Търсене в текстове за 'Доверие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 81 резултата в 58 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.
Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои.
към текста >>

Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят.
В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва, както на слепия человек, който дойде при Господа, да им се отворят очите – да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен Живот, страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават умът им да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има – самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ: „Горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат.“ Но ти в нищо да се не смущаваш от мен, защото Аз ти казвам: верен е Господ. Той сам ще посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка Добродетел и Благост.
към текста >>

3. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И.
Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И.
Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж.
За поговорението на другите64, както ми съобщавате, то е празно человеческо. Не познават още те Кой е Онзи, Който е с мен[е]. Всички ще сложат оръжията си. Ваш верен бр. Хр[истов]: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж. писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г.
към текста >>

6. Учителя организира поредния събор, Бургас

ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж.
За поговорението на другите64, както ми съобщавате, то е празно человеческо. Не познават още те Кой е Онзи, Който е с мен[е]. Всички ще сложат оръжията си. Ваш верен бр. Хр[истов]: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието на протестантите. Вж. писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров
към текста >>

7. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате.
Всичко съм наредил и ако внимавате на моите думи, няма да бъдете от нищо лишени, ще имате всички мои благословения. Вие дължите вашия живот на небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега, укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене.
към текста >>

8. В Бургас се създава първата духовна група

Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намери една бележка написана със следното съдържание: „Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да било.
Имаше един единствен случай – липсваха 18 лв. от касичката. Това бе изпит за братството как да работи и злото да не се докосва до нашата идейна работа. Този случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си, винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия български народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намери една бележка написана със следното съдържание: „Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да било. Има велико бъдеще тоя народ.” Подпис: „Един от крайните леви течения.” Членовете на братството правеха ред упражнения за развитие на вътрешните качества на характера – за развитие на смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до обекти на 6-7 до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица, на редици един след друг, на интервал през пет минути пускане на екскурзианта или в геометрични фигури – триъгълници. Всички тези упражнения са били успешно, завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия.
към текста >>

Българите са запалката на свещения огън на Любовта – на Жертвата, която озарява цялата земя и ще я озари със своите лъчи за облагородяване и сплотяване, което ще се изрази във взаимно доверие и братски живот на комунални начала…
Ще завърша със следните пояснения и допълнения. Сега идва светлината на Изгряващото слънце на свободата, на мира, на братството и единството, на равенството пред законите. Бъдещето носи скрити блага. Животът има своята скрита цел. Българите трябва да живеят в сплотеност за славянската идея: обединение и пробуждане в свръхсъзнание за всесветско побратимяване и обединение на народите чрез мир по цялата земя. Българите са запалката на свещения огън на Любовта – на Жертвата, която озарява цялата земя и ще я озари със своите лъчи за облагородяване и сплотяване, което ще се изрази във взаимно доверие и братски живот на комунални начала… Ние вярваме, че това ще бъде и окрилени от тази вяра, ние сме готови да се жертваме всецяло в името на общото човешко добруване – спасение. АУМ. Тази кратка история, оставена от брат Минчо Сотиров, ръководител на Великото Всемирно Бяло Братство – клон Бургас – съставена през м. ноември 1954 г. (няколко дни преди преселението му във Висшите небесни селения, с желание да я прочете при откриване на новопостроения Молитвен дом в гр. Бургас, ул.
към текста >>

9. Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...

* Велеречив блам (арх.) – от "велеречив" - многословен; и от "блам" – лишаване от доверие: силен израз на недоверие (бел.ред.)
Тя била неочаквана апология на Дъновизма от един висш чиновник. Защо това? – Едно, защото Ласков не може да понесе много уместните изобличения, които се правят на забравилите дълга си негови патрони, и защото по тоя начин се осуетява хитро скроеният план – да се използва военното положение, с един замах да се тури край на дейността на един човек, срещу когото, в мирно време, не могат да се вземат такива крупни мерки, както във военно, особено щом се намеси „състоянието на духовете на фронта"." Към края на юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска стая и се отоплява с мангал. Завръща се в София през лятото на 1918 г. * Велеречив блам (арх.) – от "велеречив" - многословен; и от "блам" – лишаване от доверие: силен израз на недоверие (бел.ред.) 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)
към текста >>

10. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност.
„Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала?
към текста >>

Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2)
„Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си.
към текста >>

Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука.
131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете.
към текста >>

Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични.
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации.
към текста >>

11. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило.
Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх.Виелица. Студ. Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите. Почва се борба между природата и човека. Зъзнем. Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим. Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило. Ечат буйни ручеи навред, като артерии на силно тяло, които носят в себе си живота и пеят.Буен вятър-южняк се разлудувал. Ей го отсреща муДолняка. Сбиват се два силни юнака и ний - между тях - падаме, ставаме, заваляме се в снега, кискаме се, смеем се и лазим на четири по стръмните преспи. Бурята сякаш иска да ни наблъска из заскрежените храсти и ни принуди да си вървим. Но не!
към текста >>

12. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Не, не, ще имате доверието ми.
Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра* да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си, или сестра си, да не придобие други братя и сестри, и да не придобие стократно онова, което е изгубил." Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. (276-277 стр.) Сега, за всички ония братя, които са готови, ние мислим да основем Школа – да се занимавате, да работите и физически, и духовно, и умствено да се развивате.
към текста >>

– Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място.
(169-170 стр.) Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери.. Знаете ли какво ще ви се повери? – Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.) Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота.
към текста >>

Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия.
Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери.. Знаете ли какво ще ви се повери? – Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.) Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота. (115-116 стр.)
към текста >>

13. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Сегашните болести произтичат от недоверие към първия, великия закон - да възлюбим Бога.
Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши воденицата щом не е доправена. И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата. Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука. В Божественото малките неща стават всякога големи. Сегашните болести произтичат от недоверие към първия, великия закон - да възлюбим Бога. Сега се иска абсолютна вяра към Бога и вие ще почнете да различавате, предстои вида направите нещо. Божественото съзнание може дави каже: „Не прави това". А друг път ще ви каже: „Направи това". Да кажем, че си учител. Влизаш в класа си и си казваш: „Днес ще изпитам учениците, да видя кои ученици знаят и кои не".
към текста >>

14. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли

За този епизод от екскурзията се споменава в беседата на Учителя „Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие“, 1 септември 1924:
Надвечер пристигат в хижа „Мусала“, където пренощуват. Има гъста мъгла, но учениците искат да посрещнат изгрева на върха. По предложение на останалите, Епитропов споделя това с Учителя. Тогава той им предлага да се помолят и така да изпитат вярата си. За известно време мъглата се вдига. За този епизод от екскурзията се споменава в беседата на Учителя „Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие“, 1 септември 1924: „Работата иска абсолютна чистота – да се не разколебаете. То е много опасно разколебаването! Без разколебание – Бог присъствува, с разколебание – Бог отсъствува! Имате пример: Петровден – екскурзията на Мусала, как с молитва се оправи времето! “
към текста >>

15. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи.
Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите. След години се създали условия и книжката била отпечатана. Малко хора са знаели истинската духовна работа, която е вършела Савка Керемидчиева, живеейки близо до Учителя. А освен духовната работа тя му е помагала в бита също с любов и смиреност. И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи. Когато Савка Керемидчиева завършила университета, Учителят й казал следното: “Сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си и ще направиш себепедагогика.” По отношение вътрешния живот на Савка Керемидчиева Учителят е действал като велик психолог. Той й е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях. Помагал й е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими на всеки ученик в школата. Него не са го интересували слабостите й.
към текста >>

16. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

А в едно духовно общество, не само чистота, но е потребно и абсолютно доверие.В религиозното общество, считат, че Магдалина има право да влиза през прозореца и да взема неща от стаята - то било морално!
- Абсолютно чисти! Абсолютно чисти един към друг! Това е съдружие и се иска да бъдат взаимно честни. Това аз наричам чистота. Нечистотата в един дом води към разрушение. А в едно духовно общество, не само чистота, но е потребно и абсолютно доверие.В религиозното общество, считат, че Магдалина има право да влиза през прозореца и да взема неща от стаята - то било морално! Тя е религиозна, но полъгва, покрадва, просията е изучила. Три години аз опитвам доколко мога да я търпя. Три години е това, разбирате ли? И ако другите имаха моето търпение тя щеше да се оправи. Тъкмо се пооправи, дойде някоя и й каже: „Защо не отиваш да работиш?
към текста >>

17. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията.
Глупав е всеки човек, който греши и не поправя погрешките си. Глупавият човек всякога търси лесните работи, той не може да свърже причините и последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш да се образова, но той не знае за това, открадва от теб петстотин лева и избягва. Какво ще направи с тях? Ще ги изяде и ще остане простак. Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията. И в Духовния свят се започва първоначално с началните букви. По някой път хората нямат търпение да чакат и като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили, и не научават същинското знание. Щом отвориш своето светилище пред невежите, щом продадеш своя Господ за нищо и никакво, ти като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. В Божествената градина, щом нарушиш известна добродетел, веднага едно цвете изсъхва. И когато поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Той не разбира, че с това се компрометира пред доверието на околните, не вижда последствията.
Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш па училище например. Той не знае за това. Открадва от теб 500 лева и избягва. Какво ще прави с тях? Ще ги изяде и ще си остане простак. Той не разбира, че с това се компрометира пред доверието на околните, не вижда последствията. Ти си ученик. Както детето започва с А, Б, така и ти ще започнеш, в духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знания, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не оставят да научат същинското знание. Щом ти отвориш своето светилище за невежите, ще продадеш своя Господ за нищо и никакво.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Весело въртят опашки, радостно скимтят около нас и ни гледат с покъртителна ласкавост и доверие.
Той спи сладкия си предутрин сън. Като че ли е покрит със звездно покривало - друго - под звездите безбройните електрически крушки.Витоша огромна се откройва на безоблачното небе. Тихо е и тайнствено. Не се чува нигде ни кучешки лай, ни кукуригане на петел. Но щом влизаме в селото, изневиделица, тихо и незабелязано ни наобиколиха цяла тълпа кучета: мъничета, бели, черни, пъстри, рунтави, гладки. Весело въртят опашки, радостно скимтят около нас и ни гледат с покъртителна ласкавост и доверие. Ако искахме можехме да оберем цялото село - тая купена с комат хляб стража, щеше без сражение да предаде в ръцете ни Драгалевската крепост.Видяхме, че те решително са наши съучастници, но ние нямахме завоевателна цел, така че крепостта ще си остане непокътната завинаги.Излизаме над водениците. Утринно мерцание отделя деня от нощта. Хоризонтът озарен в оранжева светлина. Ето я „Зеленка”, хубавата поляна, що достойно носи името си, потънала в разкошна зеленина. Стоим горе и броим всяка минута, не, всеки миг, защото Слънцето може да ни изненада.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин!
Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността. А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин! Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се простудим и пр. пр. И този враг не е далеч. Ние го носим със себе си. Той е у нас, в сърцето, ума и волята ни. Ние трябва от там да го пропъдим за вечни времена.
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Гледат го с богоговение, доверие и обич.Днес изпяхме за първи път композицията на 148 псалом от брат Кирил „Халелуя”.
Върху огъня клокочат чайници, тенджерки и гърнета. И днес ще имаме варена коприва. Тук-таме я виждах из тревата, но тя не ме привлича тъй както сладкодъхните теменужки, иглики и здравец. А сега вдъхвам с наслада приятния мирис и вкус на прясна зелена супа.Учителят е там. Около него - венец от млади и стари. Гледат го с богоговение, доверие и обич.Днес изпяхме за първи път композицията на 148 псалом от брат Кирил „Халелуя”. Изпърво ми се стори много хубава, после тя изведнъж престана да буди в мен всяко очарование; може би защото приличаше на провиквания, внезапни, буйни, които нямаха своя психологическа предпоставка. Художницата Цветана рисува нещо. Музикант извива лък по струните, пее с тихия зефир, с песента на облаците и слънчевите лъчи. Хористи са обградили диригента и пеят ли, пеят. Лежа върху високите скали и само слушам и се унасям.
към текста >>

22. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше.
Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда.През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път.
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Каква обич и преданост в погледите им, какво безгранично доверие!
За миг, стори ми се, че в Него виждам древнаго Мойсея. Тъй бял и величествен, загърнат с наметката си, с поглед чудно взрян в безкрайността. Колко е съсредоточен. Сякаш не е на земята, но бди дали всички са тръгнали и дали няма някой изостанал от „слабосилните”. Около му братя - подобно генерали до своя главнокомандующ. Каква обич и преданост в погледите им, какво безгранично доверие! Юзината е зад нас. Нахълтваме в боровата гора. Слънцето вече залязва. Обгърна ни вечерна дрезгавина. Такъв юнашки вид трябва да съм имала, че някои младежи от града ме изглеждат весело и казват: „Ашколсун!
към текста >>

24. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли

Знаем, и затова със страхопочитание и доверие приемаме навременното предупреждение... Събранието завърши с молитва.
Внезапно той вдигна гневен глас: „Привидно благочестие! Не бива да го има тука! Така се заражда лицемерие и фалш, които могат да заразят недостатъчно мъдрите, недостатъчно добрите. Който не обича Бога, и Той не се интересува за него.”Кънти гласът Му, макар и тих. Гори в очите му страшния пламък на Божествена Любов и Бащина грижа... Знаем, че ни люби Той. Знаем, и затова със страхопочитание и доверие приемаме навременното предупреждение... Събранието завърши с молитва. Загрижени, но отрезвени, отиваме към палатките си. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 28 юли 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>

25. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

Ти като кръшнеш на едно място, това знаят онези Същества, които ръководят животът ти; те не могат да ти дадат вече това доверие, което са имали досега към тебе.
Вие сте я приготвили за други. Щом не е хубава за вас, не я давайте на другите. Или законът е: Това, което не искаш да ти правят, не го прави на другите. Или другояче казано: Това, което Бог ти е казал, изпълни го, не го отлагай, защото ако го отлагаш, ще дойдеш да ядеш една каша, за която ще съжаляваш. Ако ти не вършиш Волята Божия, Бог няма да те кредитира. Ти като кръшнеш на едно място, това знаят онези Същества, които ръководят животът ти; те не могат да ти дадат вече това доверие, което са имали досега към тебе. И ако изпълниш Волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре. Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там където е водата. Копае и излиза вода.
към текста >>

26. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден

Оставяме с доверие дрехи и раници по камънаците и се разхождаме из благоуханните хълмове и усои...Днес цял оркестър от цигулки, мандолини и китари.
Вървим из шумака, а над нас слънцето напича. Бавно се точим по стръмнината. Тук таме почиваме и пием някоя глътка топла водица от термосите си. Ето пристигаме. Също като у дома си. Оставяме с доверие дрехи и раници по камънаците и се разхождаме из благоуханните хълмове и усои...Днес цял оркестър от цигулки, мандолини и китари. Почват - най-напред боязливо, после по-живо, по-уверено, почва импровизирания концерт. После засвирват хора - очите светват, нозете затупкаха на място, сърцата лудо забиват в гърдите. Изведнъж мало и голямо се залавяме на хоро. Заиграваме и се провикваме с весели гласове. А свирците, вдъхновени от нашето веселие, засвирват още по-вдъхновено, по-буйно.
към текста >>

27. Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София

Понеже аз имам доверие на вас, ще го кажа, но няма да го съобщавате на външните хора.
И мъжът и жената са добри хора, но са еднообразни, и двамата са батерии, напълнени с голяма сила. И жената е идейна, и мъжът е идеен, но не могат да живеят. На жената, която казва, че не обича мъжа си, казвам да си купи едно карамфилче. Като поглежда този карамфил, той ще ѝ казва нещо, което тя по никой начин не трябва да каже на мъжа си. Сега и на вас ще кажа, но и вие няма да го кажете на другите, а още повече на вашия мъж. Понеже аз имам доверие на вас, ще го кажа, но няма да го съобщавате на външните хора. Тази жена ми казва: „Ама, да не се шегувате с мене? “ Ти ще опиташ тази работа. Ако направиш това, което ти казвам, и то принесе някаква полза, тогава трябва да вярваш в него. Иначе може да го вземеш за шега. Ще вземеш този карамфил, ще го милваш, ще го целуваш по 3 пъти на ден и ще му кажеш: „Моля ти се, кажи на моя мъж да бъде като тебе.“ Като го помилваш, гледай дали същото цвете ще повика мъжа ти.
към текста >>

28. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Аз казах: тези хора да бъдат единични хора, в които той има доверие.
Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г. 256 - Есенцията е тази: че той [цар Борис III] трябва да възприеме английската политика като образец, т.е. както английските политически мъже се водят със своя народ. - Той какво Ви отговори? - Какво ми отговори, не помня, но аз му представих едно писмо, което е записано в дневника ми на първа страница, в което го съветвах да извика някои хора от нашите министри и да се разбере с тях. Аз казах: тези хора да бъдат единични хора, в които той има доверие. След това да се срещне с английския посланик, да му каже, че това, което става в България, не е някакъв заговор, за да не мисли, че се прави нещо ново. След това да извика десетина души от тези партии - демократическата и народняшката, - които да образуват една група, работниците и селяните да образуват друга група - на тези две партии да даде обществен ход по начин, който той намери за добре и по ония принципи, които те си намират за добре, като програма. Това нещо аз му го потвърдих с едно писмо, което е приложено. - Той отговори ли? - Той се отнасяше много внимателно към моите съвети.
към текста >>

29. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Там го взели без гаранция (тогава хората от братството се ползвали с голямо доверие в обществото).
Свирил обаче само един месец и го взели доброволец, та той предал тогава инструмунта на други. След това си купил циклостилна машина за 2000 лв., на която започнал да пише резюмета и да ги изпраща на 300 адреса, които му дал брат Боян Боев. От провинцията почнали да му пращат пари. По такъв начин той изплатил тази машина. След време брат Лулчев го извикал за пласьор към една редакция. Там го взели без гаранция (тогава хората от братството се ползвали с голямо доверие в обществото). Така започнал да обикаля България. И тъй, свалихме багажа от камиона с брат Колю, дойде брат Янко с конете, качихме една част от багажа, другия остана. Разбира се, багажа на работната група трябваше най-напред да се качи. Те имаха палатки, денкове, едно друго. Нали като отидат горе и палатки трябва да се построят.
към текста >>

30. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи.
Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота.Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра.Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.”Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее. Учителя с гости от чужбина ---------------------------------------------------------------------11 Става дума за Михаил Иванов (1900-1986), който през 1937 г. емигрира във Франция. През 1953 г.
към текста >>

31. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия.
Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала. Там ще ни чакате да дойдем ние - втората група с брат Боян Боев и Неделчо.
към текста >>

32. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

Аз казах: тези хора да бъдат единични хора, в които той има доверие.
Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г. 256 - Есенцията е тази: че той [цар Борис III] трябва да възприеме английската политика като образец, т.е. както английските политически мъже се водят със своя народ. - Той какво Ви отговори? - Какво ми отговори, не помня, но аз му представих едно писмо, което е записано в дневника ми на първа страница, в което го съветвах да извика някои хора от нашите министри и да се разбере с тях. Аз казах: тези хора да бъдат единични хора, в които той има доверие. След това да се срещне с английския посланик, да му каже, че това, което става в България, не е някакъв заговор, за да не мисли, че се прави нещо ново. След това да извика десетина души от тези партии - демократическата и народняшката, - които да образуват една група, работниците и селяните да образуват друга група - на тези две партии да даде обществен ход по начин, който той намери за добре и по ония принципи, които те си намират за добре, като програма. Това нещо аз му го потвърдих с едно писмо, което е приложено. - Той отговори ли? - Той се отнасяше много внимателно към моите съвети.
към текста >>

33. Писмо от Пеню Киров до Учителя (от гр.Айтос), №79

А колкото за тебе, аз вярвам, че ти няма да [за]губиш доверието си върху моята душа.
много такива. Така че завещанието става невъзможно. Прочее, само една леснина му остава за изпълнение [на] целта му, и тя е само още сега продажбата на имота на името на дружеството. Ако искате, явете му подробно това и го предотвратете от всяко завещание. Аз не искам сам да му явявам, да не би и той да се усъмни в мене. А колкото за тебе, аз вярвам, че ти няма да [за]губиш доверието си върху моята душа. Засега съм в този град и наскоро заминавам към Анхиало и Месемврия. Ако искаш, пиши ми във Варна, чрез Мелкон. Поздравявам Ви сърдечно, поздрави и г-жа сестрата Казакова. Твой верен в Христа Господа: Пеню П.П. Тъй като и бр.
към текста >>

34. Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г

Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И.
юли–август 1900 г. до м. април 1901 г. включително. Информацията за това е взета от изследването на библиографката Людмила Т. Димитрова и статията й в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!
към текста >>

Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И.
Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!
към текста >>

35. Учителя държи сказка по френология във Варна

Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И.
Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!
към текста >>

36. Учителя държи сказка по френология във Варна

Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И.
Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!
към текста >>

37. Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'

Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И.
Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!
към текста >>

38. Учителя изнася публична сказка по френология в София

Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И.
Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!
към текста >>

39. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

по-късните му спомени, Михаил няколко дни постил, след което отишъл при Учителя с уважение и доверие:
Как мислите, мога ли да ги съединя? Мога ли да ги разединя?... Когато има егоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам; когато има любов в сърцата на хората, аз ги съединявам..." След Събора през 1922 г. Михаил Иванов и Кръстьо Христов стават прицел на коментари и одумки. Според по-късните му спомени, Михаил няколко дни постил, след което отишъл при Учителя с уважение и доверие: — Учителю, пречистете ме! Откъснете с голямата си мъдрост всичко, което е ненужно и лошо в мен. Искам да приличам на Вас! Известно време Учителя го гледал мълчаливо. — Михаиле, част от твоя огън се е превърнал в светлина - промълвил накрая той.
към текста >>

40. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

За всяко нещо човек е предупреждаван, но няма доверие в Божествения план.
Внасяш това благо в банката. Това е осигуровъчната банка. Капиталът е доброто! Колкото повече “благодаря” си получил, толкова повече капитал имаш в банката. Когато се нарушава Божествен закон и го кажеш, предупредиш човека, ако е умен – благодари, ако е глупав – сърди се! За всяко нещо човек е предупреждаван, но няма доверие в Божествения план. Във всеки човешки живот има един Божествен план и друг – на оня, който противодейства на тоя план. Искат лек живот. Лекият живот носи най-големите тежести! Съзнание има, когато тачиш, почиташ Първопричината на нещата и с оглед на това разбиране преценяваш нещата. Щастие е да чуеш известна истина и мъдрост!
към текста >>

41. Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София - 3.01.1963 г.

