Търсене в текстове за 'Езеро'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 222 резултата в 87 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Повече светлина

Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят.
Тогава тя става наистина много опасна за онези, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тези бентове до небето, за да спрем водата? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по своя път, който природата ѝ е определила. Това са впрочем само намеквания за разсъждения, без да имаме предвид да се укорява който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено; предприятието било извършено и няколко години подред жителите на град Джонстаун се радвали на своята културна придобивка – езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели. И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално.
към текста >>

Речено-казано и свършено; предприятието било извършено и няколко години подред жителите на град Джонстаун се радвали на своята културна придобивка – езерото си.
Можем ли да издигнем тези бентове до небето, за да спрем водата? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по своя път, който природата ѝ е определила. Това са впрочем само намеквания за разсъждения, без да имаме предвид да се укорява който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено; предприятието било извършено и няколко години подред жителите на град Джонстаун се радвали на своята културна придобивка – езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели. И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума.
към текста >>

2. 150–200

В развълнуваното езеро не виждаш нищо.
Свобода – ограничение. Ученикът е свободен; затова сам се ограничава. Който сам не се ограничава, природата го ограничава. 175 Прозрение. В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. Ученикът трябва да има спокойна душа и установена мисъл. Тогава иде прозрението; тогава се изяснявят много противоречия. 176 Знание и Вяра.
към текста >>

Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите.
Ученикът е свободен; затова сам се ограничава. Който сам не се ограничава, природата го ограничава. 175 Прозрение. В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. Ученикът трябва да има спокойна душа и установена мисъл. Тогава иде прозрението; тогава се изяснявят много противоречия. 176 Знание и Вяра. Знанието е достояние на мъдрите хора.
към текста >>

3. Светът на великите души

Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява.
Излизай оттам, отдето те пъдят. Младата мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе. Понякога хубавите семена и в калта добре растат. Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание. Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя. Ако си на угощение, в океана си. Ако си на забавление, в морето си. Ако се клатушкаш като лист, в езерото си. Ако си без петаче в джоба, в локвата си.
към текста >>

В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя.
Младата мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе. Понякога хубавите семена и в калта добре растат. Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание. Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя. Ако си на угощение, в океана си. Ако си на забавление, в морето си. Ако се клатушкаш като лист, в езерото си. Ако си без петаче в джоба, в локвата си. Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго.
към текста >>

Ако се клатушкаш като лист, в езерото си.
Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание. Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя. Ако си на угощение, в океана си. Ако си на забавление, в морето си. Ако се клатушкаш като лист, в езерото си. Ако си без петаче в джоба, в локвата си. Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго. Те мязат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна. Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението?
към текста >>

4. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Полесражението включвало пространството между селата Паша кьой (днес Варненският квартал „Владиславово") и село Голяма Франга (днес Каменар) на север, село Аджемлер (днес Аксаково) на запад, Гебеджанското (Белославското) езеро на юг и Трошева махала (днес Варненския квартал „Трошево") на изток.
Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му. След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции западно от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи. Мурад II преминал Босфора с очакваните от Владислав III кораби, които успял да купи, прекосил Балкана и на 9 ноември разположил армията си източно от село Аджемлер (сега село Аксаково). Битката станала на 10 ноември 1444 г. Полесражението включвало пространството между селата Паша кьой (днес Варненският квартал „Владиславово") и село Голяма Франга (днес Каменар) на север, село Аджемлер (днес Аксаково) на запад, Гебеджанското (Белославското) езеро на юг и Трошева махала (днес Варненския квартал „Трошево") на изток. След начален победоносен щурм на християните, при който паднал знаменосецът на Мурад II, обединената армия на Владислав III претърпяла трагичен разгром. Янош Хуниади и синът на Влад III успели да се спасят, отстъпвайки с много жертви на север през местността, наречена по-късно „Батова" (от турски „проклето поле"), а Владислав III заплатил с живота си и бил наречен от историците с прозвището Варненчик. Мурад II издигнал на полесражението стълб на победата с надпис „Аз прославих Варна с победата си. Смъртни, научете се да не ставате вероломни", след което консервирал главата на мъртвия Владислав в пчелен мед и я изпратил тържествено в първата османска столица Бурса (Мала Азия). Според някои предания 22 години след сражението чехски велможа срещнал в Португалия скитник с шест пръста на краката, в който познал някогашния крал Владислав III, дошъл да се покае за нарушението на Сегединския договор.
към текста >>

Епископ Розгон потънал в мочурищата около Девненското езеро.
Янош Хуниади и синът на Влад III успели да се спасят, отстъпвайки с много жертви на север през местността, наречена по-късно „Батова" (от турски „проклето поле"), а Владислав III заплатил с живота си и бил наречен от историците с прозвището Варненчик. Мурад II издигнал на полесражението стълб на победата с надпис „Аз прославих Варна с победата си. Смъртни, научете се да не ставате вероломни", след което консервирал главата на мъртвия Владислав в пчелен мед и я изпратил тържествено в първата османска столица Бурса (Мала Азия). Според някои предания 22 години след сражението чехски велможа срещнал в Португалия скитник с шест пръста на краката, в който познал някогашния крал Владислав III, дошъл да се покае за нарушението на Сегединския договор. Трупът на папския легат кардинал Юлиан Цезарини, главен виновник за нарушеното примирие, бил намерен в една гора край Варна, но според други източници се спасил и останал за покаяние в Аладжа манастир край село Кестрич (днес Варненския квартал „Виница"). Епископ Розгон потънал в мочурищата около Девненското езеро. Епископ Доминис се спасил в Аладжа манастир и гагаузите от село Кестрич имали поверие, че в манастира живеел ирим папас - старец в духовно одеяние, който постоянно спял в огромен ковчег с памук. Старецът се пробуждал само на Великден и питал има ли в Хачуката (гората до Аладжа манастир) пръчки за каране на кон, жените раждат ли и кравите телят ли се. Когато му отговаряли утвърдително, старецът казвал: „Има още време", затварял очите си и се изгубвал. Изходът от варненската битка намерил отзвук в следващите победи на Мурад II, който през 1446 г. превзел Пелопонес, а на 6-8 октомври 1448 г.
към текста >>

5. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

С двама приятели се уединили в някаква колиба край Гебед-жанското езеро и уплашили до смърт родителите си.
Това беше истинска трансформация. Плаках три дни и три нощи, молех Бога за прошка..." Не след дълго някакъв работник му подарява „Новия завет". Поразила го историята за изцелението на обладания от бесове. Не мислел за друго, освен за помъдрелия бивш болник, седнал в краката на Исус пред смаяната от чудото тълпа. Когато бил на 12 години, опитал да пости. С двама приятели се уединили в някаква колиба край Гебед-жанското езеро и уплашили до смърт родителите си. Четял много - Жул Верн, Рамачарака, Луи Жакойо. Дори в конюшнята си направил „химическа лаборатория". На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у човека. Когато станал на 15 години се нахвърлил на Емерсън, Щайнер, Бла-ватска и Спиноза. По-късно си спомня, че дълбоко го впечатлила мисълта на Щайнер: „Когато обичате един изключителен човек, вие се свързвате с него и всичките му качества преминават у вас".
към текста >>

6. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

По-късно, когато започнах да ходя на Седемте рилски езера, разбрах, че мястото от съня ми беше поляната до Седмото езеро.
И аз седнах... Събудих се и се замислих какво значи всичко това. Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега. И този сън навярно има своето значение, но какво? Оставих времето да покаже. По-късно, когато започнах да ходя на Седемте рилски езера, разбрах, че мястото от съня ми беше поляната до Седмото езеро. Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от училище, казала на майка си, че около главата ми видяла светлина. Майката още след обяд пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един салон, където пеели, молели се, четели беседи. Разказа ми за Учителя, за Изгрева и още много неща. Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала.
към текста >>

7. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Тя се е спряла току-що до брега на езерото.
(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15) ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един.
към текста >>

Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15) ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете.
към текста >>

Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието".
Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15) ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма.
към текста >>

8. 019. Обет за духовна служба

11, използвано във връзка с улова на риба в Тивериадското езеро от учениците на Христа.
Числото 1747 е годината на проявлението на Небето в малката солунска църквичка “Лагудяни” на 20 декември 1746 г. Понеже използването на антиминса започва практически през 1747 г., в него се вписва тази година. В антиминса фигурира числото 153. Това число е взето от Евангелието на Йоана, гл. 21, ст. 11, използвано във връзка с улова на риба в Тивериадското езеро от учениците на Христа. С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра. Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св.
към текста >>

9. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

След като обединените християнски войски навлизат в Дунавската равнина и овладяват Оряхово, Никопол, Свищов, Нови пазар, Шумен, Провадия, през Девненското езеро се насочват към Варна.
Само след няколко дни, на 4 август 1444 г., Владислав ІІІ Ягело обявява предприемането на нов кръстоносен поход на християните срещу османците и нарушава току-що дадената клетва. Този начин на действие силно разгневява султан Мурад ІІ. Възмутен от поведението на краля – от клетвопрестъпничеството му и неизпълнението на поетите от него международни договорни задължения, султанът кипи от ярост. На 20 септември 1444 г. сборната армия на Владислав и Ян Хуниади, състояща се от поляци, унгарци и присъединилите се към тях власи и други, преминава Дунава при Оршова и атакува старата Видинска крепост. След като обединените християнски войски навлизат в Дунавската равнина и овладяват Оряхово, Никопол, Свищов, Нови пазар, Шумен, Провадия, през Девненското езеро се насочват към Варна. На 9 ноември 1444 г. армията на християните навлиза във Варненското поле. В същото направление султан Мурад ІІ повежда лично многобройна войска в подкрепление на турската отбрана пред Варна. Преди започването на боя на 10 ноември 1444 г. пред султанския шатър, разположен на една тракийска могила, е забоден на копие Одрино-Сегедският мирен договор, чрез което османците изразяват възмущението си за неговото пренебрегване от страна на християнската коалиция.
към текста >>

10. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи.
След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка. Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на Изгрева една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат. Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас.
към текста >>

Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро.
Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие. Тройка Минкова При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте? " Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога!
към текста >>

11. ПАНЕВРИТМИЯ

Пристигат на езерото, тогава голямата хижа не е била построена.
ПАНЕВРИТМИЯ Спомени на ученици В първите години Учителят с приятелите е правил екскурзии до връх Мусала. Методи Шивачев с една група пристигат на хижа "Мусала". Времето било мрачно и леко ръмяло през гъстата мъгла. Пристигат на езерото, тогава голямата хижа не е била построена. Разтворили раниците и някои братя казали: "Учителю, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило". Учителят рекъл: "Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврат чайниците". Но никой не казал, че ще остане. Тогава Учителят погледнал към Методий: "Добре, Учителю, ще свърша аз тази работа". Методий си мислел, ето той е най-младият и вместо да хукне да се катери към върха, то сега е останал тук, а пък старите как ли ще се качат горе.
към текста >>

Щастлив тръгнал надолу, а светлината пак го придружила и му осветявала пътя до езерото.
Вижда на небето очертан един голям кръг и двойки играят по него и една чудна музика свири, но двойките играят и кръгът е толкова правилен, както и разстоянието между двойките е еднакво. Методий ги гледал в захлас. Не смеел да си свали главата да не би да изчезне гледката. Така гледал, докато се затвори небето и изчезне видението. Благодарил на Бога, но от радостното вълнение очите му сълзели. Щастлив тръгнал надолу, а светлината пак го придружила и му осветявала пътя до езерото. Пристигнал в лагера, а братята били легнали в палатките и спели. Учителят стоял край огъня и го чакал. Като пристигнал, тъкмо се канел да каже на Учителя какво е видял, Той го преварва: "Всичко това, което видя горе на небето, ще го свалим долу". И през същата тази година - 1934, Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство. Юрданка Жекова
към текста >>

12. МУЗИКА

При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче.
Вижте какво скрито име даде Учителят. За окултните песни имаше широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето действие по закони и пътища, които ние не познаваме. Борис Николов Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра". Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива.
към текста >>

13. ВОДА И ИЗВОРИ

Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя".
Това бе постоянна задача за нас. При различни екскурзии, в различните години се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя. Когато се почисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича водата, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и задръстват, за да се прояви като истински човек с добродетели. Учителят обичаше течащата вода, затова често ни извеждаше срещу чистия бистър планински поток, който по-долу минаваше през село Симеоново, слизайки от Витоша. Тук, на левия бряг на рекичката, открихме изворче с кристално бистра вода и си направихме чешмичка - над последното езеро "Тиганя". За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея. Учителят обичаше да пие от нея. Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно".
към текста >>

Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото.
Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителят не беше много доволен от това разрешение. В един много хубав слънчев ден след беседа, Учителят каза: "Тук трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". После добави: "Пръснете се във вид на верига и тръгнете да търсите извора в околността над езерото". След малко един брат се провикна: "Тук, под канарата, има едно изворче".
към текста >>

После добави: "Пръснете се във вид на верига и тръгнете да търсите извора в околността над езерото".
Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителят не беше много доволен от това разрешение. В един много хубав слънчев ден след беседа, Учителят каза: "Тук трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". После добави: "Пръснете се във вид на верига и тръгнете да търсите извора в околността над езерото". След малко един брат се провикна: "Тук, под канарата, има едно изворче". Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага започнахме да го разчистваме.
към текста >>

14. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала.
всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала. В 1922г. на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време - при слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг. Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище на Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала. Тогава ние нямахме никакъв екип, само с раници на гърба. Прекарвахме 4-5 дни край огньовете. При същите условия беше и Учителят, но Той не лягаше до огъня, а по-настрана. Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх "Иречек". Там има две езера - едното е над, а другото под "Иречек".
към текста >>

Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх "Иречек".
Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала. Тогава ние нямахме никакъв екип, само с раници на гърба. Прекарвахме 4-5 дни край огньовете. При същите условия беше и Учителят, но Той не лягаше до огъня, а по-настрана. Изкачвахме се горе и отсядахме на езерото под връх "Иречек". Там има две езера - едното е над, а другото под "Иречек". Има и поляна. Правехме си огньове и пиехме изобилно гореща вода. Тук спяхме на земята. Тогава нямаше палатки, спални чували и хижа.
към текста >>

Обикновено Учителят ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото "Окото", където прекарвахме целия ден.
Учителят лежеше на дясната си страна. Бе завит само с пелерината. Спеше непробудно. Ставахме в три часа през нощта и тръгвахме към Мусала. Там посрещахме изгрева на Слънцето. Обикновено Учителят ни водеше, изкачвахме се на върха, правехме молитви и после слизахме на езерото "Окото", където прекарвахме целия ден. Вечерта слизахме да спим на голата земя. Школата на Учителя е една сурова школа. Ученикът трябваше да бъде здрав физически, психически и духовно. Излизането на Мусала почва от 1922 г. Аз, като представител на по-младото поколение, имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г, когато отидохме за пръв път на 7-те Рилски езера.
към текста >>

Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва вдясно от второто езеро по склоновете на едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на Слънцето.
Излизането на Мусала почва от 1922 г. Аз, като представител на по-младото поколение, имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г, когато отидохме за пръв път на 7-те Рилски езера. Отначало за 7-те Рилски езера ние преминавахме през Дупница. Излизането се извършваше на два етапа. Първия ден стигахме до Скакавица, където прекарвахме на открито, а втория ден пристигахме на езерата. Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва вдясно от второто езеро по склоновете на едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на Слънцето. Впоследствие, след като изучихме околността, ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше лесно да се отиде откъм билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя. Заведохме го и Той го одобри. Нарекохме го "Молитвен връх".
към текста >>

Впоследствие, след като изучихме околността, ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше лесно да се отиде откъм билото.
Аз, като представител на по-младото поколение, имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г, когато отидохме за пръв път на 7-те Рилски езера. Отначало за 7-те Рилски езера ние преминавахме през Дупница. Излизането се извършваше на два етапа. Първия ден стигахме до Скакавица, където прекарвахме на открито, а втория ден пристигахме на езерата. Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва вдясно от второто езеро по склоновете на едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на Слънцето. Впоследствие, след като изучихме околността, ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше лесно да се отиде откъм билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя. Заведохме го и Той го одобри. Нарекохме го "Молитвен връх". Това бе през 1931 г.
към текста >>

Тя се е спряла току до брега на езерото.
Наблюдава се цяла верига от върхове и била. В подножието на Молитвения връх лежат долините, които идват от Рупите и от Урдинските езера. Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа! Като отместим поглед на юг срещу нас се намира "Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, под формата на Пен- таграм. Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията".
към текста >>

Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание.
В подножието на Молитвения връх лежат долините, които идват от Рупите и от Урдинските езера. Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа! Като отместим поглед на юг срещу нас се намира "Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, под формата на Пен- таграм. Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка".
към текста >>

Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието".
Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа! Като отместим поглед на юг срещу нас се намира "Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, под формата на Пен- таграм. Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат".
към текста >>

Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера.
Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният".
към текста >>

Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията".
Тя се е спряла току до брега на езерото. Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният". Шестото - "Сърцето".
към текста >>

Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка".
Това труднодостъпно езеро, "Езерото на съзерцанието", е едно тайнствено, свещено място в Рила, поради своята чистота, самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният". Шестото - "Сърцето". Седмото нарече "Шем - Хаа", което преведено означава "Главата на Мъдростта".
към текста >>

Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат".
Затова Учителят го нарече "Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх. Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният". Шестото - "Сърцето". Седмото нарече "Шем - Хаа", което преведено означава "Главата на Мъдростта". Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро по източния склон на върха "Харамията", нарече "Езерото на чистотата".
към текста >>

На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният".
Така се създаде подтика за нашето редовно летуване край езерото "Ел Бур", както по-късно Учителят нарече второто от седемте Рилски езера. Ел Бур означаваше "Езеро на Изпитанията". Първото езеро, което беше под нас, Той нарече "Махарзи" - "Голямата почивка". Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният". Шестото - "Сърцето". Седмото нарече "Шем - Хаа", което преведено означава "Главата на Мъдростта". Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро по източния склон на върха "Харамията", нарече "Езерото на чистотата". "Върха Харамия ще го наречем с името "Харно ми е". Но този израз има две значения.
към текста >>

Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро по източния склон на върха "Харамията", нарече "Езерото на чистотата".
Езерото над нас - третото - Учителят нарече "Балдер Дару", което значи "Онзи, Който дава благодат". Четвъртото си остана с името "Близнаци". На петото езеро, което поради своята прилика с бъбрек се нарича "Бъбрека", Учителят даде името "Махабур" - "Големият, Силният". Шестото - "Сърцето". Седмото нарече "Шем - Хаа", което преведено означава "Главата на Мъдростта". Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро по източния склон на върха "Харамията", нарече "Езерото на чистотата". "Върха Харамия ще го наречем с името "Харно ми е". Но този израз има две значения. Първото: "Добре ми е", а второто значение: "Добре мие". Втората чешма ще я наричаме Извор "Махабур". Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро)
към текста >>

Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро)
Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро по източния склон на върха "Харамията", нарече "Езерото на чистотата". "Върха Харамия ще го наречем с името "Харно ми е". Но този израз има две значения. Първото: "Добре ми е", а второто значение: "Добре мие". Втората чешма ще я наричаме Извор "Махабур". Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро) От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки.
към текста >>

От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид.
"Върха Харамия ще го наречем с името "Харно ми е". Но този израз има две значения. Първото: "Добре ми е", а второто значение: "Добре мие". Втората чешма ще я наричаме Извор "Махабур". Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро) От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните". А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях.
към текста >>

Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро "Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към "Езерото на Чистотата".
Същото правехме, когато ги пържехме в тиганите с масло. Така бяха по-вкусни. Като спомен от общото летуване на Рила с Учителя ми е останало, че Той не обичаше еднообразието. Постоянно ни даваше различни задачи: да направим или да почистим пътеката, да почистваме изворчетата, да правим мостчета, чешмички, да носим вода от чешмичката, да не готвим с езерна вода, да носим сухи дърва отдалеч и да не сечем живи клекове, да построим кухня, да носим мраморни камъни, да украсяваме и да направим с тях охлюва на спиралата и чешмичката. Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро "Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към "Езерото на Чистотата". То се намираше от източната страна на връх Харамия. В началото пътуването между клековете е приятно, но после пътеката става стръмна и се извива между скалите. От трудна пътека, тя става доста мъчителна. Имаше стръмнини, които трябваше да се преодолеят. Трябваше да се лази по тях.
към текста >>

По нея излизахме към Езерото на Чистотата с Учителя, където играехме Паневритмия на голямата поляна под връх Харамията.
Но понеже ние сме майстори, знаем да правим стъпала, започнахме работа. С кирки копаехме прагове и слагахме каменни стъпала. На други места укрепвахме земята с колове и правехме естествени стъпала. Пътеката минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, в началото удобна за почивка и наслада на окото. Тази пътека стана любима. По нея излизахме към Езерото на Чистотата с Учителя, където играехме Паневритмия на голямата поляна под връх Харамията. Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала, може да види само онзи, който внимателно и полека е излязъл по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек, докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една пътека по тревите, човек излиза на голямата поляна. Оттук може да се съзерцава Езерото на Чистотата, неговата отворена и светла долина, огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тук по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни.
към текста >>

Оттук може да се съзерцава Езерото на Чистотата, неговата отворена и светла долина, огрявана от слънцето от сутрин до вечер.
Пътеката минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, в началото удобна за почивка и наслада на окото. Тази пътека стана любима. По нея излизахме към Езерото на Чистотата с Учителя, където играехме Паневритмия на голямата поляна под връх Харамията. Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала, може да види само онзи, който внимателно и полека е излязъл по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек, докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една пътека по тревите, човек излиза на голямата поляна. Оттук може да се съзерцава Езерото на Чистотата, неговата отворена и светла долина, огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тук по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не бе пострадал, макар че се срещаха до самите ни палатки. Ние също бяхме толерантни към тях и никой не е посегнал да убие змия. Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките в клека.
към текста >>

Тази пътека стана любима при излизане към Езерото на Чистотата и оттам към Върха на Съзерцанието.
Ние също бяхме толерантни към тях и никой не е посегнал да убие змия. Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките в клека. След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото братство се източи по нея към върха. Тогава Учителят за първи път излезе по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: "Хубаво направихте пътеката! " Посочи също няколко места, където трябваше още малко да се подобрят стъпалата, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима при излизане към Езерото на Чистотата и оттам към Върха на Съзерцанието. Приятелите, които търсеха навсякъде символика, преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122. Попитахме Учителя: "Какво означават тези 122 стъпала? " - "Това е стълбата на Якова, която той видя насън и по която Божии ангели възлизаха и слизаха по нея. Господ стоеше отгоре върху стълбата и рече: "Аз съм Господ, Бог на Отца ти Аврама и Бог на Иса- ка, земята, на която лежиш, ще ти я дам и на потомството ти." /Битие, гл.28, стр.12-17/. Днес е същото.
към текста >>

Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото".
А сега, когато отивахме с Учителя, обикновено имаше хубаво време - слънце, тихо, топло и така прекарвахме на върха. Ако времето е благоприятно, имахме тихи, слънчеви дни. Пазачът на наблюдателницата на върха беше много разположен към Учителя. Той Го приемаше като свой близък. Оставяше ни наблюдателницата на наше разположение. Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при "Окото". Това бе любимото Му място. Като слезе Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята. Стояхме около 3-4 часа след обяд и се връщахме в хижата.
към текста >>

Като слезе Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята.
Оставяше ни наблюдателницата на наше разположение. Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при "Окото". Това бе любимото Му място. Като слезе Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята. Стояхме около 3-4 часа след обяд и се връщахме в хижата. При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат. Казва им: "Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час." Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са.
към текста >>

Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят.
Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят". Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха свежи, бодри и радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. При едно летуване, група братя и сестри си тръгнахме за София един ден преди Учителя. Излязохме рано сутринта и тръгнахме заедно с Учителя и останалите братя и сестри, които отиваха на петото езеро да играят Паневритмия и да ни изпратят. Оттам ние ще продължим към хижа Скакавица за Дупница. Времето беше ясно, но щом пристигнахме там, внезапно падна тъмна и непрогледна мъгла. Ние не се уплашихме. Учителят не ни спря. Изпечени водачи застанаха начело на колоната, ние след тях и след като се простихме с всички и целунахме ръка на Учителя, потеглихме към хижа Скакавица.
към текста >>

15. ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО

Сутрин се мийте с топла вода, на обяд може да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода.
Щом сте дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате. Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден. И тъй, ако искате да се ползвате от благата на Природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то три пъти. Сутрин се мийте с топла вода, на обяд може да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте. Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя бе още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие.
към текста >>

16. ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО

Вие, като дойдете на Рила, не се спирате, непрекъснато ходите на едно езеро, на друго езеро и енергията, която я приемате, изразходвате в движение.
Всичко, което става в Природата, става и у човека. Затова, именно, ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината и да построите мостове. Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината със своята растителност представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение. Вие, като дойдете на Рила, не се спирате, непрекъснато ходите на едно езеро, на друго езеро и енергията, която я приемате, изразходвате в движение. Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да живеете добре, да не опетнявате Природата, която е част от цялото Битие. Сега, като сте дошли на планината, трябва да се учите. Планината иска от вас чиста мисъл. Ако мисълта ви не е чиста, ще дойдат бури, ветрове, дъжд, гръмотевици. Планината не търпи нечисти мисли и чувства.
към текста >>

17. ЯСНОВИДСТВО

Вместо да ме води неделен ден в Борисовата градина на езерото, на ресторант, той ме водеше в 10 часа на Изгрева да слушам беседи.
Нямаше никакво съмнение, че Той беше доловил мисълта ми и ми беше отговорил ясно, категорично и напълно разбрано." Невена Неделчева Мара Халачева прекарваше цяла зима във Варна, а хазайката ми пък отиваше през лятото в София. Хазайката вероятно е разказала на Мара Халачева за моите убеждения, защото между разговора Мара Халачева започна да разказва за съпруга си. Ще се помъча да предам думите й дословно: "Много добър беше моят съпруг, г-жа Стойкова, но само едно му беше лошото. Вместо да ме води неделен ден в Борисовата градина на езерото, на ресторант, той ме водеше в 10 часа на Изгрева да слушам беседи. Пък на мен не ми беше приятно. Един ден в събота вечерта се бяха събрали у дома седем души професори от различни специалности на разговор. Между другото, един от професорите се обади: "Абе, този Дънов привлече цялата ни студентска младеж. Не може така. Трябва да направим нещо".
към текста >>

18. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Там много му хареса, дори се разхождахме с лодка по езерото.
Бе го видял, беше се докоснала душата му до Божественото, повярва и ми позволи да го лекувам. Направих млечен компрес и го наложих на гърба. Той се слага вечерта и се сваля сутринта и се прави през ден. Така баща ми оздравя за изненада на всички. Баща ми се разположи към мен и после дойде с нас на Седемте Рилски езера при лагеруването ни. Там много му хареса, дори се разхождахме с лодка по езерото. Веднъж споделих с Учителя, че баща ми иска да го приеме, за да благодари за лечението. Съгласи се. Отидохме при Учителя, аз Му целунах ръка, баща ми също се наведе и Му целуна ръка, благодари Му. Учителят поприказва с него общи работи, после дойдоха други посетители, ние станахме и си отидохме. Баща ми остана много доволен от летуването и от това, че той благодари на Дънов.
към текста >>

19. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

След като се наобядвахме решихме да отидем на Езерото на съзерцанието.
Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 часа трябвало да бъде на операционната маса във Варна. Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: "Вземи 3-4 лъжички от това сладко и ще ти мине". До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна. Отишъл направо на работа. След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на Езерото на съзерцанието. Минавайки по една пътека, видях 7-8 сестри, които не познавах, да се разговарят. Една от сестрите с доста убедителен тон каза: "Учителят е казал, че апандиситът се лекува със сладко от рози". Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко. Те бяха приели случката с розовото сладко по буква. Люба Стайкова
към текста >>

При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над Петото езеро, при единия курс той изтървал плочата така, че тя паднала на палеца на едната му ръка и го премазала.
Учителят все тъй усмихнат ме запита: "Имаш ли още болка? " - "Не, Учителю, нямам вече болки." Той ме излекува само за няколко минути. Тодор Попов, гр. Ямбол В годината, когато на Рила са строени заслонът и кухнята, баща ми е бил там и е участвал в строежа. При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над Петото езеро, при единия курс той изтървал плочата така, че тя паднала на палеца на едната му ръка и го премазала. Другите приятели казали на Учителя. Той дошъл и носел едно шише със спирт и памук. Баща ми си подал ръката и Учителят с памука почистил раната. До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег.
към текста >>

20. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

Понякога Учителят откупуваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото.
Това направих най-старателно, защото в главата ми е златното правило: Правиш ли нещо, то трябва да бъде по всичките правила, особено, когато става въпрос за нещо на Изгрева. Тъкмо свърших, ето го Учителят при мен и ми каза: "Николай, лимоните са ти много благодарни! " Сестрата, която беше проявила тази немарливост, изкара края на живота си в провинцията в много тежко състояние, видях я цялата парализирана, не мърда. Беше в една инвалидна количка и не можеше да говори. Николай Дойнов Понякога Учителят откупуваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото. С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас, някои от нас правеха това. При една от екскурзиите току-що сме пристигнали до хижата. Хижарят познаваше Учителя, познаваше Братството, приемаше ни и понякога с дни преспивахме там. Хижарят бай Коста, който бе разположен към нас, дойде при Учителя и Му каза: "Имам пъстърва".
към текста >>

Учителят каза на брата строго: "Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото!
" Той донесе една тенекия, в която плуваха 5-6 пъстърви, големи, хубави. Учителят го попита: "Колко пари искаш заради тях? " Той пресметна на глас и каза една доста голяма сума. Учителят каза на един брат: "Плати му рибата! " Братът плати на хижаря. Учителят каза на брата строго: "Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото! " Хижарят слуша и гледа: "Как така ще ги пуснете, та нали аз ги улових? " Учителят се усмихна: "Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим, каквото искаме с тях." Отиде братът и пусна рибите в езерото. Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото!
към текста >>

Ние ще направим, каквото искаме с тях." Отиде братът и пусна рибите в езерото.
" Братът плати на хижаря. Учителят каза на брата строго: "Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото! " Хижарят слуша и гледа: "Как така ще ги пуснете, та нали аз ги улових? " Учителят се усмихна: "Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим, каквото искаме с тях." Отиде братът и пусна рибите в езерото. Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото! Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: "Милият Учител! Милият баща! Слава на Господа! "
към текста >>

Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото!
Учителят каза на брата строго: "Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото! " Хижарят слуша и гледа: "Как така ще ги пуснете, та нали аз ги улових? " Учителят се усмихна: "Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим, каквото искаме с тях." Отиде братът и пусна рибите в езерото. Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото! Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: "Милият Учител! Милият баща! Слава на Господа! " Борис Николов
към текста >>

21. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

В това време в някакво езеро става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците, се обръща и те отиват да ги спасяват Хората се давят вече и брат Гръблев се спуска да спаси една красива жена.
" Друг случай има също с брат Никола Гръблев. Той каза, че много често неговият ръководител, нощно време, когато спи, го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казвал: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка. В това време в някакво езеро става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците, се обръща и те отиват да ги спасяват Хората се давят вече и брат Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не тази жена, остави я нея. Ей тази." И му посочил неугледно, възгрозничко момиче. "То единствено се помоли, когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш." Веска Величкова
към текста >>

22. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

525]Формули, дадени при миене на езерото Махабур
И това ще стане, защото Твоята Воля на две не става." Обръщайте се към клетките на мозъка си, на дробовете си, на стомаха и най-после и към клетките на останалите органи, на мускулите, на костите и ще им кажете: "Слушайте, аз отивам на училище. През това време вие свършете възложената ви работа, че като се върна, да намеря стаите изчистени, проветрени и целия организъм обновен." При лягане ще казваш: "Господи, във време на спане, Ти огради тялото ми с Твойта Светлина и го предпазвай." "Господи на Силите, изпрати Духа Святи на Силите и освети стаята ми със Светлината Си и Силата на Своя Дух, огради леглото ми с огнения кръг на Твоята Любов, за да бъде стаята ми и целият ми дом освободен от зли влияния." 525]Формули, дадени при миене на езерото Махабур При миене на краката: "Чистотата носи живота." При миене на лицето: "Божията Светлина да озари лицата ни." Формула при земетресения и бедствия Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа.
към текста >>

23. ОТВЪДЕН СВЯТ

Човешката душа преди да дойде на Земята се прекарва през едно езеро, дето се окъпва, за да забрави всичко, което е преживяла горе.
Докато хората достигнат до тази висока култура, много време ще мине. Истинската култура съществува само при абсолютната чистота. Колко има да работи върху себе си, човек ще познае само когато отиде в невидимия свят между възвишени и напреднали същества. Само там той ще може да сравни какво представят неговата ученост и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе един от тамошните певци и музиканти да пее, да свири, за да пожелае веднага да слезе на Земята отново да започе учението си. Човешката душа преди да дойде на Земята се прекарва през едно езеро, дето се окъпва, за да забрави всичко, което е преживяла горе. Ако помните това, което е там, тогава по-малко бихте издържали тук. Свободният човек знае правилно да се храни, да диша, да чувства, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия неща, човек се е развил правилно и физически, и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработил красиви линии на лицето, на тялото си. Той не е нито слаб, нито пълен.
към текста >>

24. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Цар Борис III беше дошъл на Първото езеро и се беше скрил в клековете при реката, където водата се влива в езерото.
Прекарахме още няколко часа и следобед слязохме в Чам Кория. В уречения час колата дойде и ни откара в София. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Борис Николов Бяхме на Рила. Цар Борис III беше дошъл на Първото езеро и се беше скрил в клековете при реката, където водата се влива в езерото. Беше дошъл инкогнито. Изпрати своя приближен Свилен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на Второто езеро. Лулчев ми нареди да взема чайника и ние двамата отидохме при царя. Там накладохме огън, сварихме вода и брат Лулчев каза: "Сипи му вряла вода да пие! " Аз му сипах, а по-късно Лулчев ми каза: "Сипахме му вряла вода, защото е символ на чист живот, а царят няма чист живот.
към текста >>

