Търсене в текстове за 'Езеро'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 245 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.
Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто.
към текста >>

2. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство.
Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа!
към текста >>

3. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти.
Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето. Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението. Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна.
към текста >>

4. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”.
Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени. Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация?
към текста >>

5. Сините очи – Ели Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни.
Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUCHTLESE” Когато живота ми бе още млад, когато приличаше на цвят и пролетният вятър с молещ глас идваше на неговата врата, тогава той отрони волно няколко листа от своето обилие, без да почувствува загуба. Сега, когато отмина младостта, животът ми е като плод. който няма нищо излишно, и който чака да се даде с пълната тежина и сладост. * Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки? Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни. Не пее ли той с вълните, които падат? Скъпоценни камъни са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му. Малцина са мъдреците и великите, що седят около моят господар, но той има в ръцете си всички скромни и мене направи свой слуга. * Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо. Не зная що казва той, защото не умея да чета.
към текста >>

6. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството.
Това търсителство, неизбежно ни води на изток... Но да продължим нашите разсъждения... Главен духове фактор на запад от край време е било, разбира се, християнството. Под една или друга форма то е проникнало във всички области на живота и навсякъде е оставило своя отпечатък. (Засягайки тук християнството, трябва да направим една забележка. Ние сами чувствуваме всичката сложност и деликатност на въпросите и доколкото смятаме, че имаме усет към истината - практикуваме ги с голяма толерантност). Как се е появило и проявило външно християнството от начало до ден днешен, малко много всички знаете. Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството. Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството. Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи. Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури.
към текста >>

7. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Изповед, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око!
Сърцето е красивият орган на човека и него иска Христос: „Сине мой, дай ми сърцето си". Сърцето е, което слуша, възприема и разбира езика на Учителя. Окото вижда всичко отвън, сърцето - всичко отвътре. С окото ние познаваме външния свят и душите на другите хора, а око, с което познаваме вътрешния свят и своята душа това е - сърцето. Два органа, които изпълняват почти еднакви функции, единият навън, а другият вътре, — това са окото и сърцето. Изповед, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око! Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око! Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце. В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път!
към текста >>

8. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ Когато ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро.
ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ Когато ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро. „Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата.
към текста >>

Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми.
ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ Когато ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро. „Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми.
към текста >>

Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата.
ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ Когато ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро. „Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат.
към текста >>

Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е".
„Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”.
към текста >>

Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми.
Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение.
към текста >>

Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята.
Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение. Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида. В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си.
към текста >>

9. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Лъвът го подгонил към близкото езеро и казал.
Какво било неговото удивление, когато видял всред стадото един голям лъв? Той се опитал да се приближи към него, да му каже, че той, наистина, е лъв, но при приближаването му, овците избягали, а заедно с тях и лъвът-овца. От този момент насетне лъвът започнал да търси удобно време, за да влезе във връзка с лъва-овца. И ето, веднъж той видял лъва-овца сам и тичайки към него, извикал: „Ти си лъв! ” „Не, аз см овца'" - изблеял той. Лъвът го подгонил към близкото езеро и казал. „Гледай, ето моето отражение, а ето - твоето! ” Лъвът-овца погледнал, сравнил и разбрал, че той е лъв. Блеенето му изчезнало, и той издал могъщ като гръм рев. Вие сте лъв, вие сте Дух, чист, безкраен, съвършен. Всичката мощ, всичката красота на вселената е в вас.
към текста >>

10. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-сетне ми казаха, че в едно парижко предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия.
Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите. Тая бродерия беше разкошна работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове. Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията. Питах на много места, но напразно. Най-сетне ми казаха, че в едно парижко предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия. Една сутрин се упътих към Менилмонтан. Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно. При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета.
към текста >>

11. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Стигнах до езерото Сен-Фарго с малко закъснение.
След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си. Прелистих я: това беше копие на моя труд, с изключение на някои незначителни изменения. Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас. Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело. Стигнах до езерото Сен-Фарго с малко закъснение. Беше началото на юли. В предградията всичкият този дребен свят, хората, глупавите или трагичните думи, които чувах, минавайки по пътя - всичко това ме развеселяваше, интересуваше и подновяваше симпатиите ми към народа и възхищението ми пред неизчерпаемата бликаща сила, която той несметно харчи. Едвам стиснах ръцете на Андреас и Стелла и цял погълнат от въпроса си, разправих им за огорченията си. Домакините се засмяха и ми напълниха чинията. За утешение Андреас каза: Оставете това, издателят ви сигурно ви е сторил чест да не ви мисли за наивен и затова е действувал благоразумно.
към текста >>

12. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А.Т. І СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА (Из книгата: „Рабби бен Аор") О, ученици мои, - говореше една ранна сутрин боговдъхновеният при езерото на отшелниците.
А.Т. І СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА (Из книгата: „Рабби бен Аор") О, ученици мои, - говореше една ранна сутрин боговдъхновеният при езерото на отшелниците. Погледнете това дивно светило, що разлива светлина, живот, радост! Във всяка клетка на великия живот, що ни обикаля, бликат творческите негови сили. Във всеки листец, във всяко сърце, във всяка душа блика неговата мощ. Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък.
към текста >>

13. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна песен.
П. Г. Пампоров НА ПЪТ ЗА МУСАЛЛА Ранни зори. Звездите още трепкат по небето. Тихо. Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна песен. Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!... Тишина. Красота. Чистота. Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов, свещенодействува при хор от ангели. И това свещенодействие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен свещенодействие за разумния, за чистия, за просветения човек. =============================== От 22 март започна да излиза вестник „Живот" с редактор Л.
към текста >>

Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!...
П. Г. Пампоров НА ПЪТ ЗА МУСАЛЛА Ранни зори. Звездите още трепкат по небето. Тихо. Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна песен. Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!... Тишина. Красота. Чистота. Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов, свещенодействува при хор от ангели. И това свещенодействие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен свещенодействие за разумния, за чистия, за просветения човек. =============================== От 22 март започна да излиза вестник „Живот" с редактор Л. Лулчев и директор А. Бертоли.
към текста >>

14. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче.
Скрита до този час, изхвръкна птица и се загуби в дълбокото небе. Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света. Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба. Денят е чист и ясен. Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче. Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от светлина. И душата ми е като ясен ден. С тихи стъпки премина Тоя, що носи светлина в ръката си. Изплаканите сълзи там сега блестят като драгоценни брилянти. Като бяла книга е разтворена душата ми.
към текста >>

15. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Маришките езера и други мусаленски езера; после много от езерата на "Еди-гьол": "Близнаците", "Бъбрекът", "Урдини езера", "Първото и второто езеро на Еди-гьол", "Третото езеро с Харамия" и пр.. Какво говорят на душата тези езера?
Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир, тази светлина, в която те постоянно живеят. Те искат и другите да вкусят от изобилния живот на разширеното съзнание, в което те живеят! Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша. Любим предмет на Цветана Симеонова са рилските езера. Нарисувани са: "Окото на Мусалла" (най-горното от Мусаленските езера). Маришките езера и други мусаленски езера; после много от езерата на "Еди-гьол": "Близнаците", "Бъбрекът", "Урдини езера", "Първото и второто езеро на Еди-гьол", "Третото езеро с Харамия" и пр.. Какво говорят на душата тези езера? Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството.
към текста >>

16. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде.
Великата и чиста дева на красотата, девата, която е родила светия, великия живот, без да престане да бъде дева! Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина! II Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила. Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества. Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода. Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде. Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това?
към текста >>

17. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За възлизанията към горните езера ли, или за придружените с музика гимнастични упражнения по широката поляна край „Махабур" (петото езеро, „Бъбрека”)?
Сега, за какво по-напред да ви пиша? За сутринните възлизания на „Молитвения връх" ли, когато още в ранни зори се заточва по пътеката дълга върволица ранобудни хора, възлизащи да посрещнат изгрева на слънцето ? За тяхното слизане ли, шумящо като ромонлив поток край огъня, дето кипят вече грамадните чайници, около които чевръсто шетат дежурните братя и сестри? За общите обеди на поляната-трапезария ли, с всичкия им весел шум, подобен на шума на кошер? За песните ли край буйния огън вечер, който всички са заобиколили в кръг? За възлизанията към горните езера ли, или за придружените с музика гимнастични упражнения по широката поляна край „Махабур" (петото езеро, „Бъбрека”)? И за какво ли не още? Но най-хубаво е вие сами да дойдете и видите с очите си. Това ви пожелавам догодина.
към текста >>

18. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сравнете сега този бистър извор или чистото кристално езеро с застоялата вода на едно блато, в което няма втичане и изтичане и в което поради това има процес на разлагане и се развиват миазми, отрови!
Тук виждаме приложение на великия закон за вземането и даването, който е основен закон в природата. Изворът много добре разбира закона за даването. Той дава всичко, което получава, но с това се отваря място за нова вода. Всичко ще дадеш, за да получиш всичко. С радост водата на извора слиза от планината надолу към долината и напоява треви, цветя, дървета, които среща на пътя си. Сравнете сега този бистър извор или чистото кристално езеро с застоялата вода на едно блато, в което няма втичане и изтичане и в което поради това има процес на разлагане и се развиват миазми, отрови! Един живот откъснат от Цялото, без правилни връзки с Цялото можем да сравним със застоялата вода на такова блато. По същите причини такъв живот води към израждане. Нека вземем пример от една съвсем друга област. Интересно е изучаването на условията, при които кукувичата прежда, воловодецът и други паразитни растения са достигнали до днешното си състояние на израждане. Кукувичата прежда извлича готова храна от бъза, копривата и други растения.
към текста >>

19. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ.
Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя и цялата земя не е нашето отечество? Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните мечти – за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ. на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на. изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там в Женева аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера.
към текста >>

Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг.
Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните мечти – за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ. на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на. изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там в Женева аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат – мечтите за мир, разоръжение и братство. Ще се сбъднат не без борба.
към текста >>

20. СТИХОВЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце?
На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата. Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание? След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини. Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина?
към текста >>

21. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Заведе ни при Езерото на чистотата, където си измихме ръцете, лицето и нозете и ни каза: Чисти бъдете в добродетели, правда и мъдрост.
Така да изгрее Слънцето на Мъдростта в вашите умове. Така да изгрее Слънцето на Истината в вашите души. И да намерите живот, светлина и свобода. Изведе ни той на Мусала – Божия връх – и ни каза: Така да приветствувате лъчите на изгряващото Слънце – както Мусала. Пребъдвайте в Бога – на върха на Боже съзнание. Заведе ни при Езерото на чистотата, където си измихме ръцете, лицето и нозете и ни каза: Чисти бъдете в добродетели, правда и мъдрост. Чисти и святи! Построи ни извор Елбур и надписа: Бъдете като този извор! Вие, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Построи ни хижа – Божията хижа всред човечеството – и ни научи да строим вътрешния храм в нас, Божията хижа в нас, където ще обитават Светлината, Любовта и свободата! Благословени са!
към текста >>

22. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За възлизанията към горните езера ли, или за придружените с музика гимнастични упражнения по широката поляна край „Махабур" (петото езеро, „Бъбрека”)?
Сега, за какво по-напред да ви пиша? За сутринните възлизания на „Молитвения връх" ли, когато още в ранни зори се заточва по пътеката дълга върволица ранобудни хора, възлизащи да посрещнат изгрева на слънцето ? За тяхното слизане ли, шумящо като ромонлив поток край огъня, дето кипят вече грамадните чайници, около които чевръсто шетат дежурните братя и сестри? За общите обеди на поляната-трапезария ли, с всичкия им весел шум, подобен на шума на кошер? За песните ли край буйния огън вечер, който всички са заобиколили в кръг? За възлизанията към горните езера ли, или за придружените с музика гимнастични упражнения по широката поляна край „Махабур" (петото езеро, „Бъбрека”)? И за какво ли не още? Но най-хубаво е вие сами да дойдете и видите с очите си. Това ви пожелавам догодина. ,
към текста >>

23. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро.
Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички? Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека. Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот. Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието.
към текста >>

Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него.
Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички? Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека. Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот. Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата!
към текста >>

24. СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”.
Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари.
към текста >>

Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол.
Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства. Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество.
към текста >>

25. ИДВАНЕТО НА УМА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Богомилството на Запад Темпараменти – д-р Ели Рафаилова Живот и условия за здраве – Амри Магическото значение на гладуването – Михаел Учителят говори – Душата Езерото на душата – Ели Исках – Лия Градинарят.
Съдържание на 3 бр. Идването на ума Пътят на ученика – Г. Богомилството на Запад Темпараменти – д-р Ели Рафаилова Живот и условия за здраве – Амри Магическото значение на гладуването – Михаел Учителят говори – Душата Езерото на душата – Ели Исках – Лия Градинарят. След буря – George Nordmann Съвпадения – Инж. Р.Н. Вести L'Influence de l'énergie solaire – Suite Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

26. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ели Езерото на душата Кой не знае, че Рила планина е просъществувала вековете от създаването на земята!
Ели Езерото на душата Кой не знае, че Рила планина е просъществувала вековете от създаването на земята! А има и други мнения. Но все едно, тя надхвърля възрастта на човека. Стари легенди разправят, че по всички планини- гиганти живеят мъдреци, които не познават смъртта и за които преданието казва, че са взели участие в творението на земята. За тях и днес се говори, че още държат нишките на живота и на всичко, що се намира на нашата многострадална майка-земя. А виждал ли е някой тия странни човеци-богове, за които вековете са мигове, а планетите и звездите – пясъчни зрънца, с които те си играят през дните на живота на всемира?!...
към текста >>

Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в скалата, кристално-синьо езеро.
Отдалеч никой не може да помисли, че там има езера – така скалите се сливат и дават една отвесна стотици и стотици метри стена. Шестима се спуснахме надолу по Пазар-дере да догоним Поличите и езерата им. В полите на скалистите верхове минахме един пространен салон в жълто – прошарен от жълти сложноцветни цветя и поехме стръмна пътека из скалите. Тук сякаш се отвориха скалите – ние останахме все всред скали. Пътеката рядко ни разкриваше зелени полянки. Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в скалата, кристално-синьо езеро. Всичко ни подсказваше, че тук мястото е много акустично. Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата песен! И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото. Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото. Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове.
към текста >>

И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото.
Тук сякаш се отвориха скалите – ние останахме все всред скали. Пътеката рядко ни разкриваше зелени полянки. Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в скалата, кристално-синьо езеро. Всичко ни подсказваше, че тук мястото е много акустично. Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата песен! И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото. Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото. Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове. Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро. Това е голямото езеро Карагьол. Колко лошо име на едно вълшебство!
към текста >>

Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото.
Пътеката рядко ни разкриваше зелени полянки. Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в скалата, кристално-синьо езеро. Всичко ни подсказваше, че тук мястото е много акустично. Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата песен! И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото. Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото. Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове. Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро. Това е голямото езеро Карагьол. Колко лошо име на едно вълшебство! Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето.
към текста >>

Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове.
Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в скалата, кристално-синьо езеро. Всичко ни подсказваше, че тук мястото е много акустично. Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата песен! И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото. Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото. Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове. Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро. Това е голямото езеро Карагьол. Колко лошо име на едно вълшебство! Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето. Тук никой не стъпва – добитък не може да дойде, а човек рядко, много рядко.
към текста >>

Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро.
Всичко ни подсказваше, че тук мястото е много акустично. Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата песен! И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото. Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото. Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове. Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро. Това е голямото езеро Карагьол. Колко лошо име на едно вълшебство! Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето. Тук никой не стъпва – добитък не може да дойде, а човек рядко, много рядко. Бури не могат да разлюлеят поверхността на водата.
към текста >>

Това е голямото езеро Карагьол.
Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата песен! И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото. Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото. Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове. Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро. Това е голямото езеро Карагьол. Колко лошо име на едно вълшебство! Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето. Тук никой не стъпва – добитък не може да дойде, а човек рядко, много рядко. Бури не могат да разлюлеят поверхността на водата. Тя се отича само през тясно гърло – тераса и пада на стръмни водоскоци в долината на Тиха Бистрица.
към текста >>

Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето.
Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото. Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове. Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро. Това е голямото езеро Карагьол. Колко лошо име на едно вълшебство! Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето. Тук никой не стъпва – добитък не може да дойде, а човек рядко, много рядко. Бури не могат да разлюлеят поверхността на водата. Тя се отича само през тясно гърло – тераса и пада на стръмни водоскоци в долината на Тиха Бистрица. Неизказана тишина владее тук, тя сама те предразполага към молитва. Ти си в една бездна – пред теб дълбоко синьо езеро, надвиснали отвсякъде високи гранитни верхове и отгоре, в безкрая – синьо небе и греещо слънце.
към текста >>

Ти си в една бездна – пред теб дълбоко синьо езеро, надвиснали отвсякъде високи гранитни верхове и отгоре, в безкрая – синьо небе и греещо слънце.
Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето. Тук никой не стъпва – добитък не може да дойде, а човек рядко, много рядко. Бури не могат да разлюлеят поверхността на водата. Тя се отича само през тясно гърло – тераса и пада на стръмни водоскоци в долината на Тиха Бистрица. Неизказана тишина владее тук, тя сама те предразполага към молитва. Ти си в една бездна – пред теб дълбоко синьо езеро, надвиснали отвсякъде високи гранитни верхове и отгоре, в безкрая – синьо небе и греещо слънце. Часове минават в унес, ти забравяш всичко и чувствуваш само душата си. Тя говори със скалите, с езерото, със смриката и с небето. ............................................................................................................... За миг се зададе лодка, като че ли се измъкна из скалите. В нея седнал в бели блестящи одежди вдъхновен човек. Той бе млад, с прекрасни черти, но лицето и погледът му говореха, че той е надживял вековете.
към текста >>

Тя говори със скалите, с езерото, със смриката и с небето.
Бури не могат да разлюлеят поверхността на водата. Тя се отича само през тясно гърло – тераса и пада на стръмни водоскоци в долината на Тиха Бистрица. Неизказана тишина владее тук, тя сама те предразполага към молитва. Ти си в една бездна – пред теб дълбоко синьо езеро, надвиснали отвсякъде високи гранитни верхове и отгоре, в безкрая – синьо небе и греещо слънце. Часове минават в унес, ти забравяш всичко и чувствуваш само душата си. Тя говори със скалите, с езерото, със смриката и с небето. ............................................................................................................... За миг се зададе лодка, като че ли се измъкна из скалите. В нея седнал в бели блестящи одежди вдъхновен човек. Той бе млад, с прекрасни черти, но лицето и погледът му говореха, че той е надживял вековете. Лодката сама се хлъзгаше по тихата повърхност на водата и приближи до нас. Огън се лееше от лицето на странника.
към текста >>

