от всякога е необходимо да се възприеме любовта, като единствено най добро средство за побратимяване и единение. Да обичаме, това е пови-кът на новото време. Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите.
към текста >>

Мир ще има тогава, когато силните пожелаят да бъдат и справедливи, но не само в защита на своето право, а се застъпят и за правата на всички.
Тя не е тъй сложна както бихме предполагали. Тя е проста и ясна: „Да обичаме всички като братя, като чада на един баща.“ Ако в едно семейство всички спорове и недоразумения могат да се разрешават мирно и по братски с взаимни отстъпки, какво пречи същия метод да се опита и в международните отношения? Там всеки народ, бил той голям или малък, е член на това голямо човешко семейство, пред което има и права и задължения. Днес народите повече от всякога говорят за мир и сигурност, но забравят. че траен мир и сигурност може да има само тогава, когато се премахнат всички неправди. Мир ще има тогава, когато силните пожелаят да бъдат и справедливи, но не само в защита на своето право, а се застъпят и за правата на всички. Днес повече от всякога е необходимо да се възприеме любовта, като единствено най добро средство за побратимяване и единение. Да обичаме, това е пови-кът на новото време. Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите.
към текста >>

60. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако за някого е безразлично по кой път да тръгне то силите на неговия инстинкт ще надделеят и ще го поробят; ако пък човек има силното желание да върви в пътя на светлината и върви твърдо в него, то духовете на светлината ще го вземат под своя защита и ще му помогнат да преодолее всички изкушения и препятствия.
Неговите очи като че ли се покриват с мъгла; той се чувства нещастен и самотен в света и като че ли се намира на края на някакво пропаст. Ако някому се отдаде до скрие от хората и света своите лоши постъпки, пред съвестта си той нищо не може да скрие защото тя е едно вечно светещо слънце в него. Той може временно да бъде под влияние на своята нисша природа стараейки се да се скрие в сянката на мрака, но светлината на винаги бдящата му съвест е тъй силно, че той рано или късно ще види като с някакво вътрешно око всичкия насъбрал се в него отрицателен товар. Тогава на човека ще стане ясно, че е необходимо да премахне от себе си всичко отрицателно и да даде място на Божественото, на разумното. Необходимо е на човека да постигне едно равновесие и съзнателно да избере по кой път трябва да върви и кому трябва да служи: на светлината или на мрака. Ако за някого е безразлично по кой път да тръгне то силите на неговия инстинкт ще надделеят и ще го поробят; ако пък човек има силното желание да върви в пътя на светлината и върви твърдо в него, то духовете на светлината ще го вземат под своя защита и ще му помогнат да преодолее всички изкушения и препятствия. Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека. На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот.
към текста >>

61. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А крепостта, това е човешката душа Силната защита, това е човешкият дух.
Това разположение не може да се купи с никакви пари. Всички, кои то слушат концерта, са участвали в него. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ За да влезете а Царството небесно трябва да бъдете герои, и да не се обезсърчавате, защото ще има да минете през големи изпитания и страдания, за които трябва да бъдете подготвени. Човек в света е като на бойно поле, и трябва да има окопи н крепост, за да се предпази от неприятеля. Окопът, — това е човешкият ум и човешкото сърце. А крепостта, това е човешката душа Силната защита, това е човешкият дух. Ако нямате тези съоръжения, вие ще бъдете бити от неприятеля, който ви напада. В подкрепа на твоя ум и на твоето сърце е Бог, който действа в света. Значи. човек трябва да положи вярата си в Царството небесно, което е в него. Вярвайте, че онзи който ви е из-пратил на земята е във вас. Той ви е изпратил да вършите Неговата работа.
към текста >>

И ако вършите Неговата работа, вие сте под защитата на Неговата мощна сила.
Ако нямате тези съоръжения, вие ще бъдете бити от неприятеля, който ви напада. В подкрепа на твоя ум и на твоето сърце е Бог, който действа в света. Значи. човек трябва да положи вярата си в Царството небесно, което е в него. Вярвайте, че онзи който ви е из-пратил на земята е във вас. Той ви е изпратил да вършите Неговата работа. И ако вършите Неговата работа, вие сте под защитата на Неговата мощна сила. Следователно, бог, който ни е изпратил в света да учим, ще дигне всички препятствия, които имаме в живота си. Всички препятствия пред вас ще се дигнат, но затова се иска вяра, че всичко ще се превърне в добро, че всичко ще се оправи. Бог иде да оправи света, но Той ще го оправи не по нашему, а по своему. Днес всички висши същества съдействат на Бога в оправянето на света. И вие трябва да вземете участие в тази велика работа, като станете служители на Бога.
към текста >>

62. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега като ви говоря така, не защитавам нито мъжете, нито жените.
Вторият Адам, който слезе на земята, на физическия свят. е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна дихание на живот. Той представя мъжкия принцип. И понеже този втори Адам беше недоволен, че няма другарка, Бог го приспа и изведи две ребра, от които му направи другарка - жената. До тогаз човек е имал 13 чифта ребра, като изваждат две ребра, останал с 12 чифта ребра. Сега като ви говоря така, не защитавам нито мъжете, нито жените. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и жената. Вторият Адам — това е втората епоха, наречена сребърна епоха, — роди трима сине: Каин, Авел и Сит. Каин уби брата си Авела и след това се роди третият син —Сит. Историята на Адема се преповтаря и с Ноя — в друга вариация: един от синовете Ноеви се подигра с баща си. И с Лота се преповтори същата история.
към текста >>

63. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но враг ни от вредом налита, Напада родината мила И ний ще й бъдем защита.
Бран Обличам си бойните дрехи: Желязната ризница здрава, Военните яки доспехи: Щит, копне и шлемът корави. * И яхам на кон златогриви, Наред със бойни другари. Безстрашно на битка отивам, Че бранния час веч удари. . . * Не бихме се никога били. Но враг ни от вредом налита, Напада родината мила И ний ще й бъдем защита. * Далеч ще прогоним вразите И пак ще се върнем със слава; Със почест ще бъдем покрити Във наша свободна държава. * Таз ризница — вярата свята. Туй копие — Божието слово, А шлема и щита в ръката Не е ли Духът туй Христови! * А кон златогриви със мене Умът не е ли просветен? И родният край поробен Не е ли у нази сърцето?
към текста >>

Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване.
Техният глас пълни цялото небе с радост, но тялото им е толкова дребно, че едно дете може да го обхване в шепата си и все пак хората ги ядат с такава лакомия, като че ли няма нищо друго за ядене. Потреперваме само при името на човекоядството. но . . . Хората наричат това сантименталности и само се подсмиват подигравателно. Нека се подсмиват колкото щат, но запомнете думите: ми ще дойде време, когато те ще престанат да се надсмиват, когато ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също такова право да живеят, както и ние, и че нашето право да отнемаме живота им е строго ограничено с правото ни на самозащитата и правото ни на съществуване. Ще дойде време, когато удоволствието да убива ще изчезне у човека. Докато то съществува, човек няма право да се нарича цивилизован; той не е нищо по-вече от варварин. нескопосно звено между неговите диви прадеди, които, са се убивали едни други за къс сурово месо, и човека на бъдещето. Палачите на дивеча, гордите днешни ловци, ще изпаднат тогава на същото равнище с касапите на домашните животни.“ Да убива човек животни и птици, да напада и насилва хора и общества, е останело в неговият характер като тъмна черта наследена от далечното минало, когато неговите прадеди са се намирали на сравнително много по-ниско стъпало но развитие, но днес при тая светлина, която имаме, е повече от престъпно да си служим със същите средства както варварите. За голяма част от хората на земята тоя въпрос е разрешен вече.
към текста >>

64. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

г) За търсене, откриване и създаване на възможности, пътища и методи за възможно съгласуване експортната търговска политика на двете страни, на първо място, за засилването на взаимния стопански обмен и за защита на техните общи интереси на полето на международната размяна.
Тока днес, в резултат на идеен допир между кооперации и кооператори от двете страни, се дойде до югославско-българския кооперативен институт, който иде де заякчи братските връзки на една практическа база и да влее съдържание във формулата за вечно приятелство. Този институт има следните цели: Кооператорите от двата съседни братски народе, югославски и български, обявяват своята воля да пристъпят с общи сили към осъществяването на трайно сътрудничество за кооперативен възход в двете страни и за взаимна стопанска полза, като етап към желано сближение между двата народа и съгласуване на техните общи политически и стопански интереси. В посока на своята цял Институтът предприема мероприятия и акции: а) За взаимно опознаване на кооператорите и изучаване на кооперативното устройство, живот и действие в двете страни! б) За откриване възможности, пътища и методи за между кооперативен обмен. в) За проучване стопанския характер на двете страни, производство, размяна, пласмент, внос, износ, митнически режим, търговски отношения и др. г) За търсене, откриване и създаване на възможности, пътища и методи за възможно съгласуване експортната търговска политика на двете страни, на първо място, за засилването на взаимния стопански обмен и за защита на техните общи интереси на полето на международната размяна. а) Евентуално за създаване на общи предприятия и институти с предназначение за осъществяване пълно или частично на някои от тия задачи, било за производство било за снабдяване, било за пласиране и др. (Гл. 9). Ние сме убедени, че нашето дело, югославско-български кооперативен институт, както са сложени неговите задачи, ще намери пълно одобрение в средите на двата народа. Ние вярваме също така, че югославската и българската общественост ще се проникнат от голямата важност на извършеното вече и на неговото значение за сближението на два братски народа. Мир е нашето знаме.
към текста >>

65. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наред с репичките и спанака, марулята иде да възроди нашата органична самозащита.
(следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. За марулята До неотдавна салатата-маруля, можем да кажем, не се употребяваше у нас, освен у еврейското население. Марулята се считаше за най-просташки зеленчук. Но напоследък все повече тази салата придобива гражданственост и, поне в по-големите ни градове, тя почва да се употребява с известно предпочитане между другите зеленчуци. И с право, защото марулята е много ценен по минералния си състав и по витамините си зеленчук, който твърде много ще подобри нашето хранене, особено в ранната пролет. Наред с репичките и спанака, марулята иде да възроди нашата органична самозащита. Да ни освежи и подбодри. По състав, марулята е богата на основни минерални соли, най-вече варови и железни, които опресняват кръвта ни, също и на витамини, особено на витамина А, който в съчетание с хлорофила премного спомага на растежа. А като се има пред вид и съдържанието на лецитин. който е основна съставка на нервната и мозъчна клетка — всеки ще разбере от какво голямо значение за подрастващите и умствено работещите е употребата редовно на марулята. Тук искаме да се спрем на начина как да се употребява.
към текста >>

66. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Решавайки да пожертват себе си в защита на един принцип, рискувайки да приемат войната, великите демократични народи спасиха мира.
Днес хората са други. Самите управници са други. — Колкото и да се показват готови и решени за война, те няма така лесно да се решат да хвърлят народите в нея. Защото знаят какво значи една нова общоевропейска или световна война. Пои това, тъкмо тази решителност — да се отговори на силата със сила, да не се оставя насилието само да се справя и само да разрешава подигнатите въпроси, е която спре, в последния момент, разразяването на катастрофата. Решавайки да пожертват себе си в защита на един принцип, рискувайки да приемат войната, великите демократични народи спасиха мира. Отречена е грубата сила. Спряно е нейното пагубно действие. Не чрез нея, а с разбирателство, на зелената маса, ще се решават въпросите. Началото е дадено. По този именно път трябва да продължи международният живот.
към текста >>

67. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Асеновградци в защита на мира.
Антонова, Олга Славчева и др. Год. абонамент 80 лв. Адрес пощ. кутия № 217, София. Не! В името на човещината! Асеновградци в защита на мира. Цена 3 лв. Доставя Георги Ангелов, ул. Добри Христов, 11, София. Ангелогласният, от Добри Немиров, номер първи, от осма годишнина на библ. „Български исторически романи”.
към текста >>

68. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Българска общественост — в защита на въздържателното движение.
Плаович и Мил. Джокович. Преведе от сръбски Ст. Сърбаков. Играна за пръв път в Белградския народен театър през 1937 год. с голям успех, 25 лв. Това са първите два номера от Театрална библиотека „Хемус“, която се урежда от Боян Дановски, режисьор при Народния театър Библиотеката е предназначена за нашите любителски театри и затова всека пиеса е приспособена за тази цел и е придружена с упътване за разпределение на ролите, постановка, декори, грим и др. Българска общественост — в защита на въздържателното движение. Наредил: Г. Ангелов, цена 1 лв. Доставя: Българска въздържателна федерация, София. Домакиня и майка. Получи се в редакцията октомврийския брой (52), съдържащ най-новите модели за дамско и детско облекло, множество модели за ръкоделия, статии, съвети и рецепти по домакинство, козметика, цветарство, готварство, медицински и др.
към текста >>

69. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Също така те са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на това, което защитават.
която преследват, с усилена концентрираност и настойчивост в даденото направление. Те са скептици и консерватори и лесно се не подават на нововъведения. И никога не предприемат нещо, когато не са сигурни че ще постигнат задоволителен резултат. Но един път уверили се в нещо, те всецяло го възприемат и му остават верни до край. Те са фанатични защитници на това, в което са убедени. Също така те са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на това, което защитават. (следва) Дафинка Д-р Л. Доганова Ние се разделихме с нея на 2. декември т. г. — тя отлетя в отвъдния свят. Но тя живя един рядко интензивен и полезен за другите живот.
към текста >>

70. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поразително с късогледството с което славяни се решават да потискат други славяни, тогава, когато е най-необходимо тяхното свободно братско единение и тяхната непринудена, искрена подкрепа за взаимна защита на общите им интереси.
Защо някои от посадените дръвчета не се хващат или остават безплодни? Хроника СЛАВЯНСТВОТО Дотогава, докато славяните продължават да живеят в несъгласия и раздори помежду си. дотогава те ще бъдат плячка на другите народи, дотогава те ще бъдат използвани като средство за постигане на чужди цели. дотогава те ще бъдат тор в чуждите ниви! Поразителни са непредвидливостта и лекомислието, с които и най-близките по кръв славянски племена враждуват помежду си, дори в моменти, когато са най-сериозно заплашени от вън. Поразително с късогледството с което славяни се решават да потискат други славяни, тогава, когато е най-необходимо тяхното свободно братско единение и тяхната непринудена, искрена подкрепа за взаимна защита на общите им интереси. Поразителен е факта, че поляците помогнаха за разпокъсването на Чехославия, че словаците съдействаха за нейното пълно унищожение, а с това и за своето собствено заробване; поразителен е факта, че се намират славяни, които могат да мразят и да желаят злото на други славяни; поразителен е факта, че сърби и хървати все още не са се напълно споразумели, пред лицето на явната опасност, която ги заплашва еднакво. И какво още чакат? Нима съдбата на Чехославия не е достатъчно ясно указание за това. какво очаква народите, които не могат да живеят във вътрешен мир и съгласие? Ако славянските народи не се обединят, те всички, с изключение на Русия, са заплашени да изгубят, в една или друга форма, в по-голяма или по-малка степен, своята свобода и независимост.
към текста >>

71. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес трябва да дойдат такива хора, които да защитават интересите на цялото човечество, на народите, но във връзка едни с други.
Сега, ако питате жените, те ще ви кажат, че по-големи насилници от мъжете няма. Това е тяхно мнение. Ако питате мъжете, те ще ви кажат, че по-големи изнудвани от жените няма. И това е тяхно мнение. Ако мъжът и жената на изправят своите отношения един към друг, светът няма да се изправи. Днес трябва да дойдат такива хора, които да защитават интересите на цялото човечество, на народите, но във връзка едни с други. Ако е добре на всички народи, ще бъде добре и на всеки народ отделно. Ако един народ мисли да е добре само на него, той е на крив път. Както е изключена възможността един човек ще бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни, така е изключена възможността един народ да бъде щастлив, а другите да бъдат нещастни. Това ще се опита. Всички народи трябва да залегнат едни за други.
към текста >>

72. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те се борят с раздразнение и коварство, те се борят отчаяно, защото, защитавайки своята система на знание, те защитавате своето собствено съществуване.
Шилер, чиято голяма интелигентност не пропусна да отбележи факта, е поставил пръста си на самата рана, пишейки: „Всяко разширение на науката в нови области плаши професионалния учен, защото то предполага една нова работа или прави безполезни много минали усилия. Всяко истински ново нещо го кара да беснее, защото то разрушава старите форми, които той с такъв труд е усвоил и към които е толкова привързан; то заплашва с унищожение цялата работа на неговия досегашен живот. Кой най-много е хулил и отричал реформаторите, откривателите на нещо ново, ако не тълпата от професионални учени? Кой повече от тях е спъвал хода на революциите в областта на знанието? Всяка светлина, запалена от някой щастлив гений, безразлично в коя област на науката, е срещнала поставените от тях пречки. Те се борят с раздразнение и коварство, те се борят отчаяно, защото, защитавайки своята система на знание, те защитавате своето собствено съществуване. Затова, няма по-непримирим противник, няма по завистлив сътрудник, няма човек, който е толкова склонен да обявява другите за еретици, както професионалния учен“. Уви! Колко далеч сме ние от правилото, толкова красиво в своята абсолютност, дадено ни от Уйлям Крукс, един гигант, когато той казва: „Да се спрем внезапно пред изследванията, които се насочват вън от границите на нашите досегашни познания, да се колебаем, от страх пред трудностите или пред злобните критики, това значи да изложим науката на заслужени критики. Изследователят няма друга задача, освен да върви право напред, да изследва във всички посоки, стъпка след стъпка, имайки разума за факел, да следва истината навсякъде, гдето тя би могла да го заведе, дори тогава, когато на пръв поглед изглежда че го води към тресавище“. В наше време, полковник де Роша, който също така е търпял сляпата и упорита критика на професионалните учени, ни е дал една сполучлива формула, която ни показва, че същите тия учени са ней-големите неприятели на науката: „Ако ние се задоволим, казва той, с последните достижения, които имаме, ние с това унищожаваме бъдещите възможности и спираме прогреса на науката“. И не 6tme ли пак в наше време, когато Камил Фламарион хвърли право в лицето на научните кръгове тази презрителна оценка: „Науката на всички световни академии представлява едно грамадно невежество“. Защо?
към текста >>

73. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д.
Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее. Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите. Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д. СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда. Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности.
към текста >>

74. -

По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването па безброй загадки и непознати истини в него: по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили: по скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения.
Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че, в същност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, в същност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени“ тайни и че изобщо, той, животът в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота. Ние нямаме намерение, нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването па безброй загадки и непознати истини в него: по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили: по скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения. Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а — значи да от речеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и, изобщо, да превърнеш живота в една непонятна безсмислица, каквато той не е и не може да бъде. Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и не познаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това. Всяко разглеждане, всяко изследване на които, и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение“, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа. Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези и твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на свата е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения“.
към текста >>

75. -

* Картината е ясна пред нас е Той всегда — защита най-прекрасна от всякаква беда.
* О. има живи сили. . . О. има живи сили що бликат ясно в нас, и наший дух унилий възражда се завчас. . . * Картината е ясна пред нас е Той всегда — защита най-прекрасна от всякаква беда. . . Пенчо Руссенов. ГРОЗДЕТО КАТО ХРАНА И ЛЕКАРСТВО от Д-р Д. Т. Бурилков (продължение от брой 266) За съжаление, действителността е съвсем друга. Макар България да държи първо място по количеството на изяжданото в прясно състояние грозде, годишната консумация по приблизителни пресмятания е около 100 мил.
към текста >>

76. -

Затова, нека не забравяме, че чрез слънчевите бани през лятото, ние натрупваме един капитал, който е необходим на организма през зимата за защита на нашето здраве.
Но какво става после с този пигмент? Доказано е, че той се разнася, стопява се и се попива от кръвта, като по този начин скритата, погълнатата слънчева енергия се превръща в някакъв друг вид енергия, която подсилва организма, повишава пъргавината и здравината му, прави го по-устойчив. В това няма никакво съмнение. Хората сами знаят, колко добре се чувстват през зимата, след като са прекарали през лятото месец или два на слънце. Просмуканите в клетките на кожата слънчеви лъчи, сгъстени в особен вид енергия, при нужда отдават тази енергия за борбата на организма срещу външни или вътрешни вреди. Затова, нека не забравяме, че чрез слънчевите бани през лятото, ние натрупваме един капитал, който е необходим на организма през зимата за защита на нашето здраве. Който милее за здравето си, не бива да изпуска да се попече малко на слънце, още повече, че тук поне не трябват никакви средства, а само желание и съзнание за доброто от това. П. В. Из „Народно Здраве“ ЕСТЕТИКА И ЖИВОТ Много стремежи има вродени в човека, но стремежът към красота е един от най-важните. Красотата е една вътрешна потребност за човека, ето защо всеки средно развит човек непрестанно се стреми към нея. Тя упражнява много благотворно влияние върху възпитанието на човека и изграждането на характера.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди.
Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата. Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво. Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Без болна сантименталност и без колебание. Има хора, които казват, че бясното куче е наш брат и че застрелването му не е братско дело. Те забравят, че хората, които неговото ухапване би осъдило на грозна смърт, са също наши братя и че те първи имат право на нашето зачитане. Германия е бясното куче на Европа и трябва да бъде обезвредена напълно и на всека цена.
към текста >>

Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните.
Тези, които стоят зад еволюцията на света и я управляват, безсъмнено ще използват и войната, която трябвало да стане, за велики и високи цели, и така ще извадят добро и от самото зло. Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавости, към свето-обемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-възвишения алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала. Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек. Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата. Спомнете си, че ние не бяхме в непосредствена опасности, при все че неминуемо щяхме да бъдем по-късно засегнати. Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните. За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие. Вярно е, че и в обикновения жп-вот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвувани всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик.
към текста >>

