Търсене в текстове за 'Достойнство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 129 резултата в 95 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_24 ) Краските - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти е смачкан фасонът, когато си омърлушен, съзерцавай в съзнанието си портокален цвят, за да добиеш чувство за собствено достойнство.
Тази краска означава Живот и нека я носи онзи, който е анемичен. Който е болен, да тури кърпа или шал, червен като пламък. Червеният цвят действа на сърцето. Розовият цвят е на Любовта. Портокаленият цвят е цвят на човешкото Аз и на индивидуализирането. Когато ти е смачкан фасонът, когато си омърлушен, съзерцавай в съзнанието си портокален цвят, за да добиеш чувство за собствено достойнство. Жълтият цвят е на Мъдростта и означава интелигентност. Ако в теб преобладава жълт цвят, ти искаш да работиш умствено. Ако искаш да мислиш добре, носи дрехи с жълт цвят и ще се развиеш умствено. Той е цвят на нервната система, дава простор, урегулира, уравновесява. Зеленият цвят е свързан със сетивата и повече успокоява.
към текста >>

2. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще видят дали си имала вяра, чувства, внимание към хората, доколко си била справедлива, доколко си държала за достойнството си.
И занапред, когато стане въпрос за този човек, ти трябва да казваш винаги хубавото и доброто за него. От друга страна, когато те биха, ти трябваше да въздадеш хвала на Бога, че си издържала един изпит, а ти се оплакваш. Когато биеха първите християнски мъченици, те въздаваха хвала на Бога. От трета страна, защо не се огради, когато онзи се приближи до теб? Защо не застана срещу него и не каза тези думи: „Господ няма да ти позволи да дигнеш ръка срещу мен.“ Всички изпити, през които минаваш, са задачи, които трябва да разрешиш. Ще видят дали си имала вяра, чувства, внимание към хората, доколко си била справедлива, доколко си държала за достойнството си. Като отидеш в онзи свят, ще видят дали носиш диплома или не. Не можеш да носиш диплома, ако не можеш да разрешиш задачите, и те скъсват. На ден три пъти – сутрин, обед, вечер – може да се види истинското лице на един човек. Но малко време трае това – истинското лице на човека не се явява винаги.“ Най-първо мъчнотията е външна и после идва вътрешно.
към текста >>

3. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Така спестяваш време и достойнство.
Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот. Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода. Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят.
към текста >>

4. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство.
Отидох в едно събрание; там се бяха събрали все учени, разгорещени хора. Говориха надълго и нашироко, най-после поискаха да чуят какво зная и аз. Дотогава все мълчах. Те казаха: „Ти много знаеш, но не искаш да вземеш думата, спотайваш се.“ Не търся доброто мнение на другите, понеже това става само в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е. Един художник няма защо да се хвали, нека да изнесе картините си и да остави хората да ги видят.
към текста >>

5. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи.
Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява.
към текста >>

Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото.
Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията
към текста >>

6. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята.
Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях! Всяка седмица трябва да има и общи ученически реферати върху научни, литературни, философски, стопански, здравни и други въпроси. Това е необходимо за поддържане идейния живот в средното училище. Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище. [1] Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини: 1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е. ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека. 2. Възпитанието чрез хипнотизма е повърхностно. То не засяга същината на човешкото естество.
към текста >>

7. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство.
Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга, символа на смирението от окултно гледище. Защо теменугата е символ на смирението? Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство.
към текста >>

8. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество.
Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е. Когато човек стане съвършен, неговата аура ще има само висши цветове, които, като се слеят заедно, ще образуват белия цвят. Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща. Какво изразява портокаловият цвят? Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество. Когато портокаловият цвят е кален, тогава този човек е горделив. Портокаловият цвят е свързан и със здравето на човека. Изобщо, когато някой орган или цялото тяло е болно, хубаво е да си служим с портокаловия цвят. По кой начин може да се лекува човек чрез портокаловия цвят? Да си представим, че таванът горе е пробит и един душ се излива върху нас, но не от вода, а един душ от портокалови лъчи.
към текста >>

9. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Той трябва да знае, че никой отвън не може да накърни неговото достойнство.
„Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях." Учителят Една от първите стъпки на ученика е прощаването. Някой е обиден. Той трябва да знае, че никой отвън не може да накърни неговото достойнство. Не само да прости на онзи, който го е обидил, но и да му направи една услуга, когато се намери в нужда. Друга от първите стъпки на ученика е следната: да търси добрите черти в хората и да ги държи в ума си. Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът съзнателно работи върху себе си. Имаше една стара сестра на Изгрева, която се отличаваше със следното: никога не са чули да говори лошо за когото и да е. Тя беше добър пример за всички.
към текста >>

10. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Той трябва да знае, че никой отвън не може да накърни неговото достойнство.
„Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях.” Учителят Една от първите стъпки на ученика е прощаването. Някой е обиден. Той трябва да знае, че никой отвън не може да накърни неговото достойнство. Не само да прости на онзи, който го е обидил, но и да му направи една услуга, когато се намери в нужда. Друга от първите стъпки на ученика е следната: да търси добрите черти в хората и да ги държи в ума си. Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът съзнателно работи върху себе си. Имаше една стара сестра на Изгрева, която се отличаваше със следното: никога не са чули да говори лошо за когото и да е. Тя беше добър пример за всички.
към текста >>

11. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество.
Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е. Когато човек стане съвършен, неговата аура ще има само висши цветове, които, като се слеят заедно, ще образуват белия цвят. Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща. Какво изразява портокаловият цвят? Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество. Когато портокаловият цвят е кален, тогава този човек е горделив. Портокаловият цвят е свързан и със здравето на човека. Изобщо, когато някой орган или цялото тяло е болно, хубаво е да си служим с портокаловия цвят. По кой начин може да се лекува човек чрез портокаловия цвят? Да си представим, че таванът горе е пробит и един душ се излива върху нас, но не от вода, а един душ от портокалови лъчи.
към текста >>

12. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство.
Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга, символа на смирението от окултно гледище. Защо теменугата е символ на смирението? Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство.
към текста >>

13. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се скараш, да запазиш своето достойнство!
''На един брат Учителят каза:'' – В тебе работят твоите покойни майка и баща. Някой път те ти внушават отрицателни работи. Ти ги възпитавай. Например, обижда те някой, баща ти казва: "Как така ще претърпиш! Трябва да се скараш, да запазиш своето достойнство! " И майка ти ти говори нещо подобно. Ти ще кажеш на татко си така: "Като му се карам, като го наругая, какво ще стане? Ще стане скандал. Резултатите ще бъдат печални. Най-сетне, като ми е казал, че съм такъв и такъв, с това аз не съм се изменил." А на майка си ще кажеш: "Той не е лош човек.
към текста >>

14. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Достойнството на човека седи в служението на Бога.
Смисълът на Живота е служение на Бога - Великото Творческо Начало. Това е задачата ви, това е най-великото нещо! Човек, който служи на Бога, трябва да бъде най-добър, най-учен, най-силен. Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за служение. Човек трябва да се интересува от всичко живо в света, от всички прояви на Божественото. Достойнството на човека седи в служението на Бога. Бог дава сила и знание на онези, които го обичат и са готови да направят всичко за Него. Колко души са готови да отидат на кладата за Божественото Учение? Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие.
към текста >>

15. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

И да я заместят с достойнство.
Те казаха: “Ти много знаеш, но не искаш да кажеш.“ Та все ще обърнат внимание на тебе. Не търси доброто мнение на другите, понеже това става в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина, имат високо мнение за себе си. И в най-смирените, под кожата, може да е скрита гордостта. Трябва да се простят с нея. И да я заместят с достойнство. Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея. Сипваш във втората чиния, всичко се разлива. Смирението е първата чиния, а горделивият всичко ще разлива. Това значи: Смирен и възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове от целия всемир, а вторият е невъзприемчив.
към текста >>

16. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Беше човек с достойнство и без корист.
В отговор на това Фердинанд си обърнал гърба и се потупал по дирника. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, какво сега да прави. Учителя му казал: „Стягай си куфарите и бягай“. Този път Фердинанд го послушал. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева Явно беше, че с връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство и без корист. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се влее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели. При отиването и връщането си от срещите си с царя. вероятно не всякога, Лулчев отиваше при Учителя - навярно да се посъветва и сподели впечатленията си.
към текста >>

17. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Областта, която те заемат, отговаря на тяхното достойнство.
Той създава собствените си членове, които са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези второстепенни богове, считани като идентични на Единствения Бог, може да образува свой тип, от който произлизат по същия начин други по-долни типове." В една мисъл от книгата на Хермес Девицата на света се казва: „Онова, което се намира между земята и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и хармония. Тези области са добили от нашите прадеди разни названия: едни ги наричат обвивки, други - зони, трети - небесна твърд. Там обитават два вида души: онези, които са освободени от телата и тези, които не са придобили още тела. Областта, която те заемат, отговаря на тяхното достойнство. В най-високата област се намират Божествените и царствените души. По-ниските души се намират по-долу и съвсем долу. Средните души се намират в средната област. Така сине мой, Хорусе, душите, назначени да заповядват, дохождат от най-високите зони. Душите, които се освободят или изкачат на по-висока степен, пак там се връщат, ако обаче не са направили нещо противно на достойнството на естеството си и на Божествения закон.
към текста >>

Душите, които се освободят или изкачат на по-висока степен, пак там се връщат, ако обаче не са направили нещо противно на достойнството на естеството си и на Божествения закон.
Областта, която те заемат, отговаря на тяхното достойнство. В най-високата област се намират Божествените и царствените души. По-ниските души се намират по-долу и съвсем долу. Средните души се намират в средната област. Така сине мой, Хорусе, душите, назначени да заповядват, дохождат от най-високите зони. Душите, които се освободят или изкачат на по-висока степен, пак там се връщат, ако обаче не са направили нещо противно на достойнството на естеството си и на Божествения закон. В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им. Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога."
към текста >>

В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им.
В най-високата област се намират Божествените и царствените души. По-ниските души се намират по-долу и съвсем долу. Средните души се намират в средната област. Така сине мой, Хорусе, душите, назначени да заповядват, дохождат от най-високите зони. Душите, които се освободят или изкачат на по-висока степен, пак там се връщат, ако обаче не са направили нещо противно на достойнството на естеството си и на Божествения закон. В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им. Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня.
към текста >>

Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги.
По-ниските души се намират по-долу и съвсем долу. Средните души се намират в средната област. Така сине мой, Хорусе, душите, назначени да заповядват, дохождат от най-високите зони. Душите, които се освободят или изкачат на по-висока степен, пак там се връщат, ако обаче не са направили нещо противно на достойнството на естеството си и на Божествения закон. В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им. Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга.
към текста >>

18. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество.
Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове.
към текста >>

19. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила.
Летораслите се простират по стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков. Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу. Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си." 11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ.
към текста >>

20. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Те изнасят Словото Божие с достойнство и казват: Така говори Бог."
Това е било учението на старите пророци, които са учили тези правила и още по-високи правила в окултната школа." „Като четете живота на пророците виждате, че те са свързани с невидимия свят. Аз наричам невидимия свят реален свят, значи пророците са били посещавани от Белите братя, от реалния свят и са разговаряли с тях." „Като четете книгите на пророците виждате, че те са били смели и решителни. Изобщо еврейските пророци са били войнствени и безстрашни. Те изнасят Словото Божие с достойнство и казват: Така говори Бог." Учителят Учителят казва, че шестотин-седемстотин години преди Христа, една велика духовна вълна е дошла от северния полюс през Великия океан, като преминава от Изток на Запад. Под нейно влияние в Китай са работили Лао Дзъ и Конфуций; в Индия по това време е работил Буда; минавайки по на запад в Персия, Сирия и Вавилон е работил Зороатос, превъплътен Зороастър. Под влияние на тази вълна в Палестина, в Израел са работили еврейските пророци. Преминавайки още по на запад, в Гърция под влияние на тази вълна е работил Питагор и след него Сократ, Платон, Хераклит и редица други философи, които дадоха израз на духовното съдържание в тази вълна.
към текста >>

Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса.
Така че истинският фактор за историческият прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като учители на народа, а други се вселяват или пък вдъхновяват по-будните между хората със своята Светлина. Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ. Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това.
към текста >>

21. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

В цялата книга проличава честолюбието на Иона, той още не се е освободил от личното си чувство и достойнство.
И Господ отменя решението си за разрушаване на града. Заради това Иона е недоволен от Господа, че не е изпълнил думата си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърнат хората от лошия си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава урок с тиквата, която му пазила сянка, но червей я прояжда и тя изсъхва, и той е недоволен от това. Тогава Господ му казва: „Ти жалиш за една тиква, а аз да не жаля толкова хора. които се отвръщат от лошия си път? " В цялата книга проличава честолюбието на Иона, той още не се е освободил от личното си чувство и достойнство.
към текста >>

22. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието.
То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и бе изкушаван от Сатаната, беше при животните и Ангелите Му служеха". Тук ни е показано, че изпитанието лежи само по себе си в човешкото битие, човек стои между животното и Ангела. Но тази среда не може да бъде никога спокойна. Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието. В това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук, където трябва да бъде описано човекоставането на Христос, той намира класическия израз за Тайната на човешкото битие. При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение. При Възнесението като че става обратно, но в действителност става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие. Както Възкресението, така и Възнесението Марко описва много кратко и сбито. С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази победа се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена.
към текста >>

23. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена.
към текста >>

24. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Не от собственото достойнство на Петър и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича смелостта за действие.
Затова той казва: "Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек". Така казва Петър, изпреварвайки с това думите на стотника от Капернаум: "Не съм достоен да влезеш под моя покрив" (17;9). Отговорът, който сега Петър получава, е истинското призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото. С това Той му казва: Докато гледаш само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое общочовешко дело. Не от собственото достойнство на Петър и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича смелостта за действие. В действието слабият забравя и побеждава слабостта, защото се научава да действа с Христа. С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците. Можем да кажем, че разказът за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие. Цялото Евангелие е разцъфнал цвят, който постепенно се разцъфтява от тази пъпка. Призоваването на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето, изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее вътре в тази пъпка.
към текста >>

25. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешкото достойнство се основава само в непрестанно извоюваното равновесие.
Човек стои между животното и ангела. Но тази среда не може никога да бъде нещо спокойно, неподвижно. Тя .може да бъде извоювана и утвърдена в непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре. човекът потъва надолу до животното. Човешкото достойнство се основава само в непрестанно извоюваното равновесие. В това се проявява и величието на Евангелието на Марко, че тук. където трябва да бъде описано човекоставането на Христа, той намира класическия израз на Тайната на човешкото битие. Когато Христос става човек. Той изведнъж се намира в средата между животното и ангела и заедно с всички други човеци трябваше да издържа изпитанието на постоянно възобновяваното равновесие. Както започва с Кръщението в реката Йордан, така Евангелието на Марко завършва с едно кратко показване на Възнесението.
към текста >>

26. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Не изправя ли погрешките си, той дохожда до едио вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си.
Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася да прошението и до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви погрешки. Човек не трябва да се оправдава за погрешките си, било с условията или с другите хора, но да ги признае в себе си пред Бога и да работи за тяхното изправяне. Не изправя ли погрешките си, той дохожда до едио вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте, да се развива. При това положение, каквото и да мислят окръжаващите хора за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изповяда ли погрешките си, той възстановява отношението си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение. Такъв човек има вяра, върху която е изградил живота си.
към текста >>

27. IX. АЗЪТ - МЕЧ С ДВЕ ОСТРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Върху този Аз почива достойнството на човека - Божествения кълн у човека.
Азът, от една страна, се стреми към затвърдяване на човека в себе си, към свеждане в служба на този Аз на всички външни блага и всички разполагаеми духовни ценности. Азът подклажда желанието и тласка човека към задоволяването му. Той е, който търси да завзема, да притежава, да премахва това, което го стеснява и да се бори против всичко което му пречи да постигне желаната цел. Всичко, което тика човека към егоизма, иде от Аза. Но, от друга страна, не трябва да се забравя, че Азът дава на човека независимостта, вътрешната свобода и импулса да се издига. Върху този Аз почива достойнството на човека - Божествения кълн у човека. Азът е произлязъл от груповата душа, от едно колективно съзнание. Той се е откъснал отгам и се е диференцирал полека-лека. Азът не може да бъде разбран, ако не се знае, че той е бил придобит на бавни прогресивни етапи в течение на еволюцията, и че тази придобивка не би трябвало да се загуби. Ако имаме вярна представа за мисията на света, то трябва да се стремим към засилването на Аза, за да стане той по-дълбок и все по-близо до Божественото. Погрешно е схващането, че един ден човешкият Аз ще се слее с Вселенския Аз и ще изчезне като отделност.
към текста >>

28. 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешката корона, това е заместител на липсващото достойнство и способност на управляващите, които искат да внушат на управляваните от тях хора, че кралете и папите имат Божествено право да управляват.
Осъществяването и разрушаването са явно противоположни. Разрушението на кулата от Небесната светкавица показва, че Божествения закон на наказанието ще разруши всичко, което човешките ръце ще построят за свои собствени почести. Това е Закон, който важи за всички времена. Каквото и да създадат хората заради себе си, дори и да е в името на идеали, религия или държавна мъдрост, няма да устои. Вечните Божествени закони ще го разрушат, а носещият световната духовна корона ще падне от построената от неговото самолюбие и гордост кула. Човешката корона, това е заместител на липсващото достойнство и способност на управляващите, които искат да внушат на управляваните от тях хора, че кралете и папите имат Божествено право да управляват. Божественият закон учи човека да работи не за своята чест и слава, а за полза на своите ближни, за световното развитие и така ще сътвори трайното и ще пожъне онова, което е посял. След като ученикът се срещне с първия Пазач на Прага и го преобрази, той постепенно прониква в по-висшите светове, където му се разкриват нови мирови Тайни, запознава се с нови закони и същества и се подготвя за срещата с втория Пазач на Прага. В тази нова фаза, в която навлиза ученикът, символизирана от седемнадесети Аркан, ученикът ще се запознае със силите на Свещения Огън, който е показан от светкавицата, която разрушава кулата. Тук той научава, че нашият видим огън, както и всичко тук на Земята, е едно отражение на съответното в духовния свят, в който се намират оригиналите на всички неща. Изхождайки от естеството на земния огън, можем да заключим за вида и естеството на духовния Огън: той трябва да свети, да топли, да унищожава и разрушава, да изгаря.
към текста >>

29. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е символ на придобита власт чрез заслуга, достойнство и труд и е емблема на покровителство от висши служби и лица.
Понеже те представят част от Великото знание, завещано на човечеството от великия Хермес, макар и профанизирани засега до известна степен, ще ги разгледам накратко. Четирите вида малки Аркани са четири вида методи, с които ученикът работи в Пътя на своето развитие. 23-ти Аркан: Ръководителят на Скиптъра носи царската звезда на лъва; Число 9, буква Т и X. Този Аркан символизира Консултанта. Картината представя коронован цар, който седи върху своя престол, навежда скиптъра си към земята. Това е символ на придобита власт чрез заслуга, достойнство и труд и е емблема на покровителство от висши служби и лица. В хороскопа този Аркан казва: " Търси за своите начинания един мощен покровител и ще го намериш, ако имаш воля и вяра; и той ще те издигне". 24-ти Аркан: Ръководителката на Скиптъра. Има число 5 и буква Е. Картината представя една царица с корона на главата си, седнала върху своя престол с жезъл в ръка. Това е символ на едно висше раждане или на подкрепа на една жена с високо обществено положение.
към текста >>

30. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

„Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света.
Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот. „Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света. А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на княза е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ. Какво е това съкровище? Кой е Боян Магесника? " Васил Пундев е склонен да свърже Боян Мага с Богомилството.
към текста >>

31. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа.
У богомилите и жените, както и мъжете, можели да бъдат проповедници на учението. На Запад се прочули със своята апостолска дейност жени, като...* ( * в оригинала не се чете ) и Джулияна. Василий имал за спътници и жени. Богомилите издигнали жената в момента, в епохата, когато тя била хулена, онеправдана, затворена само в къщи. Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците. С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов.
към текста >>

32. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето.
Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето. Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж. Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето. За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите. Само когато хората всестранно проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи. Само напълно здравият човек не прави никакви престъпления в живота си.
към текста >>

33. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните хора говорят за достойнство.
Това е един проблем, който учените в бъдеще ще докажат по опитен път. Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите. Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя. Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство? Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта. Това са трите основни качества, които отличават човека. Има и други, но засега тези изпъкват. Всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас.
към текста >>

Но в какво седи човешкото достойнство?
Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите. Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя. Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство? Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта. Това са трите основни качества, които отличават човека. Има и други, но засега тези изпъкват. Всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас. Всеки човек, който руши вашата честност, не е добър за вас, който ограничава вашата права мисъл, не е добър човек за вас.
към текста >>

Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта.
Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя. Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство? Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта. Това са трите основни качества, които отличават човека. Има и други, но засега тези изпъкват. Всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас. Всеки човек, който руши вашата честност, не е добър за вас, който ограничава вашата права мисъл, не е добър човек за вас. Това може да го имате като максима за себе си.
към текста >>

34. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато влиянията на Юпитер са възвишени и добри, човек има благородство и достойнство.
Някои искат да се освободят от влиянието. Това е невъзможно. Всички елементи в Битието взаимно си влияят. Нашата Земя и ние заедно с нея се влияем от месечината, от планетите, от слънцето и звездите. Астролозите, които изучават влиянията на планетите казват например, че Венера, когато има хубаво влияние или както го казват те: когато има добър аспект, човек има топло сърце и отлична любов. Когато влиянията на Юпитер са възвишени и добри, човек има благородство и достойнство. Когато Сатурн има отлични влияния, този човек разбира отлично нещата, разсъждава правилно, разбира причините на нещата и никога не прави грешки. Когато Меркурий има добро влияние, този човек има отличен вкус, практичен е и лесно се приспособява към условията. Който няма добре поставен Меркурий, ще му липсва практически усет и все ще забърква сметките си. А който има добре поставен Меркурий, работите му са уредени. Когато Слънцето помага, т.е., когато Слънцето има добър аспект, то носи изобилен живот.
към текста >>

35. Абсолютна чистота - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек.
Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите. Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си. Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно. Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си.
към текста >>

36. СВЕЩЕНОТО МЯСТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти губиш и достойнството си.
Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да бутате, понеже са свещени. Това е морал, който особено младите трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубването на равновесието си ти нарушаваш правилното си кръвообращение, дишането и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. Ученикът трябва да има достойнство, което да се състои в това, да изучава материята си и да не си позволява и най-малката лъжа. Това е необходимо за всеки човек. От вас като ученици се иска обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите? В знанието има една свещена област.
към текста >>

