Търсене в текстове за 'Достойнство'

Галилей Величков (1911-1985)

Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.
На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк. Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност. Обикновено това бяха банкноти с най-голяма стойност. Аз също имам такава банкнота от Учителя.
към текста >>

2. 2_34 Отклонението от Школата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил.
Защо да купуват беседите? За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега. Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената. Знаех, че е превод на Георги Радев, редактора на "Житно зърно". Смятах, че щом той е преводачът и тя е издадена от наши братя - значи трябва да се купи. С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата. Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята.
към текста >>

3. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И трябва да оценим по достойнство всичко това!
Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт. Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето. Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт. И трябва да оценим по достойнство всичко това! Амин!
към текста >>

4. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И не само да ги срещаш, но и да ги преодоляваш с мъжка плът и мъжко достойнство.
Музикант по дух и музикант като талант. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Каква е тази женска линия ли? Ето такава - стъпваш на нея и тръгваш по нея и изведнъж започваш да срещаш жена след жена. И не само да ги срещаш, но и да ги преодоляваш с мъжка плът и мъжко достойнство. Той тръгна по тази линия, беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри. Казвам сестри, но бяхме жени - и млади, и хубави. Така че той имаше в кого да се влюбва и кого да разлюбва. Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя. Засегнатите сестри отиваха да Му се оплакват, че Асенчо ги ухажва, че е влюбчив и не поема никакъв ангажимент и отговорност.
към текста >>

5. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя.
По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник".
към текста >>

6. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Беше човек с достойнство.
Учителят му казал: "Стягай си куфарите и бягай! Ще абдикираш в полза на сина си - Бориса". Този път Фердинанд Го послуша и вече никога не видя България. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер, в една малка дървена къщичка в покрайнините на "Изгрева". Явно беше, че от връзките си с царя нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на "Изгрева". Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели. Тази група бе наречена "Упанишадите". Учителят не одобряваше дейността на групата, ръководена от Лулчев.
към текста >>

Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа.
Спомня си също с какъв възторг и преданост всички са почнали работа първия ден. Спомня си как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и как я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил да свърши. Така че Весела Несторова присъствува на един етап от несполучливия опит за приложение на Паневритмията в българските училища. Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ. Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа. Това означава, че Учителят оцени по достойнство нейната работа. Така завърши тази история, поучителна за "Изгрева" и за вас - следващите поколения.
към текста >>

7. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство.
Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. И други певици е имало, като Кичка Вълчанова, мецосопран, която имаше хубав, сладък, нежен глас, глас, който беше като сребърна струйка, като поточе, което се лееше без никакво усилие. Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство. Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят. В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра. Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата. Тя беше сопран. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя.
към текста >>

8. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>

9. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Борис Николов

Облечена с достойнство.
Почука той, развика се и след малко от там излезе една жена, възрастна цялата побеляла. Но като приближи към нас видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал. Като някоя болярка от древните болярски времена. Хубава на вид, благородна осанка и сериозна. И се държи хубаво. Облечена с достойнство. Тя ни прие много любезно и внимателно. „Братя, заповядайте! " Свари чай, поднесе ни каквото имаше за ядене и се разположихме. Останахме в нейната къща. След малко идва жената и каза: „Братко, ние ще излезем, имаме малко .
към текста >>

10. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Борис Николов

И понеже беше офицер, а тогава офицерите ги обучаваха на чест, доблест и достойнство.
На третия ден се намери един човек, когото Небето бе изпратило да ми помогне. Беше полковник. До него дойдоха книжата на следствието. Той ги разгледа, погледна ме и без да каже нито дума взе книжата, скъса ги и ги хвърли в коша: „Свободен си! " Той разбра каква е работата. И понеже беше офицер, а тогава офицерите ги обучаваха на чест, доблест и достойнство. По тези три качества всички офицери от воюващите армии си приличаха, но се различаваха по това кой срещу кого воюва. Излезнах от затвора и благодарях на Бога, че има още честити мъже по земята. Вървя по улиците на Белград, никого не поглеждам, нито хората, нито витрините и на гарата научих, че влака ще дойде след няколко часа. Парите, които ми бяха взели ми върнаха. Ама тези пари в шапката, сложени под хастара бяха заминали с шапката за Прага.
към текста >>

11. 113. ПРИЯТЕЛСТВОТО

Борис Николов

Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО Завърнахме се в София след опита за комуна в Русе и продължихме следването си. Мария Тодорова беше записала философия, а аз естествени науки. По онова време Мария беше хубавица и то голяма хубавица. Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому. Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние. По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша.
към текста >>

12. 139. РИЦАРЯТ

Изискват се качества, чест и достойнство да носиш рицарството в себе си.
Ето, разбрахте защо нося този нож. Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и копие. А сега само този нож ми е останал. Учителят като ме видя, че нося все този нож в себе си каза: „Това е остатък от миналото". Да това е така, но да бъдеш рицар на времето, да бъдеш рицар и сега само е едно сгъваемо ножче, това не е лесна работа. Изискват се качества, чест и достойнство да носиш рицарството в себе си.
към текста >>

13. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

При това в него имаше скромност, но и достойнство.
- Защо ти на своя глава, без да имаш заповед, евакуираш болните? Брат Георги туря ръка на врата си и казва: „Аз реших тъй - по-добре една глава да падне, отколкото 600". Не можаха да го осъдят, явно е - той спаси 600 души. Брат Георги имаше вяра и упование в Бога и беше готов заради него на всички жертви. Рядко съм срещал човек с такъв богат вътрешен живот и с толкова много духовни опитности. При това в него имаше скромност, но и достойнство. Когато извиквам неговия образ, винаги си казвам: - Човекът, който живееше с Бога. Ето и днес Божиите работници идат. Те ще подемат Делото му, ще продължат работата по-нататък. Те са сред всички народи и вери по земята. Те образуват онази мощна духовна верига, чрез която Великият Разумен Свят работи.
към текста >>

И всички вие, добри и скромни работници на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата чистота и достойнство.
Те са сред всички народи и вери по земята. Те образуват онази мощна духовна верига, чрез която Великият Разумен Свят работи. Те са изпратени вече. Те идат със светлина и сила голяма, като мощна огнена вълна. В нея светът няма да изгори, но ще се обнови и възроди. И всички вие, добри и скромни работници на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата чистота и достойнство. В Духът е силата, а не в множеството. Не беше ли Христос сам срещу Юдеите и Рим?! И тъй - „Не бой се мало стадо". Поздравяваме ви с Духовната Нова Година. За учениците на Божественото учение, Тя ще бъде ново изявление на Бога, непознато до сега.
към текста >>

14. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

Беше пръв по време и пръв по достойнство.
38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА Брат Георги Куртев бе един от първите ученици на Учителя. Беше пръв по време и пръв по достойнство. Изцяло беше отдаден на службата си като фелдшер. Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет.
към текста >>

15. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Ако се откаже ще му падне достойнството.
Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана. Споделя с мен: „Как не се намери едно куче тук на Изгрева да пази тоя кокошарник, че както е тръгнало, тая лисица ще отмъкне не само най-хубавите петли, но и най-хубавите кокошки." Аз съм свидетел, че думите на сестрата се сбъднаха и много кокошки и петли заминаха за града, само виждахме и чувахме как перушината им станала за хубави и меки възглавници. Тогава възглавниците се пълнеха с перушина от кокошки и петли. Занасят отговора на Учителя на брата. Той вече се измъчва вътрешно, вижда че обещанието е неразумно, но не може да се откаже. Ако се откаже ще му падне достойнството. Ако го изпълни, достойнството му се запазва. А окултния закон е друг. Изпълниш ли такова обещание това показва, че подчертаваш своята личност. А това не е важно в една Окултна Школа. Важното е друго, че с едно неразумно обещание може да се отклониш от пътя.
към текста >>

Ако го изпълни, достойнството му се запазва.
Споделя с мен: „Как не се намери едно куче тук на Изгрева да пази тоя кокошарник, че както е тръгнало, тая лисица ще отмъкне не само най-хубавите петли, но и най-хубавите кокошки." Аз съм свидетел, че думите на сестрата се сбъднаха и много кокошки и петли заминаха за града, само виждахме и чувахме как перушината им станала за хубави и меки възглавници. Тогава възглавниците се пълнеха с перушина от кокошки и петли. Занасят отговора на Учителя на брата. Той вече се измъчва вътрешно, вижда че обещанието е неразумно, но не може да се откаже. Ако се откаже ще му падне достойнството. Ако го изпълни, достойнството му се запазва. А окултния закон е друг. Изпълниш ли такова обещание това показва, че подчертаваш своята личност. А това не е важно в една Окултна Школа. Важното е друго, че с едно неразумно обещание може да се отклониш от пътя. И така става, брата се оженва за еврейката, ражда му се дъщеря и той изчезва от Изгрева цели десет години.
към текста >>

16. 34. КОСТНИЦАТА

Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря.
После с подходяща музика и тържество положиха костите и поставиха капака му. А нас затворниците, които го направихме бяхме също поканени. Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене. Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в саркофага по моя идея. Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря. Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата. А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
към текста >>

17. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни.
Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение. Това е святата наша работа. 14. Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Тук ме е пратил Учителят на работа, всред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15. Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят погрешката си към Бялото братство.
към текста >>

Същото достойнство, същата несръчност и непохватност.
Необикновена среща с Георги Радев, който си бе заминал през 1940 г. и който погребахме в Родопите. Доведоха го напоследък в моята килия. Типът е същият. Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция на тялото, изтънчен и изискан в обхода и маниери. Същото достойнство, същата несръчност и непохватност. Амбицията е, че е сръчен и всичко може да направи най-хубаво. Непрактичен, а си мисли, че е практичен. Наблюдавам го и си мисля, какво дублиране на типовете в природата. Подобието е пълно във всяко отношение - и външно, и вътрешно, и във вкуса и в начина на мисленето. Не еднаквост, а подобие.
към текста >>

Движи се със сигурност, достойнство и авторитет.
Нищо не може да го смути. Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх. Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък. Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет. В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора. Ползва се с уважението на всички и заслужено. Има широки познанства. Навсякъде среща приятели, с които е лежал. Те са като голямо семейство в скитничество, срещат се и се разделят.
към текста >>

С какво достойнство устояваше той правото си да живее и мисли както разбира.
В Божественият план всичко е предвидено. Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти." 63. Силите, които поробват човека, ако не дойдат отвън като завоеватели, надигат се в самия народ. Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си. 64. Срещнах човек скромен, простичък, искрен. С какво достойнство устояваше той правото си да живее и мисли както разбира. Това свое право той устояваше спокойно, с примирение - приема всички жертви, плаща с цената на свободата. Има хора, които носят ограничението и робството в себе •си. Каквото и да приказват, те не са свободни, а и на другите не дават свобода. Който може да живее при мъчните условия, може да живее и при добрите условия. Много хора, като имат добрите условия, не умеят да живеят. 65.
към текста >>

18. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Ние видяхме това и го оценихме по достойнство, че Бог поругаем не бива.
Какво ги постигна? Ние бяхме свидетели на това. На 9.IХ. 1944 г. дойдоха комунистите и изметоха целия този боклук, който задушаваше българския народ. Ние видяхме това и го оценихме по достойнство, че Бог поругаем не бива. Но тогава Учителят ни предаде уроци, предаде ни примери. Изключителни. Търпение, самообладание, воля. Това е най-силния пример, който Той ни е дал. Когато Той минаваше през страданието, Той ни показа как да го носим ние. Там горе на Рила веднъж Той прошепна само: „Това сега, през което минавам е по-тежко и от Голгота".
към текста >>

19. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

Азаил с достойнство служи на Школата до края 27.ХII.
Целият му живот е посвещение на високия идеал за Богослужение. Перуил е един от стълбовете на неръкотворния храм на Истината и Правдата, на Любовта и Мъдростта. Изгрева на неговия живот е 13 юни 1866 година, а залеза - 21 декември 1918 г. Тодор Стоименов - Азаил, е другият ученик, получил призванието да бъде деловия председател на Школата. Да! Тази длъжност му бе поверена от УЧИТЕЛЯ. Азаил с достойнство служи на Школата до края 27.ХII. 1944 г. и продължи до залеза на своя живот - 23.Х. 1952 г. Недейте се учудва, че Школата си имаше председател! Защо ли?
към текста >>

Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела.
Сложността на обществения живот трябваше да се поддържа в една хармония с идеите и принципите на УЧИТЕЛЯ. Ученикът Азаил пое част от деловите задачи и даде своя принос. С течение на времето броя на учениците нарасна. Умножиха се делата им. Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела. На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им. Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината.
към текста >>

20. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса.
Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви. Единствени те не спазваха правилото за мълчанието и на висок глас разговаряха помежду си. Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им. УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството. Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса. Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата.
към текста >>

21. ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА

Тогава ще оцените по достойнство цената на пребиваването на Великия Учител между българите.
Бог царува тук на Изгрева. Онези, които робуваха на чужди сили, робуваха и бяха роби. Онези, които воюваха срещу Бога, бяха изпратени патки да пасат, за да проверят окултния закон, който се намираше в тази народна поговорка. А вие ще си проверите нещата сами, като проучите всички изписани от журналистите лъжи, нападки и хули срещу Учителя. Ще ги проверите и ще се определите. Тогава ще оцените по достойнство цената на пребиваването на Великия Учител между българите.
към текста >>

22. ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ

Ние, учениците от Братството, които бяхме мо- билизирани, успяхме да оценим по достойнство цената на войнишките подаръци.
С нас пътуваха добрите мисли и пожелания на онези женски ръце, които бяха изплели и ушили подаръците. Това беше нашата защитна броня. Така се случи, че ние бяхме изпратени на турската граница, но не взехме участие в очакваните бойни действия, защото този, който движеше съдбините на света, не позволи да се отвори фронт между България и Турция. Учителят бе този, който нареди на сестрите да изплетат подаръци за мобилизираните войници. С тези подаръци, изпратени към войските, замина и благословението на Учителя. Ние, учениците от Братството, които бяхме мо- билизирани, успяхме да оценим по достойнство цената на войнишките подаръци. В тях ние виждахме невидимата ръка на Учителя, която ни съдействше и помагаше. За другите войници тези подаръци също бяха скъпи, защото им напомняха, че те бяха изпратени от хора, които мислеха за тях и които пишеха в писмата, съпровождащи подаръците, пожелание, да се върнат всички живи и здрави.
към текста >>

23. 5. 23. Братски песни за Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Всяка една от тях има своето достойнство.
23. Братски песни за Учителя Има три песни от братя и сестри, по текст и мелодия от тях за Учителя. Те са давани по различно време и по различен повод. Всяка една от тях има своето достойнство. Когато ги пеем, преминаваме от земния свят в онези светове, откъдето тези три песни са свалени. Песента „На Учителя покорен", по текст и мелодия на един брат от провинцията. Казва се Борис Хаджиандреев от гр. Ямбол. Текст и музика 1915 г. „И във дни на изпитания, Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." На някои не им хареса защо е дадено така „и за Тебе ще умра" понеже се премахвало духовния смисъл, че Учението е безсмъртно.
към текста >>

24. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз оцених по достойнство неговия опит, защото аз знаех и бях убеден, че никой от музикантите не е готов за работа по музика на Учителя.
Най-интересното е, че след този запис на Паневритмията не се получи някакъв обрат в музикалния живот в онези години, когато всичко бе под възбрана и не бе позволено да се изнасят концерти с музика на Учителя. След това музикантите от Изгрева отхвърлиха разработката на Димитър Грива на Паневритмията и след като някои я слушаха, се отказаха от нея. Онези, които я финансираха, вече съжаляваха, че са дали пари. Получи се обратен ефект. Отначало Грива бе задоволен, но след като усети общата реакция, бе смутен и разколебан. Аз оцених по достойнство неговия опит, защото аз знаех и бях убеден, че никой от музикантите не е готов за работа по музика на Учителя. Правеха се опити, някои сполучливи, други не, но това беше в обсега на опитите. Музикантите бяха разединени. И не бяха подготвени за една такава работа. След години Димитър Грива имаше идеята да направи един документален филм за Учителя, като изисква от мен да му съдействам със снимки. Аз отначало отказах.
към текста >>

25. 7.16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Една от тези учителки, която по достойнство оцени Школата, бе Наталия Чакова.
16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА Наталия Чакова е учителка по професия. Тя е една от тези сестри учителки, които работят в провинцията, а през зимата (Коледната ваканция), пролетната (Великденската ваканция) и лятната ваканция за около три месеца идват в София на Изгрева и взимат дейно участие в братския живот. През останалото време те водят оживена кореспонденция с Изгрева, контактуват с Учителя за разрешаването на техни лични проблеми, както и вземат участие при решаване на задачи, поставени им от Учителя. Техният живот бе богат с живи опитности. Една от тези учителки, която по достойнство оцени Школата, бе Наталия Чакова. Тя самата е описала своите опитности в четири големи тетрадки. По-късно тя ги предава за прочит на някои сестри. Но както обикновено се случва, когато такива материали преминават през няколко ръце, все нещо пропада и изчезва. Тук се случва същото. Една от нейните тетрадки, и то първата, изчезва.
към текста >>

26. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз схванах идеята много добре и я оцених по достойнство.
Когато започнах да работя със Стоянка Илиева, Илия изяви желание да работи с мен по една много важна работа. Стоянка отначало се опъваше и ревнуваше, и искаше първо с нея да приключа. Това и направих. Дойде ред на Илия. Той беше работил дълги години с Паневритмията и имаше една идея, която сподели с мене - бе Божествена. Аз схванах идеята много добре и я оцених по достойнство. И досега тя е запечатана в мене така, както я възприех отначало. Идеята е следната. По времето на Учителя е издадена Паневритмия с музикален текст, както и книжка с нотния текст и отдолу е обозначен поетичния текст, даден от Олга Славчева. Освен това Боян Боев бе публикувал и обяснения и указания за начина как да се играят упражненията. Аз бях запознат с работата на групата, съставена от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова, които дават ново разширено обяснение и описание как да се играят отделните упражнения.
към текста >>

27. 16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

Една от тези учителки, която по достойнство оцени Школата, бе Наталия Чакова.
16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА Наталия Чакова е учителка по професия. Тя е една от тези сестри учителки, които работят в провинцията, а през зимата (Коледната ваканция), пролетната (Великденската ваканция) и лятната ваканция за около три месеца идват в София на Изгрева и взимат дейно участие в братския живот. През останалото време те водят оживена кореспонденция с Изгрева, контактуват с Учителя за разрешаването на техни лични проблеми, както и вземат участие при решаване на задачи, поставени им от Учителя. Техният живот бе богат с живи опитности. Една от тези учителки, която по достойнство оцени Школата, бе Наталия Чакова. Тя самата е описала своите опитности в четири големи тетрадки. По-късно тя ги предава за прочит на някои сестри. Но както обикновено се случва, когато такива материали преминават през няколко ръце, все нещо пропада и изчезва. Тук се случва същото. Една от нейните тетрадки, и то първата, изчезва.
към текста >>

28. СЪДЪРЖАНИЕ

Унижение и достойнство 103.
Гласът на Бога 98. Колелото със спиците, което тръгна по света 99. На сила в Царството Божие 4 100. Величието на Духа Божий 101. Свещена простотия 102. Унижение и достойнство 103. Товарът, който носеше Учителя 104. Великият Учител и великият страдалец 105. Вътрешната Школа бе връзката с Духа от Словото на Учителя 106. Кокошката на Учителя 107. Светлина в умовете и виделина в душите 108.
към текста >>

29. 5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

МАРИЯ ТОДОРОВА

После тя погледна Учителя, но тя не го знаеше кой е, а е Учителят е към 57 години - представителен, с шапка, облечен както винаги официално, с фигура и лице, вдъхващо уважение, достойнство и най-вече сигурност.
А майка ми като всяка майка върви от купе на купе и тримата оглеждаме и избираме кое ще бъде въпросното купе, където аз ще трябва да влезна. Почти всички купета са заети. Но ето приближаваме до едно купе, а вътре само двама възрастни човека. Влизаме вътре и кого виждаме - случайно тук е седнал Учителя, а до него е Петко Епитропов. А Петко е познат на семейството, ние сме му кумове от втория му брак с жена му, за което майка ми се зарадва много. После тя погледна Учителя, но тя не го знаеше кой е, а е Учителят е към 57 години - представителен, с шапка, облечен както винаги официално, с фигура и лице, вдъхващо уважение, достойнство и най-вече сигурност. Аз целувам ръка на Учителя, докато майка ми разменя няколко думи с Петко. Тогава се смяташе за добро възпитание ако млада девойка целуне ръка на възрастен мъж представен официално, такъв какъвто беше Учителя. Така че това не направи някакво впечатление на майка ми. След като си размениха по няколко думи за любезност майка ми ни в клин, ни в ръкав така изневиделица се обръща към Учителя и му казва: „Господине, поверявам дъщеря си на вас". Учителят кимна с глава, усмихна се и каза: „Хубаво".
към текста >>

30. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

Учителят ме поглеждаше и ми казваше: „Ще се смириш, но ще запазиш вътрешното си достойнство".
Отивам по този повод при Учителя да му се оплаквам, че ме хокат за нищо и никакво си. Той ми каза: „Те ще те хокат, а ти ще им правиш добро, докато те се уморят и кажат: „Е, наистина Марийка е добра". Аз си тръгвам с едно ново познание за нещата около мене и за света, който ме заобикаля и си мислех, че всичко това сега точно на мен ли се падна да го нося и изтърпявам. Нямаше как, трябваше да го нося щеш не щеш принудена бях да го нося. Когато ме хокаха аз се смирявах, заемах най-малкото място, че дори и последното място. Учителят ме поглеждаше и ми казваше: „Ще се смириш, но ще запазиш вътрешното си достойнство". Та по това време един приятел беше отишъл при Учителя с молба да му повери някоя голяма окултна тайна. Учителят го изслушва и му казва: „Ами не искаш ли да ти кажа една тайна как да ставаш невидим за Злото и видим за Доброто? " Онзи брат мига, нищо не разбира, но после се досеща, че това също не е лошо като идея, защото той е очаквал друга, по-особена тайна. Накрая се съгласил и на това. Представяте ли си Учителят му предлага, а той стои пред него, умува, пресмята в ума си ползата и вредата от такава тайна, която Учителят му предлага и накрая решава, че може да се съгласи.
към текста >>

31. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях студентка и имахме педагогика с философия.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях студентка и имахме педагогика с философия. Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от студентите да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание. Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията. Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал. Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал.
към текста >>

Ще се държиш с достойнство".
А това беше невероятно изпитание, много трудно можеше да се издържи. И в името на хармонията, която трябваше да спазвам на Изгрева и около Учителя и в името на хармоничното съотношение на тези същества, които слушаха Словото на Учителя трябваше да не споря с тях, да не се разправям и да не повдигам никакви въпроси. Но накрая видях, че натиска върху мен се увеличава и бях поставена като в менгеме и от двете страни то ме притискаше, а някой въртеше дръжката и усещах, че ще ме сплескат и аз накрая ще се пръсна и ще свърша като човек. Отидох при Учителят и му разказах всичко от начало до края точно така както ви разказах дотук, но цитирах и онези, които ме хулеха. Той ме погледна така съчувствено и каза: „Няма да се унижаваш. Ще се държиш с достойнство". Аз го слушам и не мога да разбера, значи Учителят ме разбира, значи вижда всичко, знае какво е положението ми тук на Изгрева, знае пътя на всяка душа и е толкова внимателен с всяка душа, че ми дава един такъв съвет, а и с това ми начертава пътя в Школата, онова което има да премина и същевременно ми дава методите: да не се унижавам и да се държа с достойнство. След този разговор аз си тръгнах и си повтарях в себе си, значи да гледам да не бъда провокирана, да не правя скандали, да не се разправям, да стоя настрана от всичко това, което ме заобикаля и да си вървя по моят път. В ума си повтарях думите на Учителя и те звучат и до днес, до края на живота ми „Не се унижавай, не се унижавай". И аз трябваше да вървя в своят път, макар че бях унижавана, бях отхвърляна, но запазих вътрешното си достойнство, че съм дошла да бъда ученик на Учителя. А това вътрешно достойнство бе моята увереност, че връзката ми с Бога е единствена и тя е вечна както бе присъствието на Учителя тук на Изгрева живо и неотразимо, защото Учителят бе тук не само като Учител, но и Бог чрез него крачеше на земята, по земята българска и Бог бе дошъл да посети своите люде.
към текста >>

Аз го слушам и не мога да разбера, значи Учителят ме разбира, значи вижда всичко, знае какво е положението ми тук на Изгрева, знае пътя на всяка душа и е толкова внимателен с всяка душа, че ми дава един такъв съвет, а и с това ми начертава пътя в Школата, онова което има да премина и същевременно ми дава методите: да не се унижавам и да се държа с достойнство.
И в името на хармонията, която трябваше да спазвам на Изгрева и около Учителя и в името на хармоничното съотношение на тези същества, които слушаха Словото на Учителя трябваше да не споря с тях, да не се разправям и да не повдигам никакви въпроси. Но накрая видях, че натиска върху мен се увеличава и бях поставена като в менгеме и от двете страни то ме притискаше, а някой въртеше дръжката и усещах, че ще ме сплескат и аз накрая ще се пръсна и ще свърша като човек. Отидох при Учителят и му разказах всичко от начало до края точно така както ви разказах дотук, но цитирах и онези, които ме хулеха. Той ме погледна така съчувствено и каза: „Няма да се унижаваш. Ще се държиш с достойнство". Аз го слушам и не мога да разбера, значи Учителят ме разбира, значи вижда всичко, знае какво е положението ми тук на Изгрева, знае пътя на всяка душа и е толкова внимателен с всяка душа, че ми дава един такъв съвет, а и с това ми начертава пътя в Школата, онова което има да премина и същевременно ми дава методите: да не се унижавам и да се държа с достойнство. След този разговор аз си тръгнах и си повтарях в себе си, значи да гледам да не бъда провокирана, да не правя скандали, да не се разправям, да стоя настрана от всичко това, което ме заобикаля и да си вървя по моят път. В ума си повтарях думите на Учителя и те звучат и до днес, до края на живота ми „Не се унижавай, не се унижавай". И аз трябваше да вървя в своят път, макар че бях унижавана, бях отхвърляна, но запазих вътрешното си достойнство, че съм дошла да бъда ученик на Учителя. А това вътрешно достойнство бе моята увереност, че връзката ми с Бога е единствена и тя е вечна както бе присъствието на Учителя тук на Изгрева живо и неотразимо, защото Учителят бе тук не само като Учител, но и Бог чрез него крачеше на земята, по земята българска и Бог бе дошъл да посети своите люде. Ето това беше моят път в Школата на Учителя.
към текста >>

