Търсене в текстове за 'Езеро'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 322 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

На слизане от Мусала се спряхме за малко при рекичката, която се спуска от най-горното езеро „Окото“.
И после, като се съберат пак заедно, си обменят опитностите. Човек не трябва да казва нито една груба дума, нито да има груба мисъл, понеже с това се руши Любовта в него; не че се руши, но тя се отдалечава и човек остава изоставен. За да не те изостави Любовта, не казвай груби думи, нито храни груби мисли. Сега е дошло време Черната ложа да се оттегли и Бялата да взема надмощие. Ние сме изпратени на Земята, за да се прослави Името Божие. На слизане от Мусала се спряхме за малко при рекичката, която се спуска от най-горното езеро „Окото“. Там Учителя каза: Изида е символ на Истината, която беше забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото Слънце. Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. „Който разбули Изида, трябва да умре!
към текста >>

2. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

слязохме от Мусала и се спряхме при най-горното езеро, което наричаме „Окото“.
Няма място, през което сме минали, да не са дошли подир нас да направят нещо. Учителя погледна местността Скакавците, всички върхове между Мусала и Рупите на запад и каза: Там живеят напреднали Същества. Нашето идване тук, на връх Мусала, има съвсем друг смисъл, отколкото идването на някои други. Към 12 ч. слязохме от Мусала и се спряхме при най-горното езеро, което наричаме „Окото“. Тук ще предам разговора с Учителя при езерото. Вярата е път към Бога. Но Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога. Вън от Любовта живот не съществува. Тя раздава живот и щастие.
към текста >>

Тук ще предам разговора с Учителя при езерото.
Учителя погледна местността Скакавците, всички върхове между Мусала и Рупите на запад и каза: Там живеят напреднали Същества. Нашето идване тук, на връх Мусала, има съвсем друг смисъл, отколкото идването на някои други. Към 12 ч. слязохме от Мусала и се спряхме при най-горното езеро, което наричаме „Окото“. Тук ще предам разговора с Учителя при езерото. Вярата е път към Бога. Но Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога. Вън от Любовта живот не съществува. Тя раздава живот и щастие. Ако чрез вярата не намериш пътя на Любовта, ако чрез Любовта не намериш пътя на Мъдростта, ако чрез Мъдростта не намериш пътя на Истината и ако Истината не ти покаже връзката, която съществува между Любовта и Мъдростта, тогава не можеш да постигнеш нищо.
към текста >>

на 29 септември тръгнахме от езерото „Окото“ и в 14 ч.
Когато жената била изкусена от тъмните сили в Рая, тогава те откраднали от нея Божественото знание, понеже жената е дъщеря на Бога. Но жената спасила това дете, значи става ликвидиране, значи сега връзват тъмните сили. Кога човек изпълнява волята на Бога? Например, когато дойде един беден човек вкъщи, да го приемеш и да му отстъпиш своята постеля и след това да не кажеш в себе си: „По-добре е друг път да не дохожда този.“ В 13 ч. на 29 септември тръгнахме от езерото „Окото“ и в 14 ч. и 30 мин. стигнахме в х. Мусала. В 15 ч. потеглихме надолу и в 18 ч. бяхме в Боровец.
към текста >>

3. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч.
Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога. Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч. Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа. И затова е било приготвено за тях всичко отгоре. Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко. Когато търсите обяснение за един строй, не го обяснявайте механически. Едно дете на 3-4 години е в количка, но щом порасне не може да се събере в нея, следователно трябва друг строй.
към текста >>

4. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Представете си едно езеро; ако се прекъснат всичките му връзки с извора, какво ще стане с него?
СВЕЩЕНАТА ВРЪЗКА Представете си едно езеро; ако се прекъснат всичките му връзки с извора, какво ще стане с него? Ще пресъхне. Това е обезверяване. Като се обезверите в този малък живот, който имате, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка.
към текста >>

5. 2_33 ) Вземане и даване - Боян Боев (1883 – 1963)

и тази при Дианабад или пък при Второто рилско езеро, или при Петото, или при Шестото.
Учителя му каза да направи през лятото няколко дъждовни бани, за да бъде здрав. Каза му да го измокри дъждът за кратко, да се върне вкъщи и веднага да се преоблече и изпие няколко чаши гореща вода, за да върне изгубената топлина. Учителя правеше чешмите винаги в разни стилове, в това отношение имаше голямо разнообразие. Каква разлика имаше между стила на чешмичката при Цигов чарк в Родопите, близо до с. Ракитово, дето Учителя прекара с голяма група братя и сестри през лятото на 1921 г. и тази при Дианабад или пък при Второто рилско езеро, или при Петото, или при Шестото. Веднъж, след свършване на работа, определена за чешмичката при Дианабад, поостанахме да я поразгледаме и да ѝ се възхищавахме, че изникна на това пусто място. Почна разговор и в него Учителя каза следните мисли: Бог изисква вие да бъдете носители на Неговите блага и да ги раздавате на други. Той не иска вие да му давате, но иска да раздадем това, което ни е дал. Като разберем колко е щедър Бог, ще влезем в правия път.
към текста >>

6. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното Мусаленско езеро, наречено „Окото“.
Долината на Маричините езера е циркус, останал от ледената епоха. Това място нарекохме „Олтар“. До „Олтара“ се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме Великата рилска пустиня и по която тече началото на р. Марица, има още няколко циркуси и върхове – Малкият Мусала, Чадър-тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното Мусаленско езеро, наречено „Окото“. Беше 7 ч. Като погледна рекичката, Учителя каза: Всеки да си измие тук лицето и косата и при измиване да каже: „Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели.“ Измиването на лицето тук има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза: Като погледне човек тази вода, която тече, ако е неразположен духом, веднага ще почувства подем.
към текста >>

Светилището е триъгълник, образуван от езерото „Окото“, Маричините езера и връх Мусала.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза: Като погледне човек тази вода, която тече, ако е неразположен духом, веднага ще почувства подем. Като застанахме на снега под „Окото“, Учителя каза: Тук е Светилището на Рила. Връх Мусала е кубето на Рила. Светилището е триъгълник, образуван от езерото „Окото“, Маричините езера и връх Мусала. Светилището обхваща всичката тази местност от езерото „Окото“ до Маричините езера. Като днешният ден на сто години веднъж се случва. Върнахме се в нашия стан при долните Мусаленски езера. Там стояхме малко и в това време Учителя каза в разговор: Трябва да придобием извоюване на Свободата си; тогава каквото искаме, ще можем.
към текста >>

Светилището обхваща всичката тази местност от езерото „Окото“ до Маричините езера.
Като погледне човек тази вода, която тече, ако е неразположен духом, веднага ще почувства подем. Като застанахме на снега под „Окото“, Учителя каза: Тук е Светилището на Рила. Връх Мусала е кубето на Рила. Светилището е триъгълник, образуван от езерото „Окото“, Маричините езера и връх Мусала. Светилището обхваща всичката тази местност от езерото „Окото“ до Маричините езера. Като днешният ден на сто години веднъж се случва. Върнахме се в нашия стан при долните Мусаленски езера. Там стояхме малко и в това време Учителя каза в разговор: Трябва да придобием извоюване на Свободата си; тогава каквото искаме, ще можем. Където искаме да отидем – на Марс ли, на някоя друга слънчева система ли, всичките ще можем да ги посетим.
към текста >>

Решихме да обядваме при езерото „Окото“.
Трябва да придобием извоюване на Свободата си; тогава каквото искаме, ще можем. Където искаме да отидем – на Марс ли, на някоя друга слънчева система ли, всичките ще можем да ги посетим. Каквото искаш, ще го постигнеш. Земята в своя строеж трябва да се измени. Има нещо в строежа ѝ, което не достига, но за в бъдеще ще се постигне. Решихме да обядваме при езерото „Окото“. Тръгнахме в 10 ч. и през целия ден до 18 ч. стояхме там. Каква тишина цареше! Леки вълни играеха по синята езерна повърхност.
към текста >>

При това свещено езеро Учителя каза:
и през целия ден до 18 ч. стояхме там. Каква тишина цареше! Леки вълни играеха по синята езерна повърхност. Духът на Вечното изпълваше душите ни. При това свещено езеро Учителя каза: Изучавайте психологически планините. Това става като на всяка местност в планината ще прекарвате известно време и ще видите какво разположение ще имате, какви идеи и подтици ще се родят във вас. По това ще познаете какво е психичното действие на мястото. Отначало на Земята е съществувала Слънчева култура. Всичко хубаво, което имаме днес, е останало от тогава.
към текста >>

7. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние я върнахме обратно в езерото.
Има много неразкрити работи, Природата все още не се е разкрила. В нея съществуват ред системи и невъзможното в една система е възможно в друга. В ония години, когато при долните Мусаленски езера беше построена само малката хижа, един момък, Коста, беше неин пазач. Ние с Братството направихме екскурзия до връх Мусала, а Коста наловил пъстърви, за да ги продава. Попитах го колко ще ми вземе за тях, той направи сметка и аз се съгласих: „Хубаво, плащам Ви рибата, дайте я на мен.“ Рибата беше жива, защото беше ловена със сак, и плуваше във вода в една огромна тенекия. Ние я върнахме обратно в езерото. След това Коста престана да лови риба – стана преврат в него, прие вегетарианството. Веднъж при екскурзия до връх Мусала напредвахме заедно с една група братя и сестри и на пътя ни се бе навила на колело отровна змия. Турих си бастуна над нея и тогава тя издигна главата си и част от тялото съвсем отвесно. След това направих с бастуна си няколко кръга във въздуха над змията и тогава тя се проточи и бавно, тихо се изгуби в гората. Веднъж минавах през една планина и насреща ми излязоха овце, а отпреде им стоеше един каракачанин.
към текста >>

8. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-горното Мусалленско езеро, наречено Окото, бе под нас.
Посрещането на изгрева на тази височина и в тази среда е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо: молитвените песни и мусалленският вятър сред откровението на първите лъчи. Когато Слънцето се издигна доста високо, времето значително се стопли, а вятърът утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения и съзерцавахме околността. Най-горното Мусалленско езеро, наречено Окото, бе под нас. По северните усойни места все още се виждаха останки от снега. Всичко говори, че езерото е било циркус на ледник преди хилядолетия. Учителя каза: Окото е едно от най-мистичните езера. Любовта създаде света.
към текста >>

Всичко говори, че езерото е било циркус на ледник преди хилядолетия.
Когато Слънцето се издигна доста високо, времето значително се стопли, а вятърът утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения и съзерцавахме околността. Най-горното Мусалленско езеро, наречено Окото, бе под нас. По северните усойни места все още се виждаха останки от снега. Всичко говори, че езерото е било циркус на ледник преди хилядолетия. Учителя каза: Окото е едно от най-мистичните езера. Любовта създаде света. Тя създаде цялата Вселена. Първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме Любовта.
към текста >>

9. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Едни посетиха вътрешното езеро от долните две Мусалленски езера, други изкачиха Незнайния връх А-В, трети отидоха към Чадър-тепе, а други – до Сфинкса и оттам по едно било, което съединява местността при Сфинкса с Мусалла, стигнаха до върха.
следобед температурата на Мусалла беше 23 градуса. Учителя каза: На Мусалла има специфични места, които никой не е видял. На връщане се спряхме за известно време при Окото и надвечер бяхме на нашия стан. На 11 юли направихме екскурзии по свободен избор. Едни посетиха вътрешното езеро от долните две Мусалленски езера, други изкачиха Незнайния връх А-В, трети отидоха към Чадър-тепе, а други – до Сфинкса и оттам по едно било, което съединява местността при Сфинкса с Мусалла, стигнаха до върха. Това било се нарича Триона и доста трудно е преминаването през него, защото от двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусалла. След молитвите при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот“. След това Учителя държа беседа в 7.30 ч.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее десет пъти един камък с вода, взета от някое езеро.
На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусалла. След молитвите при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот“. След това Учителя държа беседа в 7.30 ч. на тема: „Специфична светлина и топлина“, отпечатана в тома „Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее десет пъти един камък с вода, взета от някое езеро. Към обед се върнахме при нашия стан край долните Мусалленски езера. В 5 ч. следобед се събрахме около Учителя и Той каза: През деня някои поляха камък близо до езерата, а един брат реши десет пъти да взема вода от Окото и да отива да полее избран камък на връх Мусалла. Когато вие имате една хубава, благородна идея, а пък я изоставите, като си кажете: „Хайде да я оставим и да си поживеем“, тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
към текста >>

10. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра разказа как един брат заспал близо до Граничарското езеро и сънувал, че едно Същество го спохожда, отваря близката канара и го завежда вътре в едни обширни помещения, като му показва как живеят и какво работят там.
Сега англичаните се опитаха да покорят Еверест, но не можаха, и готвят друга хималайска експедиция. Интересно е, че англичанинът, когато се качи на такава височина, забравя своята народност, изгубва своята амбиция, а и става вегетарианец и със седмици може да не яде месо. Някои сестри се излъчиха на Мусалла с лекота, защото на тази височина налягането е по-малко и става по-голямо разширение. Мусалла е голяма електрическа батерия, а Сините камъни в Сливенския балкан са магнетични. На екскурзия в планината, когато времето е хубаво, ние сме в Причинния свят; когато има вятър, буря, ние сме в Умствения свят, а когато има облаци, мъгла, ние сме в Астралния свят; върнем ли се у дома, ние сме във физическия свят. Една сестра разказа как един брат заспал близо до Граничарското езеро и сънувал, че едно Същество го спохожда, отваря близката канара и го завежда вътре в едни обширни помещения, като му показва как живеят и какво работят там. Сестрата запита дали всичко това е реално. Да, всичко това е реално. Трябва да се знае принципът, че всякога Висшите същества живеят в планински местности, където човешки крак не стъпва, защото обичат чистотата. Един брат каза: „Ще Ви молим, Учителю, да ни покажете такива места, когато отидем идущата година на Езерата“. На Земята, там, където има голяма чистота, има места, по-хубави и от Рая.
към текста >>

Първото езеро е средище на материалните блага.
Първите култури на Мусалла съществуват в библиотеките на Невидимия свят. Връх Мусалла никога не е потъвал под вода, докато България няколко пъти се е издигала и е хлътвала. Средиземно море е долина, която е потънала при релефните промени. Днес Македония и Беломорието постепенно потъват. Една сестра се обади: „Може ли да споменете нещо за Седемте рилски езера“. Първото езеро е средище на материалните блага. Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро е езеро на хубавото. Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството. Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят.
към текста >>

Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто.
Връх Мусалла никога не е потъвал под вода, докато България няколко пъти се е издигала и е хлътвала. Средиземно море е долина, която е потънала при релефните промени. Днес Македония и Беломорието постепенно потъват. Една сестра се обади: „Може ли да споменете нещо за Седемте рилски езера“. Първото езеро е средище на материалните блага. Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро е езеро на хубавото. Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството. Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят. Местата на Езерата са магнетични и чисти.
към текста >>

Третото езеро е езеро на хубавото.
Средиземно море е долина, която е потънала при релефните промени. Днес Македония и Беломорието постепенно потъват. Една сестра се обади: „Може ли да споменете нещо за Седемте рилски езера“. Първото езеро е средище на материалните блага. Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро е езеро на хубавото. Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството. Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят. Местата на Езерата са магнетични и чисти. Цялата местност е магнетична, особено при чешмата, където има изобилно ултравиолетови лъчи.
към текста >>

Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството.
Днес Македония и Беломорието постепенно потъват. Една сестра се обади: „Може ли да споменете нещо за Седемте рилски езера“. Първото езеро е средище на материалните блага. Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро е езеро на хубавото. Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството. Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят. Местата на Езерата са магнетични и чисти. Цялата местност е магнетична, особено при чешмата, където има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата иде от Езерото на Чистотата.
към текста >>

Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта.
Една сестра се обади: „Може ли да споменете нещо за Седемте рилски езера“. Първото езеро е средище на материалните блага. Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро е езеро на хубавото. Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството. Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят. Местата на Езерата са магнетични и чисти. Цялата местност е магнетична, особено при чешмата, където има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата иде от Езерото на Чистотата. Тя е много бистра и хубава и още повече се пречиства, когато се прецежда през пластовете.
към текста >>

Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят.
Първото езеро е средище на материалните блага. Второто езеро, наречено Елбур, е граница между физическия и Духовния свят и е облог на доброто. Третото езеро е езеро на хубавото. Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството. Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят. Местата на Езерата са магнетични и чисти. Цялата местност е магнетична, особено при чешмата, където има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата иде от Езерото на Чистотата. Тя е много бистра и хубава и още повече се пречиства, когато се прецежда през пластовете. Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже местността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа.
към текста >>

Водата иде от Езерото на Чистотата.
Близнаците са Духовният свят и са езеро на приятелството. Петото езеро, Бъбрека, е на чистотата, а Шестото езеро, Сърцето, е обмяна на Любовта. Тези две езера са Умственият свят, а Седмото езеро е Божественият свят. Местата на Езерата са магнетични и чисти. Цялата местност е магнетична, особено при чешмата, където има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата иде от Езерото на Чистотата. Тя е много бистра и хубава и още повече се пречиства, когато се прецежда през пластовете. Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже местността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа. България е избрана, понеже има много планини, а без тях не може. На Земята има центрове, които са врата на Живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие. Тези врати се пазят.
към текста >>

11. 81) Ще вземеш толкова, колкото торбата ти събира, а ще дадеш всичко, което имаш - Боян Боев (1883 – 1963)

Първото езеро Махарзи означава физическия свят.
започна разговор. Един брат запита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте рилски езера! Какво е значението им? ” Седемте езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро Махарзи означава физическия свят. Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят.
към текста >>

Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят.
Какво е значението им? ” Седемте езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро Махарзи означава физическия свят. Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия.
към текста >>

Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят.
” Седемте езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро Махарзи означава физическия свят. Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия. Тогава преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление.
към текста >>

Петото езеро Махабур означава Причинния свят.
Седемте езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро Махарзи означава физическия свят. Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия. Тогава преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. В какво стои единството?
към текста >>

Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят.
Първото езеро Махарзи означава физическия свят. Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия. Тогава преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. В какво стои единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от едно Разумно Начало.
към текста >>

Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят.
Второто eзеро Елбур означава нисшата област на Астралния свят. Третото езеро Балдер-Дару означава висшата област на Астралния свят. Четвъртото езеро Близнаци означава Умствения свят. Петото езеро Махабур означава Причинния свят. Шестото езеро Сърцето означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Шемхаа или Главата означава Божествения свят. Екскурзията си има своя философия. Тогава преди всичко човек трябва да диша правилно и да употреби известно време за размишление. В какво стои единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от едно Разумно Начало. Това Начало е вечно разнообразие.
към текста >>

12. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота.
Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието.
към текста >>

13. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

37. Тивериадското море – Генисаретското езеро
Марков, М. Константинов и Добрин Гарвалов. 36. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн. 1., стр. 3. 37. Тивериадското море – Генисаретското езеро 38. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г, кн. 2-3, стр. 41. 39. Браманизъм – индийска религия по името на Бог Брама, възникнала през Х–ІХ в. пр. Хр.
към текста >>

14. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След обед към два часа сме вече на второто езеро.
През цялата пролет Братството на Изгрева правеше екскурзии поне по веднъж седмично на Витоша. Още през пролетта мнозина запитваха дали ще се отива това лято на Рила. Интересът беше голям. След като се организира всичко на 19 юли потегли първата група за Рила, на 10 - втората група с автобусите на Балкантурист. После следваха другите групи. След обед към два часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете. Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук на тази полянка бяхме наредени около Учителя и се заведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тая година това езеро е покрито повече от други път с белите цветчета на бялото лютиче.
към текста >>

Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка.
После следваха другите групи. След обед към два часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете. Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук на тази полянка бяхме наредени около Учителя и се заведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тая година това езеро е покрито повече от други път с белите цветчета на бялото лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачваме на Молитвения връх пред изгрев слънце. Тука чувствахме живо присъствието на Учителя и на Светлите братя.
към текста >>

Тая година това езеро е покрито повече от други път с белите цветчета на бялото лютиче.
След обед към два часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете. Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук на тази полянка бяхме наредени около Учителя и се заведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тая година това езеро е покрито повече от други път с белите цветчета на бялото лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачваме на Молитвения връх пред изгрев слънце. Тука чувствахме живо присъствието на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме по една беседа.
към текста >>

В някои дни ние правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за кухнята и за вечерния огън.
Тука чувствахме живо присъствието на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме по една беседа. Реши се засега да се изкарат „Рилските беседи”. Това лято прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на душата”. След слизане от Молитвения връх при някое от езерата ние играехме паневритмия. В някои дни ние правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за кухнята и за вечерния огън. Брат Димитрий (Стоянов) както друга година пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше вечер на молитва при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, по време на който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често група музиканти даваха концерти след обед.
към текста >>

Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро.
Реши се засега да се изкарат „Рилските беседи”. Това лято прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на душата”. След слизане от Молитвения връх при някое от езерата ние играехме паневритмия. В някои дни ние правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за кухнята и за вечерния огън. Брат Димитрий (Стоянов) както друга година пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше вечер на молитва при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, по време на който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често група музиканти даваха концерти след обед. Някои братя и сестри четоха реферати по някои въпроси, например Методи Константинов върху геомантията, сестра Ярмила - върху физиогномиката, а оперната певица Лиляна Табакова - върху живота и делото на Орфея. Тя свърза орфеизма с богомилството и разгледа Орфей в светлината на Учителя.
към текста >>

15. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

О, първо езеро Махарзи!
Изгрев, 20.IХ.1960 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ, О, първо езеро Махарзи! При идването от Изгрева ти първо ни посрещаш. Като минем една височина с особено вълнение поглеждам твоите тихи, сини води. При виждането ти изпъкват в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш от тук. Над теб величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове.
към текста >>

Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан.
При виждането ти изпъкват в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш от тук. Над теб величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите: „Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си!
към текста >>

А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро.
” Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения. На Молитвения връх прекарваме в мълчание. Още сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г. А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя.
към текста >>

Отиваме при Езерото на съзерцанието.
Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите.
към текста >>

Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя.
Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг.
към текста >>

Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред.
Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето.
към текста >>

Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера.
Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата.
към текста >>

Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето.
Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата. Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи.
към текста >>

Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата.
Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата. Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус. Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него.
към текста >>

Връщаме се през Езерото на чистотата.
Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата. Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус. Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението.
към текста >>

Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи.
Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата. Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус. Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над Езерото на съзерцанието.
към текста >>

Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус.
Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата. Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус. Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над Езерото на съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена именно Салон.
към текста >>

Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него.
Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата. Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус. Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над Езерото на съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена именно Салон. Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част на Рила.
към текста >>

Този тъй наречен Салон се издига над Езерото на съзерцанието.
Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус. Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над Езерото на съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена именно Салон. Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част на Рила. Чудна е гледката от тука. Пред тебе се издигат Рупите с особените си очертания.
към текста >>

Тя се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх и решава да отиде при петото езеро Махабур.
Такива примери има много. Има случай, когато няколко души едновременно слушат такава музика. Аз ще ви разправя един пример. Една сестра като се събужда сутрин и излиза вън от палатката си вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака. Тя вижда, че на Молитвения връх е събран вече народът и е почнала молитвата. Тя се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх и решава да отиде при петото езеро Махабур. Отива там сама. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш”. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни.
към текста >>

Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др.
Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.”
към текста >>

16. Изгрев, 7 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Към 12.00 часа слязохме от Мусала и се спряхме при горното езеро, което наричаме Окото.
И след това колко време трябва да употребиш, за да поправиш загубеното в себе си? Забележете че там, дето сме минали ние, след нас дойдоха и направиха пътя. Няма място, от където сме минали, да не са отишли след нас да направят нещо.” Учителя погледна местността Скакавците (всички върхове между Мусала и Рупите западно от Мусала) и каза: „Там живеят напреднали същества. Нашето идване тук, на Мусала, има съвсем друг смисъл, отколкото идването тук на други.” Към 12.00 часа слязохме от Мусала и се спряхме при горното езеро, което наричаме Окото. Тук ще предам разговора на Учителя при Окото. Учителя каза: „Вярата е път към Бога. Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога. Вън от Любовта живот не съществува.
към текста >>

17. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Представете си едно езеро: Ако се прекъснат връзките му с извора, какво ще стане с него?
Свещената връзка - При голяма суша малките изворчета пресъхват, но големите извори не пресъхват, защото извират от дълбоко. Дървото, като го отделиш от земята, изсъхва, като го отдалечиш от реката, пак изсъхва. Представете си едно езеро: Ако се прекъснат връзките му с извора, какво ще стане с него? - Ще пресъхне. Това е обезверяването. Като се обезвериш, в този малък живот, който имаш, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка!
към текста >>

18. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

- Един брат, когато спал край Грънчарското езеро, сънувал, че едно същество идва при него, отваря близката канара и го завежда вътре в канарата, дето имало обширни помещения - салони, стаи и пр.
На екскурзия в планината, когато времето е хубаво, ние сме в причинния свят. Когато има вятър, буря, сме в умствения свят. А когато има облаци, мъгла, ние сме в астралния свят. Когато се върнем у дома си, ние сме във физическия свят. Една сестра каза: - Един брат, когато спал край Грънчарското езеро, сънувал, че едно същество идва при него, отваря близката канара и го завежда вътре в канарата, дето имало обширни помещения - салони, стаи и пр. И това същество почнало да разправя на брата как живеят там съществата и какво работят. Дали всичко това е реално? Учителя отговори: - Да, всичко това е било реално. Изобщо трябва да се знае принципът: Всякога висшите същества живеят по планините в такива места, дето човешкия крак не стъпва.
към текста >>

Петото езеро -Бъбрекът и Шестото езеро - Сърцето са умствения свят, а горното езеро - Седмото - е Божествения свят.
- Учителю, ще Ви помолим да ни покажете такива места като отидем следващата година на Рила. - На Земята - отговори Учителя, - има места по-хубави от рая, много чисти. Една сестра помоли: „Кажете ни нещо за Седемте рилски езера". Учителя каза: - Близнаците са духовният свят. Петото езеро -Бъбрекът и Шестото езеро - Сърцето са умствения свят, а горното езеро - Седмото - е Божествения свят. Второто езеро - Елбур е граница между физическия и духовния свят. Първото езеро е на материалните блага. Елбур е на доброто. Третото езеро е на хубавото, на красивото. Близнаците е на приятелството.
към текста >>

Второто езеро - Елбур е граница между физическия и духовния свят.
- На Земята - отговори Учителя, - има места по-хубави от рая, много чисти. Една сестра помоли: „Кажете ни нещо за Седемте рилски езера". Учителя каза: - Близнаците са духовният свят. Петото езеро -Бъбрекът и Шестото езеро - Сърцето са умствения свят, а горното езеро - Седмото - е Божествения свят. Второто езеро - Елбур е граница между физическия и духовния свят. Първото езеро е на материалните блага. Елбур е на доброто. Третото езеро е на хубавото, на красивото. Близнаците е на приятелството. Бъбрекът е на чистотата.
към текста >>

Първото езеро е на материалните блага.
Една сестра помоли: „Кажете ни нещо за Седемте рилски езера". Учителя каза: - Близнаците са духовният свят. Петото езеро -Бъбрекът и Шестото езеро - Сърцето са умствения свят, а горното езеро - Седмото - е Божествения свят. Второто езеро - Елбур е граница между физическия и духовния свят. Първото езеро е на материалните блага. Елбур е на доброто. Третото езеро е на хубавото, на красивото. Близнаците е на приятелството. Бъбрекът е на чистотата. Шестото езеро е обмяна на любовта.
към текста >>

Третото езеро е на хубавото, на красивото.
- Близнаците са духовният свят. Петото езеро -Бъбрекът и Шестото езеро - Сърцето са умствения свят, а горното езеро - Седмото - е Божествения свят. Второто езеро - Елбур е граница между физическия и духовния свят. Първото езеро е на материалните блага. Елбур е на доброто. Третото езеро е на хубавото, на красивото. Близнаците е на приятелството. Бъбрекът е на чистотата. Шестото езеро е обмяна на любовта. Най-горното, Седмото е Божественото. Тези места при езерата са магнетични и са чисти.
към текста >>

Шестото езеро е обмяна на любовта.
Първото езеро е на материалните блага. Елбур е на доброто. Третото езеро е на хубавото, на красивото. Близнаците е на приятелството. Бъбрекът е на чистотата. Шестото езеро е обмяна на любовта. Най-горното, Седмото е Божественото. Тези места при езерата са магнетични и са чисти. Цялото място е магнетично и особено при чешмата. При чешмата има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата.
към текста >>

Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата.
Шестото езеро е обмяна на любовта. Най-горното, Седмото е Божественото. Тези места при езерата са магнетични и са чисти. Цялото място е магнетично и особено при чешмата. При чешмата има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата. В самото езеро тя е чиста и още повече се пречиства, като се прецежда още веднъж през пластовете. Тя е много бистра и хубава вода. На Земята има центрове, които са врати на живота, и водата, която минава през тези врати на живота, е вече свещена и има силно действие. Тези врати се пазят. И вода с голямо и силно действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места в планините, които
към текста >>

В самото езеро тя е чиста и още повече се пречиства, като се прецежда още веднъж през пластовете.
Най-горното, Седмото е Божественото. Тези места при езерата са магнетични и са чисти. Цялото място е магнетично и особено при чешмата. При чешмата има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата. В самото езеро тя е чиста и още повече се пречиства, като се прецежда още веднъж през пластовете. Тя е много бистра и хубава вода. На Земята има центрове, които са врати на живота, и водата, която минава през тези врати на живота, е вече свещена и има силно действие. Тези врати се пазят. И вода с голямо и силно действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места в планините, които се пазят от посветените.
към текста >>

19. Екскурзия на Витоша на 9 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят.
Към 10 часа започна разговор. Един брат запита: - Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски Езера! Какво е значението им? - Седемте Езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят. Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят.
към текста >>

Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят.
Един брат запита: - Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски Езера! Какво е значението им? - Седемте Езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят. Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят.
към текста >>

Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят.
- Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски Езера! Какво е значението им? - Седемте Езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят. Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. *
към текста >>

Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят.
Какво е значението им? - Седемте Езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят. Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление.
към текста >>

Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят.
- Седемте Езера са седемте цвята, седемте полета. Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят. Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. В какво стои Единството?
към текста >>

Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят.
Първото езеро - „Махарзи" означава физическия свят. Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. В какво стои Единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от Едно Разумно Начало.
към текста >>

Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят.
Второто езеро - „Елбур" означава нисшата област на астралния свят. Третото езеро - „Балдер-Дару" означава Висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро - „Близнаците" означава умствения свят. Петото езеро - „Махабур" означава причинния свят. Шестото езеро - „Сърцето" означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро - „Шемхаа" или „Главата" означава Божествения свят. * Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. В какво стои Единството? Единството стои в това, че всички прояви на живота произтичат от Едно Разумно Начало. Това Начало е вечно и разнообразно.
към текста >>

20. 09. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВРЪХ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Към 12 часа слязохме от Мусала и се спряхме при най-горното езеро, наречено "Окото".
А при една война се изискват най-малко 30 години, за да се поправят загубите. Същият закон е валиден и по отношение на вътрешният ни живот. Ако се сърдите по 4 пъти на ден, това е цяла война. И после, колко време трябва да употребите, за да поправите загубеното в себе си? На всички върхове на запад между Мусала и Рупите, живеят напреднали същества и нашето идване тук на Мусала, има съвсем друг смисъл, отколкото идването на другите хора тук. Към 12 часа слязохме от Мусала и се спряхме при най-горното езеро, наречено "Окото". Тук, Учителят каза: "Вярата е път към Бога, а любовта, за да вземем нещо от Него. Вън от Любовта, няма живот и щастие. Като отидете при Бога, то Любовта ще ви помогне да получите нещо от Него и след това ще отидете да раздадете това и да помагате на другите. Значи, вярата е само път към Бога, но без Любов към Него, Той нищо не може да ни даде. Ние трябва от всичко да се учим.
към текста >>

21. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото.
След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден. След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал. Той е бил господар над себе си. Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели". После, като застанахме на снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището на Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера. Тази местност значи е много чиста. Каква тишина цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко земно. Тук искаш да мълчиш и да съзерцаваш.
към текста >>

22. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

1. Първото езеро, Махарази, означава физическия свят.
Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня. Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго. При доброто, човек постоянно се освобождава, а при злото е обратно — ограничава се, като не се съобразява със Законите на Природата. Човек не трябва да прави никакви грешки. Седемте Рилски езера, красиво подредени едно над друго, са седемте полета. 1. Първото езеро, Махарази, означава физическия свят. 2. Второто — Ел-Бур, означава низшата област на Астралния свят. 3. Третото — Балдер-Дару, означава висшата област на Астралния свят. 4. Четвъртото — Близнакът, означава умствения свят. 5. Петото — Махабур, Причинния свят. 6. Шестото — Сърцето, Нирвана или Будическия свят.
към текста >>

23. 00. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

01. ПРИ ЕЗЕРОТО "МАХАБУР"
СЪДЪРЖАНИЕ: 01. ПРИ ЕЗЕРОТО "МАХАБУР" 02. ЕДИННИЯТ ПУЛС 03. КЪМ МУСАЛА 04. ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ" 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
към текста >>

04. ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ"
СЪДЪРЖАНИЕ: 01. ПРИ ЕЗЕРОТО "МАХАБУР" 02. ЕДИННИЯТ ПУЛС 03. КЪМ МУСАЛА 04. ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ" 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА 09. ПРИ МОРЕНИТЕ
към текста >>

17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА 15. ЗА ПЛОЧИ 16. ТОЙ СЛИЗА! 17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА 18. СТЪЛБАТА 19. ТЕ ЧАКАТ! 20. СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА 21. ПРИ КОТВАТА 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
към текста >>

24. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

01.ПРИ ЕЗЕРОТО "МАХАБУР"
01.ПРИ ЕЗЕРОТО "МАХАБУР" Току-що сме слезли от Изгревния връх. Лицата са още озарени от това, което са получили там! Пред нас е второто езеро "Елбур". Часът е седем сутринта. Небето е ясно и всичко се къпи в слънчеви лъчи.
към текста >>

Пред нас е второто езеро "Елбур".
01.ПРИ ЕЗЕРОТО "МАХАБУР" Току-що сме слезли от Изгревния връх. Лицата са още озарени от това, което са получили там! Пред нас е второто езеро "Елбур". Часът е седем сутринта. Небето е ясно и всичко се къпи в слънчеви лъчи. Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата!
към текста >>

Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро!
Току-що сме слезли от Изгревния връх. Лицата са още озарени от това, което са получили там! Пред нас е второто езеро "Елбур". Часът е седем сутринта. Небето е ясно и всичко се къпи в слънчеви лъчи. Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата! Последните са в празничен вид! Чувствуваш ли радостта на тези цветя, че са могли да разтворят чашките си в тези чисти места? Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения.
към текста >>

Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения.
Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата! Последните са в празничен вид! Чувствуваш ли радостта на тези цветя, че са могли да разтворят чашките си в тези чисти места? Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения. Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно- розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове!
към текста >>

Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур".
Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав! Колко искаме да ви гледаме, защото при вас чувствуваме по-живо, отколкото на всяко друго място, тяхното свещено присъствие! Колко красиво играете ролята на посредници между нас и тях! Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу. Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур". Ето горе "Езерният връх". Ето водопадът, който се спуща от "Сърцето". Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"! Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си! Поляната, на която се намираме, е толкоз широка, че единият ù край се слива с хоризонта.
към текста >>

Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"!
Колко красиво играете ролята на посредници между нас и тях! Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу. Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур". Ето горе "Езерният връх". Ето водопадът, който се спуща от "Сърцето". Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"! Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си! Поляната, на която се намираме, е толкоз широка, че единият ù край се слива с хоризонта. Нареждаме се в два кръга. Светлата фигура на Учителя е в средата. Там е и оркестърът.
към текста >>

Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си!
Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу. Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур". Ето горе "Езерният връх". Ето водопадът, който се спуща от "Сърцето". Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"! Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си! Поляната, на която се намираме, е толкоз широка, че единият ù край се слива с хоризонта. Нареждаме се в два кръга. Светлата фигура на Учителя е в средата. Там е и оркестърът. Всички вие тук - скали, езера и върхове - ние ви носим тук нашата нова музика.
към текста >>

Ето словото на Учителя при езерото"Махабур":
Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто. От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна. И сега се упътваме към него и сядаме на едно близко възвишение. След упражненията душите са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа. И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото"Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му. Щом има някакво противоречие, той не е в истината. Онова разбиране, което не внася сила в човешката душа, не е реално разбиране.
към текста >>

Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси.
А колко има то да ни разправи за преживяното през това време? Красив е пътят за "Сърцето". Той се извива спирално и минава край водопада. Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по- нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места!
към текста >>

Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата.
Красив е пътят за "Сърцето". Той се извива спирално и минава край водопада. Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по- нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират.
към текста >>

Минаваме по- нагоре край седмото езеро.
Той се извива спирално и минава край водопада. Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по- нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>

Желаем да се върнем през езерото на Чистотата.
Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по- нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми.
към текста >>

Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата.
То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по- нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята.
към текста >>