Ръководителя следва да прочете ОКРЪЖНОТО пред събранието на членовете, които могат да укажат /потвърдят/ доверието си към досегашния ръководител, като се има предвид чл. чл.
В клона колко члена има в седалището на ръководството. Кои клонове се присъединяват към централния клон и с колко члена идва всеки клон по отделно. С колко салони разполага всеки клон за молитвени събрания, четения на Лекции и Беседи; Държавни, обществени или частни къщи, в които няма УЧАЩА СЕ МЛАДЕЖ, съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за изповеданията, като се покажат трите имена и адреса на лицето, което провежда молитвените и четенията на Лекции и Беседи в събранията. Ръководителя следва да прочете ОКРЪЖНОТО пред събранието на членовете, които могат да укажат /потвърдят/ доверието си към досегашния ръководител, като се има предвид чл. чл. 10, 12, 26, 28 и 29 от Закона за изповеданията, които гласят: Ръководителят трябва да бъде български гражданин: честен, благонадежден. Да не нарушава законите и обществения ред и добрите нрави; Да не работи против социалните закони, уредби, мероприятията на Държавата: Да не проповедва ОМРАЗА на религиозна основа чрез слово, печат, действия или образува на религиозна основа - Верската Общност пропаганда против народната власт и нейните мероприятия. Съгласно чл. 4 на Устава на "Бялото Братство", всеки клон в страната щом има 25 члена, има право на самостоятелно ръководство: РЕГИСТРАЦИЯ. ЖИВОТ И НА САМОСТОЯТЕЛНИ ЧЕТЕНИЯ НА ЛЕКЦИИ И БЕСЕДИ в събранията.
към текста >>

42. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.
Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои.
към текста >>

Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>

43. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Той разбира се не е от тази величина, ама между нашите хора брат Боев беше човека, на когото можеш да имаш абсолютно доверие, защото той абсолютно забравил себе си и абсолютно живее само за духовното, за Божественото, за учението.
В София не си спомням дали съм го получавал. Какво стана, то спря по-нататък, но както и да е, отнасях се напълно сериозно. Защото то имаше действително много хубави работи, плюс туй брат Боян Боев, който имаше статии в списанието. Аз тогава не съм имал представа за него, ама който по-късно и завинаги остава в съзнанието ми. Последовател на Учителя, като една фигура, която тъй да се каже е непосредствено след Учителя. Той разбира се не е от тази величина, ама между нашите хора брат Боев беше човека, на когото можеш да имаш абсолютно доверие, защото той абсолютно забравил себе си и абсолютно живее само за духовното, за Божественото, за учението. Той беше такъв човек. Представи си само човек, който изобщо за себе си не мисли, само за учението. Такива личности имаше и други в Братството, не само той. Обаче брат Боев беше, който беше спечелил сърцата на всички до един. Щото той беше толкоз безкористен, беше една негова доброта такава, че в известно отношение можеш да го отнесеш, туй, което Христос казва: „Ако не станете като децата”.
към текста >>

44. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

по-късните му спомени, Михаил няколко дни постил, след което отишъл при Учителя с уважение и доверие:
Как мислите, мога ли да ги съединя? Мога ли да ги разединя?... Когато има егоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам; когато има любов в сърцата на хората, аз ги съединявам..." След Събора през 1922 г. Михаил Иванов и Кръстьо Христов стават прицел на коментари и одумки. Според по-късните му спомени, Михаил няколко дни постил, след което отишъл при Учителя с уважение и доверие: — Учителю, пречистете ме! Откъснете с голямата си мъдрост всичко, което е ненужно и лошо в мен. Искам да приличам на Вас! Известно време Учителя го гледал мълчаливо. — Михаиле, част от твоя огън се е превърнал в светлина - промълвил накрая той.
към текста >>

45. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Учителя имаше доверие в този ученик и свободата се проявява според неговото естество.
Непрестанните й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели. Те не знаеха истинската работа, която свързваше Учителя с ученика извън духовната работа: Савка беше непрекъснато на Неговите лични услуги и ги вършеше така, както Той ги желаеше. Нека приятелите да знаят, че Учителя имаше изтънчени навици и вкусове. Всичко това, което правеше в личния си живот, беше първо по рода си. За да направиш услуга на един Учител като Него, трябва да познаваш Неговия личен, частен живот. Учителя имаше доверие в този ученик и свободата се проявява според неговото естество. Големите хора са непонятни за обикновения уровен на човека и много неща се разбират съвършено погрешно. Учителя беше извънредно изтънчен и фин. Често пъти ние Го измъчвахме с налагане на нашите вкусове. Измъчвахме Го с нашите неразбирания. И при Неговата Любов и отстъпчивост, Той ни се подчиняваше и страдаше.
към текста >>

46. Заминаване на Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Значи, щом Учителят ми бе гласувал доверие да съхранявам непечатаните беседи, тя решава да прескочи всичко и цялата си неприязън към Мария и да ми гласува също доверие.
Затова превъзмогна всичко, прескочи личните си отношения спрямо Мария, а Мария беше моя съпруга. Така Савка си реши задачата. Но тя я реши по начина, по който начин Учителят бе решил една друга задача. Преди да си замине Учителят беше наредил на Савка да ми се предадат непечатаните беседи за съхранение. А това решение на Учителя бе закон за Савка. Значи, щом Учителят ми бе гласувал доверие да съхранявам непечатаните беседи, тя решава да прескочи всичко и цялата си неприязън към Мария и да ми гласува също доверие. Всички чуха решението на Савка и се разотидоха. На следващата среща отново се събрахме всички приятели на Савка и тогава брат й Филип ми предаде целият архив на Савка в два големи вързопа. Аз го прибрах при себе си. Тук бяха тефтерчетата на Савка, които тя с десетилетия попълваше с мисли на Учителя. Тук бяха тетрадките със стенограмите на Савка от беседите на Учителя и частни разговори.
към текста >>

Онези, които бяха верни на Учителя и на които имах доверие нямаше къде да скрият нещата.
Савка това трябваше сама да си го направи, защото имаше план от Учителя какво точно да се включи в тези книги. Но поради различни причини тя не го стори. Дойдоха години когато литературата на Учителя чрез обиски се изземваше, изгаряше и се унищожаваше. Аз трябваше да взема мерки за съхранение на нейният архив. В моя дом бяха правени много обиски и аз там не можех да държа нищо. Онези, които бяха верни на Учителя и на които имах доверие нямаше къде да скрият нещата. Тогава реших да ги скрия сам на Витоша. Намерих подходящи дебели стъклени буркани, които се затваряха херметически. Те бяха големи около 5 литра и в тях сложих и подредих архива на Савка с нейните тефтерчета и стенограми. Намерих асфалт, разтопих го и с него полях гърлата на бурканите. Той се втвърди и затворих херметически бурканите.
към текста >>

47. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.Един много топъл човек.
Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя. Това го помня добре и че с нея сме имали хубави разговори.
към текста >>

През времето, когато Учителят беше още на земята, аз имах вече голям опит върху работата, която ми беше дал Учителят, но се ползувах и с доверието му.
Там всякаква представа спира. Това е безначална и базпределна работа. И тъй, до 1921 -1922 година работих главно със стенографиране и дешифриране на беседите и написването им на пишеща машина. След тази дата започнах да работя и при печатане на беседите, тяхното стилизиране и коригиране, което продължи до края на 1944 година с Учителя. След тази година, когато си замина Учителят, аз продължих същата работа сама, за която вече бях се упражнила достатъчно. През времето, когато Учителят беше още на земята, аз имах вече голям опит върху работата, която ми беше дал Учителят, но се ползувах и с доверието му. Много случаи имах, от които сама се бях уверила, че Учителят има доверие в мен, главно в работата ми с беседите. Често ми се налагаше да работя сама и през времето, когато Учителят беше между нас. Всъщност аз не работих сама. Онзи, който беше заинтересуван от Словото, ми даваше светлина да го разбирам. Светлината на Учителя не беше далеч от мене и тя ми помагаше.
към текста >>

Много случаи имах, от които сама се бях уверила, че Учителят има доверие в мен, главно в работата ми с беседите.
Това е безначална и базпределна работа. И тъй, до 1921 -1922 година работих главно със стенографиране и дешифриране на беседите и написването им на пишеща машина. След тази дата започнах да работя и при печатане на беседите, тяхното стилизиране и коригиране, което продължи до края на 1944 година с Учителя. След тази година, когато си замина Учителят, аз продължих същата работа сама, за която вече бях се упражнила достатъчно. През времето, когато Учителят беше още на земята, аз имах вече голям опит върху работата, която ми беше дал Учителят, но се ползувах и с доверието му. Много случаи имах, от които сама се бях уверила, че Учителят има доверие в мен, главно в работата ми с беседите. Често ми се налагаше да работя сама и през времето, когато Учителят беше между нас. Всъщност аз не работих сама. Онзи, който беше заинтересуван от Словото, ми даваше светлина да го разбирам. Светлината на Учителя не беше далеч от мене и тя ми помагаше. Интересно беше следното мое състояние.
към текста >>

Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква трудност и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава.
На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите. Следователно, поех работата с беседите по нито една от предполагаемите причини, а единствено от любов към тази работа, от вътрешен трепет към нея, в което се убедих от ред опитности и изпити около нея. Не си послужих с думата изпитания или страдания. Обаче знайно е, че човек всякога е изложен на изпити, по-големи или по-малки, на по-сериозни или по-леки, именно в работата и около работата, с която се занимава. Ако не е така, как ще устоиш на тази работа, как сам ще се познаеш и доколко можеш да се пожертвуваш за нея, когато се поиска някаква жертва, дори микроскопическа. Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква трудност и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава. Може би Учителят казваше така от присъщата нему деликатност и от това, че цени работата на всеки човек, дадена доброволно и с любов. За мене това беше добре дошло, защото аз сама вече, не някой отвън, се изпитвах многократно, защо и как работех. _______________Източник: 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯПаша Теодорова Изгревът - Том 13
към текста >>

48. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.Един много топъл човек.
Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя. Това го помня добре и че с нея сме имали хубави разговори.
към текста >>

През времето, когато Учителят беше още на земята, аз имах вече голям опит върху работата, която ми беше дал Учителят, но се ползувах и с доверието му.
Там всякаква представа спира. Това е безначална и базпределна работа. И тъй, до 1921 -1922 година работих главно със стенографиране и дешифриране на беседите и написването им на пишеща машина. След тази дата започнах да работя и при печатане на беседите, тяхното стилизиране и коригиране, което продължи до края на 1944 година с Учителя. След тази година, когато си замина Учителят, аз продължих същата работа сама, за която вече бях се упражнила достатъчно. През времето, когато Учителят беше още на земята, аз имах вече голям опит върху работата, която ми беше дал Учителят, но се ползувах и с доверието му. Много случаи имах, от които сама се бях уверила, че Учителят има доверие в мен, главно в работата ми с беседите. Често ми се налагаше да работя сама и през времето, когато Учителят беше между нас. Всъщност аз не работих сама. Онзи, който беше заинтересуван от Словото, ми даваше светлина да го разбирам. Светлината на Учителя не беше далеч от мене и тя ми помагаше.
към текста >>

Много случаи имах, от които сама се бях уверила, че Учителят има доверие в мен, главно в работата ми с беседите.
Това е безначална и базпределна работа. И тъй, до 1921 -1922 година работих главно със стенографиране и дешифриране на беседите и написването им на пишеща машина. След тази дата започнах да работя и при печатане на беседите, тяхното стилизиране и коригиране, което продължи до края на 1944 година с Учителя. След тази година, когато си замина Учителят, аз продължих същата работа сама, за която вече бях се упражнила достатъчно. През времето, когато Учителят беше още на земята, аз имах вече голям опит върху работата, която ми беше дал Учителят, но се ползувах и с доверието му. Много случаи имах, от които сама се бях уверила, че Учителят има доверие в мен, главно в работата ми с беседите. Често ми се налагаше да работя сама и през времето, когато Учителят беше между нас. Всъщност аз не работих сама. Онзи, който беше заинтересуван от Словото, ми даваше светлина да го разбирам. Светлината на Учителя не беше далеч от мене и тя ми помагаше. Интересно беше следното мое състояние.
към текста >>

Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква трудност и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава.
На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите. Следователно, поех работата с беседите по нито една от предполагаемите причини, а единствено от любов към тази работа, от вътрешен трепет към нея, в което се убедих от ред опитности и изпити около нея. Не си послужих с думата изпитания или страдания. Обаче знайно е, че човек всякога е изложен на изпити, по-големи или по-малки, на по-сериозни или по-леки, именно в работата и около работата, с която се занимава. Ако не е така, как ще устоиш на тази работа, как сам ще се познаеш и доколко можеш да се пожертвуваш за нея, когато се поиска някаква жертва, дори микроскопическа. Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква трудност и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава. Може би Учителят казваше така от присъщата нему деликатност и от това, че цени работата на всеки човек, дадена доброволно и с любов. За мене това беше добре дошло, защото аз сама вече, не някой отвън, се изпитвах многократно, защо и как работех. _______________Източник: 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯПаша Теодорова Изгревът - Том 13
към текста >>

49. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка.
Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи - беседи говорени от Учителя на братските празници - 22 март, Петровден, беседи пред сестрите, и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например, когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.” От 1940 г. Елена Андреева се заела с дешифрирането на всички текущи беседи. Животът на “Изгрева” през тези години бил богат с опитности и нагледни уроци, които Учителят е давал на своите ученици. За два подобни случая тя разказва:
към текста >>

50. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало!
Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш. То е сила всепобеждаваща! Само Доброто може да респектира злото.
към текста >>

Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща?
Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа. Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща? ” Той им отговорил: “Имам доверие. Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.” След този случай Борис Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит. Той знаел, че наближава времето, когато Братството ще има нужда от силна личност, която да го защити. Повтарял в душата си: “Ихриш Бен Рут!
към текста >>

” Той им отговорил: “Имам доверие.
Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа. Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща? ” Той им отговорил: “Имам доверие. Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.” След този случай Борис Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит. Той знаел, че наближава времето, когато Братството ще има нужда от силна личност, която да го защити. Повтарял в душата си: “Ихриш Бен Рут! " и бил готов.
към текста >>

В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов.
” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме! " До края на живота си Борис Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на висшето. Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството. В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов. Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек.
към текста >>

51. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ:
Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи.РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България”
към текста >>

52. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

Любезната съпруга на Добромир ми гласува доверие дадоха ми възможност да си избера подходящи снимки.
Той заслужаваше. Беше се жертвал за делото на Учителя чрез издаването на Песнарката песните на Учителя Дънов.20. През месец август 2006 г. бях приет от Добромир, сина на Борис Рогев, в техния дом. Обясних му и му показах чрез «Изгревът» том XXII за какво ми трябват снимките на Рогев. Любезната съпруга на Добромир ми гласува доверие дадоха ми възможност да си избера подходящи снимки. И ето тях предлагаме за публикация.21 . Този материал изобщо не бях го поглеждал от 1974 г., когато излезе книжката на Рогев. Тогава нищо не разбрах. Ето сега, на 16,17,18 март 2006 г. прегледах публикацията, подготвена от Видка Николова.
към текста >>

Видка Николова ми гласува доверие и ми предаде целия си труд за публикация в «Изгревът».
И то от онези, които имат такива очи.22. И когато бе закачена тази публикация на Видка Николова за космическия ток на «Изгревът», тя не само се освети, но тя ми проговори. Разбира се, говореше онзи, който ръководеше «Изгревът» от Невидимия свят. «А сега направи и напиши своите бележки, за да се разбере за какво става дума.» И аз седнах и ги написах. Представям ги.23. Видка Николова ми гласува доверие и ми предаде целия си труд за публикация в «Изгревът». На друго място той няма къде да се публикува. И няма кой да го чете. А тук е вече осветен от друга светлина и който желае, ще може да го чете. А Видка Николова съхранява тази монография, на която лично Борис Рогев си е правил допълнителни бележки. Ето това трябва да се фотографира или да се сканира и да се издаде.
към текста >>

53. Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя

Четоха го и някои мои приятели и колеги, на които имах доверие.
Лалка беше събирала тези беседи като архив, като лична библиотека на Петър Дънов. Отделно от това всички беседи, страница по страница, бяха и съхранени и на фотолента, на стария “лайка формат”. Лалка Кръстева ми предаде и много томове от личната библиотека на Учителя – това бяха книги на писатели-мистици. - Какво се случи с архива? Докато архивът бе на моя таван (а това продължи 15 години – чак до 1989 година) се запознах с него. Четоха го и някои мои приятели и колеги, на които имах доверие. Изпитвах и известни морални съмнения. Известно е, че Дънов е бил в конфликт с официалната православна църква. Казах си – не подкрепям ли всъщнвост една ерес? Но постепенно разбрах, че човеке не може да разбере Бога, без да познава ересите. Защото всяка ерес е нов разказ за Бога!
към текста >>

54. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

В едно от писмата си до кръжоците в страната брат Боян Боев призовава: “Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени.
“Чувствах се като че ли бях под някакъв стъклен похлупак, върху който бе написано “престъпник” – спомня си Жечо Панайотов. Беше забележително това при моето положение на невинен човек – човек с чиста съвест. И кажат ли вечерта “лягай”, намятах се със зимното палто, лягах на сламеника и заспивах бързо – чувствах се не само уморен, но и нищо не тежеше на съвестта ми, а и не се окайвах за този нещастен живот”. На “Изгрева” и в цялата страна по това време много от братята се молят за двамата затворници, (особено всеотдаен в молитвите си е брат Георги Куртев). Други, повярвали на лъжливите обвинения, избират пътя на безлюбието и съмнението в брата си, а трети, водени от страха, решават да се откажат от Школата и Братството. В едно от писмата си до кръжоците в страната брат Боян Боев призовава: “Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Тук приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че те винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на Любовта, която им се изпраща, ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител”. Затваря се и тази страница от живота на брат Жечо Панайотов. Той се завръща след четиригодишното изпитание в дома си, при своето семейство, сред приятелите си, за да продължи отредената му работата в Школата на Бялото Братство.
към текста >>

Тогава аз, защото се подвизавах доста ревностно и имах доверие на брат Пеню Киров и брат Стоименов, те намериха за добре да посочат и мен за заместник на брат Коста Стойчев, който по някакви причини не можеше да присъства.
Така и той един вид си поправи мнението за мене, и моят кредит пред него порастна. По-късно през 1914 г. Учителят даде едно нареждане, посочва точно имената на братята и сестрите, които трябва да присъстват на събора в Търново. Броят на присъстващите трябва да бъде 70 души. Ако някой от поканените не може да присъства било по причина, че не може да получи отпуска, било, че няма парични средства, то ръководителят да посочи друг брат или сестра от местния кръжок, които да присъстват като негови заместници. Тогава аз, защото се подвизавах доста ревностно и имах доверие на брат Пеню Киров и брат Стоименов, те намериха за добре да посочат и мен за заместник на брат Коста Стойчев, който по някакви причини не можеше да присъства. И така имах щастието да присъствам на Търновския събор през 1914 г.” ________________Източник: Бургаското братство от 1898 г. до 1990 г. Учениците Приятели на дъгата
към текста >>

55. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

„...сумата, която тя получи от продажбата на ценни портрети, даде с доверие на едно лице, което обеща да я включи в една новострояща се кооперация.
Притежанието на собствен апартамент, особено в близост със семейството на „децата“, разгаря надеждите ѝ да има убежище на стари години. И тя продава последното ценно нещо, което има – стари семейни портрети, а с парите се включва в кооперацията на Бони Гацов, при това „на зелено“, както бихме казали днес. Минават обаче три години, а къщата все още не е построена. Историята започва да се превръща в скандал. Племенницата ѝ Мария Серафимова записва в своите спомени: „...сумата, която тя получи от продажбата на ценни портрети, даде с доверие на едно лице, което обеща да я включи в една новострояща се кооперация. Впоследствие обаче лицето я излъга и тя не само че не получи жилище, но не ѝ бяха върнати и парите. Наистина, М. Белчева не е човек, който ще посегне на отношенията с децата си заради нещо толкова незначително като пари: Аз обаче никога след това не я видях много да жали. Тя беше преживяла загубата на толкова скъпи за нея хора, че загубата на материалното ѝ се виждаше нещо незначително[21].
към текста >>

56. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

„...сумата, която тя получи от продажбата на ценни портрети, даде с доверие на едно лице, което обеща да я включи в една новострояща се кооперация.
Притежанието на собствен апартамент, особено в близост със семейството на „децата“, разгаря надеждите ѝ да има убежище на стари години. И тя продава последното ценно нещо, което има – стари семейни портрети, а с парите се включва в кооперацията на Бони Гацов, при това „на зелено“, както бихме казали днес. Минават обаче три години, а къщата все още не е построена. Историята започва да се превръща в скандал. Племенницата ѝ Мария Серафимова записва в своите спомени: „...сумата, която тя получи от продажбата на ценни портрети, даде с доверие на едно лице, което обеща да я включи в една новострояща се кооперация. Впоследствие обаче лицето я излъга и тя не само че не получи жилище, но не ѝ бяха върнати и парите. Наистина, М. Белчева не е човек, който ще посегне на отношенията с децата си заради нещо толкова незначително като пари: Аз обаче никога след това не я видях много да жали. Тя беше преживяла загубата на толкова скъпи за нея хора, че загубата на материалното ѝ се виждаше нещо незначително[21].
към текста >>

57. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда?
Той бе един от преродените богомили в наше време. Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно. Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”:“Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.”
към текста >>

Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов.
Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно. Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”:“Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик!
към текста >>

Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.”
На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”:“Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма. С тази титла той ще остане завинаги в съзнанието на малцината, които се докоснаха до душата му и я обикнаха. _____________Източник: Петър Димков (1886-1981)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.
към текста >>

58. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

То чакаш 5-6 месеца и не можеше да се поправи, защото трябват много пари, но грешката е моя в какъв смисъл, че аз започнах работа с хора, на които съм имал доверие, а те нищо не са изпълнили.
Това трябваше - големи заглавия. Всички трябваше да бъдат големи заглавия, обаче той нищо не направи. Г С.: Не е постъпил честно и по тоя начин дава лош вид на книгата. В. К.. И тогава ние бързахме да излезе на събора в Айтос - 12 юли и така стана. И те печатиха го на фолио и вече не можеше да се поправи. То чакаш 5-6 месеца и не можеше да се поправи, защото трябват много пари, но грешката е моя в какъв смисъл, че аз започнах работа с хора, на които съм имал доверие, а те нищо не са изпълнили. Аз исках всички тия неща да бъдат с по-големи букви, нали. Ей тука, например, много по-големи букви трябваше да бъдат по-силно подчертано и т.н. Много трудно излезе тази книжка, измъчих се. Ето сега тука, на тази голяма твоя тетрадка, на страница 39 пише следното; „През 1912 година, като войник в град Чорлу, аз станах вегетарианец. Ето защо писах писмо на жена си със следното съдържание ... " Г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30023002624512