Той каза тия думи: „Това е езерото на душата, тук обитават само чистите души и най-старите живи Братя на Човечеството, които помагат на всичко по земята." И дигна ръката си нагоре, поздрави ни и изчезна заедно с лодката... Може би това беше само унес.
............................................................................................................... За миг се зададе лодка, като че ли се измъкна из скалите. В нея седнал в бели блестящи одежди вдъхновен човек. Той бе млад, с прекрасни черти, но лицето и погледът му говореха, че той е надживял вековете. Лодката сама се хлъзгаше по тихата повърхност на водата и приближи до нас. Огън се лееше от лицето на странника. Той каза тия думи: „Това е езерото на душата, тук обитават само чистите души и най-старите живи Братя на Човечеството, които помагат на всичко по земята." И дигна ръката си нагоре, поздрави ни и изчезна заедно с лодката... Може би това беше само унес. Но езерото и всичко около него е място, където живее само душата. Така е чисто там, така е тихо, че човек се излъчва от тялото... * * * Ние тръгнахме нагоре към север по непристъпен висок преслап. От горе се виждат трите Градински езера в пропастта. Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата! На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място.
към текста >>

Но езерото и всичко около него е място, където живее само душата.
В нея седнал в бели блестящи одежди вдъхновен човек. Той бе млад, с прекрасни черти, но лицето и погледът му говореха, че той е надживял вековете. Лодката сама се хлъзгаше по тихата повърхност на водата и приближи до нас. Огън се лееше от лицето на странника. Той каза тия думи: „Това е езерото на душата, тук обитават само чистите души и най-старите живи Братя на Човечеството, които помагат на всичко по земята." И дигна ръката си нагоре, поздрави ни и изчезна заедно с лодката... Може би това беше само унес. Но езерото и всичко около него е място, където живее само душата. Така е чисто там, така е тихо, че човек се излъчва от тялото... * * * Ние тръгнахме нагоре към север по непристъпен висок преслап. От горе се виждат трите Градински езера в пропастта. Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата! На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място. Ние се спуснахме с риск за живота, по отвесните скали.
към текста >>

На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място.
Той каза тия думи: „Това е езерото на душата, тук обитават само чистите души и най-старите живи Братя на Човечеството, които помагат на всичко по земята." И дигна ръката си нагоре, поздрави ни и изчезна заедно с лодката... Може би това беше само унес. Но езерото и всичко около него е място, където живее само душата. Така е чисто там, така е тихо, че човек се излъчва от тялото... * * * Ние тръгнахме нагоре към север по непристъпен висок преслап. От горе се виждат трите Градински езера в пропастта. Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата! На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място. Ние се спуснахме с риск за живота, по отвесните скали. Стигнахме езерото, то е също така хубаво и вълшебно. Привечер по тъмно се прибрахме при приятелите край второто езеро от Еди-гьол. Разправих на Учителя за Езерото на душата в пазвите на Поличите. И той ми каза: „Там наистина обитават възвишени същества.” Едно дълбоко желание остана в душата ни – да посетим пак и за по-дълго Езерото на душата.
към текста >>

Стигнахме езерото, то е също така хубаво и вълшебно.
Така е чисто там, така е тихо, че човек се излъчва от тялото... * * * Ние тръгнахме нагоре към север по непристъпен висок преслап. От горе се виждат трите Градински езера в пропастта. Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата! На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място. Ние се спуснахме с риск за живота, по отвесните скали. Стигнахме езерото, то е също така хубаво и вълшебно. Привечер по тъмно се прибрахме при приятелите край второто езеро от Еди-гьол. Разправих на Учителя за Езерото на душата в пазвите на Поличите. И той ми каза: „Там наистина обитават възвишени същества.” Едно дълбоко желание остана в душата ни – да посетим пак и за по-дълго Езерото на душата. Ако бих бил маг, при езерото на душата бих произнесъл истинското си име. И знам, че скалите ще се разтворят и аз ще вляза в селенията на тия вечни Братя-мъдреци, да живея и се уча при тях на живот и добро.
към текста >>

Привечер по тъмно се прибрахме при приятелите край второто езеро от Еди-гьол.
От горе се виждат трите Градински езера в пропастта. Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата! На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място. Ние се спуснахме с риск за живота, по отвесните скали. Стигнахме езерото, то е също така хубаво и вълшебно. Привечер по тъмно се прибрахме при приятелите край второто езеро от Еди-гьол. Разправих на Учителя за Езерото на душата в пазвите на Поличите. И той ми каза: „Там наистина обитават възвишени същества.” Едно дълбоко желание остана в душата ни – да посетим пак и за по-дълго Езерото на душата. Ако бих бил маг, при езерото на душата бих произнесъл истинското си име. И знам, че скалите ще се разтворят и аз ще вляза в селенията на тия вечни Братя-мъдреци, да живея и се уча при тях на живот и добро.
към текста >>

Разправих на Учителя за Езерото на душата в пазвите на Поличите.
Да, това е хубаво име; всичко това – и върхове, и скали, и трева, и вода е една дивна градина на душата! На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място. Ние се спуснахме с риск за живота, по отвесните скали. Стигнахме езерото, то е също така хубаво и вълшебно. Привечер по тъмно се прибрахме при приятелите край второто езеро от Еди-гьол. Разправих на Учителя за Езерото на душата в пазвите на Поличите. И той ми каза: „Там наистина обитават възвишени същества.” Едно дълбоко желание остана в душата ни – да посетим пак и за по-дълго Езерото на душата. Ако бих бил маг, при езерото на душата бих произнесъл истинското си име. И знам, че скалите ще се разтворят и аз ще вляза в селенията на тия вечни Братя-мъдреци, да живея и се уча при тях на живот и добро.
към текста >>

И той ми каза: „Там наистина обитават възвишени същества.” Едно дълбоко желание остана в душата ни – да посетим пак и за по-дълго Езерото на душата.
На изток, под самия връх Гоям-Полич, в скалите, едно друго голямо езеро, подобно на сърце, скътало водите си на още по-недостъпно място. Ние се спуснахме с риск за живота, по отвесните скали. Стигнахме езерото, то е също така хубаво и вълшебно. Привечер по тъмно се прибрахме при приятелите край второто езеро от Еди-гьол. Разправих на Учителя за Езерото на душата в пазвите на Поличите. И той ми каза: „Там наистина обитават възвишени същества.” Едно дълбоко желание остана в душата ни – да посетим пак и за по-дълго Езерото на душата. Ако бих бил маг, при езерото на душата бих произнесъл истинското си име. И знам, че скалите ще се разтворят и аз ще вляза в селенията на тия вечни Братя-мъдреци, да живея и се уча при тях на живот и добро.
към текста >>

Ако бих бил маг, при езерото на душата бих произнесъл истинското си име.
Ние се спуснахме с риск за живота, по отвесните скали. Стигнахме езерото, то е също така хубаво и вълшебно. Привечер по тъмно се прибрахме при приятелите край второто езеро от Еди-гьол. Разправих на Учителя за Езерото на душата в пазвите на Поличите. И той ми каза: „Там наистина обитават възвишени същества.” Едно дълбоко желание остана в душата ни – да посетим пак и за по-дълго Езерото на душата. Ако бих бил маг, при езерото на душата бих произнесъл истинското си име. И знам, че скалите ще се разтворят и аз ще вляза в селенията на тия вечни Братя-мъдреци, да живея и се уча при тях на живот и добро.
към текста >>

27. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море.
Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с песен да посрещнат изгряващия ден. - Една дълбока радост и трепет се разливаше на всякъде. А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота. В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня.
към текста >>

28. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Кои са тези бели птици, кацнали край второто езеро „Елбур" от седмострунната арфа на Рила?
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Кои са тези бели птици, кацнали край второто езеро „Елбур" от седмострунната арфа на Рила? Това са нашити светли слънчеви замъци! Това място, потънало постоянно в тишината на Вечното, сега е оживено. Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината! Всички лелеят в душите си една радост, една надежда, че тук ще получат нещо красиво. Те са тъй отворени за онова, което Планината е приготвила за тях!
към текста >>

Наляво от нас се очертават контурите на „Махарзи" - първото езеро, най-долният страж на Рила.
Ето Рупите, една свещена, мистична област на Рила. Какви фантастично извити контури забива тя в ясния фон на синьото небе! Това не прилича ли на един великан, обърнат с лицето си нагоре, вслушан в това, което му шепне Небето с вечния си език? Под нас се виждат пропасти, в дъното на които текат буйни реки, които се подхранват от сините езера на Рила. Долу, в низините под нас, всичко е покрито с гъсти гори. Наляво от нас се очертават контурите на „Махарзи" - първото езеро, най-долният страж на Рила. Ето надясно виждаме в дъното на стръмно и дълбоко отсечени скали едно от най-мистичните езера: Езерото на Съзерцанието. Как на отвесните му високи стени ясно се различава фигура на пентаграм. Това не е ли повече от една причудлива игра на природата! Ето и „Салонът", надвиснал от шеметни висини над Езерото на Съзерцанието. Лек ветрец иде от Мусала и околните му върхове.
към текста >>

Ето надясно виждаме в дъното на стръмно и дълбоко отсечени скали едно от най-мистичните езера: Езерото на Съзерцанието.
Какви фантастично извити контури забива тя в ясния фон на синьото небе! Това не прилича ли на един великан, обърнат с лицето си нагоре, вслушан в това, което му шепне Небето с вечния си език? Под нас се виждат пропасти, в дъното на които текат буйни реки, които се подхранват от сините езера на Рила. Долу, в низините под нас, всичко е покрито с гъсти гори. Наляво от нас се очертават контурите на „Махарзи" - първото езеро, най-долният страж на Рила. Ето надясно виждаме в дъното на стръмно и дълбоко отсечени скали едно от най-мистичните езера: Езерото на Съзерцанието. Как на отвесните му високи стени ясно се различава фигура на пентаграм. Това не е ли повече от една причудлива игра на природата! Ето и „Салонът", надвиснал от шеметни висини над Езерото на Съзерцанието. Лек ветрец иде от Мусала и околните му върхове. Да, той ни носи поздрав от нашите приятели на Мусала, от Манчо, от Сфинкса, от „Окото" на Рила, от езерата - извори на Марица!
към текста >>

Ето и „Салонът", надвиснал от шеметни висини над Езерото на Съзерцанието.
Долу, в низините под нас, всичко е покрито с гъсти гори. Наляво от нас се очертават контурите на „Махарзи" - първото езеро, най-долният страж на Рила. Ето надясно виждаме в дъното на стръмно и дълбоко отсечени скали едно от най-мистичните езера: Езерото на Съзерцанието. Как на отвесните му високи стени ясно се различава фигура на пентаграм. Това не е ли повече от една причудлива игра на природата! Ето и „Салонът", надвиснал от шеметни висини над Езерото на Съзерцанието. Лек ветрец иде от Мусала и околните му върхове. Да, той ни носи поздрав от нашите приятели на Мусала, от Манчо, от Сфинкса, от „Окото" на Рила, от езерата - извори на Марица! Благодарим ви! Ние сме на Изгревния връх! Има ли нещо по-красиво от това, да очакваш изгрева!
към текста >>

Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата.
В техния поглед четеш нещо светло и детско. Красиво е, когато винаги имаме нещо детско в нас. Новият човек ще запази винаги, до напреднала възраст, известни детски черти. Учителят свърша. Слизаме долу. Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата. След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя опитност те води към тези Висини. И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила?
към текста >>

Вървим към Езерото на Чистотата!
Новият човек ще запази винаги, до напреднала възраст, известни детски черти. Учителят свърша. Слизаме долу. Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата. След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя опитност те води към тези Висини. И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила? Вървим към Езерото на Чистотата! Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш.
към текста >>

Вървим към Езерото на Чистотата!
След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя опитност те води към тези Висини. И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила? Вървим към Езерото на Чистотата! Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш. Радостта, която ще чувствуваш тогаз, ще покаже, че си влязъл в контакт с по-изобилен живот. Тогаз всеки слънчев лъч ще ти говори нещо повече от това, което ти говори сега! Тогаз всяко цвете, всяка тревица, всеки извор ще ти разкрива нови тайни; те ще ти разкрият онзи мир, в който живеят. И всички същества ще имат доверие в теб и ще те считат близък.
към текста >>

Вървим към Езерото на Чистотата!
Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в долините и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си. Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе поздрав от върховете, от които слиза. Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце. И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо? Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния. Вървим към Езерото на Чистотата! Стръмна и тясна е пътеката, която води към него. Изкачваме се вече на доста голяма височина. Под нас е второто езеро. Ето, показват се третото езеро и четвъртото. Наближаваме към острия връх, наречен „Харно ми е".
към текста >>

Под нас е второто езеро.
И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо? Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния. Вървим към Езерото на Чистотата! Стръмна и тясна е пътеката, която води към него. Изкачваме се вече на доста голяма височина. Под нас е второто езеро. Ето, показват се третото езеро и четвъртото. Наближаваме към острия връх, наречен „Харно ми е". Той е надвиснал над три езера, като че ли е верен пазител на съкровищата, които крият тези места. Той бди! Той с вкове бди над този приказен мир!
към текста >>

Ето, показват се третото езеро и четвъртото.
Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния. Вървим към Езерото на Чистотата! Стръмна и тясна е пътеката, която води към него. Изкачваме се вече на доста голяма височина. Под нас е второто езеро. Ето, показват се третото езеро и четвъртото. Наближаваме към острия връх, наречен „Харно ми е". Той е надвиснал над три езера, като че ли е верен пазител на съкровищата, които крият тези места. Той бди! Той с вкове бди над този приказен мир! Той бди - верният страж!
към текста >>

Езерото на Чистотата е вече близо до нас.
Той е надвиснал над три езера, като че ли е верен пазител на съкровищата, които крият тези места. Той бди! Той с вкове бди над този приказен мир! Той бди - верният страж! Изкачваме се на една широка поляна, която е при самото подножие на върха „Харно ми е". Езерото на Чистотата е вече близо до нас. Зад тая полянка ни се открива съвсем нов свят. Пред очите ни е нов циркус, от многото такива, с които изобилства Рила. Всеки циркус е красив накит на Рила. Всеки циркус има оригинална красота, има нещо свое и говори по особен начин на душата. Паневритмията почва.
към текста >>

След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата!
И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят. След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата! Ние сме вече край самото него. От снежните преспи на близкия циркус тя черпи водите си чрез няколко поточета. Около него има такива грамадни каменни блокове! Някои от тях са съвсем равни отгоре. Сядаме на тях.
към текста >>

Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му.
Как правилно са наредени езерата амфитеатрално едно под друго, при което водите на по-горното се вливат в по-долното, а най-долу една река отнася водите, които идат от свещените обиталища на Рила! С каква голяма грижливост и усет е работил онзи архитект, който е построил по своя чуден план тези приказни дворци. Когато гледаш тези места, неволно чувствуваш разумността на тези сили, които са изваяли тези форми. Учителят почва да говори. Като че ли не сме само ние слушателите! Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му. Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Тя е най-великата сила. Силата на човека седи в любовта му. Да се обичат хората, значи да се изучават. Да обичаш, да любиш един човек, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш.
към текста >>

Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава.
С каква голяма грижливост и усет е работил онзи архитект, който е построил по своя чуден план тези приказни дворци. Когато гледаш тези места, неволно чувствуваш разумността на тези сили, които са изваяли тези форми. Учителят почва да говори. Като че ли не сме само ние слушателите! Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му. Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата: „Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Тя е най-великата сила. Силата на човека седи в любовта му. Да се обичат хората, значи да се изучават. Да обичаш, да любиш един човек, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Дето няма любов, животът е неразбран.
към текста >>

Всеки ден се пренасяме с мисълта си там, в рилските висоти, в онзи неземен свят; всякога сме при „Ръцете, които дават", на Изгревния връх, при Езерото на Чистотата при „Сърцето", при „Махабур".
Бъди като нас и тогаз ще ти разкрием тайната на твоята същина и ще влезеш в свръзка с всички, които работят за Безграничния! " Вие, бистри кристални води, които се струите от ръцете, които дават, идете долу при всички и им занесете новата вест, радостната вест, че Новото с тихи стъпки пристъпва към земята и това Новото е живот на братство и сестринство, на самоотричане, на радост на мир, на небивал разцвет на заложбите, скрити в душата! Занесете новите идеи долу и внесете светлина в душите на търсещите, надежда в душите на обременените, радост в душите на отчаяните! Кажете им, че това, за което копнеят в душите си и за което бленуват в свещени часове, е самата реалност и същината на живота и че се носи вече из въздуха аромата на първите пролетни цветя. * * * И сега, когато сме вече долу, на полето, ние постоянно живеем там горе. Всеки ден се пренасяме с мисълта си там, в рилските висоти, в онзи неземен свят; всякога сме при „Ръцете, които дават", на Изгревния връх, при Езерото на Чистотата при „Сърцето", при „Махабур". Всеки ден се свързваме с този красив свят и получаваме нещо.
към текста >>

29. Списанието PDF Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учителят говори - Доброто Към езерото на Чистотата - Боян Боев Из „Живото слово” В царството на Ормузд-Дай Тази твоя постъпка Стихове – Димитрина Антонова Разбитата лира свети Вести и книгопис Съдържание
СЪДЪРЖАНИЕ Положителна подкрепа За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Човешките суеверия – Г. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Пътят на постиженията - Г. С .Г. Науката за ръката Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Учителят говори - Доброто Към езерото на Чистотата - Боян Боев Из „Живото слово” В царството на Ормузд-Дай Тази твоя постъпка Стихове – Димитрина Антонова Разбитата лира свети Вести и книгопис Съдържание
към текста >>

30. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев При езерото "Махабур" Току-що сме слезли от Изгревния връх.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев При езерото "Махабур" Току-що сме слезли от Изгревния връх. Лицата са още озарени от това, което са получили там! Пред нас е второто езеро "Елбур". Част е седем сутринта. Небето е ясно и всичко се къпи в слънчеви лъчи. Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро!
към текста >>

Пред нас е второто езеро "Елбур".
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев При езерото "Махабур" Току-що сме слезли от Изгревния връх. Лицата са още озарени от това, което са получили там! Пред нас е второто езеро "Елбур". Част е седем сутринта. Небето е ясно и всичко се къпи в слънчеви лъчи. Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата!
към текста >>

Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев При езерото "Махабур" Току-що сме слезли от Изгревния връх. Лицата са още озарени от това, което са получили там! Пред нас е второто езеро "Елбур". Част е седем сутринта. Небето е ясно и всичко се къпи в слънчеви лъчи. Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата! Последните са в празничен вид! Чувствуваш ли радостта на тези цветя, че са могли да разтворят чашките си в тези чисти места ? Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения.
към текста >>

Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения.
Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата! Последните са в празничен вид! Чувствуваш ли радостта на тези цветя, че са могли да разтворят чашките си в тези чисти места ? Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения. Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно-розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове!
към текста >>

Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур".
Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав! Колко искаме да ви гледаме, защото при вас чувствуваме по-живо, отколкото на всяко друго място, тяхното свещено присъствие! Колко красиво играете ролята на посредници между нас и тях! Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу. Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур". Ето горе "Езерният връх". Ето водопадът, който се спуща от "Сърцето". Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"! Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си! Поляната, на която се намираме, е толкоз широка, че единият ù край се слива с хоризонта.
към текста >>

Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"!
Колко красиво играете ролята на посредници между нас и тях! Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу. Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур". Ето горе "Езерният връх". Ето водопадът, който се спуща от "Сърцето". Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"! Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си! Поляната, на която се намираме, е толкоз широка, че единият ù край се слива с хоризонта. Нареждаме се в два кръга. Светлата фигура на Учителя е в средата. Там е и оркестърът.
към текста >>

Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си!
Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу. Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур". Ето горе "Езерният връх". Ето водопадът, който се спуща от "Сърцето". Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"! Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си! Поляната, на която се намираме, е толкоз широка, че единият ù край се слива с хоризонта. Нареждаме се в два кръга. Светлата фигура на Учителя е в средата. Там е и оркестърът. Всички вие тук - скали, езера и върхове - ние ви носим тук нашата нова музика.
към текста >>

Ето словото на Учителя при езерото "Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества.
Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто. От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна. И сега се упътваме към него и сядаме на едно близко възвишение. След упражненията душите са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа. И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото "Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му. Щом има някакво противоречие, той не е в истината. Онова разбиране, което не внася сила в човешката душа, не е реално разбиране. Най-първо човек трябва да различава реалността.
към текста >>

Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси.
А колко има то да ни разправи за преживяното през това време? Красив е пътят за "Сърцето". Той се извива спирално и минава край водопада. Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места!
към текста >>

Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата.
Красив е пътят за "Сърцето". Той се извива спирално и минава край водопада. Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират.
към текста >>

Минаваме по-нагоре край седмото езеро.
Той се извива спирално и минава край водопада. Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>

Желаем да се върнем през езерото на Чистотата.
Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми.
към текста >>

Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата.
То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята.
към текста >>

На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата.
Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи. Също тъй и снежнобелите "цветя на ангелите" ни говорят на своя небесен език: "Бъдете чисти като нас! " Пред нас се разкрива чудна гледка. На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят. Затварям за малко очи. Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата.
към текста >>

Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата.
На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят. Затварям за малко очи. Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата. Аз съм вече при него и виждам: край него на голям блок седи някой. Как не съм го видял по-рано ? Но какво е това? Този е един от ония! От тия, които видях по склона на "Харно ми е".
към текста >>

Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието".
" Чрез слънчевите лъчи ви милвам и ви обсипвам със злато. И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат". Незабелязано се изкачваме на "Салона". Над какви главоломни бездни и стръмнини господствува Той! Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието". Отдясно е "Езерото на Чистотата". Спираме се. Той ми подава свитъка, който държи в ръцете си. Отварям очи. Какво стана?
към текста >>

Отдясно е "Езерото на Чистотата".
И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат". Незабелязано се изкачваме на "Салона". Над какви главоломни бездни и стръмнини господствува Той! Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието". Отдясно е "Езерото на Чистотата". Спираме се. Той ми подава свитъка, който държи в ръцете си. Отварям очи. Какво стана? Всичко туй изчезна!
към текста >>

* * * Всички ставаме и тръгваме за второто езеро.
Какво стана? Всичко туй изчезна! Още звънтят неговите думи в ушите ми! Поглеждам ръцете си: не държа никакъв свитък! Какъв жив сън! * * * Всички ставаме и тръгваме за второто езеро. Бързо се спускаме в лагера. Там работят десетина братя и сестри, които са останали тук, за да приготвят обяда. Те са днес нашите майки! Те радостни се движат около огъня. Колко се радват, че днес са майки!
към текста >>

Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път!
Там работят десетина братя и сестри, които са останали тук, за да приготвят обяда. Те са днес нашите майки! Те радостни се движат около огъня. Колко се радват, че днес са майки! Поглеждам ги. Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път! ЕДИННИЯТ ПУЛС Един пулс има. Това е мировият пулс - пулсът на Бога. А пулсът на Бога нито се изменя, нито се променя - нито се усилва, нито отслабва. Той пулсира само. Бог е нещо, което "е".
към текста >>

31. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато се хвърли камъче всред тихо езеро, ще се образуват вълни, които се разширяват, колкото повече се отдалечават от центъра.
Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес! Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса. Когато се хвърли камъче всред тихо езеро, ще се образуват вълни, които се разширяват, колкото повече се отдалечават от центъра. Събуждането на новите сили в човешката душа се проявява в разните области на живота. Всички тия прояви всъщност идат от един и същ център, т.е. в основата си имат един и същ произход, едно и също начало. Ето виждаме нови красиви прояви в поезията, живописта. музиката, философията, науката и пр.
към текста >>

32. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Още преди мръкване почваме възлизането и се спираме при средното езеро.
Планината е тъй богата и тя очаква всички, за да ги дари щедро от своите съкровища! Отивай при нея с отворена душа. Отивай при нея като дете и ще получиш много! Преди да се възкачваш по свещените й склонове, прости на всички, примири се с всички, възлюби всички дълбоко в сърцето си, разтовари се от всичките си скърби и тревоги - те са привидни - и иди на планината. Планината ще ти говори много тихо и, ако не е притихнал шумът в теб, не ще можеш да чуеш нейния говор. Още преди мръкване почваме възлизането и се спираме при средното езеро. То е най-голямото от всичките тия езера. Слънцето не е още залязло, но някои от скалите са вече потънали в дълбока сянка, а други са тъй ярко позлатени от слънчевите лъчи! Какъв контраст на сенки и светлини! Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето Такъв е нашият план. Но вижте; слънцето още не е залязло и ето, гъста мъгла почва да забулва околните върхове.
към текста >>

Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите.
Това не е ли вечната жива линия на живота, която изкачват вечно съществата от долините към светлите върхове на радостта? Съмва се полека-лека. Почваме по-ясно да различаваме околните предмети. Виждат се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минаваме при изкачването. Още е всичко в гъста мъгла. Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите. Край нас ясно вече различавам едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите". Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават. Те са верните приятели на планините. Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка!
към текста >>

Под нас е най-горното езеро - „Окото".
" Тук духа вятър и е доста хладно, но всичко изглежда пълно с красота. Прекарваме известно време в мълчание. Скоро слънчевият диск се издига доста високо и времето значително се стопля. Вятърът постепенно утихва. Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най-горното езеро - „Окото". Около него са изправени стръмни, почти недостъпни скали. Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници. По северните по-усойни места още се виждат останки от снега. Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали.
към текста >>

Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници.
Скоро слънчевият диск се издига доста високо и времето значително се стопля. Вятърът постепенно утихва. Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най-горното езеро - „Окото". Около него са изправени стръмни, почти недостъпни скали. Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници. По северните по-усойни места още се виждат останки от снега. Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр.
към текста >>

Но липсват вече ледени маси по езерото.
Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най-горното езеро - „Окото". Около него са изправени стръмни, почти недостъпни скали. Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници. По северните по-усойни места още се виждат останки от снега. Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност?
към текста >>

Установихме се при първото езеро.
Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се приближаваме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави звънчета. Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш. Установихме се при първото езеро. Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера! Това не наподобява ли някой храм, светилище? И не напразно това място е наречено „Олтарът". Ето „Манчо" със своя остър връх, който съперничи с Мусала.
към текста >>

33. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР-ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР-ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата!
към текста >>

Пред нас е второто езеро „Елбур".
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР-ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество.
към текста >>

В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР-ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички.
към текста >>

Сега ще отидем при третото езеро „Балдер-Дару" за ритмични упражнения.
Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер-Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре. Ето красивата полянка край „Балдер-Дару". Близо до нас се очертават непристъпните стени около „Близнаците". Д от другата страна около третото езеро се очертават по-нежните, по-меките линии на съседните височини.
към текста >>

Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре.
Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер-Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре. Ето красивата полянка край „Балдер-Дару". Близо до нас се очертават непристъпните стени около „Близнаците". Д от другата страна около третото езеро се очертават по-нежните, по-меките линии на съседните височини. Живият кръг е вече очертан край „Балдер-Дару". Движенията почват.
към текста >>

Д от другата страна около третото езеро се очертават по-нежните, по-меките линии на съседните височини.
Сега ще отидем при третото езеро „Балдер-Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре. Ето красивата полянка край „Балдер-Дару". Близо до нас се очертават непристъпните стени около „Близнаците". Д от другата страна около третото езеро се очертават по-нежните, по-меките линии на съседните височини. Живият кръг е вече очертан край „Балдер-Дару". Движенията почват. Но какво става? Ти съзерцаваш движенията на тая жива линия, но като че ли цялата околност се преобразява в миг! Това не са вече обикновена полянка, познатите върхове и езера!
към текста >>

* * * Сега нека отидем към шестото езеро за плочи!
От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество. Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас. Като че ли то постоянно ни е говорило отвътре, но тъй тихо! Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места! Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето. * * * Сега нека отидем към шестото езеро за плочи! Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро! Отгоре тя ще е покрита с големи плочи, с които са тъй богати тия места! Всички с радост поемат нагоре към „Сърцето", Ето горе на оня склон чешмичката при „Махабур". Ето, показва се и самото езеро „Махабур". Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена тук!
към текста >>

Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро!
Словото на Учителя като че ли буди някакъв дълбок спомен у нас. Като че ли то постоянно ни е говорило отвътре, но тъй тихо! Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места! Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето. * * * Сега нека отидем към шестото езеро за плочи! Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро! Отгоре тя ще е покрита с големи плочи, с които са тъй богати тия места! Всички с радост поемат нагоре към „Сърцето", Ето горе на оня склон чешмичката при „Махабур". Ето, показва се и самото езеро „Махабур". Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена тук! Всички вземаме големи плочи.
към текста >>

Ето, показва се и самото езеро „Махабур".
Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето. * * * Сега нека отидем към шестото езеро за плочи! Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро! Отгоре тя ще е покрита с големи плочи, с които са тъй богати тия места! Всички с радост поемат нагоре към „Сърцето", Ето горе на оня склон чешмичката при „Махабур". Ето, показва се и самото езеро „Махабур". Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена тук! Всички вземаме големи плочи. Някои от тях са тъй големи, че някои ги носят на гръб, а други са носени от неколцина. Лицата на всички са сияещи! Как работата за другите е източник на най-чистата радост!
към текста >>

Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси!
Ето тайната на щастието! Ето ключът! Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема! А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища. Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси! Всички ги оставяме край градящата се хижа. Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове! Благодарим и на скромната тревица, която меко постилаше полянката там. Вие, върхове, езера и потоци! Как красиво приехте нашия стан в тия свещени места!
към текста >>

Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове!
Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена книга, която възприема! А когато не излизаш вън от тесния кръг на личния живот, ти си затворена книга, в която животът не може да вложи ценните си съкровища. Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси! Всички ги оставяме край градящата се хижа. Благодарим на третото езеро, че можахме край китните му брегове да преживеем красиви мигове! Благодарим и на скромната тревица, която меко постилаше полянката там. Вие, върхове, езера и потоци! Как красиво приехте нашия стан в тия свещени места! Ще разправим долу чудните тайни, които ни разкрихте!
към текста >>

34. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Боев – При езерото „Балдер-Дару” Здраве, Сила и Живот – Жизнерадостта и вдъхновението Изгрев.
Божествени и човешки идеи Слизане и възлизане на народите – Боян Боев Едно сравнение – Г. Народ и творчество – Д-р Е. Р. Коен Радиоестезията – инж. Р. Н. Ръцете на Оливер Лодж и Хенрих Форд Учителят говори – Учителят Из „Живото Слово” Чудната семка – притчи и приказки Из нашия живот – Б. Боев – При езерото „Балдер-Дару” Здраве, Сила и Живот – Жизнерадостта и вдъхновението Изгрев. Извор (стихотворения) – Д. Антонова Листопад (стихотворения) – Ст. Загадъчни явления – Милкан Вести и Книгопис Le Maitre parle: L`Esprit Съдържание
към текста >>

35. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове, Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи.
С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите. По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища. Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове, Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан, Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно.
към текста >>

Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно.
Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове, Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан, Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината. Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното.
към текста >>

Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната.
Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минавате интензивно, пълни с богато съдържание. Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно! Искам да чуя симфонията на рилската нощ! Изкачвам се по близките склонове. Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукате светлинки. Това са китните. селца: Говедарци, Доспей и други, сгушени всред рилските красоти до подножието на Попова шапка. Поглеждам звездите.
към текста >>

36. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

При внимателно разглеждане ясно се различават „Дамка", върха „Харно ми е", върховете над петото езеро и полянката под него.
Ние сме в друго царство вече! Облъхва ни красотата на друг един свят! Ние сме вече при неговото подножие. Ние сме при портите на това царство! До нас достига вече светлината, с която то озарява всичко наоколо си! При внимателно разглеждане ясно се различават „Дамка", върха „Харно ми е", върховете над петото езеро и полянката под него. Сега чувствувам, колко са те близки до душите ни, колко са скъпи за нас! Нещо радостно затрептява в нас при тяхното виждане! Най-скъпите ни минути не са ли били във вашите чертози! Вие сте като един далечен блян за нашите души! При вас като че ли човешката душа е по-близо до онова, за което копне в глъбините си!
към текста >>

Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи".
Минаваме бистри и бързи, пенливи, шумни потоци; тук-там срещаме стада. Някъде минаваме край висока папрат. Голямо разнообразие, изобилен живот. Красиво съчетание на полянки, цветя, гори, реки и долове. Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас картина, която ни кара да се спрем. Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно! Хиляди спомени бликват в нас! Ето, тук прекарахме веднъж първата нощ, преди да отидем по-нагоре. Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения.
към текста >>

Ето полянката край езерото.
Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас картина, която ни кара да се спрем. Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно! Хиляди спомени бликват в нас! Ето, тук прекарахме веднъж първата нощ, преди да отидем по-нагоре. Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва.
към текста >>

Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур".
Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите.
към текста >>

Палатката на Учителя е край самото езеро.
Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея! Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите. Той е тъй далеч от обикновения език!
към текста >>

От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието".
Техният театър е в нас и около нас. Неговите слова имат чудна вътрешна сила. Всеки ден учим по една нова дума от вашия език. Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе? Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак. На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от „Изгревния връх", чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти!
към текста >>

Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак.
Всеки ден учим по една нова дума от вашия език. Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе? Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак. На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от „Изгревния връх", чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости!
към текста >>

На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него.
Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе? Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак. На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от „Изгревния връх", чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости! Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре.
към текста >>

Пред нас е „Езерото на чистотата".
Още когато ги видях за пръв път от „Изгревния връх", чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости! Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре. Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори!
към текста >>

Малко над езерото минаваме бистър поток.
В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца. Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите - пробуждане, за „мъртвите" - възкресение! Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник - той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии - символ на красиви, разумни отношения между душите! Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи! Защо човешката душа тъй копнее за чистота?
към текста >>

Дълбоко под нас, в дъното на една бездна, се вижда „Езерото на Съзерцанието"!
Те са до снеговете! Когато ги зърнах за пръв път, разбрах езика им! Струваше ми се, че не ги виждам за пръв път. Като че ли съм ги виждал някога в един красив сън! Който отиде при тях, те ще го научат да обича задоблачните планински върхове. Дълбоко под нас, в дъното на една бездна, се вижда „Езерото на Съзерцанието"! Ние сме тук в един храм! Благодарим на вас, вие мощни, разумни сили, които градите тия чудни форми със замаха на гениално творчество! Ние, вашите деца, тъй се радваме на всичко това! Всичко това е израз на вашата любов! В небето, в планините, в реките, в цветята, в езерата, навсякъде вие сте вложили вашата любов!
към текста >>

37. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ЗАЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО Сега ти спиш под сребърния плащ На снажната царица, езеро „Сърце", Сковано в студ и лед.
И няма край... Напразно облаци забулят Великото небе и чудните звезди. Зад тях пак грее светлината, И пее вечността. О, пее радостта зад всяка скръб обвила Човешката душа. И що ще затъмнее Разумното лице на този, който знае? И грее в чистото сърце Велика светлина преляла от безкрая! ЗАЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО Сега ти спиш под сребърния плащ На снажната царица, езеро „Сърце", Сковано в студ и лед. Над тебе върхове Бдят вече вкове и пазят твоят сън Кат братя над сестра! Те чакат пролетта, те чакат топъл лъч В небе да заблести, снега да се стопи И ти да се явиш прозрачно, светло и кристално, В прозрачни глъбини с любов да отразиш На дивни върхове вълшебните чела. Те чакат пролетта, ти виждаш пролетта, И тихо се топиш, и в твойте глъбини Кристалните води запяват песента, Която ще звучи при първите лъчи. При първите лъчи, когато ледове Ще се топят, и всеки чист кристал На тоя снежен плащ във теб ще се прелей И с тебе ще запей. И всеки чист кристал Кат цвят ще зацъфти по твоите води.
към текста >>

38. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той заедно с другите отива да лови риба в Генисаретското езеро.
Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана. Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното. Какво събитие се описва тук? Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба". Той заедно с другите отива да лови риба в Генисаретското езеро. Рибата в окултната символика представлява божественото в човека. Първите християни даже са употребявали рибата като свещен символ. И затова виждаме по стените на катакомбите рисунки на риба. Това си има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония, върху която не можем да се спрем тук. Езерото е животът.
към текста >>

Езерото е животът.
Той заедно с другите отива да лови риба в Генисаретското езеро. Рибата в окултната символика представлява божественото в човека. Първите християни даже са употребявали рибата като свещен символ. И затова виждаме по стените на катакомбите рисунки на риба. Това си има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония, върху която не можем да се спрем тук. Езерото е животът. В окултния символизъм водата представлява животът. Петър и другите отиват да ловят риба; обаче през цялата „нощ" те не уловили нищо! „Нощ" е, когато царува тъмнина в човешкото съзнание, когато у човечеството не е пробудено още божественото. Нощ е, когато човек работи само със своето подсъзнание, съзнание и самосъзнание, но свръхсъзнанието не е още проблеснало. „Нощ" - това е една епоха, когато човешкото съзнание е потънало в гъстата материя.
към текста >>

39. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

" Обикалям първото езеро.
Разговарям се с тях. Те ни казват: „През всичкото време ви чакахме. Вие ни познавате. И като ни познавате, обичате ни. И затуй сте ни тъй близки! " Обикалям първото езеро. Спирам се на всяка крачка и гледам, как околните върхове и небето се оглеждат в кристалните му води. Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце. Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове. Вечер езерата имат друг вид.
към текста >>

Слънчевите ни дворци са край първото езеро.
И като ни познавате, обичате ни. И затуй сте ни тъй близки! " Обикалям първото езеро. Спирам се на всяка крачка и гледам, как околните върхове и небето се оглеждат в кристалните му води. Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце. Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове. Вечер езерата имат друг вид. Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение. Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен живот, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея. Големият празник е на Мусала!
към текста >>

Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове.
И затуй сте ни тъй близки! " Обикалям първото езеро. Спирам се на всяка крачка и гледам, как околните върхове и небето се оглеждат в кристалните му води. Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце. Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове. Вечер езерата имат друг вид. Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение. Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен живот, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея. Големият празник е на Мусала! Всички сме тук при изгрев слънце.
към текста >>

Тръгваме от дъното на второто езеро нагоре.
Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила! Тръгваме от дъното на второто езеро нагоре. - Ние сме вече на Сфинкса. Той бди в преддверието на светилището на Рила. - Отдавна ни привлича шеметното било, което свързва Сфинкса с Мусала. Тръгваме по него. Изпърво билото е доста широко и прилича на полянка, но постепенно се стеснява и стръмно се спуща като острие на нож с почти отвесни стени от едната страна към „Окото", а от друга - към главоломни пропасти и бездни.
към текста >>

40. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ще видим пак шестото езеро - "Сърцето"!
През есента, зимата и пролетта тя служи на вси туристи. Нека умореният турист да има къде да се приюти! Нека той да почувствува любящата ръка, която е изградила хижата! Днес отиваме за плочи! Колко сме радостни! Ще видим пак шестото езеро - "Сърцето"! Ще видим пак заледените му брегове и плаващите снежни маси по него! Плочите са там! Те са дар, който то ще ни даде! То обича да дарява всички, които отиват при него! Днес отиваме до "Сърцето"!
към текста >>

Ние сме край второто езеро.
Днес отиваме до "Сърцето"! И даровете, които то ще ни даде, са за всички - за всички пътници, които минават по тия места! Един вечен пътник минава по великия друм на живота! Облекчи пътя му с даровете, които щедро получаваш от Мировото Сърце. ТОЙ СЛИЗА! Ние сме край второто езеро. То е тихо. Водите му се къпят изобилно в слънчевите лъчи. Поглеждам нагоре. Ето палатката на Учителя! Как красиво е кацнала тя на ония висини!
към текста >>

ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре.
Слиза при окованите. И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им. Той слиза, за да покаже пътя на възлизане! ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре. Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата. Аз съм в друг един свят. Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи.
към текста >>

Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата.
И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им. Той слиза, за да покаже пътя на възлизане! ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Поемам от второто езеро нагоре. Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата. Аз съм в друг един свят. Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи. Седя на една от големите скали край него.
към текста >>

Изкачвам се високо над второто езеро.
С всяка една от тях той няма ли да изгради едно от стъпалата на тая велика стълба ? Днес човек единично и купно не гради ли стълбата с 51 стъпала ? Шум и трясък се чуват днес около нас: гради се приказната стълба с 51 стъпала! И, когато бъде тя готова, ще почне първият ден на "живота"! ТЕ ЧАКАТ! Изкачвам се високо над второто езеро. Вече съм по склоновете на върха "Харно ми е". Там долу се вижда светлото очертание на нашия стан! Около мен море от скали. С всевъзможни форми са те, с причудливи очертания. Някои имат нежни, меки форми; други са с изострен връх, стремящи се към висините.
към текста >>

ПРИ КОТВАТА Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур" Кой е в нея?
Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори: "Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички! Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем. Има един свят, за който заслужава да се живее! Той е тъй близо до всички! " Обичам да спохождам снежните преспи, защото там срещам скъпия накит на Рила! ПРИ КОТВАТА Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур" Кой е в нея? Това е Учителят, който отива при "Ръцете които дават." Тъй наричаме бистрия извор при второто езеро. Днес ще има работа! Всички, които желаят да помагат отиват там. Предстои важна работа. Тая година ще се даде плът на една нова идея, която е родена.
към текста >>

Това е Учителят, който отива при "Ръцете които дават." Тъй наричаме бистрия извор при второто езеро.
Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем. Има един свят, за който заслужава да се живее! Той е тъй близо до всички! " Обичам да спохождам снежните преспи, защото там срещам скъпия накит на Рила! ПРИ КОТВАТА Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур" Кой е в нея? Това е Учителят, който отива при "Ръцете които дават." Тъй наричаме бистрия извор при второто езеро. Днес ще има работа! Всички, които желаят да помагат отиват там. Предстои важна работа. Тая година ще се даде плът на една нова идея, която е родена. Всички красиви, снежнобели скали, които украсяват извора, се свалят.
към текста >>

41. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ceorg Nordmann ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА Езерото на съзерцанието То е тихо, замечтано във вечната си красота, дълбоко изумрудено, отразило гордия каменист връх, синьото небе и белите преспи.
Ceorg Nordmann ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА Езерото на съзерцанието То е тихо, замечтано във вечната си красота, дълбоко изумрудено, отразило гордия каменист връх, синьото небе и белите преспи. Все така ли е безбурно това кристално око на планината? Едно малко дете играеше наблизо и хвърли камък в него. Залюляха се тъмно изумрудените талази. Понесоха се кръгове към брега, начупи се и изгуби красотата си отразения връх, синьото небе, белия облак. С тъга гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо.
към текста >>

С тъга гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо.
Ceorg Nordmann ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА Езерото на съзерцанието То е тихо, замечтано във вечната си красота, дълбоко изумрудено, отразило гордия каменист връх, синьото небе и белите преспи. Все така ли е безбурно това кристално око на планината? Едно малко дете играеше наблизо и хвърли камък в него. Залюляха се тъмно изумрудените талази. Понесоха се кръгове към брега, начупи се и изгуби красотата си отразения връх, синьото небе, белия облак. С тъга гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо. Тъкмо там, където падна камъкът, водата най-напред утихна. Тая тишина се разстилаше и след малко по вълшебната кристална повърхност пак сияеше огреният от слънцето връх, пак се виждаше чистия лазур на небето. Езерото се усмихна като око, от което е изтрита наскоро една сълза. Когато скръбта хвърли камък върху тихата повърхност на езерото в душата ни, да почакаме търпеливо. Тъкмо там, където е паднал камъкът, ще просияе първо радостта, ще утихнат талазите и в неговата тишина ще се огледа безкрайната радост на една голяма обич.
към текста >>

Езерото се усмихна като око, от което е изтрита наскоро една сълза.
Залюляха се тъмно изумрудените талази. Понесоха се кръгове към брега, начупи се и изгуби красотата си отразения връх, синьото небе, белия облак. С тъга гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо. Тъкмо там, където падна камъкът, водата най-напред утихна. Тая тишина се разстилаше и след малко по вълшебната кристална повърхност пак сияеше огреният от слънцето връх, пак се виждаше чистия лазур на небето. Езерото се усмихна като око, от което е изтрита наскоро една сълза. Когато скръбта хвърли камък върху тихата повърхност на езерото в душата ни, да почакаме търпеливо. Тъкмо там, където е паднал камъкът, ще просияе първо радостта, ще утихнат талазите и в неговата тишина ще се огледа безкрайната радост на една голяма обич. Камъкът Ето работниците, ето и майсторът. Тежък камък лежи наблизо - мълчалива отломка от вековете. Ще го отмъстим.
към текста >>

Когато скръбта хвърли камък върху тихата повърхност на езерото в душата ни, да почакаме търпеливо.
Понесоха се кръгове към брега, начупи се и изгуби красотата си отразения връх, синьото небе, белия облак. С тъга гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо. Тъкмо там, където падна камъкът, водата най-напред утихна. Тая тишина се разстилаше и след малко по вълшебната кристална повърхност пак сияеше огреният от слънцето връх, пак се виждаше чистия лазур на небето. Езерото се усмихна като око, от което е изтрита наскоро една сълза. Когато скръбта хвърли камък върху тихата повърхност на езерото в душата ни, да почакаме търпеливо. Тъкмо там, където е паднал камъкът, ще просияе първо радостта, ще утихнат талазите и в неговата тишина ще се огледа безкрайната радост на една голяма обич. Камъкът Ето работниците, ето и майсторът. Тежък камък лежи наблизо - мълчалива отломка от вековете. Ще го отмъстим. И почват децата.
към текста >>

Жилището бе колиба до самотна скала край езеро, но аз не помня да съм бил по-богат от тогава.
Ще го катурнем! Ще светне, ще дойде хубав слънчев ден, ще зацарува красота и тиха необятна радост, а вие които будни чакате, възпрятвайте ръкави! Първа обич Още са живи дните, през които се опивах от свещеното мълчание на една планина. Там всяка сутрин чаках да се изредят химните на зората до мига, когато слънцето тихо целуваше челото ми. Облъчен бях в проста риза, гологлав и бос. Жилището бе колиба до самотна скала край езеро, но аз не помня да съм бил по-богат от тогава. По тънките нишки на светлината, като по струни протичаше радостта на Всемира и намираше сърцето ми. Това беше моята първа обич. Днес съм сам и далеч от моята горда планина. Имах приятели, но те ме оставиха. Едни от тях слагаха ръката си в моята и се клеха за вярност.
към текста >>

42. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

е разположен край второто езеро, недалеч от чертата на снеговете.
След няколко дни на Изгрева пристигнаха гости от Латвия. Като си отпочинаха 1-2 дни, всички заминаха за Рила, към "Седемте езера". Аз не мога да опиша величествените картини на Рилската природа. Човек трябва сам да ги види, за да им се наслади. Лагерът, където летуват учениците на Вс. Бр. е разположен край второто езеро, недалеч от чертата на снеговете. На бивака пристигнахме привечер. Понеже за вале дъжд, трябваше на бърза ръка да построим палатките си, за да се укрием от дъжда. На следния ден, обаче, времето се оправи. Тъй като имах само няколко дни на разположение, аз тръгнах да обикалям езерата и върховете, придружен от един приятел, който през цялото време беше на моите услуги. Катерехме се по стръмнини, минавахме през преспи, съзерцавахме дивни планински езера.
към текста >>

43. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус.
Това последното трудно се постига, защото всяка размисъл и всяко слово е много малко пред лъчезарната сила на кротостта, която носи роденият преди две хиляди години в Назарет. Но аз се надявам, че тоя, който чете тия редове или си мисли за Него, Го носи в душата си като велика непокътната красота, която не посмява дори да погледне с очите си. Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име.
към текста >>

44. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Представете си едно езеро.
Тя работи във всички души! Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. – Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото.
към текста >>

Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото.
Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. – Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина и бързина – външните или вътрешните?
към текста >>

Какво ще се образува по езерото?
И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. – Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина и бързина – външните или вътрешните? – Разбира се, вътрешните.
към текста >>

– Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото.
– Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина и бързина – външните или вътрешните? – Разбира се, вътрешните. – Те са запазили по-голяма сила от първоначалния тласък. И колкото отиват по-навън, кръговете стават по-слаби, по-бавни, и даже най-външните кръгове до брега едвам се забелязват, – като че ли се сливат с езерната повърхност. – На кое отговарят кръговете?
към текста >>

45. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Д. Антонова НА РИЛА От туй небе се сипаха лъчите, по езерото пламваха искри.
Д. Антонова НА РИЛА От туй небе се сипаха лъчите, по езерото пламваха искри. И тих ветрец прибягваше минутно и къдреше блестящите води. Тук сипеи се спускаха надолу, и преспи сняг, кат бели цветове, ограждаха челото на водите, запели химн от векове. На този връх цъфтеше под лъчите благоуханен цвят. И странници отбиваха се тука да дишат аромат. Край тез води докосваше ги слънце, и в техните сърца, под преспите стопяващи се вече поникваха цветя.
към текста >>

46. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Представете си едно езеро.
Води се оживен разговор. Става въпрос за мирогледа. Учителят казва: – Има философия на глупавите и на умните хора. Има философия на болните и здравите хора. Има философия на грешните и на праведните. Представете си едно езеро. Ако прекъснеш всички негови връзки с изворите, какво ще стане с него? Ще изсъхне. Това става с човека, когато прекъсне своите връзки с Разумния свет, който лежи в основите на цялото битие. Тогава какво ще стане с него? В края на краищата той ще се лиши и от този малък живот, който има.
към текста >>

47. Стихове - Д. Антонова и S. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Боян Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера Ние сме край второто езеро.
Боян Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера Ние сме край второто езеро. Паневритмията е свършена. В тихите сини води на езерото се оглеждат небето и околните върхове. Всичко е обляно с обилна слънчева светлина. Чувствува се, че едно друго слънце изгрява вътре - в умовете и сърцата! Всички сме около Учителя.
към текста >>

В тихите сини води на езерото се оглеждат небето и околните върхове.
Боян Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера Ние сме край второто езеро. Паневритмията е свършена. В тихите сини води на езерото се оглеждат небето и околните върхове. Всичко е обляно с обилна слънчева светлина. Чувствува се, че едно друго слънце изгрява вътре - в умовете и сърцата! Всички сме около Учителя. Той започва така: – Днес ще гледате да влезете в глъбините на вашето естество. Обикновено човек мисли все за себе си.
към текста >>

48. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие.
Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора. После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко. След това срещнахме Учителя. Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет - между това езеро и планинския гребен, дето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до неговата палатка, Учителят ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на любов. Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято.
към текста >>

49. СТИХОВЕ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И малките вълнички на езерото заприиждаха към нея.
Величествена гледка. Високите върхове се оглеждаха във водата и растяха в хубост. Инка пристъпи. Тя спре току-що до самия бряг. И седна. И малките вълнички на езерото заприиждаха към нея. Те ù се радваха, поздравяваха я. И отминаваха. Отминаваха да съобщят на далечните си сестри радостната вест: Инка е тук! Приятелката ни от миналата година! Колко приказки са ù разказали те, колко песни са ù пели!
към текста >>

50. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Пред нас се открива първото езеро Махарзи.
Това не е ли човекът, който живее на земята и въздиша за сферите, които образуват истинската му родина? Ние сме вече над Вадата. Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота.
към текста >>

Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения.
Нейният език е език, от който разбира човешката душа. Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх.Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония. Идем при тебе с отворени души, с детски трепет в сърцата.
към текста >>

С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур".
Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх.Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония. Идем при тебе с отворени души, с детски трепет в сърцата. Приюти ни в своите пазви и ни кажи, каквото намериш за добре.
към текста >>

От време на време се вслушвам в песента на водите, които се вливат във второто езеро.
Всички сме в хижата. В дъното ù пламти буен огън. Има и специални лампи, които осветяват хижата. Ярко осветени лица, по които играят светлините на огъня. Грамадни фантастични сенки постоянно се менят по стените. От време на време се вслушвам в песента на водите, които се вливат във второто езеро. По естествен начин се подкачва разговор с Учителя. – Съществата, които са строили архитектурата при Седемте езера са били много възвишени. Хората са още в първо отделение, в забавачницата, в сравнение с напредналите същества. – Как се отразява планината върху организма? – Върху всички системи тя действа благотворно – върху нервната и други системи.
към текста >>

51. СТИХОВЕ: МИГЪТ, Д. Ан-ва Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ще те повикат гласовете на тия, които срещна през дългото си пътешествие и ти ще ги чуеш в сърцето си тогава, когато планината, небето, езерото и ти станете едно.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Водолей Когато стигнеш високия връх на „планината", ти ще срещнеш слизащите води на буйните потоци и пеещите ручеи. Зная, ти ще останеш там при смълчаните езера, в които е отразено чистото небе на планината, но не за дълго. Ще те повикат гласовете на тия, които срещна през дългото си пътешествие и ти ще ги чуеш в сърцето си тогава, когато планината, небето, езерото и ти станете едно. — Сбогом, мои слънчеви дни, сбогом, лъчезарен връх и тишина, в която Всемирът разкрива своето дълговечно сказание. Аз тръгвам, защото в сърцето ми се препълни съдът, в който събирах твоята обич. Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч. И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца. И няма да знаеш пътя си и къде отиваш и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне.
към текста >>

Не свършва пътят тук при планинското езеро.
Аз тръгвам, защото в сърцето ми се препълни съдът, в който събирах твоята обич. Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч. И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца. И няма да знаеш пътя си и къде отиваш и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне. Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга. Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка. Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от север лъхат ветрове като студени пълчища, на запад бягат подгонени сенки, а на изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден. Разкъсан е обръчът! Прогонено е съмнението, разпукани са ледовете и земята мирише на влага, стадата се пробуждат от зимния сън, гласът на хлопките пее в планината, децата поглеждат през синьото прозорче на къщурката и едно цвете разтвори своята чашка.
към текста >>

52. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Статията е придружена с две снимки: портрет на Учителя от Борис Георгиев и една рилска снимка, която представлява изглед на палатките, на Изгревния връх и второто езеро.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Статия за Всемирното Братство на шведски В шведското списание „Frisksport och Friluftsliv" е поместена статията „Всемирно Братство" от Георги Радев, преведена от есперанто. Статията описва накратко историята на братството, основните му идеи, живота на братството, екскурзиите до Рила и пр. Изтъква се и значението на принципите му за днешното човечество. Статията е придружена с две снимки: портрет на Учителя от Борис Георгиев и една рилска снимка, която представлява изглед на палатките, на Изгревния връх и второто езеро. Интересна статия върху кризата в етиката Ст. А. Русчева е напечатала статия „Криза в етиката" в органа на женския съюз, „Женски глас", от 1.11.1940 год. Статията е проникната от дълбоката скръб, че днес са забравени вечните етични принципи. Авторката казва: „Днес човек идва до убеждение, че на този свят няма ни правда, ни идеализъм, ни сигурност". Тя с горчивина казва, че етиката е умряла.
към текста >>

53. ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира.
Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица. Скоро над света ще прозвъни мелодията на едно сърце, което има пеещи струни. Ще трепне небесната лютня и светът в тая песен ще се роди изново.
към текста >>

54. ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

тона кръв — цяло езеро.
Най-ценните богатства се помещават в главата. Там се намират висшите сетива, мозъкът, чрез който се изразява разумността в човека. Сърцето е най-чудната машина, която ден и нощ работи през 50, 70, 90 и 120 години и при това сама се обновява и поправя. Няма машина в света, която да издържа толкоз труд и работа, както човешкото сърце. За 120 години тая машина изхвърля около 300 хил. тона кръв — цяло езеро. Смешни са човешките понятия за сърцето, когато някой казва: Ще ми се пукне сърцето. То е толкоз гъвкаво, че нищо не може да го скъса. Често казват, че някой страда от сърдечна болест. Такава болест в света не съществува. Сърцето е такъв голям свят, че болест не го хваща.
към текста >>

55. ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА СКОРПИОН Ето и тясната врата по възхода на огромната спирала. Тука се опознава великият миг, защото душата надниква в отвъдното и опознава царството на духа. Тука стихва шумът на земната измама, побягват миражите, стопяват се радостта и скръбта, възторгът и надеждите. Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не отеква нито буря, нито радостен вик, нито горест. Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието. Един запален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води... Есен е на земята. Някой гали там долини и лесове с бледата ръка на есенната скръб. Облечени в много багри, горите шумят и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо. Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта.
към текста >>

56. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние не говорим за оная преправена усмивка, с която се кокетира, а за усмивката, която трепти на лицето като мимолетно прорязана върху гладката повърхност на езеро бразда.
Това е, разбира се, усмивката, изразена в един едва уловим трепет на устните която крие в себе си толкова загадъчност, че едва ли би се намерил словесен израз на нейното тълкувание. Тя крие една неразрешена загадка. Да се смее може всеки, но да се усмихва може само един изтънчен индивид. Усмивката е отразен върху лицето един далечен трепет в душата на човека и, нека признаем, е свойствена повече на жената, отколкото на мъжа. Жените повече знаят да се усмихват. Ние не говорим за оная преправена усмивка, с която се кокетира, а за усмивката, която трепти на лицето като мимолетно прорязана върху гладката повърхност на езеро бразда. На какво се дължи това, че по-голямата част от мъжете се смеят, а по-голяма част от жените се усмихват? Отговорът е в това, че природата на мъжа е по открита, по-проста в някои отношения и по-центробежна. Психичното отправление на мъжа е от центъра към периферията. Той е инструмент на активността. Жената е по-усложнен психологичен модел.
към текста >>

57. ЗА ТОВА ТЕ ПРИЗОВАХ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудено езеро, в което се оглежда великолепието на света.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Стрелец РИБИ Има зеници на очи, от които наднича една голяма тайна. Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудено езеро, в което се оглежда великолепието на света. Когато душата – бродница премине през тайната на четирите стихии, когато слезе от върха, спуснала се с пробудените пролетни води, тя ще намери огромната снага на океана, из който е излязла. Тогава тя ще носи скрита голямата тайна, притихнала на изумрудените ù зеници. И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи. Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове.
към текста >>

В изумрудените им дълбини е отразено като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света.
Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието и краят му се губи – в безкрайността. Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие. Една капчица вода дошла от висината на лазурното небе, понесла опита от четирите годишни времена, скрила в себе си слънцето, езерата в планинските дебри, ширината на просторите и топлата пазва на земята, над която се люлее златен клас. Една бродница душа чака своя час да полети отново. Познавам в света две зеници на очи, от които поглеждат тайни. В изумрудените им дълбини е отразено като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света.
към текста >>

58. СТИХОВЕ-S., Д. А-ВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Върховете са мрачни, сякаш са доволни от своята висота, а езерото като че проплаква в тишината.
НА РИЛА Д. Стоянов Тихо е. Пътеките стоят самотни и нозете, що ги издълбаха, сега са някъде далеч. Едни стъпки само плахо отекват в скалите, но и те заглъхват. Долу, в полето, омарата тежи, а слънцето я багри кървавочервена. Върховете са мрачни, сякаш са доволни от своята висота, а езерото като че проплаква в тишината. Ето и мъглата, лека и прозрачна, бавно, бавно идва из дола. Спира над езерото и проточва нагоре ръце като за молитва. А там зад върховете надничат високи, бели облаци и гледат чудната картина. Денят си отива. Планината потъва бавно в мрака.
към текста >>

Спира над езерото и проточва нагоре ръце като за молитва.
Пътеките стоят самотни и нозете, що ги издълбаха, сега са някъде далеч. Едни стъпки само плахо отекват в скалите, но и те заглъхват. Долу, в полето, омарата тежи, а слънцето я багри кървавочервена. Върховете са мрачни, сякаш са доволни от своята висота, а езерото като че проплаква в тишината. Ето и мъглата, лека и прозрачна, бавно, бавно идва из дола. Спира над езерото и проточва нагоре ръце като за молитва. А там зад върховете надничат високи, бели облаци и гледат чудната картина. Денят си отива. Планината потъва бавно в мрака. Там, всред хаоса на скалите, стои едно същество с дръзки мисли за битието: Кога се появиха тук тези скали? Коя бе тази сила, що ги издигна тъй високо и чудно?
към текста >>

Звездите се отразяват в езерото и трептят къдрави пътечки.
Денят си отива. Планината потъва бавно в мрака. Там, всред хаоса на скалите, стои едно същество с дръзки мисли за битието: Кога се появиха тук тези скали? Коя бе тази сила, що ги издигна тъй високо и чудно? По чия повеля избликнаха водите и кой очерта пътя им ? Звездите се отразяват в езерото и трептят къдрави пътечки. Всичко тук на планината е тихо и потайно. Мнозина ме питаха: Сам ли беше горе? – Не, никога не съм бил сам! Да бъдеш сам е все едно да си далеч от Бога, далеч от най-насъщната нужда в живота. Там долу, в хаоса на суровата борба, Бог лесно се забравя, но тук..., тук всичко ти спомня за Великия Творец.
към текста >>

59. ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Под нас се синеят водите на второто езеро „Елбур".
Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Средата на август. Ние сме горе при палатката на Учителя. Изпърво сме само няколко души, но постепенно се приближават нови братя и сестри, и скоро около Учителя се образува голям кръг. В лицата на всички се чете нещо светло и радостно. В светлината на очите им се чете отблясъкът на новия живот, който слиза на земята. Под нас се синеят водите на второто езеро „Елбур". Горният му край е обсипан с плаващите цветове на водното лютиче. Близо при тях се вливат водите от горните езера. Вечната им песен се носи на далеч. Днес имаме един празничен ден. Небето е чисто.
към текста >>

60. ПЪРВАТА СТЪПКА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Както има втичане и изтичане от езерото, тъй и земята постоянно приема слънчева енергия и ни дава своите блага.
Много малки работи стават причина, за да се отклони човек от Божествения път. Ако вие не държите кибритената си кутия на хубаво място, тя овлажнява, и като драснеш, не хваща. Ако вашите идеи овлажнеят, ако вашите чувства изгубят топлината и мекотата си, ако вашата сила само троши, разрушава всичко, вие не можете да градите. В новата култура човек правилно ще дава и правилно ще приема. В природата даването е непреривен закон, който никога не престава. Както има втичане и изтичане от езерото, тъй и земята постоянно приема слънчева енергия и ни дава своите блага. Като дойде любовта, ще видите хубавите страни на всичко, което сте преживели. – Кой е пътят към любовта ? – Най-първо трябва да се изучава обективно, какви са външните качества на Любовта – какви са умствените, духовните и физически качества на Любовта – и най-после, какво нещо е Любовта като Божествена проява. За да разберете Любовта, трябва да излезете от областта на всички противоречия на земята. Трябва да престанете да мислите за отрицателни работи; също така да престанете да мислите за положителните работи, които произтичат от отрицателните.
към текста >>

Вие живеете при едно езеро.
Всеки, който е зърнал Любовта, е щастлив. Враговете са камъни, от които Любовта извайва най-хубавите статуи. Най-първо идват лесните стъпала на Любовта, до като дойдете да обичате този, който не ви обича. Това е изкуство. Да допуснем, че той е жаден и че е далеч на 10 километра от вас. Вие живеете при едно езеро. Изпратете му три-четири литъра вода и му кажете: "Утолете си жаждата с тая вода Какво ви коства това? И после, след няколко деня, пак му пратете. Той си казва: "Колко е добър този човек! " А пък той не ви знае. Благодарение на Любовта ние сме дошли до това развитие, което имаме.
към текста >>

61. СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ, ПРЕДАВА Е. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ние сме край второто езеро.
Б. Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Краят на юни. От десетина дни сме в неръкотворния храм при Седемте Рилски езера. Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини небеса, тихо време и изобилно слънце. Девет часа сутринта. Ние сме край второто езеро. Чува се шумната песен на водите, слизащи от езерата и изобилните преспи. В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват душите. Завежда се разговор с Учителя. — Кой е изходният път от днешното положение? — Всички като служат на Господа, светът ще се оправи.
към текста >>

62. СЕДЯ НА ПЯСЪКА НА МОРСКИЯ БРЯГ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Времето ме изостави, аз излязох от неговия стремителен поток и сега съм в една малка бяла ладийка, понесена върху кристалното и безбурно езеро на вечността.
N. ТИ ДОЙДЕ Ти дойде най-после, дълго чакана слънчева любов! Аз немея пред тебе и затворил очи пред ослепителния блясък, чакам да прозвъни в мене музиката на твоето дихание. Цял живот те търсих из друмищата, вслушвах се в песента на среднощния вятър и във виковете на птичите ята. Къде беше ти, когато лежах самотен в буйната трева на моите родни поляни и с примижали очи изпращах керваните на белите облаци? Погледни, — върху косите ми е попадал вече цвят от вишните на моята преминала пролет, но сърцето ми нехае за това и трепка както тогава, когато тичах бос по прашните пътища и газех мекия, хладен мъх на ливадите. Времето ме изостави, аз излязох от неговия стремителен поток и сега съм в една малка бяла ладийка, понесена върху кристалното и безбурно езеро на вечността. О, моя слънчева обич! Да знаеш колко дълго те чакаха очите ми! Погледът ми се топеше в безкрая на хоризонтите, и диханието ми изгаряше да срещне твоя небесен огън. Къде беше ти тогава, когато не можех да затворя очи за отмора? Къде бягаше бързата ти стъпка, когато те виках в сънищата си?
към текста >>

Моя любов, ти си, която ме показа сам на себе и ме отрази като в огледалната повърхност на стихналото езеро.
Да знаеш колко дълго те чакаха очите ми! Погледът ми се топеше в безкрая на хоризонтите, и диханието ми изгаряше да срещне твоя небесен огън. Къде беше ти тогава, когато не можех да затворя очи за отмора? Къде бягаше бързата ти стъпка, когато те виках в сънищата си? Ето, сега си наблизо, моя слънчева любов, и аз не смея да отворя очите си и да те погледна, защото така, аз усещам по-добре твоето - присъствие, жаркия лъх на диханието ти и шепота на твоите небесни слова. Моя любов, ти си, която ме показа сам на себе и ме отрази като в огледалната повърхност на стихналото езеро. Ти си наблизо, дълго чакана обич! Ти ме приближи като укротена сърна, която гонех със стрелите на своите копнежи. Ела, душата ми е разтворен цвят, а сърцето ми пееща лютня!
към текста >>

63. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
Д-р Ст. Джаков НЕБЕ Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик! В бездънния лазур танцуват в слънчев злак запалени усмивки. В неуморна творческа верига въздигаш чудни сгради в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш. Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик! Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя. Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга. А вечер тъмно кадифената одежда със среброобкования лунен сърп и светлозамечтаните очи по нея огъва те в ревнива предпазливост! Небе, небе! Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
към текста >>

64. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ПОЕМИ Светлият миг Планинското езеро блестеше като скъпоценен камък в короната на някой приказен цар.
Б. К. Б. ПОЕМИ Светлият миг Планинското езеро блестеше като скъпоценен камък в короната на някой приказен цар. Вечерното сияние на слънцето багреше гладката му повърхност и последните слънчеви лъчи играеха чудновати игри. Милионни трептения се гонеха вихрено и лудо. Вълшебният танц на малки феи привличаше моите очаровани очи. Спрях се на брега и дълго гледах светлия лик на дивното езеро. Времето бързо летеше и аз исках да отнеса отломка от неговия скрит живот, скъпо зрънце от неговата заключена мъдрост.
към текста >>

Спрях се на брега и дълго гледах светлия лик на дивното езеро.
Б. К. Б. ПОЕМИ Светлият миг Планинското езеро блестеше като скъпоценен камък в короната на някой приказен цар. Вечерното сияние на слънцето багреше гладката му повърхност и последните слънчеви лъчи играеха чудновати игри. Милионни трептения се гонеха вихрено и лудо. Вълшебният танц на малки феи привличаше моите очаровани очи. Спрях се на брега и дълго гледах светлия лик на дивното езеро. Времето бързо летеше и аз исках да отнеса отломка от неговия скрит живот, скъпо зрънце от неговата заключена мъдрост. Наведох се над него и моите очи засноваха по бистрите му струи. — Къде течаха те? Накъде отиваха и какво гонеха тези чисти води? Планината упорито мълчеше; планинското езеро тихо си пееше своята сладка песен.
към текста >>

Планината упорито мълчеше; планинското езеро тихо си пееше своята сладка песен.
Спрях се на брега и дълго гледах светлия лик на дивното езеро. Времето бързо летеше и аз исках да отнеса отломка от неговия скрит живот, скъпо зрънце от неговата заключена мъдрост. Наведох се над него и моите очи засноваха по бистрите му струи. — Къде течаха те? Накъде отиваха и какво гонеха тези чисти води? Планината упорито мълчеше; планинското езеро тихо си пееше своята сладка песен. Незнаен глас ме попита: — Къде отиваш ти? Какво гониш ти, човече, по твоя земен път? — Аз живея на тая земя, аз съм мъничка ръка, мъничка артерия по нейната снага и гоня океана; пътник съм по незнаен и труден път, — отговорих аз. Езерните води тихо шумяха и техният ромон стигна до моите уши: — Моите води текат надолу по прашните и каменливи пътища, по които пътуват децата на майката-земя. Моите свежи и чисти води измиват изранени нозе и освежават пламнали чела.
към текста >>

Планинското езеро в миг се превърна в огромно слънчево око; снежното чело на планината се оглеждаше в кристалните води, които морно дишаха.
Какво гониш ти, човече, по твоя земен път? — Аз живея на тая земя, аз съм мъничка ръка, мъничка артерия по нейната снага и гоня океана; пътник съм по незнаен и труден път, — отговорих аз. Езерните води тихо шумяха и техният ромон стигна до моите уши: — Моите води текат надолу по прашните и каменливи пътища, по които пътуват децата на майката-земя. Моите свежи и чисти води измиват изранени нозе и освежават пламнали чела. Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце. Планинското езеро в миг се превърна в огромно слънчево око; снежното чело на планината се оглеждаше в кристалните води, които морно дишаха. Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно приласкала в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води. II. Моята душа Аз нямам нищо, което да се равни на земно богатство. Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път. Никой на тая земя не ме познава и не подозира незнайната цел, която гоня аз — пътник по широките морета. Пътувам ден и нощ без отдих и без покой.
към текста >>

65. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото.
Не се знае, как са се удавили. Но към 11 часа сутринта намерили са под водата колата и коня. Две женски шапки плували над водата. Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала. За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта. Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото. Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина. Невъзможно е случайността да ни даде такива подробности." По-голямата част от книгата на Рише е посветена на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво. Той говори за свои лични експерименти, опити със сомнамбули, експериментални истински видения, явления на приближаване, психометрия, спиритична криптестезия, репродукции на рисунки и експерименти с прочути сензитиви. Ние ще се задоволим да дадем само няколко случаи — един от главата „Спиритична криптестезия", и три от тая върху „Прочути сензитиви." Спиритична криптестезия. „Леди Мабел Хоуард, пишейки автоматично, била запитана от една своя приятелка за кражбата на някакви скъпоценности.
към текста >>

66. DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

С това се обясняват и периодическите колебания на повърхността на езерото Виктория-Нианца, количеството на айсбергите в Атлантически океан, разливането на река Нил.
Честото действие и интензивност на северните сияния следва точно цикъла на слънчевите петна. Така напр., в средата на юни 1915 година една огромна група от петна премина централния меридиан на слънцето и на земната повърхност се разиграха страшни магнитни бури и се появиха ослепителни северни сияния. Забелязано е, че налягането на въздуха, средната температура, влажността и пр. се колебаят периодично, и периодът на техните колебания съответствувала слънчевия ритъм всеки 11 години. Руският метеоролог Голицин е доказал, че атмосферните течения също следват фазите на слънчевите петна, като се увеличават в годините на миничум. С това се обясняват и периодическите колебания на повърхността на езерото Виктория-Нианца, количеството на айсбергите в Атлантически океан, разливането на река Нил. В 1938 година, когато максимумът на петната беше силен, бе отбелязано изключително по интензивност разливане на Нил и огромно количество айсберги. В 1921. година Едисон Пети доказва, че съставът на слънчевата радиация се колебае и че нейната ултравиолетова съставна част в колебанията си следва точно ритъма на слънчевите петна, като се увеличава заедно с количеството и размерите на последните. Епидемиите, т.е. повишената жизнеспособност на патогенни (болестотворните) микроби на най-различните видове болести — чума, възвратен тиф, дифтерит, грип, коремен тиф, менингит и пр.
към текста >>

67. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро.
Приликата между тях е, че и двете са колективни, групови, но между тях има известни разлики: племенното съзнание е било неясно, повече инстинктивно, а космичното съзнание, което се ражда днес, ще бъде будно и съзнателно. Другата разлика е в обсега: племенното съзнание обхваща само членовете на племето, а космичното съзнание обхваща всички същества, целия всемир. Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа. Такива опитности имал после още няколко пъти в живота си.
към текста >>

Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко!
Човек с космично съзнание чувствува своето единство с всички, с цялото Битие. Това е новият човек, който се ражда и който ще се чувствува брат на всички същества. Интересен пример за космическо съзнание представя преживяването на Христо Досев в Швейцария. В своята автобиография той дава подробности за това[1]: Като студент по философия той напуща Берлин и с група студенти се заселва край бряга на Женевското езеро. Там образуват общежитие и работят земята: орат, свят, жънат, косят, копаят и пр. Веднъж, когато косял една ливада, погледнал на езерото, планините, покрити със сняг, зелените поляни, синьото небе и в този миг почувствувал, че той е едно с езерото, планините, тревите, цветята, небето, с всичко! Нови идеи озарили неговото съзнание; той почувствувал велика радост, блаженство, мир и любов към всички. Това преживяване на единство траело няколко часа. Такива опитности имал после още няколко пъти в живота си. Друг пример. Един българин разказва: „Веднъж надвечер, есенно време, стоях у дома си.
към текста >>

68. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато отворите едно езеро, не желайте цялото езеро да изтече.
Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония. Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде. Почва един от тъй живите разговори с Учителя! Става дума за страданията и радостите в живота. Учителят казва: — Трябва да гледаме оптимистично на живота. Когато отворите едно езеро, не желайте цялото езеро да изтече. Нека тече, но да не изтича. Не желайте да разрешите всички тайни, Бодри и весели трябва да бъдете. Вие живеете в един разумен свят. Докато човек мисли по физически начин, радостта му всеки може да отнеме, но като се издигне до едно по-високо съзнание, ще има радост, която никой не може да му отнеме. Тук на земята човек може да има такава радост!
към текста >>

69. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

От Молитвения връх се вижда пирамидата, вижда се езерото Махарзи и се минава за езерото на Чистотата.
Той е каменист и обрасъл с клекове. Осветен е от Словото на Учителя, Който всяко лято на самия връх държи беседи пред едно множество. От това място всяка сутрин с песен и молитва сме посрещали изгрева на слънцето. А Великият Учител с Божественото си Слово посочвал ни е пътя на новия живот. На това свещено място безброй души са се раждали наново и са се изпълвали с дух и истина. От Молитвения връх се вижда пирамидата, вижда се езерото Махарзи и се минава за езерото на Чистотата. Вижда се и целия величествен басейн на Седмострунната Рилска арфа и грандиозните масиви, сред които мощно се издига Мусала. В западната част на билото на Молитвения връх беше палатката ни. Тя беше сгушена като пеперуда сред буйните клекове, между които се разстилаха малки полянки, обрасли с меки треви. През клоните на клека проникваше слънцето, което с лъчите си позлатяваше кадифените полянки и им придаваше небесен чар и ги правеше уютни гнезда за размисъл и сладък сън. Ходихме боси по тревите и белите камъни, катерихме се по стръмните скали и върхове и се къпехме в бистрите езерни води.
към текста >>

70. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред.
През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото. Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство.
към текста >>

71. КНИГИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За някого цветята, със своите багри и разнообразни форми са извор на знания, за друг далечен връх е желаната цел, за трети кристалните води на езерото са повод за най-дълбок размисъл.
Можеш ли да очакваш, че в планината ще видиш нещо, което предварително си проектирал във въображението си? В планината най-привлекателното е това, че често погледът ти бива пленяван от красотата и разнообразието на природните картини. Те са, които изпълват душата с благоговение пред Великото. Така е и в Словото! Всяка беседа на Учителя образно представлява една екскурзия в красива планинска местност, където всеки един от слушателите вижда, и запомня само онова, което неговата душа цени и търси. За някого цветята, със своите багри и разнообразни форми са извор на знания, за друг далечен връх е желаната цел, за трети кристалните води на езерото са повод за най-дълбок размисъл. Всъщност, човек не може да види изведнъж всичко. Той трябва да върви, да наблюдава, да изучава, да размишлява. Разнообразието и постоянните промени в планината са израз на един по-висш живот. На този живот всеки реагира по своему. Но, в нея все пак има нещо, което вълнува по еднакъв начин всички.
към текста >>

72. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Ето, погледни това езеро, тази река, това море!
Той може да се интересува от проявите им, но не и от самите тях. Дойде някой при мене и казва: Кажи ми, що е мъдрост? - Ето, вземи тази книга с формулите и я изучавай. - Не я разбирам. Ти ми кажи нещо за мъдростта. - Ето, погледни това езеро, тази река, това море! - в тях се крие велика мъдрост. -И тях не разбирам. - Наблюдавай, изследвай, учи! Един ден ще разбереш какво нещо е любовта, какво мъдростта, и какво - истината. Като ви говоря по този начин, пазете се от следното: не туряйте старите си възгледи в разрез с новите.
към текста >>

73. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

на лагер при второто езеро в Рила А Минчо Сотиров е бил именно от готовите да работят.
Който отбори сърцето си за любовта, той има живот в себе си. Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога. Трябва да почувствате тази любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят.” Минчо Сотиров през 1934 г. на лагер при второто езеро в Рила А Минчо Сотиров е бил именно от готовите да работят. Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото. Думите на Учителя, са се запечатвали в съзнанието на М. Сотиров за цял живот. През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство.
към текста >>

74. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

I-то езеро/ 8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр.
6) Когато съм с Учителя никога да не оставям някой друг помежду ни. /Нишката се къса или преплита./ Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката с Учителя винаги трябва да съществува. 7) Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл не се усмихвай - провери първо. / 24. VII. 1922 Рила, 1 ч. об. I-то езеро/ 8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр. 9) Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. 10) Никакви къси ръкави, а дълги и широки, също и роклите да бъдат дълги. 11) От никого нищо да не вземам, абсолютно нищо /нито за ядене, нито друго за пиене или обличане/. 12) Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/. На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”.
към текста >>

75. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва.
Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство. Ше се сбъднат не без борба.
към текста >>

Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг.
Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство. Ше се сбъднат не без борба. Но нали светлината винаги побеждава тъмнината?
към текста >>

76. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Години наред той беше един от участниците в първата група доброволци, заминаваща през летните месеци на Рила, за да устрои лагера при второто езеро, преди да се е качил Учителя.
/Понеже аз отивах на работа сутрин, минавайки покрай стаята на Учителя./ Като минах пред стаята му на следващия ден, той стоеше на вратата. Разбрах, че е излязъл за мен. Разправих му случая, а той каза само : “Нищо! ” важното е, че той бе доловил мисълта, която му изпратих! Влад Пашов бе много тиха и скромна личност, но с необикновена готовност за действие. Години наред той беше един от участниците в първата група доброволци, заминаваща през летните месеци на Рила, за да устрои лагера при второто езеро, преди да се е качил Учителя. Благ и вглъбен по природа, той не очакваше услуги. Сам той беше готов да бъде в услуга на всекиго. Дълбоко разбираше епохалното значение на Мировата драма, в която и той беше участник. Вършеше огромна работа. Стараеше се да осветли въпросите, които възникват у всеки, докоснал се до космичното знание изнесено в беседите на Учителя.
към текста >>

77. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Молитви. * * * Красива палма оглежда своята глава в кристално езеро.
*** Но, из зад дългата и страшна зима на човешките сърца наднича веч и друга една нова, вечна пролет! Вестители отдавна разказват и за нея. Готови ли са, тръпнат ли пробудени сърцата? И чакат ли я всички с любов? Тя носи също нов и радостен живот! Молитви. * * * Красива палма оглежда своята глава в кристално езеро. Немирен вятър шушне нещо на перестите й листа. А тя се моли: „Почакай, помилвай ме още малко"! — Ела с мен да видиш колко е голяма пустинята, безкрайни пясъците и широка земята! — Ех, ако можех! ... * * * Светъл лъч на изгряващото слънце се косва до морската повърхност — розов лъч озарява и отлита... — Постой!
към текста >>

78. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кришнамурти КНИЖНИНА Абсолютна чистотата, беседа от Учителя, държана при петото рилско езеро на 21 август, 1929 г.
Трудно е да се разбере, че вашето собствено разбиране живее вътре в самите вас, тъй като всички са привикнали да търсят своето разбиране и своята истина в външни неща. Призовавайте съмнението. То е драгоценен балсам. Макар и да изгаря, то същевременно носи велико изцеление. Истината може да се достигне само като се извиква съмнението, отхвърляйки всичко, което вече сте разбрали, и пристъпвайки границата, която вече сте достигнали. Кришнамурти КНИЖНИНА Абсолютна чистотата, беседа от Учителя, държана при петото рилско езеро на 21 август, 1929 г. Линиитe на природата — светлина върху живота, беседа държана от Учителя на 27 август, 1928 г. Духовното у човека, беседа държана от Учителя на 22 септ., 1929 г. Цената на всяка беседа поотделно е 5 лв. Могат да се доставят от редакцията на в. Братство. Пълен Есперанто-Български и Бълг.-Есперантски речник (с основна граматика) е под печат и до тая Коледа излиза.
към текста >>

79. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хашимото) Езеро (Витош Таджер) Камъни Към нашите читатели (в.
Поддържа се от доброволните вноски на своите читатели и се изпраща всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Адрес: Сава Калименов. гр. Севлиево. Съдържание: Нашият опит Микрокосмос и Макрокосмос (По Фр. Хартман) Из Беседите Звездата (О р и о н о) Утринна разходка (И. Хашимото) Езеро (Витош Таджер) Камъни Към нашите читатели (в. Братство) Есперантисти и учащи Есперанто! Бележка: Текстовете на есперанто не са поставени за четене онлайн. Който иска, може да ги прочете от PDF-а. Нашият опит С този брой ние считаме че в. Братство завършва първата си годишнина и поради това искаме да дадем на читателите си една равносметка за извършеното през годината във връзка с целите, които сме си поставили.
към текста >>

Витош Таджер Езеро Тихо се лъят сълзици от небето и целуват лицето на езерото.
Тогава, в искрена молитва, душата и тялото ти ще се устремят към Великия Извор на всяка сила. Човешкото сърце е създадено да отговаря на магнита на безграничната любов и абсолютната истина, които този Извор притежава. Само с чисто сърце, свободно напълно от изкушенията на суетните огорчения и грижи, ти ще станеш частица, притегляна от Великия магнит. Не забелязах как съм се отдалечил от брега, когато моята медитация бе безсърдечно прекъсната от внезапен силен шум: автомобил премина по пътя всред полето. Из „Verda Mondo". Витош Таджер Езеро Тихо се лъят сълзици от небето и целуват лицето на езерото. И нежни и мимолетни елипси остават по пътя си те. Ниско висят рошави облаци и се оглеждат в огледалото му. А долу — на самото дъно — тъговито гледа сгушилото се слънце ... Подухва есенен ветрец. Болестно се огъват на брега върби безлистни и жаловито шумят. Вълнува се и прозирното платно на водите и гонят се вълна подир вълна.
към текста >>

Плаче за синевата и слънцето небето и сълзите му се изливат върху тихата шир на езерото ... И сънно, замечтано, затанцуват жълтите листа и плават из простора на водите.
И нежни и мимолетни елипси остават по пътя си те. Ниско висят рошави облаци и се оглеждат в огледалото му. А долу — на самото дъно — тъговито гледа сгушилото се слънце ... Подухва есенен ветрец. Болестно се огъват на брега върби безлистни и жаловито шумят. Вълнува се и прозирното платно на водите и гонят се вълна подир вълна. Плаче за синевата и слънцето небето и сълзите му се изливат върху тихата шир на езерото ... И сънно, замечтано, затанцуват жълтите листа и плават из простора на водите. И търсят, и жаждат между зеленикавите и черни камъни по брега покой. Над езерото се оглеждат облаци ... Но притихва вятъра, спира и дъжда. И през синкаво прозорче на небето принудено се усмихва слънцето. Камъни От шеметните висини на планината до подножието й - исполини гранит. Сякаш войнство небесно, що чезне по равнините и носи в себе си светлик от друг мир.
към текста >>

Над езерото се оглеждат облаци ... Но притихва вятъра, спира и дъжда.
А долу — на самото дъно — тъговито гледа сгушилото се слънце ... Подухва есенен ветрец. Болестно се огъват на брега върби безлистни и жаловито шумят. Вълнува се и прозирното платно на водите и гонят се вълна подир вълна. Плаче за синевата и слънцето небето и сълзите му се изливат върху тихата шир на езерото ... И сънно, замечтано, затанцуват жълтите листа и плават из простора на водите. И търсят, и жаждат между зеленикавите и черни камъни по брега покой. Над езерото се оглеждат облаци ... Но притихва вятъра, спира и дъжда. И през синкаво прозорче на небето принудено се усмихва слънцето. Камъни От шеметните висини на планината до подножието й - исполини гранит. Сякаш войнство небесно, що чезне по равнините и носи в себе си светлик от друг мир. И раздалечени са камъните един от друг. Строги, студени, безстрастни — те стоят със запечатани уста и крият в сърцето си неразгадаема тайна.
към текста >>

80. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тазгодишния летен лагер на Бялото Братство разположен в очарователната местност „Седемте езеро" в сърцето на Рила, продължи около два месеца.
В редица чуждестранни списания се появяват благоприятни отзиви и статии за движението. Мнозина вече се интересуват, а има и такива, които идват нарочно в България да се запознаят по-отблизо и да изучат движението на самото място. Особено Есперанто много допринася за това. Това лято гости на Братството са сестрите Амалия Вайланд, Анна Мазурс и Емилия Вилумсон, от Рига, Латвия, където има група последователи на Бялото Братство. Те са се запознали с учението чрез Есперанто, а сега изучават български за да могат да четат беседите в оригинал и да ги превеждат на своя роден език. Тазгодишния летен лагер на Бялото Братство разположен в очарователната местност „Седемте езеро" в сърцето на Рила, продължи около два месеца. Летуващите достигнаха до 200 души. По възраст — от 2 години до 80 години. Сами, без никаква външна помощ те построиха на лагера една малка хижа. Мъже, жени, деца — всички вземаха участие, носейки камъни, дървета и плочи за покрива отдалеч. Чудно красиво е да гледаш симфонията на общата работа — залог за едно още по красиво бъдеще.
към текста >>

81. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пампоров Изгрев слънце в Югославия Палич до Суботица е прекрасно летовище с доста голямо езеро, наобиколено с чудесен, добре уреден парк.
И когато в следващите дни аз се опознах с много приятели югославяни — в Белград, Ст. Бечей, Суботица; когато разговаряхме братски и се разбрахме и те спонтанно изразяваха своята радост и обич — аз чувствах дълбоко в душата си онова славянско, което ни обединява със славянските народи и онова общочовешко, което ни свързва с всички хора по земята и аз си- мислех колко величествена ще бъде новата- култура, когато всеки човек и веки народ ще изявяват свободно богатството на своя дух и хората ще живеят с всички в мир и съгласие! Палич. 12. IV. 934 г. П. Г. Пампоров Изгрев слънце в Югославия Палич до Суботица е прекрасно летовище с доста голямо езеро, наобиколено с чудесен, добре уреден парк. Унгарците преди години са обърнали блатата в едно дивно летовище, където лете хиляди, десетки хиляди граждани от Югославия и странство използват слънчевите и водни бани. Днес това летовище се поддържа добре. Палич има хубава гора, овощни градини, лозя, малки къщички и красиви вили, плодородие равнина. Пролет. Ясен ден. Нито облаче.
към текста >>

Аз, с един приятел, сме край езерото на едно полуостровче.
Днес това летовище се поддържа добре. Палич има хубава гора, овощни градини, лозя, малки къщички и красиви вили, плодородие равнина. Пролет. Ясен ден. Нито облаче. Изток се руменее. Аз, с един приятел, сме край езерото на едно полуостровче. Птичките тържествено пеят. Цялата природа посреща изгрева на слънцето. Тих ветрец полъхва. Езерото е тихо, огледалната му повърхност отразява всичките прекрасни нюанси на нежните утринни цветове на зората. Цветята, като че по-силно издават аромат.
към текста >>

Езерото е тихо, огледалната му повърхност отразява всичките прекрасни нюанси на нежните утринни цветове на зората.
Изток се руменее. Аз, с един приятел, сме край езерото на едно полуостровче. Птичките тържествено пеят. Цялата природа посреща изгрева на слънцето. Тих ветрец полъхва. Езерото е тихо, огледалната му повърхност отразява всичките прекрасни нюанси на нежните утринни цветове на зората. Цветята, като че по-силно издават аромат. Все повече и повече изток се зачервява. И слънцето, като огнено кълбо изплава из равнината и бавно се издига по небето. Езерото го отразява тъй красиво. Всеки миг слънцето става все по-пламтящо, а в езерото, от дъното до повърхността, този пламък е тъй дивен!
към текста >>

Езерото го отразява тъй красиво.
Тих ветрец полъхва. Езерото е тихо, огледалната му повърхност отразява всичките прекрасни нюанси на нежните утринни цветове на зората. Цветята, като че по-силно издават аромат. Все повече и повече изток се зачервява. И слънцето, като огнено кълбо изплава из равнината и бавно се издига по небето. Езерото го отразява тъй красиво. Всеки миг слънцето става все по-пламтящо, а в езерото, от дъното до повърхността, този пламък е тъй дивен! Велик, незнаен художник, всеки момент рисува с огнено перо най-великата картина, която изразява красотата на природата, красотата на Духа! Хорът от птички се слива с тържественото благоговение на всички дървета, цветя и същества. И тук, както в България, както и по целия свят, слънцето праща своята светлина и топлина, носи живот на всички; и тук въздухът вее и всички дишат аромата на цветята: и тук водата тече и всички пият; и тука живота расте и цъфти, и всички ядат хляб. Една светлина, един въздух дишаме, една вода пием, един хляб ядем, а защо да не живеем братски — като синове на един Баща?
към текста >>

Всеки миг слънцето става все по-пламтящо, а в езерото, от дъното до повърхността, този пламък е тъй дивен!
Езерото е тихо, огледалната му повърхност отразява всичките прекрасни нюанси на нежните утринни цветове на зората. Цветята, като че по-силно издават аромат. Все повече и повече изток се зачервява. И слънцето, като огнено кълбо изплава из равнината и бавно се издига по небето. Езерото го отразява тъй красиво. Всеки миг слънцето става все по-пламтящо, а в езерото, от дъното до повърхността, този пламък е тъй дивен! Велик, незнаен художник, всеки момент рисува с огнено перо най-великата картина, която изразява красотата на природата, красотата на Духа! Хорът от птички се слива с тържественото благоговение на всички дървета, цветя и същества. И тук, както в България, както и по целия свят, слънцето праща своята светлина и топлина, носи живот на всички; и тук въздухът вее и всички дишат аромата на цветята: и тук водата тече и всички пият; и тука живота расте и цъфти, и всички ядат хляб. Една светлина, един въздух дишаме, една вода пием, един хляб ядем, а защо да не живеем братски — като синове на един Баща? Можем!
към текста >>

Така пееше вятъра и водата на езерото, така мълвеше хляба.
Хорът от птички се слива с тържественото благоговение на всички дървета, цветя и същества. И тук, както в България, както и по целия свят, слънцето праща своята светлина и топлина, носи живот на всички; и тук въздухът вее и всички дишат аромата на цветята: и тук водата тече и всички пият; и тука живота расте и цъфти, и всички ядат хляб. Една светлина, един въздух дишаме, една вода пием, един хляб ядем, а защо да не живеем братски — като синове на един Баща? Можем! Така говореше слънцето днес. Така пееше вятъра и водата на езерото, така мълвеше хляба. П. Г. Пампоров Питахте ли народа? Когато си гласувахте заплати, когато си определяхте разни добавъчни възнаграждения, разни пътни и дневни, когато се осигурявахте с доживотни пенсии, със заслужени и незаслужени облаги, кажете, г-да министри и народни представители, тогава питахте ли народа? Тогава поне, мислихте ли за него, за тоя народ, който ще плаша всичко, мислихте ли за неговото положение? Или всичко определяхте по свое желание, по свой интерес?
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини.
Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една. Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно. Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае.
към текста >>

