Търсене в текстове за 'Езеро'

Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото.
"Пълководците от миналото" Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила. Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство.
към текста >>

Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си.
"Пълководците от миналото" Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила. Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети.
към текста >>

2. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон.
Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа.
към текста >>

Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка.
През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.
към текста >>

3. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека".
Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година. Затова - който искаше и който можеше - се качи. И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година. А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там? Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека". Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме. Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност. Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя.
към текста >>

4. 2_36 Чистотата на идеите

Ганчо беше офицер и по това време неговата военна част бе разквартирувана около Охридското езеро.
Правеше опит да се откаже от тях, но все не успяваше. Споделиха това с Учителя. Учителят каза: "Ганчо не пуши, но пуши онзи дух, който е влязъл в него. А този дух не може да излезе от него, а трябва само да се удави. Удави ли се, то Ганчо ще се освободи от него и ще престане да пуши." Приятелите запомниха това изказване на Учителя. Ганчо беше офицер и по това време неговата военна част бе разквартирувана около Охридското езеро. Решава той да се изкъпе в езерото, но става така, че се удавя, макар че знаел да плува. Притичат се войниците, които са около него и го спасяват. Изваждат го на брега и доста вода, погълната от него, изтича навън, но накрая го спасяват. Ганчо идва на "Изгрева" и съобщава за своето премеждие. Учителят добавя: "Този дух, който пушеше, трябваше да се удави и ние го удавихме.
към текста >>

Решава той да се изкъпе в езерото, но става така, че се удавя, макар че знаел да плува.
Споделиха това с Учителя. Учителят каза: "Ганчо не пуши, но пуши онзи дух, който е влязъл в него. А този дух не може да излезе от него, а трябва само да се удави. Удави ли се, то Ганчо ще се освободи от него и ще престане да пуши." Приятелите запомниха това изказване на Учителя. Ганчо беше офицер и по това време неговата военна част бе разквартирувана около Охридското езеро. Решава той да се изкъпе в езерото, но става така, че се удавя, макар че знаел да плува. Притичат се войниците, които са около него и го спасяват. Изваждат го на брега и доста вода, погълната от него, изтича навън, но накрая го спасяват. Ганчо идва на "Изгрева" и съобщава за своето премеждие. Учителят добавя: "Този дух, който пушеше, трябваше да се удави и ние го удавихме. Сега си свободен и внимавай как ще употребиш свободата си, защото за нея е заплатено." Така че, за чистота на идеите трябваше да се заплаща чрез живота ни!
към текста >>

5. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете.
Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август. Участниците в екскурзията са 450-500 души. Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг. Никой не се разболява, макар че повечето били с летни дрехи. Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14.
към текста >>

6. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Към десет часа слязохме на първото езеро, наречено "Окото".
След това Учителят каза няколко Слова. Изчакахме дискът на слънцето да излезе една педя над хоризонта. Духаше вятър и отидохме на завет. Пихме топъл чай, който носехме в термосите си. Някои отидоха в наблюдателницата на Мусала. Към десет часа слязохме на първото езеро, наречено "Окото". Направихме почивка, закусихме и следобед се върнахме на хижа "Мусала". Там ни чакаше един брат. Казваше се Методи Шивачев. Той беше определен от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня. Той се приближи до Учителя и Му каза: "Овардих багажа, Учителю, и поддържах огъня непрекъснато".
към текста >>

7. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро.
Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми.
към текста >>

8. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар.
Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори.
към текста >>

Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото.
Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле.
към текста >>

Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро.
После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение.
към текста >>

Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле.
Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята.
към текста >>

Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество.
И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси.
към текста >>

9. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Когато те обича един човек, той е едно езеро - в него ти се окъпваш и ще се очистиш в живота.
"Индия, Канада, Австралия ще се освободят след войната. В Азия Русия ще бъде ангажирана с война в самата Азия." Наистина , Индия , Канада и Австрали я получих а независимост след войната . А Руси я бе заангажиран а с войната в Корея през 1951-1952 година , по-късно - във Виетнам, а след това - в Афганистан : бележка на редактора) . Вероятно тя щ е с е ангажира и на друг и места . Разговор с Учител я в село Мърчаево , 1 7 юл и 194 4 година , понеделник "Когато хората на земята се обичат, отварят се вратите на Ада и душите се освобождават. Когато те обича един човек, той е едно езеро - в него ти се окъпваш и ще се очистиш в живота. Всеки на свой ред ще влезе в това езеро да се изкъпе." "Ангелите работят по Любов, те сами се досещат каква е Волята на Бога и я изпълняват веднага. Ангелската държава управлява човечеството. Това, което ангелите направят за една секунда, то човечеството го прави за 8 000 години. Когато ангелите пеят, дърветата цъфтят и плодовете зреят. Любовта, която човек изявява и ангелите не я знаят.
към текста >>

Всеки на свой ред ще влезе в това езеро да се изкъпе." "Ангелите работят по Любов, те сами се досещат каква е Волята на Бога и я изпълняват веднага.
В Азия Русия ще бъде ангажирана с война в самата Азия." Наистина , Индия , Канада и Австрали я получих а независимост след войната . А Руси я бе заангажиран а с войната в Корея през 1951-1952 година , по-късно - във Виетнам, а след това - в Афганистан : бележка на редактора) . Вероятно тя щ е с е ангажира и на друг и места . Разговор с Учител я в село Мърчаево , 1 7 юл и 194 4 година , понеделник "Когато хората на земята се обичат, отварят се вратите на Ада и душите се освобождават. Когато те обича един човек, той е едно езеро - в него ти се окъпваш и ще се очистиш в живота. Всеки на свой ред ще влезе в това езеро да се изкъпе." "Ангелите работят по Любов, те сами се досещат каква е Волята на Бога и я изпълняват веднага. Ангелската държава управлява човечеството. Това, което ангелите направят за една секунда, то човечеството го прави за 8 000 години. Когато ангелите пеят, дърветата цъфтят и плодовете зреят. Любовта, която човек изявява и ангелите не я знаят. Ангелите добиват понятие за нея до известна степен по отражение на Любовта, която човек изявява в причинния свят.
към текста >>

10. 3_74 Политически събития

През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил.
Изминаха тридесет години и още не са се научили. А кога ще се научат, това само Учителят може да каже. Но знам това, че Той каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират." Аз може да не го дочакам, но едно следващо поколение ще го завари и ще се убеди в думите на Учителя. А как ще се коригират, никой не знае! Само Бог знае. През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават". Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата. Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата.
към текста >>

11. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Мъглата се вдигна и ние видяхме, че сме съвсем близо до първото Мусаленско езеро, едва не нагазили в него.
И ние тръгнахме, но започна да ръми дъждец и когато наближихме Мусаленската хижичка, падна гъста мъгла - нищо не се виждаше. Чуваха се някъде далече гласове. Очертанията на пътеките се губеха, пък и ние не ги знаехме. Тогава аз и приятелката ми Стефанка Марчева, с която бяхме съученички в Музикалната академия, се спряхме да се помолим. И стана чудо. Мъглата се вдигна и ние видяхме, че сме съвсем близо до първото Мусаленско езеро, едва не нагазили в него. Започнахме да викаме. Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро. Там бяха накладени буйни огньове. Учителят и много братя и сестри ги бяха наобиколили и сушаха дрехите си на тях. Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри.
към текста >>

Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро.
Очертанията на пътеките се губеха, пък и ние не ги знаехме. Тогава аз и приятелката ми Стефанка Марчева, с която бяхме съученички в Музикалната академия, се спряхме да се помолим. И стана чудо. Мъглата се вдигна и ние видяхме, че сме съвсем близо до първото Мусаленско езеро, едва не нагазили в него. Започнахме да викаме. Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро. Там бяха накладени буйни огньове. Учителят и много братя и сестри ги бяха наобиколили и сушаха дрехите си на тях. Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри. Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен.
към текста >>

Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове.
Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица". Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх. Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води.
към текста >>

На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме.
Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх. Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води. Времето беше още топло. Аз и сестра Стойна Христова завързахме клековете така, че направихме тунел.
към текста >>

Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво.
Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води. Времето беше още топло. Аз и сестра Стойна Христова завързахме клековете така, че направихме тунел. Закрихме със зебло отгоре, а долу постлахме едно парче черга.
към текста >>

Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото.
Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води. Времето беше още топло. Аз и сестра Стойна Христова завързахме клековете така, че направихме тунел. Закрихме със зебло отгоре, а долу постлахме едно парче черга. Върху тази постеля, облечени с палтата си, спахме сладък непробуден сън.
към текста >>

Сутрин ставахме рано и отивахме на изгрев слънце и молитва на височината, която се намира между Второто и Третото езеро, в дясно.
Закрихме със зебло отгоре, а долу постлахме едно парче черга. Върху тази постеля, облечени с палтата си, спахме сладък непробуден сън. Така прекарахме там десет дни. Времето продължаваше да бъде топло и тихо. Вечер кладяхме големи огньове и пеехме песни до девет часа. Сутрин ставахме рано и отивахме на изгрев слънце и молитва на височината, която се намира между Второто и Третото езеро, в дясно. Това е първият Молитвен връх, който се намира от дясната страна, когато се изкачим на Второто езеро. Има снимка от онова време, на която Учителят държи Слово на това място. От тогава започнахме да излизаме на Рилските езера всяко лято. От година на година ние отивахме все по-добре екипирани и белият град от палатки започна да расте и де се изкачва от лявата страна на езерото по високия хребет. Това днес може да го видите на снимките от онова време.
към текста >>

Това е първият Молитвен връх, който се намира от дясната страна, когато се изкачим на Второто езеро.
Върху тази постеля, облечени с палтата си, спахме сладък непробуден сън. Така прекарахме там десет дни. Времето продължаваше да бъде топло и тихо. Вечер кладяхме големи огньове и пеехме песни до девет часа. Сутрин ставахме рано и отивахме на изгрев слънце и молитва на височината, която се намира между Второто и Третото езеро, в дясно. Това е първият Молитвен връх, който се намира от дясната страна, когато се изкачим на Второто езеро. Има снимка от онова време, на която Учителят държи Слово на това място. От тогава започнахме да излизаме на Рилските езера всяко лято. От година на година ние отивахме все по-добре екипирани и белият град от палатки започна да расте и де се изкачва от лявата страна на езерото по високия хребет. Това днес може да го видите на снимките от онова време. Идваха братя и сестри от цяла България, а впоследствие - и от чужбина.
към текста >>

От година на година ние отивахме все по-добре екипирани и белият град от палатки започна да расте и де се изкачва от лявата страна на езерото по високия хребет.
Вечер кладяхме големи огньове и пеехме песни до девет часа. Сутрин ставахме рано и отивахме на изгрев слънце и молитва на височината, която се намира между Второто и Третото езеро, в дясно. Това е първият Молитвен връх, който се намира от дясната страна, когато се изкачим на Второто езеро. Има снимка от онова време, на която Учителят държи Слово на това място. От тогава започнахме да излизаме на Рилските езера всяко лято. От година на година ние отивахме все по-добре екипирани и белият град от палатки започна да расте и де се изкачва от лявата страна на езерото по високия хребет. Това днес може да го видите на снимките от онова време. Идваха братя и сестри от цяла България, а впоследствие - и от чужбина. Стана необходимо построяването на голяма кухня, където бяха поставени казаните за приготвяне на общите обеди и големите чайници, в които винаги кипеше вода за всички. Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце.
към текста >>

За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце.
От година на година ние отивахме все по-добре екипирани и белият град от палатки започна да расте и де се изкачва от лявата страна на езерото по високия хребет. Това днес може да го видите на снимките от онова време. Идваха братя и сестри от цяла България, а впоследствие - и от чужбина. Стана необходимо построяването на голяма кухня, където бяха поставени казаните за приготвяне на общите обеди и големите чайници, в които винаги кипеше вода за всички. Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце. Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера. Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен. Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито.
към текста >>

Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера.
Идваха братя и сестри от цяла България, а впоследствие - и от чужбина. Стана необходимо построяването на голяма кухня, където бяха поставени казаните за приготвяне на общите обеди и големите чайници, в които винаги кипеше вода за всички. Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода. За покриването на тази голяма кухня носихме големи плочи от Шестото езеро на ръце. Нашите приятели фотографи са заснели и това. Предвождани от Учителя, направихме мостчета и оформихме каменистата пътека, слизаща към Първото езеро, по която се изкачваха конете, носещи продукти за лагера. Ние вече не идвахме през Сапарева баня и Паничище, а през село Говедарци, откъдето пътят беше по-лек и по- приятен. Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха.
към текста >>

По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх.
Учителят беше открил още първата година извора, изтичащ изпод голямата канара, но отпосле водите на този извор, за да бъдат огрявани от слънцето, се прекараха през малко корито, постлано с бели мраморни и кварцови камъчета и оградено с големи мраморни късове, защото Той препоръчваше да се пие вода от извори, изложени на изток. Затова се направи това корито. Братята издялаха и сложиха мраморни ръце, от чиито шепи струеше водата. Те бяха изкусно изваяни, но години по-късно злосторници ги изпочупиха. Бяха направени други, които не се доближиха с изяществото си до оригиналните. По-късно, през 1931 година, място за утринна молитва стана високият скалист връх вляво от Второто езеро, когато приятелите откриха тази пътека, водеща до скалистия връх. От там се разкриваше широк простор - излегнатите хребети на Рила, котловината с трите села в нея и погледът безпрепятствено стигаше до хоризонта, отгдето блясваше първият лъч на слънцето. Този връх, наречен тогава още Молитвен връх, остана и досега да се нарича така. На него Учителят говореше утринните Слова, а ние, насядали по скалите, Го слушахме и записвахме това, което успявахме, но четирите стенографки записваха всичко. И досега изпъкват в съзнанието ми ранните утринни часове и изкачващите се ученици - стари, млади, дори и деца - нагоре по скалистата пътека. Стигнали върха, всички вперват погледа си на изток, за да не изпуснат първия лъч.
към текста >>

А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска.
Всички са станали на крака. Започва молитва: сливане на душата с Първоизточника на живота. След молитвата идва беседа. След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва. Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята.
към текста >>

Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме.
Започва молитва: сливане на душата с Първоизточника на живота. След молитвата идва беседа. След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва. Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва.
към текста >>

Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята.
А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух.
към текста >>

Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък.
Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера. Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър.
към текста >>

На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера.
Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера. Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър. Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е". Гимнастики играехме според условията и задачите. Често се съкращаваха някои номера от упражненията. Помня един път изиграхме "Пентаграма" само два пъти и прекратихме.
към текста >>

Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е".
Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера. Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър. Играехме и на Петото езеро, наречено "Бъбрека", както и на поляната под връх Харамията, който Учителят нарече "Харно ми е". Гимнастики играехме според условията и задачите. Често се съкращаваха някои номера от упражненията. Помня един път изиграхме "Пентаграма" само два пъти и прекратихме. Сестрите се обадиха, че два пъти е противоречие, но Учителят каза: "Достатъчно - може два, може и един път". Концертите с музика на Учителя бяха най-често по обед.
към текста >>

Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро.
Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни. Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни.
към текста >>

12. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Братята и сестрите, които придружавали Учителя, бавно и мъчително стигнали до Второто езеро.
Казали на Учителя. Той се забързал към нея, наредил да й дадат гореща вода за пиене и казал как да я лекуват. Тя повърнала и по един чуден начин се оправила. Обаче останала да нощува долу, на хижа "Вада". На другия ден, седнала на кон и пристигнала на езерата. Братята и сестрите, които придружавали Учителя, бавно и мъчително стигнали до Второто езеро. Когато се изкачили горе на езерата, състоянието на Учителя се влошило. Стойна Христова и аз нея година отидохме по-късно на езерата. Носим пъпеши и плодове и се радваме, че ще Го видим. Когато отидохме при палатката Му да Му целунем ръка, Той не можеше да говори, нито да си подаде ръката. Тогава ние я хванахме и повдигнахме, за да я целунем.
към текста >>

13. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

На последното езеро - "Тиганя" - имаше изворче, което приятелите направиха като чешмичка.
При един разговор, друг път, каза следното: "За Мен има три пътя: или да остана - да подгонят и Мен, и вас и да си навлече българският народ карма както евреите, или Аз да си замина и вие да останете, или те да не дойдат." Учителят си замина и остави нас и Словото Си - да Го прилагаме в живота си. А руснаците и комунистите дойдоха на 9 септември 1944 година, така че от трите възможни положения Учителят избра онова, което беше казал двадесет и две години преди това. "Когато Аз сляза от тази катедра,тогава ще дойдат болшевиките в България." Той каза това при отварянето на Школата през 1922 година. След всичко това дойдоха нови четиридесет и пет години - един цикъл, който Учителят бе предсказал и ние бяхме свидетели на всичко това, което нашето поколение преживя, а следващото поколение може да го проучва по исторически материали. Над Симеоново има няколко езера. На последното езеро - "Тиганя" - имаше изворче, което приятелите направиха като чешмичка. Неговата вода беше лековита. Учителят обичаше да пие от нея. Когато Му донесоха вода от изворчето, Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, тоест разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно." След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Често, седнали на пейките до масите пред салона, се събирахме около Учителя и водехме разговори.
към текста >>

14. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото.
"Откриването на извора "Ръцете" на Рила" За първи път Братството се изкачи с Учителя на Седемте рилски езера през 1929 година. Следващата 1930 година отново се качихме, но вече бяхме по-организирани. Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ обяд. Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото. Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода. Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим".
към текста >>

Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода.
"Откриването на извора "Ръцете" на Рила" За първи път Братството се изкачи с Учителя на Седемте рилски езера през 1929 година. Следващата 1930 година отново се качихме, но вече бяхме по-организирани. Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ обяд. Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото. Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода. Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". Така каза.
към текста >>

После добави: "Пръснете се натам във вид на верига и тръгнете да търсите нагоре извора, в околността над езерото".
Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". Така каза. После добави: "Пръснете се натам във вид на верига и тръгнете да търсите нагоре извора, в околността над езерото". Ние така и направихме, пръснахме се и започнахме да търсим. Бяхме в дъното на езерото. Аз смятах, че Учителят ще открие извора сам и ми беше интересно да видя това, затова се въртях около Него. Не се отделях от Него, а бях на един-два метра разстояние. Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро.
към текста >>

Бяхме в дъното на езерото.
В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". Така каза. После добави: "Пръснете се натам във вид на верига и тръгнете да търсите нагоре извора, в околността над езерото". Ние така и направихме, пръснахме се и започнахме да търсим. Бяхме в дъното на езерото. Аз смятах, че Учителят ще открие извора сам и ми беше интересно да видя това, затова се въртях около Него. Не се отделях от Него, а бях на един-два метра разстояние. Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро. В лявата страна, там, където сега е чешмата, имаше много вода и почти не можеше да се прескочи. Един брат от провинцията, не знам как се казваше, който беше минал оттатък към водата, дойде насам, и се провикна през водата: "Тук има едно изворче под канарата".
към текста >>

Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро.
После добави: "Пръснете се натам във вид на верига и тръгнете да търсите нагоре извора, в околността над езерото". Ние така и направихме, пръснахме се и започнахме да търсим. Бяхме в дъното на езерото. Аз смятах, че Учителят ще открие извора сам и ми беше интересно да видя това, затова се въртях около Него. Не се отделях от Него, а бях на един-два метра разстояние. Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро. В лявата страна, там, където сега е чешмата, имаше много вода и почти не можеше да се прескочи. Един брат от провинцията, не знам как се казваше, който беше минал оттатък към водата, дойде насам, и се провикна през водата: "Тук има едно изворче под канарата". Аз го чух и предадох веднага думите на Учителя. Казвам Му: "Учителю, братът казва, че под канарата, ей там, има едно изворче". Учителят премина по камъните оттатък при брата.
към текста >>

Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни.
Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага почнахме да го разчистваме. По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". Започнаха да го правят и го направиха. Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни. Носехме ги в раници. Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите камъни. Донесоха три големи камъка. Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук. А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг".
към текста >>

15. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

"Молитвеният връх при Седемте рилски езера" Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро.
"Молитвеният връх при Седемте рилски езера" Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро. Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания. В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро.
към текста >>

В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя.
"Молитвеният връх при Седемте рилски езера" Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро. Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания. В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото.
към текста >>

Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро.
"Молитвеният връх при Седемте рилски езера" Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро. Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания. В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото. Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара. Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева. Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано.
към текста >>

През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото.
В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото. Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара. Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева. Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано. Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето. Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и затуляше слънцето.
към текста >>

Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара.
Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото. Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара. Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева. Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано. Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето. Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и затуляше слънцето. Там всичко бе обрасло с клек и човек трудно се движеше.
към текста >>

Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано.
Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото. Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара. Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева. Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано. Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето. Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и затуляше слънцето. Там всичко бе обрасло с клек и човек трудно се движеше. Те намериха мястото, от което се виждаше цялата долина. Посочиха го на Учителя и Той, след като отиде там, го одобри.
към текста >>

Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето.
През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото. Палатката на Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара. Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева. Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето да изгрее по-рано. Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето. Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и затуляше слънцето. Там всичко бе обрасло с клек и човек трудно се движеше. Те намериха мястото, от което се виждаше цялата долина. Посочиха го на Учителя и Той, след като отиде там, го одобри. После братята направиха пътека покрай скалите, като разчистиха клековете.
към текста >>

След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки.
Молитвеният връх се извисяваше над цялото това пространство, плуваше над разпрострялата се пред нас долина. Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява. След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово. Понякога Той носеше Библията, отгръщаше някоя страница, цитираше някой стих и след това ни говореше. Това Слово е записано и отпечатано в "Рилските беседи". След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки. Там правехме гимнастика. Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд.
към текста >>

Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска.
След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово. Понякога Той носеше Библията, отгръщаше някоя страница, цитираше някой стих и след това ни говореше. Това Слово е записано и отпечатано в "Рилските беседи". След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки. Там правехме гимнастика. Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев.
към текста >>

А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд.
След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки. Там правехме гимнастика. Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи.
към текста >>

На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев.
Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря.
към текста >>

Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро.
В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро.
към текста >>

Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря.
На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи.
към текста >>

В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро.
Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро.
към текста >>

Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера.
Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината.
към текста >>

Друг път излизахме на Петото езеро.
В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари.
към текста >>

Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса.
Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи. Друг път излизахме на Петото езеро. Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта. С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове. Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът.
към текста >>

Палатката на Учителя отначало бе на Второто езеро .до една скалиста канара, на няколко метра от езерото.
Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка. Но най-вече се пееше и се свиреше музиката на Учителя. Не звучеше друго. Не вървеше друго. Накрая се казваха "Добрата молитва" и "Отче наш", всички напускахме вечерния огън и се прибирахме в палатките за нощна почивка. Палатката на Учителя отначало бе на Второто езеро .до една скалиста канара, на няколко метра от езерото. После се качи на левия склон, а още по-късно - горе на билото. Палатката Му бе горе през 1937, 1938 и 1939 година. Всичко три години беше горе. Последното лагеруване с Учителя на Седемте рилски езера бе през 1939 година. Тогава Той каза: "Такива условия, каквито ние имахме през тази година за провеждане на съборните дни, Братството ще има чак през 1999 година".
към текста >>

16. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро.
Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро.
към текста >>

Посрещна ни сам при Първото езеро.
Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе.
към текста >>

А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня.
Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя.
към текста >>

Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро.
Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече.
към текста >>

Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?
към текста >>

Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора.
Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен. Аз обяснения не мога да дам - не съм лекар. Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох. Защо ли? Защото толкова се зарадвах от всичко, което се случи, че само стоях и се радвах. Та аз бях непрекъснато с Него.
към текста >>

17. 9_02 Божият огън и Силите Господни

До вечерта всички бяхме при Първото езеро, където имаше една малка хижичка, построена от дърво, която не можеше да побере дори една четвърт от всички нас, даже ако сме застанали прави.
Съборът продължи три деня. След третия ден Учителят нареди да отидем на екскурзия до връх Мусала. Всички с готовност решихме да отидем. Братята софиянци намериха коли, които ни отведоха до курорта Чамкория и оттам потеглихме за върха. Времето бе прекрасно, а природата - великолепна. До вечерта всички бяхме при Първото езеро, където имаше една малка хижичка, построена от дърво, която не можеше да побере дори една четвърт от всички нас, даже ако сме застанали прави. Трябваше да се нощува вън. Накладохме големи огньове и около тях прекарахме нощта в песни, молитви и малко дрямка. На сутринта, преди зори, потеглихме към върха. Водеше ни брат Георги Радев. Повечето от братята и сестрите си имаха фенерчета.
към текста >>

18. 79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7.
Портрет на Учителя от Михаил Влаевски, профил, в рамка и стъкло -67 на 57 см. 4. Портрет на Учителя от М. Влаевски „В нивата" в рамка - 70/53 см. 5. Портрет на Учителя от М. Влаевски - анфас в рамка и стъкло - 85/65 см. 6. Картина на 5 езеро Рила от Цветана Симеонова в рамка без стъкло -110/84 см. 7. Картина „Творческите сили на природата" от Цветана Симеонова в рамка със стъкло - 90/80 см. 8. Картина „Паневритмията" от Цв. Симеонова в рамка със стъкло 115/88 см. 9. Картина „Вярата" с рамка и стъкло от Цв. Симеонова -100/75 см. 10.
към текста >>

19. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

След излизането ми от затвора ние направихме бивак при езерото на Чистотата.
Понякога е идвал сам на гости при нас. По-късно Той тук държа няколко беседи. Така ние открихме лагера на Яворови пресои на Витоша. Първо ние с Мария живеехме там и после Учителят доведе Братството на същата поляна. И тук беше лагера през 1932 и 1933 година. След излизането ми от затвора ние направихме бивак при езерото на Чистотата. Още никой не се беше усетил да опъне палатки тук. Прекарахме няколко години. Излизахме за изгрев слънце на върха на езерото на Чистотата там където се играеше Паневритмия през времето на Учителя. След няколко години се прехвърлихме горе при салоните до „Върха на Размишлението". Минавахме по Зеления ред направо до върха.
към текста >>

