Търсене в текстове за 'Залез'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 128 резултата в 90 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Слънцето, като залезе, изчезнало ли е?
И заминал да е, и да не е заминал, щом мислиш за него, и той мисли за теб. Какво ще скърбите за заминалите? Никакви умрели няма! Една сестра каза: „Получавам много некролози, имам много мои умрели близки.“ Това е заблуждение. Слънцето, като залезе, изчезнало ли е? Истинският човек всякога живее, а това, дето го наричат смърт, е хвърляне на старата дреха. На някои хора, като ги заровят, телата им с години остават неразложени и космите им растат; това е, което наричат вампирясване. Това е доста голямо изпитание за тях и трябва дълго време, за да се освободят. Разговарях се с едного, който ми каза: „Раздвоен съм вече. Проповядвах на другите, че няма душа, че всичко това е празна работа, но нещо в мен ми нашепва: „Има!
към текста >>

2. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си.
Трябва да знаем, че външните условия са зависими от вътрешните. Всеки казва: „Аз още не съм готов.“ Кога ще бъдеш готов? Ако не си готов, закъснял си! Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат. Младото поколение, което тръгва по духовния път, трябва да работи, няма какво да чака да остарява и тогава да търси Бога. От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. Всеки ден представлява нов живот. А човек отлага с години и там му е погрешката. Като че това, което отлага, ще го чака. Друго качество на ученика е самостоятелност. Всички хора днес се влияят от мислите на другите и не са самостоятелни.
към текста >>

3. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред.
потеглихме от София и още същия ден, надвечер, бяхме при хижа „Мусалла“. Групата беше голяма, наброявахме сто и петдесет души и едни от нас пренощуваха в хижата, други – в палатки, а някои – под навеси. На следния ден прекарахме при долните Мусалленски езера, но преди мръкване започнахме възлизане към върха и се установихме при средното, най-голямото от Мусалленските езера, където да прекараме нощта. Оттам се наблюдаваше чудна картина. Мусалла, заел своето място в мълчаливата високопланинска верига от върхове, ни очакваше. Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред. Но тези контрасти на сенки и светлини бяха забулени от гъстата мъгла, която пропълзя по склоновете и скоро ни обгърна. Мръкна се, запалихме десетина огньове и се събрахме около тях. Започна да ръми ситен дъжд, който скоро престана, а мъглата ставаше все по-гъста. Намирахме се в едно вълшебно царство – царството на Чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работеха тук, и се вслушвахме в нощната симфония на планината.
към текста >>

4. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби.
По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност. При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби. Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години, и знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и в някой специален момент ще се прояви. Те работят от Любов към това, красивото, което е ядката в човека, и се въодушевяват от неговото бъдеще. Всяко едно природно явление осезателно ни наумява за неизменната Любов, която светлите същества изливат върху нас. При едно такова разбиране се чувства вечната будност – Любов и разумност проникват цялата Природа. Движението на Земята около оста ѝ или по нейната орбита не е само механичен, но разумен процес.
към текста >>

5. 62) От тях ще излезе лъвът - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да мисли за настоящия ден – от сутринта до залеза.
Трите като се съединят, тогава човек ще получи. Голямо безверие има в хората. Мислят кой ще ги гледа на старини. Питам: Земята кой я гледа? Нали Слънцето я гледа? Човек трябва да мисли за настоящия ден – от сутринта до залеза. Всеки ден ще се погрижи за себе си. Човек трябва да дава на свои и на чужди. Някой казва: „Времето ми не е дошло – като стана богат, като стана умен.“ А друг може да каже: „Ще направя църква.“ Ако е въпрос за църква, Соломон направи един храм, но какво допринесе на евреите? Вътре в себе си човек трябва да направи един храм. Старата епоха няма да мине така лесно.
към текста >>

6. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот.
7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват.
към текста >>

Като залезе Слънцето, нали човек оценява какво благо е то?
Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива. Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат: Движенията на това упражнение говорят, че ние трябва да си служим с онази права мярка, с която се мерят нещата на Земята. С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, нали човек оценява какво благо е то? 18. Красота: С тези движения се обработват силите, получени от Квадрата. Ръцете са една след друга и се изнасят наклонено напред и нагоре, същевременно се прави и последователното люлеене на тялото върху единия и другия крак. Придобитите сили се посвещават на обработване, на изкуството да живееш творчески. Линиите, които се описват, са прави и можем да кажем, че чрез това упражнение е изразен мъжкият, положителният принцип, който обработва Квадрата. Това е електричество.
към текста >>

7. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те ще видят, че при изгрев слънце листата му са обърнати към изток, към обед са обърнати право нагоре към слънцето, а към залез слънце - на запад.
При разходка с децата може да се срещне висока скала. На нея може да се забележи шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, например лайкучка, глухарче или друго някое. Ще се използва това за приказка, в която това цвете ще говори на детето, че и при най-трудните условия не трябва да пада духом, но да работи, и ще премахне мъчнотиите, ще ги превъзмогне. Слез /Malva silvestris/ Децата могат да изберат някоя група слез, която да е огрявана през целия ден от слънчевите лъчи и да я наблюдават. Те ще видят, че при изгрев слънце листата му са обърнати към изток, към обед са обърнати право нагоре към слънцето, а към залез слънце - на запад. Това ще направи дълбоко впечатление на децата. Те ще проследят слеза през разните часове на деня. В една приказка ще им се разкаже за разговора между слеза и детето. Детето ще изкаже своето учудване от това, което е наблюдавало у слеза. Последният ще му разкаже, защо прави това, каква му е целта и какво постига с това.
към текста >>

8. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Децата ще проследят изгрева на звездите, движението им по небесния път и залеза им.
После ще му се каже, че има едно още по-голямо семейство - цялото човечество. И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в живота на цялото човечество. Астрономия Тя може да се учи от първи клас и то във връзка с наблюдението на небето. Чрез такива наблюдения децата ще установят, че движението на целия звезден свят е от изток към запад около полярната звезда. Децата ще проследят изгрева на звездите, движението им по небесния път и залеза им. Те ще видят при наблюдения през разни месеци и часове, че звездите подобно на слънцето изгряват и залязват. После ще наблюдават, че някои звезди местят своите положения спрямо другите звезди, и така ще дойдат до планетите. Могат да наблюдават фазите на луната; могат да се научат по нейната форма и положение да познават, в коя фаза се намира тя, ида определят по луната, в коя посока се намира слънцето. Учителят казва: „Колко е хубаво човек вечер да излиза под открито небе, да накладе огън, да седне на земята и да наблюдава звездите на небето! ”
към текста >>

9. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

То ще наблюдава промените на температурата през разните годишни времена, мястото на изгревната и залезната точки на слънцето в разните месеци на годината.
Обучението по природознание прекрасно може да се свърже с детския труд сред природата. Учителят казва по това: „Ботаниката ще се изучава там на мястото - при цветята, при дърветата. Детето, работейки в градината, на полето, в гората и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка. Ще записва времето на посаждането, поникването, цъфтежа, връзването и узряването на плодовете. Ще записва и всички атмосферни промени. То ще наблюдава промените на температурата през разните годишни времена, мястото на изгревната и залезната точки на слънцето в разните месеци на годината. Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр. през всички годишни времена. Всяко растение ще наблюдава стъпка по стъпка, как расте във всички фази на неговия живот. Ще наблюдава формата на листата, на цвета, на пъпките и пр. Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал.
към текста >>

Детето може да посади слънчогледови или тиквени семки и ще види, как излезлите над земята семедели при залез слънце се затварят и обгръщат нежното стъбълце, за да не изгубят получената от слънцето топлина.
Кое дете не познава бялата мъртва коприва /Lamium album/? То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен - с червеникави листа, ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата /Bellis perenis/ има бели цветове, а близо до върха - червени. Почервеняването на листата у разни растения има различно значение. Почервеняването на листата в някои случаи има за последствие намаление силата на осветлението, защото силното осветление би действало разрушително върху някои вещества в растението. Наблюдение над току - що поникнал слънчоглед или тиква Детето може да посади слънчогледови или тиквени семки и ще види, как излезлите над земята семедели при залез слънце се затварят и обгръщат нежното стъбълце, за да не изгубят получената от слънцето топлина. А при изгрев пак се отварят. С каква радост ще констатират това децата. Ралицата при нещастни случаи. Наблюдения се правят върху ралицата /Delphinium consolida/, самакитката /Aconitum/, върбовката /Epilobium angustifolium/ и пр. Ако поради някоя извънредна случка стъблото се смачка, полегне на земята и не е вече в състояние да се издигне цяло, то под цветната дръжка се образува коляно, едно избиване, и тя се изправя.
към текста >>

10. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили.
За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период. Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 година определят в голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи, какъв ще бъде той в следващите периоди, до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов. Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили. Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст. А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение към болест. За педагогиката от значение са първите три периода. Тяхното познаване е необходимо.
към текста >>

11. 12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Правят се сутрин, обед и вечер преди залез слънце.
Сутрин, обед и вечер, защото по-сериозна работа от тази няма за установяване правилния процес на дишането и за да поправи човек своето лице, сърце, ум, дробове, стомах или своето храносмилане, дишане, мислене и чувствуване. IV упражнение — Изговаряне на следната формула: "Господи, благодаря Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам заедно с въздуха". А при издишване: "Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мене". V упражнение — При вдишване изговаряте мислено: "Само Божията Любов е Любов" — задържате въздуха известно време и го издишвате през дясната ноздра със същите думи. VI упражнение — Вдишвате през лявата ноздра и изговаряте: "Да се прослави Името Божие в мене." -задържане: "Да дойде Царството Божие и Божията Правда в мене" — при издишване: Да бъде волята Божия. Правят се сутрин, обед и вечер преди залез слънце. Трябва също да развивате хилядолистника си, който се намира на горния край на главата. Той е телефонна слушалка, чрез която се свързваме с Бога. Тъй че, човек като мисли за Бога, този апарат (хилядолистника) се развива и работи. ПРАВИЛО: След всяка молитва оставайте за известно време в мълчание за да възприемете Божието изявление. Всеки ден в един и същи час, не пропускайте да изказвате и следната молитва: "Благодаря Ти, Господи, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил.
към текста >>

12. 25. ДРУГ ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Дръжте се чисто, измивайте си краката всяка вечер, употребявайте дълбокото дишане, хранете се сутрин след изгрев слънце и вечер преди залез.
пасивен към злото и активен към доброто, към красотата. После, дръжте следното правило: Каквото и да ви се случи, кажете си: За добро е! И така, като работите, от горе ще ви дадат съдействие и едно ръководство отгоре. Също всяка вечер си давайте отчет за това, което сте правили през деня, живота на човека зависи от сутринта. Ако сутрин започнете добре, то целия ден всичко ще бъде добре. Дръжте се чисто, измивайте си краката всяка вечер, употребявайте дълбокото дишане, хранете се сутрин след изгрев слънце и вечер преди залез. Дишайте сутрин, на обед между 11-12 часа и вечер преди лягане по 10 упражнения — 16 бройки вдишване, 16 — задържане и 32 издишване. Щом човек се издигне по-високо, желанията му сами по себе си се урегулират. Трябва да имате вдъхновение — вътрешно ръководство. Трябва да укрепите моралните си чувства. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека и вие като мислите за Бога, вашия хилядолистник се развива.
към текста >>

13. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев.
Красиво е, когато у душата има копнеж да прави крачки към светлите планински върхове! Това упражнение е зов към всички души да запъплят към тези върхове. Едно от упражненията е зов за отваряне! Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход! Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя.
към текста >>

14. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Залезът е едно осъществяване на нещата.
„Добре дошъл, братко. Вземи си". Въздухът, като мине покрай вас, ще ви погали и ще ви каже: „Добре дошъл". Кое е характерното за днешната епоха? Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура.
към текста >>

Когато една работа се свърши, това е вече залез.
Вземи си". Въздухът, като мине покрай вас, ще ви погали и ще ви каже: „Добре дошъл". Кое е характерното за днешната епоха? Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света.
към текста >>

Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев.
Въздухът, като мине покрай вас, ще ви погали и ще ви каже: „Добре дошъл". Кое е характерното за днешната епоха? Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден.
към текста >>

Така че всъщност няма залез.
Кое е характерното за днешната епоха? Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден. Като разберете страданията, вие ставате радостни.
към текста >>

Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот.
Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден. Като разберете страданията, вие ставате радостни. Небето ви се отваря.
към текста >>

15. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма какво да се безпокоим кога ще дойде пролетта, кога ще изгрее или ще залезе слънцето.
Ние трябва да се ползваме от това, което Бог е създал. Ти си се нахранил добре днес и казваш: "За утре кой ще промисли? " За утре е промислено. Тук има извор, но по-нататък има втори, има трети извор. Което Бог е предвидил, Той го знае, а ние трябва да гледаме как ще се развиват работите. Няма какво да се безпокоим кога ще дойде пролетта, кога ще изгрее или ще залезе слънцето. Няма какво да се безпокоим какво ще стане. Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл. Ако не е майчината, бащината любов, децата кой ще ги отхрани? При птичките майката, бащата топлят яйцата; после, като се излюпят пиленцата, и двете им носят храна, докато заякнат крилцата им. Кое кара птичките да носят храна на пиленцата?
към текста >>

16. 041 БЪДЕЩАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

При залеза на една култура и при изгрева на друга, има различна музика.
В първия случай има нещо меко в гласа, има тъга в съдържанието, оплакване. В източната музика преобладава мелодията, в западната - хармонията. Източната музика е музика на сърцето, западната - на ума и волята. Аз разделям музиката на следните видове: музика на полярната област, на умерената област и на тропическата област. Славянската музика е музика на топлия пояс. При залеза на една култура и при изгрева на друга, има различна музика. Сега трябва да се създаде нещо ново в музиката. Така, както са пели преди две хиляди години, не може да се пее. Сега как трябва да се пее? Новото в музиката трябва да дойде като една прибавка на това, което е изработено досега. Какво струва сегашната музика, ако не й придадем нещо ново?
към текста >>

17. 050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде Слънцето, всичко е ясно; като залезе, всичко е неясно.
Нуждата от почивка показва, че трябва да дойдем при Любовта, за да вземем Сили от нея. Когато Любовта ти говори, ти всичко имаш. Няма по-голямо страдание от това, когато тя престане да ти говори. И когато тя не ни говори, това е поради нашето неразбиране. Когато дойде Любовта, всичко е близо; като си замине, всичко е далече. Когато дойде Слънцето, всичко е ясно; като залезе, всичко е неясно. В Любовта ще използвате най-малките подаръци. Не искайте големите дарове на Любовта. Да любиш е най-мъчното, но и най-лесното нещо. Няма по-лесно и по-мъчно нещо от това. Някой казва: "Лесно е да се приложи Любовта." За този, който знае, е лесно, а за онзи, който не знае, е мъчно.
към текста >>

Безлюбието може да се сравни със залеза, а Любовта с изгрева.
Той нищо не може да направи, ако тя не работи в него. Без Любов няма Сила, няма здраве, няма Живот. Аз знам колко време ще остане при мене един човек - според силата на неговата обич. Когато някой обича, стои по-дълго време. Любовта е пролет, безлюбието - зима. Безлюбието може да се сравни със залеза, а Любовта с изгрева. Любовта е огън, който никой не може да изгаси. Запалиш ли се веднъж от огъня на Любовта, вечно ще гориш. Всички връзки може да изчезнат, само една не може да изчезне - връзката на Любовта. Дето има Любов, всичко става. Дето няма Любов, всичко се руши.
към текста >>

18. 106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

От обед до залез имаме едно разположение за пеене, а от изгрев до обяд - друго.
В музиката важи същият закон, както и при скъпоценните камъни: някои камъни са образувани при голямо налягане и голяма топлина. Трябва да дойдат хора, които да ценят песните. Един скъпоценен камък невежите ще го оставят и ще кажат: „камък”. За да оцени човек музиката, трябва да я изпее и да я изслуша, когато другите я пеят. Това не е нещо, което само теоретически може да изучаваш. От обед до залез имаме едно разположение за пеене, а от изгрев до обяд - друго. Някой пее „Изгрява Слънцето”, но не я пее както трябва. Когато изгрява, трепти сърцето на Слънцето. То гледа да даде нещо на всяка тревичка. на всяко камъче, всички са доволни от него, а ти пееш тази песен по обикновен начин, без да изразиш това. Песента „Напред, напред за слава, в бой за царя Сионски” съм дал в 1888 в с.
към текста >>

19. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Времето беше съвсем тихо, към залез Слънце.
Всички велики музиканти са слушали музиката на висшите светове и каквото са слушали, са го записвали. Когато се чува такъв хор, отначало като че хорът се приближава, приближава и после постепенно отдалечава, отдалечава. ''Първата сестра каза, че е била с един брат, но той не чул нищо. Друга една разправи подобна своя опитност при вътрешния Близнак (бел.: Южната част на езерото „Близнака” четвъртото от Седемте рилски езера):'' – Бях с една сестра на брега на вътрешния Близнак. Времето беше съвсем тихо, към залез Слънце. Беше съвсем спокойно, нямаше вятър. Аз бях застанала в размишление. По едно време долових, като че ли много отдалеч звуци, по скоро звуци от вода, от водопади, които издават музика. Вслушах се тогава внимателно и разбрах, че това не е чуване с моите физически уши. Разбрах, че това е по-тънко чуване.
към текста >>

20. Напътствия и методи - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие се дръжте чисто, измивайте си краката всяка вечер, употребявайте дълбоко дишане, рано ядене, преди залез слънце.
Един начин е насилието, а другият начин е мек. Ще ви кажат: “Не се пресилвай. То си има време.“ Един млад момък тръгнал в Божествения път. Дяволът му казал: “Сега си млад, като остарееш, ще имаш опитност.“ Младият момък го Послушал и тръгнал на стари години по Божия път. Дяволът го срещнал и му казал: “Тогава, на млади години, трябваше, а сега на стари години си почивай.“ Вие се дръжте чисто, измивайте си краката всяка вечер, употребявайте дълбоко дишане, рано ядене, преди залез слънце. Дишане три пъти на ден: сутрин, на обед между 11 и 12 часа и вечер преди лягане. По десет дихателни упражнения сутрин, на обед и вечер. Вдишване, задържане и издишване едно упражнение 16 бройки вдишване, 16 задържане и 32 издишване. През лявата ноздра вдишване, а през дясната издишване. Лявата страна е на чувствата, а дясната е на мъдростта.
към текста >>

21. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Винаги закусвай след изгрев и вечеряй преди залез на слънцето.
Всякога ставайте от трапезата, преди да сте си дояли. Внасяйте достатъчно количество енергия в организма си чрез гореща и солена вода. Изпотяването е Божие благословеше. При всяко изпотяване се избърсвай добре и се преобличай. Всякога си лягай в 9 часа след пладне (в краен случай до 10 часа) и ставай в 4 часа заранта. Винаги закусвай след изгрев и вечеряй преди залез на слънцето. Никога не лягай, докато не си си измил краката с гореща вода. Всяка вечер преди лягане се освобождавай от ненужните мисли, чувства и желания. Всяка вечер преди лягане си казвай: Отивам, горе да се уча, да се моля и да: работя. Желая да посетя небесната школа на всемирното Бяло братство. Господи Исусе Христе, аз зная, че това е в съгласие с Твоята воля.
към текста >>

22. 64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При залез Земята е най-положителна и затова дава най-много.
Когато броят на вдишките намалява, животът се продължава, когато броят на вдишките се увеличава, животът се съкращава. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща през положителния си. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен - взима. Слънцето представлява извор от жива енергия за цялата Слънчева система. От полунощ до обед Земята (всъщност има се предвид дадено място от нея) е отрицателна и затова приема повече, а следобед до полунощ е положителна и затова дава повече. При залез Земята е най-положителна и затова дава най-много. Сутрин при изгрев тя е най-отрицателна и затова приема много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на слънчевия изгрев. Трябва да имаме предвид следния закон: ние сме част от Земята и затова, когато тя приема и човешкият организъм приема и обратно, когато Земята дава и човекът дава. Затова именно най-силнодействащи са първите слънчеви лъчи. Сутрин имаме повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд.
към текста >>

23. Звездният мир АСТРОЛОГИЯТА- Николай Дойнов - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Последната се намира в своя залез заедно със залеза на старата култура.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ ЗВЕЗДНИЯТ МИР АСТРОЛОГИЯТА Книгата на Николай Дойнов е преди всичко огънче от светилището на Великата Окултна Школа на Учителя Беинса Дуно. Второто й издание, както и първото, целят да положат началото на така наречената "нова астрология", твърде различна от конвенционалната астрология. Последната се намира в своя залез заедно със залеза на старата култура. Новата Култура ще изисква и нова астрология. Издателство "Хелиопол" (ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК) © Културна Асоциация Беинса Дуно © Хелиопол
към текста >>

24. ВРЕМЕ И ДОМОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент".
Според това разположение може да бъде разбран и самия човек - неговите качества, способности, устрем за изява и условия, при които ще бъде поставен през настоящия си живот. Всичко това се определя от силовите течения на членовете на слънчевото семейство, на Зодиакалните съзвездия и от взаимоотношенията между тях. Разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се определят по астрологични таблици, наречени "ефемериди". Саабей и древните звездобройци приемали, че Земята е додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени. Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове. Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент". След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена "зенит" или "медиум цели", и долна или полунощна точка, наречена "надир" или "имум цели". Всеки от така образуваните четири сектора се разделя на три равни части посредством линии, минаващи през центъра на окръжността; така се получават дванадесет сектора, наречени Домове, върху които се нанасят Зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето, Луната и Планетите. Данните за тяхното точно месторазположение върху Небесната сфера вземаме от споменатите по-горе ефемериди. По този начин се построява хороскоп. Думата е гръцка и означава карта за предсказване.
към текста >>

Хоризонталната линия е проекция на хоризонта и вляво тя определя източния хоризонт и изгрева (асцендент), а вдясно - западния хоризонт и залеза (десцендент) на Слънцето, Луната и Планетите.
след обед в София. Местното време ще бъде 5h 33m след обед, т. е. 17h 33m.; прибавяме го към сидералното време за този ден, което по данни от ефемеридите е 6h 58m, и получаваме сидералното време за момента и мястото на раждането: 6h 58m + 17h 33m = 24h 31m или 0h 31m. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност в зависимост от географската ширина на рожденното място да определим разположението на дванадесетте зодиакални съзвездия в дванадесетте домове на хороскопа. По- горе споменахме, че домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора, проектирани върху плоскостта на земната орбита. Хоризонталната линия е проекция на хоризонта и вляво тя определя източния хоризонт и изгрева (асцендент), а вдясно - западния хоризонт и залеза (десцендент) на Слънцето, Луната и Планетите. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точка, до които достигат членовете на Слънчевото семейство. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт: първи дом е първият сектор под хоризонта, една дванадесета от целия кръг или една трета от първата четвъртина; втори дом е втората дванадесета от целия кръг или втората третина от същата първа четвъртина; трети дом е третата дванадесета или последната трета от първата четвъртина. По същия начин следват и другите домове: четвърти дом е четвъртата дванадесета от кръга или първата трета от втората четвъртина и т.н. Изтъкнахме, че Земята се приема за додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени, поради което се подчинява на законите на кристалологията. Известно е, че ако въздействаме върху един кристал чрез механично налягане, температура и друго, от ръбовете и върховете му започват да изтичат сили.
към текста >>

25. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова може да се наблюдава само при най-голямо отклонение и то близо до хоризонта - след залез на Слънцето (като вечерна звезда) или преди изгрев (като утринна звезда), както е при Венера.
Полукс, който имал божествен произход и бил безсмъртен, е белият брат, защото доброто и прогресът са безсмъртни и вечни. А Кастор, който имал обикновен земен баща, е черният брат и е смъртен, защото злото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни и все някога ще свършат на нашата планета. В тази легенда се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това по друг начин е казано в древната мъдрост: "когато фенерът свети, най-тъмно е под него", и ясно изразява връзката между Светлината - Доброто и Тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както Луната, но трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, максималното му отклонение от Слънцето е 28°. Затова може да се наблюдава само при най-голямо отклонение и то близо до хоризонта - след залез на Слънцето (като вечерна звезда) или преди изгрев (като утринна звезда), както е при Венера.
към текста >>

26. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Поради силния си блясък тя е последното светило, което сутрин остава да свети като Зорница, и първото, което блясва след залеза на Слънцето като Вечерница.
ВЕНЕРА Венера е третата планета от Слънчевото семейство, със символичен знак 9. Известна е още като Вечерница или Зорница и е най-яркото Небесно тяло след Слънцето и Луната: при максимален блясък е десет пъти по-ярка от Сириус, който е най-ярката звезда-слънце на небесната сфера. Блясъкът на Венера се мени: най-силният е четвърта звездна величина, а минималният е трета. Поради силния си блясък тя е последното светило, което сутрин остава да свети като Зорница, и първото, което блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. В някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Диаметърът на Венера е близък до този на Земята: около 12 400 километра, а земният е 12 800; затова се казва, че те са планетни близнаци. Поради сравнително големите си размери, Венера със своите влияния засяга по-сериозните изяви у човека. Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна планета. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, движейки се със скорост от 35 километра в секунда.
към текста >>

27. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас.
Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния. Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл.
към текста >>

28. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

И стана залез, стана изгрев, вечер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме- нистическо проявление и състояние на нещата.
7.И То, Съществото на съществата, сътвори тази ефирна сила на разширение. То възбуди движението на разделение между нисшите качества на водите и техните висши качества. И стана така. 8.И нарече Елохим това ефирно пространство, гдето става това разделящо движение Небеса (шамаим), т.е. висшите води. И стана залез, стана изгрев, вечер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме- нистическо проявление и състояние на нещата. 9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така. 10.И нарече Бог сушата Земя (аретц), елемент ограничаващ, последен, краен, а мястото, към което се устремили водите нарече море (имаим), водна безбрежност. И като разгледа тези неща, той ги намери за добри. 11.И рече Елохим да произведе Земята активно движение, образуващо зародишите на тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна субстанция, принасяща свои собствени плодове и притежаваща в себе си собствена плодоносна сила. И стана така. 12.
към текста >>

19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние.
И стана така. 16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние. 20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата. 21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята.
към текста >>

23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние.
20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата. 21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия.
към текста >>

И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние."
29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна. 30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева. 31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи. Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота. В Божествения свят е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци. Втората глава на Битието носи заглавието „Разделение".
към текста >>

29. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се против женско безплодие и прави децата покорни на родителите, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 113, 3 стих: „От изгрев слънце до залез прославям името Господне."
Употребява се против скърби и излекуване на болести, преди всичко болести на очите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 61,4 стих: „Изцели ме. Господи, защото ме болят костите, също и душата ми е твърде смутена. Но Ти, Господи, докога." Петдесет и деветият гений е наречен Харахел, съответстващ на Божественото Име Елла, което значи Бог всезнающ. Управлява от 291 -ви до 295-ти градус на зодиака. Употребява се против женско безплодие и прави децата покорни на родителите, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 113, 3 стих: „От изгрев слънце до залез прославям името Господне." Шестдесетият гений е наречен Мицраел, което съответства на Божественото Име Гена, което значи Бог поддържащ угнетените. Управлява от 296-ти до 300-ят градус на зодиака. Употребява се за изцеление на болести на духа и избавление от преследване, като се произнасят Божествените Имена и псалом 145, 17 стих: „Праведен е Господ във всичките свои пътища и благ е във всички свои дела." Шестдесет и първият гений е наречен Умабел, което съответства на Божественото Име Сила, което значи Бог над всички неща. Управлява от 301-ви до 305-ти градус на зодиака.
към текста >>

30. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Грешката на хората е, че те не започват с първите три точки, а с последната, залезът на живота.
- Онези, които не са изучавали астрология мъчно могат да ги разберат." „Като изучавате пророците виждате, че всеки е говорил по особен начин. Исая говорил по един начин, Иезекил - по друг, Йеремия - по трети начин, Данаил - по четвърти начин. Като четете малките пророци виждате, че всеки от тях отговаря на една от зодиите." „Четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината, а четвъртата точка е познаването на доброто и злото. Грешката на хората е, че те не започват с първите три точки, а с последната, залезът на живота. Те започват с учението, което иде най-после. Научете първо Любовта. Мъдростта и Истината и после доброто и злото. Ако не изучите първите три точки, последната ще ви донесе голямо нещастие. Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с доброто и злото.
към текста >>

31. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато денят, заедно със слънцето клонеше към залез, тогаз дойдоха от града множество любопитни, а също и свещеници, които изпълнени с престъпно отмъщение, се радваха на своето дело.
Към това принадлежеше и раздиране на дрехите му, но понеже след като беше бит с камшици, Той бе лишен от тях и един войник му дал своята мантия, то трябваше предварително да го облекат в собствените Му дрехи. И според предписанието на закона и приетия обичай, дрехите Му бяха раздрани и поделени. В страшни мъки и следобедната горещина, която в този ден беше голяма и изтощителна, праведникът беше повесен на кръста. Римските войници Му взеха дрехите като плячка, както повеляваше закона. Горната дреха раздраха на четири части, долната Му дреха, обаче, която не беше съшита от отделни части а изтъкана като цяло, не можеха да раздерат и затова за нея хвърлиха жребие. Когато денят, заедно със слънцето клонеше към залез, тогаз дойдоха от града множество любопитни, а също и свещеници, които изпълнени с престъпно отмъщение, се радваха на своето дело. Те осмиваха измъчения до смърт Божи Син и насърчаваха тълпата да Го хули. Исус, обаче, въздишаше тихо и отправяше изнурен поглед към небето. Той не слушаше как недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване. Но тия ридания бяха заглушени от тропота на множество коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син Божи. Надвечер страшно се разтресе земята и римският управител се уплаши и почна да се моли на своите езически божества, като помисли, че Исус трябва да е някакъв любимец на боговете.
към текста >>

32. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата тъща е един залез, сбогуване със старото Откровение на стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на космичния живот във вътрешността на човека.
Там е казано: "Разчу се, че Той е вкъщи. И тука се събра много народ, така щото нямаше място и вън пред вратата и Той им говореше". И после се описва, че дошла една група хора, четирима от които носили пострадалия от подагра на носило и понеже не могли да влязат през вратата, качили се на покрива и го спуснали с одъра вкъщи. Тук четиримата пак не е случайно, защото в Еевангелието няма нищо случайно, а всичко е поставено на своето място и има свой смисъл. Можем да кажем, че докато изцелението на Петровата тъща е един залез, сбогуване със старото Откровение на стихиите, то възкресението на дъщерята на Яир е слънчев изгрев, едно ново начало, възраждане, новораждане на космичния живот във вътрешността на човека. Това възкресение не е станало пред целия народ, не е станало и пред 12-те, а само пред тримата, което показва, че то е едно езотерично събитие. Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята на Яир е включен и разказът за изцелението на жената, която страда от кръвотечение. Това изцеление е освобождаване на жената от излишъка на старите женски сили. То е причинено от прилива на стихиите или на Природата, вливането и втичането на които се пресича само с докосването на жената до дрехата на Христа. Докосването до дрехата на Христа предава сплотеност и форма на нейните безформено изливащи се сили.
към текста >>

33. 3.2. Треската на Петровата тъща - Влад Пашов (1902- 1974)

В 32ри стих на първа глава се казва: "И когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и хванати от бяс.
Тук само ще припомня, че нейната болест е психическа треска. Тя е под влиянието на природните стихии, чрез които е във връзка с низшите духове. Христос прекъсва тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя им прислужва, става и тя последовател на новото учение. Така че, втората стъпка на Христа е да освободи хората от влиянието на природните стихии, чрез които те са в една полусъзнателна връзка с невидимия свят, по медиумичния път. Христос прекъсва тази връзка, като иска да научи хората да развият своите вътрешни сили, за да влязат в съзнателна връзка с духовния и Божествения свят. В 32ри стих на първа глава се казва: "И когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и хванати от бяс. И целият град се събра пред вратата. И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове. И не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха". От описаното в първа глава се вижда, че още от началото на Своята дейност Христос не проповядва, а действа, излива силата Си върху човечеството, давайки начало на един нов импулс, който трябва да обнови човечеството с течение на времето и да го освободи от влиянието на нечистите духове. В 35ти стих на първа глава се казва: "На сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място и там се молеше".
към текста >>

34. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И сега, при издъхването, Той видимо е напуснал Земята, както Слънцето като залезе, тази духовна Светлина се оттегля от Земята, и затова настава тъмнина по цялата Земя.
"А в шестия час настана тъмнина по цялата Земя и трая до деветия час". Това е едно историческо явление, за което свидетелства между другото Дионисий Аеропагит, който е бил един египетски посветен, и като вижда тази тъмнина да обхваща Земята, си казал: " Това е признак, че въплътеният Бог много страда в материята, минава през големи страдания". Впоследствие той се среща с апостол Павел и става ученик на Христа. Както знаем от Евангелието на Йоан, Христос казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". И още: "Докато съм в света, Аз съм Светлина на света". И сега, при издъхването, Той видимо е напуснал Земята, както Слънцето като залезе, тази духовна Светлина се оттегля от Земята, и затова настава тъмнина по цялата Земя. "И в деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани", което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? " Душата на Исуса, която е както видяхме душата на Адама, вижда, че е напусната от Логоса, от Христа и се вижда изоставена, и вика. "И като издаде силен глас издъхна. И завесата на храма се раздра на две отгоре до долу". Това е завесата, която до това време е скривала Тайните на Посвещението от широките народни маси.
към текста >>

35. 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както е дадено в тринадесетия Аркан на Смъртта и в четиринадесетия Аркан на Превръщането, с това ни е показано, че от смъртта пониква нов живот, след умирането идва ново раждане, както след залез слънце идва изгрев.
14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ Този Аркан има числото 50 и буква Н. Картината представя духа на Слънцето, представен като един млад момък, който излива от една урна в друга Същността на Живота. Това е символ на постоянните съединявания и съчетания на първоначалните сили и на редуване на всички видове съществуване. Както е дадено в тринадесетия Аркан на Смъртта и в четиринадесетия Аркан на Превръщането, с това ни е показано, че от смъртта пониква нов живот, след умирането идва ново раждане, както след залез слънце идва изгрев. Затова до картина тринадесета - Смъртта, стои картина четиринадесета - Новораждането. На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета. Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета.
към текста >>

36. 19. Бог като основа на живота, 2 април 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето.
Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла мисъл, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и благородна постъпка, която да произведе радост. Тогаз няма да бъдете тъжни и да боледувате. Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно. Никога не яжте лоша храна; за предпочитане е само хляб пред лошата храна. По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си. Съществува един ред на обща хармония, от който можем да черпим здраве. Има нещо в природата, което носи здраве в себе си.
към текста >>

Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно.
И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла мисъл, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и благородна постъпка, която да произведе радост. Тогаз няма да бъдете тъжни и да боледувате. Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно. Никога не яжте лоша храна; за предпочитане е само хляб пред лошата храна. По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си. Съществува един ред на обща хармония, от който можем да черпим здраве. Има нещо в природата, което носи здраве в себе си. Мощното в света, това е радостта.
към текста >>

37. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез.
Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни отношения. Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея.
към текста >>

38. СКРИШНАТА СТАИЧКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това скришно място някой път ще го намерите денем, някой път – при изгрев слънце, някой път – при залез слънце и някой път – сред нощ.
•68 • Скришната стаичка. Казано е: “Когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайното място”. Тайното място, скришната стаичка, това е мястото на Истината в човека. Има едно свещено място вътре в човека, една област, в която човек ако не отиде, не влезе, молитвата му не ще бъде послушана. Това скришно място някой път ще го намерите денем, някой път – при изгрев слънце, някой път – при залез слънце и някой път – сред нощ. Всички хора не могат да се молят в едно и също време. Само когато човек влезе в скришната си стаичка, всичките му въжделения могат да се реализират. Много от несретите на хората в живота се дължат на това, че не спазват това правило. Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, благодарете на Бога отвътре.
към текста >>

39. Основната мисъл в живота на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Важно е също как ще я проявите: при изгрев слънце, на зенита или при залез.
Влезете ли в тази Школа, трябва да имате поне няколко основни мисли, чувства и желания, около които да се групират всички останали. Те представят капитал, с който човек гради. Капиталът на човека е Истината, която е вложена в него. Малцина съзнават това и търсят Истината вън от себе си. Човек трябва да прояви Истината, която е вложена в него. Важно е също как ще я проявите: при изгрев слънце, на зенита или при залез. Ако я проявите при изгрев на Слънцето, ще имате най-добрите условия за развитието си. Числото 123 подразбира онези хора, които са проявили Истината при изгрев. Днес от всички хора се иска да си отговорят защо са дошли на Земята и какъв е смисълът на Живота. За да се осмисли Животът, всички процеси, които стават в него, трябва да се съчетаят в едно цяло. Дайте път на Любовта в сърцата и умовете си, за да ги пречисти.
към текста >>