Изпрати своя приближен Свилен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на Второто езеро.
Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Борис Николов Бяхме на Рила. Цар Борис III беше дошъл на Първото езеро и се беше скрил в клековете при реката, където водата се влива в езерото. Беше дошъл инкогнито. Изпрати своя приближен Свилен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на Второто езеро. Лулчев ми нареди да взема чайника и ние двамата отидохме при царя. Там накладохме огън, сварихме вода и брат Лулчев каза: "Сипи му вряла вода да пие! " Аз му сипах, а по-късно Лулчев ми каза: "Сипахме му вряла вода, защото е символ на чист живот, а царят няма чист живот. Сипахме му вряла вода да му се прочисти стомахът и кръвта и да добие чист живот." Лулчев и царят пиха чай. Ние със Свилен се отдалечихме, те имаха за какво да си говорят.
към текста >>

25. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Палатките ни се разполагаха на Второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия.
Стана топло като в къща. Учителят се усмихна: "Не ви се чистеше, но ви накараха! " Ние сме в кухнята на топло и се усмихваме. Борис Николов Цялото Братство почти всяка година отивахме да летуваме на Седемте Рилски езера. Палатките ни се разполагаха на Второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Бурята беше така силна, че имаше опасност да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото. Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината.
към текста >>

Бурята беше така силна, че имаше опасност да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото.
Цялото Братство почти всяка година отивахме да летуваме на Седемте Рилски езера. Палатките ни се разполагаха на Второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Бурята беше така силна, че имаше опасност да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото. Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината. В този момент изтичах при Учителя. Той беше сам в палатката Си. Станах изразител на големия смут който цареше у всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад нея, където никой не можеше да ни види Лицето на Учителя в този момент беше тържествено.
към текста >>

бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил.
Отиват и гледат, а брат Ради разяснява: "Ето, това е първият кол - за първия министър. Ето, това е вторият кол - за втория министър." Всички оглеждат коловете и от време на време поглеждат във вестника - дали всичко е точно и дали всичко съвпада. Ето как се разреши правителствената криза в България! Ангел Вълков През 1930 г. бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформихме улей и корито, направихме преградна стена, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат изчука ръце като улей, през които изтичаше водата. Приятелите донесоха от много далече големи камъни от бял мрамор и ги поставиха отпред. Учителят наблюдаваше и даваше съвети при строежа. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят!
към текста >>

26. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

На сутринта сестрата пристигна здрава, жива, весела на бивака при Второто езеро, където бяхме събрани всички.
Не минаха 10-15 минути, сестрата се пробуди и като че ли нищо не е станало, продума: "Ох, аз съм заспала! " Поглежда наоколо - още не може да се съвземе напълно. След малко се съвзе, искаше да стане, но малко залиташе. Двама братя я хванаха под ръка и тръгнаха нагоре по пътя и скоро спряха на самата местност "Вада", където бе приготвена палатка за пренощуването й. Според наставленията на Учителя, тя не трябваше изведнъж да се движи много. На сутринта сестрата пристигна здрава, жива, весела на бивака при Второто езеро, където бяхме събрани всички. От отравянето нямаше никакви последствия. Затова Учителят тичаше толкова, за да спаси една сестра и зарадва мъжа й и четирите им деца. Какво щяхме да правим в планината без лекарска помощ? Как помогна Учителят на сестрата? - Това не зная.
към текста >>

Под Първото езеро чакаше кон.
Ако кажа, че зная нещо положително, то е, че Учителят има силна, мощна мисъл, с която помага на хората, пък и не е много, ако кажа, че прави и чудеса. Това съм видяла и опитала многократно. Колко повече, че тази мисъл няма в основата си нито нота тщеславие или користолюбие. Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава. Паша Теодорова Под Първото езеро чакаше кон. Приятелите качиха Учителя на коня. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Палатката бе опъната. Да се преоблече Му помагаше сестра Савка. Неговата палатка беше разположена посредата на левия склон над Второто езеро, на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
към текста >>

Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро.
Колко повече, че тази мисъл няма в основата си нито нота тщеславие или користолюбие. Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава. Паша Теодорова Под Първото езеро чакаше кон. Приятелите качиха Учителя на коня. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Палатката бе опъната. Да се преоблече Му помагаше сестра Савка. Неговата палатка беше разположена посредата на левия склон над Второто езеро, на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. Учителят седеше на стол пред палатката и оттук следеше целия братски живот в лагера. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде.
към текста >>

Неговата палатка беше разположена посредата на левия склон над Второто езеро, на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Под Първото езеро чакаше кон. Приятелите качиха Учителя на коня. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Палатката бе опъната. Да се преоблече Му помагаше сестра Савка. Неговата палатка беше разположена посредата на левия склон над Второто езеро, на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. Учителят седеше на стол пред палатката и оттук следеше целия братски живот в лагера. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката и от време на време полягваше на припек отпред върху одеало. Говореше трудно и малко. Езикът му беше засегнат от парализата.
към текста >>

Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката до чешмата.
Как стана всичко това, не мога да кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната си походка! Всичко, което видях, е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката до чешмата. Елена Андреева Всички бяхме весели, радостни, щастливи! Цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе веселие, сякаш камъните и скалите около нас също пееха! На извора приятелите направиха много снимки.
към текста >>

27. ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

8: "А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел."
След този период ще има кратка почивка до 1999 г., която ще бъде най- благоприятна в духовно отношение за Бялото Братство. А след това ще дойде новият период, с още по-страшна диктатура от тази, която има да дойде. Тя също ще трае 45 години. За нея се говори и в Откровението на Йоана, гл. 21, ст. 8: "А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел." От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединението. Какво ще стане с България и с българите? - Онези, които са направени от кал, ще се стопят. Онези, които са родени от чиста вода и от светлината на Духа, ще имат велико бъдеще. Аз познавам душата на този народ.
към текста >>

28. ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ

Тук, при малките полянки при езерото, Учителят обичаше да отсяда.
тръгнахме за Мусала. А там е Манчо, наблюдателят. Беше много любезен и привързан към Учителя и ни посрещаше много добре. Той ни канеше вътре, черпеше ни с чай, понеже симпатизираше на Учителя и Братството. След това слизахме при "Окото". Тук, при малките полянки при езерото, Учителят обичаше да отсяда. Направихме удобно ложе за Него, запалихме огъня. Ние сме предвидливи. Дърва си бяхме занесли и скрили още в предните екскурзии. Тук прекарахме целия ден. Беше топло, тихо, слънчево.
към текста >>

Върху подвижните повърхнини на езерото, светлината ни показва своите чудни танци.
Водите, Слънцето, доброто разположение на всички проясниха лицето на Учителя. Той се усмихна, изпяхме много от песните Му. Поведе се разговор. Винаги съм си мислил, че братският живот е свойствен на душата. Той е скрит в нея и щом се създават условия, той се явява. Върху подвижните повърхнини на езерото, светлината ни показва своите чудни танци. Какви светлини, какви отблясъци, какъв ритъм! Така е, когато човек живее в Рая! Раят не е безвъзвратно загубен, както си мислят хората. Човек пак може да го намери, да живее в него и Господ да го учи, защото в същината си, Раят е училище за човешката душа. Учителят винаги влагаше идея при изкачване на връх Мусала.
към текста >>

29. ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

ЕЗЕРОТО НА МУСАЛА
Ще се явят много търговци, които ще спекулират с моето Учение и ще се опитват да изопачат моите беседи. Но за това те ще си отговарят. Аз съм дал всичко в беседите - как да служите на Бога, как да живеете и да не грешите. Който изпълнява това, което съм дал, ще има благословение от Бога." Юрданка Жекова ЕЗЕРОТО НА МУСАЛА Записки от беседите на Учителя Аз бих желал българите да чистят тия извори. Ако всяка година българите биха ходили да чистят горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа какво биха придобили те. Вие ще кажете: "Малко ли работа имаме да чистим, че ще трябва да се занимаваме с тия неща?
към текста >>

Ако всяка година българите биха ходили да чистят горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях?
Който изпълнява това, което съм дал, ще има благословение от Бога." Юрданка Жекова ЕЗЕРОТО НА МУСАЛА Записки от беседите на Учителя Аз бих желал българите да чистят тия извори. Ако всяка година българите биха ходили да чистят горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа какво биха придобили те. Вие ще кажете: "Малко ли работа имаме да чистим, че ще трябва да се занимаваме с тия неща? " Аз, доколкото виждам, работите на българите са оправени само наполовина. Доколкото е очистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи. Това може да е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата.
към текста >>

Доколкото е очистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи.
Аз бих желал българите да чистят тия извори. Ако всяка година българите биха ходили да чистят горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа какво биха придобили те. Вие ще кажете: "Малко ли работа имаме да чистим, че ще трябва да се занимаваме с тия неща? " Аз, доколкото виждам, работите на българите са оправени само наполовина. Доколкото е очистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи. Това може да е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата. Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ.
към текста >>

Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ.
Няма да кажа какво биха придобили те. Вие ще кажете: "Малко ли работа имаме да чистим, че ще трябва да се занимаваме с тия неща? " Аз, доколкото виждам, работите на българите са оправени само наполовина. Доколкото е очистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи. Това може да е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата. Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ.
към текста >>

30. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛОДОРОДИЕ

Веднъж Той погледна преспите около езерото "Сърцето", които траеха дълго, дори до нов сняг, и каза: "Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра." С нас имаше братя от селата, които след като чуха думите на Учителя, всяка година отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да разберат дали тази година ще има берекет.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛОДОРОДИЕ Спомени на ученици Учителят използваше Природата наоколо и правеше тълкуване на явленията. Веднъж Той погледна преспите около езерото "Сърцето", които траеха дълго, дори до нов сняг, и каза: "Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра." С нас имаше братя от селата, които след като чуха думите на Учителя, всяка година отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да разберат дали тази година ще има берекет. Следващата година ни докладваха, че преспата и този път е показала точно. Тя бе отличен барометър за реколтата в България. Борис Николов
към текста >>

31. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

Шестото езеро на Рила беше любимото езеро на Учителя.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ Шестото езеро на Рила беше любимото езеро на Учителя. Беше го нарекъл "Сърцето". Като застанеш в горния край на 5-6 м над езерото, ще видиш, че то очертава формата на сърце. Обикновено към края на лятото и началото на есента, "Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше вляво. Имаше години, когато преспата не се стопяваше. За тази преспа Учителят бе казал: "Тази преспа е барометърът на българското сърце.
към текста >>

Като застанеш в горния край на 5-6 м над езерото, ще видиш, че то очертава формата на сърце.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ Шестото езеро на Рила беше любимото езеро на Учителя. Беше го нарекъл "Сърцето". Като застанеш в горния край на 5-6 м над езерото, ще видиш, че то очертава формата на сърце. Обикновено към края на лятото и началото на есента, "Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше вляво. Имаше години, когато преспата не се стопяваше. За тази преспа Учителят бе казал: "Тази преспа е барометърът на българското сърце. Когато се стопява, това означава, че българите същата година излъчват повече топлина чрез любовта си, която отдават на ближните си. Стопява ли се преспата, значи добре ще минат през тази година.
към текста >>

32. МУСАЛА

Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала.
Като се свържете с добрите хора на физическия свят и с разумните и възвишени Същества в Духовния и Божествения свят, вие ще почнете да мислите и работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Преди още хората да бяха тръгнали из планините, преди да направят своите хижи и хотели с техните удобства, нашите огньове горяха при езерата. Нашият екип по онова време беше най-скромен. Ала какъв богат живот, какъв изобилен вътрешен живот изпълваше всяко наше движение. Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала. Възникваше примитивен бивак, почти без никакви удобства. Огньовете горяха и множество чайници кипяха радостно. Хладните нощи прекарвахме край огньовете. И то добре, ако се случеше времето хубаво. Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях.
към текста >>

В циркуса под връх Мусала има малко езеро, най-високото в нашите планини.
Всеки трябва да слуша своето сърце. Всеки трябва да слуша своята душа. Всеки трябва да слуша своя Дух. Това е езикът на Бога. Това е зов, който се отправя сега към всички хора в света. В циркуса под връх Мусала има малко езеро, най-високото в нашите планини. Учителя го нарече Окото. То е любимото Му езеро. Чистите му кристални води почиват спокойно. В тях съвършено се отразяват Слънцето и върховете наоколо. Понякога по повърхността му играят слънчевите лъчи.
към текста >>

То е любимото Му езеро.
Всеки трябва да слуша своя Дух. Това е езикът на Бога. Това е зов, който се отправя сега към всички хора в света. В циркуса под връх Мусала има малко езеро, най-високото в нашите планини. Учителя го нарече Окото. То е любимото Му езеро. Чистите му кристални води почиват спокойно. В тях съвършено се отразяват Слънцето и върховете наоколо. Понякога по повърхността му играят слънчевите лъчи. Тогава целият циркус се изпълня с бяла светлина. Учителя обичаше да отсяда на връщане от върха край него.
към текста >>

И ако времето е хубаво, тук прекарваме няколко часа на зелените поляни край езерото.
Чистите му кристални води почиват спокойно. В тях съвършено се отразяват Слънцето и върховете наоколо. Понякога по повърхността му играят слънчевите лъчи. Тогава целият циркус се изпълня с бяла светлина. Учителя обичаше да отсяда на връщане от върха край него. И ако времето е хубаво, тук прекарваме няколко часа на зелените поляни край езерото. Незабравима тишина, незабравим покой, топлина и чистота изпълнят долината. Чудните Слова на Учителя изразяват цялата хармония и красота. Душите ги приемат като хляб, изпратен от нашия Небесен Баща. Ала понякога, когато възлизаме на Мусала, студени ветрове тичат по върховете и мъгли се вият из циркусите. Тогава планината говори на друг език.
към текста >>

Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала.
И тогава ние приемаме даровете ¢ с благодарно сърце. Така ни е учил нашият обичен Учител: “Бъди всякога благодарен! ” Намерете между беседите на Учителя една беседа, озаглавена Малкият стрък. Запазете словата ¢ в душата си. Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала. Въпреки времето ние пак възлязохме на върха. След като се върнахме, Учителя говори за малкия стрък. Мъглите висяха ниско над езерото. Тревите тегнеха от влага. Учителя приседна на един камък край езерото.
към текста >>

Мъглите висяха ниско над езерото.
Намерете между беседите на Учителя една беседа, озаглавена Малкият стрък. Запазете словата ¢ в душата си. Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала. Въпреки времето ние пак възлязохме на върха. След като се върнахме, Учителя говори за малкия стрък. Мъглите висяха ниско над езерото. Тревите тегнеха от влага. Учителя приседна на един камък край езерото. Ние всички се събрахме около Него. И Той почна: Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето.
към текста >>

Учителя приседна на един камък край езерото.
Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала. Въпреки времето ние пак възлязохме на върха. След като се върнахме, Учителя говори за малкия стрък. Мъглите висяха ниско над езерото. Тревите тегнеха от влага. Учителя приседна на един камък край езерото. Ние всички се събрахме около Него. И Той почна: Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето. Може да попитате сега защо седим на този дъжд. Дъждът за нас е предметно обучение.
към текста >>

33. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Когато за първи път установихме нашия лагер с Учителя край Второто езеро през 1929 г., ние открихме един кът от Рая.
СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Има в планината Рила красива долина. Седем езера са разположени в нея. Всяко от тях си има име и свой характер. Тази долина е свещена долина за ученика. Когато за първи път установихме нашия лагер с Учителя край Второто езеро през 1929 г., ние открихме един кът от Рая. Светъл мир и чистота изпълваха долината. Бяха топлите дни на лятото. Тревите, цветята, бистрите води на езерата, големите мълчаливи върхове, песните на птичките, всичко тук те вдъхновява. Тук светлината танцува, скалите се молят, цветята цъфтят, потоците пеят, езерата съзерцават величието на Бога. Тук душата се моли, пее и съзерцава красотата на Божия живот.
към текста >>

Тя ще те изведе горе, при Езерото на Чистотата.
На тази полянка сме слушали Словото Му много пъти, пили сме от нектара на безсмъртието. А може би ще намерите една малка пътека, която започва оттам, минава по хребета вдясно и отива залутана към върховете на планината. Тръгни по нея. Върви и размишлявай. Върви и благодари на Бога за великите блага, с които те е оградил. Тя ще те изведе горе, при Езерото на Чистотата. Като стигнеш там, измий лицето и нозете си в него. И всякога носи образа му в душата си. Нека той да ти бъде като талисман, който да те пази и заведе при Бога. Когато дойдеш при Езерото на Чистотата, спомни си правилото за ученика: Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш.
към текста >>

Когато дойдеш при Езерото на Чистотата, спомни си правилото за ученика:
Върви и благодари на Бога за великите блага, с които те е оградил. Тя ще те изведе горе, при Езерото на Чистотата. Като стигнеш там, измий лицето и нозете си в него. И всякога носи образа му в душата си. Нека той да ти бъде като талисман, който да те пази и заведе при Бога. Когато дойдеш при Езерото на Чистотата, спомни си правилото за ученика: Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш. Вложи Светлината в ума си, Мъдростта ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ. Вложи Чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският Живот ще почне. На Молитвения връх Вечер синият здрач изпълва езерната долина и заличава с мека ръка ярките гледки на деня.
към текста >>

