Търсене в текстове за 'Залез'

и завършва със залеза на 3.V.1945 г.
Най - сетне допуснах, че лицето е напуснало физическото поле и вече обитава невидимия свят. И все пак, продължавам да се питам: Кога са събрани биографичните данни, по времето, когато Савка бе на този свят, или след като го напусна? Имам основание да си задавам въпроса, защото съзирам известни непълноти, а това ме задължава, като по-добре запознат със Савка, да допълня очерка. Ученикът Аверуни има паспортно име, каквото посочвам по-горе - Савка Георгиева Керемедчиева. Физическият й живот започва с изгрева на 1.V.1900 г. и завършва със залеза на 3.V.1945 г. Името "Аверуни" е дадено от УЧИТЕЛЯ през 1914 г. Рядък, много рядък случай в школата Му. Тази школа е без граници т.е. тя няма база на физическото поле, но продължава и в другите по-висши сфери на битието. Там учениците са същества от ангелски йерархии и имат свои имена.
към текста >>

Изгрева на неговия живот е 13 юни 1866 година, а залеза - 21 декември 1918 г.
На един от първите ученици - Пеню Киров, е казал името Перуил четве-ровластник, а на другия - Тодор Стоименов - Азаил. И двамата са известни представители на Школата. Пеню Киров - Перуил, е най-ревностният привърженик на идеята за Царството Божие. Целият му живот е посвещение на високия идеал за Богослужение. Перуил е един от стълбовете на неръкотворния храм на Истината и Правдата, на Любовта и Мъдростта. Изгрева на неговия живот е 13 юни 1866 година, а залеза - 21 декември 1918 г. Тодор Стоименов - Азаил, е другият ученик, получил призванието да бъде деловия председател на Школата. Да! Тази длъжност му бе поверена от УЧИТЕЛЯ. Азаил с достойнство служи на Школата до края 27.ХII. 1944 г. и продължи до залеза на своя живот - 23.Х.
към текста >>

и продължи до залеза на своя живот - 23.Х.
Изгрева на неговия живот е 13 юни 1866 година, а залеза - 21 декември 1918 г. Тодор Стоименов - Азаил, е другият ученик, получил призванието да бъде деловия председател на Школата. Да! Тази длъжност му бе поверена от УЧИТЕЛЯ. Азаил с достойнство служи на Школата до края 27.ХII. 1944 г. и продължи до залеза на своя живот - 23.Х. 1952 г. Недейте се учудва, че Школата си имаше председател! Защо ли? Защото тя имаше свой облик, свой ред, своя дисциплина, свой порядик! А когато около Школата се създаде и общество, ето че възникнаха въпроси с известни делови ангажименти.
към текста >>

Имало е такива дни, с много отдалечен залез.
А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ. Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие. А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души! " Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия. Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни! Дни и нощи на напрежение и страдания, продължили цели седмици. Тогава УЧИТЕЛЯ не общува. Мълчалив и тъжен е. Затворен и углъбен решава сплетените задачи на държавници, повели народа към братоубийствени войни.
към текста >>

Аверуни отбелязва в дневника си - „Дни, дни на страдания и мъки, дни без залез!
Войните са само стонове и вопли за нов живот. Това засяга УЧИТЕЛЯ. Той страда наред с всички. И Той е искал помощ и спасение. И Той е желал съкращение на дните, изпълнени с мъки и горест. Аверуни отбелязва в дневника си - „Дни, дни на страдания и мъки, дни без залез! " Не по-малка скръб са внесли в „домът ми" - както УЧИТЕЛЯТ наричаше родината, вътрешните междуособици, правителствени бъркотии и недомислици. Жалките прояви на ръководни държавни служители, понякога застрашаваха и дейността на Школата. Полицейщината неведнъж е искала дознания за дейността Му и през 1917 г. най-безцеремонно е бил интерниран в град Варна. Подобни обществено-политически дислокации се отразяваха в Неговото съзнание и Той търсеше изход, търсеше разрешение, зовеше Божествените Сили за помощ.
към текста >>

4. 5.31. Цеко

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Учителят в една беседа бе казал, че ученикът трябва да вечеря преди залез слънце.
Говореше в рими. Римуваше думите. Казваше за себе си: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко! " Учителят му беше казал, че някога в предишно прераждане е бил голям поет, но е съгрешил и затова днес е на такова дередже. Работеше на Изгрева, помагаше на всички, беше много работлив. Учителят в една беседа бе казал, че ученикът трябва да вечеря преди залез слънце. Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да вечеря, и слънцето залязло, а той бил гладен. Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял. Хранел се е отвисоко и гледал слънцето. Така изпълнил съвета на Учителя. Когато това казали на Учителя, то Той се захласнал да се смее.
към текста >>

5. 5.33. Ганка Парлапанова

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се вечеря преди залез слънце.
Да ушиете костюм без проба - това е цял подвиг. Понякога тя шиеше и дамски костюми и рокли. Тогава отиваше и споделяше с Учителя за разни модели. Учителят даваше мнението си и коригираше някои неща, като казваше за някои модели кое е правилното. Понякога тя оставаше до късно да шие, за да подготви някоя рокля за проба за следващия ден. Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се вечеря преди залез слънце. Накрая не изтърпява и отива да пита Учителя, какво да прави, понеже работи до късно и коремът й стърже на гладно. Учителят се усмихва и казва: „Рекох, ами хапни си! " Тя се успокоява, връща се и си хапва. Коремът вече не я стърже и не свири концерт на гладно. Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно.
към текста >>

6. 6.12. Студентският кръг

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

На първо място - стояха острите социални проблеми, на второ - духовната безпътица, на трето място - кризата в науката, в изкуството, те чувстваха залеза на един свят, който умираше от собствените си противоречия.
Млади момци и девойки - студенти и студентки, с неудържим копнеж търсеха осъществяването на своите висши идеали. Делничният сив и еднообразен живот не ги задоволяваше. Техните души търсеха нови простори. Както великите мореплаватели се спускаха смело в океаните, въпреки неизвестността, да търсят нови земи, така също тези души жадуваха за нещо непознато, което да им отговори на много дълбоки въпроси, които непрекъснато изпъкваха в тяхното съзнание. Тези млади хора изживяваха трагично създалата се криза почти във всички области на живота, особено след Първата световна война. На първо място - стояха острите социални проблеми, на второ - духовната безпътица, на трето място - кризата в науката, в изкуството, те чувстваха залеза на един свят, който умираше от собствените си противоречия. В тези чудни души бушуваше един бунт срещу старото, на което липсваше всяка жизненост, бунт срещу религиозните суеверия, срещу изкуфелите научни хипотези и теории срещу тиранията и обществените предразсъдъци. Тези хора се стремяха към създаване на един нов мироглед. Това бяха допирните точки, които свързваха душите им с големия и непознат духовен образ на Учителя. Те чакаха със свещен трепет този духовен гигант да отвори дверите на своята школа и да чуят неизказаното дотогава слово, пътя, по който ще се осъществят дълбоките им копнежи и възвишени идеали, които се зараждаха дълбоко в техните души. Годината 1922, през която се тури началото на Изгрева, беше също така важна като начало и на Школата на Учителя.
към текста >>

7. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г.
Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието. Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев.
към текста >>

8. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

ТОМ 5

А при теб като залезе ти си мислиш, че няма вече да изгрее.
Човек трябва да ги цени, защото те всякога принасят добро. Ти трябва да разшириш дупките на носа си. Твоите дупки са малки. Трябва широки ноздри, за да правиш дълбоки дишания и да възприемаш повече въздух и повече прана и живителна сила от слънцето. Слънцето залязва и после пак изгрява - така е в природата. А при теб като залезе ти си мислиш, че няма вече да изгрее. А ти си мислиш така, защото нямаш светлина и не познаваш законите. Трябва да се пазиш от излишно пръскане на енергията си. Излишно се пръска енергията когато човек се съмнява, завижда и по този начин се пропуква етерния му двойник и излиза енергия от него навън. Има същества, които точно това чакат, за да поемат тази енергия, защото те се хранят с нея. Това са нисшите същества, онези, които подклаждат омразата, озлоблението, завистта у човека.
към текста >>

9. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

Опивах се от нежните краски на хоризонта при залез и след залез слънце.
Връщах се с пълно куфарче с книги и литературни списания, с които брат ми ме снабдяваше. Преписвах стихотворения и пълнех джобовете си с тях, които в междучасията заучавах. Опитвах се да пиша и сама. Търсех хубавото, красивото, поетичното, което обичаше душата ми! Надвечер излизах на разходка. Опивах се от нежните краски на хоризонта при залез и след залез слънце. Вечер до късно се разхождах на двора и разговарях с луната и звездите. Оплаквах им се. Питах ги какво е там при тях, какво са те, има ли жители там, има ли Бог, от какво зависи човешката съдба, от какво зависи моята съдба, от мене самата ли и как да си помогна? Как да изляза от това положение. Как да литна на простор и слънце?
към текста >>

10. 6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА

Обичах нежните краски на хоризонта сутрин при изгрев и вечер при залез слънце.
Но понеже човек не може да издържа да страда, да се мъчи, да е в напрежение непрекъснато, той търси отдушник, търси да се успокои, да се примири с нещо друго, което е по-близо до него. Тогава се залових пак за хубавите книги, поезията, природата, без да зная, че това са най-добрите ми приятели, които ще ми останат за цял живот такива. Почнах да се вглеждам все повече и повече в природата. Обичах лазура на небето. Той ме успокояваше. Обичах нежните краски на хоризонта сутрин при изгрев и вечер при залез слънце. Обичах нежния зелен цвят на поляните. Обичах реката, гората край селото. Всички те ми станаха приятели. Цялата есен, която беше слънчева и топла прекарахме с колежката си навън. Но заваляха на края и есенните продължителни дъждове.
към текста >>

11. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Слънцето клони да залезе зад високите върхове.
От тук нататък ще се приближаваме и спущаме към първото езеро. „Благодарим, Учителю, благодарим", казват в надпревара възрастните сестри. „Аз мислех, че няма да мога да се изкача", казва една. Друга: „Наистина, сякаш се сниши височината, така леко я изкачихме". „Аз нали ви казвах, че ще й кажем да се снижи малко", казва отново Учителят радостен и доволен и Той. Слънцето клони да залезе зад високите върхове. Лъхва ни резлив въздух, който иде от езерата. Ние навличаме по-дебели дрехи. Пътеката се спуща бързо. Върховете се приближават. Ето ги Салоните!
към текста >>

12. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено червен?
Но ето от запад, като изневиделица се метва един тънък воал от прекрасни бели, леки, перести облачета. Да им се ненагледаш. И ние ги гледаме и им се радваме. А някой познавач на времето по облаците казва: „На вятър са те, на буря. Буря ще има". А друг добавя: „Не видяхте ли снощи какъв беше хоризонтът при залез слънце - огнено червен? И то показва, че ще има вятър". Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат. Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена.
към текста >>

13. 79. В МЪРЧАЕВО

Аз обичам природата, лазура, слънцето, краските на хоризонта при изгрев и залез слънце, а те и тука, както и навред, не липсваха.
Мен сам Царят на Вселената ме е поканил. Времето беше прохладно, приятно лято. Имаше хубави места за разходка, особено към минералния извор. Аз всеки ден ходех там за вода и да се разхождам. Ходех и по пътя за Владая. Аз обичам природата, лазура, слънцето, краските на хоризонта при изгрев и залез слънце, а те и тука, както и навред, не липсваха. Аз ги намерих и се опивах от тях и се разхождах и си мечтаех, как скоро ще се върнем на Изгрева, нашият оазис и колко хубаво ще бъде пак там. И тихичко си тананиках... Кой така успокои душата ми след първия смут? Всеки ден ходехме с Еленка по един или два пъти у Темелкови при Учителя. Често обядвахме и там. Там се слагаше винаги общ обед на двора.
към текста >>

14. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Тогава черните братя са били в изгрев на живота, а Белите - в залеза.
Не казвам, че те са на земята в плът, а в една или друга форма са тук по целия свят обикалят и работят. Да знаете само, колко е велик Божественият план: Идеите на Бялото Братство ще се приемат. Не от всички, но само от тези, които са готови, а другите ще ги приемат в друга епоха. Готовите са определени. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно - Белите. Тогава черните братя са били в изгрев на живота, а Белите - в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура на света, Следователно, вие имате възможност да работите спокойно, разумно, да прилагате Великите Божии закони. ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години. Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното.
към текста >>

15. 12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА

Тя има късмет." Но баща ми беше категоричен, и моя милост „залезе".
Тя искаше веднага да ме вземе в Дрезден с нейната кола. „И дума да не става, каза баща ми. - „Там нямам никакъв познат." „Ама, г-н Печеников, вие правите голяма грешка. За първи път се съгласи да вземат балерина от нас. Трябва да бъдете спокойни, това почти не се е случвало в България досега. Тя има късмет." Но баща ми беше категоричен, и моя милост „залезе". Но Петров ме взе стипендиантка в операта и започнахме веднага. Баща ми всяка седмица от Княжево идваше да ме взима вечер в 6 часа от един салон „Алхамбра", който беше до Орловия мост. Тогава се изучаваше балета на Орфей и Евридика. Но и тук късмета ме остави. Един ден, понеже на малките съблекалнята беше неотоплена, бяхме в стаята на големите и там видяхме балерините, които се бяха скупчили около една маса да беснеят от смях и четяха някакво писмо.
към текста >>

16. ПЕНКА КРАЕВА

Марийка Великова Марашлиева

Премина своя земен път, залезе кат звезда, но Словото Ти, Слово на Любов, обилна жетва ще даде.
Аз спях тогаз, не те дочаках, но после в полудрямка чух, че, в който час и да начене, работникът си взема своя дял. Не Те видях. Апостол някой там на Изгрева в този светъл храм пред Тебе името ми споменал, във отговор: „Да учи, рекох! " За мене си казал. И тъй Учителю Велик, лика Ти светъл не видях, във Твойта светла, бяла Школа задочна ученичка бях. Премина своя земен път, залезе кат звезда, но Словото Ти, Слово на Любов, обилна жетва ще даде. Дванадесет са били нявга, апостолите на Христа, след разпятието милиони поеха Му кръста. И Теб, Учителю любим, И Тебе малко Те познаха, но по светлата Ти диря, милиарди ще вървят. Пенка Краева - Русе
към текста >>

17. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Той бил много строг и казвал, че момичетата трябва да се прибират вкъщи щом залезе слънцето.
Не били богати, но къщата им била пълна винаги. Баба ми Иванка беше много чиста и уредена жена, а дядо Желю трудолюбив и добър човек. Те наливали вино в бъчви, например, но той в кръчма не влизал. Вечер обикновено като се събере семейството на софрата изваждали по една паница вино, от която всички сръбвали по глътка, а останалото го изпивали дядо и баба. Дядо Желю не искал да пие в кръчмата от чашите гдето се били лигавили пияниците. Той бил много строг и казвал, че момичетата трябва да се прибират вкъщи щом залезе слънцето. Семейството било голямо. Баба ми гледала свекър и свекърва, т. е. дядо и баба, шест момичета и две момчета. Като чуели, че идва баща им всички млъквали. Децата били едно след друго и така се гледали сами, работели и си помагали.
към текста >>

18. 12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ

Люба Стойкова

сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме.
повечето бяха хаври. За няколко години ги обработихме, построихме салона, кухнята, купихме маса, столове, направихме огнище и всички прибори, необходими за едно домакинство. И всичко това с братски труд и братски пари. Голям ентусиазъм имаше тогава. Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на лозе, от 5 ч. сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме. След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа. Всеки си носеше хляб и сирене, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая. Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал. Аз си носех колкото за една закуска. Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб, сирене и захар, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш".
към текста >>