На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата.
Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи. Също тъй и снежнобелите "цветя на ангелите" ни говорят на своя небесен език: "Бъдете чисти като нас! " Пред нас се разкрива чудна гледка. На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят. Затварям за малко очи. Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата.
към текста >>

Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата.
На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят. Затварям за малко очи. Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата. Аз съм вече при него и виждам: край него на голям блок седи някой. Как не съм го видял по-рано? Но какво е това? Този е един от ония! От тия, които видях по склона на "Харно ми е".
към текста >>

Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието".
" Чрез слънчевите лъчи ви милвам и ви обсипвам със злато. И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат". Незабелязано се изкачваме на "Салона". Над какви главоломни бездни и стръмнини господствува Той! Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието". Отдясно е "Езерото на Чистотата". Спираме се. Той ми подава свитъка, който държи в ръцете си. Отварям очи. Какво стана?
към текста >>

Отдясно е "Езерото на Чистотата".
И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат". Незабелязано се изкачваме на "Салона". Над какви главоломни бездни и стръмнини господствува Той! Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието". Отдясно е "Езерото на Чистотата". Спираме се. Той ми подава свитъка, който държи в ръцете си. Отварям очи. Какво стана? Всичко туй изчезна!
към текста >>

Всички ставаме и тръгваме за второто езеро.
Всичко туй изчезна! Още звънтят неговите думи в ушите ми! Поглеждам ръцете си: не държа никакъв свитък! Какъв жив сън! * * * Всички ставаме и тръгваме за второто езеро. Бързо се спускаме в лагера. Там работят десетина братя и сестри, които са останали тук, за да приготвят обяда. Те са днес нашите майки! Те радостни се движат около огъня. Колко се радват, че днес са майки!
към текста >>

Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път!
Там работят десетина братя и сестри, които са останали тук, за да приготвят обяда. Те са днес нашите майки! Те радостни се движат около огъня. Колко се радват, че днес са майки! Поглеждам ги. Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път!
към текста >>

25. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Още преди мръкване почваме възлизането и се спираме при средното езеро.
всички, за да ги дари щедро от своите съкровища! Отивай при нея с отворена душа. Отивай при нея като дете и ще получиш много! Преди да се възкачваш по свещените ù склонове, прости на всички, примири се с всички, възлюби всички дълбоко в сърцето си, разтовари се от всичките си скърби и тревоги - те са привидни - и иди на планината. Планината ще ти говори много тихо и, ако не е притихнал шумът в теб, не ще можеш да чуеш нейния говор. Още преди мръкване почваме възлизането и се спираме при средното езеро. То е най-голямото от всичките тия езера. Слънцето не е още залязло, нонякои от скалите са вече потънали в дълбока сянка, а други са тъй ярко позлатени от слънчевите лъчи! Какъв контраст на сенки и светлини! Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето. Такъв е нашият план.
към текста >>

Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите.
Това не е ли вечната жива линия на живота, която изкачват вечно съществата от долините към светлите върхове на радостта? Съмва се полека-лека. Почваме по-ясно да различаваме околните предмети. Виждат се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минаваме при изкачването. Още е всичко в гъста мъгла. Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите. Край нас ясно вече различавам едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите". Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават. Те са верните приятели на планините. Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка!
към текста >>

Под нас е най- горното езеро - „Окото".
Тук духа вятър и е доста хладно, но всичко изглежда пълно с красота. Прекарваме известно време в мълчание. Скоро слънчевият диск се издига доста високо и времето значително се стопля. Вятърът постепенно утихва. Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най- горното езеро - „Окото". Около него са изправени стръмни, почти недостъпни скали. Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници. По северните по-усойни места още се виждат останки от снега. Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали.
към текста >>

Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници.
Скоро слънчевият диск се издига доста високо и времето значително се стопля. Вятърът постепенно утихва. Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най- горното езеро - „Окото". Около него са изправени стръмни, почти недостъпни скали. Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници. По северните по-усойни места още се виждат останки от снега. Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр.
към текста >>

Но липсват вече ледени маси по езерото.
Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най- горното езеро - „Окото". Около него са изправени стръмни, почти недостъпни скали. Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници. По северните по-усойни места още се виждат останки от снега. Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност?
към текста >>

Установихме се при първото езеро.
Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се приближаваме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави звънчета. Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш. Установихме се при първото езеро. Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера! Това не наподобява ли някой храм, светилище? И не напразно това място е наречено „Олтарът". Ето „Манчо" със своя остър връх, който съперничи с Мусала.
към текста >>

26. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ"
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове.
към текста >>

Пред нас е второто езеро „Елбур".
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество.
към текста >>

В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове.
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички.
към текста >>

Сега ще отидем при третото езеро „Балдер- Дару" за ритмични упражнения.
Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свят, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер- Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре. Ето красивата полянка край „Балдер-Дару". Близо до нас се очертават непристъпните стени около „Близнаците". А от другата страна около третото езеро се очертават по-нежните, по-меките линии на съседните височини.
към текста >>

Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре.
Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свят, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер- Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре. Ето красивата полянка край „Балдер-Дару". Близо до нас се очертават непристъпните стени около „Близнаците". А от другата страна около третото езеро се очертават по-нежните, по-меките линии на съседните височини. Живият кръг е вече очертан край „Балдер-Дару". Движенията почват.
към текста >>

А от другата страна около третото езеро се очертават по-нежните, по-меките линии на съседните височини.
Сега ще отидем при третото езеро „Балдер- Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре. Ето красивата полянка край „Балдер-Дару". Близо до нас се очертават непристъпните стени около „Близнаците". А от другата страна около третото езеро се очертават по-нежните, по-меките линии на съседните височини. Живият кръг е вече очертан край „Балдер-Дару". Движенията почват. Но какво става? Ти съзерцаваш движенията на тая жива линия, но като че ли цялата околност се преобразява в миг! Това не са вече обикновена полянка, познатите върхове и езера!
към текста >>

Сега нека отидем към шестото езеро за плочи!
Като че ли то постоянно ни е говорило отвътре, но тъй тихо! Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места! Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето. * * * Сега нека отидем към шестото езеро за плочи! Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро! Отгоре тя ще е покрита с големи плочи, с които са тъй богати тия места! Всички с радост поемат нагоре към „Сърцето", Ето горе на оня склон чешмичката при „Махабур". Ето, показва се и самото езеро „Махабур". Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена тук!
към текста >>

Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро!
Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места! Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето. * * * Сега нека отидем към шестото езеро за плочи! Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро! Отгоре тя ще е покрита с големи плочи, с които са тъй богати тия места! Всички с радост поемат нагоре към „Сърцето", Ето горе на оня склон чешмичката при „Махабур". Ето, показва се и самото езеро „Махабур". Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена тук! Всички вземаме големи плочи.
към текста >>

Ето, показва се и самото езеро „Махабур".
* * Сега нека отидем към шестото езеро за плочи! Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро! Отгоре тя ще е покрита с големи плочи, с които са тъй богати тия места! Всички с радост поемат нагоре към „Сърцето", Ето горе на оня склон чешмичката при „Махабур". Ето, показва се и самото езеро „Махабур". Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена тук! Всички вземаме големи плочи. Някои от тях са тъй големи, че някои ги носят на гръб, а други са носени от неколцина. Лицата на всички са сияещи! Как работата за другите е източник на най- чистата радост!
към текста >>

Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси!
Ето тайната на щастието! Ето ключът! Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема! А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища. Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси! Всички ги оставяме край градящата се хижа. Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове! Благодарим и на скромната тревица, която меко постилаше полянката там. Вие, върхове, езера и потоци! Как красиво приехте нашия стан в тия свещени места!
към текста >>

Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове!
Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема! А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища. Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси! Всички ги оставяме край градящата се хижа. Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове! Благодарим и на скромната тревица, която меко постилаше полянката там. Вие, върхове, езера и потоци! Как красиво приехте нашия стан в тия свещени места! Ще разправим долу чудните тайни, които ни разкрихте! сп. „Житно зърно”, бр 9, кн. 7-8
към текста >>

27. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове.
С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите. По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища. Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове. Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан.
към текста >>

Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно.
Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан. Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината. Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното.
към текста >>

Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната.
Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минават интензивно, пълни с богато съдържание. Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно! Искам да чуя симфонията на рилската нощ! Изкачвам се по близките склонове. Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукат светлинки. Това са китните. селца: Говедарци, Доспей и други, сгушени всред рилските красоти до подножието на Попова шапка. Поглеждам звездите.
към текста >>

28. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

При внимателно разглеждане ясно се различават „Дамка", върха „Харно ми е", върховете над петото езеро и полянката под него.
Ние сме в друго царство вече! Облъхва ни красотата на друг един свят! Ние сме вече при неговото подножие. Ние сме при портите на това царство! До нас достига вече светлината, с която то озарява всичко наоколо си! При внимателно разглеждане ясно се различават „Дамка", върха „Харно ми е", върховете над петото езеро и полянката под него. Сега чувствувам, колко са те близки до душите ни, колко са скъпи за нас! Нещо радостно затрептява в нас при тяхното виждане! Най-скъпите ни минути не са ли били във вашите чертози! Вие сте като един далечен блян за нашите души! При вас като че ли човешката душа е по-близо до онова, за което копне в глъбините си!
към текста >>

Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи".
Минаваме бистри и бързи, пенливи, шумни потоци; тук-там срещаме стада. Някъде минаваме край висока папрат. Голямо разнообразие, изобилен живот. Красиво съчетание на полянки, цветя, гори, реки и долове. Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас картина, която ни кара да се спрем. Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно! Хиляди спомени бликват в нас! Ето, тук прекарахме веднъж първата нощ, преди да отидем по-нагоре. Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения.
към текста >>

Ето полянката край езерото.
Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас картина, която ни кара да се спрем. Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно! Хиляди спомени бликват в нас! Ето, тук прекарахме веднъж първата нощ, преди да отидем по-нагоре. Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва.
към текста >>

Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур".
Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите.
към текста >>

Палатката на Учителя е край самото езеро.
Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите. Той е тъй далеч от обикновения език!
към текста >>

От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието".
Техният театър е в нас и около нас. Неговите слова имат чудна вътрешна сила. Всеки ден учим по една нова дума от вашия език. Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе? Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак. На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от Изгревния връх, чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти!
към текста >>

Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак.
Всеки ден учим по една нова дума от вашия език. Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе? Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак. На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от Изгревния връх, чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости!
към текста >>

На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него.
Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе? Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак. На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от Изгревния връх, чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости! Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре.
към текста >>

Пред нас е „Езерото на чистотата".
Още когато ги видях за пръв път от Изгревния връх, чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости! Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре. Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори!
към текста >>

Малко над езерото минаваме бистър поток.
„Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца. Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите – пробуждане, за „мъртвите" – възкресение! Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник – той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии – символ на красиви, разумни отношения между душите! Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи! Защо човешката душа тъй копнее за чистота?
към текста >>

Дълбоко под нас, в дъното на една бездна, се вижда „Езерото на Съзерцанието"!
Те са до снеговете! Когато ги зърнах за пръв път, разбрах езика им! Струваше ми се, че не ги виждам за пръв път. Като че ли съм ги виждал някога в един красив сън! Който отиде при тях, те ще го научат да обича задоблачните планински върхове. Дълбоко под нас, в дъното на една бездна, се вижда „Езерото на Съзерцанието"! Ние сме тук в един храм! Благодарим на вас, вие мощни, разумни сили, които градите тия чудни форми със замаха на гениално творчество! Ние, вашите деца, тъй се радваме на всичко това! Всичко това е израз на вашата любов! В небето, в планините, в реките, в цветята, в езерата, навсякъде вие сте вложили вашата любов!
към текста >>

29. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Обикалям първото езеро.
Те ни казват: „През всичкото време ви чакахме. Вие ни познавате. И като ни познавате, обичате ни. И затуй сте ни тъй близки! " Обикалям първото езеро. Спирам се на всяка крачка и гледам, как околните върхове и небето се оглеждат в кристалните му води. Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце. Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове. Вечер езерата имат друг вид.
към текста >>

Слънчевите ни дворци са край първото езеро.
И затуй сте ни тъй близки! " Обикалям първото езеро. Спирам се на всяка крачка и гледам, как околните върхове и небето се оглеждат в кристалните му води. Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце. Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове. Вечер езерата имат друг вид. Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение. Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен живот, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея. Големият празник е на Мусала!
към текста >>

Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове.
" Обикалям първото езеро. Спирам се на всяка крачка и гледам, как околните върхове и небето се оглеждат в кристалните му води. Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце. Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове. Вечер езерата имат друг вид. Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение. Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен живот, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея. Големият празник е на Мусала! Всички сме тук при изгрев слънце.
към текста >>

Тръгваме от дъното на второто езеро нагоре.
Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила! Тръгваме от дъното на второто езеро нагоре. – Ние сме вече на Сфинкса. Той бди в преддверието на светилището на Рила. – Отдавна ни привлича шеметното било, което свързва Сфинкса с Мусала. Тръгваме по него. Изпърво билото е доста широко и прилича на полянка, но постепенно се стеснява и стръмно се спуща като острие на нож с почти отвесни стени от едната страна към „Окото", а от друга - към главоломни пропасти и бездни.
към текста >>

30. 15. ЗА ПЛОЧИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще видим пак шестото езеро - "Сърцето"!
През есента, зимата и пролетта тя служи на вси туристи. Нека умореният турист да има къде да се приюти! Нека той да почувствува любящата ръка, която е изградила хижата! Днес отиваме за плочи! Колко сме радостни! Ще видим пак шестото езеро - "Сърцето"! Ще видим пак заледените му брегове и плаващите снежни маси по него! Плочите са там! Те са дар, който то ще ни даде! То обича да дарява всички, които отиват при него! Днес отиваме до "Сърцето"!
към текста >>

31. 16. ТОЙ СЛИЗА! - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме край второто езеро.
16. ТОЙ СЛИЗА! Ние сме край второто езеро. То е тихо. Водите му се къпят изобилно в слънчевите лъчи. Поглеждам нагоре. Ето палатката на Учителя! Как красиво е кацнала тя на ония висини!
към текста >>

32. 17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА
17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре. Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата. Аз съм в друг един свят. Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики!
към текста >>

Поемам от второто езеро нагоре.
17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре. Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата. Аз съм в друг един свят. Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи.
към текста >>

Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата.
17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре. Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата. Аз съм в друг един свят. Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи. Седя на една от големите скали край него.
към текста >>

33. 19. ТЕ ЧАКАТ! - Боян Боев (1883 – 1963)

Изкачвам се високо над второто езеро.
19. ТЕ ЧАКАТ! Изкачвам се високо над второто езеро. Вече съм по склоновете на върха "Харно ми е". Там долу се вижда светлото очертание на нашия стан! Около мен море от скали. С всевъзможни форми са те, с причудливи очертания. Някои имат нежни, меки форми; други са с изострен връх, стремящи се към висините.
към текста >>

34. 21. ПРИ КОТВАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур"
21. ПРИ КОТВАТА Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур" Кой е в нея? Това е Учителят, който отива при "Ръцете които дават." Тъй наричаме бистрия извор при второто езеро. Днес ще има работа! Всички, които желаят да помагат отиват там. Предстои важна работа.
към текста >>

Това е Учителят, който отива при "Ръцете които дават." Тъй наричаме бистрия извор при второто езеро.
21. ПРИ КОТВАТА Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур" Кой е в нея? Това е Учителят, който отива при "Ръцете които дават." Тъй наричаме бистрия извор при второто езеро. Днес ще има работа! Всички, които желаят да помагат отиват там. Предстои важна работа. Тая година ще се даде плът на една нова идея, която е родена. Всички красиви, снежнобели скали, които украсяват извора, се свалят.
към текста >>

35. 26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Представете си едно езеро.
Тя работи във всички души! Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. – Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото.
към текста >>

Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото.
Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. – Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина и бързина – външните или вътрешните?
към текста >>

Какво ще се образува по езерото?
И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. – Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина и бързина – външните или вътрешните? – Разбира се, вътрешните.
към текста >>

– Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото.
– Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина и бързина – външните или вътрешните? – Разбира се, вътрешните. – Те са запазили по-голяма сила от първоначалния тласък. И колкото отиват по-навън, кръговете стават по-слаби, по-бавни, и даже най-външните кръгове до брега едвам се забелязват, – като че ли се сливат с езерната повърхност. – На кое отговарят кръговете?
към текста >>

36. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Представете си едно езеро.
Става въпрос за мирогледа. Учителят казва: – Има философия на глупавите и на умните хора. Има философия на болните и здравите хора. Има философия на грешните и на праведните. Представете си едно езеро. Ако прекъснеш всички негови връзки с изворите, какво ще стане с него? Ще изсъхне. Това става с човека, когато прекъсне своите връзки с Разумния свят, който лежи в основите на цялото битие. Тогава какво ще стане с него? В края на краищата той ще се лиши и от този малък живот, който има.
към текста >>

37. 32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме край второто езеро.
32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Ние сме край второто езеро. Паневритмията е свършена. В тихите сини води на езерото се оглеждат небето и околните върхове. Всичко е обляно с обилна слънчева светлина. Чувствува се, че едно друго слънце изгрява вътре - в умовете и сърцата! Всички сме около Учителя.
към текста >>

В тихите сини води на езерото се оглеждат небето и околните върхове.
32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Ние сме край второто езеро. Паневритмията е свършена. В тихите сини води на езерото се оглеждат небето и околните върхове. Всичко е обляно с обилна слънчева светлина. Чувствува се, че едно друго слънце изгрява вътре - в умовете и сърцата! Всички сме около Учителя. Той започва така: – Днес ще гледате да влезете в глъбините на вашето естество.
към текста >>

38. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Пред нас се открива първото езеро Махарзи.
Това не е ли човекът, който живее на земята и въздиша за сферите, които образуват истинската му родина? Ние сме вече над Вадата. Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота.
към текста >>

Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения.
Нейният език е език, от който разбира човешката душа. Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх. Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония.
към текста >>

С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур".
Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх. Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония. Идем при тебе с отворени души, с детски трепет в сърцата.
към текста >>

От време на време се вслушвам в песента на водите, които се вливат във второто езеро.
Всички сме в хижата. В дъното ù пламти буен огън. Има и специални лампи, които осветяват хижата. Ярко осветени лица, по които играят светлините на огъня. Грамадни фантастични сенки постоянно се менят по стените. От време на време се вслушвам в песента на водите, които се вливат във второто езеро. По естествен начин се подкачва разговор с Учителя. – Съществата, които са строили архитектурата при Седемте езера са били много възвишени. Хората са още в първо отделение, в забавачницата, в сравнение с напредналите същества. – Как се отразява планината върху организма? – Върху всички системи тя действа благотворно — върху нервната и други системи.
към текста >>