Борчество — защита; храбрости; критициъм. 7.
Родителска любов — грижа за потомство и за всичко младо. 3. Приятелство — общителност; съединение на сърца. 4. Привързаност (родолюбие) — любов към дом и отечество. 5. Постоянство — прилежание, последователност. Е. Жизненост — привързаност към живота; упоритост; издръжливост. 6. Борчество — защита; храбрости; критициъм. 7. Разрушителност — енергия; крайности; тенденция към разваляне. Лакомство — охота (апетит) за храна и пр. 9. Любостежателност — икономия; печелене. 10. Скритост — самообладание; полицейщина; запазване. 11. Осторожност — предпазливост; грижливост; страх. 12.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ледбитеръ Критика на социализма, отъ Софрони Никовъ Въ защита на религията, отъ Софр.
Човѣшката аура и значението на цвѣтовете, Отъ У. Дж. Колвилъ Мисъльта творецъ на характера. От Дж. Алленъ Историята на Атлантида, отъ Скатъ-Елиотъ Свърхчеловѣцитѣ, отъ Анна Безантъ. Прѣзъ 2750 година, отъ Ч. У. Ледбитеръ Критика на социализма, отъ Софрони Никовъ Въ защита на религията, отъ Софр. Никовъ Оправдание на милитаризма, отъ Софр. Никовъ БРОШУРИ: Отъ Анни Безантъ и Ч. У. Ледбитеръ: Необходимостъ отъ прѣраждане. Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ. Окултна химия Доказателствата за Теософията.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ята птици диреха скривалища в клонете на огромното дърво, под което седеше Буда; млада пантера се гушеше при краката му, просейки защита.
Седем луни свършваха своето въртене околовръст. Под сянката на величествения банан седеше благословеният Буда. Слънце зайде в кървав облак, и черни облаци плуваха по небето, предизвестявайки хала. Наситеният въздух беше задушлив. Глухо безпокойствие завладе гората и нейните жители. Ята птици диреха скривалища в клонете на огромното дърво, под което седеше Буда; млада пантера се гушеше при краката му, просейки защита. Страшна буря развилне се над гората. Рукна дъжд, дърветата запъшкаха под напора на вятъра. Едничък само величавият банан стоеше незакачен, небутнат от бурята, ни една капка дъжд не падна върху главата на Буда. Но гръмотевици и бури не спират силните с воля. Когато се възцари мракът, царевичът Джета беше при краката на Благословения.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота.
Любовта, където и да бъде и към когото и да бъде, върви според дълбоките закони на живота на хората Има родители, които не чувстват истинска любов към своите деца, както и децата към родителите си. Нито едните, нито другите са виновни! ТЕ са се родили без способността за любов помежду си, без, обаче, да са лишени от любов изобщо! Често бащата мисли, че обича детето си, а обича само собствените си възгледи, собствените си очаквания в него. Тогава той си позволява да упражнява пълна тирания върху духа на детето, той го подчинява на своите желания. Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота. След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението.
към текста >>

— Самозащита; любов към спорене; съпротивление; разположение да се върви енергично напред.
Недостатък: пристрастност към разнообразие; турят се няколко железа в огъня наведнъж; твърде преходен и нетърпелив. Егоистични наклонности Е. Жизненост. Любов за живот; младежка живост даже в напреднала възраст. Излишък: силна привързаност към живота; страх от смъртта. Недостатък: пуска му края и отстъпя на живота, когато може още да се живее 6. Борчество. — Самозащита; любов към спорене; съпротивление; разположение да се върви енергично напред. Излишък: бързо, огнено, възбудително, придирчиво, препирливо разположение. Недостатък: боязливост, липса ма кураж и самозащита. 7. Разрушителност. — Изпълнителност; двигателна сила; изтребително чувство. Излишък: злобно, отвращаваше, отмъстително и убийствено разположение.
към текста >>

Недостатък: боязливост, липса ма кураж и самозащита.
Любов за живот; младежка живост даже в напреднала възраст. Излишък: силна привързаност към живота; страх от смъртта. Недостатък: пуска му края и отстъпя на живота, когато може още да се живее 6. Борчество. — Самозащита; любов към спорене; съпротивление; разположение да се върви енергично напред. Излишък: бързо, огнено, възбудително, придирчиво, препирливо разположение. Недостатък: боязливост, липса ма кураж и самозащита. 7. Разрушителност. — Изпълнителност; двигателна сила; изтребително чувство. Излишък: злобно, отвращаваше, отмъстително и убийствено разположение. Недостатък: - кротост, нехвелитост и липса на решимост. 8. Охотливост за ядене.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер.
Божественият Дух в него не е могъл повече да се въздържа, и той почнал пак да пише. Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на работата му, но приятелите му го поддържали в нуждите му. Книгите му привлекли вниманието на онези напреднали души, които можели да ги преценят, и той си намерил последователи и между богатите, и между бедните. Една година преди смъртта на Бьоме, старият му неприятел Рихтер подновил гонението си с двойно по-голяма ярост. поради публикуването на: Пътят към Христа. Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер. Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят.
към текста >>

Ако, напротив, белегът е под езика, този или тази, които го притежават, ще бъдат предпазливи, сдържани, благоразумни и с добри намерения; — те се ползват с благоволение и с почитание от всички; те ще се обогатят бавно, но под защитата на всички авантюри.
Ако този белег е на ляво, то ще има няколко наследства, но процесите ще го накарат да изгуби една част от тях. Ако белегът е на дясно, лицето ще има наклонност към завист, както и много разпри в дома. Белег върху дясната буза предсказва, че жената ще измамва мъжа си по силата на обстоятелствата, макар да му остава вярна от дъното на душата си. Върху лявата буза този белег означава, че лицето ще бъде подло измамено и че то ще люби, без да бъде възнаградено за това по същия начин. Белег върху езика значи способност за пренасяне на новини; тези, които го притежават, ще бъдат бъбрици, безразсъдни и самохвалци. Ако, напротив, белегът е под езика, този или тази, които го притежават, ще бъдат предпазливи, сдържани, благоразумни и с добри намерения; — те се ползват с благоволение и с почитание от всички; те ще се обогатят бавно, но под защитата на всички авантюри. Една бенка на врата, към лявото ухо, предвещава голямо богатство, добито чрез нечестни средства. Ако се намира на дясно, значението е противното. Поместен в средата на врата, тъкмо между двете уши, този белег предвещава опасност, лицето да бъде обесено или обезглавено. Три белега върху шията са знак на буен темперамента, който ще дължи богатството и изобилието в къщата си на галантните интриги. Почти всички галантни куртизанки на древността и в модерните времена притежавали този троен знак.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата.
Но аз няма да го оставя без грижа. Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна вода, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба. — Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си. Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата. Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота. Ще се уверите сами, ако не успеете да се измъкнете по-рано от тук; сега ще почнат да долитат от разни страни всевъзможни птици и щом Ви видят, че събирате цветя, отвред ще Ви нападнат с най-остри укори. Докато гората говореше, над главата ми високо префуча голяма птица и отмина далеч. — Кой мина сега? питам гората.
към текста >>

Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите.
Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите. Чрез усилията на най добрите си мъже, една нация, казва той, напредва интелектуално и морално. Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията. Ако всички хора биха живели по хиляда години, те биха могли да напреднат през този период. Но мнозина от тях умират всеки ден и на всека възраст, поради което хората се подновяват непрестанно : всеки ден изчезват и се явяват нови. По тоя начин в края на хилядата години в никоя страна не оставя нито диря от ония хора, които са живели преди хиляда години.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата.
Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения. Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната работа на лекуването и чрез ускоряване на действията й.
Една силна доза предизвикала у него аналогични симптоми както и у трескавите: тръпки, топлина, пот. В същия ден Ханеман открил закона за хипократическото подобие, но от токсикологично гледище, това, което е наистина плодотворно. Същевременно той открил и ключа на обобщаването, който всякога се пренебрегвал: опитването върху здрав човек. Тия две точки му позволили да установи научно великия принцип, търсен от спагиристите: една малка доза от субстанция може да излекува у един болен същите симптоми, които би произвела, със силна доза, у един здрав човек. Това е един факт, добит с опит. Естествено е да се помисли, че така посоченият цяр действа чрез подбуждане природата в нейните реакции на защита, чрез подпомагането й в нейната работа на лекуването и чрез ускоряване на действията й. Изцеряването се постига, прочее, по естествен път чрез потикване работата на природата, а това е именно формулата на Великото Дело. „Излекуването е възможно, казва Ханеман, само чрез превръщането на болезненото състояние в здраво“. Неуместно е да се отдели, от наше гледище, органотерапията от хомеопатията и тази последната, като медицина на сходствата, е тясно свързана с изопатията или хомеопатията, която се състои от една специфична ваксинация, за която заразителната течност се взема от самия болен (автоваксина, автосеротерапия и пр.) Всичките тези методи почиват върху същия закон на подобието или тъждествеността. Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния.
Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои.
към текста >>

Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават.
Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

5, май 1922 г.): ;Българският учител прояви особена енергия, той живя идейно, той бе носител на новото, хубавото и доброто в живота; нему се дължи това, което бе България преди войните, Организирането на учителите за защита на своите материални и духовни интереси, идейните борби в тези организации, съборите, конференциите, неделните и вечерни училища, сказки, реферати и редица още други прояви характеризират живота на учителя през този период.
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето. Ето що пише г. Бойчо Колев за нашия учител (сп. „педагогическа практика“, год. II, кн. 5, май 1922 г.): ;Българският учител прояви особена енергия, той живя идейно, той бе носител на новото, хубавото и доброто в живота; нему се дължи това, което бе България преди войните, Организирането на учителите за защита на своите материални и духовни интереси, идейните борби в тези организации, съборите, конференциите, неделните и вечерни училища, сказки, реферати и редица още други прояви характеризират живота на учителя през този период. Учителят почти през целия този период си остана идеалист, какъвто беше и преди освобождението. Въпреки всички несгоди и пладнешкото ограбване от така наречените „нови богаташи“, пак учителят и само той си остава най чист и най-непорочен, той и само той остава надеждата на България“. В нашия педагогически печат се излагат разни нови течения. Обаче, много малко е писано по окултна педагогика. В отделни реферати, в учителски конференции, в дружествени събрания, в списания трябва да се разгледат разните педагогически въпроси, като се осветлят от гледището на окултната педагогика.
към текста >>

Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита.
„То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство. Пита се сега: дали живата фантазия на философа не е създала тоя демон. Дали последния не е бил неговото собствено висше „аз“, или пък дали не е бил той както аз съм склонна да вярвам — едно отделно, високо развито, същество, чиято мисия е била да ръководи и пази Сократа през цялото му земно поприще?
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е.
И никой не помисля нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото посееш, това и ще пожънеш“ или: „който вади нож, от нож умира“ — закон, възвестен от Христа и постоянно оправдаван от фактите на действителния живот — като че ли никого не стряска, никого не вразумява! Умопомрачени, жалки хора! Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засега, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат!
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза.
Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си.
към текста >>

Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия.
Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напротив, всички търсят разумния живот там, където го няма, търсят живота си там, отдето не идва, своята защита - там, отдето идва разрушението им, и своето спасение - там, отдето иде смъртта им.
- това е разумния живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелства, на първо място, майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Почти няма на земното кълбо такъв народ. Напротив, всички търсят разумния живот там, където го няма, търсят живота си там, отдето не идва, своята защита - там, отдето идва разрушението им, и своето спасение - там, отдето иде смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомаха съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът утъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени" типове, пред които мнозина сега благоговеят? И върху каква духовна основа почива той?
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им.
Един отговор: Някой си професор д-р Ст. Консулов, в желанието си да хули дейците на духовното движение в България и да попречи на разпространението на тяхната книжнина, е взел повод от една преводна статия в кн. I от т.г. на „Всемирна летопис и е написал куп нелепости в един столичен ежедневник. За да не му остане длъжна, редакцията ни изпрати опровержение, за да се публикува в същия вестник, но редакторът на последния, въпреки общоприетия обичай, отказа да даде място на това опровержение. Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в. Слово — Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Виновници за упадъка и гибелта на българското царство са били, както констатира по-нататък същия автор, „изпадналите в леност и пороци български монаси и вероучители“, които, изгубили почва всред народа, презрени и ненавиждани от него заради престъпните и неморални свои дела, са го изтощили и разцепили, та е станал негоден за отпор и защита срещу външния враг.
Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите? Разбира се, не, защото те не са били, както неоснователно твърди — в противоречие на други свои изводи — г. проф. Иванов, „рушители на православието и на средновековния социално господарствен строй, както и на държавно-религиозното единство и мощ на българския народ“, а са дошли да спасят това, което е могло да се спаси, за да се запази именно целостта, единството и политическата свобода на народа. Виновници за упадъка и гибелта на българското царство са били, както констатира по-нататък същия автор, „изпадналите в леност и пороци български монаси и вероучители“, които, изгубили почва всред народа, презрени и ненавиждани от него заради престъпните и неморални свои дела, са го изтощили и разцепили, та е станал негоден за отпор и защита срещу външния враг. А че действително богомилското учение е било не еретическо и вредно, а чисто, благотворно и спасително за българския народ, това се заключава и от ония негови лозунги за общочовешки напредък, които е съгледал и проф. Иванов. Ние цитираме с удоволствие целият заключителен пасаж от увода на книгата му, за да видят и съчувствениците и враговете на богомилството, каква оценка дава най-сетне един официален български учен за него, след толкова хули и безсъвестни критики, които и днес пълнят страниците на всяко официално издание на „Св. Синод на българската православна църква“: „Издигнем ли се, обаче, над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви от общочовешко естество, прояви, които може-би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и резка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова по-вече че трябва да остане в забвение светлият лик на българския поп Богомила и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ще настане време, когато този първоначален вид на защита ще бъде отново открит — и ще стане полезен в ръцете на болшинството от членовете на човешкия род.
Магическият жезъл изисква от своя притежател здрав мозък и здрава ментална сила — и само тогава той може да произвежда ефекти В това отношение той е съвършено подобен на парната машина, която за своето движение иска и съответен генератор на сили. Като обладава решителна воля и ментално разбиране на своята вътрешна сила, всеки мъж и всяка жена посредством този сензитивен жезъл могат да се запазят от всичките легиони на ада и бързо да разсеят всека форма на духовното зло. Огнестрелното оръжие, тъй сложно в своя механизъм и толкова разрушително в своето действие, не е нищо друго освен изроден магически жезъл. Първите оръдия на войната и убийствата са били твърде груби, грамадни и неудобни, и затова по-разрушителни. Днес те са станали с такава фина работа и сложен механизъм, както и магическият жезъл, макар този последният още и в нашите дни да стои по-горе и не в реда на военното оръжие. Ще настане време, когато този първоначален вид на защита ще бъде отново открит — и ще стане полезен в ръцете на болшинството от членовете на човешкия род. В същото това време менталната и нравствената природа ще се развива и ще достигне по-добро състояние и поради това, ползването с това оръдие ще принадлежи на мнозина най-добре нравствено развити и способни да го управляват. Ние сега сме встъпили в плана на ума и интуицията и бихме искали от тази позиция да управляваме света. Но сегашния порядък на нещата не се явява постоянен и подлежи на замяна с други по-висш, в който хуманността и справедливостта ще заемат своето същинско место. Дано настъпи по-скоро това хилядолетие! София, 29.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенства своите форми; ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират“.
IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието... Човек получава наедени зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява“. При съвременния човек, който много напряга своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят“.7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват“ обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държава обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенства своите форми; ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират“. А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис“ срещаме следното, което не се нуждае от коментари и което е писано след 9 юни (год. III. кн.1): „цялото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ! моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизираното на труда — „едно трикамарно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията“. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинно устройство и на съвършено държавно управление“.8) Тъкмо след септемврийските събития, (к.
към текста >>

Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис“, но и предаването на редактора ни на съд по закона за защита на държавата!
(Каква гнусна клевета! Б.Р) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации С почит: (п ) Проф. Cm. Консулов София, 1 март 1926 г. * * * Ето това е авторитетното „мнение“ и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис“, но и предаването на редактора ни на съд по закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулова. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее ... * * * Психически конференции. На четвъртия международен психически конгрес, който, както съобщихме, се състоя в Париж от 12 до 18 юни т. г.
към текста >>

съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх.
Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации С почит: (п ) Проф. Cm. Консулов София, 1 март 1926 г. * * * Ето това е авторитетното „мнение“ и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис“, но и предаването на редактора ни на съд по закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулова. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее ... * * * Психически конференции. На четвъртия международен психически конгрес, който, както съобщихме, се състоя в Париж от 12 до 18 юни т. г. са били държани пет конференции на много важни теми. За първата от тях, произнесена от г.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Радославов, против редактора ни по закона за защита на държавата.
В противен случай, ще има плач и скърцане на зъби до второ разпореждане. Прекратено дело. Г-н Прокурорът при Соф. Окр. Съд е прекратил, по липса на престъпление, и втората преписка, заведена от главния секретар при М-вото на Нар. просвещение Ал. Радославов, против редактора ни по закона за защита на държавата. Така, всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. Свободна психическа църква в Париж. Некои французки психисти са дали идеята да се построи във френската столица една психическа църква — храм за посвещение. Приемът, който намерила тази идея, надминавал и най-оптимистичните очаквания. Крупни суми били пожертвани и вярата в осъществяването на идеята е пълна.
към текста >>

Събрание закон за „защита на религията“, а инициаторите й биха били дадени под съд по закона за защита на държавата!
Некои французки психисти са дали идеята да се построи във френската столица една психическа църква — храм за посвещение. Приемът, който намерила тази идея, надминавал и най-оптимистичните очаквания. Крупни суми били пожертвани и вярата в осъществяването на идеята е пълна. В тоя храм най-напред ще се възпроизведат всички способи на античните посвещения и ще се разрешават на дело всички загадки на за живота и смъртта. Ако подобна идея би била лансирана в България, българското официално духовенство би я обявило, сигурно, за еретическа, би поискало да се приеме от Нар. Събрание закон за „защита на религията“, а инициаторите й биха били дадени под съд по закона за защита на държавата! . . . Съдържание на година IV. Книжка I. Разумният живот — Не се противи на злото - Законът за любовта. Статия от X XX.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“.
В неговото съзнание веднага се е възвърнал споменът за ония знания, които някога е получил в божественото училище, но които е забравил в тоя си живот. И затова той тутакси е познал Христа и е запитал: „Кой си ти, Господи“. И Господ е отговорил: „аз съм този, когото ти гониш.“ Тук е мястото да се обясни цялата дейност на Савла до тогава. Както отбелязахме и по-рано, Павел бе изучил цялото фарисейско учение при законоучителя Гамалиил. То е било учението на есенциите, но само външната, обредната му страна. То предписвало да се пазят строго установените наредби според законите, да се защитават външните форми на съществуващия държавен, църковен и обществен строй и да се гонят и преследват всички ония, които са мислели, че външната страна на вероучението, неговата ритуалност и изобщо „буквата на закона“ не дава живот, че „тя умъртвява, а Духът оживотворява“. Всичките, които считали, че фарисейското учение в буквалния му смисъл не е божествено учение, са били третирани като вероотстъпници и еретици, поради което са били гонени, преследвани, затваряни и убивани. И Павел е вършел ревностно същото: той разбирал, че трябва да се пазят и изпълняват точно предписанията на човешките закони, защото е считал, че това е дълг на всекиго. По-вече от всички свои съвременници, той е бил патриот и националист в най-тесния смисъл на тия думи и полагал всички усилия, да се премахнат, дори физически, всички, които не са мислели като него. И ние виждаме, че във всички времена и народи, това фарисейско учение на обредна църковност и тесногръда държавност се е прилагало със същите методи и е претърпявало, в края н краищата, същия крах. Но трябвало да се яви пред Павла светлият образ на Христа във всичката си сила и слава, за да му внуши, че тия ограничени патриотически разбирания и тия крути мерки против истинските божи служители и работници съставляват престъпление против Бога и че Павел в същност е гонил самия Христа.
към текста >>

