Търсене в текстове за 'Доверие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 142 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Той имал доверие във всички, затова изпитал доверие и в разбойника.
Една десета от постигнатите желанията е достатъчно, а другото да остане непостигнато. Ние ще се стремим към непостигнатото. Един брат попита: „Какво да направим, че хората да имат вяра в нас? “ Ще ви кажа един от начините: един добър човек отишъл в гората и срещнал един разбойник. Той имал доверие във всички, затова изпитал доверие и в разбойника. Като добър човек той съзнавал, че и в разбойника живее Божественото, и тогава това добро се проявило и разбойникът не го пипнал дори, изпратил го, а и му дал пари на разположение. Значи като имаш доверие в един човек и като съзнаваш доброто, Божественото в него, и той вярва в теб. Докато се научи човек на това изкуство, трябва да прави опити. Стана въпрос за формулата, която Учителя даде сутринта в лекцията. Аз искам да бъда честен, справедлив, разумен и благороден.
към текста >>

Значи като имаш доверие в един човек и като съзнаваш доброто, Божественото в него, и той вярва в теб.
Един брат попита: „Какво да направим, че хората да имат вяра в нас? “ Ще ви кажа един от начините: един добър човек отишъл в гората и срещнал един разбойник. Той имал доверие във всички, затова изпитал доверие и в разбойника. Като добър човек той съзнавал, че и в разбойника живее Божественото, и тогава това добро се проявило и разбойникът не го пипнал дори, изпратил го, а и му дал пари на разположение. Значи като имаш доверие в един човек и като съзнаваш доброто, Божественото в него, и той вярва в теб. Докато се научи човек на това изкуство, трябва да прави опити. Стана въпрос за формулата, която Учителя даде сутринта в лекцията. Аз искам да бъда честен, справедлив, разумен и благороден. Ще ви кажа практически начин за прилагане на тази формула. Можете да използвате космите на главата.
към текста >>

2. 3_10 ) Законът за причини и последствия - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом постъпваш невярно, ще вдигнат доверието си от теб.
Духовете карат няколко хиляди души като черда и колят едното, а другите от чердата не знаят, че и на тях ще дойде реда. Така е, когато едни грешни хора злорадстват, че други грешни хора страдат. Само ако малко кръшнеш настрани, Природата, която е толкова разумна, ще те държи отговорна и тогава за всички блага, с които те е дарявала, ще ти иска сметка и трябва да платиш. Щом се провиниш, затварят кредита. Има горе Същества, които разбират твоите замисли – какво ще направиш. Щом постъпваш невярно, ще вдигнат доверието си от теб. Със страданията се изплаща кармата. Бог е в началото и в края, а средата е изкуплението на кармата. Значи човек почва отначало с доброто, после средата е лоша и накрая пак свършва с доброто. Значи страданието е едно, радостите са две. Един брат запита: „Как човек може да ликвидира със своята карма?
към текста >>

3. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Страхът, безверието, недоверието, гневът и пр.
Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде господар на тъмните духове. Кипнеш; станал си проводник на тия духове, а после се разкайваш и никак не ти е приятно това. Затова трябва да се владееш. Дълго време се минава, докато човек тури равновесие в себе си. Когато отдалечим ненапредналите духове от нашето съзнание, нашето вътрешно Небе ще се проясни. Страхът, безверието, недоверието, гневът и пр. са все низши влияния и когато се освободим от тях, Небето ни ще стане ясно. Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето съзнание.
към текста >>

4. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всички Божествени школи се иска абсолютно доверие.
Да работи с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят, на Бога, за крайните резултати. Една сестра попита: „Кои са условията за една Божествена школа? “ Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си. Всеки да живее в Светлината и всеки да знае как да свири своята част от оркестъра – това което му е поверено, до го изпълнява в съвършенство. Във всички Божествени школи се иска абсолютно доверие. Има хора под влияние на Черната ложа, а в Бялата ложа са въздържателите, вегетарианците, добрите семейства, добрите синове, добрите бащи и майки и пр. Навсякъде има и от едните, и от другите – преплетен е животът. Човек трябва да гледа на съвременния свят през Божествени очи, да види в какво отношение може да се ползва. Някои от вас не са още в Школата, не съм ги поставил на изпит. Например някой иска първо място, а има задача, която не може да разреши.
към текста >>

5. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание.
Изключение от това правят само най-недостъпните места на Рила, където те живеят постоянно. За да влезе човек във връзка с Висшите напреднали същества, трябва да работи. Всеки ден той трябва да се пречиства. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около него. Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание. Окултната наука е наука за неизвестното. И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов. Когато не е готов, например, ако има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство, е опасно. Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отрицателни мисли и чувства.
към текста >>

6. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото повече обичаш един човек, толкова повече вярваш в него; и си имате пълно доверие, не може да се съмнявате един в друг, защото като го обичаш, и той има Вяра в теб.
Вярата ще подготви Знанието. Вярата е над Знанието. Тя е непоколебима сигурност, че има едно Висше съзнание, на което можем да уповаваме всякога. Вярата има връзка с Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова повече и Вяра имаш. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече вярваш в него; и си имате пълно доверие, не може да се съмнявате един в друг, защото като го обичаш, и той има Вяра в теб. В този смисъл Вярата се употребява за измерване на Любовта. Вяра означава силата на Любовта. Колкото повече Знание имаш, толкова по-силна Вяра имаш. Значи Вярата е мярка и за степента на твоето Знание. Също така е мярка и за Истината.
към текста >>

7. 7_02 ) Вярвай в невъзможното - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който няма доверие и Вяра, не може да постигне нещата.
Един съдия от Варна ми разправи своя опитност: след като умряла майка му, вярата му се усилила. По-рано не вярвал, но вече виждал така ясно духовното устройство на света; и всичко дошло в него по естествен път, не можел да се противи вече. Понеже той обичал майка си, след заминаването си тя започнала да работи върху него, повдигнала го духовно и вече споделял нейните възгледи. На един от братята Учителя каза: Ти трябва да другаруваш с някого, който няма критичен ум; това ще ти помогне, понеже твоят ум е критичен. Човек, който няма доверие и Вяра, не може да постигне нещата. Много е мъчно да дружиш с такъв човек. Ето коя е тайната на Живота: Вярата черпи своята материя от безверието. Всички безверници са работници в кариери и трошат камъни. И като натрупат камари, пренасят ги и хората на Вярата почват да градят. Апостол Павел е един философ; той е казал: „От вярата зависи слушането.“ Това е съвсем дълбока философия, ще я обясня накратко: ако имаш Вяра, ще можеш да слушаш отвътре това, което Бог ти говори, душата ти ще възприеме това, което ѝ нашепва Бог.
към текста >>

8. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията.
Глупав е всеки човек, който греши и не поправя погрешките си. Глупавият човек всякога търси лесните работи, той не може да свърже причините и последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш да се образова, но той не знае за това, открадва от теб петстотин лева и избягва. Какво ще направи с тях? Ще ги изяде и ще остане простак. Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията. И в Духовния свят се започва първоначално с началните букви. По някой път хората нямат търпение да чакат и като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили, и не научават същинското знание. Щом отвориш своето светилище пред невежите, щом продадеш своя Господ за нищо и никакво, ти като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. В Божествената градина, щом нарушиш известна добродетел, веднага едно цвете изсъхва. И когато поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява.
към текста >>

9. 9) Великото търпение на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

“ С тези думи е изразено доверието Му.
И ще бъда с вас до скончанието на века.“ Ключовете на ада са дадени на Христа. Когато е въпрос за вашия ад – вътре във вас, ключът се държи от Христа и тогава се отнесете до Него, а вие търсите да отворите с шперц. С никакъв шперц не можете да отворите. Христос видя кое е човешко и кое е Божествено и каза: „Да бъде волята Ти.“ Разбра докъде са стигнали хората, видя къде са те и къде е Бог. Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е когато, вече привързан на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си ! “ С тези думи е изразено доверието Му. И най-после каза: „Свърши се.“ Човек докато не каже: „В Твоите ръце предавам Духа Си“ и „Свърши се“, дотогава не е разбрал работите. Онези същества, които отклониха евреите да приемат Христа, сега са същите, които причиниха Втората световна война. На кръста Христос имаше последното изкушение, дяволът му шепнеше: „Видя ли сега какво стана с Теб? Ако беше ме послушал, щеше да имаш сила и власт, а сега си на кръста.“ Христос издържа това изкушение и после, като влезе в ада, разпръсна тъмните сили. Христос, като прие страданията, плати за греховете на хората, т.е.
към текста >>

10. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз схващам, че вярата трябва да бъде доверие в доброто, доверие в хората, които знаят повече и могат повече.
Като имаме Любов, в Бога живеем, а когато нямаме Любов, живеем извън Него. Ако едно неродено дете би престояло в майчината утроба, какво би станало с него? То трябва да излезе навреме. Ето защо благоприятните условия, които могат да дойдат за човека, често са спънка, а при неблагоприятните условия човек се ражда и излиза от утеснения. Въпрос: Как трябва да се разбира вярата? Аз схващам, че вярата трябва да бъде доверие в доброто, доверие в хората, които знаят повече и могат повече. Във вярата виждам една творческа сила. Например болна съм, но вярвам, че ще бъда здрава, и тогава оздравявам. Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата и друг – на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването. Вярата е чувство, а не способност.
към текста >>

11. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

Занапред хората ще имат доверие един към друг, ще се обичат и ще си разменят Божествените блага.
Някой ще заяви, че и досега нали е имал любов. Аз говоря за тази Любов, която разтопява всички препятствия и отваря сърцата. Ако обичаш едно животно, то не те напада. Йогите като концентрират ума си и обичат тигъра, той минава покрай тях и с мир се отдалечава. Това, което ще става сега, е едно благо за света. Занапред хората ще имат доверие един към друг, ще се обичат и ще си разменят Божествените блага. В света ще победят Любовта, Доброто, Правдата, светлината – това е само въпрос на време. А вие бръчкате чело: „Но ако не победят? Дали в наше време ще победят, или като си заминем на онзи свят? “ Пътуваш през летен ден, всички богатства са вън по дърветата. Ще гладуваш ли?
към текста >>

12. 30) И най-малката грубост я препятства - Боян Боев (1883 – 1963)

И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие.
А грехът прилича на наводнение, което завлича всичко в тинята. В Новата култура няма да има хора, които да завиждат, понеже всичко ще имат. Хората ще повярват в новото. Глухите ще чуят, слепите ще прогледнат. Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък. И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено. Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум. Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали. За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон. Те трябва най-после да видят коя градина дава повече и по-хубави плодове – старата или новата градина.
към текста >>

13. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят.
Новото разбиране за труда – това е пробуждане на душата. Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот.
към текста >>

14. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги.
Болестите идат, защото човек се лишава от досег с изворите на Живота – те не се вливат и не поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм. Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот. III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството. Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Човешките органи не са само физически форми – те са свързани с дадена категория психични сили и известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид – върху сърцето, трети – върху белия дроб, четвърти – върху слуха или зрението, и т.н. Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната. Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна.
към текста >>

15. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Каквото и да направи синът, майката има доверие в него.
Хората си говорят, но не се познават. Само когато погледнете някого през очите на любовта, тогава от вашата душа излиза една светлина, която ще го освети и в нея ще го видите красив. Това прави майката. Ето зашо, тя познава доброто, красивото у детето по-добре, отколкото кой да е друг. Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи. Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно. Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето. То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр.
към текста >>

И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно.
Само когато погледнете някого през очите на любовта, тогава от вашата душа излиза една светлина, която ще го освети и в нея ще го видите красив. Това прави майката. Ето зашо, тя познава доброто, красивото у детето по-добре, отколкото кой да е друг. Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи. Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно. Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето. То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва.
към текста >>

16. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

От друга страна, чрез тази лъжа на бащата рухва доверието между родителите и детето.
Бащата й казва пред сина си: „Кажи му, че ме няма вкъщи.””[1] В мозъка и душата на детето вече е отпечатана постъпката на бащата. Там тя е оставила трайни следа. Тези следи ще дадат своите последствия в пълнота, когато то порасне. То ще стане на 30-40 и повече години, и тогава ще се прояви това, което е отпечатано в мозъка и душата му през детинството. Тогава ще има предразположение към лъжа. От друга страна, чрез тази лъжа на бащата рухва доверието между родителите и детето. И ако хората искат да изследват, защо този човек е склонен към лъжа, трябва да изучат детинството му и ще видят, че той е слушал тогава често лъжи около себе си. В това отношение е важен не само първият период, но и вторият. Друг пример: Детето е направило известна простъпка. Ако му се гневят и го нагрубяват за това, то ще му се причини двойна вреда: а/ Не се постига крайната цел, именно, детето да се научи да не повтаря тази простъпка.
към текста >>

17. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да имаме доверие в силите, скрити у детето.
Свобода Трябва да имаме доверие в силите, скрити у детето. Те са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия за тяхната проява. От това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Нека свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание.
към текста >>

Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, Божественото, скрито в детското естество.
Те са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия за тяхната проява. От това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Нека свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание. Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, Божественото, скрито в детското естество. Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите нисши, отрицателни предразположения, склонности и навици. Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето. В това отношение образователят може да се сравни с градинаря. Учителят казва: „Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви.
към текста >>

18. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Изходна точка на любовта е доверието.
” Учителят При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел.
към текста >>

Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.
Учителят При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява.
към текста >>

Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта.
При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.”
към текста >>

Именно това доверие е ключът на цялата педагогика.
За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него.
към текста >>

От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност.
А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем.
към текста >>

Това доверие към ученика ще роди любовта към него.
Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие.
към текста >>

Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас.
И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
към текста >>

Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие.
Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява! Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие.
към текста >>

Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява! Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите!
към текста >>

Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява!
Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява! Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите! Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи как да Възпитава.”
към текста >>

Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети.”
Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи как да Възпитава.” „Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици. За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за един човек ще мине през вас. Първо вие ще го опитате.” „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети.” Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния.
към текста >>

Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие.
Аз съм сега овчарче. Много те обичам. Ти обичаш ли ме още? ” Най-естествено е детето да проявява любовта. Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва[1]: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”[2] Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет. Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет.
към текста >>

разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него.
не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила душата ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището. Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки. Тази усмивка остави в душата ми неизгладими впечатления.”[3] Първоначалният учител П. разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него. Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците. При гимнастика той ги строява. В училище той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и пр. И такъв ученик коренно се преобразява. При такава любов между учители и ученици ще се разцъфтят с всичката си красота детският ум, сърце и воля, неговите таланти и дарби; така то ще живее в едно красиво, щастливо, радостно състояние, защото любовта е извор на радост и щастие.
към текста >>

19. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Моето доверие към него отвори сърцето му.
Когато искаха обяснение от него за простъпките му, мълчеше. Винаги закъсняваше в училище. Веднъж в часа по бълг арски език зададох един въпрос, на който никой не отговори. Тогава казах: „Уверен съм, че Стоян знае и ще ни каже”. И наистина, Стоян стана и каза. Моето доверие към него отвори сърцето му. Аз опитвах този метод и занапред. Проявявах към него доверие и внимание. Например, натоварих го да се грижи за реда, дисциплината и хигиената в класа, да съветва съучениците си, когато искат да извършат някоя простъпка. Оттогава у Стоянчо стана голям нравствен преврат. Дигна се и успехът му, стана силен ученик.”
към текста >>

Проявявах към него доверие и внимание.
Веднъж в часа по бълг арски език зададох един въпрос, на който никой не отговори. Тогава казах: „Уверен съм, че Стоян знае и ще ни каже”. И наистина, Стоян стана и каза. Моето доверие към него отвори сърцето му. Аз опитвах този метод и занапред. Проявявах към него доверие и внимание. Например, натоварих го да се грижи за реда, дисциплината и хигиената в класа, да съветва съучениците си, когато искат да извършат някоя простъпка. Оттогава у Стоянчо стана голям нравствен преврат. Дигна се и успехът му, стана силен ученик.” Нека приведа друг пример, даден от Петерсен*. Той привежда един красив пример из педагогическата практика на Ян Лигтхарт.
към текста >>

Ученици, наглед похабени, развалени, непоправими по поведение и успех, се преобразяват, ако се отнесем към тях с доверие и любов, ако открием у тях таланти и ги насърчим да проявят творчество в областта на своя талант.
Той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник се трогва от невинността, от доброто - трогва се до сълзи. Например, когато един разбойник погалва едно дете или когато донасят в затвора ранен орел. Значи, във всяка човешка душа, и в най-ниско падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Горните примери можем да увеличим, колкото си искаме. А и всеки учител може да приведе много подобни примери из своята практика. Ученици, наглед похабени, развалени, непоправими по поведение и успех, се преобразяват, ако се отнесем към тях с доверие и любов, ако открием у тях таланти и ги насърчим да проявят творчество в областта на своя талант. Такъв пример привежда Йорд ан Стоянов*. Един негов ученик Николай идва без желание в училище и всичко му омръзва. Стоянов открива в него случайно един талант, насърчава го в тая област. Николайчо се почувства поласкан и се заема да оправдае оказаното му доверие. Погледът му, който бил по-рано блуждаещ сега става сериозен.
към текста >>

Николайчо се почувства поласкан и се заема да оправдае оказаното му доверие.
А и всеки учител може да приведе много подобни примери из своята практика. Ученици, наглед похабени, развалени, непоправими по поведение и успех, се преобразяват, ако се отнесем към тях с доверие и любов, ако открием у тях таланти и ги насърчим да проявят творчество в областта на своя талант. Такъв пример привежда Йорд ан Стоянов*. Един негов ученик Николай идва без желание в училище и всичко му омръзва. Стоянов открива в него случайно един талант, насърчава го в тая област. Николайчо се почувства поласкан и се заема да оправдае оказаното му доверие. Погледът му, който бил по-рано блуждаещ сега става сериозен. Променя се и цялото му държание и учение. За него е вече голям срам да се яви неподготвен по който и да е предмет. Пита се, откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане? Защо в горните примери тия наглед непоправими, улични похабени деца се преобразяват, когато любовта и доверието на околните ги докосне?
към текста >>

Защо в горните примери тия наглед непоправими, улични похабени деца се преобразяват, когато любовта и доверието на околните ги докосне?
Николайчо се почувства поласкан и се заема да оправдае оказаното му доверие. Погледът му, който бил по-рано блуждаещ сега става сериозен. Променя се и цялото му държание и учение. За него е вече голям срам да се яви неподготвен по който и да е предмет. Пита се, откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане? Защо в горните примери тия наглед непоправими, улични похабени деца се преобразяват, когато любовта и доверието на околните ги докосне? Това произтича от факта, че те притежават в глъбините си едно непохабено свещено естество. Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр. И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят. Значи, неспособността, развалата, грубостта, престъпността, леността и пр.
към текста >>

20. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе - една висша душа живее в тебе.
Има три вида мекота: към себе си, към другите и към Бога. Ще ги разгледаме поред. 1. Какво значи мекота към себе си? Някой човек казва: „Аз съм лош, бездарен човек." Този човек е груб, той няма мекота към себе си. Той си внушава такива мисли и не може да се развива. Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе - една висша душа живее в тебе. Тя има всички дарби, тя търси рая. Следователно Бог е вложил в тебе всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите, как да работиш. Значи, под мекота към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека. 2. Мекота към Бога значи следното нещо. Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича." Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него.
към текста >>

Значи, под мекота към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека.
Някой човек казва: „Аз съм лош, бездарен човек." Този човек е груб, той няма мекота към себе си. Той си внушава такива мисли и не може да се развива. Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе - една висша душа живее в тебе. Тя има всички дарби, тя търси рая. Следователно Бог е вложил в тебе всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите, как да работиш. Значи, под мекота към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека. 2. Мекота към Бога значи следното нещо. Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича." Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него. Всъщност ти разсъждаваш погрешно. В такъв случай трябва да кажеш така: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина, Бог е висша доброта и красота." С тези качества Той ръководи света и всичко добро иде от Него. Страданията идат от хората.
към текста >>

21. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него!
Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него! " Такъв човек не е съзнателен ученик. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее Четвъртото качество е интелигентността. Думата „интелигентност" произтича от думата „интелект", което на български значи ум. Учителят казва: Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен.
към текста >>

22. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

„Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа." Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него.
Когато човек се среща с по-светли същества през време на сън, сутринта се събужда радостен. Когато сънуваш, че се качваш на някакъв връх показва, че се издигаш в духовния свят. Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните: „Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа." Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог." Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога.
към текста >>

23. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Той не разбира, че с това се компрометира пред доверието на околните, не вижда последствията.
Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш па училище например. Той не знае за това. Открадва от теб 500 лева и избягва. Какво ще прави с тях? Ще ги изяде и ще си остане простак. Той не разбира, че с това се компрометира пред доверието на околните, не вижда последствията. Ти си ученик. Както детето започва с А, Б, така и ти ще започнеш, в духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знания, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не оставят да научат същинското знание. Щом ти отвориш своето светилище за невежите, ще продадеш своя Господ за нищо и никакво.
към текста >>

24. ХРИСТОС - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук е изразено доверието Му.
Ключовете на ада са дадени на Христа. Когато е Въпрос за вашия ад, вътре във Вас, ключът на ада държи Христос, и тогава - отнесете се до Него! А вие търсите да отворите с шперц. С никакъв шперц не можете да отворите. Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е следната: Когато беше на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си". Тук е изразено доверието Му. И най-после каза: „Свърши се". Човек докато не каже: „Свърши се" и „В Твоите ръце предавам духа си", до тогава не е разбрал нещата. * Онези същества, които отклониха евреите да приемат Христа, са същите, които сега причиниха Втората световна война. *
към текста >>

25. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Занапред хората ще имат доверие един към друг, ще се обичат и ще разнасят Божествените блага.
Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, затова всички ще бъдат радостни и весели. Всички ще бъдат млади, ще се движат с бързината на светлината. Лицата им ще бъдат свежи и без бръчки. Лицето на човека става все по-красиво, значи условията и възможностите се подобряват. Това, което ще става, е благо за света. Занапред хората ще имат доверие един към друг, ще се обичат и ще разнасят Божествените блага. В света доброто ще победи, любовта ще победи, правдата ще победи, светлината ще победи. То е въпрос само на време. У нас остава въпросът: „Дали в наше време ще победи или като си заминем на онзи свят? " Любовта е започнала да се проявява.
към текста >>

26. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

За да влезете във връзка с напредналите Същества, трябва да имате голям стремеж да служите на Бога, после да изследвате Стария и Новия завет, да работите и всеки ден да пречиствате себе си от безполезните мисли, които като мухи хвъркат наоколо и от всички отрицателни мисли, недоверие, съмнение, колебание и пр.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ За да влезете във връзка с напредналите Същества, трябва да имате голям стремеж да служите на Бога, после да изследвате Стария и Новия завет, да работите и всеки ден да пречиствате себе си от безполезните мисли, които като мухи хвъркат наоколо и от всички отрицателни мисли, недоверие, съмнение, колебание и пр. Да прилагате новите идеи и да помагате на другите за пробуждане на тяхното съзнание и да обърнете душите им към Бога. Също вие трябва да имате и условия от миналото, т.е. да сте работили и в миналото и да свържете настоящето с миналото — само така може да направите тази връзка. Вие трябва да научите езика на Небето, а този Божествен език, отвътре ще си го спомните. Усилия трябват за това и усърдие.
към текста >>

27. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички имат пълно доверие в него.
Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него. Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар.
към текста >>

И той оправдава напълно общото доверие.
Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него. Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо.
към текста >>

Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти.
Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения?
към текста >>

28. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова всред бурите и трясъка на днешната епоха запазете спокойствие и гледайте с доверие на бъдещето, което иде!
Всичко е предвидено. И техният план ще се осъществи във всички подробности. Сега са в действие разрушителните сили. Те разрушават, но след това ще дойдат силите на градежа, които ще съградят новото, великото, което иде. Ново съзнание се ражда у хората. Затова всред бурите и трясъка на днешната епоха запазете спокойствие и гледайте с доверие на бъдещето, което иде! Злото ще бъде ограничено. Всички крадци и разбойници – индивидуални и колективни – ще бъдат обезсилени и ограничени. Новата култура ще бъде култура на взаимопомощ и побратимяване на всички народи. Разумният свят съдейства за това. Пробуденият човек ще съзнава, че е пратен в градината на Баща си да живее в Любовта и с любовта, защото тя носи живота и свободата.
към текста >>

29. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Приближаваме се към тебе с такова доверие, с каквото детето се притиска до скута на майка си.
Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония. Идем при тебе с отворени души, с детски трепет в сърцата. Приюти ни в своите пазви и ни кажи, каквото намериш за добре. Ние знаем, че ни познаваш по-добре, отколкото ние сами себе си познаваме. Приближаваме се към тебе с такова доверие, с каквото детето се притиска до скута на майка си. Прекарваме тук 6 дни незабравими. Всеки ден тук носи своя окраска, своя особена одежда. Всеки ден тук представлява особен тон във великата музика на живота. Шест дни ни приютява каменната хижа. С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи ведри небеса.
към текста >>

30. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

При любовта имаме абсолютно доверие един към друг.
Когато двама души се обичат и свържат своята любов с любов към Безграничния, тяхната любов не се свършва. Човек трябва да отиде при Безграничния, за да се научи, какво нещо е любовта. Тя е първата причина на всичко. Да обичаш един човек, това значи да му даваш нещо от своята светлина, от своята топлина и от своята сила. Хората могат да се обичат, само когато има правилна обмяна между техните умове, техните сърца, техните души и духове. При любовта имаме абсолютно доверие един към друг. Хората, през чиито сърца са протекли животворните струи на любовта, са строителите на новия свят, който иде. За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото. Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към освобождение. Новият човек е човек на любовта. Когато се приближаваш до него, усещаш се добре.
към текста >>

И като падате, и като ставате, и като умирате и като се раждате, имайте абсолютно доверие, че онова, което тя прави с вас, е за ваше добро.
А запалката е любовта. Хората не познават още любовта. Те са кандидати за нея едвам отсега нататък. Вие се приготовлявате тепърва за любовта. Не противодействувайте на онова, което разумната природа мисли да направи от вас. И като падате, и като ставате, и като умирате и като се раждате, имайте абсолютно доверие, че онова, което тя прави с вас, е за ваше добро. Без любовта ти не можеш да придобиеш благата, които животът носи в себе си. Ако не се родите от оная любов, която носи в себе си светлина, топлина и сила, не можете да влезете в новия живот. В бъдещето, което иде, щастието на нашия живот зависи от любовта, която ще възприемем сега и ще приложим. Има два живота в света: живот на безлюбието, който образува ада, и живот на любовта, който образува рая. Всички страдания произтичат от живота на безлюбието.
към текста >>

31. 41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него.
Трябва да се знае, че Божественото в човека — това е истинският човек, а низшето в човека — това е сянката му. Вие сте даровити, но не сте проявени още. Гледайте да откриете нещо хубаво в човека. Това е пътят, който води към любовта. Всякога, когато обикнете някого, трябва да знаете, че сте обикнали Безграничния. Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него. Всяка разумна дейност почва с любовта. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Когато обичаш, ти се учиш. Самата любов те учи. Когато обичаш ближния си, той и да се мени, ти да не се мениш.
към текста >>

32. 46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да имате доверие в Божественото, което работи в света.
– Как ще се намери любовта? – При нейния извор — Бога! Човек, като обикне Бога, ще обикне всичко. При любовта най-първо ще отидем при Бога и Той ще ни научи, как да обичаме другите. Когато човек има възвишени стремежи и желания, това е Бог, Който действува в него. Трябва да имате доверие в Божественото, което работи в света. Свободен е онзи, който има вяра в себе си, в хората и в Бога. Ти не можеш да обичаш един човек, който е лош. Този човек, когото обичаш, има нещо добро в душата си. Ти не гледай на неговата външност. То не е съществено.
към текста >>

33. 54. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава се създават условия за онова взаимно доверие, което е най-благоприятната възпитателна атмосфера!
Те са законите на любовта! Учителят никога не трябва да си послужи с лъжа. Децата да не усетят, че учителят може да излъже. Щом те разберат, че учителят им лъже, тогава рухва красивото отношение между учител и ученици. Те да знаят, че учителят им не е способен да излъже. Тогава се създават условия за онова взаимно доверие, което е най-благоприятната възпитателна атмосфера! Новият път на педагогиката е създаването на новия тип човек, човекът на новата раса, която иде! Методите си новата педагогика трябва да извлече из методите на разумната природа. Приложението методите на последната – ето ключът на новата педагогика! сп. „Житно зърно”, бр. 16, кн. 8
към текста >>

34. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

„Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него.
Когато човек се среща с по-светли същества през време на сън, сутринта се събужда радостен. Когато сънуваш, че се качваш на някакъв връх показва, че се издигаш в духовния свят. Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните: „Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога.
към текста >>

35. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него!
Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него! " Такъв човек не е съзнателен ученик. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее Бог. Четвъртото качество е интелигентността. Думата „ингелигентност” произтича от думата „интелект”, което на български значи ум. Учителят казва: Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен.
към текста >>

36. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе - една висша душа живее в тебе.
Има три вида мекота: към себе си, към другите и към Бога. Ще ги разгледаме поред. 1. Какво значи мекота към себе си? Някой човек казва: „Аз съм лош, бездарен човек.” Този човек е груб, той няма мекота към себе си. Той си внушава такива мисли и не може да се развива. Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе - една висша душа живее в тебе. Тя има всички дарби, тя търси рая. Следователно Бог е вложил в тебе всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите, как да работиш. Значи, под мекота към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека. 2. Мекота към Бога значи следното нещо. Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича.” Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него.
към текста >>

Значи, под мекота към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека.
Някой човек казва: „Аз съм лош, бездарен човек.” Този човек е груб, той няма мекота към себе си. Той си внушава такива мисли и не може да се развива. Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе - една висша душа живее в тебе. Тя има всички дарби, тя търси рая. Следователно Бог е вложил в тебе всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите, как да работиш. Значи, под мекота към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека. 2. Мекота към Бога значи следното нещо. Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича.” Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него. Всъщност ти разсъждаваш погрешно. В такъв случай трябва да кажеш така: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина, Бог е висша доброта и красота.” С тези качества Той ръководи света и всичко добро иде от Него. Страданията идат от хората.
към текста >>

37. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение.
ЗА ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ (12.07.1864 - 27.12.1944). Това е най-деликатното "изкушение", в което може да се препъне читателският интелект. Кой е Петър Дънов - човек като всички нас, философ, проповедник, религиозен реформатор, гений, светия или божество? От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".
към текста >>

38. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Господ отнема дарбите си от глупавия, за да вдигнат и другите доверието си от него, за да не се излъгват.
Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем чисти, за да се отрази Божият образ в нас. Мирът и чистотата са условия, за да се отрази Божият образ в нас. Щом не вярваме в Бог, ние сме неспособни да приемаме Неговата Любов. Бог не туря никога слепи хора да разнасят неговата светлина. Господ отнема дарбите си от глупавия, за да вдигнат и другите доверието си от него, за да не се излъгват. Господ ще простре глупавия на легло, за да не лъже и злоупотребява. Някои мислят, че Господ им се е разсърдил. Ние мислим, че Господ се е разсърдил на нас, а всъщност ние сме сърдитите. Ние се оглеждаме в Господа, а казваме, че Господ е сърдит. Това заблуждение го оставете настрана.
към текста >>

39. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството.
Латинската раса е дала формите. А славянската раса ще даде съдържанието. Славяните наричаме слънчеви хора. Някои ги наричат груби. Грубостта произтича от Слънцето, защото в слънчевата енергия има изобилно светлина и топлина и при нея живеят всички - и животни, и растения. Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството. Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество.
към текста >>

40. 131 СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете.
Когато някой иска да вземе вода от извора, чака ли изворът да дойде при него? Не, той отива при извора. Значи не трябва да чакаме Господ всичко да направи, но и ние трябва да работим. Човек може да живее само по един начин - като служи на Бога. Ние искаме да служим на Бога, понеже всичко сме получили от Него. Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете. И ако не искаме да Му служим, де е благородството ни? Като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери на Божията банка, за да услужваме на хората. Защото всичко, което имаме, е от Бога. Ние сме дошли тук на Земята, за да видим какво е направил Бог, да влезем във връзка с Него и да направим нещо за Него. Един стих от Евангелието казва: „Ние сме съработници на Бога.” Като работите за Бога, вземате участие в неговата работа.
към текста >>

41. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат.
са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени. Господин Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да казва:“Този ученик има математически способности.“ веднага ние побързахме да извадим тефтерчетата си да видим вярно ли е. Да, наистина, шесторка има. После посочи друг ученик:“Този пък има исторически способности, добра и силна памет.“ Пак поглеждаме тефтерчетата. Да, шесторка има.
към текста >>