39. 49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Под нас се синеят водите на второто езеро „Елбур".
Средата на август. Ние сме горе при палатката на Учителя. Изпърво сме само няколко души, но постепенно се приближават нови братя и сестри, и скоро около Учителя се образува голям кръг. В лицата на всички се чете нещо светло и радостно. В светлината на очите им се чете отблясъкът на новия живот, който слиза на земята. Под нас се синеят водите на второто езеро „Елбур". Горният му край е обсипан с плаващите цветове на водното лютиче. Близо при тях се вливат водите от горните езера. Вечната им песен се носи на далеч. Днес имаме един празничен ден. Небето е чисто.
към текста >>

40. 52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Както има втичане и изтичане от езерото, тъй и земята постоянно приема слънчева енергия и ни дава своите блага.
Много малки работи стават причина, за да се отклони човек от Божествения път. Ако вие не държите кибритената си кутия на хубаво място, тя овлажнява, и като драснеш, не хваща. Ако вашите идеи овлажнеят, ако вашите чувства изгубят топлината и мекотата си, ако вашата сила само троши, разрушава всичко, вие не можете да градите. В новата култура човек правилно ще дава и правилно ще приема. В природата даването е непреривен закон, който никога не престава. Както има втичане и изтичане от езерото, тъй и земята постоянно приема слънчева енергия и ни дава своите блага. Като дойде любовта, ще видите хубавите страни на всичко, което сте преживели. – Кой е пътят към любовта? – Най-първо трябва да се изучава обективно, какви са външните качества на Любовта – какви са умствените, духовните и физически качества на Любовта – и най-после, какво нещо е Любовта като Божествена проява. За да разберете Любовта, трябва да излезете от областта на всички противоречия на земята. Трябва да престанете да мислите за отрицателни работи; също така да престанете да мислите за положителните работи, които произтичат от отрицателните.
към текста >>

Вие живеете при едно езеро.
Всеки, който е зърнал Любовта, е щастлив. Враговете са камъни, от които Любовта извайва най-хубавите статуи. Най-първо идват лесните стъпала на Любовта, докато дойдете да обичате този, който не ви обича. Това е изкуство. Да допуснем, че той е жаден и че е далеч на 10 километра от вас. Вие живеете при едно езеро. Изпратете му три-четири литъра вода и му кажете: "Утолете си жаждата с тая вода. Какво ви коства това? И после, след няколко деня, пак му пратете. Той си казва: "Колко е добър този човек! " А пък той не ви знае.
към текста >>

41. 53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме край второто езеро.
53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Краят на юни. От десетина дни сме в неръкотворния храм при Седемте Рилски езера. Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини небеса, тихо време и изобилно слънце. Девет часа сутринта. Ние сме край второто езеро. Чува се шумната песен на водите, слизащи от езерата и изобилните преспи. В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват душите. Завежда се разговор с Учителя. — Кой е изходният път от днешното положение? — Всички като служат на Господа, светът ще се оправи.
към текста >>

42. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато отворите едно езеро, не желайте цялото езеро да изтече.
Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде. Почва един от тъй живите разговори с Учителя! Става дума за страданията и радостите в живота. Учителят казва: — Трябва да гледаме оптимистично на живота. Когато отворите едно езеро, не желайте цялото езеро да изтече. Нека тече, но да не изтича. Не желайте да разрешите всички тайни. Бодри и весели трябва да бъдете. Вие живеете в един разумен свят. Докато човек мисли по физически начин, радостта му всеки може да отнеме, но като се издигне до едно по-високо съзнание, ще има радост, която никой не може да му отнеме.
към текста >>

43. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво коства, когато съм при едно езеро, да давам на всички изобилно вода?
Притекъл се бедняка да му помогне и му казал: "Нали те предупредих? " Богатият като паднал, ще се научи на ум. Значи, след като има опитността, ще познае доброто. Когато говорим за Божествения порядък, трябва да си представим един свят на изобилие. В изобилието престъпления не се вършат. Какво коства, когато съм при едно езеро, да давам на всички изобилно вода? Божественият порядък е порядък на Любовта. В него има изобилие, защото Любовта носи изобилието. Трябва да влезем в Божествения порядък, така ще приложим новия начин на Живота.
към текста >>

44. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

като се спрях при петото езеро Махабур (бел.: Име, дадено от Учителя Петър Дънов на езерото „Бъбрека”, от Седемте рилски езера), чух хор от Висши Същества.
Казваш: „Наранено ми е сърцето.” Пей и свири! Няма по-добро средство от това. Сутрин рано, в Природата, пеят Напредналите Същества. ''Една сестра разправи следната своя опитност: – В 1928 г. като се спрях при петото езеро Махабур (бел.: Име, дадено от Учителя Петър Дънов на езерото „Бъбрека”, от Седемте рилски езера), чух хор от Висши Същества. И друга една сестра каза, че е чула хора от тези Същества при Петото езеро.'' ''Учителят каза:'' - Не че там, при Петото езеро, са били събрани тези Същества, но по радиото се е предавало тяхното пеене и вие сте го чули там. Привилегията е там, че това място, при Петото езеро, е свято и там може да се възприема, като по радио, хорът на тези Същества. Всички велики музиканти са слушали музиката на висшите светове и каквото са слушали, са го записвали.
към текста >>

И друга една сестра каза, че е чула хора от тези Същества при Петото езеро.''
Няма по-добро средство от това. Сутрин рано, в Природата, пеят Напредналите Същества. ''Една сестра разправи следната своя опитност: – В 1928 г. като се спрях при петото езеро Махабур (бел.: Име, дадено от Учителя Петър Дънов на езерото „Бъбрека”, от Седемте рилски езера), чух хор от Висши Същества. И друга една сестра каза, че е чула хора от тези Същества при Петото езеро.'' ''Учителят каза:'' - Не че там, при Петото езеро, са били събрани тези Същества, но по радиото се е предавало тяхното пеене и вие сте го чули там. Привилегията е там, че това място, при Петото езеро, е свято и там може да се възприема, като по радио, хорът на тези Същества. Всички велики музиканти са слушали музиката на висшите светове и каквото са слушали, са го записвали. Когато се чува такъв хор, отначало като че хорът се приближава, приближава и после постепенно отдалечава, отдалечава.
към текста >>

- Не че там, при Петото езеро, са били събрани тези Същества, но по радиото се е предавало тяхното пеене и вие сте го чули там.
''Една сестра разправи следната своя опитност: – В 1928 г. като се спрях при петото езеро Махабур (бел.: Име, дадено от Учителя Петър Дънов на езерото „Бъбрека”, от Седемте рилски езера), чух хор от Висши Същества. И друга една сестра каза, че е чула хора от тези Същества при Петото езеро.'' ''Учителят каза:'' - Не че там, при Петото езеро, са били събрани тези Същества, но по радиото се е предавало тяхното пеене и вие сте го чули там. Привилегията е там, че това място, при Петото езеро, е свято и там може да се възприема, като по радио, хорът на тези Същества. Всички велики музиканти са слушали музиката на висшите светове и каквото са слушали, са го записвали. Когато се чува такъв хор, отначало като че хорът се приближава, приближава и после постепенно отдалечава, отдалечава. ''Първата сестра каза, че е била с един брат, но той не чул нищо. Друга една разправи подобна своя опитност при вътрешния Близнак (бел.: Южната част на езерото „Близнака” четвъртото от Седемте рилски езера):''
към текста >>

Привилегията е там, че това място, при Петото езеро, е свято и там може да се възприема, като по радио, хорът на тези Същества.
– В 1928 г. като се спрях при петото езеро Махабур (бел.: Име, дадено от Учителя Петър Дънов на езерото „Бъбрека”, от Седемте рилски езера), чух хор от Висши Същества. И друга една сестра каза, че е чула хора от тези Същества при Петото езеро.'' ''Учителят каза:'' - Не че там, при Петото езеро, са били събрани тези Същества, но по радиото се е предавало тяхното пеене и вие сте го чули там. Привилегията е там, че това място, при Петото езеро, е свято и там може да се възприема, като по радио, хорът на тези Същества. Всички велики музиканти са слушали музиката на висшите светове и каквото са слушали, са го записвали. Когато се чува такъв хор, отначало като че хорът се приближава, приближава и после постепенно отдалечава, отдалечава. ''Първата сестра каза, че е била с един брат, но той не чул нищо. Друга една разправи подобна своя опитност при вътрешния Близнак (бел.: Южната част на езерото „Близнака” четвъртото от Седемте рилски езера):'' – Бях с една сестра на брега на вътрешния Близнак.
към текста >>

Друга една разправи подобна своя опитност при вътрешния Близнак (бел.: Южната част на езерото „Близнака” четвъртото от Седемте рилски езера):''
- Не че там, при Петото езеро, са били събрани тези Същества, но по радиото се е предавало тяхното пеене и вие сте го чули там. Привилегията е там, че това място, при Петото езеро, е свято и там може да се възприема, като по радио, хорът на тези Същества. Всички велики музиканти са слушали музиката на висшите светове и каквото са слушали, са го записвали. Когато се чува такъв хор, отначало като че хорът се приближава, приближава и после постепенно отдалечава, отдалечава. ''Първата сестра каза, че е била с един брат, но той не чул нищо. Друга една разправи подобна своя опитност при вътрешния Близнак (бел.: Южната част на езерото „Близнака” четвъртото от Седемте рилски езера):'' – Бях с една сестра на брега на вътрешния Близнак. Времето беше съвсем тихо, към залез Слънце. Беше съвсем спокойно, нямаше вятър. Аз бях застанала в размишление. По едно време долових, като че ли много отдалеч звуци, по скоро звуци от вода, от водопади, които издават музика.
към текста >>

45. Екскурзия до Мусала - Боян Боев (1883 – 1963)

слязохме от Мусала и се спряхме на най-горното езеро, което наричахме Окото.
Няма място, през което сме минали, да не са отишли подир нас да направят нещо. Учителя погледна местността Скакавците (всички върхове между върховете Мусала и Рупите западно от Мусала) и каза: Там живеят напреднали същества. Нашето идване тук, на Мусала, има съвсем друг смисъл, отколкото идването тук на другите. Към 12 ч. слязохме от Мусала и се спряхме на най-горното езеро, което наричахме Окото. Тук ще предам разговора при Окото с Учителя. Той каза: Вярата е път към Бога. Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога. Вън от любовта живот не съществува.
към текста >>

46. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Представи си едно езеро.
Да не ви интересува какво пишат вестниците против нас. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите, както Той мисли и както Той постъпва. Ако обикнеш Бога, ще обикнеш всички същества, цялата природа. Има закон: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде и отношението на хората към теб. Представи си едно езеро. Ако прекъснеш връзката му с извора, какво ще стане с това езеро? Ще изсъхне. Това е обезверяване. Като се обезвериш, от този, малкия живот нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с реалното.
към текста >>

Ако прекъснеш връзката му с извора, какво ще стане с това езеро?
Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите, както Той мисли и както Той постъпва. Ако обикнеш Бога, ще обикнеш всички същества, цялата природа. Има закон: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде и отношението на хората към теб. Представи си едно езеро. Ако прекъснеш връзката му с извора, какво ще стане с това езеро? Ще изсъхне. Това е обезверяване. Като се обезвериш, от този, малкия живот нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с реалното. Какво трябва да правиш: Дай ход на вярата, дръж се за реалното и насърчението ще дойде.
към текста >>

47. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

На слизане от Мусала се спряхме за малко при рекичката, която слиза от най-горното езеро“Окото“.
Не че се руши, но тя се отдалечава от човека и човек е изоставен. За да не те изостави любовта, не казвай груби думи, нито храни груби мисли. Сега е дошло времето Черната ложа да се оттегли. Бялата ложа взема надмощие. Ние сме изпратени на земята, за да се прослави името Божие. На слизане от Мусала се спряхме за малко при рекичката, която слиза от най-горното езеро“Окото“. Там Учителя каза: През епохата на черната раса е било ужасно. Тогава е имало такива убийства, такива престъпления, каквито при никоя друга раса не са се случвали. Сега черната раса е служителка на бялата раса. Сега е епохата, когато ще дойдат Синовете на Светлината, Светещата раса.
към текста >>

48. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото.
Долината на тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи. Това място наричаме Олтар. До Олтара се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса. Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза: Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:
към текста >>

49. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона.
Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза: Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса. На 11 юли направихме чудесни екскурзии. Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
към текста >>

На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза: Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
към текста >>

50. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

В 2 часа бяхме при второто езеро, дето се установихме на стан.
Учителя погледна към планината и каза: Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества. При екскурзия не трябва да се бърза, но трябва да се ходи полека и всичко да се наблюдава, да се правят проучвания на флората, фауната, геологичните пластове и пр. В 2 часа бяхме при второто езеро, дето се установихме на стан. Настанихме се в хижата при второто езеро. Привечер всички посетихме чешмичката. Тя събуди млади спомени в нас. Тук Учителя държа беседата“Божествената радост“, печатана в тома“Божествен и човешки свят“. И всички следващи беседи, държани от Учителя в тази екскурзия, са печатани в същия том.
към текста >>

Настанихме се в хижата при второто езеро.
Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества. При екскурзия не трябва да се бърза, но трябва да се ходи полека и всичко да се наблюдава, да се правят проучвания на флората, фауната, геологичните пластове и пр. В 2 часа бяхме при второто езеро, дето се установихме на стан. Настанихме се в хижата при второто езеро. Привечер всички посетихме чешмичката. Тя събуди млади спомени в нас. Тук Учителя държа беседата“Божествената радост“, печатана в тома“Божествен и човешки свят“. И всички следващи беседи, държани от Учителя в тази екскурзия, са печатани в същия том. Като се върнахме вечерта, запалихме голям огън в огнището на хижата.
към текста >>

Изпълнихме гимнастическите упражнения в шест часа около огнището край езерото.
Трети ден (16 август, 1940 г.) Сутринта, като станахме, видяхме, че сме потопени в гъста мъгла. Преди гимнастиката Учителя каза в разговор: Химичните елементи не са прости, а сложни. Новият химичен елемент, който откриха преди известно време, е само запушалка, която, като се отпуши, изтича енергията, която е за този елемент. Изпълнихме гимнастическите упражнения в шест часа около огнището край езерото. След гимнастиката Учителя каза: Представете си, че са ви фотографирали пред къщата ви. Вие мислите, че къщата и вие сте едно. Под къщата разбирам тялото. Обаче дойде някой и пререже въжето, което съединява къщата и вас и вие разбирате, че сте нещо друго.
към текста >>

51. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения.
Ще продължа описанието на шестдневната екскурзия до Седемте Рилски езера с Учителя през 1940 година. Четвърти ден (17 август, 1940 г.) Сутринта преди изгрев слънце се събрахме на Молитвения връх. Небето беше чисто, синьо и розовите краски на изток всеки миг се меняха. Учителя държа беседата“Сянка и реалност“. След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор: Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва.
към текста >>

След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото.
Четвърти ден (17 август, 1940 г.) Сутринта преди изгрев слънце се събрахме на Молитвения връх. Небето беше чисто, синьо и розовите краски на изток всеки миг се меняха. Учителя държа беседата“Сянка и реалност“. След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор: Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва. Най-доброто учение е.
към текста >>

Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода?
изгревът на слънцето. Що е правда? Това, което учи човека да постъпва добре, да обича добре, да яде добре, да спи добре. В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване. Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си.
към текста >>

След беседата играхме паневритмия край второто езеро.
Щом жената стане много мека, ражда се като мъж. Пети ден (18 август, 1940 г.) Сутринта сме на Молитвения връх. Ние сме като че ли на един остров, защото гъстата мъгла скрива от погледа ни ВСИЧКО. Учителя държа беседа:“Изучаване и приемане“. След беседата играхме паневритмия край второто езеро. Мъглата продължаваше. Към 10 часа в разговор Учителя каза: Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото.
към текста >>

В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур.
Мъглата продължаваше. Към 10 часа в разговор Учителя каза: Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото. В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур. Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор: Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна.
към текста >>

На една полянка под първото езеро “Махарзи“ седнахме на почивка.
Всичко е в гъста мъгла. По-далеч от 100 метра не се вижда нищо. Учителя държа беседата “Проветряване“. След връщане от Молитвения връх край огнището в хижата Учителя държа втора беседа: “Единство в любовта“. След втората беседа потеглихме надолу. На една полянка под първото езеро “Махарзи“ седнахме на почивка. Учителя каза: Когато си неразположен, ще направиш, една разходка по всички правила: ще ходиш ритмично, ще участваш с мисълта си, ще мислиш, че всичките ти работи, и на света, са уредени. Човек да не се тревожи. Трябва да мисли спокойно. Така ще се подмлади.
към текста >>

52. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Първото езеро Махарзи, означава физическия свят.
Та човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Защото всякога ще имаме нужда. Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят.
към текста >>

Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят.
Защото всякога ще имаме нужда. Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят.
към текста >>

Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят.
Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление.
към текста >>

Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят.
Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия свят, с които той трябва да работи през деня.
към текста >>

Петото езеро Махабур, означава причинния свят.
Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия свят, с които той трябва да работи през деня. И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за другиден, той се осакатява и губи.
към текста >>

Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят.
Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия свят, с които той трябва да работи през деня. И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за другиден, той се осакатява и губи. Когато човек не долавя тези мисли и чувства всеки ден, той се чувствува неразположен.
към текста >>

Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят.
Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят. Шестото езеро Сърцето, означава Нирвана или Будическия свят. Седмото езеро Щемхаа, или Главата, означава Божествения свят. Екскурзията си има философия: На екскурзия преди всичко човек трябва да диша правилно и да употребява известно време за размишление. На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от невидимия свят, с които той трябва да работи през деня. И ако той остави тези мисли и чувства за утре и за другиден, той се осакатява и губи. Когато човек не долавя тези мисли и чувства всеки ден, той се чувствува неразположен. За да бъдем разположени, трябва да долавяме всеки ден мислите и чувствата, които ни се предават, и да работим с тях.
към текста >>

53. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина.
На 11 юли потеглихме от София и надвечер същия ден бяхме при хижа „Мусала“. Бяхме около 150 души. Пренощувахме едни в хижата, други на палатки, а трети под навеса. Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера. Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев. От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове. Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове.
към текста >>

Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре.
Нека да направят обща молитва. Направихме обща молитва. Във време на молитвата едно място над главите ни на небето се разчисти и се явиха звездите и Луната. След това мъглите покриха пак всичко. Това обнадежди всички, че ще имаме хубав слънчев изгрев от Мусала. Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре. Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро.
към текста >>

Още всичко беше в гъста мъгла, но когато мъглата се пръснеше за момент, виждахме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скриваше всичко зад дебелото було на мъглата.
Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха. Светещите лампи тук-таме усилваха ефекта. Съмна се полека-лека. Почнахме по-ясно да виждаме околните предмети. Виждаха се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минавахме при изкачването. Още всичко беше в гъста мъгла, но когато мъглата се пръснеше за момент, виждахме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скриваше всичко зад дебелото було на мъглата. Край нас вече ясно се различаваха едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите“. Тъй ги наричаха братята и сестрите. Те заслужават името си поради белоснежния цвят. И поради чистотата на местата, дето обитават.
към текста >>

