Търсене в текстове за 'Доверие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога.
Той е изгубил вътрешното си равновесие. Нима Бог се е изменил? И кой ще направи човека способен да запази вътрешното си равновесие? Кой ще направи човека силен? Това е връзката с Бога. Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор. Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете. Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение.
към текста >>

Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога.
Кой ще направи човека силен? Това е връзката с Бога. Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор. Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете. Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение. Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло.
към текста >>

2. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта.
Едни са давали предимство на интелекта и него са признавали като метод на познание, други волята, чувството, усещанията и пр. Оттук и различните философски системи. Но всички тия системи идваха до едностранчивост, която и ги довежда до тяхното израждане. Човек не е само разум, но той е и чувство и воля. Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот. Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие. Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството.
към текста >>

3. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат.
Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите.
към текста >>

4. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие.
На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му.
към текста >>

5. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала.
ВЕСТИ „МЕСИЯТА” ВЕСПАСИЯН арестуван в Буенос Айрес. Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия. Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието. (Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята. „Представете си, казва той, че за земята ви искат 10 лева. Тогава цената на другите планети и слънцето ще бъдат следните: Луната 0.12 лв., Меркурий 0.
към текста >>

6. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение.
- До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение. Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето. Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен.
към текста >>

7. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните.
Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж. Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование. Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на Парижката академия. 6). НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката.
към текста >>

8. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна.
Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера. В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят. Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна. За Ибсеновите герои пък вечността със своите загадки, символизирана пак с морето, е една примамка. За тях е върховно благо да бъдат погребани в неизвестност, покрити със савана на вечните снегове. Та не зовът ли на вечността мамеше Колумб да се впусне по вълните на невярното море и да търси нов свят? Душата на западна Европа чува смътно зова на безкрая и тоя зов тегли европейците към вечните ледове на полюса, към поднебесните висини на Монт-Еверест. Тоя зов тегли окото на астронома в бездната на небесната твърд и мисълта на химика във вихъра на електроните, дето се сплитат в нов Гордиев възел нашите знания.
към текста >>

9. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Прибавя още, че след като анализира добитите слитъци с компетентни и ползуващи се с доверие химици, последните са засвидетелствували, че тези слитъци съдържат злато в измерими количества.
Той не е един книжен химик, но на лабораторията, той не нарежда тъмни доказателства в полза на своята система и против тази на другите. Това, което той ни изнася, не са празни разсъждения, но един факт видим, осезаем, измерим. На хората на Сорбоната и Институтите, които обявяват, че превръщането ще бъде постигнато само от тях и от техните електрически чудовища, още безсилни както тях, нашият приятел противопоставя една непреодолима обективност. Той казва, че в своето гърне посредством катализатор е превърнал сребро в злато. Той прибавя, че този опит го е възпроизвеждал много пъти и винаги с успех. Прибавя още, че след като анализира добитите слитъци с компетентни и ползуващи се с доверие химици, последните са засвидетелствували, че тези слитъци съдържат злато в измерими количества. Най-после добавя, че има много други химици, които по-рано са му засвидетелствували, прилагайки неговия метод, че също и те са сполучили да превърнат сребро в злато. Такъв е фактът: сребро чрез катализа е превърнато в злато. Този факт е важен. Всички доводи на света пред този факт нямат значение, колкото и отлични да се показват, били те за или против. Фактът взема надмощие над всички съображения, защото никое съображение не би могло да създаде един факт, който не съществува, или да унищожи един факт, когато той е.
към текста >>

10. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората.
Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея.
към текста >>

Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво.
Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип.
към текста >>

11. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък.
Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки. За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата.
към текста >>

12. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината.
Така той влиза в развитието, отправено към духовното; така той се одухотворява- Не трябва да се казва: каква е ползата за мене да следвам всецяло законите на Истината, ако аз се заблуждавам в тази Истина? Всичко е в стремлението, в начина на мисленето. Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината. Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи. Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете. Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота. Както строго се отнася към мисълта си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля. Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата.
към текста >>

13. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А при новото разбиране на труда всичко това се заменява с мир, радост и доверие в разумните сили, които работят в цялата природа.
Каква привилегия! И най-слабият и нищожният чрез труда, в който е вложил Любовта, проявява Великото в света, става Негов проводник. Какво чувствуваш, когато работиш за себе си? Поучително е да се направи изследване върху въпроса: психология на труда. Когато работиш за себе си, чувствуваш се изоставен, в страх, в безпокойство, тревоги, като че ли над тебе виси някоя голяма опасност, като че ли всеки ден ти носи нови опасности. А при новото разбиране на труда всичко това се заменява с мир, радост и доверие в разумните сили, които работят в цялата природа. Причината на това се крие в следното: старото разбиране на труда - това е откъсване от колективния живот, от целокупния живот, от цялото. Оттам иде чувството на самотност и изоставеност. Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинно. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа.
към текста >>

14. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина.
към текста >>

15. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат.
Аз го срещнах за трети път в Ласа, дето се бях установил, идейки от Сиам, но след извършването на голям кръг през Китай, Монголия и Киаща. Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви. От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини. Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде. Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната физика, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа. Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна. Изпърво се впуснах в изучаването на естествените науки, но от моите опити не достигнах до задоволителни заключения Тогаз предприех пътешествие в Ява, после към равнините, след което се връщах в планините. При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен. Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан.
към текста >>

В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна.
Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви. От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини. Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде. Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната физика, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа. Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна. Изпърво се впуснах в изучаването на естествените науки, но от моите опити не достигнах до задоволителни заключения Тогаз предприех пътешествие в Ява, после към равнините, след което се връщах в планините. При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен. Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан. Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ.
към текста >>

16. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог.
Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог. Умен е този, който намира смисъл в противоречията, що му идат чрез неговите ближни. Такъв човек не може да мрази. Зад отношенията на другите към тебе, и зад твоите отношения към другите виждай една разумна сила, която действува. Самонаблюдението е основа на знанието и условие за самоовладяване. Умен е този, който и в погрешките си види нещо красиво.
към текста >>

17. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той ги е изпълнил с недоверие и отвращение.
Настоящата раса разрушава, новата ще сгражда. Наблюдавайте децата: как те без изключение се радват, като разрушават. Възрастните ги окуражават и старателно им помагат да погубват нещо живо. (като в игра шах). Тази наклонност се възпира само от законите и най вече от полицията, Чрез своите вредни излъчвания човек се е отчуждил от мнозинството етерни, сега невидими същества, които живеят около него и се развиват. Той ги е изпълнил с недоверие и отвращение. Новата раса ще бъде незлобива и ще помага на всички ближни — и тъй ще спечели пак добрата помощ на природните духове, които разхубавяват света и ще изпълняват пак своята приятна задача пред чистите очи на човка. Дори и стихиите ще помагат на човка и няма вече с бури. земетръси, наводнения, горещини и мразове да разрушават това, което човек е придобил. Човек сам е предизвикал тия катастрофи: чрез своите опустошения всред природата, както и чрез своите мисли. В новата раса, за новите открития ще си служат с грамадни сили, които - открити в природата, ще бъдат на разположение на човека за осъществяването на едно дело с широк размах.
към текста >>

18. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух.
Погледът му пронизваше гъстата тъмнина на изчезналите векове. Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ. Много причини има, които се противопоставят на туй. Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ. Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>

19. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието.
При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание.
към текста >>

20. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща.
За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре. Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота. Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да. се очаква Божието благословение. И тъй, всеки човек трябва да подновява връзката, договора си с Бога. Този нов договор, този нов завет ще бъде заветът на Божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство. ======================== Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света.
към текста >>

21. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Върху самите вас и нас трябва да основавате вашето доверие, да се не водите от мнението и мислите на другите, които и да са те.
Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас. Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени. Изворът на силата лежи във вашата вяра в мен. Защото вярата е сила. Нам да се доверявате - не е едничкото, на което трябва да се научите; вие трябва да се доверявате и на вашето собствено аз. Върху самите вас и нас трябва да основавате вашето доверие, да се не водите от мнението и мислите на другите, които и да са те. За себе си те могат да са добри. Вие обаче трябва да се доверите на Бога, който живее във вас и знайте, че Той и ние сме едно. Доверявайте се на вашите собствени сили и бъдете винаги позитивни. Не отслабвайте силите си чрез съмнението. Доверявайте се на своята интуиция, която никога не ще ви напусне, ако искате да се подигнете.
към текста >>

22. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност.
Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне. Хармония Вие искате да помагате на всички за въдворяване на хармонията; ще можете да постигнете все повече и повече това, ако сами сте хармонични.
към текста >>

23. Вести Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Професор Лудвиг Ян от Кьолн пише по този въпрос: „Онова, що Хутер извади наяве благодарение на извънредната си дарба за ясночувствуване, е тъй чудно и тъй невъзможно наглед, че на първо време се посрещна с най-голямо недоверие.
Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер. Той я употребява за назоваване на оная жива, одична сила, що излъчват високоорганизованите живи същества. Тя е присъща само на тях, а не и на неорганичното вещество. Всъщност обаче такава тясна граница тук не може да се тегли. Професор Лудвиг Ян от Кьолн пише по този въпрос: „Онова, що Хутер извади наяве благодарение на извънредната си дарба за ясночувствуване, е тъй чудно и тъй невъзможно наглед, че на първо време се посрещна с най-голямо недоверие. И все пак официалните протоколи ни казват нещо друго. В многобройни публични експерименти Хутер е дал доказателство, че може да почувствува, що се намира зад затворени врати и дебели стени. При това той е различавал мъртви предмети от живи същества. Първите по това, че неговите излъчвания минавали през тях, когато при живи същества като растения, животни и хора той чувствувал силна съпротива и едно съответно противоизлъчване. Това го довело до неговото откритие, че животът е донейде една чувствителна обмяна.
към текста >>

24. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение.
Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат.
към текста >>

25. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията.
Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми. Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения. Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес. Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми.
към текста >>

26. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо.
Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива. Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло. Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо. Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист". (Има твърде практични материалисти. Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята). Слънцето и елементите, които то ни изпраща, са пълни не само с живот. но са препълнени с духовна сила – одухотворяваща сила.
към текста >>

27. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п.
добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта.
към текста >>

28. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Щом хората искат да бъдат силни, богати, това показва, че те нямат доверие в природата.
Щом се научи да мисли правилно, мъчнотиите в живота му няма да изчезнат, но той ще им намери място, ще ги тури там, дето ще го ползуват. Като не знаят, де да поставят мъчнотиите, съвременните хора се препъват в тях, като в безразборно разхвърляни камъни по улиците, вследствие на което страдат, измъчват се и се обезсърчават. Като се стремят да се освободят от мъчнотиите, те искат да бъдат силни, богати. Природата е силна, природата е богата. Защо тогава хората да не използуват нейната сила, нейното богатство? Щом хората искат да бъдат силни, богати, това показва, че те нямат доверие в природата. В плана на природата е да ни направи богати, силни, учени. Въпреки това, ние внасяме един свой план, вследствие на което се раждат ред противоречия в нашия живот. Добрата почва представя благоприятни условия за растене и развитие. Ако растението не падне на добра почва, то не може да се развива; ако животното не е на добра почва, то не може да се развива. Ако човек няма добра почва и той не може да расте и да се развива.
към текста >>

29. ЛЮБОВ - АМАЛИЯ ВАЙЛАНД Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие.
Твоите очи са като райски езера, излъчващи само радост и веселие. Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга. Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и златно-розови благоуханни карамфили от южни страни. Ноздрите ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара – диханието на земята. Гърдите ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие. Походката Ти - както на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб. Когато мисля за Теб, идват при мене всичките празници на света. Тогава ставам безсмъртна, и душата ми - чист хималайски сняг. Когато ти ме водиш за ръка, струва ми се, че цяла се прониквам от лъчи и лицето ми грее от щастие.
към текста >>

30. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр.
Ето защо всички общественици, ръководители и пр. трябва да знаят тези неумолими закони, чието нарушаване води към съдбоносно бъдеще. Ето защо всички общественици требва да си служат с най-чисти средства, за да имат постижения. Нека си послужа с още един пример, за да се види, какви ужасни последици може да има незнанието на елементарните закони на природата! Това е като игра на дете с взривни вещества! Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр. Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки!
към текста >>

31. Вести Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Напротив, чувствувах, че със своето безпределно доверие на вестника аз бях незаслужено обидил Него.
- Ти, казва, се радваш че някакви си хора, за които пише един вестник, който постоянно съобщава лъжливи работи, потвърдили нещо, което Учителя ти казал. Ти повярва на тия, които можеха да те излъжат, а се отказа да вярваш на Тоя, който не само с думите, а със самия си живот свидетелствува истината, с която живее и който и самия тебе на това учи. Колко мизерен си ти, че когато се мислиш тъй учен и си толкова лековерен - повярва на хора, които нито си виждал, нито срещал, а не вярваше на човек, който от години е пред очите ти, винаги верен и истинен!... И още много, много ми говореше този глас - и моите крачки ставаха все по-нерешителни. И когато отидох при Учителя и помен нямаше от моята първоначална радост. Напротив, чувствувах, че със своето безпределно доверие на вестника аз бях незаслужено обидил Него. И оттогава винаги, когато не разбера или се усъмня в нещо, казано от Учителя, тутакси се запитвам и проверявам, дали не вярвам на някой „вестник" повече от Нему. И слава Богу, тоя връх Мусалла ми е помогнал досега твърде много. Може би и на вас ще ви потрябва. Опитайте!
към текста >>

32. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вместо да дадат моралната си подкрепа, доверието си на своите управници, те ги спъват със своите подозрения, със своята невяра, все едно дали това се съзнава или не.
Само така може да се отърве от онази тъмна сянка на съмнения и подозрения, на зли внушения. Само така ще се яви у него светлата вяра и ще се зароди желанието и волята да подкрепи хубавото, разумното в света. Българите се намират твърде много под влиянието на Сатурн. "Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл. Вместо да дадат моралната си подкрепа, доверието си на своите управници, те ги спъват със своите подозрения, със своята невяра, все едно дали това се съзнава или не. Българите трябва да дадат ход на Слънцето - на светлата, положителна мисъл. Днес, при настъпилата смяна на властта - която не е случайна, защото зад нея седят разумни фактори, движещи съдбините на българския народ - те трябва да дадат всичката си подкрепа на управниците. Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал. Защото, в края на краищата, причините за известни народни нещастия и несполуки не се дължат само на управниците. Не са криви само управниците.
към текста >>

33. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И всички същества ще имат доверие в теб и ще те считат близък.
Вървим към Езерото на Чистотата! Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш. Радостта, която ще чувствуваш тогаз, ще покаже, че си влязъл в контакт с по-изобилен живот. Тогаз всеки слънчев лъч ще ти говори нещо повече от това, което ти говори сега! Тогаз всяко цвете, всяка тревица, всеки извор ще ти разкрива нови тайни; те ще ти разкрият онзи мир, в който живеят. И всички същества ще имат доверие в теб и ще те считат близък. Ти ще станеш способен да четеш буквите на свещената книга. И споменът за езика, на който е писана тя, ще се събуди в теб И изворите, които са в глъбините на твоята душа. Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в долините и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си. Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе поздрав от върховете, от които слиза. Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце.
към текста >>

34. ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И това затуй, защото гледаш на живота, на нещата, на събитията, с едно недоверие, с вътрешно безпокойствие.
При всички тия случаи, ти си се спънал преди още да извършиш работата си. И ако дори успееш да я извършиш това ще коства голяма вътрешна борба, тревоги и недоумения. А това всеки ден отнема по една брънка от жизнения творчески наниз на твоя живот. Ти живееш, а при това все губиш. Губиш здраве, губиш спокойствие, губиш сили и нерви. И това затуй, защото гледаш на живота, на нещата, на събитията, с едно недоверие, с вътрешно безпокойствие. Колко добри дела са умрели по този начин! Колко даровити хора са погребали своите таланти, затова че са гледали с недоверие на себе си и на живота. Колко хора са ставали нещастни и са напущали в пълно безсмислие своя земен път, съмнявайки се винаги във всичко което трябва да предприемат, което им предстои. И в живота, сякаш, хората са вечни слепци. От памтивека те живеят в този кръговрат от съмнения, недоверия, безпокойства пред всичко, те изпитват постоянно лошите им последствия, ала все не вземате поука и все не знаят пътя, откъдето трябва да вървят.
към текста >>

Колко даровити хора са погребали своите таланти, затова че са гледали с недоверие на себе си и на живота.
А това всеки ден отнема по една брънка от жизнения творчески наниз на твоя живот. Ти живееш, а при това все губиш. Губиш здраве, губиш спокойствие, губиш сили и нерви. И това затуй, защото гледаш на живота, на нещата, на събитията, с едно недоверие, с вътрешно безпокойствие. Колко добри дела са умрели по този начин! Колко даровити хора са погребали своите таланти, затова че са гледали с недоверие на себе си и на живота. Колко хора са ставали нещастни и са напущали в пълно безсмислие своя земен път, съмнявайки се винаги във всичко което трябва да предприемат, което им предстои. И в живота, сякаш, хората са вечни слепци. От памтивека те живеят в този кръговрат от съмнения, недоверия, безпокойства пред всичко, те изпитват постоянно лошите им последствия, ала все не вземате поука и все не знаят пътя, откъдето трябва да вървят. Нещата са по-прости, отколкото човек ги мисли. В живота нещастия могат да се случат всекиму.
към текста >>

35. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа!
Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа. И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето. Има един характерен период в човешкото развитие. Това е младежкият период на идеализма.
към текста >>

Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие.
Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа. И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето. Има един характерен период в човешкото развитие. Това е младежкият период на идеализма. Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот.
към текста >>

36. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе.
Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе. Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. Г. -------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>

37. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава.
ЧОВЕШКИ И БОЖЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ Никога, може би, в света не са се подписвали толкова много договори, не са се сключвали толкова много пактове, както в наши дни. Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой.
към текста >>

38. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Nordmann ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха.
Nordmann ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха. Някога мислещите хора са вярвали, че животът на цялото човечество се дирижира от една мирова воля и от едно предначертание. Светът е преминавал от фаза във фаза, така както преминава едно дело, замислено с разум и цел. Животът на целокупното човечество е бил схващан като такова огромно дело, подхванато от великите и направляващи сили на космоса. Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния.
към текста >>

39. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всички имат пълно доверие в него.
Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него. Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар.
към текста >>

И той оправдава напълно общото доверие.
Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него. Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строе¬жа, но никой не го пита за нищо.
към текста >>

Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти.
Той води книжата, но никой не ги поглежда, никой не ги проверява. И той оправдава напълно общото доверие. Те вярват един в друг, както всеки вярва в себе си. Никой не знае, кой колко е дал. Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строе¬жа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения?
към текста >>

40. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр.
префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят. От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр. Освен това, при един материалистичен мироглед човек при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня. който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр. изтощават нервната система, те я разрушават. Това е друга причина за нервните болести в днешния материалистичен век. Горните три закона имат голямо приложение в живота. Например, слънчевата светлина не представлява само механични етерни трептения. Тия последните са само външната дреха на светлината.
към текста >>

41. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.
Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон.
към текста >>

42. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В последния особено ясно изпъква днес взаимно недоверие, взаимно съперничество и борби.
На кое схващане е резултат всичко това? Безспорно, целият днешен живот е нареден въз основа на старото схващане за отделността, разпокъсаността на живота. Обаче, какви са резултатите, плодовете от този начин на схващане? Какво виждаме около нас? Цялото човечество живее днес смазано от всевъзможни кризи и се гърчи всред тях; навсякъде виждаме дисхармонии, както в живота на отделния човек, тъй и в живота на обществата, народите и в международния живот. В последния особено ясно изпъква днес взаимно недоверие, взаимно съперничество и борби. Много отрицателни прояви, много погрешни страни на днешната култура са били до сега скрити, потенциални. Те винаги са съществували като възможности. Обаче, днес всички тия отрицателни скрити сили, действащи досега в дълбочините, са. излезли на повърхността и ги виждаме ясно и безпогрешно! Все по-ясна става погрешността на стария начин на схващане.
към текста >>

43. В епохата на нервите – Е. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

XI - Своеобразни, най-често недостойни за доверие, несигурни приятели и познати и загуби чрез тях.
Опасност от умопомрачение и загуби поради религиозни или правни дела. Често религиозни халюцинации. X - Странен, богат със събития живот. Често положение, спечелено и подържано с измама. Често и някаква тайна във връзка с раждането. XI - Своеобразни, най-често недостойни за доверие, несигурни приятели и познати и загуби чрез тях. XII - Много тайни неприятели; предателства, опити за надхитряне, съзаклятия и засади от тяхна страна. Прекален страх от непознати опасности. Опасност от никакво затваряне против собствената воля." (Бейли). (следва)
към текста >>

44. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят.
Те отначало са слаби, а старите форми на живота са кристализирани, като че ли вечни, неизменни, непоклатими. Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека. Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия. Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война. Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята.
към текста >>

45. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика.
На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2000 м., когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запиха братски гърла, и ние след още 200 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшна работа. Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира.
към текста >>

46. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Затова всред бурите и трясъка на днешната епоха запазете спокойствие и гледайте с доверие на бъдещето, което иде!
Всичко е предвидено. И техният план ще се осъществи във всички подробности. Сега са в действие разрушителните сили. Те разрушават, но след това ще дойдат силите на градежа, които ще съградят новото, великото, което иде. Ново съзнание се ражда у хората. Затова всред бурите и трясъка на днешната епоха запазете спокойствие и гледайте с доверие на бъдещето, което иде! Злото ще бъде ограничено. Всички крадци и разбойници – индивидуални и колективни – ще бъдат обезсилени и ограничени. Новата култура ще бъде култура на взаимопомощ и побратимяване на всички народи. Разумният свят съдейства за това. Пробуденият човек ще съзнава, че е пратен в градината на Баща си да живее в Любовта и с любовта, защото тя носи живота и свободата.
към текста >>

47. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

"... Разбрал тогава, че онова малко същество, което преди хиляди години не му вдъхнало никакво доверие, днес било вече един мощен и велик творец, който творил не само със своите ръце.
И, за да научи, че неверието не се позволява, Луцифер бил изпратен да слезе на земята, да проследи живота на това малко същество и да разбере истината, която Всевишният му бе открил. Заради това малко същество, той напуснал небето, изгубил своето щастие и започнал да се скита по земята, докато един ден видял едно същество, което притежавало грамадна мощ, преустройвало цялата земя и създавало чудеса. Почудил се Луцифер и попитал: „Кое е това същество? Как се казва то? „Човек! "... Разбрал тогава, че онова малко същество, което преди хиляди години не му вдъхнало никакво доверие, днес било вече един мощен и велик творец, който творил не само със своите ръце. Той видял и се уверил, че от малкото семенце еизлязъл велик човек, когото Бог е поставил да живее в рая и там да се развива. Разгневил се Луцифер и от тоя миг той си поставил за цел да изкара човека от рая, да му отнеме щастието и си казал: „Навремето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, сега пък аз ще стана причина да го изпъдят от рая!... И стъпка по стъпка по пътя на човека тръгнал той, въоръжен със своята опитност и знание; ден след ден той реализирал своята цел, упорито и неуморно. – Заради неверие бях изпъден от небето, заради неверие Адам ще излезе от рая. Такъв бе моят изпит, такъв ще бъде и неговият", – мислел си той.
към текста >>

48. СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие.
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО Д-р М. Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее". Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни.
към текста >>

49. ЦВЕТЯТА - G. N. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Силата на човека е в пълното доверие, с което посрещаме другите.
Силата на човека е в намирането на онова нещо, което дълго време е търсил и без което е невъзможен неговият живот. Силата на човека е в разбиране езика на душите на онези, с които влиза в общение. Силата на човека е в отзивчивостта и към най-малката любов на другите. Силата на човека е в онова преживяване, когато се радва на чуждия успех като на свой. Силата на човека е в смирението, което проявява пред всека Божествена проява, в когото и да я види. Силата на човека е в пълното доверие, с което посрещаме другите. Силата на човека е в неговата светла и права мисъл, в правене връзка между фактите. Силата на човека е в онзи момент, когато душата се отваря да възприеме живота. Силата на човека е в присъствието на Бога в него. Силата на човека е в даване подтик на Божественото начало в другите. Силата на човека е да отстъпва пред по-силните и да помага на по-слабите.
към текста >>

50. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Приближаваме се към тебе с такова доверие, с каквото детето се притиска до скута на майка си.
Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония. Идем при тебе с отворени души, с детски трепет в сърцата. Приюти ни в своите пазви и ни кажи, каквото намериш за добре. Ние знаем, че ни познаваш по-добре, отколкото ние сами себе си познаваме. Приближаваме се към тебе с такова доверие, с каквото детето се притиска до скута на майка си. Прекарваме тук 6 дни незабравими. Всеки ден тук носи своя окраска, своя особена одежда. Всеки ден тук представлява особен тон във великата музика на живота. Шест дни ни приютява каменната хижа. С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи.ведри небеса.
към текста >>

51. ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Окултистите, изглежда, ще могат по-добре да разберат съвременните учени, а учените днес повече от всякога ще могат да се доближат с доверие до „древната" наука на прозрението.
в атомни ядра, то от електроните остава само един фотоефект, т.е. електронните частици преминават без остатък в лъчиста форма. Горните примери дават ясна представа и подсказват недвусмислено, че материално и нематериално не са само философски понятия, не са трансцендентни области, заслужаващи само логически спекулации, а са две реалности с определени взаимоотношения и, следователно, взаимодействия. Или иначе казано, данните на съвременната физика налагат едно ново звено, една нова връзка, един нов и решителен монистически принцип между най-ярките антагонисти в човешката мисъл — материално и нематериално. За онези, които следят дирите на целокупния живот за онези, които горят от трепета да се потопят в първичните истини и да доловят нещо от битието в неговия основен строеж, съвременната наука дава достатъчно опорни точки. Окултистите, изглежда, ще могат по-добре да разберат съвременните учени, а учените днес повече от всякога ще могат да се доближат с доверие до „древната" наука на прозрението. Но що да се каже на спешите и за научните постижения, нехаещите и към вечните истини на единния живот?... Мнозина са говорили на човека, мнозина са обещавали на човека, мнозина са водили човека!... Единният, както е единна любовта във всички любещи сърца, Единният, както е единна светлината във вси светли умове, Единният, както е единна истината във всички души, познали Бога, е като че ли днес по-близо от всякога до блудните домове на блудните синове... Мъж и жена са два полюса, но полюса на човека; север и юг да не ни разделят — те са две различни точки, но точки от една и съща ос; материя и дух са две фази, но фази на едно битие!
към текста >>

52. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При любовта имаме абсолютно доверие един към друг.
Когато двама души се обичат и свържат своята любов с любов към Безграничния, тяхната любов не се свършва. Човек трябва да отиде при Безграничния, за да се научи, какво нещо е любовта. Тя е първата причина на всичко. Да обичаш един човек, това значи да му даваш нещо от своята светлина, от своята топлина и от своята сила. Хората могат да се обичат, само когато има правилна обмяна между техните умове, техните сърца, техните души и духове. При любовта имаме абсолютно доверие един към друг. Хората, през чиито сърца са протекли животворните струи на любовта, са строителите на новия свят, който иде. За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото. Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към освобождение. Новият човек е човек на любовта. Когато се приближаваш до него, усещаш се добре.
към текста >>

И като падате, и като ставате, и като умирате и като се раждате, имайте абсолютно доверие, че онова, което тя прави с вас, е за ваше добро.
А запалката е любовта. Хората не познават още любовта. Те са кандидати за нея едвам отсега нататък. Вие се приготовлявате тепърва за любовта. Не противодействувайте на онова, което разумната природа мисли да направи от вас. И като падате, и като ставате, и като умирате и като се раждате, имайте абсолютно доверие, че онова, което тя прави с вас, е за ваше добро. Без любовта ти не можеш да придобиеш благата, които животът носи в себе си. Ако не се родите от оная любов, която носи в себе си светлина, топлина и сила, не можете да влезете в новия живот. в бъдещето, което иде, щастието на нашия живот зависи от любовта, която ще възприемем сега и ще приложим. Има два живота в света: живот на безлюбието, който образува ада, и живот на любовта, който образува рая. Всички страдания произтичат от живота на безлюбието.
към текста >>

53. ИЗ КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ВОДОЛЕЙ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Останалите длъжници, като разбрали как лордът постъпил с бедния и окъсан длъжник, съжалявали за своето недоверие, но било вече късно.
– Къде са другите? – Вън. – Значи, от 500 души, само един е повярвал, че съм готов да простя дълговете им? – Прощавам всичките ти задължения, като същевременно ти давам възнаграждение още толкова, колкото беше дългът ти, — продължил лордът. – Иди сега у дома си и живей спокойно според Божиите закони. Останалите длъжници, като разбрали как лордът постъпил с бедния и окъсан длъжник, съжалявали за своето недоверие, но било вече късно. – Днес всички хора, продължаваше Учителят, стоят пред прага на Божието Царство и се колебаят да влязат или не. А новото учение изисква от всички: Да придобият вяра и да следват пътя на любовта без никакво колебание, без никакво съмнение.
към текста >>

54. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако окултните науки са били по-рано възприети и практикувани по некомпетентен начин от част несведующа публика, когато хората на науката гледаха на тях с недоверие, днес, когато истинските хора на науката се заеха да проучват тия проблеми, намират се още учени, които гледат на тях със същото по-раншно недоверие.
По случай оттеглянето си, поради напреднала възраст, от катедрата по физиология, която е заемал при медицинския факултет в Париж, именитият физиолог Шарл Рише е държал прощална лекция за една нова наука, която той пръв е наименувал Метапсихика. В лекцията, която ще резюмираме по-долу, Шарл Рише казва всичко, което се знае досега за новата наука. Наименованието й е дадено от Ш. Рише, но самата наука е била създадена от прочутия английски физик Вилям Крукс, когото Рише смята като един от най-великите учени на нашето време. Метапсихиката обхваща групата науки, именувани по-рано окултни. Ако окултните науки са били по-рано възприети и практикувани по некомпетентен начин от част несведующа публика, когато хората на науката гледаха на тях с недоверие, днес, когато истинските хора на науката се заеха да проучват тия проблеми, намират се още учени, които гледат на тях със същото по-раншно недоверие. За обикновения изследовател, за истинския човек на науката, недоверчивостта или враждебното мнение, на когото и да било, не е спънка. Единственият критерий, в който се вслушва той, е опитът. Когато един сполучлив опит, воден със строга точност, потвърди и докаже съществуването на един факт, никакво друго мнение, колкото и властно да е то, не може да го замъгли. Ръководно начало в природните науки е опитът, а в много метапсихични явления опитът е потвърдил цяла редица произшествия. Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки.
към текста >>

Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки.
Ако окултните науки са били по-рано възприети и практикувани по некомпетентен начин от част несведующа публика, когато хората на науката гледаха на тях с недоверие, днес, когато истинските хора на науката се заеха да проучват тия проблеми, намират се още учени, които гледат на тях със същото по-раншно недоверие. За обикновения изследовател, за истинския човек на науката, недоверчивостта или враждебното мнение, на когото и да било, не е спънка. Единственият критерий, в който се вслушва той, е опитът. Когато един сполучлив опит, воден със строга точност, потвърди и докаже съществуването на един факт, никакво друго мнение, колкото и властно да е то, не може да го замъгли. Ръководно начало в природните науки е опитът, а в много метапсихични явления опитът е потвърдил цяла редица произшествия. Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки. Рише напомня, как цели 30 години парижките професори са протестирали с възмущение против Харвей, когато той доказа, обоснован на неоспорими опити, че кръвта се движи; как Клод Бернар настрои срещу себе си всички медици и физиолози, когато доказа с опит, че животинският организъм отделя захар. Наименованието метапсихика е било избрано от Ш. Рише по аналогия с това на метафизиката. Както метафизиката обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на физиката, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на психологията. * Ето как излага Рише основните истини на метапсихиката.
към текста >>

55. ПО КОЛЕЛБОТО НА ЗОДИАКА . ОВЕН. - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него.
Трябва да се знае, че Божественото в човека — това е истинският човек, а низшето в човека-това е сянката му. Вие сте даровити, но не сте проявени още. Гледайте да откриете нещо хубаво в човека. Това е пътят, който води към любовта. Всякога, когато обикнете някого, трябва да знаете, че сте обикнали Безграничния. Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него. Всяка разумна дейност почва с любовта. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Когато обичаш, ти се учиш. Самата любов те учи. Когато обичаш ближния си, той и да се мени, ти да не се мениш.
към текста >>

56. РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Трябва да имате доверие в Божественото, което работи в света.
– Как ще се намери любовта? – При нейния извор — Бога! Човек, като обикне Бога, ще обикне всичко. При любовта най-първо ще отидем при Бога и Той ще ни научи, как да обичаме другите. Когато човек има възвишени стремежи и желания, това е Бог, Който действува в него. Трябва да имате доверие в Божественото, което работи в света. Свободен е онзи, който има вяра в себе си, в хората и в Бога. Ти не можеш да обичаш един човек, който е лош. Този човек, когото обичаш, има нещо добро в душата си. Ти не гледай на неговата външност. То не е съществено.
към текста >>

57. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Затова бъди радостен, пълен с доверие и надежда.
" Когато нежният пролетен ветрец те облъхне, мисли за нея, Великата Майка на света — Любовта! Научи се да разбираш неговия език; минавайки край теб, той тихо ти шепне: „Нося ти красивите мисли на чистите сфери! Любовта управлява живота. Всичко е любов! Съдбините на всички са в нейните ръце. Затова бъди радостен, пълен с доверие и надежда. Бъдещето ти се усмихва и те зове към слънчевите върхове. Следвай този зов. Усмихвай се на живота с упованието на дете, което поглежда очите на майка си. Не грохвай преждевременно под бремето на тежкия товар, под тежестта на безброй безпокойства. Гледай на всичко през Нейните очи и ще добиеш невинността и чистотата на детето, и всички твои тревоги и смущения ще се стопят.
към текста >>

58. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За да ти проговори тя, иди при нея с трепетно очакване; душата ти да е пълна с доверие към нея; да си уверен, че планината е приготвила много нещо за тебе и че тя има всичкото желание и благоразположение да ти го даде.
Ако я обичаш, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме. Планината те дарява, ако отидеш в чистите й сфери със свето благоговение. Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! В нея по-лесно можеш да чуеш това, що ти говори Великият в светилището на твоята душа. А живеейки всред шума на обикновените тревоги и безпокойства, ти не можеш да чуеш тихия глас на планината. За да ти проговори тя, иди при нея с трепетно очакване; душата ти да е пълна с доверие към нея; да си уверен, че планината е приготвила много нещо за тебе и че тя има всичкото желание и благоразположение да ти го даде. Когато навлезеш в нейното приказно царство, считай душата й близка до себе си; съзнавай, че тя те познава и че можеш да й повериш най светите си копнежи и блянове. Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своите мечти и непоколебима увереност, че те са утрешна действителност. Когато душата ти е арена, дето вилнеят бурите на живота, когато тя е раздирана от съмнения, противоречия, вътрешни борби, кога минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден мир! Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш от горе озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината.
към текста >>

59. НА РИЛА - Д. СТОЯНОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Аз се попитах: Повелителю мой, откъде това голямо недоверие в това малко сърце?
Колко id безбройни даровете, с които Ти непрестанно утоляваш нашите нужди! Приеми благодарността на сърцето ни. Към Тебе, Когото никой в света не е видял, Който оставаш в самота и живееш в дълбините на всяко същество, към Тебе простирам своите жадуващи ръце! Изпълни сърцето ми с милостта си, за да позная кроткото и безмълвно тайнство на Твоята Любов Гледах птичките, как плахо се спускаха върху трохичките, които им бях хвърлила. С какъв страх погледът им се спираше върху мен. Аз се попитах: Повелителю мой, откъде това голямо недоверие в това малко сърце? Потънах в срам. И през склопените ресни на очите, видях далеч през вековете опнатия лък и стрели в ръцете на човек, в моите ръце аз видях лъка и стрелите, насочени върху невинното сърце на пееща птичка! О, мое сърце! Сега зная, кой прокуди птичките из моята градина, за да не мога да се радвам на веселите им песни – звънът от веригите на жестокостта. Съкруши ги!
към текста >>

60. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

от човека се иска доверие в тая вътрешна разумност.
За да се види богатството на ценните и тъй нужни за днешната култура идеи на тая книга, ще дадем за илюстрация само някои от тях: „Да изявим Царството Божие на земята в неговата пълнота, това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Днес всички хора са подложени на изпити, за да се провери вярата и любовта им. За да се помогне на човечеството, трябва да се приложи навсякъде любовта като сила, като принцип. И най-жестоките престъпници, по¬ставени на огъня на любовта, могат да се изправят и у тях да се събуди нещо благородно. Светът е създаден разумно. от човека се иска доверие в тая вътрешна разумност. Бъдещето на човечеството води към реализиране на любовта. Идва ден, когато тя се всели в сърцата и душите на хората и ще им донесе мир и свобода. На съвременните хора е дадена великата задача да бъдат носители на божественото. Като знаете това, не отлагайте нещата. Хората на шестата раса, която иде, ще създадат нещо велико в света.
към текста >>

61. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр.
Вътрешните причини създават предразположение за действието на външните. Оня, който изучава живота повърхностно, вижда само външните причини, но при по-дълбо¬кото изучаване на живота се виждат ясно и вътрешните причини, кои¬то са съществени, понеже без тях външните причини не биха имали поле на действие. На много места в беседите и лекциите Учителят изтъква важността на вътрешните причини на болестите. Той казва: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на този песимизъм, който съществува у хората" (Лекция от Учителя, държана на 4. III. 1942 г.). тук под песимизъм се разбира потиснатото състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр. Същата идея е вложена и в сладните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои треп¬тения, тъй и всеки орган. Има съответствие между трептенията на дадена мисъл и известен орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с из¬вестна категория психични сили.
към текста >>

62. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Спирачките за придобиване на това възвишено чувство са: съмнението, безнадеждието, колебанието, недоверието, безсилието, обезкуражаването.
С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарече син на Фараоновата дъщеря. С вяра мъченици биваха мъчени, убивани и с песни отиваха на кладата, или в прегръдките на лъвовете. Да имаме жива вяра! Като живеем ще трябва да вярваме, но в нещо разумно. Можем ли да говорим и прилагаме любовта, когато не сме придобили вярата? Спирачките за придобиване на това възвишено чувство са: съмнението, безнадеждието, колебанието, недоверието, безсилието, обезкуражаването. Истински вярващ е онзи, който работи. Човек трябва да се кали, да развие вярата и надеждата, да не пада духом и да не се обезкуражава. Затова човек трябва да дружи с хора със силна вяра и надежда. Тъй че, дружбата на човека с вярващи хора развива съответните дарби и способности у него. Вярата е едно от средствата за възпитанието ни.
към текста >>

63. СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ - К. М-ВА Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тогава се създават условия за онова взаимно доверие, което е най-благоприятната възпитателна атмосфера!
Те са законите на любовта! Учителят никога не трябва да си послужи с лъжа. Децата да не усетят, че учителят може да излъже. Щом те разберат, че учителят им лъже, тогава рухва красивото отношение между учител и ученици. Те да знаят, че учителят им не е способен да излъже. Тогава се създават условия за онова взаимно доверие, което е най-благоприятната възпитателна атмосфера! Новият път на педагогиката е създаването на новия тип човек, – човекът на новата раса, която иде! Методите си новата педагогика трябва да извлече из методите на разумната природа. Приложението методите на последната – ето ключът на новата педагогика!
към текста >>

64. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те са, които окачествяват повишената чувствителност на творците за необикновени прояви и считат хората на изкуството за хора не от тоя свят, към делата и живота на които те се отнасят често с грубо и непросветено недоверие.
Той е чувал музиката направо в себе си и трябвало само малко усилие, за да я увековечи на нотния лист. Дали по-лесно, или по-трудно, но всеки композитор улавя идеи от музиката на Всемира, за да ги свали на земята в света на материалното осъществяване като дар от един свят, където тая музика звучи непрестанно и в пълна хармония. Тоновото изкуство — композирането, като всяко друго изкуство, е творческа радост. При неговото осъществяване, творецът изпитва висша, необяснима радост и задоволство, защото идва в допир с вечното. Тая радост не могат да разберат грубо материалните човешки същества, за които животът начева и спира тук, на земята. Те са, които окачествяват повишената чувствителност на творците за необикновени прояви и считат хората на изкуството за хора не от тоя свят, към делата и живота на които те се отнасят често с грубо и непросветено недоверие. Тайната на себеотдаването на творците във всяко изкуство е неразрешима, както е неразрешима тайната на техните творби.
към текста >>

65. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Изходна точка на любовта е доверието.
Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения. Вън от нея няма никакви постижения". Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у човека. Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност.
към текста >>

Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика".
Вън от нея няма никакви постижения". Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у човека. Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел.
към текста >>

Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.
Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята, развива всички добродетели, дарби и таланти у човека. Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява.
към текста >>

Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта.
Учителят казва: „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може".
към текста >>

Именно това доверие е ключът на цялата педагогика.
Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа". Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може". Това доверие към ученика ще роди любовта към него.
към текста >>

От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност.
Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика". Доверието тук се разбира в по-широк смисъл — доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в Божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може". Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем.
към текста >>

Това доверие към ученика ще роди любовта към него.
Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може". Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън.
към текста >>

Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас.
Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може". Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън. Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява.
към текста >>

Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие.
Да виждаш лошото у него, това всеки може". Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън. Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява. Учителят казва: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното възпитателно условие.
към текста >>

Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън. Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява. Учителят казва: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното възпитателно условие. Искаш ли да възпиташ детето, ти трябва да го обичаш, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите.
към текста >>

Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява.
Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън. Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява. Учителят казва: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното възпитателно условие. Искаш ли да възпиташ детето, ти трябва да го обичаш, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите. Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи, как да възпитава".
към текста >>

Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети".
Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите. Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи, как да възпитава". „Най важната работа при възпитанието е: учителят трябва да обича своите ученици." „За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за някой човек, ще мине през вас. Първо вие ще го опитате." „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети". Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща за това, както за растенията най- подходяща среда представляват доброто осветление, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си.
към текста >>

66. ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА - S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ето защо със стъпки на свето доверие аз правя крачка след крачка към Тебе... В сърцето ми се заражда песен и разтопява мъката от раздвоеност, а мрачните мисли са подгонени като облаци от пролетен вятър на ранина: — Говори,говори,Учителю!...
Докога ще е тази раздвоеност и мъчително разкъсване?!... Така бе, докато чух Твоите думи, Учителю! Колкото по-тихо изричаше Ти Словото Си, толкова по-мощно То удряше върху раните в сърцето ми. Уплаших ли се от Силата Ти, та толкова се вълнувах и тръпнех, като Те слушах... А потайният глас в душата ми пак зазвуча с властна радост: — Говори,говори,Учителю!... В Словото Ти диша и милва топлина, която стапя скърбите и възкресява радостта и Божествената чистота на душата. Ето защо със стъпки на свето доверие аз правя крачка след крачка към Тебе... В сърцето ми се заражда песен и разтопява мъката от раздвоеност, а мрачните мисли са подгонени като облаци от пролетен вятър на ранина: — Говори,говори,Учителю!... Едно дълговечно, жадувано тържество се разлива в мен — Твоето малко дете. То не е вече така слабо между други в света. И не пита за смисъла. Мистичната Сила на кроткото Ти Слово постоянно ме подканя, обновява и вдъхновява, Твоето нестихващо Слово на Любовта. В Нейно име Ти стоиш над нас като светъл Водач, раздаваш щедро благослова Си, за да ни слееш с Пътя, Истината и живота.
към текста >>

67. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Б. Боев СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ Трябва да имаме доверие в силите, скрити у детето.
Б. Боев СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ Трябва да имаме доверие в силите, скрити у детето. Те са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия за тяхната проява. От това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание.
към текста >>

Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, божественото, скрито в детското естество.
Те са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия за тяхната проява. От това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание. Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, божественото, скрито в детското естество. Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите нисши, отрицателни предразположения, склонности и навици. Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето. В това отношение образователят може да се сравни с градинаря. Учителят казва: „Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви.
към текста >>

68. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но, ако г-да критиците нямат доверие в окултните източници, какво ще кажат за свидетелството на Великите духовни водачи на човечеството — на Христа, напр.
Някой Ви е казал доста верни работи из Вашето минало и Ви предсказва други за в бъдеще, между които и нещо съвсем невероятно. И въпреки всичко, тъкмо това невероятно се сбъдва след време наред с останалото. В окултната литература са изнесени много такива случаи. Нека забележим, че когато говорим за окултна литература, ние визираме не баласта в тая област, какъвто сигурно не липсва, а на първо място трудовете на хора като Д-р Анни Безант, Д-р Р. Щайнер, Д-р Ханиш, Д-р Анкос (Папюс), Макс Хайндъл, Седир и др., чиято научна и морална стойност не подлежи на съмнение. Но, ако г-да критиците нямат доверие в окултните източници, какво ще кажат за свидетелството на Великите духовни водачи на човечеството — на Христа, напр. — в полза на ясновидството? Ако и то не представя достатъчна гаранция за модния скептицизъм, който често гледа на живота на Великите Учители като на митологични предания, какво ще противопостави той на категоричните мнения на най-компетентните авторитети в областта на метапсихичните изследвания — Крукс, Райхенбах, Фламарион, Майерс, Гърней, Сиджуйк, Барет, У. Джеймс, Ходжсон, Тишнер, Щренк-Ноцинг, Рише, Лодж, Боцано, Дриш, Ости, Карел, и др., които изнасят стотици безспорни случаи на ясновидство, и специално на твърденията на Крукс, Майерс, Джеймс, Рише, Лодж и др, които са започнали като скептици, нещо повече — като противници своите проучвания върху ясновидството? Ние пропускаме хилядни факти, отбелязани в окултната книжнина или установени от официалната наука. Ще споменем само тоя с големия философ и мистик Сведенборг, който бе видял и описал в Гьотеборг избухването на един голям пожар в Стокхолм.
към текста >>

69. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ. - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Така мнозина биха се затруднили, ако речеха да дефинират: „държава", „свобода", „доверие", независимо от това, че ги мислим за неща, ясни сами по себе си.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Свобода може да има само Единното. Щом се явят две и повече величини, там имаме вече не свобода, а отношение. * В живота говорят често за неща, които смятат като положителни факти, когато те самостойно не съществуват, а само като отношения. Така мнозина биха се затруднили, ако речеха да дефинират: „държава", „свобода", „доверие", независимо от това, че ги мислим за неща, ясни сами по себе си. Но погледнато строго — „държавата" „свободата", „доверието" — това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях. * Ние живеем в един свят на отношения, и ако в нашето съзнание проникне тази идея и оживее, тогава ще заживеем в един динамичен свят , а не като сега в света на „факти", „вещи", „събития", когато в същност те са само резултатите на тия отношения. По тоя начин сега се изучава трупът, а се пропуща животът на тялото. Без това живо гледане ние ще попаднем в противоречие с постоянно променящата се действителност. Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот.
към текста >>

Но погледнато строго — „държавата" „свободата", „доверието" — това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Свобода може да има само Единното. Щом се явят две и повече величини, там имаме вече не свобода, а отношение. * В живота говорят често за неща, които смятат като положителни факти, когато те самостойно не съществуват, а само като отношения. Така мнозина биха се затруднили, ако речеха да дефинират: „държава", „свобода", „доверие", независимо от това, че ги мислим за неща, ясни сами по себе си. Но погледнато строго — „държавата" „свободата", „доверието" — това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях. * Ние живеем в един свят на отношения, и ако в нашето съзнание проникне тази идея и оживее, тогава ще заживеем в един динамичен свят , а не като сега в света на „факти", „вещи", „събития", когато в същност те са само резултатите на тия отношения. По тоя начин сега се изучава трупът, а се пропуща животът на тялото. Без това живо гледане ние ще попаднем в противоречие с постоянно променящата се действителност. Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот. * Светът на процесите, на континиума, на действието, на живота предхожда резултатите: факта, величината, нещото, трупа.
към текста >>

70. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато учителят проявява уважение, доверие и към най-недаровитите, към най-немирните деца, той поощрява и другите деца към това.
Той трябва да търси подходящи методи за всеки даден случай. Едно от важните условия, което трябва да се спазва, за да не се попречи на горното, е следното: Детският живот трябва да протича при такива условия, че никое дете да не счита другите деца или другите хора по-долни от себе си. Учителят може да направи много нещо в това отношение със своя пример. Ако той унижава някои деца пред класа, ако ги подиграва, осмива и пр., то с това вече неволно събужда у другите деца презрение към тия деца. А това убива вече в човешката душа нежните цветя на любовта; пресъхват божествените извори, които протичат през нея. Когато учителят проявява уважение, доверие и към най-недаровитите, към най-немирните деца, той поощрява и другите деца към това. Когато учителят в класа критикува някои деца, у другите се убива благоговейното чувство. А това чувство е майка на религиозното чувство и на любовта. Техният център на главата е един и същ: най-горната част на главата. Само това дете, което може да благоговее, може да люби. Ето защо, учителят никога не трябва да насърчава в клас критиката, осмиването.
към текста >>

Преобразила е наглед непоправими ученици и е спечелила тяхното доверие и любов; също и на целия клас.
Това беше един от горните гимназиални класове. Колегите я карали да налага наказания, но тя е употребила метода на любовта. Открила е у виновните ученици известни дарби и им е дала условия да ги проявят. Подбудила ги е да работят в това направление. По този начин тя е канализирала техните енергии и е имала чудни резултати. Преобразила е наглед непоправими ученици и е спечелила тяхното доверие и любов; също и на целия клас. Тя разказва трогателни случаи из живота в класа, от които се вижда, как тя е спечелила сърцата на учениците. Всички простъпки в класа престанали. Учениците се поправили по успех и поведение и по всички други учебни предмети. У тях се събудил подтик да зарадват учителката, която ги обича и има доверие в тях; искали да оправдаят доверието и любовта й! Някои учители имат навик да назначават ученици, които да им съобщават всички простъпки в класа.
към текста >>

У тях се събудил подтик да зарадват учителката, която ги обича и има доверие в тях; искали да оправдаят доверието и любовта й!
По този начин тя е канализирала техните енергии и е имала чудни резултати. Преобразила е наглед непоправими ученици и е спечелила тяхното доверие и любов; също и на целия клас. Тя разказва трогателни случаи из живота в класа, от които се вижда, как тя е спечелила сърцата на учениците. Всички простъпки в класа престанали. Учениците се поправили по успех и поведение и по всички други учебни предмети. У тях се събудил подтик да зарадват учителката, която ги обича и има доверие в тях; искали да оправдаят доверието и любовта й! Някои учители имат навик да назначават ученици, които да им съобщават всички простъпки в класа. Това е отрицателен метод, който не води към нищо. Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество, жестокост, лицемерие, ласкателство и пр. Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов.
към текста >>

Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов.
У тях се събудил подтик да зарадват учителката, която ги обича и има доверие в тях; искали да оправдаят доверието и любовта й! Някои учители имат навик да назначават ученици, които да им съобщават всички простъпки в класа. Това е отрицателен метод, който не води към нищо. Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество, жестокост, лицемерие, ласкателство и пр. Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов. При преподаване на история, география и пр. трябва да се събуди у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при преподаване на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности. Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло. Така ще се посеят в душите на учениците семената на бъдещата международна солидарност, взаимопомощ и международно сътрудничество във всички области на културата. Детето и младежът минават през строго определени фази на физиологично и психично развитие.
към текста >>

71. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

От друга страна, поради консерватизма и егоизма на хората всеки нов аспект на истината се посреща с недоверие, а често и с неприязън от страна на представители на някои учения, които са били дадени по-рано.
Окултната наука, която е една, през разни времена е била давана под разни аспекти, т.е. произлизала е от различни школи, но всички тия школи имат един възвишен извор, от който си водят началото. Окултните истини са били откривани според духовното развитие на даден народ в дадено време. Така са се явили разните религии и окултни школи, които постепенно са разкривали все нови и нови аспекти на едната и вечна истина. Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение. От друга страна, поради консерватизма и егоизма на хората всеки нов аспект на истината се посреща с недоверие, а често и с неприязън от страна на представители на някои учения, които са били дадени по-рано. Така се е дошло до парадоксалното положение, щото, бранейки едни от други чистото Христово учение на Любов и Братство, хората са изгаряли един другиго на кладите и са пролели потоци човешка кръв. А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се освободят от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания. Що е окултен ученик? Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот. Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят.
към текста >>

72. ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Скоро той се изпълнил с ревност, подозрение и недоверие към нея.
Следващият случай ще ни демонстрира едно болезнено състояние на организма, причинено от подпушване на чувствам: Един 36-годишен работник страда от язва в стомаха. Той е крайно чувствена натура, вследствие на което неговият живот е потопен напълно в потока на неконтролирани и нетрансформирани сърдечни чувства. Като младеж той се влюбил в една мома, която под давление на близките си той сам считал за неморална. Имал е, обаче, амбицията, чрез любовта си да я издигне до нивото на моралните хора. Оженил се за нея и заживял с надеждата той да бъде единственият любим човек в живота й. Скоро той се изпълнил с ревност, подозрение и недоверие към нея. Това натегнато състояние, породено от вътрешна борба, се отразило бърже върху здравето му. Настъпили скоро смущения в храносмилателната система. Тези смущения от обикновено възпаление на стомашната лигавица се усилвали паралелно с растящото чувство на съмнение и недоверие към жена си. Той се почувствувал най-после слаб да победи тази вътрешна борба и решил да се разведе. Здравето му се влошило още повече, тъй като възпалението на стомашната ципа се обръща на язва в стомаха.
към текста >>

Тези смущения от обикновено възпаление на стомашната лигавица се усилвали паралелно с растящото чувство на съмнение и недоверие към жена си.
Имал е, обаче, амбицията, чрез любовта си да я издигне до нивото на моралните хора. Оженил се за нея и заживял с надеждата той да бъде единственият любим човек в живота й. Скоро той се изпълнил с ревност, подозрение и недоверие към нея. Това натегнато състояние, породено от вътрешна борба, се отразило бърже върху здравето му. Настъпили скоро смущения в храносмилателната система. Тези смущения от обикновено възпаление на стомашната лигавица се усилвали паралелно с растящото чувство на съмнение и недоверие към жена си. Той се почувствувал най-после слаб да победи тази вътрешна борба и решил да се разведе. Здравето му се влошило още повече, тъй като възпалението на стомашната ципа се обръща на язва в стомаха. През време на болничното си лекуване той загубва делото по развода. Това влошило състоянието му, и лъчението станало възможно едва когато той бил отдалечен от семейството му и приведен другаде на работа. Тогава той е могъл да се облекчи от потискащите го чувства и лесно да се излекува.
към текста >>

73. БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Не стига ли най малката „вълна на доверие", за да увеличи пропорцията на лицата, желаещи да купуват, спрямо тия, разположени продават — и това е покачване на цените!
Това предхождане не означава по необходимост, че „професионалистите" или членовете на картелите са ясновидци. Още по-малко те са авторите на големите движения на борсата и на икономическия живот. Съзнателно, те не знаят, средно взето, повече от другите. Но тяхната дейност се извършва в една област, дето промяната на настроението може да се изрази много по-лесно, отколкото в другите клонове на социалния живот — само един телефонен разговор е достатъчен, за да се закупят или продадат акции за милион тогава, когато са потребни месеци, за да се постави в движение или да се ликвидира едно търговско предприятие, а години — за да се развие една индустрия или да се построи една железница! Доколкото човешките акции и реакции са подложени на космични влияния, прочее, вариациите на тия влияния — техните „стимулиращи" или „потискащи" ефекти — могат да се изразят най-пряко поради това най-бързо при финансистите. Не стига ли най малката „вълна на доверие", за да увеличи пропорцията на лицата, желаещи да купуват, спрямо тия, разположени продават — и това е покачване на цените! Ако едно такова „стимулиращо влияние" продължи няколко седмици, мнозина от песимистите са принудени да следват, дори засилят движението, като извършват покупки „при най-добри условия" (това, което при подобни обстоятелства означава най-често „при най-лоши условия", т.е. при най-високи курсове!). Очевидно, има периоди, когато едно „нищо" изглежда да предизвиква една вълна на интензивна несигурност, от дето идва надмощие на желанията за „ликвидация" — в момента, когато купувачите са станали колебливи, предложенията падат тогава в един „празен" пазар. Достатъчни са няколко продажби, извършени „при най-добри условия", за да накарат курсовете да паднат с 5, 10 или 15% само в едно заседание. Най-интересни, тъй да се каже, са обясненията и оправдания които дават заинтересованите, за тия движения.
към текста >>

74. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Като чу тези думи, Този, чийто поглед вижда, какво крие глъбината на всяко човешко сърце, като позна безграничното доверие, с което младият овчар прегръщаше безмълвния камък, Той видя великото, дълбоко скрито в тази душа и сърцето Му се изпълни с безкрайна милост.
Ти създаде тревата, която те пасат и сочните плодове, с които аз се храня. Благодаря Ти, пазителю мой. Той обърна глава и погледна изгрялото слънце и се усмихна така, сякаш беше видял самото лице на своя възлюблен. Така радостен и доволен, той подкара голямото стадо към потоците. На обяд младият овчар напълни блюдото си с прясно издоено мляко, набра зрели плодове, положи ги пред своя безмълвен камък и започна да се моли: — Ти, който можеш всичко, Владетелю на моя живот, приеми благодарността на сърцето ми и ела, сподели с мене обяда ми. Като чу тези думи, Този, чийто поглед вижда, какво крие глъбината на всяко човешко сърце, като позна безграничното доверие, с което младият овчар прегръщаше безмълвния камък, Той видя великото, дълбоко скрито в тази душа и сърцето Му се изпълни с безкрайна милост. И изпрати съня. Когато овчаря заспа, Той насочи стъпките на беден друмник към сложените блюда. Като утоли глада си, друмникът отправи своята благодарност към Милостивия и към добрия овчар и продължи пътя си. Когато овчарят се събуди и погледна празните блюда, сърцето му се изпълни с неизказана радост. — Аз не Те видях, шепнеше той с безкрайно смирение, но нали си бил близо до мене!
към текста >>

75. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие.
"Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е. в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод. Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет.
към текста >>

76. Пролетен излет - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него.
Трябва да се знае, че Божественото в човека - това е истинският човек, а низшето в човека - това е сянката му. Вие сте даровити, но не сте проявени още. Гледайте да откриете нещо хубаво в човека. Това е пътят, който води към любовта. Всякога, когато обикнете някого, трябва да знаете, че сте обикнали Безграничния. Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него. Всяка разумна дейност почва с любовта. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Когато обичаш, ти се учиш Самата любов те учи. Когато обичаш ближния си, той и да се мени, ти да не се мениш. Каквото и отношение да има той към тебе, ти да не се мениш.
към текста >>

77. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им.
Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично стоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави, стояха отдясно, а жените в пребрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им, и братски, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва. Второто, по своята морална хубост, плени. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни и че тези именно качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура. Културният било елин или рилмянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието, изморено от себеубийствените ежби и омрази, при вида на християните, казваше: - Я вижте, как се любят помежду си!
към текста >>

78. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.
В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво.
към текста >>

Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>

79. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи.
Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите. След години се създали условия и книжката била отпечатана. Малко хора са знаели истинската духовна работа, която е вършела Савка Керемидчиева, живеейки близо до Учителя. А освен духовната работа тя му е помагала в бита също с любов и смиреност. И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи. Когато Савка Керемидчиева завършила университета, Учителят й казал следното: “Сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си и ще направиш себепедагогика.” По отношение вътрешния живот на Савка Керемидчиева Учителят е действал като велик психолог. Той й е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях. Помагал й е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими на всеки ученик в школата. Него не са го интересували слабостите й. Слабостите са присъщи на човека, върху когото той трябва да работи.
към текста >>

80. Петър Пампоров (1894-1983) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка.
Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи - беседи говорени от Учителя на братските празници - 22 март, Петровден, беседи пред сестрите, и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например, когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.” От 1940 г. Елена Андреева се заела с дешифрирането на всички текущи беседи. Животът на “Изгрева” през тези години бил богат с опитности и нагледни уроци, които Учителят е давал на своите ученици. За два подобни случая тя разказва: “Учителят притежаваше умението да възпитава само с поглед, с една дума или с някаква постъпка. Един ден той говореше нещо оживено на една група.
към текста >>

81. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда?
Той бе един от преродените богомили в наше време. Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно. Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”: “Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик!
към текста >>

Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов.
Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно. Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”: “Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма.
към текста >>

Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик!
На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”: “Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма. С тази титла той ще остане завинаги в съзнанието на малцината, които се докоснаха до душата му и я обикнаха.
към текста >>

82. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание.
Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония. ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна.
към текста >>

83. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало!
Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш. То е сила всепобеждаваща! Само Доброто може да респектира злото.
към текста >>

Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща?
Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа. Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща? ” Той им отговорил: “Имам доверие. Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.” След този случай Борис Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит. Той знаел, че наближава времето, когато Братството ще има нужда от силна личност, която да го защити. Повтарял в душата си: “Ихриш Бен Рут! " и бил готов.
към текста >>

” Той им отговорил: “Имам доверие.
Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа. Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща? ” Той им отговорил: “Имам доверие. Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.” След този случай Борис Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит. Той знаел, че наближава времето, когато Братството ще има нужда от силна личност, която да го защити. Повтарял в душата си: “Ихриш Бен Рут! " и бил готов. На 6 декември 1957 г.
към текста >>

В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов.
” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме! " До края на живота си Борис Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на висшето. Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството. В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов. Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек.
към текста >>

84. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“ Аз не го познавах, отгде ми имаше доверие?
А вие защо отивате до Швеция? “ - Аз му отговорих: „Отивам да видя как живеят културните хора.“ Приготвях изпращането на багажа си, когато на улицата ме срещна един чиновник от международния транспорт и ме попита: „Като отиваш до Швеция, имаш ли някой долар? “ „Нямам, не му познавам дори цвета“. „Вземи 300 крони, ще ги смениш в Стокхолм“. „Господине, аз не мога да ги приема, защото не мога да ви ги върна.“ - „Вземи парите, човече, ти си добър човек! “ Аз не го познавах, отгде ми имаше доверие? Отидох до Шведската легация. Чиновничката ми каза да не пътувам сега, защото Балтийско море било покрито с мъгла, опасно било. Казах й, че на мене няма да ми се случи нищо. - „Какъв човек, с вяра! “, ми каза тя.
към текста >>

85. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Имам им доверие.
Ще видим в бъдеще накъде ще отидат. По-чувствителните хора казват, че като влязат в нашия салон, се чувстват добре, действа им успокояващо. 26 януари 1996 За групата от град Морено мога да кажа, че работят добре. Това ще видите от тяхното писмо, което ви изпращат. Те работят добре чрез радиопрограмата си. Имам им доверие. 12 февруари 1996 вижте какво ни пише Джисела: „Този е пътя, който желая. Благодарна съм, че дойдох до къщата ви и да имам тебе като духовен водител на земята. Какво бих направила аз без твоите писма. Те пристигат точно на момента. И винаги носят отговор на моите въпроси.
към текста >>

86. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдейства нито минута за нейното нещастие.
Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г. Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение. Настоящата статия не е оправдание за Братството: нека го оправдава, ако то заслужи, животът и историята. Ние само ще потвърдим писмено впечатленията си: Г. Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдейства нито минута за нейното нещастие. Учението на г. Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството. Братството е малък опит за практическото приложение на неговото учение. То има, наистина, дефекти — всеки негов член носи с себе си всичките отпечатъци на своята наследственост и среда. Но твърденията за „полудявания", за прекомерно заболяване, не отговаря на истината.
към текста >>

87. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички съмнения, подозрения, недоразумения, омраза, недоверие, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и трябва да бъдат изгорени в Свещения Огън на Любовта.
— За да осмисли нейното съществувание. Я Мъдростта? — За да украси живота, да му даде вътрешно съдържание и интензивност. Истината ни дава свободата да го преобразим според техните методи, а Страданието вечния импулс да търсим съвършенството. До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува безкористно и беззаветно. Всички съмнения, подозрения, недоразумения, омраза, недоверие, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и трябва да бъдат изгорени в Свещения Огън на Любовта. И тогава човешката душа ще засияе в своята първична, Божествена, брилянтна светлина. * La homa animo devenas el la Dia Spirado. Gi estas nobla stono el la Diregno. La karbo gin malpuriginta estas eksterajo, el kiu la fajro de la Sufcrado kaj del’Amo preparos brilianton. Икономическа или духовна криза?
към текста >>

88. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той ще има абсолютно доверие на този Божествен Закон, който гласи: „Дай, и ще ти се даде!
Една от тази нови форми, която в новото общество, което е нашия идеал, ще замести днес съществува щата форма на обмяна — търговията, това е метода, чрез който ние издаваме нашето скромно вестниче! ... Не е важно че то е тъй скромно, тъй незначително днес! Въпреки това, в него тупти живота на една мощна сила на бъдещето. То смуче соковете на живота си от недрата на една Нова Култура, която бавно но сигурно иде да замести гнилата съвременна цивилизация. Човекът на тази Нова Култура, уповавайки се на един велик Божествен закон, няма да прави сметка кому и колко дава. Той ще има абсолютно доверие на този Божествен Закон, който гласи: „Дай, и ще ти се даде! “ Той ще дава на обществото това, което може, с най-голямо желание, с най-голямо усърдие и ще бъде сигурен, че в замяна на това ще получи всичко, каквото му е необходимо. В тази Нова Култура свободният човек ще дава своя свободен труд на всички и същевременно свободно ще взема всичко, което нему е нужно! В това именно направление, нашето вестниче представлява един малък, съвършено малък опит. Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две. Ний знаем че новото ще дойде бавно, постепенно, естествено.
към текста >>

89. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг.
* Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език.
към текста >>

90. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Ако вие не обичате вашия брат, когото виждате“, — този ваш брат, който ви е излъгал в сметките, както и този, който ви е помогнал, сестра ви, която е измамила вашето доверие, както и тая, която е била вашето вдъхновение; вашите братя, които днес скитат в тъмната страна от пътя на живота, не винаги по свой избор, но често защото са били тласнати натам от вас или други подобни на вас — ако вие не можете да обичате тези, които се нуждаят най-много от вашата любов „как ще «можете да обичате Бога, когото не сте виждали“, Бога, в когото тия днес отхвърлени ваши братя „живеят, движат се, и съществуват"?
Върнете се при мене, деца мои, залутали се тъй далече из тъмните пътеки на живота, рожба на безверието, безлюбието и невежеството, че не можете вече да чувате моя глас, — не можете да виждате моята протегната към вас ръка. Отворете сърцата си за тази Божествена Любов, която като огледало отразява нашето единство. Помнете, че грехът на вашия брат е ваш грях, че падението на вашата сестра е ваше падение, и че, както Великия Учител не може да се отдаде на своята почивка, докато не събере в едно цяло стадото, което му принадлежи, така и вие не можете да приемете вашето наследство, докато не обгърнете във вашата любов сърцата, които са част от вашето сърце. Поемете ръката ми и търсете заедно с мене вашите изгубени братя и обгърнете ги във вашата любов, която е апотеоза на всичко съществуващо, любовта, която може да победи всичко, дори и самата смърт. OI деца мои, нищо друго няма значение в равносметката на нашия живот освен Любовта. „Ако вие не обичате вашия брат, когото виждате“, — този ваш брат, който ви е излъгал в сметките, както и този, който ви е помогнал, сестра ви, която е измамила вашето доверие, както и тая, която е била вашето вдъхновение; вашите братя, които днес скитат в тъмната страна от пътя на живота, не винаги по свой избор, но често защото са били тласнати натам от вас или други подобни на вас — ако вие не можете да обичате тези, които се нуждаят най-много от вашата любов „как ще «можете да обичате Бога, когото не сте виждали“, Бога, в когото тия днес отхвърлени ваши братя „живеят, движат се, и съществуват"? Из „The Temple Artisan" Към учителя! Учителю, светът е обзет от най-страшната епидемия — егоизма и себелюбието, — която взема повече жертви, погубва повече хора, отравя и вгорчава повече живота, отколкото всички други болести и злини, взети вкупом. Тая най гибелна (а и най-малко забелязвана и гонена) болест се шири все повече и повече в сърцата и напътва хората надолу и все надолу по черния и страшен път, към диви и кървави борби, към войни, към най-страшния ад на земята. И живота, тоя дар Божи, това висше благо, се превръща за човека в тежко и мъчително бреме, в скръб и страдание. Учителю, в тебе е последната надежда.
към текста >>

Не измамвай тяхното доверие!
Те обичат и ценят повече средствата за живот, отколкото самия живот. Забрави и себе си. А се слей любовно с душите на малките и заради тях отдай сили и младост, живот и радост. Току що стъпили в градината на живота, мили и невинни, като цветя, те те гледат с доверчиви очи. Те жадуват твоите благи и мъдри слова и са готови да тръгнат натам, където любовно ги напъти твоята силна и опитна десница. Не измамвай тяхното доверие! Напътвай ги към Христа, към Неговата велика любов и светла истина. Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини. Не и не! А към Оня човеколюбив Христос. Който ходеше между хората и ги поучаваше с блага реч и любовни дела, Който живя, работи и умря за благото и свободата на всички; към онова божествено учение, което напътва хората към любов и взаимопомощ, към братство и мир; към оня благ и вечно жив глас на Христа, който негде дълбоко в душата говори: „Обичай истината и доброто повече от всичко, повече и от себе си дори; обичай своите ближни и се грижи за тях тъй, както обичаш себе си, както се грижиш за себе си.
към текста >>

91. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той учи да се гледа по-дълбоко на човешкото същество — и с по-голямо доверие в неговите велики възможности.
Човечеството свиква и със своите порядки, своите заблуждения и с мъка ги изпраща в забвение. Но животът си знае законите: той дава нови хубави дрехи вместо старите. Есперантизмът поднася на човечеството нова, много по-хубава дреха. Той разкрива нови възможности, нови кръгозори. Като прекрачва тесните граници на националното, той нагледно доказва близостта на човешката природа в нейната основа, еднаквостта на човешките болки, еднаквостта на техните идеали и еднаквостта на техните грешки. Той учи да се гледа по-дълбоко на човешкото същество — и с по-голямо доверие в неговите велики възможности. С т е ф а н Книжнина Открита е подписка за записване абонати за 3 книги от Бо-Ийн-Ра: 1. Книга за Живия Бог, 2. Книга за човека, 3. Книга за другия свят — отвъд. На всички предплатили абонати, трите книги, които иначе ще струват над 100 лв., се отстъпват за 80 лв.
към текста >>

92. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти.
Живкович и в цялата страна има голямо брожение за установяване на демократическо управление, за възвръщане на всички свободи, отнети през време на диктатурата. В един манифест издадени от възстановените политически партии, се заявява, че народа иска пълна свобода за всички отделни югославянски племена в границите на югославската държава и братски отношения с България. Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите. С добра воля всичко може да се постигне. Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти. Според анкетата, която г-н Антонов, софийския кореспондент на в-к Таймс е направил неотдавна в Югославия общественото мнение там е назряло за разбирателство с България и от ден на ден условията за това се подобряват. Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си. Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н.
към текста >>

Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си.
Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите. С добра воля всичко може да се постигне. Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти. Според анкетата, която г-н Антонов, софийския кореспондент на в-к Таймс е направил неотдавна в Югославия общественото мнение там е назряло за разбирателство с България и от ден на ден условията за това се подобряват. Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си. Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях. Ако чакаме на Обществото на Народите, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса.
към текста >>

93. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогаз и птиците свободно Широм въздуха цепили, а страшливи зайци Безстрашно в поле тичали; на вждица риба Не висяла жертва на доверието, нямало Хитри примки и капани; страх, измама, злоба що е Никой нито знаел.
Че как можем с месо и кръв на твари нам подобни Алчното си тяло да гоим и с убийство на други Живи създания да подкрепяме живота си? Не е ли срам за нас, окръжени тъй щедро от даровете На благодатнита земя, нашата майка — кърмачка Страстно със зъби жестоки да късаме и порим с наслада Раздрани трупове, като люти диви зверове? Не можете ли без месна храна да насищате. Хора, вашия вълчи глад и алчност ненаситна? Бил — казва преданието — Златен Век, не напразно Така назван: живели са хората щастливо, кротко, Доволни и сити били само от земни плодове; С кръв уста си не сквернили. Тогаз и птиците свободно Широм въздуха цепили, а страшливи зайци Безстрашно в поле тичали; на вждица риба Не висяла жертва на доверието, нямало Хитри примки и капани; страх, измама, злоба що е Никой нито знаел. И навред царувал мир, а сега? С какво смъртта си заслужихте, вие безобидни овци. Вий незлобиви и смъртни създания. Родени за хорско добро, вие що нас поите щедро С цицки благодатни и топлите с мека си вълна? Вий, чийто живот мирен ни е по-скъп от вашата смърт?
към текста >>

94. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Братство заслужи да му се отдаде нужното доверие.
А. П. „ ... Навярно мнозина ви насърчават, но и аз искам да кажа няколко думи. Преди всичко, ние трябва безспирно да работим в това направление. Защото, ако това не можем да направим, то какво друго ще направим? До сега в. Братство заслужи да му се отдаде нужното доверие. Жертвите, които сте извършили в досегашната си работа, надминават силите на мнозина ... Но, аз мисля, че е добре да настоявате постоянно чрез в. Братство с малки позивчета в това направление. Нека читателите свикнат с това ви намерение. Обезкуражените, отпадналите духом — да се ободрят и възпламенят. Искайте, това е хубаво, защото не го правите за себе си.
към текста >>

95. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово.
Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път. Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си. Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово. При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим. Станев FRATECO Това е името на новия есперантски вестник, който излиза месечно и струва само 10 лева за година. Въпреки че започва така скромно, той има голямо бъдеще. Frateco е предназначен да разнесе по всички кътища на земята благата вест на мира, братството и любовта, да проправи пътя към обединение на всички хора и народи в едно общочовешко семейство, да работи за премахване на всички социални и национални неправди. Frateco ще разнесе учението на Бялото Братство, и ще направи познато името на Учителя и по най-затънтените краища на света.
към текста >>

96. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него.
безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве. Жалкото е, че както изглежда, филма е доста окастрен от цензурата. ПЪТ СЕ ВИЕ! Път се вие през раззеленени всред зима полянки.
към текста >>

97. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И докато едните се задоволяват да тъпчат на едно място, да предъвкват без край това, което е достигнато преди тях, да пипат слепешком по повърхността на жизнените процеси и явления, да пазят ревниво веднъж добитите и вкостенели вече свои схващания; то другите, в които живее истинския дух на смели пионери в науката, са устремени непрестанно напред, не поставят граници, — омагьосани кръгове — на науката, навлизат безстрашно във всяка нова област, която се разкрива пред техните искрени усилия за търсене на истината, и, въпреки безжалостните критики и недоверие, с които винаги биват посрещани отначало, сполучват да доловят части от тази истина, които разширяват кръгозора и възможностите на цялото човечество и го движат непрестанно напред.
Естествено е, че истината ще срещне противодействие и не ще победи отведнъж. Но тя ще победи! Защото заблуждението не може да трае вечно. Защото в естеството на истината е — да побеждава. Защото, най-после, има учени — и учени. И докато едните се задоволяват да тъпчат на едно място, да предъвкват без край това, което е достигнато преди тях, да пипат слепешком по повърхността на жизнените процеси и явления, да пазят ревниво веднъж добитите и вкостенели вече свои схващания; то другите, в които живее истинския дух на смели пионери в науката, са устремени непрестанно напред, не поставят граници, — омагьосани кръгове — на науката, навлизат безстрашно във всяка нова област, която се разкрива пред техните искрени усилия за търсене на истината, и, въпреки безжалостните критики и недоверие, с които винаги биват посрещани отначало, сполучват да доловят части от тази истина, които разширяват кръгозора и възможностите на цялото човечество и го движат непрестанно напред. Към тази втора категория, която е в същност категорията на истинските учени, можем да причислим и следните светила на науката: Уйлям Крукс, Оливър Лодж, Кам. Фламарион, Уйлям Барет, Е. Боццано, А. Аксаков, Шарл Рише, Алберг Айнщайн, Анри Бергсон, Шренк Нотцинг, Ханс Дриш и още редица други. Нека тези, които се съмняват в истинността на т. н.
към текста >>

И продължавате: „и не сме ли в правото си да твърдим, че ако не съществуваше внушаемостта и хипнозата, ако не бяха на лице безкритичното доверие и подчинение от личното обаяние, което известни хора упражняват, то такива „учители“ не биха съществували“.
Всеки учен например, може да установи, да провери непосредствено, че ясновидството е факт, че случаите на телепатия са факти ежедневни. Всеки учен може да си поръча хороскоп при някой астролог и да се убеди, че астрологията, която съществува от хиляди години и все пак днес не е призната за официална, положителна наука, си служи с методите на „положителните“ науки и е малко повече положителна от тях. Какво странно има в това, че астрологията изучава влиянията на планетите върху човека, когато е факт, че луната причинява морските приливи и отливи, че слънцето има огромно влияние върху земята, че даже слънчевите петна предизвикват върху земята редица явления ? Вие твърдите, че хора на положителната наука, като Лавоазие, Ампер, Волг, Фарадей, Херц, Бертло и др. с практическата си работа в кратко време са променили облика на човешката култура и са потвърдили безусловната полза на науката пред голословните твърдения и халюцинирали занасяния по „учителите“ на окултизма. И продължавате: „и не сме ли в правото си да твърдим, че ако не съществуваше внушаемостта и хипнозата, ако не бяха на лице безкритичното доверие и подчинение от личното обаяние, което известни хора упражняват, то такива „учители“ не биха съществували“. Позволете ми тук няколко въпроси: Христос, който е всеобщо признат учител на мъдростта, не е бил официално признат учен и не е направил никакви практически изобретения, не промени ли облика на човешката култура, и без него би ли била възможна днешната култура? Христос, който не е бил човек на „положителната“ наука (и все пак това не му е пречило да прави чудеса), понеже е знаял закони и е владеел сили, неизвестни на „положителната“ наука, вероятно с личното си обаяние е водил масите. Но защо тогава нито един представител на положителната наука няма това обаяние? На представителите на положителната наука, чиито имена изброявате, аз ще Ви противопоставя други представители и светила от първа величина на същата тази наука — Камил Фламарион, Оливър Лодж, Кант, Уйлям Крукс, Уйлям Барег, Майерс, Гърней, Сведенборг, Шарл Рише, Винценти Лютославски, Айнщайн, Ханс Дриш и десетки други — на които официалната наука, към която имат грамадни заслуги, съвсем не им пречи да се занимават и с окултизъм. Наистина, по Вашите разбирания за позитивна наука и окултизъм, това е грамаден парадокс.
към текста >>

Да, но грамадното болшинство на хората приемат тия неща за такива само на доверие, а само отделни единици, които са имали нужната подготовка и желание, непосредствено са ги проверили, както могат да проверят и фактите на ясновидството, телепатията, левитацията, предсказанията и пр.. както могат да проверят и твърденията на астролозите, френолозите, хиромантиците и пр.
Аз обаче си позволявам да твърдя противното. И окултистите си служат, с опита и наблюдението, но разширени извънредно много сравнително тези на физическото око и физическия инструмент, като приемат „на вяра“ само онези факти, които вече са установени от другиго, както ги приемат днес и всички културни хора и хората на науката, особено в области, в които не са специалисти. Окултистите за своите изследвания притежават най-могъщото средство, което липсва на признатите учени: това е шестото чувство, ясновидството, което е факт, доказуем по безспорен начин. Ако ние нямаме изключителни дарби и способности, това съвсем не ни дава право да ги отричаме у тези, които ги имат, както не можем да отречем гениите, само защото ние не сме гении. Но ще възразите, че гениите са дали на света неща реални, определени и установени. Да, но грамадното болшинство на хората приемат тия неща за такива само на доверие, а само отделни единици, които са имали нужната подготовка и желание, непосредствено са ги проверили, както могат да проверят и фактите на ясновидството, телепатията, левитацията, предсказанията и пр.. както могат да проверят и твърденията на астролозите, френолозите, хиромантиците и пр. Ако един факт е необясним за някого, па бил той и учен, това още не е основание за отричането му. Факта трябва да се признае, а обяснението му да се търси, докато се намери. И днес същината на електричеството и етера, напр., е загадка, но, все пак, последните съществуват. И днес в културния 20. век духовния мир на образования човек е „terra inkognita“ за самия него и, все пак, той не може да отрече своето „аз“, своята индивидуалност.
към текста >>

98. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински!
Задремах в миг и в небесата Се носех във Божествен мир, — Летях на времето с крилата Аз, вечно във вечността, без спир. Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи! Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини — на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд. Мнозина ще бъдат питани като Каина — що са сторили с брата си? Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки ... И въпреки това — над развалините, над гнилото, върху новото, което пониква е вдигнато знаме, девиз е посочен, единствен останал идеал за всички народи — за всички раси! — И ще прозвучи викът от всякъде: — Човещина, повече човещина! Човещина в която Доброто да е цел на всички.
към текста >>

99. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение.
Чудно нещо е политиката. Прилича доста на ония ветрове, които днес духат от една посока, а утре почват точно от обратната. Такова нещо е политиката. И затова тя е много опасна. Не бива много да й се доверяваме, защото е променлива и неверна като продажна жена. Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение. Страхуваме се да не излезе всичко това само вестникарски шум, само празна гюрултия, сензация, която днес изпълня вестниците, а утре съвсем се забравя. Защото ние сме искрени и принципни привърженици на идеята за сближението и обединението на южните славяни, като значителна стъпка към омиротворяването на целия свят. И ние мислим, че тази работа трябва да бъде подета нашироко, отдолу, да мине през народа, а не да бъде наложена от горе, по стечение на променливите външни обстоятелства. Защото само когато сближението бъде дело на целокупния български народ, а не външен дипломатически акт, само тогава то ще бъде трайно, защото ще почива на здрави основи. Сближението ни с останалите южни славяни е сериозен въпрос за нас.
към текста >>

100. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите.
„Ей такава е тя работата на народа, на туй прилича" — завърши думите си дядо Благой. „Е че де е тук, дядо, приликата", нарочно подметнах аз, за да накарам стареца сам да си разтълкува приказката. „Де ли, дядовото? Ами не са ли политиканите като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа? Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят? Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите. И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните? И не се ли съсипва в тях не само народния имот, ами и-живота на народа? Едно ще ти кажа: Ако е поумнее тоя народ, да не вярва на такива благодетели, които с неговото добро искат божем добро да му правят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15028095245361