19. 20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО

Люба Стойкова

При залез, след обща молитва, Боян Боев промълви: „Да благодарим на Учителя, че се създаде този оазис, където прекарахме".
Идеята за мястото беше дадена от Учителя. С общ братски труд и голям ентусиазъм земята беше превърната в лозя и овощни градини. Построи се малка вила със стая и кухня. Така се устрои един духовен център, който просто наричахме „братското лозе". Веднъж брат Боян Боев ни беше на гости и прекарахме там един чудесен ден. При залез, след обща молитва, Боян Боев промълви: „Да благодарим на Учителя, че се създаде този оазис, където прекарахме". Въпросният брат Георги Йорданов не беше идвал нито в салона за събрания, нито на братското лозе. Неговият шурей, брат Ангел Ангелов, архитект от Варна, беше закупил и предоставил за общо ползване парцел от около 1.5 дка, който граничеше с братските земи. Не помня този парцел да е ползван за нещо от варненските братя, защото нашите 23 дка ни бяха предостатъчно. Салонът за молитвени събрания се намираше на улица „Цимерман" и беше Юридическа собственост на братята Стоян Димитров и Ангел Ангелов, шивач. Т. нар.
към текста >>

20. 26. Университетски изпити

Лиляна Младенова

Но третия въпрос беше за Освард Шпенглер „Залезът на Запада".
" Тя отвори Библията, прочете нещо в нея, помоли се, съсредоточи се в нещо и каза: „Ще имаш едно изпитание. Внимавай, ако не се усъмниш дори и на косъм - ще издържиш. Ако се усъмних - не мърдай". Аз отидох и се явих на изпит. Отговорих на първия и втория въпрос. Но третия въпрос беше за Освард Шпенглер „Залезът на Запада". Аз бях го чела, но в момента не мога да се спомня нищо. Също както, когато черната дъска се избърше с една гъба и на нея не остане нищо написано. Нищо не мога да си спомня. Гледам професора и си казвам на ум „Ще се сетя, ще се сетя. Аз съм го учила".
към текста >>

21. 4. Връзката с Живия Господ

Стоянка Цанева Драгнева

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Сутрешното ставане, кой когато си иска става, нали Учителят дава ранното ставане, посрещането на изгревите, правене на молитва, правене първите упражнения, точно на обед да се обядва, вечерно време преди залез слънце да се вечеря, нали и тези неща му правят силно впечатление и той получава едно разочарование.
Получавали, но по друг начин те са им заплащали. В какво се е изразявал този живот „нито мое, нито твое“? То впоследствие как е станало, но са им давали възнаграждение, обаче се е изразявало в общо хранене, спане, всичкото е било общо. Значи не са получавали заплата в този случай, който ни е познат. После не са изпълнявали точно правилата, които Учителят дава. Сутрешното ставане, кой когато си иска става, нали Учителят дава ранното ставане, посрещането на изгревите, правене на молитва, правене първите упражнения, точно на обед да се обядва, вечерно време преди залез слънце да се вечеря, нали и тези неща му правят силно впечатление и той получава едно разочарование. Отиде някой на пазара, връща се: „Аз туй си го купих с мои пари“. А „няма мое, няма твое“. Така той получава едно разочарование и той решава да дойде тука в София да се бори с Учителя, че в Негово име нови заблуждения се създават. Да се бори в София срещу Учителя, защо се създават тези заблуждения. Срещу тия заблуждения да дойде да се бори.
към текста >>

22. 27. Брат Цеко от далеко

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Веднъж като се прибира, залеза се е намирал зад Борисовата градина и пътя му минавал от последната спирка на трамвая през гората, за да стигне на Изгрева.
Но така да го приложи, че да спази поговорката: „И вълкът сит, и агнето цяло! “ В една беседа Учителят подчертал, че човек като се храни, трябва вечерята да я прави преди залязване на слънцето и обяснява по-нататък защо. Брат Цеко решава, че трябва да го спази това. Да го спази, но той се прибира вечерно време, след залязване на слънцето. Какво да направи? Веднъж като се прибира, залеза се е намирал зад Борисовата градина и пътя му минавал от последната спирка на трамвая през гората, за да стигне на Изгрева. Гледа, че ако продължи да върви през гората и стигне на Изгрева, слънцето ще залезе. А той не е вечерял. А трябва да вечеря преди залеза на слънцето. Какво да направи, решава да вечеря там в гората. Но и като вечеря слънцето ще залезе.
към текста >>

Гледа, че ако продължи да върви през гората и стигне на Изгрева, слънцето ще залезе.
“ В една беседа Учителят подчертал, че човек като се храни, трябва вечерята да я прави преди залязване на слънцето и обяснява по-нататък защо. Брат Цеко решава, че трябва да го спази това. Да го спази, но той се прибира вечерно време, след залязване на слънцето. Какво да направи? Веднъж като се прибира, залеза се е намирал зад Борисовата градина и пътя му минавал от последната спирка на трамвая през гората, за да стигне на Изгрева. Гледа, че ако продължи да върви през гората и стигне на Изгрева, слънцето ще залезе. А той не е вечерял. А трябва да вечеря преди залеза на слънцето. Какво да направи, решава да вечеря там в гората. Но и като вечеря слънцето ще залезе. И тогава брат Цеко се качва на едно дърво и там вечеря на дървото.
към текста >>

А трябва да вечеря преди залеза на слънцето.
Да го спази, но той се прибира вечерно време, след залязване на слънцето. Какво да направи? Веднъж като се прибира, залеза се е намирал зад Борисовата градина и пътя му минавал от последната спирка на трамвая през гората, за да стигне на Изгрева. Гледа, че ако продължи да върви през гората и стигне на Изгрева, слънцето ще залезе. А той не е вечерял. А трябва да вечеря преди залеза на слънцето. Какво да направи, решава да вечеря там в гората. Но и като вечеря слънцето ще залезе. И тогава брат Цеко се качва на едно дърво и там вечеря на дървото. Хем слънцето не е залязло и той го гледа, хем изпълнява показанията на Учителя, хем пък и не пропуска вечерята. Той вечеря.
към текста >>

Но и като вечеря слънцето ще залезе.
Веднъж като се прибира, залеза се е намирал зад Борисовата градина и пътя му минавал от последната спирка на трамвая през гората, за да стигне на Изгрева. Гледа, че ако продължи да върви през гората и стигне на Изгрева, слънцето ще залезе. А той не е вечерял. А трябва да вечеря преди залеза на слънцето. Какво да направи, решава да вечеря там в гората. Но и като вечеря слънцето ще залезе. И тогава брат Цеко се качва на едно дърво и там вечеря на дървото. Хем слънцето не е залязло и той го гледа, хем изпълнява показанията на Учителя, хем пък и не пропуска вечерята. Той вечеря. Така той осъществил тая поговорка: „И вълкът сит, и агнето цяло! “ Друг такъв случай е, че някъде в беседата той е чул, че Учителят казва, това е вярно нали, че човек като се храни трябва да се задоволи с 21 залъка, 21 хапки.
към текста >>

23. 40. Последната екскурзия

И най-после привечер вече стигнахме на Мусала в хубаво време, прекрасно, слънцето е вече към залеза си и ние се изкачихме на Мусала и нашия брат Нестор на- вънка чака.
Дали няма да излезе някаква буря, някаква катастрофа от това. Нестор знае, че бай Иван ще дойде и иска да дойде. Казва, че ще ни подсигури условия да нощуваме там, от негова гледна точка. Ами аз не знам бай Иван как ще приеме това? И през цялото време от Боровец до върха да се изкачим на Мусала, аз се движа, но в ума ми е все това, как ще се изгладят тия два остри камъка. И най-после привечер вече стигнахме на Мусала в хубаво време, прекрасно, слънцето е вече към залеза си и ние се изкачихме на Мусала и нашия брат Нестор на- вънка чака. Аз съм в последните минути на нервното напрежение, обаче за моя изненада и за успокоение бай Иван и Нестор се прегърнаха и все едно, че нищо не е имало между тях. Реакцията беше абсолютно благоприятна, хубава такава каквато аз не съм очаквал. Исках такъв изход, но не съм очаквал, че така ще бъде имайки предвид и характера на Нестор, и характера на бай Иван. И двамата са така наречените в поговорката остри камъни. Но всичко излезе благополучно.
към текста >>

24. 6 Убийството на сина и прераждането му

Темелко Стефанов Гьорев

И оттам идваше в отпуск редовно, писма пишеше и... една вечер преди залез слънце ми го докараха в една линейка четирима души войници.
6. УБИЙСТВОТО НА СИНА И ПРЕРАЖДАНЕТО МУ Синът ми Костадин служеше на Божурище у летището. И оттам идваше в отпуск редовно, писма пишеше и... една вечер преди залез слънце ми го докараха в една линейка четирима души войници. Казвам: „Какво е станало, бе? “ „Любовен характер“, казва, „хвърлил се под влака. По заповед на командира още тая вечер да го погребете, защото телото е развалено от четири дена“. Телото беше в закован, запечатан ковчег. Добре, че си отидоха войниците.
към текста >>

25. 4. Видимият помагач

Йотка Василева Младенова

Ама той е лазил, какво е правил сам си знае и вече при залез слънце той е на Черни връх.
„Хаджи Димо Димов“, там. И отиват при него и той му казва. И знаете ли какво му казва, че той трябва без абсолютно никаква помощ да се изкачи на Черни връх, откъм Княжево. И онзи тръгва. Ама тръгва сутринта, в ранни зори. Ама той е лазил, какво е правил сам си знае и вече при залез слънце той е на Черни връх. И като стъпил на Черни връх от един път се почувствал добре. Здрав един вид се почувствал и сам си казал: „А-а, аз щом само със стъпването на Черни връх се почувствах добре, аз ще остана и ще преспя“. И останал и преспал. И сутринта си е слязъл и се е обадил, разбира се на чичо Колю. И така.
към текста >>

26. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

От туй, което беше и отмина остана само светъл спомен, залезе слънцето и в здрача хладен тъгата ръми в тихи сълзи. 8.
И стана тя за нас оазис светъл, неотразимо ни привлече тъй чистия и благодатен Извор, разлял обилно, свежи струи. 4. И неусетно ден след ден израсна край Извора една градина, цветя уханни, сочни плодове отглеждахме с любов и радост. 5. Тук заживяхме в дървени къщурки, потънали в цветя и слънце, в красива простота, в доволство, в песни защото знаехме: гради ме братство! 11.1.1971 г. 6. Оазиса ни сочеха мнозина и казваха: "Да, Изгрева е рай", където слънчевата мъдрост е храна а любовта - вода кристална. 7. От туй, което беше и отмина остана само светъл спомен, залезе слънцето и в здрача хладен тъгата ръми в тихи сълзи. 8. Към таз земя на Изгрева посягат днес много ръце настървени, разкъсват я, заграбват и разравят, а людете далеч прогонват. 9. Ще отнесат те Изгрева в душите, не се обсебва светлината, и като слънчеви лъчи ще будят готови пъпчици да цъфнат. 10. Ще отнесат те семена, ще пръснат, навред където обич грее, а Изгрева ще бъде светло знаме на любовта и братството в света. 1. Когато ги посаждаха в земята бе ранна пролет, слънце, радост, небето се синееше спокойно и равен беше пулсът на живота. 2. Грижливите ръце на градинаря заботеха с любов усърдно, а две очи замислени, дълбоки, присъствие велико бяха. 3.
към текста >>

27. 28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА

София, 5 май 1966

Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него.
Това и аз разбрах и приех с удоволствие Катя да ме придружи. Тръгнахме за дома, говорим си приятелски, без дума по казаното. Обаче, поведението, отношението на Катя към мен е отлично. Стигнахме у дома, вниманието на Катя още по-топло и нежно, като балсам на рана, като елексир на горчивото. Така стават Божествените неща. Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него. Ако желаем изтокът да е чист и без сенки, защо да не желаем същото и за запада, за залязващото слънце? Това желаеше интимно душата на Катя, и така стана. Още този момент аз забравих всичко. Не остана нито сянка, нито помен от малкото горчиво. Днес, като си задавам въпроса, наистина, какво беше казано, нищо, абсолютно нищо не помня.
към текста >>

28. 47. ПЕРИОДИЧНОСТ В ЖИВОТА

Когато залезе, почивай, за да работиш пак при новото изгрява-не на слънцето. Периодичност.
По-красиво да обичаш." "По-рано вие ми бяхте казали, Учителю: "Вий ще си намерите поезията! А сега дали онова, което преживях лятото, е станало причина да не стане това? " "Когато прозореца си ти затваряш, и слънцето е залязло, ще чакаш другото изгряване на слънцето. Благата идват периодично. Когато слънцето грее, вземай! Когато залезе, почивай, за да работиш пак при новото изгрява-не на слънцето. Периодичност. Любовта е работа. Тя не е удоволствие. Когато обичаш, ти като един кантонер ще дадеш свободна линия на влака, който е минал край тебе. Ти няма да го спреш да остане при тебе по-дълго време, отколкото му е определено, защото ще дойде друг влак и катастрофата е неизбежна. Пусни влака, защото в него има много други души, които имат своето предназначение.
към текста >>

29. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

И още преди залез слънце пристигнахме на второто езеро.
Неговата отпуска беше през първата десетдневка на месец юли. На 1.юли тръгнахме рано за Самоков, оттам се отправихме за село Говедарци, където пренощувахме в една селска къща. На следното утро, в ранни зори заедно с един селянин, който ни служеше като пътеводител, а неговото магаре носеше багажа ни, тръгнахме пеша към 7-те рилски езера и специалната ни цел беше второто езеро. Денят беше ясен, слънчев, топъл. Из просторната гора, освежавана от ромона на потоците с бистра вода, от време на време се спирахме, за да се поосвежим с някоя и друга малина, ка-пина или боровинка, които там бяха в изобилие. И още преди залез слънце пристигнахме на второто езеро. Бях се доста поуморила, затова тези, които ни посрещнаха, ми постлаха едно одеало върху което си полегнах. И така почивайки си видях в момента, че някои от братята сновяха чевръсто насам-натам, носеха камъни, греди и други материали, защото строяха заслона. В този заслон трябваше да се помести кухнята на лагера. Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден старец облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата. Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки.
към текста >>

30. 22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА

Там преседях почти целия ден и преди залез слънце си тръгнах.
22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА И един такъв ден, 9.септември 1944 г. още преди обед се отправих към полите на Витоша, за да посетя моя леля и да поздравя сина й за сключване на брак. Бях им купила сватбен подарък и спокойно се отправих към вилата им. Там преседях почти целия ден и преди залез слънце си тръгнах. В разговорите, които водехме леля ми ми каза, че чула за някакви нападения извършвани от някакви младежи. И когато се озовах в село Княжево, край София видях много млади, буйни, ликуващи хора на големи групи в камиони, които пееха и създаваха една наелектризирана атмосфера. Качих се в трамвая и когато пристигнах в къщата където се беше евакуирала, една моя съседка ми обясни, че у нас, в нашата България има революция и че комунистите са взели властта. Но Учителят се прибра през октомври вече на Изгрева и редовно си посещавахме беседите и си спомням, че една беседа в неделя в 10 часа Учителят каза: "Сега в България се учреди един Отечествен фронт, но трябва да се знае, че и горе се учреди също един Отечествен фронт". В: В Невидимия свят?
към текста >>

31. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

При залеза ние сме най-скържави, даваме най-малко; при изгрева даваме повече, а на обед - най-малко." Сега нещо по-възвишено: „Във всички хора има желание да бъдат обичани.
Използвайте четиритех години времена, използвайте денят и нощта. Земята като се върти образува вечното подмладяване и вечното остаряване. Каквото прави земята, това го прави и човешката душа. Скърбиш, защото слънцето залязва; радваш се, защото слънцето изгрява. Това, което става в човека не е произволно. При залеза ние сме най-скържави, даваме най-малко; при изгрева даваме повече, а на обед - най-малко." Сега нещо по-възвишено: „Във всички хора има желание да бъдат обичани. Всеки иска слънцето да го огрява. Понеже като не го огрява, не може да расте. Защо хората не се обичат? - Понеже са внесли материалното. Щом внесеш в Любовта материалното, тя престава да действува.
към текста >>

32. 100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

ТОМ 9

Например Той ни даде за една цяла година задача да се храним след изгрев и да вечеряме преди залез.
Аз дишах легнала. Взема, проветрявам, затворя прозореца и дишам, другото време при отворен прозорец дишам и ако съм получила облекчение, обезболяване мисля, че и на това се дължи. Защото правех аз и лечение с ечемици и друго правех, и то ми е помогнало, но смятам че в това ми е помогнало. Учителят казваше, много методи ни е дал за лечение, млечният компрес, горещият компрес при болести, после картофената супа я е дал когато испанската болест се е явила. Много от методите за лечение ги е дал според разните случаи, ако ние даже и сега се поддържаме и спазваме правилата, които Той ни е дал. Например Той ни даде за една цяла година задача да се храним след изгрев и да вечеряме преди залез. И цяла година задача беше на Общия клас така. И оттам много комични истории имаме. После ни даде една задача 20 хапки само да ядем, за да не преяждаме. Щото Учителят между много неща, които е казвал за храненето, е много да си дъвчем храната и да не си дояждаме, малко гладни да оставаме, да спрем да ядем при най-сладката хапка. Вярвам, че ние се шегуваме като казваме: „Не знаем коя е най-сладката хапка".
към текста >>

33. 04.Когато слушах Словото на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз дотогава бях виждала само залези, бях се радвала на краските на залязващото слънце.
Мъчно може да се разбере живота на хората на земята без да се приеме прераждането им. Ако човек идва само веднъж на земята и живее еднократно, голяма несправедливост би било. Само чрез приемане на прераждането можем да разберем защо едни хора прекарват живота си само в страдания, нещастия и болести, а други имат външни благоприятни условия и възможности. Някои пък нямат нито едното, нито другото. Тогава Учителят в беседите си говореше за ползата от ранните сутринни лъчи на слънцето и затова ни съветваше да ставаме рано преди изгрева, да посрещаме слънчевият изгрев и да излизаме да дишаме чист въздух. Аз дотогава бях виждала само залези, бях се радвала на краските на залязващото слънце. Когато почнах да излизам сутрин и да посрещам изгрева, аз видях още по-красиви краски. В различните утрини има нещо ведро, свежо, като се движи човек се усеща по-бодър, по-крепък. Всяка сутрин беше различна. В природата нещата не се повтарят и изгревите бяха различни. Имаше тържествени изгреви.
към текста >>

34. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР IV

ТОМ 9

Тогава всички хора ще могат да се сближават и това ще бъде един велик ден и скоро ще бъде, няма да се минат повече от два Божествени дни, тогава два пъти слънцето ще изгрее и ще залезе.
Та казвам: Във вашите бъчви да имате по-малко оцет. Колкото оцет имате изхарчете го и да напълните бъчвите си с прясно вино. Колкото ракия имате раздайте я и турете прясна вода. Колкото стари дрехи имате, раздайте ги, колкото консерви имате, раздайте ги и насадете пресни плодове, насадете нивите си и градините си навсякъде, това е новата култура и тогава вие ще бъдете свободни по цялата земя. Така ще се въдвори Царството Божие. Тогава всички хора ще могат да се сближават и това ще бъде един велик ден и скоро ще бъде, няма да се минат повече от два Божествени дни, тогава два пъти слънцето ще изгрее и ще залезе. Тогава „Наближило е Царството Божие". Бог е Любов. Добрата молитва. (Стр. 7 от оригинала)
към текста >>

35. 01 - 45. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ГОСТ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

45. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ГОСТ През лятото на 1926 г., привечер, преди залеза на слънцето, на пътната врата на брат Куртев се почукало.
45. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ГОСТ През лятото на 1926 г., привечер, преди залеза на слънцето, на пътната врата на брат Куртев се почукало. Непознат пътник запитал жена му, която го посрещнала: „Мога ли да се отбия и да си почина във вашия дом? " - „Да, може, заповядайте. " Поканила го да седне под асмата, на сянка. Предложила му столче, а тя продължила къщната си работа. Едва изминали 20 минути и брат Георги Куртев пристигнал, поздравил госта, завързали раздумка.
към текста >>

36. 02 - 10. РАЗГОВОР ПРИ ЛОЗАРСКАТА ЧЕШМА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

10. РАЗГОВОР ПРИ ЛОЗАРСКАТА ЧЕШМА Слънцето клоняло към залез, когато те стигнали при лозарската чешма.
10. РАЗГОВОР ПРИ ЛОЗАРСКАТА ЧЕШМА Слънцето клоняло към залез, когато те стигнали при лозарската чешма. „Да поспрем да си отдъхнем" - предложил Учителят. „Добре, Учителю", съгласил се брат Куртев. Сядат и се повежда непринуден разговор между тях. Тогава брат Куртев споделил с Учителя идеята си за едно братско място, където при нужда, както днес на Петровден, ще да могат да се събират, без да бъдат обезпокоявани от никого. Да се събират и да общуват далеч от погледите на разни търговци и случайни хора.
към текста >>

37. 02 - 12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Докато слънцето клоняло към залез, нивата била дълбоко изорана и изкопът привършен.
" Един ден преди разговора била направена бригада за очистване камъните от изоставената и закелявяла нива. Мъжете с коли, жените с тарги, девойките с престилки, а децата с копанки събирали камъните и ги хвърляли в дерето, като по-едрите камъни, които могат да влязат в работа, трупали настрани за основа на бъдещата сграда. След като брат Куртев категорично заявил, че тук ще стане отлична градина и решението било взето от него, тогава още същия ден решили да почнат работа. Нивата трябвало да се очисти от храсти и тръне, да се освободи от поройните камъни, да се изоре с плугове. Докато плуговете орели земята, 14 здрави и силни мъже се хванали да правят изкопа от север и изток, около 300 метра. Докато слънцето клоняло към залез, нивата била дълбоко изорана и изкопът привършен. Изкопът бил метър ширина на метър дълбочина и обгръщал нивата отгоре и от източна страна. Единадесет чифта волове с плугове пристигнали рано в понеделник. Разделили земята на единадесет парцела, за да не си пречат орачите и копачите и извозвали с коли извадените от плуговете камъни. Вечерта, на залез слънце, изораната нива се усмихвала с черния угар. Тогава и бай Станчо повярвал, че брат Куртев не само пръсти може да превързва, но е и добър организатор.
към текста >>

Вечерта, на залез слънце, изораната нива се усмихвала с черния угар.
Докато плуговете орели земята, 14 здрави и силни мъже се хванали да правят изкопа от север и изток, около 300 метра. Докато слънцето клоняло към залез, нивата била дълбоко изорана и изкопът привършен. Изкопът бил метър ширина на метър дълбочина и обгръщал нивата отгоре и от източна страна. Единадесет чифта волове с плугове пристигнали рано в понеделник. Разделили земята на единадесет парцела, за да не си пречат орачите и копачите и извозвали с коли извадените от плуговете камъни. Вечерта, на залез слънце, изораната нива се усмихвала с черния угар. Тогава и бай Станчо повярвал, че брат Куртев не само пръсти може да превързва, но е и добър организатор. Цялата нива била преорана. Камъните извозени и изкопът завършен. Изкопът бил работа не за 20, но за 100 души. Никой не чувствал умора.
към текста >>

38. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И тя взема, изкара един ред и слънцето залезе и лозето бе прекопано и тогава ни разказа, че станала от легло и всички се чудят.
Изкарахме още един-два пъти, дойде Иринка. Изкарахме още, дойдоха и другите и по тоя начин цялото лозе го прекопахме. Вече надвечер пристига сестра Атанаска, станала от легло. „Дайте ми една мотика, и аз искам да копая! " Но вече прекопахме лозето. И тя взема, изкара един ред и слънцето залезе и лозето бе прекопано и тогава ни разказа, че станала от легло и всички се чудят. И се върна на другия ден здрава.
към текста >>

39. 09-05. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Слънцето, със своята златна колесница бързало към залез, ето защо, за да не закъснее, групата се спуснала към езерото на Съзерцанието по стръмния източен склон - път труден и опасен, особено за неопитни планинари.
Качите ли се на Мусала, тоя гигант на Балканите, вие ще изпитате едно необикновено чувство, като че сте победили нещо, като че сте завоювали нещо. При хубав, ясен ден, какъвто рядко се случва, ще видите всички останали планини - Родопи, Витоша и Стара планина, докато погледът ви спре чак до Пирин. Мусала, Граничар, Рибните езера, Страшното езеро, Мальовица, Дамга, Седемте езера, ето това е маршрутът на нашите екскурзианти. Когато те се качили на билото срещу връх Дамга, били опиянени от величествената гледка, която се открила пред техния взор. Радвали се те като деца, като всеки от тях бързал да изкаже своето възхищение, да сподели своята радост с другите. Слънцето, със своята златна колесница бързало към залез, ето защо, за да не закъснее, групата се спуснала към езерото на Съзерцанието по стръмния източен склон - път труден и опасен, особено за неопитни планинари. Ту лазили, ту се спускали, ту се крепели един друг, за да не полети някой от тях към езерото, докато най-после се намерили на брега му. Красотата на езерото ги пленила с царствената тишина, която постоянно владее тук. Всички се умълчали, загледани в тихата и спокойна повърхност на езерото, сякаш потънали в друг свят, съвсем различен от тоя, който те досега са познавали. Потопени в тоя нов за тях свят, те не забелязали как времето минавало и взело да се спуска здрач от стръмните и скалисти урви. „Хайде да тръгваме, че закъсняхме", се обадил някой.
към текста >>

40. 09 - 134. НОСЕНА ОТ ДУХА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Било вече след залез слънце.
134. НОСЕНА ОТ ДУХА Сестра Бонка от гр. К. на 14.02.1965 година в братската градина в Айтос ни разказа следната опитност из живота на своята майка: Веднъж майка ми, като била на молитва в стаята си, коленичила на пода, забелязала, че невидима сила я мести от място на място из цялата стая. Друг път, пак през време на молитва, духът я взел и пренесъл при развалините Абоба, намиращи се на 8-10 километра от града, като след това я пренесъл на едно по- отдалечено място, където някога имало църква или монастир, като я слагал на разни места, вероятно през местата, където някога са стояли икони на светци. Било вече след залез слънце. Смрачавало се. Тя, като се видяла в тия пусти места сама, помолила се тъй: „Господи, ето, смрачава се вече, а аз съм тъй далеч от града, как ще си отида? " И в същия миг невидима сила я понесла към града, без краката й да се опират до земята. И ето след малко тя се намира пак коленичила в своята молитвена стая у дома си. Разказала: Бонка Христова 14.02.1965 г.
към текста >>

41. 09 - 251. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Групата била на половината път, когато слънцето вече било на залез.
251. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА Една година Учителят, заедно с голяма група, пътувал за Мусала. В групата имало и хора на преклонна възраст. Пътували бавно, с много почивки. Групата била на половината път, когато слънцето вече било на залез. След като групата излязла от боровата гора и навлязла в клековете, стигнали до моста над Рилска река. Там, при моста било определено от Учителя да се нощува, ето защо той пратил няколко млади братя, които да съберат дърва и да запалят огън, и да се сгреят чайниците с гореща вода. Установили се за нощуване на открито. Времето било хубаво и небето ясно. Безброй звезди надничали от небето, сякаш искали да видят как тези хора ще нощуват на открито.
към текста >>

42. 12 - 17. СКЪСАНАТА ПОЛИЦА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

От селата две момичета ще бягат, аз така рекох или трябва да се върнем неполяти, или да напуснем, пък и времето отива, слънцето полека-лека ще залезне.
Надка: Не знам кой е бил, възрастен брат. И чакаме там някъде зад скалите и вика: „Сега дайте тенекията на мен, бягайте, ще ви бият." И веднага отиват и докладват на Учителя: .Дъщерята на брат Георги Куртев как така постъпи." Учителят вика кака Василка и казал: „Отиди при Надежда, провери как е било там." И аз й разправям така, както е, че се принудихме, понеже те пък отказват да ни дадат, пък там 200 души хора, всеки гребе и мъкне и ние се изморихме да носим и да поддържаме огъня И идва кака Василка, и аз й разправям всичко. Вика Учителят Енчева, каза: „Аз казах ли ти на сестра Надежда Куртева ти да дадеш една тенекия? " - „Учителю, забравих." - „Отиди, Василке, я поздрави за постъпката, каза, много правилно е постъпила." Аз от друга страна се разтревожих, сега може да съм нарушила нещо, направила. Пък ония чакат наготово. От селата две момичета ще бягат, аз така рекох или трябва да се върнем неполяти, или да напуснем, пък и времето отива, слънцето полека-лека ще залезне. Рекох си: „Ще вземем тенекията, след това пак да си палят огъня, нека си топлят вода." Те не бяга готови да ни дадат по един чайник вода, даже един чайник, по едно-две канчета да си полеехме. „Вие на курорт сте дошли, не сте дошли тука за Учителя." И ми даде Енчева после тенекията.
към текста >>

43. 12 - 31. ЗАЛОЖБИТЕ И ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Вечер като започнат да се молят, при залез слънце него време почват молитвата цяла нощ, изгрява слъцето, те тогава се разотиват.
В К.: Извинявам се много, но аз се връщам отново на този случай, когато Учителят е сложил ръката си върху главата на Цветанка и в това време тя е говорила, нали. Надка: Тя през цялото време говори, а баща ми вижда нейния израз и записва. Учителят предварително е казал: „Ние с Цветанка сега ще си направим една разходка. В.К.: Много е интересно. Надка: Но тя после, по-големичка като е била, във време на войните, нашите приятели тогава с такава вяра се събуждат от простичкия живот и нямало е така столове, маси да седнат, ами на земята са коленичили. Вечер като започнат да се молят, при залез слънце него време почват молитвата цяла нощ, изгрява слъцето, те тогава се разотиват. Такива верни са нашите, много голям подвиг е имало. В.К.: И след това отиват да работят. Надка: И след това отиват направо на работа. Баща ми беше чиновник. В.К.: Но те са се давали сили, защото тя.
към текста >>

44. 12 - 54. ЛЕЧИТЕЛЯТ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Казва, ако прави например една копраля преди да залезе слънцето, връщаше се в къщи.
Надка: А-а, да. Ама колкото и да е бил добър, толкова и строг. Не е лош, но строг. Дисциплиниран човек. Той беше дисциплиниран към себе си, семейството ни. Казва, ако прави например една копраля преди да залезе слънцето, връщаше се в къщи. И ний всички в къщи започваме да пеем. На три гласа. Брат ми пееше тенор. Любка пееше сопран. Донито и тя, аз Дора и Верка алт.
към текста >>

45. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

След залеза на слънцето влиянието му намалява, но земята е положителна и отдава топлина до полунощ.
Това трае до 12 на обяд, като достига най-високата си точка. Този процес ни напомня на пролетта. След този час слънцето усилва излъчването на енергия, която не може цялата да бъда погълната от земята. Излишната сменя посоката си - обратно към слънцето. Това двойно течение е характерно за лятото. След залеза на слънцето влиянието му намалява, но земята е положителна и отдава топлина до полунощ. Това е есента на денонощието. След полунощ земята сменя поляритета си, готви се да поглъща слънчеви лъчи, но слънчевото влияние е още нищожно. Това е зимата. Този двоен глад за слънчева енергия през пролетта, рано сутрин, когато слънчевите лъчи се възприемат цялостно от материята и внасят своето съдържание в нея - концентрираната слънчева енергия. Този факт е бил познат на древните мъдреци, учителите на древните окултни школи, защото са препоръчвали на своите ученици да излизат рано сутрин, особено през пролетта, да посрещнат първите слънчеви лъчи на полето или на високи места.
към текста >>

46. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

А когато слънцето залезе и падна непрогледен мрак, яви му се пещ димяща и огнен пламък, и падна и премина върху жертвата, и беше приета от Господа Йехова и тя се изпепели.
Защото Господ е в благословението и в наследството, и в чашата вино на безкръвната жертва и обещание. Защото има плод за праведния и който е правдив и правда ще пожъне, истинска заплата, и семето му ще наследи земята. И повярва Аврам в Господа Йехова и това му се вмени в правда (Битие, гл. 15, ст. 6). И принесе Аврам според думите Господни, принесе жертва с тригодишна телица (юница), козел и овен, гургулица и гълъбче, като ги разсече по средата и ги принесе Господу Тогава изпадна в изстъпление и чу, и видя думите Господни, които му предрекоха, че 400 години ще бъдат в робство в Египет и след това ще излезнат с голям имот. А когато слънцето залезе и падна непрогледен мрак, яви му се пещ димяща и огнен пламък, и падна и премина върху жертвата, и беше приета от Господа Йехова и тя се изпепели. На този ден Господ Йехова направи нов Завет с Аврама, че неговото семе ще наследи тази земя (Битие, гл. 16, ст. 1-19). И отново се яви Господ Авраму: „Аз съм Бог Всемогъщий. Ходи пред Мене и бъди съвършен. И ще поставя Завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.
към текста >>

47. І.01.05. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА

Пасхата се извършва на 14 месец Нисан след залез слънце, трябваше да се заколи пасхалния агнец (пасхалното агне).
Заедно с благодарителната жертва, да принесе безквасни пити, месени с елей. Наедно с благодарителната си примирителна жертва, освен безквасните пити, да принася за приноса си и квасен хляб. И месото от благодарителна, примирителна жертва да се яде в същия ден, в който се принася, да не остава до утрото. Това е законът на примирителната жертва, който Господ заповяда на Мойсей на Синайската планина. (Левит, гл. 7). Пасхата се извършва на 14 месец Нисан след залез слънце, трябваше да се заколи пасхалния агнец (пасхалното агне). То трябваше да се заколи, да се опече цяло и да се изяде същата нощ с безквасен хляб и горчиви треви и нито една кост негова не трябваше да се строши и всичко, което останеше неизядено, трябваше да се изгори (Изход, гл. 12). А ще вземат от кръвта и ще помажат къщните външни врата, на къщите, гдето ще го ядат. След това следват 7 безквасни дни, дните на безквасните хлябове, за да се помни как са излезли набързо и ядоха хляб на оскърбление. Пасхалното угощение се падало винаги на 14 ден след първото пролетно новолуние. Пасхалното тържество се учредява в памет на излизането на юдеите от Египет и освобождаването им чрез Ангела Господен.
към текста >>

48. І.03.01. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ

Като приближил Рим при залез слънце, той вижда на небето сияещ кръст от звезди с надпис „С това ще победиш".
Минали години. Цезар Констанций Хлора умрял в Британия, а неговият син Константин станал император на Западната Римска империя през 306 г., а на изток останал Лициний. Италия се намирала под властта на цезар Максенций, който преследвал християните. През 312 г. Константин потеглил с войска срещу Максенций. Като приближил Рим при залез слънце, той вижда на небето сияещ кръст от звезди с надпис „С това ще победиш". Същата нощ явява се Христос във видение и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст и че с това знамение ще победи. Направената хоругва от Константина имала чудесно действие, давала сила на войниците. И той победил. Максенций бил разбит, избягал и се удавил в река Тибър. През 313 г.
към текста >>

49. І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР

А Калоян още същия ден към залез слънце умрял.
Манастър започнал да се моли: „Недей, царю, смили се, съжали ме. Не е така. Теб ти се е явило привидение, не е действително. Няма кон, няма копие, няма рана." А Калоян започнал да се мята в леглото и от устата му започнала да се стича чиста кръв. Като вижда всичко това, Манастър се оттегля със своята куманска войска от Солун и бяга оттам. А Калоян още същия ден към залез слънце умрял. Според всички гръцки летописци, Калоян е страдал от остро белодробно заболяване с пристъпи, заради което е бил в Константинопол на лечение, когато е бил там като заложник. Вероятно това е било астма. През нощта Св. Димитър идва и му нанася удар с копието си по време на неговото видение и тогава получава остър белодробен отток и кръвоизлив от белите дробове, след което умира. Защото за българите и куманите това е било едно от чудесата на Св.
към текста >>

50. VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА

Щяла да напише „Залезът на Изгревът".
И ти, и майка ти го целувате и прегръщате. А знаете ли кой е в него? Там е онзи, за когото сега говоря. 26. Милка Кралева върви по провинцията и говори срещу мен озлобено. Била в Казанлък, свирила що свирила и говори срещу „Изгревът". Щяла да напише „Залезът на Изгревът". Само това не може да стори, защото в „Изгревът" са влезнали стотици последователи на Учителя Дънов. И който се бори срещу „Изгревът", то трябва да се бори с тях - стотиците! 27. Милка Кралева написа писмо срещу мен на семейство Гобо от Франция. От нейната верига на майстор Борис писаха и други. Извършиха предателство, като подведоха онези, които пазеха архива на Анина Бертоли.
към текста >>

51. Наряди за 1919 г.

Постни дни ще са четвъртият петък от всеки месец, с продължителност, считана от четвъртък след залез слънце до петък вечерта след залязване на слънцето, ако е 24 часа или до събота заранта след изгрев слънце, ако е 36 часа.
През четвъртото тримесечие ще се четат от всяка глава дванадесетите стихове по ред и също ще се вписват в същата тетрадка. Цялата глава обаче, ако имате време, ще я прочетете. Определените номера стихове непременно трябва да се прочетат и впишат в тетрадката. По този начин от всяка глава ще се изваждат по 4 стиха, ще се четат и ще се размишлява по тях, и ще се вписват в тетрадката. Ставане от сън: Всеки ден, най-късно половин час преди слънцето, трябва да бъдете на крак, готови за работа: умити, облечени, тихи, спокойни, с мир на духа си. Постни дни ще са четвъртият петък от всеки месец, с продължителност, считана от четвъртък след залез слънце до петък вечерта след залязване на слънцето, ако е 24 часа или до събота заранта след изгрев слънце, ако е 36 часа. Като правило, дължината на поста ще се определя според разположението. Минат ли 24 часа, яде ли ви се - яжте; не ви ли се яде - недейте се храни, постете до напълване 36 часа пост. Настоящият наряд се дава за изпълнение от онзи сподвижник, член или не член, който пожелае да го изпълнява точно. Двата наряда са дадени на 28 (15) август, вторник и на 26 (13) август, неделя, а упътването-на 12 септември 1919 г., гр. Велико Търново.
към текста >>

52. Наряди за 1943 г.

Тъмната епоха е в залез, а светлата е в изгрев.
- наряд за събора, 3. X.Любезни брат, 27. XII. 1943 год. - наряд за молитвите.Наряд срещу бомбардировките. 1) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Иде една велика епоха. Тъмната епоха е в залез, а светлата е в изгрев. Всички Светли, Напреднали Същества са на усилена работа. Те днес работят много повече, отколкото кога да е друг път. Живеем в една от най-важните епохи, за която са говорили пророците и Христос. Христос иде сега в душите като светлина и като Любов, за да възкреси спящите и да ги въведе в един нов свят на радост, хармония и свобода. Днес сме пред прага на Новата епоха.
към текста >>

53. Наряди за 1947 г.

Светът днес представя развълнуван океан и в него се сблъскват почти всички идейни течения на земята; старите идеи са в своя залез и от тях нищо не може да стане.
Той не е във видимата фигура; той е преди всичко духовно същество и носи красиви безсмъртни заложби в неговата душа. Той трябва да работи върху тези заложби, да се проявят като светъл ореол в топлите свещени и приятни чувства в неговото сърце, като мека светлина в неговия ум, като благородна обхода в неговата душа и като силен и устойчив характер в неговия дух. Учителят казва: Човек е сбор от всички добродетели. Който не притежава тези добродетели, той е изсъхнала пръчка и игра на природните стихии. Ученикът трябва да бодърствува със свещен трепет върху правилния развой на своята права мисъл, защото тя е компасът, който ще го изкара на неговото духовно пристанище. Светът днес представя развълнуван океан и в него се сблъскват почти всички идейни течения на земята; старите идеи са в своя залез и от тях нищо не може да стане. Алтруизмът, изразеи в принципа „един за всички и всички за един", приложен по закона на великата любов и справедливост, ще донесат истинския мир на земята, като нови идеи, запечатани със собствената кръв на Великия Учител - Христос, Който казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той е Онзи, за когото древните пророци са казали: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 0 За великата вълна, която Христос донесе на земята, пророк Данаил говори със следните думи: „Камъкът, който удари образа - царствата земни, стана планина голяма и изпълни всичката земя - това е федерирането на всички народи по закона на разумността. Обични братя и сестри, нашият светъл Учител ни даде най-широки и приемливи за нашия ум тълкувания, да разбираме това, което днес става и да знаем онова, което след него ще дойде, защото всичко еволюира. Без противоречия на земята е невъзможно - хората се намират на различна степен в своето развитие. И не може да искаш от всички еднаквост.
към текста >>

54. 22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ

(След това стана общо събрание на женени и неженени, с беседа: „На изгрев и залез“.) Беседа само за женените, присъствуващи на събора в Търново.
А когато децата се занимават, Господ се радва. Следователно ние ще направим едно веселие на Господа, като види, че ние съзнателно работим за Господа без принуждение. Добрата молитва Едно нещо, туй можете да го съобщите на младите след 2 седмици. Като ви питат: „Какво ви говори Учителят? “ След 2 седмици ще предадете моите думи на младите. (След това стана общо събрание на женени и неженени, с беседа: „На изгрев и залез“.) Беседа само за женените, присъствуващи на събора в Търново. 2 юни 1922 г., четвъртък
към текста >>

55. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

Щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва.
Вие никога не можете да бъдете щастлив. Погледнете небето и вижте, че всичко е хубаво, там е Бог, там е щастието. Там, дето е Бог, там е щастието. Щом намериш мястото на Бога, там е щастието. Хубав ден вън от Слънцето не съществува. Щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва. Като тръгнеш в тъмната нощ със запалената свещ, то ти ще бъдеш щастлив, докато имаш запалената свещ, но като изгасне свещта, ще бъдеш нещастен. А пък истинското щастие, което е поради присъствието на Бога, то никога не изгасва. Не търсете да бъдете добри, но търсете доброто. Защото човек не може да бъде добър. Дойде един, който вие обичате, дадете му по-чиста кърпа.
към текста >>

56. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Днес е равноденствие, в 6 часа изгря Слънцето и точно в 6 часа ще залезе.
Но, който дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. - Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме като ни вземат нещо? - Е, ще бъдете като днешния ден. (Отличен слънчев ден.) Аз тази сутрин тръгвам от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма. Казвам: С този часовник нямам работа. Днес е равноденствие, в 6 часа изгря Слънцето и точно в 6 часа ще залезе. Сега, ще имате едно доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога. И тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да се не боите. Ето един много добър пример. (Една сестра си загуби Пентограмата, друга й я намери.) Един губи, друг намира. Ние мислим загуба.
към текста >>

57. 11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК

Стефан Тошев

Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава.
Ще добавя някои подробности за братството там. Освен споменатите, последователи на Учителя са били Пенка Кодова (Димитрова) - домакиня от богато свищовско семейство, Слави Гюдеров - предприемач, Надежда Конова - гимназиална учителка, семейството на Гейчо Александров Генов с майка си Елена (по-късно става лекар), семейство Санка и Иван Саръбееви (чиновник в пощата), Невянка Богданова, семейството на Славка Халачева, Анета Байракова, Маринка и Лазар Караламбови и дъщеря им Вержиния Станчева - шивачка, банковият чиновник Денчо, Екатерина (Тица) Маркова - Иванова, дъщеря й Християнка (Таня) Иванова, синът й Милчо и др. Интересен факт е, че събранията е посещавал и дядо Юсуф и зет му - ходжа в една от джамиите в града. Събранията са ставали в дома на д-р Халачеви, където впоследствие се построява специална стая - салон (по спомените на дъщеря им Сашка Халачева), съответно подредена и украсена с духовни картини. На молитва жените са носели на главите си бели копринени кърпи. Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава. Там се е намирало лозето и вилата на с. Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия. Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му. И свищовските попове са правили донесения за уволняването на брат Боев, за активната му „дъновистка" дейност - изнасяне сказки в читалището на града, на различни теми из областта на окултизма. Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма".
към текста >>

58. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Чувствувам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките.
У него се заражда желание да изрази преживяното. Така почва да рисува. Той казва, че в градовете не би могъл да рисува: там той би издребнял, защото животът в днешните градове е изкуствен. Нужно е близко общение с природата. „Аз, казва Борис Георгиев, не мога да ходя по каменните плочи на града. Чувствувам насъщна вътрешна нужда да съзерцавам изгрева и залеза на слънцето, да чувам пението на птичките. В градовете аз не бих могъл да творя." В планината Георгиев се чувствува в общение с вечното, чувствува се по- близко до Божественото. Възвишеното, прекрасното, вечното заговорва в душата му. Там той получава вдъхновение. Особено в снежно време, в дълбоката тишина на снежната планина той долавя тайната на битието, почва да разбира това, що лежи в основата му. „Гласът на Бога може да се чувствува в планината, казва Борис Георгиев.
към текста >>

59. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

Спомени на залеза на човешката душа.
" Цветка била любимо дете на баща си. Той бил много привързан към нея. Между другото каза и това, че разходите им за храна на децата станали големи и тя като чувала това, като малка още казала, че тогава ще се храни с картофи и искала да й дават повече картофи, от което се получило някакво заболяване, и тогава тя казала, че тогава ще яде само коренчетата на спанака, за да могат да я изхранят. А понеже била много подвижна, веднъж вместо в устата, яденето отишло на страната й. Баща й нежно я облизал. Спомени на залеза на човешката душа.
към текста >>

