Търсене в текстове за 'Доверие'

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Трябва да се оправдае доверието на Невидимия свят над България с разумна политика от Българите и да спазват строг неутралитет.
Сега се лее кръв. Невидимият свят ще тури контрибуции за пролятата руска и пролятата германска кръв." "Ако Германия спечели войната, ще спечели насилието. Ако Англия спечели - ще спечели лицемерието и лъжата. Но Бог ще избере този народ, който да проведе Божиите решения и да бъде бич Божий. И вие ще разберете скоро кой е този народ. Трябва да се оправдае доверието на Невидимия свят над България с разумна политика от Българите и да спазват строг неутралитет. Защото тази война е духовна. Тя се води в Духовния свят. Духовете на тъмнината и духовете на светлината си дават сражение сега. Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината - да е отчасти за всички. А тъмните сили искат обратното - тъмнината да е за всички, а светлината да е отчасти за всички.
към текста >>

2. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Мисли, че това е заблуждение, че е успяла да пробие онзи бент на недоверие към Учението на Учителя.
Онези са се превърнали на слух и жадно гълтат всяка нейна дума. Били жадни, затова гълтали. Казват й: "Много хубаво пяхте и много хубаво ни говорихте. Искаме да дойдете и следващия път! " Отива си сестрата в къщи, ляга си да спи, ама не може да заспи. Мисли, че това е заблуждение, че е успяла да пробие онзи бент на недоверие към Учението на Учителя. Не мигнала цяла нощ, както и следващата нощ. Отива следващия път на същото място, където са я поканили да пее песните на Учителя. Но вече няма предишното разположение и въодушевление. Едвам издържа да приключи с програмата си. Викат я трети път.
към текста >>

3. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам.
А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него бедни и богати." Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: "Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш, бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето учение дали го бива или не го бива. Трябва да се опита." Святият човек му казал: "Хубаво, аз ще те замествам! " Отишъл главатарят в света да прилага учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техният истински главатар. Първата заповед, която издал, била следната: "Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме.
към текста >>

4. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го приобщава като свой съветник.
Така писмата и новините от "Изгрева", които трябваше да се предават на царя, не се предаваха, а се отклоняваха и прикриваха. През време на бомбардировките в София, един шрапнел премина през малкото прозорче на скривалището и уби едната секретарка. Другата секретарка след заминаването на царя се поболя, като двете и ръце се подуха и тя не можеше да си служи с тях до края на живота си. Така че случайни неща нямаше както в двореца, така и извън двореца, а всичко си беше на мястото. Наистина, царят, припомнил си вече за Лулчев, приема съвета да се срещне отново с него. В следващата среща Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го приобщава като свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започват да стават по- редовни, той споделя това със стенографката Елена Андреева. "Ти за това нещо пита ли Учителя? " - уплашено го пита Елена. Лулчев отговорил: "Да, за това нещо казах на Учителя". А Учителят му отговорил: "Не те съветвам.
към текста >>

5. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Но понеже се получи недоверие към мене, аз се обидих.
Катя Грива ги знаеше най-хубаво от всички. Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителят предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Имаше голяма ревност при заучаването и след това - съревнование при изпълнението. Аз бях тази, която бе определена да записва обясненията на упражненията. Но понеже се получи недоверие към мене, аз се обидих. Аз съм малко честолюбив човек и щом не ми вярват и ми нямат доверие, аз се оттеглям. Винаги съм бягала оттам, ако се получи малко недоверие към мене. Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене. И аз се оттеглих от описването. Но така се случи, че десетки години след това, бях включена в една група, която трябваше да опише точно упражненията.
към текста >>

Аз съм малко честолюбив човек и щом не ми вярват и ми нямат доверие, аз се оттеглям.
Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителят предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Имаше голяма ревност при заучаването и след това - съревнование при изпълнението. Аз бях тази, която бе определена да записва обясненията на упражненията. Но понеже се получи недоверие към мене, аз се обидих. Аз съм малко честолюбив човек и щом не ми вярват и ми нямат доверие, аз се оттеглям. Винаги съм бягала оттам, ако се получи малко недоверие към мене. Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене. И аз се оттеглих от описването. Но така се случи, че десетки години след това, бях включена в една група, която трябваше да опише точно упражненията. Значи, първите приятели не ми вярваха, но нещата се завъртяха така, че не можеха без мен и накрая трябваше да ми гласуват доверие.
към текста >>

Винаги съм бягала оттам, ако се получи малко недоверие към мене.
Но Учителят предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Имаше голяма ревност при заучаването и след това - съревнование при изпълнението. Аз бях тази, която бе определена да записва обясненията на упражненията. Но понеже се получи недоверие към мене, аз се обидих. Аз съм малко честолюбив човек и щом не ми вярват и ми нямат доверие, аз се оттеглям. Винаги съм бягала оттам, ако се получи малко недоверие към мене. Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене. И аз се оттеглих от описването. Но така се случи, че десетки години след това, бях включена в една група, която трябваше да опише точно упражненията. Значи, първите приятели не ми вярваха, но нещата се завъртяха така, че не можеха без мен и накрая трябваше да ми гласуват доверие. Получи се така, че аз трябваше да довърша онази работа на Учителя по Паневритмията, която другите не свършиха, понеже още в самото начало не ми гласуваха доверие.
към текста >>

Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене.
Имаше голяма ревност при заучаването и след това - съревнование при изпълнението. Аз бях тази, която бе определена да записва обясненията на упражненията. Но понеже се получи недоверие към мене, аз се обидих. Аз съм малко честолюбив човек и щом не ми вярват и ми нямат доверие, аз се оттеглям. Винаги съм бягала оттам, ако се получи малко недоверие към мене. Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене. И аз се оттеглих от описването. Но така се случи, че десетки години след това, бях включена в една група, която трябваше да опише точно упражненията. Значи, първите приятели не ми вярваха, но нещата се завъртяха така, че не можеха без мен и накрая трябваше да ми гласуват доверие. Получи се така, че аз трябваше да довърша онази работа на Учителя по Паневритмията, която другите не свършиха, понеже още в самото начало не ми гласуваха доверие. Тези, на които те гласуваха доверие, не направиха нищо.
към текста >>

Значи, първите приятели не ми вярваха, но нещата се завъртяха така, че не можеха без мен и накрая трябваше да ми гласуват доверие.
Аз съм малко честолюбив човек и щом не ми вярват и ми нямат доверие, аз се оттеглям. Винаги съм бягала оттам, ако се получи малко недоверие към мене. Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене. И аз се оттеглих от описването. Но така се случи, че десетки години след това, бях включена в една група, която трябваше да опише точно упражненията. Значи, първите приятели не ми вярваха, но нещата се завъртяха така, че не можеха без мен и накрая трябваше да ми гласуват доверие. Получи се така, че аз трябваше да довърша онази работа на Учителя по Паневритмията, която другите не свършиха, понеже още в самото начало не ми гласуваха доверие. Тези, на които те гласуваха доверие, не направиха нищо. Ето как понякога един човек може да знае истината и да засвидетелствува за нея, а мнозинството да не я знаят. Искам да спомена, че през 1928 година, Учителят започна да ни дава нови упражнения. Но те не бяха от Пентаграма.
към текста >>

Получи се така, че аз трябваше да довърша онази работа на Учителя по Паневритмията, която другите не свършиха, понеже още в самото начало не ми гласуваха доверие.
Винаги съм бягала оттам, ако се получи малко недоверие към мене. Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене. И аз се оттеглих от описването. Но така се случи, че десетки години след това, бях включена в една група, която трябваше да опише точно упражненията. Значи, първите приятели не ми вярваха, но нещата се завъртяха така, че не можеха без мен и накрая трябваше да ми гласуват доверие. Получи се така, че аз трябваше да довърша онази работа на Учителя по Паневритмията, която другите не свършиха, понеже още в самото начало не ми гласуваха доверие. Тези, на които те гласуваха доверие, не направиха нищо. Ето как понякога един човек може да знае истината и да засвидетелствува за нея, а мнозинството да не я знаят. Искам да спомена, че през 1928 година, Учителят започна да ни дава нови упражнения. Но те не бяха от Пентаграма. Защо ни ги даваше, след като предната година се провалихме?
към текста >>

Тези, на които те гласуваха доверие, не направиха нищо.
Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене. И аз се оттеглих от описването. Но така се случи, че десетки години след това, бях включена в една група, която трябваше да опише точно упражненията. Значи, първите приятели не ми вярваха, но нещата се завъртяха така, че не можеха без мен и накрая трябваше да ми гласуват доверие. Получи се така, че аз трябваше да довърша онази работа на Учителя по Паневритмията, която другите не свършиха, понеже още в самото начало не ми гласуваха доверие. Тези, на които те гласуваха доверие, не направиха нищо. Ето как понякога един човек може да знае истината и да засвидетелствува за нея, а мнозинството да не я знаят. Искам да спомена, че през 1928 година, Учителят започна да ни дава нови упражнения. Но те не бяха от Пентаграма. Защо ни ги даваше, след като предната година се провалихме? Вероятно за да се обучаваме и постепенно да се приготвим за истинската работа.
към текста >>

6. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Учителят имаше много хубаво отношение и доверие към него.
През младите си години е бил по убеждение член на Демократическата партия . Работил е дълги години в Орхание и там се запознава с Учителя, след което в живота му става поврат и промяна в характера му. Той беше много прям - говореше направо и понякога беше остър в думите си. Беше честен, прям, остър - езикът му сечеше, без да се съобразява с никого. Това не се харесваше на мнозина, които се опитваха да хитруват на дребно в Школата. Учителят имаше много хубаво отношение и доверие към него. Димитър Грива бе музикант. Той беше прям и много независим. Но всичко това не се хареса на приятелите от комунистическата партийна група. Начо Петров искаше да изпълни поръчението на Учителя и да бъде представител, но Димитър Грива не се съгласи. Начо Петров непрекъснато упрекваше Димитър Грива, че му е попречил с отказа си да изпълни поръчението на Учителя.
към текста >>

7. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

На този етап, единствено на нея имах доверие, защото материалът се изнасяше за пръв път и до този момент тя бе единствената представителка на Братството, която слушаше този оригинален материал.
Тя завърши своя изпит успешно за този том. В следващия том ще бъдат поместени и материали и спомени от ученици, които тя лично записа по онзи план, който следвахме без да се отклоняваме. В хода на нашата работа Марийка Марашлиева задаваше непрекъснато въпроси, понеже беше съвременничка на тези събития и по този начин се уточняваха, допълваха и прибавяха различни нови епизоди от спомените на учениците. Така че, това бе една съвместна творческа работа. След многократното огорчение, което имах при опита си да работя с други лица се разбра, че с друго лице не можеше да се свърши тази работа. На този етап, единствено на нея имах доверие, защото материалът се изнасяше за пръв път и до този момент тя бе единствената представителка на Братството, която слушаше този оригинален материал. По начина, по който "тя възприемаше този материал, разбирах по какъв начин ще се възприеме и от останалите. Зная, че ще се чете на един дъх. Зная също, че възраженията към този материал няма да бъдат насочени към това дали този материал е истинен и точен. Възраженията ще бъдат насочени към това, че на много лица няма да им изнася написаното в този материал, защото техните дела са противоположни и обратни на постановките от Словото на Учителя! Ще завърша с мисли на Учителя за това какъв трябва да бъде ученикът от Общество "Бяло Братство": "Какъв трябва да бъде ученикът от Новото Учение?
към текста >>

8. Разговор Седмий. Заключение

Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение; да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят.
Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен живот. Страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават ума им, да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение; да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това, и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духът на тоя свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ: горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат. Но ти в нищо да се не смущаваш от мене, защото Аз ти казвам: верен е Господ. Той сам ще ви посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка добродетел и благост.
към текста >>

9. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

Отначало възрастните бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС Младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения, като редовни студенти. Постепенно ние навлязохме в братския живот. Поканваха ни на братските вечери. Отначало възрастните бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие. Отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха. запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлезнахме в братския живот. Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него.
към текста >>

10. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

А доверието, то принадлежи на духовния свят." Но искаше външен ред и порядък.
Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам. „Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон. Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше. Така се разреши въпроса със счетоводството за строежа на тази къща. Той ми даде един урок: „Бъди със сметките си винаги акуратен и редовен. А доверието, то принадлежи на духовния свят." Но искаше външен ред и порядък. Така завърши строежа на тази барака. Беше доста хубава и Учителят взе лично участие в строежа й като даваше идеи за нейното архитектурно оформление. Преди да се разруши Изгрева един млад брат, който проучи историята на тази къщичка най-подробно, взе размерите й и беше решил да я даде на един архитект, да направи по снимките и размерите архитектурен план на тази къща, за да остане за поколенията като образец построена по идея и план на Учителя.
към текста >>

11. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Аз на неговата диагноза имам пълно доверие.
Дойде, прегледа Учителя в присъствието на нашите лекари. Те седят там. Той направи основен преглед на Учителя и внимателно прослуша гърдите и сърцето. След като свърши прегледа, обърна се към нашите лекари и каза: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце". Значи страда от сърце, а не от пневмония. Аз на неговата диагноза имам пълно доверие. Хубав човек, добър лекар. Сега, дали се съгласиха нашите лекари или не - не знам. След като изказа Учителят своя завет, повече не говори. Когато дойде въпросният вторник срещу сряда през нощта, аз пак бях дежурен. Сутринта рано дойдоха и приятелите - лекари.
към текста >>

12. 52.КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ?

