Търсене в текстове за 'Залез'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 150 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Останалите пък до наши дни диви племена изживяват вече своя залез.
И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври. плезиозаври, архиоптерикси и пр. Днешните форми показват само родови връзки с някогашните, но далеч се различават от тях. Даже наблюденията върху различните племена и народи показаха същото явление. От предисторичния човек днес намираме само черепи и оръдия. Останалите пък до наши дни диви племена изживяват вече своя залез. И след няколко века от тях ще останат може би само останки. Дори отделни семейства, фамилии и те се раждат, растат, множат се, докато един ден и последния член от тях умре. Същото става и с отделни народи. Вавилон, Картаген, Асирия, Рим и много други се родиха някога, живяха, развиха се и умряха. Така се раждат и умират не само народите, но и континентите.
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някога народните певци и поети са възпявали очарователните изгреви и залези на слънцето в Божествени песнохваления.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА В древните митови разкази на всички почти племена и народи се намират дивни легенди за великото светило. Някога народните певци и поети са възпявали очарователните изгреви и залези на слънцето в Божествени песнохваления. А жреци и свещенослужители са му поднасяли жертвоприношения. Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето. Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време.
към текста >>

Кого интересува днес изгрева или залеза?
Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки. В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето. Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето. И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад. Кого интересува днес изгрева или залеза? Аз си спомням за един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето. Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често. Днес хората имат по-важна работа отколкото интересът към слънце и светлина. Но все пак има едно голямо число хора, които силно обичат слънцето. Това са болните.
към текста >>

Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза.
Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие за успешна борба на организма с вредните агенти. У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината. Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения. Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи. У тях има значи един стремеж за светлина. Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза. Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци. Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи. Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината. Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените.
към текста >>

Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления.
Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва. Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето. Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина. Днес вече малцина жадуват за тях. Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни. Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления. Д. Г. * * * Народите и отделните общества приличат на снопи от голямата нива на Сеяча. Тия снопи не ще останат все така, защото ще дойде вършитба и Той ще разкъса връзките, що ги стягат, ще пусне върху тях конете, за да извади онова, което е еднакво у всички снопи – зърното. Зърното, това е плод. Творецът сеяч затова създаде човека, за да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ Непрестанно движение е животът. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората.
към текста >>

След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден.
Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли. Ще дойде такъв ден. Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните. Непрестанно движение е живота. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден. Вечен ход. – Знамение, че Той е вечно жив.
към текста >>

4. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи.
Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко". Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него. Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни. Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота. Даже в любовта между половете, той е съглеждал поривът на душите към мировата душа.
към текста >>

5. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ще залезе слънцето, ново ще засияе.
Погледнах на слънцето и мислех, че е вечно. По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен. Къде е този, който иска да снеме покривалото на тайната от Твоето лице? Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят. Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца. Ще залезе слънцето, ново ще засияе. Ще оживее красотата, и истината, и благото... Отново хвърлих взор във великия лес. Там видях написано: Живот. Тогава се поклоних до земята в благоговение. Превод от руски.
към текста >>

6. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Говорим за татвите или за татвасите, както ги казват индусите, за ония двучасови смени на космични влияния от изгрева до залеза на слънцето и действително проверяването ни се е съпоставяло.
Нещо изхвръква из нас, размества се, допълня се, всяка дума се изживява, недомлъвките носят след себе си порой от мисли, и всичко става ясно и тъй леко. Защо? Защото сме сами? Защото сме свободни ли, или защото всичко наоколо е чисто и приятно? В нас са се явили въодушевления и желания, носещи в себе си дълбочина и воля за изпълнение. Един изказва мисъл, която всички мислят, и всичко върви ясно и светло. Говорим за татвите или за татвасите, както ги казват индусите, за ония двучасови смени на космични влияния от изгрева до залеза на слънцето и действително проверяването ни се е съпоставяло. Стигаме нивата. Дълги бразди се източват като нишки на голям стан. На другия край на браздата човекът се вижда малък наполовина. Туп... туп... туп... Зазвънява тук там мотиката, удряна о камък. Едно след друго сваляме палта и рубашки, оставяме по тънки дрехи.
към текста >>

7. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него.
Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца. Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него. Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки. Огън на изпитание, очистителният огън, сред който стават човеците достойни. Но има огън, който всякога пламти, но нивга не изгаря. Той тихо святка в душата и буди пориви нови. За него са всички песни, за неугасимия вълшебен пламък, който движи душата от памти века по дългия и труден път, за него що гори по жертвениците на пратените от Вечният.
към текста >>

8. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя.
С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
към текста >>

Сетните лъчи бяха отдавна залезли.
Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам. Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи. Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли. След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън. На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар.
към текста >>

Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи.
Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага? Странникът очакваше да чуе нещо съвсем друго, нещо което той може би искаше да окачи по стените в своите богати зали, но в ума му стана ясно и проумя простата истина, че най-потребно е слънцето. Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът. Абар нищо не отговори. Той го погледна само с поглед, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа. Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи. Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека. Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем.
към текста >>

9. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Ето, от една страна природата, залез слънце, вековни паметници, после няколко мъже които изучават, сетне трима други чужди хора, които не изучават, които нищо не казват.
– Вашият разказ е любопитен, рекох аз. Не са ли тия бедуини прадеди на розенкройцерите от XVІІ век, на тази школа, която претендира да води началото си от Енох? – Туй, отвърна Андреас, като дигна ръка, е друга пък легенда. Туй, що исках да ти посоча беше, как този либийски самотник, притежател на всички елементи от метода на съчетаването, с помощта на който може да се прозре истината, е могъл да съзре и схване тази истина. Помисли сам. – Ето, от една страна природата, залез слънце, вековни паметници, после няколко мъже които изучават, сетне трима други чужди хора, които не изучават, които нищо не казват. Двамината от тях се занимават само с туй – да пазят третия. Той е най-малък от всички, най-незабелязания. И все пак, играейки, той показва истината. Е, после, попитах аз. – Туй е то, отговори Андреас, твоят разбор е пълен.
към текста >>

10. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза.
Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата.
към текста >>

Неговата светлина ще ми потрябва, когато нощ настане в моя път, когато слънце ще залезе, и облаци когато ще закрият усмивката на звездите.
Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там живее една голяма тайна. Никакъв ключ не ще открехне дверите ù. Нога на чужд не ще нагази тихата светиня, затова и скришна стая се зове. Малкият бисер що ми даде, ти не ще го видиш да блести на ръката ми като скъпоценност. Там, където има светлина на суетна забава, не трябва да блести скъпият дар. Неговата светлина ще ми потрябва, когато нощ настане в моя път, когато слънце ще залезе, и облаци когато ще закрият усмивката на звездите. Тогава неговата светлина ще подиря, да пусне здрач на мъничка надежда. Не искам да го имам всеки миг, защото не ще го имам в мига, за който ми е потребен. В скритата стаичка на душата си аз имам притаено малкото зърно. Там никога не ще влети прахът на шумния ден, да засенчи неговия блясък. В малката светиня на душата си, в която се побират цели светове, лежи прикътано на свято място твоето зърно – усмивката на един кратък миг.
към текста >>

В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор.
Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет. * * * V. БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна песен на нашите дни. Нова песен ще пеят тогава живите човеци. Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето. В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе! Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден? Теб Един, Неизменен и Вечен. Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си песен.
към текста >>

11. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция.
Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон?
към текста >>

12. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез.
Една трагедия записана в легендите и приказките на племената. Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля. Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце.
към текста >>

13. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече.
Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна песента на птичките. Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост. Наблизо край свещената река, беше палатът на младата царица. Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води. Царкинята си спомни, че там във водите цъфтят бели лотоси, и очите ù се усмихнаха в надежда. Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече. Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца. Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят?
към текста >>

Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ.
Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят? – Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час. Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд. Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина?
към текста >>

Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд.
– Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час. Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд. Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница?
към текста >>

14. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската".
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното.
към текста >>

Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам.
Цв. Стайков ПРЕД ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия.
към текста >>

15. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ИЗГРЕВЪТ НА ГОДИНАТА Годишният кръг на живота си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ.
ИЗГРЕВЪТ НА ГОДИНАТА Годишният кръг на живота си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на Годината – това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка – точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден Година - това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които ся изгубили способността да преживяват нещата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точна се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде – особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята – те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ?
към текста >>

16. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”).
Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер. Нашата задача не е да излагаме възгледите на Шпенглер, но разглеждайки духа на новото време, ние в никой случай не можем да ги пренебрегнем. Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”). Това съчинение, според общите признания, е едно от най-оригиналните и най-значителните на нашето време. Някои го поставят по-rope от съчиненията на Ницше, Иполит Тена и др. големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството.
към текста >>

Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура.
Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др. Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията. Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото. В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото.
към текста >>

17. Двама светии (по народна песен) Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А когато слънцето залезе и потъмняващото небе се спуска бавно над морето, като отпаднали ресници над уморено око, време е вече да остави перото и да потопи мислите си в бездънната дълбочина сред вечната тайна на безмълвието.
Тази е моята молитва. Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове. Преди да отмина, аз искам да хвърля поглед върху моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава! VIII Мисълта на поета се носи над вълните на живота и играе ведно с гласовете на вятъра и водата. А когато слънцето залезе и потъмняващото небе се спуска бавно над морето, като отпаднали ресници над уморено око, време е вече да остави перото и да потопи мислите си в бездънната дълбочина сред вечната тайна на безмълвието. От английски
към текста >>

18. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Изобщо, ако след залез птиците започнат да пеят.
Ако щъркелите летят ниско. Пред буря, ластовичките хвъркат ниско на големи ята и безпокойно чуруликат, а патиците престават да крякат и да ядат. Народът казва, че ще вали, когато птиците усилено се пощят. Ще се оправи времето, когато врабците чуруликат по дърветата. Когато вечер рано пропеят петли. Изобщо, ако след залез птиците започнат да пеят. Ако вали и кокошките не се крият под сушина и пр. У по-висшите млекопитаещи животни също срещаме подобна способност за предусещане на атмосферните промени. Напр., ще вали ако козите се крият на сушина. Ако котките упорито „се мие". Ако рогатия добитък си проточи шията и я постави срещу въздуха.
към текста >>

19. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Според обичая, след залез, вратата не се отваряше.
Всеки ден растеше той в своя характер и онази висока, благородна интелигентност беше преобразила и продължаваше да преобразява неговия образ. Чело, вежди, очи, нос, брада трептяха в чудна хармония. Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук. Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си лъч, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно. Тя бе затворена, чу се леко чукане, но никакъв отговор. Според обичая, след залез, вратата не се отваряше. Така останаха двамата да прекарат нощта под високите стени. Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание. „В този голям град не ме очаква нищо друго, освен това, да бъда цар" - прекъсна младежът пръв мълчанието. „Никой път не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не? " Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в пътя.
към текста >>

20. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Песента му се разливаше цол ден от изгрев до залез.
Защото страшни са и Цу-Зан-Хор, и Хел-О и Ара-Вана, и Вент-Вено. Внимавай! – Нека, – отвърна На Ну. И тръгна. ............................................. Във Великата гора На-Ну намери горския цар Цу-Зан-Хор: Косите му бяха от змии, очите му от въглен, а уста имаше на лъв. Само ръцете му бяха нежни, като ръце на девица, – Песента укротява зверовете, ще укроти и него, си помисли На Ну, и запя. Песента му се разливаше цол ден от изгрев до залез. И птиците млъкнаха, и зверовете спряха стъпките си, и дърветата се умълчаха. Вслуша се и Цу-Зан-Хор. Велико нещо е песента! Когато свърши песента си, На-Ну погледна горския цар и видя чудо: Змиите се бяха превърнали на тъмни къдрици, огънят от очите му беше угаснал, а вместо лъвска уста имаше уста на девица. Звярът беше станал жена.
към текста >>

21. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините.
Предложих да вземем околовръстната железница, за да дойдем до-скоро до въздуха и мълчанието на полето. При разходката Андреас ми разправи за някои от спомените си от Азия: – При първото си пътуване до Ласа изпитвах силна морална атака, подобна на оная, за която вие ми бяхте говорили. Но и други грижи ме бяха сполетели. Бях минал през Туркестан и оттам тръгнах за Тибет. Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
към текста >>

22. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То ни гледа от ранина до залез, докогато на небето се отворят другите безброй очи, през които пак ни гледа вечно Будният!
Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето! Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите. Някога то гледа през очите на малките деца, а други път с погледа на мъдреците. В яркия ден и в тъмната нощ усещаме погледа на светата зеница. И слънцето е огнено око в небето. То ни гледа от ранина до залез, докогато на небето се отворят другите безброй очи, през които пак ни гледа вечно Будният! Живее Един, чието око не затваря умората. Благословена Неговата вечна будност. (следва)
към текста >>

23. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Надвечер при залез слънце течността се всмуква повече и се издига до височина, по-голяма от дневната!
Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см. дестилирана вода) в стъкленица и потопих филтрирна хартия. Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на светлината и въздуха се оцветява. Според това, дали слънцето е греело по-силно или по-слабо, цветовете се движат от ясно-кафяво до тъмно-кафяво. Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на светлината и въздуха. Надвечер при залез слънце течността се всмуква повече и се издига до височина, по-голяма от дневната! До колко високо се изкачва течността през нощта, зависи от влажността на въздуха и температурата. Ако въздухът е влажен и нощта студена, течността се изкачва сравнително по-високо. Следователно, нощем имаме второ изкачване на течността във филтрирната хартия; и след като се достигне втората граница, образува се втори образ, наречен нощен. Сега нека кажем няколко думи за образите, получени преди затъмнението, във време на затъмнението и след него. Кой да ги разглежда, ще констатира, че фактите говорят сами за себе си.
към текста >>

24. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

залез слънце?
Това е принципът, който прониква цялото битие. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме слънчев изгрев, ние в съзнанието си ще се издигнем до тези същества, които регулират тези природни процеси, ще се стараем да се издигнем до това поле, в което работи тяхното съзнание, да почувствуваме тяхната любов, тяхната идейност. Каква благодарност поражда тогаз в нас това, което гледаме около нас, благодарност за всичко това, което тези същества правят заради нас! Но същото не е ли и с всяко друго явление в природата, напр. залез слънце? Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години! Те знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и ще се прояви в края на краищата. И те работят от любов към това красивото, което се крие в човека макар и още да не е проявено. Те са въодушевени от това, което ще стане с човека.
към текста >>

И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си!
Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години! Те знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и ще се прояви в края на краищата. И те работят от любов към това красивото, което се крие в човека макар и още да не е проявено. Те са въодушевени от това, което ще стане с човека. И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си! Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас. При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца. Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността. Любовта и разумността проникват цялата природа.
към текста >>

При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността.
Те са въодушевени от това, което ще стане с човека. И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си! Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас. При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца. Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността. Любовта и разумността проникват цялата природа. Движението на земята около оста си или по своята орбита не е само механичен, но разумен процес. Ако не схванем това, тогаз ние не отиваме при изследването си до смисъла на нещата, а оставаме само при формите! Ти си в гората и чуваш шума на дъждовните капки по листата. Чувствуваш радостта на всяко цвете, тревица, дръвче.
към текста >>

25. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно слепия?
Аз не съм за проточени лица, за прозявката на скуката, за боязън, за обезсърчение и меланхолия. Че те са произлезли от вашата чувствителност! Тъй болезнена е тя. Те всички ще изчезнат, когато дойда Аз-а. Какво е пението на птиците за един съвсем глух? Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно слепия? Могат ли кафрите да разберат възхищението на един художник? Можете ли вие да ги накарате да ви разберат, когато им липсват нужните способности? Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята благородна раса докато ви липсват любов и чистота. Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките?
към текста >>

26. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ.
Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа. Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ. Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез умствено съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат. Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения. Мястото, дето става опитът, се избира върху една карта на тези течения. Казах, че тренирането трае 40 деня. След това за операторите има три деня непрекъснат сън.
към текста >>

27. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт.
Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка. И тогава благодарност и радост на един осмислен живот ще ни бъдат ценна награда. V. S.
към текста >>

28. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение.
Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение. Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео. Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство. Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал. От вратата на ливницата излизаше огнен блясък и осветяваше надалеко заспалата вече махала. Във въздуха само трептеше въздишката на пролетта, напоена с омайващия аромат на нацъфтялите вишни.
към текста >>

29. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова.
То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си.
към текста >>

30. АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Отминаващата култура на насилието прави сетните си конвулсии, преди да потъне като загасващо светило в своя кървавочервен залез.
Тая истина няма име, идва като лъх, събужда от сън, разтваря духовни очи. Назовават я с думата любов, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта. Тая дума е казвана много пъти, от много люде. Звучи като отдавна изречен съвет или максима, но силата й могат да разберат само тия, които веднъж са я отминали с пренебрежение и сега се връщат към нея, изтощени, с прекършени ръце, преситени от тъмните и кървави зрелища, които им е показала бързо новата измама в живота. Днес целият почти свят е на кръстно разпятие, защото се борят две епохи. Отминаващата култура на насилието прави сетните си конвулсии, преди да потъне като загасващо светило в своя кървавочервен залез. Тя трещи, руши, пише с кръв и мрак, но умира бавно и безвъзвратно в собствения си бяс, подплашена от тихата усмивка на новия ден, подгонена от бялата ръка на сеяч, чийто семена са запратени вече над черните угари на земята. Бавното, но сигурно отминаване на старото време, където майките кършат ръце и сироти жени се движат като сенки с пресъхнали сълзи, може ясно да се види от всекиго, макар че земята и до днес е адско мъчилище. Че нощта, страшната духовна нощ си отива, показва и небето на изток, където огнени мечове са разрязали завесата на мрачината. Там наблизо, под хоризонта, лети слънцето на новия ден, чиято светлина ще разчупи веригите, ще изтрие сълзите, ще донесе тихата мелодия на божествената радост, от която не се умира, която смекчава ръката на злодея, която затулва устата на хулителя. Някои сега, а тогава всички ще разберем простата, но великата и освобождаваща истина за непобедимата кротка сила в света, която толкова често мълком и с насмешки сме отминавали.
към текста >>

31. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Много пъти слънцето изгря, премина небето над мене и потъна в пожарите на пламналия залез; много пъти синеоката зора ме е заварвала буден сред пустите поля и ниви все на чужди страни.
G. Nordmann ДРУМНИКЪТ Аз диря две очи, чиято слънчева усмивка ще прогони тежките облаци в душата ми, за да просияе в нея отново чистия лазур на една отминала пролет. Друмник съм. Понесъл в душата си мигове на кратка радост и спомени на тежки, скръбни часове, аз преминах дълги друмища. Много пъти слънцето изгря, премина небето над мене и потъна в пожарите на пламналия залез; много пъти синеоката зора ме е заварвала буден сред пустите поля и ниви все на чужди страни. О, мои братя, свиреп бях някога аз. На тънкострунна, сладкогласна лютня пеех песните за идващите сутрини, за звездните нощи, за любовта на земята – кратка като миг, безкрайна като вечност. Аз пеех песни за гората, когато бледите жълти листа падат с тъжен шепот, пеех за морето, за свирепите му бури и за ония тихи часове, когато по неговата повърхност побягва като усмивка докосването на пролетен лъх. Сега лютнята ми е замлъкнала. Ръката ми отпаднала и морна не буди гласове по тънките й струни, а само в душата ми ридаят моите неизпети песни.
към текста >>

32. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Днес само слепите не могат да видят, че вече съвсем нов дух навлиза във всички области на културата, че старото вече проявява признаци на израждане и залез.
Митов е поместил уводна статия под горното заглавие. Като говори за разните реакционни методи на просветното министерство в някои режими, авторът изтъква необходимостта от внасяне на идеен живот и по-напредничави принципи в училището. И накрая казва, че българският народ иска свободно културно развитие и идейници учители. Той препоръчва на хората, които ръководят просветната политика да отварят широко вратите за свободната мисъл и да вземат за свои другари при съставяне на програми и правилници не угодливите безидейници и закостенели бюрократи, а хора, с които може би не винаги биха били съгласни, но които поне свободно могат да бранят идеите си. Тези мисли не са само на „Литературен глас", те са мисли, те са желания на всички идейни, напредничави хора у нас. Днес само слепите не могат да видят, че вече съвсем нов дух навлиза във всички области на културата, че старото вече проявява признаци на израждане и залез. За да се насърчи идейността в училището, нужни са идейници учители и съвсем нови учебни програми. Човешката природа има дълбоки заложби, има една красива вътрешна страна, която може да се събуди само при едно природосъобразно възпитание. Но преди всичко трябва да се изучи човешкото естество и законите, по които се развива и това знание трябва да легне в основите на новото училище. И когато се приложат тези нови методи, ще се разцъфти идейният живот в училището. Тогаз училището ще вади хора на новата епоха, строители на новата култура, работници за един красив свят.
към текста >>

33. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот!
О. Марден ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА Поети и философи от вси времена са считали природата като Божие откровение и всяко същество като вест към хората от царството на вечното и безграничното. „Чудесата на природата текат безспир към мен, като послания, които Вечният изпраща на мен да ми вещаят Неговата любов. Уви, как ги тълкувам аз"? Идвало ли ти е никога на ум, че всяко цвете, всяко дърво и слънчев лъч, всеки пейзаж е една любовна вест, едно писмо от Бога, изпратено нам, неговите деца? Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот! Как тълкуваме ние тия послания на Твореца? Познанията, нужни за това, трябва да почерпим от първичния източник. Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения. Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и последователността на нейните закони. Създателят ни е сътворил така, че нашето най-голямо щастие се състои в това, да откриваме Него самия във всичките Му творения.
към текста >>

34. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр.
Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов!
към текста >>

35. НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

– Изгрев – пладне — залез... и все така... А какво разнообразие през всеки изминат ден!
Тя никога не е имала толкова радостни, толкова благодарни от скромната ù гозба, гости. Тя се радва, радват се и тя. А вечерните песни край големия огън. А брилянтните звезди, които трептят над тях и чудното им отражение в затихналите води на езерата * Изгрява слънцето заран, достига своя зенит на пладне, вечер – залязва. Така беше вчера, така е днес, така ще бъде утре. – Изгрев – пладне — залез... и все така... А какво разнообразие през всеки изминат ден! Какво разнообразие за тези, които търсят красотата, откриват я всеки миг и къпят сърцата си в нейната вечност! * Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време.
към текста >>

36. СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината.
Georg Nordmann Градинарят Когато дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блеснат като бели видения нацъфтелите дървета на твоята градина. Тогава аз ще стана твой градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици. Аз ще зърна за миг кроткото сияние на твоята усмивка и пролетта ще влезе в моята душа... Ще настъпи тиха вечер. Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен.
към текста >>

37. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене.
А тия два цикъла, заедно с наклонението на земната ос към плоскостта на еклиптиката, обуславят в края на краищата целия оня тъй разнообразен свят от явления на земния живот. Аз няма да се спирам на ония дълбоки въпроси, които възникват във връзка с тия два цикъла, а още по-малко на цикъла, обусловен от движението на земната ос, познат под името платоническа или полярна година. Ще помена само, че техният ритъм обуславя ритъма и на целия физиологичен и психичен живот на земния човек. Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния. Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене. Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март.
към текста >>