60. 1. ПЪТ В ЖИВОТА

Преслав Кършовски

Изгревите и залезите в Мазовецката равнина - всичко това не е отминала чувствителността на отзивчивия българин.
Запознал се с творчеството на Артур Гротгер, Ян Хелмонски, Пьотр Михаловски, Станислав Виспянски, на братята Геримски, Ян Матейко, Тадеуш Прушковски, Владислав Скочилас и други бележити художници в родината на Шопен и Мицкевич, българският ентусиаст и романтично настроен младеж остава в Полша, явява се на конкурс и се записва редовен студент във Варшавската художествена академия. В началото се самоиздържа като рисува портрети на свои колеги и познати. За проявени успехи академичният съвет още първата година му отпуща стипендия, която Преслав Кършовски получава в продължение на две години. Във Варшава той не е равнодушен нито към типичната национална полска култура, нито към славянската гостоприемност. Атмосферата в академията, изкуството на славянската столица с историческата река Висла, която се носи през полските поля и лесове от далечния юг - на север до неспокойния Балтик; онова дълбоко полско небе, което особено през трите топли сезона привлича с лазурните си изгледи. Изгревите и залезите в Мазовецката равнина - всичко това не е отминала чувствителността на отзивчивия българин. Признателният Преслав Кършовски с време ще преживее дълбоко тази духовна атмосфера, за да се върне в родината си след повече от шест години непрекъснато следване там, проникнат от духа на полския народ и неговия творчески гений в изкуството. Във Варшава цели шест години той специализира живопис при професор Тадеуш Прушковски, изящна графика при професор Владислав Скочилас, а приложна - при професор Едмунт Бартоломейчик, театрална декорация при професорите Винценти Драбик и Владислав Дашевски, и излиза дипломиран художник на тамошната академия. Като участник в нейните конкурси Преслав Кършовски е получавал награди и поощрения. В дружбата си с полски студенти, принадлежи към комунистическата партия, във Варшава той е изпълнявал възлаганата му отговорна конспиративна работа. През ваканцията на 1931 г.
към текста >>

61. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 41-80

Савка Керемидчиева

Какъв залез има сега. Вижте.
Нали се казва: Ше бъдем подобни Нему. Мисълта, която си поставил и посадил, е хубава, остави я да расте. Ще оставиш Духът отвътре да расте, то само ще израстне. Един посява, друг полива." Савка: „Към 9 часа аз рано ще се прибера." Учителят: „Оставете за утре или за сряда още по-добре." Савка казва: „Благодаря, сега ще работим беседите с Боев. Ние по-рано от 10 часа няма да свършим." Учителят каза: „Като свършите (8 часа и 15 минути вечерта). Какъв залез има сега. Вижте. Цялото небе е облачно, но залезът - хубав, ясен." Пътят. 74 Любовта е път за живота. Мъдростта е път за светлината. Истината е път за Свободата. Приеми това, което иде от обятията на Този, който е родил всичко.
към текста >>

Цялото небе е облачно, но залезът - хубав, ясен." Пътят.
Мисълта, която си поставил и посадил, е хубава, остави я да расте. Ще оставиш Духът отвътре да расте, то само ще израстне. Един посява, друг полива." Савка: „Към 9 часа аз рано ще се прибера." Учителят: „Оставете за утре или за сряда още по-добре." Савка казва: „Благодаря, сега ще работим беседите с Боев. Ние по-рано от 10 часа няма да свършим." Учителят каза: „Като свършите (8 часа и 15 минути вечерта). Какъв залез има сега. Вижте. Цялото небе е облачно, но залезът - хубав, ясен." Пътят. 74 Любовта е път за живота. Мъдростта е път за светлината. Истината е път за Свободата. Приеми това, което иде от обятията на Този, който е родил всичко. 12.VII.1933 г„ Изгрев.
към текста >>

62. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Тази вечер, когато слънцето залезе, видях на небето един знак, който не ми се хареса.
- Има още много да работите. ( Вече се примирих с положението, че той е друг, но сега искам да зная, кой е той.) - Как се казвате? - Това не мога да кажа. Аз вчера дойдох за първи път в тази страна. Учителят ме изпрати. Тази вечер, когато слънцето залезе, видях на небето един знак, който не ми се хареса. - Кога дойдохте Вие? - Аз дойдох вчера през нощта. - Какъв знак беше този? - Еротичен знак и не ми се хареса. - Но как се казвате Вие?
към текста >>

63. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

следобед Преди да залезе Слънцето, завърших Лекцията, която и наименувах „Паша".
Работа и Светлина. Тройният съюз: физика и химия, които съставляват основата на новия триъгълник, и Метафизиката, философията, окултното в живота, което да увенчае триъгълника с един връх. Завършена фигура. Всичко това сутринта - работата. 5ч . следобед Преди да залезе Слънцето, завърших Лекцията, която и наименувах „Паша". Тя предшествуваше на твоя ден. Тя беше върхът вчера, а днес, съгласно новия съюз, аз я снех към основата, долу дето живее физиката. Значи и от метафизика се отива към физика, но след работа. Което е Учителивият метод за всяко нещо! Да живее Учителят!
към текста >>

Целият ден от Изгрев до залез бях съученичка или съпътница на Слънцето в работа за чест на твоя ден.
Опит, мисъл и работа! Благословена работа. Повтарям гласно твоята често повтаряна дума. Свещта да гори! Мила Паша, казвам за трети път и аз. Целият ден от Изгрев до залез бях съученичка или съпътница на Слънцето в работа за чест на твоя ден. Часът е 5 след обед, малко преди да залезе Слънцето. Твоя сестра до и в Новото... Савка 18 . ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към Първото Начало на живота - Бога. През миналите векове са давани разни отговори на Свещените Книги; някои от тези отговори са задоволителни, според времето си. Но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната истина.
към текста >>

Часът е 5 след обед, малко преди да залезе Слънцето.
Благословена работа. Повтарям гласно твоята често повтаряна дума. Свещта да гори! Мила Паша, казвам за трети път и аз. Целият ден от Изгрев до залез бях съученичка или съпътница на Слънцето в работа за чест на твоя ден. Часът е 5 след обед, малко преди да залезе Слънцето. Твоя сестра до и в Новото... Савка 18 . ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към Първото Начало на живота - Бога. През миналите векове са давани разни отговори на Свещените Книги; някои от тези отговори са задоволителни, според времето си. Но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната истина. А това съставлява наи-важното за развитието на човешкия дух.
към текста >>

64. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядение.
А вие сега ще приложите молитвата и след една година ще видите резултата. Ще очистите сърцето си да няма никакви киселини, отвън нека има. Като минава водата през села, градове омърсява се, но като влезе в океана чиста става. Вашият извор трябва да бъде чист всякога. Най-малко два пъти в седмицата топли бани: 2-3 чаши топла вода, за да се изпотите и иначе пък да пиете вод а печена на слънцето. За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядение. Смесвание на храна никога да не правите. Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца, сирене и риба и пр., а най-добре е само една храна. После да имате спокойствие - сърцето да е сладко отвътре- киселините да останат навън. Трябва послушание и само послушание, за да имате успех в живота. Послушанието е принципално - послушание на Бога!
към текста >>

През тия 10 седмици, като залезе слънцето, никаква храна.
Така вие ще се върнете към оня атавистичен закон, който са практикували хората преди хиляди години, така ще се опресни човек. Силите се възвръщат. Екскурзиите навън тоже опресняват силите, а не че ги изтощават, както си мислят някои. После научете се през тия 10 седмици, да дишате сутрин не само с дробовете си, но и с костите си, така като че въздуха прониква и в мускули, и в кости. Бележки дръжте за състоянието, през което можете да минете. През тия 10 седмици, като залезе слънцето, никаква храна. Вечеря един чай, малко хляб, плодове. През 10-тях седмици не започвайте с бързина в храната, сутрин, обед, а съсредоточете се 5-10 минути и помислете, благодарете за онова благо, което Бог ви е дал за нахранвание. Това е един свещен акт в живота. След като ги опитате може да ги предадете на други. За екскурзиите Всички свободни дни сега през лятото използувайте в излети, екскурзии.
към текста >>

65. 8. ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗГРЕВА

След беседата всички изпълнени с надежди и упования, тръгнаха обратно към равнините." Особена и приятна, и с неземна красота беше гледката от „Изгрева" към Витоша, сутрин, когато слънцето изгряваше и вечер при залеза.
Изгревът на слънцето беше величествен. След молитвите се изпя песента „Изгрей, изгрей ти мое слънце". След това чухме Неговата беседа. Тихите му Слова се разнесоха наоколо като шепот на дълбоко шумящи води. Словата му разкриваха за душите все нови и нови истини, ценни правила и методи, за един нов и красив живот. След беседата всички изпълнени с надежди и упования, тръгнаха обратно към равнините." Особена и приятна, и с неземна красота беше гледката от „Изгрева" към Витоша, сутрин, когато слънцето изгряваше и вечер при залеза. Косите слънчеви лъчи, някак особено се плъзгаха по гънките на планината и леките възвишения пред нас. като създаваха чудна феерия от приятно преливащи се багри в тъмни и по-светли тонове. Тишината и спокойствието нарушавано само от звънките тонове на пойните птички, допълваха красотата му. Градът със своите пушеци, изпарения и миризми, беше далеч. Хора почти не се мяркаха наоколо.
към текста >>

66. 95. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

Учителят се приближи при мене /Борис Николов/, пред хижата и като гледаше залеза, при тъй спокойната и топла вечер, рече: „Можем да останем още няколко дни, че вече няма да дойдем".
На другата сутрин както ни е обичаят, излязохме на върха „Острица", там посрещнахме слънцето, изпяхме песни, направихме гимнастическите упражнения. Учителят държа кратка беседа. Небето се отвори над нас и пак се затвори. Така прекарахме пет-шест дни в друг свят. На шестият ден, привечер бяхме определили за слизане. Учителят се приближи при мене /Борис Николов/, пред хижата и като гледаше залеза, при тъй спокойната и топла вечер, рече: „Можем да останем още няколко дни, че вече няма да дойдем". За провизии пратихме хора в Мърчаево, а ние се преместихме в хижа „Еделвайс". Една хубава алея, водеше до тази малка хижа, скрита в гората. Там имаше само един пазач. Хижата беше изцяло на наше разположение. И тук прекарахме пет-шест дни сред чудна тишина, чистота, въздух и слънце.
към текста >>

67. 20. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО

При залеза на Слънцето Земята е най- положителна и затова дава най-много.
20. ИЗГРЕВЪТ НА СЛЪНЦЕТО Всяко небесно тяло приема енергия с отрицателният си полюс, а ги изпраща през положителният. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен - взема. Слънцето представлява извор от жива енергия, за цялата Слънчева система. От полунощ до обед Земята /всъщност дадено място/ е отрицателна и затова възприема повече, а следобед до полунощ е положителна и затова дава повече. При залеза на Слънцето Земята е най- положителна и затова дава най-много. Сутрин при изгрева на Слънцето, Земята е най-отрицателна и тогава приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева на Слънцето. Трябва да имаме предвид следният закон: Ние сме част от Земята и затова, когато тя приема и човешкият организъм приема и обратно, когато Земята дава и човек дава. Затова именно, най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи. Сутрин имаме повече Прана или жизнена енергия, отколкото на обед.
към текста >>

След това започва отливът и най-силният отлив е при залезът.
Първите слънчеви лъчи при изгрева са най-активни. Тогава Слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: От 12 часа среднощ, до 12 часа на обед - има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на обед до 12 часа среднощ-отлив. Приливът, който започва от 12 часа на полунощ дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и животворен, той постепенно намалява до обед. След това започва отливът и най-силният отлив е при залезът. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа върху тях. Пред изгрева лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. По време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система, върху нашата чувствителност. А когато наближава към пладне същите лъчи имат влияние върху стомашната, храносмилателната система. Затова лечебността на Слънцето, на слънчевата енергия е различна: Преди изгрева на Слънцето - за подобряване на мозъчната и нервна система; При изгрев Слънце - за уякчаване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за уякчаване на стомаха т.е.
към текста >>

68. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

И при залеза е същото, но Учителят казва, че изгревът е по-добър.
Как тя действува със своите качества на човека, това добре са разбирали братята есеи и първите християни, а ние тепърва ще учим. Есеите са вярвали в закона на вечното възнаграждаване и наказание - закона за кармата, както го наричат индусите. Ти си свободен да направиш всичко, каквото искаш, но и с тебе ще правят това, което не искаш - не си свободен от последствията на постъпките си. То е законът за възмездието, както казва Учителя. Изгревът на слънцето, първите му лъчи внасят едно велико богатство в човека, което той още не може да оцени. И при залеза е същото, но Учителят казва, че изгревът е по-добър. Светлината е четвъртото състояние на материята. В.К. Искам да те питам нещо. Ти каза, че изгрева на слънцето и това, което казва Учителя в беседите, и чакането на изгрева се подчинява на един закон. Н.Д. Изгревът на слънцето се подчинява на закона на Християн Доплер, един от най- гениалните хора, който в 1844 г. изнесе закона за движенията в механиката.
към текста >>

Както Земята се върти, ние се приближаваме към слънцето и съгласно принципа на Доплер, ние можем да приемем много по-силно влияние на слънцето, отколкото при залез, когато то залязва, пак приемаме сили, но са по-слаби отколкото, когато е при изгрев. В.К.
Ти каза, че изгрева на слънцето и това, което казва Учителя в беседите, и чакането на изгрева се подчинява на един закон. Н.Д. Изгревът на слънцето се подчинява на закона на Християн Доплер, един от най- гениалните хора, който в 1844 г. изнесе закона за движенията в механиката. Този закон гласи: Ако едно тяло, което е източник на сили се приближава към теб, тези сили се увеличават, тяхното действие се усилва, ако един източник на сили се отдалечава, то силата от източника се намалява. При изгрева на слънцето, ние отиваме към него. Както Земята се върти, ние се приближаваме към слънцето и съгласно принципа на Доплер, ние можем да приемем много по-силно влияние на слънцето, отколкото при залез, когато то залязва, пак приемаме сили, но са по-слаби отколкото, когато е при изгрев. В.К. Туй нещо есеите са го знаели? Н.Д. Всички велики посветени са го знаели, обаче не са го изразили като закон, както Доплер го е направил, защото той е бил гениален учен, но са знаели и са го прилагали този закон. В.К. Значи светлината, това е четвъртото състояние на материята? Н.Д. Да, светлината - четвъртото състояние на веществото. Аз исках да обясня по един научен път защо отиваме да посрещаме слънцето.
към текста >>

69. 20. СЪН

Да се вечеря преди залеза на слънцето, което нещо между другото ще даде възможност на стомаха да се справи със задачата си преди заспиването.
И той се изказваше много неприятно, че 14 дена не е мигнал. Н.Д. Като се има предвид, че човек може да издържи само 10 денонощия без сън и умира. Учителят също е дал някои препоръки, които целят колкото може по-малък ангажимент на жизнените функции по време на сън. Вечер, преди лягане краката да се измиват в топла вода. Това е извънредно важно за правилното кръвообръщение. Да се вечеря преди залеза на слънцето, което нещо между другото ще даде възможност на стомаха да се справи със задачата си преди заспиването. Отбягване да се ядат късно някои мъчносмилаеми храни. Учителят казва: „Човекът е бил, преди да се създаде слънчевата система". Той е бил сътворен от онези космични сили, които след това създали слънчевата система. Всяка една от тези сили се изявява в един член от това семейство. Всяка една от тези сили създава и се изявява в отделни области от човека.
към текста >>