Под нас е най-горното езеро Окото.
Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли. Вятърът постепенно утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг. Но липсваха ледени маси по езерото. Окото е едно от най-мистичните езера. Всичко говори, че преди хилядолетия то е било циркус на ледник. След това почна разговор с Учителя, който каза:
към текста >>

Но липсваха ледени маси по езерото.
Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения. След това имахме достатъчно време да разгледаме околностите. Под нас е най-горното езеро Окото. По северните по-усойни места още се виждаха останки от сняг. Но липсваха ледени маси по езерото. Окото е едно от най-мистичните езера. Всичко говори, че преди хилядолетия то е било циркус на ледник. След това почна разговор с Учителя, който каза: Любовта създаде света. Тя създаде вселената.
към текста >>

54. Учение за свободните - Боян Боев (1883 – 1963)

Като платих на Коста, аз казах на братята да хвърлят всичката риба в езерото.
- Колко ще вземеш от тях, като ги продадеш? Той направи сметка и каза колко. Казах му: - Хубаво, плащам ти рибата, дай я на мене. Рибата беше жива, плуваше във водата в тенекията, защото беше ловена със сак. Като платих на Коста, аз казах на братята да хвърлят всичката риба в езерото. След това Коста престана да лови риба. После стана преврат в него и той стана почти вегетарианец. Преди повече от 20 години казах на един бостанджия във варненско: - Да напуснеш бостана. Тази вечер да те няма тука!
към текста >>

55. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

На връщане от върха седнахме при най-горното езеро - Окото.
Думите на Учителя ни дават да разберем, че заедно с него ще работим през вековете. На едно сестринско събрание в салона, в четвъртък следобед през 1931 г., Учителя държа беседа. В беседата той каза между другото: „Преди 50 000 години всички вие, които сега сте в Братството, бяхте едно семейство.“ Казаното по-горе от Учителя показва две неща: първо, че връзките между всички братя и сестри, между всички нас, са далечни - от хиляди години, и второ - че винаги сме били заедно с Учителя. Веднъж през 1937 година една малка група братя отидохме с Учителя на Мусала. Бяхме 7 души. На връщане от върха седнахме при най-горното езеро - Окото. Стана дума за нашето Братство и Учителя каза тогава, че членовете му се прераждат заедно, както едно ято птици, което прехвръква от дърво на дърво. Ние сме като едно ято и се прераждаме от една страна в друга. Учителя каза, че ние от Братството имаме два вида прераждане: един вид прераждане в маловажни епохи, когато нямаме важна работа. Тогава се раждаме пръснати в разни страни. Имаме и друг вид прераждане във важна епоха, когато ни предстои важна работа.
към текста >>

56. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Следобед към 2 часа сме вече на второто езеро.
Още през пролетта мнозина запитваха дали ще се отива това лято на Рила. Интересът беше голям. След като се организира всичко, на 19 юли потегли първата група за Рила. На 20 - втората група с автобусите на „Балкантурист“. После следваха другите групи. Следобед към 2 часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете. Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук, на тази полянка, бяхме наредени около Учителя и се поведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тази година това езеро е покрито повече от друг път с белите цветчета на водно- то лютиче.
към текста >>

Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка.
После следваха другите групи. Следобед към 2 часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете. Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук, на тази полянка, бяхме наредени около Учителя и се поведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тази година това езеро е покрито повече от друг път с белите цветчета на водно- то лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем тук в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачвахме на Молитвения връх преди изгрев слънце. Тук чувствувахме живото присъствие на Учителя и на Светлите братя.
към текста >>

Тази година това езеро е покрито повече от друг път с белите цветчета на водно- то лютиче.
Следобед към 2 часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете. Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук, на тази полянка, бяхме наредени около Учителя и се поведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тази година това езеро е покрито повече от друг път с белите цветчета на водно- то лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем тук в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачвахме на Молитвения връх преди изгрев слънце. Тук чувствувахме живото присъствие на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме беседа.
към текста >>

Някои дни правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за нуждите на вечерния огън.
Тук чувствувахме живото присъствие на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме беседа. Реши се засега да се изкарат рилските беседи. Това лято прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на душата“. След слизане от Молитвения връх, при някое от езерата ние играехме паневритмия. Някои дни правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за нуждите на вечерния огън. Брат Димитрий Стоянов както друга година, пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше молитви при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, при който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често групи музиканти даваха концерти следобед.
към текста >>

Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро.
Реши се засега да се изкарат рилските беседи. Това лято прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на душата“. След слизане от Молитвения връх, при някое от езерата ние играехме паневритмия. Някои дни правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за нуждите на вечерния огън. Брат Димитрий Стоянов както друга година, пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше молитви при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, при който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често групи музиканти даваха концерти следобед. Някои от братята и сестрите четоха реферати, например Методи Константинов - върху геомантията, сестра Ярмила - върху физиогномията, а оперната певица Лиляна Табакова - върху живота и делото на Орфея. Тя свърза орфеизма с богомилството и разгледа Орфея в светлината на Учителя.
към текста >>

57. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

О, първо езеро Махарзи!
КРАСОТАТА НА РИЛА Изгрев, 20 септември 1950 г. Любезни брат, О, първо езеро Махарзи! При идването от Изгрева ти първо ни посрещаш. Като минем една височина, е особено вълнение поглеждаме твоите тихи, сини води. При идването и виждането ти изпъква в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш оттук. Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове.
към текста >>

Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан.
При идването и виждането ти изпъква в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш оттук. Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите: Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си!
към текста >>

На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г., а по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро.
Търси съвършенството! “ Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения. На Молитвения връх прекарахме в мълчание. И сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г., а по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя.
към текста >>

Отиваме при Езерото на съзерцанието.
Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи.
към текста >>

Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя.
Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето.
към текста >>

Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред.
Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера.
към текста >>

Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера.
Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му бряг. Който дойде до Сърцето, неволно престава да говори и има силно желание да прекара тук в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се по-нагоре до седмото езеро - Шемхаа, или Главата.
към текста >>

Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето.
Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му бряг. Който дойде до Сърцето, неволно престава да говори и има силно желание да прекара тук в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се по-нагоре до седмото езеро - Шемхаа, или Главата. Връщаме се през Езерото на Чистотата.
към текста >>

Изкачваме се по-нагоре до седмото езеро - Шемхаа, или Главата.
Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му бряг. Който дойде до Сърцето, неволно престава да говори и има силно желание да прекара тук в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се по-нагоре до седмото езеро - Шемхаа, или Главата. Връщаме се през Езерото на Чистотата. Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри, кристални потоци се вливат в това езеро, отдясно на един циркус. Който го посети, трябва да види и красивия извор, изливащ водите си в него.
към текста >>

Връщаме се през Езерото на Чистотата.
Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му бряг. Който дойде до Сърцето, неволно престава да говори и има силно желание да прекара тук в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се по-нагоре до седмото езеро - Шемхаа, или Главата. Връщаме се през Езерото на Чистотата. Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри, кристални потоци се вливат в това езеро, отдясно на един циркус. Който го посети, трябва да види и красивия извор, изливащ водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера, трябва да посети и тъй наречения Салон на Съзерцанието или Размишлението.
към текста >>

Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи.
То е най-дълбокото от Седемте езера. Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му бряг. Който дойде до Сърцето, неволно престава да говори и има силно желание да прекара тук в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се по-нагоре до седмото езеро - Шемхаа, или Главата. Връщаме се през Езерото на Чистотата. Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри, кристални потоци се вливат в това езеро, отдясно на един циркус. Който го посети, трябва да види и красивия извор, изливащ водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера, трябва да посети и тъй наречения Салон на Съзерцанието или Размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над езерото на Съзерцанието.
към текста >>

Бистри, кристални потоци се вливат в това езеро, отдясно на един циркус.
Който дойде до Сърцето, неволно престава да говори и има силно желание да прекара тук в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се по-нагоре до седмото езеро - Шемхаа, или Главата. Връщаме се през Езерото на Чистотата. Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри, кристални потоци се вливат в това езеро, отдясно на един циркус. Който го посети, трябва да види и красивия извор, изливащ водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера, трябва да посети и тъй наречения Салон на Съзерцанието или Размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над езерото на Съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена Салон.
към текста >>

Този тъй наречен Салон се издига над езерото на Съзерцанието.
Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри, кристални потоци се вливат в това езеро, отдясно на един циркус. Който го посети, трябва да види и красивия извор, изливащ водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера, трябва да посети и тъй наречения Салон на Съзерцанието или Размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над езерото на Съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена Салон. Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част на Рила. Чудна е гледката оттука: пред теб в далечината се издигат Рупите с особените си очертания. Оттук те изглеждат тъй близо до нас.
към текста >>

Понеже се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх, тръгва сама за петото езеро Махабур.
Такива примери има много. Има случаи, когато няколко души едновременно слушат такава музика. Аз ще разправя един пример. Една сестра, като се събужда сутринта и излиза от палатката си, вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака. Тя вижда, че вече всички са на Молитвения връх и молитвата е почнала. Понеже се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх, тръгва сама за петото езеро Махабур. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш“. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време.
към текста >>

Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др.
Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи.
към текста >>

58. 12 МУСАЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разполагахме се обикновено около първото езеро, където днес са хижите.
Радостта, че сме заедно с Учителя, ни даваше криле и ние излитахме към височините с радост. Багажите си носехме на гръб, още не бяхме се свързали с хора, които имат коне, за да ни улеснят поне в изкачването. Екипировката ни беше примитивна. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и само някои от нас носеха по някое и друго платнище. От Чам Кория, за към върха, поемахме дълга върволица от по няколкостотин души, всички възрасти помежду ни. Разполагахме се обикновено около първото езеро, където днес са хижите. Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни. Хората все още нямаха навика да излизат масово из планината. Ние дадохме първия подтик. За тази ни проявя имаше и критика, имаше и насмешки, но ние не им обръщахме внимание и немеехме пред живата природа.
към текста >>

Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни.
Багажите си носехме на гръб, още не бяхме се свързали с хора, които имат коне, за да ни улеснят поне в изкачването. Екипировката ни беше примитивна. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и само някои от нас носеха по някое и друго платнище. От Чам Кория, за към върха, поемахме дълга върволица от по няколкостотин души, всички възрасти помежду ни. Разполагахме се обикновено около първото езеро, където днес са хижите. Тогава там беше чисто и девствено, поляната край брега на езерото беше покрита с редки клекове и хвойни. Хората все още нямаха навика да излизат масово из планината. Ние дадохме първия подтик. За тази ни проявя имаше и критика, имаше и насмешки, но ние не им обръщахме внимание и немеехме пред живата природа.
към текста >>

59. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Стигнах до Орловия мост, при езерото с рибките и тръгнах пряко по една неоформена пътека, която минаваше покрай обсерваторията, там където сега е плавалнята.
Приложих го и сега, без да познавам приетите от обществото порядки при такива случаи, действах по моя си начин - светкавично. Както всякога моята мисъл се ръководеше от очевидността и последователността. Щом като Дафинка е починала, какво оставаше? Тялото й по-скоро да се хвърли в трапа, като вече напълно непотребна вещ. Движех се енергично, исках да стигна на време преди колата, за да мога, ако има нужда да помогна при товаренето. Стигнах до Орловия мост, при езерото с рибките и тръгнах пряко по една неоформена пътека, която минаваше покрай обсерваторията, там където сега е плавалнята. Тъкмо навлязох в гората, изведнъж изгубих способността да се движа. Силите ми някак ме напуснаха. Почувствах се като балон, който бързо се изпразва. Едва можах да се присвия до един бор. Нямах никакви болки преди или каквито и да е било признаци за нещо нередно в моя организъм.
към текста >>

60. 36 БАГАЖИТЕ, КОНЕТЕ И СВОБОДНИТЕ МИ РЪЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" Оттам до бивака на второто езеро, аз бях неотлъчно до конския керван.
Те не са виновни, ами вие не сте затегнали долните колани на самарите! " Спряхме върволицата от коне. Най-напред натоварихме отново тези, които бяха съборили багажа, като здраво притегнахме долните колани на самарите, после и останалите. Така реорганизирани, те тръгнаха отново и никакво произшествие не последва. Горе пред хижата беше Учителя, погледна ме и по леката Му усмивка разбрах: "Видя ли, защо трябваше да ти бъдат ръцете свободни! " Оттам до бивака на второто езеро, аз бях неотлъчно до конския керван. Така стигнахме благополучно.
към текста >>

61. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове.
Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм. Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер.
към текста >>

На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро.
Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм. Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града.
към текста >>

Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото.
Те изглеждаха, като олтари на величав храм. Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори.
към текста >>

Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове.
Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори.
към текста >>

Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер.
Езерото бе обградено с хълмове, потънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше.
към текста >>

Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера.
Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният.
към текста >>

За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”.
Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”.
към текста >>

Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”.
Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА.
към текста >>

Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”.
Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение.
към текста >>

Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ.
Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там.
към текста >>

Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА.
Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд.
към текста >>

Долу, вляво от това езеро, имаше друго.
Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото.
към текста >>

Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО.
Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача.
към текста >>

Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила.
Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството.
към текста >>

И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони.
Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе.
към текста >>

То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш.
След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик.
към текста >>

Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото.
Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на няколко пъти и нямаше нужда всеки да следи за багажа си. След изнасянето на багажите изкарваше непрекъснато и продукти. За всеки бивак водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста.
към текста >>

Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него.
За всеки бивак водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце.
към текста >>

Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро.
Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа! ”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно.
към текста >>

Край третото езеро беше също приятно.
”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур. Широкото пространство на платото там внасяше у нас усещането за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят. Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто.
към текста >>

Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур.
Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур. Широкото пространство на платото там внасяше у нас усещането за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят. Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички.
към текста >>

Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата.
Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур. Широкото пространство на платото там внасяше у нас усещането за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят. Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед.
към текста >>

Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи.
Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур. Широкото пространство на платото там внасяше у нас усещането за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят. Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места.
към текста >>

Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч.
Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос. Занизаха се ред проекти за разрешаването му. Разбира се, и аз бях готов с един проект.
към текста >>

Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна.
Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос. Занизаха се ред проекти за разрешаването му. Разбира се, и аз бях готов с един проект. Той беше следният: да се направи една по-широка и удобна пътека, за да може по нея да минава буре, прикрепено на количка с две кола - такава, каквато ползвахме на Изгрева за тази цел, преди там да дойде водопровода. За реализирането на този проект пречеха някои скали, между другото и една по-голяма, която би създала големи трудности при прокарването на такъв път.
към текста >>

Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето.
Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане.
към текста >>

Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане.
Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона.
към текста >>

Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички.
Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди.
към текста >>

Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка.
Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот.
към текста >>

Към петото и шестото езеро имаше такива плочи.
С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души.
към текста >>

Бързо се опомних и отговорих само аз: „На първото езеро.” Учителя ме погледна, но нищо не каза.
Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Почнаха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера? ” Всички мълчаха, изненадани от тъй неочакваните Негови думи. Бързо се опомних и отговорих само аз: „На първото езеро.” Учителя ме погледна, но нищо не каза. Други предположения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак.
към текста >>

Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора.
Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера? ” Всички мълчаха, изненадани от тъй неочакваните Негови думи. Бързо се опомних и отговорих само аз: „На първото езеро.” Учителя ме погледна, но нищо не каза. Други предположения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера.
към текста >>

Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала.
Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха.
към текста >>

То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера.
Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха. Имаше чуден изгрев, слънцето изгря в шест часа и деветнадесет минути.
към текста >>

Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи!
Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха. Имаше чуден изгрев, слънцето изгря в шест часа и деветнадесет минути. След като посрещнахме изгрева, нас ни поканиха в наблюдателницата, която е на върха.
към текста >>

Ясно се виждаше пътеката, прокарана от трудоваците миналата есен - от Мусала до езерото Граничар, което не се виждаше и отстои на два и половина часа от Мусала.
След като посрещнахме изгрева, нас ни поканиха в наблюдателницата, която е на върха. Тя е двуетажно здание с няколко стаи. Там останахме до обяд в разговор с нейните обитатели. Като излязохме навън с наблюдателя, един рядко любезен човек, той ни показа и околностите. Пред нас се виждаха Маричините езера, разположени също като в един олтар. Ясно се виждаше пътеката, прокарана от трудоваците миналата есен - от Мусала до езерото Граничар, което не се виждаше и отстои на два и половина часа от Мусала. На запад се виждаха Скакавците! Какво нещо са те? Те са едно море от върхове и бездни между Мусала и Рупите. Учителя като погледна Скакавците, каза: „Това са свещени места на Рила, където обитават висши разумни същества”. След обяд слязохме на хижата, където с Учителя имахме ценни разговори.
към текста >>

62. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др.
Значи слово на звездите. Само онзи, който гледа на звездите като живи, разумни същества, които говорят, може да изучава астрологията и да я ползва. Ако не можеш да чуеш говора на Луната, на Слънцето, на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н., ти не си астролог. Астрологията е стара наука, произхождаща още от Първата култура. Тя е зачената с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в Древноиндийския епос, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до други планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездния мир. В древните писания се споменава Саабей, като родоначалник на астрологията и астрономията, а и слушах и Учителя да ми казва: „И-САА-БЕЙ-БЕН-ААДЕС - Велик посветен от тази раса.“ Времето, когато човек за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, е било много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки от всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че първата раса, донесла тази висока култура, се е създала върху континенти, потънали вече в океана.
към текста >>

63. 90 ПОСЛЕСЛОВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива от по-високо качество се намираха между петото езеро - Бъбрека и шестото езеро - Сърцето.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПОСЛЕСЛОВ Един ден, през летуването ни на Рила, се наложи да потърсим каменни плочи за изграждането на бивака. Такива от по-високо качество се намираха между петото езеро - Бъбрека и шестото езеро - Сърцето. Организирахме се и заедно с Учителя отидохме за плочи. На връщане всеки носеше по една плоча. По едно стечение на обстоятелствата останах сам, редом до Учителя. Ние седнахме да починем и тогава, докато дойдат другите, споделих с Учителя: „Учителю, добре е да се остави за бъдещите поколения и една по-осезаема следа, да се напише една история за живота и обстановката, при която протече Вашето Дело. Освен Словото и музиката, принципите и методите, които ни завещахте, нека и ние разкажем за преживяното“.
към текста >>

64. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Според една стара перуанска легенда, основател на града е бил белият брадат Бог "Кон-Тики-Варикоча", пристигнал на езерото Титикака от изток.
На около километър от нея се намира т. нар. Врата на пумата, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежащи около стотина тона и съединени с медни скоби. Там са намерени и други останки, учудващи със своята импозантност. Интересно е заключението на учените, според което народът, който е живял по тези места и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка преди всичко е начинът, по който жителите на този Град на мъртвите са пренесли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда, основател на града е бил белият брадат Бог "Кон-Тики-Варикоча", пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занятия, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, астрология и писменост. Но веднъж те били посрещнати враждебно от дивите индиански племена, затова запалили планината и след това я напуснали. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живеели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на 1966 година на борда на океанографския кораб "Антоний Брун", който имал задача да изследва дълбоката падина "Мили Едуард" в Тихия океан, подводната фотокамера изведнъж донесла нещо съвсем неочаквано: на дълбочина 1300 метра от повърхността на океана имало някакви развалини. На снимките ясно личали колони, порти и пр.
към текста >>

Преди няколко години в езерото Титикака, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити развалини на огромен храмов комплекс.
На снимките ясно личали колони, порти и пр. Ръководителят на експедицията Роберт Мендес продължил търсенията и близо до пристанището Калао ехолотът открил и други останки от постройки. Днес съществуват безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континенти, които са потънали. Островите, които сега съществуват там, не са нищо друго освен остатъци от тях. На тях именно са живели хората от тази висока цивилизация. Преди няколко години в езерото Титикака, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити развалини на огромен храмов комплекс. Според мнението на професор Роберт Веда, намерените развалини на постройки и въобще всички строежи наоколо имат единен произход с Египет от епохата, когато са строени пирамидите. Тези строежи са направени пак от хората на Първата раса. Огромните пирамиди и загадъчният каменен сфинкс, застанал като страж, са привличали дълго време вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. В наше време са открити осемдесет пирамиди, но повечето от тук са изгубили величавия си вид, защото векове наред са били неизчерпаем източник на строителни материали, а и атмосферните влияния са допринесли не малко за това. Но трите големи пирамиди в Гиза със своите грамадни размери и със загадките, които крият, са дали повод за сериозни научни изследвания.
към текста >>

65. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

е бил пречистен в езерото на юг от полето на Хотеб и на север от полето на Скакалците там, където боговете на зеленината се мият в четвъртия час на нощта и се пречистват в осмия час на деня с образа на сърцето на боговете, минавайки от нощта към деня." От тази мисъл се вижда, че към Вечната част на човешкото същество се отнасят като че това е Самият Озирис.
Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното. Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н. е бил пречистен в езерото на юг от полето на Хотеб и на север от полето на Скакалците там, където боговете на зеленината се мият в четвъртия час на нощта и се пречистват в осмия час на деня с образа на сърцето на боговете, минавайки от нощта към деня." От тази мисъл се вижда, че към Вечната част на човешкото същество се отнасят като че това е Самият Озирис. Затова след името на Озирис се поставя името на покойника. Така че този, който влиза в духовната част на света, сам се означава като Озирис. И затова се срещат изрази като следните: „Аз съм Озирис Н." или „растящ под цъфтящата смоковница се намира Озирис Н." Така човек става един Озирис. Оттук следва, че съществото Озирис е най-съвършената степен на съвършенството човек. По такъв начин идват до идеята за космичния човек.
към текста >>

66. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
5. Филип ...............................................11. Юда, Яковият брат 6. Вартоломей (Натанаил)..................12. Юда Искариотски Марко описва по следния начин призоваването на учениците: След изкушението в пустинята от дявола, Исус отива в Галилея и проповядва Божието Благовестие, казвайки: "Времето се изпълни и Царството Божие наближи, покайте се, повярвайте в Благовестието. А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. Исус им казва: Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на человеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. И като отмина малко, видя Яков Заве- деев и брат му Йоан, които също бяха в ладиите и кърпеха мрежите си. И веднага ги повика и те оставиха баща си Заведеяв ладията с надничарите и отидоха с Него". Матей по съвсем същия начин описва призоваването па учениците със същите изрази.[/right]
към текста >>

67. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 13-та глава на Матея се казва: "В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ В 13-та глава на Матея се казва: "В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото. И събраха се до Него голямо множество, така щото влезе и седна в една ладия. А целият народ стоеше на брега. И говореше им много с притчи. Като завършва притчите, казва: Който има уши да слуша, нека слуша. Тогаз се приближиха учениците Му и Му казват: Защо им говориш с притчи?
към текста >>

За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици.
И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни.
към текста >>

68. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След Възкресението, когато Христос се явил на брега на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско служене и станал най-ревностен разпространител на християнската вяра.
И когато в Кесария Филопова Господ се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". В Гетсиманската градина той вади нож да защити своя Учител. А на деня на Петдесетница той пръв влиза в проповед пред народа. Но същата тази избухливост и впечатлителност на Петър е била причина за тежкия грях на неговия живот. Давайки на Тайната вечеря обещание на своя Учител да остане с Него когато всички се разбягват, той в същата нощ три пъти се отрекъл от Него. След Възкресението, когато Христос се явил на брега на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско служене и станал най-ревностен разпространител на християнската вяра. Със своята проповед предимно между юдеите той получил названието апостол на юдеите. Освен в Ерусалим е проповядвал Християнството и в околностите му - Лида и Иопия. В 44-та година, вследствие на грозяща го опасност от страна на Ирод Антипа, той напуснал Ерусалим и къде е отишъл не е известно. В Ерусалим се явява на апостолския събор в 51-ва година, след което завинаги напуска този град. Като посетил Антиохия, той проповядвал християнство между юдеите, разсеяни в Понт, Галатая, Кападокия, Асия и Витания.
към текста >>

69. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Първите три притчи Христос казва на народа в Га- лилея при брега на езерото.
Между думите, които се изговарят в Евангелието на Марко, навсякъде звучи един цял свят от думи, които са премълчани. Тези, именно, думи са истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко не е богато на притчи. То съдържа само четири притчи. Три от тях се намират една до друга в четвърта глава, а последната се намира в 13-та глава. Първите три притчи Христос казва на народа в Га- лилея при брега на езерото. Последната той отправя към своите противници в Юдея, в храма на Ерусалим. Първите три притчи са притчи на посев. И трите говорят за семето. Последната притча е притча на жътвата. Тук ние виждаме същата композиция, според която са подредени и притчите на Лука.
към текста >>

70. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Петър беше от Галилея, от Витсаида при Генисаретското езеро.
Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил въплътен в Исус от Назарет. След срещата, която има с Христос пред Дамаск за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл. Но той вече разбира, че външният свят няма да се разруши и външно възкресение няма да има, както вярвали фарисеите, но старият свят вътре в човека ще се разруши и човек ще възкръсне вътрешно. Петър беше от Галилея, от Витсаида при Генисаретското езеро. И неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва отведнъж и отново да се оттегля в себе си. В тези центрове на Галилея трябва да са били живи още дълго време природните култове, сродни с тези на друидите, които си служили с природната магия. И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а Яков като миров съдия, можем да кажем, че Петър гледаше на Него като на Велик Маг. Когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във велико изстъпление и екстаз.
към текста >>

И при виждането на Възкръсналия при езерото Йоан е този, който казва на Петър: Това е Господ.
Петър беше удостоен с едно висше ръководство, което е олицетворено при първите събития след Петде- сетница в образа на Йоан. Те са посочени заедно и в първите три Евангелия, когато те подготвят идването в Ерусалим и Тайната вечеря. На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоан да научи кой ще предаде Христос. След хващането на Исус Йоан е този, който се застъпи за Петър да влезе в двора на първосвещеника. В утрото на Възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба. И при виждането на Възкръсналия при езерото Йоан е този, който казва на Петър: Това е Господ. При поръчението, което Възкръсналия възлага на Петър, Петър, посочвайки към Йоан, запитва: Защо Йоан ги следва? Тогава Христос изговаря загадъчните думи: "Ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И разнесе се между учениците тази дума, че този ученик нямаше да умре". Както казах, това придружаване на Петър от Йоан е олицетворение на висшето ръководство, което той е имал.
към текста >>

71. СЪДЪРЖАНИЕ: - Влад Пашов (1902- 1974)

Петото знамение - ходенето по езерото 60
Общо за седемте знамения 42 Второто знамение - изцелението на сина на царския служител 47 Трето знамение - "Дигни одъра си и ходи! " 48 Четвърто знамение * нахранването на петте хиляди .. 51 Петото знамение - ходенето по езерото 60 Шестото знамение - проглеждане на сляпородения . 66 Седмо знамение - възкресението на Лазар 69 Съдбата на света - ликвидация на кармата 78 Тайната Вечеря 81 Предаване и съдене на Христа - смърт и възкресение 88
към текста >>

72. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Такива са сватбата в Кана Галилейска, изцелението на сина на царския служител в Капернаум, след това нахранването на петте хиляди, ходенето по морето и най-после явяването на Възкръсналия при Генесаретското езеро.
Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено. По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина. Това велико мирово отношение се изразява във факта, че Евангелието на Йоана, като най-духовното Евангелие, има за арена почти изключително най-умъртвения, най- втвърдения свят на Юдея. Макар, че Исус е живял повече в Галилея и по- голяма част от учениците Му били от Галилея, в нея Той е бил като на гости, а повече клонял към Юдея, макар, че там Го гонили. Малко неща описва Йоан, които са станали в Галилея. Такива са сватбата в Кана Галилейска, изцелението на сина на царския служител в Капернаум, след това нахранването на петте хиляди, ходенето по морето и най-после явяването на Възкръсналия при Генесаретското езеро. По-голяма част от дейността на Христа е описана в Юдея, където става Голгота и където апостолите остават след Възнесението. Интересен е фактът, че първите три Евангелия само един път споменават за празника пасха и за преминаването от Галилея в Юдея. Това значи, че животът на Христа е протекъл само в течение на една година. Съвсем другояче е представен въпросът в Евангелието на Йоана. Той с голяма точност говори за три празника пасха, за три пътувания от Галилея в Юдея.
към текста >>

73. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото".
Исус, прочие, взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седящите. Така и от рибите, колкото искаха. И като се наситиха, казва на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо" (6;5-12). Забележително е, че Христос сам раздава хляба на народа, а учениците събираха укрухите. След това Исус се оттегля сам на хълма. "А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото". Че нахранването е станало вечер, при настъпването на нощта, това ни показва, че имаме един процес, който е станал в духовния свят. В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден. Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева. С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване.
към текста >>

74. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО Непосредствено след нахранването на петте хиляди, след този импулс, даден на душевното развитие на човечеството, следва петото знамение на Христа - ходенето по езерото, което представя петата стъпка в Пътя на духовното развитие на човека. Това пето знамение на Христос е описано по следния начин в Евангелието на Йоана: "Когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото", а Христос се беше оттеглил на хълма сам. "И влязоха в ладията и отиваха отвъд Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; и езерото се вълнуваше, понеже имаше силен вятър. И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха, че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
към текста >>

Непосредствено след нахранването на петте хиляди, след този импулс, даден на душевното развитие на човечеството, следва петото знамение на Христа - ходенето по езерото, което представя петата стъпка в Пътя на духовното развитие на човека.
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО Непосредствено след нахранването на петте хиляди, след този импулс, даден на душевното развитие на човечеството, следва петото знамение на Христа - ходенето по езерото, което представя петата стъпка в Пътя на духовното развитие на човека. Това пето знамение на Христос е описано по следния начин в Евангелието на Йоана: "Когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото", а Христос се беше оттеглил на хълма сам. "И влязоха в ладията и отиваха отвъд Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; и езерото се вълнуваше, понеже имаше силен вятър. И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха, че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. Но Той им каза: Аз съм, не бойте се!
към текста >>

Това пето знамение на Христос е описано по следния начин в Евангелието на Йоана: "Когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото", а Христос се беше оттеглил на хълма сам.
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО Непосредствено след нахранването на петте хиляди, след този импулс, даден на душевното развитие на човечеството, следва петото знамение на Христа - ходенето по езерото, което представя петата стъпка в Пътя на духовното развитие на човека. Това пето знамение на Христос е описано по следния начин в Евангелието на Йоана: "Когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото", а Христос се беше оттеглил на хълма сам. "И влязоха в ладията и отиваха отвъд Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; и езерото се вълнуваше, понеже имаше силен вятър. И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха, че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. Но Той им каза: Аз съм, не бойте се! Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха" (6;16-21).
към текста >>

И беше се вече стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; и езерото се вълнуваше, понеже имаше силен вятър.
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО Непосредствено след нахранването на петте хиляди, след този импулс, даден на душевното развитие на човечеството, следва петото знамение на Христа - ходенето по езерото, което представя петата стъпка в Пътя на духовното развитие на човека. Това пето знамение на Христос е описано по следния начин в Евангелието на Йоана: "Когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото", а Христос се беше оттеглил на хълма сам. "И влязоха в ладията и отиваха отвъд Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; и езерото се вълнуваше, понеже имаше силен вятър. И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха, че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. Но Той им каза: Аз съм, не бойте се! Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха" (6;16-21). Езерото, по което пътуват учениците с ладията, символизира астралния свят, който е подобен на развълнувано море, в непрекъснато движение. Че Исус ходи по водата, това буквално е вярно, но също показва и преминаването на Христа през астралния свят, където вижда учениците и се насочва към тях.
към текста >>

И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха, че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО Непосредствено след нахранването на петте хиляди, след този импулс, даден на душевното развитие на човечеството, следва петото знамение на Христа - ходенето по езерото, което представя петата стъпка в Пътя на духовното развитие на човека. Това пето знамение на Христос е описано по следния начин в Евангелието на Йоана: "Когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото", а Христос се беше оттеглил на хълма сам. "И влязоха в ладията и отиваха отвъд Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; и езерото се вълнуваше, понеже имаше силен вятър. И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха, че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. Но Той им каза: Аз съм, не бойте се! Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха" (6;16-21). Езерото, по което пътуват учениците с ладията, символизира астралния свят, който е подобен на развълнувано море, в непрекъснато движение. Че Исус ходи по водата, това буквално е вярно, но също показва и преминаването на Христа през астралния свят, където вижда учениците и се насочва към тях. Те едновременно правят две пътувания - едно по физическото езеро и друго в астралния свят.
към текста >>

Езерото, по което пътуват учениците с ладията, символизира астралния свят, който е подобен на развълнувано море, в непрекъснато движение.
"И влязоха в ладията и отиваха отвъд Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; и езерото се вълнуваше, понеже имаше силен вятър. И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха, че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. Но Той им каза: Аз съм, не бойте се! Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха" (6;16-21). Езерото, по което пътуват учениците с ладията, символизира астралния свят, който е подобен на развълнувано море, в непрекъснато движение. Че Исус ходи по водата, това буквално е вярно, но също показва и преминаването на Христа през астралния свят, където вижда учениците и се насочва към тях. Те едновременно правят две пътувания - едно по физическото езеро и друго в астралния свят. Те са били в едно състояние, средно между сън и будност. И когато виждат Христос, че ходи по водата, когато Го виждат в астралния свят, те не могат да Го познаят и се уплашват.
към текста >>

Те едновременно правят две пътувания - едно по физическото езеро и друго в астралния свят.
И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха, че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. Но Той им каза: Аз съм, не бойте се! Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха" (6;16-21). Езерото, по което пътуват учениците с ладията, символизира астралния свят, който е подобен на развълнувано море, в непрекъснато движение. Че Исус ходи по водата, това буквално е вярно, но също показва и преминаването на Христа през астралния свят, където вижда учениците и се насочва към тях. Те едновременно правят две пътувания - едно по физическото езеро и друго в астралния свят. Те са били в едно състояние, средно между сън и будност. И когато виждат Христос, че ходи по водата, когато Го виждат в астралния свят, те не могат да Го познаят и се уплашват. Но когато им казва: Аз съм, те по гласа Го познават и искат да Го вземат в ладията, но тутакси ладията се намира на сушата. Фактически те са стигнали брега и същевременно са излезли от това състояние между будност и сън, и са станали напълно будни.
към текста >>

А Христос - Учителят ходи по вълните на езерото без лодка.
И когато среща Христа, Който в случая представя Духа и въобще възвишено същество, тя се уплашва. Но когато й се обажда, тя Го познава и се съединява с Него, и се връща във физическия свят. Тук ни е описана една среща на ученика с неговия Учител в астралния свят. Учениците са описани, че са в лодка. Лодката в този случай е физическото съзнание, с което учениците са проникнали в духовния свят. А Христос - Учителят ходи по вълните на езерото без лодка. Това показва, че Той е в духовния свят, с присъщо на духовния свят съзнание. И затова Неговият образ е изменен и те не Го познават. Но когато казва "Аз съм", те чуват гласа Му и Го познават. А гласът е свързан с етерното тяло. Значи, Христос, Учителят е бил в духовния свят със Своето етерно тяло и затова не са Го познали.
към текста >>

75. 4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е изразено с думите: "Дяволът ще бъде вързан и хвърлен в бездната или в езерото огнено".
Тази война, между Бялото и Черното братство е започнала още в рая, при съгрешаването на първите човеци. Тогава Черното братство е победило. Борбата е продължила през цялата човешка история, минавайки през Лемурия и Атлантида и стига до Голгота, където Бялото Братство дава генерално сражение на Черното и го побеждава. И в един разговор Учителят е казал: "В Атлантида ние допуснахме една погрешка, че не можахме да открием плановете и намеренията на черните и затова те победиха, но сега няма да победят. В заключение Той казва, че сега те са изгонени от астралния свят и са свалени на земята, където сега се води последната борба и ще бъдат пратени в центъра на земята, където е техния център. Това е изразено с думите: "Дяволът ще бъде вързан и хвърлен в бездната или в езерото огнено". И тази голяма борба, противоречията, които съществуват сега в света, се дължат на черните братя, които сега на земята водят отчаяна борба за властта си над хората. Но Учителят казва: "Христос сега в света е решил да оправи света и няма сила в света, която да Му се противопостави". След като казва Исус, че князът на този свят е осъден, Той почва да говори на учениците за това, че трябва да премине през смъртта и да възкръсне, и казва: "И когато бъда Аз въздигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. И като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре". В 48 стих казва: "Аз дойдох Светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене".
към текста >>

76. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба.
А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието". В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба. Но цяла нощ хвърляли мрежите и не уловили нищо. Когато се разсъмвало, Исус застанал на брега. Учениците, обаче, не познали, че е Исус. "Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.
към текста >>

И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб.
"Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради многото риба. Тогаз онзи ученик, когото обичаше Исус, каза на Петра: Господ е. И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб. Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте. Като измъкнали мрежата, в нея имало 153 риби. Това число не е случайно, защото ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно на девет. А числото 9 е резултат, краят, завършекът на един процес, на един цикъл и началото на нов цикъл. По такъв начин това число може да послужи като ключ за разбирането на цялата глава, на целия риболов.
към текста >>

Езерото, в случая, представя етерния свят, където учениците са се събрали през нощта.
Като измъкнали мрежата, в нея имало 153 риби. Това число не е случайно, защото ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно на девет. А числото 9 е резултат, краят, завършекът на един процес, на един цикъл и началото на нов цикъл. По такъв начин това число може да послужи като ключ за разбирането на цялата глава, на целия риболов. Този риболов е необикновен. Езерото, в случая, представя етерния свят, където учениците са се събрали през нощта. На разсъмване Исус стои на брега и им казва да хвърлят вдясно и се улавят 153 риби. И при това виждат, че Исус вече е наклал огън и турнал риби да се пекат. Това е една от многото Мистерии от Евангелието на Йоана и аз няма да се опитвам да я разкривам, защото първо не е по моите сили и възможности, и второ, тя не трябва да се разкрива още на света. Защото, ако трябваше открито да бъде написано това, то би било написано, но щом е запечатано, нека си стои запечатано, защото съвременното човечество не е много по-готово от човечеството по времето на Христа. Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния свят и ги връща на сушата, на физическото поле.
към текста >>

77. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото.
Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат. Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види.
към текста >>

78. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той със своите съдружници цяла нощ е хвърлял мрежата в езерото и нищо не е уловил.
По-нататък се казва: "И когато залязваше Слънцето всички, които бяха болни от разни болести, дойдоха при Него. А Той, като положи ръцете си на всеки от тях, изцели ги. Още и бесовете с крясък излизаха и казваха: Ти си Божият Син! А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. В пета глава е разказано за риболова на Петър. Той със своите съдружници цяла нощ е хвърлял мрежата в езерото и нищо не е уловил. Христос влязъл в една от ладиите и оттам поучавал народа, понеже се бил събрал много народ и Го притискал. "И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърли мрежите за ловитба... Симон Му казва: По Твоята дума ще хвърля мрежата. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им... А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек... А Исус рече на Симона: Не бой се, отсега човеци ще ловиш". И Петър остави лодките и тръгна след Него. Тук пак ни е показана силата и властта, с които Христос разполага, че по Неговата дума и рибите влизат в мрежите, ако го вземем буквално като физически факт.
към текста >>

В осма глава се говори за плаването на учениците по езерото.
Учениците на Йоан Кръстител идат, пратени от него, да Го питат: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? И в същият час той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват. Мъртвите биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен е онзи, който не се съблазни в мене" (7;20-23). В осма глава се говори за плаването на учениците по езерото. "А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха, така щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го, казвайки: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина" (8:23-24).
към текста >>

"А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха, така щото бяха в опасност.
И в същият час той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват. Мъртвите биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен е онзи, който не се съблазни в мене" (7;20-23). В осма глава се говори за плаването на учениците по езерото. "А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха, така щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го, казвайки: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина" (8:23-24). Тук пак ни е показана Силата на Словото на Христа, Който заповядва на вятъра и на морските вълни.
към текста >>

79. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците.
Така можем да разберем Мистичната страна на много събития и изживявания на учениците на Христа. С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето. В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците. Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа.
към текста >>

80. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е описан по следния начин: "Народът се притискаше към Него, за да чуе Словото Божие и Той стоеше при Генисаретското езеро, и видя да стоят там две ладии.
14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука много малко се говори за Петър. Това показва, че духовната особеност, духовният път на Лука не са от Петровото естество. Въпреки това, Евангелието на Лука съдържа една сцена с Петър, която не е описвана в никое друго Евангелие. Това е риболовът на Петър. Той е описан по следния начин: "Народът се притискаше към Него, за да чуе Словото Божие и Той стоеше при Генисаретското езеро, и видя да стоят там две ладии. Обаче, рибарите бяха слезли от тях и измиваха своите мрежи. Тогава Той влезе в една от ладиите, която принадлежеше на Симона и го помоли да я отведе малко от сушата. И седна, та поучаваше народа от ладията" (5; 1-3). В Евангелието често се споменават изразите: "Исус призова учениците от морето на сушата" или "от сушата влезе вкъщи", "От къщи отиде при морето и влезе в ладията и морето". Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа.
към текста >>

81. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 4-та глава се казва, че седейки в ладия край брега на езерото, понеже се бил събрал много народ, дава притчата за сеятеля.
За посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение. За тях истински братя и сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като тях. И затова в древността такива хора, които са били достигнали известна степен на окултно развитие, са били наричани безотечественици, бездомци, защото те фактически не принадлежат на никаква нация. Те са се издигнали над народа и семейството и принадлежат на една Духовна общност, която изпълнява Волята Божия. И когато Христос казва някъде, че " И лисиците си имат леговища и птиците небесни гнезда, но Син Человечески няма къде глава да подслони", с това е изразил същата идея за без-домничеството, за безотечествеността на посветения. В началото на 4-та глава се казва, че седейки в ладия край брега на езерото, понеже се бил събрал много народ, дава притчата за сеятеля. И като завършва притчата, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша". И като останал насаме с учениците Си, те Го попитали за притчата и Той им казал: "На вас е дадено да познаете Тайната на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; тъй щото, гледащи да гледат и да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се простят греховете" (4,11-12). Тук ясно е показано, че учението на Христа има две страни - външна за народа и вътрешна за учениците. Така че, имаме на една страна екзотеричното учение за широките народни маси, които слушат и не разбират какво слушат; и езотеричното, вътрешно учение за учениците. Затова Той казва: "На вас е дадено да познаете Тайната на Божието Царство.
към текста >>

82. 3.7. Укротяване на вятъра и морето - Влад Пашов (1902- 1974)

След пътуването по езерото с ладия, Христос е на задния край на ладията, заспал.
3.7. Укротяване на вятъра и морето След пътуването по езерото с ладия, Христос е на задния край на ладията, заспал. В това време се явява буря и водата навлиза в ладията. Учениците се уплашват и Го събуждат. "И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Млъкни! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
към текста >>

"И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Млъкни!
3.7. Укротяване на вятъра и морето След пътуването по езерото с ладия, Христос е на задния край на ладията, заспал. В това време се явява буря и водата навлиза в ладията. Учениците се уплашват и Го събуждат. "И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Млъкни! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. И рече им: Защо се страхувате? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе.
към текста >>

83. 3.11. Ходенето на Христа по водата - Влад Пашов (1902- 1974)

Друго обяснение е, че Христос, познавайки законите на Природата, е обезвесил теглото Си, така да се каже, и Той леко се е носил по вълните на езерото.
3.11. Ходенето на Христа по водата След нахранването на петте хиляди, след умножаването на хлябовете, което в древни времена бяха направили както Илия, така и Елисей, сега го прави Христос, следва ходенето на Христа по морето. Това също е описано в Евангелието на Йоан и аз също съм се спрял по-подробно на него при разглеждането на това Евангелие. Тук само ще кажа, че това е един окултен факт, който може да има две обяснения - или че Христос се е дематериализирал и ходел по водата с етерното Си тяло и, като стига при лодката и влиза вътре, се материализира. И с Неговото пристигане утихва и вятърът, и бурята. Друго обяснение е, че Христос, познавайки законите на Природата, е обезвесил теглото Си, така да се каже, и Той леко се е носил по вълните на езерото. Но както споменах и при разглеждане Евангелието на Йоан, Исус можеше да действа чисто физически и когато не е с физическото Си тяло. В такъв случай Той пак дематериализира тялото Си и когато пожелае го материализира. В 51ви стих е казано: "И влезе при тях в ладията и вятърът утихна. И те много се ужасиха в себе си, защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, и сърцето им беше закоравяло". В началото на 7ма глава се говори за разговора на Исус с книжниците и фарисеите.
към текста >>

84. 3.14. Нахранването на четирите хиляди - Влад Пашов (1902- 1974)

След това нахранване тръгват с ладия по езерото, но учениците Му забравили да вземат хляб.
А тези, които са се хранили от този хляб, са били около четири хиляди. От останалите къшеи събрали седем кошници. Тук имаме едно знамение, което е станало физически и което същевременно има отношение към човечеството от епохата на Христа, Четвъртата културна епоха. Защото всяко физическо действие на Христа има преди всичко духовен характер и се отнася до цялото човечество. То действа както в настоящето, така и в бъдещето както на хората, които живеят в неговата епоха, така и на тези, които ще живеят в бъдеще. След това нахранване тръгват с ладия по езерото, но учениците Му забравили да вземат хляб. Когато са в ладията, Исус казва: "Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода". С това Той е искал да им каже, да не се поддават на учението на фарисеите и иродиадите, т.е. да не формализират учението, а да държат на духа на учението, защото Духът е, който носи Живот. А учениците помислили, че им казва това, понеже не са взели хляб, затова Той им казва: "Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате?
към текста >>

85. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро.
Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд". Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и достоверност на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания. И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана. Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа. Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея. То прониква през булото на образното виждане до географските и биографичните подробности на физическото поле. Евангелието на Йоан е пропито с множество интимни и съвсем не без значение данни за места и времена, като например назовава с точност градовете, от които произхождат най-забележителните образи на галилейските ученици; как той много грижливо посочва смяната на галилейските и юдейските сцени. За четенето на Евангелието на Матей трябва да се отдадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се стараем навсякъде да прозираме през текста.
към текста >>

86. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е бил човек от Витса- ида, което значи Домът на рибите при Генисаретското езеро.
При поръчението, което после Възкръсналият възлага на Петра, Петьр, посочвайки към Йоана, запитва, защо Йоан ги следва. Христос изговаря загадъчните думи за Йоан, които имат отношение към Неговото второ идване. В Деянията на апостолите те са посочени също че вървят известно време заедно, като в повечето случаи Петър говори и върши делата, а Йоан е като наблюдател. Той остава като една загадъчна фигура, която е като тил на Петър. Петър беше изцяло човек от Галилея и неговата душа се различава коренно от юдейството. Той е бил човек от Витса- ида, което значи Домът на рибите при Генисаретското езеро. Неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва и да се оттегля след това в себе си. В този център на Галилея трябва да са били живи още дълго време прадревните природни култове, сродни на тези на другите. Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида. Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите. Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба.
към текста >>

87. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Там се е намирало едно голямо езеро, подобно на Каспийско море.
От нейната Пета културна епоха се ражда нашата Пета коренна раса - Арийската. Голяма част от атлантското население не е било способно да се развива по-нататък, не е могло да се нагоди към новите условия, в които навлиза еволюцията. Само една малка група от хора, които са живели в областта на днешна Ирландия, са били връхната точка на развитието на атлантското човечество. Те са били, така да се каже, цветът на атлантското човечество. Тази малка част от най-еволюира-ли племена, под водителството на един Велик Посветен, който в историческата литература е познат под името Ману, а в Стария Завет е познат под името Мелхиседек, е минала през Европа и е стигнала до Централна Азия, където е сега пустинята Гоби. Там се е намирало едно голямо езеро, подобно на Каспийско море. По време на този преход някои племена са останали на разни места в Европа. Там, около това голямо езеро, се установяват тези племена и народи, които в течение на хиляди години са възпитавани и подготвяни от техния Велик Водач и неговите ученици. Оттам те последователно колонизират различни страни - Индия, Персия, Египет, Хатдея, Асирия и Вавилон, Гърция и Рим, и така нареченото велико преселение на народите от Азия в Европа, е последното разделение, което е станало след една голяма катастрофа, която е постигнала страната им, която се превръща в днешната пустиня Гоби. Една американска експедиция е открила следите на големи цветущи градове в пустинята. Има един фатален закон в развитието, според който не всички индивиди, които съставят дадена общност в течение на историческото развитие, могат да отидат напред.
към текста >>

Там, около това голямо езеро, се установяват тези племена и народи, които в течение на хиляди години са възпитавани и подготвяни от техния Велик Водач и неговите ученици.
Само една малка група от хора, които са живели в областта на днешна Ирландия, са били връхната точка на развитието на атлантското човечество. Те са били, така да се каже, цветът на атлантското човечество. Тази малка част от най-еволюира-ли племена, под водителството на един Велик Посветен, който в историческата литература е познат под името Ману, а в Стария Завет е познат под името Мелхиседек, е минала през Европа и е стигнала до Централна Азия, където е сега пустинята Гоби. Там се е намирало едно голямо езеро, подобно на Каспийско море. По време на този преход някои племена са останали на разни места в Европа. Там, около това голямо езеро, се установяват тези племена и народи, които в течение на хиляди години са възпитавани и подготвяни от техния Велик Водач и неговите ученици. Оттам те последователно колонизират различни страни - Индия, Персия, Египет, Хатдея, Асирия и Вавилон, Гърция и Рим, и така нареченото велико преселение на народите от Азия в Европа, е последното разделение, което е станало след една голяма катастрофа, която е постигнала страната им, която се превръща в днешната пустиня Гоби. Една американска експедиция е открила следите на големи цветущи градове в пустинята. Има един фатален закон в развитието, според който не всички индивиди, които съставят дадена общност в течение на историческото развитие, могат да отидат напред. Една част винаги остава, не може да постигне целите на даден цикъл на развитие. Това се дължи на действието на закона на полярността в процеса на историческото развитие.
към текста >>

88. XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ - Влад Пашов (1902- 1974)

„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори е огън и жупел.
И каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз Съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от Извора на Водата на Живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде Син." „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори е огън и жупел. Това е втората смърт." „Тогава дойде един от седемте Ангели, които бяха натоварени с последните язви и държаха 7-те Чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената па Агнето. И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми Светия град, Ерусалим, който слизаше от Небето, от Бога, и имаше Божествена Слава, която светеше както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал." „Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите 12 ангели, и надписани над портите имена, които са имената на 21-те племена на израилтяните: откъм изток 3 порти, откъм север 3 порти, откъм юг 3 порти и откъм запад 3 порти. И градската стена имаше 12 основни камъни с 12 имена на тях, които са имената на 12-те Апостоли на Агнето."
към текста >>

Тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел.
Там той ще е облечен в ново духовно тяло, душата ще се е съединила с Духа и ще се роди висшето Аз, висшето съзнание в нея. Тази нова структура, с която човек ще живее на новата планета, е описана много величествено в 21-ва глава на Апокалипсиса като нови Ерусалим, който слиза от Бога, от Небето. Тази нова структура ще имат тези, които са трансформирали низшата си природа под влияние на Христовия импулс, под влияние на Божествената Любов. А които не са направили това, които са отхвърлили този Принцип, те са наречени в Апокалипсиса лъжци, чародеи, блудници и пр., т.е. всички, които живеят в низшата си природа. Тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. Земята постепенно ще се трансформира, като най-напред ще премине в етерно състояние и после в астрално. И тези, които са възприели Христовия Принцип, който е проникнал и одухотворил етерното им тяло, което при тях става съществена част в живота, то ще бъде най-външната дреха, с която ще е облечена душата. Благодарение на импулса на Христа, това етерно тяло ще бъде хармонизирано с тяхното астрално тяло, което ще бъде пречистено и ще бъде чуждо на земни желания. Тези, които не са приели Христовия Принцип, у тях няма да има хармония между етерното и астралното тяло.
към текста >>

89. XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те остават в корените на Живота, в Бездната, в огненото езеро.
Но нека това бъде за вас един стимул за все по-дълбоко проникване в дълбочините на този Свещен документ." В заключение на всичко гореказано ще кажа, че всичко това, което изнесох, е само бегла скица, това са само жало-ните, които ще ни показват посоката, в която да вървим, за да проникнем в Тайните, скрити в Апокалипсиса. Тогава ще разберем, че Апокалипсисът не е една обикновена книга, а най-дълбокото окултно произведение, което описва в образи и картини еволюцията на човека и човечеството, както ги вижда един Посветен, когато отправи погледа си в духовните светове. Поуката, която трябва да извлечем от това дълбоко разбиране на Апокалипсиса е, че разбирайки хода на човешката еволюция, ние виждаме, че онази Сила, която издига човека към Божественото, е Любовта Христова, е Христовият импулс. А всички онези, които отхвърлят този импулс, ги очаква една печална съдба. Те остават в корените на Живота, в Бездната, в огненото езеро. Те изпадат под влиянието на животинската природа, която ги смъква в Бездната, където преживяват втората смърт. Затова усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са, колкото се може повече души да приемат Христовия импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа. И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият Христов импулс. Там, където може, ще дадем подкрепа и светлина, без да критикуваме и осъждаме. По този въпрос Учителя казва буквално следното: „В днешната епоха всички Ученици на Окултните Братства от целия свят - от Индия, от Англия, от Америка, от Германия - се обединяват.
към текста >>

90. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини.
Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една. Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно. Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае.
към текста >>

Езерото е едно, но изтичанията са хиляди.
Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една. Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно. Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае. А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи.
към текста >>

91. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Устроили бивак при езерото до хижата.
Като се качите в автобуса, чак тогава ще завали поройният дъжд." И действително те слезли благополучно до автобуса и тъкмо се качили в него, завалял проливен дъжд. И отново в планината - този път до Мусала - Братството било на няколкодневна екскурзия. Устроили бивак при езерото до хижата. Един ден Учителят предупредил: „Днес никой да не излиза от бивака! " Но трима от учениците - един брат и две сестри - не послушали, незабелязано се измъкнали от лагера и потеглили към Мусала, а оттам слезли чак до Маричините езера.
към текста >>

92. Беседите на Учителя. - Влад Пашов (1902- 1974)

За да разберете това, ще си послужа с едно сравнение: представете си, че вие сте едно чисто езеро, в което от една страна се втичат води, а от друга – изтичат.
• 144 • Беседите на Учителя. Важно е да знаете какво значение имат моите беседи за вас. За да разберете това, ще си послужа с едно сравнение: представете си, че вие сте едно чисто езеро, в което от една страна се втичат води, а от друга – изтичат. Какво допринасят тези води на езерото? – Външно те нищо не допринасят на езерото, но вътрешно постоянно го опресняват, т. е. поддържат неговото вътрешно съдържание. Същото може да се каже и за въздействието на моите беседи върху вас: всяка моя беседа опреснява вашето вътрешно съдържание. Всяка мисъл от беседите, която достигне до ухото ви и се възприеме от вашия ум, опреснява живота ви.
към текста >>

Какво допринасят тези води на езерото?
• 144 • Беседите на Учителя. Важно е да знаете какво значение имат моите беседи за вас. За да разберете това, ще си послужа с едно сравнение: представете си, че вие сте едно чисто езеро, в което от една страна се втичат води, а от друга – изтичат. Какво допринасят тези води на езерото? – Външно те нищо не допринасят на езерото, но вътрешно постоянно го опресняват, т. е. поддържат неговото вътрешно съдържание. Същото може да се каже и за въздействието на моите беседи върху вас: всяка моя беседа опреснява вашето вътрешно съдържание. Всяка мисъл от беседите, която достигне до ухото ви и се възприеме от вашия ум, опреснява живота ви.
към текста >>