Доверието е основен камък на братския живот.
52. КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ? Доверието е основен камък на братския живот. То е здрава основа. Приятелите в Мъглиж се събираха в една стара къща, стаята беше с нисък таван, малко прозорче, тъмна даже и денем. Братя и сестри много. Няма въздух, става задушно. Тогава решават да си построят салон.
към текста >>

13. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии".
„Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение? " „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии". „Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му. Кога ще се сбъдне това? Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари". „Русия е господарка.
към текста >>

14. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Значи, щом Учителят ми бе гласувал доверие да съхранявам непечатаните беседи, тя решава да прескочи всичко и цялата си неприязън към Мария и да ми гласува също доверие.
Затова превъзмогна всичко, прескочи личните си отношения спрямо Мария, а Мария беше моя съпруга. Така Савка си реши задачата. Но тя я реши по начина, по който начин Учителят бе решил една друга задача. Преди да си замине Учителят беше наредил на Савка да ми се предадат непечатаните беседи за съхранение. А това решение на Учителя бе закон за Савка. Значи, щом Учителят ми бе гласувал доверие да съхранявам непечатаните беседи, тя решава да прескочи всичко и цялата си неприязън към Мария и да ми гласува също доверие. Всички чуха решението на Савка и се разотидоха. На следващата среща отново се събрахме всички приятели на Савка и тогава брат й Филип ми предаде целият архив на Савка в два големи вързопа. Аз го прибрах при себе си. Тук бяха тефтерчетата на Савка, които тя с десетилетия попълваше с мисли на Учителя. Тук бяха тетрадките със стенограмите на Савка от беседите на Учителя и частни разговори.
към текста >>

Онези, които бяха верни на Учителя и на които имах доверие нямаше къде да скрият нещата.
Савка това трябваше сама да си го направи, защото имаше план от Учителя какво точно да се включи в тези книги. Но поради различни причини тя не го стори. Дойдоха години когато литературата на Учителя чрез обиски се изземваше, изгаряше и се унищожаваше. Аз трябваше да взема мерки за съхранение на нейният архив. В моя дом бяха правени много обиски и аз там не можех да държа нищо. Онези, които бяха верни на Учителя и на които имах доверие нямаше къде да скрият нещата. Тогава реших да ги скрия сам на Витоша. Намерих подходящи дебели стъклени буркани, които се затваряха херметически. Те бяха големи около 5 литра и в тях сложих и подредих архива на Савка с нейните тефтерчета и стенограми. Намерих асфалт, разтопих го и с него полях гърлата на бурканите. Той се втвърди и затворих херметически бурканите.
към текста >>

15. 5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

Ето така един внушава, втори краде, трети запленява, четвърти редактира и променя Словото, пети си откупва с пари получено от другиго доверие и пази променени копия, които връчва на шести да ги редактира втори път, който пък ги дава на седми да ги набира и т. н.
Накрая това томче е издадено под заглавието „ИЗНОВО" на издателска къща „Сила и Живот" гр. Бургас с главен организатор Крали Кралев с ! 5В^954-8146-02-9.Това са неделни беседи от 1931/32 г. Ето това е пътя на една кражба и съдбата на откраднатия архив на Борис Николов и всички лица наредени в една верига. И всеки извършва онова, което „ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО" му повелява. Ето така един внушава, втори краде, трети запленява, четвърти редактира и променя Словото, пети си откупва с пари получено от другиго доверие и пази променени копия, които връчва на шести да ги редактира втори път, който пък ги дава на седми да ги набира и т. н. докато се стигне до главния организатор. Доказателство? Вземете оригиналния текст и проверете с отпечатания текст. Ще заплачете от жалост. Ами къде е верният ученик на Учителя? Своевременно бяха уведомени тези лица за действията си, но те отхвърлиха предупрежденията.
към текста >>

16. 6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите.
6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев След като сваля архива от „Резньовете" Боян Златарев го занася в дома на Петър Филипов. После те го разпределят и голяма част предават на Лалка Кръстева. Но някои от материалите остават в дома на Петър Филипов. До този момент Борис Николов не е предавал на Петър Филипов никакви материали, поради което той беше непримирим, че Борис не му гласува доверие, а го гласува на по-младите. Петър Филипов си заминава през 1984 г. По това време в неговия дом прихождаше Марийка Марашлиева и беше член от неговата група десетина години. Тя е същата, която се грижи за него през последните му месеци и дни. Така че тя е доверено лице на Петър Филипов. След кончи-ната на Петър юридически наследник става неговия племенник Филип Николов, който преди много години като момче е бил осиновен от Петър.
към текста >>

17. 17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА

Учителят знаеше какви събития идват и с тази касетка оставена при мен за съхранение показваше, че ми оказва доверие.
Учителят редовно правеше екскурзии до Витоша като минаваше покрай нашия дом, нагостявахме Го, а понякога и спеше в нашия дом. Преди да замине за Мърчаево един ден Той ме извика и ми даде една касетка, която бе затворена. Той я отвори пред мен и каза, че вътре има 800 000 лв. „Пазете това. Това са братски средства". Учителят знаеше какви събития идват и с тази касетка оставена при мен за съхранение показваше, че ми оказва доверие. Парите аз ги прибрах и скрих у дома. След като се завърна Учителя от Мърчаево отивам и го питам: „Учителю, дадохте ми нещо, да го върна ли? " „Пазете го". След образуването на Братския Съвет от 7 човека и след съставяне на финансов съвет от трима души, който да движи и се грижи за финансовите средства на Братството, то аз реших да предам парите. Аз ги извиках у дома, целия Братския съвет и след един хубав обяд извадих касетката и разказах целия случай.
към текста >>

18. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

За разпределение и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове.
Относно инвентаризацията поискана от К. Стефанов, Братския съвет е взел под внимание на времето това и е назначил комисия, в която са включени Н. Антов и К. Стефанов, но те не извършиха потребното за описване имуществото и осчетоводяването му. Па и никога не са бивали затруднявани или възпрепятствани да извършат това, ако биха искали. За разпределение и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове. Учителят знаеше, че като укаже доверие към свой последовател, възложената работа ще бъде извършена според неговите указания, честно и почтено. Така той е поверявал братски суми за пазене, купувал е братски имоти на Изгрева и ги е поверявал на братя и сестри, на имената, на които са издадени нотариални актове. Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях. Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства.
към текста >>

Учителят знаеше, че като укаже доверие към свой последовател, възложената работа ще бъде извършена според неговите указания, честно и почтено.
Стефанов, Братския съвет е взел под внимание на времето това и е назначил комисия, в която са включени Н. Антов и К. Стефанов, но те не извършиха потребното за описване имуществото и осчетоводяването му. Па и никога не са бивали затруднявани или възпрепятствани да извършат това, ако биха искали. За разпределение и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове. Учителят знаеше, че като укаже доверие към свой последовател, възложената работа ще бъде извършена според неговите указания, честно и почтено. Така той е поверявал братски суми за пазене, купувал е братски имоти на Изгрева и ги е поверявал на братя и сестри, на имената, на които са издадени нотариални актове. Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях. Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства. При обстановката през 1945 г.
към текста >>

Намираме, че указаното на същия доверие е основателно и че той е постъпил честно при тези доставки.
Факт е, че предадените на съхранение братски суми са върнати при поискване, вложени са от страна на Братството за участие в „Заема на свободата", купена е печатарска машина и др. купена е хартия за печатане беседите и лекциите на Учителя и т. н. Отпечатването на беседите и лекциите на Учителя е от най-голямо значение за всички членове на Братството, така щото набавената даже без оправдателни документи хартия е напълно уместно и ние единодушно оправдаваме както Братския съвет, така и касиера Жечо Панайотов за направените изплащания. Известно е, че през времето от 1945-1950 г. братската печатница се снабдяваше с хартия чрез преданния на Братството наш член Неделчо Попов. Намираме, че указаното на същия доверие е основателно и че той е постъпил честно при тези доставки. Гласуваме пълно доверие на Братския съвет и касиера Жечо Панайотов Жеков за изразходване сумата братски средства, указали се на лице след смъртта на Учителя Петър К. Дънов, като е спазен основния принцип на Братството - вяра в човека. Този принцип Учителят е положил в основата на братския живот. Също гласуваме доверие на брат Борис Николов, който добросъвестно е пазил поверените му златни монети и ценности, останали от Учителя. При пръв случай да се поиска от милицията връщането на временно взетите за проверка братски ценности, тъй като те имат цена като наши музейни вещи, важни за Братството ни.
към текста >>

Гласуваме пълно доверие на Братския съвет и касиера Жечо Панайотов Жеков за изразходване сумата братски средства, указали се на лице след смъртта на Учителя Петър К.
купена е хартия за печатане беседите и лекциите на Учителя и т. н. Отпечатването на беседите и лекциите на Учителя е от най-голямо значение за всички членове на Братството, така щото набавената даже без оправдателни документи хартия е напълно уместно и ние единодушно оправдаваме както Братския съвет, така и касиера Жечо Панайотов за направените изплащания. Известно е, че през времето от 1945-1950 г. братската печатница се снабдяваше с хартия чрез преданния на Братството наш член Неделчо Попов. Намираме, че указаното на същия доверие е основателно и че той е постъпил честно при тези доставки. Гласуваме пълно доверие на Братския съвет и касиера Жечо Панайотов Жеков за изразходване сумата братски средства, указали се на лице след смъртта на Учителя Петър К. Дънов, като е спазен основния принцип на Братството - вяра в човека. Този принцип Учителят е положил в основата на братския живот. Също гласуваме доверие на брат Борис Николов, който добросъвестно е пазил поверените му златни монети и ценности, останали от Учителя. При пръв случай да се поиска от милицията връщането на временно взетите за проверка братски ценности, тъй като те имат цена като наши музейни вещи, важни за Братството ни. Присъствали членове на Братството, които потвърждават верността на изказванията: /Следват подписи/ БРАТСКИ СЪВЕТ: /подписи/
към текста >>

Също гласуваме доверие на брат Борис Николов, който добросъвестно е пазил поверените му златни монети и ценности, останали от Учителя.
братската печатница се снабдяваше с хартия чрез преданния на Братството наш член Неделчо Попов. Намираме, че указаното на същия доверие е основателно и че той е постъпил честно при тези доставки. Гласуваме пълно доверие на Братския съвет и касиера Жечо Панайотов Жеков за изразходване сумата братски средства, указали се на лице след смъртта на Учителя Петър К. Дънов, като е спазен основния принцип на Братството - вяра в човека. Този принцип Учителят е положил в основата на братския живот. Също гласуваме доверие на брат Борис Николов, който добросъвестно е пазил поверените му златни монети и ценности, останали от Учителя. При пръв случай да се поиска от милицията връщането на временно взетите за проверка братски ценности, тъй като те имат цена като наши музейни вещи, важни за Братството ни. Присъствали членове на Братството, които потвърждават верността на изказванията: /Следват подписи/ БРАТСКИ СЪВЕТ: /подписи/
към текста >>

19. 26. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ

С това той потвърди думите на Учителя, Който беше казал за него така: „Борис е ученикът, който ще даде пример, как ученикът трябва да държи изпитите си." И у Жечо няма вина, защото за него Учителят каза: „Когато потърсите касиер на Братството, най-подходящ е Жечо, поради своята честност." Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени.
26. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ София-Изгрев, 7.IV.1959 г. „Любезни брат, Делото на брат Борис Николов и Жечо Панайотов се гледа от 18 до 20 март 1957 г. и се отложи. Още не е съобщено за кога е насрочено. Брат Борис с държането и с хубавата защита направи дълбоко впечатление и на съдии, и на адвокати и на всички, които го слушаха. С това той потвърди думите на Учителя, Който беше казал за него така: „Борис е ученикът, който ще даде пример, как ученикът трябва да държи изпитите си." И у Жечо няма вина, защото за него Учителят каза: „Когато потърсите касиер на Братството, най-подходящ е Жечо, поради своята честност." Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на любовта, която им се изпраша ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител. Да се изпълни Божията Воля над тях. С братски поздрав ваш верен: Боян Боев"
към текста >>

20. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

Но погледна мен и другия и каза: „Борисе, аз на теб имам доверие и ви оставям сами.
Исках да бъда под свободното небе. Обикновено казвах на дежурнйя милиционер, че трябва да бъда в неделя на обекта, за да подготвя работата за понеделник. Отначало затворниците ми се сърдеха, защото се страхуваха, че по този начин ще ги накарат да работят и в неделя. Но аз веднъж взех онзи, който протестираше и с милиционера отидохме на строежа. Той ни остави и отиде да си види някаква негова работа. Но погледна мен и другия и каза: „Борисе, аз на теб имам доверие и ви оставям сами. Да не ми направите беля, че тогава никога няма да можете да излизате в неделя и ще ви се затегне затворническия режим." „Бъди спокоен. Аз съм насреща." Бяхме прудепредени, че никой от двамата не трябваше да бяга. За мен беше сигурен, а тези думи бяха за другия затворник. Аз поставих в една тенджера да врат няколко картофа и лук на огъня, който запалих. Поработихме спокойно като подреждахме материалите за следващият ден.
към текста >>

21. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

Аз не им казвам, че трябва да приемат на доверие.
И ако ни противодействуват тук в България, то във всяка друга страна може да се работи. Ние ще се преместим там, но българите тогава ще загубят. Ако Всемирното Братство се оттегли от тук, то България няма никакво бъдеще. Силата ни не е в това, че в някои други държави добре се отзовават за Учението, но силата ни е в това, дали е във връзка с Божественото, дали имаме подкрепа от Небето. Тук вече имаме грамадна литература, в която са изложени всички методи. Аз не им казвам, че трябва да приемат на доверие. Но всичко това е опитано от Мен и те могат да опитат и тогава ще преценят дали съм прав. Ако българите Ми пречат, ще дойдат три бедствия за България. а) Три години суша. б) Ще има такова вълнение на младежта, с което управляващите не ще могат да се справят. Ще се намерят в чудо.
към текста >>

22. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия.
" Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала. Там ще ни чакате да дойдем ние - втората група с брат Боян Боев и Неделчо. След това всички заедно ще отидем до хижа Мусала.
към текста >>

23. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

" Аверуни заслужено придоби доверието.
Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството. Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ. Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие. А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души! " Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия.
към текста >>

А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ.
Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ. Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие. А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души! " Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия. Имало е такива дни, с много отдалечен залез.
към текста >>

24. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня!
Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт. УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си.
към текста >>

25. 3.17. Д-р Стефан Кадиев

НЕСТОР ИЛИЕВ

" Учителят тогава казва: „Най-важното нещо, което лекарят трябва да направи, когато влезне в стаята на болния, е да му вдъхне доверие, че ще оздравее.
" И той му казва: „Да провери температурата". „Не". „Да премери кръвното налягане". „Не". „Да прегледа очите, езика". „Не"! И вдига рамене. „Не знам, Учителю! " Учителят тогава казва: „Най-важното нещо, което лекарят трябва да направи, когато влезне в стаята на болния, е да му вдъхне доверие, че ще оздравее. Лекарят трябва да бъде разположен, весел, независимо неговите домашни и частни случки и грижи. Той трябва да му каже: „Какво има, приятелю? Какво си се залежал? Нищо ти няма! Скоро ще си отидеш на работа и т.н".
към текста >>

26. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка.
„Опълченска" събранията, после в Клуба на журналистите, после в един салон на Турнферайн и накрая на ул. „Оборище", където си построихме салон. Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше.
към текста >>

27. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Седях пред него, както син сяда до своя баща, с онова топло доверие и признателност.
Този разговор стана в малката приемна стая на бялата къща на ул. „Опълченска" 66. Със затаен дъх аз пристъпих прага на приемната стая, в очакване да чуя нещо, което да утоли жаждата на моята вечно търсеща душа. Психичната атмосфера, която се създаде между Учителя и мен, наистина беше обещаваща. Следях внимателно и най-малките движения и мимики по лицето на Учителя. Седях пред него, както син сяда до своя баща, с онова топло доверие и признателност. Учителят отправи своя поглед към мен със следните думи: „Ти вече правиш първите крачки в пътя на Великото познание. В този път на посвещение, най-първо, ще бъде прочистено твоето физическо тяло; на второ място - астралното ти тяло, което е свързано с твоя емоционален живот и на трето място - трябва да се разсеят всички мъгли и заблуждения в твоя умствен свят. Само по този начин ще бъдеш в състояние да направиш правилна връзка с причинния свят, където обитава безсмъртния лъч на твоята душа. Това е планът, който ти предстои да осъществиш във Великата окултна школа на живота. Знай, че си не само студент в университета, но и ученик на Висшето училище на живота.
към текста >>

28. 6.15. Космичната вълна на любовта

Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено.
Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка. Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено. Това бе същата Магдалена Попова, която обиколи 19 държави и която Учителят нарочно изпрати в Европа. Винаги Учителят пред мене я наричаше "пощальона", която разнася пощата на Учителя по чужбина. Тя отиде в Холандия с една много голяма задача, с едно поръчение от Учителя и носеше писмо от Него. Тя отиде там на Конгреса на теософите и намира Кришна Мурти, че обядва някъде. Но той, като я видял, поискал да избегне срещата.
към текста >>