Изпращането на господин Дънов беше с пълно доверие и приятелски чувства към него.
Да, наистина, шесторка има. После посочи друг ученик:“Този пък има исторически способности, добра и силна памет.“ Пак поглеждаме тефтерчетата. Да, шесторка има. Значи той позна способностите на учениците, без да приложи своите инструменти, а ние гледахме в тефтерчетата и проверявахме истинността на думите му. След това пристъпи към измерванията си. Изпращането на господин Дънов беше с пълно доверие и приятелски чувства към него. Така работи господин Дънов цели единадесет години, след което беше приет и признат от всички ни под името Учител по вътрешно прозрение. Около него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от всекидневното. Така се създаде духовното общество под името“Всемирно Бяло братство“, глава на което е Словото, а негов ореол великите добродетели, вечните принципи на живота Любовта, Мъдростта и Истината, от една страна, и правдата и добродетелта, от друга страна. Съработници на това велико дело са тъй наречените бели братя. Кои са белите братя?
към текста >>

42. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията.
Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш на училище и пр. Той не знае това. Той е откраднал от теб 500 лева и избягва. Какво ще направи с тях? Ще ги изяде и ще остане простак. Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията. Ти си ученик. Както детето започва с а, б, така и ти ще започнеш в духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не остават да научат същинското. Щом ти отвориш твоето светилище на невежите, щом предадеш твоя Господ за нищо и никакво, ти като Самсона ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка.
към текста >>

43. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Занапред хората ще имат доверие един към друг, ще се обичат и ще разнасят Божествените блага.
“ Аз говоря за тази любов, която разтопява всички препятствия, отваря всички сърца. Ако обичаш едно животно, то не те напада. И индусите, като си концентрират ума и обичат животното, то не ги напада. Минава и си заминава. Това, което ще стане сега, е едно благо в света. Занапред хората ще имат доверие един към друг, ще се обичат и ще разнасят Божествените блага. В света доброто ще победи, любовта ще победи, правдата ще победи, светлината ще победи. То е въпрос само на време. Пътуваш през лятото и през есента. Всички богатства са по дърветата. Ще гладуваш ли?
към текста >>

44. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

Като обичаш някой човек, трябва да имаш абсолютно доверие в него.
Ако снахата обича свекървата, последната никога не би вдигнала шум. И ако свекървата би я обичала, снахата не би вдигнала шум. Свекървата и снахата вдигат шум, защото не се обичат една друга. Снахата и свекървата делят сина. Може ли да проверите степента на вашата любов? Като обичаш някой човек, трябва да имаш абсолютно доверие в него. Ако той влезе във вашия дом, в тебе да не влиза ни най-малко идеята, че той ще вземе нещо. Това е любов. Щом се съблазните малко, любовта ви е слаба. Ти казваш: „Той не ме погледна хубаво. Не се отнесе добре с мене.“ В тези думи няма любов.
към текста >>

45. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Но за да е подготвен за това, той трябва да бъде много внимателен, да не е способен на най-малката отрицателна мисъл, на недоверие, колебание и пр.
Всеки ден да пречиства себе си. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около човека. Какви ли не безполезни мисли има човек. По-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на живота, той ще влезе в общение с невидимите. Но за да е подготвен за това, той трябва да бъде много внимателен, да не е способен на най-малката отрицателна мисъл, на недоверие, колебание и пр. Само тогава е готов да влезе в общение с напредналите същества. В езотеричната страна човек трябва да влезе, когато е готов, понеже когато не е готов, е опасно, като има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство. Всички напреднали същества ръководят съществата на Земята. И ако не влезем във връзка с тези ръководещи същества, не можем да влезем във връзка с напредналите същества. Ако направиш, услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на тези висши същества горе и ще можеш да влезеш в общение с тях.
към текста >>

46. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като търговец на едро, имах големи предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с търговия, а и бях спечелил доверието и разположението на търговците на дребно, имах и значителни връзки с индустриалния и занаятчийски свят.
Когато ме чу, Той някак отскочи настрана, като че ли пред него изведнъж се яви някакво чудовище. Погледна ме, обърна глава напред и продължи пътя си, без да ми каже нищо. Не посмях нито да Го настигна втори път, нито да повторя казаното. Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност за съвсем кратко време извадих документи за правотъргуване и така оформих юридически своя нов социален облик. Като търговец на едро, имах големи предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с търговия, а и бях спечелил доверието и разположението на търговците на дребно, имах и значителни връзки с индустриалния и занаятчийски свят. Големият устрем, с който подхванах новата си работа, и добрият шанс много скоро дадоха своя резултат и аз се намерих на предната линия, всред утвърдените и опитни търговци на едро. През това време монетната система бързо се разстройваше. Правителството пусна освен банкноти, още и бонове с големи стойности, носещи и някаква лихва. Това се правеше с цел да се ограничи голямото наводнение от банкноти, които имаха по-малки номинални стойности, но това не донесе облекчение. За хората от стопанския фронт, беше напълно ясно, че страхотна инфлация залива страната ни.
към текста >>

47. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си.
Тя не слушаше, а просто пиеше думите на Учителя. Отвреме-навреме, когато някоя мисъл я огряваше особено, тя с изразен и обърнат към мен поглед, възкликваше: "Е, видя ли? Разбра ли? Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и Божествени идеи! " Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си. Първото, по своята голяма сила – изненадва. Втората, по своята морална хубост – пленява. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си!
към текста >>

48. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше.
Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда. През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница.
към текста >>

49. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го привлича за свой съветник.
Лулчев е бил близък на семейство Стоянови и често е посещавал техния дом. При тези си посещения, той водел разговори по най-различни въпроси. Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, той им правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси. Много след първата среща на царя с Лулчев, Стоянова, която често е ходила в двореца, го препоръчала на Борис като човек с ценни качества. Наистина царят, припомнил си вече за Лулчев, приема нова среща с него. Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го привлича за свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започнали да стават по-редовни, една близка на Лулчев, също последователка на Учителя, го запитва: „Ти за това нещо попита ли Учителя? Лулчев отговорил: „Да, за това нещо казах на Учителя.“ Учителя му отговорил: „Не те съветвам. Той ще те послуша толкова, колкото баща му послуша мен. Аз знам колко струват Кобургите.“ Близката на Лулчев му казала: „Тогава ти с кой акъл отиваш там? “ А Лулчев отговорил: „Аз искам да опитам.“ Опитът му струваше живота.
към текста >>

50. 77 ПИЛОТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Народите на Съветска Русия и тези на САЩ, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо, за което Учителя много пъти се е изказвал.
ПИЛОТИТЕ През 1937 година пилотите Чакалов, Байдуков и Беляeв от Съветска Русия излитат на 18 юни от Москва със самолет АН-25 и се приземяват на 20 юни във Ванкувър, град в Съединените Американски щати. Разстоянието е повече от 12 000 километра и за първи път в света се прави полет над Северния полюс. Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на САЩ, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо, за което Учителя много пъти се е изказвал. И понеже смелите и безстрашни летци на Съветския съюз преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа ще намерят начин да преодолеят ледената бариера на омраза и отчуждение.
към текста >>

51. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Със своите сладки приказки той спечелва пълното му доверие.
Като се прибирах, с бурен смях разправих на Паша и Савка за онова време, в което ние, големите аристократи, ще живеем в дворци, а не в дъсчени бараки.“ Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов. Не само, че той е бил неин учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказва, е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно, тъй да го наречем предприемач, след като се убедил, че целият имот на улица „Оборище“ - мястото, салона и постройките - се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него. Със своите сладки приказки той спечелва пълното му доверие. Обещания за строеж на къща в Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Близките на Радославов, особено сестра Паша, която е рядко интелигентна и с верен усет за нещата, виждат измамната мрежа, която се плете около него. Тя се мъчи да го отклони от този човек, но напразно. Радославов с ярост го е защитавал и не е искал да слуша нищо лошо и най-вече за някаква измама. „Предприемачът“ скланя Радославов да му подпише гаранционни полици пред банката.
към текста >>

52. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Очите са тъмни и от тях струят песимизъм, недоверие, подозрителност и мъка.
Косите на главата са тъмни, черни, изобилни, с дебели, гладки и лъскави косми; спускат се към челото обезателно под остър ъгъл, което е много характерен белег за ясно изразено Сатурново влияние. Лицето има форма на вертикален правоъгълник и формите по него са все ъгловати. При издигнати и интелигентни Сатурнови типове, изразът му е приятен. Космите по лицето растат по-бързо, затова тези типове трябва да се бръснат едва ли не по два пъти на ден. Веждите им са гъсти, черни, ъгловати, с връх нагоре, от тях лъха печал, разочарование и взискателност към околните. Очите са тъмни и от тях струят песимизъм, недоверие, подозрителност и мъка. Чувства се, че се взират във вътрешността на хората около тях. Носът е прав, обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение; в края си е заострен, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, липса на стремеж към чувствени наслади и удоволствие от добрата кухня. Устата е голяма, с тънки стиснати устни, изразяващи голяма изпълнителност във всяка работа и чувствена студенина. Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гърдите, краката, мишниците и ръцете са също гъсти и тъмни.
към текста >>

53. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти тази позиция създава стремеж към затвореност, скрито недоверие, предпазливост и ревност.
В Стрелец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция създава стремеж и разположение за услужване на околните и за по-добро, бащинско отношение към всички и всичко. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице стремеж и жажда околните да им слугуват за най-дребни неща, по-рядко и склонност към презрение и надменност към тях. В Козирог. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти се наблюдава подтик към грижливост и внимание към нуждите на близките в семейството. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти тази позиция създава стремеж към затвореност, скрито недоверие, предпазливост и ревност. Във Водолей. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти е налице стремеж към промени и новости в домашната обстановка. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава вечно неудобрение на промените в домашната обстановка. В Риби. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция подсилва интуицията, подтиква към меко и топло отношение към близките в семейството, със стремеж да задоволява техните нужди.
към текста >>

54. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие.
Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници.
към текста >>

55. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото, което работи във всеки човек.
След това тежко изпитание дойде Възкресението на Христа. С Възкресението на Христа настъпва нова епоха в света - ликвидиране кармата на човечеството. Христос не можеше сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. Така и всеки човек не може сам да реши въпросите на своя живот, ако не е свързан с Бога. А за да бъде свързан с Бога, човек трябва да има устойчива вяра като диаманта. Но преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своите ближни, да има вяра в Божественото, което работи във всеки човек. "Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хармония с целия Космос. И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа, в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето.
към текста >>

56. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Дали му прозвището "Ал-Амин", което значи достоен за вяра, за доверие.
През време на своя фамилен живот Мохамед е прекарал 15 години в молитва и медитация, години мирни по отношение на външния живот, но ужасни по отношение на вътрешните борби. Когато той минавал по улиците на Мека. децата се стичали около него и му сядали на колената. Винаги имал по една добра дума за децата. Никога не изменял на своята дума и винаги имал един добър съвет за бедните и нещастните. Дали му прозвището "Ал-Амин", което значи достоен за вяра, за доверие. В следствие на вътрешните борби, той се оттеглял в пустинята с месеци. В своята пещера далеч в пустинята, в пълно уединение, той стоял неподвижен, замислен, измъчван от горчиви съмнения в себе си, запитвайки се, какъв смисъл може да има посланието, което той чул от тайните на душата си: "В името на твоя Бог говори! " Кой е той - се питал той, за да бъде длъжен да говори. И какво трябва да проповядва. Терзан от съмнения и мъки, отчаян от своите собствени сили - как може той, неграмотният и неприготвеният да се довери на вътрешния глас, който го вика?
към текста >>

57. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Привързан към Боян с онова безмерно почитание, което се приближава до благоговение и тайнствен страх, той заслужил скоро доверието му и влязъл между учениците.
Това са богомилските книги, написани от Михаил Унгарец. Наред с Никита Странник във Византия е работил и един малоазиец, наречен Василий Византиец. По занятие той е бил ваятел и мозаист, умел преписвач на ръкописи и е работил при Боян още през времето на неговите школски дни. Преписвал му е ръкописи, които е вземал от императорската библиотека чрез Никита и Николай Мистик. Оттам той бил запознат от интересите на Боян към известен род книжнина и го е питал често по ред въпроси и получавал отговори, които го учудвали по своята дълбочина. Привързан към Боян с онова безмерно почитание, което се приближава до благоговение и тайнствен страх, той заслужил скоро доверието му и влязъл между учениците. Когато тези ученици излезли да разпространяват учението, което трябвало да разрушава и гради едновременно, Василий бил пратен за ръководител на братството в Кипър. Там делото имало нечуван успех между гърците и островяните. Кипърското братство достигнало до високата чест Боян и Богомил на два пъти да го посетят. Дълги години работил Василий Византиец в островите, обикалял повечето Малоазийски брегове, минавал често през Александрия, Крит и Малта, дето имало три братства, ръководени от негови близки ученици. Той не е писал нищо.
към текста >>

58. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това силно разклатило доверието на царя, патриарха и дворянството към Боян и богомилите вече се намирали в опасност.
Патриарх Данаил разбрал, че сам Боян закриля еретиците, но не смеел да настоява за повече и млъкнал. Тези събития дали на Козма много подозрения. Той не можел да отиде при Боян и да му иска обяснение по това, защото сам Боян при един предишен спор му е забранил да се среща с него или да иска свиждане. И тогава, именно, почнали острите нападки срещу богомилите и Богомилството — такива, каквито ги знаем от Изобличителните слова на Козма: Важността на тези Изобличения лежи в това, че дворът знае вече кой е духовният родоначалник на еретиците, и че в покоите на Боян се събират нощем ония, които въстават срещу властта и църквата. Това силно разклатило доверието на царя, патриарха и дворянството към Боян и богомилите вече се намирали в опасност. Половината боляри били вече богомилски оглашени, но рано било още да се разчита на подкрепата им. През тия времена презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причина за народните вълнения, метежи и бунтове. Това здраво се втълпило в главата на царя и той извикал Боян, за да го пита по тези въпроси. Но по това време Боян бил в Доростол и не могъл да дойде. Тогава, по настояването на двамата църковници, царят извикал Богомил и отправил към него въпросите: Той ли е водач на еретиците, що учат те, какви скверни деяния вършат на потулени места, какво замислят против царя и властта и пр.
към текста >>

59. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е просветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с кои-то той никога не злоупотребява, затова Природата му има доверие и му оставя на разположение всичките богатства и знания.
Всички тези или по-голяма част, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Това не са ясновидци в този смисъл, в който говоря, а това са, както казах по-горе, отворени врати за духовете, които си играят с тях. Да виждаш духове, да виждаш цветове, да виждаш и други неща от обектив-ния свят, това още не е ясновидство. Ясновидство има онзи ученик и мъдрец, който прониква дълбоко в принципите на живота и Природата и намира съответни методи за тях. Той е просветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с кои-то той никога не злоупотребява, затова Природата му има доверие и му оставя на разположение всичките богатства и знания. Само ученикът на окултната школа може да бъде ясновидец. Само адептите и посветените на Бялото Братство са ясновидци в този смисъл. Учителя казва: "За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко. Обаче така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат.
към текста >>

60. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство.
Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни. То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов.
към текста >>

61. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди.
Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия. Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите. Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи. Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и обществения живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди. Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход. Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите. По беседа от Учителя, държана на 21 април 1935 г.
към текста >>

62. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В този смисъл нищо не се приема на доверие.
Този лъч действа магически. Той е един съзнателен лъч. Не искам да разберете този лъч буквално. Не искам да вярвате в това, но опитайте тези неща и като ги намерите за верни, приемете ги. В пътя на любовта, в пътя към съвършенството, човек трябва да опита и провери всяко едно положение. В този смисъл нищо не се приема на доверие. Ще приемеш нещата и ще ги провериш, ще ги опиташ и тогава ще можеш да кажеш, че знаеш. Сега пожелавам на всички да бъдете млади. Из беседа от Учителя, държана на 15 септември 1935 г.
към текста >>

63. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В наше време нищо не се приема на доверие.
Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта.
към текста >>

Доверието днес е обосновано на икономическа основа.
Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно.
към текста >>

Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие.
Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е.
към текста >>

64. МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ВОЛЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те не успяват, защото допущат в себе си съмнението, недоверието като противодействащи сили.
Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. Тази е причината, поради която хора с добри желания, с добри мисли и чувства не успяват в живота си. Те не успяват, защото допущат в себе си съмнението, недоверието като противодействащи сили. Следователно искате ли да се лекувате, да си въздействате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тези, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти.
към текста >>

65. ДИНАМИНЧАТА СИЛА НА ДУМИТЕ И МИСЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Доверието трябва да
отрицателен резултат, отколкото положителен. Не давайте ход на такива мисли. Ще кажете, че трябва да имате вяра в хората. Има смисъл да вярвате в хората, но не всякога. Доверието трябва да бъде взаимно. Добре е да имате доверие в човека, на когото давате пари назаем, но той трябва да поддържа това доверие. Изгубите ли доверието си в него, вашето приятелство се разваля.
към текста >>

Добре е да имате доверие в човека, на когото давате
такива мисли. Ще кажете, че трябва да имате вяра в хората. Има смисъл да вярвате в хората, но не всякога. Доверието трябва да бъде взаимно. Добре е да имате доверие в човека, на когото давате пари назаем, но той трябва да поддържа това доверие. Изгубите ли доверието си в него, вашето приятелство се разваля. Десет лева да сте взели назаем, трябва да ги върнете навреме.
към текста >>

пари назаем, но той трябва да поддържа това доверие.
Ще кажете, че трябва да имате вяра в хората. Има смисъл да вярвате в хората, но не всякога. Доверието трябва да бъде взаимно. Добре е да имате доверие в човека, на когото давате пари назаем, но той трябва да поддържа това доверие. Изгубите ли доверието си в него, вашето приятелство се разваля. Десет лева да сте взели назаем, трябва да ги върнете навреме. Точни трябва да
към текста >>

доверието си в него, вашето приятелство се разваля.
Доверието трябва да бъде взаимно. Добре е да имате доверие в човека, на когото давате пари назаем, но той трябва да поддържа това доверие. Изгубите ли доверието си в него, вашето приятелство се разваля. Десет лева да сте взели назаем, трябва да ги върнете навреме. Точни трябва да бъдете в задълженията си. Ако не сте точни в малките си задълже-
към текста >>

66. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В низшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр.
Като студена енергия той подкосява живота и затова, там където действа в органичния свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат от простуда и липса на жизненост. Засяга частите, които владее, а именно костите, зъбите и прочие. В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления - низше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение, защото всяко планетно течение е поляризирано. Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене, трезв и ясен поглед за нещата. В низшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр. Неговото място в хороскопа е от голямо значение и той или издига човека до най-високото положение в живота, или го сравнява със земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, го сгромолясва и сравнява със земята. Много такива примери има в историята. Такъв е например пътят на Наполеон, а също и на Хитлер. Както бързо се издигат, още по-бързо се сгромолясват и то в момент, когато се мислят за неуязвими.
към текста >>

67. 22-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.
В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял. Духът в човека е Учителят, а Умът е ученикът. Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша Учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на човека заболее, едновременно с това заболява и сърцето, и волята му, а той започва да изопачава Истината, започва да си служа с неверни факти. 13. Когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него. Затова пазете следното правило: Не се съмнявайте в Бога. Не се съмнявайте в Учителя си. Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено.
към текста >>

68. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Съмнение, недоверие, подозрение са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-големи страдания.
Те чувстват не само своите страдания, но и тези на целия свят, на всички същества. Аз чувствувам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи, моята душа се разтърсва, но аз зная причината на тези страдания. Затова аз съм против изкуствените страдания, които хората си създават. И без това в света има достатъчно страдания. Не туряйте нито косъм повече върху тях. Съмнение, недоверие, подозрение са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-големи страдания. Ето защо всички Учители препоръчват на Учениците си различни методи за самообладание. Колко трудно е човек да се самовлада. И понеже сега някои от вас са заченали Божественото, аз ви препоръчвам учението на Любовта.
към текста >>

69. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще се ползваш от нея, ще вземаш толкова, колкото ти е потребно, вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие.
348. Ученикът и знанието. Например има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли, запример, в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той изгубва тази способност. Значи, Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш толкова, колкото ти е потребно, вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. А затуй в истинското знание от хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност. Знанието и Мъдростта не търпят абсолютно никаква лъжа, никакъв фалш. 349. Правилно наблюдение. Вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив.
към текста >>

70. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Гневът, омразата, съмнението, недоверието - това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.
* Когато слънце грее - да не спите. Когато Господ говори - да не спите. Когато Учителят говори - да не спите. Причините, които ви заставят да спите, са вън от вас. Има около вас ред същества, които ви отвличат вниманието, за да вземат нещо от вас. Гневът, омразата, съмнението, недоверието - това са все отклонения от правия път, за да ви оберат. * Когато човешката мисъл се претоварва, тя се изкривява. Щом се намали надеждата у човека, идват болести. Щом се намали вярата, идват други болести. Щом се намали любовта, идват най-лошите болести. Когато ги усилите, болестите ще си отидат.
към текста >>

71. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Той не искаше да злоупотреби с доверието на господаря си и избяга, за да се освободи от господарката си.
Налягането идваше от господарката му, а напрежението беше в самия него. Разумността на Йосифа спомогна да се справи лесно. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора пред всичките блага, които господарката му предлагаше. Божественото начало в Йосифа диктуваше, как да постъпи. Той не искаше да злоупотреби с доверието на господаря си и избяга, за да се освободи от господарката си. Наклеветен от нея Йосиф беше осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона. Там той се прояви като тълкувател на сънища. Двамата служители на фараона сънуваха сънища, които Йосиф им изтълкува. Той помоли началника на виночерпците, като се сбъдне съня му и се върне при фараона, да си спомни за него, да каже нещо за неговото освобождение. Обаче щом излезе от затвора, виночерпецът забрави Йосифа, поради което последният лежа още дълго време в затвора.
към текста >>

72. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

„политически реализъм", което има за начало немската школа.* При това се визира едно недоверие към формулата: „борба за мир", чиято цел е „мирното съвместно съществуване".
- подпомагането на национално-освободителните движения, - а също и опитите за обуздаване на международната агресия. От не по-малко значение е поставянето на проблемите за разоръжаване, както и редица други инициативи от хуманен, културен, здравен и научно- технически характер. Бихме желали да засегнем издигнатите две формули: „от позиция на силата" и „борба за мир", като предпоставки за мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи. Формулата „Мир от позиция на силата" се изгражда върху схващането на т.н. „политически реализъм", което има за начало немската школа.* При това се визира едно недоверие към формулата: „борба за мир", чиято цел е „мирното съвместно съществуване". Западните ръководители считат тази формула за политически параван на скритите планове на Източния блок. Според „политическия реализъм" и според Моргентау: международните отношения - това са процеси на силата". Формулата „от позиция на силата" означава на практика „борба за власт над...". А формулата „мирно съвместно съществуване" подразбира едно съжителство при пълно равенство на сътрудниците. Бихме желали да припомним в това отношение казаното от Мъдреца:
към текста >>

Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи.
тогава ще е вече трансформирана расовата карма и „Всички народи ще живеят в мир и съгласие помежду си." Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в основата на международните отношения е заложена борбата за господство, за власт над другите. Формулата „Bellum omnium contra omnes" (Война на всички против всички) беше една основна аксиома на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: „Силните държави ще съдействат за повдигане на слабите". Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи. Обществото на Новото човечество ще се базира на трите принципа: Любовта, чийто израз е Мирът; Мъдростта, която е източник на Сила; Истината, която е символ на Свободата. В съвременната ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект - „от позиция на силата" и Любовта, също в нейния отрицателен полюс - „мир без наличие на обща световна съгласуваност". Необходимо е да дойде и принципът на Истината, който е гаранция за правилната и разумна употреба на Силата и за възцаряване на истинско световно сътрудничество чрез великата идея за Мира. Държавите се чувстват зависими не само от политико- икономическия терен, но и на духовно-културна и най-вече на Космична почва, където пулсира Животът за Цялото. Взаимното сътрудничество се налага от тази велика идея: Живот за Цялото.
към текста >>

В нея авторът решава трите световни въпроса „политически, религиозен и обществен" чрез три светли човешки добродетели „ съгласие, доверие и справедливост".
Бавно и неминуемо тя ще извоюва своето право на гражданственост и то ще стане не чрез насилие, а по пътя на Любовта, на взаимното опознаване и всестранното общо сътрудничество. Така говорят звездите; по този път върви историята. ----------------------- [1]Идеята за създаването на Обществото на народите е дадена от българския инж. Никола Димков в брошурата му „Звезда на съгласието"- 1916-17г- по идеи на Учителя. В нея авторът решава трите световни въпроса „политически, религиозен и обществен" чрез три светли човешки добродетели „ съгласие, доверие и справедливост". „ Тя е конкретен призив за незабавно спиране на войната и разоръжаване, за да заживее човечеството в Мир и Сигурност" - пише днес неговият изследовател К. Бакърджиев. Брошурата е преведена на западните езици и е разпратена до всички царе и президенти, включително до американския президент Уилсън. По тези именно идеи последният инициира създаването на Обществото на народите в края на войната. Светът го аплодира, но „нашият, българският Уилсън има преднина пред американския и пред всички миротворци, автори на „Съдружието на народите" - пише проф. Балан през 1931г.(Бел. съст.)
към текста >>

73. МАГИЯ ЗА ДЪЖД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христос са били порицани на времето на първите събори от Учителя в Търново, то затова нямах никакво доверие в тях.
Аз, жена ми Райна и Иван Кисьов отиваме тримата на Витоша. Горе на Бивака сварваме Михаил Иванов. А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина. Сядаме и се разполагаме. Михаил започна да говори и да философствува. Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христос са били порицани на времето на първите събори от Учителя в Търново, то затова нямах никакво доверие в тях. Михаил говори и по едно време с висок глас каза: „Аз имам постижение, мога да владея природните сили, мога да спра дъжд, да докарам бури и дъждове". Ние го слушаме и мълчим. После го поканихме на трапезата ни. Ядохме всички, а и той също, защото беше гладен и си бил взел малко храна. А времето е хубаво, слънчево.
към текста >>

74. „СРОДНАТА ДУША' ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тъй като той бе от братството, аз имах вече доверие да приказвам с него.
За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери. Каква бе моята изненада да го видя в салона на неделните беседи на г-н Дънов. След някоя друга неделя, той дойде при мене да се представи - Михаил Иванов. Тъй като той бе от братството, аз имах вече доверие да приказвам с него. Наистина той беше интересен, говореше увлекателно с голямо знание относно всички циркулиращи, в това време духовни течения. А не пропускаше да подчертае, че е добре запознат с учението на Учителя Дънов, и че той е негов най-добър и най-близък ученик. Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори.
към текста >>

75. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Любовта й беше оправдана, вярата й и доверието й бяха оправдани.
А моята сестра! Тя го беше обикнала, преди да го види, тя беше повярвала в него, преди да го чуе, и се беше доверила на него, преди да го срещне. И сега! Тя вече го беше видяла, беше го чула и говорила с него. Любовта й беше оправдана, вярата й и доверието й бяха оправдани. Думата му беше закон, зов на всемирната Любов, и всичко. Учителя беше казал: „Утре в три часа тръгваме на екскурзия до Витоша. Който може. Който е свободен." А тя беше свободна. Тя можеше, защото беше във ваканция.
към текста >>

76. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Приятно е в топлата атмосфера на близост и доверие.
Докато се приберат вкъщи, последиците от неприятната случка загубваха вече своята тежест, а недоразуменията се превръщаха в интересно преживяване и оставяха в душата само облекчение и радост. Всеки получаваше дар от една сила, осезаема като посланието на пролетните лъчи на слънцето или полъха на аромати от разцъфнала цветна леха през май. * Обедът е готов, трапезата вече е сложена. В трапезарията цари оживление. Приятно е в топлата атмосфера на близост и доверие. Гозбата те подканва да споделиш обяда с всички, но има и нещо по-силно -да бъдеш между добри приятели. Очаквахме всеки миг Учителя да дойде. Присъствието му вече се чувстваше силно, когато някой каза с тих глас: - Учителя! Всички станахме прави и отправихме поглед към него. Той скромно зае своето място и с благ глас подкани всички за молитва.
към текста >>

77. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Върших си добре работата, поради което началниците ми имаха доверие и доста често ме изпращаха по работа в София.
Неусетно се пренесох на Ел Шадай и видях поляната и Учителя между нас, мистерията и красотата на нашия живот. Тогава попитах Стефанка: - А ти, сестричке, как разбра кой е Учителя, как го намери? - Знаела съм за него отдавна. Бях доста млада, когато живеех и работих в Деде Агач. Върших си добре работата, поради което началниците ми имаха доверие и доста често ме изпращаха по работа в София. Тъй като бях религиозна, ходех на черква, където намирах подкрепа. Един ден в Деде Агач дойде човек от Братството. Срещнах го при мои познати. Когато заговори за Учителя, почувствах силно желание да го видя. Скоро след това, още при първата ми командировка в София, ме заведоха при него на ул.
към текста >>

78. УРОЦИИ ИЗПИТИ - Теофана Савова

Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си.
От Словото той е почерпил вдъхновение да учи, да работи и твори. Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности. Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби. Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта. Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред. Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота. Но часът е десет и Учителя вече започва своята неделна беседа. Ученикът се заслушва и постепенно се успокоява.
към текста >>

79. ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ - Теофана Савова

Да отговаряме на онова доверие, което Бог ни е дал."
Може ли едно дърво без корени. Не ставай нито много лош, нито много добър. Някой запита: - Да бъдем справедливи ли? - Тази сутрин вие казахте: "Да проявим своята доброта; да проявим своята разумност. Да отговаряме на онова доверие, което Бог ни е дал." Учителя продължи: - Добрият човек никога не забравя Господа в своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки. И вие внасяйте Любовта в ума си, Мъдростта в сърцата си и Истината във вашите постъпки. Аз си помислих: „Ето, за тази нова култура на храненето става въпрос. Тя ще подобри живота ни." И тихо споделих със стоящите до мен: „В новата култура хората ще се хранят не само с физическа храна, но и с духовна във всяко отношение."
към текста >>

80. ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ - Теофана Савова

Останалите длъжници, като разбрали как лордът постъпил с бедния и окъсан длъжник, съжалявали за своето недоверие, но било вече късно.
- Къде са другите? -Вън. - Значи от 500 души само един е повярвал, че съм готов да простя дълговете им! - Прощавам всичките ти задължения, като същевременно ти давам като възнаграждение още толкова, колкото беше дългът ти - продължил лордът. - Иди сега у дома си и живей спокойно, според Божиите закони. Останалите длъжници, като разбрали как лордът постъпил с бедния и окъсан длъжник, съжалявали за своето недоверие, но било вече късно. И днес всички хора - продължи Учителя - стоят пред прага на Божието царство и се колебаят да влезат или не. А новото учение изисква от всички да придобият вяра и да следват пътя на Любовта без никакво колебание, без никакво съмнение." Близо до хората Един ученик от духовната школа се оженил, без да потърси съвет от учителя си. Скоро след женитбата той започнал да страда за свободата, която толкова много обичал, но загубил, и за битието си на ученик, което изисква ежедневна духовна работа.
към текста >>

81. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Равините оказват пълно доверие на Учителя, като му казват, че когато мине германската опасност ще дойдат да си вземат диамантите.
Известни германофилски настроени кръгове започват да проявяват отрицателно отношение към евреите в България. На 7 септември 1940 г., България получава от Румъния без война Южна Добруджа. Там, по-късно през 1943 г., цар Борис интернира много евреи да работят по пътищата, за да не отидат в лагера на смъртта „Треблинка" в Полша. В началото на 1940 г., трима главни равини от еврейската Синагога, която е най-голямата на Балканския полуостров, отиват при Учителя Петър Дънов и му предават за съхранение диамантите, с които си създават духовни условия при религиозните ритуали. На срещата присъства и брат Боян Боев. Равините оказват пълно доверие на Учителя, като му казват, че когато мине германската опасност ще дойдат да си вземат диамантите. В трудното и страшно положение, в което изпадат, те търсят Господа и го намират в лицето на Учителя, на когото дават да пази най-ценното, което те притежават на Земята. По-късно Учителя отговаря с любов на този жест и се застъпва напълно за евреите. В България се събират два клона от еврейската общност, по-голямата от които е сефареди, говорещи наречие на испански език, а по-малката са ешкенази, говорещи немски език. Евреите в България са кротки, тихи и сговорчиви и работят в търговията, финансите и свободните професии. Не се занимават с политика и почти нямат представители в армията.
към текста >>

Евреите загубват всякакво доверие към филов и Габровски, но имат пълна вяра в Борис.
ЗЗД пред 25-ото ОНС. Този закон предизвиква бурни дебати и много опозиционни депутати, даже и симпатизиращият на Германия Александър Цанков, са против него. ЗЗД нарушава чл.57 от Конституцията, който гласи, че всички български граждани са равни пред законите. Срещу ЗЗД се обявяват Писателският съюз, Съюзът на адвокатите, Лекарският съюз и други организации, които изпращат остри протести до Филов. Народът разбира, че правителството действа под силния натиск на германците. Евреите загубват всякакво доверие към филов и Габровски, но имат пълна вяра в Борис. Царят счита, че тази политика за унищожаване на евреите се дължи на покварени и изопачени умове. Лично той има много приятели евреи. Царица Йоанна помага на много евреи да напуснат България. ЗЗД напълно ограничава евреите и техните прояви и се насочва срещу сектите. По предложение на Учителя, Борис забавя подписването на Закона и го подписва чак на 21 януари 1941 г.
към текста >>

82. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Българите трябва да възстановят любовта си към Бога, изгубена при падението им." (64) Защо невидимият свят оказва това доверие на българите?
В живота му вземат превес насилието и злото и той изпада в трудно и безизходно положение. Причината е в отклоняването на българите преди повече от 2000 години от правия път, когато престават да служат на добрия Бог на любовта, а поставят насилието и войната като своя програма и попадат под силното влияние на Сатурн. Много скъп данък плащат те за своето непослушание. „Сега се завършва цикълът на отрицателното развитие на българите и те се намират в началото на пътя, където са направили отклонението си и ще дойдат да хванат правия път. Този прав път е пътят на онази съзнателна любов, в която мъдростта трябва да владее законите. Българите трябва да възстановят любовта си към Бога, изгубена при падението им." (64) Защо невидимият свят оказва това доверие на българите? Когато питат Учителя защо е дошъл в България, а не във Франция, Англия или Америка, той отговаря: „Всички нови идеи, които идват до тези народи, са като модата, те ги приемат за 1-2 години и ги изоставят. Докато българинът мъчно приема нещата, но приеме ли веднъж нещо, не го напуща. Ако търсите професор по твърдост, по упоритост, само в България може да го намерите. От всички народи в света няма по-твърд от българския. С девет чифта биволи не можеш да го мръднеш от пътя му.
към текста >>

83. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

„Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други.
Влезе ли Любовта в сърцата им, тя ще изхвърли навън всякакво користолюбие." (40, с. 243) „Какъв ще бъде моралът на хората от шестата раса? Като носи кошница с череши, новият човек ще ги занесе на определеното лице, без да хапне из пътя от тях. Бъдещият морал изключва всякакво изкушение." (40, с. 245) Изкуство е човек да пренася Божиите блага, без да се изкушава. „Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други. В Бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат. Те имат доверие само на думи. В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти — пълно доверие." (33, с. 13 — б. 20)
към текста >>

В Бялата раса хората нямат помежду си доверие.
„Какъв ще бъде моралът на хората от шестата раса? Като носи кошница с череши, новият човек ще ги занесе на определеното лице, без да хапне из пътя от тях. Бъдещият морал изключва всякакво изкушение." (40, с. 245) Изкуство е човек да пренася Божиите блага, без да се изкушава. „Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други. В Бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат. Те имат доверие само на думи. В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти — пълно доверие." (33, с. 13 — б. 20) „Или пък ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире им да ги следят какви ще бъдат техните отношения.
към текста >>

Те имат вярване, но доверие нямат.
Като носи кошница с череши, новият човек ще ги занесе на определеното лице, без да хапне из пътя от тях. Бъдещият морал изключва всякакво изкушение." (40, с. 245) Изкуство е човек да пренася Божиите блага, без да се изкушава. „Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други. В Бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат. Те имат доверие само на думи. В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти — пълно доверие." (33, с. 13 — б. 20) „Или пък ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире им да ги следят какви ще бъдат техните отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става, те ще имат вяра.
към текста >>

Те имат доверие само на думи.
Бъдещият морал изключва всякакво изкушение." (40, с. 245) Изкуство е човек да пренася Божиите блага, без да се изкушава. „Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други. В Бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат. Те имат доверие само на думи. В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти — пълно доверие." (33, с. 13 — б. 20) „Или пък ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире им да ги следят какви ще бъдат техните отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става, те ще имат вяра. Там всеки сам ще се пази.
към текста >>

В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти — пълно доверие." (33, с.
245) Изкуство е човек да пренася Божиите блага, без да се изкушава. „Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други. В Бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат. Те имат доверие само на думи. В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти — пълно доверие." (33, с. 13 — б. 20) „Или пък ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире им да ги следят какви ще бъдат техните отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става, те ще имат вяра. Там всеки сам ще се пази. Няма да ходят детективи да следят хората отвънка, защото всеки сам ще пази себе си отвътре.
към текста >>

„Хората от шестата раса ще имат пълно доверие помежду си.
Няма да ходят детективи да следят хората отвънка, защото всеки сам ще пази себе си отвътре. После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума и ще се вдъхновиш от един велик идеал. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновиш от нещо възвишено и благородно. Само като го срещнеш, той ще ти предаде своята мисъл, без да ти говори нещо." (33, с. 14 - б. 20) „Хората от шестата раса ще имат пълно доверие помежду си. Който и да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил. А той, както да намери къщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава един дом с цел да внесе нещо ново, красиво в него, а не да изнесе." (40, с. 246) Новият живот изисква жертва. Човекът от шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си.
към текста >>

84. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие.
Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си. Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник. Той не можа да продума нищо. Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие. - Връчвам ти този свят престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на пресветата Троица. Помни добре, че Бог, когато и да е, явява Своята премъдрост на всички, та дори на земните власти... Знай, Туркия ке падне! Старият каза още думи в уверение на това, че каквото попросим от Отца в Името Христово, ще ни се подари и като се сбогува с Константин, изгуби се в дълбочината на храма „Свети Димитрий Солунски", познат с името Кассъма джамиси. 1 Масичка, където се продават свещи (б. р.).
към текста >>

85. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Скоро дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на селото.
д-р Л. Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи. Село Хатърджа предлагало по това време добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само добри орни площи, но и обширни гори. Скоро дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на селото. Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото обществено положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни. За да характеризираме дейността на Атанас Георгиев Чорбаджи и мнението, създадено в обществото за него, ще преведем писаното от Илия Р. Блъсков, уредник на сп. „Памятник", в кн. 2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса.
към текста >>

Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал.
Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас. - Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си.
към текста >>

86. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

Неговите намерения бяха толкова различни от намеренията на другите пътници, че ако той би ги изказал пред тях, те щяха да ги посрещнат или с недоверие или с насмешка.
Той беше с хубави замислени очи и с необикновена чистота в погледа. Облечен беше скромно и багажът му се състоеше само от един доста износен, но спретнато обвит с калъф куфар, който се намираше в помещението за багажа. В ръце той имаше малка ръчна чанта, в която се намираха най-необходимите подръчни вещи, две-три книги и едно евангелие на английски език, издание на Британското библейско дружество и още едно - на български език от онова време, когато рядко издаваните книги се печатаха с малко наивния и мил следосвобожденски език и правопис. Параходът на компанията за презокеански пътувания беше пълен с пътници от всякакви народности, които отиваха в Америка примамващия континент на доларите, за печалби. Може би единствен пътник в този голям параход, който бе съвършено чужд на това, което привличаше хората в задокеанския свят, бе младият българин Петър Константинов Дъновски. Неговите намерения бяха толкова различни от намеренията на другите пътници, че ако той би ги изказал пред тях, те щяха да ги посрещнат или с недоверие или с насмешка. Положението на този млад прекрасен човек беше както положението на всички, дошли на земята с мисия небесни пратеници преди него. Той трябваше да огледа, да проучи, да се осведоми за живота в своето време, да схване стремежите на хората и преди да посее семето, което ще даде плод, да разбере каква е почвата на божествената нива. Този още млад човек знаеше много неща за живота, за природата, за Бога. Той носеше тези знания като дар от небесната родина, но той трябваше да ги събуди наново в този свят, където бе изпратен да хвърли обилното семе на едно учение, в което Божествената и Христова любов, мъдрост и истина трябва да се разгънат в широки рамки и да се проговори на хората на техния език. Тъкмо този език и този порядък трябваше да провери и проучи той както в отсамния, така и в задокеанския свят.
към текста >>

87. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Дарба имаш, сестро, но заобичай снаха си повечко, защото ако се отнасяш все така остро и с недоверие към нея, така ще постъпят други с твоята щерка.
- Сбогом, докторе. Право ми каза ти, но аз се чудя откъде знаеш тези работи. За мене може и да са ти казвали някои, но пък за сънищата... чудна работа! Веднъж без да мери, без да изчислява и записва, „докторът" или „даскалът", както някои наричат младия син на поп Константин Дъновски, казва на една жена от Сливен: - Твоите очи ще се отворят. Дарба имаш, сестро, но заобичай снаха си повечко, защото ако се отнасяш все така остро и с недоверие към нея, така ще постъпят други с твоята щерка. Никой човек не бива да прави грехове, а особено такъв, който има деца, защото и те ще опитат това, което правиш на другите деца. Жената го гледа, а в очите й сякаш святкат огънчета. Тя е смутена и не знае какво да каже. Най-после се решава и проговорва: - Мъчи ме някакъв дявол, даскале.
към текста >>

Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с изводите, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини.
Поради това, че материалът в тези статии е крайно сгъстен статии, в които той искаше да даде най-необходимите за начинающите френолози принципи както на френологическата, така и на физиогномическата наука, тук даваме само някои от главните им точки. Първа статия: В нея се разглежда човешкото лице като огледало, в което се отразяват душевните вълнения. Освен това в статията се говори, че формата на главата съответствува на вътрешното развитие на мозъка. Тази квалификация става по схемата на д-р Гал. По-нататък в седем точки се излагат основните принципи на френологическата наука, както и историята на нейното появяване. Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с изводите, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини. Тук се дават сравнително сведения от измервания на черепа, направени сред племена на изостанали и паралелно с тях на по-развити в културно отношение народи. В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството на мозъчното вещество и умствените способности у човека. Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум. Четвърта статия: Тя разглежда устройството на черепа и мозъчното вещество. Спира се на полушарията, лобовете, както и на устройството и предназначението на малкия мозък.
към текста >>

88. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Така както на човек, който преминава от хладна, смразяваща сянка в огрятото от слънце място, става по-топло или както една магнитна стрелка в друго магнитно поле с интензитет по-голям от интензитета на земното магнитно поле заема едно ново положение, така в присъствието на Учителя строят на една мисловност може да се промени и онова, което до този момент е било песимизъм и разочарование, може да се превърне в надежда и доверие.
Това е храната, за която в Евангелието се казва, че се „разваля“. Учителите на човечеството идват да поднесат храната, която „не се разваля“ и да покажат, че сенките на живота не са реалността. Ако един събеседник с чувствителна душевна организация би имал щастието да бъде в по-близък контакт с Учителя и да приказва с него по някакъв въпрос, би бил достатъчен само един час, за да усети необикновеното в неговото присъствие. В духовното „поле“ на неговата същност противоречията намираха бързо разрешение. И не само от думите, които ще чуе натовареният с някакви грижи или съмнения събеседник, а от самото присъствие на Учителя, което е в същност алхимическото претворяване на състоянието. Така както на човек, който преминава от хладна, смразяваща сянка в огрятото от слънце място, става по-топло или както една магнитна стрелка в друго магнитно поле с интензитет по-голям от интензитета на земното магнитно поле заема едно ново положение, така в присъствието на Учителя строят на една мисловност може да се промени и онова, което до този момент е било песимизъм и разочарование, може да се превърне в надежда и доверие. Има факти и явления в живота, за които не се прави анализ. Той е безполезен, тъй като съставките на явлението са от друг ирационален порядък и не се долавят от нашата раздробяваща мисловност. При всичките необозрими за нас възможности на Учителя, той показваше пред нас само онова, което ние можем да проумеем. Той говореше външно простичко, без да търси словесни ефекти и без никаква мистификация. Така той искаше да мислят, да приказват и да постъпват неговите ученици, когато се наложи това.
към текста >>

89. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях.
Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки. За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности. Беседите Учителят държеше в салона на „Изгрева“, а преди това в други салони в София, а най-напред в двора на малката къща на улица „Опълченска“ 66.
към текста >>

90. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Аз обаче никога не злоупотребявам с доверието, което ми е дадено.
За да ги научи, Той взима една или друга форма. По такъв начин Бог някога е видим, а някога - невидим. Аз зная къде колко скъпоценни камъни има. Зная къде има злато и лечебни билки. Ако е за богатство, ще излекувам един богат човек и ще получа голямо възнаграждение от него. Аз обаче никога не злоупотребявам с доверието, което ми е дадено. У мене има един стремеж да се приближавам повече към слабите, безразлично дали са бедни или богати. Имам съчувствие към слабите и искам да им помогна. И Христос не дойде за праведните, но за страдащите, за болните, слабите, бедните. При болните ще ида с аптеката си, а при другите ще нося своята цигулка. Ако с цигулката не ще мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет.
към текста >>

91. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Потопен в това въздействие, човек получава увереността, че в обширното и разбунтувано море, където царува недоверие и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да кажеш всичко и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните истини.
Христос за него е въплътеният универсален дух, който участвува в изграждането на живота както на човека, така и на цялата природа. За Учителя Христос е най-пълната, най-великата и най-универсалната изява на Бога във всички полета на битието. За всички ученици и външни посетители беше ясно, че очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, идваше направо от неговото присъствие. То се струеше като флуидедин невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действува както действуват силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереността, че в обширното и разбунтувано море, където царува недоверие и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да кажеш всичко и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните истини. С Учителя можеше да се приказва съвсем непринудено и за най-обикновените случки в живота. Винаги беше интересно и полезно това, как той от най-баналните неща във всекидневието можеше да извади мъдра поука и да я внуши на събеседника си като спонтанно изказана сентенция. Същият този брат Т. П. разказва следния случай: През 1925 г.
към текста >>

92. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Често се събуждах в нощите, размислях се и се уверявах сама, че Ани е една скъпоценна украса на света, че аз не бива да я наричам моя, а само дадена ми да я съхранявам поради някакво доверие, което небесата имат към мен.
Ани беше най-хубава. Може би аз така я виждах, защото нейното тайно за мен, дадено й още от рождението достойнство растеше и все повече ме завладяваше. В училището, във всекидневния живот, в разговорите с околните, виждах я извисена, пораснала във всяко отношение, избързала рано да придобие качества, които ми се виждаха много за нейната възраст. Самочувствието ми, че тя много вече ме надвишава, което самочувствие ме радваше, растеше заедно и с оня необясним загнезден у мене страх за нея. При това ми се струваше, че тя ми е поверена от някакво високо място с поръчение да се грижа за нея и да отговарям за всичко, което се случва в живота й. Често се събуждах в нощите, размислях се и се уверявах сама, че Ани е една скъпоценна украса на света, че аз не бива да я наричам моя, а само дадена ми да я съхранявам поради някакво доверие, което небесата имат към мен. Настъпиха дни, когато аз почти обезумяла от страх си мислех, че един ден ще потропат на вратата ми и някакъв ангел, преоблечен в човешка форма, ще ми каже: „Дайте украшението, което ви дадохме на съхранение.“ Терзаех се, исках да прогоня тези мисли, намразвах себе си, че ги допусках, но бях безсилна пред тях, както и пред онова чудесно сияние и проста власт, която имаше в очите на Ани. Когато другите ми деца се връщаха от училище, аз ги посрещах спокойно, а понякога и предварително настроена критично към облеклото им, към държанието им, но усетех ли приближаването на Ани, аз трепвах, сърцето ми биваше неспокойно като на влюбен човек, който се вълнува от приближаването на мига, в който възлюбленият ще подаде ръцете си. През деня децата си учеха уроците, вдигаха врява, караха се понякога, после се смееха и припваха на двора или на пътя. И Ани понякога излизаше с тях, увличаше се в игрите, но тя вършеше това съвсем иначе. Винаги личеше нейното превъзходство, мъдрите й забележки и кротката й сила, на която те се подчиняваха.
към текста >>

Приемах думите й с доверие, но все пак проверявах и анализирах
Винаги личеше нейното превъзходство, мъдрите й забележки и кротката й сила, на която те се подчиняваха. Струваше ми се, че и те - децата я гледат със същите очи, с които я гледам и аз. - Ти правиш всички бели и пакости - кипвах понякога и се развиквах на момчето ми Христо, а Ани съвсем тихо ми казваше: - Той не е виновен, майко. Аз видях как стана всичко. Приемах думите й с доверие, но все пак проверявах и анализирах детското „произшествие“ и виждах, че Ани е права. Тя беше винаги и за всичко права. Ани беше мярка за всичко в нашия дом, където аз бях само официалния, шумен и смутен управител, а невидим и безпогрешен винаги беше духът на Ани, мълчаливата, кротката, побеждаващата. Моят мъж беше захласнат в работата си. Той идваше и си отиваше като гост.
към текста >>

93. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука?
Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение. Този свят, в който са възможни тези неща, е свят, вън от времето и пространството. В духовния свят мерните единици са съвсем други. Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъзможно да мислят извън времето и пространството. Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука? Учителят: Ако имате едно стъкло, в което трябва да налеете някаква скъпоценна течност, това стъкло не трябва да има никаква пукнатина. Хората, които се съмняват в истините на Божествената наука, са стъкленици, по които има пукнатини. Така са устроени техните съзнания. От такива стъкленици всичко изтича. Друго нещо представлява човекът, който има вяра.
към текста >>

94. 44. ОСВОБОЖДЕНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Колкото по-съзнателно работи за освобождението си от робството на страха и недоверието, толкова по-скоро той ще излезе от тъмната сянка на човешкото си битие и ще проумее величието, красотата и хармонията на живота.
Но понеже законът на справедливостта управлява живота, то тези души поемат и положителните постижения на тези, на които помагат. Има компенсация за жертвите им на земята. Наистина човек трябва да живее като едно малко дете с вяра и упование в родителите си, спрямо природата и силите, които направляват живота. Той трябва да е уверен в добрия изход от всички положения, в които може да изпадне, защото разумните сили са благосклонни към всеки. Като мине през тунела на страха и съмненията, човек излиза на висока планина, от която може да посрещне изгряващото слънце и види красотата на светлия свят, който се разкрива пред погледа му. Колкото по-съзнателно работи за освобождението си от робството на страха и недоверието, толкова по-скоро той ще излезе от тъмната сянка на човешкото си битие и ще проумее величието, красотата и хармонията на живота.
към текста >>

95. МИРЪТ - Борис Николов

Иззад скалите излязоха още три лисичета – представяше ми семейството си, оказваше ми голямото Доверие.
То беше заклещило крачето си в пукнатината на скалата. Наведох се, внимателно освободих крачето и турих малкото до майка му. Всяко живо същество чувства мира и му се доверява. Проверил съм това много пъти и на малки, и на големи животни. Майката издаде слаби, едва доловими звуци. Иззад скалите излязоха още три лисичета – представяше ми семейството си, оказваше ми голямото Доверие. Не е лесно да се преодолее родовия страх! Сега майката беше щастлива, легнала на тревата, а малките бозаеха, като се побутваха едно друго. Да, тук присъстваше Големият Живот. Отдалечих се внимателно, да не смутя семейната идилия. Разделихме се и едва ли ще се видим вече.
към текста >>

96. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

Доверието възтържествува!
То се изправи на задните си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката. Напрежението трая минута. Кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата. Доверието възтържествува! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората – не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха на изгрев слънце – кучетата не ни закачаха. Във всяко същество живее Доброто, стига да можеш да го извикаш. То е сила всепобеждаваща. Само Доброто може да респектира злото.
към текста >>

97. ДОВЕРИЕТО - Борис Николов

ДОВЕРИЕТО
ДОВЕРИЕТО Слизахме от планината. Пред нас по голямата поляна тичаше заек. Две кучета го гонеха с пискливо джавкане; бяха едри и силни и упорито го преследваха. Той правеше отчаяни усилия да се избави от неумолимите преследвачи, но явно беше вече изморен и те го наближаваха. Тогава заекът, като стигна един от нашите приятели, който вървеше сам, хвърли се в краката му и замря.
към текста >>

98. ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ - Борис Николов

Тъй постепенно се създава една връзка, събуждат се хубави чувства на доверие, на солидарност, на отговорност; това е братска връзка между хората, една идея ги обединява – да се молят за освобождение!
Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи. Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите. И за да се знае кой е привлечен в акцията, дават му една икона, която представя свалянето на Христа от кръста. Скритата идея е тази: след разпятието и свалянето от кръста иде възкресението – освобождението! Който пътува из страната, като влезе в една къща и види тази картина до кандилото на стената, знае, че стопанинът на този дом е привлечен за Делото. Тъй постепенно се създава една връзка, събуждат се хубави чувства на доверие, на солидарност, на отговорност; това е братска връзка между хората, една идея ги обединява – да се молят за освобождение! Монасите пътуват години наред, разнасят и поддържат идеята за свободата. Така основата вече е положена, а след това идат революционерите, които почват да организират бунт срещу турското иго. Тъй седи истината! Първо – молитва към Бога, мисъл, пожелание! После иде действието.
към текста >>

99. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср.
Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. I Кор. 13 гл.). Божественото начало у човека - това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек".
към текста >>

Учителят на ББ утвърждава следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич и на първо място - чувството за отговорност.
Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение. На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и партньорството. Учителят на ББ утвърждава следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич и на първо място - чувството за отговорност. Според него едно от най-големите изпитания в земния живот е бракът (или съответно партньорството между половете). Той може да се превърне в препъни-камък дори за напреднали души. Затова през 1922 г., на събора във В. Търново Учителят П. Дънов заявява твърдо и недвусмислено: "На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени!
към текста >>

100. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Неговият тих глас в душата ни ни нашепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка - Природа, тъй като сме частица от нейното велико Единство.
А те казват - да й станем господари! " в) закони и методи на Живата Разумна Природа Изучаването на природата е полезно; нещо повече - то се превръща в необходимост за ученика по духовния Път. И това е така, понеже тъкмо в нея той открива законите на Живота и неизчерпаемата Мъдрост на Твореца. Неговият тих глас в душата ни ни нашепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка - Природа, тъй като сме частица от нейното велико Единство. Устременият по пътеката към съвършенството окултен ученик открива в нейно лице освен това и партньор и помощник във всичките си начинания. Той е готов да последва призива на нейното разумно водителство: "Неуместно е, когато някои казват, че искат да подчинят природата, да я турят под своя власт. Те трябва да знаят, че Светлите Напреднали Същества са настойници на тази жива природа" (Учителят П. Дънов). Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Само такъв комплексен подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28212690353394