– Външно те нищо не допринасят на езерото, но вътрешно постоянно го опресняват, т. е.
• 144 • Беседите на Учителя. Важно е да знаете какво значение имат моите беседи за вас. За да разберете това, ще си послужа с едно сравнение: представете си, че вие сте едно чисто езеро, в което от една страна се втичат води, а от друга – изтичат. Какво допринасят тези води на езерото? – Външно те нищо не допринасят на езерото, но вътрешно постоянно го опресняват, т. е. поддържат неговото вътрешно съдържание. Същото може да се каже и за въздействието на моите беседи върху вас: всяка моя беседа опреснява вашето вътрешно съдържание. Всяка мисъл от беседите, която достигне до ухото ви и се възприеме от вашия ум, опреснява живота ви.
към текста >>

93. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй както като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед.
Тези 12 планети са израз на 12-те творчески принципа, които участват в строежа и проявлението на нашата Вселена. Центърът на тези дванадесет творчески принципа се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата система. От гледището на окултната наука както Слънцето, така и всяка планета поотделно представлява съсредоточие на разумни, високо напреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми има вечна динамика. Това движение на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса. Тъй както като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед. Така и деятелността на разумните същества на всяка планета се предава на цялата система. И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения. Всяка планета представя специфичен импулс на Слънцето, уникален тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогава изниква противоречието - нали познаваме седем тона в гамата и седем цвята на спектъра, а казахме, че има дванадесет планети - значи, за всяка планета няма цвят и тон.
към текста >>

94. НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Облегната на скалата край Второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с онези, които идваха при него.
НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК Облегната на скалата край Второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с онези, които идваха при него. Чаках и аз своя ред. Пред палатаката му имаше площадка от бели плочки, където - на дървена маса и две сглобяеми столчета - почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук небето и земята си бяха дали среща. Току-що бе дошъл моят ред, когато една сестра ме помоли да попита нещо Учителят. - Моля, заповядайте!
към текста >>

95. АНГЕЛСКИЯТ ХОР - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост.
Влязох в салона и седнах до печката. Оттук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи ангелският хор около балкона на Учителя. Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния.
към текста >>

Седнах на една скала точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото.
Оттук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи ангелският хор около балкона на Учителя. Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния. Душата слуша гласа на безмълвието и в размишление лети между земята и небето.
към текста >>

Там, край това езеро, Близнака, за втори път чух ангелския хор ...и никога вече.
Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния. Душата слуша гласа на безмълвието и в размишление лети между земята и небето. И през тези свещени минути, там горе, пред „Олтаря", където белотата на снега и твърдостта на скалите бяха в непрекъсната молитва, отново прозвучаха ангелските гласове на същия хор, който бях чула през оная нощ около балкона на Учителя! Изправих се. Слушах и благодарях за благоволението на Небето да повдигне мъничко пред мен края на завесата към невидимия свят. Там, край това езеро, Близнака, за втори път чух ангелския хор ...и никога вече.
към текста >>

96. КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След обяд дълго плаках зад една канара край езерото и намислих да отида при Учителя.
... И още едно петно за братството. Ще пишат вестниците ... Тази мисъл ме спираше. Беше на осмия ден. Като слизахме от върха след беседа, Учителя, минавайки край мен, някак си по-особено ме погледна. Не ми каза нищо. След обяд дълго плаках зад една канара край езерото и намислих да отида при Учителя. И тъй, както бях с подути от плач очи и още неизсъхнали сълзи, минах по брега на езерото и стигнах до палатката на Учителя. Той разговаряше с една сестра, а един брат чакаше реда си по-настрана. Скрита, застанах да чакам и аз. Сълзите ми се ронеха безспирно. Езерните води блестяха в позлата.
към текста >>

И тъй, както бях с подути от плач очи и още неизсъхнали сълзи, минах по брега на езерото и стигнах до палатката на Учителя.
Ще пишат вестниците ... Тази мисъл ме спираше. Беше на осмия ден. Като слизахме от върха след беседа, Учителя, минавайки край мен, някак си по-особено ме погледна. Не ми каза нищо. След обяд дълго плаках зад една канара край езерото и намислих да отида при Учителя. И тъй, както бях с подути от плач очи и още неизсъхнали сълзи, минах по брега на езерото и стигнах до палатката на Учителя. Той разговаряше с една сестра, а един брат чакаше реда си по-настрана. Скрита, застанах да чакам и аз. Сълзите ми се ронеха безспирно. Езерните води блестяха в позлата. Пъстърви подскачаха над водата и със силен плясък се гмуркаха отново във весела игра.
към текста >>

97. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Стигнахме хижата, като минахме по най-стръмния път над първото езеро, и аз отидох да се установя в хижата, а останалите отидоха на палатки.
Една от тези рецепти е кюфтета от орехи – всички ги обичат и не се различават от месните по вкус и цвят. Казвала съм на много наши сестри рецептата за тези кюфтета и някои от тях ги првят. Събрахме се отново пак всички и след известно време направихме още една почивка седнали, тогава Табакова се изправи и се обърна към мен: „Ела, сестра, да ти покажа великана-вкаменения. Виж му главата, тялото, веригата, с която е опасан. На събора, през трите съборни дни – 19, 20 и 21 август, – светлите същества, наречени Адепти, идват от Хималаите, минават през Рила и Мусала, отиват в Африка и накрая в Тибетските планини, там е седалището им.“ Стигнахме хижата, като минахме по най-стръмния път над първото езеро, и аз отидох да се установя в хижата, а останалите отидоха на палатки. Настаних се в една малка стаичка на тавана, само там имаше свободно легло при една певица от Братството. Запознах се с нея и тя ми обеща, че сутринта ще ме събуди рано, за да отида на Молитвения връх. Призори сънувам, че се качвам по пътеката към камъка и гледам много братя и сестри застанали там, една сестра дойде при мене, хвана ме за ръка и каза: „Ела да те представя на Светлите същества.“ Като отидохме при тях, тя каза: „Ето, това е новата сестра! “ Светлите същества бяха двама с младежки лица, еднакво високи (много по-високи от нас) с дълги тоги.
към текста >>

Всички гледаха към отворения тунел срещу езерото на Чистотата, аз стоях на предпоследната тераса, където виждах много навътре в тунела.
Аз си избрах едно място и застанах там, изгревът на Слънцето беше много хубав! За пръв път видях такъв изгрев! Като свърши беседата, седнах и си скицирах съня, докато всичко ми е много ясно в главата. Точно на 20 август 1970 година аз сънувам, че се намирам над чешмичката с ръцете – там всичко до местността Кабула е като на тераси и на всяка тераса имаше хора. На най-долните тераси имаше много хора, като се изкачвах нагоре, хората ставаха по-малко, като на най-горната тераса имаше двама-трима човека. Всички гледаха към отворения тунел срещу езерото на Чистотата, аз стоях на предпоследната тераса, където виждах много навътре в тунела. От страната на Съзерцанието, покрай езерото на Чистотата видях един широк път. От тунела започнаха да изкарват хора, вързани с вериги, на самия път, а там ги чакаха едни грамадни, като великани хора – и те хвърляха вързаните във водата. Попитах хората, които бяха пред мене на терасата: „Защо ги хвърлят във водата? “. – „Да ги пречистят“ – отговориха те. Гледах как водата на езерото се напълни с народ и едни плуваха и излизаха, а други се мъчеха из водата и не можеха да излязат.
към текста >>

От страната на Съзерцанието, покрай езерото на Чистотата видях един широк път.
За пръв път видях такъв изгрев! Като свърши беседата, седнах и си скицирах съня, докато всичко ми е много ясно в главата. Точно на 20 август 1970 година аз сънувам, че се намирам над чешмичката с ръцете – там всичко до местността Кабула е като на тераси и на всяка тераса имаше хора. На най-долните тераси имаше много хора, като се изкачвах нагоре, хората ставаха по-малко, като на най-горната тераса имаше двама-трима човека. Всички гледаха към отворения тунел срещу езерото на Чистотата, аз стоях на предпоследната тераса, където виждах много навътре в тунела. От страната на Съзерцанието, покрай езерото на Чистотата видях един широк път. От тунела започнаха да изкарват хора, вързани с вериги, на самия път, а там ги чакаха едни грамадни, като великани хора – и те хвърляха вързаните във водата. Попитах хората, които бяха пред мене на терасата: „Защо ги хвърлят във водата? “. – „Да ги пречистят“ – отговориха те. Гледах как водата на езерото се напълни с народ и едни плуваха и излизаха, а други се мъчеха из водата и не можеха да излязат. През тази година това бяха виденията ми.
към текста >>

Гледах как водата на езерото се напълни с народ и едни плуваха и излизаха, а други се мъчеха из водата и не можеха да излязат.
Всички гледаха към отворения тунел срещу езерото на Чистотата, аз стоях на предпоследната тераса, където виждах много навътре в тунела. От страната на Съзерцанието, покрай езерото на Чистотата видях един широк път. От тунела започнаха да изкарват хора, вързани с вериги, на самия път, а там ги чакаха едни грамадни, като великани хора – и те хвърляха вързаните във водата. Попитах хората, които бяха пред мене на терасата: „Защо ги хвърлят във водата? “. – „Да ги пречистят“ – отговориха те. Гледах как водата на езерото се напълни с народ и едни плуваха и излизаха, а други се мъчеха из водата и не можеха да излязат. През тази година това бяха виденията ми. Тогава на Рила аз бях само за седем дена, на осмия ден си тръгнах. Попитах има ли някой, който да слиза за София. Обади се Веса Колева, така казваха на жената на Кольо Йорданов. Аз се зарадвах, че ще има с кого да се прибера.
към текста >>

98. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Когато се качихме на билото, започна да се стъмва, сестрата каза: „Как ще минем покрай първото езеро, аз от тук не съм минавала?
Седнаха, че чай, че сандвичи, стана 10 часа – ние сме още на Вада. Аз им казах: „Хайде да тръгваме, дълъг път ни чака.“ И двамата бяха над седемдесетгодишни, братът – билкар, а сестрата – аптекарка, вървят и говорят непрекъснато, едва се движат нагоре. Братът, където види борово дърво, отива при него да търси смола, чопли я с ножче, а ние стоим и го чакаме. Минаха два часа, ние сме още в гората. Аз го подканвам: „Брат, хайде да вървим, защото още половината път не сме минали, а нагоре е много стръмно.“ Два пъти сядахме, за да се хранят. Когато се качихме на билото, започна да се стъмва, сестрата каза: „Как ще минем покрай първото езеро, аз от тук не съм минавала? “. Взех от ръцете им ръчния багаж, на аптекарката давах бонбони да смучи, на брата – аспирин и бонбони, но те едва вървят. Вече стигнахме долу в ниското на езерото, вода тече отвсякъде, не виждам пътеки. Започнах да викам, колкото сили имам, за помощ. Обадиха се от хижата с клепало. По едно време чувам, че се говори – явно някакви хора се движат.
към текста >>

Вече стигнахме долу в ниското на езерото, вода тече отвсякъде, не виждам пътеки.
Братът, където види борово дърво, отива при него да търси смола, чопли я с ножче, а ние стоим и го чакаме. Минаха два часа, ние сме още в гората. Аз го подканвам: „Брат, хайде да вървим, защото още половината път не сме минали, а нагоре е много стръмно.“ Два пъти сядахме, за да се хранят. Когато се качихме на билото, започна да се стъмва, сестрата каза: „Как ще минем покрай първото езеро, аз от тук не съм минавала? “. Взех от ръцете им ръчния багаж, на аптекарката давах бонбони да смучи, на брата – аспирин и бонбони, но те едва вървят. Вече стигнахме долу в ниското на езерото, вода тече отвсякъде, не виждам пътеки. Започнах да викам, колкото сили имам, за помощ. Обадиха се от хижата с клепало. По едно време чувам, че се говори – явно някакви хора се движат. Аз съм ги хванала двамата под ръка, за да не падне някой, и едва пристъпваме. Чух говор по-наблизо и се обадих, те отговориха да чакаме там, където сме.
към текста >>

99. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

На другия ден – 20 август 1972 г., – аз взех тенджерките и със сестра Йовка от Търново, с която бях в една палатка, отидохме да играем Паневритмия – тогава тя се играеше над езерото на Чистотата.
При Салоните – брат Борис На 19 август аз дадох обяда, като лещата изчистихме и приготвихме от вечерта, второто ядене беше пилаф с ориз – по две яденета се приготвяха. Имаше повече от 150 човека, храната беше достатъчно за всички. Йорданка бе отделила в едни мои туристически тенджерки от лещата и пилафа за Борис и Мария Николови, прибрахме ги в палатката на хлад. На другия ден – 20 август 1972 г., – аз взех тенджерките и със сестра Йовка от Търново, с която бях в една палатка, отидохме да играем Паневритмия – тогава тя се играеше над езерото на Чистотата. След гимнастиката отидохме на езерото да се измием, изчакахме всички да си тръгнат, а ние двете минахме през „Преспата“ и отидохме при Мария и Борис. Като ни видяха, много се зарадваха, поканиха ни да седнем. Брат Борис бе направил много хубава маса от каменни плочи, а около нея наредени камъни, приспособени за сядане, като на всеки камък имаше поставени подложки, за да е удобно. Аз им поднесох тенджерките с храна и поздравите от Йорданка. С нея им бях гостувала два пъти, при тези срещи беше много весело, пяхме, Мария свиреше и много приказвахме.
към текста >>

След гимнастиката отидохме на езерото да се измием, изчакахме всички да си тръгнат, а ние двете минахме през „Преспата“ и отидохме при Мария и Борис.
При Салоните – брат Борис На 19 август аз дадох обяда, като лещата изчистихме и приготвихме от вечерта, второто ядене беше пилаф с ориз – по две яденета се приготвяха. Имаше повече от 150 човека, храната беше достатъчно за всички. Йорданка бе отделила в едни мои туристически тенджерки от лещата и пилафа за Борис и Мария Николови, прибрахме ги в палатката на хлад. На другия ден – 20 август 1972 г., – аз взех тенджерките и със сестра Йовка от Търново, с която бях в една палатка, отидохме да играем Паневритмия – тогава тя се играеше над езерото на Чистотата. След гимнастиката отидохме на езерото да се измием, изчакахме всички да си тръгнат, а ние двете минахме през „Преспата“ и отидохме при Мария и Борис. Като ни видяха, много се зарадваха, поканиха ни да седнем. Брат Борис бе направил много хубава маса от каменни плочи, а около нея наредени камъни, приспособени за сядане, като на всеки камък имаше поставени подложки, за да е удобно. Аз им поднесох тенджерките с храна и поздравите от Йорданка. С нея им бях гостувала два пъти, при тези срещи беше много весело, пяхме, Мария свиреше и много приказвахме. И сега, като ме видяха, пак беше весело.
към текста >>

100. 22. Разказ от дневника на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

Като се разходили из града, Петър Дънов го повел из едни ливади, след което навлезли в една гора, в която имало езеро.
При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а те пък му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа, считал я за обидна, затова напуснал Учителя. Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им." Веднъж Петър Дънов поканил приятеля си да отидат на разходка. Като се разходили из града, Петър Дънов го повел из едни ливади, след което навлезли в една гора, в която имало езеро. Като стигнали до езерото, там ги чакал човек с лодка. Приятелят му го запитал: „Къде отиваме, Петре? ". - „Ще видиш, а сега мълчи и гледай." От другата страна на езерото се виждала голяма постройка. Като слезли от лодката, тръгнали към постройката, от нея излязъл някакъв мъж, който ги посрещнал. Влезли вътре и били посрещнати от останалите хора много любезно.
към текста >>

Като стигнали до езерото, там ги чакал човек с лодка.
При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа, считал я за обидна, затова напуснал Учителя. Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им." Веднъж Петър Дънов поканил приятеля си да отидат на разходка. Като се разходили из града, Петър Дънов го повел из едни ливади, след което навлезли в една гора, в която имало езеро. Като стигнали до езерото, там ги чакал човек с лодка. Приятелят му го запитал: „Къде отиваме, Петре? ". - „Ще видиш, а сега мълчи и гледай." От другата страна на езерото се виждала голяма постройка. Като слезли от лодката, тръгнали към постройката, от нея излязъл някакъв мъж, който ги посрещнал. Влезли вътре и били посрещнати от останалите хора много любезно. Прекарали целия ден в най-сърдечни духовни разговори.
към текста >>

". - „Ще видиш, а сега мълчи и гледай." От другата страна на езерото се виждала голяма постройка.
Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им." Веднъж Петър Дънов поканил приятеля си да отидат на разходка. Като се разходили из града, Петър Дънов го повел из едни ливади, след което навлезли в една гора, в която имало езеро. Като стигнали до езерото, там ги чакал човек с лодка. Приятелят му го запитал: „Къде отиваме, Петре? ". - „Ще видиш, а сега мълчи и гледай." От другата страна на езерото се виждала голяма постройка. Като слезли от лодката, тръгнали към постройката, от нея излязъл някакъв мъж, който ги посрещнал. Влезли вътре и били посрещнати от останалите хора много любезно. Прекарали целия ден в най-сърдечни духовни разговори. Изпратили ги също тъй любезно, а лодката ги върнала обратно. Това бил Орденът на Розенкройцерите.
към текста >>

Ето защо един ден отишъл по същия път, навлязъл в гората, търсил езерото, но не могъл да го открие.
Прекарали целия ден в най-сърдечни духовни разговори. Изпратили ги също тъй любезно, а лодката ги върнала обратно. Това бил Орденът на Розенкройцерите. Приятелят му изревнувал от посрещането и вниманието, което им било оказано от уважение към Петър Дънов. Затова решил сам да отиде при тези светли братя, без Петър Дънов. Ето защо един ден отишъл по същия път, навлязъл в гората, търсил езерото, но не могъл да го открие. Нямало го на същото място. Целия ден се лутал из гората и не намерил езерото - така не могъл да посети Ордена на Розенкройцерите. Петър Дънов, след като завършва медицина и философия, на път към България, се установява за известно време в Англия. Там се запознава с видни личности, които се занимават с окултизъм.
към текста >>

Целия ден се лутал из гората и не намерил езерото - така не могъл да посети Ордена на Розенкройцерите.
Това бил Орденът на Розенкройцерите. Приятелят му изревнувал от посрещането и вниманието, което им било оказано от уважение към Петър Дънов. Затова решил сам да отиде при тези светли братя, без Петър Дънов. Ето защо един ден отишъл по същия път, навлязъл в гората, търсил езерото, но не могъл да го открие. Нямало го на същото място. Целия ден се лутал из гората и не намерил езерото - така не могъл да посети Ордена на Розенкройцерите. Петър Дънов, след като завършва медицина и философия, на път към България, се установява за известно време в Англия. Там се запознава с видни личности, които се занимават с окултизъм.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25978994369507