29. 6.20. Международната обстановка и България

Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на духовенството, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ.
Непрестанните атентати, политически македонски убийства, разяждаха и така изтерзания обществен организъм на България от последиците на Първата световна война. Стопанските и обществени процеси в България вървяха под знака на неизвестността. Тежкият декаданс, който беше настъпил в политическите партии, тровеше политическата атмосфера. При тази тежка и непоносима политическа атмосфера Учителят продължаваше неотклонно Своите опити, които извършваше чрез учениците Си в Школата. Ние само бегло даваме контурите на международната обстановка и вътрешнополитическото положение на България, за да разберем при каква обстановка Учителят пущаше корените на Новото учение всред българския народ. Въпреки тази обстановка, държавната власт, в лицето на Обществената безопасност, гледаше не само с едно недоверие към учението, но и търсеше начин, разбира се под давлението на духовенството, да руши онова, което Учителят изграждаше в съзнанието на българския народ. Десетки пъти Учителят биваше викан в Обществена безопасност, т.е. в Дирекцията на полицията, където винаги съм Го придружавал. Не от някакви убеждения, но повече от един страх и религиозни суеверия, търпяха Школата на Учителя. Може би над десет пъти Учителят е ходил в Обществена безопасност, където е бил разпитван от полицията по доноси и обвинения срещу Неговата дейност. Той е давал там показания и там има такива Негови показания около 300 страници.
към текста >>

30. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството.
Беседите, погледнати през критичния студен поглед на учения, като че представляват нещо несвързано, алогично, но за погледа на Посветения, тези беседи са отражение на онези три Космични вълни, за които говорихме по-горе. Беседите на Учителя са свързани с числата на дните, със зодиите на месеците, с Космичните пулсации на годините. Те хронологически вървят в три гами: мажорна, минорна и хроматична, или, от гледище на съвременната моделна физика, следват трите течения, чиито символи са числата, първото -електричното, или мъжкото начало, второто - магнетичното, или женското начало и третото - неутралното, или обединяващо начало. Тези три течения непрестанно се редуват чрез дните, чрез седмиците, чрез сезоните и чрез годините. Тази наука за цикличността е много древна, но в светлината на новите научни постижения, тя постепенно ще разбули своите тайни, където се крият ключовете на силите на природата. Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството. Пламтящите точки, които всяка нощ блестят тайнствено в дълбочината на Небето, погледът на новия човек на шестата раса ще ги вижда като големи същества, които непрекъснато изпращат своите любвеобилни, мисловни енергии към нашата малка планета. Тези населени светове за в бъдеще ще бъдат школите, през които човечеството ще мине. Така аз стъпих по-уверено на нозете си, почувствах се достатъчно възмъжал, след като завърших университета и големите опитности, които добих през изтеклите години около Учителя. В мен се зароди идеята да специализирам в чужбина и да закръгля моето висше образование в някоя от европейските столици. През 1933г., септември, аз отпътувах на един международен студентски конгрес, който щеше да се състои в една от славянските страни - Полша.
към текста >>

31. 6.54. СТЕПАН КИРСАНОВ

Той с остър тон ми отговори: „Ние, руснаците, нямаме доверие на Багрянов, неговото сърце е в Москва, а умът му е в Берлин." Това авторитетно изказване ми направи много силно впечатление и аз отидох при Учителя, да му го кажа.
Аз го запитах, откога датира това издание и той ми отговори на руски, че е печатано в Съветския съюз. Запитах го - дали знае полски и се каза, че той е бил известно време във Варшава, доста добре разбира езика, без да може да говори правилно. Аз го заговорих на полски, с цел шофьорът и лицето, което ме придружаваше, да не са в течение на разговора. Той като разбра, че аз съм ориентиран по много въпроси на българската политика, особено като му казах, че на руснаците е дадено вече консулство във Варна и тацитно в Русе и Бургас, той ми се представи, че е Кирсанов - от руската легация. Заговорихме за вътрешната и външна политика на Багрянов. Той с остър тон ми отговори: „Ние, руснаците, нямаме доверие на Багрянов, неговото сърце е в Москва, а умът му е в Берлин." Това авторитетно изказване ми направи много силно впечатление и аз отидох при Учителя, да му го кажа. Той ми отговори: „Щом руснаците му нямат доверие, ще трябва да напусне кабинета." Ето как работи Небето. Докара онази кола, срещна ме с Кирсанов, който оглавяваше Посолството на СССР, чух мнението му за Багрянов и накрая чух решението на Учителя за правителството на Багрянов. На 26 август правителството решава да излезе от войната и обявява неутралитет. Кирсанов напуска България, както и съветският представител в Кайро, изпратен за преговорите. СССР взима друго решение - да действа сама.
към текста >>

Той ми отговори: „Щом руснаците му нямат доверие, ще трябва да напусне кабинета." Ето как работи Небето.
Запитах го - дали знае полски и се каза, че той е бил известно време във Варшава, доста добре разбира езика, без да може да говори правилно. Аз го заговорих на полски, с цел шофьорът и лицето, което ме придружаваше, да не са в течение на разговора. Той като разбра, че аз съм ориентиран по много въпроси на българската политика, особено като му казах, че на руснаците е дадено вече консулство във Варна и тацитно в Русе и Бургас, той ми се представи, че е Кирсанов - от руската легация. Заговорихме за вътрешната и външна политика на Багрянов. Той с остър тон ми отговори: „Ние, руснаците, нямаме доверие на Багрянов, неговото сърце е в Москва, а умът му е в Берлин." Това авторитетно изказване ми направи много силно впечатление и аз отидох при Учителя, да му го кажа. Той ми отговори: „Щом руснаците му нямат доверие, ще трябва да напусне кабинета." Ето как работи Небето. Докара онази кола, срещна ме с Кирсанов, който оглавяваше Посолството на СССР, чух мнението му за Багрянов и накрая чух решението на Учителя за правителството на Багрянов. На 26 август правителството решава да излезе от войната и обявява неутралитет. Кирсанов напуска България, както и съветският представител в Кайро, изпратен за преговорите. СССР взима друго решение - да действа сама. Така се идва до 5.IX.1944 г., когато тя обявява война на България, като преди това, на 31 август 1944 г.
към текста >>

32. 6.78. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Отговори ми, че аз съм висш служител в Дирекцията на пропагандата, че тя се приема със симпатия от германците, че в мен имат доверие и накрая, че аз съм учил в Полша и знам полски език.
Българското правителство тук изпълняваше волята на цар Борис, който се стремеше да се укрива зад правителството и министрите и да се оправдава, че решенията се взимат от Правителството, а не от него. По това време аз работех в Дирекцията на пропагандата и заемах важен пост. Един ден ме извиква по телефона министърът на вътрешните работи Габровски в неговия кабинет. Отивам там и той ми връчва една заповед, в която е написано моето име, и че аз съм определен да придружавам всички евреи, които ще бъдат изпратени на еталони в Полша. Питам го, защо аз съм назначен за тази работа, а не някой друг? Отговори ми, че аз съм висш служител в Дирекцията на пропагандата, че тя се приема със симпатия от германците, че в мен имат доверие и накрая, че аз съм учил в Полша и знам полски език. Бях не само изненадан, но и шокиран и не можах да кажа нито една дума повече. Взех заповедта и уплашен забързах на Изгрева при Учителя. Като служител в тази дирекция през мен минаваха всички новини от 120 чужди радиостанции. Аз узнах, че германците избиват евреите в концлагери в Полша. Значи аз трябваше да заведа всички български евреи да бъдат избити там.
към текста >>

33. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Аз му бях спечелил доверието.
Аз имах за задача и се борех да оставя една история на Бялото Братство. А Пеню Ганев си беше свършил сам половината работа. Трябваше да го накарам да свърши и другата половина. По онова време бяха направени много обиски. Всички се страхуваха. Аз му бях спечелил доверието. Той разбра по Дух, че точно това трябва да се направи - да напише своите опитности по времето на Школата. Жена му беше против това - опасяваше се за сина си Петърчо и за дъщеря си, която беше гимназистка. Пеню беше на моя страна и той не отстъпи. Седна и започна да пише на една тетрадка своята биография. Всички, без изключение - жена му, дъщеря му и Петърчо бяха против записването на неговите спомени.
към текста >>

34. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие.
Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г. и в него на стр. 9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр.
към текста >>

Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4.
Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г.
към текста >>

Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9.
Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев.
към текста >>

35. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му.
25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО Тази история датира от времето на Школата на Учителя. Тя ми е разказана от Мария Тодорова и я има в нейните спомени. Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите страници. През времето на Школата на Учителя един от неговите последователи -Никола Нанков, завежда при Учителя един свой познат и гарантира за него. Обикновено този, който завежда при Учителя някого, трябва да гарантира за него и да бъде негов гарант пред Учителя. Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл.
към текста >>

36. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие.
Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г. и в него на стр. 9-16 бе поместено „Как записахме Словото на Учителя" из спомените на Елена Андреева. Беше ми пуснато и писмо, съставено от Елена Николова, в което тя ми съобщаваше, че тя нарочно е поместила този материал, за да ми попречи на книгата „Изгревът", том I, която още не беше излезнала под печат. Аз не можех да повярвам на очите си, че такова нещо може да се случи от последователи на Учителя Дънов и то от тези, които са посрещани от мен с доверие. Ето как завършва нейното писмо: "Послепис - VII.1993 г. Неотдавна имах възможност да се запозная с тази част от спомените на Елена Андреева, в която тя разказва как се е записвало и редактирало Словото на Учителя от стенографките и най-вече от Паша Теодорова. Поради изключителната актуалност на тази част от спомените на Елена Андреева, която Вие по свое съображение не сте включили в подготвената книга, както и поради опасенията ми, че дори да бъдат публикувани от Вас, те до голяма степен могат да бъдат изменени според Вашите разбирания по този въпрос, тези спомени бяха включени в новия брой на списание „Житно зърно". Решението за тяхното публикуване е изцяло мое и аз поемам цялата отговорност за това - пред Небето и пред закона". Подпис: Елена Николова И да се укрие от евентуално наказателна отговорност, съгласно Закона за авторските права, Елена Николова нарочно не си сложи името като редактор и съставител на този брой на „Житно зърно", бр.
към текста >>

Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4.
Аз, Елена Щерева Андреева, впоследствие напредналата си възраст и осъзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътстващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде на поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното, в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящото завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 г. спомени от пребиваването ми в Школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки, както следва: а) Моят роман; б) Образът на Учителя; в) Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно. 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на Школата, както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно, работейки с него, успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива, каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, както за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моят стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата, която му предстои, да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми, които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единственият човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г., след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова, на което бях свидетел и което до 1986 г. успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987г.
към текста >>

Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9.
Ако намери за удачно, може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма, с единствената цел - да се изнесе всичко, което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек, на когото лично съм разказвала цялата истина за моя живот; освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе докрай една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев.
към текста >>

37. 25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му.
25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО Тази история датира от времето на Школата на Учителя. Тя ми е разказана от Мария Тодорова и я има в нейните спомени. Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите страници. През времето на Школата на Учителя един от неговите последователи -Никола Нанков, завежда при Учителя един свой познат и гарантира за него. Обикновено този, който завежда при Учителя някого, трябва да гарантира за него и да бъде негов гарант пред Учителя. Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище? " Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл.
към текста >>

38. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

Аз съм се свързал с теб, защото имам доверие в теб, че се стремиш към Бога.
В света си останала излъгана. Невъзможно е и аз и тука да те излъжат, защото тук присъства Бог. Друго е да се бориш с вълните на живота сам. Друго е да те носят на параход. Сега няма да мислиш така, както си мислила в света, но ще започнеш отново и ще мислиш по друг начин. Аз съм се свързал с теб, защото имам доверие в теб, че се стремиш към Бога. Ще оправдаеш ли доверието? " „Учителю, аз ще оправдая доверието ви".
към текста >>

Ще оправдаеш ли доверието?
Невъзможно е и аз и тука да те излъжат, защото тук присъства Бог. Друго е да се бориш с вълните на живота сам. Друго е да те носят на параход. Сега няма да мислиш така, както си мислила в света, но ще започнеш отново и ще мислиш по друг начин. Аз съм се свързал с теб, защото имам доверие в теб, че се стремиш към Бога. Ще оправдаеш ли доверието? " „Учителю, аз ще оправдая доверието ви".
към текста >>

" „Учителю, аз ще оправдая доверието ви".
Друго е да се бориш с вълните на живота сам. Друго е да те носят на параход. Сега няма да мислиш така, както си мислила в света, но ще започнеш отново и ще мислиш по друг начин. Аз съм се свързал с теб, защото имам доверие в теб, че се стремиш към Бога. Ще оправдаеш ли доверието? " „Учителю, аз ще оправдая доверието ви".
към текста >>

39. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Когато двама души се обичат те трябва да имат абсолютно доверие и двамата един на друг, иначе се раждат такива отношения на противопоставяне.
Обаче на мястото идват и други. Когато поетът се върнал видял, че е идвал и друг някой, който написал отдолу така: „Животът няма смисъл за този, който го не разбира, но за този, който го разбира има дълбок смисъл". Написаното направило впечатление на поета и той поискал да узнае кой го е написал. Така се родил у него стремеж. Та всякога идва една такава идея, за да се напише противоположната на нея. Когато двама души се обичат те трябва да имат абсолютно доверие и двамата един на друг, иначе се раждат такива отношения на противопоставяне. По какво хората обикновено съдят дали ги обичаш или не? Например, имаш приятел бакалин. Идеш да си купиш захар и като се върнеш, провериш дали ти е дал точно. Ако ти е дал десет грама ексик ще си кажеш: „Язък, не ми е приятел". А ако ти даде десет грама повече, ще се зарадваш, ще кажеш: „Приятел ми е".
към текста >>

40. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Само в онзи човек, който има безкористие можеш да имаш доверие, защото той се ръководи от идеи А идейния човек се движи към Бога.
Когато влезнах в Братството всички говореха за Бога, а само се оглеждам насам и натам и се питам къде ли съм попаднала, дали не съм в Рая. А аз се движа по земята и си казвам: „Боже, аз ли съм най-последната, дори името ти не мога да кажа тук на Изгрева". Но постепенно ми се отвориха очите и видях мотивите и действията на хората. А те бяха толкова многостранни тези мотиви, колкото бяха и хората на Изгрева и тогава разбрах, че не е важно да се говори само за Бога, а да се славослови Бога вътре в себе си, т.е. да живееш по Бога вътре в себе си в Чистота и Светлина. Само в онзи човек, който има безкористие можеш да имаш доверие, защото той се ръководи от идеи А идейния човек се движи към Бога. А човекът, който се движи към Бога има път, в който се включва и Светлината, и Виделината, и Славата, защото това са три етапа от онзи един и всеобщ път от човека към Бога. Имаше три сестри на Изгрева, които бяха добри приятелки, но непрекъснато искаха да дружат с мъже. Ама как така да дружат? По всички линии -духовни, сърдечни, да съжителствуват, да образуват връзки по всички начини-допустими и недопустими. Веднъж ме срещнаха на поляната и ме разположиха със своето благоразположение.
към текста >>

41. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В първо време като пътувахме във влака той гледаше към мене с недоверие.
Отиват там, започва разпит, но накрая се намесват приятели-офицери и Учителят е бил освободен и инцидента приключил. Но след един месец именно този стражар бива убит при един сходен инцидент в едно село където е отишъл да арестува едного. Името на този стражар се знаеше, но с годините никой не го записа и днес ние го забравихме. Споменаваме този случай, за да се видят Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили трябваше рано или късно да дадат отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват и Богупротивници като спъват и пречат на делото на Великият Учител слезнал на земята между българите. Ето какво казва Учителят за своето интерниране: „Преди години когато ме интернираха във Варна, с мене дойде един стражар със строго лошо лице. В първо време като пътувахме във влака той гледаше към мене с недоверие. Стана ли от мястото си, мръдна ли една крачка напреде, той веднага ме проследява с очи, да не избягам от влака. Аз го погледнах спокойно, видях в лицето му нещо добро и не се смущавах. Той постепенно се отпущаше, взе да гледа на мене с доверие и по едно време каза: „Чудно нещо, защо те пращат във Варна? Лоши хора има в света". Казах му: „Мислят, че съм опасен човек, че мога да направя нещо лошо".
към текста >>

Той постепенно се отпущаше, взе да гледа на мене с доверие и по едно време каза: „Чудно нещо, защо те пращат във Варна?
Споменаваме този случай, за да се видят Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили трябваше рано или късно да дадат отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват и Богупротивници като спъват и пречат на делото на Великият Учител слезнал на земята между българите. Ето какво казва Учителят за своето интерниране: „Преди години когато ме интернираха във Варна, с мене дойде един стражар със строго лошо лице. В първо време като пътувахме във влака той гледаше към мене с недоверие. Стана ли от мястото си, мръдна ли една крачка напреде, той веднага ме проследява с очи, да не избягам от влака. Аз го погледнах спокойно, видях в лицето му нещо добро и не се смущавах. Той постепенно се отпущаше, взе да гледа на мене с доверие и по едно време каза: „Чудно нещо, защо те пращат във Варна? Лоши хора има в света". Казах му: „Мислят, че съм опасен човек, че мога да направя нещо лошо". „С очите си да видя, няма да повярвам това." „Няма нищо, те постъпват както разбират." Сега аз изнасям примери, зада видите как човек може да прояви доброто, първо ти трябва да мислиш добро за него. За мене е важно доброто в човека. Всеки трябва да знае, че той сам е господаря на своята съдба.
към текста >>

42. 173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ

Той нямаше доверие на този провокаторски дух, който можеше да направи голяма беля на Братството и затова му поиска разписка.
Учителят ми нареди: „Иди, дай ги, но да даде разписка, че е получила парите и е изплатен дългът на Симеон". След като се бяха разположили в палатките, аз отидох при нея, говорих й, че в Братството не е позволена кражбата и изнудването с пари и не е позволено и заплахи за съдилища. Защото по този начин ще компрометира Учителя заради слабостите на учениците му. Предадох парите, тя ми даде разписка, която занесох на Учителя и разказах всичко. „Добре си направила", кимна с глава Учителят. Той нямаше доверие на този провокаторски дух, който можеше да направи голяма беля на Братството и затова му поиска разписка. А дякон-Симеон след като се облажи с латвийката както прави това котарак с риба и след като излапа парите й, то той се отдръпна от нея. Латвийката се насочи на друго място, за да търси там утеха. Имахме няколко такива случаи, защото латвийките бяха дошли да се омъжват. Говорим за онези, които използваха Братството за свои лични облаги. Но те всички приключиха по един и същ начин.
към текста >>

43. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Всички имаха доверие в мене.
Всички ме уважаваха, почитаха, обичаха. Всички врати бяха отворени за мене. В бакалниците ме оставяха сама да си взимам и претеглям каквото ми трябва. Вкъщи хазаите - също. Сама си теглех хляба, сиренето, сама си мерех млякото. Всички имаха доверие в мене. Всякъде ме посрещаха с радост. Нямаше къща, в която да не влязох. Но за какво? Не, за да искам и да взема, но за да занеса, да дам, да услужа, да помогна. То беше мое опитно поле.
към текста >>

44. 16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА

Приятелят ми, макар да не Го познава лично чувал е за Него от мене и от други хора и го цени и уважава и има доверие в Него.
Тя го обича и е в отчаяние. Той е объркан и не знае какво да прави. Споделя с мене, но и аз съм млад и неопитен и не зная какъв съвет да му дам. Мисля си: любов, сърце човешко. Един ден той ме моли да разкажа на Учителя за него и Той да му даде съвет какво да прави. Приятелят ми, макар да не Го познава лично чувал е за Него от мене и от други хора и го цени и уважава и има доверие в Него. Аз съм стеснителен и му казвам: „Неудобно ми е, аз се стеснявам. Да отидем заедно, ти да Му разкажеш всичко, аз ще те придружа." Той се съгласи, но стесняваше ли се, какво, не дойде. Минаха доста дни. Един неделен ден след обед излизам да сляза в града и близо до Изгрева срещам ги със жена си излезли да се разходят. Поканих ги да дойдат да си починат у дома и се върнах с тях.
към текста >>

45. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я.
Там по една случайност се простудих и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време. Като си отидох в София и почнах да се приготовлявам за Мусала моите близки - брат, снаха и леля, ахнаха: „Ти луда ли си? Къде ще вървиш с тази кашлица? " Аз, разбира се, нито за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине! " Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я. Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана. Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави. А горе на върха имаше сняг. Когато се върнах без кашлица, близките ми ме гледаха някак в почуда.
към текста >>

46. 2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН

Това затвърди моето доверие и обич към Него и когато отивах при Него, просто отивах като при Бога, виждах, че Той е нещо много голямо!...
След няколко секунди си отвори очите и каза: „Мина опасността".. Аз след 2-3 секунди трябваше да полетя заедно с коня в пропастта. 139 Учителят за тези 2-3 секунди от София взема в ръцете си управлението на коня, оправя го да върви по моста, той вдигна кон от 700-800 кг във въздуха, за да не убие жената, да прелети над главата на жената и да мине всичко благополучно. Като ми съобщи това сестра Иларионова аз останах поразен: Явно ви дях намесата на Учителя и си казах: Какви сили владее Учителят, за да може от София, като го извиках мислено тук в Търново, да ме спаси от явна гибел. Случилото се, което забравих веднага като слязох от коня, много дни не се махваше от ума ми. Мислех за Учителя и за Силите, които Той владее. Това затвърди моето доверие и обич към Него и когато отивах при Него, просто отивах като при Бога, виждах, че Той е нещо много голямо!...
към текста >>

47. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам.
„В петък - продължавам аз, - ще излезете при дебелите дървета, които са между селата ви, ще си направите молебена заедно двете села без да колите никакви кочове, никакъв курбан, защото Господ кръв 142 не ще, а иска добри дела. И дъжд ще вали. (Между двете села имаше десетина високи и големите дървета, запазени от дълго време, около които имаше известна светлина - някакво старо светилище). След като си заминаха те в мене стана една реакция, настъпи едно съмнение и малодушие. Казвам си: чакай бе, че дъжда ти в джоба си ли го имаш? Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам. Ами ако не вали ще стана за смях пред всички... Седя си на бюрото и си държа главата с двете ръце. А пък фелдфебела - не мога да го погледна, ще рече капитанът е луд. Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да вечерям... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят. Коленичих и почнах да се моля. Четох Добрата молитва, 91 псалм, Отче наш, казах формули и едновременно се обръщах'към Бога и Учителя: „Господи, Учителю, аз не го казах за моя слава и не за някакви материални облаги, защото сега ако съм тук, утре ме няма, ще се махна от тук и т.н..." Така се разправях, като че ли са при мен.
към текста >>

48. 7. ПАДАНЕТО МИ ОТ СТОЛА

Не бях казала нищо на родителите си за падането, защото щяха да повикат лекар, а аз от малка не обичах да бъда лекувана от лекари, пък и по някакво вътрешно убеждение нямах достатъчно доверие в лекуването им.
Мислех, че ще се удуша и ще умра. Най-после с голямо усилие успях да вкарам малко въздух в дробовете си и малко по малко пак започнах да дишам. На удареното място остана една болка, която беше особено силна при покашляне или кихане. Болката започна да се увеличава от ден на ден. След два дена стана силна и при смях, а след още други два - и при говор, а на шестия ден - и при дишане. Не бях казала нищо на родителите си за падането, защото щяха да повикат лекар, а аз от малка не обичах да бъда лекувана от лекари, пък и по някакво вътрешно убеждение нямах достатъчно доверие в лекуването им. В началото си мислех, че болката ще мине от само себе си. Но когато вместо да мине тя започна да се увеличава и стигна до там, че взе да затруднява и дишането ми, аз се смутих и не знаех какво да направя. По онова време Учителя познавах още много малко и не знаех нищо за силите, способностите и възможностите Му, които откривах отпосле малко по малко, година след година. Учителят познавах още много малко. Ходех отскоро на беседите Му и бях ходила 2-3 пъти на частен разговор с него, заедно с Райна Ковачева, която си замина от този свят около 1920-28 г.
към текста >>

49. 18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА

Мария Райчева

Независимо от всичко това имах едно вътрешно предубеждение към лекарите и недоверие към тяхното лекуване.
Обаче от ден на ден отпадах все повече. Изтощението ми пречеше на работата ми с децата като лекторка в курсовете при първоначалните училища, която е уморителна и черпи много сили. Започнах да се опасявам, че силите ми няма да стигнат да довърша учебната година. Виждах, че е наложително да се обърна към доктор, щом като не искам да се отнеса към Учителя. Обаче не можех да го направя веднага поради липсата на време през учебната година при училищните си занятия, много частни уроци, свръх семейните си задължения. Независимо от всичко това имах едно вътрешно предубеждение към лекарите и недоверие към тяхното лекуване. Струва ми се, че те няма да открият истинската причина на температурата и може да ме объркат още повече с някое погрешно лекуване. При това нямах никакви връзки с лекари и не знаех към кого да се обърна. Чаках с нетърпение края на учебната година за две неща: за да се занимая със здравето си и да отида при Учителя. Имах като правило да ходя при Него в края на всяка година да ми обяснима разни неща, които не съм разбрала. Исках първо да отида при Него.
към текста >>

50. 18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ

Петър Камбуров

Баща ми имаше пълно доверие в мене.
" Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните - пълната хармония! Но не излезе така, както си представях. По-късно ще опиша всичко подробно. Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца и като получил писмото решил да осъществи моето предложение. Обявява имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 година и получих'парите - 114 хиляди лева. След това цялото ни семейство напусна Стара Загора и се засели в с. Арбанаси, Търновско, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна.
към текста >>

51. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

Изглежда, че моето изказване направи много силно впечатление на шефа и, като се обърна към стоящия до него чех, каза: „Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие!
" Отговорих: „Извинете, г-н шеф, но трябва да ви кажа, че у нас за честност не се говори." „Защо у вас за честност не се говори? " „За честност се говори там, дето я няма. А у нас честността е една от най-дебелите греди, върху които се изгражда Учението на Бялото Братство. Това е в реда на нещата, затова у нас за честност не се говори", обясних аз. Не зная как съм казал тия думи, но усетих, че по цялото ми тяло премина една тръпка. Изглежда, че моето изказване направи много силно впечатление на шефа и, като се обърна към стоящия до него чех, каза: „Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие! " След това се обърна към мене и рече: „Момко, би ли се съгласил да дойдеш на служба при нас? Ще ти дам голямо възнаграждение. На нас ни трябват честни хора, какъвто си ти. В това се уверих от твоето изказване. Пак, ако е възможно, доведи ми и други честни хора като тебе -10-15 души и повече - само през време на кампанията по приемане на цвеклото за 2-3 месеца.
към текста >>

52. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

На много магазини имаше тогава изписан следния надпис: „Доверие всекиму, вересия никому." Хубав лозунг, нали?
Впечатлили го много стенописите, иконите и цялата Рилска обител. После си отваря малко дюкянче за търговия и постепенно с годините става един от видните търговци в града. Обичал е да дава много на вересия пари, да помага на селянките, чиито стопани са на гурбет и когато ликвидира търговията си изгори всичките си тефтери. Огънят горя с черен дим цял ден и баща ми се шегуваше, че много вересии се превръщат на черния дим, понеже ги е било яд, че не са се превърнали в бели пари за черни дни. Но да гледаш как горят с черни кълбести облаци търговските си тефтери не е лесна работа. На много магазини имаше тогава изписан следния надпис: „Доверие всекиму, вересия никому." Хубав лозунг, нали? Когато съм била на 3-4 години татко отива с негов приятел през Солун в Света гора на посещение на вуйчо си в един от атонските манастири. Разглеждал манастирите, качил се на връх Атон, разговарял с монасите и там вуйчо ми научава, че баща ми има първороден син, на име Борис, който според обичая трябва да постъпи в Атон и да заеме неговото място. Когато баща ми се завърна от Атон, донесе много картини от Света гора, които постави в малката молитвена стаичка в къщата ни. В нея се влизаше само за молитви и там се четеше Библията. В нашия дом имаше много посещения.
към текста >>

53. 17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО

Цанка Екимова

И след някой ден се заредиха при мен поръчки - с голямо доверие оставяха скъпи копринени платове за кръщенета, сватби, годежи, именни дни и т.н.
Те се нахвърлиха върху мен и започнаха да ме целуват. Платиха си много добре, дори ми дадоха повече от уговореното. Аз си прибрах парите. Вече можех да си финансирам сама моите задачи от беседите на Учителя. Когато поднесли даровете, всички присъствуващи ахнали и се възхитили от това, което видели. И след някой ден се заредиха при мен поръчки - с голямо доверие оставяха скъпи копринени платове за кръщенета, сватби, годежи, именни дни и т.н. Моята дарба да рисувам, да шия добре, да бродирам и онези модели, които небето ми спускаше отгоре като картини, ме направиха известна, защото модел с модел не си схождаше и те доведоха до мене една голяма клиентела, а тя бе състоятелна и богата. Но ето у дома стана нов голям скандал. Аз вече имах пари и бях вече независима и се изплъзнах от ролята на безплатен роб. Мъжът ми остро реагира подклаждан от братята му, че те били фабриканти, че за тях работели много чиновници и много работници, а аз работя чуждо, че съм работничка на богати хора и че им подкопавам авторитета. Аз скочих и ми заявих, че те плачат за друго.
към текста >>

54. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

Моят съпруг Юрдан ме пускаше сама, защото знаеше, че там съм с Учителя, а той имаше доверие само на Него.
24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА Бяхме на лагеруване на 7-те езера на Рила. Моят съпруг Юрдан ме пускаше сама, защото знаеше, че там съм с Учителя, а той имаше доверие само на Него. Аз имах хубава самостоятелна палатка. Обикновено след Паневритмия, аз тръгвах сама да се разхождам по планината. Обикновено тръгвах да се изчаквам направо към скалите като планинска коза и се катерех по-добре дори и от алпинистите. Бях млада, силна и пъргава. Имаше места, където се изчаквах сама и никой друг не смееше дори да погледне натам, където се бях изкачила.
към текста >>

55. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Ще му покажеш всичкото доверие, което има в душата ти.
Не е външното положение, което дава сила на човека, това е неговата душа. Бог трябва да бъде вътрешно не само най-познатия, но и най-свещения Извор на живота. Като срещнете сега един човек, вие искате веднага да го изпитате какъв е той. Не така. Като срещнеш твоя приятел, най- първо ти ще му покажеш, ти какъв си. Ще му покажеш всичкото доверие, което има в душата ти. Заради кого? Ще му покажеш какъв е Бог. Но туй от вътре трябва да дойде. Не само да вярвате в Бога, но и да Го любите, не само да Го любите, но да изпълнявате Неговата Воля. Това е закона на цялото, дето няма никакъв грях.
към текста >>

56. 21. МАГИЯ ЗА ДЪЖД

Симеон Арнаудов

Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христос са били порицани на времето на първите събори от Учителя в Търново, то, затова нямах никакво доверие в тях, Михаил говори и по едно време с висок глас каза: „Аз имам постижение, мога да владея природните сили, мога да спра дъжд, да докарам бури и дъждове".
Аз, жена ми Райна и Иван Кисьов отиваме тримата на Витоша. Горе на Бивака сварваме Михаил Иванов. А там се отворило едно хубаво време, чисто небе и тишина. Сядаме и се разполагаме. Михаил започна да говори и да философствува. Но понеже бях чул преди това от възрастните приятели, че той и Кръстю Христос са били порицани на времето на първите събори от Учителя в Търново, то, затова нямах никакво доверие в тях, Михаил говори и по едно време с висок глас каза: „Аз имам постижение, мога да владея природните сили, мога да спра дъжд, да докарам бури и дъждове". Ние го слушаме и мълчим. После го поканихме на трапезата ни. Ядохме всички, а и той също, защото беше гладен и си бил взел малко храна. А времето е хубаво, слънчево. По едно време спря едно облаче над нас и за минути то се увеличи и затъмни слънцето и след кратко време закри небето.
към текста >>

57. 4. СЛУГИНЯТА

Донка Илиева

Тя имаше голямо доверие в мене и съжалявах много, че Антов ме застави да турна „Заветът иа цветните лъчи" в ковчега й.
Същевременно тя е слугувала през това време при генерала. Тя ми е разправяла всичко. Генералът бил руски възпитаник. Генералът много обичал Кинчето. Тя имаше едно евангелче от генерала и това евангелче, когато тя си замина аз го прибрах като си казах, че ще искам прошка от нея за това. Тя имаше голямо доверие в мене и съжалявах много, че Антов ме застави да турна „Заветът иа цветните лъчи" в ковчега й. А сетне не се сетих да го извадя. Но както и да е. Зетьовете на генерала я изпъждат от тях и тя къде да иде, нали все пак познавала някои от Братството, идва на палатка на Изгрева. Спомням си много добре, когато отидохме на Мусала, всички се събрали на групички, които са по-близки. Вечерта се прибираме.
към текста >>

58. 2. ГАРАНЦИЯ

Колю Йорданов

Взели го без гаранция (обикновено искали винаги гаранция), но понеже бил човек от Братството, а хората от Братството се ползвали с голямо доверие.
2. ГАРАНЦИЯ По едно време брат Лулчев го извикал да постъпи пласьор към една редакция. Взели го без гаранция (обикновено искали винаги гаранция), но понеже бил човек от Братството, а хората от Братството се ползвали с голямо доверие. Така започнал да обикаля България . Учителят извикал брат Райчев от Велико Търново, който е бил военен и му възложил да иде в Русе, където имало братско стопанство, да провери какви са причините, че не дават никакви приходи. Брат Райчев отишъл в Русе. Това е било около 1937 г., но там се разболява и се наложило да изпратят други хора. Учителят посочил именно Колю Йорданов, Йордан Андреев и Петър Арабаджиев от Варна.
към текста >>

59. БОЖИЯТА РЪКА

Богдана Николова

За да се направи един опит най-малко се изискват двама хора, които имат абсолютно доверие един към друг и на които любовта е постоянна - във всички условия никога не се разколебава.
Вярвам в една Свобода, която с насилие не се добива. Сега това е идейно. Но ако рече някой от вас да направи опит, трябва да знае как разумно да го направи. Човек когато прави този опит не трябва никому нищо да казва. И вие сам не можете да направите този опит. За да се направи един опит най-малко се изискват двама хора, които имат абсолютно доверие един към друг и на които любовта е постоянна - във всички условия никога не се разколебава. Ако вие сте сам и нямате нито един, в когото да вярвате и той да вярва на вас, този опит не може да се направи. Щом имате това, опитът може да се направи. Христос казва; „Дето са събрани двама или трима в мое Име, Аз съм там". Тук вече работи законът на Божествената Любов. Някой път вие се чудите защо трябва да имаш един, когото да обичащ.
към текста >>

60. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Причината е била, че Ватев е загубил доверието им.
Всеки трябва да работи съзнателно в комуната, да развива добри навици в себе си". И по-нататък на стр. 26, казва: „Важно е да знаете, че има сили, течения в природата, които противодействуват на всяко добро начинание". Първоначално Никола Ватев като ръководител събирал десятъка от приятелите, за да го предава на Учителя, но тъй като той не давал отчет за това, се бил повдигнал въпрос, че той си позволява да харчи от тия средства за свои лични нужди. Тогава някой от тях, както и моят баща Велико Марашлиев, когато поне веднъж в годината отивал в София давал своя десятък лично на Учителя. Причината е била, че Ватев е загубил доверието им. Мисля, че беше около 1930 - 35 година се взе решение братството да раздаде места на свои членове, които да засеят лозя, за да не стоят пустеещи места, които не са равни площи, а баири. Така брат Георги Димитров зася едно място около 20 декара, двамата братя Георги и Васил Константинови - 10 декара, Иван Петров - 5 декара, Велико Марашлиев - 3 декара и Никола Ватев - 3 или 5 декара срещу известен наем, Стою Марков като специалист облагороди лозови пръчки от десертни сортове при специални условия и след това тия, които искаха да засеят лозя купуваха от него тия пръчки. Лозята бяха обработвани лично и с наемни работници. Братя Маркови също засадиха лозя. Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на работници и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия.
към текста >>

61. 5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Там му гласуваха, братството му гласува туй доверие - сестра Елена Андреева, Борис Николов и други братя гласуваха му доверие, дадоха му много ценни Учителюви неща да ги съхранява той.
Тъй, че вие сте запалената свещ и ще очаквате един ден Господ да ги прати много, обаче, когато му дойде времето". Тъй, че Петър не послуша, дойде в София, вършеше работата си в София, работеше за пари, но един път си счупи крака лошо, втори път си счупи крака лошо, значи Божието наказание му идва поади туй, че той не е свършил работата, която Учителят му е поверил. Именно да бъде ръководител и да ръководи братството в Русе. И тъй, след туй вече милицията идва в дома му няколко пъти и му прави обиски. Той искаше да стане ръководител в София и да замести Борис Николов. Там му гласуваха, братството му гласува туй доверие - сестра Елена Андреева, Борис Николов и други братя гласуваха му доверие, дадоха му много ценни Учителюви неща да ги съхранява той. И гардероби, и костюми и дрехи и ценни работи, много ценни работи има. Аз зная там един юрган, който ние го правихме с върна. Аз бях донесъл от южна България, там го правиха нашите братя и сестри и го направиха за Учителя с такъв мерак един хубав юрган и дюшек от чиста вълна. И той там остана. Едни са дигали от вещите на Учителя, ония са дигали, окрали много неща, изчезнаха, идва време, когато Петър се разболява и лошо се разболява и то под тормоза на милицията, понеже те го преследват вече, гонят го.
към текста >>

62. 12.Гарант и ипотека на къща

Георги Йорданов Добрев

Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул.
След като се построи на Изгрева, тогава се пренесохме там на Изгрева. Г.Д.: Брат Радославов след като напускат Салона на ул. „Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща. Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов. И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства. Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев. Ще му даде два апартамента долу в това новопостроено и вилата ще му направи за мястото, което му дава. В.К.: Да направи, но го изиграва. Г.Д.: И когато започва Цанев да строи, да прави, завършва сградата, но раздава своите апартаменти на свои хора, продава ги и т.н.
към текста >>

63. 13. Никола Антов и Дантон

Георги Йорданов Добрев

Учителят каза за него тъй: „Тук има едно куче, което може да пази стадото ако могат да се разберат и гласуват доверие на него“.
Затуй той е свободен като Дантон. И той имаше снимката на Дантон и своята снимка и много си приличаха. В.К.: Така е. Г.Д.: Да видиш чудо. При последните дни, да видиш как на Изгрева след 9.IX.1944 г. Учителят каза за него тъй: „Тук има едно куче, което може да пази стадото ако могат да се разберат и гласуват доверие на него“. Това куче е бил Антов. В.К.: И как се развиха нещата за това куче, гласуваха ли му доверие? Г.Д.: Не му гласуваха доверие, те го намразиха поради това, че той беше строг и май побийваше с бастуна си и затуй имаха към него едно лошо отношение. Поради туй, че в Братския съвет бе доста заинтересован, участвуваше в Братския съвет, като негов член след 9.IX.1944 г., а в последните години не го искаха заради неговата грубост. Но той беше справедлив, дори и повече от тях.
към текста >>

В.К.: И как се развиха нещата за това куче, гласуваха ли му доверие?
В.К.: Така е. Г.Д.: Да видиш чудо. При последните дни, да видиш как на Изгрева след 9.IX.1944 г. Учителят каза за него тъй: „Тук има едно куче, което може да пази стадото ако могат да се разберат и гласуват доверие на него“. Това куче е бил Антов. В.К.: И как се развиха нещата за това куче, гласуваха ли му доверие? Г.Д.: Не му гласуваха доверие, те го намразиха поради това, че той беше строг и май побийваше с бастуна си и затуй имаха към него едно лошо отношение. Поради туй, че в Братския съвет бе доста заинтересован, участвуваше в Братския съвет, като негов член след 9.IX.1944 г., а в последните години не го искаха заради неговата грубост. Но той беше справедлив, дори и повече от тях. В.К.: Защо справедлив? Г.Д.: Затуй искаха някак си да го премахнат и Борис не беше съгласен с него никога.
към текста >>

Г.Д.: Не му гласуваха доверие, те го намразиха поради това, че той беше строг и май побийваше с бастуна си и затуй имаха към него едно лошо отношение.
Г.Д.: Да видиш чудо. При последните дни, да видиш как на Изгрева след 9.IX.1944 г. Учителят каза за него тъй: „Тук има едно куче, което може да пази стадото ако могат да се разберат и гласуват доверие на него“. Това куче е бил Антов. В.К.: И как се развиха нещата за това куче, гласуваха ли му доверие? Г.Д.: Не му гласуваха доверие, те го намразиха поради това, че той беше строг и май побийваше с бастуна си и затуй имаха към него едно лошо отношение. Поради туй, че в Братския съвет бе доста заинтересован, участвуваше в Братския съвет, като негов член след 9.IX.1944 г., а в последните години не го искаха заради неговата грубост. Но той беше справедлив, дори и повече от тях. В.К.: Защо справедлив? Г.Д.: Затуй искаха някак си да го премахнат и Борис не беше съгласен с него никога. И винаги в братските решения, тъй го казваше и брат Галилей излизаха срещу него, бламираха го, пречеха.
към текста >>

Той може да бъде, да пази стадото в случай, че му гласуват доверие.
В.К.: Аз съм слушал, че Учителят бил казал, след като вече се сменя строя, той да бъде посредник между властта и Братството, има ли такова нещо? Чувал ли си ти такова нещо? Г.Д.: He. В.К.: Не си чувал такова нещо. Г.Д.: Не, но казал, че той може да пази стадото. Той може да бъде, да пази стадото в случай, че му гласуват доверие. А той действително можеше да пази стадото. Той беше по- трезвен. Тези искаха парите, парите пазеха, а Учителят всякога тачеше закона на държавата. Туй го зная от много опитности както виждате и за други работи, за местата там е и държал за държавата Учителят. В.К.: Имал правилно отношение към държавата, да си плащат данъците.
към текста >>

64. 7. Място и къщичка на Изгрева

Стоянка Цанева Драгнева

Преди да почнат ревизията на Братството Колю направи опит Братския съвет да му гласува доверие, понеже той там 25 години е живял на туй място.
От всички бараки за нашата казваха „хубавата къщичка“ с хубаво изложение южно, на втория етаж с хубави прозорци, боядисани със синьо и бяло, много хубаво. Той беше мераклия, обаче като започнаха да правят ревизия на братството през 1957/58 г. сега продължава гонението на властите вече чрез Антов. Започнаха да гонят и нас. И дойдоха, пратиха партизани, Цачев се казваше този партизанин и построиха на един метър и половина от нас своя къща. Преди да почнат ревизията на Братството Колю направи опит Братския съвет да му гласува доверие, понеже той там 25 години е живял на туй място. Негова къщичка е на братско място, обаче аз застанах смело и казах: „Ние не сме дошли да вземаме братски места“. Имаше право той по законен път и когато вече Братството реши да му възложи братското си доверие, да го узакони, да го прехвърли на негово име, те направиха ревизия на Братството и не можа. Внесохме 2000 лв. на един адвокат Велев, за да се оформи тази работа, щото се оформи парцел там на туй място. От името на Минчо Сотиров да се прехвърли на името на Колю Драгнев, обаче не успяхме да се прехвърли и остана така.
към текста >>

Имаше право той по законен път и когато вече Братството реши да му възложи братското си доверие, да го узакони, да го прехвърли на негово име, те направиха ревизия на Братството и не можа.
сега продължава гонението на властите вече чрез Антов. Започнаха да гонят и нас. И дойдоха, пратиха партизани, Цачев се казваше този партизанин и построиха на един метър и половина от нас своя къща. Преди да почнат ревизията на Братството Колю направи опит Братския съвет да му гласува доверие, понеже той там 25 години е живял на туй място. Негова къщичка е на братско място, обаче аз застанах смело и казах: „Ние не сме дошли да вземаме братски места“. Имаше право той по законен път и когато вече Братството реши да му възложи братското си доверие, да го узакони, да го прехвърли на негово име, те направиха ревизия на Братството и не можа. Внесохме 2000 лв. на един адвокат Велев, за да се оформи тази работа, щото се оформи парцел там на туй място. От името на Минчо Сотиров да се прехвърли на името на Колю Драгнев, обаче не успяхме да се прехвърли и остана така. И в продължение на шест месеца властта инсценира съдебен иск, процес срещу нас. А всяка вечер ни наводняваха къщата тези партизани като дойдоха.
към текста >>

65. 7. Петър Филипов

Гради Колев Минчв

Ползвали сме се с голямо доверие един към друг.
Той купуваше мед за себе си и за мене. Първоначално като научих, че е болен, разпитах къде точно се намира лозето и от Търново през Арбанаси по обясненията, които ми дадоха го потърсих и намерих на лозето. После в Русе най-често съм нощувал у него. Той живееше с братята си Илия и Ною, сестра си Райна и майка си Мария. С него и други братя и сестри сме ходили на братските лозя при брат Никола Ватев и братя Маркови, на Образцов чифлик. Ползвали сме се с голямо доверие един към друг. Отивал съм в сладкарницата им и там съм помагал като съм давал сладки и други работи, вземал съм пари насреща от клиентите и т.н. С брат Петър сме отивали в братския салон в Русе на ул. „Мария Луиза“ до макаронената фабрика. Когато брат Петър се премести да живее в София работи известно време при мене, също и брат му Илийчо. Тогава бях бригадир към „Паркстрой“.
към текста >>