Езерото е едно, но изтичанията са хиляди.
Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една. Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно. Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае. А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи.
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С. Г.; Строежа на ухото и човешкия характер — Карл Хутер; Влиянието на електричеството върху човешкия организъм — В.; Из нашия живот: Към езерото на чистотата — Боян Боев и пр.
— 1934 г. Абонамент 80 лв. за 10 книжки, голям формат, всяка книжка по 32 стр. Съдържание: Положителна подкрепа — За организирането на идеите — Из беседите: Човешките суеверия—г. В надвечерието на синтетичната епоха — Georg Nordmann.; Пътят на постиженията — Г. С. Г.; Строежа на ухото и човешкия характер — Карл Хутер; Влиянието на електричеството върху човешкия организъм — В.; Из нашия живот: Към езерото на чистотата — Боян Боев и пр. „Добро здраве“ брой 1. год. XIII. под редакцията на Д р Г. Ефремов, със следното съдържание: Хора с късмет и без късмет. Пълнотата и нейното лекуване.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на брега на голямо езеро, в подножието на планината Нюлийа (1200 м.) Наоколо високи, снежни планини, които към Норвегия се възвишават все повече, за да образуват дивните фиорди.
ШВЕЦИЯ - СТРАНАТА НА СРЕДНОЩНОТО СЛЪНЦЕ (26 Всемирен есперантски конгрес в Стокхолм) Цял месец вече как съм в тази дивна, приказна страна, страната на среднощното слънце, интересна във всяко отношение: и със своята красота — особената красота на северните сияния, на среднощното слънце, на мистичната тишина на планини, езера и гори; и със своя народ и мирна култура, култура на човещина, благородство. Спомням си добре: това беше след конгреса — аз пътувах за Абиско — туристически център, 1500 км. северно от Стокхолм и оттам за Нервик — Норвегия, където са прочутите фиорди. Абиско е ж. п. станция с 30 — 40 къщи и туристически хотел. на брега на голямо езеро, в подножието на планината Нюлийа (1200 м.) Наоколо високи, снежни планини, които към Норвегия се възвишават все повече, за да образуват дивните фиорди. И там на 15 август — рано сутринта — в мистичното мълчание на гората, езерото, планините — и красотата на изгряващото слънце, аз преживях няколко от най-възвишените часове на коя живот, едно свещено преживяване, в което тъй-ясно чувствах, че всички хора са братя, че трябва да любя всичко живо, че тази светла и чиста любов само — е Любовта Божия, която разрешава всички противоречия и носи пълния, изобилния живот! Аз чувствах небето отворено и милиони ангели на колесниците на слънчевите лъчи да слизат към земята. В северната част на Швеция — в полярната област — към която спада и Абиско, слънцето не залязва през юни и първата половина на юли. То образува кръгове — постига до хоризонта на север и отново започва своя път. Обяснимо е тогава защо между лапонците — един свободен народ.
към текста >>

И там на 15 август — рано сутринта — в мистичното мълчание на гората, езерото, планините — и красотата на изгряващото слънце, аз преживях няколко от най-възвишените часове на коя живот, едно свещено преживяване, в което тъй-ясно чувствах, че всички хора са братя, че трябва да любя всичко живо, че тази светла и чиста любов само — е Любовта Божия, която разрешава всички противоречия и носи пълния, изобилния живот!
Спомням си добре: това беше след конгреса — аз пътувах за Абиско — туристически център, 1500 км. северно от Стокхолм и оттам за Нервик — Норвегия, където са прочутите фиорди. Абиско е ж. п. станция с 30 — 40 къщи и туристически хотел. на брега на голямо езеро, в подножието на планината Нюлийа (1200 м.) Наоколо високи, снежни планини, които към Норвегия се възвишават все повече, за да образуват дивните фиорди. И там на 15 август — рано сутринта — в мистичното мълчание на гората, езерото, планините — и красотата на изгряващото слънце, аз преживях няколко от най-възвишените часове на коя живот, едно свещено преживяване, в което тъй-ясно чувствах, че всички хора са братя, че трябва да любя всичко живо, че тази светла и чиста любов само — е Любовта Божия, която разрешава всички противоречия и носи пълния, изобилния живот! Аз чувствах небето отворено и милиони ангели на колесниците на слънчевите лъчи да слизат към земята. В северната част на Швеция — в полярната област — към която спада и Абиско, слънцето не залязва през юни и първата половина на юли. То образува кръгове — постига до хоризонта на север и отново започва своя път. Обяснимо е тогава защо между лапонците — един свободен народ. който живее не по писани закони — има много ясновидци и защо северните народи са висококултурни.
към текста >>

85. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Боев — При езерото Махабур н др.
Коен — Суеверие и права мисъл; Б. Боев — Двата велики процеса в днешното съзнание; Г. Тахчиев — Единство: К. Хутер — Строежът на ухото и човешкият характер; Б. Вилинген — Носните отвори и тяхното значение; Михаел — Наука за ръката: Учителят говори: Свободата; Б. Боев — При езерото Махабур н др. Ние препоръчваме горещо списание „Житно Зърно“ на всички, които се интересуват от духовната страна на живота, която представлява върховната му реалност. Адреса на списанието е: пощ. кутия 270. Годишен абонамент 80 лв. Каталог „Нови мисли“.
към текста >>

86. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Блед и Бохинско езеро, а също и Кранска гора.
И след равнините, морето, планините в Босна, аз бях вече в Словения. Цяла Словения почти е прекрасна планинска страна, изпълнена с живописните разклонения но Юлийските и Камнишките Алпи. Най-живописни са Юлийските Алпи, с вр. Триглав (2863 м.), 7-те триглавски езера, изворът на р. Сава - Савкца, ез. Блед и Бохинско езеро, а също и Кранска гора. Понеже е още рано и Хижите при вр. Триглав и 7-е езера са още затворени, невъзможно е сега да се изкачим на Триглав. Избираме с приятелите есперантисти — вр. Йесенице, един от най-трудните, но и прекрасни маршрути — Кранска гора. Крижка стена, вр.
към текста >>

87. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като ходи през поляна, рекъл би, че в езерото плува риба мряна.
Ала знай, че много ми е жал за тебе, тъй като след три дни пак ще огладнееш. И тогава, миличкото ми вълченце, ти не ще намериш за закуска месено късленце. Затова почуй ме! Хайде първо да отидем пак до мойто стадо. Там аз имам много хубава сестрица, млада, пълна, тлъста. Като ходи през поляна, рекъл би, че в езерото плува риба мряна. Ще я викнем в гости, тя ще дойде, че ме много слуша. И тогава с мене ще се наядеш, а пък тя ще ти остане за когато щеш. След неделя, викайте голямата ни леля, после вуйна, после стрина — винаги вълченцето ми да си има. И небесний ангел няма да запише в своите скрижали, че душата ми те жали. Вълкът, като вълк, е умен, хитър, ала същевременно и много лаком.
към текста >>

88. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така смятали те да спрат водата, за да се образува голям вир, като езеро.
Само добро желание не е достатъчно. Конкретно духовно познание е необходимо, за да сме съзнателни работници на Божествения план на еволюцията, в противен случай трябва да сме послушни и да сме готови да се учим, за да не пречим с нашите несъвършени дела. А. Н. Две овчарчета и река Едно лято две овчарчета пладнували овцете си край ръката, на която водата била много намаляла. Един ден овчарчетата, от нямане работа, решили да изградят бент. Така смятали те да спрат водата, за да се образува голям вир, като езеро. И заловили се на работа, която им поспорила, защото камъните били до краката им, а кал имали отдясно и отляво. — Не забентовайте ме, — рекла им кротко реката, — защото бързам! Малко е моята вода, но много стада пои и много градини полива. Не ми е за стоене в езеро, когато ме чакат толкова души! Но овчарчетата не слушали.
към текста >>

Не ми е за стоене в езеро, когато ме чакат толкова души!
Един ден овчарчетата, от нямане работа, решили да изградят бент. Така смятали те да спрат водата, за да се образува голям вир, като езеро. И заловили се на работа, която им поспорила, защото камъните били до краката им, а кал имали отдясно и отляво. — Не забентовайте ме, — рекла им кротко реката, — защото бързам! Малко е моята вода, но много стада пои и много градини полива. Не ми е за стоене в езеро, когато ме чакат толкова души! Но овчарчетата не слушали. Бързо издигнали висок зид. Теченето на реката се спряло, започнал да се пълни определения вир. До другия ден вече много вода се набрала. Засиняла се, залюляла се, дъно й се не виждало.
към текста >>

89. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ясний ден, цветята и тревите, Птичий хор и слънчевия лик, Езерото, скрито всред скалите Туй е храм, неземен и велик.
Ние имаме оръжието — силата на Божествения дух — и никой не може да ни го отнеме, ако сами не се откажем от него … Всичко чезне, всичко се мени, всичко се стопява като мираж в света на преходните материални форми. Каквото и да достигнем там, нетрайно е, макар че за своето време и място е нужно. Затова, без да се отказваме от заобикалящата ни всекидневна, преходна реалност, нека й отдадем това, което тя заслужава, но да поставим центъра на своя живот, да прехвърлим центъра на своето внимание в това, което е вечно и непреходно, в това, което е истински реално: Да воюваме за свободата на душата си! К. ОТДИХ Слънцето тържествено изплува Над скалисти били върхове. Живото море се развълнува, Своя химн животът пак запя. Ясний ден, цветята и тревите, Птичий хор и слънчевия лик, Езерото, скрито всред скалите Туй е храм, неземен и велик. Стръмната пътека се извива Там, где всеки храст е напоен С цветен дъх, где пътникът отива С чист и светъл порив вдъхновен. Спряхме се. Обливат ни лъчите, Тих зефир чела ни разведри Влива се дълбоко във душите Шепотът на сините вълни. В. С. Н. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (Продължение от бр.
към текста >>

90. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо.
Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си. И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат. Където се обърне, навсякъде е обкръжен с Любов. Когато не иска да го събуди. Той ще го прати при най неблагоприятни условия за развитие. Кога спи човек?
към текста >>

91. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По често си спомняме за онези живи пламъчета, които слънчевите лъчи образуват върху вълните на езерото.
Слънцето се издига все по-високо и по-високо. Земята се открива отчасти. Първите цветенца показват своите нежни връхчета. Завява топлият юг; текат потоци, гората се разлиства, въздухът се изпълва със свежест, преснота и упоителния аромат на цветята. Тогава образът на планината изпъква все по често в нашето въображение. По често си спомняме за онези живи пламъчета, които слънчевите лъчи образуват върху вълните на езерото. Ний чуваме мощният зов на планината ... И морни, грохнали от суровата и егоистична борба за съществувание, поемаме път към нея, от чиято девствена гръд да по-черпим енергия за нова борба в живота. Тя ни посреща някога с тиха, чаровна усмивка и звездни нощи, в понякога — бурна, страхотна и раздрусвана от мълнии и гръм. Колко пъти залутани из нейните безбройни дипли, замръкваме и сещаме как пътеката, по която вървим, става все по-камениста, по-страшна, обрасла с трева и изпълнена със сухи нападали клони. Загубили сме пътя, но не е ли странна човешката психика — откъде се взема онази спонтанна. тиха радост, която ние чувстваме тогава?
към текста >>

Нейните кристални езеро, буйни потоци, китните поляни, широкият мащаб и красота на нейната линия събуждат у човека едно възвишено чувство за естетическа наслада. Д.
Каква просторност на погледа, каква лесна ориентация. Велико нещо е светлината! Велико нещо е и планината. В нейната атмосфера като че ли хората най-лесно постигат една тъй желана интимност. Там пада онази непобедима, фалшива официалност в обществото и се за-раждат познанства и приятелства, които устояват за дълго. Нейните кристални езеро, буйни потоци, китните поляни, широкият мащаб и красота на нейната линия събуждат у човека едно възвишено чувство за естетическа наслада. Д. Стоянов Подходящето време Едно от многото условия, които човек трябва да съблюдава, за да може да бъде живота му разумен и смислен, е времето. Изборът на подходящото, благоприятното време за постигането на известна цел, в много случаи (почти винаги) е от първостепенно значение и има решающа рол. За да успее една инициатива, за да печели привърженици една идея, за да се разраства едно дело и в безброй още случаи, времето е много важен фактор. На всякъде и във всичко човек трябва да избира времето, което е най-благоприятно, за да има успех. Посей семето при благоприятно време и в добра и обработена почва и не се грижи.
към текста >>

Казвам сега: когато изпаднете в мъчно положение в живота, хвърлете вашите мрежи в езерото на любовта, и колкото риба, хванете вземете, опечете и яжте.
Тяхното присъствие ще бъде най-щастливия ден за вас. И вашите способности ще се усилят във всяко отношение. Аз бих ви препоръчал най-първо да не отивате да правите добро на хората, но идете направете добро на някое цвете в пясъка. Разкопайте цветето, полейте го и кажете: — „Както аз поливам цветето, така Господ мене да полее.“ Както цветето страда от сушата, така и вие като попаднете в неблагоприятните условия на живота — не ви се живее. Трябва да дойде някой по-напреднал да ви поразкопае и полее — да ви остави една светла мисъл, да ви каже някоя блага дума: „Ще се оправи тази работа.“ Не се изисква много — трябва да каже една сладка дума и ще се оправи тази работа. Казвам сега: когато изпаднете в мъчно положение в живота, хвърлете вашите мрежи в езерото на любовта, и колкото риба, хванете вземете, опечете и яжте. Всичката философия е в това. Когато паднете в голяма несрета, отчаяние, хвърлете мрежата, която имате — в това чисто езеро колкото хванете — извадете, нахранете се. И всички скърби, тъги и болести за момент ще изчезнат. Утре като дойдат пак, пак хвърлете мрежата. И всичко ще се оправи.
към текста >>

Когато паднете в голяма несрета, отчаяние, хвърлете мрежата, която имате — в това чисто езеро колкото хванете — извадете, нахранете се.
Аз бих ви препоръчал най-първо да не отивате да правите добро на хората, но идете направете добро на някое цвете в пясъка. Разкопайте цветето, полейте го и кажете: — „Както аз поливам цветето, така Господ мене да полее.“ Както цветето страда от сушата, така и вие като попаднете в неблагоприятните условия на живота — не ви се живее. Трябва да дойде някой по-напреднал да ви поразкопае и полее — да ви остави една светла мисъл, да ви каже някоя блага дума: „Ще се оправи тази работа.“ Не се изисква много — трябва да каже една сладка дума и ще се оправи тази работа. Казвам сега: когато изпаднете в мъчно положение в живота, хвърлете вашите мрежи в езерото на любовта, и колкото риба, хванете вземете, опечете и яжте. Всичката философия е в това. Когато паднете в голяма несрета, отчаяние, хвърлете мрежата, която имате — в това чисто езеро колкото хванете — извадете, нахранете се. И всички скърби, тъги и болести за момент ще изчезнат. Утре като дойдат пак, пак хвърлете мрежата. И всичко ще се оправи. (Резюме по неделната беседа „ Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Мейбъл Колинз (8) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 138) Не, аз бях сам.
към текста >>

92. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пристигнахме при едно дълбоко и широко малко езеро, в което водата влизаше на живи скокове, падайки от едно по-високо място.
Аз обичам да се гмуркам и да плувам в прясна и дълбока вода.“ „Ти знаеш да плуваш? И обичаш водата? Добре тогава, ела с мен и аз ще ти покажа една дълбока вода, която е съвсем прясна.“ Той тръгна и аз трябваше да ускоря крачките си,за да вървя с него. Вървейки, той мърмореше нещо низко, но аз не можех да разбера какво казва. По-сетне аз не обръщах вече внимание на това, защото мислех само за голямото удоволствие, което щях да имам като се потопя в прясната вода в това горещо и тежко утро. Пристигнахме при едно дълбоко и широко малко езеро, в което водата влизаше на живи скокове, падайки от едно по-високо място. „Ето вода за тебе, каза Себуа, и тя не съдържа цветя, които можеш да счупиш“. Аз бях прав всред топлата слънчева светлина и снех бързо моята бела роба. Сетне, след една малка пауза, колкото да погледна за момент около себе си и да помисля — колко е хубаво слънцето, аз се потопих във водата. О, тази вода бе наистина студена! Дишането ми бе, тъй да се каже, спряло, от една внезапна тръпка, но аз реагирах като започнах да плувам и почувствах удоволствие от тази освежаваща прохлада.
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

това е един извор, който дава; всяко отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал.
Може някой да каже; докажи, че сме в училище. Докажете и вие че не сте в училище? Тези две твърдения са плюс и минус — положителна и отрицателна величина с еднаква стойност. Всека отрицателна величина е вглъбната величина, тя приеме; всека положителна величина е изпъкналост, която дева. Следователно, всяко положителна величина. това е един извор, който дава; всяко отрицателна величина, това е едно езеро, което възприема това, което изворът е дал. Това трябва да има човек предвид, когато говори за положителни и за отрицателни величини. Понякога хората считат грехът за отрицателна величина. Грехът не е отрицателна величина, но той е резултат на едно отрицателно разбиране на живота. Грехът е един несполучлив опит в живота, едно криво разбиране на живота. И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят.
към текста >>

94. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те хвърлят отражение в кристално бистрите води на второто езеро, от седемте рилски езера и очертават светла пътека.
Това е правото за вас. Ако вие сте верни за малкото, за в бъдеще ще бъдете верни във великото. „Което човек посее, това ща пожъне.“ Беседа от Учителя, държана на 26 април 1936 г. Край огъня Луната величествено се издига над „Харамията“, който като сфинкс, поставен всред великата рилска пустиня, мълчи и е ням свидетел на дивната красота, хармония и съзвучност в тоя край. Близо до луната блещи Юпитер, най светлата планета. Те хвърлят отражение в кристално бистрите води на второто езеро, от седемте рилски езера и очертават светла пътека. Огъня на огнището буйно се разгаря и спуща дълги пламенни езици. Приказна красота! По някое време се чува звук от цигулка. Сърцата на мнозина трепват и бързат да се приберат към огнището. Защо отиват всички там?
към текста >>