40. ЗАДАЧА ЗА ДЕСЕТ ДЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако го преместите следобед, състоянието ви ще е било низходящо, а след залез слънце няма да местите камъни.
Ще следите на коя страна на пътя е камъкът – отдясно или отляво. Ще се наведете внимателно, ще вдигнете камъка и ще го поставите пак настрана, а не насред пътя. Ако сте имали добра, възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка – сутрин, на обед, следобед или надвечер. Ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние; същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък. Ако го преместите следобед, състоянието ви ще е било низходящо, а след залез слънце няма да местите камъни. Добре изпълнена задача ще бъде тази да може да поставите камъка на онова място, което му е определено. Така изпълнена, задачата представя само една от страните й. Пълно разрешение на задачата подразбира приложение и на вътрешната страна: това значи всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите. Може ли да направи това, той е дал вече права посока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали.
към текста >>

41. МЕТОД ЗА РАБОТА - НИКОГА НЕ ОТЛАГАЙ. - Влад Пашов (1902- 1974)

и я завършва при залез слънце – за един ден.
Кажете ли, че дадена работа ще стане в бъдеще, вие сами се спъвате. Ще си кажете: “Днес или никога! Щом съм започнал една работа, ще я свърша още днес! ” Бъдете като светията: той започва една работа при изгрев и я завършва при залез слънце – за един ден. Не допускайте в ума си никаква отрицателна мисъл. Светията започва работата и не мисли за неуспех. Той знае, че вечерта работата трябва да бъде свършена – нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъл
към текста >>

на светията и ще свършите работата си така бързо като него – от изгрева до залеза на Слънцето.
мисли за неуспех. Той знае, че вечерта работата трябва да бъде свършена – нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъл в ума си, вие не можете да бъдете светия. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъл в ума си, вие сте свързан със съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо като него – от изгрева до залеза на Слънцето. Правете опити в това направление, за да видите резултатите на положителната мисъл. Отличителната черта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението от своя ум и от своето сърце. Това е причината, поради която работите му стават в един ден. Геният допуска поне една отрицателна мисъл в ума си, затова работите му се извършват за 24 години.
към текста >>

42. ЛЮБОВТА И ДОБРОТО - ИЗТОК И ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

залезът е място на почивка.
• 680 • ЛЮБОВТА И ДОБРОТО - ИЗТОК И ЗАПАД. Любовта е изток – мястото на изгряващото Слънце, а Доброто е запад, дето Слънцето залязва. Изгревът е място на работа, а залезът е място на почивка. Следователно, когато дойде Любовта, човек влиза в Живота и започва да работи. Когато дойде Доброто, той излиза от ярема на Живота и си почива. Които се занимават с Любовта, са млади, а които се занимават с Добродетелите, са стари. Младият говори повече на сърцето, а старият – на ума.
към текста >>

Умът е изгрев, сърцето – залез, а волята – зенитът, т. е.
След това дохождате до изучаване на своята психика. Каквото и да става с вас, дръжте се за двете ориентировъчни точки – Божествения изток и Божествения запад. Всяка Божествена идея иде отгоре през главата, минава през сърцето и се реализира чрез волята. Умът е изгрев, сърцето – залез, а волята – зенитът, т. е. най-високата точка, до която Слънцето може да се издигне. Волев човек е онзи, който е буден в три посоки: в посоката на своя ум, в посоката на своето сърце и в посоката на своята воля. Когато Слънцето минава през трите точки – изток, зенит и запад, то извършва един кръг, след което отново се явява. И човек трябва да бъде в постоянно движение, всеки ден да изминава кръга на своя Живот, да се движи между силите на ума, на сърцето и на волята си.
към текста >>

43. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият е зенитът, най-високото положение, до което достига Слънцето; третият момент е залезът на Слънцето, след което то поема своя възход към изток.
Тук те определят общественото положение, неговата среда, ще загатнат възможностите му за издигане в живота. Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо обществено положение, ще добие известност, чест и слава. Така че различните знаци и планети, поставени в различните домове на хороскопа, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да са известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на дома, каквато е тяхната природа. В движението си през небесната сфера Слънцето има четири важни момента, които определят четирите важни посоки и играят основополагаща роля в астрологията. Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият е зенитът, най-високото положение, до което достига Слънцето; третият момент е залезът на Слънцето, след което то поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава човек. Така пътят на Слънцето през небесната сфера представя пътя на човека през живота. Затова целият този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12-те зодиакални знаци. Както видяхме, тези 12 равни части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето по небесната сфера определят четири главни или кардинални точки на жизнения кръг.
към текста >>

Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него.
Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита - най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Това ни показва общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в 10 дом. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на индивида. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи. Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него. Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човек с околната среда - брак, съдружник в работата и пр. Четвъртият дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на изгрева, показва последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя, в зависимост от планетите и знака, които се намират в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това, и с владенията и собствеността на човека.
към текста >>

44. ПРИЛОЖЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Таблица за поправка на моментите на изгрев и залез на Слънцето, Луната и планетите в зависимост от географската ширина спрямо София (БАН, 1991 г.)
ПРИЛОЖЕНИЯ Таблица за поправка на моментите на изгрев и залез на Слънцето, Луната и планетите в зависимост от географската ширина спрямо София (БАН, 1991 г.) ЧАСОВОТО ВРЕМЕ В БЪЛГАРИЯ СПРЯМО ГРИНУИЧ До 1894 год. България е била в средноевропейския часови пояс. Това означава, че за да получим гринуичко време, от официалното трябва да извадим един час. От 30.11.1894 год.
към текста >>

45. 16-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Бялата Ложа, това е един изгрев, а Черната Ложа - това е един залез.
Затова, когато изучаваме Библията, всякога се препоръчва да бъдем положителни. В Окултната наука не се позволява да кажеш: "Ако е рекъл Господ ще вярвам". Ако вярваш, ти си надясно, ако не вярваш, ти си наляво. Защото невярването в едно отношение е вярване в друго отношение. 6. Аз искам всички ученици, които влизат в Окултната Школа, да бъдат един изгрев, защото заради вас Бялата Школа е един изгрев. Бялата Ложа, това е един изгрев, а Черната Ложа - това е един залез. Ако залязвате, вие сте в Черната Ложа, ако изгрявате, вие сте в Бялото Братство. Бялото братство винаги изгрява, сутрин са те, а Черното Братство постоянно залязва. И вие трябва да разбирате тогаз двата момента на живота. Ако кажем: Изгрял си - ти си в Бялото Братство. Ако кажем: Залязъл си - ти си в Черното Братство.
към текста >>

Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма.
Ако залязвате, вие сте в Черната Ложа, ако изгрявате, вие сте в Бялото Братство. Бялото братство винаги изгрява, сутрин са те, а Черното Братство постоянно залязва. И вие трябва да разбирате тогаз двата момента на живота. Ако кажем: Изгрял си - ти си в Бялото Братство. Ако кажем: Залязъл си - ти си в Черното Братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. И щом някой каже, че в него е изгряло Слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Сега под думата "млад" разбирам Бялата Ложа, а под "стар", разбирам Черната Ложа - това са символи. Старият по форма, а не по същество, представя Черната Ложа. Сега вие сте млади, защото ви призовавам в Бялата Ложа. При сегашните условия всички, у които съзнанието се е пробудило, трябва да бъдат в Бялата Ложа, а старият е емблема на Черната Ложа.
към текста >>

Тогава Белите са били в залез, а Черните - в изгрев.
При сегашните условия всички, у които съзнанието се е пробудило, трябва да бъдат в Бялата Ложа, а старият е емблема на Черната Ложа. Сама по себе си Черната Ложа не е лоша, обаче, в живота си, тези две Ложи не изпълняват едни и същи принципи, не изпълняват едни и същи закони. И двете Ложи си имат закони, според които искат да прогресират и да придобиват знания. В Бялата Ложа онези, които искат да проявяват най-малка волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота си. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в Черната Ложа. Тогава Белите са били в залез, а Черните - в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото Братство, а безчестие - да бъдеш в Черното Братство. 7. Тези, които вървят в Лявата Пътека, в Пътеката на Черното Братство, в началото продължават времето, а в края го съкращават. А онези ученици, които вървят в Пътя на Бялото Братство, в началото съкращават времето, а в края го продължават. Например, ако онзи, от когото искаш пари на заем, върви по Лявата Пътека, докато ти даде пари ще протака времето, но като дойде време да събира парите, съкращава времето.
към текста >>

46. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце.
Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През цял ден това Слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя.
към текста >>

Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез.
Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През цял ден това Слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.
към текста >>

47. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Може да се нахраниш и когато залезе Слънцето, но най-доброто време е, когато Слънцето е на височина 2 метра преди да залезе, Ученикът да е приел своята вечеря.
Главен фактор, за да спите добре, е да нямате в стомаха мъчно смилаема храна. Ще кажете, че това са маловажни работи. Именно защото са маловажни, те са най-важни. Времето за ядене на Ученика. Първото правило за Ученика на Окултизма е да се храни вечерно време преди да е залязло Слънцето. Може да се нахраниш и когато залезе Слънцето, но най-доброто време е, когато Слънцето е на височина 2 метра преди да залезе, Ученикът да е приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. Така че вечер ще ядете преди да залезе Слънцето. А сутрин никога няма да ядете, преди да е изгряло Слънцето. Сутрин най-малко половин час след изгрева, ще се нахраните. Това е правило за всеки човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на Природата.
към текста >>

Така че вечер ще ядете преди да залезе Слънцето.
Именно защото са маловажни, те са най-важни. Времето за ядене на Ученика. Първото правило за Ученика на Окултизма е да се храни вечерно време преди да е залязло Слънцето. Може да се нахраниш и когато залезе Слънцето, но най-доброто време е, когато Слънцето е на височина 2 метра преди да залезе, Ученикът да е приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. Така че вечер ще ядете преди да залезе Слънцето. А сутрин никога няма да ядете, преди да е изгряло Слънцето. Сутрин най-малко половин час след изгрева, ще се нахраните. Това е правило за всеки човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на Природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат Ученици. Правила за ядене.
към текста >>

48. СЪРЦЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Било е време, когато на Земята е имало две слънца, щом едното залезе, другото изгрява.
Божествената правда, която идва с настъпването на Шестата раса, ще стопли човешките сърца. Така ще има едно общо повдигане. * Сърцето е свързано с Космоса, откъдето черпи жизнените си сили. Доколкото силите на сърцето се проявяват, дотолкова умът се развива нормално. Когато връзката между дейността на сърцето и Космическата енергия се прекрати, животът на човека се прекъсва. * Било е време, когато на Земята е имало две слънца, щом едното залезе, другото изгрява. Тогава е имало непрекъснат ден. Голямото слънце в нас е сърцето, малкото слънце е умът. Денем сърцето събира Божествена енергия, умът я обработва. Умът е светлината на живота. Което сърцето е научило, то е научено.
към текста >>

49. ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При залез слънце седях на пейка пред салона на Изгрева, вдишвайки тишината на вечерта.
ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ Това се случи преди много години, може би през 1935 или 1936 г. При залез слънце седях на пейка пред салона на Изгрева, вдишвайки тишината на вечерта. Всичко наоколо беше красиво и чисто, като в детска приказка. Целият двор беше преметен: под лешниците, точно срещу салона, бяха наредени белите маси за общите обеди. Около плочките пред салона и приемната на Учителя имаше многоцветен килим от разцъфнали калдъръмчета. Вляво две големи лехи с рози и анемонии изпълваха въздуха с аромата си. Всичко беше така тихо, така красиво, така въздигаше душата!
към текста >>

50. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Наближаваше залез слънце и той ме прие горе, в своята стая, където белеше картофи.
Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Той обядваше в братския стол, а закусваше и вечеряше в стаята си. В разстояние на 25-30 години имах възможност да наблюдавам, как той, предимно сам, приготовляваше своята закуска и вечеря - супа от „картошки", както ги наричаше, чай или плодове. Хранеше се бавно, с разположение. Един ден бързах към Изгрева да покажа на Учителя моята нова книга „Игри с песни за деца". Наближаваше залез слънце и той ме прие горе, в своята стая, където белеше картофи. Разказах му подробности по отпечатването на книгата. Той се радваше на успеха ми. На вратата се почука. Една сестра му подаде чиния с крем карамел. Разтревожена му говореше нещо.
към текста >>

51. ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Знаех, че той винаги вечеряше преди залез слънце и се почувствах неудобно, задето го задържам.
- завърши той, опитвайки се да скрие от мен отронените сълзи. Следната вечер беше пред утринна беседа и аз отидох по-рано на Изгрева. Няколко души чакаха Учителя. Зачаках и аз. Когато дойде моят ред, аз го помолих да ми отдели няколко минутки. Знаех, че той винаги вечеряше преди залез слънце и се почувствах неудобно, задето го задържам. - Извинете ме, моля, но идвам по един важен въпрос. - Влез! Казах му накратко причината за моето посещение. Той ме изслуша много внимателно. После затвори очи.
към текста >>