70. 28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА

Тодорица Панталеева Карастоянова

Чертежът поставен по-долу ще изясни казаното: A - при изгрев Б - по време на изгрев В - до обяд Г - след обяд Д- привечер Е - залез слънце Секторът А Б е местност преди изгрева на Слънцето.
Защото тези лъчи по това време засягат най-малко Земята. Веществото на Земята все още не е възбудено и отделянето на космичните земни лъчи, притъпяващи въздействието със своите отрови, тези на слънчевите животворни лъчи, носещи и подтикващи живота е най-слабо. Във веществото на слънцето отровите са изключени и във това е разликата между естеството на слънчевото вещество и това на земята. Оттам, на това се дължи, че при разпадане на слънчевото вещество се отделят космични лъчи, частички носещи живота. 2. По-късно, с издигането на слънцето на хоризонта в огряната от лъчите му земя, почва под тяхно въздействие промени в земното вещество при което се отделят и земни космични лъчи. Чертежът поставен по-долу ще изясни казаното: A - при изгрев Б - по време на изгрев В - до обяд Г - след обяд Д- привечер Е - залез слънце Секторът А Б е местност преди изгрева на Слънцето. Космичните лъчи на слънцето са засегнали най-малка част от земята и възбудата на веществото в тази област е най-слабо. Тази възбуда е най-малка в планинските върхове, водните площи - морета, океани, а също и местата покрити с гори. В сектор Е Д, който е при залеза и малко след залеза, също имаме благоприятни условия за приемане на силови слънчеви лъчи, но поради наситеност в атмосферата от земни излъчвания, породени от целодневното въздействие на космичните слънчеви лъчи, то и качеството им е значително понижено. Наистина и привечер около залез, и малко след него, разположението у човека е понижено. Учителят казва, че и изгревът и залезът на Слънцето са добри, но изгревът е по-добър.
към текста >>

В сектор Е Д, който е при залеза и малко след залеза, също имаме благоприятни условия за приемане на силови слънчеви лъчи, но поради наситеност в атмосферата от земни излъчвания, породени от целодневното въздействие на космичните слънчеви лъчи, то и качеството им е значително понижено.
Оттам, на това се дължи, че при разпадане на слънчевото вещество се отделят космични лъчи, частички носещи живота. 2. По-късно, с издигането на слънцето на хоризонта в огряната от лъчите му земя, почва под тяхно въздействие промени в земното вещество при което се отделят и земни космични лъчи. Чертежът поставен по-долу ще изясни казаното: A - при изгрев Б - по време на изгрев В - до обяд Г - след обяд Д- привечер Е - залез слънце Секторът А Б е местност преди изгрева на Слънцето. Космичните лъчи на слънцето са засегнали най-малка част от земята и възбудата на веществото в тази област е най-слабо. Тази възбуда е най-малка в планинските върхове, водните площи - морета, океани, а също и местата покрити с гори. В сектор Е Д, който е при залеза и малко след залеза, също имаме благоприятни условия за приемане на силови слънчеви лъчи, но поради наситеност в атмосферата от земни излъчвания, породени от целодневното въздействие на космичните слънчеви лъчи, то и качеството им е значително понижено. Наистина и привечер около залез, и малко след него, разположението у човека е понижено. Учителят казва, че и изгревът и залезът на Слънцето са добри, но изгревът е по-добър. Учителят казва още: „Половин час преди изгрева на Слънцето и при изгрева, човек може да получи най-много енергия. Ако времето е облачно, това приемане не се възпира. Облаците не пречат на приемането на тези животворни лъчи".
към текста >>

Наистина и привечер около залез, и малко след него, разположението у човека е понижено.
По-късно, с издигането на слънцето на хоризонта в огряната от лъчите му земя, почва под тяхно въздействие промени в земното вещество при което се отделят и земни космични лъчи. Чертежът поставен по-долу ще изясни казаното: A - при изгрев Б - по време на изгрев В - до обяд Г - след обяд Д- привечер Е - залез слънце Секторът А Б е местност преди изгрева на Слънцето. Космичните лъчи на слънцето са засегнали най-малка част от земята и възбудата на веществото в тази област е най-слабо. Тази възбуда е най-малка в планинските върхове, водните площи - морета, океани, а също и местата покрити с гори. В сектор Е Д, който е при залеза и малко след залеза, също имаме благоприятни условия за приемане на силови слънчеви лъчи, но поради наситеност в атмосферата от земни излъчвания, породени от целодневното въздействие на космичните слънчеви лъчи, то и качеството им е значително понижено. Наистина и привечер около залез, и малко след него, разположението у човека е понижено. Учителят казва, че и изгревът и залезът на Слънцето са добри, но изгревът е по-добър. Учителят казва още: „Половин час преди изгрева на Слънцето и при изгрева, човек може да получи най-много енергия. Ако времето е облачно, това приемане не се възпира. Облаците не пречат на приемането на тези животворни лъчи". Но дебелите тухлени и бетонни стени, разбира се ще пречат на това.
към текста >>

Учителят казва, че и изгревът и залезът на Слънцето са добри, но изгревът е по-добър.
Чертежът поставен по-долу ще изясни казаното: A - при изгрев Б - по време на изгрев В - до обяд Г - след обяд Д- привечер Е - залез слънце Секторът А Б е местност преди изгрева на Слънцето. Космичните лъчи на слънцето са засегнали най-малка част от земята и възбудата на веществото в тази област е най-слабо. Тази възбуда е най-малка в планинските върхове, водните площи - морета, океани, а също и местата покрити с гори. В сектор Е Д, който е при залеза и малко след залеза, също имаме благоприятни условия за приемане на силови слънчеви лъчи, но поради наситеност в атмосферата от земни излъчвания, породени от целодневното въздействие на космичните слънчеви лъчи, то и качеството им е значително понижено. Наистина и привечер около залез, и малко след него, разположението у човека е понижено. Учителят казва, че и изгревът и залезът на Слънцето са добри, но изгревът е по-добър. Учителят казва още: „Половин час преди изгрева на Слънцето и при изгрева, човек може да получи най-много енергия. Ако времето е облачно, това приемане не се възпира. Облаците не пречат на приемането на тези животворни лъчи". Но дебелите тухлени и бетонни стени, разбира се ще пречат на това. За да може човек да се ползува от тях, то силата на тези лъчи, той трябва да бъде на открито.
към текста >>

71. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Учителят беше казал да не се вечеря след залез слънце.
После, когато Учителят ми го каза, че съм била амазонка ми стана ясно, защо изведнъж станах опитен яздач. А това беше се случило да ми се докаже наистина, че съм била амазонка. Но нищо не можех да си спомня за онази епоха. Завесата е спусната и забравата е пълна в съзнанието ми. Постъпих като хористка в операта, връщах се късно у дома. Учителят беше казал да не се вечеря след залез слънце. И аз Го попитах, какво да вечерям. А Той ми каза вечерно време да пия прясно мляко, след като се върна от операта. Така и правех. Един ден, беше слънчев ден, бяхме на Изгрева. Учителят се разхожда по полянката, а до Него е Стоянка Илиева.
към текста >>

72. 1 .ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ

По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е.
Изгревът му от изток - движението - всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е, разбира се, по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин: сутрин лъчите му се пречупват по един начин, а вечер по друг. Това зависи от нашия организъм. Следобед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е. дали сме нещо, без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идат по права линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система.
към текста >>

73. 5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене.
И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат. Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непристорената любов и обич, духът на смирение и примирение. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла. Те не съзират още тия наредби. Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения. Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават.
към текста >>

74. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща.
I. ИВАН ТОЛЕВ Ефросина Ангелова - Пенкова ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ Загледах се в две снимки - един и същи човек, а толкова различни. Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща. Беше събуден интересът ми. Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев.
към текста >>

И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез.
И ТАКА ДО КРАЯ Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации. Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете". И животът издълбава нови белези на лицето и в душата. И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез. 7.1.2000 г.
към текста >>

75. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята?
3 - рубрика Нова естетика Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята. В друг смисъл - това е мистичния брак на Духа с душата, която трябва да премине през огъня на страданието или на розата. В сонета се прави алюзия и за химическия или херметическия брак в братството на Розата и златния кръст. Тук спада и митът за Люцифера, носителятъ на светлината, за когото говори ап. Петър: "светило, което свети в тъмно место, догде се зазори денятъ и зорницата изгрее в сърдцата ваши" (II -1 ; 19) и пр. Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята? СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят в всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира? Не са ли те две влюбени сърдца?... Ил чезне в бездната неизследима, кат тих акорд, вълшебният им блян? Или за любовта прегради има в безбрежния небесен океан?... Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя!
към текста >>

35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина!
35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице? Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия - данта на горестта... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе сявга в мен - аз победих врагът! 27. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

76. 1923 година

Вечерта - ,Изгрев и залез".
Станахме аз, Станко и Георги и направихме молитвата и Георги си отиде и аз с Ради Тодоров заминавам на село да гласувам за изборите - народни представители. Ради отива да се срещне със са. Никула. 30.IV.[1923 год.], неделя Сам ходих в гората на молитва, а Георги спеше, понеже през нощта ходи на нощна екскурзия. Четохме беседата „ Ти целувание ми не даде". Присъствува само сестрата Веселина. Вечерта - ,Изгрев и залез". 31.IV.1923 год. Утринна молитва у дома. Сутринта в училище, по незнание, че ще имаме класно по дескриптивна [геометрия], аз не можах да направя класното. Вечерта, къде 4 ^ 5 ч следобед, валя силен град, от който почти побеля земята. Сутринта станахме всички рано и с изключение на Георгя ходихме на могилката на молитва.
към текста >>

77. 1930 година

Луната, като бяхме на долния край на селото, залезе.
До 9 бях готов. Легнах си, дано един час спя, но сън ме не хвана. До 10 ч лежах. Станах, умих се и приготвих и с молитва потеглих. Събудих Еленка и в 11 ч потеглихме. Луната, като бяхме на долния край на селото, залезе. Небето ясно, та пътуването бе лесно. Като стигнахме до Туденската чешма, ето, с фенер хора идат от Ропот -двама мъже и един ученик от II клас прогимназиален. С тях, бавно в разговор, стигнахме в 4 ч на Драгоман. Чакалнята пълна с народ и вънка се насъбрали много и гъмжило от народ. Обясниха ни, че не било вярно, че ще има безплатен влак.
към текста >>

78. 1931 година

Значи има, има и други сърца в този момент да тупкат с пулса на Вечната хармония, с пулса на вечно бликащите извори, с пулса на тия, които искат да залезе съвременният ледников период, а да изгрее периодът на взаимнопомощничеството, на съчувствието, на братството и любовта между хората братя.
Тези светли будители и ратници за човешкия подем, така им се противодействува и те така светят, както звездите без да обръщат внимание на движещото се човечество, че те му светят и си отминават по своите орбити, забелязани само от някои зорки астрономи - хора поне, които са ги познали, и се използували от тях и поне морално подкрепили, ако ли не материално. Защото общ жребий е в нищета и противоречие да си отпътуват всякога доброжелателите на човечеството. И такъв е и може би законът на Битието. Но мило и красиво е човек като узнава, че в сегашната човекоядяща се цивилизация, когато духовно уледенените човеци се самоизтребват, да вижда, че има любящи хора, има будни души, има хора, които са излезли над личните интереси и са приели девиза: благото на брата ближен по-рано, че тогава личния [интерес]. И в такъв момент човек му става мило и драго да живее, да свети, да търси светлите простори на своята душа, да следва гласа на съвестта, на Великото, да помага на изгнаническия народ тук, в царството на мрака, да му сочиш лъчите на изгряващото слънце, лазурите на идващата нова епоха, епохата на любовта, побратимяването, епохата на възкръсването човешкото в човека. Значи има, има и други сърца в този момент да тупкат с пулса на Вечната хармония, с пулса на вечно бликащите извори, с пулса на тия, които искат да залезе съвременният ледников период, а да изгрее периодът на взаимнопомощничеството, на съчувствието, на братството и любовта между хората братя. *(на есперанто) - „Условието на вечния живот". (Бел. М. И.) ^ брести - диал. брястове. (Бел. М.И.)
към текста >>

79. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени.
А от 9 ч до 12 ч свирих. Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам свиренето и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля. Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша. 9.II.1934 год., петък Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по 13 лв. После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто. Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали.
към текста >>

И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан.
Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член. Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето. Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки.
към текста >>

Слънцето залезе над Арда, над каика.
Това бе пият, който тая сутрин ме посети и разведри състоянието ми, понеже това, тия бележки, ги пиша днес, на 24. II., в събота, преди изгрев слънце и познавам по вътрешното си състояние, че като че някой взима всички ония кошмарни мисли и лоши състояния, които от снощи ме бяха обхванали.) Така че, братът Тошев ми каза, че интуицията му подсказва, че аз няма да бъда уволнен, но най-важното - да отправя горещ апел към небето, за да се получи заявлението ми от Братята горе и да вземат мерки. Защото Те са толкова заети, че ние трябва да ги уведомяваме за станалото, за да вземат мерки. И на тръгване братът Тошев повторно ме уведоми да не забравям и отправя телеграма светла, блестяща докъдето трябва, и работата ще се уреди и че тоя, който сега ме е клеветил, в Министерството не го слушат и няма да вземат думите му под съображения. Аз си тръгнах. Слънцето залезе над Арда, над каика. Вървях и си мислех и дълбоко исках от Небето сега да не [ме] бутат от това турско село, защото поне тук аз съм по-добре. Понеже днеска съм в почивка, затова късно, като стана чаят, вечерях със сирене и халва, но много тежко ми стана. Като си дойдох, се помолих и отворих Библията. Падна ми се 13. глава от Марко, за Съда Господен, за крайните дни, които ще сполетят човечеството и ние, избраните, „Будни бъдете и непрестанно се молете, защото не знаете деня, часа и минутата, в която ще дойде часът".
към текста >>

Друго настроение нямах, освен със словото да се занимавам и чак след залез, след вечеря се залових със списъците пак.
Станах и след наряда четох нещо от „Живите сили в природата". Следтова по жребие ми се падна да чета 9-а беседа от 10-а серия - „По образ и подобие Божие ". И трябвало да я прочета, за да ме обнови и тая беседа, извърши нещо, което като че ли за първи път в живота си изпитвам такова състояние след прочитането й. След прочитането й се изпрах и след обед си полегнах и съм спал дълго. И като че след тая беседа и хубавото слънце, с ясния и тих, топъл ден, всичко това като че днес бях в неземен свят, в неописуемо състояние, което само Бог може да ми даде. Друго настроение нямах, освен със словото да се занимавам и чак след залез, след вечеря се залових със списъците пак. Часът е 12 и аз ще си легна. [b]26, 27 и 28.II. т. г. [1934 г.] все се занимавах с приготовление разметателните списъци и на 27-й ходих с председателя на училищното настоятелство Билял Еплинов в Карлъ и в Емач и съставих актове на учителите за това, че нямат разрешителни от инспекцията за учителствуване.[/b] [b]Времето бе все топло, слънчево. Тия нощи все до късно работих.[/b] [b][b]1.III.1934 год., четвъртък[/b][/b] [b]Станах рано и даже не съм и спал тая нощ, понеже спах в леглото си с един чиновник, който пътувайки за Кърджали и закъснял, се отби снощи късно при мен за нощуване. Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за утвърждение и актовете и затова останах в Кърджали.[/b] [b]Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях.
към текста >>

