Търсене в текстове за 'Залез'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

- по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част.
Текстът е с ограничен обем, с много четлив и обработен почерк, не съдържа библиографска справка или показалец. Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Няма допълнителни корекции от страна на проверяващия, а няма и поставена оценка. На миграцията на германските племена са посветени 41 страници и само 7 - на християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането на двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата на достатъчно информация по втората подтема. Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др. - по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част. Тук именно през V-VI в. се формират Остготското кралство в днешна Италия и Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа. Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа. По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72).
към текста >>

2. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид.
Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане. Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора.На друго място казва:Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух.През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха. Понякога Учителя предоставяше на учениците да Му задават въпроси, а Той отговаряше. Разговорите с Учителя бяха едни от най-обичните часове. Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота. Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид. Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват.Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели.
към текста >>

3. В Бургас се създава първата духовна група

Англосаксонската и тевтонската раси са в залез.
Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси… Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала. И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера на братски живот и взаимно подпомагане. Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде Божественото право: Човек за човека е брат.
към текста >>

4. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката.
И когато минавахме покрай двореца, видяхме на балкона хора, които ни гледаха.Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър. Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н.А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки. И Учителя между нас.Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата.
към текста >>

5. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката.
И когато минавахме покрай двореца, видяхме на балкона хора, които ни гледаха.Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър. Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н.А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки. И Учителя между нас.Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата.
към текста >>

6. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши дрехите ни и лъчезарно залезе на запад.
Пием, пеем и се веселим. От всички кътища на планината ечи песен.Слизаме. Придружава ни ситен дъжд. Измокри ни до кости. Но кого е еня - песните стават по-ритмични и по-бодри. В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши дрехите ни и лъчезарно залезе на запад. Ливна след него червена светлина и обагри планини и долини с радостен блясък.Да, сега е друг повей и в природата, и в мене... Сега, а преди 2-3 дена, не беше така, не, не беше. Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение. Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път. Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата.
към текста >>

7. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядение.
А вие сега ще приложите молитвата и след една година ще видите резултата. Ще очистите сърцето си да няма никакви киселини, отвън нека има. Като минава водата през села, градове омърсява се, но като влезе в океана чиста става. Вашият извор трябва да бъде чист всякога. Най-малко два пъти в седмицата топли бани: 2-3 чаши топла вода, за да се изпотите и иначе пък да пиете вод а печена на слънцето. За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядение. Смесвание на храна никога да не правите. Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца, сирене и риба и пр., а най-добре е само една храна. После да имате спокойствие - сърцето да е сладко отвътре- киселините да останат навън. Трябва послушание и само послушание, за да имате успех в живота. Послушанието е принципално - послушание на Бога!
към текста >>

8. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

През тия 10 седмици, като залезе слънцето, никаква храна.
Христос и той излизаше навън за молитва. Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня атавистичен закон, който са практикували хората преди хиляди години, така ще се опресни човек. Силите се възвръщат. Екскурзиите навън тоже опресняват силите, а не че ги изтощават, както си мислят някои.После научете се през тия 10 седмици, да дишате сутрин не само с дробовете си, но и с костите си, така като че въздуха прониква и в мускули, и в кости.Бележки дръжте за състоянието, през което можете да минете. През тия 10 седмици, като залезе слънцето, никаква храна. Вечеря един чай, малко хляб, плодове.През 10-тях седмици не започвайте с бързина в храната, сутрин, обед, а съсредоточете се 5-10 минути и помислете, благодарете за онова благо, което Бог ви е дал за нахранвание. Това е един свещен акт в живота.След като ги опитате може да ги предадете на други.За екскурзиитеВсички свободни дни сега през лятото използувайте в излети, екскурзии. Ще прекарате един-два дни в свобода. 5-10 души, колкото се събират, ще излезете. Поне десетина екскурзии през лятото трябва да направите.
към текста >>

9. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Витоша синя, модра се очертава зад нас, потъваща във вечерна дрезгавина.Залезът облива цялата природа в бледо лилава светлина.
Висок мъжки глас под ред извиква разни женски имена, като да ги проверяваше за нещо. Горе по шосето минават туристи и отправят бинокли към нас.Нашата поляна, изглежда, за туристите не представлява някакъв интерес, затова, почти никога в него се не мяркат външни хора. По-добре. Някога тук построихме колиба, но не мина месец, горката изчезна без следа, като почнеш от керемидите, после врати и прозорци, после греди и плет... Оттогава сме винаги на „открито”.Благодарствена молитва на поляната и - спускане към града. Изпращат ни звънците на рудо стадо. Слънцето засяда към Люлин. Витоша синя, модра се очертава зад нас, потъваща във вечерна дрезгавина.Залезът облива цялата природа в бледо лилава светлина. Облаците намятат тъмните си стражеви наметала. По теснол инейката се ниже гердана от нашите пътници. Тук няма кал. Природата е освежена и подмладена. Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина.
към текста >>

10. Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'

Не чакайте да залезе слънцето, че тогава да се оправят работите ви.
Ако сами не го изправите, аз ше го изправя. Но горко ви тогава! Такова изправяне ще стане, каквото не сте мислили. Сами ще видите какво ще дойде, но не чакайте да дойде този ден. Ако мислите, че като дойде войната, работите ви ще се оправят, вие сте загубени. Не чакайте да залезе слънцето, че тогава да се оправят работите ви. Не, работите ви ще се оправят докато грее слънцето. Използвайте този момент. Очистете сърцата си според свободата, която Бог ви е дал. Защото кой каквото е сял, това ще жъне. Законът е строг.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември

Луната презполовена клони към залез.
Нападала е по земята всичката им шума и вятърът я разнася, където му е воля. Из въздуха с крясък се носи ято птици.Потайна доба. Два часа след полунощ. Вървим с Учителя. Небето звездно. Луната презполовена клони към залез. Хладен вятър повява откъм планината. Погледът е устремен напред - нагоре! Нагоре към планината, нагоре към звездите! О, последните сякаш имат космична конференция - всички са се събрали всред небето, всички до една! От празничните им одежди, небето сякаш плува в злато.
към текста >>

12. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 23 юли

След като залезе, да не ядете; вода може да пиете.
Те са хигиенични правила, които трябва да бъдат настолни. Силния огън дъждът мъчно го изгасва, но слабия огън лесно го изгасва. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън. В топло време денем краставици яжте, но в студено време, вечерно време, не яжте. Едно от правилата за тук: всички ще ядете тук преди да е залязло Слънцето. След като залезе, да не ядете; вода може да пиете. След залез - никакво ядене. Стойте гладни. Нищо. То е за предпочитане. Съзнанието да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно.
към текста >>

След залез - никакво ядене.
Силния огън дъждът мъчно го изгасва, но слабия огън лесно го изгасва. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън. В топло време денем краставици яжте, но в студено време, вечерно време, не яжте. Едно от правилата за тук: всички ще ядете тук преди да е залязло Слънцето. След като залезе, да не ядете; вода може да пиете. След залез - никакво ядене. Стойте гладни. Нищо. То е за предпочитане. Съзнанието да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно. Някой път страхът спасява хората, но при пиенето на студена вода страхът не ползува.
към текста >>

13. Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински

Например: Залезне слънцето, ти страдаш и казваш: „Изгуби се" - обаче на другия ден пак изгрява слънцето.
Ние всеки ден оскърбяваме Бога, като казваме: „Много съм нещастен." В какво седи твоето нещастие? - Че ти са скъсани чепичките. На ситната сте плакали. Съществува в света само едно страдание - когато изгубиш любовта си, това е страдание. Има едно страдание, което е привидно. Например: Залезне слънцето, ти страдаш и казваш: „Изгуби се" - обаче на другия ден пак изгрява слънцето. Какво си изгубил? Това, за което малките деца плачат, възрастните се смеят, а старите мислят. Детето плаче за своите кукли, че се е счупил кракът на куклата. Възрастният се смее, а старият мисли за детето и за възрастния. Възрастният се смее, понеже детето не знае още как да пее, а пък старият мисли, понеже и възрастният не знае работата.
към текста >>

14. Учителя дава песента 'Добър ден'

Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен.
Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането.Когато човек приема от Природата, той се отваря. Това е излизане. След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно.Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина.
към текста >>

Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г.
Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! Учителя - обзорна книга МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ Спомен на Юрдан Симеонов
към текста >>

15. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август - излет до Калинините върхове