Високите върхове ограждат с мощни линии небето и безброй звезди припламват и се оглеждат в тихите води на езерото.
Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш. Вложи Светлината в ума си, Мъдростта ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ. Вложи Чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският Живот ще почне. На Молитвения връх Вечер синият здрач изпълва езерната долина и заличава с мека ръка ярките гледки на деня. Високите върхове ограждат с мощни линии небето и безброй звезди припламват и се оглеждат в тихите води на езерото. Тогава запалваме големия огън при езерото Елбур. От сухите клекове лумват ярки пламъци. Разнася се дъх на смола. Приятна топлина смекчава вечерния хлад. Огънят е вечният наш спътник през хиляди и хиляди години на земния ни живот.
към текста >>

Тогава запалваме големия огън при езерото Елбур.
Вложи Светлината в ума си, Мъдростта ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ. Вложи Чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският Живот ще почне. На Молитвения връх Вечер синият здрач изпълва езерната долина и заличава с мека ръка ярките гледки на деня. Високите върхове ограждат с мощни линии небето и безброй звезди припламват и се оглеждат в тихите води на езерото. Тогава запалваме големия огън при езерото Елбур. От сухите клекове лумват ярки пламъци. Разнася се дъх на смола. Приятна топлина смекчава вечерния хлад. Огънят е вечният наш спътник през хиляди и хиляди години на земния ни живот. От колко несрети ни е пазил той!
към текста >>

Второто езеро се нарича Елбур.
Тогава в нощта към звездите се издигат нашите песни. Вечерният ритъм на Живота се чувства в тях, както в звездите, в песента на водите, в играта на пламъците, в устрема на искрите, в прохладния дъх на пространството. Всичко се слива в една единна вечна хармония. Животът на Цялото изпълва всичко. Трябва да ви запознаем с всички езера. Второто езеро се нарича Елбур. Това име му даде Учителя. На горния му край, където потокът се влива в него, ще намерите чешма, направена от бял, млечен кварц. Такава чешма няма никъде. Тя има формата на котва. Водата изтича от две ръце.
към текста >>

Третото езеро Учителя нарече Балдер-Дару.
Учителя обичаше да го поклаща с пръст, макар и да тежи хиляди килограми. Ако вървите нагоре по долината, красотата ще изпълни душата ви, както ароматът изпълва току-що цъфналия цвят. Пътеката върви край езерния поток. Цветята край него са свежи и тревите сочни. Ако я следвате, тя ще ви заведе при всичките езера. Третото езеро Учителя нарече Балдер-Дару. На полянката край него много пъти сме играли нашите евритмични упражнения. Вслушайте се в ехото на скалите дали няма да доловите чудните мелодии, които са звучали тук. Когато Бог посети долината, скалите пеят. Пътеката ще ви доведе до четвъртото езеро. То е двойно езеро – Близнака.
към текста >>

Пътеката ще ви доведе до четвъртото езеро.
Ако я следвате, тя ще ви заведе при всичките езера. Третото езеро Учителя нарече Балдер-Дару. На полянката край него много пъти сме играли нашите евритмични упражнения. Вслушайте се в ехото на скалите дали няма да доловите чудните мелодии, които са звучали тук. Когато Бог посети долината, скалите пеят. Пътеката ще ви доведе до четвъртото езеро. То е двойно езеро – Близнака. Вътрешното езеро е затворено от високи отвесни скали. Хладен, строг, тържествен покой лъха от него. Тук е място за размишление и съзерцание. Като се изкачите на по-горната тераса, ще видите голямо, светло езеро.
към текста >>

То е двойно езеро – Близнака.
Третото езеро Учителя нарече Балдер-Дару. На полянката край него много пъти сме играли нашите евритмични упражнения. Вслушайте се в ехото на скалите дали няма да доловите чудните мелодии, които са звучали тук. Когато Бог посети долината, скалите пеят. Пътеката ще ви доведе до четвъртото езеро. То е двойно езеро – Близнака. Вътрешното езеро е затворено от високи отвесни скали. Хладен, строг, тържествен покой лъха от него. Тук е място за размишление и съзерцание. Като се изкачите на по-горната тераса, ще видите голямо, светло езеро. Учителя го нарече Махабур.
към текста >>

Вътрешното езеро е затворено от високи отвесни скали.
На полянката край него много пъти сме играли нашите евритмични упражнения. Вслушайте се в ехото на скалите дали няма да доловите чудните мелодии, които са звучали тук. Когато Бог посети долината, скалите пеят. Пътеката ще ви доведе до четвъртото езеро. То е двойно езеро – Близнака. Вътрешното езеро е затворено от високи отвесни скали. Хладен, строг, тържествен покой лъха от него. Тук е място за размишление и съзерцание. Като се изкачите на по-горната тераса, ще видите голямо, светло езеро. Учителя го нарече Махабур. Много светлина и радост има във водите му.
към текста >>

Като се изкачите на по-горната тераса, ще видите голямо, светло езеро.
Пътеката ще ви доведе до четвъртото езеро. То е двойно езеро – Близнака. Вътрешното езеро е затворено от високи отвесни скали. Хладен, строг, тържествен покой лъха от него. Тук е място за размишление и съзерцание. Като се изкачите на по-горната тераса, ще видите голямо, светло езеро. Учителя го нарече Махабур. Много светлина и радост има във водите му. Обширни поляни се простират около него, далечни простори се разкриват. И тук трепетът на хубав живот се носи над тях. Щастливи хора тук са пели песни и са играли под звуците на музиката своите ритмични игри.
към текста >>

От голямото и светло езеро Махабур пътеката се изправя стръмно нагоре.
Обширни поляни се простират около него, далечни простори се разкриват. И тук трепетът на хубав живот се носи над тях. Щастливи хора тук са пели песни и са играли под звуците на музиката своите ритмични игри. Преди да дойдете до него, може би ще намерите една малка чешма във формата на сърце. И в нея ще познаете светлата обич на Учителя към изворите. От голямото и светло езеро Махабур пътеката се изправя стръмно нагоре. Ще ви посрещне шумът на водопади и потокът приказлив ще ви разправи много неща, а горе ви очаква изненада. Най-красивото езеро ще видите тук – Сърцето. Дълбоко, чисто, тихо и прекрасно, замечтано езеро. Неговият шепот е тих като арфа и пленява душата. Тук може да седите с часове.
към текста >>

Най-красивото езеро ще видите тук – Сърцето.
Щастливи хора тук са пели песни и са играли под звуците на музиката своите ритмични игри. Преди да дойдете до него, може би ще намерите една малка чешма във формата на сърце. И в нея ще познаете светлата обич на Учителя към изворите. От голямото и светло езеро Махабур пътеката се изправя стръмно нагоре. Ще ви посрещне шумът на водопади и потокът приказлив ще ви разправи много неща, а горе ви очаква изненада. Най-красивото езеро ще видите тук – Сърцето. Дълбоко, чисто, тихо и прекрасно, замечтано езеро. Неговият шепот е тих като арфа и пленява душата. Тук може да седите с часове. Най-хубавите мисли ще ви посетят. Да, тук човек може да разговаря с Ангелите.
към текста >>

Дълбоко, чисто, тихо и прекрасно, замечтано езеро.
Преди да дойдете до него, може би ще намерите една малка чешма във формата на сърце. И в нея ще познаете светлата обич на Учителя към изворите. От голямото и светло езеро Махабур пътеката се изправя стръмно нагоре. Ще ви посрещне шумът на водопади и потокът приказлив ще ви разправи много неща, а горе ви очаква изненада. Най-красивото езеро ще видите тук – Сърцето. Дълбоко, чисто, тихо и прекрасно, замечтано езеро. Неговият шепот е тих като арфа и пленява душата. Тук може да седите с часове. Най-хубавите мисли ще ви посетят. Да, тук човек може да разговаря с Ангелите. И то ще ви разправи за дните, когато нашият обичан Учител ходеше по Земята между човеците.
към текста >>

34. ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА

След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет.
Ето отговора: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие. Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно излъчване на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко. След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет. Между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до Неговата палатка, Учителя ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение.
към текста >>

Между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до Неговата палатка, Учителя ни прие.
Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие. Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно излъчване на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко. След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет. Между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до Неговата палатка, Учителя ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято.
към текста >>

Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”
Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила. Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.” Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева: “Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри. Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия.
към текста >>

35. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, Слънцето и звездите.
Съзерцанието – това е онзи свещен момент, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. Понякога Той се оттегляше и в тишина и мълчание се отдаваше на размишление и съзерцание. След такива моменти излизаше озарен от нова Светлина, изпълнен със Сила и мощ, даваше нови идеи, нова мисъл. Тогава Негово Слово се изливаше в съвършени, чисти, кристални форми. Той казва: Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, Слънцето и звездите. В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок Мир. Той е свободен. Молитвата, съзерцанието и размишлението бяха важни методи за духовно повдигане и общение с Бога. По-съвършен начин за общение с Бога – това е Любовта.
към текста >>

36. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето.
Това упражнение е метод да се превърне едно негативно състояние в положително, да се използват отрицателните сили за творческа работа. Скръбта се ражда от липсата на Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта. Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние. Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя.
към текста >>

Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина.
Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта. Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние. Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:
към текста >>

37. ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП

Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него.
Човек трябва да прилича на извор, на слънце, на онова широко пространство, в което всички трябва да се вместят. У ч и т е л я Любовта като принцип едва сега влиза в света! Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество. Всички тези фази са необходими, защото за да дойде до Любовта като принцип, човек трябва да е минал през предидущите три стъпала, които са подготовка за нея. Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него. Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство. До Любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване. Любовта като принцип обгръща всичко.
към текста >>

А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено.
Любовта като принцип едва сега влиза в света! Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество. Всички тези фази са необходими, защото за да дойде до Любовта като принцип, човек трябва да е минал през предидущите три стъпала, които са подготовка за нея. Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него. Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство. До Любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване. Любовта като принцип обгръща всичко. Учителя казва: В Любовта като принцип няма никакви противоречия.
към текста >>

Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство.
Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество. Всички тези фази са необходими, защото за да дойде до Любовта като принцип, човек трябва да е минал през предидущите три стъпала, които са подготовка за нея. Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него. Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство. До Любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване. Любовта като принцип обгръща всичко. Учителя казва: В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света.
към текста >>

38. СТРАДАНИЕТО

Веднъж при Седемте рилски езера ние седяхме на терасата над първото езеро, което Учителя нарича Махарзи.
чувства и постъпки. Онези, които са скърбили, са по-красиви, отколкото тия, които не са скърбили. В лицето на първите има мекота. У ч и т е л я Веднъж при Седемте рилски езера ние седяхме на терасата над първото езеро, което Учителя нарича Махарзи. Водите на езерото бяха неподвижни. В долините почиваха леки мъгли. Само върховете на планините бяха залети в светлина. Ясен покой царуваше над цялата земя. Някой запита Учителя за страданията.
към текста >>

Водите на езерото бяха неподвижни.
Онези, които са скърбили, са по-красиви, отколкото тия, които не са скърбили. В лицето на първите има мекота. У ч и т е л я Веднъж при Седемте рилски езера ние седяхме на терасата над първото езеро, което Учителя нарича Махарзи. Водите на езерото бяха неподвижни. В долините почиваха леки мъгли. Само върховете на планините бяха залети в светлина. Ясен покой царуваше над цялата земя. Някой запита Учителя за страданията. Тогава Той каза:
към текста >>

Слънчевите отблясъци играеха край бреговете на езерото Махарзи – първото езеро, а навътре водите стояха дълбоки и неподвижни...
Като помълча малко, Учителя каза: Единственият път, който води към Живота, е Любовта. Единственият път, който води към Знанието, е Мъдростта. Единственият път, който води към Свободата, е Истината. Това са трите пътя, по които трябва да ходите, за да придобиете Живота, Знанието и Свободата. Слънчевите отблясъци играеха край бреговете на езерото Махарзи – първото езеро, а навътре водите стояха дълбоки и неподвижни... Страданието е плуг, чрез който се изорава човешката почва и след това тя се посява с чисти мисли и чувства. Страданията и скърбите чистят и приготвят човека за Великия Божествен живот, който иде на Земята. Страданието е огън, в който изгарят всички неправилни мисли и чувства, всички заблуждения, с които човек е живял в миналото, и тогава той става възприемчив към Любовта. В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик подтик, за да излезе човек от едно нисше състояние и да влезе в едно висше. Страданията, които идат като резултат на безлюбието, аз ги наричам безсмислени страдания.
към текста >>

39. ПРИРОДАТА Е ЖИВ ОРГАНИЗЪМ

Учителя край Четвъртото езеро, наречено Близнака.
За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас. Бог е мислил дълго време отвътре и после се е изявил навън. Цялата Природа е създадена по законите на Мъдростта. Цялата Вселена е резултат на Божията мисъл. Учителя край Четвъртото езеро, наречено Близнака.
към текста >>

40. ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА

Ето погледни това езеро, тази река, това море!
ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА27 Що е Мъдрост? Ето вземи тази книга с формулите и я изучавай. Ето погледни това езеро, тази река, това море! С три думи може да се отговори на този въпрос: наблюдавай, изследвай, учи! Всеки стар възглед е или коренче, или цвят от цялото дърво и той е точно на своето място. Без него дървото не може да живее. Обаче едно е важно: дървото не може да живее само с това коренче, нито с този лист, нито с този цвят. Нови коренчета, нови листа са нужни за това дърво, за да продължи новия си живот.
към текста >>

41. НОВАТА ВЪЛНА

Представете си, че в едно езеро е хвърлен камък.
Бог е готов да благослови когото и да е, стига да спазва Неговите закони. Тези жизнени вълни идат периодически. Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва. Учителя дава следната картина: Представете си, че в едно езеро е хвърлен камък. Ще се образуват множество вълни, кръгове. Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха. Те идат от един и същи център! Едни са по-близо до центъра, а други – по-далеч. Колкото вълната е по-близо до центъра, толкова повече запазва първоначалния подтик в чист вид.
към текста >>

Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха.
Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва. Учителя дава следната картина: Представете си, че в едно езеро е хвърлен камък. Ще се образуват множество вълни, кръгове. Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха. Те идат от един и същи център! Едни са по-близо до центъра, а други – по-далеч. Колкото вълната е по-близо до центъра, толкова повече запазва първоначалния подтик в чист вид. А крайните, външни вълни имат и чужди, външни примеси към жизнената ядка на първоначалния подтик. Днес във всички области на Живота се чувства новият подтик.
към текста >>

42. ПЪТУВАНЕТО

Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур.
ПЪТУВАНЕТО Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур. Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и по свобода. Това беше новият импулс, предвестник на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа.
към текста >>

Оттук почват големите стръмнини към първото езеро.
Друга малка дружина избързва напред. Горе, след като се изкачат първите височини, има поляни, край които тича весел планински поток. Оттук се разкриват гледки към върховете и свежият ароматен полъх от горните поляни разведрява пътниците. Когато дружината пристигне тук, огньовете вече горят и чайниците врят на тях. Всички сменят потните си дрехи, пият обилно гореща вода, прави се голяма почивка, изкачват се групите, които са изостанали и когато се съберат всички, насядали в кръг на тревата, правим общ обед. Оттук почват големите стръмнини към първото езеро. Пътеките извеждат над пояса на горите, през зоната на клековете до високите поляни. Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен – върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството. В далечините багрите се смекчават във всички гами на светлината. Възлизането на тези стръмнини има своето благотворно влияние – откъсва човека от света на низините и го подготвя да влезе в чистия свят на планината. Същият ден край езерото Елбур възниква лагерът на учениците.
към текста >>

Същият ден край езерото Елбур възниква лагерът на учениците.
Оттук почват големите стръмнини към първото езеро. Пътеките извеждат над пояса на горите, през зоната на клековете до високите поляни. Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен – върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството. В далечините багрите се смекчават във всички гами на светлината. Възлизането на тези стръмнини има своето благотворно влияние – откъсва човека от света на низините и го подготвя да влезе в чистия свят на планината. Същият ден край езерото Елбур възниква лагерът на учениците. За няколко часа само малките палатки, живописно пръснати по брега на езерото, са готови. Селището на учениците е школа. Тук се изучава свещената наука на всички времена – езика на Вечния. „Да знае човек каква е Божията воля за него и как да я изпълнява, това е свещено знание.“ Вечерта на огнището – край езерото Елбур – се запалва огънят.
към текста >>

За няколко часа само малките палатки, живописно пръснати по брега на езерото, са готови.
Пътеките извеждат над пояса на горите, през зоната на клековете до високите поляни. Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен – върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството. В далечините багрите се смекчават във всички гами на светлината. Възлизането на тези стръмнини има своето благотворно влияние – откъсва човека от света на низините и го подготвя да влезе в чистия свят на планината. Същият ден край езерото Елбур възниква лагерът на учениците. За няколко часа само малките палатки, живописно пръснати по брега на езерото, са готови. Селището на учениците е школа. Тук се изучава свещената наука на всички времена – езика на Вечния. „Да знае човек каква е Божията воля за него и как да я изпълнява, това е свещено знание.“ Вечерта на огнището – край езерото Елбур – се запалва огънят.
към текста >>