Срещат се две залезни вълни.
21 юни – деня на лятното слънцестоене, е пладне на годината. Спрете се по пладне на 21 юни, в пладнето на годината, за да поемете две полуденни вълни: час на най-голямата светлина, когато чашата на деня е догоре налята със светлина. Спрете се всред някоя нива, дето житните класове се свеждат към земята, натегнали от зърно, за да изпитате великото тайнство, всред което се ражда хляба, с който се храним. 21 септември – ден на есенното равноденствие. 6 часа вечерта. Срещат се две залезни вълни. На есен, в залеза на годината, всеки ден се завърта дневният кръг със своя изгрев, утрин, пладне, вечер и полунощ. Та имаме зори и утрини на дните в годишната вечер. Няма да се спирам на ония слаби приливи към северното полушарие от буйната пролетна вълна, която залива южното полушарие, и на които се дължат ония, сякаш поврати на пролетта през есента. От това бегло съпоставяне на двата цикъла – годишен и денонощен – се виждат съотношенията, които съществуват между тях. Това съпоставяне обаче крие дълбоки тайни, които за в бъдеще ще се проучват, когато ще бъдат отнесени към живота на човека.
към текста >>

На есен, в залеза на годината, всеки ден се завърта дневният кръг със своя изгрев, утрин, пладне, вечер и полунощ.
Спрете се по пладне на 21 юни, в пладнето на годината, за да поемете две полуденни вълни: час на най-голямата светлина, когато чашата на деня е догоре налята със светлина. Спрете се всред някоя нива, дето житните класове се свеждат към земята, натегнали от зърно, за да изпитате великото тайнство, всред което се ражда хляба, с който се храним. 21 септември – ден на есенното равноденствие. 6 часа вечерта. Срещат се две залезни вълни. На есен, в залеза на годината, всеки ден се завърта дневният кръг със своя изгрев, утрин, пладне, вечер и полунощ. Та имаме зори и утрини на дните в годишната вечер. Няма да се спирам на ония слаби приливи към северното полушарие от буйната пролетна вълна, която залива южното полушарие, и на които се дължат ония, сякаш поврати на пролетта през есента. От това бегло съпоставяне на двата цикъла – годишен и денонощен – се виждат съотношенията, които съществуват между тях. Това съпоставяне обаче крие дълбоки тайни, които за в бъдеще ще се проучват, когато ще бъдат отнесени към живота на човека. Искам обаче, още веднъж да изтъкна във връзка с тия бегли бележки, че през пролетта – утрин на годината, при изгрев слънце и въобще в утринните часове, съвпадат две приливни вълни – приливът на годината и приливът на деня.
към текста >>

38. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Залезни лъчи на една цивилизация Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби.
Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи – прилива и отлива на емоциите, настроенията, на творческото въображение и вдъхновението. Затова „коничните пръсти” ги сметат за променливи, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз банда – така се идва най-после до разгул и разпътство – разкапването на един човешки или социален организъм, така се идва до разкапването на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип – това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократа и елегантната „mondaine” – пенсионера и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа. Добре, че и художественият тип може да възлезе към оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация. (Спомнете си Мария Магдалина, спомнете си Таис!) Кои са двете здрави рожби на „квадратния” и „коничен” тип, кой е черноземът, до който първият слиза, и кой – светлият връх, до който вторият възлиза, оставям на вас да отгадаете. Г.
към текста >>

39. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение.
Посоката на лягането не е безразличен въпрос. За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми.
към текста >>

40. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова.
Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо! И за това много са признаците - тия разтърсвания на човечеството, тия родилни мъки на народите, между които на първо место стоят най-светлите, най-силно чувствуващите и най-жизнеспособните - славянските народи. Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк. Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно.
към текста >>

41. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев.
Красиво е, когато у душата има копнеж да прави крачки към светлите планински върхове! Това упражнение е зов към всички души да запъплят към тези върхове. Едно от упражненията е зов за отваряне! Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход! Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя.
към текста >>

42. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в периода на залеза.
2. Независимо от гореказаното, със самото нарушение на природните закони от някой народ, той привлича към себе си отрицателните сили на разрушението и в края на краищата той може да бъде пометен и заличен от историята. Нещо повече : Даже без да воюва, без да извършва външни насилия, избивания и пр., един народ, ако е изпълнен със страстна омраза към околните народи, с отрицателни мисли, чувства и желания, то със самото това вече той привлича съответните сили от околната природа. Все едно, че той нагласява своята антена, за да възприема от околната среда такива радиовълни, които са носители на енергии, аналогични с неговите разрушителни, отрицателни мисли, чувства, желания и пр.. И той ще бъде съсипан от тия разрушителни сили, които привлича. Историята е пълна с такива примери. Де отиде чудната египетска цивилизация? Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в периода на залеза. Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка.
към текста >>

А всеки народ, който не приема новото, влиза в свръзка с низходящите сили, и в какъвто и разцвет да се намира, постепенно ще залезне Ако един народ противодействува да стане проводник на новото изявление на човешкия дух, не само че ще се изроди, но ще мине и през големи противоречия и страдания.
Божественият свят непрекъснато излива своя живот във физическия свят и заедно с това внася нещо ново в света. Всеки ден, във всяка епоха човешкият дух разкрива нови откровения за своята, същина, за силите, които крие в себе си. И тоя народ, който приеме и изяви новото, се издига! Щастлив е оня народ, оная култура, в която новото работи! Това е вече признак, че в тоя народ работят възходящите сили. А всеки народ, който не приема новото, влиза в свръзка с низходящите сили, и в какъвто и разцвет да се намира, постепенно ще залезне Ако един народ противодействува да стане проводник на новото изявление на човешкия дух, не само че ще се изроди, но ще мине и през големи противоречия и страдания. Защото новото, което идва в дадена епоха, то е гласът на природата, гласът на Живота, гласът на Божественото, което работи в човека. Щастлив е оня народ, всред който има много нови хора! Щастлив е оня народ, който е богат на идеалисти, чиито лица са озарени от светлината, която иде от мистичния „изток". Щастлив е оня народ, всред който има лица, които могат да виждат по-рано позлатяването на планинските върхове от лъчите на изгряващото слънце, когато живущите в долината още не подозират изгрева. Тия, които повърхностно разглеждат нещата, се тревожат за такъв народ, казвайки: „Какво ще стане с нашия народ, който е пълен с мечтатели, които говорят за някакво си ново!
към текста >>

43. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип".
Излишна е борбата с тях. Никой не може да отрече значението на сексуалното, ала тайната на нещата е другаде. Над сексуалното седи разумът на природата, който ръководи нещата в дивна хармония. Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата". Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си. Далеч не.
към текста >>

44. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер.
Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата.
към текста >>

45. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ.ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вървял от изгрев слънце почти до залез слънце, но Христос не се явил на пътя му.
Той усилено се молил на Христа да приюти и него - бездомния - в дома на Отца, да го приеме да живее между светиите, които постоянно гледат славата му. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още един ден да живееш тук. Напусни постницата си, тръгни към изток и ще ме срещнеш. Тогава аз ще те въведа в дома на Отца". Пустинникът се зарадвал, напуснал постницата си и тръгнал по указаната посока. Вървял от изгрев слънце почти до залез слънце, но Христос не се явил на пътя му. По едно време насреща му се задала една бедна, окъсана жена с дете в ръце. Гледа я - едва крета по-пътя. Като се приближил към нея, тутакси разбрал, че тя е болна, изнемощяла и че се тътри по пътя с последни сили. Като го видяла, тя се поспряла да му заговори, но краката й се подкосили, и тя грохнала на земята. Той веднага се спуснал да я подкрепи и най-вече да задържи детенцето, което малко останало да падне из немощните й ръце.
към текста >>

46. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление.
Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия. Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси. Това е настъпване на груба материалистична епоха упадък в морала, изгасване на много духовни ценности, събуждане на инстинкти от по-нисш характер. Като че ли един отлив в духовния живот. Но нищо не може да ограничи човешкия дух! Той крие в себе си един прометеевски огън, свален от небето, крие в себе си неугасим стремеж към Безконечното, към Великото, към Красотата, към нетленните ценности на Духа!
към текста >>

Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси.
Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси. Това е настъпване на груба материалистична епоха упадък в морала, изгасване на много духовни ценности, събуждане на инстинкти от по-нисш характер. Като че ли един отлив в духовния живот. Но нищо не може да ограничи човешкия дух! Той крие в себе си един прометеевски огън, свален от небето, крие в себе си неугасим стремеж към Безконечното, към Великото, към Красотата, към нетленните ценности на Духа! Ето защо, когато наглед изглежда, че човешкият дух е дълбоко спящ, обвит с гъстия воал на преходното, тъкмо тогава той отново разтърсва всички ограничения от пътя си, разбива всички прегради, отхвърля всички препятствия и се проявява пак с своята младенческа, неувяхваща красота и мощ.
към текста >>

Днес виждаме известни признаци на упадък в културата, такъв упадък, какъвто се е забелязвал в всички минали култури в периода на техния залез.
Но винаги при новия прилив гребенът на вълната се издига малко по-високо, в сравнение с предишния прилив. И в това е смисълът при този вечен ритъм на живота! Не забелязваме ли същото и в природата? Нали есента листата пожълтяват и окапват, тревата засъхва, но вечната тържествуваща песен на живота продължава с нестихваща сила. И наистина, когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на живота работи: още същата есен не се ли явяват пъпките за бъдната пролет? Днес виждаме известни признаци на упадък в културата, такъв упадък, какъвто се е забелязвал в всички минали култури в периода на техния залез. Днес имаме характерното за всеки упадък понижение на всички ценности. Това може да се проследи в всички области на западноевропейската култура. упадъкът на западноевропейската култура се придружава с настъпване на една материалистична епоха. Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния свят. Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход.
към текста >>

47. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята.
Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно.
към текста >>

48. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р.
И със сила, с насилие черквата се мъчи да наложи на хората ученията за „правоверието". Но, всуе - човечеството останало векове под духовен гнет, намира малки съкровища на мъдростта. Това са светли духове, напреднали люде, които от тинята на живота извличат бисерите на великата мъдрост. И с нея те проправят нов път на възход за отеготените земни обитатели. Има една древна, стара легенда. Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р. Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор. Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете. Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота.
към текста >>

49. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан.
То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен.
към текста >>

50. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот.
Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците". Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец.
към текста >>

51. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев.
То е освобождение от старото и придобиване на новото. То е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени кармични връзки, разкъсване на всичко старо. То събужда в човека тия енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата. Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта". Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души. 8. Пляскане. Това е тържеството на свободата.
към текста >>

Като залезе слънцето, нали човек оценява, какво благо е то?
При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Туй е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга. Изток означава Правдата, юг - Добродетелта, север - Истината, запад - животът на земята. Запад показва, какво благо са Истината. Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето, нали човек оценява, какво благо е то? 18. Красота. Ръцете една след друга наклонено напред, нагоре. Същевременно последователно люлеене на тялото върху единия и другия крак. Тия движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а туй упражнение ги обработва.
към текста >>

52. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За забелязване е, обаче, у птиците, които в здравословно отношение твърде много превъзхождат човека, следния факт: птиците след залез-слънце се готвят вече за сън.
Не е количеството сън, което обновява духовното и физическо тяло, а неговото качество. Хигиенистите препоръчват 8 часа сън за малките и старите, а 7 часа за средната възраст. Това не е още норма. Историята ни посочва изключително творчески натури, които са спали и по 4 часа, дори и по-малко, без да са чувствували липсата от сън. Заключението е, че това е чисто индивидуален въпрос. За забелязване е, обаче, у птиците, които в здравословно отношение твърде много превъзхождат човека, следния факт: птиците след залез-слънце се готвят вече за сън. Със залеза на дневното светило, техният интерес към движение и действие и въобще към живот престава, те инстинктивно чувствуват, че денът е завършен. Вие ще чуете, обаче, веселия глъч на пернатото царство в най-ранните часове на утрото. Но то се пробужда далеч преди първия лъч на слънцето. Подражавайте в съня си на птиците, и вие ще откриете магията на съня. Окултната наука доказва, че истинският сън на човека е до 1-2 часа след полунощ.
към текста >>