Едва привечер групата стига целта, качва се на един от върховете и при залез слънце тръгва обратно за лагера.
Всички приятели от лагера се подготвят за дългата екскурзия. Учителят предлага на възрастните братя и сестри да останат в лагера, но никой не иска да изпусне хубавата екскурзия. На 19 август сутринта всички тръгват за Калинитете върхове. Групата напредва бавно нагоре, като прави чести почивки. Във въздуха над нея кръжат големи ята от орли, които по това време, необезпокоявани от никого, са се развъдили много. Едва привечер групата стига целта, качва се на един от върховете и при залез слънце тръгва обратно за лагера. По нареждане на Учителя към всеки възрастен брат или сестра се прикрепва по един младеж, който да ги води в тъмнината. На връщане се минава по ръба над Урдините езера, слиза се покрай езерото на Чистотата и в 2 часа сутринта се прибират благополучно в лагера. Храната, сготвена от дежурните за съборния ден -19 август, остава за следващия ден, когато Учителят не държи сутринта беседа*.Така Учителят задоволява едно голямо желание на приятелите да посетят едно от най-красивите места на Рила. В беседата* си преди обяд той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките върхове.
към текста >>

16. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Кожухът - повлечен... Зад Люлин ален залез - сякаш широката жарава от Рилското ни огнище.
Един грозен вик и после всичко утихнало... Горе пак „Дева Мария” с детето на ръце. Скулптура на самата природа - сякаш символ, връзка между природата майка и човечеството - нейното дете.Отсреща и Витоша се видней. Сега тя е начумерена. Дългореси облаци над нея ниско, ниско. Лицето й - гневно. Кожухът - повлечен... Зад Люлин ален залез - сякаш широката жарава от Рилското ни огнище. Разсеяният стан на София. Къщите, като че махат с бели кърпички и викат: ,Добре дошли, Рилски гости! ”Нашият „кораб” спира. Посрещачите се възхищават от изгорелите ни образи [и] ръце. Милват белите камъчета, що им носим подарък от божествената планина.
към текста >>

17. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб.
Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
към текста >>

18. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб.
Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
към текста >>

19. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб.
Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
към текста >>

20. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб.
Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
към текста >>

21. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 13 май

На Северния полюс Слънцето се върти, няма залез.
Християнството има още 2 века. Законът е по отношение на себе си. Прилагай и не отнемай! Нито притуряй, нито оттуряй от Божественото в себе си, че ще страдаш! Човек вади от богатството на младините си и от богатството на старините си. На Северния полюс Слънцето се върти, няма залез. В света има автомати, от които някои са хора. Повтаря ли човек, грамофон е. Да се пази човек от това, което автоматично повтаря. И страданията автоматично се повтарят. Забрави даденото, забрави обидите, те са автоматични работи!
към текста >>

22. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Слънцето започна да се спуска към залеза си.
Създаването на Паневритмията е разказано в книгата «Учителят», официално издание на Братството, откъдето се ползуваме. Ето какво разказва брат ми Борис Николов: «Една топла лятна привечер на поляната на Изгрева бяхме насядали около Учителя, Който тази вечер беше по-словоохотлив от всеки друг път. Наскоро бе валяло дъжд и овлажненият въздух беше свеж и приятен. От боровете се разнасяше сладостният дъх на борина, който придаваше на всяка вдишка въздух аромата на горския мед. Слънцето започна да се спуска към залеза си. Щурчетата настройваха своите цигулки, а за светулките беше още рано. Мнозина от братята и сестрите, които бяха се събрали тук, бяха музиканти. Разговорът се водеше предимно върху народната музика и хороводни игри, с които българският народ е тясно свързан от дълбока древност. Учителят обясняваше някои стъпки от народните ритми, като ни разкриваше тяхното значение. После Той ни изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои са вмъкнатите отпосле.
към текста >>

23. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща.
Изгревът - Том 15 I. ИВАН ТОЛЕВ Ефросина Ангелова - Пенкова ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ Загледах се в две снимки - един и същи човек, а толкова различни. Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща. Беше събуден интересът ми. Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев.
към текста >>

И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез.
Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации. Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете". И животът издълбава нови белези на лицето и в душата. И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез. 7.1.2000 г. Източник: I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова Изгревът - Том 15 27. ИВАН ТОЛЕВ
към текста >>

24. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез.
И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда. Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо.
към текста >>

0.2029721736908