Само за музиката ли, за красотата на езерото и неговите сребристо-блестящи води ли, да се видят с приятели ли?
Огъня на огнището буйно се разгаря и спуща дълги пламенни езици. Приказна красота! По някое време се чува звук от цигулка. Сърцата на мнозина трепват и бързат да се приберат към огнището. Защо отиват всички там? Само за музиката ли, за красотата на езерото и неговите сребристо-блестящи води ли, да се видят с приятели ли? Хей, казвам ви приятели, че нито за едно от тия неща, защото красотата в природата е навсякъде пръсната и всеки кът си има своята особеност. Нещо по-силно, по-здраво ги привлича. Една вътрешна сила ги притегля с невидими нишки, събира ги и обединява за нещо велико. Тука, макар и не забелязано за окото, се разрешава велика задача, твори се нов свят, гради се ново здание за новото, което ще се роди утре. Това ново именно се създава едновременно навсякъде.
към текста >>

През езерото минава сребриста пътека, очертана от луната, а през душите на живущите тук блещи златна нишка, светъл лъч, хвърлен от най-великото слънце — от слънцето на всичките слънца.
То расте по закона на естественото развитие и нищо не ще е в сила да го възпре, защото майката и бащата, които така грижливо го отглеждат, денонощно бдят над него, съблюдавайки, вземайки под съображение всички причини и последствия. А тЪ са така вещи, че не ще изпуснат нищо изпредвид. На тях помагат най-светлите и най-силните същества, с една дума, цялата природа, цялата вселена им съдейства. Какво разнообразие на картините! Всеки миг се сменят, от хубави по-хубави. През езерото минава сребриста пътека, очертана от луната, а през душите на живущите тук блещи златна нишка, светъл лъч, хвърлен от най-великото слънце — от слънцето на всичките слънца. Разнообразни са и картините между обитателите сега на планината. Едни, насъбрали се около огъня, пеят пригласяйки на цигулката. Те вършат една колективна работа, учат общо един урок, едно изкуство, което ще им е необходимо за утрешната взаимна дейност в новия живот. Други седят край езерото и съзерцавайки неговата красота и чистота, пожелават същото за своите души и тия на своите ближни, с които са свързани; трети се разговарят на сериозни теми и т. н. Във всички искрено търсещи истината души има едно чувство, лелее се една мечта — да се свържат с извора на живота, да заживеят в Любовта.
към текста >>

Други седят край езерото и съзерцавайки неговата красота и чистота, пожелават същото за своите души и тия на своите ближни, с които са свързани; трети се разговарят на сериозни теми и т. н.
Всеки миг се сменят, от хубави по-хубави. През езерото минава сребриста пътека, очертана от луната, а през душите на живущите тук блещи златна нишка, светъл лъч, хвърлен от най-великото слънце — от слънцето на всичките слънца. Разнообразни са и картините между обитателите сега на планината. Едни, насъбрали се около огъня, пеят пригласяйки на цигулката. Те вършат една колективна работа, учат общо един урок, едно изкуство, което ще им е необходимо за утрешната взаимна дейност в новия живот. Други седят край езерото и съзерцавайки неговата красота и чистота, пожелават същото за своите души и тия на своите ближни, с които са свързани; трети се разговарят на сериозни теми и т. н. Във всички искрено търсещи истината души има едно чувство, лелее се една мечта — да се свържат с извора на живота, да заживеят в Любовта. След музика и песни край огъня, когато всички отидат да спят, зер утре трябва рано да се стане и посети някой връх, преди изгрев слънце, остава понякога (край огъня) само малка група. И тогава, в тишината на нощта се повеждат чудни разговори за луната, за планетите, за зодиаците, за звездите. Държат се цели лекции. Друг път за чудната психика на човека и нейните възможности, за съзнанието, за ума, сърцето и пр.
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прозрачна н кристална, езеро планинско, Ще грее в чистота!
“ Пред нов живот сме ний, бледнее тъмнината, Разискря се зора! На изток руменей. Ще съмне веч най-после И слънце ще изгрей. И ден ще дойде нов за творчество и радост, О, нека слънце грей! Кат нежен цвят на пролет в красота ще блесне Човешката душа. Прозрачна н кристална, езеро планинско, Ще грее в чистота! И в нея своя лик оглеждат ще звездите И чудни върхове. Под слънцето — Любов там лед не ще остане, Ще цъфнат цветове. О, слънце ще изгрей на всички ни в сърцата След новата зора. Две думи ще звучат на път към върховете, Две думи: брат, сестра! Д. Антонова Към брата Не прекъсвай тока на благата — Не изгубвай вярата си в Бога!
към текста >>

96. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

кристално чисти езера и многочислени извори и реки се лееха и течаха от едно езеро в друго.
На тази полянка сутрин рано Учителят и учениците правят ритмически упражнения (паневритмия) под звуците на неземна музика в изпълнение на братя цигулари. Животът в братството ни даваше дивна духовна храна от сутринта до вечерта. Обширно знание, превъзходна музика на разни инструменти и дълбоко мистически, старинни песни изпълняха и украсяваха живота ни. В юли отидохме в планините. О, Великий Боже, какви изгледи се откриваха пред нашите погледи; върхове високи до 3,000 м. кристално чисти езера и многочислени извори и реки се лееха и течаха от едно езеро в друго. Върховете на планините още бяха покрити със сняг и така нареченото езеро „Сърце“ беше още в лед, а в долината цъфтяха дивни цветя и летяха някакви особени сини пеперудки, също като в приказките. Бели облаци, като могъщи лебеди, изплуваха тържествено и се изгубваха някъде в пространството. Въздух чист, атмосфера Божествена. У всички — възвишени чувства. Забравено е всичко светско.
към текста >>

Върховете на планините още бяха покрити със сняг и така нареченото езеро „Сърце“ беше още в лед, а в долината цъфтяха дивни цветя и летяха някакви особени сини пеперудки, също като в приказките.
Животът в братството ни даваше дивна духовна храна от сутринта до вечерта. Обширно знание, превъзходна музика на разни инструменти и дълбоко мистически, старинни песни изпълняха и украсяваха живота ни. В юли отидохме в планините. О, Великий Боже, какви изгледи се откриваха пред нашите погледи; върхове високи до 3,000 м. кристално чисти езера и многочислени извори и реки се лееха и течаха от едно езеро в друго. Върховете на планините още бяха покрити със сняг и така нареченото езеро „Сърце“ беше още в лед, а в долината цъфтяха дивни цветя и летяха някакви особени сини пеперудки, също като в приказките. Бели облаци, като могъщи лебеди, изплуваха тържествено и се изгубваха някъде в пространството. Въздух чист, атмосфера Божествена. У всички — възвишени чувства. Забравено е всичко светско. Дивни по своята красота бяха изгревите на слънцето.
към текста >>

97. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов На лагер край 7-те рилски езера (снимки) До езерото Словото на Учителя.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 194 - год. IX. Севлиево, 25 юли 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Към планините – С. Калименов На лагер край 7-те рилски езера (снимки) До езерото Словото на Учителя. Да идем във Витлеем! (из неделната беседа – 25.04.1937 г.) По височините Необходимото днес Аз искам! (стих.) – Олга Славчева Из науката за живота. Земни излъчвания – I. G. Mieremet Най-ценното съкровище – Т. Ч.
към текста >>

Калименов На лагер край 7-те рилски езера ДО ЕЗЕРОТО Седиш на високия бряг на кристално бистрото езеро и в дълбоките му тихи води виждаш да се гонят бели облачета, да се явяват и отминават и да се отразява като в огледало царят на деня — слънцето, което тържествено следва своят път, а вечер да заиграват в него безброй много звезди, като че ли целият свят е тук, като че ли целият Космос е събран тук — в тоя фокус.
В нейните пазви се крият всички, дълбоки мистерии. Тя има неизчерпаеми богатства, които могат да окичат, кат безценни съкровища, нашите души. Да идем в Планината! Няма храм на земята, изграден от човешки ръце, който да може да ни даде по-висши преживявания, по-големи постижения, по дълбоко проникновение в тайните на живота, от тия, които Планината ни дава. Защото: ако природата е храм на Бога, то Планината е неговата Светия Светих, неговия олтар. С. Калименов На лагер край 7-те рилски езера ДО ЕЗЕРОТО Седиш на високия бряг на кристално бистрото езеро и в дълбоките му тихи води виждаш да се гонят бели облачета, да се явяват и отминават и да се отразява като в огледало царят на деня — слънцето, което тържествено следва своят път, а вечер да заиграват в него безброй много звезди, като че ли целият свят е тук, като че ли целият Космос е събран тук — в тоя фокус. Седи човек на високия бряг на планинското езеро и размишлява за отразената красота върху огледално гладката повърхност на водите. Той се унася до захлас, а до него долита тих глас: — Това е само отражение, сине мой! И отражението е красиво, но не е реално. Реалното е над него. Повдигни погледа си нагоре и виж красота, виж живота, виж ритъма и пулса на цялата жива природа, на цялата Вселена.
към текста >>

Седи човек на високия бряг на планинското езеро и размишлява за отразената красота върху огледално гладката повърхност на водите.
Тя има неизчерпаеми богатства, които могат да окичат, кат безценни съкровища, нашите души. Да идем в Планината! Няма храм на земята, изграден от човешки ръце, който да може да ни даде по-висши преживявания, по-големи постижения, по дълбоко проникновение в тайните на живота, от тия, които Планината ни дава. Защото: ако природата е храм на Бога, то Планината е неговата Светия Светих, неговия олтар. С. Калименов На лагер край 7-те рилски езера ДО ЕЗЕРОТО Седиш на високия бряг на кристално бистрото езеро и в дълбоките му тихи води виждаш да се гонят бели облачета, да се явяват и отминават и да се отразява като в огледало царят на деня — слънцето, което тържествено следва своят път, а вечер да заиграват в него безброй много звезди, като че ли целият свят е тук, като че ли целият Космос е събран тук — в тоя фокус. Седи човек на високия бряг на планинското езеро и размишлява за отразената красота върху огледално гладката повърхност на водите. Той се унася до захлас, а до него долита тих глас: — Това е само отражение, сине мой! И отражението е красиво, но не е реално. Реалното е над него. Повдигни погледа си нагоре и виж красота, виж живота, виж ритъма и пулса на цялата жива природа, на цялата Вселена. Виж тия величествено стърчащи гиганти, колко високо се издигат!
към текста >>

Човек седи на високият бряг на кристално бистрото езеро и се любува на красотата в него, но извън него има друга красота, над него седи целият живот.
През нея минават бури, снегове, дъждове, слънце и пр. — Тя на всичко устоява. Ето природата ти говори чрез нея, че ти трябва да си устойчив като нея и от нищо да се не отчайваш. Бъди твърд, смел и пред никакви бури, несгоди и пречки не отстъпвай от пътя, който си поел. Дръж в съзнанието си високият идеал — далечната цел — да се слееш с великият живот да заживееш с пулса на природата и на живата светлина. Човек седи на високият бряг на кристално бистрото езеро и се любува на красотата в него, но извън него има друга красота, над него седи целият живот. Над него и в него тече живота на светлината. Когато човек се свърже с тоя живот, когато до него се докосне виделината, той заживява истинският живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Да идем във Витлеем! (из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.) „Да идем във Витлеем“ Лука 2:15 Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера.
към текста >>

98. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук езеро чисто проблесна пред мене, голямо и синьо.
И срещнах потока. Той весел и буен избъбра ми нещо и хукна надолу. Облъхна ме радост, наплисках се бързо и скоро зарадван пред извора спрях се. Прозрачен и светъл клокочеше сладко. Не питах го нищо, бях жаден, напих се, и чудна ме сила понесе нагоре. Тук езеро чисто проблесна пред мене, голямо и синьо. В скалите, изрязани в образи чудни над него, кат в книга старинна зачетох. Не помня аз, колко прекарах унесен, Не помня, къде бях оставил и своята раница тежка, но с вятъра, който ме лъхна, упътих се бодър към върха, над който изгряваше светлото слънце. А. СЪЗНАТЕЛНА РАБОТА Човек тук на земята е служител на живота, той е ученик в едно училище, което кой съзнателно, кой несъзнателно следва. Както всеки ученик като свърши учението си, държи изпит и според тоя изпит, изпитната комисия заключава до колко е усвоил това, което е учил и доколко е готов да го приложи в живота си. Както всеки ученик, който следва художествена академия, дава изложба след като завърши, и според тая изложба, според картините, които излага и тяхното артистично изпълнение се заключва, доколко той е усвоило това изкуство.
към текста >>

99. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Езерото на съзерцанието – П. Г.
Есенна картина (стихове) – S. По стъпките на великия – Светослав Право и дълг – Г. С. Словото на Учителя. Божественият промисъл. (из неделната беседа – 6 юни 1915) Гроздето и неговото използване – Ю. Езерото на съзерцанието – П. Г. Пампоров Имане – Буча Бехар Вегетарианският конгрес Когато зреят житата от Буча Бехар (впечатления за книгата) – Н. Хигиена на умствената дейност – Учителя, из „В царството на живата природа“ Книжнина ХАРМОНИЯТА Когото светът се е създал, всички са пели. Този свят е създаден чрез музиката. Първом ангелите, пяха и после създадоха света. Учителят За да се създаде или съгради нещо, нужна е хармония, нужни са правилни съотношения и точно съпоставяне на нещата.
към текста >>

Ю. ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния.
Гроздето е отлична храна и лекарство. То укрепява, предпазва, лекува, подмладява. Гроздето носи истинска радост и наслада. То прави живота по-светъл, слънчев. Яжте грозде, пийте гроздов сок! Ю. ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния. Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието. То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето. Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася. Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата. Езерото на съзерцанието!
към текста >>

Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието.
То укрепява, предпазва, лекува, подмладява. Гроздето носи истинска радост и наслада. То прави живота по-светъл, слънчев. Яжте грозде, пийте гроздов сок! Ю. ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния. Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието. То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето. Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася. Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата. Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна!
към текста >>

Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата.
Яжте грозде, пийте гроздов сок! Ю. ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния. Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието. То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето. Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася. Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата. Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна! Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов! Че в тебе, в твоята кристална чистота се отразява всичката красота на небето, на светлото слънце денем и на лъчезарните звезди нощем! П. Г.
към текста >>

Езерото на съзерцанието!
Ю. ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния. Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието. То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето. Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася. Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата. Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна! Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов! Че в тебе, в твоята кристална чистота се отразява всичката красота на небето, на светлото слънце денем и на лъчезарните звезди нощем! П. Г. П а м п о р о в Буча Бехар ИМАНЕ Всеки знаеше, че да се държат пари в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа.
към текста >>

Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов!
То е тихо и спокойно като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето. Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася. Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата. Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна! Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов! Че в тебе, в твоята кристална чистота се отразява всичката красота на небето, на светлото слънце денем и на лъчезарните звезди нощем! П. Г. П а м п о р о в Буча Бехар ИМАНЕ Всеки знаеше, че да се държат пари в къщи, па макар заровени с кюп в земята, беше луда работа. Не бяха времена тогава. Мъртви пари.
към текста >>

100. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той водеше през големи скали и скоро ний видяхме първото езеро, чисто и синьо, имащо продълговата форма.
приех огненото кръщение (чрез слънчевите лъчи). Нощта аз прекарах в мократа трева на планинската поляна, а сутринта, когато тръгнахме на път, аз неочаквано паднах в ручея, подхлъзвайки се по тясното мостче. Това беше кръщение със земя и вода. Но най-тежкото изпитание ме чакаше занапред, на Рилските височини — това бе кръщението с въздух. Пътят по нататък беше много труден. Той водеше през големи скали и скоро ний видяхме първото езеро, чисто и синьо, имащо продълговата форма. Бреговете му бяха залени с вода, но учениците бяха поставили камъни, по които можеше да се мине. И аз пак се учудвах на енергията и грижливостта на тези хора, защото тази работа съвсем не е била лесна. Към обед ние дойдохме до лагера Първата група, излязла по-рано, стоеше на скалата пред лагера, посрещайки ни с песента: Напред да ходим смело в чертозите безмълвни на тайното познание с живот и сила пълни. Наоколо ни беше величествена и необикновена природа. Голи каменни скали, тук таме със снежни преспи па тях, a долу кристално чистото, спокойно малко езеро, второто езеро на седемострунната Рилска арфа.
към текста >>

Голи каменни скали, тук таме със снежни преспи па тях, a долу кристално чистото, спокойно малко езеро, второто езеро на седемострунната Рилска арфа.
Той водеше през големи скали и скоро ний видяхме първото езеро, чисто и синьо, имащо продълговата форма. Бреговете му бяха залени с вода, но учениците бяха поставили камъни, по които можеше да се мине. И аз пак се учудвах на енергията и грижливостта на тези хора, защото тази работа съвсем не е била лесна. Към обед ние дойдохме до лагера Първата група, излязла по-рано, стоеше на скалата пред лагера, посрещайки ни с песента: Напред да ходим смело в чертозите безмълвни на тайното познание с живот и сила пълни. Наоколо ни беше величествена и необикновена природа. Голи каменни скали, тук таме със снежни преспи па тях, a долу кристално чистото, спокойно малко езеро, второто езеро на седемострунната Рилска арфа. Наоколо само камъни и бързи планински потоци. В първия момент тази природа ми се показа гола и мрачна, но след няколко дни, когато аз разбрах нейната необикновена и тайнствена красота, целият пейзаж стана красив и пълен с живот. Нашите малки палатки, разхвърляни по бреговете на езерото, изглеждаха като ято гълъби. Освен мене, в нашата група имаше още десетина други гости, от Латвия, Литва и Полша, запознати с учението на Учителя и дошли в България специално за лагера на Рила. Нас, гостите, ни поведоха към група палатки, предназначени за нас.
към текста >>

Нашите малки палатки, разхвърляни по бреговете на езерото, изглеждаха като ято гълъби.
Към обед ние дойдохме до лагера Първата група, излязла по-рано, стоеше на скалата пред лагера, посрещайки ни с песента: Напред да ходим смело в чертозите безмълвни на тайното познание с живот и сила пълни. Наоколо ни беше величествена и необикновена природа. Голи каменни скали, тук таме със снежни преспи па тях, a долу кристално чистото, спокойно малко езеро, второто езеро на седемострунната Рилска арфа. Наоколо само камъни и бързи планински потоци. В първия момент тази природа ми се показа гола и мрачна, но след няколко дни, когато аз разбрах нейната необикновена и тайнствена красота, целият пейзаж стана красив и пълен с живот. Нашите малки палатки, разхвърляни по бреговете на езерото, изглеждаха като ято гълъби. Освен мене, в нашата група имаше още десетина други гости, от Латвия, Литва и Полша, запознати с учението на Учителя и дошли в България специално за лагера на Рила. Нас, гостите, ни поведоха към група палатки, предназначени за нас. В палатките имаше легла от нарязана хвойна, върху които бяха поставени дюшеци напълнени със слама. Последователите на Учителя проявяваха необикновено внимание и сърдечност към мене и другите гости. Такава грижливост аз не съм виждала на друго място.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24006795883179