Търсене в текстове за 'Достойнство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 147 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание.
3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога.
към текста >>

2. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината.
към текста >>

3. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости.
И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване. Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!.. Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя съработник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото. При такива условия не може да се говори за истинско изкуство.
към текста >>

4. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение.
Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища.
към текста >>

Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб.
Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен.
към текста >>

Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност.
Обича също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади. Злото няма място в сърцето ù. Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а молитвата ù е смирена и пълна с вяра. Това е една откровена и искрена душа, която не знае нито хитрости, нито лъжа. Много търпелива и кротка, тя се отличава със състрадание, милосърдие, чувствителност и благородство. Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност. Много малко й трябва, за да бъде щастлива Тя е добродетелна по природа и прави добро без никакво усилие. Има живо и богато въображение, остър и наблюдателен ум По природа е поетеса, артистка и музикантка по вдъхновение. Притежава силно предчувствие и тайна интуиция, даже в висша степен ясновидство. Също така е предразположена към екстаз и видения. Най-после има щастливо и благотворно влияние на другите В нея няма нищо земно.
към текста >>

5. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение".
Всяко състояние, чрез което схващаме нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот, води към израждане. Това важи както за индивидуалния живот, така и за цяло общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото?
към текста >>

Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото.
И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили.
към текста >>

6. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи.
Аз достигнах корена на единението. Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе върху мен. Песнопеят безкрайния Бог, като че ли непостижим е той; но, аз, в моите, съзерцания, без да си служа с очите си, видях Го аз. Наистина, това е страната без страдания и никой не знае пътя който отвежда там. Само тоя, който е върху тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта. Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи. Мъдрецът я само вижда ; мъдрецът само пее за нея. Това е върховното слово; но как да изрека вълшебната му същина? Оня, който веднъж е вкусил от нея, той знае радостта която тя дарява. Кабир рече: „Когато я познае, неведомият става мъдър и мъдрият става безмълвен от мълчаливо благоговение". Пилигримът е напълно опиянен.
към текста >>

7. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
към текста >>

8. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече!
Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Само когато любовта е импулс за труда му. Най-високата поезия в живота е, когато светлината на дълбокия вътрешен живот озари външния. Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече! По този начин всяка душа живее в затвор и се чувства нещастна. А колко лесно тя може да излезе вън на широки светли простори! Стига да работи човек от любов, без да чака нищо от своя брат! Днешният живот не е осмислен, понеже е механизиран. Защо всички се чувстват днес нещастни, защо изпитват вътрешно недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което даже и сами не могат да определят?
към текста >>

9. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всяко явно накърняване на тяхното достойнство е съпроводено с известно „огорчение", което води след себе си нужда от законна самозащита и реабилитация.
Тук правото принадлежи на мнозинството, съставено теоретично от свободно самоопределени индивиди в името на една политическа идеология или партийна програма. Личността е свободна да избере професия и социално положение в границите на правните, социални и етически норми. Върховен императив на нейните действия е дългът, а върховен дълг – изпълнението на законите. Религията е догматично-ритуален институт. Праведните са хора със силно развити лични чувства. Всяко явно накърняване на тяхното достойнство е съпроводено с известно „огорчение", което води след себе си нужда от законна самозащита и реабилитация. Няма да се спирам да развивам по-нататък чертите на тия типове, нито да разкривам психологичното съдържание на думите и термините, които се характеризират техните понятия за живот. Създаването на известни термини не е случайно. За психолога те са кристализация на цели вътрешни комплекси, крайни формули на една сложна и многостранна дейност. Ще кажа само още няколко думи за тези три типа, които се движат в сферата на личния живот и ограниченото съзнание. Старозаветните заробват със сила, с насилие.
към текста >>

10. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа.
Гласът е писклив до болезненост, но продължителен – подобно на мяукане. Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми. В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа. Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия. Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична жестокост. Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите. Гъска (патка). Тия, които носят печата на типа гъска имат висок врат, на който стои една дебела глава с голям, дебел нос, досущ без ноздри.
към текста >>

11. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сякаш хората не могат да виждат повече от една обикновена действителност, не могат да осветят със свещени, смислени имена места, които наистина с достойнство биха ги носили.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Върхът на Изгряващото Слънце. Ташлъ-тепе, така наричат върха на изток от Варна. От него започва на север пространната добруджанска висока равнина. Колко радости, колко душевни копнежи, колко слънчеви устреми познава този толкова плитко назован връх! Сякаш хората не могат да виждат повече от една обикновена действителност, не могат да осветят със свещени, смислени имена места, които наистина с достойнство биха ги носили. А има души, които дълбоко чувствуват другата страна на действителността - те могат, те живеят с душата, с духа на нещата, с духа на дадени местности. От дете обичах да ходя всред природата, ала тя не събуждаше в мене нищо друго, освен една спонтанна радост, едно чувство на волност. Бях младеж, наистина мен не ме задоволяваха общите схващания на хората, но не бих могъл да се похваля, че живота имаше за мен някакъв дълбок смисъл, че въобще разбирах нещо от това, което струеше в моята кръв. Аз живеех, защото природата, Бог беше вдъхнал в ноздрите ми диханието на своя живот, но аз не разбирах нищо от живота в мен и около мен. Знаех само, че човечеството току що се отърси от нещо много страшно по своето естество, от великото безумие на световната война; помнех, що страдания и плач сме изживели и ние по време на тия страшни кървави години.
към текста >>

12. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет.
Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен. Практичното им ръководство обаче е уставът, правилникът. Мисълта им и работата им се движат по „пунктове”, „параграфи” и „алинеи”. Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учреждения, банки, дружества, кантори, бюра – ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред”, с „редовни документи”. Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един биологичен или държавно-стопански организъм. Това е то „прозата на живота”, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ. заплати, години – ненавършени и навършени, респ. пенсии.
към текста >>

13. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А пред вас от към североизток се е изпречил величествено, с достойнство Гьотеанум, пък и зад него планинското било.
Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове. Като кадифена неравна повърхнина ви се струва пък морето от върхове и била на Швейцарската Юра, всред която се намирате и чиито върхове, покрити с гъсти гори, са странно заоблени и особено изсечени отстрани. На изток продължава същата гледка и като висок пиемонт се точи и шири Юрата под веригата на снежните високи Алпи. На северозапад се разкрива широкото начало на рейнския грабен (пропаднала котловина). Вие виждате и Вогезите и Шварцвалд от двете страни на рейнския грабен. А пред вас от към североизток се е изпречил величествено, с достойнство Гьотеанум, пък и зад него планинското било. така че вие нямате богат простор, ала нещо силно ви обзема - един мощен трепет обхваща сърцето ви, както винаги това става пред нещо велико. Странен е стилът на Гьотеанум. Едно масивно сдание от армиран бетон, издържано в особен някак си кубистичен стил. Дължината му е 90 м. - от изток към запад; ширината му е 84 м., а височината 37 м.
към текста >>

14. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден.
Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използуване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човек, който е свързан с Бога ? По това, че той е готов всичко да жертвува за него. Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден. Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истински честният човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света, честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самия. По какво се различава разумният човек?
към текста >>

15. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж.
Кой е този глас? Не е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив съдия? Почти погрешно е схващането, че като не ядял човек месо, щял да стане по-добър. „Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното. Човек може да яде или да не яде месо, но щом като мисли лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом пороците, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец. Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр. Не е вегетарианец дори и този, който се доволствува с яденето. Кой е тогава истински вегетарианец? Такъв е само оня, който в стремежа си да слуша повеленията на своя вътрешен глас на съвестта, се отказва от всичко порочно и нечисто. И в тоя си стремеж той се отказва както от всяко убийство, тъй и от всякакво ядене на труповете на своите по-малки братя животните.
към текста >>

16. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство.
Погледнете очите ù: те са сини, големи, светли, премрежени с хубави ресници. Ирисът, полузакрит от клепачите, е изпъстрен със златисти петна. Над очите спокойно се издига като свод хубава чело - долу то завършва в леко извитата аркада на веждите, а горе в излеко изпъкнали, заоблени челни издатини. Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри. Устата е хубаво изваяна: горната и долна устни не са ни стиснати, ни открехнати - те свободно прелитат една към друга. При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство. От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол. Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка.
към текста >>

17. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мъдрост и достойнство, чест и покровителство са смисълът на този символ.
Юпитер представя шестата сила. Както Юпитер е служил за старите народи като цар на боговете, който е заемал особено място и положение в небето на боговете, така в основата на представата за тази космична сила, лежи една голяма: Свята сила - не напразно наричана от старите астролози „великото (голямото) щастие" („малкото" е Венера!). Юпитер символизира гордия стремеж, целесъобразното честолюбие, „поглед нагоре", както в социалното ръководство, така и в нравствеността. Той е едно допълнение и извисяване на Венера. Ако действуват двете сили заедно сир., ако те са добре развити, а противоположните сили слабо развити, тогава имаме един благословен живот, в който тече благодатта в пълнота. Мъдрост и достойнство, чест и покровителство са смисълът на този символ. Външният израз на юпитеровата сила са едноименните пръст и хълм. Слънчевата или Аполоновата сила заключва кръга на седемтях главни сили. Нейният израз го намираме в слънчевия хълм, слънчевия пръст, както и в слънчевата линия, която изтича от слънчевия хълм. Аполон значи изкуство и наука в най-добрия и най-висок смисъл. Той символизира слава и богатство - накъсо: успех в живота.
към текста >>

18. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо.
По отношение обществото и личността А. изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка. Личността в днешния свят е погазена. Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи. Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий? " Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение.
към текста >>

Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце.
изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка. Личността в днешния свят е погазена. Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи. Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий? " Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение. Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение.
към текста >>

19. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа.
със своето пиянствуване той е дискредитиран вече. Пушенето е второ зло, ала има и още по-големи обществени злини - те се гнездят в нечестието на човека. Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо. Трябва да прескочим един голям фактор в живота на народа, който за голямо съжаление със своя пример е бил винаги без никаква стойност. Това е свещеникът. Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа. Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение. Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им. Да не говорим за тази каста „избрани" и платени представители на Бога! Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им. Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа.
към текста >>

20. ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те предпазват винаги от извращение, те поддържат достойнството на живота и негова висота и святост.
Живейте в жизнерадост! Това е една мярка. Вие ще знаете, че живеете, че сте свързани с цялата природа. Вие ще бъдете здрави, силни, разумни. Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична, импулсивна, мощна; жизнерадостта се подържа от благородните чувства. Те предпазват винаги от извращение, те поддържат достойнството на живота и негова висота и святост. Дясна ръка на жизнерадостта е волята за добро. Само жизнерадостният прави добро, ей тъй, - без да чопли, без да придирва, без да държи сметка. Жизнерадостният е извор или източник, свързан с дълбок неизчерпаем извор. Той не шуми - това правят суетните. Няма общо между суетността и жизнерадостта.
към текста >>

21. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство.
Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота.
към текста >>

Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство.
От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши.
към текста >>

ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата.
Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата. Защото ученикът трябва да има за живота само една идея, не две идеи. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в света . Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него. В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него.
към текста >>

22. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

" По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право?
Заповядай, сиреч наложи, както ти е воля. Не воля - и произвол да е, ти узакони произвола! " Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед! Подпиши! Назначи! " По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право? " - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото! " Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди.
към текста >>

" - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото!
Не воля - и произвол да е, ти узакони произвола! " Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед! Подпиши! Назначи! " По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право? " - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото! " Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание.
към текста >>

23. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин.
С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва. А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета!
към текста >>

24. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени.
2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси. Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата. В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта. Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност към дом, жена, деца, род, приятели. Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени. Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини. Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне. В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност.
към текста >>

Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа.
Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват. От друга страна, липсата на философски разум не му позволява да прецени, трябва ли да помогне на даден човек и как да му помогне, за да има помощта му добри последици, да даде разумни резултати. Подавайки се на едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли. Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат.
към текста >>

Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага.
Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада.
към текста >>

25. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход.
За едни натури е достатъчно само едно хрумване и те веднага разбират много неща. За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване.
към текста >>

26. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите.
Какво можеше да каже тя? Кому да даде сърцето си? Нейният душевен покой беше смутен. Нейният час беше ударил. Кого да избере ? Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите. И както винаги, мъдра в своето царско величие, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник. За тази цел всеки ще ми покаже своето знание"! Тогава те хвърлиха жребие, кой от двамата да започне пръв да се състезава. Пръв Ели-Pa трябваше да покаже своето знание. И двамата бяха учили в най-прочутите школи, при най-великите учители на времето.
към текста >>

27. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей – гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидност.
С оглед на това и като се има пред вид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще требва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика. Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации. С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки и женски знаци, които се редуват един след друг. Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални – това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни – средата, най-типичното време на всеки се-он и 3) подвижни – последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото. "Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог – честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей – гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидност. Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби – многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност". (Синдбад – Д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи. Ще дадем и техните прояви пак с думите същите автори: Огнена: Овен, Лъв и Стрелец – дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм. Земна: Телец, Дева и Козирог – дава земния нервен темперамент с неговите практични, материалистични, издръжливи прояви.
към текста >>

28. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях.
Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването. При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора. Един такъв съзнателен колектив, чрез своите малки жертви, може да се изравни по материална мощ, с един отделен, богат човек. Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите".
към текста >>

29. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И колко, колко излишни грижи, усилия, чест и човешко достойнство се потъпкват и похабяват, за да се върви в крак с времето и с модата.
В света на животните и растенията само с цел да се защитят са допуснати копиранията, подражанието на по-силното. То е твърде естествено. Там животът се ръководи от един велик дух – духът на развитието, еволюцията. А в света на хората, модата е сигурно дело на безпътица и на несериозно отношение към живота. И човек, който не спазва модата, не е в стил с духа на времето, с онзи дух, който иска от хората – нека ме извинят – да бъдат празни и суетни. И колко, колко излишни грижи, усилия, чест и човешко достойнство се потъпкват и похабяват, за да се върви в крак с времето и с модата. В тези стремежи жената става на кукла и играчка, способна да пренебрегне всичко свещено в себе си пред повика на модата и изискванията ù – облекло, прическа, държане, маниери. Мъжът загубва своето достойнство и става роб на временните обществени настроения, вместо да бъде сериозен и постоянен работник в живота. Наистина, историята извинява всичко, дири оправдание на всичко и обяснява по един или друг начин всичко, ала разумът едва ли би дал оправдание на всичко това, което става днес с нас и около нас. В миналите вкове хората са зарегистрирали определени стилове в облеклото, в обходата, в прическата, в строежите. Днешното време може да се похвали в това отношение със своята пълна безпътица и дори безвкусица.
към текста >>

Мъжът загубва своето достойнство и става роб на временните обществени настроения, вместо да бъде сериозен и постоянен работник в живота.
Там животът се ръководи от един велик дух – духът на развитието, еволюцията. А в света на хората, модата е сигурно дело на безпътица и на несериозно отношение към живота. И човек, който не спазва модата, не е в стил с духа на времето, с онзи дух, който иска от хората – нека ме извинят – да бъдат празни и суетни. И колко, колко излишни грижи, усилия, чест и човешко достойнство се потъпкват и похабяват, за да се върви в крак с времето и с модата. В тези стремежи жената става на кукла и играчка, способна да пренебрегне всичко свещено в себе си пред повика на модата и изискванията ù – облекло, прическа, държане, маниери. Мъжът загубва своето достойнство и става роб на временните обществени настроения, вместо да бъде сериозен и постоянен работник в живота. Наистина, историята извинява всичко, дири оправдание на всичко и обяснява по един или друг начин всичко, ала разумът едва ли би дал оправдание на всичко това, което става днес с нас и около нас. В миналите вкове хората са зарегистрирали определени стилове в облеклото, в обходата, в прическата, в строежите. Днешното време може да се похвали в това отношение със своята пълна безпътица и дори безвкусица. В духа на нашето време има все пак една скрита, едва доловима тенденция. Тя е в стремежа към голямото, грандиозното.
към текста >>

30. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Път на човешко достойнство и зачитане на другите, отдаване внимание на другите.
Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека. Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието. Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди. Той е път на себеконтрол и самообладание. Път на човешко достойнство и зачитане на другите, отдаване внимание на другите. Само с широта на духа може да схване човек пътя на другите, уровена на тяхното развитие, техните умствени способности и творчески възможности. Да схванеш, че всякаква тревога е излишна, когато другите не могат да разберат и направят нещо, това е първа здрава крачка към широтата на духа. Днешният век е прекомерно нервен, сприхав. Наистина, много са причините за това. Главната, обаче, седи в туй, че човек не се занимава с себе си.
към текста >>

31. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И той я изпълни с достойнство на царски син.
Те го очакваха. И през тая тъмна нощ те не чуха очакваното. Принцът не беше избрал нито Дуна-Фу, нито Меру-Ир. Никой в двореца не разбра, че принцът не беше изпратен да си избере другарка на сърцето си. Друга е била неговата мисия. И той я изпълни с достойнство на царски син. Той можа да остави онова, което трябваше да се впише в световната история, за да се върне след хилядолетия и да поеме в ръцете си сърцето на Дуна-Фу или на Меру Ир. Тая, която ще остане властна над времето, безсмъртна в своята хубост и младост; тая, която ще познае неговата душа и ще се слее с неговия дух, за нея той ще се върне някога, за да сключи велик съюз. Когато бащата ги попита, какво им е оставил принцът, те отговориха: – На мен остави своя образ. – На мен свитък книга. – Защо такъв избор?
към текста >>

32. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Има още едно „достойнство", което традицията приписва на планетите.
Както се каза и по-рано, един от двата знака, които се управляват от един и същ господар, е сроден по естество с владеещата планета, а другият има допълнителен, комплементарен характер на нейния. Следната таблица изразява тия отношения: Новооткритите планети - Уран, който се смята горна октава на Меркурий и Нептун, когото считат горна октава на Венера - нямат свое жилище. Твърди се, че Уран, на който приписват огнен характер, се чувствал добре във Водолей, а може би и в Скорпион, а Нептун, който минава за водна планета - в Риби, а може би и в Рак. Обратно, в знаците, които лежат срещу техните жилища, планетите се считат че са на „заточение". Така: Слънцето се смята заточено във Водолей, Луната се смята заточено във Козирог, Меркурий се смята заточено във Риби и Стрелец, Венера се смята заточено във Овен и Скорпион, Марс се смята заточено във Везни и Телец, Юпитер се смята заточено във Близнаци и Дева, Сатурн се смята заточено във Рак и Лъв. Има още едно „достойнство", което традицията приписва на планетите. Според нея, влиянието на планетите се проявява особено силно още в някои знаци. Това са знаците на техния „подем", които не трябва да се смесват с жилищата на планетите. Твърди се, че: Слънцето е в подем в Овен, Луната е в подем в Телец, Меркурий е в подем в Дева, Венера е в подем в Риби, Марс е в подем в Козирог, Юпитер е в подем в Рак, Сатурн е в подем в Везни. Противоположните знаци на току що споменатите са знаци на „падение" за същите планети. Така че: Слънцето се смята в падение във Везни, Луната се смята в падение във Скорпион, Меркурий се смята в падение във Риби, Венера се смята в падение във Дева, Марс се смята в падение във Рак, Юпитер се смята в падение във Козирог, Сатурн се смята в падение във Овен.
към текста >>

33. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Нито царят подозираше неговото съществувание, нито царкинята можеше да види под неговата обикновена дреха гордата осанка и достойнството на посветен.
Връщаше се, когато слънцето прибираше своя пурпур, така щедро посипан върху целия град и едва, когато и последната човешка сянка се изгубваше в здрача на настъпващата вечер, той се упътваше мудно към своята бедна хижа. Казваше се Саваот-Бен-Абу. Бедният Саваот-Бен-Абу, непознат и самотен, чужд всред кипежа на една мощна столица, странник, слязъл от небесните селения между хора, които нямаха нищо общо с него и с неговата съдба. Само той знаеше, какво чакаше, какво искаше, и какво търсеше. Никой не виждаше под бедната и обикновена дреха на Бен-Абу ученика на знаменит Учител, посветен във Великото учение, който очакваше последното си посвещение. Нито царят подозираше неговото съществувание, нито царкинята можеше да види под неговата обикновена дреха гордата осанка и достойнството на посветен. Всеки път, когато Саваот-Бен-Абу изпращаше красавицата, той се връщаше потънал в размисъл и печал. „И тоя път не успях", мълвиха неговите устни. Навеждаше уморената си глава и с углъбен поглед в неизмеримите простори, Саваот-Бен-Абу се пренасяше в своята родина. Далеч там, в недрата на шеметни планини, където зареян всред планинските усои се издигаше величествената сграда на големия храм, където той се учеше. Там той виждаше своя Учител, който му даваше последните наставления; това беше денят, когато той трябваше да слезе в царството на Елмур.
към текста >>

34. ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ НА ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО - Л. С. БЕРГ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Планети и зодиакални знаци (продължение) Когато една планета не е нито в знак на своето "достойнство", нито в знак на своята "слабост", тя се смята перегринна, т.е. чужденка.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 1. Планети и зодиакални знаци (продължение) Когато една планета не е нито в знак на своето "достойнство", нито в знак на своята "слабост", тя се смята перегринна, т.е. чужденка. В тоя случай нейното положение не е нито много добро, нито много лошо. Разбира се, и тук има цяла редица степени, които се определят преди всичко от хармонията или дисхармонията между характера на планетата и естеството на знака, в който тя се намира. При равни други условия смята се, че една магнетична, женска планета (Луна, Венера) ще се прояви по-хармонично в магнетични, женски знаци (водни и земни), отколкото в електрични, мъжки (огнени и въздушни) и обратно. Тук трябва да се имат още пред вид симпатиите и антипатиите, които съществуват между елементите. Така, огненият и въздушен елементи от една страна, и водният и земният елементи, от друга, хармонират помежду си като елементи от един род.
към текста >>

Така че една планета, принадлежаща към даден елемент (виж таблицата, дадена в миналия брой на списанието), в перегринно положение, значи, доколкото не е разположена нито в знак на своето достойнство, нито в такъв на своята слабост, ще се чувствува сравнително по-добре, когато се намира в знак от същия елемент, по-малко добре в такъв от симпатичен и комплементарен елемент и не особено добре в знак от несимпатичен елемент.
При равни други условия смята се, че една магнетична, женска планета (Луна, Венера) ще се прояви по-хармонично в магнетични, женски знаци (водни и земни), отколкото в електрични, мъжки (огнени и въздушни) и обратно. Тук трябва да се имат още пред вид симпатиите и антипатиите, които съществуват между елементите. Така, огненият и въздушен елементи от една страна, и водният и земният елементи, от друга, хармонират помежду си като елементи от един род. Огненият елемент се счита още допълнителен на водния и в дисхармония със земния, а въздушния елемент смятат комплементарен на земния и в дисхармония с водния елемент. Следващата скица изразява тия отношения : Елементите, разположени на един диагонал, се считат допълнителни : Огън - Вода и Въздух - Земя. Така че една планета, принадлежаща към даден елемент (виж таблицата, дадена в миналия брой на списанието), в перегринно положение, значи, доколкото не е разположена нито в знак на своето достойнство, нито в такъв на своята слабост, ще се чувствува сравнително по-добре, когато се намира в знак от същия елемент, по-малко добре в такъв от симпатичен и комплементарен елемент и не особено добре в знак от несимпатичен елемент. Средното положение на една перегринна планета може да се повиши или понижи още и от нейния "диспозитор", т.е. господаря на знака, в който тя се намира, но тоя въпрос ще се разгледа към края на настоящата статия. Колкото и необосновани и да изглеждат тия твърдения на традицията, за тях ще трябва да се държи сметка, особено за "достойнствата" и "слабостите", за които говорихме миналия път, защото практиката, изглежда, потвърждава теорията в тоя пункт. Нещо повече - най-критичните автори са съгласни, че и обратното твърдение на астролозите, именно, че знаците се проявяват съгласно доброто или лошо положение на техните господари, е също така вярно. Ние споменахме и по-рано за голямото влияние, което упражнява изгряващият знак или асцендентът върху външността (формата) и характера, следователно, и върху съдбата на родения (ф. Кльоклер).
към текста >>

35. ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

А да бъдеш живян, вместо да живееш, това е под достойнството на човешкото същество, на което са дадени всички възможности да бъде свободна и съзнателна сила.
Събитията, които толкова тревожат човеците и разлюляват като развълнувано море страстите и палещите интереси, ще се развият така, че в края на краищата пак ще спечели великият план. Ако съзнанието на съвременните хора не е възвисено до там, за да проумеят истината, че с мир и разбирателство ще се постигне добро и благоденствие на земята, която е готова да приюти и изхрани всички хора, тогава тая истина ще бъде проведена и разбрана по пътя на собствения ужас, който народите си готвят. В единия или другия случай, човечеството ще разбере, че няма воля, освен волята на Всемирния разум, няма сила по-голяма от силите на духовния прогрес и няма любов по-велика от любовта на онова огромно световно сърце, което е обгърнало световете от край до край! Между хората, които днес са понесени от огромното течение на палещите страсти и които са станали оръдия на разрушителните, противодействуващи сили, има такива, които съзнателно вървят към възход, съзнателно отправят своя ум, своята воля и своята обич към високия връх на идещата култура и живеят мълчаливо сред хаотичния рев на тълпите. Тия хора са анахронизъм за своето време и среда, защото не се подчиняват на увличащия поток, в който отделните единици не живеят, а биват живяни. А да бъдеш живян, вместо да живееш, това е под достойнството на човешкото същество, на което са дадени всички възможности да бъде свободна и съзнателна сила. Човечеството днес изживява важни, епохални събития. Те се развиват не толкова отвън, колкото вътре в хората: в техните умове, съвести, сърца. Войната не е обявена, но тя се води в полето на мисълта и чувствата. Там днес ще се реши победата. Останалото е следствията, които ние ще преживеем, и които са неминуеми.
към текста >>

36. ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост .
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 1. Планети и зодиакални знаци (Продължение) Дадените в миналия брой общи правила нямат абсолютна стойност, както не е абсолютно и самото разделяне на планетите на добри и лоши. Така че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат. Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост . Така, въпреки че имаме работа с неблаготворни планети, Марс се чувствува добре поставен в знака на Сатурн - Козирог, защото там той има своя "подем”. Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог - Сатурн. Обратно, въпреки симпатията, която съществува между благотворните небесни тела Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение. Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо. Меркурий в Стрелец, макар че се намира на разположение на "големия благодетел" Юпитер, не се проявява добре, понеже Стрелец е знак на заточение за Меркурий; в Риби, дето Меркурий комбинира своето влияние пак с това на Юпитер, също така не е добре поставен, понеже Риби е знакът на заточение и падение за тая планета.
към текста >>

Така, положението на една планета в 1 или 10 дом се счита за едно такова "вторично достойнство"; вторично, защото е краткотрайно - след около два часа, по силата на въртенето на земята, планетата преминава от 1.
4., 8. и 12. домове минават още за окултни. Някои автори прибавят към тях и 6. дом. Според положението си по домове планетите могат да имат вторични достойнства и вторични слабости, които не трябва да се смесват с достойнствата и слабостите, които те притежават в известни знаци, за които се говори по-рано. Така, положението на една планета в 1 или 10 дом се счита за едно такова "вторично достойнство"; вторично, защото е краткотрайно - след около два часа, по силата на въртенето на земята, планетата преминава от 1. в 12. съответно от 10. в 9. дом на хоризонт-меридионалната система на това место и следователно изгубва това свое достойнство. Напротив, позицията в 8.
към текста >>

дом на хоризонт-меридионалната система на това место и следователно изгубва това свое достойнство.
Според положението си по домове планетите могат да имат вторични достойнства и вторични слабости, които не трябва да се смесват с достойнствата и слабостите, които те притежават в известни знаци, за които се говори по-рано. Така, положението на една планета в 1 или 10 дом се счита за едно такова "вторично достойнство"; вторично, защото е краткотрайно - след около два часа, по силата на въртенето на земята, планетата преминава от 1. в 12. съответно от 10. в 9. дом на хоризонт-меридионалната система на това место и следователно изгубва това свое достойнство. Напротив, позицията в 8. и 12. дом се счита за "вторична слабост" на въпросната планета. (следва)
към текста >>

37. СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ ПЛАНЕТИ И ДОМОВЕ а) Общи бележки (Продължение) Друго вторично достойнство е елевацията.
АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ ПЛАНЕТИ И ДОМОВЕ а) Общи бележки (Продължение) Друго вторично достойнство е елевацията. В тесен смисъл на думата, под елевирана, издигната планета се разбира оная, която е най-близко до зенита. В по-широк смисъл, всяка планета, която е по-близко до зенита от друга, се счита издигната по отношение на последната. Напр., една планета във 2. дом е издигната по отношение на друга в 3. дом, която е по-близо до надира и по-далеч от зенита, отколкото първата.
към текста >>

38. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото, нищо не е пощадило Магелан: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток.
Дайте ми флота и аз ще ви го покажа. Не само това, но като плавам от изток към запад, ще обиколя цялата земя". Работите, по едни или други причини, колкото рационални, толкова и ирационални, се стекли така, че дали възможност на Магелан да осъществи смелия си проект, да предприеме своя смел поход към незнайното, да предприеме първото кръгосветско пътешествие. Подвигът му успява. Прочетете книгата на Цвайг, за да видите, след какви трудности, пречки, борби и съпротивления, той достига своята първа цел - откриване на протока. Защото, нищо не е пощадило Магелан: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток. Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелан се у венчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо!
към текста >>

39. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство.
Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста. И в тоя миг, когато Бен Ир още не беше успял да откъсне устата си от нейната ръка, онези, които я придружаваха и които бяха тръгнали да я дирят видеха това, което Бен Ир правеше. Да, те видеха всичко, едно, обаче не видеха, змията и смъртната опасност за девойката. Когато Бен Ир вдигна глава, много огнени очи го стрелнаха със своите светкавични погледи. Тя беше царска личност, единствената дъщеря на царя на мензите, прекрасната Хуа-Нита, а те - нейни телохранители. И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство. Никой смъртен не би понесъл това. Нещастникът требваше да умре. Тогава един от телохранителите опъна своя лък, една отровна стрела профуча край ухото на спасената царкиня и се заби в гърдите на Бен Ир. Тя отвори очи и разбра, какво стана. И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди.
към текста >>

Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство.
И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди. Когато отровата беше изсмукана, животът на Бен Ир беше вън от всяка опасност, така както и нейният след ухапването. Телохранителите веднага дойдоха при нея и разбраха всичко. Бер Ир, следователно, требваше да дойде в царския дворец, като скъп гост. Тя искаше това, а тя беше дъщеря на мощен владетел. Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство. От неговите очи се струяха светлини. Бен Ир изпитваше неземна наслада и мир. Младата царкиня разказа всичко на своя баща. Царят на мензите беше мъдрец. Той знаеше за тоя час.
към текста >>

40. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

господарят на хороскопа се намира в благоприятен аспект със слънцето, то той би бил с това „детерминиран" в слънчев смисъл към почести, достойнство и пр.; 2) от гледна точка на локалната детерминация на планетата, т.е.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 3. Планети в аспект (Продължение) Според Морена има две възможности за тълкуване на всяка от двете посоки на аспекта в зависимост от това, дали ще разглеждаме планетата, която хвърля интересуващия ни аспект, 1) сама по себе си, по проста аналогия; ако напр. господарят на хороскопа се намира в благоприятен аспект със слънцето, то той би бил с това „детерминиран" в слънчев смисъл към почести, достойнство и пр.; 2) от гледна точка на локалната детерминация на планетата, т.е. според значенията на домовете, в които се намира или владее аспектиращата планета. За сега няма да разглеждаме втория начин, понеже той предполага привличането на третия астрологичен фактор– домовете. 1. Тълкуване на аспектите по аналогия То се основава на правилото, че чрез аспектите планетите предават своите качества и слабости на аспектните си партньори. За да определим това взаимодействие, трябва да си припомним значенията на планетите, както теса дадени напр. според Сефариал в главата за планетите в „Астрологични елементи".
към текста >>

– Слава, почести, достойнство, мощ, покровителство, успех в науки, изкуства и обществена дейност; дисхарм.
Лео, Либра, Морен, Г. Радев, Сефариал, Синдбад – Д-р Вайс, Д-р Фанкхаузер, Фламбар, М. Хайндел и X. Щайн. Ето и самите таблици: I Някои общи аналогии на планетите за жизнения път по Либра и др. Слънце харм. – Слава, почести, достойнство, мощ, покровителство, успех в науки, изкуства и обществена дейност; дисхарм. – Неуспешни предприятия или успех като изходна точка на разочарования и нещастия. Луна харм. – Популярност, обществена дейност, благоприятни промени и пътувания; дисхарм. – Същите неблагоприятни или силно намалени, несигурни, колебливи и като изходна точка на разочарования и нещастия. Меркурий харм.
към текста >>

41. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Мълчи, или ще опиташ меча ми, аз не ще оставя да се погази моята сила и да се тъпче моето достойнство.
безсилни снеговете, когато настъпи пролетта. – Ти забравяш, че ние имаме воини, с които храбро ще се сражаваме в нужда. – Нека само да опита Господарят ми, да опълчи народа си срещу Ишуа Бентам. – Какво искаш да кажеш с това? – Това, че усилията ни ще бъдат напразни, че държавата на Зинобий е в опасност. – Мълчи, или ще опиташ меча ми, аз не ще оставя да се погази моята сила и да се тъпче моето достойнство. Царят излезе от царската зала и отвори широкото крило, където той можеше да застане лице с лице със своя народ. И народът веднага го забеляза и почтително му отдаде почит. – Какво чакаш, народе? – попита той. – Чакаме Ишуа Бентам, нашия спасител и учител.
към текста >>

42. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ Д-р Ел. Раф. Коен До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба.
към текста >>

43. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм.
– Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхарм. – Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце харм. – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм. – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм.
към текста >>

– Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
– Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм.
към текста >>

44. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност.
Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално.
към текста >>

45. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

У него е развито твърде добре чувството за достойнство, но славолюбието му е чуждо.
Разумният човек е здрав физически и душевно. За него животът и всичките му прояви на земята са училище за един по-висш живот. Той е един от най-добрите работници в живота. Той работи при всички условия. За него са важни добрите земни условия, за да работи с по-голямо усърдие, за да помага по-добре на другите. У него е развито твърде добре чувството за достойнство, но славолюбието му е чуждо. В работата той мисли колкото за себе си, толкова и за другите. Неговата цел е усъвършенстването на самия живот, това Божествено, незаменимо благо. Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота.
към текста >>

46. ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството на духа си, да съзнава достойнството на душата, достойнството на ума и сърцето и да съзнава, че живее тяло, което е по-хубаво от всички други тела.
Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас. Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас. Към тялото си ще имаме свещено отношение. Така чисто да пазим тялото си, че от него да излиза ухание. Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството на духа си, да съзнава достойнството на душата, достойнството на ума и сърцето и да съзнава, че живее тяло, което е по-хубаво от всички други тела. В Божествения свят човешката душа представя отворен цвят, на чието ухание се радват най-напредналите същества. Духът е най-мощното в човека. Той е велика сила, чийто плод е любовта. Докато човек не приеме и не прояви любовта, духът не може да се изяви. Да приеме човек любовта., за да стане подобен на Тоя, който то създал.
към текста >>

47. НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но за да запази личното си достойнство, при влизането си в сенчестата дъбрава той се обърнал към гората и се провикнал: — Хайде, сега ти прощавам, но втори път не ще ми мине така лесно.
Така казал и така сторил веднъж един заек, който се разсърдил на гората. — Не ми трябваш вече — креснал той на гората. — Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна. И тръгнал заекът напред назад из полето, скитал се тук, скитал се там, погнали го ловджийските хрътки и положението му станало непоносимо. Мислил, мислил и като нямало друг изход, влязъл пак в гората. Но за да запази личното си достойнство, при влизането си в сенчестата дъбрава той се обърнал към гората и се провикнал: — Хайде, сега ти прощавам, но втори път не ще ми мине така лесно. Чак тогава гората се обадила: — Нима ти ме беше напуснал! Виж, пък аз и не бях забелязала това. Добре, че ми се обади. Аз, ни като си излязъл, съм те видяла, ни като се връщаше! Така става обикновено.
към текста >>

48. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тоя мъж гледа уверено, а на раменете му лежи достойнството на честен труд.
Може би, наистина е така. Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух. При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот. Увереност има във всеки жест, във всяка мисъл и всяко чувство. На косите му леко трепти в ярки нишки среброто на зрелостта. Тоя мъж гледа уверено, а на раменете му лежи достойнството на честен труд. Ръката, с която прегръща безшумно листата на голямата книга, е яка като стомана. Ще иде той сред кипналото море по своя житейски път и ще вземе в тия яки ръце едно кормило. Тия, които се доверяват, спокойно и безбурно спят в ладията, защото кормилото е в тия силни огрубели ръце, които вярно направляват. Затихнали с колебанията. Омеква вътрешната чувствителност, и се засилва външната воля.
към текста >>

Пътят е намерен и той трябва да се върви и да се извърви с достойнство.
Той е техен, стига те да вложат Любов в него — Любов към земята, водата, въздуха и огъня! Настъпило е времето, когато ударите се отбиват, устояват се убежденията, прикриват се болките, а любовта е като зрял плод, силна е като съдба. През младостта се правят бързи, стихийни неща, но преходни като пролетните бури! Зрелият човек прави обмислена, съзнателна и невъзвратима стъпка. Честта се брани като добродетел и за нея понякога се подарява целия живот. Пътят е намерен и той трябва да се върви и да се извърви с достойнство. Любовта на зрелия човек е като пълноводна ръка, събрала се от хиляди рукнали потоци, която може да подкара стотици колела. Човечеството се нуждае днес от тия зрели, яки и мислещи човеци, които имат волята да обърнат колелото на прогреса и да подарят свобода на всички, от които е тя отнета. Небето тихо чака. Мъж — ще рече творец, а не подражател. Сеяч на живи, златни зърна по угарите на житейската нива, а не жалък събирач на отпадъци, превит като дъга пред по-силния.
към текста >>

49. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Човек като вложи любовта в труда, отново ще се издигне до оная висота, която не унижава неговото Достойнство и божествената му природа.
Сега човек с досада отива в работното помещение и чака по-скоро да излезе от него, за да се почувствува свободен. Всяка дейност, в която не участвува любовта, е бреме, товар. Такава дейност лишава човешкия дух от свободен полет, от проява, от въздух и слънце. Така човек се обезличава, и неговата работна сила се превръща в стока, която се оценява като всеки вид стока. Това е фалшиво разбиране на живота. Човек като вложи любовта в труда, отново ще се издигне до оная висота, която не унижава неговото Достойнство и божествената му природа. Днес шивачът шие дрехи, но не от любов към тия, които ще ги носят. Целта му е да получи известно възнаграждение, чрез което да задоволи своите нужди. Разбира се, в това няма нищо за укор, но този вид труд е механичен, той убива красивите заложби на човешката душа. Какъв лъч на радост би се внесъл в неговия живот, ако той работи вдъхновен от любов към тия, които ще носят дрехите, а не заради възнаграждението, което ще му се даде. Тогава той в ушитата дреха ще вложи нещо свето, нещо от своята любов, и това ще почувствува онзи, който ще я носи.
към текста >>

50. СТИХОВЕ - БЕЛМОРЕН, ДИМ. АНТОНОВА Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си.
Ако не е по-голяма, постъпи като Христа. Прощението е за силните, за умните, за любещите и богатите и за всички онези, които искрено се стремят към сила, разумност, любов и богатство. Най-близката и достъпна за всеки човек наука за бързото духовно издигане са самонаблюдението и опитът. Самонаблюдавай се при всеки контакт с външния свят, каква реакция се образува в твоите мисли, чувства и постъпки, и ти ще намериш правия път на разумно реагиране на външния свят. Самонаблюдението е единственият и най сигурен признак на пробудено съзнание, на висока култура. Ако си далече от добри приятели, от добри книги, от духовна външна подкрепа, воювай непрестанно с оръжието на любовта: обичай всички при всички случаи, живей за другите, за цялото и бъди готов да жертвуваш всичко нисшо в себе си: честолюбие, гордост, достойнство, богатство, а дори и живота си. Постъпвай така и бъди сигурен, че ти ще станеш слънце за средата, в която живееш, а над теб и в теб все по-мощно ще блести друго едно велико слънце. Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях. Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта. Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в себе си и не дигаш ръка за мъст, ти си постъпил в съгласие с любовта. Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура, Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата.
към текста >>

51. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Уморих се да свеждам глава пред гордата осанка на земното достойнство, наситих се да гледам гордо възправения образ на силните, отвратих се от измамата и от мизерните късчета на човешка почит, която ми се подхвърля понякога като на окаяник.
Виждаш ли ме, аз протягам ръце за тебе, защото сега нищо не ми е повече потребно от твоята любов. Една сладостна мелодия долитна и ме намери в долината на моята печал. Аз я чух и забравих всичко, поех път към тебе, защото ти единствено не ме упрекна, ти единствено не ме осъди. Сега не ми е потребна ничия човешка мъдрост и правда. Уморих се от думите на хората, които бият като камшици кървавят в рани на душата ми. Уморих се да свеждам глава пред гордата осанка на земното достойнство, наситих се да гледам гордо възправения образ на силните, отвратих се от измамата и от мизерните късчета на човешка почит, която ми се подхвърля понякога като на окаяник. О, за тебе копнее сърцето ми и в моята тъжна самота чака да ме позовеш и да ми протегнеш ръце. Оставих аз долината и стадата с плачещите гласове на хлопките, оставих топлата длан, която милваше морното ми чело, за да направя стъпка към тебе. Преминах по острите кремъци на тясната пътека и стъпка по стъпка те приближавах, като падах и ставах, като плачех и ликувах. Сега съм тук, на края на пътеката и никой не може да ми подаде ръка, освен тебе. Силата на силните е като лекия ветрец, който едва полюлява тревата, мъдростта на земните мъдреци е като измамна сянка.
към текста >>

52. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В какво седи достойнството на човека?
Право е казал пророкът, че Бог не живее в небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? - Хората на разумното сърце, казвам аз. Ако всички вие бихте се водили от вашето разумно сърце,всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Запример, вие имате груби навици, по някой път нямате търпение -всичко туй се дължи на вашия философски ум, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека? -Достойнството на един човек седи в изпълнението волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели 20 години в пустинята, дето постоянно се молили на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга.
към текста >>

-Достойнството на един човек седи в изпълнението волята Божия, в приложението на най-малките добродетели.
Кои са смирените? - Хората на разумното сърце, казвам аз. Ако всички вие бихте се водили от вашето разумно сърце,всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Запример, вие имате груби навици, по някой път нямате търпение -всичко туй се дължи на вашия философски ум, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека? -Достойнството на един човек седи в изпълнението волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели 20 години в пустинята, дето постоянно се молили на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се, какво вижда този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга.
към текста >>

53. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни.
Псалмопевецът нарича това Семейство - “Дом Господен” - “Едно желае душата ми и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си”. Не са виновни само хората за жестокостите, неправдите и насилията. Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Тук ме е пратил Учителят на работа, сред “унижените и оскърбените”. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам Учението. Работата на Бялото Братство е непреривна, тя е вечна. “Злото ще стане слуга на Доброто.” Ние сме велико Братство на любящите хора през всички времена, сега и в бъдеще, тук и по цялата Земя.
към текста >>

54. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение.
ми е добър./ Мълчание. Никакъв излишен разговор. Искреност. Естественост. И съзнание на ученик. /Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X. 1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен. (Написано от Учителя в тефтерчето на Савка) 3. II. 1927 При У. Сега трябва да се образува една група да работи само чрез молитва за да се оправят работите. У.
към текста >>

55. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Носи я с достойнство!
” “Наистина сега виждам как Той е работел върху нас при тези частни срещи, както един велик художник върху някоя любима картина. Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена. Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше багри, които хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно. Това Той вършеше с най-чиста и свята Любов, която ни предаваше чрез личността и словото си.” За една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи, единственото определение е Ученик. Весела Несторова и сега носи тази духовна титла. Носи я с достойнство! Факсимиле от 'Sacred Words of the Master”
към текста >>

56. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя Път и решен на всяка цена да го следва!
Тодорова да е изглеждала странна, или прекалено затворена и горда, така обзета от своята самоподготовка. Животът й е бил ограничен в спазване на съветите на Учителя. И действително тя не е обръщала внимание на посторонните неща. А обикновените хора не обичат онези, които се затварят в себе си, които не са лесни за разгадаване, които са различни и имат свой собствен цвят. Мария Тодорова е имала прям и открит характер, тя не всякога е минавала по лесните пътеки. В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя Път и решен на всяка цена да го следва! Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния път. Конфликтите са били неизбежни. В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея. Тя пише: “Един път бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди. Обаче аз съм длъжна всичко да му разкажа.
към текста >>

Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност!
А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник.
към текста >>

Когато идва нейния час да си замине, тя го приема с достойнството на ученик.
Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта. Когато идва нейния час да си замине, тя го приема с достойнството на ученик. На ученик, който вярва в думата, дадена му от Учителя. В миналото той веднъж й казал: “Марийке, поискай нещо от мене! ” - “Учителю, когато си замина вие да ме посрещнете Горе! ” - “Хубаво! ” - й отговорил той.
към текста >>

57. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” в думите й имало майчина любов, категоричност и достойнство.
Малкият Борис се притиснал до майка си. Бащата не бързал да отговори. Погледнал към жена си и казал: "Да попитаме и майката". А тя се изправила и застанала пред сина си. Казала: “Не го давам! ” в думите й имало майчина любов, категоричност и достойнство. Монахът я погледнал сериозно, поклонил й се и казал: “Уважавам волята на майката. Така да бъде! ” И си тръгнал без Борис. Този случай има продължение във времето. Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин.
към текста >>

Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета.
По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите. Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят. Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя.
към текста >>

От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха.
Това е съд срещу Братството. И то в един несправедливо създаден процес по скалъпено обвинение. Идва деня, в който двамата са изправени пред съда на човеците. Започва разпитът. Стремежът на обвинителите е да представят в най-изкривена светлина онази дейност, с която Братството е ползвало правото си на съществуване в България. От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха. Често въпросите са провокационни. Б.Николов не бърза да отговори. Той се вслушва в Гласа отвътре. Запитват го иронично: "Кому беше нужно това голямо количество книги. Защо издадохте толкова много от тях?
към текста >>

За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите.
Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството. В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов. Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече.
към текста >>

58. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достойнството на религията седи в нейното влияние, а не в догмите.
Даже да удариш някого, ако в сърцето си не си имал някакво лошо чувство, то това не е зло. Случва се, че понякога ние удряме от радост, а понякога — от омраза. Когато една постъпка е продиктувана от добро желание, тя е добра, макар че същата. в други случай, може да се нарече лоша. Необходимостта от вяра. Достойнството на религията седи в нейното влияние, а не в догмите. Тя трябва да бъде такава, че да създава сила във верующия, когато последния се отнася към нея предано и верно. Обаче, колкото и добра да бъде религията, невъзможно е чрез нея хората да се подигнат изведнъж на по-висока степен. Както малкото дете се нуждае от около една година, за да почне едва да изговаря някои думи, също така за усъвършенстването на хората е нужен известен период от време. Колкото дълбоки и обширни да бъдат знанията на някого, ако те не се основават твърдо на религиозната вярa, те са мъртви знания. И те много естествено разкриват своята недостатъчност, когато техния притежател срещне един необикновен случай.
към текста >>

59. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти.
Будни бъдете, хора на Любовта! Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта. Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта. Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем! Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти. Братя и сестри, нов свят иде! Иде Царството Божие на земята! Ще се възвърне земния Рай, — ний ще влезем отново в него. Но — от нас преди това се изискват усилия, — грамадни усилия и грамадни жертви, за да се подготвим за него, за да се пречистим, да просветнем, да станем достойни за него! Преди човек да влезе в Царството Божие, преди за него да се възвърне Рая на земята, в неговото сърце трябва да се роди, да страда и да възкръсне прикования Христос!
към текста >>

60. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имате друг човек с достойнство — той е под влиянието на Юпитер.
Защото любовта е основата на душата. Хората не са родени да страдат, а да живеят, да се учат и да се самоусъвършенстват. Страданието е само известна опитност и иде от неразбиране реда в природата. Требва да се освободите от мислите на хилядите поколения, които криво са мислили; също трябва да се освободите и от вашите криви мисли от през вековете. Напр. обичате да се карате — един астролог ще ви каже че сте под влиянието на Марс. Имате друг човек с достойнство — той е под влиянието на Юпитер. Имате някой, който обича жените и удоволствията — той е под Венера. Друг е търговец — той е под Меркурий; има някой които само фантазират — те са под влиянието на Луната; има други пък които са весели жизнерадостни, бодри — те са под влиянието на слънцето. Има други мрачни, песимисти, затворени в себе си — те са под Сатурна. Когато говорим за тези планети, разбираме ред космични енергии, които работят като творчески сили за строежа на формите и, проявявайки се чрез формата, създават качествата. Трябва да разбирате законите, по които действат тези енергии, за да можете да се ползвате.
към текста >>

61. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека.
Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“. Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза. Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет. Той ви е създал, за да му бъдете полезни, а не да го водите към гибел, към падение. Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека. Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота. Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния бряг, до брега на любовта между всички хора. Не е късно. Помислете. Опомнете се. Г. Оряховица Ж. Т.
към текста >>

62. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напротив, те издават един голям наш национален недостатък: липсата на чувство за собствено достойнство, лекомислие, липса на такт и мярка за нещата.
Шумът заглъхна, но , карикатурата, която българите си нарисуваха в този случай не ще се заличи така лесно. Ние, и то не за пръв път, се поставихме в смешното положение на наивници и глупаци, нещо което трябва да ни накара да се позамислим. Защото тия и подобни тям прояви, като сродните сцени с Хозе Мохика, детинското въодушевление при посрещането на Раб. Тагор, шума около гостуването но Евелина Холт и т. н. съвсем не са неща маловажни. Напротив, те издават един голям наш национален недостатък: липсата на чувство за собствено достойнство, лекомислие, липса на такт и мярка за нещата. А като се вземе пред вид че в последните посрещания са участвували, навярно с ръководни роли, и настоящи български министри, то тогава толкова по-печално става заключението, до което по необходимият трябва да дойдем. Срамота е! Ние изпаднахме досущ в положението на посрещачите от Гоголевия „Ревизор“, които вземат обикновения пройдоха и пияница Хлестаков за ревизор. Хората ни изпращат с хитро замаскирана спекулативна цел своите агенти или се разхождат за свое удоволствие, а ние пощуряваме и изпадаме в телешки възторг пред тях. Повече достойнство, господа!
към текста >>

Повече достойнство, господа!
Напротив, те издават един голям наш национален недостатък: липсата на чувство за собствено достойнство, лекомислие, липса на такт и мярка за нещата. А като се вземе пред вид че в последните посрещания са участвували, навярно с ръководни роли, и настоящи български министри, то тогава толкова по-печално става заключението, до което по необходимият трябва да дойдем. Срамота е! Ние изпаднахме досущ в положението на посрещачите от Гоголевия „Ревизор“, които вземат обикновения пройдоха и пияница Хлестаков за ревизор. Хората ни изпращат с хитро замаскирана спекулативна цел своите агенти или се разхождат за свое удоволствие, а ние пощуряваме и изпадаме в телешки възторг пред тях. Повече достойнство, господа! Срамота е! Всяко нещо има мярка. Стига ненужни унижения! С. К. За причините на световната стопанска криза Както е известно, в началото на м.
към текста >>

63. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани.
Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството. Личното влияние ма Питагора било грамадно. Най-старите му биографи го представят като човек с висок ръст, хармонично съчетан с несравнима красота и благородство на лицето, надарен с един внушителен глас и с поглед пленителен и приятен. От цялото му същество се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите. Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани. Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта. Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации.
към текста >>

64. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добрите обноски са рожба на доброто възпитание; човешкото ни достойнство предполага благородство, в то значи по-малко да мислим за себе си; а колкото човек по-малко мисли за себе си, толкова се чувства по-добре, по-доволен, бива по-щастлив.
Има хора който са правили най-различни опити от този род. Например: един приятел взема решение (в себе си) сутрин да казва по някоя и друга любезна дума на своите хора: на вратаря, млекаря, слугата, шофьора, вестникопродавача и пр. Приятните обноски са от голямо значение, те подслаждат живота. В замяна на това слугата бива по-точен, шофьора кара по-внимателно, хлебаря дава по-добър хляб, ваксаджията излъсква по-добре, и т. н. или на кратко казано всички работи през живота на човека вървят по-гладко, по-леко, по-приятно. Добрите обноски са рожба на доброто възпитание; човешкото ни достойнство предполага благородство, в то значи по-малко да мислим за себе си; а колкото човек по-малко мисли за себе си, толкова се чувства по-добре, по-доволен, бива по-щастлив. Ние трябва да се отнасяме добре не затова, де се отнасят и с нас добре, а защото така повелява човешкият ни дълг, и така изисква човешкото ни достойнство. Такъв е закона на справедливостта, щото добрите отношения без съмнение рано или късно ще дадат своя добър плод. Защото няма човек с толкова закоравяло сърце, който за една наша добра обхода към него да не се отплати освен пак с добро, стига само доброто, което правим де е чисто от корист. „Въздържайте се от злото, за да затворите лошите уста“ се казва в новия завет ... „Направете едно добро, за да обезоръжите и обезсилите злото“ казва Учителя … Завещайте на своето „утре“ най възвишеното от своето „вчера“, и най- благородното от своето „днес“. Сутрин земята е чиста, въздуха свеж.
към текста >>

Ние трябва да се отнасяме добре не затова, де се отнасят и с нас добре, а защото така повелява човешкият ни дълг, и така изисква човешкото ни достойнство.
Например: един приятел взема решение (в себе си) сутрин да казва по някоя и друга любезна дума на своите хора: на вратаря, млекаря, слугата, шофьора, вестникопродавача и пр. Приятните обноски са от голямо значение, те подслаждат живота. В замяна на това слугата бива по-точен, шофьора кара по-внимателно, хлебаря дава по-добър хляб, ваксаджията излъсква по-добре, и т. н. или на кратко казано всички работи през живота на човека вървят по-гладко, по-леко, по-приятно. Добрите обноски са рожба на доброто възпитание; човешкото ни достойнство предполага благородство, в то значи по-малко да мислим за себе си; а колкото човек по-малко мисли за себе си, толкова се чувства по-добре, по-доволен, бива по-щастлив. Ние трябва да се отнасяме добре не затова, де се отнасят и с нас добре, а защото така повелява човешкият ни дълг, и така изисква човешкото ни достойнство. Такъв е закона на справедливостта, щото добрите отношения без съмнение рано или късно ще дадат своя добър плод. Защото няма човек с толкова закоравяло сърце, който за една наша добра обхода към него да не се отплати освен пак с добро, стига само доброто, което правим де е чисто от корист. „Въздържайте се от злото, за да затворите лошите уста“ се казва в новия завет ... „Направете едно добро, за да обезоръжите и обезсилите злото“ казва Учителя … Завещайте на своето „утре“ най възвишеното от своето „вчера“, и най- благородното от своето „днес“. Сутрин земята е чиста, въздуха свеж. Пред нас е денят с всичките му възможности.
към текста >>

65. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма по-смъртен неприятел от него за достойнството независимостта и свободния ход на един народ към напредъка.
Вие познавате моята привързаност към вашия народ и желанието ми да служа на каузата на нейната независимост. Позволете ми да отправя към вас един позив. Издигам своя глас срещу фашизма. В тоя момент последният протяга над вашата страна, както и над Америка и Европа, своите тигрови нокти. Не се оставяйте да ви подмами със своята котешка привлекателност! Няма по-смъртен неприятел от него за достойнството независимостта и свободния ход на един народ към напредъка. Той се скрива под лъжливи маски, които нагодява към лицето на всеки народ. Той знае много добре да свири но всички корди не себелюбието и на лъжливия идеализъм, на възбуждането срещу чуждото. Той се дори осмелява понякога да застава като борец за подтиснатите маси. В действителност, навсякъде той е демагожко оръдие на капиталистическата и военна реакции, на тъмните и удушваши сили на миналото. И понеже последните не могат да покажат истинския си лик без да предизвикат бунта, не само на масите но и на духовния елит, тези тъмни сили на реакцията изправят пред себе си (за да се прикрият зад техните гърбове) всевъзможни демагози, надарени с красноречие и енергия, разни Мусолиновци и Хитлеровци, които заявяват, че действат в името на народа и имат безсрамието да се олицетворят с него, за да го погубят и поробят отсетне.
към текста >>

66. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето.
Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето. Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж. Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето. За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите. Само когато хората всестранно проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи. Само напълно здравият човек не прави никакви престъпления в живота си.
към текста >>

67. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отсъствието на юпитеровия хълм: леност, егоизъм, липса на вяра, липса на лично достойнство и благородство, низки стремежи.
Юпитер е царят на боговете у древните, и същевременно най-голямата от планетите в слънчевата система. Юпитер владее небето. Неговият хълм се намира над показалеца. Добрите страни на юпитерово то влияние са: силна вяра, благородна гордост, слава и величие, любов към природата и щастлив брак. Прекаленото развитие на юпитеровия хълм означава: прекалена гордост, суеверие, тщеславие, стремеж към насилствено господство, диктатура, желание да се блести. Отсъствието на юпитеровия хълм: леност, егоизъм, липса на вяра, липса на лично достойнство и благородство, низки стремежи. Сатурн според митологията е сваления от небето цар — изгнаник. Той е мрачен, печален, погълнат в себе си, дълбок философ, търсещ причините, корените на нещата. Сатурн е бог на съдбата, предопределението, фаталността. Неговия хълм се намира под средния пръст, който е пръст на Сатурна. Добрите страни на Сатурнововото влияние, когато тая планета благоприятно въздейства са: силен ум, предвидливост, успех във всичко.
към текста >>

68. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да можем ние да посрещнем Възкресение Христово с по-голямо достойнство.
ХРИСТИЯНСТВО ИЛИ ВАРВАРСТВО „Други ден е Великден. С хиляди агнета се донасят по градовете. И още тази нощ всички ще минат под нож. Ще писнат с последния си глас толкова млади душици, ще мръкнат толкова хиляди хубави очи ... ще угасне живота, пламъкът на живота в хиляди, хиляди сърца. И защо всичко това? За да можем ние да посрещнем Възкресение Христово с по-голямо достойнство. За да можем да се наядем два - три пъти и да се оригваме след това три-четири дена. „Продадоха се всички агнета. Търговецът събра пълен джоб банкноти. Сега се връщат големите овце, майките се връщат в пустото село. И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени деца-агнета.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

После всичко това се забравя, но мозъчните бразди го запазват някъде и при известни случаи проявяваме неща, които ни се струват съвсем непознати.“ — Така ми говореше в Урга един приятел, който, по своето служебно положение, считаше, че скептицизмът е най-добрия признак на достойнството.
Това е драмата на живота. Аз бих желал хората така да се обичат. Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г. ОБСЕБВАНЕ Все пак аз не вярвам в това, което вий разказвате за обсебването. Това са просто някакви подсъзнателни рефлекси на мозъка — малко ли неща ний четем, слушаме и виждаме. После всичко това се забравя, но мозъчните бразди го запазват някъде и при известни случаи проявяваме неща, които ни се струват съвсем непознати.“ — Така ми говореше в Урга един приятел, който, по своето служебно положение, считаше, че скептицизмът е най-добрия признак на достойнството. Не трябва никога да настояваме и да се стараем да убеждаваме. Достатъчно е често само да обгърнем внимание и влака на живота сам сменява своя ход, гледайки този знак на семафора. Без да се настоява, на приятеля ми бяха разказани, още няколко случаи, сходни помежду си в идеята за обсебването. Разказаха за възкресение на мъртви от тибетския Роланг, но, разбира се, скептикът само подигна рамене — не струва дори и да се говори за това. Разказаха един случай в Америка, гдето високо интелигентна жена казвала, че в нея се вселил починалия й мъж и контролира целия й живот, дава й съвети, указания и проявява такова различие от нейното съзнание, че често я затруднява не само духовно, но дори и физически.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременните хора говорят за достойнство.
Това е един проблем, който учените в бъдеще ще докажат по опитен път. Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите. Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя. Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство? Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта. Това са трите основни качества, които отличават човека. Има и други, но засега тези изпъкват. Всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас.
към текста >>

Но в какво седи човешкото достойнство?
Отровата разрушава организма и препятства на творческия процес да организира формите. Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя. Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство? Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта. Това са трите основни качества, които отличават човека. Има и други, но засега тези изпъкват. Всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас. Всеки човек, който руши вашата честност, не е добър за вас, който ограничава вашата права мисъл, не е добър човек за вас.
към текста >>

Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта.
Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя. Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство? Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта. Това са трите основни качества, които отличават човека. Има и други, но засега тези изпъкват. Всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас. Всеки човек, който руши вашата честност, не е добър за вас, който ограничава вашата права мисъл, не е добър човек за вас. Това може да го имате като максима за себе си.
към текста >>

71. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато влиянията на Юпитер са възвишени и добри, човек има благородство и достойнство.
Някои искат да се освободят от влиянието. Това е невъзможно. Всички елементи в Битието взаимно си влияят. Нашата Земя и ние заедно с нея се влияем от месечината, от планетите, от слънцето и звездите. Астролозите, които изучават влиянията на планетите казват например, че Венера, когато има хубаво влияние или както го казват те: когато има добър аспект, човек има топло сърце и отлична любов. Когато влиянията на Юпитер са възвишени и добри, човек има благородство и достойнство. Когато Сатурн има отлични влияния, този човек разбира отлично нещата, разсъждава правилно, разбира причините на нещата и никога не прави грешки. Когато Меркурий има добро влияние, този човек има отличен вкус, практичен е и лесно се приспособява към условията. Който няма добре поставен Меркурий, ще му липсва практически усет и все ще забърква сметките си. А който има добре поставен Меркурий, работите му са уредени. Когато Слънцето помага, т.е., когато Слънцето има добър аспект, то носи изобилен живот.
към текста >>

72. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това се трудно разбира; нима аз нямам човешко достойнство, което трябва да пазя?
Често, и даже най-често дългите обяснения по вече замъгляват отношенията вместо да ги поправят. Има неща, които колкото повече се ровят по-нечисти стават. Най-сигурното средство, което бихме препоръчали на нашия приятел е пълното и безвъзвратно игнориране на тая интрига. Все едно, че нищо не е казано. Все едно че се отнася до история, която е станала с друго лице в друга страна и в друго време: научили сме за него, знаем го, но не засяга с нищо нашето съзнание. Това се трудно разбира; нима аз нямам човешко достойнство, което трябва да пазя? Нима мога да понасям с леко сърце, когато то е подложено на унижение? Нима нямам всичкото основание да отвърна на удара с удар? Основателни възражения, против които човек мъчно би могъл да възрази. И все пак нашето най-повърхностно наблюдение ни доказва, че не всички хора отвръщат по един и същи начин на нанесените обиди. Нищо повече: често ще видим, че точно хората с най-високо мнение за себе си се отнасят с най-голямо пренебрежение към уличната клюка.
към текста >>

Моралните учения не биха имали никаква практическа стойност ако не учат хората точно на това, да създадат в душите на последователите тая вътрешна дълбочина, това самосъзнание за личното достойнство, при които човек може спокойно да гледа на вълнуващото се море от клюкарстващи маси.
Нима нямам всичкото основание да отвърна на удара с удар? Основателни възражения, против които човек мъчно би могъл да възрази. И все пак нашето най-повърхностно наблюдение ни доказва, че не всички хора отвръщат по един и същи начин на нанесените обиди. Нищо повече: често ще видим, че точно хората с най-високо мнение за себе си се отнасят с най-голямо пренебрежение към уличната клюка. Самосъзнанието за собствената стойност придава на човека спокойната увереност за нейната ненакърнимост от външни удари. Моралните учения не биха имали никаква практическа стойност ако не учат хората точно на това, да създадат в душите на последователите тая вътрешна дълбочина, това самосъзнание за личното достойнство, при които човек може спокойно да гледа на вълнуващото се море от клюкарстващи маси. от празноглави безделници, на които клюката и интригата са необходима духовна храна, без която не могат да живеят, както не може да се живее без хляб. Моралният ръст на човека не се определя по неговото обществено положение, нито по неговото материално състояние. Точно неговото спокойно или разтревожено отнасяне към колебанията на околната среда, определят неговата вътрешна дълбочина и стабилност. И точно по тоя път на мисли ние дохождаме съвсем неочаквано до думите на Разпнатия на кръста, който не се обиди от глупостта и жестокосърдечието на своите мъчители, а можа да изрече през своите изкривени от страдание устни: „Прости им, защото те не знаят какво правят! “ Стефан Сърдечната молитва В едно благословено кътче на земята живееше мъдрец — светия.
към текста >>

73. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И астрологически погледнато, земните типове са крайни материалисти: слънчевите типове са идеалисти, весели, оптимисти; хората под влиянието на луната са с широко въображение, типовете на Юпитер са религиозни и са хора с достойнство и обичат реда и порядъка.
Животът произвежда топлината, а не топлината живота. Живота е господар на топлината. И във всяка планета и във всяко небесно тяло има същества с конструкция, съобразно с естеството на самата планета. Само на земята хората са такива, каквито ги виждате. Земята е ней-низкото положение, до което човек е слязъл. И астрологически погледнато, земните типове са крайни материалисти: слънчевите типове са идеалисти, весели, оптимисти; хората под влиянието на луната са с широко въображение, типовете на Юпитер са религиозни и са хора с достойнство и обичат реда и порядъка. Хората на Сатурн са хора на ума, на критиката, подозрителни. Така че, според нас живота създава топлината, а не топлината живота и затова и на слънцето, на което има повече от 25 милиона градуса топлина,има живот и температурата, която има на слънцето, е израз на живота, който има на слънцето 25 милиона градуса топлина не е разрушителна. Ако вие прекарате 1.000 — 2,000 волта електричество през един човек то ще го убие- Но ако прекарате 50 — 60 хиляди волта, то не само че не го уморява, но го пречиства. Според един съвременен физик, частиците на този волтаж са толкова дребни, че минават през тялото и не разкъсват тъканите, а тези от 1,000 — 2.000 волта са по дълги, че разкъсват тъканите, следствие на което човек умира. Следователно, има един огън от 25 милиона градуса.
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство.
За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си. Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора. Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора. Но ако живее само в себе си и не може да живее и в другите хора и ако и другите не могат да живеят в него, въпросът е свършен. Казано е в Писанието — „Ние живеем и се движим в Бога,“ значи, ние живеем и се движим в Бога и Бог живее в нас. Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство. И ако човек може да живее във всички и ако те могат да живеят в него, това показва че той има качеството на Бога и е едно с Бога. А всичко друго, че вярваш в Бога, че ще отидеш в рая и пр. това са човешки понятия, човешки вярвания, които не дават разрешение на въпроса за възхода на човешката душа. В каквото и общество да влезете все ще вярвате в някакво верую, но кое е онова верую, което ще съедини всички хора в едно и да им покаже възходящия път на тяхното развитие? Докато не намерите това верую, вие ще се лутате в безбрежното море на живота, до като се разбие кораба ви в подводните скали и се свърши с вас.
към текста >>

75. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота?
Тичаме след измамните видения, без да помислим дори, че всеки ден, всеки час, можем де по-летим надолу в пропастта. Всеки час може да ни обгърне тъмната нощ на страшното изпитание. Изпитанието ще дойде. Ние не можем да го избегнем, каквото и да правим. Но въпроса е: готови ли сме ний да го посрещнем, или пък то ще ни завари неподготвени, — изгубили ума и дума, всред внезапно развилнелия хаос? Ще ни завари ли то спокойни, очакващи го с твърда решителност, с дълбока вяра застанали върху Канарата на Живота, или пък ще ни изненада в момента, когато, забравили всичко съществено, забравили човешкото Си естество и достойнство, гоним миражите на живота? Ще имаме ли масло в светилниците си, когато дойде тоя страшен ден, или пък ние ще бъдем в тъмнина, като „неразумните девици“, поради нашето престъпно безгрижие? Защото — едно е да се срещнеш с врага, когато си подготвен, силен, спокоен — гледайки го право в очите, и друго е — да те изненада той, когато си изгубил ръководната нишка в живота. А нашият враг — истинския враг на хората въобще — не е от този свят и никой не може да знае в кой момент и откъде ще бъде нападнат. На земята ние нямаме врагове! Не хората са нашите врагове.
към текста >>

76. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог изисква от всички хора да бъдат магнетични, да се обичат и да зачитат едни други достойнството си.
Този връзка съществува и между членовете на семействата, не обществата и между цялото човечество. Учените хора я наричат и с други имена, но всички казват, че за да бъде човек здрав, той трябва да работи по различни начини върху себе си, за да добие тази магнетична сила. За да придобие тази сила, човек трябва до знае с каква храна да се храни и как да се храни; трябва да знае и как да ходи, как да се движи. Ако човек се клатушка като някоя гемия, той ще изгуби и онази сила която има, без да придобие нещо. По магнетични същества от малките деца няма, но те разпиляват тази сила, това богатство, което природата им е дала. Бог изисква от всички хора да бъдат магнетични, да се обичат и да зачитат едни други достойнството си. Мъжът трябва да съзнава и зачита достойнството на жена си; също и жената трябва да съзнава и зачита достойнството на мъжа си. Братът трябва да съзнава достойнството на сестра си и сестрата да съзнава достойнството на брата си. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора помежду им. Това е едно магнетично състояние. Ние трябва да съзнаваме онези заложби и възможности, които са внесени у всички хора.
към текста >>

Мъжът трябва да съзнава и зачита достойнството на жена си; също и жената трябва да съзнава и зачита достойнството на мъжа си.
Учените хора я наричат и с други имена, но всички казват, че за да бъде човек здрав, той трябва да работи по различни начини върху себе си, за да добие тази магнетична сила. За да придобие тази сила, човек трябва до знае с каква храна да се храни и как да се храни; трябва да знае и как да ходи, как да се движи. Ако човек се клатушка като някоя гемия, той ще изгуби и онази сила която има, без да придобие нещо. По магнетични същества от малките деца няма, но те разпиляват тази сила, това богатство, което природата им е дала. Бог изисква от всички хора да бъдат магнетични, да се обичат и да зачитат едни други достойнството си. Мъжът трябва да съзнава и зачита достойнството на жена си; също и жената трябва да съзнава и зачита достойнството на мъжа си. Братът трябва да съзнава достойнството на сестра си и сестрата да съзнава достойнството на брата си. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора помежду им. Това е едно магнетично състояние. Ние трябва да съзнаваме онези заложби и възможности, които са внесени у всички хора. Щом не ги съзнаваме, ние се демагнетизираме, ние сме вредни едни за други.
към текста >>

Братът трябва да съзнава достойнството на сестра си и сестрата да съзнава достойнството на брата си.
За да придобие тази сила, човек трябва до знае с каква храна да се храни и как да се храни; трябва да знае и как да ходи, как да се движи. Ако човек се клатушка като някоя гемия, той ще изгуби и онази сила която има, без да придобие нещо. По магнетични същества от малките деца няма, но те разпиляват тази сила, това богатство, което природата им е дала. Бог изисква от всички хора да бъдат магнетични, да се обичат и да зачитат едни други достойнството си. Мъжът трябва да съзнава и зачита достойнството на жена си; също и жената трябва да съзнава и зачита достойнството на мъжа си. Братът трябва да съзнава достойнството на сестра си и сестрата да съзнава достойнството на брата си. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора помежду им. Това е едно магнетично състояние. Ние трябва да съзнаваме онези заложби и възможности, които са внесени у всички хора. Щом не ги съзнаваме, ние се демагнетизираме, ние сме вредни едни за други. Когато видите един здрав човек, не му завиждайте, но радвайте се, че той е здрав.
към текста >>

Такъв ковък има едно достойнство една самоувереност.
Сега учените говорят, че магнетизма е разпръснат във вселената. Дифузирал е в цялата природа, разпръснал се е навсякъде. И растенията и животните се ползват от него, но едно растение не може да го използва така, както хората го използват. В човека тази дифузирана енергия се събира, кондензира се и се изразява навън. Тя се изразява в тъй наречения възвишен човешки магнетизъм. Такъв ковък има едно достойнство една самоувереност. Който има тази магнетична сила в себе си, той никога не се колебае в своите постъпки, никога не съжалява за нищо. Всяко нещо в него е отмерено, той не прави никакви погрешки. Големите наводнения, които станаха в Америка, се дължат на изсичане на горите, които са носител на магнетичната енергия. Ние трябва да бъдем много внимателни към растенията. Не можете да бъдете здрави, ако нямате правилни отношения към растенията, към дърветата.
към текста >>

77. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там има зачитане достойнството на човека.
„Аз дойдох да покажа на света, че само чрез любовта, която може да се приспособи към всички духове, светът може да се спаси. Това се разбира под думите.Син на Бога живаго“. Христос казваше: Според старите учения, слабите слугуват на силните, а според учението което Аз нося, силните трябва да слугуват на слабите. В бъдеще, за да бъде някой слуга, той трябва да е свършил четири факултета. В царството Божие не се приемат невежи хора. Там има зачитане достойнството на човека. Там има вътрешно равенство. Там има един вътрешен. духовен процес, съзнаване правото на човека, не по закон, а по любов. И запита Христос учениците си: Вие за кого ме мислите? — Ти си син на Бога живаго.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината.
Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата.
към текста >>

79. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави.
“ Обоготворението, което Конг-Тзе храни към музиката, той го е почерпил от свещените книги на своя народ, тези книги не говорят друго за музиката освен с цел да я хвалят и да разказват за нейните чудеса. Според Ли-Ки, тя е израза и образа на съединението на земята с небето; нейните принципи са абсолютни; тя определя състоянието на всички неща; тя действа направо на душата и свързва човека с небесните духове. Нейната главна задача на земята е да успокоява страстите. Тя е, която учи бащите и децата, царете и поданиците, мъжете и жените, на техните взаимни длъжности. Мъдрецът намира в нейните акорди един неизчерпаем извор на възпитание и радост. Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави. Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято възраст е на повече от две хиляди години преди времето, в което се е явил Орфей, че той може да смекчава и най-жестоките хора, да изпълва душите им с благородни чувства и, с помощта на своето изкуство, вдъхвайки душа на своите инструменти, да привлича животните и да скачат от радост около него. Би ми отнело много място ако почнех да цитирам подробно всички текстове от книгите на китайците, които говорят за музиката. Пан-Ку, най-прочутият историк на Китай, твърди, че цялата доктрина на Кингите служи да докаже необходимостта от музиката.
към текста >>

80. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова помни своето достойнство и не дръзвай да низпадаш до зло и низост.“ „Че ти имаш душа, това е най-определеното от всички човешки знания, най-ясната от всички истини.
И не е чудно той да е един от учениците на Бялото Братство, понеже се казва, че първото седалище на Бялото Братство е било в Египет. На това се дължи и нейната висока материална култура, която е резултат на още по-голяма такава духовна. Тя ни е оставила дълготрайни паметници, които времето и катаклизмите не са могли да заличат — пирамидите, сфинкса, мумиите и пр. Ето няколко цитати: „Дори ужасът на смъртта не е страшен за добрия; който не е правил зло няма причини да се бои.“ „Във всичките твои начинания, нека разсъдливата увереност въодушевява твоите усилия защото, ако се отчайваш в успеха, то не ще успееш.“ „Онзи, който чака възможност за отмъщение, се намира в засада срещу себе си и навлича беда на своята собствена глава.“ „Затова познай себе си, гордост на творението Му, звено, съединяващо материята с Божественото. Виж! Частица от Самия Бог е в теб! Затова помни своето достойнство и не дръзвай да низпадаш до зло и низост.“ „Че ти имаш душа, това е най-определеното от всички човешки знания, най-ясната от всички истини. Бъди смирен по дух и бъди благодарен за това. Не търси да я уловиш с чувствата си, но се старай да се съобщаваш с нея.“ Избрани книги за всички. Получи се в редакцията пълният илюстрован каталог на книгоиздателство Ст. Атанасов. съдържащи всички негови издания — стр. 112. Изпраща се безплатно при поискване от книгоиздателство Ст.
към текста >>

81. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес хората не притежават парите, а парите притежават тях: човек трябва да си служи с тях, без да изпада в идолопоклонство, без да изгубва човешкото си достойнство.
И наистина, сако онзи, който се е проникнал от дън душа от великата цял, от една идея, стояща по-горе от всичко, може действително да направи нещо важно за човешкото семейство,. за човешкото братство и единство. Ето що казват хората на идеята: Бедните, които са се освободили от завистта, ще бъдат по-богати от най-богатите на земята. Почестите, които се отдават на богатството, са главния източник на злоупотребленията в икономическите отношения. Обществото винаги се отнася по-учтиво към някой богат разбойник, отколкото към бедния, честен човек. Днес хората не притежават парите, а парите притежават тях: човек трябва да си служи с тях, без да изпада в идолопоклонство, без да изгубва човешкото си достойнство. Бедността не трябва да се смесва с мизерията, с лишаването от необходимите за живот неща. Бедността е скромно живеене. Човек се счита за беден, когато се сравнява с ония, които имат повече от него. Както жаждата не може да се утоли със сол, така и щастието не се постига със завист. Хората са нещастни, понеже не знаят, че са щастливи, че са отрупани с блага и добрини.
към текста >>

82. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ученикът казва, че - достойнството му се накърнило.
Така се назовава живота и на земята и на небето. Относно материята съществуват различни схващания. Ние ще оставим тия схващания на страна, понеже, според нас, всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика за ума. И най лошите работи и най-добрите работи представят упражнение. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си? Ученикът казва, че - достойнството му се накърнило. На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило. Вижда се, че професорът знае. Значи, знаещия може да скъса незнаещия. Обаче, незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може-да победи слабия, но слабият не може да победи силния.
към текста >>

На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило.
Относно материята съществуват различни схващания. Ние ще оставим тия схващания на страна, понеже, според нас, всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика за ума. И най лошите работи и най-добрите работи представят упражнение. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си? Ученикът казва, че - достойнството му се накърнило. На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило. Вижда се, че професорът знае. Значи, знаещия може да скъса незнаещия. Обаче, незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може-да победи слабия, но слабият не може да победи силния. Това са контрасти в живота.
към текста >>

83. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достойнството на човека седи в това, да бъде честен към себе си.
Там, дето нещата се печелят, това е Божественият порядък. Това, което губиш, е човешко. Това, което печелиш, е Божествено. Ако грешиш, ти си в човешкия порядък. Ако живееш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Достойнството на човека седи в това, да бъде честен към себе си. Всеки трябва да има сила в себе си да си каже: Аз искам да изпълня волята Божия. Не е достатъчно човек само да си каже, но като си каже, той трябва да изпълни казаното. Човек трябва да си каже: Господ е имал такова голямо доверие в ме не, всичко ми е дал. Следователно, и аз не искам да Му изневерявам. Срамота е за мене да изневерявам на Този, който, е имал такова доверие в мене, каквото никой друг.
към текста >>

Те намират, че тъкмо чрез възприемането на неутралния международен език се запазва достойнството и равноправието на всички нации в международния живот и международните сношения, докато употребата на отделни избрани национални езици в тия сношения поставя останалите нации (между които и Българската) в подчинено и унизено положение.
По тоя повод конгресът намира за нужно да подчертае, че организацията е напълно неутрална и не може да допусне да се вплетат в нейната културно-просветна дейност елементи от такова естество, които са несъвместими с нееднократно подчертаваната неутралност на Еспер. движение по отношение на всички политически и религиозни въпроси. Българските есперантисти считат, че с разпространението на международния помагален език те, редом с останалите културно-просветни организации, вършат великото дело на все по голямото културно издигане на българския народ, което дело ни е завещано от епохата на възраждането. Чрез своята дейност те се стремят да дадат възможност на все по-голям брой свои сънародници да усвоят едно лесно, общодостъпно и неутрално средство за сношение с външния свят. Те считат, че България трябва да намери своето заслужено място в реда на цивилизованите народи в света и да вземе равноправно дял в международния живот. Те намират, че тъкмо чрез възприемането на неутралния международен език се запазва достойнството и равноправието на всички нации в международния живот и международните сношения, докато употребата на отделни избрани национални езици в тия сношения поставя останалите нации (между които и Българската) в подчинено и унизено положение. Девизът на Българските есперантисти е бил и си остава; Работейки за разпространението на есперанто между българския народ, да работят неуморно и чрез Есперанто за България, като запознават външния свят, с българската земя и с българския народ, неговата история, неговото настояще, неговия бит, литература и култура. Следвайки тия начала на своята дейност, българските есперантисти очакват, че българската държава ще оцени правилно тяхното дело и ще им дава заслуженото съдействие и подкрепа, както нееднократно е правила до сега. Подписали — конгресно бюро: Председател: Ат. Д. Атанасов, Илия Силвестриев Подпрсдсеа: Дочо Т. Станев Секретар: Симеон Ст.
към текста >>

84. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За истински религиозните или духовни хора обещанието не е въпрос на интерес, а е въпрос на чест и достойнство За тях обещанието е подобно клетва, която не бива да се престъпва.
Използвай ги. Има хора, които не познават по-висок морал от личния си интерес, в служба на който жертват всичко друго. Тях често наричат „практични хора“. За практичния човек обещанието е нищо, или е въпрос на изгода, а честността се счита за наивност. „Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен. За истински религиозните или духовни хора обещанието не е въпрос на интерес, а е въпрос на чест и достойнство За тях обещанието е подобно клетва, която не бива да се престъпва. Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния гръбнак на човека. Колко по-добре би било, ако всички хора имаха такъв гръбнак. Из между нашите близки и познати кои са ония, на които можем да разчитаме? Нали са само тези, които устояват на обещанията си? Да се обещае нещо и да не се изпълни под разни предлози или да се забрави, което най-често се случва, е верен знак на едно несериозно отношение към нещата.
към текста >>

85. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И те имат качества общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност.
Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за завземане ръководството в свои ръце и заставане на чело, дейност, активност инициатива, са тяхната обща характеристика. Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента — от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност, основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион и Водолей . Докато кардиналните знаци са начело на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. С една дума казано, тяхното основно качество е стабилност. Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко каквото предприемат, особено ако пък заемат ъгловите домове. (1, 4, 7, 10). Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си.
към текста >>

86. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности.
Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж.
към текста >>

87. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез гордостта човек пази своето достойнство.
Защото всеки опит, който човек би направил да излъже себе си, носи безкрайни страдания след това. Запример, мнозина се страхуват от законите, страхуват се да предприемате нещо. Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е страха и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява, в стремеж да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство. Днес, две хиляди години след Христа, цяла Европа, всички християнски народи, се въоръжават един срещу други, да се бият. За каква идея се бият те? За никаква божествена идея ли се бият?
към текста >>

Достойнството на човека се изявява, в стремеж да запази своето сърце, своята сила.
Запример, мнозина се страхуват от законите, страхуват се да предприемате нещо. Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е страха и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява, в стремеж да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство. Днес, две хиляди години след Христа, цяла Европа, всички християнски народи, се въоръжават един срещу други, да се бият. За каква идея се бият те? За никаква божествена идея ли се бият? Днес всеки народ се бие за свой личен интерес.
към текста >>

Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство.
Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е страха и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява, в стремеж да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство. Днес, две хиляди години след Христа, цяла Европа, всички християнски народи, се въоръжават един срещу други, да се бият. За каква идея се бият те? За никаква божествена идея ли се бият? Днес всеки народ се бие за свой личен интерес. Англичаните държат на правото, а германците държат на силата.
към текста >>

В това седи достойнството на човека.
След като мислили дълго време, най-после евреинът отговорил на зададения въпрос: — Ние се приготовляваме един ден да запушим раната, която преди две хиляди години отворихме на гърдите на Христа. Значи, евреите се приготовляват да запушат раната на Христа, ами вие за какво се приготовлявате? Нека българите сами си отговорят на този въпрос, също и англичаните, и германците, и русите, и французите и т, н. Нека всеки народ сам си отговори на този въпрос Аз пък казвам: Всеки народ е призван в света за една велика мисия. Не само всеки народ но, всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа, не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото на цялото човечество зависи от един човек, и благото един човек зависи от цялото човечество. Такъв е Божественият закон. Сега аз искам да ви говоря малко, да не се обременявате. Иде сега една велика епоха, иде нещо, което човечеството никога не е преживявало. Като казвам това.
към текста >>

88. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга.
към текста >>

89. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз.
Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите. Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д. СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда. Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности. Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо владика, всичко ще ти се нареди“. Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо владика“ трябва на тоя свят! Това, което е вярно за отделните хора, е вярно и за народите. Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила.
към текста >>

90. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато тих усет за неопределимото Единство на нещата изпълва душата със самосъзнание за своето собствено място и достойнство.
Аз самата имам болно сърце и болни бъбреци, само че лекарите не искат да ми го кажат. Когато съм я гледал, винаги съм си мислил: — Не е празна приказка изразът: Мир със себе си. Състоянието на душата, когато съмнението и противоречието са уравновесени, когато нищо не мъчи съзнанието и нищо не го тревожи. Когато всички положения в живота се разглеждат обективно, спокойно, със заслуженото съчувствие, без да разровят дълбочините на душата. Когато над всички несгоди, реални и сурови, се ръси лек хумор, шега, лъч на хубаво вътрешно слънце. Когато тих усет за неопределимото Единство на нещата изпълва душата със самосъзнание за своето собствено място и достойнство. Когато благосклонна привързаност към работа и ближни изпълва всеки ден и всеки час с полезна дейност. Когато човек е в мир със себе си. А колко много хора, като тая позната, не знаят ден и нощ с години през целия си живот, мир и радост. На колко много хора, животът така си се изплъзва от ръцете, ден след ден, година след година, без да разберат самите, че са живели! И колко малко хора са постигнали мир със себе си.
към текста >>

Съвпадът на злотворните планети с добротворните - Юпитер и Венера и със Слънцето и Луната, е по средата между добрите и лошите, в зависимост от това коя от образуващите го планети е по-силна по знак и по собствено достойнство.
Ъгловите отношения между планетите, които наричаме аспекти са следните: Съвпад, който има орбис 0° ÷ 5° между планетите, а между Слънцето и Луната орбисът е до 12°, а между Слънцето и Луната от една страна и планетите, от друга, орбисът е 10°. Значи съвпадът е аспект, който се образува между две или повече планети, когато са близко една до друга, било в един и същ знак или в съседни знаци. Някои астролози поддържат, че съвпада в един и същи знак е по-силен от съвпада, който се образува в два съседни знака. Съвпадът е добър, когато е между Слънцето и Луната и между Луната и Слънцето и добрите планети Юпитер, Венера и Меркурий. Но той е лош между злотворните планети Марс, Сатурн и Уран. Съвпадът на злотворните планети с добротворните - Юпитер и Венера и със Слънцето и Луната, е по средата между добрите и лошите, в зависимост от това коя от образуващите го планети е по-силна по знак и по собствено достойнство. Съвпадът е един от най-силните аспекти. Паралелът е аспект, който се образува между две или повече планети, които имат еднаква деклинация, или отклонение. Тези отклонения са дадени в ефемеридите на Raphael за Слънцето и Луната за всеки ден, а за планетите за всеки три дена. Безразлично е дали отклонението е северно, което в таблиците е отбелязано с - N (Nord - север) или южно, което е отбелязано с S (Sud - юг). Например една планета с 2°30' северно отклонение, ще бъде в паралел с друга планета, която се има от 2° ÷ 3°30' северно или южно отклонение.
към текста >>

91. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В какво стои достойнството на човека?
Нали Бог ни е дал всичко? Какво още има да завладяваме? Бог ни е турил в себе си и ни е дал на разположение всичко, което Той има. Какво има повече да завладяваме в света? Ние трябва да употребим нещата, които ни с дадени, а не да ги завладяваме. В какво стои достойнството на човека? Ценността на човека седи в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Истината се крие в душата на човека. И заради тази истина той не трябва да допуша никаква лъжа в себе си. Сега аз разбирам лъжата малко специфично. Аз не разбирам лъжата така, както вие я разбирате.
към текста >>

92. -

И затова той с достойнство е получил разрешение от Министерството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото царство, включително и в гимназиите.
се закри в Пловдив курсът по Есперанто, с прощална вечер amuzvespero, ръководен от лектора Петър Камбуров, който се посещаваше повече от 150 души граждани, гражданки, ученици и напреднали есперантисти. Радостно бе, че като ученици посещаваха и възрастни хора — 67-70 годишни. Всички сияехме от радост спрямо придобивката от този хубав и звучен език, както начинаещи, така и напреднали, от умелото ръководене на курса от своя лектор. И действително, със своя скромен, искрен и практичен метод, той завладя нашите сърца, когато ни предаваше уроците. Той владее добре своята материя и като лектор в доста градове, можал е да се добре от лична практика, до най-лесния метод. И затова той с достойнство е получил разрешение от Министерството на народното просвещение да ръководи курсове в цялото царство, включително и в гимназиите. Особено радостно биваше, когато след свършване на всеки урок пеехме задружно, а той свиреше с цигулката, а след това пак соло цигулка и кавал от същия Ето защо, тази прощална вечер за нас беше мила и радостна. Тази вечер лектора говори внушително върху хубавата страна на Есперанто, като помоли, не само всеки да продължава да изучава езика, но да има и едно сближение и продължение за усъвършенстване в есперантската канцелария при читалището „Антим I“ в същия град. Той подчерта, че човека е дошъл на земята да се учи, да стане добър и да помага морално и материално на всека човешка душа. И че идеала на всекиго е да работи и за доброто на делото човечеството След това имаше декламации и хуморески с поучителни добри мисля, песни, свирене. Чухме и нещо красиво при тия разнообразни номера — мисли на един начинаещ, които заслужават внимание: „Драги съидейници, преди да чуете идеалът на есперантиста и на разумния човек, ще кажа: Както истинската връзка на един разумен човек с доброто с първоизточника с твореца му дават възможност да развие и приложи: любовта, мъдростта, истината и правдата в тяхната пълнота и чистота и се радва на един разумен живот.
към текста >>

93. -

Затова най-първо човек трябва да се погрижи за здравето си да го придобие и закали и за пробуждане на съзнанието си, за да може да изпълни с достойнство оная работа, която природата му е възложила.
Най-доброто време за лягане е 10 часа. Два часа преди 12 часа са достатъчни човек да се сдобие с жизнена енергия и да се чувства на другия ден бодър. „Рано лягай, рано ставай“ казва народната поговорка. Като става рано човек ще има време да си направи една сутрешна разходка, да даде едно угощение на тялото си от чист и свеж въздух, прана, а на душата си една чудно красива картина, която никой художник на земята не може да нарисува. Най важната задача на човека е съзнанието да изпълни оная работа в общия организъм на Цялото, както клетката изпълнява възложената й работа в човешкия организъм. Затова най-първо човек трябва да се погрижи за здравето си да го придобие и закали и за пробуждане на съзнанието си, за да може да изпълни с достойнство оная работа, която природата му е възложила. Добре е възнаграден онзи, който прилежно работи на лозето си, който се грижи за него и на време го почиства. На може да очаква плод онзи, който лежи под сянка или пръска силите си в излишества. СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ Източник на живота на земята — слънцето — девет пъти в столетие преживява критическа активност. Тази активност настъпва с „максимумите“, разделени с минимуми: минимумът — спокойно състояние — Трае 2-3 години, периодът на активизирането — 2 години, максимумът — слънчевите петна — 3 години, периодът на успокоението — от 3 до 4 години. Ритъмът на слънчевата активност не е строго периодичен — средно той продължава 11 години.
към текста >>

94. -

Чистите несебелюбиви и благородни чувства, издават вътрешното човешко достойнство и правят делата му разумни.
Мненията по този въпрос са различни. Едни казват че съвременния живот с всичката си сложност е причина за всичките нещастия на земята. Други пък казват, че неподчинението на общоприетото, революционния дух, всеки опит да се надмогне установения ред ето причините на всеки прогрес в човешкото общество. Но нито едните нито другите намират истинските причини. Човешките постъпки, думи и дела, съзнателни или несъзнателни са в зависимост от главните мисли, с които е заето съзнанието му. Чистите несебелюбиви и благородни чувства, издават вътрешното човешко достойнство и правят делата му разумни. В какво състояние се намира нашата мисъл днес? Тя е отрупана с много излишни неща, оставени всеки ден от суетните грижи и празнословия. Най-дребнавата обида, най несъщественото огорчение, малката несполука, всичко това занимава нашия ум и ни кара да се отдадем на всяко дребнаво и маловажно чувство. Така ние прекарваме живота си в дрямка, полусъзнателно. Но, трябва да заживеем с будно съзнание, да следим всека мисъл, която се заражда в умът ни и ако тя е лоша, да не й даваме место в нашия живот.
към текста >>

Аз бих ви дал един съвет: Няма по-красиво нещо, няма по-достойно нещо от това, да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо от това да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо от това, да съзнаваш достойнството на ума и на сърцето си.
1941 г.) Всички вие имате хубави стремежи. Някои от вас искат да бъдат учени. Някои искат да бъдат красиви, силни. Всички тия работи са хубави. Но най-хубавото нещо аз бих ви го казал. Аз бих ви дал един съвет: Няма по-красиво нещо, няма по-достойно нещо от това, да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо от това да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо от това, да съзнаваш достойнството на ума и на сърцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. Тази хижа е твоето тяло. Ти не трябва да гледаш с пренебрежение към него, да казваш: — кога ще се освободя от него. Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло. Без тяло никъде не приемат.
към текста >>

Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах.
За широк почерк може да се вземе оня, при който височината е по-малка от широчината. При това, в зависи-мост от туй, надхвърля ли почеркът нормалната височина (3 мм.) ще имаме едър или дребен широк почерк и едър или дребен тесен почерк. Едрият замашен* почерк показва склонност у пишещия да се прояви като личност. Стремежът у човека да заема с едрият си, замашен почерк колкото се може повече място на хартията, показва, че той има подобен стремеж и в живота. Такъв човек обикновено мъчно се примирява с обикновените, средни условия на живота. Едрото писане е признак на развито чувство за собствено достойнство, за широк замах. То показва често и силни чувствени влечения. Белег е още понякога на непрактичност в живота, на самонадеяност, но също и на общителност, непринудено държане, енергичност, желание за издигане в обществото (Трябва в случая да се имат пред вид общите положения относно преувеличенията, които се срещат в отделни елементи от почерка.) Дребното писане показва сдържаност, пресметливост, въздържание, наблюдателност, хладнокръвие**. Сбитият почерк е признак на пресметливост, пестеливост, а понякога и на скъперничество. Човек свикнал на пестеливост и икономия, ще прояви без да ще тия си качества и при писането. Именно, той ще гледа на предоставеното му за писане пространство да помести колкото се може повече думи.
към текста >>

95. -

Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни.
50% изток е прав и 50% запад е прав — по правилото не Хермеса. България, която има историческата мисия да организира Балканския полуостров — и да носи светилника на една нова, самобитна култура, трябва преди всичко: 1) Да се отърси от всяко робско подражание на Византия или запада. Ние сме страдали твърде много от това подценяване на своя народ и от робското подражание на чужди народи. Обаче настанало е времето, когато ще трябва да творим своя, самобитна култура, да тръгнем по свой път, да изявим скритите сили на нашата душа, а те са запазени и големи. 2) Да изучим основно своята история, да познаем и се преклоним пред великото дело на Кирила и Методия и техните ученици, на богомилите — мъченици и герои за вярата, на възрожденците и плеядата борци за правда и свобода. Така ще се пробуди съзнанието за собствено достойнство, самоуважение като велик народ, велик не по големина и богатства, а по дух и сила — а заедно с това и готовност да продължим великото дело на героите, мъчениците и учителите народни. Обединена България се нуждае от зидари, които да бъдат носители на високия идеал и общонародното съзнание. Силата и величието на народите е в идеалите и нравствените идеи, които в същност са и двигателите на живота. Кой ще изгради велика България? Преди всичко майките и учителите, семейството и училището. Майките ще поставят основите на възпитанието — ще родят здрави и способни деца, а учителите ще ги възпламенят за съзнателно и безкористно служене.
към текста >>

96. -

Всичкото достойнство седи в страданието.
може да виждаме онова, което Бог е създал. Ако слънцето дойде близо до очите ни, няма нищо да видим. Някой от вас искате любовта да дойде толкова близко до очите ви, че да ви заслепи. Когато обичаш някого, като влизаш в къщата му, ще си изуеш обущата, ще си измиеш ръцете, ще направиш баня, ще си туриш чисти дрехи, и тогава ще идеш. Не отивай да му разправяш какво си чувствал, колко си страдал. Всичкото достойнство седи в страданието. Ако не си страдал, никакво достойнство нямаш. Ако Христос има достойнство, то седи в неговите страдания. Ако Той не беше страдал за човечеството, никой не щеше да Го знае. За големите страдания, които понесе, и от любов се пожертва за хората, затова всички Го уважават и почитат. Как мислите, възможно ли е без да дадем нещо, да ни обичат?
към текста >>

Ако не си страдал, никакво достойнство нямаш.
Ако слънцето дойде близо до очите ни, няма нищо да видим. Някой от вас искате любовта да дойде толкова близко до очите ви, че да ви заслепи. Когато обичаш някого, като влизаш в къщата му, ще си изуеш обущата, ще си измиеш ръцете, ще направиш баня, ще си туриш чисти дрехи, и тогава ще идеш. Не отивай да му разправяш какво си чувствал, колко си страдал. Всичкото достойнство седи в страданието. Ако не си страдал, никакво достойнство нямаш. Ако Христос има достойнство, то седи в неговите страдания. Ако Той не беше страдал за човечеството, никой не щеше да Го знае. За големите страдания, които понесе, и от любов се пожертва за хората, затова всички Го уважават и почитат. Как мислите, възможно ли е без да дадем нещо, да ни обичат? Мнозина искат да идат в небето да живеят между ангелите.
към текста >>

Ако Христос има достойнство, то седи в неговите страдания.
Някой от вас искате любовта да дойде толкова близко до очите ви, че да ви заслепи. Когато обичаш някого, като влизаш в къщата му, ще си изуеш обущата, ще си измиеш ръцете, ще направиш баня, ще си туриш чисти дрехи, и тогава ще идеш. Не отивай да му разправяш какво си чувствал, колко си страдал. Всичкото достойнство седи в страданието. Ако не си страдал, никакво достойнство нямаш. Ако Христос има достойнство, то седи в неговите страдания. Ако Той не беше страдал за човечеството, никой не щеше да Го знае. За големите страдания, които понесе, и от любов се пожертва за хората, затова всички Го уважават и почитат. Как мислите, възможно ли е без да дадем нещо, да ни обичат? Мнозина искат да идат в небето да живеят между ангелите. Ангелите са дали нещо.
към текста >>

97. -

В какво седи достойнството на човека?
И горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена. Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква. Всичките генерали на бойното поле не могат да се сравнят с една жена, която носи едно дете. Тя ражда нещо разумно, ражда живота. В какво седи достойнството на човека? Един мъж, който не може да услужи на една жена, не е мъж. Мъж е онзи. който може да услужи на една жена. Онези, които изучават великите хора, имат една смешна идея за тях. Те мислят, че са надути хора.
към текста >>

Макар че бе облечена като обикновена селянка, някакво особено достойнство се четеше по лицето й, сякаш бе преживяла някакво изпитание, което бе я издигнало над нейното положение в обществото.
Няколко други богомолци вървяха по същата пътека и гувернантките задмина една жена, която вървеше много по бавно от нея. След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги, помисли за бавно вървящата пътничка. Тя се спря, за да й помогне да мине през оградата. Подаде й ръка и едва тогава забеляза, че жената не е толкова стара, колкото я бе помислила отначало. Кожата й бе съвсем гладка и бяла, та бе възможно да няма повече от петдесет години. Макар че бе облечена като обикновена селянка, някакво особено достойнство се четеше по лицето й, сякаш бе преживяла някакво изпитание, което бе я издигнало над нейното положение в обществото. Когато непознатата мина оградата, благодарение помощта на г-ца Шпак, двете жени продължиха пътя си по тясната пътека. — Нали вие. госпожице, управлявате домакинството в Хедеби? — каза селянката, — Да, аз, — отговори г-ца Шпак. — Доволна ли е госпожицата там?
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел".
Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала.
към текста >>

Себеуважение — себепочитание; достойнство; авторитет. В.
Лакомство — охота (апетит) за храна и пр. 9. Любостежателност — икономия; печелене. 10. Скритост — самообладание; полицейщина; запазване. 11. Осторожност — предпазливост; грижливост; страх. 12. Себелюбивост — любов към одобрение и показване себе си. 13. Себеуважение — себепочитание; достойнство; авторитет. В. Възвишеиост — любов към великото; обширното; великолепното. 14. Твърдост — учтивост; постоянство; вярност. 15. Съвестност — чувство за право; справедливост. 16. Надежда — упование; очакване; съвършено доверие. 17. Духовност — вяра; доверие; вдъхновение. 18.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато такива чела се намерят в жени, мъчно е в тях да се намерят вежливи, разумни, с маниери на царско достойнство и благоприличие 2.
Твърде тъпи са, когато чертите на лицето са равни, без градация, без израз, без изкривяване и без колебание. 6. Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен, почерк наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв начин на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност. Челото 1. Когато едно чело е хубаво издигнато и има в средата между веждите една едвам забележима перпендикулярна, не твърде дълга, бръчка или две паралелни бръчки от същия вид, особено когато веждите са ясно отбелязани, гъсти и правилни, такова чело се туря в реда на челата от първа величина. Такива чела, без всяко съмнение, принадлежат на мъдри и мъжки зрели характери. Когато такива чела се намерят в жени, мъчно е в тях да се намерят вежливи, разумни, с маниери на царско достойнство и благоприличие 2. Такова чело показва интелектуална слабост, когато има в средата откъм долната страна една едвам забележима вглъбнатина.Тя е едвам забележима, защото е дълга. Ако тя е очебиеща, тогава трябва да се приеме обратното. 3. Чела, които са склонни да бъдат дълги, с обтегната без бръчки кожа, които не показвате живи весели бръчки даже в моменти на радост, са студени, злобни, подозрителни, строги, себелюбиви, винаги ояждат, надути, подли и рядко прощават. 4. Силно протегнати и в горната част отстъпващи чела с аркообразни носове, а долната част на лицето дълга (фиг. 1), постоянно пъшкат под дълбочините на глупостта. 5.
към текста >>

Ако начинът на вървежа у една жена бъде отвратителен, решително такъв, не само неприятен, но и стремителен, без достойнство, долен, клонящ настрана — нека не ви притегля към нея нито красотата й, нито да ви измами разбирането й, нито пък да ви предаде доверието, което тя може да изглежда, че полага.
Жени 1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил. 2. Жени с кафяви, космати или четинести брадавици по брадата, особено ако те са под долните части на брадата и по шията, такива жени са въобще работливи, деятелни, добри домакини, но са и крайно предприемчиви и любовни. 3. Ако начинът на вървежа у една жена бъде отвратителен, решително такъв, не само неприятен, но и стремителен, без достойнство, долен, клонящ настрана — нека не ви притегля към нея нито красотата й, нито да ви измами разбирането й, нито пък да ви предаде доверието, което тя може да изглежда, че полага. Устата й ще бъде както и хода; и поведението й грубо и лъжливо, както устата й. Такава жена не ще ви благодари за всичко, което бихте сторили за нея, но ще търси страшно отмъщение за най-малкото нещо, което бихте пропуснали да не сторите. Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък.
към текста >>

Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел.
Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4. Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1. Когато един бърз, груб мъж е благ, тих и учтив към вас само, и продължително се старае да се усмихва, или да предизвика една усмивка — кажете на себе си: „Не можем да имаме нищо общо“ —- и бързо се отвърнете от него, преди да направи линиите и бръчките на лицето си пак да ви се нравят. Линията или бръчката на челото и онази на бузите, които изведнъж предшествуват изкуственото му притворство и в този момент почти винаги се показват силно, са истински. Очертайте и двете и ги наречете предупредителни черти във физиогномическата си азбука. 2. Ако имате дълго, високо чело, не завързвайте приятелство с някого, който има почти сферическа глава; ако имате сферическа глава, или почти сферическа, не завързвайте приятелства с човек, който има дълго, високо, костеливо чело Такива несходства са не подходящи, особено при съпружески съединения.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител.
Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи. Силите на етерното тяло се развиват, когато ние насочваме детската фантазия да разгадава живите образи и притчи, чрез което детето да добие ръководни начала в живота. Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили.
към текста >>

А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството?
В Бирмания, например, където веднъж държах една конференция по случай един голям музикален концерт в Великия Златен Храм в Рангун, моята аудитория представляваше толкова разноцветен и блестящ изглед, като да беше една великолепна градина от разни цветя. Нежно боядисаните сатени на китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект. Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото. Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище. От окултно гледище, това е Още по-лошо, понеже магнетизмът, който се отделя от човека, излиза главно през неговите краища и ако той, в момента на излъчването си, носи със себе си една аура от сгъстена нечистотия, става източник на болестни зародиши, с което вреди на общественото здраве. Краката на мъжа и на жената от долните класи са деформирани толкова, че от артистична гледна точка това е цяло престъпление, а освен това, много често причинява големи страдания. Никога не трябва да бъдат стягани краката в много тесни обуща, и тежките обуща, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни.
към текста >>

Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи.
Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева. Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена. Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи. И затова молим съдействието на всички наши съчувственици за най-голямо разпространение на списанието. Годишният абонамент 80 лв. може да бъде изплатен на толкова срокове, колкото е удобно на абонатите. В всеки случай, нашите настоятели имат решаващата дума по тая разсрочка. От Редакцията.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27159309387207