52. ФАЗИ НА РАЗВИТИЕ НА МЪЖА И ЖЕНАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Съвременният упадък във всички области на цивилизацията е ярък признак за тези неизбежни процеси при залеза на културите.
западна) култура на бялата раса е вече в своята старост. Тя е влязла в края на периода Кали- Юга, започнал от 3102 г. преди нашата ера. Това състояние на културите е подобно на зимата в природата, когато, под давление на студа, старите форми са подложени на разрушителни процеси. Чрез това разрушаване на старото се наторяват и създават благоприятни условия за развитие на обществените сектори, където ще се заложат семената на новите отношения, на Епохата на Водолея, в която вече сме навлезли. Съвременният упадък във всички области на цивилизацията е ярък признак за тези неизбежни процеси при залеза на културите. Възходящите линии, които културите следват в еволюционния си подем, са творчески и могъщи, като за разлика от инволюционните процеси, техният отлив (упадък) е по-кратък. Нашата съвременност се намира точно в такъв период на идеологичен отлив, когато всичко старо се руши под напора на новото. ----------------------- [1] Тези въпроси са разгледани по-подробно в „Световната астросоциология" от същите автори.
към текста >>

53. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката.
Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н. А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки. И Учителя между нас. Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата.
към текста >>

54. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Той е силен, радва се на живота и се весели, не мисли, че идва залез на това слънце.
Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. То е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се обкръжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота и се весели, не мисли, че идва залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види тази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот. Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето."
към текста >>

Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е.
Тогава той е богат, щастлив, намира се обкръжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота и се весели, не мисли, че идва залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види тази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот. Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето." Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце!
към текста >>

Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето."
Той е силен, радва се на живота и се весели, не мисли, че идва залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види тази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот. Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето." Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят.
към текста >>

Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето.
В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види тази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот. Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето." Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.
към текста >>

Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото.
Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето." Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха!
към текста >>

Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява.
Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето." Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! " Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят.
към текста >>

Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце!
Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето." Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! " Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения.
към текста >>

Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха!
Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! " Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете на физическия свят.
към текста >>

55. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Следователно в ада няма изгрев, там съществува вечен залез.
Обръщате лицето си към него, искате и той да ви гледа, и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща към вас, а който ви обича, лицето си обръща към вас. Според окултизма адът и небето се различават именно по това. Като отидете в ада, ще видите, че всички негови жители обръщат гърбовете си към Бога и казват: „Не искаме да знаем за Бога! " Отидете ли в небето, там всички жители обръщат лицето си към Бога. Следователно в ада няма изгрев, там съществува вечен залез. В небето обаче има вечен изгрев, понеже всички обръщат лицата си към Бога. Залезът е символ на изгубената Любов. Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов. През тази година вие ще имате отношения на вземане-даване с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие.
към текста >>

Залезът е символ на изгубената Любов.
Според окултизма адът и небето се различават именно по това. Като отидете в ада, ще видите, че всички негови жители обръщат гърбовете си към Бога и казват: „Не искаме да знаем за Бога! " Отидете ли в небето, там всички жители обръщат лицето си към Бога. Следователно в ада няма изгрев, там съществува вечен залез. В небето обаче има вечен изгрев, понеже всички обръщат лицата си към Бога. Залезът е символ на изгубената Любов. Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов. През тази година вие ще имате отношения на вземане-даване с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате от всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания.
към текста >>

Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва.
Като отидете в ада, ще видите, че всички негови жители обръщат гърбовете си към Бога и казват: „Не искаме да знаем за Бога! " Отидете ли в небето, там всички жители обръщат лицето си към Бога. Следователно в ада няма изгрев, там съществува вечен залез. В небето обаче има вечен изгрев, понеже всички обръщат лицата си към Бога. Залезът е символ на изгубената Любов. Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов. През тази година вие ще имате отношения на вземане-даване с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате от всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания. Глупавият се мисли за божество, затова често иска да изменя Божия план на нещата.
към текста >>

56. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Едва привечер голямата група стига върховете и при залез слънце тръгва обратно.
Младежите отговарят: „За два-три часа." Всички от лагера пожелават да отидат на върховете на обща екскурзия. Учителя предлага на възрастните да останат, но никой не се отказва. На 19 август сутринта всички тръгват за Калинините върхове. Братята и сестрите вървят бавно, с много почивки. Във въздуха кръжат големи ята от орли, придружени от младите орлета, укрепнали за полет. Едва привечер голямата група стига върховете и при залез слънце тръгва обратно. Към по-възрастните братя и сестри се прикрепват младежи, които им помагат. На връщане групата минава край езерото на Чистотата и в два часа сутринта се прибира невредима в лагера. Храната, сготвена специално за съборния ден, остава за следващия — 20 август, през който Учителя не държи беседа. Така се задоволява едно голямо желание на приятелите да посетят красивите места на Рила. Той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове.
към текста >>

57. 7.59 Цеко Етугов - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя казва, че трябва да вечеряме преди залез слънце.
Понеже няма малък часовник, постоянно носи в пазвата си будилник с две камбани. Когато някой го попита колко е часът, той изважда будилника и дава точно време. За да се събуди сутрин навреме за беседа, слага будилника в голяма тенджера, курдисва го, захлупва тенджерата с капака и сутринта, когато започва да дрънка, се събужда цялата махала. Когато Учителя дава задачата всеки да се нахрани с 10 хапки хляб, Цеко решава задачата по своему. Взима един топъл самун от 1 кг, разчупва го на 10 части и започва да се мъчи да вкара всяка една в устата си, за да изпълни задачата. Учителя казва, че трябва да вечеряме преди залез слънце. За да изпълни и тази задача, Цеко се качва на върха на черешата, яде, докато вижда Слънцето, и щом то залезе, спира яденето. В Мърчаево Учителя му казва: „Цеко, приготвяме ти нов апартамент." Цеко отговаря: „Учителю, на мен ми е много добре в бараката на Изгрева. Не искам никакъв апартамент." (Учителя му говори за духовното жилище, което се подготвя.) След няколко дена, Цеко е ударен от ток и си заминава от този свят. В момента на заминаването му на Изгрева, Учителя казва в Мърчаево: „Сега Цеко е при нас с духовното си тяло и отива в духовния свят при по-добри условия." Той остава верен на Младежкия клас и не се оженва.
към текста >>

За да изпълни и тази задача, Цеко се качва на върха на черешата, яде, докато вижда Слънцето, и щом то залезе, спира яденето.
Когато някой го попита колко е часът, той изважда будилника и дава точно време. За да се събуди сутрин навреме за беседа, слага будилника в голяма тенджера, курдисва го, захлупва тенджерата с капака и сутринта, когато започва да дрънка, се събужда цялата махала. Когато Учителя дава задачата всеки да се нахрани с 10 хапки хляб, Цеко решава задачата по своему. Взима един топъл самун от 1 кг, разчупва го на 10 части и започва да се мъчи да вкара всяка една в устата си, за да изпълни задачата. Учителя казва, че трябва да вечеряме преди залез слънце. За да изпълни и тази задача, Цеко се качва на върха на черешата, яде, докато вижда Слънцето, и щом то залезе, спира яденето. В Мърчаево Учителя му казва: „Цеко, приготвяме ти нов апартамент." Цеко отговаря: „Учителю, на мен ми е много добре в бараката на Изгрева. Не искам никакъв апартамент." (Учителя му говори за духовното жилище, което се подготвя.) След няколко дена, Цеко е ударен от ток и си заминава от този свят. В момента на заминаването му на Изгрева, Учителя казва в Мърчаево: „Сега Цеко е при нас с духовното си тяло и отива в духовния свят при по-добри условия." Той остава верен на Младежкия клас и не се оженва.
към текста >>

58. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Слънцето залезе в 18 часа и 40 минути в сив облак.
Ние се бяхме намазали с крем против изгаряне. Направихме снимки на околните красиви върхове. По-късно на върха пристигнаха още наши приятели, като десетина сестри от тяхната група се върнали от стръмното място и отишли в заслона Хималай. Целият ден беше слънчево и сравнително топло. Много групи от хора посетиха върха и се върнаха обратно назад. Слънцето залезе в 18 часа и 40 минути в сив облак. Небето над нас беше ясно и звездно. Виждат се Овен, Алдебаран съвпад с Марс, Орион, Сириус с Голямото куче, Капелан от Колар, заедно със съзвездието Колар, Кастор и Полукс от Близнаци, съвпада със Сатурн и Процион. По-нататък от тях е съзвездието Лъв с Регул и манго други звезди. В 20 часа и 26 минути посрещнахме пролетта навън. Ситуацията се беше променила - бе паднала гъста мъгла и духаше северен вятър.
към текста >>

59. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

„Значи при изгрева на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, за да не го забрави." („Любов към Бога", стр. 168)
„Сега, като излизате сутрин, вие казвате: Дано изгрее слънцето! Казвам, не е само физическото слънце, което трябва да изгрее. Освен него има още две слънца (духовното и Божественото), които също така трябва да изгреят." („Нашето място", стр. 186) „И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне изгрева на духовното и Божественото слънца. Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 227) „Значи при изгрева на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, за да не го забрави." („Любов към Бога", стр. 168) „Поздравявам ви с приятната сутрин, с чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото време днес показва, че през тази година (1937 г.) големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение." („Лъчи на живота", стр. 7) „Наистина слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислят.
към текста >>

Едва привечер групата стига целта, качва се на един от върховете и при залез слънце тръгва обратно за лагера.
Всички приятели от лагера се подготвят за дългата екскурзия. Учителя предлага на възрастните братя и сестри да останат в лагера, но никой не иска да изпусне хубавата екскурзия. На 19 август сутринта всички тръгваме за Калинините върхове. Групата напредва бавно нагоре, като прави чести почивки. Във въздуха над нея кръжат големи ята от орли, които по това време, необезпокоявани от никого, са се развъдили много. Едва привечер групата стига целта, качва се на един от върховете и при залез слънце тръгва обратно за лагера. По нареждане на Учителя към всеки възрастен брат или сестра се прикрепва по един младеж, който да ги води в тъмнината. На връщане се минава по ръба над Урдините езера, слиза се покрай езерото на Чистотата и в 2 часа сутринта се прибират благополучно в лагера. Храната, сготвена от дежурните за съборния ден -19 август, остава за следващия ден, когато Учителя не държи сутринта беседа. Така Учителя задоволява едно голямо желание на приятелите да посетят едно от най-красивите места на Рила. В беседата си преди обяд той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове.
към текста >>

60. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

Това символично показва изгрева на слънцето - създаването на школата на Изгрева и непрекъснатото посещаване на източната част на Витоша и неговия залез на запад, посещаването на Западна Витоша от Учителя и Братството преди неговото заминаване от този свят.
Мир по цялата земя. 2. България да пази пълен неутралитет. 3. Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се пререждат. 4. в Русия ще стане революция, по страшна от 1917 година." (Тази пейка сега не съществува.) Учителя започна екскурзиите по планините с Витоша, с нейния Източен дял, и завърши тази дейност пак с Витоша, с нейния Западен дял. Това символично показва изгрева на слънцето - създаването на школата на Изгрева и непрекъснатото посещаване на източната част на Витоша и неговия залез на запад, посещаването на Западна Витоша от Учителя и Братството преди неговото заминаване от този свят. След заминаването на Учителя братята и сестрите от с. Мърчаево почти всяка година посещават местата, по които са ходили заедно с Учителя, особено вр. Острец, за който Учителя казва, че е връх на светиите. При една екскурзия до вр. Острец с Елена Симеонова седнахме да обядваме на върха.
към текста >>

61. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

По това време - 1900 година - страната, едва пробудена от турска робия, все още не е била много сигурна територия за такава екскурзия, а и портите на селските дворове след залез слънце продължавали да бъдат подпирани.
Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. Пеню Киров и Тодор Стоименов тръгват от Бургас за Варна. Вървят братята като апостоли и дългият над сто и двадесет километра път те изминават с повишено самочувствие. Мисълта, че отиват на събор, им вдъхва кураж, независимо от изпитанията на такова едно пътуване. По това време - 1900 година - страната, едва пробудена от турска робия, все още не е била много сигурна територия за такава екскурзия, а и портите на селските дворове след залез слънце продължавали да бъдат подпирани. Тези неща обаче не смущават Пеню Киров, който похлопва за нощуване там, където вътрешният му глас е подсказвал. Пътниците посещават колибите на разни овчари, отиват и спят в заслони и пият вода от поточетата в крайните разклонения на Балкана. Пътуването е било цяла школа, особено за по-младия Тодор Стоименов, който много рядко е напускал града. Малко преди Варна, на около петдесет километра от града, горещината и неподходящото шаечно облекло оказали своето влияние на Пеню Киров, изминал доста тежък и изморителен път. Той спрял до една рекичка да почива и да се поосвежи, като помолил Тодор Стоименов като по-млад и по-малко уморен да продължи и да се срещне на уреченото място с д-р Миркович, който идвал от Сливен.
към текста >>

62. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Но величието на Неговата мисия и нейния вечен характер бяха доказани вече при залеза на нашия двадесети век.
Неговата голяма мисия била да освободи съзнанието от утробния стадий. Той изяви Бога-Баща — Бог на Любовта към Своите човешки деца; Бог на благостта и опрощаването на греховете, извършени в тъмнината на духовното невежество. Второто раждане бе открито от Никодим. Актът на раждането беше труден, с противопоставяне на втвърденото, стереотипно мислене на времето. Мисията на Христос беше кратка като живот, завършвайки с физическа трагедия, която всъщност беше духовна победа. Но величието на Неговата мисия и нейния вечен характер бяха доказани вече при залеза на нашия двадесети век. Това е мисията на Бога — да доведе до раждане човешкия ум и сърце, човешкото съзнание. "Раждане е навлизането на съзнанието в света на по- голяма светлина" — каза Учителят на Хармонията. Христос изведе човешкото съзнание от тъмните ограничения на утробата в света на светлината, постигната чрез правилно знание. Той разкри на младото човечество великите истини на живота и вечните закони, обещавайки ни в бъдеще това божествено познание да ни се разкрие изцяло от Духа на Истината, Когото Отец ще изпрати на земята. "Тогава вашата печал ще се превърне в радост и Аз ще ви видя отново."
към текста >>

63. 51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Ежедневният изгрев и залез на слънцето показват това.
Когато човек е хармонизирал ума, сърцето и волята си, той се проявява естествено, непринудено, истинно и красиво. Той търси да се хармонизира с всеки срещнат човек и страда, когато не намери хармоничен отзвук в последния. Самият живот е вечна хармония, вечна музика, по която са построени всички всемирни обекти. Тази хармония, тази вечна разумност, която виждаме в природата, потвърждава този факт. Всичко се движи по определен ритъм, по законите на хармонията. Ежедневният изгрев и залез на слънцето показват това. Едно най-малко цвете е построено по законите на хармонията. Човекът — най-висшето творение на природата, е изумително построен. В него се съдържа цялата природа с всичките нейни явления. Можем да кажем и обратното, че цялата природа представлява разложеният човек. Водите са кръвоносната система в човека, скалите — костната му система, растителният свят — неговата вегетативна, клетъчна система.
към текста >>

64. Видението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Като залезеше Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка.
Все бълнувах: когато Слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русалка, със рибена опашка, влизах в хладните води на едно езеро в местността "Сините камъни" в Сливенския балкан. Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бяло цветенце и израствах там край стръмните пътеки. Пътниците, които минаваха край мен, не ме забелязваха. По едно време видях сестра ми и брат ми, и майка ми и баща ми, да минават покрай мен. Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезеше Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка. Учителят ми каза: — Ти си минала едно посвещение. Цветето е най-духовното превръщане. Рибената опашка е в гъстата материя. Горната част е духовна.
към текста >>

65. По пътя на малките съпротивления - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Те идат отгоре, много отдалече и постепенно се приближават и когато Слънцето стигне на зенита си на обяд, това е изразено с фортисимото и постепенно те се отдалечават, когато Слънцето залезе.
Настрои я и започна да свири много тихо, Божествено... Ние и тримата го слушахме с благоговение. Постепенно той засилваше свиренето, докато стигна до форте, фортисимо и постепенно започна пак да затихва свиренето си, докато стигна до едва чувано от нас. Той обясни: – Тази песен е "Мирът иде! " Всяка сутрин, невидимите същества така слизат от горе, с първия слънчев лъч. Те идат отгоре, много отдалече и постепенно се приближават и когато Слънцето стигне на зенита си на обяд, това е изразено с фортисимото и постепенно те се отдалечават, когато Слънцето залезе. Ако тази песен се изпълни по всичките окултни правила, от идейните певци, хорове и оркестри, Мирът ще дойде на земята! На масата пред Учителя имаше нови, току-що отпечатани беседи „Да ви се даде". Преди няколко дена брат Христо беше ми донесъл вече една от тези беседи и аз я бях прочела. – Учителю – казах аз – когато прочетох тази книга, с беседите ви, помислих си: „Ако съберем всичките богатства и скъпоценности в света, те нищо не струват пред едно редче само от тази книга"; и по-тихо му прошепнах – Учителю, всички гении и таланти ще дойдат при Вас и ще служат с изкуството си на Господа. Той взе от масата една от тези книги и я поднесе на Венцислав.
към текста >>

66. СИВИТЕ ВОЛЧЕТА - Борис Николов

Като че слънцето залезе за него, стана студено.
– Давам ти 600 000 лева за волчетата – казва търговецът. Сделката стана. Търговецът откара волчетата при баща си на село. Помръкна щастливият дом. Стана пуст и празен. Като че слънцето залезе за него, стана студено. Купи Евтим коне, но не излезе както си го представяше. Единият от конете започна да куца. В градината също нещо се прекърши – болести нападнаха растенията му, като че се оттегли онзи, който ги пазеше. Каквото и да предприемеше Евтим, не му вървеше. Вдигна се радостта и благополучието от този дом!
към текста >>

67. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце.
Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце. Според него най-добрата възможна храна са плодовете: "Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му." Начинът, по който се храни даден човек, съответства на равнището на личната му духовна еволюция: "Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно развитие. Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната сериозност." В учението на ББ, представено от Учителя П.
към текста >>

68. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Последователите на Учителя на ББ у нас наистина посрещат изгрева на слънцето, но не защото са езичници, а понеже знаят, че то е енергийният източник на живота в цялата Слънчева система и че в миговете на изгрев (особено!) и на залез то отдава най-големи количества от тази благодатна енергия на Земята.
Твърденията от рода на "поклони" и "ходене по роса преди и след изгрев слънце" са напълно безпочвени. Може би в този случай авторите на учебника по мисионерство са имали пред вид някои от упражненията на Паневритмията (разгледана подробно в отделна тема от този лекционен курс). Но Паневритмията е цялостна, завършена методика за физическо и духовно укрепване и израстване на човека върху основата на хармонизиране с енергиите и силите на Живата Разумна Природа. Като комплексно средство за повишаване на психо-физическия тонус на хората тя е възприета вече в много страни по света. Това, разбира се, не означава, че чрез нея се разпространяват езически вярвания и суеверия, както твърдят двамата православни богослови. Последователите на Учителя на ББ у нас наистина посрещат изгрева на слънцето, но не защото са езичници, а понеже знаят, че то е енергийният източник на живота в цялата Слънчева система и че в миговете на изгрев (особено!) и на залез то отдава най-големи количества от тази благодатна енергия на Земята. Днес това вече е установено със средствата на официалната наука, измерено е с безпристрастните апаратури на специалистите в областта на природните научни дисциплини. По времето на земната изява на Учителя П. Дънов техниката не е била така добре развита и емпиричните потвърждения на неговите напътствия за природосъобразен живот са били трудно осъществими. Тогава най-важни са били неговият авторитет и вярата на последователите му в истинността на неговото Слово. Оказва се, че той не ги е излъгал.
към текста >>

69. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

7. Дънов, П., Изгрев и залез, С., 1922.
2. БИБЛИЯ, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, С., 2002. 3. Учителят, С., 1948. 4. Учителят говори, Варна, 1992. 5. Разговори при Седемте Рилски езера, С., 1948. 6. Дънов, П., Наука и възпитание, С., 1949. 7. Дънов, П., Изгрев и залез, С., 1922. 8. Учителя Петър Дънов, Допирните точки в природата (Младежки окултен клас, год. II - 1922-1923), том II (3), С., 1994. 9. Учителя Петър Дънов, Добри навици (Младежки окултен клас, год. II - 1922-1923), том II (4), С.,1994. 10. Учителят Петър Дънов, Изново (неделни беседи, XV серия, I том, 1931-1932), ИК "Сила и Живот", Бургас, 1992.
към текста >>

70. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране.
Нещо повече, той неизменно благодари на Бога за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити. Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух. И второ, за да сътвори нов образец на мислене и поведение за следовниците си. Неограничената свобода на духовния Учител му предоставя и неограничени права, които да използва при изпълнението на задачата си. Разбира се, той никога не злоупотребява с тях, а ги прилага с максимална Мъдрост и отговорност. Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране. Словото на духовния Учител е една от характеристиките му, посредством която е най-лесно да го разпознаем. В това, което казва, няма и не може да има нищо случайно. Чрез думите си, употребени по най-хармоничния начин, той създава съответна вибрационна среда, благоприятстваща разпространението и усвояването на посланието, с което е изпратен: „... Когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото ў (курсивът мой – К.З.). Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

71. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

9. Дънов, П., Изгрев и залез, С., 1922.
„Захарий Стоянов“, изд. „Бяло братство“, С., 2006. 7. Дънов, П., Великата майка (Цикъл беседи пред духовна група от сестри – четвъртъчни беседи, 1917-1932), изд. „Бяло братство“, С., 2006. 8. Дънов, П., Наука и възпитание, С., 1949. 9. Дънов, П., Изгрев и залез, С., 1922. 10. Учителя Петър Дънов, Допирните точки в природата (Младежки окултен клас, год. II – 1922-1923), том II (3), С., 1994. 11. Учителя Петър Дънов, Добри навици (Младежки окултен клас, год. II – 1922-1923), том II (4), С.,1994. 12. Учителят Петър Дънов, Изново (неделни беседи, ХV серия, I том, 1931-1932), ИК „Сила и Живот“, Бургас, 1992.
към текста >>

72. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хоризонталната линия в източния си дял определя изгрева, а в западния - залеза на Слънцето, Луната и Планетите.
Местното време ще бъде 17 часа и 33 минути. Тези часове прибавяме към сидералното време за този ден и получаваме 6 часа и 58 минути плюс 17 часа и 33 минути и ще получим 23 часа и 91 минути, което е 24 часа и 31 минути и ще даде 0 часа и 31 минути. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност за даден географски паралел, за дадена географска ширина да определим разположението на дванадесетте Зодиакални съзвездия и в тях Слънцето, Луната и Планетите, обособени в домове. Домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора в плоскостта на Земната орбита. Целият този кръг се разделя от хоризонтална и вертикална линии на четири дяла, като във всеки дял влизат по три сектора - домове. Хоризонталната линия в източния си дял определя изгрева, а в западния - залеза на Слънцето, Луната и Планетите. Точката на изгряването наричаме Асцендент, а тази на залеза - Десцендент. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точки, в които идват членовете на Слънчевото семейство. Най-високата се нарича Зенит или Медиум цели, а най-ниската - Надир или Имум цели. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт, като първият дом е под хоризонта и е една дванадесета част от окръжността, или една трета от първия дял. Вторият дом е втората дванадесета от целия кръг, или втората третинка пак от този първи дял.
към текста >>

Точката на изгряването наричаме Асцендент, а тази на залеза - Десцендент.
Тези часове прибавяме към сидералното време за този ден и получаваме 6 часа и 58 минути плюс 17 часа и 33 минути и ще получим 23 часа и 91 минути, което е 24 часа и 31 минути и ще даде 0 часа и 31 минути. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност за даден географски паралел, за дадена географска ширина да определим разположението на дванадесетте Зодиакални съзвездия и в тях Слънцето, Луната и Планетите, обособени в домове. Домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора в плоскостта на Земната орбита. Целият този кръг се разделя от хоризонтална и вертикална линии на четири дяла, като във всеки дял влизат по три сектора - домове. Хоризонталната линия в източния си дял определя изгрева, а в западния - залеза на Слънцето, Луната и Планетите. Точката на изгряването наричаме Асцендент, а тази на залеза - Десцендент. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точки, в които идват членовете на Слънчевото семейство. Най-високата се нарича Зенит или Медиум цели, а най-ниската - Надир или Имум цели. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт, като първият дом е под хоризонта и е една дванадесета част от окръжността, или една трета от първия дял. Вторият дом е втората дванадесета от целия кръг, или втората третинка пак от този първи дял. Третият е третата дванадесетинка, или последният дял от първия сектор.
към текста >>

73. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова той може да се наблюдава само когато е в най-голямо отклонение, и то само близко до хоризонта, след залеза на Слънцето,като вечерна звезда, или преди изгрев - като утринна звезда.
Така е изнесено в легендата: злото и спънките на прогреса на човешкия род са конечни и ще свършат когато и да било. Тук се прокарва и идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това също картинно е изразено в една древна мъдрост: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него.“ Това е ясно изразената тясна връзка между светлината - доброто, и тъмнината - злото. При наблюдение с телескоп Меркурий има фази както и при Луната. Той обаче трудно се наблюдава, защото, както вече отбелязахме, неговото максимално отклонение от Слънцето е само 28 градуса. Затова той може да се наблюдава само когато е в най-голямо отклонение, и то само близко до хоризонта, след залеза на Слънцето,като вечерна звезда, или преди изгрев - като утринна звезда. Господстващата психологическа черта при хора с ясно и силно влияние на Меркурий е бързо да се приспособяват и нагаждат към всяка нова обстановка и да използуват възможно най-добре всички изгоди, които тази обстановка може да им даде. Също те преуспяват и се срещат навсякъде, където има повече да се приказва, отколкото да се иска. Лесно блясват със своите приказки, но всред хората с по-ниско интелектуално равнище. Дълбоки познания не обладават и обичат да се изтъкват, че много и всичко знаят. МЕРКУРИЙ В ДОМОВЕТЕ Меркурий в първи дом, особено ако е близо до хоризонта - Асцендента, дава външния вид на индивида (тялото).
към текста >>

74. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Поради този свой блясък тя е последната звезда, която сутрин остава да свети като Зорница, и първата звезда, която блясва след залеза на Слънцето като Вечерница.
ВЕНЕРА Венера е третата Планета от Слънчевото семейство със символичен знак //. Тази Планета е известна като Вечерница и Зорница и е най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната. При своя максимален блясък тя е десет пъти по-ярка от Сириус, която е най-ярката звезда - слънце, върху Небесната сфера. Говорим при Венера за максимален блясък, защото той се мени: когато е най-силен, е минус четвърта звездна величина, а когато е минимален, е от минус трета. Поради този свой блясък тя е последната звезда, която сутрин остава да свети като Зорница, и първата звезда, която блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. При някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Нейният диаметър е близък до този на Земята и е около 12400 километра, а земният е 12800, затова често се казва, че те са Планети- близнаци. Поради сравнително по-големия си размер тя засяга с влиянията си и по-сериозни изяви на човека. Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна планета. Фиг. 9.
към текста >>

75. Цар на Мрака - Николай Райнов

А когато минаха седем деня, стана вечерта по залез Авенир, та отиде при Синовете на Пламъка.
А моето сърце е празно. Къде да намеря слово, което с мълния да разпали духа и да му даде път към онова, що няма край? “ Умисли се Авенир. Тъжен беше. И тъга легна по цялата вселена. А когато минаха седем деня, стана вечерта по залез Авенир, та отиде при Синовете на Пламъка. И видя ги отдалеч Авенир — потънали в светлина. А сенките им се губеха — седем дълги сенки с теменужен блясък на аметист. И рече Авенир: „Широко е небето — и тайни са пътищата на Адонай. Като адамант е здрава мъдростта Му. Ала празно е моето сърце — и нямат небесата място за мене.
към текста >>

76. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли.
Соломон и Балкиза Здрачевини трепереха над стихналия свят, а цар Соломон седеше, облакатен върху абаносова маса. Тъкмо надвечер, когато слънцето залезе и почне да се смрачва, царят обичаше да седне и да си помисли. Тъй като в тоя спокоен час по цялата страна затихваха грижите, страстите и борбите, самата земя си отдъхваше, и въздухът се спираше неподвижно, и звук се не чуваше, и всичко се вслушваше, като че ли иска да долови тихия шум от летежа на ангелите. И разгъваше Соломон свитъци с чудни сирийски писмена, за да търси пътищата на човешката замисъл. Защото бе силен по мъдрост цар Соломон и умът му бе остър, като резец на царски писец. ... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници. И в скъпите покои образът на Соломона грееше, като земно слънце, което народите са накитили с най-скъпите си нанизи, — да му се радват.
към текста >>

77. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залез, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци.
... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце, за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му. Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рачителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и пригръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залез, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци. Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница. *** От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се cее златно семе по разпукана орница. Затова Негови жреци са отвеки Посветените. Златооблечени царе от Червената Земя Му кадеха райско зърно — и в сивия благовонен дим пращаха молитви към Него. А белите маги от Химават Му принасят в жъртва сома и ориз — и запалват седмоцветни светилници за Негова слава.
към текста >>

78. Книга на загадките - Николай Райнов

Мрачен е залезът на всеки пъстър ден.
Аз притискам с обич до гръдта си неговия саван и целувам каменната плоча, под която спи неговата царска песен. Кетас умря, както умира нежен ветрец, разпилял по цветята своите въздишки. Защо го помниш, мое сърце? Малцина ли го смениха? Колко багреници блестяxa по-буйно от този кървав саван! Колко завеси шепнexa по-страстно от брачната коприна! В тъмния път на жената гаснат много песни. Мрачен е залезът на всеки пъстър ден. Но златните сенки на брачната завеса ми отнеха това, което ми не върна вече никой. *** Железният олтар мълчи. Пред него минават моми и мъже — и всеки мълчаливо слага на ледната плоча своя венец. Колко венци! Колко мирис! Колко пъстри, росни, усмихнати цветя! Железният олтар се губи, окичен цял с венци. Железният олтар прилича на пирамида от цветя.
към текста >>

И на залеза на живота си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер.
Те ме накараха да диря алмази в небето и звезди — в земята. Мълниите ме разкъсаха— и аз се върнах, за да запазя сетното, що ми остана: праха. Но прахът ми не стана алмаз. — Дай ни тогава праха си! — рекоха му те. — Твоят прах блести като алмаз и ние не знаем по-хубав алмаз: дай ни своето съкровище! И те го взеха. И на залеза на живота си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер. Когато единият умря, морето го нямо погледна и заплака по своите бисери, като ги видя в ръцете му. Когато умря другият, земята скръбно го погледна и застена по своето злато, като го видя в ръцете му. Когато умря третият, небето го тъжно погледна и зарида по своите алмази, които светеха в ръцете му като звезди. А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които душата им бе преобразила в съкровища, дирени цял живот. *** Сгради си Мъдростта дом и нареди трапези — и призова людете на пир.
към текста >>

79. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Изобщо то ще стъпи на световната сцена след залеза на запада.
Пуснах тогава и есперантската библиотека. - Какво представлява емблемата на в. „Братство“? - Вестникът имаше друго заглавие, с печатни букви, но беше спрян по време на войната, когато Хитлер навлезе в СССР. Написах една статия под заглавие „Славянството“. Понеже Учителя много категорично се е изказвал, че бъдещето ще е на славянството, чрез него ще се появят тия божествени елементи, ще навлязат в цялото човечество. Изобщо то ще стъпи на световната сцена след залеза на запада. Много силно имаше една книга на Шпенглер - „Залезът на запада“. Той е голям философ. - Сега потвърждава ли се тезата, че всичко положително ще излезе от славянството ? - Виж какво, може би сега не го виждам ясно. Защото славянството досега не само че е смазано, но самият дух - най-същественото в славянството, е бил смачкан и натикан в земята, да го кажа образно.
към текста >>

Много силно имаше една книга на Шпенглер - „Залезът на запада“.
- Какво представлява емблемата на в. „Братство“? - Вестникът имаше друго заглавие, с печатни букви, но беше спрян по време на войната, когато Хитлер навлезе в СССР. Написах една статия под заглавие „Славянството“. Понеже Учителя много категорично се е изказвал, че бъдещето ще е на славянството, чрез него ще се появят тия божествени елементи, ще навлязат в цялото човечество. Изобщо то ще стъпи на световната сцена след залеза на запада. Много силно имаше една книга на Шпенглер - „Залезът на запада“. Той е голям философ. - Сега потвърждава ли се тезата, че всичко положително ще излезе от славянството ? - Виж какво, може би сега не го виждам ясно. Защото славянството досега не само че е смазано, но самият дух - най-същественото в славянството, е бил смачкан и натикан в земята, да го кажа образно. А истинският дух на славянството е бил потискан и той не се е проявявал.
към текста >>

80. Могъществото, което се крие в ранното утро - Сава Калименов (1901 - 1990)

Ако нещо в живота му клони към залез, — ако той е отчаян, обезкуражен, ако му липсва смелост и решителност, ако се страхува от бъдещето, изобщо, ако човек се нуждае от някаква морална или материална подкрепа, то той ще намери най-добре тази подкрепа в ранното утро.
МОГЪЩЕСТВОТО, КОЕТО СЕ КРИЕ В РАННОТО УТРО. Ранното утро е извор на мощни сили за човека. Ако нещо в живота му клони към залез, — ако той е отчаян, обезкуражен, ако му липсва смелост и решителност, ако се страхува от бъдещето, изобщо, ако човек се нуждае от някаква морална или материална подкрепа, то той ще намери най-добре тази подкрепа в ранното утро. Стани рано, и съсредоточен в себе си, излез всред природата. Опитай се да влезеш в хармонична връзка с природата, с безграничния живот, който се разкрива пред тебе, и тогава постави на разглеждане най-трудните въпроси, които измъчват твоя ум и твоята душа Това, което друг път е било непоносимо трудно и неразрешимо, сега е ясно, разбрано и разрешимо; това, което те спъваше, сега лесно може да се отстрани. Това, което те измъчваше, сега може да се преодолее. Ти, който си затруднен, ще намериш разрешение на затрудненията си в ранното утро. Ти, който си болен, ще намериш в него своето здраве.
към текста >>

81. Отворените двери - Сава Калименов (1901 - 1990)

Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез“.
Тогава живият организъм приема най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни, тогава слънцето е в апогея на своята дейность“. „Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а -от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив“. „Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез“. „Аналогично нещо става и през течение на годината. Земята (в същност дадено място), в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена, през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно, най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юний. На последната дата всяко растене спира“. „Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.
към текста >>

82. Една Религия - Сава Калименов (1901 - 1990)

Ето защо, ясно е, че зората на новия живот, изгрева на Новото Човечество, ще бъде същевременно свечеряване и залез за днешните изиграли вече своята роля и изкуствено поддържани религии.
Те, поради своята едностранчивост и изключителност, водейки към разделяне на човечеството, са пълно отрицание на Новото, което иде да завладее живота, са пълно отрицание на елемента на обединението, който ще бъде основата, върху която ще се изгради новия живот! . . . Те са днес спирачки на общечовешкия прогрес към нови, по висши степени на съзнание, към нови, по висши форми на живот. Те са ненужен баласт за новия живот, който иде; те са . негодни да вземат участие в неговото творческо изграждане. Ето защо, ясно е, че зората на новия живот, изгрева на Новото Човечество, ще бъде същевременно свечеряване и залез за днешните изиграли вече своята роля и изкуствено поддържани религии. В новия живот нема да има религии, — ще има само една Единствена Религия, Религия на Единствения . Бог, на всички раси и народи, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта. Тази Религия на Любовта ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи. В огъня на своята Божествена мощ тя ще обгори всичко нечисто, всичко низше, всичко егоистично, което се намира в тех, и ще извади и слее в едно цяло всичко хубаво, всичко истинно, всичко Божествено в тях. И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия.
към текста >>

83. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

Залезни лъчи на една цивилизация.
Затова „коничните пръсти“ ги смятат за променчиви, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз-банда — така се идва най-после до разгул и разпътство. Така се идва до разкапването на един човешки или социален организъм, на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип — това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократът и елегантната „mondaine“, пенсионерът и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация. Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа. Добре, че и художественият тип може да възлезе към оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация. (Спомнете си Мария Магдалина, спомнете си Таис!) Кои са двете здрави рожби на „квадратния“ и „коничен“ тип, кой е чернозема, до който първият слиза, и кой — светлият връх, до който вторият възлиза, оставям на вас да отгадаете.
към текста >>

84. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Максимумът на дневния прилив е при изгрева на слънцето, а минимумът — при залеза.
Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 ч. среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрева на слънцето, а минимумът — при залеза. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.5) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които са изгубили способността да преживяват много процеси в природата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точка, се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде — особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята — те спят.
към текста >>

Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.5) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ.
Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 ч. среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрева на слънцето, а минимумът — при залеза. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.5) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които са изгубили способността да преживяват много процеси в природата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точка, се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде — особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята — те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето?
към текста >>