„Да знае човек каква е Божията воля за него и как да я изпълнява, това е свещено знание.“ Вечерта на огнището – край езерото Елбур – се запалва огънят.
Възлизането на тези стръмнини има своето благотворно влияние – откъсва човека от света на низините и го подготвя да влезе в чистия свят на планината. Същият ден край езерото Елбур възниква лагерът на учениците. За няколко часа само малките палатки, живописно пръснати по брега на езерото, са готови. Селището на учениците е школа. Тук се изучава свещената наука на всички времена – езика на Вечния. „Да знае човек каква е Божията воля за него и как да я изпълнява, това е свещено знание.“ Вечерта на огнището – край езерото Елбур – се запалва огънят.
към текста >>

43. ЧИСТОТАТА

След утринното Слово слязохме от Молитвения връх край второто езеро.
През нощта беше валял проливен дъжд. Слънцето изгря зад планини от облаци с пламнали върхове. Изгря и се скри, и пак изгря няколко пъти, докато достигна ясното, ведро небе и заля планината с обилна радостна светлина. Въздухът беше свеж, прохладен, скалите мокри, по тревите и храстите безброй капчици искряха с всичките цветове на дъгата. Облаците се оттегляха на запад ниско над върховете, мъглите прехвърляха горните хребети и се губеха в тях. След утринното Слово слязохме от Молитвения връх край второто езеро. Слънцето вече надничаше в езерната долина, нагряваше срещните склонове, от които се издигаха изпарения. Планината има свой живот – голям, първичен, тайнствен. Всред него човек се чувства малък, смирен и възхитен. След гимнастическите упражнения ние се събрахме около Учителя и Той каза: Планината обича чистотата.
към текста >>

44. ПЛАНИНАТA

И езерото си има предназначение, колкото и да е малко.
Планинските върхове възприемат космичните енергии, които идат към Земята, трансформират ги и ги разпространяват навсякъде. Има специфични места, дето може да добиете специфични енергии. Всяка част на планината е свързана с една разумна сила в Природата. И като се качите на един висок връх, ще се свържете с Разумното в Природата. Като се качите на един висок връх помислете си каква служба изпълнява той, какво предназначение има. И езерото си има предназначение, колкото и да е малко. Мусала е главната, Рупите са черния дроб, а Седемте рилски езера съответстват на сърцето. Като гледам тези канари, чета как са живели хората в миналите епохи. Какви чудновати истории, какви религиозни приключения е имало тук! Какви адепти са минали през тези места! Този масив между Олимп, Шар и Рила е бил голям.
към текста >>

45. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

На горния край на езерото Елбур имаше чешма, която наричаме „Ръцете, които дават.“ Водната струя е кристално чиста.
ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА * На горния край на езерото Елбур имаше чешма, която наричаме „Ръцете, които дават.“ Водната струя е кристално чиста. Тя изтича от две ръце, издялани от камък. Чешмата има форма на полегнала котва. Изградена е от бял млечен кварц. Късовете са подбрани и наредени грижливо. Някои от тях са донесени от твърде далеч.
към текста >>

Дълбоките, бистри талази бавно се провират между скалите, преди да се хвърлят в езерото в пенести водопади.
отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ И символични знаци има там. Езерният поток тече наблизо. Тук водите му се задържат. Дълбоките, бистри талази бавно се провират между скалите, преди да се хвърлят в езерото в пенести водопади. Наоколо лежат грамадни скални блокове, предпазливо сложени от някогашните ледници. Някои от тях – на самия край на склоновете – като че са сложени от ръка. Гъсти клекове покриват склоновете. Тук е уютно, свежо, чисто. Тук понякога ние прекарваме с часове около нашия обичен Учител и слушаме Неговото Слово.
към текста >>

46. БЛАГОДАРНОСТТА

Днес, като се върнахме от Молитвения връх, направихме паневритмията край второто езеро.
БЛАГОДАРНОСТТА Днес, като се върнахме от Молитвения връх, направихме паневритмията край второто езеро. А след закуската направихме следното упражнение: наредихме се край езерото на известно разстояние един от друг, събухме обущата си и навлязохме малко във водата. Измихме ръцете, лицето и главата си. След това загрибахме с двете си ръце вода и плискахме пред нас. Излязохме от водата бодри и освежени. Учителят каза:
към текста >>

А след закуската направихме следното упражнение: наредихме се край езерото на известно разстояние един от друг, събухме обущата си и навлязохме малко във водата.
БЛАГОДАРНОСТТА Днес, като се върнахме от Молитвения връх, направихме паневритмията край второто езеро. А след закуската направихме следното упражнение: наредихме се край езерото на известно разстояние един от друг, събухме обущата си и навлязохме малко във водата. Измихме ръцете, лицето и главата си. След това загрибахме с двете си ръце вода и плискахме пред нас. Излязохме от водата бодри и освежени. Учителят каза: Децата могат да правят това упражнение в училище.
към текста >>

Ако няма езеро, може да се използва някоя бистра река или извор.
Измихме ръцете, лицето и главата си. След това загрибахме с двете си ръце вода и плискахме пред нас. Излязохме от водата бодри и освежени. Учителят каза: Децата могат да правят това упражнение в училище. Ако няма езеро, може да се използва някоя бистра река или извор. Водата действа смекчително, укротява, внася мекота. Водата действа много здравословно на нервите. Обливането с вода действа лечебно на нервната система. Обаче то трябва да става с топла вода. Жителите на селата, дето има много води, се различават от тия на селата, дето няма много води.
към текста >>

47. ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА

Тогава от палатките и от околните хълмове почват да прииждат всички към мястото на общия обед край второто езеро.
ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА Когато слънцето се издигне високо и достигне връхната точка на своя дневен път, от кухнята се отправя зов към височините или звук на тръба възвестява, че обедът е готов. Този зов се отеква благосклонно в ушите на всички, той като учениците стават в ранни зори, а закуската е лека. Тогава от палатките и от околните хълмове почват да прииждат всички към мястото на общия обед край второто езеро. Тук има няколко импровизирани маси, няколко пейки от цели дървета, ала повече от учениците насядват на малки групи по нагретите от обедното слънце камъни. Дежурните в бяла премяна усмихнати обслужват на всички. Като дойде Учителят, казва се кратка обща молитва и обедът почва. След обеда малък оркестър от ученици изпълнява подходяща програма или се изпяват от всинца братски песни. Те възлизат към светлото небе като благодарствен химн към Великия, Вечния наш Баща, Който ни е дарил всички условия да живеем, да се учим, да работим, да Го познаваме.
към текста >>

По водите на езерото преминава лек полъх.
Тук лъчите действат силно върху кожата. И въпреки широкополите шапки могат да се видят всички степени на обгаряне до тъмния цвят на опушено дърво. Ала очите гледат ясно, чистота, бодрост и здраве лъхат от лицата на всички. Някой и са попрекалили с обичта си към слънцето и носът или устните са цъфнали, ала това не ги смущава. В езерната долина е светло. По водите на езерото преминава лек полъх. Той обхожда и разведряла лицата. Около масата на Учителя се повежда разговор. Постепенно всички се събират и приближават около Него. -Вие имали ли сте опитността на Любовта? Имали ли сте опитността да сте преживели поне един ден на Любовта?
към текста >>

48. ЗАКОНИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО

Веднъж при третото езеро, което Учителят нарече Балдер-Дару, след като направихме гимнастическите упражнения и паневритмията, Учителят каза:
ЗАКОНИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО Веднъж при третото езеро, което Учителят нарече Балдер-Дару, след като направихме гимнастическите упражнения и паневритмията, Учителят каза: – Сега пазете едно правило. В Природата има закон. Той е следният. Ти никога не можеш да се спреш на едно място, без да се движиш. Единственото неподвижно място във вселената е центърът на вселената, всичко друго е в движение.
към текста >>

49. НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА

Водите на вътрешното езеро от Близнаците лежаха спокойно под нас, тъмни, дълбоки, неподвижни.
НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА Водите на вътрешното езеро от Близнаците лежаха спокойно под нас, тъмни, дълбоки, неподвижни. Само край срещния бряг играеха леки отблясъци на светлината. В общата строго неподвижност те отмерваха някакъв странен, жив, радостен ритъм. Могъщи сили обгръщат езерото от всички страни. Те се издигат току от самия бряг право нагоре – яки, студени, строги. Горе те обкръжават къс от небето тъмно, лазурно.
към текста >>

Могъщи сили обгръщат езерото от всички страни.
НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА Водите на вътрешното езеро от Близнаците лежаха спокойно под нас, тъмни, дълбоки, неподвижни. Само край срещния бряг играеха леки отблясъци на светлината. В общата строго неподвижност те отмерваха някакъв странен, жив, радостен ритъм. Могъщи сили обгръщат езерото от всички страни. Те се издигат току от самия бряг право нагоре – яки, студени, строги. Горе те обкръжават къс от небето тъмно, лазурно. Такова небе едва ли може да се види другаде. Свещено мълчание изпълня циркуса. Ние седяхме около нашия обичен Учител на голяма скала, обрасла със смрика, тихо отворили душите си за мълчаливата красота.
към текста >>

50. ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

След утринното Слово ние слязохме при второто езеро, където играхме паневритмията.
От долините идеше шумът на води. Той възхождаше нагоре като глас на голямо множество. На Молитвения връх цареше дълбоко мълчание. Учителят беше седнал на обичното си място – на камъка. Присъствието на всички повече се чувстваше. След утринното Слово ние слязохме при второто езеро, където играхме паневритмията. Над езерните води се носеха пари, от ниско натегналите облаци се спущаха светли мъгли, които вземаха странни, променливи форми. Те бавно се издигаха и спущаха, наподобяващи същества от друга свят, които играеха някакъв тържествен танец над димящите води на езерото. От време на време тежките завеси от облаци се отдръпваха и откриваха върховете. Ние се бяхме събрали около Учителя. По косите, по брадата, по дрехите Му се бяха полепили безброй малки капчици.
към текста >>

Те бавно се издигаха и спущаха, наподобяващи същества от друга свят, които играеха някакъв тържествен танец над димящите води на езерото.
На Молитвения връх цареше дълбоко мълчание. Учителят беше седнал на обичното си място – на камъка. Присъствието на всички повече се чувстваше. След утринното Слово ние слязохме при второто езеро, където играхме паневритмията. Над езерните води се носеха пари, от ниско натегналите облаци се спущаха светли мъгли, които вземаха странни, променливи форми. Те бавно се издигаха и спущаха, наподобяващи същества от друга свят, които играеха някакъв тържествен танец над димящите води на езерото. От време на време тежките завеси от облаци се отдръпваха и откриваха върховете. Ние се бяхме събрали около Учителя. По косите, по брадата, по дрехите Му се бяха полепили безброй малки капчици. Той ги поглеждаше, без да ги докосне и им се усмихваше като на приятели. Картината напомняше нещо от първите дни на творението.
към текста >>

Езерото „Елбур“ откъм нашия лагер е магнетично, а от другата страна е електрично.
Цялата местност тук изобщо е магнетична. Тези места са по-топли. Скалите се рушат от електричеството и магнетизма. Топлината, светлината и водата са също фактори в това отношение. Първите са главните работници, а последните три са малките работници. Езерото „Елбур“ откъм нашия лагер е магнетично, а от другата страна е електрично. Планината във всеки момент е различна, колкото и малко да бъде различието, което се чувства. И различието се причинява от начина, по който планината възприема и отразява слънчевите енергии. Трептенията, които планината отлъчва, като отражение на слънчевите енергии, всеки път са различни. Затова планината е толкова различна. Всъщност това разнообразие, което има на планината, е най-важното.
към текста >>

51. ТРУДОВИ ДНИ

На долния край на езерото Елбур, където скалната тераса се спуска в стръмно стъпало към първото езеро, ние направихме заслон.
ТРУДОВИ ДНИ На долния край на езерото Елбур, където скалната тераса се спуска в стръмно стъпало към първото езеро, ние направихме заслон. В него трябваше да се помещава кухнята, за да могат дежурните да работят там през всяко време и да се пазят посудите. В нашия живот там горе край езерата общата работа беше обична на всички ни. Всички с готовност се отзовахме, а често ставаше нужда да предприемаме такава обща работа за устройване на общия ни живот. Участието на Учителя въодушевяваше и вдъхновяваше всички. Много способности и таланти дремят в човека; трябва да дойде само Любовта, за да ги прояви той.
към текста >>

Горите бяха ниско, а пътеките – трудни, ала близо до първото езеро се намираше изгоряла някога гора.
Работата вървеше спорно: едни носеха камъни, други подаваха, трети запълваха междините. Заслонът беше обърнат с гръб към северния вятър, а отворен към езерната долина. Ние не сме привърженици на квадратните форми и ръбове и, където е възможно, ги избягваме, затова задната част на заслона беше дъгообразно извита. Скоро той се издигна доста внушителен. По- труден беше въпросът за покрива. Горите бяха ниско, а пътеките – трудни, ала близо до първото езеро се намираше изгоряла някога гора. Там още стърчаха изсъхнали цели дървета. Една експедиция замина да достави греди. Изнасянето на гредите по стръмнините беше трудна работа. Трябваше по десетина души да подхванат една греда на раменете си и внимателно да я изнасят по отвесните наклони. Така се набави дървеният материал.
към текста >>

Горе при петото и шестото езеро се намират кристалинни шисти, които се отделят на големи и тънки плочи.
Трябваше по десетина души да подхванат една греда на раменете си и внимателно да я изнасят по отвесните наклони. Така се набави дървеният материал. Когато зидът се издигна до един човешки ръст, почна се покривната конструкция и за тази работа се оказаха хора, които разбират от нея. Въпросът беше сега с какво да се покрие заслонът. Тук понякога духат силни ветрове и един лек покрив може да бъде отнесен. Горе при петото и шестото езеро се намират кристалинни шисти, които се отделят на големи и тънки плочи. Те бяха най-подходящ материал. За тяхното донасяне се отправихме всички заедно с Учителя. Всеки вземаше по една, две плочи, кой колкото можеше да носи. Някои даже направиха остроумни приспособления за пренасяне на големите плочи. Докато се приготвяше дървената конструкция, плочите бяха донесени и заслонът беше покрит с каменни плочи, по древния начин, какъвто се практикува от незапомнени времена в нашата малка страна.
към текста >>

На полянката край езерото на импровизирана маса с бяла покривка сядаше Учителят и някои от по- възрастните братя, а наоколо в кръг, пръснати в живописни групи между скалите – учениците.
Докато се приготвяше дървената конструкция, плочите бяха донесени и заслонът беше покрит с каменни плочи, по древния начин, какъвто се практикува от незапомнени времена в нашата малка страна. Направиха се вътре огнища за казаните и разни приспособления и удобства. Заслонът стана обща кухня. Оттук всеки обед се разнасяше из долината приятен зов. Тогава от палатките, от близките и далечни върхове идваха учениците, със загорели от слънцето лица в живописни планински облекла, тъй приобщени към околната обстановка, като че винаги са живели тука. На полянката край езерото на импровизирана маса с бяла покривка сядаше Учителят и някои от по- възрастните братя, а наоколо в кръг, пръснати в живописни групи между скалите – учениците. Езерните води спокойно отразяваха околните върхове. Слънцето грееше. В долината се носеше песента на потоците; тя допълваше светлия мир горе край езерото Елбур. Дежурните в чиста, бяла премяна разнасяха яденето. Всички произнасяхме нашата кратка молитва, с която започваме и свършваме всеки обед: „Божията Любов носи изобилния пълен живот.“
към текста >>

В долината се носеше песента на потоците; тя допълваше светлия мир горе край езерото Елбур.
Оттук всеки обед се разнасяше из долината приятен зов. Тогава от палатките, от близките и далечни върхове идваха учениците, със загорели от слънцето лица в живописни планински облекла, тъй приобщени към околната обстановка, като че винаги са живели тука. На полянката край езерото на импровизирана маса с бяла покривка сядаше Учителят и някои от по- възрастните братя, а наоколо в кръг, пръснати в живописни групи между скалите – учениците. Езерните води спокойно отразяваха околните върхове. Слънцето грееше. В долината се носеше песента на потоците; тя допълваше светлия мир горе край езерото Елбур. Дежурните в чиста, бяла премяна разнасяха яденето. Всички произнасяхме нашата кратка молитва, с която започваме и свършваме всеки обед: „Божията Любов носи изобилния пълен живот.“ Присъствието на Учителя, на близки и обични братя и сестри създава атмосфера на светла обич. Тогава става понятно защо грее слънцето, защо лазурното синьо небе е добро и благосклонно – защото Той, нашият Велик, Вечен и Благ Небесен Баща присъства в нас. Той ни обединява, Неговият Дух ни изпълва и ни разкрива красотата на живота вътре в нас и вън от нас.
към текста >>

52. ПРИРОДАТА Е ЖИВА И РАЗУМНА

Веднъж край второто езеро, след паневритмията, Учителят каза:
ПРИРОДАТА Е ЖИВА И РАЗУМНА Веднъж край второто езеро, след паневритмията, Учителят каза: Природата е жива и разумна. Когато дойдете сред нея, все ще възприемете някоя идея, с която ще се върнете. Това ще осмисли вашето идване тук. Ала най-напред трябва да се откажете от всичките си стари възгледи. В бъдеще всеки министър, всеки управник, всеки общественик трябва да се качи първо на най-високия планински връх и след това да поеме работата.
към текста >>

53. ВЕЧЕРНИЯТ ОГЪН

В тихите вечери край езерото Елбур се запалва огън.
ВЕЧЕРНИЯТ ОГЪН В тихите вечери край езерото Елбур се запалва огън. Сухите клекове горят буйно, във въздуха се носи ароматен дъх на смола. Светли пламъци се извиват със сила нагоре и рой искри отиват подир тях. Вечерният хлад слиза отгоре и се примесва с топлите вълни на огъня. Вечер Земята остава в сянка, погледът изгубва опора в конкретното. Незнайното се приближава до човека и го обгръща.
към текста >>

54. И на Земята можем да вкусим Божествения живот.