Ученикът трябва да има достойнство, което да се състои в това, да изучава материята си и да не си позволява и най-малката лъжа.
Това е морал, който особено младите трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубването на равновесието си ти нарушаваш правилното си кръвообращение, дишането и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. Ученикът трябва да има достойнство, което да се състои в това, да изучава материята си и да не си позволява и най-малката лъжа. Това е необходимо за всеки човек. От вас като ученици се иска обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите? В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си по простата
към текста >>

37. ЗНАЧЕНИЕ НА МИСЛИТЕ И ДУМИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

кой има достойнство, вижте как реагира на обидата.
Когато мисълта минава през моралните, обществените и личните чувства, тя придобива специални качества. Това трябва да се знае. Който не е умен, става фанатик, горделив, груб. Ако искате да знаете кой има силно развити лични чувства и кой има достойнство, вижте как реагира на обидата. Онзи с личните чувства е горделив, а онзи с достойнството – благороден и мек. Първият иска всички да му помагат, а вторият е готов да помага на всички. Горделивият е надут като цирей, който всеки момент може да се пукне.
към текста >>

чувства е горделив, а онзи с достойнството – благороден и мек.
Това трябва да се знае. Който не е умен, става фанатик, горделив, груб. Ако искате да знаете кой има силно развити лични чувства и кой има достойнство, вижте как реагира на обидата. Онзи с личните чувства е горделив, а онзи с достойнството – благороден и мек. Първият иска всички да му помагат, а вторият е готов да помага на всички. Горделивият е надут като цирей, който всеки момент може да се пукне. Това е патологично състояние, през което минава човек.
към текста >>

38. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност.
Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, действителност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива. Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност - основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион , и Водолей . Докато кардиналните знаци са начело на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. С една дума, тяхното основно качество е стабилност. Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко, което предприемат, особено ако заемат ъгловите домове (1-и, 4-и, 7-и, 10-и). Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знаци, не спира родения под неподвижните знаци.
към текста >>

39. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда, чувство за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта на ушите. Това са самосъхранителните инстинкти, страстната, животинската страна на човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, чувствеността, жизнеността, борбеността, безстрашието, изпълнителността и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда, чувство за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да създават приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр. Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга.
към текста >>

40. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвпадът на злотворните планети с добротворните - Юпитер и Венера, и със Слънцето и Луната, е по средата между добрите и лошите в зависимост от това коя от образуващите го планети е по-силна по знак и по собствено достойнство.
Между Слънцето и Луната, от една страна, и планетите от друга, орбисът е 10°. Следователно съвпадът е аспект, който се образува между две или повече планети, когато са близко една до друга - било в един и същ знак или в съседни знаци. Някои астролози поддържат, че съвпадът в един и същи знак е по-силен от съвпада, който се образува в два съседни знака. Съвпадът е добър, когато е между Слънцето и Луната, а също между Луната, Слънцето и добрите планети - Юпитер, Венера, Меркурий. Лош е между злотворните планети - Марс, Сатурн, Уран. Съвпадът на злотворните планети с добротворните - Юпитер и Венера, и със Слънцето и Луната, е по средата между добрите и лошите в зависимост от това коя от образуващите го планети е по-силна по знак и по собствено достойнство. Съвпадът е един от най-силните аспекти. Паралелът е аспект, който се образува между две или повече планети, които имат еднаква деклинация или отклонение. Тези отклонения са дадени в ефемеридите на Рафаел в областта ни за Слънцето и Луната за всеки ден, а за планетите - за всеки три дни. Безразлично е дали отклонението е северно, което в таблиците е отбелязано с N (Nord-север) или южно, което е отбелязано с S (Sud-юг). Например една планета с 2°30' северно отклонение ще бъде в паралел с друга планета, която има от 2-3°30' северно или южно отклонение.
към текста >>

41. 42-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

48. Няма по-голямо достойнство за човека от това, да служи на Бога от Любов.
Понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателната страна на света. И то е опасно. Един Окултен Ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън. Затова трябва да бъдете положителни в Любовта, за да можете от нея да привлечете добрите качества, а злото да изхвърлите настрана. Това е наука. 48. Няма по-голямо достойнство за човека от това, да служи на Бога от Любов. То е най-великото достойнство на човека - да служи на Любовта и Мъдростта. И когато произнасяте формулата: Само Божията Любов е Любов. И трябва заради тази Любов да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви. А вие произнасяте формулата механически, без да мислите за нейното приложение. И затова аз съжалявам, че ви поверих това свещено правило.
към текста >>

То е най-великото достойнство на човека - да служи на Любовта и Мъдростта.
И то е опасно. Един Окултен Ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смуче отвън. Затова трябва да бъдете положителни в Любовта, за да можете от нея да привлечете добрите качества, а злото да изхвърлите настрана. Това е наука. 48. Няма по-голямо достойнство за човека от това, да служи на Бога от Любов. То е най-великото достойнство на човека - да служи на Любовта и Мъдростта. И когато произнасяте формулата: Само Божията Любов е Любов. И трябва заради тази Любов да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви. А вие произнасяте формулата механически, без да мислите за нейното приложение. И затова аз съжалявам, че ви поверих това свещено правило. И който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата.
към текста >>

42. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това значи се дава по достойнство и който издържи, ще му дадем първо място, защото го заслужава.
Някои от вас искат изпити. Такъв ще бъде изпитът: Отиване на Мусала вечерно време на месечина. Може да бъде и друг изпит: Да пребродите Мусала в една тъмна, бурна нощ, при сняг до колене. Издържите ли го, ние ще кажем, че вие на физическото поле сте един първокласен герой. Но ако вие и денем не можете да преминете Мусала, у нас няма привилегии, ще кажем: Братко, туй не е много нещо и не можеш, още не си за Школата. Това значи се дава по достойнство и който издържи, ще му дадем първо място, защото го заслужава. Сега това ще бъде първият изпит за всички Ученици. Това е един много тежък изпит. Да минете през тази рилска пустиня, вас ще ви настръхнат косите, а някои от вас може да боледува и цяла седмица. Най-първо пътя за Мусала, трябва да го минете денем, да не си правите илюзия, че е лесно, после по месечина и най-после през тъмна, бурна нощ, като минете през Рилската пустиня. Щом направите този опит, в тези места има известни енергия, от която ще се ползувате.
към текста >>

43. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Достойнството на един човек е в изпълнението на волята на Бога, в приложението на най-малките добродетели.
* Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога, и няма нищо на света, зад което да не е Бог. * Определено е какво нещо е познанието: “Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото Си изпратил.” * Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте. Кажете в себе си : “Аз трябва да бъда добър, здрав, умен и силен, както Бог иска.” Всеки ден прибавяйте нещо към здравето, добротата, разумността и силата си. * Човек нищо не знае за сърцето си, нито за сърцето на Природата, нищо не знае за ума си, нито за ума на Слънцето, нищо не знае за душата си, нито за душата на Вселената, нищо не знае за духа си, нито за духа на Вечността, а пита за Бога, към когото няма никакво отношение. * Достойнството на един човек е в изпълнението на волята на Бога, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може цял народ да си повдигнал, но ако един ден сърцето ти нашепне да завържеш връзката на обувката на някой старец, а ти не направиш това, всичко сторено пропада. * “Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате преизобилно” - казва Христос. Духовните учители, гениите, големите учени, добрите хора са все пратеници на Бога. * “Бог е виделината на света.” Светлината е първото лице на Бога, а топлината е Неговото подобие. * Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа.
към текста >>

44. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете.
* Който живее разкошно на Земята и тъне в удоволствия, той изцяло разпилява своята духовна енергия. * От страха и тщеславието не търсете никакъв съвет. * Всеки, който прави погрешки, ги прави от незнание. Ако знае какви ще бъдат резултатите, няма да ги прави. * Хората искат, като умрат, да им се извае лицето от камък и да го сложат на видно място, а не знаят, че с това се излагат на едно вековно страдание. Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете. Каменният бюст е една спънка за човека, когото обществото иска да обезсмърти. Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък “за вечни времена”. Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги. * Вие не цените времето - нито своето, нито чуждото. Какво е една секунда?
към текста >>

45. ЧОВЕКЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Човек трябва да има достойнство и смирение.
Затова то трябва да бъде открито, широко и високо. * Човек е ръководен от свой личен, вътрешен дух, докато животните са ръководени от групов дух, който работи върху тях отвън. * Когато човек скърби, че някоя добродетел не се развивала в него, тази скръб е на място. * Човекът на любовта е ограден с жива светлина. Само онзи познава любовта, който живее в нея. * Човек трябва да има достойнство и смирение. Той сам трябва да се съди, преди да е дошъл съд отвън. * Един човек е важен колкото и една слънчева система. * Минералите, растенията, животните - това е човекът, разложен на своите части. * Енергията на много растения взема участие при създаването на човешкия организъм. * Мястото и службата на човека се определят от неговия ум, от неговото сърце, от душата му и най-много от неговия дух.
към текста >>

46. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за безсмъртието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса.
Народната приказка крие в себе си мъдростта на житейския народен опит. В образи, на животни и птици, на селяни или случайни пътници, всякога просто, но силно, вярно и точно, народната приказка ни подчертава битовия характер на народната душа. Частица от нея е и всяко дете, затова тъй много малките обичат народните приказки. Наред с народните приказки имаме и лични. Някои от тях надживяват и обезсмъртяват автора си. Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за безсмъртието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса. Такива приказки са всякога желани от децата. Изкуство е да поднасяме на детето винаги подходяща за случая приказка. Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие.
към текста >>

47. Човек - Георги Радев (1900–1940)

Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен,
Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него. Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден. Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява.
към текста >>

48. Ученик - Георги Радев (1900–1940)

противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство.
категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни
към текста >>

тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и
разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно
към текста >>

и накити на тези три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник,
приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при своя Учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тези три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, Великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на Школата. Ученикът трябва да има за Живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в Живота.
към текста >>

49. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Единият център се направляваше от Михаил Иванов и французойката Стела Белман, една амбициозна и с голямо чувство за своето достойнство жена.
МИХАИЛ ИВАНОВ Във Франция действуваха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и французойката Стела Белман, една амбициозна и с голямо чувство за своето достойнство жена. Михаил Иванов е заминал за Париж през 1937 г. за световното изложение там. Впоследствие той решава да остане с проект да следва. Запознава се с тази Стела и успяват около себе си да образуват кръжок, в който Михаил изнасял беседи. Беседите му, според тези от приятелите, които са имали възможност да го чуят или прочетата, са били някаква смесица от западен и източен окултизъм и тук-таме някои идеи от беседите на Учителя.
към текста >>

50. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Моето достойнство се уронва от това положение, в което съм изпаднал".
Това показва, че този човек не е готов за тази свобода. Например някой човек е беден. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен. Отива при един, при втори, при трети богаташ, моли да му помогнат, но всички го пъдят. Най-после той казва: „И аз искам да бъда свободен човек! Моето достойнство се уронва от това положение, в което съм изпаднал". Намира тогава оттук-оттам 500 - 600 лева, купува си един револвер и 12 патрона, пресреща на пътя някой богаташ, посочва му револвера и му казва: „Чакай, сега ще ме разбереш кой съм. Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще останеш на мястото." Богатият веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен. Обаче законите на държавата са против крадците. Веднага улавят този крадец, вземат парите му, а него турят в затвор. Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават.
към текста >>

51. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

Косите му са в началото на онова посивяване, от което лъха благородство и достойнство.
Преминали са ранните утринни часове. Молитвата е прочетена, изпяти са две или три песнички, все така едногласно, с предано чувство на обич и смирение. Учителят седи зад малка покрита с бяла тъкана покривка масичка. На масата е Библията, от която той вече е прочел глава и почва да говори по някои избрани стихове. Той е бодър, вдъхновен. Косите му са в началото на онова посивяване, от което лъха благородство и достойнство. „Смирението - казва той - за което става реч в прочетения стих, не е нископоклонничество, а велика добродетел. Човек без смирение е като гол планински връх, на който нищо не расте. Може да има слънце, но на тоя каменист връх нищо не се ражда. Само понякога там може да прелети орел и нищо повече. Оня, който има смирение, знае великата тайна на слугуването.
към текста >>

52. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

Днес, а и през всички времена, хората живеят с високо мнение за себе си и не допускат да бъде накърнено тяхното достойнство.
Той е казал на учениците си: „Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончание на века“. Но защо ако някой каже, че Христос и днес работи в света, някои ще отхвърлят това като вярно? Излиза, че лъжата, в която хората живеят сега, е истина, а самата истина е станала лъжа.“ Днес, а и през всички времена, хората живеят с високо мнение за себе си и не допускат да бъде накърнено тяхното достойнство. Защо хората не научиха урока, който Христос постави на човешкия род? Ето какво е казано за необикновените качества и величието на Христовия характер: „Ако има нещо забележително в характера на Христа, то е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ той трябваше да понесе най-големите поругания и накрая да изживее кръстната смърт.
към текста >>

53. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Може би аз така я виждах, защото нейното тайно за мен, дадено й още от рождението достойнство растеше и все повече ме завладяваше.
Времето бе подгонило здравата своята колесница. Децата растяха, а по моите коси се появяваха бели нишки. Доста дни, месеци и години бях оставила зад себе си. Един ден, като погледнах децата си, които бяха не особено различни по възраст, стори ми се, че са възмъжали и пораснали. Ани беше най-хубава. Може би аз така я виждах, защото нейното тайно за мен, дадено й още от рождението достойнство растеше и все повече ме завладяваше. В училището, във всекидневния живот, в разговорите с околните, виждах я извисена, пораснала във всяко отношение, избързала рано да придобие качества, които ми се виждаха много за нейната възраст. Самочувствието ми, че тя много вече ме надвишава, което самочувствие ме радваше, растеше заедно и с оня необясним загнезден у мене страх за нея. При това ми се струваше, че тя ми е поверена от някакво високо място с поръчение да се грижа за нея и да отговарям за всичко, което се случва в живота й. Често се събуждах в нощите, размислях се и се уверявах сама, че Ани е една скъпоценна украса на света, че аз не бива да я наричам моя, а само дадена ми да я съхранявам поради някакво доверие, което небесата имат към мен. Настъпиха дни, когато аз почти обезумяла от страх си мислех, че един ден ще потропат на вратата ми и някакъв ангел, преоблечен в човешка форма, ще ми каже: „Дайте украшението, което ви дадохме на съхранение.“ Терзаех се, исках да прогоня тези мисли, намразвах себе си, че ги допусках, но бях безсилна пред тях, както и пред онова чудесно сияние и проста власт, която имаше в очите на Ани.
към текста >>

54. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото.
Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи. Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора.
към текста >>

55. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Имало е дни и минути в живота ни, когато думата търпение за нас е значела мъдрост, а други път нечий гневен глас я е насищал с обида, като е казвал, че търпението е овчедушие или липса на достойнство.
Нека кажа предварително, че колкото и да се съобразявах с темите на братята, моето резюме е построено предимно върху тези Ваши думи. Като каза това, ученикът се изправи, извади от джоба написаните листове и зачака. Учителят: Четете! Ученикът (чете): Много знаменателно е това, че и през целия си живот мнозина от хората не успяват да разкрият същинското съдържание на някои думи и често употребявани понятия. Така е често и с понятието „търпение“, за което толкова много слушаме и толкова често произнасяме. Имало е дни и минути в живота ни, когато думата търпение за нас е значела мъдрост, а други път нечий гневен глас я е насищал с обида, като е казвал, че търпението е овчедушие или липса на достойнство. За едни тази дума е узрял плод на мъдростта, а за други - робско подчинение. Явленията в природата се подчиняват на известен ритъм. Те следват стъпките на времето, което, макар и да не тече еднакво в различни системи, все то е, което дава ритъма на живота. За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо. Когато чакаме, казал един от древните философи, времето едва се придвижва, а когато се наслаждаваме, то профучава като подплашен кон.
към текста >>

56. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Не считай, че ще понижиш своето достойнство, ако направиш това.
Не ще се поклатят твоите устои. В безлюбието си вече в опасност. * Не питайте как да служите на Бога. Дори когато помогнеш на една мравка, паднала във водата, да излезе навън, ти вече почваш да служиш на Бога. Не считай, че ще понижиш своето достойнство, ако направиш това. * Когато ме запитате защо човек греши, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен. Когато ме запитат, защо човек прави добро, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен. Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започнат да се обсебват и да се ограничават дори до степента на истинско робство.
към текста >>

57. 36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Чувството му за достойнство беше силно.
Самовъзпитанието изниква от едно вътрешно, дълбоко желание и стремеж да бъдеш истински човек. Наблюдавах веднъж на село един мастит петел, който се грижеше за няколко кокошки. Като му хвърлиш трохи, той не се спускаше да ги кълве, а повикваше на петльовия си език кокошките и кълвеше по някоя троха след тях. Кавалер беше този петел! Кой го беше научил на подобно поведение? Чувството му за достойнство беше силно. За него не важеше животинският лозунг — "правото на силния". Но този лозунг като че ли е взел преднина в нашето общество. Да се обърнем назад и се вдъхновим от примера на хубавите българи, които служеха всеотдайно на народа си, без да очакват някаква лична награда. Самовъзпитанието и само възпитанието ще оправи българския народ.
към текста >>

58. СЪЧЕТАНИЯ - Борис Николов

Човек може да стои с часове – не му се иска да напусне този чист, проникнат с достойнство свят.
Тук царува строго, тържествено мълчание. В него човек може да долови безмълвния говор на скалите, водите и небето. От тях се излъчва нещо, което се предава и на човека. То е, като че се разтваря пред тебе една голяма книга и се обръща страница след страница. И човек разбира този език; странни мисли го посещават, и вижда картини от далечното минало… от времето на великото заледяване… Тук царува такъв мир! Човек може да стои с часове – не му се иска да напусне този чист, проникнат с достойнство свят. Другото езеро е открито, слънчево. Наоколо скалите са обрасли със смрика и въздухът има ухание на балсам. Протокът, който свързва двете езера, е дълбок, водите му са бързотечни. Седя върху хвойновия храст, между двете езера и вкусвам слънчевия живот. Край мене мина голямо овчарско куче.
към текста >>

чувствие, достойнство!
Кучето изследваше течението на протока. Като дойде до едно място, то се спря, обърна се към мене, като че искаше да каже: „Гледай сега какво ще направя! “ Нагази смело и премина на отсрещния бряг, а водата едва докосваше корема му. Като застана на брега, то се обърна тържествуващо: „А, какво ще кажеш сега, намерих ли бродчето? “ У животните има само- чувствие, достойнство! Какви чудесни съчетания има в природата! Обстановката – скалите, небето, водите – и едно малко същество минава… Само велики Художници могат да съчетават така нещата!
към текста >>

59. РОЗИТЕ - Борис Николов

Особено обичаше розите – и едрите „ла франс“, с твърди цветове, и тъмночервените, със сладък аромат, и белите, с достойнство на царици, и чаените, с нежни, сложни цветове, сякаш замечтани по друг свят.
РОЗИТЕ Имахме сестра, която обичаше цветята. Градината ѝ беше като кътче от Рая. Тя се грижеше за тях както майка за децата си, но и цветята ѝ се отблагодаряваха. Особено обичаше розите – и едрите „ла франс“, с твърди цветове, и тъмночервените, със сладък аромат, и белите, с достойнство на царици, и чаените, с нежни, сложни цветове, сякаш замечтани по друг свят. Обичаше и ароматните камелии. Очите се радваха на красотата, с която се беше заобиколила. Това беше изложба на големи художници-естети, които показваха изключително изкуство, вкус и разбиране. Какво удивително съчетание на форми, багри и аромати! Човек би трябвало да знае, че чрез цветята един Велик Свят изявява Любовта си към него.
към текста >>

60. ДЯНКО КОЛЕЛОТО - Борис Николов

Тъй живееха занаятчиите някога – простичко, естествено, но много красота и достойнство имаше в техния живот – здрав морал, чисти нрави, уважение и почитание.
Следва богат, сит обяд. Рибата обича тънко бяло винце, а то от сутринта вече е турено да се изстудява. Хубавото разположение идва естествено – сега може да се изпее някоя от старите възрожденски песни… Когато слънцето се наклони, впрегнат кончетата и шарените талиги потеглят с весел звън. Всички са доволни, сити, отпочинали; припкат кончетата, звънят звънчетата… Тъй живееха занаятчиите някога – простичко, естествено, но много красота и достойнство имаше в техния живот – здрав морал, чисти нрави, уважение и почитание.
към текста >>

61. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Под старите липи на първо място седяха чорбаджиите, с достойнство; те изискваха почит и уважение.
Под големите липи и брястове Къню беше стъкмил кръчмата – временни маси и пейки, скарите вече печаха. А какви вина имаше тоя Къню! От собствени лозя, сам ги приготовляваше; той имаше лозя от старите, преживели филоксерата и подновили се. Неговият тъмен пелин беше прочут, и особено малагата му – вино, варено с билки и подсладено, то се държеше в специални изби. Къню беше винаги усмихнат, разположен, на всякого намираше да каже добра дума. Под старите липи на първо място седяха чорбаджиите, с достойнство; те изискваха почит и уважение. В средата – чорбаджи Тихол, почетният председател. До него от дясно беше седнал Къртипъня. През изтеклата седмица Къртипъня беше спасил внуците му, пет-шест дечурлига в една талига: конете силни, буйни, подплашили се от нещо и хукнали; тъй както се бяха засилили с талигата, на големия завой при стария мост всички щяха да отидат в пропастта! Ала тук се намери Къртипъня. Той се хвърли, хвана конете за юздите и ги задържа.
към текста >>

62. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побягнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за самосъхранение.
Един от тях е: "Абсолютно ли е изискването да не се борим със злото? " Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер. Представете си, че злосторник посегне на живота ви. Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни ударят по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме. Следователно не бива да се борим и с потенциалния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото - живота. В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побягнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за самосъхранение. Може би те постъпват правилно. Най-малкото - не отговарят на насилието (в случая - заплахата от насилие) с насилие. Не е наша работа да ги съдим. По-любопитен е друг вариант на казуса: пред очите ви злосторник напада любимо ваше същество и посяга на живота му. Как ще реагирате?
към текста >>

63. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта!
Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете.
към текста >>

64. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Дънов ги оценява по достойнство: "По-трудолюбиво същество от дявола няма.
Според него и те - както и ангелите - в древни, прадревни времена са били хора като нас. Но за разлика от своите опоненти - служители на Вечната Светлина - те еволюирали по пътя на злото, станали слуги на Лукавия. За тях Учителят на ББ у нас съобщава: "...Дяволът е отличен учител", имайки пред вид поуките, които хората култивират по линия на отрицателния опит. За да може да реализира това си предназначение в Проявеното Битие, дяволът полага неимоверни усилия. Учителят П. Дънов ги оценява по достойнство: "По-трудолюбиво същество от дявола няма. Доколкото аз зная, най-трудолюбивото същество в света е дяволът. От сутрин до вечер той тича по работа. Той е образец на усилена дейност." Според учението на ББ човек има три главни противника в своето земно съществувание, чието присъствие следва да отчита и да обезсилва козните им, но без да излиза на открита битка с тях: "Плътта, светът и дяволът - ето вашите врагове. Не се борете с тях!
към текста >>

65. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Нужно е да оценим по достойнство нейната комплексна роля в нашето земно съществувание: "Приемате ли музиката като изкуство, не можете да пеете.
От способностите ни да пеем зависят качеството на нашата мисъл и съвършенството на нашата Любов в нейното Божествено измерение. Не само мислите, но и човешките действия са пряко свързани с музиката. В тази насока Учителят П. Дънов отбелязва: "Всяко движение е резултат на един основен музикален тон." Целият човешки живот е тясно обвързан с музиката и нейните закони: "Вие мислите за много работи, но за същественото, за музиката не мислите, а вашият живот зависи от музиката (курсивът мой - К. З.). Човек щом умира, не е достатъчно музикален, а само е напръскан с музика." Като цяло самочувствието на човешката личност, нейната жизненост в определена степен зависят от нейната музикалност, от отношението й към музиката: "Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека." Не е достатъчно да гледаме на музиката само като на изкуство. Нужно е да оценим по достойнство нейната комплексна роля в нашето земно съществувание: "Приемате ли музиката като изкуство, не можете да пеете. Ако вземете музиката като необходимост, човек да станете - тогава има смисъл." В учението на ББ музиката бива оценена като незаменим помощник на човека във всичките му изяви: "Човек, колкото и да иска, каквото и да прави, без музика не може да се подмлади. И всяка работа, която се захваща без музика, няма да има успех. Музиката е нещо Божествено. Светът е създаден по законите на музиката. " Оттук и огромната роля на музикалното чувство за жизнената изява на личността, както и при оценката на степента на личностната духовна еволюция: "Музикалното чувство е на границата между творческия и Божествения ум на човека."
към текста >>

66. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

В същия период - 1919-1920 г., Константин Величков отишъл на беседа на Учителя на ББ у нас и след това публично заявил за него: "Ние имаме достоен човек - човек, който е проявил характер и достойнство (става въпрос за времето на войната - бел.
По време на земната изява на Съществото, известно с историческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прослойки на българската общественост са реагирали по различен начин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братство". Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват движението и неговите идеи сред определени сфери на родната интелигенция. Установено е, че двама от най-видните интелектуалци на епохата у нас - Иван Вазов и Стоян Михайловски, са посетили беседа на Учителя П. Дънов по времето, когато те са се провеждали в клуба на радикалите (в."Български бранител", бр.108/Х.1939 г., "В стана Изгрева край София"). Патриархът на българската литература Иван Вазов очевидно се е отнасял с уважение към личността на Петър Дънов, наричайки последователите му "добри хора" (свидетелство на поетесата Олга Славчева). В същия период - 1919-1920 г., Константин Величков отишъл на беседа на Учителя на ББ у нас и след това публично заявил за него: "Ние имаме достоен човек - човек, който е проявил характер и достойнство (става въпрос за времето на войната - бел. К. З.). Тоя човек е Петър Дънов" ("Наши видни хора за Учителя" - ръкопис от архива на д-р Ст. Кадиев, с. 2). За Стоян Михайловски се смята, че е бил противник на Учителя П. Дънов, но след първата си среща с него се е изказал, че: .
към текста >>

Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата.
Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П. Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на българската духовност и култура. Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието. Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето. Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата. В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип. Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност.
към текста >>

67. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

За външния му вид предлага следната оценка: "... с фино одухотворено лице, със скромно облекло, добър, силен, решителен човек, естествен и с достойнство".
Холандският философ Врееде посещава "Изгрева" на ББ през същата 1939 г. След завръщането си в Холандия той излага впечатленията си в списанието "St. Michael's News". Авторът описва Учителя П. Дънов като "скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, с бърз, проницателен ум". За външния му вид предлага следната оценка: "... с фино одухотворено лице, със скромно облекло, добър, силен, решителен човек, естествен и с достойнство". Като истинско откровение звучат думите на друг бележит французин, безспорен авторитет в областта на човешката духовност през миналото столетие - Рене Генон, произнесени през 1947 г.: "Учителят (Петър Дънов) е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слизал някога на Земята." През 1955 г. завършва жизнения си път един от най-блестящите гении не само на XX век, но и въобще на нашата цивилизация - Алберт Айнщайн. След кончината му по френското национално радио е излъчено обширно предаване, посветено на него.
към текста >>

Девизът му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост.
След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към дело. Всяко начинание, подето от него, постепенно се превръща в елемент от изграждането на Новото - Културата на Любовта. Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята. Всяка негова мисъл, чувство и действие са форма на служение на Бога. Всичко той извършва с максимално внимание, грижливост, по възможно най-добрия начин. Девизът му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост. Един от заветите му към учениците е: "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало." Той не знае почивка. Работи през всички часове на денонощието. Дори и в нощна доба или в най-ранна утрин той често е буден и използва времето за неспирен духовен труд. Малката му стаичка на "Изгрева" нерядко е огряна от бледата електрическа светлина в мигове, когато всички останали бродят из царството на съня.
към текста >>

68. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът.
Ченгетата нахлуват в помещението и откриват ... тленните останки на Петър Дънов, положени там за поклонение. Малко са закъснели. Така и не успяват да осъществяват мисията си. За щастие! Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници. Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът. След като е свършил "една малка работа за Бога". И след като е посял семена, които ще дават пребогата реколта година след година и чиито плодове ще споходят четирите краища на планетата. Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болшевизма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на действие не претърпяват почти никаква промяна. На 11.06.1948 г. с удостоверение № 27526-40-V на Министерството на външните работи Духовното общество "Всемирно Бяло братство" е регистрирано като верска общност без статут на юридическо лице.
към текста >>

69. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Божествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собствено достойнство.
Това, което прави неизгладимо впечатление при характеризирането на личността на българския Учител на Любовта, е неговата безспорна универсалност. Едва ли има област на науката и изкуството, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител. Нещо повече, безброй са примерите, свидетелстващи за приносното естество на новото по качество познание, добавено от него към вече известни сфери и параметри на съвременната система от възгледи на човечеството. Самият той се изявява като великолепен музикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология, хиромантия, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенство телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дарба и способността да въздейства върху природните стихии. Личният му живот е образец на безкомпромисна нравственост и безупречно служение за благото на земните хора. Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Божествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собствено достойнство. Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мнозина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архиереите на Българската православна църква, принадлежи именно нему. Само че той никога и по никакъв повод не я е изтъквал. Понеже великият в Духа неизменно е велик и в скромността си. Неведнъж са сравнявали Учителя П. Дънов с Христос.
към текста >>

Граблашев притежават и достойнството да отразяват адекватно цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството относно същността и личността на Учителя П. Дънов.
87-88) неговият съвременник В. Граблашев пише: "Едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник; други - като (на) човек, много напреднал духовно; трети - като на един Адепт; четвърти - като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, загдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов (курсивът мой - К. З.). Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя." Изразената в този цитат обективност на автора заслужава искрени адмирации. Освен несъмнената си стойност в това направление разсъжденията на В. Граблашев притежават и достойнството да отразяват адекватно цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството относно същността и личността на Учителя П. Дънов. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече - любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри като правило са защитавали своя светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България. Учителят П. Дънов е достатъчно откровен към своите ученици и последователи, за да им заяви право в очите: "Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпросът да ги направя щастливи.
към текста >>

Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство.
Една личност от ранга на Учителя Петър Дънов не може да остане незабелязана за своите съвременници. Разбира се, не бива да се очаква всички вкупом да разпознаят поредната изява на Мировия Учител, да му се поклонят в знак на смирена почит и да го последват по трънливите друми на живота. Ала благословена е онази душа, която го стори! Вековете и хилядолетията се сменят в ритъма на Вечността, прецеждат безпощадно дребното, делничното и тленното и остава да блести със сияйна красота само скъпоценният образ на непреходното. Всеки духовен Учител предлага безвъзмездно на съвременниците си скъпоценния бисер на Божествените Истини. Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към свещеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето. Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака.
към текста >>

70. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Затова и премалцина са заслужили да носят с достойнство титлата „Учител“: „Какво е званието „Учител“?
От него започва всичко. И в него се завръща. Учителят – независимо дали е външният или вътрешният – има за основна задача именно това, да помогне на търсещия да достигне до корена на Божествеността у самия себе си. Да съедини в неразделна и неразделима цялост нисшето с висшето начало, подчинявайки първото на второто. Ала това е извънредно трудна за решаване задача. Затова и премалцина са заслужили да носят с достойнство титлата „Учител“: „Какво е званието „Учител“? Ти трябва да познаваш Бога и Бог да те познава. Не можеш да бъдеш Учител, докато не познаваш Бога и Бог не те познава. Моята мисъл е мисълта на Бога“ (Учителят П. Дънов). За да достигнеш до духовното стъпало на Учител, следва да си натрупал огромен опит. За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от душата си.
към текста >>

Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух.
Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това.“ Съществуват извънредно разнообразни космически сфери, където Учителите да продължат да разширяват кръгозора си и да се подготвят за все по-отговорни задачи, вплетени в Божия план за Вселената. Тъй като истинският Учител притежава пълна свобода на избора, от неговото решение зависи къде и как да направи следващата стъпка по вечния Път на познанието. Когато е въплътен с конкретна мисия, духовният Учител не се стреми да избяга от съблазните на светското. Той посреща и тях, и всички изпитания и страдания с гордо вдигнато чело, оставайки съвършено невъзмутим духом и недосегаем за стрелите им. Нещо повече, той неизменно благодари на Бога за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити. Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух. И второ, за да сътвори нов образец на мислене и поведение за следовниците си. Неограничената свобода на духовния Учител му предоставя и неограничени права, които да използва при изпълнението на задачата си. Разбира се, той никога не злоупотребява с тях, а ги прилага с максимална Мъдрост и отговорност. Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране. Словото на духовния Учител е една от характеристиките му, посредством която е най-лесно да го разпознаем.
към текста >>

И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път.
Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“ Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с преходността и на първо място – с повика на плътта. Той знае, че не може да служи едновременно на Бога и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор. От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога.
към текста >>

71. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури.
Означава още и че си научил тъй важния урок на търпението... Който развие у себе си търпение, напуска завинаги владенията на страданието и скръбта и прекрачва победоносно в селенията на Любовта. Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието. Търпеливият е твърд и непоклатим като скала. Мълчанието му е по-красноречиво от всички думи. Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури. Ураганът на най-тежките изпитания не може да го пречупи. С ясен поглед, тиха усмивка и преизпълнено с разбиране и Любов сърце той излиза по-мъдър и по-силен от всички трудности и капани на земния си път. Търпението е път към великата Любов. Заради нея трябва да бъдем готови на всякакви жертви. Всичко, което даваме от себе си в нейно име, е достойно за най-искрено уважение.
към текста >>

72. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Изследванията му и теоретичните му заключения относно най-съществени проблеми на съвременната космология, космогония и астрофизика му отреждат по достойнство място между най-извисените гении на човечеството.
Жизнените му функции биват контролирани от компютърна система, а говорът му бива възпроизвеждан чрез електронна аудио система, също с помощта на компютър. В същност за говор в приетия от нас обичаен смисъл и дума не може да става. Това е сух, скърцащ и твърде трудно разбираем набор от звуци, които могат да бъдат разчитани само от привикнали на това хора. Почти напълно парализираният Стивън Хокинг обаче нито за миг не се е предал пред неизлечимото си заболяване. Блестящ учен и мислител, той заема от дълги години катедрата на Исак Нютон в Кембридж. Изследванията му и теоретичните му заключения относно най-съществени проблеми на съвременната космология, космогония и астрофизика му отреждат по достойнство място между най-извисените гении на човечеството. Учителят П. Дънов се обръща към всички земни хора с настоятелната препоръка по своя житейски път да развият две водещи добродетели – търпение и смирение. А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство. Във втория случай той очевидно има пред вид, че смирението включва иманентно в себе си и култивирано търпение. Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението.
към текста >>

А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство.
Почти напълно парализираният Стивън Хокинг обаче нито за миг не се е предал пред неизлечимото си заболяване. Блестящ учен и мислител, той заема от дълги години катедрата на Исак Нютон в Кембридж. Изследванията му и теоретичните му заключения относно най-съществени проблеми на съвременната космология, космогония и астрофизика му отреждат по достойнство място между най-извисените гении на човечеството. Учителят П. Дънов се обръща към всички земни хора с настоятелната препоръка по своя житейски път да развият две водещи добродетели – търпение и смирение. А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство. Във втория случай той очевидно има пред вид, че смирението включва иманентно в себе си и култивирано търпение. Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението. Не просто имитация или крехка форма на смирение, а неговата пълнота: „От ученика се иска крайно смирение, на всичко да се радва“ (Учителят П. Дънов). Твърде любопитно по своето съдържание е това наставление на великия Посветен! Заложеният в него смисъл разкрива неразривната връзка между здраво овладяното смирение и радостта на душата.
към текста >>

73. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Освен красноречие в мълчанието на напредналия по духовната пътека се крие и непоклатимо достойнство, искряща вяра в правотата на жизненото му кредо и несъкрушима убеденост в Истината, от чиито светлинни фибри е съграден високият му идеал.
И все пак има ситуации, които са особено съществени за преценката на това, докъде е стигнал по духовния Път. А иначе универсалният метод за усвояване на знанията в окултната Школа е – както посочва и Учителят П. Дънов – съсредоточен в мълчанието, съчетано с постоянна будност на съзнанието. Велика Мъдрост и несломим духовен устой бликат от мълчанието на пробудения човек! Без думи той е в състояние да каже много повече и далеч по-важни неща дори и от най-надарения оратор. Освен красноречие в мълчанието на напредналия по духовната пътека се крие и непоклатимо достойнство, искряща вяра в правотата на жизненото му кредо и несъкрушима убеденост в Истината, от чиито светлинни фибри е съграден високият му идеал. Мълчанието е естествената среда за съзряването на всички духовни постижения. В неговите най-дълбоки недра е скрито ядрото на съзидателното Слово, което очаква своя миг, за да се прояви. Мълчанието е благословение за зрящия и проклятие за слепия. В неговата космическа тишина се раждат откровенията, които като урагани помитат старото и издигат знамето на Духа над отмалялата от копнеж и очакване многострадална Земя. Сърцето на мълчанието е ядро на вечната Истина.
към текста >>

74. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг.
Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо. Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост.
към текста >>

И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство.
(„Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича. Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ходите, да мислите, да работите, да се молите – това е служене на Бога“ (Учителят П. Дънов). И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.). След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „Син Божий“ (Учителят П. Дънов). Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син.
към текста >>

Те все още са затънали в блатото на инволюционното мислене и поведение и никак не е просто да надделеят неговата инерция: „Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че като слуги ще изгубят достойнството си.
Учителят П. Дънов нарича тези две форми на живота „висш“ и „низш“: „И тъй, съществуват два живота: висш живот – на доброто, и низш живот – на злото. Животът на доброто се явява в слугуване, а животът на злото – в господаруване. Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването.“ Препоръката е кратка и категорична, но трудно изпълнима. Поне за повечето днешни хора. Те все още са затънали в блатото на инволюционното мислене и поведение и никак не е просто да надделеят неговата инерция: „Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че като слуги ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов). Проблемът опира до изграждането на нова ценностна система на всеки човек по отделно и на обществото като цяло. А това е дълъг и болезнен за егото процес, който в заключителната си част предполага окончателно пречупване на себелюбието.
към текста >>

Радвайте се, ако загубите достойнството си.
Животът на доброто се явява в слугуване, а животът на злото – в господаруване. Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването.“ Препоръката е кратка и категорична, но трудно изпълнима. Поне за повечето днешни хора. Те все още са затънали в блатото на инволюционното мислене и поведение и никак не е просто да надделеят неговата инерция: „Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че като слуги ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов). Проблемът опира до изграждането на нова ценностна система на всеки човек по отделно и на обществото като цяло. А това е дълъг и болезнен за егото процес, който в заключителната си част предполага окончателно пречупване на себелюбието. След победоносното възтържествуване на новия, по-съвършен мироглед мотивацията на човека се променя из основи и напълно се хармонизира с повелите на Божественото учение. Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот.
към текста >>

В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов).
Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването.“ Препоръката е кратка и категорична, но трудно изпълнима. Поне за повечето днешни хора. Те все още са затънали в блатото на инволюционното мислене и поведение и никак не е просто да надделеят неговата инерция: „Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че като слуги ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов). Проблемът опира до изграждането на нова ценностна система на всеки човек по отделно и на обществото като цяло. А това е дълъг и болезнен за егото процес, който в заключителната си част предполага окончателно пречупване на себелюбието. След победоносното възтържествуване на новия, по-съвършен мироглед мотивацията на човека се променя из основи и напълно се хармонизира с повелите на Божественото учение. Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота.
към текста >>

Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот.
Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов). Проблемът опира до изграждането на нова ценностна система на всеки човек по отделно и на обществото като цяло. А това е дълъг и болезнен за егото процес, който в заключителната си част предполага окончателно пречупване на себелюбието. След победоносното възтържествуване на новия, по-съвършен мироглед мотивацията на човека се променя из основи и напълно се хармонизира с повелите на Божественото учение. Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота. Тя представя разумното начало, което излиза от Бога. Който яде хляб, направен от камъни, умира; който се храни с живия хляб, със Словото Божие, той вечно живее“ (Учителят П. Дънов). Да служиш на Бога, означава да се научиш да служиш и на ближния. В негово лице съзираш свой брат, Божие чедо, какъвто си ти самият.
към текста >>

75. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

А що се отнася до царското достойнство, то се състои в това, че си станал владетел на самия себе си.
Само че започваш обучението отначало – от първи клас. А ако използваш ума си, за да се учиш в Школата на Божественото Откровение и безсмъртната Истина, изпълнен със самоотвержения порив да служиш на Бога навсякъде и във всичко, тогава собственият ти ум тържествено ти поставя корона на главата и те провъзгласява за цар. Естествено – короната е невидима. Тя е букетът от лъчезарни светлини на твоята възродена аура. Недостъпна е за хорските очи, но не и за всевиждащото зрение на Разумните Същества в Космоса. А що се отнася до царското достойнство, то се състои в това, че си станал владетел на самия себе си. До степен да използваш всичките си физически, нравствени и духовни сили за реализирането на Божия план за света и за самия теб в цялата възможна пълнота. И ако веднъж си пробудил щастието, което отвека е пребивавало стаено в най-дълбоката ти същност, и си му предоставил шанса да се изяви в целия си блясък, превръщайки го в неразделна част от себе си, то ще бъде твой спътник по всички пътеки на живота. И не само ще го носиш като блестящ диамант върху челото си, който огрява и най-тъмните кътчета на земното ти битие, но ще разпръскваш светлината му щедро и безотказно и за всички около теб. И очаровани от неговия възраждащ и обновяващ блясък, твоите братя и сестри ще възкопнеят да те последват по пътя, който вече неотклонимо си поел. И светлината, която се излъчва непрестанно от теб, ще бъде факелът на спасението за мнозина от тях.
към текста >>

76. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Недостойнството на неовладелия висок жизнен идеал не е в състояние да помрачи непомръкващото сияние на тази велика цел на Битието, произтичаща от Божия Промисъл за разумното същество, наречено „човек“.
Само искрено устременият към Истината може да издигне високия идеал като своя жизнена цел. И той неусетно се превръща в неговото буйно развято знаме, с което печели битка след битка в името на своето самоутвърждаване в Божественото. Високият идеал е свещен и като съдържание, и като осъществяване. Той не би могъл да бъде омърсен от никого. Омърсени са само ръцете на онзи, който е злоупотребил с него или го е низвергнал в тинята на своята духовна недостатъчност. Недостойнството на неовладелия висок жизнен идеал не е в състояние да помрачи непомръкващото сияние на тази велика цел на Битието, произтичаща от Божия Промисъл за разумното същество, наречено „човек“. Високият идеал не може да бъде реализиран бързо и лесно. За неговото постигане са нужни продължителни, понякога мъчителни усилия и много жертви. Всички те в своята съвкупност съграждат невидимия пиедестал, на който стъпва последователят на високия идеал. Застава здраво на краката си, оглежда се внимателно на всички страни – понеже може да зърне протегнатите ръце на нуждаещи се от помощ – и след като изпълни дълга си към тях, отправя взора си към следващата висота по духовния Път. Този Път е безкраен.
към текста >>

77. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Той е като пуяка, който изправя перушината си и се надува, за да покаже висотата на своя ранг и достойнство.
нормален, и кой е болен, т. е. отива към упадък и израждане? Естествено едно от съществените му качества е жаждата за знания. Това е дотолкова нормално, колкото е естествена необходимостта от упражняване на един орган, който е по-силно развит и поради този факт поставя изисквания. Наблюдавайте как младият мъж със силно развит гръден кош и внушителна мускулатура се старае да покаже предимствата, които му дава физическата сила. Той е като пуяка, който изправя перушината си и се надува, за да покаже висотата на своя ранг и достойнство. По същия начин и интелектуалецът е склонен да покаже цялото блестящо великолепие на перата си, което разцъфтява, когато например интелектуалната му сила се проявява в една полемика. Знанията са предпочитаното блюдо в менюто на интелектуалеца. Стремежът да ги разширява и обогатява е едно от добрите му качества. Човекът е развил своя интелект в процеса на своята индивидуализация, т. е. когато е излязъл от колективното съзнание и е започнал да се идентифицира със своето самосъзнание.
към текста >>

78. СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ - Павел Желязков

Достойнство ли е да си физически силен, ако морално си толкова слаб, че не си способен да протегнеш ръка на падналия?
Както в миналото, така и днес, състезания се провеждат навсякъде по света и по най-различни поводи. Все още никой обаче не е помислил сериозно да организира състезание по благородство, доброта, милосърдие и пожертвувателност в интерес на обществото. Ако днес това стане, подвластни на силните лични чувства, тези добродетели вероятно ще се обезсмислят за много хора. Няма никакво благородство в жеста, с който боксьорът оставя безжизнен на подиума своя съперник. Въпреки това този брутален жест предизвиква екстаза на публиката. Достойнство ли е да си физически силен, ако морално си толкова слаб, че не си способен да протегнеш ръка на падналия? Поради това след всяко тържество на грубата физическа сила, упражнена без любов и без морал, тя загубва своя смисъл. При любовта няма състезание. Ако добрите хора се състезават в добродетелност, никой няма да забележи съперничество. Който има по-голяма морална сила, ще постъпи благородно като отстъпи незабелязано, за да не унижи партньора си. Учителя казва:
към текста >>

79. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Едно добро правило, за да се избегне това състояние, е да устояваме човешкото си достойнство, своето ниво и качество на съзнанието, т. е.
Инстинктът за самосъхранение в по-напредналите животински видове предизвиква бърза реакция на страх, благодарение на която те запазват, живота си. Човекът обаче притежава значително по-мощен арсенал от възможности не само да оцелее, но и да надмогне трудностите и опасностите. Това той дължи на светлината в мисълта си и на мащабността и големия кръгозор на съзнанието си. Ако съзнанието му е обсебено от първичните инстинкти на по-малките му братя животните, той губи способността да осъзнава и вижда отдалече опасностите. Неговата разумност и предвидливост тогава са в упадък, а в душата му нахлуват смут, тъмнина и страх. Едно добро правило, за да се избегне това състояние, е да устояваме човешкото си достойнство, своето ниво и качество на съзнанието, т. е. придобивките в пътя на индивидуалния и колективния прогрес. Човек никога не трябва да предава доброто, благородното, Божественото в себе си. Връщането назад и падението са опасни, защото рефлектират в базата на живота и рушат онова, което е вече изградено в течение на редица прераждания и представлява органическа част от нашата същност. Елементарно правило в живота е системната почивка, която реорганизира и заздравява асоциативните връзки и целостта на организма. Когато следва природните ритми, почивката представлява едно пълноценно отпускане и освобождаване на човешкия организъм във възстановяваща силите природна среда.
към текста >>

80. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже.
По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже. Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност. Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства. Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от интусиазирани млади хора, готови да откликнат на всяка нужда в Братството и да следват Учителя.
към текста >>

За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство.
Понякога Вено ни изненадваше с дела, които не се побират в стандартното въображение. Бяхме на зимна екскурзия над хижа „Алеко". Между нас имаше и две по-млади сестри. Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек. Някои мъже имат поведение, по-комично от това на петел върху бунище. За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство. Ние възлизахме бавно по тясната пъртина, унесени в интересен разговор. Внезапно пред нас се появиха два петела от рода на описаните по-горе. Като забелязаха възрастния мъж между двете госпожици, те веднага изпънаха шии. Когато се изравниха с нас, единият с насмешка в гласа се обърна към Вено: „Ехе, по-кротко! Накъде с тези млади госпожици?
към текста >>

81. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

да притежава силно САМОСЪЗНАНИЕ, което някои идейни течения наричат чувството АЗ СЪМ; желанието да се изтъква и подчертава в обществото, за да се видят и разберат неговите качества от всички (съзнание за достойнство).
Това е най-съществената причина, за да не се открие досега Вулкан. Влиянието на планетата Вулкан върху човека, поради своята активност, е особено ясно изразено във всички четири свята, за които споменахме. Тази Планета е създала мозъчните центрове между двете хемисфери на главния мозък пред ПИНЕАЛНАТА жлеза. Когато тези центрове са добре развити, влиянието на Вулкан е силно; налице е оптимистичен поглед към живота, към всяко нещо в света. Човек притежава възможността да се чувства като една ясно изразена величина, напълно оформено същество, т.е. да притежава силно САМОСЪЗНАНИЕ, което някои идейни течения наричат чувството АЗ СЪМ; желанието да се изтъква и подчертава в обществото, за да се видят и разберат неговите качества от всички (съзнание за достойнство). Силовите течения на Вулкан активизират действията (влиянията) на всички Планети и Луната, с които тези течения влизат в контакт или, както се казва, в АСПЕКТ. Какво нещо са аспектите? Аспекти имаме тогава, когато между Планетите, включително и Луната, са налице следните ъглови разстояния: нула градуса - когато два члена от Слънчевото семейство са на едно и също място върху Небесната сфера, гледани от Земята. Този аспект се нарича СЪВПАД и се бележи със символичния знак кръгче с наклонена чертичка //. Ъгловото разстояние от 30 градуса се нарича ПОЛУСЕКСТИЛ и се бележи е чертичка и ъгълче отгоре //.
към текста >>

В края не са спуснати, което е израз на песимистично, подозрително гледане на всичко, а говорят за достойнство, себевладеене, спокойствие, доброта.
Гледат право, честно, без закана, без принуда, но не и слабо. Погледът е магнетичен, приятен, с подтик за справедливо отношение към онова, което се разглежда. Носът на Вулкановите типове добре хармонира с изпъкналото чело.Той е дълъг, леко извит и при върха е нормално широк. Устата е хубава, със среден размер. Устните са с красиви извивки, като горната е по-добре изразена; те едва се допират - не са стиснати, за да изразяват усилие и твърдост. В края не са спуснати, което е израз на песимистично, подозрително гледане на всичко, а говорят за достойнство, себевладеене, спокойствие, доброта. Усмивката е трезва и приятна. Брадата е добре оформена и не е издадена напред, за да показва твърдост и инат. Тя подчертава равновесието, което всички части на лицето показват; нито пък е къса и хлътнала, което е израз на променливост, безволие, а хармонира с овалното лице. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва едно равновесие, хармония, спокойна сила и приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо.
към текста >>

Роденият ще има връзка с добра, интелигентна, възпитана и с достойнство личност.
Във втори дом имаме само едно подсилване на жизнеността, която той дава. В трети дом човек е склонен и има подтик към ръководство - ръководна работа. В четвърти дом, където са изразени условията на семейството, където човек се е родил, Вулкан дава добри условия на личността във всяко отношение, материални възможности за богати впечатления от пътувания, срещи и контакти с хората, а поне един от родителите ще има добра ръководна служба. Пети дом има отношение към чувствената - емоционална - природа на човека и определя какви чувства той ще получи и ще има най-вече от и към противоположния пол. В този дом Вулкан ще даде на родения богати и обилни чувства от най-близките му хора и най-вече от противоположния пол, с който ще бъде свързан. Роденият ще има връзка с добра, интелигентна, възпитана и с достойнство личност. В шести дом, който определя отношението на родения към неговите най-близки (роднини преди всичко), Вулкан ще му даде добра материална и морална подкрепа от близки, но високопоставени лица, а също с близките си роднини ще има добри, коректни отношения. Когато Вулкан е в седми дом, който е дом на женитбите - женитбените отношения и най-близките му сътрудници в работата, роденият ще има за партньор добър, благороден Вулканов тип, т.е. човек, с който добре ще върви семейният живот и работата му с най-близките сътрудници. Изобщо Вулкан в този дом изразява добре своята сила. В осми дом влиянието на Вулкан ще бъде в значителна степен ограничено, понеже Планетата се изразява там слабо и е малко парализирана.
към текста >>

82. Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тя говори за достойнство, себевластие, доброта.
Изразът на очите е сериозен, но приятен. Веждите са почти хоризонтални или пък описват лека крива с доста гъсти косми. Тези вежди изразяват енергия дори в спокойно състояние, без да има нужда да се навъсват. Носът е прав или леко заорлен, но не е заострен. Устата е хубава, средно голяма. Тя говори за достойнство, себевластие, доброта. Усмивката е твърда и добра. Брадата е кръгла и малко издадена напред. Зъбите са с красив цвят и добре запазени. Бузите са месести и здрави. Гласът е доста силен, плътен, но приятен, звучи пълноценно.
към текста >>

Имат вродено вътрешно достойнство, не са дребнави.
От тяхното лице се излъчва яснота, ведрина, защото са естествени, неподправени, магнетични, радостни, с устрем и увлечение. Те излъчват от себе си пълно самообладание, щастие и сила, която предизвиква у другите възхищение и непринудено подчинение. Той представлява една сила в състояние на покой - спокойни, с вродена любезност. В себе си крият сила, която не се изявява без нужда. Те са весели и притежават хумор. Имат вродено вътрешно достойнство, не са дребнави. Имат благородно сърце и са сладкодумни. Притежават проницателност и интуиция да схващат много вярно всяка задача, като намират правилния път за нейното реализиране. Това е едно от най-подчертаните им качества. Не са суеверни и фанатици. От чувствата силно се влияят и от еротиката лесно се увличат.
към текста >>

83. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Плоски нокти върху лопатовидни пръсти показват хора усърдни, правдиви по дух, с достойнство, горди, но и твърдоглави.
Но в работите, където се изисква бързо реагиране, те успяват, защото са по-чевръсти на думи и дела. Нокти с конична форма показват стремеж към красотата; такива хора лесно се възхищават. Ако ноктите имат триъгълна форма, показват голяма чувствителност, впечатлителност, хора, които лесно менят настроенията си от една крайност в друга - от тъга в радост. Нокти с форма на маслинови костилки показват хора с лесна възбуда и непостоянство. Нокти с форма на бадеми говорят за чувствителни, признателни, щедри, великодушни, префинени хора, които имат чувствителни бели дробове. Плоски нокти върху лопатовидни пръсти показват хора усърдни, правдиви по дух, с достойнство, горди, но и твърдоглави. Ако ноктите са с червен, тъмен цвят, имаме човек пълнокръвен, който лесно се дразни и е с насилнически характер. Белите нокти показват лимфатичен темперамент и слаба воля. Нокти със зелен цвят показват гнойни заболявания в кръвта (сепсис) и мускулите. Бели петънца или точки по ноктите показват нервни напрежения. Ненормални по размер нокти, неравно оформени, счупени и тъпи на върха, изобщо лошо оформени, показват хора с нисш и лош характер.
към текста >>

84. Дишането и красотата - Сава Калименов (1901 - 1990)

— всемогъщи средства за разхубавяване, които по най-унизителен за женското достойнство начин се хвалят всекидневно дори и в най-сериозните вестници?
Изкуствено направената, подправената красота не е красота. Това е само една хитра измама, това е една маска, чието предназначение е да заблуди повърхностния наблюдател, неопитния ценител. Хиляди пътища, хиляди средства се употребяват днес за постигане на красотата и преди всичко красотата на женското лице. Вестниците всекидневно се пълнят с крещящи, майсторски направени реклами, които разчитат на лековерието и на суетността на огромното болшинство от жените и чиято цел, разбира се, е да смъкнат милиони за производителите на разни мазила, с които се рисуват и цапат съвременните жени, вярвайки, че с това те наистина стават по-красиви. Какво, в същност придобиват жените от всичките тия безбройни кремове, помади, пудри и т.н. — всемогъщи средства за разхубавяване, които по най-унизителен за женското достойнство начин се хвалят всекидневно дори и в най-сериозните вестници? Те успяват само донякъде да се маскират. А това е временно и неможе дълго да се крие. Ако жената търси истинска и естествена красота, тя ще трябва да намери друг път към нея. Нейният вътрешен живот, мислите и чувствата, които изпълват душата й, сърцето й, ума й, това са главните, основните фактори, които опре- делят истинската, неподправена красота на лицето й. И трети един фактор, който е неразривно свързан с първите два, е дишането.
към текста >>

85. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет.
Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен. Практичното им ръководство, обаче, е уставът, правилника. Мисълта им и работата им се движат по „пунктове“, „параграфи“ и „алинеи“. Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учредения, банки, дружества, кантори, бюра — ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред“, с „редовни документи.“ Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред“ в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели — така се идва най-подир до бюрократизма и рутината — истинска артериосклероза на един държавно-стопански организъм. Това е то „прозата на живота“, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва в часове, дни, респективно надници, в месеци, респективно заплати, в години — ненавършени и навършени, респективно пенсии. Пенсионерът — ето крайният резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продуктът на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба — „пенсията“, спестените във форма на рента късове от заплата.
към текста >>

86. Физиогномична картина - Георги Радев (1900–1940)

При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство.
Погледнете очите ù: те са сини, големи, светли, премрежени с хубави ресници. Ирисът, полузакрит от клепачите, е изпъстрен със златисти петна. Над очите спокойно се издига като свод хубава чело - долу то завършва в леко извитата аркада на веждите, а горе в излеко изпъкнали, заоблени челни издатини. Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри. Устата е хубаво изваяна: горната и долна устни не са ни стиснати, ни открехнати - те свободно прелитат една към друга. При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство. От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол. Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка.
към текста >>

87. Два свята - Георги Радев (1900–1940)

Не воля - и произвол да е, ти узакони произвола!" Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед! Подпиши! Назначи!" По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право?
„Заповядай!" - с тази дума се обръща Заведеевата майка към Исуса. Вслушайте се и вие ще чуете да звучи в нея онова чисто земно схващане за силата и властта в света. В нея се крие цял един свят от представи и понятия за човешкия порядък на личния произвол. „Заповядай! Ти си закон и власт. Заповядай, сиреч наложи, както ти е воля. Не воля - и произвол да е, ти узакони произвола!" Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед! Подпиши! Назначи!" По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право? " - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото!" Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание.
към текста >>

" - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото!" Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци.
Вслушайте се и вие ще чуете да звучи в нея онова чисто земно схващане за силата и властта в света. В нея се крие цял един свят от представи и понятия за човешкия порядък на личния произвол. „Заповядай! Ти си закон и власт. Заповядай, сиреч наложи, както ти е воля. Не воля - и произвол да е, ти узакони произвола!" Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед! Подпиши! Назначи!" По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право? " - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото!" Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца".
към текста >>

88. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин.
С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва. А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия. И то отвътре - „през четвърто измерение".
към текста >>

89. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени.
2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси. Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата. В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта. Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност към дом, жена, деца, род, приятели. Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени. Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини. Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне. В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност. Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват.
към текста >>

Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа.
Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват. От друга страна, липсата на философски разум не му позволява да прецени, трябва ли да помогне на даден човек и как да му помогне, за да има помощта му добри последици, да даде разумни резултати. Подавайки се на едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли. Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат.
към текста >>

Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага.
Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада.
към текста >>

90. Предговор - Велко Петрушев

Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания.
Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба с съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем в века на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не! Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания. Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелегент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа. Че на драмата липсва изискваната форма на изложения — това е нищо; в случая важи духът на творението. 12 март 1934 г. Варна. П. Списаревски.
към текста >>

91. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

С това станах причина списанието „Виделина“ да изгуби своето достойнство в небето.
В моя живот имаше една голяма погрешка; аз бях щедър към големите работи, а извънредно скъперник към малките. Много пъти за малки неща съм се циганил. Като говоря за тези малки работи, те са били все парични работи. Даже сега мога са процитирам един мой случай. За 75 лева бях вдигнал една цяла гюрюлтия, и бях го направил източен въпрос, който ми коствува живота. С това станах причина списанието „Виделина“ да изгуби своето достойнство в небето. Аз си правя една приятелска изповед, понеже виждам сега, че няма нищо скрито покрито. Нещата са скрити само в тъмнината. После друга една моя погрешка бе, че съм обещавал много работи, които не съм изпълнявал и не съм стоял на обещанието си. Сега, разбира се, аз не съжалявам за тези неща, понеже уча една нова опитност. Аз не плача за това, но се радвам, че те са дошли да ме научат как да живея.
към текста >>

92. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И тук в историята идва времето на строежа на прочутата жилищна сграда на имението, която физически е в американския Север, тиха, изолирана и тъжна, макар и пълна с достойнство, и Аби би трябвало да си е у дома в нея; но по дух и стил това е южняшка сграда - едва ли не копие на тази от Гибънсовото имение в Джорджия.
Тъжни са и двамата. И така, по време на една мълчалива разходка с карета попадат на дивна вековна гора. Трева. Тишина. И гласове на птици, които правят тишината още по-магическа. Аби моли Уилям да спрат да походят и... скоро след това гората е купена. И тук в историята идва времето на строежа на прочутата жилищна сграда на имението, която физически е в американския Север, тиха, изолирана и тъжна, макар и пълна с достойнство, и Аби би трябвало да си е у дома в нея; но по дух и стил това е южняшка сграда - едва ли не копие на тази от Гибънсовото имение в Джорджия. И излъчва южняшка, сдържана гордост. Уилям прави това, което има да прави за жена си, както трябва. Тухлите са от тухларницата на Лъм край Чатъм. Масивният махагон за вътрешните перила и обшивки идва от о-в Сан Доминго и е обработен в Англия. Грамадните дървени колони отвън са също изработени в Англия.
към текста >>

93. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Всичките им чупки и извивки внезапно се опърлят и върху тъмнозелените клони, поръсени сякаш с мраморен прах, се появява златно-берилиев блясък, който сякаш запалва възправеното достойнство на смърчовете с неотразима радост.
Декемврийската сутрин е може би десет минути преди изгрева. Оттук, където стоя, от време на време долавям през върховете на дърветата на североизток озарени петна по далечните ниски хълмове. Точно на изток има дълги, леещи се лъчи светлина - нито правилни, нито красиви - просто мътни червени окраски и сини цветове; толкова тъмни, че едва ли не изглеждат мрачни. Върховете на брезите първи откликват на зората и много скоро перата им, увиснали и леко разлюлени, светят като нишки сребърен филигран. Обаче брезите само за няколко мига са центърът на сцената, тъй като върховете на смърчовете вече напълно усещат изгряващото слънце. Всичките им чупки и извивки внезапно се опърлят и върху тъмнозелените клони, поръсени сякаш с мраморен прах, се появява златно-берилиев блясък, който сякаш запалва възправеното достойнство на смърчовете с неотразима радост. Започваш да оценяваш онези екзалтирани думи на Исая: „Всичките дървета в полето ще запляскат с ръце.“ Защото тези преобразени смърчове са готови да направят каквито можеш да си помислиш радостни неща! Отделям се от малката групичка и съзерцавам целия огромен замах на „Гората“ и навсякъде е изгрев във върховете на дърветата...“ Изгревът! Това е един от най-популярните поетически (но само поетически ли?) култове в Америка по онова време. Ще го срещнете в Емерсън, ще го срещнете в Торо, във философите природници на методистката църква като Юфам, Милей и Къртис, в култа на слънчевите танци на индианците от средните щати, които пълнят вестниците със своите бунтове, трагедии, надежди и разочарования. И тази описана разходка с Юфам,. една от десетките разходки, при които Дънов го е придружавал - колкото и странно да е, се оказа, че е документирана и в друг източник. На връщане от нея чичо Сам пише едно от стихотворенията си за гората на Дрю.
към текста >>

94. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус.
Двете му години тук и следващата в Медицинския факултет бяха едни от най-интересните в интелектуалния живот на стария град, тъй като бяха на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцендентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците отново имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започна като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизма. И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус. Колкото и претоварен, той търсеше природата на Нова Англия, разширяваше разходките си с приятели, напипваше опора в българите състуденти от други университети и в скритите в горите комуни на трансценденталистите; и се мъчеше да пише... * Когато започва дискусията около персоналисткия уклон на някои теоретици на методистката църква от това време, не е лесно да се разбере откъде идва той. По традиция персоналистката философия се свързва с Декартовото „Мисля, следователно съществувам“. Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и душата ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на път и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е. във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската реалност като реалност. Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е.
към текста >>

Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности).
По традиция персоналистката философия се свързва с Декартовото „Мисля, следователно съществувам“. Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и душата ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на път и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е. във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската реалност като реалност. Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е. С една дума, личността ти отвътре е това, което създава реалността. Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности). Бостънската обществена библиотека За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното. Останалото е хаос и всъщност остава извън регистриращата се в съзнанието ни перцепция. И крайният извод - повече или по-малко ясен - е прост: ако реалното иде само отвътре, от нашата личност, тогава реалността е една общност, една взаимозависима среда от завършени личности, като ултимативната личност е Бог. Реалността е едно всемирно съзнание което живее във всяка личност, и всяка личност отразява част от него като взаимопроникване с цялото. У Милей - както споменахме - дори материализирането на Бог в човека, в сина, в Исус, без да се променя персоната на Бога, въплътен в човека, започва да свързва реалността по нов начин, модифицира се от неговото вживяване в Исус като ново виждане.
към текста >>

Но Гръблашев не можеше да преодолее съпротивата си срещу грубата работа и така си останаха - Петър хванал нуждата за рогата с две ръце, а Величко Граблашев с раиран панталон и сукняно сако по-бавничко, но без да си губи достойнството, подир него.
* За да може да си освободи малко повече време за разходки вън от Бостън, Петър реши да хване по-високоплатена работа. Българският студент, с когото другаруваше по това време - Граблашев - му завиждаше на силата и решителността, когато се хвана като хамалин на пристанището. Товареше и разтоварваше, носеше куфари около пътническите кораби и получаваше наистина много пари за кратко време. Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният спътник в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства. През есента Петър се нагърби с голямото чистене на комини из града в подготовка за зимата, което беше чудесно заплатено и при това според него подхождаше и за приятеля му Величко, тъй като горе на покривите нямаше кой да го види, че да се срамува. Но Гръблашев не можеше да преодолее съпротивата си срещу грубата работа и така си останаха - Петър хванал нуждата за рогата с две ръце, а Величко Граблашев с раиран панталон и сукняно сако по-бавничко, но без да си губи достойнството, подир него. Именно затова местата за излетите им заедно и дори едно-двете неколкодневни пътувания бяха винаги посочвани от. Петър; той имаше повече време да открие къде да заведе приятеля си. * От високия борун на созополския залив Курекя морето беше три различни морета едновременно, и брегът и планините му, и носовете, вклинени във вълните, и заливите и лиманите, и долу Змийският остров, и горите и лозята бяха по три вида брегове и планини, три вида носове и боруни, три вида острови, гори и лозя. Първо долу, дето се решеха канарите, кипеше - море, дето ей сега в този миг, ако те бухне на една страна с лодката ти - няма излизане. Но ето че навътре в залива към каваците беше тихо като в котел вода, оставен под асмата на дядо Господ - с тъмнозелени и още по-тъмни отражения на лозите по стръмното, само тук-там прокъсани от бебешкосините парцали на небето, и сред това божествено спокойствие - върховете на коловете на таляна и една мързелива, заспала лодка, дето обикаляше от кол на кол, кажи го, през час.
към текста >>

95. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Освен това, ние познаваме факта, че боят пречупва духа на едно куче, а се оплакваме, че някои хора са развили безхарактерност вместо достойнство - че им липсва воля.
Следователно, внимателните родители трябва да се въздържат от тези храни и напитки, които не желаят да употребява тяхното дете. Що се отнася до облеклото, можем да кажем, че по това време детето би трябвало изобщо да не забелязва половите си органи и следователно дрехите би трябвало да бъдат (предимно) свободни през цялото време. Това е необходимо особено при момченцата, защото често пъти един много сериозен лош навик в по-късния период от живота им може да произтича от триенето на твърде тесните дрехи. Въпросът за с наказанието също трябва да бъде взет под внимание: това също е един важен фактор през цялото време на осъзнаване на половата принадлежност и трябва да бъде внимателно избягвано. Колкото и трудно да се контролира едно дете, то не може да не реагира на метода за възнаграждение при добри дела и на отнемане на привилегиите при неговото непослушание. Освен това, ние познаваме факта, че боят пречупва духа на едно куче, а се оплакваме, че някои хора са развили безхарактерност вместо достойнство - че им липсва воля. До голяма степен това се дължи на безжалостно биене в детството. Нека родителят да погледне на това от гледна точка на детето. Кой би харесал да живее е някого, който е много по-голям от него, от чиято власт не може да избяга, и трябва да понася да го бият ден след ден? Оставете биенето настрана и повечето от социалното зло ще изчезне за едно поколение. На 7-годишна възраст жизненото (виталното) тяло се ражда и сега възприемането и паметта ще изиграят основната си роля.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42825794219971