66. 30. На Рила 1939 година

Гради Колев Минчв

Там го взели без гаранция (тогава хората от братството се ползвали с голямо доверие в обществото).
Свирил обаче само един месец и го взели доброволец, та той предал тогава инструмунта на други. След това си купил циклостилна машина за 2000 лв., на която започнал да пише резюмета и да ги изпраща на 300 адреса, които му дал брат Боян Боев. От провинцията почнали да му пращат пари. По такъв начин той изплатил тази машина. След време брат Лулчев го извикал за пласьор към една редакция. Там го взели без гаранция (тогава хората от братството се ползвали с голямо доверие в обществото). Така започнал да обикаля България. И тъй, свалихме багажа от камиона с брат Колю, дойде брат Янко с конете, качихме една част от багажа, другия остана. Разбира се, багажа на работната група трябваше най-напред да се качи. Те имаха палатки, денкове, едно друго. Нали като отидат горе и палатки трябва да се построят.
към текста >>

67. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

“ Поглеждам братята и сестрите и се обръщам към брат Пеню Ганев и му викам: „Брат Пеню, извинявай, но на друг нямам доверие.
А той бил при сестра Невенка Неделчева и сестра Анка Иванова (Шишкова) идва и нарежда: „Братя, от тоя багаж ще трябва да свалим известна част, защото сестра Невенка ще трябва да натовари друг някакъв багаж“. Аз го гледам така и му викам: „Виж какво, за този камион аз те ангажирах, аз ще ти плащам, аз го натоварих с багаж. Братята и сестрите, които ще пътуват било с камиона, било с рейса за Рила, тях ги няма тука и като им свалим багажа те ще пътуват и ще отидат без багаж и после какво ще правят? Който е искал да пътува да каже по-рано. Сега ти забранявам да свалиш дори една игла! “ Поглеждам братята и сестрите и се обръщам към брат Пеню Ганев и му викам: „Брат Пеню, извинявай, но на друг нямам доверие. Ще вземеш да спиш тука“, защото и той щеше да пътува за Рила, „защото Йордан може да направи някоя беля и после ще се чудим какво да правим“. После сестра Каменка, другарката му, Бог светлина да й даде, ми се сърди доста време и казва: „Как намери брат Пеню да викаш“, понеже той беше най-възрастния човек между всичките“, него да посочиш“. Казвам й: „Нямах доверие на никого освен на брат Пеню! “ Като споменах сестра Каменка ми дойде на ум, че веднъж бях у тях и тя ми каза, че сънувала един сън. Това било по онова време когато почнали да събарят салона където Учителят държал беседите.
към текста >>

Казвам й: „Нямах доверие на никого освен на брат Пеню!
Който е искал да пътува да каже по-рано. Сега ти забранявам да свалиш дори една игла! “ Поглеждам братята и сестрите и се обръщам към брат Пеню Ганев и му викам: „Брат Пеню, извинявай, но на друг нямам доверие. Ще вземеш да спиш тука“, защото и той щеше да пътува за Рила, „защото Йордан може да направи някоя беля и после ще се чудим какво да правим“. После сестра Каменка, другарката му, Бог светлина да й даде, ми се сърди доста време и казва: „Как намери брат Пеню да викаш“, понеже той беше най-възрастния човек между всичките“, него да посочиш“. Казвам й: „Нямах доверие на никого освен на брат Пеню! “ Като споменах сестра Каменка ми дойде на ум, че веднъж бях у тях и тя ми каза, че сънувала един сън. Това било по онова време когато почнали да събарят салона където Учителят държал беседите. До стаята на Учителя имаше едно балконче отвънка „и сънувам“, казва сестра Каменка, „брат Ради и брат Гради хванали балкона, а той вече ще падне, майсторите събарят, обаче вие го държите двамата с брат Ради. Понеже ми се видя някак интересно, затова ти го разправям. Та от цялото братство, вие двамата държите тоя балкон да не падне.
към текста >>

68. 3. Как се записах чрез другиго в музикалното училище

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Даде ми цигулката без разписка на доверие и аз започнах да свиря денонощно.
Петю ме завежда вкъщи, вади от под кревата една кутия, отваря кутията, а аз бързам да видя цигулката. Една цигулка хубава, майсторска голям формат, която много отговаряше на моята голяма ръка и се много зарадвах. Но винаги в главата ми беше мисълта да не се издам, че аз мога да свиря на цигулка. Не исках да се знае. Петю ми даде постановката като започна от А-Б. Даде ми цигулката без разписка на доверие и аз започнах да свиря денонощно. Минават десетина дена, а Петю казва: „Чичо, няма да те водя при Сашо Попов. Аз ще те занимавам. Ти напредваш с часове, а не с дни“. Минават още месец-два и ми казва: „Аз съм ученик в музикалното училище и скоро има изпити. Ако се явите на конкурс имам чувството, че ще ви приемат“.
към текста >>

69. 1. Сирак и бездомник

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Тя му казала, че ще го гледа, ще го наблюдава, защото не е имала доверие, че той ще се върне, от тая гледна точка,той да има предвид, че тя го следи.
Като стигнали къщата, тя си взела багажа от Иван, заплатила му каквото следва и се прибира. Но още преди да се прибере тя се сеща, че не си е купила хляб. Излиза на улицата и го вижда, че той е още там и му извикала: „Момче, можеш ли да отидеш да ми купиш един хляб? “ „Разбира се.“ Иван се съгласил веднага. Но тя нямала дребни пари за хляба и затова му дала някаква по-едра банкнота и му казала: „Иди да ми вземеш хляб, а аз тука щете чакам да се върнеш и ми донесеш хляба“. Тя му казала, че ще го гледа, ще го наблюдава, защото не е имала доверие, че той ще се върне, от тая гледна точка,той да има предвид, че тя го следи. А той знаел, че там наблизо има фурна където вадели хубав хляб. но като отишъл там хляб нямало и тогава той отишъл на друга фурна някъде към Орловия мост. А от Руския паметник до Орловия мост е доста разстояние, макар че той потичвал, за да се върне по-скоро. Но все пак това е отнело около един час време. Жената изгубила всяко търпение и си казала, тоя калпазанин взе парите и сега иди го търси.
към текста >>

70. 5 Колю Каишев, защитникът на Правдата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Така там единствен може би от всичките, които са били там, само Колю Каишев е проявил недоверие, и не само недоверие, но и агресивност спрямо тия двама калпазани.
Голяма част от нашите приятели действително са се заблуждавали относно тях, а Учителят нищо видимо не е правил да парира тая работа. Те се представяли, че постят, че си говорят със знаци и движения и т.н., между които един от начините им на говорене помежду си е бил тоя: заставали на разстояние примерно 30-40 м един от друг и единия държал бяла роза, а другия червена. Единия повдига да речем бялата роза, а другия прави друг знак, например размахва я настрани и така уж си говорят нещо. А Колю Каишев застанал някъде по средата между тях и когато единия прави някакъв знак с розата, той със съответната ръка към този със свит юмрук му показва, че ще вземе мерки. Когато другият нещо прави, той също му прави такъв юмручен знак, че ще се разправи с него. Така там единствен може би от всичките, които са били там, само Колю Каишев е проявил недоверие, и не само недоверие, но и агресивност спрямо тия двама калпазани. Те се правили, че постят, но той е успявал да ги издебне и да види как те вечерно време отварят долапите и всичко, което има го ядат, че пушек се вдига. Иначе пред хората казват, че постят. Издебвали са хората когато идват и така ставало, че те вместо да отидат най-напред при Учителя, отивали най-напред при тях. И един от нашите приятели, който е бил близо до Учителя - дядо Благо, той също се е подвел и отишъл най-напред при тях. Те го посрещнали с думите: „Познаваме се нали?
към текста >>

71. 41. Ивайло и Александър Стамболийски

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя.
Тая идея обаче не е била негова, нито на неговите сътрудници, а е била идея дадена от Учителя. Сега за събора в Търново, дали наши приятели са ходили.при Стамболийски и дали той се е отнесъл грубо с тях, така както го предава в б.том на „Изгревът“ нашия приятел Симеон Арнаудов, не знам. Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане. Какво е казал Учителят за Стамболийски? Той е казал, че това е преродения свинар Ивайло, който е повдигнал въстание през средновековието и след това се оженил за царицата. Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя. Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски. Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен. Той обаче казвал: „Щом Царят участва в преврата не се притеснявайте, нищо няма да има“. И спокойно си е заминал за село Славовица, след което последват събитията, които са известни на всички в България, става 9-то юнския преврат 1923 г. А преди да стане преврата Учителят, не знам точно по какъв път е предал на Стамболийски, да си вземе отпуска за шест месеца и да отиде в Швейцария.
към текста >>

72. 58. Дългоочакваната среща

Аз се приближих към тях, запознаха ме с Тодор, после той ми гледа на ръце, каза ми някои неща, които за мен бяха твърде обикновени, но от друга моята ръка му вдъхна доверие и той каза: „Виждаш ли го този, който седи срещу мене.
Нашите контакти зачестиха и аз бях тяхно доверено лице. И изповедник. Тодора беше гъркиня по баща и ми разказваше много случки, които Ангел описал впоследствие в спомените си. Когато е била бременна в 5-тия месец, плодът е бил мъртъв в утробата й и благодарение помощта на Учителя с молитви отправени към Него тя успяла да пометне мъртвия плод и да спаси живота си. Нейният бивш съпруг Тодор, веднъж беше дошъл на мястото и какво да видя: Ангел стоеше на един стол, а Тодор насреща му и си приказваха обикновени неща. Аз се приближих към тях, запознаха ме с Тодор, после той ми гледа на ръце, каза ми някои неща, които за мен бяха твърде обикновени, но от друга моята ръка му вдъхна доверие и той каза: „Виждаш ли го този, който седи срещу мене. Той се казва Ангел и аз щях да го съсека със секирата ако не беше ме спрял Учителя. Щях да го съсека заради тази жена“. И ми посочи Тодора. А тя стои и слуша. Питам: „Тодоро, вярно ли е това, което този човек казва?
към текста >>

73. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

Единствено гласувам доверие на Вергилий Кръстев да публикува моите спомени.
През 1996 г. аз дадох на Елена Николова писмата на Боян Боев и заедно с мои бележки те бяха включени във в. „Братски живот“. Имах желанието да запозная братството с тази ценна кореспонденция. 5. С публикуването на моите спомени от Вергилий Кръстев в поредицата „Изгрева“, той трябва да включи и писмата на брат Боев. 6. Единствено гласувам доверие на Вергилий Кръстев да публикува моите спомени. И евентуално може да ползва моите трудове. Свидетел: Марийка Марашлиева София, 16.111.1997 г. Декларатор: (подпис)
към текста >>

74. 11. Възпоминание

Ако беше друг, щеше да отиде тайно и потайно и на ухо да го разказва на онези лица, на които има доверие, страхувайки се да не си навлече омразата на привържениците на Михаил в България и да бъде обект на последващи санкции на властта, която гонеше братството.
За нас това бе неразумност, но за него това беше напълно естествено, защото той знаеше, че за Словото на Учителя няма прегради и трябва да се лее на длъж и на шир по света. Тогава нашите приятели се усмихваха снизходително и казваха: „Кирчо, Кирчо! “ Но третият брат - Крумчо Божинов не се поколеба в онзи случай, когато Михаил Иванов беше дошъл в Петрич, беше се срещнал с ясновидката Ванга и беше наговорил нелепости срещу Учителя и че той е мировият учител. Не се поколеба, не се уплаши от никого, дойде в София и мина през стотици къщи и на всички разказа за случилото се. Едва ли в онези смътни времена някой би постъпил като него, така явно и открито да се противопостави на Мировия Лъжец - Михаил и да защити Всемировият Учител - Беинса Дуно. Ако беше друг, щеше да отиде тайно и потайно и на ухо да го разказва на онези лица, на които има доверие, страхувайки се да не си навлече омразата на привържениците на Михаил в България и да бъде обект на последващи санкции на властта, която гонеше братството. Но Крумчо не се уплаши, мина навсякъде и носеше развятото знаме на Истината. За него лъжата бе лъжа и той я отрече, защитавайки името на Школата и Учителя. По храбра постъпка в последните 45 години от заминаването на Учителя не бях срещал. И няма досега! Крумчо беше пчелар, отглеждаше пчели и изваждаше чист, натурален мед.
към текста >>

75. 21. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА И ЗА ИЗГРЕВА

Той се учудваше защо всички мълчим и го гледаме с недоверие.
Учителят ги успокоява: "Е, вас са ви разпънали нашите приятели с карфици и висите сега по техните стени. А мен ежечасно ме ръзпъват вашите погрешки и те се забиват като копия в мен". Те целуват ръка и се отдалечават. Дойде след време друг журналист, но вече с фотоапарат. Ние вече си бяхме научили урока и бяхме въздържани. Той се учудваше защо всички мълчим и го гледаме с недоверие. Накрая той бе приет от Учителя и разговаря с Него. В следващия брой в неговият вестник излязоха много от неговите снимки за Изгрева. Всички отидохме и си купихме от този вестник. Изрязахме всички снимки. Те бяха много качествени.
към текста >>

76. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

Тогава съм вникнала по-дълбоко в отношението Му и доверието, което ми е гласувал като на душа.
23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ Тъй като на Учителя аз гледах като на едно духовно слънце, ще си послужа с астрономичното понятие "перихелий", в който аз попаднах съвсем неочаквано за мен през лятото на 1930 г. на Рила. Той не трая дълго, но беше връхната точка в живота ми, в ученичеството ми, когато съм имала най-сюб-лимни преживявания. Тогава съм вникнала по-дълбоко в отношението Му и доверието, което ми е гласувал като на душа. Тогава съм имала съкровени разговори, записани в душата, не на книга. Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце познание за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си. И това продължи и след като се завърнахме от Рила и с прекъсвания, когато заминах на село - почти цяла година. Моето отношение към Него растеше, растеше и аз знаех вече в себе си, че не мога да живея без Учителя. За мене като във фокус се събра и кристализира всичко най-възвишено, което душата долавя, но думите не могат да изразят - Той ме научи да вниквам още повече в себе си и у другите, да гледам и на света с отворени очи, да търся и откривам навсякъде красотата и доброто, да позная възвишени състояния като щастие, блаженство, дълбок мир.
към текста >>

77. 52. ОТРИЧАНЕ

Когато с брат ми, като отидохме като нови така и нямаха ни доверие, идваме от света нали.
Аз си излезнах обидена. На другия ден обявиха война на евреите. А Буча Бехар беше еврейка. Не приеха мен, а приеха войната. Ето какво означават отношенията в Школата. Когато с брат ми, като отидохме като нови така и нямаха ни доверие, идваме от света нали. Е, хубаво се обличахме, разбира се, моите хора и все пазеха ни, да не довлечем някой от момците в класа. В: Тогава е имало много млади хора. Вие всички сте били млади тогава. Т: Да. И веднъж по време на беседа, аз влизам между много млади хора, които са дошли и моя кръстник виждам там, който ме е кръстил.
към текста >>

78. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

"Не, казва Джагаров, ние имаме доверие, не съм никаква цензура".
А председателя беше Тодор Димов, а той беше по това време на заседание на Народното събрание, той беше депутат, организационен секретар беше в болницата, нямаше кой да подпише. В това време обаче бях председател на секция "Композитори и звукооператори" в съюза. "Дайте щом няма, аз ще го подпиша." И пуснахме писмото, направихме афишите, като на мой риск даже писахме отговор от името на съюза на кинодейците и съюза на писателите. Като излезе това, давам на Георги: "Тичай сега в писателския съюз да вземеш разрешение от там", и той отива там с листата, беше Джагаров. "И ако искате да видите какво ще се прочете там". "Не, казва Джагаров, ние имаме доверие, не съм никаква цензура". И така получихме разрешение и направихме това. Беше препълнен салона. Аз написах музиката. Предупредихме публиката да не ръкопляска между отделните есета, казах на Арабов: "Това няма какво да се учи наизуст. Това е литература, трябва да се чете".
към текста >>

79. 87. БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

Благодарим от сърце и душа за доверието, което ни оказа. 3.
87. БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА 1. За Димитрина Антонова бе поместен очерк в "Изгрева", том IV, стр. 594-595, чийто данни ни предостави нейната племенница Райка Маркова, която е дъщеря на Мария Андонова Стефанова, 6-то дете на Андон Стефанов. 2. Завръщайки се от чужбина тя провери какво сме написали и след това обеща да ни предостави архивът на Димитрина Андонова, която тя пазеше. Благодарим от сърце и душа за доверието, което ни оказа. 3. През есента на 1997 г. с Марийка Марашлиева посетихме домът на Райка Маркова и от предоставения архив успяхме да вземем онези материали, които влязоха в том VIII. Естествено те трябваше да се разчетат, подредят, напишат на пишеща машина и подготвят за печат. Една изморителна дейност. Но благодатна!
към текста >>

80. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

И идва баща ми от Одрин и понеже дядо ми е държал много децата му да се оженят за евангелски мъже, направо, без да проверява рода на баща ми, без да провери той какъв е, кой е, просто с абсолютно доверие дава дъщеря си на Велю Величков.
" "От Пловдив." "Така ли? На времето аз бях кандидат на вашата майка." Смях. Веска: Да, той е същия тоя Чакалов, който е брат на професор Чакалов. А професор Чакалов пък се оженва за племенница на Учителя. Сега ще ви кажа, че има нещо общо в линиите на лицето между прабаба ми Мария, на мама майка й, мама и Люба Чакалова. И идва баща ми от Одрин и понеже дядо ми е държал много децата му да се оженят за евангелски мъже, направо, без да проверява рода на баща ми, без да провери той какъв е, кой е, просто с абсолютно доверие дава дъщеря си на Велю Величков. Но той живее в Одрин и мама заминава с него. Първата година тя се връща в Пловдив и там се ражда Гали на 9.XI.1909 г., сега 21.XI. Той идва на Архангеловден и поради това съвпадение той получава името на дядо ми Гавраил. Кръщават го Гавраил, но ние му викахме Гали, а когато е влязъл в Братството тогава го кръстили Галилей вече и така остана. Даже една моя близка, като са правили годишнина на 3.ХП.
към текста >>

81. 3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Там да прекараме десет дни." Аз понеже имах в него пълно доверие и не обичам да задавам въпроси, нито го попитах какви са тия хора, кои са, той започна да стяга багажа и тръгваме за Рила.
3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА Аз завърших вече учебната година и той ми каза в началото на месец юли 1932 г. "Искаш ли да те заведа при едни много добри хора? Там да прекараме десет дни." Аз понеже имах в него пълно доверие и не обичам да задавам въпроси, нито го попитах какви са тия хора, кои са, той започна да стяга багажа и тръгваме за Рила. Казва: "Отиваме на Рила при едни много добри хора". Стигнахме в Говедарци, пренощувахме там, взехме си хубаво мляко, закусихме по-скоро, вземахме един коняр, на чийто коне натоварихме раниците. Беше един прекрасен юлски ден, топъл, хубав и се отправихме към Говедарската гора. Там малинка, там капинка, така с една малка манерка вода, просто само със закуската си се задоволихме. По едно време загубихме пътеката, но коняря я намери и като стигаме горе, на второто езеро, аз вече капнала, пребледняла, едвам се качих.
към текста >>

82. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Желая тук да кажа, че на моя брат Гавраил, който е пет години по-голям от мене имах абсолютно доверие и затова считах излишно задаването на въпроси, когато той предприемаше нещо.
Виждайки Го отдалече аз се зачудих как да Го поздравя, но когато Той ме наближи поздравих Го с леко кимване на глава, а Той ми отговори: "Само Божията Любов! " и продължи пътя си нататък. Обръщайки се аз наблюдавах вървежа Му и се възхитих от лекотата, от леката ритмична и красива походка. Но пак, нито себе си вътрешно запитах, нито на брат си зададох въпроса, кой е Той! На следното утро, петък, аз без да вземам никакво оформено в съзнанието си решение с брат си заедно тръгнах и дори вървейки с него пак не го попитах къде отиваме. Желая тук да кажа, че на моя брат Гавраил, който е пет години по-голям от мене имах абсолютно доверие и затова считах излишно задаването на въпроси, когато той предприемаше нещо. И така тихомълком вървяхме по стръмната тясна пътечка, видях още много други мълчаливи, устремени натам, накъдето и ние с брат ми вървяхме. Стигнахме до един великолепен връх. Сега вече зная, това е Молитвения връх, от който се разкриваше дивна картина. Предизгревна прелюдия. И тук на една от скалите, сред група от братя и сестри беше седнал благородният старец.
към текста >>

83. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.
Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя.
към текста >>

84. ПАША ТЕОДОРОВА

Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.
Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя.
към текста >>

85. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта".
И той пак дава така идеята и скицата за архитектурното оформление на сградата като казва, че понеже тя е на фона на Юрските планини в Швейцария, контурата на сградата трябва да бъде в хармония с хребетната линия на юрския масив. И така той успява да я построи на нова сметка и работи. В това време той създава много трудове във всички области. Съжалявам, че не пазя един алманах, който имаше много интересни статии във връзка с неговата цялостна дейност, която обхваща неговата дейност като човек на експерименталната наука, на естествените науки, като човек, който се занимава с философия, с мистика и с религия. Но една от основните концепции, която е залегнала в неговото учение за отношение между лекари и пациенти е тази: той казва: "В бъдеще и лекари и пациенти взаимно ще си помагат. Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта". В: Аз искам да питам следното: във връзка с Питагор и неговата школа и онзи момент когато гърците изгарят... Веска: Има еквивалент. В: И сегашните събития, когато пак изгарят и спомням си, че съм слушал едно изказване, което ми е предадено, може би по друг начин съм го чул, от Учителя, който казва: "Ето, той не взе поука от времето когато гърците изгориха школата му и сега допусна същата грешка". Веска: Е, същата грешка, това е дето се подхлъзна с жени, той не трябвало да сключва бракове. В: Той първия брак сключва. Веска: Първия с една Ойнеке, която е съпруга на бивш военен.
към текста >>

86. 38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ

Веска: Да тя е при мен, тя е с посвещение на нас, получихме я за жалост много късно, тъй като тя имайки доверие на брат Крум Въжаров, който беше в Париж, с когото тя се срещнала там, за чиито постъпки тя не знае нищо и той я държа книгата месеци наред без да ни уведоми, че има за нас изпратена книга, поне да беше казал: "Моля ви се, мога ли да я задържа", което изисква едно учтиво отношение.
Веска: Да. В: Значи така стои въпроса. Веска: С Виола, да. Тя е много предан човек. В: Паневритмията я имате. Веска: Да тя е при мен, тя е с посвещение на нас, получихме я за жалост много късно, тъй като тя имайки доверие на брат Крум Въжаров, който беше в Париж, с когото тя се срещнала там, за чиито постъпки тя не знае нищо и той я държа книгата месеци наред без да ни уведоми, че има за нас изпратена книга, поне да беше казал: "Моля ви се, мога ли да я задържа", което изисква едно учтиво отношение. И добре, че тя ни писа. И ние изчакахме известно време и не знам как стана, Гали напомни на някого да му каже и той по телефона каза: "Елате да си вземете книгата". Аз даже бях малко строга към него и казах: "Гали, ела ти да говориш! " Не ми се говореше, защото щях да го нарежа направо, аз много мразя неучтивостта. Както и да е, получихме книгата с автограф от Виола.
към текста >>

87. 4. СРОДНАТА ДУША ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Тъй като той бе от братството, аз имах вече доверие да приказвам с него.
За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери. Каква бе моята изненада да го видя в салона на неделните беседи на г-н Дънов. След някоя друга неделя, той дойде при мене да се представи - Михаил Иванов. Тъй като той бе от братството, аз имах вече доверие да приказвам с него. Наистина той беше интересен, говореше увлекателно с голямо знание относно всички циркулиращи, в това време духовни течения. А не пропускаше да подчертае, че е добре запознат с учението на Учителя Дънов, и че той е негов най-добър и най-близък ученик. Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори.
към текста >>

88. 24. ПРЕДАТЕЛСТОВТО Писмо на Величка Няголова до семейство Гобо

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

Единствен, който знаеше от Анна Бертоли за този притежаван от нея братски материал (копия на неотпечатаните беседи от Учителя, снимки, филм с 10 сестри, показващи как да се играе Паневритмията, както и много материал на пишеща машина от различни братя и сестри, като Елена Андреева, Влад Пашов и много други) и на когото тя имаше доверие е д-р В. Кръстев.
Анна, дъщеря му - също не я свършва. Тя свърши една малка и хубава работа с това списание "Житно зърно", което издаваше в Париж, но не свърши останалата работа. Но тя запази този материал без да каже на никой повече от 50 години. Вие разбирате ли това? Как вие ще си позволите да говорите по този въпрос било с Никол Филасия (жена на Павел Желязков), било с Павел Желязков или други някои? Единствен, който знаеше от Анна Бертоли за този притежаван от нея братски материал (копия на неотпечатаните беседи от Учителя, снимки, филм с 10 сестри, показващи как да се играе Паневритмията, както и много материал на пишеща машина от различни братя и сестри, като Елена Андреева, Влад Пашов и много други) и на когото тя имаше доверие е д-р В. Кръстев. Той притежава и една касета където Анна Бертоли говори и обявява своята воля да бъде предаден целия този материал на него. Какво желаете вие още? Вие нямате никакво право нито да си извадите копие от този филм, нито да притежавате тези снимки! Това е много важно! Защото окултните закони са безмилостни!
към текста >>

И ако тя е решила да предаде своите материали на д-р Кръстев, значи му е гласуваха доверие.
Предупреждавам те, след като аз самата щях да загина. Това бях аз, която това лято (август'97 г.) ви запознах с цената на материала на Анна Бертоли у вас? И нали, това беше ти, Жан Луи, който ме извика да гледаме заедно тези материали в куфарите? Вие ги пазите много добре и от вода, и от огън. По принцип, Анна Бертоли беше недоверчива. И ако тя е решила да предаде своите материали на д-р Кръстев, значи му е гласуваха доверие. Аз също му вярвам, след неговата огромна работа по томовете "Изгревът". В противен случай всичките тези опитности на учениците с Учителя щяха да се загубят за историята. Сега те остават за бъдещето. Казвам "Браво" на д-р Кръстев. Моят съпруг, Християн, също е много загрижен за съдбата на тези документи и все ми казва: "Те трябва да върнат тези материали в България, за да може там те да бъдат издадени".
към текста >>

Трябва ли да му се гласува едно абсолютно доверие?
Ние притежаваме в действителност неиздадени беседи на български и които принадлежаха на Анна Бертоли. Те ни бяха поверени след нейната смърт от нейните сътруднички. Ние не познавахме истинската цена на тези документи до деня, когато ние получихме първото писмо на Вергилий Кръстев, през август'97г. Ние бихме желали да се свържем с представители - българи на Братството, които желаят да ги издадат в България, знаейки, че ние вече изпратихме техни фотокопия на Павел Желязков. Причината за това писмо е да запозная българите със средствата, които използва Вергилий Кръстев, за да завземе само за себе си всичките тези документи. Трябва ли да му се гласува едно абсолютно доверие? Ние му съобщихме нашият отговор с помощта на Величка - това е не, без коментарии. Ние изпращаме едно фотокопие на това писмо на: Георги Петков, Мария Кисьова, Милка Кралева, Светозар Няголов. Аз нямам адреса на Мария Митовска."
към текста >>

89. 25. ПОДЛОСТТА

25. ПОДЛОСТТА Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността 29.01.98 г., Франция Само Божията Любов е Любов!
25. ПОДЛОСТТА Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността 29.01.98 г., Франция Само Божията Любов е Любов! Здравей Вергилий, Ето, че днес ще ти напиша това писмо. Забавих се, защото нямам вече с месеци новини от Жан-Луи и Арлет Гобо. Всъщност той ми отговори (на твоето и мое дълги писма) с едно кратко и лаконично писмо, без да отговаря на нито един от засегнатите въпроси. Пише само, че той не се плаши от възмездието на Небето за делата си. Какво да ти кажа?
към текста >>

Първо - Анина не желаеше да се занимава с българи, странеше, нямаше им никакво доверие и казваше, че тя е във Франция, за да разпространява Словото на латинските народи, а не да се занимава с българи.
Забавих се, защото нямам вече с месеци новини от Жан-Луи и Арлет Гобо. Всъщност той ми отговори (на твоето и мое дълги писма) с едно кратко и лаконично писмо, без да отговаря на нито един от засегнатите въпроси. Пише само, че той не се плаши от възмездието на Небето за делата си. Какво да ти кажа? Тези хора не са виновни, че материалите на Анна Бертоли попаднаха у тях. Първо - Анина не желаеше да се занимава с българи, странеше, нямаше им никакво доверие и казваше, че тя е във Франция, за да разпространява Словото на латинските народи, а не да се занимава с българи. Може би и много си беше патила като например от тази Мария Христова. Анина беше безкрайно уравновесен, порядъчен и почтен човек, безкрайно предана на делото на Учителя, но не всички бяха такива. Може би слабостта й беше, че смяташе, че тя е центърът на всичко, че тя трябва да свърши всичката работа, т.е. другите не заслужават доверие, че не са кадърни и т.н. Имаше ревност в нея и силно развито „его".
към текста >>

другите не заслужават доверие, че не са кадърни и т.н.
Тези хора не са виновни, че материалите на Анна Бертоли попаднаха у тях. Първо - Анина не желаеше да се занимава с българи, странеше, нямаше им никакво доверие и казваше, че тя е във Франция, за да разпространява Словото на латинските народи, а не да се занимава с българи. Може би и много си беше патила като например от тази Мария Христова. Анина беше безкрайно уравновесен, порядъчен и почтен човек, безкрайно предана на делото на Учителя, но не всички бяха такива. Може би слабостта й беше, че смяташе, че тя е центърът на всичко, че тя трябва да свърши всичката работа, т.е. другите не заслужават доверие, че не са кадърни и т.н. Имаше ревност в нея и силно развито „его". Второ - то са нейните приятелки - французите, които решиха след заминаването й да предадат всички нейни материали на Гобо. Аз в момента нямах място да ги приема. Но не ми бяха и предложени. Приятелките й и съра-ботнички по издаването на нейното списание "Житно зърно" взеха такова решение.
към текста >>