Веднъж край второто езеро, след паневритмията, Учителят каза:
И на Земята можем да вкусим Божествения живот. Веднъж край второто езеро, след паневритмията, Учителят каза: Природата е жива и разумна. Когато дойдете сред нея, все ще възприемете някоя идея, с която ще се върнете. Това ще осмисли вашето идване тук. Ала най-напред трябва да се откажете от всичките си стари възгледи. В бъдеще всеки министър, всеки управник, всеки общественик трябва да се качи първо на най-високия планински връх и след това да поеме работата.
към текста >>

55. ЕЗЕРОТО МАХАБУР

ЕЗЕРОТО МАХАБУР
ЕЗЕРОТО МАХАБУР Езерото Махабур е петото и най-голямото от седемте езера. То лежи на висока, отворена тераса, от която се разкриват далечни простори. Езерото е достъпно, обилно огрявано от слънцето. Пред него има обширни поляни. Тук често идвахме с нашия обичен Учител, играехме паневритмията и други гимнастически упражнения, които Той ни даваше.
към текста >>

Езерото Махабур е петото и най-голямото от седемте езера.
ЕЗЕРОТО МАХАБУР Езерото Махабур е петото и най-голямото от седемте езера. То лежи на висока, отворена тераса, от която се разкриват далечни простори. Езерото е достъпно, обилно огрявано от слънцето. Пред него има обширни поляни. Тук често идвахме с нашия обичен Учител, играехме паневритмията и други гимнастически упражнения, които Той ни даваше. Край тихите води на езерото много пъти сме слушали Неговото Слово.
към текста >>

Езерото е достъпно, обилно огрявано от слънцето.
ЕЗЕРОТО МАХАБУР Езерото Махабур е петото и най-голямото от седемте езера. То лежи на висока, отворена тераса, от която се разкриват далечни простори. Езерото е достъпно, обилно огрявано от слънцето. Пред него има обширни поляни. Тук често идвахме с нашия обичен Учител, играехме паневритмията и други гимнастически упражнения, които Той ни даваше. Край тихите води на езерото много пъти сме слушали Неговото Слово. Веднъж ние пак седнахме тук. Беше ясен ден, тих, прозрачен, светъл.
към текста >>

Край тихите води на езерото много пъти сме слушали Неговото Слово.
Езерото Махабур е петото и най-голямото от седемте езера. То лежи на висока, отворена тераса, от която се разкриват далечни простори. Езерото е достъпно, обилно огрявано от слънцето. Пред него има обширни поляни. Тук често идвахме с нашия обичен Учител, играехме паневритмията и други гимнастически упражнения, които Той ни даваше. Край тихите води на езерото много пъти сме слушали Неговото Слово. Веднъж ние пак седнахме тук. Беше ясен ден, тих, прозрачен, светъл. Наречете го „ден на усмивката“, защото в: такъв ден човек е готов на всичко да се усмихва. Наречете го „ден на благодарността“, защото душата е преизпълнена с благодарност. Стана дума за имената на езерата.
към текста >>

Първото езеро наричайте „Махарзи.“ Това значи „Голямата почивка.“ Там ще си починеш.
Беше ясен ден, тих, прозрачен, светъл. Наречете го „ден на усмивката“, защото в: такъв ден човек е готов на всичко да се усмихва. Наречете го „ден на благодарността“, защото душата е преизпълнена с благодарност. Стана дума за имената на езерата. Учителят каза: Първото езеро наричайте „Махарзи.“ Това значи „Голямата почивка.“ Там ще си починеш. Първото езеро е физическият живот. Второто езеро, гдето е нашият стан, наричайте „Елбур.“ Това значи „Бог е силният.“ Елбур можем да наречем още: „Езерото на изпитанията.“ Третото езеро наричайте Балдер-Дару. Тези думи преведени означават: „Онзи, Който дава благата.“ Четвъртото езеро се казва „Близнаци.“
към текста >>

Първото езеро е физическият живот.
Наречете го „ден на усмивката“, защото в: такъв ден човек е готов на всичко да се усмихва. Наречете го „ден на благодарността“, защото душата е преизпълнена с благодарност. Стана дума за имената на езерата. Учителят каза: Първото езеро наричайте „Махарзи.“ Това значи „Голямата почивка.“ Там ще си починеш. Първото езеро е физическият живот. Второто езеро, гдето е нашият стан, наричайте „Елбур.“ Това значи „Бог е силният.“ Елбур можем да наречем още: „Езерото на изпитанията.“ Третото езеро наричайте Балдер-Дару. Тези думи преведени означават: „Онзи, Който дава благата.“ Четвъртото езеро се казва „Близнаци.“ Петото езеро наричайте „Махабур.“ Това означава: „Големият и Силният.“
към текста >>

Второто езеро, гдето е нашият стан, наричайте „Елбур.“ Това значи „Бог е силният.“ Елбур можем да наречем още: „Езерото на изпитанията.“
Наречете го „ден на благодарността“, защото душата е преизпълнена с благодарност. Стана дума за имената на езерата. Учителят каза: Първото езеро наричайте „Махарзи.“ Това значи „Голямата почивка.“ Там ще си починеш. Първото езеро е физическият живот. Второто езеро, гдето е нашият стан, наричайте „Елбур.“ Това значи „Бог е силният.“ Елбур можем да наречем още: „Езерото на изпитанията.“ Третото езеро наричайте Балдер-Дару. Тези думи преведени означават: „Онзи, Който дава благата.“ Четвъртото езеро се казва „Близнаци.“ Петото езеро наричайте „Махабур.“ Това означава: „Големият и Силният.“ Шестото езеро е „Сърцето.“
към текста >>

Третото езеро наричайте Балдер-Дару.
Стана дума за имената на езерата. Учителят каза: Първото езеро наричайте „Махарзи.“ Това значи „Голямата почивка.“ Там ще си починеш. Първото езеро е физическият живот. Второто езеро, гдето е нашият стан, наричайте „Елбур.“ Това значи „Бог е силният.“ Елбур можем да наречем още: „Езерото на изпитанията.“ Третото езеро наричайте Балдер-Дару. Тези думи преведени означават: „Онзи, Който дава благата.“ Четвъртото езеро се казва „Близнаци.“ Петото езеро наричайте „Махабур.“ Това означава: „Големият и Силният.“ Шестото езеро е „Сърцето.“ Седмото наричайте „Главата“ или „Шемхаа.“ Това е име на Мъдростта.
към текста >>

Четвъртото езеро се казва „Близнаци.“
Първото езеро наричайте „Махарзи.“ Това значи „Голямата почивка.“ Там ще си починеш. Първото езеро е физическият живот. Второто езеро, гдето е нашият стан, наричайте „Елбур.“ Това значи „Бог е силният.“ Елбур можем да наречем още: „Езерото на изпитанията.“ Третото езеро наричайте Балдер-Дару. Тези думи преведени означават: „Онзи, Който дава благата.“ Четвъртото езеро се казва „Близнаци.“ Петото езеро наричайте „Махабур.“ Това означава: „Големият и Силният.“ Шестото езеро е „Сърцето.“ Седмото наричайте „Главата“ или „Шемхаа.“ Това е име на Мъдростта. Да направим размишление върху следната идея: Яснотата и пълнотата на живота.
към текста >>

Петото езеро наричайте „Махабур.“ Това означава: „Големият и Силният.“
Първото езеро е физическият живот. Второто езеро, гдето е нашият стан, наричайте „Елбур.“ Това значи „Бог е силният.“ Елбур можем да наречем още: „Езерото на изпитанията.“ Третото езеро наричайте Балдер-Дару. Тези думи преведени означават: „Онзи, Който дава благата.“ Четвъртото езеро се казва „Близнаци.“ Петото езеро наричайте „Махабур.“ Това означава: „Големият и Силният.“ Шестото езеро е „Сърцето.“ Седмото наричайте „Главата“ или „Шемхаа.“ Това е име на Мъдростта. Да направим размишление върху следната идея: Яснотата и пълнотата на живота. Яснотата е по отношение на умствения живот, а пълнотата – по отношение на духовния.
към текста >>

Шестото езеро е „Сърцето.“
Второто езеро, гдето е нашият стан, наричайте „Елбур.“ Това значи „Бог е силният.“ Елбур можем да наречем още: „Езерото на изпитанията.“ Третото езеро наричайте Балдер-Дару. Тези думи преведени означават: „Онзи, Който дава благата.“ Четвъртото езеро се казва „Близнаци.“ Петото езеро наричайте „Махабур.“ Това означава: „Големият и Силният.“ Шестото езеро е „Сърцето.“ Седмото наричайте „Главата“ или „Шемхаа.“ Това е име на Мъдростта. Да направим размишление върху следната идея: Яснотата и пълнотата на живота. Яснотата е по отношение на умствения живот, а пълнотата – по отношение на духовния. Днес имаме гости.
към текста >>

После дойдоха с нас при езерото Махабур, пожелаха да играят паневритмията и макар че я играха малко несръчно, защото сега я учеха, останаха доволни.
Яснотата и пълнотата на живота. Яснотата е по отношение на умствения живот, а пълнотата – по отношение на духовния. Днес имаме гости. Един професор и неговите приятели като туристи попаднаха на нашия лагер. Те минаха край чешмичката „Ръцете, които дават“, разгледаха я внимателно, пийнаха от водата ª , четоха надписа на скалата и мислиха върху него. После дойдоха с нас при езерото Махабур, пожелаха да играят паневритмията и макар че я играха малко несръчно, защото сега я учеха, останаха доволни. Можаха да я оценят правилно и изказаха своите впечатления пред Учителя. Тогава Той каза: „Всички да дойдем до едно верую.“ – Чешмичката и надписът вече говорят за учението, забеляза професорът. После Учителят даде следното упражнение:
към текста >>

После слязохме при брега на езерото.
Десният се прибира при левия. Същото се повтаря при левия крак, който се поставя пред десния и т. н. Това се прави няколко пъти. След това почва марш, при който двете ръце правят кръгообразни движения: двете ръце отпред, нагоре, полукръг настрани, надолу; пак отпред, нагоре и т. н.-широки свободни кръгове. После слязохме при брега на езерото. Измихме нозете си, като произнесохме следните думи: „Чистотата носи живот.“ Измихме си главата, при което произнесохме: „Божията светлина да озари лицата ни.“ После плискахме вода напред с ръце.
към текста >>

Като се тръгне по голямата поляна пред езерото Махабур, на източния ª край, където почва наклонът, има извор.
Учителят каза след упражнението: – Струва си трудът човек да дойде тук, за да се измие поне веднъж на годината по този начин. Съществата, които са създали преди много време тези места, са мислили още тогава за нас. А тези същества тук – тревите – на които седим, колко време са ни чакали! И сега те се радват, че сме дошли при тях. Като се тръгне по голямата поляна пред езерото Махабур, на източния ª край, където почва наклонът, има извор. Водата струи от пукнатина в скалата. Тя никога не пресъхва и при най-голямата суша, навярно се подхранва от езерото. Оттук се разкриват хубави гледки. Погледът отива далеч и си почива. Отгоре иде шумът на водопадите, които се спущат от шестото езеро.
към текста >>

Тя никога не пресъхва и при най-голямата суша, навярно се подхранва от езерото.
Съществата, които са създали преди много време тези места, са мислили още тогава за нас. А тези същества тук – тревите – на които седим, колко време са ни чакали! И сега те се радват, че сме дошли при тях. Като се тръгне по голямата поляна пред езерото Махабур, на източния ª край, където почва наклонът, има извор. Водата струи от пукнатина в скалата. Тя никога не пресъхва и при най-голямата суша, навярно се подхранва от езерото. Оттук се разкриват хубави гледки. Погледът отива далеч и си почива. Отгоре иде шумът на водопадите, които се спущат от шестото езеро. Седнахме на поляната край извора около Учителя и Той каза: – Само при Любовта може да се свържете с Божиите мисли, чувства и постъпки и да ги приемете!
към текста >>

Отгоре иде шумът на водопадите, които се спущат от шестото езеро.
Като се тръгне по голямата поляна пред езерото Махабур, на източния ª край, където почва наклонът, има извор. Водата струи от пукнатина в скалата. Тя никога не пресъхва и при най-голямата суша, навярно се подхранва от езерото. Оттук се разкриват хубави гледки. Погледът отива далеч и си почива. Отгоре иде шумът на водопадите, които се спущат от шестото езеро. Седнахме на поляната край извора около Учителя и Той каза: – Само при Любовта може да се свържете с Божиите мисли, чувства и постъпки и да ги приемете! Проникнете се от Любовта, за да се ползвате и от Любовта на Разумните Същества. Тогава ще бъдете възприемчиви към тяхната Любов и към великото, което тя носи със себе си! Когато обичаме някои от тях, те ще ни разберат, защото ще възприемат живота, който минава през нас.
към текста >>

56. ВТИЧАНЕ И ИЗТИЧАНЕ

Палатката на Учителя е разположена на малка тераса над второто езеро.
ВТИЧАНЕ И ИЗТИЧАНЕ Палатката на Учителя е разположена на малка тераса над второто езеро. Тя е приютена до клековете, които заобикалят поляната. Оттук се вижда езерната долина. Мощната линия на високите планински била обгръща хоризонта. Привечер тук царува хубав мир. Слънцето се спуща към големия връх Кабул, който има очертанията на пирамида.
към текста >>

57. ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА

ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА
ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА Към Езерото на Чистотата води малка, стръмна пътечка, прокарана някога от братя. Тя извежда на високи поляни, просторни, чисти и светли. Като се прехвърлят тези поляни, навлиза се в малка открита долина, в която почива Езерото на Чистотата. Тук често идвахме с нашия обичан Учител. На поляната горе играехме паневритмията под звуците на малък оркестър.
към текста >>

Към Езерото на Чистотата води малка, стръмна пътечка, прокарана някога от братя.
ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА Към Езерото на Чистотата води малка, стръмна пътечка, прокарана някога от братя. Тя извежда на високи поляни, просторни, чисти и светли. Като се прехвърлят тези поляни, навлиза се в малка открита долина, в която почива Езерото на Чистотата. Тук често идвахме с нашия обичан Учител. На поляната горе играехме паневритмията под звуците на малък оркестър. После, насядали на тревата около Него, слушахме Словото Му.
към текста >>

Като се прехвърлят тези поляни, навлиза се в малка открита долина, в която почива Езерото на Чистотата.
ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА Към Езерото на Чистотата води малка, стръмна пътечка, прокарана някога от братя. Тя извежда на високи поляни, просторни, чисти и светли. Като се прехвърлят тези поляни, навлиза се в малка открита долина, в която почива Езерото на Чистотата. Тук често идвахме с нашия обичан Учител. На поляната горе играехме паневритмията под звуците на малък оркестър. После, насядали на тревата около Него, слушахме Словото Му. Има магнетични дни в планината, топли, приветливи. В такива дни тя е като майка, която ви прегръща.
към текста >>

Веднъж, като направихме упражненията при Езерото на Чистотата, Учителят каза:
Има магнетични дни в планината, топли, приветливи. В такива дни тя е като майка, която ви прегръща. Синият лазур на небето слиза над върховете и ги прониква. Те като че изгубват своята плътност и почват да светят. Чувства се трепетът на невидимия живот, който присъства. Веднъж, като направихме упражненията при Езерото на Чистотата, Учителят каза: – Турете си ръцете на гърдите и благодарете за всичко. После почна да говори: – Не обичам да ви правя бележки. Мен не ме интересуват погрешките на хората. Интересуват ме принципите.
към текста >>

Слязохме долу при самия бряг на езерото.
Бог всичко ви дава, каквото искате, но вие страдате. Когато Бог се нагажда към вас, вие страдате, а когато вие се нагаждате към Божественото, благувайте. Когато разберете, че Бог ви благославя, не се пресилвайте, по-малко вземайте. Когато отидете на царска трапеза и ви турят двадесет блюда, по-малко вземайте, а не много. И тогава ще кажат, че сте благородни. Слязохме долу при самия бряг на езерото. Седнахме край него. Учителят каза: Тук обстановката е чиста. Човек трябва да бъде чист, за да види, каква е обстановката. Тук виждате драпировката, маскирано е всичко.
към текста >>