Следобед заминах през Ахмашлар, като Арда минах с каика и се изкачих по височините над селото Посталар, Казъ-Лап и се завърнах през селото Кара-Мехмедкьови, като залезе слънцето.
Той излезе до края на града да ме изпрати и късно пристигнах в селото си, но с тежко душевно състояние.[/b] [b][b]25.III.1934 год., неделя[/b][/b] [b]Станах в 5 без 15. В 5 и 5 почнах наряда. След наряда и гимнастичните упражнения свирих всички упражнения.[/b] [b]Към 10 ч не можах да започна да чета беседа, защото ме измъчваше особено душевно състояние. Но докъде 11 ч го трансформирах, след 1-часова медитация и чак тогава почнах да чета последната беседа от 10 серия - „Така вписано". Извадих си хубави мисли от тая хубава беседа, която дочетох чак в 1 1/2 ч. Следобед заминах през Ахмашлар, като Арда минах с каика и се изкачих по височините над селото Посталар, Казъ-Лап и се завърнах през селото Кара-Мехмедкьови, като залезе слънцето. Днес целия ден небето е полузамрежено, но вятър нямаше, затова не е съвсем топло.[/b] [b]Тук сливите вече цъфнаха и теменуги, зюмбюл и много треви вече са поникнали. А нагоре трънките колко миши уши листа имат. Пролет е вече тук. Турците къносали кочовете и агнетата, които ще колят за утре, а децата ходиха да събират колачи - милинки, пържени в зехтин.[/b] [b][b]26.III.[1934 год.], понеделник[/b][/b] [b]Турски байрам. Ходжата стана много рано, за да пее, а аз чаках, докато се развидели.[/b] [b]След това турците от околните села се бяха събрали на молитвата.
към текста >>

Четох, пях и чак на залез си дойдох тук.
Прегазих Арда и на разсъмване бях горе, на височината. Съвсем ясно небе. Само на източния хоризонт от утринната омара пред слънцето има малко омара. Слънцето се показа над Кърджалийските височини. Целия ден прекарах тук и по бели дрехи само се пекох на силното слънце. Четох, пях и чак на залез си дойдох тук. Съвсем ясно небе, няма облаче да се мерне. Засуши се.[/b] [b][b]21.IV.1934., събота[/b][/b] [b]Станах от сън в 3 1/2 ч. Вземах си нещо за четене вестник „Братство" и песните гимнастическите и потеглих нагоре за височините. Много се радвах, че ме сън не хващаше толкова рано. Ранното ми ставане се възнагради с много радост, много, с много хубави мисли.
към текста >>

80. 1934 година

Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени.
А от 9 ч до 12 ч свирих. Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам свиренето и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля. Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша. 9.II.1934 год., петък Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по 13 лв. После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто. Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали.
към текста >>

И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан.
Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член. Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето. Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки.
към текста >>

Слънцето залезе над Арда, над каика.
Това бе пият, който тая сутрин ме посети и разведри състоянието ми, понеже това, тия бележки, ги пиша днес, на 24. II., в събота, преди изгрев слънце и познавам по вътрешното си състояние, че като че някой взима всички ония кошмарни мисли и лоши състояния, които от снощи ме бяха обхванали.) Така че, братът Тошев ми каза, че интуицията му подсказва, че аз няма да бъда уволнен, но най-важното - да отправя горещ апел към небето, за да се получи заявлението ми от Братята горе и да вземат мерки. Защото Те са толкова заети, че ние трябва да ги уведомяваме за станалото, за да вземат мерки. И на тръгване братът Тошев повторно ме уведоми да не забравям и отправя телеграма светла, блестяща докъдето трябва, и работата ще се уреди и че тоя, който сега ме е клеветил, в Министерството не го слушат и няма да вземат думите му под съображения. Аз си тръгнах. Слънцето залезе над Арда, над каика. Вървях и си мислех и дълбоко исках от Небето сега да не [ме] бутат от това турско село, защото поне тук аз съм по-добре. Понеже днеска съм в почивка, затова късно, като стана чаят, вечерях със сирене и халва, но много тежко ми стана. Като си дойдох, се помолих и отворих Библията. Падна ми се 13. глава от Марко, за Съда Господен, за крайните дни, които ще сполетят човечеството и ние, избраните, „Будни бъдете и непрестанно се молете, защото не знаете деня, часа и минутата, в която ще дойде часът".
към текста >>

Друго настроение нямах, освен със словото да се занимавам и чак след залез, след вечеря се залових със списъците пак.
Станах и след наряда четох нещо от „Живите сили в природата". Следтова по жребие ми се падна да чета 9-а беседа от 10-а серия - „По образ и подобие Божие ". И трябвало да я прочета, за да ме обнови и тая беседа, извърши нещо, което като че ли за първи път в живота си изпитвам такова състояние след прочитането й. След прочитането й се изпрах и след обед си полегнах и съм спал дълго. И като че след тая беседа и хубавото слънце, с ясния и тих, топъл ден, всичко това като че днес бях в неземен свят, в неописуемо състояние, което само Бог може да ми даде. Друго настроение нямах, освен със словото да се занимавам и чак след залез, след вечеря се залових със списъците пак. Часът е 12 и аз ще си легна. 26, 27 и 28.11. т. г. [1934 г.] все се занимавах с приготовление разметателните списъци и на 27-й ходих с председателя на училищното настоятелство Билял Еплинов в Карлъ и в Емач и съставих актове на учителите за това, че нямат разрешителни от инспекцията за учителствуване. Времето бе все топло, слънчево. Тия нощи все до късно работих
към текста >>

81. 1934 година Продължение

Следобед заминах през Ахмашлар, като Арда минах с каика и се изкачих по височините над селото Посталар, Казъ-Лап и се завърнах през селото Кара-Мехмедкьови, като залезе слънцето.
В 5 и 5 почнах наряда. След наряда и гимнастичните упражнения свирих всички упражнения. Към 10 ч не можах да започна да чета беседа, защото ме измъчваше особено душевно състояние. Но докъде 11 ч го трансформирах, след 1-часова медитация и чак тогава почнах да чета последната беседа от 10 серия - „Така вписано". Извадих си хубави мисли от тая хубава беседа, която дочетох чак в 1 1/2 ч. Следобед заминах през Ахмашлар, като Арда минах с каика и се изкачих по височините над селото Посталар, Казъ-Лап и се завърнах през селото Кара-Мехмедкьови, като залезе слънцето. Днес целия ден небето е полузамрежено, но вятър нямаше, затова не е съвсем топло. Тук сливите вече цъфнаха и теменуги, зюмбюл и много треви вече са поникнали. А нагоре трънките колко миши уши листа имат. Пролет е вече тук. Турците къносали кочовете и агнетата, които ще колят за утре, а децата ходиха да събират колачи - милинки, пържени в зехтин.
към текста >>

Четох, пях и чак на залез си дойдох тук.
Прегазих Арда и на разсъмване бях горе, на височината. Съвсем ясно небе. Само на източния хоризонт от утринната омара пред слънцето има малко омара. Слънцето се показа над Кърджалийските височини. Целия ден прекарах тук и по бели дрехи само се пекох на силното слънце. Четох, пях и чак на залез си дойдох тук. Съвсем ясно небе, няма облаче да се мерне. Засуши се. 21.IV.1934., събота Станах от сън в 3 1/2 ч. Вземах си нещо за четене вестник „Братство" и песните гимнастическите и потеглих нагоре за височините. Много се радвах, че ме сън не хващаше толкова рано.
към текста >>

82. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Върнах се в Равна, кога залезе слънцето.
Ето, Горанка Атанасова ме събуди. Дошла да иска подкваса от кисело мляко. Следобед в 3 ч потеглих за Годеч и Драгоман. Оказа се, че за утре ще има автомобил за Драгоман и аз се върнах. Щях да отида за служебните си свидетелства и утре - на Връбница за Съюзния празник. Върнах се в Равна, кога залезе слънцето. 23.IV.1935 год., вторник До обед свърших часовете и следобед в 4 бях в Годеч. Вечерта - в София. Вечерта отидох при Еленка и говорихме до късно. 24.IV.1935 год., сряда Сън: Сънувах, че ме ухапа за дясната ръка един скорпион и то толкова, щото кръв протече от раната. От този ден до 4 май се готвих всеки ден за конкурсен изпит.
към текста >>

Следобед пях и се изкъпах и свирих до залез слънце.
На бележката ми съобщава, че батю Боби Ралев от Посабина се е поминал. Интересно е, казах на М. Влаевски, нощес сънувах баща му и майка му, които са умрели преди години, и него (батя Бобя), а ето, получавам съобщение, че той се е поминал. Значи нощес ме е посетил и затова ми е даден тоя сън, да видя всички роднини събрани в Посабина и в съзнанието ми остават само чичо Рали, стрина Ралевица и син му Боби, за когото получих известие, че се е поминал. След това отидох в 9 ч в III прогимназия „Граф Игнатиев" със Стоянка Иванова Петрова, у които живея на квартира, и след като тя си получи дипломата, че завърши III клас на прогимназията, отидохме в I-ва Софийска девическа гимназия и я записахме за конкурсен изпит. Следобед пях и се изкъпах и свирих до залез слънце. 24.VII.1935 год., София След Идни тичане до областния съд, от който вземахме препис от съдебното решение и представянето му в инженерството в София, едва поправиха скицата, какво вече Гьондов не ще вземе от нас това, което планът му даваше. Започнах да се глася да си направя къща, обаче първо исках нотариално да се прехвърли мястото, което е по документи върху Еленка. Михаил Влаевски ми направи план за къщата, братът Славов, адвокат от Сливен, живущ у Тодор Стоименов, ми направи чернова за нотариалния акт по покупката на мястото от Еленка. Преди три години и го купихме заедно с Еленка от Райна Захариева и документът бе върху Еленка, а сега аз исках моя дял, да си имам документ върху си. 31 .VII.1935 год., сряда, София Отидохме с Еленка при Софийския I нотариус, но след като през предните дни цяла седмица се бяхме [снабдили] с всички необходими документи от общината, данъчното, акцизното, земеделската банка и така стана продажбо-покуп ката при нотариуса на тоя ден.
към текста >>

83. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб.
Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч. Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен. Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен. 23.Х.1936 год., петък Сън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга.
към текста >>

84. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен.
Хората трябва да се научат да служат на Бога, а служат ли на убийствата, сега убийства ще получат, а аз не трябва да се меся в работите на съдбата, защото чисти хора не могат да пострадат и косъм не може да падне от главата на човека без волята на Отца. Екзекуцията не се състоя, според както се пусна дума снощи. 24.VI.1943 год., четвъртък, Кралево Денят премина в посещаване на курса. На обед отидох при караулното помещение и видях, че затворниците дали от донесените от жените им череши и круши на войниците. Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен. Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника.
към текста >>

85. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Из разговор с Учителя на 16.II.1938 год., сряда Изгрев аз наричам да не мине ден от да не направиш микроскопическо добро, а вечер, когато залезе слънцето - най-голямото добро.
Хората не носят еднакво съдържание. Едни имат по-много и по-ценно съдържание, а други - не. Както едни страница на Библията са по-съдържателни, а други - не. Но всяка страница все има нещо. Така и всеки човек е една страница от Библията. 37. Из разговор с Учителя на 16.II.1938 год., сряда Изгрев аз наричам да не мине ден от да не направиш микроскопическо добро, а вечер, когато залезе слънцето - най-голямото добро. При скръбта отиваме към центъра, стесняваме се, а при радостта се разширяваме, отиваме към периферията. Добрият Добрият човек има здрав гръбнак, той раздава. По-добре е [човек] да излезе с товар, а да се върне без товар. Без работа нищо не се постига. Трябва да се цени времето.
към текста >>

При философския център на главата е зенитът, а отзад е залезът.
Но ако имаш изобилни средства и знаеш езика, вие не се безпокоите. Избитите люде сега по фронтовете стават работници. Радвайте се и се веселете за всичко това, що става, разбираш или не го разбираш. Материалният живот трябва да бъде един резултат на умствения и душевния живот. 44. Разговор с Учителя на 12.IV.1942 год., неделя Между веждите слънцето изгрява. При философския център на главата е зенитът, а отзад е залезът. „La" е щедър тон, но иска да работим. „Sol" дава ухание. Дълбокото дишане от мисълта зависи. Докато не помислиш, не може дълбоко да дишаш. Мисълта е, която вкарва въздуха в дробовете ни.
към текста >>

86. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

Смяна на състоянията облачно и ясно, веселост - тъжност, добро - зло положително - отрицателно, северен - южен, изгрев - залез 21.
Изказаната лоша дума по адрес на някого може да ти създаде нещастието и обратно - казана добра дума по адрес на някого може да ти създаде щастието. 19. Всичко се мени (Всичко в света е подложено на големи промени) Един ден неверният ще стане учен, слабият - силен, сиромахът - богат. Всичко в света е подложено на големи промени. Вие трябва да обръщате внимание на възможностите, които се крият у човека. Във възможностите е Божественото у човека. 20. Смяна на състоянията облачно и ясно, веселост - тъжност, добро - зло положително - отрицателно, северен - южен, изгрев - залез 21. Работи, върви и не спирай 1. Диамантът. 2. Златото. 3. Благородните метали не се окисляват. 4. Рало, секира, трион, свредел не ръждясват при работа. 5. Барабан кога се бие, не полепва с прах. 6.
към текста >>

И следователно в ада изгрев няма, там е вечен залез.
За цифрите на тази година: 1 - то е Божественото. 2 - то е лошавината, скарването между хората; 9 - това са всички възможности в доброто и злото, можем да кажем още: 1 е закон на Мъдрост, 2 е закон на Любовта; приложението на любовта на земята. Когато обичаш някого, ти го гледаш. Който те обича, той те гледа. В окултната наука адът и небето се познават по това, че в небето всички си обръщат лицето към Бога, а в ада всички жители не обръщат [гърба] си към Бога. И следователно в ада изгрев няма, там е вечен залез. А в небето, понеже всички си обръщат лицето към Бога, там е вечен изгрев. Изгревът е символ на любовта. А залезът е символ на изгубената любов. Щом слънцето залязва, то любовта е изгубена.[/b] [b]Тази година идат ред същества от разни степени на развитие и следователно вие ще влезете във връзка с тях. Някои от тях са лоши, някои от тях са много добри, но с всички вие ще имате взимане-даване.
към текста >>

А залезът е символ на изгубената любов.
Който те обича, той те гледа. В окултната наука адът и небето се познават по това, че в небето всички си обръщат лицето към Бога, а в ада всички жители не обръщат [гърба] си към Бога. И следователно в ада изгрев няма, там е вечен залез. А в небето, понеже всички си обръщат лицето към Бога, там е вечен изгрев. Изгревът е символ на любовта. А залезът е символ на изгубената любов. Щом слънцето залязва, то любовта е изгубена.[/b] [b]Тази година идат ред същества от разни степени на развитие и следователно вие ще влезете във връзка с тях. Някои от тях са лоши, някои от тях са много добри, но с всички вие ще имате взимане-даване. Ако сте умни, от всички ще се ползувате, а ако сте глупави - не.[/b] [b]Глупавият човек се мисли за Божество, което иска да измени Божествените закони. Например кой от вас не казва: „Защо Господ ми даде такава майка, защо ме тури в такова общество, защо Господ не ми даде наука? " Като че Господ трябва да мисли само за вас и вие да заповядвате, а Той само да изпълнява вашите заповеди.[/b] [b]Сега пътят, духовният път не е труден.
към текста >>

87. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

След това се залових и си извадих по-важните мисли от резюметата на Еленка и до залез слънце привърших с резюметата.
Направих си наряда и гимнастическите упражнения. Прочетох резюметата, които Еленка ми е изпратила, и дойдох в училището, защото си мислех, че може би ще дойдат Вълко и други от Кърджали, но ги нема. Горе предварително прочетох лекцията „Начертаният план", а тук в 11 ч започнах да чета от X серия „Твърдата храна". Но до обед нямах настроение да чета. Спеше ми се, та спах много и към 1 ч следобеда дочетох тая хубава и дълбоко съдържателна беседа, която за даденото време ми дава напътствие как да работя над мене си, за да се справям с противоречията на физическото, астралкото поле и в умственото. След това се залових и си извадих по-важните мисли от резюметата на Еленка и до залез слънце привърших с резюметата. Това, което ме измъчва във всяко време и минута, непрестанно, то е как да засиля волята си и да се справя с тръна в петата си и да мога вътрешно да закрепна, за да мога в пълния смисъл на думата „ученик" да работя за делото на Учителя. Следобед пак загърмя. Валя наоколо, но далеч, а тук днес не валя. Хладно и приятно е сега вънка. Жегата е смекчена от дъждовете.
към текста >>

Следобед, особено на залез слънце, понеже днес денят бе ясен и тихичък, но не съвсем, обаче слънчев, приятен ден.
Слязох долу и при държането на стълбата вземаше участие по-малкият ми брат Иван, който бе облякъл моето палто, обаче това палто е скъсано, вехто, чиято грозота и неприветливост аз, носяйки го на меня си, не съм могъл да забележа. Сега, гледайки палтото си облечено на него, аз се отвратих от кирлявостта и скъсаността му, даже и от панталоните му, защото и те били мои. Казах на себе си, че трябва непременно да си купя нов костюм. Особено палтото било продрано и то чак разнищено на гърба откъм лявата страна и кирта съвсем бие на очи, та се възмутих от него, защо съм го носил досега. * Докато записвах съня си, лявото око леко пак потрепваше, за да ме уведоми, че това не е друго освен игра, трепкане на лявото ми око, на левия горен мигач, на горната част на мигача, заедно горната половина на ябълката. Следобед, особено на залез слънце, понеже днес денят бе ясен и тихичък, но не съвсем, обаче слънчев, приятен ден. Четох вестник „Утро". На смръкване започна да ми играе дясното око. Изкъпах се. Стана ми радостно, весело и пях продължително време. Лягам си в 9 1/2 ч, след като си изпрах дрехите.
към текста >>

Тук-таме се забелязваха облачета от сутринта, а на залез слънце се явиха на запад много затъмнени, премрежени облаци.
Деня прекарах като че ли тягостно. Такова ми е душевното състояние. Вечерях у Младенови. Свободното си време и вечерта до 11 ч писах печатен шрифт за I отделение. Пак хубав, приятен ден. Тук-таме се забелязваха облачета от сутринта, а на залез слънце се явиха на запад много затъмнени, премрежени облаци. Усещам си крака и затова то е признак, че ще се промени времето. Нощес сънувах следния сън: Сънувам, че съм в някой обор с учениците си, та им преподавам как трябва да чистят и ринат. Вземах лопатата и започнах да рина само волски извержения, а децата гледат настрани и се подсмиват, че се занимавам с чистенето и чистотата. Днес преди обед някое дете ми открадна големия ми нож. Писах акт за встъпване в длъжност от 28.Х. т. м.
към текста >>

88. 16. Писмо (до Д-р Димчев)

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

И с право се провикнаха неотдавна колоси, титани на мисълта от изтока и запада, че ако човечеството върви по този път, то ще загине и неговата култура ще залезне.
Много просто: защото не знаеха това, което трябва да знае разумният човек, не знаеха и не прилагаха законите на техните принципи: „Вярност, Братство, Истина". Още, това показва, че те не знаят законите, които са писани в природата и в човека - закони, които, ако се прочетат, разберат и приложат, ще дадат един истински живот и един истински образ както на индивида, така и на обществото. Но не е само това. Тази картина ни се представя и в лицето на всички организации: въздържателни, вегетариански, духовни, партизански и др., с други думи, днес в лицето на съвременното човечество ний виждаме колове, които безжизнено стърчат като надгробни знаци, за да рухнат един ден изгнили. Ето съдбата на съвременното човечество и на неговата култура. И с право се провикнаха неотдавна колоси, титани на мисълта от изтока и запада, че ако човечеството върви по този път, то ще загине и неговата култура ще залезне. Да, съвременното човечество, заедно с неговата култура, загива безвъзвратно, а на неговото място се явява новият човек с новата си култура. Какво се изисква? Изискват се не голи идеи, не писани идеи, а идеи, които да се разберат и приложат. Изискват се идеи, облечени в съдържание и смисъл, идеи, които носят Живот, Свобода и Мир за човечеството. Ще ме запитате за какви закони Ви говоря.
към текста >>

89. 5. Разговор с Учителя на 23.VII.1932 г. при огъня, в 7.30 ч сутринта

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

След като залезе, да не ядете; вода може да пиете.
Те са хигиенични правила, които трябва да бъдат настолни. Силния огън дъждът мъчно го изгасва, но слабия огън лесно го изгасва. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън. В топло време денем краставици яжте, но в студено време, вечерно време, не яжте. Едно от правилата за тук: всички ще ядете тук преди да е залязло Слънцето. След като залезе, да не ядете; вода може да пиете. След залез - никакво ядене. Стойте гладни. Нищо. То е за предпочитане. Съзнанието да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно.
към текста >>

След залез - никакво ядене.
Силния огън дъждът мъчно го изгасва, но слабия огън лесно го изгасва. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън. В топло време денем краставици яжте, но в студено време, вечерно време, не яжте. Едно от правилата за тук: всички ще ядете тук преди да е залязло Слънцето. След като залезе, да не ядете; вода може да пиете. След залез - никакво ядене. Стойте гладни. Нищо. То е за предпочитане. Съзнанието да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опасно. Някой път страхът спасява хората, но при пиенето на студена вода страхът не ползува.
към текста >>

90. 3. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27. и 28.IV.1928 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Изучавайте звездите, защото те ще ви повдигнат, наблюдавайте ги при изгрев и залез!
Пожелай нещо хубаво и го остави да се реализира, не мисли как и кога. Никога не мисли, че едни неща са по-важни, а други - не! Не плачи, а учи и работи, за да помогнеш на света, на човечеството и на народа си! Само разумните постъпки нямат кармически последствия. За да се осмисли животът ви, трябва да научите нещо съществено от живота. Изучавайте звездите, защото те ще ви повдигнат, наблюдавайте ги при изгрев и залез! Страданията са една възможност, за да се доберем до Истината. (Каквото са земетресенията тези дни...) Всеки един във всеки един момент трябва да знае дали е в правия път. Всякой сам гради своята съдба. Само този, който е уравновесил скръбта и радостта, може да мисли сам. Мощна душа е тая, която е разширила границите на своята любов до безграничното - към хора, животни, растения и към всичко.
към текста >>

91. 21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Например: Залезне слънцето, ти страдаш и казваш: „Изгуби се" - обаче на другия ден пак изгрява слънцето.
Ние всеки ден оскърбяваме Бога, като казваме: „Много съм нещастен." В какво седи твоето нещастие? - Че ти са скъсани чепичките. На ситната сте плакали. Съществува в света само едно страдание - когато изгубиш любовта си, това е страдание. Има едно страдание, което е привидно. Например: Залезне слънцето, ти страдаш и казваш: „Изгуби се" - обаче на другия ден пак изгрява слънцето. Какво си изгубил? Това, за което малките деца плачат, възрастните се смеят, а старите мислят. Детето плаче за своите кукли, че се е счупил кракът на куклата. Възрастният се смее, а старият мисли за детето и за възрастния. Възрастният се смее, понеже детето не знае още как да пее, а пък старият мисли, понеже и възрастният не знае работата.
към текста >>

92. 14. Беседа от Учителя на 9.VIII.1935 г. * Молитвен връх, 9. VIII. 1935 г., 5 ч сутринта

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

" Господ казал на слънцето: „Когато изгряваш, на хората работа ще им донасяш." И казало слънцето: „В случай, че някой път залезна, какво трябва ф направя?
Защо онзи се радва? Защото всичко, каквото вие имате, той ще го вземе, без труд е спечелил нещо и се радва. Сега ви обяснявам това, което става в света. Искате да знаете каква ще бъде небесната радост. Когато Бог направил света и светът бил готов, украсен, явило се слънцето и казало на Господа: „Каква ще бъде сега моята работа? " Господ казал на слънцето: „Когато изгряваш, на хората работа ще им донасяш." И казало слънцето: „В случай, че някой път залезна, какво трябва ф направя? " - „Тогаз ще им оставиш почивката." Сега, два извода има: Не можеш да имаш работа преди слънцето да е изгряло и не можеш да имаш почивка преди слънцето да е залязло. Или другояче казано: Всяко ново положение, това е работа, в която човек влиза, а всяко положение завършено, то носи вече в себе си почивка. Само когато завършиш добре една работа, можеш да си почиваш. То е един психологически момент. Не е само на теория.
към текста >>

93. 34. Съвършенството

VI. Очерци за Мара Белчева

На Северния полюс Слънцето се върти, няма залез.
В Откровението сме 20 глава, Християнството има още 2 века. Законът е по отношение на себе си. Прилагай и не отнемай! Нито притуряй, нито оттуряй от Божественото в себе си, че ще страдаш! Човек вади от богатството на младините си и от богатството на старините си. На Северния полюс Слънцето се върти, няма залез. В света има автомати, от които някои са хора. Повтаря ли човек, грамофон е. Да се пази човек от това, което автоматично повтаря. И страданията автоматично се повтарят. Забрави даденото, забрави обидите, те са автоматични работи!
към текста >>

94. 3. Сп. „Българска реч, год. XI, кн. 7 (IV.1936), с. 217-219, Е.Багряна

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух.
- „На прага стъпки"; 1925 г. - „Сонети" и 1931 г. - „Избрани песни". НЕЙНИЯТ ОБРАЗ Напоследък я виждахме съвсем рядко. Тя се беше отделила от всичко и от всички, за да доживее своя земен живот като отшелница, в килията на своя дълбок духовен мир, чувствувайки връзката с умрелите по-жива, отколкото връзката с живите. Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и алчността, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух. И както е с чувството към майка ни и баща ни - виждаме ги вече остарели, съсипани, грохнали, знаем, че и те са смъртни хора като всички, но все някак ни се струва невъзможно, те да ни оставят, да си отидат, а когато това стане, усещаме една особена, вътрешна, с нищо незапълнима празднина, - такова чувство приблизително изпитваме и сега, при смъртта на Мара Белчева. - Навярно защото самата тя винаги се отнасяше към нас като с нейни деца. И нейният образ в нашата памет ще остане така: засмяна, добра, внимателна, никога от нищо неоплакваща се, всичко понасяща с едно върховно примирение, радваща се на чуждите успехи, доверчива, възхищаваща се с младежки жар от всичко хубаво, не вървяща, а носеща се сякаш над земята, над всекидневните дребнавости, над човешките низости. - И вечно диреща, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота. И един човешки образ и един човешки живот, издържани в своята линия открай докрай.
към текста >>

95. 17. Поетите

Тя опива душите, блика от сърцата, смесва се с въздушната струя, която пълни ноздрите, вслушва се в бърборенето на поточето, в плискането на езерните вълни, вдъхновява се от плясъка на дъжда по разклатената палатка, чува ударите на огромната птица в нейните поли, преживява като живи части от самия човек величието на изгрев слънце, красотата на залеза, величието и смисъла на собственото си страдание.
17. Поетите Поезията е съзерцание, благоговение, вдъхновение, възторг, трепет, тиха молитва, проникновение, тежък кръст. Тя опива душите, блика от сърцата, смесва се с въздушната струя, която пълни ноздрите, вслушва се в бърборенето на поточето, в плискането на езерните вълни, вдъхновява се от плясъка на дъжда по разклатената палатка, чува ударите на огромната птица в нейните поли, преживява като живи части от самия човек величието на изгрев слънце, красотата на залеза, величието и смисъла на собственото си страдание. Поезията е неделима част от живота, негова по-висока, свръхземна гама. И ето: аз не познавам нито един истински поет, чието поетическо вдъхновение да не го е довело до религиозно съзерцание. И не познавам нито един истински религиозен човек, който да не е поет. И точно затова тук, около езерата, са се събрали толкова много поети: сякаш е истински събор от поети. Не искам да говоря за тия, които са печатали стихове, за тия, които са видели името си върху кориците на луксозни издания.
към текста >>

96. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око”, нека прочете например „Залезът на Запада” от Шпенглера.
А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде, където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича „удари на съдбата”, навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много - от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей: Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи из древността като този на Диогена и Йоана Кръстителя, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око”, нека прочете например „Залезът на Запада” от Шпенглера. Само един зрял син на Сатурна, който има око за целия оня органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота — от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглера идеята за „хронологическото време” и „съдбата” - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хроноса, гръцкото име на Сатурна. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстоя. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия” и „заблуди”, със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан”, със своята проповед за прост, трудов и природо-съобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата.
към текста >>

97. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип — именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот.
Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”. Жан Валжан заслужава да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип — именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата „Клетниците” е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и „Война и мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем в собствения дом на някой виден индустриалец.
към текста >>

98. 26. Луната в земеделието и градинарството

ГЕОРГИ РАДЕВ

да се сади, преди тя да изгрее и след като залезе.
Да предположим, че ще се садят репи. Що трябва да се съблюдава в случая? Първо, трябва да се подбере ден, в който Луната минава през някой от изброените по-горе плодовити знакове. Второто нещо, което в случая трябва да се вземе под внимание, ако искаме репите добре да се развият и растат, то е Луната да се пълни. Третото нещо, което трябва да се спази, то е Луната да бъде под хоризонта, т. е. да се сади, преди тя да изгрее и след като залезе. Ясно е, следователно, че при саденето не само на ряпа, но и на какви да било други зеленчуци, важи правилото: Луната да е в плодовит знак, да се пълни и да е под хоризонта. Това, обаче, е най-общото правило за саденето. Има и други подробности, които трябва да се спазят, когато се избира най-благоприятния момент за дадена земеделска работа. Например едно необходимо условие при сеитба и садене е зодиакалният знак, който изгрява на хоризонта, да бъде също измежду плодовитите знаци. Друго правило, което трябва да се спазва е следното: да не се сее, когато Луната изгрява на хоризонта, макар знакът в който се намира да е плодовит.
към текста >>

99. 12. По колелото на Зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Слънцето бяга между пролуките на сивата облачна покривка и скоро върхът на планината пламва в червените зари на залеза като че по него е потекла обилна лава.
12. По колелото на Зодиака Житно зърно, Г. XV (1941), кн. 1, с. 37 КОЗИРОГ Земята е постлана с меката постелка на искрящ сняг. Слънцето бяга между пролуките на сивата облачна покривка и скоро върхът на планината пламва в червените зари на залеза като че по него е потекла обилна лава. Настъпва мъдроока нощ и по небето се сипят едри, трептящи звезди. Навън утихват фъртуните, а в мълчаливата стая догарят червени въглени. Студена е земята, вковани в ледове са водите, в които играеше слънчевият лъч и водното конче, вковани са човешките сърца. Дълбока и мълчалива е нощта, в която небето е извезано със студени звезди, нощта, в която гасне въгленчето на огнището и надеждите на чакащите люде. Но никой не знае, колко е богата тая бременна нощ, защото из сърцето на света ще се роди светлият младенец, обещан още тогава, когато земята беше неустроена и пуста.
към текста >>

100. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.

Влад Пашов