Излизахме за изгрев слънце на върха на езерото на Чистотата там където се играеше Паневритмия през времето на Учителя.
Първо ние с Мария живеехме там и после Учителят доведе Братството на същата поляна. И тук беше лагера през 1932 и 1933 година. След излизането ми от затвора ние направихме бивак при езерото на Чистотата. Още никой не се беше усетил да опъне палатки тук. Прекарахме няколко години. Излизахме за изгрев слънце на върха на езерото на Чистотата там където се играеше Паневритмия през времето на Учителя. След няколко години се прехвърлихме горе при салоните до „Върха на Размишлението". Минавахме по Зеления ред направо до върха. Там преживяхме последните години от нашия съвместен живот. При своите излети приятелите минаваха покрай нас, гостуваха ни и след това се връщаха в лагера. Това бяха последните ни години с Мария на планината.
към текста >>

20. 123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД

При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче.
Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения. Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаме широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето въздействие по закони и пътища, които ние не познаваме. Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: „Да имаш вяра". Създаде я в момента и започна да я пее. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.
към текста >>

21. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

от 8 часа противйиковата артилерия открива огън по целия български фронт от Охридското до Дойранското езеро.
е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен. Бившето командване само се е отстранило от фронта. На 14 септември 1918 г. от 8 часа противйиковата артилерия открива огън по целия български фронт от Охридското до Дойранското езеро. На 15 септември френските полкове атакуват Добро поле, а на 15 и 16 септември българските позиции са разкъсани и е осъществен пробива на фронта от войските на Антантата. От тук започва началото на разгрома във войната. Съюзниците открито изоставят България. Това Александър Малинов осъзнава на 19 септември. Българските войски напускат фронта.
към текста >>

22. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя.
Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят. Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат. Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован. Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява. Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за изпълнение на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество. Той можеше да става видим и невидим, да се пренася на далечни разстояния и да бъде едновременно на много места.
към текста >>

23. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

Разположихме се край второто езеро на слънчевите склонове, опънахме палатките, запалихме огньовете, чайниците завряха.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА Не помня точно коя година беше, ние излязохме с Учителя на 7-те Рилски езера. Бяхме доста голяма група, може би 100, а може би и повече хора. Тогава се изкачвахме още през Сапарева баня - значи ще да е било в първите години. Бяхме уговорили с шофьорите на колите кога да дойдат да ни вземат. Наехме магаренца от селото и те изнесоха багажа до горе. Разположихме се край второто езеро на слънчевите склонове, опънахме палатките, запалихме огньовете, чайниците завряха. Братският живот лумна естествено, спонтанно. Сутринта излязохме на Изгрев, на първия молитвен връх, на западния склон. След молитвата правихме първите шест упражнения. След това Учителят държеше кратка беседа или се повеждаше разговор. Времето беше хубаво, топло, слънчево, тихо, небето ведро синьо, дълбоко.
към текста >>

24. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Страшното езеро е наистина страшно и опасно - 32 22.
Не коригирай Божественото - 24 17. Горницата в Търново и Петко Гумнеров - 26 18. Последното посещение в домът Гумнеров - 27 19. Иван Петрович Радославов - 28 20. Боян Боев (1883-1963) - 29 21. Страшното езеро е наистина страшно и опасно - 32 22. Боян Боев и пушката - 33 23. Кой как проповядва - 33 24. Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев - 34 25. Брат Боян Боев напусна земния си живот - 35 26. Дядо Благо (1865-1938) - 36 27.
към текста >>

Първото езеро -139 6.
Екскурзия до Циговския чарк -134 2. Първите екскурзии с Учителя до Мусала. Чак Курия -134 3. Една зимна екскурзия до скалата на Царска Бистрица -136 4. По пътеките нагоре към Мусала -138 5. Първото езеро -139 6. Изкачване на връх Мусала -139 7. Малкият стрък -140 8. Незнайния връх -141 9. Изгледи от връх Мусала -142 10. Седемте езера и Мусала -143 11.
към текста >>

Първото езеро -162 27.
Прощаване на Учителя с Черни връх -157 22. Будно съзнание -158 23. Кола без лъжа -159 24. Първото отиване на 7-те Рилски езера -160 25. Излизане през село Говедарци -161 26. Първото езеро -162 27. Второто езеро -163 28. Как се устройваше братския живот -164 29. Заслонът и кухнята -165 30. Откриване на извора „Ръцете, които дават" -166 31. Лодката -168 32.
към текста >>

Второто езеро -163 28.
Будно съзнание -158 23. Кола без лъжа -159 24. Първото отиване на 7-те Рилски езера -160 25. Излизане през село Говедарци -161 26. Първото езеро -162 27. Второто езеро -163 28. Как се устройваше братския живот -164 29. Заслонът и кухнята -165 30. Откриване на извора „Ръцете, които дават" -166 31. Лодката -168 32. Устройване и бит на лагера -169 33.
към текста >>

Росните капки -178 40 Паневритмия при второто езеро „Елбур" -178 41.
Палатката на Учителя -172 , 35. Палатката на французите -173 36. 72 стъпала -174 37. Пътеката със 122 стъпала -175 38. Молитвеният връх -176 39. Росните капки -178 40 Паневритмия при второто езеро „Елбур" -178 41. Паневритмия при първото езеро „Махарзи" -178 42. Паневритмия при третото езеро „Балдер Дару" -179 43. Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179 44. Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180 45. „Харамията" ще се казва „Харно ми е" -180 46.
към текста >>

Паневритмия при първото езеро „Махарзи" -178 42.
Палатката на французите -173 36. 72 стъпала -174 37. Пътеката със 122 стъпала -175 38. Молитвеният връх -176 39. Росните капки -178 40 Паневритмия при второто езеро „Елбур" -178 41. Паневритмия при първото езеро „Махарзи" -178 42. Паневритмия при третото езеро „Балдер Дару" -179 43. Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179 44. Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180 45. „Харамията" ще се казва „Харно ми е" -180 46. „Близнаците"-181 47.
към текста >>

Паневритмия при третото езеро „Балдер Дару" -179 43.
72 стъпала -174 37. Пътеката със 122 стъпала -175 38. Молитвеният връх -176 39. Росните капки -178 40 Паневритмия при второто езеро „Елбур" -178 41. Паневритмия при първото езеро „Махарзи" -178 42. Паневритмия при третото езеро „Балдер Дару" -179 43. Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179 44. Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180 45. „Харамията" ще се казва „Харно ми е" -180 46. „Близнаците"-181 47. Главата на 7-те езера „Шемхаа" -181 48.
към текста >>

Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179 44.
Пътеката със 122 стъпала -175 38. Молитвеният връх -176 39. Росните капки -178 40 Паневритмия при второто езеро „Елбур" -178 41. Паневритмия при първото езеро „Махарзи" -178 42. Паневритмия при третото езеро „Балдер Дару" -179 43. Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179 44. Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180 45. „Харамията" ще се казва „Харно ми е" -180 46. „Близнаците"-181 47. Главата на 7-те езера „Шемхаа" -181 48. Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182 49.
към текста >>

Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180 45.
Молитвеният връх -176 39. Росните капки -178 40 Паневритмия при второто езеро „Елбур" -178 41. Паневритмия при първото езеро „Махарзи" -178 42. Паневритмия при третото езеро „Балдер Дару" -179 43. Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179 44. Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180 45. „Харамията" ще се казва „Харно ми е" -180 46. „Близнаците"-181 47. Главата на 7-те езера „Шемхаа" -181 48. Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182 49. Кабул -183 50.
към текста >>

Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182 49.
Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179 44. Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180 45. „Харамията" ще се казва „Харно ми е" -180 46. „Близнаците"-181 47. Главата на 7-те езера „Шемхаа" -181 48. Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182 49. Кабул -183 50. На екскурзия до Еленин връх -183 51. Върхът на „Съзерцанието" -184 52. Езерото на „Съзерцанието" -186 53. Падналият Титан -186 54.
към текста >>

Езерото на „Съзерцанието" -186 53.
Главата на 7-те езера „Шемхаа" -181 48. Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182 49. Кабул -183 50. На екскурзия до Еленин връх -183 51. Върхът на „Съзерцанието" -184 52. Езерото на „Съзерцанието" -186 53. Падналият Титан -186 54. Беседи на Рила -187 55. Формули дадени от Учителя на 7-те Рилски езера през 1940 г. -188 56. Концерти на Рила -189 57.
към текста >>

25. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО Има места в планината, които не са благоприятни за туристи.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО Има места в планината, които не са благоприятни за туристи. Там има други сили, които действат разрушително. Но те също създават свои забележителни места, но силите и вихрите им са негативни по заряд. И ако човек не е във връзка с Невидимия свят, може да премине през премеждия. Всички произшествия в планината се дължат на това правило. Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава.
към текста >>

Боян Боев беше поискал да отидем на Страшното езеро, до което се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица.
Там има други сили, които действат разрушително. Но те също създават свои забележителни места, но силите и вихрите им са негативни по заряд. И ако човек не е във връзка с Невидимия свят, може да премине през премеждия. Всички произшествия в планината се дължат на това правило. Създават се дисхармо-нични вихри или от човека, който посещава планината или от самите места, през които той минава. Боян Боев беше поискал да отидем на Страшното езеро, до което се отива след като се отклонява от хижата на Мальовица. Бяха му разказвали приятели, че там има застрашителни и красиви неща. Аз бях минавал там. Наистина имаше такива места, но лично аз не ги харесвах. Ние отбивахме едно такова пътуване, но брат Боян настоя. „Ако вие не дойдете, аз сам ще тръгна".
към текста >>

Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро.
Беше решителен. Не можехме да го оставим сам да тръгне. Той се движеше трудно, трудно придвижваше крака си и ходеше с бастун. До хижата отидохме с рейс. Тръгнахме тримата. Сестра Мария го подкрепяше под ръка, аз носех раниците и така полека-лека стигнахме до Страшното езеро. Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка.
към текста >>

26. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

тъкмо бяхме слезнали от Мусала, седнахме при езерото до хижата и дойде някой и каза, че по телефона е съобщено, че един наш приятел се е поминал в Куртово.
Но тогава Жорж усети, че това е последната ни среща. Наведе глава и заплака. Изпроводи ме докъдето силите му позволяваха и се разделихме по братски. На следващата седмица Учителят нареди една групова екскурзия до връх Мусала. Беше 23.УИ.1940 г. тъкмо бяхме слезнали от Мусала, седнахме при езерото до хижата и дойде някой и каза, че по телефона е съобщено, че един наш приятел се е поминал в Куртово. Разбрахме, че това е Георги Радев. Със Славчо Печени-ков, аз и Верка Куртева заминахме с кола до Велинград. Желаехме да го погребем в Куртово. Но родителите му бяха настроени срещу Братството, защото смятаха, че той се е провалил заради Братството и затова го погребаха във Велинград. А той си замина в 9 часа на 22.УИ.1940 г.
към текста >>

27. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро.
Тази скала е паднала някога от високите скали и се е спряла, но така удобно е стъпила, че няма да мръдне вече никога. Край тази скала обикновено сядахме за почивка. Чайниците врат, водата се раздава, гореща вода се пие от всички приятели. Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая. Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро. Тук се водят разговори. Учителят засяга някои въпроси и обръща вниманието ни на хубавите неща в планината. Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата. От големия камък като станем и тръгнем, на половин час се достига реката. Има едно мостче прехвърлено върху реката на Царска Бистрица.
към текста >>

28. 4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА

Това е преди да излезем на първото езеро.
Като тръгнем нагоре от мостчето гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти. След един час път достигаме една висока поляна, в дясно тече рекичката. На тази полянка бивало е случай да пренощува цялата група на открито с Учителя. Нямаше още тогава хижа на Мусала. След като излезем след клековете излизахме на високата поляна. Това е преди да излезем на първото езеро. Ако имаше време отивахме на хижата при първото езеро. Около него имаше тогава само гъсти клекове.
към текста >>

Ако имаше време отивахме на хижата при първото езеро.
След един час път достигаме една висока поляна, в дясно тече рекичката. На тази полянка бивало е случай да пренощува цялата група на открито с Учителя. Нямаше още тогава хижа на Мусала. След като излезем след клековете излизахме на високата поляна. Това е преди да излезем на първото езеро. Ако имаше време отивахме на хижата при първото езеро. Около него имаше тогава само гъсти клекове.
към текста >>

29. 5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО

5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО Точно, където сега е каменната хижа, там беше на времето нашият лагер.
5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО Точно, където сега е каменната хижа, там беше на времето нашият лагер. И то по-точно пред хижата на двора. От лявата страна на езерото имахме няколко лагера. Бяхме големи групи. Пред всеки лагер беше запален огън, който се поддържаше непрекъснато. Братята носеха дърва, поддържаха огньовете, а сестрите се грижеха да има винаги гореща вода и чай.
към текста >>

От лявата страна на езерото имахме няколко лагера.
5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО Точно, където сега е каменната хижа, там беше на времето нашият лагер. И то по-точно пред хижата на двора. От лявата страна на езерото имахме няколко лагера. Бяхме големи групи. Пред всеки лагер беше запален огън, който се поддържаше непрекъснато. Братята носеха дърва, поддържаха огньовете, а сестрите се грижеха да има винаги гореща вода и чай. Спяхме на поляната. Всеки си носеше някоя дрешка или завивчица -одеало или палто и като се прислони, тури си един голям камък под главата и така прекарвахме нощта.
към текста >>

Вода взимахме от езерото.
А ние тогава нямахме хубави екипи. Само някой бризент останал от войната и това бе голяма привилегия. Така при най-скромна обстановка ние изкарвахме по 6-7 дни край езерата. На местото на тази хижа през 1928 г. е бил нашият лагер. Вода взимахме от езерото. Спяхме на открито. По-старите приятели вземаха малката дървена хижа, но тя се пълнеше отдолу и отгоре с хора. Учителят не влизаше в хижата, а спеше с нас на открито край огньовете. Навън имаше 2-3 групи разположени около 2-3 запалени огньове. А в малката хижа се бяха подслонили стари възрастни приятели.
към текста >>

На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро.
Обикновено си носехме хранителни продукти в раницата. Наемахме в хижата една голяма стая, в която се разполагаше Учителят и няколко братя, които Го обслужваха, а другите се разполагаха навън по поляните. Цяла нощ подържахме огньове. По онези времена ние изгорихме клековете. Когато започнаха да строят голямата хижа работниците изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата. На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро. Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг. Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него. До Свинкса с Учителя сме се изкачвали много пъти. Той обичаше да се изчаква там на хребета, където гледката е обширна и се виждат езерата - 5 и 6 езеро. При Свинкса прекарвахме с Учителя в приятни разговори и привечер се връщахме към хижата.
към текста >>

Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него.
Цяла нощ подържахме огньове. По онези времена ние изгорихме клековете. Когато започнаха да строят голямата хижа работниците изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата. На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро. Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг. Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него. До Свинкса с Учителя сме се изкачвали много пъти. Той обичаше да се изчаква там на хребета, където гледката е обширна и се виждат езерата - 5 и 6 езеро. При Свинкса прекарвахме с Учителя в приятни разговори и привечер се връщахме към хижата.
към текста >>

Той обичаше да се изчаква там на хребета, където гледката е обширна и се виждат езерата - 5 и 6 езеро.
Когато започнаха да строят голямата хижа работниците изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата. На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро. Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг. Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него. До Свинкса с Учителя сме се изкачвали много пъти. Той обичаше да се изчаква там на хребета, където гледката е обширна и се виждат езерата - 5 и 6 езеро. При Свинкса прекарвахме с Учителя в приятни разговори и привечер се връщахме към хижата.
към текста >>

30. 6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА

Лека полека веригата се движи, минаваме от езеро до езеро и като се дойде до голямото, дълбокото езеро обикновено се даваше една почивка край него.
Пътечката е ясна, не можем да се загубим. Всички носят малки електрически фенерчета и осветяват пътя. А някои носят големи газени фенери. По пътечката нагоре тръгва една верига от светлинки. Тъмна, непрогледна нощ. Лека полека веригата се движи, минаваме от езеро до езеро и като се дойде до голямото, дълбокото езеро обикновено се даваше една почивка край него. Отседнем, направим една голяма почивка преди да атакуваме самият връх. От тук групата тръгва нагоре. Напред светлинките, а след тях фенерите. Вървим и вървим. Започва да се зазорява.
към текста >>

На възлизане се спирахме при рекичката, която изтича от езерото, там където пресича пътечката, по която вървим.
Започва да се зазорява. Небето се просветлява на изток. Зората багри, сменя цветовете. Достигаме до най-високото езерце, което Учителят нарече „Окото". Кръгло, красиво езерце под самият връх. На възлизане се спирахме при рекичката, която изтича от езерото, там където пресича пътечката, по която вървим. На отиване си миехме лицето, ръцете при рекичката на „Окото", при пътеката. Учителят правеше същото. Тръгвахме по пътеката, покрай заслона. Тогава нямаше заслон. Често имаше останали преспи от зимата, които пресичаха пътеката, по която беше опасно да се върви.
към текста >>

31. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес.
И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри. При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението. Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък". Идеята на тази беседа е: „Служение на Бога". След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено.
към текста >>

С дни прекарвахме горе обикновено при езерото „Окото" когато слизахме на връщане от Мусала.
Туй лошото време беше изпитание за учениците. Учителят ни обучаваше да не се плашим от природата както и да не се страхуваме от лошото време. Затуй времето бе лошо и ние издържахме. Но имахме и хубави години. Тогава дните бяха ясни и слънчеви. С дни прекарвахме горе обикновено при езерото „Окото" когато слизахме на връщане от Мусала. Тук е високо и няма дърва наоколо. За огрев изкачвахме дърва предния ден. Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме. Тук сме пренощували няколко пъти. Тогава хижа още нямаше.
към текста >>

Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме.
Но имахме и хубави години. Тогава дните бяха ясни и слънчеви. С дни прекарвахме горе обикновено при езерото „Окото" когато слизахме на връщане от Мусала. Тук е високо и няма дърва наоколо. За огрев изкачвахме дърва предния ден. Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме. Тук сме пренощували няколко пъти. Тогава хижа още нямаше. А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече. Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
към текста >>

А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече.
Тук е високо и няма дърва наоколо. За огрев изкачвахме дърва предния ден. Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме. Тук сме пренощували няколко пъти. Тогава хижа още нямаше. А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече. Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
към текста >>

Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
За огрев изкачвахме дърва предния ден. Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме. Тук сме пренощували няколко пъти. Тогава хижа още нямаше. А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече. Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
към текста >>

32. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

На техните снимки се виждат в началото на езерото отдясно няколко полянки.
9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА Фотографите туристи обикновено заснемат отдолу Мусала с неговия циркус. На техните снимки се виждат в началото на езерото отдясно няколко полянки. Над езерото се вижда бяла преспа, която остава през цялата година. Циркусът е открит, не е сенчест. Огрят е много хубаво от слънцето и в него има една хубава, приятна топлинка. Няма горещина, няма задух, едно проветряване става тука. Изобщо много приятно място за прекарване е при езерото „Окото".
към текста >>

Над езерото се вижда бяла преспа, която остава през цялата година.
9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА Фотографите туристи обикновено заснемат отдолу Мусала с неговия циркус. На техните снимки се виждат в началото на езерото отдясно няколко полянки. Над езерото се вижда бяла преспа, която остава през цялата година. Циркусът е открит, не е сенчест. Огрят е много хубаво от слънцето и в него има една хубава, приятна топлинка. Няма горещина, няма задух, едно проветряване става тука. Изобщо много приятно място за прекарване е при езерото „Окото". От връх Мусала се вижда необикновена панорама.
към текста >>

Изобщо много приятно място за прекарване е при езерото „Окото".
На техните снимки се виждат в началото на езерото отдясно няколко полянки. Над езерото се вижда бяла преспа, която остава през цялата година. Циркусът е открит, не е сенчест. Огрят е много хубаво от слънцето и в него има една хубава, приятна топлинка. Няма горещина, няма задух, едно проветряване става тука. Изобщо много приятно място за прекарване е при езерото „Окото". От връх Мусала се вижда необикновена панорама. Направо се вижда един хребет, който отива при Малък и Голям близнак. В дясно е река Бели Искър, а в ляво от хребета, на запад се виждат Маричините езера. Много пъти към самите извори правехме нашият бивак с Мария Тодорова. Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет.
към текста >>

Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет.
Изобщо много приятно място за прекарване е при езерото „Окото". От връх Мусала се вижда необикновена панорама. Направо се вижда един хребет, който отива при Малък и Голям близнак. В дясно е река Бели Искър, а в ляво от хребета, на запад се виждат Маричините езера. Много пъти към самите извори правехме нашият бивак с Мария Тодорова. Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет. Нашите палатки бяха при самите извори горе. Ние слизахме по пътеките при езерата. Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей. Хората я търсят на физическото поле. Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей.
към текста >>

Като излезем първата стръмнина от езерото на река Марица, ще дойдем до един праг, където се заравнява долината и се открива широка поляна.
Сега тук прекараха пътеки, нахлуха хора и се промени планината, вече не е девствена. След заминаването на Учителя ние отивахме и опъвахме палатките при самите извори на Марица. Те са пет извора и там разполагахме палатките си и оттам започва малка рекичка, която е началото на река Марица. Там има скали, има и клекове. Тук съм идвал за дърва. Като излезем първата стръмнина от езерото на река Марица, ще дойдем до един праг, където се заравнява долината и се открива широка поляна. Тук има едно малко езерце. Над 100 м от него са самите извори на река Марица. До тези извори, малко в дясно има скали, има и клекове, където обикновено опъвахме нашите палатки. От клековете взимахме дърва за огън. Наоколо е завет и слънцето изгрява по-рано.
към текста >>

33. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

Оттам вземахме камион или кола до Сапарева баня и оттам поемахме пешком до хижа Скакавица и от нея до 2-рото езеро.
10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА Започнаха да отиват повече туристи от Чам Курия към Мусала и стана шумно на Мусала. Тогава един от братята Симеон Симеонов даде идеята да отидем към 7-те Рилски езера. Първата година тръгнахме от София и с влака пристигахме в Дупница. Оттам вземахме камион или кола до Сапарева баня и оттам поемахме пешком до хижа Скакавица и от нея до 2-рото езеро. За пръв път излязохме през 1929 г. Групата беше около 50-60 човека. Опънахме платна и палатки. При 2-рото езеро имаше толкова гъсти клекове, че не можеше да се мине. Между клековете имаше малки полянки и ние между тях опъвахме палатките си и прекарвахме там.
към текста >>

При 2-рото езеро имаше толкова гъсти клекове, че не можеше да се мине.
Първата година тръгнахме от София и с влака пристигахме в Дупница. Оттам вземахме камион или кола до Сапарева баня и оттам поемахме пешком до хижа Скакавица и от нея до 2-рото езеро. За пръв път излязохме през 1929 г. Групата беше около 50-60 човека. Опънахме платна и палатки. При 2-рото езеро имаше толкова гъсти клекове, че не можеше да се мине. Между клековете имаше малки полянки и ние между тях опъвахме палатките си и прекарвахме там. Първата година прекарахме 20 дни. Сутрин излизахме да посрещаме слънцето откъм дясната страна на второто езеро на един не висок връх. Зад него е третото езеро. На този връх имаше скали, имаше хубави поляни, излизахме там и посрещахме слънцето.
към текста >>

Сутрин излизахме да посрещаме слънцето откъм дясната страна на второто езеро на един не висок връх.
Групата беше около 50-60 човека. Опънахме платна и палатки. При 2-рото езеро имаше толкова гъсти клекове, че не можеше да се мине. Между клековете имаше малки полянки и ние между тях опъвахме палатките си и прекарвахме там. Първата година прекарахме 20 дни. Сутрин излизахме да посрещаме слънцето откъм дясната страна на второто езеро на един не висок връх. Зад него е третото езеро. На този връх имаше скали, имаше хубави поляни, излизахме там и посрещахме слънцето. Там правехме своите молитви и своите гимнастики. Учителят държеше обикновено кратка беседа или водехме разговори с Него. Стенографите бяха до Него неотклонно.
към текста >>

Зад него е третото езеро.
Опънахме платна и палатки. При 2-рото езеро имаше толкова гъсти клекове, че не можеше да се мине. Между клековете имаше малки полянки и ние между тях опъвахме палатките си и прекарвахме там. Първата година прекарахме 20 дни. Сутрин излизахме да посрещаме слънцето откъм дясната страна на второто езеро на един не висок връх. Зад него е третото езеро. На този връх имаше скали, имаше хубави поляни, излизахме там и посрещахме слънцето. Там правехме своите молитви и своите гимнастики. Учителят държеше обикновено кратка беседа или водехме разговори с Него. Стенографите бяха до Него неотклонно. На Мусала Учителят отиваше почти всяка година.
към текста >>

Учителят предпочиташе да седне при езерото „Окото".
А сега, когато отивахме с Учителя, обикновено имахме хубаво време - слънце, тихо, топло и така прекарвахме на върха. Ако времето е благоприятно, имахме тихи, слънчеви дни." Пазачът на върха на наблюдателницата беше много разположен към Учителя. Той Го приемаше като свой близък. Поставяше наблюдателницата на наше разположеше и там закусвахме сутрин и след това слизахме на „Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при езерото „Окото". Това бе любимото Му място. Като слезне Учителят при езерцето, като се спре, като погледне наоколо към Мусала и към самото „Око", тогава сложи палтенцето и седне на полянката. Ние се спираме и започваме да се приготовляваме за престой. Престоявахме 3-4 часа след обед и се връщахме в хижата. Един интересен случай мога да разкажа.
към текста >>

Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото.
Падение и разгром на Германия през 1945 г. Ето и закона: „Гордостта предшествува на погибелта (падението) и високоумството предшествува на падението" Притчи Соломонови (гл. 16, 18) Имахме и опасни моменти. Един път един брат се подхлъзна по пряспата, която никога не се стопяваше и която се намираше над „Окото". Бяха изкопали стъпала в преспата. Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото. Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си. Така избегна една студена баня, а може би и нещо по-лошо. Ние го наблюдавахме изтръпнали, а Учителят следеше внимателно как се пързаляше стремглаво надолу и чак когато стъпи на краката си долу, каза само една дума: „Хубаво". Имахме и други случаи, но нещастни случки не сме имали. На планината човек трябва да бъде с будно съзнание.
към текста >>

Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си.
Ето и закона: „Гордостта предшествува на погибелта (падението) и високоумството предшествува на падението" Притчи Соломонови (гл. 16, 18) Имахме и опасни моменти. Един път един брат се подхлъзна по пряспата, която никога не се стопяваше и която се намираше над „Окото". Бяха изкопали стъпала в преспата. Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото. Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си. Така избегна една студена баня, а може би и нещо по-лошо. Ние го наблюдавахме изтръпнали, а Учителят следеше внимателно как се пързаляше стремглаво надолу и чак когато стъпи на краката си долу, каза само една дума: „Хубаво". Имахме и други случаи, но нещастни случки не сме имали. На планината човек трябва да бъде с будно съзнание. Колко много ни е говорил Учителят за будното съзнание и още толкова опитности сме имали, за да се убедим, какво означава будното съзнание на ученика.
към текста >>

34. 11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК

Всеки един от нас да си избере хубав камък, който да му хареса и да отиде и да гребе вода от езерото с някакъв съд и да отиде и с водата да полее избрания камък.
11. ДА ПОЛЕЕШ ЕДИН КАМЪК Един път Учителят даде една задача. Всеки един от нас да полее 10 пъти един камък, който си избере. Всеки един от нас да си избере хубав камък, който да му хареса и да отиде и да гребе вода от езерото с някакъв съд и да отиде и с водата да полее избрания камък. Това 10 пъти да се направи. Един брат - Пеню Ганев, който беше силен селянин як и на възраст само за подвизи, то той решава да носи вода от Маричините езера и да си полее един камък на връх Мусала. Той като гледа Маричините езера му се вижда, че са близко. Ние не бяхме ходили още там. И като се опретва той 10 пъти да отиде до Маричините езера, да вземе вода и да се качи отново на Мусала та да си полее камъка, който си е избрал.
към текста >>

А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли.
Това му взе цял ден. На вечерта бе капнал от умора. Това е дълъг път и който не е ходил там не знае какви баири са те. Надолу и нагоре, не е шега работа. Ние се веселяхме с неговия камък, но това беше геройство. А ние всички до езерото си избрахме близки камъни и си поливахме с добри мисли. Когато вършим тая работа с хубаво разположение един вид предаваме нещо на съществата, които живеят в този камък, защото в минералните форми живеят същества в етерни тела. Те проникват камъка така както ние проникваме въздуха. Животът е един за ония, които виждат и проумяват това.
към текста >>

35. 14. ОНЕПРАВДАНИЯТ РИБАР

Този път Учителят каза на брата строго: „Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото!
Но са живи и читави. „Колко пари искаш заради тях? " Той пресмята на глас и казва една доста голяма сума. Учителят казва на един брат: „Плати му рибата! " Братът вади пари, плаща на хижаря. Този път Учителят каза на брата строго: „Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото! " А хижарят слуша и гледа. „Как така ще ги пусне, та нали аз ги улових? " Учителят се усмихва: „Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим каквото искаме с тях." Отива братът и пуска рибите в езерото.
към текста >>

Ние ще направим каквото искаме с тях." Отива братът и пуска рибите в езерото.
Този път Учителят каза на брата строго: „Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото! " А хижарят слуша и гледа. „Как така ще ги пусне, та нали аз ги улових? " Учителят се усмихва: „Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим каквото искаме с тях." Отива братът и пуска рибите в езерото. А Учителят се усмихва: „Тези риби ще разправят на другите риби как са били уловени, та друг път да не се ловят на въдица." Така Учителят ни предаде още един урок. Като направи един човек грешка, то ползвай се от нея и не я прави повече. Това бе естествената поука от тази случка.
към текста >>

36. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро.
Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа. Направихме си обща снимка с Учителя. Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие. В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни.
към текста >>

При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни.
бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала. На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3.
към текста >>

Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на гърба, защото за билети за рейса нямахме пари. Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали.
към текста >>

Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала.
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали. Тук много пъти сме престоявали и сме прекарвали до запалени огньове и през деня и през нощта с Учителя.
към текста >>

Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата.
На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали. Тук много пъти сме престоявали и сме прекарвали до запалени огньове и през деня и през нощта с Учителя. Защо ли? Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала.
към текста >>

А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера.
Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали. Тук много пъти сме престоявали и сме прекарвали до запалени огньове и през деня и през нощта с Учителя. Защо ли? Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето.
към текста >>

До това езеро - третото в ляво има клекове и скали.
Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото. Това е първото езеро, броено от долу и последното езеро N 7 броено от връх Мусала. Но понеже ние вървяхме от долу на горе и така ги брояхме: 1,2,3. Новата пътека сега е повторение на старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата. А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали. Тук много пъти сме престоявали и сме прекарвали до запалени огньове и през деня и през нощта с Учителя. Защо ли? Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето. След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото".
към текста >>

Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето.
А това е третото езеро след хижата, защото до хижата има две езера. До това езеро - третото в ляво има клекове и скали. Тук много пъти сме престоявали и сме прекарвали до запалени огньове и през деня и през нощта с Учителя. Защо ли? Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето. След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече.
към текста >>

След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото".
До това езеро - третото в ляво има клекове и скали. Тук много пъти сме престоявали и сме прекарвали до запалени огньове и през деня и през нощта с Учителя. Защо ли? Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето. След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
към текста >>

След това се спускаме от Мусала до езерото „Окото".
Голям е този въпрос за нас и за вас. След изгрева, след молитвите и песните, които се подават шепнешком от Учителя се пие гореща вода. Всеки си вади термоса от раницата и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха. Задължително бе да се пие гореща вода след като се преоблечем и се отморим. Учителят държи тук кратка беседа. След това се спускаме от Мусала до езерото „Окото". Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук.
към текста >>

Това е първото езеро под Мусала.
След изгрева, след молитвите и песните, които се подават шепнешком от Учителя се пие гореща вода. Всеки си вади термоса от раницата и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха. Задължително бе да се пие гореща вода след като се преоблечем и се отморим. Учителят държи тук кратка беседа. След това се спускаме от Мусала до езерото „Окото". Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук. Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете.
към текста >>

После слизахме на дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе.
Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове. Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя на Мусала. Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме. После слизахме на дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе. Тук сме спали през 1927 г., един път до малките клекове. Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде на всички по едно стръкче от цвете и си измихме лицата след това на ручея, който излизаше от езерото. При хижа Мусала започва траверс по западния венец на Мусаленския циркус. При хижата, като се обърнем с лице към връх Мусала, в дясно се очертава един връх. Този връх бе наречен от Учителя „Незнайния връх".
към текста >>

Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде на всички по едно стръкче от цвете и си измихме лицата след това на ручея, който излизаше от езерото.
Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме. После слизахме на дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе. Тук сме спали през 1927 г., един път до малките клекове. Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде на всички по едно стръкче от цвете и си измихме лицата след това на ручея, който излизаше от езерото. При хижа Мусала започва траверс по западния венец на Мусаленския циркус. При хижата, като се обърнем с лице към връх Мусала, в дясно се очертава един връх. Този връх бе наречен от Учителя „Незнайния връх". Той бе магнетичен връх и Учителят често се качваше на върхът му през онези години когато бяхме на палатки около езерото. Спомням си веднъж две сестри - Мария Тодорова и сестра Маркова - французойката се качиха на „Незнайния връх".
към текста >>

Той бе магнетичен връх и Учителят често се качваше на върхът му през онези години когато бяхме на палатки около езерото.
Тук сме спали през 1927 г., един път до малките клекове. Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде на всички по едно стръкче от цвете и си измихме лицата след това на ручея, който излизаше от езерото. При хижа Мусала започва траверс по западния венец на Мусаленския циркус. При хижата, като се обърнем с лице към връх Мусала, в дясно се очертава един връх. Този връх бе наречен от Учителя „Незнайния връх". Той бе магнетичен връх и Учителят често се качваше на върхът му през онези години когато бяхме на палатки около езерото. Спомням си веднъж две сестри - Мария Тодорова и сестра Маркова - французойката се качиха на „Незнайния връх". Учителят им бе дал една задача. Та този връх остава в дясно, когато се върви към подстъпите на връх Мусала. Ходехме и до „Сфинкса" с групи с Учителя. При хубаво време обикаляхме там където можеше да се отиде.
към текста >>

37. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

От там до горе пешком през хижа Скакавица и до 2-рото езеро.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г. Беше юни 1942 г. Учителят пожела да се качим на 7-те езера. Като отидохме там използвахме влака от София до гр. Дупница, а от там взехме рейс до Сапарева баня. От там до горе пешком през хижа Скакавица и до 2-рото езеро. Учителят трудно ходеше и често даваше почивки, но излязохме сравнително добре. Виждаше се, че Учителят с усилие се движи. Като дойдохме на езерата, бяхме 7 човека. Кои бяха тези 7 човека? Боян Боев, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Мария Тодорова, Илия Узунов, Стоянка Илиева, Пенка Кънева.
към текста >>

" Рекох: „Аа, вземи я." Та той ми изнесе раницата до петото езеро.
Бързо вървях, защото знаех, че горе имат нужда от храна. Стигнах до хижа Скакавица. Аз съм се изморил, не съм се хранил, изпотен съм вир вода и виждам един селянин с два. коня отива на горе. „Абе, момче, я дай раницата да я турим на коня! " Рекох: „Аа, вземи я." Та той ми изнесе раницата до петото езеро. От там поех с раницата на гръб и пристигнах в 3 часа след обед на езерата. Ама голям зор видях, защото бе голям Пътя и тежка раницата. Всички се зарадваха. Прекарахме още 4-5 дни. Продуктите стигнаха до толкова и слезнахме през Сапарева баня.
към текста >>

От лагера на второто езеро често през годините с Учителя правехме екскурзии към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид.
Но те донесоха пръта със знамето и вместо мир направиха веднага разправия. Но после попаднаха в добра обстановка и атмосферата се успокои. Това беше последната екскурзия на Учителя на 7-те езера през юни 1942 г., а последният лагер беше през 1939 г. когато Учителят каза: „Тези, които са дошли 1939 г. на езерата са дошли с последния влак." Да, ние бяхме дошли с последния влак. От лагера на второто езеро често през годините с Учителя правехме екскурзии към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се откроявяха Урдините езера. Когато за първи път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица видяхме камъни набити като човешки бой, които отдалеч приличаха на човешки силуети застанали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече „Салоните". А върха между скалите Учителят нарече „Връх на размишлението". Обикновено при тези екскурзии попадахме на печурки.
към текста >>

А езерото, което се вижда от „Върха на Размишлението" Учителят нарече „Езеро на Съзерцанието".
Ето виждате ли какъв салон ни е приготвила природата тук? " И ни посочва с ръка полянката, върху която сме отседнали. Ние се оглеждаме и отговаряме: „Виждаме, Учителю! " „Това всичко наоколо ви го подарявам! " И оттогава, при хубаво време идвахме на Салоните по двеста души и играехме Паневритмия при полянката на Салоните. А езерото, което се вижда от „Върха на Размишлението" Учителят нарече „Езеро на Съзерцанието". Това са имена дадени от Учителя. Когато тръгвахме на дълги екскурзии минавахме през всички езера. Стигахме до последното „Окото", което Учителят нарече „Главата" и оттам отивахме до Дамга, правехме кратка почивка, след това стигахме до Салоните, правехме втора почивка и от там се връщахме надолу през „Езерото на Чистотата" и накрая стигахме на лагера късно след обед. '
към текста >>

Стигахме до последното „Окото", което Учителят нарече „Главата" и оттам отивахме до Дамга, правехме кратка почивка, след това стигахме до Салоните, правехме втора почивка и от там се връщахме надолу през „Езерото на Чистотата" и накрая стигахме на лагера късно след обед. '
" „Това всичко наоколо ви го подарявам! " И оттогава, при хубаво време идвахме на Салоните по двеста души и играехме Паневритмия при полянката на Салоните. А езерото, което се вижда от „Върха на Размишлението" Учителят нарече „Езеро на Съзерцанието". Това са имена дадени от Учителя. Когато тръгвахме на дълги екскурзии минавахме през всички езера. Стигахме до последното „Окото", което Учителят нарече „Главата" и оттам отивахме до Дамга, правехме кратка почивка, след това стигахме до Салоните, правехме втора почивка и от там се връщахме надолу през „Езерото на Чистотата" и накрая стигахме на лагера късно след обед. '
към текста >>

38. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Тук при малките полянки при езерото Учителят обичаше да отсяда.
През нощта както ни е обичая към 1-2 часа тръгнахме за върха Мусала. А наблюдател тук е Манчо, наблюдателя. Той беше много любезен и привързан към Учителя и ни посрещаше много добре. Той ни канеше вътре, черпеше ни с чай и симпатизираше на Братството и на Учителя. След това слизахме при „Окото". Тук при малките полянки при езерото Учителят обичаше да отсяда. Направихме удобно ложе за Учителя, запалвахме огъня. Ние сме предвидливи. Дърва бяхме си изнесли и скрили още в предните екскурзии. Тук прекарахме целия ден. Беше топло, тихо, слънчево.
към текста >>

Върху подвижните повърхнини на езерото светлината ни показва своите чудни танци.
Водите, слънцето, доброто разположение на всички проясниха лицето на Учителя. Той се усмихна, изпяхме много от песните Му. Поведе се разговор. Винаги съм си мислил, че братския живот е свойствен на душата. Той е скрит в нея и щом се създадат условия той се явява. Върху подвижните повърхнини на езерото светлината ни показва своите чудни танци. Какви светлини, какви отблясъци, какъв ритъм. Три дни прекарахме тук. Три пъти посрещнахме изгрева на връх Мусала. Така е, когато човек живее в рая. Раят не е безвъзвратно загубен както си мислят хората.
към текста >>

39. 24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Стоварихме багажа и наехме от местните селяни кончета и магарета, които изнесоха багажа до второто езеро над хижа „Скакавица".
Преди това той с една малка група беше минал по тези места. Тогава той препоръча на Учителя да отидем при тези езера, като получи съгласието Му Симеон устрои една екскурзия до там. Явиха се 50-60 братя и сестри. От София до Дупница пътувахме с влак. А от Дупница до Сапарева баня с камион. Стоварихме багажа и наехме от местните селяни кончета и магарета, които изнесоха багажа до второто езеро над хижа „Скакавица". Учителят го нарече „Елбур", което означава „Бог е силният". Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки. Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала.
към текста >>

Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове.
Явиха се 50-60 братя и сестри. От София до Дупница пътувахме с влак. А от Дупница до Сапарева баня с камион. Стоварихме багажа и наехме от местните селяни кончета и магарета, които изнесоха багажа до второто езеро над хижа „Скакавица". Учителят го нарече „Елбур", което означава „Бог е силният". Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки. Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала. Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата скала. Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота.
към текста >>

Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала.
Стоварихме багажа и наехме от местните селяни кончета и магарета, които изнесоха багажа до второто езеро над хижа „Скакавица". Учителят го нарече „Елбур", което означава „Бог е силният". Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки. Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала. Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата скала. Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота. А ние търсехме самотните и чисти места. Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен.
към текста >>

Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота.
Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки. Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала. Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата скала. Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота. А ние търсехме самотните и чисти места. Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен. Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева. На първо време ние излизахме към десния връх, като се изкачиш от второто езеро в дясно над езерото.
към текста >>

На първо време ние излизахме към десния връх, като се изкачиш от второто езеро в дясно над езерото.
Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота. А ние търсехме самотните и чисти места. Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен. Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева. На първо време ние излизахме към десния връх, като се изкачиш от второто езеро в дясно над езерото. Там между скалите, на самия връх ние посрещахме слънцето и правехме нашата молитва. Учителят държеше кратка беседа, правехме нашите шест гимнастически упражнения и след това се връщахме на второто езеро. Зад този връх, на който се качвахме се намира третото рилско езеро на открита широка долина. То не е сенчесто, а слънчево и там прекарвахме цял ден край езерото на поляната. Ще накладем огън, ще заврат чайниците и целия ден ще премине в разговори, беседи и песни.
към текста >>

Учителят държеше кратка беседа, правехме нашите шест гимнастически упражнения и след това се връщахме на второто езеро.
Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен. Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева. На първо време ние излизахме към десния връх, като се изкачиш от второто езеро в дясно над езерото. Там между скалите, на самия връх ние посрещахме слънцето и правехме нашата молитва. Учителят държеше кратка беседа, правехме нашите шест гимнастически упражнения и след това се връщахме на второто езеро. Зад този връх, на който се качвахме се намира третото рилско езеро на открита широка долина. То не е сенчесто, а слънчево и там прекарвахме цял ден край езерото на поляната. Ще накладем огън, ще заврат чайниците и целия ден ще премине в разговори, беседи и песни. Изобщо в общуване. Пътуването от София след това се осъществяваше с камиони, които докарваха багажа ни до Сапарева баня.
към текста >>

Зад този връх, на който се качвахме се намира третото рилско езеро на открита широка долина.
Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен. Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева. На първо време ние излизахме към десния връх, като се изкачиш от второто езеро в дясно над езерото. Там между скалите, на самия връх ние посрещахме слънцето и правехме нашата молитва. Учителят държеше кратка беседа, правехме нашите шест гимнастически упражнения и след това се връщахме на второто езеро. Зад този връх, на който се качвахме се намира третото рилско езеро на открита широка долина. То не е сенчесто, а слънчево и там прекарвахме цял ден край езерото на поляната. Ще накладем огън, ще заврат чайниците и целия ден ще премине в разговори, беседи и песни. Изобщо в общуване. Пътуването от София след това се осъществяваше с камиони, които докарваха багажа ни до Сапарева баня. От там багажа се пренасяше от селяните на 20 мулета, които минаваха по старите пътечки, по които са ходили хайдутите.
към текста >>

То не е сенчесто, а слънчево и там прекарвахме цял ден край езерото на поляната.
Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева. На първо време ние излизахме към десния връх, като се изкачиш от второто езеро в дясно над езерото. Там между скалите, на самия връх ние посрещахме слънцето и правехме нашата молитва. Учителят държеше кратка беседа, правехме нашите шест гимнастически упражнения и след това се връщахме на второто езеро. Зад този връх, на който се качвахме се намира третото рилско езеро на открита широка долина. То не е сенчесто, а слънчево и там прекарвахме цял ден край езерото на поляната. Ще накладем огън, ще заврат чайниците и целия ден ще премине в разговори, беседи и песни. Изобщо в общуване. Пътуването от София след това се осъществяваше с камиони, които докарваха багажа ни до Сапарева баня. От там багажа се пренасяше от селяните на 20 мулета, които минаваха по старите пътечки, по които са ходили хайдутите. Минавахме покрай хижа „Скакавица", която беше схлупена, дървена постройчица, неуредена и мръсна, не беше чисто и затова и ние там не се спирахме, а продължавахме пътя си нагоре.
към текста >>

40. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

От Говедарци по-нататък нагоре ние уговорихме с овчари власи, които имат коне да изнесат товарите с денкове до второто езеро.
Учителят нареди: „Платете им колкото искат и друг път няма да минаваме оттук". Така и стана. Открихме, че е много по-удобно за нас ако се мине през Самоков, село Говедарци и Гюлечица. Пътищата бяха коларски, но проходими. И почнахме да минаваме оттам с един частен мощен рейс, който докарваше по 80 човека заедно с багажа им до Говедарци, защото от там нататък пътя не беше добър. От Говедарци по-нататък нагоре ние уговорихме с овчари власи, които имат коне да изнесат товарите с денкове до второто езеро. Така се запознахме с влаха Янко, който имаше десет коня и свои помощници с здрави каракачански коне. Семейството му живееше в Дупница и отначало някои от нашите приятели преспиваха в дома му. Още през 1930-31 г. той пое грижата за изнасянето на багажа. Така започнахме да излизаме след 1932 г.
към текста >>

през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място.
Така се запознахме с влаха Янко, който имаше десет коня и свои помощници с здрави каракачански коне. Семейството му живееше в Дупница и отначало някои от нашите приятели преспиваха в дома му. Още през 1930-31 г. той пое грижата за изнасянето на багажа. Така започнахме да излизаме след 1932 г. през Говедарци и постепенно се обзаведохме на второто езеро като на наше постоянно място. Долу, от самото начало ни порази красотата на природата, нейната девственост, тишина и чистота. Пътеката върви покрай рекичката, която слиза от Урдината долина и която е доста буйна река, кристално чиста, богата с пъстърва, а наоколо борови гори, които се издигат високо между скалите, донесени някога от ледниците. Така си'пътувахме през тези чудни години със спокойствие и вътрешно разширение на духа. Тази красота ни хранеше. От време на време горите се отдръпваха и се откриваха чудни гледки на планините, върховете, долините, а планинското небе бе над нас.
към текста >>

Така възхитени от красотите на природата ние вървяхме леко почти без усилие и достигахме до първото езеро.
Тук най-ясно е илюстриран ледниковия период, който е завършил у нас преди двадесет хиляди години. Така постепенно излизаме над клековете. Пред нас се откриват безкрайни простори. Върхове със снегове и преспи още по тях. Далечини с чудни нюанси и една голямо небе над цялата природа. Така възхитени от красотите на природата ние вървяхме леко почти без усилие и достигахме до първото езеро.
към текста >>

41. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Първото езеро Учителят нарече „Махарзи", което значи „Голямата почивка".
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Първото езеро Учителят нарече „Махарзи", което значи „Голямата почивка". Долините, по които вървяхме, също и хребетите, по които се изкачвахме е типична ледникова долина, която има стъпаловидно устройство. Значи след всяко стъпало следва стръмен баир и след това се изравняваше. След това идва второто стъпало, третото стъпало докато се стигне до първото езеро. Като се излезне от клековете се откриват простори и върхове наоколо. От тук може да се зърне върхът или по-точно купола на „Харамията".
към текста >>

След това идва второто стъпало, третото стъпало докато се стигне до първото езеро.
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Първото езеро Учителят нарече „Махарзи", което значи „Голямата почивка". Долините, по които вървяхме, също и хребетите, по които се изкачвахме е типична ледникова долина, която има стъпаловидно устройство. Значи след всяко стъпало следва стръмен баир и след това се изравняваше. След това идва второто стъпало, третото стъпало докато се стигне до първото езеро. Като се излезне от клековете се откриват простори и върхове наоколо. От тук може да се зърне върхът или по-точно купола на „Харамията". Също се вижда един скалист връх в ляво, който в последствие стана наш любим връх „Молитвения връх". До първото езеро излизахме по тясна пътечка. Около езерото обширна поляна с гъсти вековни клекове.
към текста >>

До първото езеро излизахме по тясна пътечка.
Значи след всяко стъпало следва стръмен баир и след това се изравняваше. След това идва второто стъпало, третото стъпало докато се стигне до първото езеро. Като се излезне от клековете се откриват простори и върхове наоколо. От тук може да се зърне върхът или по-точно купола на „Харамията". Също се вижда един скалист връх в ляво, който в последствие стана наш любим връх „Молитвения връх". До първото езеро излизахме по тясна пътечка. Около езерото обширна поляна с гъсти вековни клекове. Клекът расте много бавно. Той може да бъде на 2000 години, а дебелината на стеблото може да достигне колкото дебелината на една човешка ръка. Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо.
към текста >>

Около езерото обширна поляна с гъсти вековни клекове.
След това идва второто стъпало, третото стъпало докато се стигне до първото езеро. Като се излезне от клековете се откриват простори и върхове наоколо. От тук може да се зърне върхът или по-точно купола на „Харамията". Също се вижда един скалист връх в ляво, който в последствие стана наш любим връх „Молитвения връх". До първото езеро излизахме по тясна пътечка. Около езерото обширна поляна с гъсти вековни клекове. Клекът расте много бавно. Той може да бъде на 2000 години, а дебелината на стеблото може да достигне колкото дебелината на една човешка ръка. Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо. Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай.
към текста >>

Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота.
Той може да бъде на 2000 години, а дебелината на стеблото може да достигне колкото дебелината на една човешка ръка. Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо. Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай. От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме постепенно и с които ние вътрешно забогатявахме. Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление.
към текста >>

От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро.
Понеже вегетационния период тука е кратък, растежа му е много бавен. Но клековото дърво е яко, смолисто, гори дори сурово като че ли е сухо. Клековете ни улесняваха много, защото ние веднага трябваше да направим огньове, да стоплим вода и да пием чай. От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме постепенно и с които ние вътрешно забогатявахме. Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление. Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно.
към текста >>

В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват.
От тук се откриват върхове пред нас, към които ние трябва да се отправим и с които се запознавахме постепенно и с които ние вътрешно забогатявахме. Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление. Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва.
към текста >>

Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление.
Това езеро е прекрасно, тишина, спокойствие, чистота. От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление. Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо.
към текста >>

Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно.
От езерото започва пътечка, която излиза на прага към второто езеро. Тази пътечка не беше устроена никак. Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление. Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя.
към текста >>

Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни.
Мъчна за ходене, още повече за конете, които бяха натоварени с тежък товар. В последствие ние, неколцина братя, след като се установихме на лагер при 2-рото езеро се впуснахме и направихме пътечката, изправихме пътя, за да могат хора и животни по лесно да се изкачват. Първото езеро свети с чистота и спокойствие и прави неотразимо впечатление. Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове.
към текста >>

Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя.
Прагът към второто езеро е стръмен и труден за излизане, но ние сме планинари, закалени, изпитани и за нас изкачването не беше много трудно. Още повече, че тежкият ни багаж беше натоварен на конете. Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме.
към текста >>