Измиваме ръцете, главата и нозете си на езерото, като произнасяме следните думи:
Един пръст не свири сам на пианото. Бащата и майката са по един пръст, които вземат участие в свиренето на пианото. Невъзможните работи ще станат възможни. В този живот е невъзможно да постигнете всичките си желания. Днес ще направим едно измиване в името на онези велики закони, които управляват живота. Измиваме ръцете, главата и нозете си на езерото, като произнасяме следните думи: „В Името на Божията Любов мия ръцете, главата и нозете си. В Името на Божията Мъдрост мия ръцете, главата и нозете си. В Името на Божията истина мия ръцете, главата и нозете си.“ После се навеждаме и с двете си ръце плискаме вода навътре в езерото.
към текста >>

После се навеждаме и с двете си ръце плискаме вода навътре в езерото.
Днес ще направим едно измиване в името на онези велики закони, които управляват живота. Измиваме ръцете, главата и нозете си на езерото, като произнасяме следните думи: „В Името на Божията Любов мия ръцете, главата и нозете си. В Името на Божията Мъдрост мия ръцете, главата и нозете си. В Името на Божията истина мия ръцете, главата и нозете си.“ После се навеждаме и с двете си ръце плискаме вода навътре в езерото.
към текста >>

58. ВЪТРЕШНИЯТ МИР

Веднъж, като привършихме работата по почистването на нашия стан край второто езеро, ние се събрахме около Учителя и Той каза:
ВЪТРЕШНИЯТ МИР Веднъж, като привършихме работата по почистването на нашия стан край второто езеро, ние се събрахме около Учителя и Той каза: Погрешките седят в атавистичните разбирания. Човек по някой път в известни периоди на своя живот преживява цели култури на миналите поколения. По някой път вие преминавате състояния на миналите цивилизации. Трябва да намерите кое е ваше собствено качество. Трябва да намерите коя е онази черта, която ви отличава от другите хора.
към текста >>

59. ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето.
ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко.
към текста >>

Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри.
ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори.
към текста >>

Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха.
ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори. – Кое е онова, което сплотява хората? Има една жива, разумна сила, която свързва, сплотява хората.
към текста >>

Над водите на езерото полъхна ветрец, раздвижи леко косите на Учителя, погали всички ни и отмина.
Човек може да види, откъде иде светлината. И то е хубаво, но при Любовта, като не знаеш, откъде иде, по-хубаво е. Някой път светне в ума ти, но откъде иде светлината, не знаеш. Като не знаеш, ти си занят само с Любовта, а път като знаеш, занят си си с човека, чрез когото иде Любовта. Един ден ти все ще научиш, откъде иде светлината, но по-добре е после да научиш това. Над водите на езерото полъхна ветрец, раздвижи леко косите на Учителя, погали всички ни и отмина. Учителят ни погледна, усмихна се и каза: – Всичко в света е движение. Всички, които са около мен, ще станат някога разумни. Те са сега в движение. Например, правят грешки, смешни са, но са в движение, вървят напред.
към текста >>

60. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето.
Оттук се разкрива обширен планински свят. Светлината навлиза в него в хиляди нюанси. Открояват се върхове със странни форми. Техният говор, безмълвен и мощен, кара душата да тръпне от възторг. Ние бяхме насядали по скалите около Учителя на самия връх и съзерцавахме странната гледка, като че бяхме попаднали ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко.
към текста >>

Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри.
Светлината навлиза в него в хиляди нюанси. Открояват се върхове със странни форми. Техният говор, безмълвен и мощен, кара душата да тръпне от възторг. Ние бяхме насядали по скалите около Учителя на самия връх и съзерцавахме странната гледка, като че бяхме попаднали ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори.
към текста >>

Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха.
Техният говор, безмълвен и мощен, кара душата да тръпне от възторг. Ние бяхме насядали по скалите около Учителя на самия връх и съзерцавахме странната гледка, като че бяхме попаднали ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори. – Кое е онова, което сплотява хората? Има една жива, разумна сила, която свързва, сплотява хората.
към текста >>

Над водите на езерото полъхна ветрец, раздвижи леко косите на Учителя, погали всички ни и отмина.
Човек може да види, откъде иде светлината. И то е хубаво, но при Любовта, като не знаеш, откъде иде, по-хубаво е. Някой път светне в ума ти, но откъде иде светлината, не знаеш. Като не знаеш, ти си занят само с Любовта, а път като знаеш, занят си си с човека, чрез когото иде Любовта. Един ден ти все ще научиш, откъде иде светлината, но по-добре е после да научиш това. Над водите на езерото полъхна ветрец, раздвижи леко косите на Учителя, погали всички ни и отмина. Учителят ни погледна, усмихна се и каза: – Всичко в света е движение. Всички, които са около мен, ще станат някога разумни. Те са сега в движение. Например, правят грешки, смешни са, но са в движение, вървят напред.
към текста >>

61. ПРЕЗ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА

Веднъж пак пътувахме с нашия обичан Учител през седемте езера, като минавахме през Езерото на Чистотата.
ПРЕЗ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА Веднъж пак пътувахме с нашия обичан Учител през седемте езера, като минавахме през Езерото на Чистотата. Там на високите поляни изпълнихме паневритмията, след което слязохме до самото езеро. Учителят каза: – Светът е пълен с учени хора, които приличат на натоварени коне. Това не са учени. При знанието най-първо се започва с един процес на пречистване.
към текста >>

Там на високите поляни изпълнихме паневритмията, след което слязохме до самото езеро.
ПРЕЗ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА Веднъж пак пътувахме с нашия обичан Учител през седемте езера, като минавахме през Езерото на Чистотата. Там на високите поляни изпълнихме паневритмията, след което слязохме до самото езеро. Учителят каза: – Светът е пълен с учени хора, които приличат на натоварени коне. Това не са учени. При знанието най-първо се започва с един процес на пречистване. Иначе не може да има знание.
към текста >>

После ние минахме по ония светли била, окъпани от слънцето, които водят към седмото езеро, най-горното малко езерце, което Учителят нарича Главата – Шемхаа.
Сега другото заблуждение е, когато човек казва: „Като отида на небето.“ Как ще отидеш на небето, като си с тези стари възгледи? Ти казваш: „Остарях.“ И мислиш, че всичко е безсмислено. Това е лъжа. Това е сянката на живота. Ако това, което правиш, е в съгласие с Истината, то вечно пребъдва. После ние минахме по ония светли била, окъпани от слънцето, които водят към седмото езеро, най-горното малко езерце, което Учителят нарича Главата – Шемхаа. Тук, като приседна на зелените поляни, край тихите води, Учителят каза: Любовта е нещо съвсем неразбрано. Само, който я е опитал, я знае. Тя не може да се опише. Но има нещо по което тя се познава.
към текста >>

62. ПРАВИЛА И НОРМИ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ

Учителят слезе при второто езеро и като се събрахме около Него, започна да говори:
Мъглите почнаха да пълзят нагоре по върховете. Въздухът беше влажен, укрепителен. Мокрите клекове издаваха дъх на смола. Слънцето грейна. То се подаваше между големите облаци и пак се скриваше. Учителят слезе при второто езеро и като се събрахме около Него, започна да говори: Коя е основната причина на болестите? Каквито са мислите и желанията на хората, такова става най-сетне и тялото. И тогава външната причина е само повод, за да се изяви предразположението на организма към болестта. Сърдечният пулс е космичният пулс на електричеството. Електричеството е, което кара сърцето да тупти.
към текста >>

63. СВОБОДАТА

По небето трептят безброй звезди и се оглеждат в тъмните води на езерото.
СВОБОДАТА Тази сутрин тръгнахме в най-ранните часове. Още е тъмно. По небето трептят безброй звезди и се оглеждат в тъмните води на езерото. Леката мъгла в езерната долина усилва усещането на нощния хлад и влага. По малката пътечка, която води към върховете, блещукат светлинки и отбелязват дългата редица, която бавно се придвижва нагоре. Към петото езеро небето вече просветва, очертават се ярко силуетите на върховете. Само едрите звезди тук-там остават да трептят, смутени от настъпващия ден. Бавно излизаме от прегръдките на долината към свободния простор, обилно наситен вече с топлите трепетни багри на зората.
към текста >>

Към петото езеро небето вече просветва, очертават се ярко силуетите на върховете.
Тази сутрин тръгнахме в най-ранните часове. Още е тъмно. По небето трептят безброй звезди и се оглеждат в тъмните води на езерото. Леката мъгла в езерната долина усилва усещането на нощния хлад и влага. По малката пътечка, която води към върховете, блещукат светлинки и отбелязват дългата редица, която бавно се придвижва нагоре. Към петото езеро небето вече просветва, очертават се ярко силуетите на върховете. Само едрите звезди тук-там остават да трептят, смутени от настъпващия ден. Бавно излизаме от прегръдките на долината към свободния простор, обилно наситен вече с топлите трепетни багри на зората. Достигаме седмото езеро, върховете отразяват първия лъч. Горе на главното било ни посреща голямото, любещо, радостно слънце. Заставаме за миг и благодарим на Великия наш Баща за даровете на живота, с които тъй обилно ни е дарил.
към текста >>

Достигаме седмото езеро, върховете отразяват първия лъч.
Леката мъгла в езерната долина усилва усещането на нощния хлад и влага. По малката пътечка, която води към върховете, блещукат светлинки и отбелязват дългата редица, която бавно се придвижва нагоре. Към петото езеро небето вече просветва, очертават се ярко силуетите на върховете. Само едрите звезди тук-там остават да трептят, смутени от настъпващия ден. Бавно излизаме от прегръдките на долината към свободния простор, обилно наситен вече с топлите трепетни багри на зората. Достигаме седмото езеро, върховете отразяват първия лъч. Горе на главното било ни посреща голямото, любещо, радостно слънце. Заставаме за миг и благодарим на Великия наш Баща за даровете на живота, с които тъй обилно ни е дарил. Учителят върви с бодра стъпка напред. Насочваме се към върха Дамка и тук на широките меки поляни играем утринните гимнастики. После, насядали на самия връх, правим малка закуска.
към текста >>

От нея поехме нагоре покрай Урдините езера към „Езерото на Чистотата.“ Днешният ден е богат с разнообразни впечатления.
Който прилага Любовта, малко говори, много върши. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното – в положително. Затова казват, че Любовта върши чудеса. Върнахме се през Урдината долина. Направихме голямо спускане до дъното на долината – до Урдината река. От нея поехме нагоре покрай Урдините езера към „Езерото на Чистотата.“ Днешният ден е богат с разнообразни впечатления.
към текста >>

64. ЗАКОНИ ЗА ДОБРОТО

Рекичката, която излиза от второто езеро, се разлива на пътя, по който идваме към лагера.
ЗАКОНИ ЗА ДОБРОТО Общата работа внася оживление и сближава всички. В нея се показват хубавите качества, вложени в човека. Рекичката, която излиза от второто езеро, се разлива на пътя, по който идваме към лагера. Идеята да се направи мост възникна у някои братя и те се заловиха за работа. После към тях се приобщиха и другите. В няколко дни мостът беше готов. Работата не беше толкова сложна, както изглеждаше. Трябваше да се наредят големи камъни плътно един до друг.
към текста >>

65. ОБХОДА, ОЦЕНКА И РАЗУМНОСТ

Днес направихме следното упражнение край второто езеро:
ОБХОДА, ОЦЕНКА И РАЗУМНОСТ Днес направихме следното упражнение край второто езеро: Всички се наредихме по брега на известно разстояние един от друг. Образува се кръг около цялото езеро. Учителят даде следната мисъл за размишление: „Истината носи всичката красота на живота.“ Размишлението трая 15 минути – от 9 часа до 9 ч.
към текста >>

Образува се кръг около цялото езеро.
ОБХОДА, ОЦЕНКА И РАЗУМНОСТ Днес направихме следното упражнение край второто езеро: Всички се наредихме по брега на известно разстояние един от друг. Образува се кръг около цялото езеро. Учителят даде следната мисъл за размишление: „Истината носи всичката красота на живота.“ Размишлението трая 15 минути – от 9 часа до 9 ч. и 15 минути. След упражнението Учителят каза:
към текста >>

66. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина. По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината. Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото. Във въздуха се носеше лек, сладостен дъх. Някакво малко цветенце разкриваше душата си. Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина.
към текста >>

По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина. По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината. Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото. Във въздуха се носеше лек, сладостен дъх. Някакво малко цветенце разкриваше душата си. Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина. Учителят каза:
към текста >>

Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина. По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината. Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото. Във въздуха се носеше лек, сладостен дъх. Някакво малко цветенце разкриваше душата си. Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина. Учителят каза: – Истинската църква е горе.
към текста >>

67. ЧОВЕШКAТA ДУША

Веднъж ние седяхме на една от малките тераси над езерото, обрасла със сочна, ароматна смрика.
От нея станали върховете; затова ги наричат Калинините върхове. Двете езерца пък са нейните очи. Учителят ни е разправял тази легенда. Той казваше още: „Калинините върхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, каквото Божият Дух е написал.“ Ние идвахме понякога с нашия обичен Учител тук, разполагахме се край вътрешното езерце и прекарвахме целия ден. Защото мястото тук е чисто и свето като храм. Веднъж ние седяхме на една от малките тераси над езерото, обрасла със сочна, ароматна смрика. Въздухът беше напоен с нейния дъх, небето беше отворено, лазурно, а водите на езерото почиваха спокойно. Учителят започна да говори за човешката душа: Целият човек не е въплътен в тялото. Голяма част от човека е още вън от тялото. Следователно, човек трябва да черпи сили от онова свое възвишено естество, което е вън от тялото.
към текста >>

Въздухът беше напоен с нейния дъх, небето беше отворено, лазурно, а водите на езерото почиваха спокойно.
Двете езерца пък са нейните очи. Учителят ни е разправял тази легенда. Той казваше още: „Калинините върхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, каквото Божият Дух е написал.“ Ние идвахме понякога с нашия обичен Учител тук, разполагахме се край вътрешното езерце и прекарвахме целия ден. Защото мястото тук е чисто и свето като храм. Веднъж ние седяхме на една от малките тераси над езерото, обрасла със сочна, ароматна смрика. Въздухът беше напоен с нейния дъх, небето беше отворено, лазурно, а водите на езерото почиваха спокойно. Учителят започна да говори за човешката душа: Целият човек не е въплътен в тялото. Голяма част от човека е още вън от тялото. Следователно, човек трябва да черпи сили от онова свое възвишено естество, което е вън от тялото. За някой човек мислиш, че е красив, умен, интелигентен; още не го познаваш.
към текста >>

68. МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ

В такъв ден ние се връщахме от езерото Махабур, където бяхме играли тази сутрин паневритмията.
МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ Има дни, за които нашият обичен Учител казва, че те носят всичките Божии благословения. Това са светли дни в Природата. Това са дни на приятелска среща на всички добри и разумни същества, които работят за идването на Царството Божие. В такъв ден ние се връщахме от езерото Махабур, където бяхме играли тази сутрин паневритмията. Като дойдохме до малкия извор на източния склон, видяхме, че той беше твърде затлачен, камъните разместени от преспите, които са лежали тук през зимата. Тогава се заловихме да го изчистим, работата се разшири, възникнаха нови идеи и същия момент станаха дело. Донесохме красиви камъни от околността, разширихме басейна и той взе формата на сърце. Постлахме го с бели камъни, облицовахме и стените с тях. Сега водата, която извира от скалата, се събира в малкия чист басейн, обилно огряван от слънцето.
към текста >>

От Езерото на Чистотата водата минава под Земята и извира в чешмата при второто езеро.
Дето има нужда от пътеки, ще ги направим. Като дойде човек, да познае, че тези хора имат нова идея. Работете така, като че Господ ще дойде на гости. Всички да се научите да бъдете весели. Днешният ден съдържа всички Божии блага. От Езерото на Чистотата водата минава под Земята и извира в чешмата при второто езеро. И понеже Езерото на Чистотата е изложено на слънце и приема много слънчева енергия, затова водата на чешмичката при второто езеро е богата с нея. Тези камъни тук на планината повидимому са разхвърляни, но в същност са поставени на местата от разумни сили. Тази работа не е още довършена. След кратка почивка отиваме пак при чешмата. Коригираме някои работи.
към текста >>

И понеже Езерото на Чистотата е изложено на слънце и приема много слънчева енергия, затова водата на чешмичката при второто езеро е богата с нея.
Като дойде човек, да познае, че тези хора имат нова идея. Работете така, като че Господ ще дойде на гости. Всички да се научите да бъдете весели. Днешният ден съдържа всички Божии блага. От Езерото на Чистотата водата минава под Земята и извира в чешмата при второто езеро. И понеже Езерото на Чистотата е изложено на слънце и приема много слънчева енергия, затова водата на чешмичката при второто езеро е богата с нея. Тези камъни тук на планината повидимому са разхвърляни, но в същност са поставени на местата от разумни сили. Тази работа не е още довършена. След кратка почивка отиваме пак при чешмата. Коригираме някои работи. Донасяме още камъни за попълване на някои празнини.
към текста >>