И аз трябваше да вървя в своят път, макар че бях унижавана, бях отхвърляна, но запазих вътрешното си достойнство, че съм дошла да бъда ученик на Учителя.
Той ме погледна така съчувствено и каза: „Няма да се унижаваш. Ще се държиш с достойнство". Аз го слушам и не мога да разбера, значи Учителят ме разбира, значи вижда всичко, знае какво е положението ми тук на Изгрева, знае пътя на всяка душа и е толкова внимателен с всяка душа, че ми дава един такъв съвет, а и с това ми начертава пътя в Школата, онова което има да премина и същевременно ми дава методите: да не се унижавам и да се държа с достойнство. След този разговор аз си тръгнах и си повтарях в себе си, значи да гледам да не бъда провокирана, да не правя скандали, да не се разправям, да стоя настрана от всичко това, което ме заобикаля и да си вървя по моят път. В ума си повтарях думите на Учителя и те звучат и до днес, до края на живота ми „Не се унижавай, не се унижавай". И аз трябваше да вървя в своят път, макар че бях унижавана, бях отхвърляна, но запазих вътрешното си достойнство, че съм дошла да бъда ученик на Учителя. А това вътрешно достойнство бе моята увереност, че връзката ми с Бога е единствена и тя е вечна както бе присъствието на Учителя тук на Изгрева живо и неотразимо, защото Учителят бе тук не само като Учител, но и Бог чрез него крачеше на земята, по земята българска и Бог бе дошъл да посети своите люде. Ето това беше моят път в Школата на Учителя. Но не само аз минавах през такива задачи. Ще ви разкажа един пример на един брат Крюгер от село Вранестеня от Радомирско, където той там беше агроном и живя дълги години. През годината той имал много неприятности и много трудно задачи за разрешаване в личния си път и решил за Нова година до дойде на Изгрева, да посети Учителя и да го запита за онова, което трябва да направи, за да разреши своите мъчни задачи.
към текста >>

А това вътрешно достойнство бе моята увереност, че връзката ми с Бога е единствена и тя е вечна както бе присъствието на Учителя тук на Изгрева живо и неотразимо, защото Учителят бе тук не само като Учител, но и Бог чрез него крачеше на земята, по земята българска и Бог бе дошъл да посети своите люде.
Ще се държиш с достойнство". Аз го слушам и не мога да разбера, значи Учителят ме разбира, значи вижда всичко, знае какво е положението ми тук на Изгрева, знае пътя на всяка душа и е толкова внимателен с всяка душа, че ми дава един такъв съвет, а и с това ми начертава пътя в Школата, онова което има да премина и същевременно ми дава методите: да не се унижавам и да се държа с достойнство. След този разговор аз си тръгнах и си повтарях в себе си, значи да гледам да не бъда провокирана, да не правя скандали, да не се разправям, да стоя настрана от всичко това, което ме заобикаля и да си вървя по моят път. В ума си повтарях думите на Учителя и те звучат и до днес, до края на живота ми „Не се унижавай, не се унижавай". И аз трябваше да вървя в своят път, макар че бях унижавана, бях отхвърляна, но запазих вътрешното си достойнство, че съм дошла да бъда ученик на Учителя. А това вътрешно достойнство бе моята увереност, че връзката ми с Бога е единствена и тя е вечна както бе присъствието на Учителя тук на Изгрева живо и неотразимо, защото Учителят бе тук не само като Учител, но и Бог чрез него крачеше на земята, по земята българска и Бог бе дошъл да посети своите люде. Ето това беше моят път в Школата на Учителя. Но не само аз минавах през такива задачи. Ще ви разкажа един пример на един брат Крюгер от село Вранестеня от Радомирско, където той там беше агроном и живя дълги години. През годината той имал много неприятности и много трудно задачи за разрешаване в личния си път и решил за Нова година до дойде на Изгрева, да посети Учителя и да го запита за онова, което трябва да направи, за да разреши своите мъчни задачи. На Нова година както всеки път има братска вечеря, събират се около двайсетина души пред масата натрупана с ястия, а преди да дойде Новата година обикновено Учителят казва на всеки да си направи тайна молитва и да се помоли вътре в себе си какво желае той да постигне през новата година.
към текста >>

Ето така човек трябваше да запази достойнството си, а то се запазваше само тогава, когато човек имаше връзка с онези светлинни лъчи, които излизаха от слънцето на Учителя и от Божествения Дух.
Двата светлинни лъча ги нямало, те са се прибрали и са си отишли натам, от където бяха дошли. И по-късно брат Крюгер разказваше, че когато имал задачи за разрешаване винаги се молел на Учителя и искал да му изпрати онези два светлинни лъча, които той навремето видял в очите му. Тогава идвала помощта и така той извървя своя път на ученик в онова затънтено село Вранастеня, околия Радомирска. Обикновено с него се срещахме на Седемте рилски езера и когато ни гостуваше на Изгрева. А в една от тези срещи той ми разказа този случай. Ето така човек трябваше да запази достойнството си, а то се запазваше само тогава, когато човек имаше връзка с онези светлинни лъчи, които излизаха от слънцето на Учителя и от Божествения Дух. Така всеки един от нас успя да се справи в своят личен път на земята. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, защо на мен все ми е студено и не мога да се сгрея? " „Имаш много електричество в себе си. То не е студ, но когато духа студен вятър по повърхността на кожата се усеща студенина.
към текста >>

Ето това е пожеланието на онзи ученик, който трябваше да запази своето достойнство в себе си.
Аз не се ръкувах, за да остана вярна на принципа понеже бях си измърсила ръцете. Дълго време чувствувах тази невидима струя на всеобхватност, на онази Любовна струя, която идваше и която трябваше да ми напомни какво представлява Божията Любов. Колко е хубава и голяма Любовта на Бога и ако човек я има в себе си като състояние никаква нужда не можеше да има. Тогава той ще се среща и с другите себеподобни нему, за да ги обича. Като се връщах у дома по пътя си казах: .Винаги да остана вярна на Бога и да изпълнявам само Неговата воля". Ето това е пожеланието на онзи ученик, който трябваше да запази своето достойнство в себе си. А това може да се запази само тогава, когато чо-зек запази връзката си с Бога.
към текста >>

32. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Държеше се не само на външността, но и на достойнството.
Спомням си, че аз влизам веднъж при него и по някаква си случайност аз съм имала петно на роклята си. Той ме погледна, изведнъж трепна, скочи, посочи с пръст към роклята ми и каза: „Марийке, тук има едно леке" и с такава изненада, че аз се стреснах и погледнах надолу и какво да видя - видях едно малко, мъничко петно върху роклята ми, но от къде бе дошло, не зная. Вероятно по пътя си съм се залепила за нещо, но другото е важно: какво той бе видял чрез това петно аз не зная. Преди да се облека аз винаги си приготвях роклите, винаги бях изгладена, издокарана и имах тоалети на млада, градска госпожица и тогава върху роклите на такива градски госпожици не можеше да има дори и прашинка. А като прибавя, че роклите ми бяха шити при една от най-големите модни шивачки в София и майка ми се грижеше аз да бъда облечена като състоятелна млада госпожица, на което тогава се държеше много. Държеше се не само на външността, но и на достойнството. А от къде беше дошло това петно не можах да разбера. Именно това, че то се бе полепнало по мен, беше ме оцапало от вън като външна намеса Учителят вероятно видя нещо в него, може би той видя онези сили, които ми го бяха залепили като белязан символ на едно бъдеще и на едно пророчество и затова той така трепна, така скочи като че ли видя нещо ужасяващо. Разбира се, че петното тук беше образен символ но зад него той прозря моят бъдещ живот. Не случайно по-късно той ми каза „Рекох, Бог може да съизволи да бъдеш петнена, чернена, хулена, гонена, но всичко с радост да издържиш". Да, това петно по моята рокля бе началото на моето опетняване.
към текста >>

33. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дедо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него като свещеник на тази църква тя да упражни чрез него някакво въздействие срещу рождения му син.
Защо така, не мога да ви кажа. Дядо поп е ценял много и обичал много сина си Петър, защото много добре е знаел, че е необикновено дете и освен това той е имал онази жива опитности и онази история, която той лично е описал за църквата „Свети Димитър" в Солун когато му се предава Антиминса в залог за възраждането на българския народ, в знак на освобождението на България и в завет за идването на Вожда, за Вожда на Духът на този народ. Така дедо поп доживя да види, че това откровение в църквата „Свети Димитър" успя да се сбъдне и България бе освободена от Русия посредством Божия Дух и този народ успя да се възроди от пепелта на забравата посредством същият този Дух и накрая този Вожд на спасението се роди в плът чрез него, чрез неговото чресло и взе неговото име. Според Учителят идването на Духа върху него е станало в присъствието на дедо поп Константин Дъновски и то когато са били в една страноприемница, една обикновена селска кръчма, когато са били седнали на една маса в едно малко село Тетово, И тогава Духът слиза върху Учителя. Дедо поп е бил свидетел на слизането на Духът и по този начин се закръглят трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства, на които дедо поп Константин Дъновски е станал свидетел: възраждането на този народ, освобождаването на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собственият му син. Дедо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него като свещеник на тази църква тя да упражни чрез него някакво въздействие срещу рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дедо поп те ще могат да вразумят младият му образован син. Дедо поп знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дедо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди, седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше кой е сина му и знаеше, че Духът бе в него. Не можеше да не изпита бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всички това пророчески да се сбъдне.
към текста >>

34. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство.
Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят? " и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство. Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек. Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк. На мястото на Иван Радославов на ул. „Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям ентусиазъм и всички ние младите ходехме да помагаме. Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя.
към текста >>

35. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях.
на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения.
към текста >>

36. 233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ

Паша мислеше, че на нея по достойнство като човек, като характер й принадлежи правото да бъде близка до Учителя, да бъде уважавана от всички и обградена с внимание и любов.
Но понякога и ние бяхме поставени там до нея, за да може чрез нас тя да си издържи изпита и ние бяхме в момента предметно обучение на Учителя и ние бяхме дадено училищно пособие и помагало да обучение на Савка. Това бе трудна работа и за нея и непосилно за нас, за да издържим. Да гледаш как някой трябва да държи изпита си посредством теб самия това не е лесно и много трудно се издържа. Е, имаше моменти, когато местата ни се сменяваха и Савка беше принудена да става и тя предметно обучение за другите две. Разбира се, че тя трудно понасяше това, защото искаше да бъде първа и изключително първа. Паша мислеше, че на нея по достойнство като човек, като характер й принадлежи правото да бъде близка до Учителя, да бъде уважавана от всички и обградена с внимание и любов. Тя така беше устроена и така възприемаше нещата около себе си и в себе си. Марийка се смяташе за грешна. Интересно бе, че и другите две сестри и ученички имаха такова мнение за нея, и другите две ученички смятаха и считаха в себе си, че стоят по-високо от нея. А Марийка беше привързана към Учителя, гледаше на него като на човек, в който Бог живее и се проявява. Следователно пред неговото лице тя беше едно нищо и една прашинка от безкрая.
към текста >>

37. 238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША

А те бяха такива, че да им се зачете тяхното достойнство, че са първите, че са незаменимите и че Учителят държи много на тях и то най-много от всички.
Благодарение на подхода му към тях двете той успяваше да задоволи това усещане на личността, което изискваше да бъдат зачетени като първи ученички. Те бяха много горди духове и не бяха случайни проекции в Школата на Учителя. Бяха непоклатими духове със сила и мощ и когато своеволничеха Учителят се справяше доста трудно с тях особено със Савка. С Паша той се справяше много лесно, тя беше работлива, имаше изисквания, които Учителят веднага ги задоволяваше и тя сядаше и работеше. Тези изисквания не бяха материални, нито себични, нито облагодетелствуващи. А те бяха такива, че да им се зачете тяхното достойнство, че са първите, че са незаменимите и че Учителят държи много на тях и то най-много от всички. Накрая се оказа, че по своето трудолюбие, последователност и издръжливост Паша Теодорова остана незаменима. Затова трябва да й благодарим. И аз благодаря за незаменимата Паша. Поклон!
към текста >>

38. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

Така той с поведението си да бъде в услуга на Савка без да се съобразява, че накърнява достойнството на други около себе си, влезна в конфликт с мене, който трая десетки години.
Беше добър цигулар, но беше верен последовател на Савка. Една от причините бе, че Савка го бе въвела в някои от вътрешните духовни опитности на Школата и както бе му съдействувала в първите години за по-близък контакт с Учителя. В това нямаше нищо лошо и бе в реда на нещата. Той прие, че трябва да я уважава, да й съдействува и във всяко отношение, както и това правеше. Но понякога това ставаше за сметка на другите и довеждаше до дрязги. Така той с поведението си да бъде в услуга на Савка без да се съобразява, че накърнява достойнството на други около себе си, влезна в конфликт с мене, който трая десетки години. Дори и след заминаването на Учителя. Стана ни опонент по всички линии без да се съобразява с нищо. Пристигат в дома ни Савка и Галилей, за да търсят Учителя. Пред къщичката ни имаше поставена пейка под сенчести клони за почивка и отмора. Учителят беше седнал на пейката и се отмаряше, когато пристигнаха Савка и Галилей.
към текста >>