След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове.
Когато се установихме край 2-рото езеро, опънахме нашите палатки и започнахме нашия живот в планината, налагаше се да слизаме за дърва при първото езеро, където клековете бяха по-големи и по-буйни. Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори.
към текста >>

От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност.
Там имаше сухи клекове и дърва. Ние избягвахме да сечем сурови клекове и предпочитахме сухи дърва, които хем по-лесно горят, хем не ощетяваме природата наоколо. Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори. Накрая стигаме до самият праг, от който започва 2-рото езеро.
към текста >>

От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме.
Тъй че при първото езеро ние често слизахме всички заедно с Учителя. Тук имаше хубава поляна със сочна трева, на която играехме нашата Паневрит-мия. След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори. Накрая стигаме до самият праг, от който започва 2-рото езеро.
към текста >>

Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори.
След това всеки вдигне по един клек или някой сух клон и полека, лека се изкачи до 2-рото езеро и се натрупва една голяма камара от сухи дърва необходима както за кухнята, така и за нашите вечерни огньове. От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори. Накрая стигаме до самият праг, от който започва 2-рото езеро.
към текста >>

Накрая стигаме до самият праг, от който започва 2-рото езеро.
От първото езеро се вижда големият връх Кабул, който има форма на пирамида и със своят вид указва едно необикновено влияние на цялата местност. Той е като Хеопсовата пирамида, само че увеличен хиляда пъти. От първото езеро можеха да се видят и други върхове, които ние не познавахме, но в последствие ние ги опознахме и те станаха наши любими места, при които ние живеехме. Така ние се приобщихме към големия живот тук. Когато се изкачвахме по пътеката към второто езеро и като се обърнем и огледаме надолу се откриват долините на Говедарци и хребети обраснали с вековни гори. Накрая стигаме до самият праг, от който започва 2-рото езеро.
към текста >>

42. 27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР

27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Ние се намираме на един праг, който е заравнен и се стъпва на една голяма скала, която ние в последствие нарекохме „Плачи камък", защото до този камък изпращахме приятелите, които си отиват и раздялата разбира се е тъжна.
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Ние се намираме на един праг, който е заравнен и се стъпва на една голяма скала, която ние в последствие нарекохме „Плачи камък", защото до този камък изпращахме приятелите, които си отиват и раздялата разбира се е тъжна. Затова го нарекохме „Плачи камък". Тук посрещахме и приятелите, които идваха отдолу с песни. Ние пеехме отгоре, те ни ръкомахаха с ръце и това ги укрепваше, за да преодолеят по-лесно стръмнината. Този камък стана любимо място и един хубав символ на братския живот. Обикновено приятелите идваха кой за една, който за две седмици и като им привърши времето тук, се разделяхме.
към текста >>

От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между камъните.
Обикновено приятелите идваха кой за една, който за две седмици и като им привърши времето тук, се разделяхме. Колко песни се пееха, колко сълзи се лееха. Всички тъгуваха от раздялата. Понякога и Учителят присъствуваше на изпращането. Ще ни видите на снимките как сме застанали, ръкомахаме и пеем. От този камък трябваше да пресечем рекичката, която излизаше от 2-рото езеро и която беше доста буйна и минаваше между камъните. Минаването покрай рекичката беше трудно, водата дълбока. По-късно Учителят нареди да се направи един мост за по-лесно преминаване на хората и добитъка. Този мост стана оригинален и никой не предполагаше как ще стане. Просто ние наредихме големи, тежки камъни един до друг, но така ги подредихме, че по тях можеше да се ходи спокойно като по паваж. Но едновременно внимавахме между камъните да може да преминава водата.
към текста >>

Но водопадите не се вливат в първото езеро, а минават близо до него и отиват нататък към Говедарската долина.
Ние така майсторски ги наредихме, че покрай камъните да си тече водата, а върху камъните хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката. Моста го направихме широк, а от двете му страни наредихме камъни като бордюри. През цялото време Учителят наблюдаваше и взимаше живо участие като ни даваше съвети. След като привършихме за награда Той ни изнесе една кратка беседа. Водата преминаваше през моста между камъните и надолу се стичаше с водопади, които пеят в долината. Но водопадите не се вливат в първото езеро, а минават близо до него и отиват нататък към Говедарската долина.
към текста >>

43. 28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО

28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО Отиването до 7-те рилски езера се организираше обикновено от една група младежи деятелни братя, практични, които взимаха грижата за всичко.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО Отиването до 7-те рилски езера се организираше обикновено от една група младежи деятелни братя, практични, които взимаха грижата за всичко. Всеки, който искаше да отиде до езерата трябваше да си подготви естествено багажа - завивки, палатки, дрехи и продукти. Багажът стегнат добре в денкове и раници се донасяше обикновено при кухнята на Изгрева. Тук имаше специална група, която приемаше багажа, изтегли го примерно колко тежи, опише го, запише го кому принадлежи и този багаж опакован заминаваше направо на езерата. Който го е предал нямаше повече грижа за него. Той имаше грижата сам да излезе до езерата.
към текста >>

Горе на 2-рото езеро също имаше кантар и там се теглеха когато се връщаха денковете.
Където има мочурище ще сложат камъни и клони, за да могат конете да минат без препятствия. Не ни взимаха много скъпо. Власите бяха скромни. След като заплащахме за автобуса, заплащахме и за изнасянето на багажа, който се заплащаше на килограм. Имаше кантар горе при салона на Изгрева и там се мереше всеки пакет, отбелязваше се на денка колко е килограма и името на стопанина. Горе на 2-рото езеро също имаше кантар и там се теглеха когато се връщаха денковете. Така ние се разплащахме с власите и с тях никога не сме имали разправии. Излезнем ли горе на 2-рото езеро, там имаше млади хора, които помагаха за опъване на палатките. Без това не може. Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки, чукове и брадви. Тогава братята опъваха палатките.
към текста >>

Излезнем ли горе на 2-рото езеро, там имаше млади хора, които помагаха за опъване на палатките.
Власите бяха скромни. След като заплащахме за автобуса, заплащахме и за изнасянето на багажа, който се заплащаше на килограм. Имаше кантар горе при салона на Изгрева и там се мереше всеки пакет, отбелязваше се на денка колко е килограма и името на стопанина. Горе на 2-рото езеро също имаше кантар и там се теглеха когато се връщаха денковете. Така ние се разплащахме с власите и с тях никога не сме имали разправии. Излезнем ли горе на 2-рото езеро, там имаше млади хора, които помагаха за опъване на палатките. Без това не може. Излезат горе сестри, които не могат да боравят с въжета, палатки, чукове и брадви. Тогава братята опъваха палатките. Те бяха сръчни, услужливи и работливи. В цялата тази работа имаше ентусиазъм, идея и жертвоготовност.
към текста >>

Горе при второто езеро беше построено от дъсчени платна едно помещение, което служеше за магазин.
Животът на езерата се организираше много добре. Имахме вече практика, а тези които организираха бяха идейни хора. Те имаха грижата за другите, а по-мало за себе си. Имаше друга група, която изнасяше продукти от Сапарева баня, Дупница или Самоков. А като се изконсумира хляба и продуктите свършат, то камиона докарваше нови, а конете ги изкарваха на езерата. Горе при второто езеро беше построено от дъсчени платна едно помещение, което служеше за магазин. Там можеше човек да си купи захар, картофи, ориз, хляб, сирене и други продукти, които се намираха, но на по-високи цени. Плодове не се изнасяха много, защото те се разваляха по пътя. Животът, който ни посочи Учителят и който се изрази по Неговите идеи, беше един здрав, простичък, естествен братски живот. Който е минал през него никога не може да го забрави. И затова наши приятели, които отидат в чужбина и се срещнат със съидейници там, то те им показват как е организиран братския живот на Рила и по същия образец те организираха живота си в планините.
към текста >>

44. 29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва. Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко.
към текста >>

От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета.
За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко. Затова се реши да се покрие с големи и тънки плочи. Затова отидохме до 6-тото езеро, където се намират плочи от корунд.
към текста >>

Затова отидохме до 6-тото езеро, където се намират плочи от корунд.
От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко. Затова се реши да се покрие с големи и тънки плочи. Затова отидохме до 6-тото езеро, където се намират плочи от корунд. Тези плочи са от кристалните шисти, те се рушат сами, отлюпват се самички, тъй че всеки може да си вземе от тях. Имаше доста големи плочи. Тук идвахме няколко пъти цялото Братство с Учителя. Всеки вземе по една плоча каквато може да носи, а някои по-големи ги носеха и по двама човеци. Така ние с тези плочи покрихме нашия заслон и го оформихме.
към текста >>

45. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В първите години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В първите години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене. Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата".
към текста >>

От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В първите години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене. Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур.
към текста >>

Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода".
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В първите години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене. Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата.
към текста >>

За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата".
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В първите години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене. Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата.
към текста >>

Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре.
Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък.
към текста >>

Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро.
Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде".
към текста >>

46. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

Дърва се донасяха от района на първото езеро.
За цялата хигиена на лагера и за кухнята се грижеше д-р Иван Жеков. Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети. Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря.
към текста >>

Дърва са донесени за него от първото езеро.
Всеки си подготвяше нещата за обличане, за да му бъдат готови сутринта. Като се свечери, долу се запалваше огъня на специално приготвено огнище оградено с камъни. Наоколо ее поставят пейки от дървета, за да могат да насядат приятелите. А който не може да се вреди там, то насядват на земята. Като се съберем около огнището чакат да се запали огъня. Дърва са донесени за него от първото езеро. Вечер се наклажда голям огън. Хем да свети, хем да топли. Разпали ли се огъня и приятелите започват да пеят песни и тогава отгоре от своята палатка иде Учителят. Той слиза с едно електрическо фенерче, осветява си пътечката, дойде до огъня и седне на приготвеното за Него място. Тогава песните се подновяват, а свирачите на цигулки, флейти и китари почват да свирят.
към текста >>

47. 33. СПИРАЛАТА

33. СПИРАЛАТА Понякога играехме Паневритмия на полянката при второто езеро и то когато времето бе лошо.
33. СПИРАЛАТА Понякога играехме Паневритмия на полянката при второто езеро и то когато времето бе лошо. Но тук имаше много камъни останали от някогашните ледникови морени. Като играехме по двойки или трябваше да ги заобикаляме и кръга се нарушаваше или пък да ги прескачаме и се нарушаваше ритъма, с който играехме. Възникна идеята да разчистим поляната. Събрахме тези камъни, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см. Събрахме всички камъни на средата на поляната.
към текста >>

хижата на второто езеро.
А този камък го сложихме на върха на спиралата. А върху него сложихме друг камък с конична форма, който означава стремеж към Бога. Около тази спирала се играеше Паневритмия дълги години. Този камък остана там дълго време. Започнаха да строят през 1955 г. хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата. Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България?
към текста >>

48. 34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ

34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро. Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя. В палатката имаше легло и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя. Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на разположение на Учителя. Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г.
към текста >>

Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро. Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя. В палатката имаше легло и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя. Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на разположение на Учителя. Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г. Там на една поляна две години престоя палатката Му.
към текста >>

Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи".
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро. Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя. В палатката имаше легло и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя. Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на разположение на Учителя. Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г. Там на една поляна две години престоя палатката Му. Тогава видяхме, че там има едно въздушно течение, които идваше отгоре, от езерата и че не е много удобно за Него. А първият Молитвен връх беше отдясно на езерото, горе на една от терасите. Тогава преместихме палатката на Учителя на склона, който отива към новия Молитвен връх.
към текста >>

Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро. Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя. В палатката имаше легло и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя. Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на разположение на Учителя. Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г. Там на една поляна две години престоя палатката Му. Тогава видяхме, че там има едно въздушно течение, които идваше отгоре, от езерата и че не е много удобно за Него. А първият Молитвен връх беше отдясно на езерото, горе на една от терасите. Тогава преместихме палатката на Учителя на склона, който отива към новия Молитвен връх. Там намерихме една тераса, една равна поляна заобиколена с клекове, които пазеха завет и самата поляна беше на завет, не беше атакувана от ветровете и бе огрявана от слънце.
към текста >>

А първият Молитвен връх беше отдясно на езерото, горе на една от терасите.
Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на разположение на Учителя. Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г. Там на една поляна две години престоя палатката Му. Тогава видяхме, че там има едно въздушно течение, които идваше отгоре, от езерата и че не е много удобно за Него. А първият Молитвен връх беше отдясно на езерото, горе на една от терасите. Тогава преместихме палатката на Учителя на склона, който отива към новия Молитвен връх. Там намерихме една тераса, една равна поляна заобиколена с клекове, които пазеха завет и самата поляна беше на завет, не беше атакувана от ветровете и бе огрявана от слънце. Там опънахме палатката и там вече се установи на постоянно място. Всяка следваща година палатката беше опъвана точно там. Който искаше да отиде при Учителя, отиваше там.
към текста >>

След като се качи палатката на Учителя горе, приятелите преместиха палатките си от езерото като ги опънаха по склона и накрая ги огънаха горе на билото.
Можеш да седнеш и да разговаряш при Учителя. Понякога се събираха по няколко души на общ разговор. Друг път отиваха музиканти, изнасяха концерти пред палатката, било класическа музика, било от песните на Учителя. Учителят много обичаше да Го посетят, разговаряше с всички, беше много доволен когато Му задаваха сериозни въпроси из братския живот. Тогава казваше: „Това искам да чуя от вас". След като се качи палатката на Учителя горе, приятелите преместиха палатките си от езерото като ги опънаха по склона и накрая ги огънаха горе на билото. Избираха си място по свой вкус. Но в първите години палатките бяха на поляната при самото езеро, след това минаха по склона и най-накрая се качиха горе на билото към Молитвения връх. Забравих да спомена, че когато палатката на Учителя беше на второто място, на една от терасите на десния склон на езерото, тук имаше също опънати много палатки на приятелите. Палатките вървяха по стъпките на Учителя и на Неговата палатка. Подът на палатката бе постлан с плочи, а от двете страни на палатката бяхме натрупали избрани бели кварцови камъни донесени при нашите екскурзии.
към текста >>

Но в първите години палатките бяха на поляната при самото езеро, след това минаха по склона и най-накрая се качиха горе на билото към Молитвения връх.
Друг път отиваха музиканти, изнасяха концерти пред палатката, било класическа музика, било от песните на Учителя. Учителят много обичаше да Го посетят, разговаряше с всички, беше много доволен когато Му задаваха сериозни въпроси из братския живот. Тогава казваше: „Това искам да чуя от вас". След като се качи палатката на Учителя горе, приятелите преместиха палатките си от езерото като ги опънаха по склона и накрая ги огънаха горе на билото. Избираха си място по свой вкус. Но в първите години палатките бяха на поляната при самото езеро, след това минаха по склона и най-накрая се качиха горе на билото към Молитвения връх. Забравих да спомена, че когато палатката на Учителя беше на второто място, на една от терасите на десния склон на езерото, тук имаше също опънати много палатки на приятелите. Палатките вървяха по стъпките на Учителя и на Неговата палатка. Подът на палатката бе постлан с плочи, а от двете страни на палатката бяхме натрупали избрани бели кварцови камъни донесени при нашите екскурзии. После те бяха подредени с вкус и умение от приятели. Тук пред палатката Учителят държеше своите неделни беседи.
към текста >>

Забравих да спомена, че когато палатката на Учителя беше на второто място, на една от терасите на десния склон на езерото, тук имаше също опънати много палатки на приятелите.
Учителят много обичаше да Го посетят, разговаряше с всички, беше много доволен когато Му задаваха сериозни въпроси из братския живот. Тогава казваше: „Това искам да чуя от вас". След като се качи палатката на Учителя горе, приятелите преместиха палатките си от езерото като ги опънаха по склона и накрая ги огънаха горе на билото. Избираха си място по свой вкус. Но в първите години палатките бяха на поляната при самото езеро, след това минаха по склона и най-накрая се качиха горе на билото към Молитвения връх. Забравих да спомена, че когато палатката на Учителя беше на второто място, на една от терасите на десния склон на езерото, тук имаше също опънати много палатки на приятелите. Палатките вървяха по стъпките на Учителя и на Неговата палатка. Подът на палатката бе постлан с плочи, а от двете страни на палатката бяхме натрупали избрани бели кварцови камъни донесени при нашите екскурзии. После те бяха подредени с вкус и умение от приятели. Тук пред палатката Учителят държеше своите неделни беседи.
към текста >>

49. 36. СТЪПАЛАТА

Долу огледалният образ на второто езеро сребристо отразява светлината.
36. СТЪПАЛАТА От мястото, където бе построена палатката на Учителя се разкрива чудна гледка на долината и околните върхове. Долу огледалният образ на второто езеро сребристо отразява светлината. Тази тераса при палатката Му се свързваше с второто езеро с една стръмна пътека. Тя беше трудна за слизане за нас младите, а какво да кажем за Учителя. Той заобикаляше и трябваше да слиза по една заобиколна пътека. Тогава ние решихме да направим стъпала на пътеката. Избрахме плоски камъни и започнахме изграждането на пътеката.
към текста >>

Тази тераса при палатката Му се свързваше с второто езеро с една стръмна пътека.
36. СТЪПАЛАТА От мястото, където бе построена палатката на Учителя се разкрива чудна гледка на долината и околните върхове. Долу огледалният образ на второто езеро сребристо отразява светлината. Тази тераса при палатката Му се свързваше с второто езеро с една стръмна пътека. Тя беше трудна за слизане за нас младите, а какво да кажем за Учителя. Той заобикаляше и трябваше да слиза по една заобиколна пътека. Тогава ние решихме да направим стъпала на пътеката. Избрахме плоски камъни и започнахме изграждането на пътеката. Направихме я широка, близо два метра.
към текста >>

Савка доволна от отговора на Учителя отива и извиква фотографа Васко Искренов, за да заснеме стълбата отгоре заедно с изгледа към второто езеро и върхът Кабул отсреща.
Накрая, когато я построихме сестра Савка се качи по нея, преброи стъпалата и те се оказаха 72.0тива при Учителя и зарадвана казва откритието си. Учителю, знаете ли че пътеката, която построиха братята има точно 72 стъпала? " Учителят се усмихва. „Знам. За нея се грижеше един архитект изпратен от Невидимия свят. Тя символизира стълбата на Яков, по която са се възкачвали и слизали ангелите небесни, за да му донесат откровението на Бога". Савка доволна от отговора на Учителя отива и извиква фотографа Васко Искренов, за да заснеме стълбата отгоре заедно с изгледа към второто езеро и върхът Кабул отсреща. Тази снимка днес показва Савка с раница на гърба, с шапка и със свитък листове слиза от палатката на Учителя към лагера. Тя е била на посещение при Учителя и е записала поредният разговор с Него. Тези 72 стъпала извеждат от палатките на Второто езеро до мястото на Учителя. По нея се качваха вече приятелите, за да Го посетят. А вечерно време Той слизаше по стъпалата осветявайки ги с джобно фенерче, за да дойде на лагерния огън.
към текста >>

Тези 72 стъпала извеждат от палатките на Второто езеро до мястото на Учителя.
За нея се грижеше един архитект изпратен от Невидимия свят. Тя символизира стълбата на Яков, по която са се възкачвали и слизали ангелите небесни, за да му донесат откровението на Бога". Савка доволна от отговора на Учителя отива и извиква фотографа Васко Искренов, за да заснеме стълбата отгоре заедно с изгледа към второто езеро и върхът Кабул отсреща. Тази снимка днес показва Савка с раница на гърба, с шапка и със свитък листове слиза от палатката на Учителя към лагера. Тя е била на посещение при Учителя и е записала поредният разговор с Него. Тези 72 стъпала извеждат от палатките на Второто езеро до мястото на Учителя. По нея се качваха вече приятелите, за да Го посетят. А вечерно време Той слизаше по стъпалата осветявайки ги с джобно фенерче, за да дойде на лагерния огън. Веднъж приятелите се бяха изкачили при Него, слушаха беседа и след това един Го запита: „Учителю, какво означават тези 72-ма стъпала? " Учителят се усмихна: „Това е броят на учениците, които са били около Христа и вашия брой днес на тази беседа е същия както преди 2000 години. Времената са различни, но Духът е Истият, защото за Христовият Дух времето е едно и също." След беседата се преброихме.
към текста >>

50. 37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро „Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към „Езерото на Чистотата", което се намираше от източната страна на върха „Харамията" под неговата обширна поляна, на която играехме Паневритмия.
37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро „Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към „Езерото на Чистотата", което се намираше от източната страна на върха „Харамията" под неговата обширна поляна, на която играехме Паневритмия. Пътуването по пътеката отначало е приятно между клековете, но после тя става стръмна и се движи между скалите. От трудна пътека, тя става доста мъчителна. Имаше стръмнини, които трябваше да се преодолеят. Трябваше да се лази по тях. Но понеже ние сме майстори, знаем да правим стъпала, една група започна да прави стъпала на пътеката.
към текста >>

Така ние направихме тази пътека и тя стана любима пътека, по която излизахме към „Езерото на Чистотата" с Учителя, където на голямата поляна играехме Паневритмия под върха „Харамията".
Имаше стръмнини, които трябваше да се преодолеят. Трябваше да се лази по тях. Но понеже ние сме майстори, знаем да правим стъпала, една група започна да прави стъпала на пътеката. Слагахме каменни стъпала с кирки копаехме прагове, на други места с колове укрепвахме земята и правехме естествени стъпала. Тя минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, удобна отначало между клековете където можеш да си починеш и да се радваш на природата. Така ние направихме тази пътека и тя стана любима пътека, по която излизахме към „Езерото на Чистотата" с Учителя, където на голямата поляна играехме Паневритмия под върха „Харамията". Приятелите, които търсеха навсякъде символика преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122 стъпала. Хайде сега ми кажете какво значи 122 стъпала? Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала може да види само онзи, който внимателно и полекичка е излизал по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една тънка пътечка по тревите човек излиза на голямата поляна. Оттука наистина може да се съзерцава „Езерото на Чистотата", неговата отворена и светла долина огрявана от слънцето от сутрин до вечер.
към текста >>

Оттука наистина може да се съзерцава „Езерото на Чистотата", неговата отворена и светла долина огрявана от слънцето от сутрин до вечер.
Така ние направихме тази пътека и тя стана любима пътека, по която излизахме към „Езерото на Чистотата" с Учителя, където на голямата поляна играехме Паневритмия под върха „Харамията". Приятелите, които търсеха навсякъде символика преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122 стъпала. Хайде сега ми кажете какво значи 122 стъпала? Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала може да види само онзи, който внимателно и полекичка е излизал по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една тънка пътечка по тревите човек излиза на голямата поляна. Оттука наистина може да се съзерцава „Езерото на Чистотата", неговата отворена и светла долина огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тука по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не е пострадал от тях, макар че се срещаха до самите палатки. Ние от своя страна бяхме толерантни към тях и никой от нас не е посегнал да убие змия. Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките и я пуснем в клека.
към текста >>

Тази пътека стана любима пътека при излизането към „Езерото на Чистотата" и оттам към „Върха на Съзерцанието".
Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките и я пуснем в клека. Това бе мълчаливо съгласие, мълчалив договор между тях и нас. След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото Братство се източи по тази пътека до върха. Когато Учителят за първи път излезна по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: „Хубаво направихте пътеката! " Посочи също още няколко места, където трябваше да се подобрят стъпалата още малко, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима пътека при излизането към „Езерото на Чистотата" и оттам към „Върха на Съзерцанието". Попитахме Учителя: „Какво означават тези 122 стъпала? ". „Това е стълбата на Якова, която той видя на сън, по която ангелите Божии възлизаха и слизаха по нея. Господ стоеше отгоре върху стълбата и рече: „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака, земята на която лежиш ще ти я дам и на потомството ти." Битие, гл. 28 (ст. 12-17) Днес е същото.
към текста >>

51. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва в дясно от второто езеро по склоновете над едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на слънцето.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва в дясно от второто езеро по склоновете над едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на слънцето. Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя, заведохме Го и Той го одобри. Този връх нарекохме „Молитвения връх". Това беше през 1931 г.
към текста >>

Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва в дясно от второто езеро по склоновете над едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на слънцето. Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя, заведохме Го и Той го одобри. Този връх нарекохме „Молитвения връх". Това беше през 1931 г. Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх.
към текста >>

Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. На 5.VIII.1931 г. на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г. След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155).
към текста >>

Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието".
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. На 5.VIII.1931 г. на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г. След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155). И от тогава започнахме да излизаме на този връх.
към текста >>

52. 39. РОСНИТЕ КАПКИ

Облак е отседнал при езерото, натежал от влага.
39. РОСНИТЕ КАПКИ Братството е на лагер на 7-те Рилски езера. Тази сутрин Рила е мъглява. Току-що сме се върнали от Молитвения връх. Облак е отседнал при езерото, натежал от влага. По дрехите ни са се осаждили капчици роса, те са и по косите ни. Но времето е приятно, не е студено и е тихо. По пелерината на Учителя също са се накацали и полепнали капчици роса. Една сестра посяга да ги отърси, но Учителят я спира: „Недей. Те от Любов са дошли при нас." Учителят отчиташе и най-малките прояви на Любовта.
към текста >>

53. 40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР

ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена кухнята, а до нея магазина за храна.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена кухнята, а до нея магазина за храна. Беше оформена поляната за играене на Паневритмия и мястото разчистено от камъни. В средата на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме. До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства.
към текста >>

54. 41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Когато се свършваха дървата за кухнята и за дневния лагерен огън, то ние слизахме на първото езеро.
41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Когато се свършваха дървата за кухнята и за дневния лагерен огън, то ние слизахме на първото езеро. Там играехме Паневритмия, а след нея всеки вземаше по едно сухо дърво, толкова голямо и тежко, колкото може да носи. Учителят също нарамваше дърво на рамото си и така се завръщахме на нашия лагер при второто езеро и се натрупваше голяма камара от дърва. Има запазени снимки, на които се вижда как всеки е нарамил дърво, носи или го влачи според умението и силата си. „Махарзи" означава „Голямата почивка".
към текста >>

Учителят също нарамваше дърво на рамото си и така се завръщахме на нашия лагер при второто езеро и се натрупваше голяма камара от дърва.
41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Когато се свършваха дървата за кухнята и за дневния лагерен огън, то ние слизахме на първото езеро. Там играехме Паневритмия, а след нея всеки вземаше по едно сухо дърво, толкова голямо и тежко, колкото може да носи. Учителят също нарамваше дърво на рамото си и така се завръщахме на нашия лагер при второто езеро и се натрупваше голяма камара от дърва. Има запазени снимки, на които се вижда как всеки е нарамил дърво, носи или го влачи според умението и силата си. „Махарзи" означава „Голямата почивка".
към текста >>

55. 42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ

42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ" Тук излизахме, когато обстановката предразполагаше за по-голямо вътрешно задълбочаване и изживяване.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ" Тук излизахме, когато обстановката предразполагаше за по-голямо вътрешно задълбочаване и изживяване. Обстановката тук е необикновена. Ние играем пред третото езеро на една голяма поляна и кръгът е достатъчно голям. По средата десетина музиканти свирят мелодиите от Паневритмията. Тука през 1939 г. се играеха най-големйте Паневритмии.
към текста >>

Ние играем пред третото езеро на една голяма поляна и кръгът е достатъчно голям.
42. ПАНЕВРИТМИЯ ДО ТРЕТОТО ЕЗЕРО „БАЛДЕР - ДАРУ" Тук излизахме, когато обстановката предразполагаше за по-голямо вътрешно задълбочаване и изживяване. Обстановката тук е необикновена. Ние играем пред третото езеро на една голяма поляна и кръгът е достатъчно голям. По средата десетина музиканти свирят мелодиите от Паневритмията. Тука през 1939 г. се играеха най-големйте Паневритмии. Но през всички години тук сме играли. Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко Искренов е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията.
към текста >>

Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро.
По средата десетина музиканти свирят мелодиите от Паневритмията. Тука през 1939 г. се играеха най-големйте Паневритмии. Но през всички години тук сме играли. Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко Искренов е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията. Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро. Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева. Оркестърът се състоеше от десетина човека. Имаше години, когато тревата беше мокра и намокряше обувките ни. Някои предвидливо се събуваха и играеха боси. След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро.
към текста >>

Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева.
Тука през 1939 г. се играеха най-големйте Паневритмии. Но през всички години тук сме играли. Долината предразполага към мистични преживявания, фотографът Васко Искренов е направил може би най-сполучливите снимки на Паневритмията. Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро. Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева. Оркестърът се състоеше от десетина човека. Имаше години, когато тревата беше мокра и намокряше обувките ни. Някои предвидливо се събуваха и играеха боси. След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро. По даден знак всеки тръгваше, взимаше посока и се изкачваше нагоре без да променя посоката си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено камъни - малки или големи.
към текста >>

След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро.
Панорамата е необикновена на фона на върховете, които заобикалят третото езеро. Над това езеро по посока към петото езеро - „Бъбрека" се вижда един връх и това е върхът където в първите години са се изкачвали, за да посрещат изгрева. Оркестърът се състоеше от десетина човека. Имаше години, когато тревата беше мокра и намокряше обувките ни. Някои предвидливо се събуваха и играеха боси. След Паневритмия тук Учителят беше дал няколко упражнения, при които ние се нареждахме, построявахме се и трябваше да превземем върха откъм страната на Петото езеро. По даден знак всеки тръгваше, взимаше посока и се изкачваше нагоре без да променя посоката си и без да го спират препятствията, които среща, обикновено камъни - малки или големи. „Балдер - Дару" означава „Онзи, който дава благата".
към текста >>

56. 43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР

43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия. Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят. След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът".
към текста >>

То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия. Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят. След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът". Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя.
към текста >>

Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия. Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят. След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът". Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си.
към текста >>

Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си.
Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят. След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът". Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си. Трябваше да изречем и няколко формули. Трябваше по такъв начин да влезнем в общение с обитателите на езерата. След това се изсушавахме и се обувахме. Тука сме прекарвали незабравими часове. Наоколо обикновено пасеха конете на брат Янко.
към текста >>

Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него.
Учителят ги погледна, усмихна се и рече: „Тези коне са кандидати за бъдещи ученици на Братството." Да, чуден е животът, неповторим, неразгадаем. Понякога Учителят даваше упражнения според местноста, според обстановката и според духа, който създава обстановката. Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне. Дали ще бъде камък, храст или вода. Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо пространство. Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него. Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх. От западната страна се издига онази въпросна скала и от подножието на скалата тръгва пътечка, която извежда горе над скалата където има полянка. Там понякога, но много рядко отивахме с Учителя. На тази полянка Той е говорил много и е държал беседи.
към текста >>

Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх.
Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне. Дали ще бъде камък, храст или вода. Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо пространство. Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него. Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх. От западната страна се издига онази въпросна скала и от подножието на скалата тръгва пътечка, която извежда горе над скалата където има полянка. Там понякога, но много рядко отивахме с Учителя. На тази полянка Той е говорил много и е държал беседи. Аз обичах да идвам тук, защото беше място където можеш да се скриеш, никой да не те види и да прекараш спокойно целият ден. Ако можеш да влезнеш в общение със съществата, които пазят един от входовете на Агарта, ти си вече спечелил много и този ден за теб е незабравим.
към текста >>

След Паневритмията някои се отправяха нагоре по пътеката, която водеше за шестото и седмото езеро и правеха своите излети за цял ден.
От западната страна се издига онази въпросна скала и от подножието на скалата тръгва пътечка, която извежда горе над скалата където има полянка. Там понякога, но много рядко отивахме с Учителя. На тази полянка Той е говорил много и е държал беседи. Аз обичах да идвам тук, защото беше място където можеш да се скриеш, никой да не те види и да прекараш спокойно целият ден. Ако можеш да влезнеш в общение със съществата, които пазят един от входовете на Агарта, ти си вече спечелил много и този ден за теб е незабравим. След Паневритмията някои се отправяха нагоре по пътеката, която водеше за шестото и седмото езеро и правеха своите излети за цял ден. „Махабур" означава: „Големият и Силният".
към текста >>

57. 44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА

44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА" По пътеката на 122 стъпала излизахме на една голяма поляна.
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА" По пътеката на 122 стъпала излизахме на една голяма поляна. От едната страна на поляната е „Харамията", а от другата страна е едно малко езерце, което нарекохме „Езерото на Чистотата". Това име го даде Учителят. Тази поляна се разполагаше на върха на хребета, беше голяма, равна, открита отвсякъде и беше едно от най-хубавите места на езерата. Тук ние разполагахме нашият кръг на Паневритмията. Това беше необикновен, голям кръг и имахме възможност да се съединим със всички върхове и езера наоколо.
към текста >>

От едната страна на поляната е „Харамията", а от другата страна е едно малко езерце, което нарекохме „Езерото на Чистотата".
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА" По пътеката на 122 стъпала излизахме на една голяма поляна. От едната страна на поляната е „Харамията", а от другата страна е едно малко езерце, което нарекохме „Езерото на Чистотата". Това име го даде Учителят. Тази поляна се разполагаше на върха на хребета, беше голяма, равна, открита отвсякъде и беше едно от най-хубавите места на езерата. Тук ние разполагахме нашият кръг на Паневритмията. Това беше необикновен, голям кръг и имахме възможност да се съединим със всички върхове и езера наоколо. Такъв простор и такова разширение на духа получава човек на тази поляна.
към текста >>

Това беше връх, който се издигаше над езерото.
Тук ние разполагахме нашият кръг на Паневритмията. Това беше необикновен, голям кръг и имахме възможност да се съединим със всички върхове и езера наоколо. Такъв простор и такова разширение на духа получава човек на тази поляна. Необикновена поляна. След Паневритмията ние отивахме към източната страна, като сядахме на скалата и тук обикновено Учителят държеше беседи. Това беше връх, който се издигаше над езерото. От тук се спуска стръмна пътека стъпаловидно до „Езерото на Чистотата", едно малко езерце с открита широка долина, добре огрявана от слънцето. Наоколо около това езерце няма клекове, защото е високо. Тука често идвахме с Учителя и Той обикновено с голямо разположение държеше беседи или пък прекарвахме времето с хубави разговори по най-различни въпроси, които ни интересуваха като ученици. От тука някои предприемаха редица екскурзии в околността. Други се завръщаха в лагера, особено дежурните по кухня.
към текста >>

От тук се спуска стръмна пътека стъпаловидно до „Езерото на Чистотата", едно малко езерце с открита широка долина, добре огрявана от слънцето.
Това беше необикновен, голям кръг и имахме възможност да се съединим със всички върхове и езера наоколо. Такъв простор и такова разширение на духа получава човек на тази поляна. Необикновена поляна. След Паневритмията ние отивахме към източната страна, като сядахме на скалата и тук обикновено Учителят държеше беседи. Това беше връх, който се издигаше над езерото. От тук се спуска стръмна пътека стъпаловидно до „Езерото на Чистотата", едно малко езерце с открита широка долина, добре огрявана от слънцето. Наоколо около това езерце няма клекове, защото е високо. Тука често идвахме с Учителя и Той обикновено с голямо разположение държеше беседи или пък прекарвахме времето с хубави разговори по най-различни въпроси, които ни интересуваха като ученици. От тука някои предприемаха редица екскурзии в околността. Други се завръщаха в лагера, особено дежурните по кухня. А трети прекарваха целия ден по поляните.
към текста >>

58. 46. БЛИЗНАЦИТЕ

До езерото има такова мълчание, че човек не може да не се замисли върху тези неща, върху които не е мислил до тогава.
46. БЛИЗНАЦИТЕ Това са две езера, които се намират в подножието на Харамията. Вторият Близнак навлиза в скалиста долина скалиста и сенчеста, заобиколена от отвесни скали. Те са изсечени като с нож. Тука тишината е непроницаема. Слънцето грее кратко време. До езерото има такова мълчание, че човек не може да не се замисли върху тези неща, върху които не е мислил до тогава. При вътрешния близнак това езеро някои братя и сестри са имали преживяване, при някои моменти на вглъбяване са им се отваряли вътрешните очи и уши и те са виждали и слушали същества, които са изнасяли концерти и са играели танци. Други пък само са чували музика и хор, което обикновеното ухо не чува. Това са опитности на наши приятели по времето на Школата. Външният Близнак е издаден по-навън и по на открито и не е заобиколен от скали. Тук наоколо се вижда как са работили ледниците преди хиляди години.
към текста >>

При вътрешния близнак това езеро някои братя и сестри са имали преживяване, при някои моменти на вглъбяване са им се отваряли вътрешните очи и уши и те са виждали и слушали същества, които са изнасяли концерти и са играели танци.
Вторият Близнак навлиза в скалиста долина скалиста и сенчеста, заобиколена от отвесни скали. Те са изсечени като с нож. Тука тишината е непроницаема. Слънцето грее кратко време. До езерото има такова мълчание, че човек не може да не се замисли върху тези неща, върху които не е мислил до тогава. При вътрешния близнак това езеро някои братя и сестри са имали преживяване, при някои моменти на вглъбяване са им се отваряли вътрешните очи и уши и те са виждали и слушали същества, които са изнасяли концерти и са играели танци. Други пък само са чували музика и хор, което обикновеното ухо не чува. Това са опитности на наши приятели по времето на Школата. Външният Близнак е издаден по-навън и по на открито и не е заобиколен от скали. Тук наоколо се вижда как са работили ледниците преди хиляди години. Това е типична ледникова долина каквато рядко ще срещнете другаде.
към текста >>

59. 31. ЛОДКАТА

После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе кухнята.
31. ЛОДКАТА Не беше много лесно да се носи вода на ръце от извора до кухнята. Отначало дежурните носеха с кофи. После направиха сал и с него да пренасят водата от единия край на езерото до другия, където бе кухнята. Салът предизвика много вълнения, но някои от дежурните паднаха във водата и се намокриха в студената вода. Следващата година един брат дърводелец Боян Злата-рев разкрои в София от дървен материал и на части направи лодка. Тя бе донесена с камион и от Сапарева баня я изнесоха на ръце десетина човека. Тука я сглобиха като направиха пристан, където да се завързва лодката. С тази лодка се отиваше лесно до извора, там се пълнеха съдовете с вода и лесно се докарваше.
към текста >>

Накрая някой им беше казал къде се намира, те я пренесоха в езерото и започнаха да ловят риба с нея.
Учителят определи за отговорник на лодката Гради Минчев, който трябваше да я пази от екскурзиантите. Станаха големи караници и накрая по предложение на Гради, което Учителят одобри лодката се заключваше с един голям катинар. Значи имахме лодка, кухня, лагер и накрая дойде и се залепи катинара и превърза синджира на лодката за нейния пристан. Е, и такива работи имаше. Тази лодка се укриваше няколко години в храсталаците под Молитвения връх и рибарите се изтрепваха да я търсят. Накрая някой им беше казал къде се намира, те я пренесоха в езерото и започнаха да ловят риба с нея. Като видяха това, нашите я потопиха и така няколко години тя се пазеше потопена в езерото. Когато идваше време за лагера ние я изваждахме и тя отново ни служеше. Учителят обичаше да се разхожда с лодката. Беше чест за приятелите да Го поканят на разходка. Учителят седи на единия край с шапка и манто, а от другата страна приятелите гребат.
към текста >>

Като видяха това, нашите я потопиха и така няколко години тя се пазеше потопена в езерото.
Станаха големи караници и накрая по предложение на Гради, което Учителят одобри лодката се заключваше с един голям катинар. Значи имахме лодка, кухня, лагер и накрая дойде и се залепи катинара и превърза синджира на лодката за нейния пристан. Е, и такива работи имаше. Тази лодка се укриваше няколко години в храсталаците под Молитвения връх и рибарите се изтрепваха да я търсят. Накрая някой им беше казал къде се намира, те я пренесоха в езерото и започнаха да ловят риба с нея. Като видяха това, нашите я потопиха и така няколко години тя се пазеше потопена в езерото. Когато идваше време за лагера ние я изваждахме и тя отново ни служеше. Учителят обичаше да се разхожда с лодката. Беше чест за приятелите да Го поканят на разходка. Учителят седи на единия край с шапка и манто, а от другата страна приятелите гребат. Предварително е уговорено с фотограф, който трябва да заснеме това събитие.
към текста >>

60. 47. ГЛАВАТА НА СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА - „ШЕМХАА

Огледалният образ на езерото е необикновен.
Тука наистина може да се почувства красотата на планинския живот. Човек може да се присегне и да си гребне с шепа вода, че и да си сръбне. Толкова е то достъпно за човешките ръце. Но то е недостъпно за онези, които в себе си не носят чистотата. Защото само в чистотата човек може да се огледа. Огледалният образ на езерото е необикновен. Тук се отразяваш такъв какъвто си. Тук е главата на целия циркус на 7-те Рилски езера. „Шемхаа" това е името на Мъдростта. Главата е символ на Мъдростта, която управлява целия тоя циркус със 7-те Рилски езера.
към текста >>

61. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО" Почти на в всички езера до петото езеро сме играли Паневритмия и сме отсядали на почивка.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО" Почти на в всички езера до петото езеро сме играли Паневритмия и сме отсядали на почивка. На следващото езерр - шестото беше любимо езеро на Учителя при езерата. Беше наречено от Учителя „Сърцето". Ако застанеш в горния край на 5-6 м над езерото и погледнеш надолу ще видиш, че езерото очертава формата на сърце. В долния край на езерото, където водите на езерото изтичат имаше едно хълмче и полянка и там прекарвахме колкото може повече. Това хълмче, погледнато от горе приличаше на лъвска глава.
към текста >>

На следващото езерр - шестото беше любимо езеро на Учителя при езерата.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО" Почти на в всички езера до петото езеро сме играли Паневритмия и сме отсядали на почивка. На следващото езерр - шестото беше любимо езеро на Учителя при езерата. Беше наречено от Учителя „Сърцето". Ако застанеш в горния край на 5-6 м над езерото и погледнеш надолу ще видиш, че езерото очертава формата на сърце. В долния край на езерото, където водите на езерото изтичат имаше едно хълмче и полянка и там прекарвахме колкото може повече. Това хълмче, погледнато от горе приличаше на лъвска глава. Обикновено към края на лятото и началото на есента „Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше в ляво.
към текста >>

Ако застанеш в горния край на 5-6 м над езерото и погледнеш надолу ще видиш, че езерото очертава формата на сърце.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО" Почти на в всички езера до петото езеро сме играли Паневритмия и сме отсядали на почивка. На следващото езерр - шестото беше любимо езеро на Учителя при езерата. Беше наречено от Учителя „Сърцето". Ако застанеш в горния край на 5-6 м над езерото и погледнеш надолу ще видиш, че езерото очертава формата на сърце. В долния край на езерото, където водите на езерото изтичат имаше едно хълмче и полянка и там прекарвахме колкото може повече. Това хълмче, погледнато от горе приличаше на лъвска глава. Обикновено към края на лятото и началото на есента „Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше в ляво. Имаше години когато преспата се стопяваше. А имаше години когато не се стопяваше.
към текста >>

В долния край на езерото, където водите на езерото изтичат имаше едно хълмче и полянка и там прекарвахме колкото може повече.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО" Почти на в всички езера до петото езеро сме играли Паневритмия и сме отсядали на почивка. На следващото езерр - шестото беше любимо езеро на Учителя при езерата. Беше наречено от Учителя „Сърцето". Ако застанеш в горния край на 5-6 м над езерото и погледнеш надолу ще видиш, че езерото очертава формата на сърце. В долния край на езерото, където водите на езерото изтичат имаше едно хълмче и полянка и там прекарвахме колкото може повече. Това хълмче, погледнато от горе приличаше на лъвска глава. Обикновено към края на лятото и началото на есента „Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше в ляво. Имаше години когато преспата се стопяваше. А имаше години когато не се стопяваше. За тази преспа Учителят бе казал: „Тази преспа е барометъра на българското сърце.
към текста >>

Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха концерти като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме.
За тази преспа Учителят бе казал: „Тази преспа е барометъра на българското сърце. Когато се стопява, това означава, че българите същата година излъчват повече топлина чрез любовта си, която отдават на ближните си. Стопява ли се преспата, значи добре ще минат през тази година. Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година когато бяхме на езерата поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър. Той никога не ни лъжеше. Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха концерти като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме. Представляваше една огромна аудитория този циркус. Отлична акустика от това циркусово езеро. Ние сме седнали до Учителя на 30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме. Невероятно звучене и невероятна акустика и преживяване от цигулковото изпълнение на музиката на Учителя. Това беше по времето на Учителя.
към текста >>

Отлична акустика от това циркусово езеро.
Стопява ли се преспата, значи добре ще минат през тази година. Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година когато бяхме на езерата поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър. Той никога не ни лъжеше. Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха концерти като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме. Представляваше една огромна аудитория този циркус. Отлична акустика от това циркусово езеро. Ние сме седнали до Учителя на 30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме. Невероятно звучене и невероятна акустика и преживяване от цигулковото изпълнение на музиката на Учителя. Това беше по времето на Учителя. Изнесете си вие концерт по ваше време! Десетки години след това бяха дошли едни французи.
към текста >>

Ние сме седнали до Учителя на 30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме.
Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година когато бяхме на езерата поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър. Той никога не ни лъжеше. Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха концерти като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме. Представляваше една огромна аудитория този циркус. Отлична акустика от това циркусово езеро. Ние сме седнали до Учителя на 30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме. Невероятно звучене и невероятна акустика и преживяване от цигулковото изпълнение на музиката на Учителя. Това беше по времето на Учителя. Изнесете си вие концерт по ваше време! Десетки години след това бяха дошли едни французи. Една отлична цигуларка Франсин и Стефан - китарист.
към текста >>

Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един концерт на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето".
Една отлична цигуларка Франсин и Стефан - китарист. Тук те дадоха един голям концерт. Те бяха семейство. Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика. Дойдоха и в България. Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един концерт на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето". Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт. Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа. Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон. „Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера.
към текста >>

Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята.
Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт. Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа. Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон. „Сърцето" е заобиколено с поляни и скали, но долината му не е стръмна. То се огрява от слънцето много хубаво и е от най-приятните за погледа езера. Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята. Тук често сме отсядали с Учителя, където Той ни е държал незабравими беседи и ни е открил хубавия живот скрит в тези форми. Той можеше понякога да отвори очите ни, за да видим, че зад тези скали и езера, зад тези върхове има скрит живот и този живот е достъпен за нас и ние можем да го почувстваме и можем да разговаряме с него. Тук при „Сърцето" долу където се изливаше водата му има скали симпатични и хубави. Между тях има полянка, на която сме сядали с Учителя и сме прекарвали хубави часове. Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още.
към текста >>

Когато около езерото „Сърцето" снеговете съвсем се стопят, защото към южните му склонове и стръмнини има преспи, които траеха дълго, дори до нов сняг, Учителят ги погледна и каза: „Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра".
Тук при „Сърцето" долу където се изливаше водата му има скали симпатични и хубави. Между тях има полянка, на която сме сядали с Учителя и сме прекарвали хубави часове. Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още. Там при главата на лъва е входа на Агарта. Учителят използваше и природата наоколо и правеше тълкувание на явленията. Когато около езерото „Сърцето" снеговете съвсем се стопят, защото към южните му склонове и стръмнини има преспи, които траеха дълго, дори до нов сняг, Учителят ги погледна и каза: „Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра". Ние проверявахме и това се изпълняваше обикновено точно. С нас имаше братя от селата, които всяка година след като чуха думите на Учителя отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да видят дали тази година ще има берекет и изобилието ще посети домовете им. Следващата година ни докладваха, че преспата и този път е показала точно какво е трябвало да се случи. Тя бе отличен барометър за реколтата в България.
към текста >>

62. 49. КАБУЛ

49. КАБУЛ На запад над петото езеро се издига пирамидален връх, който прилича на Хеопсовата пирамида, но много по-величествен и могъщ и много по-голям.
49. КАБУЛ На запад над петото езеро се издига пирамидален връх, който прилича на Хеопсовата пирамида, но много по-величествен и могъщ и много по-голям. Това е върхът Кабул, който е свързан със стара легенда. Кабул значи: Съгласявам се. Легендата разправя за една млада мома, която е била преследвана и настигната от турците на този връх. Тази мома е била смела, тя се изправила срещу гонителите си, а те са насочили срещу нея оръжията си. Спряла ги с ръка и казала: „Кабул", което значи „съгласявам се".
към текста >>

63. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Един обширен гръб на планината покрит със зелена трева излиза от горите и води до един връх. Той се казва „Зеления Рид", а върха, до който стига Учителят го нарече „Върхът на Съзерцанието". От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми. По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура.
към текста >>

64. 52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра.
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра. Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно.
към текста >>

Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието".
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра. Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно. В долината живеят мечки и тя се нарича Мечата долина.
към текста >>

„Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро.
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра. Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно. В долината живеят мечки и тя се нарича Мечата долина. Тук виждахме как ходят глигани на стада. Клековете долу са толкова непроходими, че човек не може да премине през тях.
към текста >>

То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно.
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна скала висока няколко стотин метра. Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно. В долината живеят мечки и тя се нарича Мечата долина. Тук виждахме как ходят глигани на стада. Клековете долу са толкова непроходими, че човек не може да премине през тях. Езерото е привлекателно. То привлича човека със скрития живот около него.
към текста >>

Езерото е привлекателно.
Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно. В долината живеят мечки и тя се нарича Мечата долина. Тук виждахме как ходят глигани на стада. Клековете долу са толкова непроходими, че човек не може да премине през тях. Езерото е привлекателно. То привлича човека със скрития живот около него. Огрява се малко от слънцето, защото е в дълбока долина, оградена с отвесни скали, високи върхове. Но когато слънцето грейне тука водите дават чудесни отблясъци каквито другите езера не дават. „Това езеро е езеро на съзерцание". Това бяха думи на Учителя.
към текста >>

„Това езеро е езеро на съзерцание".
Клековете долу са толкова непроходими, че човек не може да премине през тях. Езерото е привлекателно. То привлича човека със скрития живот около него. Огрява се малко от слънцето, защото е в дълбока долина, оградена с отвесни скали, високи върхове. Но когато слънцето грейне тука водите дават чудесни отблясъци каквито другите езера не дават. „Това езеро е езеро на съзерцание". Това бяха думи на Учителя. А ние години наред като летувахме тук с Мария Тодорова на палатки се убедихме какво значи да живееш до върха и над „Езерото на Съзерцанието". А на вас препоръчваме да опитате, да си опънете палатките тук и да преживеете същото. А сега ще ви разкажа историята за падналия титан и като я научите идвайте тук на „Салоните". Има какво да видите и има за какво да размишлявате.
към текста >>

А ние години наред като летувахме тук с Мария Тодорова на палатки се убедихме какво значи да живееш до върха и над „Езерото на Съзерцанието".
То привлича човека със скрития живот около него. Огрява се малко от слънцето, защото е в дълбока долина, оградена с отвесни скали, високи върхове. Но когато слънцето грейне тука водите дават чудесни отблясъци каквито другите езера не дават. „Това езеро е езеро на съзерцание". Това бяха думи на Учителя. А ние години наред като летувахме тук с Мария Тодорова на палатки се убедихме какво значи да живееш до върха и над „Езерото на Съзерцанието". А на вас препоръчваме да опитате, да си опънете палатките тук и да преживеете същото. А сега ще ви разкажа историята за падналия титан и като я научите идвайте тук на „Салоните". Има какво да видите и има за какво да размишлявате.
към текста >>

65. 54. БЕСЕДИ НА РИЛА

Обикновено в първите години Той я държеше при Второто езеро.
При нозете Му са трите стенографки, които стенографират. Другите си взимат бележки и записват онези мисли, които смятат, че са важни. Така всеки имаше своя тетрадка, от която си препрочиташе когато имаше нужда и когато пожелае. Тези беседи са отпечатани. В неделя от 10 часа Учителят държеше своята неделна беседа. Обикновено в първите години Той я държеше при Второто езеро. Приятелите са насядали на пейките, Той е седнал на удобен стол и предава беседата си. Има запазени снимки от времето на тези беседи. Учителят държа няколко беседи и пред нашата палатка с Мария Тодорова, когато ние се бяхме изтеглили от общия лагер, горе на седлото, на билото, което започва от Молитвения връх и върви към Харамията. Той доведе там Братството и по този начин спряха критиките срещу нас. Това е документирано със снимки.
към текста >>

След Паневритмия, на поляната над „Езерото на Чистотата" в източния край има една скала и поляна и там Учителят държеше кратки беседи.
В неделя от 10 часа Учителят държеше своите беседи и пред своята палатка на поляната, там където я изместихме горе на билото на една тераса. Учителят седи на един плетен стол, а наоколо са приятелите. Тук са направени едни от най-хубавите снимки на Учителя с приятелите. Това са снимките наречени „Учителят на плетения стол". До Него бе сложена масичка с бяла покривка, на която бе положена Неговата Библия. След Паневритмия, на поляната над „Езерото на Чистотата" в източния край има една скала и поляна и там Учителят държеше кратки беседи. Винаги когато играехме Паневритмия на първото, на третото и на петото езеро, Учителят след това държеше кратки беседи. Понякога приятелите посещаваха Учителя, водеха се разговори, които се записваха. Частните разговори и въпросите, които се задаваха, както и отговорите, които получавахме при нашите екскурзии се стенографираха от Боян Боев. Част от тези дешифрирани беседи влезнаха в книгата „Учителят. Разговорите при 7-те Рилски езера".
към текста >>

Винаги когато играехме Паневритмия на първото, на третото и на петото езеро, Учителят след това държеше кратки беседи.
Учителят седи на един плетен стол, а наоколо са приятелите. Тук са направени едни от най-хубавите снимки на Учителя с приятелите. Това са снимките наречени „Учителят на плетения стол". До Него бе сложена масичка с бяла покривка, на която бе положена Неговата Библия. След Паневритмия, на поляната над „Езерото на Чистотата" в източния край има една скала и поляна и там Учителят държеше кратки беседи. Винаги когато играехме Паневритмия на първото, на третото и на петото езеро, Учителят след това държеше кратки беседи. Понякога приятелите посещаваха Учителя, водеха се разговори, които се записваха. Частните разговори и въпросите, които се задаваха, както и отговорите, които получавахме при нашите екскурзии се стенографираха от Боян Боев. Част от тези дешифрирани беседи влезнаха в книгата „Учителят. Разговорите при 7-те Рилски езера". Словото на Учителя на 7-те Рилски езера успяхме да издадем.
към текста >>

66. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци.
Затова ме изпратиха в затвор, защото трябваше да се пише друг сценарий и объркваше онзи, който бе написал първият сценарий. Затова се озлобиха срещу мен. Финансовата ревизия работеше на Изгрева. През лятото ние с Мария Тодорова се качихме на Маричините езера с едно магаре, палатка и храна и там прекарахме 40 дни. Когато дойде време да се връщаме, опаковахме багажа в един денк, сложих го на гърбът си и с дългите си ръце го прикрепях. Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци. Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и започна да се търкаля надолу, може би 500 м по склона и накрая се спря на един камък преди да падне в езерото. Ние се спогледахме с Мария. Какво ли ще значи това? Не беше се счупило нищо, защото аз опаковах денка много здраво и с много въжета. Като се върнахме в София, на следващия ден дойдоха милиционери и ме арестуваха и ме заведоха в затвора.
към текста >>

Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и започна да се търкаля надолу, може би 500 м по склона и накрая се спря на един камък преди да падне в езерото.
Затова се озлобиха срещу мен. Финансовата ревизия работеше на Изгрева. През лятото ние с Мария Тодорова се качихме на Маричините езера с едно магаре, палатка и храна и там прекарахме 40 дни. Когато дойде време да се връщаме, опаковахме багажа в един денк, сложих го на гърбът си и с дългите си ръце го прикрепях. Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци. Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и започна да се търкаля надолу, може би 500 м по склона и накрая се спря на един камък преди да падне в езерото. Ние се спогледахме с Мария. Какво ли ще значи това? Не беше се счупило нищо, защото аз опаковах денка много здраво и с много въжета. Като се върнахме в София, на следващия ден дойдоха милиционери и ме арестуваха и ме заведоха в затвора. Беше започнало следствието пред следователя.
към текста >>

След като ме арестуваха, отново ми се яви картината, как оня денк стремглаво се търкаляше към езерото.
Не беше се счупило нищо, защото аз опаковах денка много здраво и с много въжета. Като се върнахме в София, на следващия ден дойдоха милиционери и ме арестуваха и ме заведоха в затвора. Беше започнало следствието пред следователя. Протоколите от финансовата ревизия бяха изпратени при следствието и прокурора. Ето така Невидимия Свят има свой език от символи, с които предупреждава човека с будно съзнание. След като ме арестуваха, отново ми се яви картината, как оня денк стремглаво се търкаляше към езерото. Накрая изпъкна образа на онзи камък, който спря денка да не падне в езерото. Трябваше да се чака това време, когато събитията щяха да ни заведат до въпросния камък, за да спре събитията. Обвиниха ме, че съм взел куфар със скъпоценности. Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов беше пакостлив дух и ме обвини като твърдеше, че Мария и Савка са били при Учителя в последните Му дни и когато тя е влязла вътре в стаята Му то тя е била изгонена от двете. Изгонили са я, защото там е имало куфар със скъпоценности.
към текста >>

Накрая изпъкна образа на онзи камък, който спря денка да не падне в езерото.
Като се върнахме в София, на следващия ден дойдоха милиционери и ме арестуваха и ме заведоха в затвора. Беше започнало следствието пред следователя. Протоколите от финансовата ревизия бяха изпратени при следствието и прокурора. Ето така Невидимия Свят има свой език от символи, с които предупреждава човека с будно съзнание. След като ме арестуваха, отново ми се яви картината, как оня денк стремглаво се търкаляше към езерото. Накрая изпъкна образа на онзи камък, който спря денка да не падне в езерото. Трябваше да се чака това време, когато събитията щяха да ни заведат до въпросния камък, за да спре събитията. Обвиниха ме, че съм взел куфар със скъпоценности. Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов беше пакостлив дух и ме обвини като твърдеше, че Мария и Савка са били при Учителя в последните Му дни и когато тя е влязла вътре в стаята Му то тя е била изгонена от двете. Изгонили са я, защото там е имало куфар със скъпоценности. И когато Савка си е заминала през 1945 г.
към текста >>

67. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро.
до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти. Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития. България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия.
към текста >>

68. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха.
Напред с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо. Той носеше и Неговата раница, грижливо подготвена още от София от Савка Керемидчиева - стенографката на Изгрева. По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно. От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите. Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения.
към текста >>

Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро.
Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата".
Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня.
След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня. Тревожната новина се отрази на пребиваването ни на върха. Събрани около Учителя, Борис Николов и Неделчо Попов обсъждаха въпроса с погребението на Георги Радев и се реши двамата да заминат за Юндола, като тази нощ останат да бивакуват с нас на малката тераска над „Велчовото мосте", а на мен се възложи задачата да организирам завръщането в София, макар че лично бях уговорил със собственика на автобуса да ни отведе на 24, а не на 23-та дата, т.е. един ден по-рано. Затруднението ми не бе малко, защото вслучай, че на 23 няма автобуса, трябва да се обмисли пренощуването в Боровец на значително голямата група приятели, които бяха вече пристигнали още на 21 вечерта. В духа на единството - старателно поддържано в нашия общ братски живот, задачата за евентуалното пренощуване в Боровец, а и завръщането, трябваше да се реши благоприятно за всички.
към текста >>

Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите.
В духа на единството - старателно поддържано в нашия общ братски живот, задачата за евентуалното пренощуване в Боровец, а и завръщането, трябваше да се реши благоприятно за всички. А ето, че при това затруднено положение, нито можеше да се гарантира общ превоз, нито общо нощуване. Тези мисли заседнаха в съзнанието ми и не ме оставиха спокоен до момента на разрешаването на задачата. Върхът напуснах замислен! Приятелите заслизаха на групи към "Окото". Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите. Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор.
към текста >>

С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото".
Върхът напуснах замислен! Приятелите заслизаха на групи към "Окото". Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите. Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция.
към текста >>

Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото.
Приятелите заслизаха на групи към "Окото". Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите. Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи.
към текста >>

С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи.
Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват".
към текста >>

Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи.
Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото".
към текста >>

И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели.
Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница!
към текста >>

69. І.5. БАНЯТА

Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро!
Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно. УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро! Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа. Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин.
към текста >>

Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.
Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>

Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е?
Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода. Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>

70. І.6. ЛОДКАТА

6. ЛОДКАТА Ако намерите рилски снимки из живота на Братството, ще откриете, че УЧИТЕЛЯТ е седнал в солидна лодка, плаваща по бистрите води на второто езеро, назовано Елбур.
6. ЛОДКАТА Ако намерите рилски снимки из живота на Братството, ще откриете, че УЧИТЕЛЯТ е седнал в солидна лодка, плаваща по бистрите води на второто езеро, назовано Елбур. Не се учудвайте, а може и да запитате - как стана това чудо, че на високото рилско езеро да заплава лодка и то твърде солидна? Кой бе вдъхновителят? Кой претвори идеята в живо дело? Как тази лодка се озова от низините на горския пояс в езерните води? Как премина през тесните и стръмни пътеки на клековите гори, където обикновено хора и коне се движат един след друг?
към текста >>

Не се учудвайте, а може и да запитате - как стана това чудо, че на високото рилско езеро да заплава лодка и то твърде солидна?
6. ЛОДКАТА Ако намерите рилски снимки из живота на Братството, ще откриете, че УЧИТЕЛЯТ е седнал в солидна лодка, плаваща по бистрите води на второто езеро, назовано Елбур. Не се учудвайте, а може и да запитате - как стана това чудо, че на високото рилско езеро да заплава лодка и то твърде солидна? Кой бе вдъхновителят? Кой претвори идеята в живо дело? Как тази лодка се озова от низините на горския пояс в езерните води? Как премина през тесните и стръмни пътеки на клековите гори, където обикновено хора и коне се движат един след друг? Но имайте търпение, на поставените въпроси ще ви отговорим.
към текста >>

Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото.
Всеки, който е дежурил в общата кухня знае как до времето преди лодката едни непрекъснато сновяха до извора и с кофи, бидони и други съдове, пренасяха необходимата вода. Задача твърде трудна, но се изпълняваше с разбиране и разположение, проникнато от идеята за благотворното въздействие на водата, която обича да бъде носена. Когато времето бе добро, пренасянето на водата бе желана радостна привилегия. Но случваха се студени, дъждовни и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача. В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото. Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация. Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара. Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ. Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше възможност за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на гръб с подходящи самари. При един случай на много затруднено снабдяване с вода, УЧИТЕЛЯТ споделя с дежурните: - Не може ли водата да се пренася със сал или лодка?
към текста >>

Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода!
Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация. Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара. Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ. Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше възможност за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на гръб с подходящи самари. При един случай на много затруднено снабдяване с вода, УЧИТЕЛЯТ споделя с дежурните: - Не може ли водата да се пренася със сал или лодка? Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода! Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие. Но ето че тази идея прониква в съзнанието на Боянчо (Боян Златарев), събужда неговият конструктивен ум, облегнат на майсторски ръце и вижда съвсем ясно, че такава лодка може да се направи, и то лично той да я измайстори. Без колебание той прави задълбочени проучвания за строежа на плоскодънни лодки, подходящи за речни и езерни води. Нещо повече, той съобразено предвижда достатъчно разширено място за съдовете, с които трябва да се пренася водата и разчертава подобрен модел. Изучава как става импрегнацията, насмоляването на дървесния материал, съобразява се с необходимата здравина на веслата, предвижда кормилна уредба и се спира на дебели и добре насмолени борови дъски от бяла мура, и започва строежа на лодката.
към текста >>

Лодката бе наново грабната на ръце и със спокойни и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро.
Започнаха и чести смени, чести почивки и пренагласяване на опорните пръти. Всички си спомнихме съвета на УЧИТЕЛЯ за внимателно преминаване на серпантините и се уверихме колко уместен бе Неговия съвет. С умно маневриране из теснините на изровената пътека, клековите гори останаха зад нас и лодката бе поставена на превала за по-осезателна почивка на носачите. Панорамата на езерният циркус възрадва групата. Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи уморените съвременни рилски левити. Лодката бе наново грабната на ръце и със спокойни и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро. Над езерото е най-опасната част от пътя. На места пътеката е подмокрена от поточета. Не дотам заоблените камъни са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия. Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък". Планинското ехо разнасяше песента и радостта из целия циркус.
към текста >>

Над езерото е най-опасната част от пътя.
Всички си спомнихме съвета на УЧИТЕЛЯ за внимателно преминаване на серпантините и се уверихме колко уместен бе Неговия съвет. С умно маневриране из теснините на изровената пътека, клековите гори останаха зад нас и лодката бе поставена на превала за по-осезателна почивка на носачите. Панорамата на езерният циркус възрадва групата. Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи уморените съвременни рилски левити. Лодката бе наново грабната на ръце и със спокойни и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро. Над езерото е най-опасната част от пътя. На места пътеката е подмокрена от поточета. Не дотам заоблените камъни са нестабилни и хлъзгави и всяка нестабилна стъпка можеше да бъде повод за опасни последствия. Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък". Планинското ехо разнасяше песента и радостта из целия циркус. Допускаме, че тази радост е била приета и от гномите и ундините, едни от най-старите жители на планината.
към текста >>

Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение.
А сега - обърна се Той към носачите - преоблечете се и се напийте с топъл чай, подсладен с мед! Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас спокойно споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо! На другия ден след утринната беседа на молитвения връх, паневритмичните упражнения се изиграха на поляната около огнището пред нов наблюдател - лодката. Двете половини привличаха вниманието на играещите, но най-вече на Боянчо. А той не дочака да бъде приключена закуската и започна да работи сглобяването. Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение. УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване. Пробата бе сполучлива и първият пътешественик бе УЧИТЕЛЯ. Плавно се понесе лодката от бряг до бряг. УЧИТЕЛЯТ се увери в подсигуреното с големи плочи пристанище, където трябваше да се товарят пълните с вода съдове, дава допълнителни наставления за внимателно наместване на чайниците и казаните и поиска да заплава към мястото на езерния извор, добре наблюдаван от околните височини, след което лодката сполучливо спря на първото пристанище. Забележителни ще останат в съзнанието ни Неговите мисли след това пътешествие.
към текста >>

Така се появи на нашето езеро и лодката - резултат на една малка мисъл, приета единствено от едно съзнание.
Плавно се понесе лодката от бряг до бряг. УЧИТЕЛЯТ се увери в подсигуреното с големи плочи пристанище, където трябваше да се товарят пълните с вода съдове, дава допълнителни наставления за внимателно наместване на чайниците и казаните и поиска да заплава към мястото на езерния извор, добре наблюдаван от околните височини, след което лодката сполучливо спря на първото пристанище. Забележителни ще останат в съзнанието ни Неговите мисли след това пътешествие. - Всякога доброто започва от малка, незабележима, но творческа мисъл. Тя е благодатно семе и когато попадне на добра почва, дава изобилно плод. Така се появи на нашето езеро и лодката - резултат на една малка мисъл, приета единствено от едно съзнание. Ето резултата! Лодката ще бъде носител на здраве и живот, дарен от чистите и бистри струи на изворната вода! Послепис: Лодката бе грижливо прибирана след всяко летуване. Бяхме поразместили канарите в непосредствената до извора каменна морена и там приютявахме нашата лодка. На следващото лято работната група имаше за задача да отвари камъните и да пренесе наново лодката в езерните води.
към текста >>

71. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Махарзи е първото езеро.
Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги. Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението. Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език. Махарзи е първото езеро. Елбур е второто. Третото езеро е Балдер-Дару. Четвъртото носи познатото име Близнака. Петото - Махабур, шестото езеро, подобно на човешкото сърце и затова носи името Сърцето, а седмото езеро е назовано Шемхаа. Достатъчно е да прошепнеш тези имена, за да се потопиш в един свят, одухотворен от присъствието на същества от по-висока еволюция, които обичат езерата, посещават ги и вземат участие в живота на Школата с присъщите им измерения.
към текста >>

Третото езеро е Балдер-Дару.
Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението. Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език. Махарзи е първото езеро. Елбур е второто. Третото езеро е Балдер-Дару. Четвъртото носи познатото име Близнака. Петото - Махабур, шестото езеро, подобно на човешкото сърце и затова носи името Сърцето, а седмото езеро е назовано Шемхаа. Достатъчно е да прошепнеш тези имена, за да се потопиш в един свят, одухотворен от присъствието на същества от по-висока еволюция, които обичат езерата, посещават ги и вземат участие в живота на Школата с присъщите им измерения. Тогава езерата стават обширна аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от физическия свят и от Невидимия свят. Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня.
към текста >>

Петото - Махабур, шестото езеро, подобно на човешкото сърце и затова носи името Сърцето, а седмото езеро е назовано Шемхаа.
Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език. Махарзи е първото езеро. Елбур е второто. Третото езеро е Балдер-Дару. Четвъртото носи познатото име Близнака. Петото - Махабур, шестото езеро, подобно на човешкото сърце и затова носи името Сърцето, а седмото езеро е назовано Шемхаа. Достатъчно е да прошепнеш тези имена, за да се потопиш в един свят, одухотворен от присъствието на същества от по-висока еволюция, които обичат езерата, посещават ги и вземат участие в живота на Школата с присъщите им измерения. Тогава езерата стават обширна аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от физическия свят и от Невидимия свят. Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня. Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра. Капризите на времето не са в състояние да ги отклонят от изгрева.
към текста >>

Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата.
Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово. То прониква в дълбините на съзнанието, за да бъде израз на разумен живот тогава, когато му е времето. Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот. Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка. При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям кръг от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика. Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата. Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение. С отговорност за плавност и пластичност, за красота. Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички.
към текста >>

Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища.
Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа. Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов.
към текста >>

Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове.
Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове. Понякога изпълнението е хорово, многогласно. Взискателното ухо на музиканта е задоволено от чисто и хармонично изпълнение. Общата песен допълва картината на вечерния огън, където програмата се превръща в богослужение, отслужено в неръкотворния храм на езерата. Последните санскритски песни на Учителя се изпълняват в полуглас, за да премине в шепот, когато се произнесат общите молитви. Динамиката на деня стихва.
към текста >>

72. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Второто езеро - Елбур отразява образите на всички, които изиграха паневритмията.
- Вие сте по-щастливи от тези, които виждат - продължи УЧИТЕЛЯ - защото ме намерихте, познахте ме и слушате Словото ми. Има много виждащи, които нито ме потърсиха, нито ме намериха, нито чуха Словото, за което много от напредналите същества биха слезли на земята. Още един разговор. Рила. Утринното слово бе записано от стенографите. На Молитвеният връх бе вече тихо. Второто езеро - Елбур отразява образите на всички, които изиграха паневритмията. Музикалната вълна отлетя в просторите. Приятелите приемат личният поздрав на УЧИТЕЛЯ. Един по един, те целуват Неговата десница. Свещено целувание! Душите благоговеят!
към текста >>

73. ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

Летопис Вергилий Кръстев

Бяхме решили него ден да играем Паневритмия на поляната над езерото над „Чистота" под връх „Харамията".
Той винаги странеше още през време на Учителя от общата група. И така си остана до края. А след заминаването на Учителя той стана председател на Братския съвет. Този характер да страни от другите си го запази до края на живота си. Една година бяхме на Рила. Бяхме решили него ден да играем Паневритмия на поляната над езерото над „Чистота" под връх „Харамията". Беше определен час. Точно 10 часа сутринта. Всички от лагера излезнахме там, а Борис и Мария летуваха на „Салоните", на 10 км далеч от нас. Бяха съобщили, че ще дойдат за Паневритмия. В 10 часа ние музикантите застанахме в средата на кръга, а приятелите се наредиха по двойки, готови да започнем.
към текста >>

Трябва да споменем, че техните палатки бяха горе, на върха, а целият лагер и цялото Братство беше долу при 2-рото езеро.
Някои от тях го знаеха, бяха го видяли и чули. Тогава решихме, че сега няма кой да му дава юмрук, та да го чака и да го целува. Дадохме знак и паневритмията започна. Към края на паневритмията те пристигнаха и се включиха в кръга да играят. Бяха крайно недоволни от това, че към 200 човека не са ги дочакали, за да могат те да слезнат от върха и да ни удостоят със своето присъствие още от самото начало. Трябва да споменем, че техните палатки бяха горе, на върха, а целият лагер и цялото Братство беше долу при 2-рото езеро. Братският живот течеше по своите писани и неписани правила. Изворът бе един и „живата вода" течеше чрез Словото на Учителя.
към текста >>

74. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Летопис Вергилий Кръстев

Превалът е преминат, пред нас е първото езеро.
Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон. Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години. Превалът е преминат, пред нас е първото езеро. Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера. Учителят се опита да продължи, кракът Му стъпи на покрития влажен мъх и леко се залюля. Ние бяхме до Него и Го задържахме да не падне. Чак тогава Той прие без колебание да бъде качен на един от конете. Няколко здрави мишци Го сложиха върху коня.
към текста >>

Горе при езерото ни чакаха приятелите.
Чак тогава Той прие без колебание да бъде качен на един от конете. Няколко здрави мишци Го сложиха върху коня. Един водеше юздата на коня, а други се движехме в страни, за да пазим Учителя от люлеещия се гръб на коня. Това не беше лесно. Най-накрая се възкачихме и отдъхнахме. Горе при езерото ни чакаха приятелите. Конят бе заведен до Неговата палатка. Помогнахме на Учителя да слезне и Той пожела да полегне на леглото. Предстояха дълги, мъчителни дни. Той мълчеше и общуваше с дежурните около Него само с погледи. Но често тези погледи се придружаваха от едри сълзи, които се стичаха по бледото лице.
към текста >>

75. ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала.
Силата му даваше самочувствие и го подбуждаше за подвизи. Силата му даваше живот на тези подвизи, които го тласкаха към гибел, но не го погубваха. Като наблюдател на връх Мусала решава бос да отиде до връх Белмекен и да се върне. Отива и се връща с изранени крака. От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей. Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му. Той крачи уверено, без признаци на умора. Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря. Умората тегне.
към текста >>

76. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

Нашето село е едно от седемте села, които се наричат „МИЯЦИ", защото в Македония имат „БЪРСЯЦИ", „МИЯЦИ" и „ГЕГИ", източната част на Албания, или западната част на Охридското езеро.
34. Нестор от село Тресонче идва в България Всеки човек има своя външна и вътрешна физиономия, изявена и неизявена в живота. Аз, съвсем незначителният от най-незначителните, се казвам Нестор Вельов Илиев от село Тресонче, Дебърско - Вардарска Македония, българин от пра-пра-пра-пра-пра дедовска фамилия. Тези неща, които моят брат Вергилий Кръстев ме помолва 2-3 пъти и понеже не иска да приеме моята концепция, че всеки един човек е важен, но не е важно неговото име, неговият адрес, неговата биография, за вечността. Но, по негово настояване неколкократно, според негови съображения за исторически сведения, и аз, като микроскопически представител тука, в Бялото Братство в България, трябва да му разкажа нещо за себе си. И аз вече посочих от кое село съм, коя околия. Нашето село е едно от седемте села, които се наричат „МИЯЦИ", защото в Македония имат „БЪРСЯЦИ", „МИЯЦИ" и „ГЕГИ", източната част на Албания, или западната част на Охридското езеро. Християни са, но в Албания живеят. Ние сме 7-села - Галичник, Лазара-поле, Тресонче, Селце, Росоки, Гари и Сушица. Особеността на тези села: историци, които са минали там 18, 19-то столетие са отбелязали, че тези 7 села, това население са потомци на Самуиловата аристокрация - от цар Самуил, от неговото царуване преди векове. Ние не казваме, както се казва тука - в горната част на България - „ние", като започва думата с "Н", а ние казваме „Мие" с "М" - Мие. Някои твърдят, че поради това, че казваме, че сме МИЕ, че сме наричани „МИЯЦИ".
към текста >>

77. 4.29. На Рила с Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

Той влезна в нея и се разходихме по езерото.
29. На Рила с Учителя За нуждите на летуването ни на Рила бе направена лодка от Боян Златарев през 1937 г. Сглобихме я, положихме я във водата. Оказа се, че само Крум Въжаров и аз знаем да работим с весла и да управляваме лодка, защото аз съм бил моряк. Казахме си, че трябва да поканим Учителя и пръв Той да влезне в лодката. И ето, той иде отгоре, и ние го поканихме. Той влезна в нея и се разходихме по езерото. А фотографите направиха няколко снимки по този случай. През 1937 г. аз живеех на ул. „Опълченска" и там имаше един тенекеджия. Направихме една печка с казанче по мой патент и за минути се подгряваше водата.
към текста >>

78. 5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Разположили се около първото Мусаленско езеро.
" Сложил го пред себе си на чинията, но не го ял. Казал, че е вегетарианец и че не яде месо. После поискал маслини, хляб и вода. Оттогава Тереза се запознала с Учителя и с Неговото Учение. Братството е на екскурзия на Мусала. Разположили се около първото Мусаленско езеро. Седят и разговарят, пият топъл чай и се греят на огъня. Учителят се обръща към приятелите: „Аз със Савка отиваме на астралната Мусала! " И изчезват двамата от очите им. Всички са насядали около езерото до хижата. Оглеждат се - Учителят и Савка са изчезнали.
към текста >>