Със залеза на дневното светило, техният интерес към движение и действие и въобще към живот престава, те инстинктивно чувствуват, че денът е завършен.
Хигиенистите препоръчват 8 часа сън за малките и старите, а 7 часа за средната възраст. Това не е още норма. Историята ни посочва изключително творчески натури, които са спали и по 4 часа, дори и по-малко, без да са чувствували липсата от сън. Заключението е, че това е чисто индивидуален въпрос. За забелязване е, обаче, у птиците, които в здравословно отношение твърде много превъзхождат човека, следния факт: птиците след залез-слънце се готвят вече за сън. Със залеза на дневното светило, техният интерес към движение и действие и въобще към живот престава, те инстинктивно чувствуват, че денът е завършен. Вие ще чуете, обаче, веселия глъч на пернатото царство в най-ранните часове на утрото. Но то се пробужда далеч преди първия лъч на слънцето. Подражавайте в съня си на птиците, и вие ще откриете магията на съня. Окултната наука доказва, че истинският сън на човека е до 1-2 часа след полунощ. От там насетне сънят е лек, нервен и не така благодатен.
към текста >>

След залез-слънце въздухът е богат с жизнена сила, акумулирана през деня.
Окултната наука доказва, че истинският сън на човека е до 1-2 часа след полунощ. От там насетне сънят е лек, нервен и не така благодатен. Това потвърждават и хигиенистите. Според окултната наука съществува един специален род жизнена енергия в нощта, която е абсолютно необходима за човека. Ней той дължи своето обновяване през нощта. След залез-слънце въздухът е богат с жизнена сила, акумулирана през деня. По навик хората са се научили да лягат твърде късно и да стават твърде късно. По този начин те изпускат най-добрия дял от богатата трапеза, която природата им сервира всяка нощ и обират само трохите. Онзи, който рано ляга, отива пръв на пиршеството и може да яде до насита от най-хубавото, което е сложено. Първите часове от 8-9 до 12 часа са сметаната, от 1 до 4 часа са млякото, а от там насетне остава суроватката. Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка.
към текста >>

53. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

да се сади, преди тя да изгрее и след като залезе.
Да предположим, че ще се садят репи. Що трябва да се съблюдава в случая? Първо, трябва да се подбере ден, в който луната минава през някой от изброените по-горе плодовити знакове. Второто нещо, което в случая трябва да се вземе под внимание, ако искаме репите добре да се развият и растат, то е луната да се пълни. Третото нещо, което трябва да се спази, то е луната да бъде под хоризонта, т.е. да се сади, преди тя да изгрее и след като залезе. Ясно е, следователно, че при саденето не само на ряпа, но и на какви да било други зеленчуци, важи правилото: луната да е в плодовит знак, да се пълни и да е под хоризонта. Това, обаче, е най-общото правило за саденето. Има и други подробности, които трябва да се спазят. Когато се избира най-благоприятния момент за дадена земеделска работа. Напр. едно необходимо условие при сеитба и садене е зодиакалният знак, който изгрява на хоризонта, да бъде също измежду плодовитите знаци.
към текста >>

54. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В него човек може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез.
ДНЕС Д-р Ел. Раф. Коен Днес, това е един миг от безкрайното астрономично време. В този миг „днес" се създават или разрушават светове по небесното пространство, раждат се и изчезват култури по нашата малка земя. В този кратък откъс време се включват всичките радости, всичките страдания и скърби на земния жител - човека. Колко многозначително е това днес! В него човек може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез. В проекцията на това днес, човек може да види величието на отделни личности и народи. Огненият път на техния възход, облят изобилно от кръвта на други. Може да види също и безславния им залез, за да дойдат други на тяхно място, които също така да отминат безславно в света на забвението. Може да види усилия, човешка пот и жертви потънали в кръв, с която е оросена земята-майка през всичките векове, със скъпата цена, на която са купувани постиженията на нещастния човек, разумният гражданин на земята. „Днес", това е кръстопът, в който се срещат винаги две епохи - една минала и една идваща.
към текста >>

Може да види също и безславния им залез, за да дойдат други на тяхно място, които също така да отминат безславно в света на забвението.
В този кратък откъс време се включват всичките радости, всичките страдания и скърби на земния жител - човека. Колко многозначително е това днес! В него човек може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез. В проекцията на това днес, човек може да види величието на отделни личности и народи. Огненият път на техния възход, облят изобилно от кръвта на други. Може да види също и безславния им залез, за да дойдат други на тяхно място, които също така да отминат безславно в света на забвението. Може да види усилия, човешка пот и жертви потънали в кръв, с която е оросена земята-майка през всичките векове, със скъпата цена, на която са купувани постиженията на нещастния човек, разумният гражданин на земята. „Днес", това е кръстопът, в който се срещат винаги две епохи - една минала и една идваща. В него ще видим най-добре проектирани недъзите на миналото и копнежите, идеалите на бъдещето. Като кръстопътен пункт, като миг между други две „днес", ние виждаме, че винаги „днес" е епоха на преоценка на ценностите. „Днес" е винаги онова време, когато се отнасяме критически и към вчерашния ден с всичките му постижения и към деня утре с всичките му надежди.
към текста >>

55. ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И ако всред един народ не намират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез.
И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и но-вите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда. Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ не намират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изворът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо.
към текста >>

56. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако младежта изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза.
И за целта се създават всевъзможни организации навсякъде в света. С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот. Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото! И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат. Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако младежта изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза. В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас" се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха. От думите на автора се вижда, че той е искрен, но той вижда повече едната страна на днешната действителност, понеже в нея съществуват две тенденции, два процеса, които вървят в диаметрално противоположни посоки. Това е, както някой път имаме две морски течения едно над друго, от които долното е по-студено или по-гъсто и те вървят в противоположни направления. Сега в обществото ясно могат да се видят тия два процеса. Единият от тях, който си отива, е още в силата си и може да се мисли, че той ще има надмощие.
към текста >>

57. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ето една ценна книга, която разглежда законите за изгрева и залеза на културите, за тяхната непрекъсната смяна на историческата сцена.
Между другото това се вижда и от изследванията на Наулти. * * * „Нови насоки на културата. Мисията на славянството", от Георги Драганов, Ямбол, 1940 год., стр. 26. Цена 5 лева. Доставя се от Георги Драганов, адвокат, Ямбол. Ето една ценна книга, която разглежда законите за изгрева и залеза на културите, за тяхната непрекъсната смяна на историческата сцена. Авторът разглежда конкретно признаците за залеза на европейската култура, излага белезите, които говорят за възхода на славянството и зачеква неговата мисия във великия ход на общочовешката култура. Книгата е много интересна, пълна е с важни данни и е писана увлекателно. Препоръчваме я на читателите си. „Светлина в живота", (Втора майка). Роман от Невена Неделчева, стр. 336.
към текста >>

Авторът разглежда конкретно признаците за залеза на европейската култура, излага белезите, които говорят за възхода на славянството и зачеква неговата мисия във великия ход на общочовешката култура.
* * * „Нови насоки на културата. Мисията на славянството", от Георги Драганов, Ямбол, 1940 год., стр. 26. Цена 5 лева. Доставя се от Георги Драганов, адвокат, Ямбол. Ето една ценна книга, която разглежда законите за изгрева и залеза на културите, за тяхната непрекъсната смяна на историческата сцена. Авторът разглежда конкретно признаците за залеза на европейската култура, излага белезите, които говорят за възхода на славянството и зачеква неговата мисия във великия ход на общочовешката култура. Книгата е много интересна, пълна е с важни данни и е писана увлекателно. Препоръчваме я на читателите си. „Светлина в живота", (Втора майка). Роман от Невена Неделчева, стр. 336. София, 1940.
към текста >>

58. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Постепенният залез на желязната епоха не може ли да се вземе и като символ за край на една културна епоха и начало на една друга?
Само така светът ще се разтвори целият пред него". Желязната епоха си отива Знае се, че най-търсеният и употребяван метал в техниката беше желязото. Но напоследък алуминият и магнезият почнаха да го заместват все повече, понеже имат някои предимства, между които е и лекотата им. А добиването на алуминия е много лесно, понеже той е един от много разпространените елементи в природата. Производството на алуминия ще се увеличи още повече, понеже съветските учени са намерили начин за добиване на алуминий много евтино от лесно достъпни материали. Постепенният залез на желязната епоха не може ли да се вземе и като символ за край на една културна епоха и начало на една друга? * * * Почерк и личност, от Д. М. Зуев-Инсаров, графолог – експерт. Преведе Г. Радев. Севлиево, книгоиздателство „Братство", 1940 г. Стр. 144.
към текста >>

59. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Залезът е едно осъществяване на нещата.
Изворът ще ви каже: „Добре дошъл, братко. Вземи си". Въздухът, като мине покрай вас, ще ви погали и ще ви каже: „Добре дошъл". Кое е характерното за днешната епоха? Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура.
към текста >>

Когато една работа се свърши, това е вече залез.
Вземи си". Въздухът, като мине покрай вас, ще ви погали и ще ви каже: „Добре дошъл". Кое е характерното за днешната епоха? Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света.
към текста >>

Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев.
Въздухът, като мине покрай вас, ще ви погали и ще ви каже: „Добре дошъл". Кое е характерното за днешната епоха? Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден.
към текста >>

Така че всъщност няма залез.
Кое е характерното за днешната епоха? Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден. Като разберете страданията, вие ставате радостни.
към текста >>

Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот.
Трябва да разбирате, кои са залязващите и изгряващите сили на една епоха. Залезът е едно осъществяване на нещата. Когато една работа се свърши, това е вече залез. Но залезът има в себе си подготовка за нов изгрев. Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден. Като разберете страданията, вие ставате радостни. Небето ви се отваря.
към текста >>

60. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез.
— Старостта бавно пристъпя и како замиращи акорди, един след друг се редуват спомени на миналите дни... Така една след друга заглъхват тайнствените струни на живота и пред угасващия взор на човека се възправя вечното: „защо"? Някога чух глас да казва: „Не късай струните на младостта, не късай ни една от струните на живота! Така, когато косата ти стане бяла, ти няма да бъдеш стар, а — мъдър". Старият свири на една струна глухата песен на спомените, а мъдрецът свири на три струни. Мъдрият владее алхимията на живота. Неговата песен е ту прекрасен изгрев на слънцето, ту зенит на живота, ту тих и спокоен залез. Мъдрецът е мъдрец, защото е отговорил на вечния въпрос „защо" ? „Защо" за Него не съществува, защото той е светлина. В тая светлина пред взора на душата се разкрива светът на вечната младост, на вечната красота, откъдето идат тия, които са закърмени с лъха на вечността. И онова, което чух някога за трите струни на човека, разбрах, че бяха думи на Знаещ. Но щом скъса струната на младостта, човек забравя, кой е и откъде иде, загубва смисъла на живота и навсякъде в лабиринта на земята пред него се явява пак многократният въпрос „защо?
към текста >>

61. МОЯТ ПЪТ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

При залез работниците ще прибират своите мотики и смирено ще чакат да ги наградиш за труда на изминалия ден.
Дойдох да намеря опънатите- в тебе златни нишки и да събудя по тях с трепетна ръка една забравена мелодия. Исках да направя дните ти бляскави брилянти, нощите — сини приказки. Дойдох да те намеря между многото, да ти донеса един далечен поздрав и да си отида пак. 4. Градинарят Щом дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блестят като бели видения цъфналите вишни на твоята градина, Тогава Аз ще бъда градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш лехите или веселите ята на идещите птици, Може би, ще зърна скритом твоята усмивка и пролетта ще потропа и на моето сърце. При залез работниците ще прибират своите мотики и смирено ще чакат да ги наградиш за труда на изминалия ден. Мене няма да ме има в редицата. Откраднал чистия чар на твоята усмивка, Аз ще съм далеко, получил вече своята заплата. 5. Една пролет Беше пролет тогава — ранна, топла пролет с синьо небе и нежно разлистили клони. Един водоскок пееше наблизо с своите сребърни струни и птичите ята пристигаха към още влажните гори. Планината беше снежна и от нея лъхаше хлад.
към текста >>

62. АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние знаем знака, смисъла и стремежите в цяла една епоха, защото, ако хората и епохите са залезли зад хоризонтите на времето, изкуството не е залязло, както никога не залязва живата душа на света.
Художникът я вижда, претворява я и ни и поднася като лично видение, като интимна изживелица, в която ние навлизаме с цялата си душа. Освен тая красота, осъществена с формата, багрите и пространството, което ги обвива, художникът ни дава една идея — той ни води и говори с картината си за нея така, както един познавач на някоя местност ни води през непроходимите гори и планини на многообразната природа. Една от най характерните и забележителни особености на изобразителното изкуство е, че то е най щастливо по отношение дълговечността на своя живот. Днес ние знаем, как са мислили и как са гледали на човека и природата художниците, съвременници на фараоните, или по-после в прекрасния цъфтеж на елинското изкуство и във всички, всички времена, от които са останали камъни и краски. По тия камъни, скрити в пазвите на земята и извадени отново, още трепти живият пулс на едно чувство, на едно човешко сърце, което отдавна е станало на прах. Ние знаем знака, смисъла и стремежите в цяла една епоха, защото, ако хората и епохите са залезли зад хоризонтите на времето, изкуството не е залязло, както никога не залязва живата душа на света. То още ни говори и ще говори и на идващите след нас. Ако хората знаеха, какъв неразрушим мост във вековете и каква жива спойка между хората е изкуството, каква гордост е то за човека, те не биха правили нищо друго освен да го поощряват с всички сили, с всичката настойчивост и енергия, похабявана често в съвсем други и безплодни пътища. И ако някога чуете да се каже, че нима нужда от изкуство, знайте, че там е блато на разтление, където не достигат освежаващите и обновителните струи от слизащите потоци на духа. Пластичните изкуства и творби са смразени ясновидения на една творческа душа. В тях художникът спира вървежа на собствения си живот, подарява своето време и изоставя себе си, за да потъне в родилните мъки на изобразяването, за да ни поднесе частица от вечното.
към текста >>

63. КРАСОТА - Д-Р С.Д. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те приличат на изгрева и залеза на слънцето; редуват се като тях и отдавна аз научих, че там, където свършва нощта, започва денят, отдавна аз научих, че когато отмине скръбта, радостта чука вече на прага.
Б. К. Б. СПЪТНИЦИ – ДРУГАРИ Зная, що е радост, зная, що е скръб. По моя път те не веднъж са били мои спътници – другари. Те приличат на изгрева и залеза на слънцето; редуват се като тях и отдавна аз научих, че там, където свършва нощта, започва денят, отдавна аз научих, че когато отмине скръбта, радостта чука вече на прага. Трепетно аз броя миговете, когато пред моите порти застават моите спътници – другари. Веднъж пред моя праг се спря радостта. Очаквана и желана гостенка бе тя. Разтворих широко портите на моя дом и сияеща от щастие я поканих. Устроих й пир.
към текста >>

64. ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Д. Звездински ЗЕХРИЙ ОТ ЮДЕЯ Слънцето беше на залез.
Д. Звездински ЗЕХРИЙ ОТ ЮДЕЯ Слънцето беше на залез. То плаваше по небосвода като нажежен диск и приближаваше да заседне зад хоризонта на безбрежната равнина. Огнените му лъчи стигаха до земята. Те се допираха до всяка тревица, всеки цвят, шепнеха им приказка. Тревите, цветята и всичко живо слушаха тая приказка, като дихание в тихия вечерен покой. Стройните кипариси се позлатяваха от последните лъчи на залеза.
към текста >>

Стройните кипариси се позлатяваха от последните лъчи на залеза.
Д. Звездински ЗЕХРИЙ ОТ ЮДЕЯ Слънцето беше на залез. То плаваше по небосвода като нажежен диск и приближаваше да заседне зад хоризонта на безбрежната равнина. Огнените му лъчи стигаха до земята. Те се допираха до всяка тревица, всеки цвят, шепнеха им приказка. Тревите, цветята и всичко живо слушаха тая приказка, като дихание в тихия вечерен покой. Стройните кипариси се позлатяваха от последните лъчи на залеза. Буйните и меки треви се люлееха от полъхването на вечерния вятър. Една топла и нежна вълна проникваше навред родината на южното слънце, за да я приспи в сладък сън. Нощта настъпваше безмълвно и навред цареше мълчание и покой... Дочуваха се само стъпките на морен пътник. Зехрий беше името му. Като сянка се мяркаше Зехрий в дрезгавината на нощта.
към текста >>

65. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ето защо, заедно със залеза на материалистичното разбиране на природата и с изгрева на духовния мироглед ще се тури началото на една нова велика култура, култура, която ще даде условия за разкриване по-дълбоките сили, лежащи в човешкия дух.
Това разбиране води към спиритуализъм, към духовен мироглед. Ето как чрез биологията можем да дойдем до една дълбока философия, до нов мироглед. А мирогледът е основа на всяка култура. В началото на всяка култура има един мироглед, една нова идея за живота, за природата. Всяка нова култура изхожда от един нов духовен подтик, от ново духовно светоразбиране, от нов идеал. Ето защо, заедно със залеза на материалистичното разбиране на природата и с изгрева на духовния мироглед ще се тури началото на една нова велика култура, култура, която ще даде условия за разкриване по-дълбоките сили, лежащи в човешкия дух.
към текста >>

66. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Залезе ли слънцето, всичко се прибира.
Когато Господ дойде на земята, ще може ли да Го хване някой? Той е слънцето на живота, което изгрява. Кое растение се противи на слънцето? Когато слънцето изгрява, всичко живо покълва, израства, цъфти и плод дава. Всичко скрито в земята излиза навън. Залезе ли слънцето, всичко се прибира. Бъдете готови! Слънцето на живота изгрява.всеки трябва да го използва. Нова епоха иде в света! Новото учение ще тури ред и порядък в света. Първото нещо: Прощавайте на всички за погрешките, които правят.
към текста >>

67. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез.
И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда. Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ ненамират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изборът на творчеството. Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо.
към текста >>

68. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме загубили нещо, т. е.
Изгревът му от изток — движението — всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е разбира се по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин, а вечер по друг. Това зависи от нашия организъм. След обед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме загубили нещо, т. е. дали сме нещо без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват- по права линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система.
към текста >>

Ето защо хората тъй много обичат именно „вечерните разходки", ето защо те чакат да залезе слънцето, та тогава на тълпи да изпълнят улици, булеварди и градини.
И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака! Ето защо нейните увеселения и забавления се извършват предимно вечер и нощем! Ето защо хората тъй много обичат именно „вечерните разходки", ето защо те чакат да залезе слънцето, та тогава на тълпи да изпълнят улици, булеварди и градини. Това съвсем не е случайно съвпадение, както на някои може да се стори. — Общия преобладаваш характер на човешките настроения, чувства и мисли, с една дума, духовното състояние на човеко, определя и времето в денонощието, в което човек се чувства най-активен. А днес за днес центърът на тежестта на човешкия живот се е преместил до голяма степен към вечерта, т. е. хората стават най-активни тъкмо тогава, когато стават такива и бухалите, прилепите, крадците и разбойниците. И всичко това е тъй фалшиво и изкуствено, както е изкуствена и електрическата светлина, с която те осветяват своите балове и увеселения.
към текста >>

69. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий не сте установили целта си и затова настоящето ви се струва като планина след залеза на слънцето — светлината е угаснала и планинските сенки са обгърнали долината.
Както на глинените съдове може да се дадат красиви или грозни форми, така също и живота може да се направи красив или изопачен, в зависимост от целта, която човек си е поставил. Аз бих желал да ви помогна да постигнете целта, към която се стремите — крайната цел на всички хора, каквито и да бъдат техните преживявания, мисли и чувства. Тогава вие ще намерите пътя всред мрака на живота също тъй, както в тъмна нощ човек намира по звездите своя път. Достатъчно е само да бъде установена тази цел, — която е щастие и, следователно, свобода, — и живота изведнъж се опростява. Няма вече обърканост и времето, с всичките му сложности, изчезва. Вий не сте установили целта си и затова настоящето ви се струва като планина след залеза на слънцето — светлината е угаснала и планинските сенки са обгърнали долината. Времето сковава живота, а от момента на достигането свободата, ти си прекрачил границата на времето. Тогава сам ръководиш себе си, без да се опираш на никакъв авторитет. Тогава страхът изчезва, няма вече конфликт между доброто и злото. Освобождавайки живота, ти добиваш щастието, единствената цел, единствената абсолютна Истина. Кришнамурти. ВЕСТИ Бялото Братство в странство.
към текста >>

70. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Максимума на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимума — при залез.
Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни. Преди всичко енергията на слънцето така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм и в деня има прилива и отлива на слънчевата енергия: от 12 часа полунощ до обед трае прилива, а от пладне до 12 часа среднощ — отлива. Максимума на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимума — при залез. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес. Особено през пролетта, защото и големият ден — Година си има своя изгрев, своята пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на Годината — това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден -Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот.
към текста >>

Особено през пролетта, защото и големият ден — Година си има своя изгрев, своята пладне, своя залез и своята полунощ.
Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм и в деня има прилива и отлива на слънчевата енергия: от 12 часа полунощ до обед трае прилива, а от пладне до 12 часа среднощ — отлива. Максимума на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимума — при залез. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес. Особено през пролетта, защото и големият ден — Година си има своя изгрев, своята пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на Годината — това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден -Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва до следното встъпване на слънцето в Овена.
към текста >>

Защото иначе се пречупва светлината в зори, иначе при изгрев и до пладне, иначе след обед и при залез.
Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят. Безплодни са думите, неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере, колко малко знаем ние за слънцето — толкова малко, че да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване ... Един важен въпрос, за който само ще помена без да го развивам е, че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Изобщо този въпрос е от особена важност и той ще стане в бъдещата наука специален обект на проучване и приложение. Защото иначе се пречупва светлината в зори, иначе при изгрев и до пладне, иначе след обед и при залез. Преди изгрев, тънките трепети на зората носят енергия, тоято влияе най вече на мозъка и главната нервна система. Ето защо за всички ония, които страдат от нервни болести като неврастения и др. ранните часове при пукване на зората са най-благоприятни за лекуване. При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна система. Тя упражнява психическо влияние върху нашите чувства.
към текста >>

71. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, когато голяма част от хората виждат залеза на една култура, която е могла да покрие своя път с милиони гробове, да напои почвата с кръвта на милиони жертви, хиляди хора в същото време търсят път и начин да намерят живителния елемент, който ще донесе обновата на човечеството.
Какво могат да направят те! Кои са те? Това не са хора, които заемат високи обществени места. Това не са хора, които стоят начело на тълпи и партии, това не са хора с громки имена и големи титли. Това са хора, които, пръснати по всичките страни на земното кълбо, си подават ръка през океани и морета, без оглед на нация и положение, за да сключат един такъв съюз, за да достигнато едно такова обединение, каквото светът досега не е виждал! Тогава, когато голяма част от хората виждат залеза на една култура, която е могла да покрие своя път с милиони гробове, да напои почвата с кръвта на милиони жертви, хиляди хора в същото време търсят път и начин да намерят живителния елемент, който ще донесе обновата на човечеството. Идеята за благоденствието на всички не е била никога чужда на ония, които дълбоко са съзнавали мисията на своя живот и достойно са изпълнявали своето предназначение. Когато световната борба е избухвала, винаги са се явявали велики сърца и умове, които разнасяли между хората светлата идея за братство между хората и народите. И ако историята на човечеството в своите страници трябва да отбелязва велики подвизи, това са именно подвизите на ония, които със своята мирна дейност са внесли революция в човешкия живот. Те са тук, те са будни и следят всяка наша стъпка. Tе наблюдават всеки жест, всеки поглед; те чакат, както опитния земледелец чака богатата жътва.
към текста >>

72. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Залезът на Запада 40 лв.
Природно лекуване 100 лв. Консервиране на овощ. и зеленчуци 45 лв. Автобиография на Ганди 60 лв. На Запад нищо ново 60 лв. Залезът на Запада 40 лв. Юлий 1914 год. 50 лв. Аз убих! 20 лв. Човек и Бог 10 лв.
към текста >>

73. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тая трапеза е отрупана с всички радости и блага, отредени и нужни за през целия ден — тоя кратък период от живот, протичащ от между изгрев и залез слънце.
И вие ще бъдете здрави, богати, щастливи. Защото няма друга сила в света, освен самите вас, която може да ви отнеме уречения дял от живота. Бъдете разумни, и не се лишавайте от него. Ставай рано! Всяко утро при изгрев слънце майката природа слага богата трапеза и кани на пир своите мили чада. Тая трапеза е отрупана с всички радости и блага, отредени и нужни за през целия ден — тоя кратък период от живот, протичащ от между изгрев и залез слънце. Всяко живо същество, от най-малкото до най-великото, всяко чадо но природата се явява на време и получава от общата трапеза своя необходим дял от радости и блага. Само ти, човеко, едничък ти всякога закъсняваш и губиш своя дял. Ти идваш когато слънцето се е дигнало високо, когато първата най-весела и красива част на деня е минала, когато пирът е към своя край и трапезата е почти раздигната, когато се намират само жалки останки, само трохи от всички радости и блага. Ти получаваш тия останки, тия трохи и с тях минаваш деня. Ето защо, ти, който си най-съвършенното творение но Бога, (но най-непокорно, непослушно дете на майката природа) ти си най недоволен и нещастен в живота.
към текста >>

При залез слънце земята е най-положителна и затова дава най-много.
Като проникнат в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи, и остава само това, което не може да ползува. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от земята в космичното пространство, и от там по известни пътища се връщат пак на слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното слънце за по нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. От полунощ до обед земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обед до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ земята почва да изпуща в космичното пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от слънцето положителна. При залез слънце земята е най-положителна и затова дава най-много. След обед земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно, и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев земята е най-отрицателна, т. е приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева.
към текста >>

Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най силният-отлив е при залез.
Тогава живият организъм поглъща най-много и най мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най-активни; тогава слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най силният-отлив е при залез. При това, според закона на движението, онази част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
към текста >>

Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обед, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обед, а за трети е залез.
през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един два часа след обед, когато топлината им е най- голяма. Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главния лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обед, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обед, а за трети е залез. Тогава защо тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята (в същност дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема.
към текста >>

Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него.
Зимно време е обратно. (следва) Из книгата „В царството на живата природа“. ---------------------------- *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а праната — към органическото състояние на материята, към живота. И. И. Ф. Слънчев празник Вълни се носят във въздуха от нежна песен, И, тихо—кротки, къпят дух в тъги унесен.
към текста >>

74. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отново смих, песни и работа до залез слънце.
Смях, веселие. — Какъв сюрприз! Ягоди, пълна кошница! Обядваме. Лягаме да спим. Измъквам се тихичко и грабвам сърпа. Отново смих, песни и работа до залез слънце. Ето ни в общежитието светнало като ден от електричеството. Бели сгради малки и големи приветно се смеят и канят за почивка. Вечерята е готова в обедната или на двора. Уморени те отиват да спят. Починалите свирят на пиано, цигулка, китара, някъде пеят хорово, някъде разговарят.
към текста >>

75. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето.
Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла мисъл, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и благородна постъпка, която да произведе радост. Тогаз няма да бъдете тъжни и да боледувате. Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно. Никога не яжте лоша храна; за предпочитане е само хляб пред лошата храна. По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си. Съществува един ред на обща хармония, от който можем да черпим здраве. Има нещо в природата, което носи здраве в себе си.
към текста >>

Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно.
И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла мисъл, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и благородна постъпка, която да произведе радост. Тогаз няма да бъдете тъжни и да боледувате. Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно. Никога не яжте лоша храна; за предпочитане е само хляб пред лошата храна. По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си. Съществува един ред на обща хармония, от който можем да черпим здраве. Има нещо в природата, което носи здраве в себе си. Мощното в света, това е радостта.
към текста >>

Яж само когато си гладен и то на подходящото време, например, закуска половин час след идването на деня, обед — в 12 часа, вечеря половин час преди залеза на слънцето. 2.
Окултизмът не е „сбирщина от метафизични спекулации“, нито „кухи фантасмагории на болни мозъци“ — колкото и да се профанира с него от суеверни хора. Той е стройна, цялостна научна система, която има за задача да проучи дълбокото духовно естество на природата и на човека, да провери и почувствува тяхнита целесъобразност и разумност, да проумее замисъла през принципа и чрез това да влее истинска, точно научна светлина върху целокупното съществувание на тая движуща се, любяща, страдаща, надяваща се торба пръст, наречена човек. Признаваме: едно от най-трудни неща за човека е да почувствува реалността на действащият в него самия духовен принцип и неговото надмощие над сбирщината от атоми, които без неговата намеса би представлявало човешкото тяло. Човешкият дух владее над човешкото тяло и от неговата воля зависи здравето на същото. Д-р Стефан Практически съвети за здравето (Из беседите) За храненето 1. Яж само когато си гладен и то на подходящото време, например, закуска половин час след идването на деня, обед — в 12 часа, вечеря половин час преди залеза на слънцето. 2. Отбягвай нощното ядене, защото само хищниците правят това, а ти си човек. 3. Яж само тази храна, която ти е приятна, като предпочиташ качеството пред количеството. 4. При избор на меню, предпочитай плодовете, и то в естествения им вид. 5. Месото всякога отбягвай, защото то едно дава, а 10 взема, понеже е органическа отрова. 9. Солено, люто, и кисело отбягвай, освен когато ги приемаш като лекарство или да стимулираш известни деятелности.
към текста >>

76. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-полезното време за хранене е сутрин половин час след изгрева на слънцето, на обед и вечер половин час преди залеза на слънцето.
Това го потвърждават и всички най-нови открития в областта на естествените науки. Растителната храна дава здраво, добре устроено и подвижно тяло. което е устойчиво против всички заразителни болести. Мозъкът на хора, които се хранят само с растителна храна, бива бързо възприемчив, много работоспособен и продуктивен. Тези хоро имат красиви чувства и благороден характер. Най-полезното време за хранене е сутрин половин час след изгрева на слънцето, на обед и вечер половин час преди залеза на слънцето. Който се храни късно вечерта и особено сутрин преди изгрева на слънцето, той скоро ще повреди стомаха си и ще наруши правилното му храносмилане. Човек трябва да сяда да се храни, само когато хубаво огладнее и да се пази никога да не яде до пълна насита или да преяжда, а винаги да остава малко гладен. Когато човек сяда да се храни, необходимо е да има хубаво, весело разположение и любов към храната която ще яде. Ако човек чувства отвращение към една храна, по добре е до остане гладен, но да не я яде. Умният човек, когато е гневен, раздразнен, недоволен и зле разположен, по-хубаво е да седи гладен, до като се успокои, защото ако се храни при лошо психическо разположение, то това му състояние още повече ще се влоши и продължи.
към текста >>

77. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

поне днес за днес, са в залез, а фашизмът е в своя възход.
Дядо Благо Преглед Световна опасност. Фашизмът, ако с това име може да се нарече едноличната диктатура отправена в грубо-националистично направление. е вече една световна опасност. Родил се като една реакция на комунизма, взел една част от неговите лозунги, той не е по-малко брутален и насилнически в налагане на своето, и е днес много по-опасен от първия. Защото комунизмът, заедно със социализмът. поне днес за днес, са в залез, а фашизмът е в своя възход. Фашизмът не само че овладя напълно и здраво два големи европейски народа, но има вече силни поддръжници във всяка част на Европа, а даже прескача и нейните граници. Вълната на националистическите движения в отделните народи, в противовес на многобройните пактове, преговори и .договори между народите. се все повече и повече засилва и това не вещае нищо добро. Средствата на национализма се знаят добре — това са войните, насилията, кръвопролитията. Резултатите му са също така добре известни: днес целия свят страда от тях.
към текста >>

78. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко възбуден се чувства човек при изгрев или залез слънце — когато го залива червената светлина, и колко тишина н спокойствие нахлува в душата му в ясна лунна нощ.
В болниците за нервни били устроени и специални солариуми с различни цветове. Всички меланхолични, хипохондрици и др. подобни били поставени в червените зали. и всички лудуващи и възбудени — в сините. Дори и облеклото, чадърът и домашната обстановка оказват подобно влияние. Колко възбуден се чувства човек при изгрев или залез слънце — когато го залива червената светлина, и колко тишина н спокойствие нахлува в душата му в ясна лунна нощ. Синьо тихо море — колко спокойствие създава във възбудената нервна система на човека. Нека използваме широко и тия чудни лекарства Из в. „Добро здрав“ Себевладеенето Себевладеенето е изкуство, чрез което човек може да се извиси до най-красивите върхове на живота. Чрез себевладеене човек може да пести своите сили, ако ги има и да ги увеличава, да ги спечели, ако ги няма; може да запази своето здраве, ако го има и да го възобнови, око го е изгубил; може да достигне всички радости и блага и да ги увеличава все повече и повече. Всичко може чрез себевладеене.
към текста >>

79. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез.
Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни отношения. Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея.
към текста >>

80. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лековитостта на утринната светлина Каква е разликата между влиянието, което оказва слънцето при изгрев и при залез върху нашия организъм, макар това влияние често пъти да остава незабелязано за нашите груби наблюдателни органи?
Да няма наши братя, които да са без хляб, без покрив, без дреха. Защото само тогава ще има хармония, мир, доволство и напредък. Само тогава, когато бъдат задоволени всички, ще има и правилно разпределение на функциите, защото никой не ще отбягва от своето естествено предназначение, знаейки че ще бъде задоволен с всичко, което му е необходимо. Само тогава ще има едноцелност — истинско обединение — защото всички ще работим за общото благо, което е и наше благо. Без това, всички реформи, от когото и да бъдат провъзгласявани и прокарвани те, ще бъдат само кухи форми и празен шум. Лековитостта на утринната светлина Каква е разликата между влиянието, което оказва слънцето при изгрев и при залез върху нашия организъм, макар това влияние често пъти да остава незабелязано за нашите груби наблюдателни органи? Действително, художниците и поетите правят разлика между вида, цветовете и чувствата, които събуждат изгревът й залезът на слънцето, но всичко това е тъй научно необосновано, и непочиващо на явно видими или обясними основания, че за мнозинството това не са нищо друго, освен художнически -фантазии. В същност, на всеки малко запознат с астрономията това е известно. Различните точки по земната повърхност се движат към слънцето с различна скорост, която се намалява колкото повече се отива на север и на юг от екватора. Така напр. жителите на един град, който се намира на екватора, посрещат заран слънцето, движейки се към него заедно с тая точка на земята със скорост приблизително около 500 м.
към текста >>