39. 264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА

Та това място не се даваше даром, то се заемаше не по достойнство, не по заслуги.
Какви ли не случаи сме виждали - всички възможни случаи, които бяха съществували по света минаха през Школата. Това не бяха малко тези двадесет и две години. Та не всеки осъзнаваше своето вътрешно място в Школата, а да не говорим за онова външно място, което той заемаше и трябваше да отстоява. Но с какво? С учение, с труд, с постоянство и много работа ежедневна, работа над себе си във всички посоки. Та това място не се даваше даром, то се заемаше не по достойнство, не по заслуги. То се даваше по самоопределение. Определиш ли се, самоотречеш ли се от всичко, посветиш ли се изцяло, наложиш ли живота си в името на едно служение, то тогава ти се даваше място в Школата, ти го заемаше и работеше. Това място бе само твое и ничие друго. И никой не можеше да посегне на него. Единствено ти можеше да го освободиш или Учителя да те освободи от това място ако правиш прегрешения към Бога и към своя личен път като душа.
към текста >>

40. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

Заемал си някакво място, смяташ, че то е твое по право, по заслуга и по достойнство.
Чак тогава отношенията им ще бъдат правилни. Но това не винаги ставаше така. Ние бяхме седнали на различни места в Школата и бяхме предметно учение както за нас самите, така бяхме и предметни помагала за останалите ученици. Всеки един от останалите беше една част и частица от тази лаборатория, от тази вътрешна лаборатория, където ръката на Учителя преместваше понякога местата ни или самите нас, за да създаде нови условия, за да видим как ще се справим при новите обстоятелства и при новите възникнали противоречия. А това бе много ужасяващо. Заемал си някакво място, смяташ, че то е твое по право, по заслуга и по достойнство. Идва момент когато те преместват на друго място, а твоето място го заема друг и то, което бе най-важното винаги в тези случаи смятахме, че онзи, който заема мястото ни е много по-недостоен от нас самите. И това довеждаше до вътрешна реакция у нас, въздигаше се един свят, един стар свят у нас, който искаше да се бори с всички допустими и недопустими средства, за да защити себе си, а в случая да защити и запази мястото, което е заемал. Сега четейки от страни това може да изглежда наивно и смешно, но тогава нещата бяха другояче, тогава бе въпрос на живот и смърт както казват някои. Само онзи, който е бил в Школата, който е вкусил и пил от словесното мляко от Словото на Учителя знаеше да цени своето място и го отстояваше. Говоря за онези, които бяха вкусили от тази Небесна Благодат и за онези, които знаеха да ценят и да отстояват.
към текста >>

41. 33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО

Наталия Чакова

Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета) певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: „Учителю, г-н X, редактор на вестник X желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде дори и ръката, но посочи с нея към нас: „Занят съм, рекох.
Но Катя настойчиво ме задърпа както съм и почти влачейки ме, като дете, ме завлече при Учителя. Сама тя беше скромно облечена. Като ни видя от прозореца Учителят излезе веднага, усмихна се мило и почна да ни говори. Но току-що започна и към Него пристъпиха двама важни господа. Единият някакъв певец познат с Учителя, а другият - редактор на един столичен вестник. Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета) певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: „Учителю, г-н X, редактор на вестник X желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде дори и ръката, но посочи с нея към нас: „Занят съм, рекох. Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме аз едва ли не скачах от несдържана радост. Дали ги прие тях после, не зная. Може би ги прие, но .им даде добър урок ако въобще имаха предпоставки да го разберат.
към текста >>

42. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

И я оцених по достойнство.
Тя стоеше като зашеметена. Обръщам се към нея; „Това ли е силата на Чингиз хан? " „Сега е старец, но когато беше млад тогава триста урагана се събираха в него". След малко на бай Юрдан му мина, урагана излетя през прозореца, но Цанка стоеше като вцепенена. А аз видях силата му. И я оцених по достойнство. Дойде време и той си замина от този свят. Много пъти уговарях с нея да напишем нейните опитности. Но тя отказваше. Тя бе принудена да влезе в неврохирургията, където й предстоеше операция на един от гръбначните й прешлени. Тогава тя взима една тетрадка и в телеграфен стил по четири-пет реда записва някои от своите опитности.
към текста >>

43. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Това са опитности изживявани, изстрадани и с благодарност към Учителя, бяха оценени по достойнство.
Но тази сила трябва да премине и да протече през този център, който направлява всичко. Този център се нарича Центъра на Надеждата. Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на надеждата? Там щракна една лампичка, която и до днес свети. По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята. Това са опитности изживявани, изстрадани и с благодарност към Учителя, бяха оценени по достойнство. Важно е да оцениш навреме и по достойнство. Веднъж го попитах: „Учителю, защо ми са къси ръцете? " Навремето си бил философ и със своето учение си станал причина да се отклонят много хора от Истината. Днес си до мен, тук да се срещнеш с Истината и Словото на Великия Учител, за да се коригираш днес и за в бъдеще." Ето това е моята програма за днес и за утре.
към текста >>

Важно е да оцениш навреме и по достойнство.
Този център се нарича Центъра на Надеждата. Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на надеждата? Там щракна една лампичка, която и до днес свети. По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята. Това са опитности изживявани, изстрадани и с благодарност към Учителя, бяха оценени по достойнство. Важно е да оцениш навреме и по достойнство. Веднъж го попитах: „Учителю, защо ми са къси ръцете? " Навремето си бил философ и със своето учение си станал причина да се отклонят много хора от Истината. Днес си до мен, тук да се срещнеш с Истината и Словото на Великия Учител, за да се коригираш днес и за в бъдеще." Ето това е моята програма за днес и за утре.
към текста >>

44. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

Това е достойнство." „Сега българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат.
Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни. Вашите грехове са си ваши. Аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг". Това е достойнство." „Сега българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат. Нищо повече. Това не го искам аз, това го изисква онзи Велики и Единствен принцип. Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги принудят." И така аз ви приветствам! Вие - търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно.
към текста >>

45. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Всички оценяваха това по достойнство,
Мнозина от тези музиканти след това се оформяха с добра кариера, както в София, така и в чужбина. Има много примери за това. Ето външните хора, светските хора идваха и търсеха благословение и търсеха указание и помощ от Учителя. Получаваха и изпълняваха съветите Му. И затова техният път като музиканти биваше определен и те се ползваха от кредита и благословението на Учителя. Всички оценяваха това по достойнство,
към текста >>

46. 30. КАТЯ ГРИВА И ГЕНЕРАЛНАТА РЕПЕТИЦИЯ

Симеон Арнаудов

За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство.
И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше, а ние ги слушахме. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които те изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Но генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалния концерт бе в града в зала „България". Катя Грива дойде на Изгрева и нейната генерална репетиция продължи десетилетия на Изгрева. И моята генерална репетиция продължи десетилетия, но не можах да пропея на сцена. И много музиканти от Изгрева не пропяха по сцените поради проявеното им вироглавство и непослушание към съветите на Учителя.
към текста >>

47. 9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ

Геновева Жекова

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

А това бе скъп подарък навремето си и означаваше, че по достойнство се оценява нейното изкуство.
9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ Веднъж една година бяха дошли чужди музиканти и изнесоха концерти в София. Наши приятели ги бяха поканили на гости. Обикновено чужденците се канеха в къщата на Коста Русев, която беше голяма и вътре имаше музикален салон. Домакините се бяха престарали, а стопанката се казваше Зорница, която беше също музикантка-пианистка и няколко пъти бе свирила на Учителя класически пиеси. При един такъв случай Учителят й бе подарил златна гривна. А това бе скъп подарък навремето си и означаваше, че по достойнство се оценява нейното изкуство. Бяха се престарали и масите бяха отрупани с вегетариански ястия. Идват поканените гости. Накрая идва и Учителя и сяда на определеното място от домакинята. До Него от двете Му страни двата стола са свободни. Започват вечерята.
към текста >>

48. 45. Време за равносметка

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Ние трябва да покажем нашето достойнство!
Запитахме началника защо няма да прикачат вагон, но той потвърди, че нямат вагон за прикачване. Тогава за му отговорих: „Какъв началник на гара сте, щом не можете да наредите да се прикачи един вагон? “ Той ми каза, че от Белград ще прикачат вагон. Викам: „Значи нас ще ни управляват турците и сърбите ли? Защо тогава продаваме билети на чужденците със запазени места? Ние трябва да покажем нашето достойнство! Аз не мърдам от тука и отивам да легна на релсите. Докато не прикачите вагон, няма да стана, нека ме прегази влака“. През това време се свързали с Министерството на транспорта и уредили въпроса с вагона. Прикачиха един вагон, в който се настаниха пътниците и всеки зае мястото според билета си, но влакът тръгна с два и половина часа закъснение. След 2-3 дни отидох при началника на бюрото.
към текста >>

49. 58. Дългоочакваната среща

ТОМ 7

Значи светът оценяваше по достойнство това място, а онези, които целуваха ръка на Учителя и се наричаха Негови ученици, на пет метра построиха барака, за да живеят там и клозет та да си изхвърлят човешките извержения.
ученици на осем крачки от гроба на Учителя. Това опорочение ли е или какво? Това е предателство и кощунство. И което е най-интересното, когато се разтуряше Изгрева и имаше архитектурен план за мястото на Учителя, те, архитектите представиха един изключително сполучлив план за мястото на Учителя и трябваше да се огради с ограда. Но там никъде нямаше посочено място за барака и клозет. Значи светът оценяваше по достойнство това място, а онези, които целуваха ръка на Учителя и се наричаха Негови ученици, на пет метра построиха барака, за да живеят там и клозет та да си изхвърлят човешките извержения. И когато дойде голямата метра и измете целият Изгрев тази метла измете и бараката на Ангел и Тодора и клозета от мястото на Учителя. Кесарят дойде със своята власт и сила и измете и премахна Опорочението. Това трябва да му се зачете по достойнство. Днес Изгревът го няма. И когато дойдат и запитат къде е Изгрева, то ще им се каже, че Изгревът се намира в Словото на Учителя Дънов.
към текста >>

Това трябва да му се зачете по достойнство.
И което е най-интересното, когато се разтуряше Изгрева и имаше архитектурен план за мястото на Учителя, те, архитектите представиха един изключително сполучлив план за мястото на Учителя и трябваше да се огради с ограда. Но там никъде нямаше посочено място за барака и клозет. Значи светът оценяваше по достойнство това място, а онези, които целуваха ръка на Учителя и се наричаха Негови ученици, на пет метра построиха барака, за да живеят там и клозет та да си изхвърлят човешките извержения. И когато дойде голямата метра и измете целият Изгрев тази метла измете и бараката на Ангел и Тодора и клозета от мястото на Учителя. Кесарят дойде със своята власт и сила и измете и премахна Опорочението. Това трябва да му се зачете по достойнство. Днес Изгревът го няма. И когато дойдат и запитат къде е Изгрева, то ще им се каже, че Изгревът се намира в Словото на Учителя Дънов. Когато човешката душа зажаднее за изгрева на слънцето, т.е. за общение с Духа, това може да направи само чрез Словото на Учителя Дънов. Друг път няма.
към текста >>

50. Съдържание

ТОМ 8

Място по достойнство 69.
Значението на планината за ученика – мисли от Учителя 64. Чистота и хармония – мисли от Учителя 65. Любов към Бога 66. Благост – мисли от Учителя 67. Истинският живот – мисли от Учителя 68. Място по достойнство 69. Подаръци 70. Неканеният гост 71. Отговорът 72. Орисията 73. Обичен и скъп 74.
към текста >>

51. 74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО

ТОМ 8

74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО На Рила сме.
74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО На Рила сме. Вечер при запаленият огън. Приятелите се събират и започват песни. Обикновено се поставяше един стол, който бе за Учителя и понякога ние се стремяхме всеки от нас да се вреди до Него, за да бъдем близко до Учителя. Тази вечер Николина Балтова е седнала там, където е приготвен стол за Учителя. Учителят идва, но не сяда на приготвеното място, а на друго.
към текста >>

52. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

ТОМ 8

Имахме, обаче толкоз сме държави на авторско право и за достойнството си, че някъде е загубен.
да я вземе да я заведе в Америка, но в това време както обикновено се явява завист. Намесва се някакъв друг протестантин, който казва: "Нека моята дъщеря да вземе тази стипендия". Тя се казва Мария Цанова и дядо ми казва: "Аз не държа, дъщеря ми ще завърши българската гимназия" и мама обаче с този английски, който усвоява за една година издава първия български речник и разговорник. В: Вие имате ли го? Веска: Нямаме нищо. Имахме, обаче толкоз сме държави на авторско право и за достойнството си, че някъде е загубен. В това време обаче, на мама вуйчо й Атанас Доспевски, той се заема да го издава, обаче той си беше православен и не е ставало въпрос за този неин труд. В: Той къде е издаден за пръв път? Веска: Той в България е издаден, обаче нищо не мога да ви кажа повече. В: Колко хиляди думи съдържа? Веска: О-о-о, нищо не мога да кажа.
към текста >>

53. 54. БРАТ РАДИ

Той, когато си замина Учителят, след това нали Братския съвет така поеха братските работи, даже му правеха някои забележки, нетактичност проявиха някои хора от Братския съвет, да не споменавам имената им и брат Ради пък беше иначе амбициозен човек, не амбициозен, а с чувство на достойнство.
връщане. В.К.: 20 км. Е.А.: Да, И сега, нали той знае какво е направил. И като е казала че духът й казал, то той разбрал вече, че не е Духът, щото Духът на Истината знае как е работата. Това нещо го отдели от нея, да. Щото той беше самичък чистосърдечен, никога и никого не лъжеше, никога. Той, когато си замина Учителят, след това нали Братския съвет така поеха братските работи, даже му правеха някои забележки, нетактичност проявиха някои хора от Братския съвет, да не споменавам имената им и брат Ради пък беше иначе амбициозен човек, не амбициозен, а с чувство на достойнство. Той имаше нещо характерно в себе си, чувство на достойнство имаше и той заради своето достойнство не си позволяваше много неща, разбирате. Такива хора мъчно понасят лъжата и клеветата и ако някой им каже нещо, което да засегне това чувство у тях. И бяха му казали, че от градината нищо не се печели. И той много старателно работеше и не знам дали не се попресили малко от работа и след това заболя и т.н. Това е мое предположение, но аз ще Ви кажа сега няколко случая където съм виждала неговата честност даже в нашите отношения.
към текста >>