69. ИЗУЧАВAНE НА ПЛАНИНАТА

Тези места към „Езерото на чистотата“ са по-чисти, понеже тук по-рядко стъпва човешки крак.
Там за нищо не ще те пуснат. Някои искат да отидат на онзи свят. Защо не пускат там всички? Защото ще оцапат. Тук някой може да влезе с кални обуща, обаче това там не се допуща. Тези места към „Езерото на чистотата“ са по-чисти, понеже тук по-рядко стъпва човешки крак. Върхът „Харно ми е“ е за меки хора, за да придобият твърдост. Той е електричен. А за електрични хора трябват меки върхове като, например, „Кабул.“ Там човек придобива разположение. И „Дамга“ е мек връх. Тук всред Природата трябва да си създавате разнообразна работа.
към текста >>

Ако аз съм на вашето място, ще отида при езерото, ще почерпя вода и ще полея тревите.
Без тях Земята би се лишила от тия енергии. На Рила има скъпоценни камъни. Защо носите скъпоценен камък, а не обикновени камъни? Защото скъпоценните камъни са талисмани, а простите не са. Един скъпоценен камък допринася нещо. Ако аз съм на вашето място, ще отида при езерото, ще почерпя вода и ще полея тревите. Като видя някой рибар, че лови риба, ще му кажа: „Колко струва тази риба? “ – Толкова. Давам му тая сума и пускам рибата във водата. А на рибата казвам: „Не се лакоми за червейчета.“ Ако вали дъжд, ще съблека палтото си и ще направя баня. На Бога може всякога и във всяко време да служите.
към текста >>

70. ЗАЛОЖБИТЕ В ЧОВЕШКAТА ДУША

Не, ти ще си кажеш: „Мога да прескоча това езеро.“ Можеш и нищо повече!
Има много работи за изучаване, които стоят пред вас. Разкрива се нов, велик живот. Пред вас се открива велико бъдеще. Това, което сте придобили досега, е нищо в сравнение с онова, което в бъдеще ще придобиете. Когато кажеш: „От мене нищо няма да стане, не съм като онзи човек“, това значи, че нямаш постижения. Не, ти ще си кажеш: „Мога да прескоча това езеро.“ Можеш и нищо повече! Може да се прескочи езерото. Ако ви дам такава задача, това показва, че не ви считам за невежи. Това е задача за онзи, който е завършил своето земно развитие. Един ден човек ще се пренася по въздуха. Трябва да развиете известни сили.
към текста >>

Може да се прескочи езерото.
Разкрива се нов, велик живот. Пред вас се открива велико бъдеще. Това, което сте придобили досега, е нищо в сравнение с онова, което в бъдеще ще придобиете. Когато кажеш: „От мене нищо няма да стане, не съм като онзи човек“, това значи, че нямаш постижения. Не, ти ще си кажеш: „Мога да прескоча това езеро.“ Можеш и нищо повече! Може да се прескочи езерото. Ако ви дам такава задача, това показва, че не ви считам за невежи. Това е задача за онзи, който е завършил своето земно развитие. Един ден човек ще се пренася по въздуха. Трябва да развиете известни сили. Не чрез излъчване, но с тялото си ще можеш да се пренасяш с грамадна бързина.
към текста >>

71. МУЗИКАТA

Обикновено след общите беседи при езерото Елбур изпявахме няколко песни, а понякога музикантите даваха концерт.
МУЗИКАТA Обикновено след общите беседи при езерото Елбур изпявахме няколко песни, а понякога музикантите даваха концерт. Те изпълняваха песни от Учителя или някои класически творби. Веднъж, след един такъв концерт, Учителят заговори за музиката: – Не може да има музика, дето няма разумност. Трябва да се изучи влиянието на всеки тон, както влиянието на седемте краски. Човек не може да бъде ученик без музика.
към текста >>

72. ПАНЕВРИТМИЯТA

След изпълнение на паневритмията при „Езерото на Чистотата“ Учителят почна да говори за нея:
ПАНЕВРИТМИЯТA След изпълнение на паневритмията при „Езерото на Чистотата“ Учителят почна да говори за нея: – Трябва да се запознаете с научната страна на паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на Природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
към текста >>

73. ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА

Тази година построихме палатка на Учителя високо на склона, на малка поляна над езерото.
ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА Тази година построихме палатка на Учителя високо на склона, на малка поляна над езерото. Оттук се разкрива гледка към долината и околните върхове. Ала непосредствено под терасата пътеката е стръмна и ние направихме стъпала от груби камъни. Избрахме плоски камъни и наредихме стъпалата. Седемдесет и две стъпала извеждат до малката тераса, където спретнато е опъната палатката на Учителя. Подът на палатката е постлан с плочи, а от двете страни на входа живописно са натрупани избрани камъни и кристали, които учениците са донесли от своите екскурзии из планината.
към текста >>

74. ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА

На брега на „Езерото на Чистотата“ има големи скали, равни, удобни за сядане.
ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА На брега на „Езерото на Чистотата“ има големи скали, равни, удобни за сядане. Веднъж ние седяхме с Учителя там и съзерцавахме езерото. Скалите бяха нагрети от слънцето и излъчваха топлина. Вълните мелодично се плискаха в подножието им. Високо в лазурното небе минаваше шествие от бели кълбести облачета и се губеше зад върховете. Учителят почна да говори за Любовта:
към текста >>

Веднъж ние седяхме с Учителя там и съзерцавахме езерото.
ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА На брега на „Езерото на Чистотата“ има големи скали, равни, удобни за сядане. Веднъж ние седяхме с Учителя там и съзерцавахме езерото. Скалите бяха нагрети от слънцето и излъчваха топлина. Вълните мелодично се плискаха в подножието им. Високо в лазурното небе минаваше шествие от бели кълбести облачета и се губеше зад върховете. Учителят почна да говори за Любовта: – Всеки човек, който не е разбрал Любовта, прави престъпления.
към текста >>

75. НОВАТА СРЕДА

Веднъж ние седяхме с Учителя на брега на второто езеро и гледахме, как рибите скачаха над водата.
НОВАТА СРЕДА Веднъж ние седяхме с Учителя на брега на второто езеро и гледахме, как рибите скачаха над водата. Учителят каза: – Рибата може да живее между хората, но необходимо е да си създаде дробове. Ще трябва да мине през няколко фази, за да стане човек. И хората от живота във въздуха ще минат в по-висша фаза, ще се научат да живеят в етера. Червеите излязоха от Земята и станаха пеперуди.
към текста >>

76. СВЕТИЯТ ЧОВЕК

Край езерото бяха дошли рибари и хвърляха въдиците си.
“ Бъдете доволни от това, което имате днес. Утре работите ще се изменят. Ще бъдат още по- добри. БОЖЕСТВЕНОТО ТЕЧЕНИЕ Край езерото бяха дошли рибари и хвърляха въдиците си. Учителят, като ги гледаше, каза: – Днес хората мислят, че ще постигнат това, към което се стремят, по пътя, по който вървят. Ако те дойдат до убеждението, че пътят, по който вървят, няма да ги заведе до спасителното място, ще изберат друг път. Щом съгрешиш, прекъсва се кредита ти отгоре. Човек се страхува от хората.
към текста >>

77. ЗАКОН ЗА МИСЪЛТА

Днес, на слизане от Молитвения връх, ние се събрахме около Учителя край второто езеро.
ЗАКОН ЗА МИСЪЛТА Днес, на слизане от Молитвения връх, ние се събрахме около Учителя край второто езеро. Той даде следните пояснения: Изпрати хубавата мисъл в света и не мисли за нейния път.Кокошката като излюпи пилето, не го учи как да ходи. Ти пусни мисълта. Тя ще иде, ще обиколи света и ще се върне при тебе. Има закон за мисълта, който гласи: Една мисъл, колкото и слаба да е, след време като премине през много души, ще стане силна.
към текста >>

78. КУЛТУРАТА HA ЛЮБОВТА

Веднъж възлизахме с нашия обичен Учител към петото езеро по малките пътечки, които се вият край езерния поток и разговаряхме.
КУЛТУРАТА HA ЛЮБОВТА Веднъж възлизахме с нашия обичен Учител към петото езеро по малките пътечки, които се вият край езерния поток и разговаряхме. Учителят каза: – Бог съединява хората. Това прави Неговата Любов. Докато хората не се озарят от Божествената Любов, невъзможно е да се осмисли животът. Днес всички са затворници.
към текста >>

79. ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА

Веднъж при езерото „Сърцето“ Учителят каза:
ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА Веднъж при езерото „Сърцето“ Учителят каза: – Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: Камъкът е светлина, Земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина. Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.
към текста >>

80. СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА

Веднъж с Учителя седяхме на билото, което е над Езерото на Чистотата.
СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА Веднъж с Учителя седяхме на билото, което е над Езерото на Чистотата. Урдините езера бяха под нас. Встрани се издигаха Рупите с фантастичните си очертания и непристъпни върхове. В прозрачния въздух те изглеждаха тъй близо до нас! При съзерцанието им чувствате, че сте в досег с една велика реалност, с един друг свят, тайнствен и вълшебен. Вечното и безпределното ви облъхват.
към текста >>

81. ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ

Той слязохме при езеро Елбур.
„Отваряйте душите си за Божиите дарове.“ Утринното слово на Молитвения връх ни осени и изпълни с мир. Въздухът беше ароматен, влажен. Той беше като силна, укрепителна напитка. Светлината беше в нас и около нас. Той слязохме при езеро Елбур. Преспите не бяха се отдръпнали далеч от него. Те се оглеждаха в обилните му води, в’едно с върховете и лазурното небе. Слънцето едва сега надничаше тук иззад планинския хребет. На поляната направихме гимнастическите упражнения и паневритмията. После отидохме да поздравим нашия обичен Учител и да му благодарим.
към текста >>

82. ТРИ ПРАВИЛА

Днес посрещнахме изгрев слънце при петото езеро „Махабур.“ Изкачихме се на малко възвишение до северния бряг на езерото, за да посрещнем първия слънчев лъч.
ТРИ ПРАВИЛА Днес посрещнахме изгрев слънце при петото езеро „Махабур.“ Изкачихме се на малко възвишение до северния бряг на езерото, за да посрещнем първия слънчев лъч. Точно при изгрев почувствахме един ток по гръбнака – като че ли лазят мравки. Това е притокът на жизнената вълна, която иде от изток. В този красив момент, на това чисто място, Учителят ни даде трите правила. Той каза: – Три неща изисква Духът Божи:
към текста >>

83. СПИРАЛАТА

На поляната при второто езеро, където понякога играехме паневритмията, имаше много камъни, останки от някогашните ледникови морени.
СПИРАЛАТА На поляната при второто езеро, където понякога играехме паневритмията, имаше много камъни, останки от някогашните ледникови морени. Един ден ние се заловихме да ги разчистим и работата почна с увлечение. Възникна идеята, вместо да ги отнасяме далеч настрани, да изградим с тях в средата на поляната спирала, която може да служи и за сядане през време на обеда. Поляната беше вече очистена и привършвахме спиралата, когато няколко братя, като оправяха пътеката от кухнята към лагера – подкопаха голям камък. Той се смъкна и препречи пътеката. Опитаха се да го изместят с лост, ала камъкът беше тежък, може би повече от две хиляди килограма, а мястото беше меко и той затъна още повече.
към текста >>

84. ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА

Например, дойдеш при петото езеро „Махабур.“ Целия ден това езеро е твое – на твое разположение.
Когато човек яде и не благодари на Бога, той е в светския живот; ако благодари, той е в Божествения живот. Така е и за всичко друго. Докато човек не съзнава, че всичко, което Бог е направил, е добро, нищо не може да постигне. Цяла наука е човек да бъде доволен. Не се иска много. Например, дойдеш при петото езеро „Махабур.“ Целия ден това езеро е твое – на твое разположение. Но като залезе слънцето, то вече не ти принадлежи. На другия ден ще имаш нов акт за това или друго място. За един ден може да притежаваш цялото пето езеро, фактически ще е твое. Днес всичкото това място е ваше, но до довечера. Някой е недоволен, че не е богат.
към текста >>

За един ден може да притежаваш цялото пето езеро, фактически ще е твое.
Цяла наука е човек да бъде доволен. Не се иска много. Например, дойдеш при петото езеро „Махабур.“ Целия ден това езеро е твое – на твое разположение. Но като залезе слънцето, то вече не ти принадлежи. На другия ден ще имаш нов акт за това или друго място. За един ден може да притежаваш цялото пето езеро, фактически ще е твое. Днес всичкото това място е ваше, но до довечера. Някой е недоволен, че не е богат. Натовареният кон не е толкова свободен, колкото разтовареният. Като го разтоварят, той се радва. А вие скърбите, като ви разтоварят.
към текста >>

85. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Завесата премина езерото, разби водите на прах, изкачи се по нашия склон и върху малките палатки налетя градушка, размесена с едри капки дъжд.
Слънцето се скри. Притъмня. Облаците се сгъстиха, добиха морав оттенък. От долния им край се спусна белезникава завеса. Та се движеше от срещния хребет към нас. До нас дойде характерният шум на твърдата ледена маса, която застилаше Земята. Завесата премина езерото, разби водите на прах, изкачи се по нашия склон и върху малките палатки налетя градушка, размесена с едри капки дъжд. Тя се уплътни, сгъсти, зърната станаха големи колкото орех. Те шибаха със сила платната и ако не ги разкъсаха, то беше може би за туй, че не бяха много опънати. За малко време пред палатките се натрупаха купища лед. От студеното пространство ни обстрелваха. Учителят беше седнал на леглото в палатката си, притворил очи, вдълбочен в себе си.
към текста >>

Устроихме се в нашия заслон край езерото.
Изведнъж ледената стена се разреди, отмина, остана само ситен, студен дъжд. Във въздуха остана някаква тревога като след беда. Животът като че беше се скрил. Над езерната долина се носеха ниски облаци и отцеждаха влага. Не можеше да останем повече в палатките. Устроихме се в нашия заслон край езерото. Учителят се усмихна и каза: „Не ви се искаше да очистите заслона, но сега ви накараха.“ Скоро на огнището лумна голям огън и чайниците завряха. На другия ден, като слязохме от Молитвения връх, ние се събрахме около Учителя. Слънцето се подаде зад облаците и грейна приветливо. Като се разположихме на поляната край езерото, Учителят почна да говори за новото небе и новата земя. Съвременните хора говорят за културата на двадесетия век, че тя е стигнала връхната точка на своето развитие.
към текста >>

Като се разположихме на поляната край езерото, Учителят почна да говори за новото небе и новата земя.
Не можеше да останем повече в палатките. Устроихме се в нашия заслон край езерото. Учителят се усмихна и каза: „Не ви се искаше да очистите заслона, но сега ви накараха.“ Скоро на огнището лумна голям огън и чайниците завряха. На другия ден, като слязохме от Молитвения връх, ние се събрахме около Учителя. Слънцето се подаде зад облаците и грейна приветливо. Като се разположихме на поляната край езерото, Учителят почна да говори за новото небе и новата земя. Съвременните хора говорят за културата на двадесетия век, че тя е стигнала връхната точка на своето развитие. Същевременно говорят, че тая култура вече залязва. Следователно, вие живеете на границата между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която сега почва да се развива. В съзнанието си човечеството е минало и минава през една тъмна епоха – нощ, която индусите наричат Кали- Юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ, но вече сме в неговия край.
към текста >>

86. III. Пентаграм - Упътване за изпълнение на Пентаграма

„Пентаграм“ над „Езерото на Чистотата“ „Пентаграм“ над езерото „Махабур“ _____________________________________________ * С тези условни понятия по-нататък са означени положенията на двойките (1, 2, 3, 4 и 5) при изпълнението на Пентаграма.
Новото положение III на редицата е изходно за следващия цикъл. Движение на ръцете от схема 1 до схема 8 1-ви такт, 1-во време: при крачка напред с десния крак ръцете се разтварят хоризонтално встрани, докато образуват права линия (фиг. 1). 2-ро време: при следваща крачка с левия крак ръцете се прегъват в лактите хоризонтално и се поставят пред гърдите с длани надолу (фиг. 2). Движение на ръцете при схема 9 1-ви такт, 1-во време: при крачка напред с десния крак ръцете с устрем се вдигат право нагоре (като минават пред гърдите). 2-ро време: при следваща крачка напред с левия крак ръцете се връщат надолу, като правят дъгообразно странично движение (фиг. 3). „Пентаграм“ над „Езерото на Чистотата“ „Пентаграм“ над езерото „Махабур“ _____________________________________________ * С тези условни понятия по-нататък са означени положенията на двойките (1, 2, 3, 4 и 5) при изпълнението на Пентаграма. ** Добавките в скоби са направени след съгласуване с Мария Митовска (бел. състав.). *** Едновременната стъпка на втория партньор в двойките напред се прави, когато първият тръгне напред, така че вторият заема неговото място (бел. състав.).
към текста >>

87. 57. МОЛИТВА НА УЧЕНИКА

Езерото на Съзерцанието (Светозар Няголов)
Да виждам Величието Ти във всяко Твое създание по цялата Земя, в природата и цялата Вселена. Нека Твоята Велика Любов да ми е вечен закон и непреривна връзка сега, всякога и през всичките векове. Амин 18. 08.1968 г., неделя, 17 ч. 40 мин. Езерото на Съзерцанието (Светозар Няголов)
към текста >>

НАГОРЕ

0.19300389289856