Действително, художниците и поетите правят разлика между вида, цветовете и чувствата, които събуждат изгревът й залезът на слънцето, но всичко това е тъй научно необосновано, и непочиващо на явно видими или обясними основания, че за мнозинството това не са нищо друго, освен художнически -фантазии.
Защото само тогава ще има хармония, мир, доволство и напредък. Само тогава, когато бъдат задоволени всички, ще има и правилно разпределение на функциите, защото никой не ще отбягва от своето естествено предназначение, знаейки че ще бъде задоволен с всичко, което му е необходимо. Само тогава ще има едноцелност — истинско обединение — защото всички ще работим за общото благо, което е и наше благо. Без това, всички реформи, от когото и да бъдат провъзгласявани и прокарвани те, ще бъдат само кухи форми и празен шум. Лековитостта на утринната светлина Каква е разликата между влиянието, което оказва слънцето при изгрев и при залез върху нашия организъм, макар това влияние често пъти да остава незабелязано за нашите груби наблюдателни органи? Действително, художниците и поетите правят разлика между вида, цветовете и чувствата, които събуждат изгревът й залезът на слънцето, но всичко това е тъй научно необосновано, и непочиващо на явно видими или обясними основания, че за мнозинството това не са нищо друго, освен художнически -фантазии. В същност, на всеки малко запознат с астрономията това е известно. Различните точки по земната повърхност се движат към слънцето с различна скорост, която се намалява колкото повече се отива на север и на юг от екватора. Така напр. жителите на един град, който се намира на екватора, посрещат заран слънцето, движейки се към него заедно с тая точка на земята със скорост приблизително около 500 м. в сек., жителите на Париж — със скорост около 300 м.
към текста >>

Вечер при залез слънце — обратното, жителите на екватора се отдалечават от слънцето със скорост до 500 м.
Различните точки по земната повърхност се движат към слънцето с различна скорост, която се намалява колкото повече се отива на север и на юг от екватора. Така напр. жителите на един град, който се намира на екватора, посрещат заран слънцето, движейки се към него заедно с тая точка на земята със скорост приблизително около 500 м. в сек., жителите на Париж — със скорост около 300 м. в сек., а ония на полярните страни — почти с никаква. Вечер при залез слънце — обратното, жителите на екватора се отдалечават от слънцето със скорост до 500 м. в секунда, парижаните с 300 м. и т. н. Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек. изминава около 300 х. км. но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67.
към текста >>

Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез.
но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67. Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък. Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко.
Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В. П а ш о в Гроздов сок за през цялата година Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде.
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силния отлив е при залез.“ „Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка.
Слънчевите бани са полезни до обед, а след обед са даже вредни. Ето какво казва Учителя по този толкова важен въпрос: „Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода“ от 12 часа среднощ до 12 часа на обед има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив. „Приливът. който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силния отлив е при залез.“ „Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват по права линия имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев слънце — за уякване на дихателната а от 9—12 часа — за уякване на стомаха. А след обед, изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати.“ И през различните годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата отлив.
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други вероизповедания — изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше; констелация на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България.
Д. Б. Книжнина Астрономичен календар за 1935 год. 9 годишнина от Д-р Владимир Кир. Христов. Издаваният от Д-р Вл. К. Христов календар е препоръчан от Министерството на Народното Просвещение с окръжно № 40722 от 7 декември 1932 г. Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други вероизповедания — изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше; констелация на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България. Календарът има джобен формат и обхваща 48 стр. с две диаграми в текста, които особено улесняват намирането на планетите по небето. Разгледаните явления, които се наблюдават ежедневно при небесните светила, слънце, луна и планети, му дават по-общ характер. Той струва 5 лв. вкл. пощ.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости.
Днес ние живеем в края на една подобна слънчева епоха — през която слънцето е извървяло повече от 2000 години под знака Риби. Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството. Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар. Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи! Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости. Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей). Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо. Ще отбележим също, че по причина на непрекъснатото движение на земята, слънцето, гледано от земята, всяка година от 20 януари до 18 февруари съвпада по позиция със знака Водолей и през това време то най-силно отразява към земята космичните влияния на този знак. Естествено, индивиди, дори и предприятия, родени през този период или по друг начин свързани чрез хороскопа си със знака Водолей и с неговия владетел Уран, най-ярко ще характеризират облика на идващата нова епоха и повече или по-малко ще способстват за нейното реализиране. Напр. днешният водач на Съединените Щати Рузвелт, чиято програма мнозина наричат революционна, се е родил в горепосочения месечен период.
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мъжът го управлява от изгряването на слънцето до обед, а жената поема управлението от обед до вечерта, докато залезе слънцето.
До тогаз, до като хората не мислят, те живеят в нощта на живота а в нощите, в тъмнината се раждат всички противоречия. Когато човек почне да мисли, понеже мисълта е носител на светлина, човек започва да живее в денят на живота. Христос казва: 12 часа има денят и всеки час, има определени качества и свойства. Първите шест часа на деня са положителни и имат отношение към мъжкия принцип в човека; а вторите шест часа са негативни и имат отношение към женският принцип в човека. Значи, мъжът и жената управляват денят. Мъжът го управлява от изгряването на слънцето до обед, а жената поема управлението от обед до вечерта, докато залезе слънцето. Вечерта, след залязването на слънцето, брата поема управлението до сред нощ, а сестрата от сред нощ до сутринта. Всекиму се падат по 6 часа. Какво означава първият час? Първият час представя онова интензивно желание в човека, което е затворено като в черупка и иска да излезе вън от тази черупка, да види белия ден. Първият час представлява още понеделникът, който е ден на луната, която представя въображението в човека.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега е залез слънце.
Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови. „Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце. Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“ Той си отиде. Но неговото величие не изчезна из пред очите ми. Аз виждах истината. Аз виждат светлината.
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При залез слънце земята е най-положителна и затова дава най-много.
Като проникнат в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи, и остава само това, което не може да ползва. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от земята в космичното пространство, и от там по известни пътища се връщат пак на слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. От полунощ до обед земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обед до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ земята почва да изпуща в космичното пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от слънцето положителна. При залез слънце земята е най-положителна и затова дава най-много. След обед земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателно. Това става постепенно, и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев земята е най-отрицателна, т. е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева.
към текста >>

Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най-силният отлив е при залез.
Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни; тогава слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 чеса на пладне до 12 часа среднощ — отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението, онази част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. В време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност.
към текста >>

Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обед, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обед, а за трети залез.
през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един-два часа след обед, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да за мени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия) а към тях земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обед, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обед, а за трети залез. Тогава защо тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприеметелна способност на земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята (в същност дадено място) в началото на пролетта е по вече отрицателна и затова тогава най-много приема.
към текста >>

Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него.
Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение. Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ___________________________________ *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето.
към текста >>

88. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един ден, било по залез слънце, незнайния раздавал с пълни шепи.
— Този е разбойник, защо му даваш, или и ти си като него? — Това е несправедливо да даваш така, кряскал трети и посягал сам да отдаде на себе си правото. Тяга и скръб изпълвало сърцето на незнайния дарител. Той изчезвал през нощта незнайно где и на сутринта се явявал на друг крей на царството и пак раздавал злато и скъпоценни богатства. И пак същото ставало. Един ден, било по залез слънце, незнайния раздавал с пълни шепи. Тълпата ставала все по-голяма и протягала ръце, молила, просила, искала. Незнайния дарител ги гледал и търсил да види една усмивка, един изпълнен със светлина поглед. Но уви, очите, които го гледали, били изпълнени с алчност, с жажда за повече и повече. Устата им били изкривени от завист и злоба. И ръцете протегнати за милост се протягали с явна заплаха.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За тия, които са вън от нея, няма нито залез, нито изгрев — слънцето вечно грее.
И Христос каза: „Ако не пожертваш баща си и майка си и собствения си живот и не вземеш кръста си и не тръгнеш подире ми, не можеш да бъдеш мой ученик.“ Това е пълно противоречие на това, което каза Мойсей: „Почитай баща си и майка си.“ И днес за ученика вече жертвата не е жертва, а радост от възможността да отиде след любимата си идея, също тъй, както се радва копнеещата мома, когато остави дом и родители и отиде подир любимия си. Противоречията са в състоянията, а не в същината. Състоянията се сменят поради хетерогенната среда, в която се проявява живота на индивида. Но в общия живот, в колективния живот плюсовете и минусите се почти уравновесяват, та винаги знаещия може да има едно равновесие постигнато волево. Нощта и денят са две състояния, свързани с въртенето на земята. За тия, които са вън от нея, няма нито залез, нито изгрев — слънцето вечно грее. И за знаещия, който може да си създаде една бързина наравно с видимата слънчева (около 1200 км. в час на паралела на Берлин) за него слънцето няма да залезе никога. Също не би залязло и за очите, които биха били чувствителни за тия лъчи на слънцето, които премижават през цялата маса на земята. За истинския вечен непрекъснат живот, в който няма предмети, закони, явления, а има нещо непрекъснат и общо, както самата вода, която образува извори, реки, заливи, морета — в този живот няма никакви противоречия. Когато един ученик добие възможност да се домогне до тоя живот — тогава той има само една идея, само един Учител, когото следва с радост, защото като търси първом тоя живот, Големия, висшия — всичкото останало се съдържа в него, като съставни части.
към текста >>

в час на паралела на Берлин) за него слънцето няма да залезе никога.
Състоянията се сменят поради хетерогенната среда, в която се проявява живота на индивида. Но в общия живот, в колективния живот плюсовете и минусите се почти уравновесяват, та винаги знаещия може да има едно равновесие постигнато волево. Нощта и денят са две състояния, свързани с въртенето на земята. За тия, които са вън от нея, няма нито залез, нито изгрев — слънцето вечно грее. И за знаещия, който може да си създаде една бързина наравно с видимата слънчева (около 1200 км. в час на паралела на Берлин) за него слънцето няма да залезе никога. Също не би залязло и за очите, които биха били чувствителни за тия лъчи на слънцето, които премижават през цялата маса на земята. За истинския вечен непрекъснат живот, в който няма предмети, закони, явления, а има нещо непрекъснат и общо, както самата вода, която образува извори, реки, заливи, морета — в този живот няма никакви противоречия. Когато един ученик добие възможност да се домогне до тоя живот — тогава той има само една идея, само един Учител, когото следва с радост, защото като търси първом тоя живот, Големия, висшия — всичкото останало се съдържа в него, като съставни части. Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един часовник като идея, напразно ще изучава колелетата му — те никога няма да му кажат това. До като човек не счупи черупката и излезе вън от индивидуалното, той не може да има новия живот.
към текста >>

90. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Залезът на античната цивилизация, от проф. Ростовцев.
Космичните лъчи и живота, Ас. Златаров. Естетика и култура, от Т. Серафимова. Химичната война и гибелта на човечеството, от проф. Ас Златаров. Живот и смърт на езиците, — Ат. Яранов. Залезът на античната цивилизация, от проф. Ростовцев. Предисторичният човек, проф. Р. Попов. Нови хора, роман Л. Лулчев. Живота на звездите, от проф. Йорд. Ковачев.
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той постепенно намалява до пладне, а след пладне започва отлив и най-силния отлив е при залез слънце.
Тогава човешкия организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана) Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни. Слънчевата енергия всеки ден минава през 4 периоди (състояния): от 12 часа полунощ до 12 часа на пладне има прилив (активна) слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа — полунощ — отлив (пасивна). Приливът като започне от 12 часа полунощ достига до най-високата си точка — при изгрев слънце. Този прилив е най силен и животорящ. Той постепенно намалява до пладне, а след пладне започва отлив и най-силния отлив е при залез слънце. Един час преди изгрев слънце — неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява енергията му и създава нов импулс за работа в тях. Преди изгрев слънце лъчите, които се пречупват през атмосферата имат влияние повече върху мозъка В време на изгрева — лъчите, които идват по права линия — имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А когато наближава към пладне (9—12) —лъчите имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. И затова лечебността на слънчевата енергия е различна. През различните годишни времена слънчевите лъчи (енергии) имат и различно действие.
към текста >>

вечер (до залез слънце) — това е есен: и от 6 ч.
На тая последната дата всяко растене спира растежа си. Денят може да се раздели само на 4 периоди от 6 часа; от 12 часа полунощ до 6 ч. сутринта (до изгрев слънце) — това е пролет; от 6 ч. сутринта до 12 на обед — това е лято; от, 12 ч. на обед до 6 ч. вечер (до залез слънце) — това е есен: и от 6 ч. вечер до 12 ч полунощ — това е зима. Слънчевата енергия слиза на земята като обширна струя опасва я от северния полюс към южния и се връща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че именно тая енергия е, която движи земята около дейната ос. Когато растенията усетят, че тая оплодотворяваща енергия започва да се проявява и да приижда към земята - те напъпват, приготовляват се, а когато тя се усили, те се разлистват, разцъфтяват и завързват плод — като се стремят да съберат достатъчно енергия, необходима им за оползотворяване. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма.
към текста >>

92. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава, вечер, когато слънцето залезе, ние отваряме лампите.
Сега се явява въпроса — по кой начин да познаем Бога? Първият начин е чрез любовта. Вторият начин е чрез знанието и мъдростта. Третият метод е метод на истината, метод на свободата. Следователно, там дето няма живот, дето няма светлина, знание и мъдрост, дето няма истина, свобода и простор, там животът не може да дойде. И тогава, вечер, когато слънцето залезе, ние отваряме лампите. Що е тъмнината? Тя е свидетел, че всека крушка свети чрез слънцето. Ако слънцето изгасне само за половин час, всички светлини и огньове, всичкото това движение моментално ще спре. Като видя една свещ, като видя всички звезди, аз се радвам, зная, че слънцето свети. Всичко това показва, че светът е реален.
към текста >>

93. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слънцето залезе.
Ами мухите, които пълнят земята през лятото — идат напролет и чакат да дойде есента за да ги покрие със зелена плесен и превърне в трупове? И има ли някаква разлика между всички тях и нас хората? Вие мислили ли сте никога за това? — И пак гледам нас хората. Борим се, караме се, мъчим се — и всичко това е само да можем да продължим с няколко дни или минути едно бреме, което е само по себе си толкова тежко. Слънцето залезе. Над земята се простря лек сумрак, който постепенно се сгъстяваше над града. Пурпурът на запад премина в сивосинкава смесица от облаци и небесна ширина. Природата живееше своя прекрасен далечен живот, независимо от хората и от техните измъчващи самите тях въпроси: защо? С какъв смисъл? За чия полза?
към текста >>

94. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Максимумът на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимумът — при залез.
Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката. Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 часа среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимумът — при залез. Ето защо, ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.*) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през тези цикъл във всичките му възможности.
към текста >>

Ето защо, ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.*) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ.
Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 часа среднощ — отливът. Максимумът на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимумът — при залез. Ето защо, ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.*) Особено през пролетта, защото и големият Ден-Година си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през тези цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет до началото на лятото, след което започва отливът.
към текста >>

И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залеза, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци.
... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му. Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рзчителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и прегръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залеза, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци. Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница. * От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница. Затова Негови жреци са отвеки Посветените. Златооблечени царе от Червената Земя Му кадяха райско зърно — и в сивия благовонен дим пращаха молитви към Него. A белите маги от Химават Му принасят в жертва сома и ориз — и запалват седмоцветни светилници за Негова слава.
към текста >>

И — на залез да раздират здрача модри пламъци от възпалени благовония: — сърцата отново да се разпалят от великата Любов и великото Страдание, които са родили света!
От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе. Да станем като Него! Да пронижем душите си с копия от светлина! Да разсипем по небето кървави гроздове огън! И — да възкръсне отново великият празник на върховното светило — та по цял свят да се чуват свещени песни при изгрев! И — на залез да раздират здрача модри пламъци от възпалени благовония: — сърцата отново да се разпалят от великата Любов и великото Страдание, които са родили света! И — смърт не ще има! * Хвала на Тебе, Който простираш към нас безбройни ръце от светлина! — Слава на Тебе, Боже на висините, велико огнено Сърце, Което пролива бляскавата си кръв за нас! Амин! ЩЕ ПРИСТИГНЕ СКОРО Ще пристигне скоро, скоро ще пристигне конник от далеч.
към текста >>

95. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Двете планети започват да залязват паралелно, докато залеза им стане през нощта.
а Юпитер покорно следва. А при тая гонитба видимостта им се все повече увеличава, явяват се първоначално през нощта и след това се виждат повече към сутринта, Юпитер предвожда отново и тогава посреща Сатурн на небето. Това ще стане (1940) по времето, когато двете планети ще изгреят вечерта, за да достигнат най-високото си издигане над юг и едва призори да залязат. Двойката е по това време от вечерта до сутринта в опозиция със слънцето. За трети път минава Юпитер покрай Сатурн и от тогава започва да остава все повече на небето от него. Двете планети започват да залязват паралелно, докато залеза им стане през нощта. Престане ли магическата връзка помежду им ние можем да ги съзрем вече залязващи в надвечерието. Който някога е наблюдавал движението на две звезди една спрямо друга, ще разбере това, което старите наричаха „пътуват като живи“. Няма нищо чудно, че на конюгациите на планетите е предавано особено значение. Дойдат ли в съвпад, те смесват в общо излъчване всички свои сили и влияния. Конюгациите на Юпитер и Сатурн са едни от най-редките.
към текста >>

96. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първият момент е изгрева на Слънцето, вторият момент е обеда или зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, третият момент е залеза на Слънцето и четвъртият момент е полунощ - най-ниското положение до което достига Слънцето, след което поема своя възход към изток.
Тук вече, те ще влияят и определят неговото обществено положение, неговата среда, ще определят неговите възможности за издигане в живота. Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо обществено положение, ще добие известност, чест, слава. Така че, различните знаци и планети, поставени в различните домове на хората, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да е известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на домът, каквато е тяхната природа. В движението си през небесната сфера, Слънцето има 4 важни момента, които определят четири главни посоки, които играят важна роля в астрологията. Първият момент е изгрева на Слънцето, вторият момент е обеда или зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, третият момент е залеза на Слънцето и четвъртият момент е полунощ - най-ниското положение до което достига Слънцето, след което поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава всеки човек. Така че пътят на Слънцето през небесната сфера, представя пътя на човека през живота. И затова целия този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12 зодиакални знаци. Както видяхме, тези 12 части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг.
към текста >>

97. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

252) Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота.
Страданията са велико благо, което човек оценява, когато поумнее. Отношенията ни към страданията са мярка за нашата любов, мъдрост, сила и благородство. Честит е този, който е обикнал страданията и е станал техен приятел и чрез тях чете великата жива книга на Бога. Г. Тахчиев Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 252) Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр. Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека.
към текста >>

98. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом само залезе слънцето и се стъмни на запад.
От всебългарският съюз „Отец Паисий“ РЕДКИ ЯВЛЕНИЯ НА ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ 1940 г. изобилства с интересни астрономически явления. За съжаление, не всички от тях ще бъдат видими у нас. Нито пълното слънчево затъмнение на 1 септември, нито частичното на 7 април ние не ще можем да наблюдаваме, тъй като първото ще бъде видимо само в Бразилия и Южна Африка, а второто — в Тихия океан. Затова любителите на небето ще видят през февруари и март рядка картина събиране на планетите в една област на небето. Щом само залезе слънцето и се стъмни на запад. ниско над хоризонта, слабо ще заблести Меркурий, по-горе ще се появи най-ярката планета Венера, а в ляво от нея — Марс, Юпитер и Сатурн, намиращи се в съзвездието Риби. С бинокъл ще може също да се наблюдава Уран в съзвездието Овен. Тази година близо до земята ще дойдат седем късопериодични комети, видими само със силен бинокъл или телескоп. Една от тях ще се появи на 8 май. Не 12 ноември ще произлезе много рядко явление — преминаването на планетата Меркурий през диска на слънцето това явление ще способства за измерването на основната астрономическа единица — разстоянието от земята до слънцето.
към текста >>

Съдържанието на оперите „Зигфрид“ и „Залезът на Боговете“ , които ще се предават по Радио-София от Народната опера по случай гостуването и франкфуртската опера.
„Радио-Свят“ . брой 126, год. трета съдържа: Кога предават всички немски, английски, френски, италиански и турски станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Варна, Ст. Загора, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Съдържанието на оперите „Зигфрид“ и „Залезът на Боговете“ , които ще се предават по Радио-София от Народната опера по случай гостуването и франкфуртската опера. Пълен комплект на Дирекцията на пощите за изпитите, които ще положат всички радиотехници. Год. абонамент 120 лв. за 52 броя с премия. Отделен брой 3 лв. Адрес: „Пирот“, 9.
към текста >>

99. -

Но аз гледам слънцето и то ми отговаря тихо, безмълвно със своята топлина, светлина, със своя изгрев и залез.
Всяка сутрин изгрява слънце, и лете и зиме, и пролет и есен, както и те идват и си отиват, вечен кръговъртеж. Човек се ражда, расте, учи мисли, работи, яде, спи, почива, идва края, свършва се, умира. Започва ново начало, нов живот с други край. Животът върви с времето. Каква е целта на всичко това пита се незнаещия? Но аз гледам слънцето и то ми отговаря тихо, безмълвно със своята топлина, светлина, със своя изгрев и залез. От днес то стопля земята, събужда всичко към живот, кара тревата да расте, цветята да цъфтят, човекът да се радва. Та кое живо същество не се радва на живота? Каквото и да е живо същество, то се радва на Слънцето, защото то е живот за него. Живота е еднакво желан от всеки и е свиден всекиму. Та както живота е най-голямото благо за всяко същество, така слънцето е още по-голямо благо за самия живот.
към текста >>

100. -

Всеки човек, който не живее добре, той е залез на слънцето.
Вечер е свят на безлюбие, от който сме наследили тези лошите черти. Сутринта, това е любовта, от която ще приемем това, което слънцето носи, подаръци от Бога. Като изгрява слънцето, ще видим подаръците, които Бог изпраща в светлина, топлина. Всеки добър човек за мене е един изгрев. Всеки човек, който обича, е изгрев, който постъпва добре, е изгрев. Всеки човек, който не живее добре, той е залез на слънцето. Има един разказ: Един учител пратил своя ученик да ходи по света. Дал му да носи една торба с разни плодове: ябълки, круши, череши, сливи. Той се спрял на едно място и като изял плодовете, казал: Да посея семките, че другите хора като дойдат, да се ползват за в бъдеще, да има какво да ядат. Той минал след пет години на това място, гледа тия дървета израсли и завързали плод. Казвам: Посейте семките, които носите, да бъдат за в полза на другите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23036408424377