Особено директорът и редакторът на списанието Le Voile d’ Isis, Пол Шакорнак и Пол Редонел, посвещават много статии в защита на Елифас Леви, който, не успял като журналист, е бил силно нападан приживе от съвременниците си, когато се е предал на изяснението на Кабалата и на Висшата Магия.
Събрал Д-р Хранов. ВЕСТИ Една петдесет-годишнина. На 31 май т. г. са се навършили петдесет години от смъртта на знаменития французки кабалист Елифас Леви, чието светско име и презиме е било Алфонс-Луи Констан. във французките списания по окултизма се дават много биографични сведения и характеристики за личността и идеите на тоя „обновител“ на окултизма във Франция. Особено директорът и редакторът на списанието Le Voile d’ Isis, Пол Шакорнак и Пол Редонел, посвещават много статии в защита на Елифас Леви, който, не успял като журналист, е бил силно нападан приживе от съвременниците си, когато се е предал на изяснението на Кабалата и на Висшата Магия. Шакорнак го наричт „един от най-великите съвременни кабалисти“ и „могъщ маг“, а Виктор-Емил Мишле, един от живите писатели по окултизма, е написал твърде хвалебна характеристика за същия в юнската книжка на Le Voile d’ Isis, като предговор на книгата: Eliphas Levi. Le Renovateur de! Occultisme en France (1810—1875). Между съчиненията, написани от Елифас Леви, ще споменем най-капиталните: 1) Livre des splendeurs, 2) La clef des grands mystferes, 3) La science des esprits, 4) Histoire de la magie, 5) Les Mysteres de la Kabbale. 6) Le Grand Arcane ou l‘occultisme devoile 7) Dogme et Rituel de la Haute Magie (2 тома) и др.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И досега простолюдието, в лицето на старците и бабите в село Богомила и околните села, възпроизвежда с благоговение спомена за тия свети народни люде, които учели народа на чист богоугоден живот, на висок личен и семеен морал, на взаимопомощ и защита от царе, боляри и владици.
Около него е бил образуван малък кръжок от верни и предани последователи, които споделяли неговия богоугоднически живот и служели за пример на народа. Те често са се криели в усамотени места, понякога в гората или между високите скали на Бабуна планина и там прекарвали по цели дни и нощи в съзерцание и молитви. Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите. Обаче, простият народ е съчувствал на тоя богомилски кръжок, поддържал е тайно поп Богомила и неговите хора и на цели тълпи е присъствал на богослужението им. Поради скитничеството на богомилите из дебрите и канарите на Бабуна-планина, народът ги нарекъл б а б у н и, което име се запазило н историята. И досега простолюдието, в лицето на старците и бабите в село Богомила и околните села, възпроизвежда с благоговение спомена за тия свети народни люде, които учели народа на чист богоугоден живот, на висок личен и семеен морал, на взаимопомощ и защита от царе, боляри и владици. Един от разпитаните стари хора даже твърдеше сериозно, че гробът на поп Богомила бил нейде над селото, макар и без видими белези, и че над него нощ но време светело кандило, което денем ставало невидимо. Това обстоятелство свидетелствало не само за святостта на поп Богомила, но и за много чудотворни излекувания, които той вършел приживе: кандилото осветявало пътя на душата му като награда за добрите му дела. Така бе очертан симпатичния образ на поп Богомила Бабунски пред нас. Той, впрочем, не е бил свещеник от общопознатия тип свещеници а свободомислещ служител на Бога, учител и водител на народа в ония тъмни времена когато и най-невинното свободомислие се е считало за еретическо и жестоко е било преследвано от народник потисници. * * * Като е дума за поп Богомила Бабунски, трябва да забележим, че той не е бил самият водител на богомилите в България, поп Богомил, а негов съименник, който е оставил името си и на селото Богомила, което е било центъра на неговата дейност Родоначалникът на богомилското движение се е подвизавал още пори царуването на Петра в Мизия.
към текста >>

6 и 7 от закона за защита на държавата.
Министерство на Народното просвещение (Бюро за култ.учреждения) N33121 25.XII.1925 г. София ДО Министерство на Вътрешните работи Приложена тук, изпраща се кн. IV от т.г. на сп. „Всемирна Летопис“ с мнение, редакцията би трябвало да се подведе под отговорност по силата на чл. чл. 6 и 7 от закона за защита на държавата. Министерството счита, че изрази, като тия подчертани с червен молив в статията „Истинският мир“, са явна провокация срещу съвременния държавен строй. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Нач. на бюрото: (п) Н. Балабанов Тази преписка е била препратена на Прокуроския Надзор при Соф. окр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.5076220035553