Аз намирам, че на тези хора може да се има доверие, защото с любов пазят материалите.
Но не я критикувах, а оценявах положителното в нея, че беше отличен, предан работник на Учителя, макар грешките си. И тя ме търпеше и приемаше. Нямаше други българи в момента. Трето. Тези материали са много добре пазени у Гобо, съхранени и от влага, и от огън. Въпросът е, че ако те не ги върнат на България, кой по-нататък от поколенията ще отиде да ги вземе от тях? Аз намирам, че на тези хора може да се има доверие, защото с любов пазят материалите. Не е и тяхна грешката, че всичко отиде у тях. Те нямаха нито писмо, нито завещание от Анина Бертоли, какво да направят в бъдеще с тези материали. Те дори и не знаеха какво пазят, освен това списание "Житно зърно", което е на френски. Аз им разкрих цената на материалите, а Жан-Луи потърси и намери този филм, както и другите материали. Сега, продължавам.
към текста >>

Значи - на никого не може да се има доверие.
Аз съм им превеждала някои примери, но за по-голямата част те дори нямат и представа, особено за силата на окултния закон. Те това го знаят вътрешно, защото Жан-Луи Гобо е интелигентен французин и познава окултизма. Безкрайно уважават Учителя. И ето какво направили? Просто се учудвам, защото ги познавам и обичам тези хора. Значи - на никого не може да се има доверие. Това е Истината за съжаление. Ще ти преведа, разбира се, и това писмо на Жан-Луи до мене. Ще ти изпратя и разписката за препоръчаното писмо, което аз им изпратих. Ще пратя и моето дълго писмо, което им написах. Ти прави каквото знаеш.
към текста >>

90. 26. КЛОПКАТА

Може ли да му се гласува пълно доверие ?
Ние не познавахме реалната стойност на тези документи до деня, когато получихме първото писмо на В. Кръстев през август'97 г. Бихме желали да познаваме български представители на Братството, които биха искали да ги публикуват в България, като се знае, че ние вече предадохме фотокопията на Павел Желязков. Целта на това писмо е да станат известни на българите средствата, които В. Кръстев употребява, за да вземе за него самия всички тези документи. Може ли да му се гласува пълно доверие ? Ние му известихме нашия отговор чрез Величка: това е не без коментарии. Изпращаме фотокопие от това писмо на Петков Георги, Кисьова Мария, Кралева Милка, Няголов Светозар. (Нямам адреса на Митовска Мария)" Френския текст преведе Йоанна Стратева. Подпис: Йоанна Стратева Писмо на Йоанна Стратева до семейство Гобо „Мило семейство Гобо, Отговарям на писмото ви с малко закъснение, както и не намирам голям смисъл да имате моя отговор след като сте взели категорично решение. Прочетох внимателно вашата кореспонденция с В.
към текста >>

91. 3. ИРИНА КИСЬОВА

Аз бях доволна, че работата на майка ми ще я завърши професионалист-музикант в когото имам пълно доверие.
Според него трябваше да има едно такова издание, на което да бъде написано: "Ирина Кисьова - опит за хармониза-ции на песните на Всемировия Учител Беинса Дуно". Идеята ми хареса и аз се съгласих. Но понеже братът не беше музикант, то той извика Петър Ганев, който бе музикант-професионалист, дълги години свирил на цигулка в Софийската филхармония, а сега свиреше в състава на Софийски солисти. Аз се съгласих и му предадох целия музикален архив на майка ми и по настояване на брата аз написах пълномощно и се подписах. Всички останахме доволни. Аз бях доволна, че работата на майка ми ще я завърши професионалист-музикант в когото имам пълно доверие. Братът също беше доволен, че се приема архива на майка ми и отива у човек, който може да довърши нейната работа. Петър Ганев също беше доволен, че това богатство отива в него, а не в някой друг. След няколко дни аз споделих с няколко мои познати кому и как съм предала музикалния архив на майка ми. Всички скочиха върху мен и доказваха как ще бъда излъгана и ограбена от двама нехранимайковци. Аз бях много смутена и споделих с онзи брат, който записваше моят разказ за майка ми.
към текста >>

92. 11. БОРИС НИКОЛОВ

Такава дълга тирада с такава злоба Учителят не може да каже за своя пратеник при цар Борис III, и на когото е гласувал доверие.
" "Умрял кон не рита", казва народа. Борис добре знае това и с тези си думи иска да принизи Учителя до своето си посредствено равнище. Това е престъпно към паметта на Великия Учител - Беинса Дуно. Жалко, че Борис Николов се е въртял около Учителя толкова много години и не можа да влезе в стила на изказванията на Учителя. Затова всеки би се усъмнил в това, което разказва Борис, че Учителят го е казал. Такава дълга тирада с такава злоба Учителят не може да каже за своя пратеник при цар Борис III, и на когото е гласувал доверие. Всеизвестно е, че Невяна Неделчева е живяла в бараката на Лулчев, в мазето, или по-точно в долния етаж на бараката, че Лулчев също е бил евакуиран в Мърчаево, и редно е той да разполага с архива си, а не Учителя, и най-малко Невяна Неделчева. А от къде тя, Невяна е разбрала като вижда пушек над двореца, че непременно се горят царските архиви? Имаше кухни в двореца, помните ги, те бяха откъм улица "Московска" и постоянно гореше отвън - готвеха се ястия за царското семейство. Чак при процеса срещу дворцовите служители и съветници се разбра, че генерал Жечев и Павел Груев - и двамата на щат в двореца и постоянно работещи в двореца са изгорили дворцовите архиви, без да става дума, че е имало огньове и пушеци, както ги предава и съчинява Борис Николов. При процеса срещу Лулчев се вижда, че той не е германофил, както иска да ни убеди Борис Николов.
към текста >>

93. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

По-скоро въпросът е другаде: от една страна те са само изпълнители и не се увличат от хармонията, от друга, те изглежда нямат доверие в способностите на старото поколение наши музиканти и може би чакат да се роди някой втори Бетховен, който да хармонизира по техен вкус и разбиране песните на Учителя.
Учителят е казал някъде в беседите: "От моите песни за в бъдеще ще станат симфонии". Очевидно е, че това време още не е дошло. Ние сме пионери в тази област, като изпълняваме една задача в настоящия момент - да хармонизираме, аранжираме и разработваме песните с нашите скромни възможности. Не мога да се съглася в никакъв случай с едногласното изпълнение на песните и Паневритмията, както искат някои от нашите млади музиканти. Бих казал за тези добри наши приятели, които държат така упорито за едногласието, че са "по-правоверни от папата". По-скоро въпросът е другаде: от една страна те са само изпълнители и не се увличат от хармонията, от друга, те изглежда нямат доверие в способностите на старото поколение наши музиканти и може би чакат да се роди някой втори Бетховен, който да хармонизира по техен вкус и разбиране песните на Учителя. Искам да ви разкажа станалия вече много известен музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път понятието "по-правоверни от папата". Извинявам се, че се отклонявам от темата. Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника.
към текста >>

Научих, че Учителят е имал голямо доверие в брат Кирил Икономов и му е възлагал често задачата да коригира записаните песни, за да ги редактира по правилата на класическата музика.
Учителят даваше песните си като ги свиреше на цигулката си, или ги пееше, а по-рядко ги свиреше на пиано. Тъй като около Него винаги имаше музиканти, те записваха дадената песен. Понякога са се явявали различия в записването, ако едновременно са записвали двама или трима музиканти, което е пораждало дискусия, за да се установи последната редакция. Песните са били записвани главно от Асен Арнаудов, Кирил Икономов, Мария Тодорова, Ангел Янушев, Ирина Кисьова, Гавраил Величков и от Лиляна Табакова в с. Мърчаево през евакуацията 1943-1944 г. Научих, че Учителят е имал голямо доверие в брат Кирил Икономов и му е възлагал често задачата да коригира записаните песни, за да ги редактира по правилата на класическата музика. Тук искам да вмъкна един цитат от беседата на Учителя "Козативни сили", Общ окултен клас, год. V (1925-1926 ж.), том I, стр. 3-4. От това изказване на Учителя става ясно, че Той е държал на това Неговите песни да бъдат съобразени с правилата на класическата музика. Ето цитатът с някои съкращения от стр. 3-4: "Съвременните певци и музиканти в своите песни не избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което не не произвеждат нужния ефект.
към текста >>

94. ПРОТОКОЛ

д-р Вергилий Кръстев

Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, като за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4.
от V р-но управление гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, вследствие напредналата си възраст и съзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътствуващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде за поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящето завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, накои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 година спомени от пребиваването ми в школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки както следва: а/ Моят роман б/ Образът на Учителя в/ Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на школата както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно работейки с него успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, като за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моя стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата която му предстои да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единствения човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г. след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова на което бях свидетел и което до 1986 година успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987 година той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментариите само си ги записа без да се направи ново издание върху спомените ми. 7.
към текста >>

Затова доверието с което го обличам е доверие изпитано чрез труд и работа от 19 - годишно сътрудничество. 9.
Ако намери за удачно може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма с единствената цел да се изнесе всичко което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек на когото лично съм разказвала цялата истина за моят живот, освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе до край една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели и нищо повече. Затова доверието с което го обличам е доверие изпитано чрез труд и работа от 19 - годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползува от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено и истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. еше написан в четири екземпляра, текста съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев.
към текста >>

95. 05. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ

Аз се зарадвах много на това предложение, но не отидох при Учителя, защото се стеснявах още, а че ме канят за такава работа ми правеше чест, значи с доверие ме приемат.
Отишъл при Учителя и Му казал, нали че сега Паша като отиде в Русе, Савка сама ще остане, няма да е удобно, мъчно ще бъде за нея. Да поканим една нова сестра, която идва и която знае стенография. И така ме поканиха, и аз седнах на масата, и толкова. Даже и не отидох при Учителя. Щом ми казаха, взех си тетрадката и седнах на масата. Аз се зарадвах много на това предложение, но не отидох при Учителя, защото се стеснявах още, а че ме канят за такава работа ми правеше чест, значи с доверие ме приемат. В.К.: „Значи, който е изпратен ще дойде! " Виж как по невидими пътища Учителят си ръководи нещата. Е.А.: Да ви кажа брат, аз като бях в Македония и както се видях при Учителя, почувствах, като че ли със свещица са ме взели от село и са ме довели тука за тая работа. Поне в моят живот и в моите очи така съм се чувствала. Защото аз, ако нямах тази любов към учението, щях да си бъде една селянка на село с децата и с теготията и т.н., както всички жени, които останаха там.
към текста >>

96. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Тогава нямаше жени-архитекти в България, за да имат доверие в нея и аз помолих тогава един брат, и той отиде, и каза, и развалиха гредореда и я разшириха стаята.
Е.А.: От същата-1928 год. Даже знаете ли, че аз се намесих за горната стаичка пак. Бяха я направили много тясна, гредореда вече слагат и виждам че е много тясна. Абе викам, това не е стая, това е коридор. Ако отида да кажа на майсторите, все пак съм млад човек и жена, кой ще ме послуша. Тогава нямаше жени-архитекти в България, за да имат доверие в нея и аз помолих тогава един брат, и той отиде, и каза, и развалиха гредореда и я разшириха стаята. Аз не помня колко метра беше, но чакайте. Леглото беше така, четири метра трябва да е била. Тука имаше врата и още място. Вратата един метър има нали и зад вратата имаше още място. Към четири метра е била, а беше по-дълга.
към текста >>

97. 33. ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА

И аз така останах много недоволна, как да няма доверие да ми каже, ами ще пратя едно писмо на близки там в Латвия.
Нали се вземат протестантите така. Но какво е станало повече незнам. Аз с Марияна много общувах, щото тя беше от едно семейство, което аз посещавах и за което Учителят дето ви разказах ми каза да ги посещавам, въпреки че аз бях решила да не ги посещавам. И то беше едно семейство, тяхното. И тя когато отиде в Латвия, след като си отиде Елиезер, не ми каза че ще отива в Латвия. И аз така останах много недоволна, как да няма доверие да ми каже, ами ще пратя едно писмо на близки там в Латвия. Щото тя е тамкъшна. Но после разбрах, че тя като отишла там братството са й дали такъв афронт, че просто тя се видяла само с Николай, с когото лични приятели бяха, защото той пък живееше в нейната къща и имали да уреждат въпроси за къщата. Това знам за тях. В.К.: Сега той е правил снимки, писал в тефтерчета. Какво стана с тях?
към текста >>

98. 41. СТЕНОГРАФСКИТЕ СТАИ И БАРАКИ

Иначе Савка имаше по-голямо доверие у Паша.
И това беше. Та те двете не можаха да живеят заедно, защото изглежда, че аз бях среда между тях. Иначе не живяхме повече години заедно. И понеже Учителят беше казал че Савка е въздух, Паша е земя, а аз съм вода. Значи като елемент аз съм била среда между тях. Иначе Савка имаше по-голямо доверие у Паша. Много по- повече се доверяваше на Паша, много по-повече споделяше с Паша. Сега аз това си го обяснявах, понеже аз имах една сърдечна връзка с Лулчев, тя на тези неща гледаше малко може би по-отрицателно, че това не е духовно и т.н. Аз поне така съм си обяснявала и към мене така малко по-критично гледаше, но аз понеже тогава никому, не се сърдех, защото казвам, аз съм дала повод, имат право. Направила съм неща които не са били редни, нали така, защото не съм могла да постъпя другояче, но аз за това не се извинявам, но казвам си, не съм постъпила както би трябвало да бъде нали. Та между тях така в тези отношения така сме били, но иначе, ние сме живяли много хубаво помежду си.
към текста >>

99. 43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО

И по този начин аз съм спечелила тяхното доверие и на някои обичта.
И не се причестих, и тогава дойде един инспектор, направи анкета и анкетата установила, че имам идеи, живея си ги, но не ги пропагандирам, но той рекъл: „Ако заговори, всички ще тръгнат след нея, понеже цяло село я обича". Едно нещо което е било, понеже аз от селото, нали Ви казвам, купувах масло, взимах си мляко, дърва си купувах и селяните са били доволни от мене, че съм си оставяла половината заплата на тях, когато другите не са правили така. Но аз това не знам. Пък и хората, естествено, аз като съм била в това учение съм искала да се обхождам хубаво с всичките. И с учениците си и с родителите. И по този начин аз съм спечелила тяхното доверие и на някои обичта. И когато даже ме уволниха цяло село се подписаха да ме искат назад. Имаше някакво дружество подофицерско, те отделно правят пак искане да ме върнат, но тогава беше след като Кимон Георгиев направи преврата с лозунга: „Една религия, един народ", в тоя дух беше настроението и затуй ме уволниха от Министерството. Вече когато отидох при Казанджиев, този професор ми е бил по психология и естетика и аз като отидох при него, не знам дали той ме позна, не му казах че съм била негова студентка, той каза: „Много интересно госпожице, този, попът който повдига въпроса срещу Вас, най-ласкаво пише за Вас. А пък повдига въпроса за идеите Ви. И затова ние не можем да Ви върнем на работа, но подайте едно заявление че се отказвате от идеите.
към текста >>

100. 47. БРАКЪТ