Защото иначе се пречупва светлината в зори, иначе при изгрев и до пладне, иначе след обед и при залез.
По е явно и достъпно за изследване, поне за днес, физиологичното й действие. В резултат на тия изследвания започва да се оформява особен дял в терапията — така наречената хелиотерапия. Тези изследвания, обаче, се намират още в зачатъчно състояние. Един важен въпрос, за който само ще споменем, без да го развиваме е, че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин , до обед . Изобщо този въпрос е от особена важност, и той ще стане в бъдеще специален обект на проучване и приложение. Защото иначе се пречупва светлината в зори, иначе при изгрев и до пладне, иначе след обед и при залез. Преди изгрев, тънките трепети за зората носят енергия, която влияе най-вече на мозъка и главната нервна система. Ето защо, за всички ония, които страдат от нервни болести, като неврастения и др., ранните часове при пукване на зората са най-благоприятни за лекуване. При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна системи. Тя упражнява благотворно влияние върху нашите чувства. Внася разширение и бодрост, жизнерадост.
към текста >>

85. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Вярваше се, че трябва да се ляга за сън при залеза на слънцето и да се става с изгрева.
Така беше и с хирургическата намеса. Повечето от братята и сестрите се лекуваха като следваха съветите на народния лечител Димков (публикувани в 12 тома през трийсетте години на миналия век), или дълго и строго постене, понякога уви! съпътствано с дехидратация. Подправките бяха добре дошли. Билковите чайове също, както и кафето в малки количества. Заслужава да се спомене, че най-големите експерти на билкарството и гъбарството в България като Иван Сечанов и Атанас Минчев бяха обитатели на „Изгрева.“ Въпреки че в протоколите на първия събор на братството се вижда, че е била сервирана и по чаша червено вино през 20-те и 30-те години на века, Бялото братство по-късно приема строгото въздържане от алкохола. Вярваше се, че трябва да се ляга за сън при залеза на слънцето и да се става с изгрева. Телата на покойниците не се погребваха три дни след смъртта, след което бяха връщани в земята в обикновените публични гробища. Единственото изключение прави гробът на Учителя. Той беше погребан югоизточно от сегашното Руско посолство на ъгъла на ул. „Незабравка“ и ул. „Георги Мирчев“, там където е топографския център на Изгрева и розовата градина на дъновисткия лагер.
към текста >>

86. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

“, защото мнозина са разчитали съобщението в себе си, без да оставят дванадесет ученици-апостоли, без да създадат школа и да споделят знанието си - поети, учени, прости хорица дори - като Уолт Уитман, стоят си, постоят, постоят загледани, усмихнати в залеза си, и си отидат с широко отворени очи.
Той, Ти, Аз не сме Петър, Тизи и Наско, а стрелата, която всемирното съзнание отпраща през пустотата и мрака на небитието с едно светло съобщение, забито през върха й, за да освети и даде някакъв смисъл на човешкото съществуване; от някъде, дето не знаем къде е, за някъде, където също не е ясно защо и за какво, и как. И отлита нататък сигналът, отнякъде си пуснат, без да го прочетем (повечето от нас), както сме долетели, без да знаем откъде. Някога някой от нас го прекъсва, като не го предава в нова плът от плътта си - като не оставя поколение. Някога на някого му се дава да прочете съобщението на върха на стрелата си в полет и Той се случва да не остави поколение, а да стане - както ние го разбираме - всемирен учител и да го предаде, това космическо съобщение, на което е носител, вместо на някой син или дъщеря - слепи носители, - на учениците си - дванадесет, да речем, както са на Исус Христос. И не настръхвайте и не казвайте: „Ха, значи Дънов сега Христос ще го изкараш, тъй ли? “, защото мнозина са разчитали съобщението в себе си, без да оставят дванадесет ученици-апостоли, без да създадат школа и да споделят знанието си - поети, учени, прости хорица дори - като Уолт Уитман, стоят си, постоят, постоят загледани, усмихнати в залеза си, и си отидат с широко отворени очи. „Тукъ беши, пи кахве, 'злези.” Какъв смисъл да говоря дълго? Истинското животоописание не започва с раждането на човека, чийто живот се описва, и не свършва със свършването на живота му. Когато стрелата със сияйното съобщение на върха си префучи пред прозореца ти, за да си не само видял, но и провидял полета й, трябва да прозреш това, което е преди прозореца: чия е ръката и коя е тетивата. Коя е ръката, опънала тетивата, и накъде е насочила лъка, и къде е целта, към която отпраща стрелата. Това го няма в теория на литературата, не е урок по жанрове.
към текста >>

87. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Благодаря ти за тези чисти погледи! За този златен залез и усмивката, с която немкинята архивистка ме подсеща, че архивът вече се затваря и ще съм добре дошъл утре.
Едва след девет месеца в България открих, че такъв връстник на Томов и Икономов има и той е учил първо в друга семинария в Америка и едва после е бил в Дрю. Каква златна есен за един дъб с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си! Седя ден след ден в библиотеката ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко сирене и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам. Благодаря ти, Боже, че си такъв сладък, такъв обикновен понякога! Благодаря за тези право гледащи български очи от снимките. За имената им тук сред японеца Хонда, японеца Фуджи, немеца Гьоринг (и мисля, че не знаете каква личност е и оня, дето уж го знаете от Втората световна война, и братовчед му в Америка), - защото какво ли се знае изобщо сред тоя вой на джуджета, политици, клакьори и ехидници, които така шумно подскачат, драскат, мацат или варакосват със златна боя водачите на модерния свят за добро или лошо? Тези чисти момчета от големите възрожденски семейства на Елена, Котел, Сливен, Варна, Битоля, Щип, които се подготвят, както целият свят готви водачите си, както другите котленчета, и сливненчета, и варненчета се готвят в момента в Одеса, Петербург, Швейцария и - уви! - никога не повеждат страната си. Благодаря ти за тези чисти погледи! За този златен залез и усмивката, с която немкинята архивистка ме подсеща, че архивът вече се затваря и ще съм добре дошъл утре. * Така че ето ги състудентите на Петър Дънов по реда, по който са се записвали. Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън „Записан на 19 септември 1871 - Йордан Икономов от Елена, България, роден на 14 септември 1847; син на Иван Икономов. Получил образование в Робърт колеж, Константинопол (всъщност получава званието бакалавър на изкуствата). Конверт чрез Хенри А. Бътлър на 5 май 1870 г.
към текста >>

88. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север.
отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“. Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите. Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и немски език. А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици. Когато започва училище Петър, търговското училище е едва във втората си учебна година, откриват го една година след дебатите в парламента през 1884-1885. Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север. Към Франкфурт. Или Ротердам там. И - смешно или не - като си помислиш за историята на града - представете си само! - че той през последните две хиляди години, от римско време като започнеш, целият се движи на запад. Движи се! Те са ходили с Икономов, който предава история, до развалините на Стъклен. Това е всъщност първият град, там всъщност е най-южната точка на завоя на Дунав - ясно се вижда.
към текста >>

И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш. Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява. Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове. Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии. Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно училище и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина? Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата.
към текста >>

И по нещичко от това дето са го научили именно тези горе красавци - високо над дунавския залез - за умението да виждаш небесното, като гледаш красивото; да получаваш божествена наслада от съприкосновението си с Всемирното съзнание.
Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата. Дънов - трябва да разберем - живее под натиск. В годините напред, когато личността му се натрапва на обществения поглед, колко пъти го търсят да го арестуват, колко пъти го бият така, че месеци ходи парализиран, колко пъти го разпитват в Дирекция на държавната безопасност, кроят нападения над лагера на последователите му на Изгрева, плюят го във вестниците, заточават го в родния му град. Така че след време за някои неща той става сдържан, и за Мохамед и мюсюлманството избягва много да говори; може да си свърши работата на Учител и без да го погват като турски агент. Независимо от това, в беседите му има мъдрости и анекдоти от Близкия изток - уж арабски, но чувани на Чифте кафене. И по нещичко от това дето са го научили именно тези горе красавци - високо над дунавския залез - за умението да виждаш небесното, като гледаш красивото; да получаваш божествена наслада от съприкосновението си с Всемирното съзнание. След време той предпазливо го описва у турците като способност да се наслаждават. Нарича ги хора на върховните удоволствия и на умението да се разтоварват от каквото и да било напрежение. Трябва да разбираме какво се вижда зад думите му като ги гледаме написани на листа. Казва,_ че от гледна точка на астрологията и окултните науки турците ги командва тъмносиният цвят - а това е цветът на планетата Венера. На стигането до Бога чрез човешката любов.
към текста >>

89. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае немски на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана.
И двете седмици преди да тръгне за Америка, избягва в Руан уж да композира „Лешникотрошачката“, но не върви! Какво го терзае, защо тази депресия? Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар. Спътницата му пропуска парахода. През цялото време го мъчи морска болест. Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае немски на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана. В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек. В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда. И след това - на 8 май 1891 е първият му личен концерт, на който ще дирижира „Третата си сюита“. Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се.
към текста >>

„...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г.
Чрез нея пее Съвършенството, Дух, Отвъдна сила, която дава мистична небесна красота на човечеството. Самата Аделина е великолепна личност, но гласът й е дар, дошъл отвън. Той не е продукт на цялостното й същество, не идва от нейните опитности, от нейните творчески възможности, от нейните усилия. Някои основни неща, които след години ще бъдат оси на беседите на Петър Дънов в школата на Бялото братство, идват оттук - от двете години опит в музикалния живот на Манхатън. * Ах, този Манхатън и неговите влюбени! Уолт Уитман, синеокият, рунтав, разгърден мъж, яхнал каприте на тролеите до кондуктора им, три десетилетия преди описаните тук събития възпяваше старото име на Ню Йорк - „Манахата“. „...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г. Уитман, далече в провинциалния Кемдън, в къщата на сестра си и мъжа й, с майка си, която не разбира особено новото издание на неговите „Стръкчета трева“, както не разбираше и досегашните, и поклаща глава озадачена, и слага ръка в неговата, и я стиска, и го гледа, сякаш иска да каже просто, че е окей, въпреки че не може да го обясни. Уолт Уитман, вече седемдесет и една годишен, търси дума и така замлъква в стола си. Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил. На другия ден отваря и затваря едно джобно ножче, докато седи и слуша какво му говорят, за да не се разбере, че е потънал. Идват писатели, фотографи, художници, скулптори и му се повдига от думи: „Ако срещна човек, дето не е написал ни една книга, ще го прегърна... Всички пишат, пишат, пишат, пишат - казва той - и което е най-лошото, пишат поезия.“ Но - той също е в този кюп, той го знае.
към текста >>

90. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той сам го знае от ликуването на сърцето си, когато в него е прониквало сиянието на свищовските залези над Дунава, той го е усещал в поезията на Емерсън, изчуруликана сред дъбовите корони на гората на Дрю, той го бе долавял в последните стихове на Уитман, когато мислеше за тях с мълчаливия Чакалов, седнали във ферибота през могъщите води на Делавер на път към последното убежище на великия трамвайджия в Кемдьн.
В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов. Тежката артилерия между тези ерудити е човекът, който спечелва цялата адмирация на Дънов от първия ден в института - Бордън Паркър Боун, човекът, който превръща Бостънския университет в крепост на персонализма в Съединените щати. Така както Боун рисува нещата в съчиненията си, а и пред студентите си, картината не изглежда сложна: просто човеците са създания, креатури на Бога с много измерения: морални, религиозни, емоционални, логични - и всяко от тези измерения е достойно за отделна оценка и отделен анализ, като всяко от тях отразява рационалността (ултимативната персоналност) на техния Създател. Природата също според Боун разкрива енергията и рационалните цели на Бог, който е иманентен (постоянно присъстващ) в природата и едновременно с това е трансцендентен - над нея. И тук, колкото и сложно да е всичко това понякога за младия български студент, той не може да не е повече от съгласен. Той сам го знае от ликуването на сърцето си, когато в него е прониквало сиянието на свищовските залези над Дунава, той го е усещал в поезията на Емерсън, изчуруликана сред дъбовите корони на гората на Дрю, той го бе долавял в последните стихове на Уитман, когато мислеше за тях с мълчаливия Чакалов, седнали във ферибота през могъщите води на Делавер на път към последното убежище на великия трамвайджия в Кемдьн. Той не бе Го виждал, нищо не бе виждал като баща си, но бе усещал Бог да влиза в него с природата, с елементите, с безшумния грохот на пълното й спокойствие. Не всички студенти бяха съгласни, не всички се радваха колко дълбоко е това, което ги учеше Боун. Беше много сложно и как щяха да си вземат изпитите? Беше много сложно и как щяха да живеят в тази теистическа среда, ако това, което говореше и пишеше Боун, се приемеше като буква на тяхното вероучение? И на новите студенти, и на старите проповедници?
към текста >>

НАГОРЕ

0.31353902816772