Всички са насядали около езерото до хижата.
Братството е на екскурзия на Мусала. Разположили се около първото Мусаленско езеро. Седят и разговарят, пият топъл чай и се греят на огъня. Учителят се обръща към приятелите: „Аз със Савка отиваме на астралната Мусала! " И изчезват двамата от очите им. Всички са насядали около езерото до хижата. Оглеждат се - Учителят и Савка са изчезнали. След един час отново Савка и Учителят изникват пред тях. „Бяхме на астралната Мусала! " Учителят от астралната Мусала откъснал едно синьо цвете и го дал на Савка. Така тя донесе едно синьо цвете и го държеше в ръцете си.
към текста >>

79. 5.33. Ганка Парлапанова

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Един ден Учителят тръгнал към изхода на второто езеро.
Братството е отишло на Рила в уречения ден. А тя останала, за да си доушие поръчката. После тя отишла в Пазарджик. А Братството е на Рила. Но дошла буря, студ, заваляло сняг. Един ден Учителят тръгнал към изхода на второто езеро. Питат Го: „Къде отивате, Учителю, по това време? " Е, излизам да посрещна гости! " По това време изгрява слънце, стопля се. А отдолу, от долината, на първото езеро идват Ганка Парлапанова и още двама братя. Тръгнали са от град Пазарджик пеша.
към текста >>

А отдолу, от долината, на първото езеро идват Ганка Парлапанова и още двама братя.
Но дошла буря, студ, заваляло сняг. Един ден Учителят тръгнал към изхода на второто езеро. Питат Го: „Къде отивате, Учителю, по това време? " Е, излизам да посрещна гости! " По това време изгрява слънце, стопля се. А отдолу, от долината, на първото езеро идват Ганка Парлапанова и още двама братя. Тръгнали са от град Пазарджик пеша. Толкова дни наред са ходили само пеша. Учителят ги посреща и казва: „Ето кой идва, за да оправи времето! Утре сутрин ще станете рано тримата и без да говорите, ще отидете с братята на езерото на Съзерцанието. Няма да говорите.
към текста >>

Утре сутрин ще станете рано тримата и без да говорите, ще отидете с братята на езерото на Съзерцанието.
" По това време изгрява слънце, стопля се. А отдолу, от долината, на първото езеро идват Ганка Парлапанова и още двама братя. Тръгнали са от град Пазарджик пеша. Толкова дни наред са ходили само пеша. Учителят ги посреща и казва: „Ето кой идва, за да оправи времето! Утре сутрин ще станете рано тримата и без да говорите, ще отидете с братята на езерото на Съзерцанието. Няма да говорите. Ще отидете там. Каквото видите и каквото чуете, ще запомните и след това ще ми кажете." Тримата стават в три часа през нощта, мълчат и отиват на посоченото място. И какво да видят. Чуват чудна музика.
към текста >>

Тримата я бяха видели да се играе първо от ангелите на Небето над езерото на Съзерцанието.
Като се зазорило, постепенно, лека - полека картината избледняла и накрая изчезнала. Връщат се и Учителят ги посреща. „Учителю, да знаете какво видяхме. Видяхме светли същества и ангели да играят чудни танци. А какви песни само чухме, не е за приказване." Учителят се усмихнал и казал: „Е, това ще слезне тук и това ще го правим и ние тук, на езерата." А тогава Паневритмията не беше още дадена. Тримата я бяха видели да се играе първо от ангелите на Небето над езерото на Съзерцанието. Накрая и това стана. Сне се Паневритмията от Учителя и дойде онова време, когато я играехме на 7-те Рилски езера. Ганка Парлапанова присъства в началния етап, активно следеше как се разучаваше Паневритмията на Изгрева и беше една от тези, които я играеше заедно с останалите в кръга.
към текста >>

80. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия.
Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражари. Изнасям този факт, само да подчертая колко е мощна мисълта на Учителя, особено когато приемният апарат на ученика е в изправност. Наистина в това време аз бях се абстрахирал от всичко; цялото ми внимание беше насочено изключително върху действията и проявите в братството и около Учителя. Ще изнеса още един факт, за да мога да очертая колосалната мощ на едно Същество, което действително е Пратеник на Небето, да дойде всред човечеството и завърти колелото на неговата история. Цялото Братство, почти всяка година, отивахме да летуваме на 7-те Рилски езера. Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Бурята беше така силна, че имаше опасност всеки момент да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото. Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината.
към текста >>

Бурята беше така силна, че имаше опасност всеки момент да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото.
Цялото Братство, почти всяка година, отивахме да летуваме на 7-те Рилски езера. Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Бурята беше така силна, че имаше опасност всеки момент да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото. Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината. В този момент изтичах при Учителя. Той беше сам в палатката си. Станах изразител на големия смут, който цареше почти във всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, където никой не можеше да ни види.
към текста >>

81. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Представете си, че имате едно езеро, водите на което ще се изпарят при една голяма суша.
Всеки според степента на развитието си. Ето, сега Изгревът е разрушен. Изчезнаха салонът и бараките. Спря се Паневритмията от властта и се спряха летуванията на Рила. Може ли това Учение да изчезне? Представете си, че имате едно езеро, водите на което ще се изпарят при една голяма суша. Езерото изчезва, изпарява се. Водата не е изчезнала, но е отишла в пространството. След време тя ще падне като дъжд там, където е нужно и там, където Бог съизволи. Така е с Учението на Учителя - ще отиде там, където имат нужда от него. Ето тук, голяма част от тези актьори на сцената, по време на Учителя, вече ги няма.
към текста >>

Езерото изчезва, изпарява се.
Ето, сега Изгревът е разрушен. Изчезнаха салонът и бараките. Спря се Паневритмията от властта и се спряха летуванията на Рила. Може ли това Учение да изчезне? Представете си, че имате едно езеро, водите на което ще се изпарят при една голяма суша. Езерото изчезва, изпарява се. Водата не е изчезнала, но е отишла в пространството. След време тя ще падне като дъжд там, където е нужно и там, където Бог съизволи. Така е с Учението на Учителя - ще отиде там, където имат нужда от него. Ето тук, голяма част от тези актьори на сцената, по време на Учителя, вече ги няма. Останаха още неколцина, на които гърбовете им са още силни, за да изнесат товара.
към текста >>

Езерото е изсушено, водата отиде в пространството, физическият Изгрев е разрушен.
Ето тук, голяма част от тези актьори на сцената, по време на Учителя, вече ги няма. Останаха още неколцина, на които гърбовете им са още силни, за да изнесат товара. Но тези, които са останали, са с една религиозна постановка. Те са статистите в една опера, които носят декорите. А главните актьори ги няма, защото представлението е приключило. Езерото е изсушено, водата отиде в пространството, физическият Изгрев е разрушен. Но Духовният Изгрев съществува. Той е в Словото на Учителя. Тези идеи на Учителя ще отидат в пространството и ще принесат плод като летен дъжд. Посетите семена от Словото на Учителя ще възрастнат, житата ще натежат с житни класове и ще дойдат онези жетвари, които небето ще изпрати за жътвата. Но това е за едно друго поколение.
към текста >>

82. 41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[

Бяхме насядали на завет до една скала и по едно време Учителят ни изгледа поотделно и каза: „Кой може да слезе от върха направо без път до първото езеро и да донесе от там вода?
Обикновено за Учителят се наемаше лека кола и той бе закарван до Чамкурия, а оттам заедно с него всички се качвахме пеша заедно до Мусала. И така представете си, че сте на връх Мусала. Вие знаете ли какво означава неговото изкачване? Ние тръгвахме рано през нощта в три часа от хижата, за да бъдем за изгрев слънце на връх Мусала. Изкачвахме се на върха, чакахме изгрева на слънцето, чувахме Словото на Учителя, стараехме се да попием и да възприемем всичко, което очите ни виждаха и ушите слушаха. Бяхме насядали на завет до една скала и по едно време Учителят ни изгледа поотделно и каза: „Кой може да слезе от върха направо без път до първото езеро и да донесе от там вода? " Първото езеро под върха Учителят нарече „Окото". А погледнато от върха надолу към езерото тази гледка всяваше ужас, а погледнато отдолу нагоре към върха уплаха. Това беше от трудно, по-трудно. Всички мълчаха, но по едно време един брат скочи и каза: „Учителю, аз ще донесе вода". Той взе две празни стомни, слезе до долу до самото езеро, направо без път, чудехме се как не се преби и как не счупи стомните.
към текста >>

" Първото езеро под върха Учителят нарече „Окото".
И така представете си, че сте на връх Мусала. Вие знаете ли какво означава неговото изкачване? Ние тръгвахме рано през нощта в три часа от хижата, за да бъдем за изгрев слънце на връх Мусала. Изкачвахме се на върха, чакахме изгрева на слънцето, чувахме Словото на Учителя, стараехме се да попием и да възприемем всичко, което очите ни виждаха и ушите слушаха. Бяхме насядали на завет до една скала и по едно време Учителят ни изгледа поотделно и каза: „Кой може да слезе от върха направо без път до първото езеро и да донесе от там вода? " Първото езеро под върха Учителят нарече „Окото". А погледнато от върха надолу към езерото тази гледка всяваше ужас, а погледнато отдолу нагоре към върха уплаха. Това беше от трудно, по-трудно. Всички мълчаха, но по едно време един брат скочи и каза: „Учителю, аз ще донесе вода". Той взе две празни стомни, слезе до долу до самото езеро, направо без път, чудехме се как не се преби и как не счупи стомните. Но по чудо и за чудо той слезе.
към текста >>

А погледнато от върха надолу към езерото тази гледка всяваше ужас, а погледнато отдолу нагоре към върха уплаха.
Вие знаете ли какво означава неговото изкачване? Ние тръгвахме рано през нощта в три часа от хижата, за да бъдем за изгрев слънце на връх Мусала. Изкачвахме се на върха, чакахме изгрева на слънцето, чувахме Словото на Учителя, стараехме се да попием и да възприемем всичко, което очите ни виждаха и ушите слушаха. Бяхме насядали на завет до една скала и по едно време Учителят ни изгледа поотделно и каза: „Кой може да слезе от върха направо без път до първото езеро и да донесе от там вода? " Първото езеро под върха Учителят нарече „Окото". А погледнато от върха надолу към езерото тази гледка всяваше ужас, а погледнато отдолу нагоре към върха уплаха. Това беше от трудно, по-трудно. Всички мълчаха, но по едно време един брат скочи и каза: „Учителю, аз ще донесе вода". Той взе две празни стомни, слезе до долу до самото езеро, направо без път, чудехме се как не се преби и как не счупи стомните. Но по чудо и за чудо той слезе. Напълни стомните с вода и после ги изкачи.
към текста >>

Той взе две празни стомни, слезе до долу до самото езеро, направо без път, чудехме се как не се преби и как не счупи стомните.
Бяхме насядали на завет до една скала и по едно време Учителят ни изгледа поотделно и каза: „Кой може да слезе от върха направо без път до първото езеро и да донесе от там вода? " Първото езеро под върха Учителят нарече „Окото". А погледнато от върха надолу към езерото тази гледка всяваше ужас, а погледнато отдолу нагоре към върха уплаха. Това беше от трудно, по-трудно. Всички мълчаха, но по едно време един брат скочи и каза: „Учителю, аз ще донесе вода". Той взе две празни стомни, слезе до долу до самото езеро, направо без път, чудехме се как не се преби и как не счупи стомните. Но по чудо и за чудо той слезе. Напълни стомните с вода и после ги изкачи. Как ги изкачи, как го направи - ние само се чудехме. Но това упражнение го направи само един брат. Изкачи две стомни пълни с вода и ги сложи пред нозете на Учителя.
към текста >>

83. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

Бяхме в ранните години на една екскурзия на Мусала и там до едно езеро при хижата през 1925 г.
Аз тук смърт не искам". Веднага скочиха някои от близкостоящите, протегнаха ръце, взеха цветята и вазата и бързешком ги изнесоха от салона. Беседата започна без определените в такива случаи преди беседа молитви и песни с Учителя. Ние всички видяхме, че той беше недоволен не само към онзи, който беше откъснал цветята, онзи който бе донесъл вазата, но и към нас, които бяхме допуснали тази ваза да стърчи там и да развали цялата атмосфера. Тук разбрахме, че за постъпката на един ученик от Школата са отговорни и другите ученици в Школата, защото тяхното отношение към постъпката създава условия и възможност тя да се прояви. Бяхме в ранните години на една екскурзия на Мусала и там до едно езеро при хижата през 1925 г. Учителят откъсна по едиН стрък тревичка и на всеки един от присъствуващите подари по една тревичка. Тогава Учителят говори беседата „Малкият стрък". Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато.
към текста >>

84. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и пространство." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода.
Ръцете е необходимо да бъдат чисти. Тялото си човек трябва да държи чисто. Но тази чистота не трябва да бъде само външна, но и вътрешна. Да си изправен само външно, не е достатъчно. Трябва външната чистота да отговаря на вътрешната чистота. Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и пространство." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода. Например, ти живееш тук, а някоя твоя приятелка живее на оня връх отсреща. Вие като се гледате от далеч ще се роди у вас желание да си идете на гости. То е пространство. Когато хората са близо, те не могат да живеят. Времето е условие.
към текста >>

85. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл.
Да, може би беше така. Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на пространството и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго становище и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас. Но че нямаше ученици на Изгрева в това също съм сигурна и строго определена. Имаше малцина, които желаеха да учат, а това не беше малко, защото Учителят го приемаше като голямо постижение за нас. Един интересен случай от живота ни на Рила на седемте рилски езера. Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл. Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри. По едно време Учителят става от стола, лицето му е много сериозно и тръгва полека надолу от стъпалата, които водеха от неговата палатка към второто езеро. Тръгвайки той се обърнал с поглед към сестрите, говорещ, че те трябва да не го следват. Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него. По това време от горе сестрите са застанали и втренчено гледат към езерото и наблюдават и чакат да се случи нещо.
към текста >>

По едно време Учителят става от стола, лицето му е много сериозно и тръгва полека надолу от стъпалата, които водеха от неговата палатка към второто езеро.
Но че нямаше ученици на Изгрева в това също съм сигурна и строго определена. Имаше малцина, които желаеха да учат, а това не беше малко, защото Учителят го приемаше като голямо постижение за нас. Един интересен случай от живота ни на Рила на седемте рилски езера. Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл. Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри. По едно време Учителят става от стола, лицето му е много сериозно и тръгва полека надолу от стъпалата, които водеха от неговата палатка към второто езеро. Тръгвайки той се обърнал с поглед към сестрите, говорещ, че те трябва да не го следват. Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него. По това време от горе сестрите са застанали и втренчено гледат към езерото и наблюдават и чакат да се случи нещо. Ето от долу излиза от първото езеро и полека приближава една жена. Тя минава през моста, после полека се запътва между камъните и тръгва към него.
към текста >>

Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него.
Един интересен случай от живота ни на Рила на седемте рилски езера. Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл. Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри. По едно време Учителят става от стола, лицето му е много сериозно и тръгва полека надолу от стъпалата, които водеха от неговата палатка към второто езеро. Тръгвайки той се обърнал с поглед към сестрите, говорещ, че те трябва да не го следват. Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него. По това време от горе сестрите са застанали и втренчено гледат към езерото и наблюдават и чакат да се случи нещо. Ето от долу излиза от първото езеро и полека приближава една жена. Тя минава през моста, после полека се запътва между камъните и тръгва към него. Тя се доближава до него, сяда на камъка и казала: „И аз да ми се отвори време и място та да седна един път до вас. Да знаете колко дълго време се молих на Господа да ми се даде такъв случай, че да отида при Него, та да му благодаря за доброто, което винаги ми прави".
към текста >>

По това време от горе сестрите са застанали и втренчено гледат към езерото и наблюдават и чакат да се случи нещо.
Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл. Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри. По едно време Учителят става от стола, лицето му е много сериозно и тръгва полека надолу от стъпалата, които водеха от неговата палатка към второто езеро. Тръгвайки той се обърнал с поглед към сестрите, говорещ, че те трябва да не го следват. Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него. По това време от горе сестрите са застанали и втренчено гледат към езерото и наблюдават и чакат да се случи нещо. Ето от долу излиза от първото езеро и полека приближава една жена. Тя минава през моста, после полека се запътва между камъните и тръгва към него. Тя се доближава до него, сяда на камъка и казала: „И аз да ми се отвори време и място та да седна един път до вас. Да знаете колко дълго време се молих на Господа да ми се даде такъв случай, че да отида при Него, та да му благодаря за доброто, което винаги ми прави". Учителят седи, слуша сериозен и пита: „Сестрата къде се е запътила?
към текста >>

Ето от долу излиза от първото езеро и полека приближава една жена.
Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри. По едно време Учителят става от стола, лицето му е много сериозно и тръгва полека надолу от стъпалата, които водеха от неговата палатка към второто езеро. Тръгвайки той се обърнал с поглед към сестрите, говорещ, че те трябва да не го следват. Като слязал долу, седнал на един голям камък до второто езеро, така че до него е имало място, където може да седне и някой друг когото Учителят би поканил да седне до него. По това време от горе сестрите са застанали и втренчено гледат към езерото и наблюдават и чакат да се случи нещо. Ето от долу излиза от първото езеро и полека приближава една жена. Тя минава през моста, после полека се запътва между камъните и тръгва към него. Тя се доближава до него, сяда на камъка и казала: „И аз да ми се отвори време и място та да седна един път до вас. Да знаете колко дълго време се молих на Господа да ми се даде такъв случай, че да отида при Него, та да му благодаря за доброто, което винаги ми прави". Учителят седи, слуша сериозен и пита: „Сестрата къде се е запътила? " „Ами отивам за Рилския манастир, за да запаля една свещ там в олтара на църквата, защото в последно време всички молитви, които отправям към Господа се приемат от Него и аз все получавам помощ, та за помощта рекох да запаля една свещ на Господа".
към текста >>

86. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички.
Стигнахме до една скала, после следваше улей и урва. Трябваше да се заобиколи скалата, улея и урвата и да минем отгоре по скалите, за да видим Калинините езера. Това беше разумния път и всички очаквахме, че точно така ще се изкачим горе. Но Цанка стигна първа - нали тя водеше и беше в стихията си на водач, защото друг път такова нещо нямаше да й се удаде - да види цялото Братство след себе си включително и Учителя. Тя стигна до скалата и тръгна по улея на урвата, надолу по наклона. Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички. Защото височината беше голяма, стотици метра, езерните води студени и когато се свлечеш долу жив ако си, то непременно щеше да се удавиш в студената вода. Ние се сепнахме, а някои започнаха да викат и да протестират, че тук не може да се върви и че ще се пребием. Учителят дойде, погледна наоколо, скара се и каза: „Може приятелите да се издавят. Не искам да гледам никакво езеро". Седнахме горе на скалата за почивка.
към текста >>

Не искам да гледам никакво езеро".
Тя стигна до скалата и тръгна по улея на урвата, надолу по наклона. Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички. Защото височината беше голяма, стотици метра, езерните води студени и когато се свлечеш долу жив ако си, то непременно щеше да се удавиш в студената вода. Ние се сепнахме, а някои започнаха да викат и да протестират, че тук не може да се върви и че ще се пребием. Учителят дойде, погледна наоколо, скара се и каза: „Може приятелите да се издавят. Не искам да гледам никакво езеро". Седнахме горе на скалата за почивка. Цанка се разсърди и отиде с бялата си шапка настрани и вместо похвала както очакваше, тя получи скарване и то от Учителя. А това бе много за нея. Приятелите видяха и се убедиха в нейното безразсъдство и чуха недоволните думи на Учителя и сега тя седеше встрани разсърдена, ядосана, че не са й признали това, че може да води и да ръководи приятелите. Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички.
към текста >>

Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото.
Седнахме горе на скалата за почивка. Цанка се разсърди и отиде с бялата си шапка настрани и вместо похвала както очакваше, тя получи скарване и то от Учителя. А това бе много за нея. Приятелите видяха и се убедиха в нейното безразсъдство и чуха недоволните думи на Учителя и сега тя седеше встрани разсърдена, ядосана, че не са й признали това, че може да води и да ръководи приятелите. Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото. Наистина е хубаво". Учителят мълчеше, а Савка ме погледна и си дигна дясната ръка и си показа двата пръста - показалеца и средния пръст разтворени под формата на латинската буквата „V", което означаваше следният израз: „Не стрижено, а косено" и Савка си размаха двата пръста. Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува.
към текста >>

Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу.
Има една такава приказка когато двамина се скарали и спорели дали ливадата до реката е косена или стрижена. Единият твърдял, че тревата е косена, а другият доказвал, че тревата на ливадата е стрижена с ножица. Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение. Учителят е взел становище по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро. Така смяташе Савка. Тази мълчалива борба между двете ни не остана незабелязана от Учителя. Той видя, че Савка ме гони както винаги ме е гонела без прекъсване.
към текста >>

Учителят е взел становище по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро.
Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение. Учителят е взел становище по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро. Така смяташе Савка. Тази мълчалива борба между двете ни не остана незабелязана от Учителя. Той видя, че Савка ме гони както винаги ме е гонела без прекъсване. После Учителят ме попита дали съм се преоблякла. Казах му, че съм.
към текста >>

Езерото е хубаво".
Той видя, че Савка ме гони както винаги ме е гонела без прекъсване. После Учителят ме попита дали съм се преоблякла. Казах му, че съм. Той нарочно ме попита, за да смекчи атаката на Савка срещу мен. След малко отиде и погледна от ръба на пропастта и каза: „Вярно. Езерото е хубаво". По този начин даде урок и на Савка, а тя се нацупи и се разсърди. А Цанка стоеше още встрани, начумерена, ядосана, но като чу думите на Учителя, че езерото наистина е хубаво полека-полека се върна в групата. Та после едвам се измъкнахме от тази клопка на духовете дето можеха да ни издавят всички. Та Савка ме гонеше при Учителя, пред Учителя, зад Учителя и около Учителя - това бяха неща, които трудно е да се опишат. А пък Цанка ме гонеше пред Борис.
към текста >>

А Цанка стоеше още встрани, начумерена, ядосана, но като чу думите на Учителя, че езерото наистина е хубаво полека-полека се върна в групата.
Казах му, че съм. Той нарочно ме попита, за да смекчи атаката на Савка срещу мен. След малко отиде и погледна от ръба на пропастта и каза: „Вярно. Езерото е хубаво". По този начин даде урок и на Савка, а тя се нацупи и се разсърди. А Цанка стоеше още встрани, начумерена, ядосана, но като чу думите на Учителя, че езерото наистина е хубаво полека-полека се върна в групата. Та после едвам се измъкнахме от тази клопка на духовете дето можеха да ни издавят всички. Та Савка ме гонеше при Учителя, пред Учителя, зад Учителя и около Учителя - това бяха неща, които трудно е да се опишат. А пък Цанка ме гонеше пред Борис. Едната ме гонеше при Учителя, а другата пред Борис. Трудно се издържаше.
към текста >>

87. 161. ИЗКАЧВАНЕ ДО ВРЪХ МУСАЛА

Престоявахме известно време, след което слизахме по вътрешната страна на склона до езерото наречено „Окото".
161. ИЗКАЧВАНЕ ДО ВРЪХ МУСАЛА В първите години когато пътувахме до Мусала обикновено преспивахме в старата дървена хижа на Мусала. По-късно сме преспивали и в новата хижа, която беше каменна и солидна, там бе мястото където отсядахме, почивахме и на следващата сутрин в два часа след полунощ тръгвахме, за да можем за три часа да се изкачим на връх Мусала за изгрева на Слънцето. Изкачвайки се на връх Мусала оставахме за минути да си отдъхнем и отивахме към източния склон, от където изгревът на слънцето най-добре се вижда. После се припичахме на слънцето приседнали и облегнали се на гръб до скалите. Престоявахме известно време, след което слизахме по вътрешната страна на склона до езерото наречено „Окото". Спирахме на горната поляна до езерото и така прекарвахме през целия ден. Тук бивахме огрявани от слънцето, беше завет от ветровете, откриваше се хубава гледка и беше много приятно. Тук правехме огньове, завираха чайниците, които носехме и пиехме чай. За да стъкмим огън носехме си дърва сухи от хижата. Така прекарвахме целия ден.
към текста >>

Спирахме на горната поляна до езерото и така прекарвахме през целия ден.
161. ИЗКАЧВАНЕ ДО ВРЪХ МУСАЛА В първите години когато пътувахме до Мусала обикновено преспивахме в старата дървена хижа на Мусала. По-късно сме преспивали и в новата хижа, която беше каменна и солидна, там бе мястото където отсядахме, почивахме и на следващата сутрин в два часа след полунощ тръгвахме, за да можем за три часа да се изкачим на връх Мусала за изгрева на Слънцето. Изкачвайки се на връх Мусала оставахме за минути да си отдъхнем и отивахме към източния склон, от където изгревът на слънцето най-добре се вижда. После се припичахме на слънцето приседнали и облегнали се на гръб до скалите. Престоявахме известно време, след което слизахме по вътрешната страна на склона до езерото наречено „Окото". Спирахме на горната поляна до езерото и така прекарвахме през целия ден. Тук бивахме огрявани от слънцето, беше завет от ветровете, откриваше се хубава гледка и беше много приятно. Тук правехме огньове, завираха чайниците, които носехме и пиехме чай. За да стъкмим огън носехме си дърва сухи от хижата. Така прекарвахме целия ден. От езерото „Окото" по-надолу изтича рекичка и пресича пътеката.
към текста >>

От езерото „Окото" по-надолу изтича рекичка и пресича пътеката.
Спирахме на горната поляна до езерото и така прекарвахме през целия ден. Тук бивахме огрявани от слънцето, беше завет от ветровете, откриваше се хубава гледка и беше много приятно. Тук правехме огньове, завираха чайниците, които носехме и пиехме чай. За да стъкмим огън носехме си дърва сухи от хижата. Така прекарвахме целия ден. От езерото „Окото" по-надолу изтича рекичка и пресича пътеката. Водите от рекичката се насочваха надолу по склона. Учителят винаги се спираше тук и си пълнеше термоса с хубава вода. Това е точно мястото там, където рекичката излиза от езерото и пресича пътеката. Спомням си Учителят една година държа беседа „Малкия стрък" на поляната при „Окото" и на всеки един от нас даде по едно стръкче, което си го прибрахме, изсушихме го като хербарий и запазихме. След това слизахме надолу, отивахме при дълбокото езеро и през 1927 г.
към текста >>

Това е точно мястото там, където рекичката излиза от езерото и пресича пътеката.
За да стъкмим огън носехме си дърва сухи от хижата. Така прекарвахме целия ден. От езерото „Окото" по-надолу изтича рекичка и пресича пътеката. Водите от рекичката се насочваха надолу по склона. Учителят винаги се спираше тук и си пълнеше термоса с хубава вода. Това е точно мястото там, където рекичката излиза от езерото и пресича пътеката. Спомням си Учителят една година държа беседа „Малкия стрък" на поляната при „Окото" и на всеки един от нас даде по едно стръкче, което си го прибрахме, изсушихме го като хербарий и запазихме. След това слизахме надолу, отивахме при дълбокото езеро и през 1927 г. сме спали само един път до малките на ръст клекове. Обикновено се палеха огньове, които братята поддържаха цяла нощ и ние налягвахме в кръг около огньовете и се опитвахме да спим. Дежурните се сменяваха непрекъснато, за да поддържат огъня.
към текста >>

След това слизахме надолу, отивахме при дълбокото езеро и през 1927 г.
От езерото „Окото" по-надолу изтича рекичка и пресича пътеката. Водите от рекичката се насочваха надолу по склона. Учителят винаги се спираше тук и си пълнеше термоса с хубава вода. Това е точно мястото там, където рекичката излиза от езерото и пресича пътеката. Спомням си Учителят една година държа беседа „Малкия стрък" на поляната при „Окото" и на всеки един от нас даде по едно стръкче, което си го прибрахме, изсушихме го като хербарий и запазихме. След това слизахме надолу, отивахме при дълбокото езеро и през 1927 г. сме спали само един път до малките на ръст клекове. Обикновено се палеха огньове, които братята поддържаха цяла нощ и ние налягвахме в кръг около огньовете и се опитвахме да спим. Дежурните се сменяваха непрекъснато, за да поддържат огъня. Слизахме до двете езерца при хижата долу и понякога там също палехме огньове. Изкачване то на връх Мусала беше екскурзия, която изпълнявахме съсредоточено и тя винаги се различаваше от нашето летуване през следващите години.
към текста >>

88. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята.
Някой ни събуждаше с песен или с цигулка изсвирваше „Събуди се братко мили". Полека-лека в пълно мълчание се измъквахме от палатките и се качвахме на Молитвения връх добре облечени, защото понякога имаше вятър. Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме. Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята. Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните".
към текста >>

Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището.
Полека-лека в пълно мълчание се измъквахме от палатките и се качвахме на Молитвения връх добре облечени, защото понякога имаше вятър. Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме. Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята. Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните". Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието".
към текста >>

Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия.
Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме. Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята. Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните". Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието". А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата".
към текста >>

Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата".
След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме. Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята. Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните". Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието". А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата". За върхът „Харамията" Учителят каза много неща, но го преименува на „Харно ми е".
към текста >>

Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието".
Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните". Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието". А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата". За върхът „Харамията" Учителят каза много неща, но го преименува на „Харно ми е". Тези названия от Учителя не бяха случайни. След много години когато минавахме, ние се спирахме, оглеждахме тези местности и онова, което се излъчваше от тях достигаше до нас и виждахме, че те носят имената си така както трябва. Така веднъж след Паневритмия аз и още двама приятели решихме да се разходим в околните местности.
към текста >>

А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата".
Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните". Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието". А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата". За върхът „Харамията" Учителят каза много неща, но го преименува на „Харно ми е". Тези названия от Учителя не бяха случайни. След много години когато минавахме, ние се спирахме, оглеждахме тези местности и онова, което се излъчваше от тях достигаше до нас и виждахме, че те носят имената си така както трябва. Така веднъж след Паневритмия аз и още двама приятели решихме да се разходим в околните местности. Изкачихме се на един скален масив и от скалата се отрони един голям къс и ме повлече.
към текста >>

89. 163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ

163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ По онези години когато палатката на Учителя беше до второто езеро до големият камък колкото човешки бой, тогава всички излизахме да посрещаме слънцето на едно възвишение от езерото.
163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ По онези години когато палатката на Учителя беше до второто езеро до големият камък колкото човешки бой, тогава всички излизахме да посрещаме слънцето на едно възвишение от езерото. Това беше първият Молитвен връх. Тогава ние с Борис Николов си слагахме палатката горе на хребета в подножието на една скала. Бяхме на 60 м над езерото и на сто метра от лагера. Тогава всички се възмущаваха, критикуваха ни, че сме се отдалечили толкова много и че сме се делили от братския живот. Критиките и упреците бяха станали толкова ожесточени, че накараха Учителя да вземе отношение към този въпрос.
към текста >>

Бяхме на 60 м над езерото и на сто метра от лагера.
163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ По онези години когато палатката на Учителя беше до второто езеро до големият камък колкото човешки бой, тогава всички излизахме да посрещаме слънцето на едно възвишение от езерото. Това беше първият Молитвен връх. Тогава ние с Борис Николов си слагахме палатката горе на хребета в подножието на една скала. Бяхме на 60 м над езерото и на сто метра от лагера. Тогава всички се възмущаваха, критикуваха ни, че сме се отдалечили толкова много и че сме се делили от братския живот. Критиките и упреците бяха станали толкова ожесточени, че накараха Учителя да вземе отношение към този въпрос. Той го разреши най-неочаквано за всички - за тях и за нас. Всички останаха озадачени, изумени и стреснати. Ами сега?
към текста >>

По-късно палатката на Учителя се премести по склона, а след това Учителят я премести на хребета над второто езеро.
Тук Учителят ни е идвал и друг път на гости. Така Учителят показа как трябва да се изгладят възгледите на някои хора, които смятаха, че дадено място, че дадени личност, че дадено общество определят развоя на нещата, на онези неща, от които зависи вътрешния живот на ученика. Ние, които бяхме обект на нападки при нас дойде Учителят и доведе всички. Мястото, което бе хулено, където бяха поставени нашите палатки стана място, където всички се събраха и където се изрече Словото на Учителя, Словото на Бога дадено в няколко беседи през следващите дни. Нашето огнище и огънят, който бе запален от него вреше чай и с него гощавахме всички. По-късно палатката на Учителя се премести по склона, а след това Учителят я премести на хребета над второто езеро. Постепенно палатките се качиха горе на хребета. Вече бяха близко до новият Молитвен врьх. А пък ние с Борис изнесохме палатката си по-нагоре към езерото на „Чистотата". Пак ни критикуваха за новото ни място. Тогава Учителят доведе Братството да играе Паневритмия на онова голямо място под „Харамията", която се намираше до нашите палатки до езерото на „Чистотата".
към текста >>

А пък ние с Борис изнесохме палатката си по-нагоре към езерото на „Чистотата".
Мястото, което бе хулено, където бяха поставени нашите палатки стана място, където всички се събраха и където се изрече Словото на Учителя, Словото на Бога дадено в няколко беседи през следващите дни. Нашето огнище и огънят, който бе запален от него вреше чай и с него гощавахме всички. По-късно палатката на Учителя се премести по склона, а след това Учителят я премести на хребета над второто езеро. Постепенно палатките се качиха горе на хребета. Вече бяха близко до новият Молитвен врьх. А пък ние с Борис изнесохме палатката си по-нагоре към езерото на „Чистотата". Пак ни критикуваха за новото ни място. Тогава Учителят доведе Братството да играе Паневритмия на онова голямо място под „Харамията", която се намираше до нашите палатки до езерото на „Чистотата". Така че ние водехме приятелите къде да ходят. Това бе един вътрешен подтик да се изнасяме нагоре в по-чистите места, далеч от глъч и шум. Това не означава, че ние се бяхме отдалечили от общия братски живот и че страняхме от него.
към текста >>

Тогава Учителят доведе Братството да играе Паневритмия на онова голямо място под „Харамията", която се намираше до нашите палатки до езерото на „Чистотата".
По-късно палатката на Учителя се премести по склона, а след това Учителят я премести на хребета над второто езеро. Постепенно палатките се качиха горе на хребета. Вече бяха близко до новият Молитвен врьх. А пък ние с Борис изнесохме палатката си по-нагоре към езерото на „Чистотата". Пак ни критикуваха за новото ни място. Тогава Учителят доведе Братството да играе Паневритмия на онова голямо място под „Харамията", която се намираше до нашите палатки до езерото на „Чистотата". Така че ние водехме приятелите къде да ходят. Това бе един вътрешен подтик да се изнасяме нагоре в по-чистите места, далеч от глъч и шум. Това не означава, че ние се бяхме отдалечили от общия братски живот и че страняхме от него. Напротив, при нас в свободното време винаги имаше посетители, които като правеха туристически обходи на връщане минаваха край нас, ние ги гощавахме с чай, а те ни гостуваха, разказваха своите впечатления и личните ни контакти се заздравяваха още по-добре. Да, това бяха незабравими дни.
към текста >>

90. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

Играехме Паневритмия на поляната до езерото „Бъбрека".
Сега вие сте в Школата и ето той зато -ва се роди тук, отново да помогне и то с кервана, защото пак вижда Огнения стълб за разлика от вас, които не го виждате. То го вижда, а вие не го виждате". Тогава разбрахме от къде идваше онова благоговение на Янко пред Учителя. Другият случай е още по-приказен. Като чудо от приказка. Играехме Паневритмия на поляната до езерото „Бъбрека". Паневритмията завърши и всички заобиколихме Учителя да му целуваме ръка, така както правехме винаги. Докато си чакаме реда, един от нас се оглежда встрани и вижда построени конете на Янко в права линия, наредени по конец на разстояние 10 м един от друг. Не мърдат, не шават, а само въртят опашки. Съобщават на Учителя. Всички гледат и се чудят на тази гледка.
към текста >>

91. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

При второто езеро „Елбур".
172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ Разговор на Учителя през време на чая, устроен от братята и сестрите от Рига на 28 юли 1939 г., петък, в 2 ч. след обед. Седемте Рилски езера. При второто езеро „Елбур". Стана въпрос за Мусала. Учителят каза: „Мусала по-рано е била 7 000 метра висока. Снишаването на Мусала показва, че*Божественото слиза вече по-ниско и по-близо до физическия свят". Стана въпрос за нашия живот на Рила. Учителят каза: „Свързването на физическата, духовната и Божествената науки е необходимо и то не само теоретически, но и практически.
към текста >>

92. 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ

Аз отидох по пътеката за езерото на „Чистота" и пристигнах там.
По това време тя изнасяше лекции за Учението на Учителя/Беше получила писмо от него, с което той поздравяваше латвийците. През 1938 г. в края на месец юни отидох и попитах Учителя дали ще мога да отида на екскурзия, за да разгледам езерата. Каза ми: „Може". Бяхме тогава на лагера при Седемте езера на Рила с Георги Радев в една палатка. Аз отидох по пътеката за езерото на „Чистота" и пристигнах там. По едно време падна мъгла толкова гъста, че не можех да видя крака си. Застанах и се помолих. После изпях песента „Махар Бену Аба". Когато завърших песента долових в песента си думите на Учителя: „Върви напред". Направих 30 крачки и видях слънцето да изгрява от мъглата.
към текста >>

93. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Тогава Учителят отиде при нея, спря се, загледа я втренчено в очите една-две минути, тя се умири и така бе качена на един от конете, който успя да я закара до второто езеро където бе лагера.
Тя ту се възстановяваше, ту отново минаваше в кризи. Веднъж решиха да я заведат на лагер на Седемте езера. Понеже тя страдаше от тази неизлечима душевна болест и често имаше припадъци - ставаше ту буйна, непокорна и беше бреме за ония, които се грижеха за нея. Ние бяхме пристигнали на хижа Вада, багажа бе свален от камионите и около нас сновяха конярите и завързваха пакетите и денковете с багажа, за да бъде изкачен на езерата. А Мария по това време отново започва да буйства. Тогава Учителят отиде при нея, спря се, загледа я втренчено в очите една-две минути, тя се умири и така бе качена на един от конете, който успя да я закара до второто езеро където бе лагера. Опънаха й палатка, сложиха й легло, но след няколко дни тя започна да прави каквото си иска, да буйства, да пречи и да тормози околните. Когато бяхме на Рила аз намерих четири скъпоценни камъка при една от екскурзиите, които правехме в околностите. Но като минах покрай нейната палатка аз реших да й помогна и да дам от онова, което аз намерих, за да получи тя благословение от Свише. След това казах на Учителя, а той ме смъмри: „Защо не си ги задържа? Те имат символично значение, тяхното намиране.
към текста >>

94. 230. ЯНАКИЕВА

Поставят я в палатката, лежи два-три дена, накрая отиват приятелите при Учителят, съобщават за състоянието й, а той нарежда: „Да отиде на езерото на „Чистотата".
Точно там се получи телеграма, че мъжа й починал. Отива при Учителя и съобщава новината. „Отиди си, погреби го и пак ела". Янакиева изпълни поръчката на Учителя, върна се на събора, свали черната кърпа от главата си знак на траур по мъжа си и сложи бяла кърпа на духовна сестра. Янакиева по едно време се разболява и приятелите я закарват на Седемте рилски езера като я качват догоре с кон. Поставят я в палатката, лежи два-три дена, накрая отиват приятелите при Учителят, съобщават за състоянието й, а той нарежда: „Да отиде на езерото на „Чистотата". А тя едвам си вдига главата от постелята. Няма какво да прави, започва да лази, полека-полека се подпира на тояжка, върви, пада, става и отново върви. Накрая паднала и не може да се движи. Отиват и съобщават отново на Учителя. Казва: „Да върви".
към текста >>

Качва се горе, престоява един ден, преспива до езерото без никаква завивка и на следващия ден се връща здрава, подпирайки се от време навреме с тояжката.
Накрая паднала и не може да се движи. Отиват и съобщават отново на Учителя. Казва: „Да върви". Отиват при лежащата Янакиева и съобщават нареждането на Учителя. Тя нищо не казва и постепенно започва да пълзи, пълзи така десетина метра, после леко се повдига, хваща се отново за тояжката, държи се за камък и часове наред пъпли нагоре като мравка. Качва се горе, престоява един ден, преспива до езерото без никаква завивка и на следващия ден се връща здрава, подпирайки се от време навреме с тояжката. Янакиева имаше много гости на Изгрева. Имаше една голяма тенджера и винаги вареше картофи, защото така се случваше, че при нея прихождаха много гости. Правеше мекици и целият Изгрев идваше и ядеше мекици. Правеше отлична тархана със зарзават и отново целият Изгрев се източваше в нейната барака и всеки носеше по една чиния и сестра Янакиева с черпака наливаше вкусната тархана. Вие знаете ли какво значи тархана?
към текста >>

95. 246. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ И СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УЧЕНИКА

Беше казала на приятелката си Милка Аламанчева, че отива да се удави в езерото, защото не може да понесе този позор, че Учителят е отхвърлил нейният подарък и я изгонил.
Това бе една груба грешка на Савка, грешка, която дойде от нейната слабост да се изтъква и да парадира с мислите на Учителя, които той й диктуваше. Тя не можа да схване, че тези мисли се дават на ученика, на онзи ученик, който заема онова място най-близо до Учителя, за да запише Словото ту и да го предаде на другите. Тук се даваше на ученика специална задача да свърши строго определена работа. А тя се подхлъзна, повлия се от майка си, сметна, че те се дават на Савка, на личността Савка за нейната привилегия и заслуга. След като Учителят не прие подаръка и я изгони пред всичките, то Савка преживя тежко този момент, напусна лагера и се отдалечи. Беше казала на приятелката си Милка Аламанчева, че отива да се удави в езерото, защото не може да понесе този позор, че Учителят е отхвърлил нейният подарък и я изгонил. Тя прие, че Учителят я отхвърля от себе си. Учителят не отхвърли нея, но отхвърли онези изопачени неща у нея. Тя не можа да разбере до края на живота си, че бе нарушила един окултен закон. Именно за това, че тя върна тефтерчето с мислите на Учителя и наруши закона на Словото, че то се предава от Учителя, приема се от ученика и се предава на останалите ученици чрез Сила и Живот, Ето защо тя не можа да си свърши работата. И може би ще минат десетки години още докато се свърши нейната работа както трябва.
към текста >>

96. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ

Палатките на Братството са се разположили около езерото и по хребета и животът си тече в онова русло, което бе определено от години от Учителя, Обикновено редът в лагера се спазваше точно и строго.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ Лагерът на 7-те езера на Рила е построен. Палатките на Братството са се разположили около езерото и по хребета и животът си тече в онова русло, което бе определено от години от Учителя, Обикновено редът в лагера се спазваше точно и строго. Понякога се променяше от Учителя, който търсеше многообразието, но вътрешния ред не се нарушаваше, а се променяха само някои форми. Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро. Ако нямахме дървета за огрев играехме Паневритмия на първото езеро и оттам всякой мъкнеше по някой изсъхнал клон. Отивахме при третото езеро при особено вътрешно състояние на Школата. Там Паневритмията бе най-мистична.
към текста >>

Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ Лагерът на 7-те езера на Рила е построен. Палатките на Братството са се разположили около езерото и по хребета и животът си тече в онова русло, което бе определено от години от Учителя, Обикновено редът в лагера се спазваше точно и строго. Понякога се променяше от Учителя, който търсеше многообразието, но вътрешния ред не се нарушаваше, а се променяха само някои форми. Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро. Ако нямахме дървета за огрев играехме Паневритмия на първото езеро и оттам всякой мъкнеше по някой изсъхнал клон. Отивахме при третото езеро при особено вътрешно състояние на Школата. Там Паневритмията бе най-мистична. На петото езеро при „Бъбрека" Паневритмията даваше една широта. А когато играехме при „Езерото на Чистотата" под „Харамията" добивахме една необятност, защото обстановката тук бе такава.
към текста >>

Ако нямахме дървета за огрев играехме Паневритмия на първото езеро и оттам всякой мъкнеше по някой изсъхнал клон.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ Лагерът на 7-те езера на Рила е построен. Палатките на Братството са се разположили около езерото и по хребета и животът си тече в онова русло, което бе определено от години от Учителя, Обикновено редът в лагера се спазваше точно и строго. Понякога се променяше от Учителя, който търсеше многообразието, но вътрешния ред не се нарушаваше, а се променяха само някои форми. Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро. Ако нямахме дървета за огрев играехме Паневритмия на първото езеро и оттам всякой мъкнеше по някой изсъхнал клон. Отивахме при третото езеро при особено вътрешно състояние на Школата. Там Паневритмията бе най-мистична. На петото езеро при „Бъбрека" Паневритмията даваше една широта. А когато играехме при „Езерото на Чистотата" под „Харамията" добивахме една необятност, защото обстановката тук бе такава. От тук се виждаше цялата панорама на 7-те езера на длан.
към текста >>

Отивахме при третото езеро при особено вътрешно състояние на Школата.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ Лагерът на 7-те езера на Рила е построен. Палатките на Братството са се разположили около езерото и по хребета и животът си тече в онова русло, което бе определено от години от Учителя, Обикновено редът в лагера се спазваше точно и строго. Понякога се променяше от Учителя, който търсеше многообразието, но вътрешния ред не се нарушаваше, а се променяха само някои форми. Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро. Ако нямахме дървета за огрев играехме Паневритмия на първото езеро и оттам всякой мъкнеше по някой изсъхнал клон. Отивахме при третото езеро при особено вътрешно състояние на Школата. Там Паневритмията бе най-мистична. На петото езеро при „Бъбрека" Паневритмията даваше една широта. А когато играехме при „Езерото на Чистотата" под „Харамията" добивахме една необятност, защото обстановката тук бе такава. От тук се виждаше цялата панорама на 7-те езера на длан. Главно Учителят по негови съображения определяше къде ще бъдем, но ние усещахме, че това не бе безразборно, а се подчиняваше на един вътрешен ред.
към текста >>

На петото езеро при „Бъбрека" Паневритмията даваше една широта.
Понякога се променяше от Учителя, който търсеше многообразието, но вътрешния ред не се нарушаваше, а се променяха само някои форми. Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро. Ако нямахме дървета за огрев играехме Паневритмия на първото езеро и оттам всякой мъкнеше по някой изсъхнал клон. Отивахме при третото езеро при особено вътрешно състояние на Школата. Там Паневритмията бе най-мистична. На петото езеро при „Бъбрека" Паневритмията даваше една широта. А когато играехме при „Езерото на Чистотата" под „Харамията" добивахме една необятност, защото обстановката тук бе такава. От тук се виждаше цялата панорама на 7-те езера на длан. Главно Учителят по негови съображения определяше къде ще бъдем, но ние усещахме, че това не бе безразборно, а се подчиняваше на един вътрешен ред. Та вътрешния ред и външния порядък вървяха заедно. Пред палатката на Учителя имаше пейчица, а до нея малка маса и няколко стола до нея.
към текста >>

А когато играехме при „Езерото на Чистотата" под „Харамията" добивахме една необятност, защото обстановката тук бе такава.
Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро. Ако нямахме дървета за огрев играехме Паневритмия на първото езеро и оттам всякой мъкнеше по някой изсъхнал клон. Отивахме при третото езеро при особено вътрешно състояние на Школата. Там Паневритмията бе най-мистична. На петото езеро при „Бъбрека" Паневритмията даваше една широта. А когато играехме при „Езерото на Чистотата" под „Харамията" добивахме една необятност, защото обстановката тук бе такава. От тук се виждаше цялата панорама на 7-те езера на длан. Главно Учителят по негови съображения определяше къде ще бъдем, но ние усещахме, че това не бе безразборно, а се подчиняваше на един вътрешен ред. Та вътрешния ред и външния порядък вървяха заедно. Пред палатката на Учителя имаше пейчица, а до нея малка маса и няколко стола до нея. Веднъж бяхме няколко човека - Савка, Паша и аз.
към текста >>

97. 259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ

След това пред сестри Аламанчеви споделила, че ще отиде да се удави в езерото.
Но тук Учителят приложи най-неочакван метод. Учителят не прие тефтерчето. „Не може да ми се подарява онова, което аз съм дал за учениците". Савка изобщо не очакваше такава реакция от Учителя. Тя видя, че се изложи пред всички, наскърби се и се отдалечи и се прибра в палатката. След това пред сестри Аламанчеви споделила, че ще отиде да се удави в езерото. Учителят реагира много остро като научи за това. Изпрати след нея Милка Аламанчева да я проследи до 3-то езеро. Така и така тя не се удави, но това беше един урок за нея. Това аз разказвам не, за да коря Савка, а говоря за онова определено място, което всеки ученик заемаше в Школата. Всяко място имаше своя определена работа и всеки, който го заемаше трябваше да си свърши работата както трябва.
към текста >>

Изпрати след нея Милка Аламанчева да я проследи до 3-то езеро.
„Не може да ми се подарява онова, което аз съм дал за учениците". Савка изобщо не очакваше такава реакция от Учителя. Тя видя, че се изложи пред всички, наскърби се и се отдалечи и се прибра в палатката. След това пред сестри Аламанчеви споделила, че ще отиде да се удави в езерото. Учителят реагира много остро като научи за това. Изпрати след нея Милка Аламанчева да я проследи до 3-то езеро. Така и така тя не се удави, но това беше един урок за нея. Това аз разказвам не, за да коря Савка, а говоря за онова определено място, което всеки ученик заемаше в Школата. Всяко място имаше своя определена работа и всеки, който го заемаше трябваше да си свърши работата както трябва. Не че не можеха, не че не знаеха как да си я свършат. Нали бяха поставени всякой на мястото си.
към текста >>

98. 262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ

262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ Лагерът на Рила е устроен, Братството е накацало с белите палатки по склона над второто езеро.
262. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ДЕСЕТТЕ УЧЕНИЧКИ Лагерът на Рила е устроен, Братството е накацало с белите палатки по склона над второто езеро. Тук животът ни е строго специфичен и върви по един строго определен начин показан от Учителя и спазван от нас. Тук се събирахме от цяла България, тука е мястото където се срещаме и виждаме всички. Някои си отиват по-рано, други идват по-късно, всеки според свободното си време. Има такива, които имат вътрешна привилегия да стоят през цялото време, докато основната група заедно с Учителя не слязат от планината. Но тази привилегия се осъзнава години след това.
към текста >>

99. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

Да, тя тръгна надолу по пътеката, слезе към езерото и тръгна да се дави и да сложи край на живота си.
Учителят я изгледа строго, скара се и я изпъди. А на мен, която бях до него, каза: „Това, което е мое няма защо да ми го подарява обратно". Тук имаше упрек, имаше обида и огорчение от непознаването на окултния закон. Савка възприе това като голяма трагедия и срам, защото бе изказано пред други свидетели. Смяташе, че за нея повече живот в Братството няма и че не може да понесе такъв голям срам, защото смяташе, че единствено тя имаше привилегия да получава свещените слова, а ето Учителя реагира по такъв начин и отхвърли тетрадката й. Да, тя тръгна надолу по пътеката, слезе към езерото и тръгна да се дави и да сложи край на живота си. Заяви на всеослушание, че отива да се дави. Учителят стоеше невъзмутим. После сестрите Аламанчеви, нейните приятелки, тръгнаха след нея, за да я спасяват и да я убеждават да не прави това. Разбира се тя не се удави, а Учителят нямаше да допусне това. Тя не се удави, но се удави нещо друго в нея.
към текста >>

100. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА