Търсене в текстове за 'Достойнство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение.
Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище. По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева. С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото. Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота.
към текста >>

Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна.
той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години. Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди.
към текста >>

2. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние?
Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
към текста >>

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи?
към текста >>

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата. Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи?
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>

5. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август

И когато се молим, отговорът се дава не за нашето достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможното удовлетворява всякога.Но разни теории има за молитвата и затова вие се разколебавате и не знаете как точно да се молите.
Вместо да ги включите с Божествените токове, включили сте ги там, гдето не трябва. Вие сте искали от человеци, а не от Бога. Ако молитвите ви не отидат най-малко 10 километра над Земята, то ги възприемат хората - те чувствуват, че някой иска нещо. Молитвата, която получава отговор, е отправена с всичкото желание и отговорът е моментален. На вас ви трябва да имате абсолютна вяра в Бога, вяра, която няма нито сянка от съмнение, и тогава ще видите как действува законът. И когато се молим, отговорът се дава не за нашето достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможното удовлетворява всякога.Но разни теории има за молитвата и затова вие се разколебавате и не знаете как точно да се молите. Истинската молитва е, когато душата и умът се слеят, чисто, ясно, просто се иска нещо, без колебание и съмнение. На такава молитва се отговаря.Господ казва „Опитайте Ме в ден скръбен" - това значи не само да Го призовем и да Го развържем и събудим в себе си, защото Той у нас спи. Ние сме Го затворили и Го викаме, но Той не ни чува. Камъка трябва да отмахнете от гроба. Това можете да го направите.
към текста >>

6. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август

Какво трябва да бъде вашето достойнство?
Как постъпи Христос? Взе хляба и го благослови, обърна ума Си към Небето и небесната житница, даде, каквото беше нужно. Но ще кажете: „Ние като Христос ли сме? " Да, вие трябва да имате Неговата непоколебима вяра и знание и ако ги имате, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълнявате, ще сполучите.Тъкмо тук не бива да мислите дали сте достойни. Какво трябва да бъде вашето достойнство? Аз ще ви кажа как да постъпите, но ако само веднъж злоупотребите, няма вече никога да сполучите, защото вашата душа ще се съедини с долните сфери. Миналата година вие имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение. При образуването на Слънчевата система трябваше да се образува един център, около който да се въртят всички вещества - всичко да се върти около Слънцето. Така, ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един център, то не може да сполучите.
към текста >>

7. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях.
на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения.
към текста >>

8. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях.
на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища.
към текста >>

9. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

Беше пръв по време и пръв по достойнство.
1. Спомен на Борис Николов - ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА 2. Спомен на Мария Младенова - Вихрушката Спомен на Борис Николов 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА Брат Георги Куртев бе един от първите ученици на Учителя. Беше пръв по време и пръв по достойнство. Изцяло беше отдаден на службата си като фелдшер. Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет.
към текста >>

10. Упражнение (2) от Учителя, дадено на 8 юли (за пръстите)

за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство.
След това показалецът се отделя, после средният, безименният и малкият, ръката се слага отпред на масата. Същото се прави и с лявата ръка. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да се концентрира в пръстите. На пръв поглед това ще ви се види детинско упражнение, но в дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че то има добри резултати. Всеки един пръст е свързан с известни течения. за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палецът и показалецът съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте.
към текста >>

11. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение.
Искреност. Естественост. И съзнание на ученик./Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X. 1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен. (Написано от Учителя в тефтерчето на Савка) 3. II. 1927 При У.
към текста >>

12. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.
На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина. Понякога на картичките личеше и Неговият почерк. Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност. Обикновено това бяха банкноти с най-голяма стойност. Аз също имам такава банкнота от Учителя.
към текста >>

13. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, февруари

Съвременните хора се срамуват от духовното, да не изгубят своето достойнство.
Спомен на Ана Шишкова 130. Злото и доброто II. 1937г. Злото се търпи заради голямото добро, което ще се придобие. Ако го няма злото, няма да съществува този живот на Земята, след който ще дойде голямото добро. Съвременните хора се срамуват от духовното, да не изгубят своето достойнство. Ще дойдат при извора на Доброто. Истината работи с най-слабите средства и пак постига. Лъжата работи с най-силните средства. Злото в ръцете на Бога е едно благо, като ножа в ръцете на хирурга. Разпръска листата, а на дървото кръвообращението се подобрява.
към текста >>

14. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

Две неща трябва да има ученикът: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ.
Това, което разкрива силата, е Свобода. Този, Който те ръководи, е Верен и истинен във всичките Си пътища. Той е Учител във вечната Светлина, на Проявената Безгранична Любов! Натовареният да се разтовари; и обремененият да снеме бремето си. Ученикът сам в живота си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича Учителя на своята душа. Две неща трябва да има ученикът: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ. Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът от вън. Той не трябва да прави бързи заключения за неща, с които не е опознат добре. Той трябва да познава всяка душа на мястото, дето тя се намира. Защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети връзват, а четвърти зреят. Ученикът във Великия Път на Светлината се вдъхновява от нещо по-възвишено, отколкото човек може да мисли.
към текста >>

15. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение.
Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище. По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева. С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото. Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота.
към текста >>

Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна.
той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години. Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди.
към текста >>

16. Роден Сава Симеонов (Савата), предан ученик на Учителя, завещал триетажната си къща на Изгрева на Братството

Замина си така, както беше живял – тихо, скромно, с достойнство, без да притесни никого.
УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТАСава Симеонов Изгревът - Том 23 За един истински ученик Замина си един от последните живи ученици на Учителя, Саво Симеонов Стоянчов, брат Сава. С него си отива една епоха на живите свидетели на Учителя и Школата. Замина си така, както беше живял – тихо, скромно, с достойнство, без да притесни никого. Отрони се като златисто есенно листо от голямото Дърво на живота в градината на Братството, за да се обнови и прероди в нещо по-красиво и светло. Замина си на 27 септември, на същата дата от друг месец, на която си заминава и Учителя. Замина си в неделя – сигурно защото обичаше най-много неделните беседи. Замина си в 7 ч. сутринта с първите лъчи на Слънцето – то му беше гост, защото всяка сутрин го посрещаше на покрива на къщата си.
към текста >>

17. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Носи я с достойнство!
Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена. Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше багри, които хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно. Това Той вършеше с най-чиста и свята Любов, която ни предаваше чрез личността и словото си.” За една душа излязла от Бога и слязла на земята да се учи, единственото определение е Ученик. Весела Несторова и сега носи тази духовна титла. Носи я с достойнство! Факсимиле от 'Sacred Words of the Master” Източник: Весела Несторова (1909)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 3-4 -1995г. Слово в Бургас по случай 100 г.
към текста >>

18. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

” в думите й имало майчина любов, категоричност и достойнство.
Малкият Борис се притиснал до майка си. Бащата не бързал да отговори. Погледнал към жена си и казал: "Да попитаме и майката". А тя се изправила и застанала пред сина си. Казала: “Не го давам! ” в думите й имало майчина любов, категоричност и достойнство. Монахът я погледнал сериозно, поклонил й се и казал: “Уважавам волята на майката. Така да бъде! ” И си тръгнал без Борис. Този случай има продължение във времето. Родът изпълнил своя свещен обет, но по друг начин.
към текста >>

Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета.
По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите. Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят. Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя.
към текста >>

От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха.
Това е съд срещу Братството. И то в един несправедливо създаден процес по скалъпено обвинение. Идва деня, в който двамата са изправени пред съда на човеците. Започва разпитът. Стремежът на обвинителите е да представят в най-изкривена светлина онази дейност, с която Братството е ползвало правото си на съществуване в България. От своя страна Борис Николов, чието достойнство на ученик е изострено в тези дни и радиира от цялото му същество, се държи като войник на поста си - готов да защити Братството - символ на Новата епоха. Често въпросите са провокационни. Б.Николов не бърза да отговори. Той се вслушва в Гласа отвътре. Запитват го иронично: "Кому беше нужно това голямо количество книги. Защо издадохте толкова много от тях?
към текста >>

За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите.
Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството. В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов. Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече.
към текста >>

19. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва.
Опълченска 66. В началото Учителя й задава малки духовни задачи – първо работа с Библията, после в областта на психологията. Насърчава я да развива музикалния си талант и да постъпи в Музикалната академия. Постоянството на Мария в прилагането на дадените задачи и упражнения е пословично. Има честен, прям и открит характер. В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.” По съвет на Учителя Мария Тодорова става спътник в живота на Борис Николов. Връзката между двамата е свещено приятелство, основано на един общ път на служене. Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност.
към текста >>

Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност.
В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.” По съвет на Учителя Мария Тодорова става спътник в живота на Борис Николов. Връзката между двамата е свещено приятелство, основано на един общ път на служене. Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност. След смъртта на Учителя, заедно с другите приближени ученици, Мария работи за опазването на делата му и съхраняване на Словото му. Заедно с Методи Константинов, Боян Боев и Борис Николов подготвят и издават най-ценната написана и до днес книга за него – книгата „Учителя” (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Мария Тодорова може да се прочете от:
към текста >>

В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя Път и решен на всяка цена да го следва!
Тодорова да е изглеждала странна, или прекалено затворена и горда, така обзета от своята самоподготовка. Животът й е бил ограничен в спазване на съветите на Учителя. И действително тя не е обръщала внимание на посторонните неща. А обикновените хора не обичат онези, които се затварят в себе си, които не са лесни за разгадаване, които са различни и имат свой собствен цвят. Мария Тодорова е имала прям и открит характер, тя не всякога е минавала по лесните пътеки. В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя Път и решен на всяка цена да го следва! Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния път. Конфликтите са били неизбежни. В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея. Тя пише: “Един път бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди.
към текста >>

Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност!
А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник.
към текста >>

Когато идва нейния час да си замине, тя го приема с достойнството на ученик.
Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта. Когато идва нейния час да си замине, тя го приема с достойнството на ученик. На ученик, който вярва в думата, дадена му от Учителя. В миналото той веднъж й казал: “Марийке, поискай нещо от мене! ” - “Учителю, когато си замина вие да ме посрещнете Горе! ” - “Хубаво! ” - й отговорил той.
към текста >>

20. Заминава си Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя, 18 юли 1976 г.

В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва.
Опълченска 66. В началото Учителя й задава малки духовни задачи – първо работа с Библията, после в областта на психологията. Насърчава я да развива музикалния си талант и да постъпи в Музикалната академия. Постоянството на Мария в прилагането на дадените задачи и упражнения е пословично. Има честен, прям и открит характер. В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.” По съвет на Учителя Мария Тодорова става спътник в живота на Борис Николов. Връзката между двамата е свещено приятелство, основано на един общ път на служене. Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност.
към текста >>

Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност.
В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.” По съвет на Учителя Мария Тодорова става спътник в живота на Борис Николов. Връзката между двамата е свещено приятелство, основано на един общ път на служене. Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност. След смъртта на Учителя, заедно с другите приближени ученици, Мария работи за опазването на делата му и съхраняване на Словото му. Заедно с Методи Константинов, Боян Боев и Борис Николов подготвят и издават най-ценната написана и до днес книга за него – книгата „Учителя” (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Мария Тодорова може да се прочете в темата:
към текста >>

21. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото, хубаво, изящна беше.“[12] Как обаче изглежда мястото, в което попада М. Белчева?
В края на май 1930 г. тя се премества да живее на Изгрева. За това свидетелства Елена Андреева, една от най-ревностните последователки на Дънов, стенографирала неговите беседи от 1921 г. нататък. „Когато дойде на Изгрева, тя беше може би към 60 години, но беше хубава жена. Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото, хубаво, изящна беше.“[12] Как обаче изглежда мястото, в което попада М. Белчева? Нека го видим отстрани, през очите на един млад тогава писател, Владимир Полянов. В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти – една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот. В селището на сектата бяха попаднали с майка си и едни мои братовчедки. Понякога ходех при тях. Бяха се настанили в една барака, както и повечето от техните съседи.
към текста >>

22. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото, хубаво, изящна беше.“[12] Как обаче изглежда мястото, в което попада М. Белчева?
В края на май 1930 г. тя се премества да живее на Изгрева. За това свидетелства Елена Андреева, една от най-ревностните последователки на Дънов, стенографирала неговите беседи от 1921 г. нататък. „Когато дойде на Изгрева, тя беше може би към 60 години, но беше хубава жена. Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото, хубаво, изящна беше.“[12] Как обаче изглежда мястото, в което попада М. Белчева? Нека го видим отстрани, през очите на един млад тогава писател, Владимир Полянов. В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти – една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот. В селището на сектата бяха попаднали с майка си и едни мои братовчедки. Понякога ходех при тях. Бяха се настанили в една барака, както и повечето от техните съседи.
към текста >>

23. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници.
Д-р Ел. Раф. Коен До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба.
към текста >>

24. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

Оцениха по достойнство онова, което направих за тях.
И така се разбрахме - аз прибрах нещо от архивите, а той прибра томчетата. Там имаше към 50 топа хартия, които Георги ги предаде на Лалка Кръстева и ги занесе при Савата Симов. А затова, че те съдействуваха - рождените сестри на Боянчо да прибера архива на Буча Бехар, то аз им разреших кармическите възли на рода. На голямата сестра наредих да си препише етажа от къщата на децата на мъжа й от първия му брак, а на втората сестра, да препише първия етаж на своя друг племенник. И така отначало се дърпаха, но после всичко се уреди и те бяха много благодарни. Оцениха по достойнство онова, което направих за тях. Те не ми пречиха.4. Онова, което прибрах за Буча Бехар не беше пълно. Може би бе половината от нейния архив. Бях научил, че го бяха сложили останалия архив в бараката на Игнат Котаров, но след неговата смърт бе го прибрал Таню Желев [Виж Изгревът, т. X, с.
към текста >>

25. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже.
По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже. Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност. Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства. Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от интусиазирани млади хора, готови да откликнат на всяка нужда в Братството и да следват Учителя.
към текста >>

За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство.
Понякога Вено ни изненадваше с дела, които не се побират в стандартното въображение. Бяхме на зимна екскурзия над хижа „Алеко". Между нас имаше и две по-млади сестри. Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек. Някои мъже имат поведение, по-комично от това на петел върху бунище. За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство. Ние възлизахме бавно по тясната пъртина, унесени в интересен разговор. Внезапно пред нас се появиха два петела от рода на описаните по-горе. Като забелязаха възрастния мъж между двете госпожици, те веднага изпънаха шии. Когато се изравниха с нас, единият с насмешка в гласа се обърна към Вено: „Ехе, по-кротко! Накъде с тези млади госпожици?
към текста >>

НАГОРЕ

0.20823693275452