Той имаше нещо характерно в себе си, чувство на достойнство имаше и той заради своето достойнство не си позволяваше много неща, разбирате.
Е.А.: Да, И сега, нали той знае какво е направил. И като е казала че духът й казал, то той разбрал вече, че не е Духът, щото Духът на Истината знае как е работата. Това нещо го отдели от нея, да. Щото той беше самичък чистосърдечен, никога и никого не лъжеше, никога. Той, когато си замина Учителят, след това нали Братския съвет така поеха братските работи, даже му правеха някои забележки, нетактичност проявиха някои хора от Братския съвет, да не споменавам имената им и брат Ради пък беше иначе амбициозен човек, не амбициозен, а с чувство на достойнство. Той имаше нещо характерно в себе си, чувство на достойнство имаше и той заради своето достойнство не си позволяваше много неща, разбирате. Такива хора мъчно понасят лъжата и клеветата и ако някой им каже нещо, което да засегне това чувство у тях. И бяха му казали, че от градината нищо не се печели. И той много старателно работеше и не знам дали не се попресили малко от работа и след това заболя и т.н. Това е мое предположение, но аз ще Ви кажа сега няколко случая където съм виждала неговата честност даже в нашите отношения. След като боледува, Тодор Стоименов и брат Борис дойдоха при мене.
към текста >>

54. 71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА

Знаете ли че беше хубава жена, височка така, от тези жени юпитериянки, с чувство на достойнство, но кротка, мила, внимателна.
71. АНАСТАСИЯ ЯНАКИЕВА Сестра Анастасия Янакиева беше кротка жена. Знаете ли че беше хубава жена, височка така, от тези жени юпитериянки, с чувство на достойнство, но кротка, мила, внимателна. И тя, дали преди да срещне Учителя или след, кога е не знам мъжът й заболял, получава удар, парализира се и тя 15 години го гледа в легло, а 15 години това не е малко. Вижте какво изпитание е минала. И когато той си заминава, дали тя още преди това се е запознала с Учителя не зная, но след като той си отива тя вече е свободна, няма деца, има една къща там мъничка и нейната къща е отворена за всички братя и сестри. И докато Учителя живееше на ул."Опълченска" 66, откато тя се запознава с Него, нейния дом е братски дом. Тя приема гости, посреща, изпраща.
към текста >>

55. 72. МАРА БЕЛЧЕВА

Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото хубаво, изящна беше.
Но аз я помня на Изгрева. Значи сигурно на Изгрева сме били, щото ние сме на Изгрева, тя дойде на Изгрева след 1930 год. май. Когато дойде на Изгрева, тя беше може би към 60 години, но беше хубава жена. Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Лично аз, понеже така виждам, че съм харесвала много хубави хора, било така млади и стари, много й се възхищавах. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото хубаво, изящна беше. Тя е съпруга на Белчев, министър който е бил тогава, убит. Убиват го, по политически въпроси и тя след това не се оженва, но се сприятелява с Пенчо Славейков и са приятели. И чух, че когато тя разказваше, че него са го оскърбили тука и той е заминал за Италия, а пък тя знае, че той няма никакви пари, тя си продава къщата в София, на площад „Славейков" имала къща, продава я и отива в Италия с него, за да може да имат за издръжка. Това малко хора могат да го направят. Това го правят смели жени, а това го правят жени които обичат и заради обичта се жертват и тялом и духом.
към текста >>

56. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Има братя, които имат чувство на достойнство.
Но при един отпуск той я беше оставил у приятелката, но при друг отпуск дойде и си взе тръбата там да гледат. После беше я закопал някъде и плениха го и след пленничеството вече къде ще търси къде е закопал, но той се беше запознал с Учителя и той ни е заговорил пръв, да ни заведе и двете ни при Учителя. Казваше се Христо. ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ - мисля че беше от Стара Загора, но къде беше роден не зная. Той беше така много симпатичен, скромен брат, без претенции, щото виждате ли защо го казвам това като подчертавам. Има братя, които имат чувство на достойнство. Има братя, които са по-тщеславни. Има братя, които са горди. Разбирате, това личи като качество, не могат да го скрият. Той беше скромен, както беше Боян Боев скромен. Георги Тахчиев даже той когато следваше, тука живееше при брат Боев.
към текста >>

57. 94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Щото аз пък имам силно чувство на достойнство.
Трябва да имаш сила, за да понесеш всичко и то с любов". Е.А.: Мария беше симпатичен човек, аз не мога да кажа, аз няколко години с нея съм имала много хубава дружба и хубаво приятелство, но сега това ли беше, че се разделихме. Тя веднъж ми каза, че тя има така настроение и дружи с някого, и после вече не може да дружи с мене, щото друго настроение има. Сега с мене това ли беше причината, друго ли беше не зная. Но аз пък, когато забележа, че някой не желае, аз не обичам да се натрапвам. Щото аз пък имам силно чувство на достойнство. И затуй, разбираш, за да не ми страда чувството казвам всеки има право да има каквото иска отношение, но аз заставам на едно разстояние, за да ми е на мене спокойно.
към текста >>

58. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

А като се подаде на висшите чувства у себе си, да речем едно положително достойнство, нали.
Може би беше хубаво за да видя какво нещо изпитват хората, които изпитват тези чувства. Така е и за другите отрицателни чувства, нали завист, егоистични чувства, всичко заедно. И чувствата са такъв свят на сили в човека, че ако той се поддаде на отрицателните, той може да отиде в ада. И той може да бъде разрушен от тях. Защото те имат разрушително действие в човека. А като се подаде на висшите чувства у себе си, да речем едно положително достойнство, нали. Чувства човек, но да не си позволява да прави нито грешка, нито лоша мисъл да пуска, нито лошо чувство в себе си. Това чувство може да го заведе даже до ада. В това отношение чувствата са много опасен свят. Така разгледани като възможности, които човек има. И вярно е, че и силите на ума, и силите на сърцето, това са сили в човека, това са енергии в човека и завладяването на този свят е наистина много сериозна, и много трудна задача.
към текста >>

59. 179. ДОВЕРИЕ И НЕДОВЕРИЕ

Така и тя беше с едно чувство на достойнство, съзнаваше си цената, разбираш ли?
Учителят много умееше, разказваше й разни истории, говореше й духовни въпроси, много хубав и богат разговор изкараха. И на мен ми беше интересно като слушах. И се радвах. В. К: Значи беше свободна пред Учителя. Е.А.: Много свободно и естествено се държеше. Така и тя беше с едно чувство на достойнство, съзнаваше си цената, разбираш ли? И тази жертва, която тя направила като продала къщата си за Пенчо говори за много нещо. Жена да си продаде къщата и да се лиши от нея, за да гледа един болен човек, това е рядко, такава жена не може да се срещне. Идейна жена, която има сърце пълно с любов. В.К.: Какво щяхте да кажете друго? Е.А.: Виж сега другото.
към текста >>

60. 14.Учителят дойде на земята

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Това би понижило неговото достойнство.
Той нямаше нужда да се покаже, че може и какво може. За своите възможности той мълчеше и можеше да мълчи. В обходата си с нас беше внимателен, любезен, коректен, можеше всички да изслуша дори и когато говорим глупости. Той се отнасяше с уважение и почит към всички. Ако някои оставаха недоволни от неговото поведение, то е, защото те искаха нещо, което той не можеше и не искаше да направи. Това би понижило неговото достойнство. Той винаги се държеше с достойнство. Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи достойнството му. И това той правеше не за да се покаже пред нас, но заради своята висша природа не искаше да понижи Божественото в себе си. Още като ученик, Учителят е изучавал музика във Варна. Свирил е на цигулка при един чех.
към текста >>

Той винаги се държеше с достойнство.
За своите възможности той мълчеше и можеше да мълчи. В обходата си с нас беше внимателен, любезен, коректен, можеше всички да изслуша дори и когато говорим глупости. Той се отнасяше с уважение и почит към всички. Ако някои оставаха недоволни от неговото поведение, то е, защото те искаха нещо, което той не можеше и не искаше да направи. Това би понижило неговото достойнство. Той винаги се държеше с достойнство. Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи достойнството му. И това той правеше не за да се покаже пред нас, но заради своята висша природа не искаше да понижи Божественото в себе си. Още като ученик, Учителят е изучавал музика във Варна. Свирил е на цигулка при един чех. И след това Учителят е продължил да свири на цигулка.
към текста >>

Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи достойнството му.
В обходата си с нас беше внимателен, любезен, коректен, можеше всички да изслуша дори и когато говорим глупости. Той се отнасяше с уважение и почит към всички. Ако някои оставаха недоволни от неговото поведение, то е, защото те искаха нещо, което той не можеше и не искаше да направи. Това би понижило неговото достойнство. Той винаги се държеше с достойнство. Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи достойнството му. И това той правеше не за да се покаже пред нас, но заради своята висша природа не искаше да понижи Божественото в себе си. Още като ученик, Учителят е изучавал музика във Варна. Свирил е на цигулка при един чех. И след това Учителят е продължил да свири на цигулка. Когато Учителят е бил в Америка, един наш брат, който е учил заедно с него там казваше, че е свирил пред студентите, давал им е концерти.
към текста >>

61. 01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Такъв беше брат Куртев - с чувство на достойнство, без да е горд.
Казваше често: „Който човек е гладен или жаден, сам ще потърси хляба или водата. " Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква. Той винаги бе желан събеседник, защото говореше само за онова, от което отсрещната страна се интересуваше. Понякой път той подхващаше някоя весела история като постепенно минаваше от веселото към сериозното или обратното, според случая. Или, с други думи казано, всякога намираше общ език, според равнището на събеседника си. Такъв беше брат Куртев - с чувство на достойнство, без да е горд. Това са малки скици, нарисувани от негов съвременник, нямащи амбицията да опишат напълно неговия духовен образ. В този край селяните го именуваха „Бай Георги", обръщение, което напълно подхождаше както на селяните, така и за брат Георги Куртев, като влагаха съвсем друг смисъл в това обръщение. А именно - баща, бащице. А това бе тяхното най-голямо признание към него.
към текста >>

62. 07 - 23. ЛОШОТО ПИСМО НА ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Защото неговото достойнство било накърнено.
23. ЛОШОТО ПИСМО НА ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ Тъй се бе случило, че Пантелей Карапетров бил огорчен от Неделчо Попов, който в момента бил на 75-дневно обучение в казармата на VI полк. Там сега е Дворецът на културата. Огорчението било толкова голямо, че Пантелей не можел да си намери място. Никъде не го свъртало. Защото неговото достойнство било накърнено. Седнал на масата и написал писмо до брат Неделчо, който бил в казармата. Не пестил обидни думи по адрес на приятеля си. Написал писмото и го пуснал в пощенската кутия и чак тогава се успокоил. Но след като минало малко време и се размислил върху стореното, в душата му се явило разкаяние, което постоянно се засилвало. То дошло до такава степен, че вече не му давало покой.
към текста >>

63. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Колкото и трудно да било, Георги приема поръчката и я изпълнил с чест и достойнство.
Също негови рисунки са наддавани на томбола по вечеринките. Малкият художник е изпълнявал и поръчки за увеличаване на портрети. Но най-интересното било, когато той получава поръчка за портрет, като му се дава снимка с военна униформа, а му се иска цивилен портрет. Това било поръчката на Ив. Г. Данов, негов съселянин. Колкото и трудно да било, Георги приема поръчката и я изпълнил с чест и достойнство. Все по това време малкият художник рисува портрета на баща си от натура - бюст в естествена големина. Приликата била поразителна. Естествено ще се яви въпросът, защо Георги не е следвал пътя на дарбата си? Отговорът се подразбира: материалното затруднение на семейството. След като Георги не можа да следва пътя на призванието си като художник, насочи се към литературата.
към текста >>

64. 09 - 264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

С чувство на голямо достойнство аз казвах колко прасета съм заклал.
Тогава баща ми беше ловец. Под влияние на баща ми от време на време вземах пушката му и отивах на лов. Незабелязано това се превърна в страст, особено когато се случваше да улуча бягащия дивеч. Не стигаше това, но по Коледа, пак по примера на баща ми, ходех от къща на къща да коля прасетата на съседите от цялата махала. Това го смятах за голямо геройство. С чувство на голямо достойнство аз казвах колко прасета съм заклал. Освен това по Гергьовден пък на много агънца бях отнел живота. Тогава спях дълбок духовен сън и на ум не ми минаваше ,че да се убива е грях и престъпление. Кой да ми каже, кой да ми отвори очите? Душата ми спеше непробуден сън. Един ден съвсем случайно дочух, че имало хора, които не само не убивали нищо живо, но даже и месо не ядели.
към текста >>

65. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Стоеше скромно, Но и с велико достойнство.
Външно те много си приличаха, но по характер бяха различни. Това, което най- много обединяваше всички сестри - Надя, Верка, Донка и Дора Куртеви, беше онзи специален духовен елемент, който те носеха в себе си. Разказвано ми е, че навремето, когато Учителят е посетил дома на Георги Куртев, е казал: „Георги, вие имате много специални деца. Радвайте се! " Мама не даваше много външен израз на нейния богат вътрешен живот но той се усещаше от всички, които я познаваха. Стоеше скромно, Но и с велико достойнство. Понякога биваше неразбирана и огорчавана, но прощаваше на всички и стоеше високо над тези земни взаимоотношения с присъщото й достойнство. Тя имаше особено място в братския живот в Айтос и околия, особено след дядо ми Георги. Като един негласен обединителен център се превърна нашият дом. Приятели отвсякъде идваха за духовен обмен. У нас, на Градината, в Братския салон винаги се чувстваше нейното присъствие.
към текста >>

Понякога биваше неразбирана и огорчавана, но прощаваше на всички и стоеше високо над тези земни взаимоотношения с присъщото й достойнство.
Това, което най- много обединяваше всички сестри - Надя, Верка, Донка и Дора Куртеви, беше онзи специален духовен елемент, който те носеха в себе си. Разказвано ми е, че навремето, когато Учителят е посетил дома на Георги Куртев, е казал: „Георги, вие имате много специални деца. Радвайте се! " Мама не даваше много външен израз на нейния богат вътрешен живот но той се усещаше от всички, които я познаваха. Стоеше скромно, Но и с велико достойнство. Понякога биваше неразбирана и огорчавана, но прощаваше на всички и стоеше високо над тези земни взаимоотношения с присъщото й достойнство. Тя имаше особено място в братския живот в Айтос и околия, особено след дядо ми Георги. Като един негласен обединителен център се превърна нашият дом. Приятели отвсякъде идваха за духовен обмен. У нас, на Градината, в Братския салон винаги се чувстваше нейното присъствие. Ще приготви обед или вечеря, ще подбере молитви, ще прочете по вдъхновение пасаж от Евангелието.
към текста >>

66. І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР

Калоян поискал корона и достойнство и патриаршеска титла.
ДИМИТЪР Веднага Калоян създал антивизантийската коалиция между Иванко, убиеца на Асен I, Добромир Хриз от Македония и зет на императора, а по-късно с родопския владетел Йоан Старидонаки и успял да превземе крепостите Констанция и Варна с невиждана обсадна машина, като са я използвали като мост над рова и като стълба до зъберите на крепостната стена. На 24 март 1201 г. на връх Великден той превзел града и заровил всички убити пленници в рова с пръст. През 1199 г. цар Калоян получил писмо от римския папа Инокентий III за покана за присъединяване към Римската църква. Калоян поискал корона и достойнство и патриаршеска титла. На 8 ноември 1204 г. кардинал Лъв, от името на папата провъзгласил Калоян за крал, рекс, поставил на главата му корона и му връчил скиптър и знаме. Предишният ден, на 7.XI.1204 г. той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква. Унията, сключена между България и Рим имала политически характер.
към текста >>

67. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

-Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44).
Ще дам за пример 4-5 къси извадки из някои точки от втората част на посланието, за да се види, между друго, колко хубаво е издържан преводът по стойност на мисъл и хубост на израз. Ето тия: „Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите (т. 34). - Не бъди бърз да свързваш приятелство, но свържеш ли, пази неразкъсани връзките... Не искай от приятелите си да ти казват неща приятни, а истински... Бъди придирчив към себе си (т. 30). - Бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към тия, които прегрешат на тебе (38). - Колкото човек превъзходствува по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по своите добродетели (40). -Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44). Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма. Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство. Покрай прякото свое високо призвание - уредба на църковния живот - той е влял широка струя и от чисто просветно въздействие в епархията си, особено в град Варна, данни за което се изнесоха достатъчно. Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона.
към текста >>

68. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Аз бих желал да ги зная."], твърдят, че желанието на кукушани да излязат от подчинението на местния митрополит, е „ненавременно и вредно за православието" и че неговото изпълнение би нанесло „нравствен ущърб на Великата Църква, чието достойнство трябва да се поддържа от цялия православен свят".
Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите. „Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %5BАлександър II пита: „Кои са тия лица? Аз бих желал да ги зная."], твърдят, че желанието на кукушани да излязат от подчинението на местния митрополит, е „ненавременно и вредно за православието" и че неговото изпълнение би нанесло „нравствен ущърб на Великата Църква, чието достойнство трябва да се поддържа от цялия православен свят". [Към подчертаните фрази императорът бележи: „Това е съвършено справедливо и ние се стараем да докажем с нашите действия, че (гледаме на православието) не тъй, както гърците, които гледат на светото дело не като на общо православно, а като на изключително гръцко."] По тоя начин, след като достигнаха удовлетворение на първото си законно желание чрез заплахи да станат изменници на Православната Църква, кукушаните предлагат сега други по-малко законни искания и в такива изрази, които не позволяват да се съмняваме, че те силно се увличат от политически страсти. Ако пък и тия искания бъдат удовлетворени и ако след това другите български епископски катедри бъдат заети от природни българи, то може безпогрешно да се предскаже, че по-нататък те, основавайки се на предишните отстъпки, още по-далеч ще разширят замислите си, ще пожелаят съвършена независимост от Цариградския патриарх, ще заговорят за своите права на автокефална патриаршия [срещу това императорът бележи: „Това го вече има и сам патриархът Цариградски не вижда в това разрушение на православието"] и дори за разпространението на българското племе от Болкана до Архипелага и почти до границите на Елада" [последните думи са само подчертани от императора без бележки]. Последното обобщаваще изречение в горния пасаж ясно показва, че обер-прокурорът привел новите искания на кукушаните, за да потвърди основната си мисъл, че в чисто българските епархии не трябва да се поставят за епископи природни българи и изобщо да се удовлетворят българските искания. Дали неговите предричания се основават върху известия, получени от турската столица за решението на цариградските българи от март 1860 г. - да се откажат да признават цариградския патриарх'за свой духовен началник, или обер-прокурорът е имал предвид вече станалия на 3.
към текста >>

69. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека.
1.ДОБРОДЕТЕЛТА Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще треба да я повториш изново и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в животът треба да си има своето време и място, другояче, ще треба да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш - твоето задоволство, че си сторил нещо добро; защото хубостта на едно дело зависи от правилността и поредъка, по който следва да се извършва своевременно; и това е именно което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нуждни; нито приятелството там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява истината, ще пострада: негова светилник ще угасне, затова внимавай в животът си, да не би да сториш това - да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърдцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в животът си. Не желай това, което не ти треба и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш и делото ти ще благоуспее. Не се колебай в пътят на истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш; защото тъй ако мъдруваш, непременно в ровът ще слезеш и ще бъдеш забравен от всички заради постъпката си, че си я презрял.
към текста >>

70. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение?
Представете си, ако да имахте сила да премахните слънцето, което съм поставил, на какво би се оприличила земята? И нима мислите, че ако премахните името Ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и когато може от своето си лъже? Питам ви, защо са самообълщавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите без да разбирате, а ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и ширина, тогава де стои превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите. Та какво знаете и какво ще учите? Няма душа, и Мене ме няма, значи че няма ум, че Моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета. Яж и пий, това е то целта.
към текста >>

Знанието ми е изчезнало, достойнството изгубено, правдата ми се е помрачила и волята ми свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мене. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моят Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата постоянно се осуетява. Може ли праведния да върши волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството изгубено, правдата ми се е помрачила и волята ми свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми. Защото според заслугата, и заплатата; според послушанието, и благословението, и според любовта, отговора. Има ли себелюбивата любов нещо общо с Бога? - Не! Бог презира всичко, що е от светът.
към текста >>

71. IV.10 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

И когато се молим, отговорът се дава не за нашето достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможното удовлетворява всякога.
Вместо да ги включите с Божествените токове, включили сте ги там, гдето не трябва. Вие сте искали от человеци, а не от Бога. Ако молитвите ви не отидат най-малко 10 километра над Земята, то ги възприемат хората - те чувствуват, че някой иска нещо. Молитвата, която получава отговор, е отправена с всичкото желание и отговорът е моментален. На вас ви трябва да имате абсолютна вяра в Бога, вяра, която няма нито сянка от съмнение, и тогава ще видите как действува законът. И когато се молим, отговорът се дава не за нашето достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможното удовлетворява всякога. Но разни теории има за молитвата и затова вие се разколебавате и не знаете как точно да се молите. Истинската молитва е, когато душата и умът се слеят, чисто, ясно, просто се иска нещо, без колебание и съмнение. На такава молитва се отговаря. Господ казва „Опитайте Ме в ден скръбен" - това значи не само да Го призовем и да Го развържем и събудим в себе си, защото Той у нас спи. Ние сме Го затворили и Го викаме, но Той не ни чува.
към текста >>

72. IV.12 август, вторник

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Какво трябва да бъде вашето достойнство?
Взе хляба и го благослови, обърна ума Си към Небето и небесната житница, даде, каквото беше нужно. Но ще кажете: „Ние като Христос ли сме? " Да, вие трябва да имате Неговата непоколебима вяра и знание и ако ги имате, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълнявате, ще сполучите. Тъкмо тук не бива да мислите дали сте достойни. Какво трябва да бъде вашето достойнство? Аз ще ви кажа как да постъпите, но ако само веднъж злоупотребите, няма вече никога да сполучите, защото вашата душа ще се съедини с долните сфери. Миналата година вие имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение. При образуването на Слънчевата система трябваше да се образува един център, около който да се въртят всички вещества - всичко да се върти около Слънцето. Така, ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един център, то не може да сполучите.
към текста >>

73. Наряди за 1938 г.

" Писанието казва: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи." Ако един ангел те обича, той те обича, като обръща внимание на Божественото, което е вложено в тебе, а не на някое твое лично достойнство.
Най-първо не се завземайте да реформирате света, да виждате лошото в света. Най-първо намери всички свои погрешки и се завземи да ги поправиш. Не изведнъж всичко да поправиш, но всеки ден трябва да поправиш по една малка погрешка. Всеки един, който е влязъл в новия живот, трябва да е благодарен за благата, които Бог му е дал. При всичко, което се случва, да кажеш: „Така е Волята Божия! " Писанието казва: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи." Ако един ангел те обича, той те обича, като обръща внимание на Божественото, което е вложено в тебе, а не на някое твое лично достойнство. Любовта е едно условие, за да постигне човек всичко онова, което Бог желае за нас. И без тая любов ти не можеш да постигнеш своята цел в живота. Та първото - турете любовта в живота си. Не че нямате тая любов. Някой мисли, че като се ожени, ще постигне нещо.
към текста >>

74. Наряди за 1948 г.

Тя е извела човека из мрака на вековете, отличила го е от другите същества, възвърнала е достойнството му и, доколкото човек има права и свободи, дължи ги на нея.
Тя е идея за разумни, мислещи същества. Може ли да се говори на един бръмбар за Бога? Идеята за Бога е вдъхновявала човека през всички времена към велики подвизи и жертви. И ако някои са търгували с нея и са вършили престъпления в нейно име, какво има с това самата идея? Тя остава неопетнена, чиста и свята, високият идеал, към който човек вечно ще се стреми. Тя е извела човека из мрака на вековете, отличила го е от другите същества, възвърнала е достойнството му и, доколкото човек има права и свободи, дължи ги на нея. Съвременните хора искат да устроят живота си без идеята за Бога. Животните, които са лишени от тази идея, каква култура имат? Може ли тя да бъде идеал за човека? Какъвто израз и да й даде, човек не може да живее без идеята за Бога. Тя го прави човек.
към текста >>

Това поддържа духа бодър, запазва достойнството и свободата на ученика.
Това е вътрешната ни връзка с Учителя и с Бога. Това е свещеното предназначение на нашия ум, сърце, воля, душа и дух. Ако ние разчитаме на външно ръководство и уповаваме на него, силите на нашата душа ще останат спящи, неразвити. Докато пък в онова вътрешно усилие да бъдем във връзка с Учителя и с Бога, да знаем всеки момент каква е Неговата воля за нас и как да я вършим. В този непреривен вътрешен стремеж силите на душата се развиват, като при това в нас се ражда съзнанието да носим сами отговорност за постъпките си. Това поддържа духа бодър, запазва достойнството и свободата на ученика. Казано е: „Не огорчавайте Божия Дух." Поддържайте добри мисли, добри чувства и постъпвайте добре и разумно с всички хора, при всяко положение в живота. Това е вътрешната работа, за която Учителят в школата ни е подготвял. Само тъй, ние ще опазим Неговото Слово, ще бъдем съработници в Неговото дело, проводници на новия Божествен живот. Промените, които сега се извършват в живота, не са случайни. Разумни, Божествени сили работят и преустройват живота, затова ние трябва да гледаме с упование и вяра в бъдещето.
към текста >>

75. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

В Америка имаше един знаменит професор по красноречие - Силва Неа, при когото отиваха свърши висше образование по ораторство, красноречие, с достойнство, че знаят да говорят.
Най-първо ще трябва да изнесете навън своите недъзи и да се погрижите за изправянето си. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте да ви ги търсим. Тъй че, ако искате да се ползувате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да изкарате недъзите си, без да имате това високо понятие за себе си, каквото сега имате, и ще слезете 10° надолу. Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да изкара своите недъзи на лице. В Америка имаше един знаменит професор по красноречие - Силва Неа, при когото отиваха свърши висше образование по ораторство, красноречие, с достойнство, че знаят да говорят. Като излизали от този професор, всички се чувствували като попарени, оквасени, защото той режел безцеремонно. Всичкото изкуство на този човек се състояло в това да им казва направо истината. Излиза някой пред него, започва да декламира, но професорът му казва: „Слез, слез при мене“ - и започват да се разговарят. „А, сега те разбирам, качи се отново.“ Ораторът започва отново. „Чакай, чакай, не разбирам, слез, слез.“ Не декламирайте, кажете ми една проста истина, без никаква приправка.
към текста >>

76. 17. ВЯРА

Ако един генерал иска да се подигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст.
Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключения, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно. Но Божията милост е друг закон и според него, ако човек е приготвен да възприеме нещата, дава му се и даром. Вярно е и едното, и другото. Вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се подигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се подигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Като те повикат на една трапеза, може да те турят на първо място; на кола като те возят, могат да те турят на първо място; но в обществото не могат да те поставят на първо място, ако не заслужите това. Тъй че първото място подразбира работа. Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив.“ Нали знаете приказката за недоволството на магарето? Когато го създал Господ, то се оглеждало тук-там между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заяка и било изложено на много страдания.
към текста >>

77. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Човек трябва с достойнство да понесе страданията си.
А когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще се носи това оцапване на трите пръста. Учете се на закона на доволството и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте любовта си към всички - към слаби, към немощни, към деца. Щом станете тъжни, идете някъде другаде, при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочете биографията на някой автор, на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване. А този свят, от единия край до другия, аз го наричам „свят на разочарование“. Някои го наричат „свят на очарование“, аз го наричам „свят на разочарования“.
към текста >>

78. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите.
Слънцето за нас важи според светлината, която ни праща. Тази година още сега трябва да се самоопределите в себе си, да бъдете искрени, защото от тази искреност зависи благословението, което искате да получите. Аз виждам мисълта ви: „Дали сме ние толкова приготвени, та нас викат? “ Спомнете си за онзи цар, които повикал гости на трапезата си - званите като не са дошли, вас, клосните, хромите, ви викам. Да благодарите, гдето ония не са дошли. Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности, после, ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото братство всичко върви като в музиката.
към текста >>

79. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г

То се отнася до личното достойнство на човека.
Вечерно време, като си седите, няма да мислите само заради вас, но ще размислите за кого мисли Господ и вие ще мислите за него. Тогава аз ще ви задам следующия въпрос. Вие следвате в един клас и сте около 30 ученика - възможно ли е, след като сте следвали няколко години заедно, да бъдете груби едни към друг? Следователно, като ученици на Всемирното Бяло Братство, трябва да се отличавате най-първо с честност. Знаете ли какво нещо е честността? То се отнася до личното достойнство на човека. То не е едно спомагателно средство. Честността е нещо морално. Като мислите разумно, не ви подобава да бъдете безчестни! Обещаеш - трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш дума - на думата си трябва да стоиш.
към текста >>

80. 9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Кое е истинското достойнство на човека?
Ако аз не мога да вляза в къщата, защото съм пораснал, нито вие сте виновни, нито аз, нито вратата. Туй е станало въпреки неговото желание, той расте. Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност. В света стават промени, на които ние се учудваме, въпреки волята си. Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? Коя е третата линия, с която мерим; „а“ равно на „с“ , „в“ равно на „с“, следователно „а“ равно на „в“. Да допуснем, че Бог е мярката, с който мерим. Едната линия, това е човешката личност; чувствата, това са неговите ближни. Когато отношението на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им.
към текста >>

Че човек има достойнство, има, но в какво седи?
Туй е станало въпреки неговото желание, той расте. Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност. В света стават промени, на които ние се учудваме, въпреки волята си. Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? Коя е третата линия, с която мерим; „а“ равно на „с“ , „в“ равно на „с“, следователно „а“ равно на „в“. Да допуснем, че Бог е мярката, с който мерим. Едната линия, това е човешката личност; чувствата, това са неговите ближни. Когато отношението на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел - и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви.
към текста >>

81. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Защото достойнството на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра.
Общата вада, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци. Разливането някой път не е поливане. Защото в този път не сте дошли за пръв път на земята. Колко пъти сте започвали, имате толкова съществувания, толкова опитности са ви дадени и ако вашето съзнание не може да се подигне и да използува някои от тези ценни семена то[я] застой се дължи на вас. Има неща непостижими за вас, зная, но има неща, които са постижими. Защото достойнството на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра. Да си готов да пожертвуваш живота си и за никакви блага да се не подкупваш. Това значи, като се турите на изпитание, да издържите. Ако нямате тази воля, добре, ако не - само така може да се постигне. И ако влезете в другия свят, с какво ще се похвалите? За да влезеш в музикалния свят, трябва да знаеш да свириш с тях.
към текста >>

82. АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Това го видях, разбрах и оцених пророчеството й по достойнство.
Цанка Екимова я познавам от 1970 год., срещнахме се на екскурзия на Витоша. Тя ме потърси, защото беше разбрала от брат си Борис за мен. Разположи се към мен, след като разбра, че работя с Борис Николов по неговите спомени. Тя разбираше по хиромантия и ми гледа на ръка на Витоша. Онова, което ми каза, беше вярно и се сбъдна, но онзи, който говореше чрез нея, бе пророчески дух. Това го видях, разбрах и оцених пророчеството й по достойнство. „Ти си водачът на племената и родовете израилски, изпратен да ги изведеш от пустинята." Това беше вярно. И ето сега чрез „Изгревът" се извеждат от пустинята и ги прехвърлям през река Йордан в Ханаанската земя, т.е. в Историята като историческа следа. А този път на превъплътените подух израилтяни между българите по времето на Школата на Учителя Дънов е аналогичен както по времето на Мойсея. Каквото е било навремето, това бе и днес.
към текста >>

83. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Паша Теодорова

То пази човешкото достойнство, а гордостта е едно анормално състояние.
Мозъкът е една органическа сила на човека и за да може мисълта да функционира правилно, той трябва да бъде в пълна изправност. Случва се някога така, че предната част на мозъка да работи нормално, а в задната част на мозъка чувствата да са в анормално състояние. Тогава човек мисли право, а постъпва зле. У хората има известни архаически наклонности, изостанали и наследени от раси, които са живели преди сегашната и само малко нещо е достатъчно, за да се пробуди известен атавизъм. Гордостта е едно болезнено отрицателно качество у човека, а самоуважението е естествено положително чувство. То пази човешкото достойнство, а гордостта е едно анормално състояние. Горделивият смята, че каквото той каже, това трябва да стане. Човекът на самоуважението не налага своето разбиране. Той казва: „Това е така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате." Той дава право на всеки човек. Честолюбивите хора са много мнителни и докачливи.
към текста >>

Онзи, който има да взима, когато и да се яви при своя длъжник, ще отнеме достойнството му.
Тогава понятието за Бога ще бъде, че Той живее между хората и всички Го познават, от малък до голям. Тогава богатият няма да държи парите си затворени в касата, както сега. Проповедниците няма да убеждават хората в своята вяра, а ще оставят свободен всеки с вярата, с която се е родил. Добър човек е онзи, който няма никакви дългове. Всеки един порок, малък или голям, е един дълг. Онзи, който има да взима, когато и да се яви при своя длъжник, ще отнеме достойнството му. Настанало е време, когато всеки трябва да престане да съжалява за своите грехове и престъпления, а да се стегне да работи и да каже: „Едно време бях сляп като този слепороден, а сега виждам. Досега се препъвах като слепия, но сега постъпвам по-другояче." Всички хора са призовани да бъдат кандидати за малки светии. В света малките светии са допринесли много по-голямо добро, отколкото големите. Всички трябва да се включат в една работа. Сега всички хора са в ада.
към текста >>

84. 16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Гена Папазова

"- „Ей тъй, нямаш нищо, ето нотариалният акт." Христов не е материалист, обаче Христов е човек с достойнство.
Другата му сестра е свършила педагогическата гимназия в Севлиево. Обаче се оженва за един руснак и става кръчмарка заедно с него тука в София. Купуват вино, препродават вино и пият вино. И когато бащата се съгласява да се продаде, не се съгласява, ами им предлага да си разделят къщата, тя отива в отсъствието на Христов, нарежда продажбата и един ден, когато Христов отива, тя казва: „Ти нямаш нищо тука, какво търсиш? " - „Как нямам нищо? "- „Ей тъй, нямаш нищо, ето нотариалният акт." Христов не е материалист, обаче Христов е човек с достойнство. „По какъв начин ти придоби право над къщата? " Разшетва се, среща там нотариуса, той пък участвува в църковния хор и нотариусът вика: „Ти не се безпокой, ти погледна ли документа, нотариалния акт? Че аз не съм го разписал." Значи предложено му е, но и тя не е погледнала. „Ама аз те чаках, не исках да го разпиша без теб, тъй че няма прехвърляне на имота." И Христов оставя, значи въпросът остава така открит. Той оставя баща си да живее в тази къща до когато му е определено.
към текста >>

85. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

Посрещната и оценена по достойнство от критиците.
Тя тръгва с тях, за да специализира. Прекарала е 4 години, като през цялото време е правила копия на творби на големите майстори в Лувъра. Учила се неуморно и посещавала галерии, изложби. В Париж представила през 1933 г. в пролетния салон в Гранд Пале картината „Майка ми". Посрещната и оценена по достойнство от критиците. Но след като се завръща от Франция, никой не я търсел, понеже била непозната. 6. Завърнала се е от Париж в 1933 г., където е била на специализиция четири години. Въпреки сериозната й подготовка, нямала работа и не печелела нищо. Тогава майка й я посъветвала да нарисува Учителя, което може да й донесе благословение. Учителят се съгласил и й позирал най-внимателно.
към текста >>

86. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

Достойнството на човека трябва да бъде вътре в неговата душа, в неговия ум.
Когато човек не може да постигне една своя идея, той се смалява. Ако вярваш - вяра в Бога - можеш да живееш един разумен живот. Целта на природата е свободата на човешката душа. На Любовта отговарям с Любов, на доброто - с добро. На злото не отговаряй със зло, на омразата не отговаряй с омраза. Достойнството на човека трябва да бъде вътре в неговата душа, в неговия ум. А дрехите ще бъдат само израз. Почитай в себе си онази свещена идея, която ти е дала подтик да се проявиш в този свят. Ако не любиш ближния си, ти не можеш да се развиваш. Човек, който люби, не остарява. Това е закон за храненето.
към текста >>

87. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

" У всинца ви трябва да има достойнство!
Приложете поне най-малкото! Нека у вас се зароди желанието да работите! Вечер като се върнете, да сте доволни от себе си и вашите близки да са доволни от вас! У вас трябва винаги да има една готовност да дадете един благороден пример там, където трябва. „Аз не съм дошъл да ми служат, но да служа! " У всинца ви трябва да има достойнство! Ако ние не можем да внесем Любовта и Мъдростта - никаква светлина не може да има в света. Също Истината, Доброто. „Любов, Живот, Доброта, Мъдрост, Знание, Сила". (Това трябва да го имате като скрижали.) Майка, която има силна воля, детето й не може да умре! Свят ще бъдеш, добър, благороден, чист!
към текста >>

Достойнството на човека стои в красивата му мисъл.
Широка брада - застъпен е физическият свят. Заострена брада - застъпен е умът. Като се свържем с първичната причина, тя ще ни даде най-добрия начин да изменим своя живот, да разрешим своите мъчнотии. * * * Сряда, сутрин, 7.XI.1928 г. Колкото един инструмент е по-чувствителен, по-деликатен, толкова той е по-ценен; той долавя най-тънките, най-нежните вибрации в природата. Достойнството на човека стои в красивата му мисъл. Колкото човек е по-добър, толкова неговата мисъл е по-правилна, по- голяма светлина има. Между неразумните хора добре не може да се живее. Между разумни хора добре може да се живее, но без хора не може да се живее. Ако ние искаме да реализираме една своя идея без Бога - вършим престъпление. У всинца ви трябва да се зароди един вътрешен процес - на всяко нещо да знаете времето, да знаете кога трябва да го направите.
към текста >>

В какво седи достойнството на човека?
Скръбта съдействува за умствената деятелност. Радостта съдействува за ученето, за светлите мисли. Едновременно човек трябва да желае да се интересува за някого, но и някой да се интересува за него. Каквито са вашите желания, такива са и вашите мисли. Когато имате едно правилно разбиране за процесите на сърцето, за процесите на мисълта - вашето развитие ще бъде правилно. В какво седи достойнството на човека? - Да има едно добро сърце, което счита всички хора за добри, един благороден ум, който схваща правилно отношението на нещата. Законите на цялото са закони на частите, но законите на частите не са закони на цялото. Добър човек е онзи, който има правилни отношения в цялото. Дотогава, докогато човек функционира правилно в Божествения организъм, изпълнява Волята Божия - но отдели ли се, идва грехопадането. Всякой ден вие трябва да бдите върху себе си... Ако човек се отказва от своите желания - той е свободен.
към текста >>

88. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 521-540

И кой каквото има, има го по заслуга, по достойнство.
Има четири вица ученици: добри - добри добри - лоши лоши - добри лоши - лоши. Търпение. 525 Бог всичко изведнъж може да види. А ние постепенно можем да видим всичко. Имайте търпение. Само при Истината всички са свободни. И кой каквото има, има го по заслуга, по достойнство. Първият закон. 526 „Ако ме любите" - любовта съществува преди знанието. Най-първо, ще любите Бога. Корените трябва да бъдат в почвата, но клоните и листата трябва да пребъдват в светлината. Може да се обича само Едного - дървото и покрай него всичките му листа. Истината.
към текста >>

89. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 541-560

Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Достойнство.
ти си ти - тъй заради Бога. Неизменен. 557 Колко е велико човек, след като се измени всичко наоколо му, той да остане неизменен. Да имаш характера на въже, което може да се огъва, но да не се къса. Опорната точка. 558 Животът за разумните същества е това, което е водата за организмите. Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Достойнство. 559 Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а достойнството на човека е да мисли. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът. Градеж. 560 Човек сам гради в себе си.
към текста >>

Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а достойнството на човека е да мисли.
Да имаш характера на въже, което може да се огъва, но да не се къса. Опорната точка. 558 Животът за разумните същества е това, което е водата за организмите. Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Достойнство. 559 Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а достойнството на човека е да мисли. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът. Градеж. 560 Човек сам гради в себе си. Без лъжа значи без никакви пропуквания. Всички сенки отвън, а от вътре - пълна светлина.
към текста >>

Достойнството на човека е право да мисли.
Опорната точка. 558 Животът за разумните същества е това, което е водата за организмите. Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Достойнство. 559 Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а достойнството на човека е да мисли. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът. Градеж. 560 Човек сам гради в себе си. Без лъжа значи без никакви пропуквания. Всички сенки отвън, а от вътре - пълна светлина.
към текста >>

90. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 561-580

Достойнството на човека седи в Истината.
562 Раздели годината на четири части по три месеца, през всяко годишно време се храни по един месец изключително само с плодове, чай, жито, картофи, варени със сол, ошаф и хляб - нищо готвено, никакъв зехтин, сирене или други подобни. През пролетта изберете си един месец, хранете се само с плодове, ще си отбележите какви плодове и как сте се чувствували. Същият опит може да направите и през лятото, есента и зимата. Добродетелта. 563 Добродетелта е привилегия на умния човек. Умният човек е този, който има добродетел. Достойнството на човека седи в Истината. Искаш ли да имаш достойнство - говори истината. Мъдростта прави човека умен, искаш ли да бъдеш умен, прилагай правилата на Мъдростта. Любовта прави човека привлекателен. Любовта не държи на достойнството. Изповед. 564 Изповед човек може да направи само пред Бога.
към текста >>

Искаш ли да имаш достойнство - говори истината.
През пролетта изберете си един месец, хранете се само с плодове, ще си отбележите какви плодове и как сте се чувствували. Същият опит може да направите и през лятото, есента и зимата. Добродетелта. 563 Добродетелта е привилегия на умния човек. Умният човек е този, който има добродетел. Достойнството на човека седи в Истината. Искаш ли да имаш достойнство - говори истината. Мъдростта прави човека умен, искаш ли да бъдеш умен, прилагай правилата на Мъдростта. Любовта прави човека привлекателен. Любовта не държи на достойнството. Изповед. 564 Изповед човек може да направи само пред Бога. Пред глупав човек не се изповядвай. Морал.
към текста >>

Любовта не държи на достойнството. Изповед.
Умният човек е този, който има добродетел. Достойнството на човека седи в Истината. Искаш ли да имаш достойнство - говори истината. Мъдростта прави човека умен, искаш ли да бъдеш умен, прилагай правилата на Мъдростта. Любовта прави човека привлекателен. Любовта не държи на достойнството. Изповед. 564 Изповед човек може да направи само пред Бога. Пред глупав човек не се изповядвай. Морал. 565 Моралът, това е изпълнение на истината. Истината, това е поглед към Бога. Отношение. 566 Любов може да има само дето има отношения, а отношения може само дето има разумни същества.
към текста >>

91. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 841-860

847 Няма по-хубаво нещо от това да съзнаваш: Благородството на Духа, достойнството на душата си, достойнството на ума, достойнството на сърцето.
845 Душите са двойни на земята, всяка душа си има другарка. Две души се сливат, става по- голяма душа, двете се сливат с четири, става по-голяма душа; докато най-после се образува онази, голямата душа - милиони души на едно място. Метод. 846 Ако искате да бъдете здрав, носете вода. Вземете два кърчага и носете вода, поливайте цветята, растенията - много от вашите болести ще изчезнат. Новата философия. 847 Няма по-хубаво нещо от това да съзнаваш: Благородството на Духа, достойнството на душата си, достойнството на ума, достойнството на сърцето. Всички трябва да бъдат смели в доброто, което трябва да правят. Вечно подмладяване. 848 „Онези, които чакат Господа, ще се подмла- дят." Вечното подмладяване, това е стремеж към Бога. В света освен Бога няма друг стар, а за нас хората, това е нашето предназначение - вечно млади! „Търсете ме, докато съм близо." 849 Сутрин, като изгрява слънцето, иди го пос- рещни!
към текста >>

92. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1281-1300

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

И после нека носи едно достойнство, едно честолюбие, една гордост, че не е казал една лъжа.
Има един естествен, правилен начин на мислене. Смирение. 1292 За Бога ще имате една свещена идея. Във всеки човек има нещо благородно, в известни моменти то се пробужда, и в най-лошите хора има моменти, когато се пробужда туй възвишеното, благородното - то е Божественото. То работи и показва пътя, по който трябва да вървите. Човек трябва да има абсолютно смирение. И после нека носи едно достойнство, едно честолюбие, една гордост, че не е казал една лъжа. Да бъде горд, че всякога е заставал на страната на слабите. Великата наука. 1293 В каквото положение ме постави Бог, толкова умен да бъда, че и при най-бедните условия, при които живея, да може да ги използувам. Това е великата наука, за която сме изпратени на земята - Служение на Бога. Да вършиш Неговата воля.
към текста >>

93. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1721-1740

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

1722 Като дойдем до духовния човек, трябва да имаме абсолютно смирение, да заеме последното място, без да се урони неговото достойнство.
Доброто. 1721 Човек езика си не може да даде, но може да го употреби за доброто на другите. Тук има дълбока философия. Духовният човек. 1722 Като дойдем до духовния човек, трябва да имаме абсолютно смирение, да заеме последното място, без да се урони неговото достойнство. И да заеме първото място, без да се притури нещо на неговото достойнство. Душата. 1723 Душата е посредник между Божественото и човешкото. Молитвата. 1724 Като учиш, трябва да си постоянно в молитва и да пазиш връзката си с Бога. Съзнанието ти да бъде винаги будно. Божественото 1725 Когато направите една погрешка, повикайте Божественото във вас да я изправи и се радвайте като дойде. Блаженство.
към текста >>

И да заеме първото място, без да се притури нещо на неговото достойнство. Душата.
Доброто. 1721 Човек езика си не може да даде, но може да го употреби за доброто на другите. Тук има дълбока философия. Духовният човек. 1722 Като дойдем до духовния човек, трябва да имаме абсолютно смирение, да заеме последното място, без да се урони неговото достойнство. И да заеме първото място, без да се притури нещо на неговото достойнство. Душата. 1723 Душата е посредник между Божественото и човешкото. Молитвата. 1724 Като учиш, трябва да си постоянно в молитва и да пазиш връзката си с Бога. Съзнанието ти да бъде винаги будно. Божественото 1725 Когато направите една погрешка, повикайте Божественото във вас да я изправи и се радвайте като дойде. Блаженство. 1726 Блаженство е за ученика да се освободи от ограниченията на света.
към текста >>

94. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2141-2160

2155 Две неща трябва да има ученикът: Достойнство И смирение.
Песента „Странникът". 2154 Песента, която Учителят изпя на Витоша на Ел Шадай на 16 юни 1941 г. „Странник съм в този свят, никого не познавам освен Тебе, Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование, да възлезе молитвата ми към Тебе." Ученикът ще учи. 2155 Две неща трябва да има ученикът: Достойнство И смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще благодариш - това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя си - това е живот вечен. Скръбта и радостта. 2156 Скръбта е привилегия за разумния. Радостта е благо за добрия - те заедно вървят.
към текста >>

95. МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА III 81-100

84 Човек има достойнство само когато живее в хармония с Бога.
3.ІІІ.1922 г. възвишеното. 83 Злото е силно, но Бог е по-силен! Без страх! Значи: С Бога! 4.ІІІ.1922 г. По-силният. 84 Човек има достойнство само когато живее в хармония с Бога. 6.ІІІ.1922 г. Достойнството. 85 „Онзи, който люби Господа, всичко каквото му се случи, ще се обърне на добро." 8.ІІІ.1922 г. Мото: 86 Познаването на Бога седи в това да Го обичаме. Познаване. Връзката. 87 Човек трябва да съзнава непрестанно връзката си с Бога. Грешките.
към текста >>

6.ІІІ.1922 г. Достойнството.
83 Злото е силно, но Бог е по-силен! Без страх! Значи: С Бога! 4.ІІІ.1922 г. По-силният. 84 Човек има достойнство само когато живее в хармония с Бога. 6.ІІІ.1922 г. Достойнството. 85 „Онзи, който люби Господа, всичко каквото му се случи, ще се обърне на добро." 8.ІІІ.1922 г. Мото: 86 Познаването на Бога седи в това да Го обичаме. Познаване. Връзката. 87 Човек трябва да съзнава непрестанно връзката си с Бога. Грешките. 88 Бог се радва, когато човек съзнае грешките си и иска да се поправи.
към текста >>

96. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 161-180

Достойнство и смирение.
Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 26.VIII.1925 г. 165 Ученикът. Светлината на Учителя изпитва ученика. Две неща трябва да има ученикът. Достойнство и смирение. 10.Х.1925 г. 166 Скръб и радост. Скръбта е привилегия за разумния човек. А радостта е благо за добрия човек. Те заедно вървят!
към текста >>

97. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Станах, тихо произнесох: „Само Божията Любов", той нищо не каза, но той се поклони, тъй естествено, с пълно почитание и какво смирение се изписваше в позата му, какво уважение и какво достойнство прозирах аз в това смирено положение.
Мълчание.) - Вече е късно, трябва да си отивам, аз съм във такова недоумение от всичко това, което видях и чух. (Станах права, стана и той прав, тук прекарах цели три часа в разговор, от който искам много да извлека. Поздравът беше една великолепна картина. Най- добрият ученик зае една почтена и най-естествено смирена поза на разстояние от мен. За миг онемях през вида му. Станах, тихо произнесох: „Само Божията Любов", той нищо не каза, но той се поклони, тъй естествено, с пълно почитание и какво смирение се изписваше в позата му, какво уважение и какво достойнство прозирах аз в това смирено положение. Излезнах вън, нищо не виждах от това, което ставаше вън от мен. Тъй дълбоко замислена, учудена, аз се намерих пред къщата си, седнах до масата и дълго, дълго мислих върху всичко това, което сега преди малко стана. Не можах да вникна, тъй силно се концентрирах в себе си и се забравих. Кога ще дойде Учителят да споделя, което днес преживях тъй чудно и странно.) ДЕН ВТОРИ Св.Богородица, 28.08.1923 г. - Изглежда, че Учителят Го няма само за мене.
към текста >>

Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а човешкото достойнство е да мислиш.
Ще се пита редакцията и там ще се дават отговори. И ако не могат да се дадат отговорите, ще се пита Учителя. Учителят за първи път свири и пя на цигулка песента: „Кажи ми Ти, Дух Благи, Святи, думите на живота, думи пълни с Любов, слънчев ден, Божи ден, ден, ден, ден." - Животът на разумните същества е това, което е водата за организмите. Правило: Когато дойде човек да се стреми към по-висш живот, той трябва да се справи с всички обикновени отношения. Едно нещо ти да придобиеш: Опорната ти точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а човешкото достойнство е да мислиш. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът. Ти, като намериш Бога, трябва да бъдеш готова на всички укори. Да бъдеш готов всичко да понесеш. *Това е списание "Житно зърно", което излиза всеки месец от 1 март 1924 г.
към текста >>

Достойнството на човека е право да мисли.
И ако не могат да се дадат отговорите, ще се пита Учителя. Учителят за първи път свири и пя на цигулка песента: „Кажи ми Ти, Дух Благи, Святи, думите на живота, думи пълни с Любов, слънчев ден, Божи ден, ден, ден, ден." - Животът на разумните същества е това, което е водата за организмите. Правило: Когато дойде човек да се стреми към по-висш живот, той трябва да се справи с всички обикновени отношения. Едно нещо ти да придобиеш: Опорната ти точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а човешкото достойнство е да мислиш. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът. Ти, като намериш Бога, трябва да бъдеш готова на всички укори. Да бъдеш готов всичко да понесеш. *Това е списание "Житно зърно", което излиза всеки месец от 1 март 1924 г. до март 1944 г., всичко 17 годишнини.
към текста >>

98. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

С какво вътрешно достойнство и същевременно смирение и унижение са изправих още при зори (3 ч.с.), на молитва и си казах: Днес мога да произнеса гласно Доброто молитва, а друго?
Но дотогава те не носеха живот за мене. Живи са буквите и живо нещо носят те. Цяла музика има в тяхното съчетание! 25.02. петък - денят на задачата. О, това е цял празник! С какво вътрешно достойнство и същевременно смирение и унижение са изправих още при зори (3 ч.с.), на молитва и си казах: Днес мога да произнеса гласно Доброто молитва, а друго? - Нищо. От 3 ч.с.о. - 5 ч.с.о. продължих си работата. Намерих изгубените 15 букви (9 съгл.
към текста >>

Две неща трябва да има ученикът - достойнство и смирение.
" (От Учителя) 13.Х.1925 г. Целият свят е тъмен за мене. Ще размишлявам само за Бога в скръбните си дни. Искам да бъда сама, отделена и при големи неудобства. Никаква радост не искам... 14.Х.1925 г. Две неща трябва да има ученикът - достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш. Ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е Волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот Вечен. (Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно.) 10.Х.1925 г. 15.Х.1925 г.
към текста >>

99. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА